– като взе предвид предишните си резолюции относно положението в Куба, по-специално тези от 17 ноември 2004 г., 2 февруари 2006 г. и 21 юни 2007 г.,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно годишните доклади относно правата на човека по света за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и политиката на ЕС в тази област,
– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2006 г. относно последващите действия във връзка с наградата „Сахаров“(1),
– като взе предвид изявлението на председателството на Съвета от 14 декември 2005 г. относно „Дамите в бяло“, както и по-ранните изявления, от 26 март 2003 г. и 5 юни 2003 г., относно положението в Куба,
– като има предвид Обща позиция 96/697/ОВППС на Съвета, която беше приета на 2 декември 1996 г. и която периодично се актуализира,
– като взе предвид заключенията от заседанията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 18 юни 2007 г., юни 2008 г. и 15 юни 2009 г. относно Куба,
– като взе предвид изявленията на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, баронеса Катрин Аштън, и на председателя на Парламента, Йежи Бузек, относно смъртта в Куба на Орландо Сапата Тамайо ‐ политически затворник, лишен от свобода поради убежденията си,
– като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че защитата на всеобщия и неделим характер на правата на човека, включително гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, продължава да бъде една от главните цели на Европейския съюз;
Б. като има предвид, че десетки независими журналисти, мирни дисиденти и защитници на правата на човека, предимно членове на демократичната опозиция, все още се намират в кубински затвори заради това, че са упражнявали основните си права на изразяване на мнение и на събрания;
В. като има предвид, че Европейският парламент присъди наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2005 г. на „Дамите в бяло“; като има предвид, че през 2005 г. Парламентът присъди наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на „Дамите в бяло“ и че отказът на кубинските власти да разрешат на представителките на „Дамите в бяло“ да посетят Парламента, за да получат наградата, нарушава основно човешко право, а именно правото на напускане и връщане в собствената страна, посочено във Всеобщата декларация за правата на човека;
Г. като има предвид, че общностните институции предприеха стъпки, за да постигнат освобождаване и хуманно отношение към политическите затворници и лицата, лишени от свобода поради убежденията им, в Куба;
Д. като има предвид, че смъртта на Орландо Сапата Тамайо – първият случай за почти 40 години, когато кубински активист умира при гладна стачка в знак на протест срещу нарушенията на правителството – се счита за сериозна крачка назад по отношение на правата на човека в Куба и доведе до вълна от протести на международно равнище и до започване на гладна стачка от други кубински политически затворници и задържани дисиденти;
1. Решително осъжда това, че въпреки възможността, не е избягната мъчителната смърт на дисидента и политическия затворник Орландо Сапата Тамайо след гладна стачка от 85 дни, и изразява своята солидарност и съпричастност с неговото семейство;
2. Осъжда задържането като предпазна мярка на активисти и опита на правителството да попречи на семейството на Орландо Сапата Тамайо да извърши погребението му и да му отдаде последна почит;
3. Осъжда липсата на значими признаци на реакция от страна на кубинските власти на призивите на ЕС и международната общност да бъдат освободени всички политически затворници и да бъдат изцяло зачитани основните свободи, по-специално свободата на изразяване на мнение и на политическо сдружаване;
4. Призовава кубинското правителство да освободи незабавно и безусловно всички политически затворници и задържани поради убежденията им лица;
5. Изразява загриженост във връзка с положението на политическите затворници и дисиденти, които обявиха гладна стачка след смъртта на Сапата; приветства факта, че по-голямата част от тях понастоящем отново се хранят, но привлича вниманието към будещото безпокойство състояние на Гилермо Фариняс, журналист и психолог, чието продължаване на гладната стачка би могло да има трагични последици;
6. Изразява съжаление относно липсата на отклик на нееднократните призиви на Съвета и на Европейския парламент за незабавно освобождаване на всички политически затворници и на всички задържани поради убежденията им лица и подчертава факта, че лишаването от свобода на кубински дисиденти заради техните идеали и тяхната мирна политическа дейност е в разрез с Всеобщата декларация за правата на човека;
7. Приканва Съвета и Комисията да предприемат по-активни действия с цел да се изиска освобождаването на политическите затворници, да се насърчава дейността на защитниците на правата на човека и да се предоставят гаранции за нейното извършване, в съответствие със съгласуваното в заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г.;
8. Приканва институциите на ЕС да предоставят безусловната си подкрепа и да насърчават безрезервно полагането на началото на мирен процес на политически преход към многопартийна демокрация в Куба;
9. Изразява дълбоката си солидарност с целия народ на Куба, като го подкрепя в напредъка по пътя му към демокрацията и спазването и насърчаването на основните свободи;
10. Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и члена на Комисията, отговарящ за сътрудничеството, да започнат незабавно структуриран диалог с кубинското гражданско общество и със средите, които поддържат мирния преход на острова, съгласно поредицата заключения, приети от Съвета, като използват механизмите на Съюза за сътрудничество за развитие, по-специално в рамките на Европейската инициатива за демокрация и права на човека;
11. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ротационното председателство на ЕС, заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, кубинското правителство и Националното събрание на народната власт.
– като взе предвид заключенията на Съвета от 28 февруари 2008 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията относно инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии (SET-Plan) (COM (2009)0519) и работните документи за съставяне на Технологичните пътни карти за периода 2010‐2020 г. за прилагането на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) (SEC (2009)1295) и за инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност в приоритетните технологии (SEC (2009)1296),
– като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно европейския стратегически план за енергийни технологии (2008/2005 (INI))(1),
– като взе предвид Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007‐2013 г.)(2),
– като взе предвид Решение № 1639/2006/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на Рамкова програма за конкурентноспособност и иновации (2007‐2013 г.)(3),
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката(4),
– като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(5),
– като взе предвид Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността(6),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г. относно енергийната политика за Европа, което определя основните цели на ЕС в областта на енергетиката като устойчивост, конкурентоспособност и енергийна сигурност (COM(2007)0001),
– като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно резултата от Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15)(7),
– като взе предвид въпросите от 12 февруари 2010 г. относно инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии (SET-Plan) (O-0015/2010 – B7-0011/2010, O-0016/2010 – B7-0012/2010),
– като взе предвид член 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че Европейският съюз може да постигне целта си за намаляване на емисиите на парникови газове с 20%, или с 30% в случай на международно споразумение, за намаляване на използването на първична енергия с 20% спрямо предвижданите равнища и за постигане на дял от енергията, произвеждан от възобновяеми източници, в размер на най-малко 20% до 2020 г., единствено ако увеличи усилията си за разработване на набор от достъпни, чисти, ефикасни и устойчиви нисковъглеродни енергийни технологии;
Б. като има предвид, че тези технологии могат да бъдат част от решението за успешно справяне с предизвикателствата на изменението на климата, осигуряване на енергийните доставки в ЕС и гарантиране на конкурентоспособността на нашите икономики;
В. като има предвид, че публичните и частните бюджети за изследвания в областта на енергетиката са се понижили след 80-те години; като има предвид, че настоящият обем на средствата не съответства на размера на предизвикателствата по пътя към устойчива нисковъглеродна енергийна система;
Г. като има предвид, че финансирането е едно от основните предизвикателства в реализирането на иновации в областта на енергетиката в ЕС;
Д. като има предвид, че в областта на шестте Европейски индустриални инициативи (ЕИИ) Комисията установи необходимост от публични и частни инвестиции през следващите 10 години в размер на 6 милиарда евро за вятърна енергия, 16 милиарда евро за слънчева енергия, 2 милиарда евро за електроенергийни мрежи, 9 милиарда евро за енергия от биомаса, 13 милиарда евро за улавяне и съхранение на СО2 (CCS), 7 милиарда евро за делене на атомни ядра и 5 милиарда евро за съвместната технологична инициатива (JTI) за горивни клетки и водородно гориво;
Е. като има предвид, че Стратегическият план за енергийни технологии (SET-Plan) има за цел, както и потенциала, да превърне ЕС в икономика, основана на иновациите, като по този начин създаде стотици хиляди нови качествени работни места през следващото десетилетие и насърчи бързо развиващ се промишлен сектор;
Ж. като има предвид, че спешно необходимата промяна на енергийната парадигма налага подход на споделяне на риска, при който всички съответни участници, публични и частни, трябва да поемат споделената отговорност, което включва в себе си необходимостта от повече публична финансова помощ, но също така и необходимостта от поемане на по-голяма отговорност за споделянето на по-големи технологични и пазарни рискове от страна на промишлеността, банките и частните инвеститори;
З. като има предвид, че научните изследвания страдат от хроничен недостиг на финансиране в ЕС;
1. Приветства Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan), като определящ конкретни действия за научни изследвания в областта на чистите, устойчиви и ефикасни нисковъглеродни енергийни технологии; подчертава потенциала му да превърне ЕС в икономика, основана на иновациите; подчертава също така, че без този нов подход ЕС няма да постигне целите си за 2020 г. в областта на енергетиката и климата;
2. Признава необходимостта от значително увеличаване на публичните и частните инвестиции в разработването на устойчиви нисковъглеродни енергийни технологии, с цел ускоряване на разработването, разходо-ефективното внедряване и бързото, широко приложение на тези технологии през следващите 10 години;
3. Изразява силна увереност, че финансирането, необходимо за прилагане на Стратегическия план за енергийни технологии, може да бъде осигурено единствено ако се предоставят допълнителни публични и частни средства и че Стратегическият план за енергийни технологии е достоен за доверие единствено ако от бюджета на ЕС му бъдат предоставени нови средства;
4. Призовава публичните и частните заинтересовани лица да предоставят незабавно допълнителни средства за изпълнението на договорените пътни карти, при което основната част от средствата трябва да бъде предоставена от частния сектор при значително увеличаване на дела на публичните инвестиции както на равнище ЕС, така и на национално равнище;
5. Подчертава, че в светлината на икономическата криза инвестициите в тези нови технологии, които имат най-голям потенциал за създаване на работни места, следва да бъдат приоритет; подчертава, че това ще доведе до създаването на пазари, ще генерира нови потоци от приходи и ще допринесе за развитието на икономиката и конкурентоспособността на ЕС; подчертава, накрая, че това ще укрепи и сигурността на енергийните доставки в ЕС и ще намали неговата енергийна зависимост от ограничен брой енергийни източници, доставчици и маршрути за пренос;
6. Отново заявява своето искане за осигуряване на адекватно финансиране за подкрепа на чисти, устойчиви и ефикасни нисковъглеродни енергийни технологии, което възлиза на сума в общ размер най-малко на 2 милиарда евро годишно от бюджета на ЕС, в допълнение към 7-ма рамкова програма и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, считано от 2010 г.; в този контекст призовава за спешното изработване от страна на Комисията и държавите-членки на график за финансиране, съдържащ средствата, които те ще заделят, за да се гарантира, че финансовите средства ще бъдат отпускани, считано от 2010 г.;
7. Освен това призовава Съвета и Комисията да се възползват от дебата относно междинния преглед на настоящата финансова перспектива и от дебата на следващите финансови перспективи, с цел по-добро съгласуване на настоящия и бъдещите бюджети на ЕС с политическите приоритети на ЕС, особено що се отнася до научните изследвания, действията във връзка с климата и сигурността на енергийните доставки;
8. Счита, че е абсолютно необходимо бързо да бъдат използвани заделените 300 милиона квоти за емисии от резерва за нови участници на Схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS), с цел подпомагане на улавянето и съхранението на СО2, както и на новаторски възобновяеми източници на енергия; настоятелно призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да настрои своите критерии за отпускане на кредити към иновативните инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, които имат право на кредитиране;
9. Припомня на държавите-членки, че считано от 2013 г. постъпленията от търговете в рамките на Схемата на ЕС за търговия с емисии са решаващ източник на финансиране за смекчаване изменението на климата и за внедряването и разработването на устойчиви нисковъглеродни енергийни технологии;
10. Призовава за увеличаване на ролята на ЕИБ във финансирането на свързани с енергията проекти, в частност чрез повишаване на целта й за кредитиране в областта на енергетиката, чрез повишаване на капацитета й да предлага банкови гаранции на проекти в енергийния сектор и чрез подобряване на координацията и непрекъснатостта на финансирането за високорискови научноизследователски и развойни проекти в енергийния сектор;
11. Призовава ЕИБ да отдаде подобаващо предимство при разглеждането на онези проекти, които реалистично ще засилят надеждността на демонстрацията на устойчиви нисковъглеродните технологии ( напр. разработването на интелигентни разпределителни мрежи и на мини хидравлични устройства);
12. Приветства настоящите инициативи като Финансовия инструмент за споделяне на риска (RSFF), „Европейския фонд 2020 г. за енергетика, във връзка с изменението на климата и за инфраструктура“ (Marguerite Fund), рисковия капитал и Финансовия инструмент за бързо растящи и новаторски малки и средни предприятия (GIF), чиято роля като участник във финансирането на инициативите в рамките на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) следва да бъде увеличена и подложена на съответен процес на оценка в рамките на междинен преглед;
13. Отправя искане към Комисията да представи незабавно и не по-късно от 2011 г., в тясно сътрудничество с ЕИБ, всеобхватно предложение за инструмент за финансиране на проекти за енергия от възобновяеми източници и за енергийна ефективност, както и на развитието на интелигентни разпределителни мрежи;
14. Подчертава, че капацитетът на научноизследователската база на ЕС трябва да бъде разширен и че допълнителното образование и обучение са от основно значение за осигуряване на броя и качеството на човешките ресурси, които са необходими, за да се извлекат в пълна степен ползите от откриващите се възможности, свързани с новите технологии;
15. Подчертава необходимостта от създаване на правилните условия и стабилна и благоприятна регулаторна рамка за подкрепа на създаването на публично-частни партньорства, които са предпоставка за прилагането на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) и Европейските индустриални инициативи (ЕИИ);
16. Призовава Комисията да гарантира, че производителите на технологии могат да подават директно заявления за финансиране в рамките на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan), а не само като участници в консорциуми с енергийни предприятия, какъвто е случаят при програмата за икономическо възстановяване и NER300;
17. Признава, че МСП са главна движеща сила в разработването на много устойчиви нисковъглеродни енергийни технологии, в частност по отношение на развитието на енергийни системи, които са децентрализирани в по-голяма степен, и следователно подчертава, че достъпът до публични безвъзмездни средства и кредити, включително финансиране в рамките на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan), трябва да бъде изграден по начин, който улеснява МСП; призовава за МСП да бъде заделен много значителен дял от финансирането на ЕС, което е на разположение в рамките на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan);
18. Приветства съсредоточаването на вниманието върху финансирането на демонстрационни проекти (голям мащаб); подчертава, обаче, че е необходимо да се предоставят финансови средства и за рискова средносрочна и дългосрочна фундаментална и приложна научноизследователска дейност;
19. Приканва Европейското сдружение за енергийни научни изследвания (EERA) да организира и приложи съвместни програми за изпълнение на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) чрез развитие на тесни връзки с ЕИИ и да разшири дейността си; изтъква, че ако целта на Европейското сдружение за енергийни научни изследвания (EERA) е да изпълни изцяло своята задача, следва от бюджета на ЕС и от националните бюджети да му бъдат отпуснати средства в достатъчен размер;
20. Изразява своята загриженост относно факта, че Европейският съвет за научни изследвания (ERC) не е предвидил специални програми в областта на енергетиката, като по този начин демонстрира липсата на нужните инвестиции във фундаменталните научни изследвания;
21. Приветства инициативата на Европейския технологичен институт (EIT) за създаване на специални Общности за знания и иновации (KIC) в областта на устойчиво развитата енергетика и адаптацията към и смекчаването на изменението на климата;
22. Приветства предложението, според което новата инициатива „Интелигентни градове“, насочена към енергийната ефективност в европейските градове (в частност градовете, участващи в „Спогодбата на кметовете“ ‐ Covenant of Mayors), да бъде добавена към съществуващите шест ЕИИ, с цел създаване на условия за масово пазарно проникване на енергоефективни технологии и технологии за производство на енергия от възобновяеми източници, както и на интелигентни разпределителни мрежи в градските райони; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да приложат бързо тази нова инициатива, която създава тласък за местната икономика и насърчава социалното сближаване, като включат в пълна степен местните и регионалните органи, които ще играят решаваща роля в насърчаването и използването на устойчивите нисковъглеродни енергийни технологии;
23. Припомня на Комисията за задълженията й за докладване съгласно регламента за Европейския план за икономическо възстановяване чрез енергийни проекти и инициативата й да представи допълнителни предложения, които биха дали възможност за финансиране на проекти в областта на енергийната ефективност и на възобновяемите енергийни източници, ако останат финансови средства след поканата за представяне на предложения; очаква сумата от 116,19 милиона евро от неизползваните средства да бъдат на разположение за тези проекти;
24. Приканва Комисията и държавите-членки да продължат да проучват и разпространяват иновативни подходи към градоустройството и застрояването, по-специално интегрираното градоустройство, което отговаря на нуждите от по-голямо социално приобщаване, териториално сближаване и широкообхватно внедряване на устойчивата енергетика и чистия транспорт с цел изграждане на издръжливи градски системи;
25. настоятелно призовава Комисията да представи допълнителни инициативи, за да бъде използван големият потенциал на други технологични средства, посочени в нейното съобщение относно инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии (SET-Plan) от 7 октомври 2009 г., както и на градиентите на солеността и геотермалната енергия; подчертава необходимостта от предоставяне на допълнителни средства от бюджета на ЕС за тяхното финансиране;
26. Приветства избора на шестте ЕИИ и разработването на технологичните пътни карти за периода 2010‐2020 г., които предоставят конкретни цели за превръщане на всяка устойчива нисковъглеродна технология в икономически ефективна технология, и приканва Комисията да започне добре развити ЕИИ, като гарантира, че тяхната структура на управление е лека, небюрократична и прозрачна и че централен общ елемент е редовният контакт с управляващата група на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) и ЕИБ;
27. Приканва управляващата група на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) да докладва на Европейския парламент веднъж годишно и да предвиди по-широка структура от експертни знания чрез създаването на технически работни групи в областите на интереси, за да включи по-голям брой заинтересовани лица в процеса на обсъждане и вземане на решения;
28. Приканва Комисията да насърчава международното сътрудничество с други ключови стратегически партньори в развитите страни, страните с бързоразвиваща се икономика и развиващите се страни в областта на разработването, внедряването и разпространението на устойчиви нисковъглеродни енергийни технологии, особено чрез фондове като GEEREF, който е насочен към проекти с малък мащаб;
29. Приветства стъпките за насърчаване на сътрудничеството в областта на енергийните технологии, като тази, която беше инициирана от последния състав на Енергийния съвет ЕС‐САЩ; в този контекст призовава Енергийния съвет да използва синергията при изпълнение на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan);
30. Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават търговията с емисии на въглерод в световен мащаб, за да се създаде стабилна и лоялна конкурентна среда за разработването и внедряването на устойчиви нисковъглеродни технологии;
31. Отправя искане към Комисията да наблюдава ефективното прилагане на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan), да въведе придружаваща система за оценка за тази цел, да направи оценка на всички пречки пред прилагането на пътните карти и редовно да информира Парламента относно постигнатия напредък при прилагането на Стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan) и неговите пътни карти;
32. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.
Природно бедствие в автономна област Мадейра и последиците от бурята „Xynthia“ в Европа
286k
49k
Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2010 г. относно голямото природно бедствие в автономната област Мадейра и въздействието на бурята „Синтия“ в Европа
– като взе предвид член 3 от Договора за ЕС и членове 191 и 349 от Договора за функционирането на ЕС,
– като взе предвид предложението на Комисията за регламент за създаване на Фонд за солидарност на Европейския съюз (COM(2005)0108) и позицията на Парламента от 18 май 2006 г.(1),
– като взе предвид своите резолюции от 5 септември 2002 г. относно наводненията в Европа(2), от 8 септември 2005 г. относно природните бедствия (пожари и наводнения) в Европа(3), от 7 септември 2006 г. относно горските пожари и наводненията(4), както и своите резолюции от 18 май 2006 г. относно природните бедствия (горски пожари, засушавания и наводнения) - аспекти на селското стопанство(5), регионалното развитие(6) и околната среда(7),
– като взе предвид Бялата книга, озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска рамка за действие“ (COM(2009)0147) и съобщението на Комисията, озаглавено „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“ (COM(2009)0082),
– като взе предвид изявлението на Комисията относно голямото природно бедствие в автономна област Мадейра от 24 февруари 2010 г.,
– като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че на 20 февруари 2010 г. в Мадейра се разрази голямо природно бедствие, придружено от изключително обилни и безпрецедентни валежи, силни ветрове и много високи морски вълни, и причини смъртта на поне 42 души в Мадейра, като многобройни са изчезналите, а стотици са разселени и десетки – ранени;
Б. като има предвид, че на 27 и 28 февруари 2010 г. тежка и силно разрушителна буря, наречена „Синтия“, връхлетя западна Франция, по-специално регионите Поату-Шарант, Пеи дьо ла Лоар и Бретания, и причини смъртта на около 60 души, като мнозина са изчезналите, а хиляди - останали без дом;
В. като има предвид, че различни метеорологични явления, по-специално бурята „Синтия“ , засегнаха също така отделни региони в Испания, по-специално Канарските острови и областта Андалусия, както и Белгия, Германия, Нидерландия и Португалия, като доведоха до множество смъртни случаи и нанесоха сериозни щети;
Г. като има предвид, че бедствието донесе огромно страдание на семействата на жертвите и на засегнатото население;
Д. като има предвид, че бедствието причини мащабни разрушения и нанесе значителни щети на обществената инфраструктура – включително пътната мрежа, пристанищата, водопроводната, електропреносната, санитарно-хигиенната и телекомуникационната мрежа – а също на частни сгради, търговски обекти, на промишлеността и земеделските земи, както и на природното и културното наследство; и като има предвид, че щетите, нанесени по специално на водоснабдителната и санитарно-хигиенната мрежа, могат да се превърнат в заплаха за общественото здраве;
Е. като има предвид, че бедствието понастоящем не позволява на хората да се върнат към нормалния си живот и че вероятно ще има дългосрочно социално и икономическо въздействие;
Ж. като има предвид необходимостта от разчистване и реконструкция на засегнатите от бедствието райони, както и от възстановяването на производствения им потенциал и от компенсиране от социалните щети, нанесени от това бедствие;
З. като има предвид, че през последните години стана ясно, че вероятността от зачестяване на проблемите с наводненията, бурите и другите екстремни феномени на климата е голяма; като има предвид, че инвестирането в смекчаването на изменението на климата е също така важно с оглед предотвратяване на бедствия;
И. като има предвид, че природните бедствия имат вредни икономически и социални последици за регионалната икономика, производствената дейност, аквакултурата, туризма, околната среда и биологичното разнообразие;
1. Изразява своето дълбоко съчувствие и солидарност със засегнатите региони, изразява съжаление по повод сериозните икономически последици от тези природни бедствия и поднася специално съболезнованията си на семействата на жертвите;
2. Отдава почит на спасителните екипи, които работиха без прекъсване, за да спасяват хора и да ограничат човешките жертви и материалните щети;
3. Призовава Комисията и държавите-членки да окажат подкрепа на засегнатите от икономическите и социални последици на бедствието;
4. Счита, че националните, регионалните и местните органи следва да съсредоточат своето внимание върху политиките за ефективна превенция и да обърнат по-голямо внимание на въпроса за подходяща нормативна уредба и подходящи практики относно програми за повторно залесяване, използването на земята, управлението на водите и ефективното управление на риска, наред с друго и по отношение на градоустройството по крайбрежието и изграждането на диги, както и в областта на селското и горското стопанство;
5. Призовава Комисията, веднага след като правителствата на засегнатите страни внесат съответните си искания, да предприеме незабавно всички необходими мерки за възможно най-бързото и гъвкаво мобилизиране в оптимална степен на Фонда за солидарност на Европейския съюз;
6. Призовава Комисията да вземе предвид спецификите на отделните засегнати региони, по-специално уязвимостта на островните и най-отдалечените региони, с цел оказване на възможно най-добра помощ на жертвите на това бедствие;
7. Настоятелно приканва Комисията, в допълнение към мобилизирането на Фонда за солидарност на Европейския съюз, да прояви готовност и гъвкавост по отношение на воденето на преговори със съответните органи относно преразглеждането на регионалните оперативни програми Intervir+(ЕФРР) и Rumos (ЕСФ) и на техните френски еквиваленти, както и отнасящия се за Мадейра раздел на тематичната оперативна програма за териториално укрепване, която се финансира от Кохезионния фонд; призовава Комисията да пристъпи възможно най-скоро към преразглеждането и да проучи възможността за увеличаване на участието на Общността в съфинансирането през 2010 т. за конкретни проекти по съответните оперативни програми, в съответствие с правилата и таваните, определени в общия регламент за структурните фондове за 2007-2013 г. (Регламент (ЕО)№1083/2006 на Съвета), без да се подлага под въпрос годишният финансов пакет, отпуснат на въпросните държави-членки;
8. Отново посочва, че е абсолютно наложителен нов регламент относно Фонда за солидарност на Европейския съюз, на основата на предложение на Комисията (COM(2005)0108), с цел по-голяма гъвкавост и ефективност при разрешаване на проблемите, причинени от природните действия; отправя критики по повод на факта, че Съветът блокира досието, въпреки, че Парламентът прие позицията си с широко мнозинство на първо четене през май 2006 г.; настоятелно призовава испанското председателство и Комисията да потърсят решение без забавяне, с цел да се ускори отново преразглеждане на този регламент, с цел създаване на по-силен и по-гъвкав инструмент, който ще може ефективно да отговаря на новите предизвикателства, свързани с изменението на климата;
9. Призовава държавите-членки и засегнатите региони да изготвят планове за устойчиво възстановяване и реконструкция на засегнатите райони; призовава държавите-членки да обсъдят възможността за дългосрочни инвестиране в политики за предотвратяването на подобни бедствия и ограничаване на щетите от тях;
10. Призовава държавите-членки да се адаптират към последиците от изменението на климата, като спазват действащото законодателство чрез интегриран подход във всички засегнати райони;
11. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки и правителството на автономна област Мадейра.
12. Подчертава необходимостта препоръките от Бялата книга относно адаптирането спрямо изменението на климата да се конкретизират в мерки и действия, за да се гарантира, че адаптирането спрямо изменението на климата е реалност в Европейския съюз;
– като взе предвид Третата Женевска конвенция от 1949 г. и Общия член 3 на Женевските конвенции от 1949 г.,
– като взе предвид Международната конвенция от 1979 г. за борба срещу вземането на заложници,
– като взе предвид Декларацията на Председателството от 18 ноември 2009 г., от името на Европейския съюз, относно хуманитарното положение в Газа, която призова „онези, които държат отвлечения израелски войник Гилад Шалит, да го освободят без отлагане“,
– като взе предвид Резолюция 921 на Конгреса на САЩ от 18 юли 2006 г.,
– като взе предвид предходните си резолюции относно положението в Близкия изток, които съдържаха призив за освобождаването на Гилад Шалит,
– като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че ефрейтор (понастоящем сержант) Гилад Шалит беше отвлечен от Хамас на израелска земя на 25 юни 2006 г.;
Б. като има предвид, че сержант Шалит е европейски (френски) и израелски гражданин;
В. като има предвид, че след като беше взет като заложник, сержант Шалит е държан в изолация в Газа и е лишен от основните си права в съответствие с Общия член 3 от Женевските конвенции от 1949 г. и Третата Женевска конвенция от 1949 г.;
Г. като има предвид, че Хамас пое отговорност за продължаващото задържане на сержант Шалит и заяви, че той е задържан в съответствие с Третата Женевска конвенция от 1949 г.;
Д. като има предвид, че международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека трябва да се спазват от всички страни в Близкоизточния конфликт и при всички обстоятелства;
Е. като има предвид, че изграждането на доверие между израелци и палестинци е съществена част от един мирен процес, който би довел до положение, при което две държави да съществуват в непосредствена близост в мир и сигурност;
Ж. като има предвид, че полученият през октомври 2009 г. видеозапис, който показва пленения войник, държащ вестник от Ивицата Газа с дата 14 септември 2009 г., понеделник, е най-убедителното доказателство за това, че сержант Шалит е жив;
1. Призовава за незабавното освобождаване на сержант Гилад Шалид;
2. Призовава Хамас да удържи на думата си и да предостави на сержант Шалит права и привилегии съобразно Третата Женевска конвенция от 1949 г.;
3. Изразява съжаление поради продължаващото незачитане на основните човешки права на сержант Шалит и поради факта, че неговото семейство и израелските и френски органи не получават информация относно неговото физическо състояние; във връзка с това настоятелно приканва Хамас да позволи на Международния комитет на Червения кръст да посети незабавно сержант Шалит и да му позволи да общува със семейството си в съответствие с Третата Женевска конвенция от 1949 г.;
4. Изтъква значението на напредъка в посока към „двудържавно“ решение и приветства подновяването на преговорите чрез посредници между Израел и Палестинската власт;
5. Изтъква, че мерките за изграждане на взаимното доверие от всички страни, включително освобождаване на значителен брой палестински затворници, могат да спомогнат за създаването на конструктивна атмосфера, която да доведе до освобождаването на сержант Шалит;
6. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, държавите-членки, Заместник-председателя на Комисията/ Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, израелското правителство, Палестинската власт и Евро-средиземноморската парламентарна асамблея.
Ескалиране на насилието в Мексико
284k
55k
Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2010 г. относно ескалацията на насилието в Мексико
– като взе предвид Споразумението за икономическо партньорство, политическо координиране и сътрудничество между Европейския съюз и Съединените мексикански щати,
– като взе предвид своята препоръка до Съвета от 12 март 2009 г. за стратегическото партньорство ЕС-Мексико,
– като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 15 юли 2008 г., озаглавено „Към стратегическо партньорство между ЕС и Мексико“ (COM(2008)0447),
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 30 септември 2009 г., озаглавено „Европейският съюз и Латинска Америка: глобални участници в партньорство“(COM(2009)0495),
–като взе предвид своята резолюция от 11 октомври 2007 г. относно убийствата на жени в Мексико и Централна Америка и ролята на Европейския съюз в борбата срещу това явление,
–като взе предвид декларацията на ЕС относно убийствата на журналистите José Luis Romero, Valentín Valdés Espinosa и Jorge Ochoa Martínez,
– като взе предвид декларациите на петте срещи на високо равнище на държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз и Латинска Америка и Карибския басейн, проведени досега в Рио де Жанейро (28-29 юни 1999 г.), Мадрид (17-18 май 2002 г.), Гуадалахара (28-29 май 2004 г.), Виена (12-13 май 2006 г.) и Лима (16-17 май 2008 г.),
– като взе предвид съвместната декларация от 17 май 2008 г. от IV-та среща на високо равнище между Европейския съюз и Мексико, проведена в Лима,
– като взе предвид съвместната декларация от Деветата среща на Съвместната комисия Европейски съюз – Мексико, проведена в Брюксел през ноември 2009 г.,
– като взе предвид член 122 от своя правилник,
А. като има предвид, че Мексико и Европейският съюз споделят общи ценности, които намират отражение в нашите демократични и плуралистични общества, защитаващи основните свободи, правата на човека, опазването на околната среда и устойчивото развитие, както и ангажимента за укрепване на демокрацията, съдебната сигурност, борбата срещу бедността и справедливото икономическо и социално развитие;
Б. като има предвид, че нашите демократични системи имат отговорността и задължението да обезпечават функционирането на правовата държава и зачитането на правата на човека и че поради това пълното упражняване на свободите и правото на физическа неприкосновеност са измежду основните стълбове на правовата държава;
В. като има предвид, че причините за насилието и несигурността в Мексико не могат да бъдат откъснати от основополагащия проблем – бедността, неравенството и маргинализацията – области, в които се наблюдава крачка назад от започването на световната икономическа криза, и че е необходима цялостна стратегическа визия за развитието, включително в дългосрочен план, за да има напредък в социалното сближаване;
Г. като има предвид, че стратегическо партньорство между ЕС и Мексико дава възможност за по-тясно сътрудничество между ЕС и Мексико по теми от глобално значение и по-конкретно за засилен диалог, повече координация и развитие на обмена в области като сигурност, правата на човека, реформиране на избирателната система, регионално развитие и търговски и регулаторни политики;
Д. като има предвид, че стратегическото партньорство ще включва засилено сътрудничество по въпроси, свързани с правата на човека, и че двете страни са потвърдили желанието си да работят заедно за общата цел - постигане на най-високите стандарти по отношение на правата на човека;
Е. като има предвид, че Мексико участва във всички регионални и всеобщи форуми и е страна по всички международни споразумения в областта на правата на човека и основните свободи, като очевидно тук се включва и борбата с насилието спрямо жените; като има предвид също така, че Мексико насърчава законодателството за равенство между половете;
Ж. като има предвид, че през 2008 г. влезе в сила програмата за сътрудничество между ЕС и Мексико в областта на правата на човека в рамките на Програмата за двустранно сътрудничество между ЕС и Мексико 2007-2013, и че тя включва като приоритет предотвратяване на насилието спрямо жените и насърчаването на правата на жените, като за тази цел има редица конкретни програми;
З. като има предвид установяването на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, в който като приоритет са залегнали подкрепата за изкореняването на насилието спрямо жените и децата, насърчаването на спазването на правата на човека от страна на органите за обществена сигурност, подкрепата за изкореняването на дискриминацията и включването на международните стандарти в областта на правосъдието и правата на човека;
И. като има предвид, че в Мексико се наблюдава ескалация на насилието, дължащо се главно на трафика на наркотици, в частност в зоната, граничеща със САЩ, в резултат, на първо място, от борбата между престъпните групировки за контрол на предлагането, по отношение на производството и трафика, насочено към огромния пазар на САЩ, и на второ място, от въздействието на настъплението на правителството на Мексико за пресичане на това положение;
Й. като има предвид значението на стартирания от правителството план за здравеопазване, образование и социално сближаване, както и засилването на политическата стратегия за възвръщането на Сиудад Хуарес; като също така отчита, че този план, подкрепен с 200 млн. евро, ще допринесе за елиминирането на социалните причини за насилието, въпреки че счита за необходимо усилията в тази насока да бъдат удвоени;
К. като има предвид, че правителството на Мексико демонстрира твърдия си ангажимент да подобри положението със сигурността в страната, включително значително увеличение на бюджета за силите за сигурност, реформиране на обществените органи за сигурност с цел засилване на ефективността при прилагането на законите и ефективността на съдебната система, и даване отпор на организираната престъпност;
Л. като има предвид, че според данни на Международната федерация на журналистите Мексико е едно от най-опасните места по света за журналисти, с най-малко 53 убити журналисти от 2000 г. насам и 13 убити журналисти само през 2009 г., както разобличават и докладите на Националния комитет за правата на човека на Мексико;
М. като има предвид, че преследването и заплахите срещу членове на организации, работещи за защита и насърчаване на правата на човека, са често явление и че много от предварителните следствия за агресиите и убийствата на защитници на правата на човека се бавят неоправдано на щатско и федерално ниво;
Н. като има предвид, че някои национални и международни организации за правата на човека разобличават случаи на нарушаване на правата на човека в определени действия на силите за сигурност;
1. Споделя с мексиканските органи загрижеността поради ескалацията на насилието и се солидаризира с мексиканския народ в борбата срещу трафика на наркотици;
2. Изразява съчувствието си и е солидарен със семействата и приятелите на жертвите, както и с мексиканския народ, когото окуражава да продължи борбата за защита на демократичната система и правовата държава;
3. Поддържа правителството на Мексико в желанието му да се справи с организираната престъпност на трафика на наркотици и в същото време изразява дълбоката си загриженост поради засилването на насилието, свързано с трафика на наркотици, и поради чувството на безнаказаност и липсата на зачитане на какъвто и да е авторитет от страна на наркокартелите, особено в мексиканските щати, намиращи се близо до границата със САЩ;
4. Осъжда всякакъв вид насилие, особено насилието и непрекъснатите заплахи за убийство срещу активисти в областта на насърчаването и защитата на правата на човека в Мексико, и призовава за засилване на усилията на мексиканските органи в защитата, съдебна и персонална, на гореспоменатите групи; също така настоява ЕС да прилага ефективно насоките за закрила на защитниците на правата на човека;
5. Насърчава мексиканските органи да продължат работата по укрепването на институционалната рамка, с особено внимание към жените, върху които насилието се отразява най-драматично; счита, че е отговорност на правителството да се справи и да прекрати убийствата на жени, като гарантира, че виновните лица и техните съучастници бъдат изправени пред съда, и настоява да продължи прилагането на ефективни мерки за предотвратяване на такива престъпления;
6. В тази връзка осъжда насилието и убийствата, на които са жертва работещите в средствата за масово осведомяване, и поддържа компетентните органи в прилагането на всички необходими мерки за идентифициране, задържане и изправяне пред съда на отговорните за тези престъпления; приветства одобряването от страна на законодателната власт в Мексико на законодателни и институционални мерки за гарантиране на свободата на изразяване и сигурността на журналистите;
7. В тази връзка препоръчва на правителството на Мексико да продължи да работи за засилване на правовата държава с цел пресичане на някои от структурните проблеми, които са в основата на нарушаването на правата на човека, и в частност проблемите, свързани с реформата на съдебната система; в този контекст подчертава значението на независимата съдебна власт за гарантиране на безпристрастност и за решителна борба срещу безнаказаността;
8. Изисква от правителствата на държавите-членки, в рамките на техните двустранни отношения с Мексико, както и от европейските институции, да удвоят подкрепата си за защитата на правата на човека чрез програми за сътрудничество и финансови и технически средства; също така настоява да се предвиди увеличаване на бюджета, за да се допринесе за укрепването и реформирането на съдебните органи, органите на сигурността и прокуратурата, за да бъдат отговорните лица преследвани и наказвани, както и за създаване на ефикасни системи за защита на свидетелите, жертвите и техните семейства;
9. Подчертава сътрудничеството на правителството на Мексико в насърчаването на ефективен многостранен подход и засилването на способностите на ООН за опазване и укрепване на мира и гарантиране спазването на правата на човека, като в същото време в рамките на международното право се поставя въпроса за такива заплахи срещу мира и сигурността като трафика на наркотици и оръжия, организираната престъпност, тероризма и трафика на хора в духа на Декларацията от Лима;
10. Настоява стратегическото партньорство да бъде разглеждано като възможност за обсъждане как да се придаде по-голяма ефективност на клаузата за правата на човека и демокрацията във всички споразумения, подписани от двете страни, както и за оценяване на изпълнението й, включително развитието на положителния й аспект, тъй като правата на човека и демокрацията представляват основни ценности;
11. Счита, че социалното интегриране на младите хора е един от основните фактори за признаването им в демократичната система; неспазването му е една от причините, които допринасят най-много за пораждане на насилие, и затова сътрудничеството на ЕС в областта на социалното сближаване трябва да се засили; същевременно изисква от мексиканските органи да насочат необходимите ресурси за подпомагане на младите хора, за да намерят място в обществото, и да се приемат програми за превенция, рехабилитация и повторно включване в обществото на наркозависимите лица;
12. Изисква от Европейската комисия и правителството на Мексико, в междинния преглед (2007-2013) на Инструмента за сътрудничество за развитие, да определят като приоритет в областта на социалното сближаване сигурността и укрепването на управлението и на институциите;
13. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, държавите-членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (Евролат) и на президента и Конгреса на Съединените мексикански щати.
Република Корея – обявяване на смъртното наказание за законно
274k
38k
Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2010 г. относно обявяване на смъртното наказание за законно в Република Корея
– като взе предвид предходните си резолюции относно премахването на смъртното наказание и относно необходимостта от незабавен мораториум върху изпълнението на смъртното наказание в страните, в които то все още се прилага,
– като взе предвид Резолюция 62/149 от 18 декември 2007 г. на Общото събрание на ООН, която призовава за мораториум върху прилагането на смъртното наказание (по доклад на Третия комитет (A/62/439/Add.2),
– като взе предвид преразгледания и осъвременен текст на насоките на ЕС относно смъртното наказание, приет от Съвета на 3 юни 1998 г.,
– като взе предвид заключителната декларация, приета от Четвъртия Световен конгрес срещу смъртното наказание, проведен в Женева на 24 – 26 февруари 2010 г., която призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание,
– като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид силната ангажираност на Европейския съюз към премахването на смъртното наказание и неговия стремеж за всеобщо приемане на този принцип;
Б. като има предвид, че на 25 февруари 2010 г. Конституционният съд на Република Корея постанови с мнозинство от 5-4 гласа, че смъртното наказание е конституционосъобразно, като има предвид обаче, че конституционните съдии подчертаха, че въпросът за запазването или премахването на смъртното наказание следва да бъде обсъден в Националното събрание, а не в рамките на конституционна процедура;
В. като има предвид, че Конституционният съд прие своето решение с 5 гласа „за“ и 4 гласа „против“, и като има предвид, че през 1996 г. аналогичното решение бе прието със 7 срещу 2 гласа;
Г. като има предвид, че Конституционният съд постанови своето решение в отговор на петиция, внесена от 72-годишен кореец, осъден за убийството на четирима туристи през 2007 г., който твърди, че смъртното наказание нарушава неговото конституционно гарантирано право на достойнство;
Д. като има предвид, че в Република Корея има над 55 затворници, които очакват потвърждаване на смъртни присъди;
Е. като има предвид, че последното изпълнение на смъртна присъда в Република Корея е извършено през декември 1997 г.; като има предвид, че при встъпилия наскоро в длъжност президент, Kim Dae-jung, който сам е бил осъден на смърт през 1980 г., преди да получи амнистия, прилагането на смъртно наказание бе прекратено, и като има предвид, че през последните 13 години Република Корея бе сред държавите, на практика премахнали смъртното наказание;
Ж. като има предвид, че през 2006 г. Националната комисия по правата на човека предложи законопроект относно премахването на смъртното наказание;
З. като има предвид, че на 18 декември 2007 г. Общото събрание на ООН прие с голямо мнозинство резолюция, призоваваща държавите, в които се практикува смъртното наказание, „да наложат мораториум върху изпълнението на смъртното наказание с оглед премахването му“, съдържанието на която бе потвърдено във втора резолюция, приета на 18 декември 2008 г.;
1. Признава, че Република Корея не е изпълнявала смъртни наказания от 1998 г., което я прави държава, премахнала de facto смътното наказание; приветства подобряването на защитата и насърчаването на правата на човека в страната;
2. Изразява дълбоко разочарование от решението на Конституционния съд на Република Корея да потвърди смъртното наказание, но отбелязва, че решението е прието с минимално мнозинство за разлика от решението от 1996 г., прието със 7-2 гласа;
3. Изразява подкрепата си за движенията, които се борят премахването на смъртното наказание в Република Корея;
4. Отново се противопоставя принципно на смъртното наказание, което противоречи на съвременната наказателноправна система и – обратно на разпространеното убеждение, не намалява процента на престъпността;
5. Насърчава Република Корея да установи законов мораториум върху всички изпълнения на смъртно наказание, докато парламентът приеме закон за премахване на смъртното наказание;
6. Призовава правителството на Република Корея да подкрепи резолюцията на ООН относно премахването на смъртното наказание и да вземе решение да стане съвносител или да гласува резолюция, която да бъде представена на Общото събрание на ООН;
7. Отбелязва с удовлетворение, че значително мнозинство от държавите по света – представляващи над две трети от международната общност – понастоящем са премахнали напълно смъртното наказание de jure или са установили de facto мораториуми върху изпълнението на смъртни наказания;
8. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, правителството на Република Корея и Националната комисия по правата на човека на Корея.