Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2010(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0234/2010

Внесени текстове :

A7-0234/2010

Разисквания :

Гласувания :

PV 07/09/2010 - 6.9
CRE 07/09/2010 - 6.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0299

Приети текстове
PDF 436kWORD 157k
Вторник, 7 септември 2010 г. - Страсбург
Развиване на потенциала за работни места на една нова устойчива икономика
P7_TA(2010)0299A7-0234/2010

Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика (2010/2010(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Включване на устойчивото развитие в политиките на ЕС: Преглед на стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие за 2009 г.“ (COM(2009)0400),

–  като взе предвид предложението на Комисията за Решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки, част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (COM(2010)0193),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 106/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно програмата на Общността за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване(1),

–  като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите(2),

–  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(3),

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска рамка за действие“ (COM(2009)0147) и своята резолюция по този въпрос от 6 май 2010 г.(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Постигане на по-екологосъобразен транспорт“ (COM(2008)0433),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи“ (COM(2008)0435),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергийна политика за Европа“ (COM(2007)0001),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 10-11 декември 2009 г., и по-специално точки 21-24,

–  като взе предвид доклада на председателството на Съвета относно прегледа на стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие за 2009 г.(5),

–  като взе предвид Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към РКООНИК,

–  като взе предвид документа за 2007 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Изменение на климата за 2007 г.: Обобщен доклад, принос на Работни групи І, ІІ и ІІІ за Четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата“,

–  като взе предвид доклада Stern от 2006 г. относно икономиката на изменението на климата,

–  като взе предвид инициативата за „зелени“ работни места от 2008 г. на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Международната организация на труда (МОТ), Международната организация на работодателите (IOE) и Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC), озаглавена „Екологични работни места: Към достойни условия на труд в устойчив, нисковъглероден свят“,

–  като взе предвид информационния документ на МОТ, озаглавен „Глобални предизвикателства към устойчивото развитие: Стратегии за зелени работни места“, представен на Конференцията на министрите на труда и заетостта на страните от Г8, проведена в Ниигата, Япония, в периода от 11 до 13 май 2008 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ОИСР относно „зеления“ растеж, приета на заседанието на Съвета на министерско равнище, проведено на 25 юни 2009 г., и действащата Стратегия за „зелено“ развитие,

–  като взе предвид доклада от 2009 г. на „Грийнпийс“ и Европейския съвет за възобновяема енергия (EREC), озаглавен „Да работим за климата: възобновяеми енергии и революция на зелените работни места“,

–  като взе предвид доклада от 2007 г. на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и Агенцията за социално развитие (SDA) относно „Изменението на климата и заетостта: Въздействие на изменението на климата върху заетостта в ЕС-25 и мерки за ограничаване на емисиите на CO2 до 2030 г.“,

–  като взе предвид Рурския икономически доклад 156 „Икономически ефект от насърчаването на технологиите за възобновяема енергия, германският опит“,

–  като взе предвид публикацията на Датския център за политически изследвания (CEPOS)„Вятърната енергия, случаят с Дания“,

–  като взе предвид публикацията на университета „Крал Хуан Карлос“: „Проучване на ефекта върху заетостта от предоставянето на държавни помощи за източници на възобновяема енергия“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2007 г. относно доставките на развойни продукти (COM(2007)0799),

–  като взе предвид доклада на Комисията „Заетост в Европа през 2009 г.“, и по-конкретно глава 3: Изменение на климата и състояние на пазара на труда,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“ (COM(2008)0800), и своята резолюция от 11 март 2009 г. във връзка с него(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Движеща сила за възстановяването на Европа“ (COM(2009)0114),

–  като взе предвид съвместния анализ на европейските социални партньори, озаглавен „Главни предизвикателства пред европейския пазар на труда“ от 18 октомври 2007 г.,

–  като взе предвид Рамката на европейските социални партньори от 2002 г. за действия относно развитието на компетенциите и квалификациите през целия живот,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нови умения за нови работни места - Изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения“ (COM(2008)0868), и доклада на експертната група относно „Нови умения за нови работни места: действие сега“ от февруари 2010 г.,

–  като взе предвид изследването от 2009 г. на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP), озаглавено „Бъдещи умения, необходими за зелената икономика“,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0234/2010),

A.  като има предвид, че през 2009 г. Европейският съвет утвърди устойчивото развитие като основна цел на Договора от Лисабон; като има предвид, че към водещите принципи на стратегията на ЕС за устойчиво развитие принадлежат интегрираното разглеждане на икономически, социални и екологични въпроси, засилването на социалния диалог, увеличаването на корпоративната социална отговорност, както и предохранителният принцип и принципът „замърсителят плаща“,

Б.  като има предвид, че един от ключовите моменти в стратегията „Европа 2020“ е насърчаването на социална, пестяща ресурсите, щадяща околната среда и конкурентоспособна икономика,

В.  като има предвид, че според Споразумението от Копенхаген индустриализираните страни трябва да ограничат емисиите си на CO2 с 80–90 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г.,

Г.  като има предвид, че въздействието на изменението на климата в Европа е различно в отделните региони; като има предвид, че съгласно проучване на Комисията(7) регионите в Южна и Източна Европа, където живее над една трета от населението на Европейския съюз, са изложени в особено голяма степен на натиска на изменението на климата, че най-уязвимите групи от населението са и най-силно засегнатите, както и че в резултат на това може да възникнат по-големи регионални и социални дисбаланси,

Д.  като има предвид, че промяната към устойчива икономика има различно положително въздействие, по-специално върху отделните сектори; като има предвид, че всички работни места ще трябва да бъдат приспособени към прилагането на устойчив, пестящ ресурсите метод на производство и експлоатация, и следователно най-голямата необходимост от приспособяване произтича от съществуващите трудови правоотношения, като е желателно да са налице гъвкави трудови правоотношения,

Е.  като има предвид, че според съдържащите се в Зелената книга относно демографските промени (COM(2005)0094) цифри в периода между 2005 г. и 2030 г. трудоспособното население в ЕС ще намалее с 20,8 милиона (6,8 %), както и че броят на хората на възраст над 60 години в момента нараства двойно по-бързо в сравнение с положението преди 2007 г. - с около два милиона годишно, за разлика от един милион преди това,

Ж.  като има предвид, че тази промяна може да стабилизира заетостта и значително да увеличи броя на работните места, като доведе до съществено разширяване; като има предвид, че там, където са били въведени надеждни рамкови условия, може да се отчете устойчиво повишаване на възможностите за заетост и на сигурността на работните места, което се подкрепя чрез увеличаване на износа,

З.  като има предвид, че необходимият икономически растеж и произтичащите ползи за заетостта в условията на икономика, основана на иновации, не могат да бъдат постигнати, освен ако европейските изследователи и предприятия не успеят да превърнат резултатите от изследователската си дейност в търговски продукти; като има предвид, че сравнителният анализ на иновациите, изготвен от Комисията, показва разлика в областта на иновациите от 30 % в сравнение със САЩ и от 40 % в сравнение с Япония,

И.  като има предвид, че в някои нови отрасли все още не съществуват структури за социален диалог; като има предвид, че в някои нови сектори не съществуват колективни споразумения или тези, които съществуват, не се прилагат и че също така не съществуват отраслови кодекси; като има предвид, че новите отрасли са изложени на силен натиск с оглед повишаване на конкурентоспособността, както и че в райони с висока безработица натискът за приемане на лоши условия на труд е голям,

Й.  като има предвид, че на пазара на труда в ЕС през последните две десетилетия се разви несигурност на работните места в дългосрочен план, като младите хора по-специално все по-често работят на краткосрочни договори, при по-лоши условия на труд; като има предвид, че новите работни места, създадени при тези обстоятелства, не могат да бъдат приемани за устойчиви; като има предвид, че тези структурни слабости трябва да бъдат преодолени във връзка с преследването на целите за развитие на потенциала за работни места на една нова устойчива икономика,

К.  като има предвид, че преходът към нова устойчива икономика не следва да се използва като претекст за изключване на най-уязвимите и най-слабо квалифицирани работници от пазара на труда; като има предвид следователно необходимостта от избягване на ефекта „обиране на каймака“, чиито първи жертви ще бъдат най-слабо квалифицираните работници,

Л.  като има предвид, че равнопоставеността на половете е утвърдена като цел в Договора от Лисабон и като една от Целите за развитие на хилядолетието; като има предвид, че жените са слабо представени в множество сектори и следователно не могат да се възползват в същата степен от растежа на заетостта в областта на новата устойчива икономика,

М.  като има предвид, че новата икономика ще се оформи в рамките на едно застаряващо население, с все по-ограничена работна сила, поради което ще е необходимо да се привлекат повече жени за упражняването на платен труд чрез адаптиране на организацията на работата и подготвяне на работодателите във всички сектори за по-голямо многообразие на работната сила,

Н.  като има предвид, че според неотдавнашни проучвания заемането от жени на отговорни длъжности на всички равнища представлява добавена стойност за предприятията, по-специално по отношение на икономическите им резултати,

О.  като има предвид, че в ЕС броят на жените със завършено висше образование е по-голям от този на мъжете и че техният брой преобладава в изучаването на търговски дисциплини, мениджмънт и право, но че все още малко жени заемат отговорни длъжности в предприятията и административните структури,

П.  като има предвид, че именно поради наличието на сексистки стереотипи в образованието и обществото жените са недостатъчно представени в области, погрешно считани за „запазени за мъже“, като информатика, инженерство, физика и технически професии, като например механика и зидарство,

Р.  като има предвид, че безработицата расте сред по-възрастните работници, които се сблъскват с особено острия проблем на социалната изолация след навършване на 55 години и въпреки постигнатия през миналото десетилетие напредък, едва малко повече от една трета от жените на възраст между 55 и 64 години са имали работа през 2008 г., докато 55 % от мъжете на тази възраст са работели,

Стратегия за разкриване на работни места за нова устойчива икономика

1.  Счита, че устойчивото развитие се базира на дългосрочна концепция, според която икономическият растеж, социалното сближаване и защитата на околната среда вървят ръка за ръка и се подкрепят взаимно; изтъква потенциала на създаването на „зелени работни места“ в рамките на една устойчива икономика;

2.  Счита, че следкризисната икономика представлява голяма възможност за постигането на устойчив растеж на базата на социална справедливост и екологична ефективност; отбелязва, че превръщането на европейските замърсяващи икономики в екологично ефективни ще доведе до дълбоки промени в производството, дистрибуцията и потреблението, което следва да се използва като шанс за придвижване към реална устойчивост, без да се застрашават работните места или благосъстоянието; счита, че е необходимо преходът към основаваща се на незамърсяващи енергийни източници икономика да бъде разглеждан като възможност за инвестиране в устойчиво развитие, а не просто като бреме за държавните и частните бюджети;

3.  Подчертава важността на мерките за насърчаване на растежа и заетостта в селските райони, за да се спре обезлюдяването на тези райони;

4.  Отбелязва, че е необходимо производството на стоки и услуги да стане по-устойчиво; отбелязва, че инвестициите в нова устойчива икономика представляват потенциал за растеж на пазара на труда и нови възможности за доходи; отбелязва, че зад положителните резултати се крият загуби в някои сектори и че следователно трябва да се насърчава придобиването на нови умения и преквалификацията;

5.  Счита, че настоящата световна икономическа и социална криза, която забави промените в областта на енергийното потребление и намаляването на въглеродните емисии, не следва да възпрепятства държавите-членки да осъществят преход към конкурентоспособна, по-устойчива, нисковъглеродна и ефективна по отношение на използването на ресурсите икономика, тъй като това ще ги направи по-устойчиви на сътресения, по-малко зависими от постоянно поскъпващия внос и по-конкурентоспособни;

6.  Счита, че следва да бъдат положени повече усилия за интернализация на външните разходи; призовава Комисията да използва съществуващите инструменти на политиките или ако е необходимо, да разработи нови инструменти с цел разпределяне на разходите и гарантиране, че бъдещите предложения за политики отразяват нейните заключения;

7.  Изразява увереност, че една нова устойчива икономика за ЕС трябва да гарантира балансирано икономическо и социално развитие; призовава за амбициозна устойчива индустриална политика, като се набляга на ефективността на ресурсите; изтъква, че „зелената“ икономика трябва да предлага възможности за достойни и добре заплатени работни места, като вниманието следва да бъде насочено към защитата на околната среда;

8.  Твърдо е убеден, че политиката в областта на околната среда, базирана на пазарната икономика, може да се превърне в двигател за растеж и заетост във всички отрасли на икономиката и подчертава, че предвидимите, улесняващи инвестициите рамкови условия са предпоставка за иновативните предприятия да се възползват максимално от тези възможности в полза на околната среда и работниците;

9.  Призовава за участие на промишлеността в екологичните иновации, тъй като предприемачите играят много важна роля в по-широкото разпространение на екологичните иновации; във връзка с това отбелязва, че информирането на предприемачите чрез запознаване с нови бизнес възможности ще бъде важно за успеха на стратегията, насочена към развитието на ефективни по отношение на използването на ресурсите икономики и устойчиви промишлени отрасли;

10.  Подкрепя водещата инициатива на Комисията в стратегията „Европа 2020“ за извършване на преход към устойчива икономика, за намаляване зависимостта на икономическия растеж от използването на ресурси и енергия, за ограничаване на парниковите емисии и съответно противодействие на глобалното затопляне; приветства инициативата за привеждане в съответствие с тази цел на нормативните уредби, инструментите за насърчаване на пазарната икономика, субсидиите и възлагането на обществени поръчки; при все това изразява съжаление от факта, че със стратегията „ЕС 2020“ Комисията изпуска възможността да се заеме с въпроса за потенциала на пазара на труда в една устойчива икономика;

11.  Отбелязва, че за да се постигнат целите на стратегията „ЕС 2020“ в сферата на заетостта, за да бъде оползотворен потенциалът на една нова устойчива икономика и за да бъде подобрена устойчивостта на производството на стоки и услуги, трябва да се повиши енергийната ефективност на жилищата и строителството, да се увеличи делът на възобновяемите енергии и на технологиите за околната среда, да се подобри устойчивостта на транспорта и мобилността, на селското, горско и рибно стопанство, както и на експертната помощ чрез услуги в областта на околната среда, а също така и рециклирането, нересурсоемките производствени процеси и затворените процеси за производство на материали; отбелязва, че секторът на услугите и секторът на социалната икономика също имат голям „зелен“ потенциал за заетост;

12.  Подчертава значимостта на публичния сектор, който изпълнява водеща роля със своя пример, като приема прогресивни стандарти по отношение на обществените поръчки и предоставя стимули и информация, особено в областта на енергетиката, изграждането на инфраструктура и оборудване, транспорт и комуникации, с цел създаване на работни места с осигурени права; призовава Комисията и държавите членки да насърчават, по-специално при доставките на развойни продукти, включването на екологични и социални стандарти, както и клаузите с „местно“ съдържание и предприятията, функциониращи в условията на устойчива и приобщаваща икономика, по-специално МСП;

13.  Настоятелно призовава държавите-членки, когато разглеждат икономическото, социалното и екологичното въздействие на изменението на климата, да обменят опит и най-добри практики в сферата на заетостта;

14.  Изразява убеждението си, че „зелените“ устойчиви работни места не трябва да бъдат просто едно допълнение, а предприятията и обществото като цяло трябва да бъдат организирани по устойчив начин; осъзнава, че не съществува отделен отрасъл на икономиката, който може да бъде наречен „опазване на околната среда“ или „екологична промишленост“, тъй като дейността по опазването на околната среда е свързана с много традиционни отрасли, като например промишленото производство, строителството и секторът на услугите; следователно призовава за приемане като работна дефиниция на определението, дадено от МОТ, в съответствие с което всички работни места, насърчаващи устойчивото развитие, са „зелени“ работни места; посочва, че определението включва, от една страна, работни места, които директно ограничават използването на енергия и суровини, защитават екосистемите и биологичното разнообразие и свеждат до минимум производството на отпадъци и замърсяването на въздуха, и от друга страна, всички работни места, които намаляват екологичния отпечатък; признава, че поради относителния характер на определението потенциалът за работни места не може окончателно да се определи;

15.  Счита, че са необходими значително повече изследвания за измерване на въздействието на политиките в областта на околната среда и изменението на климата върху нетното създаване на работни места; призовава Комисията да превърне тази сфера в приоритет за Осмата рамкова програма;

16.  Изтъква, че всички работни места са обвързани с целта за насърчаване на устойчивото развитие и че методите на производство и работа трябва да са във възможно най-голяма степен ориентирани към ефективност по отношение на ресурсите, материалите и енергийната ефективност; изтъква, че този подход трябва да важи за цялата верига на доставки и че няма смисъл промишлените предприятия да се делят на добри и лоши, а всички индустрии трябва да станат по-устойчиви;

17.  Счита, че е много важно една нова рамка на Общността да бъде обезпечена с достатъчно средства за подкрепа на публични изследвания и да се осигури лесен и небюрократичен достъп до резултатите от проучванията, за да могат всички дружества, включително микропредприятията и МСП, да осъществят промени с цел постигане на енергийна ефективност, използване на нови енергийни източници, нови производствени процеси и рециклиране, да използват ресурсите по възможно най-добрия начин и да създадат работни места с гарантирани права;

Оптимизиране на потенциала за заетост

18.  Призовава за разработване на европейска стратегия за заетост за устойчива икономика като част от стратегията „ЕС 2020“, която цели оптимизиране на работния потенциал, като същевременно обръща специално внимание на достойния труд, здравето и безопасността на работниците, нужните умения и социално справедливия преход; подчертава, че устойчивата икономика трябва да съчетава социалната, технологична, икономическа и екологична устойчивост; подчертава, че една устойчива стратегия за заетост като тази следва да бъде един от основните елементи от насоките на политиката за заетост;

19.  Препоръчва регионалните органи да приемат стратегии за развитие в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“, с цел създаване на нови работни места в условията на устойчива икономика;

20.  Призовава Комисията до 2011 г. да предложи стратегия, включваща законодателни и незаконодателни мерки, за насърчаването на „зелените“ работни места, източник на растеж и благоденствие за всички;

21.  Подчертава, че иновативната мощ на европейските предприятия ги е превърнала в световни лидери в областта на опазването на околната среда; все пак изразява загриженост за това, че производствените дейности все още продължават да се преместват масово от ЕС към трети държави, които имат много по-ниски екологични стандарти; призовава Комисията и държавите-членки да започнат незабавна и решителна борба с това явление, като разработят международен многостранен подход, който да гарантира, че конкуренцията в световен мащаб се базира на сравними изисквания;

22.  Подчертава, че стабилната, дългосрочна и амбициозна регулаторна рамка е предпоставка за реализиране на пълния потенциал на „зелените“ работни места; призовава Комисията и държавите-членки да определят екологични стандарти и финансови стимули, чрез които да се създадат надеждни рамкови условия за най-малко 10 години, и по този начин се гарантира правна сигурност и сигурност при планирането; призовава наличните финансови инструменти да се използват за насърчаване на устойчивостта и повишаването на устойчивостта на икономическите дейности да се включи във финансовата перспектива на различните фондове, включително структурните фондове и Кохезионния фонд, като една от насърчаваните цели;

23.  Във връзка с това подчертава важността на концепцията за интегрирано развитие на градските райони, както и това, че устойчивото преструктуриране на необлагодетелстваните градски райони може да изиграе ролята на пилотна програма; счита, че предпоставка за това е наличието на ясна политическа рамка, включително продължаване на насърчаването на градското измерение в структурните фондове;

24.  Отбелязва необходимостта в рамките на съществуващите програми да се отпусне финансиране за провеждане на целенасочени проучвания в регионите на ЕС в най-неравностойно положение, с оглед набелязване на стратегически цели и определяне на вида на мерките, необходими за създаване на благоприятни условия за развитие на устойчиви местни икономики, с конкретните цели за създаване на „зелени“ работни места и интегрирани мерки за привличане на нови и подпомагане на вече съществуващите „зелени“ дружества;

25.  Подчертава, че целенасочените инвестиции за екологично преструктуриране на регионите на ЕС в най-неравностойно положение са един от най-полезните инструменти за постигане на стратегическите цели за регионално и териториално сближаване;

26.  Подчертава важността на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за обединяването на регионите чрез свързване на научноизследователската дейност, иновациите и инфраструктурата на местно равнище в контекста на новите технологии, като например възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност; освен това подчертава, че особено в градските райони регионалните и местните органи са в най-добра позиция и с най-големи възможности за създаване на необходимите условия за развитие на групи от иновативни предприятия; посочва, че подобно групиране може да даде решаващ импулс за икономическото развитие на местно равнище и да създаде нови работни места в регионите;

27.  Ясно осъзнава факта, че схемите за финансиране на ЕС, както и националните и регионални схеми за финансиране продължават да се характеризират с висока степен на несъгласуваност, поради което подчертава необходимостта от планиране на по-добро многостепенно съгласуване на програмите и подпомагане, насочено към по-голямо взаимодействие между различните общи политики, като се използват структурните фондове, фондовете за земеделие и развитие на селските райони, рамковата програма за научноизследователска дейност и рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), за да бъде постигната устойчива и ресурсно-ефективна икономика; смята, че по отношение на Общата селскостопанска политика следва да се разгледа допълнително въпросът за извършване на по-решителен преход от изплащането на преки помощи към развитие на селските райони и развитие на екологично устойчиво селско стопанство;

28.  Отново призовава Комисията и държавите-членки да се възползват от успеха на Фонда за възстановяване и да създадат нова общностна инициатива, включително и пилотни проекти, за възстановяване по пътя към една нова устойчива икономика;

29.  Подчертава, че в параграф 8 от заключенията на Съвета от 21 октомври 2009 г. Комисията се призовава да започне преразглеждане за всеки отделен сектор на субсидиите, които оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда и са несъвместими с устойчивото развитие; призовава Комисията незабавно да предприеме действия във връзка с тези заключения, като разгледа начините за преразпределяне на тези субсидии в рамките на бюджета, в подкрепа на нови дейности, свързани с устойчивата икономика;

30.  Призовава за създаването на ефективни системи за финансиране и данъчни стимули, за да се помогне на МСП да се насочат към екологосъобразни стратегии за заетост и да гарантират екологосъобразни иновации и производство;

31.  Счита, че съществуващото и предложеното законодателство на ЕС притежава значителен потенциал за създаване на нови работни места в области като управлението на въздуха, почвите, водите, енергията, обществените услуги, селското стопанство, транспорта, горското стопанство и околната среда; призовава държавите-членки да прилагат законодателството на ЕС, което би могло да доведе до нови инвестиции в екологосъобразни технологии и работни места;

32.  Припомня, че обществените поръчки представляват голям дял от пазара и биха могли да осигуряват значителни стимули за развитието на по-екологосъобразна икономика; ето защо призовава за всички обществени поръчки да има изисквания за високи екологични стандарти;

33.  Призовава ЕС и държавите-членки да предвидят промяна, т. е. да преодолеят недостига на информация и несигурността и да насърчат информираността, процесите на социално обучение и промените в моделите на потребление; счита, че са необходими стимули за дружествата, за да инвестират те в чисти технологии и че работниците изразяват по-голямо желание да посрещнат промените, ако те водят до повече възможности за заетост и за работещите е гарантирана сигурност;

34.  Подчертава, че необходимостта от разгръщане на потенциала за висококачествени работни места, предлагани от новата устойчива икономика, означава, че новаторството трябва да бъде насочено към намиране на решения на основните предизвикателства, пред които е изправено обществото, включително безработицата и бедността, изменението на климата, застаряването на населението и недостига на ресурси; обръща внимание на значението на провеждането на индустриална и научноизследователска политика, основана върху отворения достъп до иновациите и клъстерите, с цел насърчаване обединяването на знания между различните обществени и частни стопански оператори и стимулиране на иновациите; за тази цел призовава Комисията да създаде Европейска технологична платформа за нересурсоемките отрасли;

35.  Препоръчва, ако някоя държава-членка реши да субсидира, например, увеличаването на производството на вятърна, био- или слънчева енергия, размерът на субсидията да се основава на научна оценка на емпирични данни и субсидията да осигурява разумни перспективи за инвестиции и сигурност за потенциалните инвеститори; също така призовава към внимателно разглеждане на някои фактори като увеличаването на нетната заетост чрез субсидии, цената на енергията, нетното въздействие върху емисиите на парникови газове и други замърсители, като по този начин се търсят начини за оптимизиране повишаването на устойчивостта;

36.  Отбелязва, че не е налице еднакво разбиране за това кои технологични решения са по-устойчиви в екологично, икономическо или социално отношение в рамките на световната конкуренция; отбелязва, че трябва да се вземат предвид много променливи, когато се сравнява, например, устойчивостта на производството на енергия чрез използването на вятърни генератори, слънчеви PV панели, изгарянето на въглища с улавяне и съхраняване на въглерод, ядрените реактори или някои други технологии; следователно призовава да се извършат повече научни изследвания по този въпрос, като се сравни целият жизнен цикъл на производство на отделните методи и призовава към по-голяма ефективност на всички процеси на производство по отношение на използването на ресурсите;

Потенциал за работни места за жените и мъжете в новата устойчива икономика

37.  Подчертава, че единствено чрез увеличаване на участието на жените в европейския пазар на труда можем да се възползваме пълноценно от потенциала за растеж и за разкриване на нови работни места на новата икономика, тъй като намаляването на разликата между заетостта сред мъжете и тази сред жените съответства на половината от увеличението на броя на заетите лица в Европа като цяло и на четвърт от годишния икономически растеж от 1995 г. насам и тъй като това е предпоставка за гарантиране на устойчив растеж и изпълнение на изискванията, свързани с екологичните промени в условията на едно застаряващо общество;

38.  Призовава за реализиране на инициатива на ЕС за повишаване на информираността сред работодателите, по-специално в секторите, в които традиционно преобладават мъжете, във връзка с необходимостта и ползите от по-голямо разнообразие на работната сила в рамките на едно застаряващо общество, както и за предоставяне на работодателите на инструменти, чрез които те да се подготвят за по-голяма диверсификация;

39.  Призовава ЕС, държавите-членки и социалните партньори да се борят срещу дискриминацията и да насърчават равенството между половете в рамките на една устойчива икономика, да създадат работна среда, която привлича и задържа жените в тези сектори, да насърчават баланса между работа и личен живот чрез подходящи условия на труд, съобразени със семейството и позволяващи висококачествени грижи за децата, да създадат възможности и условия за мъжете и жените да се включат в пазара на труда на равноправна основа, да насърчават участието на жените в доминираните от мъже представителни органи, да ограничат основаващата се на пола сегментация на пазара на труда и неравнопоставеността в заплащането;

40.  Изтъква, че инвестициите в социалната инфраструктура предоставят възможност за модернизиране на Европа и за насърчаване на равенството и че те могат да се разглеждат като стратегия, прилагана успоредно с модернизирането на физическата инфраструктура чрез инвестиции в „зелени“ технологии; счита, че поради това равенството между половете следва да бъде политически приоритет и инструмент от първостепенно значение;

41.  Подчертава, че целенасочените усилия за гарантиране на достъпа на жените до образование на всички нива, чрез борба срещу стереотипите, свързани с пола, и за осигуряване на обучение през целия живот са от основно значение за премахване на сегрегацията по полов признак на пазара на труда; призовава за осигуряване на подходящо обучение, за да се предотврати недостатъчното представителство на работниците от женски пол в рамките на „зелените“ работни места, като се има предвид, че масовото избягване от страна на жените на научния и технологичния сектор ще възпрепятства растежа и устойчивостта на Европа и ще лиши много талантливи и квалифицирани млади жени от възможности за работа и икономическа сигурност;

42.  Призовава за създаване на специална инициатива на ЕС за привличане на момичета към професиите в областта на математиката, информатиката, естествените науки и технологиите и за борба срещу стереотипите, които все още преобладават по отношение на тези професии; подчертава ключовата роля на средствата за масово осведомяване и образованието за преодоляването на тези стереотипи;

43.  Подчертава възможността в момента на преход между образование и работа младите жени да бъдат ориентирани към стажове в области, където те са недостатъчно представени, като това се насърчава чрез съвместно планиране от страна на училища, университети и обучителни агенции и/или фирми, с цел те да придобият конкретни умения и способности, включително на високо и специализирано ниво, чрез професионален опит и чрез осигуряване на постоянна, а не временна трудова заетост, с възможности за реализация;

44.  Призовава ЕС и държавите-членки да отдадат по-висок приоритет на „зелените“ работни места за жените в контекста на програмите по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ), като вземат предвид факта, че ЕСФ финансира проекти за обучение в области като възобновяемите източници на енергия и екотуризма; подчертава, че са необходими повече усилия за повишаване на участието на жените в проекти, подкрепяни от ЕСФ, което към момента е под 10 %; призовава за въвеждане на бюджетиране, съобразено с равенството между половете, в рамките на ЕСФ, на плановете за възстановяване и програмите за преструктуриране, за да се гарантира, че тези програми привличат и интегрират също и жените;

45.  Подчертава, че преходът към нова икономика следва да не бъде използван като претекст за ограничаване на различни мерки за осигуряване на равни възможности, а вместо това следва да бъде разглеждан като уникална възможност за увеличаване на участието на жените на пазара на труда в ЕС, тъй като това е предпоставка за гарантиране на устойчив растеж, оптимално развитие на потенциала на работни места и засилване на конкурентоспособността;

Достоен труд

46.  Призовава Комисията, наред с трудовия потенциал за висококвалифицираните работници, да обърне специално внимание на многото работни места със средно и слабо равнище на квалификация в рамките на устойчивата икономика, както и на неквалифицираните, но специализирани работници; призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на този факт в насоките на политиката за заетост; призовава държавите-членки да повишат стойността на работните места за средно и слабо образовани работници и да им осигурят достойни условия на труд;

47.  Подчертава необходимостта от това, да се обърне специално внимание на достойния труд, нуждите от умения и социално справедливия преход; призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да гарантират, че една стратегия за заетост за устойчива икономика ще бъде от полза за всички хора в ЕС; изтъква необходимостта от включване на всички форми на заетост в тази стратегия, както на висококвалифицираните работни места, така и на средно или нискоквалифицираните такива; призовава за увеличаване на възможностите за образование, научни изследвания и развойна дейност; призовава също така към това, в насоките на политиката за заетост и програмата на Комисията „Нови умения за нови работни места“ вниманието да се насочи предимно към лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда, най-уязвимите лица, и по-специално хората с увреждания и ниско квалифицираните работници, както и към закрилата на тези хора;

48.  Счита, че политиката в областта на заетостта играе централна роля в борбата срещу бедността и социалното изключване и поради това призовава, в съответствие с програмата на МОТ „Достоен труд“, за осигуряване на добри условия на труд и възнаграждения, които не само обезпечават средства за достойно съществуване, но и гарантират подходящ дял от БВП;

49.  Установява, че поради често пъти по-ниската степен на организация на работниците и работодателите в някои от новите отрасли, съществува риск от несигурни трудови правоотношения и лоши условия на труд; призовава ЕС и държавите-членки да осигурят рамкови условия за създаване на представителни органи в новите отрасли; призовава социалните партньори да се организират и приканва Комисията да насърчава обмена на примери за най-добри практики в целия ЕС, по-специално по отношение на подобряването на механизмите за информация и консултация на работниците и създаването на европейски работнически съвети;

50.  Отбелязва, че трябва да се положат допълнителни усилия с цел гарантиране на ефективната хармонизация в ЕС на минималните изисквания за организация на работното време, свързани със здравето и безопасността на работниците;

51.  Призовава държавите-членки да изготвят в сътрудничество със социалните партньори интегрирани планове за оценка на действията за екологични промени както на местно, така и на национално равнище; призовава социалните партньори да наблюдават участието на служителите в стратегията за устойчиво развитие, като предлагат и след това приемат политики за засилване на ефективното участие, свързано с устойчивата мобилност на работниците и „зеления“ растеж;

52.  Призовава социалните партньори да включат и новите отрасли и да разработят стратегии за включване на отрасловите сдружения в социалното партньорство;

53.  Призовава ЕС и държавите-членки да обвържат по-тясно публичните субсидии, както и обществените поръчки, с минималните социални стандарти на равнище държави-членки и да ускорят създаването на представителни органи на социалните партньори;

54.  Изтъква, че за служители, засегнати от промени в производствените процеси на дадено дружество или в даден сектор, обучението и ученето през целия живот създава също нови работни места; призовава ЕС да разработи рамка за предвиждане на промяната и преструктурирането, предимно в рамките на производството, като предоставя правото на всички засегнати работници да участват в схеми за обучение и учене през целия живот; призовава държавите-членки, работодателите и служителите да признаят управлението на уменията, допълнителното обучение и обучението през целия живот за обща отговорност, както е утвърдено в рамковото споразумение на социалните партньори от 2002 г. относно ученето през целия живот; призовава Комисията да включи в рамката за обучение през целия живот девето ключово умение, свързано с околната среда, изменението на климата и устойчивото развитие, тъй като това умение е от съществено значение в едно общество на знанието; призовава държавите-членки да включат концепцията за устойчивост в първоначалното обучение, образованието и ученето през целия живот;

55.  Призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да увеличат усилията си за ефективно справяне с неблагоприятните последствия от преструктурирането както за местната икономика, така и за заетостта; подчертава необходимостта от разпространяване на насоки за управление на промяната и социалните последствия от нея;

Посрещане на нуждите от умения

56.  Изтъква, че държавите-членки трябва да адаптират своите системи за обучение и образование и да разработят и приложат съвместно целенасочени планове за действие за преквалифициране на работещите в области, които ще бъдат засегнати от преобразуването на местните икономики в посока към нова устойчива икономика, да гарантират достъпа им до нови,„зелени“ устойчиви работни места, да гарантират, че работната сила ще може да приспособи своите умения към нуждите на пазара на труда на една по-устойчива икономика, която се основава на концепции за обучение въз основа на умения; във връзка с това приветства инициативата на Комисията „Нови умения за нови работни места“ и признава сътрудничеството с държавите-членки на ЕС за стъпка в правилната посока; изтъква обаче, че тази инициатива трябва да бъде по-тясно свързана с целите на решението на Съвета за устойчиво развитие и да бъде продължена с конкретни действия както на равнището на ЕС, така и в държавите-членки на ЕС;

57.  Подчертава необходимостта от подобряване на отворения метод на сътрудничество и обмен на най-добри практики във връзка с устойчивото развитие, „зелените“ работни места и ученето през целия живот, за да се гарантира успешно и ефективно управление на реформата на икономиката, както и на новите потребности от обучение и неблагоприятните социални последици, произтичащи от този вид преход;

58.  Призовава държавите-членки да се борят с дискриминацията въз основа на възрастта и да приспособят възможностите за обучение и стратегиите за учене през целия живот към нуждите на по-възрастните работници, за да осигурят по-висока степен на участие и сред работниците на възраст над 55 години, включително на жените над 55 г.;

59.  Призовава ЕС и държавите-членки да приемат подробни политики за иновации и креативност, особено по отношение на образованието и обучението, в това число професионалното образование и обучение, като основа за изграждането на „зелена“ икономика, конкурентоспособност и благоденствие;

60.  Счита, че във време на криза е важно да се привличат млади хора за новия вид „зелени“ работни места и да се гарантира, че програмите за придобиване на умения насърчават достъпа на младите хора до пазара на труда, за да могат те да се възползват от потенциала на работните места, да се води борба с високата безработица сред гражданите под 25-годишна възраст и да се използват уменията на младото поколение за работа с новите технологии; изразява съжаление за това, че водещата инициатива „Младеж в движение“ на стратегията „ЕС 2020“ изключва младите хора, които не участват в процеса на висшето образование; подчертава, че за да се извърши реална промяна, е необходимо вниманието да се насочи към младите хора, които понастоящем имат най-малко възможности и са застрашени от бедност;

61.  Призовава държавите-членки, в сътрудничество със социалните партньори, да разработят и приложат програми за професионално ориентиране на младите хора в областта на науката и технологиите, с цел насърчаване развитието на жизнеспособна и устойчива икономика, както и мерки за повишаване на информираността и насочване на вниманието към въпроси, свързани с екологията и околната среда, посредством официалната образователна система и чрез мерки на местите и регионалните органи на управление;

62.  Призовава Комисията да работи в по-тясно сътрудничество с държавите-членки, с цел изготвяне на средносрочни и дългосрочни прогнози относно търсените на пазара на труда умения и да поощрява партньорството между университетите и бизнеса, за да се подпомогне преходът на младите хора при навлизането им на пазара на труда, като същевременно се спомогне за създаването на общество, основано на знанието, за развитието на приложните изследвания и за по-добри перспективи на пазара на труда за лицата, които току-що са завършили своето образование;

63.  Призовава държавите-членки, както и социалните партньори да определят цели за постигане на еднакво участие на жените и мъжете, за предоставяне на равни възможности за образование, обучение, целеви схеми за набиране на персонал, специализирани стажове и инициативи за обучение на жени, мигранти, трайно безработни лица и други групи, които са дискриминирани на пазара на труда;

64.  Насърчава държавите-членки да използват Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за прилагане на европейските цели и за насърчаване на нови умения, включително за създаването на нови, качествени, устойчиви „зелени“ работни места;

65.  Призовава отговорните заинтересовани страни да наблюдават заетостта, с оглед подобряване на основното професионално обучение и ученето през целия живот; в тази връзка призовава държавите-членки да направят оценка на изпълнимостта на идеята за създаване на преходни фондове за управление на нуждите от умения;

66.  Призовава ЕС и държавите-членки да насърчат приспособимостта към устойчива икономика като една от целите на Европейския социален фонд, за да допринесат за увеличаване на устойчивостта на икономическите дейности и развитието на инфраструктурата;

67.  Напомня, че устойчивостта като измерение не следва да се ограничава до обучението за професиите, свързани с околната среда, а трябва да се включи във всички програми за образование и обучение, за да се насърчи културата на устойчиво развитие и съзнанието за опазване на околната среда;

68.  Подчертава добавената стойност на ученето през целия живот и призовава държавите-членки да съставят подробни планове за потенциала на местно равнище с цел да организират съобразени с търсенето обучения, съчетаващи наличните ресурси с реалните нужди, както и да възвърнат престижа на средното професионално образование чрез предоставянето на образование, отговарящо на високи стандарти, по-специално в региони, в които потенциалът на местно равнище и традиционните сфери на дейност изискват оптимално развитие на специални умения и знания; призовава Комисията да предостави на държавите-членки достатъчно техническа помощ за изготвянето на планове за нуждите на местно равнище и отбелязва, че средните професионални училища с високи стандарти биха могли да допринесат за намаляване на безработицата сред завършилите средно образование и да доведат до устойчива заетост;

69.  Подчертава важността на това, държавите-членки да използват Европейския социален фонд, за да инвестират в умения, заетост, дейности по обучение и преквалификация, с цел създаване на повече и по-добри работни места чрез национални, регионални и местни проекти; счита, че професионалният опит на по-възрастните хора може също така да допринесе за тези инициативи, като се има предвид нарастващия дял на по-възрастните хора от населението на ЕС; препоръчва регионалните и местните органи да поддържат подходящи постоянни контакти с бизнес средите, организациите на работодателите, профсъюзите и НПО с цел да се даде обективен израз на нуждите на пазара на труда в средносрочен и дългосрочен план;

70.  Признава важната роля на местните и регионалните органи в сферата на образованието, което формира основата за придобиване на нови умения, ориентирани към бъдещето, включително чрез учене през целия живот и преквалификация; посочва, че в много държави общите условия за образование и по-нататъшно обучение на младите хора, включително на лицата, напускащи училище без придобита квалификация, са отговорност на регионалните и местните органи; следователно насърчава регионите да използват структурните фондове за финансиране на образователната инфраструктура, по-специално в необлагодетелстваните градски райони и региони, и да създадат възможност за всеобхватно и приобщаващо училищно образование, като използват тази подкрепа; посочва значителния потенциал (за образование и обучение), който предлага свързването в мрежа на местните и регионалните органи, предприятията и сдруженията във връзка със създаването на устойчиви работни места в областта на местния транспорт, градската мобилност, образованието и научно-изследователската и развойна дейност, както и на акцентирането върху равните възможности;

71.  Отбелязва необходимостта от сътрудничество между държавите-членки, социалните партньори и висшите учебни заведения, с оглед разработване на университетски и следдипломни курсове на обучение и създаване на тематични области, ориентирани към екологична промяна в икономиките;

72.  Смята, че демографските предизвикателства изискват по-всеобхватна стратегия, която да съчетава създаването на работни места с посрещането на новите и нововъзникващите потребности на европейския пазар на труда; счита, че в това отношение трябва да се осъществи допълнителен напредък при подобряването на мобилността на работниците в ЕС, включително на изследователите и други специалисти, с оглед постигане на Европа без граници в рамките на вътрешния пазар на ЕС;

Социално справедлива промяна

73.  Отбелязва, че за увеличаване на устойчивостта на икономическите дейности може да се наложи извършването на някои промени в цели промишлени сектори; призовава ЕС и държавите-членки да се стремят да избягват социални жертви по пътя към устойчива икономика и да работят за създаване на рамкови условия за социално справедлива промяна, която да сведе до минимум рисковете от промяната и да оптимизира ползите за всички работници; подчертава, че социално справедливата промяна представлява основен елемент от устойчивото развитие и е важна предпоставка за подкрепа на прехода от страна на хората в Европа;

74.  Подчертава, че разходите, предизвикани от липсата на управление на промяната, могат да бъдат многократно по-високи от предварителните инвестиции; призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да поемат заедно отговорността за превантивно управление на промяната;

75.  Подчертава необходимостта от интегриране на устойчивата икономика в рамките на корпоративната и социална екологична отговорност, както и възможността за насърчаване на културата на устойчиво развитие и устойчива икономика посредством програми за обучение в контекста на корпоративната социална отговорност;

76.  Напомня, че създаването на необходимите условия за работниците да повишат квалификацията си и да се приспособят към новите „зелени“ технологии с оглед предотвратяване загубата на работни места, както и насърчаването и подкрепата за колективни споразумения с цел предвиждане на промяната и предотвратяване на безработицата, заедно с увеличаването на социалната сигурност, системите за подкрепа на доходите и проактивните секторни инициативи за обучение, представляват превантивни мерки от съществено значение;

77.  Призовава Комисията да подкрепи на равнището на ЕС проучвания относно професиите на бъдещето, с оглед предотвратяване на съкращения и запазване на работните места в Европейския съюз;

78.  Подчертава необходимостта от тясно и ефективно сътрудничество и взаимно допълване на дейностите на международните организации и призовава Световната търговска организация да предприеме мерки във връзка със социалните и екологичните аспекти на инвестициите и търговията;

79.  Признава, че неправителствените организации и профсъюзите играят важна роля за развитието на потенциала за „зелени“ работни места посредством приноса си към процеса на вземане на решения, в качеството си на работодатели и по отношение на повишаването на обществената осведоменост;

80.  Изтъква, че организациите, инвестиращи в екологично ефективни практики, ще спомогнат за създаването на по-добри условия за работа на персонала и служителите и в резултат на това могат да постигнат по-голяма производителност; призовава държавите-членки да подкрепят Схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО) и да насърчават всички икономически сектори да се стремят към регистриране в СОУОСО; призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да включат в социалния диалог съществени въпроси, свързани с околната среда, на всички равнища на консултация, като се отделя особено внимание на секторните преговори; подчертава, че за да бъде една промяна социално справедлива, работниците следва да играят ролята на участници и партньори в процеса; призовава за участието на представители на служителите, отговарящи за „екологизирането“ на работните места, определени от МОТ, в съответствие с националните практики за постигане на по-голяма устойчивост на работните места, фирмите и промишлените предприятия; призовава държавите-членки и социалните партньори да си сътрудничат конструктивно с екологичните организации и експерти и да използват техните съвети при управлението на прехода;

81.  Призовава ЕС, с помощта на социалните партньори, да започне системен диалог в областта на външните си отношения, с оглед прилагането на подобен подход към устойчивото развитие и в други части на света, за да се осигурят еднакви условия за развитие и да се гарантира, че промишлената конкурентоспособност не е изложена на риск; счита, че осигуряването на лоялна конкуренция в секторите на устойчиво производство ще се отрази благоприятно върху подобряването на защитата и условията на труд на работниците;

82.  Призовава Комисията и държавите-членки да започнат информационни кампании и кампании за повишаване на обществената осведоменост относно създаването на „зелени“ работни места в условията на устойчива икономика;

o
o   o

83.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 1.
(2). ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13.
(3) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.
(4) Приети текстове, P7_TA(2010)0154.
(5) Документ на Съвета 16818/09, 1.12.2009 г.
(6) Приети текстове, P6_TA(2009)0123.
(7) Работен документ на Комисията, озаглавен „Регионите през 2020 г. – оценка на бъдещите предизвикателства за регионите на ЕС“, ноември 2008 г., достъпен на следния адрес: http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docoffic/working/regions2020/pdf/regions2020_en.pdf.

Правна информация - Политика за поверителност