Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/0063(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0035/2010

Внесени текстове :

A7-0035/2010

Разисквания :

PV 19/04/2010 - 18
CRE 19/04/2010 - 18

Гласувания :

PV 05/05/2010 - 13.33
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0123

Приети текстове
PDF 421kWORD 91k
Сряда, 5 май 2010 г. - Брюксел
Такси за сигурността на въздухоплаването ***I
P7_TA(2010)0123A7-0035/2010
Резолюция
 Консолидиран текст

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 май 2010 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и Съвета относно такси за сигурността на въздухоплаването (COM(2009)0217 – C7–0038/2009 – 2009/0063(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2009)0217),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 80, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C7-0038/2009),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–   като взе предвид член 294, параграф 3 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид становището на Европейския икономическия и социален комитет от 5 ноември 2009 г.,

–   след консултация с Комитета на регионите,

–   като взе предвид член 55 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм (A7-0035/2010),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.


Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 5 май 2010 г. с оглед приемането на Директива 2010/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно такси за сигурността на въздухоплаването
P7_TC1-COD(2009)0063

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функциониране на Европейския съюз, и по-специално член 100, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(2),

като имат предвид, че:

(1)  За сигурността на въздухоплаването по европейските летища по същество отговаря държавата ▌ Необходимо е ▌да се установи обща рамка за регулиране на основните характеристики на таксите за сигурност и на начина на тяхното определяне, тъй като при липса на такава рамка е възможно основните изисквания в отношенията между органите, определящи тези такси и ползвателите на летищата да не бъдат спазвани.

(2)  Събирането на такси за предоставяне на авионавигационни и наземни услуги вече е уредено съответно с Регламент (ЕО) № 1794/2006 на Комисията от 6 декември 2006 г. за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване(3) и с Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъп до пазара на наземни услуги в летищата на Общността(4).

(3)  Изключително важно е ползвателите на летища редовно да получават ▌от органа, определящ или прилагащ таксите, информация относно начина и базата, на която се изчисляват основните такси за сигурност. Такава информация ще даде яснота на ползвателите на летища по отношение на разходите за предоставянето на услугите по сигурността, като посочените в Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване(5) и в правилата за изпълнението му, по отношение на възвръщаемостта на съответните инвестиции и безвъзмездните помощи и субсидии, предоставяни от властите за целите на сигурността. За да позволят на компетентния орган, определящ или прилагащ таксите, правилно да оцени изискванията по отношение на своите бъдещи инвестиции, ползвателите на летища следва да се задължават своевременно да ▌уведомяват компетентния орган за своите експлоатационни прогнози, планове за развитие и конкретни изисквания и желания.

(4)  Тъй като методите за финансиране или определяне и събиране на дължимите суми за покриване на разходите по сигурността се различават в рамките на Съюза, е необходимо да се хармонизира основата за определяне на разходите за сигурност в летищата на Съюза, където тези разходи се отразяват в таксите за сигурност. На тези летища таксата следва да е свързана с разходите за осигуряване на сигурност, като се взема предвид всякакво публично финансиране на разходите за сигурност, с оглед избягване формирането на печалба и предоставянето на подходящи и ефективни по отношение на разходите услуги и оборудване за сигурност по въпросните летища.

(5)  Важно е да се създаде прозрачност по отношение на ползването на такива национални мерки по сигурността, които са по-строги от общите основни стандарти, установени с Регламент (ЕО) № 300/2008.

(6)  Във всяка държава-членка, на чиито летища се събират такси за сигурност, независим надзорен орган следва да осигури правилното и ефективно прилагане на настоящата директива. Органът следва да притежава всички необходими ресурси, като персонал, експертен опит и финансови средства, за изпълнение на своите задачи.

(7)  Държавите-членки следва да имат възможността да прилагат обща система за таксуване, която да покрива летищните мрежи или други групи летища, включително такива, които обслужват един и същи град или агломерация.

(8)  Изчисляването на таксите за сигурност по отношение на обвързаността им с разходите следва да се основава на обективни критерии, като например критериите, посочени в съответните документи на Международната организация за гражданско въздухоплаване, които предвиждат да се използват броят пътници, максималното тегло при излитане или съчетание от тези фактори.

(9)  Тъй като целите на предвидените действия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, тъй като системите за таксите за сигурност не могат да бъдат установени по еднакъв начин на национално равнище в целия Съюз, и затова поради мащаба и въздействието на мерките тези цели биха били по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директивата не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

1.  Настоящата директива установява общи принципи за налагане на такси за сигурност на летищата в Съюза.

2.  Директивата се прилага за всички летища, които са разположени на територия, за която се прилагат разпоредбите на Договора, и са открити за търговски трафик.

Настоящата директива не се прилага за таксите, събирани за заплащане на аеронавигационното обслужване по маршрута и терминалното аеронавигационно обслужване в съответствие с Регламент (EО) № 1794/2006, нито за таксите, събирани за заплащане на наземните услуги, посочени в приложението към Директива 96/67/ЕО.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

   а) „летище“ означава всяко земно пространство, специално пригодено за приземяване, излитане и маневриране на летателни апарати, в това число помощните инсталации, които може да се използват при тези операции за нуждите на въздушния трафик и обслужване, включително инсталациите, необходими за подпомагане на търговското въздушно обслужване;
   б) „управителен орган на летище“ означава орган, който, в съчетание или не с други дейности, има за своя цел по силата на националните законови или подзаконови актове администрацията и управлението на инфраструктурите на летището, както и съгласуването и контрола на дейностите на различните оператори, представени във въпросните летища;
   в) „летищна мрежа“ означава няколко летища в дадена държава-членка, управлявани от един и същ управителен орган, определен от компетентния национален орган;
   г) „компетентен орган“ означава управителен орган на летище или друг орган или структура, отговарящ за прилагането и/или определянето на размера и структурата на таксите за сигурността на въздухоплаването на летищата в Съюза;
   д) „ползвател на летище“ означава всяко физическо или юридическо лице, отговарящо за превоза на пътници, поща и/или товари по въздух от или до въпросното летище;
   е) „такса за сигурността“ означава налог, събиран в различни форми от образувание, летище или ползвател на летище, който е конкретно предназначен за покриване на разходите за мерките за сигурност, имащи за цел да защитават гражданската авиация от неправомерни актове на посегателство. Разходите за мерките за сигурност може да включват разходите, направени за осигуряване прилагането на Регламент (ЕО) № 300/2008 или за изпълнение на свързани регулаторни разходи и разходи за надзор от съответния орган;
   ж) „сигурност на въздухоплаването“ означава комбинация от мерки и човешки и материални ресурси, предназначени да защитят гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, които застрашават сигурността на гражданското въздухоплаване.

Член 3

Недискриминация

Държавите-членки гарантират, че таксите за сигурност не създават дискриминация между ползвателите на летища или пътниците.

Член 4

Летищна мрежа

Държавите-членки могат да разрешат на компетентният орган на летищна мрежа да въведе обща и прозрачна система за такси за сигурност, която да обхваща тази мрежа.

Член 5

Общи системи на таксуване

След информиране на Комисията и в съответствие със законодателството на Съюза държавите-членки могат да разрешат на компетентния орган да прилага обща и прозрачна система за летищни такси за летища, обслужващи един и същи град или агломерация, при условие че всяко летище съответства изцяло на изискванията за прозрачност, установени в член 7.

Член 6

Консултациии средства за правна защита

1.  Държавите-членки осигуряват достъп на компетентния орган ▌ до всяка необходима информация относно разходите за предоставяне на услуги по сигурността на въздухоплаването на летището.

2.  Държавите-членки гарантират, че ▌се създава задължителна ▌ процедура за редовни консултации между компетентния орган ▌ и ползвателите на летището или представителите или асоциациите на ползватели на летища във връзка с действието на системата на таксите за сигурност и размера на тези такси. Такива консултации се организират поне веднъж годишно освен ако на последната консултация не е договорено друго. Когато е налице многогодишно споразумение между компетентния орган и ползвателите на летища, консултациите се провеждат по реда, предвиден в него. Държавите-членки си запазват правото да искат по-чести консултации.

3.  Компетентният орган ▌ представя всички предложения за изменение на системата или на размера на таксите за сигурност пред ползвателите на летища или пред представители или сдружения на ползватели на летища не по-късно от четири месеца преди измененията да влязат в сила, заедно с обосновка на предложените изменения. Компетентният орган ▌провежда консултации с ползвателите на летището по предложените изменения и взема предвид техните становища преди вземането на решение.

4.  Компетентният орган ▌публикува решението си най-късно два месеца преди влизането му в сила. Ако не се постигне съгласие по предложените промени между компетентния орган и ползвателите на летището, компетентният орган ▌ обосновава своето решение с оглед на вижданията на ползвателите.

5.  Държавите-членки гарантират, че в случай на разногласия по дадено решение относно таксите за сигурност, взето от компетентния орган, всяка от страните може да потърси намеса на независимия надзорен орган, посочен в член 10, който проверява основателността на изменението в системата или размера на таксите за сигурност.

6.  Дадена държава-членка може да реши да не прилага параграф 5 във връзка с промените в размера или структурата на таксите за сигурност на въздухоплаването за тези летища, на които:

   а) съществува задължителна процедура съгласно националното законодателство, с която таксите за сигурност на въздухоплаването или техният максимален размер се определят или одобряват от независимия надзорен орган; или
   б) съществува задължителна процедура съгласно националното законодателство, с която независимият надзорен орган проверява редовно или по искане от заинтересовани страни дали тези летища са обект на ефективна конкуренция. Когато положението налага това, въз основа на такава проверка държавата-членка решава таксите за сигурност на въздухоплаването или максималният им размер да бъдат определяни от независимия надзорен орган. Това решение се прилага в продължение на период, определен за необходим на базата на проведения от същия орган анализ.

Процедурите, условията и критериите, прилагани от държавите-членки за целите на настоящия параграф, трябва да бъдат релевантни, обективни, недискриминиращи и прозрачни.

Член 7

Прозрачност

1.  Държавите-членки гарантират, че всеки път, когато трябва да се провеждат консултации, посочени в член 6, параграф 2, компетентният орган ▌ предоставя на всеки ползвател на летището или на представителите или на асоциациите на ползвателите информация за компонентите, които служат за база при определяне на структурата или размера на всички такси за сигурност, събирани на всяко летище. Тази информация включва най-малко:

   а) списък на различните услуги и инфраструктура, предоставяни срещу събираните такси за сигурност;
   б) метода на изчисление на таксите за сигурност;
   в) цялостната структура на разходите с оглед оборудването и услугите, за които се отнасят таксите за сигурност;
   г) приходите от таксите за сигурност и общият размер на разходите за услугите, обхванати от тях;
   д) общия брой на персонала, зает в обслужването, за което се събират такси за сигурност;
   е) всякакво финансиране от публични органи за оборудването и услугите, за които се отнасят таксите за сигурност;
   ж) прогнози за размера на таксите за сигурност, като се вземат предвид предложените инвестиции, увеличаването на трафика и повишеното равнище на заплаха за сигурността;
   з) предвидени инвестиции, които биха могли да окажат съществено влияние на размера на таксите за сигурност.

2.  Държавите-членки гарантират, че ползвателите на летището преди всяка консултация да предоставят информация на компетентния орган, както е предвидено в член 6, по-специално относно:

   а) прогнози за трафика;
   б) прогнози за състава и планираното използване на въздушната им флота;
   в) плановете си за развитие на въпросното летище;
   г) изискванията си към въпросното летище;
   д) размера на таксата за сигурност, събирана от ползвателите на летището от заминаващите от летището пътници, както и информация за компонентите, служещи за основа при определянето на тези такси в съответствие с параграф 1, букви а) до з).

3.  Държавите-членки гарантират публичния достъп до информацията за размера на таксите за сигурност, събирани от компетентния орган и ползвателите на летищата.

4.  При условията на националното законодателство информацията, предоставяна съгласно настоящия член, се разглежда като поверителна или икономически чувствителна и се третира съответно. По отношение на управителни органи на летища, чиито акции са листвани на борсата, се спазват по-специално разпоредбите за фондовата борса.

Член 8

По-строги мерки

1.  Допълнителните разходи за прилагането на по-строги мерки по член 6 от Регламент (EО) № 300/2008 се поемат от държавите-членки ▌.

2.  Преди да приеме мерки съгласно член 4 от Регламент (EО) № 300/2008, Комисията изготвя оценка на въздействието по отношение на последиците върху размера на таксите за сигурност. Комисията провежда консултации с консултативната група на заинтересованите страни, създадена съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 300/2008, във връзка с резултатите от тази оценка на въздействието.

Член 9

Обвързаност на таксите за сигурност с разходите

Таксите за сигурност се използват изключително за покриване на разходите за сигурността. Тези разходи се определят с помощта на общоприетите във всяка държава-членка принципи на счетоводство и оценка. Общите приходи от таксите за сигурност не надвишават общите разходи за сигурност на въздухоплаването на това летище, летищна мрежа или група летища.

Въпреки това държавите-членки гарантират, че се обръща особено внимание на:

   разходите за финансиране на съоръженията и на инсталациите, използвани за операции по сигурността, включително съответните амортизационни отчисления върху стойността на тези съоръжения и инсталации;
   националното и/или международното ниво на заплаха за сигурността;
   разходите за персонала и дейностите по сигурността;
   дотации и субсидии, отпуснати от властите за целите на сигурността.

Разходната база за изчисляване на таксите за сигурност не включва никакви разходи, свързани с по-общи дейности по сигурността, осъществявани от държавите-членки, като обща полицейска дейност, събиране на разузнавателни данни и национална сигурност.

Член 10

Независим надзорен орган

1.  Държавите-членки назначават или създават независим орган в качеството на национален независим надзорен орган с цел да гарантират точното прилагане на мерките, предприети за изпълнение на настоящата директива. Този орган може да е същият като институцията, натоварена от дадена държава-членка с прилагането на Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси(6).

2.  Настоящата директива не възпрепятства националните независими надзорни органи да делегират под свой надзор и при своя пълна отговорност изпълнението на настоящата директива на други независими надзорни органи в съответствие с националното право, при условие че изпълнението се осъществява при спазване на същите стандарти.

3.  Държавите-членки гарантират независимостта на независимия надзорен орган, като осигуряват неговата правна обособеност и функционална независимост от всеки компетентен орган или въздушен превозвач. Държавите-членки, които запазват собственост или контрол над летища, управителни органи на летища или въздушни превозвачи, осигуряват ефективно структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността или контрола. Държавите-членки гарантират, че независимият надзорен орган упражнява правомощията си безпристрастно и при пълна прозрачност.

4.  Държавите-членки уведомяват Комисията за наименованието и адреса на независимия надзорен орган, за възложените му задачи и отговорности и за мерките, предприети за осигуряване на спазването на параграф 3.

5.  По отношение на споровете във връзка с таксите да сигурност държавите-членки гарантират, че се вземат мерки с цел:

   а) установяване на процедура за разрешаване на споровете между компетентния орган ▌ и ползвателите на летището;
   б) определяне на условията, при които даден спор може да бъде отнесен до независимия надзорен орган и по-специално предвиждане, че този орган отхвърля жалби, които счита, че не са надлежно обосновани или придружени от необходимите документи; и
   в) определяне на критериите, по които се разглеждат споровете с цел намиране на решение.

Тези процедури, условия и критерии са недискриминационни, прозрачни и обективни.

6.  Независимият надзорен орган публикува годишен доклад за своята дейност.

7.  Когато държава-членка в съответствие с националното си право прилага регулаторна или законодателна процедура за определяне и одобряване на структурата или размера на таксите за сигурност на национално равнище, компетентният национален орган за проверка на законосъобразността на таксите за сигурност изпълнява функциите на независимия надзорен орган, предвидени в параграфи 1 до 6.

Член 11

Отчетност и преразглеждане

1.  Не по-късно от ...(7) Комисията представя отчет пред Европейския парламент и Съвета относно действието на настоящата директива, както и подходящи предложения, ако се налага.

2.  Държавите-членки и Комисията си сътрудничат при изпълнението на настоящата директива, особено по отношение на събирането на информация за отчета, посочен в параграф 1.

3.  Не по-късно от ...(8)* Комисията представя доклад относно финансирането на сигурността на въздухоплаването, който разглежда развитието на разходите за сигурност на въздухоплаването.

Член 12

Транспониране

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива преди ...(9). Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.  Без да се засяга член 11, параграф 2, доколкото не се събират такси за сигурност на никое летище в дадена държава-членка, , от тази държава-членка не се изисква да спазва параграфи 1 и 2.

Член 13

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

(1) ОВ С 128, 18.5.2010 г., стр. 142.
(2) Позиция на Европейския парламент от 5 май 2010 г.
(3) OВ L 341, 7.12.2006 г., стр. 3.
(4) OВ L 272, 25.10.1996 г., стр. 36.
(5) OВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 72.
(6) OВ L 70, 14.3.2009 г., стр. 11.
(7)* Четири години след влизането в сила на настоящата директива.
(8)** Две години след влизането в сила на настоящата директива.
(9)* ОВ: Моля нанесете дата: 2 години след влизането в сила на настоящата директива.

Правна информация - Политика за поверителност