Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2010 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки: част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (COM(2010)0193 – C7-0111/2010 – 2010/0115(NLE))
(Консултация)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2010)0193),
– като взе предвид член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7-0111/2010),
– като взе предвид член 55 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси и становищата на Комисията по икономически и парични въпроси и на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0235/2010),
1. Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;
2. Отправя покана към Комисията да внесе съответните изменения в предложението си съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС);
3. Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;
4. Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;
5. Повтаря отдавнашния си призив към Комисията и Съвета да гарантират, че Парламентът разполага с достатъчно време, във всеки случай не по-малко от пет месеца, за да изпълни консултативната си роля, както е определена в член 148, параграф 2 от ДФЕС, по отношение на преразглеждането на насоките за политиките на заетост на държавите-членки;
6. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.
Текст, предложен от Комисията
Изменение
Изменение 1 Предложение за решение Съображение 1 а (ново)
(1a)Член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз постановява, че Европейският парламент и Съветът приемат мерки, които осигуряват прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда, включително и на принципа за равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност.
Изменение 2 Предложение за решение Съображение 2
(2) Договорът за Европейския съюз постановява в член 3.3, че Съюзът се бори със социалното изключване и дискриминация, и насърчава социалната справедливост и закрила, както и предвижда инициативи на Съюза за осигуряване на координация между социалните политики на държавите-членки. Член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с осигуряването на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване.
(2) Договорът за Европейския съюз постановява в член 3, параграф 3, че Съюзът има за цел постигането на пълна заетост и социален напредък, бори се със социалното изключване и дискриминация и насърчава социалната справедливост и закрила, както и предвижда инициативи на Съюза за осигуряване на координация между социалните политики на държавите-членки. Член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на високо равнище на заетост, осигуряването на адекватна социална закрила, борбата срещу социалното изключване и гарантирането на високо равнище на образование и обучение.
Изменение 3 Предложение за решение Съображение 2 a (ново)
(2a)Член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз постановява, че във всичките си действия Съюзът полага усилия за премахване на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените. Член 10 добавя, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. В член 2 от Договора за Европейския съюз се посочва, че европейското общество се характеризира с плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете.
Изменение 4 Предложение за решение Съображение 4
(4) Лисабонската стратегия, стартирана през 2000 г., се основаваше на признаването на необходимостта на ЕС да увеличи своята производителност и конкурентоспособност, като едновременно с това увеличава социалното сближаване, в условията на глобална конкуренция, технологична промяна и застаряващо население. Лисабонската стратегия беше стартирана отново през 2005 г., след средносрочен преглед, който доведе до по-силно съсредоточаване върху растежа и върху повече и по-добри работни места.
(4) Лисабонската стратегия, стартирана през 2000 г., се основаваше на признаването на необходимостта на ЕС да увеличи своята производителност, основана на познанието, и конкурентоспособност, и отново да създаде условия за пълна заетост, като едновременно с това увеличава социалното и регионалното сближаване, в условията на глобална конкуренция, технологична промяна и застаряващо население. Лисабонската стратегия беше стартирана отново през 2005 г., след средносрочен преглед, който доведе до по-силно съсредоточаване върху растежа и върху повече и по-добри работни места.
Изменение 5 Предложение за решение Съображение 5
(5) Лисабонската стратегия за растеж и работни места спомогна за заздравяване на консенсуса около основната насока на икономическата политика и политиката за заетостта на ЕС. Съгласно стратегията, основните насоки за икономическата политика, както и насоките за заетостта бяха приети от Съвета през 2005 г. и преразгледани през 2008 г. 24-те насоки положиха основите на националните програми за реформи, очертавайки ключовите приоритети за реформи на равнище макроикономика, микроикономика и пазар на труда, за ЕС като цяло. Въпреки това, опитът показва, че насоките не определят достатъчно ясни приоритети и че връзките между тях можеше да бъдат по-здрави. Това ограничи тяхното въздействие върху националното изготвяне на политики.
(5) Лисабонската стратегия за растеж и работни места трябваше да спомогне за определяне на основната насока на икономическата политика и политиката за заетостта на ЕС. Съгласно стратегията, основните насоки за икономическата политика, както и насоките за заетостта бяха приети от Съвета през 2005 г. и преразгледани през 2008 г. 24-те насоки положиха основите на националните програми за реформи, очертавайки ключовите приоритети за реформи на равнище макроикономика, микроикономика и пазар на труда, за ЕС като цяло. Въпреки това, опитът показва, че насоките не определят в достатъчна степен задължителни цели за участие в социалната, политическата и културната сфера за всички граждани на Европейския съюз и за устойчива икономика и че приоритетите е трябвало да бъдат по-тясно обвързани помежду си. И в крайна сметка постигането на основните цели на стратегията не беше възможно, тъй като държавите-членки не успяха да поемат ангажимент по отношение на тези насоки.
Изменение 6 Предложение за решение Съображение 5 а (ново)
(5a)Наред с новите законодателни инициативи на ЕС със социална насоченост, Европейският съюз трябва да подобри значително своите съществуващи политики и тяхното изпълнение.
Изменение 7 Предложение за решение Съображение 6
(6) Финансовата и икономическа криза, която започна през 2008 г. се изрази в значителни загуби на работни места и на потенциални резултати и доведе до драматично влошаване на публичните финанси. Европейският план за икономическо възстановяване, независимо от това помогна на държавите-членки в борбата им с кризата, частично чрез координирано данъчно стимулиране, като еврото представляваше гарант за макроикономическата стабилност. Поради това кризата показа, че координирането на политиките на Съюза може да доведе до значителни резултати, ако бъде засилено и превърнато в ефективно. Кризата също така накара да изпъкне тясната взаимозависимост на икономиките на държавите-членки и пазарите им на труда.
(6) Финансовата и икономическа криза, която започна през 2008 г. се изрази в значителни загуби на работни места и на потенциални резултати и доведе до драматично влошаване на публичните финанси. Европейският план за икономическо възстановяване, независимо от това помогна на държавите-членки в борбата им с кризата, частично чрез координирано данъчно стимулиране. Кризата, която все още е в процес на развитие, подчертава липсата на ефективни средства за ранно реагиране на нейните признаци и следователно показва, че координирането на политиките на Съюза може да доведе до значителни резултати, ако бъде засилено и превърнато в ефективно. Кризата също така кара да изпъкне тясната взаимозависимост на икономиките и пазарите ина труда на държавите-членки, в резултат на което пълното оползотворяване на потенциала на вътрешния пазар представлява също един от най-важните начини за увеличаване на конкурентоспособността на Европа и налага извършването на основен преглед на механизмите, за които постигането на целите за заетост и социалните цели ще продължи да се изразява в изпълнението на определените цели.
Изменение 8 Предложение за решение Съображение 7
(7) Комисията предложи да се изработи нова стратегия за следващото десетилетие, стратегията „Европа 2020“, за да може ЕС да излезе от кризата по-силен, и да насочи икономиката си към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Пет основни цели, които са изброени в съответните насоки, представляват общи цели, насочващи действията на държавите-членки и на Съюза. Държавите-членки следва да положат всички усилия да постигнат националните цели и да отстранят препятствията, които ограничават растежа.
(7) Комисията предложи да се изработи нова стратегия за следващото десетилетие, стратегията „Европа 2020“, за да може ЕС да излезе от кризата по-силен и също така да реагира по-ефективно на бъдещи дълбоки промени и кризи, както и да насочи икономиката си към жизнеспособен, устойчив от екологична и икономическа гледна точка и приобщаващ растеж, придружен от високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване. Основните цели, които са изброени в съответните насоки, представляват общи цели, насочващи действията на държавите-членки и на Съюза. Държавите-членки следва да поемат задължението да постигнат националните цели. Те следва да насочат вниманието си към повишаването на заетостта и отстраняването на препятствията пред растежа, които произтичат от законодателството, бюрокрацията и неправилното разпределение на средствата на национално равнище.
Изменение 9 Предложение за решение Съображение 8
(8) Като част от всеобхватни „стратегии за излизане“ за икономическата криза, държавите-членки следва да проведат амбициозни реформи, за да осигурят макроикономическа стабилност и устойчивостта на публичните финанси, да подобрят конкурентоспособността, да намалят макроикономическите неравновесия и да подобрят показателите на пазара на труда. Прекратяването на данъчното стимулиране следва да се осъществи и координира в рамките на Пакта за стабилност и растеж.
(8) Като част от всеобхватни „стратегии за излизане“ за икономическата криза и от всеобхватни стратегии за създаване на условия за растеж, държавите-членки трябва да проведат и да продължат изпълнението на структурни реформи, насочени към осигуряване на макроикономическа стабилност, насърчаване на повече и по-добри работни места и устойчивостта на публичните финанси, да подобрят конкурентоспособността и производителността, да намалят макроикономическите неравновесия, да увеличат социалното сближаване, да се борят с бедността и да подобрят показателите на пазара на труда. Постепенното прекратяване на данъчното стимулиране, което трябва да започне веднага след гарантирането на устойчиво възстановяване на икономиката, следва да се осъществи и координира, наред с другото, в рамките на Пакта за стабилност и растеж. При все това, за да се постигнат на практика целите за устойчиво икономическо и социално сближаване, следва да се преодолеят основните макроикономически неравновесия и различия между държавите-членки.
Изменение 10 Предложение за решение Съображение 8 a (ново)
(8a)В стратегията „Европа 2020“ хората и защитата на околната среда следва да бъдат поставени на първо място. Тя следва да допринася за излизане от икономическата криза и за предотвратяване на по-нататъшен икономически и социален срив, да бъде тясно координирана със структурната и кохезионната политика, да стимулира нашите икономики в средносрочен и дългосрочен план и да предлага решения за предизвикателствата на пазара на труда, произтичащи от застаряването на обществото.
Изменение 11 Предложение за решение Съображение 9
(9) В рамките на стратегията „Европа 2020“ държавите-членки следва да проведат реформи, целящи „интелигентен растеж“, т.е. растеж, воден от познание и иновации. Реформите следва да целят подобряване на качеството на образованието, като осигурят достъп за всеки, и като укрепват изследователските и стопански показатели с цел насърчаване на иновациите и трансфера на познание навсякъде в ЕС. Те следва да насърчават предприемчивостта и да спомагат за превръщането на творчески идеи в иновативни продукти, услуги и процеси, които могат да създадат растеж, качествени работни места, териториално, икономическо и социално сближаване, и да отговорят по-ефикасно на европейските и глобалните предизвикателства, свързани с обществото. Извличането на максимума от информационните и от комуникационните технологии в този контекст е съществено.
(9) В рамките на стратегията „Европа 2020“ държавите-членки следва да проведат реформи, целящи „интелигентен растеж“, т.е. растеж, воден от познание и иновации. Реформите следва да целят подобряване на качеството на образованието, като осигуряват достъп за всеки, като намаляват броя на хората, които не успяват да завършат училищното си образование, като утвърждават правото на всяко лице на учене през целия живот, за да се даде възможност за развитие, признаване и сертифициране на уменията и като укрепват изследователските и стопански показатели с цел насърчаване на иновациите и трансфера на познание навсякъде в Европейския съюз, за да спомогнат за премахване на регионалните дисбаланси и за предотвратяване „изтичането на мозъци“. Те следва да насърчават предприемчивостта, развитието на малките и средни предприятия (МСП) и да спомагат за превръщането на творчески идеи в иновативни продукти, иновативни и социално ценни услуги и процеси, които могат да създадат растеж, качествени и устойчиви работни места, териториално, икономическо и социално сближаване, и да отговорят по-ефикасно на европейските и глобалните предизвикателства, свързани с обществото. Извличането на максимума от информационните и от комуникационните технологии в този контекст е съществено.
Изменение 12 Предложение за решение Съображение 9 a (ново)
(9 a)С цел повишаване на икономическия растеж, държавите-членки следва да се борят срещу мерките, които го забавят, например бюрократичните пречки, прекомерното регулиране и стандарти, високите данъци и протекционистичните тенденции.
Изменение 13 Предложение за решение Съображение 9 б (ново)
(9б)Изграждането на задълбочен и ефективен единен пазар е ключов елемент за гарантиране на общите макроикономически резултати на ЕС; за да се гарантира стабилността на икономическия и паричен съюз, особено важно е той да осигурява икономически ползи, да води до възстановяване на растежа и да създава възможности за нови работни места.
Изменение 60 Предложение за решение Съображение 9 в (ново)
(9в)При разработването и прилагането на своите национални програми за реформи държавите-членки следва да гарантират ефективно управление на политиките за заетост и социалните политики, като вземат предвид насоките, посочени в приложението. Заинтересованите страни, включително тези на регионално и местно равнище, както и субектите, засегнати от различните аспекти на стратегията „ЕС-2020“, парламентарните органи и социалните партньори следва да участват активно в планирането, изпълнението, мониторинга и оценката на тези програми, в това число и при определяне на целите и показателите. Държавите-членки следва да следят внимателно въздействието върху заетостта и социалната сфера на реформите, извършвани съгласно съответните национални програми за реформи.
Изменение 14 Предложение за решение Съображение 10
(10) Държавите-членки следва също така, посредством програмите си за реформи, да се стремят към „устойчив растеж“. Устойчив растеж означава изграждане на ефикасна спрямо ресурсите, устойчива и конкурентоспособна икономика, справедливо разпределение на разходите и ползите, и използването на водачеството на Европа в надпреварата за разработване на нови процеси и технологии, включително екологични технологии. Държавите-членки следва да изпълнят необходимите реформи, за да намалят емисиите на парникови газове и да използват ресурсите ефикасно. Те също така следва да подобрят стопанската среда, да стимулират създаването на екологични работни места и да модернизират промишлената си база.
(10) Държавите-членки следва също така, посредством програмите си за реформи и въз основа на принципа за достойни работни места, да се стремят към „устойчив растеж“. Устойчив растеж означава изграждане на ефикасна спрямо ресурсите, устойчива и конкурентоспособна икономика, справедливо разпределение на разходите и ползите чрез предоставяне на достатъчно финансиране за справяне с преструктурирането и използването на водачеството на Европа в надпреварата за разработване на нови процеси и технологии, включително по-специално екологични технологии, създаващи повече работни места. Тези технологии следва, доколкото е възможно, да бъдат достъпни за всички фирми, в това число микропредприятията и малките и средни предприятия. Държавите-членки следва да изпълнят необходимите реформи, за да намалят емисиите на парникови газове и да използват ресурсите ефикасно. Те също така следва да подобрят стопанската среда, да стимулират създаването на устойчиви работни места в старата и новата икономика, включително осигуряване на обучение и умения, необходими за тези работни места, и да модернизират промишлената си база, особено в областта на преработвателната промишленост.
Изменение 15 Предложение за решение Съображение 11
(11) Програмите за реформи на държавите-членки следва също така да се стремят към „приобщаващ растеж“. Приобщаващ растеж означава изграждане на сближаващо общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промяната, като по този начин участват активно в обществото и икономиката. Поради това реформите на държавите-членки следва да осигурят достъп и възможности за всички през целия жизнен цикъл, като по този начин намалят бедността и социалното изключване, посредством премахване на преградите за участие в пазара на труда, особено за жени, по-възрастни работници, млади хора, лица с увреждания и законни мигранти. Те също така следва да гарантират, че ползите от икономическия растеж достигат до всички граждани и всички региони. Поради това осигуряването на ефективно функциониране на пазарите на труда посредством инвестиране в успешно преквалифициране, развитие на подходящи умения, повишаване на качеството на работните места и борба срещу сегментирането, структурната безработица и бездействието, като същевременно се осигурява адекватна, устойчива социална закрила и активно приобщаване за намаляване на бедността, следва да заемат централно място в програмите на държавите-членки за реформи.
(11) Програмите за реформи на държавите-членки следва също така да се стремят към „приобщаващ растеж“. Приобщаващ растеж означава изграждане на сближаващо общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промяната, и по-специално промяната, свързана с новите технологии, автоматизацията и компютърната революция,за да участват по този начин активно в обществото и икономиката. Поради това реформите на държавите-членки следва да осигурят достъп и възможности за всички през целия жизнен цикъл, като по този начин намалят бедността и социалното изключване, посредством премахване на преградите за участие в пазара на труда, особено за жени, по-възрастни работници, млади хора, лица, полагащи грижи за други хора, лица с увреждания, неквалифицирани работници, представители на малцинствата, и по-специално ромите, законни мигранти и лица, които не могат да участват в пазара на труда. Чрез въвеждането на подходящи инструменти държавите-членки следва също така да гарантират, че ползите от икономическия растеж достигат до всички граждани и всички региони. Поради това осигуряването на ефективно функциониране на пазарите на труда посредством инвестиране в успешно преквалифициране, системи за обучение и за развитие на умения, отговарящи на нуждите на пазара на труда, повишаване на качеството на работните места и равенството между половете, борба срещу сегментирането чрез гарантиране на сигурност за работниците при всички форми на заетост, борба срещу дискриминацията, структурната безработица, и по-специално младежката безработица, и бездействието, като същевременно се осигурява адекватна, устойчива социална закрила и активно приобщаване за намаляване на бедността, следва да заемат централно място в програмите на държавите-членки за реформи.
Изменение 16 Предложение за решение Съображение 11 a (ново)
(11a)Във връзка с целта за „приобщаващ растеж“ държавите-членки следва, по инициатива на Комисията, да определят подходяща законодателна рамка за нови форми на заетост. Тази рамка трябва да бъде насочена към осигуряване на гъвкави форми на заетост, като същевременно се избягва сегментацията на пазара на труда и се гарантира пълна защита на индивидуалните и колективните трудови права, включително съвместяване на професионалния и личния живот, както и подходяща социална сигурност за работниците.
Изменение 61 Предложение за решение Съображение 11 б (ново)
(11б)Следователно програмите на държавите-членки за реформи следва да имат за цел насърчаването на растежа, водещ до увеличаване на заетостта, който се основава на принципа на МОТ за достоен труд и на принципа за „добра работа“ като водещи принципи, които следва да ръководят както създаването на работни места, така и интеграцията на пазара на труда. В тази рамка следва да се спазват и укрепват принципите на равно третиране и равно заплащане за равен труд на същото работно място, както е посочено в членове 18 и 157 от ДФЕС. Особено внимание следва да се обърне и на намаляването на бедността сред нарастващия брой работещи бедни и на борбата с детската бедност.
Изменение 17 Предложение за решение Съображение 12
(12) Структурните реформи на ЕС и държавите-членки могат ефективно да допринесат за растежа и работните места, ако увеличат конкурентоспособността на ЕС в глобалната икономика, открият нови възможности за европейските износители и предоставят конкурентен достъп до жизнено важен внос. Поради това реформите следва да вземат предвид външното си отражение върху конкурентоспособността, за да се стимулира европейския растеж и участието на открити и справедливи пазари навсякъде по света.
(12) Структурните реформи на ЕС и държавите-членки могат ефективно да допринесат за качествен растеж и устойчиви и качествени работни места, ако отговорят по подходящ начин на продължаващата икономическа и финансова криза и по този начин увеличат конкурентоспособността на ЕС в глобалната икономика, открият нови възможности за европейските износители и предоставят конкурентен достъп до жизнено важен внос. Поради това реформите следва да вземат предвид външното си отражение върху конкурентоспособността, за да се стимулира растежа в Европейския съюз и участие на открити и справедливи пазари навсякъде по света, като ЕС се стреми да гарантира силен международен контрол върху организациите, които оказват значително влияние върху заетостта, мобилността на работната сила и социалните финансови продукти, като например пенсиите.
Изменение 18 Предложение за решение Съображение 13
(13) Стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде подкрепена с интегриран набор от политики, които държавите-членки следва да изпълнят изцяло и с еднакво темпо, с цел да постигнат положителните вторични ефекти от координираните структурни реформи.
(13) Стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде подкрепена с интегриран набор от политики, които държавите-членки следва да изпълнят ефективно с оглед на положението в страната и специфичните им трудности, с цел да постигнат положителните вторични ефекти от координираните структурни реформи. Следва да се осигури съгласуваност на действията, предприемани от държавите-членки в икономическата и социалната сфера, както и в областта на заетостта.
Изменение 19 Предложение за решение Съображение 13 a (ново)
(13a)Създаването на условия за жените и момичетата да навлязат в сектори, в които жените са много слабо представени, и да се борят срещу все още господстващи стереотипи в тези професии е важно за гарантиране на равенството между половете и предлагането на пазара на труда. Следователно всички политики и мерки в рамките на стратегията „Европа 2020“ следва силно да насърчават равните възможности и равенството между половете и следва да включват аспектите на равенството между половете. Това включва инициативи, насочени към подобряване на правата на жените и борба с дискриминацията срещу жените. Системите за социална защита следва да бъдат преразгледани с оглед премахване на елементи, които създават неравенство между половете. Условията на труд следва да бъдат подобрени в сектори, в които жените са по-силно представени. Следва да се разгледа въпросът за принудителното налагане на непълно работно време. Следва да се увеличи равенството между половете в обучението и образованието. Разликата между половете по отношение на възнагражденията следва да бъде намалена на 0-5 % до 2020 г. Подобреното предоставяне на достъпни, евтини, гъвкави и висококачествени грижи за всички, и по-специално достъп до детски заведения, е важен начин за улесняване и насърчаване на процеса на равнопоставеност между половете.
Изменение 20 Предложение за решение Съображение 13 б (ново)
(13б)Държавите-членки следва да вземат предвид стратегията „Европа 2020“, и по-специално нейните аспекти, свързани със заетостта и социалната сфера, при планирането и прилагането на механизмите на ЕС за финансиране, включително и финансиране от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд. Подчертава се значението на необходимостта от по-широко използване на взаимодействието и допълняемостта на различните налични финансови инструменти, за да се постигнат сложните цели на стратегията „ЕС 2020“ за умен, приобщаващ и екологичен растеж и за да се подкрепят по-ефективно най-необлагодетелстваните микрорегиони и най-уязвимите групи, изправени пред сложни, многоизмерни проблеми. Използването на средствата на ЕС трябва да доведе до намаляване на броя на бюрократичните пречки и да улесни прилагането на по-дългосрочни мерки.
Изменение 62 Предложение за решение Съображение 13 в (ново)
(13в)Въз основа на значението на политиката на сближаване за подкрепа на заетостта и социалното приобщаване, за подкрепа на регионите за преодоляване на техните социално-икономически трудности и за намаляване на различията, както и за съобразяване с регионалните специфики, държавите-членки следва да работят заедно, за да класифицират, допълват, координират и адаптират своите национални цели в рамките на съответната страна и помежду си, с цел да се намалят дисбалансите в икономическото развитие на регионите.
Изменение 21 Предложение за решение Съображение 14
(14) Докато настоящите насоки са насочени към държавите-членки, стратегията „Европа 2020“ следва да се изпълнява в партньорство с всички национални, регионални и местни власти, като тясно асоциира парламенти, както и социални партньори и представители на гражданското общество, които да допринесат за създаването на националните програми за реформи, за тяхното изпълнение и цялостното комуникиране по стратегията.
(14) Докато настоящите насоки са насочени към държавите-членки, стратегията „Европа 2020“ следва да се изпълнява в партньорство с всички национални, регионални и местни власти, като тясно асоциира парламенти, както и социални партньори и представители на гражданското общество, които да допринесат за създаването на националните програми за реформи, за тяхното изпълнение и цялостното комуникиране по стратегията, тъй като социалните политики трябва да бъдат в съответствие с местните условия и предпочитания.
Изменение 22 Съображение 14 a (ново)
(14a)За да се гарантира прилагането на насоките на политиката по заетост в държавите-членки, отвореният метод на координация трябва да се подобри, тъй като въздействието му в държавите-членки е твърде слабо.
Изменение 23 Предложение за решение Съображение 15
(15) Стратегията „Европа 2020“ е подкрепена с по-малък набор от насоки, заменящ предишния набор от 24 насоки и насочен към заетостта и основите въпроси на икономическата политика по един съгласуван начин. Насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, приложени към настоящото решение са неразривно свързани с насоките за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приложени към Препоръка […] на Съвета от […] г. Заедно, те образуват „Интегрирани насоки Европа 2020“.
(15) Стратегията „Европа 2020“ е подкрепена с набор от насоки, заменящ предишния набор от 24 насоки и насочен към заетостта, укрепването на социалното сближаване и основите въпроси на икономическата политика по един съгласуван начин. Насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, приложени към настоящото решение са неразривно свързани с насоките за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приложени към Препоръка […] на Съвета от […] г. Заедно, те образуват „Интегрирани насоки Европа 2020“.
Изменение 24 Предложение за решение Съображение 16
(16) Тези нови интегрирани насоки отразяват заключенията на Европейския съвет. Те дават точни указания на държавите-членки за създаването на техните национални програми за реформи и за изпълнението на реформите, като отразяват взаимозависимостта и са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Тези насоки ще образуват основата за всички препоръки, специфични за всяка държава, които Съветът може да отправи към държавите-членки. Те също така ще образуват основата за създаването на Съвместния доклад по заетостта, изпращан ежегодно от Съвета и Комисията до Европейския съвет.
(16) Тези нови интегрирани насоки отразяват заключенията на Европейския съвет. Те дават точни указания на държавите-членки за създаването на техните национални програми за реформи и за изпълнението на реформите, като отразяват взаимозависимостта и са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Тези насоки ще образуват основата за всички препоръки, специфични за всяка държава, които Съветът може да отправи към държавите-членки, като вземе предвид различните изходни позиции на държавите-членки. Те също така ще образуват основата за създаването на Съвместния доклад по заетостта, изпращан ежегодно от Съвета и Комисията до Европейския съвет.
Изменение 63 Предложение за решение Съображение 16 а (ново)
.
(16а)При определяне на собствените си национални цели и подцели държавите-членки следва да се ръководят от основните цели, изброени в съответните насоки, като обръщат особено внимание на увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата сред най-уязвимите групи, включително младите хора, повишаване на образователните нива, намаляване на процента на преждевременно напусналите училище и избавяне на хората от бедност. Напредъкът към постигане на целите и подцелите следва да бъде следен внимателно и да бъде оценяван спрямо целите на стратегията „Европа 2020“ и, по целесъобразност, да бъде преразглеждан или допълнителните цели и подцели следва да бъдат определени при преразглеждане на насоките за заетостта.
Изменение 25 Предложение за решение Съображение 17
(17) Въпреки че трябва да се изготвят всяка година, насоките следва да останат в значителната си част стабилни до 2014 г., за да се осигури съсредоточаване върху изпълнението,
(17) За да се гарантира подходящ преглед на степента на постигане на поставените цели, насоките следва да останат в значителната си част стабилни до 2020 г. Веднъж на всеки три години следва да се извършва оценка постигнатите цели.
Изменение 26 Предложение за решение Съображение 17 a (ново)
(17a)Междувременно предприетите мерки и резултатите от тях следва да бъдат анализирани чрез използването на научни методи и да бъдат подложени на критичен преглед.
Изменение 27 Предложение за решение Член 2
Насоките в приложението се вземат предвид в политиките за заетостта на държавите-членки, по които се докладва в националните програми за реформи. Държавите-членки следва да изготвят програми за реформи, които да са съгласувани с целите, определени в „Интегрирани насоки Европа 2020“.
Насоките в приложението и националните програми за реформи се прилагат в политиките за заетостта на държавите-членки. Трябва да се наблюдава внимателно въздействието на националните програми за реформи върху заетостта и социалната сфера, които трябва да бъдат съгласувани с целите, определени в тези насоки.
Изменение 28 Предложение за решение Член 2 a (нов)
Член 2a
При разработването и прилагането на своите национални програми за реформа държавите-членки гарантират ефективно управление на политиките за заетост и социалните политики, като вземат предвид насоките, посочени в приложението. Заинтересованите страни, включително тези на регионално и местно ниво заедно със субектите, засегнати от различните аспекти на стратегията „Европа 2020“, парламентарните органи и социалните партньори участват активно в изпълнението, мониторинга и оценката на тези програми, в това число и при определяне на целите и показателите.
Основните цели на ЕС, посочени в приложението, са последвани от подходящи подцели и показатели, включително показатели за постиженията и резултатите, както и национални цели, показатели и оценки на състоянието. Държавите-членки вземат предвид тези цели и показатели, наред с насоките и конкретните препоръки, отправени от Съвета към отделните страни.
Държавите-членки следят внимателно въздействието върху заетостта и социалната сфера на реформите, извършвани съгласно съответните национални програми за реформи.
Когато докладват за прилагането на посочените в приложението насоки, държавите-членки следват договорената на равнището на Съюза структура и включват еднакви елементи, с цел гарантиране на яснота, прозрачност и сравнимост на данните на отделните държави-членки.
Изменение 29 Предложение за решение Приложение – Насока 7 – заглавие
Насока 7: Увеличаване на участието в пазара на труда и намаляване на структурната безработица
Насока 7: Създаване на повече и по-добри работни места, намаляване на безработицата и увеличаване на участието на до 75% от активното население на пазара на труда.
Изменение 30 Предложение за решение Приложение – Насока 7 – параграф -1 (нов)
Държавите-членки ще определят националните си цели за повишаване на равнището на заетост за жените и мъжете до 75% до 2020 г., с цел постигане на пълна заетост, по-специално чрез по-голямо участие на младите хора, възрастните работници, неквалифицираните лица, хората с увреждания и малцинствата на пазара на труда, както и чрез по-доброто интегриране на законните мигранти. Освен това държавите-членки ще определят националните си цели, така че делът на жените и мъжете на възраст от 15 и 24 години, които се образоват, обучават или извършват трудова дейност, да се увеличи до най-малко 90%.
Държавите-членки ще увеличат процента на заетостта с 10% до 2014 г., като насочат вниманието си към конкретни групи:
- млади хора на възраст между 15 и 25 години;
- възрастни работници на възраст между 50 и 64 години;
- жени;
- неквалифицирани работници;
- хора с увреждания;
- лица с мигрантски произход.
Делът на дългосрочно безработните лица следва да се намали с 10%.
Изменение 31 Предложение за решение Приложение – Насока 7 – параграф 1
Държавите-членки следва да интегрират принципите на гъвкавата сигурност, одобрени от Европейския съвет, в своите политики за пазара на труда и да ги прилагат, като използват напълно подкрепата на Европейския социален фонд с оглед увеличаване на участието в пазара на труда и борбата със сегментирането и бездействието, неравенството между половете, като едновременно с това намаляват структурната безработица. Мерките за увеличаване на гъвкавостта и сигурността следва да са както балансирани, така и взаимно укрепващи се. Поради това държавите-членки следва да въведат комбинация от гъвкави и стабилни трудови договори, активни политики за пазара на труда, ефективно обучение през целия живот, политики за насърчаване на професионалната мобилност, и адекватни системи за социална сигурност с цел подсигуряване на професионалните преквалификации, придружени от ясни права и задължения на безработните активно да търсят работа.
За постигането на тази цел държавите-членки следва да насърчават растежа чрез създаване по този начин нови достойни работни места, повишават иновационния потенциал на икономиката, и по-специално този на малките и средни предприятия (МСП), и премахват административните и нетарифните бариери пред промишлеността. За тази цел държавите-членки следва също да разработят регулаторни инструменти и инструменти за подпомагане, които отчитат многообразието на стопанската дейност и правата на работниците, за да може за всички видове дружества да се осигурят еднакви условия на конкуренция и насърчаване на дейността им. С цел улесняване достъпа на жените и младежите до пазара на труда, при отчитане на географските предизвикателства, следва да се създадат предпоставки за осигуряване на достатъчно детски заведения, за да може всяко дете в предучилищна възраст да получи специализирани грижи извън семейството, а на всички младежи да бъдат осигурени реални работни места или места за обучение и продължаващо образование в рамките на четири месеца след завършване на училищното образование, в тясно сътрудничество със социалните партньори. На дългосрочно безработните лица следва да бъдат предложени мерки за повишаване на шансовете им за заетост, за които следва да се определят количествени цели с оглед подобряване на превантивните политики на пазара на труда. Следователно най-малко 25% от дългосрочно безработните лица следва да участват в активни мерки на пазара на труда под формата на специализирано обучение, образование и/или професионална преквалификация.
Изменение 32 Предложение за решение Приложение – Насока 7 – параграф 2
Държавите-членки следва да засилят социалния диалог и да се борят със сегментирането на пазара на труда чрез мерки, насочени срещу временната и несигурната заетост, непълната заетост и недекларирания труд. Професионалната мобилност следва да се поощрява. За качеството на работните места и условията на труд следва да действа чрез борба с ниското заплащане и с осигуряване на адекватна социална сигурност също и за хората със срочни трудови договори и за самостоятелно заетите лица. Услугите по заетост следва да се укрепят и да бъдат отворени за всички, включително млади хора и застрашени от безработица, а персонализирани услуги да са насочени към тези, които са най-откъснати от пазара на труда.
Държавите-членки, в сътрудничество със социалните партньори, следва да увеличат равнището на заетост чрез мерки за повишаване на активността, насочени по-специално към младите хора, по-слабо квалифицираните лица и лицата, нуждаещи се от специална защита и/или подкрепа, чрез предоставяне на консултантски услуги и на адаптирано към потребностите на пазара на труда образование и професионално обучение. Държавите-членки следва да спазват и укрепват принципите на равно третиране и равно заплащане за равен труд на същото работно място, както е посочено в членове 18 и 157 на Договора за функционирането на Европейския съюз. Качеството на работните места следва да се разгледа също така чрез намаляване броя на работещите бедни. Освен това държавите-членки следва да повишават шансовете за заетост на законните мигранти посредством подходящи програми. Необходимо е също да продължат да се полагат усилия и да се прилагат новаторски програми за реинтегриране на пазара на труда на хората с увреждания, включително чрез субсидирани работни места. Държавите-членки следва да премахнат пречките, които затрудняват навлизането на нови участници на пазара на труда, да поощряват създаването на работни места, да насърчават социалните иновации и да повишават качеството и ефективността на службите по заетостта, включително обществените услуги в областта на заетостта. Бюрата по труда трябва да осигуряват програми за обучение и наставничество, по-специално в областта на информационните и комуникационните технологии, както и достъп до високоскоростен интернет за лицата, търсещи работа, и по-конкретно на възрастните хора, законните мигранти, етническите малцинства и хората с увреждания, с цел максимално улесняване на техните усилия за намиране на работа. В тази връзка индивидуалните и колективните форми на самостоятелна заетост следва да се подкрепят чрез предприятия, работещи в областта на социалната икономика. Следва да се предприемат специални мерки срещу преобладаващия брой жени на ниско платени работни места и да се насърчава по-ефективно заемането на ръководни длъжности от жени, за да се избегне специфичната сегментация на пазара на труда по полов признак. По-конкретно разпоредбите относно работното време следва да се адаптират, за да позволяват осъществяването на трудов процес, който да съответства на изискванията за съвместяване на семейния и професионалния живот и да осигурява по-голяма гъвкавост при напускането на пазара на труда на хората в третата възраст. Държавите-членки следва да предприемат мерки за насърчаване участието на бащите в грижите за децата и да преразгледат данъчните си системи, за да ги направят благоприятни за заетостта. Външните и вътрешни стратегии за гъвкава сигурност за повишаване на гъвкавостта с цел предоставяне на възможност за по-ефективно реагиране на производствените цикли следва да се прилагат по-добре посредством активни политики на пазара на труда и подходящи системи за социално осигуряване, които работниците да могат да ползват при всички форми на заетост, така че смяната на работата да не води до несъразмерни финансови разходи. Трябва да се подчертае, че гъвкавостта, без социална сигурност, не е устойчив начин за увеличаване на заетостта. Те следва да бъдат съпътствани от ясен ангажимент за активна подкрепа при търсенето на работа. Новите форми на организация на труда като нетипична временна заетост, работа на непълно работно време и надомна работа или мобилността на работниците не трябва да водят до намаляване на индивидуалните и колективните трудови права и социалната защита на засегнатите лица. Следва да се гарантира, че не се създават нови форми на заетост за сметка на редовните договори (на пълно работно време, безсрочни договори). Също така следва да се положат усилия за борба с недекларираната заетост чрез ефективни мерки за контрол и прилагане на трудовите права. При създаването на работни места и интеграцията на пазара на труда трябва да се следва принципът на МОТ за достоен труд и принципът за „добра работа“, като водещи принципи. За подобряване на функционирането и ефективността на пазара на труда държавите-членки следва да насърчават социалното партньорство и да ангажират активно социалните партньори при разработването на националните политики и следва да зачитат напълно правото им съгласно националните закони и практики да сключват и прилагат колективни трудови договори.
Изменение 33 Предложение за решение Приложение – Насока 7 – параграф 2 a (нов)
Изключително важно е да се създадат висококачествени работни места, които са нужни и в по-дългосрочен план и имат висока добавена стойност. Ето защо е жизненоважно политиките в областта на образованието и заетостта да подкрепят промените в икономическата структура. По правило работните места, закрити по време на икономическата криза, няма да бъдат възстановени със същия брой в същите сектори, както преди. Следователно образователната система трябва да реагира гъвкаво на изискванията на пазара на труда, които съпътстват всяка нова икономическа структура. Политиката в областта на заетостта трябва да гарантира на работниците възможно най-плавен преход между отделните сектори на икономиката и между различните етапи от развитието на пазара на труда. Затова е още по-необходимо, отколкото в миналото, да се определят дългосрочни цели като отправна точка и да се постави по-силен акцент върху координираните мерки на политиките за предприятията, образованието и заетостта.
Изменение 34 Предложение за решение Приложение – Насока 7 – параграф 3
С цел да се увеличи конкурентоспособността и да се повишат равнищата на участие, особено за ниско квалифицираните, както и в съответствие с насока 2 за икономическа политика, държавите-членки следва да преразгледат данъчните и осигурителните системи, както и капацитета на публичните служби да предоставят необходимата подкрепа. Държавите-членки следва да увеличат участието на работната сила посредством политики за насърчаване на активното остаряване, равенството на половете и равното заплащане, както и пазарно интегриране на младите хора, лицата с увреждания, законните мигранти и други уязвими групи. Политиките за равновесие между професионалния и личния живот заедно с предоставянето на достъпни грижи и иновации в организацията на труда следва да целят повишаване на равнищата на заетост, особено сред младежта, по-възрастните работници и жените, и в частност за запазване на високо квалифицираните жени в научната и в техническата област. Държавите-членки следва също така да отстранят преградите пред достъпа на пазара на труда на новодошли, да подкрепят самостоятелната заетост и създаването на работни места в области, включващи екологичната заетост и грижи, както и да насърчават социалните иновации.
В този контекст средствата от Европейския социален фонд следва да се използват в пълна степен за повишаване на шансовете за заетост и качеството на работата посредством мерки за развитие на персонални умения и за изпълнение на изискванията за качество по отношение на професиите на бъдещето. Необходимо е държавите-членки да повишат готовността за мобилност на хората в рамките на Европейския съюз чрез осигуряване на стимули с цел насърчаване на професионалната мобилност. С оглед на постигането на тази цел, правилата за получаване на субсидии от Европейския социален фонд следва да се разгледат и по възможност да се опростят. Националните бюджети и общият бюджет на ЕС, включително Европейският социален фонд и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, следва да се координират и да бъдат насочени към подготвянето на работната сила за една устойчива икономика. За тази цел държавите-членки следва да предприемат мерки за оповестяване на предназначението на тези фондове и условията за използването им.
Изменение 35 Предложение за решение Приложение – Насока 7 – параграф 3 a (нов)
Държавите-членки да насърчават инструмента за микрофинансиране на ЕС като пример за съчетаване на икономически и социални мерки с цел стимулиране растежа на икономиката и заетостта.
Инструментите за микрофинансиране на национално равнище и на равнището на ЕС се придружават от конкретни програми за обучение и наставничество и схеми за социално подпомагане, като се осигурят минимални доходи през първата година след създаването на дружеството, с цел предприемачеството да се превърне в реална възможност.
Изменение 36 Предложение за решение Приложение – Насока 7 – параграф 3 б (нов)
Държавите-членки следва също така да насърчават и инвестират в социални услуги от общ интерес, включително осигуряване на достатъчно финансиране за жилища, заетост и здравеопазване.
Изменение 37 Предложение за решение Приложение – Насока 7 – параграф 4
Основната цел на ЕС, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е целта да се постигне до 2020 г. 75 % заетост за жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години, включително посредством по-голямо участие на младежта, по-възрастните работници и ниско квалифицираните работници, както и с по-доброто интегриране на законните мигранти.
заличава се
Изменение 38 Предложение за решение Приложение – Насока 8 – заглавие
Насока 8: Развиване на квалифицирана работна сила в отговор на нуждите на пазара, насърчаване на качеството на работните места и обучението през целия живот
Насока 8: Насърчаване на качеството на работните места и обучението през целия живот, подкрепа на достойния труд и развиване на квалифицирана работна сила
Изменение 39 Предложение за решение Приложение – Насока 8 – параграф -1 (нов)
Държавите-членки ще определят националните си цели за намаляване на процента на преждевременно напусналите училище до 10% до 2020 г., като същевременно делът на лицата на възраст между 30 и 34 години, завършили висше или еквивалентно на него образование, се увеличи до най-малко 40%.
Изменение 40 Предложение за решение Приложение – Насока 8 – параграф 1
Държавите-членки следва да насърчават производителността и шансовете за заетост посредством предоставяне на достатъчно знания и умения, за да може да се отговори на актуалното и бъдещото търсене на пазара на труда. Качественото начално образование и привлекателното професионално обучение трябва да се допълват от ефективни стимули за обучение през целия живот, възможности за втори шанс, осигуряване на всеки пълнолетен възможността да повиши с една степен своята квалификация, както и от политики за целева миграция и интеграция. Държавите-членки следва да развият системи за признаване на придобитите компетенции, отстраняване на преградите пред професионалната и географската мобилност на работниците, насърчаване на придобиването на интердисциплинарни компетенции и творчески дух, както и да съсредоточат усилията си в частност върху подкрепата за ниско квалифицираните и върху повишаването на шансовете за заетост на по-възрастните работници, като в същото време увеличат обучението, уменията и опита на високо квалифицираните работници, включително изследователите.
Предоставянето на качествено начално образование и привлекателно професионално обучение, които допринасят за приспособяване на уменията на работниците към потребностите на пазара на труда, е важен приоритет за държавите-членки. Те трябва да се допълват от предоставянето на нова възможност особено на младите хора на възраст между 25 и 35 години, която включва задължително предлагане на образование или професионално обучение и ефективни стимули за обучение през целия живот, като социалните партньори се приканват да осигурят необходимото за целта време, както и да окажат финансова подкрепа за професионалното обучение. По-специално държавите-членки следва да намалят процента на преждевременно напусналите училище на по-малко от 10% и да допълнят политиката в областта на миграцията и интеграцията с възможности за изучаване на съответния език и на обществените порядки. Държавите-членки следва също така да развият системи за признаване на придобитите умения и компетенции.
Изменение 41 Предложение за решение Приложение – Насока 8 – параграф 2
В сътрудничество със социалните партньори и стопанските организации държавите-членки следва да подобрят достъпа до обучение, укрепят образователното и професионалното насочване съвместно със систематично информиране за новооткрити работни места и възможности, да насърчаватпредприемчивостта и подобреното прогнозиране на необходимостта от умения. Инвестирането в развитие на човешките ресурси, повишаване на квалификацията и участието в схеми за обучение през целия живот следва да се насърчава посредством съвместен финансов принос от правителства, физически лица и работодатели. За да подпомогнат младите хора и в частност тези, които не са в процес на заетост, образование или обучение, държавите-членки в сътрудничество със социалните партньори следва да задействат схеми, които да помогнат на наскоро дипломиралите се да намерят първата си работа или възможности за допълнително образование или обучение, включително професионални стажове, както и да се намесят бързо, когато млади хора стават безработни. Редовният мониторинг на показателите на политиките за повишаване на квалификацията и за предсказване следва да помогнат за идентифицирането на области за подобряване и увеличаване на способността на образователните и обучаващите системи да реагират на нуждите на пазара на труда. Фондовете на ЕС следва да бъдат напълно мобилизирани от държавите-членки, за да подкрепят тези цели.
В сътрудничество със социалните партньори и предприятията държавите-членки следва да подобрят достъпа до обучение, включително професионално обучение, да укрепят образователното и професионалното насочване съвместно със систематично информиране и целесъобразни мерки за насърчаване на разкриването на нови работни места и възможности, предприемачеството и развитието на малките и средните предприятия, както и да подобрят прогнозирането на изискванията за качество. Развитието на човешките ресурси, повишаването на квалификациите и обучението следва да се финансират посредством съвместен финансов принос от работодатели и правителства. Във всеки един момент следва да се предоставят възможности за всички за достъп до висококачествено общо и професионално обучение и за повторна интеграция в образователната система на преждевременно напусналите училище. Държавите-членки следва да приведат в съответствие инвестициите в образователната система, за да се постигне целта за повишаване равнището на квалификациите сред активното население, като вземат предвид също така обучението в неофициален и неформален контекст. При това реформите по отношение на шансовете за заетост следва да целят по-специално гарантиране придобиването на ключови умения, които са необходими на всяко наето лице, за да има успех в икономика, основана на знанието, чрез обучение или познания в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Следва да се предприемат мерки, за да се гарантира превръщането в норма на свързаната с образованието мобилност на младите хора и преподавателите. Държавите-членки следва да подобрят откритостта и съответствието на общообразователните системи и системите за професионално и непрофесионално обучение за всички възрасти, по-специално чрез прилагането на национални рамки за квалификация, които предоставят гъвкави възможности за образование и чрез развитието на партньорства между общообразователните институции, центровете за професионално обучение и сферата на труда, включително и платени стажове, с оглед значително увеличаване на дела на високите степени на висше образование и професионално обучение.
Изменение 42 Предложение за решение Приложение – Насока 8 – параграф 2 a (нов)
Редовният мониторинг на показателите на политиките за повишаване на квалификацията и за прогнозиране следва да помогне за идентифицирането на области за подобряване и увеличаване на способността на системите за образование и обучение да реагират на потребностите на пазара на труда. С оглед на тези цели, фондовете на ЕС следва да се използват пълноценно от държавите-членки.
Изменение 43 Предложение за решение Приложение – Насока 8 a (нова)
Насока 8а: Подобряване на политиката на социално и икономическо сближаване в подкрепа на заетостта
Държавите-членки се ангажират да определят, допълват, координират и адаптират своите национални цели на национално равнище и помежду си по начин, гарантиращ намаляване на дисбалансите в икономическото развитие на регионите.
Държавите-членки осъзнават, че политиката на сближаване представлява ефективен инструмент, който подкрепя насоките, без обаче да е подчинен на тях, като отчита регионалните специфики, оказва подкрепа на регионите за преодоляване на техните социално-икономически трудности и намалява различията.
Прилагането на принципите за интегриран подход, управление на множество равнища и партньорство следва да бъде в основата на управлението и стратегията, като регионалното и местно управление по-специално следва да играят водеща роля като средство за достигане до безброй много икономически и социални организации, установени и функциониращи в рамките на Съюза, и по-конкретно МСП, особено които са част от социалната икономика.
Следователно политиката на сближаване не е просто стабилен източник на финансови средства, но и важен инструмент за икономическо развитие и следователно за заетост за всички региони в рамките на Съюза.
Държавите-членки следва да инвестират повече средства в транспортната, енергийната, телекомуникационната и информационната инфраструктура и да използват пълноценно европейските структурни фондове.
Участието на потенциални бенефициенти в съфинансирани от Съюза програми следва да се насърчава чрез опростяване на съответните системи.
За да постигнат това, държавите-членки трябва да осигурят взаимодействие между своите политики на сближаване и други съществуващи секторни политики чрез интегриран подход, тъй като сближаването не се изразява само в разходи, но то също така дава сила, допринася за използване на нереализирания потенциал, намалява структурните различия между страните и регионите, увеличава растежа и подобрява конкурентоспособността на европейските региони в условията на един глобализиран свят, неутрализира последиците от световната икономическа криза и генерира социален капитал в Съюза.
Изменение 44 Предложение за решение Приложение – Насока 9 – заглавие и параграф 1
Насока 9: Подобряване на показателите на образователните и обучаващите системи на всички равнища и увеличаване на участието във висшето образование
заличава се
С цел да се осигури достъп до качествено образование и обучение за всички и да се подобрят образователните резултати, държавите-членки следва да инвестират ефикасно в образователни и обучаващи системи именно, за да се повиши нивото на квалификация на работната сила на ЕС, позволявайки да се отговори на бързо променящите се нужди на съвременните пазари на труда. Действията следва да обхващат всички сектори (от образованието в ранното детство и училищата до висшето образование, професионалното образование и обучение, както и обучението за възрастни) като също се взема предвид обучението в неофициален и неформален контекст. Реформите следва да целят осигуряване на придобиването на ключови компетенции, които са необходими на всеки индивид, за да успее в икономика, основана на знанието, особено по отношение на шансовете за заетост, по-нататъшно обучение, или умения в областта на ИКТ. Следва да се предприемат стъпки да се осигури свързаната с обучението мобилност на младите хора и преподавателите да бъде превърне в норма. Държавите-членки следва да подобрят откритостта и съответствието на образователните и обучаващи системи, по-специално чрез въвеждането на национални рамки за квалификация, които дават възможност за гъвкави образователни пътеки, и чрез развитието на партньорства между сферата на образованието/обучението и професионалната сфера. Преподавателската професия следва да се направи по-привлекателна. Висшето образование следва да стане по-открито за нетрадиционни учащи се и участието във висшето или еквивалентно на него образование следва да се повиши. С оглед намаляване на броя млади хора, които не са в процес на заетост, образование или обучение, държавите-членки следва да предприемат всички необходими стъпки да предотвратят преждевременното напускане на училище.
Изменение 45 Предложение за решение Приложение – Насока 9 – параграф 2
Основната цел на ЕС, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е да се намали процента на преждевременно напусналите училище до 10 %, като същевременно се увеличи делът на населението на възраст между 30 и 34 години, завършили висше или еквивалентно на него образование на най-малко 40 % до 2020 г.
заличава се
Изменение 46 Предложение за решение Приложение – Насока 10 – заглавие
Насока 10: Насърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността
Насока 10: Борба с бедността и насърчаване на социалното приобщаване и закрила
Изменение 47 Предложение за решение Приложение – Насока 10 – параграф -1 (нов)
Държавите-членки ще определят свои национални цели за намаляване с 25 % броя на европейците, живеещи под националния праг на бедност, като по този начин те ще избавят от бедност над 20 милиона души.
Изменение 48 Предложение за решение Приложение – Насока 10 – параграф 1
Усилията на държавите-членки за намаляване на бедността следва да целят насърчаване напълното участие в обществото и икономиката и разширяване на възможностите за заетост, като напълно използват Европейския социален фонд. Усилията следва също така да се съсредоточат върху осигуряването на равни възможности, включително посредством достъпни, устойчиви и висококачествени услуги и публични услуги (включително онлайн услуги, в съответствие с насока 4), и в частност здравеопазване. Държавите-членки следва да въведат ефективни антидискриминационни мерки. Наравно с това, за да се борят със социалното изключване, да оправомощят хората и да насърчават участието на пазара на труда, системите за социална закрила, обучението през целия живот и активните приобщаващи политики следва да се засилят, за да се създадат възможности на различните етапи от живота на хората и да ги предпазят от риска от изключване. Системите за социална сигурност и пенсионните системи трябва да бъдат модернизирани, за да се осигури пълното им разгръщане с цел да осигурят адекватна подкрепа за доходите и достъп до здравеопазване ‐ предоставяйки по този начин социално сближаване ‐ като в същото време останат устойчиви финансово. Осигурителните системи следва да се фокусират върху гарантиране на сигурност на доходите в случай на преквалифициране и върху намаляване на бедността, в частност за групи, които са с най-голям риск от социално изключване, такива като семейства само с един родител, малцинства, хора с увреждания, деца и млади хора, възрастни жени и мъже, законни мигранти и бездомните. Държавите-членки следва също така активно да насърчават социалната икономика и социалните иновации в подкрепа на най-уязвимите.
Борбата срещу бедността и изключването остава жизненоважно предизвикателство. При преследването на тази цел е необходимо да се създадат възможности за всички социални групи да участват на пазара на труда или да се завърнат на него, независимо от местоживеенето или образователното равнище на лицата. От съществено значение е да се постигне равновесие между предоставянето на достатъчно чувство на сигурност и запазването на мотивацията за труд и печелене на доходи. За да се постигне тази цел, държавите-членки следва да полагат усилия за намаляване на бедността, включително и бедността сред работещите, да насърчават пълноценнотои свободно участие в политиката, обществото, изкуствата и икономиката и да разширяват възможностите за заетост, като за тази цел се използва Европейският социален фонд. При това държавите-членки следва да обръщат особено внимание на нарастващия брой работещи бедни. За да се формулират конкретни цели за борба с бедността, следва да се изясни как следва да се „измерва“ бедността. Стандартното определение, съгласно което бедността е получаването на доходи, съответстващи на 60% от средния доход, трябва да има качествено измерение. Бедността не може да бъде определена посредством такъв едностранчив показател. Следва да се гарантира запазването на равни възможности, както и на достъпни, устойчиви и висококачествени услуги и публични услуги (включително онлайн услуги, в съответствие с насока 4), и в частност в социалната сфера и в областта на заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване, като се гарантира, че уязвимите и по-слаби групи от населението също имат достъп до тях. Държавите-членки следва също да гарантират, че информацията, предоставена в писмен или устен вид от публичните служби, е ясна и пълна и че отказът на право се обосновава, като се упоменават възможностите за обжалване от страна на съответното лице. Принципът, че не трябва да се прави разлика между мъже и жени с еднакво ниво на образование и еднаква работа, трябва да бъде правно обвързващ за всякакъв вид трудови правоотношения в държавите-членки. За да се борят със социалното изключване, да осигурят възможности за хората да играят активна роля в обществото и да насърчават участието на пазара на труда, системите за социална закрила и активните приобщаващи политики трябва допълнително да се засилят, за да се създадат възможности и перспективи за работа, като се вземат предвид различните потребности и отговорности на различните етапи от живота на хората, да ги предпазят от риска от изключване и да предоставят подкрепа за намирането на качествена работа, по-специално за хората, които са най-откъснати от пазара на труда. Поради това следва да бъдат създадени ефективни подходи в рамките на една активна политика на пазара на труда за обучение и създаване на работни места за лицата, които са изключени от пазара на труда поради липса на квалификация. Същевременно системите за социална сигурност и пенсионните системи трябва да бъдат модернизирани с оглед на пълното им разгръщане, с цел те да осигурят доходи над прага на бедност, да предоставят възможности за участие в социалния живот и достъп до здравеопазване, като едновременно с това трябва да се запази финансовата устойчивост на тези системи. Осигурителните системи следва да обезпечават сигурност на доходите в случай на преквалифициране и да намаляват бедността, в частност за групи, които са с най-голям риск от социално изключване, такива като семейства само с един родител, малцинства, хора с увреждания, деца и млади хора, възрастни жени и мъже, законни мигранти и бездомните. По-специално държавите-членки се ангажират да се борят срещу детската бедност чрез подходящи мерки, така че личното развитие на децата да не бъде ограничавано и те да не бъдат поставяни в неравностойно положение при започването на работа поради свързани с бедността пречки, спъващи свободното им развитие. Особено важно е гарантирането на равен достъп до образование и равни възможности за деца от семейства в неравностойно положение, за да се предотврати риска от социалното им изключване като възрастни. За да обезпечат по-голяма сигурност на доходите през различните етапи от живота, държавите-членки следва да гарантират подходящи минимални доходи, които да бъдат поне над прага на бедността, в съответствие с различните практики, колективни договори и законодателство в държавите-членки. Държавите-членки следва също така активно да насърчават социалната икономика и социалните иновации, предназначени за преодоляване на различните социални рискове, които възникват в живота, особено по отношение на най-уязвимите, както и ефективно да прилагат приетите мерки за борба срещу дискриминацията. За повишаване на устойчивостта на публичните финанси държавите-членки следва да обърнат специално внимание на положителното въздействие, което подобренията в областта на социалното сближаване оказват върху националните бюджети. Намаляването на бедността и увеличаването на участието води до намаляване на социалните разходи и повишаване на данъчните приходи. Държавите-членки следва да гарантират високи минимални стандарти за качество на заетостта, за да се премахне бедността сред заетите лица.
Изменение 49 Предложение за решение Приложение – Насока 10 – параграф 1 a (нов)
Системите за социална закрила, включително системите за пенсионно осигуряване и здравеопазване, следва да бъдат подобрени и модернизирани, за да се гарантира социалната им целесъобразност, финансовата им устойчивост и способността им да откликват на променящите се потребности, като същевременно осигуряват подходяща закрила за всички лица в Европейския съюз срещу социална несигурност, свързана с здравословни проблеми, безработица и бедност.
Социалната сигурност следва да бъде подобрена от държавите-членки във връзка с краткосрочните договори, които засягат предимно жените, и най-вече бременните жени.
Изменение 50 Предложение за решение Приложение – Насока 10 – параграф 2
Основната цел на ЕС, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е да се намали с 25 % броя на европейците, които живеят под националните прагове на бедността, като по този начин се помогне на над 20 милиона души да излязат от бедността.