Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно Годишния доклад относно еврозоната, както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията относно Годишния доклад относно еврозоната, публикувани на 7 октомври 2009 г. (COM(2009)0527 и SEC(2009)1313),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 12 август 2009 г. относно публичните финанси в ИПС – 2009 г. (SEC(2009)1120),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2009 г., озаглавено „Дългосрочна устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика“ (COM(2009)0545),

–   като взе предвид препоръката на Комисията от 28 януари 2009 г. за препоръка на Съвета относно актуализиране за 2009 г. на общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и Общността и относно осъществяването на политиките на държавите-членки за трудова заетост (COM(2009)0034),

–   като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г. относно „ИПС@10: първите десет години на Икономическия и паричен съюз и бъдещите предизвикателства“(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно европейския план за икономическо възстановяване(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 януари 2009 г. относно публичните финанси в ИПС за периода 2007–2008 г.(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно годишния доклад на ЕЦБ за 2007 г.(4),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0031/2010),

A.   като има предвид, че държавите-членки изпитаха най-тежката икономическа и социална криза от началото на процеса на европейска интеграция досега;

Б.   като има предвид, че поддържането на стабилна валута и разумните фискални политики доказаха своята стойност, като смекчиха последиците от кризата за Европа;

В.   като има предвид, че фискалната и паричната политика, както и мерките за стабилизиране във финансовия сектор бяха от ключово значение за стабилизирането на европейската икономика;

Г.   като има предвид, че координацията във времето на мерките от областта на фискалната политика и антикризисните мерки на равнище Г-20, ЕС и държави-членки допринесе за това да се избегне допълнително влошаване на положението;

Д.   като има предвид, че много държави-членки провеждаха проциклична фискална политика;

Е.   като има предвид, че истинска икономическа политика на равнище ЕС съществува само по отношение на паричната политика, и като има предвид, че са налице ограничения относно координацията на фискалната политика, която е предимно отговорност на държавите-членки;

Ж.   като има предвид, че цените на нефта, газа, минералните масла и други невъзобновяеми източници на енергия са изключително нестабилни, допринасят за дисбалансите в световен мащаб и бяха една от основните причини, възпрепятствали постигането на целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) за равнище на инфлация, по-ниско, но близко до 2%, през 2008 г.; като има предвид, че в средносрочен план се очаква тези цени да нараснат, застрашавайки макроикономическата стабилност в еврозоната;

З.   като има предвид, че се очаква бюджетните дефицити на държавите-членки да нараснат с бързи темпове и да достигнат приблизително 7% от БВП през 2010 г., вследствие на комбинираното въздействие на по-високи разходи, свързани с автоматични стабилизатори и дискреционни мерки за подпомагане на икономиката и финансовия сектор, както и по-ниски данъчни приходи; като има предвид, че се очаква определено подобряване по отношение на равнищата на дефицитите през 2011 г.; като има предвид обаче, че още преди кризата някои държави-членки многократно не успяваха да изпълнят критериите на Пакта за стабилност и растеж; като има предвид, че връщането към стабилна политика в областта на публичните финанси е от изключително важно значение и представлява предпоставка за стабилността на общата ни валута;

И.   като има предвид, че свързаните с кризата разходи бяха основната причина за повторното влошаване на състоянието на публичните финанси, при положение че преди кризата фискалните баланси на повечето държави-членки се бяха подобрили; като има предвид, че все пак трябва да се отбележи, че още преди кризата някои държави-членки се отличаваха с високи равнища на държавния дълг;

Й.   като има предвид, че беше необходима антициклична политика на публични разходи, за да се избегне още по-сериозен икономически спад, и че такава политика е все още необходима с цел осигуряване на икономическа стабилност; като има предвид обаче, че прекомерните структурни бюджетни дефицити и прекомерният държавен дълг сериозно възпрепятстват икономическия растеж и силно ограничават разходите в области като образование, грижи, иновации и обществени услуги;

К.   като има предвид, че създаването на еврозоната, въпреки че е желано, означава, че вече няма възможност за гъвкави национални политики в областта на валутните курсове;

Л.   като има предвид, че макар и при планирането на политиките да е почти невъзможно да се предвиди криза с такива необичайни размери, Пактът за стабилност и растеж беше разработен, за да се прилага в добри и в лоши времена, но много държави-членки пренебрегнаха задължението си съгласно Пакта да са подготвени за неблагоприятни обстоятелства;

М.   като има предвид, че глобализацията заставя еврозоната да започне да играе ефективна роля в глобалното икономическо и финансово управление;

Н.   като има предвид, че потенциалът на еврото не се използва достатъчно на глобално равнище, тъй като еврозоната няма нито добре определена международна стратегия, нито ефективно международно представителство;

Парична политика

1.  Изразява тревогата си относно настоящото и очакваното свиване на заетостта в Европейския съюз въпреки извънредните усилия, полагани в областта на паричната и фискалната политика; подчертава, че в допълнение към изключителните мерки за възстановяване, структурните реформи трябва да се засилят, а не да се спират, така че европейската икономика и европейския пазар на труда да бъдат укрепени и да са по-устойчиви на световните икономически сътресения;

2.  Приветства активната и гъвкава парична политика, провеждана от ЕЦБ от октомври 2008 г. насам във връзка с увеличеното предоставяне на ликвидност на кредитните институции;

3.  Изразява загриженост относно факта, че допълнителната ликвидност, предоставена от ЕЦБ и други централни банки, не беше използвана от всички банки за облекчаване на положението на промишлеността във връзка с ограниченото кредитиране и по-специално положението на малките и средните предприятия;

4.  Приветства засиленото сътрудничество между Съвета, ЕЦБ и Еврогрупата;

5.  Изразява загриженост относно икономическите последици за еврозоната от бързото обезценяване на щатския долар и на китайския юан, който беше изкуствено обезценен чрез незаконна интервенция на китайското правителство; изразява безпокойството си относно възможната поява на нов балон с цените на активите в Азия; призовава за по-засилен международен диалог по макроикономическите въпроси с цел коригиране на обменните курсове, така че да може да се постигне една по-балансирана световна икономика;

6.  Посочва, че целта за ценова стабилност може да бъде постигната само при адекватен подход към основните причини за инфлацията; в този контекст подчертава, че повишаването на инфлацията, което се наблюдаваше преди началото на финансовата криза, не беше предизвикано от прекомерно търсене на вътрешния пазар, а беше причинено от увеличението на цените на енергията и храните, суровините и финансовите и реалните активи;

7.  Изтъква факта, че дисциплината, основаваща се на задържане на ръста на заплатите, действа също така като спирачка на ръста на доходите на домакинствата и следователно на частното потребление; поради тази причина предупреждава за риска от поставянето на акцент предимно върху задържането на ръста на заплатите като начин за постигане на ценова стабилност и поддържане на конкурентоспособност; припомня, че засилената конкуренция в световен мащаб вече повлия за оказване на натиск за намаляване на възнагражденията, а същевременно по-високите цени на суровините и по-големите разходи за енергия намалиха покупателната способност на потребителите в ЕС; подчертава, че реалните заплати следва да нарастват със същия ритъм като печалбите от производството, за да се гарантира стабилност на разпределянето на приходите в дългосрочен план;

8.  Повтаря призива си за подобрена координация между Световната търговска организация (СТО), Международния валутен фонд (МВФ), Съвета за финансова стабилност и Групата на Световната банка с цел борба със спекулата и справяне с предизвикателствата, породени от икономическата криза;

9.  Припомня, че колебанията в обменните курсове представляват пречка за икономическото възстановяване в световен мащаб и че координацията на паричната политика е от съществено значение, за да бъде избегната появата на финансови дисбаланси, които могат да предизвикат макроикономическа нестабилност; призовава за световна конференция по въпросите на паричната политика, която да бъде организирана под егидата на МВФ с цел провеждане на световни консултации по тези въпроси;

Подобряване на координацията и сътрудничеството в областта на икономическата политика

10.  Споделя загрижеността на Комисията относно значителните неравенства във връзка с разходите за труд на единица продукция, равнищата на растеж на производителността, все по-неравномерното разпределение на доходи и богатство, текущите сметки и разликите между лихвените проценти в ЕС и еврозоната; изразява своето безпокойство относно липсата на ефективни механизми, с които да бъде предотвратено увеличаването на тези неравенства;

11.  Както е предложено в работния документ на службите на Комисията, който придружава съобщението на Комисията от 7 май 2008 г., озаглавено „ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз“ (COM(2008)0238), призовава Комисията да разработи инструменти и показатели за диагностика, за да извършва по-ефективно наблюдение и оценка на съответното икономическо развитие в държавите-членки, които обхващат многостранното наблюдение на разходите за труд на единица продукция, реалните обменни курсове, финансовите пазари и политиките, влияещи на конкурентоспособността;

12.  Отчита загрижеността, изразена от Комисията в нейния годишен доклад относно еврозоната за 2009 г., във връзка с натрупаните дисбаланси в еврозоната и със следните фактори, които Комисията определя като два основни източника на дисбаланси: от една страна, моделът за растеж, концентриран върху един конкурентоспособен експортен сектор, но без подкрепата на вътрешното търсене, е уязвим, и обратно, в някои страни с дефицит дисбалансите може да са приели формата на прекомерен натиск на вътрешното търсене, скок на цените на жилищата и прекомерно голям сектор на строителството; поради тази причина предлага Комисията да проучи възможните начини за ефективно подобряване на икономическото управление на еврозоната, включително създаването на нови механизми за предотвратяване на повторно прекомерно увеличаване на подобни дисбаланси в бъдеще и на несиметричните сътресения, за които те допринасят;

13.  Подчертава, че в своя годишен доклад относно еврозоната за 2009 г. Комисията ясно заявява, че установеният механизъм на политическо съгласуване в еврозоната не е функционирал добре по време на кризата; споделя възгледа на Комисията, че съществува неотложна необходимост от засилено и по-обхватно макроикономическо наблюдение за постигане на съгласуван отговор на кризата;

14.  Приветства използването на средствата, предоставени от ЕИБ, както и общия, но различен принос на държавите-членки в антицикличното разходване на публични средства по време на кризата, което беше използвано отчасти за компенсиране на ограничения размер на европейския бюджет; въпреки това отправя предупреждение относно прекомерното прибягване до ЕИБ, което би довело до заобикаляне на бюджетната процедура и би лишило Европейския парламент от възможността да даде своето становище относно ориентацията на поетите задължения за разходи; поради тази причина припомня, че ЕИБ следва да не се превръща в заместител на бюджета на ЕС;

15.  Изразява съгласие със становището на Комисията, че надзорът и регулацията на финансовите пазари, фискалната дисциплина, както и ограничаването на вътрешния и външния дефицит са от съществено значение за развитието на Икономическия и паричен съюз (ИПС);

16.  Подчертава необходимостта от всеобхватно прилагане на правилата на Пакта за стабилност и растеж, въпреки че отбелязва, че предвидените в него правила се отнасят единствено до бюджетния дефицит и държавния дълг; посочва, че този инструмент за фискална координация разглежда само частично основните причини за икономическите дисбаланси в рамките на еврозоната; поради това счита, че фискалната координация следва да надхвърля съществуващия обхват на Пакта за стабилност и растеж;

17.  Подчертава, че настоящата икономическа и финансова криза и засилената финансова координация между държавите-членки, които вече са приели еврото, не следва да породи капсулиране на еврозоната;

18.  Потвърждава становището си, че икономическата координация следва да се реализира под формата на интегрирана европейска стратегия в областта на икономиката и заетостта, изградена въз основа на бъдещата стратегия „ЕС 2020“, интегрираните насоки, стратегията за устойчиво развитие и програмите за конвергенция и стабилност;

Публични финанси

19.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с неустойчивото равнище на държавния дълг и прогнозираното му бързо увеличаване през 2010 и 2011 г.;

20.  Подчертава значението на ефективното използване на новите разпоредби, предвидени в член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с цел да се подобри икономическата координация и управление в еврозоната; с интерес очаква приемането на конкретни предложения от страна на Комисията и председателя на Еврогрупата във връзка с това;

21.  Приветства първия годишен доклад на Европейския консултативен съвет за статистическо управление и изразява съгласие, наред с другото, с неговото заключение, че следва да се положат усилия за правно утвърждаване на професионалната независимост на националните статистически органи в тези държави-членки, в които тя все още не е постигната; с интерес очаква оценка на Комисията (Евростат) в контекста на годишния мониторинг на спазването на Кодекса на европейската статистическа практика, както се предвижда в препоръката на Комисията относно независимостта, интегритета и отчетността на националните и общностните статистически органи (COM(2005)0217 окончателен);

22.  Изразява загриженост във връзка с намалената способност на държавите-членки да противодействат на икономическите трудности и да допринесат за неотложно необходимите инвестиции в знания, модернизацията на промишления сектор и устойчивото развитие;

23.  Изразява съгласие, че като увеличава гъвкавостта на рамката, преразгледаният Пакт за стабилност и растеж предоставя подходящи инструменти за координиране на „стратегии за излизане от кризи“ и за осигуряване на достатъчно възможности за маневриране по време на икономически спадове, с цел да се позволи укрепването на икономическото възстановяване; счита обаче, че след излизането от сегашната рецесия е необходимо, при спазване на реформирания Пакт за стабилност и растеж, да се засили предпазният лост на пакта, с цел да се гарантира, че държавите-членки действително се въздържат от проциклични политики по време на периоди на растеж;

24.  Подчертава, че когато оценява програмите за стабилност и сближаване на държавите-членки, Комисията следва да се ръководи от своите заключения в съобщението „Дългосрочна устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика“ (COM(2009)0545);

25.  Подкрепя използването от страна на Комисията на процедурата при прекомерен дефицит с цел намаляване на бюджетния дефицит и подчертава значението на стартирането на своевременни, амбициозни, конкретни и количествено измерими програми за балансиране на публичните финанси в държавите-членки през 2010 г. и 2011 г.;

26.  Изразява изключителна загриженост за развитието на положението във връзка с дефицита в Гърция; призовава да се извлекат поуки от него при бъдещите разширявания на еврозоната, особено по отношение на качеството на статистическите данни;

27.  Счита, че за разрешаването на трудностите при поддържането на публичните финанси на първо място следва да бъдат отговорни самите държави-членки, по-специално чрез една по-подходяща фискална политика; призовава държавите-членки да ускорят своите реформи с решителни политически действия за запълване на липсите на устойчивост, предизвикани от висока степен на задлъжнялост и разходи, свързани със застаряването на населението;

28.  Подчертава, че държавите-членки се затрудняват да въведат порядък в своите финанси поради някои недостатъци при изграждането на ИПС и в определена степен, икономическата политика на някои държави – членки на еврозоната, както и трети партньори; отново изразява убеденост, че е необходимо да се разшири действащият механизъм за координиране на политиката в еврозоната, по-специално с оглед на справянето с настоящи и бъдещи икономически дисбаланси и различия в рамките на еврозоната; изразява съжаление в тази връзка относно липсата на обвързващи ангажименти между правителствата за налагане на координация в еврозоната;

29.  Призовава Комисията да предложи пакет от мерки за подпомагане на постигането на баланс в публичните сметки на държавите-членки и за финансиране на публични инвестиции чрез:

30.  Отново заявява, че при определянето на националните си бюджети правителствата на държавите-членки следва да спазват интегрираните насоки и отправените към всяка страна специфични препоръки, както и да отчитат цялостната бюджетна ситуация в еврозоната; различните национални данъчни календари и основните предположения, ползвани за изготвянето на залегналите в основата им прогнози, следва да бъдат хармонизирани с цел избягване на несъответствията в резултат на различни макроикономически прогнози (отнасящи се, например, до глобалния растеж, растежа в ЕС, цената на барел петрол и лихвените проценти) и други параметри;

31.  Призовава Комисията и държавите-членки да работят за създаване на инструменти, които да засилят съпоставимостта на националните бюджети по отношение на разходите за различни категории;

32.  Призовава Комисията да направи конкретно предложение във възможно най-кратък срок относно начина, по който финансовият сектор да допринесе за поемането на разходите, причинени от кризата;

33.  Призовава ЕЦБ, Комисията и държавите-членки от еврозоната да насърчават процеса на икономическа и парична интеграция в рамките на ЕС и да подкрепят разширяването на еврозоната;

34.  Призовава ЕЦБ да поддържа усилията на държавите-членки извън еврозоната за въвеждане на еврото, особено по отношение на държави-членки, доказали своята способност да упражняват добра и стабилна фискална дисциплина;

Справяне с ресурсната зависимост и разкриване на повече нови работни места в модерни и екологично устойчиви промишлени сектори

35.  Припомня, че кризата не е извинение за отлагане на решаването на проблема с изменението на климата и влошаването на околната среда; подчертава, че отлагането на действията би могло да струва скъпо, както от икономическа, така и от екологична гледна точка и че повишаването на енергийната ефективност и ефективността на ресурсите, придружено от ориентиране към устойчиви възобновяеми източници, е най-добрият начин да се намали зависимостта от ограничени ресурси и същевременно да се разкрият нови работни места в модерни и екологично устойчиви промишлени сектори;

36.  Призовава държавите-членки и Комисията категорично да увеличат усилията си в тази посока и изисква ЕЦБ и Комисията да включат този въпрос в редовния си икономически доклад;

37.  Призовава Еврогрупата да предприеме необходимите мерки за улесняване на присъединяването към еврозоната на държавите-членки, които желаят това и отговарят на условията за присъединяване;

Външно представителство на еврозоната

38.  Отново изразява становището, че въпреки кризата е постигнат известен напредък в усилията за постигане на общо международно представителство на еврозоната;

39.  Счита, че политическата програма на ИПС ще бъде повлияна, наред с другото, от предизвикателствата, поставяни от бързо развиващите се азиатски икономики; изразява съжаление по повод липсата на напредък в подобряването на външното представителство на еврозоната въпреки увеличаващата се роля на еврото като резервна валута в глобален мащаб; подчертава, че еврозоната трябва да изгради международна стратегия, съизмерима с международния статут на нейната валута;

40.  Посочва също така, че е необходимо справяне с глобалните дисбаланси, свързани с колебанията в обменните курсове между, наред с другите, щатския долар и китайския юан, и еврото, с цел избягване на бъдещи финансови кризи; приканва Еврогрупата, Съвета и ЕЦБ съответно да ускорят координацията на своите действия, свързани с политиката в областта на обменните курсове;

41.  Подчертава значението на заключенията на Г-20 относно дисбалансите в световен мащаб и за това какво всяка икономическа област трябва да направи, за да балансира своята икономика; подчертава значението на обменните курсове при подготовката на предстоящите срещи на високо равнище на Г-20; изразява становището си, че тази подготовка следва да бъде по-прозрачна в рамките на ЕС и че Парламентът следва да бъде информиран;

o
o   o

42.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на парламентите на държавите-членки, както и на Еврогрупата, на Европейската централна банка и на Европейската инвестиционна банка.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0543. (2) Приети текстове, P6_TA(2009)0123. (3) Приети текстове, P6_TA(2009)0013. (4) Приети текстове, P6_TA(2008)0357.