Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Китай и Тибет, и по-специално своята резолюция от 10 април 2008 г. относно Тибет(1),

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че зачитането на правата на човека и свободата на самоопределяне, култура и религия е основополагащ принцип на Европейския съюз и приоритет за външната му политика,

Б.  като има предвид, че Китайската народна република изрази желанието си за хармонични етнически взаимоотношение между всичките 56 етнически малцинства,

В.  като има предвид, че на 19 октомври 2010 г. приблизително 1 000 етнически тибетски учащи излязоха в Tongren, известен също като Rebkong, на мирен протест срещу плана за определяне на мандаринския китайски като основен език на преподаване в училищата в региона; като има предвид, че на 23 октомври 2010 г. протестът обхвана и провинция Qingai и Пекин, където 400 тибетски студенти от университета Minsu организираха демонстрация,

Г.  като има предвид, че тибетският език, като един от четирите най-стари и най-оригинални езици на Азия, е основен катализатор за тибетската идентичност, култура и религия, но също така, заедно с тибетската култура като цяло, представлява незаменима част от световното наследство; като има предвид, че тибетският език, в качеството си на свидетелство за една исторически богата цивилизация, представлява основен и незаменим елемент от тибетската идентичност, култура и религия,

Д.  като има предвид, че езиците изразяват социалните и културните навици на дадена общност; като има предвид, че споделеният език на общността е ключов фактор за културата; и като има предвид, че езиците са носители на изключително специфични социални и културни поведения и начини на мислене,

Е.  като има предвид, че е установено, че двуезичното обучение на майчиния език е най-ефективният път към успешен модел на двуезичие за тибетците и като има предвид, че този модел на политика на двуезично образование последователно води учащите в средното образование до най-висок брой класирали се за колежите в Тибетския регион,

Ж.  като има предвид, че в училищата на началната, основната и средната степен на образование във всички райони, намиращи се под управлението на правителството на Тибетския автономен регион, тибетският език постепенно се замества от китайския, а официалните документи обикновено не се издават на тибетски,

З.  като има предвид, че промените в образователната политика ще ограничат употребата на тибетския език в училищата, след като всички учебници и учебни предмети, с изключение на часовете по тибетски и по английски език, ще бъдат на мандарински китайски,

И.  като има предвид, че Китайската народна република заедно със 142 други държави гласуваха за приемането на Декларацията на ООН за правата на коренното население на 13 септември 2007 г., член 14 от която гласи, че „коренното население има право да създаде и контролира своята образователна система и институции, които предоставят образование на техния език по начин, съобразен с техните културни методи на обучение и учене“,

Й.  като има предвид, че поради преобладаването на китайския език съществува нарастващо безпокойство сред завършващите образователна степен в тибетските области, тъй като според подписаната от учащи и учители петиция повечето тибетски учащи никога не са били в китайскоезична среда и затова не могат да общуват на китайски,

1.  Осъжда нарастващите репресии срещу упражняването на културни, езикови, религиозни и други основни свободи на тибетците и подчертава необходимостта от запазването и защитата на отличителната културна, религиозна и национална идентичност на шест милиона тибетци и изразяването на загриженост относно потискането и изтласкването на тибетския език, който е залегнал в тибетската идентичност;

2.  Отбелязва загрижеността относно опитите за обезценяване на тибетския език и подчертава факта, че за да има успешно двуезично образование, тибетският трябва да е официален език;

3.  Призовава китайските органи да прилагат член 4 от конституцията на Китайската народна република и член 10 от Закона за регионалната национална автономия, които гарантират „свободата на всички националности да използват и развиват своя собствен говорим и писмен език;

4.  Настоятелно призовава китайските органи да подкрепят истинска политика на двуезичие, при която всички предмети, включително математиката и природните науки, се допуска да бъдат преподавани на тибетски, обучението по китайски се засилва и местните органи и общности са оправомощени да вземат решения относно езика на обучение;

5.  Счита, че всяко етническо малцинство има право да запази собствения си език и писменост; счита, че една справедлива двуезична образователна система, в която тибетците изучават китайски, ще допринесе за по-добро сътрудничество и разбиране с живеещия в тибетските области народ хан, като същевременно последният бива насърчаван да учи тибетски;

6.  Подчертава, че с въвеждането на китайски като основен език на обучение качеството на образованието за голяма част от тибетските средношколци би пострадало съществено и че затова предметите в училище следва, като най-целесъобразно, да бъдат преподавани само на майчиния език на тибетците;

7.  Призовава китайските органи да направят всичко възможно за намаляване на езиковите и културните пречки, пред които са изправени работещите в градовете тибетци, но по начин, който не подкопава тибетския език и култура;

8.  Призовава Европейската комисия, върховния представител/заместник-председателя и държавите-членки настоятелно да призоват китайското правителство да гарантира, първо, зачитането на правото на студентите на мирно изразяване и че съответните органи разглеждат оплакванията им надлежно и целесъобразно, и второ, че регламентът от 2002 г. относно изучаването, използването и развитието на тибетския език се прилага правилно, в съответствие със Закона за регионална етническа независимост;

9.  Изисква Комисия да докладва относно използването на средствата, изискани за подкрепа на тибетското гражданско общество в Китай и в изгнание в рамките на бюджета за 2009 г. (един милион евро), и подчертава необходимостта от запазването на тибетската култура, особено в изгнание;

10.  Още веднъж призовава Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права и изразява съжаление относно честата дискриминация на етнически и религиозни малцинства в Китай;

11.  Изисква китайските органи да осигурят достъп на чуждестранни медии в Тибет, включително в тибетските области извън Тибетския автономен регион, и да отмени системата, изискваща специални разрешения;

12.  Призовава дипломатическите представителства на ЕС в Пекин да посетят региона и да докладват на Съвета и върховния представител/заместник-председателя относно настоящото положение във връзка с въпроса за езика и образованието;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството и парламента на Китайската народна република и Негово светейшество Далай Лама.

(1) ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 5.