Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. (EUCO 13/10) и по-специално приемането на стратегията „Европа 2020“,

–  като взе предвид документа за позиция, приет от комисията по регионално развитие на нейното заседание от 13 юли 2010 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегическия доклад от 2010 г. на Комисията относно изпълнението на програмите в областта на политиката на сближаване, приети на 3023-тото заседание на Съвета по външни работи, състояло се в Люксембург на 14 юни 2010 г.,

–  като взе предвид въпроса от 14 юли 2010 г. до Комисията относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС за периода след 2013 г.(O-0110/2010 – B7-0466/2010),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

1.  Настоява, че политиката на сближаване, която цели намаляване на различията между равнищата на развитие на европейските региони и мобилизиране на потенциала за растеж за постигане на икономическо, социално и териториално сближаване доказа, че е от съществено значение за процеса на европейска интеграция, че това е политика с европейска добавена стойност, позволяваща продължаване модернизирането и устойчивия растеж, както и доказваща европейската солидарност, и че в духа на Договорите тези характеристики изискват регионална политика, обхващаща целия ЕС, която да се прилага на цялата територия на Съюза и обхващаща всички европейски региони;

2.  Отбелязва, че текущото натрупване на дългосрочни и краткосрочни предизвикателства(1) , пред които е изправен Европейският съюз, води до приемането на адаптирана стратегия „ЕС 2020“, която да може да създаде рамка, благоприятна за стабилния и устойчив икономически растеж и създаването на работни места в Европа; изтъква факта, че изпълнението на политиката на сближаване е крайно необходимо за успеха на тази стратегия, като при все това тя винаги остава независима политика, която предоставя рамка за установяването на силни взаимодействия между всички европейски политики;

3.  Отхвърля всякакви опити за повторна национализация на политиката; счита освен това, че тъй като настоящата финансова рамка оказва значително въздействие върху регионалното развитие е необходимо регионалното измерение да бъде взето изцяло предвид в предложеното преразглеждане на бюджета на ЕС и на бъдещата финансова рамка, и че силна и добре финансирана регионална политика на равнище ЕС е абсолютно необходимо условие за постигането на социално, икономическо и териториално сближаване;

4.  Обръща внимание на факта, че в съответствие с разпоредбите на Договора от Лисабон териториалното сближаване предполага целенасочен подход към териториалното сближаване, гарантиращ полицентрично развитие, чрез създаване на взаимодействие и избягване на секторното разпиляване на регионални политически ресурси, за целта на което трябва да е налице достатъчна гъвкавост за приспособяване на регионалните особености и да се подпомогнат регионите, които изоставят в своите усилия за превъзмогване на социално-икономическите си затруднения; най-отдалечените региони, граничните региони, регионите с особени географски характеристики, както и тези, които са изправени пред особени предизвикателства, свързани с развитието, трябва да продължат да се възползват от конкретните разпоредби;

5.  Подчертава необходимостта от използване на придобит опит, примери на най-добри практики и успешни минали инициативи на Общността, с цел приемане на по-целенасочен подход по отношение на градското измерение на политиката на сближаване. освен това изтъква факта, че градовете играят динамична роля за регионалното икономическо развитие, като дават положителен икономически стимул на околните селски райони, и следователно счита, че в следващия програмен период финансовите средства следва да бъдат отпуснати за инвестиции в градски и крайградски проекти, и също така, че прилагането на подходящия инструмент следва да бъде разгледано за постигането на тези цели;

6.  Изтъква факта, че управлението на много равнища е един от ключовите принципи на политиката на сближаване и е от основно значение за гарантиране на качеството на процеса на вземане на решения, стратегическо планиране и изпълнение на целите; във връзка с това счита, че в бъдеще следва да бъде задължителен интегрираният подход към изпълнението на политиката; наред с това, счита, че принципът на субсидиарност, чиято дефиниция в ДФЕС предполага неговото засилване и разширяване, както и по-добре дефинираният принцип на партньорство и прозрачността, са основни елементи за правилното изпълнение на всички политики на ЕС и следва съответно да се укрепят;

7.  Счита, че основната насока на текущите цели следва да продължи да съществува и че териториалното сътрудничество, което има ясно видима европейска добавена стойност, следва да бъде засилено, докато други мерки, в това число заделянето на средства и добрите практики, следва да бъдат оценявани и да се определят общите проблеми и тяхното решение: счита, че тези мерки биха могли да доведат до установяване на общи цели и рационално използване на споделени ресурси и че разходите следва да се концентрират върху основните приоритети, представляващи европейска добавена стойност;

8.  Призовава към това, структурата на политиката на сближаване за периода след -2013 г. да предлага прост, справедлив и налагащ прозрачен преход режим, който отчита натрупания опит и последните тенденции в социалното и икономическото положение на съответните региони и който да им позволява да продължават по своя път към растежа и развитието;

9.  Счита, че БВП трябва да остане основният критерий за определяне на пригодността за получаване на помощ в областта на регионалната политика, като могат да се добавят други измерими показатели, ако се докаже, че са релевантни, като националните органи разполагат с възможност да прилагат, на подходящо равнище от вземането на решения, други показатели, които отчитат специфичните характеристики на регионите и градовете;

10.  Настоява Европейският социален фонд да остане в регулаторната рамка на общите разпоредби относно средствата по политиката на сближаване, но се нуждае от свои собствени правила;

11.  Призова към това, развитието на селските райони, в рамките на втория стълб от ОСП, да се координира с целите за развитие на сближаването и да се управлява на регионално равнище, така че да се гарантира неговото адаптиране към съществуващите потребности;

12.  Изисква политиката на сближаване и системата за нейното осъществяване да бъдат в по-голяма степен ориентирани към резултати и да целят по-голяма ефикасност и ефективност, като установяват оптимален баланс между качеството на изпълнение и финансовия контрол; изтъква, че това налага значителни подобрения в системите за мониторинг и оценяване, по-голяма ефикасност на административния капацитет и равнища на намаляване на грешките, както и определянето на обективни и измерими показатели, които са съпоставими в целия ЕС;

13.  Споделя възгледа, че опростяването на изпълнението на политиката трябва да продължи и да се придружи от опростяване на националните и регионални процедури; в тази връзка подчертава необходимостта от установяване на подходящо равновесие между опростяването на процедурите и ефективността и доброто финансово управление, с надеждата че политиката на сближаване ще се превърне в лесно приложима политика, с по-голяма видимост;

14.  Насърчава използването на финансови инженерингови инструменти, на револвиращи фондове и на глобални субсидии и призовава за опростен достъп до рисков капитал и микрофинансиране; вярва, че държавите-членки следва да използват по-добре наличните ресурси за техническа помощ, за да увеличат капацитета на местните и регионални органи и други заинтересовани страни, в частност НПО и МСП;

15.  Счита, че политиката за регионално развитие е в основата на икономическото, социалното и териториалното развитие на Съюза и следователно заслужава по-официална структура на министерско равнище, която да осигури политическа платформа, счита също, че управлението и ролята на Комисията за съставяне на политиката следва също да бъде засилена;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Вж. „Региони 2020 - оценка на бъдещите предизвикателства за регионите в ЕС“, работен документ на службите на Комисията, ноември 2008 г.