Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/0237(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0174/2010

Внесени текстове :

A7-0174/2010

Разисквания :

PV 05/07/2010 - 15
CRE 05/07/2010 - 15

Гласувания :

PV 06/07/2010 - 6.9
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0256

Приети текстове
PDF 501kWORD 222k
Вторник, 6 юли 2010 г. - Страсбург
Правата на пътниците при автобусен превоз ***II
P7_TA(2010)0256A7-0174/2010
Резолюция
 Консолидиран текст
 Приложение
 Приложение

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2010 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (05218/3/2010 – C7-0077/2010 – 2008/0237(COD))

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (05218/3/2010 – C7-0077/2010),

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2008)0817),

–  като взе предвид член 251, параграф 2 и член 71, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C6-0469/2008),

–  като взе предвид своята позиция на първо четене(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламенти и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 7 и член 91, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 юли 2009 г.(2),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид член 66 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по транспорт и туризъм (A7-0174/2010),

1.  Приема на второ четене изложената по-долу позиция;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията и на националните парламенти.

(1) Приети текстове от 23 април 2009 г., P6_TA(2009)0281.
(2) ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 99.


Позиция на Европейския парламент приета на второ четене на 6 юли 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕC) № …/2010 на Европейския парламент и на Съвета относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004
P7_TC2-COD(2008)0237

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(2),

като имат предвид, че:

(1)  Действията на Съюза в областта на автобусния транспорт следва да целят, наред с останалото, осигуряването на висока степен на защита на пътниците, сравнима с тази при другите видове транспорт, без значение къде пътуват те. Освен това следва напълно да бъдат отчетени изискванията за защита на потребителите като цяло.

(2)  Тъй като използващият автобусен транспорт пътник е по-слабата страна по договора за превоз, на всички пътници следва да бъде осигурено минимално ниво на защита.

(3)  Мерките на Съюза за подобряване на правата на пътниците в сектора на автобусния транспорт следва да отчитат специфичните характеристики на този сектор, в който участват предимно малки и средни предприятия.

(4)  С оглед на специфичните характеристики на специализираните редовни превози и транспортните операции за собствена сметка, тези видове превоз следва да бъдат оставени извън приложното поле на регламента. Специализираните редовни превози следва да включват превози, специално предназначени за превоз на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност и превоз на работници между дома и работното място, превоз на ученици и студенти от и до учебната институция.

(5)  Предвид специфичните характеристики на градските, крайградските и регионалните редовни превози, които са част от превозите, интегрирани в градските или крайградските превози, на държавите-членки следва да се предостави правото да освободят тези видове превози от прилагането на ▌част от настоящия регламент. За да определят кои са тези градски, крайградски и регионални редовни превози, държавите-членки следва да имат предвид критерии като административно деление, географско положение, разстояние, честота на превозите, брой на спирките по разписание, вида на използваните автобуси, билетните схеми, динамика в броя на пътниците между пиковите и непиковите часове, автобусни кодове и разписания.

(6)  Пътниците следва да се ползват с режим на отговорността, сравним с правилата, приложими при другите видове транспорт, в случай на произшествия, довели смърт или телесна повреда.

(7)  Превозвачите следва да носят отговорност за загуба или повреда на багажа на пътниците при условия, сравними с тези, приложими при другите видове транспорт.

(8)  В допълнение към обезщетението в съответствие с приложимото национално право в случай на смърт или телесна повреда или загуба или повреда на багаж вследствие на произшествия, причинени от използването на автобус, пътниците следва да имат право на помощ във връзка с непосредствените им практически и икономически нужди след произшествието. Тази помощ следва да включва, при необходимост, първа помощ, настаняване, храна, дрехи, транспорт и разходи за погребение. В случай на смърт или телесна повреда превозвачът освен това прави авансово плащане за покриване на непосредствените икономически нужди, което е пропорционално на понесената вреда, при условие че са налице преки доказателства за причинна връзка с действията на превозвача.

(9)  Автобусните превози на пътници следва да са от полза на гражданите като цяло. Следователно лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, независимо дали тази намалена подвижност се дължи на увреждане, възраст или друг фактор, следва да разполагат с възможности за ползване на автобусни превози, сравними с възможностите, с които разполагат останалите граждани. Лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност имат същите права като всички останали граждани по отношение на свободното придвижване, свободата на избор и недискриминацията.

(10)  В контекста на член 9 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и с цел предоставяне на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност възможности за пътуване с автобус, сравними с тези на останалите граждани, следва да бъдат установени правила за недискриминация и предоставяне на помощ по време на пътуването им. Следователно такива лица следва да се приемат за превоз и да не им се отказва превоз на основание тяхното увреждане или намалена подвижност, освен по причини, основаващи се на съображения за безопасност или свързани с проектирането на превозните средства или инфраструктурата. В рамките на приложимото законодателство за защита на работниците лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност следва да имат право на помощ на автогарите и на борда на превозните средства. В интерес на социалното им приобщаване заинтересованите лица следва да получават такава помощ безплатно. Превозвачите следва да установят условия за достъп, като за предпочитане използват европейската система на стандартизация.

(11)  Когато решават въпроси относно проектирането на нови автогари, както и в рамките на значителни ремонтни дейности, управителите на автогари следва без изключение и като съществено условие да вземат предвид нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, в съответствие с изискванията за „проектиране за всички“. При всички случаи управителите на автогари следва да определят пунктове, в които тези лица могат да съобщят за пристигането си и за необходимостта от предоставяне на помощ.

(12)  Превозвачите вземат предвид тези нужди и когато вземат решение относно дизайна на нови или ремонтирани автобуси.

(13)  Държавите-членки следва да подобрят наличната инфраструктура, когато това е необходимо, за да предоставят възможност на превозвачите да осигурят достъп на лица с увреждания или лица с намалена подвижност, както и да предоставят подходяща помощ.

(14)  Персоналът следва да бъде подходящо обучен, за да посрещне нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. С цел улесняването на взаимното признаване на националните квалификации на водачите би могло да се осигури обучение за повишаване на осведомеността относно уврежданията, като част от началната квалификация или от продължаващото обучение, както е посочено в Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници(3). С цел да се гарантира съответствие между въвеждането на изискванията за обучение и заложените в тази директива срокове следва да се предвиди възможност за изключение за ограничен срок.

(15)  ▌Представителните организации на лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност следва да бъдат консултирани или да участват в изготвянето на съдържанието на обучение, свързано с уврежданията.

(16)  Правата на пътниците при автобусен превоз следва да включват правото на получаване на информация относно превоза както преди, така и по време на пътуването. Цялата основна информация, която се предоставя на пътниците при автобусен превоз, следва да бъде предоставяна и в алтернативни форми, които са достъпни за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, като например едър шрифт, прост език, брайлово писмо, електронни съобщения, които са достъпни чрез адаптивни технологии, и звукозаписи.

(17)  Настоящият регламент не следва да ограничава правата на превозвачите да търсят обезщетение от всяко едно лице, включително и от трети лица, в съответствие с приложимото национално право.

(18)  Следва да бъдат намалени неудобствата, изпитвани от пътниците в резултат на отмяната или значителното закъснение на тяхното пътуване. За тази цел за заминаващите от автогарите пътници следва да се полагат съответни грижи и да им се предоставя съответна информация по начин, достъпен за всички. Пътниците следва да могат също да отменят пътуването си, като им бъдат възстановени разноските за билети, или да продължат пътуването си или да бъдат пренасочени при задоволителни условия. Ако превозвачите не предоставят на пътниците необходимата помощ, пътниците следва да имат право да получат финансово обезщетение.

(19)  Превозвачите следва да си сътрудничат чрез своите професионални сдружения с цел постигане на договорености на регионално, национално или европейско равнище с участието на заинтересованите лица, професионални сдружения и сдружения на потребителите, пътниците и лицата с увреждания, целящи подобряването на предоставянето на информация и грижата за пътниците, по-специално в случаите на отмяна и значителни закъснения.

(20)  Настоящият регламент не следва да засяга правата на пътниците, установени с Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки(4). Настоящият регламент не следва да се прилага в случай на отмяна на пакетна екскурзия по причини, които не са свързани с отмяната на автобусен превоз.

(21)  Пътниците следва да бъдат напълно информирани за своите права съгласно настоящия регламент, така че да могат ефективно да упражняват тези права.

(22)  Пътниците следва да могат да упражняват правата си чрез подходящи процедури за обжалване, въведени от превозвачите, или, в зависимост от случая, чрез подаване на жалби до органа или органите, определени за тази цел от съответната държава-членка.

(23)  Държавите-членки следва да осигурят спазването на настоящия регламент, както и да определят компетентен орган или органи, които да изпълняват задачи по надзор и задачи във връзка с прилагането му. Това не засяга правата на пътниците да търсят поправяне на вредите по съдебен ред съгласно процедурите, предвидени в националното право.

(24)  Предвид установените от държавите-членки процедури за подаване на жалби е препоръчително жалбите, свързани с предоставяне на помощ, да бъдат подавани до органа или органите, определени за целите на прилагането на настоящия регламент в държавата-членка, в която се намира точката на качване или точката на слизане.

(25)  Държавите-членки следва да предвидят система от санкции за нарушаване на настоящия регламент и да осигурят прилагането на тези санкции. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(26)  Тъй като целите на настоящия регламент, а именно установяването на равностойно ниво на защита и помощ за пътниците при автобусен транспорт във всички държави-членки, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба и последиците на действието могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(27)  Настоящият регламент не следва да засяга разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(5).

(28)  Прилагането на настоящия регламент следва да се основава на Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите)(6). Ето защо посоченият регламент следва да бъде съответно изменен.

(29)  Държавите-членки следва да насърчават използването на обществения транспорт и да въвеждат оперативно съвместими интермодални информационни системи, с което да улеснят предоставянето на информация за разписанията и цените и издаването на мултимодални билети, с цел да се оптимизира използването и оперативната съвместимост на различните видове транспорт. Тези услуги трябва да са достъпни за лицата с увреждания и с намалена подвижност.

(30)  Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, посочена в член 6 от Договора за Европейския съюз, при отчитане също така на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(7) и на Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(8),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се уреждат правилата за автобусния транспорт по отношение на :

   а) недискриминацията между пътниците по отношение на транспортните условия, предлагани от превозвачите;
   б) правата на пътниците в случай на произшествия, причинени от използването на автобус, водещи до смърт или телесна повреда или загуба или повреда на багаж;
   в) недискриминацията и задължителното предоставяне на помощ за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност;
   г) правата на пътниците в случай на отмяна или закъснение;
   д) минималната информация, която трябва да бъде предоставена на пътниците;
   е) разглеждането на жалби;
   ж) общите правила за прилагането.

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящият регламент се прилага за пътници, ползващи редовни превози:

   a) при които точката на качване на пътника се намира на територията на държава-членка; или
   б) при които точката на качване на пътника се намира извън територията на държава-членка, а точката на слизане на пътника се намира на територията на държава-членка.

2.  Освен това, с изключение на членове 11 – 18 глави ІV – VI, настоящият регламент се прилага за пътниците, ползващи случайни превози, при които началната точка на качване или крайната точка на слизане на пътника се намира на територията на държава-членка.

3.  Настоящият регламент не се прилага за специализирани редовни превози и транспортни операции за собствена сметка.

4.  Държавите-членки могат да предвидят освобождаване от прилагането на настоящия регламент, с изключение на член 4, параграф 2, членове 7, 9 и 11, член 12, параграф 1, член 13, параграф 1, член 15, параграф 1, член 18, член 19, параграфи 1 и 2 и членове 21, 25, 27, 28 и 29 по отношение на градските и крайградските ▌ редовни превози, както и регионалните редовни превози, ако те са част от превози, интегрирани в градските или крайградските превози, включително презграничните превози от такъв тип.

5.  Държавите-членки информират Комисията за случаите на освобождаване на различните видове превози, предоставено съгласно параграф 4 в срок ...(9). Комисията предприема подходящи действия, ако такова освобождаване се счита за несъответстващо на разпоредбите на настоящия член. До ...(10)* Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета доклад относно освобождаванията, предоставени съгласно параграф 4.

6.  Никоя разпоредба на настоящия регламент не може да се тълкува като противоречаща на действащото законодателство относно техническите изисквания за автобуси или инфраструктура ▌ на автобусни спирки и автогари.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

   а) „редовни превози“ означава услуги по извършване на превоз на пътници с автобус с определена честота по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени места за спиране;
   б) „специализирани редовни превози“ означава редовни превози, независимо от организатора им, при които се осигурява автобусен превоз на определени категории пътници, като се изключват всички останали пътници;
  в) „транспортни операции за собствена сметка“ означава операции, които се извършват чрез автобус с нетърговска или с нестопанска цел от физическо или юридическо лице, когато:
   транспортната дейност представлява само допълнителна дейност за това физическо или юридическо лице, и
   използваните превозни средства са собственост на това физическо или юридическо лице или са получени от това лице на изплащане, или са предмет на дългосрочен договор за лизинг и се управляват от член на персонала на това физическо или юридическо лице или от самото физическо лице, или от служители, назначени от предприятието или предоставени на разположение от негова страна съгласно договорно задължение;
   г) „случайни превози“ означава превози, които не попадат в определението за редовни превози и чиято основна характеристика е автобусният превоз на групи пътници, образувани по инициатива на клиента или на самия превозвач;
   д) „договор за превоз“ означава договор за превозване, сключен между превозвач и пътник за предоставянето на един или повече редовни или случайни превози;
   е) „билет“ означава валиден документ или друго доказателство за договор за превоз;
   ж) „превозвач“ означава физическо или юридическо лице, различно от туроператор, туристически агент или продавач на билети, което предоставя редовен или случаен превоз на широката общественост;
   з) „фактически превозвач“ означава физическо или юридическо лице, различно от превозвача, което фактически осъществява целия превоз или част от него;
   и) „продавач на билети“ означава посредник, сключващ договори за превоз от името на превозвач;
   й) „туристически агент“ означава посредник, сключващ договори за превоз от името на пътник;
   к) „туроператор“ означава организатор ▌, различен от превозвача, по смисъла на член 2, параграф 2 ▌ от Директива 90/314/ЕИО;
   л) „лице с увреждания“ или „лице с намалена подвижност“ означава всяко лице, чиято способност за придвижване при ползване на транспорт е намалена поради някакво физическо увреждане (сетивно или двигателно, трайно или временно), умствено увреждане или недостатък или някаква друга причина за увреждане, или поради възраст, и чието състояние се нуждае от съответно внимание и от приспособяване на обслужването, предоставяно на всички пътници, към неговите специфични нужди;
   м) „условия на достъп“ означава подходящи стандарти, насоки и информация относно достъпността на автобусите и/или определените автогари, включително улесненията за лица с увреждания или за лица с намалена подвижност;
   н) „резервация“ означава запазване на място на борда на автобус в рамките на редовен превоз с точно определено време на заминаване;
   о) „автогара“ означава автогара, която разполага с персонал и където в зависимост от определения маршрут е предвидено спиране в рамките на редовния превоз за качването или слизането на пътници, и в която са предвидени помещения като гише за регистрация, чакалня или билетно бюро;
   п) „автобусна спирка“ означава всяка точка, различна от автогара, на която според определения маршрут в рамките на редовния превоз е предвидено спиране за качването и слизането на пътници;
   р) „управител на автогара“ означава организационно образувание в държава-членка, на което е поверена отговорността за управлението на определена автогара;
   с) „отмяна“ означава неосъществяването на предварително планиран редовен превоз;
   т) „закъснение“ означава разликата между времето на заминаване в рамките на редовния превоз съгласно оповестеното разписание и времето на действителното заминаване.

Член 4

Билети и недискриминационни договорни условия

1.  Превозвачите предоставят на пътника билет, освен ако други документи не дават право на превоз. Билетът може да бъде издаден в електронна форма.

2.  Без да се засягат специалните тарифи за отделни социални групи, договорните условия и прилаганите от превозвачи тарифи се прилагат по отношение на широката общественост без каквато и да е пряка или непряка дискриминация, основана на гражданството на крайния потребител или на мястото на установяване на превозвачите или продавачите на билети в рамките на Съюза.

Член 5

Други изпълнители

1.  Ако изпълнението на задълженията съгласно настоящия регламент е поверено на фактически превозвач, продавач на билети или друго лице, превозвачът, туристическият агент, туроператорът или управителят на автогара, поверил тези задължения, независимо от това носи отговорност за действията или бездействията на този изпълнител.

2.  Освен това по отношение на лицето, на което превозвачът, туристическият агент, туроператорът или управителят на автогара е поверил изпълнението на дадено задължение, се прилагат разпоредбите на настоящия регламент във връзка с повереното задължение.

Член 6

Недопустимост на отмяна на задължения

1.  Правата и задълженията по настоящия регламент не могат да бъдат отменяни или ограничавани, по-специално чрез дерогация или клауза за ограничаването им в договора за превоз.

2.  Превозвачите могат да предлагат договорни условия, които са по-благоприятни за пътника от условията, предвидени в настоящия регламент.

ГЛАВА II

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ И ПОМОЩ В СЛУЧАЙ НА ПРОИЗШЕСТВИЯ

Член 7

Отговорност във връзка със смърт и телесна повреда на пътници

1.  В съответствие с настоящата глава превозвачите са отговорни за загубите или вредите, произтичаща от смърт или телесна повреда, причинена на пътника в резултат на произшествие, свързано с експлоатацията на градски и междуградски автобусни транспортни услуги, и настъпило, докато пътникът се намира в превозното средство, влиза или излиза от него.

2.  Извъндоговорната отговорност на превозвачите не подлежи на каквото и да е финансово ограничение, независимо дали е определено от закон, конвенция или договор.

3.  За всеки иск с цена до 220 000 EUR на пътник превозвачът не може да изключи или ограничи своята отговорност, доказвайки че е положил дължимата грижа съгласно параграф 4, буква а), освен ако общата сума на произтичащия иск надвишава сумата, за която се изисква задължителна застраховка, в съответствие с Директива 2009/103/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка(11), съгласно националното законодателство на държавата-членка по обичайното домуване на градския или междуградския автобус. В такъв случай отговорността е ограничена до тази сума.

4.  Превозвачите не носят отговорност по параграф 1:

   a) ако произшествието е предизвикано от обстоятелства, които не са свързани с експлоатацията на автобусни транспортни услуги и които превозвачът, въпреки положената грижа, дължима при конкретните обстоятелства, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати;
   б) до степента, в която произшествието е настъпило по вина или небрежност на пътника.

   a) не предполага, че превозвачът е единствената страна, която носи отговорност за заплащане на вредите; и
   б) не ограничава правата на превозвача да търси обезщетение от всяка друга страна съгласно приложимото право на държава-членка.

Член 8

Вреди

1.  В случай на смърт на пътник обезщетението за вреди във връзка с отговорността, предвидена в член 7, включва:

   a) необходимите разноски вследствие на смъртта на пътника, по-специално разноските за превоз на тялото и погребение;
   б) ако смъртта не е настъпила незабавно, обезщетението, предвидено в параграф 2.

2.  В случай на телесна повреда или друг вид физическо или психическо увреждане на пътника, обезщетението включва:

   a) необходимите разноски, по-специално за лечение и превоз;
   б) обезщетение за финансовата загуба, причинена било пълната или частичната нетрудоспособност, или поради нарастването на нуждите.

3.  Ако поради смъртта на пътника лица, към които пътникът по закон е имал или е щял да има в бъдеще задължение за издръжка, бъдат лишени от издръжката си, те също се обезщетяват за тази загуба.

Член 9

Непосредствени практически и икономически нужди на пътниците

В случай на произшествие, причинено от използването на автобус, превозвачът осигурява ▌ помощ във връзка с непосредствените практически нужди на пътниците след произшествието. Тази помощ включва, при необходимост, първа помощ, настаняване, храна, дрехи, транспорт и разходи за погребение. В случай на смърт или телесна повреда превозвачът освен това прави авансово плащане за покриване на непосредствените икономически нужди, което е пропорционално на понесената вреда, при условие че са налице преки доказателства за причинна връзка с действията на превозвача. Извършените плащания или предоставената помощ не съставлявят признаване на отговорност.

Член 10

Отговорност за изгубен и повреден багаж

1.  Превозвачите носят отговорност за изгубен или повреден багаж, който им е бил поверен. Максималната сума на обезщетението е 1 800 EUR на пътник.

2.  В случай на произшествия, свързани с експлоатацията на градски и междуградски автобусни транспортни услуги, превозвачите носят отговорност за загубени или повредени лични вещи, които пътникът е носил върху себе си или със себе си като ръчен багаж. Максималната сума на обезщетението е 1 300 EUR на пътник.

3.  Превозвачът не носи отговорност за загуба или повреда по параграф 1 и 2 в следните случаи:

   a) ако загубата или повредата са предизвикани обстоятелства, които не са свързани с експлоатацията на автобусни транспортни услуги или които превозвачът, въпреки положената грижа, дължима при конкретните обстоятелства,, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати;
   б) доколкото загубата или повредата е по вина или небрежност на пътника.

ГЛАВА ІІI

ПРАВА НА ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ И НА ЛИЦАТА С НАМАЛЕНА ПОДВИЖНОСТ

Член 11

Право на превоз

1.  Превозвачите, туристическите агенти и туроператорите не могат да откажат да приемат резервация, да издадат или да предоставят по друг начин билет, или да качат лице на основание увреждане или намалена подвижност.

2.  Резервациите и билетите се предлагат на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност без надценка.

Член 12

Изключения и специални условия

1.  Независимо от член 11, параграф 1, превозвачите, туристическите агенти и туроператорите могат да откажат да приемат резервация, да издадат или да предоставят по друг начин билет на дадено лице, или да откажат да го качат на основание увреждане или намалена подвижност:

   a) с цел спазване на приложимите изисквания за безопасност, установени от международното право, правото на Съюза или националното право, или с цел спазване на изискванията за защита на здравето и безопасността, установени от компетентните органи;
   б) ако поради конструкцията на превозното средство или инфраструктурата, включително автобусните спирки и автогарите, физическото качване, слизане или превоз на лицето с увреждане или лицето с намалена подвижност се оказва невъзможно от гледна точка на безопасността или осъществимостта.

2.  В случай на отказ за приемане на резервация или издаване, или предоставяне по друг начин на билет на основание причините, посочени в параграф 1, превозвачите, туристическите агенти и туроператорите ▌ информират засегнатото лице относно приемлив алтернативен превоз, осигуряван от превозвача.

3.  Ако лице с увреждане или лице с намалена подвижност, което има резервация или билет и което е спазило изискванията, посочени в член 16, параграф 1, буква а), и въпреки това му е отказано качване на основание неговото увреждане или намалена подвижност, на него, както и на всяко придружаващо лице в съответствие с параграф 4 от настоящия член, се предлага избор между:

   a) правото на възстановяване на цената на билета и, когато това е приложимо, безплатен превоз за връщане до началната точка на отпътуване при първа възможност, както е отбелязано в договора за превоз, както и
   б) в случаите, когато не е осъществимо, продължаване на пътуването или пренасочване с разумни алтернативни транспортни услуги, към местоназначението, както е отбелязано в договора за превоз.

Липсата на уведомяване в съответствие с член 16, параграф 1, буква а) не засяга правото на възстановяване на заплатената за билета сума.

4.  Ако превозвач, туристически агент или туроператор откаже да приеме резервация от дадено лице, да му издаде или да му предостави по друг начин билет или да го качи на превозното средство на основание увреждане или намалена подвижност, поради изложените в параграф 1 от настоящия член причини, или ако екипажът на въпросното превозно средство се състои само от един човек, който го управлява и който не е в състояние да предостави на лицето с увреждания или с намалена подвижност всичката посочена в приложение І, част б) помощ, то лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност може да изиска да бъде придружавано от друго лице, което е в състояние да окаже необходимата помощ на лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност, ако това е абсолютно необходимо. Такова придружаващо лице получава безплатен превоз и, ако е осъществимо, място за сядане до лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност.

5.  Когато превозвачите, туристическите агенти или туроператорите прилагат параграф 1, те незабавно информират лицето с увреждания или лицето с намалена подвижност за причините за това и при искане уведомяват въпросното лице в писмен вид в рамките на пет работни дни от искането.

Член 13

Достъпност и информация

1.  В сътрудничество с представителните организации на лицата с увреждания или на лицата с намалена подвижност, превозвачите и управителите на автогари установяват или поддържат, когато е целесъобразно чрез своите организации, недискриминационни условия на достъп до превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност.

2.  Предвидените в параграф 1 условия на достъп се оповестяват от превозвачите или управителите на автогари в достъпен формат и на същите езици, на които по правило се предоставя информация на всички пътници. При предоставянето на тази информация се отделя специално внимание на нуждите на хората с увреждания и хората с намалена подвижност.

3.  При поискване превозвачът незабавно предоставя копия от международното, съюзното или националното законодателство, определящо изискванията за безопасност, на които се основават правилата за недискриминационен достъп. Тези копия трябва да бъдат предоставяни в достъпни формати.

4.  Туроператорите оповестяват предвидените в параграф 1 условия за достъп, които се прилагат за пътувания, включени в пакетни туристически пътувания, пакетни туристически ваканции и пакетни туристически обиколки, организирани, продавани или предлагани за продажба от тях.

5.  Информацията за условията за достъп по параграфи 2 и 4 се разпространява на материален носител по искане на пътника.

6.  Превозвачите, туристическите агенти и туроператорите гарантират, че цялата информация от значение за пътуването и условията на превоза е на разположение в подходяща и достъпна форма за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, включително, когато е приложимо, осигуряват възможност за резервация онлайн и информация в интернет. Информацията се разпространява на материален носител по искане на пътника.

Член 14

Определяне на автогари

Държавите-членки определят автогари, където се осигурява помощ за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност. Държавите-членки информират Комисията за това. Комисията предоставя на разположение в интернет списък на определените автогари.

Член 15

Право на помощ на определените автогари и на борда на автобусите

1.  ▌ В рамките на съответните им функции, превозвачите и управителите на автогари предоставят на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност безплатната помощ, най-малкото в степента, посочена в част a) от приложение I, на определени от държави-членки автогари.

2.  ▌ Превозвачите предоставят на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност безплатната помощ, най-малкото в степента, посочена в част б) от приложение I, на борда на автобусите.

Член 16

Условия за предоставяне на помощ

1.  Превозвачите и управителите на автогари си сътрудничат с цел предоставяне на помощ на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, при условие че:

   a) превозвачите, управителите на автогари, туристическите агенти или туроператорите са уведомени за нуждите на лицето от такава помощ най-малко 24 часа преди възникване на необходимостта от предоставяне на помощ; и
  б) съответните лица се явят на определения пункт:
   i) по време, указано предварително от превозвача, което е не повече от 60 минути преди оповестеното време на заминаване, освен ако няма договорен по-кратък срок между превозвача и пътника; или
   ii) ако не е посочено точно време, не по-късно от 30 минути преди оповестеното време на заминаване.

2.  В допълнение към параграф 1 по време на резервацията или предварителното купуване на билета лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност уведомяват превозвача, туристическия агент или туроператора за специфичните си нужди по отношение на мястото за сядане, при условие че към този момент тези нужди са вече известни .

3.  Превозвачите, управителите на автогари, туристическите агенти и туроператорите предприемат всички необходими мерки за улесняване на получаването на уведомления относно нуждата от помощ, направени от лица с увреждания или от лица с намалена подвижност. Това задължение е приложимо във всички определени автогари и техните пунктове за продажба, включително при продажби по телефона и чрез интернет.

4.  Ако не са били уведомени съгласно параграф 1, буква а) и параграф 2, превозвачите, управителите на автогари, туристическите агенти или туроператорите полагат всички разумни усилия да гарантират предоставянето на помощ по начин, който дава възможност на лицето с увреждания или на лицето с намалена подвижност да се качи на заминаващо превозно средство, да направи смяна на съответното превозно средство или да слезе от пристигащо превозно средство, за което е закупило билет.

5.  Управителят на автогарата определя място във или извън автогарата, където лицата с увреждания или лицата с намалена подвижност могат да съобщят за пристигането си и да поискат помощ. Това място се обозначава ясно и на него в достъпна форма се предлага основна информация за автогарата и предоставяната помощ.

Член 17

Предаване на информация на трето лице

Ако туристическите агенти или туроператорите са били уведомени съгласно член 16, параграф 1, буква а), те изпращат при първа възможност, в рамките на обичайното си работно време, информацията до превозвача или до управителя на автогарата.

Член 18

Обучение

1.  Превозвачите и, когато е целесъобразно, управителите на автогари въвеждат процедури за обучение, включително инструктаж, свързани с уврежданията, и гарантират, че:

   a) техният персонал, различен от водачите, включително служителите, наети от всеки друг изпълнител, който предоставя помощ пряко на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, са обучени или инструктирани, както е описано в части а) и б) от приложение II; и
   б) техният персонал, включително водачите, който обслужва пряко пътуващите или трябва да се справя с проблеми, свързани с пътуващите, е обучен или инструктиран, както е описано в част а) от приложение II.

2.  Дадена държава-членка може да предостави освобождаване от прилагането на параграф 1, буква б) по отношение на обучението на водачите, за максимален срок от две години, считано от ...(12).

Член 19

Обезщетение във връзка с инвалидни колички и друго оборудване за придвижване

1.  Превозвачите и управителите на автогара отговорят за причинените от тях загуби или повреди на инвалидни колички, друго оборудване за придвижване или помощни средства ▌. Загубите или повредите се обезщетяват от превозвача или от управителя на автогарата, чиято отговорност може да бъде ангажирана във връзка със загубите или повредите.

2.  Посоченото в параграф 1 обезщетение се равнява на стойността на замяната или ремонта на загубеното или повредено оборудване или помощни средства.

3.  При необходимост се полагат всички усилия за бързо предоставяне на заместващо оборудване или помощни средства. Инвалидните колички, другото оборудване за придвижване или помощните средства по възможност имат технически или функционални характеристики, сходни на тези на загубените или повредени оборудване и средства.

ГЛАВА ІV

ПРАВА НА ПЪТНИЦИТЕ В СЛУЧАЙ НА ОТМЯНА ИЛИ ЗАБАВЯНЕ

Член 20

Продължаване на пътуването, пренасочване и възстановяване на средства

1.  Когато превозвачът основателно очаква отмяна или закъснение с повече от 120 минути при заминаването от автогара в рамките на редовен превоз или в случай на дублиране на места, на пътника незабавно се предлага следният избор:

   a) продължаване на пътуването или пренасочване до крайното местоназначение при първа възможност, без допълнителни разходи и при съпоставими условия, така както е посочено в договора за превоз;
   б) възстановяване на цената на билета и, когато това е приложимо, при първа възможност - безплатно връщане с автобус до началната точка на отпътуване, така както е посочено в договора за превоз;
   в) в допълнение към възстановяването на средствата, посочено в буква б), имат право на обезщетение в размер на 50 % от цената на билета, ако превозвачът не успее да предостави продължаване на пътуването или пренасочване до крайното местоназначение, както е посочено в буква а). Обезщетението се изплаща в рамките на един месец след подаване на молба за обезщетение.

2.  Когато автобусът се повреди, на пътниците се предоставя превоз от мястото на повреденото превозно средство до подходящо място за изчакване или автогара, откъдето е възможно продължаване на пътуването.

3.  В случаите на отмяна или закъснение с повече от 120 минути при заминаването от автобусна спирка в рамките на редовен превоз пътникът има право на такова продължаване на пътуването или пренасочване, или възстановяване на цената на билета от превозвача.

4.  Възстановяването на средства, предвидено в параграф 1, буква б) и в параграф 3, се извършва в срок от 14 дни след отправяне на предложението или след получаване на искането за това. Възстановява се пълната стойност на билета на цената, на която е бил купен, за неосъществената част или части от пътуването, както и за вече осъществената част или части от пътуването, ако пътуването е вече безсмислено от гледна точка на първоначалния план на пътуване на пътника. За пътниците, които имат абонаментна карта или сезонен билет, плащането се равнява на съответния дял от пълната стойност на абонаментната карта или билета. Възстановяването се извършва в пари, освен ако пътникът не приеме друга форма на възстановяване.

Член 21

Информация

1.  В случай на отмяна или закъснение при заминаването в рамките на редовен превоз превозвачът или, когато е уместно, управителят на автогарата, уведомява заминаващите от автогарите пътници за създалата се ситуация възможно най-скоро и във всеки случай не по-късно от 30 минути след определеното по разписание време на заминаване, като освен това им съобщава очакваното време на заминаване веднага щом тази информация бъде налична.

2.  Ако пътниците изпуснат връзка по разписание поради отмяна или закъснение, превозвачът или, когато е уместно, управителят на автогарата, полага разумни усилия да уведоми засегнатите пътници относно алтернативните връзки.

3.  Превозвачът или, когато е уместно, управителят на автогарата, гарантира, че лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност получават в достъпна форма информацията, изисквана съгласно параграфи 1 и 2.

Член 22

Помощ в случай на отмяна или закъснение при заминаване

1.  При пътуване, продължаващо по разписание повече от три часа, в случай на отмяна или закъснение при заминаването от автогара с повече от един час, превозвачът предлага на пътника безплатно:

   a) закуски, храна или напитки в зависимост от времето на чакане или закъснение, ако в автобуса или на автогарата има такива или е възможно да бъдат доставени;
   б) ▌ хотелска стая или друг вид настаняване, както и помощ за организиране на превоз между автогарата и мястото на настаняване, в случай че се налагат една или повече нощувки.

2.  При прилагането на настоящия член превозвачът обръща специално внимание на нуждите на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, както и на евентуалните им придружители.

Член 23

Последващи искове

Нищо в настоящата глава не изключва възможността пътниците да потърсят пред националните съдилища и в съответствие с националното право обезщетение за вреди, претърпени в резултат на отмяна или закъснение в рамките на редовен превоз.

Член 24

Допълнителни мерки в полза на пътниците

Превозвачите си сътрудничат с цел приемане на договорености на национално или европейско равнище с участието на заинтересованите страни, професионални асоциации и асоциации на потребителите, пътниците и лицата с увреждания. Тези мерки имат за цел подобряването на грижата за пътниците, по-специално в случаи на големи закъснения и прекъсвания или отмяна на пътуването, с особено внимание към пътниците със специални потребности, дължащи се на увреждане, намалена подвижност, заболяване, напреднала възраст и бременност, включително към придружаващите ги лица и към пътниците, пътуващи с малки деца.

ГЛАВА V

ОБЩИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ И ПОДАВАНЕТО НА ЖАЛБИ

Член 25

Право на информация относно пътуването

Превозвачите и управителите на автогари, в рамките на съответните им функции, предоставят на пътниците подходяща информация от момента на резервацията и по време на цялото пътуване, в достъпни формати и съобразно общ концептуален модел за данните и системите в обществения транспорт. ▌

Член 26

Информация относно правата на пътниците

1.  Превозвачите и управителите на автогари, в рамките на съответните им функции, гарантират, че в момента на резервацията и най-късно в момента на заминаване на пътниците се предоставя подходяща и разбираема информация относно техните права съгласно настоящия регламент. Информацията се предоставя в достъпни формати и съобразно общ концептуален модел за данните и системите в обществения транспорт, на автогарите и, когато е приложимо, в интернет. ▌ Тази информация включва данни за контакт на органа или органите за прилагане, определени от държавата-членка съгласно член 29, параграф 1.

2.  С оглед спазването на изискването за предоставяне на информация по параграф 1 превозвачите и управителите на автогари могат да използват кратко изложение на съдържанието на разпоредбите на настоящия регламент, което е подготвено от Комисията на всички официални езици на институциите на Европейския съюз и им е предоставено.

Член 27

Жалби

Превозвачите създават или поддържат механизъм за разглеждане на жалби относно правата и задълженията, предвидени в настоящия регламент.

Член 28

Подаване на жалби

Ако пътник, по отношение на който се прилага настоящият регламент, желае да подаде жалба до превозвача ▌, той трябва да я подаде в срок до три месеца от датата на извършване на редовния превоз или от датата, на която е трябвало да бъде извършен редовен превоз. В срок от един месец от получаване на жалбата, превозвачът уведомява пътника дали неговата жалба е основателна, дали е отхвърлена или все още е в процес на разглеждане. Срокът за предоставяне на окончателен отговор не трябва да надвишава два месеца от получаването на жалбата.

ГЛАВА VI

ПРИЛАГАНЕ И НАЦИОНАЛНИ ОРГАНИ ПО ПРИЛАГАНЕТО

Член 29

Национални органи по прилагането

1.  Всяка държава-членка определя ▌ съществуващ орган или органи, или ако няма такъв, определя нов орган, отговарящ за прилагането на настоящия регламент ▌. Всеки орган взема необходимите мерки, за да осигури спазване на настоящия регламент.

Всеки орган е независим от превозвачите, туроператорите и управителите на автогари по отношение на своята организация, решения за финансиране, правна структура и вземане на решения.

2.  Държавите-членки информират Комисията относно органа или органите, определени в съответствие с настоящия член.

3.  Всеки пътник може ▌ да подаде жалба относно предполагаеми нарушения на настоящия регламент до съответния орган, определен съгласно параграф 1, или до всеки друг съответен орган, определен от държава-членка.

Дадена държава-членка може да реши пътникът да подава жалбата първо до превозвача, като в този случай националният орган по прилагането или друг съответен орган, определен от държавата-членка, действа като контролна инстанция по отношение на жалби, по които не е намерено решение съгласно член 28.

Член 30

Доклад за прилагането

До 1 юни …(13) и на всеки две години след това органите по прилагането, определени съгласно член 29, параграф 1, публикуват доклад за дейността си през изминалите две календарни години, който съдържа по-специално описание на действията, предприети за прилагане на настоящия регламент, както и статистика за жалбите и наложените санкции.

Член 31

Сътрудничество между органите по прилагането

Когато е целесъобразно, националните органи по прилагането, посочени в член 29, параграф 1, обменят информация относно своята работа и принципите и практиката на вземане на решение. Комисията ги подкрепя в тази им дейност.

Член 32

Санкции

Държавите-членки установяват система от санкции, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията относно тези правила и мерки до ....(14), а също така я уведомяват незабавно относно всяко последващо изменение, което ги засяга.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 33

Доклад

До ...(15) Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета доклад за действието и последиците на настоящия регламент. При необходимост докладът се придружава от законодателни предложения за по-нататъшно детайлно прилагане на разпоредбите на настоящия регламент или за неговото изменение.

Член 34

Изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004

В приложението към Регламент (ЕО) № 2006/2004 се добавя следната точка:"

18.  Регламент (ЕС)№.../2010 на Европейския парламент и на Съвета от … относно правата на пътниците в автобусния транспорт*(16).

_______________________

* OВ L ...(17)+

"

Член 35

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от ...(18).

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ С 317, 23.12.2009 г., стр. 99.
(2) Позиция на Европейския парламент от 23 април 2009 г. (OВ С 184 Е, 8.7.2010 г., стр. 312) и позиция на Съвета от 11 март 2010 г. (ОВ С 122 Е, 11.5.2010 г., стр. 1) и позиция на Европейския парламент от 6 юли 2010 г.
(3) ОВ L 226, 10.9.2003 г., стр. 4.
(4) ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 59.
(5) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.
(6) OВ L 364, 9.12.2004 г., стp. 1.
(7) OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.
(8) ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.
(9)* OВ: Моля, въведете дата - три години след началната дата на прилагане на настоящия регламент.
(10)** OВ: Моля, въведете дата - пет години след началната дата на прилагане на настоящия регламент.
(11) ОВ L 263, 7.10.2009 г., стр. 11.
(12)* OВ: Моля, въведете началната дата на прилагане на настоящия регламент.
(13)* OВ: Моля, въведете дата - две години след началната дата на прилагане на настоящия регламент.
(14)* OВ: Моля, въведете началната дата на прилагане на настоящия регламент.
(15)* OВ: Моля, въведете дата - три години след началната дата на прилагане на настоящия регламент.
(16)+ OВ: Моля, въведете номера и датата на приемане на настоящия регламент.
(17)++ OВ: Моля, въведете данните за публикацията на настоящия регламент.
(18)* OВ: Моля, въведете дата - две години след датата на публикуване.


ПРИЛОЖЕНИЕ І

Предоставяне на помощ на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност

a)  Предоставяне на помощ на определените автогари

Помощ и условия, необходими, за да могат лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност:

   да съобщят за пристигането си на автогарата и за искането си за предоставяне на помощ на определените пунктове;
   да се придвижат от определения пункт до гишето за регистрация, чакалнята и зоната за качване;
   да се качат на превозното средство с помощта на подемни устройства, инвалидни колички или друга необходима помощ, в зависимост от случая;
   да натоварят багажа си;
   да получат багажа си;
   да слязат от превозното средство;
   да вземат признато куче придружител в автобуса;
   да се придвижат до своето място.

б)  Помощ на борда на превозното средство

Помощ и условия, необходими, за да могат лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност:

   да получат важна информация за пътуването в достъпна форма, при искане за това от страна на пътника;
   се придвижат до тоалетните на борда на превозното средство, при условие, че на борда на превозното средство има друг персонал освен водача;
   да се качат/слязат от превозното средство по време на паузи при пътуването, ако на борда има персонал, различен от водача.


ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ

Обучение, свързано с уврежданията

a)  Обучение за повишаване на осведомеността относно уврежданията

Обучението на персонала, който обслужва пряко пътуващите, включва:

   осведоменост и подходящо отношение към пътници с физически, сетивни (слухови и зрителни), скрити или когнитивни увреждания, включително как да се прави разграничение между различните способности на лицата, чиято подвижност, ориентация или възможност за комуникация може да е намалена;
   бариери пред лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, включително свързани с нагласата към тях и с обкръжаващата среда, физически и организационни бариери;
   признати кучета придружители, включително ролята и нуждите на куче придружител;
   справяне в непредвидени ситуации;
   междуличностни умения и начини за комуникация с глухи лица и с лица с увреден слух, лица със зрителни увреждания, с речеви увреждания и с когнитивни увреждания;
   внимателно боравене с инвалидни колички и друго оборудване за придвижване, така че да бъде избегнато нанасянето на вреди (за целия персонал, който отговаря за обработката на багажа, ако има такъв).

б)  Обучение, свързано с предоставяне на помощ на лицата с увреждания

Обучението на персонала, който предоставя помощ пряко на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, включва:

   как да се помогне на лицата в инвалидни колички да се прехвърлят във и от инвалидната количка;
   умения за предоставяне на помощ на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност, които пътуват с признати кучета придружители, включително ролята и потребностите на тези кучета;
   техники за придружаване на пътници със зрителни увреждания и за общуване с признати кучета придружители и техния превоз;
   познаване на видовете оборудване, което може да подпомогне лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, както и познания за боравенето с подобно оборудване;
   ползване на оборудване за подпомагане на качването и слизането от превозното средство и познаване на съответните процедури за подпомагане на качването и слизането, които гарантират безопасността и запазването на достойнството на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност;
   разбиране на необходимостта от надеждна и професионална помощ. Също така осъзнаване на възможността определени лица с увреждания да се почувстват уязвими по време на пътуването поради своята зависимост от предоставяната помощ;
   познания за оказване на първа помощ.

Правна информация - Политика за поверителност