Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно действия срещу рака: европейско партньорство (COM(2009)0291),

–   като взе предвид Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008–2013 г.)(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно Бялата книга, озаглавена „Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008–2013 г.“(2),

–   като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007–2013 г.)(3),

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно намаляване на тежестта, свързана с раковите заболявания в Европа, приети на 10 юни 2008 г.(4),

–   като взе предвид препоръката на Съвета 2003/878/ЕО от 2 декември 2003 г. относно онкологичния скрининг(5),

–   като взе предвид своята декларация от 11 октомври 2007 г. за необходимостта от всеобхватна стратегия за контрол на рака(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно борбата срещу рака в разширения Европейски съюз(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2006 г. относно рака на гърдата в разширения Европейски съюз(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юни 2003 г. относно рака на гърдата в Европейския съюз(9),

–   като взе предвид Решение № 646/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 март 1996 г. за приемане на план за действие за борба срещу рака в рамките на действията в областта на общественото здраве (1996–2000 г.)(10),

–   като взе предвид Решение № 2004/513/ЕО на Съвета от 2 юни 2004 г. относно сключването на Рамковата конвенция на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на тютюна(11),

–   като взе предвид третата версия на Европейския кодекс за борба срещу рака,

–   като взе предвид световния доклад за рака за 2008 г. на Международната агенция за изследване на рака (IARC),

–   като взе предвид своята декларация относно хепатит С(12),

–   като взе предвид дейността и заключенията на съставената от представители на всички партии група по интереси „Членове на ЕП срещу рака“ (MAC),

–   като взе предвид член 184 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз(13),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0121/2010),

А.   като има предвид, че ракът се разпространява като епидемия по целия свят независимо от напредъка в медицината;

Б.   като има предвид, че някои държави постигнаха напредък в намаляването на процента на ракови заболявания благодарение на политики против тютюнопушенето, по-добра вторична профилактика и лечение на определени форми на рак(14);

В.   като има предвид, че според Световната здравна организация раковите заболявания са една от водещите причини за смърт в световен мащаб и на тях се дължат около 13 % от всички смъртни случаи през 2004 г.;

Г.   като има предвид, че ракът е вторият най-разпространен причинител на смърт за 2006 г., като на него се дължат два на всеки десет смъртни случая при жените и три на всеки десет – при мъжете, което се равнява годишно на близо 3,2 милиона граждани на ЕС с поставена диагноза рак; като има предвид, че по-голямата част от смъртните случаи се дължат на рак на белите дробове, колоректален рак и рак на гърдата;

Д.   като има предвид, че според приблизителната оценка на Международната агенция за изследване на рака (IARC), на един на всеки трима европейци през живота му се поставя диагноза рак, а един на всеки четирима умира от болестта;

Е.   като има предвид, че според прогнози през 2010 г. 3 милиона европейци ще развият рак и се очаква почти 2 милиона да починат от рак, а прогнози за 2020 г. сочат, че 3,4 милиона европейци ще развият рак и над 2,1 милиона ще умрат вследствие на болестта;

Ж.   като има предвид, че най-честите видове ракови заболявания са различни при жените и мъжете и че жените страдат най-вече от рак на гърдата, на маточната шийка, на ендометриума, на маточните тръби, на яйчниците и на вагината, но често и от рак на стомаха и колоректален рак; като има предвид, че честотата на случаите на рак на гърдата се повишава сред жените в много европейски държави, като засяга също така по-млади жени, и че в ЕС 275 000 жени се разболяват от рак на гърдата всяка година;

З.   като има предвид, че борбата срещу рака следва да се разгледа като съществена част от Здравната стратегия;

И.   като има предвид, че около 30 % от раковите заболявания могат да бъдат предотвратени, а последствията да бъдат намалени с ранно откриване и лечение, като същевременно ефикасността на националните програми за скрининг за жени варира и зависи от процента от жените, които обхващат, достъпността и качеството на мамографията, лечението и други фактори;

Й.   като има предвид, че ракът в детска възраст, главната причина за смъртност при младежите, може успешно да се лекува и да достигне до равнище на преживяване от 80%;

К.   като има предвид, че профилактиката включва първична профилактика на раковите заболявания и вторична профилактика чрез скрининг и ранно откриване;

Л.   като има предвид, че ефективната първична профилактика може да допринесе значително за подобряване на здравето посредством интервенции и мерки сред населението за насърчаване на здравословен начин на живот;

М.   като има предвид, че профилактиката включва първична профилактика на раковите заболявания, която може да бъде осъществена чрез намаляване на експозицията на населението на канцерогенни вещества в околната среда, в допълнение на вторичната профилактика чрез скрининг и ранно откриване;

Н.   като има предвид, че случаите на рак на маточната шийка (втория по честота рак при жените след рака на гърдата) могат да бъдат предотвратени с подходящо лечение като профилактични ваксини срещу канцерогенни вируси;

О.   като има предвид, че ракът се причинява от много фактори на многобройни етапи и следователно изисква нов модел за неговата профилактика, който да третира еднакво генетичните фактори, начина на живот, факторите, свързани с работната и околната среда по начин, който отразява действителните резултати от съчетаването на различните фактори, вместо да се концентрира върху отделните причини;

П.   като има предвид, че факторите, свързани с околната среда, включват не само тютюнев дим, радиация и прекалено излагане на ултравиолетови лъчи, но и експозиция на химически замърсители в храната, въздуха, почвите и водите, наред с другото поради индустриалните процеси, селскостопанската дейност или съдържанието на подобни вещества, например в строителството и потребителските продукти;

Р.   като има предвид, че заболяването се причинява основно в резултат на експозицията на канцерогени в това, което вдишваме, ядем и пием или на което сме изложени у дома или на работното място; навици като тютюнопушене, модели на хранене и физическа активност, както и условията на работното място и околната среда, играят главна роля за развиването на рак;

С.   като има предвид, че според Световната здравна организация ежегодно най-малко 10% от смъртните случаи, свързани с ракови заболявания, са пряко причинени от експозицията на канцерогени на работното място; като има предвид, че тази експозиция би могла да бъде предотвратена, ако канцерогените се заменят с по-малко вредни вещества;

Т.   като има предвид, че бързият темп на нарастване на някои ракови заболявания, като например рак на тестисите и неходжкинови лимфоми, и ръстът на раковите заболявания в детска възраст с 1% годишно в Европа през последните 20 години според СЗО показват, че факторите, свързани с околната среда, вероятно оказват влияние;

У.   като има предвид, че ефективната вторична профилактика, която има за цел ранното откриване на заболяването, също така може да допринесе съществено за подобряване на здравната профилактика и може да допринесе значително за подобряване на здравето; като има предвид, че според прогнози посредством провеждането на скрининг за рак на маточната шийка, обхващащ 100 % от населението, може да бъде постигнато близо 94 %-но намаляване на загубите на години продължителност на живота, а със всеки 152 направени цитонамазки − да бъде спечелена по една година живот;

Ф.   като има предвид, че химикалите, които нарушават дейността на жлезите с вътрешна секреция, могат да играят важна роля за образуването на рак, например в случаите на рак на гърдата или тестисите, и във връзка с това изискват специфично действие;

Х.   като има предвид, че системите на здравеопазване в Европа са изправени пред големи предизвикателства към своята дългосрочна стабилност и първото от тях е въздействието, което застаряващото население ще окаже върху изискванията за работната сила и цялостните разходи за здравеопазване; в допълнение, новите технологии, въпреки че носят значителни ползи, изискват съответно обучен персонал и евентуално по-големи разходи;

Ц.   като има предвид, че определени видове ракови заболявания, като рак на маточната шийка, се срещат значително по-често сред определени мигрантски общности и следователно е необходимо да се гарантира, че програмите за профилактика и ранно откриване са насочени и предназначени за тези високорискови групи;

Ч.   като има предвид, че застаряващото население на Съюза е една от причините за увеличаването на тежестта на рака в целия Съюз и че увеличаването на раковите заболявания ще упражни допълнителен натиск върху публичните финанси и производителността на частния сектор в икономиката и следователно подобрението на свързаните с рака здравни показатели ще допринесе и за подобряване на дългосрочните икономически показатели;

Ш.   като има предвид, че честотата на раковите заболявания е съпоставима с увеличаването на възрастта и тясно свързана със старостта, което означава, че със застаряването на населението ще се увеличат и раковите заболявания като цяло; тази тенденция ще се прояви главно сред по-възрастните жени, тъй като продължителността на живота при жените все още е по-висока от тази при мъжете, и следователно трябва да се гарантира, че програмите за профилактика и ранно откриване са предназначени не само за жените на средна възраст, но и за по-възрастните и най-възрастните жени;

  Щ. като има предвид, че в Договора от Лисабон споделената компетентност между Европейския съюз и държавите-членки се прилага при общи проблеми на сигурността в областта на общественото здраве, като например опазването на физическото и психичното здраве;

АА.   като има предвид, че равнището на смъртност от рак в новите държави-членки е по-високо от това в държавите от ЕС-15;

АБ.   като има предвид, че СЗО оценява, че поне една трета от всички случаи на рак могат да се предотвратят и че профилактиката предлага възможно най-разходно ефективната дългосрочна стратегия за контрол на рака, и се оценява, че ракът може да се предотврати посредством изменение или избягване на основните рискови фактори като например тютюнопушенето, наднорменото тегло, ниския прием на плодове и зеленчуци, липсата на физическа активност и консумацията на алкохол, инфекциозните агенти и експозицията на някои химически вещества и йонизираща радиация;

АВ.   като има предвид, че неправилното хранене, недостатъчната физическа активност, наднорменото тегло, тютюнът и алкохолът са рискови фактори и за други хронични заболявания, като сърдечносъдовите заболявания, диабет тип 2 и респираторните заболявания, и следователно програмите за профилактика на рака следва да се провеждат в контекста на една интегрирана програма за профилактика на хроничните заболявания;

АГ.   като има предвид, че още през 1987 г. експерти разработиха Европейския кодекс за борба срещу рака като основан върху доказателства инструмент за профилактика;

АД.   като има предвид обезпокоителните и неприемливи разлики в качеството на оборудването за лечение на рак, скрининг програмите, насоките за основани на доказателства най-добри практики, оборудването за радиотерапия и достъпа до противоракови медикаменти са сред причините за големите различия в процентните стойности на петгодишното преживяване при повечето ракови заболявания в Европа;

АЕ.   като има предвид, че неравенствата в здравеопазването в Европейския съюз са все още широко разпространени, и като има предвид, че в общностите в неравностойно положение – в резултат на ограничен достъп до ресурси, информация и услуги – рискът от неблагоприятен резултат във връзка със здравето е по-голям, отколкото при хората с по-високо социално-икономическо положение;

АЖ.   като има предвид, че случаите на ракови заболявания могат да бъдат намалени и контролирани посредством прилагането на основани на фактите стратегии за ранно откриване и управление при раковоболни пациенти;

АЗ.   като има предвид оценките, че 25% от всички смъртни случаи от рак в Европейския съюз са свързани с тютюнопушенето; като има предвид, че тютюнопушенето е причина за между 80% и 90% на смъртните случаи от рак на белите дробове по света, и че все повече млади момичета започват да пушат, което води до риск от нарастване на рака на белите дробове при жените в бъдеще;

АИ.   като има предвид, че през последните 20 години заболяванията от рак на черния дроб нараснаха повече от два пъти, а през 2006 г. имаше 50 300 нови случая на рак в ЕС-27, а 45 771 починаха от болестта, и като има предвид, че в допълнение към наднорменото тегло и консумацията на алкохол, между 75% и 85% от случаите на първичен рак на черния дроб се приписват на продължителни инфекции с вирусен хепатит (тип B или C);

АЙ.   като има предвид, че е ясно установено, че начинът на живот, по-конкретно хранителните навици, оказва въздействие върху развитието на тумори и във връзка с това запазването на добър хранителен статус допринася за преживяването (поне при определени видове тумори) и за качеството на живот на раковоболни пациенти;

АК.   като има предвид, че някои видове рак могат да се избегнат, а здравето като цяло може да се подобри посредством възприемане на по-здравословен начин на живот и като има предвид, че раковите заболявания могат да бъдат излекувани, или шансовете за излекуването им да се увеличат съществено, ако бъдат открити на ранен етап;

АЛ.   като има предвид, че раковите заболявания са тясно свързани и със социалния и икономически статус и рисковите фактори за рак са най-високи при най-ниско образованите групи; освен това, процентът на преживяване при пациенти с по-ниско социално-икономическо положение е по-нисък, отколкото при пациенти с по-високо социално-икономическо положение;

АМ.   като има предвид, че една добре замислена, правилно ръководена национална програма за контрол на раковите заболявания намалява броя на случаите на рак и смъртността вследствие на ракови заболявания, в някои случаи с над 70%, и подобрява живота на раковоболните пациенти, независимо от ограниченията на ресурси, пред които е изправена съответната държава;

АН.   като има предвид, че съществуват големи различия между държавите-членки по отношение на разработването, изпълнението и качеството на плановете за контрол на раковите заболявания;

АО.   като има предвид, че в национален мащаб провеждането на ефективни програми за скрининг, разработени на демографска основа и в съответствие с европейски насоки – при наличие на такива – значително подобрява качеството и достъпността на скрининга за рак, както и услугите по диагностициране и лечение за населението, като по този начин подобрява и контрола на раковите заболявания;

АП.   като има предвид, че понастоящем в ЕС съществуват значителни качествени различия по отношение на скрининга за рак, ранното откриване и последващите действия; като има предвид, че по-специално различията са свързани с прилагането на процедури за ранно откриване – метод, допринасящ за измеримо и ефективно по отношение на разходите намаляване на въздействието на заболяването;

АР.   като има предвид, че наличието на национални онкологични регистри във всички държави-членки е от основно значение за предоставянето на съпоставими данни за раковите заболявания;

АС.   като има предвид, че междуинституционалното сътрудничество може да подобри ефективността на общите ни усилия;

АТ.   като има предвид, че онкологията не е призната за медицинска специалност във всички държави-членки на ЕС и че е необходимо да се гарантира продължаващо медицинско образование;

АУ.   като има предвид, че свободното движение на лица и свободното движение на работници се гарантират от правото на Общността и, като принцип, свободата на установяване спомага за гарантиране, че здравните работници отиват там, където са най-необходими, като по този начин пациентите са пряко облагодетелствани и се избягват многобройните трудности, свързани с движението на пациенти през граница;

АФ.   като има предвид, че физическото и психическо здраве са тясно свързани и взаимосвързани и че тази двустранна връзка прекалено често се пренебрегва при грижите за раковоболните и други ползватели на услуги;

АХ.   като има предвид, че сложността на рака изисква подобрена комуникация между многобройните и различни здравни работници, свързани с лечението на раковоболния пациент и като има предвид, че психосоциалната и свързаната с психическото здраве грижа за раковоболните може да подобри качеството им на живот и неговата продължителност;

АЦ.   като има предвид, че в момента раковоболните не разполагат с равностоен достъп до сведенията за лекарствените средства и се нуждаят спешно от повече информация във всеки стадий на заболяването си;

1.  Приветства предложението на Комисията за създаване на Европейско партньорство за действия за борба с рака за периода 2009–2013 г. с цел да подпомогне държавите-членки в усилията им за борбата с рака, като им предостави рамка за набелязване и съвместно ползване на информация, капацитет и експертни познания в сферата на профилактиката и контрола на раковите заболявания и посредством включване на съответните заинтересовани страни на цялата територия на Европейския съюз в съвместни действия;

2.  Твърди, че предприемането на решителни действия по отношение на рака на равнище Европейски съюз ще даде възможност за създаване на рамка за координирани действия на национално, регионално и местно равнище; Европейското партньорство за действия за борба с рака следва да допълва и да гради върху работата, извършвана понастоящем от европейските институции в областта на здравето, и следва да се стреми към партньорство с други служби и сектори, за да гарантира съгласуван подход към профилактиката и лечението на рака;

3.  Признава, че съгласно член 168 от ДФЕС, за действията, свързани със здравни въпроси, отговарят основно държавите-членки, но изтъква значението на създаването на пътна карта на Общността и насърчава Комисията и държавите-членки да предприемат съвместни действия и техният подход да бъде всеобхватен, като медицинската област се включи в други области на политиката като образованието, околната среда, изследователската дейност и социалните въпроси;

4.  Подчертава, че с цел представително и ефективно партньорство следва да се установи по-тясно сътрудничество със заинтересованите страни, с участието на гражданското общество и организациите на работодателите и работниците на международно, европейско, национално, регионално и местно равнище; Европейското партньорство за действия за борба с рака следва да обедини заинтересованите страни с действителен интерес към подобряване на здравните резултати; потенциалът на този форум за принос към разработването и разпространяването на насоки за най-добри практики не бива да се подценява; партньорството също така следва да установи канали за комуникация с други форуми, например форума за политиката на ЕС за здравеопазване, за да се гарантира, че борбата с рака надлежно отчита други въпроси като неравнопоставеността в здравеопазването, детерминантите на здравето и ролята на здравните работници – всички те с очевидно въздействие върху честотата и лечението на рака;

5.  Призовава Европейската комисия и Европейския съвет да сътрудничат на Европейския парламент в едно добре съгласувано междуинституционално партньорство с цел намаляване на тежестта, свързана с раковите заболявания, използвайки правното основание, предвидено в Договора от Лисабон за опазване на общественото здраве и превенция на заболяванията; Европейската комисия и Европейският съвет следва да разгледат различните формални и неформални структури, които съществуват за консултации с членовете на Европейския парламент;

6.  Призовава Комисията да определи характера и източниците на финансиране за Европейското партньорство за действия за борба с рака;

7.  Подчертава, че един всеобхватен подход към раковите заболявания и мултидисциплинарни екипи могат да гарантират по-ефикасна грижа за раковоболните пациенти и че цялостната грижа за раковоболните, при която се отдава дължимото внимание и подкрепа за психосоциалното и психическо благосъстояние на пациента, е жизненоважна част от грижата и също следва да бъде насърчавана;

8.  Подчертава, че трябва да се предприемат специални действия за редките и по-слабо разпространени видове рак с цел ускоряване на диагностицирането и широко предоставяне на опита и знанията в центрове за изключителни постижения;

9.  Посочва, че съгласно Договора от Лисабон, Европейският парламент и Съветът, в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите, могат освен това да приемат насърчителни мерки с цел опазване и подобряване на човешкото здраве;

10.  Счита, че предвид липсата на допълнително финансиране до края на настоящата финансова рамка (2013 г.), успехът на партньорството зависи от оптималното използване на наличните ресурси;

11.  Призовава държавите-членки да изготвят цялостни планове за борба с рака възможно най-скоро, тъй като те са от ключово значение за постигане на амбициозната дългосрочна цел на партньорството за намаляване на тежестта, свързана с раковите заболявания с 15% до 2020 г.;

12.  Призовава Комисията въз основа на констатациите на партньорството за борба срещу рака относно плановете за контрол на раковите заболявания да представи предложение за препоръка на Съвета относно плановете за контрол на раковите заболявания; призовава Комисията да осъществява ежегодно независим мониторинг на изпълнението на приетата препоръка и постигнатия напредък;

13.  Подчертава, че профилактиката е най-ефикасното спрямо разходите ответно действие, тъй като една трета от случаите на ракови заболявания са предотвратими и настоятелно призовава за систематично и стратегическо инвестиране на повече ресурси в първична и вторична профилактика; подчертава важността от продължаване на инвестициите в здравеопазване, по-специално посредством профилактични действия; във връзка с това Европейската комисия и Европейският съвет следва да разгледат допълнителни действия за осигуряване на условия за по-добро здраве, включително по отношение на тютюнопушенето, храненето и алкохола, и разпоредби за подобряване на възможностите за физическа активност;

14.  Призовава партньорството да гарантира, че всички действия в група „Подобряване на здравето и профилактика“ и в „Изследвания“ включват компонент относно факторите, свързани с околната среда, като освен тютюнев дим, радиация и прекалено излагане на ултравиолетови лъчи да се включат и опасните химични вещества във вътрешната и външната околна среда, на които са изложени хората, включително веществата, водещи до ендокринни смущения;

15.  Счита, че преодоляването на „рисковите фактори“ за рак е особено важно за профилактиката и настоятелно призовава държавите-членки да го третират като приоритет;

16.  Подчертава, че нараства необходимостта да се обърне внимание на качеството на живот на все по-многобройните пациенти с хронични ракови заболявания, които не могат да бъдат излекувани, но чието състояние може да бъде стабилизирано за определен брой години;

17.  Подчертава, че действията с цел намаляване на неравенствата на тежестта, свързана с раковите заболявания, следва да включват целенасочено насърчаване на здравето, програми за обществено образование и профилактика, както и събиране на данни от разработени на демографска основа национални онкологични регистри и сравними, пълни и точни регистри с данни относно раковите заболявания;

18.  Настоятелно призовава Комисията да насърчава държавите-членки с висока смъртност вследствие на ракови заболявания да реорганизират националните си онкологични регистри с оглед предоставянето на необходимите данни за изготвянето на по-информирани и целеви политики;

19.  Настоятелно призовава, освен популяризирането на здравето и борбата с наднорменото тегло и прекомерната консумация на алкохол, профилактиката и контролът на заболяванията, които могат да се развият в рак, като например първична и вторична профилактика на вирусен хепатит и лечение, когато е целесъобразно, да се разгледат от партньорството за борба срещу рака и при бъдещи инициативи на ЕС, като например преразгледаната препоръка на Съвета относно онкологичния скрининг;

20.  Подчертава ролята на скрининга като един от най-важните инструменти в борбата срещу рака; настоятелно призовава държавите-членки да инвестират в програми за скрининг на раковите заболявания и счита, че тези инициативи са най-ефективни, когато обхващат възможно най-широк кръг от хора и когато се провеждат редовно;

21.  Подчертава, че следва да се разработят интегрирани научни изследвания (базови и клинични) върху използването на храненето за профилактика на рака и лечението на недохранването, свързано с раковите заболявания, както и одобрени и общоприети насоки относно хранителната подкрепа за раковоболни пациенти; затова настоятелно призовава Комисията да предостави финансиране за разработване и одобрение на интегрирани научни изследвания (базови и клинични) върху използването на храненето за профилактика на рака и лечението на недохранването, свързано с раковите заболявания, както и за разработване на общоприети насоки относно хранителната подкрепа за раковоболни пациенти за социалните и здравни работници в цяла Европа и призовава държавите-членки да насърчават изпълнението на тези насоки;

22.  Подчертава, че е необходимо Европейският кодекс за борба срещу рака да се преразгледа и да се популяризира по-широко и енергично на територията на ЕС-27 и че по-конкретни усилия следва да се насочат към новите държави-членки в рамките на Европейското партньорство за действия за борба с рака;

23.  Настоятелно призовава държавите-членки да установят правно задължение за обявяване на случаите на рак, използвайки стандартизирана европейска терминология, като целта е да се осигурят средства за оценка на профилактиката, скрининга и програмите за лечение, проценти на преживяване и съпоставимостта на данните между държавите-членки и на базата на констатациите да се съставя информация, насочена към широката общественост;

24.  Подчертава, че случаите на ракови заболявания могат да бъдат намалени и контролирани посредством прилагането на основани на фактите стратегии за ранно откриване и управление при раковоболни пациенти, включително осигуряването на подходяща информация, за да се гарантира осведомеността относно ползите от скрининга при лицата, които следва да се възползват от него; във връзка с това настоятелно призовава държавите-членки да проучат дали скринингът за рак на гърдата за жени под 50 и над 69 годишна възраст е полезен и отправя искане към Комисията да събере и анализира тази информация;

25.  Подчертава неотложната необходимост от съгласувани стандарти за качествено лечение за раковите заболявания в детска възраст, които да се споделят и прилагат из целия ЕС-27;

26.  Призовава държавите-членки да направят повече за повишаване на осведомеността за раковите заболявания, които са специфични за съответния пол, за да се повиши равнището на профилактика и да се насърчи скринингът за тези заболявания;

27.  Призовава Комисията да осигури финансиране за по-нататъшното разработване на тестове на кръв и урина (тестове за биомаркери) в рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания, предвид факта, че тези процедури за ранна диагностика са обещаващи инструменти за откриване на различни видове рак (рак на простатата, на дебелото черво, на яйчниците, на бъбреците и на пикочния мехур);

28.  Счита, че съществуващите средства по Седмата рамкова програма за научни изследвания (РП7), отпуснати за борба срещу раковите заболявания, следва да бъдат използвани по-ефективно, например, чрез осигуряването на по-добра координация между различните изследователски центрове в областта на раковите заболявания в рамките на ЕС;

29.  Призовава Комисията да изпълни изцяло подкрепящата си роля чрез предприемане на съвместни действия в областта на научните изследвания;

30.  Призовава за активиране на подкрепата за научните изследвания в областта на профилактиката на рака, включително за изследвания на последиците от вредни химикали и екологични замърсители, храненето, начина на живот, генетичните фактори и взаимодействието на всички тези елементи, и призовава да се проучат връзките между рака и потенциалните рискови фактори като например тютюна, алкохола и фармацевтичните и синтетичните хормони, които присъстват в околната среда;

31.  Отбелязва, че Чешката република все още не е ратифицирала Рамковата конвенция на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на тютюнопушенето, която влезе в сила през февруари 2005 г., и следователно настоятелно я призовава да направи това;

32.  Призовава изследванията за биологично наблюдение да обърнат особено внимание на най-важните източници на излагане на канцерогенни вещества и по-специално: трафика, индустриалните емисии, качеството на въздуха в големите градове и изпаренията и повърхностните води в близост до депа за отпадъци;

33.  Призовава Комисията да гарантира по-бързото предприемане на действия по стратегията на Общността относно веществата, водещи до ендокринни смущения;

34.  Подчертава, че констатациите на научните изследвания следва възможно най-бързо да се превръщат в конкретни действия и че изследванията в процес на изпълнение не следва да се използват за забавяне на действията срещу известни или предполагаеми фактори, които причиняват или спомагат за възникването на ракови заболявания;

35.  Призовава Комисията да насърчи държавите-членки да приемат политики в подкрепа на принципите, залегнали в Глобалната стратегия на Световната здравна организация по отношение на храненето, физическата активност и здравето, приета през 2004 г.;

36.  Счита, че са необходими повече изследвания на връзката между раковите заболявания и пола, както и специфично, нефрагментирано изследване на въздействието на работната среда върху раковите заболявания;

37.  Призовава Комисията да насърчава с всички възможни средства принципа на профилактика в медицинската практика и за по-здравословен начин на живот и да насърчава държавите-членки да инвестират повече от своите ресурси в профилактика − както първична профилактика (т.е. профилактика или ограничаване на факторите, които причиняват или спомагат за възникването на ракови заболявания като например експозиция на замърсители на околната среда), така и вторична профилактика посредством скрининг и ранно откриване;

38.  Изтъква необходимостта от широкомащабни изследователски програми за разработване на алтернативи на вредните вещества, които не са канцерогени; иновациите следва да се насърчават и да доведат до постепенно изтегляне на всички вредни вещества, които се натрупват в човешкото тяло и в околната среда и които причиняват рак или мутагенни ефекти; в дългосрочен план тези вещества следва да бъдат заменени на пазара;

39.  Счита, че процедурите и техниките за ранно откриване следва да бъдат изследвани по-задълбочено преди да се прилагат широко, за да се гарантира, че тяхното използване и прилагане е безопасно и основано на доказателства; следователно е необходимо тези изследвания да водят до ясни препоръки и насоки, основани на доказателства;

40.  Счита, че наличното настоящо финансиране за борба срещу раковите заболявания в ЕС не е достатъчно за провеждането на необходимите изследователски дейности и координация, както и за предоставяне на гражданите на ЕС на достойна за целта информация относно профилактиката;

41.  Насърчава Комисията да включи финансирането за целите на профилактиката на раковите заболявания във финансовата перспектива;

42.  Призовава Комисията и държавите-членки да създадат Европейска мрежа за профилактика в рамките на Европейското партньорство за действия за борба с рака, която обръща внимание на всички детерминанти на здравето от значение за рака, включително свързаните с околната среда;

43.  Призовава Комисията да насърчава и подкрепя инициативи, които обединяват широк кръг от заинтересовани страни с цел профилактика на рака чрез намаляване на експозицията на канцерогени или други причиняващи рак вещества на работното място и в околната среда и чрез насърчаване на здравословен начин на живот, особено подчертавайки основните рискови фактори като тютюнопушене, алкохол, наднормено тегло, неправилно хранене, липса на физическа активност и излагане на слънцето, като се обръща преди всичко внимание на децата и младежите;

44.  Призовава за необходимостта от преодоляване на проблемите, свързани с околната среда и здравето, които оказват влияние върху развиването на специфични видове рак, в съответствие с предвиденото в Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004–2010 г., по-специално посредством оценка на последващите национални планове за действие в областта на околната среда и здравето и чрез сътрудничество между държавите-членки относно резултатите, постигнати в целия процес, за да се гарантира, че получените във всяка една държава резултати могат да спомогнат за поощряване на европейска интервенция в тази област;

45.  Подчертава, че възможно най-добрата грижа за пациентите изисква мултидисциплинарен подход и че онкологът има централна роля като посредник за пациентите, и че са необходими образование, ясни критерии и насоки, за да се гарантира оптимална квалификация на медицинските работници, които използват медикаменти за лечение на рак;

46.  Призовава Комисията и партньорството да преразгледат препоръката на Съвета относно онкологичния скрининг в контекста на последните научни достижения с цел насърчаване на разработването на основата на европейски насоки за качество на бъдещи европейски програми за акредитация/сертифициране в областта на скрининга, диагностиката и лечението на рака, имайки предвид, че такива програми биха могли да послужат и като пример за други области на здравеопазването;

47.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават информационни кампании сред широката общественост и предоставящите здравни грижи относно онкологичния скрининг, както и обмена на най-добри практики относно профилактичните мерки или мерките за ранно откриванe, като например разходно ефективното интегриране на подходящи тестове за човешкия папиломен вирус (HPV) при скрининга за рак на маточната шийка и ваксиниране срещу HPV за защита на младите жени от рак на маточната шийка, и отправя искане към Европейското партньорство за действия за борба с рака да разгледа необходимостта от осъвременяване на препоръката на Съвета относно онкологичния скрининг, така че да се вземат предвид доказаните данни за ефективен скрининг на рака на простатата при мъжете;

48.  Призовава Комисията да използва Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), като включи в задълженията му незаразните заболявания и като го превърне в база за научните изследвания в ЕС в областта на раковите заболявания, където всички вече събрани в държавите-членки данни да могат да бъдат оползотворени и анализирани, с цел да се предостави достъп на учените и лекарите до най-добрите практики и до повече познания относно заболяването;

49.  Приветства предложението на Комисията за европейско партньорство за действия срещу рака за периода 2009–2013 г. и предложението за намаляване на тежестта, свързана с раковите заболявания, като се въведе скрининг на 100 % от населението за рак на гърдата, рак на маточната шийка и колоректален рак до 2013 г., и настоятелно призовава държавите-членки изцяло да прилагат насоките;

50.  Призовава Комисията да изготви харта за защита на правата на раковоболните и на хронично болните на работното място, с цел да се изиска от дружествата да осигуряват възможност пациентите да продължат да работят по време на лечението и да се върнат към нормалните си професионални дейности, когато то приключи;

51.  Призовава Комисията, държавите-членки и Европейската агенция по химикали да прилагат Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и да актуализират списъка на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, който обхваща канцерогени;

52.  Призовава Комисията, действайки в рамките на партньорството, да насърчава и подкрепя инициативи, които имат за цел предотвратяване на вноса на стоки, които съдържат химикали, причиняващи рак, и да предприеме мерки на територията на цяла Европа с оглед засилване на проверките за откриване на такива химикали, включително пестициди, които биха могли да присъстват в хранителните продукти;

53.  Отбелязва, че качеството на палиативните грижи за неизлечимо болни пациенти варира от една държава-членка в друга и обменът на добри практики може да бъде от полза за подобряването му и във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки да насърчават и популяризират палиативните грижи и да установят насоки за тяхното полагане;

54.  Подчертава, че следва да се полагат повече усилия във връзка с програми за психо-социална и професионална рехабилитация за раковоболни пациенти, които да включват широк набор от дейности с цел информиране, консултиране и предоставяне на съвети относно евентуални промени в начина на живот и поведението, психологическа подкрепа и въпроси, свързани със социалните грижи; подчертава важността от мониторинг и оценка на статуса на психическото здраве на раковоболните;

55.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че изследванията за биологично наблюдение, обхващащи цялото население на ЕС, получават финансирането, необходимо, за да се даде възможност за наблюдение на канцерогените и други вещества, причиняващи рак, за целите на измерване на ефективността на политиките;

56.  Счита, че партньорството следва да гарантира ефективното интегриране на вече съществуващите инициативи в областта на координацията на научно-изследователската работа във връзка с раковите заболявания и да насърчава в по-голяма степен публично-частните партньорства за стимулиране на изследвания и скрининг, по-специално в областта на медицинските изображения;

57.  Намира предложената структура за незадоволителна, тъй като тя няма ясно определени конкретни цели за действие, като например как да се постигне интегрирането на плановете на всички държави-членки в борбата срещу рака до 2013 г. и призовава Комисията да поправи тази липса на целенасоченост;

58.  Призовава за увеличаване на финансирането на програмите в областта на регионалната политика и на Европейския социален фонд с цел обучение и информиране на гражданите относно защитата от рака и профилактиката му;

59.  Призовава Комисията да гарантира, че законодателството на Общността стимулира промишлеността и научните работници, така че да се насърчи непрекъснатостта на изследователския процес с оглед на разработването на нови основаващи се доказателства лекарствени продукти и лечения за борба и контрол на раковите заболявания;

60.  Подчертава важността на преразглеждането на Директива 2001/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно прилагането на добрата клинична практика при провеждането на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба (Директивата относно клиничните изпитвания)(15) с оглед на насърчаване на повече онкологични изследвания, насочени по-специално върху скрининга, включително ранно откриване, без да се пренебрегва обаче въздействието на разходите за сектора на нетърговските изследвания, и да се увеличи наличната информация за пациентите и широката общественост относно клиничните изпитвания, били те в ход или вече успешно завършени;

61.  Призовава Комисията да гарантира, че законодателството на ЕС стимулира промишлеността и научните работници да разработват подходи за профилактика на рака, основани на храненето и на други естествени продукти, потвърдени чрез нутригеномни и епигенетични изследвания;

62.  Настоява също така за незабавното въвеждане на патент на Общността, както и на международен патент;

63.  Призовава Комисията да осигури чрез мрежи от здравни специалисти разпространението на най-добрите практики за лечение и грижи, за да гарантира, че гражданите имат достъп до най-доброто налично лечение;

64.  Призовава държавите-членки и Комисията да разработят и развият инициативи за оказване на подкрепа на хора, които пряко или непряко са засегнати от рак, по-специално чрез стартиране и разработване на психологически грижи и подкрепа за хората, преживели рак, в целия ЕС;

65.  Призовава държавите-членки и Комисията да използват всички средства за разработване на насоки за обща дефиниция на понятието „увреждане“, която може да включва хора с хронични заболявания и рак, и междувременно призовава държавите-членки, които все още не са направили това, да предприемат своевременно необходимите действия за включването на тези хора в националните им дефиниции за „увреждане“;

66.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират равен достъп до лекарства за лечение на рак, включително за лечение на редки и по-слабо разпространени видове рак, за всички нуждаещи се пациенти във всички държави-членки; призовава Комисията и държавите-членки да предприемат специфични и координирани действия с цел намаляване на неравенството по отношение на достъпа до лечение на рак и свързаните с него грижи, включително до новите „целенасочени“ лекарства за лечение на рак, наскоро пуснати на пазара;

67.  Очаква държавите-членки да приемат по-добри информационни политики относно важността на скринингa за рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво, с оглед повишаване равнищата на възприемане и участие сред всички целеви групи от населението, като се обръща специално внимание на включването на малцинствените групи и групите в неравностойно социално и икономическо положение;

68.  Подчертава, че изложените в партньорството за борба с рака цели са дългосрочни и по тази причина настоятелно призовава европейските институции да подкрепят устойчивостта и жизнеспособността на партньорството за борба с рака за десетгодишен период в бъдещия общностен бюджет за здравеопазването; призовава Комисията ежегодно да прави оценка, наблюдава и докладва за напредъка и ефективността по прилагането на препоръките от европейското партньорство;

69.  Счита, че правилното прилагане на съществуващото законодателство по отношение на веществата, които причиняват или спомагат за възникването на ракови заболявания, е от първостепенна важност за действията срещу рака; затова призовава Комисията да гарантира прилагане в пълна степен на съответното законодателство в областта на здравето на работниците и да допринесе бързо и по решителен начин за установяване на изчерпателен проект на списък на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, като основа за вземане на бързи решения относно веществата, определени като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията (CMR) в контекста на разрешенията съгласно REACH;

70.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 301, 20.11.2007 г., стр. 3. (2) Приети текстове, P6_TA(2008)0477. (3) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1. (4) Съвет на Европейския съюз, Заключения на Съвета относно намаляване на тежестта, свързана с раковите заболявания, 2876-о заседание на Съвета „Заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси“, Люксембург, 10 юни 2008 г. (5) ОВ L 327, 16.12.2003 г., стр. 34. (6) ОВ C 227 E, 4.9.2008 г., стр. 160. (7) ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 11. (8) ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 273. (9) ОВ C 68 E, 18.3.2004 г., стр. 611. (10) ОВ L 95, 16.4.1996 г., стр. 9. (11) ОВ L 213, 15.6.2004 г., стр. 8. (12) ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 247. (13) ОВ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1. (14) Jemal A, Ward E, Thun M (2010) Declining Death Rates Reflect Progress against Cancer. PLoS ONE 5(3): e9584. doi:10.1371/journal.pone.0009584. (15) ОВ L 121, 1.5.2001 г., стр. 34.