Европейският парламент,

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Адаптиране спрямо изменението на климата: предизвикателство за европейското селско стопанство и селски райони“ (SEC(2009)0417),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Ролята на европейското селско стопанство по отношение на смекчаването на изменението на климата“ (SEC(2009)1093),

–   като взе предвид своята законодателна резолюция от 14 ноември 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за опазване на почвата и за изменение на Директива 2004/35/ЕО(1),

–   като взе предвид резолюцията си от 12 март 2008 г. относно устойчиво земеделие и биогаз: необходимост от преразглеждане на общностното законодателство(2),

–   като взе предвид резолюцията си от 4 февруари 2009 г. относно „2050: Бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“(3),

–   като взе предвид резолюцията си от 12 март 2009 г. относно „предизвикателството, свързано с влошаването на състоянието на селскостопанските земи в ЕС и по-специално в Южна Европа: противодействие чрез инструментите на ЕС в областта на общата селскостопанска политика (ОСП)“(4),

–   като взе предвид резолюцията си от 25 ноември 2009 г. относно „стратегията на ЕС за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15)“(5),

–   като взе предвид доклада на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD), изготвен от Организацията на ООН за прехрана и земеделие и Световната банка и подписан от 58 държави,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0060/2010),

A.   като има предвид, че изменението на климата в резултат на натрупваните в миналото парникови газове в атмосферата е научна констатация, която може да има сериозни последствия за екосистемите;

Б.   като има предвид, че селското стопанство е пряко засегнато, тъй като става въпрос за една от икономическите дейности, които управляват природните ресурси в полза на човечеството;

В.   като има предвид, че измененията на климата са сред най-сериозните заплахи за околната среда, а също и в социално и икономическо отношение, тъй като по отношение на производителността на селскостопанските култури се регистрират колебания от година на година поради нейната висока степен на зависимост от крайните климатични условия и това непряко се отразява върху всички икономически сектори, въпреки че най-уязвимо остава селското стопанство;

Г.   като има предвид, че селското стопанство допринася за изменението на климата като един от главните източници на два важни вида емисии на парникови газове (диазотен оксид и метан), които се отделят при различни, биологични процеси, свързани със селскостопанското производство, като същевременно в голяма степен понася неблагоприятното въздействие на това изменение;

Д.   като има предвид, че емисиите на парникови газове, предизвикани от селското стопанство (включително от животновъдния сектор), намаляха с 20% в ЕС на 27-те за периода от 1999 г. до 2007 г. и в рамките на Европейския съюз частта на селското стопанство в емисиите на парникови газове намаля от 11% през 1990 г. на 9,3% през 2007 г., което се дължи по-специално на увеличаване на ефективността на селското стопанство на ЕС, непрекъснати иновации и използване на нови техники, както и на по-устойчиво използване на торовете и новите реформи на ОСП;

Е.   като има предвид, че селското и горското стопанство са основните икономически сектори, които могат да улавят CO2, отделян в резултат от човешките дейности, да го запазват и съхраняват в почвата благодарение на капацитета си да играят ролята на резервоар и да го фиксират в растенията чрез фотосинтезата; като има предвид, че тези сектори разполагат следователно с голям потенциал за положително участие в усилията за смекчаване на затоплянето;

Ж.   като има предвид, че глобалното затопляне вече се отразява по отрицателен начин върху селското стопанство в Европейския съюз (включително намаляване на водните ресурси, засоляване и по чести суши, опустиняване, силно увеличаване на количеството валежи през зимата и наводнения в северните части, застрашеност на ниско разположените крайбрежни зони от покачването на морското равнище и опасност от засоляване, явлението бури и други крайни метеорологични явления, ерозия и свличане на терени, както и размножаване на опустошаващи реколтата насекоми и разпространение на болести по животните и растенията и др.) и че очакваното ускоряване на тези явления би могло да има сериозни икономически, социални и екологически отражения върху селското и горското стопанство и туризма;

З.   като има предвид, че селското стопанство разполага както с капацитет за адаптиране , така и с капацитет за смекчаване на последиците от изменението на климата, благодарение на натрупаните познания и умения на селскостопанските производители, на една силна ОСП и на развитието на изследванията и иновациите, но и че са необходими значителни усилия, тъй като става въпрос за естествени процеси, които трудно се овладяват;

И.   като има предвид, че европейското селско стопанство представлява резерв от работни места, който е целесъобразно да се опазва и развива;

Й.   като има предвид, че селското стопанство остава жизнено важно за поддържането на активността на хората в европейските селски територии, по-конкретно посредством широкия набор от услуги, които земеделските стопани могат да предоставят на останалата част от обществото;

К.   като има предвид, че целите на Европейския съюз в областта на развитието на възобновяеми енергийни източници пряко засягат селското стопанство, и че това развитие може значително да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове;

Л.   като има предвид, че една от основните функции на селското стопанство на ЕС е да осигурява хранителни продукти за населението на Съюза;

М.   като има предвид, че Европейският съюз трябва да бъде лидер в борбата срещу глобалното затопляне;

Принос на селското стопанство на Европейския съюз към усилията за смекчаване на затоплянето

1.  Посочва, че селското и горското стопанство на ЕС могат да допринесат за постигане на целите на ЕС за смекчаване на последиците от изменението на климата, като предлагат решения и подкрепа с цел да се спомогне за ограничаване и намаляване на техните емисии на парникови газове, спомагат за съхраняването на CO2 в почвата, развиват производството на енергия от устойчиви възобновяеми енергийни източници и максимизират функцията на фотосинтеза; подчертава, че за тази цел е необходимо да се насърчава развиването на селско стопанство, което произвежда търгуеми и нетъргуеми блага и използва възможно най-ефективно потенциала и естествените ресурси на всяка екосистема, а също така съчетава икономическите, екологическите и социалните резултати, както и задължението за хуманно отношение към животните, така че да се подобри неговата устойчивост;

2.  Счита, че в случай на по-активно ангажиране на селското стопанство в световния процес на ограничаване на изменението на климата е необходимо да се вземат мерки, така че да се следи да не се влоши конкурентната позиция на селскостопанския и хранително-промишлен сектор на Европейския съюз на световния пазар;

3.  Счита, че биологичното селско стопанство, екстензивното използване на пасища и прилагането на комбинирани методи за производство са част от алтернативите за едно по-екологично селскостопанско производство; подчертава обаче, че трябва да се намерят решения, даващи възможност на традиционното селско стопанство, което обхваща по-голямата част от европейските селскостопански земи, да допринесе в значителна степен за устойчиво управление на околната среда;

4.  Признава, че иновациите трябва да играят важна роля за ограничаване на въздействието на селското стопанство върху изменението на климата и върху околната среда;

5.  Призовава по-специално за това бъдещата ОСП да насърчава, чрез действия по информиране и обучение и стимулиращи мерки, практики, които допринасят за подобряване на ефективността и потенциала на селското стопанство за намаляване на отделянето на парникови газове и за улавянето на въглерода, например:

6.  Подчертава, че тези по-добре съобразени с околната среда селскостопански практики имат също така положително въздействие върху обогатяването на биологичното разнообразие и качеството на почвите, върху задържането на вода, както и върху борбата срещу ерозията на почвите и замърсяването, и че смекчаването на последиците от селскостопанската дейност върху изменението на климата е в интерес на обществото и селското стопанство допринася за това;

7.  Препоръчва разработването на обща европейска политика за горското стопанство, която да е в състояние да насърчава устойчиво управление и устойчиво производство на това стопанство и да увеличи значимостта на горската промишленост и нейното икономическо развитие, тъй като този сектор в най-голяма степен допринася за улавянето на въглерод; тази политика ще трябва да отчита в максимална степен различните регионални предпоставки за развитие на горското стопанство, тъй като възможностите и опасностите за различните видове горска среда в Южна и в Северна Европа са различни;

8.  Изтъква, че горите допринасят значително и за ефикасното управление на водите; Подчертава, следователно, че държавите-членки трябва да бъдат насърчавани да предприемат управление на горите, което ще намали разликите във водния режим между периодите на суша и пълноводие, като по този начин се намалят отрицателните последици от сушата и наводненията за селското стопанство, производството на енергия и населението;

9.  Препоръчва засилване на политиките за планините, като има предвид, че секторът на селскостопанските пасища и животновъдството играят особено важна роля за смекчаването на изменението на климата и за подкрепа на адаптирането и намаляването на уязвимостта, най-вече чрез правилното управление на пасищата;

10.  Призовава за изготвяне на стратегии, които да предотвратяват и смекчават негативните последици върху селското стопанство в Европейския съюз чрез:

11.  Подчертава, че емисиите на диазотен оксид могат да бъдат намалени чрез по-ефективно използване на азотните торове (прецизно земеделие); подчертава също така, че торовете, съдържащи остатъчни продукти от производство на биогаз, предоставят възможност за прецизно органично наторяване и следователно за намаляване на емисиите;

12.  Призовава за интензифициране на научните изследвания относно храненето на добитъка и генетичната селекция на селскостопанските животни с оглед намаляването на емисиите на метан, като се има предвид, че подобни мерки за намаляване на въздействието не трябва да се приемат, ако те застрашават здравето на животните или хуманното отношение към тях; изисква също така въвеждането на програма, която да позволи намаляването на зависимостта на Съюза от вносните растителни протеини за храненето на селскостопанските животни, както и на програма за повишаване на осведомеността на потребителите относно въздействието на поведението им при покупки и на навиците им на хранене върху климата;

13.  Същевременно настойчиво призовава за приемането на мерки за ускоряване и засилване на научноизследователската дейност в областта на растителната селекция с цел да се повиши устойчивостта на растенията на нови климатични условия и да може да се отговори на предизвикателствата, пред които тези промени изправят, по-специално по отношение на изискванията по отношение на продоволствената сигурност, посредством суровини в необходимото количество и със съответното качество; счита, че тази научноизследователска дейност следва да се насочва с приоритет към сортовете растения, които издържат на недостиг на вода и изключително високи температури, както и на свързаните с тях технологии за отглеждане; подчертава също така че тези сортове и техники могат да се окажат подходяща алтернатива на скъпоструващи и неефикасни напоителни системи, които съществуват в някои райони, и имат освен това предимството на добър прием от страна на местните общности;

14.  Подчертава, че едно оптимизирано складиране и разпръскването на органични торове, както и тяхната обработка в анаеробни ферментатори, представляват понастоящем една от най-обещаващите техники за намаляване на емисиите на метан (като също така създават източник на възобновяема енергия) и намаляване на зависимостта от азотни химически торове, по-специално в районите с голяма гъстота на животновъдството; счита, че биогазът допринася за възможността, селското стопанство да се снабдява самостоятелно с енергия;

15.  Във връзка с това посочва, че вместо изкуствен тор трябва да е възможно да се използват остатъчни продукти от ферментатори за производство на биогаз, без те да попадат в категорията „животински торове“, като по този начин може да се намали до голяма степен използването на изкуствен тор;

16.  Изисква ускоряването на опростяването на административните процедури, както и на изследователските усилия и усилията за развитие с цел преработка и използване на селскостопанската биомаса (селскостопански или горски отпадъци), на биогаз от животновъдството и на останалите устойчиви агрогорива, при условие че не застрашават продоволствената сигурност;

17.  Подчертава, че принципът на устойчивост трябва да бъде приложен при използването на биомаса; счита, че в съответствие с това следва да се насърчи употребата й възможно най-близо до мястото на производство на селскостопанските суровини, което би намалило дължащите се на транспорта загуби на енергия;

18.  Подчертава, че използването на биомаса за отопление може значително да намали вредното въздействие от изменението на климата; поради това призовава Комисията и държавите-членки да отпуснат помощи за развитие на селските райони на публичните институции в селските райони, които преминават към отоплителни системи въз основа на биоeнергия;

19.  Привлича вниманието върху факта, че по-интензивното използване на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) би могло да подобри контрола върху множество етапи на производство и да оптимизира управлението им, с цел увеличаване на производството по отношение на използването на средствата за производство и същевременно намаляване на емисиите на парникови газове, както и на потреблението на енергия; подчертава също така, че засилената употреба на ИКТ, интегрирането на политики за насърчаване на обучението на земеделските стопани в областта на новите технологии и особено подкрепата за иновациите и предприемачеството сред младите земеделски стопани са ключови теми, с оглед както на постигането на по-благоприятно за околната среда устойчиво селско стопанство, така и за увеличаването на конкурентоспособността на сектора;

20.  Подчертава, че положението на Европейския съюз като най-големият вносител на селскостопански продукти води до по-висока стойност на въглеродните емисии в сравнение с европейските земеделски стопанства поради често пъти по-ниските екологични критерии в третите страни, както и поради емисиите, отделяни при транспорта на дълги разстояния, и обезлесяването; счита в тази връзка, че е необходимо е да се информират потребителите посредством целева стратегия за осведомяване, относно ползите от здравословно и балансирано хранене с регионални и сезонни продукти с високо качество, произхождащи от устойчиво селскостопанско производство и чийто въглероден отпечатък би могъл да се разграничава от въглеродния отпечатък на вносните продукти; счита в тази връзка, че е необходимо да се компенсират по справедлив начин усилията на европейските земеделски стопани за намаляване на емисиите им и да се насърчи разнообразяването на местните производства (по-специално чрез развиване на производството на растителни протеини в ЕС);

21.  Подкрепя във връзка с това доброволното означаване на произхода при продукти, които са изцяло с произход от Европейския съюз;

22.  Призовава за задействане на ефикасни механизми за контрол на вноса от трети държави и е привърженик на пълна еквивалентност на изискванията, на които трябва да отговарят европейските производители във връзка с борбата срещу изменението на климата, и изискванията, на които трябва да отговаря вносът от трети държави, с цел избягване на загубата на конкурентоспособност на продуктите от Общността;

23.  Подчертава, че ЕС трябва да реинвестира в политиката на развитие на селското и горското стопанство, за да сътрудничи за разпространението на нови практики и за да насърчава развитието на устойчиво селско стопанство и другаде по света;

Мерки за адаптиране на европейското селско стопанство към последствията от затоплянето

24.  Подчертава, че европейското селско стопанство се приспособява и трябва да продължи да се приспособява към последствията от настоящите климатични изменения и да се подготви за въздействието, което ще имат тези изменения за множество региони в Съюза;

25.  В този контекст счита, че Съюзът трябва да разработи последователна стратегия за приспособяване на селското стопанство към бъдещите два различни вида климатични смущения:

26.  Счита, че ОСП трябва да се съсредоточи върху управлението на ресурсите по един по-устойчив и ефикасен начин и че това трябва да бъде отчетено при предстоящата реформа на ОСП, включително например:

27.  Подчертава, че може да се окаже необходимо не само отново да се въведе управление на водите в някогашните заливни земи, които са били застрашени от наводнения поради лошите местни условия, но които по-късно са били пресушени, а и наред с това да се преразгледа регулирането на реките и, когато това е възможно, да бъдат възстановени и отново залесени заливните земи;

Въздействия върху европейския селскостопански модел

28.  Подчертава, че ОСП ще трябва да допринесе за по-устойчива селскостопанска политика, като същевременно се увеличава добивът и като не се забравя, че затоплянето на климата може да изложи на риск производствения капацитет и прехраната на световното население, включително в Европа;

29.  Счита също така, че ОСП трябва да насърчава финансово местните органи от държавите-членки за предприемане на мерки за:

30.  Отбелязва, че въздействието на изменението на климата върху селското стопанство е пряко и нанася големи вреди, поради което при изготвянето на мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата трябва да бъде даден приоритет на селскостопанския сектор;

31.  Счита, че следва да се подчертаят отново „новите предизвикателства“, посочени в прегледа на състоянието на ОСП, например изменението на климата, управлението на водните ресурси, възобновяемите енергийни източници и биоразнообразието, а зачитането и подобрението на качеството на почвата и нейните функции (улавяне на въглерод, капацитет за задържане на води и минерални вещества, биологичен живот …) следва също така да бъдат добавени към тези предизвикателства, тъй като представляват въпроси от основно значение, засягащи интересите на бъдещите поколения, и следва по-нататък да се вземат под внимание в рамките на бъдещата ОСП;

32.  Отбелязва, че настоящата система на кръстосано спазване, чиято цел беше да гарантира, че селскостопанските производители спазват много високи стандарти по отношение на хуманното отношение към животните, здравето на животните и опазването на околната среда, създаваше проблеми на земеделските стопани и, в настоящата си форма, може би не беше най–доброто средство за постигане на желаните резултати; призовава, в контекста на следващата реформа на ОСП, да се акцентира в по-голяма степен върху по-устойчиви и по-ефективни производствени модели, като не се забравя, че това налага публично финансиране, за да се даде възможност на земеделските стопани да покрият допълнителните разходи, свързани с предоставянето на ценни за цялото обществото „обществени блага“ (като запазване на селските райони, опазване на биологичното разнообразие, улавяне на въглерод и продоволствена сигурност);

33.  Признава, че ОСП трябва да определя най-високите стандарти за опазване на околната среда в световен мащаб; посочва, че това ще означава равнище на разходи, които не могат да бъдат възстановени от пазара, въпреки че отчасти може да се разглежда като предоставяне на обществени блага, както и че европейските производители ще се нуждаят от защита от конкуренция от трети държави, които не изпълняват стандартите на ЕС по отношение на околната среда;

34.  Счита, че затоплянето на климата принуждава Съюза да адаптира модела на селскостопанската политика; ето защо приканва Комисията в своето бъдещо съобщение относно реформата на ОСП след 2013 г. да насърчи по-устойчив и ефективен селскостопански модел, съответстващ на всички цели на ОСП, който е насочен към производството на достатъчно количество и безопасни хранителни продукти и зачита екологичния баланс; такъв модел следва да се основава на справедлива и легитимна система за подпомагане на земеделските стопани и трябва също така да засили ролята на тяхната професия;

35.  Счита, че за да може европейското селско стопанство в бъдеще да допринася за продоволствената сигурност и за опазването на климата, трябва да се поддържа една амбициозна ОСП, включваща по-специално системата за преки плащания, финансирани от общностния бюджет, и неусложнени и по-справедливи плащания на територията на целия Европейски съюз;

36.  Подчертава необходимостта от създаване и постоянно осигуряване на база за развитие на алтернативни икономически дейности, които да намалят равнището на зависимост на местните общности от селскостопанско производство, засегнато от суша, или по отношение на природните ресурси; достъпът до финансиране чрез европейските фондове е от решаващо значение за гарантирането на условия за осъществяване на алтернативни икономически дейности;

37.  Подчертава значението на насърчаването на практики за интегрирано планиране на развитието в селските райони в зависимост от местните потребности, чрез въвеждане на принципите за оптимизиране на използването на терените, за адаптиране към променливите екологични условия (продължителна суша, свличане на терени, наводнения и т.н.), към пазара на стоки и услуги, произвеждани на местно равнище;

38.  Призовава също така Комисията да обсъди разработването на нови системи за подпомагане, които да подкрепят приноса на селското стопанство за намаляване на емисиите на СО2, например фиксирането на въглерод в почвите, използвани за селскостопански цели, и селскостопанската биомаса, и които да позволяват да се насърчават използване на селскостопански земи, което играе положителна роля за изменението на климата;

39.  Подчертава необходимостта от точна оценка от страна на Европейската комисия на разходите за адаптиране на селското стопанство към измененията на климата;

40.  Счита за необходимо укрепването и адаптирането на инструментите за управление на рисковете и кризите предвид нарастващата нестабилност на пазарите и развитието на климатичните рискове;

41.  Подчертава, предвид мащабите на климатичните предизвикателства и инвестициите, че селското и горското стопанство трябва да се насочат към по-устойчиви производствени методи и че е необходимо поддържането на една силна ОСП, разполагаща с необходимия бюджет за периода след 2013 г., добавя, че трябва да се предвидят нови финансови средства за насърчаване на разпространението на модерни и иновационни технологии и системи, които могат да дадат конкретни резултати в областта на смекчаването и адаптирането в различните селскостопански сектори;

42.  Подчертава, че въпреки че ОСП не е европейска политика, насочена към климата, тя може да представлява основа за въвеждането на ефикасни инструменти и стимули за борба с изменението на климата – факт, който не трябва да се забравя по време на разискванията относно бъдещия бюджет на Европейския съюз;

43.  Счита, че Европейският съюз трябва да запази водещата си позиция в борбата срещу изменението на климата, като това не бива да се поставя на второ място поради настоящите икономически трудности;

44.  Подчертава, че Европейският съюз се нуждае от политики за развитие и финансиране на селското стопанство, които да гарантират безопасни и висококачествени храни;

o
o   o

45.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 282E, 6.11.2008 г., стр. 281. (2) ОВ C 66 E, 20.3.2009 г., стр. 29. (3) ОВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 44. (4) Приети текстове, P6_TA(2009)0130. (5) Приети текстове, P7_TA(2009)0089.