Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2968(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B7-0624/2010

Разисквания :

Гласувания :

PV 25/11/2010 - 8.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0439

Приети текстове
PDF 292kWORD 66k
Четвъртък, 25 ноември 2010 г. - Страсбург
Десета годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността
P7_TA(2010)0439RC-B7-0624/2010

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността

Европейският парламент,

–  като взе предвид Резолюция № 1325 (2000) и Резолюция № 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, и Резолюция № 1888 (2009) на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие срещу жени и деца при въоръжени конфликти, която подчертава отговорността на всички държави за преустановяване на безнаказаността и преследване на виновните за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, включително свързаните със сексуално и друго насилие спрямо жени и момичета,

–  като взе предвид Резолюция 54/134 на Общото събрание на ООН от 7 февруари 2000 г., която обявява 25 ноември за Международен ден за борба срещу насилието спрямо жените,

–  като взе предвид Плана за действие на Съвета на ЕС относно равенството между половете и предоставянето на правомощия на жените при сътрудничеството за развитие, с който следва да се гарантира интегрирането на равенството на половете в работата на ЕС със страните партньори на всички равнища,

–  като взе предвид назначаването през март 2010 г. на специален представител към Генералния секретар на ООН по проблема със сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти,

–   като взе предвид документа на Съвета „Цялостен подход към изпълнението от ЕС на Резолюции № 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН“ и оперативния документ „Изпълнение на Резолюция 1325, подкрепена от Резолюция 1820 на Съвета за сигурност на ООН в контекста на ЕПСО“, и двата приети през декември 2008 г., и документа на Съвета „Включване на въпросите относно правата на човека в Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО)“ от септември 2006 г.,

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно насилието и дискриминацията спрямо жени и момичета и Насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти,

–  като взе предвид своята резолюция от 7 май 2009 г. относно интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в рамките на външните отношения на ЕС и на укрепването на мира/изграждането на нация(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно жените във въоръжени конфликти и тяхната роля във възстановяването след конфликти(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2006 г. относно жените в политиката(3),

–  като взе предвид Плана за действие по отношение на интегрирания подход на равенството между жените и мъжете, изготвен от своята подкомисия по сигурност и отбрана през 2007 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно неуспехите в защитата на правата на човека и правосъдието в Демократична република Конго(4),

–  като взе предвид новото образувание на ООН по въпросите, свързани с пола („ООН Жени“),

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че насилието спрямо жените в зоните на конфликт често е проекция на дискриминацията по полов признак, която е налице още от мирно време; като има предвид, че тази година Международният ден за борба срещу насилието спрямо жените съвпада с десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 на Съвета за сигурност на ООН, която е първата резолюция, която засяга несъразмерно големите и единствени по рода си последици на въоръжените конфликти върху жените и свързва преживяванията на жените по време на конфликти с опазването на световния мир и сигурността, като включва взаимосвързаните тематични области на участието, закрилата, предотвратяването, помощта и възстановяването,

Б.  като има предвид Международния ден за борба срещу насилието спрямо жените, 25 ноември,

В.  като има предвид, че резолюциите на Съвета за сигурност на ООН № 1820, 1888 и 1889 укрепват и допълват резолюция 1325, и четирите заедно трябва да се считат за набор от ангажименти на Съвета за сигурност към жените, мира и сигурността,

Г.  като има предвид, че изпълнението на тези ангажименти е обща грижа и отговорност на всички държави-членки на ООН, независимо дали са засегнати от конфликти, дали са донори или други; като има предвид приемането през декември 2008 г. на Насоки на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета и Насоки на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и борбата с всички форми на дискриминация по отношение на тях, което представлява силен политически сигнал, че тези приоритети са приоритети за Съюза,

Д.  като има предвид, че изпълнението на резолюции 1820 и 1325 следва да се определи за приоритет при използването на външните финансови инструменти на ЕС и да предоставя съответстваща подкрепа на организациите на гражданското общество, работещи в страни и региони на въоръжени конфликти или засегнати от такива конфликти,

Е.  като има предвид, че Европейският парламент следва да наблюдава приетия широк подход и прилагането на бъдещия план за действие относно равенството между половете и предоставянето на правомощия на жените във външната дейност на ЕС, както и изпълнението на насоките относно насилието спрямо жени и деца,

Ж.  като има предвид, че една перспектива, свързана с пола, в гражданска или военна мисия увеличава значително оперативната ефективност, за което ЕС би могъл да допринесе със значителна добавена стойност, като полага активна грижа за жените, попаднали във военен конфликт,

З.  като има предвид, че ЕС следва да предоставя на жените възможност за участие в предотвратяването на конфликти, в управлението на кризи, в мирните преговори и на етапите след конфликти като например планирането на следвоенното възстановяване,

И.  като има предвид, че когато са част от широко разпространени и системни практики, изнасилването и сексуалното робство са признати от Женевската конвенция за престъпления срещу човечеството и военни престъпления; като има предвид, че сега изнасилването също е признато за елемент от престъплението геноцид, когато се извършва с намерението за унищожаване, пълно или частично, на определена целева група; като има предвид, че ЕС следва да подкрепя усилията, насочени към преустановяване на безнаказаността на извършителите на престъпления на сексуално насилие спрямо жени и деца,

Й.  като има предвид, че създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да допринася значително за по-нататъшното изпълнение на резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН по отношение както на вътрешната ѝ структура, така и на външните ѝ дейности и политики,

К.  като има предвид, че ЕС е приел редица важни документи за това как да се прилагат резолюции 1820 и 1325 на Съвета за сигурност на ООН,

Л.  като има предвид, че 2010 г. е също годината на прегледа на ЦХР плюс 10;

М.  като има предвид, че държавите-членки на ЕС, които имат изготвени национални планове за действие за изпълнение на резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, са малцинство; като има предвид, че Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство са приели национални планове за действие,

1.  Подчертава, че десетата годишнина на резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН следва да отбележи началото на засилен дневен ред за изпълнение на тази резолюция, за което не може да се отбележи напредък без политическо ръководство на най-високи равнища и без увеличени ресурси; силно препоръчва този въпрос да се разгледа надлежно при текущия преглед на политиката на ЕС за права на човека, когато става въпрос за изработване на всеобхватна стратегия за правата на човека за отделните държави и за оценка на Насоките на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета и Насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и борбата с всички форми на дискриминация по отношение на тях;

2.  Призовава за отпускане на специфични и значителни финансови, човешки и организационни ресурси за участието на жените и интегрирането на въпросите, свързани с пола, в областта на външната политика и политиката на сигурност; призовава за изпращане на повече жени в полицейските и военните мисии, в мисиите в областта на правосъдието и правовата държава, както и при мироопазващи операции; призовава държавите-членки на ЕС активно да насърчават жените да участват в техните двустранни и многостранни отношения с държави и организации извън ЕС;

3.  Настоятелно призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията – Аштън, да направи наблюдение на изпълнението на поетите ангажименти в междинен преглед след пет години, и да улеснява обмена на добри практики;

4.  Насърчава решително Върховния представител/заместник-председател на Комисията също така да укрепи оперативната група на ЕС относно жените, мира и сигурността, и изразява надежда, че тази група ще прави партньорски проверки на приемането и прилагането на национални планове за действие по резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН, и ще извършва систематичен анализ, свързан с половете, на мисиите на общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО), ще извършва наблюдение и ще съветва делегациите на ЕС в засегнатите от конфликти държави и региони;

5.  Счита създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за уникална възможност за укрепване на ролята на ЕС по отношение на прилагането на резолюции 1820 и 1325 на Съвета за сигурност на ООН;

6.  Настоятелно призовава във връзка с това Върховния представител/заместник-председател на Комисията да подобрява и укрепва включването на практики за равенството между половете и да поеме значителен и много ясен ангажимент по отношение на набирането на персонал, финансовите ресурси и организационната йерархия; призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията да създаде организационна единица в рамките на ЕСВД по въпросите на жените, мира и сигурността в рамките на съответния тематичен отдел и да се увери, че във всеки географски отдел и делегация на ЕС поне една позиция на пълен работен ден е посветена на жените, мира и сигурността, и че тези лица са част от работната група на ЕС или са тясно свързани с нея;

7.  Приветства поредицата от публични събития като дните на отворени врати, организирани от поне три мисии на ОПСО – EUPM, EULEX и EUMM, за отбелязване на десетата годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН; приветства приноса на структурата „Способности за планиране и провеждане на граждански операции“ в това отношение; припомня, че мисиите на ОПСО са едни от най-важните инструменти на ЕС за демонстриране на неговия ангажимент за постигане на целите на резолюции 1820 и 1325 на Съвета за сигурност на ООН в засегнатите от кризи страни и региони;

8.  Настоятелно призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията и държавите-членки на ЕС да включат препратки към резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН във всяко решение на Съвета в областта на общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) и всеки мандат на мисия и да се уверяват, че във всички мисии на ОПСО участва поне един съветник по въпросите на половете и че те имат план за действие относно изпълнението на целите на резолюции 1325 и 1820; настоятелно призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията, държавите-членки на ЕС и ръководителите на мисии да включат като стандартна част от всяка мисия сътрудничеството и консултациите с местните организации на жените;

9.  Призовава за създаването в контекста на мисиите на ОПСО на подходящи публични процедури за внасяне на жалби, които биха спомогнали по-конкретно за докладване по-конкретно на сексуалното и свързаното с пола насилие; призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията да включва подробен доклад относно жените, мира и сигурността в оценката на мисиите на ОПСО на всеки шест месеца;

10.  Припомня масовото групово изнасилване, състояло се между 30 юли и 4 август 2010 г., в минна област в източната част на Конго, и че през миналата година са докладвани най-малко 8 300 изнасилвания в източната част на Конго, и че най-малко 1 244 жени съобщават за изнасилване през първото тримесечие на 2010 г., което се равнява средно на 14 изнасилвания на ден; настоятелно призовава двете мисии на ЕС в ДР Конго – EUPOL ДР Конго и EUSEC ДР Конго, да превърнат борбата срещу сексуалното насилие и участието на жените в основен приоритет в контекста на усилията за реформа на конгоанския сектор за сигурност;

11.  Подчертава, че е важно ЕС да назначи повече жени – полицейски служители и войници в мисиите на ОПСО, като контингентът на жените – полицейски служители в рамките на мироопазващите сили на ООН в Либерия може да се използва като модел;

12.  Посочва необходимостта от създаване на кодекс за поведение на персонала на ЕС, служещ във военните и гражданските мисии, който да подчертава, че сексуалната експлоатация е неоправдано и престъпно поведение;

13.  Призовава за прилагането на резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН в националните стратегически документите на ЕС и за мобилизиране на по-голяма финансова подкрепа за участието на жените от засегнатите от конфликти страни в европейските процеси; призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията и членовете на Комисията, отговарящи за развитието, разширяването и хуманитарната помощ да включат аспектите, свързани с жените, мира и сигурността като неделима част от планирането и програмирането на външните финансови инструменти като ЕИДЧП, ИИС, ИПП, но най-вече на ИСР и Инструмента за стабилност;

14.  Подчертава, че Комисията следва да улесни достъпа на малките НПО до субсидии от Европейския инструмент за демокрация и човешки права (ЕИДЧП); припомня, че понастоящем голям брой малки организации на жените не са в състояние да преодолеят бюрократичните пречки на кандидатстването за субсидии;

15.  Призовава члена на Комисията, отговарящ за развитието, да възприеме като приоритетно подпомагането на работата на организациите на жените в засегнатите от конфликти райони; настоятелно призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията да използва дългосрочния компонент на Инструмента за стабилност (ИС) за отпускане на финансиране в подкрепа на участието на жените в процесите, свързани с мира, сигурността и помирението и да заделя систематично средства за жените, мира и сигурността във всички краткосрочни мерки, финансирани по член 3 от Инструмента за стабилност;

16.  Счита, че делегациите на ЕС следва да информират организациите на гражданското общество, като например местните организации на жените, относно своето участие в конфликтните региони и да се консултират с организациите на гражданското общество в процеса на разработване на политики;

17.  Изисква значително увеличение на участието на жените във всяка една област на действия, включително в работата по помирението, договарянето и изграждането на мира, прилагането и опазването на мира и предотвратяването на конфликти;

18.  Призовава за незабавно увеличаване на участието на жените във всички инициативи, насочени към намирането на решения на конфликти, включително като посредници и преговарящи и при прилагането на мерки за разрешаване на конфликтите;

19.  Призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията да даде старт на провеждана веднъж годишно седмица, през която да се провеждат консултации с жени-лидери, и която може да допълва Глобалния ден на отворените врати за жени и мир на ООН, последвана от доклади на делегацията на ЕС и последващи действия;

20.  Подчертава необходимостта от национални планове за действие, които следва да предоставят информация за времевата рамка на националната стратегия, да определят реалистични цели, да разработват механизми за наблюдение и да стимулират по-активно участие на жените в мониторинга, оценката и надзорните механизми;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, специалния представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие при въоръжени конфликти и новоназначения ръководител на службата на ООН по въпросите на равенството между половете (ООН Жени).

(1) ОВ С 212 Е, 5.8.2010 г., стр. 32.
(2) ОВ С 298 Е, 8.12.2006 г., стр. 287.
(3) ОВ С 314 Е, 21.12.2006 г., стр. 347.
(4) Приети текстове, P7_TA(2010)0350.

Правна информация - Политика за поверителност