Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2010 г. относно положението в Украйна

P7_TA(2010)0035 RC-B7-0116/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Украйна,

–   като взе предвид съвместната декларация относно Източното партньорство, чието начало беше поставено в Прага на 7 май 2009 г.,

–   като взе предвид декларацията и препоръките, отправени от комисията за парламентарно сътрудничество ЕС– Украйна на заседанието й от 26-27 октомври 2009 г.,

–   като взе предвид факта, че от март 2008 г. насам Украйна е член на Световната търговска организация,

–   като взе предвид, че Съветът на министрите на Европейската енергийна общност одобри присъединяването на Украйна към Договора за създаване на енергийна общност по време на заседанието си в Загреб през декември 2009 г.,

–   като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и Украйна, влязло в сила на 1 март 1998 г., и продължаващите преговори по споразумението за асоцииране, което трябва да замести СПС,

–   като взе предвид Програмата за асоцииране ЕС–Украйна, която замества Плана за действие и беше одобрена от Съвета за сътрудничество между ЕС и Украйна през юни 2009 г.,

–   като взе предвид споразумението между Европейската общност и Украйна за облекчаване на визовия режим, подписано на 18 юни 2007 г. и влязло в сила на 1 януари 2008 г., и визовия диалог между ЕС и Украйна, чието начало беше поставено през октомври 2008 г.,

–   като взе предвид Меморандума за разбирателство за започване на диалог относно регионалната политика и развитието на регионално сътрудничество между Министерството на регионалното развитие и строителството на Украйна и Европейската комисия, подписан на 22 юли 2009 г.,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство(1),

–   като взе предвид Меморандума за разбирателство за сътрудничество в областта на енергетиката между Европейския съюз и Украйна, подписан на 1 декември 2005 г.,

–   като взе предвид съвместната декларация, приета от Международната инвестиционна конференция за модернизацията на газопреносната система, организирана съвместно от ЕС и Украйна на 23 март 2009 г.,

–   като взе предвид споразумението между Нафтогаз и Газпром относно транзитните такси за доставките на петрол през 2010 г., постигнато през декември 2009 г.,

–   като взе предвид резултатите от президентските избори в Украйна с първи тур на 17 януари и втори тур на 7 февруари 2010 г.,

–   като взе предвид изявленията на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/Служба за демократични институции и права на човека за наблюдение на президентските избори на 17 януари и 7 февруари 2010 г., според които повечето международни норми са били спазени,

–   като взе предвид изявлението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Катрин Аштън от 8 февруари 2010 г. относно президентските избори в Украйна,

–   като взе предвид промените в закона за изборите на Украйна, приети в последния момент от Върховната Рада на 3 февруари 2010 г., преди втория тур на президентските избори,

–   като взе предвид Националната индикативна програма за 2011-2013 г. за Украйна,

–   като взе предвид резултатите от неотдавнашните срещи на високо равнище между ЕС и Украйна, включително признанието от срещата на високо равнище между ЕС и Украйна, проведена през 2008 г. в Париж, че Украйна е европейска страна, споделяща обща история и общи ценности със страните от Европейския съюз, както и заключенията от срещата на високо равнище ЕС–Украйна, състояла се на 4 декември 2009 г. в Киев,

–   като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че Украйна е съседна държава със стратегическо значение за ЕС; като има предвид, че големината, ресурсите, населението и географското разположение придават на Украйна особено положение в Европа и я превръщат в ключово действащо лице в региона,

Б.   като има предвид, че Украйна е европейска държава и съгласно член 49 от Договора за ЕС може да кандидатства за членство в ЕС като всяка европейска държава, която спазва принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и на върховенството на закона;

В.   като има предвид, че заключенията на мисията на ОССЕ/СДИПЧ за наблюдение на изборите описват изборите като предимно спазващи международните норми;

Г.   като има предвид, че фактът, че проведените на 17 януари и 7 февруари 2010 г. президентски избори протекоха гладко и при зачитане на гражданските и политически права, включително свободата на събрания, сдружаване и изразяване, показва, че Украйна е в състояние да провежда свободни и честни избори;

Д.   като има предвид, че въпреки че официално не бяха допуснати неправителствени организации да наблюдават изборите, присъствието на вътрешни и международни наблюдатели значително увеличи прозрачността по време на изборния процес и в деня за гласуване;

Е.   като има предвид, че 17 февруари 2010 г. след обжалване от страна на министър-председателя Тимошенко Върховният административен съд на Украйна отмени решението на Централната избирателна комисия за обявяване на резултатите от президентските избори и признаване на Виктор Янукович за президент на Украйна, и като има предвид, че министър-председателят оттегли жалбата си на 20 февруари 2010 г. с твърдението, че съдът не желае да й отдаде справедливост;

Ж.   като има предвид, че атмосферата на предизборната кампания на втория тур беше повлияна неблагоприятно от взаимни обвинения в измама и изменения на закона за изборите, направени в последния момент,

З.   като има предвид, че следва да не се забравя, че Украйна е страна, преживяла съветско господство, и че е изминала дълъг път за преодоляване на последиците от лошото наследство, което е получила;

И.   като има предвид, че една от главните външнополитически цели на Парламента е да укрепи и насърчи европейската политика за съседство, целяща засилването на политическите, икономическите и културните връзки на съответните страни с ЕС и неговите-държави-членки;

Й.   като има предвид, че Източното партньорство е в процес на изграждане; като има предвид, че Парламентът очаква новите органи на Украйна да работят, за да изпълни целите си; като има предвид, че Източното партньорство може да бъде успешно и да допринесе за мирното развитие, стабилността и благополучието на всички източни съседи на ЕС, в това число Украйна, единствено ако се основава на практически и надеждни проекти и получи достатъчно финансиране;

К.   като има предвид, че ЕС е за стабилна и демократична Украйна, зачитаща принципите на социалната пазарна икономика, правовата държава, правата на човека и защитата на малцинствата и гарантираща основните права; като има предвид, че вътрешнополитическата стабилност на Украйна и фокусирането й върху вътрешни реформи са предпоставка за по-нататъшното развитие на връзките между ЕС и Украйна;

Л.   като има предвид, че от Оранжевата революция насам Украйна за съжаление изгуби повече от пет години в обръщане внимание на сериозния си конституционен и институционален дефицит и по-специално в разрешаване на споровете за правомощия между президента и министър-председателя; като има предвид, че в резултат някои важни проекти за реформи в публичния, икономическия и социалния сектор бяха забавени, непоследователно изпълнени или изобщо незавършени;

М.   като има предвид, че независимо от резултатите от президентските избори Украйна трябва да започне да осъществява конституционни реформи, за да установи жизнена и ефикасна система на контрол и противодействие и ясно да разграничи правомощията на президента, министерския съвет и Върховната Рада;

Н.   като има предвид, че отношенията между ЕС и Украйна отбелязаха значителен напредък през последните години като цяло, и в частност в областта на външната политика и политиката за сигурност, както и по търговски, финансови и икономически въпроси; като има предвид, че напредъкът в областта на енергетиката и на околната среда е недостатъчен;

О.   като има предвид, че присъединяването на Украйна към Световната търговска организация (СТО) представлява важна крачка към приемането й на международните и европейски икономически норми и на засилени търговски връзки с ЕС, и че то ускорява преговорите за установяване на широка и всеобхватна зона за свободна търговия като неразделна част от споразумението за асоцииране;

П.   като има предвид, че присъединяването на Украйна към Договора за създаване на енергийна общност е от голямо значение за всички страни;

Р.   като има предвид, че споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна трябва да служи за инструмент в процеса на реформи и да засили ролята на гражданското общество;

1.  Приветства факта, че в доклада на международната мисия за наблюдение на изборите относно президентските избори в Украйна се посочва, че в сравнение с предишни избори се наблюдава значителен напредък и че настоящите избори съответстват на повечето норми на ОССЕ и ЕС за свободни и честни избори;

2.  Приветства изявлението на мисията за наблюдение на изборите на ОССЕ/СДИПЧ относно спазването на гражданските и политическите права, включително правото на събрания, сдружаване и изразяване в плуралистична медийна среда;

3.  Приветства относително високата избирателна активност, която показва активното участие на украинските граждани при вземането на решение за курса на страната; приветства факта, че на настоящите избори имаше разнообразие от кандидати, представляващи алтернативни политически възгледи и предоставящи на електората възможност за истински избор;

4.  Съжалява, че изборните правила продължават да бъдат непрекъснат повод за дискусии, и посочва, че ОССЕ/СДИПЧ разглеждат съществуващия закон за изборите, изменен през август 2009 г., като стъпка назад в сравнение с предишния, тъй като води до неясна и непълна правна рамка; изразява съжаление относно приемането от Върховната Рада на крайно спорните изменения към закона за избор на президент, предложени от Партията на регионите само няколко дни преди провеждането на втория тур; предвид това насърчава украинските органи да преразгледат и допълнят избирателното законодателство на страната; настоятелно призовава за повече прозрачност във финансирането на кандидатите и политическите партии и призовава за по-прозрачно финансиране на кампаниите в предизборния период;

5.  Призовава украинските власти, признавайки че Украйна е ратифицирала Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, да положат по-големи усилия в опита си да се обърнат към малцинствените общности на страната, като ги приобщават към политическия процес на страната и насърчават по адекватен начин правото за образование на малцинствата на собствения им език.

6.  Отчита, че като европейска държава Украйна споделя обща история и общи ценности с държавите от Европейския съюз, и признава европейските стремежи на Украйна;

7.  Изразява очакването си украинските политици и органи да признаят необходимостта от политическа и икономическа стабилизация и да работят за нея, в частност чрез конституционна реформа, укрепване на правовата държава, установяването на социална пазарна икономика и подновени усилия за борба с корупцията и подобряване на стопанския и инвестиционния климат;

8.  Подчертава колко е важно да се засили сътрудничеството между Украйна и ЕС в областта на енергетиката и призовава за допълнителни споразумения между ЕС и Украйна, насочени към обезпечаване на енергийните доставки за двете страни, включително надеждна система за пренос на петрол и газ;

9.  Призовава Украйна да осъществи изцяло и да ратифицира присъединяването си към Договора за енергийна общност и да приеме в кратък срок нов закон за газа, който да е в съответствие с Директива 2003/55/EО;

10.  Подчертава обстоятелството, че независимо от постигнатия напредък съществуващото споразумение за облекчаване на визовия режим следва да се преразгледа с оглед на дългосрочните цели, и призовава Съвета да даде мандат на Комисията да преразгледа това споразумение заедно с украинските власти, за да изработи пътна карта за постигане на безвизов режим за Украйна, включваща средносрочната цел за премахване на съществуващите такси за визи;

11.  Отправя искане към Комисията да си сътрудничи с държавите-членки и Украйна за изготвянето на специални мерки, които да се въведат във връзка с Европейското първенство по футбол през 2012 г. с цел да се улеснят пътуванията на притежателите на билети;

12.  Приветства активната подкрепа на Украйна за Източното партньорство и Парламентарната асамблея Евронест, както и ангажимента й да увеличи усилията си, за да гарантира повече демокрация, принципите на правовата държава и зачитане на правата на човека и основните свободи, както и за социална пазарна икономика, устойчиво развитие и добро управление;

13.  Подкрепя водещите инициативи на Източното партньорство и по-специално тези, свързани с интегрираното управление на границите, енергетиката, зона за свободна търговия и всеобхватно изграждане на капацитет;

14.  Очаква Украйна да потвърди решимостта си да продължи по пътя на европейската интеграция и тясното сътрудничество с ЕС в областта на политиката за съседство в рамките на политиките, свързани с инициативите Източно партньорство и Черноморско взаимодействие;

15.  Призовава Комисията и Съвета да потвърдят готовността на ЕС да помага на Украйна в тази посока чрез инструментите, които предлагат Източното партньорство и Програмата за асоцииране ЕС - Украйна; призовава Комисията да съобрази в голяма степен Националната индикативна програма за 2011-2013 г. с Програмата за асоцииране;

16.  Подчертава, че споразумението за широка и всеобхватна зона на свободна търговия следва да гарантира постепенното интегриране на Украйна във вътрешния пазар на ЕС включително разширяването на действието на четирите свободи по отношение на тази страна;

17.  Приветства намерението за учредяване на представителство на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в Киев и подчертава колко е важно да се разшири допълнително ангажимента на ЕИБ в Украйна;

18.  Подчертава значението на увеличаването на сътрудничеството в областта на младежкия и студентски обмен и разработването на стипендиантски програми, което ще даде възможност на украинците да се запознаят с Европейския съюз и с неговите държави-членки;

19.  Отправя апел към всички съседни страни да зачитат напълно демократичната система на украинската държава и да се въздържат от оказването на какъвто и да било натиск или вмешателство, насочени към отмяна на демократичната воля и на решенията, взети от Украйна по отношение на нейното политическо, социално и икономическо развитие;

20.  Изразява дълбоко съжаление за решението на напускащия длъжността президент на Украйна Виктор Юшченко да даде посмъртно на Степан Бандера, водач на Организацията на украинските националисти (ОУН), сътрудничила с нацистка Германия, званието „Национален герой на Украйна“; в тази връзка се надява новото украинско ръководство да преразгледа подобни решения и да се придържа към ангажираността си с европейските ценности;

21.  Призовава Комисията да предостави необходимата техническа помощ с цел радикално подобряване на енергийната ефективност на електрическата мрежа на Украйна, както и да засили сътрудничеството по отношение на реформата на газовия сектор с оглед неговото доближаване до стандартите на ЕС; отправя искане за последователна европейска подкрепа в полза на украинска стратегия за намаляване на потреблението на енергия и увеличаване на енергийната ефективност като най-добър начин за намаляване на разходите за газ, както и на зависимостта на Украйна от внос на енергия;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите-членки, парламента и правителството на Украйна, както и на парламентарните асамблеи на Съвета на Европа, ОССЕ и НАТО.

(1) ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2010 г. относно 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека

P7_TA(2010)0036 RC-B7-0123/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите предходни резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека и по-специално резолюцията си от 14 януари 2009 г. относно развитието на Съвета на ООН по правата на човека, включително ролята на ЕС(1), както и резолюциите си от 16 март 2006 г. относно резултатите от преговорите относно Съвета по правата на човека и 62-рата сесия на Комисията на ООН по правата на човека(2), от 29 януари 2004 г. относно отношенията между Европейския съюз и ООН(3), от 9 юни 2005 г. относно реформата на ООН(4), от 29 септември 2005 г. относно резултатите от световната среща на високо равнище на Обединените нации от 14–16 септември 2005 г. (5) и от 7 май 2009 г. относно Годишния доклад за 2008 г. относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област(6),

–   като взе предвид неотложните си резолюции относно правата на човека и демокрацията,

–   като взе предвид резолюция A/RES/60/251 на Общото събрание на ООН за създаване на Съвет по правата на човека,

–   като взе предвид предишните редовни и извънредни сесии на Съвета на ООН по правата на човека, както и предишните кръгове на общия периодичен преглед (ОПП);

–   като взе предвид предстоящата 13-а сесия на Съвета на ООН по правата на човека, която ще се състои през март 2010 г., и осмия кръг на ОПП, който ще се състои от 3 до 14 май 2010 г.,

–   като взе предвид прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, който ще бъде извършен през 2011 г.,

–   като взе предвид институционалните промени, настъпили след влизането в сила на Договора от Лисабон,

–   като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 18, 21, 27 и 47 от Договора за Европейски съюз във вида, в който е изменен с Договора от Лисабон,

–   като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.   като има предвид че зачитането, насърчаването и защитата на универсалния характер на правата на човека са част от достиженията на правото и етиката на Европейския съюз и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост(7);

Б.   като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека е единствена по рода си платформа, специализирана по въпросите на всеобщите права на човека, и конкретен форум за разглеждане на правата на човека в рамките на системата на ООН;

В.   като има предвид, че прегледът на Съвета на ООН по правата на човека ще следва две линии – статута на организацията, който ще бъде обсъждан в Ню Йорк, и процедурите в Женева; като има предвид, че редица инициативи и неформални срещи ще се състоят през следващата година;

Г.   като има предвид, че ролята на Европейския съюз като фактор в световен мащаб през последните десетилетия се повиши и че новият подход, въплътен в новата Европейска служба за външна дейност, би могъл да играе важна роля в подкрепа на усилията на Съюза за по-ефективни действия, за да отговори на световните предизвикателства по един съгласуван, последователен и ефективен начин;

Д.   като има предвид, че по време на 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева ще бъде изпратена делегация на подкомисията по правата на човека на Европейския парламент, каквато беше практиката и в предишните години за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека, а преди това и за сесиите на неговия предшественик – Комисията на ООН по правата на човека;

1.  Изтъква значението на 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека – ключово за Съвета на ООН по правата на човека през 2010 г; приветства частта на високо равнище от предстоящата 13-а редовна сесия с участието на министри от правителствата и на други представители на високо равнище; отбелязва, че по време на срещите от частта на високо равнище ще бъдат разисквани два въпроса – икономическата и финансова криза и Декларацията на ООН относно правата на човека, образованието и обучението;

2.  Приветства факта, че в дневния ред на 13-ата сесия на Съвета по правата на човека е включен доклад на Върховния комисар на ООН по правата на човека относно въздействието на глобалната икономическа и финансова криза върху упражняването на всички права на човека и относно възможните действия, необходими за неговото облекчаване; призовава държавите-членки да дадат активен принос към тези разисквания;

3.  Призовава държавите-членки на ЕС да вземат активно участие в годишните интерактивни разисквания относно правата на лицата с увреждания, както и в разискванията относно правото на истина (по инициатива на Групата на страните от Латинска Америка и Карибския басейн за историческата истина относно репресиите) и в годишното заседание относно правата на детето;

4.  Подчертава значението на общите позиции на ЕС относно разискваните по време на 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека въпроси, въпреки че условията и начините на действие на държавите-членки на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека след влизането в сила на Договора от Лисабон все още не са напълно ясни;

Работата на Съвета по правата на човека

5.  Отново призовава държавите-членки на ЕС активно да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на принципите за универсалност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и активно да насърчават Съвета на ООН по правата на човека да обръща еднакво внимание на дискриминацията на всякаква основа, включително въз основа на пол, раса, възраст, сексуална ориентация, религия или вярвания;

6.  Отправя предупреждение срещу крайното политизиране на Съвета на ООН по правата на човека, което пречи на изпълнението на мандата на този орган; подчертава значението на резолюциите по отношение на отделни държави при разглеждането на тежки нарушения на правата на човека; в този контекст решително осъжда използването на „предложение за непредприемане на действия“ и изразява своето разочарование във връзка с използването на тази процедура по време на 11-ата извънредна сесия на Съвета, което възпрепятства приемането на последователна и съгласувана окончателна резолюция, с която да се разгледа положението в Шри Ланка;

7.  Приветства провеждането по инициатива на Бразилия на 13-ата извънредна сесия за Хаити, целта на която беше да се съсредоточи върху включването на подхода на правата на човека в усилията за възстановяване след разрушителното земетресение, както и новаторските аспекти на тази сесия като провеждането на специална сесия веднага след дадено природно бедствие и участието на специализирани агенции на ООН като средство за предоставяне на експертна база за разискванията; подчертава важната роля на Независимия експерт по правата на човека в Хаити за включването на правата на човека в по-широкия кръг от усилия на ООН и инициативи, водени от донорите, за подкрепа на Хаити, и призовава държавите – членки на ООН, да предприемат последващи действия във връзка с тази сесия, като включат подхода на правата на човека в по-широкия кръг от усилия на ООН за подкрепа на Хаити, като се обърне специално внимание на уязвимите хора като децата;

8.  Призовава държавите-членки на ЕС да дадат приоритет на конкретни мерки от страна на Съвета по правата на човека, с цел да се преустановят нарушенията на правата на човека, извършвани срещу цивилното население по време на войни и ожесточени конфликти, включително насилието, насочено конкретно срещу жени и деца, както и проблемът с децата войници;

9.  Изразява съжаление, че Съветът на ООН по правата на човека не можа достатъчно бързо да разгледа други тежки ситуации във връзка с правата на човека; призовава държавите-членки на ЕС да осъдят нарушенията на правата на човека и да се стремят активно към създаването на специални механизми в рамките на Съвета на ООН по правата на човека в отговор на кризите във връзка с правата на човека в Афганистан, Гвинея Конакри, Иран, Йемен, Ирак и Западна Сахара; поддържа становището, че мандатът на ООН включва наблюдение на положението с правата на човека в Западна Сахара;

10.  Отново заявява своята позиция по отношение на концепцията за „оклеветяване на религии“ и въпреки че признава необходимостта от цялостно разрешение на проблема с дискриминацията срещу религиозните малцинства, счита за нецелесъобразно включването на тази концепция в Протокола за допълващи стандарти относно расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и всички форми на дискриминация; призовава всички държави-членки на ООН изцяло да прилагат съществуващите стандарти за свободата на словото и за свободата на религията и вярванията;

11.  Отново призовава държавите-членки на ЕС да гарантират спазването на правата на човека във вътрешните си политики, тъй като в противен случай се отслабва позицията на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека;

12.  Приветства повторното включване на Съединените щати в органите на Обединените нации и последвалото им избиране за член на Съвета на ООН по правата на човека, както и тяхната конструктивна работа в 64-тото Общо събрание на ООН по въпросите за свободата на словото, както и по плана за последващи действия във връзка с Конференцията за преглед на изпълнението на договореностите от Дърбан; призовава САЩ и държавите-членки на ЕС да продължат в този дух и напълно да си сътрудничат по подобни инициативи в бъдеще;

13.  Изразява загриженост относно кандидатурата на Иран в изборите за Съвет на ООН по правата на човека, които ще се проведат през май 2010 г.; отново потвърждава неодобрението си за концепцията за „региони, свободни от ангажименти“ в изборите за Съвет на ООН по правата на човека, призовава за състезателни избори за всички регионални групи и настоятелно призовава ЕС да направи всичко възможно, за да предотврати избирането на държави, в които положението във връзка с правата на човека е най-тежко, в Съвета на ООН по правата на човека;

14.  Призовава ЕС и неговите държави-членки да продължат да оказват натиск за установяване на критерии за членство в изборите за Съвет на ООН по правата на човека, по-специално на минимално изискване за сътрудничество със специалните процедури в съответствие с техния мандат; призовава ЕС да поеме водеща роля, като разработи заедно с партньорите си от други региони набор от насоки, които да се използват по време на изборите;

15.  Призовава за ефективен мониторинг на действителното прилагане на специалните процедури и препоръките на органите по договора в рамките на процеса на ОПП за всяка държава;

16.  Призовава държавите-членки на ЕС да направят всичко възможно, за да се запазят всички мандати на специалните процедури; призовава за продължаване на мандата на специалния докладчик на ООН за Мианмар и за Корейската народнодемократична република (КНДР) и за нов мандат за Демократична република Конго (ДРК) предвид влошаващата се хуманитарна ситуация там;

17.  Приветства „Съвместното изследване на глобалните практики по отношение на тайното задържане в контекста на борбата с тероризма“, което ще бъде обсъдено по време на 13-ата сесия; призовава държавите-членки на ЕС да подкрепят и да предприемат подходящи последващи действия във връзка с доклада, в съответствие с предишните позиции на Европейския парламент по въпроса, по-специално неговите резолюции от 19 февруари 2009 г. (8) и от 14 февруари 2007 г. (9) относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ за транспортиране и незаконно задържане на затворници;

18.  Призовава ЕС активно да се ангажира в предстоящите сесии на ОПП, за да се гарантира справедлива процедура и резултат, който да подкрепя и действа според специалните процедури на ООН и заключенията и препоръките на органите по договора, наред с другото чрез предоставянето на необходимата техническа помощ за постигането на тяхното прилагане;

19.  Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите-членки да работят за постигане на силна обща позиция на ЕС за последващите действия във връзка с доклада на проучвателната мисия за конфликта в Газа и южен Израел, като публично настояват за прилагането на неговите препоръки и търсенето на отговорност за всички нарушения на международното право, включително всички предполагаеми военни престъпления, и настоятелно призоват двете страни да проведат разследвания, които съответстват на международните стандарти за независимост, безпристрастност, прозрачност, бързина и ефективност, в съответствие с резолюция A/64/L.11 на Общото събрание на ООН, и подчертава, че спазването на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право от всички страни и при всякакви обстоятелства остава основна предпоставка за постигането на справедлив и траен мир в Близкия изток;

20.  Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите-членки на ЕС активно на наблюдават прилагането на препоръките, включени в доклада Goldstone, чрез консултации с външните мисии на ЕС и неправителствени организации в тази област; призовава препоръките и свързаните с тях наблюдения да бъдат включени в диалога на ЕС с двете страни, както и в позициите на ЕС в многостранните форуми;

21.  Подчертава факта, че дори прегледът на Съвета на ООН по правата на човека да не е предмет на обсъждане на 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, съществува необходимост от прозрачен и всеобхватен преглед, който взема под внимание неправителствените организации, гражданското общество и всички други заинтересовани страни;

22.Подчертава, че прегледът на Съвета на ООН по правата на човека не бива да го възпрепятства да продължи съществената си работа по нарушенията на правата на човека;

23.  Призовава държавите-членки на ЕС, с оглед предстоящата първа среща на работната група по прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, създадена с резолюция A/HRC/12/L.28, да постигнат съгласие по обща позиция по този въпрос, както и по ефективна и проактивна стратегия за преговори; подчертава значението на една обща позиция на ЕС по процеса на преглед на Съвета на ООН по правата на човека и призовава държавите-членки на ЕС да се придържат към взаимно договорените „червени линии“;

24.Призовава комисията по външни работи да изготви препоръка до Съвета, с цел да даде своевременно приноса си към позицията на ЕС относно предстоящия преглед;
25.Изразява своето становище, като същевременно признава необходимостта от по-подробни разисквания, че прегледът следва да запази независимостта на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (ВКБООН), да съхрани и по възможност да укрепи специалните процедури, както и да гарантира възможността на Съвета на ООН по правата на човека да разглежда конкретни случаи на нарушения на правата на човека чрез резолюции и мандати по държави; подчертава значението на неделимостта на правата на човека, било то социални, икономически, културни, граждански или политически; отбелязва разискванията относно начините за укрепване на Съвета на ООН по правата на човека, без да се прибягва до пакета за институционално изграждане;
Участие на ЕС

26.  Признава дейното участие на ЕС и държавите-членки в работата на Съвета на ООН по правата на човека, поздравява Белгия за успешното досега председателство на Съвета на ООН по правата на човека и приветства испанското председателство за приоритетите на ЕС в областта на правата на човека;

27.  Призовава Съвета и Комисията да продължат усилията за постигане на всеобщо ратифициране на Римския статут и за приемане на необходимото национално законодателство за прилагането му в съответствие с Обща позиция 2003/444/ОВППС на Съвета от 16 юни 2003 година за Международния наказателен съд (МНС)(10) и Плана за действие от 2004 г. за последващи действия във връзка с общата позиция; признава Споразумението за сътрудничество и взаимопомощ между Европейския съюз и МНС и на тази основа призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да си сътрудничат изцяло със Съда и да му предоставят необходимата помощ; отбелязва, че първата конференцията за преразглеждане на Римския статут ще се проведе в Кампала, Уганда, от 31 май до 11 юни 2010 г. и ще е съдбовна крачка за бъдещото развитие на Съда;

28.  Вярва, че новата институционална структура на ЕС предлага възможност да се увеличи последователността, видимостта и надеждността на действията на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека; призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да гарантира, че ще бъдат взети практически мерки за прилагане на Договора от Лисабон, за да се избегне един прекалено дълъг преходен период, който би накърнил доверието в Съюза и неговата ефективност, както и да гарантира, че новите споразумения ще увеличат способността на ЕС за презрегионално влияние и сътрудничество с държави от други блокове по общи инициативи;

29.  Упълномощава делегацията на Европейския парламент за 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека да изкаже загрижеността, изразена в настоящата резолюция, призовава делегацията да докладва на подкомисията по правата на човека за своето посещение и счита за целесъобразно да продължава да изпраща делегация на Европейския парламент на съответните сесии на Съвета на ООН по правата на човека;

o
o   o

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник председател на Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, председателя на 64-тото Общо събрание, председателя на Съвета на ООН по правата на човека, Върховния комисар на ООН по правата на човека, както и на работната група на ЕС и ООН, създадена от комисията по външни работи.

(1) Приети текстове, P6_TA(2009)0021. (2) Приети текстове, P6_TA(2006)0097. (3) Приети текстове, P5_TA(2004)0037. (4) Приети текстове, P6_TA(2005)0237. (5) Приети текстове, P6_TA(2005)0362. (6) Приети текстове, P6_TA(2009)0385. (7) Член 2, член 3, параграф 5 и член 6 от ДЕС. (8) Приети текстове, P6_TA(2009)0073. (9) Приети текстове, P6_TA(2007)0032. (10) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/l_15020030618en00670069.pdf

Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2010 г. относно Пекин + 15 – Програма за действие на ООН за равенство между половете

P7_TA(2010)0037 B7-0118/2009

Европейският парламент,

–   като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Програмата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи за постигнатите резултати, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ и „Пекин + 10“ относно последващите действия и инициативи за прилагане на Декларацията и Програмата за действие от Пекин, приети съответно на 9 юни 2000 г. и 11 март 2005 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

–   като взе предвид резолюцията на Общото събрание на Обединените нации от 14 септември 2009 г., озаглавена „Съгласуваност на системата на ООН“ (A/RES/63/311), в която се изрази силна подкрепа за обединяването на различните органи за равенство между половете в общ орган,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 1, 2, 3, 4, 5, 21 и 23 от нея,

–   като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз, в който се подчертават общите ценности на държавите-членки, като плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете,

–   като взе предвид член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се упоменава борбата с дискриминацията, основаваща се на пола,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 1 март 2006 г., озаглавено „Пътна карта за равенство между жените и мъжете 2006‐2010 г.“ (COM(2006)0092),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 2 декември 1998 г., в които се установи, че годишната оценка на прилагането на Програмата за действие от Пекин ще включва количествени и качествени параметри и показатели за сравнение,

–   като взе предвид общата декларация на министрите от ЕС, отговарящи по въпросите на равенството между половете, направена на 4 февруари 2005 г. в контекста на 10-годишния преглед на Програмата за действие от Пекин, в която, наред с другото, се потвърждава тяхната силна подкрепа и ангажираност по отношение на пълното и ефективно прилагане на Декларацията и Програмата за действие от Пекин,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 2‐3 юни 2005 г., в които държавите-членки и Комисията се приканват да заздравят институционалните механизми за насърчаване на равенството между половете и да създадат рамка за оценка на прилагането на Програмата за действие от Пекин, с цел да се проследява по-последователно и систематично постигнатият напредък,

–   като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете, приет от Европейския съвет през март 2006 г.(1),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2007 г. относно равенството между половете и овластяването на жените в рамките на сътрудничеството за развитие,

–   като взе предвид изчерпателния доклад, изготвен от шведското председателство на Европейския съюз, озаглавен „Пекин +15: Програмата за действие и Европейският съюз“, в който се изтъкват пречките, които понастоящем възпрепятстват пълното реализиране на равенството между половете,

–   като взе предвид своята резолюция от 15 юни 1995 г. относно Четвъртата световна конференция за жените в Пекин, озаглавена „Равенство, развитие и мир“(2), и резолюцията си от 10 март 2005 г. относно действията, предприети след Четвъртата световна конференция за жените – Програма за действие, Пекин + 10(3),

–   като взе предвид въпросите от 26 януари 2010 г. до Комисията и Съвета относно Пекин + 15 - Програма за действие на ООН за равенство между половете (O-0006/2010 – B7-0007/2010, O-0007/2010 – B7-0008/2010),

–   като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.   като има предвид, че, въпреки положените усилия, стратегическите цели на Програмата за действие от Пекин не са постигнати и все още съществуват неравенство и полови стереотипи, като жените все още са в неравностойно положение в сравнение с мъжете в областите, посочени в Програмата;

Б.   като има предвид, че равенството между половете е основополагащ принцип на Европейския съюз, заложен в Договора за Европейския съюз, както и една от неговите цели и задачи, и като има предвид, че интегрирането на принципа за равенство между жените и мъжете във всички сфери на неговата дейност представлява конкретна мисия за Съюза;

В.   като има предвид, че за жените и момичетата пълноценното упражняване на всички права на човека е неотменна, съставна и неделима част от общоприетите права на човека и е от основно значение за развитието на жените и девойките, мира, сигурността и развитието;

Г.   като има предвид, че е от решаващо значение мъжете и младежите да участват активно в политиките и програмите за насърчаване на равенството между половете, както и на мъжете да се предоставят реалистични възможности, особено по отношение на отпуска по бащинство, за споделяне на семейните и домашните отговорности на равна нога с жените;

Д.   като има предвид, че може да се открият значителни взаимодействия по съществени въпроси между CEDAW и Програмата за действие от Пекин, тъй като много от проблемните области в програмата са изрично обхванати от конвенцията;

Е.   като има предвид, че на 18 декември 1979 г. беше отпразнувана 30-годишнината от подписването на CEDAW, както и 10-годишнината от факултативния протокол към конвенцията, който упълномощава Комитета по CEDAW да изслушва оплаквания на лица относно нарушаването на права, и като има предвид, че към момента 186 държави са ратифицирали конвенцията, а 98 от тези държави са ратифицирали факултативния протокол;

Ж.   като има предвид, че темата, избрана за петдесет и четвъртата сесия на Комисията на ООН по правата на жените (т. нар. заседание „Пекин +15“), е преразглеждането на Декларацията за действие от Пекин и приносът за интегриране на измерението, свързано с равенството между половете, с оглед на пълното постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

1.  Подчертава, че, въпреки напредъка по отношение постигането на стратегическите цели на Програмата за действие от Пекин, все още съществува неравенство и полови стереотипи, като жените все още са в неравностойно положение в сравнение с мъжете в областите, посочени в Програмата;

2.  Отбелязва със съжаление липсата на навременни, надеждни и съпоставими данни както на национално равнище, така и на равнище Европейски съюз, във връзка с определените показатели относно проследяването на Програмата за действие от Пекин, които вече са разработени в редица от ключовите проблемни области, набелязани в Програмата за действие от Пекин, включително въпросите за жените и бедността, насилието срещу жени, институционалните механизми, жените и въоръжените конфликти, и момичетата;

3.  Призовава Комисията да усъвършенства годишния преглед относно прилагането на Програмата за действие от Пекин и да използва показателите и аналитичните доклади ефективно като принос към различните области на политика, както и като основа за нови инициативи, насочени към постигане на равенство между половете;

4.  Счита, че е необходимо Комисията да предложи средносрочен план за редовно проследяване и преразглеждане на групите от вече разработени показатели за проследяване на Програмата за действие от Пекин, като използва всички налични ресурси, включително опита на групата на високо равнище на Комисията за интегриране на проблематиката на равенството между половете;

5.  Настоятелно призовава Комисията при подготовката на нейната стратегия за проследяване на пътната карта да вземе предвид икономическата и финансова криза, въздействието на изменението на климата върху жените, устойчивото развитие, застаряването на обществото и положението на жените от етническите малцинства, особени на жените от ромски произход, както и следните настоящи приоритети на пътната карта: еднаква икономическа независимост за жените и мъжете, включително подточка 1.6 относно борбата с многостранната дискриминация срещу жени от етническите малцинства и жени-мигранти; съвместяване на работа, семеен и личен живот; равностойно участие на жените и мъжете при вземането на решения; премахването на насилието, основаващо се на пола; преодоляване на половите стереотипи в обществото; и насърчаване на равенството между половете във външната политика и политиката на развитие;

6.  Призовава държавите-членки и Комисията да предприемат допълнителни мерки за постигането на напредък в процеса на овластяване на жените, равенство между половете и интегриране на проблематиката на равенството между половете в сътрудничеството за развитие, в т.ч. и чрез завършването и приемането на план за действие на ЕС за равенство между половете в съответствие с Парижката декларация за ефективността на помощта и Програмата за действие от Акра;

7.  Приканва настоятелно Комисията при подготовката на стратегията си за проследяване в рамките на своята пътна карта, да създаде по-силни връзки с Програмата за действие от Пекин, като осигури по-голяма съгласуваност между стратегията на ЕС за равенство между половете и усилията за постигане на целите, установени в Програмата за действие от Пекин;

8.  Подкрепя твърдо създаването на новия орган на Обединените нации за равенство между половете, който обединява политическите и оперативни дейности, и призовава всички държави-членки на ООН и по-специално държавите от ЕС да обезпечат новия орган със значителни финансови и човешки ресурси и да гарантират, че той се ръководи от заместник генерален секретар на ООН, отговарящ за равенството между половете;

9.  Подчертава, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са неделима част от програмата за правата на жените и че увеличаването на усилията за подобряване на сексуалното и репродуктивното здраве и правата на жените е от изключително значение, както в Европа, така и в световен мащаб;

10.  Подчертава, че сексуалното и репродуктивното здраве представлява неразделна част от програмата за здравето на жените;

11.  Подчертава, че абортите не следва да бъдат насърчавани като метод на семейното планиране и че във всички случаи следва да се осигурява хуманно отношение и консултиране на жените, които са прибягнали към аборт;

12.  Призовава Европейския съюз, в рамките на новата нормативна уредба, установена от Договора от Лисабон, да стане страна по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея;

13.  Насърчава Европейския институт за равенство между половете да развива обмена на знания между държавите-членки във всички области, застъпени от Програмата за действие от Пекин, чрез програмата за обмен на добри практики по отношение на равенството между половете с оглед засилване прилагането на ангажиментите, посочени в Програмата;

14.  Отправя искане в рамките на прегледа на Лисабонската стратегия за 2010 г. да се включи приоритет/глава със силен акцент върху равенството между половете, придружен/а от нови цели, да бъдат засилени връзките с Програмата за действие от Пекин, както и да бъдат използвани показателите от Пекин за подчертаване на измерението, свързано с равенството между половете, в националните програми за реформа, както и в националните доклади относно стратегиите за социална защита и социална интеграция;

15.  Отправя искане Комисията редовно да прави преглед на постигнатия напредък в ключовите проблемни области, набелязани в Програмата за действие от Пекин, за които вече са възприети показателите, разработени относно проследяването на Програмата за действие от Пекин;

16.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да приемат и прилагат специални политики в областта на равенството между половете, включително активни мерки, с оглед на ускорено постигане на фактическо равенство между половете и насърчаване на упражняването на всички права на човека от страна на жените и девойките;

17.  Приветства значимостта, отдадена на равенството между половете в програмата на предстоящото испанско председателство;

18.  Признава, че интегрираният подход на равно третиране на жените и мъжете и специфичните действия за насърчаване на равенството между половете се явяват взаимно подкрепящи се стратегии, както и че структурите и методите е необходимо да бъдат укрепени и ефективно използвани, както на национално равнище, така и на равнище Европейски съюз;

19.  Насърчава Европейския институт за равенство между половете да усъвършенства стратегиите и средствата за интегриране на принципа на равенство между половете, по-специално на оценката на въздействието върху жените и мъжете и равенството между половете в бюджетния процес;

20.  Изтъква отново необходимостта от систематично прилагане и наблюдение на интегрирания подход на равно третиране на жените и мъжете в законодателните, бюджетните и други важни процеси, на стратегии, програми и проекти в различни области на политиката, включително икономическата политика, интеграционните политики, отворения метод на координация, по отношение както на заетостта, така и на социалната защита и социалната интеграция, стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие, рамката за европейско сътрудничество по въпросите на младежта, външната политика и политиката на развитие и европейската политика за сигурност и отбрана, както и от систематично използване на показателите, разработени за проследяване на Програмата за действие от Пекин, във всички съответни области на политика и процеси;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите-членки и на генералния секретар на ООН.

(1) Бюлетин ЕО 3-2002, точка I.13. (2) ОВ С 166, 3.7.1995, стр. 92. (3) OВ C 320 E, 15.12.2005 г., стр. 247.

Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2010г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите за коригиращ бюджет № 1/2010 (раздел I, Европейски парламент) (2010/2014(BUD))

P7_TA(2010)0038 A7-0017/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 314 от него,

–   като взе предвид Решение 2007/436/ЕО, Евратом, на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности(1),

–   като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(2),

–   като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетна дисциплина и добро финансово управление(3) (МИС), и по-специално Многогодишната финансова рамка (МФР), предвидена в част I от него и изложена в приложение I към него,

–   като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2010 г.,

–   като взе предвид доклада на генералния секретар до Бюрото относно изготвянето на предварителния проект на бюджетна прогноза за коригиращ бюджет за 2010 г.,

–   като взе предвид предварителния проект на бюджетна прогноза за такъв коригиращ бюджет, изготвен от Бюрото на 14 декември 2009 г. съгласно член 23, параграф 6, и член 79, параграф 1 от Правилника за дейността на ЕП,

–   като взе предвид проекта на бюджетна прогноза, изготвен от Комисията по бюджети на 27 януари 2009 г. съгласно член 79, параграф 2, от Правилника за дейността на ЕП,

–   като взе предвид член 79 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по бюджети (A7-0017/2010),

A.   като има предвид, че в хода на бюджетната процедура за 2010 г. беше договорено, че всички разходи, конкретно свързани с влизането в сила на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, ще бъдат разгледани, при необходимост, чрез съществуващите бюджетни инструменти, като например коригиращ бюджет, след приемането на първоначалния бюджет за 2010 г.;

Б.   като има предвид акцента върху факта, че в такъв случай и във възможно най-голяма степен реорганизацията на съществуващите средства следва да бъде подложена на цялостен преглед, преди да се отправи каквото и да било искане за допълнителни средства;

В.   като има предвид особения акцент върху факта, че приетото първоначално равнище на бюджета на ЕП, в размер на 19,87 % от разрешените разходи по функция 5 (бюджетни кредити за административни разходи) на МФР, не включва евентуални корекции с оглед на Договора от Лисабон, особено в законодателната област;

Г.   като има предвид, че същевременно беше признато, че поради ограничените налични резерви ще бъдат необходими допълнителни икономии и преразпределение, за да могат да бъдат изпълнени допълнителните изисквания;

1.  Приветства предложението на Бюрото за коригиращ бюджет за 2010 г. относно бюджета на Европейския парламент (раздел 1 от общия бюджет на Съюза) и припомня, че това е в пълно съответствие със споразумението, съгласно което всички допълнителни нужди вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон ще бъде разгледани отделно чрез съществуващите бюджетни инструменти;

2.  Подчертава, че отличната законодателна работа е приоритет за Парламента, като е нужно на членовете на ЕП, на комисиите и на политическите групи да се предоставят необходимите средства за постигането на тази цел; изразява съгласие с общата насока на предложението на Бюрото и фокуса на предложените увеличения; освен това счита, че общият мащаб на предложението е обоснован предвид представените обосновки и предстоящите нови предизвикателства;

3.  С оглед на многогодишното финансово въздействие, което може да се очаква от тези и евентуално от други предложения, свързани с Договора от Лисабон, призовава за извършването на оценка на използването на надбавките за секретарска помощ;

4.  Отбелязва, че общото равнище на предложения от Бюрото бюджет ще достигне 1 620 760 399 EUR, което представлява 20,04 % от първоначалната функция 5; отбелязва, че предвид изложения по-горе контекст и общия размер на бюджета дългогодишната самоналожена горна граница от 20 % е превишена с 0,04 процентни пункта, или 3,2 милиона евро, в предложението на Бюрото;

5.  Счита, че първоначалното многогодишно програмиране от МФР следва да продължи да бъде общата отправна точка за бюджета на ЕП, за да се гарантира защита на интересите му, като същевременно се запази бюджетната дисциплина;

6.  Счита, че текущата база от 20% за функция 5 в момента е по-рестриктивна, в сравнение с положението преди това, тъй като тя ще трябва да покрива разходи, които не са предвидени в самоналожената декларация от 1988 г.; припомня, че от 2006 г. Парламентът включва разходи, като например Устава на членовете на Европейския парламент (с което се генерират икономии за държавите-членки), Устава на парламентарните сътрудници, разходи, свързани с новата му роля вследствие на Договора от Лисабон, както и разширена политика в областта на сградния фонд, с цел покриване на цялостните нужди на ЕП, включително разширяванията;

7.  Счита, че въз основа на референтните стойности от първоначалната МФР, договорени през 2006 г. и в сила от 2007 г., разходите му следва да останат в рамките на традиционната горна граница от 20%, като индикативна референтна стойност;

8.  Счита, че при общ размер от над 1 600 000 000 EUR следва да бъде възможно да се остане в рамките на 20% (т.е. да се достигне до 19,99 %), като същевременно се зачитат напълно допълнителните нужди, изложени в предложението на Бюрото; отбелязва, че това би означавало намаляване на общия бюджет с 4 милиона евро;

9.  Решава да извърши такава корекция, без да засяга съдържащите се в предложението на Бюрото елементи, като намали резерва за сгради от 15 милиона евро на 11 милиона евро; отбелязва, че тази стъпка ще сведе общото равнище на бюджета до 1 616 760 399 EUR, което представлява 19,99 % от функция 5; настоява върху нуждата от дългосрочно планиране на политиката в областта на сградния фонд;

10.  Подчертава, че следва да се предприемат действия, насочени към осигуряването на устойчивост на бюджета през следващите години; подчертава отново важността на изготвянето на бюджетна политика на нулева база, която ще гарантира повече точност и прозрачност; призовава за възможно най-бързото предоставяне на ясна информация относно цялостния размер на фиксираните разходи в рамките на бюджета на Парламента, както се посочва в резолюцията на Европейския парламент от 22 октомври 2009 г. относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2010 година(4);

11.  Приема бюджетната прогноза за Коригиращ бюджет № 1/2010;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и бюджетната прогноза на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 163, 23.6.2007 г., стр. 17. (2) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1. (3) ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1. (4) Приети текстове, P7_TA(2009)0052.

Резолюция на Европейския парламент от 25 февруари 2010 г. относно Зелената книга относно реформа на общата политика в областта на рибарството (2009/2106(INI))

P7_TA(2010)0039 A7-0014/2010

Европейският парламент,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2002 г. относно Зелената книга на Комисията относно бъдещето на общата политика в областта на рибарството(2),

–   като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.,

–   като взе предвид споразумението от 1995 г. за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси („Споразумението от Ню Йорк“ от 4 август 1995 г.),

–   като взе предвид Кодекса на ФAO за поведение за отговорно рибарство, приет на 31 октомври 1995 г.,

–   като взе предвид Кодекса за практикуване на любителски риболов на EIFAC, приет през май 2008 г.,

–   като взе предвид декларацията, направена по време на световната среща на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие, проведена от 26 август до 4 септември 2002 г. в Йоханесбург,

–   като взе предвид обновената стратегия за устойчиво развитие на ЕС, приета от Европейския съвет на 15–16 юни 2006 г.,

–   като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(3),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно ролята на общата политика в областта на рибарството за въвеждането на eкосистемен подход за управлението на морската среда (COM(2008)0187) и резолюцията на Европейския парламент от 13 януари 2009 г. относно Общата политика в областта на рибарството и екосистемния подход към управлението на риболова(4),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно инструментите за управление, основаващи се на правата в рибарството (COM(2007)0073), и резолюцията на Европейския парламент от 10 април 2008 г. относно инструментите за управление, основаващи се на правата в рибарството(5),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на устойчивостта в рибарството на ЕС посредством максимално висок устойчив улов“ (COM(2006)0360), и резолюцията на Европейския парламент от 6 септември 2007 г. относно прилагането на принципа за устойчивост на рибните запаси на Европейския съюз чрез максимален устойчив улов(6),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство“ (COM(2007)0136), и резолюцията на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. за политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 24 април 2009 г. относно управлението в рамките на Общата политика в областта на рибарството: Европейския парламент, регионалните консултативни съвети и другите участници(8), и своята резолюция от 6 септември 2006 г. относно план за действие за периода 2006‐2008 г. за опростяване и подобряване на oбщата политика в областта на рибарството(9),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 септември 2008 г., озаглавено „Европейска стратегия за мореплавателските и морските изследвания: съгласувана рамка на Европейското научноизследователско пространство в подкрепа на устойчиво използване на океани и морета“ (COM(2008)0534), и резолюцията на Европейския парламент от 19 февруари 2009 г. относно приложните изследвания, свързани с общата политика в областта на рибарството(10),

–   като взе предвид своите резолюции от 6 юли 2005 г. относно предложението за регламент на Съвета относно Европейския фонд за рибарство(11), от 15 юни 2006 г. относно крайбрежния риболов и проблемите, пред които са изправени рибарските общности на крайбрежния риболов(12), от 15 декември 2005 г. относно мрежите от жени: рибарство, земеделие и диверсификация(13), и от 28 септември 2006 г. относно подобряване на икономическото положение в рибната промишленост(14),

–   като взе предвид специалния доклад № 7/2007 на Сметната палата относно системите за контрол, инспекция и санкции във връзка с разпоредбите за опазване на рибните ресурси на Общността и Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов(15), Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. относно разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността(16), и Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството(17), и своите резолюции от 23 февруари 2005 г.(18), 15 февруари 2007 г.(19), 5 юни 2008 г.(20), 10 април 2008 г.(21) и 22 април 2009 г.(22),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2007 г. относно общата организация на пазара в сектора на рибните продукти и продуктите от аквакултури(23),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Започване на дебат относно общностен подход към схемите за екомаркировка на рибни продукти“ (COM(2005)0275), и резолюцията на Европейския парламент от 7 септември 2006 г. по същия въпрос(24),

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и своята резолюция от 7 май 2009 г. относно новата роля и отговорности на Европейския парламент съгласно Договора от Лисабон(25),

–   като взе предвид своите резолюции от 12 юли 2007 г. за бъдещата морска политика на Европейския съюз: Европейска визия за океаните и моретата(26), и от 2 септември 2008 г. относно рибарството и аквакултурите в рамките на интегрираното управление на крайбрежните зони в Европа(27),

–   като взе предвид своята резолюция от of 4 февруари 2009 г., озаглавена „2050: Бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“(28),

–   като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно стратегията на ЕС за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген(29),

–   като взе предвид своята резолюция от 4 декември 2008 г. относно приемането на Европейски план за управление на популациите от корморани с оглед на свеждането до минимум на нарастващото въздействие на кормораните върху запасите от риба, риболова и аквакултурите(30),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Насоки за интегриран подход към въпросите на морската политика: към най-добра практика при интегрираното управление на морското дело и консултация със заинтересованите страни“ (COM(2008)0395), както и съобщението на Комисията „Пътна карта за морско пространствено планиране: за постигане на общи принципи в ЕС“ (COM(2008)0791), съобщението на Комисията „Развиване на международното измерение на интегрираната морска политика на Европейския съюз“ (COM(2009)0536), и неотдавнашния „Доклад за напредъка на интегрираната морска политика за ЕС“ (COM(2009)0540),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Изграждане на устойчиво бъдеще за аквакултурата – нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура“ (COM(2009) 0162),

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Реформа на общата политика в областта на рибарството“ (COM(2009)0163),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A7-0014/2010),

A.   като има предвид, че е изключително важно рибните запаси да бъдат опазени, за да може секторът на рибарството да доставя риба за обществеността, и хранителното равновесие, както в отделните държави-членки, така и в ЕС като цяло, а също така и основния му принос към социално-икономическото благоденствие на крайбрежните общности, местното развитие, заетостта, запазването и създаването на стопанска дейност във всички посоки, снабдяването с прясна риба и опазването на местните културни традиции,

Б.   като има предвид, че Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. следва системно да бъде използвана като основа за управление на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), по специално разпоредбите й относно международното управление на сектора на рибарството,

В.   като има предвид, че реформата на ОПОР трябва да взема предвид политиката на ЕС в областта на околната среда, залегнала в Договорите, и Декларацията от Бали от декември 2007 г.,

Г.   като има предвид, че Европейският съюз (ЕС) се ръководи от международното право, което съгласно разпоредбите на Договорите и правилата за действие, има задачата по-специално да гарантира икономическо, социално и политическо интегриране на политиките му, включително и на общата политика в областта на рибарството,

Д.   като има предвид, че основната цел на ОПОР, посочена в Регламент (ЕО) № 2371/2002, е да осигури устойчивото развитие и икономическата и социална жизнеспособност на сектора на рибарството и опазването на морските ресурси, което е основна предпоставка за упражняването на риболовна дейност сега и в бъдеще,

Е.   като има предвид, че ОПОР се не изпълни основната си цел и показа, че една прекомерно централизирана политика, ориентирана отгоре-надолу, не работи,

Ж.   като има предвид разнообразието на европейските морета и специфичното естество на флотовете и риболовните практики във всяко от тези морета,

З.   като има предвид, че в резолюцията си от 3 ноември 1976 г., по-специално приложение VІІ от нея, Съветът предвиди действия за запазване на специфичните потребности на регионите, където местното население е особено зависимо от рибарството и свързаните с него дейности,

И.   като има предвид, че член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета гласи, че ОПОР обхваща опазването, управлението и експлоатацията на живите водни ресурси, аквакултурите, както и преработката и пускането на пазара на рибните продукти и продуктите от аквакултури, при условие че те се извършват на територията на държавите-членки или в териториалните води на Европейската общност, или от риболовни кораби на Общността, или, без да се засяга основната отговорност на държавата-членка, под чийто флаг плават съответните кораби, от граждани на държавите-членки,

Й.   като има предвид, че уловът на 88% от запасите на Общността надхвърля MSY и 30% от тези запаси са извън безопасните биологически граници, което има тежки последствия за жизнеспособността на промишлеността,

К.   като има предвид, че прилагането на ОПОР е в пряко взаимодействие с обширни области като опазването на околната среда, изменението на климата, безопасността, общественото здраве, защитата на потребителите и регионалното развитие, вътрешна и международна търговия, отношения с трети държави и сътрудничество за развитие, и като има предвид, че е от съществено значение да се осигури правилна и точна хармонизация между всички тези области, като същевременно напълно се зачита принципът на субсидиарност,

Л.   като има предвид, че с съответствие с Директива 2008/56/ЕО държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки за постигане или запазване на добро състояние на средата в морските води на Европейския съюз най-късно до 2020 г., което ще изисква регулирането на риболовните дейности в рамките на ОПОР,

М.   като има предвид, че съществува явно несъответствие в равнището на доходите на лица, живеещи от риболов, в сравнение с други части от населението; като има предвид, че е необходимо да се гарантира справедлив стандарт на живот на първата категория, по-специално като се увеличат личните им доходи,

Н.   като има предвид, че настоящото геополитическо, икономическо и социално положение и изработването на стратегия и план за действие за опазване и устойчиво развитие на океаните и моретата в Европа и в света (интегрирана морска политика – ИМП), оправдава нашия ангажимент за създаване на устойчива в екологично и социално-икономическо отношение ОПОР, с оглед на което са засилени правомощията на Европейския парламент в процеса на вземане на решения по отношение на ОПОР, както предвижда Договорът от Лисабон,

О.   като има предвид, че риболовът е една от най-важните дейности, които използват морето и неговите ресурси, и поради това следва да бъде разглеждан като основна част от управлението на интегрираната морска политика,

П.   като има предвид, че междуправителствената експертна група по изменението на климата, която обединява експерти от цял свят, направи оценка на въздействието на изменението на климата и заключи, че много екосистеми са застрашени вследствие на безпрецедентно съчетание на фактори и нарушения, свързани с изменението на климата,

Р.   като има предвид, че първичното законодателство на ЕС и от неотдавна ДФЕС отчитат естеството на засягащите най-отдалечените райони ограничения, които поради своя постоянен и повсеместен характер и съвместно присъствие отличават тези региони от останалите региони на Съюза с неблагоприятно от географска гледна точка положение и/или проблеми, свързани с населението,

С.   като има предвид, че с цел да бъде по-обхватна и ефективна, ОПОР следва да бъде организирана така, че да възприеме мултидисциплинарен подход за включване на всички групи, свързани пряко или непряко със сектора, като например рибари търговци и любители рибари, производители на аквакултури, преработвателен сектор, търговци на дребно, притежатели на кораби, представители на тези групи, гражданското общество (включително НПО, действащи в областта на околната среда и развитието), научната общественост и институционалните участници,

Т.   като има предвид, че новата реформа на ОПОР следва да привежда политиката в областта на рибарството в по-голямо съответствие с правилата на единния пазар,

У.   като има предвид, че след преразглеждането на ОПОР през 2002 г. беше постигнат известен напредък, но че все още съществуват сериозни проблеми, свързани със свръхкапацитета на флота и недостига на някои рибни ресурси; тези проблеми се проявяват в различна степен в различните региони и се изострят през последните години, като водят до сериозни отрицателни последици за нецелеви видове и за морската среда изобщо, и оставят екосистемите в лошо състояние,

Ф.   като има предвид, че проблеми като свръхкапацитет на флота и недостиг на рибни ресурси не следва да бъдат разглеждани като ендемични или универсални, при положение че съществуват огромни различия между отделните флотове и рибни стопанства, и като има предвид, че следва да бъдат разработени и прилагани решения на тези проблеми по начин, който отчита големите регионални различия в ЕС,

Х.   като има предвид, че нашите морета могат да поддържат по-големи количества риба, отколкото съществуват понастоящем, и като има предвид, че, ако на запасите се позволи да се възстановят, могат да се установят ограничения, които да позволят улов на значително по-големи количества риба, като същевременно се запазва устойчивостта,

Ц.   като има предвид, че степента на изхвърляне на улова е недопустимо висока и в извънредни случаи според рибарите представляват до 80% от улова им,

Ч.   като има предвид, че политиката на опазване и управление беше най-големият неуспех на ОПОР и не е изменяна или актуализирана от създаването й; като има предвид, че следователно е необходимо вниманието да се насочи към създаване на нов модел за опазване и управление на рибарството,

Ш.   като има предвид, че по силата на ангажименти, поети на международни форуми, Европейският съюз посочи управлението чрез максималния устойчив улов (MSY), предпазния подход и екосистемния подход за цели на своята политика в областта на рибарството,

  Щ. като има предвид, че поддържането на модерни, конкурентоспособни, екологосъобразни и безопасни риболовни флотове не е несъвместимо с намаляването на риболовния капацитет, което в действителност беше осъществено в различна степен от редица държави-членки, въз основа на надеждни научни изследвания, с цел привеждането на този капацитет в по-голямо съответствие с наличността на ресурси; като има предвид, че заинтересованите страни винаги са препоръчвали мерки, които няма да отслабят сектора, а ще имат положително и постепенно въздействие, като например усилия за увеличаване на рибната биомаса, намаляване на броя на дните за риболов, създаване на зони за биологическо опазване, и осъвременяване на дребномащабното рибарство,

АА.   като има предвид, че риболовът е една от стопанските дейности, които са най-силно засегнати от изчерпването на рибни запаси, причинено от лошото здравословно състояние на морските екосистеми, и като има предвид, че неговата бъдеща устойчивост ще зависи от способността тази тенденция да се преобърне, като се възстанови здравето и равновесието на морската екосистема като цяло; като има предвид, че самият сектор трябва да допринася за усилията за възстановяване на равновесието, което ще позволи бъдеща устойчивост и ще гарантира повишена жизнеспособност в средносрочен и дългосрочен план,

АБ.   като има предвид, че риболовът е от съществено значение за препитанието на много крайбрежни общности, които са ангажирани с тази дейност от няколко поколения насам и следователно са допринесли за икономическата и социалната динамика на въпросните региони и за културното наследство на ЕС, и като има предвид, че политиката в областта на рибарството трябва да бъде разработена така, че да защитава препитанието във всички традиционни рибарски райони в Европа, като се зачитат историческите права,

АВ.   като има предвид, че историческите права преди са били защищавани от принципа на относителна стабилност и че независимо от вида на бъдещите режими за управление, предимствата за крайбрежните общности, формирани в резултат от относителната стабилност, трябва да останат за тези общности,

АГ.   като има предвид, че дребномащабният риболовен флот и областите, които силно зависят от риболова, изискват различно третиране и по-голяма социално-икономическа подкрепа в рамките на новата ОПОР,

АД.   като има предвид, че въпреки че са слабо представени в подсектора улов, жените са важна група с оглед на основната роля, която имат, в области, пряко свързани с ОПОР, като например аквакултури, преработване, маркетинг, научно-изследователска дейност, стопанско управление, обучение и морска безопасност,

АЕ.   като има предвид, че, както вече беше признато в селскостопанския сектор, жените също страдат от неравенства в сектора на рибарството под формата на по-ниско заплащане (или изобщо никакво заплащане), по-малко социални помощи и в някои случаи, пречки пред цялостното им участие в управителните органи на някои общности или сдружения,

АЖ.   като има предвид, че продуктите от рибарството и аквакултурите са важен и все по-използван източник на висококачествени протеини и здравословни мазнини, които са съществено важни за хранителните нужди на ЕС,

АЗ.   като има предвид, че риболовният флот и секторът на рибарството на Общността са източник на висококачествена храна и имат съществено значение за заетостта, социалното сближаване и социалната динамика в крайбрежните, отдалечените и най-отдалечените региони и острови на ЕС,

АИ.   като има предвид, че пускането на пазара на рибни продукти, притежаващи официално признат сертификат за качество на храната, от момента на улавяне до пускането на пазара, като се премине през подобряване или преработване (в зависимост от съответната промишленост), следва да се основава на критерии за устойчивост на околната среда и следва да допринася за по-голямата осведоменост по въпросите на устойчивото рибарство, както сред производителите, така и сред потребителите,

АЙ.   като има предвид, че ФАО извърши значителна работа в областта на екологичното етикетиране на рибни продукти и продукти от аквакултури, и като има предвид, че през март 2005 г. комисията на ФАО по рибно стопанство състави насоки по този въпрос, които следва да бъдат разгледани от Европейската комисия,

АК.   като има предвид, че дейността за насърчаване на устойчивото развитие на даден район следва да повишава взаимодействието между неговите естествени компоненти, свързани с околната среда, и човешките компоненти, както и да повишава качеството на живот на крайбрежните му общности; като има предвид, че политиката в областта на рибарството трябва да води началото си от приемането на взаимната зависимост между благоденствието на тези общности и устойчивостта на екосистемите, от които те са неделима част,

АЛ.   като има предвид, че дребномащабните флотове и по-големите флотове от промишлено естество имат много различни характерни особености и проблеми, които не могат да бъдат поставени в еднакъв модел, и следователно към тях трябва да се подхожда по различен начин,

АМ.   като има предвид, че понастоящем принципно се приема, че съществуват известен брой инструменти, позволяващи различен подход на управление на рибарството, които успешно могат да допълват съществуващите системи и да имат значителна роля в общностното управление на сектора,

АН.   като има предвид, че някои държави-членки вече са въвели собствени схеми, като например кредитни схеми за съхраняване, насочени към насърчаване на положително новаторство в промишлеността, и като има предвид, че подобни действия, предприети на равнището на държавите-членки, могат да бъдат приспособени, с цел отчитане на местните условия в сътрудничеството със заинтересованите страни;

АО. като има предвид, че изследването на моделите на управление в областта на рибарството следва да бъде предмет на внимателно обмисляне, като се вземат предвид различните икономически, социални и свързани с рибарството обстоятелства в различните държави-членки, без да се пренебрегва ролята на субсидиарността с оглед гарантиране на балансирано глобално управление на ресурсите и насърчаване на пропорционален достъп за различните флотове,

АП.   като има предвид, че дейността на рибната промишленост е концентрирана най-вече в несигурни от икономическа гледна точка региони, като по-голямата част от тях са региони, включени в цел 1, и като има предвид, че кризисното положение в промишлеността има дълбоко въздействие върху икономическото и социално сближаване на тези региони,

АР.   като има предвид, че стойността на морските зони резервати като ефективен инструмент за опазване на морските екосистеми и осигуряване на ползи от управлението на рибарството е широко призната, при положение, че установяването им и опазването им отговарят на известен брой минимални стандарти,

АС.   като има предвид, че следва да се обърне възможно най-голямо внимание на стратегическото значение на аквакултурите и развитието им на равнището на Общността, както в социално-икономическо и екологично отношение, така и във връзка с продоволствената сигурност; като има предвид обаче, че промишлеността трябва да избягва щетите върху местната морска среда или изчерпването на естествени запаси, по-специално дребни пелагични видове, ловени като храна за много видове в аквакултурите,

АТ.   като има предвид, че дейностите, свързани с лов на миди и ракообразни, са неделима част от сектора, и са от съществено значение в някои крайбрежни области, и че в повечето случаи те се извършват от жени; като има предвид, че тези дейности следва напълно да бъдат включени в обхвата на новата ОПОР,

АУ.   като има предвид, че ще е необходимо ЕС да координира политиката на развитие и ОПОР и да отдели повече човешки, технически и бюджетни ресурси за сектора на рибарството в контекста на своята политика на сътрудничество за развитие с трети страни,

АФ.   като има предвид, че регионалните организации за управление на рибарството и споразуменията за партньорство в областта на рибарството следва да играят съществена и все по-голяма роля в използването и устойчивата експлоатация на рибни ресурси във водите на Общността и в международни води, макар че няколко скорошни прегледи на работата на регионалните организации за управление на рибарството показаха сериозни недостатъци във функционирането им и накараха Общото събрание на ООН да призове за спешни мерки за подобряване на работата им,

АХ.   като има предвид, че регионалните органи за управление следва да имат съществена и важна роля при използването и устойчивото експлоатиране на рибарството в рамките на собствените води на Общността, позволявайки управленските решения да бъдат вземани на най-подходящо равнище с участието на съответните заинтересовани страни,

АЦ.   като има предвид, че външната политика на ОПОР е съществена за гарантиране на доставките за промишлеността и потребителите, при положение че над една трета от общностната продукция идва от международни риболовни райони и води от изключителните икономически зони (ИИЗ) на трети държави,

АЧ.   като има предвид, че незаконният, недекларираният и нерегулираният риболов представлява една от най-сериозните заплахи за устойчивата експлоатация на живи водни ресурси, което излага на опасност самата основа на ОПОР, както и международните усилия за насърчаване на по-добро управление на океаните, и като има предвид, че целта на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността, който скоро ще започне да се прилага, е да насърчи допълнително контрола на управлението и координацията,

АШ.   като има предвид, че 60% от рибата, която се консумира в рамките на Европейския съюз, е уловена извън водите на ЕС, като съотношението е толкова голямо, защото ОПОР не успява да поддържа равнищата на рибни запаси, необходими, за да се отговори на търсенето от страна на гражданите на ЕС,

  АЩ. като има предвид, че Комисията вече призна, че на пазара на Общността са влезли продукти, които не са в съответствие с минималните размери, определени за ЕС, именно поради неприлагането на правилата за пускане на пазара на замразени продукти,

БА.   като има предвид, че понастоящем много от работните места в сектора на рибарството са заети от работници от трети държави, тъй като тази работа става все по-малко привлекателна за младите хора от Общността,

ББ.   като има предвид, че острият спад при цените на повечето рибни видове през последните години имаше много отрицателно въздействие върху доходите на производителите, като същевременно производствените разходи на тези производители се увеличиха, но те не могат да отразят това при първоначалните продажни цени,

БВ.   като има предвид, че пазарните структури за рибни продукти се промениха и от положение на приемливо равновесие между производители и купувачи преминаха към положение, което може все повече да се окачестви като олигополно от последните, в резултат на концентрацията на дистрибуторските и свързаните с продажбите вериги,

БГ.   като има предвид, че голяма част от износа от трети държави създава сериозен проблем за конкурентоспособността на общностния сектор, тъй като не спазва стандартите и системите за контрол, прилагани по отношение на производителите и потребителите от Общността, което води до увеличаване на производствените разходи на производителите от Общността,

БД.   като има предвид, че тенденцията към понижаване на цените в дългосрочен план не е в полза и на потребителите,

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.  Приветства инициативата на Комисията да представи Зелена книга, която създава основата за процедура на консултация и основно обсъждане на ограниченията и предизвикателствата, пред които е изправена настоящата ОПОР, с оглед на нейната неотложна и задълбочена реформа; призовава също така гледната точка на заинтересованите страни да бъде взета предвид;

2.  Счита, че настоящата реформа е изключително важна за бъдещето на европейската рибна промишленост и че неуспехът да бъде приета и осъществена радикална реформа би довел до изчезването както на рибата, така и на рибната промишленост до момента на следващата реформа;

3.  Изразява съгласие със Зелената книга относно това, че икономическата и социалната устойчивост изискват продуктивни рибни запаси и функциониращи морски екосистеми, като екологичната устойчивост е основна предпоставка за икономическото и социалното бъдеще на европейския риболов;

4.  Приветства също така двата основни принципа, определени от Комисията с оглед на ефективна и успешна реформа на ОПОР, и по-специално необходимостта от даване на повече отговорност на сектора, основана на установяването на благоприятни условия за добра риболовна практика, адаптиране на моделите и предоставяне на дългосрочни модели на управление на рибарството с цел създаване на инструменти, допълващи и подобряващи традиционната единна система на общ допустим улов (ОДУ) и настоящите квоти и предоставящи отговор на проблемите, произтичащи от свръхкапацитета на риболовния флот;

5.  Приветства анализа на Комисията относно петте структурни недостатъка на съществуващата ОПОР и изразява съгласие със становището й, че пет аспекта трябва да бъдат от особена важност за реформата, а именно: дълбоко вкорененият проблем със свръхкапацитета на флота; неточните политически цели, водещи до недостатъчни насоки за решенията и прилагането; система за вземане на решения, която поставя ударението в краткосрочен план; рамка, която не предвижда достатъчно отговорности за сектора; липса на политическа воля за осигуряване на съответствие и слабо спазване на разпоредбите от страна на сектора;

6.  Приветства признаването на необходимостта от прилагане на по-опростена рамка с цел гарантиране на най-благоприятния резултат от действията и следователно подчертава значението от увеличаване на усилията в тази насока;

7.  Отново потвърждава, че основната цел на ОПОР следва да бъде гарантиране на бъдещето както на рибните ресурси, така и на рибарите, като се осигури възстановяване на рибните популации и възвръщане на икономическата жизнеспособност на сектора;

8.  Отново потвърждава, че ОПОР трябва да гарантира дългосрочната устойчивост на рибарството, за да може промишлеността да спомогне за запазването на социално-икономическата жизнеспособност на крайбрежните общности, гарантирането на доставките на риба за обществеността и продоволствената сигурност и независимост и подобряването на условията на живот на рибарите, като по този начин се осигурява устойчиво развитие на крайбрежните области, които зависят най-силно от риболова;

9.  Счита, че управлението на рибарството трябва да бъде проектирано така, че да се минимализира въздействието на риболовната дейност върху свързани и зависещи видове и че по-важните решения следва да бъдат предшествани от оценка на въздействието върху околната среда, както при повечето други промишлености;

10.  Подчертава, че настоящата ОПОР е една от най-интегрираните политики на Общността, която дава на Общността широки правомощия и следователно отговорности за управлението и опазването на морските ресурси, и призовава заинтересованите страни да бъдат включени в по-голяма степен;

11.  Подчертава, че въпреки че беше реформирана в значителна степен през 2002 г., 27 години след създаването си, ОПОР е изправена пред сериозни проблеми в определени сектори на рибарството, чиито основни характерни черти са прекомерен риболов, свръхкапацитет при някои части на флота, който е необходимо да бъде точно определен, енергийна неефективност и разхищение, липса на надеждни научни изследвания за рибните запаси, както и други фактори като икономически и социален упадък, който понастоящем засяга сектора, глобализация на пазара на продуктите от рибарството и аквакултурите, последиците от изменението на климата и постепенното изчерпване на ресурсите, причинено от лошото здравословно състояние на морските екосистеми;

12.  Счита, че всяка политика в областта на рибарството следва да отчита множеството измерения – социално, екологично и икономическо, което налага интегриран и балансиран подход, несъвместим с идеята, която създава йерархия сред тях съобразно a priori определяне на приоритетите;

13.  Подчертава, че запазването на жизнеспособността на риболова, който е една стратегическа промишленост, и риболовните общности, и съхраняването на устойчивостта на морските екосистеми не са несъвместими цели;

14.  Счита, че проблеми като прекомерен улов, свръхкапацитет, свръхинвестиране и разхищение не следва да бъдат смятани за ендемични или универсални, а по-скоро, за проблеми, специфични за отделни флотове и сектори на рибарството и, че те следва да бъдат решени по начин, който признава тези специфики;

15.  Изтъква, че в предходните си мандати Парламентът е обърнал внимание на факта, че правилата на ОПОР не са били спазвани в достатъчна степен от всички оператори и многократно е призовавал компетентните органи в ЕС и във всички държави-членки да подобрят контрола, да хармонизират критериите за инспекция и санкции и системите за докладване на улова, да гарантират прозрачност на данните от инспекциите и да засилят общностните системи за инспекция, за да се създаде култура на спазване, като се включат основните заинтересовани страни и като им се дадат по-големи отговорности;

16.  Отбелязва, че новият регламент относно контрола съдържа редица мерки, които търпят критика във връзка със своя успех и разходна ефективност в контекста на реформата на ОПОР;

17.  Подчертава, че много от проблемите пред ОПОР се дължат на неприлагането на принципите за доброто управление;

18.  Подчертава, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, Парламентът вече не е само орган, с който се извършва консултация, а ще стане съзаконодател по отношение на сектора на рибарството, като споделя правомощията си в процеса на вземане на решение със Съвета, освен при определянето на ОДУ и квоти;

19.  Посочва, че регионалните организации за управление на рибарството и споразуменията за сътрудничество в областта на рибарството следва да имат съществена роля в управлението и прилагането на добра риболовна практика в рамките на съответните им области на компетентност и приложни полета и че позицията на ЕС следва да бъде да се насърчават възможно най-високи стандарти на опазване и управление на рибарството;

20.  Счита, че следва да се създадат регионални органи за управление в териториалните води на ЕС, включващи държавите-членки и съответните заинтересовани страни, които да играят ключова роля при управлението и прилагането на добра риболовна практика в рамките на съответните правомощия на ЕС;

21.  Подчертава, че процесът на реформиране на ОПОР следва да бъде приключен в началото на 2011 г., за да се гарантира, че е надлежно отчетен при разискванията на предстоящата финансова рамка на ЕС и че реформираната ОПОР се прилага в пълна степен;

22.  Подчертава, че научните познания и практическите технически научни изследвания за нуждите на сектора следва да бъдат взети предвид, за да се минимализират неблагоприятните въздействия върху морските екосистеми и че трябва да бъде създадена и постепенно усъвършенствана политика за опазването и устойчивото управление на рибните ресурси, с участието и ангажирането на готовите да сътрудничат научни изследователи на сектора като наблюдатели и пълноправни представители в регионалните консултативни съвети; подчертава, освен това, че всяка липса на точни научни данни за рибарството и морските екосистеми не следва да възпрепятства приемането на предпазен подход съгласно новата обща политика в областта на рибарството;

23.  Изтъква, че независимо от степента на сложност на някои процедури за промяна на моделите на управление в областта на рибарството и затрудненията, по специално от правно естество, които могат да възникнат по време на този процес, те не са непреодолими, както показва успешното прилагане на други модели на управление в други части на света; призовава Комисията да проучи внимателно дали е възможно да бъдат въведени нови модели на управление, които да допълнят съществуващите модели за управление на рибарството;

24.  Обръща внимание на факта, че въпреки взетите мерки за извеждане на кораби от експлоатация, свръхкапацитетът остава сериозен проблем и някои части от европейския флот, особено дребномащабния флот, не са обновени в достатъчна степен и все още съществуват плавателни съдове, които са морално остарели или много стари и които е необходимо да бъдат модернизирани или подменени, за да се гарантира по-голяма сигурност на борда и по-малко въздействие върху околната среда, без да се увеличава риболовният капацитет;

25.  Подчертава значението на сдруженията на рибари, организациите на производители и други асоциации в сектора за гладкото функциониране и развитие на сектора;

26.  Подчертава, че успехът на устойчивите аквакултури ще зависи от среда, благоприятна за предприятията на национално и/или местно равнище и че държавите-членки и регионалните органи следва да могат да разчитат на подходяща общностна рамка за хармоничното развитие на сектора и за реализиране на пълното му богатство и пълния му потенциал за създаване на работни места, която рамка да дава преимущество на рибарите, чиято дейност се намира в упадък;

27.  Подчертава, че прирастът на населението в Европейския съюз и неговите бъдещи разширявания, както и факторите, свързани с изменението на климата, могат да имат значително въздействие върху сегашната структура на управление на риболова и рибните стопанства;

28.  Констатира с учудване, че ключовата роля на риболовните пристанища в сектора на рибарството не се споменава в Зелената книга, като се има предвид, че пристанищата са основни участници при съоръженията за разтоварване, съхранение и дистрибуция на риба; призовава следователно Комисията да подчертае ролята на пристанищата в сектора на рибарството с оглед на промените, създали потребност от усъвършенстване на инфраструктурата; счита освен това, че риболовните пристанища на Европа ще могат да допринесат в бъдеще за разработването и предлагането на системи за сертифициране и за по-доброто проследяване на произхода на улова;

29.  Подчертава, че пълното включване на жените в дейностите в сектора на равни начала с мъжете е основна цел, която следва да бъде отразена във всички политики и мерки, изготвяни и приемани по отношение на сектора;

30.  Потвърждава отново, че риболовът е жизненоважна дейност не само по отношение на храната, но и в социално, развлекателно и културно отношение, и че в много от крайбрежните райони на Европа то представлява основният, а в някои случаи единственият, източник на прехрана за много семейства, които зависят пряко или косвено от рибарството, което подпомага съживяването на крайбрежията и сплотяването на социално-икономическата среда заедно с други морски дейности;

31.  Счита за необходимо да оцени и уважи ролята на жените в рибарството и в устойчивото развитие на риболовните зони; призовава държавите-членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че помагащите съпрузи получават равнище на закрила, което е най-малкото равно на това на самостоятелно заетото лице и при същите условия, които се прилагат за последното, включително по отношение на достъпа до професията и правото на риболов; призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с цел насърчаване и включване на принципите за равни възможности на различни етапи от осъществяването на Европейския фонд за рибарство (включително етапите на съставяне, изпълнение, мониторинг и оценка), както е предвидено в член 11 от Регламент (ЕО) №1198/2006;

32.  Призовава настоятелно Комисията да гарантира, че най-уязвимите групи в сектора на рибарството, особено работещите жени, жените рибари и жените, заети с улов на миди и ракообразни, не са в необлагодетелствано положение когато се разпределят правата на достъп до ресурси, като насърчава тяхното участие в регионалните консултативни съвети;

33.  Подкрепя становището, че бъдещите съпътстващи финансови мерки следва да вземат предвид новите цели на ОПОР; счита в тази връзка, че финансовите ресурси, които предстои да бъдат договорени в рамката на новата многогодишна финансова рамка за 2014 – 2020 г. следва да включват увеличен бюджет за ОПОР, който ще създаде финансовите условия, необходими за пълното изпълнение и практическо развитие на приетите насоки за реформа; подчертава, че Общата политика в областта на рибарството предполага справедливо общностно финансиране, целящо да гарантира, че водните ресурси се експлоатират по начин, който запазва устойчивостта в икономическо, екологично и социално отношение; отхвърля всеки опит за повторно национализиране на разходите на ОПОР;

34.  Счита, че последователните намалявания на общностна подкрепа за сектора, предвидени с настоящата многогодишна финансова рамка 2007–2013 г., по-специално намаляването на отпуснати суми за Европейския фонд за рибарство и общата организация на пазара, са сред факторите, които са допринесли за влошаването на положението в сектора;

35.  Подчертава, че принципът на сближаване при разпределянето на структурни и кохезионни фондове, включително ЕФР, следва да бъде запазен в съответствие с принципа на солидарност и икономическо и социално сближаване;

36.  Счита, че е необходимо да се установи преходен период, така че настоящата реформа на ОПОР да може да бъде хармонизирана по подходящ начин с настоящата рамка на тази обща политика;

СПЕЦИФИЧНИ АСПЕКТИ
Защита и опазване на ресурси и научни познания

37.  Счита, че ангажиментите на ОПОР за обрат на икономическите и социалните последствия от намалените възможности за риболов, както и от високите равнища на замърсяване и по-силната международна конкуренция трябва да бъдат съвместими с дългосрочната устойчивост на сектора;

38.  Подкрепя становището, че ОПОР следва да възприеме екосистемен подход, който следва да бъде взет предвид в еднаква степен във всички провеждани икономически дейности, които имат въздействие върху морската среда, като се набляга на интегрираното управление на бреговите ивици, където се намират комплексни екосистеми и където трябва да се постигне деликатно екологично равновесие между интересите в областта на околната среда, икономическите, социалните, развлекателните и културните интереси; призовава Комисията във връзка с това да гарантира, че реформата на ОПОР включва мерките, приети за борба с изменението на климата и предвижда адекватно финансиране за изпълнението на тези мерки;

39.  Подкрепя становището, че реформата на ОПОР трябва да продължи да съблюдава принципа на предпазните мерки, определен в Кодекса за поведение за отговорно рибарство и в Споразумението от Ню Йорк, така че да предотвратява всички рискове за оцеляването и/или устойчивостта на видовете в бъдеще;

40.  Счита, че на местните рибарски общности следва винаги да бъде осигурен приоритетен достъп до рибни запаси, въпреки че правата на достъп следва да се основават на актуализирани критерии оттук нататък, а не единствено на критерия за традиционния обем на улова, както и че постепенно следва да се въведат критерии, свързани с околната среда и социални критерии за определяне на това кой има право да лови риба и че тези критерии следва да включват селективността на риболовните съоръжения и произтичащия от това страничен улов и изхвърляне на улов, смущаването на морските местообитания, приноса към местната икономика, потреблението на енергия и емисиите на СО2, качеството на крайния продукт, създадената заетост и спазването на правилата на ОПОР, и че следва да се даде предимство на риболова за целите на консумация от човека; изразява убеждение, че използването на подобни критерии би могло да създаде импулс, който да доведе до подобрени риболовни практики и до по-устойчива в социално и икономическо отношение, както и от гледна точка на околната среда, риболовна индустрия;

41.  Счита, че историческите права преди са били защитавани от принципа на относителна стабилност и че всеки нов режим на управление трябва да запази за крайбрежните общности предимствата, произтекли от относителната стабилност;

42.  Счита, че изхвърлянето на риба представлява неустойчива риболовна практика, която следва постепенно да отпадне и че това следва да се постигне чрез създаване както на позитивни, така и на негативни стимули за рибарите да подобрят селективността; счита, че ако в рамките на подходящ срок стимулите не намалят изхвърлянето на риба, следва да се приложи забрана за изхвърляне;

43.  Подкрепя становището, че гореспоменатата дългосрочна устойчивост на сектора, възприемането на екосистемен подход, прилагането на принципа на предпазните мерки и изборът на подходящи съоръжения ще бъдат възможни единствено в контекста на децентрализирана политика в областта на рибарството, като решенията се вземат на базата на това какво е най-подходящо според ситуациите в различните области на рибарството и отделните морски райони;

44.  Счита за необходимо да гарантира ефективна защита за крайбрежните райони, които са силно чувствителни по отношение на околната среда (тъй като са основни места за развъждане и размножаване на биологични ресурси);

45.  Призовава настоятелно Комисията да направи оценка на въздействието, което изпълнението на мерките, приети за борба с изменението на климата, може да окаже върху рибарството и морската среда;

46.  Изразява становището, че трябва да се извърши сравнение между един всеобхватен преглед на флота и наличните за улавяне рибни ресурси, за да се определи кои флотове са в равновесие с ресурсите и кои трябва да се намалят и с колко, както се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 2371/2002;

47.  Подчертава, че, както се посочва в новия Регламент за контрола, приет на 20 ноември 2009 г. (Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета, член 55, параграф 1), държавите-членки „гарантират, че любителският риболов на тяхна територия и във водите на Общността се извършва по начин, съответстващ на целите и правилата на общата политика в областта на рибарството“;

48.  Призовава настоятелно Комисията да разгледа социалните последствия и сериозните вреди върху рибарството, нанасяни от някои рибоядни хищници, например прекомерните популации на тюлени и корморани;

49.  Насочва вниманието към необходимостта от по-големи инвестиции на национално и европейско равнище в практическите научноизследователски и научни познания в областта на рибарството, с цел да се насърчават колективните научноизследователски организации, чиито компетентност и опит нараснаха през последните години, и към необходимостта секторът на рибарството да бъде по-ефективно включен в тематичните области, обхванати от рамковите програми за насърчаване на научноизследователската дейност; подчертава, че е необходима координация на европейско равнище на научните изследвания и познанията по отношение на рибарството; счита, че е от съществено значение да се намалят несигурните елементи в научните оценки и да се генерират и включват подходящи социални и икономически данни в тези оценки; изразява становището, че следва да се прилага включването на информация от заинтересованите страни в оценките; подчертава, че новият екосистемен подход ще включва мултидисциплинарни изследвания;

50.  Подчертава, че научните изследвания в областта на рибарството са съществен инструмент за управлението на рибарството, който е необходим за определянето на факторите, които въздействат върху развитието на ресурсите в областта на рибарството, за извършването на количествена оценка и за разработването на модели, даващи възможност за прогнозиране на тяхното развитие, както и за подобряването на риболовните съоръжения, плавателни съдове и условия за работа и безопасност за рибарите, в съчетание с техните знания и опит;

51.  Изтъква, че научните изследвания следва да вземат предвид социалните и икономическите компоненти на риболовната дейност, както и аспектите, свързани с околната среда; счита за изключително важно да се оцени въздействието на различните системи/инструменти за управление на рибарството върху заетостта и приходите в рибарските общности;

52.  Подчертава необходимостта да се предоставят подходящи условия на труд, достойни права и възнаграждение за изследователите и техническите експерти, участващи в научните изследвания в областта на рибарството;

53.  Счита, че следва в нарастваща степен да се използват приложимите за сектора информационни технологии и компютъризирани системи за събиране и трансфер на данни както за регионалните и национални администрации, така и за професионалните организации и организациите на производители, като по този начин информацията става по-достъпна и прозрачна;

54.  Счита, че задължителното използване на нови технологии на борда на риболовните съдове (за целите на инспектирането и контрола на рибарството) следва да се въведе постъпателно и с преходен период, за да се улесни адаптирането на сектора;

55.  Признава, че целевите и нецелевите видове като риби, акули, костенурки и птици, морски бозайници и т.н. са сетивни същества и призовава Комисията да отпусне подкрепа за разработване на методи за улавяне и умъртвяване, които намаляват ненужното страдание на морската фауна;

Рентабилност и професионален напредък

56.  Изтъква, че реформата на ОПОР трябва да взема предвид факта, че ЕС е решил, че експлоатацията на рибни запаси следва да бъде управлявана с оглед постигането на целта за максимален устойчив улов, който се разбира по-скоро като горна граница на равнището на експлоатация отколкото като цел, но подчертава, че това трябва да се съчетава с многовидов подход, който взема предвид положението по отношение на всички видове, засегнати в даден риболовен район, и избягва сегашния подход на прилагане на принципа за максимален устойчив улов (MSY) запас след запас; изразява становището, че е препоръчително тази цел да се изпълнява по оперативен начин, да се основава на научни данни и да се измерват социалните и икономически последствия от нея;

57.  Подчертава значението на икономическата и политическата подкрепа за сътрудничеството между рибари и изследователи, така че да е възможно да се дават съвети на основа, която по-вярно отразява условията в морето, и да е възможно те да се изпълняват по-бързо;

58.  Подчертава колко е важна риболовната промишленост за социално-икономическата ситуация, за заетостта и за насърчаването на икономическо и социално сближаване в най-отдалечените региони; припомня, че най-отдалечените райони на Общността изостават в социално-икономическо отношение поради тяхната отдалеченост, островно или изолирано положение, малък размер, създаваща затруднения топография и климат, икономическата им зависимост от малък брой продукти, особено продукти от рибарство, ограничените им пазари и двойственото им естество (едновременно общностни райони и територии, разположени в среда на развиващи се страни), както и че тези характеристики оправдават една положителна дискриминация в някои области на ОПОР, по-специално по отношение на подкрепата за модернизиране и обновяване на флота;

59.  Призовава настоятелно Комисията да признае специфичните черти на най-отдалечените райони и отдалечените островни общности, които разчитат почти изцяло на рибарството за икономическото си оцеляване, и различията между тях и да насърчава мерки за подкрепа, насочени към биологическа и социална устойчивост на рибарството в тези региони;

60.  Подкрепя продължаването на POSEI Рибарство (схема за компенсиране на допълнителни разходи, възникнали при пускането на пазара на някои продукти от рибарството от най-отдалечените райони), аналогично с POSEI Селско стопанство; счита в тази връзка, че тази програма следва да остане в сила постоянно, тъй като статутът на положението на отдалеченост е постоянен фактор;

61.  Счита, че е необходимо да се създадат междупрофесионални клъстери в сектора на рибарството, включващи собственици, работници, преработватели, посредници и др., което би насърчило диалога между различните заинтересовани страни нагоре и надолу по веригата в сектора;

62.  Призовава настоятелно Комисията да изработи специфични общностни програми, които да подкрепят дребномащабното крайбрежно и непромишлено рибарство и лов на миди и ракообразни – дейности, които като цяло се извършват от малки и средни оперативни единици – с цел да им се помогне да преодолеят традиционните си структурни затруднения, като се възползват в по-голяма степен от възможностите, предложени от ЕФР, много от чиито мерки са вече насочени изключително към малките и средни предприятия, като по-специално им помагат да получат по-голям достъп до пазари и да повишат стойността на продуктите си;

63.  Призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да насърчават подходящо обучение за рибари и капитани, включително задължителни образователни схеми за най-добрите практики при риболова и за основите на морската екология за лицата, които искат професионална квалификация, с оглед повишаване на статута на квалификациите, придавайки престиж на професията и привличайки по-приспособими млади хора, които биха били способни да се възползват от професионалната мобилност, като възприемат по-предприемаческо отношение към сектора и като включат всички технически, научни и културни елементи, необходими, за да се преодолее широко разпространеното схващане, че рибарството е периферна дейност;

64.  Подчертава, че професионалните квалификации са ключов фактор както за подобряване на производителността, така и за повишаване на заплащането; изтъква, че квалифицираната работа е отличителен белег на напреднала в технологично отношение дейност и предполага по-добро заплащане, по-добро познаване на стандартите (и следователно по-голяма вероятност за спазването им) и по-голямо разбиране и зачитане на взаимодействието между риболова и екосистемите;

65.  Счита, че на всички оператори, извършващи риболов и улов на миди и ракообразни, както мъже, така и жени, е необходимо да се гарантира по-лесен достъп до финансовите инструменти на Европейския съюз и да се дава един и същ статут във всички държави-членки, така че да им се гарантира социално осигуряване и защита в рамките на системите за социално осигуряване на всяка държава-членка; подчертава, че трябва да се въведе стратегия за предоставяне на финансова подкрепа за професионално заетите с риболов, които могат да изпитат намаляване в дейността си или да загубят работата си поради факта, че риболовният капацитет трябва да бъде адаптиран към наличността на рибни запаси или към плановете за възстановяване на рибните запаси;

66.  Призовава държавите-членки, в рамките на трудовото си законодателство, да постигнат колективни трудови договори, които следва да бъдат приети от европейските флотове с цел подобряване на условията на труд и безопасност;

67.  Счита, че е необходимо производителите да се включат в по-голяма степен в маркетинговата верига за прясна риба и други продукти от рибарството и да се намали броят на посредниците по веригата и във все по-голяма степен да се улесни участието на организациите на производители и другите заинтересовани страни в управлението на рибарството и маркетинга на рибни продукти, като целта е подсекторът на улова да бъде възможно най-рентабилен и да се насърчат и подкрепят всички дейности, свързани с преките продажби и маркетинга, от страна на производители, които могат да скъсят веригата;

68.  Призовава Комисията да увеличи предоставянето на информация към потребителите относно произхода и качеството на продуктите на рибарството и да изготви специфична програма за екомаркировка с оглед подобряване на имиджа на продуктите на рибарството и допринасяне за здравето на потребителите, като базира тази програма на строго наблюдение с контрол и пълно проследяване от получаването на суровината до пускането на пазара на крайния продукт, по отношение на продажбите както на пресен улов, така и на преработени продукти от риболовна дейност или аквакултури;

69.  Потвърждава отново необходимостта от гарантиране на точно съответствие с мерките за наблюдение с контрол и сертифициране за продуктите на рибарството и от аквакултури, които влизат на пазара на Общността, включително на вноса, за да се констатира тяхната идентичност и факта, че те произлизат от устойчиви риболовни райони и ако това е така, че са преработени по подходящ начин; обръща внимание, освен това, на необходимостта да се гарантира, че вносните продукти са проследими и отговарят на здравословните и социалните изисквания, както и на изискванията, свързани с околната среда, които се налагат на общностните продукти, като целта е да се създаде равнопоставеност на общностния пазар;

Модели на управление, децентрализация, по-голяма отговорност и надзор

70.  Изтъква, че тъй като риболовът е дейност, която експлоатира самовъзстановим ресурс, първата и основна задача на управлението на рибарството е пряко или косвено да контролира общото риболовно усилие по такъв начин, че да се постигне целта за гарантиране на доставките на риба за обществеността в рамките на устойчивост на ресурсите;

71.  Счита, че е от съществено значение да се установи политическа рамка, позволяваща решенията, отнасящи се до сектора, да бъдат взимани на средносрочна и дългосрочна основа, като се прилагат различни оперативни планове, съвместими със специфичното естество на морските екосистеми, рибарството и отличителните характеристики на отделните европейски флотове и промишлености;

72.  Счита, че докато дългосрочните политически цели могат да бъдат формулирани на равнище ЕС, реалните отговорности по отношение на разработването и изпълнението на отделните оперативни планове следва да се възлагат на държавите-членки и регионалните органи, като ролята на европейските институции е да осигуряват постигането на ключовите цели;

73.  Счита, че следва да се създадат дългосрочни планове за управление и възстановяване за всички рибарски райони и/или географски риболовни региони; призовава тези планове да бъдат предохранителни по природа, да се базират на научни препоръки и да отговарят на последователни критерии, които ще осигурят екосистемен подход; счита, че следва да се извършва редовен мониторинг на плановете, така, че ако е необходимо, те да могат да бъдат адаптирани към нововъзникнали обстоятелства;

74.  Счита, че плановете за управление и възстановяване следва да бъдат оценявани по научен път и подлагани на задълбочени изпитвания чрез симулация, за да се гарантира, че съществува голяма вероятност те да постигнат целите си въпреки многото параметри на несигурност, присъщи на нашите научни познания за морската среда и за характеристиките на рибните запаси;

75.  Призовава настоятелно Комисията да прегледа всички алтернативни мерки за решаване на проблема с прекомерния риболов, както и възможните начини за модернизиране на някои части от флота без увеличаване на риболовния капацитет;

76.  Счита, че по-пряко включване на сектора на рибарството във формулирането на ОПОР и в нейното управление може значително да намали изхвърлянето на улов; счита, че трябва да се подкрепят във възможно най-голяма степен експерименти с основано на резултати управление; счита, че това ще изисква преразглеждане на Регламента за контрол (Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета), въпреки че той бе приет едва в края на 2009 г.;

77.  Поддържа становището, че системата за управление на сектора на рибарството трябва да изостави традиционния подход отгоре надолу, като вместо това наблегне на принципа на регионализиране и субсидиарност (хоризонтална децентрализация), без това да води до регионална дискриминация или до нарушаване на общото изпълнение на политиките в областта на рибарството, да наблегне на оценката на принципа на относителната стабилност и на въпроса дали заключенията от тази оценка изискват посочения принцип да бъде прилаган по-гъвкаво, и на участието на професионалистите в сектора и на други заинтересовани страни; отхвърля твърдо, с оглед на разнообразните специфични черти на общностната флота, всеки опит да се приеме един общностен модел за управление на рибарството и вместо това призовава да се вземат надлежно предвид специфичните особености на различните европейски морета; подчертава, въпреки това, необходимостта да се избягва застрашаването както на равните възможности между производителите на европейския пазар, така и на хармонизирането на условията на конкуренция;

78.  Призовава настоятелно Комисията да работи за постигане на отделен, ясно дефиниран, либерален и освободен от бюрокрация модел на управление на малките, крайбрежни риболовни райони, където европейските институции поставят крупни цели, които трябва да бъдат постигнати от държавите-членки, съгласно собствените им стратегии;

79.  Признава потенциала, който самоуправлението и регионализацията предоставят за създаване на култура на спазване;

80.  Счита, че включването на заинтересовани страни в разработването и управлението на политики за управление на рибарството може да доведе до по-ефективни управленски мерки и поради това счита, че следва да се признават, насърчават и стимулират положителните иновативни мерки на индивидуално и местно равнище или на равнище държава-членка;

81.  Счита, че е важно да има повече обсъждане и анализи по отношение на възможното децентрализиране на ОПОР с участието на всички заинтересовани страни на институционално и секторно равнище;

82.  Призовава настоятелно Комисията внимателно да прегледа възможностите за приемане на нови модели за управление на рибарството, съвместими със системата на ОДУ и квоти, освен когато тази система може да продължи да бъде подходяща, тъй като подобно уреждане на положението би улеснило въвеждането на политиката на неизхвърляне на улов и би дало възможност на флотата да се адаптира по по-гъвкав начин, в съответствие с реалното разнообразие и разпределение на запаси, и е доказано ефективно за намаляване на капацитета; счита, че могат да се въведат доброволни схеми за използването на прехвърляеми права за риболов за промишлените флотове и всички други сегменти, които могат да се считат за подходящи за този модел, и че предпазните клаузи следва да бъдат включени за предпазване от всякакво възможно прекалено концентриране на права; призовава настоятелно Комисията да проучи какви промени следва да се направят по отношение на принципа на относителна стабилност и по-конкретно как силно зависимите от рибарството крайбрежни общности могат да получат преференции при разпределянето на ресурсите, свързани с рибарството;

83.  Счита, че една система на управление, основана на риболовното усилие, би могла да спомогне за разработването на ефективна политика на неизхвърляне на улова и да опрости сегашните административни процедури и процедури за контрол, които отнемат изключително много време и са скъпи както за сектора, така и за администрациите на държавите-членки;

84.  Счита, че не е достатъчно да се измерва риболовното усилие по еднакъв начин, без да се отчита разнообразието на флотове и съоръжения; счита, че дейността по контрол на риболовното усилие следва да взема предвид различните видове, различните видове риболовни съоръжения и определеното въздействие на уловите върху запасите от всеки вид;

85.  Счита, че всяка промяна в модела на управление следва да включва преходен период за прилагане, изключително в рамките на всяка държава-членка с оглед избягване на всякакви внезапни промени и оценяване на резултатите преди прилагането му да бъде разширено на общностно равнище;

86.  Счита също така, че всеки нов модел на управление следва да бъде изграден върху съществуващите договорености, основани на относителната стабилност, но счита, че неминуемо бъдещата ОПОР ще трябва да признае настоящото положение по отношение на използването на квоти, като предостави на системата достатъчно гъвкавост, за да се прекрати възпрепятстването на икономическата ефективност и рентабилността от инвестициите;

87.  Изразява становището, че колкото по-голямо е равнището на участие, колкото по-ясни са целите и колкото повече икономическа и социална подкрепа е предоставена на засегнатите, толкова по-добро ще бъде разбирането, приемането и прилагането на различните мерки за управление на рибните ресурси; подчертава необходимостта от прилагане на механизми за субсидиране или компенсиране на рибари, засегнати от икономическите и социалните последици от многогодишните планове за възстановяване и управление и мерките за опазване на екосистемите;

88.  Поддържа мнението, че регионалните консултативни съвети (RAC), както и други заинтересовани страни, и оценките, направени от Агенцията на Общността за контрол на рибарството, следва да имат по-активна роля както по време на процеса на реформиране на ОПОР, така и след това, и че тези органи следва в логистично и финансово отношение да бъдат в състояние да изпълняват актуализираните си отговорности ефективно и изцяло, както настоява Парламентът в предишните си резолюции, като например споменатата по-горе резолюция от 24 април 2009 г.;

89.  Призовава за по-подчертан регионален елемент при вземането на решения, с по-голямо отчитане на регионалната специфика на екосистемите и естествените условия на производство и с устойчиво повишена роля на регионалните консултативни органи;

90.  Подчертава значението на Европейската агенция за контрол и инспекция на рибарството в контекста на реформираната ОПОР и подчертава необходимостта от гарантиране на хармонизация и обективност при контрола на рибарството и от прилагане на еднаква и справедлива система от правила и санкции, като по този начин се засилва доверието сред корабопритежателите и рибарите в основния принцип на равно третиране;

91.  Счита, че политиката за осъществяване на контрол на ОПОР трябва да отчита следното:

92.  Призовава за по-всеобхватна политика, за да бъдат принудени държавите-членки да поемат по-голяма отговорност, при което не би било допустимо държавите-членки, които не са изпълнили ангажиментите си, свързани с контрол и опазване, да получат структурно финансиране и други форми на общностна подкрепа съгласно член 95 от новия регламент относно контрола; счита за особено важно за ЕС и националното рибарство финансирането да се насочи по гъвкав начин само към дейности и мерки, основани на екологично, икономически и социално устойчиво рибарство;

93.  Отбелязва, че незаконният, нерегулираният и недекларираният риболов е форма на нелоялна конкуренция, която сериозно вреди на всички европейски рибари, които спазват общностното и националното законодателство и законодателството на трети държави, и провеждат дейността си по отговорен начин;

94.  Припомня, че незаконният, нерегулираният и недекларираният риболов разстройва правилното функциониране на пазара на риба и застрашава равновесието на екосистемите;

95.  Насърчава ЕС да поеме своята отговорност като най-голям вносител и пазар на риба в света и да заеме водеща роля в търсенето на решение за глобалния проблем с незаконния риболов, като използва всички налични възможности за извеждането на борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН) на челно място в международния дневен ред, предвид нанесените от него тежки екологични щети, в т.ч. и отслабването на устойчивостта на морските екосистеми пред въздействието на изменението на климата, и заплахата, която поражда за продоволствената сигурност;

Управление на риболовни флотове на Общността

96.  Подчертава, че при обхвата на реформата на ОПОР следва да се търсят решения, които гарантират стабилно и постоянно равновесие между рибните ресурси и капацитета на флота;

97.  Отново потвърждава значението на адаптирането на капацитета на риболовния флот към наличните ресурси, но подчертава, че Комисията и държавите-членки следва да изразят количествено настоящия свръхкапацитет, като определят кои флотове са твърде големи по отношение на сегашните си възможности за риболов;

98.  Подкрепя различното третиране на сектора на риболова в открито море и предприятията, чиито структура и търговски възможности са по-изравнени с други икономически дейности, и на дребномащабния риболов с по-тесни връзки с крайбрежните райони и специфични пазари, по-малък обем на производство и различна структура на разходите и заетостта;

99.  Подкрепя формулирането на нови дефиниции на дребномащабния риболов и на промишления риболов и на по-гъвкави критерии, на които да се опират тези дефиниции, така че да се осигури по-доброто им адаптиране към различните видове риболов в Общността; за тази цел настоятелно призовава Комисията да проведе подробно и задълбочено проучване относно размера, характеристиките и обхвата на сегашния флот на Общността, като всяка категория бъде дефинирана съгласно добре обосновани критерии, така че да няма дискриминация между подобни флотове или между флотовете на различни държави-членки, действащи в същите води;

100.  Призовава Комисията ясно да дефинира „свръхкапацитет“; счита за необходимо да се определят причините за свръхкапацитета и по-специално икономическите стимули за капацитета и да се проучат възможните връзки с пазарната политика, като се има предвид, че в някои случаи пазарните сили могат да представляват ключов критерий, който трябва да се отчита; счита, че критериите за дефиниция на понятието флот на Общността трябва да обхващат повече от прости цифрови параметри и да включват диференцирани фактори за претегляне във всеки регион, които биха предоставили еднакъв и гъвкав модел, с който да се отговори справедливо на широката гама от различни ситуации във флота на Общността;

101.  Счита, че настоящият ЕФР и бъдещите структурни фондове за сектора рибарство трябва да продължават да подкрепят обновяването и модернизирането на флота, преди всичко по отношение на дребномащабния крайбрежен и традиционен риболов, тъй като тази подкрепа се основава на критерии за сигурност (които намаляват професионалните злополуки), хигиена и удобство, както и опазване на околната среда, икономии на горива и други критерии, които не включват никакво увеличаване на риболовния капацитет на съответните флотове;

102.  Вярва, че политиката относно подкрепата за риболовните флотове следва да отчита критерии, основани на заслуги, като например: разработване на добри екологосъобразни риболовни практики, зачитане на културата на спазване и прилагане на организационни схеми (сдружения на производители);

103.  Подкрепя създаването на фонд за бракуване като ефективно и краткосрочно решение на проблемите, свързани със свръхкапацитета, съгласно правила, които не позволяват използването на този фонд да може да бъде блокирано от държавите-членки;

104.  Счита, че риболовният флот следва да може в по-дългосрочен план да се самофинансира и да бъде конкурентоспособен на либерализирания пазар за рибни продукти, но подчертава, че това може да се случи само в рамките на ОПОР, чийто модел за управление на рибарството улеснява рентабилността на предприятията;

Аквакултура и преработени продукти

105.  Изразява убеждение, че един силен, висококачествен и екологически устойчив сектор на аквакултурата има потенциал да даде тласък на растежа в сродните сектори и да помогне да се насърчи развитието в крайбрежните райони, районите в открито море и селските райони, като това също така би донесло значителни ползи за потребителите под формата на екологично произведени, питателни и висококачествени хранителни продукти;

106.  Счита, че опазването и конкурентоспособността на аквакултурата на Общността следва да се укрепи чрез предоставяне на непрекъсната значителна подкрепа за изследвания и технологични разработки, планиране по отношение на крайбрежните райони и речните басейни за улесняване на достъпа до необходимото пространство и чрез обхващане на специфичните потребности на аквакултурата в рамките на пазарната политика на ЕС; признава важната роля, изпълнявана от организациите на производители (ОП), създадени в рамките на общата организация на пазара, и настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки конкретно по отношение на специализираните потребности и изисквания на сектора на аквакултурата в тези правила;

107.  Счита, че устойчивото развитие на аквакултурата изисква екологосъобразни съоръжения и методи на производство, включително устойчиви източници на храни, за да се избегнат проблеми като еутрофизация на водите и да се насърчава производството на по-висококачествени продукти чрез подобрени стандарти за здравословни условия и установяването на високи стандарти за органична аквакултура и за хуманно отношение към животните, както и високо равнище на защита на потребителите; подчертава значението на включването на стимули за производство на органични аквакултури и усилия за повишаване на ефективността на съоръженията за рибни стопанства;

108.  Счита, че аквакултурите са неделима част от ОПОР, която има допълваща роля по отношение на подсектора улов, по-специално във връзка с наличността на храни, предоставянето на заетост и повторното заселване преди всичко на видовете, които са свръхексплоатирани в най-голяма степен в естествена среда;

109.  Призовава да бъде оказана подкрепа за инвестициите в нови технологии за рибни стопанства, включително интензивни системи, които позволяват повторна употреба на водата, и крайбрежни соленоводни рибни стопанства сладководни рибни стопанства, както и в научноизследователска дейност за развъждане на нови видове от икономически интерес и храни, произведени при по-ниско въздействие върху околната среда, като се дава приоритетна подкрепа на подобряването на екологичната устойчивост; отчита съществуващия потенциал по отношение на мащаба на крайбрежната аквакултура и настоятелно призовава Комисията да разгледа специфични механизми за подкрепа на разработването на подобни крайбрежни соленоводни рибни стопанства;

110.  Счита за необходимо да се въведат правила, установяващи добри пазарни практики (проверки на качеството на продуктите, защита на потребителите, мита) и лоялна конкуренция относно рибните продукти с произход извън ЕС, като се изключват продукти, попадащи в рамките на разпоредби от споразумения на ЕС с трети страни;

111.  Счита, че е от съществено значение при периоди на биологическо спиране на флотовете за целите на възстановяването на рибните запаси, надлежно да се вземе предвид консервната индустрия, където не съществуват алтернативни източници на доставка за видовете, засегнати от тези мерки;

112.  Призовава Комисията да представи предложения пред Съвета и Европейския парламент, които насърчават опитите за намиране на нови видове от аквакултури, особено растителноядни видове, които дават високо качество и добавена стойност, и да стимулира изследвания и обмен на добра практика в цялата Общност относно подобни видове и свързаните с тях методи на производство и маркетинг, с цел да се даде отговор на тревогите, свързани с околната среда, и да се осигури по-добра конкурентна позиция по отношение на други нововъведения при храните;

113.  Подчертава значението от предоставяне на финансиране за предприятия за аквакултури независимо от размера им, като основният критерий е приносът им към социалното и икономическото развитие на крайбрежния живот;

Пазари и предлагане на пазара на рибните продукти

114.  Присъединява се към недоволството, изразено от сектора относно свързването на реформата на ООП в областта на рибарството и продуктите от аквакултури с процеса на реформиране на ОПОР, обратно на това, което се случи с политиката на контрол на рибарството, което вероятно ще означава, че трябва да се чака до 2013 г., преди производителите от Общността да разполагат с нова рамка, която да им помогне да повишат рентабилността от дейността си; изразява надежда, че съобщението на Комисията относно бъдещето на настоящата ООП ще бъде представено без допълнително забавяне;

115.  Счита, че следва да бъде проведено спешно задълбочено преразглеждане на ООП на рибни продукти с цел увеличаване на нейния принос за гарантиране на доходите в отрасъла, осигуряване на стабилност на пазара, усъвършенстване на търговията с рибни продукти и увеличаване на създадената добавена стойност;

116.  Подчертава необходимостта от създаване на механизми за насърчаване на концентрирането на доставките, по-специално чрез създаване и съживяване на организациите на производители;

117.  В допълнение на това призовава за изготвяне на проучване, предоставящо подробен анализ на общото положение, свързано с концентрацията на търсене на пазара на рибни продукти с цел да се провери наличието на пазарни стратегии, които могат да нарушават правилата на конкуренцията и да свалят цените за повечето видове;

118.  Счита, че е необходимо да се създадат механизми за пазарна намеса, по-специално в рибарството, където се използва модел на управление, основан на принципа на прехвърляеми права за риболов, за да се предотврати прекомерното концентриране на права за риболов сред малък брой оператори (предпазни клаузи), като се има предвид, че ако подобна ситуация се случи в една държава-членка, може да бъде изложена на опасност жизнеспособността на традиционния й флот, а ако участват няколко държави-членки, може да бъде изложена на опасност устойчивостта на сектора в някои от тези държави;

119.  Същевременно призовава Комисията в бъдещите си планове за възстановяване и управление да анализира възможното въздействие и отражение върху европейския пазар на намаляването на улова и произтичащия от това внос на продукти заместители от трети държави, целящ да се справи с недостига на пазара;

120.  Настоява, че е необходимо да се гарантира съгласуваност на общата търговска политика с целите, които се преследват в рамките на ОПОР, за да се попречи на това нови отстъпки (многостранни, регионални или двустранни) по отношение на защитните мерки на ЕС, тарифни и нетарифни, спрямо външна конкуренция за продуктите от рибарството и аквакултурите, да неутрализират или да компрометират усилията, положени за гарантиране на достатъчно рентабилни пазари за продукцията на Общността;

121.  Счита, че трябва да се направи всичко възможно с цел да се избегне усилване на вече силната зависимост на ЕС по отношение на вноса от трети страни за снабдяването му с продукти от рибарството и аквакултурите;

122.  Счита, че е необходимо ЕС да гарантира рекламиране на общностни рибни продукти навън, като например консервирана риба и продукти от аквакултури, по-специално като се насърчава сертифицирането им и като се финансира представянето им на международни конкурси и панаири;

Външни отношения

123.  Счита, че външните действия на ОПОР следва да бъдат ръководени от целта за защитаване на интересите на Общността в областта на рибарството в съответствие с външната политика на ЕС;

124.  Поддържа мнението, че Общността следва да установи по-силно присъствие в регионалните организации за управление на рибарството, ФАО, ООН и други международни организации с оглед на насърчаване на устойчиво управление на рибарството в международно отношение, борба с незаконния риболов, гарантиране на опазване в по-голяма степен на морските екосистеми и защита на бъдещето на риболовните дейности;

125.  Поддържа мнението, че трябва да се разработят схеми за промоция на продуктите на рибарството, произхождащи от устойчиви от гледна точка на околната среда и социално справедливи източници в ЕС и извън него;

126.  Настоява, както е постановено в Конвенцията на ООН по морско право, ЕС да приема достъп до рибни запаси във води на трети държави само когато е доказано научно, че съществува излишък, който не може да бъде уловен от рибарите на третата държава, и че този излишък може да бъде експлоатиран устойчиво в съответствие поне със същите стандарти, каквито се прилагат в ЕС (селективност на риболовните съоръжения и т.н.);

127.  Поддържа мнението, че новите споразумения за рибарството с трети държави следва да бъдат оценени цялостно спрямо критерии, определени от Европейския парламент; счита, че целта на тези критерии би трябвало да бъде постигането на равновесие между икономическите интереси и насърчаването на устойчиво рибарство, като се укрепи способността на нашите партньори за гарантиране на устойчив риболов в собствените им води и по този начин се допринесе за подобряване на управлението в областта на рибарството извън ЕС, като се повишава местната заетост в сектора и се поддържа доверието в Европейския съюз като световен защитник на правата на човека и демокрацията, в съответствие с външната политика на ЕС;

128.  В допълнение призовава за това, при схемите за финансово компенсиране в споразуменията за партньорство в областта на рибарството да се прави ясно разграничаване между частта, свързана с търговския елемент, и частта, свързана със сътрудничеството за развитие на рибарството с трети държави в интерес на по-голяма бюджетна прозрачност;

129.  Счита, че споразуменията за партньорство следва да дават тласък на създаването на работни места в трети държави, да намаляват равнищата на бедност, да развиват структурите за подкрепа на сектора (риболовните пристанища, структури за съхранение и преработване на риба и др.) и следователно да намаляват броя на имигрантите към ЕС;

130.  Вярва, че финансовите компенсации, отпуснати по силата на споразумения за рибарството с трети държави, следва да бъдат използвани за насърчаване и развиване на сектора на рибарството в тези страни чрез финансиране, насочено задължително към изграждане на инфраструктури (риболовни пристанища, съоръжения за преработване на риба и др.) или чрез предоставяне на оперативни ресурси (плавателни съдове, риболовни съоръжения) с цел риболовната дейност да се провежда по отговорен и устойчив начин;

131.  Изразява убеждение, че споразуменията за сътрудничество в областта на рибарството следва да бъдат договорени върху стабилна научна основа и счита, че друга необходима стъпка напред изисква включването на всички технически мерки в процеса на преговаряне и съществени подобрения в механизмите за прилагане на разпоредбите, съдържащи се в споразумението;

132.  Призовава засегнатият сектор да бъде консултиран по време на процеса на преговори и далечните регионални консултативни съвети (RAC) да участват като наблюдатели в съвместните комитети, предвидени за споразуменията;

133.  Счита, че увеличаващата се сложност на ситуацията, необходимостта от по-ефективни последващи мерки по споразуменията и нарастващият брой на задачите, необходими за пълноценно участие в регионалните риболовни организации (РРО), изискват увеличаване на човешките и материалните ресурси в ГД „Морско дело и рибарство“, и че следва да бъде проучена възможността за децентрализиране на изпълнителното управление към държавите-членки;

Интегрирана морска политика

134.  Счита, че ОПОР изисква глобален подход към управлението на рибните запаси и трябва да бъде координирана с политиките в областта на околната среда и развитието, както и с ИМП;

135.  Счита за правилно решението на Европейската комисия да превърне интегрираната морска политика в един от приоритетите си и подчертава, че новият екосистемен подход установява пряка връзка на приоритетите между ОПОР и интегрираната морска политика;

136.  Вярва, че риболовната дейност следва да бъде включена и структурирана по подходящ начин в рамките на един по-широк контекст на морските дейности като например морски транспорт, морски туризъм, разположени в морето вятърни паркове и аквакултура, както и че тя следва да бъде включена в клъстери от морски дейности;

137.  Посочва, че риболовът е една от икономическите дейности, които имат най-голямо въздействие върху екосистемите, доколкото получава значителни ресурси от тях и е най-засегнатата дейност от други дейности в тези екосистеми, като например туризъм, морски транспорт, крайбрежно градско развитие;

138.  Изразява убеждение, че реалната интеграция на ОПОР в ИМП изисква политическа воля и че националните, регионалните и местните риболовни организации имат воля да поемат необходимите ангажименти; подчертава, че като отчита собствените си цели и като същевременно признава необходимостта от подходящо свързване между отделните политики, които имат въздействие върху морската среда, ОПОР не трябва да бъде подчинена на други общностни политики, които вече са формулирани; напротив, счита, че тези други общностни политики трябва да запазват и включват целите на политиката в областта на рибарството;

139.  Подчертава необходимостта от определяне на подходящи финансови ресурси за интегрираната морска политика и отново потвърждава принципа, че на новите приоритети трябва да съответства ново финансиране; отхвърля идеята за финансиране на интегрираната морска политика от ЕФР;

140.  Поддържа мнението, че трябва систематично да се прилага европейско планиране на морското пространство с цел създаване на биогеографски зони за опазване на най-чувствителните морски екосистеми; в тази връзка посочва, че дребномащабният риболов, морските аквакултури и уловът на миди и ракообразни се извършват главно в най-уязвимите екосистеми близо до брега, което означава, че взаимодействието е още по-пряко и непосредствено;

141.  Отбелязва, че в Зелената книга Комисията признава, че режимът, основан на 12-те морски мили, като цяло е вършил добра работа и че поради това една от малкото области, в които ОПОР е имала сравнителен успех, е тази, в която държавите-членки са притежавали контрол; следователно призовава този принцип да има постоянен характер;

o
o   o

142.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет, на Консултативния комитет по рибарство и аквакултури, на регионалните консултативни съвети, както и на Научно-техническия и икономически комитет по риболова, на Комитета за секторен социален диалог в областта на морския риболов и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59. (2) OВ C 271 E, 7.11.2002 г., стр. 67. (3) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19. (4) Приети текстове, P6_TA(2009)0009. (5) OВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 1. (6) OВ C 187 E, 24.7.2008 г., стр. 228. (7) OВ C 68 E, 21.3.2009 г., стр. 26. (8) Приети текстове, P6_TA(2009)0317. (9) OВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 155. (10) Приети текстове, P6_TA(2009)0065. (11) OВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 324. (12) OВ C 300 E, 9.12.2006 г., стр. 504. (13) OВ C 286 E, 23.11.2006 г., стр. 519. (14) OВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 417. (15) ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1. (16) ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 33. (17) OВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1. (18) OВ C 304 E, 1.12.2005 г., стр. 258. (19) OВ C 287 E, 29.11.2007 г., стр. 502. (20) Приети текстове, P6_TA(2008)0245. (21) OВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 87. (22) Приети текстове, P6_TA(2009)0255. (23) OВ C 305 E, 18.12.2008 г., стр. 271. (24) OВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 233. (25) Приети текстове, P6_TA(2009)0373. (26) OВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 531. (27) Приети текстове, P6_TA(2008)0382. (28) Приети текстове, P6_TA(2009)0042. (29) Приети текстове, P7_TA(2009)0089. (30) Приети текстове, P6_TA(2008)0583.

Декларация на Европейския парламент от 25 февруари 2010 г. относно транспортирането на коне, предназначени за клане, в Европейския съюз

P7_TA(2010)0040 P7_DCL(2009)0054

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 123 своя правилник,

А.   като има предвид, че всяка година приблизително 100 000 коне, предназначени за клане, се транспортират на ненужно дълги разстояния в нечовешки условия към и в рамките на Европейския съюз;

Б.   като има предвид, че съществуват надлежно документирани доказателства за това, че конете се транспортират на дълги разстояния, което предизвиква най-различни проблеми, свързани с хуманното отношение към животните, като например наранявания, заболявания, изтощение и обезводняване, поради пропуски в съществуващото законодателство;

В.   като има предвид, че съществуват сериозни доказателства за това, че Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции не се прилага последователно,

Г.   като има предвид, че понастоящем Комисията извършва преглед на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета;

1.  Отбелязва петицията на World Horse Welfare относно транспортирането на коне, предназначени за клане, в Европа;

2.  Призовава Комисията и държавите-членки действително да проверят доказателствата, които представи World Horse Welfare, в контекста на прегледа на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета, извършван от Комисията;

3.  Настоятелно призовава държавите-членки и Европейската комисия за последователно прилагане на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите-членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 1 към протокола от заседанието на 25 февруари 2010 г. (P7_PV(2010)02-25(ANN1)).