Препоръка на Европейския парламент до Съвета от 14 декември 2010 г. относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране (2010/2096(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид член 196 от Договора от Лисабон, в който се постановява, че „Съюзът насърчава сътрудничеството между държавите-членки с оглед засилване на ефективността на системите за предотвратяване и защита от природни или предизвикани от човека бедствия“, както и че „Дейността на Съюза има за цел:...да насърчава съгласуваността на действията, предприемани на международно равнище в областта на гражданската защита“,
– като взе предвид член 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който постановява, че действията на Съюза в областта на хуманитарната помощ имат за цел да „оказват съдействие и помощ на населението на трети страни, жертва на природни или предизвикани от човека бедствия“ и че „действията в областта на хуманитарната помощ се осъществяват съгласно принципите на международното право и принципите на безпристрастност, неутралитет и недискриминация“,
– като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, подписан съвместно през декември 2007 г. от председателите на Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и Европейската комисия, както и плана за действие, представен от Комисията през май 2008 г. за прилагането на консенсуса,
– като взе предвид заключенията на Съвета от декември 2007 г., приканващи Комисията да използва по най-добрия начин общностния механизъм за гражданска защита и допълнително да укрепва сътрудничеството между държавите-членки,
– като взе предвид Насоките относно използването на военни и граждански сили и средства за защита при бедствия (Насоки от Осло), преразгледани на 27 ноември 2006 г.,
– като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 23 февруари 2009 г. относно стратегия на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни,
– като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент и до Съвета от март 2008 г. относно повишаване на способността на Съюза за отговор при бедствия (COM(2008)0130) и резолюцията на Европейския парламент от 19 юни 2008 г. относно повишаване способността на Европейския съюз за реагиране при бедствия(1),
– като взе предвид доклада на Michel Barnier от 9 май 2006 г., озаглавен „За създаването на Европейски сили за гражданска защита:европейска помощ“,
– като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г. относно неотдавнашното земетресение в Хаити(2),
– като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия,
– като взе предвид предложението за препоръка до Съвета от 23 март 2010 г. относно изграждането на капацитет на ЕС за бързо реагиране, представено от Anneli Jäätteenmäki, Charles Goerens, Louis Michel, Marielle De Sarnez и Frédérique Ries от името на групата ALDE съгласно член 121, параграф 1 от Правилника за дейността (B7-0228/2010),
– като взе предвид член 121, параграф 3 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по външни работи (A7-0332/2010),
A. като има предвид, че броят на бедствията, които причиняват значителни щети за хората, икономиката и околната среда, нараства по целия свят; като има предвид, че при възникването си подобни кризи имат все по-сериозно отражение, честота и обхват в по-голямата част от света, основно поради въздействието на изменението на климата; както и че Европейският съюз полага значителни усилия да реагира на кризите,
Б. като има предвид, че увеличаването на броя и честотата на намесите както в Европейския съюз, така и извън него, е затруднено от световното финансово положение и бюджетни ограничения, които изтъкват необходимостта от по-ефективни по отношение на разходите операции,
В. като има предвид, че поделянето на ресурси между 31 държави-членки, участващи в общностния механизъм за гражданска защита (ЕС-27, Норвегия, Лихтенщайн, Хърватия, Исландия) или в рамките на засилено сътрудничество между държавите-членки може да представлява актив както в оперативно, така и във финансово отношение,
Г. като има предвид, че бюджетът на Комисията за оказване на помощ при хуманитарни бедствия, и по-конкретно този на ГД „Хуманитарна помощ“, не само е замразен, но дори на практика е леко занижен през последните пет години,
Д. като има предвид, че през последните години беше постигнат напредък по отношение на по-добре съгласувана реакция на ЕС при бедствия, особено чрез постепенно укрепване на механизма за гражданска защита, по-добро взаимодействие/съгласуване между гражданската защита и хуманитарната помощ, както и признаването на факта, че един цялостен подход по отношение на справянето с бедствия включва не само реакция, но и превенция и подготвеност,
Е. като има предвид, че реакцията на Европейския съюз спрямо земетресението в Хаити даде началото не само на бърза, значителна и широкомащабна намеса за оказване на хуманитарна помощ, но и на задействането на механизма за гражданска защита, който беше в състояние да разположи незабавно, и то за пръв път, два модула (съоръжение за пречистване на вода и модерно оборудван медицински пункт), финансирани чрез подготвително действие от 2008 г. за способност на ЕС за бързо реагиране,
Ж. като има предвид, че поуките, извлечени от неотдавнашните кризи, продължават да показват необходимостта от подобряване на реакцията на ЕС при бедствия по отношение на ефикасност, съгласуване и видимост и че тези бедствия за пореден път подчертаха наложителността от създаване на капацитет на ЕС за бързо реагиране (европейски сили за гражданска защита),
З. като има предвид, че способността на ЕС да защитава живота и собствеността на гражданите е определяща за доверието в него,
1. Отправя към Съвета следните препоръки:
a)
признава, че включването на гражданската защита и хуманитарната помощ в портфейла на само един член на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и реакцията при кризи, създава по-добро взаимодействие в рамките на Комисията и подпомага засилването на съгласуваността на цялостната реакция на ЕС при бедствия;
б)
призовава за засилване на интеграцията между гражданската защита и методите на работа в областта на хуманитарната дейност в рамките на ГД „Хуманитарна помощ“, като същевременно се съхранят техните специфични особености чрез запазване на ясно разделение и разграничаване на ролите помежду им, за да се увеличи в максимална степен взаимодействието и взаимното им допълване и да се повиши ефикасността; призовава военният и гражданският персонал и хуманитарните работници, ангажирани в действията за справяне с бедствията или в хуманитарните операции, да действат в съответствие с принципите на неутралност, независимост и безпристрастност;
в)
отново заявява, че използването на ресурси за гражданска защита, когато се прилагат при хуманитарна криза, следва да се основава на потребностите, както и да допълва хуманитарната помощ и да бъде съгласувано с нея в съответствие с Европейския консенсус относно хуманитарната помощ и съгласно насоките на ООН (Насоки от Осло), с цел гарантиране на спазването на хуманитарните принципи на неутралитет, хуманност, безпристрастност и независимост;
г)
настоява, че помощта от страна на ЕС в случай на природни или предизвикани от човека бедствия следва да цели, когато това е възможно, подпомагането на местната икономика, например като се закупуват храни, произведени на място или в региона, както и като се предоставят необходимите за селскостопанските производители материали с оглед възстановяване на икономиката в селските райони;
д)
изисква от Съвета и Комисията да изяснят договореностите за сътрудничество и съгласуване между Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията за управлението на реакцията при широкомащабни бедствия извън територията на Европейския съюз;
е)
предлага полагането на локализирани усилия за координиране, при сътрудничество с националното правителство на засегнатата държава, като се използват представители на ЕС и на държавите-членки на място, за да се гарантира целенасочено и компетентно решаване на проблемите на засегнатите местности;
ж)
настоятелно призовава Съвета да укрепи капацитета на ЕС за реакция при бедствия като висш приоритет, особено с оглед на разискванията относно създаването на сили на ЕС за гражданска защита и да предприеме действия в отговор на нееднократните призиви на Европейския парламент за прилагане на предложенията, отправени в доклада „Barnier“ от 2006 г.;
з)
призовава за незабавно създаване на сили на ЕС за гражданска защита, които да бъдат подходящо оборудвани с необходимите технологични и технически средства;
и)
призовава също така, в контекста на операциите след природни бедствия, за по-добра координация между агенциите за предоставяне на хуманитарна помощ и механизмите за гражданска защита на държавите-членки и ГД „Хуманитарна помощ“ на Комисията, както и евентуалните бъдещи европейски сили за гражданска защита;
й)
призовава настоятелно Комисията да разработи заедно с националните правителства, местните органи и организациите на гражданското общество в страните бенефициенти програми по отношение на превенцията на бедствия в рамките на Общността и капацитет за управление на реакцията при бедствия;
к)
насърчава Съвета да приеме, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки (по предложение на Комисията) за подобряване на предвидимостта и на способността за предварително планиране на съществуващия механизъм на ЕС за гражданска защита, който в момента се основава на ad-hoc и доброволно участие на държавите-членки; предлага тези мерки да включват договорености, изпитани съгласно подготвителното действие на ЕС, включително активи на равнище ЕС, доброволно събиране на ресурси, отбелязване на съществуващите капацитети, посочване на варианти и разработване на дейности за допълнително обучение;
л)
призовава също така за реалистичен бюджет, в който бюджетните кредити, предвидени за природни бедствия или хуманитарни действия, да се отпускат въз основа на разходите от предходните години;
м)
счита, че силите за гражданска защита на ЕС следва да се развият въз основа на механизма за гражданска защита на ЕС, да доведат до оптимизиране на наличните средства по отношение на тяхната ефикасност и видимост, както и до доброволно обединяване на наличните логистични и човешки ресурси, както във връзка с обучението за реакция при бедствия, така и по отношение на управлението на реакцията при бедствия чрез разработване на инициативи, предприемани в рамките на подготвителни действия, и следва също така да бъдат в състояние да осигурят първа помощ в рамките на 24 часа след настъпването на дадено бедствие;
н)
препоръчва силите на ЕС за гражданска защита да се основават на принципите, че те следва:
–
да се основават на оценка на потребностите с участието на всички фактори, ангажирани с хуманитарна дейност;
–
да бъдат граждански
–
да действат под флага на ЕС
–
да спазват международното хуманитарно право
–
да зачитат доброволния характер на участието на държавите-членки в планираните договорености
–
да се основават на принципа за поделяне на тежестите
–
да бъдат отворени за участие от страна на трети държави
–
да признават цялостната роля на ООН при съгласуването на международната помощ при бедствия извън територията на Европейския съюз
–
да бъдат организирани на превантивен принцип, в зависимост от конкретните варианти;
о)
счита, че по-специално по отношение на операциите за предоставяне на хуманитарна помощ и въз основа на извлечените поуки от намесата в Хаити и Пакистан, ЕС следва да действа в рамките на възможното под опеката и при координация от страна на ООН, като съсредоточи своето внимание в тези области, в които неговата намеса може да допринесе за постигането на по-голяма добавена стойност;
п)
счита, че европейските сили за гражданска защита биха могли да се основават на ангажимент от страна на някои държави-членки за доброволно предоставяне на модули за гражданска защита, предварително определени и готови да се включат незабавно при операции на ЕС, координирани от Центъра за информация и мониторинг, че по-голямата част от тези модули, които вече са налични на национално равнище и следователно няма да доведат до сериозни допълнителни разходи, ще останат под контрола им и че разполагането на тези модули в положение на готовност би формирало ядрото на системата на ЕС за гражданска защита за реакция при бедствия в ЕС и извън него;
р)
счита, че допълнителни модули за гражданска защита биха могли да бъдат финансирани от ЕС за някои специфични нужди, за които са установени пропуски и където европейското равнище би внесло добавена стойност, и подчертава значението на засилването на финансирането на транспорта и разработването на транспортни модули в положение на готовност;
с)
подчертава необходимостта от разработване на всеобхватен и инициативен подход за реакция при бедствия, чрез който да бъдат координирани различните средства за действие, с които разполагат Съюзът и неговите държави-членки, като например управление на кризи (гражданско и военно), финансова помощ и дейност за развитие или социални политики и политики в областта на околната среда; в този контекст счита, че преходът между реакцията при бедствие и възстановяването след бедствие следва да бъде управляван по-ефикасно; припомня предложението за създаване на Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ в съответствие с Договора от Лисабон (член 214, параграф 5), а във връзка с обявяването на 2011 г. за Европейска година на доброволчеството насърчава Европейската комисия и Съвета да разработят в най-кратък срок съвместно с Европейския парламент правилата и процедурите за функционирането на корпуса, особено в контекста на подобни инициативи, предприети от някои държави-членки;
т)
напомня на Съвета, че използването на военни сили и способности при реагирането на бедствия, по-специално за подкрепа в областта на логистиката, транспорта и инфраструктурите при операции за хуманитарна помощ, следва да бъде изключение, използвано като „крайна мярка“ и винаги при спазване на съществуващите споразумения като Европейския консенсус относно хуманитарната помощ и Насоките от Осло за използване на военни и граждански сили и средства за защита при международна помощ при бедствия;
у)
приема, че използването на военни и граждански сили и средства за реагиране при бедствия следва бъде „крайна мярка“ в съответствие с Европейския консенсус относно хуманитарната помощ и насоките от Осло; припомня, че наред с гражданската защита и хуманитарната помощ военните средства често представляват важен принос към реакцията при бедствие и отбелязва, че военните сили и средства могат да бъдат необходими за запълване на критични празнини по отношение на капацитета (по-конкретно за стратегически превози, специализирани средства, тежки машини и транспортни средства); поради тази причина подчертава необходимостта от разработване на всеобхватен подход и от подобряване на взаимодействието между гражданския и военния капацитет, както и от определяне на области, в които държавите-членки могат да обединят своите усилия и възможности на равнище ЕС с цел подпомагане на реакцията на ЕС при бедствие, което е особено важно в условия на икономически трудности;
ф)
изтъква необходимостта от изграждането на граждански капацитет в ЕС, който да е постоянно на разположение и да действа независимо от военните структури, както и да се установи кои са областите, в които държавите-членки могат да обединят усилията си и капацитета си на равнище ЕС във връзка с това;
х)
настоятелно призовава Съвета и Комисията да си сътрудничат при прилагането на плана за действие за видимост, който следва да включва конкретни мерки за подобряване на видимостта на реакцията на ЕС при бедствия;
ц)
насърчава използването на системата за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) за поставяне на потенциално кризисните области под наблюдение, като по този начин се създава възможност за по-голяма готовност за изпращане на хуманитарна помощ, също така изтъква, че е от решаващо значение да се създаде механизъм за проследяване на усилията от страна на ЕС и за оценка на разгръщането на сили за предоставянето на помощ;
ч)
насърчава разработването на бюджети за научни изследвания и на индустриален капацитет (например сателитни изображения в рамките на програмата ГМОСС) за подобряване на фазите на управление на бедствията;
ш)
приканва Съвета да се съобрази с горепосочените препоръки при проучването на предстоящото съобщение на Комисията относно укрепването на капацитета на Европейския съюз за реагиране при бедствия, обявено от Европейската комисия, и при формулирането на заключения във връзка с него;
2. Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията.