Европейският парламент,

–   като взе предвид член 33 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно повишаване на цените на фуражите и храните(1), както и резолюцията си от 22 май 2008 г. относно повишаването на цените на хранителните продукти в ЕС и развиващите се страни(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно напредък на селското стопанство в Африка ‐Предложение относно развитието на селското стопанство и продоволственото осигуряване в Африка(3),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1337/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за създаване на инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 януари 2009 г. относно Общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната(5),

–   като взе предвид становището относно перспективите на развитие на световното селско стопанство през 2008–2017 г., публикувано от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),

–   като взе предвид препоръките на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD),

–   като взе предвид резултатите от реформата във връзка с проверката на състоянието на Общата селскостопанска политика,

–   като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощта,

–   като взе предвид заключенията и декларацията от Световната среща на върха на ФАО по въпросите на продоволственото осигуряване, проведена в Рим на 16–18 ноември 2009 г.,

–   като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.   като има предвид, че Европейският съюз е водещ световен донор на помощ за развитие и хуманитарна помощ, но че от 80-те години на ХХ век на международно равнище делът на Официалната помощ за развитие (ОСР), предназначена за селското стопанство, и по-конкретно предоставяната от Европейския съюз, постоянно намалява, като от 17% през 1980 г. беше смалена до 3,8% през 2006 г.; като има предвид, че в условията на натиск върху природните ресурси търсенето на хранителни продукти в глобален мащаб се очаква да нарасне двойно до 2050 г. и че световното производство на храни ще трябва да се увеличи;

Б.   като има предвид, че заключителната декларация на Световната среща по въпросите на продоволственото осигуряване през 2009 г. не анализира в достатъчна степен причините за неуспеха на начинанията за премахване на глада, нито отправя конкретни предложения за това как да се засили борбата с глада; като има предвид, че според ФАО, за да се гарантира продоволственото осигуряване за световно население, което до 2050 г. ще достигне 9 милиарда жители, е достатъчно да се инвестират 30 милиарда евро годишно;

В.   като има предвид, че ЕС продължава да бъде основен производител на хранителни продукти, но същевременно е основен вносител на селскостопански продукти, като в значителна степен не успява да посрещне самостоятелно потребностите си от многобройни селскостопански стоки; като има предвид, че покачването на цените на фуражите увеличава производствените разходи, което поражда риск от спад на производството на продукти на животновъдството;

Г.   като има предвид, че драстичните колебания в цените на стоките могат да се превърнат в отчетливо и редовно явление на световните пазари; като има предвид, че по-високите цени на храните не означават автоматично и по-високи доходи за земеделските стопани, основната причина за което е скоростта, с която нарастват производствените им разходи, а също и непрекъснатото увеличаване на разликата между цените на производителите и цените, заплащани от потребителите;

Д.   като има предвид, че световните хранителни запаси са намалели до критично ниски нива – от количество, достатъчно за една година след Втората световна война, до количество, което стига само за 57 дни през 2007 г. и количество само за 40 дни през 2008 г.;

Е.   като има предвид, че изчерпването на запасите, дори и в ЕС, оказва отрицателно въздействие върху програмата за осигуряване на прехраната в извънредни ситуации, която понастоящем разполага с по-малко количество хранителни запаси за разпределяне; като има предвид, че този проблем и световната криза с цените на храните имат незабавни и сериозни последици, изразяващи се в увеличаване на броя на гладуващите хора по света до 1 милиард през 2009 г. по данните на ФАО, и това означава, че днес всеки шести човек страда от недохранване и хроничен глад;

Ж..   като има предвид, че ежегодно над 40 милиона души умират от глад и бедност, включително едно дете на всеки шест секунди; като има предвид, че това развитие на събитията предизвика бунтове и безредици по цял свят, дестабилизирайки още повече отделни страни и региони по земното кълбо; като има предвид, че по време на Световната среща на върха по въпросите на прехраната от 1996 г. представителите на 185 държави поеха ангажимент за намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г.; като има предвид, че собствениците на семейни стопанства, скотовъдците и работниците в селското стопанство представляват повече от половината от населението на света и са основните жертви на глада;

З.   като има предвид, че изменението на климата оказва сериозно влияние върху земеделието, изразяващо се например в намаляване на добивите от селскостопански култури поради недостиг на вода, което засяга местните селскостопански дейности в най-бедните държави;

И.   като има предвид, че селското стопанство е източник на заетост и поминък за повече от 70% от работната сила в развиващите се страни, а в много африкански страни и над 80%, и следователно политиките за развитие на селските райони са от първостепенно значение за ефективната борба с бедността и глада; като има предвид, че според оценката на Световната банка, растежът в селскостопанския сектор има двойно по-ефективен принос за намаляване на бедността в сравнение с растежа в други сектори;

Й.   като има предвид, че Европейският съюз предоставя над 50% от помощта за развитие по света, включително вноските на държавите-членки, факт, който се потвърждава от участието чрез инструменти на ЕС в момента (около 1,8 милиарда евро: 1 милиард евро чрез новия инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни и останалите средства чрез съществуващите инструменти за развитие и хуманитарна помощ);

K.   като има предвид, че се увеличава съотношението между обезлесена земя и селскостопански ресурси, използвани за производството на фураж, месо и биомаса за биогорива, като по този начин значително се допринася за спекулации със селскостопански стоки в световен мащаб;

1.  Подчертава, че броят на хората, страдащи от глад и бедност, понастоящем надвишава 1 милиард и че това представлява недопустима заплаха за живота на една шеста от населението на света; отбелязва, че последиците от отдавна недостатъчните инвестиции в продоволственото осигуряване, селското стопанство и развитието на селските райони напоследък бяха допълнително изострени от продоволствената, финансовата и икономическата кризи, наред с други фактори, и положените до момента усилия не са достатъчни за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); отбелязва, че трябва да бъдат предприети общи мерки, за да може тази тенденция да бъде преодоляна и правото на подходяща храна постепенно да започне да се осъществява в действителност в контекста на националното продоволствено осигуряване;

2.  Изтъква правото на всеки човек да има достъп до достатъчно храна, която е безопасна и питателна; призовава за постигането на един свят без глад и посочва, че истинската борба срещу глада изисква създаването на всеобхватни политики, които подкрепят устойчивото земеделие и системите за продоволствено осигуряване, така че да се подобри капацитетът на развиващите се страни да изхранват своето население; призовава държавите да прилагат незадължителните насоки на ФАО за подкрепа на напредъка в осъществяването на правото на подходяща храна в контекста на националното продоволствено осигуряване; подкрепя практическото реализиране на тези насоки въз основа на принципите на участие, прозрачност и отчетност; приветства начинанията, принципно предприети по време на срещата на върха в Рим, но изразява разочарованието си относно липсата на конкретни финансови ангажименти и слабото присъствие на високопоставени представители на Г-8; във връзка с това призовава всички държави-членки да удвоят своите ангажименти за постигането на ЦХР 1 (намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г.) и да одобрят световна цел за премахване на глада и недохранването до 2025 г. или ако този срок не се спази, във възможно най-кратък срок след това;

3.  Подчертава важната роля на Общата селскостопанска политика (ОСП) като средство за осигуряване на производството на храни в Европейския съюз; счита, че гражданите на ЕС се радват на гарантирано продоволствено осигуряване още от въвеждането на ОСП през 1962 г., заедно с опазване и подобряване на околната среда в селските райони и стандартите на ЕС за производството на храни, които са най-високите в целия свят; подчертава необходимостта от това селското стопанство на Общността да продължава да играе същата роля и за в бъдеще;

4.  Подчертава, че от 2007 г. цените на селскостопанските стоки варираха драстично и че от средата на 2007 г. до средата на 2008 г. те рязко нараснаха, което беше последвано от рязко нарастване на цените за потребителите; отбелязва, че това рязко нарастване на цените на основните стоки беше последвано от рязък спад на цените на стоките до нерационални равнища; остава загрижен, че цените на храните могат отново да се повишат в процеса на възстановяване на световната икономика, тъй като много от структурните проблеми продължават да са налице, включително липсата на инвестиции и голямото търсене в определени региони;

5.  Отбелязва със загриженост нарастващите производствени разходи в селското стопанство (например повишаване на цените на торовете и семената и др.), които се изразиха в увеличаване на разходите, за което земеделските стопани (най-вече в сектора на животновъдството) не бяха еднакво компенсирани, и които значително намалиха възможността за увеличение на приходите на стопанствата в резултат на по-високите цени на стоките и храните, намалявайки по този начин стимулите за увеличаване на устойчивото селскостопанско производство; изразява загриженост относно това, че драстичното повишение на производствените цени би могло да доведе до намалено оползотворяване на средствата за производствени разходи и до потенциално свиване на производството, което ще задълбочи продоволствената криза в Европа и по света;

6.  Посочва, че вследствие на нестабилността на цените през последните години – както във възходяща, така и в низходяща посока – липсва яснота по отношение на целта за продоволственото осигуряване; подчертава, че ако земеделските стопани не получават справедливи цени за своята продукция, те просто ще спрат да произвеждат; отново посочва, че земеделските стопанства в ЕС имат дял между 17 и 30% от световното производство на пшеница, мляко и говеждо месо; подчертава, че запазването на жизнеспособни земеделски стопанства в ЕС ще бъде от първостепенно значение за снабдяването с храни в ЕС и по света през следващите години;

7.  Обръща внимание на по-дългосрочните структурни причини, отразили се върху увеличението на цените на селскостопанските стоки в последно време, включително непрекъснатото повишаване на търсенето в световен мащаб и дълготрайното намаляване на инвестициите в продуктивното земеделие; отбелязва, че сред тези фактори нарастването на цените на енергията, и по-конкретно цената на петрола, оказа голямо въздействие върху световното селскостопанско производство (дължащо се на увеличените производствени разходи на земеделските стопанства и разходите за разпространение на хранителните продукти) и върху честотата на продоволствените кризи в бедните държави (поради по-високи цени на транспорта на храните във вътрешността на тези страни);

8.  Отбелязва, че за да се изхрани световното население, което се очаква да надхвърли 9 милиарда през 2050 г., селскостопанската продукция ще трябва да нарасне с 70% от днес до тази дата; посочва, че над 860 милиона души в света са изпитали хроничен глад; отбелязва, че според прогнозите на Световната банка покачването на цените на храните и настоящата криза с горивата и храните ще тласнат към по-голяма бедност 130-155 милиона души допълнително в сравнение с 2008 г.;

9.  Счита, че ОСП следва да продължава да бъде крайъгълният камък на политиката на ЕС в областта на продоволственото осигуряване и следва да бъде допълнително приспособена, за да реагира на проблемите, свързани с продоволственото осигуряване в Европа и на световно равнище; отправя предупреждение относно премахването на мерките за подкрепа на пазара и съкращаването на помощите за земеделските стопани на фона на крайно голямата нестабилност на цените на стоките и оттук, на доходите на земеделските стопанства;

10.  Подчертава значението на международното сътрудничество и солидарност, както и необходимостта от въздържане от едностранни мерки, които не са в съответствие с международното право и Хартата на Обединените нации и които излагат на риск продоволствената сигурност; призовава за балансирани търговски споразумения, тъй като те са съществен елемент от решението по въпроса за световното продоволствено осигуряване;

11.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да включат справедливи финансови механизми и концепции за поделяне на тежестта в контекста на приспособяването към изменението на климата в предстоящите преговори в Копенхаген, като обърнат специално внимание на подкрепата за екологосъобразни земеделски практики като съгласуван инструмент за борба с глада, а така също да предприемат координирани мерки за предотвратяване на по-нататъшна загуба на плодородие на почвата и на биоразнообразие – два съществени елемента от системите за производство на храни, да увеличат общата ефективност и намалят загубите по световните хранителни вериги, както и да подобрят достъпа до местните пазари;

12.  Приема становището на ФАО, че страните, които са нетни вносители на храни, са засегнати най-тежко от увеличаващите се цени на хранителните продукти, и че много от тях са сред най-слабо развитите страни в света; отново посочва факта, че бедността и зависимостта от вноса на храни са основните причини за продоволствена несигурност; взема предвид факта, че всъщност на международните пазари се търгува само малък процент от храните, произведени в световен мащаб, в нарастваща степен от малък брой страни износителки;

13.  Изразява безпокойството си от настоящата световна финансова криза, която може да доведе до намаляване на размера на разполагаемите финансови средства за селското стопанство; призовава Европейската комисия да анализира отражението на финансовата криза върху селскостопанския сектор и да обсъди предложения за осигуряване на стабилността на сектора, включително по отношение на достъпа до заеми и кредитни гаранции; посочва, че продоволствената криза е тясно свързана с финансовата криза и в този контекст финансовите инжекции за повишаване на ликвидността, направени от централните банки, за да се предотврати изпадането в несъстоятелност, може да са повишили спекулативните инвестиции в стоки; призовава МВФ и Форума за финансова стабилност да извършат оценка на този страничен ефект и да го вземат предвид, когато предлагат глобални решения;

14.  Счита, че ОСП понастоящем е важен елемент от политиката на ЕС в областта на продоволственото осигуряване и ще продължи да бъде такъв и след 2013 г., и следва да има значима роля в политиките в областта на развитието, със специален акцент върху външната политика в областта на продоволственотоосигуряване; счита, че във връзка с продоволственото осигуряване в дългосрочен план от съществено значение са функциониращите екосистеми, плодородните почви, устойчивите водни ресурси и диверсифицирането на икономиката на селските райони; счита, че освен да гарантира производството на хранителни продукти в Европейския съюз, ОСП може да допринесе за посрещане на увеличеното търсене на хранителни продукти в световен план, същевременно без да предизвиква нарушаване на пазара; призовава за мерки за стабилизиране на местните и регионалните системи за селскостопанско производство, които се основават на устойчиви земеделски практики и осигуряват стратегически хранителни резерви;

15.  Счита, че инструментът за финансиране на бързите ответни мерки във връзка с увеличаващите се цени на храните в развиващите се страни е необходимата първа стъпка за справяне с належащите нужди на онези, които са най-засегнати от продоволствената криза; счита, че Комисията следва да проверява начина на изразходването на средствата и да гарантира, че те се изразходват там, където има най-голяма необходимост, и редовно да докладва пред Парламента;

16.  Призовава Комисията да повиши ефективността на сегашните програми, предназначени за гарантиране на продоволственото осигуряване в Европа и света; призовава за увеличаване на финансовите средства за Тематичната програма за осигуряване на прехраната (2007–2010 г.), за която в момента се предвиждат 925 милиона евро за целия период на изпълнение; призовава Комисията да изготви пълна оценка на въздействието на политиките и програмите на ЕС в областта на земеделието, развитието и търговската политика, за да осигури съгласуван устойчив политически подход към въпроса за световното продоволствено осигуряване;

17.  Отново потвърждава, че продоволственото осигуряване е отговорност на националните правителства и че всички планове за решаване на предизвикателствата в тази област трябва да бъдат обмислени, координирани, управлявани и провеждани на национално равнище и въз основа на консултация с всички ключови участници; подчертава, че продоволственото осигуряване следва да бъде висш приоритет, а нейното значение – отразено в националните програми и бюджети; подчертава, че доброто управление следва да играе ключова роля и че е наложително да се води борба с корупцията на национално равнище; счита, че борбата с глада трябва да се основава на признаването на правото на независимост по отношение на храните, което се определя като възможността на дадена държава или регион да осъществява по демократичен начин своите собствени политики в областта на селското стопанство и на храните, приоритети и стратегии;

18.  Счита, че настоящата изследователска дейност в областта на устойчивото селскостопанско производство има особено голямо значение; изтъква ролята на финансираните с публични средства изследователски програми, на европейската технологична платформа за изследователска дейност в областта на екологичното селско стопанство и на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие; призовава за осъществяването на програми за трансфер на технологии в развиващите се страни, когато това е целесъобразно; призовава правителствата на държавите, членуващи във ФАО, да последват препоръките на IAASTD за промяна в концепциите за низходящ трансфер на технологии и да ги заменят с новаторски концепции, характеризиращи се с възходящ подход на участието, който е ориентиран към земеделските стопани;

19.  Счита, че една от сериозните пречки за увеличаване на селскостопанското производство в развиващите се страни е липсата на достъп на дребните земеделски стопани до заеми и микрокредити, необходими за инвестиции в посевен материал, торове и напоителни системи; освен това подчертава проблема с кредитните гаранции, до които в повечето случаи няма достъп; призовава Европейската инвестиционна банка да потърси начин да предложи програми за местните производители на хранителни продукти в развиващите се страни, чрез които програми да се предоставят банкови гаранции, улесняващи достъпа до кредити и микрокредити;

20.  Решава да създаде постоянна работна група на високо равнище относно приноса на ЕС за постигането на световно продоволствено осигуряване, с цел изготвянето на общи подходи във връзка с основните предизвикателства, определени от Комисията за устойчивото селско стопанство, рибно стопанство и развитие на селските райони;

21.  Отбелязва, че световната продоволствена криза е сред големите заплахи за мира и сигурността в света; във връзка с това приветства неотдавнашните усилия на Комисията да проучи начините за справяне с проблема за продоволственото осигуряване в световен план; призовава държавите-членки да подкрепят подобни инициативи на национално и на местно равнище;

22.  Подчертава, че придобиването на земеделска земя от чужди инвеститори, по-специално в Африка, не трябва да има отрицателни последици за националното продоволствено осигуряване или да води до неустойчиво използване на земите; посочва, че този процес може също да има положителни ефекти чрез продуктивно използване на земите; настоятелно призовава ФАО и държавите-членки да работят за създаването на общи правила и законодателни предложения, които признават правото на населението на отделните държави на контрол над земеделските земи и други природни ресурси, които имат жизненоважно значение за тяхното продоволствено осигуряване;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 263 E, 16.10.2008 г., стр. 621. (2) Приети текстове, P6_TA(2008)0229. (3) OВ C 297 E , 20.11.2008 г., стр. 201. (4) ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 62. (5) Приети текстове, P6_TA(2009)0006.