Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 67 и 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2009 г., озаглавено „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“ (COM (2009)0262), което очертава нейните приоритети по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие за периода от 2010 до 2014 г., заедно с оценката на Програмата от Хага и плана за действие (COM(2009)0263) и таблицата за прилагане на тази програма (SEC(2009)0765), както и приноса на националните парламенти, гражданското общество и агенциите и органите на ЕС,

–  като взе предвид документа на председателството на Съвета от 2 декември 2009 г., озаглавен „Програмата от Стокхолм – отворена и сигурна Европа за гражданите“ (17024/09),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно Програмата от Стокхолм(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 април 2010 г. относно плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм (COM(2010)0171),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно съдебното обучение – Програмата от Стокхолм(2),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0252/2010),

А.  като има предвид, че пространството на свобода, сигурност и правосъдие представлява област на споделена компетентност на Съюза и държавите-членки,

Б.  като има предвид, че член 67 от ДФЕС поставя акцент върху зачитането на различните правни системи и традиции, както и върху достъпа до правосъдие, който трябва да бъде улесняван, по-специално чрез принципа на взаимното признаване; като има предвид, че за тази цел е необходимо взаимно доверие, а то от своя страна изисква по-голямо разбиране на различните правни традиции и подходи,

В.  като има предвид, че в областта на гражданското право беше постигнат огромен напредък, след като Съюзът най-напред постигна компетентност в областта на правосъдието и вътрешните работи и в последствие създаде пространството на свобода, сигурност и правосъдие, като се основаваше на различните споразумения в областта на международното частно право, сключени на междудържавно равнище, и продължи да ги разширява; като има предвид, че Комисията предлага много амбициозен план, който съответства на значителния брой искания, внесени от Парламента по време на последния му мандат,

Г.  като има предвид, че с оглед на този амбициозен план и огромните постижения на ЕС в тази област, е време да се спрем и да размислим по въпроса какво се прави в областта на гражданското право, с цел най-напред да бъде възприет по-стратегически и по-неразпокъсан подход, основаващ се на действителните потребности на гражданите и предприятията при упражняване на правата и свободите им на единния пазар, като се вземат предвид трудностите при изготвянето на законодателство в област на споделена компетентност, където хармонизирането само понякога е възможност и припокриването трябва да се избягва и където впоследствие е необходимо зачитане и съгласуване на радикално различаващи се правни подходи и конституционни традиции, но и също така с цел да бъде определен курсът на Съюза в тази сфера, за да стане по-ясно какво искаме да постигнем и как най-добре да решаваме проблемите, с които предстои да се сблъскваме, като част от един цялостен план; като има предвид, че е от съществено значение усилията да се съсредоточат преди всичко върху осигуряване на функционалността на вече взетите мерки и консолидиране на постигнатия до този момент напредък,

Д.  като има предвид, че ако погледнем назад към постигнатото в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, преди всичко установяваме бърз напредък в хармонизацията на разпоредбите на международното частно право; като има предвид, че международното частно право е средство par excellence за постигане на взаимно признаване и зачитане на правните системи и като има предвид, че съществуването на разпоредби за обществения ред е последното средство за защита на националните конституционни изисквания,

Е.  като има предвид, че освен това съществува хармонизация или сближаване в определени области, в които стандартизацията е желателна, ако не и крайно необходима − като например в сферата на защитата на потребителите, но в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие се прибягва до нея в ограничени случаи,

Ж.  като има предвид, че през идните години проектът за европейско договорно право ще бъде една от най-важните инициативи за пространството на свобода, сигурност и правосъдие и може да доведе до така наречения незадължителен 28-ми режим за гражданско право като алтернатива на традиционния начин на хармонизиране на законодателството в отделни области,

З.  като има предвид, че в крайна сметка съществуват самостоятелни инструменти и мерки в сферата на процесуалното право; като има предвид, че мерките в тези области в много отношения представляват ключът към уреждане на трансгранични спорове, тъй като независимо до каква степен е напреднало хармонизирането на материалното право, гражданите и предприятията продължават да се сблъскват с препятствия под формата на националното процесуално право,

И.  като има предвид, че съвместното съществуване на различни правни системи в рамките на Съюза би следвало да се възприема като предимство, послужило за пример на правни системи в целия свят; все пак различията между правните системи не би следвало да представляват пречка за по-нататъшното развитие на европейското право; като има предвид, че явните и концептуални различия между правните системи сами по себе си не представляват проблем; като има предвид обаче, че е необходимо да се премахнат неблагоприятните за гражданите правни последици, произтичащи от тези различия; като има предвид, че следва да се прилага концепцията за регулаторно взаимстване или подход към сближаване „отдолу-нагоре“ посредством насърчаване на икономическата и интелектуалната комуникация между различните правни системи; като има предвид, че способността за разбиране и съобразяване с различията между нашите правни системи несъмнено води началото си от европейска правна култура, за която е необходимо да се полагат грижи посредством обмен на знания и комуникация, изучаване на сравнително право и радикална промяна в начина на преподаване на правните науки в университетите, както и на участие на съдиите в обучението и професионалното развитие, както е обяснено в резолюцията на Парламента от 17 юни 2010 г., включително допълнителни усилия за преодоляване на езиковите бариери; като има предвид, че макар това да изисква време, е необходимо сега да се обмисли и планира,

Й.  като има предвид, че междувременно на европейско равнище следва да се насърчават и поощряват по-интензивният диалог и по-интензивните професионални контакти, за да се даде възможност промените в начина на преподаване и в програмите да се определят в съответствие с потребностите на практикуващите юристи, техните клиенти и пазара като цяло; като има предвид, че предстоящото съобщение на Комисията относно план за действие за Европейско обучение за всички професии в сферата на правото следва да вземе предвид различните традиции и методи на преподаване, както и различните потребности на практикуващите юристи, работещи в различни географски области и в различни сфери на действие, като поощрява обмена на най-добри практики,

К.  като има предвид, че при изграждането на европейска правна култура е жизненоважно да се обърне внимание на практикуващите юристи; като има предвид, че въпреки че се подразбира от само себе си, че в съответствие с принципа на субсидиарност държавите-членки и националните професионални органи запазват отговорността си за определяне на най-подходящото обучение, което да отговаря на потребностите на юристите и техните клиенти в съответната държава-членка, както и че националните професионални органи са тези, които най-добре могат да определят тези потребности, тъй като те са по-близо до практикуващите юристи и до пазара, на който те работят, на европейско равнище тези органи играят ключова роля; като има предвид, че е изключително важно да бъдат включени за участие и да се използват съществуващите структури, особено университетите и професионалните организации; като има предвид, че е необходимо радикално преразглеждане на съдебното обучение и обучението на практикуващите юристи, а така също и на университетските учебни програми; като има предвид, че е изключително важно да се обмисли сериозно по какъв начин Съюзът може ефективно да допринесе за това и да насърчи компетентните национални органи да поемат отговорност за този проект,

Л.  като има предвид, че това е самата същност на Европа и предизвикателство пред пространството на свобода, сигурност и правосъдие и не следва да се разглежда като противоречащо на развитието и преподаването на действителна европейска правна култура,

М.  като има предвид, че решимостта в преамбюла на Договора от Лисабон да се положат основите на „все по-тесен съюз между народите на Европа“ изисква съкращаване на действителното и възприеманото разстояние между Европейския съюз, правото и гражданите му,

Н.  като има предвид, че правото на Съюза трябва да бъде в служба на гражданите особено в областта на семейното право и гражданското състояние,

О.  като има предвид, че Комисията трябва да се увери, че планът за действие от Стокхолм действително отразява потребностите на отделните граждани и предприятия, по-специално на малките и средните предприятия, от „повече Европа“ (по отношение на мобилността, трудовите права, потребностите на предприятията, равните възможности), като същевременно насърчава правната сигурност и достъпа до бързо и ефективно правосъдие,

П.  като има предвид, че във връзка с това все по-голямо внимание трябва да се обръща на опростяването на организацията на правосъдието и на съдебната система и на осигуряването на по-ясни и по-достъпни процедури, като се взема предвид необходимостта от икономия на разходи, особено в настоящата икономическа обстановка,

Р.  като има предвид, че акцентът, поставен върху автономията на страните в неотдавнашните инициативи на ЕС относно деликатния въпрос относно семейното право с транснационални последствия, води до опасност, освен ако не се прилагат ясни ограничения, от откриване на възможност за неприемливата практика на „търсене на най-благоприятната съдебна инстанция“ (forum shopping),

1.  Приветства Комисията относно предложението й за план за действие;

2.  Счита въпреки това, че е настъпил моментът за размисъл относно бъдещото развитие на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, и призовава Комисията да открие широк дебат с участието на всички заинтересовани страни, включващ в частност съдиите и практикуващите юристи;

3.  Призовава Комисията да извърши спешно, посредством оценка на въздействието ex post, преглед на вече приетите мерки в областта на гражданското и семейното право с оглед преценяване на ефективността им и установяване до каква степен те са били успешни за постигане на целите и за удовлетворяване на потребностите на гражданите, предприятията и практикуващите юристи; счита, че същевременно следва да се извърши проучване, обхващащо по-специално националните министерства на правосъдието, правните професии, предприятията и потребителските организации, за да се установи в кои сфери са необходими и желателни нови мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси;

4.  Призовава Комисията да действа при отчитане на резолюцията на ЕП от 17 юни 2010 г. относно съдебното обучение, като същевременно проведе разисквания с Парламента;

5.  Отново подчертава необходимостта от използване на всички възможни средства, за да се изгради европейска съдебна култура, особено чрез правно образование и обучение;

6.  Препоръчва програмите за обмен, подобни на програмата „Еразъм“, които са предложени в плана за действие, да съставляват само една част от поредицата инициативи, насърчаващи вертикалната и хоризонталната комуникация между националните и европейските съдилища; обръща внимание на факта, че Парламентът трябва да възложи проучване, в което ще бъдат отразени националните програми за обучение и школите за представители на съдебната власт и с оглед на откриването на най-добрите практики в тази област;

7.  Отбелязва, че съществуващите национални институции и мрежи за обучение, в качеството си на „предна линия“ при прилагането на правото на Съюза в държавите-членки и поради факта, че имат пряк контакт с националните съдилища и съдебните системи, както и задълбочени познания относно националните правни култури и потребности, следва да бъдат проводник за развитие на обща европейска съдебна култура;

8.  Счита, че би могло да се положи начало чрез създаването на редовен форум, на който съдии със старшинство от всички степени в правни области, в които често възникват трансгранични въпроси, като например въпроси в областта на морското, търговското и семейното право, както и във връзка с телесните повреди, биха могли да провеждат разисквания относно област/области, в която/които наскоро са възникнали правни спорове или трудности, с цел да се насърчават разискванията, да се изграждат контакти, да се създават канали на комуникация и сътрудничество, както и да се създава взаимно доверие и разбиране; счита, че това би могло да бъде подпомогнато чрез активното участие на университетите, както и чрез участието на практикуващите юристи;

9.  Счита, че Комисията следва да подкрепя текущия ефективен диалог и комуникацията, която съществува между европейските професионални организации на юристите към Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа (CCBE); счита, че това би могло да се ползва като основа за създаване на по-нататъшни трансгранични инициативи за обучение от страна на професионални организации в партньорство с други заинтересовани страни в Европа, като например Академията по европейско право;

10.  Оценява щедрото финансиране от страна на Комисията на транснационални проекти за правно обучение в областта на гражданското право, но изразява съжаление относно факта, че достъпът и ефективното ползване на финансирането представляват голяма трудност, до голяма степен вследствие на липсата на гъвкавост на настоящата система; отбелязва освен това проблемите, свързани с възстановяване на разходите, направени за съфинансираните програми за обучение, и факта, че поради изискванията, налагани от Комисията, организирането на подобни програми включва за съответната професионална организация обвързването на големи суми финансови средства за дълъг период; призовава по тази причина за по-гъвкав и иновативен подход от страна на Комисията с цел да се даде възможност на организации без големи парични потоци да кандидатстват за провеждане на схеми за обучение;

11.  Счита, че третирането на правото на Съюза като отделен предмет в юридическото и съдебното образование и обучение води до неговото омаловажаване; по тази причина препоръчва, освен това, в програмите за правно образование и обучение да бъде включено правото на Съюза във всяка основна област като предмет; счита, че сравнителното право следва да се превърне в ключов елемент на образователните програми в университетите;

12.  Призовава Комисията, с оглед на факта, че образованието и обучението са основно в рамките на компетентност на държавите-членки, да започне диалог с всички отговорни за правното образование, за да се постигнат посочените цели; освен това препоръчва в по-дългосрочен план от юристите да се изисква да имат работни познания на поне още един език на Съюза; счита, че тази цел би могла да бъде подкрепена незабавно чрез по-голямо финансиране и насърчаване на студентите да участват по време на юридическото си обучение в програмата ЕРАЗЪМ и други подобни схеми;

13.  С оглед на амбициозната цел на Програмата от Стокхолм за предлагане на европейски схеми за обучение на половината от съдиите, прокурорите, съдебните служители и други специалисти, участващи в европейското сътрудничество преди 2014 г., както и на призива си за тази цел да се ползват по-специално съществуващите институции за обучение отбелязва, че Мрежата на председателите на върховните съдилища, Европейската мрежа на висшите съдебни съвети, Асоциацията на съветите на държавните и върховните административни съдилища, Мрежата от европейски главни прокурори „Европравосъдие“ (Eurojustice), съдебните служители и практикуващите юристи могат да дадат голям принос, като координират и насърчават професионалното обучение на магистрати и взаимното разбиране на съдебните системи на други държави-членки и като улесняват разрешаването на трансгранични спорове и проблеми, и следователно счита, че тяхната дейност трябва да бъде улеснявана и финансирана в достатъчна степен; също така счита, че това трябва да доведе до напълно финансиран план за европейско съдебно обучение, съставен във взаимодействие с горепосочените съдебни мрежи, като се избягва ненужното дублиране на програмите и структурите, като това следва да завърши със създаването на Европейска съдебна академия, съставена от Европейската мрежа за съдебно обучение и Академията по европейско право;

14.  Счита, че особено в стадия на изготвяне на законодателство на Съюза в областта преди всичко на гражданското и семейното право следва да се създаде възможност съдии на национално равнище и на равнището на Съюза да дават становище по чисто технически аспекти на предложените мерки, с цел да се гарантира, че бъдещото законодателство може да бъде изпълнявано и прилагано от националните съдии с възможно най-малко затруднения; счита, че това би могло също така да спомогне за създаване на по-нататъшни контакти между съдиите, като по този начин се откриват нови канали за комуникация; подчертано приветства приноса на националните представители на съдебната власт в хода на законодателните процедури;

15.  Счита, че Комисията следва да даде приоритет на преодоляването на трудностите, възникнали в резултат на различия в националното процесуално право (например давност и третиране на чуждото право от съдилищата); като има предвид ключовото значение на този аспект, предлага съкращаване на срока за доклада на Комисията относно трансграничното функциониране на настоящия режим на ЕС в областта на гражданскопроцесуалното право от 2013 г. до края на 2011 г.; настоятелно призовава Комисията да даде отговор на резолюцията му от 1 февруари 2007 г.(3), като спешно представи предложение за общ срок на давност при трансгранични спорове, свързани с телесни повреди и злополуки с летален изход;

16.  Приветства Зелената книга от 1 юли 2010 г. относно възможните политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия(COM(2010)0348) и подкрепя амбициозната инициатива на Комисията за инструмент за европейското договорно право, който може да се използва доброволно от договорните страни;

17.  Подчертава значението на трансграничното правосъдие при разглеждането на случаи на измама и заблуждаващи търговски практики, които произлизат от една държава-членка и имат за цел лица, НПО и МСП в друга държава-членка;

18.  Обръща внимание на резолюцията на Парламента от 10 март 2009 г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела(4) и настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки за подобряване на сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки в областта на събирането на доказателства и за повишаване на ефективността на Регламент (ЕО) № 1206/2001, по-специално като осигурява по-добра осведоменост във връзка с него на съдилищата и практикуващите юристи и насърчаване от тяхна страна на широкото използване на информационните технологии и видеоконферентните връзки; счита, че следва да съществува сигурна система за изпращане и получаване на електронни съобщения и че тези въпроси следва да бъдат разгледани в рамките на европейската стратегия за електронно правосъдие;

19.  Приветства факта, че в плана за действие се предлага законодателна инициатива за регламент относно подобряване на ефективността на изпълнението на съдебни решения относно прозрачността на имуществото на длъжниците и сходен регламент относно запора върху банкови сметки; подчертава обаче допълващия характер на двете предложения, които следва да бъдат представени във възможно най-кратки срокове;

20.  Счита, че подобни инициативи имат все по-голямо значение в контекста на икономическия спад;

21.  Призовава Комисията да предприеме действия във връзка с тези инициативи във възможно най-кратки срокове, като се съсредоточи върху възможността за самостоятелно европейско средство за правна защита за оповестяване и/или замразяване на активи при трансгранични въпроси;

22.  Подчертава, че тази област има важни последици във връзка с финансовото състояние и авторитета; при тези условия насърчава превантивно прибягване до алтернативни механизми за разрешаване на спорове;

23.  Счита, че консолидирането на правните договорености посредством изложените в настоящия доклад средства следва със сигурност да доведе до развитието и засилването на икономическите и професионалните отношения, като по този начин допринесе за създаването на действителен единен пазар;

24.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират по-уеднаквено прилагане на законодателството на ЕС (в процесуалните му аспекти) с акцент върху стандартизирани правила и административни процедури, които следва да се прилагат в областите на компетентност на Съюза, като например данъчно облагане, митници, търговия и защита на потребителите, при ограниченията, определени в Договорите на ЕС, с оглед правилното функциониране на единния пазар и свободната конкуренция;

25.  Подчертава, че Програмата от Стокхолм цели създаването на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което да гарантира основните права на гражданите, включително правото на свобода на стопанска инициатива, за да се развива предприемачеството във всички сектори на икономиката;

26.  Решително подкрепя Комисията във връзка с нейната цел за въвеждане на законодателство, което намалява стопанските и транзакционните разходи, особено за МСП;

27.  Насърчава съвместните инициативи на Комисията и държавите-членки за подкрепа на МСП, извършващи трансгранична дейност в рамките на ЕС, чрез съкращаване на бюрокрацията, с цел да се постигне осезаемо намаляване на административните, финансовите и регулаторните тежести; приветства предстоящото преразглеждане на Директивата относно забавянето на плащане;

28.  Подчертава, че правилното функциониране на единния пазар подпомага европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие и допринася за укрепването на европейския модел на социална пазарна икономика; признава също така, че създаването на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие ще укрепи единния пазар и по-специално защитата на потребителите;

29.  Подчертава, че член 12 от Договора за функционирането на Европейския съюз потвърждава – като разпоредба с общо приложение, че защитата на потребителите следва да се взема под внимание при определянето и осъществяването на другите политики и дейности на Съюза; подчертава значението на предложената нова Директива относно правата на потребителите, както и на предстоящото актуализиране на Директивата относно пакетните туристически пътувания, Директивата относно нелоялните търговски практики и Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама;

30.  Призовава Комисията да гарантира премахването на всички пречки пред развитието на електронната търговия, идентифицирани последно в „Програмата в областта на цифровите технологии“ от 2010 г., чрез законодателни и незаконодателни средства; настоятелно призовава за намиране на бързо решение на проблемите в областта на трансграничната търговия при онлайн покупки от страна на потребителите, по-специално по отношение на плащанията и трансграничните доставки; подчертава необходимостта от увеличаване на доверието на потребителите и бизнеса в трансграничната електронна търговия, като наред с другото бъде засилена борбата срещу компютърните престъпления и фалшифицирането; призовава за изготвянето на Харта на ЕС за правата на потребителите в областта на онлайн услугите и електронната търговия;

31.  Отново отправя призив към Комисията да гарантира предоставянето на незабавна и пълна информация на Парламента относно напредъка по споразумението за борба срещу подправянето на всички етапи от преговорите, с цел спазване на буквата и духа на Договора от Лисабон, и искането си за допълнителни гаранции, че това споразумение няма да измени достиженията на правото на ЕС в областта на прилагането на правото на интелектуална собственост и на основните права; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с трети държави, които не участват в преговорите за споразумение за борба срещу подправянето, особено държавите с бързо развиващи се икономики;

32.  Обръща внимание на проблемите, свързани с правната несигурност на търговския обмен със и от държави извън ЕС и на проблема, коя юрисдикция е компетентна при уреждане на спорове; отбелязва, че въпреки че съществуват принципи на международното частно право, тяхното прилагане е свързано с редица проблеми, които засягат преди всичко потребителите и малките предприятия, които често не познават собствените си права; подчертава освен това новите правни предизвикателства, произтичащи от глобализацията и търговията по интернет; подчертава необходимостта от приемането на последователен подход на международно равнище, за да не бъдат наказвани потребителите и малките предприятия за тази ситуация;

33.  Насочва вниманието на Комисията в областта на дружественото право, тъй като то е засегнато от международното частно право, към резолюциите на Парламента от 10 март 2009 г. с препоръки към Комисията относно презгранично преместване на седалища на дружества (2008/2196(INI)), от 4 юли 2006 г. относно актуалното развитие и перспективите в дружественото право и от 25 октомври 2007 г. относно Европейското частно дружество и Четиринадесета директива за дружествено право по въпроса за преместването на седалището на дружество, както и решенията на Съда на Европейския съюз по дела Daily Mail и General Trust, Centros, Überseering, Inspire Art, SEVIC Systems и Cartesio;

34.  Отбелязва забележката в Cartesio в смисъл, че при липсата на еднообразна, предоставена от правото на ЕС дефиниция на дружествата, които могат да се ползват от правото на установяване въз основа на единен критерий за привързване, определящ приложимото спрямо дадено дружество национално право, въпросът дали член 49 ДФЕС се прилага спрямо дружество, което се позовава на установената в този член основна свобода, представлява предварителен въпрос, който с оглед на настоящото състояние на правото на ЕС може да получи отговор само в приложимото национално право; отбелязва освен това, че предвиденото в Договора развитие на дружественото право, както това се цели със законодателство и споразумения, все още не е разгледало различията между законодателството на различните държави-членки и, съответно, все още не е премахнало въпросните различия; констатира, че това свидетелства за празнота в правото на ЕС; отново призовава тази празнота да бъде отстранена;

35.  Настоятелно призовава Комисията да положи всички усилия на Хагската конференция, за да съживи проекта за международна конвенция относно съдебните решения; счита, че Комисията би могла да започне с широки консултации, като същевременно информира и привлече за участие Парламента, относно това дали на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001(5) следва да се предостави обратно действие, за да се насърчат други държави, особено САЩ, да подновят преговорите; изразява становището, че би било преждевременно и неразумно да се разглежда предоставяне на обратно действие на разпоредбите от този регламент докато стане достатъчно ясно, че опитите за подновяване на преговорите в Хага са били безуспешни, и от проведените консултации и проучвания изглежда, че този ход би донесъл положителни резултати и предимства за гражданите, бизнеса и практикуващите юристи в ЕС;

36.  Призовава членът на Комисията, отговарящ за правосъдието, да гарантира, че в бъдеще Парламентът ще бъде включен по-активно в дейностите на Комисията и Съвета на Хагската конференция посредством наблюдател на Парламента и редовни декларации пред компетентната парламентарна комисия; в този контекст припомня на Комисията институционалните ангажименти, изразени от члена на Комисията г-н Frattini пред Парламента през септември 2006 г., че Комисията ще оказва пълно съдействие на Парламента в неговата работа с Хагската конференция;

37.  Насърчава Комисията да изпълнява пълноценно своята роля в работата на Хагската конференция; настоятелно призовава Комисията да предприеме стъпки, за да гарантира, че ЕС ще ратифицира Хагската конвенция от 19 октомври 1996 г. за закрила на детето;

38.  Решава да създаде междупарламентарен форум относно работата на Хагската конференция; счита, само като пример, че насърчаването от Хагската конференция на автономия на страните при договорни отношения в световен мащаб има толкова сериозни последствия от гледна точка на заобикалянето на задължителни правила, че е необходимо да се гарантира нейното обсъждане и разискване на демократичните форуми по света;

39.  Отбелязва, че Комисията е създала работна група по арбитраж; предупреждава Комисията да не приема законодателни инициативи в тази област без да проведе открити консултации с активното участие на Европейския парламент; призовава Комисията да гарантира, че представител на компетентната парламентарна комисия е поканен за участие във всички подобни работни групи, и счита, че, без да се отнема правото на инициатива на Комисията, Европейският парламент следва да има право да номинира член или членове на подобни работни групи, за да се гарантира, че те са наистина представителни;

40.  Подчертава необходимостта от осигуряване на взаимно признаване на официалните документи, издадени от националните администрации; приветства усилията на Комисията за оправомощаване на гражданите във връзка с упражняването на техните права за свободно движение и силно подкрепя плановете, чрез които да се осигури взаимното признаване на действията на актовете за гражданско състояние; призовава да се положат допълнителни усилия за намаляване на ограниченията за гражданите, които упражняват правата си на свободно движение, в частност по отношение на достъпа до социални помощи, на които те имат право, и правото си на глас в общински избори;

41.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г., стр. 12. (2) Приети текстове, P7_TA(2010)0242. (3) ОВ С 250 Е, 25.10.2007 г., стр. 99. (4) ОВ С 87 Е, 1.4.2010 г., стр. 21. (5) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1).