Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност и по-специално дял І и дял XVIII от него,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб. Принос за стратегията на ЕС за растеж и заетост“ (COM(2006)0567),

–  като взе предвид годишния доклад на ОИСР за 2009 г.,

–  като взе предвид ръководството „Успешно партньорство“, Форум за партньорство и местно управление на програмата на ОИСР „Местна заетост и икономическо развитие“ (LEED) 2006 г.,

–  като взе предвид Доклада за глобалната конкурентоспособност 2009–2010 г., Световен икономически форум, Женева, Швейцария, 2009 г.,

–  като взе предвид Програмата за реформирана политика на сближаване – подход, основан на мястото, за посрещане на предизвикателствата и очакванията на Европейския съюз – независим доклад, изготвен по искане на Данута Хюбнер, член на Комисията, отговарящ за регионалната политика, от Fabrizio Barca, април 2009 г.,

–  като взе предвид политическия документ на Съвета на европейските общини и региони „Бъдеще на политиката на сближаване на ЕС“, Брюксел, декември 2009 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Асамблеята на европейските региони относно регионалната политика след 2013 г., приета от Общото събрание на Асамблеята на европейските региони на 8 ноември 2007 г. в Удине, Италия,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно резултатите от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007–2013 г. (COM(2008)0301),

–  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 24 март 2009 г. относно прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007–2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативните програми(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно най-добри практики в областта на регионалната политика и пречки за използване на структурните фондове(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2008 г. относно управлението и партньорството в национален и регионален мащаб, както и въз основа на отделни проекти, в областта на регионалната политика(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(5),

–  като взе предвид четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване (COM(2007)0273),

–  като взе предвид 20-ия годишен доклад на Комисията за изпълнението на структурните фондове (2008 г.) (COM(2009)0617),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Парламента, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Мобилизиране на частни и публични инвестиции за възстановяване и дългосрочно структурно изменение – развиване на публично-частни партньорства“ (COM(2009)0615),

–  като взе предвид параграф 37 от своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно реформата на държавните помощи 2005-2009 г.(6),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7-0309/2010),

А.  като има предвид, че насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарността между държавите-членки е една от целите на Европейския съюз, както се посочва в член 3 от Договора за Европейския съюз,

Б.  като има предвид, че Съюзът може да бъде конкурентоспособен в световен мащаб само доколкото вътрешните политики укрепват способността му да отговаря на глобалните предизвикателства чрез една устойчива нисковъглеродна икономика, щадяща биологичното разнообразие, като периодите на рецесия показаха, че по-слабо развитите региони имат по-слаба способност за възстановяване,

В.  като има предвид, че конкурентоспособността и сближаването не са нито във взаимно противоречие, нито несъвместими, а притежават елементи на допълняемост,

Г.  като има предвид, че макар да е постигнат значителен напредък по отношение на сближаването в Съюза, се наблюдава тенденция на влошаване на териториалните неравенства между регионите на ЕС, например по отношение на достъпността, по-специално за структурно необлагодетелстваните райони, но също така и в рамките на регионите и на териториите на ЕС, които могат да доведат до пространствено разделение, да увеличат разликите между равнищата на просперитет в регионите на ЕС и да намалят глобалната конкурентоспособност на ЕС,

Д.  като има предвид, че в своя годишен доклад за 2009 г. ОИСР направи препоръка за дългосрочен растеж, насочена към значението на данъчното облагане, инвестициите в инфраструктури, образование и работна сила и регулирането на производствените пазари, и следователно подчертава ролята им,

Е.  като има предвид, че Световният икономически форум в своя Доклад за глобалната конкурентоспособност за 2009 г., както и в други доклади, отбеляза решаващата роля на инфраструктурата като втория от 12 стълба, въз основа на които се оценява глобалната конкурентоспособност, и уточни, че качествената инфраструктура е ключ за намаляване на въздействието на разстоянията, привличане на чуждестранни инвестиции и гарантиране на това, че икономическото развитие е възможно,

Ж.  Ва. като има предвид, че в дългосрочен план конкурентоспособност може да бъде постигната единствено при действително устойчиво икономическо развитие в целия ЕС,

З.  като има предвид, че докладът на Независимата експертна група по научно-изследователската и развойна дейност и иновациите, създадена след срещата на високо равнище в Хамптън Корт и председателствана от г-н Esko Aho, озаглавен „Създаване на иновативна Европа“, определя основните области – електронно здравеопазване, фармацевтика, транспорт и логистика, околна среда, цифрово съдържание, енергетика и безопасност – в които може да функционира пазар за иновации и обществената политика може да има значителна роля,

И.  като има предвид, че за да бъдат постигнати целите на ЕС 2020, е необходимо да се приеме изходната позиция, че съществуват различия в равнищата на развитие и в ограниченията и че следва да се определят цели, които съответстват на реалната ситуация и потребности, определени чрез консултации с всички участници в различните равнища на управление,

Й.  като има предвид, че Европейският съвет от март 2010 г. призна значението на насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, включително чрез развитието на инфраструктурата, за да се гарантира успехът на стратегията ЕС 2020, при условие че тази нова стратегия е насочена към преодоляване на пречките в икономическото развитие,

К.  като има предвид, че политиката на сближаване се оказа ефективен инструмент за гъвкаво реагиране на социално-икономическите предизвикателства, произтичащи от финансовата криза,

Л.  като има предвид, че освен добрата инфраструктура основна предпоставка за конкурентоспособността са насърчаването на научните изследвания, иновациите и технологичното развитие, както и съответстващо висококачествено обучение за хората в регионите,

М.  като има предвид, че регионите могат да играят съществена роля в ограничаването на въздействието на кризата върху обществеността и че поради това те следва да възприемат принципа на партньорство и да разработят подходящи инструменти за предварителна оценка на териториалното въздействие на различните видове политики, с оглед посрещането на големите предизвикателства, като например приспособяването към глобализацията, демографските промени и последвалото от тях обезлюдяване на някои региони, изменението на климата, въпроси, свързани с енергията и опазването на биоразнообразието, както и нови предизвикателства, произтичащи от кризата,

Н.  като има предвид, че както показа резултатът от разискванията относно стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007–2013 г., програмата за качество и участието на заинтересованите страни са се увеличили на всички равнища на управление, като по този начин представляват стъпка напред към постигане на целите от Лисабон за икономическа конкурентоспособност и трудова заетост,

О.  като има предвид, че е необходимо реформата на политиката на сближаване да засили тази политика чрез по-добра връзка и по-добра координация и единодействие на европейските политики, без да подчинява нито една политика на друга, въз основа на потребностите и целите на Европейския съюз по отношение на устойчивото развитие,

П.  като има предвид, че участието на местните и регионалните участници в политиката на сближаване е отразено в техните регионални и местни стратегии за напредъка на икономическото развитие и социалното приобщаване,

Р.  като има предвид, че икономическата конкурентоспособност на регионите, които изостават, се подкрепя от развитието на техния капацитет, включително чрез развитие на инфраструктурите от всички видове, позволяващи достъп до образование, научноизследователска дейност и иновации,

С.  като има предвид, че макар някои от елементите на архитектурата на тези инструменти, като например общият график и привеждането в съответствие с Лисабонския план, да позволяват взаимодействие, все още съществуват разлики, например различни правни основания, тематичен срещу териториален фокус, както и споделено срещу централизирано управление,

Политиката на сближаване като задължително условие за глобалната икономическа конкурентоспособност

1.  Подчертава постиженията на политиката на сближаване на ЕС и факта, че нейното изпълнение е от съществена необходимост за успеха на стратегията „ЕС 2020“ като инструмент за премахване на различията между регионите чрез повишаване на конкурентоспособността им и улесняването на започването на структурни реформи и засилването на способността на регионите да се адаптират към глобалния икономически климат;

2.  Оценява факта, че за периода 2007–2013 г. всички държави-членки са отделили значителни средства от общия си бюджет за научноизследователска и развойна дейност, иновации и развиване на икономика на знанието, в резултат на което са създадени 246 национални или регионални оперативни програми, като за научни изследвания и иновации са предназначени около 86 милиарда евро, от които 50 милиарда евро вече са разпределени за основна научноизследователска, технологична и развойна дейност; подчертава, че тъй като научноизследователската дейност и иновациите са от съществено значение за подобряването на конкурентоспособността на ЕС с оглед на глобалните предизвикателства, инвестициите в тези области трябва да продължат и трябва да бъдат извършвани редовни оценки на напредъка, основаващи се на резултатите; във връзка с това и с оглед на предстоящия програмен период препоръчва държавите-членки и Комисията да отделят достатъчни ресурси от структурните фондове за научни изследвания и иновации, по-специално за устойчиви иновации, и да засилят капацитета за провеждане на научни изследвания; подчертава необходимостта от насърчаване и прилагане на успешни модели в триъгълника на знанието и от осигуряване на устойчиво развитие на регионалните научноизследователски и стратегически рамки за иновации в сътрудничество с предприятията, научноизследователските центрове, университетите и публичните органи; подчертава потенциала на регионалните иновативни клъстери, интензивно използващи знанието, за мобилизирането на регионалната конкурентоспособност и призовава за по-добра координация на структурните фондове и на Седма рамкова програма за изследвания и технологично развитие;

3.  Подчертава, че увеличаването на концентрацията на ресурсите на политиката на сближаване може да гарантира значителния принос на тази политика за поощряването на конкурентоспособността, иновациите и заетостта в ЕС;

4.  Подчертава ключовата роля, която изпълнява както общественият сектор на всички равнища на управление, така и частният сектор, в изпълнението на политиката на сближаване за възстановяване на доверието и солидарността във време на рецесия и впоследствие чрез гарантиране на равни възможности по отношение на достъпа до публични инвестиции, по-специално в инфраструктурата, новите технологии и човешкия капитал, както и чрез осигуряване на устойчиво развитие;

5.  Подчертава факта, че икономическата конкурентоспособност на регионите на ЕС е тясно свързана с наличието на подходяща степен на заетост, образована работна сила с необходимите умения, социална сигурност и достъп до обществени услуги; във връзка с това отбелязва, че подкрепата за социалното сближаване, предоставена от политиката на сближаване, увеличава значението на тази политика за цялостната регионална конкурентоспособност в световен мащаб;

6.  Счита, че в съответствие с духа на Договорите една политика на сближаване, която има за цел намаляване на различията в равнището на развитие и подготвя регионите да посрещнат дългосрочните и краткосрочните предизвикателства (глобализацията, демографските промени, обезлюдяването на селските райони, изменението на климата и опазването на биоразнообразието), като се вземат предвид техните специфични силни и слаби страни, е от съществено значение за процеса на европейска интеграция;

7.  Посочва, че предизвикателствата на стратегията „ЕС 2020“ могат да бъдат посрещнати по-успешно чрез увеличаване на взаимодействието между политиките за научноизследователска и развойна дейност и иновации и политиката на сближаване; изтъква, че политиката на сближаване може да играе съществена роля за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, тъй като стимулира структурните промени в цяла Европа и подкрепя ключови инвестиционни приоритети на всички равнища – местно, регионално, национално и трансгранично, като гарантира социално, икономическо и териториално сближаване; въпреки това посочва, че макар че приоритетите на политиката на сближаване следва да бъдат приведени в съответствие с целите на „ЕС 2020“, тази политика трябва да запази своята самостоятелност с възможност за приспособяване към регионалните специфики и подкрепа за по-слабите и нуждаещи се региони, така че те да преодолеят социално-икономическите си затруднения и неблагоприятните природни условия и да намалят неравенствата; счита, че осигуряването на последователност във вече действащите насоки на политиката на сближаване ще гарантира регионалното измерение на научноизследователската, развойната и иновационната дейност и ще генерира работни места в иновативните сектори;

Териториалното сближаване – отражение на въздействието на местно равнище на политиките на ЕС

8.  Подкрепя становището, изразено в Зелената книга за териториално сближаване, относно конкурентоспособността, която „зависи и от изграждането на връзки с други територии, за да се гарантира, че общите предимства се използват по координиран и устойчив начин“, с цел да се освободи потенциалът на териториалното разнообразие на Европейския съюз; във връзка с това подчертава, че гладкото и координирано функциониране на транспортните услуги, достатъчният достъп до телекомуникации и където е подходящо – обединяването в областта на енергията, здравеопазването, изследванията, образованието, опазването на околната среда и инфраструктурата – представляват основни условия за по-нататъшно засилване на конкурентоспособността; призовава Комисията да представи конкретни предложения за определяне и последователно изпълнение на целите за териториално сближаване;

9.  Счита, че държавите-членки трябва да подкрепят местно ориентираният подход за формулиране и изпълнение на политиката на сближаване; признава, че ролята на регионите се различава в отделните държави-членки в зависимост от тяхната политическа и административна структура; изисква принципът на субсидиарност, в неговата засилената и разширена концепция, така, както е определен в ДФЕС, да се прилага надлежно и да се полагат усилия за подобряване през настоящия програмен период, като се насърчава принципът на децентрализация до равнището на местните органи на управление, с оглед подобреното усвояване на фондовете; в този контекст счита за неефективно това, че регионите управляват средно само 30,5 % от общия бюджет, отпуснат за политиката на сближаване, като останалата част се управлява от централните органи; поради това счита, че в бъдеще принципът на партньорство трябва да бъде засилен значително;

10.  Счита, че по-специално при граничните територии се виждат проблемите, пред които е изправен ЕС във връзка с предизвикателствата на отварянето на границите, окончателното изграждане на единния пазар и глобализацията; подчертава, че конкурентоспособността на тези територии може да бъде подкопана от необходимостта да се справят със съперничеството между данъчните и социалните системи, със сложните административни разпоредби и междурегионалните и междудържавните миграционни потоци; подчертава значението на разработването на инструменти за трансгранично сътрудничество и за многостепенно управление и призовава Комисията да насърчава обмена на информация и добри практики;

11.  Припомня, че териториалното сближаване има хоризонтален, многосекторен характер и че поради това политиките на Съюза трябва да допринасят за постигането му; отново подчертава, че това понятие не се ограничава до резултатите на регионалната политика, а включва и координацията с други политики на Съюза, които са насочени към устойчиво развитие и предлагат осезаеми резултати на регионално равнище, за да се развият и използват пълноценно специфичните форми на регионален потенциал и да се увеличи тяхното въздействие на място, като това ще допринесе за увеличаване на конкурентоспособността и привлекателността на регионите и за постигане на териториално сближаване; счита, че „съсредоточаването, сътрудничеството и свързаността“ са ключовите координати на териториалното сближаване за постигане на по-добре балансирано териториално развитие в ЕС;

12.  Подчертава, че многостепенното управление включва прехвърлянето на отговорности за програми, позволяващи по-добро експлоатиране на потенциала на териториалното сътрудничество, и че поради това, за да може Европейският съюз да преследва общи цели, използвайки последователни и ориентирани към резултатите мерки, като същевременно установява специфични регионални и местни приоритети, следва да се прилагат принципите на многостепенното управление;

13.  Приветства резултатите на инициативите URBAN и LEADER и подчертава необходимостта да се използва този опит и свързаните примери на най-добри практики за създаването на рамка за интегрирано и балансирано развитие на градските и селските райони, в зависимост от потребностите на всеки регион; призовава Комисията да проучи и предложи работни методи, които насърчават партньорства между градски и селски райони, противодействат на обезлюдяването на селските райони и същевременно стимулират устойчивото градско развитие, тъй като почти 80% от населението на ЕС живее в градски райони; подчертава, че както градските, така и селските райони играят динамична роля в регионалното икономическо развитие и с оглед на следващия програмен период подчертава необходимостта от инвестиции в проекти, свързани с градски и крайградски райони, и за по-добра координация с програмите за развитие на селските райони;

Повишаване на въздействието на политиката на сближаване за увеличаване на икономическата конкурентоспособност

14.  Разглежда партньорството като основен принцип при определянето на съдържанието на политиката на сближаване, с подхода „отдолу нагоре“ за повишаване на административния капацитет и качеството на процеса на програмиране; вярва, че е необходимо всички равнища на управление да изпълняват съгласувана, допълваща се и продуктивна роля за повишаване на икономическата конкурентоспособност на ЕС; призовава Комисията да даде по-ясно определение на принципа на партньорство с цел да гарантира създаването на действителни партньорства с регионалните и местните органи и да улесни обмена на най-добри практики между регионите;

15.  Припомня, че съфинансирането е основен принцип за добро управление на политиката на сближаване; призовава той да бъде запазен въпреки ограничаването на обществените разходи, наложено от икономическата криза;

16.  Подчертава необходимостта от насърчаване на предприемачеството и подкрепата за малките и средните предприятия (МСП), като се признава тяхната ключова роля за увеличаването на икономическата конкурентоспособност и създаването на работни места; подчертава необходимостта да се направи преглед и да се заздрави ролята на инструментите на ЕС, които подкрепят европейската конкурентоспособност, с оглед рационализиране на административните процедури, улесняване на достъпа до финансиране, по-специално за МСП, въвеждане на иновационни механизми за стимулиране, основани на постигането на цели, свързани с интелигентния, устойчив и интегриран растеж, и насърчаване на по-тясното сътрудничество с Европейската инвестиционна банка и други финансови институции; в този контекст високо оценява добавената стойност, която предлагат инструментите за финансов инженеринг, и насърчава възможно най-широкото им използване, както и това на револвиращите фондове и глобалните субсидии, с оглед постигане на позитивно взаимодействие и максимизиране на резултатите; призовава също така за улесняване на достъпа до рисков капитал и микрофинансиране;

17.  Подчертава също така, че едно ефективно изпълнение на политиката на сближаване зависи силно от начина, по който е замислена, и че следователно участието на местните и регионалните органи на ранен етап при формулирането и изпълнението на бъдещата политика на сближаване е от решаващо значение; също така подчертава, че е необходимо да се развиват хоризонтални и вертикални партньорства между публичните органи на всички равнища с оглед постигане на възможно най-ефективно управление на няколко равнища; припомня, че многостепенното управление е един от основните принципи на политиката на сближаване и че е от основополагащо значение да се гарантира качеството на процеса на вземане на решения; в този контекст подчертава също така важността на партньорството между регионалните органи на управление и Комитета на регионите;

18.  Приветства изменението на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, с което се опростяват процедурите за използване на структурните фондове и Кохезионния фонд и приканва Комисията да продължи опростяването на процедурите с цел гарантиране на тяхната гъвкавост и намаляване на административната тежест за бенефициентите на финансирането, така че органите да могат да се справят с основните предизвикателства навреме и с подходящите ресурси; счита, че публично-частните партньорства могат да предоставят реална подкрепа, като допълват усилията, полагани на местно и регионално равнище, и призовава Комисията да внесе конкретни предложения за укрепване на публично-частните партньорства в рамките на политиката на сближаване;

19.  Подчертава, че за премахването на неравенствата е важно да бъде продължена подкрепата преди всичко за насочените към изоставащи региони проекти, така че да може да се поддържа очакваното през този програмен период въздействие в съответствие с първоначалните оценки; отбелязва, че подобряването на достъпността и инфраструктурата ще допринесат за увеличаването на конкурентоспособността на изоставащите региони в рамките на вътрешния пазар, а по този начин и за външната конкурентоспособност на ЕС като цяло; счита, че оттеглянето на тази подкрепа би намалило въздействието на първоначалните положителни резултати;

20.  Припомня, че макар политиката на сближаване да се фокусира традиционно върху най-слабо развитите региони, тя се отнася за всички региони на Европейския съюз, независимо от равнището им на развитие; следователно подчертава необходимостта от насърчаване на целите на регионалната конкурентоспособност и трудовата заетост; подчертава, че една силна и подходящо финансирана регионална политика, с бюджет, най-малко равностоен на настоящия както в абсолютна, така и в сравнителна стойност, е предпоставка за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“, за да се гарантира както една интелигентна, устойчива и интегрирана икономика, осигуряваща конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб, така и хармоничното развитие на всички региони на Европейския съюз, и да се постигне целта за социално, икономическо и териториално сближаване;

21.  Счита, че БВП трябва да остане основният критерий за определяне на правото на регионите за получаване на помощ в рамките на политиката на сближаване, като могат да се добавят и други измерими показатели, ако се докаже, че са уместни, и националните органи разполагат с възможност да прилагат, на подходящ етап от процеса на вземането на решения, други показатели, които отчитат специфичните характеристики на регионите и градовете;

22.  Подчертава важността на това, при разпределението на фондовете да се вземат предвид специфичните характеристики например на крайбрежните, планинските и най-отдалечените региони, на регионите, страдащи от обезлюдяване и на отдалечените гранични региони и градове; насърчава регионите да предлагат инициативи за оползотворяване на тяхната регионална специфика; призовава Комисията да приеме различни финансови инструменти, така че да бъде създадена добавена стойност в краткосрочен и средносрочен план, като се отчитат също така последиците от икономическата и финансова криза;

23.  Приканва Комисията да проучи начини, по които нови техники за финансов инженеринг могат да подобрят ефективността и въздействието на политиката на сближаване с оглед постигане на възможно най-добри резултати от избраните проекти;

24.  Подчертава положителните последствия от равенството между половете за икономическия растеж и социалното сближаване в ЕС, а вследствие на това и за неговата конкурентоспособност;

Политиката на сближаване като политика с ключово значение за периода след 2013 г.

25.  Подчертава решаващата роля на регионалното развитие и териториалното сближаване в цяла Европа за укрепването на икономическата конкурентоспособност на ЕС и за постигането на целите на „ЕС 2020“ поради тяхната европейска добавена стойност, като местно ориентираният подход представлява един от многото начини за постигане на икономическо равновесие;

26.  Подчертава необходимостта от интегриран подход към прилагането на структурните фондове, тъй като те представляват важен инструмент за подпомагане на регионите в постигането на устойчив растеж, заетост и просперитет;

27.  Подчертава необходимостта от запазването на преходните разпоредби, за да се консолидира и подобри настоящото равнище на развитие, което би могло да се понижи, ако финансирането бъде значително намалено след постигането на целите; посочва, че това би гарантирало равно третиране на региони, които са в сходно положение, което на свой ред би довело до ефикасна организация на програмите;

28.  Припомня на Комисията и на държавите-членки, че очакванията на европейската общественост се основават върху нейните потребности и по-конкретно върху желанието за достъп до подходяща инфраструктура и качествени публични услуги, които трябва да се предоставят справедливо и на цени, които всички европейски граждани могат да си позволят, независимо от мястото, където живеят и работят; настоява, че трябва да се зачита правото на равни възможности, и подчертава необходимостта, всички инфраструктури и проекти, финансирани по структурните фондове, да бъдат достъпни за лица с увреждания;

29.  Подчертава, че за да се утвърдят знанията и иновациите като двигатели на бъдещ икономически растеж и европейска конкурентоспособност, е необходимо да се подобри качеството на образованието на основата на резултатите от научните изследвания, да се насърчават иновациите и трансфера на знания в целия Съюз, да се използват в максимална степен центрове за иновационни технологии (ITC), да се гарантира отразяването на новаторските идеи в нови продукти и услуги, които генерират растеж и качествени работни места и допринасят за справяне с предизвикателствата на социалните промени в Европа и света, да се насърчава предприемачеството, да се определят приоритетите на потребностите на потребителите и пазарните възможности и да се гарантира достъпно и адекватно финансиране въз основа на ключовата роля на структурните фондове;

30.  Подчертава факта, че икономическото, социалното и териториалното сближаване предоставят възможност да се впрегне целият потенциал на изследователската, развойна и новаторска дейност и да се гарантира, че европейската общественост разполага с по-висок жизнен стандарт и има по-голямо доверие в ЕС; избирателното и комбинирано инвестиране в изследователската, развойна и новаторска дейност трябва да отчита възможностите и потенциала на регионите и градовете и да подпомогнат развитието на ключови области като електронно здравеопазване, фармацевтика, транспорт и логистика, околна среда, цифрово съдържание, енергия и безопасност посредством програми за институционално развитие и за изграждане на капацитет;

31.  Счита, че част от финансирането, предназначено за научноизследователска, развойна и иновационна дейност в рамките на политиката на сближаване, следва да се използва за постигане и запазване на ролята на световен лидер в секторите, в които Европа вече има конкурентни предимства, и в секторите, в които има нови възможности да се превърне в световен лидер;

32.  Счита, че с оглед консолидирането на вътрешният пазар са необходими специфични мерки за стимулиране на конкуренцията на европейско равнище, без обаче да се създава неравновесие между държавите-членки; счита, че по този начин може да се постигне добро ниво на стабилност и икономически просперитет на европейско равнище;

33.  Препоръчва държавите-членки и Комисията да отделят по-голямо внимание на подкрепата за големи проекти, които обхващат две или повече оперативни програми със значително влияние на европейско равнище, което ще генерира добавена стойност, ще създаде висококачествени работни места и ще осигури устойчивото развитие на регионите;

34.  Счита, че политиката на сближаване следва да продължи чрез насърчаване на мерки, които ще генерират възможно най-голям брой работни места и по този начин ще оползотворят местните човешки ресурси и ще осигурят непрекъснатото им развитие, така че да се гарантира висока производителност;

35.  Заявява, че постигането на икономическо, социално и териториално сближаване е необходимо, но не достатъчно условие за гарантирането на икономическа конкурентоспособност на световно равнище, за която са необходими значителни инвестиции в ключови области като енергетика, околна среда, инфраструктура, образование, научноизследователска и развойната дейност, творчески индустрии и услуги, логистика и транспорт;

o
o   o

36.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 79. (2) ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 38. (3) ОВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 10. (4) ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 65. (5) Приети текстове, P7_TA(2010)0223. (6) ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 97.