Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (16626/2/2009 – C7-0049/2010 – 2009/0027(COD))

P7_TA(2010)0158 A7-0118/2010

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (16626/2/2009 – C7-0049/2010),

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2009)0066),

–  като взе предвид член 251, параграф 2, член 63, параграф 1, точки 1 и 2, и член 66 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията е внесла предложението (C6-0071/2009),

–  като взе предвид своята позиция на първо четене(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 7, член 74 и член 78, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 72 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0118/2010),

1.  Одобрява позицията на Съвета;

2.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1) Приети текстове, 7.5.2009 г., P6_TA(2009)0379.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите (преработен текст) (05386/3/2010 – C7-0095/2010 – 2008/0223(COD))

P7_TA(2010)0159 A7-0124/2010

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (05386/3/2010 – C7-0095/2010),

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2008)0780),

–  като взе предвид член 251, параграф 2 и член 175, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C6-0413/2008),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 7 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята позиция на първо четене(1),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 май 2009 г.(2),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 21 април 2009 г.(3),

–  като взе предвид член 72 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0124/2010),

1.  Одобрява позицията на Съвета;

2.  Одобрява съвместната декларация на Парламента, Съвета и Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.  Отбелязва декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

5.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

6.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

7.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Декларации

относно Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2009 г. относно енергийните характеристики на сградите (преработен текст)

Декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно член 290 от ДФЕС

„Европейският парламент, Съветът и Комисията заявяват, че разпоредбите на Директива 2010/31/ЕС не засягат бъдещи позиции на институциите във връзка с прилагането на член 290 от Договора за функционирането на ЕС, нито отделни законодателни актове, съдържащи такива разпоредби.“

Декларация на Комисията относно периодите на прекъсване на работа

„Европейската комисия взема под внимание факта, че освен в случаите, когато законодателният акт предвижда процедура по спешност, Европейският парламент и Съветът считат, че в уведомленията за делегиран акт следва да се вземат предвид периодите на прекъсване на работата на институциите (през зимата, лятото и по време на европейските избори) с цел Европейският парламент и Съветът да могат да упражнят прерогативите си в рамките на срока, посочен в съответните законодателни актове, и е готова да действа съобразно това.“

Декларация на Комисията относно финансирането за повишаване на енергийната ефективност на сградите

„Комисията подчертава ключовата роля на инструментите за финансиране за успешното превръщане на европейското строителство в сектор, характеризиращ се с енергийна ефективност и ниски емисии на парникови газове. Комисията ще продължи да насърчава държавите-членки да използват широко наличните средства по европейския фонд за регионално развитие (понастоящем до 4 % – което представлява около 8 млрд. EUR – от общия размер на определените за държавите-членки средства по фонда могат да бъдат използвани за подобряване на енергийната ефективност и за използването на възобновяеми енергийни източници в жилищния сектор в допълнение към вече наличното финансиране – без наложен таван – за такива устойчиви енергийни системи в обществените сгради и тези със стопанско и промишлено предназначение), като също ще им оказва подкрепа в усилията им за оптимално използване на всички налични средства и възможности за финансиране, които биха могли да спомогнат за насърчаване на инвестициите в областта на енергийната ефективност.

Комисията също така ще проучи възможността за допълнително разгръщане на всички съществуващи инициативи като например инициативата „Интелигентни градове“(SET-Plan COM(2009)0519), както и за използване на бюджета на програмата „Интелигентна енергия - Европа ІІ“ за целите например на споделянето на знания и оказването на техническа помощ при създаването на националните револвиращи фондове.

Освен това Комисията ще подготви преглед и анализ на действащите в държавите-членки финансови механизми и ще включи резултатите в усилията си за разпространяване на най-добрите практики в ЕС.

Накрая Комисията, след провеждането на посочения в член 10, параграф 5 от Директива 2010/31/ЕС анализ ще помисли върху възможностите за разгръщане на финансовите стимули (по отношение, между другото, на подходящите за тази цел инструменти на Съюза, посочени в член 10, параграф 5) и оптималното им използване за инвестиции в подобряването на енергийната ефективност на сградите.„

(1) Приети текстове, 23.4.2009 г., P6_TA(2009)0278. (2) OВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 75 (3) OВ C 200, 25.8.2009 г., стр. 41.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 573/2007/ЕО за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ и за отмяна на Решение 2004/904/ЕО на Съвета (COM(2009)0456 – C7-0123/2009 – 2009/0127(COD))

P7_TA(2010)0160 A7-0125/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2009)0456),

–  като взе предвид член 251, параграф 2 и член 63, параграф 2, буква б) от Договора за ЕО, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0123/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 3, член 78, параграф 2 и член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0125/2010),

1.  Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 18 май 2010 г. с оглед приемането на Решение № …/2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 573/2007/ЕО за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 78, параграф 2 и член 80 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(1),

като имат предвид, че:

(1)  С оглед на изготвянето на Съвместна програма на ЕС за презаселване, насочена към увеличаване на ефекта от усилията за презаселване в Съюза при предоставянето на закрила на бежанците и максимално увеличаване на стратегическото въздействие на презаселването чрез по-добра насоченост към онези лица, които се нуждаят в по-голяма степен от презаселване, общите приоритети по отношение на презаселването на равнището на Съюза следва да бъдат редовно формулирани.

(2)  За да постигне целите на Решение № 573/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(2), Комисията следва да получи правомощията да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които да установяват общи годишни приоритети на Съюза във връзка с географските региони и националности и за специфичните категории бежанци, които да бъдат презаселени. От съществено значение е Комисията да провежда подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително и на експертно равнище.

(3)  Отчитайки нуждите от презаселване, които подлежат на определяне в решението на Комисията, установяващо общите годишни приоритети на Съюза за презаселване, в съответствие с настоящото решение, е необходимо да се предостави и допълнителна финансова помощ за презаселването на лица що се отнася до ▌ географски региони и националности и за специфичните категории бежанци, които следва да бъдат презаселени, в случай че презаселването е определено като най-подходящия отговор на техните особени нужди.

(4)  В този контекст е целесъобразно да се адаптира графикът по отношение на крайния срок за представяне на необходимите данни за изчисляване на годишните средства, отпускани на държавите-членки, крайният срок за представяне на годишни програми от държавите-членки и крайният срок за приемането на финансови решения от Комисията.

(5)  За да се насърчат повече държави-членки да вземат участие в действия по презаселване, държавите-членки, които участват за пръв път в програмата за презаселване, следва да получат допълнителна финансова подкрепа.

(6)  Също така е необходимо да се установи правилото за допустимост на разходите за допълнителна финансова помощ за презаселване,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение № 573/2007/ЕО се изменя, както следва:

1.  Член 13 се изменя, както следва:

2.  Член 20 се изменя както следва:

3.  В член 35 се добавя следният параграф:"

5.  Фиксираната сума от 4 000 EUR за всяко презаселено лице, отпускана на държавите-членки, се предоставя под формата на еднократна сума за всяко действително презаселено лице.

4.  Вмъкват се следните членове:"

Член 52а

Упражняване на делегирането

1.  Правомощията за приемане на делегираните актове, посочени в член 13, параграфи 6 и 7, се предоставят на Комисията за срока, посочен в член 1, първа алинея.

2.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.  Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 152б и 52в. Когато това се налага по наложителни спешни причини, се прилага процедурата, предвидена в член 52г.

Член 52б

Оттегляне на делегирането

1.  Делегирането на правомощия, посочено в член 13, параграфи 6 и 7, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

2.  Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощията, полага усилия да информира другата институция и Комисията, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат оттеглени и възможните причини за оттеглянето.

3.  Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То поражда действие незабавно или на по-късна дата, посочена в него. Решението за оттегляне не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 52в

Възражения срещу делегирани актове

1.  Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в срок от един месец от датата на нотификацията. По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с един месец.

2.  Ако до изтичането на този срок нито Европейският парламент, нито Съветът е направил възражение срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на датата, посочена в него.

3.  Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва основанията за възражението срещу делегирания акт.

Член 52г

Процедура по спешност

1.  Делегиран акт, приет по реда на настоящия член, влиза в сила незабавно и се прилага докато не бъде направено възражение в съответствие с параграф 2. В нотификацията на акта, приет по реда на настоящия член, до Европейския парламент и до Съвета се посочват причините, поради които е използвана процедурата по спешност.

2.  Европейският парламент и Съветът могат да възразят срещу делегиран акт, приет по реда на настоящия член, в срок от три месеца от датата на нотификацията. В този случай актът престава да се прилага. Институцията, която е направила възражение срещу делегирания акт, посочва основанията си за това.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня след неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламентЗа Съвета

Председател Председател

(1) Позиция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. (2) OВ L 144, 6.6.2007 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1104/2008 относно миграцията от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (COM(2009)0508 – C7-0244/2009 – 2009/0136(NLE))

P7_TA(2010)0161 A7-0126/2010

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2009)0508),

–  като взе предвид членове 66 и 67 от Договора за ЕО, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C7-0244/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Парламента и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 74 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по бюджети (A7-0126/2010),

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  Въпреки факта, че Съветът третира ШИС 1+ RE като резервен план в случай на неуспех на ШИС ІІ, като съзаконодател за създаването на Шенгенска информационна система (ШИС ІІ) от второ поколение (Регламент (EО) № 1987/2006(1)) и бюджетен орган Парламентът си запазва правото да задържи в резерв средствата, които трябва да бъдат отпуснати за разработването на ШИС ІІ в годишния бюджет за 2011 г., за да гарантира пълен парламентарен контрол и надзор над този процес;

3.  Призовава Комисията да внесе съответните промени в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 ДФЕС;

4.  Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

5.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение1 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 3 (3)  Предпоставките за осъществяването на миграцията няма да бъдат изпълнени до 30 юни 2010 г. За да може ШИС II да започне да функционира, както се предвижда в Регламент (ЕО) № 1987/2006 и в Решение 2007/533/ПВР, Регламент (ЕО) № 1104/2008 и Решение 2008/839/ПВР трябва следователно да продължат да се прилагат до завършването на процеса на миграция. (3)  Предпоставките за осъществяването на миграцията няма да бъдат изпълнени до 30 юни 2010 г. За да може ШИС II да започне да функционира, както се предвижда в Регламент (ЕО) № 1987/2006 и в Решение 2007/533/ПВР, Регламент (ЕО) № 1104/2008 и Решение 2008/839/ПВР трябва следователно да продължат да се прилагат до завършването на процеса на миграция. В случай на неуспех на настоящия проект за ШИС ІІ след провеждане на изпитванията, следва да се разработи алтернативно техническо решение и пълните финансови последствия да се съобщят на всички засегнати страни. Изменение2 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 4 (4)  Комисията и държавите-членки следва да продължат да си сътрудничат усилено по време на всички етапи от миграцията с цел приключване на процеса. Следва да бъде създадена група от експерти за допълване на настоящата организационна структура. (4)  Комисията и държавите-членки следва да продължат да си сътрудничат усилено по време на всички етапи от миграцията с цел приключване на процеса. В заключенията на Съвета относно ШИС ІІ от 26 и 27 февруари 2009 г. и от 4 и 5 юни 2009 г. с цел укрепване на сътрудничеството и предоставяне на пряка подкрепа от държавите-членки на централната ШИС ІІ беше създаден неформален орган, съставен от експерти от държавите-членки и наречен „Съвет за цялостно управление на програмата“. Следва следователно да бъде официално създадена в съответствие с настоящия регламент група от експерти, наречена „Съвет за цялостно управление на програмата“ (СЦУП), за допълване на настоящата организационна структура. С цел да се гарантира ефикасност и рентабилност, членовете на СЦУП следва да бъдат назначени на постоянен договор, а броят им- ограничен. Изменение3 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 6 (6)   Следва да бъде предвиден технически план за действие в извънредни ситуации с цел постигането на функционалните възможности на ШИС II. Следователно описанието на техническите компоненти на архитектурата за миграция следва да бъде адаптирано, така че да позволи прилагането на друго техническото решение за разработването на централната ШИС II. (6)   Необходимо е правната рамка да бъде адаптирана, така че да позволява миграция към възможни алтернативни технически решения, в случай че изпитванията покажат, че настоящият проект за ШИС ІІ не може да бъде приложен успешно. Описанието на техническите компоненти на архитектурата за миграция следва да бъде адаптирано, така че да позволи прилагането на друго техническо решение за разработването на централната ШИС ІІ. Всяко подобно алтернативно техническо решение следва да се основава на най-добрата налична технология, да бъде разходно-ефективно и да бъде приложено съгласно точен и приемлив график. Комисията следва да представи навреме подробна бюджетна оценка на разходите, свързани с подобно алтернативно техническо решение. Следва изрично да се посочи, че установената с Регламент (ЕО) № 1987/2006 правната рамка се прилага спрямо всяко решение, независимо от техническия му характер. Изменение4 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 16 а (ново) 16а)  Тъй като в качеството си на съзаконодател Парламентът е отговорен за създаването, функционирането и използването на ШИС ІІ, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1987/2006, и тъй като миграцията се финансира от общностния бюджет, за който също така Парламентът също носи отговорност, Европейският парламент следва да бъде включен в процеса на вземане на решения относно миграцията. Преди преминаването към нова Шенгенска информационна система следва да се изиска положително становище на Парламента, въз основа на информацията относно резултатите от изпитванията, представени от Комисията. Изменение5 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка -1 (нова) Регламент (ЕО) № 1104/2008 Член 1 – параграф 1 (-1) Член 1 параграф 1 се заменя със следния текст: „1.  Шенгенската информационна система (ШИС), създадена съгласно разпоредбите на дял IV от Шенгенската конвенция от 1990 г. (ШИС 1+), се замества от нова система ‐ Шенгенската информационна система II (ШИС IІ) или от всяко друго алтернативно техническо решение, което се основава на най-добрите достъпни технологии и е приемливо по отношение на ясен график за въвеждането и рентабилността м. Създаването, функционирането и използването на новата система се урежда от Регламент (ЕО) № 1987/2006.„ Изменение6 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка -1 а (нова) Регламент (ЕО) № 1104/2008 Член 1 - параграф 1 а (нов) (-1a) В член 1 се добавя следният параграф: „1а.  „Ако настоящият проект за ШИС ІІ се прекрати и се прилага алтернативно техническо решение, позоваванията на ШИС ІІ в настоящия регламент се приемат като позовавания на въпросното алтернативно техническо решение.“ Изменение7 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 3 Регламент (ЕО) № 1104/2008 Член 11 – параграф 2 2.  Участващите в ШИС 1+ държави-членки осъществяват миграцията от Н.ШИС към Н.ШИС II посредством временната архитектура за миграция, с подкрепата на Франция и на Комисията. 2.  Участващите в ШИС 1+ държави-членки осъществяват миграцията от Н.ШИС към Н.ШИС II посредством временната архитектура за миграция, с подкрепата на Франция и на Комисията най-късно до 31 декември 2011г. Ако се приложи алтернативно техническо решение в съответствие с член 11, параграф 5а, посочената дата може да бъде сменена в съответствие с уточнената в член 17, параграф 2 процедура. Изменение8 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 3 а (нова) Регламент (ЕО) № 1104/2008 Член 11 – параграф 5 3a)  Член 11 параграф 5 се заменя със следния текст: „5.  Прехвърлянето, предвидено в процеса на миграция, се извършва след утвърждаването, посочено в член 8, параграф 7 и след като Европейският парламент представи положително становище въз основа на информация относно резултатите от изпитванията, предоставена от Комисията в съответствие с член 55, параграф 4 на Регламент (ЕО) № 1987/2006.„ Изменение9 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 3 б (нова) Регламент (ЕО) № 1104/2008 Член 11 - параграф 5а (нов) 3б)  В член 11 се добавя следният параграф: „5а.  Разработването на ШИС II може да се постигне чрез прилагане на алтернативно техническо решение.„ Изменение10 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 3 в (нова) Регламент (ЕО) № 1104/2008 Член 14 - параграф 5а (нов) 3в)  В член 14 се добавя следният параграф: „5а.  Комисията разработва и прилага пакет от допълнителни мерки с цел предотвратяване на изтичането на информация, свързана с лични данни от базата-данни и за да гарантира защита на личните данни за целия срок на изпитването и преминаването от ШИС І към Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС ІІ).„ Изменение11 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 4 Регламент (ЕО) № 1104/2008 Член 17 а - параграф 1 1.  Без да се засягат съответните отговорности и дейности на Комисията, Франция и участващите в ШИС 1+ държави-членки, с настоящото се създава група от технически експерти, наречена Съвет за цялостно управление на програмата (по-нататък „СЦУП“). СЦУП ще служи за координационна структура на проектите, свързани с централната и националните ШИС II. 1.  Без да се засягат съответните отговорности и дейности на Комисията, Франция и участващите в ШИС 1+ държави-членки, с настоящото се създава група от технически експерти, наречена Съвет за цялостно управление на програмата (по-нататък „СЦУП“). СЦУП ще служи за предоставяне на подкрепа за разработването на Централната ШИС ІІ. Той ще улеснява последователността и ще предоставя координационна структура на проектите, свързани с централната и националните ШИС II. Изменение12 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 4 Регламент (ЕО) № 1104/2008 Член 17 а - параграф 2 2.  СЦУП се състои от най-много десет експерта. Най-много осем експерта и също толкова заместника се определят от държавите-членки, действащи в рамките на Съвета. Двама експерта и двама заместника се определят от генералния директор на компетентната генерална дирекция на Комисията измежду длъжностните лица на Комисията. Други длъжностни лица на Комисията с интерес към заседанията могат да присъстват на срещите на СЦУП. 2.  СЦУП се състои от най-много десет членове, притежаващи необходимата квалификация, за да допринесат активно за разработването на ШИС ІІ и които се срещат редовно. Най-много осем членове и също толкова заместника се определят от държавите-членки, действащи в рамките на Съвета. Най-много двама членове и двама заместника се определят от генералния директор на компетентната генерална дирекция на Комисията измежду длъжностните лица на Комисията. Заинтересовани членове на ЕП или съответен персонал на Европейския парламент, експерти от държавите-членки и длъжностни лица на Комисията, които пряко участват в разработването на проекти за ШИС ІІ могат да присъстват на заседанията на СЦУП на разноски на съответната администрация или институция. СЦУП може да покани други експерти за участие в заседанията на СЦУП, както е посочено в мандата, на разноски на съответната администрация, институция или дружество Изменение13 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 4 Регламент (ЕО) № 1104/2008 Член 17 а - параграф 5 5.  СЦУП изготвя своя мандат, който влиза в действие след издаването на положително становище от страна на генералния директор на компетентната генерална дирекция на Комисията. 5.  СЦУП изготвя своя мандат, който влиза в действие след издаването на положително становище от страна на генералния директор на компетентната генерална дирекция на Комисията. Мандатът на СЦУП включва изискване да се публикуват редовни доклади и тези доклади да се предоставят на Европейския парламент, за да се гарантира цялостен парламентарен контрол и надзор. Изменение14 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 4 Регламент (ЕО) № 1104/2008 Член 17 а - параграф 6 6.  Без да се засягат разпоредбите на член 15, параграф 2, административните и пътните разходи, свързани с дейността на СЦУП, се поемат от общия бюджет на Европейския съюз, доколкото те не се възстановяват от други източници. По отношение на пътните разходи на експертите на СЦУП, определени от държавите-членки, действащи в рамките на Съвета, и на експертите, поканени в съответствие с параграф 3 от настоящия член, които възникват във връзка с работата на СЦУП, се прилагат „Правилата относно обезщетенията за лица извън Комисията, поканени в качеството им на експерти“. 6.  Без да се засягат разпоредбите на член 15, параграф 2, административните и пътните разходи, свързани с дейността на СЦУП, се поемат от общия бюджет на Европейския съюз, доколкото те не се възстановяват от други източници. По отношение на пътните разходи на експертите на СЦУП, определени от държавите-членки, действащи в рамките на Съвета, и на експертите, поканени в съответствие с параграф 3 от настоящия член, които възникват във връзка с работата на СЦУП, се прилагат „Правилата относно обезщетенията за лица извън Комисията, поканени в качеството им на експерти“. Необходимите бюджетни кредити за покриване на разходите за заседанията на СЦУП се вземат от бюджетните кредити, които понастоящем са предвидени във финансовото планиране за 2010‐2013 г. за Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС ІІ). Изменение15 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 5 Регламент (ЕО) № 1104/2008 Член 19 Срокът му на действие изтича на дата, определена от Съвета, действащ съгласно член 55, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1987/2006.„ Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Срокът му на действие изтича на дата, определена от Съвета, действащ съгласно член 55, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1987/2006, но във всеки случай не по-късно от 31 декември 2013 г.

(1) Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (OВ L 381, 28.12.2006 г., стp. 4).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно предложението за Регламент на Съвета за изменение на Решение 2008/839/ПВР относно миграцията от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС ІІ) (COM(2010)0015 – C7-0040/2010 – 2010/0006(NLE))

P7_TA(2010)0162 A7-0127/2010

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2010)0015),

–  като взе предвид член 74 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно които Съветът се е допитал до него (C7-0040/2010),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по бюджети (A7-0127/2010),

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  Въпреки факта, че Съветът третира ШИС 1+ RE като резервен план в случай на неуспех на ШИС ІІ, като съзаконодател във връзка със създаването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (Регламент (ЕО) № 1987/2006(1)) и като бюджетен орган Европейският парламент си запазва правото да задържи в резерв средствата, които трябва да бъдат отпуснати за разработването на ШИС ІІ в годишния бюджет за 2011 г., за да гарантира пълен парламентарен контрол и надзор над този процес;

3.  Приканва Комисията да внесе съответните промени в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 ДФЕС;

4.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

5.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

6.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение1 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 3 (3)  Предпоставките за осъществяването на миграцията няма да бъдат изпълнени до 30 юни 2010 г. За да може ШИС II да започне да функционира, както се предвижда в Регламент (ЕО) № 1987/2006 и в Решение 2007/533/ПВР, Регламент (ЕО) № 1104/2008 и Решение 2008/839/ПВР трябва следователно да продължат да се прилагат до завършването на процеса на миграция. (3)  Предпоставките за осъществяването на миграцията няма да бъдат изпълнени до 30 юни 2010 г. За да може ШИС II да започне да функционира, както се предвижда в Регламент (ЕО) № 1987/2006 и в Решение 2007/533/ПВР, Регламент (ЕО) № 1104/2008 и Решение 2008/839/ПВР трябва следователно да продължат да се прилагат до завършването на процеса на миграция. В случай на неуспех на настоящия проект ШИС ІІ след провеждане на изпитванията, следва да се разработи алтернативно техническо решение и пълните финансови последствия да се съобщят на всички засегнати страни. Изменение2 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 4 (4)  Комисията и държавите-членки следва да продължат да си сътрудничат усилено по време на всички етапи от миграцията с цел приключване на процеса. Следва да бъде създадена група от експерти за допълване на настоящата организационна структура. (4)  Комисията и държавите-членки следва да продължат да си сътрудничат усилено по време на всички етапи от миграцията с цел приключване на процеса. Със заключенията на Съвета относно ШИС ІІ от 26-27 февруари 2009 г. и от 4-5 юни 2009 г. беше създаден неформален орган, съставен от експерти от държавите-членки и наречен „Съвет за цялостно управление на програмата“, с цел да се засили сътрудничеството и да се предостави пряка подкрепа от държавите-членки на централната ШИС ІІ. Поради това в рамките на настоящия регламент следва формално да бъде създадена група от експерти, наречена Съвет за цялостно управление на програмата (СЦУП), за допълване на настоящата организационна структура. За да се гарантира ефикасност ирентабилност, членовете на СЦУП следва да бъдат назначени на постоянен договор, а броят им - ограничен. Изменение3 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 6 (6)   Следва да бъде предвиден технически план за действие в извънредни ситуации с цел постигането на функционалните възможности на ШИС II. Следователно описанието на техническите компоненти на архитектурата за миграция следва да бъде адаптирано, така че да позволи прилагането на друго техническо решение за разработването на централната ШИС II. (6)   Необходимо е правната рамка да се адаптира така, че да позволява миграция към възможно алтернативно техническо решение, в случай че изпитванията покажат, че ШИС ІІ не може да бъде въведена успешно. Описанието на техническите компоненти на архитектурата за миграция следва да бъде адаптирано, така че да позволи прилагането на друго техническо решение за разработването на централната ШИС II. Всяко алтернативно техническо решение следва да се основава на най-добрата налична технология, да бъде рентабилно и въведено в съответствие с определен и разумен график. Комисията следва навреме да представи цялостна бюджетна оценка на разходите, свързани с подобно алтернативно техническо решение. Следва да бъде изрично посочено, че правната рамка, установена с Решение 2007/533/ПВР, се прилага за всяко решение, независимо от техническото му естество. Изменение4 Предложение за регламент – акт за изменение Съображение 16 a (ново) (16a)  Тъй като Европейският парламент, като съзаконодател, е отговорен за създаването, функционирането и използването на ШИС ІІ, както е предвидено в Регламент (ЕО) №1987/2006, и тъй като миграцията се финансира от бюджета на Съюза, за който Европейският парламент също носи отговорност, Европейският парламент следва да бъде включен в процеса на вземане на решение по въпросите на миграцията. Преди да се осъществи прехвърлянето към нова Шенгенска информационна система следва да се изисква положително становище от Европейския парламент относно резултатите от изпитванията, въз основа на информация, предоставена от Комисията. Изменение5 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка -1 (нова) Решение на Съвета 2008/839/ПВР Член 1 - параграф 1 (-1) Член 1, параграф 1 се заменя със следния текст: „1.  Шенгенската информационна система (ШИС 1+), създадена съгласно разпоредбите на дял IV от Шенгенската конвенция от 1990 г., се замества от нова система ‐ Шенгенската информационна система II (ШИС II), или от алтернативно техническо решение, което се основава на най-добрата налична технология и е приемливо по отношение на ясен график за въвеждането и рентабилността му. Създаването, функционирането и използването на новата система се уреждат в Решение 2007/533/ПВР.„ Изменение6 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка -1 а (нова) Решение на Съвета 2008/839/ПВР Член 1 - параграф 1 а (нов) (-1a) В член 1 се добавя следният параграф: „1a.  В случай че настоящият проект за ШИС ІІ бъде прекратен и се въведе алтернативно техническо решение, позоваването на ШИС ІІ в настоящата директива следва да се приеме като позоваване на съответното алтернативно техническо решение.„ Изменение7 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 3 Решение на Съвета 2008/839/ПВР Член 11 - параграф 2 2.  Участващите в ШИС 1+ държави-членки осъществяват миграцията от Н.ШИС към Н.ШИС II посредством временната архитектура за миграция, с подкрепата на Франция и на Комисията.„ 2.  Участващите в ШИС 1+ държави-членки осъществяват миграцията от Н.ШИС към Н.ШИС II посредством временната архитектура за миграция, с подкрепата на Франция и на Комисията най-късно до 31 декември 2011 г. В случай че се въведе друго техническо решение, както е посочено в член 11, параграф5а, тази дата може да бъде сменена в съответствие с процедурата, определена в член 17, параграф 2. Изменение8 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 3а (нова) Решение на Съвета 2008/839/ПВР Член 11 – параграф 5 (3a)  Член 11, параграф 5 се заменя със следния текст: „5.  Прехвърлянето, предвидено в процеса на миграция, се извършва след утвърждаването, посочено в член 8, параграф 7 и след като Европейският парламент е дал положително становище въз основа на информацията за резултатите от изпитванията, предоставена от Комисията в съответствие с член 71, параграф 4 от Решение 2007/533/ПВР.„ Изменение9 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 3 б (нова) Решение на Съвета 2008/839/ПВР Член 11 – параграф 5а (нов) 3б)  В член 11 се добавя следният параграф: „5а.  Разработването на ШИС ІІ може да бъде осъществено чрез друго техническо решение.„ Изменение10 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 3в (нова) Решение на Съвета 2008/839/ПВР Член 14 – параграф 5 (нов) (3в)  В член 14 се добавя следният параграф: „5a.  Комисията разработва и прилага пакет от допълнителни мерки с цел предотвратяване на изтичането на информация, свързана с лични данни от базата-данни и за да гарантира защита на личните данни за целия срок на изпитването и преминаването от ШИС І към Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС ІІ).„ Изменение11 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 4 Решение на Съвета 2008/839/ПВР Член 17а – параграф 1 1.  Без да се засягат съответните отговорности и дейности на Комисията, Франция и участващите в ШИС 1+ държави-членки, с настоящото се създава група от технически експерти, наречена Съвет за цялостно управление на програмата (по-нататък „СЦУП“). СЦУП ще служи за координационна структура на проектите, свързани с централната и националните ШИС II. 1.  Без да се засягат съответните отговорности и дейности на Комисията, Франция и участващите в ШИС 1+ държави-членки, с настоящото се създава група от технически експерти, наречена Съвет за цялостно управление на програмата (по-нататък „СЦУП“). СЦУП ще служи за структура за съдействие на разработването на централната ШИС ІІ. Той ще улеснява последователността и ще координира проектите, свързани с централната и националните ШИС II. Изменение12 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 4 Решение на Съвета 2008/839/ПВР Член 17а – параграф 2 2.  СЦУП се състои от най-много десет експерти. Най-много осем експерти и също толкова заместници се определят от държавите-членки, действащи в рамките на Съвета. Двама експерти и двама заместници се определят от генералния директор на компетентната генерална дирекция на Комисията измежду длъжностните лица на Комисията. Други длъжностни лица на Комисията с интерес към заседанията могат да присъстват на срещите на СЦУП. 2.  СЦУП се състои от най-много десет членове, квалифицирани да допринасят активно за разработването на ШИС ІІ и които заседават редовно. Най-много осем членове и също толкова заместници се определят от държавите-членки, действащи в рамките на Съвета. Най-много двама членове и двама заместници се определят от генералния директор на компетентната генерална дирекция на Комисията измежду длъжностните лица на Комисията. Заинтересовани членове на ЕП или съответен персонал на Европейския парламент, експерти от държави-членки и длъжностни лица на Комисията, участващи пряко в разработването на ШИС ІІ могат да присъстват на заседанията на СЦУП на разноски на съответната администрация или институция. СЦУП може да кани други експерти за участие в заседанията му, както е предвидено в мандата, на разноски на съответната администрация, институция или дружество. Изменение13 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 4 Решение на Съвета 2008/839/ПВР Член 17 а - параграф 5 5.  СЦУП изготвя своя мандат, който влиза в действие след издаването на положително становище от страна на генералния директор на компетентната генерална дирекция на Комисията. 5.  СЦУП изготвя своя мандат, който влиза в действие след издаването на положително становище от страна на генералния директор на компетентната генерална дирекция на Комисията. Мандатът на СЦУП включва изискване да се публикуват редовни доклади и тези доклади да се предоставят на Европейския парламент, за да се гарантира цялостен парламентарен контрол и надзор. Изменение14 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 4 Решение на Съвета 2008/839/ПВР Член 17 а - параграф 6 6.  Без да се засягат разпоредбите на член 15, параграф 2, административните и пътните разходи, свързани с дейността на СЦУП, се поемат от общия бюджет на Европейския съюз, доколкото те не се възстановяват от други източници. По отношение на пътните разходи на експертите на СЦУП, определени от държавите-членки, действащи в рамките на Съвета, и на експертите, поканени в съответствие с параграф 3 от настоящия член, които възникват във връзка с работата на СЦУП, се прилагат „Правилата относно обезщетенията за лица извън Комисията, поканени в качеството им на експерти“. 6.  Без да се засягат разпоредбите на член 15, параграф 2, административните и пътните разходи, свързани с дейността на СЦУП, се поемат от общия бюджет на Европейския съюз, доколкото те не се възстановяват от други източници. По отношение на пътните разходи на експертите на СЦУП, определени от държавите-членки, действащи в рамките на Съвета, и на експертите, поканени в съответствие с параграф 3 от настоящия член, които възникват във връзка с работата на СЦУП, се прилагат „Правилата относно обезщетенията за лица извън Комисията, поканени в качеството им на експерти“. Необходимите бюджетни кредити за покриване на разходите за заседанията на СЦУП се вземат от бюджетните кредити, които понастоящем са предвидени във финансовото планиране за 2010‐2013 г. за Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС ІІ). Изменение15 Предложение за регламент – акт за изменение Член 1 – точка 5 Решение на Съвета 2008/839/ПВР Член 19 „Срокът му на действие изтича на дата, определена от Съвета, действащ съгласно член 71, параграф 2 от Решение 2007/533/ПВР.“ Настоящето решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Срокът му на действие изтича на дата, определена от Съвета, действащ съгласно член 71, параграф 2 от Решение 2007/533/ПВР, и във всички случаи не по-късно от 31 декември 2013 г..„

(1) Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (OВ L 381, 28.12.2006 г., стр. 4).

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно изготвянето на съвместна програма на ЕС за презаселване (2009/2240(INI))

P7_TA(2010)0163 A7-0131/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 78 и 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид международните и европейските актове в областта на правата на човека, по-специално Конвенцията на ООН за статута на бежанците, Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) и правата и гаранциите, които те предоставят на бежанците и лицата, търсещи международна закрила,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и основната загриженост на държавите-членки да защитават във възможно най-голяма степен интересите на децата,

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията за бъдещата обща европейска система за убежище (COM(2007)0301) от 6 юни 2007 г.,

–  като взе предвид Плана на Комисията за политика в областта на убежището: интегриран подход към закрилата в целия ЕС (COM(2008)0360) от 17 юни 2008 г.,

–  като взе предвид заключенията от 2908-то заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 28 ноември 2008 г. ((16325/1/08 REV 1 (Presse 344)), на което специално беше обсъдено приемането на иракски бежанци,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно изготвянето на съвместна програма на ЕС за презаселване (COM(2009)0447),

–  като взе предвид предложението за Решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 573/2007/ЕО за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013 г. (COM(2009)0456),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм(1),

–  като взе предвид коментарите на върховния комисар за бежанците към ООН (ВКБООН) по съобщението на Комисията относно изготвянето на съвместна програма на ЕС за презаселване и по предложението за изменение на Решение № 573/2007/ЕО за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013 г.,

–  като взе предвид позицията си от 7 май 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство(2),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0131/2010),

A.  като има предвид, че една справедлива и реалистична миграционна политика на Европейския съюз, водеща до създаването на Обща европейска система за убежище (ОЕСУ), трябва да включва ефективна, стабилна и устойчива програма за презаселване, предоставяйки трайно решение за бежанците, които не могат да се завърнат в своята страна на произход и чиято защита и препитание не могат да бъдат гарантирани в първата държава, в която те са потърсили убежище,

Б.  като има предвид, че презаселването не само служи на хуманитарни цели по отношение на презаселваните лица, но също така облекчава бремето на трети държави, свързано с приемането на голям брой бежанци, и е изключително полезен инструмент за разпределяне на отговорността,

В.  като има предвид, че понастоящем само 10 държави-членки презаселват ежегодно бежанци и че координацията между тях по отношение на приоритетите на презаселване е слаба, поради което не могат да се постигнат стратегически ползи от презаселването като външнополитически инструмент на ЕС,

Г.  като има предвид, че стратегическото приложение на програмата за презаселване може да има пряка и непряка полза не само за бежанците, които биват презаселвани, но и за други бежанци, които остават в първата страна на убежище, за приемащата страна и за други страни, както и по отношение на всички международни договорености за тяхната закрила,

Д.  като има предвид, че програмата за презаселване може да помогне за превръщането на незаконната имиграция в по-малко привлекателна възможност за бежанци, които искат да влязат в Европейския съюз,

Е.  като има предвид, че необходимостта от демонстриране на солидарност към трети страни, даващи убежище на голям брой бежанци, нуждаещи се от международна закрила, е изключително важен фактор и отразява необходимостта да се демонстрира солидарност и в рамките на ЕС,

Ж.  като има предвид, че делът на ЕС в глобалното презаселване на бежанци продължава да бъде сравнително скромен; като има предвид, че това оказва отрицателно въздействие върху амбицията на ЕС да играе значима роля на международната сцена в сферата на глобалните хуманитарни въпроси,

З.  като има предвид, че ефективната солидарност трябва да бъде в центъра на общата имиграционна политика и политика на убежище между държавите-членки, като това би позволило справедливо разпределение на отговорността за спазването на международните задължения по отношение на закрилата на бежанците, както и по отношение на трети държави, които понасят тежко бреме по приемането на голям брой бежанци,

И.  като взе предвид, че в своята резолюция от 7 май 2009 г. Европейският парламент призова и за задължителна солидарност при презаселването на бежанци в рамките на ЕС в случаите, когато, наред с другото, капацитетът за прием на една държава-членка е недостатъчен, с цел улесняване на презаселването на лицата, получили международна закрила в други държави-членки, при условие че заинтересованите страни дадат своето съгласие и че са спазени техните основни права,

Й.  като има предвид, че сътрудничеството с трети държави, които вече са осъществили няколко програми по презаселване, следва да бъде засилено, с цел чрез обмен на най-добри практики да се извлече полза от техния опит в мерките по приемане и интегриране и в общото качество на инициативите за презаселване,

К.  като има предвид, че на всички етапи от програмата на ЕС за презаселване следва да бъдат включени както местни, така и международни правителствени и неправителствени организации, по-специално ВКБООН, за да могат те да допринесат със специфичната информация, техническите познания, логистичното прогнозиране и опита, с който разполагат,

Л.  като има предвид, че Европейската програма за презаселване не трябва допълнително да усложнява процеса на презаселване,

М.  като има предвид, че се очаква Европейската служба за подкрепа в областта на убежището да започне работата си през 2010 г.; като има предвид, че тя ще е в състояние да предостави подкрепа на държавите-членки при изпълнението на инициативите по презаселване, като същевременно осигурява координация на политиките в рамките на ЕС; като има предвид, че Европейската служба за подкрепа в областта на убежището трябва да участва активно в обсъжданията между държавите-членки, Комисията и ВКБООН,

Н.  като има предвид, че следва да се привлече внимание не само към необходимостта от участието на повече държави-членки в презаселването на бежанци, но също така и към качеството, устойчивостта и ефективността на презаселването, като в центъра на вниманието се поставят мерките по интегриране,

О.  като има предвид, че на бежанците следва незабавно да се предостави достъп до курсове за изучаване на езика и културата, а при необходимост и до медицински и психологически грижи,

П.  като има предвид, че достъпът до възможности за работа за възрастните и незабавната интеграция на непълнолетните в училищната система представляват съществена стъпка с оглед на успеха на една ефективна инициатива за презаселване и че поради тази причина те следва да имат достъп до услуги по образователно и професионално ориентиране,

Р.  като има предвид, че съществуват различни организации, както в рамките на публичната администрация (като например общините), така и в рамките на гражданското общество – от НПО до благотворителни организации и от училища до социални служби, които разполагат с опита и познанията, необходими за осъществяването на последващи мерки,

С.  като има предвид, че сътрудничеството с горепосочените организации – по-специално с общините – беше особено ценно при приемането и интегрирането на бежанци в държавите с утвърдена практика на презаселване,

Т.  като има предвид, че определянето на приоритетите следва да бъде колкото е възможно по-гъвкаво, без в никакъв случай да се пренебрегва ефективният приоритет, който трябва да се дава на най-уязвимите категории хора, както са определени от ВКБООН,

У.  като има предвид, че презаселването следва да бъде извършено в допълнение към и без да се пренебрегват други съществуващи трайни решения за лица, търсещи международна закрила в ЕС, и като има предвид, че усилията в сферата на презаселването на бежанци не следва да ограничават стремежа към гарантиране на справедлив и ефективен достъп до убежище в ЕС,

Ф.  като има предвид, че програмите за вътрешни премествания също така играят важна роля и следва да бъдат подкрепяни в допълнение към дейностите по презаселване, представляващи предмет на настоящия доклад,

Х.  като има предвид, че в своята резолюция от 7 май 2009 г. Европейският парламент също така призова за създаване на схема за преразпределяне на лица, ползващи се с международна закрила, от държави-членки, изправени пред специфичен и непропорционален натиск, към други държави-членки, при консултиране със Службата на върховния комисар за бежанците към ООН, като същевременно се гарантира, че преразпределянето следва обективни, прозрачни и недвусмислени правила, които трябва да се прилагат и вследствие на искането на Парламента,

Ц.  като има предвид, че без достъп до информация, човешки ресурси, експертни съвети и непрекъснат контрол на усилията за презаселване държавите-членки, които никога не са участвали в програми по презаселване, ще срещнат сериозни затруднения в присъединяването си и ще бъде трудно да се постигне целта за участие на повече държави-членки,

Реална и ефективна програма на ЕС за презаселване

1.  Приветства инициативата на Комисията да предложи промяна в Европейския фонд за бежанците с цел да се включи въздействието на Програмата на ЕС за презаселване;

2.  Високо оценява определените в съобщението общи цели относно Програмата на ЕС за презаселване, посочени по-горе, и нарастващото внимание, което се посвещава на презаселването в цялостната политика на ЕС за убежище;

3.  Призовава за въвеждане на мерки за информиране на държавите-членки и местните органи относно ползите, произтичащи от презаселването на бежанци;

4.  Въпреки това припомня, че наличието на бюджетен ред и финансова подкрепа не е достатъчно за създаването на реална програма за презаселване, обхващаща целия ЕС;

5.  Настоятелно призовава държавите-членки да насърчават създаването на механизми за частно финансиране и по-широко разпространени публично-частни инициативи за подпомагане на Програмата на ЕС за презаселване;

6.  Призовава за по-амбициозна програма, гарантираща качеството и ефективността на презаселването и съдържаща специфични насоки за новия модел на определяне на приоритетите, стимули за привличане на повече държави-членки в презаселването на бежанци, съгласуваност на презаселването с останалите политики на ЕС в областта на убежището, стандарти за условията на приемане и последващи мерки при всяка инициатива за презаселване;

7.  Счита, че съгласно новите финансови перспективи (2013–2017 г.) следва да се изготви специален пакет за презаселване; този пакет би могъл да приеме формата на специален фонд за презаселване и следва да предоставя финансова подкрепа за по-амбициозна програма за презаселване;

8.  Приветства откриването на нов Евакуационен транзитен център (ETC) в Румъния, който предлага временен подслон за бежанци, спешно нуждаещи се от презаселване и/или бежанци, които не могат да останат в страните, които са им предоставили първо убежище; призовава Комисията да се възползва от това и също така да насърчава презаселването чрез Евакуационни транзитни центрове;

9.  Приветства ad hoc инициативите, предприети от редица държави-членки за настаняване на бежанци, които спешно се нуждаят от презаселване, като в същото време признава необходимостта от по-структурирана форма на тези инициативи;

Изисквания за ефективност и адекватност на мерките за презаселване

10.  Подчертава, че за да бъде ефективна, Програмата на ЕС за презаселване, следва да осигурява закрила и трайни решения както за продължителни проблемни ситуации с бежанци, така и за бърза и адекватна реакция в критични ситуации и непредвидени спешни случаи и че определянето на годишните приоритети следва да дава възможност за незабавна реакция на внезапни хуманитарни кризи, които могат да възникнат през годината;

11.  Подчертава важността на това, да се осигури възможност за извършване на работа на място, с цел да се подготви презаселването на бежанците, да се оценят техните потребности и да се позволи адекватно планиране на бъдещите етапи от презаселването, успоредно с информацията, която би могла да бъде предоставена от ВКБООН, от НПО и други организации;

12.  Насърчава създаването на публично-частно партньорство с НПО и други социални партньори, като религиозни и етични организации, с цел да се допринесе за осъществяването на презаселването и насърчаването на доброволната работа в тази сфера;

13.  Счита, че общините, които вече участват или започват участието си в презаселването, следва да създадат партньорства и проекти за „туининг“ с други общини в своите държави и в държавите-членки на ЕС с цел обмяна на опит в тази сфера и засилване на сътрудничеството в целия ЕС;

14.  Подчертава необходимостта от установяване на рамка за структурирано сътрудничество чрез мерки за натрупване на познания и предоставяне на възможност за събиране и обмен на информация; подчертава също така, че за да бъде ефективна, Програмата на ЕС за презаселване трябва да осигури на държавите-членки (онези, които вече участват в програмата и онези, които желаят да участват) достъп до човешки ресурси, експертни съвети и информация, които могат да бъдат полезни на всеки от етапите на инициативата за презаселване; признава, че всички, които участват в презаселването, и най-вече презаселените бежанци, представляват ценен източник на информация за оценяване на инициативите за презаселване;

15.  Призовава за разглеждане и обмен на най-добри практики, укрепващи ефикасността между държавите-членки, които могат да включват насърчаването на съвместни програми, партньорска оценка, създаването на съвместни мисии, използването на общи инфраструктури (като например транзитни центрове) и организиране на мисии в държавите-членки с цел оценка на текущите инициативи за презаселване;

16.  Призовава да не се пренебрегва значението на последващите мерки за качеството на приемането и интегрирането в приемащата държава-членка; счита, че успехът на презаселването трябва да се определя не само от гледна точка на физическото преместване на бежанци от трети държави в държава-членка, но също така и от гледна точка на прилагането на мерки, които позволяват интегриране на бежанците в приемащата държава;

17.  Призовава да се отдели специално внимание на човешките ресурси, участващи във всяка настояща или бъдеща програма на ЕС за презаселване с цел да се гарантира процедура, която да позволи добри практики на приспособяване и интегриране на бежанците в приемащите ги общества, тъй като опитът показва, че усилията за презаселване трябва да бъдат придружавани от мониторинг от подходящи служители и експерти;

Постоянен орган по презаселването, крайъгълен камък за ефективна съвместна програма на ЕС за презаселване

18.  Признава липсата на структурирано сътрудничество по отношение на дейностите по презаселване в рамките на ЕС, за които е необходима значителна логистична подготовка, като мисии с цел подбор и ориентация, медицинско осигуряване и гарантиране на сигурността, договорености за пътуване и издаване на визи, програми за приемане и интегриране, както е посочено в COM(2009)0447;

19.  Освен това потвърждава възгледа, че липсата на механизми на сътрудничество и координация между държавите-членки повишава разходите за операциите, свързани с презаселването, прави ги по-малко привлекателни и намалява тяхното стратегическо въздействие;

20.  Поради това препоръчва създаването на специален орган с подходящ персонал за осъществяване на необходимата координация между всички текущи дейности по презаселване в държавите-членки;

21.  Счита, че най-подходящата институционална рамка за този орган по презаселването би била Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), където той би могъл да сътрудничи в обсега на политиките на ЕС в областта на убежището и миграцията;

22.  Счита, че този орган би могъл да установи тесни контакти с ВКБООН и местните НПО, с цел получаване на важна информация, която да предава на държавите-членки и институциите на ЕС, по отношение например на спешни политики, техники на интеграция и т.н.;

23.  Настоява също така, че органът по презаселването може да играе важна роля в наблюдението и оценката на ефективността и качеството на програмата по презаселване на равнище ЕС, като издава годишни доклади относно всички извършвани дейности въз основа на информацията, събрана от институциите/органите, участващи в инициативите по презаселване в държавите-членки;

24.  Желае да подчертае, че органът по презаселването следва да поддържа списък на НПО, благотворителни и други организации, които могат да сътрудничат с публични органи в процеса на презаселване на бежанци; освен това отбелязва, че горепосоченият орган следва редовно да издава документи, указващи стандартите и критериите, на които трябва да съответстват тези организации, за да имат право да участват в схемите на ЕС за презаселване;

25.  Подчертава, че EASO може да има изключително полезен принос чрез осигуряването на съгласуваност и допълняемост между Програмата на ЕС за презаселване и останалите политики за убежище на ЕС;

Гъвкавост в определянето на приоритетите

26.  Признава, че за да бъде адекватна програмата за презаселване, е необходимо редовно актуализиране на националностите и категориите бежанци, които следва да получат приоритет в процеса на презаселване, като по-специално се отчитат географските аспекти на неотложните ситуации и особено уязвимите лица, които най-много се нуждаят от защита;

27.  Изразява убеждението си, че годишните приоритети на ЕС следва да бъдат определяни от Комисията въз основа на предложения, с активното и ефективно участие на ВКБООН и Европейския парламент на всички етапи на установяване и оценка на кандидатите за презаселване;

28.  Предлага участието на делегация от членове на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), комисията по външни работи (AFET) и комисията по развитие (DEVE) в годишните заседания на експертната група по презаселването;

29.  Счита, че Програмата на ЕС за презаселване следва да съдържа специални процедури за включване на Европейския парламент в разработването на годишните приоритети на ЕС;

30.  Насърчава EASO да играе важна роля в определянето на дневния ред за презаселването в рамките на ЕС;

31.  Застъпва принципа, че в съответствие с необходимостта от приспособимост на годишните приоритети на ЕС следва да има категории, които остават непроменени всяка година, така че държавите-членки да могат да презаселват особено уязвими лица по всяко време на годината;

32.  Предлага отделните държави-членки да имат възможността да се подготвят за спешни процедури в случаи на непредвидени хуманитарни ситуации – например, когато бежанците са обект на въоръжено нападение или когато природни бедствия или катастрофи засегнат сериозно бежански лагери; счита, че тези процедури следва да дават възможност презаселването да се извършва в кратък срок, като административните стъпки се осъществяват или в съкратени срокове, или в някои случаи след преместването на бежанците; препоръчва това усилие да бъде разгледано като една от целите на Програмата за презаселване на ЕС;

Гарантиране на участието на държавите-членки в презаселването

33.  Изразява съжаление, че понастоящем само 10 държави-членки имат програми за презаселване, създадени без координация помежду им;

34.  Признава, че участието на държавите-членки остава доброволно, като се имат предвид различията в условията на приемане, партньорите, с които се сътрудничи и законовите критерии, използвани за определяне на лицата, които да бъдат презаселени;

35.  Признава, че някои държави-членки, особено в южна Европа, са изправени пред особени предизвикателства поради своето положение на външната граница на Съюза;

36.  Въпреки това призовава за по-сериозни стимули, с които повече държави-членки да бъдат насърчени да участват в Програмата на ЕС за презаселване; признава, че въпреки значението на по-голямата финансова помощ не следва да се подценява приносът, който EASO може да има по отношение на този аспект, като спомогне за регулиране на ситуацията чрез повишаване на качеството на услугите, предоставяни на бежанците в държавите-членки и като предложи помощ чрез най-ефективните практики за приемане и интеграция;

37.  Предлага по-устойчива финансова помощ за държавите-членки, които желаят да започнат участие в Програмата на ЕС за презаселване, с цел да им помогне да създадат програма за устойчиво презаселване и да се облекчи първоначалната тежест по организирането на такава инициатива; предлага – с цел да се избегне прекомерно въздействие за Европейския фонд за бежанци, стойността на финансовата помощ да бъде изравнена с другите държави-членки след първите години на участие в програмата;

38.  Счита, че няма да е възможно да се увеличи броят на бежанците, презаселени в ЕС, без наличието на административна и експертна рамка, която да подкрепи програмата, и без създаването на постоянни структури за подготовка на презаселването и за контрол на процеса на интеграция;

Последващи мерки

39.  Счита, че за да бъде ефективна, Програмата на ЕС за презаселване трябва да включва последващи мерки, при които да се набляга на качеството на презаселването във всяка държава-членка, на добрите стандарти на всички етапи от признаването до приемането и интеграцията на бежанците;

40.  Призовава държавите-членки, участващи в програмата за презаселване, да направят оценка на предприетите от тях мерки в процедурата по презаселване, за да осигурят и подобрят интегрирането на бежанците; държавите-членки следва също така редовно да предприемат последващи действия във връзка с интеграцията на бежанците;

41.  Счита, че правителствените органи следва да насърчават максимално сътрудничеството с неправителствените организации (например международни и местни НПО) и да се възползват от познанията и близостта на последните за осигуряване на най-ефективни инициативи за презаселване на бежанци; участието на гражданското общество в Европейската програма за презаселване ще увеличи подкрепата и инициативите за приемане от страна на държавите-членки и на местните органи;

42.  Застъпва се за интензивни усилия от страна на всички участващи организации да предоставят на бежанците, по-специално на най-уязвимите, достъп до подходящо жилище, здравеопазване, образование, езикови курсове и психологическа помощ, както и достъп до пазара на труда, така че да се гарантира успешно интегриране;

43.  Призовава EASO, по-специално чрез предложения отдел за презаселване, да установи ясни критерии за качествено презаселване в тясно сътрудничество с ВКБООН, НПО и местните органи и да проследява презаселването на бежанците с цел да допринесе за оценката и по-нататъшното подобряване на дейностите по презаселване в държавите-членки;

44.  Подчертава още веднъж ролята на EASO като организация, която би могла да повиши осведомеността за определени слабости в инициативите за презаселване, като подпомогне държавите-членки в намирането на специфични решения, и да насърчи добри практики, в случай че бъде създаден постоянен орган по презаселването;

45.  Призовава за организирането на съвместен ежегоден дебат на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по външни работи с цел принос за развитието на програмата;

o
o   o

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2009)0090. (2) ОВ С 212 Е, 5.8.2010 г., стр. 348.

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно ключови умения в променящ се свят: изпълнение на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ (2010/2013(INI))

P7_TA(2010)0164 A7-0141/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2009 г., озаглавено „Ключови умения за променящ се свят“ (COM(2009)0640),

–  като взе предвид осемте ключови умения, изложени в Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., озаглавена „Ключови умения за учене през целия живот – Европейска референтна рамка“(1),

–  като взе предвид 10-годишната работна програма „Образование и обучение 2010 г.“ и последващите съвместни междинни доклади относно постигнатия напредък по отношение на нейното прилагане,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 15 ноември 2007 г. относно нови умения за нови работни места(2),

–  като взе предвид доклада на Експертната група за нови умения за нови работни места, озаглавен „Нови умения за нови работни места: действие сега“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („ОО 2020“)(3),

–  като взе предвид резолюция си от 16 януари 2008 г. относно обучението при възрастните: никога не е твърде късно да се учи(4),

–  като взе предвид резолюцията си от 18 декември 2008 г. относно предоставяне на обучение през целия живот за знание, творчество и иновации – прилагане на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“(5),

–  като взе предвид рамката за европейско сътрудничество в областта на младежта, приета през ноември 2009 г.,

–  като взе предвид Европейския консенсус за образование за развитие – стратегическа рамка, изготвена от представители на институциите на ЕС, държавите-членки, гражданското общество и други заинтересовани страни през ноември 2007 г.,

–  като взе предвид подробната оценка на националните доклади и постижения, проведена по набор от показатели и критерии (SEC(2009) 1598 и SEC(2009) 1616),

–  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по култура и образование (A7-0141/2010),

А.  като има предвид, че качественото образование и обучение са задължителни по отношение на личностната реализация, равнопоставеността, борбата със социалната изолация и бедността, активната гражданска позиция и социалното сближаване,

Б.  като има предвид, че съществува приоритетна необходимост от подобряване качеството на образованието и обучението за всички учащи се, за да се постигнат по-добри резултати и по-висока компетентност, първоначално посредством нови и по-решителни политики за повишаване предлагането на образование,

В.  като има предвид, че въпреки известно подобрение на резултатите в образованието и обучението в Европейския съюз, болшинството от целите на ЕС, заложени за 2010 г., няма да бъдат достигнати, като има предвид, че особено нивото на уменията остава неадекватно и че една трета от населението на Европа има много ниски образователни квалификации,

Г.  като има предвид, че десет години след началото на Болонския процес не е постигнато желаното сближаване между държавите-членки по отношение на висшето образование,

Д.  като има предвид, че политиките за образование и обучение би следвало да дават възможност на всички граждани, независимо от тяхната възраст, пол, здраве, физическо, умствено и психическо състояние, език, етническа принадлежност, националност, религиозни убеждения и социално-икономическо положение, да придобиват, актуализират и развиват своите умения и компетентност през целия си живот,

Е.  като има предвид, че образованието и обучението са ключови елементи за успешното изпълнение на обновената Социална програма за възможности, достъп и солидарност; като има предвид, че изпълнението на тази програма би спомогнало за създаването на повече и по-добри работни места и би дало на европейските граждани възможността да достигнат своя потенциал,

Ж.  като има предвид, че е необходимо непрекъснато да се полагат усилия, за да се гарантира, че жените имат равен достъп до всички нива на образование и че изборът на образование не се предопределя от стереотипи, свързани с половата принадлежност,

З.  като има предвид, че за пълното прилагане на ключовите умения са необходими допълнителни действия по политиките както на европейско, така и на национално равнище,

И.  като има предвид, че най-важното предизвикателство за образованието и обучението в Европа е реформата на образованието към холистична образователна система, в ядрото на която е ученето и която подготвя младите хора да бъдат щастливи, активни граждани на света и да бъдат готови да навлязат на пазара на труда,

Й.  като има предвид, че прилагането и допълнителното развитие на стратегии за учене през целия живот остава предизвикателство с решаващо значение за много държави-членки; като има предвид, че следва да се обърне по-съществено внимание върху целия жизнен цикъл, вместо само върху конкретни сектори или групи,

К.  като има предвид, че ползите от инвестициите в образованието се виждат едва в дългосрочна перспектива и е важно да се гарантира, че те не са пренебрегвани в дневния ред на политиките; като има предвид, че следва да призоваваме за насоки на ЕС по отношение на качеството на системите за образование и обучение и за избягване на бюджетните ограничения, или най-малкото разпределените ресурси следва да се увеличават, а не да намаляват, като има предвид, че във връзка са това ЕС трябва да си осигури бюджетни механизми, които не са обвързани с годишно програмиране в областта на образованието и обучението,

Л.  като има предвид, че инвестициите в образование, обучение и преквалификация и актуализирането и адаптирането на знанията и уменията на всички е съществено предварително условие за излизане от кризата и справяне с дългосрочните предизвикателства за постигането на глобална икономическа конкурентоспособност, заетост, мобилизация и социално приобщаване,

М.  като има предвид, че повече от 80 % от учителите в началните училища и 97 % от учителите в предучилищния образователен цикъл в Съюза са жени, докато в средното образование съответстващата цифра е едва 60 %, а във висшето образование и в изследователската сфера е по-малко от 40%,

Н.  като има предвид, че предизвикателствата, пред които са изправени учителите, се увеличават с тенденцията образователната среда да става по-сложна и хетерогенна, като например промени в информационните и комуникационни технологии (ИКТ), финансови ограничения, причинени от икономическата криза, промени в социалните и семейните структури и възникването на многокултурни общества,

О.  като има предвид, че прилагането на Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението – „ЕС 2020“, ще бъде важно за посрещането на тези жизненоважни предизвикателства,

П.  като има предвид, че цифровата грамотност ще придобива все по-голямо значение за развиващата се, основана на знанието икономика и пазара на труда в ЕС; като има предвид, че тази грамотност предлага възможности за икономическо възстановяване, насърчаване на предприемачеството и по-голям достъп до заетост,

Р.  като има предвид, че спортът е едно от най-ефективните средства за борба със злоупотребата с наркотични вещества (тютюнопушене, алкохолизъм и приемане на наркотици), тъй като учениците и студентите са една от социалните групи, която е най-много изложена на риск в това отношение; като има предвид, че спортуването на учениците и студентите зависи преди всичко от съществуването на подходяща инфраструктура,

1.  Приветства гореспоменатото съобщение на Комисията, озаглавено „Ключови умения за променящ се свят“;

2.  Отбелязва, че въпреки напредъка през последните години много европейски граждани все още нямат достатъчни умения; посочва, че един от седем млади хора (18-24 г.) напуска училище рано (6 милиона отпаднали ученици в ЕС 27), че един от четири 15-годишни има слабо развити умения за четене, че около 77 милиона души (близо една-трета от населението на Европа на възраст между 25 и 64 г.) нямат никакви формални квалификации или имат ниски такива, че едва една четвърт имат високо ниво на квалификация и че твърде много европейски граждани не притежават умения в областта на ИКТ; подчертава, че ниските нива на умения са постоянен проблем в целия ЕС и изразява безпокойство от увеличаването на броя на младежите, които не са напълно грамотни на 15-годишна възраст (21.3% през 2000 г., 24.1% през 2006 г.);

3.  Приканва Комисията да продължава да провежда разисквания по темата „Нови умения за нови работни места“; изтъква, че до 2020 г. още 16 милиона работни места ще изискват високи квалификации, а още четири милиона работни места ще изискват средни квалификации, докато работните места, за които е достатъчно ниско ниво на квалификация, ще бъдат с 12 милиона по-малко; изтъква, че до 2015 г. по-голямата част от работните места във всички сектори ще изискват умения в областта на ИКТ; призовава този дебат да включва всички страни, включително учителите, учениците, компетентните професионални организации, съответните НПО, заинтересовани лица от гражданското общество, особено сдружения на родители и ученици и представители на бизнеса;

4.  Счита за изключително важно въвеждането на политики, които имат за цел подобряване качеството на образованието и обучението за всички учащи се, и подчертава, че за да може европейската образователна система да посрещне предизвикателството на глобалната конкурентоспособност, е необходимо да се увеличат наличните образователни възможности, които трябва да са от по-високо ниво и с по-широк обхват, за да може да се отговори на непосредственото търсене на професионалните сектори и пазара на труда;

5.  Счита, че изучаването на езици е от особена важност за улесняване достъпа на младите хора до пазара на труда и за насърчаване на тяхната мобилност и равни възможности;

6.  Призовава държавите-членки да прилагат в по-голяма степен Европейската квалификационна рамка;

7.  Настоятелно призовава да бъде обърнато внимание не само върху така наречените „зелени работни места“, но и върху „белите работни места“; посочва, че до 2030 г. съотношението на хората над 65 години спрямо тези на възраст между 15 и 64 години ще се увеличи от 26 % през 2008 г. на 38 % до 2030 г.; следователно отбелязва, че ще нараства нуждата от споделени политики за активно остаряване с особено внимание към мерки за насърчаване на грамотността и опресняване и актуализиране на основни умения в областта на ИКТ, за да се превъзмогне цифровото разделение, което е все по-голям фактор в социалната изолация на възрастните;

8.  Отбелязва, че съобщението на Комисията относно „ЕС 2020“ подчертава, че „равнището на заетост при жените е изключително ниско“ (само 63% от жените работят, докато този процент при мъжете е 76%) и че „ще са необходими политики за насърчаване на равенството между половете, за да се увеличи участието на трудовата сила“; отбелязва, че във връзка с това политиката в областта на образованието и обучението трябва да бъде насочена към премахването на тези разлики на пазара на труда, допринасяйки по този начин за постигането на устойчив растеж и социално сближаване; подчертава значението на образование, което не е основано на половете, от възможно най-ранна възраст;

9.  Призовава да бъде обърнато специално внимание на нуждата от улесняване на интеграцията на инвалидите, независимо от тяхната възраст, в образованието и обучението, като се обърне особено внимание към действителната интеграция на децата с увреждания от ранна възраст в учебните заведения; подчертава необходимостта от подходящи инвестиции и дългосрочна стратегия за премахване на всякакви пречки в тази област;

10.  Счита, че цялото образование следва да насърчава придобиването на компетентност в областта на демокрацията чрез оказване на подкрепа на ученическите съвети и даване възможност на учащите да споделят отговорността за тяхното образование, както е предвидено в хартата за правата на учащите; в тази връзка призовава за провеждането на задълбочено разискване в европейското общество относно функцията и ролята на образованието и предлага „Агората на европейските граждани“ да бъде мястото за провеждането на този дебат;

11.  Призовава Европейската комисия, държавите-членки и работодателите, в тясно сътрудничество с доставчиците на услуги в областта на образованието и обучението, да насърчават повишаването на уменията на хората в неравностойно положение;

12.  Признава, че глобализацията дълбоко промени обществата в Европа и препоръчва включването на образованието за глобално развитие на всички нива на образование, за да се даде възможност на гражданите да се справят със заплахите и възможностите на един променящ се свят;

13.  Счита, че е от съществено значение да се установи дигитална и медийна грамотност и да се осигури въвеждане в новите технологии на всички нива в образованието и обучението и всички да бъдат обучавани на всички нива в образованието и обучението да прилагат еднакво експертен опит и критичност, когато използват съвременни форми на комуникация и медийно съдържание; подчертава неотложната необходимост от подобряване на електронните умения на всички европейски граждани; изтъква, че образованието и обучението в областта на ИКТ, на национално и европейско равнище, са необходимост, предвид нарастващото значение на тези умения в развиващия се пазар на труда;

14.  Подчертава значението на висококачествената и достатъчна подкрепа за развитие на компетентността на учителите и въвеждане на нови методи за организация на обучението в привлекателна училищна среда;

15.  Подчертава значението на изкуството, културата и спорта в образованието и обучението и нуждата да им се обърне особено внимание, не само в предучилищното, основното и средното образование, но и в хода на ученето през целия живот; счита, че както развиването на професионални и технически умения, то така и културното и социално обучение са неразделна част от образованието и обучението, тъй като те спомагат за развиването на неакадемични умения, като по този начин насърчават личностната реализация и придобиването на основни умения;

16.  Призовава държавите-членки да осигурят достатъчно средства на образователните институции за инвестиции в спорта и да увеличат сътрудничеството на публичния и частния сектор в тази област;

17.  Призовава държавите-членки да осигурят достатъчно инвестиции в образование, за да гарантират достъп до пазара на труда за всички категории;

18.  Подчертава важността от използването на историята и езика като средства за постигане на европейска социална и културна интеграция;

Предучилищно образование

19.  Обръща внимание на значимостта на висококачественото образование в ранното детство за ранно придобиване на ключови умения, включително способността на детето да общува на родния си език и на езика на приемащата държава, и в частност за подпомагане на децата в неблагоприятна среда и тези със специални (образователни) нужди с цел воденето на борба срещу бъдеща бедност и социална изолация;

20.  Обръща внимание на факта колко е от значение насърчаването на културата на четене още в предучилищните форми на обучение и на значението на достъпа до материали за четене още от предучилищна възраст;

21.  Обръща внимание на значението на образование на роден език особено по отношение на традиционните малцинства;

22.  Подчертава значението на многоезичието за мобилността: поради тази причина призовава държавите-членки да въведат изучаването на втори език от ранна възраст;

23.  Подчертава, че е от особено значение да се създадат мерки в подкрепа на обучението за деца на имигранти, за да се улесни тяхното приспособяване към образователната и социална среда на приемащата държава;

24.  Подчертава нуждата да бъдат насърчавани и подкрепяни действията за подобряване на творческите способности от ранна детска възраст, с което да се подготви пътят за култура на иновации в Европа;

25.  Обръща внимание на целите от Барселона, които са насочени към осигуряване на грижа за деца до 2010 г. за най-малко 90 % от децата на възраст между три години и задължителната възраст за започване на обучението в училище, и за най-малко 33 % от децата на възраст под три години, и създаване на възможности за достъпни грижи за деца за възможно най-голям брой хора;

Основно и средно образование

26.  Подчертава нуждата да бъде продължено развитието и затвърждаването на ученето на езици в началното и средното училище с внимание, насочено към децата на имигрантите, и значението на обучението на роден език по отношение на традиционните малцинства;

27.  Подкрепя идеята за образователен подход, който позволява по-редовни консултации на учениците и по-голямо тяхно участие в управлението на образователния процес, активно участие на родителите в образователната общност и развиване на отношения основани на доверие между ученици и учители, които служат за стимулиране на инициативния дух и придобиването на социални и граждански умения, които са от съществено значение за активна гражданска позиция;

28.  Подчертава значението на включването на новите технологии в учебната програма като необходим инструмент за обучение в една модерна образователна система; подкрепя идеята децата в ранна възраст, при подходящ надзор, да придобиват умения, които им дават възможност да боравят с медийно съдържание, и в частност интернет, с чувство за отговорност и критичност и счита за особено важно децата да са запознати с въпросите, свързани със защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни и спазването на нормите за авторското право;

29.  Счита, че отбелязаният напредък при адаптирането на учебните програми на училищата е стъпка в положителна посока, но е от жизнено значение да се положат по-нататъшни усилия, особено чрез признаване и сертифициране на умения, придобити в неформалното и неофициалното образование, за подпомагане на придобиването на ключови умения от хората, застрашени от посредствени резултати в образованието и социална изолация;

30.  Призовава за действия с цел насърчаване на физическите и спортни дейности в училищата и създаване на училищни шампионати и участие в тях, което ще подобри здравето, ще насърчи интеграцията и ще помогне за развиването на ценности, които ще допринесат за създаване на положителни модели на поведение;

31.  Застъпва се за образование и обучение на децата от семейства на мигранти, като подчертава големия принос на образованието за успешната интеграция на мигрантите в европейското общество;

32.  Призовава за широкообхватна стратегия за придобиването на ключови умения, започваща с реформа в учебната програма и преминаваща през подкрепа за текущото обучение и професионално развитие на учителите, като по този начин се осигури добре обучено образователна общност; счита, че на учителите следва да бъдат предлагани стимули, за да им се позволи да подобрят своето преподаване и да съсредоточат своето внимание върху професионалното развитие;

33.  Призовава държавите-членки да въведат нови комбинации от предмети и материали в училищата, които предоставят общо образование, за да се даде възможност на младите хора с едно от най-разпространените разстройства свързани с ученето – дислексията – успешно да завършат обучението си, въпреки своето увреждане;

34.  Изтъква значението на интегрираното образование с цел избягване на социални предразсъдъци и дискриминация, като по този начин се допринесе за европейска социална солидарност;

Висше образование

35.  Призовава за засилване на мобилността между институциите за висше образование, света на бизнеса и професионалното образование и обучение (например студенти, учители, служители, обучаващи) за поощряване на обучение, в чийто център са студентите и придобиването на умения като предприемчивост, междукултурно разбирателство, критично мислене и творчески способности, които стават все по-нужни на пазара на труда; за тази цел счита, че е наложително да се обърне внимание на съществуващите в ЕС пречки, по-специално на пречките свързани с финансовите бариери и тези пред признаването, така че да се повиши качеството на мобилността за всички студенти; подкрепя осигуряването на качество на висшето образование като средство за засилване на мобилността за научни и за изследователски цели и като предварително условие за равни възможности за работа за всички граждани на ЕС;

36.  Изтъква колко е важно на всички млади хора да бъде предоставена солидна основа за основните умения, които са особено важни за насърчаване на мобилността през целия живот и които им дават възможност да се справят с развитието на пазара на труда и появата на нови икономически и социални нужди;

37.  Призовава да се насърчават научноизследователските програми, за да се укрепи „триъгълникът на знанието“, който е от особено значение за повишаване на растежа и заетостта в Европейския съюз;

38.  Призовава държавите-членки да модернизират програмата на висшето образование и, по-специално, да съгласуват учебните планове с търсенето на пазара на труда;

39.  Призовава институциите в сферата на висшето образование да модернизират своите курсове на обучение и като цяло да ускорят Болонския процес;

40.  Счита, че институциите в сферата на висшето образование следва да стават по-отворени и да бъдат готови за всички видове учащи се, по-специално за нетрадиционни учащи, студенти със специални потребности и групи в неравностойно положение и че едно от най-полезните средства в тази връзка биха били добре финансирани системи за предоставяне на стипендии, чрез които младежите от бедни семейства могат да бъдат насърчени да започнат курс на обучение; счита също така, че държавите-ленки следва да прилагат специални политики, за да гарантират основното право на образование за всички, включително младежи с по-малки финансови възможности и че в бъдеще следва да се проучи референтен критерий за равнопоставеност във висшето образование като част от Стратегическата рамка за образование и обучение;

41.  В тази връзка припомня заключенията на Съвета(6) от май 2007 г. относно показателите, разработени за последващите действия в изпълнение на Платформата за действие от Пекин в областта на образованието и обучението на жените, по-специално висше образование и научни изследвания; изразява съжаление обаче, че тези показатели не са изцяло взети предвид при наблюдението на изпълнението на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“; в тази връзка насърчава тяхното използване като инструмент за наблюдение на напредъка към равенство между жените и мъжете в образованието и обучението;

42.  Отбелязва, че независимо от напредъка по отношение на достъпа на жените до висше образование, те все още не са достатъчно представени в дисциплините математика, науки и технологии (само 32% от завършилите са жени, а 68% са мъже); изтъква, че намаляването на неравенството между жените и мъжете в тези области би допринесло за намаляване недостига на умения, който изпитва ЕС в тези сектори;

43.  Счита неформалното образование за образователна област, допълваща формалното образование и препоръчва то да се третира като такова при изготвянето на образователната политика съгласно „Образование и обучение 2020 г.“;

44.  Призовава за повече, по-ефективни и широкообхватни инвестиции във висшето образование;

45.  Призовава държавите-членки да насърчават партньорствата (на международно, национално, регионално и местно ниво) между институциите в сферата на висшето образование, университетите, изследователските центрове и света на бизнеса, както и финансовите инвестиции от страна на бизнеса във висшето образование;

46.  Призовава държавите-членки да отделят необходимите ресурси за сектора на висшето образование, за да може той да реагира на глобалните предизвикателства като основен инструмент за икономическо и социално възстановяване след последния спад;

47.  Призовава държавите-членки да подкрепят със законодателни, административни и финансови средства образованието на роден език за малцинствата;

Професионално образование и обучение

48.  Настоява, че висококачественото професионално образование и обучение са основополагащи за осигуряването на нови специалисти и е от съществено значение за действието, предприето във връзка с придобиването на „нови умения за нови работни места“, като обръща специално внимание на разпростирането на обучението в процеса на работа и стажовете, включително за млади дипломанти, въз основа на споразумения между университетите и предприятията; освен това счита, че е важно да се подпомагат периоди на обучение и стажове за учащите в рамките на професионалното образование в други държави от Европейския съюз по модела на програмата Erasmus за студентите; призовава за предоставянето на по-голяма подкрепа и придаването на по-голям престиж на професионалното обучение;

49.  Подчертава необходимостта от допълнително модернизиране на програмите за професионално обучение, като се вземат предвид слючовите умения, за да се подобри тяхното качество и да станат по-привлекателни за младите хора, от една страна, и за да станат по-подходящи за развиващите се нужди на пазара на труда, от друга; счита, че програмите за професионално обучение следва да подобряват широко приложимите ключови умения;

50.  Подчертава необходимостта от приемане, въз основа на съществуващите добри практики, на модел за признаване на свързани с граждански умения кредити за млади хора, които участват в доброволни и обществени дейности, организирани от сдружения с нестопанска цел или в контекста на сътрудничеството за развитие;

51.  Призовава за по-добър преход между средното професионално образование и обучение и висшето образование, което осигурява по-високи квалификации;

52.  Изтъква измерението на ученето през целия живот на Препоръката относно ключовите умения и настоява, че за да бъде постигнато пълното й приложение, е необходим допълнителен напредък в областите на професионалното образование и обучение и обучението за възрастни, включително посредством законно признаване на всеобщото право на обучение през целия живот;

53.  Изтъква значението на обмена на информация и добри и успешни практики между държавите-членки в областта на професионалното образование и обучение;

Учене през целия живот

54.  Призовава за бързи действия за справяне с нарастващия брой хора с ниско равнище на четивна грамотност, осигурявайки специална подкрепа на местните органи, тъй като те са най-достъпни за обществеността; призовава държавите-членки и Комисията да насочат своето внимание към неграмотните, чийто брой все още е твърде голям, и да предприемат решителни действия за справяне с този проблем, включително когато става въпрос за възрастни;

55.  Изразява изключителна загриженост относно увеличаващия се брой безработни млади хора, особено по време на настоящата икономическа криза; настоятелно призовава държавите-членки да гарантират, че пазарите на труда са възможно най-гъвкави, за да могат младите хора лесно да намират работа и да могат да се прехвърлят от едно работно място на друго;

56.  Изтъква необходимостта от по-добро включване на доставчиците на услуги в областта на образованието в разработването на общи национални квалификационни рамки и за по-голямо признаване на предходно образование, включително придобитото на неформална или ad hoc основа;

57.  Отбелязва, че целите, заложени по отношение на четири от петте критерия, приети през 2003 г., няма да бъдат достигнати; призовава Комисията, държавите-членки, регионалните и местни органи и другите действащи лица да проучат причините и да предприемат уместни действия за постигане на обрат в тази ситуация;

58.  Подчертава значението на един текущ структуриран диалог и консултации между хората, които са в последния етап на образованието и обучението си, институциите в сферата на висшето образование и бизнеса;

59.  Подкрепя целта за повишаване участието на възрастни в учене през целия живот от 12,5 % на 15 % до 2020 г. и призовава за предприемане на съответните действия; за тази цел призовава университетите да улесняват по-широк достъп до обучение, като разнообразят и разширят студентската база и променят учебните програми, за да ги направят по-привлекателни за възрастните, които започват отново да учат; призовава Комисията и държавите-членки да предприемат още по-решителни действия за подкрепа и разпространение на институции за учене през целия живот като училищата „втори шанс“; призовава равенството между половете да се отчита и насърчава при прилагането на стратегиите за учене през целия живот; обръща внимание на факта, че университетите на третата възраст играят изключително важна роля в ученето през целия живот;

60.  Отбелязва, че една от основните пречки, пред които са изправени възрастните, желаещи да вземат участие в образователни инициативи и обучение, е липсата на инструменти за подпомагане на техните семейства; следователно насърчава държавите-членки да създават мерки за подпомагане, като средство за осигуряване на възможност за всички студенти и работници със семейни задължения (например гледане на деца или други зависими лица) да имат възможност да актуализират и/или увеличават своите умения и компетенции, въз основа на добрите практики, разработени в тази област по програмите на Европейския социален фонд, които включват ваучери за услуги и съвместяване; счита, че възможностите за провеждане на електронното обучение, по-специално, следва да се проучат, тъй като те позволяват по-голяма гъвкавост при съчетаването на образование, работа и грижи за други лица;

61.  Насърчава Европейския институт за равенство между половете да предприеме мерки с оглед подобряване събирането и анализа на сравними данни относно равенството между мъжете и жените в областта на образованието и обучението и да гарантира, че статистическите данни по съответните показатели, свързани с Платформата за действие от Пекин, са лесно достъпни и редовно се актуализират;

62.  Препоръчва на учебните заведения да се стремят да рекламират по-широко своите програми, които са отворени за възрастни, и да опростят административните процедури за получаване на достъп до тези програми;

63.  Призовава Европейската комисия да отчете напълно експертните умения на заинтересованите лица и тяхната роля за прилагането на стратегията „Образование и обучение 2020 г.“;

64.  Призовава Европейската комисия да включи неформалното образование, професионалното образование и обучение и учениците в предстоящия критерий за мобилност за „Образование и обучение 2020 г.“ и да възприеме критерия за мобилност на учениците от Болонския процес;

o
o   o

65.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10. (2) ОВ C 290, 4.12.2007 г., стр. 1. (3) ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2. (4) ОВ C 41 Е, 19.2.2009 г., стр. 46. (5) ОВ C 45 Е, 23.2.2010 г., стр. 33. (6) Council Document 9152/2007.

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно деонтологични въпроси, свързани с управлението на дружества (2009/2177(INI))

P7_TA(2010)0165 A7-0135/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Препоръката на Комисията от 30 април 2009 г. за допълнение на Препоръка 2004/913/ЕО и Препоръка 2005/162/ЕО по отношение на режима за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар(1),

–  като взе предвид Препоръката на Комисията от 30 април 2009 г. относно политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, придружаващо двете гореспоменати препоръки, което също беше публикувано на 30 април 2009 г. (COM(2009)0211),

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията (COM(2009)0362),

–  като взе предвид Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар(3),

–  като взе предвид Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета(4),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0135/2010),

А.  като има предвид, че Европейският съюз и светът преминават през най-тежката икономическа криза през последните 60 години, реалната икономика трябва да се справи с най-лошата рецесия за този период и се очаква влошаване на условията на труд въпреки относителното икономическо възстановяване,

Б.  като има предвид, че, независимо от вида дружество или сектора, в който то развива дейност, редица въпроси, свързани с управлението на дружествата, са от значение в общия контекст на деонтологията на бизнес поведението, като например дължимата грижа, прозрачността, корпоративната социална отговорност, управлението на риска, икономическата устойчивост на решенията за финансови инвестиции, действията на управителния или надзорния съвет или упражняването на правата на акционерите; като има предвид, че последната финансова криза показа, че тези въпроси трябва да бъдат разгледани с оглед на запазване на финансовата стабилност и непрекъснато да бъдат анализирани, за да се подпомогне намирането на решения, които да позволят на дружествата да се справят с настоящите предизвикателства и да спомогнат за насърчаване на икономическия растеж и по-високото равнище на заетост в ЕС,

В.  като има предвид, че кризата разкри също така съществуването на тясна връзка между управлението на риска и политиката по отношение на възнагражденията, както и значението на последната за механизмите за управление на правилното функциониране на дружествата; по тази причина управлението на риска следва надлежно да бъде взето предвид при формирането на политиката по отношение на възнагражденията по начин, който да дава възможност за внедряване на ефективни системи за управление на риска в един по-обхватен и балансиран подход към управлението на предприятията, както и да гарантира, че ако бъдат изградени системи за предоставяне на стимули се полагат грижи за осигуряване на съответни, еднакво силни системи за управление на риска,

Г.  като има предвид, че дружествата във всички сектори споделят редица категории рискове, макар че някои видове риск са характерни за определени сектори (като например рисковете, с които се сблъскват дружествата във финансовия сектор); като има предвид, че неуспешното прилагане на ефективно управление на риска, произтичащо от неадекватния контрол върху спазването на правилата за надзора, и неуместните стимули в политиките по отношение на възнагражденията изиграха решаваща роля по време на последната финансова криза,

Д.  като има предвид, че управлението на риска следва да се разглежда и прилага по отношение на цялата организация, а не само на отделните оперативни отдели; то също така следва да бъде открито, прозрачно и да подлежи на изисквания за отчетност,

Е.  като има предвид, че всяко решение следва да гарантира, че, когато се поема риск, той съответства на целта на дейността и на стратегията на дружеството с надлежно отчитане на ефективното управление на риска; ефективното управление на риска следва да се разглежда като един от най-важните елементи на доброто корпоративно управление във всички дружества,

Ж.  като има предвид, че една от първите стъпки, предприети от Комисията след кризата, се отнасяше до политиката по отношение на възнагражденията, допълвайки Препоръка 2004/913/ЕО и Препоръка 2005/162/ЕО на Комисията; тя имаше за цел да гарантира подходяща политика по отношение на възнагражденията, излагайки най-добри практики за нейното планиране в нова препоръка относно режима на възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, и публикувайки препоръка относно политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги,

З.  като има предвид, че има различни степени на препоръки в зависимост от вида дружество, с надлежно отчитане на размера, вътрешната организация и комплексния характер на извършваните дейности; като има предвид, че такива разграничения могат да се правят между финансови дружества (независимо дали техните ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар или не) и дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, но не са финансови дружества, и между различните отрасли на финансовата индустрия, като например банково дело, застрахователно дело и управление на фондове,

И.  като има предвид, че по отношение на възнагражденията трябва да се вземат предвид няколко аспекта, като например (i) схемите за възнаграждения, включително тяхната структура, прозрачност и симетрия, както и връзката между възнагражденията и стимулите, (ii) процесът на формиране на схемите за възнаграждения, включително определянето на участниците, ролите и отговорностите, (iii) контролът над схемите за възнаграждения, като се обръща специално внимание на акционерите, и (iv) цялостното възнаграждение, включително заплати и пенсии,

Й.  като има предвид, че някои аспекти на принципите от първостепенно значение, заложени в препоръките, остават неясни и изискват подходящо прилагане в практиката, като например концепцията за критериите за постигнати резултати, която следва да спомогне за създаването на връзка между заплащането и резултатите, понятието „незадоволителни резултати“ в случай на плащания при прекратяване на трудови правоотношения, плащането при прекратяване на трудови взаимоотношения и променливите компоненти на възнагражденията в сектора на финансовите услуги,

К.  като има предвид, че с оглед на постоянно възникващите трудности при определянето на връзката между заплащане и резултати следва да се постави акцент върху ефективността на процеса на формиране на политиката по отношение на възнагражденията и върху прозрачността, като и двете следва да се основават на добро управление, определено и оценено с оглед на подходяща времева рамка в средносрочен и дългосрочен план, с цел избягване на опасните и неустойчиви краткосрочно или изключително краткосрочни политики на управление на риска, с ясно определени и разграничени роли и свързаните с тях отговорности,

Л.  като има предвид, че приетите решения не трябва да следват принципа „един и същ аршин за всички“, а дружествата следва да проявяват гъвкавост, съобразявайки системите със собствените си нужди,

М.  като има предвид, че е необходима последваща оценка на резултатите и политиката по отношение на възнагражденията,

Н.  като има предвид, че прозрачността се оказа важен елемент от доброто управление; като има предвид, че тя не трябва да се свежда само до обикновено разгласяване, а да означава, че дружествата могат да обяснят избора на конкретна политика по отношение на възнагражденията,

О.  като има предвид, че разгласяването на политиката по отношение на възнагражденията на директорите по ясен и лесно разбираем начин следва принципно да подпомага процеса на взимане на решения относно тази политика, в частност от страна на акционерите; такова разгласяване може да включва подробни данни за общата сума на възнагражденията и другите привилегии, предоставени на отделните директори, в годишните счетоводни отчети или в отчета за възнагражденията,

П.  като има предвид, че целта на дружествата следва да бъде конструктивно участие на акционерите и служителите; като има предвид, че това изисква разглеждане на други мерки за ефективно участие на акционерите във формирането на политиката на дружеството по отношение на възнагражденията (като например въведената в Германия възможност дружествата да поискат одобрението на акционерите за политика на разпределяне на възнагражденията по нива чрез консултативно гласуване), особено предвид факта, че акционерите не винаги желаят или са готови да поемат по-активна роля; като има предвид, че това означава също, че следва да се проучат пътища за гарантиране на по-активно, а не реактивно поведение на акционерите спрямо бордовете,

Р.  като има предвид, че особено в дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, неучастието на акционерите е значително и затова следва да бъде насърчавано електронното гласуване по време на общи събрания на акционерите,

С.  като има предвид, че съществуващото законодателство в областта на информирането и консултирането на работниците и служителите относно управлението на предприятията, в които работят, следва да бъде правилно прилагано, за да се осигури възможност за истински диалог с ръководителите на предприятията и ясно определяне на практиките на предприятията по отношение на възнагражденията и корпоративните цели,

Т.  като има предвид, че определянето на критерии за възнаграждението на ръководните кадри и на неговия размер попада в правните компетенции на надзорните органи на предприятията,

У.  като има предвид, че доброволните стандарти са от ключово значение за подобряване на резултатите на бордовете и че може да е необходим преглед на добрите практики,

Ф.  като има предвид, че целта следва да бъде създаване на компетентни управителни и надзорни съвети, които са способни на обективна и независима преценка; като има предвид, че ефективността и ефикасността на тези съвети следва да бъде предмет на оценка,

Х.  като има предвид, че поради признатите слабости на съществуващата система на корпоративно управление, определен процент (например една трета) от директорите (членовете на управителния съвет) следва да бъдат професионалисти, които получават възнаграждение и се отчитат и са подчинени единствено на акционерите; като има предвид, че тяхната отговорност и йерархичната структура следва да бъдат установени въз основа на професионалните експертни знания и умения,

Ц.  като има предвид, че, макар че изготвянето на законодателство в тази област може да се окаже по-труден и продължителен вариант от приемането на препоръки, подходът с приемане на акт с незадължителна юридическа сила не е удовлетворителен,

Ч.  като има предвид, че Комисията планира да даде продължение на препоръките със законодателни предложения, които да включат схемите за възнаграждение в обхвата на пруденциалния надзор, и че за тази цел тя предложи да преразгледа Директивата за капиталовите изисквания; като има предвид, че Комисията възнамерява да разгледа допълнителни мерки по отношение на небанковите финансови услуги,

Ш.  като има предвид, че не е задължително издадените от Комисията препоръки по отношение на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, да служат като подходящи общи насоки за разработване на най-добри практики в дружествата, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар,

  Щ.като има предвид, че еднаквото и последователно прилагане на всеки инструмент, приет в тази област, в целия ЕС и от всички заинтересовани страни, е от жизнено значение,

1.  Приветства стъпките за разглеждане на деонтологичните аспекти на управлението на дружествата, които, както разкри последната финансова криза, далеч не са решени; с оглед на това приветства двете препоръки, издадени от Комисията;

2.  Изтъква, че въпреки това подходът с приемане на акт с незадължителна юридическа сила не е удовлетворителен;

3.  Поради тази причина приветства първото законодателно предложение на Комисията, което позволява на законодателния орган на ЕС да потърси подходящо решение на съответните проблеми, а именно изменение на Директивата за капиталовите изисквания;

4.  Подкрепя принципите, предложени от Комисията в препоръките от 30 април 2009 г., относно, на първо място, режимите на заплащане и механизмите на управление във връзка с възнагражденията за директорите и управленските кадри на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, и, на второ място, относно режимите на заплащане и процеса на изготвяне и прилагане на политиката в областта на възнагражденията (управление), прозрачността на политиката в областта на възнагражденията и пруденциален надзор (мониторинг) във финансовия сектор, но подчертава, че тези принципи не са били приложени на практика по задоволителен начин от държавите-членки;

5.  Счита, че ЕС се нуждае от дългосрочен промишлен, социален и екологичен модел, съответстващ на общия интерес – на дружества, акционери и работници и служители – и с нова финансова архитектура, основана върху система от разумни и деонтологични правила и върху националните и европейските надзорни органи с обвързващи правомощия; също така вярва, че финансовият сектор следва да задоволява потребностите на реалната икономика, да насърчава устойчивия растеж и да демонстрира възможно най-голяма степен на социална отговорност;

6.  Припомня, че по време на процеса на икономическо възстановяване е много важно, освен мерките в подкрепа на реалната икономика, да бъдат предприети мерки за защита на работните места, както и в областта на обучението и условията на труд, и че това следва да се има предвид от всички заинтересовани страни;

7.  Подчертава, че политиките в областта на възнагражденията, целящи едно правилно и устойчиво управление на предприятията, са необходими не само по деонтологични съображения, но и по икономически съображения, тъй като тези политики оказват пряко влияние върху активите и перспективите за развитие както на самите дружества, така и на икономиката като цяло, а също и върху създаването и поддържането на високо равнище на заетост;

8.  Счита, че разпоредбите относно политиките в областта на възнагражденията на директорите на банки и кредитни институции не могат да останат просто препоръки, а трябва да се превърнат в обвързващи разпоредби, свързани със система на надзор, така че променливата съставна част на възнагражденията - бонусите, опциите върху акции и стимулите – да не насърчава провеждането на прекалено рисковани политики на инвестиране и управление на дружествата, които политики не отчитат вредното въздействие върху реалната икономика;

9.  Подчертава, че корпоративното управление и политиките в областта на възнагражденията трябва да спазват и насърчават принципите на равенство на заплащането и еднакво третиране на жени и мъже, залегнало в Договорите и в директивите на ЕС;

10.  Отбелязва необходимостта от допълнителни европейски законодателни действия за справяне с проблема с различните национални правила по отношение на възнагражденията в дружествата в случаи, когато управители се местят от една държава-членка в друга в рамките на едно (холдингово) дружество, или от едно дружество в друго в различна държава-членка, или когато дружества се възползват от свободата на движение на вътрешния пазар, например чрез трансгранични сливания;

11.  Счита за важно да се подчертае общата социална отговорност на надзорните органи за устойчивото и дългосрочно развитие на дадено дружество със седалище в една от държавите-членки на ЕС, както и да се подчертае, че от тези надзорни органи се очаква като задължение да определят в съответствие с тези цели размера на възнагражденията на членовете на управителните съвети на дружествата и да го оповестяват на обществеността на европейско равнище;

12.  Настоятелно призовава Комисията да предложи отраслово специфични изменения на законодателството за финансовите услуги, за да се осигури съгласуваност между банковите и небанковите институции по отношение на политиката в областта на възнагражденията; в допълнение към това, призовава Комисията да представи законодателни предложения в областта на дружественото право за справяне с проблемите на корпоративното управление и за гарантиране на последователността на политиката в областта на възнагражденията за всички видове дружества;

13.  Приканва Комисията да насърчи и подкрепи ефективното прилагане на мерките, приети на равнище ЕС, като се съсредоточи преди всичко върху трансграничните дружества, и да спази ангажимента си да представи доклад за оценка на прилагането на двете препоръки от страна на държавите-членки; с оглед на това призовава Комисията да включи в заключенията на доклада за оценка график на съответните законодателни и незаконодателни действия, които могат да се окажат необходими последващи мерки;

14.  Иска ефективно прилагане на правилата за консултиране и системите за участие на заетите лица, избрани в рамките на Директива 2001/86/ЕО(5) за допълнение на Устава на европейското дружество;

15.  Разглежда европейското дружество като подходяща платформа за намиране на най-добри решения, така че в управлението на транснационалните дружества да залегнат етични принципи, които да бъдат прилагани на практика;

16.  Призовава държавите-членки да приложат ефективно мерки като Директивата за правата на акционерите в ЕС, за да премахнат пречките и да насърчат участието на акционерите в гласуването, в частност трансграничното гласуване;

17.  Призовава всички акционери да се включат активно в преразглеждането на бизнес практиките и промените в бизнес културата;

18.  Призовава за насърчаване на назначаването на повече жени на ръководни длъжности чрез препоръка на Комисията за въвеждане на система при назначаването на длъжности в ръководните органи на предприятията, както и при назначаването в други органи и на други длъжности;

19.  Предлага националните надзорни органи, като определят по-стриктно независимостта на членовете на ръководните органи на предприятията, да изготвят по-ефикасни механизми за борба срещу корупцията, чието прилагане не само ще позволи да се подобри етичното управление на предприятията, но също така може да подобри и техните икономически резултати;

20.  Подкрепя въвеждането на еднакви и последователни насоки относно управлението на риска, което към момента изглежда се урежда от различни кодекси и стандарти, които се прилагат само откъслечно в държавите-членки;

21.  Подчертава, че в случай на икономически престъпления е възможно образуването на наказателно производство срещу отделните членове на управителния съвет, които са отговорни за тези престъпления;

22.  Приканва Комисията да насърчава използването на насоки за най-добри практики за дружества, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар, които насоки са разработени по такъв начин, че да отчитат специфичните особености и разлики на тези дружества;

23.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 28. (2) OВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 22. (3) OВ L 184, 14.7.2007 г., стр. 17. (4) OВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87. (5) OВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 22.

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал (2009/2159(INI))

P7_TA(2010)0166 A7-0113/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 18 декември 2000 г., и в частност член 14 от нея,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД) от 20 ноември 1989 г., и в частност член 23 и член 28 от нея,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания от 13 декември 2006 г., и в частност член 7 и член 24 от нея,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2009 г. „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал. Обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта“(1),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението на Комисията „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал“ - доклад за младежта в ЕС(2),

–  като взе предвид проекта за резолюция на Съвета от 27 ноември 2009 г.относно обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010‐2018 г.)(3),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“)(4),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2009 г. относно оценката на настоящата рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта и относно перспективите пред обновената рамка(5),

–  като взе предвид препоръката на Съвета относно мобилността на младите доброволци в Европейския съюз(6),

–  като взе предвид решението на Съвета относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция (2011 г.)(7),

–  като взе предвид Европейския младежки пакт, приет по време на Европейския съвет в Брюксел на 22 и 23 март 2005 г.(8),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г.относно „Обновената социална програма“, чийто основен приоритет са децата и младежта(9),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията(10),

–  като взе предвид своята писмена декларация за отделянето на повече внимание на предоставянето на права на младежта в политиките на ЕС(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. за демографското бъдеще на Европа(12),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по култура и образование (A7-0113/2010),

A.  има предвид, че инвестирането в дейности, насочени към младите хора е от ключово значение за бъдещето на европейските общества, особено в периоди, през които броят на младите хора като процент от цялото население постоянно намалява;

Б.  като има предвид, че всички млади хора представляват добавена стойност за обществото и следва да бъдат признати за такава;

В.  като има предвид, че днешните поколения, формирайки политиките на днешния ден, носят голяма отговорност към младите хора и бъдещите поколения; като има предвид, че е необходимо политиците и изследователите да вземат под внимание възгледите на младите хора, за да ги направят съпричастни;

Г.  като има предвид, че Европейският съюз разполага с важни инструменти във връзка с политиките за младежта, но тези инструменти трябва да се използват, представят и интегрират в пълна степен от държавите-членки;

Д.  като има предвид, че заетостта означава нещо повече от възнаграден труд: тя е средство за социализация и може да бъде важен източник на подкрепа, формиране на структури и идентичност;

Е.  като има предвид, че положението на трудова несигурност може да доведе до това, младите хора да се въздържат или да отлагат създаването на семейство, което би повлияло върху демографското развитие;

Ж.  като има предвид, че европейската младеж понастоящем е изложена на увеличаващи се равнища на безработица и е силно засегната от икономическата криза и че в частност за младите хора с ниска квалификация е по-вероятно да бъдат безработни, както и че във връзка с това е важно да се гарантира, че младите хора получават възможно най-доброто обучение, което им гарантира бърз достъп до и дългосрочно участие на пазара на труда;

З.  като има предвид, че равният достъп за всички млади хора до висококачествено образование и обучение на всички равнища следва да се подкрепя и следва допълнително да бъдат насърчени възможностите за обучение през целия живот;

И.  като има предвид, че преходът на младите хора от образование и обучение към пазара на труда следва да бъде улесняван;

Й.  като има предвид, че спешно се налага проблемите, свързани с ранно отпадане от училище, неграмотност, най-вече сред младите хора и сред младите затворници да се превърнат в абсолютен приоритет;

К.  като има предвид, че въпросите, свързани със здравеопазването, жилищното настаняване и околната среда са от особено значение за младите хора и могат да доведат до сериозни последици за техния живот и бъдеще, като има предвид, че е необходимо да се насърчава създаването на благоприятни условия за образованието, заетостта, социалната интеграция и здравеопазването;

Л.  като има предвид, че от една страна за младите хора е необходимо да могат да разчитат на здрава семейна среда, а от друга - да получат подкрепа при удовлетворяване на своята потребност от автономност и независимост;

М.  като има предвид, че свързани с околната среда аспекти не са изрично включени в съобщението на Комисията и в резолюцията на Съвета, въпреки че са изключително важни за младите хора и оказват сериозно въздействие върху здравето, качеството на живот и благосъстоянието на бъдещите поколения; като има предвид, следователно, че в една стратегия на ЕС за младежта е необходимо свързаните с околната среда въпроси да бъдат ясно посочени сред областите на действие;

Н.  като има предвид, че активното участие в обществото е не само важно средство за мобилизиране на потенциала на младите хора, а и допринася за тяхното развитие като личности, за по-доброто им интегриране в обществото, за придобиването на умения и развитието на чувство за отговорност;

О.  като има предвид значението на работата на младежите в стратегията на ЕС за младежта като ценно занимание, организирано за и от младите хора, което обаче има също за цел придобиването на умения и постигането на лично развитие;

П.  като има предвид, че научаването и придобиването на опит относно това, какво означава участие в обществото, насърчава разбирането и активното участие в демокрацията и нейните процеси;

Р.  като има предвид, че младите хора следва да бъдат по-добре информирани относно наличието на европейски програми в полза на младежта, с което да се насърчи тяхното участие;

С.  като има предвид, че ефективната политика за младежта може да допринесе за развитието на европейски начин на мислене;

Общи бележки

1.  Приветства съобщението на Комисията относно „Стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал“;

2.  Приветства резолюцията на Съвета относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010‐2018 г.);

3.  Отбелязва, че определението за понятието „младеж“ се различава в различните държави-членки; отбелязва, че това понятие е повлияно от различни социални условия и че този факт предоставя възможности за различен подход от всяка държава-членка;

4.  Счита, че програмите и средствата на Общността следва да отразяват амбицията на Европа за младежта;

5.  Призовава държавите-членки в пълна степен да изпълнят разпоредбите на Договора от Лисабон в областта на политиката за младежта, като например насърчаване на участието на младите хора в демократичния живот, специално внимание за младите спортисти, както и прилагане на Хартата на основните права;

Ключови забележки относно ефективността на стратегията за младежта

6.  Признава, че засиленият отворен метод на координация (ОМК), който зачита принципа на субсидиарност, е подходящо средство за сътрудничество по въпросите на политиката за младежта въпреки слабостите му, ограничената му употреба, недостатъчна легитимност, липса на ефективно сътрудничество между „експертите“ и избраните политици, липса на необходимата интеграция с националните приоритети и опасност от „объркване на отговорностите“ на различните равнища; счита, че с цел достигане на дългосрочни резултати, отвореният метод на координация следва да бъде засилен;

7.  Подчертава, че отвореният метод на координация трябва да се използва със силна политическа воля от всички участващи страни, за да се постигнат най-добри резултати; счита, че недостатъците при изпълнението представляват основна пречка пред постигането на поставените цели;

8.  Признава значението на сътрудничеството между институциите на местно, регионално и европейско равнище с оглед постигането на целите на тази стратегия и призовава за активното участие на Комисията, държавите-членки и представителите на младежта в определянето на стратегия за младежта;

9.  Настоятелно призовава за по-тясно сътрудничество по въпросите на младежта между Европейския парламент, Комисията и Съвета, и подчертава необходимостта от по-интегрирано сътрудничество с и между националните парламенти, в рамките на процеса, свързан с ОМК;

10.  Приветства ясното определение на двуизмерния подход, въвеждането на работни методи и особено ясния списък на инструментите за прилагане, изготвен от Съвета; изисква участието на Европейския парламент в определянето на приоритетите на работните цикли; призовава европейско сътрудничество по въпросите на младежта да бъде основано на обективни фактори, съобразено с нуждите и конкретно;

11.  Подчертава необходимостта от разработване на ясни и лесни за употреба индикатори както на европейско, така и на национално равнище, които да направят възможно подобряването, разширяването и актуализирането на реалните познания за положението на младите хора, както и измерването и сравняването на прилагането на съвместно поставени цели; подчертава значението на постоянния мониторинг и оценка;

12.  Посочва значението на оценката за състоянието на прилагането на стратегията на ЕС за младежта; подчертава, че докладите за напредъка на държавите-членки в областта на младежта следва да бъдат обществено достъпни, за да се увеличи осведомеността на обществото; изтъква необходимостта от мониторинг на начина, по който се развива и променя животът на младите хора в Европа, за да се направи оценка на действително постигнатия напредък;

13.  Счита, че обучението между равнопоставени партньори следва да се развие в по-голяма степен като средство за улесняване на обмена на добри практики и като принос към съгласуваността на мерките, предприети на национално равнище;

14.  Счита, че за да има цялостна стратегия на ЕС за младежта, определянето на политиките за младежта и на програмите и действията на ЕС трябва да вървят ръка за ръка по точен и прозрачен начин; счита, в частност, че произтичащите от изпълнението на програмите на ЕС резултати следва да дадат насоки за формулирането на политиките за младежта и стратегията на ЕС за младежта като цяло, и обратното;

15.  Наред с това изтъква необходимостта от задълбочен анализ на изпълняваните програми, за да стане възможно ефективното управление на качеството и въз основа на това да се предвидят подобрения, които може да са необходими за програмите в бъдеще;

16.  Подчертава необходимостта да бъдат мобилизирани и опростени процедурите за достъп до програми на ЕС и социални фондове за младежта и да се улесни достъпа до тях; изтъква колко важно е да се изработи практичен, небюрократичен подход в тази област с оглед изпълнение на интегрирана стратегия за подобряване на живота на младите хора; подчертава значението на участието на младите хора в прилагането на програми за младежта, така че потребностите им да бъдат отчетени в по-голяма степен;

17.  Подчертава важната роля на програмите Comenius, Erasmus и Leonardo da Vinci за развитието на европейски политики в областта на образованието и обучението; припомня своя политически приоритет да разглежда тези програми като крайъгълен камък в развитието на стратегия на ЕС за младежта, особено за следващото поколение многогодишни програми;

18.  Счита, че следва да се положат още повече усилия за насърчаването на мобилността на младите хора в рамките на Европа и че в програмите за мобилност трябва да бъде отделено достатъчно място и да бъде обърнато достатъчно внимание на обмена на млади хора извън формалните образователни институции;

19.  Призовава Комисията, в рамките на новите програми за мобилност, да посвети специално внимание на мобилността на младите работници и за целта призовава специалният визов режим, който понастоящем съществува за студентите, да бъде разширен и да обхване и младите работници;

20.  Обръща внимание на необходимостта, средствата за масова информация да бъдат включени в популяризирането на програмите за младите хора;

21.  Отчита, че подобряването на живота на младите хора е комплексна задача, която трябва да се вземе предвид във всяка област на политиката; приканва европейските институции и държавите-членки да насърчават създаването на младежки сектор във всички отдели и министерства, което ще спомогне за подобряване на изготвянето на подходящи политики за младежта; във връзка с това призовава Комисията да назначи служители, работещи по проблемите на младежта, в своите генерални дирекции и да им осигури по-нататъшно обучение; целта следва да бъде оценка на документите на Комисията с оглед на целите на политиката за младежта; решително приветства междусекторния подход като необходим фактор за постигане на най-високо равнище на ефективност; счита, че интегрирането на въпроси, свързани с младежта, във всички области на политиката, е ключов фактор за успеха на стратегията за младежта;

22.  Подчертава необходимостта от институционализиране на справедливостта между поколенията на европейско равнище и възприемане на този принцип от държавите-членки за справедливо уреждане на отношенията между поколенията;

Сфери на действие

23.  Силно подчертава, че световната икономическа криза оказва значително влияние върху младите хора и затова следва в голяма степен да въздейства на приоритетите в сферите на действие; счита, че това следва да се осъществи чрез определяне на серия от мерки в подкрепа на стратегията за изход в областта на социалната защита и че следва да се обърне специално внимание на преразглеждането на системите за социално подпомагане и социално осигуряване;

Общи принципи, приложими във всяка сфера на действие

24.  Подчертава значението на премахването на всички видове дискриминация сред младите хора, като дискриминация основана на пол, расов или етнически произход, религия, увреждане, възраст и сексуална ориентация;

25.  Изтъква важността на това, младите хора да бъдат разглеждани като приоритетна група в социалната визия на ЕС;

26.  Силно подчертава необходимостта на младите хора с увреждания да се предостави ефективна, съобразна с нуждите подкрепа, както и реални и равни възможности за физически, сетивен и когнитивен достъп до образование, трудова заетост, култура, развлечения, спорт, социални дейности и участие в обществения и граждански живот;

27.  Призовава за мерки за гарантиране на зачитането на многообразието и за успешна интеграция на младежите и децата;

28.  Призовава държавите-членки да определят междусекторни връзки между политиките за младежта и образованието, обучението, заетостта, културата и други политики;

29.  Изтъква необходимостта от силни връзки между политиките за младежта и за децата;

Образование и обучение

30.  Насърчава държавите-членки да засилят взаимодействието между страните в триъгълника на знанието (образование, научни изследвания, иновации) като ключов елемент за растеж и създаване на работни места; настоятелно препоръчва насърчаването на общи критерии за по-добро признаване на неформалното образование и професионалното обучение, например като се ускори приемането на системата ЕКР за признаване на квалификациите, прозрачност и удостоверяване на уменията;

31.  Призовава държавите-членки да обвържат образователните програми с изискванията на пазара на труда, да предоставят законодателство за краткосрочно професионално обучение (там, където такова все още е необходимо) и да използват, при възможност, удостоверяването на умения и признаването на квалификации;

32.  Привлича вниманието към проблема с ранното отпадане от училище и на необходимостта да се предприемат мерки, с които да се гарантира оставането в училище до края на задължителната образователна възраст на възможно най-голям процент млади хора;

33.  Решително насърчава държавите-членки, в контекста на увеличеното финансиране, да стимулират свързаната с учене и обучение мобилност на всички млади хора, което е ключов фактор за натрупване на знания и трудов опит; подчертава значението на мобилността на младите хора и в регионите, граничещи с ЕС чрез гарантиране на широко участие в европейски програми, които са от полза за младежта;

34.  Настоятелно приканва държавите-членки да положат всички възможни усилия за постигането на критериите, установени в стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ET 2020“), особено по отношение на хората със слаби основни умения, и на лицата, рано отпаднали от училище;

35.  Призовава държавите-членки да създадат достатъчно канали за хората, прекъснали преждевременно образованието си, за да могат те да го възобновят, както и да гарантират наличието на подходящи възможности за преход за хора, завършили курсове за професионално обучение, да продължат към по-високо ниво на образование и призовава държавите-членки да вземат мерки и да предложат целенасочени програми за младите хора, които са изостанали или са отпаднали рано от училище поради трудни условия или липса на избор;

36.  Изтъква значението на младите хора да бъде предоставен достъп до насоки и консултиране във връзка с прехода от образование към работа;

37.  Призовава държавите-членки да гарантират правото на държавно образование за децата и младите хора, независимо от правния статут на семействата им и да им помогнат да постигнат, при полагащото се уважение към родната им култура и език, необходимото равнище на владеене на езика на приемащата държава-членка и познаване на нейната култура като средство за интеграция;

38.  Призовава държавите-членки да гарантират равен достъп до образование на младите хора независимо от техния социален произход и финансови възможности, и да гарантират равен достъп до образование за младите хора в неравностойно положение, произлизащи от семейства с ниски доходи;

39.  Призовава държавите-членки да приложат Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и да превърнат в реалност включващото образование – покриващо както формалното, така и неформалното образование;

40.  Подчертава значението на една нова, ефективна и непрекъсната система за обучение на преподавателите, които да помогнат на младите студенти да се справят по-добре с предизвикателствата на променящото се бързо общество;

41.  Изтъква значението на насърчаването на грамотността в областта на медиите;

42.  Посочва, че образованието играе основополагаща роля за положителното развитие на личните нагласи;

Заетост и предприемачество

43.  Изразява особена загриженост относно увеличаващия се брой безработни, непълно заети и неразполагащи със сигурна работа млади хора, особено в настоящата икономическа криза; категорично подкрепя поканата, отправена към Европейския съвет за гарантиране на младежкото измерение в Лисабонската стратегия за периода след 2010 г. и за оказване на подкрепа за продължаването на инициативи в съответствие с общите цели на Европейския младежки пакт; категорично подкрепя предложението за разработване на подходящи мерки, насочени към младите хора, в плановете за възстановяване, които са част от плановете по отношение на икономическата и финансова криза;

44.  Изтъква сериозната необходимост от постигане на целите на Лисабонската стратегия на Европа за растеж и работни места и счита, че обновената програма на ЕС за 2020 г. следва да даде възможност на ЕС за пълно възстановяване от кризата посредством по-бърз преход към икономика, ориентирана към нововъведенията и създаването на работни места; във връзка с това, настоятелно призовава обновената програма да бъде в по-голяма степен насочена към младите хора;

45.  Призовава държавите-членки да предприемат действия срещу несигурността на работните места и лошите условия на труд, пред които са изправени младите хора на пазара на труда, както и да подкрепят активно съвместяването на работата с личния и семеен живот;

46.  Призовава държавите-членки при определянето на политиките за насърчаване на заетостта да отчетат аспектите, свързани с разликите между поколенията;

47.  Призовава държавите-членки да улеснят достъпа на младите хора до всички видове заетост при добри условия на труд, за да се избегне несъответствието между умения и работни места, което представлява пропиляване на способности; във връзка с това, препоръчва подобряване на качеството на предлаганите стажове, както и на правата на стажантите, като се гарантира, че мнозинството от програмите за стажове дават на младите хора квалификации и са стъпка към платени работни места;

48.  Препоръчва също държавите-членки да предложат повече възможности за заетост, да прилагат политики за социална закрила на младите хора в неравностойно положение, да гарантират равни възможности за младите хора от крайните квартали и градските центрове и да предоставят специална подкрепа за младите майки;

49.  припомня риска от „изтичане на мозъци“ и отрицателните последствия за страните на произход на младите хора; призовава държавите-членки да проучват и разработват стратегии за задържане на младежта в страните и регионите, засегнати от емиграция под различни форми, като например „изтичане на мозъци“, запълване на липсващи умения и евтин, гъвкав, неквалифициран и често сезонен труд;

50.  Призовава държавите-членки да премахнат случаите, в които се забелязват различия между равнищата на доходи на младите мъже и жени въз основа на пола;

51.  Призовава държавите-членки да гарантират необходимите права на трудова заетост и социално осигуряване в ерата на глобализация чрез постигане на баланс между гъвкавост и сигурност;

52.  Призовава държавите-членки да гарантират изцяло възможността за прехвърляне на социални придобивки, така че да не излагат на опасност социалната защита на мобилните млади работници;

53.  Подчертава значението на периодите на практическо обучение в предприятия и институции по време на образованието, които по-късно могат да улеснят намирането на работа;

54.  Предлага насърчаване на предприемаческа култура сред младите хора чрез подобряване на комуникацията по въпросите на предприемачеството, чрез подкрепа на развитието за тази цел на европейски структури и мрежи и чрез насърчаване на младите хора да развиват дейност като самостоятелно заети лица и да използват инструменти за микрокредитиране и микрофинансиране; изтъква значението на обучението през целия живот;

55.  Подкрепя необходимостта от отношения на взаимодействие между света на училището и производствените реалности, и на развити форми на интеграция между университетите и предприятията;

56.  Насърчава държавите-членки да подкрепят частните инициативи за млади хора, включително чрез национални програми, допълващи европейските програми;

57.  Обръща внимание на необходимостта от изготвяне на политики за съвместяване на професионалния и личния живот и насърчава младите хора да създават семейства; обръща внимание на необходимостта да се гарантират на младите хора достатъчни приходи, за да могат те да вземат независими решения, включително за създаване на семейство;

Здраве, благосъстояние и околна среда

58.  Подчертава, че въздействието на изменението на климата и околната среда и влошаването на околната среда имат отрицателно въздействие върху живота на младите хора и призовава към устойчиви действия в тази област;

59.  Приканва държавите-членки да включат в учебните програми подходящи форми за осведомяване в областта на превенцията на свързаните със здравето и околната среда опасности;

60.  Изразява дълбоко съжаление поради факта, че рамката на сътрудничество не включва политики за защита на потребителите; застъпва становището, че някои здравословни проблеми може да бъдат свързани с производството и маркетинга на нездравословни храни;

61.  Подчертава необходимостта да се вземе предвид особената уязвимост на младите хора и на децата, когато се формулират политиките в областта на защитата на потребителите и околната среда; изтъква необходимостта от гарантиране на високо равнище на защита за младите потребители посредством мерки като информационни и образователни кампании;

62.  Подчертава значението на по-нататъшната борба срещу употребата на наркотици и алкохол, и срещу вредите, свързани с тютюнопушенето и други форми на пристрастяване, включително хазартни игри, най-вече чрез превенция и рехабилитация; призовава държавите-членки да използват максимално Плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците и Стратегията на ЕС за оказване на подкрепа на държавите-членки в борбата им срещу вредите, предизвикани от алкохола, както и срещу други форми на пристрастяване;

63.  Наред с това, припомня, че децата и младите хора са изложени на множество сцени, съдържащи насилие, в медиите; предлага този въпрос да бъде допълнително проучен и да се вземат всички необходими мерки с цел предотвратяване на въздействието върху психичното им здраве;

64.  Препоръчва при използването на нови технологии младите хора да бъдат съпътствани от образователни политики, медии и осведоменост относно опасностите, свързани с безконтролната им употреба;

65.  Подчертава ролята на информирането на младите хора по въпроси на сексуалното образование за опазването на тяхното здраве;

66.  Обръща внимание на запазващия се висок брой непълнолетни бременни момичета и призовава Комисията и държавите-членки да осведомяват и образоват младежите относно този проблем;

67.  Призовава държавите-членки да гарантират достъпа до основно здравеопазване на децата и младежите от имигрантски семейства, независимо от законността на основанието за пребиване на техните семейства;

68.  Подчертава ролята на спорта като цялостен комплекс от дейности, стимулиращ здравословен начин на живот за младите хора и подкрепящ работата в екип, честната игра и поемането на отговорност, както и ролята на информирането на младите хора за борбата с проявите на спортно хулиганство; призовава за специални програми за младите хора с увреждания;

69.  Насърчава държавите-членки, в усилията си за насърчаване на участието на младежите в спортни занимания, да отчитат въпросите, свързани с пола, и да предоставят подкрепа и за по-малко популярни спортове;

70.  Подчертава значението на насърчаването на образователни кампании за младите хора с цел борба срещу допинга и в подкрепа на чистия спорт;

Участие

71.  Изтъква важността на непрекъснатия структуриран диалог и консултации с младите хора; решително насърчава засилването на участието на младите хора и младежките организации на всички равнища (местно, национално и международно) при определянето на общите политики, и по-конкретно, на политиката за младежта, и не само на нея, посредством провеждащия се структуриран диалог;

72.  Изтъква значението на това да се обмисли методът на консултиране с младежта, така че да се гарантира отчитането на широк спектър от възгледи на младите хора; подкрепя развитието на структури, в които всички участници могат да работят заедно, да оказват в еднаква степен въздействие върху политиките и решенията и да предоставят необходимите средства за създаване на тези структури;

73.  Насърчава държавите-членки да включат младежките организации в процеса на определяне на политики, включително на местно равнище;

74.  Подчертава важността на участието на представители на младежта в структурирания диалог и препоръчва Комисията да се консултира с представители на националните младежки съвети по въпроси от приоритетно значение за младите хора;

75.  Изразява съгласие с често разглежданата необходимост от признаване на и оказване на подкрепа за младежките организации и сериозния принос, който те дават за неформалното образование; призовава Комисията и Съвета да насърчават държавите-членки за създаване и предоставяне на подкрепа за местни младежки парламенти и съвети и да стартират съответните програми;

76.  Подчертава необходимостта да участват повече и най-различни млади хора с оглед на увеличаване на представителността; подкрепя насърчаването на участието от ранна възраст; във връзка с това, насърчава размисъла относно засилването на връзките между училищата, младежките организации и други организации на гражданското общество и силно препоръчва насърчаването на по-голямо признаване на неформалното образование;

77.  Предлага създаването на схеми за награждаване на младите хора, които активно участват в обществото, с крайна цел създаване на култура на права и на задължения;

78.  Изтъква необходимостта от полагане на особени усилия за насърчаване на младите хора, които живеят в периферни и селски райони, както и в бедни квартали, към активно участие в европейски дейности; изразява съжаление, че рамката за сътрудничество не предлага специфично действие за по-добро представяне на програмите на ЕС на младите хора, и в частност на тези от тях, които живеят в отдалечени места, както и на тези, които не участват в политически, социални или неправителствени организации; призовава Комисията да поеме ясен ангажимент в този смисъл;

79.  Подчертава необходимостта от засилване на усилията за гарантиране на ефективен обмен на мнения в рамките на тристранното сътрудничество между науката, бизнеса и политиката на местно, национално и европейско равнище;

Творчество и култура

80.  Призовава държавите-членки да насърчат достъпа до нови технологии, за да се разгърне творчеството и новаторския капацитет на младите хора и да се привлече интересът им към културата, изкуствата и науката;

81.  Изразява учудване от пълната липса ни изрично споменаване на културните предизвикателства в съобщението на Комисията; добавя, че тези предизвикателства не могат да бъдат сведени до предприемаческия дух и новите технологии;

82.  Приветства факта, че резолюцията на Съвета взема предвид ролята на социалните и културни дейности, която допълва ролята на образователната система и на семейството; отбелязва, че подобни дейности също решително допринасят за борбата срещу дискриминацията и неравенството, и улесняват достъпа на младите хора до забавления, култура и спорт;

83.  Подчертава необходимостта при разпределянето на средства от държавите-членки културата на младите хора да бъда призната и подкрепяна, което е от съществено значение за развитието на творческите способности на младежите;

84.  Приветства включеното в резолюцията на Съвета предложение за насърчаване на специализираното обучение на младежките възпитатели в областта на културата, новите медии и междукултурните умения;

85.  Предлага включването на младежкото измерение в политиките, програмите и действията в областта на културата и медиите;

86.  Застъпва становището, че културните институции (напр. музеи, библиотеки и театри) следва да се насърчават да ангажират деца и млади хора в по-голяма степен;

87.  Призовава Комисията и Съвета да разработят проект за европейски младежки паспорт, така че младите хора да имат достъп до културните институции в целия ЕС срещу много ниско заплащане;

Доброволчески дейности

88.  Приветства решението на Съвета да определи 2011 г. за Европейска година на доброволческите дейности и мерките, изложени в Препоръката на Съвета относно мобилността на младите доброволци в Европейския съюз;

89.  Счита, че следва да се окаже подкрепа на младежките доброволчески дейности, включително чрез разширяване на Европейската програма за доброволчество и като се подпомага ангажирането на самите млади хора в неравностойно положение в доброволческа дейност;

90.  Счита, че в зависимост от резултата от оценката на подготвителното действие Amicus, следва да се предвидят по-нататъшни действия от този вид;

91.  Застъпва становището, че доброволческите дейности не бива да заместват професионалните възможности за платен труд, а да добавят стойност за обществото;

92.  Призовава за въвеждането и взаимното признаване на „европейски паспорт на доброволеца“ като допълнение към съществуващия „европейски младежки паспорт“; в този паспорт би била включена информация за доброволческия труд, извършен от децата и младежите, и той би могъл да бъде представян на потенциални работодатели като доказателство за квалификация;

Социално приобщаване

93.  Приветства факта, че 2010 г. е определена за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, по-специално в контекста на икономическата и финансова криза, която оказва особено силно влияние върху младите хора;

94.  Застъпва становището, че на фона на стареещите общества, равнопоставеността между поколенията е ключово предизвикателство; призовава държавите-членки да вземат под внимание интересите на младите хора и на бъдещите поколения, когато формулират своите политики, особено във време на икономическа и финансова криза;

95.  Подчертава също така необходимостта от разработване на достигащи по-широк кръг програми за маргинализирани групи като млади имигранти и всички лица със специални нужди( лицата с увреждания, млади хора, които се нуждаят от реинтеграция в обществото след престой в затвор, бездомни хора, лицата на непостоянна работа и т.н.);

96.  Отчита необходимостта от повишаване на информираността относно младите хора с увреждания и призовава европейските институции да предприемат мерки, за да гарантират, че в бъдеще младите хора с увреждания ще бъдат интегрирани в пълна степен;

97.  Повтаря искането си за гарантиране на равенство между половете от ранна възраст и във всички области на живота; във връзка с това, приветства по-специално факта, че резолюцията на Съвета цели подобряване на полагането на грижи за децата и насърчаване на споделянето на отговорности между родителите, за да бъде улеснено съвместяването на професионалния и личния живот, както за младите жени, така и за младите мъже;

98.  Подчертава необходимостта от разясняване на децата и младежите, че всяка форма на дискриминация в която и да било област е неприемлива, и от предприемане на решителни действия за борба с всички форми на екстремизъм;

99.  Препоръчва всяка държава-членка да превърне в свой приоритет предоставянето на гаранция, че на никое непълнолетно или малолетно лице няма да бъде отказан достъп до социални грижи;

100.  Подчертава значението на дигиталното интегриране в дигитална среда; насърчава държавите-членки да разработят концепции в рамките на официалното и неформалното образование, така че да се гарантира достъп до информация, образование и култура, и да се подобри медийната компетентност на младите хора;

Младите хора и светът

101.  Препоръчва директна помощ за развитие за мерките в полза на младите хора и за борба срещу употребата и трафика на наркотици в развиващите се страни;

102.  Подкрепя насърчаването на дейности от общ интерес, които създават чувство на отговорност сред младите хора, като например доброволчески дейности срещу изменението на климата, в областта на развитието и хуманитарната помощ; в тази връзка, приветства възможностите, които ще предостави на младите хора създаването на Европейския доброволен корпус за хуманитарна помощ за участие в хуманитарните дейности на ЕС и призовава държавите-членки да гарантират, че младите хора са добре информирани относно съществуването на корпуса;

103.  Насърчава Комисията да проучи допълнително възможността за засилване на дейностите на международно сътрудничество в младежкото доброволчество;

104.  Призовава държавите-членки да разработят обмени и побратимяване с трети държави и общности, с цел да се насърчи междукултурния диалог и да се подтикнат младите хора да предприемат общи проекти;

105.  Призовава за подобряване и широко изпълнение на програмата Erasmus Mundus;

o
o   o

106.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) COM(2009)0200. (2) SEC(2009)0549. (3) ОВ C 311, 19.12.2009 г., стр. 1. (4) ОВ С 119, 28.5.2009 г., стр. 2. (5) 9169/09. (6) ОВ C 319, 13.12.2008 г., стр. 8. (7) 15658/09. (8) ОВ C 292, 24.11.05, стр. 5. (9) 11517/08. (10) SOC/349. (11) DCE/2008/2193. (12) Приети текстове, P6_TA(2008)0066.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО (17279/3/2009 – C7-0075/2010 – 2008/0192(COD))

P7_TA(2010)0167 A7-0146/2010

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (17279/3/2009 – C7-0075/2010),

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2008)0636),

–  като взе предвид член 251, параграф 2, и член 141, параграф 3 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C6-0341/2008),

–  като взе предвид своята позиция на първо четене(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 7 и член 157, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

–  като взе предвид член 66 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0146/2010),

1.  Приема изложената по-долу позиция на второ четене ;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на второ четене на 18 май 2010 г. с оглед приемането на Директива 2010/.../ЕC на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2010/41/ЕС.)

(1) Приети текстове от 6.5.2009 г., P6_TA(2009)0364. (2) ОВ С 228, 22.9.2009 г., стр. 107.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти (COM(2009)0031 – C6-0048/2009 – 2009/0006(COD))

P7_TA(2010)0168 A7-0122/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2009)0031),

–  като взе предвид член 251, параграф 2 и член 95 от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C6-0048/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 3, и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 декември 2009 г.(1),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0122/2010),

1.  Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 18 май 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2010 на Европейския парламент и на Съвета относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета и на Директиви 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския сюъз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),

като имат предвид, че:

(1)  Директива 73/44/ЕИО на Съвета от 26 февруари 1973 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно количествения анализ на трикомпонентни меланжи от текстилни влакна(4), Директива 96/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно някои методи за количествен анализ на двукомпонентни смеси от текстилни влакна(5) и Директива 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно наименованията на текстилните продукти (преработена)(6) са изменяни неколкократно. Тъй като предстои да бъдат внесени допълнителни изменения, тези актове следва да бъдат заменени с един единствен законодателен инструмент от съображения за яснота.

(2)  Съдържанието на законодателството на Съюза относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти е от много техническо естество и с подробни разпоредби, които се налага да бъдат редовно адаптирани. С цел да се избегне необходимостта държавите-членки да транспонират техническите изменения в националното законодателство и за да се намали административната тежест за националните органи, както и за да стане възможно по-бързото приемане на наименованията на нови текстилни влакна, които да се прилагат едновременно в целия Съюз, изглежда, че регламентът е най-подходящият правен инструмент за осъществяване на законодателното опростяване.

(3)  С цел да се премахнат евентуалните пречки за правилното функциониране на вътрешния пазар, предизвикани от различаващи се разпоредби в държавите-членки по отношение на наименованията, състава и етикетирането на текстилните продукти, е необходимо да се хармонизират наименованията на текстилните влакна и на данните върху етикетите, маркировките и документите, които придружават текстилните продукти на различните етапи от тяхното производство, преработка и разпространение.

(4)  Целесъобразно е да се установят правила, позволяващи на производителите да искат включването на наименования на нови текстилни влакна в списъка с наименования на разрешените влакна.

(5)  Следва също да бъде предвидена разпоредба по отношение на някои продукти, които не са изработени единствено от текстилни материали, но имат текстилна съставка, която съставлява съществена част от продукта или към която икономическите оператори насочват по-специално вниманието.

(6)  Толерансът по отношение на „странични влакна“, които не се обявяват върху етикетите, следва да се прилага както за чистите продукти, така и за смесите.

(7)  Етикетирането за състава следва да бъде задължително, за да се гарантира, че точна информация е достъпна по един и същи начин за всички потребители в Съюза. Когато е технически трудно да се определи точно съставът на даден продукт по време на производството, следва да бъде възможно да се посочат върху етикета само тези влакна, които са известни към съответния момент, при условие че те съставляват определен процент от крайния продукт.

(8)  С цел да се избегнат различията при прилагането в държавите-членки, е необходимо да се определят точни методи за етикетирането на някои текстилни продукти, състоящи се от два или повече компонента, както и да се посочат тези компоненти на текстилните продукти, които не се налага да бъдат вземани предвид за целите на етикетирането и анализа.

(9)  Текстилните продукти, които са предмет само на изискванията за общо етикетиране, както и продаваните на метър или на парче продукти, следва да се предоставят на пазара по такъв начин, че потребителят да може напълно да се запознае с данните, посочени върху външната опаковка или върху топа.

(10)  Използването на описания или наименования, които се ползват с особен престиж сред ползвателите и потребителите, следва да бъде предмет на определени условия. Освен това, за да се предостави информация на ползвателите и потребителите, е целесъобразно наименованията на текстилните влакна да са свързани с характеристиките им.

(11)  Надзорът на пазара в държавите-членки над продуктите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, е предмет на разпоредбите на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите(7)и на Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти(8).

(12)  Необходимо e установяването на методи за вземане на проби и анализ на текстилните продукти, с цел да се изключи всякаква възможност за възражения срещу използваните методи. Използваните методи за официални изпитвания, извършвани в държавите-членки за определяне на влакнестия състав на текстилните продукти, следва да бъдат еднакви както по отношение на предварителната обработка на пробата, така и по отношение на нейния количествен анализ; поради това в настоящия регламент следва да се определят единни методи за анализ на преобладаваща част от текстилни продукти, произведени от двукомпонентни и трикомпонентни смеси, които се предлагат на пазара. При все това, с оглед на опростяването на този регламент и на адаптирането на подобни единни методи към техническия напредък, е уместно тези методи, посочени в настоящия регламент, да се превърнат в европейски стандарти. За тази цел Комисията следва да организира прехода от настоящата система, чиито методи са посочени в настоящия регламент, към основана на стандарти европейска система.

(13)  Лабораторията, отговорна за извършването на изпитвания върху ▌ смеси от влакна, за които няма единен метод за анализ на равнището на Съюза, следва да разполага с възможността да определя състава на такива смеси ▌, като в доклада за анализа посочва получения резултат ▌, използвания метод и неговата степен на точност.

(14)  В настоящия регламент следва да се установят приетите допустими отклонения, които да се прилагат за безводната маса на всяко влакно по време на определянето посредством анализ на влакнестия състав на текстилните продукти, и следва да бъдат указани две различни приети допустими отклонения за изчисление на състава на кардирани или камгарни влакна, съдържащи вълна и/или животинска козина. Тъй като не винаги е възможно да се установи дали продуктът е кардиран или камгарен, в резултат на което могат да се получат противоречиви резултати при прилагането на толеранса по време на проверките за съответствие на текстилните продукти, извършвани в Съюза, в случай на съмнение на лабораториите, извършващи тези проверки, следва да бъде разрешено да прилагат едно прието допустимо отклонение.

(15)  Следва да се установят правила по отношение на продуктите, които не подлежат на общите изисквания за етикетиране на настоящия регламент, и по-специално за продуктите за еднократна употреба или тези, за които се изисква само общо етикетиране.

(16)  Целесъобразно е да се създаде процедура, включително конкретни изисквания, която да се спазва от всеки производител или всяко действащо от негово име лице, което желае да включи наименование на ново текстилно влакно в хармонизирания списък с наименования на влакна в приложение I.

▌

(17)  За да гарантира постигане на целите на настоящия регламент, като същевременно се следва темпото на техническия напредък, Комисията следва да бъде оправомощена да приема, в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, делегирани актове, предназначени да допълват или изменят несъществени елементи от приложения I, II, IV, V, VI, VII, VIII и IX към настоящия регламент.

(18)  В своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно обозначаването на произхода(9) Европейският парламент подчерта, че защитата на потребителите изисква прозрачни и последователни правила за търговия, включващи обозначенията за произход. Целта на тези обозначения е да се даде възможност на потребителите да бъдат изцяло осведомени относно точния произход на закупените от тях продукти, така че те да бъдат защитени от измамни, неточни или подвеждащи обозначения на произход. За тази цел следва да бъдат въведени хармонизирани правила по отношение на посочването на произхода на текстилните продукти. По отношение на внесени продукти, тези правила не следва да приемат формата на задължителни изисквания относно етикетирането. За продукти, които не подлежат на задължително етикетиране за произход на равнище на Съюза, следва да се предвидят разпоредби, които гарантират, че възможният посочен произход не е неправилен или подвеждащ.

(19)  Изискванията за етикетиране на произхода, предвидени в настоящия регламент с оглед на специфичен сектор на текстилни продукти, не следва да засягат продължаващите разисквания относно общо приложим режим за обозначаване на произхода за продукти, внесени от трети държави, който режим следва да бъде установен като част от общата търговска политика на Съюза.

(20)  Тъй като целите на предприеманото действие, а именно приемането на единни правила за употребата на наименованията на текстилните влакна и свързаното с това етикетиране на текстилните продукти, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради мащаба на действието и съответно могат да бъдат по-добре осъществени на равнище на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(21)  За да могат да направят информиран избор, при покупката на текстилен продукт потребителите следва да знаят дали този продукт съдържа нетекстилни части от животински произход. Поради това е от съществено значение върху етикета да се посочи наличието на материали, добити от животни.

(22)  Обхватът на настоящия регламент се ограничава до правилата относно хармонизацията на наименованията на текстилните влакна и етикетирането на състава на влакната в текстилните продукти. С цел отстраняване на пречките, които могат да възникнат пред правилното функциониране на вътрешния пазар вследствие на разлики между разпоредбите или практиките в държавите-членки, както и с цел следване на темпото на развитие на електронната търговия и бъдещите предизвикателства на пазара на текстилни продукти, е необходимо да се направи преглед на хармонизацията или стандартизацията на други аспекти на етикетирането на текстилни продукти. За тази цел Комисията следва да представи доклад пред Европейския парламент и Съвета относно възможни изисквания за етикетиране, които да се въведат на равнище ЕС с оглед улесняване на свободното движение на текстилни продукти на вътрешния пазар и постигане на по-високо равнище на защита на потребителите в Съюза. Докладът следва да прави преглед в частност на възгледите на потребителите по отношение на минималното количество информация, която трябва да се предостави на етикета на текстилен продукт, както и да проучва начини, различни от етикетирането, които могат да се използват за предоставяне на допълнителна информация на потребителите.Докладът следва да се основава на обширни консултации със заинтересованите страни, проучвания сред потребителите и задълбочен анализ на разходите и ползите и, когато е уместно, да се придружава от законодателни предложения. В частност докладът следва да изследва добавената стойност за потребителите от евентуалните изисквания за етикетиране по отношение на грижите за текстилните продукти, размера, опасните вещества, запалителните свойства и екологичните характеристики на текстилните продукти, използването на неезикови символи за обозначаване на влакната, използвани при производството на текстилни продукти, социалното и електронно етикетиране, както и включването в етикета на идентификационен номер за получаване на допълнителна информация за текстилния продукт, по-специално от интернет, относно характеристиките на продукта.

(23)  Директиви 73/44/ЕИО, 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО следва да бъдат отменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава 1

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят правилата за употреба на наименованията на текстилните влакна, етикетирането на текстилните продукти и определянето на влакнестия състав на текстилните продукти чрез единни методи за количествен анализ, с цел да се улесни тяхното свободно обращение на вътрешния пазар и да се предостави точна информация на потребителите.

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящият регламент се прилага за текстилните продукти.

2.  Разпоредбите на настоящия регламент не се прилагат за текстилни продукти, които:

Член 3

Определения

1.  За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

2.  За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 765/2008, за „предоставяне на пазара“, „пускане на пазара“, „производител“, „упълномощен представител“, „вносител“, „дистрибутор“, „икономически оператор“, „хармонизиран стандарт“, „надзор на пазара“ и „орган за надзор на пазара“.

Член 4

Общи правила

1.  Текстилните продукти се предоставят на пазара само ако са етикетирани или придружени с търговски документи съгласно разпоредбите на настоящия регламент.

2.  Освен ако в настоящия регламент е предвидено друго, националните и правилата на Съюза относно защитата на индустриалната и търговската собственост, относно означенията за произход, наименованията за произход и предотвратяването на нелоялната конкуренция се прилагат за текстилни продукти.

Глава 2

Изисквания за наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране

Член 5

Наименования на текстилните влакна

1.  Единствено наименованията на текстилни влакна, изброени в приложение I, се използват за посочване на влакнестия състав на текстилните продукти.

2.  Използването на наименованията, изброени в приложение І, е запазено за влакна, чието естество отговаря на описанието, установено в същото приложение.

Наименованията не се използват за други влакна, нито под формата на самото наименование, нито като корен или прилагателно.

Терминът „коприна“ не може да се използва за обозначаване на формата или за специфично представяне на непрекъсната нишка от текстилни влакна.

Член 6

Заявления за наименования на нови текстилни влакна

Всеки производител или всяко действащо от негово име лице може да подаде заявление до Комисията за добавянето на наименование на ново текстилно влакно към списъка в приложение I.

Към заявлението се включва и техническо досие, изготвено в съответствие с приложение II.

Член 7

Чисти продукти

1.  Само текстилните продукти, съставени изключително само от едно и също влакно, могат да бъдат етикетирани като „100 %“, „чист“ или „изцяло“.

Посочените термини или подобни на тях термини не се използват за други продукти.

2.  Даден текстилен продукт може да се смята за изключително съставен от едно и също влакно, ако тегловното съдържание на странични влакна не надвишава 2 %, при условие че това количество е оправдано като технически неизбежно за добрата производствена практика и не е добавено поради установена практика.

При същото условие текстилен продукт, който е преминал през процес на кардиране, може да се смята за единствено съставен от едно и също влакно, ако съдържа не повече от 5% от теглото на страничните влакна.

Член 8

Вълнени продукти

1.  Даден текстилен продукт може да бъде етикетиран с едно от наименованията, посочени в приложение III, ако е съставен изключително само от вълнено влакно, което преди това не е било включвано в готов продукт, което не е било подлагано на каквито и да било процеси на предане и/или тепане, различни от необходимите за производството на този продукт, и което не е било повредено от обработка или употреба.

2.  Чрез дерогация от параграф 1 наименованията, посочени в приложение III, могат да бъдат използвани за описание на вълна, съдържаща се в смес от влакна, ако е изпълнено всяко от следните условия:

Указва се пълното процентно съдържание на тази смес.

3.  Страничните влакна в продуктите, посочени в параграфи 1 и 2, включително във вълнените продукти, преминали процес на кардиране, не превишават 0,3 % от общото им тегло, а наличието им е обосновано като технически неизбежно за добрата производствена практика.

Член 9

Текстилни продукти от разнородни влакна

1.  Текстилен продукт се етикетира с наименованието и тегловното съдържание в проценти на всички съставни влакна в низходящ ред.

2.  Чрез дерогация от параграф 1 и без да се засяга член 7, параграф 2, влакна, които поотделно съставляват до 3 % от общата маса на текстилния продукт или които събирателно съставляват до 10 % от общата маса, могат да бъдат обозначени с термина „други влакна“, последван от общото им тегловно съдържание в проценти, при условие че те не могат да бъдат лесно установени по време на производството.

3.  На продукти с чиста памучна основа и чист ленен вътък, в които процентното съдържание на лена е не по-малко от 40 % от общата маса на неоразмерения плат, може да се даде наименованието „памучно-ленена смес“, което трябва да бъде придружено от указанието за състава „чиста памучна основа ‐ чист ленен вътък“.

4.  Без да се засяга член 5, параграф 1 за текстилните продукти, чиито състав не може да бъде лесно установен по време на производството, може да се използва терминът „смесени влакна“ или терминът „неспецифициран текстилен състав“.

5.  Чрез дерогация от параграф 1 влакна, които не са включени в приложение І, могат да бъдат обозначени посредством термина „други влакна“, последван от общото им тегловно съдържание в проценти, при условие че заявлението за включване на тези влакна в приложение І е било подадено в съответствие с член 6.

Член 10

Декоративни влакна и антистатични влакна

Видимите и разграничими влакна, които имат чисто декоративна функция и не надвишават 7 % от масата на крайния продукт, не е необходимо да се споменават във влакнестия състав, предвиден в членове 7 и 9.

Същото важи и за металните влакна и други влакна, които са вложени с цел получаването на антистатичен ефект и които не надвишават 2 % от масата на крайния продукт.

За продуктите, посочени в член 9, параграф 3, тези процентни съдържания се изчисляват поотделно за масата на основата и масата на вътъка.

Член 11

Материали, добити от животни

1.  Когато текстилен продукт съдържа нетекстилни части от животински произход, той носи етикет, който обозначава, че тези части са направени от материали, добити от животни. Етикетирането не може да е подвеждащо и се представя по такъв начин, че потребителят да може лесно да разбере за коя част на продукта се отнася информацията върху етикета.

2.  Държавите-членки информират Комисията относно методите за анализ, които използват за определяне на материали, добити от животни, до …(10) и впоследствие винаги, когато се изисква с оглед на новите развития.

3.  Комисията приема делегирани актове в съответствие с членове 24, 25 и 26, с които определя подробно формата и условията за етикетиране на текстилните продукти, посочени в параграф 1, и установява аналитични методи, които да бъдат използвани за идентифициране на материали, добити от животни.

Член 12

Етикетиране

1.  При предоставянето им на пазара текстилните продукти се етикетират ▌.

Етикетите трябва да са лесно достъпни, видими и здраво прикрепени към текстилния продукт. Те трябва да останат четливи през целия обичаен период на използване на текстилния продукт. Етикетирането и начинът на неговото прикрепване се извършват по начин, който да свежда до минимум неудобството за потребителя при носенето на продукта.

Етикетите обаче може да бъдат заменени или допълнени с придружаващи търговски документи, когато продуктите се доставят на икономически оператори в рамките на веригата на доставки или когато те се доставят в изпълнение на поръчка, направена от възлагащ орган, съобразно определението в Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки(11).

Наименованията и описанията, посочени в членове 5, 7, 8 и 9, се указват ясно в тези придружаващи търговски документи.

Не се използват инициали с изключение на механизирания код на обработка или освен когато инициалите са дефинирани в международно признати стандарти, при условие че има обяснение на инициалите в същия търговски документ.

2.  Когато пуска текстилен продукт на пазара, производителят или - ако производството не е установено в Съюза - вносителят осигурява етикета и гарантира точността на информацията, съдържаща се в него.

Когато предоставя текстилен продукт на пазара, дистрибуторът гарантира, че същият е снабден с необходимите етикети, предвидени в настоящия регламент.

Дистрибуторът се счита за производител за целите на настоящия регламент, когато той предоставя продукт на пазара под собственото си име или търговска марка, поставя етикета или променя съдържанието на етикета.

Икономическите оператори, посочени в първата и втората алинея гарантират, че всяка информация, предоставена при предоставянето на текстилните продукти на пазара, не може да бъде объркана с наименованията и описанията, установени в настоящия регламент.

Член 13

Използване на наименованията и описанията

▌

1.  При предоставянето на текстилен продукт на пазара, наименованията и влакнестият състав, посочени в членове 5, 7, 8 и 9, се указват в каталозите и търговската литература, върху опаковките и етикетите по начин, който е леснодостъпен, видим и четлив, и с еднакъв шрифт или размер на буквите. Тази информация е ясно видима за потребителя преди покупката, включително в случаите, когато покупката се осъществява по електронен път.

2.  Търговските марки или наименованието на предприятието може да бъдат указани непосредствено преди или след наименованията и описанията, посочени в членове 5, 7, 8 и 9.

Когато обаче дадена търговска марка или наименование на предприятие съдържа в себе си самостоятелно или като прилагателно или корен едно от наименованията, изброени в приложение I или наименование, което е възможно да бъде объркано с някое от тях, тази търговска марка или наименование се посочва непосредствено преди или след наименованията и описанията, посочени в членове 5, 7, 8 и 9.

Всяка друга информация се посочва винаги отделно.

3.  Етикетът трябва да е на разположение на официален език на Съюза, който е лесноразбираем за крайния потребител в държавата-членка, в която текстилните продукти се предоставят на пазара. По целесъобразност, наименованията на текстилните влакна може да се заместят от или да се комбинират с понятни неезикови символи.

За бобини, макари, чилета, кълбета или други малки количества конци за шиене, кърпене и бродиране изискванията на първата алинея се прилагат за общия етикет, посочен в член 16, параграф 3. Когато такива продукти се продават поединично на крайния потребител , те могат да бъдат на всеки официален език на Съюза, при условие че носят и общ етикет. По целесъобразност, наименованията на текстилните влакна може да се заместят от или да се комбинират с понятни неезикови символи.

Комисията приема делегирани актове в съответствие с членове 24, 25 и 26, които установяват подробно условията относно употребата на посочените в настоящия параграф символи.

Член 14

Многокомпонентни текстилни продукти

1.  Всеки текстилен продукт, съставен от два или повече компонента, е снабден с етикет, указващ влакнестия състав на всеки компонент.

Такова етикетиране не е задължително за компоненти, различни от основната подплата и представляващи по-малко от 30 % от общата маса на продукта.

2.  Когато два или повече текстилни продукта имат еднакъв влакнест състав и обикновено образуват самостоятелна единица, те може да бъдат само с един етикет.

Член 15

Специални разпоредби

Влакнестият състав на продуктите, посочени в приложение IV, се указва в съответствие с правилата за етикетиране, установени в посоченото приложение.

Член 16

Дерогации

1.  Чрез дерогация от членове 12, 13 и 14 се прилагат правилата, установени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.

Във всички случаи продуктите, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, се предоставят на пазара по такъв начин, че крайният потребител да може изцяло да се запознае със състава на тези продукти.

2.  Не се изисква посочването на наименованията на текстилните влакна или на влакнестия състав върху етикетите или маркировката на текстилните продукти, изброени в приложение V.

Когато обаче дадена търговска марка или наименование на предприятие съдържа в себе си самостоятелно или като прилагателно, или корен едно от наименованията, изброени в приложение I, или наименование, което е възможно да бъде объркано с някое от тях, се прилагат членове 12, 13 и 14.

3.  Когато текстилните продукти, изброени в приложение VI, са от един вид и с еднакъв състав, те могат да се предоставят на пазара заедно с общ етикет.

4.  Съставът на текстилните продукти, продавани на метър, може да се посочва само върху парчето или топа, който предоставен на пазара.

Глава 3

Надзор на пазара<BRK>▌

Член 17

Разпоредби за надзора на пазара

1.  Органите за надзор на пазара извършват проверки за съответствието на състава на текстилните продукти спрямо предоставената информация относно състава на продуктите в съответствие с настоящия регламент.

2.  С цел определяне на влакнестия състав на текстилните продукти, проверките, посочени в параграф 1, се извършват в съответствие с методите или хармонизираните стандарти, установени в приложение VIII.

За тази цел процентните съдържания на влакната, посочени в членове 7, 8 и 9, се определят чрез прилагане към безводната маса на всяко влакно на съответното прието допустимо отклонение, установено в приложение IX, след като се отстранят елементите, посочени в член VII.

При определяне на влакнестия състав, упоменат в членове 7, 8 и 9, посочените в приложение VII елементи не се вземат под внимание.

3.  Всяка лаборатория, акредитирана и одобрена от органите на държавата-членка за извършването на изпитвания върху текстилни смеси, за които няма единен метод за анализ на ▌равнище на Съюза, определя влакнестия състав на такива смеси ▌, като в доклада за анализа посочва получения резултат, използвания метод и неговата точност.

Член 18

Толеранс

1.  За установяване на състава на текстилните продукти, предназначени за крайния потребител, се прилагат стойностите на толеранс, посочени в параграфи 2, 3 и 4.

2.  Наличието на странични влакна в състава, който се посочва в съответствие с член 9, не е необходимо да бъде указвано, ако процента на тези влакна е под:

Буква б) от настоящия параграф се прилага без да се засягат разпоредбите в член 8, параграф 3.

3.  Допуска се производствен толеранс от 3 % между обявените процентни съдържания на влакната, които се посочват в съответствие с член 9, и процентните съдържания, получени при анализа, извършен в съответствие с член 17, по отношение на общата маса на влакната, указана на етикета. Този толеранс се прилага и за:

За целите на анализа стойностите на толеранс се изчисляват поотделно. Общата маса, която се взима предвид при изчисляването на стойностите на толеранс, посочени в настоящия параграф, е масата на влакната в крайния продукт, от която е извадена масата на каквито и да било странични влакна, открити при прилагане на толеранса, посочен в параграф 2.

Прибавянето на стойностите на толеранс, посочени в параграфи 2 и 3, е разрешено само ако при прилагане на толеранса, посочен в параграф 2, се докаже, че което и да било странично влакно, открито посредством анализа, е от същия химически вид като едно или повече от влакната, указани на етикета.

4.  В случаите на специфични продукти, за които производственият процес изисква стойности на толеранс, по-високи от установените в параграфи 2 и 3, Комисията може да разреши по-висок толеранс, когато съответствието на продукта е проверено съгласно член 17, параграф 1, само в изключителни случаи и когато е представена съответна обосновка от производителя.

Производителят подава искане, предоставяйки достатъчни причини и доказателства за извънредните производствени обстоятелства.

Глава 4

Обозначение на произхода за текстилни продукти

Член 19

Обозначение на произхода за текстилни продукти, внесени от трети държави

1.  За целите на този член термините „произход“ и „произхождащ от“ посочват непреференциален произход в съответствие с членове 35 и 36 от Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Модернизиран митнически кодекс)(12).

2.  Внасянето и пускането на пазара на текстилни продукти от трети държави, освен такива с произход Турция или страни по споразумението за ЕИП, са подложени на етикетиране за произход съгласно посочените в настоящия член условия.

3.  Страната на произход на текстилните продукти се посочва на етикета на тези продукти. В случаи когато продуктите са опаковани посочването се прави отделно върху опаковката. Указанието на страната на произход не може да бъде заменяно със съответстващо обозначение в придружаващите търговски документи.

4.  Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с членове 24, 25 и 26, за да определи в кои случаи се допуска посочване на произхода върху опаковката вместо етикетиране на самия продукт. Това може да е по-специално в случая, когато продуктите достигат крайния потребител или ползвател в обичайната си опаковка.

5.  Думите „произведено в“ заедно с името на страната на произход посочват произхода на текстилните продукти. Етикетът може да е на официален език на Европейския съюз, който е лесно разбираем за крайния потребител в държавата-членка, в която текстилните продукти се пускат на пазара.

6.  Етикетът за произход е написан с лесно четими и неизтриваеми знаци и е видим при обичайна употреба, ясно разграничим от други данни и е представен по начин, който не е нито подвеждащ, нито може да създаде погрешно впечатление по отношение на произхода на продукта.

7.  Текстилните продукти носят изискваните етикети към момента на вноса. Тези етикети не могат да се отстранят или подправят, докато продуктите не бъдат продадени на крайния потребител или ползвателя.

Член 20

Обозначение на произхода за други текстилни продукти

1.  Когато произходът на текстилните продукти, различен от посочените в член 19, е обозначен на етикета, тези данни са предмет на условията, посочени в настоящия член.

2.  Счита се, че един продукт произхожда от държава, в която е бил подложен на поне два от следните производствени етапи:

3.  На етикета не може да бъде посочено, че текстилният продукт произхожда напълно от една държава, освен ако не е преминал в тази държава всички етапи на производството, посочени в параграф 2.

4.  Думите „произведено в“ заедно с името на страната на произход посочват произхода на продукта. Етикетът може да е на официален език на Европейския съюз, който е лесно разбираем за крайния потребител в държавата-членка, в която продуктът се предоставя на пазара.

5.  Етикетът за произход е написан с лесно четими и неизтриваеми знаци и е видим при обичайна употреба, ясно разграничим от други данни и е представен по начин, който не е нито подвеждащ, нито може да създаде погрешно впечатление по отношение на произхода на продукта.

Член 21

Делегирани актове

Член 22

Общи разпоредби

1.  Счита се, че текстилните продукти, посочени в член 19, не са в съответствие с настоящия регламент, ако:

2.  Счита се, че текстилни продукти извън посочените в член 19 не са в съответствие с настоящия регламент, ако:

3.  Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с членове 24, 25 и 26 относно декларации и придружаващи документи, които могат да се приведат като пример на спазване на настоящия регламент.

4.  Държавите-членки определят правилата за санкциите, които се налагат при нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент и вземат всички мерки, за да гарантират прилагането им. Предвидените санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези разпоредби в срок до …(13)и незабавно я натифицират за всяко допълнително изменение, което ги засяга.

5.  Когато продуктите не съответстват на настоящия регламент, държавите-членки приемат допълнителни мерки, които са необходими, за да се изиска от собственика на продуктите или друго отговорно за тях лице да етикетират продуктите в съответствие с настоящия регламент и за тяхна сметка.

1.  Когато е необходимо за ефективното прилагане на настоящия регламент, компетентните органи могат да обменят информация, получена при контролиране спазването на настоящия регламент, включително с органи и други лица или организации, които държавите-членки за упълномощили съгласно член 11 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар(14).

Глава 5

Заключителни разпоредби

Член 23

Адаптиране към техническия прогрес

Изменения на приложения I, II, IV, V, VI, VII, VIII и IX, които са необходими за адаптирането на тези приложения към техническия напредък, се приемат от Комисията чрез делегирани актове в съответствие с член 24 при условията по членове 25 и 26.▌

Член 24

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегираните актове, посочени в членове 11, 13, 19, 21, 22 и 23, се предоставя на Комисията за срок пет години от …(15). Комисията изготвя доклад във връзка с делегираните правомощия най-късно шест месеца преди изтичането на петгодишния срок. Този доклад се придружава при необходимост от законодателно предложение за удължаване срока на делегирането.

2.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира това едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

Член 25

Оттегляне на делегирането

Делегирането на правомощия, посочено в членове 11, 13, 19, 21, 22 и 23, може да бъде отменено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

Член 26

Възражения срещу делегирани актове

1.  Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в срок от три месеца, считано от датата на нотификацията.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с два месеца.

2.  Ако след изтичане на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът не са възразили срещу делегирания акт, или ако и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията, че не възнамеряват да направят възражение, актът се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

▌

Член 27

Докладване

В срок до …(16) Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнението на настоящия регламент, в който се набляга на исканията за приемане на нови наименования на текстилни влакна и, когато е оправдано, представя законодателно предложение.

Член 28

Преразглеждане

1.  В срок до ...(17)* Комисията представя доклад до Европейския парламент и Съвета относно възможни изисквания за етикетиране, които да се въведат на равнище на ЕС с оглед предоставяне на потребителите на точна, релевантна, понятна и сравнима информация относно качествата на текстилните продукти. Докладът се основава на обширни консултации със заинтересованите страни, проучвания сред потребителите и задълбочен анализ на разходите и ползите и, когато е уместно, се придружава от законодателни предложения. Докладът проучва, наред с другото, следните въпроси:

2.  В срок до ...(18) Комисията провежда проучване относно това, дали веществата, използвани при производството и обработката на текстилни продукти, могат да представляват риск за здравето на човека. Това проучване определя по-специално дали има причинно-следствена връзка между алергичните реакции и изкуствените влакна, боите, биоцидите, консервантите или наночастиците, използвани в текстилните продукти. Проучването се основава на научни доказателства и взема предвид резултатите от дейностите по надзор на пазара. Въз основа на това проучване, където е оправдано, Комисията представя законодателни предложения с оглед да се забрани или ограничи употребата на потенциално опасни вещества, използвани в текстилните продукти в съответствие със законодателството ЕС в тази област.

Член 29

Преходни разпоредби

Текстилни продукти, които отговарят на разпоредбите на Директива 2008/121/ЕО и са пуснати на пазара преди …(19), могат да продължат да бъдат пускани на пазара до ...(20)*

Член 30

Отмяна

Директиви 73/44/ЕИО, 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО се отменят считано от …(21)**.

Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение X.

Член 31

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в .

За Европейския парламентЗа Съвета

ПредседателПредседател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ТАБЛИЦА НА ТЕКСТИЛНИТЕ ВЛАКНА

Таблица 1

Таблица 2

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКОТО ДОСИЕ КЪМ ЗАЯВЛЕНИЕТО ЗА НАИМЕНОВАНИЕ НА НОВО ТЕКСТИЛНО ВЛАКНО

(Член 6)

Предложеното наименование трябва да бъде свързано с химическия състав и да предоставя информация относно характеристиките на влакното, ако е целесъобразно. Предложеното наименование не трябва е обект на авторско право и не трябва да е свързано с производителя.

Характеристиките, посочени в определението на новото влакно, като например еластичност, трябва да бъдат доказуеми посредством методи за изпитване, които са предоставени в техническото досие заедно с експерименталните резултати от анализите.

Заявителят трябва да прецени възможността да се използват методите, изброени в приложение VIII към настоящия регламент, при анализа на най-очакваните търговски смеси на новото влакно с други влакна и да предложи най-малко един от тези методи. За методите, при които влакното може да се смята за неразтворим компонент, заявителят оценява факторите за корекция на масата на новото влакно. Всички експериментални данни се подават заедно със заявлението.

Ако методите, изброени в настоящия регламент не са подходящи, заявителят предоставя адекватна обосновка за това и предлага нов метод.

В заявлението трябва да се съдържат всички експериментални данни за предложените методи. Заедно с досието се предоставят и данните относно точността, солидността и повторяемостта на методите.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ

НАИМЕНОВАНИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 1

–на български език: „необработена вълна“,

–на испански език: „lana virgen“ или „lana de esquilado“,

–на чешки език: „střižní vlna“,

–на датски език: „ren, ny uld“,

–на немски език: „Schurwolle“,

–на естонски език: „uus vill“,

–на ирландски език: „olann lomra“,

–на гръцки език: „παρθένο μαλλί“,

–на английски език: „fleece wool“ или „virgin wool“,

–на френски език: „laine vierge“ или „laine de tonte“,

–на италиански език: „lana vergine“ или „lana di tosa“,

–на латвийски език: „pirmlietojuma vilna“ или „cirptā vilna“,

–на литовски език: „natūralioji vilna“,

–на унгарски език: „élőgyapjú“,

–на малтийски език: „suf verġni“,

–на нидерландски език: „scheerwol“,

–на полски език: „żywa wełna“,

–на португалски език: „lã virgem“,

–на румънски език: „lână virgină“,

–на словашки език: „strižná vlna“,

–на словенски език: „runska volna“,

–на фински език: „uus vill“,

–на шведски език: „ren ull“.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІV

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЕТИКЕТИРАНЕТО НА НЯКОИ ПРОДУКТИ

(Член 15)

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРОДУКТИ, ЗА КОИТО ЕТИКЕТИРАНЕТО ИЛИ МАРКИРАНЕТО НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО

(Член 16, параграф 2)

1.  Ленти за ръкави

2.  Каишки за часовници от текстилни материали

3.  Етикети и емблеми

4.  Подплатени кухненски ръкохватки от текстилни материали

5.  Калъфи за кафеници

6.  Калъфи за чайници

7.  Наръкавници

8.  Маншони, различни от тези от мъхнати материи

9.  Изкуствени цветя

10.  Игленици

11.  Рисувани платна

12.  Текстилни продукти, използвани за основни и спомагателни материи (хастари и подложки

▌

13.  Старинни ръчно изработени текстилни продукти, които изрично са обявени за такива

14.  Гамаши

15.  Опаковки, които не са нови и не се продават като такива

▌

16.  Кутии, меки и без основа, и сарашки стоки от текстилни материали

17.  Стоки за пътуване от текстилни материали

18.  Ръчно бродирани гоблени, завършени или незавършени, и материали за тяхната изработка, включително конци за бродиране, продавани отделно от канавата и опаковани специално за употреба за такива гоблени

19.  Ципове

20.  Копчета и катарами, облечени с текстилни материали

21.  Корици за книги от текстилни материали

▌

22.  Текстилни части от обувни изделия с изключение на топли подплати

23.  Подложки за маса от различни компоненти, които са с покривна площ не по-голяма от 500 cm2

24.  Кухненски ръкавици и ръкохватки

25.  Калъфчета за яйца

26.  Несесери за гримове

27.  Кесии за тютюн от текстилни материали

28.  Калъфки за очила, запалки и гребени, табакери за цигари и пури, от текстилни материали

29.  Предпазни спортни принадлежности с изключение на ръкавици

30.  Несесери за тоалетни принадлежности

31.  Калъфи за принадлежности за почистване на обувки

32.  Погребални артикули

33.  Продукти за еднократна употреба, с изключение на вата

34.  Текстилни продукти, които подлежат на правилата на Европейската фармакопея и на позоваване на тези правила, бандажи за медицински и ортопедични цели за многократна употреба и ортопедични текстилни продукти като цяло

35.  Текстилни продукти, включващи шнурове, въжета и канапи, предмет на метод № 12 от приложение VІ, обикновено предназначени за:

36.  Текстилни продукти за предпазни и защитни цели, като предпазни колани, парашути, спасителни жилетки, евакуационни пързалки, пожарогасителни устройства, бронирани жилетки и специални защитни облекла (напр. за защита срещу огън, химикали или други рискове за безопасността)

37.  Надуваеми конструкции (напр. спортни зали, изложбени щандове или складови помещения), при условие че са посочени данните за характеристиките и техническите спецификации на тези продукти

38.  Ветроходни платна

39.  Облекла за животни

40.  Флагове и знамена

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРОДУКТИ, ЗА КОИТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО САМО ОБЩОТО ЕТИКЕТИРАНЕ ИЛИ МАРКИРАНЕ

(Член 16, параграф 3)

1.  Парцали за под

2.  Кърпи за почистване

3.  Ленти за обшиване и обточване

4.  Пасмантерия

5.  Колани

6.  Презрамки

7.  Тиранти и жартиери

8.  Връзки за обувки и ботуши

9.  Панделки

10.  Ластик

11.  Нови опаковки, продавани като такива

12.  Опаковъчни шнурове и селскостопански канап; канапи, шнурове и въжета, различни от изброените в позиция № 35 от приложение V(22)

13.  Подложки за маса

14.  Носни кърпи

15.  Мрежи за кок и за коса

16.  Детски вратовръзки и папийонки

17.  Лигавници; ръкавици за баня и кърпи за лице

18.  Конци за шиене, кърпене и бродиране, предлагани за продажба на дребно в малки количества, с нетно тегло от 1 g или по-малко

19.  Ленти за завеси, щори и жалузи

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЕЛЕМЕНТИ, КОИТО НЕ СЕ ВЗИМАТ ПРЕДВИД ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ПРОЦЕНТНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ВЛАКНА

(Член 17)

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

МЕТОДИ ЗА КОЛИЧЕСТВЕН АНАЛИЗ НА ДВУКОМПОНЕНТНИ И ТРИКОМПОНЕНТНИ СМЕСИ ОТ ТЕКСТИЛНИ ВЛАКНА

ГЛАВА 1

I.  Подготовка на пробите за анализ и образците за изпитване за определянето на влакнестия състав на текстилните продукти

1.  ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

В настоящата глава се посочват процедурите за вземане на лабораторни проби за анализ с подходящ размер за предварителна обработка за количествен анализ (т.е. с маса, не по-голяма от 100 g) от лабораторна пробна маса, както и за подбора на образци за изпитване от лабораторните проби за анализ, които са били предварително обработени, за да се отделят невлакнестите вещества(23).

2.  ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1.  Източник ‐ количеството от материала, което се оценява въз основа на една серия резултати от изпитване. Това може да включва, например, целия материал в една доставка на платове; цялата материя, изтъкана от определено кросно; партида от прежда, бала или няколко бали от необработени влакна.

2.2.  Лабораторна пробна маса ‐ частта от източника, взета като представителна за цялото количество, която е на разположение в лабораторията. Размерът и естеството на лабораторната пробна маса трябва да бъдат достатъчни, за да се отрази адекватно нехомогенността на източника и за да се улеснят манипулациите в лабораторията(24).

2.3.  Лабораторна проба за анализ ‐ частта от лабораторната пробна маса, която е подложена на предварителна обработка за премахване на невлакнестите вещества и от която се вземат образците за изпитване. Размерът и естеството на лабораторна проба за анализ трябва да бъдат достатъчни, за да се отрази адекватно нехомогенността на лабораторната пробна маса(25).

2.4.  Образец за изпитване ‐ частта от материала, от която се изисква да покаже индивидуален резултат от изпитването и която е подбрана от лабораторната проба за анализ.

3.  ПРИНЦИП

Лабораторната проба за анализ се подбира така, че да бъде представителна за цялата лабораторна пробна маса.

Образците за изпитване се вземат от лабораторната проба за анализ по такъв начин, че всеки от тях да е представителен за лабораторната проба за анализ.

4.  ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ СВОБОДНИ ВЛАКНА

4.1.  Неориентирани влакна ‐ лабораторната проба за анализ се получава чрез подбор на произволни снопчета от лабораторната пробна маса. Цялото количество от лабораторната проба за анализ се смесва добре с лабораторен дарак(26). Флорът или сместа, включително свободните влакна, както и тези, които са полепнали по използваното за смесването оборудване, се подлагат на предварителна обработка. След това се избират образци за изпитване, пропорционално на съответните маси, от флора или сместа, от свободните влакна и от полепналите по оборудването влакна.

Ако дарачният флор остане ненарушен след предварителната обработка, се избират проби за изпитване по описания в точка 4.2. начин. Ако дарачният флор е нарушен след предварителната обработка, всеки образец за изпитване се подбира чрез произволно отделяне на най-малко 16 малки снопчета с подходящ и приблизително еднакъв размер, след което те се смесват.

4.2.  Ориентирани влакна (кардни влакна, флор, ленти от влакна, предпрежда) ‐ от произволно избрани части от лабораторната пробна маса се изрязват напречно най-малко 10 части, всяка с приблизителна маса 1 g. Така получената лабораторна проба за анализ се подлага на предварителна обработка. Отново се съединяват напречно разрязаните части, като се нареждат една до друга, а образецът за изпитване се получава, като се срежат, така че да се обхване част от всяка от 10-те дължини.

5.  ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ ПРЕЖДА

5.1.  Прежда на гранки или чилета ‐ вземат се проби от всички гранки от лабораторната пробна маса.

Издърпват се подходящите непрекъснати равни дължини от всяка гранка или чрез навиване на гранчета с еднакъв брой намотки върху мотовилка(27) или по друг начин. Дължините на отделните части се събират в общо гранче или намотка, за да формират лабораторната проба за анализ, като се следи в гранчето или намотката да има еднакви дължини от всяка една от гранките.

Лабораторната проба за анализ се подлага на предварителна обработка.

Вземат се образци за изпитване от лабораторната проба за анализ, като се изрязват снопчета нишки с равни дължини от гранчето или намотката, като се внимава снопчето да съдържа от всички нишки в пробата.

Ако тексът на преждата е „t“, а броят на гранките, избрани от лабораторната пробната маса, е „n“, тогава за да се получи проба от 10 g., дължината на преждата, която трябва да се извади от всяка гранка, е 106/nt cm.

Ако стойността на nt е голяма, т.е. повече от 2 000, се навива по-тежко чиле и се разрязва на две места, за да се направи намотка с подходяща маса. Краищата на всяка проба във формата на намотка се завързват здраво преди предварителната обработка, а образците за изпитване се вземат от отдалечено от възлите място.

5.2.  Прежда на основа ‐ лабораторната проба за анализ се взема, като се изрязва част от края на основата, не по-къса от 20 cm, която да съдържа от всички нишки в основата, с изключение на нишките от преждата за ива, които се отстраняват. Снопът с нишки се завързва близо до единия край. Ако пробата е твърде голяма за предварителна обработка като цяло, тя се разделя на две или повече части, всяка от които се завързва преди предварителната обработка; частите се съединяват отново, след като всяка от тях се обработи поотделно. Взема се образец за изпитване, като се изрязва подходяща дължина от лабораторната проба за анализ от края, който е далече от възела, съдържаща от всички нишки във основата. За основа от N нишки и текс „t“, дължината на образец с маса 1 g се равнява на 105/Nt cm.

6.  ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ ТЪКАНИ

6.1.  От лабораторна пробна маса, съставена от единично парче, представително за плата

‐ се изрязва диагонално ивица от единия ъгъл до другия и се отделя ивата. Тази ивица представлява лабораторната проба за анализ. За получаване на лабораторна проба за анализ от x g, площта на ивицата трябва да бъде x104/G cm2,

където G е масата на плата в g/m2.

Лабораторната проба за анализ се подлага на предварителна обработка и след това ивицата се срязва напречно на четири равни дължини, които се наслагват една върху друга. Вземат се образци за изпитване от която и да е част на напластената материя, като се срежат всички слоеве, така че всеки образец да съдържа равни дължини от всеки пласт.

Ако платът е с тъкан десен, ширината на лабораторната проба за анализ, измерена успоредно на посоката на основата, не трябва да е по-малка от един сновачен повтор на десена. Ако при това положение пробата за анализ е твърде голяма, за да бъде обработена като цяло, тя се срязва на равни части, които се обработват поотделно, след което тези части се наслагват една върху друга, преди да се подбере образецът за изпитване, като се внимава съответните части от десена да не съвпадат.

6.2.  От лабораторна пробна маса, състояща се от няколко парчета

‐ всяко парче се обработва, както е описано в точка 6.1., и всеки резултат се посочва отделно.

7.  ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ КОНФЕКЦИОНИРАНИ И КРАЙНИ ТЕКСТИЛНИ ПРОДУКТИ

Лабораторната пробна маса обикновено представлява цял конфекциониран или краен продукт, или представителна част от него.

Когато е целесъобразно и с цел проверка на съответствието с член 13, се определя процентното съдържание на различните части от продукта, чийто състав на влакната не е еднакъв.

Избира се лабораторна проба за анализ, която е представителна за частта от конфекционирания или готовия продукт, чийто състав трябва да е посочен на етикета. Ако към продукта има няколко етикета, се избират лабораторни проби за анализ, които са представителни за всяка част, съответстваща на даден етикет.

Ако продуктът, чийто състав подлежи на определяне, не е хомогенен, може да се наложи да се подберат лабораторни проби за анализ от всяка от частите на продукта и да се определят относителните пропорции на различните части по отношение на целия разглеждан продукт.

След това се изчислява процентното съдържание, като се вземат предвид относителните пропорции на взетите за проба части.

Лабораторните проби за анализ се подлагат на предварителна обработка.

След това се подбират образците за изпитване, представителни за предварително обработените лабораторни проби за анализ.

II.  Въведение в методите за количествен анализ на смеси от текстилни влакна

Методите за количествен анализ на смесите от текстилни влакна се базират на два основни процеса ‐ ръчно разделяне и разделяне по химичен път на влакната.

Методът на ръчно разделяне се използва винаги, когато това е възможно, защото като цяло той дава по-точни резултати отколкото химичния метод. Той може да се прилага за всички текстилни изделия, чиито съставящи влакна не образуват интимна смес, какъвто например е случаят с прежди, съставени от няколко елемента, всеки от които е изработен само от един вид влакно, или при тъкани, в които влакното на основата е различно от това на вътъка, или при плетени тъкани от различни видове прежди, които могат да се разплитат.

Най-общо, методите за химически количествен анализ се основават на избирателната разтворимост на отделните компоненти. След отстраняването на някой компонент неразтворимият остатък се претегля и количественото съотношение на разтворимата съставка се изчислява спрямо загубата на маса. Първата част на приложението предоставя обща информация за анализите по този метод за всички смеси от влакна, разглеждани в приложението, независимо от техния състав. Поради това тази част трябва да се ползва заедно със следващите отделни раздели на приложението, които съдържат подробна информация за процедурите, приложими за конкретни смеси от влакна. Понякога анализът се основава на принцип, различен от избирателната разтворимост; за тези случаи подробностите са дадени в подходящ раздел.

Смесите от влакна, използвани при обработката и, в по-малка степен, в готовите текстилни изделия, могат да съдържат невлакнести вещества, като например мазнини, восък или апретури, или водоразтворими вещества, естествено присъстващи или добавени за улеснение на обработката. Невлакнестите вещества трябва да се отстранят преди анализа. За тази цел е посочен и метод за премахване на масла, мазнини, восъци и водоразтворими вещества.

Освен това текстилните изделия може да съдържат смоли или други вещества, добавени за придаване на специални свойства на тъканта. Такива вещества, включително в извънредни случаи и оцветители, могат да възпрепятстват действието на реактива върху разтворимите компоненти и/или да бъдат частично или изцяло отстранени от реактивите. Следователно този вид добавени вещества могат да доведат до грешки и следва да се отстранят преди анализа на пробата. Ако не е възможно да се отстранят тези добавки, методите за количествен химически анализ, посочени в настоящото приложение, стават неприложими.

Багрилата в багрените тъкани се смятат за неразделна част от влакното и не се отстраняват.

Анализите се извършват върху суха маса, като за определяне на сухата маса има зададена процедура.

Резултатът се получава, като към сухата маса на всяко влакно се прилага приетото допустимо отклонение, посочено в приложение IX към настоящия регламент.

Преди започването на всеки анализ трябва да се идентифицират всички влакна в сместа. При някои методи неразтворимият компонент на дадена смес може да се разтвори частично в реактива, използван за разтваряне на разтворимия(те) компонент(и).

Където е възможно, се избират такива химически реактиви, които да оказват слабо или никакво влияние върху неразтворимите влакна. Ако се знае, че по време на анализа се получават загуби в масата, резултатът трябва да бъде коригиран; за тази цел са указани коефициенти за корекция. Тези коефициенти са определени от няколко лаборатории посредством третиране със съответния реактив, посочен в метода за анализ, на влакна, пречистени чрез предварителна обработка.

Коефициентите за корекция се прилагат само за неразградените влакна, като могат да бъдат необходими различни коефициенти за корекция, ако влакната са разградени преди или по време на обработката. Посочените процедури се прилагат за единични определяния.

Извършват се най-малко две определяния върху отделни образци за изпитване както при ръчно, така и при химично разделяне.

За потвърждаване на резултатите, освен ако това не е технически невъзможно, се препоръчва използването на алтернативни процедури, при които съставката, която е била остатък в стандартния метод, се разтваря първа.

ГЛАВА 2

Методи за количествен анализ на някои двукомпонентни смеси от влакна

I.  Обща информация относно указаните методи за количествен химичен анализ на смеси от текстилни влакна

I.1.  Обхват и приложно поле

Приложното поле на всеки метод определя за кои влакна е приложим методът.

I.2.  Принцип

След идентификация на компонентите в дадена смес невлакнестите вещества се отстраняват чрез подходяща предварителна обработка, а след това ‐ един от компонентите, обикновено чрез избирателно разтваряне(28). Неразтворимият остатък се претегля и се изчислява съотношението на разтворимия компонент спрямо загубата на маса. С изключение на случаите, когато това е технически трудно осъществимо, се препоръчва да се разтвори влакното, чийто относителен дял е по-голям, като по този начин влакното, чието съдържание е по-малко, се получава като остатък.

I.3.  Материали и оборудване

I.3.1.  Прибори

I.3.1.1.  Филтрувални тигели и тегловни стъкла достатъчно големи, за да побират такива тигели, или всякакви други прибори, с които се получават идентични резултати.

I.3.1.2.  Дюаров съд.

I.3.1.3.  Ексикатор, съдържащ самоиндикиращ силикагел.

I.3.1.4.  Вентилирана пещ за сушене на образците при 105 ± 3 °С.

I.3.1.5.  Аналитични везни за измерване с точност до 0,0002 g.

I.3.1.6.  Екстрактор на Сокслет или друг уред, даващ идентични резултати.

I.3.2.  Реактиви

I.3.2.1.  Петролен етер, повторно дестилиран, с интервал на кипене 40 °C ‐ 60 °C.

I.3.2.2.  Останалите реактиви са уточнени в съответните раздели към всеки метод. Всички използвани реактиви трябва да бъдат химически чисти.

I.3.2.3.  Дестилирана или дейонизирана вода.

I.3.2.4.  Ацетон.

I.3.2.5.  Ортофосфорна киселина.

I.3.2.6.  Уреа.

I.3.2.7.  Натриев бикарбонат.

Всички използвани реактиви трябва да са химически чисти.

I.4.  Кондициониране и опитна среда

Тъй като се определят сухи маси, не е необходимо да се кондиционира образецът, нито анализите да се извършват в кондиционирана среда.

I.5.  Лабораторна проба за анализ

За анализа се взема лабораторна проба, която е представителна за цялата лабораторна пробна маса и достатъчна за набавянето на всички необходими образци, всеки с тегло най-малко 1 g.

I.6.  Предварителна обработка на лабораторната проба за анализ(29)

При наличието на вещество, което не се взема предвид при изчисляването на процентното съдържание (виж член 17 от настоящия регламент), то се отстранява предварително чрез подходящ метод, които не въздейства на никое от съставните влакна.

За целта невлакнестите вещества, които могат да се екстрахират с петролен етер и вода, се премахват, като изсушената на въздуха проба се обработва в екстрактор на Сокслет с петролен етер за време от един час при минимален режим от шест цикъла на час. Оставя се петролният етер да се изпари от пробата, която след това се екстрахира директно чрез накисване на образеца във вода при стайна температура в продължение на един час и след това чрез накисване във вода с температура 65 ± 5 °C за още един час, като течността от време на време се разклаща. Използва се съотношение течност-образец 100:1. Излишната вода се отстранява от пробата чрез изстискване, изсмукване или центрофугиране, след което пробата се оставя на изсъхне на въздуха.

Тази процедура трябва леко да се измени, като всъщност петролният етер се замества с ацетон в случай на еластолефин или смеси от влакна, съдържащи еластолефин и други влакна (вълна, животинска козина, коприна, памук, лен, коноп, юта, абака, еспарто, кокосово влакно, зановец, рами, сизал, купро, модал, протеин, вискоза, акрил, полиамид или найлон, полиестер, еластомултиестер).

В случай на двукомпонентни смеси, съдържащи еластолефин и ацетат, се прилага като предварителна обработка следната процедура. Пробата се екстрахира за 10 минути при температура 80 °C с разтвор, съдържащ 25 g/l 50 % ортофосфорна киселина и 50 g/l уреа. Използва се съотношение течност-образец 100:1. Образецът се измива във вода, след това се изсушава и се измива в 0,1 % разтвор на натриев бикарбонат, като накрая се измива внимателно с вода.

Когато екстрахирането на невлакнести вещества с петролен етер и вода е невъзможно, тези вещества следва да бъдат отстранени, като описаният по-горе воден метод бъде заместен с подходящ метод, който не променя съществено никое от съставните влакна. Относно някои неизбелени естествени растителни влакна (напр. юта, кокосови влакна) обаче следва да се отбележи, че обикновената предварителна обработка с петролен етер и вода не отстранява всички естествени невлакнести вещества; въпреки това не се прилага допълнителна предварителна обработка, освен ако пробата не съдържа апрети, които не се разтварят нито в петролен етер, нито във вода.

Протоколите от анализа трябва да съдържат пълна информация за използваните при предварителната обработка методи.

I.7.  Методика на изпитване

I.7.1.  Общи инструкции

I.7.1.1.  Сушене

Всички операции по сушенето се извършват за не по-малко от четири часа и не повече от 16 часа при температура 105 ± 3 ºC в плътно затворена вентилирана пещ. Ако времето на сушене е по-малко от 14 часа, образецът трябва да бъде претеглен, за да се провери дали неговата маса е станала постоянна. Масата може да се приеме за постоянна, ако след още 60 минути сушене, тя е варирала с по-малко от 0,05 %.

По време на сушенето, охлаждането и тегленето следва да се избягва боравенето с тигелите и тегловните стъкла, образците или остатъците с голи ръце.

Образците се сушат в тегловно стъкло, чийто капак е поставен до него. След приключване на сушенето и преди изваждането от пещта тегловното стъкло се захлупва и бързо се премества в ексикатора.

Филтрувалният тигел се изсушава в тегловно стъкло, чийто капак е поставен до него в пещта. След приключване на сушенето, тегловното стъкло се захлупва и бързо се прехвърля в ексикатора.

В случай че се използва друг прибор, различен от филтрувален тигел, операциите по сушенето в пещта се провеждат така, че сухата маса на влакната да може да се установи без загуби.

I.7.1.2.  Охлаждане

Всички операции по охлаждането се извършват в ексикатор, който е поставен близо до везната до приключване на охлаждането на тегловните стъкла, и във всички случаи за не по-малко от два часа.

I.7.1.3.  Теглене

След охлаждането, тегленето на тегловното стъкло се извършва в рамките на две минути след изваждането му от ексикатора. Претегля се с точност до 0,0002 g.

I.7.2.  Процедура

От предварително обработената лабораторна проба за анализ се взема образец за изпитване с тегло най-малко 1 g. Преждата или платът се нарязва на ивици дълги около 10 mm, по възможност максимално разчленени. Образецът се изсушава в тегловно стъкло, охлажда се в ексикатор и се претегля. Образецът се прехвърля в стъкления съд, посочен в съответния раздел на конкретния метод в рамките на Съюза, веднага се претегля отново тегловното стъкло и се изчислява сухата маса на образеца като разлика от двете маси. Изпитването се завършва по начина, описан в съответния раздел на приложимия метод. Остатъкът се разглежда под микроскоп, за да се провери дали разтворимото влакно е напълно премахнато с третирането.

I.8.  Изчисляване и изразяване на резултатите

Масата на неразтворимия компонент се изразява като процент от общата маса на влакното в сместа. Процентът на разтворимия компонент се получава като разлика. Резултатите се изчисляват на базата на чиста суха маса и се коригират към a) приетите допустими отклонения в стойностите и б) коефициентите за корекция, необходими за отчитането на загубата на вещество по време на предварителната обработка и анализа. Изчисленията се извършват по формулата, посочена в точка І.8.2.

I.8.1.  Изчисляване на процентното съдържание на неразтворим компонент на базата на чиста, суха маса, без да се взема предвид загубата на влакнеста маса по време на предварителната обработка.

където

P1%е процентното съдържание на чистия сух неразтворим компонент,

mе процентното съдържание на сухата маса на образеца за изпитване след предварителната обработка,

rе сухата маса на остатъка,

dе коефициентът за корекция за загубата на маса на неразтворимия компонент в реактива по време на анализа. Подходящи стойности на „d“ са дадени в съответния раздел на всеки отделен метод.

Разбира се, това са нормалните стойности на „d“, които се прилагат за химически неразложени влакна.

I.8.2.  Изчисляване на процентното съдържание на неразтворимия компонент на базата на чиста, суха маса с корекция чрез стандартни коефициенти и, когато е необходимо, чрез коефициенти за корекция за загубата на маса по време на предварителната обработка.

където

P1A% е процентното съдържание на неразтворимия компонент, коригирано с общоприетите допустими отклонения в стойността и за компенсиране загубата на маса по време на предварителната обработка

P1 е процентното съдържание на чистия сух неразтворим компонент, изчислен по формулата в точка I.8.1.

a1 е общоприетото допустимо отклонение за неразтворимия компонент (вж. приложение IX)

a2 е общоприетото допустимо отклонение за разтворимия компонент (вж. приложение IX)

b1 е загубата в проценти на неразтворимия компонент, причинена от предварителната обработка

b2 е загубата в проценти на разтворимия компонент, причинена от предварителната обработка.

Процентното съдържание на втория компонент се получава по формулата P2A% = 100 - P1A%.

В случай че е извършена специална предварителна обработка, стойностите на b1 и b2 се определят, ако е възможно, като се подложи всяко от чистите съставни влакна на предварителната обработка, прилагана в анализа. Чисти влакна са тези, в които не се съдържат никакви невлакнести вещества, освен тези, които нормално се съдържат в тях (поради естеството на влакната или поради производствения процес) в състоянието (неизбелени, избелени), в което присъстват в материята за анализ.

В случай че няма отделни чисти съставни влакна, използвани при производството на материала за анализ, следва да се използват средните стойности на b1 и b2 , получени при анализа на чисти влакна, подобни на използваните в сместа, която се изследва.

Ако се прилага нормалната предварителна обработка чрез екстракция с петролен етер и вода, коефициентите за корекция b1 и b2 могат като цяло да бъдат пренебрегнати, освен в случаите на неизбелен памук, неизбелен лен и неизбелен коноп, за които условно се приема, че загубата вследствие на предварителната обработка е 4 %, а в случай на полипропилен се приема, че тя е 1 %.

Ако се анализират други влакна, условно загубите вследствие на предварителната обработка не се вземат предвид в изчисленията.

II.  Метод за количествен анализ чрез ръчно разделяне

II.1.  Приложно поле

Настоящият метод е приложим за всички видове текстилни влакна, при условие че те не образуват интимна смес и че ръчното им разделяне е възможно.

II.2.  Принцип

След идентификация на съставките на текстила, невлакнестите вещества се отделят чрез подходяща предварителна обработка, а след това влакната се отделят ръчно, изсушават се и се претеглят, за да се изчисли делът на всяко влакно в сместа.

II.3.  Прибори и уреди

II.3.1.  Тегловно стъкло или друг прибор, даващ идентични резултати.

II.3.2.  Ексикатор, съдържащ самоиндикиращ силикагел.

II.3.3.  Вентилирана пещ за сушене на образците при 105 ± 3 °С.

II.3.4.  Аналитични везни за измерване с точност до 0,0002 g.

II.3.5.  Екстрактор на Сокслет или друг уред, даващ идентичен резултат.

II.3.6.  Игла.

II.3.7.  Сукомер или сходен уред.

II.4.  Реактиви

II.4.1.  Петролен етер, повторно дестилиран, с интервал на кипене 40 °C ‐ 60 °C.

II.4.2.  Дестилирана или дейонизирана вода.

II.5.  Кондициониране и опитна среда

I.4.

II.6.  Лабораторна проба за анализ

I.5.

II.7.  Предварителна обработка на лабораторната проба за анализ

I.6.

II.8.  Процедура

II.8.1.  Анализ на прежда

От предварително обработената лабораторна проба за анализ се подбира образец с маса, не по-малка от 1 g. При много тънка прежда анализът може да се извърши върху минимална дължина от 30 m, независимо от нейната маса.

Преждата се нарязва на парчета с подходяща дължина, след което видовете влакна се разделят с помощта на игла и, ако е необходимо, на сукомер. Така получените видове влакна се поставят в предварително претеглени тегловни стъкла и се изсушават при температура 105 ± 3 °С до получаване на постоянна маса, както е описано в точки I.7.1 и I.7.2.

II.8.2.  Анализ на плат

От предварително обработената лабораторна проба за анализ и достатъчно далеч от ивата се подбира образец с маса не по-малка от 1 g, с внимателно обримчени краища, за да се предотврати разнищването и пускането на бримки, успоредни на основата или вътъка, или при плетени тъкани, по линията на бримковите колони и редове. Различните видове влакна се разделят и събират в предварително претеглени тегловни стъкла, след което се процедира както е описано в II.8.1.

II.9.  Изчисляване и изразяване на резултатите

Масата на всяко съставно влакно се изразява като процент от общата маса на влакната в сместа. Резултатите се изчисляват на базата на чиста, суха маса и се коригират към a) приетите допустими отклонения в стойностите и б) коефициентите за корекция, необходими за отчитането на загубата на вещество по време на предварителната обработка.

II.9.1.  Изчисляване на масите в проценти на чистото, сухо влакно, без да се взема предвид на загубата на влакнеста маса по време на предварителната обработка:

P1% е процентното съдържание на първия чист, сух компонент,

m1 е чистата, суха маса на първия компонент,

m2 е чистата, суха маса на втория компонент.

II.9.2.  За изчисляване на процентното съдържание на всеки компонент с корекция чрез приетите допустими отклонения и, където е приложимо, чрез коефициентите за корекция на загубите на вещество по време на предварителната обработка, вж точка I.8.2.

III.1.  Точност на методите

Точността, посочена в отделните методи, е свързана с възпроизводимостта.

Възпроизводимостта се отдава на надеждността, т.е. близостта на съответствието между експерименталните стойности, получени от операторите в различни лаборатории или по различно време, като е използван един и същи метод и са получени индивидуални резултати за образци от еднаква постоянна смес.

Възпроизводимостта се изразява чрез доверителния интервал на резултатите при ниво на доверие от 95 %.

Това означава, че разликата между два резултата в серия от анализи, направени в различни лаборатории при нормално и точно прилагане на метода към еднаква постоянна смес, би била надхвърлена само в пет от общо 100 случая.

III.2.  Протокол от изпитването

III.2.1.  Потвърждава, че анализът е извършен в съответствие с настоящия метод.

III.2.2.  Съдържа подробности за всеки вид специална предварителна обработка (вж. I.6).

III.2.3.  Представя индивидуалните резултати и средноаритметичните стойности, всеки/всяка от които с точност до 0,1.

IV.  Специални методи

ОБОБЩАВАЩА ТАБЛИЦА

МЕТОД № 1

АЦЕТАТ И НЯКОИ ДРУГИ ВЛАКНА

(Метод с ацетон)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Методът не трябва да се използва при никакви обстоятелства за ацетатни влакна, които са били деацетилирани на повърхността.

2.  ПРИНЦИП

Ацетатът се извлича от известна суха маса на сместа с помощта на ацетон. Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля; неговата маса, коригирана при необходимост, се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентното съдържание на сухия ацетат се изчислява чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (в допълнение на посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

Конични колби със стъклени запушалки, с минимална вместимост 200 ml.

3.2.  Реактив

Ацетон.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, и се процедира, както следва:

Към образеца, поставен в конична колба със стъклена запушалка с минимална вместимост 200 ml, се добавят по 100 ml ацетон на всеки грам от образеца, колбата се разклаща, оставя се за 30 минути на стайна температура, разбърква се от време на време, след което течността се декантира през претеглен филтрувален тигел.

Обработката се повтаря още два пъти (правят се общо три екстракции), но всеки с продължителност само 15 минути, така че общото времетраене на обработката с ацетон да бъде един час. Остатъкът се пренася във филтрувалния тигел. Той се промива в тигела с ацетон, който се дренира чрез изсмукване под вакуум. Тигелът повторно се пълни с ацетон и се оставя да се отцеди гравитачно.

Накрая, останалата течност в тигела се дренира чрез изсмукване под вакуум, тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 1,00, освен за меламина, за който тя е „d“=1,01.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 2

НЯКОИ ПРОТЕИНОВИ ВЛАКНА И НЯКОИ ДРУГИ ВЛАКНА

(Метод с хипохлорит)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Ако сместа съдържа различни протеинови влакна, методът дава резултат за техния общ дял, а не за индивидуалните количества.

2.  ПРИНЦИП

Протеиновото влакно се извлича от известна суха маса на сместа с помощта на разтвор на хипохлорит. Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля; неговата маса, коригирана при необходимост, се изразява като процент от общата суха маса на сместа. Процентното съдържание на сухото протеиново влакно се изчислява чрез разликата.

За приготвянето на разтвора от хипохлорит може да се използва литиев хипохлорит или натриев хипохлорит.

Литиевият хипохлорит се препоръчва в случаи, когато се извършват малък брой анализи или при анализи, провеждани на сравнително дълги интервали. Това е така, защото процентното съдържание на хипохлорита в твърдия литиев хипохлорит – за разлика от това в натриевия хипохлорит – е фактически постоянно. Ако процентът на хипохлорита е известен, не се налага да се проверява съдържанието на хипохлорит йодометрично за всеки анализ, тъй като може да използва постоянна тегловна част на литиевия хипохлорит.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

i)  Ерленмайерова колба с шлифована стъклена запушалка, с вместимост 250 ml

ii)  Термостат, регулируем на 20 (± 2) °C.

3.2.  Реактиви

i)  Хипохлоритен реактив

a)  Разтвор на литиев хипохлорит

Той се състои от пресен разтвор, съдържащ 35 (± 2) g/l активен хлор (приблизително 1 М), към който се прибавят 5 (± 0,5) g/l от предварително разтворен натриев хидроксид. За да се приготви, се разтварят 100 g литиев хипохлорит, съдържащ 35 % активен хлор (или 115 g, съдържащи 30 % активен хлор) в приблизително 700 ml дестилирана вода, добавят се 5 g натриев хидроксид, разтворен в приблизително 200 ml дестилирана вода, и се долива дестилирана вода до 1 l. Не се налага пресният разтвор да бъде проверяван йодометрично.

б)  Разтвор на натриев хипохлорит

Той се състои от пресен разтвор, съдържащ 35 (± 2) g/l активен хлор (приблизително 1 М), към който се прибавят 5 (± 0,5) g/l от предварително разтворен натриев хидроксид.

Съдържанието на активен хлор в разтвора се проверява йодометрично преди всеки анализ.

ii)  Оцетна киселина, разреден разтвор

Разреждат се 5 ml безводна оцетна киселина в 1 l вода.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, и се процедира, както следва: приблизително 1 g от пробата се смесва с приблизително 100 ml от разтвора на хипохлорит (литиев или натриев хипохлорит) в колба с вместимост 250 ml и се разбърква внимателно, за да се намокри цялата проба.

След това колбата се загрява в продължение на 40 минути в термостат при температура 20 °С при разбъркване, което е непрекъснато или поне на равни интервали. Тъй като разтварянето на вълната протича екзотермично, реакционната топлина при този метод трябва да бъде разпределена и отстранена. В противен случай могат да възникнат значителни грешки, причинени от началното разтваряне на неразтворимите влакна.

След 40 минути съдържанието на колбата се филтрува през претеглен стъклен филтрувален тигел, като всички остатъчни влакна се прехвърлят във филтрувалния тигел чрез изплакване на колбата с малко количество от реактива хипохлорит. Тигелът се дренира чрез изсмукване под вакуум, а остатъкът се промива последователно с вода, разредена оцетна киселина и накрая пак с вода, като след всяко добавяне тигелът се дренира чрез изсмукване. Не се прилага изсмукване, докато всяка промивна течност не се отцеди гравитачно.

Накрая тигелът се дренира чрез изсмукване под вакуум, тигелът и остатъкът се изсушават, след което се охлаждат и претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 1,00, с изключение за памука, вискозата, модала и меламина, за които „d“ = 1,01, и за неизбеления памук, за който „d“ = 1,03.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали, доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 3

ВИСКОЗА, КУПРО ИЛИ НЯКОИ ВИДОВЕ МОДАЛ И ПАМУК

(Метод с мравчена киселина и цинков хлорид)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Ако в сместа се установи наличието на модални влакна, за да се установи дали те се разтварят в реактива, се извършва предварителен тест.

Настоящият метод не е приложим за смеси, в които памукът е претърпял значителна химична деградация, нито когато вискозните или купро-влакната не са напълно разтворими поради наличието на багрилни вещества или апрети, които не могат да бъдат изцяло отстранени.

2.  ПРИНЦИП

Вискозните, купро-влакната и модалните влакна от определена суха маса на сместа се разтварят с реактив, съставен от мравчена киселина и цинков хлорид. Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля; неговата коригирана маса се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентното съдържание на сухата маса от вискозни, купро или модални влакна се изчислява чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

i)  Конични колби със стъклени запушалки, с минимална вместимост 200 ml

ii)  Уред за поддържане на температурата на колбите на 40 (± 2) ºC

3.2.  Реактиви

i)  Разтвор, съдържащ 20 g разтопен безводен цинков хлорид и 68 g безводна мравчена киселина, допълнен с вода до 100 g (или по-точно: 20 масови части разтопен безводен цинков хлорид към 80 масови части 85 % m/m мравчена киселина).

NB:

В тази връзка се обръща внимание на точка I.3.2.2, в която се постановява, че всички използвани реактиви следва да са химически чисти; освен това, от основно значение е да се използва само разтопен безводен цинков хлорид.

ii)  Разтвор на амониев хидроксид: разреждат се 20 ml концентриран амонячен разтвор (специфично тегло 0,880 g/ml) с 1 l вода.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, и се процедира, както следва: образецът се поставя незабавно в колбата, предварително загрята до 40 °С. За всеки грам от образеца се добавят по 100 ml от разтвора на мравчена киселина и цинков хлорид, предварително загрят до 40 °С. Поставя се запушалката и колбата се разклаща енергично. В продължение на 2 часа и половина се поддържа постоянна температура от 40 °С на колбата и съдържанието в нея, разклащайки я на часови интервали.

Съдържанието на колбата се филтрува през претеглен филтрувален тигел и с помощта на реактива в тигела се прехвърлят останалите в колбата влакна. Изплаква се с 20 ml от реактива.

Тигелът и остатъкът се промиват внимателно с вода при температура 40 °С. Влакнестият остатък се изплаква в приблизително 100 ml студен амонячен разтвор (3.2.ii), така че този остатък да бъде изцяло потопен в разтвора в продължение на 10 минути; след това се изплаква внимателно със студена вода.

Не се прилага изсмукване, докато всяка промивна течност не се отцеди гравитачно.

Накрая, останалата течност се дренира чрез изсмукване под вакуум, тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват, както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 1,02 за памука, 1,01 за меламина и 1,00 за еластолефина.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 2 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 4

ПОЛИАМИД ИЛИ НАЙЛОН И НЯКОИ ДРУГИ ВЛАКНА

(Метод с 80 %m/m мравчена киселина)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Както е посочено по-горе, настоящият метод е приложим също така и за смеси с вълна, но когато съдържанието на вълната надхвърля 25 %, се използва метод № 2 (разтваряне на вълна в разтвор от алкален натриев хипохлорит).

2.  ПРИНЦИП

Полиамидните влакна се извличат от известна суха маса на сместа с помощта на мравчена киселина. Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля; неговата маса, коригирана при необходимост, се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентното съдържание на сухите полиамидни или найлонови влакна се получава чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

Конична колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 200 ml.

3.2.  Реактиви

i)  Мравчена киселина (80 % m/m, относителна плътност при 20 °С: 1,186). В 1 l вода се разреждат 880 ml от 90 % m/m мравчена киселина (относителна плътност при 20 °С: 1,204). Алтернативно в 1 l вода се разреждат 780 ml от 98 до 100 % m/m мравчена киселина (относителна плътност при 20 °С: 1,220).

Концентрацията не е критична в интервала 77 % до 83 % m/m мравчена киселина.

ii)  Амоняк, разреден разтвор: в 1 l вода се разреждат 80 ml от концентриран амонячен разтвор (относителна плътност при 20 °С: 0,880).

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, и се процедира, както следва: към образеца, поставен в коничната колба с минимална вместимост 200 ml, се добавят по 100 ml мравчена киселина на всеки грам от пробата. Слага се запушалката и колбата се разклаща, за да се омокри пробата. Колбата се оставя в продължение на 15 минути на стайна температура, като се разклаща на интервали. Съдържанието на колбата се филтрува през претеглен филтрувален тигел, а остатъчните влакна се прехвърлят в тигела чрез промиване на колбата с малко количество от реактива мравчена киселина.

Тигелът се дренира чрез изсмукване под вакуум, а остатъкът върху филтъра се промива последователно с реактива мравчена киселина, гореща вода, разреден амонячен разтвор и накрая със студена вода, като след всеки цикъл тигелът се дренира чрез изсмукване под вакуум. Не се прилага изсмукване, докато всяка промивна течност не се отцеди гравитачно.

Накрая, останалата течност в тигела се дренира чрез изсмукване под вакуум, тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 1,00, освен за меламина, за който тя е „d“=1,01.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 5

АЦЕТАТ И ТРИАЦЕТАТ

(Метод с бензилов алкохол)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

2.  ПРИНЦИП

Ацетатните влакна се извличат от известна суха маса на сместа с помощта на бензилов алкохол при 52 ± 2 ºC.

Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля; неговата маса се изразява като процент от общата суха маса на сместа. Процентното съдържание на сухия ацетат се изчислява чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

i)  Конична колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 200 ml.

ii)  Механична клатачна машина.

iii)  Термостат или друг уред за поддържане на температурата на колбата на 52 ± 2 ºC.

3.2.  Реактиви

i)  Бензилов алкохол,

ii)  Етанол.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, и се процедира, както следва:

Към поставения в коничната колба образец се добавят по 100 ml бензилов алкохол на всеки грам от образеца. Поставя се запушалката, колбата се закрепва към клатачната машина, така че да е потопена във водна баня, поддържа се температура 52 ± 2 ºC и се разклаща в продължение на 20 минути при тази температура.

(Вместо с механична клатачна машина, колбата може да се разклати енергично с ръка).

Течността се декантира през претегления филтрувален тигел. Прибавя се допълнителна доза бензилов алкохол в колбата и се разклаща както преди в продължение на 20 минути при 52 ± 2 ºC.

Течността се декантира през тигела. Цикълът от операции се повтаря за трети път.

Накрая течността и остатъкът се наливат в тигела; влакната, останали в колбата, се отмиват и прехвърлят в тигела с допълнително количество бензилов алкохол при 52 ± 2 ºC. Тигелът се дренира внимателно.

Влакната се прехвърлят в колба, изплакват се с етанол и след ръчно разклащане се декантират през филтрувалния тигел.

Операцията по изплакването се повтаря още два или три пъти. Остатъкът се прехвърля в тигела и се отцежда внимателно. Тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 1,00, освен за меламина, за който тя е „d“=1,01.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 6

ТРИАЦЕТАТНИ И НЯКОИ ДРУГИ ВЛАКНА

(Метод с дихлорметан)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Забележка

Триацетатни влакна, които са били подложени на апретура, довела до частична хидролиза, не могат да бъдат изцяло разтворени в реактива. В такива случаи методът не е приложим.

2.  ПРИНЦИП

Триацетатните или полилактидните влакна се извличат от известна суха маса на сместа чрез разтваряне с дихлорметан. Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля; неговата маса, коригирана при необходимост, се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентното съдържание на сух триацетат или полилактид се изчислява чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

Конична колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 200 ml.

3.2.  Реактив

Дихлорметан.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, и се процедира, както следва:

Към образеца, поставен в коничната колба със стъклена запушалка с вместимост 200 ml, се добавят по 100 ml дихлоретан на всеки грам от образеца, поставя се запушалката и колбата се разклаща на всеки 10 минути, за да се омокри пробата, и се оставя в продължение на 30 минути на стайна температура, като се разклаща на равни интервали. Течността се декантира през претегления филтрувален тигел. Добавят се 60 ml дихлорметан в колбата, съдържаща остатъка, разклаща се ръчно и съдържанието на колбата се филтрува през филтрувалния тигел. Остатъчните влакна се прехвърлят в тигела чрез промиване на колбата с още малко дихлорметан. Тигелът се дренира чрез изсмукване под вакуум, за да се отстрани излишната течност, пълни се отново с дихлорметан и се оставя да се отцеди гравитачно.

Накрая чрез изсмукване под вакуум се елиминира излишната течност, след това остатъкът се обработва с кипяща вода, за да се отстрани разтворителят, отново се изсмуква, тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват, както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 1,00, освен тази на полиестера, еластомултиестера, еластолефина и меламина, за които стойността на „d“ е 1,01.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 7

НЯКОИ ЦЕЛУЛОЗНИ ВЛАКНА И ПОЛИЕСТЕР

(Метод със 75 % m/m сярна киселина)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

2.  ПРИНЦИП

Целулозните влакна от известна суха маса на сместа се извличат с помощта на 75 % m/m сярна киселина. Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля; неговата маса се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентното съдържание на сухите целулозни влакна се получава чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

i)  Конична колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 500 ml.

ii)  Термостат или друг уред за поддържане на температурата на колбата на 50 ± 5 ºC.

3.2.  Реактиви

i)  Сярна киселина, 75 ± 2 % m/m

Приготвя се, като в процеса на охлаждане се добавят внимателно 700 ml сярна киселина (относителна плътност при 20°С: 1,84) към 350 ml дестилирана вода.

След изстиване на разтвора при стайна температура той се разрежда с вода до 1 l.

ii)  Амоняк, разреден разтвор

Разреждат се 80 ml амонячен разтвор (относителна плътност при 20 °С: 0,88) с вода до 1 l.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, и се процедира, както следва:

Към образеца, поставен в коничната колба със стъклена запушалка, с вместимост 500 ml, се добавят по 200 ml от 75 % сярна киселина на всеки грам от образеца, поставя се запушалката и колбата внимателно се разклаща, за да се омокри добре образецът.

Колбата се държи на температура 50 ± 5 ºC в продължение на един час, като се разбърква на равни интервали от около 10 минути. Съдържанието на колбата се филтрува през претеглен филтрувален тигел посредством изсмукване под вакуум. Остатъчните влакна се прехвърлят чрез промиване на колбата с малко количество 75 % сярна киселина. Тигелът се дренира чрез изсмукване под вакуум и остатъкът върху филтъра се промива еднократно чрез запълване на тигела с нова доза сярна киселина. Не се прилага изсмукване, докато киселината не се отцеди гравитачно.

Остатъкът се промива няколко пъти последователно със студена вода, два пъти с разреден амонячен разтвор и след това внимателно със студена вода, като тигелът се дренира чрез изсмукване под вакуум след всеки цикъл. Не се прилага изсмукване, докато всяка промивна течност не се отцеди гравитачно. Накрая останалата течност в тигела се дренира чрез изсмукване под вакуум, тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 1,00.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 8

АКРИЛНИ, НЯКОИ МОДАКРИЛНИ ВЛАКНА ИЛИ ХЛОРОВЛАКНА И НЯКОИ ДРУГИ ВЛАКНА

(Метод с диметилформамид)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Той е еднакво приложим както за акрилни влакна, така и за някои модакрилни влакна, обработени с металосъдържащи багрила, но не и за такива, допълнително хромирани след багренето.

2.  ПРИНЦИП

Акрилите, модакрилите и хлоровлакната се извличат от известна суха маса на сместа с помощта на диметилформамид, загрят на кипяща водна баня. Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля. Неговата маса, коригирана при необходимост, се изразява като процент от сухата маса на сместа, а процентното съдържание на сухите акрили, модакрили или хлоровлакна се изчислява чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

i)  Конична колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 200 ml.

ii)  Водна баня, нагрята до точката на кипене.

3.2.  Реактив

Диметилформамид (температура на кипене 153 ± 1 ºC), който не съдържа повече от 0,1 % вода.

Този реактив е токсичен и затова се препоръчва употребата на капак.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, и се процедира, както следва:

Към образеца, поставен в коничната колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 200 ml, се добавят на всеки грам от образеца по 80 ml диметилформамид, предварително загрят на кипяща водна баня, поставя се запушалката, колбата се разклаща, за да се омокри добре пробата, и се загрява на кипяща водна баня в продължение на един час. През това време колбата и нейното съдържание се разклащат внимателно на ръка пет пъти.

Течността се декантира през претеглен филтрувален тигел, а влакната се задържат в колбата. Добавят се още 60 ml диметилформамид в колбата и се нагрява още 30 минути, като през това време колбата и съдържанието ѝ се разклащат два пъти на ръка.

Съдържанието на колбата се филтрува през филтрувалния тигел посредством изсмукване под вакуум.

Остатъчните влакна се прехвърлят в тигела чрез промиване на бехеровата чаша с диметилформамид. Тигелът се дренира чрез изсмукване под вакуум. Остатъкът се промива с около 1 l гореща вода при температура 70 ‐ 80 °С, като тигелът се пълни всеки път.

След всяко добавяне на вода се прилага кратко изсмукване под вакуум, но не преди водата да се е отцедила гравитачно. Ако промивната течност се дренира прекалено бавно през тигела, може да се приложи леко изсмукване под вакуум.

Накрая тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват, както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 1,00, освен в следните случаи:

вълна 1,01

памук 1,01

купро 1,01

модал 1,01

полиестер 1,01

еластомултиестер 1,01

меламин 1,01

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 9

НЯКОИ ХЛОРОВЛАКНА И НЯКОИ ДРУГИ ВЛАКНА

(Метод съд смес от серовъглерод и ацетон в съотношение 55,5/44,5)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Когато съдържанието на вълна или коприна в сместа надхвърля 25 %, се използва метод № 2.

Когато съдържанието на полиамид или найлон в сместа надхвърля 25 %, се използва метод № 4.

2.  ПРИНЦИП

Хлоровлакната се извличат от известна суха маса на сместа с помощта на азеотропна смес на серовъглерод и ацетон. Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля; неговата маса, коригирана при необходимост, се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентното съдържание на сухите поливинилхлоридни влакна се изчислява чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

i)  Конична колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 200 ml.

ii)  Механична клатачна машина.

3.2.  Реактиви

i)  Азеотропна смес на серовъглерод и ацетон (55,5 % об. серовъглерод и 44,5 % об. ацетон). Този реактив е токсичен и затова се препоръчва употребата на капак.

ii)  Етанол (95 % об.) или метанол.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, и се процедира, както следва:

Към образеца, поставен в коничната колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 200 ml, се добавят по 100 ml от азеотропната смес на всеки грам от образеца. Колбата се запушва добре, след което се разклаща с механична клатачка или енергично на ръка в продължение на 20 минути при стайна температура.

Супернатантната течност се декантира през претеглен филтрувален тигел.

Обработката се повтаря със 100 ml пресен реактив. Цикълът на операциите продължава, докато след изпаряване на капка от екстракционната течност върху часовниковото стъкло не остане никаква полимерна утайка. Остатъкът се прехвърля във филтрувалния тигел с помощта на още реактив, течността се дренира чрез изсмукване с вакуум, тигелът и остатъкът се изплакват с 20 ml алкохол, след което три пъти с вода. Оставя се промивната течност да се отцеди гравитачно, преди да се дренира чрез изсмукване под вакуум. Тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

Забележка:

При някои смеси с високо съдържание на хлоровлакна може да се получи съществено свиване на образеца по време на процедурата по изсушаването, в резултат на което се забавя разтварянето на хлоровлакната в разтворителя.

Това обаче не влияе на крайното разтваряне на хлоровлакната в разтвора.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват, както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 1,00, освен за меламина, за който тя е „d“=1,01.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали, доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 10

АЦЕТАТ И НЯКОИ ХЛОРОВЛАКНА

(Метод с безводна оцетна киселина)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

2.  ПРИНЦИП

Ацетатните влакна се извличат от известна суха маса на сместа с помощта на безводна оцетна киселина. Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля; неговата маса, коригирана при необходимост, се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентното съдържание на сухия ацетат се изчислява чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

i)  Конична колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 200 ml.

ii)  Механична клатачна машина.

3.2.  Реактив

Безводна оцетна киселина (над 99 %). Реактивът трябва да се третира с повишено внимание, тъй като има силно разяждащо действие.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, и се процедира, както следва:

Към образеца, поставен в коничната колба със стъклена запушалка с минимална вместимост 200 ml, се добавят по 100 ml безводна оцетна киселина на всеки грам от образеца. Колбата се запушва добре и се разклаща с механичната клатачка или енергично на ръка в продължение на 20 минути при стайна температура. Супернатантната течност се декантира през претеглен филтрувален тигел. Тази обработка се повтаря два пъти, като всеки път се използват по 100 ml пресен реактив, като се правят общо три екстракции.

Остатъкът се прехвърля във филтрувалния тигел, течността се дренира чрез изсмукване под вакуум, тигелът и остатъкът се изплакват с 50 ml безводна оцетна киселина, след което три пъти с вода. След всяко изплакване течността се оставя да се отцеди гравитачно, преди да се приложи изсмукване под вакуум. Тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват, както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 1,00.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали, доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 11

КОПРИНА И ВЪЛНА ИЛИ КОЗИНА

(Метод със 75 % m/m сярна киселина)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

2.  ПРИНЦИП

Копринените влакна се извличат от известна суха маса на сместа с помощта на 75 % m/m сярна киселина(32).

Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля. Неговата маса, коригирана при необходимост, се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентното съдържание на сухата коприна се изчислява чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

Конична колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 200 ml.

3.2.  Реактиви

i)  Сярна киселина (75 ± 2 % m/m)

Приготвя се, като в процес на охлаждане към 700 ml сярна киселина (плътност при 20 °С: 1,84) се добавят внимателно 350 ml дестилирана вода.

След охлаждане на стайна температура разтворът се разрежда с вода до 1 l.

ii)  Сярна киселина, разреден разтвор: добавят се бавно 100 ml сярна киселина (плътност при 20 °С: 1,84) към 1 900 ml дестилирана вода.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, и се процедира, както следва:

Към образеца, поставен в конична колба със стъклена запушалка с минимална вместимост 200 ml, се добавят по 100 ml от 75 % m/m сярна киселина на всеки грам от образеца и се поставя запушалката. Разклаща се енергично и се оставя в продължение на 30 минути на стайна температура. Разклаща се отново и се оставя да престои още 30 минути.

Разклаща се за последен път и съдържанието на колбата се филтрува през претеглен филтрувален тигел. Всякакви остатъчни влакна в колбата се отмиват с реактива от 75 % сярна киселина. Остатъкът се промива върху тигела последователно с 50 ml от реактива от разредена сярна киселина, 50 ml вода и 50 ml разреден амонячен разтвор. Всеки път влакната се оставят в контакт с течността в продължение на около 10 минути, преди да се приложи изсмукване под вакуум. Накрая се изплакват с вода, като се оставят в контакт с водата за около 30 минути.

Тигелът се дренира чрез изсмукване под вакуум, тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват, както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 0,985 за вълната, 1,00 за еластолефина и 1,01 за меламина.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 12

ЮТА И НЯКОИ ЖИВОТИНСКИ ВЛАКНА

(Метод с определяне съдържанието на азот)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Животинският влакнест компонент може да е съставен само от косми от животинска козина (2 и 3) или вълна, или от всякаква смес от двете. Настоящият метод не е приложим за смеси от текстилни влакна, съдържащи невлакнести вещества (багрила, апрети и т.н.) на азотна основа.

2.  ПРИНЦИП

Определя се съдържанието на азот в сместа, като от него и от известното или предполагаемо азотно съдържание на двата компонента се изчислява делът на всеки компонент.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

i)  Келдалова колба за изваряване с вместимост 200 ‐ 300 ml.

ii)  Дестилационен апарат по Келдал с паров инжектор.

iii)  Титратор с точност до 0,05 ml.

3.2.  Реактиви

i)  Толуол.

ii)  Метанол.

iii)  Сярна киселина с относителна плътност при 20 ºC: 1,84.

iv)  Калиев сулфат.

v)  Селенов диоксид.

vi)  Разтвор на натриев хидроксид (400 g/l). Разтварят се 400 g натриев хидроксид в 400‐500 ml вода и се разрежда с вода до 1 l.

vii)  Смесен индикатор. Разтваря се 0,1 g метилово червено в 95 ml етанол и 5 ml вода и се смесват с 0,5 g бромкрезолово зелено, разтворени в 475 ml етанол и 25 ml вода.

viii)  Разтвор на борна киселина. Разтварят се 20 g борна киселина в 1 l вода.

ix)  Сярна киселина 0,02N (стандартен обемен разтвор).

4.  ПРЕДВАРИТЕЛНА ОБРАБОТКА НА ПРОБАТА ЗА АНАЛИЗ

Вместо предварителната обработка, описана в общите инструкции, се прилага следната предварителна обработка:

Изсушената на въздух проба се екстрахира в апарат на Сокслет със смес от 1 обем толуол и 3 обема метанол в продължение на четири часа при минимална скорост 5 цикъла на час. Оставя се разтворът да се изпари от пробата във въздуха, а последните следи от него се отстраняват в пещ при температура 105 ± 3 ºC. След това пробата се екстрахира във вода (50 ml на грам от пробата) чрез кипене под обратен хладник в продължение на 30 минути. Филтрува се, пробата се връща в колбата и екстракцията се повтаря със същия обем вода. Филтрува се, отстранява се излишната вода от пробата чрез изстискване, изсмукване или центрофугиране и след това се оставя пробата да изсъхне на въздуха.

Забележка:

Трябва да се имат предвид токсичните ефекти на толуола и метанола и да се вземат всички предпазни мерки при тяхната употреба.

5.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

5.1.  Общи инструкции

Следва се процедурата, описана в общите инструкции по отношение на подбора, сушенето и претеглянето на образеца.

5.2.  Подробно описание на процедурата

Образецът се поставя в Келдалова колба за изваряване. Към образеца с минимално тегло 1 g, съдържащ се в колбата за изваряване, се добавят в следния ред: 2,5 g калиев сулфат, 0,1‐0,2 g селенов диоксид и 10 ml сярна киселина (относителна плътност 1,84). Първоначално колбата се загрява леко до пълното разпадане на влакното, след което се нагрява по-силно, докато разтворът се избистри и стане почти безцветен. Загрява се в продължение на още 15 минути. Колбата се оставя да изстине, съдържанието ѝ внимателно се разрежда с 10‐20 ml вода, охлажда се, пренася се съдържанието количествено в градуирана колба с вместимост 200 ml и се долива до мярката с вода, за да се получи преварения разтвор. Около 20 ml разтвор на борна киселина се поставят в конична колба с вместимост 100 ml, колбата се поставя под хладника на дестилационен апарат по Келдал така, че захранващата тръба да бъде потопена точно под повърхността на разтвора с борна киселина. Прехвърлят се точно 10 ml от преварения разтвор в дестилационната колба, добавят се не по-малко от 5 ml разтвор на натриев хидроксид във фунията, повдига се леко запушалката и се оставя разтворът на натриев хидроксид бавно да изтече в колбата. Ако превареният разтвор и разтворът на натриевия хидроксид останат като два отделни слоя, те се смесват чрез леко разклащане. Дестилационната колба се нагрява леко и се поставя в парната струя на генератора. Вземат се около 20 ml от дестилата, смъква се коничната колба, така че краят на захранващата тръба на хладника да бъде на около 20 mm над повърхността на течността и се дестилира в продължение на още 1 минута. Краят на захранващата тръба се изплаква с вода, като промивната вода се събира в коничната колба. Коничната колба се отстранява и се заменя с друга конична колба, съдържаща около 10 ml разтвор на борна киселина, и се събират около 10 ml от дестилата.

Двата дестилата се титруват поотделно с 0,02N сярна киселина, като се използва смесен индикатор. Отчита се общият титър за двата дестилата. Ако титърът на втория дестилат надвишава 0,2 ml, изследването се повтаря и се започва нова дестилация, като се използва прясна аликвотна доза преварен разтвор.

Прави се контролно определяне, т.е. при изваряването и дестилацията се използват само реактиви.

6.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

6.1.  Процентното съдържание на азот в сухия образец се изчислява по формулата:

където

А = процентно съдържание на азот в чистия сух образец,

V = общ обем в ml на стандартния разтвор на сярна киселина, използван при определянето,

b = общ обем в ml на стандартния разтвор на сярна киселина, използван при контролното определяне,

N = нормалност на стандартния разтвор на сярна киселина,

W = суха маса на образеца (в g).

6.2.  Съставът на сместа се изчислява, като се използват стойностите 0,22 % за съдържанието на азот в ютата и 16,2 % за съдържанието на азот в животинските влакна, като и двете процентни съдържания се изразяват въз основа на сухата маса на влакната, по следната формула:

където

PA% = процентно съдържание на животински влакна в чистия сух образец.

7.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 13

ПОЛИПРОПИЛЕНОВИ ВЛАКНА И НЯКОИ ДРУГИ ВЛАКНА

(Метод с ксилол)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

2.  ПРИНЦИП

Полипропиленовите влакна се извличат от известна суха маса на сместа с помощта на кипящ ксилол. Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля;неговата маса, коригирана при необходимост, се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентното съдържание на полипропилена се изчислява чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

i)  Конична колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 200 ml.

ii)  Обратен хладник (подходящ за течности с висока точка на кипене), свързан с коничната колба, посочена в подточка i).

3.2.  Реактив

Ксилол с интервал на дестилация между 137 °С и 142 °С.

Забележка:

Реактивът е леснозапалим и неговите пари са токсични. При употребата му трябва да се вземат необходимите предпазни мерки.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, след което се процедира, както следва:

Към образеца, поставен в коничната колба (т. 3.1.i)), се добавят по 100 ml ксилол (т.3.2.) на всеки грам от образеца. Хладникът (т. 3.1.ii)) се монтира, съдържанието на колбата се довежда до кипене, като кипенето се поддържа в продължение на 3 минути.

Веднага след това горещата течност се декантира през претеглен филтрувален тигел (вж. забележка 1). Обработката се повтаря още два пъти, като всеки път се използва доза от 50 ml пресен разтворител.

Останалият в колбата остатък се промива последователно с 30 ml кипящ ксилол (два пъти), след това със 75 ml петролен етер (т. I.3.2.1.от общите инструкции) (два пъти). След втората промивка с петролен етер съдържанието на колбата се филтрува през тигела, остатъчните влакна се прехвърлят в тигела с помощта на малко количество петролен етер и разтворителят се оставя да се изпари. Тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

Забележки:

1.  Филтрувалният тигел, през който се декантира ксилолът, трябва да бъде предварително загрят.

2.  След обработката с кипящия ксилол колбата, съдържаща остатъка, трябва да е достатъчно охладена преди въвеждането на петролния етер.

3.  С цел да се намалят рискът от пожар и токсичността за оператора, като се следват подходящите процедури, може да се използва апарат за гореща екстракция, с който се получават идентични резултати(33).

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват, както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 1,00, освен за меламина, за който тя е „d“=1,01.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 14

ХЛОРОВЛАКНА (ХОМОПОЛИМЕРИ НА ВИНИЛХЛОРИДА) И НЯКОИ ДРУГИ ВЛАКНА

(Метод с концентрирана сярна киселина)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Отнася се за тези модакрилни влакна, при които се получава бистър разтвор при потапянето им в концентрирана сярна киселина (относителна плътност 1,84 при 20 °С).

Настоящият метод може да бъде използван вместо методи № 8 и № 9.

2.  ПРИНЦИП

Съставките, различни от хлоровлакна или еластолефин (т.е. влакната, посочени в точка 1, параграф 2), се извличат от известна суха маса на сместа с помощта на концентрирана сярна киселина (относителна плътност 1,84 при 20 °С).

Остатъкът, състоящ се от хлоровлакна или еластолефин, се събира, промива, изсушава и претегля; неговата маса, коригирана при необходимост, се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентното съдържание на втората съставка се получава чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

i)  Конична колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 200 ml.

ii)  Стъклена пръчка с плосък край.

3.2.  Реактиви

i)  Концентрирана сярна киселина (относителна плътност 1,84 при 20 °С).

ii)  Сярна киселина, приблизително 50 % (m/m) воден разтвор.

Приготвя се, като се добавят внимателно, в процеса на охлаждане, 400 ml сярна киселина (относителна плътност 1,84 при 20°С) към 500 ml дестилирана или дейонизирана вода. След като се охлади до стайна температура, разтворът се разрежда до един литър с вода.

iii)  Амоняк, разреден разтвор.

Разреждат се 60 ml концентриран амонячен разтвор (относителна плътност 0,880 при 20 °С) до един литър с дестилирана вода.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, след което се процедира, както следва:

Към образеца, съдържащ се в колбата (т. 3.1.i)), се добавят по 100 ml сярна киселина (т. 3.2.i)) на всеки грам от образеца.

Колбата и нейното съдържание се оставят на стайна температура в продължение на 10 минути, през които образецът за изпитване се разбърква от време на време с помощта на стъклената пръчка. Ако се изследва тъкана или плетена материя, образецът се притиска между стената на колбата и стъклената пръчка и се оказва лек натиск, с цел да се отдели разтвореният в сярната киселина материал.

Течността се декантира през претегления филтрувален тигел. В колбата се добавя нова доза 100 ml сярна киселина (т. 3.2.i)) и се повтаря същата операция. Съдържанието на колбата се прехвърля във филтрувалния тигел, като влакнестият остатък се прехвърля в него с помощта на стъклената пръчка. При необходимост в колбата се добавя малко концентрирана сярна киселина (т. 3.2.i)), за да се отстранят всички останали по стените ѝ влакна. Филтрувалният тигел се дренира чрез изсмукване под вакуум; филтратът се отстранява чрез изпразване или подменяне на смукателната колба, остатъкът в тигела се промива последователно с 50 % разтвор на сярна киселина (т. 3.2.ii)), дестилирана или дейонизирана вода (т. I.3.2.3. от общите инструкции), амонячен разтвор (т. 3.2.iii)) и накрая се промива внимателно с дестилирана или дейонизирана вода, като след всяко добавяне тигелът се дренира чрез изсмукване под вакуум. (Не се прилага изсмукване по време на промивната операция, а само след като течността се е отцедила гравитачно.) Тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват, както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ е 1,00, освен за меламина, за който тя е „d“=1,01.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 15

ХЛОРОВЛАКНА, НЯКОИ МОДАКРИЛНИ ВЛАКНА, НЯКОИ ЕЛАСТАНОВИ ВЛАКНА, ЦЕТАТНИ, ТРИАЦЕТАТНИ И НЯКОИ ДРУГИ ВЛАКНА

(Метод с циклохексанон)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

При наличието на модакрилни или еластанови влакна се извършва предварително изследване, за да се определи, дали влакната са напълно разтворими в реактива.

Възможно е също така за анализа на смеси, съдържащи хлоровлакна, да се използва метод № 9 или № 14.

2.  ПРИНЦИП

Ацетатните и триацетатните влакна, хлоровлакната, някои модакрилни влакна и някои еластанови влакна се извличат от известна суха маса с помощта на циклохексанон при температура, близка до точката на кипене. Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля; неговата маса, коригирана при необходимост, се изразява като процент от общата суха маса на сместа. Процентното съдържание на хлоровлакно, модакрил, еластан, ацетат и триацетат се изчислява чрез разликата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

i)  Апарат за гореща екстракция, подходящ за използване в процедурата за изпитване в раздел 4. (вж. фигурата: това е вариант на апарата, описан в Melliand Textilberichte 56 (1975 г.), стр. 643‐645).

ii)  Филтрувален тигел, в който се поставя образецът.

iii)  Пореста преграда (степен на порьозност 1).

iv)  Обратен хладник, който може да бъде прикрепен към дестилационната колба.

v)  Нагревателно устройство.

3.2.  Реактиви

i)  Циклохексанон с температура на кипене 156 °С.

ii)  Етилов алкохол, 50 % об.

NB:

Циклохексанонът е запалим и токсичен. При употребата му трябва да се вземат необходимите предпазни мерки.

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, и се процедира, както следва:

В дестилационната колба се сипват по 100 ml циклохексанон на всеки грам от материала, поставя се вътре съдът за екстракция, където преди това е бил вмъкнат филтрувалния тигел, съдържащ образеца и порестата преграда, леко наклонена. Поставя се обратният хладник. Загрява се до точката на кипене и се провежда екстракция в продължение на 60 минути при минимален режим 12 цикъла на час.

След екстракцията и охлаждането съдът за екстракция се отстранява, изважда се филтрувалният тигел и се отстранява порестата преграда. Съдържанието на филтрувалния тигел се промива три или четири пъти с 50 % етилов алкохол, загрят до около 60 °С, и след това с 1 l вода с температура 60 °С.

Не се прилага изсмукване по време на промивните операции или между тях. Течността се оставя да се отцеди гравитачно и след това се изсмуква под вакуум.

Накрая тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни влакна доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 1 при ниво на доверие 95 %.

МЕТОД № 16

МЕЛАМИН И НЯКОИ ДРУГИ ВЛАКНА

(Метод с гореща мравчена киселина)

1.  ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

2.  ПРИНЦИП

Меламинът се извлича от известна суха маса на сместа с помощта на гореща мравчена киселина (90 % масови).

Остатъкът се събира, промива, изсушава и претегля; неговата маса, коригирана при необходимост, се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентното съдържание на втората съставка се получава чрез разликата.

Забележка:

Препоръчителният температурен интервал трябва да се следи стриктно, тъй като разтворимостта на меламина зависи в голяма степен от температурата.

3.  ПРИБОРИ И РЕАКТИВИ (освен посочените в общите инструкции)

3.1.  Прибори

i)  Конична колба със стъклена запушалка, с минимална вместимост 200 ml.

ii)  Вибрираща водна баня или друг уред за разклащане и поддържане на температурата на колбата на 90 ± 2 ºC.

3.2.  Реактиви

i)  Мравчена киселина (90 % m/m, относителна плътност при 20 °С: 1,204 g/ml). Разреждат се 890 ml от 98 до 100 % m/m мравчена киселина (относителна плътност при 20 °С: 1,220 g/ml) до 1 литър с вода.

Горещата мравчена киселина има силно корозионно действие и с нея трябва да се борави внимателно.

ii)  Амоняк, разреден разтвор: разреждат се 80 ml концентриран амонячен разтвор (относителна плътност при 20 °С: 0,880) с вода до 1 литър .

4.  МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ

Следва се процедурата, описана в общите инструкции, след което се процедира, както следва:

Към образеца, поставен в коничната колба със стъклена запушалка с минимална вместимост 200 ml, се добавят по 100 ml мравчена киселина на всеки грам от образеца. Поставя се запушалката и колбата се разклаща, за да се омокри образеца. Колбата се поставя за един час във вибриращата водна баня при температура 90 ± 2 ºC, като се разклаща енергично. Колбата се оставя да се охлади на стайна температура. Течността се декантира през претегления филтрувален тигел. Добавят се 50 ml мравчена киселина в колбата, съдържаща остатъка, разклаща се ръчно и съдържанието на колбата се филтрува през филтрувалния тигел. Остатъчните влакна се прехвърлят в тигела чрез промиване на колбата с още малко мравчена киселина. Тигелът се дренира чрез изсмукване под вакуум, а остатъкът върху филтъра се промива с реактива мравчена киселина, гореща вода, разреден амонячен разтвор и накрая със студена вода, като след всеки цикъл тигелът се дренира чрез изсмукване под вакуум. Не се прилага изсмукване, докато всяка промивна течност не се отцеди гравитачно. Накрая, останалата течност в тигела се дренира чрез изсмукване под вакуум, тигелът и остатъкът се изсушават, охлаждат се и се претеглят.

5.  ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се изчисляват, както е описано в общите инструкции. Стойността на „d“ за памука и арамида е 1,02.

6.  ТОЧНОСТ

За хомогенна смес от текстилни материали доверителният интервал на получените резултати по този метод е не повече от ± 2 при ниво на доверие 95 %.

ГЛАВА 3

Количествен анализ на трикомпонентни смеси от текстилни влакна

ВЪВЕДЕНИЕ

Като цяло методите за количествен химичен анализ се основават на избирателната разтворимост на отделните компоненти. Възможните варианти при този метод са четири:

1.  Като се използват два различни образеца за изпитване, компонент а) се извлича от първия образец за изпитване, а друг компонент б) ‐ от втория образец. Неразтворимите остатъци от всеки образец се претеглят и процентното съдържание на всеки от двата разтворими компонента се изчислява въз основа на съответната загуба на маса. Процентното съдържание на третия компонент в) се изчислява чрез разликата.

2.  Като се използват два различни образеца за изпитване, компонент а) се извлича от първия образец за изпитване, а два компонента (компонент а) и компонент б)) ‐ от втория образец. Неразтворимият остатък от първия образец се претегля и процентното съдържание на компонент а) се изчислява на базата на загубата на маса. Претегля се неразтворимият остатък от втория образец; тя съответства на компонент в). Процентното съдържание на третия компонент б) се изчислява чрез разликата.

3.  Като се използват два различни образеца за изпитване, двата компонента (компонент а) и компонент б)) се извличат от първия образец за изпитване, а двата компонента (б) и в)) ‐ от втория образец. Неразтворимите остатъци отговарят съответно на двата компонента в) и а). Процентното съдържание на третия компонент б) се изчислява чрез разликата.

4.  Като се използва само един образец за изпитване, след отстраняването на един от компонентите, неразтворимият остатък, съставен от другите две влакна, се претегля и процентното съдържание на разтворимия компонент се изчислява въз основа на загубата на маса. Разтваря се едно от двете влакна в остатъка, след което неразтворимият компонент се претегля и процентното съдържание на втория разтворим компонент се изчислява въз основа на загубата на маса.

Когато има възможност за избор, е препоръчително да се използва един от първите три варианта.

Когато се прилага химичен анализ, специалистът, отговарящ за анализа, трябва внимателно да подбере методи с използване на разтворители, които разтварят само желаното(ите) влакно(а), като същевременно другото(ите) влакно(а) запазва(т) целостта си.

Като пример в глава 3, раздел VI е дадена таблица, в която се съдържа известен брой трикомпонентни смеси, както и методите за анализ на двукомпонентни смеси, които по принцип могат да бъдат използвани при анализа на посочените трикомпонентни смеси.

С цел да се сведе до минимум вероятността от грешка, се препоръчва винаги, когато е възможно, химичният анализ да се извършва, като се използват най-малко два от посочените по-горе четири варианта.

Преди да се пристъпи към всякакъв анализ, трябва да се идентифицират всички налични влакна в сместа. При някои химични методи неразтворимият компонент на дадена смес може да се разтвори частично в реактива, използван за разтваряне на разтворимия(те) компонент(и). Винаги, когато това е възможно, се избират реактиви, които имат слаб или никакъв ефект върху неразтворимите влакна. Ако се знае, че по време на анализа се получават загуби в масата, резултатът трябва да бъде коригиран; за тази цел са посочени коефициенти за корекция. Тези коефициенти са определени от няколко лаборатории посредством третиране със съответния реактив, посочен в метода за анализ, на влакна, пречистени чрез предварителна обработка. Коефициентите за корекция се прилагат само за неразградени влакна, като могат да бъдат необходими различни коефициенти за корекция, ако влакната са се разградили преди или по време на операциите. Ако се налага използването на четвъртия вариант, при който текстилното влакно се подлага последователно на действието на два различни разтворителя, трябва да се приложат коефициенти за корекция на възможната загуба на маса от влакното при двете обработки. Количественото определяне се прави най-малко два пъти, както при ръчно, така и при химично разделяне.

I.  Обща информация относно методите за количествен химичен анализ на трикомпонентни смеси от текстилни влакна

Информация, отнасяща се до всички указани методи за количествен химичен анализ на трикомпонентни смеси от текстилни влакна.

I.1.  Обхват и приложно поле

В приложното поле на всеки метод за анализ на двукомпонентни смеси от влакна се уточнява към кои видове влакна е приложим съответният метод. (вж. глава 2 относно някои методи за количествен анализ на двукомпонентни смеси от влакна).

I.2.  Принцип

След идентифицирането на компонентите в дадена смес, невлакнестите вещества се отстраняват чрез подходяща предварителна обработка, след което се прилага един или повече от описаните във въведението четири варианта на процеса за избирателна разтворимост. Освен в случаите, когато това създава технически затруднения, за предпочитане е да се разтвори основният влакнест компонент, така че второстепенният влакнест компонент да се получи като краен остатък.

I.3.  Материали и оборудване

I.3.1.  Прибори

I.3.1.1.  Филтрувални тигели и тегловни стъкла, достатъчно големи, за да побират такива тигели, или всякакви други прибори, с които се получават идентични резултати.

I.3.1.2.  Дюаров съд.

I.3.1.3.  Ексикатор, съдържащ самоиндикиращ силикагел.

I.3.1.4.  Вентилирана пещ за сушене на образците при 105 ± 3 °С.

I.3.1.5.  Аналитични везни за измерване с точност до 0,0002 g.

I.3.1.6.  Екстрактор на Сокслет или друг уред, даващ идентични резултати.

I.3.2.  Реактиви

I.3.2.1.  Петролен етер, повторно дестилиран, с интервал на кипене 40 °C ‐ 60 °C.

I.3.2.2.  Останалите реактиви са уточнени в съответните раздели към всеки метод.

Всички използвани реактиви трябва да са химически чисти.

I.3.2.3.  Дестилирана или дейонизирана вода.

I.3.2.4.  Ацетон.

I.3.2.5.  Ортофосфорна киселина.

I.3.2.6.  Уреа.

I.3.2.7.  Натриев бикарбонат.

I.4.  Кондициониране и опитна среда

Тъй като се определят сухи маси, не е необходимо да се кондиционира образецът, нито анализите да се извършват в кондиционирана среда.

I.5.  Лабораторна проба за анализ

За анализа се взема лабораторна проба, която е представителна за цялата лабораторна пробна маса и достатъчна за набавянето на всички необходими образци, всеки от които с тегло най-малко 1 g.

I.6.  Предварителна обработка на лабораторната проба за анализ(34)

При наличието на вещество, което не се взема предвид при изчисляването на процентното съдържание (вж. член 17 от настоящия регламент), то се отстранява предварително чрез подходящ метод, които не въздейства на никое от съставните влакна.

За целта невлакнестите вещества, които могат да се екстрахират с петролен етер и вода, се премахват, като изсушената на въздуха проба се обработва в екстрактор на Сокслет с петролен етер за време от един час при минимален режим от шест цикъла на час. Оставя се петролният етер да се изпари от пробата, която след това се екстрахира директно чрез накисване на образеца във вода при стайна температура в продължение на един час и след това чрез накисване във вода с температура 65 ± 5 °C за още един час, като течността от време на време се разклаща. Използва се съотношение течност‐образец 100:1. Излишната вода се отстранява от пробата чрез изстискване, изсмукване или центрофугиране, след което пробата се оставя да изсъхне на въздуха.

Тази процедура трябва леко да се измени, като всъщност петролният етер се замества с ацетон, в случай на еластолефин или смеси от влакна, съдържащи еластолефин и други влакна (вълна, животински косми, коприна, памук, лен, коноп, юта, абака, еспарто, кокосово влакно, зановец, рами, сизал, купро, модал, протеин, вискоза, акрил, полиамид или найлон, полиестер, еластомултиестер).

Когато екстрахирането на невлакнести вещества с петролен етер и вода е невъзможно, те следва да бъдат отстранени, като описаният по-горе воден метод бъде заместен с подходящ метод, който не променя съществено никое от съставните влакна. Относно някои неизбелени естествени растителни влакна (напр. юта, кокосови влакна) обаче следва да се отбележи, че обикновената предварителна обработка с петролен етер и вода не отстранява всички естествени невлакнести вещества; въпреки това не се прилага допълнителна предварителна обработка, освен ако пробата не съдържа апрети, които не се разтварят нито в петролен етер, нито във вода.

Протоколите от анализа трябва да съдържат пълна информация за използваните при предварителната обработка методи.

I.7.  Методика на изпитване

I.7.1.  Общи инструкции

I.7.1.1.  Сушене

Всички операции по сушенето се извършват за не по-малко от 4 часа и не повече от 16 часа при температура 105 ± 3 ºC в плътно затворена вентилирана пещ. Ако времето на сушене е по-малко от 14 часа, образецът трябва да бъде претеглен, за да се провери дали неговата маса е постоянна. Масата може да се приеме за постоянна, ако след още 60 минути сушене тя е варирала с по-малко от 0,05 %.

По време на сушенето, охлаждането и тегленето следва да се избягва боравенето с тигелите и тегловните стъкла, образците или остатъците с голи ръце.

Образците се сушат в тегловно стъкло, чийто капак е поставен до него. След приключване на сушенето и преди изваждането от пещта тегловното стъкло се захлупва и бързо се премества в ексикатора.

Филтрувалният тигел се изсушава в тегловно стъкло, чийто капак е поставен до него в пещта. След приключване на сушенето, тегловното стъкло се захлупва и бързо се прехвърля в ексикатора.

В случай че се използва друг прибор, различен от филтрувален тигел, операциите по сушенето в пещта се провеждат така, че сухата маса на влакната да може да се установи без загуби.

I.7.1.2.  Охлаждане

Всички операции по охлаждането се извършват в ексикатор, който е поставен близо до везната, до приключване на охлаждането на тегловните стъкла, и във всички случаи за не по-малко от 2 часа.

I.7.1.3.  Теглене

След охлаждането тегленето на тегловното стъкло се извършва в рамките на 2 минути след изваждането му от ексикатора; претегля се с точност до 0,0002 g.

I.7.2.  Процедура

От предварително обработената лабораторна проба за анализ се взема образец за изпитване с маса най-малко 1 g. Преждата или платът се нарязва на ивици дълги около 10 mm, по възможност максимално разчленени. Образецът(ите) се изсушава(т) в тегловно(и) стъкло(а), охлажда(т) се в ексикатора и се претегля(т). Образецът(ите) се прехвърля(т) в стъкления(те) съд(ове), посочен(и) в съответния раздел на конкретния метод в рамките на Съюза, веднага се претегля(т) отново тегловното(ите) стъкло(а) и се изчислява сухата(ите) маса(и) на образеца(ите) като разлика от двете маси; изпитването се завършва по начина, описан в съответния раздел на приложимия метод. Остатъкът(ците) се разглежда(т) под микроскоп, за да се провери дали разтворимото(ите) влакно(а) е(са) напълно премахнато(и) с третирането.

I.8.  Изчисляване и изразяване на резултатите

Масата на всеки компонент се изразява като процент от общата маса на влакната в сместа. Резултатите се изчисляват на базата на чиста суха маса и се коригират към a) общоприетите допустими отклонения в стойностите и б) коефициентите за корекция, необходими за отчитането на загубата на невлакнести вещества по време на предварителната обработка и анализа.

I.8.1.  Изчисляване в проценти на масата на чистите сухи влакна, без оглед на загубата на влакнеста маса по време на предварителната обработка.

I.8.1.1.  - ВАРИАНТ 1 -

Формули, които се прилагат в случаите, когато даден компонент на сместа се изважда от един образец, а друг компонент ‐ от втори образец:

P1%е процентното съдържание на първия чист сух компонент (компонент в първия образец, разтворен в първия реактив);

P2%е процентното съдържание на втория чист сух компонент (компонент във втория образец, разтворен във втория реактив);

P3%е процентното съдържание на третия чист сух компонент (компонент, останал неразтворен и в двата образеца);

m1 е сухата маса на първия образец след предварителната обработка;

m2 е сухата маса на втория образец след предварителната обработка;

r1 е сухата маса на остатъка след отстраняването на първия компонент от първия образец в първия реактив;

r1 е сухата маса на остатъка след отстраняването на втория компонент от втория образец във втория реактив;

d1 е коефициентът за корекция на загубата на маса в първия реактив на втория компонент, останал неразтворен в първия образец(35),

d2 е коефициентът за корекция на загубата на маса в първия реактив на третия компонент, останал неразтворен в първия образец;

d3 е коефициентът за корекция на загубата на маса във втория реактив на първия компонент, останал неразтворен във втория образец;

d4 е коефициентът за корекция на загубата на маса във втория реактив на третия компонент, останал неразтворен във втория образец.

I.8.1.2.  - ВАРИАНТ 2 -

Формули, които се прилагат в случаите, когато даден компонент а) се отстранява от първия образец за изпитване, като в остатъка остават другите два компонента (компонент б) + компонент в)), и когато два компонента (компонент а) + компонент б)) се отстраняват от втория образец за изпитване, като в остатъка остава третият компонент в):

P1% е процентното съдържание на първия чист сух компонент (компонент в първия образец, разтворен в първия реактив);

P2% е процентното съдържание на втория чист сух компонент (компонент, разтворен едновременно с първия компонент на втория образец във втория реактив);

P3% е процентното съдържание на третия чист сух компонент (компонент, останал неразтворен и в двата образеца);

m1 е сухата маса на първия образец след предварителната обработка;

m2 е сухата маса на втория образец след предварителната обработка;

r1 е сухата маса на остатъка след отстраняването на първия компонент от първия образец в първия реактив;

r2 е сухата маса на остатъка след отстраняването на първия и втория компонент от втория образец във втория реактив;

d1 е коефициентът за корекция на загубата на маса в първия реактив на втория компонент, останал неразтворен в първия образец,

d2 е коефициентът за корекция на загубата на маса в първия реактив на третия компонент, останал неразтворен в първия образец;

d4 е коефициентът за корекция на загубата на маса във втория реактив на третия компонент, останал неразтворен във втория образец.

I.8.1.3.  - ВАРИАНТ 3 -

Формули, които се прилагат в случаите, когато два компонента (компонент а) + компонент б)) се отстранява от даден образец за изпитване, като в остатъка остава третият компонент в), след което два компонента (компонент б) + компонент в)) се отстраняват от друг образец, като в остатъка остава първият компонент а):

P1% е процентното съдържание на първия чист сух компонент (компонент, разтворен от реактива);

P1% е процентното съдържание на втория чист сух компонент (компонент, разтворен от реактива);

P3% е процентното съдържание на третия чист сух компонент (компонент, разтворен от реактива във втория образец);

m1 е сухата маса на първия образец след предварителната обработка;

m2 е сухата маса на втория образец след предварителната обработка;

r1 е сухата маса на остатъка след отстраняването на първия и втория компонент от първия образец с първия реактив;

r2 е сухата маса на остатъка след отстраняването на втория и третия компонент от втория образец с втория реактив;

d2 е коефициентът за корекция на загубата на маса в първия реактив на третия компонент, останал неразтворен в първия образец;

d3 е коефициентът за корекция на загубата на маса във втория реактив на първия компонент, останал неразтворен във втория образец.

I.8.1.4.  - ВАРИАНТ 4 -

Формули, които се прилагат в случаите, когато два компонента се отстраняват последователно от сместа, като се използва един и същ образец:

P1% е процентното съдържание на първия чист сух компонент (първи разтворим компонент);

P2% е процентното съдържание на втория чист сух компонент (втори разтворим компонент);

P3% е процентното съдържание на третия чист сух компонент (неразтворим компонент);

m е сухата маса на образеца след предварителната обработка;

r1 е сухата маса на остатъка след отстраняването на първия компонент с първия реактив;

r2 е сухата маса на остатъка след отстраняването на първия и втория компонент с първия и втория реактив;

d1 е коефициентът за корекция на загубата на маса на втория компонент в първия реактив;

d2 е коефициентът за корекция на загубата на маса на третия компонент в първия реактив;

d3 е коефициентът за корекция на загубата на маса на третия компонент в първия и втория реактив.

1.8.2.  Изчисляване на процентното съдържание на всеки компонент с корекция посредством общоприетите допустими отклонения и, когато това е целесъобразно, с коефициентите за корекция на загубите на маса по време на предварителната обработка:

Ако:

,

то:

P1A%е процентното съдържание на първия чист сух компонент, включително съдържанието на влага и загубата на маса по време на предварителната обработка;

P2A% е процентното съдържание на втория чист сух компонент, включително съдържанието на влага и загубата на маса по време на предварителната обработка;

P3A% е процентното съдържание на третия чист сух компонент, включително съдържанието на влага и загубата на маса по време на предварителната обработка;

P1е процентното съдържание на първия чист сух компонент, получено по една от формулите в точка I.8.1;

P2 е процентното съдържание на втория чист сух компонент, получено по една от формулите в точка I.8.1;

P3 е процентното съдържание на третия чист сух компонент, получено по една от формулите в точка I.8.1;

а1 е общоприетото допустимо отклонение в стойността за първия компонент;

а2 е общоприетото допустимо отклонение в стойността за втория компонент;

а3 е общоприетото допустимо отклонение в стойността за третия компонент;

b1 е загубата в проценти от масата на първия компонент по време на предварителната обработка;

b2 е загубата в проценти от масата на втория компонент по време на предварителната обработка;

b3 е загубата в проценти от масата на третия компонент по време на предварителната обработка.

Когато е извършена специална предварителна обработка, стойностите на b1, b2 и b3 се определят, ако е възможно, като се подложи всяко от чистите съставни влакна на предварителната обработка, прилагана в анализа. Чисти влакна са тези, в които не се съдържат никакви невлакнести вещества, освен тези, които нормално се съдържат в тях (поради естеството на влакната или поради производствения процес) в състоянието (неизбелени, избелени), в което присъстват в материята за анализ.

В случай че няма отделни чисти съставни влакна, използвани при производството на материала за анализ, трябва да се използват средните стойности на b1, b2 и b3, получени при изпитването на чисти влакна, подобни на използваните в сместа, която се изследва.

Ако се прилага нормалната предварителна обработка чрез екстракция с петролен етер и вода, коефициентите за корекция b1, b2 и b3 могат като цяло да бъдат пренебрегнати, освен в случаите на неизбелен памук, неизбелен лен и неизбелен коноп, за които обикновено се приема, че загубата вследствие на предварителната обработка е 4 %, а в случай на полипропилен, се приема, че тя е 1 %.

При други влакна загубите вследствие на предварителната обработка обикновено не се вземат предвид при изчисленията.

I.8.3.  Забележка

Примерните изчисления са посочени в глава 3, раздел V.

II.  Метод за количествен анализ чрез ръчно разделяне на трикомпонентни смеси от влакна

II.1.  Обхват

Настоящият метод е приложим за всички видове текстилни влакна, при условие че те не образуват интимна смес и че ръчното им разделяне е възможно.

II.2.  Принцип

След идентификация на текстилните компоненти, невлакнестите вещества се отделят чрез подходяща предварителна обработка, а след това влакната се отделят ръчно, изсушават се и се претеглят, за да се изчисли делът на всяко влакно в сместа.

II.3.  Прибори

II.3.1.  Тегловни стъкла или други прибори, които дават идентични резултати.

II.3.2.  Ексикатор, съдържащ самоиндикиращ силикагел.

II.3.3.  Вентилирана пещ за сушене на образците при 105 ± 3 °С.

II.3.4.  Аналитични везни с точност до 0,0002 g.

II.3.5.  Екстрактор на Сокслет или друг уред, даващ идентични резултати.

II.3.6.  Игла.

II.3.7.  Сукомер или сходен уред.

II.4.  Реактиви

II.4.1.  Петролен етер, повторно дестилиран, с интервал на кипене 40 °C‐60 °C.

II.4.2.  Дестилирана или дейонизирана вода.

II.5.  Кондициониране и опитна среда

I.4.

II.6.  Лабораторна проба за анализ

I.5.

II.7.  Предварителна обработка на лабораторните проби за анализ

I.6.

II.8.  Процедура

II.8.1.  Анализ на прежда

От предварително обработената лабораторна проба за анализ се взема образец за изпитване с маса най-малко 1 g. При много тънка прежда анализът може да се извърши върху минимална дължина от 30 m, независимо от масата.

Преждата се нарязва на парчета с подходяща дължина, след което влакната се разделят с помощта на игла и, ако е необходимо, на сукомер. Така получените видове влакна се поставят в предварително претеглени тегловни стъкла и се изсушават при температура 105 ± 3 °С до получаване на постоянна маса, както е описано в точки I.7.1 и I.7.2.

II.8.2.  Анализ на плат

От предварително обработената лабораторна проба за анализ, без да се включва ивата, се взима образец с маса не по-малка от 1 g, с внимателно обримчени краища, за да се предотврати разнищването и пускането на бримки, успоредни на основата или вътъка, или при плетени тъкани, по линията на бримковите колони и редове. Различните видове влакна се разделят и събират в предварително претеглени тегловни стъкла, след което се процедира както е описано в II.8.1.

II.9.  Изчисляване и изразяване на резултатите

Масата на всяко съставно влакно се изразява като процент от общата маса на влакната в сместа. Резултатите се изчисляват на базата на чиста суха маса и се коригират към a) приетите допустими отклонения в стойностите и б) коефициентите за корекция, необходими за отчитането на загубата на маса по време на предварителната обработка.

II.9.1.  Изчисляване на масите в проценти на чистото сухо влакно, без да се взема предвид загубата на влакнеста маса по време на предварителната обработка:

P1% е процентното съдържание на първия чист сух компонент;

P2% е процентното съдържание на втория чист сух компонент;

P3% е процентното съдържание на третия чист сух компонент;

m1 е чистата суха маса на първия компонент;

m2 е чистата суха маса на втория компонент;

m3 е чистата суха маса на третия компонент.

II.9.2.  За изчисляването на процентното съдържание на всеки компонент с корекция посредством общоприетите допустими отклонения в стойностите, и, когато това е целесъобразно, с коефициентите за корекция за загубите на маса по време на предварителната обработка: вж. I.8.2.

III.  Метод за количествен анализ на трикомпонентни смеси от влакна с комбинация от ръчно разделяне и разделяне по химичен път

Ръчното разделяне следва да се използва винаги, когато това е възможно, като преди да се премине към химична обработка на отделните компоненти се взема предвид количеството на разделените компоненти.

IV.1.  Точност на методите

Точността, посочена при всеки метод за анализ на двукомпонентни смеси се отнася до възпроизводимостта им (вж. глава 2 относно някои методи за количествен анализ на двукомпонентни смеси от текстилни влакна).

Възпроизводимостта се отдава на надеждността, т.е. близостта на съответствието между експерименталните стойности, получени от операторите в различни лаборатории или по различно време, като е използван един и същи метод и са получени индивидуални резултати за образци от еднаква хомогенна смес.

Възпроизводимостта се изразява чрез доверителния интервал на резултатите при ниво на доверие 95 %.

Това означава, че разликата между два резултата в серия от анализи, направени в различни лаборатории при нормално и точно прилагане на метода към еднаква и хомогенна смес, би била надхвърлена само в 5 от общо 100 случая.

При определянето на точността на анализа на трикомпонентна смес стойностите, посочени в методите за анализ на двукомпонентни смеси, които са били използвани при анализа на трикомпонентни смеси, се прилагат по обичайния начин.

Като се има предвид, че в четирите варианта за количествен химичен анализ на трикомпонентни смеси се предвиждат две разтваряния (като се използват два отделни образеца при първите три варианта и един образец при четвъртия вариант) и приемайки, че с E1 и E2 се обозначава точността на двата метода за анализ на двукомпонентни смеси, точността на резултатите за всеки компонент е представена в следната таблица:

Ако се използва четвъртият вариант, степента на точност може да се окаже по-ниска от изчислената с посочения по-горе метод, поради евентуалното действие на първия реактив върху остатъка, състоящ се от компоненти б) и в), което трудно би могло да се изчисли.

IV.2.  Протокол от изпитването

IV.1.  Посочва(т) се използваният(ите) вариант(и) за провеждане на анализа, методите, реактивите и коефициентите за корекция.

IV.2.  Съдържа подробности за всеки вид специална предварителна обработка (вж. I.6).

IV.3.  Представя отделните резултати и средноаритметичните стойности, всеки/всяка от които с точност до един знак след десетичната запетая.

IV.4.  Винаги когато е възможно, се посочва точността на метода за всеки компонент, изчислена в съответствие с таблицата в раздел IV.1.

V.  Примерни изчисления на процентното съдържание на компонентите на някои трикомпонентни смеси с използване на някои от вариантите, описани в точка I.8.1

Да вземем случай на смес от текстилни влакна, в която посредством качествен анализ за състава на суровините са установени следните компоненти: 1. кардирана вълна; 2. найлон (полиамид); 3. неизбелен памук.

ВАРИАНТ № 1

При този вариант, използвайки два различни образеца, при които единият компонент (а = вълна) се отстранява чрез разтваряне от първия образец, а вторият компонент (б = полиамид) се отстранява от втория образец, могат да се получат следните резултати:

1.  Сухата маса на първия образец след предварителната обработка е (m1) = 1,6000 g

2.  Сухата маса на остатъка след третирането с алкален натриев хипохлорит (полиамид + памук) е (r1) = 1,4166 g

3.  Сухата маса на втория образец след предварителната обработка е (m2) = 1,8000 g

4.  Сухата маса на остатъка след третирането с мравчена киселина (вълна + памук) е (r2) = 0,9000 g

Обработката с алкален натриев хипохлорит не води до никаква загуба на маса при полиамида, докато при неизбеления памук се губят 3 %, следователно d1 = 1,0, а d2 = 1,03.

Обработката с мравчена киселина не води до никаква загуба на маса при вълната или неизбеления памук, следователно d3 и d4 = 1,0.

След заместване със стойностите, получени чрез химичния анализ, и с коефициентите за корекция във формулата от точка I.8.1.1 се получава следният резултат:

P1% (вълна) = [1,03/1,0 – 1,03×1,4166/1,6000 + 0,9000/1,8000 × (1 – 1,03 / 1,0)] ×100 = 10,30

P2% (полиамид) = [1,0 / 1,0 – 1,0×0,9000 / 1,8000 + 1,4166 / 1,6000 × (1– 1,0 /1,0)] ×100 = 50,00

P3% (памук) = 100–(10,30 + 50,00) = 39,70

Процентното съдържание на различните чисти сухи влакна в сместа е, както следва:

Тези проценти трябва да се коригират съгласно формулите в точка I.8.2, за да се отчетат общоприетите допустими отклонения в стойностите и коефициентите за корекция на евентуалните загуби на маса след предварителната обработка.

Съгласно посоченото в приложение IX общоприетите допустими отклонения в стойностите са, както следва: кардирана вълна 17,0 %, полиамид 6,25 %, памук 8,5 %, като неизбеленият памук показва загуба на маса от 4 % след предварителна обработка с петролен етер и вода.

Следователно:

P1A% (вълна) = 10,30×[1+(17,0+0,0)/100] / [10,30×(1+ (17,0+0,0)/100) + 50,00× (1+ (6,25+0,0)/100) + 39,70×(1+(8,5+4,0 /100)] × 100 = 10,97

P2A% (полиамид) = 50,0 × (1+ (6,25+0,0)/100) /109,8385 ×100 = 48,37

P3A% (памук) = 100 - (10,97 + 48,37) = 40,66

Следователно съставът на суровините в преждата е следният:

ВАРИАНТ № 4:

Да вземем случай на смес от текстилни влакна, при която качественият анализ е установил следните компоненти: кардирана вълна, вискоза, неизбелен памук.

Предполага се, че при използване на вариант № 4, при който от един образец от сместа се отстраняват последователно два компонента, се получават следните резултати:

1.  Сухата маса на образеца след предварителната обработка е (m1) = 1,6000 g

2.  Сухата маса на остатъка след третирането с алкален натриев хипохлорит (вискоза + памук) е

(r1) = 1,4166 g

3.  Сухата маса на остатъка след второто третиране на остатъка r1 с цинков хлорид/мравчена киселина (памук) е

(r2) = 0,6630 g

Обработката с алкален натриев хипохлорит не води до никаква загуба на маса при вискозата, докато при неизбеления памук се губят 3 %, следователно d1 = 1,0, а d2 = 1,03.

В резултат на обработката с мравчена киселина ‐ цинков хлорид масата на памука нараства с 4 %, така че d3 = 1,03×0,96 = 0,9888, закръглено на 0,99 (като d3 е коефициентът за корекция съответно за загубата или нарастването на масата на третия компонент в първия и втория реактив).

След заместване със стойностите, получени чрез химичния анализ, и с коефициентите за корекция във формулата от точка I.8.1.4 се получава следният резултат:

P2% (вискоза) = 1,0×1,4166 / 1,6000 ×100 – 1,0 / 1,03 ×40,98=48,75 %

P3% (памук) = 0,99×0,6630 / 1,6000 × 100= 41,02 %

P1% (вълна) = 100 - (48,75 + 41,02) = 10,23 %

Както вече беше посочено за вариант № 1, тези проценти трябва да се коригират с формулите, дадени в точка I.8.2.

P1A% (вълна) = 10,23 × [1 + (17,0+0,0 / 100)]/[10,23×(1+ (17,00+0,0)/100) +48,75×(1+(13+0,0 / 100) + 41,02×(1+(8,5+4,0)/ 100)] × 100 = 10,57%

P2A%(вискоза) = 48,75× [1+(13+0,0) / 100] / 113,2041 ×100 = 48,65%

P3A% (памук) = 100 - (10,57 + 48,65) = 40,78%

Следователно съставът на суровините в сместа е следният:

VI.  Таблица на типичните трикомпонентни смеси, които могат да бъдат анализирани с ▌методите на Съюза за анализ на двукомпонентни смеси (с илюстративна цел)

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ПРИЕТИ ДОПУСТИМИ ОТКЛОНЕНИЯ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА МАСАТА НА ВЛАКНАТА, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ТЕКСТИЛЕН ПРОДУКТ

(Член 17, параграф 2)

ПРИЛОЖЕНИЕ X

ТАБЛИЦИ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

(1) Все още непубликувано в Официален вестник. (2) Становище от 16 декември 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник). (3) Позиция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. (4) OВ L 83, 30.3.1973 г., стр. 1. (5) OВ L 32, 3.2.1997 г., стр. 1. (6) OВ L 19, 23.1.2009 г., стр. 29. (7) OВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4. (8) ОВ L218, 13.8.2008 г., стр. 30. (9) Приети текстове, P7_TA(2009)0093. (10) * ОВ: моля нанесете датата на влизане в сила на настоящия регламент. (11) OВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114. (12) OВ L 145, 4.6.2008 г., стр. 1. (13) * Девет месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент. (14) OВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22. (15) * Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (16) * Три години от датата на влизане в сила на настоящия регламент. (17) ** Две години от датата на влизане в сила на настоящия регламент. (18) * Две години от датата на влизане в сила на настоящия регламент. (19) * Шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент. (20) ** Две години и шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент. (21) *** Датата на влизане в сила на настоящия регламент. (22) За продуктите, включени в тази позиция и продавани на метър, общото етикетиране за състав е това на рулото. Шнуровете и въжетата, попадащи в тази позиция, включват използваните в алпинизма и водните спортове. (23) В някои случаи е необходимо отделните образци за изпитване да бъдат подложени на предварителна обработка. (24) За конфекционираните и готови артикули вж. раздел 7. (25) Вж. точка 1. (26) Лабораторният дарак може да бъде заместен с меланжираща машина или влакната могат да се смесят чрез разчепкване на снопчета. (27) Ако гранките могат да се монтират върху подходяща стойка, няколко от тях може да се навиват едновременно. (28) Метод № 12 прави изключение. Той се основава на определянето на съдържанието на дадено съставно вещество на един от двата компонента. (29) Вж. глава 1.1. (30) Разтворимостта на такива модакрили или хлоровлакна в реактива се проверява преди извършването на анализа. (31) Преди извършването на анализа е необходимо да се провери разтворимостта на поливинилхлоридните влакна в реактива. (32) Дивите коприни, каквато например е коприната от индийска буба, не са напълно разтворими в 75 % m/m сярна киселина. (33) За пример вж. апарата, описан в Melliand Textilberichte 56 (1975 г.), стр. 643‐645. (34) Вж. глава 1.1. (35) Стойностите на „d“ са посочени в глава 2 от настоящото приложение относно различните методи за анализ на двукомпонентни смеси.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Украйна (COM(2009)0580 – C7-0277/2009 – 2009/0162(COD))

P7_TA(2010)0169 A7-0058/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2009)0580),

–  като взе предвид член 308 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е допитал до него (C7-0101/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665) и допълнението към него (COM(2010)0147),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 212 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 17 май 2010 г. да одобри позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия и становището на комисията по външни работи (A7-0058/2010),

1.  Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата позиция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 18 май 2010 г. с оглед приемането на Решение № …/2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Украйна

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение № 388/2010/ЕС.)