Европейският парламент,

–  като взе предвид член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека, който гласи, че здравето е основно право,

–  като взе предвид правото на всеки да се възползва от най-високия постижим стандарт на физическо или психическо здраве,

–  като взе предвид Инициативата от Бамако от 1987 г. и нейната цел „здравеопазване за всички до 2000 г.“,

–  като взе предвид декларацията от Алма Ата от 1978 г., в която се определя понятието „първични здравни грижи“,

–  като взе предвид хартата от Отава от 1986 г. за насърчаване на здравеопазването,

–  като взе предвид предложението на УНИЦЕФ, прието от СЗО през 1987 г. за съживяване на политиката на първичните здравни грижи и борбата срещу детската смъртност,

–  като взе предвид платформата от Абиджан от 1998 г. относно стратегиите за подкрепа на взаимоспомагателните здравноосигурителни каси в Африка,

–  като взе предвид целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) на ООН от 2000 г., които се отнасят по-конкретно до човешкото развитие (здравеопазването и образованието), водата и енергетиката, развитието на селските райони, селското стопанство и продоволствената сигурност, по-конкретно цели 1, 4, 5, 6 и 8,

–  като взе предвид Споразумението от Котону от 23 юни 2000 г, преразгледано на 25 юни 2005 г.,

–  като взе предвид приоритетите на Европейския съюз, определени през декември 2005 г. в „Европейския консенсус за развитие“,

–  като взе предвид международната конференция в Уагадугу през 2008 г. относно първичните здравни грижи и системите за здравеопазване в Африка и поетия от присъстващите държавни глави ангажимент за повишаване на отделяните за здравеопазване средства до едно минимално равнище от 15 % от националния бюджет,

–  като взе предвид изявленията на Западноафриканския икономически и валутен съюз (UEMOA) с цел създаване на универсална здравна застраховка за населението и неговия Регламент № 7/2009 от 26 юни 2009 г., в който се регулира социалното взаимно подпомагане в рамките на UEMOA,

–  като взе предвид 10-ия Европейски фонд за развитие, който обхваща периода 2008–2013 г., и решението на Съвета от декември 2005 г.,

–  като взе предвид Парижката декларация от март 2007 г. след конференцията „Консорциум“ (Г-8, Международното бюро по труда, СЗО, Световната банка, МВФ, ОИСР) относно здравното осигуряване,

–  като взе предвид определените през април 2007 г. приоритети на доверителния фонд ЕС-Африка, и по-специално компонента относно развитието на инфраструктурните мрежи в Африка,

–  като взе предвид глобалната инициатива „Международно партньорство за здравеопазване“ в Лондон от 5-ти септември 2007 г., насочена към по-добра координация на външната помощ в двустранен и многостранен план,

–  като взе предвид срещата на Г8 през юни 2007 г. и началото на инициативата „Осигуряване на здравеопазване“ за разработване на устойчиви, справедливи, насочени към бедните системи за финансиране на здравеопазването и за осигуряване на всеобхватно покритие,

–  като взе предвид новия финансов инструмент за сътрудничество за развитие на Европейския съюз (ИСР),

–  като взе предвид специалния доклад № 10/2008 на Сметната палата относно европейската помощ за здравните услуги в държавите от Африка на юг от Сахара,

–  като взе предвид общата стратегия на Африканския съюз и Европейския съюз в областта на здравеопазването, определена в Лисабон през декември 2007 г.,

–  като взе предвид съвместния неофициален документ на Председателството и Комисията, приет на неофициалната среща на министрите на развитието в Бордо през септември 2008 г., относно здравното осигуряване и финансирането на системите за здравеопазване в развиващите се страни,

–  като взе предвид декларацията от Алжир от 2008 г. относно научните изследвания в областта на здравеопазването,

–  като взе предвид декларацията от регион Еthekwini (РЮА) относно хигиенните и санитарните условия и пречистването на водата,

–  като взе предвид декларацията от Либревил от август 2008 г. относно здравеопазването и околната среда в Африка,

–  като взе предвид декларацията от Бали от 2008 г. относно управлението на отпадъците за опазване на здравето на човека,

–  като взе предвид заключенията на конференцията в Осло през октомври 2008 г. относно ръководните принципи като инструменти за постигане на зачитането на правата на лицата, разселени от вътрешността, тоест лица, разселени против волята им вследствие на конфликти, преследвания, природни бедствия, проекти за развитие, които са преминали или не граница,

–  като взе предвид целите, определени от EuropeAid за периода 2009–2013 г.,

–  като взе предвид проучването относно обичайното право, проведено от МКЧК, определящо по-специално здравето като обичайно правило на международното хуманитарно право, което трябва да се спазва,

–  като взе предвид декларацията на Международната асоциация на взаимоспомагателните здравноосигурителни каси (AIM) от юни 2009 г. относно мястото на взаимното подпомагане в универсалните системи за здравеопазване,

–  като взе предвид работата по програмите STEP I и II (Стратегии и инструменти срещу социалното изключване и бедността) на Международното бюро по труда за борба срещу социалното изключване, за намаляване на бедността и насърчаване на достойни условия на труд чрез новаторски стратегии за разширяване на социалната закрила,

–  като взе предвид декларацията от Яунде от септември 2009 г., одобрена от членовете на Съглашението на заинтересованите страни за разработване на взаимоспомагателни здравни каси в Африка, съгласно която взаимоспомагателното здравно осигуряване е подходящ инструмент за постигане на целта за обезпечаване на всеобхватно покритие в страните с ниски и средни доходи,

–  като взе предвид приемането на „Световна инициатива за универсален стълб за социална закрила“ през април 2009 г., от Съвета на ръководителите на секретариатите на всички агенции на ООН и факта, че тази инициатива се основава на съгласуван и ясен пакет от съществени социални трансфери и основни социални услуги, сред които и здравеопазването, до което трябва да имат достъп всички граждани,

–  като взе предвид работата на Съвместната парламентарна асамблея ЕС-АКТБ от 3 декември 2009 г. и по-специално резолюцията й относно проблемите на селското стопанство и изменението на климата, които могат да окажат единствено отрицателен ефект върху общественото здраве, и като взе предвид инициативата „Климат за развитието на Африка“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г. (COM(2010)0128), което цели да насърчи ролята на ЕС в световното здравеопазване,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи, състоял се на 10 май 2010 г., относно ролята на Европейския съюз в областта на световното здравеопазване,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7-0245/2010),

A.  като има предвид, че вертикалните фондове в областта на здравеопазването успяха да намалят смъртността от най-разпространените заболявания като туберкулоза, малария и др., както и че усилията в тази насока трябва да продължат,

Б.  като има предвид, че международната общност, включително ЕС, трябва да подкрепя държавите при изпълнението на националната им политика в областта на здравеопазването, като финансираните с публични средства и достъпни за всички здравни услуги трябва да заемат централно място сред тези мерки,

В.  като има предвид, че системите за основни здравни грижи трябва да осигуряват обхващане на всички болести и във връзка с това, че двата подхода – хоризонталният, както и вертикалният – са необходими и взаимно допълващи се,

Г.  като има предвид, че един хоризонтален и добре структуриран подход позволява да се предвидят осигурителните системи (взаимоспомагателни здравни каси, микро-застраховки и др.), в които бенефициерите стават участници в собственото си здравеопазване,

Д.  като има предвид, че здравето не е стока, както в Африка, така и навсякъде, и че трябва да се търсят подходи за здравно осигуряване с нестопанска цел, основани на ценностите на солидарността и демокрацията,

Е.  като има предвид, че в Африка през 90-те години се появиха много инициативи за прилагане на системи за здравно осигуряване и че социалната динамика, която те разкриват, трябва да бъде подкрепена,

Ж.  като има предвид, че терминологията, използвана от английски говорящите, френски говорящите и говорящите африкански езици страни е различна и не винаги обхваща едно и също понятие, че някои говорят за „здравна взаимоспомагателна каса“ (mutual health organisations), други за „Community Based Health insurance“ (здравна застраховка на общностна основа) и дори за микроздравни застраховки, и че тези термини обхващат широк спектър от солидарни инструменти, основани на взаимоподпомагането на рисковете за частично или цялостно покриване на цените на здравните услуги,

З.  като има предвид, че терминът „взаимоспомагателна каса“ поставя акцент върху социалното движение и върху общото действие на група от членове, че терминът „застраховка“ се основава на 1) предварително плащане на вноски, тоест преди осъществяването на рисковете, 2) споделяне на рисковете и 3) понятието за гаранция и че съгласно платформата от Абиджан (1998 г.) взаимоспомагателна каса може да бъде дефинирана като независима асоциация с нестопанска цел, основана на солидарността и демократичното участие, което главно чрез вноски на членовете й, има за цел подобряването на достъпа им и на достъпа на семействата им до качествени здравни грижи, като същевременно се провежда взаимоспомагателна дейност и дейност да взаимопомощ,

И.  като има предвид, че при вида на социалните и хуманитарни условия, при които живеят някои населения, гражданите не винаги разбират понятието взаимоподпомагане и следователно ползата от плащане на вноски за застраховане срещу риск от заболяване, който може и да не настъпи, още повече че НПО от всякакво естество могат да предоставят успоредно с това и безплатно здравни грижи и лекарства,

Й.  като има предвид, че общественото мнение на африканската диаспора от страните от Африка на юг от Сахара беше насочено към ползата и интереса от взаимоспомагателните здравни каси в различните приемащи страни, където те са добре развити, и че диаспората често поддържа привилегирован контакт с тези приемащи страни,

К.  като има предвид, че за Африка не може да се приложи универсална здравна система, какъвто е случаят в Европа, където съществуват различия между универсалните системи за социална сигурност, от една страна, и задължителните социално-осигурителни системи, от друга страна,

1.  Припомня, че здравеопазването отразява социално-икономическото равнище, демокрацията и доброто управление на държавите;

2.  Припомня въздействието, което имат за икономиките на страните от Африка на юг от Сахара външните фактори, като например правилата на международния пазар, политиките за сътрудничество, финансовата криза, изменението на климата, политиката на големите фармацевтични компании и политиката на големите международни финансови институции и т.н.;

3.  Подчертава, че тези външни фактори могат драматично да намалят възможността за действие на държавите, които се стремят към гарантиране на добро управление, и могат сериозно да засегнат здравеопазването на населението;

4.  Припомня, че универсалното право на достъп до здравеопазване е хоризонтално право, което пресича други области на правото, като например санитарното и социалното право, трудовото право и гражданското право;

5.  Припомня на международната общност ангажиментите й в полза на целите на хилядолетието и на Европейския съюз ангажимента му да подобри помощта, която оказва на здравните служби в Африка на юг от Сахара;

6.  Припомня правото на жените да контролират без ограничение въпросите, свързани с тяхното репродуктивно здраве, независимо дали се отнася до зачеване, противозачатъчни, аборт или предавани по полов път болести; осъжда гениталното осакатяване и нечуваните случаи на насилие, на които жените продължават да бъдат жертви, като изнасилването продължава да се използва като военно оръжие; следователно се застъпва за правото на жените на гарантиран достъп до здравни грижи в тези области чрез използването на хоризонтален подход и призовава за прилагане на диагонален подход за приоритетно подпомагане на тази област от здравеопазването;

7.  Припомня правото на всяко дете да има достъп до програми за ваксинации и имунизации; припомня също така, че 8,8 милиона деца на възраст под 5 години (половината от които в Африка на юг от Сахара) продължават да умират всяка година от болести, които могат да бъдат предотвратени и лекувани;

8.  Припомня, че пневмонията и диарията са основните причини за детска смъртност в Африка на юг от Сахара;

9.  Изразява безпокойство, че частните организации, които използват европейското финансиране и предоставят грижи за населението в Африка, могат под натиска на религиозните традиции да ограничат някои практики за грижи и превенция в областта на репродуктивното здраве;

10.  Подчертава, че частните организации, които ползват европейски средства, трябва да осигуряват здравно обслужване в областта на репродуктивното здраве при зачитане на основните права, достойнството и личната свобода на хората;

11.  Осъжда разпространението на сектантски организации, които злоупотребяват с лековерието на най-уязвимите групи от населението и предоставят псевдолечение, без реакция от страна на местните органи;

12.  Изразява загриженост поради все повече нарастващата комерсиализация на здравеопазването и поради съществуването на медицина с „две скорости“ в страните, в които се срещат политически затруднения и недостатъци по отношение на доброто управление;

13.  Подкрепя работата на често достойните за възхищение неправителствени организации, които действат в засегнатите от конфликти райони, но припомня, че тази работа по спешност не може да е постоянна, нито да представлява заместител на устойчивите здравни системи и здравни осигуровки;

14.  Подчертава важната роля на недържавните участници, включително религиозните организации, в т. ч. частните болници с нестопанска цел, за подобряване на здравеопазването на населението и за насърчаване на здравното образование;

15.  Призовава Комисията да насърчава укрепването на националните здравни системи, по-специално чрез метод, който да поставя обществения интерес в центъра на загрижеността и да признава значението на публично-частното партньорство за здравния сектор, включително организациите с нестопанска цел, в съответствие с критериите за ефикасност и справедливост, с цел постигането на устойчиви и трайни резултати;

16.  Отбелязва, че една голяма част от населението на страните на юг от Сахара, особено в селските райони, не може да се справи с разходите за здравеопазване и дори за генерични лекарства;

17.  Изразява сериозно безпокойство от наличието на подправени, фалшиви или с изтекъл срок на годност лекарства на африканския пазар и от слабата реакция на националните органи и на международната общност;

18.  Изразява безпокойствие от сериозната липса на добре обучен медицински състав и от констатацията, че редица лекари не остават в страната си; предлага да им бъдат предложени възможности за многократни визи, за да могат да продължат да се обучават в Европа, като същевременно останат установени в Африка;

19.  Изразява съжаление от липсата на квалифициран здравен персонал - лекари, медицински сестри, фармацевти, в редица африкански страни, и наемането на работа на известен брой от тези специалисти от европейските държави, които по този начин лишават тези страни от ценни ресурси за развитието им;

20.  Подчертава все по-голямото разпространение в развиващите се страни на унищожителни болести, като например рака при децата, и призовава Комисията да насърчава провеждането на информационни кампании за улесняване на ранното диагностициране и ефикасни грижи;

21.  Приветства факта, че въпреки социалните, икономическите и политическите затруднения, много страни на юг от Сахара се опитват да прилагат политики за осигуряване и за подобряване на достъпа на своето население до здравни, макар и елементарни, грижи; по отношение на здравеопазването призовава Европейската комисия да извърши задълбочена оценка на постигнатите резултати във връзка с подобряването на здравеопазването (майчина и детска смъртност), чрез механизъм за финансиране за подкрепа на общия бюджет на страните; освен това призовава да се разгледат и други механизми за финансиране;

22.  Припомня значението на обучението в областта на здравето и хигиената в политиките за здравеопазване;

23.  Счита за необходимо държавите да организират функционални, социално ефективни и финансово достъпни здравни услуги, като в същото време интегрират въпросите, свързани с търсенето в областта на здравеопазването и следователно мястото на взаимоспомагателните здравноосигурителни каси в системата на здравеопазването; счита, че този подход предполага създаването на регистър на гражданското състояние;

24.  Подчертава основната роля на местните органи при подобряването на превенцията и достъпа до здравни грижи;

25.  Приветства успеха на вертикалните фондове по отношение на привлекателността за дарителите и напредъка при намаляването на сериозните заболявания като СПИН, туберкулоза, малария, полиомиелит и други тежки заболявания; въпреки това настоява, че този вертикален подход не може в никакъв случай да замени един хоризонтален и устойчив подход в областта на основните здравни грижи;

26.  Припомня, че единствено хоризонталният подход по отношение на основната система на здравеопазване, с участието на публичните органи, но и на много други, е в състояние да доведе до дългосрочно устойчиво подобряване на условията на живот и здравеопазване на населението;

27.  Подчертава, че в краткосрочен план е малко вероятно тези държави да са в състояние да финансират националните си системи за здравеопазване въз основа единствено на собствените си данъчни приходи, и че трябва да се търси смесено финансиране; припомня, че съфинансирането представлява благоприятен стимул за одобряването на проектите от страна на страните партньори;

28.  Приветства диагоналния подход на определени вертикални фондове, които решиха да посветят част от своите ресурси за укрепване на здравните системи в страните, засегнати от определени заболявания; отбелязва също така необходимостта от насърчаване на сътрудничеството в областта на здравеопазването чрез постоянен туининг и обмен, включително чрез телемедицина, между болници, държавни и неправителствени организации, работещи в сектора на здравеопазването, в северната и южната част на света, като се отдава предимство на обучението на местните здравни работници;

29.  Счита, че трябва да бъдат направени стратегически съюзи между основните участници на местно, национално и международно равнище и че е задължително да се провежда институционален диалог между правителството, доставчиците на грижи и участниците във взаимоподпомагането, за да се дефинира и управлява въвеждането на здравната политика;

30.  Счита, както и СЗО, че разширяването на здравните грижи трябва да върви заедно със социална сигурност, основана по-скоро на предварителното плащане и разпределянето, а не на пряко плащане от страна на потребителите, и че реформите, имащи за цел гарантиране на всеобхватно покритие, представляват необходимо условие за подобряване на равнопоставеността в областта на здравеопазването;

31.  Счита, че една система за здравно осигуряване може да спомогне за финансовото консолидиране на здравната система и че всички усилия трябва да се насочат към нейното ефективно структуриране на местно равнище;

32.  Отбелязва, че съществуват две основни системи, които могат да предоставят безплатни здравни грижи там, където е необходимо, а именно универсалната система за социална сигурност, финансирана чрез данъци, и задължителните социално-осигурителни системи;

33.  Счита, че системата за здравно осигуряване трябва да бъде солидарна и пригодена към културния, социалния и политическия контекст, в който се вписва: тя не може да представлява нито просто транспониране на внесен от вън модел, нито непроменено наследство от колониалното минало;

34.  Счита, че системата за здравно осигуряване трябва да предоставя достъп до здравни грижи за всички, да е с идеална цел и основана на участие;

35.  счита, че системата за здравно осигуряване може да спомогне за насочване и влияние върху здравната политика на държавата, в която тя оперира, като прави това в полза на своите бенефициери;

36.  Счита, че взаимоспомагателни здравни каси са най-подходящи за създаване на основана на ценностите на солидарността социална динамика и за предоставяне на достъп до здравни грижи за всички;

37.  Счита, че взаимоспомагателните здравни каси изпълняват важна роля за подобряването на социалното сближаване, възможността за изискване на качествени грижи и действително гражданско участие в насоките и прилагането на санитарните политики, като в същото време се свързват с официалните системи за социална закрила;

38.  Подчертава, че взаимоспомагателните здравни каси съумяха да приспособят професиите, свързани с осигуряването, към социално-икономическите особености на населенията от сивата икономика, които остават изключени от официалните схеми и от търговското осигуряване, и че следователно представляват адекватен отговор за постигане на целта за всеобхватно покритие в страните с ниски и средни доходи;

39.  Подчертава, че основната цел на взаимоспомагателните здравни каси не е да заместят държавите, а представляват алтернатива за превъзмогване на пречките пред достъпа до здравни грижи и осигуряване на по-добър достъп до качествени грижи на всички граждани, независимо от доходите им, като същевременно се тласка държавата да реинвестира в тази област;

40.  Насърчава усилията на някои държави, които, съзнавайки местното положение и потребности, подкрепят етнически, общностни или дори традиционни инициативи от секторен тип, като например взаимоспомагателните каси в селското стопанство в Африка, (земеделски стопани, земеделските стопани, отглеждащи кафе, групи жени, живеещи в един и същ квартал);

41.  Установява, че различни страни като Бурунди, Буркина Фасо, Кабо Верде, Сенегал, Бенин, Руанда, Танзания, Гана, Нигерия, Гвинея или Камерун въвеждат понякога много различни системи, но които дават резултат;

42.  Настоява за приспособяване на системите към ценностите на солидарност и към африканската култура, като понятието за семейство в Африка е обширно, което поставя въпроса за броя на бенефициерите на взаимоспомагателната помощ, ако тя е по западен модел;

43.  Подчертава ролята на способстващ фактор, която африканската диаспора от страните от Африка на юг от Сахара би могла да има, за насочване на вниманието на сънародниците си към интереса и приемането на взаимоспомагателните здравни каси в техните страни;

44.  Подчертава взаимната зависимост между осигурителните системи и структурирането на хоризонтални здравни грижи, при условие че населението не намира смисъл в това да плаща вноски, ако достъпът до грижи и лекарства не е гарантиран;

45.  Изразява убеденост, че подходът по отношение на осигуряването изисква обширно информиране на населението чрез адаптирани програми;

46.  Призовава Комисията да продължи да поставя акцент в своите програми върху конкретни проекти, насочени към социално-икономическите определящи за здравето фактори – питейна вода, пътни инфраструктури, продоволствена сигурност, достойни жилищни условия и труд, опазване на околната среда, борба срещу изменението на климата;

47.  Призовава държавите-членки и европейските лаборатории, в съответствие с разпоредбите на споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), да договорят „подход по партньорство“, който зачита закрилата на патентите и съдържа споразумения за доброволно лицензиране, подкрепа за здравните програми, прехвърляне на технологии и увеличаване на капацитета на местното производство с цел да се позволи намаляване на цените на лекарствата (степенувани цени или диференциални цени) за страните с ниски доходи;

48.  Призовава ЕС да не включва в споразуменията за партньорство разпоредби относно правата на интелектуалната собственост, които представляват допълнителни пречки за достъпа до основни лекарства; по този повод припомня, че по силата на Декларацията от Доха от 2001 г. относно ТРИПС и общественото здраве, ЕС пое ангажимента да поставя общественото здраве над търговските си интереси и призовава ЕС да използва рамката на споразуменията за партньорство, за да помогне на страните от АКТБ да приложат гъвкавостта, предвидена в декларацията от Доха;

49.  Изисква от Комисията прозрачни показатели за финансиране на здравеопазването за различните страни: цена на заболяването по отношение на грижите и периода на неработоспособност, равнището на детската смъртност и смъртността на майките, числеността на населението, равнището на доходите и т.н.;

50.  Призовава Комисията да подкрепи хоризонталния модел на здравеопазване и да вземе предвид в принципите си за политика за здравеопазването това, че взаимоспомагателните здравни каси трябва да изпълняват роля в качеството си на механизъм за защита на здравеопазването, съчетан с други начини, за да участват в разширяването на обхвата на здравното осигуряване;

51.  Призовава Комисията да осигури достъп до здравните системи за определени групи хора със затруднен достъп до здравни грижи, като овчарите;

52.  Настоява Комисията да възприеме твърда позиция на заседанието на Глобалния фонд за борба с HIV/СПИН, туберкулоза и малария, който ще се проведе в Ню Йорк през октомври 2010 г. и да се ангажира с конкретни проекти за периода 2011–2013 г.;

53.  Призовава Комисията да съчетае подкрепата си за вертикалните фондове с препоръки с оглед на „диагонално“ усилие за подкрепа на основните грижи в засегнатите страни; също така призовава Комисията да отправи препоръки към вертикалните фондове за разработване на стратегии за изход, предназначени за страните партньори в средносрочен план, с постепенното постигане на заложените цели;

54.  Призовава Комисията да осигури по-голяма последователност при политиките в областта на външните отношения, като подготви съобщение за социалната защита в рамките на сътрудничеството за развитие, както предложи Съветът в своите заключения „Насърчаване на работната заетост в рамките на сътрудничеството за развитие на ЕС“ (21 юни 2007 г.); счита, че това съобщение следва да бъде обвързано с конкретен план за действие, със срокове и с осигурени ресурси;

55.  Призовава Комисията да подкрепи установяването на здравни карти в страните партньори на Европейския съюз и да организира, при необходимост, в регионален мащаб, заедно със заинтересованите страни, пълното съответствие на потребностите и средствата в тази област;

56.  Призовава Комисията да включи дейностите, осъществявани в рамките на хуманитарната помощ за здравни грижи в укрепването на хоризонталната здравна система, като вземе предвид подхода ОПВР (обвързване на помощ, възстановяване и развитие;

57.  Призовава Европейския съюз да придаде по-висока стойност на взаимоспомагателните здравни каси при организирането на търсенето в областта на здравеопазването, и да подкрепи многобройните съществуващи взаимоспомагателни инициативи, чиято цел е благоприятстване на достъпа до здравни грижи;

58.  Призовава държавите-членки на ЕС в различните си сфери на експертен опит да предоставят повече техническа и финансова помощ на правителствата на развиващите се страни, с цел създаване и разширяване на системите за социална защита;

59.  Настоятелно призовава Комисията и международните финансови институции, като например ЕИБ, да подкрепят развитието на взаимни системи за здравно застраховане и тяхното финансиране, например чрез предоставянето на гаранции по кредити, (съ)финансиране на инвестиции в клиники или поемане изцяло или на част от заплатите на здравните работници;

60.  Призовава застрахователните компании, банките и европейските взаимоспомагателни здравни каси да поемат инициативата за прехвърляне на богатите си познания и ноу-хау, придобити в продължение на повече от два века застрахователна история, към новите застрахователни системи в развиващите се страни; призовава Комисията да подкрепя и улеснява активно подобни инициативи;

61.  Призовава Европейския съюз активно да подкрепя развитието на основни дълготрайни здравни инфраструктури - болници, диспансери и аптеки, както и обучението на квалифицирани специалисти от сферата на здравеопазването и достъпа до лекарства;

62.  Настоява Комисията да се увери, че европейските политики в областта на репродуктивното здраве се рекламират в достатъчна степен във всички асоциации, които получават европейско финансиране;

63.  Призовава Съвета да окаже натиск върху държавите-членки за изпълнението на финансовите им ангажименти в областта на подкрепата за сътрудничество; по-специално изразява съжаление за това, че някои държави-членки не отделят по 0,56 % от своя БВП за международно сътрудничество;

64.  Призовава всички държави-членки и Комисията да отделят поне 20 % от всички разходи за развитие за основно здравеопазване и образование, да увеличат вноските си за Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, както и финансирането за други програми, насочени към укрепване на системите на здравеопазване,и да превърнат в приоритет здравословното състояние на майките и борбата срещу детската смъртност;

65.  Настоява Комисията да се придържа към забележките и препоръките, които й отправи Сметната палата ( документ №10/2008) по отношение на помощта за развитие, която последната предоставя на здравните служби в Африка на юг от Сахара в рамките на ангажиментите си с оглед постигане на целите на хилядолетието, които трябва на всяка цена да бъдат постигнати до 2015 година;

66.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.