Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 12 март 2009 г. относно прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност (COM(2009)0111), както и последвалата го препоръка от 9 октомври 2009 г. (C(2009)7604),

–  като взе предвид съобщението на Комисията „Да инвестираме днес за бъдещето на Европа“ (COM(2009)0036),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 11-12 декември 2008 г., и по-конкретно целите, определени за областта на климата и енергетиката,

–  като взе предвид Европейския план за икономическо възстановяване (COM(2008)0800),

–  като взе предвид съобщението на Комисията „Подобряване на енергийната ефективност чрез информационните и комуникационните технологии“ (COM(2008)0241),

–  като взе предвид политическото споразумение между Европейския парламент и Съвета относно Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите (преработка) COM (2008)0780),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2008 г., озаглавено „План за действие за внедряване на интелигентните транспортни системи в Европа“ (COM(2008)0886),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала“ (COM(2006)0545),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0120/2010),

A.  като има предвид, че за предприемането на действия за намаляване на въздействието от изменението на климата са необходими специални инструменти с цел намаляване на потреблението на енергия и на емисиите от парникови газове, по-специално чрез усилия за насърчаване на енергийната ефективност и енергия от възобновяеми източници;

Б.  като има предвид, че постигането на амбициозните цели в областта на климата и енергетиката, които Европейският съюз определи за 2020 г., ще бъде възможно единствено чрез съчетаване на мерки за пестене на енергия, енергийна ефективност и други допълнителни мерки, по-конкретно в рамките на научните изследвания и иновациите и с постоянното поставяне на амбициозни цели за секторите, които не са регулирани от Схемата за търговия с емисии, както и по отношение на енергийните характеристики на продуктите;

В.  като има предвид, че пестенето на енергия не се реализира достатъчно бързо, за да се постигне целта за 2020 г., и че съществуващите мерки, свързани с използването на ИКТ не отговарят на мащаба на предизвикателствата за напредване към устойчива енергийна система с ниска въглеродна интензивност;

Г.  като има предвид, че секторът на ИКТ е отговорен за близо 8% от потреблението на електрическа енергия и за 2% от въглеродните емисии в Европа (1,75% се дължи на употребата на продукти и услуги от областта на ИКТ и 0,25% - на тяхното производство) и бързо увеличава своите емисии на въглероден двуокис;

Д.  като има предвид, че ИКТ представляват близо 7% от работната сила и над 6% от БВП, и като има предвид, че съществува сериозен риск ЕС да изгуби водещата си роля в цифровите технологии, съществува неотложна необходимост от ускоряване на иновациите в този сектор в полза на нашия климат, както и за бъдещото създаване на „зелени“ работни места;

Е.  като има предвид, че секторът на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) чрез различните си приложения има огромен неизползван потенциал за пестене на енергия и може да допринесе за повишаване на енергийната ефективност; като има предвид също така, че до настоящия момент посочените приложения не са били използвани по подходящ начин;

Ж..  като има предвид, че информационните и комуникационните технологии могат да дадат значителен принос за енергийната ефективност на икономиката на ЕС, по-специално по отношение на сградите и транспортния сектор, но също така и в обществото като цяло чрез подобряване на енергийното производство и дистрибуция, както и за постигането на целта за 20% намаление на разхода на енергия до 2020 г.;

З.  като има предвид, че възобновяемите енергийни източници могат да бъдат използвани с добър резултат за задоволяването на нуждите от електроенергия на ИКТ; като има предвид, че основаните на ИКТ системи са в състояние да намалят потреблението на енергия на сградите до 17% и на въглеродните емисии в транспорта - до 27%;

И.  като има предвид, че професионалните и търговските организации, най-вече в сектора на транспорта, промишлеността и строителството, играят ключова роля за намаляване на енергийното потребление и в това отношение следва да насърчават и използването на информационните и комуникационни технологии;

Й.  като има предвид, че ИКТ са технологии, даващи възможност за намаляване на емисиите от парникови газове чрез мрежи за пренос на електроенергия (интелигентни мрежи), интелигентни сгради, интелигентни домове и интелигентно отчитане, екологично ефективен транспорт и дематериализация, екологично ефективни промишлени процеси и организационна устойчивост;

К.  като има предвид, че моторизираните промишлени системи изразходват 65% от общото количество електроенергия, използвана за промишлени дейности, и като има предвид, че широкото използване на „умни“ двигатели ще доведе до намаляване на емисиите от СО2 с 0,97 гигатона до 2020 г.;

Л.  като има предвид необходимостта от наличност на съвместими методологии и инструменти за измерване и наблюдение на ефективността на енергийното потребление; като има предвид, че разпространението на интелигентни топломери може да намали потреблението на енергия до 10%, да насърчи по-широкото използване на разпределено производство (микропроизводство) и да намали загубите в мрежите с нисък капацитет, като с това насърчава разпространението на енергията от възобновяеми източници;

M.  като има предвид, че използването на посочените технологии е пряко свързано с разпространението и развитието на широколентовите услуги в Европа;

Н.  като има предвид необходимостта от възможно най-добро интегриране на дейностите, предприети досега чрез европейската политика в областта на научните изследвания и иновациите и обмена на информация и добри практики, и като има предвид, че структурните фондове на ЕС и фондовете за научноизследователска и развойна дейности, както и действията на държавите-членки и механизмите за финансиране на ЕИБ трябва да бъдат координирани по-добре, с цел да се постигне взаимодействие;

О.  като има предвид, че определени отговорности и правомощия в областта на териториалното устройство, енергийните доставки, жилищното строителство и управлението на движението са от правомощията на националните, регионални и местни органи;

П.  като има предвид значението на осведомяването на потребителите относно новите технологии и потенциалните енергоспестяващи и икономически ползи, както и на предоставянето на по-добри възможности на потребителите за управление на тяхното потребление на енергия;

Р.  като има предвид, че понастоящем 15-20% от средствата, изразходвани за поддържането на компютърни центрове за обработка на данни, се губят за захранване с електроенергия и за охлаждане;

С.  като има предвид екологичните ползи, осигурявани от ИКТ чрез предлагането на онлайн достъп за услугите от различните сектори;

Т.  като има предвид ролята, чрез която енергийната ефективност може да помогне за справяне с нарастващата загриженост за енергийната сигурност в целия Европейски съюз;

1.  Приветства съобщението и последвалата го препоръка на Комисията, чиито основни принципи споделя;

2.  Призовава за въвеждането на мерки, гарантиращи защитата на личните данни във връзка с интелигентното отчитане на използваната енергия;

3.  Следователно призовава Комисията да представи до края на 2010 г. набор от препоръки, за да гарантира, че се прилага разумно измерване в съответствие с графика, определен в третия пакет за енергийния пазар, и че е определен минимален набор от функции за разумно измерване, така че на потребителите да се предоставят подобрени възможности за управление на енергийното им потребление и да се изравни кривата на търсенето, както и да се улесни въвеждането на нови енергийни услуги и иновационни, хармонизирани и оперативно съвместими „умни“ мрежови технологии, като се отчитат всички доказани най-добри практики, използвани в някои от държавите-членки, по-конкретно що се отнася до управлението на двупосочни потоци от информация и енергия в реално време; дефиницията за минималния набор от функции трябва да отчита в достатъчна степен работата, извършена от европейските организация по стандартизация CEN, CENELEC и ETSI по определяне на „допълнителните функции“ в рамките на Мандат 441 относно стандартизирането на „интелигентното отчитане“;

4.  Подчертава, че се очаква значителен технологичен напредък и организационно обновление със силно включване на ИКТ, с цел да се придобие потенциал за спестяване на енергия през следващите десетилетия;

5.  Счита, че ИКТ са крайно необходими за отделянето на икономическия растеж от емисиите на парникови газове, като се използват три основни стратегии за ограничаване на изменението на климата: намаляване на енергийното потребление, увеличаване на енергийната ефективност и интегриране на енергията от възобновяеми източници;

6.  Отбелязва, че единствено чрез приемането на обща методология за изчисляване на потреблението на енергия и въглеродните емисии, както и чрез сравнителна методология за изчисляване на рентабилните равнища на минималните изисквания за енергийни характеристики в строителния сектор, ще бъде възможно да се съпоставят съществуващите данни в различните държави-членки и да се подобри енергийната ефективност; посочва също така необходимостта да се пристъпи бързо към стандартизация на ИКТ като минимално изискване за оперативна съвместимост. Стандартизацията би следвало да предвиди, освен функциите по измерване, също и достъп до информация относно договорите и потреблението, възможност за комуникация с централните системи на операторите чрез електрическа мрежа и съоръжение, позволяващо осъществяване и прекъсване на връзката чрез оперативна доставка от разстояние;

7.  Подчертава, че стандартизацията на ИКТ е част от общите дейности по стандартизация и допринася за политическите цели за подобряване на конкурентоспособността на европейската промишленост, както е посочено в Лисабонската стратегия; подкрепя въвеждането на работната програма за стандартизация на ИКТ за 2009 г. в приоритетните области, които са: електронно здравеопазване, електронно включване, интелигентен транспорт, ИКТ за околната среда, електронна търговия, електронни умения, електронно обучение, защита на личните данни, защита на личния живот, мрежова и информационна безопасност;

8.  Счита, че ако ИКТ могат да допринесат за пестенето на енергия, като постоянно се наблюдават данните, така че да се оптимизира потреблението на енергия от страна на публичните и частните субекти и да се подобри енергийната ефективност в многобройни сектори; секторът на ИКТ, като отчита прогресивното нарастване на собственото си потребление на енергия, следва да даде пример, като предприеме мерки за сериозно намаляване на своето потребление на енергия; приканва Комисията да разгледа начините, как отсега нататък ИКТ могат да допринесат за ефективна икономика във връзка с използването на ресурсите;

9.  Подчертава, че Европа следва да бъде на най-високото равнище на развитие на нисковъглеродни приложения за ИКТ; счита, че е от съществено значение да се насърчават отличните постижения в научните изследвания, свързани с ИКТ, и да се улесняват публичните и частните инвестиции във високорискови съвместни изследвания и иновации в областта на ИКТ;

10.  Счита, че ИКТ могат да играят важна роля за измерването и отчитането на общите последици от изменението на климата и за оценяването на мерките за опазване на климата, като с това допринасят за подобряване на политиката по отношение на климата;

11.  Подчертава, че ангажиментът на сектора на ИКТ да намали собственото си потребление на енергия следва да се прилага на първо място и най-вече в компютърните центрове за обработка на данни;

12.  Подчертава важността на потреблението на енергия от сектора на ИКТ и настоятелно го приканва да приложи препоръката на Комисията (C(2009)7604) възможно най-скоро и поне в рамките на определените в препоръката срокове;

13.  Счита, че за да се постигне потенциал за спестяване на енергия през следващите десетилетия, електрическите мрежи следва да се превърнат в интелигентни системи с гъвкави, контролирани потоци от енергия, подпомагани от напреднала информационна технология;

14.  Отбелязва, че ИКТ намират широко приложение в домакинствата и в сектора на строителството, транспорта, логистиката и промишлеността, с цел подобряване на енергийната ефективност и енергийното управление; отбелязва, че това приложение оказва въздействие, наред с другото, върху електроразпределението, осветлението, отоплението, охлаждането, вентилацията, климатичните инсталации, както и възможностите, които ИКТ предлагат по отношение на измерването, наблюдението и автоматизацията; смята, че уредите за интелигентното отчитане, ефективното осветление, „изчислителните облаци“ и разпределеният софтуер могат да преобразят схемите на използване на енергийните източници;

15.  Отбелязва, че ИКТ могат да предоставят на градоустройственото планиране и градската инфраструктура иновативни решения за намаляване на въглеродните емисии;

16.  Счита, че използването на ИКТ може да изиграе ключова роля за подобряването на енергийната ефективност, особено в управлението на градските агломерации; поддържа становището, че проектът „Интелигентни градове“ е пример за потенциала на ИКТ за намаляване на енергийното потребление, като поощрява и останалите градове да подобрят своите резултати и да започнат да прилагат добри практики;

17.  Подчертава, че по-тясното сътрудничество между публичните органи и доставчиците на обществени услуги при въвеждането на уреди за интелигентно отчитане може да намали разходите и да осигури по-добри услуги за потребителите;

18.  Изтъква важността на включването на предприятията за комунални услуги, градските съвети и общинските органи в процеса на вземане на решения с оглед въвеждането на практически мерки за намаляване на потреблението на енергия и подобряване на енергийната ефективност; подчертава важността на ИКТ в това отношение;

19.  Подчертава, че всеки сектор на енергийно потребление трябва да допринесе възможно най-много за подобряване на енергийната ефективност; отбелязва, че постигането на поставената на европейско равнище обща цел ще зависи от количеството на спестената енергия, постигнато на всяко отделно равнище;

20.  Подчертава, че секторът на ИКТ също трябва да се стреми да подобри енергийната си ефективност и по-широко да използва въглеродно неутрално енергоснабдяване, като разработи съоръжения, комуникационни мрежи и преносни системи. Същевременно Комисията трябва да бъде гъвкава при приспособяването на регулативните мерки към техническото развитие в този сектор;

21.  Подчертава, че в промишления сектор технологиите за измерване и контрол, заедно със съответния софтуер, са от решаващо значение за реализирането на потенциала за спестяване на ресурси;

22.  Изразява съжаление относно бавния напредък по отношение на използването на потенциала за енергийна ефективност и пестене на енергия при намаляването на емисиите от парникови газове; призовава Комисията да вземе предвид потенциала на ИКТ за пестене на енергия при изпълнението на Директива 2009/125/EО от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението(1);

23.  Подчертава значението на влиянието на ИКТ върху енергийната ефективност, което беше отбелязано и чрез обявяването през 2007 г. на този въпрос за особен приоритет за ИКТ в Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие(2);

24.  Счита за приоритет възстановяването на европейската икономика чрез инвестиции в нови технологии, и по-конкретно в разработването на широколентови услуги в различните държави-членки като инструмент за икономически растеж, за достъп до нови системи и нови приложения на все по-голям брой европейски граждани и предприятия и за постигане на целите в областта на енергийната ефективност, поставени от Европейския съюз за 2020 г.; освен това развитието на ИКТ, отчитащо прехода към икономика с ниска въглеродна интензивност, ще допринесе за намаляването на зависимостта от снабдяването с енергия, както и за справянето с високите разходи за суровини;

25.  Призовава държавите-членки да улеснят, чрез развитие на подходяща инфраструктура, достъпа до широколентов интернет за всички граждани на ЕС, с цел гарантиране на равен достъп до онлайн услуги, които биха могли да намалят необходимостта от пътуване;

26.  Призовава за разработване и разпространение на онлайн услуги (електронно банкиране, електронна търговия, електронно правителство, електронно обучение, електронно здравеопазване), както и за по-широко застъпване на работата от разстояние, с цел подобряване на качеството на услугите, предлагани на гражданите, и същевременно ограничаване на въглеродните емисии; призовава държавите-членки да развият посочените услуги, които освен че спестяват време на гражданите, дават възможност за ограничаване на пътуването;

27.  Подчертава важността на логистиката в рационализирането на транспорта и намаляването на въглеродните емисии; признава необходимостта от увеличаване на публичните и частните инвестиции в ИКТ инструменти, за да се разработи интелигентна енергийна инфраструктура за транспорта, и по-специално да се постигнат управление на товарния транспорт (e-Freight) и интелигентни транспортни системи (ИТС);

28.  Вярва, че използването на интелигентни транспортни системи (ИТС), приложени в пътния транспорт и съчетани с други видове транспорт, може да спомогне за намаляването на задръстванията и вредното им въздействие върху околната среда; счита, че приложението на ИКТ към пътническия транспорт и достъпността на нови технологии и минимална информация относно пътищата и взаимодействието им с гумите и метеорологичните условия, посредством вграден в превозното средство дисплей, ще даде възможност да се пътува и да се превозват стоки по-ефективно, по-бързо и по-сигурно;

29.  Подчертава важността на ИКТ за планирането на нова европейска транспортна политика; призовава Комисията да изготви планове, които да включват решения от областта на ИКТ, наред с другото, за регулиране на пътните потоци, увеличаване на интермодалността на транспортния сектор, както и за оптимизиране на баланса между различните видове транспорт;

30.  Призовава Комисията и държавите-членки да използват необходимите приложения за развитието на технологична инфраструктура, давайки възможност за намаляването на пътния транспорт и насърчаването на интермодалността;

31.  Подчертава, че за да се спести енергия в транспортния сектор, пътуванията биха могли да се избегнат чрез виртуални срещи, а интелигентните транспортни системи ще създадат една високо ефективна транспортна система;

32.  Настоятелно приканва Комисията да увеличи усилията си за използването на ИКТ в областта на транспорта, по-конкретно използването на инструменти за наблюдение и измерване; счита за важно резултатите от измерванията да бъдат взети предвид в контрола на пътното движение в реално време и в развитието и подобряването на градските и регионалните транспортни мрежи;

33.  Призовава Комисията да насърчава разработването на интелигентни двигатели, с цел подпомагане на основните сектори и съответните съвместни технологични платформи;

34.  Подчертава необходимостта от обща стратегия за разработването и производството на електрически автомобили; освен това настоятелно приканва Комисията да даде приоритет на проектите за интелигентни автомобили и интелигентни пътища, както и пилотни проекти, свързани с развойна и научноизследователска дейност за V2V и V2R устройства, които могат да разкрият нови търговски възможности за европейските предприятия в областта на ИКТ;

35.  Препоръчва, в контекста на работата на Европейския институт за иновации и технологии, да се даде приоритет на инициативи за развитие на ИКТ за устойчиви интелигентни градове, тъй като над 80% от гражданите на ЕС живеят в градове, изправени пред най-големите предизвикателства, с които понастоящем се сблъскват европейските общества в областта на устойчивото развитие, мобилността, комуникациите, здравеопазването, сигурността, благосъстоянието и т.н.;

36.  Подчертава, че бъдещото предложение на Комисията относно изготвянето на нова Цифрова програма за Европа следва да е насочено към широкото въвеждане на ИКТ за една икономика с ниска въглеродна интензивност; призовава за използването на технологии от областта на ИКТ за реализирането на целенасочено намаляване на емисиите от СО2, което да бъде постигнато в ключовите сектори до 2020 г., и призовава за насърчаването на отговорно потребление на енергия, и по-точно чрез инсталирането на уреди за интелигентно отчитане; изтъква също така, че трябва да се определят специфични цели за намаляване на отпечатъка на сектора на ИКТ за 2015 г.;

37.  Отбелязва, че голямата пречка пред широкото използване на ИКТ в промишлеността и обществените услуги се дължи на недостатъчното равнище на необходимото обучение в тази област;

38.  Препоръчва клаузата за преразглеждане на Директивата относно енергийната ефективност в строителството да бъде спазена и обхватът й да бъде разширен, така че да включи сградите с по-малки размери при следващия преглед; настоятелно призовава държавите-членки да прилагат тази директива; препоръчва също така ИКТ да бъдат включени в мерките по прилагане в областта на енергийната ефективност; насърчава държавите-членки да осигурят публичен достъп и лесна сравнимост на сертификатите за енергийните характеристики на обществените сгради;

39.  Счита, че незабавно трябва да се въведат интелигентни уреди чрез търговското използване на Съвместната технологична инициатива ARTEMIS;

40.  Подчертава, че по-голямото приложение на ИКТ ще стимулира европейския икономически растеж, ще създаде нови квалифицирани работни места и ще активизира пазара на нови технологии в областта на енергийната ефективност, както и създаването на нови „зелени“ работни места; счита, че са необходими значителни инвестиции както за научната и развойна дейност, така и за използването на съществуващите технологии; призовава държавите-членки да насърчат публичните и частни инвестиции в областта на енергийната ефективност; във връзка с това подчертава още веднъж отговорността на държавите-членки и на Комисията като възложители на обществени поръчки;

41.  Подчертава значителната роля на частните инвестиции за достигането на нужните нива на финансиране, като следователно смята, че ЕС следва да гарантира благоприятен пазар и регулаторна рамка, предоставяйки стимули на бизнеса, за да се стреми да реализира амбициозна стратегия за енергийна ефективност; смята, че с тези условия пазарите ще постигнат определените за тях цели; поради това призовава Комисията да предложи конкретни, амбициозни цели, в съответствие с потенциала на различните ИКТ, както се посочва в нейното съобщение (COM(2009)0111);

42.  Призовава държавите-членки да инвестират в образование, насочено към енергийната ефективност, което следва да започне от училищата, и поощрява разработването на новаторски образователни курсове в областта на енергийната ефективност, с помощта на ИКТ, в широка мрежа от основни и средни учебни заведения;

43.  Смята, че интелигентното отчитане и проектите в областта на ИКТ по принцип се нуждаят от широки информационни кампании, с които да се разяснят на гражданите ползите от тях; подчертава, че информирането на обществото относно необходимостта и ползите от интелигентното отчитане е изключително важно за избягване на погрешно тълкуване и липса на подкрепа от страна на обществеността; следователно счита, че с оглед оптимизирането на производството на енергия, електроснабдяването и мрежите за пренос на енергия е важно да се насърчи възможно най-бързо употребата на системите за интелигентно отчитане, които могат да позволят на потребителите да управляват своето потребление с максимална ефикасност; във връзка с това подчертава, че измерването, контролът и автоматизирането на потреблението ще представляват неразделна част от оптимизираната структура на електроенергийната мрежа, чиято цел трябва да бъде подсигуряването на енергийна ефективност, от една страна, и от друга, включването на източници на възобновяема енергия, управлението на съхраняването на енергия, както и презареждането на бъдещите електрически автомобили; изтъква обаче, че макар системите за интелигентно отчитане да са изключително важен етап в процеса, те представляват едва първата стъпка към разработването на интелигентни мрежи;

44.  Подчертава, че във връзка с важното влияние на ИКТ върху икономическото развитие на градовете и регионите в ЕС е жизненоважно да се консултират официалните представители на местните и регионалните общности, където програмите на ЕС предоставят помощ, относно определянето на приоритетни области на действие, които са от значение за тези общности;

45.  Подчертава, че интелигентните мрежи на равнище държави-членки и Европейски съюз са необходими, за да се използват пълноценно предимствата на системите за интелигентно отчитане; във връзка с това призовава Комисията да обмисли програми за инвестиции в европейски мащаб; призовава държавите-членки да насърчават и улесняват използването на системи за интелигентно отчитане на консумацията на енергия в търговски и жилищни сгради; подчертава, че въвеждането на системи за интелигентно отчитане е само един от необходимите елементи в изграждането на интегрирана европейска интелигентна мрежа; поощрява държавите-членки и Комисията да постигнат напредък в прилагането на решения от областта на ИКТ за тази цел;

46.  Подчертава необходимостта от наблюдаване на влиянието на ИКТ върху аспекти на устойчивото развитие, като се обръща особено внимание на екологични и социални въпроси, включително заплахите за околната среда и здравето, свързани с използването на стари уреди и социалните неравенства, произтичащи от дигиталното изключване;

47.  Приветства държавите-членки, които вече въведоха системи за интелигентно отчитане, и насърчава другите държави-членки също да постигнат възможно най-скоро напредък в тази област; призовава Комисията да предостави съвместно финансиране за възможно най-голям брой пилотни проекти, обхващащи широк спектър, като използва наличните финансови инструменти и инструменти в областта на изследванията;

48.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават решения, предлагани от ИКТ, които са ефикасни и могат да се доразвиват и разширяват чрез договори за обществени поръчки;

49.  Призовава Комисията да създаде европейски уеб портал, съдържащ най-добрите практики, свързани с използването на ИКТ за подобряване на енергийната ефективност, който би могъл да предоставя полезна информация на потребителите и публичните органи; призовава за създаването на медийна кампания в европейски мащаб, насочена към образоването на обществеността в областта на практиките за икономично потребление на енергия, що се отнася до използването на електронни уреди;

50.  Призовава Комисията да вземе предвид по-слабо развитите региони в Съюза при планирането в областта на ИКТ и да осигури средства за съфинансиране на внедряването на системи за интелигентно отчитане и реализирането на други проекти, свързани с ИКТ, в тези региони, за да се гарантира тяхното участие в общите европейски начинания, предотвратявайки изключването им от тях;

51.  Подкрепя създаването на работна група на Комисията за интелигентните мрежи и препоръчва в своята работа групата да вземе предвид становищата на всички заинтересовани страни; призовава Комисията редовно да информира Парламента относно напредъка на работата на групата;

52.  Приканва Комисията да предвиди, въз основа на работата на работната група, съставянето на съобщение относно системите за интелигентно отчитане, което:

53.  Счита, че е необходимо до края на 2010 г. държавите-членки да се споразумеят за обща минимална функционална спецификация за системите за интелигентно отчитане, които насърчават децентрализираното производство на енергия и нейната ефективност, имаща за цел да предостави на потребителите обстойна и релевантна информация, давайки им възможност да контролират своето потребление на енергия във всеки един момент и да го адаптират към нуждите си, с което им се помага да го управляват по-ефективно;

54.  Призовава Комисията да изготви кратък план за действие с цел намаляване на потреблението на енергия чрез използване на ИКТ в сградите на институциите на ЕС, за да се даде пример на държавите-членки и на европейските граждани;

55.  Приканва Комисията да предложи до края на 2010 г. график с амбициозни и задължителни цели за пестене на енергия с помощта на ИКТ, предназначен за всички сектори на ИКТ и държавите-членки, за да се постигнат целите за намаляване на емисиите на CO2;

56.  Смята, че при вземането на решения относно правните инструменти и съвместните мерки на равнище ЕС следва да се обръща специално внимание на допълнителните разходи за европейските граждани, до които могат да доведат тези мерки, както и на тежестта за европейската промишленост, що се отнася до производствените и административни разходи;

57.  Призовава Комисията да предложи финансов инструмент, като част от финансирането от ЕС, за да се поощрят МСП да разработват свои технологии за устойчива енергия с ниски въглеродни емисии;

58.  Призовава Комисията да коригира бюджета на ЕС, за да се ускори разработването и внедряването на ефективни от гледна точка на разходите технологии с ниски въглеродни емисии, по-специално с цел посрещане на финансовите нужди, свързани с изпълнението на Стратегическия план за енергийните технологии (план SET);

59.  Приветства създаването на Конвента на кметовете, като форум за обмен на добри практики и новаторска инициатива за градовете, които сами си поставят амбициозни цели с оглед на подобряването на енергийната им ефективност; във връзка с това поздравява градовете и сдруженията, които развиват добри практики, що се отнася до използването на ИКТ с цел постигане на енергийна ефективност в градовете, като поощрява разпространението на такива практики;

60.  Призовава държавите-членки и Комисията да окажат подкрепа на образованието и повишаването на осведомеността на потребителите, за да се даде възможност да се реализира целият потенциал на ИКТ в областта на пестенето на енергия;

61.  Призовава Комисията да насърчи, в сътрудничество със съответните международни партньори, изготвянето на общи международни стандарти за отчитане на въглеродните емисии на дружествата, за да им се даде възможност да измерват своите собствени емисии по сравним и ефективен начин;

62.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят развитието на външната обработка, като се има предвид големият потенциал на тази технология да допринесе за енергийната ефективност и да намали загубата, обичайно свързвана с редовното повишаване на качеството на ИКТ;

63.  Изразява надеждата, че ще бъдат предприети мерки за използване на потенциала на ИКТ за намаляване на отпадъците в рамките на логистичната верига на хранително-вкусовата промишленост, и по-конкретно чрез координирани действия в рамките на Общата селскостопанска политика и Седмата рамкова програма;

64.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10. (2) OВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.