Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2005 г. „Опростяване и по-добро регулиране на Общата селскостопанска политика“ (COM(2005)0509),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 март 2009 г. „Опростената Обща селскостопанска политика (ОСП) за Европа ‐ успех за всички“ (COM(2009)0128),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисия по земеделие и развитие на селските райони (A7-0051/2010),

A.  като има предвид, че всеки законодателен акт трябва да бъде пропорционален на целта и следва да бъде приет само след извършване на цялостна оценка на въздействието, анализираща финансовата тежест, която законодателният акт би наложил и включваща цялостен анализ на разходите и ползите;

Б.  като има предвид, че опростяването следва да облагодетелства преди всичко земеделските производители, а не само националните органи и разплащателните агенции в държавите-членки, както обикновено се случва;

В.  като има предвид, че новата ОСП следва да позволи на земеделските производители да се съсредоточат върху основната цел на предоставяне на безопасни, качествени и проследими храни, като същевременно ги подпомага да осигуряват непазарни обществени блага;

Г.  като има предвид, че целта следва да бъде намаляване на разходите за прилагане на ОСП, при същевременно намаляване на административните тежести върху производителите от Общността, така че земеделските производители да имат възможност да отделят повече време на обработката на земите си;

Д.  като има предвид, че новата ОСП следва да бъде устойчиво конкурентоспособна;

Е.  като има предвид, че е необходимо да се осигури ясно и разбираемо законодателство, което предоставя правна сигурност за компетентните органи и земеделските производители, и да се премахнат ненужни законодателни актове;

Ж.  като има предвид, че разпределението на единните плащания сред земеделските производители следва да гарантира равнопоставеност;

З.  като има предвид, че за решаване на важните правни въпроси, свързани с ОСП, е необходима действаща правна рамка;

И.  като има предвид, че новата ОСП следва да бъде в по-голяма степен пазарно ориентирана, в хармония с неотдавнашните реформи на общата селскостопанска политика, и фокусирана върху намаляването на прекомерния протекционизъм, при същевременно запазване на инструментите, които съществуват с цел оказване на помощ на земеделските производители в периоди на сериозна икономическа нестабилност;

Й.  като има предвид, че новата ОСП следва да бъде по-опростена и отзивчива;

К.  като има предвид, че законодателството би следвало да бъде по-гъвкаво, за да даде възможност на ОСП да се приспособи към признати специфични региони и територии, без нарушаване на общия характер на ОСП;

Л.  като има предвид, че следва да се насърчава обменът на добри практики между държавите-членки и местните органи;

М.  като има предвид, че Общата селскостопанска политика заема централно място по важност в ЕС-27 като средство не само за гарантиране на достатъчно доставки на безопасна храна, но също и като продължава да отговаря на предизвикателства като опазването на селски райони, планински региони, необлагодетелствани райони, крайно периферни райони и многофункционалността на европейското селско стопанство;

Основни принципи

1.  Подчертава, че ОСП следва да се стреми да хармонизира законодателството, като премахва дублирането; също така отправя призив към Комисията да се стреми да премахва ненужните пречки едновременно с въвеждането на ново законодателство;

2.  Настоятелно приканва Комисията да провежда обширни и редовни консултации със заинтересованите страни от селскостопанския сектор с цел по-добро оценяване на въздействието на законодателството по места и за набелязване на практически, опростени и прозрачни правила за земеделските производители;

3.  Подчертава, че е необходимо допълнително опростяване на ОСП за намаляване на разходите по нейното прилагане за институциите на ЕС, държавите-членки и самите бенефициенти; по този начин политиката също ще стане по-разбираема за земеделските производители и данъкоплатците;

4.  Призовава Комисията да хармонизира правилата на ОСП чрез премахване на дублирането на задачи и намаляване на бюрокрацията, с оглед увеличаване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор във всичките държави-членки;

5.  Подчертава, че мерките на ОСП следва да бъдат пропорционални на целта, и че законово регулиране следва да се прилага само когато е истински оправдано, като по този начин се избягва правна конструкция, която е трудно разбираема за земеделските производители;

6.  Призовава ОСП да бъде по-скоро ориентирана към постигане на резултати, отколкото фокусирана върху регулирането, както и всички държави-членки и техните регионални органи да предлагат повече помощ и съвети на земеделските производители чрез инструменти за консултиране и подходящи методи на комуникация;

7.  Очаква, в съответствие с принципите за по-добро регулиране, всеки бъдещ законодателен акт да бъде придружен от пълна оценка на въздействието с отчитане на регулаторните и административните тежести, и да се гарантира, че всеки нов закон е пропорционален на целите, които се стреми да постигне;

8.  Счита, че държавите-членки следва да позволят самосертифицирането, когато е възможно;

9.  Счита, че държавите-членки следва да имат възможността, в контекста на планове за развитие на селските райони, да въвеждат схема за парцели земя с фиксирани суми, особено за малки земеделски стопанства, при условие че се гарантира изпълнение на поетите ангажименти;

10.  Признава стойността на принципа за кръстосаното спазване като един от ключовите аспекти на преките плащания в рамките на ОСП, но и че се препоръчва значителното му опростяване, без намаляване на ефективността му;

11.  Подчертава необходимостта ОСП да бъде по-опростена, по-прозрачна и по-справедлива;

12.  Изтъква, че опростяването на ОСП не е необходимо да води до по-малко подкрепа за земеделските производители и премахване на традиционни инструменти за пазарно управление; призовава Европейския съюз да въведе ефективни механизми за овладяване на ценовите колебания в бъдеще;

13.  Подчертава, че опростяването на ОСП трябва да върви ръка за ръка с информационните мерки за бенефициентите, и призовава Комисията да разшири и развие информационните мерки за общата селскостопанска политика;

14.  Призовава за възможността за автономно поправяне на грешки, което би позволило на получателите на плащания, които неволно са нарушили правилата, да уведомят органите, без да им се налагат глоби в резултат от това;

15.  Подчертава, че системата за глобяване на земеделски производители за грешки в заявленията за плащане следва да е пропорционална на мащаба на нарушението и че не следва да се налагат санкции в случай на маловажни грешки, и особено в случай на грешки, които не са по вина на земеделския производител;

16.  Подчертава, че административните глоби, включително задължението за възстановяване на плащания, получени от даден земеделски производител, не следва да се основават на обстоятелства, които обективно са извън контрола на земеделския производител;

17.  Подчертава проблема със земеделски производители, чиито съпрузи ръководят отделни селскостопански предприятия, които поради това следва да имат отделни права и задължения по отношение на искания за плащания в рамките на ОСП;

Кръстосано спазване

18.  Счита, че основната цел на извършването на проверки е на земеделските производители да се предлагат консултации и напътствия, така че да спазват в по-голяма степен законовите изисквания и с възможно най-малко затруднения; поради това, проверките следва да продължат да се извършват от публичните органи за да се гарантира, че са независими и безпристрастни;

19.  Подчертава, че според ООН световното производство на храни трябва да се увеличи със 70% до 2050 г. за удовлетворяване на нуждите на девет милиарда души;

20.  Счита, че следва да се установят изисквания за кръстосано спазване и че те следва да вземат предвид размера на земеделското стопанство с цел намаляване на тежестта върху малките стопанства, където рискът е по-нисък;

21.  Настоява, че когато държавите-членки налагат санкции на земеделски производители за неспазване на законодателството, тези санкции трябва да се налагат по прозрачен, опростен и пропорционален начин, който взема предвид даденостите по места;

22.  Счита, че законовите изисквания за контрол на кръстосаното спазване следва да бъдат лесно разбираеми за земеделските производители и контролните органи;

23.  Счита, че основната цел на инспекциите е да насърчат земеделските производители да изпълняват по-стриктно законодателството и че ежегодният контрол на кръстосаното спазване на законоустановените изисквания за управление би могъл да се ограничи или замени със случайни проверки, в случай че през предходните години са направени малко на брой нарушения;

24.  Подчертава, че изискването за извършване на последващи проверки във връзка с по-незначителни нарушения (предел на незначителност) следва да се ограничи до случайни проверки;

25.  Счита, че използването на законоустановени изисквания за управление, което не е лесно да се контролира и е неизмеримо, следва да се премахне;

26.  Счита, че държавите-членки или регионалните и местните органи, по целесъобразност, следва да имат право да ограничават квотата за инспекции до определена долна граница, при положение че имат рамка за оценка на риска, която отговаря на изискванията на правото на Общността, наред с доказателства за висока степен на спазване;

27.  Призовава за въвеждането във всяка държава-членка на рамка за оценка на риска, която да съответства на изискванията на правото на Общността, с оглед ограничаване на квотата за инспекции до определена по-ниска граница;

28.  Счита, че повече помощ и насоки посредством ефективни инструменти за информиране и консултиране, като например телефонна линия или използването на интернет, биха спомогнали за предотвратяването на нарушения и биха предоставили на държавите-членки средство за непрекъснато намаляване на квотата им за инспекции;

29.  Счита, че извършваните или планираните проверки в земеделски стопанства от различните органи, чиято работа или законово задължение е да ги провеждат, следва да се координират с оглед намаляване на броя на посещенията за инспекция в земеделски стопанства;

30.  Счита, че следва да се изготви комуникационен план за кръстосаното спазване с цел предоставяне на възможно най-много информация на земеделските производители и на потребителите относно изискванията за кръстосано спазване и ползите, произтичащи от обществените блага и услуги, предоставяни от земеделските производители, чиито дейности съответстват на тези изисквания;

31.  Счита, че броят на изискванията за кръстосано спазване трябва да се намали, а техният обхват да се обнови;

32.  Призовава за одобряването на приложима и прозрачна система от индикатори с цел опростяване на инструментите за оценка за контрола на кръстосаното спазване, и призовава за премахване на сегашната система и на възможността за налагане на две или повече санкции за една единствена грешка; призовава Комисията да анализира непропорционалността между нарушенията на правилата за идентификация на животните, които представляват около 70% от всички нарушения, и други изисквания, и да направи подходящите промени;

33.  Счита, че следва да се състави един законодателен текст в областта на кръстосаното спазване; счита, че положителните външни ефекти, създадени от земеделските производители, от гледна точка на обществени блага и услуги, следва да се възнаграждават справедливо;

34.  Призовава за запазването на някои задължителни правила в рамките на кръстосаното спазване, с които държавите-членки могат да се съгласят и да спазват;

Директни плащания

35.  Счита, че земеделските производители трябва да имат достъп до работещи системи, които да им позволяват лесно и без излишна бюрокрация да подават заявления за директни плащания, обикновено в района, където живеят;

36.  Счита, че за опростяването на правилата на схемата за единно плащане следва да се премахне изискването за ежегодно предоставяне на идентична подробна информация;

37.  Счита, че в заявленията следва да се изисква предоставянето на по-малко информация, като се има предвид, че необходимата информация може да бъде намерена в разплащателните агенции на държавите-членки;

38.  Призовава да бъдат разрешени по-гъвкави процедури за плащане, които да направят възможно извършването на плащания дори преди окончателното приключване на всички проверки;

39.  Настоятелно приканва Комисията да разгледа дефиницията за земя с право на помощ и нейното тълкуване в държавите-членки;

40.  Счита, че настоящата дефиниция за селскостопанска дейност за целите на единното плащане би трябвало да бъде преразгледана с цел да се гарантира, че заявителите, които не са действащи земеделски производители, нямат право на помощ;

41.  Счита, че бъдещата система следва да вземе предвид принципите на опростяване и че опростяването, прозрачността и справедливостта следва да бъдат ключови приоритети на реформата на ОСП;

42.  Призовава Комисията да преразгледа системата за контрол и приключване на сметките;

43.  Счита, че Комисията следва да приеме по-пропорционален и в крайна сметка основан на риска подход към прилагането на регулаторен контрол, провеждането на проверки на спазването и налагането на финансови корекции;

44.  Приканва Комисията да представи предложения, с които рамката на ОСП за проверки и контрол би могла да се подобри;

45.  Счита, че съществуващите значителни различия в директната помощ между отделните държави-членки трябва да се предотвратят за гарантиране на равно третиране на земеделските производители в целия Европейски съюз и за избягване на нарушаване на пазара и конкуренцията;

46.  Признава, че за справяне с екологичните предизвикателства, включително приспособяването към изменението на климата и неговото смекчаване, земеделските производители имат важна роля в определянето на практически мерки, необходими за постигане на тези цели, и счита, че споразумения за постигане на резултати, а не законодателство, са най-добрите механизми за постигане на тези цели;

47.  Подчертава, че намаляване на свързаната с проследяване и докладване административна тежест върху организациите на производители в сектора на плодовете и зеленчуците би направило тези организации по-привлекателни за земеделските производители и би ги насърчило да се обединяват и да действат заедно;

Развитие на селските райони

48.  Подчертава, че при плащания, извършени въз основа на съществуваща система за сертифициране (напр. схеми за помощ при биологично и екологично производство), една проверка е достатъчна;

49.  Със загриженост отбелязва големия брой грешки в заявленията за директни плащания, отчетени в някои държави-членки; подчертава, че тези грешки се дължат основно на използваното ортофотографско оборудване, а не толкова на земеделските производители; призовава такива грешки да бъдат санкционирани единствено в случаи на очевиден опит за измама;

50.  Счита, че законодателни актове, които си противоречат (напр. законодателството по отношение на околната среда и схемата за единно плащане), следва да бъдат уредени преди да бъдат приложени при земеделските производители;

51.  Счита, че дефинициите в законодателството за развитие на селските райони следва да се преразгледат и, ако е необходимо, да се разширят с цел гарантиране на спазването на законодателството относно директните плащания;

52.  Счита, че би трябвало да бъде повишена прозрачността по отношение на санкциите и задълженията на земеделските производители;

53.  Призовава за въвеждането на точно определени задължения на земеделските производители с оглед премахване на липсата на прозрачност по отношение на санкциите;

54.  Желае при контрола на тези схеми да се използва по-широкообхватен, дългосрочен подход, който да придава по-голямо значение на окончателното въздействие и на резултатите, вместо да се съсредоточава върху специфични грешки, дължащи се на мерки за развитието на селските райони или на мерки за опазване на околната среда;

55.  Подчертава, че настоящата сложна система от индикатори се нуждае от преразглеждане и опростяване и че системата за проследяване, годишните доклади и предварителните, междинни и последващи оценки са създали извънредно сложна система от индикатори и доклади;

56.  Отправя молба към Комисията да обмисли използването на споразумения за постигане на резултати като опростен и по-ефективен метод за доставяне на обществени блага в бъдеще;

57.  Призовава за въвеждането на опростена и последователна система от индикатори, която косвено би довела до по-лесно разбиране и прилагане, уместни оценки и по-малко бюрокрация;

58.  Счита, че правилата относно допустимостта на финансиране на разходите за ДДС по втория стълб на ОСП, особено за дейности, извършвани от публичноправни субекти, следва да се хармонизират в съответствие с тези, използвани при структурните фондове;

59.  Подчертава, че опростяването на ОСП трябва да върви ръка за ръка с нейното прилагане, и призовава държавите-членки да сведат до минимум бюрократичните формалности, пред които са изправени потенциалните бенефициенти по ОСП, особено в областта на развитието на селските райони;

60.  Призовава държавите-членки, в рамките на техните програми за развитие на селските райони, да осигурят на потенциалните бенефициенти системи, които да гарантират прозрачност, и да им предоставят необходимото време за подготвяне на заявленията за финансиране и изпълняване на различните критерии за допустимост за схемите за помощ; призовава Комисията да гарантира, че този въпрос е постоянна тема на разговор в двустранните обсъждания с държавите-членки;

Идентификация на животните

61.  Настоятелно приканва Комисията да разгледа системата за идентификация на животните, използвана във всяка държава-членка, и да работи за уеднаквена система за идентификация на животните, гарантирайки премахване на излишното регулиране: в частност, преглед на номерата на производители и номерата на стопанства, броя на необходимите регистри и разликата между производител и стопанство;

62.  Призовава за всеобхватно хармонизиране на сегашните, силно диференцирани правила за идентификация на животните;

63.  Счита, че отчитането на движенията на овце и кози и предоставянето на информация в бази данни и на органите следва да се опрости във възможно най-голяма степен, като са позволени всички инструменти за комуникация, включително нови технологии;

64.  Счита, че при овцете и козите, както при свинете, идентификация на стадото е достатъчна;

65.  Призовава за отмяна на задължението за електронна идентификация на овце и кози, в сила от 31 декември 2009 г., с оглед на свързаните с това прекомерни разходи в условия на икономическа криза;

66.  Призовава за амнистия от три години за санкции за нарушаване на кръстосаното спазване, свързани с електронната идентификация на овце и кози, тъй като това е нова и сложна технология и на земеделските производители ще е необходимо известно време, за да привикнат към нея и да я тестват в реални условия; освен това, призовава Комисията да проведе цялостно преразглеждане на законодателството;

o
o   o

67.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.