Европейският парламент,

–  като взе предвид член 3 от ДЕС и член 2, параграф 5 и членове 67, 74, 196 и 222 от ДФЕС,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Програмата на Съвета и на Комисията от 20 декември 2002 г. за подобряване на сътрудничеството в Европейския съюз с цел предотвратяване и ограничаване на последиците от химични, биологични, радиологични или ядрени терористични заплахи (Програма ХБРЯ, 2002 г.)(1),

–  като взе предвид Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма(2), изменено с Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета(3),

–  като взе предвид стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжията за масово унищожение и техните носители от 2003 г.,

–  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност от 2003 г., озаглавена „Сигурна Европа в по-добър свят“, приета от Европейския съвет, проведен в Брюксел на 12 декември 2003 г., както и Стратегията за вътрешна сигурност(4) и съобщението на Комисията относно тази стратегия (COM(2010)0673),

–  като взе предвид Програмата за солидарност на Европейския съюз във връзка с последствията от терористични заплахи и терористични атаки от 2004 г.(5),

–  като взе предвид Стратегията на ЕС за борба срещу тероризма от 2005 г., приета от Европейския съвет от Брюксел на 1 декември 2005 г.(6), и Плана за действие към нея(7),

–  като взе предвид Рамковата програма за действие от Хиого за 2005-2015 г.(8), приета на Световната конференция за намаляване на бедствията, проведена на 18 – 22 януари 2005 г. в Япония,

–  като взе предвид Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие(9), по-специално финансирането на проекта CBRNEmap(10),

–  като взе предвид Решение 2007/162/ЕО, Евратом на Съвета от 5 март 2007 г. за създаване на финансов инструмент в областта на гражданската защита(11),

–  като взе предвид Решение № 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета от 8 ноември 2007 г. за създаване на общностен механизъм за гражданска защита (преработен вариант)(12),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба(13),

–  като взе предвид Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита(14), по-специално в случай на действия с трансгранично въздействие, в която наред с другото се определят насоки за интегриран подход към увеличаването на капацитета за защита на критична инфраструктура на равнище ЕС, включително потребността от мрежа за предупредителна информация за критичната инфраструктура (CIWIN), и се възлага на Комисията да представя предложения и да осъществява координация във връзка с подобряването на тези критични инфраструктури,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно укрепване на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз – ХБРЯ план за действие на ЕС (COM(2009)0273),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно повишаването на сигурността в Европейския съюз по отношение на химични, биологични, радиологични и ядрени рискове и заплахи (ХБРЯ) и приемане на ХБРЯ план за действие на ЕС(15),

–  като взе предвид Стокхолмската програма „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“(16),

–  като взе предвид съобщението, озаглавено „Политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства“ (COM(2010)0386),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа – План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (COM (2010)0171),

–  като взе предвид своите предходни резолюции по въпросите на ХБРЯ и предотвратяването и реакцията при бедствия и своята неотдавнашна резолюция от 10 февруари 2010 г. относно земетресението в Хаити(17), в която се отправя призив за създаване на Европейски сили за гражданска защита,

–  като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно съобщението на Комисията „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“(18),

–   като взе предвид преразгледаното предложение на председателството на Съвета от 25 октомври 2010 г. за Проект за заключения на Съвета относно подготвеността и ответните действия в случай на химическо, биологично, радиологично или ядрено нападение, изготвено въз основа на целите, определени в Действие Хор.29 относно подобряване на плановете за действие в случай на бедствия в рамките на ХБРЯ(19) план за действие, приет от Съвета на 8 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“ (COM(2010)0600),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по външни работи и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0349/2010),

А.  Като има предвид, че ЕС може да насочи вниманието си към дългосрочно включване в ХБРЯ програми, като се започне със заключенията на Европейския съвет в Гент от 19 октомври 2001 г. и Европейския съвет в Лаакен на 13 и 14 декември 2001 г.; като има предвид, че Програмата в областта на ХБРЯ сигурност беше приета през 2002 г. и след това заместена от Програмата за солидарност на ЕС през 2004 г., и като има предвид, че Съветът прие на 12 ноември 2009 г. нов ХБРЯ план за действие на ЕС,

Б.  Като има предвид, че ХБРЯ бедствия – случайни или в резултат от терористична атака, поставят сериозни заплахи за сигурността и здравето на хората, живеещи в ЕС, като засягат техния живот, околната среда и имуществото им, включително културното наследство и функционирането на обществото в една или повече държави-членки на ЕС, разрушавайки критични инфраструктури и възможности за управление,

В.   като има предвид, че както Съветът, така и Комисията, са съгласни, че броят на инцидентите, свързани с ХБРЯ материали, включително актовете на тероризъм, засега е сравнително нисък, и като има предвид, че основната част от бедствията, свързани с ХБРЯ вещества, се дължи на промишлени аварии или на увеличаването и разпространението по целия свят на опасни патогени,

Г.  Като има предвид, че съществуващият и продължаващ риск от ХБРЯ бедствия на територията на Европейския съюз – случайни или умишлено предизвикани, сериозно застрашава пълноценното упражняване на основните права и свободи и противоречи на перспективите за създаване и развитие на Европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие,

Д.  Като има предвид, че един от най-големите ХБРЯ рискове произтича от разпространението на ХБРЯ материали от терористични организации и като има предвид, че следователно една от важните мерки засяга укрепването на режима за неразпространение и разоръжаване чрез универсално и пълно прилагане на всички съответни договори и международни споразумения (по-специално Договора за неразпространение на ядреното оръжие, Конвенцията за химическите оръжия и Конвенцията за биологичните оръжия) и постигане на споразумение относно Договора за забрана на производството на делящи се материали за оръжейни цели (Договор за забрана на делящи се материали (FMCT)),

Е.  Като има предвид, че производството, притежаването, придобиването, транспортът, доставката или използването на оръжия и взривни вещества или на ядрени, химични и биологични оръжия, както и научните изследвания и разработването на биологични и химически оръжия и обучението за изработване или използване на експлозиви, огнестрелно оръжие или други оръжия за незаконни цели, е част от определението на ЕС за тероризъм и подготовка на терористична дейност, посочено в Рамково решение на Съвета 2002/475/ПВР и Рамково решение на Съвета 2008/919/ПВР,

Ж.  Като има предвид, че мерките относно ХБРЯ материали представляват крайъгълен камък на Стратегията на ЕС за борба срещу тероризма, и като има предвид, че съответно Съветът одобри на 30 ноември 2009 г. ХБРЯ план за действие на ЕС,

З.  Като има предвид, че проблемът със злоупотребата с определени химикали, до които широката общественост има свободен достъп на пазара, използвани като прекурсори за експлозиви, произвеждани в домашни условия, може да доведе до серия от терористични и други криминални инциденти в ЕС; като има предвид, че това налага засилено наблюдение и контрол на изпълнението на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предлагането на пазара и използването на прекурсори на взривни вещества (COM(2010)0473),

И.  Като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон се установява нов вид балансиране на отговорностите между различните институции на ЕС от една страна и ЕС и държавите-членки от друга страна, включително експертния опит в областта на отбраната; като има предвид, че изграждането на подобна нова рамка е продължителен процес, който изисква разбиране за споделени ценности и обща цел,

Й.  Като има предвид, че държавите-членки по принцип са отговорни за ХБРЯ политика, но че въпреки това тясното сътрудничество и координация на равнище ЕС са необходимост,

К.   като има предвид, че създаването на Европейска служба за външна сигурност (ЕСВД) предлага възможности за подобряване на реакцията на ЕС при кризи като цяло чрез действия в рамките на инструмента за стабилност (ИС),

Л.  Като има предвид, че ХБРЯ план за действие на ЕС следва да допринесе за ефективно взаимодействие на националните и европейските инициативи при разглеждането на ХБРЯ рискове и при подготвянето на необходимите отговори, като повишава както „хоризонталната“ координация между Комисията и държавите-членки, така и „вертикалната“ координация между инструментите на равнището на ЕС и инструментите на държавите-членки, с цел повишаване на ефективността и ускоряване на споделянето на информация, обмена на най-добри практики, аналитичното докладване на всички етапи, съвместното планиране, разработването на оперативни процедури, оперативни упражнения и рентабилното обединяване на съществуващи ресурси,

М.  Като има предвид, че няколко наказателни правоприлагащи агенции са включени в ХБРЯ мерки, например Европол, посредством създаването на Европейска база данни за взривни устройства и система за ранно предупреждение за експлозиви и ХБРЯ материали; като има предвид, че това налага установяването на подходящи процедури за упражняване на контрол от страна на Европейския парламент и националните парламенти, както е предвидено например в член 88 на ДФЕС,

Н.  Като има предвид, че здравните рискове и свързаното с тях широко разпространение на опасни патогени са все по-често срещани в ЕС и на световно равнище, както показа и последната епидемия от A/H1N1,

О.  Като има предвид, че проблеми, свързани със замърсяването на околната среда и заразяването, включително тези от трансгранично естество, могат да бъдат предизвикани от ХБРЯ инциденти, което налага включването на стратегии за възстановяване и обеззаразяване в ХБРЯ политика на ЕС,

П.  Като има предвид, че всеобхватната цел на новата ХБРЯ политика на ЕС е „да се намалят заплахата и щетите за гражданите на Европейския съюз от ХБРЯ инциденти“, и като има предвид, че това следва да се постигне чрез „свеждане до минимум на вероятността от настъпване на ХБРЯ инциденти и ограничаване на последиците от тях, ако такива настъпят“,

Р.  Като има предвид, че в своето съобщение относно ролята на ЕС в световното здравеопазване(20) Комисията признава необходимостта да се координират мерките на равнище ЕС и на световно равнище, за да се реагира бързо на заплахи за здравето, и се ангажира с подобряване на подготвеността и механизмите за реагиране на епидемии или появи на огнища, включително на умишлени действия като биологичен тероризъм,

С.  Като има предвид, че в сравнение с ядрената технология и нейните предшественици биологичните материали като антракса са по-евтини, могат много по-лесно да се придобият и по-лесно се разпространяват, което осигурява възможности за неконвенционални терористични атаки, пораждащи страшни, дългосрочни заплахи за здравето и околната среда, включително за селското стопанство и продоволственото снабдяване,

Т.  Като има предвид, че органите за първа помощ, включително службите на полицията, противопожарната охрана и бърза помощ, не са в състояние да помогнат на жертвите на мястото на ХБРЯ инцидент без риск за собствената си безопасност, освен ако не са получили предварителна защита под формата на медицински средства за противодействие и подходящо обучение,

У.  Като има предвид, че регионалните запаси от медицински средства за противодействие осигуряват адекватна защита на гражданите, като балансират съображенията, свързани със защитата на общественото здраве, и икономическите съображения и същевременно гарантират отговорността и солидарността на държавите-членки,

Ф.  Като има предвид, че Световната здравна организация със своята програма за предупреждение и ответни действия на световно равнище(21) се стреми да засили биобезопасността, биосигурността и подготвеността в случай на появи на огнища на опасни и новопоявили се патогени,

Х.  Като има предвид, че ЕС е активен участник, чрез държавите-членки и Комисията, в разискванията в рамките на световната инициатива за здравна сигурност, целяща да постигне съгласувано действие на световно равнище за укрепване на подготвеността на общественото здравеопазване и осигуряване на отговор на заплахата от международен биологичен, химичен и радиологично-ядрен тероризъм,

Ц.  Като има предвид, че опасността за химическата, биологичната, радиологичната и ядрената безопасност произлиза не само от терористични нападения или небрежност, но също и от понастоящем замърсените райони с химически оръжия от Втората световна война, изоставени на морското дъно, както и от депата за ядрени отпадъци в ЕС,

Ч.  Като има предвид, че необходимото равнище на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената безопасност в ЕС зависи също така и от равнището на безопасност, прилагано в трети страни,

Ш.  Като има предвид, че нови заплахи за безопасността биха могли да произлязат от използването на новите технологии за планирането на нови терористични актове, а стандартите за сигурност не се адаптират достатъчно бързо към технологичния прогрес,

Щ.  Като има предвид, че е необходим цялостен преглед на различните приложими в момента стандарти с цел определянето на необходими и достатъчни изисквания за сигурност,

АА.  Като има предвид, че ХБРЯ план за действие на ЕС е разделен на три основни части: предотвратяване, откриване, готовност и реакция, и че той включва четвърта глава относно „Действия, приложими за ХБРЯ предотвратяване, откриване и реагиране“; като има предвид, че признаването на значението на всеки един от етапите е решаващо за гарантиране на правилното прилагане на проучвания за оценка на риска, отговори и ответни мерки, като същевременно се приемат взаимосвързан и трансграничен подход за разглеждане на ХБРЯ материали, т.е. чрез правилно разпределяне на измерими цели и дейности на всеки етап,

АБ.  Като има предвид, че промените, направени от Съвета към настоящия ХБРЯ план за действие на ЕС, предложен от Комисията, намаляват ефективността му, като придават необвързващ характер на ангажимента на държавите-членки и отслабват предвидените мерки, много от които запазват националното си равнище вместо да бъдат изведени на равнище ЕС, и отслабват надзора и контрола на прилагането им от страна на Комисията, като понякога Комисията дори не е включена като заинтересована страна наред с държавите-членки,

Общи насоки

1.  Отбелязва, че ХБРЯ план за действие на ЕС е на границата на новото разпределение на компетентности между държавите-членки и ЕС вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон, както е предвидено в член 5 от ДЕС във връзка с принципите на предоставената компетентност, субсидиарност и пропорционалност; отбелязва, че ХБРЯ план за действие на ЕС обхваща областта на споделена вътрешна компетентност (член 4 ДФЕС) по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, общи проблеми на сигурността и транспорт; мерки за гражданска защита (член 196 ДФЕС), както и външни дейности на Съюза (член 21 и член 22 от ДЕС);

2.  Изтъква обаче, че прилагането на общата система за ХБРЯ сигурност не бива да ограничава компетентността на държавите-членки в тази област на политика;

3.  Счита плана за действие за основен инструмент за осигуряване на добра координация между националните и европейските инициативи в борбата срещу заплахата от ХБРЯ;

4.  Признава, че е от съществено значение да се използват по-най-ефективен начин експертните познания и да се избягва дублирането, фрагментирането и несъгласуваността в усилията на институциите на ЕС и/или държавите-членки в областите на сигурността и отбраната, когато на риск е изложено основното право на живот и при положение че границите не възпрепятстват последствията от непредпазливостта и прекалената толерантност;

5.  Подчертава, че ЕС следва да укрепи общия си подход за ХБРЯ предотвратяване, откриване и реагиране чрез създаване на специфични механизми (регулаторни, законодателни или незаконодателни инструменти), които да придават задължителен характер на сътрудничеството и предоставянето на средства за подкрепа в случай на ХБРЯ бедствие, причинено от злополука или терористична атака; припомня, че основната цел на институциите на ЕС следва да бъде гарантиране на ефективността на националния или транснационалния отговор на ХБРЯ бедствие или терористична атака въз основа на солидарността в ЕС, по координиран начин под егидата на Комисията и с паневропейска насоченост;

6.  Припомня, че ХБРЯ план за действие на ЕС предлага възможност на ЕС и неговите държави-членки да намерят правни средства за ефективно прилагане на клаузата за солидарност, включена в член 222 от ДФЕС, и че държавите-членки трябва да се информират взаимно за своите планове и най-добри практики за справяне и борба с ХБРЯ бедствия, причинени случайно или умишлено, за да могат да си помагат по координиран и ефективен начин;

7.  Подчертава, че е от съществено значение да се разшири обхватът на нормативната и регулаторната намеса от страна на Комисията, която в настоящата версия на ХБРЯ план за действие на ЕС се изразява в една донякъде неопределена роля по отношение на много от посочените цели и дейности; следователно настоятелно призовава Комисията да представи законодателни предложения, доколкото това е възможно, във всички области, обхванати от Плана за действие; подчертава, че единствено ако на Комисията бъде поверена ясна регулаторна роля, могат да се запълнят празнините в усилията, полагани от всяка държава-членка;

8.  Настоятелно призовава ангажиментът на държавите-членки за ХБРЯ контрол да бъде по-всеобхватен от обикновено споделяне на добри практики и информация, а технологиите и инфраструктурите да бъдат обединени/споделени, за да се избегне дублиране и разхищение на ресурси с цел създаване на полезно и рентабилно взаимодействие на равнището на ЕС; призовава държавите-членки да постигнат споразумение относно методите за откриване и предотвратяване на ХБРЯ бедствия, прехвърляне на ХБРЯ материали в ЕС и мерки за реагиране, включително обмен на информация, свързана с ХБРЯ въпроси, и трансгранична помощ;

9.  Във връзка с това насърчава най-напредналите държави-членки в областта на вътрешната сигурност, въпреки чувствителното и подчертано национално естество на тази сигурност, да обменят информация, технологии и инфраструктура, както и да започнат съвместните стратегически проекти, посочени по-горе; призовава Комисията и Съвета да създадат и актуализират редовно база данни с наличните в държавите-членки медицински мерки за противодействие, за да се реагира на ХБРЯ инциденти, да насърчават споделянето на съществуващия капацитет и да координират разходно ефективна политика за постигане на гореспоменатите мерки за противодействие;

10.  Призовава за разработване на стандарти на ЕС за качество и безопасност, както и на европейска система и мрежа от лаборатории за сертифициране на оборудване и технологии за ХБРЯ сигурност; подчертава, че строгите стандарти за сигурност и процедурите за подбор трябва да се прилагат и по отношение на персонала, назначаван на места с достъп до опасни агенти; призовава за обмен и използване на най-добри знания и експертен опит както в гражданската, така и във военната област; подчертава, че отново под ръководството на Комисията, следва да бъде предоставено необходимото финансиране за научноизследователска и развойна дейност, за да се гарантира, че се провеждат приложни изследвания и големи демонстрационни програми с европейско измерение, както и че предвид фрагментирания характер на пазара е необходима европейска промишлена политика в областта на гражданската сигурност, като се стимулира сътрудничеството между предприятията в ЕС и се предостави специфична подкрепа за малките и средните предприятия (МСП) и малките и средните индустрии (МСИ), създаващи значителен дял от иновациите по Седма рамкова програма за научни изследвания и развитие/Сигурност, който дял следва да бъде увеличен, и че следва да се положат усилия за стимулиране на сътрудничеството (по-специално трансграничното сътрудничество) между европейските предприятия; изразява желанието си да се създаде способност за цялостно управление на всички аспекти на проектите по ХБРЯ сигурността, която да обхваща целия жизнен цикъл на ХБРЯ заплаха (предотвратяване, откриване и реагиране); призовава Комисията да предложи стратегия за развитие на промишлеността за биологична защита в Европа;

11.  Приветства факта, че ХБРЯ защита е включена като тема в съществуващата европейска рамка за сътрудничество (ЕРС) за изследвания в областта на сигурността и отбраната между Комисията, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Европейската агенция за отбрана (EDA); подчертава, че допълняемостта, координацията и взаимодействието между инвестициите в отбранителните изследвания и технологии и инвестициите в изследвания за гражданска сигурност, извършвани от Комисията в рамките на Седма рамкова програма, ще изискват ефективно подобряване на съответните правни условия, уреждащи обмена на информация в рамките на ЕРС и между дейностите на национално равнище и на равнище ЕС, както е предвидено в Решение 2006/971/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г. oтносно специфичната програма „Сътрудничество“ в изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007–2013 г.)(22); призовава да бъдат разработени приложни изследвания с европейско измерение по отношение на сигурността на съоръженията с оглед опазване на населението и околната среда и да бъдат започнати големи демонстрационни програми; насърчава създаването на експертни центрове, специализирани в ХБРЯ заплахи, както и мобилността на изследователите;

12.  Настоява да бъдат прилагани подходящи гаранции и мерки за сигурност в рамките на обработването на общите за държавите-членки бази данни и на чувствителните данни от научни изследвания, тъй като подход, насочен към сигурността на данните, ще благоприятства за засилването на сътрудничеството и споделянето на информация между органите и организациите на държавите-членки;

13.  Подчертава важността на по-добрата подготвеност и призовава за редовно очертаване на капацитета и ресурсите на отделните държави-членки, както и за съвместни учения между тях;

14.  Призовава за спешно създаване на европейски механизъм за реагиране при кризи на основата на службите на Комисията, който следва да координира гражданските и военните средства, за да се гарантира, че ЕС разполага с капацитет за бързо реагиране с цел справяне с ХБРЯ бедствие; повтаря призива си за създаването на Европейски сили за гражданска защита, основани на съществуващия механизъм за гражданска защита на ЕС, които ще позволят на Съюза да обедини ресурсите, необходими за предоставяне на неотложна помощ, включително хуманитарна помощ, в рамките на 24 часа при ХБРЯ бедствие на територията на ЕС или извън нея; подчертава, че следва да бъдат изградени и подходящи мостове и партньорства между органи като Европол, Интерпол и правоприлагащите органи в държавите-членки с оглед създаване на подходяща и ефективна мрежа за проактивно предвиждане/мониторинг в реално време на извънредни ситуации и оперативно ангажиране/координация за справяне с ХБРЯ бедствия, и подчертава също така необходимостта да се докладва на Комисията; припомня доклада на Барние от 2006 г. „За европейски сили за гражданска защита “Помощ за Европа„(23), който бе категорично подкрепен от Парламента, и приветства във връзка с това готовността на Комисията за създаването на капацитет на ЕС за спешно реагиране, както е посочено в съобщението на Комисията, озаглавено “Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ' (COM(2010)0600);

15.  Призовава за съчетаване на двете технологии – гражданската и военната, като източник на положително взаимодействие; в рамките на ясно определени стратегически оси за сътрудничество насърчава осъществяване на сътрудничество с EDA, държавите от НАТО, като например САЩ и Канада, и трети държави, пионери в областта на ХБРЯ сигурност, чрез обмен на добри практики, структуриран диалог между експерти и общо разработване на капацитет; подчертава, че е важно държавите-членки на Европейския съюз да извършват общи упражнения за предотвратяване и борба с инцидентите, свързани с ХБРЯ сигурност, в които да участват въоръжените сили, силите за гражданска защита на държавите-членки и механизмът на ЕС за гражданска защита;

16.  Отбелязва, че съществуващият механизъм за гражданска защита на ЕС, определен в Решение № 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета понастоящем е подходящият инструмент за справяне с ХБРЯ бедствия, и подчертава, че тази структура следва да бъде форумът, в рамките на който да се вземат неотложни решения относно подготвеността и реагирането при ХБРЯ бедствия; при все това отбелязва, че за постигане на тази цел и гарантиране на надлежно предотвратяване и откриване трябва да се установи сътрудничество с органите за гражданска защита, с разузнавателните и правоприлагащите органи, както и със службите за сигурност и разузнаване и военните центрове за реагиране във всяка държава-членка и на равнището на ЕС, като способностите за планиране и провеждане на цивилни мероприятия (СППЦМ) към Комитета по политика и сигурност (КПС) и Съвместния ситуационен център на ЕС ((SitCen); също така припомня ролята на Постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI), който има за задача да подпомага, насърчава и засилва оперативното сътрудничество между съответните национални органи на държавите-членки в областта на вътрешната сигурност;

17.  Припомня, че Съвместният ситуационен център (SitCen) е включен в новата Служба за външна дейност и че неговият персонал се набира основно от разузнавателните и полицейските служби на държавите-членки; подчертава, че неговата роля е от изключително значение за оказването на подкрепа на националните центрове за управление на кризи;

18.  Призовава държавите-членки да координират усилията си под надзора на Комисията с цел да се увеличи оперативната съвместимост между оборудването, капацитетите и технологиите в областта на гражданската защита, така че да се приложи ефективно на практика новата клауза за солидарност в случай на ХБРЯ бедствие;

19.  Подчертава, че увеличаването на капацитета на ЕС за гражданска защита трябва да включва проучването на технологии, инфраструктури и възможности с двойна употреба, както и стратегическо сътрудничество с EDA, както бе посочено по-горе, ЕКА, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) и други международни центрове или програми за високи постижения в ХБРЯ област;

20.  Настоятелно призовава държавите-членки да определят или да създадат национален орган, на който в случай на ХБРЯ нападение или бедствие да бъде възложена отговорността да действа като главен координатор на всички участващи национални и местни структури, както и за всички мерки, предприети в отговор на такова събитие;

21.  Подкрепя оценката, съгласно която нападенията с ХБРЯ оръжия представляват сериозна заплаха за сигурността на населението в ЕС; поради това подкрепя всички мерки, които предлагат по-висока степен на защита срещу нападенията с ХБРЯ оръжия;

22.  Подчертава, че борбата с тероризма трябва да се осъществява при пълно зачитане на международното право в областта на правата на човека и на основните права, принципите и ценностите на ЕС, включително на принципа на правовата държава; припомня необходимостта от зачитане на принципите на Орхуската конвенция относно публичния достъп до информация, участие и съдебен контрол по въпросите, свързани с околната среда;

23.  Припомня, че предотвратяването на достъпа на терористи до ХБРЯ материали е основен приоритет както в рамките на стратегията на Европейския съюз за борба с тероризма от 2005 г., така и на бъдещата, а също така и в рамките на стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжията за масово унищожение и техните носители от 2003 г.; поради това изисква координаторът на ЕС за борба с тероризма да докладва редовно на Парламента, чрез подходящи и съответни агенции и експерти на ЕС, относно равнището на всеки възможен ХБРЯ риск или заплаха в рамките на Съюза или срещу граждани и интереси на ЕС другаде; настоява, че е необходимо допълнително изясняване на съответните роли на различните органи на ЕС и националните органи, включени в борбата срещу тероризма; във връзка с това признава ролята за координиране на COSI и SitCen; призовава за това, Парламентът, като единствен пряко и демократично избран орган в ЕС и в рамките на своите прерогативи, да гарантира демократичния контрол на тези два органа и следователно да бъде информиран цялостно и навреме за тяхната дейност;

24.  Настоятелно призовава институциите на ЕС да поддържат демократичен контрол и прозрачност по отношение на развитието и прилагането на всички части на ХБРЯ план за действие на ЕС при зачитане на правото на обществеността на достъп до цялата информация и съответната документация, която засяга обществената сигурност и ежедневните рискове, свързани с ХБРЯ бедствия;

25.  Призовава за насочване на мерките, предвидени в ХБРЯ план за действие на ЕС към всички инструменти на ЕС за външни отношения за икономическо сътрудничество и политически диалог с трети държави (включително в клаузите на ЕС за неразпространение); настоятелно призовава Комисията и Съвета по време на политическия и икономическия си диалог с трети държави да използват всички налични средства (включително инструментите за обща външна политика и политика на сигурност и външни отношения) за създаване на стандарти за откриване, предотвратяване, включително обмен на информация, и реагиране при ХБРЯ инциденти в трети държави, както се подчертава в плана за действие;

26.  Подчертава тясната връзка и огледалния ефект между сигурността в Европейския съюз и сигурността извън него; във връзка с това приветства действията, провеждани от регионалните центрове за високи постижения в областта на ХБРЯ в зоните на напрежение извън Европейския съюз, които имат за цел насърчаване на експертна работа в мрежа, подобряване на капацитета за контрол на износа и предотвратяване на незаконния трафик на ХБРЯ вещества и укрепване на арсенала от нормативни инструменти на тези държави и на регионалното сътрудничество в тази област; насърчава международни експерти от страните в рисково положение да се обучават в Европа относно задължителните правила на безопасността и поверителност;

27.  Настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите-членки да се противопоставят на натиска от страна на промишлеността и други заинтересовани страни, които се стремят да избегнат тежестта на регламентиране в по-голяма степен, както може да се очаква (и както ясно се вижда при сравнение между версиите на ХБРЯ план за действие на ЕС на Комисията и на Съвета); счита, че притесненията на промишлеността относно качеството и въздействието на предложените регулаторни мерки следва да бъдат взети предвид, без да се забравя какъв е залогът, по-точно правото на живот, свобода и сигурност на всички хора в Европа и на техните общества; подчертава предимството на това да се гарантира контрол и защита на ХБРЯ материали в целия Европейски съюз и ефективността на реагирането на ЕС при бедствие, независимо дали е случайно или умишлено, както и важността на действията, целящи премахването на подобни заплахи;

28.  Призовава държавите-членки изцяло да участват във фазата на прилагане на плана за действие на ЕС по отношение на химични, биологични, радиологични и ядрени рискове и заплахи (ХБРЯ план за действие на ЕС), като си сътрудничат с органите на ЕС, които превръщат целите и действията на плана за действие в конкретни стъпки, така че да се гарантират химичната, биологичната радиологичната и ядрената сигурност във всяка от държавите-членки на ЕС;

Предотвратяване

29.  Призовава Комисията да действа като основен посредник и във връзка с това да наблюдава установяването и редовното актуализиране на списъците на ЕС на ХБРЯ агентите, като Комисията следва да бъде тази, която да вземе решение относно една разумна времева рамка; настоява списъците да включват евентуални предпазни мерки и мерки за реагиране за всеки ХБРЯ агент в съответствие с неговото равнище на опасност и потенциал за злоупотреба и уязвимост;

30.  възприема виждането, че ХБРЯ план за действие на ЕС трябва да установи основани на риска по-високи стандарти, що се отнася до критериите за оценка на високорискови ХБРЯ инсталации, и подчертава ролята и отговорността на националните органи във връзка с извършването на редовни проверки на въпросните инсталации, тъй като създаването на „критерии“, както е посочено в настоящия план за действие, изменен и приет от Съвета, само по себе си просто е недостатъчно и установява удивително нисък стандарт, съчетан с ниски равнища на отговорност, определена за организациите, занимаващи се с ХБРЯ материали, и за съответните органи на държавите-членки и на ЕС; отбелязва също, че всички предприемани мерки следва да бъдат съразмерни спрямо възможните рискове;

31.  Подчертава, че договореностите и изискванията по отношение на сигурността на ХБРЯ инсталации на територията на целия ЕС трябва да бъдат предмет на разпоредби на ЕС, а не просто „документи за добрите практики“, които чрез последователен процес на консултации обединяват институциите на ЕС, органите на държавите-членки и организациите, занимаващи се с високо-рискови ХБРЯ материали; настоятелно призовава до приемането и действието на подобни разпоредби, на Комисията да бъде поверена по-голяма роля за контрол и инспекции;

32.  Приветства инициативите, предприети от Съвместния изследователски център (JRC) за подпомагане на програмите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и на ядрените инспекции; препоръчва да се работи в посока обединяване на техните бази данни и резултати от проучвания с данните и резултатите, получени от държавите-членки;

33.  Подкрепя изготвянето на стратегии за повишаване на осведомеността сред предприятията, в научната и университетската общност и във финансовите институции относно рисковете, свързани с разпространяването и трафика на ХБРЯ материали в рамките на тяхната работа и дейности; счита най-общо, че поверителността е основна съставна част на ефикасността на някои мерки за сигурност на плана за действие и че следва да се предпазват от всякакъв риск от разгласяване, което би могло да ги направи неефикасни;

34.  Счита, че Комисията и органите на държавите-членки следва да надзирават дейностите, извършвани от организациите, занимаващи се с високорискови ХБРЯ материали, и следва да гарантират, че тези организации се придържат към основани на риска стандарти за сигурност и обществена безопасност, което включва задължителното извършване на редовни и периодични проверки на високорискови обекти;

35.  Счита, че е от решаващо значение частта „Предотвратяване“ от ХБРЯ план за действие на ЕС да бъде изменена по такъв начин, че химическата промишленост да бъде подтикната да замени използването на високорискови химикали с подходящи алтернативи с по-нисък риск, там където подобна замяна е научно, технически и екологически възможна и когато това води до явно подобряване на безопасността; признава икономическите разходи, до които може да доведе подобна замяна, както и тяхното въздействие върху съответните промишлености, но настоятелно приканва ЕС, държавите-членки и частният сектор да поставят на първо място безопасността на гражданите на ЕС; във връзка с това препоръчва да се установи специфична връзка със съществуващия регламент за регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали – REACH, което вариантът на плана за действие, предложен от Комисията, с право се опитваше да наложи; във връзка с това призовава Комисията да представи проучване на прилагането на регламента REACH(24);

36.  Подчертава, че най-големите рискове, свързани с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените оръжия, произтичат от разпространението на използваните за тяхното изработване материали от страна на терористи; поради това подчертава значението на повишаването на ефективността на международните механизми за контрол и подобряването на граничния контрол и контрола върху износа;

37.  Призовава Съвета и Комисията настоятелно да призоват всички държави-членки да подпишат Конвенцията за химическите оръжия и Конвенцията за биологичните оръжия и да изпълнят съответните си ангажименти, както и да положат максимални усилия за насърчаване на допълнителния протокол за проверка към Конвенцията за биологичните оръжия, който включва списъци с опасни биологични агенти и патогени и разпоредби относно декларациите за оповестяване и контролните проверки; освен това настоятелно призовава държавите-членки, Съвета, Комисията и международната общност да изготвят, като част от приложението за проверка към Конвенцията за химическите оръжия, списък с всички потенциално опасни химически вещества, включително белия фосфор;

38.  Освен това призовава Комисията и Съвета да продължат да активизират дейността за оказване на подкрепа на системата на договори, по-специално по отношение на конвенциите за химическите и биологичните оръжия;следователно призовава всички държави-членки на ЕС да наложат строга забрана върху производството и използването на биологични и химически оръжия и да се разоръжат;

39.  Като съзнава, че разпространяването увеличава заплахата от отклоняване от страна на терористични групи, насърчава ЕС да продължава усилията си за обобщаване на правната рамка за борба срещу ядрения тероризъм и да гарантира спазването на действащите разпоредби; подкрепя проектите за сътрудничество с трети държави, например от Средиземноморието, за борба срещу трафика на ядрени и радиологични материали; призовава ЕС да придаде всеобхватен характер на Конвенцията за забрана на химическото оръжие и на Конвенцията за забрана на биологични оръжия с оглед на конференцията за разглеждане на Конвенцията за забрана на биологичните и токсичните оръжия (КЗБТО) през 2011 г.;

40.  Призовава Комисията да представи съпоставими данни и обща оценка за текущото състояние на индустриите в Европа, когато става въпрос за обезопасяване и контрол над високорискови ХБРЯ материали, включително преглед на всички свързани с това национални закони, които се отнасят до прилагането на Конвенцията за химическите оръжия, Конвенцията за биологичните оръжия и други международни инструменти, свързани с ХБРЯ материали; този преглед следва да включва докладване за степента, в която държавите-членки и промишлеността изпълняват своите международни задължения; въпреки това признава, че мерките по прилагането, като например конвенциите относно биологичните и химическите оръжия, може да бъдат недостатъчни с оглед справяне с рисковете, произтичащи от използването на ХБРЯ материали от недържавни структури, а именно от терористични мрежи;

41.  Призовава Съвета и Комисията да насърчат съществуващия проект на Конвенцията за забрана на разработването, производството, складирането, трансфера и използването на оръжия със съдържание на уран и за тяхното унищожаване, и да представят тази конвенция на страните, членуващи в ООН, за подписване и ратификация; призовава всички държави-членки на ЕС и всички държави, членуващи в ООН, да наложат мораториум върху използването на оръжия със съдържание на обеднен уран до постигането на споразумение относно забраната на тези оръжия в световен мащаб;

42.  Насърчава въвеждането на мерки за борба с финансирането на разпространяването, като се следва модела на механизмите, въведени в областта на борбата с финансирането на тероризма;

43.  Приветства дейностите на Комисията в рамките на инструмента за стабилност, имащи за цел осъществяване на действия, свързани с ХБРЯ дейности; счита тези дейности за допълващи по отношение на плана за действие и призовава Комисията да разшири проектите, така че да бъдат обхванати и други региони, а не само региони в рамките на бившия Съветски съюз (SEDE); призовава Комисията въз основа на опита, придобит в рамките на инструмента за стабилност, да обяви покана за предложения с цел подобряване на безопасността и защитата на гражданските лаборатории, за да се избегне бъдещо разпространение;

44.  Счита, че ХБРЯ план за действие на ЕС следва по недвусмислен начин да призове за създаването на насоки на ЕС, които да се прилагат във всички 27 държави-членки, относно изискванията за обучението по безопасност и стандартите, и следва да гарантират предоставянето на специализирани програми за обучение на персонала по сигурността, занимаващ се с високо рискови ХБРЯ материали, в това число персонал от промишлени и научни центрове, където съществуват високо рискови ХБРЯ материали, и да се определят изисквания за служителите в сферата на ХБРЯ (роля, правомощия, обучение); подчертава, че обучението в областта на безопасността и повишаването на осведомеността трябва да се предоставя и на органите за първа защита;

45.  Подчертава, че едно бъдещо краткосрочно преразглеждане на ХБРЯ план за действие на ЕС следва не просто да насърчава саморегулирането между въпросните промишлени отрасли и не просто да съветва тези отрасли да възприемат кодекс за поведение, но действително да призове Комисията да създаде общоевропейски насоки и разпоредби, приложими за всички отрасли, занимаващи се с високо-рискови ХБРЯ материали;

46.  Счита,че е от изключително значение отблизо да се наблюдават всички сделки в ЕС, включващи високорискови ХБРЯ материали, и че вместо само „настоятелно да призовава“ промишлеността да съобщава за тези сделки, Комисията и държавите-членки следва да работят върху подходяща правна рамка за регулиране и наблюдение на сделките, като по този начин се подобрява равнището на безопасност и се осигурява точно и бързо сигнализиране за всички съмнителни сделки, както и за загуба или кражба на ХБРЯ материали; изтъква, че тези разпоредби следва да установят подходящата основа за пълна прозрачност във всички сектори, занимаващи се с ХБРЯ агенти, като по този начин предприятията се държат отговорни за подобни сделки; счита, че способността на участниците от частния сектор да прилагат съответните закони и правила следва да се отчете във връзка с мониторинга на техните задължения за докладване, с цел гарантиране на подходящ надзор;

47.  Подчертава, че обезпечаването на сигурността на транспортирането и съхраняването на ХБРЯ материали е неоспоримо и неизбежно част от процеса, целящ затрудняване на достъпа до тези материали в максимална степен, и следователно водещ до решаване на проблемите с безопасността на тези материали;

48.  Подчертава, че рисковете, свързани с търгуването с химически вещества по интернет, изискват допълнителни разследвания и специфични действия;

49.  Призовава за внасяне на яснота относно укрепването на вносния/износния режим, що се отнася до ролите на държавите-членки и на Комисията; призовава държавите-членки да спазват и да гарантират прилагането на съществуващите международни разпоредби, а Комисията да играе ролята на контролиращ орган, който изготвя оценки и доклади относно спазването им; отбелязва, че е важно, с оглед на еволюцията в ерата на технологиите, да се преразгледат и преработят съответните законови и подзаконови разпоредби относно придобиването, вноса, продажбата, безопасното съхраняване и транспортиране на ХБРЯ материали;

50.  Подчертава необходимостта от засилване на съществуващите механизми за инспекции и безопасност или от създаването на такива − в случай че не съществуват, във всички пощенски служби за разпространение на кореспонденция, с оглед на терористичните актове, извършени в европейски страни чрез поставянето на взривни вещества в пощенски пратки;

Откриване

51.  Призовава Комисията, в сътрудничество с органите на държавите-членки, да започне провеждането на проучване за извършване на оценка на ситуацията на място, когато става въпрос за откриване на ХБРЯ материали, както и във връзка с безопасността на ядрените електроцентрали в ЕС и в съседство в случай на авария или международно нападение; насърчава Комисията да се осланя на резултатите от подобна оценка и да работи върху общи насоки на ЕС относно това по какъв начин да се подхожда при подобни инциденти или международни атаки, в това число за намиране на средства, чрез които да се гарантира, че държавите-членки заделят достатъчно човешки и материални ресурси в подкрепа на тези усилия;

52.  Призовава за укрепване на ролята на Центъра за информация и мониторинг (MIC), който вече беше създаден съгласно механизма за гражданска защита на ЕС, така че да се гарантира подходящ обмен на информация и добри практики между държавите-членки, което ще доведе до общоевропейски стандарти в откриването на дейности с ХБРЯ материали;

53.  Отправя искане към Комисията ежегодно да извършва наблюдение и оценка и да докладва пред Парламента относно спазването от страна на държавите-членки, а към националните органи отправя искане да гарантират прилагането и спазването на разпоредбите и насоките от страна на промишлените сектори и организации, занимаващи се с високорискови ХБРЯ материали;

54.  Счита за особено важно провеждането на подходящи проучвания с оглед задължителното включване на всички съответни национални и европейски институции и заинтересовани страни, включително на извършването на оценка на начините за улесняване и ускоряване на обмена и сътрудничеството, като по този начин се повиши ефективността на реагиране при поява на заплаха за обществената безопасност;

Подготвеност и реагиране

55.  Призовава Съвета да повери на Комисията ролята на „координатор“ по отношение на планирането за извънредни ситуации, така че да може да действа като наблюдаващ орган, като по този начин се гарантира реалното съществуване на национални планове за действие при извънредни ситуации; подчертава, че Комисията следва да поеме ролята на депозитар за подобни планове, което ще я постави в най-удобно положение за откриване на евентуални пропуски и да реагира по-бързо от съответните органи;

56.  Приветства намерението да се увеличи капацитетът на ЕС за гражданска защита; въпреки това отбелязва, че в много държави-членки на ЕС военните органи по отбраната придобиват експертен практически опит в борбата с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените бедствия; във връзка с това призовава държавите-членки и Комисията да извършват обмен на най-добри практики и да инвестират в по-голяма степен в цялостната координация между гражданските и военните експерти;

57.  Приканва Комисията да продължава да определя нуждите, които трябва да бъдат посрещнати, за да се повиши капацитетът за гражданска защита, с оглед на общите проекти за обществени поръчки; във връзка с това призовава да се отдели особено внимание на определянето на потребностите на ЕС по отношение на подготвеността и способността за реагиране в отговор на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените бедствия, включително медицинските мерки за противодействие, за да може да се извърши оценка на наличието на медицински мерки за противодействие в случай на химически, биологичен, радиологичен или ядрен инцидент както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите-членки;

58.  Призовава за организирането на съвместни обучения между държавите-членки на ЕС и трети страни, за да се избегне възникването на опасни ситуации с оглед на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност;

59.  Приветства планирането на учения в ЕС за симулиране на ХБРЯ инциденти или атаки и подчертава, че ХБРЯ план за действие на ЕС следва да гарантира, че резултатите и оценките от подобни учения захранват един непрестанен, както би трябвало да бъде, дебат относно създаването на общоевропейски стандарти;

60.  Насочва вниманието към факта, че Комисията следва да бъде водеща при създаването на стандарти, основаващи се на необходимостта от възможности за противодействие; подчертава, че това е единственият начин за постигане на възможно най-високия стандарт на сигурност на територията на целия ЕС, тъй като това би бил единственият възможен начин да се гарантира, че всички държави-членки следват едни и същи насоки и прилагат еднакви принципи, когато заделят капацитети и подготвят достатъчно човешки и материални ресурси, за да реагират в случай на случайно или умишлено предизвикано бедствие;

61.  Подчертава необходимостта от създаване на регионални или разположени на територията на целия ЕС запаси от ресурси за реагиране, чиито размери следва да отразяват, доколкото е възможно, настоящото равнище на заплаха, под формата на медицинско или друг вид съответно оборудване, под координацията на механизма на ЕС за гражданска защита, с финансирането на ЕС и съгласно общо съгласуваните насоки на ЕС; подчертава важността на поддържането на добре управлявани запаси, с цел да се гарантира, че ресурсите за реагиране, медицинското или друг вид съответно оборудване, са напълно оперативни, действащи и модернизирани; настоятелно призовава до настъпването на момента на подобно съсредоточаване на ресурси на регионално равнище или на равнището на ЕС, ХБРЯ план за действие на ЕС да посочи възможен начин, по който държавите-членки да ползват мерките за противодействие и ресурсите в случай на ХБРЯ инцидент или терористична атака, така че новата клауза за солидарност да се приложи на практика; подчертава, че всяко действие за подпомагане на конкретна държава-членка на ЕС трябва да е резултат от искане от страна на съответните политически органи в засегнатите страни и не следва да се припокрива със способността на държавата-членка да защитава собствените си граждани;

62.  Призовава към преразглеждане на правилата, които управляват фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, с цел той да бъде направен по-достъпен при възникване на природни бедствия, промишлени или причинени от човека бедствия, и призовава държавите-членки да използват наличните средства от структурния фонд за повишаване на капацитета за предотвратяване и готовност;

63.  С цел да се подготви за нещастен случай при авария, изтичане или умишлено използване на ХБРЯ агенти, призовава Комисията да установи механизми за предаване на информация, които да осигуряват връзка между работата на механизма на ЕС за гражданска защита и други системи на ЕС за ранно предупреждение в съответните области на здравеопазване, околна среда, производство на храни и хуманно отношение към животните; призовава Комисията също така да установи механизми за обмен и анализ с международните институции като Световната здравна организация, Световната метеорологична организация и Организацията по прехрана и земеделие;

64.  Призовава за създаването на специализирани европейски/регионални екипи за реагиране, в това число медицински персонал, персонал на правоприлагащите органи и военен персонал и отбелязва, че ако бъдат сформирани подобни екипи следва редовно да бъдат планирани специализирано обучение и оперативни учения;

65.  Призовава Комисията да предостави достатъчно финансиране за разработване на усъвършенствано оборудване за откриване и идентификация на биологични агенти в случай на нападение или инцидент; изразява съжаление поради факта, че съществуващото оборудване за откриване е ограничено по отношение на капацитета и бързината, което води до загуба на ценно време в случай на извънредна ситуация; подчертава, че персоналът, действащ при извънредни ситуации, трябва предварително да бъде подходящо оборудван и защитен от медицинска гледна точка, за да работи при максимална степен на лична безопасност в зоната на бедствието, където може да има опасни патогени; подчертава, че усъвършенствано оборудване за идентифициране на агенти и диагностика е също така необходимо в болничните заведения и други места, в които постъпват пострадалите при инцидент;

66.  Призовава различните органи на ЕС и националните органи, участващи в събирането на информация, да преразгледат организационните си структури и, в случай на липса, да назначат съответни лица, които притежават опит и знания в областта на идентифицирането и оценката на ХБРЯ заплахи и рискове;

67.  Призовава Комисията редовно да представя на Парламента оценки на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи и рискове;

68.  Призовава за осъществяване на програми за обучение и повишаване на осведомеността с общоевропейски обхват, като се разглеждат възможностите, които интернет предоставя, като основни ресурси за осведомяване на гражданите по ХБРЯ въпроси; подчертава полагащото се значение на координацията на механизмите за ранно предупреждение на гражданите на ЕС във връзка с ХБРЯ инциденти; отбелязва с интерес проучването на възможностите за създаване на Европейски център за обучение за ядрена безопасност в рамките на Съвместния изследователски център (JRC);

Последици за околната среда и здравето

69.  Отбелязва некоординираното свръхинвестиране във ваксини по време на пандемията от A/H1N1; приветства проекта за заключения на Съвета, озаглавен „Поуки от пандемията от A/H1N1 ‐ Здравната сигурност в Европейския съюз“ (12665/2010), който предвижда разработването на механизъм за съвместни доставки на ваксини и противовирусни препарати, който да се прилага от държавите-членки на доброволни начала и насърчава държавите-членки да разработят съвместно регионални решения по отношение на подготвеността, включително споделянето на съществуващ капацитет и координирането на разходоефективно доставяне на медицински средства за противодействие, като същевременно гарантират високи равнища на ХБРЯ подготвеност на територията на целия ЕС;

70.  Отбелязва, че законодателството на ЕС (Решение на Съвета 90/424/ЕИО, изменено с Решение на Съвета 2006/965/ЕО) предвижда общностен подход за ликвидиране, контрол и мониторинг на болести по животните и зоонози, включително закупуване и складиране на ветеринарни медицински мерки за противодействие с цел защита на животните от инфекции; изразява съжаление, че не съществува подобен общностен подход за координиране на закупуването и складирането на медицински мерки за противодействие с цел защита на населението на ЕС от инфекция с опасни биологични патогени;

71.  Посочва, че инцидент или нападение, свързани с биологични патогени – например, но не само, антракс – ще зарази засегната област за десетилетия, като нанесе тежки вреди на флората, фауната и хората и на тяхното здраве и доведе до дългосрочни икономически разходи; призовава Комисията да включи стратегии за възстановяване и обеззаразяване в ХБРЯ политика;

72.  Подчертава, че инциденти, свързани с ХБРЯ материали, които засягат състоянието на почвата и/или снабдяването с питейна вода, имат потенциал да окажат опустошителни и дългосрочни последици върху здравето и благосъстоянието на всички хора в засегнатата област; призовава Комисията да вземе това предвид при изготвянето на ХБРЯ план за действие на ЕС;

73.  Подчертава, че е важно да се осигури наличието на ефективен контрол върху инциденти със заразяване във водна среда, които са свързани със замърсяване на околната среда, замърсяване на почвата, обезвреждане на отпадъци и/или изпускане на радиоактивни вещества;

74.  Изразява съжаление, че не се отделя достатъчно внимание на подготвеността и реагирането в съобщението на Комисията и заключенията на Съвета относно ХБРЯ план за действие на ЕС, които се концентрират основно върху откриването и предотвратяването; призовава Комисията и Съвета да придадат по-голямо значение на разработването на механизми за подготвеност и реагиране, необходими за защита на общественото здраве и околната среда, в случай че действително на територията на ЕС са случи ХБРЯ инцидент;

75.  Изразява съжаление, че в ХБРЯ плана за действие липсват мерки за гарантиране на сигурността на радиологичните и ядрените инсталации и материали и за подобряване на плановете за реагиране по отношение на различните видове радиологични извънредни ситуации и техните последици за населението и околната среда;

76.  Изразява сериозното си безпокойство от случаите, в които отделни лица и активисти са успели да се домогнат до ядрени отпадъци от няколко преработвателни инсталации в Европа и призовава за спешни съгласувани действия за повишаване на сигурността на радиоактивните и ядрените материали и инсталации;

77.  Изразява съжаление, че в съобщението на Комисията и в заключенията на Съвета относно ХБРЯ план за действие на ЕС липсва акцент върху адекватната защита на обществените транспортни мрежи и здравето на техните ползватели предвид многобройните терористични нападения върху транспорта през последните години и повишения като цяло риск от ХБРЯ инциденти при транспортирането на ХБРЯ материали; призовава държавите-членки да гарантират преекспозиционна защита на органите за първа защита при ХБРЯ инциденти, както и постекспозиционно лечение на жертвите, по-специално срещу биологични патогени;

78.  Посочва, че един ХБРЯ инцидент би могъл да има дългосрочни последици за отглеждането на култури за храна и по този начин да има потенциал да окаже неблагоприятно въздействие върху безопасността на храните и продоволствената сигурност в ЕС; приканва Комисията да вземе това предвид при изготвянето на ХБРЯ план за действие на ЕС;

79.  Насърчава сътрудничеството и обмена на най-добри практики със страните, които са придобили експертен опит в областта на оценката на ХБРЯ риск, предотвратяване, откриване, съобщаване и реагиране, като например Съединените щати, Австралия и Индия;

80.  Насърчава провеждането на съвместни политики за възстановяването на земни площи, поразени от химическа, биологична, радиологична и ядрена зараза, с цел колкото се може по-бързото възстановяване на почвата и земята, като по този начин се намаляват рисковете за здравето и околната среда;

81.  Призовава Комисията и Съвета да обсъдят разработването на модели за реагиране, които да предоставят идеално реагиране в случай на ХБРЯ инциденти и в които да се обръща специално внимание на учрежденията за обучение, на институциите за медицински грижи и на центровете за гериатрични грижи;

82.  Призовава държавите-членки, при изготвянето на евакуационните планове за случай на ХБРЯ инцидент, да обърнат специално внимание на потребностите на възрастните, децата, лицата под медицински грижи, лицата с увреждания и други уязвими групи;

83.  Призовава държавите-членки да обърнат специално внимание на изграждането на убежища за гражданска защита както в (обществените и административни) институции, така и на местно и регионално равнище, в които европейските граждани да могат да се подслонят в случай на бедствие;

84.  Настоятелно призовава Комисията да се стреми към споразумение относно общите минимални норми за сигурност с трети съседски страни, разполагащи на своя територия с обекти, които биха могли да представляват сериозна заплаха за сигурността на околната среда и населението в ЕС и в случай на злополука;

85.  Призовава Комисията да предвиди в своя план за действие по-гъвкава адаптация на мерките за сигурност към технологичното развитие;

86.  Призовава Комисията да осъществи цялостна оценка на съществуващите мерки за сигурност по отношение на тяхното въздействие върху околната среда и здравето и да гарантира въвеждането на нови мерки да става единствено на базата на резултатите от такава оценка, която следва да бъда провеждана периодично;

o
o   o

87.  Призовава Комисията да изготви пътна карта на ЕС в ХБРЯ област за периода до 2013 г., когато ХБРЯ план за действие на ЕС ще бъде преразгледан, в която да се посочат предизвикателствата и политическите решения и по която Комисията редовно да докладва на Парламента във връзка с текущото развитие и напредък към конкретната дата;

88.  Призовава държавите-членки и Комисията бързо да преразгледат и да приложат ХБРЯ план за действие на ЕС в съответствие с неговите препоръки и очаква от тях незабавното му изпълнение; освен това настоятелно призовава Комисията и Съвета да отнесат следващия ХБРЯ план за действие на ЕС към Парламента поне една година преди започване на етапа на прилагането му, с цел Парламентът своевременно да представи своето становище;

89.  Възлага на своя президент да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1) 14627/2002. (2) OВ L 164, 22.6.2002 г., стр. 3. (3) OВ L 330, 9.12.2008 г., стр. 21. (4) 5842/2/2010. (5) 15480/2004. (6) 14469/4/2005. (7) 5771/1/2006. (8) http://www.unisdr.org/eng/hfa/hfa.htm. (9) Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007–2013 г.) (ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1). (10) https://www.cbrnemap.org. (11) OВ L 71, 10.3.2007 г., стр. 9. (12) OВ L 314, 1.12.2007 г., стр. 9. (13) OВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1. (14) OВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75. (15) 15505/1/2009 REV 1. (16) ОВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1. (17) Приети текстове, P7_TA(2010)0015. (18) Приети текстове, P7_TA(2010)0326. (19) 15465/2010. (20) Работен документ на Комисията „Здравеопазването в световен мащаб: отговор на предизвикателствата на глобализацията“ (SEC(2010)0380), придружаващ документ към съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Ролята на ЕС в световното здравеопазване“ (COM(2010)0128). (21) http://www.who.int/csr/en/ (22) OВ L 400, 30.12.2006 г., стр. 86. (23) http://ec.europa.eu/archives/commission_2004-2009/president/pdf/rapport_barnier_en.pdf. (24) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).