Европейският парламент,

–  като взе предвид годишния доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2009 г.,

–  като взе предвид член 24, параграф 3 и член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 41 и 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана(1),

–  като взе предвид рамковото споразумение за сътрудничество, сключено между Европейския парламент и омбудсмана на 15 март 2006 г. и влязло в сила на 1 април 2006 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 октомври 2005 г., озаглавено „Оправомощаване за приемане и предаване на съобщения до Европейския омбудсман и за упълномощаване на длъжностните лица да се явяват пред Европейския омбудсман“ (SEC (2005)1227),

–  като взе предвид Решение 2008/587/ЕО на Европейския парламент от 18 юни 2008 г. за изменение на неговото Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана(2),

–  като взе предвид преразглеждането от омбудсмана на мерките за прилагане, с цел да се отразят промените в статута, влязло в сила на 1 януари 2009 г.,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,

–  като взе предвид член 205, параграф 2, второ и трето изречения от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0275/2010),

A.  като има предвид, че годишният доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2009 г. беше официално внесен до председателя на Европейския парламент на 19 април 2010 г. и че омбудсманът г-н Nikiforos Diamandouros е внесъл своя доклад в комисията по петиции на 4 май 2010 г. в Брюксел,

Б.  като има предвид, че член 24 от ДФЕС гласи, че „всеки гражданин на Съюза може да се обръща към омбудсмана, предвиден в член 228“,

В.  като има предвид, че член 41 от Хартата на основните права постановява, че „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“,

Г.  като има предвид, че член 43 от Хартата постановява, че „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава-членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции“,

Д.  като има предвид, че вследствие влизането в сила на ДФЕС общата външна политика и политиката на сигурност, както и дейността на Европейския съвет отсега нататък попадат в обхвата на правомощията на омбудсмана,

Е.  като има предвид също така, че съгласно член 228 от ДФЕС отсега нататък омбудсманът „се избира след избора на Европейския парламент за срока на мандата на парламента“, а не се „назначава“ от Парламента,

Ж.  като има предвид, че работата на омбудсмана допринася за изграждането на един Съюз, „в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“, както се посочва в член 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз,

З.  като има предвид, че през 2009 г. омбудсманът е регистрирал 3098 жалби в сравнение с 3406 през 2008 г. и че от тях 727 (23 %) са се оказали в рамките на неговите правомощия за разлика от 802 през 2008 г.,

И.  като има предвид, че през 2009 г. омбудсманът е започнал 335 проверки въз основа на жалби, а 318 проверки са били доведени до край и приключени, като 311 от тях са били вследствие жалби и 7 са били образувани по инициатива на омбудсмана,

Й.  като има предвид, че в 179 случая, приключени през 2009 г. (56 % от общия брой), засегнатата институция е приела приятелско споразумение или е разрешила въпроса, което показва силно желание от страна на институциите и органите да разглеждат подадените до омбудсмана жалби като възможност да поправят някои допуснати грешки и да си сътрудничат с омбудсмана в полза на гражданите,

К.  като има предвид, че през 2009 г. омбудсманът е установил лошо администриране в 12 % от случаите (37 проверки), като това е довело до критични забележки в 35 случая,

Л.  като има предвид, че през 2009 г. бяха изготвени 15 проектопрепоръки,

М.  като има предвид, че най-често срещаните твърдения за лошо администриране се отнасяха до липсата на прозрачност, включително отказ на информация (36 % от всички проверки), несправедливост или злоупотреба с власт (14 %), закъснения, които е можело да бъдат избегнати (13 %), процедурни грешки (13 %), небрежност (6 %), неизпълнение от страна на Комисията на ролята й на пазителка на Договорите (6 %), правни грешки (6 %) и дискриминация (5 %),

Н.  като има предвид, че средната продължителност на разглеждане на жалбите е била скъсена от 13 месеца през 2008 г. на 9 месеца през 2009 г., което свидетелства за усилията, положени от омбудсмана да съкрати средната продължителност на проверките си, както и за доброто сътрудничество между съответните институции,

О.  като има предвид, че нито един от случаите на лошо администриране не е довел до изготвянето през 2009 г. на специален доклад до Европейския парламент,

П.  като има предвид, че критичните забележки и препоръките на омбудсмана не са правно обвързващи, а имат за цел да насърчат саморегулирането от страна на институциите и органите на Европейския съюз и позволяват предотвратяването на повторни грешки и лошо функциониране в бъдеще,

Р.  като има предвид, че от създаването на омбудсмана неговата роля претърпя развитие благодарение на неговата независимост и на демократичния контрол върху дейностите му, упражняван от Парламента и от комисията по петиции,

С.  като има предвид, че е от първостепенно значение европейските институции и органи да използват максимално необходимите им ресурси, за да изпълняват задължението си да гарантират, че гражданите получават бързи и съдържателни отговори на своите запитвания, жалби и петиции;

Т.  като има предвид, че Парламентът прие Кодекса за добро поведение на администрацията, изготвен от омбудсмана, със своята резолюция от 6 септември 2001 г.(3),

У.  като има предвид, че Европейската мрежа на омбудсманите позволява пренасочването на жалбоподателите към омбудсманите или към сходни органи, които би следвало да предоставят най-удачната помощ на съответното равнище, както и обмена на информация и на добри практики,

Ф.  като има предвид, че дейностите на омбудсмана и на комисията по петиции се допълват взаимно и благоприятстват повишената ефикасност на работата им,

1.  Одобрява представения от Европейския омбудсман годишен доклад за 2009 г.;

2.  Посочва, че влизането в сила на Договора от Лисабон укрепва демократичната легитимност на омбудсмана благодарение на избирането му от Парламента и разширява мандата му, така че да обхваща общата външна политика и политиката на сигурност, както и дейността на Европейския съвет;

3.  Приветства факта, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права, която отсега нататък е правно обвързваща, определя правото на добра администрация като едно от основните права на гражданите на Съюза; поради това приканва омбудсмана, при всекидневното разглеждане на жалбите, да следи за зачитането на Хартата на основните права;

4.  Счита, че прозрачността, достъпът до информация и зачитането на правото на добра администрация представляват предварителни и необходими условия за доверието на гражданите в способността на институциите да отстояват права им;

5.  Поради това счита, че терминът „лошо администриране“ следва да продължава да се тълкува в широк смисъл, така че да включва не само нарушения на правни норми или общи принципи на европейското административно право, като например обективност, пропорционалност и равнопоставеност, недискриминация и спазване на правата на човека и основните свободи, но също случаи, когато дадена институция не действа последователно и добросъвестно, или да отчита основателните очаквания на гражданите, включително в случаите, когато дадена институция сама е поела задължението да зачита определени норми и стандарти, без да има такова задължение съгласно Договорите или вторичното законодателство;

6.  Приветства омбудсмана за ясното и изчерпателно представяне на извършваните от него дейности; при все това препоръчва при бъдещи доклади резюмето на дейностите и тематичният анализ да бъдат фокусирани в по-голяма степен върху структурните проблеми и общите тенденции;

7.  Счита, че през обхванатия от доклада период омбудсманът е упражнявал своите правомощия по активен и балансиран начин, както по отношение на разглеждането и обработването на жалби, извършването и приключването на проверки, така и по отношение на поддържането на градивни взаимоотношения с институциите и органите на Европейския съюз и на насърчаването на гражданите да упражняват своите права във връзка с тези институции и органи;

8.  Приветства отличните взаимоотношения между омбудсмана и комисията по петиции в институционалните рамки, по-специално взаимното зачитане на съответните им правомощия; насърчава вече въведената от омбудсмана практика да осигурява присъствието на представител на всички заседания на комисията по петиции;

9.  Приветства същностния принос на Европейската мрежа на омбудсманите, която е представена в 32 държави от 94 служби и чийто член е комисията по петиции, при зачитане на принципа на субсидиарност; приветства сътрудничеството между Европейския омбудсман и омбудсманите и сходните органи на национално, регионално и местно равнище в държавите-членки;

10.  Приема за сведение факта, че през 2009 г. омбудсманът е получил 3098 жалби, като за този период са били извършени и приключени 318 проверки;

11.  Приветства факта, че значителен брой процедури са завършили с постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора или са били приключени от съответната институция (56 %), което свидетелства за градивното сътрудничество между омбудсмана и институциите и органите на Съюза; насърчава омбудсмана, институциите и органите на Съюза да продължат усилията си в тази посока;

12.  Приветства също така положените от омбудсмана усилия за съкращаване на средната продължителност на проверките до девет месеца; изисква на всички институции и органи на ЕС да бъдат предоставени необходимите бюджетни и човешки ресурси, с цел да се гарантира предприемането на бързи действия по отношение на подадените жалби и петиции;

13.  Отбелязва факта, че повече от една трета от започнатите през 2009 г. проверки от омбудсмана се отнасят до липсата на прозрачност; ето защо призовава настоящото преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 да не ограничава съществуващото право на достъп до информация и документи, а да възприеме един по-активен подход;

14.  Приветства постигнатия през 2009 г. напредък по отношение на улесняването на достъпа на омбудсмана до поверителни документи на Съвета;

15.  Отбелязва стратегията за комуникация и развитие на интернет сайта, допринесла за намаляването, по мнението на омбудсмана, на броя на жалбите, обявявани за недопустими, и насърчава омбудсмана да продължава да полага усилия, с цел да информира европейските граждани относно своите функции и границите на своите правомощия, както и относно техните права;

16.  Присъединява се към мнението на омбудсмана, съгласно което отвъд зачитането на задължителните за администрацията правила развитието на една истинска култура на обслужване на гражданите е от съществено значение за доброто администриране; поради това призовава омбудсмана да предприема повече инициативи за популяризирането на тази култура на обслужване сред европейските институции и граждани;

17.  Изразява съжаление във връзка с броя на жалбите, породени от неоправдани закъснения при регистрирането на молбите, обработката на досиетата и вземането на решения; предлага при преразглеждането на Финансовия регламент да бъдат предвидени финансови обезщетения в случаите на явни и продължителни закъснения;

18.  Отбелязва факта, че омбудсманът е довел до успешен край проверка по собствена инициатива относно прилаганите от Комисията правила спрямо молбите на граждани за достъп до документи, свързани с процедури за установяване на нарушения; насърчава засилването на сътрудничеството с комисията по петиции и предлага на омбудсмана да я осведомява редовно относно извършваните проверки по собствена инициатива и техните резултати; приканва Комисията да възприеме едно по-отворено и активно поведение по отношение на информацията за процедурите за установяване на нарушения;

19.  Счита, че Кодексът за добро поведение на администрацията, предложен от омбудсмана и одобрен от Парламента в неговата резолюция от 6 септември 2001 г., изпълнява ролята на ръководство и помощно средство за служителите на всички институции и органи на Общността; приветства одобрението на кодекса за добро поведение от страна на Европейския икономически и социален комитет; приветства също така сключването на меморандум за разбирателство с Европейската инвестиционна банка относно обработката на жалбите; призовава омбудсмана да предвиди възможността да преразглеждане на кодекса за добро поведение, базирано на опита от последното десетилетие, и на тази основа да се стреми към насърчаване на обмена на добри практики;

20.  Изразява съжаление, че жалбите относно неправилното прилагане на общностното право от страна на дадена държава-членка, получавани от националните омбудсмани, не се регистрират от европейския омбудсман; предлага на омбудсмана да обмисли възможността за обединяването им с оглед на по-доброто разбиране на проблема;

21.  Призовава омбудсмана да насърчава националните омбудсмани да пристъпят към редовни контакти с националните им парламенти, като следват модела, установен между европейския омбудсман и Европейския парламент;

22.  Приканва Комисията да изготви европейски закон за администрацията, който да бъде общ за всички органи, институции и агенции на Съюза;

23.  Привлича вниманието на омбудсмана към новата процедура за подбор на персонал на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) и препоръчва да се проследи нейното прилагане и да се анализират констатираните развития;

24.  Подкрепя идеята за създаване на общ интранет портал за всички членове на Европейската мрежа на омбудсманите с оглед гарантирането на редовно разпространение на резултатите;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на техните омбудсмани или сходни компетентни органи.

(1) ОВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15. (2) ОВ L 189, 17.7.2008 г., стр. 25. (3) ОВ C 72 E, 21.3.2002 г., стр. 331.