Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/0144(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0169/2010

Внесени текстове :

A7-0169/2010

Разисквания :

PV 06/07/2010 - 11
CRE 06/07/2010 - 11

Гласувания :

PV 07/07/2010 - 8.6
CRE 07/07/2010 - 8.6
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота
PV 22/09/2010 - 5.12
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0270
P7_TA(2010)0339

Приети текстове
PDF 708kWORD 516k
Сряда, 7 юли 2010 г. - Страсбург
Европейски орган за ценни книжа и пазари ***I
P7_TA(2010)0270A7-0169/2010
Текст
 Консолидиран текст

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари (COM(2009)0503 – C7-0167/2009 – 2009/0144(COD))
ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ПАРЛАМЕНТА(2)
към предложението на Комисията

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Предложението бе изменено на 7 юли 2010 г. както следва(1):

(1) Въпросът след това бе върнат на компетентната комисия за доразглеждане съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (A7-0169/2010).
(2)* Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.


РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(2),

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  Финансовата криза от периода 2007/2008 г. разкри сериозни слабости по отношение на финансовия надзор, както в конкретни случаи, така и по отношение на финансовата система като цяло. Моделите за надзор на национално равнище не успяват да се пригодят към финансовата глобализация и интегрираните и взаимосвързани европейски финансови пазари, където много финансови компании извършват трансгранични операции. Кризата разкри сериозни слабости по отношение на сътрудничеството, координацията, последователното прилагане на законодателството на Съюза и доверието между националните надзорни органи.

(1a)  Още дълго преди настъпването на финансовата криза, Европейският парламент отправяше редовно призиви за засилване на реалната равнопоставеност на всички заинтересовани лица на равнището на Съюза, като същевременно изтъкваше наличието на значителни пропуски в осъществявания от Съюза надзор над все по-интегрираните финансови пазари (в резолюцията си от 13 април 2000 г. относно съобщението на Комисията „Прилагане на рамката за финансовите пазари: план за действие“(5), в резолюцията си от 21 ноември 2002 г. относно правилата за осъществяване на пруденциален надзор в Европейския съюз(6), в резолюцията си от 11 юли 2007 г. относно политиката в областта на финансовите услуги (2005–2010 г.) – Бяла книга(7), в резолюцията си от 23 септември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно хедж фондовете и фондовете за частно участие(8), в резолюцията си от 9 октомври 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно последващи мерки при процеса „Ламфалуси“: бъдеща структура на надзора(9), в резолюцията си от 22 април 2009 г. относно измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ)(10) и в резолюцията си от 23 април 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг(11)).

(2)  Публикуваният на 25 февруари 2009 г. доклад, изготвен по поръчка на Европейската комисия от експертната група на високо равнище, председателствана от г-н Жак дьо Ларозиер (доклад „дьо Ларозиер“), достигна до заключението, че е необходимо подсилване на надзорната рамка, за да се намали рискът от бъдещи финансови кризи, както и тяхната сериозност. В него се препоръчват реформи на надзорната структура на финансовия сектор в Съюза. Експертната група също така направи извода, че следва да бъде създадена Европейска система за финансов надзор, която да включва три европейски надзорни органа ‐ един за банково дело, ▌ един за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и един за ценни книжа, както и да се създаде Европейски съвет за системeн риск. Препоръките в доклада представляват най-ниското равнище на промени, което експертите счетоха за необходимо, за да се избегне появата на подобна криза в бъдеще.

(3)  В съобщението си „Движеща сила за възстановяването на Европа“ от 4 март 2009 г. Комисията предложи да представи проект за законодателство, с което да бъде създадена Европейска система за финансов надзор и Европейски съвет за системен риск (ЕССР), а в своето съобщение, озаглавено „Европейски финансов надзор“, от 27 май 2009 г. даде повече подробности относно вероятната структура на подобна нова надзорна рамка, но не включи всички препоръки, направени в доклада „дьо Ларозиер“.

(4)  В заключенията си от 19 юни 2009 г. Европейският съвет препоръча да бъде създадена Европейска система за финансов надзор, която да обхваща три нови европейски надзорни органа. Системата следва да има за цел да повиши качеството и последователността на националния надзор, да укрепи контрола върху трансграничните групировки и да създаде Единен европейски правилник, приложим към всички участници на финансовия пазар в рамките на единния пазар. Той подчерта, че европейските надзорни органи следва също да имат надзорни правомощия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг и прикани Комисията да подготви конкретни предложения относно това, как Европейската система за финансов надзор може да играе важна роля в кризисни ситуации, като в същото време подчерта, че решенията, взети от европейските надзорни органи, не следва да засягат фискалните отговорности на държавите-членки. Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (Органът) следва също да изпълнява надзорни функции по отношение на депозитарите. От Комисията се изисква да предложи решение за надзора на основните контрагенти от страна на Органа, следвайки модела на решението, съдържащо се в Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно агенциите за кредитен рейтинг(12).

(4a)  Докладът на Международния валутен фонд (МВФ) от 16 април 2010 г., озаглавен „Справедлив и съществен принос на финансовия сектор“, който беше изготвен по искане, отправено на срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг, гласи, наред с другото, че „разходите, свързани с провалите на финансовия сектор, следва да се ограничават и да се покриват от т.нар. вноски за финансова стабилност, свързани с наличието на надежден и ефективен механизъм за разрешаване на проблеми. При условие че са правилно определени, механизмите за разрешаване на проблеми ще предотвратят ситуации в бъдеще, при които правителствата са принудени да спасяват институции, които са твърде важни, твърде големи или твърде свързани помежду си, за да се допусне техният фалит“.

(4б)  В съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020“, се посочва също, че в краткосрочен план основен приоритет ще бъде „да предотвратяваме и ако се наложи, да управляваме по-добре възможни финансови кризи. Предвид конкретната отговорност на финансовия сектор в настоящата криза, при провеждането на тази политика ще бъде потърсено съответното участие на сектора“.

(4в)  Европейският съвет посочи ясно на 25 март 2010 г., че е особено необходимо да се постигне напредък по въпроси като важните за системата финансови институции и финансовите инструменти за управление на кризи.

(4г)  Европейският съвет посочи на 17 юни 2010 г., че държавите-членки следва да въведат системи от налози върху финансовите институции, за да се гарантира справедливото разпределяне на тежестта и да се определят стимули за ограничаване на системния риск, както и че тези налози следва да бъдат част от надеждна рамка за разрешаване на проблеми.

(5)  Финансовата и икономическа криза породи реални и сериозни рискове за стабилността на финансовата система и функционирането на вътрешния пазар. Възстановяването и поддържането на стабилна и надеждна финансова система е абсолютно необходимо условие за запазването на доверието и съгласуваността на вътрешния пазар, а следователно и за запазването и подобряването на условията за създаване на напълно интегриран и функциониращ вътрешен пазар в областта на финансовите услуги. Освен това по-големите и по-интегрираните финансови пазари предлагат по-добри възможности за финансиране и диверсификация на риска, като по този начин спомагат за подобряването на капацитета на икономиките да поемат шокове.

(6)  Съюзът достигна пределите на това, което може да бъде направено в рамките на сегашния статут на Комитетите на европейските надзорни органи ▌. Съюзът не може да продължи да бъде в положение, в което не разполага с механизъм, който да гарантира, че националните надзорни органи вземат възможно най-добрите решения по отношение на надзора на трансграничните институции; в което няма достатъчно сътрудничество и обмен на информация между националните надзорни органи, в което съвместните действия на националните органи изискват сложно договаряне, за да бъде взета под внимание комплексната схема от регулаторни и надзорни изисквания, в което националните решения са най-често единственият възможен вариант за преодоляване на европейските проблеми, като в тях се срещат различни тълкувания на един и същ правен текст. Европейската система за финансов надзор (ЕСФН) следва да бъде изградена така, че да отстрани тези недостатъци и да осигури система, която е в съответствие с целта за стабилен и единен финансов пазар за финансови услуги в Съюза и която свързва националните надзорни органи в стабилна ▌мрежа на Съюза.

(7)  ЕСФН следва да представлява интегрирана мрежа от национални ▌надзорни органи и надзорни органи на Съюза, като оперативният надзор на финансовите институции остава в правомощията на институциите на национално равнище ▌. Органът следва да изпълнява водеща роля в рамките на колегиумите на надзорните органи при упражняването на надзор на участниците в трансграничните финансови пазари и по отношение на тях следва да се определят ясни норми за надзор. В случаите, в които национален орган не е упражнил правомощията си, Органът следва да отдели специално внимание на участниците на финансовите пазари, които могат да породят системен риск, тъй като техният фалит би могъл да застраши стабилността на финансовата система на Съюза. Следва да бъде постигната по-голяма хармонизация и по-последователно прилагане на правилата за ▌финансовите институции и ▌пазари в Съюза. В допълнение към Органа следва да бъдат създадени Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), както и Европейски надзорен орган (Съвместен комитет). ЕСФН следва да включва и Европейски съвет за системен риск.

(8)  Европейският надзорен орган следва да замени Комитета на европейските банкови надзорници, създаден с Решение 2009/78/ЕО на Комисията(13), Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, създаден с Решение 2009/79/ЕО на Комисията(14), и Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа, създаден с Решение 2009/77/ЕО на Комисията(15), и да поемат всички задачи и компетенции на тези комитети, в т.ч. продължаване на текущата работа и проекти, ако това е целесъобразно. Обхватът на дейността на всеки от органите следва да бъде ясно определен ▌. Комисията следва също да бъде част от мрежата за надзорни дейности, когато това се налага по институционални причини и съгласно отговорностите, произтичащи от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(9)  ▌Органът ▌следва да работи за подобряването на функционирането на вътрешния пазар, по-специално за постигането на високо, ефективно и съгласувано равнище на регулиране и надзор, като има предвид различните интереси на държавите-членки и различното естество на участниците на финансовите пазари. Органът следва да защитава обществени ценности като стабилността на финансовата система, прозрачността на пазарите и финансовите продукти и защитата на вложителите и инвеститорите. Органът следва също да предотврати регулаторния арбитраж и да гарантира наличието на равнопоставеност, както и да задълбочи международната координация на надзора, в полза на икономиката като цяло, включително на участниците на финансовите пазари и други заинтересовани лица, потребители и служители. Неговите задачи следва да включват също така насърчаването на сближаването на надзорните практики и осигуряването на експертни съвети на институциите на ЕС в областта на регулирането и надзора на ценните книжа и пазарите▌и по свързани с това въпроси в областта на корпоративното управление и финансовата отчетност. На Органа следва също да се повери отговорността за упражняване на общ надзор над настоящите и новите финансови продукти или видове транзакции.

(9a)  Органът надлежно взема предвид въздействието на своите дейности върху конкуренцията и иновациите в рамките на вътрешния пазар, конкурентоспособността на Съюза в световен мащаб, финансовото приобщаване и новата стратегия на Съюза за работни места и растеж.

(9б)  За да постигне своите цели, Органът следва да притежава правосубектност, както и административна и финансова автономия. Органът следва да получи правомощия да разглежда спазването на законодателството, по-специално на законодателството, свързано със системния риск и трансграничните рискове (Базелски комитет по банков надзор).

(9в)  Системният риск е определен от международните органи (МВФ, Съвет за финансова стабилност, Банка за международни разплащания) като „риск от прекъсване на финансовите услуги, което е i) причинено от отслабване на цялата финансова система или на части от нея и ii) може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. Всички видове финансови посредници, пазари и инфраструктури могат да бъдат системно важни в определена степен.“

(9г)  Според тези институции трансграничният риск включва всички рискове, породени от икономически дисбаланс или финансови слабости в целия Европейски съюз или части от него, които потенциално могат да предизвикат значителни отрицателни последици за транзакциите между стопански субекти от две или повече държави-членки, за функционирането на вътрешния пазар или за публичните финанси на Съюза или на която и да е от неговите държави-членки.

(10)  В решението си от 2 май 2006 г. ▌ (Обединено кралство/Европейски парламент и Съвет) Съдът на Европейския съюз се произнесе, че: „нищо във формулировката на член 95 от Договора за ЕО [понастоящем член 114 от ДФЕС не предполага, че единствено отделни държави-членки могат да бъдат адресати на мерките, приети от законодателния орган на Общността. Законодателят може да счете за необходимо да предвиди създаването на орган на Общността, който да подпомага прилагането на процеса на хармонизация в случаи, когато, с цел да се улесни еднаквото прилагане и изпълнение на актове, основаващи се на тази разпоредба, приемането на незадължителни подпомагащи и рамкови мерки изглежда уместно“(16). Цел и дейност на Органа ‐ да помага на компетентните национални надзорни органи в последователното тълкуване и прилагане на правилата на Съюза и да допринася за финансовата стабилност, необходима за финансовата интеграция; които са тясно свързани с целите на достиженията на правото на Съюза относно вътрешния пазар на финансови услуги. Поради това Органът следва да бъде създаден въз основа на член 114 от ДФЕС.

(11)  Законодателните актове, които определят задачите на компетентните органи на държавите-членки, включително сътрудничеството между тях и сътрудничеството с Комисията, са както следва: Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за обезщетение на инвеститорите(17); Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа(18); Директива 2001/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2001 г. относно допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса и относно съдържанието на информацията, която подлежи на публикуване(19); Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 г. относно финансовите обезпечения(20); Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат(21); Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба)(22); Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване и за изменение на Директива 2001/34/ЕО(23); Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно предложенията за поглъщане(24), Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти(25); Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране на изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО(26); Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм(27), Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционната търговия на потребителски финансови услуги(28), Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработен текст)(29); без да се засягат компетенциите на Европейския банков орган в областта на пруденциалния надзор, Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (30); директива [за лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции] и регламент [за агенциите за кредитен рейтинг], включително всички директиви, регламенти и решения на Комисията, които се основават на тези актове, както и каквито и да било бъдещи актове на Европейския съюз, които възлагат задачи на Органа.

(12)  Терминът участник на финансовите пазари следва да обхваща широк кръг от участници, които попадат в обсега на правото на Общността. Той може да включва както юридически, така и физически лица. Той може да включва например инвестиционни дружества, ПКИПЦК и техните управляващи дружества, лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, пазарни оператори, клирингови къщи, системи за сетълмент, агенции за кредитен рейтинг, емитенти, оференти, инвеститори, лица, които контролират или имат участие в пазарни участници, лица, ангажирани с управлението на участници, както и други лица, във връзка с които се прилага законодателно изискване. Той също така обхваща финансови институции като кредитни институции и застрахователни дружества, когато участват в дейности, обхванати от законодателството на Общността в тази област. Определението не включва компетентните органи в ЕС и в трети държави, както и Комисията.

(13)  Желателно е Органът да насърчава последователния подход в областта на схемите за обезщетение на инвеститорите, за да се осигури равнопоставеност и равно третиране на инвеститорите в Съюза. Тъй като схемите за обезщетяване на инвеститорите са по-скоро обект на контрол в съответните държави-членки, а не на регулаторен надзор, е уместно Органът да може да упражнява своите правомощия съгласно настоящия регламент във връзка със самата схема за обезщетяване на инвеститори и нейния оператор ▌. Ролята на Органа следва да се преразгледа, след като бъде създаден Европейски фонд за гаранции за инвеститорите.

(14)  Необходимо е въвеждането на ефективен инструмент за утвърждаването на хармонизирани регулаторни технически стандарти в областта на финансовите услуги, както и единен европейски правилник, за да се подсигури равнопоставено отношение и подходяща защита на вложителите, инвеститорите и ▌потребителите в Европа. Уместно е на Органа, като структура със силно специализирана насоченост, да бъде възложено в определените от законодателството на Съюза области разработването на проекти за регулаторни технически стандарти, за които не се предполага избор за провеждане на политика. Комисията следва да одобри тези регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на ЕС, за да им придаде задължителна правна сила. ▌

(15)  Комисията следва да одобри тези проекти на регулаторни технически стандарти, за да им придаде задължителна правна сила. Те подлежат на изменение единствено при строго ограничени и извънредни обстоятелства, при условие че Органът поддържа тесен контакт с финансовите пазари и е запознат с тяхната ежедневна дейност. Те подлежат на изменение, например, ако проектите на регулаторни стандарти не са съвместими със законодателството на Съюза, не са съобразени с принципа на пропорционалност или са в разрез с основни принципи на вътрешния пазар на финансови услуги, както са отразени в достиженията на правото на Общността в областта на финансовите услуги. Комисията не следва да променя съдържанието на техническите стандарти, изготвени от Органа, без предварителна координация с него. За да се осигури плавен и бърз процес на приемане на тези стандарти, на Комисията следва да бъде наложен срок за вземането на решение за одобряването им.

(15а)  Комисията следва също да разполага с правомощия за изпълнение на законодателните актове, както се посочва в член 291 от ДФЕС.

(15б)  Регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение трябва да отразяват принципа на пропорционалност, т.е. изискванията, заложени в тези стандарти, следва да бъдат пропорционални по отношение на естеството, обхвата и сложността на рисковете, присъщи за дейността на съответната финансова институция.

(16)  В областите, които не са обхванати от регулаторните технически стандарти, Органът следва да има правомощията да издава ▌указания и препоръки за прилагането на законодателството на Съюза. За да се подсигури прозрачност и за да се засили спазването на тези указания и препоръки от страна на националните надзорни органи, националните органи следва да бъдат задължени да оповестяват своите съображения, когато не се съобразяват с тези указания и препоръки, за да се гарантира наличието на пълна прозрачност спрямо участниците на пазара.

(17)  Подсигуряването на правилното и пълно прилагане на законодателството на Съюза е основна предпоставка за целостта, прозрачността, ефикасността и нормалното функциониране на финансовите пазари, за стабилността на финансовата система, както и за равните условия на конкуренция между ▌финансовите институции в Съюза. Следователно е необходимо създаването на механизъм, чрез който Органът да се намесва в случаи на неприлагане или неправилно ▌прилагане, които следователно съставляват нарушение на правото на Съюза. Този механизъм следва да се прилага в области, в които законодателството на Общността определя ясни и безусловни задължения.

(18)  За да може да се подсигури пропорционален отговор на случаите на неправилно или недостатъчно прилагане на законодателството на Общността, следва да бъде прилаган механизъм, който действа на три етапа. На първия етап Органът следва бъде оправомощен да извършва проверка на възможно неправилно или недостатъчно прилагане от страна на националните органи в рамките на техните надзорни практики на задълженията, произтичащи от законодателството на Общността, която да приключва с ▌препоръка. Ако компетентният национален орган не се придържа към препоръката, Комисията следва да бъде оправомощена да представи официално становище, като вземе предвид препоръката на Органа, изискваща от компетентния орган да предприеме необходимите действия, за да се гарантира спазването на правото на Съюза.

(19)  Ако националният орган не се съобрази с препоръката в рамките на срока, определен от Органа, последният следва незабавно да ▌отправи решение към съответния национален надзорен орган, за да се подсигури спазването на законодателството на Съюза, което да създаде преки правни последици, които могат да бъдат използвани като основание пред национални съдилища и органи и да бъдат прилагани съгласно член 258 от Договора за функционирането на ЕС.

(20)  За да бъдат преодолени крайните ситуации на системно бездействие от страна на съответните компетентни органи, Органът следва да бъде упълномощен, като последна мярка, да приема решения, насочени към отделни финансови институции. Това правомощие следва да бъдат ограничено до извънредни обстоятелства, при които компетентният орган не се съобразява с взетото по отношение на него официално становище и при които правото на Съюза е пряко приложимо за финансовите институции по силата на действащи(31) или бъдещи регламенти на ЕС. В това отношение Европейският парламент и Съветът очакват с интерес прилагането на програмата на Комисията за 2010 г., по-специално по отношение на предложението за реформиране на Директивата за капиталовите изисквания.

(21)  Сериозните заплахи за нормалното функциониране и целостта на финансовите пазари или за стабилността на финансовата система в Европейския съюз изискват бърз и хармонизиран отговор на равнище Съюз. Поради това Органът следва да има право да изисква от националните надзорни органи да предприемат конкретни мерки за преодоляването на възникнала извънредна ситуация. Като се има предвид чувствителният характер на този въпрос, правомощието за определяне на наличието на извънредна ситуация ▌следва да се предостави на Комисията, която да действа по собствена инициатива или по искане на Европейския парламент, Съвета, ЕССР или Органа. Ако Европейският парламент, Съветът, ЕССР или Европейският надзорен орган счетат, че би могла да възникне извънредна ситуация в близко бъдеще, те могат да се свържат с Комисията. От изключително голямо значение е да се съблюдава поверителният характер на този процес. Ако Комисията определи съществуването на извънредна ситуация, тя следва надлежно и незабавно да информира Европейския парламент и Съвета.

(22)  За да се подсигури ефикасен и ефективен надзор и балансирано отчитане на становищата на компетентните органи в различните държави-членки, Органът следва да може императивно да разрешава спорове между тези компетентни органи, включително в рамките на колегиуми на надзорните органи. Следва да бъде предоставена фаза на помиряване, по време на която компетентните органи могат да постигнат споразумение. Ако не се постигне такова споразумение, Органът изисква от съответните компетентни органи да предприемат определено действие или да се въздържат от всякакво действие, за да решат въпроса и да осигурят спазването на законодателството на ЕС, като това изискване е със задължителна сила за съответните компетентни органи. В случай на бездействие от страна на националните надзорни органи като крайна мярка Органът следва да разполага с правомощието да приема решения, насочени пряко към ▌финансовите институции в области, в които правото на Съюза е пряко приложимо към тях.

(22а)  Кризата доказа ясно, че само по себе си сътрудничеството между националните органи, чиито правомощия се ограничават от националните граници, не е достатъчно, що се отнася до надзора на финансови институции, които извършват трансгранична дейност.

(22б)  Освен това, „настоящата система, която съчетава правото да се извършва дейност чрез клонове в друга страна, които остават под надзора на държавата на произход, принципа на упражняване на надзор от държавата на произход и гарантирането на депозитите на национално равнище, не представлява здрава основа за бъдещото регулиране и надзор на европейските трансгранични банки за операции на дребно“ (доклад на Търнър).

(22в)  Съгласно заключението, съдържащо се в доклада на Търнър, за да бъде системата по-надеждна, се изискват или увеличени национални правомощия, което предполага по-малко отворен единен пазар, или по-висока степен на европейска интеграция.

(22г)  Решението в полза на увеличаване на националните правомощия предполага предоставянето на право на приемащата държава да задължи чуждестранните институции да извършват дейност единствено чрез дъщерни дружества, а не чрез клонове, и да следи капитала и ликвидността на банки, осъществяващи дейност в съответната държава, което би довело до по-голяма степен на протекционизъм.

(22д)  Решението на европейско равнище предполага увеличаване на правомощията на Органа в рамките на съответния колегиум, както и по-строг надзор на финансовите институции, които пораждат системен риск.

(23)  Колегиумите на надзорните органи играят важна роля за ефикасния, ефективен и последователен надзор на ▌финансовите институции, които извършват трансгранични операции. Органът следва да изпълнява водеща роля и да участва пълноправно в колегиумите на надзорните органи с оглед хармонизирането на работата и процеса на обмен на информация в колегиумите и насърчаването на сближаването и съгласуваността между колегиумите при прилагането на законодателството на Съюза. Както се посочва в доклада „дьо Ларозиер“, „нарушаването на правилата на конкуренцията и регулаторният арбитраж, произтичащ от различни надзорни практики, трябва да се избягват, тъй като те са в състояние да подкопаят финансовата стабилност ‐ наред с другото, чрез насърчаване на прехвърлянето на финансова дейност в страни с не толкова строг надзор. Системата за надзор трябва да се възприема като справедлива и балансирана“.

(23а)  Органът и националните надзорни органи следва да засилят надзора над финансовите институции, които отговарят на критериите за системен риск, тъй като техният фалит може да застраши стабилността на финансовата система в Съюза и да навреди на реалната икономика.

(23б)  Критериите за системен риск следва да се определят, като се вземат предвид международните стандарти, по-специално стандартите, определени от Съвета за финансова стабилност, Международния валутен фонд, Международната асоциация на застрахователните надзорни органи и Г-20. Взаимната свързаност, взаимозаменяемостта и съответният момент са най-често използваните критерии за определянето на системния риск.

(23в)  Следва да се създаде рамка за предприемане на действия по отношение на институции в затруднения, с цел те да бъдат стабилизирани или ликвидирани, тъй като „беше ясно доказано, че залогът за правителството и обществото като цяло е висок, защото подобна ситуация потенциално може да застраши финансовата стабилност и реалната икономика“ (доклад „дьо Ларозиер“). Комисията следва да изготви целесъобразни предложения за създаването на нова рамка за управление на финансови кризи. Ключовите елементи на управлението на кризи са: общ набор от правила и инструменти за разрешаване на финансови проблеми (изпълнение и финансиране с цел разрешаване на кризи, свързани с големи, трансгранични и/или взаимосвързани институции).

(23г)  Следва да се създаде Европейски фонд за гарантиране на депозитите, с цел да се гарантира съвместната отговорност на трансграничните финансови институции, да се защитят интересите на вложителите в Съюза и да се намалят разходите за данъкоплатците във връзка със системните финансови кризи. Изглежда, че създаването на фонд на равнището на ЕС е най-ефективният начин за опазване на интересите на вложителите и най-добрата защита срещу нарушенията на конкуренцията. Въпреки това е очевидно, че подходът на равнището на ЕС е по-сложен, а някои страни държат да запазят националните си схеми. Поради това Органът трябва поне да хармонизира най-важните аспекти на националните схеми. Той може също да гарантира, че от финансовите институции се изисква да оказват финансов принос само към една схема.

(23д)  Европейският фонд за стабилност за ценни книжа и пазари следва да финансира планомерната намеса за ликвидиране или спасяване на финансови институции, изпаднали в затруднения, които могат да застрашат финансовата стабилност на единния финансов пазар на Съюза. Фондът следва да бъде финансиран чрез подходящи вноски от финансовия сектор. Вноските във фонда заместват вноските в национални фондове от подобно естество.

(24)  Делегирането на задачи и отговорности може да бъде полезен инструмент за функционирането на мрежата от надзорни органи, с който да се ограничи дублирането на надзорни задачи, да се насърчи сътрудничеството, а по този начин и да се хармонизира надзорният процес, както и да се облекчат тежестите за финансовите институции, особено за финансовите институции, които нямат измерение на равнището на Съюза. Следователно регламентът следва да осигурява ясно правно основание за подобно делегиране. Делегирането на задачи означава, че задачите се извършват от друг надзорен орган, вместо отговорния орган, а отговорността за надзорните решения се носи от делегиращия орган. С делегирането на отговорности един национален надзорен орган, оправомощеният орган, следва да може да решава даден надзорен въпрос от свое име вместо Органа или друг национален надзорен орган. Делегирането следва да бъде управлявано на принципа на предоставяне на надзорни компетенции на надзорен орган, който е в състояние да предприеме мерки по проблемния въпрос. Преразпределянето на отговорности би било уместно например от съображения за икономии от мащаба или обхвата, от гледна точка на последователността при осъществяването на групов надзор и от гледна точка на оптималното използване на техническия опит сред националните надзорни органи. Съответното законодателство на Съюза може допълнително да конкретизира принципите за преразпределянето на отговорностите по споразумение. Органът следва да улеснява и наблюдава с всички подходящи средства споразуменията за делегиране между националните надзорни органи. Той следва да бъде информиран относно напредъка по очакваните споразумения за делегиране и да може да изразява мнение, когато това е целесъобразно. Той следва да централизира публикуването на такива споразумения, за да се подсигури на всички заинтересовани страни навременна, прозрачна и лесно достъпна информация. Той следва да определи и разпространи най-добрите практики във връзка с делегирането и споразуменията за делегиране.

(25)  Органът следва активно да насърчава сближаването на надзорните практики в рамките на Съюза с цел утвърждаване на обща култура на надзор.

(26)  Сравнителните оценки са ефикасен и ефективен инструмент за насърчаване на съгласуваността в рамките на мрежата от финансови надзорни органи. Следователно Органът следва да разработи методологична рамка за подобни оценки и да ги извършва редовно. Оценките следва да се съсредоточат не само върху сближаването на надзорните практики, но също така и върху възможността надзорните органи да постигнат висококачествени резултати от надзора, както и върху независимостта на компетентните органи. Резултатите от сравнителния анализ следва да бъдат публично достояние, като следва също така да се посочат и направят публично достояние най-добрите практики.

(27)  Органът следва активно да насърчава координирани ответни надзорни действия от страна на Съюза, по-специално да обезпечава правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на финансовата система в Европейския съюз. В допълнение към неговите правомощия за действия в извънредни ситуации, той следва да бъде упълномощен да изпълнява обща координационна функция в рамките на ЕСФН. Специален акцент в работата на Органа следва да бъде осигуряването на редовен информационен обмен между компетентните органи.

(28)  За да бъде запазена финансовата стабилност, е необходимо още на ранен етап да бъдат отчитани тенденциите, потенциалните рискове и слабости, проявяващи се на микропруденциално равнище, в трансграничен и междусекторен аспект. Органът следва да наблюдава и оценява такъв развой в сферата на своята компетенция и, когато е необходимо, да информира редовно или само в конкретни случаи Европейския парламент, Съвета и Комисията, другите европейски надзорни органи и ЕССР. Органът следва също така да инициира и координира провеждането на стрес-тестове на територията на Съюза, за да бъде направена оценка на гъвкавостта на ▌финансовите институции спрямо неблагоприятни пазарни развития, като подсигурява колкото се може по-последователна методология при извършването на такива тестове на национално равнище. С цел правилно да изпълнява своите задължения, Органът следва да проведе икономически анализ на пазарите и на въздействието на възможните пазарни тенденции върху тях.

(29)  Предвид глобализацията на финансовите услуги и нарасналото значение на международните стандарти, Органът следва да представлява Европейския съюз във връзка с диалога и сътрудничеството с надзорни органи в трети страни.

(30)  Органът следва да служи като независим съвещателен орган за Европейския парламент, Съвета и Комисията в рамките на своята компетентност. Той следва да може да предоставя своето становище при пруденциалната оценка на сливанията и придобиванията съгласно Директива 2004/39/ЕО, изменена с Директива 2007/44/ЕО(32).

(31)  За да изпълнява ефективно своите задължения, Органът следва да има правото да изисква цялата необходима информация, отнасяща се до пруденциалния надзор. За да се избегне дублиране при предоставянето на информация относно участниците на финансовите пазари, тази информация следва принципно да се предоставя от национални надзорни органи, които са най-близо до финансовите пазари и участниците на тези пазари, и тя следва да включва вече съществуващата статистика. В същото време обаче, като крайна мярка, Органът следва да може да отправя надлежно обосновано и мотивирано искане за информация пряко до даден участник на финансовите пазари ▌, когато националният компетентен орган не предоставя или не може да предостави своевременно подобна информация. Органите на държавите членки следва да бъдат задължени да подпомагат Органа при удовлетворяването на такива преки искания. Във връзка с това работата по изготвяне на общи формати на докладване е от съществено значение.

(31а)  Мерките за събиране на информация не следва да засягат правната рамка на Европейската статистическа система (ЕСС) и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) в областта на статистиката. Следователно настоящият регламент не следва да засяга Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година относно европейската статистика(33) и Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 година относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка(34).

(32)  Тясното сътрудничество между Органа и Европейския комитет за системен риск е от основно значение за осигуряването на напълно ефективно функциониране на Европейския комитет за системен риск и на последващи действия на неговите предупреждения и препоръки. Органът и Европейският съвет за системен риск следва да обменят помежду си всякаква полезна информация ▌. Данни, свързани с отделни предприятия, следва да бъдат предоставяни само при обосновано запитване. При получаването на предупреждение или препоръка от Европейския съвет за системен риск до Органа или до национален надзорен орган, Органът следва ▌да осигури последващи действия.

(33)  ▌Органът следва да се консултира със заинтересованите страни относно регулаторните стандарти, указания и препоръки и да им предоставя достатъчна възможност да коментират предлаганите мерки. Преди приемането на проекти за регулаторни стандарти, указания и препоръки, Органът следва да извърши проучване на въздействието. За подобряване на ефективността следва да бъде създадена Група на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите, която представлява в равномерно съотношение участниците на финансовите пазари в Съюза (представляващи различни по модел и размер финансови институции и дружества, включително институционални инвеститори и други финансови институции, които от своя страна също използват финансови услуги), малките и средните предприятия, професионалните съюзи, научните среди и потребителите и други ползватели на финансови услуги на дребно, включително МСП. Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите следва да работи активно като посредник с други потребителски групи в областта на финансовите услуги, създадени от Комисията или съгласно законодателството на Съюза.

(33а)  Организациите с нестопанска цел са маргинализирани в рамките на разискванията относно бъдещето на финансовите услуги и в съответния процес на вземане на решения, за разлика от добре финансираните и влиятелни представители на сектора. Този недостатък следва да се компенсира чрез целесъобразно финансиране на техните представители в Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите.

(34)  Държавите-членки носят основна отговорност за осигуряването на координирано управление на кризи и за запазването на финансовата стабилност в кризисни ситуации, по-специално по отношение на стабилизирането на отделни участници на финансовите пазари в затруднено положение и разрешаването на техните проблеми. Техните действия следва да бъдат тясно координирани с рамката и принципите на ИПС. Мерките, предприети от Органа в извънредни ситуации или при уреждане на разногласия, които влияят върху стабилността на дадена финансова институция, следва да не накърняват в значителна степен фискалните отговорности на държавите-членки. Следва да бъде създаден механизъм, чрез който държавите-членки да могат да се позовават на тази предпазна мярка и в крайна сметка да поискат решение от Съвета. Уместно е Съветът да има своята роля в тази насока, като се имат предвид по-специално отговорностите на държавата-членка в тази връзка.

(34а)  В рамките на три години от влизането в сила на регламент за създаване на такъв механизъм, въз основа на придобития опит, на равнището на ЕС Комисията следва да изработи ясни и точни указания относно това, кога държавите-членки задействат предпазната клауза. Използването на предпазната клауза от държавите-членки следва да се оценява на фона на тези насоки.

(34б)  Без да се засягат конкретните отговорности на държавите-членки в кризисни ситуации, ако държава-членка реши да се позове на предпазна мярка, тя следва да информира едновременно Европейския парламент, Органа, Съвета и Комисията. Освен това държавата-членка следва да разясни поради какви причини се позовава на предпазната мярка. Органът, в сътрудничество с Комисията, следва да определи последващите действия.

(35)  В процедурите по вземане на решение Органът следва да спазва правилата на Общността и общите принципи за правомерна процедура и прозрачност. Следва да бъде напълно спазвано правото на изслушване на адресатите на решенията на Органа. Актовете на Органа представляват неотменна част от правото на Съюза.

(36)  Надзорният съвет, който ще включва ръководителите на съответните компетентни органи от всяка държава-членка и ще бъде ръководен от председателя на Органа, следва да бъде основният орган за вземане на решения от Органа. Представителите на Комисията, Европейския съвет за системен риск, Европейския орган за застраховане и пенсионно осигуряване и Европейския банков орган следва да участват като наблюдатели. Членовете на Съвета на надзорните органи следва да действат независимо и единствено в интерес на Съюза. За актове от общ характер, включително такива, свързани с приемането на регулаторни технически стандарти, указания и препоръки, както и по бюджетни въпроси, е уместно да се прилагат правилата за квалифицираното мнозинство, както са определени в член 16 от Договора за функционирането на ЕС, а за всички останали решения ‐ обикновено мнозинство на членовете. Делата относно разрешаването на спорове между националните надзорни органи следва да бъдат разглеждани от специализирана работна група.

(36а)  Като общо правило, Съветът на надзорните органи следва да взема решенията си с обикновено мнозинство съгласно принципа един член‐един глас. Въпреки това за актове, свързани с приемането на технически стандарти, указания и препоръки, както и по бюджетни въпроси, е уместно да се прилагат правилата за квалифицирано мнозинство, определени в Договора за Европейския съюз, в Договора за функционирането на ЕС и в Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби, приложен към тези договори. Случаите, свързани с разрешаването на спорове между национални надзорни органи, следва да бъдат разглеждани от специализирана и обективна работна група, съставена от членове, които не са представители на компетентните органи, страни по спора, нито имат някакъв интерес във връзка с конфликта или преки връзки с въпросните компетентни органи. Съставът на работната група следва да бъде подходящо балансиран. Решението на работната група следва да бъде одобрено от Съвета на надзорните органи с обикновено мнозинство съгласно принципа, че всеки член разполага с един глас. По отношение на решения, взети от консолидиращия надзорен орган, обаче, предложеното от работната група решение може да бъде отхвърлено от членове, представляващи блокиращо малцинство от гласовете съгласно определението в член 16, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и в член 3 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на ЕС.

(37)  Управителният съвет, включващ председател на Органа, представители на националните надзорни органи и на Комисията, следва да гарантира, че Органът осъществява мисията си и изпълнява възложените му задачи. Управителният съвет следва да разполага с необходимите пълномощия, за да предлага inter alia годишната и многогодишната работна програма, за да изпълнява някои бюджетни функции, за да приема плана на Органите за политика спрямо персонала, за да приема специални разпоредби относно правото на достъп до документи и за да приема годишния доклад.

(38)  Органът следва да бъде представляван от председател, ангажиран на пълно работно време, който е избран от Европейския парламент след провеждането под ръководството на Комисията на открит конкурс и след изготвянето от нейна страна на списък с подбрани кандидати. Управлението на органа следва да бъде поверено на изпълнителен директор, който има право да участва в заседанията на Съвета на надзорните органи и на Управителния съвет без право на глас.

(39)  За да бъде подсигурена междусекторна последователност в действията на европейските надзорни органи, тези органи следва тясно да координират действията си чрез европейските надзорни органи („Съвместен комитет“) и да постигат общи позиции, когато това е целесъобразно. Съвместният комитет на европейските надзорни органи следва да координира функциите на трите Европейски надзорни органа във връзка с финансовите конгломерати. Когато е уместно, актовете, които попадат в компетенциите на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) или на Европейския надзорен орган (банкова дейност), следва да бъдат приемани успоредно с приемането им в съответните Европейски надзорни органи. Председателството на Съвместния комитет следва да се поема за срок от 12 месеца на ротационен принцип от председателите на трите Европейски надзорни органа. Председателят на Съвместния комитет следва да бъде заместник-председател на Европейския съвет за системен риск. Съвместният комитет следва да има постоянен секретариат, чийто служители се командироват от трите Европейски надзорни органа, с цел да се позволи неофициален обмен на информация и разработване на общ културен подход между трите Европейски надзорни органа.

(40)  Необходимо е да се подсигури, че страните, засегнати от решенията на Органа, могат да предприемат необходимите коригиращи действия. За да се подсигури ефективна защита на правата на страните и от съображения за процедурно опростяване, когато Органът има правомощия за вземане на решение, страните следва да получат право на обжалване пред Апелативния съвет. С цел постигане на ефективност и последователност Апелативният съвет следва да бъде съвместен орган на трите Европейски надзорни органа, независим от техните административни и регулаторни структури. Решението на Апелативния съд следва да може да бъде обжалвано пред Първоинстанционния съд и Съда на Европейските общности.

(41)  За да се гарантира неговата пълна автономия и независимост, Органът следва да получи независим бюджет с приходи предимно от задължителните вноски от националните надзорни органи и от общия бюджет на Европейския съюз, чрез отделен бюджетен раздел в бюджета. Условията на финансирането на Органа от Съюза се определят в споразумение на бюджетния орган съгласно точка 47 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(35). Бюджетната процедура на Съюза следва да се прилага дотолкова, доколкото се засяга участието на Европейския съюз. Одитът на сметките следва да се извършва от Сметната палата. Целият бюджет подлежи на процедурата по освобождаване от отговорност.

(42)  Спрямо Органа следва да се прилага Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)(36). Органът също така следва да се присъедини към Междуинституционното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)(37).

(43)  За да се подсигурят открити и прозрачни условия за наемане и равнопоставено отношение към персонала, за служителите на Органа ще се прилага Правилникът за длъжностните лица и условията за работа на другите служители на Европейските общности(38).

(44)  От изключително важно значение е защитата на търговската тайна, както и на други видове поверителна информация. Информацията, предоставяна на Органа и обменяна в мрежата, следва да подлежи на строги и ефективни правила за поверителност.

(45)  Защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни се урежда с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(39) и с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г.относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни(40), които са напълно приложими за обработването на лични данни за целите на настоящия регламент.

(46)  За да се гарантира прозрачност в работата на Органа, спрямо него следва да се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(41).

(47)  Държавите, които не са членки на Европейския съюз, следва да могат да участват в работата на Органа съгласно съответните договорености, които ще бъдат сключени от Съюза.

(48)  Тъй като целите на настоящия регламент, и по-специално подобряването на функционирането на вътрешния пазар чрез подсигуряване на високо, ефективно и последователно равнище на пруденциално регулиране и надзор, защитата на вложителите и инвеститорите, защитата на целостта, ефикасността и нормалното функциониране на финансовите пазари, запазването на стабилността на финансовата система и засилването на международната надзорна координация, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради обхвата на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(49)  Органът поема всички текущи задачи и правомощия на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа. Решение 2009/77/ЕО от 23 януари 2009 г. за създаване на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа следва да се отмени, а Решение № 716/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за създаване на програма на Общността за подкрепа на специфични дейности в областта на финансовите услуги, финансовото отчитане и одита(42) следва да бъде съответно изменено.

(50)  Уместно е да се определят срокове за прилагането на настоящия регламент, за да се подсигури, че Органът е достатъчно подготвен да започне да функционира и да осигури плавен преход от Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

СЪЗДАВАНЕ И ПРАВЕН СТАТУТ

Член 1

Създаване и обхват на дейността

1.  С настоящия регламент се създава Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) („Органът“).

2.  Дейността на Органа се определя от правомощията, предвидени в настоящия регламент, и попада в обхвата на Директиви 97/9/EО, 98/26/EО, 2001/34/EО, 2002/47/EО, 2002/87/ЕО, 2003/6/EО, 2003/71/EО, ▌2004/39/EО, 2004/109/EО, ▌2009/65/EО и 2006/49/EО, без да се засягат областите на компетентност на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) по отношение на пруденциалния надзор ▌, на Директива …[бъдещата директива за лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции] и на Регламент (EО) № 1060/2009, и, доколкото тези актове се прилагат за дружества, които предоставят инвестиционни услуги, или за предприятия за колективно инвестиране, които предлагат своите дялове или акции, както и за компетентните органи, които извършват надзор над тях, в обхвата на съответните части от Директиви 2005/60/ЕО и 2002/65/ЕО, включително на всички директиви, регламенти и решения, основаващи се на тези правни актове, и на всеки друг законодателен акт на Съюза, по силата на който се възлагат задачи на Органа.

2а.  Органът предприема също действия в областта на дейност, включена в обхвата на законодателството, посочено в параграф 2, включително по въпроси, свързани с корпоративното управление, одита и финансовата отчетност, при условие че тези действия на Органа са необходими за гарантиране на ефективното и последователното прилагане на законодателството, посочено в параграф 2.

3.  С цел да се гарантира спазването на правото на Съюза разпоредбите на настоящия регламент не засягат правомощията на Комисията, по-специално правомощията съгласно член 258 от ДФЕС.

4.  Целта на Органа е да защитава обществените интереси чрез оказването на принос за стабилността и ефективността на финансовата система в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, в полза на икономиката на Съюза и неговите граждани и предприятия. Органът допринася за: i) подобряване на функционирането на вътрешния пазар, включително по-специално чрез надеждно, ефективно и последователно равнище на регулиране и надзор; ▌ iii) осигуряване на защита на целостта, прозрачността, ефикасността и правилното функциониране на финансовите пазари; iv) ▌подобряване на координацията на надзора на международно равнище; v) предотвратяване на регулаторния арбитраж и оказване на принос за предоставяне на равни условия на конкуренция; vi) гарантиране на това, че поемането на инвестиционни и други рискове е предмет на целесъобразно регулиране и надзор и vii) оказване на принос за подобряване на защитата на потребителите. За тези цели Органът допринася за създаването на условия за последователно, ефективно и ефикасно прилагане на законодателните актове на Съюза, посочени в параграф 2, за засилване на сближаването на надзорните практики и за предоставяне на становища пред Европейския парламент, Съвета и Комисията, както и за провеждане на икономически анализ на пазарите с оглед на насърчаването на постигането на целите на Органа.

При изпълнението на задачите, възложени по настоящия регламент, Органът обръща особено внимание на всякакви системни рискове, породени от участници на пазарите, чийто фалит може да засегне функционирането на финансовата система или реалната икономика.

При изпълнението на задачите си Органът действа независимо и обективно и се ръководи единствено от интересите на Съюза.

Член 1a

Европейска система за финансов надзор

1.  Органът е част от Европейската система за финансов надзор (ЕСФН). Основната цел на ЕСФН е да гарантира, че правилата, приложими към финансовия сектор, се прилагат по подходящ начин с оглед на запазването на финансовата стабилност, осигуряването на доверие във финансовата система като цяло и обезпечаването на достатъчна степен на защита за потребителите на финансови услуги.

2.  ЕСФН се състои от следното:

   а) Европейския съвет за системен риск, с оглед на задачите, определени в Регламент (ЕС) № …/2010 (ЕССР) и настоящия регламент;
   б) Органа;
   в) Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № .../2010 [ЕОЦКП];
   г) Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № .../2010 [EОЗППО];
   д) Европейския надзорен орган (Съвместен комитет) с оглед на изпълнението на задачите, посочени в членове 40 и 43 („Съвместен комитет“);
   е) органите на държавите-членки, посочени в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) №…/2010 [EОЦКП], Регламент (ЕО) № …/2010 [EОЗППО] и Регламент ЕО № …/2010[ЕБО];
   ж) Комисията, с оглед на изпълнението на задачите, посочени в членове 7 и 9.

3.  Органът осъществява редовно и тясно сътрудничество с Европейския съвет за системен риск, както и с Европейския надзорен орган (застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (банкова дейност) посредством Съвместния комитет, като осигурява междусекторна съгласуваност на работата и постигане на общи позиции в областта на надзора над финансовите конгломерати и по други междусекторни въпроси.

4.  В съответствие с принципа на лоялното сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, участниците в ЕСФН си сътрудничат с доверие и пълно взаимно зачитане, като следят по-специално за обмена на подходяща и достоверна информация помежду им.

5.  Надзорните органи, които са част от ЕСФН, се задължават да извършват надзор над финансовите институции, извършващи дейност в Съюза, в съответствие със законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2.

Член 1б

Органите, посочени в член 1а, параграф 2, отговарят пред Европейския парламент.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

   (1) „участник на финансовите пазари“ означава всяко лице, по отношение на което се прилага изискване, предвидено в посоченото в член 1, параграф 2 законодателство или в правоприлагащото национално законодателство;
   (2) „компетентни органи“ означава компетентни органи и/или надзорни органи, както са определени в посоченото в член 1, параграф 2 законодателство. По отношение на Директиви 2002/65/EО и 2005/60/EО, „компетентни органи“ означава органите, компетентни за осигуряване на спазването на изискванията на тези директиви от дружества, които предоставят инвестиционни услуги, и от предприятия за колективно инвестиране, които предлагат дялове или акции. По отношение на схемите за обезщетяване на инвеститорите, „компетентни органи“ означава органите, които управляват националните схеми за обезщетение съгласно Директива 97/9/ЕО, или в случаите, когато дейността на схемите за обезщетяване на инвеститорите се управлява от частно дружество ‐ публичният орган, отговарящ за надзора на тези схеми съгласно посочената директива.

Член 3

Правно положение

1.  Органът е орган на Съюза с юридическа правосубектност.

2.  Във всяка държава-членка Органът се ползва с най-широката правоспособност, предоставяна на юридически лица съгласно националното законодателство. По-специално, той може да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да е страна по съдебни производства.

3.  Органът се представлява от своя председател.

Член 4

Състав

Органът се състои от:

   (1) Съвет на надзорните органи, който изпълнява задачите, посочени в член 28;
   (2) Управителен съвет, който изпълнява задачите, посочени в член 32;
   (3) председател, който изпълнява задачите, посочени в член 33;
   (4) изпълнителен директор, който изпълнява задачите, посочени в член 38;
   (5) Апелативен съвет, както се посочва в член 44, който изпълнява задачите, определени в член 46.

Член 5

Седалище

Органът е със седалище във Франкфурт.

Той може да има представителства в най-важните финансови центрове в Европейския съюз.

ГЛАВА II

ЗАДАЧИ И ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНА

Член 6

Задачи и правомощия на Органа

1.  Органът има следните задачи:

   а) да допринася за установяването на висококачествени общи регулаторни и надзорни стандарти и практики, по-специално чрез представянето на становища пред институциите на Съюза, както и чрез разработване на насоки, препоръки и проекти на регулаторни технически стандарти и стандарти за изпълнение, които да се основават на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове;
   б) да допринася за последователното прилагане на законодателните актове на Съюза, по-специално чрез принос към общата култура на надзор, като осигурява последователно, ефективно и работещо прилагане на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, чрез предотвратяване на регулаторния арбитраж, чрез действия за посредничество и уреждане на разногласия между компетентните органи, чрез гарантиране на ефективен и последователен надзор на участниците на финансовите пазари и на съгласуваното функциониране на колегиумите на надзорните органи и вземане на мерки, наред с другото, в извънредни ситуации;
   в) да стимулира и да улеснява делегирането на задачи и отговорности между националните надзорни органи;
   г) да си сътрудничи тясно с ЕССР, по-специално като предоставя на ЕССР необходимата информация за изпълнение на неговите задачи и като осигурява подходящи последващи действия в отговор на предупрежденията и препоръките на ЕССР;
   д) да организира и да извършва сравнителни анализи на компетентните органи, включително предоставянето на становище, за да засили съгласуваността в резултатите от надзора;
   е) да наблюдава и оценява пазарното развитие в областта на своята компетентност;
   еа) да предприема икономически анализи на пазарите с цел информиране относно изпълнението на функциите на Органа;
   еб) да подкрепя защитата на вложителите и инвеститорите;
   ев) да спомага за управлението на кризи в трансгранични институции, които имат потенциала да създадат системен риск, посочени в член 12б, като ръководи и изпълнява всички ранни действия за намеса, процедури за разрешаване на проблеми или за несъстоятелност на подобни институции чрез своето звено за решаване на проблеми, съгласно член 12в;
   ж) да изпълнява всякакви други конкретни задачи, предвидени в настоящия регламент или в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове на Съюза.
   жа) да упражнява надзор върху участниците на финансовите пазари, които не подлежат на надзор от страна на компетентните органи;
   жб) да публикува и редовно актуализира на своя уебсайт информация, свързана с неговата област на дейност, в частност в рамките на неговите правомощия, относно регистрираните участници на финансовите пазари, за да осигури на обществеността лесно достъпна информация.
   жв) да поеме, според целесъобразността, всички съществуващи и текущи задачи от Комитета на европейските регулатори на ценни книжа;

2.  За да изпълни посочените в параграф 1 задачи, Органът разполага с правомощията, предвидени в настоящия регламент, и по-специално ▌:

   а) да разработва проекти за регулаторни технически стандарти в конкретните случаи, посочени в член 7;
   аа) да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение в конкретните случаи, посочени в член 7д;
   б) да издава насоки и препоръки, както се посочва в член 8;
   в) да издава препоръки в конкретни случаи, както се посочва в член 9, параграф 3;
   г) да взема самостоятелни решения, насочени към компетентните органи, в конкретните случаи, посочени в членове 10 и 11;
   д) да взема самостоятелни решения, насочени към участниците на финансовите пазари, в конкретните случаи, посочени в член 9, параграф 6, член 10, параграф 3 и член 11, параграф 4;
   е) да издава становища за Европейския парламент, Съвета или Комисията, както се предвижда в член 19.
   еа) да събира необходимата информация относно участниците на финансовите пазари, съобразно член 20;
   еб) да разработва общи методологии за оценка на въздействието на характеристиките на продукта и на процеса на разпределяне върху финансовото положение на участниците на финансовите пазари и върху защитата на потребителите;
   ев) да предоставя база данни с регистрираните участници на финансовите пазари в сферата на своите компетенции и, когато това е предвидено в законодателството, посочено в член 1, параграф 2, на централно равнище;
   ег) да разработи регулаторен стандарт, който определя минималното количество информация относно транзакциите и участниците на пазара, която следва да се предостави на Органа, и това, как следва да се извършва координацията на събирането и как съществуващите национални бази данни следва да бъдат свързани, така че да се гарантира, че Органът винаги има възможност за достъп до съответната и необходима информация относно транзакциите и пазара.

3.  Органът упражнява изключителни надзорни правомощия над субекти от мащаба на Съюза или с предмет на икономическа дейност в целия Съюз, възложени му по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове.

3а.  С цел да упражнява изключителните си надзорни правомощия съгласно параграф 3, Органът разполага с подходящи правомощия да извършва разследване и да привежда разпоредбите в сила съгласно съответното законодателство, както и с правото да начислява такси. Органът работи в тясно сътрудничество с компетентните органи и разчита на техния експертен опит, средства и правомощия, за да изпълнява своите задачи.

Член 6a

Защита на потребителите и финансова дейност

1.  С цел да укрепва защитата на вложителите и инвеститорите, Органът играе водеща роля за насърчаването на прозрачността, простотата и справедливостта на пазара на финансови продукти или услуги в целия единен пазар, включително като:

   (i) събира, анализира и докладва относно тенденциите в потреблението,
   (ii) прави преглед и координира инициативи в областта на финансовата грамотност и образование,
   (iii) развива стандарти на обучение за индустрията,
   (iv) допринася за развитието на общи правила за оповестяване, и
   (v) оценява, в частност, достъпността, наличността и разходите по кредити за домакинствата и предприятията, в частност МСП.

2.  Органът осъществява наблюдение върху нови и съществуващи финансови дейности и може да приеме насоки и препоръки с оглед насърчаването на безопасността и стабилността на пазарите и сближаването на регулаторни практики.

3.  Органът може да издаде предупреждения, в случай че дадена финансова дейност представлява сериозна заплаха за целите, посочени в член 1, параграф 4.

4.  Органът установява, като своя неизменна част, комитет за финансова иновация, който обединява всички съответни компетентни национални надзорни органи, с оглед постигане на координиран подход по отношение на регулаторното и надзорно третиране на нови или иновативни финансови дейности и предоставяне на съвети за Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия.

5.  Органът може временно да забрани или ограничи определени видове финансови дейности, които представляват заплаха за правилното функциониране и за интегритета на финансовите пазари или стабилността на цялата или на част от финансовата система в Съюза в случаите, които са посочени, и съобразно условията, установени в законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, или, ако е необходимо, в случай на извънредна ситуация в съответствие с представените в член 10 условия.

Органът преразглежда това решение на редовни, подходящи интервали от време.

Органът може също да направи оценка на необходимостта от забрана или ограничаване на определени видове финансови дейности и при наличие на такава необходимост, да информира Комисията, за да се улесни приемането на забрана или ограничаване.

Член 7

Регулаторни технически стандарти

1.  Европейският парламент и Съветът могат да делегират правомощия на Комисията за приемане на регулаторни технически стандарти в съответствие с член 290 от ДФЕС, с цел да се гарантира последователна хармонизация в областите, конкретно определени в законодателството по член 1, параграф 2. Стандартите са технически, не включват стратегически решения или избор на политика, и тяхното съдържание се определя от законодателните актове, на които се основават. Проектът на регулаторни технически стандарти се изготвя от Органа и се представя на Комисията за одобрение. Когато Органът не представи проект пред Комисията в рамките на сроковете, установени в законодателството, посочено в член 1, параграф 2, Комисията може да приеме регулаторен технически стандарт.

1а.  ▌Органът ▌провежда открити обществени консултации по регулаторните технически стандарти и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако такива консултации и анализи не са прекомерни по отношение на обхвата и въздействието на въпросните регулаторни технически стандарти или по отношение на специфичната неотложност на въпроса, преди да ги представи пред Комисията. Органът изисква също становище или съвет на Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите, посочена в член 22.

1б.  При получаване на проекта на регулаторни технически стандарти от Органа, Комисията го представя незабавно на Европейския парламент и на Съвета. Комисията може да удължи този срок с един месец. Комисията може да одобри проекта за технически стандарти само частично или да го измени, ако интересите на Съюза го налагат.

Член 7a

Неприемане или изменение на проекти на регулаторни стандарти

1.  Когато Комисията има намерение да не утвърди проект на регулаторни технически стандарти или да го утвърди частично или с изменения, тя го изпраща обратно на Органа, като предлага обосновани изменения.

2.  В рамките на шестседмичен период, Органът може да измени проекта на регулаторни технически стандарти въз основа на предложените от Комисията изменения и да го представи отново пред Комисията за одобрение. Органът информира Европейския парламент, Съвета и Комисията за своето решение.

3.  Когато Органът не е съгласен с решението на Комисията да отхвърли или измени неговите първоначални предложения, Европейският парламент или Съветът могат свикат отговорния член на Комисията, заедно с председателя на Органа, в рамките на един месец за специално заседание на компетентната комисия от Европейския парламент или Съвета, с цел да представят и разяснят своите различия.

Член 7б

Делегиране

1.  Правомощията за приемане на регулаторни технически стандарти, посочени в член 7, се предоставят на Комисията за срок от 4 години след влизането в сила на настоящия регламент. Комисията представя доклад относно делегираните правомощия най-късно 6 месеца преди края на срока от 4 години. Делегирането на правомощия се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 7в.

2.  Веднага щом приеме регулаторен технически стандарт, Комисията уведомява за него едновременно Европейския парламент и Съвета.

3.  В доклада, посочен в член 35, параграф 2, председателят на Органа информира Европейския парламент и Съвета за регулаторните стандарти, които са били одобрени и които компетентните органи не са изпълнили.

Член 7в

Възражения срещу регулаторни технически стандарти

1.  Европейският парламент или Съветът могат да оспорят регулаторен технически стандарт в срок от три месеца от датата на уведомяването от Комисията. По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок може да се удължи с още три месеца.

2.  Регулаторният технически стандарт се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и следва да влезе в сила преди изтичането на този срок, при условие че Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията за решението си да не отправят възражения. Ако, при изтичането на този срок, нито Европейският парламент, нито Съветът са възразили срещу регулаторния технически стандарт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

3.  Европейският парламент и Съветът, веднага щом проектът е предаден от Комисията, могат да приемат предварителна и обусловена декларация на невъзражение, която влиза в сила, когато Комисията приеме регулаторния стандарт, без да променя проекта.

4.  Ако Европейският парламент или Съветът представят възражения срещу технически регулаторен стандарт, той не влиза в сила. В съответствие с член 296 от ДФЕС, институцията, която възразява, заявява причините за своето възражение по отношение на делегирания акт.

Член 7г

Оттегляне на делегирането

1.  Делегирането на правомощия, посочено в член 7, може да бъде отменено от Европейския парламент или от Съвета.

2.  Решението за отмяна слага край на делегирането.

3.  Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощия, полага усилия да уведоми другата институция и Комисията в разумен срок, преди да вземе окончателното решение, като посочва правомощията за регулаторни технически стандарти, които могат да подлежат на оттегляне.

Член 7д

Технически стандарти за изпълнение

1.  Когато Европейският парламент и Съветът предоставят правомощия на Комисията за приемане на технически стандарти за изпълнение съобразно член 291 от ДФЕС, при необходимост от единни условия за изпълнение на правно обвързващи актове на Съюза в области, конкретно посочени в законодателството, посочено в член 1, параграф 2, се прилага следното:

   а) когато в съответствие с горепосоченото законодателство Органът изготви проект на технически стандарти за изпълнение, който да представи на Комисията, тези стандарти са технически, не включват избор на политики и се свеждат до определяне на условията за прилагане на правно обвързващи актове на Съюза;
   б) когато Органът не представи проект на Комисията в рамките на сроковете, определени в законодателството, посочено в член 1, параграф 2, или когато Органът не представи проект на Комисията в рамките на срока, посочен в искане, адресирано до Органа от Комисията в съответствие с член 19, Комисията може да приеме технически стандарт за изпълнение чрез акт за изпълнение.

2.  Преди да ги представи на Комисията, Органът провежда открити обществени консултации по техническите стандарти за изпълнение и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако такива консултации и анализи не са прекомерни по отношение на обхвата и въздействието на въпросните технически стандарти или по отношение на специфичната неотложност на въпроса.

Органът изисква също становище или съвет на Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите, посочена в член 22.

3.  Органът представя своя проект на технически стандарти за изпълнение на Комисията за одобрение и, в съответствие с член 291 от ДФЕС и едновременно с това, на Европейския парламент и на Съвета.

4.  В рамките на три месеца от получаване на проекта на технически стандарти з изпълнение Комисията решава дали да го одобри. Комисията може да удължи този срок с един месец. Комисията може да одобри проекта за стандарти само частично или да го измени, ако интересите на Общността го налагат.

Във всички случаи, когато Комисията приема технически стандарти за изпълнение, които изменят проекта на технически стандарти за изпълнение, представен от Органа, тя информира Европейския парламент и Съвета.

5.  Стандартите се приемат от Комисията с помощта на регламенти или решения и се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 8

Насоки и препоръки

1.  С оглед на създаването на последователни, ефективни и работещи надзорни практики в рамките на Европейската система за финансов надзор и на осигуряването на общо, уеднаквено и последователно прилагане на законодателството на Съюза, Органът издава насоки и препоръки, насочени към компетентните органи или към участниците на финансовите пазари.

1а.  Органът провежда, по целесъобразност, открити публични консултации относно насоките и препоръките и анализира евентуалните свързани с тях разходи и ползи. Органът изисква, по целесъобразност, становище или съвет от Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите, посочена в член 22. Посочените консултации, анализи, становища и съвети са пропорционални на обхвата, характера и въздействието на насоките или препоръките.

2.  Компетентните органи и участниците на финансовия пазар полагат всички усилия за спазване на тези насоки и препоръки.

В срок от два месеца от издаването на насока или препоръка всеки компетентен орган потвърждава, че възнамерява да спазва тази насока или препоръка. Ако компетентният орган не възнамерява да я спази, той съобщава на Органа и посочва причините за това. Органът публикува тези мотиви.

Когато компетентен орган не прилага насока или препоръка, Органът публикува тази информация.

Органът може да реши, въз основа на конкретния случай, да публикува мотивите, представени от компетентния орган, във връзка с неспазването на насока или препоръка. Компетентният орган получава предизвестие за това публикуване.

Ако насоката или препоръката изискват, участниците на финансовите пазари докладват ежегодно, ясно и подробно, дали спазват съответната насока или препоръка.

2а.  В доклада, посочен в член 28, параграф 4а, Органът информира Европейския парламент, Съвета и Комисията относно издаваните насоки и препоръки, като посочва компетентните органи, които не ги изпълняват, и описва как Органът възнамерява да гарантира следването на препоръките и насоките, които издава в бъдеще.

Член 9

Нарушаване на правото на Съюза

1.  Ако даден компетентен орган не е приложил ▌или е приложил посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове по начин, който изглежда, че нарушава правото на Съюза, включително регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение, установени в съответствие с член 7 и член 7д, по-специално като не е гарантирал, че даден участник на финансовите пазари отговаря на изискванията, предвидени в същото законодателство, Органът има правомощията, посочени в параграфи 2, 3 и 6 от настоящия член.

2.  По искане от един или повече компетентни органи, от Комисията, Европейския парламент, Съвета или от Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите, или по своя собствена инициатива и след като уведоми за това съответния компетентен орган, Органът може да разследва предполагаемото нарушение или неприлагане на правото на Съюза.

2а.  Без да се засягат предвидените в член 20 правомощия, компетентният орган незабавно предоставя на Органа цялата информация, която Органът счете за необходима за целите на разследването.

3.  Най-късно два месеца след началото на разследването, Органът може да отправи до съответния компетентен орган препоръка относно действието необходимо за спазване на правото на Съюза.

В рамките на десет работни дни след получаване на препоръката компетентният орган информира Органа за стъпките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да гарантира спазването на правото на Общността.

4.  Ако компетентният орган не е приложил правото на Съюза в рамките на един месец след получаване на препоръката на Органа, Комисията може, след като е била уведомена от Органа или по своя собствена инициатива, да представи официално становище, задължаващо компетентния орган да предприеме действието, необходимо за спазване на правото на Съюза. В официалното становище на Комисията се взема предвид препоръката на Органа.

Комисията представя подобно официално становище не по-късно от три месеца след приемането на препоръката. Комисията може да удължи този срок с един месец.

Органът и компетентните органи предоставят на Комисията цялата необходима информация.

5.  В рамките на десет работни дни от получаването на посоченото в параграф 4 официално становище компетентният орган информира Комисията и Органа относно мерките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да се съобрази с официалното становище на Комисията.

6.  Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 от ДФЕС, ако даден компетентен орган не се съобрази с посоченото в параграф 4 официално становище в срока, предвиден в него, и ако е необходимо да бъдат предприети навременни действия за коригиране на неспазването ▌, за да се запазят или възстановят нормалните конкурентни условия на пазара или да се гарантира правилното функциониране и целостта на финансовата система, Органът може, ако съответните изисквания, предвидени в посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, се прилагат пряко по отношение на участниците на финансовите пазари, в съответствие със законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, да приеме отделно решение, насочено към даден участник на финансовите пазари, с което да се изисква той да предприеме необходимото действие за спазване на неговите задължения съгласно правото на Съюза, включително преустановяване на дадена дейност.

Решението на Органа е в съответствие с приетото съгласно параграф 4 официално становище на Комисията.

7.  Решения, приети съгласно параграф 6, имат предимство през всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи.

При предприемане на действие ▌във връзка с въпроси, които са предмет на официално становище съгласно параграф 4 или решение съгласно параграф 6, компетентните органи спазват официалното становище или решението в зависимост от случая.

7a.  В доклада си по член 28, параграф 4а, Органът посочва кои компетентни органи и участници на финансови пазари не са спазили официалните становища и решенията, посочени в параграфи 4 и 6.

Член 10

Действия при извънредна ситуация

1.  В случай на неблагоприятно развитие, което може сериозно да застраши правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Европейския съюз или на част от нея, Органът активно подпомага и, където се сметне за необходимо, координира всякакви действия, предприети от съответните национални компетентни надзорни органи.

За да може да изпълнява тази посредническа и координираща роля, Органът е изчерпателно информиран за всяко съответно развитие и е канен за участие като наблюдател на всички срещи от съответните компетентни национални надзорни органи.

1а.  Комисията може, по своя собствена инициатива или по искане на Европейския парламент, Съвета, ЕССР или Органа, да приеме решение, адресирано до Органа, с което се определя съществуването на извънредна ситуация за целите на настоящия регламент. Комисията преразглежда това решение на месечна основа, във всички случаи веднъж месечно, и обявява прекратяването на извънредната ситуация веднага когато това стане уместно.

Ако Комисията определи съществуването на извънредна ситуация, тя надлежно и незабавно информира Европейския парламент и Съвета.

2.  Когато Комисията приеме решение съгласно параграф 1а и когато, при изключителни обстоятелства, са необходими координирани действия от страна на националните органи, за да се отговори на неблагоприятни събития, които могат сериозно да застрашат правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Европейския съюз или на част от нея, Органът може да приема отделни решения, изискващи от компетентните органи да предприемат необходимите действия в съответствие с посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, за да отговорят на такива събития, като гарантират, че участниците на финансовите пазари и компетентните органи изпълнят изискванията, предвидени в това законодателство.

3.  Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 от ДФЕС, ако даден компетентен орган не спази посоченото в параграф 2 решение на Органа в предвидения в него срок, Органът може, ако съответните изисквания, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, се прилагат пряко по отношение на участниците на финансовите пазари, да приеме отделно решение, насочено към даден участник на финансовите пазари, в което да се изисква той да предприеме необходимото действие за спазване на неговите задължения съгласно това законодателство, включително преустановяване на дейността.

4.  Решения, приети съгласно параграф 3, имат предимство през всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи.

Всяко действие от страна на компетентните органи във връзка с въпроси, които са предмет на решение съгласно параграфи 2 или 3, трябва да съответства на тези решения.

Член 11

Уреждане на разногласия между компетентните органи

1.  Без да се засягат правомощията, предвидени в член 9, ако даден компетентен орган не е съгласен с процедура или същността на действие или липса на такова от страна на друг национален надзорен орган в областите, в които съгласно законодателните актове по член 1, параграф 2 се изисква сътрудничество, координация или съвместно вземане на решение от страна на компетентните органи от повече от една държава-членка, Органът, по собствена инициатива или по искане на един или повече от засегнатите национални надзорни органи, поема ръководна роля при оказване на помощ на органите да постигнат съгласие в съответствие с процедурата, предвидена в параграфи 2-4.

2.  Органът определя срок за помиряване между компетентните органи, като взема предвид съответните срокове, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, както и сложността и спешния характер на въпроса. На този етап Органът действа като посредник.

3.  Ако в края на помирителната фаза, засегнатите компетентни органи не са успели да постигнат съгласие, Органът, в съответствие с процедурата, посочена в член 29, параграф 1, алинея трета, взема решение да уреди разногласието и да изиска от тях да предприемат конкретно действие в съответствие с правото на Съюза, като това решение е със задължителна сила за засегнатите компетентни органи.

4.  Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 от ДФЕС, ако даден компетентен орган не спази решението на Органа и по този начин не може да гарантира, че даден участник на финансовите пазари спазва изискванията, пряко приложими към него по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, Органът приема отделно решение, насочено към дадения участник на финансовите пазари, с което се изисква той да предприеме необходимото действие за спазване на неговите задължения съгласно правото на Съюза, включително преустановяване на дейността.

4а.  Решения, приети съгласно параграф 4, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи. Всякакво действие от страна на компетентните органи във връзка с факти, които са предмет на решение съгласно параграфи 3 или 4, съответства на тези решения.

4б.  В доклада, посочен в член 35, параграф 2, председателят посочва разногласията между компетентните органи, постигнатите споразумения и решението, взето за уреждане на тези разногласия.

Член 11a

Уреждане на разногласия между компетентните органи от различните сектори

Съвместният комитет, в съответствие с установената в член 11 и член 42 процедура, урежда евентуални разногласия между един или повече компетентни органи от различните сектори, съобразно член 2, параграф 2 от настоящия регламент и Регламент (ЕС) № .../2010 [ЕБО] и Регламент (ЕС) № .../2010 [EОЗППО ].

Член 12

Колегиуми на надзорните органи

1.  Органът допринася за насърчаване и наблюдаване на ефективното, ефикасно и последователно функциониране на предвидените в Директива 2006/48/ЕО колегиуми на надзорните органи и за подобряване на съгласуваното прилагане на правото на Съюза от всички колегиуми. Персоналът на Органа е подготвен да участва във всички дейности, включително извършваните съвместно от двама или повече компетентни органи проверки на място.

2.  Органът изпълнява водеща роля за колегиумите на надзорните органи, както счете за необходимо. За тази цел, той се разглежда като „компетентен орган“ по смисъла на съответното законодателство. Органът най-малкото:

   а) събира и обменя цялата информация, засягаща настоящи проблеми и извънредни ситуации, с цел да улесни работата на колегиумите на надзорните органи, и установява и управлява централна система, която да осигури на компетентните органи в колегиумите на надзорните органи достъп до посочената информация;
   б) инициира и координира провеждането на стрес-тестове на равнището на Съюза, за да бъде направена оценка на гъвкавостта на финансовите институции – по-специално на посочените в член 12б – спрямо неблагоприятни пазарни развития, като подсигурява възможно най-последователна методология при извършването на такива тестове на национално равнище;
   в) планира и провежда дейности по надзор при настоящи проблеми и извънредни ситуации, включително оценка на рисковете, на които финансовите институции са изложени или могат да бъдат изложени; и
   г) контролира задачите, осъществявани от компетентните органи.

3а.  Органът може да издаде регулаторни стандарти и стандарти за изпълнение, както и насоки и препоръки, приети в съответствие с членове 7, 7д и 8, с цел да хармонизира функционирането и най-добрите практики, приети от колегиумите на надзорните органи. Органите одобряват писмени договорености за функционирането на всеки колегиум, за да гарантират еднаквото им функциониране.

3б.  Даването на посредническа роля с обвързващ от правна гледна точка характер следва да позволи на Органа да разрешава спорове между компетентни органи в съответствие с процедурата, посочена в член 11. Когато не може да бъде постигнато споразумение в рамките на съответния колегиум, Органът може да взима решения по отношение на надзора, които да се прилагат пряко към съответната институция.

Член 12a

Общи разпоредби

1.  Органът обръща специално внимание и се заема с риска от разстройване на финансовите услуги (i), причинено от накърняване на всички части на финансовата система и (ii) с потенциал да предизвика значителни отрицателни последици за вътрешния пазар и за реалната икономика (системен риск). Всички видове финансови посредници, пазари и инфраструктура могат до известна степен потенциално да бъдат важни за системата.

2.  Органът, в сътрудничество с Европейския съвет за системен риск разработва общ набор от количествени и качествени показатели („индикативна таблица на риска“), който ще послужи като основа за определяне на надзорен рейтинг на трансграничните участници на финансови пазари, посочени в член 12б. Рейтингът се преразглежда редовно, за да се отчетат материалните промени на рисковия профил на дадена институция. Надзорният рейтинг е критичен елемент от решението за това, дали да се осъществи пряк надзор или намеса в институция в затруднено положение.

3.  Без да се засягат законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, Органът предлага, при необходимост, допълнителен проект за регулаторни стандарти и стандарти за изпълнение, както и насоки и препоръки за институциите, посочени в член 12 б.

4.  Органът упражнява надзор над трансгранични институции, които могат да създадат системен риск съгласно член 12б. В тези случаи Органът действа посредством компетентните органи.

5.  Органът създава Звено за решаване на проблеми с мандат да прилага на практика ясно определено управление и начин на действие при управление на кризи от началния етап на намеса до разрешаване и обявяване в несъстоятелност и да прилага посочените процедури.

Член 12б

Идентифициране на трансгранични участници на финансови пазари, които потенциално биха могли да представляват системен риск

1.  Съветът на надзорните органи, след консултация с ЕССР може, в съответствие с процедурата, предвидена в член 29, параграф 1, да определи трансгранични участници на финансови пазари, които поради системния риск, който е възможно да породят, се налага да бъдат поставени под пряк надзор от Органа или под контрола на Звеното за решаване на проблеми, посочено в член 12в.

2.  Критериите за определянето на такива участници на финансови пазари се съгласуват с критериите, установени от Съвета за финансова стабилност, Международния валутен фонд и Банката за международни разплащания.

Член 12в

Звено за разрешаване на проблеми

1.  Звеното за разрешаване на проблеми запазва финансовата стабилност и свежда до минимум „заразния“ ефект от дестабилизацията на определените съгласно член 12б институции за останалата част от системата и за икономиката като цяло и ограничава цената за данъкоплатците, като зачита принципа на пропорционалност, йерархията на кредиторите и гарантира равно третиране в трансграничен аспект.

2.  Звеното за разрешаване на проблеми има правомощията да изпълнява задачите, посочени в параграф 1, за да стабилизира институции в затруднения или да взема решения относно ликвидацията на нежизнеспособни институции (от решаващо значение за ограничаване на моралния риск). Наред с други действия, това може да изисква корекции на капитала или ликвидността, адаптиране на предлаганите услуги и подобряване на процесите, назначаване или смяна на управлението, препоръчване на гаранции, заеми и ликвидна помощ, пълни или частични продажби, създаване на банка за редовни активи/банка за проблемни активи или на „мостова“ банка, суап на дълг в капитал (като се гарантира подходяща степен на сигурност) или временно изземане на управлението чрез национализация.

3.  Звеното за разрешаване на проблеми се състои от експерти, назначени от Съвета на надзорните органи на Органа, със знания и опит в областта на преструктурирането, оздравяването и ликвидацията на финансови институции.

Член 12г

Европейска система на гаранционни схеми за инвеститорите

1.  Органът допринася за укрепването на националните схеми за обезщетяване на инвеститорите (СОИ), като гарантира подходящото им финансиране чрез вноски от финансовите институции, включително от участници на пазара със седалища в трети страни, и предоставя високо равнище на защита на всички инвеститори в хармонизирана рамка в целия Съюз, което не засяга стабилизиращата защитна роля на взаимните гаранционни схеми, при условие че спазват стандартите на Съюза.

2.  Член 8 относно правомощията на Органа да приема насоки или препоръки се отнася до схемите за гаранции за инвеститорите.

3.  Комисията може да приеме регулаторни стандарти и технически стандарти за изпълнение съобразно установеното в законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, в съответствие с процедурата, установена в членове 7-7г на настоящия регламент.

Член 12д

Европейска система от разпоредби за разрешаване на проблеми и финансиране

1.  Създава се Европейски фонд за стабилност за ценни книжа и пазари, с цел да се укрепи интернализацията на разходите на финансовата система и да се помогне за разрешаването на кризи за изправени пред фалит трансгранични участници на финансови пазари. Участниците на финансови пазари, извършващи дейност само в една държава-членка, имат възможност по избор да се присъединят към фонда. Европейският фонд за стабилност за ценни книжа и пазари приема подходящи мерки, за да избегне създаването на морален риск поради наличността на помощ.

2.  Европейският фонд за стабилност за ценни книжа и пазари се финансира посредством преки вноски от всички трансгранични участници на финансови пазари, определени в член 12б, и тези, които са избрали да вземат участие в тази система в съответствие с параграф 1. Вноските са пропорционални на равнището на риск, който представлява всеки един от участниците на финансови пазари. За равнището на необходимите вноски се вземат предвид по-общите икономически условия, т.е. възможността за отпускане на заеми на индустрията и МСП и необходимостта участниците на финансовите пазари да поддържат капитал за други регулаторни и стопански изисквания.

3.  Европейският фонд за стабилност се управлява от съвет, назначаван от Органа за срок от пет години. Членовете на съвета се избират сред служителите, предложени от националните органи. Фондът създава също така консултативен съвет, включващ нямащи право на глас представители на участниците на финансови пазари, участващи във Фонда. Съветът на фонда може да предложи на Органа да възложи управлението на своята ликвидност на институции с утвърдена репутация (като например ЕИБ). Тези средства следва да се инвестират в сигурни и ликвидни инструменти.

Член 13

Делегиране на задачи и отговорности

1.  Компетентните органи могат, със съгласието на оправомощения орган, да делегират задачи и задължения на Органа или други компетентни надзорни органи, в съответствие с условията, посочени в настоящия член. Държавите-членки могат да определят специфични правила относно делегирането на отговорности, които трябва да бъдат спазвани, преди техните компетентни органи да сключат такива споразумения, и могат да ограничават обхвата на делегирането до това, което е необходимо за осъществяване на ефективен надзор над трансграничните групи или участници на финансовите пазари.

2.  Органът насърчава и улеснява делегирането на задачи и задължения между компетентните органи, като определя задачите и задълженията, които могат да бъдат делегирани или изпълнявани съвместно, и като насърчава прилагането на най-добри практики.

2a.  Делегирането на задължения води до преразпределяне на компетентностите, установени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове. Процедурата, прилагането и административният и съдебен преглед, свързани с делегираните отговорности, се уреждат от правото на оправомощения орган.

3.  Компетентните органи информират Органа относно споразуменията за делегиране, които смятат да сключат. Споразуменията влизат в сила най-рано един месец, след като Органът е информиран за тях.

В рамките на един месец, след като бъде информиран, Органът може да даде мнение по споразумението, което предстои да се сключи.

Органът публикува сключеното от компетентните органи споразумение за делегиране, по съответния начин, така че да се гарантира, че всички засегнати страни са подходящо информирани.

Член 14

Обща култура на надзор

1.  Органът играе активна роля в изграждането на обща европейска култура на надзор и съгласувани надзорни практики и в осигуряването на еднакви процедури и последователни подходи в целия Европейски съюз, като извършва поне следните дейности:

   а) предоставя становища на компетентните органи;
   б) насърчава ефективен двустранен и многостранен обмен на информация между компетентните органи, като съблюдава изцяло разпоредбите за поверителността и защитата на данни, предвидени в съответното законодателство на Общността;
   в) допринася за разработването на общи и висококачествени стандарти за надзор, включително стандарти за отчетност, и международни счетоводни стандарти в съответствие с член 1, параграф 2а;
   г) преглежда прилагането на приетите от Комисията съответни регулаторни стандарти и технически стандарти за изпълнение, както и издадените от Органа насоки и препоръки и предлага изменения, когато е целесъобразно;
   д) установява секторни и междусекторни програми за обучение, улеснява обмена на персонал и насърчава компетентните органи да използват по-интензивно схемите за командироване на персонал и други инструменти.

2.  Органът може, ако е целесъобразно, да разработва нови практически инструменти и инструменти за сближаване, с цел насърчаване на общите надзорни подходи и практики.

Член 15

Сравнителен анализ на компетентните органи

1.  Органът периодично организира и извършва сравнителен анализ на някои или на всички дейности на компетентните органи, за да подобри допълнително съгласуваността на резултатите от работата по надзора. За тази цел Органът разработва методи, позволяващи обективна оценка и сравнение между разглежданите органи. При извършване на сравнителен анализ се вземат предвид съществуващата информация и оценки, които вече са били направени по отношение на въпросния компетентен орган.

2.  Без да се ограничава само до това, сравнителният анализ включва оценка на:

   а) адекватността на ресурсите и условията за управление, ресурсите и експертните познания на състава на компетентния орган, като особено внимание се отделя на ефективното прилагане на регулаторните стандарти и техническите стандарти за изпълнение, посочени в членове 7 - 7д, както и на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове и на потенциала да се отговори на пазарното развитие;
   б) достигнатата степен на сближаване в прилагането на правото на Съюза и в надзорните практики, включително регулаторни стандарти и технически стандарти за изпълнение, насоки и препоръки, приети съгласно членове 7 и 8, както и степента, до която чрез надзорните практики се постигат заложените в правото на Съюза цели;
   в) разработените от някои компетентни органи добри практики, които може да бъде полезно да бъдат възприети и от други компетентни органи;
   г) ефективността и степента на сближаване, постигнати по отношение на изпълнението на разпоредбите, приети в прилагането на правото на Съюза, включително административните мерки и санкции, наложени срещу отговорни лица в случаите, когато тези разпоредби не са спазени.

3.  Въз основа на сравнителния анализ Органът може да издаде насоки и препоръки към компетентните органи, в съответствие с член 8. Органът взема под внимание резултата от сравнителния анализ при изготвянето на проект на регулаторни технически или технически стандарти за изпълнение, в съответствие с членове 7-7д. Компетентните органи полагат усилия да следват становището, предоставено от Органа. Ако даден компетентен орган не следва становището, той съобщава на Органа причините за това.

Органът оповестява най-добрите практики, забелязани при тези сравнителни анализи. Наред с това, всички други резултати от сравнителните анализи могат да се съобщават публично при съгласието на компетентния орган, който е бил обект на сравнителния анализ.

Член 16

Координационни функции

Органът изпълнява обща координационна роля между компетентните органи, включително в случай на неблагоприятно развитие, което евентуално би могло да застраши правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на финансовата система на Европейския съюз.

Органът насърчава координирания отговор на Съюза, inter alia чрез:

   (1) улесняване на обмена на информация между компетентните органи;
   (2) определяне на обхвата и, когато е възможно и уместно, проверка на достоверността на информацията, която следва да бъде предоставена на съответните компетентни органи;
   (3) без да се засяга член 11, извършване на необвързващо посредничество по искане на компетентните органи или по своя собствена инициатива;
   (4) навременно уведомяване на ЕССР за евентуални извънредни ситуации;
   (4a) предприемане на всички подходящи мерки в случай на събития, които могат да изложат на риск функционирането на финансовите пазари, с оглед улесняване на координирането на действията, предприети от съответните компетентни органи;
   (4б) централизиране на информацията, получена в съответствие с членове 12 и 20 от компетентните органи в резултат на задълженията за нормативни отчети за институциите, активни в повече от една държава-членка. Органът споделя тази информация с другите засегнати компетентни органи.

Член 17

Оценка на пазарното развитие

1.  Органът наблюдава и оценява пазарното развитие в областта на своята компетентност и при необходимост информира Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, Европейския банков орган, ЕССР, както и Европейския парламент, Съвета и Комисията за съответните пруденциални тенденции на микроикономическо равнище, възможните рискове и слабите места. Органът включва в оценките си икономически анализ на пазарите, на които участниците на финансовите пазари извършват дейност, и оценка на въздействието възможното пазарно развитие върху тях.

1a.  ▌Органът в сътрудничество с ЕССР инициира и координира оценка в целия Европейски съюз на устойчивостта на ▌участниците на финансовите пазари по отношение на неблагоприятно пазарно развитие. За тази цел той разработва и компетентните органи прилагат следното:

   а) общи методики за оценка на ефекта от икономическите сценарии по отношение на финансовите позиции на важни участници на финансовите пазари;
   б) общи подходи за комуникация на резултатите от тези оценки на устойчивостта на ▌участниците на финансовите пазари;
   ба) общи методики за оценка на влиянието на определени продукти или на процесите на разпределение върху позицията на даден участник на пазара и върху информацията за вложителите, инвеститорите и потребителите.

2.  Без да се засягат задачите на ЕССР, предвидени в Регламент (ЕО) №…./2010 (ЕССР), Органът може поне веднъж годишно и по-често, ако се налага, да предоставя оценка на Европейския парламент, Съвета, Комисията и ЕССР относно тенденциите, възможните рискове и слабите места в областта на неговата компетентност.

Органът включва в тези оценки класификация на основните рискове и слаби места и при необходимост препоръчва превантивни или оздравителни действия.

3.  Органът се стреми да отрази по подходящ начин междусекторното развитие, рисковете и слабите места посредством тясно сътрудничество с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския банков орган чрез Съвместния комитет.

Член 18

Международни отношения

1.  Без да се засягат компетенциите на институциите на Европейския съюз и държавите-членки, Органът може да установи контакти и да сключва административни споразумения с надзорните органи, международни организации и с администрациите на трети страни. Тези договорености не създават правни задължения по отношение на Европейския съюз и неговите държави-членки и няма да попречат на държавите-членки и техните компетентни органи да сключват двустранни или многостранни споразумения с трети страни.

2.  Органът оказва съдействие при изготвянето на решения по отношение на равностойността, които се отнасят до надзорните режими в трети държави, в съответствие с посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове.

3.  В доклада, посочен в член 28, параграф 4а, Органът определя административните споразумения, договорени с международни организации или администрациите на трети страни, и оказаното съдействие при изготвянето на решения по отношение на равностойността.

Член 19

Други задачи

1.  Органът може, по искане на Европейския парламент, Съвета, Комисията или по своя собствена инициатива, да предоставя становища на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по всички въпроси, свързани с областта на неговата компетентност.

1a.  В случаи когато Органът не представи пред Комисията проекти на регулаторни технически стандарти и проекти на технически стандарти за прилагане в рамките на сроковете, установени в законодателството, посочено в член 1, параграф 2, или когато не е бил определен срок, Комисията може да изиска съответния проект и определи срок за представянето му.

Като има предвид неотложността на въпроса, Комисията може да изиска проекти на регулаторни технически стандарти и проекти на технически стандарти за прилагане в рамките да бъдат представени преди сроковете, определени в посоченото в член 1, параграф 2 законодателство. В такъв случай Комисията представя подходяща обосновка.

2.  По отношение на пруденциалните оценки на сливания и придобивания, попадащи в обхвата на Директива 2007/44/ЕО и за които съгласно тази директива се изисква консултация между компетентните органи от две или повече държави-членки, Органът може, ▌ по молба на един от въпросните компетентни органи, да представи или да публикува становище по пруденциалната оценка, освен по отношение на критериите, посочени в член 19а, параграф 1, буква д) от Директива 2006/48/ЕО. Становището се публикува незабавно и във всички случаи преди края на периода за оценка съгласно Директива 2007/44/ЕО. В тази връзка се прилага член 20 за областите, за които Органът може да публикува становище.

Член 20

Събиране на информация

1.  По искане на Органа компетентните органи ▌на държавата-членка предоставят на Органа цялата информация, която му е необходима, за да изпълни възложените му с настоящия регламент задължения, при условие, че получателят има законен достъп до съответните данни и че искането за информация е необходимо по отношение на естеството на въпросните задължения.

1a.  Органът може също да изиска информацията да се предоставя периодично. Където е възможно, за тези искания се използват общи формати за докладване.

1б.  При надлежно обосновано поискване от компетентен орган на държава-членка Органът може да предостави всякаква информация, необходима, за да може компетентният орган да изпълнява задълженията си в съответствие със задълженията за професионална тайна, посочени в секторното законодателство и член 56.

1в.  Преди да поиска информация в съответствие с този член и за да се избегне дублиране при предоставянето на информация, Органът първо взема предвид съответните съществуващи статистически данни, изготвени, разпространени и разработени от Европейската статистическа система и Европейската система на централните банки.

2.  Ако информацията не е налична или компетентните органи и другите публични органи на държавите-членки не са предоставили навременен достъп до нея, Органът може да отправи надлежно обосновано и мотивирано искане до други надзорни органи, министерството на финансите, когато последното разполага с пруденциална информация, централната банка или статистическата служба на съответната държава-членка.

2а.  Ако информацията не е налична или не е предоставен навременен достъп до нея в съответствие с параграфи 1, 1а, 1б,  1в или  2, Органът може да отправи надлежно обосновано и мотивирано искане пряко до съответните участници на финансовия пазар. В обоснованото искане се обяснява защо данните относно съответния отделен участник на финансовия пазар са необходими.

Органът информира съответните компетентни органи за исканията в съответствие с параграфи 2 и 2а.

По искане на Органа компетентните органи ▌съдействат на Органа да получи цялата такава информация.

3.  Органът може да използва поверителната информация, получена съгласно настоящия член, само за целите на изпълнение на задълженията, възложени му с настоящия регламент.

Член 21

Отношения с ЕССР

1.  Органът ▌ си сътрудничи тясно и редовно с ЕССР.

2 Органът ▌редовно предоставя на ЕССР актуализирана информация, необходима за изпълнение на неговите задачи. Всякакви данни, необходими за изпълнение на неговите задачи, които не са в обобщена форма или общ формат, се предоставят незабавно на ЕССР при обосновано искане, както се посочва в член 15 от Регламент (ЕС) №…/2010 [EССР]. В сътрудничество с ЕССР Органът въвежда подходящи вътрешни процедури за предаване на поверителна информация, по-специално по отношение на отделни участници на финансовия пазар.

3.  Органът в съответствие с параграфи 4 и 5 осигурява правилните последващи действия в отговор на предупрежденията и препоръките на ЕССР, както се посочва в член 16 от Регламент (ЕО) №…./2010 [EССР].

4.  При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР, отправени към Органа, той незабавно свиква среща на Съвета на надзорните органи и оценява последствията от това предупреждение или препоръка за изпълнението на своите задачи.

Той решава посредством съответната процедура за вземане на решение какви действия да бъдат предприети в съответствие с възложените му по силата на настоящия регламент правомощия, с които да се отстранят отбелязаните в предупрежденията и препоръките проблеми.

Ако Органът не предприеме действие в отговор на препоръка, той излага пред Парламента, Съвета и ЕССР причините за това.

5.  При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР, отправени към компетентните национални органи по надзора, Органът при необходимост използва правомощията, възложени му по силата на настоящия регламент, за да осигури навременни последващи действия.

Ако компетентният орган, към който е отправена препоръката на ЕССР, реши да не я спази, той уведомява Съвета на надзорните органи и обсъжда с него причините за въздържането си от действие.

Компетентният орган взема надлежно под внимание мнението на Съвета на надзорните органи, когато уведомява Съвета и ЕССР в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) №…./2010 [ЕССР].

6.  При изпълнение на предвидените в настоящия регламент задачи, Органът отдава изключително значение на предупрежденията и препоръките на ЕССР.

Член 22

Група на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите

1.  За да се помогне за улесняване на провеждане на консултации със заинтересовани страни в области, свързани със задачите на Органа, се създава Група на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите. С Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите се провеждат консултации за действията в съответствие с член 7 относно регулаторни технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение и, при необходимост до степен, до която те не засягат отделни участници на финансовите пазари, член 8 относно насоки, препоръки. Ако се налага спешно да се предприемат действия и не е възможно да се проведе консултация, Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите следва да бъде информирана възможно най-бързо.

Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите заседава поне четири пъти годишно.

2.  Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите се състои от 30 членове, представляващи в равномерно съотношение инвестиционните институции, които извършват дейност в Европейския съюз, техните служители, както и потребителите, ▌ползвателите на финансови услуги и представителите на МСП. Най-малко петима от членовете са изтъкнати независими представители на академичните среди. Десет от членовете и представляват участници на финансовия пазар.

3.  Членовете на Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите се назначават от Съвета на надзорните органи на Органа, след предложение от съответните заинтересовани страни.

При вземане на решението Съветът на надзорните органи, доколкото е възможно, осигурява подходящо географско равновесие и такова, основаващо се на половата принадлежност, и представителство на участниците от целия Европейски съюз.

4.  Органът предоставя информация и осигурява подходящо секретарско обслужване за Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите.

▌ Определя се подходяща компенсация за членовете на групата на участниците в сектора, представляващи организации с нестопанска цел. Групата може да създаде работни групи по технически въпроси. Мандатът на членовете на Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите е две години и половина, след което се провежда нова процедура за подбор.

Членовете могат да участват два последователни мандата.

5.  Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите може да представя становища и съвети на Органа по всеки въпрос, свързан със задачите на Органа, с конкретен фокус върху посочените в членове от 7 до 7д, 8, 14, 15 и 17.

6.  Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите приема свой процедурен правилник на основата на съгласие на мнозинство от две трети от членовете.

7.  Органът оповестява публично становищата и съветите на Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите, както и резултатите от консултациите.

Член 23

Предпазни мерки

1.  ▌Ако държава-членка смята, че решение, прието съгласно член 10, параграф 2 или член 11, засяга пряко и в значителна степен нейните фискални задължения, в рамките на десет работни дни, след като Органът е нотифицирал компетентния орган за решението, тя уведомява Органа, Комисията и Европейския парламент. В тази нотификация държавата-членка обосновава причините за това и предоставя оценка на въздействието относно начина, по който решението засяга фискалните й отговорности.

2.  ▌В срок от един месец от нотификацията от страна на държавата-членка, Органът информира държавата-членка дали поддържа решението си или го изменя или отменя.

Ако Органът поддържа или внесе промени в решението си, Съветът ▌решава дали решението на Органа да остане в сила или да бъде отменено. Решението да се подкрепи решението на Органа се взема с обикновено мнозинство на членовете. Решението да се отмени решението на Органа се взема с квалифицирано мнозинство на неговите членове. В нито един от тези случаи не се взема под внимание гласа на заинтересованите членове.

3.  ▌Ако Съветът не вземе решение в рамките на десет работни дни в случая на член 10 и един месец в случая на член 11, се счита, че решението на Органа остава в сила.

3a.  Когато решение, прието съгласно член 10, води до използването на фондове, учредени съгласно член 12г или 12д, държавите-членки не може да се обръщат към Съвета за подкрепа или отмяна на решение, взето от Органа.

Член 24

Процедури за вземане на решение

1.  Преди вземането на решенията, предвидени в настоящия регламент, Органът информира назования адресат за своето намерение да вземе решение, като определя срок, в който адресатът може да изрази своето виждане по въпроса, отчитайки неговия спешен характер, сложността му и възможните последици. Настоящото се прилага съответно за препоръки, както е посочено в член 9, параграф 4.

2.  Решенията на Органа съдържат мотивите, на които се основават.

3.  Адресатите на решенията на Органа биват информирани относно правните мерки, с които разполагат по силата на настоящия регламент.

4.  Ако органът вземе решение съгласно член 10, параграфи 2 и 3, той периодично преразглежда това решение на подходящ интервал от време.

5.  Решенията, които Органът взема съгласно членове 9, 10 и 11, се оповестяват публично и в тях се посочва съответният компетентен орган или участник на финансовите пазари и се излага основното съдържание на решението, освен ако подобно оповестяване противоречи на законния интерес на участниците на финансовите пазари за защита на техните търговски тайни, или би могло сериозно да застраши правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система на Европейския съюз или на част от нея.

ГЛАВА ІІІ

ОРГАНИЗАЦИЯ

Раздел 1

Съвет на надзорните органи

Член 25

Състав

1.  Съветът на надзорните органи се състои от:

   а) председател, без право на глас;
   б) ръководителите на националните публични органи, отговарящи за надзора върху кредитните институции във всяка държава-членка, които се срещат лично най-малко два пъти годишно;
   в) един представител на Комисията, без право на глас;
   г) един представител на ЕССР, без право на глас;
   д) по един представител на всеки от другите два европейски надзорни органа, без право на глас;

1a.  Съветът на надзорните органи редовно, поне два пъти годишно, свиква заседания с Групата на участниците в сектора на ценните книжа и пазарите.

2.  Всеки компетентен орган ▌ отговаря за номинирането на високопоставен заместник от техния орган ▌, който може да замести посочения в параграф 1, буква б) член на Съвета на надзорните органи, в случай че той е възпрепятстван да присъства на заседание.

2a.  В държавите-членки, в които съществува повече от един орган, отговарящ за надзора в съответствие с настоящия регламент, тези органи се споразумяват да имат общ представител. Въпреки това, когато въпросът, който предстои да се обсъжда от Съвета на надзорните органи, не е в рамките на компетентност на националния орган, който се представлява от члена, посочен в параграф 1, буква б), този член може да доведе представител на съответния национален орган, който е без право на глас.

3.  За целите на действия в рамките на обхвата на Директива 97/9/ЕО посоченият в параграф 1, буква б) член на Съвета на надзорните органи може, когато е целесъобразно, да бъде придружен от представител на съответните органи, които администрират схемите за гаранции за инвеститорите във всяка държава-членка, който ще бъде без право на глас.

4.  Съветът на надзорните органи може да реши да допуска наблюдатели.

Изпълнителният директор може да участва в срещите на Съвета на надзорните органи, без право на глас.

Член 26

Вътрешни комитети и групи

1.  Съветът на надзорните органи може да изгради вътрешни комитети или групи за конкретни задачи, възложени на Съвета на надзорните органи, и може да предвиди делегирането на някои ясно определени задачи и решения на вътрешните комитети или групи, на Управителния съвет или на председателя.

2.  За целите на член 11 Съветът на надзорните органи свиква независима група, която има балансиран състав от членове, за улесняване на безпристрастното разрешаване на разногласия, в състава на която влизат Председателят и двама от членовете на съвета, които не са представители на компетентните органи, участващи в разногласията и които нямат никакъв интерес във връзка с конфликта, нито пряка връзка със съответните компетентни органи.

2a.  При спазване на член 11, параграф 2 групата предлага решение за окончателно приемане от Съвета на надзорните органи в съответствие с процедурата, изложена в член 29, параграф 1, трета алинея.

2б.  Съветът на надзорните органи приема процедурен правилник за групата, посочена в параграф 2.

Член 27

Независимост

При изпълнението на възложените му с настоящия регламент задачи Председателят и членовете на Съвета на надзорните органи с право на глас действат независимо и обективно единствено в интерес на Съюза като цяло и нито търсят, нито приемат указания от институция или орган на Съюза, от правителство на държава-членка или от друг публичен или частен субект.

Държавите-членки, институциите на ЕС и който и да е друг публичен или частен орган няма да се опитват да въздействат върху членовете на Съвета на надзорните органи при изпълнението на техните задачи.

Член 28

Задачи

1.  Съветът на надзорните органи дава насоки за работата на Органа и отговаря за вземането на решенията, посочени в глава ІІ.

2.  Съветът на надзорните органи приема становища, препоръки и решения и издава съвети, както се посочва в глава ІІ.

3.  Съветът на надзорните органи назначава председателя.

4.  Всяка година преди 30 септември, по предложение от Управителния съвет, Съветът на надзорните органи приема работната програма на Органа за следващата година и я предава за информация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

Работната програма се приема, без това да противоречи на годишната бюджетна процедура, и се оповестява публично.

4a.  Съветът на надзорните органи, по предложение от Управителния съвет, приема годишния доклад за дейността на Органа, включително за изпълнението на задачите на председателя, въз основа на проектодоклада, посочен в член 38, параграф 7, и най-късно до 15 юни всяка година го представя на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и на Европейския икономически и социален комитет. Докладът се оповестява публично.

5.  Съветът на надзорните органи приема многогодишната работна програма на Органа и я предава за информация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

Многогодишната работна програма се приема, без това да противоречи на годишната бюджетна процедура, и се оповестява публично.

6.  Съветът на надзорните органи приема бюджета ▌ в съответствие с член 49.

7.  Съветът на надзорните органи упражнява дисциплинарен контрол над председателя и изпълнителния директор и може да ги отстрани от длъжност по силата съответно на член 33, параграф 5 или член 36, параграф 5.

Член 29

Вземане на решения

1.  ▌ Съветът на надзорните органи взема решения с обикновено мнозинство на членовете си в съответствие с принципа, че всеки член има право на един глас.

По отношение на актовете, посочени в членове 7 и 8, и мерките и решенията, приети съгласно глава VІ, чрез дерогация от първа алинея Съветът на надзорните органи взема решения на основата на квалифицирано мнозинство от членовете си, както е определено в член 16, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и в член 3 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз.

По отношение на решения в съответствие с член 11, параграф 3, за решения, взети от консолидиращия надзорен орган, предложеното от работната група решение се смята за прието, ако бъде одобрено с обикновено мнозинство, освен ако не бъде отхвърлено от членове, представляващи блокиращо малцинство от гласовете съгласно определеното в член 16, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и в член 3 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз.

За всички останали решения съгласно член 11, параграф 3, предложеното от работната група решение се приема с обикновено мнозинство от членовете на Съвета на надзорните органи в съответствие с принципа, че всеки член има право на един глас.

2.  Заседанията на Съвета на надзорните органи се свикват от Председателя по негова инициатива или по искане на една трета от членовете и се ръководят от Председателя.

3.  Съветът на надзорните органи приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

4.  В процедурния правилник подробно се определят разпоредбите относно гласуването, включително, когато е целесъобразно, правилата за кворум. Членовете без право на глас и наблюдателите, с изключение на Председателя и Изпълнителния директор, не присъстват на обсъждания в рамките на Съвета на надзорните органи, свързани с отделни участници на финансовите пазари, освен ако не е предвидено друго в член 61 или в посоченото в член 1, параграф 2 законодателство.

Раздел 2

Управителен съвет

Член 30

Състав

1.  Управителният съвет се състои от председателя ▌и шест други членове на Съвета на надзорните органи, избрани от членовете с право на глас на Съвета на надзорните органи.

Всеки член, освен Председателя има заместник, който може да замести члена на Управителния съвет, ако той е възпрепятстван да присъства на заседание.

Мандатът на членовете, избрани от Съвета на надзорните органи, е две години и половина. Той може да бъде продължен еднократно. Съставът на Управителния съвет е балансиран и пропорционален и отразява Европейския съюз като цяло. Мандатите се застъпват и се прилага подходящо правило за ротация.

2.  Решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство от присъстващите членове. Всеки член има право на един глас.

Изпълнителният директор и представител на Комисията участват в заседанията на Управителния съвет без право на глас.

Представителят на Комисията има право на глас по въпросите, посочени в член 49.

Управителният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

3.  Заседанията на Управителния съвет се свикват от Председателя по негова инициатива или по искане на поне една трета от членовете и се ръководят от Председателя.

Управителният съвет заседава преди всяко заседание на Съвета на надзорните органи и толкова често, колкото счете за необходимо. Управителният съвет заседава поне пет пъти в годината ▌на сесия.

4.  Членовете на Управителния съвет могат да бъдат подпомагани от съветници или експерти при условията на процедурния правилник. Членовете без право на глас, с изключение на изпълнителния директор, не присъстват на обсъжданията в рамките на Управителния съвет, свързани с отделни финансови институции.

Член 31

Независимост

Членовете на Управителния съвет действат независимо и обективно единствено в интерес на Съюза като цяло, без да търсят, нито приемат указания от институции или органи на Съюза, от правителство на държава-членка или от друг публичен или частен субект.

Никоя държава-членка, европейска институция или орган, както и друг обществен или частен орган няма да се опитват да упражняват влияние върху членовете на Управителния съвет.

Член 32

Задачи

1.  Управителният съвет гарантира, че Органът осъществява мисията си и изпълнява възложените му в съответствие с настоящия регламент задачи.

2.  Управителният съвет предлага годишната и многогодишната работна програма, която да бъде приета от Съвета на надзорните органи.

3.  Управителният съвет упражнява бюджетните си правомощия в съответствие с членове 49 и 50.

4.  Управителният съвет приема плана за политиката на Органа относно персонала, както и необходимите правоприлагащи мерки от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности съгласно член 54, параграф 2 (наричан по-долу „Правилник за персонала“).

5.  Управителният съвет приема специалните разпоредби относно правото на достъп до документите на Органа в съответствие с член 58.

6.  Управителният съвет предлага годишен доклад за дейността на Органа, включително за изпълнението на задачите на председателя, въз основа на проектодоклада, посочен в член 38, параграф 7, за одобрение от Съвета на надзорните органи и представяне на Европейския парламент ▌.

7.  Управителният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

8.  Управителният съвет назначава и отстранява от длъжност членовете на Апелативния съвет в съответствие с член 44, параграф 3 и член 44, параграф 5.

Раздел 3

Председател

Член 33

Назначаване и задачи

1.  Органът се представлява от председателя, който е независим специалист на пълно работно време.

Председателят отговаря за подготовката на работата на Съвета на надзорните органи и председателства заседанията на Съвета на надзорните органи и на Управителния съвет.

2.  Председателят се назначава от Съвета на надзорните органи, след открита процедура за подбор, организирана и ръководена от Комисията, въз основа на неговите качества, умения, познания за финансовите институции и пазари и опит, свързан с финансовия надзор и регулиране.

Комисията представя на Европейския парламент списък с трима одобрени кандидати. След като изслуша тези кандидати, Европейският парламент избира един от тях. Избраният по този начин кандидат се назначава от Съвета на надзорните органи.

Съветът на надзорните органи избира измежду своите членове и заместник, който да изпълнява функциите на председателя в негово отсъствие. Този заместник не е член на Управителния съвет.

3.  Мандатът на председателя е пет години с възможност за еднократно подновяване.

4.  През деветте месеца преди края на петгодишния мандат на председателя, Съветът на надзорните органи оценява:

   а) резултатите, постигнати през първия мандат, и начина, по който са били постигнати;
   б) задълженията и изискванията към Органа за предстоящите години.

Съветът на надзорните органи, като взема предвид оценката, може да продължи мандата на председателя еднократно, при условие че той бъде одобрен от Европейския парламент.

5.  Председателят може да бъде отстранен от длъжност само от Европейския парламент след решение на Съвета на надзорните органи ▌.

Председателят не може да попречи на Съвета на надзорните органи да обсъжда въпроси, свързани с него, по-специално необходимостта от отстраняването му от длъжност, и няма да участва в свързаните с това обсъждания.

Член 34

Независимост

Без да се засяга ролята на Съвета на надзорните органи по отношение на задачите на Председателя, последният нито търси, нито приема указания от институции или органи на Общността, от правителство на държава-членка или от друг публичен или частен субект.

Държавите-членки, институциите на Съюза и всички други публични или частни органи не се опитват да оказват влияние върху Председателя при изпълнението на неговите или нейните задачи.

В съответствие с Правилника за персонала, посочен в член 54, след прекратяване на служебното правоотношение председателят продължава да бъде обвързан от задължението за коректност и дискретност по отношение на приемането на определени постове или обезщетения.

Член 35

Доклад

1.  Европейският парламент и Съветът може да поканят Председателя или неговия заместник, като напълно зачитат неговата независимост, да прави изказвания ▌. Председателят прави изказвания пред Европейския парламент и отговаря на всички въпроси, поставени от членовете на ЕП, когато се изисква.

2.  При поискване и най-малко 15 дни преди изказването, посочено в параграф 1, председателят представя на Европейския парламент писмен доклад относно основната дейност на Органа.

2а.  Освен това към информацията, посочена в членове 7а - 7д, 8, 9, 10, 11а и 18, докладът включва всяка съществена информация, изискана от Европейския парламент по конкретни случаи.

Раздел 4

Изпълнителен директор

Член 36

Назначаване

1.  Органът се управлява от изпълнителния директор, който е специалист на пълно работно време.

2.  Изпълнителният директор се назначава от Съвета на надзорните органи след открита процедура за подбор след одобрението на Европейския парламент, въз основа на неговите качества, умения, познания за участниците на финансовите пазари и самите пазари, на опита, свързан с финансовия надзор, регулиране и управление.

3.  Мандатът на изпълнителния директор е пет години с възможност за еднократно подновяване.

4.  През деветте месеца преди края на петгодишния мандат на изпълнителния директор, Съветът на надзорните органи извършва оценка на работата му.

При оценката Съветът на надзорните органи разглежда по-специално:

   а) резултатите, постигнати през първия мандат, и начина, по който са били постигнати;
   б) задълженията и изискванията към Органа за предстоящите години.

Съветът на надзорните органи, като взема предвид оценката, може еднократно да поднови мандата на изпълнителния директор.

5.  Изпълнителният директор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Съвета на надзорните органи.

Член 37

Независимост

Без да се засягат съответните роли на Управителния съвет и на Съвета на надзорните органи във връзка със задачите на изпълнителния директор, последният нито търси, нито приема указания от правителство, орган, организация или лице извън Органа.

Нито държавите-членки, нито институциите на Съюза, нито други публични или частни органи се опитват да оказват влияние върху Изпълнителния директор при изпълнение на задачите му.

В съответствие с Правилника за персонала, посочен в член 54, след прекратяване на служебното правоотношение изпълнителният директор продължава да бъде обвързан от задължението за коректност и дискретност по отношение на приемането на определени постове или обезщетения.

Член 38

Задачи

1.  Изпълнителният директор отговаря за управлението на Органа и подготвя работата на Управителния съвет.

2.  Изпълнителният директор отговаря за прилагането на годишната работна програма на Органа под ръководството на Съвета на надзорните органи и под контрола на Управителния съвет.

3.  Изпълнителният директор предприема необходимите мерки, предимно приемането на вътрешни административни указания и публикуването на съобщения, за да гарантира функционирането на Органа в съответствие с настоящия регламент.

4.  Изпълнителният директор подготвя многогодишната работна програма, както се посочва в член 32, параграф 2.

5.  Всяка година в срок до 30 юни, изпълнителният директор подготвя работната програма за следващата година, както се посочва в член 32, параграф 2.

6.  Изпълнителният директор съставя предварителния проектобюджет на Органа в съответствие с член 49 и изпълнява бюджета на Органа в съответствие с член 50.

7.  Всяка година Изпълнителният директор подготвя проектодоклад ▌, който съдържа част, посветена на регулаторните и надзорните дейности на Органа, и част относно финансовите и административните въпроси.

8.  По отношение на персонала на Органа изпълнителният директор упражнява правомощията, изложени в член 54, и управлява персонала.

ГЛАВА ІV

ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

Раздел 2

Европейски надзорен орган (Съвместен комитет)

Член 40

Създаване

1.  С настоящото се създава Европейски надзорен орган (Съвместен комитет) ▌.

2.  Съвместният комитет служи като форум, чрез който Органът си сътрудничи редовно и тясно и осигурява междусекторната съгласуваност с другите ЕНО, по-специално по отношение на:

   финансови конгломерати;
   счетоводство и одит;
   микропруденциални анализи на междусекторното развитие, рискове и уязвими елементи на финансовата стабилност;
   инвестиционни продукти на дребно;
   мерки за борба с изпирането на пари; както и
   обмен на информация с Европейския съвет за системен риск и създаване на връзки между Европейския съвет за системен риск и Европейските надзорни органи.

3.  Съвместният комитет разполага със специален персонал, осигурен от трите Европейски надзорни органа, който изпълнява функцията на секретариат. Органът участва с подходящи ресурси в ▌ административните, инфраструктурни и оперативни разходи.

Член 40a

Надзор

В случай че финансова институция има присъствие в повече от един сектор, Съвместният комитет решава разногласия в съответствие с член 42 от настоящия Регламент.

Член 41

Състав

1.  Съвместният комитет се състои от ▌председателите на Европейските надзорни органи и, когато е целесъобразно, включва председателя на подкомитета, създаден съгласно член 43

2.  Изпълнителният директор, представител на Комисията и ЕССР, както и подкомитетът, създаден съгласно член 43, ще бъдат поканени да присъстват на заседанията на Съвета на Съвместния комитет ▌в качеството на наблюдатели.

3.  Председателстващият Съвместния комитет ▌ се назначава на годишна ротационна основа измежду председателите на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари. Председателят на Съвместния комитет, назначен в параграф 3 на настоящия член се назначава също така за заместник-председател на Европейския съвет за системен риск.

4.  Съвместният комитет▌ приема и публикува свой процедурен правилник. Правилата могат да предвиждат допълнителни участници в заседанията на Съвместния комитет.

Съвместният комитет на европейските надзорни органи заседава поне веднъж на всеки два месеца.

Член 42

Съвместни позиции и общи действия

В рамките на своите задачи по глава ІІ и по-специално във връзка с прилагането на Директива 2002/87/EО, когато е целесъобразно, Органът постига общи позиции с Европейския надзорен орган (застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и с Европейския надзорен орган (банкова дейност), според случая.

Действията съгласно членове 7, 9, 10 или 11 от настоящия регламент във връзка с прилагането на Директива 2002/87/EО и на всяко друго законодателство, посочено в член 1, параграф 2, което попада също в областта на компетенция ▌на Европейския надзорен (застраховане и професионално пенсионно осигуряване) или на Европейския надзорен орган (банкова дейност), се приемат едновременно от Органа, ▌от Европейския надзорен (застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (банкова дейност), според случая.

Член 43

Подкомитети

1.  За целите на член 42 към Съвместния комитет ▌се създава Подкомитет по финансовите конгломерати.

2.  Подкомитетът се състои от лицата, посочени в член 41, параграф 1, и един високопоставен представител от действащия състав на съответния компетентен орган от всяка държава-членка.

3.  Подкомитетът избира председател измежду членовете си, който е също и член на Съвместния комитет ▌.

4.  Съвместният комитет може да създаде други подкомитети.

Раздел 3

Апелативен съвет

Член 44

Състав

1.  Апелативният съвет е съвместна структура на трите европейски надзорни органа.

2.  Апелативният съвет се състои от шест членове и шест заместници, които се ползват с изключително добро име и имат доказани знания и професионален опит, включително в областта на надзора, на достатъчно високо ниво в областта на банкирането, застраховането, пазарите на ценни книжа или други финансови услуги, с изключение на настоящи служители на компетентните органи или на други национални институции или институции на Европейския съюз, участващи в дейностите на Органа. Значителен брой от членовете на Апелативния съвет имат необходимия правен опит, за да предоставят експертен правен съвет на Органа при упражняване на неговите правомощия.

Апелативният съвет определя своя председател.

Решенията на Апелативния съвет се приемат с мнозинство от поне четири от неговите шест членове. Когато обжалваното решение попада в обхвата на настоящия регламент, мнозинството от четирима членове включва поне един от двамата членове на Апелативния съвет, които се назначават от Органа.

Апелативният съвет се свиква от председателя, когато е необходимо.

3.  Двама членове на Апелативния съвет и двама заместници се назначават от Управителния съвет на Органа от списък на подбрани кандидати, предложен от Комисията, след покана за изразяване на интерес, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, и след консултации със Съвета на надзорните органи.

Останалите членове се назначават в съответствие с Регламент (ЕО) №…../2010 [EБО] и Регламент (ЕО) №…/2010 [EОЦКП].

4.  Мандатът на членовете на Апелативния съвет е пет години. Той може да бъде еднократно подновен.

5.  Член на Апелативния съвет, който е назначен от Управителния съвет на Органа, не може да бъде отстранен по време на мандата си, освен ако не е установено виновно извършване на сериозно нарушение, и Управителният съвет вземе решение за това след консултация със Съвета на надзорните органи.

6.  ▌ Европейският банков орган, ▌Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейският орган за ценни книжа и пазари осигуряват подходяща оперативна и секретарска подкрепа за Апелативния съвет чрез Съвместния комитет.

Член 45

Независимост и обективност

1.  Членовете на Апелативния съвет са независими при вземането на решенията си. Те не се обвързват с инструкции. Те не могат да извършват никакви други задължения в Органа, в неговия Управителен съвет или в неговия Съвет на надзорните органи.

2.  Членовете на Апелативния съвет не могат да вземат участие в никакви производства по обжалване, ако имат какъвто и да е личен интерес или ако преди това са участвали като представители на една от страните в производството, или ако са участвали при вземането на решението, което се обжалва.

3.  Ако на някое от основанията, посочени в параграфи 1 и 2, или на всякакво друго основание, даден член на Апелативния съвет счете, че негов колега не може да участва в производство по обжалване, той уведомява за това Апелативния съвет.

4.  Всяка от страните в производството по обжалване може да направи искане за отвод на член на Апелативния съвет на всяко от основанията, посочени в параграфи 1 и 2, или при съмнение за пристрастност.

Искането за отвод не може да се основава на националността на членовете, нито е допустимо, ако страната в производството по обжалване, въпреки че ѝ е било известно основание за искане на отвод, е предприела процесуални действия, различни от искане за отвод на член от състава на Апелативния съвет.

5.  Апелативният съвет решава какво действие да бъде предприето в случаите, посочени в параграфи 1 и 2 без участието на съответния член.

За да се вземе такова решение, мястото на въпросния член се заема от неговия заместник в Апелативния съвет, освен ако последният не се намира в сходно положение. Ако случаят е такъв, председателят посочва заместващо лице измежду наличните заместници.

6.  Членовете на Апелативния съвет се ангажират да действат независимо и в обществен интерес.

За целта те правят декларация за обвързване и декларация за интереси, като посочват или отсъствието на интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост, или наличието на преки или косвени интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост.

Тези декларации се оповестяват публично и се правят писмено всяка година.

ГЛАВА V

КОРИГИРАЩИ МЕРКИ

Член 46

Обжалване

1.  Всяко физическо или юридическо лице, включително компетентните органи, може да обжалва решение на Органа по членове 9, 10 и 11, както и всяко друго решение, взето от Органа в съответствие с посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, което е отправено до това лице, или решение, което, макар и под формата на адресирано към друго лице решение, засяга пряко и лично това лице.

2.  Обжалването, заедно с изложението на основанията за него, се подават писмено в Органа в срок от два месеца от деня, в който засегнатото лице е уведомено за взетото решение или, при липса на такова уведомяване, от деня на публикуване на решението на Органа.

Апелативният съвет взема решение по жалбата в срок от два месеца след нейното подаване.

3.  Жалба, подадена съгласно параграф 1, не спира изпълнението на решението.

Апелативният съвет обаче може да спре изпълнението на оспорваното решение, ако прецени, че обстоятелствата го налагат.

4.  Ако жалбата е допустима, Апелативният съвет проверява дали тя е основателна. Той поканва ▌ страните по производството по обжалване да представят в определен срок коментари във връзка с издадени от самия него уведомления или със съобщения от други страни по процедурата по обжалване. Страните по производството по обжалване имат право на устни изказвания.

5.  Апелативният съвет ▌може да потвърди решението, взето от компетентния орган на Органа, или да предаде случая на компетентен орган на Органа. Последният е обвързан от решението на Апелативния съвет и приема изменено решение във връзка с въпросния случай.

6.  Апелативният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

7.  Решенията на Апелативния съвет се обосновават и се оповестяват публично от Органа.

Член 47

Искове пред Общия съд ▌и Съда на Европейския съюз

1.  В съответствие с член 263 от ДФЕС пред Общия или Съда на Европейския съюз може да бъде заведен иск за оспорване на решение на Апелативния съвет или на Органа, в случаите когато няма право на обжалване пред Апелативния съвет.

1a.  Държавите-членки и институциите на Европейския съюз, както и всяко физическо или юридическо лице, могат да обжалват пряко пред Съда решения на Органа в съответствие с член 263 от ДФЕС.

2.  Ако Органът е задължен да предприеме действие и не изпълни задължението си, пред Общия съд или Съда на Европейския съюз може да бъде заведен иск за бездействие в съответствие с член 265 от ДФЕС.

3.  От Органа се изисква да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Общия съд или на Съда на Европейския съюз.

ГЛАВА VІ

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 48

Бюджет на Органа

1.  Приходите на Органа, европейски орган в съответствие с член 185 от Регламент (ЕO, Евратом) № 1605/2002 на Съвета, се състоят по-специално от всякаква комбинация от следното:

   а) задължителни вноски от ▌националните публични органи, отговарящи за надзора на финансовите институции; които се правят в съответствие с формула, основана на пропорционалната тежест на гласовете по член 3, параграф 3 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз.
   б) субсидия от Европейския съюз, включена в общия бюджет на Европейския съюз (раздел Комисия); условията на финансирането на Органа от Европейския съюз се определят в споразумение на бюджетния орган съгласно точка 47 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление;
   в) всякакви такси, платени на Органа в случаите, посочени в съответните инструменти на правото на Европейския съюз.

2.  Разходите на Органа включват най-малко разходите за персонал, възнаграждения, както и административни, инфраструктурни и оперативни разноски и разноски за професионално обучение.

3.  Приходите и разходите са балансирани.

4.  За всяка финансова година, която съответства на календарната година, се изготвя прогноза на всички приходи и разходи на Органа, която се представя в бюджета на Органа.

Член 49

Изготвяне на бюджета

1.  До 15 февруари всяка година изпълнителният директор изготвя проект за прогноза на приходите и разходите за следващата финансова година и представя този предварителен проектобюджет на управителния съвет и Съвета на надзорните органи, заедно с щатното разписание. Всяка година въз основа на предварителния проект, разработен от изпълнителния директор и одобрен от управителния съвет, Съветът на надзорните органи изготвя прогноза на приходите и разходите на Органа за следващата финансова година. Тази прогноза, която включва проект за щатно разписание, се предоставя от Съвета на надзорните органи на Комисията до 31 март. Преди приемането на прогнозата, изготвеният от изпълнителния директор проект се одобрява от Управителния съвет.

2.  Комисията изпраща прогнозата на Европейския парламент и на Съвета (наричани по-долу „бюджетен орган“) заедно с предварителния проект за общ бюджет на Европейския съюз.

3.  Въз основа на прогнозата Комисията включва в предварителния проект на общ бюджет на Европейския съюз предвижданията, които тя счита за необходими за щатното разписание и за размера на субсидиите, които ще се предоставят от общия бюджет на Европейския съюз в съответствие с членове 313 и 314 от Договора.

4.  Бюджетният орган приема щатното разписание на Органа. Бюджетният орган одобрява бюджетните кредити за субсидията, предназначена за Органа.

5.  Бюджетът на Органа се приема от Съвета на надзорните органи . Той става окончателен, след последното одобрение на общия бюджет на Европейския съюз. При необходимост той се коригира съответно.

6.  Управителният съвет незабавно нотифицира бюджетния орган за намерението си да осъществява какъвто и да е проект, който може да има значителни финансови последствия върху финансирането на неговия бюджет, и по-специално проекти, отнасящи се до собственост, като например вземането под наем или закупуването на сгради. Той информира Комисията за това. Когато клон на бюджетния орган възнамерява да предостави становище, той уведомява Органа за това свое намерение в срок от две седмици от получаването на информация за проекта. При липса на отговор Органът може да пристъпи към планираното действие.

6a.  През първата година от дейността на Органа, която изтича на 31 декември 2011 г., бюджетът се одобрява от членовете на комитета от ниво 3, след консултации с Комисията, и след това се изпраща на Европейския парламент и Съвета за потвърждение.

Член 50

Изпълнение и контрол на бюджета

1.  Изпълнителният директор действа като разпоредител с бюджетни кредити и изпълнява бюджета на Органа.

2.  В срок до 1 март след приключването на всяка финансова година, счетоводителят на Органа изпраща на счетоводителя на Комисията и на Сметната палата междинни отчети, придружени от доклада за бюджетното и финансово управление за предходната финансова година. Счетоводителят на Органа изпраща също така отчета за бюджетното и финансово управление на членовете на Съвета на надзорните органи, на Европейския парламент и на Съвета до 31 март на следващата година.

След това счетоводителят на Комисията консолидира междинните отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(43) на Съвета (наричан по-долу „Финансов регламент“).

3.  След получаване на забележките на Сметната палата относно междинните отчети на Органа в съответствие с разпоредбите на член 129 от Финансовия регламент, изпълнителният директор, действащ на своя собствена отговорност, изготвя окончателните отчети на Органа и ги предава за становище на Управителния съвет.

4.  Управителният съвет представя становище за окончателните финансови отчети на Органа.

5.  До 1 юли след приключването на финансовата година изпълнителният директор предава на членовете на Съвета на надзорните органи, на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на Сметната палата окончателните отчети, придружени от становището на Управителния съвет.

6.  Окончателният отчет се публикува.

7.  До 30 септември изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки. Той изпраща също копие от този отговор на Управителния съвет и на Комисията.

8.  Изпълнителният директор предоставя на Европейския парламент по искане на последния и по начина, предвиден в член 146, параграф 3 от Финансовия регламент, цялата необходима информация за безпрепятственото прилагане на процедурата по освобождаване от отговорност за съответната финансова година.

9.  До 15 май на година N + 2 Европейският парламент, по препоръка на Съвета, който решава с квалифицирано мнозинство, освобождава от отговорност Органа за изпълнението на бюджета (включително всички разходи и приходи на Органа) за финансовата година N.

Член 51

Финансов правилник

Финансовите правила, приложими към Органа, се приемат от Управителния съвет след консултация с Комисията. Тези правила не могат да се отклоняват от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002(44) на Комисията, освен ако това не се налага поради специфичните оперативни нужди за функционирането на Органа и само след предварителното съгласие на Комисията.

Член 52

Мерки за борба с измамите

1.  С цел борба с измамите, корупцията и с други незаконни дейности разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 се прилагат неограничено по отношение на Органа.

2.  Органът се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)(45) и незабавно приема подходящите разпоредби, приложими по отношение на всички служители на Органа.

3.  В решенията относно финансирането и в споразуменията, както и в произтичащите от тях инструменти за прилагане изрично се предвижда, че Сметната палата и OLAF могат да извършват при необходимост проверки на място на бенефициерите на финансирането, отпускано от Органа, и на служителите, отговарящи за разпределението му.

ГЛАВА VІІ

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 53

Привилегии и имунитети

Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности се прилага спрямо Органа и неговия персонал.

Член 54

Служители

1.  Правилникът за длъжностните лица, Условията за работа на другите служители и правилата, приети съвместно от институциите на Европейския съюз с цел прилагане на условията, са в сила за Органа, включително за неговия изпълнителен директор и председател.

2.  Управителният съвет, съгласувано с Комисията, приема необходимите правоприлагащи мерки в съответствие с предвиденото в член 110 от Правилника за персонала.

3.  По отношение на своя персонал Органът упражнява правомощията, които са предоставени на назначаващия орган по силата на Правилника за персонала и на органа, упълномощен да сключва трудови договори, по силата на Условията за работа на други служители на Европейските общности.

4.  Управителният съвет приема разпоредби, позволяващи национални експерти от държавите-членки да бъдат командировани на работа в Органа.

Член 55

Отговорност на Органа

1.  В случай на извъндоговорна отговорност, Органът, в съответствие с общите принципи за правните системи на държавите-членки, обезщетява всяка вреда, причинена от него или от неговия персонал при изпълнението на техните задължения. Спорове относно обезщетяването на такива вреди са от компетентността на Съда.

2.  Личната финансова и дисциплинарна отговорност, която персоналът на Органа носи по отношение на Органа, се урежда от съответните разпоредби, приложими спрямо персонала на Органа.

Член 56

Задължение за служебна тайна

1.  Изискванията за професионална тайна съгласно член 339 от ДФЕС и съответните разпоредби в законодателството на Съюза се прилагат по отношение на членовете на Съвета на надзорните органи и Управителния съвет, Изпълнителния директор и членовете на персонала на Органа, включително служители, временно командировани от държавите-членки и всички други лица, изпълняващи задачи за Органа с договорни правоотношения, дори след като са преустановили изпълнението на техните задължения.

В съответствие с Правилника за длъжностните лица, посочен в член 54, служителите, след като напуснат своя пост, продължават да са обвързани от задължението да действат почтено и дискретно по отношение на приемането на някои назначения или придобивки.

Нито държавите-членки, институциите и органите на Европейския съюз, нито друг публичен или частен субект не се стремят да оказват влияние върху служителите на Органа.

2.  Без да се засягат случаите, предмет на наказателното право, всякаква поверителна информация, получена от посочените в параграф 1 лица при изпълнението на техните задълженията, не може да се разкрива на каквито и да е лица или органи, освен в обобщен формат или обща форма, която не позволява установяване на отделните финансови институции.

Освен това задължението съгласно параграф 1 и първа алинея на настоящия параграф не възпрепятства Органа и националните надзорни органи да използват информацията за привеждане в действие на законодателството, посочено в член 1, параграф 2, и по-специално във връзка с правни процедури за приемането на решения.

3.  Параграфи 1 и 2 не възпрепятстват Органа от обмен на информация с националните надзорни органи в съответствие с настоящия регламент и с друго общностно законодателство, приложимо по отношение на участниците на финансовите пазари.

Член 57

Защита на данни

Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите-членки, свързани с обработването от тях на лични данни съгласно Директива 95/46/EО или задълженията на Органа във връзка с обработването от него на лични данни съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001 при изпълнение на неговите отговорности.

Член 58

Достъп до документи

1.  По отношение на документи, държани от Органа, се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001.

2.  До 31 май 2011 г. Управителният съвет приема практически мерки за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001.

3.  Решенията, взети от Органа съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да подлежат на обжалване пред Омбудсмана или на производство пред Съда, след обжалване пред Апелативния съвет, по целесъобразност в съответствие с условията, предвидени съответно в членове 228 и 263 от ДФЕС.

Член 59

Езиков режим

1.  Разпоредбите на Регламент № 1(46) на Съвета се прилагат по отношение на Органа.

2.  Управителният съвет решава относно вътрешния езиков режим на Органа.

3.  Преводаческите услуги, необходими за функционирането на Органа, се предоставят от Центъра за преводи към органите на Европейския съюз.

Член 60

Споразумение за седалището

Необходимите договорености относно установяването на Органа в държавата-членка, в която се намира седалището му, и относно съоръженията, които трябва да бъдат предоставени от тази държава-членка, както и специалните правила, приложими в тази държава-членка към изпълнителния директор, членовете на Управителния съвет, персонала на Органа и членовете на техните семейства, се установяват в споразумение за седалището между Органа и държавата-членка, което ще бъде сключено след получаване на одобрение от Управителния съвет.

Държавата-членка осигурява възможно най-добрите условия за доброто функциониране на Органа, включително многоезиково училищно обучение с европейска насоченост и подходящи транспортни връзки.

Член 61

Участие на трети страни

1.  Органът е отворен за участие в неговата работа на държави, които не са членове на Европейския съюз и които са сключили споразумения с Европейския съюз, съгласно които са приели и прилагат правото на Европейския съюз в областта на компетентност на Органа, както се посочва в член 1, параграф 2.

1a.  Органът може да си сътрудничи с трети държави, които прилагат законодателство, признато за равностойно в областите на компетентност на Органа, посочени в член 1, параграф 2, съгласно международните споразумения сключени от Съюза в съответствие с член 216 ДФЕС.

2.  Съгласно съответните разпоредби на тези споразумения, следва да бъдат постигнати договорености, определящи по-специално естеството, обхвата и процедурните аспекти на участието на тези държави в работата на Органа, включително разпоредби относно финансовите вноски и персонала. В тях може да се предвижда тези страни да бъдат представени в качеството на наблюдател в Съвета на надзорните органи, като се гарантира, че те не присъстват на обсъждания, свързани с отделни финансови институции, освен при наличието на пряк интерес.

ГЛАВА VІІІ

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 62

Подготвителни действия

-1.  В периода след влизането в сила на настоящия регламент и преди учредяването на Органа, Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа действа в тясно сътрудничество с Комисията, за да се подготви за замяната на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа с Органа.

1.  След учредяването на Органа, Комисията отговаря за административното създаване и първоначалната административна дейност на Органа, докато Органът придобие оперативната способност да изпълнява собствения си бюджет.

За тази цел до встъпването в длъжност на Изпълнителния директор след назначаването му от Съвета на надзорните органи в съответствие с член 36, Комисията може да назначи едно длъжностно лице, което временно да изпълнява функциите на изпълнителните директори. [Този срок е ограничен до момента, когато Органът придобие оперативна способност да изпълнява собствения си бюджет.]

2.  Временно изпълняващият длъжността Изпълнителен директор може да разрешава всички плащания, извършвани с бюджетните кредити, предвидени в бюджета на Органа, след като тези плащания бъдат одобрени от Управителния съвет, и може да сключва договори, включително договори за наемане на персонал, след приемане на щатното разписание на Органа.

3.  Параграфи 1 и 2 не засягат правомощията на Съвета на надзорните органи и на Управителния съвет.

3a.  Органът се смята за законния приемник на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа. Всички активи и пасиви и всички предстоящи дейности на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа може да се прехвърлят на Органа. Независим одитор изготвя окончателен финансов отчет за състоянието на активите и пасивите на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа. Финансовият отчет се одитира и одобрява от членове на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа и от Комисията преди да се е състояло прехвърляне на активи и пасиви.

Член 63

Преходни разпоредби относно персонала

1.  Чрез дерогация от член 54, всички трудови договори и споразумения за командироване, които са сключени от Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа или от неговия секретариат и са в сила към датата на прилагане на настоящия регламент, се изпълняват до датата на тяхното изтичане. Техният срок не може да бъде удължаван.

3.  На всички служители ▌, посочени в параграф 1, се предлага възможност да сключат договори за временно наети служители по силата на член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители на съответните степени, както е посочено в щатното разписание на Органа.

След влизането в сила на настоящия регламент, органът, упълномощен да сключва договори, провежда вътрешна процедура за подбор, ограничена до служителите, които имат договор с Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа или с неговия секретариат, посочени в параграф 1, с цел да се провери компетентността, ефикасността и надеждността на лицата, които ще бъдат наети. Вътрешната процедура по подбор взема изцяло предвид уменията и опита, показани от отделните служители при упражняването на техните функции преди наемането им.

В зависимост от вида и нивото на изпълняваните функции, на одобрените кандидати се предлага договор за временно наети служители за срок, равен най-малко на оставащия срок по предходния договор.

4.  Съответното национално законодателство, свързано с трудовите договори, и другите приложими правни инструменти продължават да се прилагат спрямо служителите с предходни договори, които предпочитат да не се кандидатират за временно наети служители или на които не са предложени договори за временно наети служители в съответствие с параграф 2.

Член 63а

Национални разпоредби

Държавите-членки предвиждат разпоредбите, които са целесъобразни, за да гарантират ефективното прилагане на настоящия регламент.

Член 64

Изменения

С настоящото се изменя Решение № 716/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, като се заличава Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа от списъка на бенефициерите, определен в раздел Б от приложението към същото решение.

Член 65

Отмяна

С настоящото се отменя Решение 2009/77/EО на Комисията за създаване на Европейски комитет на регулаторите на ценни книжа, считано от 1 януари 2011 г.

Член 66

Клауза за преглед

-1.  До ...(47) Комисията представя на Европейския парламент и Съвета необходимите предложения за засилване на надзора на институции, които може да представляват системен риск, както е посочено в член 12б, и създаване на нова рамка за управление на финансовата криза, включително условията за финансиране.

1.  До ...(48)* и на всеки три години след това Комисията представя на Европейския парламент и Съвета необходимите предложения, за да се осигури създаването на надеждна рамка за разрешаване на проблеми, включително системи за вноски от участници на финансовия пазар, за ограничаване на системния риск и публикува общ доклад относно натрупания вследствие на дейността на Органа опит и процедурите, предвидени в настоящия регламент.

В този доклад ▌се оценява, наред с другото:

   а) сближаването на надзорните практики, постигнато от компетентните органи;
   б) функционирането на колегиумите на надзорните органи;
   в) напредъкът, постигнат за сближаване в областта на превенцията, управлението и преодоляването на кризи, включително европейските механизми за финансиране;
   г) дали, особено в контекста на напредъка, постигнат по отношение на въпросите, посочени в точка в), ролята на Органа в надзора на участниците на финансовите пазари, които представляват системен риск, следва за бъде засилена и дали следва той да упражнява засилени надзорни правомощия над тези участници на пазара;
   д) прилагането на предпазната клауза, посочена в член 23, и по-специално дали настоящата клауза може прекомерно да възпрепятства Органа да изпълнява своята роля, определена в настоящия регламент.

1a.  В доклада, посочен в параграф 1, се оценява също така:

     а) дали е целесъобразно Органите да бъдат преместени в едно седалище, за да се подобри координацията помежду им;
   б) дали е целесъобразно да се продължава да се упражнява отделно надзор върху банковата дейност, застраховането, професионалното пенсионно осигуряване, ценните книжа и финансовите пазари;
   в) дали е целесъобразно пруденциалният надзор и надзорът върху търговската дейност да се осъществяват отделно или от един и същ надзорен орган;
   г) е целесъобразно да се опрости и укрепи структурата на ЕСФН с цел увеличаване на съгласуваността между макро- и микроравнищата, както и между отделните ЕНО;
   д) дали развитието на ЕСФН съответства на развитието в световен мащаб;
   е) дали са налице достатъчно многообразие и високи постижения в рамките на ЕСФН;
   ж) дали е налице достатъчна степен на отчетност и прозрачност във връзка с изискванията за публикуване;
   з) целесъобразността на седалището на Органа;
   и) дали да бъде създаден Фонд за стабилност за ценни книжа и пазари на равнище на ЕС като най-добра защита срещу нарушаване на конкуренцията и най-резултатен начин за справяне с неуспеха на трансграничните участници на пазара.

2.  Докладът и съответно всякакви съпътстващи предложения се препращат на Европейския парламент и на Съвета.

Член 67

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2011 г., с изключение на член 62 и член 63, параграфи 1 и 2, които се прилагат от датата на влизане в сила. Органът се учредява на датата на прилагането.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Становище от 22 януари 2010 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
(2) OВ C […], […], стр. […]
(3) ОВ C 13, 20.1.2010 г., стр. 1.
(4) Позиция на Европейския парламент от ...
(5) ОВ C 40, 7.2.2001 г., стр. 453.
(6) ОВ C 25 E, 29.1.2004 г., стр. 394.
(7) ОВ С 175 Е, 10.7.2008 г., стр. 392.
(8) ОВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 26.
(9) ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 48.
(10) Приети текстове, P6_TA(2009)0251.
(11) Приети текстове, P6_TA(2009)0279.
(12) ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1.
(13) ОВ L 25, 29.1.2009 г., стр. 23.
(14) ОВ L 25, 29.1.2009 г., стр. 28.
(15) ОВ L 25, 29.1.2009 г., стр. 18.
(16) В точка 44; все още непубликувано в Сборника.
(17) ОВ L 84, 26.3.1997 г., стр. 22.
(18) ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45.
(19) ОВ L 184, 6.7.2001 г., стр. 1.
(20) ОВ L 168, 27.6.2002 г., стр. 43.
(21) ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1.
(22) ОВ L 96, 12.4.2003 г., стр. 16.
(23) ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64.
(24) ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12.
(25) ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.
(26) ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38.
(27) ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.
(28) ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16.
(29) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201.
(30) ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32.
(31) По-долу са изброени действащите регламенти в обхвата на дейността на Органа: Регламент (ЕО) № 1287/2006 на Комисията от 10 август 2006 г. за прилагане на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задълженията за водене на регистри за инвестиционните посредници, отчитането на сделките, прозрачността на пазара, допускането на финансови инструменти за търгуване, както и за определените понятия за целите на посочената директива (ОВ L 241, 2.9.2006 г., стр. 1); Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (ОВ L 149, 30.4.2004 г., стр. 1); Регламент (ЕО) № 2273/2003 на Комисията от 22 декември 2003 г. за прилагане на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изключенията относно програмите за обратно изкупуване и стабилизирането на финансови инструменти (ОВ L 336, 23.12.2003 г., стр. 33); Регламент (ЕО) № 1569/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за създаване на механизъм за определяне на еквивалентността на счетоводните стандарти, прилагани от емитенти на ценни книжа от трети държави съгласно Директиви 2003/71/ЕО и 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 340, 22.12.2007 г., стр. 66).
(32) ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1.
(33) ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.
(34) ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр.8.
(35) ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.
(36) OВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.
(37) OВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 15.
(38) ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.
(39) OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.
(40) OВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.
(41) OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.
(42) ОВ L 253, 25.9.2009 г., стр.8.
(43) OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.
(44) ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.
(45) OВ L 136, 31.05.1999 г., стр. 15.
(46) ОВ 17, 6.10.1958 г., стр. 385/58.
(47)* Шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент.
(48)** Три години след датата на прилагане на настоящия регламент.

Правна информация - Политика за поверителност