Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2140(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0219/2010

Внесени текстове :

A7-0219/2010

Разисквания :

PV 06/09/2010 - 22
CRE 06/09/2010 - 22

Гласувания :

PV 07/09/2010 - 6.14
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0304

Приети текстове
PDF 427kWORD 101k
Вторник, 7 септември 2010 г. - Страсбург
Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела
P7_TA(2010)0304A7-0219/2010

Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно прилагането и преразглеждането на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2009/2140(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(1) (наричан по-нататък „Регламент Брюксел I“ или „Регламента“),

–  като взе предвид доклада на Комисията относно прилагането на този регламент (COM(2009)0174),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 21 април 2009 г. относно преразглеждането на Регламента Брюксел I (COM(2009)0175),

–  като взе предвид доклада от Хайделберг (JLS/2004/C4/03) относно прилагането на Регламента Брюксел I в държавите-членки и отговорите на Зелената книга на Комисията,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм(2), и по-специално разделите „По-голям достъп до гражданско правосъдие за гражданите и стопанските субекти“ и „Изграждане на европейска съдебна култура“,

–  като взе предвид присъединяването на Съюза към Хагската конференция по международно частно право на 3 април 2007 г.,

–  като взе предвид подписването на 1 април 2009 г., от името на Съюза, на Хагската конвенция от 30 юни 2005 г. за споразуменията относно избор на съд,

–  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и по-специално делото Gambazzi срещу Daimler Chrysler Canada(3), становището Lugano(4), West Tankers(5), Gasser срещу MISAT(6), Owusu срещу Jackson(7), Shevill(8), Owens Bank срещу Bracco(9), Denilauer(10), St Paul Dairy Industries(11) и Van Uden(12),

–  като взе предвид Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(13), Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания(14), Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане(15), Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес(16), Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка(17) и Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000(18),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II)(19),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 декември 2009 г.,

–  като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0219/2010),

A.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 44/2001, заедно с предшественика си − Брюкселската конвенция, е един от най-успешните законодателни актове на ЕС; като има предвид, че той постави основите на европейско съдебно пространство и беше полезен на гражданите и стопанските субекти чрез насърчаването на правна сигурност и предсказуемост на решенията посредством уеднаквени европейски правила – допълнени от солидна съдебна практика, и чрез избягване на паралелни производства, и се използва за целите на позоваването и като инструмент за други инструменти,

Б.  като има предвид, че независимо от това той беше подложен на критика вследствие на редица решения на Съда на Европейския съюз и се нуждае от актуализация,

В.  като има предвид, че премахването на екзекватурата − основната цел на Комисията − би ускорило свободното движение на съдебни решения и би представлявало важен етап от изграждането на европейското съдебно пространство,

Г.  като има предвид, че екзекватурата много рядко получава отказ: само 1 до 5% от молбите се обжалват, като тези жалби много рядко постигат успех; като има предвид, при все това, че периодът от време и разходите за признаването на чуждестранно съдебно решение трудно могат да бъдат обосновани в единния пазар, като това може да бъде особено неудобно, когато ищецът желае да потърси изпълнение срещу активите на длъжник по съдебно решение в няколко юрисдикции,

Д.  като има предвид, че липсва изискване за екзекватура в няколко акта на ЕС: в регламентите за европейското изпълнително основание, европейската заповед за плащане, европейската процедура за искове с малък материален интерес и относно задълженията за издръжка(20),

Е.  като има предвид, че с премахването на екзекватурата следва да се предвиди, че съдебни решения, които подлежат на признаване и прилагане съгласно настоящия регламент и които са приложими в държавата-членка, в която са постановени, са приложими в целия ЕС; като това следва да бъде придружено с извънредно производство, което да бъде на разположение на страната по отношение на която се иска изпълнение, за да се гарантира адекватно право на обжалване в съдилищата на държавата по изпълнение в случай че тази страна желае да оспори изпълнението на основания, определени в регламента; като има предвид, че ще бъде необходимо да се гарантира, че стъпките, предприети с цел изпълнение преди изтичането на срока за подаване на молба за съдебен контрол, не са необратими,

Ж.  като има предвид, че трябва да се запазят минималните предпазни мерки, предвидени в Регламент (ЕО) № 44/2001,

З.  като има предвид, че длъжностните лица и съдия-изпълнителите в приемащата държава-членка трябва да са в състояние да установят, че документът, за който се иска изпълнение, е автентично, окончателно съдебно решение на национален съд,

И.  като има предвид, че арбитражът е разгледан удовлетворително от Нюйоркската конвенция от 1958 г. и от Женевската конвенция за международен търговски арбитраж от 1961 г., по които всички държави-членки са страни, като изключването на арбитража от обхвата на Регламента трябва да се запази,

Й.  като има предвид, че правилата на Нюйоркската конвенция са минимални правила и правото на държавите, страни по тази конвенция, може да бъде по-благоприятно за арбитражна компетентност и арбитражни решения,

К.  като има предвид, също така, че правило, предвиждащо, че съдилищата на държавата-членка на седалището на арбитража следва да имат изключителната компетентност, би могло да породи значителни смущения,

Л.  като има предвид, че от сериозните разисквания, породени от предложението за създаване на изключителна компетентност на гражданските съдилища за съдебните производства в подкрепа на арбитража в държавите-членки изглежда, че държавите-членки не са постигнали обща позиция по този въпрос и че резултатът от принуждаването им да действат прибързано би бил обратен, предвид световната конкуренция в тази област,

М.  като има предвид, че различните национални процесуални механизми, разработени за защита на арбитражната компетентност (забрани за водене на съдебни производства в други съдилища, доколкото са в съответствие със свободното движение на хора и с основните права, декларация за валидност на арбитражна клауза, отпускане на обезщетение за нарушение на арбитражна клауза, отрицателното въздействие на принципа „компетентност за компетентността“ (Kompetenz-Kompetenz) и т.н.) трябва да продължат да бъдат на разположение, а резултатът от подобни процедури и произтичащите решения на съдилищата в другите държави-членки трябва да се решават от правото на тези държави-членки, каквото беше положението преди решението за West Tankers,

Н.  като има предвид, че автономията на страните е от ключово значение, като прилагането на правилото lis pendens, както е утвърдено от Съда на Европейския съюз (например в Gasser) дава възможност клаузите за избор на съд да бъдат накърнявани от злоупотреби с „торпедни“ действия,

О.  като има предвид, че трети лица могат да бъдат обвързани със споразумение относно избор на съд (например в товарителница), за което те не са дали изрично съгласие и че това може да има обратно въздействие върху достъпа им до правосъдие и да бъде явно несправедливо, и следователно като има предвид, че е необходимо въздействието от споразумението за избор на съд по отношение на трети лица да бъде уредено в специална разпоредба на регламента,

П.  като има предвид, че според Зелената книга много от срещаните с Регламента проблеми биха могли да бъдат отстранени посредством подобряване на комуникацията между съдилищата; като има предвид, че фактически би било невъзможно да се приемат законодателни актове в областта на по-добрата комуникация между съдиите в акт на международното частно право, но тя може да бъде насърчавана като част от създаването на европейска съдебна култура посредством обучение и използване на мрежи (Европейска мрежа за съдебно обучение, Европейска мрежа на съдебните съвети, Мрежа на председателите на върховните съдилища на Европейския съюз и Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела),

Р.  като има предвид, че по отношение на правата, свързани с личността, е необходимо да се ограничи възможността за търсене на най-благоприятния съд (forum shopping) като се подчертае, че по принцип, на съдилищата следва да се признава компетентност единствено когато са налице достатъчни, съществени или значими връзки с държавата, в която е внесен иска, тъй като така ще се помогне за постигане на по-добър баланс между засегнатите интереси, по-конкретно, между правото на свобода на изразяване и правото на добро име и частен живот; като има предвид, че проблемът с приложимото право ще бъде конкретно разгледан в законодателна инициатива относно Регламента Рим ІІ; като има предвид, при все това, че в изменението на регламента могат да бъдат дадени някои насоки на националните съдилища,

С.  като има предвид, че по отношение на преходните мерки съдебната практика, свързана с Denilauer, следва да бъде пояснена, като се изясни това, че ex parte мерките могат да бъдат признати и приведени в изпълнение въз основа на регламента, при условие че ответникът е имал възможността да ги оспори,

Т.  като има предвид, че не е ясно до каква степен обезпечителните постановления, имащи за цел получаване на информация и доказателства, са изключени от обхвата на член 31 от регламента,

Всеобхватна концепция за международно частно право

1.  Насърчава Комисията да преразгледа взаимовръзката между различните регламенти, които се отнасят до компетентността, изпълнението и приложимото право; счита, че основната цел следва да бъде правна рамка, която е логично структурирана и лесно достъпна; счита, че за тази цел терминологията във всички области, всички понятия и изисквания за сходни правила във всички области следва да бъдат уеднаквени и хармонизирани (напр. lis pendens (висящо производство), клаузите относно компетентността и т.н.) и крайната цел може да бъде всеобхватно кодифициране на международното частно право;

Премахване на екзекватурата

2.  Призовава да се премахне изискването за екзекватура, но счита, че това трябва да бъде балансирано чрез подходящи защитни мерки за закрила на правата на страната, срещу която се иска изпълнение; следователно посочва, че следва да се приеме разпоредба за извънредно производство, което да бъде достъпно в държавата-членка, в която е поискано изпълнение; счита, че посоченото производство следва да е достъпно за страната, срещу която се иска изпълнение в съда, посочен в списъка в приложение ІІІ към регламента; отбелязва, че мотивите за иска по извънредното производство следва да бъдат: а) че признаването очевидно противоречи на обществената уредба на държавата-членка, в която е поискано признаване; б) когато съдебното решение е постановено задочно, когато на ответника не е предоставен достатъчно рано документа, въз основа на който образувано производството или равнозначен документ по начин, който да му позволи да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да започне процедура, с която да атакува съдебното решение, когато е имал възможност да направи това; в) че съдебното решение е несъвместимо със съдебно решение, постановено по спор между същите страни в държавата-членка, в която е поискано изпълнение и г)че съдебното решение е несъвместимо с предишно съдебно решение, постановено в друга държава-членка или в трета държава, по същото дело или между същите страни, при положение че предишното съдебно решение изпълнява необходимите условия за признаването му в получаващата държава; в допълнение на това счита, че следва да бъде възможно да се отправя искане към съдия дори преди да са предприети каквито и да е стъпки чрез изпълнение и че, в случай че този съдия реши, че искането е въз основа на сериозни основания, той или тя следва да отнесе въпроса до съдилището, посочено в списъка в приложение ІІІ за разглеждане въз основа на посочените по-горе критерии; застъпва се за добавянето на съображение в преамбюла, по силата на което национален съд да може да санкционира неправилно или неразумно приложение, наред с другото и по отношение на цената;

3.  Насърчава Комисията да започне публично разискване относно въпроса, свързан с публичната политика, по отношение на актовете на международното частно право;

4.  Счита, че трябва да има хармонизиран процедурен срок за извънредното производство, посочено в параграф 2, за да се гарантира, че то се осъществява във възможно най-кратки срокове, както и че трябва да се гарантира, че стъпките, които могат да бъдат предприети чрез средствата на изпълнението до изтичане на срока за прилагане на извънредно производство или до приключване на извънредното производство, не са необратими; изразява особена загриженост, че чуждестранно съдебно решение не следва да се прилага, ако не е било правилно представено на длъжника по съдебно решение;

5.  Твърди, че трябва да се запази не само изискването за сертификат за автентичност като процесуална помощ, така че да се гарантира признаване, но също и че следва да съществува стандартен формуляр за този сертификат; за тази цел счита, че предвиденият в приложение V сертификат следва да бъде подобрен, като се избягва, доколкото е възможно, необходимостта от превод;

6.  Счита, че с цел икономия на разходи преводът на решението за прилагане би могъл да се ограничи до окончателното разпореждане (диспозитив и резюме на основанията), но че следва да се изисква цялостен превод в случай че бъде подадена молба за извънредно производство;

Автентични актове

7.  Счита, че автентичните актове не следва да бъдат пряко приложими без възможност за атакуването им пред съдебните органи в държавата, в която се иска изпълнение; следователно счита, че извънредното производство не следва да се ограничава до случаи, при които прилагането на акта очевидно е в разрез с обществената уредба на получаващата държава, тъй като е възможно възникването на обстоятелства, при които автентичният акт би могъл да бъде несъвместим с по-рано постановено съдебно решение и действителността (за разлика от автентичността) на автентичен акт може да бъде оспорвана по съдебен път в държавата по произход на основание грешка, неправилно тълкуване и др. дори по време на изпълнението;

Обхват на Регламента

8.  Счита, че задълженията за издръжка в рамките на обхвата на Регламент (ЕО) № 4/2009 следва да бъдат изключени от обхвата на Регламента, но повтаря, че крайната цел следва да бъде всеобхватна съвкупност от правни норми, обхващаща всички области;

9.  Категорично се противопоставя на премахването (дори и отчасти) на изключването на арбитража от обхвата;

10.  Счита, че член 1, параграф 2, буква г) от регламента следва да изяснява това, че не само арбитражните производства, но също така и съдебните производства относно действителността или степента на арбитражна компетентност като основен въпрос или като несъществен или предварителен въпрос, са изключени от обхвата на регламента; освен това счита, че следва да бъде добавен параграф към член 31, предвиждащ решението да не бъде признато, ако при постановяване на решението си, съдът в държавата-членка по произход, решавайки въпрос, свързан с действителността или обхвата на арбитражна клауза, не е спазил разпоредби от арбитражното право в държавата-членка, в която се иска изпълнение, освен ако решението на тази държава-членка не води до същия резултат както ако е било приложено арбитражното право на държавата-членка, в която се иска изпълнение;

11.  Счита, че това също следва да бъде изяснено в съображение;

Избор на съд

12.  Подкрепя освобождаването на съда, определен в споразумението за избор на съд от задължението да спре производство в съответствие с правилото lis pendens като решение на проблема с „торпедните“ искове; счита, че то следва да се обедини с изискването всеки спор за компетентност, възникнал в хода на производството, да се решава в спешен порядък от избрания съд и да се подкрепи със съображение, в което да се подчертава, че автономията на страните е от най-голямо значение;

13.  Счита, че регламентът следва да съдържа нова разпоредба относно излагането на възражения във връзка със споразумения относно избор на съд срещу трети лица; счита, че подобна разпоредба би могла да предвижда, че лице, което не е страна по договора ще бъде обвързано чрез извънредно споразумение относно избор на съд, сключено в съответствие с регламента единствено ако: а) споразумението се съдържа в писмен документ или електронен регистър; б) лицето е уведомено по своевременен и адекватен начин относно съда, в който е предявен искът; в) в договорите за превоз на стоки, избраният съд е (i) постоянното седалище на превозвача; (ii) мястото на получаване, договорено в договора за превоз; (iii) мястото на доставка, договорено в договора за доставка, или (iv) пристанището, където стоките са първоначално натоварени на кораб или пристанището, където стоките са окончателно разтоварени от кораб; счита, че следва също да се предвиди, че във всички останали случаи, третото лице може да предяви иск пред друг компетентен съд съгласно регламента, ако се окаже, че изправянето на тази страна пред избрания съд би било очевидно несправедливо;

Правилото „forum non conveniens“

14.  С оглед избягването на вида проблеми, възникващи по делото Owusu срещу Jackson, предлага решение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, с което ще се даде възможност на съдилищата на държава-членка, които са компетентни по съществото на делото, да спрат делото, ако счетат, че съдът на друга държава-членка или на трета държава е по-подходящ за разглеждането на делото или на отделна част от него, така че страните да могат да сезират този съд или сезираният съд да може да прехвърли делото на този съд със съгласието на страните; приветства съответното предложение в предложението за Регламент относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство(21);

Действие на регламента в международния правов ред

15.  Счита, че въпросът дали на правилата на регламента следва да се предостави рефлексивно действие не беше разгледан в достатъчна степен и, че би било преждевременно да се предприема подобна стъпка, без задълбочено проучване, обширни консултации и политически дебат, в който Парламентът следва да играе водеща роля, и насърчава Комисията да започне този процес; счита от друга страна, че с оглед съществуването на значителен брой двустранни споразумения между държавите-членки и трети страни, въпросите за реципрочността и международната комисия, проблемът е с глобален характер и решението му следва да се потърси чрез Хагската конвенция чрез възобновяване на преговорите по международна конвенция относно съдебните решения; упълномощава Комисията да положи максимални усилия за съживяването на този проект, представляващ Свещеният Граал на международното частно право; настоятелно призовава Комисията да проучи доколко Конвенцията от Лугано от 2007 г.(22) може да послужи като модел и вдъхновение за подобна международна конвенция относно съдебните решения;

16.  Същевременно счита, че общностните правила в областта на изключителната компетентност по отношение на вещните права върху недвижима собственост или наем на недвижима собственост могат да бъдат разширени, така че да включват производства, образувани в трета държава;

17.  Подкрепя изменението на регламента, така че да се даде възможност за предоставяне на рефлексивен ефект на клаузите за изключителен избор на съд в полза на съдилища на трети държави;

18.  Отбелязва, че въпросът за изменение на правилото Owens Bank срещу Bracco следва да бъде разгледан отделно;

Определение на понятието „местоживеене“ за физическите и юридическите лица

19.  Счита, че е желателно да има самостоятелно европейско определение (което като резултат да се прилага спрямо всички европейски правни инструменти) на понятието „местоживеене“ за физическите лица, по-специално за да се избегнат положения, при които лицата може да са с повече от едно местоживеене;

20.  Отхвърля единното определение на седалището на дружества по смисъла на Регламента Брюксел I, тъй като определение с подобни дълготрайни последици следва да бъде обсъдено и решено в рамките на обхвата на развиващо се европейско дружествено право;

Лихвени проценти

21.  Счита, че регламентът следва да определи правило, чрез което да се избегне възможност съдът по изпълнението да може да откаже да приложи автоматичните правила на съда на държавата по произход, като вместо това приложи своя национален лихвен процент едва от датата на издаване на разпореждането за изпълнение по силата на извънредно производство;

Индустриална собственост

22.  Счита, че с оглед преодоляване на проблема с „торпедните искове“, съдът, сезиран втори следва да бъде освободен от задължението да спре производства в съответствие с правилото lis pendens когато първият сезиран съд очевидно не е компетентен; въпреки това отхвърля идеята, че отхвърлените установителни искове следва съвкупно да бъдат изключени от първото навременно правило с мотив, че тези искове могат да имат легитимна търговска цел; при все това счита, че въпросите относно компетентността биха били разрешени по най-добрия начин в контекста на предложенията за създаване на единна система за патентно съдопроизводство;

23.  Счита, че терминологичните разминавания между Регламент (ЕО) № 593/2008 (Рим І)(23) и Регламент (ЕО) № 44/2001 следва да се премахнат чрез включването в член 15, параграф 1 от Регламента Брюксел І на определение за „професионален“, включен в член 6, параграф 1 от Регламента Рим І и чрез замяна на израза „договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване“ в член 15, параграф 3 на Регламента Брюксел І с позоваване на Директива 90/314/ЕИО относно пакетните туристически пътувания(24) както в член 6, параграф 4, буква б от Регламента Рим І;

Компетентност при индивидуални трудови договори

24.  Призовава Комисията, като има предвид практиката на Съда на Европейския съд да обмисли дали може да бъде намерено решение, което да осигури повече правна сигурност и подходяща защита за по-уязвимата страна, за служители, които не осъществяват своята дейност само в една държава (напр. водачите на товарни автомобили, които пътуват на дълги разстояния, стюарди);

Права на личността

25.  Счита, че правилото Shevill трябва да бъде прието; следователно с цел да смекчи предполагаемата тенденция на съдилищата от някои юрисдикции да приемат териториалната компетентност, когато е налице единствено слаба връзка с държавата, където е образувано производството, следва да се добави съображение, за да се изясни, че по принцип съдилищата на тази държава следва да приемат компетентността единствено в случай, че е налице достатъчна, съществена или значителна връзка с тази държава; счита, че това би било полезно за постигане на по-добър баланс между съответните интереси;

Временни мерки

26.  Счита, че за да се обезпечи по-добър достъп до правосъдие, постановленията, имащи за цел получаване на информация и доказателства или имащи за цел съхраняването на доказателства, следва да бъдат обхванати от понятието за временни и обезпечителни мерки;

27.  Счита, че регламентът следва да създаде компетентност за тези мерки в съдилищата на държавата-членка, където се намира търсената информация или доказателства освен компетентността на съдилищата, които имат компетентност по отношение на съществото на иска;

28.  Счита, че „временни, включително обезпечителни мерки“ следва да бъдат определени в съображение с понятията, използвани в делото St Paul Dairy;

29.  Счита, че направеното разграничение във Van Uden между делата, при които постановяващият мярката съд има компетентност по съществото на делото, и делата, при които няма такава, следва да бъде заменено от проверка, базирана на въпроса дали мерките се търсят в подкрепа на образуваното производство или на производство,което предстои да бъде образувано в тази държава-членка или държава, която не е членка (като в този случай изложените в член 31 ограничения не следва да се прилагат) или в подкрепа на производство в друга държава-членка (като в този случай ограниченията по член 31 следва да се прилагат);

30.  Настоятелно призовава за въвеждането на съображение за преодоляване на трудностите, възникнали от изискването, признато във Van Uden за „истинска свързваща връзка“ с териториалната компетентност на съда на държавата-членка, който постановява тази мярка, с цел да се изясни, че при вземане на решение относно това дали да се постанови, поднови, измени или отмени определена временна мярка, постановена в подкрепа на производство в друга държава-членка, съдилищата на държавата-членка следва да отчетат всички обстоятелства, включително (i) всяко изложение на съда на държавата-членка, сезиран за основния спор по отношение на въпросната мярка или мерки от същия вид, (ii) това дали има истинска свързваща връзка между търсената мярка и територията на държавата-членка, в която тя се търси, както и (iii) евентуалното въздействие на мярката върху висящото производство или производството, което предстои да бъде образувано, в друга държава-членка;

31.  Отхвърля идеята на Комисията относно това съдът, сезиран за основното производство, да може да отменя, изменя или адаптира временни мерки, постановени от съд в друга държава-членка, тъй като това не би било в духа на принципа на взаимно доверие, установен чрез регламента; освен това счита, че не е ясно на какво основание даден съд би могъл да преразгледа решение, постановено от съд в различна юрисдикция и кое право би се прилагало при тези обстоятелства, и че това би могло да породи действителни практически проблеми, например по отношение на разходите;

Колективен иск

32.  Подчертава, че може да се наложи да се предвидят специални правила за юрисдикцията при колективни действия в предстоящия документ на Комисията относно инструменти за колективна защита;

Други въпроси

33.  С оглед на специфичните трудности от областта на международното частно право, значението на колизията на закони в областта на законодателството на Съюза, отнасящо се до спорове между стопански субекти, граждани и международни субекти и необходимостта от значителен корпус съдебна практика, счита, че е време да се учреди специална инстанция в рамките на Съда на Европейския съюз, която да е компетентна по съставянето на преюдициални заключения в областта на международното частно право;

o
o   o

34.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P7_TA(2009)0090.
(3) Дело C-394/07 Gambazzi срещу DaimlerChrysler Canada [2009] Сборник I-2563.
(4) Становище 1/03 [2006] ECR I-1145.
(5) Дело C-185/07 Allianz SpA срещу West Tankers Inc. [2009] Сборник I-663.
(6) Дело C-116/02 Gasser GmbH срещу MISAT Srl [2003] Сборник I-14693.
(7) Дело C-281/02 Owusu срещу Jackson [2005] Сборник I-1383.
(8) Дело C-68/93 Shevill и други срещу Presse Alliance [1995] Сборник I-415.
(9) Дело C-129/92 Owens Bank Ltd срещу Fulvio Bracco и Bracco Industria Chimica SpA [1994] Сборник I-117.
(10) Дело 125/79 Denilauer срещу Couchet Frères [1980] Сборник 1553.
(11) Дело C-104/03 St Paul Dairy Industries срещу Unibel [2005] Сборник I-3481.
(12) Дело C-391/95 Van Uden срещу Deco-Line [1998] ССП I-7091.
(13) Консолидирана версия в ОВ, C 27, 26.1.1998 г., стр. 1.
(14) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 15.
(15) ОВ L 399, 30.12.2006 г., стр. 1.
(16) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1.
(17) ОВ L 7, 10.1.2009 г., стр. 1.
(18) ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1.
(19) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40.
(20) Вж. Съображение 9 в преамбюла.
(21) COM(2009)0154; чл. 5.
(22) ОВ L 147, 10.06.2009 г., стр. 5.
(23) Регламент (ЕО) № 593/2008 от 17 юни 2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорни задължения (Рим І) (OВ L 177, 4.7.2008 г., стp. 6).
(24) Директива на Съвета 90/314/EИО от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (OВ L 158, 23.6.1990 г., стp. 59).

Правна информация - Политика за поверителност