Европейският парламент,

–  като взе предвид Директивата за капиталовите изисквания(1) и Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за изменение на директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО по отношение на банки ‐ филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи(2),

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията (COM(2009)0362),

–  като взе предвид работния документи на Комисията от 26 април 2010 г. относно евентуалните по-нататъшни промени на Директивата за капиталовите изисквания,

–  като взе предвид споразумението Базел ІІ(3),

–  като взе предвид консултативните документи на Базелския комитет за банков надзор относно укрепването на стабилността на банковия сектор(4) и относно международна рамка за измерване, стандарти и наблюдение на ликвидния риск(5),

–  като взе предвид документите на Съвета за финансова стабилност,

–  като взе предвид комюникетата на Г20 от срещите на високо равнище във Вашингтон, Лондон и Питсбърг,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно извънборсовите деривати(6),

–  като взе предвид съобщението от 12 септември 2010 г. относно по-високите глобални минимални капиталови стандарти, направено от Групата на управителите и ръководителите на надзора,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Съда на Европейския съюз и Европейската централна банка, озаглавено „Рамка на ЕС за трансгранично управление на кризи в банковия сектор“ (COM(2009)0561), и придружаващия го работен документ (SEC(2009)1407),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Европейската централна банка относно фондове за преобразуване на проблемни банки (COM(2010)0254),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета(7),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0251/2010),

А.  като има предвид, че силните, стабилни и ефикасни финансови пазари и институции са от решаващо значение за удовлетворяването на финансовите нужди на разнообразните стопански субекти в ЕС, както и за подпомагане на растежа и заетостта, иновативността и конкурентоспособността на Европейската икономика; като има предвид, че функцията финансиране е особено важна за икономическото възстановяване; като има предвид, че регулаторната реформа във финансовия сектор следва да има за цел финансова стабилност и устойчив растеж,

Б.  като има предвид, че следва да се приемат ревизирани, по-строги капиталови изисквания при надлежно съобразяване с икономическия цикъл и продължаващото икономическо възстановяване,

В.  като има предвид, че Базелският комитет не позволява да се вземат под внимание всички заинтересовани страни и принципът на реципрочност,

Г.  като има предвид, че всички финансови пазари, участници и инструменти трябва да подлежат на надзор и регулация, както и всички финансови инфраструктури със системно значение като системите, механизмите и платформите за плащания, клиринг и сетълмент и свързаното с това предоставяне на попечителски услуги, за да се запази финансовата стабилност, която е изключително важно обществено благо; като има предвид, че кризата насочи вниманието към факта, че собственият капитал на банките явно е бил недостатъчен по отношение на състоятелността и платежоспособността,

Д.  като има предвид, че трябва да се укрепят и наистина да се прилагат стандартите за ограничаване на риска и да бъдат коригирани пропуските по отношение на качеството и количеството на капитала, управлението на ликвидността, слабостите на вътрешните модели и процикличния характер на Базел ІІ и Директивата за капиталовите изисквания, разкрити от кризата,

Е.  като има предвид, че е необходимо да бъде разширен минималният набор от средства за интервенция при управлението на кризи, предоставен на надзорните органи,

Ж.  като има предвид, че трябва да се полагат усилия за ясно разделение или издигане на предпазни стени между банкирането на дребно и инвестиционното банкиране, за да се гарантира, че обезпечените депозити не се използват като обезпечение за търговски дейности,

З.  като има предвид, че новите стандарти следва да отчитат размера на банките, техния профил на риска и особеностите на модела им на дейност,

И.  като има предвид, че трябва да се обърне дължимото внимание на кумулативния ефект от съответните елементи на ревизираната рамка Базел ІІ и от други регулаторни инициативи върху реалната икономика и икономическия растеж,

Й.  като има предвид, че безпрецедентните сривове на пазара и на регулацията принудиха Г20 на срещите си в Лондон, Питсбърг и Торонто да вземе решение за подобряване качеството на капитала, увеличаване покритието на риска, смекчаване на процикличността, въвеждане на провизии за кредитни загуби в бъдеще, възпиране на прекомерния ливъридж и въвеждане на коефициент на ливъридж, който ще действа като допълнителен показател към подчинената на риска рамка Базел ІІ, постепенно трансформирайки се в процедура по стълб 1, както и за засилване на стандартите за ликвидност,

К.  като има предвид, че Европа прилага Директивата за капиталовите изисквания към всички кредитни институции и инвестиционни посредници, които имат разнообразни модели стопанска дейност; като има предвид, че други страни ограничават приложението на правилата Базел ІІ само до някои банки с конкретен модел стопанска дейност; като има предвид, че подобни различия в обхвата на приложение пораждат безпокойства по отношение на съвместимостта, равнопоставеността и риска от евентуален регулаторен арбитраж,

Л.  като се имат предвид значителните европейски особености, като например фактът, че корпоративният сектор в Европа се финансира предимно чрез отпускане на заеми; като има предвид, че ревизираните правила от Базел трябва надлежно да отчетат тези особености; като има предвид, че би било желателно отпускането на заеми да бъде насочено в по-голяма степен към специализирани области като отпускане на заеми за МСП, а по-големите дружества бъдат насърчавани да емитират облигации директно за инвеститорите,

М.  като има предвид, че универсалният подход, който не отчита конкретния за банките профил на риска и разнообразието на европейския банков сектор, е в ущърб на европейския банков отрасъл и следователно може да навреди на икономическия растеж и икономическото възстановяване,

Н.  като има предвид, че поради мащабната реформа на финансовото регулиране, извършвана понастоящем в ЕС, трябва да има последователност между реформите и освен това графиците за прилагането следва да отчитат кумулативния ефект от мерките върху реалната икономика и да не възпрепятстват икономическото възстановяване,

О.  като има предвид, че преминаването към използване на единен набор от висококачествени глобални счетоводни стандарти е от ключово значение за поддържането на равнопоставеност и гарантиране на сравнимостта на данните в световен мащаб; като има предвид, че тези стандарти трябва да бъдат надлежно осъвременявани, за да се отчетат поуките от кризата,

П.  като има предвид, че необходимостта от строго спазване на принципа за предимство на съдържанието пред формата трябва да се взема предвид от всички съответни органи, за да се предотвратят неподходящи резултати,

Р.  като има предвид, че международното сближаване между отчитането за счетоводни и това за регулаторни и данъчни цели е от основно значение, за да се гарантира предоставянето на една и съща ясна и прозрачна информация на упражняващите контрол органи и на инвеститорите, както и че двойното отчитане трябва се сведе до минимум, като има предвид, че това не изключва пруденциални филтри, ако те са налице във всички сметки,

С.  като има предвид, че банките следва да се съсредоточат повече върху същинската си задача да служат на реалната икономика; като има предвид, че Базелският комитет и Комисията следва да насърчат това,

Т.  като има предвид, че реформите, включени в преразглеждането на Базел ІІ, трябва да бъдат провеждани паралелно със структурните реформи на банковия надзор, както препоръчва Европейският парламент, и евентуално с пътна карта за изработване и последователно прилагане на мерки от типа на предвидените в стълб 2,

Общи въпроси

1.  Приветства поетия от Г20 ангажимент за подобряване на качеството и количеството на капитала, за въвеждане на стандарти за управлението на ликвидността, справяне с процикличността и осъвременяване на общите стандарти за ограничаване на риска в отговор на финансовата криза;

2.  Приветства усилията на Базелския комитет и на Комисията; подчертава все пак, че нови правила за капиталовите изисквания следва да бъдат разработени и приложени внимателно и тяхното влияние следва също така да бъде анализирано в по-широката рамка за регулаторно преразглеждане;

3.  Изразява опасенията си по отношение на структурните дефицити и дисбаланси в настоящото предложение, както и по отношение на риска от възпрепятстване на икономическото възстановяване и икономическия растеж; счита, че с оглед на настоящата икономическа ситуация ще бъде необходимо да се следи банките да не прехвърлят разходите, свързани с предстоящото предложение, на крайните потребители на финансови услуги;

4.  Подчертава необходимостта от укрепване на взаимодействието между процеса на надзорен преглед (стълб 2) и оповестяването (стълб 3), като направи публично достъпни резултатите от стрес тестовете и добавянето на капитал;

5.  Напомня значителните особености на европейския банков сектор, като например разнообразието на стопански модели, функциониращи под различни правни форми, както и факта, че европейският корпоративен сектор се финансира предимно чрез отпускане на банкови заеми, и затова призовава за цялостно преразглеждане на микро- и макро-икономическите последици от предлаганите нови правила;

6.  Настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията да обърнат необходимото внимание на тези специфики и на различните видове риск, оказващи влияние върху банковия сектор; подчертава, че е необходимо да се направи ясна разлика между инвестиционните и традиционните банкови услуги на дребно, както и транзакционните услуги, в рамките на ревизираните правила Базел ІІ;

7.  Приканва Комисията да бъде по-проактивна в процеса на реформа на правилата Базел ІІ, активно да насърчава и защитава европейските интереси, да координира подходите на държавите-членки с цел постигане на най-благоприятни резултати за европейската икономика, както и да представя пред Парламента редовни доклади относно състоянието на текущите преговори и да го включва активно в процеса на преговори;

8.  Отчита важността на международното сътрудничество и координиране, насочено към постигане на равнопоставеност в международен план и избягване на регулаторен арбитраж; при все това изтъква, че тази цел не бива да доведе до поставянето на европейската икономика и европейския банков сектор в неблагоприятна по отношение на конкуренцията позиция, и вярва, че следва да се запази многообразието на банковия сектор;

9.  Подчертава, че за възстановяването на европейската икономика са необходими динамични финансови пазари, които са в състояние да финансират инвестициите и иновациите; отправя предупреждение да не бъдат приемани правила и изисквания, които биха довели до ново ограничаване на кредитирането, като по този начин дестабилизират икономическото развитие и европейските пазари на труда;

10.  Подчертава, че пълната ангажираност на всички страни, участващи в Базелския процес и в Г20, за ясен и последователен график на прилагане представлява предварително условие за успеха на реформата, като обезпечава равнопоставеност в международен план и не допуска регулаторен арбитраж; настоятелно призовава Комисията и Базелския комитет да гарантират, че договорените стандарти се прилагат по синхронизиран начин;

11.  Припомня, че се предвижда Споразумението Базел ІІ и предстоящата му ревизия да бъдат глобален стандарт; поради това силно се опасява, че заложените ограничения в различни национални закони, приети в отговор на кризата (в частност американския Закон за реформа на Уолстрийт и защита на потребителите, ограничаващ признаването на външните рейтинги), биха довели до сериозно фрагментиране на прилагането на този глобален стандарт; затова настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията обстойно да оценят и очертаят последиците от подобно законодателство за прилагането на Базел ІІ и за преговорите по преразглеждането на Базел ІІ, и настоятелно призовава Комисията да докладва на Парламента за резултатите;

12.  Призовава Комисията да изясни ролята на външните рейтинги за ликвидния буфер и да се увери, че всички алтернативни критерии, които биха могли да бъдат разгледани, не ограничават полето на отговарящите на критериите за буфериране активи; призовава в тази връзка всякакви алтернативни критерии, които биха могли да бъдат договорени, да заместят външните рейтинги, а не да ги допълват, така че да се осигурят еднакви условия в международен план;

13.  Настоятелно призовава Комисията да засили трансатлантическия финансово- регулаторен диалог със САЩ;

14.  Подчертава, че графикът на прилагане трябва да отразява цялостното въздействие на ревизираните стандарти върху отрасъла, върху неговия капацитет за отпускане на заеми на реалната икономика и върху процеса на възстановяване в Европа; отбелязва преразглеждането на графика, обявено от Базелския комитет, за да се гарантира по-добре гладкото преминаване към новите стандарти;

15.  Припомня необходимостта Парламентът да се включи в преговорите в качеството му на демократично избран европейски орган и настоятелно призовава Комисията и Базелския комитет да предприемат необходимите стъпки за постоянното му участие в тях;

16.  Припомня своите опасения за ограничения характер на предположенията във връзка с установените от банките взаимовръзки, намиращи се в основата на някои аспекти на методологията за изчисляване на регулаторния капитал; в тази връзка набляга на значението на правилния надзор и мониторинг на собственото вътрешно оценяване на банките чрез използване на вътрешнорейтинговия подход; отбелязва също така, че трябва да се внимава да не се въвеждат погрешни стимули;

17.  Призовава Комисията да продължи да работи за по-нататъшното интегриране на надзора върху банковия сектор от страна на ЕС чрез създаване на новата Европейска система за финансов надзор и новия Европейски съвет за системен риск;

18.  Призовава Комисията да извърши необходимата оценка на вероятното въздействие върху реалната икономика на ревизираните правила Базел ІІ преди прилагането им, с особено внимание към финансирането на МСП и към стабилността на банковия сектор в стресови ситуации;

19.  Счита, че е необходимо да бъде разширен минималният набор от средства за интервенция при управлението на кризи, предоставени на надзорните органи, извън разпоредбите на член 136 на Директива 2006/48/ЕО, така че да бъдат включени най-малко следните правомощия: да се изискват корекции на капитала, ликвидността, предлаганите услуги и вътрешните процеси; да се препоръчват или налагат промени в управлението; да се ограничава срокът на банковите лицензи; да се налагат „планове за разрешаване проблемите на банките“ (living wills); да се налага пълна или частична продажба; да се създава „мостова“ банка или банките да се разделят на оздравени банки и банки с проблемни активи; да се изисква суап на дълг в капитал, като се гарантира подходящо преоценяване; да се налагат изисквания за неразпределяне на печалбите и дивидентите и рестрикции, за да се консолидират капиталовите изисквания и да се гарантира, че акционерите плащат преди данъкоплатците; да се преструктурират и прехвърлят активите и пасивите към други институции, за да се гарантира непрекъснатост на системно значимите операции; да се определят критерии за оценка на обезценените активи; временно да се изземе управлението; да се ликвидират фалирали банки;

20.  Призовава Комисията да създаде на банковия сектор стимули за управление на риска и печалбите с цел дългосрочни резултати и да насърчава банките да проявяват активен и продължителен интерес да продължават да отпускат кредити, без да разчитат прекомерно на секюритизация или на структури със задбалансови позиции, както и изцяло да консолидират някои задбалансови позиции като ПСП;

21.  Отбелязва, че дългосрочните инвестиции като тези в енергийно-разпределителни инфраструктури разчитат на секюритизация;

22.  Предлага Базелският комитет, Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO), Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) и др. да бъдат интегрирани в глобална структура – евентуално МВФ – с цел да се въведе истинска организация на финансите и да се осигури участието на всички заинтересовани страни в изготвянето на правилата, както и достатъчен капацитет за проверка на прилагането им;

23.  На мнение е, че проблемът със считаните за „твърде големи, за да фалират“ финансови институции следва да бъде разрешен и следователно капиталовите изисквания и антицикличните буфери следва да бъдат пропорционални на размера, равнището на риска и модела на дейност на финансовата институция;

Качество на капитала

24.  Подкрепя инициативата за подобряване на качеството и равнищата на капиталите в отговор на кризата и отбелязва решението на Базелския комитет от 12 септември 2010 г. за увеличаване на минималните капиталови изисквания, за въвеждане на буфер за запазване на капитала и за значително увеличаване на дела на собствения капитал; припомня, че този въпрос е тясно свързан със счетоводните правила и следователно предполага последователен подход, който отчита и глобалното сближаване;

25.  Отбелязва решението на Базелския комитет от (края на) юли 2010 г. да допуска предпазливо признаване на миноритарни участия, активи по отсрочени данъци и инвестиции в други финансови институции; счита, че е възможно да са необходими допълнителни промени;

26.  Подчертава, че за да се гарантират равни условия и да не бъде поставен в неблагоприятна позиция който и да било стопански модел неакционерно дружество, в частност кооперациите, взаимоспомагателните дружества и спестовните каси, капиталът трябва да бъде дефиниран независимо от правната си форма по балансиран начин, на основата на качеството на капиталовите инструменти (т.е.установеност, способност да се поемат загуби и гъвкавост на плащанията);

27.  Настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията при определянето на допустими капиталови инструменти да отчитат нуждите и особеностите на неакционерните дружества (т.е. кооперациите, взаимоспомагателните дружества и спестовните каси), които представляват значителна част от европейския банков отрасъл;

28.  Настоятелно призовава Комисията да преразгледа предложените критерии за допустимост за първичен капитал от първи ред и да сведе каталога до критериите, необходими за гарантиране на качеството на капитала (т.е. установеност, способност да се поемат загуби и гъвкавост на плащанията);

29.  Призовава Базелския комитет и Комисията да гарантират, че при консолидираните изчисления на капитала се отчитат по балансиран начин както рискът, така и капиталът и че в частност капиталът, получен от миноритарни собственици и внесен директно в кредитни институции от същата банкова група, следва да се признава надлежно (т.е. миноритарното участие), както и че не се възпрепятстват вложенията на регионалните кооперативни банки и спестовни каси в централната им институция (т.е. не се прихващат от собствения капитал);

30.  Подчертава важната роля, която резервният капитал изигра по време на кризата; призовава Комисията и Базелския комитет да признаят ролята на гъвкавия резервен капитал при кризи и да наблюдават приемането на конвертируеми инструменти от страна на пазара;

31.  Призовава Комисията точно да отчита съществуващите разлики между данъчните и счетоводните баланси, за да се избегнат възможни неизгодни положения по отношение на конкуренцията;

32.  Отправя искане към Базелския комитет и Комисията да изясни третирането на споразуменията за реципрочни финансови кръстосани участия;

33.  Отправя искане към Комисията да разгледа възможностите за постигането на баланс при третирането на нереализирани печалби и загуби, с оглед ограничаване на нестабилността и процикличността;

34.  Призовава Комисията да проведе задълбочено проучване на капиталовите инструменти преди и след кризата с цел извършване на оценка на значението на конкретни капиталови инструменти и ролята им в ситуация на криза;

Стандарти за ликвидност

35.  Счита разработването на високи стандарти за ликвидност за ключова част от отговора на кризата; счита, че стандартите за ликвидност следва да бъдат диференцирани в достатъчна степен, така че да отчитат особеностите на модела на дейност и профила на риска на отделните банки; на мнение е, че следва да бъде отчетен фактът, че свързаният с дадени активи риск може да варира във времето, както и че са необходими механизми за разрешаването на този проблем;

36.  Отбелязва, че трансформацията на падежите сама по себе си излага банките на дългосрочен/краткосрочен ликвиден риск;

37.  Изразява становището, че за да не се поставят в неизгодна позиция банки, признати като финансови конгломерати, които имат участие в застрахователни дружества, двойното отчитане на собствени средства между банките и застрахователните дружества трябва да се третира съгласно настоящия режим, установен с Директивата за финансовите конгломерати;

38.  Настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията да преразгледат определянето на коефициентите за ликвидност и финансиране;

39.  Смята, че „коефициентът на покритие на ликвидността“ следва да отчита в по-голяма степен риска от концентрация на допустими активи в ликвидни буфери и следва да насърчава диверсификацията и да възпира прекомерната концентрация в един определен клас активи, включително правителствения дълг; счита, че ликвидните буфери следва да са съставени, в колкото се може по-голяма степен, от активи, които остават високо ликвидни в периоди на голямо напрежение, както и че при правилно формиране този коефициент ще подобри устойчивостта на институциите на ликвиден риск;

40.  Призовава Комисията да гарантира, че бъдещото й предложение за преразглеждане на ДКИ 4 предвижда прилагането на стандарти за ликвидност към задбалансовите пасиви;

41.  Призовава, в случай на приемане на стандарт за структурна ликвидност ( т.е. нетен коефициент на стабилно финансиране), за надлежно признаване на стабилните източници на финансиране, характерни за Европа (т.е. Pfandbriefe); счита, че националните органи на приемащата държава-членка следва при всички случаи да имат достъп до информация относно положението с ликвидността в съответния сектор;

42.  Призовава Комисията да определи критериите за висококачествени ликвидни активи, като вземе предвид определението на Европейската централна банка за допустими активи за провеждане на операции по паричната политика (механизъм за обратно изкупуване, репо сделки);

43.  Настоятелно призовава Комисията да включи държавния дълг на всички държави-членки от еврозоната като висококачествени ликвидни активи, независимо от конкретния им рейтинг, за да се намали диспропорционалното въздействие на дейността на рейтинговите агенции;

44.  При все това обръща внимание на вероятността висококачествени ликвидни активи бързо да се превърнат в неликвидни във време на напрежение; ето защо призовава кредитните институции да провеждат стрес тестове, надхвърлящи коефициента на покритие на ликвидността и нетния коефициент на стабилно финансиране;

45.  Призовава Комисията и Базелският комитет подобаващо да вземат предвид правните субекти в рамките на група или мрежа от банки във връзка с изискванията за ликвидност; призовава операциите и ангажиментите в рамките на такива групи или мрежи да се третират по чувствителен по отношение на риска начин и, когато това е целесъобразно, по различен начин от операциите и ангажиментите между трети страни;

Антициклични мерки

46.  Приветства усилията за ограничаване на прекомерния ръст на кредитите и на риска от формиране на кредитни балони;

47.  Изразява загриженост относно евентуалния процикличен характер на фиксирания конкретен за всяка банка буфер за запазване на капитала според сегашното предложение; счита, че както буферите за запазване на капитала, така и антицикличните буфери следва да са в състояние да покриват загуби в периоди на напрежение; счита, че за да бъдат буферите ефективни, те следва да бъдат проектирани и разработвани успоредно;

48.  Приветства опита за определяне на набор от хармонизирани макроикономически променливи за изграждане на ефикасни антициклични буфери;

49.  Признава ползите от формирането на провизии, ориентирани към бъдещето (подхода на очаквана загуба), като възможна допълнителна мярка за намаляване на цикличността и насърчаване на отчитането на очаквани кредитни загуби по време на бизнес цикъла;

50.  Счита, че бъдещият Европейски банков орган следва да играе водеща роля при изготвянето и прилагането на мерки, свързани с капиталовите изисквания и стандартите за антицикличните капиталови буфери на равнище ЕС;

51.  Призовава за международно сближаване на стандартите за докладване за счетоводни и за регулаторни цели, по-специално по отношение на подхода на отчитане на очаквана загуба при вече обявена печалба, с цел извличане на поуки от кризата и за гарантиране на използването на един и същ набор от ясни и прозрачни правила при предоставянето на информация на упражняващите контрол органи и на инвеститорите; предупреждава за необходимостта да се сведе до минимум двойното отчитане; счита, че тези усилия следва да основават на нововъведения като регулаторна страница или пруденциални филтри и да ги доразвиват;

52.  Посочва, че антицикличното регулиране изисква хармонизирани критерии за гарантиране на всеобхватно и внимателно наблюдение на финансовите пазари и на пазарната среда от надзорните органи, включително, наред с другото, пълен обмен на информация, синхронизация на регулаторните действия и наблюдение в реално време на експозициите и риска, включително чрез изискване за одитни следи за всички транзакции на финансовия пазар;

Коефициент на ливъридж

53.  Отбелязва, че предвид сложността на финансовата система използването на коефициент на ливъридж е полезен, прост и труден за манипулиране защитен механизъм срещу формирането на прекомерен ливъридж и прекомерното поемане на риск; предупреждава, че за да бъде ефективен, един универсален, фиксиран коефициент на ливъридж трябва да бъде изчислен по такъв начин, че да може да отчита разликите в стопанските модели и профилите на риска на кредитните институции;

54.  Счита, че за да бъде ефективен, един такъв коефициент трябва да включва всички задбалансови позиции и деривати, да бъде ясно определен, прост и международно съпоставим, и че следва да отчита регулаторното нетиране и различните счетоводни стандарти, съществуващи в международен мащаб;

55.  Изразява загриженост обаче, че един „приблизителен“ коефициент на ливъридж, сам по себе си няма да отчита в достатъчна степен риска и може да постави в неблагоприятна позиция дружества, предлагащи традиционни нискорискови банкови услуги (като финансиране на дребно, корпоративно финансиране и финансиране на недвижими имоти и транзакционно банкиране), или икономики, в които корпоративният сектор се финансира предимно чрез отпускане на заеми; ето защо подчертава значението на това, надзорните органи да наблюдават промените в ливъриджа, както и общите равнища на ливъриджа, тъй като наличието на значими промени може да бъде знак за нарастване на риска; изразява също така загрижеността си, че един „приблизителен“ (недиференциран) коефициент на ливъридж би могъл да породи обратни стимули за пренасяне на финансови активи към по-рискови експозиции;

56.  Отправя искане към Базелския комитет и Комисията да анализират подобаващо вариантите на коефициент на ливъридж, приложими за капитала от първи и втори ред, като отчетат спецификата на банковия сектор в ЕС;

57.  Отправя искане към Базелския комитет и Комисията да проучат възможността за въвеждане на защитни граници за отделните сфери на дейност, рисково претеглени активи и портфейли; счита, че оценяването на активите като нетни или брутни суми следва да се разглежда в този контекст;

58.  Освен това отправя искане към Базелския комитет и Комисията да проучат възможността за пропорционалност на приблизителния коефициент на ливъридж чрез прилагането на прагови стойности, които да дават ход на регулаторна намеса;

59.  Отбелязва решението на Базелския комитет за период на наблюдение по стълб 2 с оглед постепенно преминаване към стълб 1; призовава Комисията да включи клауза за преразглеждане в законодателното предложение за ДКИ 4;

60.  Отбелязва, че коефициентът на ливъридж е необходима мярка за оценяване на общата експозиция на банките, но настоява Комисията да разработи регулаторни инструменти, насочени към ефективно ограничаване на прекомерния ливъридж (в частност прекомерното прибягване към краткосрочно финансиране и финансиране на едро);

61.  Призовава за допълнителен анализ на алтернативни форми на коефициента на ливъридж в стълб 2; изтъква, че коефициентът на ливъридж би могъл например да има променливи граници и че надзорните органи биха имали право на намеса по своя преценка при нарушение на лимита;

62.  Призовава Комисията да гарантира, че коефициентът на ливъридж не води до несъобразена секюритизация като тази, която беше разкрита от финансовата криза, или до заместване и отпускане на по-малко кредити, особено по отношение на кредитирането за реалната икономика (до които банките вероятно ще прибягват за намаляване на своя коефициент на ливъридж);

Кредитен риск от контрагента (КРК)

63.  Призовава за повишени стандарти при стрес тестовете, бек-тестовете и справянето с утежняващ риск, както и за оценки на дългосрочните социални рискове и рисковете, свързани с околната среда, пораждани от дружества и проекти, финансирани чрез банкови кредити;

64.  Настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията да проучат алтернативи за по-успешно справяне с риска, свързан с корекцията на кредитната стойност при влошаване на кредитното качество на контрагентите на банките;

65.  Счита, че суаповете за кредитно неизпълнение не следва да се използват с цел неспазване на капиталовите изисквания;

66.  Призовава третирането на кредитния риск от контрагента да бъде пропорционално на риска, а капиталовите изисквания да бъдат по-високи за сделки, които не подлежат на централизиран клиринг в сравнение със сделки чрез централен съконтрагент, при условие че тези контрагенти отговарят на високите изисквания, които ще бъдат определени в европейското законодателство, при отчитане на стандартите, договорени на международно равнище, и като се вземат предвид потенциалните разходи за корпоративния сектор за използване на деривати за хеджиране на техните търговски дейности; призовава да се стимулира въвеждането на най-високи стандарти в случаите на двустранен клиринг;

67.  Подчертава факта, че кризата е показала, че взаимообвързаността между финансовите институции е по-голяма от взаимообвързаността между финансовите институции и корпоративните им клиенти, и изразява становището, че капиталовите изисквания за КРК следва да бъдат по-строги за експозиции на финансовите институции към други финансови институции и да отчитат също така динамичния характер на този риск във времето; подчертава, че внимателното наблюдение на взаимообвързаността е необходимо за установяване на концентрация на сделки между едромащабни участници и за предприемане на съответни регулаторни мерки по отношение на КРК;

o
o   o

68.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, на Еврогрупата и на Европейската централна банка.

(1) Директива 2006/48/ЕО (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1) и Директива 2006/49/ЕО (ОВ L 177, 30.06.2006 г., стр. 201). (2) ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 97. (3) Базел ІІ: Международна конвергенция по отношение измерването на капитала и на капиталовите стандарти: ревизирана рамка - пълна версия от юни 2006 г., http://www.bis.org/publ/bcbs128.htm. (4) Консултативни предложения на Базелския комитет за укрепване на стабилността на банковия сектор, 17 декември 2009 г., http://www.bis.org/press/p091217.htm. (5) Консултативни предложения на Базелския комитет от 16.12.2009 г. относно международна рамка за измерване, стандарти и наблюдение на ликвидния риск, http://www.biz.org/publ/bcbs165.htm. (6) Приети текстове, P7_TA(2010)0206. (7) ОВ L 320, 29.11.2008 г., стр. 1.