Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Демократична република Конго,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство, подписано в Котону през юни 2000 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ-ЕС от 22 ноември 2007 г. относно положението в Демократична република Конго, и по-специално в източната й част, и неговото отражение върху региона,

–  като взе предвид Резолюция 60/1 на Общото събрание на ООН от 24 октомври 2005 г. относно резултатите от Световната среща на високо равнище през 2005 г., и по-специално параграфи 138–140 от нея относно отговорността за защита на населението,

–  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 3 юни 2010 г. относно насилствената смърт на Floribert Chebeya Bahizire,

–  като взе предвид насоките за закрила на защитниците на правата на човека на ЕС от 2004 г. и местната стратегия за прилагане на тези насоки в Демократична република Конго, приета от ръководителите на мисии на 20 март 2010 г.,

–  като взе предвид Резолюция 1856(2008) на Съвета за сигурност на ООН относно мандата на Мисията на ООН в Демократична република Конго (MONUC),

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Floribert Chebeya Bahizire, изпълнителният директор по правата на човека в организацията „La Voix des Sans Voix“ (VSV), е открит мъртъв в автомобила си в Киншаса в сряда, 2 юни 2010 г., след като е бил призован за разпит в полицията,

Б.  като има предвид, че според публикации в пресата във вторник следобед, на 1 юни 2010 г., г-н Chebeya Bahizire е получил телефонно обаждане от централното полицейско управление и е бил извикан за среща с началника на полицията главен инспектор John Numbi Banza Tambo; като има предвид, че след пристигането си в полицейското управление г-н Chebeya Bahizire не е успял да се свърже главния инспектор и е уведомил семейството си чрез текстово съобщение (SMS), че се връща в града,

В.  като има предвид, че работата на г-н Chebeya Bahizire в защита на демокрацията и правата на човека в Демократична република Конго от 90-те години на миналия век до днес по въпроси, сред които корупцията в армията, връзките между милициите и чуждестранни политически сили, спазването на конституцията, незаконните арести, произволното задържане и подобряването на условията в затворите, са му спечелили уважението и възхищението на неговите сънародници и на международната общност,

Г.  като има предвид, че Fidèle Bazana Edadi, шофьор на г-н Chebeya Bahizire, е все още в неизвестност,

Д.  като има предвид, че на семейството на г-н Chebeya Bahizire не е бил разрешен пълен достъп до неговите останки и че са налице противоречиви изявления относно състоянието на тялото при намирането му,

Е.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН за извънсъдебните и произволните екзекуции и екзекуциите по бърза процедура, Philip Alston, заяви, че обстоятелствата около убийството „до голяма степен сочат, че отговорност носят официалните органи“,

Ж.  като има предвид, че главен инспектор Numbi Banza Tambo, беше отстранен до второ нареждане, и че други трима полицаи също са били арестувани във връзка с убийството; като има предвид твърденията, че заместник-началникът на полицията полковник Daniel Mukalayi е признал за убийството на г-н Floribert Chebeya по нареждане на своя висшестоящ, генерал John Numbi Tambo,

З.  като има предвид, че г-н Chebeya Bahizire е заявявал няколкократно пред „Амнести Интернешънъл“, че се чувства следен и че е под наблюдение от страна на службите за сигурност,

И.  има предвид, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, Върховният комисар на ООН по правата на човека Navi Pillay, специалният докладчик на ООН по извънсъдебните и произволните екзекуции и екзекуциите по бърза процедура, Philip Alston и Alan Dos и главнокомандващият мироопазващите сили на ООН в Демократична република Конго направиха изявления, в които осъдиха убийството на г-н Chebeya Bahizire и призоваха за независимо разследване,

Й.  като има предвид, че убийството е част от засилващата се тенденция на сплашване и тормоз на защитници на правата на човека, журналисти, политически опоненти, жертви и свидетели в Демократична република Конго; има предвид, че много журналисти и активисти за правата на човека загинаха при подозрителни обстоятелства в Демократична република Конго през последните пет години,

К.  като има предвид, че много НПО са свидетели на увеличаване на потисничеството спрямо защитниците на правата на човека в Демократична република Конго през последната година, включително чрез незаконни задържания, преследване, заплахи по телефона и многократно призоваване в офисите на разузнавателните служби,

Л.  като има предвид, че разследването на убийствата на защитника на правата на човека Pascal Kabungulu Kibembi през 2005 г. и на журналисти, включително Franck Ngyke и неговата съпруга, Hélène Mpaka, през юни 2007 г., Serge Maheshe през юни 2007 г. и Didace Namujimbo през ноември 2008 г., беше осъществено от конгоанските военни органи и се характеризираше със сериозни нередности,

М.  като има предвид, че – по отношение на заповедта за задържане, издадена от Международния наказателен съд през април 2008 г. срещу Bosco Ntaganda за военни престъпления като например набирането на деца-войници – Демократична република Конго, като страна по Римския статут, е в нарушение на своите правни задължения за сътрудничество с Международния наказателен съд, наред с другото за залавянето на лица, срещу които е издадена заповед за задържане; като има предвид, че Демократична република Конго назначи Bosco Ntaganda на висша длъжност в конгоанската армия, като по този начин засили впечатлението, че нарушенията на правата на човека остават безнаказани, с което се допринася за увеличаването на броя на тези престъпления,

Н.  като има предвид, че някои части от Демократична република Конго са в състояние на гражданска война от години, като това води до кланета, масови изнасилвания и широко разпространеното набиране на деца-войници,

О.  като има предвид, че убийствата, особено извършените от Божията армия на съпротивата (LRA), създадена в Уганда паравоенна група, понастоящем засягат всички граничещи с Демократична република Конго държави,

П.  като има предвид, че служителите на НПО също са засегнати от тези форми на преследване на цивилното население и това доведе до намаляване на хуманитарната помощ в Демократична република Конго,

Р.  като има предвид, че скоро ще бъде чествана 50-та годишнина от независимостта на Демократична република Конго и като има предвид, че правата на човека и демокрацията са жизненоважни за развитието на страната,

1.  Категорично осъжда убийството на Floribert Chebeya Bahizire и факта, че Fidèle Bazana Edadi, шофьорът на г-н Chebeya Bahizire, е безследно изчезнал; изразява своята пълна подкрепа за семействата им;

2.  Призовава за създаването на независима, достоверна, цялостна и прозрачна анкетна комисия за разследване на смъртта на г-н Chebeya Bahizire и на местонахождението на г-н Bazana Edadi, и за предприемане на първи стъпки за осигуряване на закрила на семействата на двамата мъже;

3.  Изисква установяване на самоличността на отговорните лица, изправянето им пред съда и налагането на наказания в съответствие с правото на Демократична република Конго и с международните разпоредби за защита на правата на човека;

4.  Приветства факта, че органите на властта откликнаха на отправено от семейството на г-н Chebeya Bahizire искане за независима аутопсия, като поканиха нидерландска експертна група по криминалистика под ръководството на д-р Franklin Van de Groot за установяване на причината за смъртта;

5.  Изразява дълбока загриженост относно общото влошаване на положението на защитниците на правата на човека в Демократична република Конго; призовава органите на Демократична република Конго изцяло да съблюдават Декларацията относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1998 г., и да прилагат препоръките на общия периодичен преглед на ООН от 2009 г. като мерки за закрила на правата на защитниците на правата на човека; подчертава, че налагането на наказания на отговорните лица за убийствата на защитници на правата на човека и на журналисти през последните години е съществен елемент за демократизацията на страната;

6.  Осъжда продължаващото потискане на активисти за правата на човека, журналисти, политически опоненти, жертви и свидетели в Демократична република Конго; призовава държавите-членки да гарантират, че последните са защитени, и да предоставят логистична и техническа подкрепа за тази цел в съответствие с насоките за закрилата на защитници на правата на човека;

7.  Осъжда жестокостите на Божията армия на съпротивата и други въоръжени групи в Демократична република Конго;

8.  Изтъква необходимостта от предприемането на мерки за справяне с корупцията и изправяне пред съда на извършителите на злоупотреби с правата на човека в рамките на въоръжените и полицейските сили на Демократична република Конго, като подчертава изключително важната роля на MONUC за осъществяването на това, посредством съвместно планиране и изпълнение на операции и подходящи механизми на отчетност във връзка със злоупотреби; в частност настоятелно призовава Демократична република Конго да спазва международните си правни задължения и да арестува Bosco Ntaganda и да го предаде на Международния наказателен съд;

9.  Призовава всички страни да засилят борбата срещу безнаказаността и да поддържат принципите на правовата държава; призовава правителството на Демократична република Конго да гарантира, че от отговорните за нарушаването на правата на човека и на международното хуманитарно право ще се търси отговорност и че то сътрудничи в пълна степен с Международния наказателен съд;

10.  Подчертава факта, че ЕС и Демократична република Конго са страни по Споразумението от Котону, в което изрично са посочени задълженията на всички страни по отношение на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; призовава да се отдели особено внимание на тези въпроси в рамките на оценката на споразумението;

11.  Призовава правителството на Демократична република Конго, по повод 50-годишнината от независимостта на страната, решително да се ангажира с насърчаване на политическа практика, която поддържа правата на човека и укрепва принципите на правовата държава;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на институциите на Африканския съюз, на генералния секретар на ООН, на Съвета за сигурност на ООН, на Съвета по правата на човека на ООН, както и на правителствата и парламентите от региона на Големите езера.