(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проектоспоразумението между Европейската общност и Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица (08793/2009),

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2009)0106),

–  като взе предвид член 63, параграф 1, точка 3, буква б) и член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение и член 300, параграф 3, първа алинея от Договора за ЕО, съобразно които Съветът се е консултирал с него (C7-0264/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05942/2010),

–  като взе предвид член 79, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по външни работи (A7-0231/2010),

1.  Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  Приема за сведение декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Ислямска република Пакистан.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА

Комисията припомня, че законодателството на ЕС изисква от държавите-членки да гарантират, че гражданите на трети страни на територията на държавите-членки могат да кандидатстват, ако желаят, за международна закрила и че по-конкретно Договорът, Директивата за признаване на правото на убежище и Директивата за връщането поясняват, че държавите-членки трябва да спазват принципа на неотблъскване в съответствие с поетите от тях международни задължения.

Комисията припомня също така, че държавите-членки на ЕС са по-конкретно длъжни да гарантират във всички случаи, че никое връщане не се извършва в нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека и член 19 от Хартата на основните права на ЕС, които задължават държавите да гарантират, че никое лице не може да бъде върнато, ако има вероятност тежко да пострада при връщането си в страната на произход или транзит.

Пакистан предостави убежище на многократно повече от 3 милиона бежанци от конфликта в Афганистан, като по този начин допринесе повече от много други държави-членки на ООН за приемането на бежанци. Въпреки че Комисията признава постиженията на Пакистан в тази област, тя има готовност да продължи да призовава Пакистан да ратифицира Женевската конвенция за бежанците (Конвенция на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г.).