Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите (2010/2011(INI))

P7_TA(2010)0186 A7-0132/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския съвет относно „ЕВРОПА 2020 - Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид доклада на проф. Марио Монти до Комисията относно съживяването на единния пазар(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно „Програма за гражданите: постигане на резултати за Европа“ (COM(2006)0211),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ (COM(2007)0724) и придружаващия работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Единният пазар: преглед на постиженията“ (SEC(2007)1521), резолюцията на Парламента от 4 септември 2007 г. относно прегледа на единния пазар(2) и работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Прегледът на единния пазар: година по-късно“ (SEC(2008)3064),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно „Възможности, достъп и солидарност: към нова социална визия за Европа на XXI век“ (COM(2007)0726) и съобщението на Комисията относно „Услуги от общ интерес, включващи социални услуги от общ интерес: нов европейски ангажимент“ (COM(2007)0725) и резолюцията на Парламента от 27 септември 2006 г. относно Бялата книга на Комисията относно услугите от общ интерес(3),

–  като взе предвид Препоръката на Комисията от 29 юни 2009 г. относно мерки за подобряване на функционирането на единния пазар(4) и Препоръката на Комисията от 12 юли 2004 г. относно транспонирането в националното законодателство на директивите относно вътрешния пазар(5),

–  като взе предвид Индекса на вътрешния пазар от юли 2009 г. (SEC(2009)1007) и резолюциите на Парламента от 9 март 2010 г.(6) и 23 септември 2008 г.(7) относно индекса на вътрешния пазар,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален съвет, озаглавено „Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите 2007-2013 г. – Увеличаване на правата на потребителите, повишаване на тяхното благосъстояние, осигуряване на ефективната им защита“(COM(2007)0099) и резолюцията на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно „Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите 2007-2013 г.“(8),

–  като взе предвид Съобщението на Комисията от 28 януари 2009 г., озаглавено „Проследяване на резултатите за потребителите в единния пазар – Второ издание на индекса за развитие на пазарите на дребно“ (COM(2009)0025) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Второ издание на индекса за развитие на пазарите на дребно“ (SEC(2009)0076),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2009 г. относно прилагането на законодателството на Общността за защита на потребителите (COM(2009)0330) и доклада на Комисията от 2 юли 2009 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (COM(2009)0336),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно защитата на потребителите(9),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно трансграничната електронна търговия между търговци и потребители в ЕС (COM(2009)0557),

–  като взе предвид доклада на Европейския икономически и социален комитет, специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, относно „Пречки пред европейския единен пазар -. 2008 г.“(10),

–  като взе предвид годишния доклад на SOLVIT за 2008 г. относно развитието и резултатите на мрежата SOLVIT (SEC(2009)0142), работния документ на службите на Комисията от 8 май 2008 г. относно план за действие относно интегриран подход към предоставяне на услуги за подпомагане на граждани и предприятия във връзка с единния пазар (SEC(2008)1882) и резолюцията на Парламента от 9 март 2010 г. относно SOLVIT(11),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти, чиято цел е да създаде цялостна рамка от правила и принципи във връзка с акредитацията и надзора на пазара,

–  като взе предвид член 26 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който постановява, че „вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите“,

–  като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който ангажира Съюза да работи за „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, включена в Договорите чрез член 6 от ДЕС,

–  като взе предвид член 9 от ДФЕС, който постановява, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“,

–  като взе предвид член 11 от ДФЕС, който постановява, че „изискванията за защита на околната среда трябва да бъдат включени в определянето и изпълнението на политиките и действията на Съюза, в частност, за да се насърчи устойчивото развитие“,

–  като взе предвид член 12 от ДФЕС, който постановява, че „изискванията за защита на потребителите се вземат под внимание при определянето и осъществяването на другите политики и действия на Съюза“,

–  като взе предвид член 14 от ДФЕС и Протокол 26 към него относно услугите от общ (икономически) интерес,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0132/2010),

A.  като има предвид, че прекалено много препятствия, произтичащи от липса на информация относно права и възможности, частична нормативна база, липса на законодателни инициативи в редица ключови области, неудовлетворително транспониране, неправилно изпълнение и прилагане на правила, както и недостиг на административна координация и сътрудничество, стоят на пътя на гражданите, потребителите и малките и средни предприятия (МСП), които искат да се придвижват, пазаруват, продават или търгуват отвъд границите със същото усещане за сигурност и увереност, което имат в съответната държава-членка, в която пребивават,

Б.  като има предвид, че същевременно усилията за хармонизиране на законодателството с цел преодоляване на тези препятствия в някои случаи доведоха до прекомерно регулиране, в резултат на което по-голямата част от МСП, и по-специално микропредприятията, които не желаят да извършват стопанска дейност на европейския пазар, а предпочитат да действат на местно равнище, както и местните органи на управление, бяха потърпевши от неблагоприятни последици, и по тази причина е необходимо по-добро регулиране с минимална административна тежест,

В.  като има предвид, че само малка част от работниците, доставчиците на услуги и специалистите се решават да се преместят в друга държава-членка, наред с другото, тъй като свързаните с това бюрократични пречки и рискът от загуба на социалноосигурителните права правят подобно начинание прекалено сложно и скъпо,

Г.  като има предвид, че малка част от предприемачите и МСП предлагат своите стоки и услуги извън рамките на националните си пазари поради езикови бариери, липса на сигурност по отношение на инвестициите, плащанията и отговорността и разликите в правните, административните, социалните и културните традиции на различните държави-членки,

Д.  като има предвид, че единният пазар не трябва да се разглежда изолирано от други области на хоризонтални политики, по-специално здравеопазването, социалната закрила и защитата на потребителите, трудовото право, опазването на околната среда, устойчивото развитие и външните политики,

Е.  като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ следва да поставя реалистични цели за постигането на „зелена“, основана на знанията социална пазарна икономика и устойчив растеж до 2020 г., както и да създава работни места, включително в екологичния сектор; като има предвид, че в основата на стратегията „ЕС 2020“ следва да бъде единният европейски пазар, с предизвикателствата за социална справедливост и икономически растеж и съсредоточаване върху ползите за гражданите, защитата на потребителите и МСП,

Ж.  като има предвид, че въпросите, свързани с единния пазар и международната търговия, са във все по-голяма степен взаимозависими и си оказват взаимно влияние,

З.  като има предвид, че много европейски граждани не осъзнават практическите ползи, произтичащи за самите тях от единния пазар, тъй като има много малко информация на разположение относно единния пазар и той не е обяснен по подходящ начин,

Общи съображения

1.  Счита, че Съюзът е изправен пред особено труден период в историята на интеграцията на единния европейски пазар; счита, че спрямо настоящите и бъдещите предизвикателства трябва да се действа с последователност, решимост, ангажираност и сила, които неизбежно са съчетани с деликатност и практичност, в дух на сътрудничество и солидарност; подчертава, че този подход ще изисква силен авторитет и значителна инициативност от страна на Европейската комисия, както и политическа воля от страна на Съвета, държавите-членки и Европейския парламент;

2.  Подчертава, че единният пазар не е само икономическа структура, а законодателството, свързано с единния пазар, защитава и опазва специфични основни права на гражданите, като сигурността и неприкосновеността на личния живот, и че поради това един безпроблемно функциониращ единен пазар е изцяло в интерес европейските граждани, потребители и МСП, като се имат предвид множеството икономически и други предизвикателства, пред които е изправен в момента ЕС;

3.  Изтъква, че независимо от икономическите, технологичните и правните слабости в неговата структура, единният европейски пазар, заедно с еврозоната, илюстрира по най-добрия начин истинското значение на икономическата интеграция и единство в ЕС и със сигурност представлява най-видимото постижение на европейската интеграция за гражданите на ЕС;

4.  Подчертава, че единният пазар следва да разкрива нови хоризонти за сектора на научните изследвания и иновациите, като прави повече за насърчаването на развитието на стоките и услугите, наблягайки на знанията и технологиите, които са движеща сила за бъдещото икономическо развитие;

5.  Приветства и изцяло подкрепя намерението на Комисията да „постави отново в основата на вътрешния пазар онези, които живеят в него и го използват ежедневно“, както и нейния ангажимент да бъде решителен защитник на единния пазар чрез пълноценно използване на нейните изпълнителни правомощия и да представи социална и екологична визия за единния пазар, основана на задълженията, залегнали в Договора от Лисабон;

Процесът на интеграция на единния пазар не е необратим

6.  Подчертава, че интеграцията в единния пазар не е необратим процес и че продължаването на съществуването на единния пазар следва да не бъде приемано като даденост;

7.  Изразява загриженост, че завръщането на икономическия протекционизъм на национално равнище най-вероятно би довело до фрагментиране на единния пазар и следователно трябва да бъде избегнато; изразява загриженост, че настоящата икономическа и финансова криза може да бъде използвана, за да се оправдае възраждането на протекционистките мерки в много държави-членки, въпреки че кризата налага вместо това да се прибегне до общи защитни механизми;

8.  Счита, че кризата навреди значително на процеса на интеграция на единния пазар и че враждебното отношение срещу единния пазар и недоверието спрямо него нараснаха в резултат от слабости и дисбаланси, произтичащи от икономическите системи на държавите-членки;

9.  Припомня, че политиките за противопоставяне на кризата не следва да отклоняват вниманието от процеса на интеграция на единния пазар, а напротив, да осигурят период от време, през който е възможно извършването на реформи, укрепването и усъвършенстването на настоящата структура на единния пазар, освобождаването на потенциала на „зелената“ икономика за създаване на работни места и възвръщането на доверието и увереността на гражданите, по-специално на потребителите и МСП;

10.  Подчертава, че рестартирането на единния пазар не трябва да бъде изцяло продиктувано от икономическия спад в последно време, а съживяването трябва да излезе извън рамките на основните поуки, извлечени от кризата;

11.  Подчертава, че рестартирането на вътрешния пазар следва да постигне конкретни, измерими, постижими, уместни и навременни цели, които трябва да бъдат постигнати чрез правилни и ефективни политически инструменти, основани на четирите свободи на движение, с които се ползват всички граждани на ЕС;

12.  Изтъква факта, че единният европейски пазар отчаяно се нуждае от нов тласък и че е необходимо силно лидерство от страна на европейските институции, особено от страна на Комисията, и политическа ангажираност от страна на държавите-членки, за да се възстанови доверието и вярата в единния пазар;

Необходимост от цялостен и общ подход към единния пазар

13.  Счита, че старото разбиране за единния пазар следва да бъде допълнено, за да се разшири неговият обхват; подчертава, че всички, които участват в оформянето и прилагането на единния пазар, трябва да възприемат по-цялостен подход, като напълно интегрират интересите на гражданите;

14.  Подчертава, че един по-силен, по-задълбочен и широкообхватен единен пазар е от жизненоважно значение за растежа и създаването на работни места;

15.  Подчертава, че единният пазар следва да заема централно място при постигането на целта за устойчива и конкурентна във висока степен социална пазарна икономика в контекста на дългосрочната визия на стратегията „ЕС 2020“;

16.  Счита, че единният пазар е много важна предпоставка за успеха на стратегията „ЕС 2020“; следователно предлага всяка стратегия и политика за съживяване на единния европейски пазар да се координира от европейските институции и да се основава на прагматично, изчерпателно и широкообхватно споразумение, подкрепено от всички държави-членки и насочено най-вече към приоритети, които държавите-членки наистина ще припознаят и които те ще прилагат ефективно на национално, регионално и местно равнище;

17.  Подчертава, че единният пазар следва да осигурява ползи за потребителите като по-добро качество, по-голямо разнообразие, разумни цени и безопасност на стоките и услугите;

18.  Призовава за нова парадигма на политическото мислене, която е съсредоточена върху гражданите, потребителите и МСП при рестартирането на единния европейски пазар; счита, че това може да бъде постигнато, като европейският гражданин бъде поставен в основата на разработването на политиките на Европейския съюз;

19.  Настоява, че съживяването на единния пазар изисква ефективното прилагане на по-адекватни проверки и баланси, както и на по-активен диалог, за да се гарантира адекватното отчитане на потребностите на гражданите и потребителите; счита, че основан на факти и основан на гражданите подход ще помогне на Съюза да спечели отново доверието на обществеността в единния европейски пазар и да намери правилната формула за приемането на инициативи, за да се предостави на Съюза конкурентното преимущество, от което той има нужда, без това да влияе на социалното измерение;

20.  Отново заявява, че извършването на съдържателна оценка на последиците от единния пазар за социалната сфера, потребителите, околната среда и икономиката – която следва да присъства във всички предложения относно единния пазар – е от жизненоважно значение за спечелването на общественото доверие и също така ще осигури реалистичното интегриране на целите по отношение на социалната сфера, защитата на потребителите, околната среда и икономиката;

21.  Счита, че премахването на границите на единния пазар допълнително увеличи конкурентоспособността на Европа в един глобализиран свят;

22.  Подчертава, че доброто функциониране на вътрешния пазар е неразделно свързано с ролята, която Европа трябва да играе на световната икономическа сцена; счита, че Европейският съюз трябва да опазва своя социален и екологичен модел, като налага стриктното спазване на правилата си относно внасяните продукти и услуги и защитава твърдо прилагането на тези правила, по-специално в рамките на многостранните органи и особено при процедури за решаване на спорове в рамките на Световната търговска организация;

23.  Подчертава, че вътрешният пазар и единната парична единица бяха защитен механизъм в Европа за намаляване на отрицателното въздействие на финансовата криза върху предприятията и гражданите в Европа;

Предизвикателства и възможности, които трябва да бъдат взети предвид от политиката на единен пазар

24.  Счита, че основното предизвикателство, пред което е изправен Съюзът, е постигането на равновесие между отворена икономика, способна да насърчава икономическия растеж и създаването на работни места и да даде интегриран отговор на големите предизвикателства на бъдещето (конкурентоспособност, научни изследвания и развитие, политика в областта на промишлеността, демографски проблеми, околна среда, технологии и т.н.), и икономическа система, която в същата степен е в състояние да предостави защита за потребителите, както и социалните и екологичните гаранции, от които се нуждаят гражданите;

25.  Подчертава, че прилагането на правилата на единния пазар продължава да бъде неравномерно, тъй като пазарните мрежи не са достатъчно свързани помежду си, което означава, че предприятията и гражданите са изправени пред ежедневната реалност на продължаващи трудности в тяхната трансгранична дейност, която може да включва 27 различни правни системи за една транзакция;

26.  Изтъква важността на създаването на „зелен“ единен пазар за очертаващите се нови нисковъглеродни и екологични технологии, услуги и продукти чрез разработването на общи за ЕС стандарти за въглеродните емисии; посочва, че ясните стандарти и етикетирането за енергийно ефективни продукти трябва постепенно да станат задължителни в рамките на Съюза; отбелязва, че съществуващите методики и стандарти следва да бъдат отчетени при разработването на нови стандарти за въглеродните отпечатъци; подчертава, че тези стандарти не трябва да създават прекалено обременяващи изисквания, по-специално за МСП;

27.  Настойчиво заявява, че в дигиталната ера Съюзът трябва да осъзнае напълно потенциала и възможностите, които предлагат интернет, електронната търговия и разпространението на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в рамките на МСП и публичната администрация за по-нататъшното развитие на единния пазар, като ги направи достъпни за всички граждани на ЕС; подчертава, че при разработването на нови технологии трябва да се взема предвид нуждата от защита на гражданите, потребителите и МСП и на лицата, които са в най-уязвимо положение;

28.  Подчертава значението на създаването на нови стопански модели, при които притежателите на авторски права и други сродни права да получават справедливо възнаграждение, без да се създават ненужни ограничения за онлайн достъпа до творческо съдържание за потребителите;

29.  Подкрепя инициативите, предприети от Комисията за отдаване на приоритет на изследователската дейност, знанията и иновациите при всяка бъдеща стратегия; очаква в два поредни бюджета на Съюза да бъдат предоставени достатъчно средства с цел предприемане на действия във връзка с тези жизненоважни въпроси; припомня, в този контекст, неотложната необходимост от приключването на все още нерешения въпрос относно патента на Общността; предлага Комисията да започне разглеждането на възможни начини за намиране на конкретни критерии за сравняване с цел да се измерят успехите в областта на научноизследователската дейност, знанието и иновациите;

30.  Подкрепя усилията на Комисията за насърчаване на безопасността на произвежданите стоки посредством влизането в сила на Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти;

Гражданите и потребителите на единния пазар

31.  Изразява увереност, че възприемането, разбирането и познаването на единния пазар от страна на обикновените граждани са на ниско равнище, не съществуват или са объркани или дори отрицателни, отчасти поради липсата на политически ангажимент и информация и ниското равнище на информираност на обществото;. счита, че трябва да се предприемат решителни действия, за да се гарантира, че бъдещата политика на Европейския съюз относно единния пазар се грижи за нуждите на гражданите, особено на потребителите и МСП, и им предоставя конкретни резултати;

32.  Подчертава, че за да се осигури политическата, икономическата и социалната подкрепа и сътрудничеството на европейските граждани, ЕС и държавите-членки трябва активно да насърчават възможностите, произтичащи от европейската икономическа интеграция, и да променят радикално общоприетите разбирания за единния пазар, като запознаят хората и им помогнат да разберат ползите, които той им предлага, и начините да претендират ефективно за правата си; паради това счита, че е важно всички сектори, които въздействат пряко върху ежедневния живот на гражданите и нуждите на потребителите, следва да заемат централно място в единния пазар;

33.  Счита, че някои от най-очевидните проблеми, с които се сблъскват потребителите, по-специално в сектора на услугите, по отношение на които трябва да се предприемат действия с приоритетен характер, за да се постигнат бързи резултати, са: (1) достъп до безопасни продукти и качествени услуги; (2) достъп до надеждна, позволяваща сравнения и обективна информация, включително сравнения на цени; (3) по-голяма правна сигурност и яснота на договорните отношения; (4) по-голяма сигурност по отношение на плащанията; (5) достъп до подходящи, достъпни и ефективни системи за обезщетения, и (6) по-добро познаване на системата и по-голяма доверие в нея;

34.  Настоява, че гражданите не получават достатъчно информация относно законодателството в областта на единния пазар и наличието и прилагането на техните права; изтъква необходимостта от по-ефективна организация на свързаните с този въпрос интернет сайтове, SOLVIT и звената за контакт; счита, е необходима по-добра координация и информация относно тези инициативи, тъй като те до момента не успяват да достигнат до целевата си аудитория; подчертава ролята на портала на Комисията „Вашата Европа“ за информиране на гражданите и предприятията относно аспектите, свързани с живота, работата и стопанските възможности в Европейския съюз; предлага да се засилят съществуващите предложения, вместо да се създават нови звена за контакт;

35.  Счита, че един отговорен подход от страна на предприятията, при който се зачитат принципът на корпоративната отговорност, правилата на конкуренцията и икономическите интереси на потребителите ще способства за изграждането на доверие на потребителите като минимална необходима мярка, ако целта е увеличаване на защитата на потребителите;

36.  Настоява, че инициативите за икономическа интеграция ще могат по-добре да се развият, ако гражданите са убедени, че техните социални права са гарантирани и че политиките в областта на вътрешния пазар ще се отразят положително върху социалните политики;

37.  Изразява съжаление от факта, че само малка част от гражданите, потребителите и МСП познават съществуващите алтернативни механизми за обезщетения или знаят как да подадат жалба до Комисията; посочва, че действащите системи за разрешаване на проблеми на гражданите и предприятията като SOLVIT трябва да бъдат засилени в съответствие с доклада на Парламента относно SOLVIT от 2 март 2010 г. (2009/2138(INI)); призовава Комисията да започне ускорена процедура за нарушение на Договора, ако при нерешена жалба до SOLVIT бъде открито prima facie нарушение на общностното право; изразява съжаление относно факта, че въпреки препоръките на Комисията по този въпрос, алтернативните механизми за разрешаване на конфликти все още не са правилно установени или все още не функционират задоволително;

38.  Подчертава основната роля, която играят асоциациите на потребителите при информирането на потребителите относно техните права, по отношение на подкрепата, която тези асоциации им предоставят при потребителски спорове, както и по отношение на насърчаването на интересите на потребителите при изграждането на вътрешния пазар;

Малките и средни предприятия на единния пазар

39.  Потвърждава, че МСП представляват важна част от гръбнака на европейската икономика и са основните двигатели на създаването на работни места, икономическия растеж, пренасочването към „зелена“ икономика и социалното сближаване в Европа; настоява, че активното участие на МСП в разширения ЕС е задължително за повишаването на иновативността и конкурентоспособността на единния пазар и подчертава, че трябва да се положат по-големи усилия за подобряването на достъпа на МСП до единния пазар, за да се улесни тяхното развитие и да им се позволи да оползотворят изцяло своя предприемачески потенциал;

40.  Счита, че по-голяма част от пречките, които не позволяват на МСП да имат достъп до пазарите на обществени поръчки, следва да бъдат премахнати, за да се повиши конкурентоспособността на единния пазар, по-специално чрез опростяване на изискванията за МСП при покани за участие в тръжни процедури от страна на възложителите;

41.  Насърчава бъдещи съвместни инициативи на Комисията и държавите-членки за: (1) подпомагане на дребния бизнес, извършващ трансгранична дейност в ЕС; (2) постигане на осезаемо намаляване на административните, финансовите и нормативните тежести, по-специално административните препятствия за МСП, независимо дали те извършват дейност на местно, национално или европейско равнище, в съответствие с принципа на пропорционалност; във връзка с това призовава държавите-членки и Комисията стриктно да изпълняват и прилагат принципа „Мисли първо за малките“, както е изложен в Small Business Act;

42.  Отправя искане към Комисията да полага по-големи усилия за подпомагане на МСП да преодолеят езиковата бариера, която често ги възпрепятства да извършват стопанска дейност в други държави-членки, различни от собствената им държава, чрез предоставяне на всички необходими сведения и услуги относно единния пазар на всички официални езици на Европейския съюз;

43.  Потвърждава своя ангажимент към намаляване възлагането на допълнителни задължения извън предвидените в директивите („gold plating“) в новото законодателство в областта на единния пазар и отправя искане към държавите-членки, и по-специално към техните парламенти, да потвърдят своя ангажимент към борбата с възлагането на допълнителни задължения извън предвидените в директивите при транспонирането на законодателство на ЕС, тъй като тези допълнителни тежести са особено обременяващи за МСП;

44.  Изразява съгласие, че правилното прилагане на Small Business Act – и по-специално по отношение на строгото прилагане на МСП тест от страна на Комисията, когато тя предлага нови законодателни мерки в областта на вътрешния пазар – и въвеждането на статута на Европейското частно дружество ще гарантират практическата интеграция на МСП в отговаряща на изискванията и осъществима единна европейска система;

45.  Изразява силна подкрепа за регламента, който урежда изискванията за превод за бъдещия патент на ЕС, който най-накрая ще превърне патента на ЕС в реалност и ще укрепи положението на Европа като двигател за иновации и конкуренция в световен мащаб; освен това подкрепя преразглеждането на системата на търговски марки на Общността за постигане на по-високо качество и по-добри перспективи за тази система;

46.  Заявява, че най-важният проблем за МСП в период на икономическа криза е техният достъп до финансиране; изразява съжаление, че в резултат на оттеглянето на големите банки от селските и слабо населени или икономически слаборазвити райони възникна съществен проблем за МСП по отношение на достъпа до финансиране; приветства важната роля на спестовните банки и различните кооперативни сдружения относно финансирането на регионалната икономика и техния принос към социалната пазарна икономика под формата на насърчаване от тяхна страна на етични и социални проекти;

47.  Изразява съгласие, че процедурата по уведомяване, въведена чрез Директива 98/34/ЕО, е много ефективен инструмент за усъвършенстване на националното законодателство, от една страна, и за избягване на пречки на единния пазар, по-специално за МСП, от друга страна; счита, че Комисията следва да засили механизма чрез образуване на ускорена процедура за нарушение, ако дадена държава-членка не спази подробно становище, издадено от Комисията, или не предприеме действия във връзка с подробно становище, издадено от държава-членка;

48.  Счита, че различните икономически и социални политики, като бюджетна, данъчна, образователна и научноизследователска политика, трябва да бъдат координирани на равнище ЕС;

Припознаване и прилагане на законодателството в областта на единния пазар и по-добро регулиране

49.  Настоява, че съгласно принципа на субсидиарност значителна част от административната и юридическата отговорност за единния пазар се носи от държавите-членки и, по целесъобразност, от техните регионални и местни органи, които, заедно с други институции на ЕС, трябва следователно наистина да припознаят единния европейски пазар и неговото управление;

50.  Настоява, че индексите на вътрешния пазар и индексите на потребителския пазар ясно показват, че държавите-членки все още не успяват да изпълнят целите си за правилно транспониране, изпълнение и прилагане на законодателството в областта на единния пазар и че е налице отлагане на транспонирането на европейските законодателни актове, което подкопава равните условия за конкуренция, които са от съществено значение за доброто функциониране на вътрешния пазар, особено в сектора на услугите;

51.  Отбелязва, че постепенното фрагментиране на правилата и непоследователността при прилагането на законодателството в ЕС се оказват все по-вредни за завършването на единния пазар; отбелязва, че ЕС все още не е приел набор от вътрешно съгласувани политики, разработени с цел премахване на преките и непреките пречки за доброто функциониране на вътрешния пазар;

52.  Приветства инициативата на Комисията за „по-добро регулиране“, която засилва ефективността на правилата и тяхното надлежно прилагане от държавите-членки; настоятелно призовава Комисията да запази набраната инерция в тази насока, тъй като бързото прилагане на тази стратегия би допринесло в значителна степен за успешното рестартиране на единния пазар;

53.  Отбелязва новата концепция за „интелигентно регулиране“, въведена в съобщението на Комисията относно ЕС2020;

Постижими резултати
По-решителна институционална роля за установяване и прилагане на правилата на единния пазар

54.  Предлага, с цел постигането на подобрено транспониране, прилагане и изпълнение на законодателството в областта на единния пазар, Комисията да изгради партньорски отношения между всички заинтересовани страни, които допринасят за изготвянето, прилагането и изпълнението на това законодателство, като използва нови механизми, като например предложения ежегоден форум по въпросите на единния пазар;

55.  Призовава Комисията да гарантира правилното прилагане и въвеждане в националното законодателство чрез по-систематичен и независим мониторинг, за да бъдат ускорени и рационализирани процедурите за нарушение; твърди, че забавянето на уреждането на процедурите за нарушение ще се отрази отрицателно върху интересите на гражданите в единния пазар;

56.  Изисква от Комисията да разработи нови, различни от формалните процедури за нарушение, начини за подобряване на транспонирането и прилагането на правилата на единния пазар; в този контекст изисква от Комисията да разгледа иновационни механизми, като процедурата за взаимна оценка, предвидена в Директивата за услугите, за насърчаване на партньорските проверки и участието на държавите-членки, както и за подобряване на неформалните механизми за решаване на проблеми като SOLVIT и EU-PILOT, които биха донесли значителни ползи за гражданите, срещащи ежедневно препятствия на единния пазар;

57.  Призовава Комисията да отдели повече внимание на систематичната оценка и опростяването на действащото законодателство, свързано с единния пазар, като намали бюрокрацията, където това е възможно, което ще бъде от полза както за гражданите, така и за предприятията;

58.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира правилно съгласуване и да си сътрудничи с Парламента и държавите-членки, както и с основните търговски партньори и стопанските и потребителските сдружения, при наблюдаването на пазара на стоки и при трансграничното прилагане на законодателството за защита на потребителите, както и да информира по-ефективно европейските потребители и граждани;

59.  Препоръчва на Комисията да изготви независимо проучване за определяне на двадесетте най-важни източника на недоволство и разочарование по отношение на единния пазар, с които гражданите се сблъскват ежедневно, и по-конкретно на пазара на труда, във връзка с електронната търговия, трансграничното здравеопазване, закупуване и наемане на моторни превозни средства, преносимост на пенсиите, взаимно признаване на професионални квалификации, упражняване на родителски права, осиновяване, издръжка и надбавки;

60.  Призовава Комисията да действа решително за създаване на по-добър механизъм за проверка на практическата приложимост на правилата на единния пазар на всички равнища в различните държави-членки и на оправомощеността на гражданите и дружествата да упражняват своите права в областта на единния пазар;

61.  Изисква от Комисията да предоставя повече помощ на държавите-членки и, по целесъобразност, на техните регионални и местни органи, за да се улесни правилното спазване на нормите на ЕС; подчертава, че институциите на ЕС като цяло трябва да укрепват правилата и да насърчават държавите-членки да подобрят транспонирането на закони по навременен и правилен начин, за да бъде гарантирано прилагането на едни и същи правила на територията на Съюза;

62.  Призовава за засилване на ролята на Парламента при прилагането, правоприлагането и мониторинга на законодателството в областта на единния пазар; счита, че засилената роля на ЕП и на националните парламенти съгласно Договора от Лисабон трябва да води със себе си едно по-добро взаимодействие между двете парламентарни равнища;

63.  Призовава държавите-членки да гарантират по-добро съгласуване и обмен на най-добри практики в областта на единния пазар, по-конкретно чрез информационна система за вътрешния пазар и обучение на специалисти в областта на единния пазар и защитата на потребителите на национално, регионално и местно равнище;

64.  Настоява Комисията да гарантира: независим качествен контрол върху регулаторните предложения; приемане на предварителни и последващи механизми за проверка на ефективността на законодателството; използване на референтни стойности за сравнение с най-добрите международни практики; използване на оценката на съвместимостта с цел измерване на социалното, екологичното и икономическото въздействие на равнище ЕС и на национално равнище;

Мерки, необходими за по-ефективно осведомяване и оправомощаване на гражданите и МСП по отношение на единния пазар

65.  Призовава Комисията и държавите-членки да разработят целенасочена стратегия за комуникация със съсредоточаване върху всекидневните проблеми, на които се натъкват гражданите, когато се установяват и започват работа в друга държава-членка, особено когато извършват трансгранични транзакции, придвижват се, извършват трансгранични покупки или продажби, както и стандартите за социална, здравна, потребителска и екологична защита, на които те могат да разчитат; счита, че тази стратегия за комуникация следва изрично да обхваща методи за решаване на проблеми като системата SOLVIT;

66.  Призовава Комисията и държавите-членки да увеличат своите усилия за превръщането на продуктовите стандарти, използвани в рамките на единния пазар, в основни световни стандарти, като по този начин се гарантират равни условия за конкуренция за европейските предприятия и по-специално МСП, желаещи да развиват дейност извън рамките на единния пазар;

67.  Настоятелно призовава Комисията при изготвянето на годишните планове за дейността си да насочи вниманието си към превръщането в приоритет на насоченото към потребителите законодателство, свързано с единния пазар, което реално променя ежедневния живот на европейските граждани; счита, че този приоритет трябва да бъде последван от подходящи информационни кампании, които да подпомогнат разбирането на гражданите за единния пазар;

68.  Отново заявява, че освен емблематичните дейности от типа „рекламна кампания“, осъществявани от европейските институции или държавите-членки, е от значение предприемането на паралелен подход за децентрализирани връзки с обществеността, който включва в по-голяма степен местните участници и националните, регионалните и местните медии (като особено внимание се обръща на местните медии), които са съсредоточени в по-голяма степен върху ежедневните проблеми, срещани от потребителите на вътрешния пазар (примери за банкови такси в друга държава-членка, проучване на възможностите за смяна на оператор, сравняване на цените за телефонни услуги и т.н.);

69.  Призовава Комисията да започне редовна серия от изследвания на отношенията между единния пазар и средния европейски гражданин, като вниманието се съсредоточи върху разходите и ползите, произтичащи от тези отношения, както и ежедневните предизвикателства, пред които те са изправени;

70.  Призовава държавите-членки, с помощта на Комисията, да подобрят механизмите за разрешаване на спорове, по-конкретно SOLVIT, като им бъдат предоставени допълнителни финансови и човешки ресурси и се преразгледа техният мандат, за да се гарантира капацитетът на тези механизми да разрешават ефективно широкия диапазон от проблеми, с които се сблъскват гражданите и предприятията; призовава Комисията да счита за приоритетно завършването на проекта за услуги за подпомагане в областта на единния пазар (SMAS), така че гражданите и предприятията да получат лесен достъп до информацията и насоките, от които се нуждаят при намирането на решения на проблемите, с които се сблъскват;

71.  Призовава Комисията и държавите-членки чрез информационни кампании и по-строги проверки да продължават и да увеличават усилията си за повишаване на доверието на гражданите в маркировката „СЕ“, основен инструмент за гарантиране на правата на потребителите и качествените стандарти в рамките на единния пазар;

72.  Подчертава ключовата роля, която играе мрежата „Enterprise Europe Network“ за създаване на условия за МСП да се възползват от възможностите, които предлага единният пазар; подчертава, че бюрократичните задължения ограничават използването на ценни ресурси и по този начин възпрепятстват по-силното съсредоточаване върху основната задача на „Enterprise Europe Network“ да предоставя индивидуализирана подкрепа за МСП; призовава Комисията да използва в по-голяма степен „Enterprise Europe Network“ за целенасоченото разпространение на информация и за намаляване на бюрокрацията за партньорите на „Enterprise Europe Network“;

Стратегически доклади и предложения

73.  Предлага на Комисията стратегията за единния пазар да обхваща четири основни етапа: първи етап, който да включва оценка или проверка на текущото състояние с цел оценяване на степента на нарушения и напрежение, претърпени от различните участници в единния пазар, по-специално в резултат от икономическата криза; втори етап, въвеждащ процеса на консолидиране и разрешаване на неразрешените въпроси; трети етап, който да води със себе си развитието и подобряването на единния пазар; и четвърти етап на съсредоточаване върху идеите за единния пазар в дългосрочен план (стратегия ЕС 2020);

74.  Счита, че както финансовите услуги, така и достъпът до финансиране следва да бъдат част от стратегията ЕС2020;

75.  Предлага на първия етап от горепосочената проверка на текущото състояние Комисията да извърши финансов одит на бюджета на ЕС и като приоритет да разпредели повече средства за инвестиции в образованието, иновациите и научноизследователската дейност; призовава държавите-членки да определят същите приоритети в разходната част на своите бюджети;

76.  Счита, че за да се установи ефективен единен пазар, комисията трябва да изработи ясен набор от политически приоритети чрез приемането на „Законодателен акт за единния пазар“ („Single Market Act“), който следва да включва както законодателни, така и незаконодателни инициативи, насочени към създаването на силно конкурентен социален пазар и „зелена“ икономика;

77.  Насърчава Комисията да представи този акт до май 2011 г. - достатъчно време преди 20-годишнината от Програмата за единния пазар от 1992 г. - като постави гражданите, потребителите и МСП в основата на единния пазар; подчертава, че на това следва да се гледа като на план за бъдещи действия, ако искаме да постигнем основана на знанието, силно конкурентна, благоприятна в социално и екологично отношение и „зелена“ пазарна икономика, която гарантира и равни условия за конкуренция;

78.  Призовава Комисията да включи в „Законодателен акт за единния пазар“ конкретни мерки, насочени, но без да се ограничават с това, към:

79.  Призовава Комисията при изготвянето на „Законодателен акта за единния пазар“ да вземе предвид консултациите с различни институции на ЕС и съответните доклади (ЕС 2020, докладите Monti, Gonzalez и докладите на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и т.н.) и да започне допълнителни широки обществени консултации с оглед представяне на координирано предложение за един по-последователен и жизнеспособен единен пазар;

80.  Препоръчва извършването на анализ за определяне на начините и средствата за интегриране на интересите на потребителите в съответните политики на ЕС, което би позволило на защитата на потребителите да присъства автоматично при изготвянето на съответното законодателство на ЕС;

81.  Припомня важността на Директивата за услугите за окончателното изграждане на единния пазар и нейния огромен потенциал за предоставяне на ползи на потребителите и МСП; подчертава, че успешното прилагане на това законодателство изисква постоянен политически ангажимент и подкрепа от всички действащи лица на европейско, национално и местно равнище; призовава Комисията, след фазата на прилагане, да извърши оценка на Директивата за услугите, за да определи дали тя е постигнала основните си цели; призовава за ясно участие на Европейския парламент в тази дейност и настоява относно необходимостта от запазване на равновесието между нуждата от подобряване на единния пазар на услуги, като в същото време се гарантира висока степен на социална закрила;

82.  Счита, че правилното прилагане на законодателството в областта на единния пазар (напр. на Директивата за професионалните квалификации, на Директивата за услугите и на Регламента за акредитация и наблюдение на пазара) следва да продължи да бъде основен приоритет за новата Комисия;

83.  Отбелязва, че механизмите за обезщетение, приложими на територията на Съюза, са дали ограничени резултати и поради това призовава настоятелно Комисията да представи законодателно предложение за гарантиране на прилагането на достъпна и ефективна общоевропейска система за колективно обезщетение в срок до май 2011 г.;

84.  Приканва Комисията да приеме „Харта на гражданите“, обхващаща различните аспекти на правото на установяване и труд навсякъде в ЕС; счита, че това право трябва да бъде предоставено на всички граждани на ЕС; подчертава, че някои ограничения за наемане на работници от новите държави-членки все още съществуват в рамките на единния пазар; призовава държавите-членки, като вземат предвид положителните и отрицателните последствия от отварянето на националните пазари, да разгледат възможността за премахване на съществуващите ограничения;

85.  Призовава Комисията през настоящия парламентарен мандат да представи на Парламента и Съвета предложение за регламент относно Европейски статут за взаимоспомагателни дружества и асоциации;

86.  Призовава Европейската комисия да предприеме необходимите стъпки, за да предложи в най-кратки срокове проучване на възможностите за реализация и процес на консултации, чиято цел е да доведат до създаване на Европейски статут за взаимоспомагателни дружества;

87.  Призовава Комисията да се съсредоточи по-внимателно върху наблюдението на пазара, по-конкретно в областта на финансовите услуги, застрахователната дейност, телефонията, банковите услуги и комуналните услуги и вярва, че ефективният мониторинг на пазарите ще засили лоялната конкуренция, ще повиши тяхната ефективност и че това ще облагодетелства както икономиката, така и потребителите;

88.  Счита, че следва значително да се подобри качеството на защитата на потребителите в сектора на финансовите услуги, особено по отношение на аспектите на мониторинга и надзора;

89.  Настоява, че продължаването на устойчивото развитие на вътрешния пазар зависи от: (1) продължаващия ангажимент на Комисията към всички пазарни инициативи, необходими за стимулирането и значителното подобряване на нашия имидж и конкурентно преимущество на световния пазар; (2) приемането на обща рамка, за да се гарантира, че единният пазар действително облагодетелства всички заинтересовани участници; и, което е най-важният аспект, (3) единният пазар също така да достигне до гражданите;

o
o   o

90.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) Очаква се през април 2010 г. (2) OВ С 187 Е, 24.7.2008 г., стр. 80. (3) OВ С 306 Е, 15.12.2006 г., стр. 277. (4) OВ L 176, 7.7.2009 г., стр. 17. (5) OВ L 98, 16.4.2005 г., стр. 47. (6) Приети текстове, P7_TA(2010)0051. (7) OВ С 309 Е, 4.12.2008 г., стр. 46. (8) OВ С 180 Е, 17.7.2008 г., стр. 26. (9) Приети текстове, P7_TA(2010)0046. (10) http://www.eesc.europa.eu/smo/news/Obstacles_December-2008.pdf. (11) Приети текстове, P7_TA(2010)0047.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2010 г. относно ново партньорство за модернизирането на университетите – диалог между университетите и бизнеса (2009/2099(INI))

P7_TA(2010)0187 A7-0108/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2009 г., озаглавено „Ново партньорство за модернизирането на университетите – форум на ЕС за диалог между университетите и бизнеса“ (COM(2009)0158),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2006 г., озаглавено „Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научни изследвания и иновации“ (COM(2006)0208),

–  като взе предвид заключенията на председателството, изготвени след срещата на Европейския съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г.,

–  като взе предвид заключенията на председателството, изготвени след срещата на Европейския съвет на 13 и 14 март 2008 г., по-специално частта относно „инвестирането в хората и модернизацията на пазарите на труда“,

–  като взе предвид заключенията на председателството, изготвени след срещата на Европейския съвет на 19 и 20 март 2009 г., по-специално частта относно „пълноценното използване на обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места“,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 15 ноември 2007 г. относно „Нови умения за нови работни места“(1),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020“)(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2008 г. „Обучението за възрастни: никога не е твърде късно да се учи“(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно Болонския процес и мобилността на студентите(4),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 декември 2009 г. относно диалога между университетите и бизнеса(5) и становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 декември 2009 г.(6),

–  като взе предвид публикуваното от Европейския парламент проучване озаглавено „За по-нататъшно развитие на диалога между университетите и бизнеса“,

–  като взе предвид член 165 и член 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0108/2010),

A.  като има предвид, че Европейският съвет от 19 и 20 март 2009 г. призова държавите-членки да насърчават партньорството между стопанските субекти, научноизследователската дейност, образованието и обучението;

Б.  като има предвид съобщението на Конференцията на европейските министри, отговарящи за висшето образование, проведена на 28 и 29 април 2009 г., в което се призовава публичните политики да отчетат „изцяло стойността на разнообразните мисии на висшето образование, вариращи от преподаване и изследователски дейности до служба на обществото и ангажиране със социалното обединение и културното развитие“;

В.  като има предвид, че предвид своята тройна функция (образование, научно-изследователска дейност и иновации) университетите играят основна роля за бъдещето на Съюза и обучението на неговите граждани и като има предвид, че ролята на висшето образование е да осигури учебна среда, която стимулира независимост, творчество и оптимално оползотворяване на знанията;

Г.  като има предвид, че отговорността за определянето на политиките на образование остава въпрос от компетенциите на държавите-членки, които определят организацията, съдържанието и реформирането на своите образователните системи;

Д.  като има предвид, че различията в икономическото и социалното равнище на гражданите от различните части на Европа изискват да се положат усилия за предоставяне на всички граждани на Европейския съюз на равни шансове за образование и да се подпомогнат способните млади хора, които от икономическа гледна точка са в неравностойно положение;

Е.  като има предвид, че продължаващата икономическа криза, водеща до загуба на работни места, прави особено важно по-ефективното сътрудничество между висшите учебни заведения и бизнеса;

Ж.  като има предвид, че е неотложно прилагането, координацията и насърчаването на съгласуван подход между страните, подписали Болонския процес, особено в сферата на мобилността на студентите и пълното признаване на дипломите и че това преминава през съответната равносметка на посочения процес, която показва трудностите и пречките;

З.  като има предвид, че Европейската комисия трябва да играе важна роля при улесняване на обмена на информация и добри практики между държавите-членки на ЕС и съседните на ЕС държави;

И.  като има предвид, че разнородният характер на институциите за висше образование, деловите среди и видовете сътрудничество прави трудно постигането на съгласие по един идеален модел на сътрудничество, който би съответствал на профила, приоритетите и изискванията на всяка институция в Европа; като има предвид, че автономията на университетите и тяхната способност да избират модели за партньорство с бизнеса, които отговарят най-добре на техните цели, трябва да се запазят при всички обстоятелства;

Й.  като има предвид, че образованието е мисия на цялото общество, за която държавата не трябва да избягва своите финансови отговорности;

К.  като има предвид, че висшето образование е обществена отговорност и следователно публичното финансиране на университетите е необходимо, за да се осигури справедливо финансиране във всички области, напр. хуманитарните науки; като има предвид, че е важно университетите да бъдат подкрепяни финансово (напр. чрез публично-частни партньорства), като същевременно се гарантира тяхната автономност и осигуряване на качество;

Л.  като има предвид, че образованието и обучението, които трябва да водят до усвояване на основни познания по обща и гражданска култура, са отлични средства за подпомагане на по-слабо развитите региони да компенсират своето изоставане и, в допълнение към създаването на работни места и на насърчаването на конкурентоспособността, са изключително важни за културното и интелектуално многообразие и гражданския живот;

М.  като има предвид, че много програми на ЕС подкрепят сътрудничеството между университетите и бизнеса, но тези действия не винаги са координирани между институциите;

1.  Приветства горепосоченото съобщение на Комисията, озаглавено „Ново партньорство за модернизирането на университетите – форум на ЕС за диалог между университетите и бизнеса“ и предложените в него области, върху които да се концентрира бъдещото сътрудничество;

2.  Приветства съобщението на Комисията, в което се прави обзор на първите три години от дейността на Форума на университетите и предприятията в ЕС и се посочват бъдещите предизвикателства като подпомагането на иновациите, насърчаването на научноизследователската дейност, създаването на предприемачество, активизирането на трансфера на знания и привличането на млади изследователи на пазара на труда в Европа;

3.  Отчита, че предизвикателствата, посочени в съобщението, не са нови и че досега не е постигнат успех по отношение на тяхното преодоляване; счита обаче, че непрекъснатият диалог и сътрудничеството на местно, регионално, национално и европейско равнище, включително обменът на най-добри практики по отношение на програмите и инструментите, са от съществено значение за установяването на по-тесни връзки и партньорства между университетите и деловите кръгове, като по този начин се преодоляват възможните културни, институционални и оперативни пречки помежду им, както и се допринася за създаването на основано на знанието общество, за развитието на приложните изследвания и за осигуряването на по-добри перспективи на пазара на труда за завършилите висше образование;

4.  Отчита факта, че съществуват значителни различия сред европейските университети по отношение на техния размер, ресурси, дисциплини, организация, националност и вид; счита обаче,че всички те биха могли по своему да се възползват от националното и трансграничното сътрудничество с деловите кръгове, при условие че има много добра осведоменост относно действителния контекст, в който се развива техният капацитет в областта на научноизследователската дейност и образованието; застъпва становището, че и на регионално равнище се допринася в значителна степен за насърчаване на сътрудничеството между университетите и деловите кръгове;

5.  Приветства съобщението на Конференцията на европейските министри, отговарящи за висшето образование, проведена на 28 и 29 април 2009 г., в което се подчертава техния ангажимент да изпълнят целите на Европейското пространство за висше образование – пространство, в което висшето образование е отговорност на обществото и където всички институции за висше образование, чрез разнообразието на своите мисии, проявяват внимание към потребностите на обществото в широк смисъл;

6.  Подкрепя възгледа, че диалогът и сътрудничеството между бизнеса и институциите за висше образование следва да останат приоритети в близко бъдеще, по същия начин както диалогът и сътрудничеството с всички други сектори на обществото, за да могат всички участници да се възползват от културните, научни и технически знания, създадени и разпространени в рамките на институциите за висше образование; подчертава, че интелектуалната и финансова независимост на заведенията за висше образование спрямо бизнеса трябва да се запази, както и че не трябва да съществува отношение на зависимост между висшето образование и бизнеса; подчертава, че университетите следва при всички обстоятелства да съхранят своята автономия за вземане на решения по отношение на своите учебни програми и структури на управление;

7.  Призовава държавите-членки да се мобилизират и да предприемат конкретни мерки, когато правната и финансовата рамка не насърчават, или дори обезсърчават усилията на университетите да си сътрудничат с деловия сектор;

8.  Подчертава, че диалогът университет - бизнес не трябва да се ограничава единствено до математическите, научните и техническите сектори, а трябва да се отнесе към всички области, напр. хуманитарните науки;

9.  Счита за необходимо да засили интердисциплинарността и трансдисциплинарността в образователните и научноизследователски програми, както и сътрудничеството между университетите, като от тази гледна точка ИКТ представляват основен инструмент;

10.  Призовава за подобряване на работата на европейските университети чрез прилагане на принципа за трите опорни точки на знанието „научно-изследователска дейност-образование-нововъведение“ като се има предвид необходимостта от по-добри връзки между университетите и бизнеса, както сочат общностите на знания и иновации (ОЗИ) в рамките на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ), и същевременно насърчава университетите да вземат предвид икономическата и социална среда в рамките на своята основна сфера на влияние при своите програми за научно-изследователска дейност и иновации;

11.  Подчертава, че по-добрият диалог и сътрудничеството между университетите и предприятията ще предоставят повече възможности за извличане на ползи и за двете страни, което не само ще насърчи икономическия растеж, но и ще е полезно за обществото в по-широк смисъл, допринасяйки за едно непрекъснато усъвършенстващо се общество на знанието;

12.  Подчертава, че ползите от един по-добър диалог и сътрудничество между университетите и предприятията в този контекст ще намерят също отражение както в подобряването на диалога и сътрудничеството между университетите и националните, европейските и международните институции и организациите на гражданското общество, така и в подобряването на взаимодействието между университетите и обществото като цяло;

13.  Призовава националните, регионалните и местните органи, съвместно с частния сектор, да продължат да проучват и финансират процесите, които задълбочават взаимодействието между университетите и предприятията, както и да премахнат административните пречки, които го възпрепятстват; посочва, че регламентът за структурните фондове предлага възможност за финансиране на мерки за подпомагане на малките и средните предприятия по линия на системата на ваучери за знание, понастоящем използвана в редица държави-членки;

14.  Предлага да се обърне специално внимание на достъпа на малки и средни предприятия (МСП) до университетско образование и научно-изследователска дейност, като едновременно се увеличава публичното финансиране и се опростяват административните процедури;

15.  Подчертава необходимостта да се предостави престиж и мотивация на проучвателната и научно-изследователска работа, не само в научните и технически области, но също в областите на социалните и хуманитарни науки, които представляват запас от ценни знания за авангардните предприятия;

16.  Подкрепя ролята на научно-изследователската работа по проекти с малък и среден мащаб като приоритетна по отношение на мрежите за научни постижения, основани на големи интегрирани проекти;

17.  Призовава предприятията и университетите да си сътрудничат, за да поправят неравностойното представителство на мъже и жени в някои факултети;

Учене през целия живот

18.  Отново напомня за значението на определението за учене през целия живот и вижданията, които то обхваща – от общото образование до неформалното и неофициално учене в процеса на икономическия, социалния, културния и гражданския живот и професионалното обучение и квалификация;

19.  Подчертава, че ученето през целия живот позволява постоянен достъп не само до образование и обучение, но и до култура, като от основно значение за ЕС е да насърчи държавите да подкрепят и държавните университети да съхраняват и развиват включването на хуманитарни науки в своите учебни програми;

20.  Отново напомня, че едно от ключовите послания е да се увеличи равнището на инвестиции в човешките ресурси, за да се даде приоритет на най-важния актив на ЕС – неговите граждани, които могат да се адаптират към непрестанно променящите се условия на пазара на труда;

21.  Изтъква нуждата от приспособяване на възможностите за учене през целия живот възможно в най-голяма степен към потребностите на хората и социално уязвимите групи и подчертава, че постоянно променящия се характер на тези потребности превръща продължаването на образованието в неизбежна необходимост и поради това отделя специално внимание на предизвикателствата, които произтичат в социален и финансов план; отново напомня, че подобно нещо като „работно място за цял живот“ вече не съществува и че професионалното обучение и преквалификацията са от съществено значение; отново подчертава, че трябва да се създават подходящи условия, за да се възпитава още от детството положително отношение към ученето;

22.  Подчертава, че образованието, информацията и обучението през целия живот, освен че предоставят особено важни за пазара на труда умения, представляват също така предварително условие за интелектуално и личностно развитие на отделния човек;

23.  Подчертава до каква степен е важно да се създадат и насърчат модерни методи за обучение през целия живот посредством интернет, за да се направи обучението по-пряка и изискваща по-малко време дейност, по-конкретно за работещите в предприятията;

24.  Като взема под внимание процеса на демографска промяна в Европа (към застаряващо общество) и на променящите се условия на пазара на труда в следствие на икономическата и социална криза и кризата на заетостта, призовава университетите да разширят достъпа до обучение и да модернизират своите учебни програми като ги ориентират към новите предизвикателства, за да подобрят уменията на европейската работна сила;

25.  Като има предвид също така факта, че образованието е едно от най-важните и най-ефективни средства за социална интеграция и борба срещу бедността и неравенствата, призовава университетите да разширят достъпа до образование и до програми за международен обмен също така и за хората с увреждания;

26.  Отново изтъква значението на предаването и обмена на знания, умения и опит, придобити от възрастните, като средство за напътствие на по-младите поколения към пазара на труда (напр. чрез форми на наставничество);

27.  Предлага да се прибягва допълнително до нови педагогически методи, като експериментално учене, дистанционно учене, електронно обучение и други смесени форми на учене;

28.  Подчертава, че трябва да бъде установена, насърчавана и утвърдена по-устойчива култура на учене и че продължаването на обучението и преквалификацията във всички етапи на живота имат решаващо значение за подобряване на европейската конкурентоспособност и насърчаване на икономическия растеж и заетостта в Европа;

29.  Подчертава необходимостта да се осигурят повече възможности за стимулиране на постоянното адаптиране към променящия се пазар на труда – което представлява приоритет за Европейския съюз, особено при настоящата рецесия – посредством насърчаване на ученето през целия живот, по-специално чрез развитието на курсове за дистанционно обучение, специално адаптирани към новите технологии, както и на курсове за лицата на възраст над 45 години, които са по-уязвими и изложени на по-голям риск от социално изключване;

30.  Насърчава предприятията да мотивират по-добре своите служители да се обучават, например чрез организиране на продължителни семинари и финансиране на следдипломни квалификации;

31.  Предлага нов подход на професионално ориентиране в живота, при което университетите, студентите и икономическите и социални среди в цялото им разнообразие биха спечелили от по-близкото следене на развитието на млади абсолвенти, за да се прецени доколко полезни са социалните и икономически образователни програми;

32.  Припомня необходимостта от допълнително повишаване на привлекателността и достъпността на виртуалното обучение;

Мобилност, партньорства и учебни програми

33.  Отново подчертава, че мобилността е крайъгълен камък в сферата на европейското висше образование, където европейските университети са приканени да предприемат новаторска, дълбока и последователна реформа на учебните планове; твърдо заявява, че това следва да се превърне в политически приоритет в контекста на новото определяне на основните цели на Болонския процес след 2010 г.;

34.  Подчертава, че мобилността между държавите и между университетите и бизнеса е ключ към постигането на по-тясно сътрудничество между тези два свята;

35.  Приканва Комисията да предложи създаването на правна рамка, която да подкрепя и улеснява мобилността между университетите и бизнеса, както и между студентите и университетските преподаватели, и да подчертае необходимостта от признаване и сертифициране на тази форма на учене и обучение;

36.  Насърчава не само разширяването и удължаването на срока на действие на схемите за индивидуална мобилност като „Еразъм за млади предприемачи“ и „Еразъм за обучаващи се работници“, но и организирането на програми за обучение след степен бакалавър „Европейска магистърска степен за високи научни постижения“ съвместно с различни университети и с дейното участие на предприятията, съчетани със стипендии за студенти и стимули за изследователи; счита, че с тези инициативи следва също така да се постига мобилност, изучаване на чужди езици и натрупване на опит в рамките на предприемачеството и културното многообразие;

37.  Набляга на необходимостта висшите учебни заведения да увеличат възможностите за изучаване на други езици извън университетите, като се има предвид, че усвояването на нови езици е жизнено важно за поощряването и подпомагането на мобилността и обмена на студенти, научни работници, преподаватели и на работещи в реалната икономика;

38.  Насърчава университетите да проучат нови методи за сътрудничество между публичните институции и частния сектор, и по-специално чрез създаването на публично-частни общи фондове за иновации, с цел да се подобри мобилността във всички сектори;

39.  Подчертава значението на ползите, които студентите могат да извлекат от придобиването на умения в областта на новите технологии, като този факт повишава шансовете им на пазара на труда;

40.  В светлината на добрите практики в областта на обучението в други държави, предлага за участие във форума на ЕС да бъдат поканени държави извън ЕС, за да споделят своя опит и проблеми, като се вземе под внимание факта, че подобни дискусии следва да се основават на определени цели, терминология и виждания и да се концентрират върху конкретни полета на дейност;

41.  Подчертава необходимостта да се подготвят и обучат по подходящ начин преподавателите, които изнасят лекции в областта на предприемачеството; подкрепя идеята за вграждането на култура на предприемачество в учебните програми (като се започне още с програмите за начално обучение);

42.  Поощрява деловия свят активно да участва при създаването на образователни материали относно начина на функциониране на дейностите в бизнеса за всички нива на образование, като учебните заведения са свободни да решат дали да ги използват или не, и редовно да представя на студентите възможностите за заетост, които може да им предложи;

43.  Призовава деловия свят да допринесе за адаптирането на университетските програми, като стартира и финансира специализирани курсове, имащи за цел да запознаят студентите с правилата за функциониране на предприятията;

44.  Изисква да се проучи и насърчи интеграцията на университетски преподаватели в бизнеса и същевременно на предприемачи в университетите;

45.  Подчертава значението на новите технологии, които благоприятстват мобилността и сътрудничеството между предприятията, студентите, преподавателите и научните работници;

46.  Отново напомня, че търговското предприемачество под различните му форми следва да се разглежда като една от професионалните алтернативи за младите абсолвенти и че е необходимо институциите за висше образование да предоставят на своите студенти задълбочени знания за всички форми на предприемачество, включително за социалната и солидарна икономика, като ги насърчава, например, да основават свои собствени дружества;

47.  Подчертава, че диалогът и сътрудничеството между университетите и предприятията следва да са основани на взаимност, доверие, взаимно уважение и прозрачност, като се насърчават университетите с по-предприемачески дух и ръководените в по-голяма степен от знанието предприятия; отново заявява, че това може да бъде постигнато, например, чрез въвеждането на система на ваучери за знание, като понастоящем използваните в редица държави-членки, която да позволи в частност на малките и средните предприятия да повишат своя изследователски капацитет, без да се накърнява независимостта, автономията и публичният характер на университетите;

48.  Признава, че е необходимо образованието и научно-изследователската дейност да се характеризират с по-мултидисциплинарен подход към знанието, и поради това счита, че както университетите, така и предприятията биха могли да имат полза от съвместното развитие на мулти- и интердисциплинарни и предприемачески умения, както и от гъвкавото адаптиране на научните области, специалности и специализации към потребностите на икономиката, включително към потребностите на малките и средните предприятия; изтъква успешните инициативи като стажове за студенти и персонал, използване на предприемачи в ролята на гостуващи преподаватели, двойни курсове и съвместен персонал;

49.  Подчертава, че с цел да се насърчи предприемаческият дух сред студентите, всички заинтересовани страни (преподавателски състав, студенти и представители на деловите среди) следва да са надлежно информирани относно инструментите и механизмите, които могат да използват за развиването на по-ефикасно и по-резултатно сътрудничество, което да е от взаимна полза; счита, че е изключително важно, от една страна, да се насърчи обучението на университетските преподаватели в тази област, чрез инициативи като например ученето през целия живот, и, от друга страна, университетите да отворят врати за предприятията и работодателите, така че те да могат да направят препоръки относно съдържанието на преподавания материал и обучението и относно знанията и уменията, които студентите следва да притежават;

50.  Препоръчва цялостна защита за университетските центрове за кариерно консултиране в институционален план, проследяване на тяхното развитие и по-тясното им свързване с пазара на труда;

51.  Набляга върху значението от предоставянето на възможности за назначаване на работа във фирми, като част от учебната програма, по-специално за студентите от висшето образование, и за финансово възнаграждение или посредством европейската система за трансфер на кредити;

52.  Призовава Комисията да стартира план за европейска докторантура във връзка с промишления сектор по модела на съществуващите в Европа докторантури във връзка с промишления сектор, като част от дейностите „Мария Кюри“ от рамковата програма, за да насърчи целевите и достъпни научни изследвания за европейските предприятия, както и приноса на бизнес сектора за европейските университети;

53.  Предлага професионалните асоциации да си сътрудничат с университетите, за да изготвят ефективни учебни програми, които позволяват бързо адаптиране на студентите в деловия свят;

54.  Подчертава значението на спонсорирането за университетите от страна на деловия свят и насърчава дружествата да предоставят стипендии, за да могат студентите да придобиват знания и компетентност със значителна стойност на пазара на труда;

55.  Подчертава съществената стойност на предаването на знания на обществото и резултатите от това предаване за сътрудничеството между университетите и деловия свят;

56.  Приканва предприятията да засилят подкрепата, която оказват на младите таланти под формата на стипендии;

Научно-изследователска дейност

57.  Подчертава необходимостта предприятията да повишат капацитета си за усвояване при използването и трансформирането на научните познания, натрупани в университетите, като стимулират вътрешна научноизследователска дейност, учене през целия живот и непрекъснато образование и като възприемат активна политика за информиране на академичната общност относно нуждите си и за наемане на докторанти, постдокторанти и изследователи;

58.  Подчертава необходимостта от специализиран персонал в научноизследователските институции, който да може да определя и управлява ресурсите в областта на знанието с потенциал за предприятията;

59.  Отдава голямо значение на трансфера на знание в отворена среда; отчита, че съществуват различни инструменти, за да се постигне това, например публикации и семинари, бюра за трансфер на технологии, регионално сътрудничество, подкрепа за създаване на отделни и нови предприятия, съвместни изследвания и мобилност на изследователите; счита обаче, че социалното и човешкото измерение на взаимодействието е изключително важно; поради това решително подкрепя инициативите за насърчаване на прякото взаимодействие между университетите и предприятията, по-специално малките и средните предприятия;

60.  Приветства създаването на единна европейска мрежа от центрове за стопанска дейност и иновации, които да включват услуги, предоставяни понастоящем от Европейските информационни центрове и от Центровете за разпространение на иновации;

61.  Смята, че една по-висока мобилност на изследователите, както за краткосрочни, така и за дългосрочни периоди, отвъд националните граници и между академичните и деловите среди, която зачита принципа за недискриминация, е наложителна при насърчаването на трансфера на знание; в тази връзка призовава държавите-членки и Комисията да преразгледат задълбочено съществуващата правна и финансова рамка и да премахнат ненужните бариери пред мобилността, като обърнат особено внимание на признаването на академичните квалификации и на ограничаването на бюрократизма; призовава университетите да въведат за персонала си възможности за по-гъвкаво професионално развитие и двойна кариера;

62.  Насърчава Комисията да създаде стимули за развитието на конкурентоспособен пазар за правата на интелектуална собственост в ЕС, който би позволил на университетите, обществените изследователски организации и МСП да намират партньори и инвеститори за своите права на интелектуална собственост, умения и знания; посочва, че управлението на правата на интелектуална собственост би могло да има по-професионален характер в повечето университети;

63.  Подчертава необходимостта от активизиране на усилията за насърчаване на единния европейски патент, гарантиращ евтина, резултатна, ефикасна и висококачествена правна защита за новаторските продукти и услуги, по-специално за МСП, и хармонизирана европейска система за патентно съдопроизводство;

64.  Посочва, че съвместното участие на университети и предприятия в публично-частни партньорства, като например европейските технологични платформи, съвместните технологични инициативи и общностите за знание и новаторство, би могло да повиши използването на познанията и да помогне на ЕС да се справи с основните предизвикателства, пред които е изправен; в тази връзка посочва съществуващите насоки за отговорно партньорство;

65.  Като признава, че всяко сътрудничество изисква специфичен подход и че съществуват различни видове механизми за сътрудничество, счита, че от успешните структури, примери, демонстрации и поведенчески модели могат да бъдат извлечени поуки и че следва да се насърчава разпространението на примери за добри практики и успешен опит, както и достъпът до тях; по-специално подчертава необходимостта да се вземат предвид добрите практики, въведени от новаторски предприятия, както и придобитите като част от Шестата рамкова програма за научно-изследователска дейност познания по отношение на сътрудничеството в образованието за докторанти;

66.  Счита, че с оглед на постигането на по-тесни връзки между деловите кръгове и изследователската общност и университетите е необходимо държавите-членки и Комисията да улеснят съвместното участие на фондации, болници и държавни и частни университети в образователния процес и насърчаването на научноизследователската дейност;

Добри практики

67.  Отбелязва и приветства примерите за добри практики в ЕС и извън него, които демонстрират значението на този вид сътрудничество за всички заинтересовани страни, като взема предвид факта, че подобни примери са необходими, за да се подпомогне създаването на подходящи условия за диалог и да се повишат шансовете за успех;

68.  Приветства инициативата на Комисията за установяване на списък на съществуващите най-добри практики и я призовава да направи този списък достъпен за всички заинтересовани страни чрез ефективното разпространение на всички оригинални практики;

69.  Приканва Комисията да насърчи новите форми на структурирано партньорство между предприятията, университетите и другите сектори в образованието и обучението, и по-специално в средните училища и агенциите за професионално обучение с конкретната цел да се позволи на преподавателите да актуализират знанията и уменията си; счита, че тези партньорства могат също така да предвидят присъствието на субекти от сектора;

70.  Предлага създаването на пространство в световната информационна мрежа, с цел споделяне и разпространяване на опит и общуване, съсредоточено върху споделяне на добри практики, като предоставя на посетителите идеи и конкретни инструменти и механизми за създаването и осъществяването на проекти за сътрудничество и посочва значението на употребата на нови технологии за насърчаването на по-тясно сътрудничество между университетите и деловите среди;

71.  Призовава, въз основа на добрите практики прилагани в някои държави-членки, да се насърчи европейски ден, посветен на младите изобретатели, изобретения или патенти, създадени от млади европейци;

72.  Насърчава Комисията да продължи да подпомага диалога на национално, местно и регионално ниво с акцент върху най-добрите практики и да гарантира, че този диалог включва всички заинтересовани страни (напр. социалните партньори) и всички форми на предприятия (МСП, предприятия от социалната и солидарната икономика и т.н.), както и представители на трети страни (НПО и т.н.), с оглед на това да се подчертае икономическата и социална добавена стойност на сътрудничеството между двата свята на университета и на бизнеса;

73.  Призовава Комисията – с цел да се осигури съгласуваност в действията на ЕС и да се избегне дублирането на дейности – да създаде една работна група, създадена от представители на всички Генерални дирекции, която да оцени и развие положителните резултати от съчетаването между подобен диалог и други инициативи, като има предвид, че обсъжданията следва да обхванат както политическите приоритети, така и възможностите за финансиране;

o
o   o

74.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ С 290, 4.12.2007 г., стр.1. (2) ОВ С 119, 28.5.2009 г., стр.2. (3) Приети текстове, P6_TA(2008)0013. (4) Приети текстове, P6_TA(2008)0423. (5) CdR 157/2009 fin. (6) SOC/347.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 20 май 2010 г. относно предложението за регламент на Съвета относно финансова помощ от Общността за извеждане от експлоатация на блокове 1–4 на АЕЦ „Козлодуй“ – Програма „Козлодуй“ (COM(2009)0581 – C7-0289/2009 – 2009/0172(NLE))

P7_TA(2010)0188 A7-0142/2010

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2009)0581),

–  като взе предвид член 30 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и измененията на Договорите, въз основа на които е създаден Европейският съюз, по отношение на реактори 1–4 от АЕЦ „Козлодуй“ в България,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Атомна сигурност в рамките на Европейския съюз“ (COM(2002)0605),

–  като взе предвид член 203 от Договора за Евратом, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0289/2009),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на Комисията по бюджети и на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0142/2010),

1.  Одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  Счита, че предложението за регламент на Съвета е съвместимо с тавана на подфункция 1а от многогодишната финансова рамка (МФР) за 2007–2013 г., но оставащият резерв по подфункция 1а за периода 2011–2013 г. е изключително ограничен; подчертава, че финансирането на нови дейности не трябва да застрашава съществуващи програми и инициативи по подфункция 1а;

3.  Предвид това призовава за представянето на многогодишна стратегия за програмата за извеждане от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“, както и за други политически приоритети по подфункция 1а в контекста на междинния преглед на текущата МФР, придружена от конкретни предложения за корекции и преглед преди края на първото тримесечие на 2010 г., като се използват всички механизми съгласно Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(1) (МИС от 17 май 2006 г.), и по-специално механизмите, посочени в точки 21–23 от него;

4.  Подчертава, че годишната сума за програмата за извеждане от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде определена в рамките на годишната бюджетна процедура в съответствие с разпоредбите на точка 38 от МИС от 17 май 2006 г.;

5.  Призовава Комисията да внесе съответните изменения в предложението си, съгласно член 106а от Договора за Евратом и член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

6.  Призовава Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

7.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

8.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение1 Предложение за регламент Съображение 1 (1)  България е поела задължението за затваряне на блокове 1 и 2, и на блокове 3 и 4 от АЕЦ „Козлодуй“ съответно до 31 декември 2002 г. и 31 декември 2006 г. и извеждане от експлоатация на въпросните блокове. Европейският съюз изрази желание да продължи да предоставя финансова помощ до 2009 г. като удължение на предприсъединителното подпомагане по програма ФАР на усилията на България за извеждане от експлоатация. (1)  По време на преговорите за присъединяване през 2005 г. България се е съгласила със затварянето на блокове 1 и 2, и на блокове 3 и 4 от АЕЦ „Козлодуй“ съответно до 31 декември 2002 г. и 31 декември 2006 г. и извеждане от експлоатация на въпросните блокове. Европейският съюз изрази желание да продължи да предоставя финансова помощ до 2009 г. като удължение на предприсъединителното подпомагане по програма ФАР на усилията на България за извеждане от експлоатация. Европейският съюз е дал също така уверения в този момент, че финансовата помощ ще се разглежда като част от един общ преглед на подкрепата от Общността за периода 2007‐2013 г. Изменение2 Предложение за регламент Съображение 2 (2)  В Договора за присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз от 2005 г. и по-конкретно в член 30 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Договорите, въз основа на които е създаден Европейският съюз, се установява, с оглед на задължението на България да затвори блокове 3 и 4 от АЕЦ „Козлодуй“, програма за помощ (наричана по-долу програма „Козлодуй“) с бюджет от 210 милиона EUR за периода 2007‐2009 г. (2)  В Договора за присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз от 2005 г. и по-конкретно в член 30 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Договорите, въз основа на които е създаден Европейският съюз, се установява, с оглед на задължението на България да затвори блокове 3 и 4 от АЕЦ „Козлодуй“, програма за помощ (наричана по-долу програма „Козлодуй“) с бюджет от 210 милиона евро за периода 2007‐2009 г. Тази програма включва помощ за покриване на загубата на мощности вследствие на затварянето на АЕЦ „Козлодуй“. Изменение3 Предложение за регламент Съображение 2 а (ново) (2a)  Принципите на Съюза за солидарност и еднакво третиране изискват в настоящия момент, както в миналото, възприемане на подход на равнопоставеност към държави-членки, които имат нужда от помощно финансиране за извеждане от експлоатация на ядрени мощности след поемане на задължения за затваряне на блокове на атомни електроцентрали, както е постановено в техните договори за присъединяване или в прикрепените към тях протоколи. Изменение4 Предложение за регламент Съображение 4 (4)  Съюзът признава положените усилия и постигнатия от България добър напредък по подготвителния етап на извеждането от експлоатация по програма „Козлодуй“, използвайки финансови средства от Общността до 2009 г., както и необходимостта от допълнителна финансова помощ след 2009 г., за да се продължи с напредването на същинските демонтажни операции. (4)  Съюзът признава положените усилия и постигнатия от България добър напредък по подготвителния етап на извеждането от експлоатация по програма „Козлодуй“, използвайки финансови средства от Общността до 2009 г., както и необходимостта от допълнителна финансова помощ след 2009 г., за да се продължи с напредването на същинските демонтажни операции в съответствие с Договора за присъединяване от 2005 г., като същевременно прилага най-високите стандарти за безопасност. Изменение5 Предложение за регламент Съображение 5 (5)  Също толкова важно е да се използват и собствените ресурси на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като това допринася за наличието на необходимите умения и в същото време смекчава социалното и икономическо въздействие на предсрочното затваряне, като се продължава трудовата заетост на персонала от затворената атомна електроцентрала. Ето защо продължаването на финансовата помощ е важно за поддържане на изисквания стандарт за безопасност. (5)  Също толкова важно е да се използват и собствените ресурси на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като това допринася за наличието на необходимите експертни знания, повишава ноу-хау и равнището на умения и в същото време смекчава социалното и икономическо въздействие на предсрочното затваряне, като се продължава трудовата заетост на персонала от затворената атомна електроцентрала. Ето защо продължаването на финансовата помощ е важно за поддържане на изискваните стандарти за безопасност и на изискваните здравни и екологични стандарти. Изменение6 Предложение за регламент Съображение 6 (6)  Съюзът признава също и необходимостта от финансова помощ, за да се продължи със смекчаващите мерки в енергийния сектор, като се има предвид големината на загубените мощности поради затварянето на ядрените блокове и влиянието на тази загуба върху сигурността на доставките в региона. (6)  Съюзът признава също и необходимостта и наложителността от финансова помощ, за да се постигне по-нататъшен напредък по пътя към икономика с по-висока енергийна ефективност, която ще има положително влияние върху сигурността на доставките, цените на електричеството, както и върху обема на емисиите на газове, предизвикващи парников ефект, в България. Като се има предвид, че в България е необходимо постигането на напредък по отношение на погребването на отработеното ядрено гориво и на отпадъците с висока радиоактивност, и като се има предвид, че погребването на всички радиоактивни вещества, които са в резултат на затварянето на АЕЦ „Козлодуй“, е изключително важен процес, който изисква старателно планиране, Съюзът следва да подпомогне правителството на България за намиране на решения за окончателното погребване, евентуално въз основа на проучване от страна на българското правителство, отнасящо се до безопасното погребване на всички радиоактивни вещества, свързани с процеса на извеждане от експлоатация. Изменение7 Предложение за регламент Съображение 6 а (ново) (6a)  Загубата на мощности за генериране поради преждевременното затваряне на блокове 1 – 4 на АЕЦ „Козлодуй“ доведе до значително повишаване на обема на емисиите на газове, предизвикващи парников ефект, оценено на 15 TWh за периода 2011 – 2013 г., еквивалентни на 1,2 Gg/GWh въглероден диоксид, което е предизвикало допълнителен ефект от около 18 000 Gg или еквивалент на 18 000 kt въглероден диоксид за България и по този начин създава необходимост от допълнително намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Изменение8 Предложение за регламент Съображение 6 б (ново) (6б)  Съюзът признава нуждата от смекчаване на въздействието на увеличените екологични щети и емисии в резултат от заместващите мощности, които са резултат основно от засиленото използване на централи на лигнитни въглища. Изменение9 Предложение за регламент Съображение 6 в (ново) (6в)  Мерките за смекчаване на социално-икономическото въздействие от затварянето на блокове 1 – 4 на АЕЦ „Козлодуй“, като например програми за преквалификация на засегнатия личен състав, за да се използват неговите умения в други сектори, например в изследователска дейност за промишлени цели или в производството на енергия от възобновяеми източници, биха изисквали финансова помощ от страна на ЕС. Изменение10 Предложение за регламент Recital 7 (7)  По тази причина следва да се предвиди сума от 300 милиона EUR от общия бюджет на Европейския съюз за финансиране на извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“ за периода 2010‐2013 г. (7)   Признавайки, че генерираните от печалби средства за извеждане от експлоатация и преработка на радиоактивни отпадъци са недостатъчни, следва да се предвиди сума от 300 милиона евро от общия бюджет на Европейския съюз за финансиране на извеждането от експлоатация на блокове 1 – 4 на АЕЦ „Козлодуй“ за периода 2010‐2013 г. От тази сума 180 милиона евро следва да се използват за подпомагане на програмата за извеждане от експлоатация, а останалите 120 милиона евро за финансиране както на мерки за повишаване на енергийната ефективност, така и на мерки за спестяване на енергия. Изменение11 Предложение за регламент Съображение 7а (ново) (7a)  Като се има предвид предварителната оценка на Комисията от 27 октомври 2009 г.1, финансовите средства в размер на 180 милиона евро са предназначени за подпомагане на следните проекти: (1) управление на проекти и техническа помощ, спомагащи осъществяването на програмата за извеждане от експлоатация; (2) осигуряване на заплати за експерти от АЕЦ „Козлодуй“ (експлоатация, поддръжка, техническа помощ, управление на проекти) на обекта в Козлодуй, работещи по извеждането от експлоатация на блокове 1 – 4; (3) принос към изграждането на национално съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци, което е от първостепенна важност за осъществяването на програмата за извеждане от експлоатация, по-специално за съхранение на ниско и средно активни отпадъци през първите 10 години от осъществяването й; (4) инфраструктура на обекта и обработка на демонтажните отпадъци (включително отпускане на допълнителни средства за проекти, за които тръжната процедура вече е започнала). Предвиденото в проект 4 подобрение на инфраструктурата на обекта може да включва само мерки, свързани с извеждането от експлоатация на блокове 1 – 4. --  ---------- 1 SEC (2009) 1431. Изменение12 Предложение за регламент Съображение 8 (8)  Кредитите от общия бюджет на Европейския съюз, предназначени за извеждане от експлоатация, следва да не водят до деформиране на конкуренцията по отношение на дружествата за доставка на енергия на енергийния пазар на Европейския съюз. Тези кредити следва да се използват също и за финансиране на мерки за компенсиране на загубата на производствени мощности съгласно достиженията на законодателството на Общността. (8)  Кредитите от общия бюджет на Европейския съюз, предназначени за извеждане от експлоатация, следва да не водят до нарушаване на конкуренцията по отношение на дружествата за доставка на енергия на енергийния пазар на Европейския съюз. Тези кредити следва да се използват също и за финансиране на мерки за енергийна ефективност и за спестяване на енергия съгласно достиженията на законодателството на Общността и правилата за функционирането на общия европейски енергиен пазар. Изменение13 Предложение за регламент Съображение 10 (10)  Задачите на ЕБВР включват управление на публичните фондове, предназначени за програмите по извеждане от експлоатация на атомните електроцентрали, както и мониторинг на финансовото управление на тези програми, така че да се оптимизира употребата на публични средства. Освен това ЕБВР осъществява бюджетните задачи, които са й поверени от Комисията съобразно изискванията на член 53 от Финансовия регламент. (10)  Задачите на ЕБВР включват управление на публичните фондове, предназначени за програмите по извеждане от експлоатация на тези блокове на атомни електроцентрали, които са предмет на договори за затваряне във връзка с присъединяването. ЕБВР извършва мониторинг на финансовото управление на тези програми, така че да се оптимизира употребата на публични средства. Освен това ЕБВР осъществява бюджетните задачи, които са й поверени от Комисията съобразно изискванията на член 53г от Финансовия регламент. Изменение14 Предложение за регламент Съображение 11 (11)  За да се осигури възможно най-голяма ефикасност, извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“ следва да бъде извършено, като се ангажират най-добрите технически експерти и като се вземат надлежно предвид естеството и технологическите спецификации на блоковете, които предстои да бъдат затворени. (11)  За да се осигури възможно най-голяма ефикасност и за да се сведат до минимум възможните последици за околната среда, извеждането от експлоатация на блокове 1 – 4 на АЕЦ „Козлодуй“ следва да бъде извършено, като се ангажират най-добрите технически експерти и като се вземат надлежно предвид естеството и технологическите спецификации на блоковете, които предстои да бъдат затворени. Изменение15 Предложение за регламент Съображение 11 а (ново) (11a)  За да се гарантира достъп до информация, участие на обществеността и прозрачност, по време на извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“ следва да бъдат предприети всички съответни мерки за изпълнение на задълженията, постановени в международни конвенции, които вече предвиждат необходимите изисквания в национален, международен или трансграничен аспект, като например Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г1. ________ 1 OВ L 124, 17.5.2005 г., стр.1. Изменение16 Предложение за регламент Съображение 12 (12)  Извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“ ще се осъществи съобразно законодателството за околната среда и по-специално Директива 85/337/EИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. (12)  Извеждането от експлоатация на блокове 1 – 4 на АЕЦ „Козлодуй“ ще се осъществи в съответствие с разпоредбите на националното право и договорите за лицензиране на България и съобразно законодателството за околната среда и по-специално Директива 85/337/EИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Изменение17 Предложение за регламент Съображение 12 а (ново) (12a)  Дейностите, свързани с извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“, ще се извършват съобразно основната цел за защита на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение, заложена в съществуващото законодателство, по-конкретно в Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г., относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение1, като се гарантира най-високо равнище на безопасност и защита за здравето на работниците и на населението. Мерките за смекчаване в енергийния сектор чрез енергийна ефективност и възобновяема енергия следва да бъдат подкрепени от конкретна българска национална стратегия. --  ------------- 1 OВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1. Изменение18 Предложение за регламент Съображение 12б (ново) (12б)  Принципите на икономия, ефикасност и ефективност по отношение на отпуснатите финансови средства следва да бъдат осигурени чрез оценка и одит на изпълнението на финансирани преди това програми. Изменение19 Предложение за регламент Съображение 13 а (ново) (13a)  Член 53г, член 108а и член 165 от Регламент (ЕО, Евратом)№ 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности1, и членове 35 и 43 от Регламент (ЕО, Евратом)№ 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности2 определят условията, които трябва да бъдат взети предвид при метода на съвместно управление за изпълнение на бюджета. --  ---------- 1 OВ L 248, 16.9.2002 г., стр.1. 2 OВ L 357, 31.12.2002 г., стр.1. Изменение20 Предложение за регламент Съображение 13 б (ново) (13б)  „Козлодуй“ следва да бъде използван като пример и Комисията следва да изготви пълен и точен бюджет за извеждане от експлоатация с цел анализ и прогнозиране на разходите за извеждане от експлоатация на атомни електроцентрали в бъдеще. Изменение21 Предложение за регламент Член 1 Настоящият регламент установява програмата, с която се определят подробните правила за осъществяване на финансовата помощ от Общността, свързана с извеждането от експлоатация на блокове 1‐4 на АЕЦ „Козлодуй“ и последствията от тяхното затваряне за България (наричана по-долу програма „Козлодуй“). Настоящият регламент установява програмата, с която се определят подробните правила за осъществяване на финансовата помощ от Общността, свързана с по-нататъшния процес на извеждане от експлоатация на блокове 1‐4 на АЕЦ „Козлодуй“ и последствията по отношение на околната среда, икономиката и сигурността на доставките в региона, от тяхното предсрочно затваряне за България (наричана по-долу програма „Козлодуй“). Изменение22 Предложение за регламент Член 2 Финансовият принос на Общността към програма „Козлодуй“ се отпуска за целите на предоставяне на финансова подкрепа за мерки, свързани с извеждането от експлоатация на АЕЦ „Koзлодуй“, мерки за привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда и за модернизиране на конвенционалните производствени мощности, които да заместят производствените мощности на четирите реактора в АЕЦ „Козлодуй“, както и други мерки, произтичащи от решението за закриване и извеждане от експлоатация на тази централа и допринасящи за необходимото реструктуриране, подобряване на околната среда и модернизиране на секторите на производството, преноса и разпределението на електроенергия в България, както и за повишаване на сигурността на доставките и енергийната ефективност в България. Финансовият принос на Общността към програма „Козлодуй“ се отпуска главно за целите на предоставяне на финансова подкрепа за мерки, свързани с извеждането от експлоатация на блокове 1 – 4 на АЕЦ „Koзлодуй“. Освен това той цели мерки за привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда и за модернизиране на производствените мощности, които да заместят производствените мощности на четирите реактора в АЕЦ „Козлодуй“, както и други мерки, произтичащи от решението за закриване и извеждане от експлоатация на тези блокове и допринасящи за необходимото реструктуриране, подобряване на околната среда и модернизиране и укрепване на секторите на производството, преноса и разпределението на електроенергия в България, както и за повишаване на сигурността и по-висок стандарт на доставките, енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия в България, като същевременно поощрява мерките за спестяване на енергия и насърчава добиването на енергия от възобновяеми източници. Финансова подкрепа може също така да бъде предоставена за смекчаване на социално-икономическия преход в засегнатите общности, например чрез разкриването на нови устойчиви работни места и индустрии. Изменение23 Предложение за регламент Член 3 - параграф 1 1.  Референтната финансова сума за изпълнението на програма „Козлодуй“ за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2013 г. е 300 милиона EUR. 1.  Референтната финансова сума по смисъла на точка 38 от МИС от 17 май 2006 г., необходима за изпълнението на програма „Козлодуй“ за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2013 г. е 300 милиона евро. Изменение24 Предложение за регламент Член 3 – параграф 2 2.  Годишните бюджетни кредити се разрешават от бюджетния орган в рамките на финансовата перспектива. 2.  Годишните бюджетни кредити се разрешават от бюджетния орган в рамките на финансовата перспектива и съобразно изискванията на процеса по извеждане от експлоатация. Изменение25 Предложение за регламент Член 3 - параграф 3 3.  Размерът на заделените за програма „Козлодуй“ бюджетни кредити може да бъде преразгледан по време на периода 1 януари 2010 г.‐31 декември 2013 г., за да се вземе предвид напредъкът, постигнат при прилагането на програмата, и да се гарантира, че предвиждането и разпределението на ресурсите се основава на действителни платежни нужди и капацитет за усвояване на средствата. 3.  Размерът на заделените за програма „Козлодуй“ бюджетни кредити се преразглежда по време на периода 1 януари 2010 г.‐31 декември 2013 г., за да се вземе предвид напредъкът, постигнат при прилагането на програмата, и дългосрочното въздействие и последиците за околната среда, икономиката и сигурността на доставките от преждевременното затваряне на блокове 1 – 4 на АЕЦ „Козлодуй“ и да се гарантира, че предвиждането и разпределението на ресурсите се основава на действителни платежни нужди и капацитет за усвояване на средствата. Изменение26 Предложение за регламент Член 5 – параграф 2 2.  Мерките по програма „Козлодуй“ се приемат в съответствие с член 8, параграф 2. 2.  Мерките по програма „Козлодуй“ се приемат в съответствие с член 8, параграф 2. Те спазват правилата на ЕС относно обществените поръчки. Изменение27 Предложение за регламент Член 6 – параграф 1 1.  Комисията извършва одит на използването на помощта, провеждан пряко от нейния персонал или от друг квалифициран външен орган по неин избор. Такива одити могат да се провеждат през цялото времетраене на споразумението между Общността и ЕБВР относно предоставяне на финансови средства от Общността на Международния фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на Козлодуй, както и за период от пет години от датата на изплащане на оставащата сума. Когато е уместно, Комисията може да вземе решения за възстановяване въз основа на констатациите от одитите. 1.  Комисията наблюдава и може да извършва одит на използването на помощта, провеждан пряко от нейния персонал или от друг квалифициран външен орган по неин избор. Такива одити могат да се провеждат през цялото времетраене на споразумението между Общността и ЕБВР относно предоставяне на финансови средства от Общността на Международния фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на Козлодуй в съответствие с правилата на Международната агенция за атомна енергия и Международната агенция за енергетика, както и за период от пет години от датата на изплащане на оставащата сума. Когато е уместно, Комисията може да вземе решения за възстановяване въз основа на констатациите от одитите. Финансирането на тези одити и каквито и да е други оценки попада извън обхвата на бюджета за подпомагане на извеждането от експлоатация. Изменение28 Предложение за регламент Член 6 ‐ параграф 2 ‐ алинея 1 2.  Служителите на Комисията и упълномощените от нея външни лица имат съответното право на достъп, по-конкретно до служебните помещения на бенефициера и до цялата информация, включително информацията в електронен вид, необходима за осъществяването на този вид одити. 2.  Служителите на Комисията и упълномощените от нея външни лица имат съответното право на достъп, по-конкретно до служебните помещения на бенефициера и до цялата информация, включително информацията в електронен вид, необходима за осъществяването на този вид одити. Одитите включват също така етапа, достигнат в издаването на разрешителни за извеждане от експлоатация. Изменение29 Предложение за регламент Член 6 – параграф 2 – алинея 2 Сметната палата има същите права както Комисията, особено по отношение на достъпа. Сметната палата и Европейският парламент имат същите права както Комисията, особено по отношение на достъпа. Изменение30 Предложение за регламент Член 7 Комисията гарантира прилагането на настоящия регламент и редовно представя доклади на Европейския парламент и на Съвета. Тя извършва междинен преглед съгласно разпоредбите на член 3, параграф 3. Комисията гарантира прилагането на настоящия регламент и редовно представя доклади на Европейския парламент и на Съвета относно използването на финансовите средства и извършените дейности. Тя извършва междинна и последваща (ex-post) оценка, която е предвидена в член 3, параграф 3, и докладва за резултатите от двете оценки на Европейския парламент. Последващата (ex-post) оценка съдържа пълен и точен бюджет на разходите за извеждане от експлоатация на атомна централа, с цел планиране на бъдещи разходи за извеждане от експлоатация. В нея също така се анализира икономическата, социалната и екологичната цена, като фокусът е върху въздействието на остатъчната свободна радиация и последствията за сигурността на доставките. Изменение31 Предложение за регламент Член 7 a (нов) Член 7a Комисията извършва оценка за съответствието поне съгласно международно приетите стандарти на ЕБВР за счетоводство, одит, вътрешен контрол и процедури за възлагане на поръчки, преди подписване на споразумението за предоставяне на помощ.

(1) ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент относно от 20 май 2010 г. прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза (2009/2243(INI))

P7_TA(2010)0189 A7-0138/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално дялове XVII, XVIII и XIX от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(1),

–  като взе предвид Решение 2006/702/ЕО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване(2),

–  като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007‐2013 г.)(3),

–  като взе предвид Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007‐2013 г.)(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. относно приноса на бъдещата регионална политика към иновационния капацитет на Европейския съюз(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2007 г. относно прилагането на познанията в практиката: широкообхватна иновационна стратегия за Европа(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно най-добри практики в областта на регионалната политика и пречки за използване на структурните фондове(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007–2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативните програми(9),

–  като взе предвид публикуваното от Европейския парламент изследване, озаглавено „Синхронът между 7-ата рамкова програма за научноизследователска дейност, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и структурните фондове“,

–  като взе предвид публикуваното от Европейския парламент изследване, озаглавено „Към териториален подход в европейските политики в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите “,

–  като взе предвид публикуваното от Европейския парламент изследване, озаглавено „Подкрепа за иновациите от структурните фондове – предизвикателства пред приложението за периода 2007–2013 г. и след това“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 август 2007 г., озаглавено „Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации – Принос за постигането на по-висок растеж и на повече и по-добри работни места“ (COM(2007)0474),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2007 г., озаглавено „Изпълнение на Лисабонската стратегия за растеж и работни места посредством политиката на сближаване на ЕС от държавите-членки и регионите, 2007–2013 г.“ (COM(2007)0798),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 май 2008 г. относно резултатите от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007–2013 г. (COM(2008)0301),

–  като взе предвид 20-ия годишен доклад на Комисията от 21 декември 2009 г. за изпълнението на структурните фондове (2008 г.) (COM(2009)0617),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 ноември 2007 г., озаглавен „Регионите реализират иновации чрез политика на сближаване“ (SEC(2007)1547),

–  като взе предвид работния документ на Комисията от 24 ноември 2009 г., озаглавен „Консултация относно бъдещата стратегия “ЕС 2020„(COM(2009)0647),

–  като взе предвид Пети доклад на Комисията от 19 юни 2008 г. за напредъка в икономическото и социалното сближаване – Растеж в регионите, растеж в Европа (COM(2008)0371) (Пети доклад за напредъка),

–  като взе предвид Шести доклад на Комисията от 25 юни 2009 г. за напредъка в икономическото и социалното сближаване – Творчески и иновационни региони (COM(2009)0295) (Шести доклад за напредъка),

–  като взе предвид бележката на Комитета за научно-технически изследвания на ЕС (КНТИ) от 4 декември 2006 г. относно доклада, озаглавен „Уроци за политиките в областта на научноизследователската дейност и развитието въз основа на националните програми за реформа и докладите за напредък от 2006 г. (CREST1211/06)“,

–  като взе предвид ръководството на Комисията, озаглавено „Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации – Практическо ръководство за възможностите за финансиране от ЕС на научноизследователската дейност и иновациите“,

–  като взе предвид доклада на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури, озаглавен „Европейска пътна карта за научноизследователски инфраструктури, Доклад за 2006 г.“,

–  като взе предвид независимия доклад, изготвен по искане на Комисията, озаглавен „Програма за реформирана политика на сближаване (Доклад Fabrizio Barca, 2009 г)“,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0138/2010),

А.  като има предвид, че Лисабонската стратегия дава висок приоритет на научноизследователската дейност и иновациите в отговор на предизвикателства като изменението на климата и увеличаването на световната конкуренция; като има предвид, че в следкризисния период стимулирането на растежа и създаването на работни места чрез научноизследователска дейност и иновации е още по-важно и представлява една от основните цели на предложената стратегия „ЕС 2020“,

Б.  като има предвид, че осъществяването на научноизследователска дейност и иновации е потребност, споделяна от всички слоеве на обществото, и целта му трябва да бъде подобряване на социалните и икономически условия за хората,

В.  като има предвид, че европейската подкрепа за научноизследователска дейност и иновации се осъществява основно чрез политики на сближаване, научни изследвания и иновации, чиито основни инструменти са структурните фондове, Седма рамкова програма за научни изследвания (РП7) и Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ),

Г.  като има предвид, че политиката на сближаване е основен стълб в процеса на европейска интеграция и една от най-успешните политики на ЕС, като подпомага сближаването на все по-различните един от друг региони и стимулира растежа и заетостта,

Д.  като има предвид, че иновациите са най-ефективно уредени на регионално равнище, при близостта на участници като университети, публични научноизследователски организации или индустрии, които насърчават партньорствата в трансфера на знания и обмена на добри практики между регионите,

Е.  като има предвид, че вторият приоритет на стратегическите насоки на Общността за сближаване за периода 2007–2013 г. се отнася за подобряване на познавателната и иновационна дейност с цел постигане на растеж и в резултат на това 25% от общите отделени средства са включени в бюджета,

Ж.  като има предвид, че сложният характер на днешните предизвикателства изисква интегрирана комбинация от тези политики; като има предвид, че обществото на знанието изисква не просто съвкупност от дейностите на различните сектори, а взаимодействие между участниците и инструментите, което е от особено значение, за да се подсилват те взаимно и да подпомагат устойчивото изпълнение на проектите за научни изследвания и иновации, като се постигне по-висока стойност на резултатите от научни изследвания под формата на конкретни идеи за продукти в регионите,

З.  като има предвид, че макар някои от елементите на архитектурата на тези инструменти, като например еднаквият график на прилагане и привеждане в съответствие с Лисабонската стратегия, да позволяват взаимодействие, все още съществуват разлики, например различни правни основания, тематичен срещу териториален акцент, както и споделено срещу централизирано управление,

Политиката на сближаване за изпълнение на цели в областта на научните изследвания и иновациите

1.  Оценява факта, че за периода 2007–2013 г., в съответствие с вторите стратегически насоки на Общността за сближаване, всички държави-членки са отделили значителни средства от общия си бюджет за научноизследователска и развойна дейност, иновации и развиване на икономика на знанието, в резултат на което са създадени 246 национални или регионални оперативни програми на стойност около 86 милиарда евро за научни изследвания и иновации, от които 50 милиарда евро вече са предоставени за чисто научноизследователска и развойна дейност и иновации; отбелязва че политиката на сближаване се е превърнала в главен източник на европейска подкрепа за тази област, като конкурира бюджета едновременно на РП7 (50,5 милиарда евро) и на РПКИ (3,6 милиарда евро); отбелязва ефективността и възможността за определяне на количествени цели по отношение на сумите, разпределени за разходи за научноизследователска и развойна дейност;

2.  Приветства факта, че съществуват нови методи на финансиране, и подчертава потенциала на инициативата JEREMIE и на механизма за финансиране с поделяне на риска на Комисията и на Групата на Европейската инвестиционна банка за увеличаване на възможностите за финансиране за иновативни предприятия; препоръчва регионалните участници да използват тези нови възможности в допълнение към финансирането по структурните фондове; във връзка с това подчертава необходимостта от ефективно съгласуване на публичните и частните инвестиции;

3.  Очаква стратегическия доклад на Комисията съгласно член 30, параграф 2 от Общия регламент; счита, че докладът ще представи подробен преглед на работата на държавите-членки по изпълнението на целите за периода 2007–2009 г. и ще послужи като основа за обсъждане на бъдещите перспективи пред политиката на сближаване;

4.  Отново подчертава необходимостта от подход за интегрирано многостепенно управление към специфичните политики на ЕС; подчертава, че функционалната система на многостепенно управление е предпоставка за определяне и ефективно изпълнение на целевото разпределяне на средствата; отбелязва, че отговорността за изпълнението на структурните фондове принадлежи на националните и регионалните органи, докато РПКИ и РП7 са централно управлявани от Комисията; съзнава административното многообразие, което съществува на равнище държави-членки, и счита, че е важно да се определи равнището на вземане на решения, което е най-ефективно за гражданите;

5.  Счита, че е важно да бъдат съгласувани политиките на Общността, които играят роля за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване; счита, че е необходимо да се предприеме по-внимателен анализ на тяхното въздействие върху територията и върху сближаването, с цел да се насърчи ефективно взаимодействие и да се установят и популяризират най-подходящите средства на европейско равнище за подкрепа на местните и регионалните инвестиции в иновации; припомня необходимостта да се вземат предвид различните социални и икономически условия на трите типа региони (сближаване, преход и конкурентоспособност) и различията в способността за творчество и иновации и в предприемаческия дух; подчертава в този контекст, че инвестирането в научноизследователска и развойна дейност, както и в иновации, образование и технологии с висока ефективност на ресурсите ще облагодетелства традиционните сектори и селските райони, както и икономиките на висококвалифицираните услуги, и поради това ще засили икономическото, социалното и териториалното сближаване;

6.  Подчертава големия потенциал на градовете при извършването на изследвания и иновации; счита, че една по-интелигентна градоустройствена политика, основана на технологични достижения, и отчитане на факта, че 80 % от населението на Европа живее в градове, където се срещат и най-големите социални неравенства, биха допринесли за устойчив икономически растеж; поради това призовава за включване на градското измерение в бъдещата политика на сближаване;

Взаимодействие между структурните фондове, РП7 и РПКИ

7.  Признава, че чрез разпоредбите за целево разпределяне на средствата за 2007–2013 г. политиката на сближаване е по-добре подготвена за постигането на взаимодействие с политиките за научни изследвания и иновации и че в същото време териториалното измерение става все по-важно в РП7 и РПКИ; призовава за разглеждане на възможността за основан на постиженията механизъм за целево разпределяне на средствата с по-силен тематичен акцент, който да дава възможност за подходящ отговор на новите предизвикателства от страна на политиката;

8.  Отбелязва, че финансирането за научноизследователска и развойна дейност и иновации съгласно рамковата програма се разпределя въз основа на критериите за отлични постижения, като се включва по-конкурентен достъп на участниците, който изисква висок технически капацитет и задълбочено познаване на административните и финансовите процедури; подчертава, че това положение поражда висока концентрация в икономическите клъстери и във водещите региони на ЕС, като по този начин ограничава положителното взаимодействие в групата на регионите и държавите-членки, които се движат в правилната посока, но все още не са постигнали целта; посочва, че увеличаването на неравенството между регионите по отношение на потенциала за научни изследвания и иновации и гарантирането на реално сближаване на политиките представляват предизвикателства, на които трябва да бъде обърнато внимание както в рамките на политиката на сближаване, така и на политиката за научни изследвания и иновации, независимо от факта, че изпълнителните органи съществуват на различни равнища (наднационално, национално и поднационално) и се ръководят от различна логика (например сближаване срещу отлични постижения);

9.  Настоява, че ефективните иновации зависят от това доколко голяма е степента на постигнатото взаимодействие, и изразява съжаление относно това, че съществуващите възможности за такова взаимодействие в рамките на финансирането все още не са добре познати; призовава регионите, като основни действащи лица по отношение на информацията и капацитета за анализ, и държавите-членки да положат повече усилия за подобряване на комуникацията; подчертава, че ефективното взаимодействие изисква комплексен набор от отношения между действащите лица, които създават, разпространяват, насърчават и прилагат различни форми на знание; подчертава също така, че различните национални, регионални и местни органи, които управляват РП7, РПКИ и структурните фондове, трябва да са запознати с възможностите, предлагани от всеки от тези инструменти, и призовава за по-добра координация между тези участници и политиките;

10.  Подчертава, че интервенциите, насочени към изследвания и иновации, следва да се възползват от регионалните активи и капацитет и да формират част от регионална иновационна стратегия, основана на интелигентни иновации; счита, че такива стратегии изискват засилена роля на регионите и градовете в ЕС и определянето и прилагането на национални приоритети; поради това призовава за разглеждането на възможността за възстановяване на действията за иновации в рамките на структурните фондове с оглед на насърчаването на регионалните иновационни стратегии;

11.  Отбелязва съществуващите възможности за комбинирано финансиране; подчертава обаче, че не се разрешава смесено финансиране между структурните фондове и рамковите програми; подчертава, че инструментите могат да се комбинират, за да включат допълващи се, но отделни дейности, както в случая на научноизследователските инфраструктури, или последователни части на свързани проекти, като например развитието и последващите действия при нова научноизследователска идея, както и проекти в рамките на една и съща мрежа или клъстер;

12.  Счита, че фактът, че смесеното финансиране между структурните фондове и рамковите програми не е позволено, пречи на регионите да използват и двата инструмента едновременно и че ефективните стратегически процеси „отдолу нагоре“ както на регионално, така и на национално равнище биха могли да помогнат за премахването на пропуските или припокриванията във финансирането по структурните фондове, РП7 и РПКИ;

13.  Подчертава, че взаимодействието е особено ефективно при изграждането на капацитет; във връзка с това се позовава на управлението проекти за финансиране в рамките на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури и на необходимостта от координиране на приоритетите на ЕС при финансирането на научните изследвания на регионално и национално равнище;

14.  Подчертава, че взаимодействието не се ограничава до допълнително финансиране на проекти; счита, че изграждането на капацитет, работата в мрежа и трансферът на знания са важна форма на взаимодействие, и отбелязва, че всички инструменти предлагат възможности за такъв обмен;

15.  Отбелязва, че реалното взаимодействие от гледна точка на прекия бенефициер на финансиране зависи от организационния и стратегически капацитет на бенефициера да съчетава подкрепа от различни инструменти на ЕС; призовава регионалните участници да създават регионални стратегии, които могат да улеснят съчетаването на финансиране;

16.  Препоръчва държавите-членки и Комисията да отделят достатъчни ресурси от структурните фондове за научни изследвания и иновации, по-специално за устойчиви иновации, и да засилят капацитета за провеждане на научни изследвания; подчертава необходимостта от насърчаване и прилагане на успешни модели в триъгълника на знанието и от осигуряване на устойчиво развитие на регионалните научноизследователски и стратегически рамки за иновации в сътрудничество с предприятията, научноизследователските центрове, университетите и публичните органи; подчертава потенциала на регионалните иновативни клъстери, интензивно използващи знанието, за мобилизирането на регионалната конкурентоспособност и приветства включването на развитието на клъстери в РПКИ и РП7 (действие Региони на знанието в РП7); подчертава значението на новите Общности на знанието и иновациите (ОЗИ), създадени в рамките на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИИТ), за свързването на водещи европейски регионални клъстери, интензивно използващи знанието; отбелязва, че обменът на знания в регионалните клъстери може да се подпомогне и от структурните фондове; подчертава, че тези клъстери представляват голяма възможност специално за необлагодетелстваните региони;

17.  Призовава регионалните и местните органи да използват по-добре структурните фондове за изграждане на капацитет за научни изследвания, знания и иновации в техните региони, например чрез създаването на инфраструктура за научни изследвания, като им дават възможност да вземат участие в дейностите на ЕС по научни изследвания и иновации; насърчава регионите да определят приоритети в научноизследователската и развойната дейност за структурните фондове в допълнение към тези на РП7 и призовава за дългосрочно планиране на регионално равнище, за да се постигне взаимодействие, което произтича от тематичните допълвания между финансовите инструменти;

18.  Подчертава важността на анализирането, споделянето и интегрирането на най-добрите практики за постигането на взаимодействие между политическите инструменти; в този контекст приветства усилията на Комисията за подобряване на междуведомственото сътрудничество и я призовава да ускори анализа на регионално равнище на научноизследователския и иновационен потенциал и потребности, по-специално по отношение на събирането на налични качествени данни, както и анализа на взаимовръзките с други инструменти при проучванията, извършващи оценка на който и да е от трите инструмента за финансиране, за да може да се предостави съвместно ръководство;

19.  Със задоволство посочва практическото ръководство за възможностите за финансиране от ЕС на научноизследователската дейност и иновациите; препоръчва в бъдеще да се изготвят такива ръководства веднага след влизането в сила на дадена законодателна рамка; очаква работния документ на службите на Комисията, съдържащ примери на постигане на взаимодействие на практика; призовава Комисията да изпълнява ролята на посредник, като насърчава обмена на добри практики, и да направи оценка на възможността за предоставяне на допълнителна експертна подкрепа за възможности за финансиране от Общността чрез предварителни обяснителни бележки и „наръчник на потребителя“ за практическото управление и администрация на научноизследователски и иновационни проекти с оглед на постигането на планираните резултати;

20.  Призовава Комисията да опрости бюрократичните процедури за РП7 и за РПКИ, за да засили ефекта от взаимодействието със структурните фондове;

21.  Призовава Комисията да извърши проучване на това, как кандидатстването за подкрепа по различните програми може да бъде улеснено, като се използват компютърни програми със стандартизирани наръчници;

22.  Насърчава Комисията да продължи дейностите си, насочени към подпомагане на взаимодействието, и да информира Европейския парламент относно развитието им, особено относно състоянието на вертикалното сътрудничество между ЕС и националните и регионалните органи;

23.  Подкрепя по-тясното сътрудничество между националните звена за контакт по РП7, ръководителите на програми за научноизследователска и развойна дейност и агенциите за иновации, като позволява различни аспекти или етапи на научноизследователските и иновационните проекти да бъдат финансирани от различни източници;

Препоръки за следващия програмен период

24.  Приветства особеното значение, което проектостратегията „ЕС 2020“ поставя върху взаимозависимостта между отделните политики, важността на интегрирането на политиките и необходимостта от по-добро взаимодействие и засилено партньорство при изготвянето и прилагането на публичните политики; призовава да се разгледа изразената от градовете и регионите необходимост от по-подробна рамка в трите политически области, включително техническа структура за връзка в рамките на Комисията, за наблюдение и координация на взаимодействията за иновационни и научноизследователски и развойни програми, както и за участие в изработването и изпълнението на инструменти за финансиране от ЕС и на правила за отпускане на държавна помощ; призовава също така териториално сближаване да играе специална роля в това отношение;

25.  Счита, че бъдещите програми за научноизследователска и развойна дейност и иновации следва да допълват националните усилия, като ги ориентират и ускоряват с оглед на възстановяването на водещата роля и мултиплициращия ефект на знанието, иновациите, развитието и националното инвестиране в научноизследователска и развойна дейност и иновации;

26.  Подчертава, че за да се обединят знанията и иновациите като мотори на бъдещ икономически растеж, е необходимо да се подобри качеството на образованието, да се гради на базата на резултатите от научните изследвания, да се насърчават иновациите и трансфера на знания на територията на Съюза, да се използват в максимална степен центрове за иновационни технологии (ITCs), да се гарантира, че новаторските идеи се отразяват в нови продукти и услуги, които генерират растеж и качествени работни места и допринасят за справяне с предизвикателствата на социалната промяна в Европа и света, да се насърчава предприемачеството, да се създаде йерархия на потребностите на потребителите и пазарните възможности и да се гарантира финансирането на достъпни и адекватни методи въз основа на ключовата роля на структурните фондове;

27.  Подкрепя трите приоритетни инициативи за стратегия „ЕС 2020“ за постигане на интелигентен растеж, а именно „Съюз за иновации“, „Младеж в движение“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, при чието прилагане структурните фондове ще играят ключова роля;

28.  Счита, че една силна и подходящо финансирана регионална политика на ЕС, която облагодетелства всички региони на ЕС, е предпоставка за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“, за да се обезпечи интелигентен, устойчив и интегриран растеж с високи равнища на заетост и продуктивност, както и за постигане на социално, икономическо и териториално сближаване; подчертава в този контекст важността, придадена от стратегията „ЕС 2020“ на научноизследователската дейност и иновациите;

29.  Подчертава необходимостта да се направи преглед и да се заздрави ролята на инструментите на ЕС, които подкрепят иновациите, а именно структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Рамковата програма за научноизследователска и развойна дейност, РПКИ и Стратегическия план за енергийни технологии (SET), с оглед на рационализиране на административните процедури, улесняване на достъпа до финансиране, по-специално за МСП, и въвеждане на иновационни механизми за стимулиране, основани на постигането на цели, свързани с интелигентния, устойчив и интегриран растеж, както и с насърчаването на по-тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);

30Счита, че структурните фондове са подходящият инструмент за оказване на подкрепа на местните и регионалните органи в техните усилия за насърчаване на творчеството и иновациите; подчертава необходимостта от по-голяма гъвкавост, за да се осигури бързото използване на това финансиране с цел насърчаване на новаторски стопански инициативи; подчертава в този контекст добавената стойност на политиката на сближаване, особено за малките и средните предприятия в широк мащаб, чрез предоставянето на леснодостъпна подкрепа и на подобрен достъп до научни изследвания, както и до трансфер на технологии и иновации, ориентирани към практическо приложение;

31.  Препоръчва цялото финансиране, което не е изразходвано в даден регион по N+2 и N+3, да бъде разпределено отново на регионални проекти и инициативи на Общността;

32.  Припомня, че териториалното сближаване има хоризонтален, многосекторен характер и поради това политиките на Съюза трябва да допринасят за постигането му; отново подчертава, че това понятие не се ограничава до резултатите на регионалната политика, а включва и координацията с други политики на Съюза, които са насочени към устойчиво развитие и предлагат осезаеми резултати на регионално равнище, за да се развият и използват пълноценно специфичните форми на регионален потенциал и да се увеличи тяхното влияние на място, като това ще допринесе за увеличаване на конкурентоспособността и привлекателността на регионите и за постигане на териториално сближаване; счита, че „съсредоточаването, сътрудничеството и свързаността“ са ключовите координати на териториалното сближаване за постигане на по-добре балансирано териториално развитие в ЕС;

33.  Подчертава необходимостта от политики „на място“ и счита, че градовете и регионите следва да се стремят към интелигентна и устойчива специализация чрез определяне на няколко иновационни приоритета, основани на целите на ЕС и на своите потребности, както са определени в техните регионални иновационни стратегии, и да концентрират отпуснати от ЕС ресурси за тези установени приоритети; счита, че капацитетът на регионалните органи, отговорни за вземане на решения, и на предприемачите да привличат и превръщат знанието в устойчиво конкурентно предимство, е от основно значение за икономическото представяне на даден регион, което носи добавена стойност и за разположени в съседство региони, включително за части от съседни държави-членки;

34.  Изтъква, че научните изследвания и иновациите, по-специално що се отнася до развитието на ниски или нулеви въглеродни емисии и енергоспестяването, са от ключово значение за справянето с глобални предизвикателства като изменението на климата и сигурността на енергийните доставки, както и за повишаването на конкурентоспособността на регионално и местно равнище;

35.  Подкрепя предложението на Комитета на регионите за създаването на „виртуална творческа мрежа“, която би била отворена за всички (предприятия, местни и регионални органи, централни публични администрации, частния сектор и гражданите) и би предоставяла консултиране, помощ и достъп до рисков капитал и технически услуги; подчертава, че виртуалната мрежа предлага допълнителното предимство да предоставя на жителите на островите, периферните региони, селските райони, планинските региони и слабо населените региони по-лесен достъп до експертни съвети, образование и информация, подкрепа за предприятията и финансови насоки;

36.  Посочва, че транснационалното сътрудничество е в основата на РП7 и РПКИ и че териториалното сътрудничество (чрез транснационални, междурегионални и трансгранични програми) е включено в структурните фондове; призовава Комисията в бъдеще да засили целта за европейското териториално сътрудничество чрез последващото му интегриране; приканва Комисията да оцени възможностите за увеличаване на териториалното сътрудничество в сферата на иновациите във всяка от целите на политиката на сближаване; посочва, че по-доброто познаване на резултатите от РП7 и РПКИ на регионално равнище би улеснило практическото координиране между регионалната политика на ЕС и тези програми; настоятелно призовава Комисията да обърне особено внимание на това координиране; насърчава държавите-членки да предприемат по-нататъшни мерки за ефективно транснационално сътрудничество като разработват съгласувани регионални и национални стратегии за постигане на взаимодействие; призовава Комисията и държавите-членки също така да улеснят развитието и достъпността на информацията по този въпрос;

37.  Подчертава, че съгласно РП7 се предоставя подкрепа на транснационалното сътрудничество в различните му форми както в ЕС, така и извън него, в редица тематични области, които съответстват на основните области на знанието и технологиите, в рамките на които е необходимо да се окаже подкрепа и да се обедини висококачествената научноизследователска дейност с цел да бъдат преодолени социалните и икономическите предизвикателства, както и предизвикателствата, свързани с околната среда и с промишлеността, пред които е изправена Европа;

38.  Призовава Комисията да анализира въздействието на мерките за опростяване, които вече са били предприети в управлението на структурните фондове с оглед подготвянето на бъдещата законодателна рамка;

39.  Признава, че както споделеното, така и централизираното управление изискват специфични правила и че подходът „отгоре-надолу“ на РП7 и РПКИ и подходът „отдолу-нагоре“ на структурните фондове имат своите основания; все пак подчертава необходимостта от хармонизиране на правилата, процедурите и практиките (правила за допустимост, стандартни разходи за единица, еднократни плащания и др.), които уреждат различните инструменти, и от гарантиране на по-добра координация (на графика за покани за представяне на предложения, на темите и типовете покани и т.н.); призовава Комисията да изследва възможностите в тази посока, без да се засягат правомощията на държавите-членки и регионите при споделено управление, като същевременно насърчава административна култура, която насърчава междудисциплинарен подход чрез общи междусекторни стратегии в редица тематични области, както и чрез постоянен диалог между различните политически кръгове с цел задълбочаване на съгласуваността между политиките; призовава Комисията да опрости управлението на съответните фондове и отправя искане да бъдат насърчавани едновременно специфичните силни страни и на двата стълба за подпомагане, като се използва взаимодействието и едновременно се засилва тяхното въздействие;

40.  Призовава Комисията да гарантира, че предстоящият план в областта на научните изследвания и иновациите ще бъде съставен с оглед на засилване на взаимодействието между структурните фондове и рамковите програми за научни изследвания и иновации (РП7 и РПКИ);

41.  Отново призовава Комисията да разработи специфични критерии за оценка на иновационни проекти и да разгледа предлагането на бъдещи регулаторни стимули за прилагане на иновационни мерки;

42.  Вижда очевидна необходимост от по-големи експертни знания и умения на регионално равнище по отношение на заявленията за финансиране, административните и финансовите процедури, управлението на средства и финансовия инженеринг; призовава Комисията да разгледа осъществимостта на предоставянето на допълнителна специализирана подкрепа и осигуряването на по-тясно сътрудничество между Европейската мрежа на предприятията и управляващите органи по структурните фондове и по-тясна връзка между инициативата за водещи пазари, технологичните платформи и регионалните технологични пътни карти;

43Подчертава важността на отчитането на равните възможности, когато се преценява годността на проектите и се определя достъп до финансиране от структурните фондове и други инструменти на Общността;

44.  Подчертава важността на по-доброто съдействие за прилагането на политики и програми, които засилват взаимодействието в рамките на веригата научноизследователски и развойни инфраструктури – иновации – създаване на работни места;

45.  Счита, че големите научноизследователски инфраструктури, съфинансирани от структурните фондове, следва да бъдат подложени на оценка на по-високо равнище от международен експертен съвет за партньорска проверка, което ще има положително въздействие върху ефективното изразходване на отпуснатите от структурните фондове средства;

46.  Изразява убеденост, че ангажиментът от страна на политическите лидери е както необходима предпоставка за съгласуването на политиките в областта на научните изследвания и иновациите, така и средство за неговото засилване; предвид това призовава за създаването на стратегическа рамка от политики за изследвания и иновации, коригирана с оглед на напредъка, новите данни и променящите се обстоятелства и съгласувана с националните цели и приоритети за икономическо и социално развитие;

47.  Отново подчертава, че неофициалните механизми, които регулират териториалното сближаване и териториалното планиране в Съвета, следва да бъдат заменени от по-официални структури; възприема становището, че това развитие, съпътствано от създаването и засилването на комплексни структури, обхващащи няколко сектора, ще доведе до по-добро съгласуване на политиките;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25. (2) ОВ L 291, 21.10.2006 г., стр. 11. (3) ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1. (4) ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 15. (5) Приети текстове, P6_TA(2007)0184. (6) Приети текстове, P6_TA(2007)0212. (7) Приети текстове, P6_TA(2009)0163. (8) Приети текстове, P6_TA(2009)0156. (9) Приети текстове, P6_TA(2009)0165.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2010 г. относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика (2010/2038(INI))

P7_TA(2010)0190 A7-0147/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 12 август 2009 г. относно публичните финанси в ИПС – 2009 г. (SEC(2009)1120),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2009 г., озаглавено „Дългосрочна устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика“ (COM(2009)0545),

–  като взе предвид Препоръката на Комисията до Съвета от 28 януари 2009 г. относно актуализиране за 2009 г. на общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и Общността и относно осъществяването на политиките на държавите-членки за трудова заетост (COM(2009)0034),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г. относно „ИПС@10: първите десет години на Икономическия и паричен съюз и бъдещите предизвикателства(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г., отнасяща се до „Европейския план за икономическо възстановяване“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 януари 2009 г. относно публичните финанси в ИПС за периода 2007-2008 г.(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно годишния доклад на ЕЦБ за 2007 г.(4),

–  като взе предвид препоръките от срещата на върха в Питсбърг, призоваващи към продължаване на усилията за подкрепа на растежа до укрепването на процеса на възстановяване,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси и становищата на Комисията по заетост и социални въпроси и Комисията по бюджети (A7-0147/2010),

A.  като има предвид изразените в съобщението на Комисията притеснения относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси в контекста на високите равнища на дефицита и дълга, по-специално в контекста на демографското остаряване, както и че изчисленото въздействие на застаряването върху липсата на устойчивост в повечето държави-членки е от пет до двадесет пъти по-висок от въздействието на настоящата икономическа криза,

Б.  като има предвид, че Пактът за стабилност и растеж (ПСР), въпреки неговото преразглеждане през 2005 г., не беше достатъчен за предотвратяване на текущата криза,

В.  като има предвид неотложната необходимост от по-задълбочен анализ на явлението „спадаща раждаемост“ в Европейския съюз и причините за него, както и последиците от това, с оглед промяната на тази тревожна тенденция,

Г.  като има предвид, че фискалната политика не е устойчива, ако предполага прекомерно натрупване на публичен дълг с течение на времето,

Д.  като има предвид, че с оглед на предвижданията, изразени в съобщението, и факта, че демографското застаряване ще окаже сериозно влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси на европейските страни, е целесъобразно да се възприеме хоризонт на политиката до 2060 г.,

Е.  като има предвид, че увеличението на дълга и дефицита на държавите-членки по време на кризата и прогнозираните демографски промени ще превърнат фискалната устойчивост в огромно предизвикателство,

Ж.  като има предвид, че дългосрочните демографски промени, по-специално демографското застаряване, във всички държави-членки на ЕС, имат последици по отношение на финансирането на националните пенсионни схеми,

З.  като има предвид, че някои държави-членки не са положили достатъчно усилия, за да намалят административните си разходи, да овладеят разходите си за здравеопазване и да реформират здравните и пенсионните си системи, и като има предвид, че всички държави-членки следва да приемат най-добрата практика в тази сфера,

И.  като има предвид, че през 2009 г. дефицитите и коефициентите на задлъжняване на всички държави-членки се увеличиха в резултат на предизвикания от кризата спад на данъчните постъпления и прилагането на извънредни мерки за икономическо възстановяване,

Й.  като има предвид, че в отговор на първите признаци на възстановяване, през септември 2009 г. Европейският съвет препоръча фискалните политики „постепенно да бъдат преориентирани с оглед постигане на устойчивост“ и посочи, че „стратегии за оттегляне от участие трябва да се разработят координирано веднага щом възстановяването на икономиката набере сила, при отчитане на конкретното положение на отделните държави“,

К.  като има предвид, че в последно време се наблюдава положителна взаимозависимост между стабилните публични финанси и устойчивостта на икономиките на отделните държави,

Л.  като има предвид, че увеличаващите се публични дългове налагат голямо бреме върху бъдещите поколения,

М.  като има предвид, че публичният дълг в дадени държави-членки се е увеличил по начин, който застрашава стабилността и води до високи държавни разходи, свързани с плащането на лихви за сметка на все по-големите разходи за системата на здравеопазването и пенсионната система,

Н.  като има предвид, че увеличените публични заеми водят до нарушаване на функционирането на финансовите пазари, като предизвикват повишаване на лихвените проценти, което има отрицателни последици за домакинствата, а също и за инвестициите в нови работни места,

О.  като има предвид, че липсата на ефективно управление на статистическите данни или независими статистически институции в държавите-членки подкопава целостта и устойчивостта на публичните финанси,

П.  като има предвид, че страни от други части на света, които доскоро участваха в конкуренцията с производство на нискокачествени стоки, сега навлизат в сегментите на стоките с високо качество; като има предвид, че тези конкуренти използват съвременни технологии, като същевременно продължават да плащат скромни надници на час и не се налага да се борят с неблагоприятно демографско развитие, и където отделният човек натрупва голям брой часове работа през своя живот; като има предвид, че в Европа пълна заетост беше постигната за последен път преди петролната криза от 1973 г., както и че въпреки това пълната заетост остава цел, към която ЕС трябва да се стреми, като зачита духа на договорите и като се придържа към принципите на висока социална защита и човешко развитие,

Р.  като има предвид, че съществуват различни средства за намаляване на липсата на устойчивост, като увеличаване на общата производителност и най-вече увеличаване на продуктивността на социалните услуги, повишаване на пенсионната възраст, увеличаване на раждаемостта или увеличаване на броя на имигрантите,

С.  като има предвид, че демографските развития се определят от раждаемостта, която до голяма степен зависи от стимулите и обезщетенията за майчинство, и от миграционните процеси,

Т.  като има предвид, че настоящите равнища на дълга и дефицита застрашават самото съществуване на модела на социалната държава,

У.  като има предвид, че неуспехът при прилагането на структурните реформи и при консолидирането на публичните финанси ще има отрицателно въздействие върху разходите, що се отнася до здравеопазването, пенсиите и заетостта,

Ф.  като има предвид, че много държави-членки не спазват ПСР и че надлежното придържане към него щеше да намали отрицателните последици от кризата,

Х.  като има предвид, че устойчивостта на публичните финанси е не само изключително важна за Европа като цяло, но и в частност за бюджета на Европейския съюз,

Ц.  като има предвид, че въпреки че бюджетът на Европейския съюз е ограничен понастоящем до близо 1% от общия европейски БНД, общите принципи и основополагащата презумпция за „устойчивост“ следва също да се прилагат по отношение на него,

1.  Изразява дълбоката си загриженост относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси след финансовата и икономическата криза; припомня, че положените усилия в рамките на ПСР преди кризата бяха до голяма степен насочени към реагиране на засилващото се демографско предизвикателство; признава, че голяма част от тези усилия бяха заличени от необходимостта от драстично увеличаване на държавните разходи с цел предотвратяване на разпада на финансовата система в световен план и облекчаване на социалните последици от този разпад;

2.  Изразява съжаление, че дори преди започването на кризата резултатите на редица държави-членки по отношение на консолидирането на техните публични финанси не бяха впечатляващи, независимо от факта, че икономическите условия бяха благоприятни; изтъква, че това беше в нарушение на превантивния аспект на Пакта за стабилност и растеж, особено след неговото преразглеждане през 2005 г., и което сериозно понижи способността на държавите-членки за предприемане на контрациклични действия с разгръщането на кризата, което доведе до по-голяма несигурност, повишена безработица и растящи социални проблеми;

3.  Разбира, че настоящите равнища на публичните разходи не могат да се поддържат до безкрайност; приветства решението на Европейския съвет да се въздържи от вземането на решение за последващ пакет от мерки за помощ, докато резултатите от сегашния пакет не бъдат анализирани задълбочено и необходимостта от допълнителни действия не бъде ясно демонстрирана;

4.  Признава, че операциите, предназначени да предотвратят разпадане на финансовия сектор, са били успешни, макар и все още да е от жизненоважно значение да се проявява бдителност; очаква финансовата тежест във връзка със спасяването на банковия сектор да намалее; приветства координирания подход на централните банки за постигането на тази цел; подкрепя с цялата си тежест реформата на системата на пруденциалния надзор и преразглеждането на рамката на финансовата структура;

5.  Подчертава, че ПСР трябва да се стреми към постигане на баланс или излишък в течение на времето, което изисква наличие на излишък в икономически благоприятните периоди и прозрачно финансиране на пенсионните схеми в рамките на публичните бюджети или чрез финансирани частни схеми;

6.  Посочва, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси е от съществено значение за стабилността и растежа, както и за поддържането на подходящи равнища на публичните разходи; подчертава, че високите равнища на дълга и дефицита представляват заплаха за устойчивостта и ще имат отрицателни последици за общественото здравеопазване, пенсиите и заетостта;

7.  Изразява своята дълбока загриженост относно високите равнища на дефицита и дълга в държавите-членки; предупреждава кризата да не се използва като основание, за да не се консолидират публичните финанси, да не се намалят публичните разходи и да не се осъществят структурните реформи, тъй като и трите неща са от съществено значение за връщането към растеж и заетост;

8.  Изтъква, че консолидирането на публичните финанси и намаляването на равнищата на дефицита и дълга са от съществено значение за поддържането на модерна социална държава и система на преразпределение, която се грижи за обществото като цяло, но по-специално подкрепя по-малко привилегированите групи от него;

9.  Подчертава, че ако публичният дълг и лихвените проценти продължат да се увеличават, разходите под формата на лихвени плащания вече няма да могат да бъдат поети от настоящите и бъдещите поколения, без да се застраши моделът на социалната държава;

10.  Изразява дълбоката си загриженост относно факта, че много държави-членки се намират в нарушение на ПСР; изразява съжаление, че държавите-членки не успяха да консолидират своите публични финанси в икономически благоприятния период преди кризата; изразява съгласие с твърдението на Комисията, че устойчивостта на дълга следва да заема значима и изрично заявена роля в процедурите на надзор; настоятелно призовава Комисията да осигурява стриктно спазването на ПСР;

11.  Предупреждава подкрепата за реалната икономика да не бъде прекратявана рязко, за да се избегне евентуален двоен спад; привлича вниманието върху превратните последици от едно преждевременно изоставяне на мерките за подкрепа или от едно прекалено дълго изчакване, преди да бъдат взети коригиращи мерки във връзка с устойчивостта на публичните финанси; изтъква, че беше ясно посочено, че тези мерки следва да са своевременни, целенасочени и временни; приветства работата на Комисията по стратегията за изход от сегашните извънредни мерки; подкрепя подхода на Комисията, основаващ се стратегиите за изход, които в отделните страни се различават по време и обхват; разбира, че прекратяването на мерките ще започне през 2011 г. за първата група страни; насърчава държавите-членки да положат всички усилия, за да изпълнят стратегиите за изход възможно най-скоро и най-решително;

12.  Призовава Комисията да изготви Зелена книга за раждаемостта в Европейския съюз с цел определяне както на причините и последиците от намаляващата раждаемост, така и на решенията и алтернативите относно този проблем;

13.  Счита, че фискалните мерки за излизане от кризата следва да започнат да се прилагат преди паричните, за да могат паричните мерки да бъдат правилно осъществени, като по този начин се гарантира, че ЕЦБ, която успешно предотврати изпадането в дефлация, ще може също толкова добре да гарантира, че инфлацията няма да унищожи възстановяването; разбира, че ЕЦБ е подсказала, че при отсъствието на своевременна фискална дисциплина, паричното затягане за съжаление ще трябва да бъде по-сериозно от очакваното;

14.  Подчертава, че едно намаляване на финансовите стимули трябва да бъде съчетано с усилия за превръщането на вътрешния пазар в по-динамично, конкурентно и привлекателно за инвестиции място;

15.  Подчертава, че постепенният и контролиран изход от дефицитите е от изключително важно значение с оглед поддържането на ниско равнище на лихвите и ограничена тежест на дълга, като по този начин се гарантира възможността да се поддържат разходите на социалните системи и жизненият стандарт на домакинствата;

16.  Изтъква, че ниските лихви благоприятстват инвестициите и възстановяването; разбира последствията от интензивните действия на правителствата по теглене на заеми за равнищата на лихвите; изразява дълбоко съжаление, че това е довело до увеличена разлика в лихвените равнища в рамките на ЕС; предупреждава държавите-членки да отчитат последствията от своите бюджетни решения за пазарните лихви; счита, че стабилните публични финанси са предпоставка за сигурни работни места; изтъква, че като увеличават цената на заемите, правителствата увеличават и тежестта върху своите собствени бюджети;

17.  Посочва, че антицикличните ефекти на ПСР могат да действат само ако държавите-членки ефективно постигат бюджетен излишък през благоприятните периоди; в тази връзка призовава за по-добро изпълнение и на превантивния аспект на ПСР; настоятелно призовава да се премине от подхода на „първо похарчи, после върни“ към принципа на „спести за възможна непредвидена ситуация в бъдеще“; припомня, че ПСР изисква държавите-членки да постигат балансиран бюджет или бюджетен излишък в средносрочен план, което означава че дефицит от 3% не е цел, а крайната граница, която е позволена, дори по преразгледания пакт;

18.  Призовава за провеждане на структурни реформи паралелно с отпускането на пакети за помощ, за да се предотвратят бъдещи кризи, да се увеличи конкурентоспособността на европейските предприятия, да се постигне по-голям растеж и да се повиши заетостта;

19.  Подчертава, че в положението на необходимост от постигане на стабилни публични финанси всички държави-членки следва най-късно през 2011 г. да започнат да намаляват своята липса на устойчивост;

20.  Признава, че фискалните стимули и освободените от ограничения автоматични стабилизатори са се доказали като успешни и предлага Комисията да изиска от държавите-членки да се стремят към бюджетно равновесие, като предназначат излишъците от първичния бюджет за погасяване на дълговете, щом икономиката започне да се възстановява устойчиво;

21.  Отбелязва специалното значение на мерките за насърчаване на заетостта и на дългосрочните инвестиции, насочени към увеличаване на потенциала за икономически растеж и повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика;

22.  Подчертава, че предвид настоящите демографски предизвикателства пред ЕС антикризисните мерки не трябва да имат дългосрочен ефект върху публичните финанси, цената на което ще трябва да се поеме от настоящите и бъдещите поколения;

23.  Подкрепя идеята, че по-добрата координация на икономическите политики в рамките на Европейския съюз представлява задължително условие и носи със себе си допълнителни синергии;

24.  Признава, че ПСР не е достатъчен инструмент за хармонизирането на фискалните и икономическите политики на държавите-членки;

25.  Във връзка с това подкрепя прегледа на механизмите, необходими за връщането на националните икономики в рамките на ЕС отново по пътя на сближаването;

26.  Предлага Комисията да изготви подходящ механизъм на сътрудничество с МВФ в особените случаи, в които държавите-членки получават подкрепа на платежния баланс от него;

27.  Изтъква, че високата инфлация не е отговор на необходимостта от фискални корекции, защото би наложила значителни икономически разходи и би представлявала заплаха за устойчивия и приобщаващ растеж;

28.  Счита, също както Комисията, че „успешната фискална експанзия за противодействие на рецесията и дългосрочната бюджетна устойчивост не са несъвместими“, но отправя предупреждение за рисковете от прекомерна и изкуствена експанзия, основана на по-високи публични разходи, които могат да поставят под въпрос политиката;

29.  Счита, че управлението на публичните финанси въз основа на поредица от специфични краткосрочни решения ще утвърди дългосрочната устойчивост на публичните финанси, както и че въпросът за устойчивостта на публичния дълг трябва да се разгледа в обхвата на тази поредица от краткосрочни решения, чрез осигуряването на структура в средносрочен план;

30.  Счита, че бюджетната политика трябва да превърне, предимно чрез преразпределяне, разполагаемите спестявания в инвестиции в подкрепа на растежа, по-специално в полза на научноизследователската и развойна дейност, модернизирането на индустриалната база, развитието на една по-зелена, по-интелигентна, иновативна и по-конкурентоспособна европейска икономика и да приеме предизвикателствата в сферата на образованието;

31.  Подчертава, че значителна част от публичните и социалните разходи могат да бъдат продуктивни разходи, ако са насочени към проекти, които имат благотворен ефект върху натрупването на физически и човешки капитал, както и върху насърчаването на иновациите; подчертава необходимостта от упражняване на контрол върху увеличаването на тежестта на дълга, за да се гарантира, че увеличаващите се разходи за лихви не затрудняват извършването на важни социални разходи; подчертава, че поради все по-ограничените ресурси, качеството на публичните разходи трябва непременно да се подобри;

32.  Подчертава, че системите на социална защита, функциониращи като „социални амортисьори“, се доказаха като особено ефикасни във време на криза; подчертава, че стабилността на публичните финанси е предпоставка за запазването на това положение и в бъдеще;

33.  Изтъква, че дългосрочната устойчивост на задължителните пенсионни схеми зависи не само от демографските развития, но също така от продуктивността на активното население (влияеща на потенциалния темп на растеж), както и от дела на БВП, предназначена за финансирането на въпросните схеми; освен това изтъква, че консолидирането на публичните финанси и намаляването на равнищата на дълга и дефицита представляват важни фактори за стабилността;

34.  Отбелязва, че променящото се демографско положение, особено застаряването на населението, означава, че държавните пенсионни схеми в много държави-членки, най-вече що се отнася до осигурителната база, трябва периодично да бъдат реформирани, за да се поддържат финансово устойчиви;

35.  Изтъква, че тежестта на дълга се увеличава, когато реалните лихвени проценти са по-високи от процентите на растеж на БВП, а пазарите оценяват рисковете по-високо, когато тежестта на дълга се увеличава;

36.  Счита, че нивото на лихвените проценти, свързани с държавните заеми, отразява начина, по който пазарите оценяват устойчивостта на дълга на дадена държава-членка;

37.  Отбелязва, че увеличаването на дефицитите оскъпява заемите, което отчасти се дължи на факта, че когато тежестта на дълга се увеличава по-бързо от икономическия растеж и способността за погасяване на заемите, пазарите оценяват рисковете като по-сериозни;

38.  Подчертава, че настоящата финансова криза показа по съвсем ясен начин пряката връзка между стабилността на финансовия пазар и устойчивостта на публичните финанси; подчертава в тази връзка необходимостта от укрепване и интегриране на законодателството за надзора върху финансовите пазари, което включва силни механизми за защита на потребителите и инвеститорите;

39.  Изисква от Комисията да проведе проучвания, оценяващи качеството на дълга на държавите-членки;

40.  Отбелязва, че за да има доверие в публичните финанси на държавите-членки, необходимо е ефективно и истински независимо управление на статистическите данни, както и подходящ контрол от страна на Комисията;

41.  По-специално предлага на Комисията да извърши оценка на фискалните разходи, поети от държавите-членки за възстановяване на икономиките им, що се отнася до последиците върху производството, публичните сметки и стимулирането и защитата на заетостта, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план;

42.  Отбелязва, че ПСР продължава да формира гръбнака на дисциплината, необходима за постигането на дългосрочна устойчивост на публичните финанси, както и че в публичните финанси на държавите-членки следва да има излишък през „благоприятните периоди“ и дефицит само през „неблагоприятните периоди“;

43.  Подчертава, че неотдавнашните спекулативни атаки срещу няколко европейски икономики бяха насочени основно към самата европейска валута и икономическото сближаване в Европа; в този смисъл изразява убеждение, че европейските проблеми се нуждаят от европейски решения, които следва да предлагат вътрешни средства за избягване на всякакъв риск от неизпълнение посредством съчетаване на национална фискална дисциплина и механизми на финансова подкрепа като последна възможност;

44.  Изисква използването на структурния дефицит като един от показателите при определяне на устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план;

45.  Гледа на обновената стратегия за растеж и заетост като на документ с ключов принос за устойчивите публични финанси в Европейския съюз; счита, че Европейският съюз трябва да модернизира своята икономика и по-специално своята индустриална база; призовава в бюджетите на ЕС и държавите-членки да се извърши преразпределяне на финансирането, насочено към повече инвестиции в научноизследователските дейности и иновациите; посочва, че за успеха на новата стратегия „ЕС 2020“ са необходими правно обвързващи инструменти;

46.  Обръща внимание на необходимостта от постоянно наблюдение на устойчивостта на публичните финанси на държавите-членки на ЕС с оглед оценяване на мащаба на дългосрочните предизвикателства; подчертава също така необходимостта от редовно публикуване на информация не само за задълженията в сектора на публичните финанси, но и за задълженията на социалните системи, напр. пенсионните;

47.  Призовава Комисията да счита намаляването на липсата на дългосрочна устойчивост на публичните финанси за съществена част от стратегията за ЕС до 2020 г.;

48.  Призовава държавите-членки, след като отстранят липсата на устойчивост, да намалят и съотношението „публичен дълг/ БВП“ до не повече от 60 %;

49.  Изтъква, че разликата между лихвите на капиталовите пазари е основен показател за платежоспособността на отделните държави-членки;

50.  Изразява изключителната си загриженост относно разликата в качеството на статистическите данни, която се наблюдава в ЕС като цяло и в еврозоната в частност;

51.  Изтъква, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси е също фундаментално свързана с бюджета на ЕС и неговото финансиране;

52.  Изтъква изключително положителната роля на бюджета на ЕС, макар и до голяма степен ограничен от МФР, за смекчаването на последиците от кризата чрез финансиране на Европейския план за възстановяване и пренасочване на средства към приоритетни области в това отношение; при все това, изразява съжаление относно липсата на адекватна координация между икономическите и фискалните политики на държавите-членки за справяне с икономическата и финансовата криза, както и за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси;

Социално измерение и измерение, свързано със заетостта, на стратегията за намиране на изход от кризата

53.  Отбелязва, че нарастването на безработицата и държавния дълг, както и намаляването на растежа, дължащи се на икономическата криза противоречат на целта за устойчивост на публичните финанси; отбелязва необходимостта държавите-членки да укрепят отчетността и да подобрят ликвидността на публичните си финанси с цел да намалят разходите по обслужването на дълга, но също и необходимостта това да бъде направено по балансиран начин и в рамките на разумен срок, като се отчетат особените обстоятелства в държавите-членки; все пак подчертава, че произволните съкращения в областта на публичните инвестиции, изследването, образованието и развитието оказват отрицателно въздействие върху перспективите за растеж, заетост и социално приобщаване, и следователно счита, че трябва да се продължи, и когато е необходимо, да бъде разширена подкрепата за дългосрочните инвестиции в тези области;

54.  Подчертава, че настоящото възстановяване все още е крехко и че безработицата продължава да нараства в повечето държави-членки, като младите хора са особено засегнати от нея; твърдо вярва, че не може да бъде обявен край на икономическата криза, докато нивото на безработицата не спадне значително и устойчиво, и подчертава факта, че европейските социални държави демонстрираха своето значение чрез осигуряването на стабилност и чрез своя принос за възстановяването;

55.  Счита за необходимо да се оценят подходящо последиците от кризата в социален план и по отношение на заетостта, и да се определи на европейско равнище стратегия за намиране на изход, основана върху подкрепа за заетостта, образованието, инвестициите във високо икономически дейности, повишаване на конкурентоспособността и производителността на предприятията, най-вече на МСП и възстановяване на производството, като същевременно се осигури прехода й към конкурентоспособна устойчива икономика; счита, че посочените цели следва да бъдат в центъра на стратегията „ЕС 2020“;

56.  Отбелязва, че стратегията за намиране на изход от кризата не следва при никакви обстоятелства да поражда нови структурни неравенства и още по-големи различия в доходите, което забавя производителността и конкурентоспособността в икономиката, но следва по-скоро да въвежда необходимите реформи за справяне с посочените неравенства; счита, че финансовите и данъчни мерки на държавите-членки следва да защитават заплатите, пенсиите, помощите за безработица и покупателната способност на домакинствата, без да поставят под заплаха устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план, както и възможността на държавите-членки да предоставят основните обществени услуги в бъдеще;

57.  Отбелязва, че предвижданото през следващите десетилетия застаряване на населението представлява безпрецедентно предизвикателство за държавите от ЕС; поради това счита, че мерките за преодоляване на кризата по принцип не следва да предизвикат дългосрочни последствия за публичните финанси и по този начин да натоварват прекомерно бъдещите поколения с изплащането на сегашните дългове;

58.  Подчертава необходимостта възстановяването на икономиката да се съчетае с политически мерки, насочени срещу структурната безработица, най-вече сред младите хора, възрастните, хората с увреждания и жените, с оглед увеличаване на качествената заетост с цел подобряване на производителността на труда и на инвестициите; в този смисъл счита за много важни политиките за подобряване на качеството на човешкия капитал като образованието или политиките за здравеопазване, насочени към развиването на по-продуктивна и по-продължително работеща работна сила, както и политики, насочени към удължаване на професионалната дейност; призовава държавите-членки и Комисията да засилят своите политики и мерки в сферата на заетостта и пазара на труда, като ги поставят в основата на стратегията „ЕС 2020“;

Въздействието на демографските промени и стратегията за заетостта

59.  Счита, че устойчивостта на публичните финанси в голяма степен зависи от възможностите за повишаване на равнището на заетост, за да отговори на демографските и бюджетни предизвикателства, по-конкретно по отношение на устойчивостта на схемите за пенсионно осигуряване; счита, че съществуващият европейски човешки капитал може да се подпомогне в средносрочен план с помощта на подходяща миграционна политика, която да доведе до интегрирането на мигранти на пазара на труда и до получаване на гражданство;

60.  Подчертава, че увеличаването на равнището на заетост е особено важно, за да може ЕС да се справи със застаряването на населението, и подчертава, че високата степен на участие на пазара на труда е предпоставка за икономически растеж, социална интеграция и устойчива и конкурентоспособна социална пазарна икономика;

61.  Счита, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да придобие конкретно измерение чрез „пакт за икономическа и социална политика и политика в областта на заетостта“, целящ постигането на устойчивост на конкурентоспособността на европейската икономика и насочен към интегрирането на всички на пазара на труда, което би защитило възможно най-добре гражданите от социална изолация; подчертава, че всички политики следва да се подкрепят взаимно, за да се постигне положително взаимодействие; счита, че стратегията следва да бъде базирана на основни принципи и където е възможно, на показатели и критерии, изчислими и сравними на национално и на равнище ЕС;

Устойчивост на системите за социална защита

62.  Счита, че политиката в областта на публичните финанси, координирана на европейско равнище и предназначена за постигане на устойчив растеж, качествена заетост, както и приемането на необходимите реформи за гарантиране на жизнеспособността на системите за социална закрила, съставляват необходимия отговор на последиците от финансовата, икономическа и социална криза и на предизвикателствата на демографските промени и глобализацията;

63.  Изтъква, че дългосрочният баланс на схемите за задължително пенсионно осигуряване зависи не само от демографските промени, но и от производителността на работещите, която влияе върху процента на потенциалния растеж, както и от дела от БВП, предназначен за финансиране на тези схеми;

64.  Подчертава значението на предстоящата Зелена книга относно реформата на пенсионните схеми и счита за съществено разработването на устойчива, надеждна, достатъчно диверсифицирана пенсионна система с различни източници на финансиране, базирана на трудовия и финансовия пазар, както и на корпоративни схеми и включваща схеми за държавно, допълнително осигуряване от работодател и индивидуално осигуряване, която следва да получава договорни и данъчни стимули; следователно признава важността на информираността на гражданите на ЕС относно пенсионните схеми;

65.  Подчертава, че в дългосрочен план имплицитният пенсионен дълг съставлява един от най-големите дялове от общия публичен дълг и че държавите-членки следва редовно да публикуват информация относно техния имплицитен пенсионен дълг, следвайки общоприетата методология;

66.  Отбелязва, че необходимостта едновременно от устойчиви публични финанси и подходящи социални грижи и схеми за интегриране предполага необходимост от повишаване на качеството и ефективността на управлението и на публичните разходи, както и необходимост държавите-членки да бъдат насърчавани да обмислят мерки, които да гарантират по-справедливо разпределяне на данъчната тежест чрез постепенно, съществено намаляване на данъчната тежест за заетите лица и МСП; счита, че посочените мерки могат да помогнат за намаляване на бедността, гарантиране на социалното сближаване и укрепване на икономическия растеж и производителност, които представляват ключов фактор за конкурентоспособността и устойчивостта на европейския икономически и социален модел;

o
o   o

67.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕЦБ и правителствата на държавите-членки.

(1) OВ C 16 E, 22.1.2010 г., стp. 8. (2) Приети текстове, P6_TA(2009)0123. (3) Приети текстове, P6_TA(2009)0013. (4) Приети текстове, P6_TA(2008)0357.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон (2009/2235(INI))

P7_TA(2010)0191 A7-0129/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално членове 174–178 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(1),

–  като взе предвид Решение 2006/702/EC на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007–2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативните програми(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 август 2007 г., озаглавено „Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации – Принос за постигането на по-висок растеж и на повече и по-добри работни места“ COM(2007)0474,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 ноември 2007 г., озаглавен „Регионите реализират иновации чрез политика на сближаване“ SEC(2007)1547,

–  като взе предвид съобщението на Комисията „Да работим заедно за растеж и създаване на работни места. Ново начало за Лисабонската стратегия“ COM(2005)0024,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Документ относно напредъка на Лисабонската стратегия“ SEC(2010)0114,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2007 г., озаглавено „Изпълнение на Лисабонската стратегия за растеж и работни места посредством политиката на сближаване на ЕС от държавите-членки и регионите, 2007–2013 г.“ (COM(2007)0798),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 май 2008 г. относно резултатите от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007–2013 г. (COM(2008)0301),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 декември 2009 г.относно 20-тия годишен доклад за изпълнението на структурните фондове (2008 г.) (COM (2009)0617),

–  като взе предвид последващите проверки за изпълнението на програмния период 2000–2006 г.,

–  като взе предвид работния документ на Комисията от 24 ноември 2009 г., озаглавен „Консултация относно бъдещата стратегия “ЕС 2020' (COM(2009)0647),

–  като взе предвид заключенията на неформалния Европейски съвет от 11 февруари 2010 г.,

–  като взе предвид започнатата от Комисията обществена консултация относно „ЕС 2020“ и резултатите от нея (SEC2010)0116),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид стратегическия доклад на Комисията от 31 март 2010 г. относно насърчаването на дебата относно сближаването в ЕС,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7-0129/2010),

A.  като има предвид, че основната цел на политиката на сближаване е да се намалят различията в равнището на развитие на различните региони и степента на изоставане на най-необлагодетелстваните региони и острови (включително селските райони), от 2007 г. регламентите за структурните фондове включват задължително насочване на средства за изпълнението на целите от Лисабон за ЕС15, насочване на ресурсите на политиката на сближаване към привлекателността на държавите-членки и регионите, растеж и работни места;

Б.  като има предвид, че, особено по време на настоящата рецесия, политиката на сближаване е един от основните инструменти за подпомагане на растежа, конкурентоспособността и работните места в ЕС поради, наред с другото, стабилния размер на финансиране и прилаганата децентрализирана система на управление и включването на приоритетите за устойчиво развитие на Общността в нейните основни цели;

В.  като има предвид, че две трети от инвестициите на публичния сектор в целия ЕС се осъществяват на регионално и местно равнище, регионалните и местни органи често съсредоточават значителна компетентност по отношение на политиките и са основни участници в изпълнението както на Лисабонската стратегия, така и на бъдещата стратегия „ЕС 2020“;

Г.  като има предвид, че политиката на сближаване и стратегията „ЕС 2020“ следва да бъдат интегрирани, тъй като политиката на сближаване е включена в Договора от Лисабон с оглед укрепване на растежа, конкурентоспособността и заетостта, които представляват ключови цели на стратегията;

Д.  като има предвид, че предложената стратегия „ЕС 2020“, подобно на Лисабонската стратегия, не отразява в достатъчна степен различните равнища на развитие на регионите и държавите-членки и поради това не поставя достатъчен акцент на икономическото сближаване в разширения ЕС,

Политиката на сближаване и Лисабонската стратегия

1.  Отбелязва, че приблизително 228 милиарда евро от отпуснатите средства за програмите за целия седемгодишен период 2007–2013 г. са насочени към приоритетите от Лисабон; подчертава, че като цяло отпуснатите средства, включително в ЕС12, надвишиха предложените проценти;

2.  Отбелязва, че размерът на отпуснатите средства е доста различен според държавите-членки и целите; подчертава, че няма универсална политика за всички области и че подобен опит би довел до липса на отговорност и отъждествяване с която и да било стратегия за растеж и до нейното лошо изпълнение;

3.  Припомня, че още през периода 2000–2006 г., въпреки липсата на механизъм за насочване на средства, връзката между програмите в областта на политиката на сближаване и Лисабонската стратегия беше подкрепена от 10,2 милиарда евро инвестиции в научни изследвания и иновации;

4.  Счита, че първоначалната Лисабонска стратегия, основаваща се единствено на отворения метод на координация, не беше в състояние да постигне целите си в структурно отношение и че единствено в съчетание с политиката на сближаване бяха постигнати реални резултати; подчертава, че тази грешка следва да бъде избегната в предложената стратегия „ЕС 2020“;

5.  Изразява съжаление, че поради закъснялото стартиране на програмите и последващата липса на данни относно разходите, на този етап не може да бъде проверено съответствието между отпуснатите средства за програмите и действителните разходи, нито е възможно да бъде извършена оценка на стабилността на Лисабонските инвестиции, по-специално по отношение на програмирането в не толкова напредналите страни; приветства публикуването на стратегическия доклад на Комисията и настоява за провеждането на междуинституционален дебат на високо равнище въз основа на него, за да се анализира приносът на политиката на сближаване за постигането на целите от Лисабон и да се направи оценка на бъдещите взаимоотношения;

6.  Отправя критика във връзка с липсата на цялостна оценка на въздействието на разходите, свързани с политиката на сближаване, върху регионалното развитие; призовава Комисията да направи оценка на териториалното въздействие на насочването на средства от структурните фондове за изпълнението на Лисабонската стратегия и дали тази система в действителност допринася за балансирано и последователно регионално развитие;

7.  Признава, че една ефективна оценка трябва да се основава на показатели, които дават възможност за сравняване и групиране на данните за различните региони; настоятелно призовава Комисията да направи преди 2012 г. предложение за показатели за оценка, за да предостави инструменти за измерване на въздействието и по отношение на качество и количество, и да извърши необходимите корекции за следващия програмен период;

8.  Изразява съжаление, че докато основните цели на Лисабонската програма първоначално включваха икономически растеж, заетост и социално сближаване, подновяването на стратегията през 2005 г. представи една по-малко амбициозна програма;

9.  Счита, че слабото многостепенно управление е едно от основните ограничения на Лисабонската стратегия, с недостатъчно участие на регионалните и местни органи и гражданското общество в разработването, изпълнението, оповестяването и оценката на стратегията; препоръчва в бъдеще по-голямото им включване на всички етапи;

10.  Подчертава, че в случаите, когато в Лисабонската стратегия е бил прилаган принципът на партньорство, се е повишило чувството за отговорност на местните и регионални органи, както и на икономическите и социални заинтересовани страни, по отношение на целите и е била осигурена по-голяма устойчивост на интервенциите; призовава Комисията по-ефективно да наблюдава прилагането на принципа за партньорство в другите държави-членки;

11.  Отбелязва, че регионите и градовете на Европа, като основни участници в прилагането на Лисабонската стратегия, играят ключова роля в областта на иновациите, научноизследователската и образователна политика; посочва, че те усвояват повече от една трета от всички публични инвестиции в ЕС и все повече концентрират изразходването на средства от структурните фондове за цели, свързани с растежа и работните места;

12.  Изтъква, че по-специално регионалното и местно равнище ще играе особено важна роля като средство за достигане до безбройните икономически и социални участници, живеещи и произвеждащи в Европа, особено малките и средни предприятия (МСП), и за подпомагане на образованието и професионалното обучение, научните изследвания, иновациите и развитието;

13.  Изразява съжаление относно слабото взаимодействие, което беше установено между националните стратегически референтни рамки и националните програми за реформи съгласно стратегията; препоръчва установяването на засилен и редовен диалог на всички равнища, включително на общностно равнище, както и между администрациите, отговорни за политиката на сближаване и Лисабонската стратегия и стратегия „ЕС 2020“, и съответните партньори от наблюдаващата комисия;

14.  Високо оценява досега постигнатите чрез инструментите за финансов инженеринг и сътрудничеството с ЕИБ резултати за подпомагане на иновациите и научните изследвания посредством подлежащи на подновяване форми на финансиране и подчертава необходимостта от заздравяване на връзките между финансовите инструменти на ЕС и тези на ЕИБ; признава техния потенциал за инвестиции и настоява за тяхното укрепване, особено що се отнася до JEREMIE и JESSICA, за да се гарантира по-добра подкрепа за бизнеса и МСП; препоръчва правилата, регулиращи тези инструменти, да се опростят, за да могат да бъдат използвани в по-голяма степен от бенефициентите;

Политиката на сближаване и „ЕС 2020“

15.  Приветства дебата относно стратегията „ЕС 2020“; подчертава дългосрочния характер на тази стратегия, която има за цел създаването на рамкови условия за стабилен растеж и създаване на работни места в Европа и одобрява определените приоритети; подчертава, че за толкова необходимото за Европа териториално сближаване е необходимо постепенното разработване на подход за многостепенно управление;

16.  Изразява съжаление, че посочената стратегия беше предложена още преди да е приключило преразглеждането на сегашната Лисабонска стратегия; силно препоръчва Комисията да подготви ясна оценка на недостатъците при прилагането на Лисабонската стратегия; подчертава, че съдържащите се в настоящия парламентарен доклад препоръки следва да бъдат включени в окончателния вариант на новата стратегия;

17.  Припомня необходимостта от гарантиране на ефикасна и широкообхватна инфраструктура чрез модернизиране на транспортните системи, въвеждане на разпоредби за транспорт, който не замърсява околната среда, подобряване на достъпа до питейна вода и системи за управление на канализационната мрежа и отпадъците, въвеждане на по-ефективни мерки за управление на околната среда и гарантиране на устойчиво използване на природните ресурси и възобновяемите енергийни източници с оглед на икономическото развитие и по-доброто сближаване;

18.  Препоръчва на ЕС да приеме конкретни разпоредби и да предприеме съответните действия с цел удовлетворяване на специалните потребности на регионите, характеризиращи се със сериозни и постоянни недостатъци, свързани с природни или демографски особености, като крайбрежните региони, островите, планинските масиви, трансграничните и най-отдалечените региони, като се има предвид правното основание за териториално сближаване, което се предвижда в новия Договор от Лисабон;

19.  Високо оценява факта, че социалното измерение е взето предвид в предложението, но подчертава, че икономическият стълб има централна роля по отношение на създаването на работни места и поради това е жизненоважно завършването на свободния, отворен и функциониращ вътрешен пазар, който дава възможност на бизнеса да реагира гъвкаво на макроикономическите тенденции; подчертава, че последната криза показа, че никоя стратегия за растеж не може да пренебрегва целите за социална защита, достъп до услуги, борба с бедността и социалната изолация и създаването на качествени работни места; препоръчва на ЕС да приеме конкретни разпоредби и да предприеме съответните действия с цел задоволяване на специалните потребности на крайбрежните региони, островите, планинските масиви и най-отдалечените региони, като се има предвид правното основание за териториално сближаване, което се предвижда в новия Договор от Лисабон;

20.  Приветства призива за по-устойчиви, интелигентни работни места, но признава, че един нов икономически модел би могъл да доведе до неравномерно разпределение на разходите и ползите между отделните държави-членки и региони и за да се предотврати това, призовава Съюза да поеме отговорност и да определи ключовите области на действие, в които съгласно принципа за субсидиарност намесата на европейско равнище е най-подходяща за постигане на най-добри резултати за всички;

21.  Подчертава, че научните изследвания и иновациите са ключови инструменти за развитието на ЕС и могат да го направят по-конкурентоспособен пред глобалните предизвикателства; счита, че в тези области непрекъснато трябва да се инвестира и че редовно трябва да се прави оценка на постигнатия напредък въз основа на постигнатите резултати; в тази връзка призовава за по-добро сътрудничество между структурните фондове и рамковата програма с цел максимално оползотворяване на финансирането за научни изследвания и иновации в бъдеще, както и за развитието на регионални иновационни клъстери в рамките на и между държавите-членки;

22.  Подчертава, че образованието и обучението са основни предпоставки за развитието на ЕС и могат да го направят по-конкурентоспособен пред глобалните предизвикателства; счита, че следва да се осигурят трайни инвестиции в тази области и че постигнатото в тази област следва да подлежи на редовна оценка;

23.  Признава, че установената структура на целите в структурните политики се оказа успешна през първите години; призовава, с цел надеждност на планирането, за запазване на тази структура, както и за запазване на принципа за споделено управление; признава, че би могла да бъде необходима корекция в съдържанието на целите, за да се адаптират към целите за 2020 г.;

24.  Отбелязва, че в Европа инфраструктурните недостатъци все още се различават значително, което блокира потенциала й за развитие, както и гладкото функциониране на вътрешния пазар; подчертава значението на трансграничното сътрудничество в тази връзка и изразява убеждение, че е необходимо да бъдат създадени истински равни условия в транспортната, енергийна, телекомуникационна и информационната инфраструктура, същите следва да бъдат включени в стратегията и продължават да бъдат жизнено важна част от политиката на сближаване;

25.  Признава, че бюджетът на ЕС трябва да играе централна роля за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“; счита, че поради своята стратегическа насоченост, строги и задължителни изисквания, съобразени със специфичните условия, дейности, наблюдение и техническа помощ, политиката на сближаване е ефективен и ефикасен механизъм за изготвяне на стратегията „ЕС 2020“;

26.  Отбелязва, че по-конкретно по отношение на достъпа до широколентов Интернет, в селските райони са налице големи дефицити, които трябва да бъдат преодолени в съответствие с цифровата програма, за да се окаже подкрепа на устойчивото икономическо развитие на тези райони;

27.  Приветства признаването на ролята на структурните фондове за изпълнението на целите на „ЕС 2020“; подчертава обаче, че политиката на сближаване не е просто източник на стабилни финансови средства, но е и мощен инструмент за икономическото развитие на всички региони в Европа. Нейните основни цели – преодоляване на различията между регионите и въвеждане на истинско икономическо, социално и териториално сближаване в Европа – и принципи – интегриран подход, многостепенно управление и истинско партньорство – са допълнителни ключови елементи за успеха на стратегията и следва изцяло да бъдат координирани с нея;

28.  Подчертава, че ключов елемент на стратегията „ЕС 2020“ трябва да бъде силната и добре финансирана политика на сближаване, която да обхваща всички европейски региони; счита, че тази политика със своя хоризонтален подход е предварително условие за успешното изпълнение на целите на „ЕС 2020“, както и за постигане на социално, икономическо и териториално сближаване в ЕС; отхвърля всички опити за повторно национализиране на политиката на сближаване и настоява регионалното измерение да бъде подкрепено в пълна степен при прегледа на бюджета на ЕС;

29.  Подчертава, че от основно значение за успеха на стратегията „ЕС 2020“ е навременното определяне на механизмите за изпълнение;

30.  Подчертава, че политиката на сближаване не е подчинена на стратегията „ЕС 2020“; изтъква, че докато приоритетите на политиката на сближаване следва да бъдат в унисон с целите на „ЕС 2020“, трябва да има достатъчна гъвкавост за обхващане на регионалните особености и подпомагане на по-слабите региони за преодоляване на техните социално-икономически трудности, неблагоприятни природни условия и намаляване на различията;

31.  Изисква по-добра система за управление в стратегията „ЕС 2020“ в сравнение със Лисабонската стратегия; препоръчва тя да бъде разработена и изпълнена в съответствие с принципа на многостепенното управление, като се използват средства от Кохезионния и структурните фондове, за да се гарантира по-голямо участие на местните и регионални органи и гражданското общество; подчертава, че това участие следва да включва приемането на споразумения за многостепенно управление;

32.  Счита, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да бъде неразделна част от постигането на целта за териториалното сближаване, включено като нова цел в Договора от Лисабон; изразява убеждение, че местните инициативи за трансгранично сътрудничество предлагат потенциал за териториално сближаване, който все още не е използван в достатъчна степен; приканва Комисията да изложи по-подробно ролята на макрорегионите и тематичните стратегии в своите предложения за бъдещите мерки в областта на териториалното сътрудничество;

33.  Изтъква, че едно по-силно териториално измерение на стратегията, което отчита особеностите и различното равнище на развитие на европейските региони, с прякото участие на регионалните и местни органи и партньори, посочени в регламента относно структурните фондове, в планирането и прилагането на съответните програми, ще доведе до по-голямо чувство за отговорност по отношение на нейните цели на всички нива и ще осигури по-добра информираност за целите и резултатите по места; изразява убеждение, че регионите трябва непрекъснато да се подпомагат чрез разработването на иновационни финансови инструменти, така че да бъде запазена тяхната роля за постигане на целите на Лисабонската стратегия;

34.  Подчертава значението на основните познания както на местно, така и на регионално равнище, за целите на стратегията „ЕС 2020“; за тази цел, счита, че е от основно значение да се гарантира обща статистика, както и способност за четене по отношение на показателите както на местно, така и на регионално равнище;

35.  Изтъква ключовата роля на градовете за постигане на целите на „ЕС 2020“; настоятелно призовава при изпълнението на приоритетите на „ЕС 2020“ да бъдат взети предвид техният опит и принос, особено по отношение на изменението на климата, социалната интеграция, демографските промени и инвестициите в устойчиво икономическо развитие, транспорт, управление на водите, здравеопазване, обществена безопасност и т. н.; изразява съгласие с проектозаключенията на Съвета, че регионите следва да вземат участие в бъдещата стратегия за растеж и работни места; като има предвид, че всяка стратегия в тази област следва да се изпълнява в сътрудничество с регионите и градовете, предлага Комисията и Съвета да вземат предвид препоръките на Комитета на регионите относно стратегията „ЕС 2020“;

36.  Очаква Комисията да представи конкретни предложения за създаване на взаимодействие между политиката на сближаване и съществуващите секторни политики съгласно интегриран подход; препоръчва рационализация на целите, инструментите и административните процедури на програмите и хармонизиране на времетраенето на програмите на тези политики;

37.  Счита обаче, че Съюзът следва да продължи да използва като свои основни механизми за финансиране Кохезионния фонд и структурните фондове, които имат добре установени и оперативни методи на прилагане; счита, че не е необходимо създаването на нови отделни тематични фондове за изпълнение на целите на „ЕС 2020“ и счита, че вместо това следва те да бъдат включени в политиките за сближаване и развитие на селските райони;

38.  Препоръчва в бъдещата регулаторна рамка да се приеме опростен подход към използването на структурните фондове; подчертава, че хармонизирането на правилата и процедурите, както и отчитането на примерите за най-добри практики, може да доведе до опростени системи за изпълнение и да насърчи участието на потенциални бенефициенти в съфинансираните от ЕС програми;

39.  Препоръчва на Комисията да направи годишен преглед на приоритетите в стратегията „ЕС 2020“ въз основа на резултатите, получени при нейното изпълнение, и да вземе предвид промените в първоначално предвидените условия и определянето на нови приоритети, тясно обвързани с промените от постоянен характер на местно, регионално и световно равнище;

40.  Призовава Комисията възможно най-скоро да представи пред Парламента структурирана работна програма за изпълнение на стратегията, а в бъдеще и ясни оценки за изпълнение; освен това призовава за ясен работен документ, в който да бъдат изложени отношенията между стратегията и политиката на сближаване;

41.  Счита, че Комитетът на регионите, посредством лисабонската платформа за наблюдение, следва да продължи да извършва наблюдение на напредъка въз основа на бъдещата стратегия „ЕС 2020“, а държавите-членки следва да бъдат приканени да представят структурирани годишни доклади относно постигнатия напредък;

o
o   o

42.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 210, 31.7.2006 г., стp.25. (2) OВ L 291, 21.10.2006 г., стp.11. (3) Приети текстове, P6_TA(2009)0165.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2010 г. относно Съюза за Средиземноморието (2009/2215(INI))

P7_TA(2010)0192 A7-0133/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид декларацията от Барселона, приета по време на евро-средиземноморската конференция на министрите на външните работи, която се проведе в Барселона на 27 и 28 ноември 1995 г. и установи едно евро-средиземноморско партньорство,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието“ (COM(2008)0319),

–  като взе предвид, че Европейският съвет от Брюксел на 13 и 14 март 2008 г. одобри Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието,

–  като взе предвид декларацията на парижката среща на високо равнище за Средиземноморието, проведена на 13 юли 2008 г. в Париж,

–  като взе предвид заключителната декларация, приета на заседанието на министрите на външните работи на Съюза за Средиземноморието, което се проведе в Марсилия на 3 и 4 ноември 2008 г.,

–  като взе предвид декларациите на Бюрото на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (ЕСПА) от Париж (12 юли 2008 г.), Кайро (22 ноември 2009 г.) и Рабат (22 януари 2010 г.),

–  като взе предвид заключенията на учредителното заседание на Евро-средиземноморската асамблея на местните и регионалните власти (ARLEM), приети в Барселона на 21 януари 2010 г.,

–  като взе предвид заключителната декларация на евро-средиземноморската среща на високо равнище на икономическите и социални съвети и други сходни институции, проведена в Александрия на 19 октомври 2009 г.,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно средиземноморската политика на Европейския съюз, и по-специално резолюциите си от 15 март 2007 г.(1) и от 5 юни 2008 г.(2), както и резолюцията си относно Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието от 19 февруари 2009 г.(3),

–  като взе предвид заключенията на Втората евро-средиземноморска министерска конференция относно засилването на ролята на жените в обществото, състояла се в Маракеш на 11 и 12 ноември 2009 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2007 г. относно укрепването на европейската политика на добросъседство(4),

–  като взе предвид препоръките на комисиите на ЕСПА, приети по време на Шестото пленарно заседание, състояло се в Аман на 13 и 14 март 2010 г.,

–  като взе предвид препоръката на ЕСПА, приета на 13 октомври 2008 г. в Йордания и предадена на първото заседание на министрите на външните работи от процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието, провело се в Марсилия,

–  като взе предвид устава на Генералния секретариат на Съюза за Средиземноморието, приет на 3 март 2010 г.,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0133/2010),

А.  като има предвид, че средиземноморският басейн е регион с изключително значение за ЕС и че в днешния многополюсен и взаимообвързан свят, големите регионални обединения са способни в по-голяма степен да отговорят на социалните, културните, икономическите, екологичните, демографските и политическите предизвикателства, както и на предизвикателствата, свързани със сигурността,

Б.  като има предвид, че Европейският съюз трябва да приеме стратегическо виждане в своите отношения с южните си съседи, което да отчита съвкупността от въпросните предизвикателства и има за приоритет социалното, икономическо и демократично развитие на региона,

В.  като има предвид, че съгласно член 8 от Договора за ЕС Съюзът развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и характеризиращо се с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството,

Г.  като има предвид, че Съюзът за Средиземноморието позволява да се засили допълнително регионалното и многостранно измерение на евро-средиземноморските отношения и да се съживи възможността за изграждане на пространство на мир, сигурност и благоденствие за население от 800 милиона, както и предлага идеална рамка за отговор на социално-икономическите предизвикателства, за насърчаване на регионалната интеграция и гарантиране на едновременното развитие на държавите партньори,

Д.  като има предвид, че политиката на добросъседство, давайки предимство на задълбочаването на диференцирани двустранни отношения, не позволява сама по себе си да допринесе за общ процес на интегриране и значими реформи в региона; като има предвид в този контекст възможността, предоставена от създаването на Съюза за Средиземноморието, за подобряване на взаимното допълване между двустранните политики, от една страна, и регионалните политики, от друга страна, с оглед по-ефикасно изпълнение на целите за евро-средиземноморско сътрудничество, основаващи се на взаимното признаване на общи стойности, като демокрацията, правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека; като има предвид, че следва да се настоява за това, държавите-членки да се ангажират да водят европейска политика на добросъседство по съгласуван и убедителен начин, в съответствие с член 8 от Договора за ЕС,

Е.  като има предвид, че е необходимо да се използва за основа постигнатото в процеса от Барселона, чиито цели и постижения трябва да бъдат укрепени от Съюза за Средиземноморието, в съответствие с декларацията от Париж от 13 юли 2008 г., и да не се мултиплицират, нито припокриват вече съществуващи политически инструменти и институционални равнища, за да се гарантира ефективността и съгласуваността на многобройните инструменти за евро-средиземноморско сътрудничество,

Ж.  като има предвид, че в последните петнадесетина години, сред средиземноморските страни се наблюдава бърза диверсификация по отношение на техните търговски и икономически отношения (например с Русия, Китай, Бразилия, държавите от Персийския залив), а в техните общества - съществени промени (модели на потребление, мобилност, демографски преход и т.н.), което не остава без последствия върху вътрешното и по-специално териториално равновесие,

З.  като има предвид, че ограниченият културен обмен сам по себе си не е в състояние да сближи народите на Средиземноморието и че Европа постепенно губи своето културно влияние сред своите средиземноморски партньори,

И.  като има предвид значителното нарастващо неравенство между държавите-членки на Европейския съюз и трети страни от средиземноморския басейн, както и обезпокояващите структурни затруднения от социално-икономически и институционален порядък, които изискват съвместна решителна намеса, отговаряща на общия интерес на всички държави-членки на Съюза за Средиземноморието, като има предвид, че потенциалът за икономически растеж на третите страни от Средиземноморието насърчава тази перспектива; като има предвид необходимостта от по-добра интеграция Юг–Юг,

Й.  като има предвид, че регионалният контекст, в който се оформя Съюзът за Средиземноморието, остава белязан от политически конфликти и напрежение, които изложиха на риск и забавиха неговото развитие след срещата на високо равнище в Париж през юли 2008 г., като има предвид, че мирният процес в Близкия изток понастоящем е в мъртва точка,

К.  като има предвид, че последиците от икономическата и финансовата криза се прибавиха към вече съществуващите политически, икономически и социални предизвикателства в партньорските страни и по-специално предизвикателствата, свързани с проблема с безработицата; като има предвид, че е в интерес на всички, както на тези страни, така и на ЕС, да се намали процентът на безработицата в региона и да се предложи на населението на тези страни и по-специално на жените, на младите хора и на населението в селските райони, надежда за бъдещето,

Л.  като има предвид, че възобновяването на мирния процес в Близкия изток и конкретните перспективи за глобално трайно уреждане са от първостепенно значение за развитието на евро-средиземноморските отношения, както и за правилното функциониране и изпълнение на проектите на Съюза за Средиземноморието,

М.  като има предвид, че двете основни новости на Съюза за Средиземноморието, институционалната (съпредседателство, съвместен постоянен комитет, секретариат на Съюза за Средиземноморието) и оперативната (интеграционни проекти), трябва да функционират по ефикасен и прозрачен начин, така че да бъдат подобрени условията на живот на гражданите, основни бенефициенти на този проект,

Н.  като има предвид, че генералният секретариат е ключовото звено в организацията и че неговата ефикасност ще зависи от способността на персонала му бъде независим в дейността си, както и че, от друга страна, присъствието на висш израелски и на висш палестински служител, които си сътрудничат в рамките на международна организация на регионално равнище е безпрецедентен и обнадеждаващ факт,

О.  като има предвид, че средиземноморските региони са пряко засегнати от транснационални въпроси, като устойчивото развитие, сигурността на енергийните доставки, миграционните потоци, културния и туристически обмен, и че те също се сблъскват с трансгранични проблеми, като управлението на водите и достъпа до тях, замърсяването, развитието на транспортни мрежи, както и че следователно местните и регионални органи играят ключова роля за улесняване на разработването на устойчиви териториални политики, адаптирани към местните особености, и за осъществяването на конкретни и всеобхватни проекти,

П.  като има предвид, че селското стопанство представлява основен поминък в страните от Средиземноморието поради социално-икономическата му тежест, въздействието му върху околната среда и последиците му по отношение на териториалното равновесие,

Р.  като има предвид, че 60% от световното население, което страда от недостиг на вода, е съсредоточено в южната част на средиземноморския басейн и в Близкия изток и че според докладите на Програмата за развитие на ООН за арабския свят и Синия план до 2025 г. 63 милиона души биха могли да се окажат в ситуация на недостиг на вода,

С.  припомня решението, взето на министерската конференция на Съюза за Средиземноморието, проведена на 4 ноември 2008 г. в Марсилия, за намаляване на цифровото разделение между двата бряга на Средиземно море, което стана основа за предложението BB-MED (широколентов достъп за Средиземноморието),

Т.  като има предвид, че от срещата на високо равнище в Париж досега, проектите, обявени в рамките на Съюза за Средиземноморието, страдат като цяло от недостатъчно равнище на финансиране, което има опасност да забави тяхно осъществяване,

У.  като има предвид, че миграционните потоци са значителни и поставят различни предизвикателства от двете страни на Средиземно море в човешки, социален, културен и икономически план,

Ф.  като има предвид същественото значение на потоците от капитали, които представляват средствата, изпращани от мигрантите на населението на страните от Южното Средиземноморие,

Х.  като има предвид неотдавнашното влизане в сила на Договора от Лисабон и предизвиканите от него институционални промени, от една страна, и продължаващите съмнения относно функционирането и финансирането на Съюза за Средиземноморието, от друга страна, за Европейския парламент е от съществено значение да следи отблизо развитието на Съюза за Средиземноморието с цел да може да даде своя принос за пълния успех на срещата на високо равнище в Барселона,

1.  Призовава държавните глави и правителствените ръководители на страните от Съюза за Средиземноморието, които ще заседават в Барселона на 7 юни 2010, да положат всички усилия, за да превърнат тази среща, след две години на затруднения, в успех по отношение на привеждането в действие на институциите на Съюза за Средиземноморието и осъществяването на мащабните проекти и да осъществят напредък по всички теми на евро-средиземноморското сътрудничество;

2.  Остава обезпокоен, независимо от създаването на Съюза за Средиземноморието, от липсата на ясно определяне на средиземноморската политика на ЕС и на дългосрочно стратегическо виждане за развитието и стабилизацията на региона; подчертава, че е необходимо процесът на евро-средиземноморското интегриране отново да заеме приоритетно място в дневния ред на ЕС;

3.  Приканва правителствата на страните членки на Съюза за Средиземноморието да преразгледат задълбочено и да засилят политическия диалог; подчертава обстоятелството, че взаимното уважение и разбиране представляват основните елементи на този диалог и припомня, че утвърждаването и зачитането на демокрацията, правовата държава и правата на човека, били те граждански, политически, икономически, социални или културни, както и на колективните права, трябва ясно да бъдат включени в целите на тази нова инициатива, по-специално чрез укрепване на съществуващите механизми; в тази връзка изтъква значимостта на зачитането на свободата на изразяване, на мисълта и на убежденията, както и необходимостта от гарантиране на правата на малцинствата, включително религиозните малцинства; подчертава, че правата на жените, равенството между половете и борбата срещу дискриминацията, основана на сексуалната ориентация, изискват особено внимание; потвърждава подкрепата си за демократичните политически организации и гражданското общество в южно-средиземноморските държави и високо оценява качествената работа, извършена от организациите на жените;

4.  Споделя становището, че политическото напрежение и регионалните конфликти в Средиземноморието не трябва да пречат на възможността за постигане на конкретен напредък в отрасловото и многостранно сътрудничество и че именно чрез осъществяването на мащабни проекти, с интегриращ потенциал, и открит политически диалог Съюзът за Средиземноморието ще допринесе за създаването на климат на доверие, който благоприятства преследването на целите за справедливост и обща сигурност, в дух на солидарност и мир; подчертава при все това, че не би могъл да е налице пълен и категоричен успех на Съюза на Средиземноморието без разрешаване на различните регионални конфликти при зачитане на международното право, като по този начин Средиземноморието се превърне в единно мирно пространство;

5.  Изтъква неотложната необходимост от постигане на справедливо и трайно решение на конфликта в Близкия Изток и се застъпва за поемането на конкретен ангажимент от ЕС и всички държави-членки на Съюза на Средиземноморието в тази връзка; потвърждава призива си за незабавно възобновяване на сериозни преговори в рамките на мирния процес, който да доведе до съвместното съществуване на две държави, една независима, демократична и функционираща палестинска държа и Държавата Израел, които живеят една до друга при условия на мир, сигурност и международно признати граници; насърчава значителния принос, който Съюзът за Средиземноморието може да предостави за подобряване на отношенията между Израел и Палестинската автономна власт, по-конкретно благодарение на сътрудничеството между израелските и палестински представители в рамките на Съюза за Средиземноморието;

6.  Изразява съжаление, че процесът на деколонизация на Западна Сахара все още не е завършил;

7.  Приветства назначаването на генерален секретар и приемането на устава на секретариата и препоръчва, с оглед на срещата на високо равнище в Барселона, определянето на институционалната и оперативна структура на Съюза за Средиземноморието да бъде завършена в съответствие със следните насоки:

8.  Напомня, че срещата на високо равнище в Париж определи шест основни, стратегически, хоризонтални сектора (гражданска защита, морски и сухопътни магистрали, прекратяване на замърсяването на Средиземно море, средиземноморски план за слънчева енергия, средиземноморска инициатива за развитие на предприятията и евро-средиземноморски университет), в повечето от които вече са предприети проекти в рамките на евро-средиземноморското партньорство; подчертава следователно значението на една щателна оценка на регионалните програми и вече използваните средства в рамките на евро-средиземноморското партньорство и изказва желание подборът на финансираните проекти в рамките на Съюза за Средиземноморието да се основава на критерия за добавена стойност, както на регионално, така и на местно равнище; следователно пледира за бързо осъществяване на тези приоритетни проекти;

9.  Счита, че е от съществено значение финансирането на предвидените проекти чрез съчетаване на публични и частни средства да бъде гарантирано, увеличено и мобилизирано; в този контекст:

10.  Насърчава да се работи за подобряване на икономическата и правна среда на третите страни, с приоритет създаването на жизнеспособни и надеждни подрегионални финансови институции, в състояние да привличат чуждестранни инвестиции; също така призовава:

11.  Изразява желание за подобряване на икономическата и правна среда в региона, необходима гаранция за бъдещи инвестиции; изтъква значението на целта за отдаване на предимство на развитието на човешките ресурси и заетостта в съответствие с Целите за развитие на хилядолетието за борба срещу бедността; подчертава, че запазването и развитието на солидни обществени услуги представлява важен елемент за гарантирането на устойчиво развитие в региона;

12.  Счита, че по-тясното двустранно и многостранно икономическо сътрудничество Юг–Юг ще създаде реални ползи за гражданите и ще подобри политическия климат в региона;

13.  Изтъква жизненоважната необходимост от развитие на търговията Юг-Юг, която представлява едва 6 % от търговския обмен, и предприемане на действия във връзка с разширяване обхвата на споразумението от Агадир; припомня интереса на тези държави от засилването на отношенията и на търговията помежду им, така че да създадат единна, силна и привлекателна за инвеститорите икономическа зона, способна да защитава интересите на региона и да спомогне за неговото развитие. подчертава, че Съюзът за Средиземноморието трябва да улесни реагирането по отношение на искания за оказване на техническа и финансова помощ, с оглед насърчаване на икономическата интеграция Юг-Юг, счита, че разширяването и опростяването на натрупване на пан евро-средиземноморски произход би могло да помогне за постигането на тази цел;

14.  Подчертава значението на настоящите преговори относно Евро-средиземноморска зона за свободна търговия и насърчава държавите-членки на Съюза за Средиземноморието да работят в посока хармонизиране на позициите си в контекста на преговорите в СТО;

15.  Призовава Комисията при преговорите по търговските споразумения да вземе под внимание резултатите от оценката на въздействието и да изготви оценка относно социалното и екологичното въздействие на процеса на либерализация в условията на изменение на климата и на икономическата и социална криза и да позволи, доколкото това е необходимо, прогресивното му и асиметрично прилагане, като защитава сравнимите производствени отрасли от двете страни на Средиземно море, за които е по-вероятно да се сблъскат с конкуренция в резултат на по-голямата либерализация; призовава Съюзът за Средиземноморието да избере проекти основно в съответствие със социалните и икономически потребности и необходимостта от намаляване на въздействието върху околната среда;

16.  Изразява желание споразуменията за асоцииране да се преразгледат, като се отчитат новите потребности, свързани с финансовата, икономическа, социална, продоволствена и енергийна криза; припомня, че една от основните цели на създаването на евро-средиземноморската зона за свободна търговия трябва да бъде целта за търговия в услуга на процеса на развитие и намаляване на бедността и изразява желание пътната карта на министерската среща на високо равнище от 9 декември 2009 г. да позволи постигането на посочената цел;

17.  Изразява съжаление, че социално-икономическите, търговските и енергийните аспекти, като преките чуждестранни инвестиции, заетостта, енергийната ефективност, неформалната икономика или намаляването на бедността, бяха пренебрегнати в декларацията от Париж и призовава този пропуск да бъде поправен на срещата на високо равнище в Барселона;

18.  Припомня, че политиките в областта на миграцията са един от приоритетите на евро-средиземноморското партньорство и приканва държавите-членки на Съюза за Средиземноморието и институциите, членуващи в него, да отделят специално внимание на координираното управление на миграционните потоци; подчертава, че изграждането на Съюз за Средиземноморието е неразривно свързано с изтъкване стойността на човешките ресурси и обмена между жителите на Средиземноморския басейн и насърчава, отвъд регулирането на потоците и борбата срещу нелегалната имиграция, постепенното улесняване на свободното движение между двете страни на Средиземно море, засилването на механизмите за интеграция на мигрантите, изготвянето на активни политики в подкрепа на заетостта и подобряване на условията за упражняване на правото на убежище; счита за уместно да се гарантира приемствеността на евро-средиземноморската министерска конференция по въпросите на миграцията, която се проведе в Албуфейра на 18 и 19 ноември 2007 г.;

19.  Приканва членовете на Съюза за Средиземноморието да улеснят прехвърлянето на средствата, изпращани от мигрантите на населението на техните страни на произход, по-специално като се опитат да намалят свързаните с това разходи;

20.  Припомня важността на четвъртата глава на евро-средиземноморското сътрудничество (миграция, социална интеграция, правосъдие и сигурност) и подчертава необходимостта Съюзът за Средиземноморието да насърчи сътрудничеството по тази глава;

21.  Настоява относно стратегическото значение на въпросите, свързани със селското стопанство, развитието на селските райони, приспособяването към изменението на климата, рационалното използване на водата и енергията в средиземноморските страни и призовава сътрудничеството в селскостопанската област да се превърне в политически приоритет; насърчава държавите от Съюза за Средиземноморието да работят за хармонизиране във възможно най-голяма степен на своите позиции на преговорите в рамките на СТО и да напреднат в постигането на по-голямо сближаване на евро-средиземноморските селскостопански политики, по-конкретно по отношение на зачитането на подходящи социални норми, норми за безопасност на храните, фитосанитарна и екологична безопасност и качество на продуктите; счита ,че тези политики трябва да включат изискванията на устойчивото развитие (включително опазването на природните ресурси), като способстват след време за възникването на регионални пазари, като същевременно отчитат особената конкурентна ситуация на средиземноморските земеделски стопани, както и необходимостта от поддържането на силен селскостопански сектор;

22.  Подчертава необходимостта от прилагане на регионална политика в областта на селското стопанство, в съответствие с пътната евро-средиземноморска карта за селското стопанство, която да защитава местното селскостопанско производство и продоволствената сигурност, и да насърчава производството, разпространението и диверсификацията на типични средиземноморски продукти, развитието на малките и средни стопанства, и която е адаптирана към устойчивото развитие; в контекста на нарастваща продоволствена несигурност в много средиземноморски държави партньори, призовава Комисията да приеме исканията на партньорите за разширяване на предпазните мерки и за бързи процедури за тяхното задействане по време на продоволствена криза;

23.  Отново потвърждава подкрепата си за екологичното измерение на Съюза за Средиземноморието и припомня важността на евро-средиземноморската инициатива за прекратяване на замърсяването на Средиземно море; с оглед на това приветства стартирането на втория етап от инвестиционната програма за премахване на основните източници на замърсяване в Средиземноморието - механизъм за финансиране на подготовката и прилагането на проекти (MeHSIP PPIF); счита, че е наложително да се постигне напредък в областта на превенцията на замърсяването на морските води и че Средиземно море трябва да бъде обект на особено внимание в качеството му на затворено море; с оглед на това уточнява, че всички проекти следва да се планират и изпълняват в съгласуваност със съответните съществуващи програми, по-конкретно с плана за действие за Средиземноморието на Програмата на ООН за околната среда за Конвенцията от Барселона;

24.  Приканва държавите партньорки, в рамките на големите проекти на Съюза за Средиземноморието в областта на сухопътния и морския транспорт, да подобрят инфраструктурата с цел да се гарантира по-добро движение на хора и стоки в региона на Средиземно море, да създадат условия за устойчива политика в областта на транспорта, като отчитат изискванията за устойчиво развитие, намаляване на емисиите на парникови газове, енергийната ефективност и интермодалността; подчертава, че тези усилия трябва да бъдат свързани по-конкретно с политиката в областта на околната среда, промишлеността, общественото здраве и териториалното устройство; подчертава необходимостта от разработване на проекти за морски магистрали с цел да се насърчи модалният превоз и да се създадат сигурни, незамърсяващи околната среда и устойчиви търговски пътища;

25.  Застъпва становището, че разширяването на пристанищната и сухопътната транспортна инфраструктура може да спомогне за насърчаването на икономическия растеж и търговията между евро-средиземноморските държави;

26.  Подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството в областта на енергетиката и призовава за незабавно изпълнение на плановете за развитие, които ще спомогнат за разнообразяване на източниците и пътищата на енергийните доставки, и така ще имат решаващ принос за енергийната сигурност в региона на Средиземно море;

27.  Припомня големия потенциал на възобновяемите енергийни източници в евро-средиземноморския регион, по-конкретно на вятърната и слънчевата енергия; подкрепя бързото изпълнение на средиземноморския план за слънчева енергия, чиято цел е изграждането до 2020 г. на 20 GW допълнителен капацитет за производство на възобновяема енергия в Средиземно море, и осъществяването на промишлени инициативи в Средиземноморския регион, като например DESERTEC, както и приемането на евро-средиземноморска стратегия за енергийна ефективност; изразява желание проектите да отговарят с приоритет на потребностите на страните доставчици и подчертава в тази връзка ползите, от гледна точка на икономическото развитие за страните партньори, от укрепването на инфраструктурата на мрежата, постепенното създаване на взаимно зависим регионален пазар и създаването на нов промишлен сектор, свързан например с производството на компоненти за слънчева енергия;

28.  Призовава за допълнително насърчаване и подпомагане на инициативата „Слънчева енергия за мир“ в рамките на Евро-средиземноморския проект за интегриране на енергийния пазар (MED-EMIP);

29.  Препоръчва държавите, участващи в евро-средиземноморския процес, да се включат в инициативата „Интелигентни градове“ в рамките на Европейския стратегически план за енергийните технологии (план SET);

30.  Подкрепя изграждането на транс евро-средиземноморски връзки в електроенергийния, газовия и петролния сектор, които да повишат сигурността на енергийните доставки; подчертава важността на затварянето на електроенергийната верига в Средиземноморието и подкрепя разработването на южен газов коридор; насърчава използването на обратни потоци в случаите, когато това е обосновано от гледна точка на сигурността, разходната ефективност и жизнеспособността;

31.  Подчертава, че целите „20-20-20“ по отношение на климата ще засегнат сериозно търсенето на газ и поради тази причина създаването на план за действие на държавите от Съюза за Средиземноморието в областта на втечнен природен газ (LNG) би спомогнало за диверсификацията и сигурността на доставките, особено за държавите, които разчитат на единствени доставчици;

32.  Подчертава важността на постигането на напредък в областта на технологиите за втечнен природен газ (LNG) и на инвестициите по отношение транспортния капацитет на плавателните съдове, както и по отношение на терминалите за регазификация на втечнен природен газ; отбелязва, че наред с развитието на инфраструктурата е от значение и морската сигурност;

33.  Подчертава спешната необходимост от развиване на засилено сътрудничество в областта на гражданската защита в Средиземноморието за борба с природните бедствия, по-конкретно земетресенията, наводненията и горските пожари; насърчава създаването на евро-средиземноморски институт за горските пожари;

34.  Подчертава важността на разработването в рамките на Съюза за Средиземноморието на нови проекти, посветени на образованието, училищния и университетския обмен, и изследователската дейност като фактори за сближаването на народите от двете страни на Средиземно море; счита за приоритет, с активното участие на гражданското общество, създаването на истинско евро-средиземноморско пространство за висше образование, наука и изследователска дейност и в тази връзка:

35.  Призовава в дневния ред на Съюза на Средиземноморието да бъдат бързо включени нови проекти, целящи насърчаването на културния обмен и взаимното разбиране между обществата, по-специално чрез приемането на евро-средиземноморска стратегия в културната сфера и развитието на диалога между културите и религиите; насърчава осъществяването на проектите на Постоянната конференция по средиземноморска аудиовизия (COPEAM), и по-специално на проекта за евро-средиземноморски канал, както и подновяването на успешни инициативи, като „арабската седмица“ и „EuroMedScola“; приветства дейността на Александрийската библиотека, Института за арабския свят и Фондация „Anna Lindh“, и по-специално организирането от последната на дните на Форума за междукултурен диалог в Барселона през март 2010 г.; призовава страните и институциите, членуващи в Съюза за Средиземноморието, да запазят своя ангажимент в рамките на Алианса на цивилизациите на ООН;

36.  Приветства избирането на кандидатурата на Марсилия-Прованс за Европейска столица на културата през 2013 г., чийто проект е решително насочен към евро-средиземноморското измерение, работейки за сближаването на народите от двете страни на Средиземно море; подчертава призванието на този носещ дълбок символизъм културен проект да осъществи конкретни и новаторски дейности в подкрепа на диалога между културите на Европа и Средиземноморието;

37.  Подчертава значението на разработването на промишлени политики за подобряване на икономиите от мащаба, като същевременно се подпомагат малките и средните предприятия (МСП) и се укрепват високотехнологичните сектори; призовава държавите-членки на Съюза за Средиземноморието и институциите да играят активна роля при подпомагането на МСП, със специален акцент върху ефективните финансови услуги и техническа и административна помощ, като по този начин ще се създаде силна предприемаческа база, особено в секторите, които допринасят за икономическия растеж в средиземноморските държави;

38.  Припомня, че ЕСПА има призванието да стане парламентарна асамблея на Съюза за Средиземноморието, гарант за демократична легитимност, и подкрепя предложението на 6-ата пленарна сесия на ЕСПА в Аман на 13 и 14 март 2010 г. за преименуването на ЕСПА като Парламентарна асамблея – Съюз за Средиземноморието;

39.  Припомня своите правомощия в бюджетната процедура на Европейския съюз и подчертава, че е важно ЕСПА да упражнява по-значими отговорности, като играе ролята на консултант и демократичен контрол по отношение на определянето на посоките на работа, редовното проследяване на започнатите проекти и изпълнението на бюджета; приканва различните компетентни комисии на ЕСПА да осъществяват редовно изслушване на генералния секретар и заместник генералните секретари; счита, че това поемане на по-голяма отговорност обаче трябва да бъде съпътствано от подобряване на функционирането и на методите на работа на ЕСПА, включително отпускането на необходимите човешки и финансови ресурси, както и по-доброто съчетаване на работата на ЕСПА с тази на останалите институции на Съюза за Средиземноморието; приветства решенията в този смисъл, приети на 6-ата пленарна сесия на ЕСПА в Аман на 13 и 14 март 2010 г.;

40.  Приветства неотдавнашното създаване на Регионалната и местна евро-средиземноморска асамблея (ARLEM) и призовава да се гарантира доброто координиране на дейността на ARLEM с тази на ЕСПА, по-специално чрез провеждането на съвместни заседания или взаимни покани членовете на съответните бюра да присъстват на работни заседания; подчертава интереса към тези две асамблеи, обединяващи парламентаристи от двете страни на Средиземно море, които подпомагат обмена на добри демократични практики;

41.  Настоява да се извършват редовни допитвания до гражданското общество, социалните партньори и многобройните професионални и социално-професионални мрежи, развити в рамките на евро-средиземноморското партньорство, като те бъдат включени в дейността и в проектите на Съюза за Средиземноморието; и насърчава:

42.  Приветства ангажимента, потвърден отново по време на втората евро-средиземноморска конференция на министрите, посветена на укрепването на ролята на жената в обществото (Маракеш, 11 и 12 ноември 2009 г.), за насърчаване на правното и фактическо равенството между жените и мъжете, борбата срещу насилието срещу жени и зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права както на жените, така и на мъжете; настоятелно призовава да бъдат предприети конкретни мерки в тази насока и препоръчва приемането на проект в рамките на Съюза за Средиземноморието относно предприемаческия дух сред жените и засилването на тяхното участие в обществения живот; припомня позицията си, според която спазването на традициите и обичаите не може да служи за претекст за нарушаване на основните права на жените;

43.  Приканва Съвета, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на ЕС, Европейската комисия и наскоро създадената Европейска служба за външна дейност да положат необходимите усилия, за да гарантират последователността на ЕС в неговото участие в Съюза за Средиземноморието, както и да включат Европейския парламент в определянето на европейската политика;

44.  Приветства неотдавнашното интегриране в Съюза за Средиземноморието на страните от Западните Балкани, които са кандидатки за членство в ЕС;

45.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Съвета на Европейския съюз, председателя на Европейската Комисия, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на ЕС, правителствата и парламентите на държавите-членки, съпредседателството и генералния секретариат на Съюза за Средиземноморието, както и на правителствата и парламентите на държавите партньорки.

(1) ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 210. (2) ОВ C 285 E, 26.11.2009 г., стр. 39. (3) ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 76. (4) ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 443.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2010 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС относно Южен Кавказ (2009/2216(INI))

P7_TA(2010)0193 A7-0123/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Южен Кавказ, в това число резолюцията от 15 ноември 2007 г. относно укрепването на европейската политика на добросъседство(1) и своите резолюции от 17 януари 2008 г. относно по-ефективна политика на ЕС за Южен Кавказ(2) и подход в регионалната политика за Черно море(3),

–  като взе предвид своите резолюции, приети неотдавна – от 17 декември 2009 г. относно Азербайджан: свобода на изразяване(4), от 3 септември 2008 г. относно положението в Грузия(5); от 5 юни 2008 г. относно положението в Грузия(6) и от 13 март 2008 г. относно Армения(7),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 3 декември 2008 г., озаглавено „Източно партньорство“ (COM(2008)0823),

–  като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище, посветена на Източното партньорство, проведена в Прага на 7 май 2009 г.,

–  като взе предвид плановете за действие в рамките на европейската политика за съседство (ЕПС), приети с Армения, Азербайджан и Грузия през ноември 2006 г., и Европейския инструмент за съседство и партньорство (ENPI), тясно свързан с изпълнението на плановете за действие на ЕПС,

–  като взе предвид докладите относно напредъка на ЕПС за Армения, Азербайджан и Грузия, приет от Комисията на 23 април 2009 г.,

–  като взе предвид националните стратегически документи за периода 2007–2013 г. и националните индикативни програми за периода 2007–2010 г. по ЕПС за Армения, Азербайджан и Грузия,

–  като взе предвид междинния преглед на програмните документи по ЕПС за Армения, Азербайджан и Грузия,

–  като взе предвид споразуменията за партньорство и сътрудничество, сключени с Армения, Азербайджан и Грузия през 1996 г.,

–  като взе предвид мониторинговите доклади на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ),

–  като взе предвид доклада на международната проучвателна комисия относно конфликта в Грузия, публикуван на 30 септември 2009 г. (Докладът Талявини),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия (A7-0123/2010),

А.  като има предвид, че на Съвета по външни работи, проведен на 8 декември 2009 г., ЕС потвърди отново намерението си да насърчава стабилност, сътрудничество, просперитет и добро управление в целия район на Южен Кавказ, включително посредством програми за техническа помощ,

Б.  като има предвид резултата от войната в Грузия през август 2008 г., успешната намеса на ЕС за постигането на споразумение за прекратяване на огъня и острата нужда от по-голямо участие с цел гарантиране на неговото пълно прилагане, ЕС се превърна във важен фактор за сигурността в региона чрез разполагането на мисия за наблюдение на ЕС, стартирането на широкомащабна програма за следвоенна помощ и започването на проучвателна мисия за установяване на причините и хода на войната,

В.  като има предвид, че през 2009 г. се наблюдава активизиране на преговорите за уреждане на конфликта в Нагорни Карабах с посредничеството на групата „Минск“ на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ),

Г.  като има предвид, че лицата, които са били принудително разселени от конфликтните зони в Южен Кавказ, все още са лишени от правото си да се завърнат по домовете си, като има предвид, че трите държави започнаха програми за местно интегриране на своите бежанци и вътрешно разселени лица, но все още са изправени пред множество пречки, които възпрепятстват техния успех; като има предвид, че бежанците и вътрешно разселените лица (ВРЛ) не следва да бъдат използвани от съответните органи като политически инструмент в конфликтите,

Д.  като има предвид, че протоколите, които подписаха през октомври 2009 г. Армения и Турция за установяване и развитие на дипломатически отношения и за отваряне на общата им граница, са обещаваща стъпка, която обаче все още не е последвана от ратификация,

Е.  като има предвид, че замразените конфликти възпрепятстват икономическото и социално развитие и затрудняват подобряването на жизнения стандарт в региона на Южен Кавказ, както и пълното развитие на Източното партньорство на ЕПС; като има предвид, че мирното разрешаване на конфликтите е от съществено значение за стабилността в съседните на ЕС територии; като има предвид, че следва да бъдат положени допълнителни усилия за идентифициране на общи сфери на интереси, чрез които могат да се преодолеят различията, да се улесни диалогът и да се насърчава регионалното сътрудничество и възможностите за развитие,

Ж.  като има предвид, че ЕС зачита принципите на суверенитета и териториалната цялост в своите отношения с държавите от Южен Кавказ,

З.  като има предвид, че Източното партньорство създава нови възможности за задълбочаване на двустранните отношения и също така въвежда многостранно сътрудничество,

И.  като има предвид, че Източното партньорство има за цел да ускори реформите, сближаването на законодателството и икономическата интеграция, и да предостави осезаема подкрепа за консолидирането на държавността и териториалната цялост на партньорските държави, основава се на определени условия, диференциация и съвместна отговорност, както и че предвижда договарянето на нови споразумения за асоцииране, което подлежи на одобрение от Европейския парламент,

Й.  като има предвид, че Парламентарната асамблея Евронест следва бъде официално сформирана като съществен многостранен механизъм за интензивен междупарламентарен диалог между Европейския парламент и шестте източни партньори на ЕС, в това число Армения, Азербайджан и Грузия, с оглед на приближаването на тези държави към ЕС,

К.  като има предвид, че ситуацията в региона на Южен Кавказ изисква все по-проактивна политика във връзка с ангажиментите на ЕС в този регион, както и че стартирането на Източното партньорство и влизането в сила на Договора от Лисабон предоставят добра възможност за изготвянето на стратегия на ЕС за Южен Кавказ,

1.  Отново потвърждава, че главната цел на ЕС в региона е да насърчава превръщането на Армения, Азербайджан и Грузия в отворени, мирни, стабилни и демократични държави, готови да установят добри съседски отношения и способни да превърнат Южен Кавказ в регион на траен мир, стабилност и просперитет с цел по-задълбоченото включване на тези държави в европейските политики; счита, че е необходимо ЕС да играе все по-активна политическа роля за постигането на тази цел, като разработи стратегия, която да съчетае неговата „мека сила“ с твърд подход, в съгласие с държавите в региона и допълнена от двустранни политики;

Въпроси на сигурността и мирно решаване на конфликти

2.  Подчертава, че запазването на положението по отношение на конфликтите в региона е неприемливо и неустойчиво, тъй като носи постоянен риск от повишаване на напрежението и възобновяване на въоръжените враждебни действия; счита, че всички страни следва да се включат активно за постигането на стабилност и мир; подкрепя използването на трансгранични програми и диалог сред гражданските общества като средство за преобразуване на конфликти и изграждане на доверие за преодоляване на различията; подчертава факта, че ЕС играе важна роля с принос за диалога в региона и за гарантиране на спазването на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, в това число на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН;

3.  Отбелязва, че управлението и разрешаването на конфликти, както и основният диалог, изискват, наред с другото, признаване на правата и легитимните интереси на всички заинтересовани страни и общности, нагласа за открито преразглеждане на представата за минали събития и постигане на общо схващане за минали събития, воля да се преодолеят омразата и страхът, готовност за постигане на компромис по отношение на максималистките позиции, отказ от реваншисткия манталитет и готовност за обсъждане на същински отстъпки с цел възможност за укрепване на стабилността и просперитета;

4.  Посочва, че е важно конфликтите да се предотвратяват, включително чрез зачитане на правата на всички лица, принадлежащи към национални малцинства, чрез религиозна толерантност и усилия за укрепване на социалното и икономическо сближаване;

5.  Подчертава отговорността на външните заинтересовани страни при използването на тяхната власт и влияние по начин, който напълно съответства на международното законодателство, включително законодателството в областта на правата на човека; изразява убеждението, че следва да се цели по-задълбочено и балансирано сътрудничество между външните заинтересовани страни в региона, за да се допринася за мирното уреждане на конфликтите; счита за неприемливо външни заинтересовани страни да въвеждат условия за зачитането на суверенитета и териториалната цялост на държавите от Южен Кавказ;

Конфликта в Нагорни Карабах

6.  Приветства динамичното темпо на преговорите във връзка с конфликта в Нагорни Карабах, пример за което са шестте срещи между президентите на Армения и Азербайджан, проведени през 2009 г. в духа на декларацията от Москва; призовава страните по конфликта да полагат повече усилия при мирните преговори за целите на неговото уреждане през следващите месеци, да демонстрират по-конструктивно отношение и да се откажат от предпочитанията да се запази положението, създадено със сила и лишено от международна легитимност, като по този начин пораждат нестабилност и удължават страданието на засегнатото от войната население; осъжда идеята за военно разрешаване и тежките последствия от вече използваната военна сила и призовава двете страни да избягват допълнителни нарушения на споразумението за прекратяване на огъня от 1994 г.;

7.  Напълно подкрепя усилията за посредничество на групата „Минск“ на ОССЕ, основните принципи от Документа от Мадрид и декларацията на държавите съпредседателки на групата „Минск“ на ОССЕ от Москва, 10 юли 2009 г. относно рамките на срещата на върха на Г-8 в Л'Акуила; призовава международната общност да прояви смелост и политическа воля да подпомогне преодоляването на нерешените въпроси, които възпрепятстват сключването на споразумение;

8.  Изразява сериозна загриженост относно факта, че стотици хиляди бежанци и ВРЛ, които са изоставили домовете си по време на или във връзка с войната в Нагорни Карабах, все още са изселени и са лишени от правата си, включително от правата си на завръщане, собственост и лична сигурност; призовава всички страни недвусмислено и безусловно да признаят тези права, необходимостта от незабавното им упражняване и от незабавното разрешаване на този проблем в съответствие с принципите на международното право; във връзка с това изисква оттеглянето на арменските въоръжени сили от всички окупирани територии в Азербайджан, придружено от разполагане на международни сили в съответствие с Устава на ООН, с цел да се осигурят необходимите гаранции за сигурност в преходния период, които да гарантират сигурността на населението на Нагорни Карабах, така че изселените лица да могат да се завърнат по домовете си и да се предотвратят нови конфликти, породени от бездомието; призовава арменските и азербайджанските органи и лидерите на съответните общности да покажат, че се ангажират с установяването на мирни междуетнически отношения чрез практическа подготовка за завръщането на изселените лица; счита, че въпросите, свързани с положението на ВРЛ и бежанците, следва да се решават в съответствие с международните норми, включително като се има предвид неотдавна издадената препоръка 1877(2009) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) – „Забравеното население на Европа – защита на правата на човека на дълготрайно изселените лица“;

9.  Подчертава, че са необходими сериозни усилия за проправяне на пътя към дълготраен мир; отправя искане към всички съответни органи да избягват провокативни политики и реторика, подстрекателски изявления и манипулиране на историята; призовава лидерите на Армения и Азербайджан да действат отговорно, да снижат тона и да подготвят почвата, така че общественото мнение да възприеме и схване напълно ползите от цялостно уреждане на конфликта;

10.  Счита, че позицията, според която Нагорни Карабах включва всички окупирани територии на Азербайджан, разположени в негово съседство, би следвало веднага да бъде изоставена; отбелязва, че временен статут за Нагорни Карабах може да представлява решение до определянето на окончателния статут и че това създава рамка за мирно съвместно съществуване и сътрудничество на арменските и азербайджанските общности в региона;

11.  Подчертава, че сигурността на всички е основен и необходим компонент на всяко споразумение; отчита значението на адекватни условия за опазване на мира в съответствие с международните норми за правата на човека, които включват както военни, така и граждански аспекти; призовава Съвета да проучи възможността за подпомагане на мирния процес чрез мисии на Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО), включително изпращането на голяма мисия за наблюдение на място, която би могла да улесни установяването на международна мироопазваща сила след постигането на политическо решение;

Сближаването между Армения и Турция

12.  Приветства подписването на протоколите за установяване и развитие на дипломатически отношения между Армения и Турция, в това число отварянето на общата граница; призовава и двете страни да използват възможността за нормализиране на отношенията си чрез ратифицирането и прилагането им без предварителни условия и в разумни срокове; подчертава, че сближаването между Армения и Турция и преговорите на групата „Минск“ на ОССЕ са отделни процеси, които следва да се развиват съобразно своята собствена логика; въпреки това отбелязва, че напредък в един от двата процеса би могъл да има широкообхватни, потенциално много положителни последствия за целия регион;

Конфликтите в Грузия

13.  Изразява отново безусловната си подкрепа за сувереността, териториалната цялост и неприкосновеността на международно признатите граници на Грузия и призовава Русия да ги зачита; насърчава държавните органи на Грузия да положат допълнителни усилия за разрешаване на вътрешните конфликти в Абхазия и Южна Осетия; приветства доклада Талявини и подкрепя основните констатации и заключения в него; очаква обширната информация за контекста, предоставена в този доклад, да може да се използва за съдебни производства в Международния наказателен съд и от отделни граждани във връзка с нарушения на Европейската конвенция за правата на човека; подкрепя мандата на мисията за наблюдение на ЕС и призовава за неговото допълнително разширяване ; призовава Русия и де факто управляващите органи в отцепническите региони на Абхазия и Южна Осетия да престанат да блокират части от неговото изпълнение;

14.  Отбелязва със задоволство, че международната общност почти единодушно отхвърля едностранно декларираната независимост на Южна Осетия и Абхазия; изразява съжаление поради признаването от страна на Руската федерация на независимостта на Абхазия и Южна Осетия, тъй като това противоречи на международното право; призовава всички страни да съблюдават Споразумението за прекратяване на огъня от 2008 г., както и да гарантират безопасността и свободния достъп на служителите на мисията от наблюдатели на ЕС на място, като призовава Русия да зачете ангажимента си за изтегляне на войските си до позициите, заемани преди избухването на войната през август 2008 г.; отбелязва със загриженост споразумението от 17 февруари 2010 г. между Руската федерация и де факто управляващите органи в Абхазия относно установяването на руска военна база в Абхазия без съгласието на правителството на Грузия и отбелязва, че такова споразумение е в противоречие със споразуменията за прекратяване на огъня от 12 август и 8 септември 2008 г.;

15.  Подчертава, че е важно да се защитават сигурността и правата на всички лица, които живеят в отцепените райони, да се насърчава зачитането на правото на етническите грузинци да се завърнат в условия на безопасност и достойнство, да се спре процесът на принудително издаване на паспорти, да се ограничат де факто затворените граници, както и да се предоставят възможности на ЕС и други международни участници да оказват помощ на хората в рамките на двата региона; подчертава необходимостта от по-ясно очертани кратко- и средносрочни цели в това отношение; насърчава Грузия да продължи да изпълнява своя план за действие относно ВРЛ и да съдейства на ВРЛ на своя територия;

16.  Подчертава необходимостта от разглеждане на грузинско-абхазкото и грузинско-осетинското измерение на конфликтите и от гарантиране, че правата и опасенията на всички засегнати лица се вземат под внимание по равностоен начин; подчертава факта, че изолацията на Абхазия и Южна Осетия възпрепятства решаването на конфликта, и приветства държавната стратегия за ангажимент чрез сътрудничество, приета на 27 януари 2010 г.; насърчава грузинските органи да се консултират с всички заинтересовани страни във връзка с изготвянето на план за действие за прилагането на тази стратегия; изтъква важността на мерките за изграждане на доверие и междуличностните контакти в рамките на конфликта; освен това насърчава ЕС да подкрепя проекти за свобода на движението, както и административни граници между съответните народи;

17.  Счита преговорите в Женева за особено важни, тъй като те са единственият форум, на който са представени всички страни по конфликта и където три основни международни заинтересовани страни – ЕС, ОССЕ и ООН – работят в тясно сътрудничество за сигурността и стабилността на региона; изразява съжаление, че потенциалът на този форум все още не е довел до съществени резултати и че продължават да възникват инциденти по демаркационната линия въпреки приветствания механизъм за предотвратяване и реагиране на инциденти; приветства страните да се възползват от всички възможности на механизма и неговия потенциал с цел затвърждаване на взаимното доверие; призовава заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да положи всички възможни усилия за даване на нов, свеж тласък на преговорите с оглед постигане на задоволително стабилизиране на ситуацията и пълно изпълнение на Споразумението за прекратяване на огъня от август 2008 г.;

Напредък към демократизация, зачитане на правата на човека и върховенство на закона

18.  Подчертава, че демократизацията, доброто управление, политическият плурализъм, върховенството на закона, правата на човека и основните свободи са от изключителна важност за определянето на бъдещите взаимоотношения на Армения, Азербайджан и Грузия с ЕС; призовава държавите за подновяване на усилията за цялостно прилагане на плана за действие на европейската политика за съседство и призовава Комисията да продължи да подкрепя тези усилия; изразява безпокойство от ограничения напредък, осъществен в тази област от държавите в региона на Южен Кавказ, както е посочено в докладите на Комисията за напредъка от 2009 г. и отразено в препоръките на Съвета на Европа; приветства започването на диалога за правата на човека между ЕС и Грузия и Армения, и призовава Азербайджан и ЕС да завършат разговорите относно еквивалентна структура за сътрудничество;

19.  Изтъква значението на по-нататъшното участие в демократичните реформи и съществената роля на политическия диалог и сътрудничество като ключ към постигането на национален консенсус; подчертава значението на изграждането на по-независими, по-прозрачни и по-силни демократични институции, включително на независимостта на съдебната система, засилването на парламентарния контрол върху изпълнителната власт и гарантирането на демократична смяна на управлението, на подкрепата и увеличаването на правата на гражданското общество и на развитието на междуличностните контакти за насърчаване на демокрацията и върховенството на закона; отбелязва слабия напредък, осъществен в процеса на демократизация, независимо от поетите ангажименти;

20.  Отбелязва все още широко разпространената корупция в региона и призовава органите на управление да дадат тласък на мерките за борба с нея, тъй като тя застрашава икономическия растеж и социалното и политическо развитие в засегнатите държави; следва да се обърне по-сериозно внимание на борбата срещу монополното положение, както и на назначаването в публичните служби; приветства напредъка, постигнат от Грузия в борбата срещу корупцията;

21.  Отбелязва наскоро проведените в държавите от региона избори; подчертава значението на свободните и честни избори, които да се провеждат в съответствие с международните ангажименти и стандарти, и необходимостта от това тези държави да положат допълнителни усилия за приемането и осъществяването на реформи с цел постигане на стандартите, включително с оглед на укрепването на механизмите за следизборен контрол и осигуряването на надлежно разследване и подвеждане под отговорност за всички прояви на насилие след изборите; подчертава ролята, която ЕС трябва да поеме в предоставянето на техническа помощ и осигуряването на международно и независимо наблюдение на изборите; потвърждава позицията, че ЕС не признава конституционалната и правната рамка, в която се провеждат изборите в отцепническите региони, и защитава политическите права на разселените лица;

22.  Счита, че свободата на изразяване е основно право и принцип, че ролята на медиите е съществена, и че медиите трябва да са свободни и независими; изразява безпокойство от ограниченията на свободата на изразяване и липсата на медиен плурализъм в държавите от Южен Кавказ и призовава органите да гарантират и двете; осъжда продължаващите случаи на тормоз и заплахи, насочени срещу медийни професионалисти, на нападения, изтезаване и малтретиране на журналисти; счита, че е необходимо принципите и механизмите на саморегулиране – важен елемент от свободата на словото, да бъдат развити и засилени от страна на компетентни професионални органи;

23.  Счита, че свободата на събранията трябва да бъде гарантирана, тъй като тя е от съществено значение за развитието на едно свободно, демократично и жизнено общество; отбелязва със загриженост трудностите, преки и непреки, пред които е изправено гражданското общество в своето организиране и е обезпокоен от приемането на закони и практики, които биха могли косвено да ограничат свободата на събранията, включително административен тормоз във връзка с фискални въпроси; подчертава важната роля на гражданското общество за демократизацията, мира и помирителния процес в региона;

24.  Призовава държавите в региона да участват активно в работата на Парламентарната асамблея Евронест и да използват в пълна степен нейния потенциал като рамка за многостранна и двустранна размяна на мнения, както и за законодателно сближаване спрямо стандартите на ЕС и парламентарен контрол на демократичните реформи; във връзка с това отбелязва, че интензивният диалог между членовете на парламентите на държавите в региона е от съществено значение; изразява надежда, че това би могло да установи рамка за двустранни срещи между членове на парламентите на Армения и Азербайджан с цел започване на парламентарен диалог, в присъствието на членове на Европейския парламент; призовава също така заинтересованите национални парламенти на държавите-членки на ЕС и Европейския парламент да укрепят парламентарното сътрудничество с парламентите в региона с цел увеличаване на тяхната роля и капацитет за формиране на политики;

Икономически въпроси и социално развитие

25.  Застъпва мнението, че по-широкото сътрудничество на регионално равнище и с ЕС в сектори като икономиката, транспорта, енергетиката и околната среда е от съществено значение за оптималното развитие на самите сектори и за гарантиране на стабилност в региона, но и че това сътрудничество следва да обхваща и развитието на човешкия капитал в целия регион като дългосрочна инвестиция; приветства факта, че и трите държави се ползват от Общата система за преференции (ОСП) на ЕС и отбелязва, че всички те отговарят на изискванията за ОСП+ за устойчиво развитие и добро управление; отбелязва, че регионалното сътрудничество в съдебната и полицейска сфера и създаването на интегрирано управление на границите са от съществено значение за допълнително насърчаване на мобилността в региона и към ЕС; осъжда факта, че изпълнението на регионални проекти с участието и на трите държави все още е възпрепятствано от продължаващите неразрешени конфликти;

26.  Подчертава значението на изграждането на благоприятен делови климат и развитието на частния сектор; отбелязва, че забележителният икономически растеж на Азербайджан се дължи основно на приходи от петрол и газ; подкрепя процеса на реформи, които правят икономиката по-привлекателна за чуждестранните инвеститори; насърчава азербайджанските органи да ускорят преговорите за присъединяването на страната към Световната търговска организация (СТО) и призовава Комисията да продължи да подкрепя Азербайджан в този процес; приветства напредъка, постигнат в икономическите реформи в Армения и Грузия; все пак отбелязва, че икономическото развитие на Армения и Грузия е било засегнато от световната икономическа криза и приветства решението на ЕС от края на 2009 г. за предоставяне на макрофинансова помощ за двете държави;

27.  Изразява загриженост относно бързо нарастващите военни разходи и разходи за отбрана в региона на Южен Кавказ и изграждането на военни арсенали; подчертава, че тази важна част от националните бюджети отнема значително количество финансови ресурси от по-спешни въпроси като намаляването на бедността, социалното осигуряване и икономическото развитие; във връзка с това призовава Съвета и Комисията да попречат на това, макрофинансовата помощ, предоставяна от ЕС, косвено да финансира изграждането на военни арсенали в региона;

28.  Отбелязва стратегическото геополитическо разположение на Южен Кавказ и неговото нарастващо значение като енергиен, транспортен и комуникационен коридор, свързващ Каспийския регион и Централна Азия с Европа; следователно счита, че е от изключително значение да се даде абсолютен приоритет на сътрудничеството на ЕС с Южен Кавказ, не на последно място в областта на енергетиката; изтъква съществената роля на трите държави за транзита на енергийни ресурси, както и за диверсификацията на енергийните доставки и маршрути на ЕС; в този контекст отново припомня, че Съюзът следва да предприеме конкретни стъпки за гарантиране на политическата стабилност на региона; приветства готовността на Азербайджан и Грузия да продължават да играят активна роля за насърчаване на пазарните енергийни доставки и транзитната диверсификация в региона; силно препоръчва на заинтересованите държави и на Комисията да включат Армения в съответните транспортни и енергийни проекти в региона;

29.  Отчита значението на региона за енергийното сътрудничество и енергийната сигурност на ЕС, особено в контекста на изграждането на южния коридор („Набуко“ и „Бял поток“); подчертава, че е важно да се задълбочи енергийното партньорство между ЕС и Азербайджан и отбелязва голямото значение на енергийните ресурси на Азербайджан и съществената роля, която те играят за неговото икономическо развитие; подчертава, че е важно да се гарантира, че ползите от експлоатирането на природните ресурси са равномерно разпределени и инвестирани в развитието на страната като цяло, като й дават възможност да се защити от отрицателните последствия от евентуалния спад в производството на петрол; отбелязва засилващото се партньорство между Азербайджан и Русия, особено в енергийния сектор, и приветства намерението на Азербайджан да разнообрази своята икономика; подчертава важността на прозрачността в енергийния сектор в този регион като ключова предпоставка за доверието на инвеститорите и поздравява Азербайджан за неговото участие в Инициативата за прозрачност на добивната промишленост;

30.  Признава жизненоважната роля на развитието на нови инфраструктурни и транспортни коридори, на проекти, свързващи регионите на Каспийско и Черно море през или от Южен Кавказ, както се посочва също в съобщението относно „Втория стратегически енергиен преглед“; в този контекст подкрепя всички инициативи, които ще допринесат за създаването на по-интензивен диалог между производители, потребители и транзитни държави, с обмен на експертни познания относно енергийните регулаторни системи и относно законодателството за сигурност на доставките и с обмен на най-добри практики, включително механизми за прозрачност и солидарност и развитие на механизми за ранно предупреждение за нарушаване на енергийните доставки; счита, че това върви успоредно със сближаването на регулаторните рамки, пазарна интеграция и режим на недискриминация по отношение на трансграничната преносна инфраструктура;

31.  Подчертава, че е важно да се насърчават мерки за енергийна ефективност, да се инвестира във възобновяеми енергийни източници и да се гарантира, че се обръща внимание на въпросите, свързани с околната среда; признава, че разнообразяването на доставките е жизненоважно и може да се постигне само чрез засилено сътрудничество със съседните държави; застъпва мнението, че Регионалният център за околна среда за Кавказ следва да бъде подходящо финансиран и подпомаган, за да изпълнява също надеждни трансгранични проекти; счита, че обявените от Азербайджан планове за превръщане на разработването на алтернативни енергийни източници в приоритет на правителството са похвални и окуражава преследването на подобни цели; приветства решението на Армения да изведе от експлоатация атомната електроцентрала в Мецамор и насърчава арменските органи да търсят надеждни алтернативни решения за енергийни доставки, както беше поискано от ЕС; приветства усилията на грузинското правителство за развиване на сектора на водноелектрическите централи и подчертава необходимостта от помощ от страна на ЕС в тази посока;

32.  Счита, че насърчаването на социалното сближаване и социалния диалог чрез участието на всички заинтересовани страни в социалната сфера, на равенството между половете и правата на жените, инвестирането в образованието и здравеопазването и развитието на човешкия капитал, както и осигуряването на подходящ стандарт на живот са от съществено значение за изграждането на жизнени демократични общества; отбелязва като положителен фактът, че трите държави приеха съответни национални програми за намаляване на бедността и подкрепя тяхното ефективно изпълнение;

Към стратегия на ЕС

33.  Приветства Източното партньорство и отбелязва свързаните с него инициативи, които са били започнати, и заседанията, които са били проведени; подчертава, че за да стане надеждно, то следва да бъде придружено от конкретни проекти и подходящи стимули; възнамерява да продължи да развива парламентарното измерение на партньорството;

34.  Приветства възможността, предоставена от Източното партньорство за задълбочаване на двустранните отношения с държавите от Южен Кавказ и ЕС чрез установяване на нови договорни отношения под формата на споразумения за асоцииране; подчертава важността на въвеждането на ключови етапи и референтни показатели, които да бъдат включени в документите, заменящи настоящите планове за действие; припомня, че условията за започване на преговори включват достатъчно ниво на демокрация, върховенство на закона и права на човека, и призовава Комисията да предоставя техническа помощ, когато е необходимо, за подпомагане на държавите в изпълнението на предварителните условия; приветства, по-конкретно, цялостната програма за институционално развитие, предлагана от Източното партньорство като новаторски инструмент, конкретно предназначен за подпомагане на държавите да изпълнят тези предварителни условия; отново изтъква изключителното право на Европейския парламент да бъде незабавно и напълно информиран на всички етапи от процеса на преговори по споразуменията за асоцииране, тъй като той също така ще трябва да даде своето съгласие за тяхното сключване; очаква реализирането на споразумения за асоцииране от всички държави от Южен Кавказ да ускори процеса на икономическа интеграция и политическо сътрудничество с ЕС;

35.  Счита, че плановете за действие на ЕПС и тяхното изпълнение представляват важна основа за оценка на начина, по който се зачитат поетите ангажименти, и напредъка в двустранните отношения с ЕС, и за разглеждане на възможността за актуализация на договорните отношения със съответните държави; отбелязва силната ангажираност на Армения и Грузия за изпълнението на плановете за действие на ЕПС и призовава Азербайджан да полага повече усилия в тази посока; застъпва мнението, че Европейският парламент следва да бъде включен в този процес; отбелязва различията в напредъка на трите държави във връзка с изпълнението на съответните планове за действие на ЕПС; изразява убеждението, че преговорите по новите споразумения за асоцииране следва да вземат предвид тези разлики и различните цели, както и регионалните особености, и че държавите трябва да бъдат третирани равнопоставено;

36.  Застъпва мнението, че регионалното измерение на стратегията на ЕС за Южен Кавказ следва да бъде надлежно подсилено; във връзка с това приветства разпределянето на допълнителни финансови ресурси за Европейския инструмент за съседство и партньорство в рамките на Източното партньорство за програми за регионално развитие и многостранно сътрудничество; призовава Комисията да определи набор от регионални и презгранични проекти и програми за трите държави от Южен Кавказ в области като транспорт, околна среда, култура и гражданско общество с цел предоставяне на конкретни стимули за повишаване на сътрудничеството и изграждане на доверие между страните;

37.  Припомня, че всички държави в Южен Кавказ са част и от инициативата „Черноморско взаимодействие“, която повишава взаимното доверие между партньорите чрез насърчаване на регионалното сътрудничество в определени области, включително чрез трансгранични програми; подчертава значението на Черноморския регион за ЕС и приканва Съвета и Комисията, и особено заместник-председателя/върховния представител, да развият идеи и стратегии за по-задълбочено сътрудничество между всичките черноморски държави и за разширяване на връзките с ЕС; с оглед на това препоръчва установяването на институционализирана структура под формата на Черноморски съюз;

38.  Отново потвърждава, че позициите на Русия, Турция и САЩ играят важна роля в разрешаването на конфликти в региона на Южен Кавказ; посочва, че развитието на Източното партньорство няма за цел да изолира Русия, а тъкмо обратното – да постигне мир, стабилност и устойчив икономически растеж за всички засегнати страни, с ползи за целия регион и съседните държави;

Въпроси на сигурността и мирно разрешаване на конфликти

39.  Изразява убеждението, че осигуряването на подкрепа за процесите на разрешаване на конфликти е от съществено значение и че ЕС е в подходяща позиция да подкрепя изграждането на доверие, реконструкцията и възстановяването, както и че има възможност да подпомага включването на засегнатите общности; във връзка с това, създаването на пространства за гражданска ангажираност не само между лидерите, но и между гражданските организации, е от съществено значение; счита, освен това, че е от съществено значение вниманието на международната общност да продължи да бъде концентрирано върху всички конфликти в региона, за да се гарантира тяхното бързо разрешаване; признава регионалното сътрудничество като необходимо условие за изграждане на доверие и засилване на сигурността в съответствие с приоритетите на ЕПС; призовава всички страни да се ангажират пълноценно в многостранното сътрудничество в рамките на Източното партньорство, без да го обвързват с окончателното решаване на конфликтите;

40.  Подчертава опасността от разпростиране на т.нар. замразени конфликти в региона; в този контекст препоръчва организирането на конференция за сигурност и сътрудничество в Южен Кавказ, в която да участват засегнатите страни и съответните регионални и глобални фактори, с оглед разработването на пакт за стабилност за Южен Кавказ;

41.  Отбелязва настоящото участие на ЕС в процесите на решаване на конфликтите в региона и изразява убеждението, че влизането в сила на Договора от Лисабон е основание за по-значима роля на ЕС; напълно подкрепя специалния представител на ЕС за Южен Кавказ, г-н Peter Semneby; приветства работата на мисията за наблюдение на ЕС в Грузия и призовава за по-активни действия от страна на ЕС, за да убеди Русия и съответните де факто органи да престанат да възпрепятстват достъпа на мисията за наблюдение на ЕС до Южна Осетия и Абхазия; счита, че сега ЕС има възможност да подкрепи разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах и подчертава значението на приноса на ЕС в това отношение; следователно счита за неизбежно ролята на ЕС в групата „Минск“ да бъде засилена чрез създаването на мандат на ЕС за френското съпредседателство на групата „Минск“; призовава Комисията да проучи възможността за предоставяне на хуманитарна помощ и подпомагане на населението в региона на Нагорни Карабах, както и на ВРЛ и бежанците, напуснали региона; призовава Комисията и специалния представител на ЕС г-н Semneby да обмислят разширяването на програмите за помощ и разпространяване на информация, така че да бъде обхванат и Нагорни Карабах, по примера на Абхазия и Осетия;

42.  Призовава заместник-председателя/върховния представител да следят отблизо събитията в региона и да участват активно в процесите за решаване на конфликти; отчита работата на специалния представител за Южен Кавказ и изразява надеждата, че върховният представител ще гарантира нейната непрекъснатост и последователност; насърчава Съвета да разгледа възможната употреба на инструменти от ОВППС, за да даде тласък на участието си в процесите на изграждане на мир и управление на конфликти;

43.  Призовава Комисията да проучи възможността за осигуряване на съществена финансова и техническа подкрепа за мерките за изграждане и насърчаване на доверие между и сред народите, както и да участва във възстановяването и реконструкцията във всички региони, засегнати от конфликти, като например проекти за генериране на приходи и проекти за социално-икономическа интеграция на ВРЛ и завръщащи се лица, за възстановяване на жилищни сгради и за диалог и медиация, както и да продължи да разработва и подкрепя проекти в полза на гражданското общество, които целят да насърчават помирението и контактите между местните народи и между отделните лица;

Демократизация, права на човека и правова държава

44.  Подкрепя финансирането и помощта от ЕС за региона за насърчаване на тези принципи и процеси и счита, че такава помощ от ЕС следва да се предоставя в рамките на политически условия като напредък в политическия диалог и реформите и процесите на демократизация; отправя предупреждение във връзка с възможността от злоупотреба с конфликтите от страна на правителствата с цел да се отвлича вниманието на международната общност от проблеми с национално измерение;

45.  Призовава Комисията и Съвета да гарантират изпълнението на ангажиментите, включени в пакетите политически условия, като например конкретния ангажимент на грузинското правителство да даде нов импулс на демократичните реформи, посочени в помощта след края на конфликта, която беше договорена между Комисията и Грузия през януари 2009 г., както и да докладват редовно на Европейския парламент за напредъка;

46.  Приветства работата на консултативната група на ЕС на високо равнище за Армения; приветства възможността за по-голяма финансова помощ в рамките на Източното партньорство, включително подпомагане при подготовката за преговорите за нови споразумения за асоцииране с ЕС и призовава Комисията да проучи възможността да предложи целесъобразна помощ и на Азербайджан и Грузия;

47.  Застъпва мнението, че следва да се обърне специално внимание на правата на малцинствата и уязвимите групи и насърчава Армения, Азербайджан и Грузия да приложат обществени образователни програми в областта на правата на човека, които да насърчават ценности на търпимост, плурализъм и многообразие, включително зачитане на правата на сексуалните малцинства и други маргинализирани и стигматизирани групи;

48.  Изразява своята загриженост във връзка с отказа на Eutelsat да излъчва рускоезичната програма на грузинския обществен радиотелевизионен оператор, тъй като този отказ изглежда политически мотивиран; подчертава, че този отказ предоставя на „Интерспутник“ и неговия основен клиент – „Газпром Медиа Груп“ де факто монопол над сателитното излъчване, насочено към рускоговорящи зрители от региона; подчертава, че в едно демократично и плуралистично общество е от изключително значение да не се възпрепятства ефирното разпространение на независими медии;

49.  Признава потенциалната роля на форума на гражданското общество на Източното партньорство като форум за подпомагане на изграждането на истинско гражданско общество и укрепването на неговите устои в държавите в региона и призовава Комисията да гарантира предоставянето на достатъчно финансова подкрепа за форума; обръща внимание на значението на финансирането на проекти на гражданското общество и ролята, която играят делегациите на ЕС в региона за техния подбор, както и значението, което биха могли да имат проектите за насърчаването на контактите на регионално равнище;

Икономическо сътрудничество и социално развитие

50.  Счита, че ЕС следва да продължава да подкрепя икономическото развитие, търговията и инвестициите в региона, и че търговската политика е основен фактор за политическа стабилност и икономическо развитие, който ще доведе до намаляване на бедността в Южен Кавказ; изразява убеждението, че преговорите и установяването на задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия могат да са от голямо значение за това; призовава Комисията да разгледа възможни начини за оказване на помощ на държавите в региона, при тяхната подготовка, договаряне и бъдещо изпълнение, включително за спазване на ангажиментите, произтичащи от бъдещите задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия, и своевременно да предостави всеобхватна оценка на социалното и екологичното въздействие на тези споразумения; освен това насърчава държавите от Южен Кавказ да обмислят установяването на зона за свободна търговия помежду си;

51.  Подчертава геополитическото положение на Армения, Грузия и Азербайджан във връзка с Европейския съюз, Турция като страна-кандидат за членство в ЕС, Русия и Иран; счита, че търговията е един от ключовите компоненти на цялостната политика на ЕС за насърчаване на политическата стабилност, зачитането на правата на човека, устойчивия растеж и просперитет и застъпва становището, че регионалното измерение на стратегията на ЕС за Южен Кавказ призовава към регионален подход при преговорите за търговски споразумения; призовава Комисията да идентифицира общи сфери на икономически интереси, които могат да превъзмогнат различията, да улеснят диалога и да насърчат регионалното сътрудничество; призовава за по-голяма ангажираност и участие на ЕС с оглед постигането на интеграция в региона, като се има предвид, че понастоящем Общността има изключителна компетентност в сферата на търговската политика;

52.  Приветства приключването през май 2008 г. на проучванията за осъществимост относно Грузия и Армения, които показват, че задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия биха донесли значителни икономически ползи за тези страни и за ЕС, което дава възможност на Комисията да започне подготвителната фаза за бъдещи преговори по задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия; насърчава Грузия, Армения и Азербайджан да ускорят напредъка си по изпълнението на съответните планове за действие на ЕПС и препоръките на Комисията, по-специално по отношение на подобряването на административния и институционалния си капацитет и прилагането на реформи в нормативната уредба (особено по отношение на ниските равнища на защита на интелектуалната собственост и в трите държави), което е едно от необходимите предварителни условия за ефективно прилагане и поддържане на резултатите от подобни амбициозни ССТ; счита, че сключването на ССТ с Грузия, Армения и Азербайджан могат не само да доведе до икономически растеж, но може и да увеличи чуждестранните инвестиции, да се разкрият нови работни места и да премахне бедността;

53.  Припомня, че енергийната сигурност е основна обща грижа; по тази причина настоятелно призовава ЕС да окаже по-силна подкрепа за енергийните проекти в региона, в съответствие с европейските стандарти, включително проектите, насърчаващи енергийната ефективност и разработването на алтернативни енергийни източници, да задълбочи сътрудничеството по въпроси от областта на енергетиката и да работи решително за реализирането на южния енергиен коридор, включително завършването възможно най-бързо на провода „Набуко“ ; призовава също така Комисията да гарантира, че проектите в Южен Кавказ, свързани с енергетиката и транспорта, насърчават отношенията между трите държави вместо да са причина за изключване на определени общности; отново потвърждава значението на инициативата от Баку и свързаните с нея програми за подкрепа „Иногейт“ и TRACECA;

54.  Подчертава, че политическата стабилност е от ключово значение за надеждното и непрекъснато снабдяване с енергийни ресурси, така че да се гарантират подходящи условия за инфраструктурно развитие; в това отношение припомня, че двойният енергиен коридор, който се оформя от проводите Баку-Тбилиси-Джейхан (БТД) и Баку-Тбилиси-Ерзурум (БТЕ) насърчава сближаването между ЕС и Каспийския регион; призовава за подновяване на съществуващите двустранни споразумения или меморандуми за разбирателство, сключени с трите южнокавказки страни в областта на енергетиката, като се включи клауза за енергийна сигурност, която да определя кодекс на поведение и специални мерки в случай на нарушаване на енергийните доставки; счита, че разпоредбите в областта на енергийните доставки и транзита следва да са част от преговорите за широкообхватни споразумения за асоцииране с тези държави;

55.  Отново изтъква значението на междуличностните отношения и програмите за мобилност, особено тези, насочени към младите хора, и на програмите за побратимяване с региони на ЕС и местни общности с национални малцинства, които се ползват с висока степен на автономност; счита, че е необходимо да се увеличи значително броят на студентите, преподавателите и научните работници, участващи в програмите за мобилност; приветства подписването на споразумения за облекчаване на визовия режим и за реадмисия с Грузия и призовава Съвета и Комисията да осъществят напредък в посока споразумения за облекчаване на визовия режим и за реадмисия с Армения и Азербайджан;

56.  Отново потвърждава необходимостта ЕС да разработи стратегия за Южен Кавказ, като се има предвид значението на региона за ЕС и потенциалната роля на ЕС за допълнително подпомагане на развитието на региона и за решаване на конфликтите;

o
o   o

57.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на Армения, Азербайджан и Грузия.

(1) ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 443. (2) OJ C 41 E, 19.2.2009 г., стp. 53. (3) OJ C 41 E, 19.2.2009 г., стp. 64. (4) Приети текстове, P7_TA(2009)0120. (5) ОВ C 295 E, 4.12.2009 г., стр. 26. (6) OВ C 285 E, 26.11.2009 г., стр. 7. (7) OВ C 66 Е, 20.3.2009 г., стр. 67.

Резолюция на Европейския парламент относно от 20 май 2010 г. свободата на религията в Пакистан

P7_TA(2010)0194 RC-B7-0271/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно правата на човека и демокрацията в Пакистан, по-конкретно резолюциите от 12 юли(1), 25 октомври(2) и 15 ноември 2007 г.(3),

–  като взе предвид заключенията на Съвета, приети на 16 ноември 2009 г. относно свободата на религията или вярванията, в която се подчертава стратегическата важност на посочената свобода и на противодействието на религиозната нетърпимост,

–  като взе предвид съвместната декларация ЕС-Пакистан от 17 юни 2009 г., в която двете страни подчертават значението на интегрирана дългосрочна стратегия, която да включва социалното и икономическото развитие, и принципите на правовата държава, както и признаването на значението на невоенните средства за борба срещу тероризма,

–  преди втората среща на високо равнище ЕС-Пакистан, предвидена за 4 юни 2010 г.,

–  като взе предвид резолюцията „Борба с оклеветяването на религии“, приета с крехко мнозинство в Съвета по правата на човека на ООН на 26 март 2009 г., която се предлага всяка година от Пакистан от името на Организацията ислямска конференция (ОИК),

–  като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС Катрин Аштън относно нападенията в Пакистан от 4 април 2010 г., както и изявлението от 20 април 2010 г. относно приемането на 18 конституционна поправка,

–  като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз посочва, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека и гражданските свободи са основни принципи и цели на Европейския съюз и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави,

Б.  като има предвид, че преобладаващата и държавна религия в Пакистан е сунитският ислям и че религиозните малцинствени групи се състоят от християни, индуисти, сикхи, шиити, представители на общността Ахмадия, будисти, парси, представители на Бахайската общност и други общности,

В.  като има предвид, че Пакистан е една от държавите с ключово значение в борбата срещу тероризма и разпространението на крайния екстремизъм,

Г.  като има предвид, че вътрешната й стабилност и демократични институции са поставени на сериозно изпитания от нарастващите случаи на насилствени атаки от страна на екстремисти, които се случват почти ежедневно,

Д.  като има предвид, че нарастващата заплаха от радикални мюсюлмански сили, действащи от двете страни на границата между Пакистан и Афганистан налагат по още по-категоричен начин необходимостта от съвместни международни усилия в подкрепа и укрепване на икономическото и социално развитие в Пакистан,

Е.  като има предвид, че равните права на малцинствата са застъпени във визията на бащата основател на Пакистан Mohammed Ali Jinnah, както това е изразено в речта му пред Учредителното събрание през 1947 г.: „Можеш да принадлежиш към всяка религия, каста или вероизповедание, това няма нищо общо с държавните работи ... Започваме с този основен принцип, че всички ние сме граждани и то граждани на една държава“,

Ж.  като има предвид, че главата за основните права от Конституцията на Пакистан от 1973 г. гарантира „свобода да се изповядва религия и да се ръководят религиозни институции“ (член 20), равенство на всички граждани (член 25) и „законова защита за правата и интересите на малцинствата“ (член 26),

З.  като има предвид от друга страна, че член 260 от Конституцията различава мюсюлмани и немюсюлмани, като по този начин допуска дискриминацията въз основа на религията,

И.  като има предвид, че доклади и проучвания, направени от независими агенции показват, че малцинствата в Пакистан са лишени от основни граждански свободи и равни възможности за работа, образование и политическо представителство,

Й.  като има предвид, че се счита, че над 85% от жените в Пакистан са подложени на домашни злоупотреби, които включват физически и психологически злоупотреби; като има предвид, че насилието срещу момичета и жени, включително изнасилване, домашно насилие и принудителни бракове продължава да представлява сериозни проблеми, някои от които могат да бъдат обяснени чрез закона на шериата,

К.  като има предвид, че през ноември 2008 г. правителството на Пакистан назначи говорителят по въпросите на малцинствата и член на пакистанския парламент Shahbaz Bhatti за федерален министър по въпросите на малцинствата, като по този начин за първи път издигна тази позиция на министерско равнище,

Л.  като има предвид, че от ноември 2008 г. правителството на Пакистан определи за малцинствата квота от пет процента за работните места във федералната администрация, призна за официални немюсюлманските празници, обяви 11 август за национален ден на малцинствата и гарантира места в Сената за представители на малцинствата,

М.  като има предвид, че на 25 декември 2009 г. президентът Asif Ali Zardari потвърди ангажимента на пакистанската Народна партия да подкрепи правата на всички малцинства, така че те да бъдат третирани като равноправни граждани,

Н.  като има предвид, че е налице противоречие между ангажимента на правителството на Пакистан в областта на свободата на религията и водещата роля на ОИК в подкрепата за програмата „Борба с оклеветяването на религии“ на Организацията на Обединените нации,

О.  като има предвид, че законовите разпоредби известни като „закони относно богохулството“, приети през 1982 г. и 1986 г. заплашват основните религиозни права и права на малцинствата, гарантирани от Конституцията; като има предвид, че за случаи на богохулство раздел 295 В на пакистанския Наказателен кодекс предвижда смъртна присъда или доживотен затвор,

П.  като има предвид, че екстремистки групи и лица, които желаят да завоюват лични успехи злоупотребяват със законите относно богохулството и това доведе до увеличаване на насилието срещу членове на религиозните малцинства, особено представителите на общността Ахмадия, но също така срещу християни, индуисти, сикхи, шиити, будисти, парси, представители на Бахайската общност и срещу критично настроени граждани, които имат смелост да надигнат глас срещу беззаконието,

Р.  като има предвид, че голямо мнозинство от хора, срещу които са повдигнати обвинения въз основа на законите относно богохулството са мюсюлмани, но обвиненията срещу отделни представители на верските малцинства могат да повлекат несъразмерно насилие срещу цялата им общност; като има предвид, че обвинение в богохулство предизвика масово антихристиянско насилие в Gojra и Korian през лятото на 2009 г., като причини смъртта на осем души и разрушението на най-малко сто къщи,

С.  като има предвид, че през 2009 г. срещу 76 души бяха повдигнати обвинения в богохулство по 25 заведени дела, включително срещу 17 души беше повдигнато обвинение по раздел 295 В от пакистанския Наказателен кодекс,

Т.  като има предвид, че адвокатите и активисти в областта на защитата на правата на човека в Пакистан често получават смъртни заплахи и са подложени на тормоз, като адвокати, които пледират по дела за богохулство са изключително уязвими за подобни заплахи, и като има предвид, че дори мнозина от тези, които са били оправдани са принудени да прекарат остатъка от живота си, като се крият,

У.  като има предвид, че през август 2009 г. министър-председателят на Пакистан Гилани обяви създаването на комитет, който да преразгледа и подобри „законите, накърняващи религиозната хармония“, като в своето заявление намекна за законите относно богохулството от 1982 и 1986 г.; като има предвид обаче, че до момента няма предложения за такова преразглеждане,

Ф.  като има предвид, че мюсюлманите от Ахмадия в Пакистан често са подлагани на дискриминация и преследвания, които са подкрепени от разпоредбите срещу Ахмадия в раздел 298 от Наказателния кодекс на Пакистан, като последният пример за това е убийството на пенсиониран професор от общността Ахмадия от маскирани въоръжени лица на 5 януари 2010 г.,

Х.  като има предвид, че правителството на Пакистан е в процес на ратификация на Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

1.  Приветства мерките, приети в интерес на религиозните малцинства от правителството на Пакистан след ноември 2008 г., като например въвеждането на квота от пет процента от федералните работни места за малцинствата, признаването на немюсюлмански официални празници и обявяването на Национален ден на малцинствата;

2.  Напълно подкрепя усилията на федералния министър по въпросите на малцинствата за създаване на мрежа от местни комитети за хармония между вероизповеданията с цел насърчаване на диалога и намаляване на религиозното напрежение; призовава всички други нива на управление, включително на държавите, изцяло да одобрят тези мерки;

3.  Приветства ангажимента, поет от министър-председателя на Пакистан, за предоставяне на права на собственост на жителите на бедните квартали от малцинствата в Исламабад;

4.  Приветства ангажимента на правителството на Пакистан да предостави на малцинствата места в Сената, включително за жени – представители на малцинствените групи в Сената, и изразява надежда, че тези ангажименти ще бъдат спазени;

5.  Приканва правителството на Пакистан да преразгледа практиката на включване на религиозната принадлежност на гражданите на Пакистан във всички нови паспорти, с цел да се избегнат всички дискриминационни практики;

6.  Изразява своята солидарност с правителството на Пакистан в борбата срещу тероризма и разпространението на крайния екстремизъм;

7.  Изразява дълбока загриженост, че законите относно богохулството – което може да доведе до смъртна присъда в Пакистан и което често се използва, за да се оправдае цензурата, инкримирането, преследванията и в някои случаи убийството на членове на политически, расови и религиозни малцинства – могат да бъдат използвани с цел злоупотреба, която засяга хора от всички вероизповедания в Пакистан;

8.  Призовава правителството на Пакистан да преразгледа в дълбочина законите относно богохулството и настоящото им прилагане, както и раздел 295 В от Наказателния кодекс, който предвижда задължително смъртно наказание за всяко лице, признато за виновно в богохулство, и междувременно да приложи измененията, предложени от федералния министър по въпросите на малцинствата;

9.  Призовава правителството да изпълни своето обещание от 2008 г. за замяна на всички смъртни присъди с наказание лишаване от свобода като първа стъпка към премахване на смътното наказание;

10.  Припомня неведнъж заявяваната позиция на Комисията, в отговор на парламентарни въпроси с искане за писмен отговор, че тя следи отблизо реакцията на правителството на Пакистан във връзка с линчуването, предизвикано от обвинения в богохулство в Gojra и Korian; призовава също така Комисията да изиска подробности относно постигнатия действителен напредък, по-специално по отношение на подвеждането на виновните под отговорност;

11.  Изразява особена загриженост във връзка с продължаващите прояви на дискриминация и преследване срещу общността Ахмадия в Пакистан и призовава правителството на Пакистан да отмени раздел 298 от Наказателния кодекс на Пакистан, който сериозно ограничава ежедневния живот на тази група, както и да предприеме възпиращи действия по отношение на подстрекателски мероприятия като конференциите „Краят на пророчеството“ в Лахор;

12.  Призовава органите на Пакистан да изпълнят изцяло решението на Върховния съд на Пакистан, съгласно което те трябва да осигурят регистрацията на всички лица, които имат право да гласуват, в новите избирателни списъци, в това число на мюсюлманите от Ахмадия;

13.  Изразява загриженост за възможната злоупотреба с кампанията „Борба с оклеветяването на религии“ в ООН, подчертавайки заключенията на Съвета от 16 ноември 2009 г.;

14.  Призовава правителството на Пакистан да ратифицира, в тяхната цялост и без да изразява резерви, Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; счита, че свободата на убежденията, залегнала в пакта на ООН, предоставя подходяща рамка и еталон, които всички страни по пакта следва да спазват, като осигурят защита на своите граждани, която да им позволи да упражняват свободно своята вяра;

15.  Призовава правителството да гарантира човешките права на малцинствата, предвидени в Конституцията и във Всеобщата декларация за правата на човека, по-специално в член 18 от нея, който предвижда, че „всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията“;

16.  Подкрепя всички инициативи, насочени към насърчаване на диалога и взаимното зачитане между общностите; призовава всички политически и религиозни органи да насърчават търпимостта и да предприемат инициативи срещу омразата и крайния екстремизъм;

17.  Настоятелно призовава правителството на Пакистан да изпълни предложените реформи на образователната система и да контролира и инспектира ислямските религиозни училища; приканва органите на Пакистан да премахнат всички елементи на пропаганда на омраза, религиозно превъзходство и оклеветяване на религия от учебниците, одобрени в рамките на националния учебен план от Министерство на образованието;

18.  Приканва правителството на Пакистан да улесни посещение на специалния докладчик на ООН относно свободата на вероизповеданието и религиозните убеждения, г-жа Asma Jahangir, в Пакистан;

19.  Приканва Съвета и Комисията да включат правата на малцинствата в Пакистан в дневния ред на предстоящата среща на високо равнище с цел започване на своевременна реформа на дискриминационното законодателство относно богохулството;

20.  Призовава Съвета да включи въпроса относно религиозната търпимост в обществото в диалога по въпросите на борбата срещу тероризма с Пакистан, тъй като този въпрос е от изключително значение за дългосрочната борба срещу религиозния екстремизъм;

21.  Призовава държавите-членки и Комисията да продължат предоставянето на финансова подкрепа за организациите и защитниците на правата на човека и да предвидят практически мерки за подкрепа на растящото движение на гражданското общество в Пакистан срещи законите относно богохулството и други дискриминационни законодателни актове;

22.  Припомня неведнъж заявяваната позиция на Комисията, в отговор на парламентарни въпроси с искане за писмен отговор, че тя следи отблизо реакцията на правителството на Пакистан във връзка с насилието срещу християни в Gojra и Korian, и призовава Комисията да изиска подробностите относно постигнатия действителен напредък, по-специално по отношение на подвеждането на виновните под отговорност;

23.  Призовава Съвета и Комисията да настояват правителството на Пакистан да спазва клаузата за демокрация и права на човека, предвидена в Споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан; призовава Комисията да представи доклад относно прилагането на Споразумението за сътрудничество и клаузата за демокрация и права на човека;

24.  Призовава Съвета да подкрепи правителството на Пакистан в развитието на неговото Министерство за правата на човека и за създаването на значима, независима и авторитетна Национална комисия по правата на човека;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на правителството и парламента на Пакистан.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0351. (2) ОВ C 263 E, 16.10.2008 г., стр. 666. (3) ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 434.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2010 г. относно положението в Тайланд

P7_TA(2010)0195 RC-B7-0278/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за гражданските и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид основните принципи на ООН за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи от 1990 г.,

–  като взе предвид изявленията на върховния представител Катрин Аштън от 8 и 13 април 2010 г. относно политическото положение в Тайланд,

–  като взе предвид изявлението на генералния секретар на АСЕАН от 12 април 2010 г. относно положението в Тайланд,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Тайланд претърпя сериозни сблъсъци между т.нар. демонстранти „червените ризи“ и правителството заедно с армията, подкрепяни от движението на „жълтите ризи“, при която досега загинаха повече от 60 души, а повече от 1 700 бяха ранени,

Б.  като има предвид, че в над 20 провинции в страната беше обявено извънредно положение,

В.  като има предвид, че на 10 април 2010 г. избухна насилие между демонстранти и силите за сигурност в Банкок,

Г.  като има предвид, че на 3 май 2010 г. министър-председателят Abhisit Vejjajiva представи пътна карта с план от пет точки, който следва да доведе до произвеждането на общи избори на 14 ноември 2010 г.,

Д.  като има предвид, че от 13 май 2010 г. се наблюдава нова вълна на насилие между въоръжени демонстранти и силите за сигурност в Банкок,

Е.  като има предвид, че извънредното положение, обявено от тайландското правителство доведе до цензуриране на сателитен телевизионен канал, няколко радио- и телевизионни канала и интернет страници; като има предвид, че Европейският съюз изрази дълбоката си загриженост във връзка със възникналите заплахи за свободата на медиите и отново потвърждава, че свободата на словото е основно право, залегнало във Всеобщата декларация за правата на човека,

Ж.  като има предвид, че в резултат на операция на армията, започнала на 19 май 2010 г. за затягане на обръча на сигурността около основния лагер на демонстрантите, загинаха няколко души, включително италиански журналист, а десетки бяха ранени,

З.  като има предвид, че генералният секретар на ООН Бан Ки-мун изрази загрижеността си във връзка с насилието и призова както демонстрантите, така и тайландските органи на властта да положат всички усилия за предотвратяване на по-нататъшно насилие и отнемане на човешки животи; като има предвид, че Виетнам, председателстващ АСЕАН, изрази загрижеността си във връзка с влошаването на положението в Тайланд и призова всички страни да предотвратят насилието и да потърсят помирение,

1.  Изразява дълбоката си загриженост относно ожесточения конфликт между демонстранти и силите за сигурност в Тайланд, който застрашава демокрацията в страната, и изразява солидарността си с тайландския народ и всички семейства, които са загубили свои близки през изминалите седмици;

2.  Напомня, че основните принципи на ООН за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи предвиждат, че преди да прибягнат до употреба на сила и огнестрелно оръжие, органите трябва, доколкото е възможно, да прилагат мирни мерки, и че винаги когато законната употреба на сила и огнестрелно оръжие е неизбежна, органите трябва да упражняват сдържаност, като действията им са пропорционални на тежестта на нарушенията;

3.  Призовава всички страни да проявят сдържаност в най-висока степен и да сложат край на политическото насилие;

4.  Приветства решението на тайландското правителство за създаване на комисия, състояща се от експерти по криминалистика и академични институции, за разследване на смъртните случаи при сблъсъците от 10 април 2010 г. и призовава правителството за разширяване на въпросните разследвания с цел обхващане на последните смъртни случаи; подкрепя инициативата на министерството за социално развитие и човешка сигурност за създаване на център за оказване на помощ на ранени и на близките на убитите в сблъсъците между представители на държавните институции и привърженици на Обединения фронт за демокрация срещу диктатурата;

5.  Приветства пътната карта, представена от министър-председателя Abhisit Vejjajiva на 3 май 2010 г.;

6.  Призовава тайландското правителство да гарантира, че обявяването на извънредно положение няма да доведе до несъразмерно ограничаване на основните права и личните свободи; призовава тайландското правителство да сложи край на цензурата и на ограниченията на правото на свобода на словото;

7.  Настоятелно призовава всички страни незабавно да установят конструктивен диалог с цел договаряне на споразумение в кратки срокове и разрешаване на настоящата криза чрез мирни и демократични средства;

8.  Приветства инициативата на националната комисия по правата на човека за свикване на консултативно заседание с участието на интелектуалци, представители на социалните движения, религиозни водачи и четиримата бивши министър-председатели Anand Panyarachun, Banharn Silapa-acha, Chavalit Yongchaiyudh and Chuan Leekpai, с цел предлагане и намиране на решение за прекратяване на настоящата криза;

9.  Подчертава волята си за подкрепа на демокрацията в Тайланд при отчитане на отличните отношения между ЕС и Тайланд и ролята на Тайланд като източник на просперитет и стабилност в региона;

10.  Настоятелно призовава международната общност да положи всички усилия за прекратяване на насилието; настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да следи отблизо политическата обстановка и да координира действията с АСЕАН, с цел насърчаване на диалога и укрепване на демокрацията в Тайланд;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите-членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на правителството на Тайланд, на генералния секретар на АСЕАН и на генералния секретар на ООН.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2010 г. относно положението в Бирма/Мианмар

P7_TA(2010)0196 RC-B7-0283/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Бирма/Мианмар,

–  като взе предвид членове от 18 до 21 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид член 25 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид изявлението на специалния докладчик на Обединените нации Tomás Ojea Quintana от 5 май 2010 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Бирма/Мианмар, приети на 3009-то заседание на Съвета по външни работи , състояло се на 26 април 2010 г. в Люксембург,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител Катрин Аштън от 1 март 2010 г. относно отхвърлянето на апелативната жалба на Aung San Suu Kyi от Върховния съд на Бирма/Мианмар,

–  като взе предвид изявлението на председателя на 16-та среща на високо равнище на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), състояла се в Ханой на 9 април 2010 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет и декларацията относно Бирма/Мианмар от 19 юни 2009 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Бирма/Мианмар, приети на 2938-то заседание на Съвета по общи въпроси, състояло се на 27 април 2009 г. в Люксембург,

–  като взе предвид изявлението на председателството на ЕС от 23 февруари 2009 г., призоваващо за всеобхватен диалог между органите на управление и демократичните сили в Бирма/Мианмар,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на Обединените нации от 28 август 2009 г. относно положението на правата на човека в Бирма/Мианмар,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 26 март 2010 относно положението на правата на човека в Бирма/Мианмар,

–  като взе предвид декларацията на председателството от името на Европейския съюз относно ареста на Аун Сан Су Чжи, приета на 14 май 2009 г.,

–  като взе предвид член 122 от своя правилник,

A.  като има предвид обявяването от бирманските органи на управление на национални избори през 2010 г., първите от 1990 г. насам,

Б.  като има предвид, че петте изборни закона и четирите декрета, съгласно тяхната публикувана версия, нарушават всички демократични принципи и не позволяват провеждането на свободни избори, по-специално като изключват 2 200 идентифицирани политически затворници; като има предвид, че на членовете на религиозни ордени, в това число приблизително 400 000 будистки монаси в Бирма/Мианмар, е изрично забранено да гласуват, което свидетелства за продължаващата дискриминация от страна на военната хунта въз основа на религия или статус,

В.  като има предвид, че въпросните закони нарушават основните принципи на свободата на изразяване и правото на сдружаване; като има предвид, че на бирманските средства за масова информация, базирани в чужбина, които съставляват основен източник на новини за бирманския народ, е все още забранено да работят в Бирма/Мианмар,

Г.  като има предвид, че въпросните закони се основават на Конституцията от 2010 г., която гарантира безнаказаност на престъпленията, извършени от настоящия режим, и която предвижда пълна отмяна на основните права при извънредно положение, за неопределен период; като има предвид, че новата конституция на Бирма е предназначена да запази диктаторския режим под цивилно прикритие и не гарантира правата на човека, нито предоставя перспективи за истинска промяна,

Д.  като им предвид, че всякакъв израз на дисидентски политически възгледи е предмет на систематична и брутална репресия (посредством например на произволни арести, несправедливи процеси, затвор, изтезания, извънсъдебни екзекуции),

Е.  като има предвид, че изборите не могат да се считат за свободни и честни, ако опозицията не участва в тях,

Ж.  като има предвид, че Националната лига за демокрация (НЛД), очевидният победител в последните демократични избори, реши да бойкотира обявените за 2010 г. избори, в светлината на наложените условия за участие; като има предвид, че НЛД беше разформирована със закон на 6 май 2010 г., след като не се регистрира за изборите,

З.  като има предвид декларацията от 16-та среща на високо равнище на АСЕАН, която подчертава значимостта на помирението и провеждането на свободни, редовни общи избори, отворени за участието на всички,

И.  като има предвид, че специалният докладчик на Обединените нации за Бирма/Мианмар осъди „сериозните и систематични“ нарушения на правата на човека, извършвани от диктаторския режим в Бирма/Мианмар, като заяви, че те се явяват „държавна политика, в която участват органите на управление от изпълнителната, военната и съдебната власт на всички равнища“, и призова за създаването на комисия на Обединените нации за разследване на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършени от диктатурата,

Й.  като има предвид, че правителството на Бирма/Мианмар продължава да отказва да даде разрешение на специалния пратеник на ЕС за Бирма да посети страната и да предприеме диалог, въпреки многократните искания в продължение на месеци,

К.  като има предвид, че от 2003 г. насам правителството на Бирма/Мианмар отхвърля всяко предложение на Обединените нации и на международната общност за преразглеждане на „пътната карта за демокрация“ в седем етапа,

Л.  като има предвид, че понастоящем са идентифицирани 2200 политически затворници, които са задържани поради участието си в мирни дейности в Бирма/Мианмар, и като има предвид, че на повече от 140 политически затворници е отказан съзнателно достъп до лечение, в това число на лидера на „Студенти от поколение 88“ Ko Mya Aye, който страда от застрашаващо живота му сърдечно заболяване,

М.  като има предвид, че армията продължава да извършва нарушения на правата на човека, включително извънсъдебни екзекуции, принудителен труд и сексуално насилие, насочени срещу цивилното население в районите на етнически конфликт,

Н.  като има предвид, че нападенията срещу цивилни от етническите малцинства в Източна Бирма/Мианмар продължават, в резултат на което стотици хиляди души са изселени, като достъпът на помощта за много от тях може да бъде осъществен единствено през съседните страни, поради ограниченията за хуманитарната помощ, наложени от диктатурата,

О.  като има предвид, че Аун Сан Су Чжи, лидер на опозиционното движение НЛД, е под домашен арест от 2003 г. насам; като има предвид, че на 14 май 2009 г. органите на управление я арестуваха по обвинение, че е нарушила условията на домашния арест, като е позволила на американския гражданин John Yettaw да я посети; като има предвид, че на 11 август 2009 г. наказателен съд в затвора Insein в Рангун осъди Аун Сан Су Чжи на три години затвор поради нарушаване условията на домашен арест, присъда, която впоследствие беше намалена на 18 месеца домашен арест; като има предвид, че на 1 март 2010 г. Върховният съд на Бирма/Мианмар отхвърли апелационната жалба на Аун Сан Су Чжи срещу несправедливата присъда, която й беше наложена през 2009 г.,

П.  като има предвид, че ЕС остава важен донор на Бирма/Мианмар и има готовност да увеличи своята помощ за народа на тази страна, с цел подобряване на неговото социално и икономическо положение,

Р.  като има предвид, че ECHO намали финансирането за бежанците на границата на Тайланд с Бирма, въпреки че броят на бежанците остава почти същият, и прекрати финансирането за училищата с пансиони в бежанските лагери,

С.  като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН, Общото събрание на ООН, Съветът на ООН по правата на човека, Европейският съюз и много правителства заявиха, че решението на проблемите на Бирма е истински тристранен диалог между Аун Сан Су Чжи и Националната лига за демокрация, истинските представители на етническите групи и правителството на Бирма/Мианмар, и че правителството на Бирма/Мианмар все още отказва да се включи в такъв диалог,

1.  Отново потвърждава непоколебимия си ангажимент към народа на Бирма/Мианмар;

2.  Осъжда провеждането на избори при напълно недемократични условия и съгласно правила, които изключват основната партия на демократична опозиция и лишават стотици хиляди бирмански граждани от активните и пасивните им избирателни права, което е очевиден опит за изключване на цялата опозиция от участие в изборите;

3.  Изразява съжаление от факта, че съгласно новата конституция за армията ще бъдат запазени най-малко 25% от местата в парламента и тя ще има правото да отменя гражданските свободи и да разпуска законодателния орган, когато счита това за необходимо в интерес на националната сигурност;

4.  Най-настоятелно призовава правителството на Бирма/Мианмар да предприеме незабавно необходимите стъпки за осигуряване на свободен, честен и прозрачен изборен процес, включващ участието на всички гласоподаватели, всички политически партии и всички други съответни заинтересовани участници в изборния процес, и да приеме присъствието на международни наблюдатели; призовава за отмяна на изборните закони, публикувани през март 2010 г., които правят невъзможно организирането на свободни и прозрачни избори;

5.  Призовава органите в Бирма/Мианмар да вземат под внимание призивите на международната общност и да позволят на Аун Сан Су Чжи и на всички останали задържани поради убежденията им лица да участват в политическия процес;

6.  Настоятелно призовава международната общност да положи всички усилия, за да гарантира провеждането на свободни и демократични избори;

7.  Настойчиво призовава правителството на Бирма/Мианмар да отмени ограниченията на свободата на събранията, на сдружаването, на движението и на изразяването на мнение, включително за свободни и независими медии, включително чрез открито предоставяни и достъпни интернет и мобилни телефонни услуги и прекратяване на цензурата;

8.  Решително осъжда продължаващите системни нарушения на правата на човека, основните свободи и основните демократични права на народа на Бирма/Мианмар; призовава органите в Бирма/Мианмар да прекратят нарушаването на международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право;

9.  Настоятелно призовава правителството на Бирма да освободи всички лишени от свобода заради убежденията им незабавно, безусловно и с пълно възстановяване на политическите им права и да се въздържа от допълнителни политически мотивирани арести;

10.  Призовава върховния представител и държавите-членки да подкрепят публично препоръката на специалния докладчик на ООН за Бирма/Мианмар ООН да създаде комисия за разследване на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството в Бирма/Мианмар, и да включи това искане в проекта за резолюция, който ще бъде обсъден на Общото събрание на ООН през 2010 г.;

11.  Подчертава, че политическите и социално-икономическите предизвикателства пред Бирма/Мианмар могат да бъдат преодолени единствено чрез истински диалог между всички заинтересовани лица, включително етническите групи и опозицията;

12.  Отново потвърждава ключовото значение на истинския процес на диалог и национално помирение за прехода към демокрация; призовава правителството на Бирма/Мианмар незабавно да започне истински диалог с всички партии и етнически групи; в този контекст приветства усилията за медиация от страна на генералния секретар на ООН и специалния докладчик на ООН за Бирма/Мианмар;

13.  Настоятелно призовава правителствата на Китай, Индия и Русия да използват своето значително икономическо и политическо влияние върху органите на Бирма, за да се стигне до съществени подобрения в Бирма/Мианмар, и да спрат да снабдяват страната с оръжия и други стратегически ресурси; призовава правителствата на страните от АСЕАН и на Китай, които имат „привилегировани отношения“ с Бирма/Мианмар, да използват влиянието си по-специално да се опитат да променят политиката на Бирма на политическо прочистване по отношение на членовете на общността Rohingya, което води до бягството през граница на стотици хиляди в Бангладеш и влошаване на страданията, свързани с живота в изключителна бедност в региона Cox Bazaar;

14.  Изразява силната си подкрепа за продължаващата дейност на специалния пратеник на ЕС и приканва органите на Бирма/Мианмар да му сътрудничат изцяло;

15.  Приветства решението на Съвета да удължи с още една година рестриктивните мерки, предвидени в настоящото решение на ЕС, и подчертава своята готовност да преразгледа, измени или направи по-строги вече приетите мерки с оглед на събитията в страната;

16.  Призовава Комисията да отмени намаляването на финансирането за бежанците на границата на Тайланд с Бирма и незабавно да започне да финансира трансгранична помощ, по-специално медицинска помощ;

17.  Повтаря призива си за решаване на проблема на бежанците от общността Rohingya в Бангладеш; настоятелно призовава правителството на Бангладеш да разреши официалното им регистриране като бежанци, а органите на Бирма/Мианмар да спрат всяка форма на преследване на членове на общността Rohingya и напълно да зачита техните основни права като религиозно и етническо малцинство;

18.  Приветства подкрепата от страна на Европейския съюз за глобално оръжейно ембарго и настоятелно призовава европейските правителства и Комисията да започнат да работят за изграждане на глобален консенсус в подкрепа на такава забрана;

19.  Подкрепя посредническата мисия, предприета от генералния секретар на Обединените нации и приветства неговия ангажимент за разрешаване на този проблем;

20.  Възлага на своите делегации за връзки с АСЕАН, Китай, Русия, Съединените щати, Индия, страните от Южна Азия и Япония да включат Бирма/Мианмар в дневния ред на заседанията с техните партньори в тези страни;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на специалния пратеник на ЕС за Бирма, на Държавния съвет за мир и развитие на Бирма, на правителствата на държавите-членки на АСЕАН и на срещата Азия-Европа (ASEM), на секретариата на ASEM, на междупарламентарното събрание АСЕАН – Мианмар, на г-жа Аун Сан Су Чжи, на генералния секретар на ООН, на върховния комисар на ООН по правата на човека и на специалния докладчик на ООН по правата на човека за Бирма/Мианмар.