Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/0802(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0354/2010

Внесени текстове :

A7-0354/2010

Разисквания :

PV 14/12/2010 - 6
CRE 14/12/2010 - 6

Гласувания :

PV 14/12/2010 - 9.19
CRE 14/12/2010 - 9.19
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0470

Приети текстове
PDF 530kWORD 207k
Вторник, 14 декември 2010 г. - Страсбург
Европейска заповед за осигуряване на защита ***I
P7_TA(2010)0470A7-0354/2010
Резолюция
 Консолидиран текст
 Приложение
 Приложение

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2010 г. относно инициативата за директива на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската заповед за осигуряване на защита (00002/2010 – C7-0006/2010 – 2010/0802(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид инициативата на група държави-членки (00002/2010),

–  като взе предвид член 76, буква б) и член 82, параграф 1, втора алинея, буква г), и член 289, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът е представил на Парламента проекта на акт (C7-0006/2010),

–  като взе предвид член 294, параграфи 3 и 15, от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

–  като взе предвид мотивираното становище от националнен парламент относно несъответствието на инициативата с принципа на субсидиарност, представено на председателя на Парламентав рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–  като взе предвид приноса на националните парламенти по отношение на проекта на законодателен акт,

–  като взе предвид членове 37, 44 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид съвместните разисквания на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на Комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 51 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0354/2010),

1.  Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 14 декември 2010 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската заповед за осигуряване на защита
P7_TC1-COD(2010)0802

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 1, букви а) и г) от него,

като взеха предвид инициативата на Кралство Белгия, Република България, Република Естония, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Унгария, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(1),

като има предвид, че:

(1)  Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)  Член 82, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения.

(3)  Съгласно Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет на заседанието му на 10 и 11 декември 2009 г., взаимното признаване би могло да обхване всички видове присъди и решения със съдебен характер, които, в зависимост от правната система, могат да бъдат наказателни или административни. В програмата Комисията и държавите-членки се призовават да проучат възможностите за подобряване на законодателството и мерките за практическо подпомагане на защитата на жертвите. В програмата се посочва още, че на жертвите на престъпления могат да се предлагат специални мерки за защита, които следва да са ефективни в рамките на Съюза. Настоящата директива е част от последователен и цялостен набор от мерки, свързани с правата на жертвите.

(4)  Резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените призова държавите-членки да подобрят своето национално законодателство и политики, за да водят борба с всички форми на насилие над жените, както и да предприемат действия с цел справяне с причините за насилието над жените, не на последно място чрез използване на превантивни мерки, като призовава Съюза да гарантира правото на всички жертви на насилие да получат помощ и подкрепа. Резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз ‐ 2009 г. одобрява предложението за въвеждане на европейската заповед за осигуряване на защита за жертвите.

(5)  В едно общо пространство на правосъдие без вътрешни граници е наложително да се направи необходимото защитата, предоставена на дадено физическо лице в една държава-членка, да се запази и да остане гарантирана във всяка друга държава-членка, в която лицето отива или е отишло. Следва също да се гарантира, че законното упражняване от страна на гражданите на Съюза на правото им да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки в съответствие с член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 21 от ДФЕС няма да накърни тяхната защита.

(6)  С оглед на постигането на тези цели настоящата директива следва да определи правила, в съответствие с които защитата, произтичаща от дадени мерки за осигуряване на защита, приети съобразно правото на една държава-членка („издаващата държава“), може да бъде разширена до друга държава-членка, където защитеното лице възнамерява да пребивава или да осъществи престой („изпълняваща държава“) ▌.

(7)  Настоящата директива отчита различните правни традиции на държавите-членки, както и факта, че ефективна защита може да се осигури посредством заповеди за осигуряване на защита, издадени от орган, различен от наказателен съд. Настоящата директива не установява задължения за изменение на националните системи за приемане на мерки за защита.

(8)  Настоящата директива се прилага за мерки за осигуряване на защита, които целят защитата на дадено лице от престъпно деяние на друго лице, което може по някакъв начин да застраши живота му, физическата, психологическата и сексуалната му неприкосновеност, например чрез предотвратяване на всякаква форма на тормоз, както и на достойнството му или личната му свобода, например чрез предотвратяване на отвличания, преследване или други форми на непряка принуда и стремеж към избягване на нови престъпления или намаляване на последствията от вече извършени престъпления. Тези лични права на защитеното лице отговарят на основните ценности, признати и подкрепяни във всички държави-членки. Важно е да се подчертае, че настоящата директива се прилага за мерки за осигуряване на защита, целящи да защитят всички жертви, а не само жертвите на насилие, основаващо се на пола, като се отчитат особеностите на всеки съответен вид престъпление.

(9)  Настоящата директива се прилага спрямо мерки за защита, независимо от естеството ‐ наказателно, гражданско или административно ‐ на съдебния или равностойния му орган, който приема съответното решение, било в рамките на наказателно производство или в рамките на всяко друго производство във връзка с деяние, по което има или би могло да има производство в съд, компетентен специално по наказателноправни въпроси.

(10)  Предвижда се настоящата директива да се прилага за мерки за осигуряване на защита в полза на жертви или евентуални жертви на престъпления. Тя не следва да са прилага за мерки, издадени за защита на свидетели.

(11)  Ако мярка за защита, както е посочено в настоящата директива, е издадена за защита на родственик на основното защитено лице, за настоящия родственик може да бъде изискана и издадена европейска заповед за осигуряване на защита при спазване на условията, предвидени в настоящата директива.

(12)  Исканията за издаване на европейска заповед за осигуряване на защита следва да бъдат обработвани с подходяща скорост, като се отчитат особените обстоятелства в случая, включително неотложността на въпроса, предвидената дата на пристигане на защитеното лице на територията на изпълняващата държава и, по възможност, степента на опасност за защитеното лице.

(13)  Когато в съответствие с настоящата директива трябва да се предоставят сведения на лицето, създаващо заплаха, или на защитеното лицето, то тези сведения следва също така да бъдат предоставени на настойника или представителя на съответното лице, където е приложимо . Надлежно внимание също така трябва да се отдели на необходимостта защитеното лице, лицето, създаващо заплахата, или техните представители в производството да бъдат информирани на език, който разбират, както е предвидено в настоящата директива.

(14)  В процедурите за издаване и признаване на европейска заповед за осигуряване на защита компетентните органи следва да отчитат в подходяща степен нуждите на жертвите, включително на особено уязвими лица, например непълнолетни или лица с увреждания.

(15)  За прилагането на настоящата директива мярка за осигуряване на защита може да се налага вследствие на съдебно решение, определено в член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции(2), или вследствие на акт за налагане на мерки за процесуална принуда, определен в член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 г. за прилагане между държавите-членки на Европейския съюз на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане(3).

(16)  В съответствие с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на лицето, създаващо заплаха, следва да се предостави правото да бъде изслушано и правото да оспори по съдебен ред мярката за осигуряване на защита по време на процедурата, водеща до приемането на мярка за осигуряване на защита, или преди издаването на европейска заповед за осигуряване на защита.

(17)  За да се предотврати възможността жертвата да стане обект на престъпление или на ново престъпление в изпълняващата държава, на тази държава следва да се предостави правно основание за признаване на решение, което вече е прието в издаващата държава в полза на жертвата, като се избегне също необходимостта жертвата да образува ново производство или отново да представя доказателства в изпълняващата държава, все едно издаващата държава не е приела решението. Признаването на европейска заповед за осигуряване на защита от изпълняващата държава предполага, inter alia, че компетентният орган на тази държава, при спазване на ограниченията, предвидени в настоящата директива, приема наличието и валидността на мярката за осигуряване на защита, приета в издаващата държава, признава фактическото положение, описано в европейската заповед за осигуряване на защита, и е съгласен, че защита следва да бъде осигурена и следва да продължи да бъде осигурявана в съответствие с националното законодателство.

(18)   Настоящата директива съдържа определен брой задължения или забрани, които, когато са наложени в издаващата държава и се съдържат в европейската заповед за осигуряване на защита, следва да бъдат признати и приложени в изпълняващата държава при спазване на ограниченията, предвидени в настоящата директива. Други видове мерки за защита може да съществуват на национално равнище, като, ако е предвидено в националното законодателство, задължението за лицето, създаващо заплахата, да не напуска определено място. Съответните мерки може да бъдат наложени в издаващата държава в рамките на процедурата, която води до приемането на една от мерките за защита, която в съответствие с настоящата директива може да е основание за европейска заповед за защита.

(19)  Тъй като в държавите-членки различни видове органи (граждански, наказателни или административни) са компетентни да издават и налагат мерки за осигуряване на защита, подходящо е да бъде осигурена висока степен на гъвкавост в механизма на сътрудничество между държавите-членки по настоящата директива. Ето защо компетентният орган в изпълняващата държава не е длъжен във всички случаи да приема същата мярка за осигуряване на защита като тази, приета в издаващата държава, а има известно право да приеме всяка мярка, която сметне за достатъчна и подходяща съгласно националното си законодателство при сходни случаи за осигуряване на продължаваща защита на защитеното лице в контекста на мярката за осигуряване на защита, приета в издаващата държава и описана в европейската заповед за осигуряване на защита.

(20)  Задълженията или забраните, за които се прилага настоящата директива, включват наред с другото мерки, насочени към ограничаване на личните контакти или контактите от разстояние между защитеното лице и лицето, създаващо заплаха, например чрез налагане на известни условия за тези контакти или чрез налагане на ограничения по отношение на тяхното съдържание.

(21)  Компетентният орган на изпълняващата държава следва да информира лицето, създаващо заплаха, компетентния орган на издаващата държава, както и лицето, което се ползва със защита, за всяка мярка, предприета на основание на европейската заповед за осигуряване на защита. При уведомяване на лицето, създаващо заплаха, следва надлежно да се отчита интересът на защитеното лице, да не се разкриват неговият адрес или други данни за контакт. Тези данни следва да бъдат изключени от уведомлението, при условие че адресът или другите данни за контакт не са включени в задължението или забраната, наложени като изпълнителна мярка по отношение на лицето, създаващо заплаха.

(22)  Когато компетентният орган в издаващата държава оттегли европейска заповед за осигуряване на защита, компетентният орган в изпълняващата държава следва да прекрати мерките, които е приел за изпълнение на европейската заповед за осигуряване на защита, като се приема, че компетентният орган в изпълняващата държава може ‐ самостоятелно, съгласно националното си законодателство ‐ да приеме всяка друга мярка за осигуряване на защита, предвидена в националното му законодателство, за да защити въпросното лице.

(23)  Като се има предвид, че настоящата директива засяга ситуации, в които защитеното лице отива в друга държава-членка, изпълнението на нейните разпоредби не предполага на изпълняващата държава да се прехвърлят каквито и да е правомощия, свързани с основни наказания, наказания, чието изпълнение е отложено, алтернативни, условни или второстепенни наказания, нито правомощия, свързани с мерки за сигурност, наложени на лицето, създаващо заплаха, ако последното продължава да пребивава в държавата, постановила мярката за осигуряване на защита.

(24)   Когато е целесъобразно, следва да могат да се използват електронни средства с оглед на практическото изпълнение на мерките, приети във връзка с прилагането на настоящата директива, в съответствие с националното законодателство и процедури.

(25)  В рамките на сътрудничеството между органите, участващи в осигуряване опазването на защитеното лице, компетентният орган на изпълняващата държава следва да уведомява компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушаване на мерките, приети в изпълняващата държава във връзка с изпълнението на европейската заповед за осигуряване на защита. Това уведомяване следва да позволи на компетентния орган на издаващата държава да вземе бързо решение за подходяща реакция във връзка с мярката за осигуряване на защита, наложена в неговата държава на лицето, създаващо заплаха. Такава реакция може да включва по целесъобразност налагането на мярка за лишаване от свобода в замяна на първоначално приетата мярка, различна от лишаване от свобода, например като алтернатива на превантивното задържане или като следствие от условно отлагане на наказание. Приема се, че такова решение, тъй като не представлява налагане ex novo на наказание по отношение на ново престъпление, не влиза в противоречие с възможността изпълняващата държава да може, когато е приложимо, да налага наказателни или ненаказателни санкции в случай на нарушаване на мерките, приети в изпълнение на европейската заповед за осигуряване на защита.

(26)  Предвид различните правни традиции в държавите-членки, в случай че в изпълняващата държава не е предвидена мярка за осигуряване на защита за случаи, сходни с фактическата ситуация, описана в европейската заповед за осигуряване на защита, компетентният орган на изпълняващата държава следва да докладва на компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушение на мярката за осигуряване на защита, описана в европейската заповед за осигуряване на защита, за което разполага с информация.

(27)  За целите на безпрепятственото прилагане на настоящата директива във всеки конкретен случай компетентните органи на издаващата и на изпълняващата държава следва да упражняват своята компетентност в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, като отчитат принципа ne bis in idem.

(28)  От защитеното лице не следва да се изискват разходи за признаване на европейската заповед за защита, които са непропорционални по отношение на подобен случай на национално равнище. При прилагане на настоящата директива държавите-членки следва да гарантират, че след признаване на европейска заповед за защита и като пряко следствие от признаването й от защитеното лице не следва да се изисква то да започне допълнително национално производство за получаване от изпълняващия орган , на решение за приемане на мярка, предвидена в националното законодателство на органа при подобни случаи, за да гарантира защитата на защитеното лице.

(29)  Като имат предвид принципа на взаимно признаване, който стои в основата на настоящата директива, държавите-членки следва да насърчават в максимална степен прекия контакт между компетентните органи при прилагането на настоящия правен инструмент.

(30)  Без да се накърнява независимостта на съдебната система и различията в нейната организация в Съюза държавите-членки следва да обмислят изискване отговарящите за обучението на съдии, прокурори и полицейските и съдебните служители, участващи в процедурите по издаване и признаване на европейската заповед за осигуряване на защита, да предоставят подходящо обучение във връзка с целите на настоящата директива.

(31)  С цел улесняване на оценката на прилагането на настоящата директива държавите-членки следва да съобщават на Комисията съответните данни, свързани с прилагането на националните процедури относно европейската заповед за осигуряване на защита, като това включва най-малко броя на поисканите, издадени и/или признати европейски заповеди за осигуряване на защита. В тази връзка други видове данни като например съответните видове престъпления също биха били полезни.

(32)  Доколкото целта на настоящата директива, а именно осигуряването на защита на застрашените лица, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради презграничното естество на разглежданите случаи, и следователно поради обхвата и потенциалните последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5, от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(33)  Настоящата директива следва да допринася за защитата на застрашени лица, като по този начин допълва, без обаче да засяга, вече съществуващите в тази област правни инструменти като Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета и Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета.

(34)  Когато решение, свързано с мярка за осигуряване на защита, попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(4), Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност(5), или на Хагската конвенция от 1996 г. относно компетентността, приложимия закон, признаването, изпълнението и сътрудничеството по отношение на родителската отговорност и мерките за закрила на децата(6), признаването и прилагането на това решение следва да бъде в съответствие с разпоредбите на съответния правен инструмент.

(35)  Държавите-членки и Комисията следва да включват информация относно европейската заповед за осигуряване на защита, когато е целесъобразно, в съществуващите образователни кампании и кампаниите за повишаване на осведомеността относно защитата на жертвите на престъпления.

(36)  Личните данни, обработвани в изпълнение на настоящата директива, следва да бъдат защитени в съответствие с Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(7), и в съответствие с принципите, предвидени в Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни, която е ратифицирана от всички държави-членки.

(37)  Настоящата директива следва да спазва основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в съответствие с член 6 от ДЕС;

(38)  При прилагането на настоящата директива държавите-членки се насърчават да вземат предвид правата и принципите, залегнали в Конвенцията за премахването на всички форми на дискриминация срещу жените,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

Настоящата директива установява правила, позволяващи на съдебен или равностоен орган в една държава-членка, в която е издадена мярка за осигуряване на защита с оглед да се защити дадено лице от престъпно деяние на друго лице, което може да застраши неговия живот, физическа или психологическа неприкосновеност и достойнство, лична свобода или сексуална неприкосновеност, да издаде европейска заповед за осигуряване на защита, която дава възможност на компетентен орган в друга държава-членка да продължи защитата на съответното лице на нейна територия, след като в издаващата държава е било извършено деяние, по което е образувано или би могло да бъде образувано производство в съд, компетентен специално по наказателноправни въпроси.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:

   1) „Европейска заповед за осигуряване на защита“ означава ▌решение, взето от съдебен или равностоен орган на една държава-членка във връзка с мярка за осигуряване на защита, въз основа на което съдебен или равностоен орган на друга държава-членка приема всяка подходяща ▌ мярка или мерки съгласно националното си законодателство с оглед да продължи опазването на защитеното лице.
   2) „Мярка за осигуряване на защита“ означава решение, прието в издаващата държава в съответствие с нейното национално законодателство и процедури, с което едно или повече от задълженията или забраните, посочени в член 5, се налагат на лице, създаващо заплаха, в полза на защитено лице с оглед защитата на последното от престъпно деяние, което може да застраши неговия живот, физическа или психологическа неприкосновеност, достойнство, лична свобода или сексуална неприкосновеност.
   3) „Защитено лице“ означава физическо лице, което е обект на защита, произтичаща от мярка за осигуряване на защита, приета от издаващата държава.
   4) „Лице, създаващо заплаха“ означава физическо лице, на което са наложени едно или повече от задълженията или забраните, посочени в член 5.

5)  „Издаваща държава“ означава държавата-членка, в която е приета ▌мярка за осигуряване на защита, съставляваща основанието за издаване на европейска заповед за осигуряване на защита.

6)  „Изпълняваща държава“ означава държавата-членка, на която е изпратена европейска заповед за осигуряване на защита с оглед на нейното признаване.

7)  „Държава на надзор“ означава държавата-членка, на която е прехвърлено съдебно решение, определено в член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, или акт за налагане на мерки за процесуална принуда, определен в член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета.

Член 3

Определяне на компетентни органи

1.  Всяка държава-членка уведомява Комисията относно това кой съдебен или равностоен орган или органи са компетентни съгласно нейното национално право да издават европейска заповед за осигуряване на защита и да признават такава заповед съгласно настоящата директива в случаите, когато тази държава-членка е издаващата или изпълняващата държава съответно.

2.  Комисията осигурява достъп на всички държави-членки до получената информация. Държавите-членки уведомяват Комисията за всяка промяна в информацията, посочена в параграф 1.

Член 4

Сезиране на централен орган

1.  Всяка държава-членка може да определи централен орган или, когато правната й система го предвижда, повече от един централен орган, който да подпомага компетентните органи.

2.  Държавата-членка може, когато е необходимо с оглед вътрешната организация на съдебната й система, да възлага на централния(те) си орган(и) отговорност за административното предаване и получаване на европейски заповеди за осигуряване на защита, както и за цялата свързана с това официална кореспонденция. Следователно всички съобщения, консултации, обмен на информация, запитвания и уведомления между компетентните органи могат да се разглеждат, когато е целесъобразно, със съдействието на определения централен (ни) орган(и) на съответната държава-членка.

3.  Държавите-членки, които желаят да използват посочените в настоящия член възможности, предоставят на Комисията информацията, свързана с определения(те) централен(ни) орган(и). Указаната информация обвързва всички органи на издаващата държава-членка.

Член 5

Условиеза съществуване на мярка за осигуряване на защита съгласно националното законодателство

Европейска заповед за осигуряване на защита може да бъде издадена само ако в издаващата държава вече е била издадена мярка за осигуряване на защита, която налага на лицето, създаващо заплаха, едно или повече от следните задължения или забрани:

   а) забрана да посещава някои селища, места или определени райони, в които лицето, което се ползва от защита, пребивава или които посещава;
   б) забрана или регламентиране на контактите под каквато и да е форма със лицето, което се ползва от защита, включително по телефона, посредством електронна или обикновена поща, факс или всяко друго средство; или
   в) забрана да се приближава до защитеното лице на по-малко от определено разстояние или регламентиране на възможността да се приближава до това лице.

Член 6

Издаване на европейска заповед за осигуряване на защита

1.  Европейска заповед за осигуряване на защита може да бъде издадена, когато лицето, което се ползва от защита, реши да пребивава или вече пребивава в друга държава-членка, или когато лицето, което се ползва от защита, реши да осъществи или вече осъществява престой в друга държава-членка. Когато взема решение за издаване на европейска заповед за осигуряване на защита, компетентният орган на издаващата държава отчита, inter alia, продължителността на периода или периодите на престоя, който лицето, което се ползва от защита, предвижда да осъществи в изпълняващата държава, и колко сериозна е необходимостта от защита.

2.  Компетентният орган на издаващата държава може да издава европейска заповед за осигуряване на защита само по искане на защитеното лице и след като се увери, че мярката за осигуряване на защита отговаря на всички изисквания, изложени в член 5.

3.  Лицето, което се ползва от защита, ▌може да подаде искане за издаване на европейска заповед за осигуряване на защита до компетентния орган на издаващата държава или до компетентния орган на изпълняващата държава. Ако това искане е подадено в изпълняващата държава, нейният компетентен орган го препраща своевременно на компетентния орган на издаващата държава ▌.

4.  Преди да бъде издадена европейска заповед за осигуряване на защита, на лицето, създаващо заплаха, се дава правото да бъде изслушано и правото да оспори по съдебен ред мярката за осигуряване на защита, ако тези права не са му били предоставени по време на процедурата, довела до приемането на мярката за осигуряване на защита.

5.  Когато компетентен орган приема мярка за осигуряване на защита, включваща едно или повече от задълженията или забраните, посочени в член 5, той уведомява лицето, което се ползва от защита, по всякакъв подходящ начин в съответствие с процедурите по националното си законодателство относно възможността да поиска издаването на европейска заповед за осигуряване на защита, в случай че реши да отиде в друга държава-членка, както и относно основните условия за такова искане. Органът информира лицето, което се ползва от защита, че е необходимо да подаде искане преди да напусне територията на издаващата държава.

6.  Ако лицето, което се ползва от защита, има настойник или представител, той може да подаде искането, посочено в параграфи 2 и 3 от името на защитеното лице.

7.  Когато искането за издаване на европейска заповед за осигуряване на защита е отхвърлено, компетентният орган на издаващата държава информира лицето, което се ползва от защита, когато е приложимо, относно наличните съгласно националното законодателство на органа средства за правна защита срещу това решение.

Член 7

Формат и съдържание на европейската заповед за осигуряване на защита

Европейската заповед за осигуряване на защита се издава във формата, изложен в приложение I към настоящата директива. По-специално той съдържа следната информация:

   а) самоличност и гражданство на лицето, което се ползва от защита, а също и самоличност и гражданство на неговия настойник или представител, ако лицето, което се ползва от защита, е непълнолетно или е с ограничена дееспособност;
   б) датата, от която лицето, което се ползва от защита, възнамерява да пребивава или да осъществи престой в изпълняващата държава, и периода или периодите на престой, ако са известни;
   в) наименование, адрес, телефон, факс и адрес на електронната поща на компетентния орган на издаващата държава;
   г) посочване (например посредством номер и дата) на правния акт, съдържащ мярката за осигуряване на защита, на чието основание е приета европейската заповед за осигуряване на защита;
   д) обобщение на фактите и обстоятелствата, довели до налагане на мярка за осигуряване на защита в издаващата държава;
   е) задължения или забрани, наложени в мярката за осигуряване на защита на лицето, създаващо заплаха, тяхната продължителност и ▌упоменаване на наказанието или санкцията, ако има такива, които могат да бъдат наложени в случай на нарушаване на съответното задължение или забрана;
   ж) използването на техническо устройство, ако има такова, което е предоставено на лицето, което се ползва от защита, или на лицето, създаващо заплаха, като средство за изпълнение на мярката за осигуряване на защита;
   з) самоличност и гражданство на лицето, създаващо заплаха, както и неговите данни за контакт;
   и) когато тази информация е известна на компетентния орган на издаващата държава, без да са необходими допълнителни запитвания, факта дали на лицето, което се ползва от защита, и/или на лицето, създаващо заплаха, е била предоставена безплатна правна помощ в издаващата държава;
   й) когато е целесъобразно, други обстоятелства, които биха могли да повлияят върху оценяването на заплахата пред лицето, което се ползва от защита;
   к) изрично упоменаване, когато е приложимо, че съдебно решение по член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, или акта за налагане на мерки за процесуална принуда по член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета, вече е прехвърлено на държавата на надзор и посочване на компетентния орган на тази държава за изпълнение на такова съдебно решение или акт за налагане на мерки за процесуална принуда.

Член 8

Процедура по предаване

1.  Когато компетентният орган на издаващата държава предава европейска заповед за осигуряване на защита на компетентния орган на изпълняващата държава, това става по начин, позволяващ писмено документиране, за да се даде възможност на компетентния орган на изпълняващата държава да установи автентичността й. Всяко официално съобщение се извършва също така пряко между компетентните органи.

2.  Ако компетентният орган на издаващата или на изпълняващата държава не е известен на компетентния орган на другата държава, последният извършва всички необходими запитвания, за да получи необходимата информация, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа, посочени в Решение 2008/976/ПВР на Съвета от 16 декември 2008 г. относно Европейската съдебна мрежа(8), чрез националния член на Евроюст или чрез националната система за координация на Евроюст на собствената му държава.

3.  Когато орган на изпълняващата държава получи европейска заповед за осигуряване на защита, без да бъде компетентен да я признае, този орган изпраща ex officio европейската заповед за осигуряване на защита на компетентния орган и незабавно информира за това компетентния орган на издаващата държава по начин, който позволява писмено документиране.

Член 9

Мерки в изпълняващата държава

1.  При получаване на европейска заповед за осигуряване на защита, предадена в съответствие с член 8, компетентният орган на изпълняващата държава без необосновано забавяне признава тази заповед и взема решение за приемане на всяка мярка, предвидена в националното му законодателство при подобни случаи, за да гарантира опазването на лицето, което се ползва от защита, освен ако не реши да се позове на някое от основанията за непризнаване, посочени в член 10 .

2.  Мярката, приета от компетентния орган на изпълняващата държава в съответствие с параграф 1, както и всяка друга мярка, предприета въз основа на последващо решение съгласно член 11, отговаря във възможно най-висока степен на мярката за осигуряване на защита, издадена в издаващата държава.

3.  Компетентният орган на изпълняващата държава уведомява лицето, създаващо заплаха, компетентния орган на издаващата държава и лицето, което се ползва от защита, за всяка мярка, предприета в изпълнение на параграф 1, а също и за възможните правни последствия от нарушаването на такава мярка съгласно предвиденото от националното законодателство и в съответствие с член 11, параграф 2. Адресът или други данни за контакт на лицето, което се ползва от защита, не се съобщават на лицето, създаващо заплаха, освен ако не е необходимо с оглед на изпълнението на мярката, приета за прилагане на параграф 1.

4.  Ако компетентният орган на изпълняващата държава счете, че информацията, предадена с европейската заповед за осигуряване на защита съгласно член 7, е непълна, той незабавно информира компетентния орган на издаващата държава по начин, позволяващ писмено документиране, като посочва разумен срок, в който органът на издаващата държава да осигури липсващата информация.

Член 10

Основания за непризнаване на европейска заповед за осигуряване на защита

1.  Компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже да признае европейска заповед за осигуряване на защита при следните обстоятелства:

   а) Европейската заповед за осигуряване на защита не е пълна или не е попълнена в рамките на срока, определен от компетентния орган на изпълняващата държава;
   б) не са изпълнени изискванията, посочени в член 5;
   в) мярката за осигуряване на защита се отнася до деяние, което не представлява престъпление според законодателството на изпълняващата държава;
     г) защитата произтича от изпълнението на наказание или мярка, обхванати от амнистия съгласно правото на изпълняващата държава, и е свързана с деяние или поведение, което попада в нейната компетентност съгласно това право;
   д) съгласно правото на изпълняващата държава лицето, създаващо заплаха, се ползва с имунитет, което прави невъзможно приемането на мерки на основание на европейска заповед за осигуряване на защита;
   е) наказателното преследване срещу лицето, създаващо заплаха, за деяние или поведение, поради което е била приета мярката за осигуряване на защита, е погасено по давност съгласно законодателството на изпълняващата държава, когато деянието или поведението попада в рамките на нейната компетентност съгласно националното й законодателство;
   ж) признаването на Европейската заповед за осигуряване на защита би влязло в противоречие с принципа ne bis in idem;
   з) съгласно законодателството на изпълняващата държава лицето, създаващо заплаха, не може поради възрастта си да бъде подведено под наказателна отговорност за деянието или поведението, във връзка с което е била приета мярката за осигуряване на защита;
   и) мярката за осигуряване на защита се отнася за престъпление, което съгласно правото на изпълняващата държава се счита за извършено изцяло, предимно или основно на нейна територия.

2.   Когато компетентният орган на изпълняващата държава откаже да признае европейска заповед за осигуряване на защита на едно от посочените по-горе основания, той:

   а) информира издаващата държава и лицето, което се ползва от защита, без необосновано забавяне относно този отказ и основанията за него;
   б) когато е приложимо, информира лицето, което се ползва от защита, за възможността за подаване на искане за приемане на мярка за осигуряване на защита съгласно националното законодателство на органа;
   в) когато е приложимо, информира лицето, което се ползва от защита, относно наличните съгласно националното законодателство средства за правна защита срещу това решение.

Член 11

Приложимо законодателство и компетентност в изпълняващата държава

1.  Изпълняващата държава е компетентна да приема и изпълнява на своята територия мерки след признаването на европейска заповед за осигуряване на защита. Законодателството на изпълняващата държава е приложимо по отношение на приемането и изпълнението на решението, предвидено в член 9, параграф 1, включително и за правилата относно средствата за правна защита срещу решения, приети в изпълняващата държава във връзка с европейска заповед за осигуряване на защита.

2.  В случай на нарушаване на една или повече от мерките, предприети от изпълняващата държава след признаването на европейска заповед за осигуряване на защита, компетентният орган на изпълняващата държава е компетентен, съгласно параграф 1:

   а) да налага наказателни санкции и да приема всяка друга мярка вследствие на нарушаване на такава мярка, ако това представлява престъпление съгласно законодателството на изпълняващата държава;
   б) да взема всякакви решения с ненаказателен характер във връзка с нарушаването;
   в) да приема всякакви спешни и временни мерки, за да сложи край на нарушаването, в очакване, когато е подходящо, на последващо решение от издаващата държава.

3.  Ако на национално равнище няма предвидена мярка в подобни случаи, която да бъде предприета в изпълняващата държава, компетентният орган на изпълняващата държава докладва на компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушение на мярката за осигуряване на защита, описана в европейската заповед за осигуряване на защита, за което разполага с информация.

Член 12

Уведомяване в случай на нарушаване

Компетентният орган на изпълняващата държава уведомява компетентния орган на издаващата държава или на държавата на надзор за всяко нарушаване на мярката или мерките, предприети на основание на европейска заповед за осигуряване на защита. Уведомяването се извършва със стандартния формуляр, поместен в приложение ІІ.

Член 13

Компетентност в издаващата държава

1.  Компетентният орган на издаващата държава има изключителна компетентност да взема решения, отнасящи се до:

   а) подновяване, преразглеждане, изменение, отмяна и оттегляне на мярката за осигуряване на защита и вследствие на това на европейската заповед за осигуряване на защита;
   б) налагане на мярка за лишаване от свобода като следствие от отмяната на мярката за осигуряване на защита, при условие че мярката за осигуряване на защита е била приложена на основание на съдебно решение, посочено в член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, или въз основа на акт за налагане на мерки за процесуална принуда, определен в член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета.

2.  За решения, постановени съгласно параграф 1, се прилага правото на издаващата държава.

3.  Когато съдебно решение, посочено в член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, или акт за налагане на мерки за процесуална принуда, определен в член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета,е вече прехвърлено или се прехвърля след издаването на европейска заповед за осигуряване на защита на друга държава-членка, последващи решения се вземат в съответствие с релевантните разпоредби от тези рамкови решения.

4.  Компетентният орган на издаващата държава-членка информира незабавно компетентния орган на изпълняващата държава-членка за всяко решение, взето в съответствие с параграф 1.

5.  Ако компетентният орган в издаващата държава отмени или оттегли европейска заповед за осигуряване на защита съгласно параграф 1, буква а), компетентният орган на изпълняващата държава прекратява мерките, приети в съответствие с член 9, параграф 1, веднага след като бъде надлежно уведомен от компетентния орган на издаващата държава.

6.  Ако компетентният орган в издаващата държава измени европейска заповед за осигуряване на защита съгласно параграф 1, буква а), компетентният орган в изпълняващата държава, когато е целесъобразно:

   а) изменя мерките, предприети на основание на европейската заповед за осигуряване на защита в съответствие с член 9; или
   б) отказва да изпълни измененото задължение или забрана, когато те не попадат в кръга от задължения или забрани, посочени в член 5, или ако информацията, предадена с европейската заповед за осигуряване на защита съгласно член 7, е непълна и не е била попълнена в рамките на срока, определен от компетентния орган на изпълняващата държава съгласно член 9, параграф 4.

Член 14

Основания за прекратяване на мерки, приети на основание на европейска заповед за осигуряване на защита

1.  Компетентният орган на изпълняващата държава може да прекрати мерките, приети в изпълнение на европейска заповед за осигуряване на защита:

   а) когато съществуват елементи, ясно сочещи, че защитеното лице не пребивава или не осъществява престой на територията на изпълняващата държава, или окончателно е напуснало нейната територия;
   б) когато съгласно националното законодателство на изпълняващата държава максималният срок на действие на мерките, приети в изпълнение на европейската заповед за осигуряване на защита, е изтекъл;
   в) в случая, посочен в член 13, параграф 6, буква б);
   г) когато съдебно решение, посочено в член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, или акт за налагане на мерки за процесуална принуда, посочен в член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета, са вече прехвърлени на изпълняващата държава след признаването на европейската заповед за осигуряване на защита.

2.  Компетентният орган на изпълняващата държава незабавно информира компетентния орган на издаващата държава, и когато е възможно, лицето, което се ползва от защита, за такова решение.

3.  Преди прекратяването на мерките съгласно параграф 1, буква б) компетентният орган на изпълняващата държава може да поиска от компетентния орган на издаващата държава да предостави информация дали защитата, предвидена в европейската заповед за осигуряване на защита, е все още необходима при наличните обстоятелства, свързани с конкретния случай. Компетентният орган на издаващата държава отговаря незабавно на такова искане.

Член 15

Предимство при признаването на европейска заповед за осигуряване на защита

Европейската заповед за осигуряване на защита се признава със същото предимство, което би било приложимо за подобен случай на национално равнище, като се отчитат особените обстоятелства в случая, включително неотложността на въпроса, предвидената дата на пристигане на лицето, което се ползва от защита, на територията на изпълняващата държава, и по възможност, степента на опасност за лицето, което се ползва от защита.

Член 16

Консултации между компетентните органи

Когато е целесъобразно, компетентните органи на издаващата държава и на изпълняващата държава могат да се консултират взаимно, с оглед да се улесни гладкото и ефикасно прилагане на настоящата директива.

Член 17

Езици

1.  Европейската заповед за осигуряване на защита се превежда от компетентния орган на издаващата държава на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава.

2.  Посоченият в член 12 формуляр се превежда от компетентния орган на изпълняващата държава на официалния език или на един от официалните езици на издаващата държава.

3.  Всяка държава-членка може, при приемането на настоящата директива или на по-късен етап, да заяви в декларация, депозирана в Комисията, че ще приема превод на един или повече други официални езици на Съюза.

Член 18

Разноски

Разноските, свързани с прилагането на настоящата директива, се поемат от изпълняващата държава в съответствие с националното й законодателство, с изключение на разноските, възникнали изключително на територията на издаващата държава.

Член 19

Отношение към други споразумения и договорености

1.  Държавите-членки могат да продължат да прилагат двустранни или многостранни споразумения или договорености, действащи при влизането в сила на настоящата директива, доколкото те позволяват задълбочаване и разширяване на целите на настоящата директива и способстват за по-нататъшното опростяване или улесняване на процедурите за постановяване на мерки за осигуряване на защита.

2.  Държавите-членки могат да сключват двустранни или многостранни споразумения или договорености след влизането в сила на настоящата директива, доколкото те позволяват задълбочаване и разширяване на разпоредбите на настоящата директива и способстват за опростяване или улесняване на процедурите за постановяване на мерки за осигуряване на защита.

3.  До ...*(9) държавите-членки нотифицират ▌Комисията за съществуващите споразумения и договорености, посочени в параграф 1, които те желаят да продължат да прилагат. Държавите-членки нотифицират ▌Комисията и за всички нови споразумения или договорености, посочени в параграф 2, в рамките на три месеца след подписването им.

Член 20

Отношение с други правни инструменти

1.  Настоящата директива не засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета, нито на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета , нито на Хагската конвенция от 1996 г. относно компетентността, приложимия закон, признаването, изпълнението и сътрудничеството по отношение на родителската отговорност и мерките за закрила на децата, нито на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

2.  Настоящата директива не засяга прилагането на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета и на Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета.

Член 21

Изпълнение

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до … *(10)Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или мерките се придружават от такова позоваване при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 22

Събиране на данни

С цел улесняване на оценката на прилагането на настоящата директива държавите-членки съобщават на Комисията съответните данни, свързани с прилагането на националните процедури относно европейската заповед за осигуряване на защита, като това включва най-малко данните относно броя на поискани, издадени и/или признати европейски заповеди за осигуряване на защита.

Член 23

Преглед

До ..(11)*, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива. Докладът се придружава при необходимост от законодателни предложения.

Член 24

Влизане в сила

Настоящата директива влиза сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Позиция на Европейския парламент от 14 декември 2010 г.
(2) ОВ L 337, 16.12.2008 г., стр. 102.
(3) ОВ L 294, 11.11.2009 г., стр. 20.
(4) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.
(5) ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1.
(6) ОВ L 151, 11.6.2008 г., стр. 39.
(7) ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
(8) ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 130.
(9)* Три месеца след влизане в сила на настоящата директива.
(10)* Три години след влизане в сила на настоящата директива.
(11)** Четири години след влизане в сила на настоящата директива.


ПРИЛОЖЕНИЕ І

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА,

посочена в член 7 от

ДИРЕКТИВА 2011/…/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ… ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА(1)

Информацията, която се съдържа в настоящия формуляр, трябва да се обработва при подходящи условия на поверителност

Издаваща държава:

Изпълняваща държава:

а) Информация относно лицето, което се ползва от защита:

Фамилно име:

Име(на):

Моминско или предишно име, ако има:

Пол:

Гражданство:

Идентификационен номер или номер на социално осигуряване (ако има):

Дата на раждане:

Място на раждане:

Адрес/място на пребиваване:

– в издаващата държава:

– в изпълняващата държава:

– другаде:

Език(ци), които лицето разбира (ако е известно):

Била ли е предоставена на лицето, което се ползва от защита, безплатна правна помощ в издаващата държава (ако информацията е налична, без да са необходими допълнителни запитвания)?

? Да

? Не

? Неизвестно

Когато лицето, което се ползва от защита, е непълнолетно или е с ограничена дееспособност, информация за настойника или представителя на физическото лице:

Фамилно име:

Име(на):

Моминско или предишно име, ако има:

Пол:

Гражданство:

Служебен адрес:

б) Защитеното лице е решило да пребивава или вече пребивава в изпълняващата държава-членка или е решило да осъществи престой или вече е осъществило престой в изпълняващата държава-членка.

Дата, от която защитеното лице възнамерява да пребивава или да осъществи престой в изпълняващата държава-членка (ако е известно):

Период(и) на престой (ако е известно):

в) Има ли технически устройства, предоставени на лицето, което се ползва от защита, или на лицето, създаващо заплаха, за ▌изпълнението на мярката за осигуряване на защита:

? □ Да моля направете кратко обобщение на използваните устройства:

? Не

г) Компетентен орган, издал европейската заповед за осигуряване на защита:

Официално наименование:

Пълен адрес

Телефон: (код на държавата) (код на областта/града) (номер)

Факс: (код на държавата) (код на областта/града) (номер)

Данни на лицето(ата) за контакти:

Фамилно име:

Име(на):

Заемана длъжност (звание/ранг):

Телефон: (код на държавата) (код на областта/града) (номер)

Факс: (код на държавата) (код на областта/града) (номер)

Адрес за електронна поща (ако има такъв):

Езици, които могат да бъдат ползвани за връзка:

д) Установяване на мярката за осигуряване на защита, на чието основание е издадена европейската заповед за осигуряване на защита:

Мярката за осигуряване на защита е постановена на (дата: ДД-ММ-ГГГГ):

Мярката за осигуряване на защита е влязла в сила на (дата: ДД-ММ-ГГГГ):

Номер на делото, по което е постановена мярка за осигуряване на защита (ако еналично):

Орган, приел мярката за осигуряване на защита:

е) Обобщение на фактите и описание обстоятелствата, включително, където е приложимо, квалификацията на престъплението, довело до налагане на мярката за осигуряване на защита, посочена в буква г) по-горе:

ж) Указания във връзка със задължението(ята) или забраната(ите), наложени от мярката за осигуряване на защита на лицето, създаващо заплаха:

Естество на задължението(ята): (може да се маркира повече от една клетка):

? забрана да посещава някои селища, места или определени райони, в които лицето, което се ползва от защита, пребивава, или които посещава;

– ако сте маркирали тази клетка, моля, посочете точно коиселища, места или определени райони няма право да посещава лицето, създаващо заплаха:

? забрана или регламентиране на контактите под каквато и да е форма със лицето, което се ползва от защита, включително по телефон, посредством електронна или обикновена поща, факс или всяко друго средство;

– ако сте маркирали тази клетка, моля, представете съответните подробности:

? забрана или регламентиране на възможността да се приближава до лицето, което се ползва от защита, на определено минимално разстояние;

– ако сте маркирали тази клетка, моля, посочете точно какво разстояние трябва да спазва лицето, създаващо заплаха, по отношение на лицето, което се ползва от защита:

Моля, посочете за какъв срок е(са) наложено(и) задължението(ята), посочено(и) по-горе, на лицето, създаващо заплаха:

Посочва се наказанието или санкцията (ако има такива) в случай на нарушаване на забраната:

з) Информация относно лицето, създаващо заплаха, на което е(са) наложено(и) задължението(ята), посочено(и) в буква е):

Фамилно име:

Име(на):

Моминско или предишно име, ако има:

Псевдоними, ако има:

Пол:

Гражданство:

Идентификационен номер или номер на социално осигуряване (ако има):

Дата на раждане:

Място на раждане:

Адрес/място на пребиваване:

– в издаващата държава:

– в изпълняващата държава:

– другаде:

Език(ци), които лицето разбира (ако е известно):

Ако съществува информация, моля, посочете следното:

– Вид и номер на документа(ите) за самоличност на лицето (лична карта, паспорт):

Била ли е предоставена на лицето, създаващо заплаха, безплатна правна помощ в издаващата държава (ако информацията е налична, без да са необходими допълнителни запитвания)?

? Да

? Не

? Неизвестно

и) Други обстоятелства, които биха могли да повлияят върху оценяването на заплахата пред лицето, което се ползва от защита (незадължителна информация):

й) Друга полезна информация (като например, ако има и е необходима, информация относно други държави, в които вече са били предприемани мерки за осигуряване на защита спрямо същото защитено лице):

к) Моля, отбележете в съответната клетка и попълнете необходимата информация:

? съдебно решение, посочено в член 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, което вече е прехвърлено в друга държава-членка

– ако сте маркирали тази клетка, моля, посочете данни за контакт на компетентния орган, на който е изпратено съдебното решение:

? акт за налагане на мерки за процесуална принуда, посочен в член 4 от Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета, който вече е прехвърлен на друга държава-членка

– ако сте маркирали тази клетка, моля, посочете данни за контакт на компетентния орган, на който е изпратен актът за налагане на мерки за процесуална принуда:

Подпис на органа, издаващ европейската заповед за осигуряване на защита, и/или на негов представител, удостоверяващ верността на съдържанието на заповедта:

Име:

Заемана длъжност (звание/ранг):

Дата:

Номер на дело (ако има):

Официален печат (ако е приложимо):

(1)* OВ: Моля въведете номера и датата на настоящата директива.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ФОРМУЛЯР

посочен в член 12 от

ДИРЕКТИВА 2011/…/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ… ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА(1)

УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА НАРУШЕНИЕ НА МЯРКА ЗА ОСИГУРАВАНЕ НА ЗАЩИТА, ПРЕДПРИЕТА НА ОСНОВАНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА

Информацията, която се съдържа в настоящия формуляр, трябва да се обработва при подходящи условия на поверителност

а) Данни за самоличността на лицето, което създава заплаха:

Фамилно име:

Име(на):

Моминско или предишно име, ако има:

Псевдоними, ако има:

Пол:

Гражданство:

Идентификационен номер или номер на социално осигуряване (ако има):

Дата на раждане:

Място на раждане:

Адрес:

Език(ци), които лицето разбира (ако е известно):

б) Данни за самоличността на лицето, което се ползва от защита:

Фамилно име:

Име(на):

Моминско или предишно име, ако има:

Пол:

Гражданство:

Дата на раждане:

Място на раждане:

Адрес:

Език(ци), които лицето разбира (ако е известно):

в) Данни за европейската заповед за осигуряване на защита:

Заповед, издадена на:

Номер на дело (ако има):

Орган, който е издал заповедта:

Официално наименование:

Адрес:

г) Данни за органа, отговорен за изпълнението на мярката за осигуряване на защита, ако има такива, постановена в изпълняващата държава в съответствие с европейската заповед за осигуряване на защита:

Официално наименование на органа:

Име на лицето за контакти:

Заемана длъжност (звание/ранг):

Адрес:

Телефон: (код на държавата) (код на областта) (номер)

Факс: (код на държавата) (код на областта) (номер)

E-mail:

Езици, които могат да бъдат ползвани за връзка:

д) Нарушение на задължение(я), наложено(и) от компетентните органи на изпълняващата държава след признаване на европейската заповед за осигуряване на защита и/или други констатации, които биха могли да доведат до последващо решение:

Нарушението засяга следното(ите) задължение(я) (може да се маркира повече от една клетка):

? забрана да посещава някои селища, места или определени райони, в които лицето, което се ползва от защита, пребивава или които посещава;

? забрана или регламентиране на контактите под каквато и да е форма със лицето, което се ползва от защита, включително по телефон, посредством електронна или обикновена поща, факс или всяко друго средство;

? забрана или регламентиране на възможността да се приближава до лицето, което се ползва от защита, на определено разстояние;

? всяка друга мярка, която съответства на мярката за осигуряване на защита на основание на европейската заповед за осигуряване на защита и която е предприета от компетентните органи на изпълняващата държава след признаване на европейската заповед за осигуряване на защита

Описание на нарушението(ята) (място, дата и конкретни обстоятелства):

В съответствие с член 11, параграф 2:

- мерки, предприети в изпълняващата държава вследствие на нарушение:

- възможни правни последствия от нарушение в изпълняващата държава;

Други констатации, които биха могли да доведат до постановяване на последващо решение

Описание на констатациите:

е) Данни на лицето, с което да се осъществи връзка, когато трябва да се получи допълнителна информация относно нарушението:

Фамилно име:

Име(на):

Адрес:

Телефон: (код на държавата) (код на областта/града) (номер)

Факс: (код на държавата) (код на областта/града) (номер)

Електронна поща:

Езици, които могат да бъдат ползвани за връзка:

Подпис на органа, издаващ формуляра, и/или на негов представител, удостоверяващ верността на съдържанието на формуляра:

Име:

Заемана длъжност (звание/ранг):

Дата:

Официален печат (когато е приложимо):

(1)* Номера и дата на настоящата директива.

Правна информация - Политика за поверителност