Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на ОСП след 2013 г. (2009/2236(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид част трета, дял ІІІ от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид прегледа на състоянието на Общата селскостопанска политика,
– като взе предвид документа на Комисията „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),
– като взе предвид своето проучване „Схемата за единно плащане след 2013 г.: нов подход, нова цел“,
– като взе предвид доклада на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии (IAASTD), изготвен от Организацията на ООН за прехрана и земеделие и Световната банка и подписан от 58 държави,
– като взе предвид публикацията на Комисията относно „Перспективи за земеделските пазари и приходи в Европейския съюз 2008―2015 г.“,
– като взе предвид документа на Комисията „ОСП в перспектива: от пазарната интервенция до новаторска политика“,
– като взе предвид изследването на Институт за европейска политика в областта на околната среда „Предоставяне на публични стоки чрез селското стопанство в Европейския съюз“,
– като взе предвид бялата книга на Комисията „Адаптиране спрямо изменението на климата към европейска рамка за действие“ (COM(2009)0147), както и работните документи но службите на Комисията, озаглавени „Адаптиране спрямо изменението на климата: предизвикателство за европейското селско стопанство и селски райони“ (SEC(2009)0417) и „Ролята на европейското селско стопанство по отношение на смекчаването на изменението на климата“ (SEC(2009)1093),
– като взе предвид изследването „Реформа на ОСП след 2013 г.: идея за дългосрочна перспектива“, извършено от Нашата Европа,
– като взе предвид работния документ относно бъдещото на Общата селскостопанска политика след 2013 г.(1),
– като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. за интеграцията на новите държави-членки към ОСП(2),
– като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно селското стопанство в ЕС и изменението на климата(3),
– като взе предвид своята резолюция от 25 март 2010 г. относно политиката за качество на селскостопанските продукти: каква стратегия да се следва?(4),
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на Комисията по бюджети (A7-0204/2010),
A. като има предвид, че ЕС трябва да продължи да гарантира продоволствена сигурност за своите граждани и да участва в световното снабдяване с храни като си сътрудничи по-добре и по-последователно с останалия свят, особено с развиващите се страни, за да спомогне за дългосрочното развитие на техните селскостопански сектори по устойчив начин, който да използва максимално местното ноу-хау; като има предвид, че понастоящем броят на гладуващите в света надхвърля 1 милиард, а в Европейския съюз има над 40 милиона бедни хора, които страдат от недостиг на храна, научното развитие следва да бъде използвано, ако може да предостави подходящи решения за облекчаване на световния глад, по-конкретно чрез по-добра ефективност на използването на ресурсите,
Б. като има предвид, че световното търсене на храни се очаква да се удвои, а прогнозите са, че населението на света ще нарасне от 7 милиарда днес на 9 милиарда човека до 2050 г. според Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие, а световното производство на храни ще трябва съответно да се увеличи на фона на намаляващите природни ресурси, което означава, че светът ще трябва да произвежда повече храна, като същевременно използва по-малко вода, по-малко земя, по-малко енергия, по-малко торове и по-малко пестициди,
В. като има предвид, че целта на ОСП, както е посочена в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), е увеличаването на производителността, гарантиране на по-добър жизнен стандарт на селскостопанската общност, стабилизиране на пазарите, гарантирането на наличност на доставките и осигуряване на това доставките да достигат до потребителите на разумни цени; като има предвид, че досега ОСП е постигнала целите си в голяма степен и е участвала в усилията да се тласне напред интеграцията в ЕС, териториалното сближаване в Европа и функционирането на единния пазар; тя обаче е допринесла само частично за един по-добър стандарт на живот за селскостопанската общност и все още не е постигнала стабилизирането на селскостопанските пазари, тъй като пазарите станаха крайно нестабилни и излагат на риск продоволствената сигурност; като има предвид, че са необходими още усилия, за да може ОСП да изпълни целите си като същевременно опази околната среда и заетостта в селските райони,
Г. като има предвид, че селското и горското стопанство остава важен отрасъл за икономиката и същевременно осигурява важни публични стоки, като поддържа естествените ресурси и традиционни ландшафти, което е условие за всякаква човешка дейност в селските райони, като има предвид, че селското и горското стопанство вече имат най-големия принос в ЕС по отношение на постигането на европейските цели в областта на климата и енергетиката и по-конкретно в областта на целите за енергия от възобновяеми източници от селскостопанска и горска биомаса, и като има предвид, че тези биологични източници на енергия спомагат също и за намаляването на енергийната зависимост на ЕС и, в контекста на нарастващите цени на енергията, за създаване на нови работни места и подобряване на приходите в сектора,
Д. като има предвид, че за гражданите на ЕС съществуват съществени ползи от ОСП по отношение на наличността и избора на безопасна храна с високо качество на разумни цени, продоволствената сигурност, опазването на околната среда, създаването на работни места и мерките за борба с изменението на климата,
Е. като има предвид, че понастоящем 13,6 милиона човека са пряко заети в отраслите на селското стопанство, горите и рибарството, като още 5 милиона работят в хранително-вкусовата промишленост и ЕС е най-големият производител на храни и напитки в света; като има предвид, че това представлява 8,6 % от общата заетост в ЕС и създава 4 % от БВП на ЕС,
Ж. като има предвид, че в резултата на последното разширяване на ЕС (през 2004 и 2007 г.) още 7 милиона земеделски стопани се присъединиха към общата работна сила, заета в селското стопанство, а селскостопанската площ се увеличи с 40 %; като има предвид, че за последните 10 години реалният селскостопански доход на глава от населението се понижи с 12,2% в ЕС с 27 държави-членки, като постепенно е спаднал до равнищата от 1995 г., като има предвид, че средният селскостопански доход в ЕС на 27 с държави-членки е с 50 % по-нисък от средния доход в другите икономически отрасли, а производствените разходи като торове, електроенергия и горива достигат най-високите си равнища за последните 15 години, като затрудняват значително продължаването на селскостопанското производство в ЕС,
З. като има предвид, че 7% от земеделските стопани в Европа са на възраст под 35 години и, че в същото време до 2020 г. четири милиона и половина земеделски стопани на възраст над 65 години ще прекратят дейността си, бъдещето на селскостопанския сектор може да се окаже в рискова ситуация, ако броят на земеделските стопани продължава да намалява,
И. като има предвид, че селското стопанство обхваща основна част от земите в ЕС, като заема 47 % от цялата територия на Европейския съюз; като има предвид, че в целия ЕС има 13,7 милиона земеделски стопанства, произвеждащи продукция на стойност над 337 милиарда евро, като има предвид, че 15% от селскостопанската площ в ЕС (около 26 милиона хектара) се намира в планински райони, и като има предвид, че природните недостатъци в тези райони затрудняват земеделските дейности,
Й. като има предвид, че средния физически размер на земеделските стопанства нарасна в резултат на преструктурирането на отрасъла, но малките стопанства продължават да преобладават в ЕС, със среден размер от 12,6 хектара; като има предвид, че личните стопанства остават сложно предизвикателство, особено в новите държави-членки, в които личните стопанства предоставят заетост на половината от общата работна ръка, и като има предвид, че малките селски стопанства и земеделските стопани, които ги ръководят, са от изключително значение за предоставянето на непроизводствени обществени блага,
K. като има предвид, че икономическата криза оказа сериозно отрицателно въздействие върху селското стопанство, като дохода на стопанствата намаля средно с 12,2 % между 2008 и 2009 г., а през последната година безработицата в селските райони се увеличи; като има предвид, че като пряк ефект от икономическата криза, потреблението в Европа се сви средно с 10,55 % между 2008 и 2009 г., а в някои държави-членки с над 20 %; като има предвид, че други резултати от икономическата криза са липсата на достъп до кредитиране за стопаните и натиск върху публичните финанси на държавите-членки, което намалява възможността им да предоставят съфинансиране,
Л. като има предвид, че ценовата нестабилност на пазарите на селскостопанска продукция е една от постоянните им особености, но нарасна значително поради комбинация от фактори – включително екстремни метеорологични условия, цените на енергията, спекулации и промени в търсенето - и се очаква да още да нарасне, както се предвижда от ОИСР и ФАО, което доведе до резки покачвания и сривове в цените на селскостопанските стоки на европейските пазари, като се има предвид, че в периода 2006-2008 г. цените на редица стоки се повиши съществено – като например при някои с 180 %, както в случая със зърното; като има предвид, че цените на млечните продукти се сринаха през 2009 г., като намаляха средно с 40 % и като има предвид, че бяха засегнати и други продукти като зърнените храни, плодовете и зеленчуците, както и зехтинът, че тези драстични промени в цените имат неблагоприятни последици за производителите и не винаги са били в полза на потребителите,
M. като има предвид, че агроекологичните показатели отразяват важен потенциал за селскостопанския сектор в усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата, по-специално по отношение на улавянето на въглерод, директното намаляване на нетните стойности на емисиите на парникови газове и производството на възобновяема енергия, което гарантира действително спестяване на емисии; като има предвид, че практикуването на устойчива селскостопанската дейност е от изключително значение за съхраняване биоразнообразието, управлението на водите и борбата с ерозията на почвите и може да изиграе ключова роля за справяне с последиците от изменението на климата,
Н. като има предвид, че емисиите на парникови газове, причинени от селскостопанската дейност (включително животновъдството) намаляха с 20 % в периода 1990‐2007 г. в 27-те държави-членки; като има предвид, че делът на тези емисии, произведени от селското стопанство, намаля от 11 % през 1990 г. на 9,3 % през 2007 г., наред с другото и в резултат на по-ефективното използване на изкуствени и течни торове, на последната структурна реформа на ОСП и на постепенното прилагане на селскостопански и екологични инициативи,
O. като има предвид, че ЕС се превърна в нетен вносител на селскостопански стоки на стойност от около 87,6 млрд. евро годишно (около 20 % от световния внос на селскостопански продукти); като има предвид, че в някои случаи търговското салдо твърдо се измести в полза на трети страни (ЕС внася от страните от Меркосур селскостопански стоки на стойност 19 млрд. евро, а изнася за този регион стоки на стойност под 1 милиард евро); като има предвид, че ЕС продължава да е изправен пред нарастващ търговски дефицит от търговия със селскостопански продукти,
П. като има предвид, че ЕС остава водещ световен износител на селскостопански стоки (около 17 % от общата световна търговия); като има предвид, че през последните 10 години ЕС изгуби значителен пазарен дял (през 2000 г. делът на ЕС в световната търговия възлизаше на около 19 %); като има предвид, че ЕС изнася главно стоки с висока добавена стойност и обработени продукти (67 % от целия износ на селскостопански стоки),
Р. като има предвид, че висококачествените продуктите представляват същината на производството и потенциала на износа на Европейския съюз и много голям дял от неговата международната търговия, като има предвид, че ЕС изнася наложили се на пазара продукти със съществена икономическа стойност, и в случая с продукти със защитени географски наименования и указание за произход, нетната стойност на тези продукти и храни е 14 милиарда евро годишно (без вината и алкохолните напитки, които също представляват съществен дял от износа на ЕС), като има предвид, че за да се продължи разработването на висококачествена продукция, следва да се отчитат специфичните потребности на секторите, за да се гарантира тяхната конкурентоспособност, включително необходимостта от по-ефективна защита на географските указания и етикети за защитен произход от страна на партньорите в трети държави,
С. като има предвид, че прогнозите за подпомагане на производителите показват, че общото подпомагане за стопанствата в ЕС постепенно намалява от 2000 г. насам и сега на глава от населението е на нивото на подкрепата, предоставяна от основни търговски партньори на ЕС, докато други търговски партньори са запазили и увеличили субсидиите, водещи до нарушаване на търговията, през последните няколко години,
Т. като има предвид, че настоящото разпределение и равнище на подкрепа за държавите-членки и земеделските стопани е резултат от разпределението и равнището на тази помощ в миналото, когато е било свързано с вида и мащаба на производството и е представлявало компенсация за намаляването на доходите на земеделските стопани в резултат на съществения спад на гарантираните цени; като има предвид, че този метод на разпределение предизвиква разбираемо чувство за несправедливост сред част от земеделските стопани в ЕС и че освен това неговото запазване не съответства на бъдещите цели на ОСП,
У. като има предвид, че от 2007 г. насам механизмите за доброволна модулация позволиха преразпределянето на финансовите помощи между преките плащания и развитието на селските райони, без обаче да подобрят прозрачността, яснотата и опростяването на финансовите ресурси, отпускани за селското стопанство,
Ф. като има предвид, че делът на разходите за ОСП в бюджета на ЕС постоянно намалява от почти 75 % през 1985 г. до прогнозираните 39,3 % през 2013 г.; като има предвид, че това представлява под 0,45 % от БВП на ЕС; като има предвид, че намаляването на бюджетните разходи, свързани с пазарни мерки, е дори по-значително ‐ от 74 % от общите разходи за ОСП през 1992 г. до по-малко от 10 % към момента; като има предвид, че предназначението на разходите за ОСП постепенно се премести от оказване на пазарна подкрепа и предоставяне на субсидии за износ към плащания, които не са обвързани с производството, и към развитие на селските райони,
Х. като има предвид, че тези реформи доведоха до дълбока промяна на инструментите за подкрепа на селското стопанство, като същевременно запазиха трите основополагащи принципа на ОСП, а именно:
–
единен на пазар,
–
общностни преференции,
–
финансова солидарност;
Ц. като има предвид, че след 2013 г. ОСП ще трябва да се изправи пред многобройни предизвикателства и, че обхватът на целите й ще се разшири, се налага определеният за ОСП бюджет на ЕС да бъде запазен поне до настоящите равнища,
Ч. като има предвид, че Договорът за функционирането на Европейския съюз прави многогодишната финансова рамка (МФР) правно обвързващ акт, с който годишният бюджет трябва да бъде съобразен,
Ш. като има предвид, че разходите под формата на преки помощи представляват 0,38% от БВП на ЕС (данни за 2008 г.), и като има предвид, че разходите, свързани с политиката за развитие на селските райони, представляват 0,11% от БВП на ЕС,
Щ. като има предвид, че съществуващите малки резерви във Функция 2, считано от финансовата 2011 година, затрудняват изключително Съюза в това да реагира по подходящ начин на пазарни кризи и неочаквани събития в световен мащаб и може да лишат годишната бюджетна процедура от съдържание,
AA. като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, Европейският парламент придоби правомощия за оформяне на селскостопанската политика на Съюза, не само по отношение на многогодишните селскостопански програми, но също и чрез изменяне на годишния бюджет за селско стопанство, като по този начин Европейският парламент беше натоварен с отговорността да гарантира справедлива и устойчива обща селскостопанска политика,
АБ. като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, Общата селскостопанска политика става предмет на обикновена законодателна процедура и Европейският парламент има важната отговорност да помогне за приемането на добро и ефективно законодателство в тази област,
АВ. като има предвид, че според последното проучване на Евробарометър, 90 % от гражданите на ЕС, участвали в допитването, смятат, че земеделието и селските райони играят важна роля за бъдещето на Европа, 83 % от участниците се обявяват в полза на оказване на финансова подкрепа на земеделските стопани и средно смятат, че решенията относно селскостопанската политика трябва да продължат да се вземат на европейско равнище,
АГ. като има предвид, че целите и същността на бъдещата Обща селскостопанска политика трябва да бъдат подложени на широко обществено обсъждане, с цел повишаване на обществената осведоменост относно ОСП, и като има предвид, че поради тази причина инициативата на Комисията за публични дебати относно бъдещето на ОСП след 2013 г. трябва да бъде приветствана,
АД. като има предвид, че ОСП трябва да бъде ориентирана към опазването и развитието на едно мултифункционално, обхватно и устойчиво селско стопанство в Европа,
Еволюция на ОСП: от изкривяване на пазара към пазарна ориентация
1. Припомня, че през последните 25 години ОСП беше подложена на радикални реформи, вследствие на които стана основното преминаване от подкрепа за производството към подкрепа за производителите(5), намали се редовното интервенционно изкупуване и заливането на световните пазари(6) с излишъци от европейска селскостопанска продукция и се даде една пазарна ориентация на ОСП и на дейността на земеделските стопани в ЕС;
2. Припомня, че ОСП изигра роля от основно значение за увеличаването на производството и изхранването на населението в Европа след Втората световна война; припомня освен това, че ОСП беше първата обща политика на ЕИО, като по този начин се проправи пътят за европейското сътрудничество и интеграция в други политически области;
3. Изтъква, че пазарните инструменти на ОСП, специфични за всеки сектор, имат основополагаща роля и сега се използват като предпазни мерки, за да се подпомогне намаляването на пазарната нестабилност, за да се осигури известна степен на стабилност на земеделските стопани; (подчертава, че променената пазарна политика не е довела до намаляване на зависимостта на земеделските стопани от изкупуващите организации; отбелязва освен това, че особено след приемането на схемата за необвързани единни плащания за земеделските производители има решително оттегляне от мерките, водещи до изкривяване на пазара, в съответствие с изискванията на СТО;
4. Отбелязва, че реформите на ОСП, започнати през 1992 г. и 1999 г. и още повече реформата от 2003 г., преразгледана чрез прегледа на състоянието на ОСП, която въведе принципа на отделянето от производството, както и други реформи в сектора, всички те бяха замислени, за да позволят на земеделските стопани в ЕС по-добре да отговорят и да реагират на пазарните сигнали и условия; би желал тази тенденция да продължи с още реформи, докато някои пазарни мерки са все още необходимо с оглед специфичните характеристики на селскостопанското производство;
5. Изтъква, че развитието на селските райони е неразделна част от структурата на ОСП и следва да остане важен елемент на бъдещата ОСП чрез добре разработена стратегия за развитие, в основата на която стоят селските райони, подобряването на околната среда, модернизирането и преструктурирането на селското стопанство, укрепване на сближаването между селските райони в ЕС като се съживят районите в неблагоприятно положение и тези, застрашени от изоставяне, подобряване на пазарното предлагане на продуктите и конкурентоспособността, запазването на работните места и създаването на нови в селските райони, както и всички нови предизвикателства, посочени в прегледа на състоянието, като например изменението на климата, енергията от възобновяеми източници, управлението на водата и биологичното разнообразие;
6. Припомня, че селското стопанство винаги е произвеждало обществени блага, които в сегашния контекст наричаме обществени блага от „първо поколение“; настоява за това, че продоволствената сигурност и безопасността на храните, както и високата хранителна стойност на селскостопанските продукти трябва да продължат да бъдат основната причина за съществуването на общата селскостопанска политика, тъй като съответстват на същността й и представляват основната грижа на европейските граждани; упоменатите по-нови обществени блага – тези „от второ поколение“, като например околна среда, териториално устройство, хуманно отношение към животните – освен че са цели на ОСП, са допълващи спрямо благата от първо поколение и следователно не трябва да ги заместват;
7. Приветства признаването на многофункционалната роля на земеделските стопани при осигуряването на обществени блага, като опазване на околната среда, производството на храни с високо качество, добри практики в областта на животновъдството, оформяне и подобряване на разнообразието и качеството на ценни ландшафти в ЕС, и преминаването към по–устойчиви селскостопански практики, не само като се изпълнят изискванията за поддържане на земята, които са част от изискванията за добро селскостопанско и екологично състояние, но като се постигнат дори още по-високи стандарти посредством прилагането на агроекологични програми, прецизно земеделие, биологично производство и всички други форми на устойчиви селскостопански практики;
8. Напомня, че ОСП е най-широко застъпената от всички политики на ЕС и следователно закономерно представлява най-големия дял в бюджета на ЕС. Признава, че нейният дял в бюджета постепенно намалява от 75% от общия бюджет на ЕС през 1985 на 39,3 % през 2013 г. (7), което представлява под 0,45 % от БВП на ЕС(8), докато същевременно след приемането в ЕС на 12 нови държави-членки, размерът на подкрепата за всеки стопанин по отделно е по-малък;
9. Изразява съответно становището, че ОСП е станала „по-зелена“ и пазарно ориентирана и съществено е намалила въздействието си върху развиващите се държави, като в същото време подкрепя земеделските стопани да произвеждат висококачествени храни за европейските потребители;
Предизвикателствата, на които трябва да отговори ОСП след 2013 г.
10. Изтъква, че продоволствената сигурност остава основно предизвикателство за селското стопанство не само в ЕС, но и в световен мащаб, особено в развиващите се страни, тъй като се предвижда нарастване на световното население от 7 до 9 милиарда до 2050 г. и според Организацията на ООН за прехрана и земеделие търсенето на храни ще се удвои до 2050 г. (особено в държавите с бързоразвиващи се икономики като например Китай и Индия);
11. Заявява, че Европа трябва да продължи да дава своя принос за световното снабдяване с храни, за да допринесе за посрещането на тези нужди на фона на все по-честото изоставяне на селскостопанската дейност, по-малко вода и на намаленото използване на енергия, поради въздействието на изменението на климата, което ще бъде сериозна пречка пред възможностите на Европа да увеличи предлагането;
12. Отбелязва, че световната енергийна криза и растящите цени на енергията ще вдигнат производствените разходи за селскостопанска продукция, което ще доведе до нарастване на цените на храните и до растяща нестабилност на пазарните цени, както за земеделските стопани, така и за потребителите, като това ще окаже отрицателно влияние върху стабилността на доставките на храни и сериозно ще ограничи възможностите за поддържане и повишаване на сегашните производствени равнища; счита обаче, че самостоятелното задоволяване с енергия в селскостопанския и горския сектор може да увеличи тяхната устойчивост;
13. Изразява увереност, че селското стопанство разполага с добри позиции за значителен принос в борбата с изменението на климата като продължи да намалява своите емисии на газове, предизвикващи парников ефект, и увеличава поглъщането на въглерод;
14. Признава, че в селското стопанство вече беше постигнат значителен напредък за намаляването на емисиите на парникови газове и по-общо за справянето с проблемите на околната среда (управлението на водата, почвите, биоразнообразието, биомасата и т.н.), но тези усилия следва да продължат с цел по-добро пригаждане на производствените методи към едно по-устойчиво развитие, което е по-ефективно в икономическо, екологично и социално отношение;
15. Напомня, че трябва да се изпълнят очакванията на потребителите за гарантиране на продоволствената сигурност, както и техните искания за по-високи стандарти за качество, по-хуманно отношение към животните и добро съотношение между цена и качество;
16. Счита, че ОСП трябва да продължава да предоставя решения и конкретна подкрепа на заплахата от изоставяне на земята, обезлюдяване на селските райони и застаряване на селското население в ЕС, като създаде насочени за целта финансиране и подкрепа, за да гарантира в дългосрочен план устойчивостта на селските райони в ЕС; вярва, че поради това е необходимо да се продължи целевото развитие на селските райони в рамките на ОСП;
17. Счита, че ОСП трябва да даде незабавен отговор по отношение на въздействието на икономическата криза върху дейността на земеделските стопани като например липсата на достъп до кредитиране за земеделските стопани, ограничаването на доходите на земеделските стопанства(9) и растящата безработица в селските райони;
18. Ето защо посочва, че различията в капацитета на държавите-членки да се справят с икономическата криза могат да доведат до увеличаване на разликите между селските райони в ЕС;
19. признава, че ОСП трябва да отчита разликите в структурата и необходимостта от модернизиране на селското стопанство в разширения ЕС, с оглед постигане на еднакви равнища на развитие и сближаване;
20. Счита, че в светлината на тези предизвикателства, приоритетите на ОСП след 2013 г. следва да се впишат в една силна, устойчива, добре подпомагана и надеждна многофункционална политика в областта на продоволствието и селското стопанство, която изпраща силни сигнали за ефикасна и целенасочена подкрепа на земеделските производители и предоставя решения на въпросите, които пораждат загриженост у селскостопанската общност, като същевременно е от полза за цялото обществото;
Необходимостта от стабилна ОСП след 2013 г. Задоволяване на социално-икономическите потребности
21. Изразява становище, че в светлината на стратегия „Европа 2020“ е необходима силна обща европейска селскостопанска политика, която да обслужва интересите на всички земеделски стопани и да предоставя по-големи ползи за обществото; счита, че тази политика следва да даде възможност на селското стопанство да изпълнява своята роля в европейската икономика и да гарантира, че то разполага със средствата да се конкурира на световните пазари; счита, че ЕС поради стратегически причини не може да си позволи да разчита на други части на света за гарантиране на продоволствената сигурност в Европа в контекста на изменението на климата, политическата нестабилност в определени региони на света и възможна поява на огнища на болести или други събития, които потенциално биха ограничили производствените възможности;
22. Припомня, че селското стопанство на ЕС остава централен сектор от неговата икономика, със значим принос по отношение на БВП и заетостта в ЕС както пряко, така и непряко, чрез мултиплициращото въздействие както в началните, така и в крайните етапи на пазара на хранително-вкусовата промишленост; счита, следователно, че силното селско стопанство и силната хранително-вкусова промишленост са неразривно свързани, като всеки един от двата сектора допринася за успеха на другия, по-специално на износните пазари;
23. Припомня, че една от основните причини, поради които ЕС се нуждае от силна ОСП, е приносът й към поддържането и развитието на жизнеспособни и динамични селскостопански общности, които стоят в основата на европейското културно разнообразие и са ключът за устойчиво и балансирано социално-икономическо развитие на цялата европейска територия; изразява становище, че това налага намаляването на социално-икономическите различия между селскостопанските и градските общности, за да се предотврати нарастващото изоставяне на земите и обезлюдяването, което още повече изолира селските райони;
24. Подчертава, че съществува неотложна необходимост от привличането, чрез дългосрочни политики, на по-младите поколения и жените в селските райони и от осигуряването на нови и алтернативни икономически възможности за тях, за да се гарантира устойчивост на населението в селските райони; счита, че следва да бъдат търсени нови начини за привличане на млади хора, като например предлагането на благоприятни условия за заеми и кредитиране за инвестиции и признаването на техните професионални умения, за да им се гарантира сравнително лесен достъп до селскостопанския икономически живот; признава пречките, пред които се изправят младите земеделски стопани, които искат да навлязат в сектора, като например високите начални разходи, възпиращата понякога цена на земята и трудностите за достъп до възможности за кредитиране, особено в трудни периоди;
25. Счита, че на нарастването на безработицата в селските райони следва да се противодейства чрез запазване на съществуващите работни места, насърчаване на създаването на висококачествени работни места и поощряването на допълнителни възможности за диверсификация и нови източници на доход;
26. Припомня, както член 39 от Договора от Лисабон с основание посочва, че селското стопанство е специфичен отрасъл, който се характеризира с дълъг производствен цикъл и страда от различни видове пазарни недостатъци, като например голяма пазарна нестабилност, голяма уязвимост по отношение на природните бедствия, високо равнище на риск, липса на еластичност на търсенето и факта, че земеделските стопани по-скоро приемат, вместо да определят, цените във веригата на предлагане на храни;
27. Счита, че за някои земеделски сектори, които изискват значителни капиталови инвестиции в рамките на многогодишни производителни цикли (за производството на мляко, цитрусови плодове, вино, маслини и плодове в най-общия случай), е необходимо да се установят нови методи за управление на предлагането;
28. Изтъква най-вече, че бъдещата европейска селскостопанска политика трябва да остане обща политика и че само една балансирана и справедлива система на помощи в ЕС с общ набор от цели и правила – макар и отчитаща специфичните характеристики на определени сектори и региони – може да осигури подходящи условия за земеделските стопани и добре функциониращ единен пазар със справедливи условия на конкуренция за селскостопанските продукти и земеделските производители в ЕС, като по този начин постигне по-добро съотношение между цена и качество в сравнение с управлявани отново на национално равнище и може би противоречащи си селскостопански политики в отделните държави-членки;
29. Счита, че ОСП трябва да спомага за съвместното съществуване на:
–
селско стопанство с висока добавена стойност, чиито висококачествени суровини и преработени продукти му позволяват да намери място на световните пазари;
–
селско стопанство, отворено за регионалните пазари;
–
селско стопанство, насочено към местните пазари, като не се забравя, че една част от това селско стопанство се представлява от дребни земеделски стопани със скромни доходи и които, ако изоставят селскостопанската дейност, биха имали затруднения да намерят работа извън тази област, поради причини, свързани с възраст, квалификация или избор на начин на живот, особено в период на рецесия и повишена безработица;
Предоставяне на ползи под формата на обществени блага
30. Подчертава, че хранителните продукти са най-важното обществено благо, произвеждано от селскостопанския сектор; признава, че земеделските стопани предоставят редица обществени блага, за които не са възнаградени от пазара; следователно настоява за предоставянето на справедливо възнаграждение и допълнителни стимули, за да продължи създаването на безопасни и висококачествени продукти, на по-добри условия за хуманно отношение към животните и на допълнителни екологични ползи, както и създаването на повече работни места, с цел запазване на селските райони в цяла Европа;
31. Следователно напомня, че ако в ЕС не продължи извършването на устойчива (икономически, социално и екологично жизнеспособна в дългосрочен план) селскостопанска дейност, предоставянето на обществени блага ще бъде изложено на риск;
32. Признава, че поколения от земеделски стопани са оформяли ценените ландшафти на ЕС и следователно те трябва да бъдат поощрени да продължат да правят това по един устойчив начин, особено в планинските региони и в зоните с природно обусловени трудности; счита, че те активно допринасят за високата културна стойност и привлекателност на Европа, като предоставят контекста за успешен селски туризъм; посочва, че това обаче следва да бъде допълвано от европейската регионална политика и национални инструменти, за да се гарантира, чрез подходящо синергично въздействие, създаването на стабилни регионални условия, които са важна предпоставка за правилното функциониране на селското стопанство;
33. Посочва, че земеделските стопани разполагат с потенциал за предоставяне на допълнителни ползи, свързани с околната среда, които съответстват на изискванията на обществото, по-конкретно по отношение на съхраняването и възстановяването на почвата, правилното управление на водите и подобряването на тяхното качество, както и опазването на биологичното разнообразие по обработваемите земи, и че те трябва да бъдат насърчавани да извършват тези дейности, както и че за целта трябва да се предостави инвестиционна подкрепа;
34. Изтъква, че системата за кръстосано спазване поставя предоставянето на пряка помощ в зависимост от спазването на нормативни изисквания и поддържането на земеделската земя в добро земеделско и екологично състояниеи продължава да бъде едно от подходящите средства за оптимизиране на предоставянето на екосистемни услуги страна на земеделските стопани и за справяне с новите предизвикателства, свързани с околната среда, като гарантира предоставянето на основни обществени блага; отбелязва обаче, че въвеждането на кръстосаното спазване доведе до редица проблеми, свързани с административни въпроси и проблеми с приемането от страна на земеделските стопани, които имаха впечатлението, че губят известна степен на свобода при своята работа; поради това призовава за намаляване на административната тежест за земеделските стопани чрез опростена система за прилагане на изискванията за кръстосано спазване;
35. Счита, че въздействие на селското стопанство върху изменението на климата може да бъде смекчено в значителна степен чрез по-добро образование и обучение на хората, работещи в селското стопанство, по-добро използване на иновациите в резултат от научноизследователска и развойна дейност и чрез подобряване на ефективността на селскостопанското производство;
36. Счита, в съответствие с най-новите изследвания, че при отсъствието на обща селскостопанска политика и добри селскостопански практики на територията на ЕС биха се развили неустойчиви начини на производство (крайна интензификация на най-добрите обработваеми земи и широко разпространено изоставяне на земите в по-малко облагодетелстваните райони), причиняващи сериозни вреди на околната среда; подчертава, че разходите за подпомагане в рамките на една силна ОСП са нищожни в сравнение с разходите, причинени от бездействието и неговите непредвидени отрицателни последствия;
Новите приоритети на ОСП за 21-ви век
37. Вярва, че селското стопанство е в добра позиция, за да допринесе в значителна степен за осъществяването на приоритетите на новата стратегия „ЕС 2020“ за справяне с проблемите на изменението на климата и за създаване на нови работни места чрез т.нар. „зелен“ растеж и използване на енергия от възобновяеми източници, като същевременно продължава да гарантира продоволствената сигурност чрез производството на безопасни и висококачествени хранителни продукти;
Справедлива ОСП
38. Настоява, че селското стопанство в ЕС трябва да продължи да бъде конкурентоспособно в условията на ожесточена конкуренция и нарушаващи търговския обмен мерки от страна на търговски партньори и/или държави, в които производителите не са задължени да спазват толкова високи стандарти, както в ЕС, по-конкретно по отношение на качеството на продуктите, безопасността на храните, околната среда, социалното законодателство и хуманното отношение към животните; поради това счита, че подобряването на конкурентоспособността на различни равнища (местно, регионално, вътрешен пазар и световни пазари) следва да продължава да бъде основна цел на ОСП в периода след 2013 г., с цел да се гарантира, че ЕС разполага с широк набор от разнообразни и висококачествени хранителни и други селскостопански продукти, които продължават да завоюват все по-голям дял на световния пазар, както и да се гарантират условия на лоялна търговия и печеливши цени за земеделските стопани;
39. Припомня, че земеделските стопани в ЕС произвеждат хранителни продукти, които отговарят на най-високите стандарти за безопасност, качество и хуманно отношение към животните и следва да бъдат възнаградени за това; счита, че внесените от трети държави продукти, при зачитане на правата и задълженията на СТО, следва да отговарят на същите изисквания с цел осигуряване на лоялна конкуренция и гарантиране, че потребителите могат да направят осведомен избор по отношение на продуктите, които купуват, основаващ се наред с другото на надеждни начини за проследяване; призовава Комисията да подкрепя интересите на европейските земеделски стопани в контекста на многостранните и двустранните търговски споразумения, договаряни от името на ЕС;
40. Настоява, че поддържането на селскостопанска дейност в цяла Европа е от основно значение за поддържането на производството на разнообразни храни на местно равнище, за сигурни работни места и социално-икономически динамизъм в селските райони, особено в контекста на настоящата икономическа криза, и за предотвратяване на изоставянето на обработваеми земи на територията на селските райони в ЕС, чрез постоянно опазване на околната среда и управление на ландшафта; следователно счита, че необлагодетелстваните райони следва да получат възможност за преодоляване на допълнителните пречки, породени от тяхното специфично положение, и да предприемат необходимите мерки за адаптиране; счита, че трябва да бъде разгледан въпросът относно особеното предизвикателство, каквото представлява земеделието за собствени нужди;
41. Подчертава, че земеделските стопани се нуждаят от дългосрочни перспективи за инвестиране и от достатъчни доходи за изпълнението на своите задачи; следователно призовава гарантирането на справедливи и стабилни доходи за селскостопанската общност да остане първостепенна цел на новата ОСП, като същевременно се гарантира добро съотношение цена-качество и справедливо отношение към потребителите, не на последно място чрез увеличаване на конкурентоспособността в селскостопанския сектор и като се позволи на земеделските производители да покриват реалните си разходи и да реагират на пазарните сигнали;
42. Призовава да се предприемат мерки за повишаване на капацитета за управление и на правомощията за преговаряне на първичните производители и на организациите на производителите спрямо другите икономически субекти в хранителната верига, както и да се насърчи възникването на организации, укрепващи връзките между различните заинтересовани страни в рамките на отраслите, предвид факта, че те могат да подобрят обмена на информация и да спомогнат за привеждането в съответствие на предлагането спрямо потребителското търсене; счита, че подобни развития биха могли да подобрят функционирането на хранителната верига за доставки с увеличаване на прозрачността на цените на храните и с предприемане на действия за справяне с нелоялните търговски практики, като дадат възможност на земеделските стопани да получат добавената стойност, която заслужават; счита, че е възможно тези цели да изискват коригиране или изясняване на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, така че да се вземат предвид специфичните особености на селскостопанските пазари, при условие че не възпрепятстват правилното функциониране на единния пазар;
43. Вярва, че са необходими гъвкави и ефикасни пазарни мерки, за да се гарантира, че бъдещата рамка на ОСП разполага с подходяща „предпазна мрежа“ с цел да се избегнат прекалено големи колебания на цените на пазара, да се осигури по-висока степен на стабилност и да се реагира бързо и ефективно в отговор на икономически кризи в отрасъла; изразява становище, че това следва да бъде допълнено със система за управление на риска, допринасяща за свеждането до минимум на последиците от природни и санитарни бедствия;
44. Счита също така, че за да се даде възможност за по-ефективно управление на пазара и за избягване на кризи на свръхпроизводство, специфичните инструменти за управление на потенциала за производство, които са на разположение в дадени сектори, следва да бъдат запазени въз основа на принципите за справедливост и недискриминация;
45. Призовава за справедливо разпределение на плащанията по ОСП и настоява, че разпределението трябва да бъде справедливо по отношение на земеделските стопани както от новите, така и от старите държави-членки;
46. Счита, че намаляването на преките плащания в рамките на първия стълб би имало разрушителни последици не само за земеделските стопани, но в същата степен и за селските райони, за свързаните със селското стопанство обществени услуги, за потребителите и за обществото, като се има предвид, че обществото като цяло е бенефициент; поради това преките плащания са от съществено значение и трябва да бъдат запазени; обръща внимание на отрицателното въздействие, което евентуалното намаляване на средствата, предвидени за ОСП, може да окаже върху стойността на земеделските стопанства, със сериозни последици най-вече за земеделските стопани, сключили банкови заеми, и по-специално в контекста на икономическата криза, която засегна сериозно европейското селско стопанство;
47. Счита, че жизнеспособните селскостопански предприятия са от основно значение за запазването на процъфтяващите селски общности, тъй като те представляват източник на работни места и услуги на местно равнище; следователно счита, че ОСП следва да включва местните общности с цел осигуряването на необходимите условия за тяхната социално-икономическа жизнеспособност, включително посредством запазването на семейните земеделски стопанства, както и постоянното реструктуриране и модернизиране на земеделските стопанства, когато това е необходимо; напомня, че мерките за насърчаване на диверсификацията и развитието на селскостопанската инфраструктура също са важни в това отношение;
Устойчива ОСП
48. Счита, че селското стопанство следва да играе водеща роля в борбата срещу изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове, увеличаване на капацитета за улавяне на въглерод и разработване и използване на повече възобновяеми енергийни източници и биоматериали; счита, че свързаните с климата съображения следва да бъдат включени в мерките по ОСП, когато това е целесъобразно;
49. Счита, че ефективността на производството е от основно значение за по-устойчивото управление на оскъдните ресурси и че земеделските стопани следва да обновяват своите технически производствени методи и да използват най-ефикасните финансови, научни и технически средства за управление, за да допринесат за задоволяване на нарастващото търсене на хранителни продукти и на възобновяеми селскостопански материали по начин, който е по-устойчив в икономически, социален и екологичен план;
50. Изтъква, в контекста на стратегията „ЕС 2020“, че научноизследователската и развойна дейност, употребата на нови технологии и добри селскостопански практики са от значение за подобряването на конкурентоспособността и повишаването на производството, като същевременно се намалява употребата на пестициди, торове и недостатъчни ресурси, като например вода и енергия; счита, че инвестициите в селскостопанските иновации следва допълнително да бъдат насърчавани, наред с другото посредством ОСП и рамковите програми на ЕС за научноизследователска и развойна дейност, за да се отговори на новите предизвикателства;
51. За тази цел препоръчва активното присъствие на селскостопански консултанти в отделните региони, които да дават насоки на земеделските стопани в опитите им да осигурят екологични обществени блага;
52. Счита, че е необходимо да бъдат въведени защитни мерки, за да се гарантира, че биотехнологиите може да се използват и занапред в селското стопанство, без това да се отрази на съществуващите производствени методи;
'Зелена' ОСП
53. Отбелязва, че до настоящия момент пазарът не е успял да възнагради подобаващо земеделските стопани за опазването от тях на околната среда и други обществени блага; поради тази причина счита, че ОСП трябва да обърне по-голямо внимание на устойчивостта посредством предоставянето на подходящи икономически стимули за земеделските стопани с цел оптимизиране на доставката на екосистемни услуги и по-нататъшно подобряване на правилното управление на екологичните ресурси на обработваемата земя в ЕС; подчертава, че това следва да бъде постигнато без създаването на допълнителна финансова или бюрократична тежест за земеделските стопани;
54. Счита, че благодарение на подобряването на производствените фактори, свързаното с напредъка в познанието, земеделските стопани са в състояние да допринесат значително за екологосъобразния растеж и да отговорят на енергийната криза чрез развитието на „зелена“ енергия, като например във вид на биомаса, биологични отпадъци, биогаз, биогорива от второ поколение и производство на вятърна, слънчева и хидроенергия в малък мащаб, което също ще спомогне за създаването на нови възможности за „зелени“ работни места;
Обща и разбираема политика
55. Подчертава, че в настоящия момент именно общата селскостопанска политика е в най-добра позиция да гарантира трансграничното измерение на доставките на храни, изменението на климата, високите общи стандарти за опазване на околната среда, безопасността и качеството на продуктите и хуманното отношение към животните в условията на един правилно функциониращ единен пазар;
56. Счита, че новата ОСП, посредством опростена система за предоставяне на помощ, трябва да бъде лесна за управление, прозрачна и да спомага за намаляването на бюрократичните формалности и административната тежест за земеделските стопани, особено за по-дребните производители, за да се позволи на земеделските стопани да се съсредоточат върху основната си задача - осигуряване на висококачествени селскостопански продукти; счита, че това може да бъде постигнато, наред с другото, чрез преминаване към използването на инструменти за предоставяне на помощ, които да определят целите и да предоставят на земеделските стопани правото да избират собствените си производствени системи за постигане на тези цели, като например споразумения за постигане на резултати, обикновени договори и многогодишни плащания;
57. Призовава за предприемането на необходимите мерки за обясняване на съставните елементи на ОСП не само на земеделските стопани, но също така и на всички европейски граждани, като по прозрачен начин се предостави ясна информация относно набелязаните цели, наличните средства и очакваните ползи от прилагането на ОСП;
58. Счита, че е необходимо Комисията да има по-пропорционален и основан на риска подход към прилагането на регулаторен контрол, провеждането на проверки на спазването и налагането на финансови корекции;
59. Призовава в кратки срокове на Европейския парламент да бъде предоставена актуална информация за настоящото положение на бюджета за селското стопанство;
Осъществяване на справедлива, екологосъобразна и устойчива ОСП
60. Очаква реформирането на ОСП в съответствие заключенията на пролетния Европейски съвет относно „Европа 2020“, с оглед на предоставяне на инструменти, които осигуряват интелигентен, приобщаващ и „зелен“ растеж;
61. Отчита широкия набор от вече съществуващи и нови приоритети за ОСП и отбелязва, че новите държави-членки в момента на присъединяването си към ЕС основателно са очаквали помощта в рамките на ОСП с течение на времето да стане съпоставима с предоставяната на старите държави-членки; с оглед на реагиране по пълноценен начин в отговор на новите предизвикателства и изпълнението на приоритетите на реформираната ОСП, призовава определените за ОСП суми в бюджета за 2013 г. да останат най-малкото същите за следващия финансов програмен период;
62. Призовава бюджетът на ОСП да разполага с механизъм за гъвкавост в края на годината, за да бъде възможно прехвърлянето и преразпределянето на неизразходваните суми през следващата година;
63. Настоява, че ОСП не следва да бъде отново национализирана, и поради това счита, че пряката помощ следва да продължи да бъде финансирана изцяло от бюджета на ЕС, и отхвърля всички опити за допълнително съфинансиране, което би могло да накърни лоялната конкуренция в рамките на единния пазар на ЕС;
64. Призовава за справедливо разпределение на средствата по ОСП за всички земеделски стопани на територията на ЕС; припомня, че е необходимо разработването на обективни критерии с цел зачитане на разнообразието на селскостопанската дейност в ЕС и определяне на справедлива система за разпределение; посочва, че преките плащания допринасят за предоставянето на обществени блага, спомагат за стабилизиране на приходите на земеделските стопани и представляват защита срещу рисковете, като компенсират отчасти социално желаните високи стандарти в ЕС и продължаващото намаляване на тарифната защита, а също така предоставят възнаграждение за социалните селскостопански дейности, за които няма пазарна компенсация;
–
счита, че базата на обработваните хектари сама по себе си няма да бъде достатъчна за намаляването на неравенствата в разпределението на средствата за пряка помощ между държавите-членки, нито за отразяване на характерното за европейското селско стопанство голямо разнообразие, и поради това призовава Комисията да предложи допълнителни обективни критерии и да направи оценка на потенциалното им въздействие, като вземе предвид комплексния характер на селскостопанския сектор и различията между държавите-членки с цел постигането на по-добре балансирано разпределение;
–
призовава за ясното определяне на справедливи и обективни критерии за отпускането на средства за развитието на селските райони;
65. Счита, че пряката помощ следва да премине към база единица площ във всички държави-членки в рамките на следващия финансов програмен период; това би представлявало достатъчен преходен период, който да даде възможност на земеделските стопани и селскостопанските структури, които продължават да използват историческата система на плащания, да се приспособят към промените и да се предотврати твърде радикалното преразпределяне на помощите, но няма да попречи на бързото осъществяване на балансирано разпределяне на помощите между държавите-членки; отбелязва, че изоставянето на историческата база може да създаде особени предизвикателства за държавите-членки или регионите със сравнително голямо количество на „пустеещи земи“ (непотърсена земя с право на помощи); призовава конкретните потребности на тези региони да бъдат взети изцяло предвид при определянето на бъдещата помощ; също така счита, че държавите-членки и регионите трябва да продължат да разполагат с гъвкавост и да регионализират своите системи на плащания на база единица площ по начин, който отразява техните конкретни приоритети и същевременно зачита принципа на лоялна конкуренция на вътрешния пазар;
66. Счита, че не следва да има връщане към обвързаните с производството плащания като ръководен принцип на ОСП; счита обаче, предвид преминаването от исторически модел на помощ към модел на помощ на база единица площ и с оглед на решенията, взети след проверката на състоянието, че на държавите-членки следва да бъде дадена адекватна възможност за гъвкавост; счита, че тази гъвкавост ще позволи на държавите-членки да откликнат на конкретните нужди на своята територия и да предотвратят пълното спиране на производството или намаляването на разнообразието от селскостопански дейности; счита, че тази свобода на действие би могла да приеме формата на обвързани с производството плащания с горна граница за уязвимите селскостопански сектори и територии и чувствителните в екологично отношение зони в съответствие с изискванията на СТО и при гарантиране на справедливи пазарни условия за земеделските стопани в целия ЕС;
67. Установява необходимостта от основни структурни елементи – продоволствена сигурност и лоялна търговия, устойчивост, земеделие на територията на Европа, качество на хранителните продукти, биологично разнообразие и защита на околната среда, както и екологосъобразен („зелен“) растеж – за постигане на справедлива и по-устойчива ОСП; счита, че двустълбовата структура следва да бъде запазена, но че тя следва да избягва дублирането на цели и инструменти на политики, както и да отразява съдържанието на посочените тук структурни елементи;
68. Счита, че в интерес на опростяването, яснотата и общия подход финансирането за всеки един от приоритетите на ОСП следва да бъде договорено от самото начало на реформата;
Продоволствена сигурност и лоялна търговия
69. Поддържа становището, че жизнеспособността на стопанствата и качеството на живот на земеделските стопани са задължителна предпоставка за продължаването на селскостопанската дейност; поради това счита, че следва да съществува основно, финансирано от ЕС пряко плащане на база единица площ за всички земеделски стопани в ЕС с цел осигуряването на социална и икономическа устойчивост на европейския селскостопански производствен модел, който следва да гарантира продоволствена сигурност за европейските потребители, да дава възможност на земеделските стопани да произвеждат висококачествени храни на конкурентни цени, да гарантира, че селскостопанската дейност и заетостта в селските райони се насърчават на територията на ЕС и да предоставя основни обществени блага посредством изисквания за кръстосано спазване по отношение на добрите селскостопански и екологосъобразни условия, както и на стандарти за високо качество и за гарантиране на хуманното отношение към животните;
70. Призовава за абсолютно изискване да се възнаграждава единствено активното селскостопанско производство, като по този начин в правилата за кръстосано спазване бъдат включени изисквания за извършване на дейност в рамките на определен минимум като предварително условие за плащания, а при прилагането на правилата пропорционалността да бъде основен принцип;
Устойчивост
71. Счита, че на земеделските стопани следва да бъде предоставено финансирано от ЕС допълващо плащане на база единица площ посредством обикновени многогодишни договори, така че те да бъдат възнаградени за нивото на въглеродни емисии за единица продукция и за повишеното улавяне на въглерод в почвата посредством устойчиви производствени методи и посредством производството на биомаса, която може да се използва за производство на дълготрайни агроматериали;
72. Отбелязва, че това би донесло двойна полза, като направи селското стопанство в ЕС по-екологосъобразно и икономически устойчиво чрез по-ниски въглеродни емисии и/или подобряване на ефективността, и също така би гарантирало, че земеделските стопани са в състояние да се възползват финансово от повишеното улавяне на въглерод в техните обработваеми земи и ще им предостави равни условия с другите промишлени сектори, които участват в схемата на ЕС за търговия с емисии; призовава за съответното определяне на ясни и измерими критерии и цели, така че прилагането на тези плащания да бъде започнато в най-кратък срок във всички държави-членки;
Земеделието на територията на Европа
73. Призовава за продължаването на конкретните мерки за обезщетяване на земеделските стопани в необлагодетелстваните райони, в това числонапример зоните с природно обусловени трудности, включително планинските области, чувствителните в екологично отношение зони и/или районите, които са най-силно повлияни от изменението на климата, както и най-отдалечените региони, за да се гарантира извършването на селскостопанска дейност, така че да продължи управлението на земеделските площи и производството на местни храни навсякъде в ЕС, за да се гарантира намаляването на изоставянето на земите и балансираното териториално управление в целия ЕС и рационалното развитие на селскостопанското производство;
74. Счита, че при реформирането на схемата за по-малко облагодетелстваните райони, по-специално по отношение на начините за тяхното определяне и класифициране, следва да се вземат предвид затрудненията, които срещат земеделските стопани във всички части на ЕС, тъй като те варират значително предвид различните биофизични и климатични условия; счита, че за районите, които съгласно новите разпоредби могат да се окажат извън обхвата на тази схема, следва да се предвиди подходящ преходен период;
75. Привлича вниманието към специфичната роля, изпълнявана от земеделските стопани в крайградските райони, където е възможно да съществува силен натиск върху селските и селскостопанските ресурси; подчертава, че това производство на храни и обществени блага в близост до градското население следва да се запази;
Качество на хранителните продукти
76. Подчертава, че разработването на политика за качество на хранителните продукти, включително по отношение на географските указания (ЗНП/ЗГУ/ХТСХ), трябва да представлява приоритетен аспект на ОСП и да се задълбочи и укрепи, така че ЕС да може да запази своята лидерска позиция в тази област; счита, че в случая с тези продукти с високо качество следва да бъде разрешено използването на оригинални инструменти за управление, защита и популяризиране, които да им дават възможност да се развиват хармонично и да продължават да внасят своя значителен принос към устойчивия растеж на европейското селско стопанство;
Биологично разнообразие и защита на околната среда
77. Счита, че земеделските стопани могат да допринесат за биологичното разнообразие и защитата на околната среда, както и за приспособяването към изменението на климата и за неговото смекчаване по целесъобразен от икономическа гледна точка начин и че поради това са необходими допълнителни стимули; призовава ОСП да предоставя възможност за обхващането на голямата част от земеделските земи от агроекологични програми за възнаграждаване на земеделските стопани за предоставяните от тях допълнителни екосистемни услуги и като насърчава по-устойчиви и по-икономични на суровини модели за производство, като например екологично чистото земеделско производство, интегрираното селско стопанство, разработването на земеделско производство с висока природна стойност и устойчиви интензивни селскостопански практики; счита, че всички тези мерки за развитие на селските райони следва да продължат да бъдат съфинансирани, при необходимост с увеличен бюджет;
Съобразен с околната среда растеж
78. Счита, че т.нар. „зелен растеж“ следва да залегне в основата на една нова стратегия за развитието на селските райони с акцент върху създаването на нови „зелени“ работни места чрез:
–
разработване на местни динамични инструменти, като например предлагане на местния пазар, обработка на место и подкрепа за проекти, които ангажират всички заинтересовани страни от местния селскостопански сектор,
–
развитие на производството на енергия от биомаса, биологични отпадъци, биогаз и от възобновяеми източници в малък мащаб, както и насърчаване на производството на биогорива от второ поколение, агроматериали и продукти на „зелената“ химическа промишленост,
–
инвестиране в модернизацията и новаторството, както и в научни изследвания и разработване на техники за приспособяване към изменението на климата и неговото смекчаване,
–
предоставяне на обучение и консултации на земеделските стопани при прилагането на новите техники и подпомагане на младите земеделски стопани при тяхното навлизане в отрасъла,
79. Счита, че за укрепването на основните структурни елементи на ОСП продължава да бъде необходима подходяща предпазна мрежа; счита, че тази предпазна мрежа следва да бъде достатъчно гъвкава, за да отчита развитията на пазара и да включва инструменти като публично или частно складиране, намеса и освобождаване на пазара, които следва да бъдат задействани при необходимост, за да се противодейства на прекомерната променливост на цените и като бърза реакция в случай на кризи; счита, че за тази цел е необходимо предоставянето на специален бюджетен ред в бюджета на ЕС, който да бъде бързо задействан в отговор на зараждащи се кризи;
80. Призовава тези мерки да бъдат подкрепени от инструменти, разработени с цел намаляване на пазарната променливост и предоставяне на стабилни условия за селскостопанската дейност и планиране; в този контекст счита, че следва да бъдат обмислени също така нови и новаторски икономически и финансови инструменти, като например обща застраховка на реколтата срещу рискове, фючърсни пазари и взаимоспомагателни фондове като начин за преодоляване на извънредни пазарни или климатични условия, без да се засягат частните схеми, които се разработват;
81. Счита, че регулирането на разширяването на производствения капацитет може да играе изключително важна роля за осигуряване на устойчиво развитие в редица селскостопански сектори;
82. Счита, че за допълване на пазарните мерки е необходимо засилването на позицията на първичните производители във веригата на предлагане на храни чрез набор от действия по отношение на прозрачността, договорните отношения и нелоялните търговски практики; счита, че следва да бъде проучена възможността за евентуални корекции на правилата на конкуренцията, така че организациите на първичните производители да станат по-ефективни и да се разрастват, когато това е необходимо, като им се дадат подобрени възможности за преговори, така че да отстояват своите интереси при контактите с важни представители на търговския и преработвателния отрасъл; в този контекст счита, че следва да бъде разгледана възможността за назначаване на национален и/или европейски омбудсман с оглед разрешаването на спорове в рамките на веригата на предлагане на храни;
83. Припомня, че в рамките на действащия набор от пазарни инструменти и в контекста на поетите в рамките на СТО ангажименти следва да продължи постепенното преустановяване на възстановяването при износ в ЕС, успоредно с подобни мерки, прилагани от партньорите в СТО;
84. Счита, че е необходимо да се насърчава конкурентоспособността на европейското селско стопанство във и извън границите на Общността, за да се открият начини за преодоляване на основните бъдещи предизвикателства, включително продоволствената сигурност в ЕС, продоволственото снабдяване за нарастващото световно население, прилагането на съобразен с околната среда подход, биологичното разнообразие и борбата срещу изменението на климата;
85. Припомня, че ЕС може да финансира мерки в страните в Европа и в трети страни, които насърчават или предоставят информация относно предимствата на европейските селскостопански и хранителни продукти в Европа и по света; счита, че бюджетът за тези фондове следва да се преразгледа, с цел да се популяризират селскостопанските и хранителните продукти на ЕС на пазарите в ЕС и в трети страни; счита, че тези схеми за популяризиране следва да се прилагат по-широко и да се прилагат в по-голяма степен и по-ефективно в рамките на новата ОСП;
86. Счита, че общата селскостопанска политика трябва да позволява предоставянето на по-здравословна диета, основана на по-разнообразен набор от продукти на достъпни цени, на всички потребители, особено на най-бедните сред тях; с цел борба с бедността и подобряване на здравословното състояние програмите за подпомагане на най-бедните в обществото следва да продължат, а програмите за насърчаване на потреблението на плодове и зеленчуци в училищата следва да се разширят;
87. Счита, че най-важните елементи при разработването и прилагането на новата ОСП следва да бъдат опростеността, пропорционалността и намаляването на бюрокрацията и административните разходи;
ОСП в многогодишната финансова рамка и годишната бюджетна процедура
88. Подчертава необходимостта, с оглед на новите цели на общата селскостопанска политика от осигуряване на достатъчно финансиране в новата многогодишна финансова рамка (МФР), с цел оказване на по-добра подкрепа за политиката в съответствие с големите предизвикателства, пред които този ключов сектор за продоволствената сигурност на ЕС ще трябва да се изправи в следващите години;
89. Припомня, че през последните четири години от текущата МФР постигането на споразумение относно годишните бюджети беше възможно или чрез използване на съществуващите резерви в различните функции на МФР, или чрез прибягване до преразглеждането, предвидено в член 23 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г., с цел използване на наличните резерви под горните граници на функция 2 за финансиране на други приоритети на ЕС; припомня, че от финансовата 2011 година до края на настоящата МФР (2013 г.) резервите под горните граници на функция 2 ще бъдат изключително ограничени;
90. Подчертава, че правно обвързващият характер на МФР налага въвеждането на по-гъвкави разпоредби за изпълнението, така че Съюзът да може да реагира достатъчно гъвкаво и ефективно по отношение на непредвидени събития;
91. Привлича внимание към факта, че съгласно член 314, параграф 3 от ДФЕС Комисията вече не може да изменя своя проектобюджет, след като помирителният комитет е бил свикан; припомня, че Комисията трябва да представи писмо за внасяне на корекции, за да се актуализират прогнозите за селското стопанство през есента; настоява писмото за внасяне на корекции да бъде предоставено преди гласуването в ЕП; приканва своите компетентни комисии да установят вътрешна процедура за определяне на позицията на Парламента с оглед на заседанието на помирителния комитет;
92. Припомня, че пилотните проекти и подготвителните действия, въведени от Европейския парламент, се превърнаха във важни инструменти за формулирането на политически приоритети и въвеждането на нови инициативи, които често се превръщаха в дейности и програми на ЕС, включително в областта на селското стопанство и развитието на селските райони; счита, че пилотните проекти и подготвителните действия биха могли и в бъдеще да бъдат платформа за изпитването на нови идеи за реформи;
93. Призовава Комисията при изготвянето на своите съобщения и разработването на законодателните предложения да разгледа задълбочено и внимателно препоръките на Европейския парламент;
o o o
94. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.