Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Ирак,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно премахването на смъртното наказание, по-специално приетата от ЕП на 26 април 2007 г. относно необходимостта от незабавен мораториум върху екзекуциите в страните, в които смъртното наказание все още се прилага(1),

–  като взе предвид Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., в която се призовава за мораториум върху прилагането на смъртното наказание, и Резолюция 63/168 на Общото събрание на ООН, приета на 18 декември 2008 г. и в която се призовава за изпълнението на Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 2007 г.,

–  като взе предвид речта на върховния представител/заместник-председател на Комисията, произнесена на пленарното заседание от 16 юни 2010 г., относно политиката в областта на правата на човека, в която се припомня, че премахването на смъртното наказание в целия свят е приоритет за ЕС,

–  като взе предвид заключителната декларация, приета от Четвъртия световен конгрес срещу смъртното наказание, проведен в Женева от 24 до 26 февруари 2010 г., в която се призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание,

–  като взе предвид член 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид заключенията на Съвета, приети на 16 ноември 2009 г. относно свободата на религията или вярванията, в която се подчертава стратегическата важност на посочената свобода и на противодействието на религиозната нетърпимост,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, от 1981 г.,

–  като взе предвид изявленията на върховния представител на ЕС Катрин Аштън относно Ирак, по-специално това от 1-ви ноември 2010 г. след нападението срещу поклонниците в църквата Св. Богородица Спасителка в Багдад, Ирак,

–  като взе предвид годишните си доклади относно положението с правата на човека по света и своите предишни резолюции относно религиозните малцинства по света,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

Смъртното наказание (включително случаят на Тарик Азиз)

A.  като има предвид, че на 26 октомври 2010 г. Върховният съд на Ирак осъди на смърт бившия иракски вицепремиер Тарик Азиз, на възраст 74 години, заедно със Sadoun Shakir, бивш министър на вътрешните работи, и Abed Hamoud, бивш личен секретар на Садам Хюсеин; като има предвид, че при отхвърляне на обжалването, смъртната присъда вероятно ще бъде изпълнена в срок от 30 дни,

Б.  като има предвид, че при предишното дело Тарик Азиз бе осъден на 22 години строг тъмничен затвор, като присъдата бе на практика доживотна, поради крехкото здраве на Тарик Азиз, който прекара в затвора няколко инсулта, има здравословни проблеми с белите дробове и бе подложен на операция за отстраняване на съсирек от мозъка,

В.  като има предвид, че президентът на Ирак Джалал Талабани бе заявил, че няма да подпише заповедта за екзекуцията на Тарик Азиз; като има предвид, че според иракската конституция, президентът следва да ратифицира смъртните присъди, но съществуват механизми за изпълнение на екзекуцията посредством парламента,

Г.  като има предвид, че осъждането на смърт на Тарик Азиз няма да помогне много за подобряване на атмосферата на насилие в Ирак, както и че Ирак има огромна нужда от национално помирение,

Д.  като има предвид силната ангажираност на Европейския съюз да работи за премахване на смъртното наказание навсякъде по света и неговите усилия за всеобщо приемане на този принцип,

Е.  като има предвид, че смъртното наказание е най-жестокото, нечовешко и унизително наказание, което нарушава правото на живот, обявено във Всеобщата декларация за правата на човека, и представлява акт на изтезание, недопустим за държави, спазващи правата на човека,

Нападения срещу християнски общности

Ж.  като има предвид, че на 22 ноември 2010 г. двама иракски християни бяха убити в Мосул; като има предвид, че на 10 ноември 2010 г. серия нападения с бомби и минохвъргачки срещу християнски области убиха поне пет души в столицата на Ирак, Багдад; като има предвид, че тези нападения последваха завземането от ислямистки бойци на сирийската катедрала на 31 октомври 2010 г., когато бяха убити повече от 50 поклонници,

З.  като има предвид, че военната групировка Ислямска държава Ирак, която се счита за част от движението Ал Кайда, пое отговорността за убийствата и обеща да продължи нападенията срещу християни,

И.  като има предвид, че член 10 от Конституцията на Ирак постановява ангажимента на правителството да осигурява и съхранява неприкосновеността на светилищата и религиозните обекти; като има предвид, че член 43 постановява, че последователите на всички религиозни групи са свободни да извършват религиозните си ритуали и да управляват религиозните си институции,

Й.  като има предвид, че стотици хиляди християни напуснаха страната, изправени пред поредица от нападения на техните общности и църкви; като има предвид, че много от оставащите иракски асирийци (халдейци, сирийски християни и други християнски малцинства) са понастоящем вътрешно разселени лица, на които се е наложило да избягат от насоченото срещу тях екстремистко насилие,

К.  като има предвид, че асирийците (халдейци, сирийски християни и други християнски малцинства) представляват древна местна общност, която е много уязвима по отношение на преследвания и принудителна емиграция, и като има предвид, че съществува опасност тяхната култура да изчезне в Ирак,

Л.  като има предвид, че нарушенията на правата на човека в Ирак, особено срещу етнически и религиозни малцинства, продължават с обезпокояващо висока честота; като има предвид, че безопасността и правата на всички малцинства, включително на религиозните групи, трябва бъдат зачитани и защитавани във всички общества,

М.  като има предвид, че ЕС неведнъж е изразявал своя ангажимент към свободата на мисълта, свободата на съвестта и свободата на вероизповеданията и е подчертавал, че правителствата са длъжни да гарантират тези свободи,

Смъртното наказание (включително случаят на Тарик Азиз)

1.  Потвърждава своето трайно противопоставяне на смъртното наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства, включително за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, и изразява отново убеждението си, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство и за по-нататъшното развитие на правата на човека;

2.  Следователно изразява дълбоко съжаление относно решението на Върховния съд в Ирак да осъди на смърт Тарик Азиз, Sadoun Shakir и Abed Hamoud; подчертава обаче важността на подвеждането под отговорност на лицата, които нарушават правата на човека, включително (бивши) политици, в рамките на принципа на правовата държава и на справедлив съдебен процес;

3.  Настоятелно призовава иракските органи да преразгледат своето решение и да не изпълнят смъртната присъда, произнесена от Върховния съд; приветства заявлението на президента Талабани, че няма да подпише заповедта за екзекуция;

4.  Насърчава иракското правителство да подпише и ратифицира Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права относно премахването на смъртното наказание при всички обстоятелства и призовава за незабавен мораториум върху екзекуциите;

5.  Посочва, че пълната отмяна на смъртното наказание остава една от основните цели на политиката на ЕС в областта на правата на човека;

Нападения срещу християнски общности

6.  Изразява дълбоката си загриженост относно – и строго осъжда – неотдавнашните нападения върху християнски и други религиозни общности в Ирак и злоупотребата с религия от страна на извършителите на тези нападения;

7.  Призовава иракските органи радикално да полагат по-големи усилия за защита на християнското малцинство и на други уязвими малцинства, да засилят действията срещу междуетническото насилие и да направят всичко възможно, за да подведат под отговорност извършителите на престъпления в съответствие с принципите на правовата държава и международните стандарти;

8.  Потвърждава отново пълната си подкрепа за населението на Ирак и призовава всички иракски политически органи да работят съвместно срещу заплахата от насилие и тероризъм; Подчертава, че трябва да се защитава правото на всички религиозни групи на свободно събиране и вероизповедание; изразява съжаление относно умишленото насочване върху места, където цивилното население се събира, включително религиозни храмове; строго осъжда всички актове на насилие срещу църкви и всички религиозни храмове и настоятелно призовава ЕС и международната общност да засилят мерките за борба срещу тероризма;

9.  Изразява своята солидарност със семействата на жертвите и изразява увереност, че иракският народ няма да отстъпи от твърдата си непримиримост към усилията на екстремистите да разпалят напрежение между религиозните общности;

10.  Приветства изявлението на Министерството на външните работи на Ирак от 2 ноември 2010 г., в което се призовава специализираните органи и всички сили за сигурност да демонстрират твърда позиция срещу всякакви опити за разделяне на иракските граждани на основа на вероизповедание или раса, и да предоставят защита на иракските граждани, както и да гарантират религиозните практики;

11.  Призовава Съвета и Комисията, по-специално заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, с оглед на подготовката на първото споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак, да постави като приоритет проблема за сигурността на християните на територията на Ирак;

o
o   o

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/ върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, на правителствата на държавите-членки на ООН, както и на правителството и парламента на Ирак.

(1) ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 775.