Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно конференцията за изменението на климата в Канкун (СОР-16)
Европейският парламент,
– като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото към нея,
– като взе предвид петнадесетата Конференция на страните (COP-15) по РКОНИК и петата Конференция на страните, която представлява среща на страните по Протокола от Киото (COP/MOP5), проведена в Копенхаген, Дания, от 7 до 18 декември 2009 г., както и Споразумението от Копенхаген,
– като взе предвид шестнадесетата Конференция на страните (COP-16) по РКОНИК и шестата Конференция на страните, която представлява среща на страните по Протокола от Киото (COP/MOP6) и предстои да бъде проведена в Канкун, Мексико, от 29 ноември до 10 декември 2010 г.,
– като взе предвид пакета на ЕС за енергетиката и изменението на климата, приет през декември 2008 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията COM(2010)0265, което представя анализ на възможностите за намаляване с повече от 20 % на емисиите на парникови газове и оценка на опасността от изместване на въглеродните емисии, и съобщението на Комисията COM(2010)0086 относно международната политика в областта на климата след конференцията от Копенхаген: „Да предприемем мерки сега, за да дадем нов тласък на глобалната дейност за противодействие на изменението на климата“,
– като взе предвид Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността(1),
– като взе предвид съвместното изявление от 20 декември 2005 г. на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, които заседават в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейският консенсус“, и по-специално точки 22, 38, 75, 76 и 105 от него(2),
– като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС от 17 ноември 2009 г. и резолюцията на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно съгласуваността на политиките за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс“ (ОПР+)(3),
– като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г., която поставя Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като съвместно определени от международната общност цели за премахване на бедността,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно изменението на климата, и по-специално резолюцията от 4 февруари 2009 г. относно „2050: бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“(4) и резолюцията от 10 февруари 2010 г. относно резултата от Конференцията за изменението на климата в Копенхаген (COP-15)(5),
– като взе предвид въпроса с искане за устен отговор ... на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, внесен съгласно член 115 от правилника, както и изявленията на Съвета и Комисията,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че научните доказателства за изменението на климата и неговото въздействие са недвусмислени, предприемането на бързи, съгласувани и амбициозни мерки на международно равнище е наложително с оглед посрещането на това световно предизвикателство,
Б. като има предвид, че развиващите се страни са допринесли най-малко за изменението на климата, но са изправени пред най-тежките му последици, както и че изменението на климата излага на риск международните инвестиции за намаляване на бедността, като по този начин поставя под въпрос постигането на ЦХР,
В. като има предвид, че е необходимо да се възвърне доверието в международните преговори по въпросите, свързани с изменението на климата, след разочароващия резултат от конференцията за изменението на климата в Копенхаген,
Г. като има предвид, че развитите, бързоразвиващите се и развиващите се страни, които заедно представляват източник на над 80 % от световните емисии на парникови газове, поеха ангажименти/обещания за намаляване на емисиите в съответствие със Споразумението от Копенхаген,
Д. като има предвид, че тези ангажименти/обещания няма да бъдат достатъчни, за да се постигне всеобщата цел за ограничаване до 2ºC („целта от 2ºC“) на общото световно средно годишно покачване на температурата на земната повърхност,
Е. като има предвид, че тези обещания не са дадени в рамките на система, която да включва правни мерки за налагане на спазването им или на „измерване, докладване или удостоверяване“ в достатъчна степен,
Ж. като има предвид, че неизпълнението на целта от 2ºC ще има огромна цена по отношение на околната среда и икономиката; като има предвид, че, наред с другото, до 40 % от видовете ще бъдат заплашени от изчезване, милиони хора ще бъдат разселени поради покачващото се морско равнище и по-честите екстремни метеорологични явления, реколтата ще намалее, цените на храните ще се покачват и глобалното икономическо производство ще намалее с поне 3 %,
З. като има предвид, че според официален доклад(6) Международната експертна група по изменението на климата (IPCC) не е допуснала грешки, които биха подкопали основните заключения в доклада от 2007 г. относно възможните бъдещи въздействия на изменението на климата на регионално равнище,
И. като има предвид, че по оценка на Междуправителствената експертна група по изменението на климата 20 % от емисиите на парникови газове са причинени от обезлесяване и други форми на промяна в земеползването,
Й. като има предвид, че една от основните цели на ЕС следва да бъде да се изясни, че е необходима глобална трансформация в технологиите и технологичното сътрудничество, за да се ускори темпът на иновации и да се увеличи степента на демонстриране и внедряване, така че всички страни да имат достъп до устойчиви технологии на поносими цени, което също така ще гарантира по-висок жизнен стандарт за по-голяма част от световното население,
K. Като има предвид поставяния от международните партньори на ЕС по въпросите на климата акцент върху енергийната ефективност и трудностите при установяване на цели за емисиите в международен план и икономическите предимства, свързани с целите за енергийна ефективност,
Общата цел на COP-16 и позицията на ЕС
1. Призовава държавните и правителствени ръководители по целия свят да демонстрират истинско политическо лидерство и воля по време на преговорите и да отдадат най-висок приоритет на този въпрос; изразява съжаление относно факта, че до момента не е отбелязан по-голям напредък в подготовката за Канкун;
2. Подчертава, че в Канкун е необходимо да се постигне съгласие за съществени стъпки, за да се подготви сключването през 2011 г. в Южна Африка на изчерпателно международно споразумение относно периода след 2012 г., което следва да бъде в съответствие с последните научни достижения и в съгласие целта от 2ºC;
3. Призовава Европейския съюз отново да поеме водеща роля в преговорите, свързани с климата, и да окаже активен принос за една по-конструктивна и прозрачна конференция за климата в Канкун; съобразно с това настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да намерят решения за различните си виждания относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) и правата на емисии (ПЕЕ) в излишък, да бъдат единни и много амбициозни в преговорите в рамките на Конференцията на страните (COP-16) и да подобрят процедурата си за вътрешно вземане на решения, така че да могат да реагират по-бързо в хода на развитието на преговорите, да действат по-стратегически и да бъдат по-отзивчиви по отношение на трети държави;
4. Подчертава важността на прозрачния процес на вземане на решения и на информирането относно актуалното състояние на преговорите, особено в заключителните часове от тази част на COP-16, която се провежда на високо равнище, и настоятелно призовава Европейския съюз да предостави на главния си преговарящ известна гъвкавост, за да може да реагира в хода на събитията;
5. Настоятелно призовава Европейския съюз да потвърди публично и недвусмислено категоричния си ангажимент към Протокола от Киото и да приветства и насърчава активно и конструктивно продължаването на работата и по двете линии на преговорите – както в рамките на ad hoc работната група по допълнителните ангажименти за страните по приложение І към Протокола от Киото (AWG-KP), така и в ad hoc работната група по дългосрочните съвместни действия по конвенцията за изменение на климата (AWG-LCA), като се включат политическите насоки от Споразумението от Копенхаген; следователно призовава Европейския съюз да декларира открито преди Канкун, че е готов да продължи с втория период на ангажиментите по Протокола от Киото (2013-2020 г.) въз основа на съответната за този период цел, като същевременно признае, че е необходим съпоставим напредък и по двете преговорни линии, за да се разчисти пътят пред сключването на международно споразумение за периода след 2012 г., което да съответства на целта от 2ºC;
6. Призовава ЕС и неговите държави-членки да определят и приложат принцип за „справедливост в областта на климата“; във връзка с това препоръчва „клауза за справедливост“ в бъдещите международни преговори в областта на климата; подчертава, че ще бъде най-несправедливо, ако светът не е в състояние да ограничи изменението на климата, защото биха пострадали по-специално бедните хора в бедните страни;
7. Тъй като изменението на климата се отразява по различен начин в различните развиващи се държави, предлага действията и финансирането във връзка с климата да бъдат насочени преди всичко към най-уязвимите по отношение на изменението на климата държави, които не разполагат с капацитет за справяне с него;
8. Като подчертава сериозната степен на неотложност на преговорите в областта на изменението на климата, изтъква колко е важно да се вземат съществени решения в Канкун по отношение на финансирането (размер, източници и управление), и особено степента на допълняемост при финансирането за приспособяването, горското стопанство, ресурсната ефективност, обмена на технологии (при спазване на съществуващите принципи, свързани с правата на интелектуална собственост), наблюдението, докладването и удостоверяването, както и значението на гарантирането на пълна прозрачност при прилагането на ускореното финансиране и на твърд политически ангажимент във връзка с него;
9. Що се отнася до развоя на събитията около Протокола от Киото, подчертава важността на постигането на споразумение относно правилата за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, гъвкавия механизъм и включването на нови сектори и газове;
10. Имайки предвид, че счетоводните правила относно правата на емисии (ПЕЕ) в излишък и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) биха могли да се отразят върху екологосъобразността на Протокола от Киото, ако тези въпроси не бъдат третирани по подходящ начин, призовава другите страни по конвенцията да проучат евентуални възможности;
11. Призовава за постигането на споразумение в Канкун относно устойчиви правила за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), които засилват степента на амбиция на страните по приложение I, разработени са с цел да осигурят намаляване на емисиите от горското стопанство и земеползването, изискват страните по приложение I да бъдат отговорни за всяко повишаване на емисиите от ЗПЗГС и следват настоящите ангажименти на страните за защита и увеличаване на поглътителите и резервоарите на парникови газове;
12. Счита, че бъдещите дипломатически дейности на ЕС в областта на климата следва да се съсредоточат върху силното политическо ангажиране с трети държави, политики за изграждане на ефективни механизми за международно сътрудничество по въпросите, свързани с изменението на климата, както в рамките на РКОНИК, така и извън нея, и за сътрудничество в областта на климата с трети държави с цел предоставяне на практическа подкрепа за нисковъглеродно, устойчиво на климатичните явления развитие в световен мащаб;
13. Подчертава, че запазването на биоразнообразието и прилагането на екосистемния подход представляват най-ефикасните и най-ефективни от гледна точка на разходите стратегии за смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него; потвърждава позицията си, че ответните действия, насочени към смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него, не могат да бъдат от чисто технологичен характер;
Ангажименти за намаляване
14. Отново заявява, че според научните доказателства, представени от Международната експертна група по изменението на климата, целта от 2ºC изисква световните емисии на парникови газове да достигнат своите най-високи стойности най-късно до 2015 г. и до 2050 г. да бъдат понижени поне с 50 % спрямо равнището им от 1990 г., като след това продължат да намаляват;
15. Настоятелно призовава всички международни партньори, включително САЩ и Китай, да представят по-амбициозни ангажименти за намаляване на емисиите на принципа на „обща, но диференцирана отговорност“, за да гарантират съвместимост с целта от 2ºC ;
16. Отново заявява необходимостта от приемането на вътрешна цел на Европейския съюз за 2020 г. за намаляване на парниковите газове с 30 %, в сравнение с нивото от 1990 г., в интерес на бъдещия икономически растеж на Европейския съюз;
17. Приветства съобщението на Комисията и нейните анализи относно това, какво е необходимо за постигането на намаляване с 30 %; подкрепя изразената в съобщението идея, че независимо от резултата от международните преговори е в интерес на ЕС той да се стреми към цел за намаляване на емисиите с над 20 %, защото това ще насърчи „зелени“ работни места, растеж и същевременно сигурност;
18. Припомня, че поради спада на емисиите в резултат на рецесията годишните разходи, свързани с постигането на намаление с 20 % до 2020 г., се понижиха с една трета – от 70 милиарда евро на 48 милиарда евро, като в момента разходите за намаление с 30 % се оценяват на 11 милиарда евро повече, отколкото разходите за първоначалното намаление с 20 %, тоест допълнителните разходи са под 0,1 % от стойността на икономиката на ЕС;
19. Признава, че постигането на целта от 2ºC ще бъде възможно само ако и развиващите се страни като цяло, по-специално по-напредналите от тях, постигнат до 2020 г. значително, количествено измеримо намаляване на емисиите под предвидените понастоящем темпове за тяхното повишаване, от порядъка на 15 до 30 % под обичайните нива, както и че за постигането на това ще е необходима финансова, техническа и технологична помощ от развитите страни за изграждане на капацитет; признава, че за да бъдат постижими целите, свързани с по-ниска температура, ще са нужни по-високи равнища на подпомагането;
20. Подчертава, че най-тежко засегнати от последиците от изменението на климата ще бъдат развиващите се нации, така че допринасянето за успешното сключване на международно споразумение е от жизненоважен интерес за тях; приветства много амбициозните ангажименти, поети от някои развиващи се страни, като Коста Рика и Малдивските острови, и от някои страни с бързо развиващи се пазари, като Мексико и Бразилия, и изразява съжаление относно това, че някои други страни с бързо развиващи се пазари все още не са последвали този пример;
21. Посочва, че тъй като градските зони произвеждат 75 % от въглеродните емисии, градовете се намират в челните редици на борбата срещу изменението на климата; поради тази причина изразява похвала относно задължението, поето от европейските градове, подписали спогодбата за Конвента на кметовете; приветства ангажимента на градовете за водене на борба с изменението на климата; признава полаганите в много европейски градове усилия, що се отнася до транспорта и мобилността; подчертава необходимостта от продължаване на действията в същата насока при търсенето на по-екологосъобразни алтернативи, които ще подобрят качеството на живот на обикновените хора, при едновременно гарантиране на необходимото съгласуване на усилията между местните, регионални, национални и европейски равнища на управление;
Финансиране
22. Припомня, че развитите страни са поели ангажимент със Споразумението от Копенхаген да предоставят нови и допълнителни ресурси, в размер на поне 30 милиарда щатски долара в периода 2010-2012 г. и 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г., като се отделя особено внимание на уязвимите и най-слабо развитите страни; поощрява Европейския съюз да улесни създаването на „Зелен фонд за климата“, който да предоставя 100 милиарда щатски долара годишно от 2020 г.;
23. Припомня, че колективният принос на ЕС в усилията на развиващите се страни за смекчаване на последиците, както и за потребностите им за приспособяване към тях, следва да бъде допълнителен и не по-малко от 30 милиарда евро годишно до 2020 г. – сума, която може да нарасне, тъй като се получават нови данни относно тежкия характер на изменението на климата и размера на свързаните с него разходи;
24. Счита, че навременното прилагане на ускореното финансиране е ключов фактор за изграждането на атмосфера на доверие преди и по време на конференцията в Канкун; подчертава необходимостта от 7,2 милиарда евро, обещани от ЕС и неговите държави-членки, като ново допълнение към бюджетите на ОПР, с балансирано разпределение между мерките за приспособяване и мерките за смекчаване, и настоятелно призовава Европейския съюз да гарантира, чрез координация, осигурена от ГД „Действия по климата“ на Комисията, пълна прозрачност, когато представя в Канкун съгласувани доклади относно изпълнението, както и след това на ежегоден принцип;
25. Подчертава, че наблюдението, докладването и удостоверяването на финансирането трябва да включват справедлив, общ базов показател, спрямо който вноските да могат да се изчисляват като нови и допълнителни; препоръчва базовият показател да бъде дългогодишният ангажимент за предоставяне на 0,7 % от брутния национален доход (БНД) като официална помощ за развитие (ОПР) или други съответни национални цели, когато те са по-високи;
26. Допълнително подчертава необходимостта да се мобилизират както вътрешни, така и международни ресурси от всички възможни източници, за да се допринесе за постигането на тази цел;
27. Подчертава, че в областта на финансирането за смекчаване и приспособяване чрез нови механизми следва да се спазват и изпълняват установените принципи на политиката за развитие, като например доброто управление и демократичното участие в процеса на вземане на решения; освен това настоява страните бенефициенти да доказват, че парите се изразходват по заявените и одобрени проекти;
28. Припомня, че за да се повиши предоставянето на финансови средства и инвестиции, преговарящите от СОР-16 следва да вземат предвид принципа за ангажираност на страната, ефективното използване на ресурсите и максимализирането на въздействието, като същевременно се гарантира и предоставянето на финансиране на най-уязвимите страни и общности;
Наблюдение, докладване и удостоверяване
29. Приветства клаузите в Споразумението от Копенхаген относно наблюдението, докладването и удостоверяването, както и за международните консултации и анализ, и настоятелно призовава Европейския съюз да работи с всички страни по насоки за прилагането на тези разпоредби, които да бъдат приети в Канкун;
30. Признава, че измерването на несъмнения успех, постигнат от ЕС досега във връзка с намаляването на емисиите на CO2, не отчита по подобаващ начин прехвърлянето на промишлено производство извън неговите граници, и отбелязва, че действителното намаляване на емисиите на CO2 в резултат от потреблението му може да е значително по-малко от цифрата, която се споменава в момента, като смята, че това несъответствие трябва да се отчита както при изготвянето на бъдещата политика на ЕС, така и в международните преговори;
Сътрудничество с развиващите се страни и приспособяване
31. Подчертава историческата отговорност на развитите страни за необратимото изменение на климата и припомня задължението да подпомагат развиващите се страни и най-слабо развитите страни при приспособяването им към това изменение, включително чрез предоставяне на финансова подкрепа за националните адаптационни програми за действие (НАПД), като важни инструменти за приспособяването към изменението на климата, насърчаващи ангажираност от страна на съответната държава;
32. Признава важното значение на иновативното приспособяване към неизбежните последици от изменението на климата, по-специално в световните региони, които са засегнати в най-голяма степен от променливия климат, и особено за защитата на най-уязвимите групи в обществото, поради което призовава за постигането на споразумение в Канкун, включващо сериозни политически и финансови ангажименти за оказване на съдействие на тези развиващи се страни при изграждането на капацитет;
33. Приветства взетото в Копенхаген решение за създаване на „Технологичен механизъм“; призовава ЕС и неговите държави-членки да засилят съществуващото между тях и развиващите се страни партньорство в областта на климата и да създават нови партньорства, ако понастоящем такива не съществуват, като предоставят увеличена финансова подкрепа за разработването и трансфера на технологии, споразумения относно правата върху интелектуалната собственост и изграждането на институционален капацитет;
34. Подчертава, че перспективата за развитие е от жизненоважно значение за много развиващи се страни и страни с бързо развиващи се пазари; признава, че тази цел следва да играе по-забележима роля в преговорите, като отново заявява ангажимента на ЕС за подпомагане на по-слабо развитите страни по пътя им към по-висок стандарт на живот; подчертава, че е възможно да се осигури по-висок стандарт на живот чрез избиране на по-устойчиви решения;
35. Подчертава, че страните, които не са включени в приложение I, не могат да бъдат третирани като блок, тъй като техният капацитет да инвестират в мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него, както и тяхната способност за приспособяване към изменението на климата не са еднакви; освен това подчертава, че някои от тези държави вече са се превърнали в големи източници на емисии на CO2, които се отличават с висок темп на растеж на емисии на CO2;
36. Подчертава, че гарантирането на съгласуваността на политиката и включването на околната среда в проектите за развитие трябва да представляват същината на стратегията на ЕС за ефективно смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях; в частност, набляга на необходимостта да се стимулират пътищата на развитие, които насърчават по-диверсифицирани и децентрализирани икономики; същевременно изразява обаче дълбокото си съжаление поради това, че ЕС е постигнал слаб напредък при включването на околната среда в своето сътрудничество за развитие, както и в рамките на другите области на европейските секторни политики;
37. Припомня, че както промяната в земеползването, така и земеделието носят отговорност за значителна част от емисиите на парникови газове в развиващите се страни; призовава ЕС да насърчава устойчивото земеделие, особено в най-слабо развитите страни, тъй като то допринася за смекчаването на изменението на климата и за намаляването на бедността, като се създава възможност за диверсифициране на приходите на местните общности;
38. Призовава ЕС да се застъпи за това, Международният форум на коренното население да се превърне в страна по преговорите в рамките на COP-16, тъй като това население е засегнато в особено голяма степен от изменението на климата и механизмите за смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него;
39. Подчертава, че колективните действия по отношение на изменението на климата трябва да включват силни управленски структури и процедури, които ще дадат по-голяма роля на развиващите се страни, и следователно призовава ЕС да допринесе за институционална структура, която да е всеобхватна, прозрачна, справедлива и с балансирано представителство на развитите и развиващите се страни в съответните ръководни органи;
Намаляване на емисиите от обезлесяването и деградацията на горите (REDD) и опустиняването
40. Подчертава, че естествените поглътители на парникови газове, като горите, са ефикасно средство за смекчаване на изменението на климата поради капацитета им за поглъщане на CO2, и настоятелно призовава страните да признаят необходимостта от опазване на горите и разработване на политика за залесяване, която да се включи в международно споразумение относно изменението на климата;
41. Счита, че за да се спре сериозното обезлесяване на тропическите гори най-късно до 2020 г., трябва да се предостави значителна финансова подкрепа, както и техническа и административна помощ, и заявява отново, че общественото финансиране е най-реалистичното средство от гледна точка на тази времева рамка; настоятелно призовава Европейския съюз да работи в посока постигането на конкретни решения в Канкун за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация, включително точни и ясни цели;
42. Призовава ЕС активно да подкрепи механизма „REDD +“, за да може по-добре да се определят механизмите, предизвикващи обезлесяването, и за да се гарантира ефективното ангажиране на местните хора и местните общности при наблюдението и докладването; освен това призовава ЕС да се погрижи REDD да съдържа защитни механизми или етичен кодекс, гарантиращ, че не се нарушават правата на хората, живеещи в горите, както и ефикасното прекратяване на загубата на гори;
43. Подкрепя създаването на механизъм за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите и увеличаването на естественото отстраняване на емисии на парникови газове, което съдейства за запазването на биологичното разнообразие; също така подкрепя ролята, свързана с опазването, устойчивото управление на горите и увеличаването на абсорбирания от горите въглерод в развиващите се страни (REDD+);
44. Изразява съжаление поради факта, че финансирането на REDD се основава на такова общо определение за горите, което може да включва насаждения от един-единствен неместен вид; счита, че това определение може да предостави погрешен стимул да се отклони финансиране от така необходимата защита на старите и древни гори, насочвайки го към нови насаждения, създадени с търговска цел;
45. Следователно призовава Комисията и държавите-членки да работят в рамките на Спомагателния орган за научно-технически консултации, както и други международни форуми, за установяването на ново определение на ООН за горите въз основа на биомите с отразяване на широките разлики по отношение на биологичното разнообразие, както и стойностите на въглерод в различните биоми, като същевременно се прави ясно разграничение между естествените гори и горите, в които преобладават дървесни монокултури и неместни видове;
46. Счита, че следва да се засили взаимодействието между трите конвенции от Рио – за биологичното разнообразие, изменението на климата и опустиняването; призовава Комисията и държавите-членки активно да подкрепят идеята за провеждане на среща на високо равнище на страните по трите конвенции от Рио като част от срещата на върха Рио + 20 през 2012 г.;
47. Подчертава, че в резолюцията на Общото събрание на ООН от 28 юли 2010 г. достъпът до питейна вода се признава за право на човека и се призовава за специална защита на водата като елемент, особено уязвим от въздействието на изменението на климата, което би могло да доведе до спад в количествено и качествено отношение на наличната вода, по-специално на питейната вода;
Промяна, насочена към постигането на устойчива икономика и промишленост 48.Подчертава, че много държави се движат с бърз темп по пътя към нова устойчива икономика, включваща, по различни причини, опазването на климата, оскъдността и ефективното използване на ресурсите, енергийната сигурност, иновациите и конкурентоспособността; отбелязва мащаба на плановете за стимулиране на икономиката, посветени на прехода към нови енергийни източници, в страни като САЩ и Китай;
49. Призовава за споразумение, чрез което да се гарантират равнопоставени условия в международен план за отраслите, отделящи високи въглеродни емисии; подчертава значението на едно обвързващо международно споразумение за конкурентоспособността на промишлеността на държавите-членки на ЕС; поради тази причина подчертава значението на плана за действие от Бали;
Устойчива икономика и сътрудничество в областта на технологиите
50. Счита, че независимо от напредъка на международните преговори Европейският съюз следва незабавно да приеме политики и инструменти, необходими за насърчаване на развитието на по-устойчива, нисковъглеродна и ефективна от гледна точка на ресурсите икономика, като по този начин смекчи въздействието на изменението на климата, подобри качеството на въздуха, създаде енергийна сигурност и гарантира, че Европейският съюз се превръща в най-конкурентоспособната икономика в свят, където инвестициите са насочени във все по-голяма степен към по-чисти технологии;
51. Отбелязва, че изменението на климата е глобално предизвикателство, за което няма универсално политическо и технологическо решение, но че съчетанието на наличните възможности и рязкото увеличаване на ефективността във всички области на икономиката и обществения живот в развитите и развиващите се страни би допринесло за решаването на проблемите, свързани с ресурсите и разпределението, и би открило пътя към трета индустриална революция;
52. Подчертава, че едно споразумение би могло да предостави необходимия стимул за „устойчив нов курс“, който да засили устойчивия растеж, да насърчи екологично устойчивите технологии, да спомогне за повишаването на енергийната ефективност в строителството и транспорта, да намали енергийната зависимост и да осигури заетост и социално и икономическо сближаване както в развитите, така и в развиващите се страни; във връзка с това припомня вече поетите от ЕС ангажименти;
53. Припомня споразумението в рамките на Г-20 относно политиката в областта на климата за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и призовава Комисията да изготви предложения за европейска стратегия за неговото прилагане, с времеви график и механизми за социални обезщетения, ако е уместно;
Научни изследвания и технологии
54. Изразява убеждението, че е необходима трансформация в световен мащаб по отношение на технологиите и сътрудничеството в сферата на технологиите, което да гарантира,че всички държави имат достъп до изгодни за тях и устойчиви технологии; отбелязва, че всяко бъдещо споразумение следва да предвижда осъществими механизми, уреждащи достъпа до чисти технологии;
55. Счита, че е от решаващо значение въвеждането на нов подход към технологичното сътрудничество, за да се ускорят нововъведенията и тяхното прилагане, като по този начин се дава възможност на всяка държава да разполага с достъп до изгодни екологични технологии,
56. Отбелязва, че тъй като борбата срещу изменението на климата изисква намаляването не само на емисиите, но и на нашия екологичен отпечатък в общ план, новаторството стои начело на този необходим процес на промяна; следователно новаторството трябва да бъде устойчиво, екологосъобразно, социално, справедливо и достъпно;
57. Отбелязва, че евентуална мрежа от новаторски центрове по въпросите на климата, като част от този механизъм, би служила за улесняване на технологичното развитие, сътрудничество, разпространение и новаторство;
58. Подчертава, че разработването и внедряването на революционни технологии е от ключово значение в борбата срещу изменението на климата и същевременно е от ключово значение за убеждаване на нашите партньори по целия свят, че намаляването на емисиите е осъществимо и не води до загуба на конкурентоспособност и закриване на работни места; изисква от Комисията да извърши оценка на различни начини за предоставяне на стимули за щадящи климата новаторски решения, като например чрез награждаване на дружествата-първенци; призовава за поемане на международен ангажимент за увеличаване на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност по отношение на революционните технологии в съответните отрасли;
59. Отбелязва, че неотдавнашните научни прегледи поддържат фундаменталния възглед, че причиненото от човека глобално затопляне трябва да бъде преодоляно чрез съкращаване на емисиите на CO2 и на други парникови газове; отбелязва, че са необходими допълнителни усилия по отношение на научните изследвания в такива области като обхват и времеви график на увеличаването на температурата, установяване на последствията от изменението на климата на регионално и местно равнище, а също така и въздействието на земеползването, саждите и фините частици върху съответните мерки за приспособяване;
60. Счита, че изменението на климата е изключително сложен въпрос, който обхваща множество научни дисциплини, и че политическите решения, взети в тази сфера, трябва да бъдат неопровержимо обосновани с помощта на научни доводи; поради тази причина призовава Комисията да осведомява непрестанно Европейския парламент относно всички нови важни научни нововъведения или разработки;
61. Подчертава, че бюджетът на ЕС следва да постави своя акцент върху научните изследвания, новаторството и внедряването на технологии, за да бъдат отразени по подобаващ начин въжделенията на ЕС за борба срещу изменението на климата и за преход към устойчива икономика;
Енергетика, енергийна ефективност и ресурсна ефективност
62. Посочва, че приблизително два милиарда души по света все още не разполагат с достъп до устойчива и достъпна енергия; подчертава необходимостта от решаване на въпроса с енергийната бедност по начин, съобразен с целите на политиката в областта на климата; подчертава, че съществуват енергийни технологии, които са насочени както към защитата на околната среда в световен мащаб, така и към задоволяването на местните потребности от развитие;
63. Изразява съжаление, че потенциалът за енергоспестяване не се разглежда по правилен начин на международно равнище и в частност в ЕС; отбелязва, че енергоспестяването и подобряването на енергийната ефективност ще спомогнат за спестяването на ресурси, за намаляването на емисиите, за повишаването на енергийната сигурност, за създаването на нови работни места и за повишаването на конкурентоспособността на икономиките; призовава ЕС да поставя по-осезаем акцент върху енергоспестяването по време на международни преговори;
64. Призовава ЕС да поставя по-осезаем акцент върху енергоспестяването по време на международни преговори; в този контекст отбелязва и изразява дълбоко съжаление, че не се очаква ЕС да постигне целта за енергоспестяване с 20 % до 2020 г., определена от държавните глави, поради незадължителното естество на възприетия подход; поради тази причина призовава ЕС да поеме водеща роля чрез личен пример и призовава Комисията да представи предложения за нови мерки, които да гарантират постигането на тази цел, както и че Европа няма да изостава по отношение на свързаните с ефективността нововъведения в световен мащаб;
65. Подчертава колко е важно да се съчетаят борбата с изменението на климата и ангажиментът за намаляване на екологичния ни отпечатък като цяло чрез полагане на усилия за опазване на природните ресурси, тъй като новаторските технологии в областта на околната среда и алтернативните възможности за добив на енергия с отделяне на ниски въглеродни емисии зависят от ограничените ресурси;
Международна търговия
66. Като се позовава на преамбюла на Споразумението за СТО и член XX, букви б), г) и ж) от GАТТ, подчертава, че международната търговия не трябва да води до свръхексплоатация на природните ресурси; настоява, във връзка с преговорите в рамките на СТО и двустранните търговски споразумения, че либерализирането на търговията, в частност на търговията с естествени суровини, не трябва да застрашава устойчивото управление на ресурсите;
67. Отбелязва, че ЕС е в състояние да дава добър пример, чрез премахването на пречки като митнически тарифи и такси, по отношение на търговията със „зелени“ технологии и екологични и щадящи климата продукти и да насърчава т.нар. „екологични стоки и услуги“ и във връзка с това насочва вниманието към плана за действие от Бали и Зеления фонд за климата от Копенхаген;
Световен пазар на въглеродни емисии
68. Призовава ЕС и неговите партньори да намерят в близко бъдеще най-ефективния начин за насърчаване на връзките между схемата за търговия с емисии на ЕС и други схеми за търговия, с цел разработване на световен пазар на въглеродни емисии, като по-този начин се гарантира по-голямо разнообразие от възможности за намаления, по-добър размер и ликвидност на пазара, прозрачност и, накрая, по-ефективно разпределяне на ресурсите;
69. Все пак подчертава, че всяко подобно усилие трябва да бъде в съответствие с уроците от неотдавнашната финансова криза, както и от недостатъците на схемата на ЕС за търговия с емисии, за да се постигне прозрачност, да се предотврати спекулирането и да се гарантира, че намаляването на емисиите се осъществява в действителност;
70. Призовава ЕС и неговите партньори да предложат в най-близко бъдеще мерки за ограничаване на злоупотребите с международни кредити от промишлени проекти за газ, включително унищожаването на HFC-23 в емисията за търговия с емисии след -2012 г. и по-конкретно в проектите в рамките на Механизма за чисто развитие, както и в бъдещите отраслови пазарни механизми; поради тази причина призовава ЕС и неговите партньори да поощряват напредналите развити държави подпомагат усилията за намаляване в глобален план чрез подходящи собствени действия, като се започне с възможностите за намаляване на емисии, свързани с най-ниски разходи;
71. Подчертава, че в глобалния контекст на конкурентните пазари рискът от изместване на въглеродни емисии води до сериозни притеснения в определени отрасли, които са важен елемент от общата верига за производство на стоки – включително продукти за борба срещу изменението на климата; изисква от Комисията да извърши допълнителен анализ на този риск и да предложи подходящи и ефективни мерки, за да се запази конкурентоспособността на икономиката на ЕС в международен план и същевременно да се гарантира, че въглеродният отпечатък на ЕС не се увеличава;
72. Призовава за реформа на механизмите, базирани на проекти, като например Механизмите за чисто развитие (CDM) и за съвместно изпълнение (JI), чрез въвеждането на строги изисквания за качество на проектите, гарантиращи зачитането на правата на човека и високия стандарт на подобни проекти, с надеждни, удостоверими и реални допълнителни намаления на емисиите, които също така подкрепят устойчивото развитие в развиващите се страни; подкрепя, освен това, виждането на Комисията, че секторните механизми за икономически по-напредналите развиващи се страни следва да се договорят за периода след 2012 г., като същевременно Механизмите за чисто развитие (CDM) следва да останат на разположение на най-слабо развитите държави;
73. Настоява, че ЕС и неговите държави-членки е необходимо да изпълнят ангажиментите си за смекчаване на въздействието на изменението на климата на първо място в рамките на ЕС и напомня на всички страни, че използването на гъвкави механизми следва да бъде минимално;
Международно въздухоплаване и морски транспорт
74. Припомня, че в световен мащаб транспортът е най-интензивният отрасъл по отношение на емисиите на парникови газове и че той отговаря за 30 % от емисиите на парникови газове в развитите страни и за 23 % от емисиите на парникови газове в целия свят; изразява съжаление поради липсата на напредък в справянето с въпросите, свързани със световния въздухоплавателен и морски транспорт, и подчертава необходимостта международният въздухоплавателен и морски транспорт да бъдат включени в споразумение в рамките на РКОНИК;
75. С оглед предотвратяване на нарастването на предизвиканите от транспорта емисии на парникови газове до 2050 г., призовава Европейския съюз да гарантира, че цялостното въздействие на въздухоплавателния и морския транспорт се взима под внимание в международното споразумение и че целите за намаляване на емисиите за секторите на въздухоплавателния и морския транспорт са същите като при другите отрасли на промишлеността;
76. Приветства поетия от въздухоплавателните дружества в световен мащаб ангажимент да поддържат подобрение на горивната ефективност от 1,5 % годишно до 2020 г., да постигнат въглеродно неутрален растеж след 2020 г. и до 2050 г. да реализират намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 50 % в сравнение с нивата от 2005 г.;
77. Отбелязва, че половината от емисиите на автомобилния транспорт са причинени от частни превозни средства и че значителен дял от приписваните на промишлеността емисии произхожда от рафинирането на горива; счита, че в контекста на постоянното нарастване на емисиите от автомобилния транспорт следва да се продължи с предприемането на мерки, които да изискват от производителите да подобряват екологичните и енергийните характеристики на превозните средства;
Делегация на Европейския парламент
78. Счита, че делегацията на ЕС има важна роля в преговорите, свързани с изменението на климата, и следователно счита за неприемливо това, че членовете на Европейския парламент, които участват в тази делегация, не са могли да присъстват на координационните заседания на ЕС на предишната Конференция на страните по РКОНИК; в съответствие с рамковото споразумение, сключено между Комисията и Европейския парламент през май 2005 г., предоговорено през 2009 г., когато Комисията представлява Европейската общност, по искане на Парламента тя трябва да улеснява включването на членове на Парламента като наблюдатели в делегации на Общността, които водят преговори по многостранни споразумения; припомня факта, че въз основа на Договора от Лисабон (член 218 от ДФЕС), Европейският парламент трябва да даде своето съгласие за споразумения между Съюза и трети държави или международни организации; очаква, че поне на председателите на делегацията на Европейския парламент ще бъде позволено да участват в координационните заседания на ЕС в Канкун;
o o o
79. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, с молба да бъде разпространена до всички държави, които не са членки на ЕС и които са страни по конвенцията.