Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море (COM(2009)0248), както и придружаващия стратегията примерен план за действие,

–  като взе предвид заключенията, приети от Съвета на 26 октомври 2009 г., относно Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2008 г. относно екологичното въздействие на запланувания газопровод в Балтийско море, който ще свързва Русия и Германия(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2006 г. относно Балтийска стратегия за Северното измерение(2),

–  като взе предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет за съобщението на Комисията относно Стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море (ECO/261) и за „Макрорегионално сътрудничество – Разгръщане на Стратегията за Балтийско море върху други макрорегиони в Европа“ (ECO/251),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 21-22 април 2009 г. за „Ролята на местните и регионалните власти в новата Стратегия за Балтийско море“,

–  като взе предвид становището по собствена инициатива на Комитета на регионите, озаглавено „Бяла книга на Комитета на регионите за многостепенното управление“ (CdR 89/2009 оконч.),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по регионално развитие, както и становищата на Комисията по външни работи, Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и Комисията по транспорт и туризъм (A7-0202/2010),

A.  като има предвид, че след разширяването на Европейския съюз през 2004 г. Балтийско море се превърна във вътрешно море на ЕС, явявайки се едновременно обединяващ елемент и специфично предизвикателство, както и че страните от този регион показват взаимозависимост и се сблъскват с едни и същи проблеми,

Б.  като има предвид, че Стратегията за региона на Балтийско море е пилотен проект за бъдещите стратегии за макрорегионите и успешното изпълнение на тази стратегия може да послужи като пример за начина на прилагане на бъдещите стратегии,

В.  като има предвид, че идеята за създаване на функционални региони, групирани около общи цели и проблеми на развитието, може да допринесе за повишаването на ефективността на регионалната политика на Европейския съюз,

Г.  като има предвид, че за да се повиши ефективността на регионалната политика, особено с оглед на предвидената за след 2013 г. реформа, следва да се направи всичко възможно, за да се подкрепи и развие концепцията за възприемане на интегриран подход и изготвяне на стратегии за макрорегионите, приложими към целия Европейски съюз, но тяхното изпълнение не трябва да води до ренационализация на политиката на сближаване,

Д.  като има предвид, че Балтийско море остава най-силно замърсеното море в Европейския съюз, като екологичното му състояние следва да не се влошава поради изпълнението на мащабните инфраструктурни проекти, които се осъществяват в самото Балтийско море, както и на териториите около него (включително в страни извън ЕС),

1.  Изразява задоволство от факта, че Стратегията за Балтийско море, за която Парламентът настоява от 2006 г. насам, беше одобрена от Комисията и се ползва с подкрепата на Съвета;

2.  Приветства по-конкретно факта, че тази стратегия е резултат от обширна консултация със заинтересованите страни в държавите-членки, не само на равнище национални, регионални и местни органи, но и на равнище академични и бизнес среди, както и неправителствени организации, което демонстрира, че процесът на консултиране и включването на партньорите от самото начало в работата по стратегията е определящ фактор за нейния успех; в това отношение приветства създаването на форум на гражданското общество в региона, като Срещата на най-високо равнище за действия във връзка с Балтийско море, и призовава за подобни инициативи по отношение на бъдещите макрорегиони, които да обединяват участници както от публичния, така и от частния сектор, предоставяйки им възможност да се включат в разработването на макрорегионалните стратегии;

3.  В този контекст препоръчва да се засили участието на местните общности, като се създадат по-широки и по-фокусирани инструменти за комуникация и консултации, включително чрез местните средства за масово осведомяване (в местната телевизия, в местните радиостанции, както и в печатните и електронни издания на вестниците); призовава Комисията да създаде специален уеб портал, посветен на Стратегията за Балтийско море, който да служи като форум за обмен на опит относно текущи и бъдещи проекти, предприети от органите на централното и местното управление, НПО и други организации, развиващи дейност в региона на Балтийско море;

4.  Приветства стратегията „ЕС-2020“, която е съгласувана с целите на Стратегията за Балтийско море, и отбелязва, че „ЕС-2020“ може да служи като ефективна рамка за изпълнението и подсилването на Стратегията за Балтийско море;

5.  Изразява убеждение, че създаването, като част от стратегията, на нова рамка за сътрудничество, основана на интегриран подход, ще разкрие възможност за по-рационално и ефективно използване на финансовите ресурси, предназначени за опазването на околната среда и развитието в региона на Балтийско море, както от фондовете на ЕС и националните бюджети, така и от различни финансови институции;

6.  Подчертава съществуващите в региона на Балтийско море диспропорции, що се отнася до икономическото развитие и иновациите, както и необходимостта от повишаване на потенциала на всички региони, включително на високоразвитите, тъй като те могат да помогнат на най-слаборазвитите региони да постигнат напредък; отбелязва, че е необходимо да се насърчават нови области с потенциал за развитие и иновации и да се прегърне възможността за използване на добавената стойност от Стратегията за Балтийско море и други бъдещи макрорегионални стратегии, за да се постигне ново равнище на взаимодействие, което да намали съществуващите различия, с цел създаване на постоянно пространство на общо благоденствие с високо ниво на конкурентоспособност, нещо, което е изключително важно с оглед на застаряващото население и новите модели, налагани от глобализацията;

7.  Подчертава, че е необходимо своевременно и последователно прилагане на съществуващите законодателни актове на ЕС, изготвени с цел укрепване на вътрешния пазар, като например директивата за услугите, за да се увеличи привлекателността на региона на Балтийско море като икономическа област;

8.  Призовава държавите-членки и регионите да се възползват от структурните фондове, планирани за периода 2007‐2013 г., за да се гарантира възможно най-голяма подкрепа за изпълнението на стратегията, по-специално да се подпомогне създаването на работни места и икономически растеж в областите, най-силно засегнати от икономическата криза, като същевременно препоръчва да се предвидят, когато това е оправдано, изменения в оперативните програми в рамките на настоящия програмен период; изтъква, че развиването на специфичните характеристики на регионите би могло да доведе до много по-ефективно използване на структурните фондове и до създаването на добавена стойност на регионално равнище;

9.  Отбелязва силното въздействие на световната финансова и икономическа криза върху всички държави в региона, особено върху балтийските държави; призовава всички заинтересовани страни да не отслабват поради кризата своя ангажимент към Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море;

10.  Счита, че всички действия, предприети в рамките на секторните политики с териториално измерение, са с ключово значение за успеха на тази стратегия и за изпълнението на амбициозните цели в рамките на бъдещите макрорегионални стратегии, включително общата селскостопанска политика, политиката в областта на рибарството, транспортната политика, промишлената политика, научноизследователската политика, както и съгласувана инфраструктурна политика, а също така и въвеждането на общо ползване на наличните ресурси, предназначени за формулираните общи цели за дадена територия; в този контекст политиките следва да се преразгледат във връзка с тези нови предизвикателства, като се въведе подходяща рамка на равнище ЕС и се определи каква ще бъде връзката между тази рамка и съществуващите национални и местни структури;

11.  Изразява своето убеждение, че териториалното измерение на стратегията ще допринесе за конкретното развитие на идеята за териториалното сближаване, което Договорът от Лисабон поставя на равни начала с икономическото и социалното сближаване, и в този смисъл призовава Комисията към активен диалог относно ролята и въздействието на макрорегионалните политики на ЕС след 2013 г.;

12.  Насърчава изготвянето на конкретни разпоредби, с предстоящия общ регламент за структурните фондове, въз основа на ясни разпоредби за териториалното сътрудничество, които да отчитат различията в административната култура и да не налагат допълнителна административна тежест върху бенефициентите, за да се засили сътрудничеството между държавите и регионите, както и изготвянето на нови общи стратегии за действие, които да повишат привлекателността на региона на европейско и международно равнище и впоследствие да продължат да служат като модел за трансгранично сътрудничество;

13.  Подчертава, че Стратегията за региона на Балтийско море следва да се разглежда като процес, в рамките на който принципът за действие и сътрудничество се развива непрекъснато, пораждайки нуждата от актуализация на стратегията, както и че главната цел е да се намерят оптимални механизми, които да могат да бъдат прехвърлени в бъдещите макрорегионални стратегии; подчертава, че в това отношение е важно да се събират, резюмират и насърчават успешните инициативи и техните резултати; подкрепя плана на Комисията за създаване на база данни с най-добрите практики с оглед използване на тези практики за изготвянето на бъдещи макрорегионални стратегии;

14.  Счита, че териториалното сътрудничество, развивано като част от стратегия за макрорегионите, може да допринесе значително за укрепването на процеса на интеграция чрез по-активното участие на гражданското общество в процеса на вземане на решения и изпълнението на конкретни действия; в този контекст е препоръчително макрорегионалните стратегии да съдържат по-специално социални, икономически, културни и образователни елементи, както и елементи, свързани с туризма, като счита за важно и насърчаването на макрорегионалните стратегии чрез създаване на ЕГТС, за да се подсили участието на местното гражданско общество и субсидиарността;

15.  Подчертава, че е важно да се насърчава развитието в областта на културата, образованието, научните изследвания и иновациите и да се поощряват държавите-членки да си сътрудничат по-тясно, особено в последната от изброените по-горе области; приема, че в областта на образованието сътрудничеството определено може да бъде от много голяма полза, но то следва да остане в рамките на компетентността на държавите-членки; препоръчва подсилване на стратегическия подход и дългосрочното планиране по отношение на макрорегионите;

16.  Воден от принципа на субсидиарност и с оглед на огромния потенциал за сътрудничество на местно и регионално равнище, подчертава важното значение на създаването на ефективна структура за сътрудничество на няколко равнища, посредством насърчаването на секторни партньорства, с редовни срещи на отговорните автори на политиките, което ще засили отговорността, споделяна от различните партньорски организации, като същевременно ще се гарантира организационният суверенитет на държавите-членки и регионите; във връзка с това призовава за подобряване, развиване и укрепване на механизмите за трансгранично сътрудничество, създадени на местно и регионално равнище;

17.  Изтъква факта, че новата „макрорегионална“ рамка за сътрудничество е базирана на солиден подход „отгоре-надолу“, при който държавите-членки играят решаваща роля в нейното развитие, и създава ново равнище на управление; в рамките на този нов модел на сътрудничество трябва да се гарантира трансформирането на естествените неблагоприятни условия на периферните региони в предимства и възможности, а развитието на тези региони да се стимулира;

18.  Счита, че макрорегионите съчетават потенциала за оптимизиране на отговора на предизвикателствата, възникващи в определен регион, с потенциала за ефективно и ефикасно използване на специфичните възможности и ресурси, с които разполага всеки един регион;

19.  Призовава Европейската комисия да анализира първите резултати и опит, свързани с изпълнението на Стратегията за региона на Балтийско море, което ще спомогне за планирането на евентуалните източници и методи за финансиране на макрорегионалните стратегии, както и за използването на примера на стратегията като пилотен проект за други макрорегионални стратегии, за да се демонстрира тяхната функционалност; подчертава обаче, че развитието на макрорегионите по същество представлява допълнителна мярка, като то не следва да цели заместването на финансирането от ЕС за отделни местни и регионални програми, като приоритет на финансирането;

20.  Отбелязва, че изпълнението на Стратегията за Балтийско море все още напредва с много бавни темпове; счита, че кредитите, заделени в бюджета на ЕС за 2010 г., може да се използват, за да се подобри изпълнението; следователно изразява съжаление, че тези бюджетни кредити все още не са изплатени, и напомня на Комисията колко е важно тези средства да бъдат разпределени възможно най-скоро за цели, които са в съответствие с целите на Стратегията за Балтийско море;

21.  Привлича вниманието върху факта, че заради евентуалните бъдещи макрорегионални стратегии е необходимо Европейската комисия да уреди въпроса, свързан с нейните собствени ресурси, за да бъде в състояние да предвижда подобни стратегии въз основа на специфичните териториални характеристики на съответните региони, като предлага свежи идеи на участващите държави-членки по отношение на въпроси от европейски интерес и им помага при изготвянето на стратегия; призовава Европейската комисия да упражнява надзор над изпълнението на тези стратегии, като действа в качеството на координатор, преосмисля новите приоритети и заделя средства според конкретните потребности и изисквания за експертен опит, избягвайки същевременно дублиране на работата;

22.  Призовава Европейската комисия, с оглед на необходимостта от извършване на междинен анализ на изпълнението на Стратегията за региона на Балтийско море, да подготви конкретни инструменти и критерии за оценка на проектите, основани на показатели, които позволяват извършването на сравнение;

23.  Призовава Европейската комисия, държавите-членки и своите собствени членове да намерят отговори на въпросите, свързани с естеството на макрорегионалните стратегии и това, как те биха могли да се третират по еднакъв начин (поотделно или в рамките на политиката на сближаване), кой следва да ги прилага и по какъв начин, както и с какви източници на финансиране те следва да бъдат финансирани, за да не се създава ненужно мултиплициране и фрагментиране на финансирането от ЕС, особено в контекста на стратегията „ЕС-2020“, прегледа на бюджета на ЕС и дебата относно бъдещата политика на сближаване;

24.  Изтъква факта, че европейската добавена стойност на макрорегионите се основава на засиленото сътрудничество между държавите и регионите, което е причината, европейските програми за териториално сътрудничество за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество да представляват важен елемент от изпълнението на целите за макрорегионите; освен това предлага Стратегията за региона на Балтийско море да бъде третирана като стратегия на Европейския съюз, основаваща се на няколко политики на ЕС, която следва да има определени цели и времева рамка; предвид хоризонталния й характер, стратегията би могла да се третира като макрорегионална, а нейното координиране да попадне в обхвата на регионалната политика;

25.  Изразява убеждение, че развитието на широкомащабни стратегии, като макрорегионалните стратегии, следва да допринася за подобряването на ролята на местното и регионалното равнище при изпълнението на общата политика на ЕС;

Външно измерение

26.  В контекста на Стратегията за Балтийско море, както и на бъдещите макрорегионални стратегии, призовава за подобряване на отношенията между Европейския съюз и държавите извън ЕС, особено при изпълнението на мащабни проекти със значително въздействие върху околната среда; освен това призовава за сътрудничество между държавите от ЕС и тези извън ЕС с цел укрепване на сигурността в рамките на региона и подпомагане на борбата срещу трансграничната престъпност;

27.  Подчертава нуждата от стремеж към по-тясно сътрудничество при изграждането на енергийната мрежа, особено между Русия и Беларус, както и балтийските държави, и от по-активно използване на диалога в сферата на енергетиката между ЕС и Русия за тази цел, което същевременно би разкрило нови възможности за участие на Русия в Стратегията за Балтийско море; очаква всички действащи лица в региона на Балтийско море да се присъединят към международните споразумения, като например Конвенцията от Еспо и Хелзинкската конвенция, да изпълняват насоките на Хелзинкската комисия (HELCOM) и да си сътрудничат в тази рамка;

28.  Призовава Комисията да гарантира ефективно сътрудничество и координация с HELCOM и държавите-членки в региона на Балтийско море, за да се осигури ясно очертаване на задачите и отговорностите по отношение на изпълнението на плана за действие на HELCOM за Балтийско море за 2007 г. и посочените по-горе стратегия на ЕС и план за действие, като по този начин се гарантира ефективна цялостна стратегия за региона;

29.  Специално отбелязва статута на Калининградския анклав, който е обграден от държави-членки на ЕС; подчертава необходимостта от стимулиране на социалното и икономическо развитие в региона, като „мост“ или „пилотен“ регион за разширяване на отношенията ЕС–Русия, с участието на неправителствени организации, образователни и културни институции и местни и регионални органи;

30.  Смята, че новото Споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия следва да отчете сътрудничеството в региона на Балтийско море; приветства усилията на Комисията и на държавите-членки в региона да си сътрудничат с Русия в редица области, като транспортните връзки, туризма, трансграничните заплахи за здравето, опазването на околната среда и адаптирането към изменението на климата, околната среда, митническия и граничния контрол, и по-специално въпросите, свързани с енергетиката; вярва, че общите пространства на ЕС и Русия ще осигурят ценна рамка в това отношение, и призовава Русия да участва на равна нога в това сътрудничество;

31.  Подчертава необходимостта от намаляване на енергийната зависимост на региона от Русия; приветства изявлението на Европейската комисия относно нуждата от повече взаимовръзки между държавите-членки в региона и по-голямо разнообразяване на енергийните доставки; в това отношение призовава за по-голяма подкрепа за създаването на терминали за втечнен природен газ;

32.  Счита, че за се да постигне ефективно опазване на околната среда и биологичното разнообразие, следва да бъдат постигнати договорености с държавите извън ЕС, част от функционалните зони, които проявяват интерес към стратегиите, за да могат те да споделят същите ценности, права и задължения, както съдържащите се в приложимото законодателство на Европейския съюз;

33.  Счита, че сътрудничеството в региона на Балтийско море следва да бъде определено за приоритет и да се осъществява на най-високо политическо равнище – държавни и правителствени ръководители, тъй като е от изключително значение за напредъка на сътрудничеството между държавите от региона на Балтийско море и за осъществяването на политическите амбиции; очаква редовни срещи между държавните и правителствени ръководители от региона на Балтийско море, за да се постигне тази цел;

Аспекти, свързани с околната среда и енергетиката

34.  Подчертава необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда от енергийните инфраструктурни проекти (бъдещи и настоящи), като по-специално се вземат предвид международните конвенции; призовава Комисията да разработи подходящ план за реагиране при технически аварии и други възможни бедствия, като също така предвиди начини за справяне с подобни ситуации от икономическа гледна точка; подчертава, че същият подход трябва да бъде възприеман за всеки бъдещ проект, така че да не бъдат застрашени безопасността на страните от региона на Балтийско море, участващи в други бъдещи макрорегионални стратегии, околната среда и условията за морския транспорт; счита, че е в интерес на устойчивото развитие и екологосъобразния растеж да се постигне надеждна защита на околната среда във всички макрорегиони, както и да се посвети равностойно внимание на опазването на околната среда, пътуването и други аспекти;

35.  Подчертава необходимостта от създаване на Център за мониторинг на околната среда в региона на Балтийско море, на система за ранно предупреждение при аварии и случаи на сериозно трансгранично замърсяване и на сили за съвместни действия за справяне с такива ситуации;

36.  Изтъква стратегическото значение на региона на Балтийско море за разработването на съвместни проекти за енергийна инфраструктура, които да подобрят диверсификацията на производството и доставките на енергия, като специално подчертава проектите за използване на възобновяеми енергийни източници, като ветрогенераторни паркове (крайбрежни или навътре в морето), електроцентрали, работещи с геотермална енергия, или електроцентрали, работещи с биогаз, които използват биогорива от региона;

37.  Подчертава вече постигнатото ефективно сътрудничество в енергийния и климатичния сектор между Съвета на балтийските държави и Северния съвет в контекста на Северното измерение;

38.  Изтъква факта, че, предвид планираното разширяване на ядрената енергетика в региона на Балтийско море, държавите от ЕС трябва да спазват най-стриктни стандарти за безопасност и защита на околната среда, като Европейската комисия трябва да наблюдава и следи дали същият подход и международните конвенции се спазват в съседните държави, особено в тези, които планират изграждане на ядрени електроцентрали в близост до външните граници на ЕС;

39.  Подчертава необходимостта ЕС и държавите-членки в региона на Балтийско море спешно да обърнат внимание на сериозните екологични проблеми, засягащи региона, сред които основни са еутрофикацията, влиянието на опасните вещества, които се натрупват по морското дъно, и заплахите за водното биологично разнообразие, като вземат предвид особено застрашените популации на риби; припомня, че Балтийско море е един от най-замърсените морски региони в света;

40.  Подчертава необходимостта да се въведе общ метод за всички държави-членки за изготвянето на опис на източниците на замърсяване и план за тяхното поетапно премахване;

41.  Приветства включването на устойчивото развитие на околната среда като основен стълб в Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море и придружаващия я план за действие;

42.  Счита, че една от най-сериозните пречки пред осъществяването на целите на Стратегията за Балтийско море е липсата на съгласуваност с други области на политиката в рамките на ЕС, като ОСП, която изостря еутрофикацията, и общата политика в областта на рибарството (ОПОР), която не е устойчива от гледна точка на околната среда; счита, че реформите в ОСП и общата политика в областта на рибарството трябва да се извършат така, че да допринесат за постигането на целта, регионът на Балтийско море да се превърне в устойчив от гледна точна на околната среда;

Аспекти, свързани с туризма и транспорта

43.  Изтъква приоритетното значение на създаването на ефективна и екологосъобразна мрежа за комуникации и морски и сухопътен транспорт, както и транспорт по вътрешните водни пътища (с морска мрежа, играеща важна роля за превоза на стоки), която да може да предвижда и да реагира своевременно на настоящите и бъдещите предизвикателства, като се вземат предвид разпоредбите на актуализираната версия на документа „Натура 2000“ и по-специално се обърне внимание на връзките между региона на Балтийско море и други европейски региони чрез коридора между Балтийско и Адриатическо море и Централноевропейския транспортен коридор;

44.  Счита, че подобряването на връзките, при включване на всички видове транспорт, представлява основен принос за развитието на една по-силна и единна икономика в региона на Балтийско море;

45.  Подчертава специфичното положение на балтийските държави, които понастоящем са до голяма степен изолирани от европейската транспортна мрежа, и застъпва позицията, че тази стратегия, наред с всичко останало, следва да спомогне за решаването на проблема с липсата на подходяща инфраструктура и възможности за достъп, както и ниската оперативна съвместимост между различните национални транспортни мрежи, дължаща се на разликата в техническите системи и на административните пречки, за да се изгради широкообхватна многовидова транспортна система в целия регион на Балтийско море;

46.  Изтъква значението на по-пълноценното включване на региона на Балтийско море в приоритетните оси на трансевропейската транспортна мрежа, особено що се отнася до морските магистрали (TEN-T 21), продължаването на железопътната ос от Берлин до балтийското крайбрежие (TEN-T 1), подобряването на железопътната ос от Берлин до балтийското крайбрежие, заедно с морската връзка Рощок–Дания, и постигането на по-бърз напредък при модернизирането и използването на железопътната ос „Балтика“ (TEN-T 27); също така подчертава необходимостта да се осъществи докрай свързването на региона на Балтийско море с други европейски региони посредством коридора Балтийско – Адриатическо море;

47.  Подчертава, че е важно повишаването на транспортния капацитет на региона на Балтийско море в посока изток, по-специално за да се насърчи транспортната оперативна съвместимост, особено за железопътния транспорт, и да се ускори превозът на товари през границите на Европейския съюз;

48.  Счита, че особено предимство следва да бъде дадено на връзките между пристанищата и районите във вътрешността, включително посредством вътрешните водни пътища, за да се гарантира, че всички части на региона могат да се възползват от растежа в сектора на морските товарни превози;

49.  В тази връзка подчертава необходимостта от ефективна трансгранична координация и сътрудничество между железопътните гари, морските пристанища, вътрешните пристанища, терминалите, разположени във вътрешността на страната, и логистиката за развиването на по-устойчива интермодална транспортна система;

50.  Подчертава значимостта на морските превози на къси разстояния в Балтийско море и техния принос за изграждането на ефикасна и екологосъобразна транспортна мрежа; отбелязва, че трябва да се насърчи конкурентоспособността на морските транспортни връзки за превози на къси разстояния с оглед гарантиране на ефективното използване на морето; поради това счита, че Комисията трябва да предостави на Европейския парламент, възможно най-бързо и не по-късно от края на 2010 г., оценка на въздействието на последиците от преразгледаното Приложение VI към Конвенцията МАРПОЛ, с което се ограничава наличието на сяра в корабното гориво до 0,1% от 2015 г. в районите на Северно море и Балтийско море, където се контролират емисиите на сяра;

51.  Приветства включването в плана за действие на Комисията на целта за превръщането на Балтийско море в образцов регион за чисти морски превози и в световен лидер в морската безопасност и сигурност; счита, че тези цели са от ключово значение за поддържането и подобряването на потенциала на региона за туризъм;

52.  Признава необходимостта от специфични мерки в подкрепа на тази цел, включително съответното използване на лоцмани или моряци с доказан опит за най-трудните проливи и пристанища и създаването на надеждни финансови схеми за научноизследователска и развойна дейност в областта на устойчивата експлоатация на кораби;

53.  Признава изключителното географско местоположение на региона на Балтийско море, което осигурява възможности за по-активно развитие на отношенията с ЕС и със съседните външни държави, и изтъква значението на туризма за регионалната икономика и възможностите за неговото разрастване; приветства приетата на Втория балтийски форум за туризъм декларация, в която се говори за съвместни рекламни дейности, усилия за намиране на нови международни пазари и развитие на инфраструктурата;

54.  Подчертава неповторимата възможност за устойчив туризъм, която предлагат привлекателните ханзейски градове в региона на Балтийско море; също така подкрепя насърчаването на трансграничния колоездачен туризъм, създавайки по този начин благоприятни резултати както за околната среда, така и за малките и средни предприятия;

55.  Счита, че теми, като водните спортове, оздравителния и спа туризъм, културното наследство и природните забележителности, притежават огромен потенциал за развиване профила на региона като туристическа дестинация; в тази връзка подчертава необходимостта от опазване на естествените крайбрежни зони, ландшафта и културното наследство като ресурс за осигуряване на устойчива икономика в региона на Балтийско море в бъдеще;

56.  Счита, че подобренията в транспортните връзки и премахването на затрудненията са от също толкова голямо значение, и посочва, че затрудненията при преминаване през контролно-пропускателните пунктове по източната граница на ЕС с Руската федерация, които създават огромни опашки от камиони и застрашават околната среда, социалната хармония, безопасността на движението и на водачите, могат да бъдат решени чрез тази стратегия, за да се гарантира безпроблемният поток на стоки през региона на Балтийско море;

o
o   o

57.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, националните парламенти и правителствата на Руската федерация, Беларус и Норвегия.

(1) ОВ C 294 E, 3.12.2009 г., стр. 3. (2) ОВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 330.