Европейският парламент,

–   като взе предвид член 39 от Договора относно функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „За по-точно насочване на помощите за земеделски производители в райони с неблагоприятни природни условия“ (COM(2009)0161),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията, внесено на 17 декември 2009 г.,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по регионално развитие (A7-0056/2010),

А.   като има предвид, че 54% или повече от половината от използваната земеделска площ в ЕС се класифицира като райони в по-неблагоприятно положение;

Б.   като има предвид, че всяка държава-членка е определила райони в по-неблагоприятно положение, но с различен обхват;

В.   като има предвид, че планинските райони (включително арктическите райони на север от 62-ия паралел, които се разглеждат наравно с планинските) представляват около 16% от използваната земеделска площ, но при все това над 35% от тази площ се класифицират като т.нар. междинни райони в по-неблагоприятно положение;

Г.   като има предвид, че тези „междинни райони в по-неблагоприятно положение“ се класифицират от държавите-членки с помощта на редица различни критерии, което според Европейската сметна палата(1) може да доведе до разлика в третирането;

Д.   като има предвид, че само малка част от стопанствата в тези райони получават плащания за неблагоприятни природни условия и че в размера на тези плащания се наблюдават значителни различия между държавите-членки(2);

Е.   като има предвид, че по отношение на планинските райони и районите, засегнати от специфични неблагоприятни природни условия, определяни в съответствие с член 50, параграф 2 (планински райони) и съответно член 50, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), съществуват ясни и неоспорими критерии, така че класифицирането на съответните райони да не бъде предмет на критика от страна на Европейската сметна палата, нито пък да бъде засегнато от настоящото съобщение на Комисията;

Ж.   като има предвид, че особеното положение на крайно отдалечените райони налага специални начини на третиране;

З.   като има предвид, че подпомагането на районите в по-неблагоприятно положение представлява съществен елемент от т.нар. втори стълб на Общата селскостопанска политика, т.е. от политиката за развитие на селските райони, и с оглед на това нито регионалнополитически цели, нито въпросът за преразпределянето на средства от ЕЗФРСР следва да бъдат в центъра на дискусиите;

И.   като има предвид, че с реформата на законодателството за подпомагане на районите в по-неблагоприятно положение и с приемането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 беше премахната съществуващата дотогава категория на „междинните райони в по-неблагоприятно положение“, а районите, които може да бъдат подпомагани, бяха определени като райони, „засегнати от значителни неблагоприятни природни условия“;

Й.   като има предвид, че социално-икономическите критерии, използвани от някои държави-членки преди реформата от 2005 г., вече не могат да бъдат използвани като основен критерий за разграничаването на райони с „неблагоприятни природни условия“, но че въпреки това тези критерии могат да бъдат прилагани в бъдеще по отношение на определянето на райони със „специфични неблагоприятни природни условия“, които могат да бъдат подпомагани в съответствие с член 50, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 1698/2005;

К.   като има предвид, че при изготвянето на своите национални и регионални програми за развитие на селските райони държавите-членки разполагат със значителни възможности за маневри, с цел представяне на пакет от мерки, който е балансиран и съобразен със специфичното положение на районите, както и че държавите-членки са задължени да предоставят в своите програми подходящи мерки за районите си в по-неблагоприятно положение;

Л.   като има предвид, че вероятно предложените осем биофизични критерия ще се окажат недостатъчни, а предложеният праг от 66% от площта – неподходящ за някои случаи на определяне на действителната степен на неблагоприятни природни условия по начин, който да отчита огромното разнообразие на селските райони в ЕС; като има предвид, че съчетанието на видовете почви, влажността на почвата и климата, наред с други фактори, са от значение за целта на определяне на действителната степен на неблагоприятни природни условия в даден район;

1.  Подчертава значението на плащанията за неблагоприятни природни условия в подходящ размер за районите в по-неблагоприятно положение като незаменим инструмент за осигуряване на предоставянето на публични блага с голяма стойност, като например поддържането на управлението на земеделските земи и обработваемия ландшафт в тези райони; изтъква, че именно районите в по-неблагоприятно положение често са от голямо значение от гледна точка на обработваемия ландшафт, опазването на биоразнообразието и ползите за околната среда, както и на заетостта в селските райони и жизнеността на селските общности;

2.  Признава, че поради уникалността си районите в по-неблагоприятно положение играят важна роля за оказването на положително въздействие върху околната среда и за поддържането на ландшафта, и подчертава, че свързаните с тази мярка плащания следва да служат на постигането на тези цели;

3.  Подчертава, че член 158 от ДЕО относно политиката на сближаване, във вида, изменен с Договора от Лисабон, се отнася най-вече за районите с неблагоприятни природни условия; призовава Комисията да изработи всеобхватна стратегия за преодоляване на различията между държавите-членки по отношение на тези райони и да насърчи интегрирана стратегия, която да отчита специфичните национални и регионални характеристики;

4.  Изтъква, че подпомагането на райони с неблагоприятни природни условия цели преди всичко да се гарантира трайното и широко запазване на ефективно и многофункционално селско стопанство, при опазване на природната среда като икономическо и жизнено пространство от изключителна важност;

5.  Подчертава необходимостта от управление на районите в по-неблагоприятно положение не само с оглед на производството на висококачествени хранителни продукти, но и като принос към цялостното стопанско развитие, подобряването на качеството на живот и демографската и социална стабилност в тези райони;

6.  Призовава Комисията в този смисъл да отчете и социалните последици от новата класификация на райони с неблагоприятни условия;

7.  Изтъква, че плащанията за неблагоприятни природни условия за районите в по-неблагоприятно положение, за разлика от мерките в областта на агро-екологията, не следва да подлежат на допълнителни специфични изисквания по отношение на метода на управление на земята, които надвишават изискванията за кръстосано спазване; припомня, че схемата за районите в по-неблагоприятно положение трябва принципно да предлага компенсации на селските стопани, които са също и управители на земя със значителни неблагоприятни природни условия, които не се компенсират от пазара;

8.  Подчертава обаче, че плащанията за районите в по-неблагоприятно положение трябва да са свързани с активно обработване на земята, т.е. производство на храни или непосредствено свързани с производството на храни дейности;

9.  Счита, че предложените от Комисията осем биофизични критерия за разграничаване на районите с неблагоприятни природни условия принципно могат да бъдат подходящи до известна степен; подчертава обаче, че има случаи, в които критериите не могат да се използват за обективно разграничаване на районите с неблагоприятни природни условия;

10.  Въпреки това признава, че стриктните и чисто биофизични критерии може да не са подходящи за всички райони на Европа и могат да доведат до различни от предвидените последици по отношение на районите, които отговарят на изискванията; във връзка с това препоръчва на чисто обективна основа да се обмисли отново въпросът за социално-икономически критерии, като например отдалеченост от пазари, липса на услуги и обезлюдяване;

11.  Настоятелно призовава Комисията да отчете всички становища, изразени по време на обсъждането с държавите-членки, регионалните и местните органи и селскостопанските организации, по отношение на определението за райони с неблагоприятни природни условия;

12.  По-конкретно включването на географския критерий „изолираност“ би отчел специфичното неблагоприятно природно условие, което е резултат от разстоянието до пазара, отдалечеността и ограничения достъп до услуги;

13.  Счита за необходимо да се преразгледа определението на критерия за баланс на влажността на почвата, така че да се отчетат различните селскостопански и климатични условия, съществуващи в различните държави-членки на ЕС;

14.  За признаване на ограниченията, свързани с влажните необработваеми почви, включването на критерий относно „капацитетни дни на земята“ би позволило да се вземе предвид взаимодействието между видовете почва и климата (например за адекватно отразяване на трудностите, свързани с морския климат);

15.  Във връзка с това призовава Комисията да насочи изследователските си усилия и анализи към включване на възможни допълнителни критерии в новата схема за районите в по-неблагоприятно положение, с цел още по-добре да пригоди своите предложения към практическите трудности, които срещат земеделските стопани и да изгради ясен набор от критерии, които да останат подходящи в дългосрочен план;

16.  Въпреки това подчертава, че с оглед на прилагането на тези критерии и установяването на реалистични прагови стойности на практика е наложително държавите-членки и регионите да представят необходимите биофизични данни с достатъчна точност по отношение на околната среда; във връзка с това подкрепя въведения от Комисията тест по отношение на прилагането на практика на предложените критерии; призовава подробните карти, които от държавите-членки трябва да представят, да се използват евентуално за адаптиране към екологичните реалности – на национално или регионално равнище – на максималните стойности на критериите за определяне на райони с неблагоприятни природни условия и на предложената прагова стойност в размер на 66%;

17.  Подчертава по-конкретно, че за да се отчетат взаимодействията между много фактори, които влияят по специфичен начин, може да се окаже наложително кумулативно използване на приетите критерии; то би могло да позволи на онези райони в неблагоприятно положение, в които се натрупват две или повече неблагоприятни природни условия от малък до средно голям размер, да бъдат класифицирани като „райони в по-неблагоприятно положение“ дори и в случаите, когато отделните критерии не биха били достатъчни за такава класификация;

18.  Изтъква, че окончателното становище по отношение на избраната основна териториална единица и предложените от Комисията критерии и прагови стойности може да бъде готово едва когато са налице изработените от държавите-членки подробни карти; подчертава, че при липса на подобни симулационни резултати предложената прагова стойност от 66%, както и праговите стойности за определяне на самите критерии, трябва да се разглеждат със значителна предпазливост и могат да бъдат пригодени по обективен и подходящ начин единствено след като са на разположение националните карти; поради това призовава Комисията незабавно да се запознае с резултатите от картографирането и въз основа на това колкото е възможно по-скоро да изготви подробно съобщение до Европейския парламент и Съвета относно определянето на границите на районите с неблагоприятни природни условия;

19.  Подчертава, че когато се изготвя окончателната карта на междинните райони в неблагоприятно положение, следва също да се вземат предвид обективните национални критерии, за да стане възможно адаптирането на определението на регионите спрямо специфичните условия във всяка страна; счита, че такова адаптиране следва да се извърши по прозрачен начин;

20.  Счита за необходима известна степен на доброволна настройка на национално равнище на критериите за подпомагане на райони с неблагоприятни природни условия, за да може да се реагира адекватно по отношение на специфични географски условия, при които неблагоприятните природни условия се компенсират чрез човешка намеса; въпреки това подчертава, че когато качеството на земята е било подобрено, трябва да се вземе предвид тежестта на свързаните с поддръжката текущи разходи, като например за отводняване и напояване; предлага за тази цел да се използват и данни, свързани със стопанствата (като например приходите на стопанствата и продуктивността на земята); въпреки това подчертава, че решението относно критериите, които следва да се използват при настройката, трябва да се вземе от държавите-членки, тъй като много държави-членки вече са създали подходяща и съответстваща система на диференциране, която следва да се запази;

21.  Счита, че с новите критерии биха могли да отпаднат някои области с неблагоприятни природни условия, които понастоящем са допустими за подпомагане; посочва, че следва да бъде определен подходящ период за постепенно преустановяване, с който да се позволи на засегнатите райони да се приспособят към новото положение;

22.  Подчертава, че районите, които чрез селскостопански техники са преодолели природните недостатъци на терена, не следва да бъдат изключвани окончателно, особено ако те продължават да имат ниски доходи или твърде малко алтернативи за производство, и призовава Комисията да гарантира плавен преход за тези райони;

23.  Изисква техническите процедури, имащи за цел да компенсират неблагоприятните природни условия, да не отчитат единствено предимствата в краткосрочен план, а да бъдат подложени също така на оценка на въздействието върху устойчивостта;

24.  Изтъква отговорността на държавите-членки във връзка с обективното определяне на райони с неблагоприятни природни условия, както и с разработката на балансирани програми за развитието на селските райони; подчертава необходимостта от партньорство с регионалните и местните органи в този процес; същевременно подчертава необходимостта от нотифициране и одобряване на тези национални или регионални решения от Европейската комисия;

25.  Подчертава, че реформата в областта на районите с неблагоприятни природни условия представлява съществена част от бъдещото развитие на общата селскостопанска политика на Европейския съюз;

26.  Призовава Комисията в рамките на една година да състави отделен законодателен текст относно селското стопанство в райони с неблагоприятни природни условия;

27.  Призовава преразглеждането на схемата за районите в по-неблагоприятно положение да се извърши съвместно с обсъжданията на реформата на ОСП като цяло, за да се гарантира съгласуваност на плановете за нови схеми за подкрепа на селските стопани, по-конкретно по отношение на новото единно плащане на стопанство;

28.  Съзнава последствията, които усилията по повторното определяне на междинните райони в неблагоприятно положение могат да окажат върху бъдещото формиране на ОСП, поради което призовава Комисията да вземе предвид всички представени на публичното обсъждане позиции от държавите-членки и от регионалните и местни органи и съответните групи селскостопански производители;

29.  Изисква запазването на европейския бюджет за развитие на селските райони и настоятелно призовава държавите-членки да използват напълно възможностите за съфинансиране за районите в по-неблагоприятно положение като една от най-ефективните и важни схеми за развитие на селските райони;

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

(1) Европейска сметна палата: Специален доклад № 4/2003, ОВ C151 от 27.6.2003 г. (2) от 16 евро на хектар в Испания до 250 евро на хектар в Малта.