Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно политиките на ЕС в полза на защитниците на правата на човека (2009/2199(INI))

P7_TA(2010)0226 A7-0157/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации, Всеобщата декларация за правата на човека, международните пактове за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

–  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека и дейността на специалния докладчик на Организацията на обединените нации във връзка с положението на защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид Договора от Лисабон, по-специално членове 3 и 21 от него, и Хартата на Европейския съюз за основните права,

–  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека и по-специално Насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека, приети през юни 2004 г. и преразгледани през 2008 г., като взе предвид също така Насоките относно диалозите за правата на човека, приети през декември 2001 г. и преразгледани през 2009 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2007 г. относно провеждането на диалог и консултации с трети страни в областта на правата на човека(1),

–  като взе предвид клаузите относно правата на човека във външните споразумения на ЕС,

–  като взе предвид Регламент (EО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (Европейски инструмент за демокрация и права на човека) (ЕИДПЧ))(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 април 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно ролята на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека и процеса на демократизация в трети страни(3),

–  като взе предвид своите специфични насоки за действията на членовете на Европейския парламент във връзка с правата на човека и демокрацията при посещенията им в трети страни,

–  като взе предвид устава на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта, приет от Председателския съвет на Европейския парламент на 15 май 2003 г. и изменен на 14 юни 2006 г.,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно положението с правата на човека по света и по-специално приложенията за отделните страни,

–  като взе предвид редовните разисквания и резолюциите по неотложни въпроси във връзка с нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

–  като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа за действия за подобряване закрилата на защитниците на правата на човека и за насърчаване на тяхната дейност, приета на 6 февруари 2008 г.,

–  като взе предвид приетата на 24 февруари 2009 г. резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно положението на защитниците на правата на човека в държавите, членуващи в Съвета на Европа(4),

–  като взе предвид Препоръката относно правния статут на неправителствените организации в Европа(5), приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 10 октомври 2007 г.,

–  като взе предвид регионалните инструменти в областта на правата на човека, включващи в частност Европейската конвенция за правата на човека, Африканската харта за правата на човека и народите и резолюциите относно защитниците на правата на човека, приети от Африканската комисия по правата на човека и народите, Американската конвенция за правата на човека и Арабската харта за правата на човека,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс)(6),

–  като взе предвид прилаганите в някои държави-членки програми за закрила и подслоняване на заплашваните защитници на правата на човека,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по външни работи (A7-0157/2010),

А.  като има предвид, че съгласно Устава на ООН всяка държава-членка е отговорна за насърчаването на всеобщото уважение и зачитане на правата на човека и неговите свободи,

Б.  като има предвид, че съгласно приетата през 1998 г. декларация на ООН с термина „защитник на правата на човека“ се обозначава лице, което самостоятелно или с други лица осъществява дейност за насърчаване или защита на правата на човека с мирни средства,

В.  като има предвид, че по цял свят защитниците на правата на човека са важни действащи лица по отношение на защитата и насърчаването на основни права на човека, като често пъти това е с риск за собствения им живот, и като има предвид, че защитниците на правата на човека също така са ключови фигури в укрепването на демократичните принципи в собствените им държави, поддържат безпристрастност и прозрачност в своята работа и изграждат доверие чрез прецизната си отчетност, като по този начин представляват живата връзка между демокрация и спазване правата на човека,

Г.  като има предвид, че подкрепата за защитниците на правата на човека е отдавна утвърден елемент от външната политика на Европейския съюз в областта на правата на човека; като има предвид обаче, че подкрепата на ЕС е различна в зависимост от съответните страни,

Д.  като има предвид по-специално, че Европейският съюз обръща особено внимание на засилването на защитата на правата на човека, както предвижда Договорът от Лисабон, чрез присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

Е.  като има предвид, че Европейският парламент играе важна роля в насърчаването на правата на човека и демокрацията, включително закрилата на техните защитници, чрез делегации в трети страни, изслушвания, резолюции, писма и не на последно място – наградата „Сахаров“, както и със своите доклади за правата на човека по света,

Ж.  като има предвид, че Европейският съюз все по-често координира действията си с други регионални и международни механизми, установени в Африка, Европа, Северна и Южна Америка, за да наблюдава отблизо положението на защитниците на правата на човека и да призовава настоятелно държавите да обезпечават подходяща среда за работата им в съответствие с международните и регионални задължения в сферата на правата на човека,

З.  като има предвид, че доверието в Европейския съюз като закрилник на защитниците на правата на човека в света е тясно свързано със зачитането на правата на човека и основните свободи в самия Европейски съюз,

И.  като има предвид, че самите защитници на правата на човека в процеса на работата си се сблъскват с нарушения на правата на човека, включващи убийства, смъртни заплахи, похищения, отвличания, произволни арести и задържания и други актове на тормоз и сплашване, например чрез кампании за оклеветяване, и като има предвид, че всички тези нарушения могат да бъдат насочени и към членове на семействата (включително към техните деца) и други роднини на защитниците на правата на човека, за да пречат на последните да продължават действията си; като има предвид, че кампаниите за правата на човека в много региони са обект на ограничения по отношение на техните дейности, както и на преследване на защитниците на правата на човека,

Й.  като има предвид, че закрилата на отделните защитници на правата на човека изисква да се изпълняват политиките на ЕС в областта на правата на човека като цяло,

К.  като има предвид, че жените-защитници на правата на човека са особено изложени на риск и че други групи и категории, особено уязвими за нападения и нарушаване на правата на човека поради извършваната от тях работа, включват защитниците, които работят за насърчаване на граждански и политически права – по-конкретно свободата на изразяване и свободата на мисълта, съвестта и религиозните убеждения, включително правата на религиозните малцинства – както и икономически, социални и културни права, а именно колективни права като правото на храна и достъп до природни ресурси, включително профсъюзите и тези, които работят за правата на малцинствата и общностите, децата, коренното население и лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица, както и хората, борещи се против корупцията,

Л.  като има предвид, че се използват все по-усъвършенствани средства за преследване на защитниците на правата на човека чрез нови технологии, а също така и чрез рестриктивни закони за НПО и административни пречки, които силно ограничават простора и възможностите за действие на независимото гражданско общество; като подчертава в тази връзка, че някои правителства възпрепятстват или възпират защитниците на правата на човека официално да регистрират организации и след това ги наказват за незаконно упражняване на правото им на свобода на сдружаването,

М.  като има предвид, че такива действия представляват очевидно нарушение на международното право в областта на правата на човека, както и на редица всеобщо признати основни свободи,

Н.  като има предвид, че защитниците на правата на човека също така биват ограничавани, а понякога и попадат пряко в обсега на някои политики, закони и процедури, обявявани за „мерки за сигурност“, като често пъти това се допълва от стигматизиране и обвинения в тероризъм,

О.  като има предвид, че специфичните трудности пред асоциациите и сдруженията на защитниците на правата на човека продължават да включват конфискуване на оборудване, затваряне на помещения, налагане на високи глоби и щателни и субективни проверки на банковите сметки,

П.  като има предвид, че търговските споразумения, които включват клауза за правата на човека, могат да предоставят на ЕС средство за налагане на зачитането на правата на човека като условие за осъществяването на търговия,

1.  Отдава почит на безценния принос на защитниците на правата на човека за защитата и насърчаването на правата на човека, принципите на правовата държава, демокрацията и предотвратяването на конфликти, който е с риск за собствената им сигурност, а също и за сигурността на техните семейства и родители; приветства факта, че Декларацията на ООН от 1998 г. не съдържа точно определение на понятието „защитници на правата на човека“, и в този смисъл призовава Съвета и Комисията твърдо да подкрепят този подход;

2.  Призовава ЕС да определи като приоритет по-ефективното прилагане на съществуващите инструменти и механизми с оглед на последователната и систематична закрила на защитниците на правата на човека в Европейския съюз; препоръчва върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разработи мерки и по-ефективна и ориентирана към резултатите методология, включваща оценка на съществуващите политики и диалози за правата на човека;

3.  Настоятелно призовава ЕС и неговите държави-членки да засилят политическата си воля за подкрепа за действията на защитниците на правата на човека, да използват по-добре всички съществуващи инструменти и да разработят нови допълнителни механизми за подкрепа и насърчаване на работата им чрез стратегия на реалното участие, която следва да допринася за една благоприятна за тях среда, в която те да могат да изпълняват задълженията си и да се ползват със закрила; подчертава, че това трябва да бъде съпътствано от политика, насочена към предотвратяване и защита от атаки и заплахи срещу защитниците на правата на човека, както чрез спешни, така и чрез дългосрочни мерки;

Институционално укрепване и нововъведения съгласно Договора от Лисабон

4.  Припомня, че Договорът от Лисабон, в своите членове 3 и 21, поставя насърчаването и защитата на правата на човека в центъра на външната дейност на Съюза; подчертава, че приоритетно трябва да се гарантира, че насърчаването на правата на човека както като основна ценност, така и като цел на външната политика на Съюза получава съответното отражение в създаването и структурата на Европейската служба за външна дейност, включително чрез предоставяне на достатъчно човешки ресурси; затова призовава за създаване на централно координационно звено в ЕСВД, отговарящо конкретно за защитниците на правата на човека;

5.  подчертава, че досега изпълнението на насоките относно защитниците на правата на човека от страна на мисиите на ЕС е незадоволително, и призовава Комисията да започне задълбочен анализ, за да се гарантира разрешаването на този проблем; отбелязва в това отношение, че в резултат от приемането на Договора от Лисабон от делегациите на Комисията в трети държави вече се изисква да използват докрай новите възможности, а също така им се дават допълнителни отговорности, за да обърнат по-голямо внимание на този въпрос, тъй като ще станат делегации на Съюза и ще играят все по-важна роля по отношение на представителството на ЕС и изпълнението на политиката за правата на човека; затова повтаря призива си систематично да се назначава висококвалифицирано политическо длъжностно лице във всяка страна, което да отговаря конкретно за правата на човека и демокрацията, а насоките относно правата на човека и тяхното прилагане да се включват в програмите за обучение на персонал за мисиите на ЕС, длъжностните характеристики и процесите на оценка, като се разработят и най-добри практики в тази връзка;

6.  Подчертава значението на клаузите за правата на човека в търговските политики и споразуменията за партньорство и търговия между ЕС и трети страни; предлага „оценка по отношение на правата на човека“ за третите държави, които имат търговски отношения с ЕС;

7.  Очаква назначаването на върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който същевременно е заместник-председател на Комисията, и създаването на обща служба за външна дейност да засилят значително съгласуваността и ефективността на ЕС в тази област, и горещо препоръчва изработването, в тясно сътрудничество с местното независимо гражданско общество, на местни стратегии, включително тяхното редовно оценяване, да бъде институционализирано от върховния представител/заместник председател на Комисията, така че да се осигури действително изпълнение на защитните мерки, залегнали в Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

8.  Счита, че е необходимо да се подобрят контактите с независимото гражданско общество и систематично да се извършват последващи действия, а така също да се подобри достъпът на защитниците на правата на човека до делегациите и мисиите по места на ЕС; в тази връзка приветства искането на испанското председателство да назначи общ местен служител за връзка по въпросите на защитниците на правата на човека от мисиите на ЕС, който да отговаря за координирането на действията на Европейския съюз, като насърчава увеличения достъп до информация за нарушенията на правата на човека и сътрудничеството с гражданското общество, което същевременно ще гарантира прозрачност на начина, по който те изпълняват своите задължения, и възможност за бързо и гъвкаво реагиране при спешни случаи; настоява ЕП да бъде информиран за тези назначения;

Към по-съгласуван и системен подход в рамките на политиката на ЕС за правата на човека

9.  Изразява безпокойство от факта, че насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека не се прилагат; настоява те да бъдат надлежно и изцяло прилагани от всички делегации на ЕС и да се полагат по-големи усилия да се гарантира, че всички делегации ще разработят местни стратегии за прилагане преди края на 2010 г., а ако такива стратегии вече съществуват, че те дотогава ще бъдат преразгледани; изисква списъкът с тези местни стратегии да бъде предоставен на Европейския парламент и да бъде публикуван в годишния доклад на ЕС относно правата на човека;

10.  Призовава Съвета, Комисията и делегациите на ЕС активно да включват защитници на правата на човека и техните организации в изработването, мониторинга и преразглеждането на местни стратегии, тъй като това ще даде отражение върху ефективността и ценността на тези стратегии;

11.  Счита, че срещите поне веднъж годишно между защитници на правата на човека и дипломати, за които се настоява в насоките на ЕС, определено могат да допринесат за поставяне начало на подобни процеси, и насърчава по-редовното и систематично провеждане на такива срещи в бъдеще; призовава да се положат усилия, за да се гарантира, че в тези срещи участват различните групи защитници на правата на човека, които работят в страната, както и защитници от регионите;

12.  Призовава следователно върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да обмисли възможността за организиране на международна среща между защитниците на правата на човека, в която да участват и съответните органи на ООН, секретариатите на регионалните сдружения по правата на човека и международни и регионални НПО, с цел да се подобри закрилата на защитниците на правата на човека и да се насърчат правата на човека в целия свят;

13.  Подчертава необходимостта от разграничаващ между половете подход при прилагането на насоките, с целенасочени действия в полза на жените-защитници на правата на човека и други особено уязвими групи, като например журналисти и защитници, които работят за насърчаване на икономически, социални и културни права и правата на децата, и такива, които работят за правата на малцинствата, по-специално за правата на религиозните и езиковите малцинства, правата на коренното население и на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица;

14.  Подчертава значението на свободата на словото и ролята на медиите както онлайн, така и офлайн, като средство в помощ на защитниците на правата на човека;

15.  Счита, че развитието на новите технологии и последиците от това за защитниците на правата на човека трябва да бъдат оценени, а резултатите да бъдат включени в съществуващите програми на ЕС за правата на човека и защитниците на правата на човека;

16.  Счита, че особено важните аспекти на местните стратегии за прилагане на Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека следва да се отразяват в стратегическите документи за страните/националните индикативни програми, плановете за действие по Европейската политика на съседство, годишните програми за действие на ЕИДПЧ и Инструмента за стабилност;

17.  Отново заявява, че чрез Договора от Лисабон насърчаването, закрилата и сигурността на защитниците на правата на човека трябва да заемат приоритетно място в отношенията на ЕС с трети страни и да бъдат включени на всички равнища и във всички аспекти и инструменти на външната политика на Съюза, за да се засили съгласуваността и ефективността на подкрепата на ЕС за защитниците на правата на човека и доверието в нея; счита, че разработването, ефективното изпълнение и редовното проследяване на конкретни за страните стратегии за правата на човека и демокрацията би могло да допринесе значително за този целенасочен подход;

18.  Счита, че защитниците на правата на човека в трети държави ще бъдат по-добре защитени, ако диалозите на ЕС по въпросите на правата на човека станат по-ефективни; подчертава необходимостта във всички политически диалози и диалози относно правата на човека и в търговските преговори с трети държави систематично да се поставя въпросът за положението на защитниците на правата на човека и в по-общ смисъл за положението и подобряването на правото на свобода на сдружаване в националните законодателства, нормативни уредби и практики, да се припомня на партньорите отговорността на държавите да гарантират, че всички задължения и права, залегнали в Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека, се включват в националното право, включително правото на свобода на сдружаване, правото на събрания и правото да се получава национално и външно финансиране при пълна прозрачност и при спазване на тяхната независимост на вземане на решения, както и свободата на изразяване, която е важно право за работата на защитниците на правата на човека; подчертава, че на държавите-партньори също така следва да се припомни задължението и отговорността да защитават и насърчават зачитането на защитниците на правата на човека и тяхната работа чрез създаване на условия, които осигуряват пълна възможност за застъпничество, мониторинг и докладване на положението с правата на човека;

19.  Счита, че по отношение на получаването на национално и външно финансиране трябва да бъдат приети специфични критерии които са в баланс със съответната прозрачност и необходимата конфиденциалност; призовава за мерки, за да се гарантира отчитането на всички други критерии, за които защитниците на правата на човека могат да отправят искане, ако същите се считат за съществени за извършването на тяхната работа;

20.  Повтаря, че като органи, отговарящи за отношенията на ЕП с трети държави, делегациите на Европейския парламент биха могли да играят дори още по-важна роля в усилията за подпомагане на защитниците на правата на човека в съответствие със специфичните насоки за действие в сферата на правата на човека и демокрацията на членовете на ЕП при посещенията им в трети държави;

21.  Призовава да се придаде по-голямо значение на ролята на Европейския парламент в диалозите за правата на човека между ЕС и трети държави;

22.  Насърчава включването на бизнес средите в диалозите относно правата на човека;

23.  Отчита необходимостта както от последователен и координиран подход на ЕС, така и от осигуряване на възможност държавите-членки да играят допълваща роля, когато става дума за закрила на защитниците на правата на човека;

24.  Осъжда климата на безнаказаност на нарушенията, извършени срещу защитници, който цари в много страни по света; приканва Съвета и Комисията да поставят този въпрос в двустранните си контакти и настоятелно да призоват всички държави да гарантират, че извършителите, независимо от заеманото от тях положение или длъжност, се привличат под отговорност чрез независими и ефективни дисциплинарни и наказателни производства, като не се забравя възможността за окончателно отнасяне на въпроса пред Европейския съд за правата на човека след изчерпване на местните съдебни инстанции на дадена държава;

25.  Подчертава необходимостта да се гарантира, че позоваването на националната и обществената сигурност, в т.ч. борбата с тероризма, не се използва произволно срещу защитниците на правата на човека;

26.  Изтъква, че парламентаристите също така играят съществена роля, като обезпечават съответствието на националното законодателство, евентуално даващо отражение върху защитниците на правата на човека и тяхната дейност, с международно признатите норми за права на човека; затова подчертава колко е важно тези въпроси систематично да се разглеждат от членовете на Европейския парламент в двустранни и многостранни срещи с експерти на място и с други парламентаристи, в съответствие със специфичните насоки за действие в сферата на правата на човека и демокрацията на членовете на ЕП при посещенията им в трети държави;

27.  Подчертава колко е важно независимото гражданско общество да бъде изцяло включено в подготовката на всички диалози по правата на човека, било то чрез семинари на гражданското общество или чрез други средства; счита, че връзката между семинарите на гражданското общество и официалния диалог трябва да бъде засилена чрез публикуване на направените препоръки и по-добри последващи действия и обратна връзка за гражданското общество след провеждането на диалога; подчертава колко е важно да продължи практиката по време на диалозите да се поставят въпроси за конкретни случаи и счита, че придаването на публичност на списъка с имена би увеличило въздействието на дейността на ЕС и би засилило общественото внимание към тези случаи, при условие, че публичното им оповестяване не излага на риск защитниците на правата на човека; подчертава значението на сътрудничеството с други защитници на правата на човека и гражданското общество при оценяването на този риск;

28.  Счита, че Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), който вече е демонстрирал способността си да подкрепя и насърчава спазването на правата на човека и укрепването на правовата държава, следва да продължава да засилва допълнително пряката подкрепа за защитниците на правата на човека, така че да задоволява както краткосрочните, така и дългосрочните им потребности, като гарантира, че подкрепата достига до особено уязвимите групи и защитниците, които живеят на отдалечени места или на места, върху които е съсредоточено по-малко внимание;

29.  Призовава Съвета и върховния представител систематично да изобличават и порицават международните компании, когато последните предоставят на потисническите режими технологии за наблюдение, улеснявайки по този начин преследването и задържането на защитниците на правата на човека;

Повече прозрачност и видимост като защитна мярка

30.  Призовава Съвета и Комисията чрез целенасочени действия да засилват осведомеността за съществуването на насоките сред защитниците на правата на човека, ЕСВД и посолствата и министерствата на външните работи на държавите-членки на ЕС, с цел да се гарантира пълното одобрение и прилагане на тези насоки; счита, че предвидените в насоките годишни срещи биха предоставяли значителна подкрепа на защитниците на правата на човека и също така биха увеличили видимостта на дейността на ЕС и доверието в нея, като по този начин ясно се демонстрира колко важна е защитата на правата на човека за ЕС;

31.  Подчертава, че общественото признаване и видимостта на защитниците на правата на човека и тяхната работа също могат да допринесат за защитата им при трудни обстоятелства, тъй като извършителите биха могли да се въздържат от враждебни действия при положение, че те няма да останат незабелязани; призовава държавите-членки на ЕС и делегацията на ЕС да публикуват, когато е възможно, информация за стъпките и предприетите по отношение на някой конкретен случай действия, винаги след консултиране на защитника на правата на човека и семейството му; призовава мисиите на ЕС систематично да предоставят на защитниците на правата на човека и/или семействата им, а също и на НПО, които са сигнализирали ЕС за конкретен случай, обратна информация за всяко действие от тяхно име, предприето под каквато и да е форма, както се изисква в насоките;

32.  Призовава върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и всички членове на Комисията с отговорности в сферата на външните работи по време на официалните си пътувания в трети държави систематично да провежда срещи със защитници на правата на човека и подчертава, че подкрепата за защитниците на правата на човека следва неотложно да бъде включена в мандата на специалните представители на ЕС; подчертава, че и от върховния представител, и от специалните представители ще бъде търсена отговорност от Европейския парламент за действията им в тази насока;

33.  Подчертава, че е необходимо да се подкрепят активно и да се разработят предложения за това, как мрежата на лауреатите на наградата „Сахаров“, чието начало беше поставено през декември 2008 г. по случай 20-та годишнина на наградата „Сахаров“, би могла да се използва като част от постоянната подкрепа за защитниците на правата на човека, както и да се извлече по-голяма полза от евентуалния принос на лауреатите към различните дейности на Европейския парламент, с цел да се изпълни мандатът на мрежата; отново изразява своята загриженост относно нарушенията на правата на човека по отношение на някои от лауреатите на наградата „Сахаров“;

Към по-координирани и насочени към резултати действия в полза на защитниците на правата на човека

34.  Счита, че ЕС трябва да разработи цялостен подход към защитниците на правата на човека, за да увеличи ефикасността на политиката на ЕС и доверието в нея сред държавите-членки на ЕС и трети държави, като едновременно с това включва мерки за подкрепа, за да обезпечи действията им, както и превантивни и защитни мерки, като отчита както краткосрочните, така и дългосрочните потребности на защитниците на правата на човека; подчертава, че актуализираната стратегия за ЕИДПЧ и насоките относно защитниците на правата на човека следва да отразяват този подход;

35.  Счита, че ЕС трябва ясно да посочи подходящите санкции, които биха могли да бъдат приложени спрямо трети държави, извършващи сериозни нарушения на правата на човека, както и да прилага тези санкции; отново повтаря искането си към Комисията, Съвета и особено към заместник-председателя/върховен представител клаузата, свързана с правата на човека, да стане ефективна в международните споразумения и да се установи истински механизъм за прилагането й в духа на членове 8, 9 и 96 от Споразумението от Котону;

36.  Счита, че с оглед на предприемането на действия, ориентирани към постигането на резултати, върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност следва редовно да прави оценка на изпълнението на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от всяка делегация на ЕС в трета държава и да съсредоточи усилията, да следи отблизо работата и да дава препоръки за засилване на дейността в онези мисии, в които изпълнението е явно незадоволително;

37.  Призовава Съвета да направи Европа по-достъпна за защитниците на правата на човека, които не могат да останат в родните си държави; призовава Съвета и Комисията да подготвят и да прилагат специфични мерки за облекчаване на достъпа на такива защитници на правата на човека до Европа;

38.  Припомня необходимостта от преодоляване на липсата на последователна стратегия за осигуряване на закрила и убежище чрез системно прилагане на спешни мерки и инициативи в краткосрочен и дългосрочен план; настоява върховният представител да докладва пред Европейския парламент преди края на 2010 г. за предприетите за тази цел мерки;

39.  Повтаря искането си към държавите-членки да дадат приоритет на разработването на координирана политика в областта на издаването на визи при спешни случаи на защитници на правата на човека и на членове на техните семейства, като за тази цел могат да вземат за пример специалните схеми в Испания и Ирландия; изразява твърдо убеждение, че предоставянето на правомощия на новите делегации на Европейския съюз да дават препоръки на държавите-членки относно издаването на визи при спешни случаи би представлявало голяма стъпка напред за политиката на Съюза в областта на правата на човека; счита, че ясното споменаване на тази възможност в Проекта на ръководство за обработка на заявления за виза и за изменения на вече издадени визи би способствало за постигането на общ подход, както вече беше подчертано от Европейския парламент по време на процедурата на правен контрол над гореспоменатата мярка;

40.  Настоятелно призовава 27-те държави-членки да следват един и същи курс по отношение на издаването на визи за защитници на правата на човека;

41.  Подчертава необходимостта издаването на визи при спешни случаи да бъде придружено от мерки за временна закрила и убежище в Европа на защитници на правата на човека, при евентуално осигуряване на финансови средства и жилища за подслоняване на защитници на правата на човека, както и съпътстващи програми (дейности в областта на правата на човека, изнасяне на лекции в европейски университети, езикови курсове и т.н.); приветства инициативата за градове-убежища, лансирана от чешкото председателство, както и програмата за закрила и убежище, изпълнявана от испанското правителство от 2008 г. насам, и призовава заместник-председателя/върховен представител в рамките на ЕСВД да финализира европейска програма за закрила и убежище до края на 2010 г., която да бъде приложена през 2011 г., като обаче другите градове не се лишават от отговорности в тази област; затова призовава върховния представител да представи пред Европейския парламент наръчник за създаването на градове-убежища, както и рамково предложение за подпомагане на свързването в мрежа на тези градове; призовава за продължаване на подкрепата за други съществуващи инициативи в тази област;

42.  Подчертава освен това, че за случаите, когато съществува риск за живота, физическото или психичното здраве на защитник на правата на човека, държавите-членки и делегациите на ЕС следва да поддържат и развиват и други инструменти за защита и механизми за бързо реагиране; счита, че това следва да бъде осъществявано в тясно сътрудничество с местни защитници на правата на човека и с гражданското общество;

43.  Приветства настоящото сътрудничество между съществуващите механизми за защита на европейско и международно равнище, което би могло да бъде засилено още повече чрез систематичен обмен на информация и стратегии с цел осигуряване на по-добро взаимно допълване, както по отношение на обмена на информация за спешни случаи, така и при координирането на дългосрочни действия за подкрепа, например чрез използването на сигурна онлайн платформа, до която имат достъп всички официални заинтересовани страни; приветства в това отношение организираните от Съвета на Европа ежегодни срещи, както и ежегодните срещи за „взаимодействие между механизмите“, организирани от Обсерваторията за закрила на защитниците на правата на човека – съвместна програма на Международната федерация по правата на човека (FIDH) и Световната организация срещу изтезанията (OMCT), чиято цел е да се засили взаимодействието между международните и регионалните механизми и институции за закрила на защитниците на правата на човека; приканва съществуващите целеви работни групи за защитниците на правата на човека в рамките на работната група на Съвета по правата на човека и Съвета на Европа – създадена по инициатива на Върховния комисар на Съвета на Европа по правата на човека – да проучат възможности за по-тясно сътрудничество;

44.  Призовава, в контекста на прилагането на Договора от Лисабон, институциите на ЕС да установят механизъм за междуинституционално сътрудничество по въпроси, свързани със защитниците на правата на човека; съзнава факта, че създаването на такъв механизъм може да бъде улеснено от откриването на координационни звена за защитниците на правата на човека във всички институции и органи на ЕС, като тези координационни звена следва да работят в тясно сътрудничество с лицата, отговарящи за правата на човека и демокрацията в мисиите и делегациите на ЕС;

45.  Приканва Съвета и Комисията да проучат възможностите за създаване на механизъм за бързо предупреждение, който да се споделя от институциите на ЕС и всички останали механизми за закрила;

46.  Счита, че обменът на информация също така би бил улеснен чрез създаването на специална база данни или „дневници“, където да се завеждат предприетите дейности, по-специално по отношение на отделни лица, като същевременно се гарантира пълно зачитане на поверителността;

47.  Призовава Комисията да следи и редовно да наблюдава краткосрочното и дългосрочно прилагане на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и да докладва на подкомисията по правата на човека на Европейския парламент;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки на ЕС.

(1) ОВ C 187 E, 24.7.2008 г., стр. 214. (2) ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1. (3) ОВ C 131 E, 5.6.2003 г., стр. 147. (4) RES/1660(2009). (5) CM/Rec(2007)14. (6) ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/71/ЕО относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2004/109/EО относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар (COM(2009)0491 – C7-0170/2009 – 2009/0132(COD))

P7_TA(2010)0227 A7-0102/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2009)0491),

–  като взе предвид член 251, параграф 2 и членове 44 и 95 от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C7-0170/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и членове 50 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка(1),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 февруари 2010 г.(2),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A7-0102/2010),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 юни 2010 г. с оглед приемането на Директива 2010/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/71/ЕО относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2004/109/EО относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2010/73/ЕС.)

(1) ОВ C 19, 26.1.2010 г., стр. 1. (2) Все още непубликувано в Официален вестник.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за документацията за улова на червен тон (Thunnus thynnus) и за изменение на Регламент (ЕО) № 1984/2003 (COM(2009)0406 – C7-0124/2009 – 2009/0116(COD))

P7_TA(2010)0228 A7-0119/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2009)0406),

–  като взе предвид член 37 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0124/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 март 2010 г.(1),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство (A7-0119/2010),

1.  Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 17 юни 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2010 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за документацията за улова на червен тон (Thunnus thynnus) и за изменение на Регламент (ЕО) № 1984/2003 на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 640/2010.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно проекта за решение на Съвета относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система в Република България и в Румъния (06714/2010 – C7-0067/2010 – 2010/0814(NLE))

P7_TA(2010)0229 A7-0199/2010

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (06714/2010),

–  като взе предвид член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 25 април 2005 г., съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7-0067/2010),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0199/2010),

1.  Одобрява проекта на решение на Съвета във вида, в който е изменен;

2.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се разграничи от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в текста, подложен на процедурата на консултация;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Проект на Съвета   Изменение Изменение 1 Проект на решение Съображение 3 (3)  На ХХХХ 2010 г. Съветът заключи, че условията в тази област са изпълнени от Република България и от Румъния. Следователно е възможно да се определи дата, от която достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система (ШИС) могат да се прилагат в тези държави-членки. (3)  На ХХХХ 2010 г. Съветът заключи, че условията в тази област са изпълнени от Република България и от Румъния. Следователно е възможно да се определи дата, от която достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система (ШИС) могат да се прилагат в тези държави-членки. Всяка от заинтересованите държави-членки следва да информира писмено Европейския парламент и Съвета, в рамките на шестмесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото решение, относно последващите действия, които възнамерява да предприеме във връзка с препоръките, които се съдържат в докладите за оценка и в документите относно последващите действия, които предстои да бъдат приложени.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно качеството на статистическите данни в Съюза и засилени правомощия за извършване на одит от страна на Комисията (Евростат)

P7_TA(2010)0230 B7-0375/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2010)0053),

–  като взе предвид предложението на Комисията (COM(2005)0071 – 2005/0013(CNS)),

–  като взе предвид становището, представено от Европейската централна банка (ЕЦБ) на 31 март 2010 г. (CON/2010/28),

–  като взе предвид доклада на Комисията относно статистическите данни за гръцкия държавен дефицит и държавен дълг (COM(2010)0001),

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0227/2009),

–  като взе предвид въпроса от 4 юни 2010 г. до Комисията относно качеството на статистическите данни в Съюза и засилени правомощия за извършване на одит от страна на Комисията (Евростат) (O-0080/2010 – B7-0314/2010),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че до момента Комисията (Евростат) не разполагаше с необходимите правомощия да провежда разследвания, за да подобри качеството на европейската статистика,

Б.  като има предвид, че наскоро състоялите се събития показаха, че добре функционираща статистическа система е предварително условие за наличието на надеждни данни; като има предвид, че досега липсваше политическата воля да се спазват общите правила и да се постигне действителен напредък в посока по-силно управление на статистиката,

В.  като има предвид, че случаят с Гърция ясно илюстрира липсата на качествени статистически данни за фискалното състояние в Съюза: той показва, че напредъкът от 2005 г. насам не е достатъчен, за да изведе качеството на гръцките данни за фискалното състояние до равнището, постигнато от други държави-членки,

Г.  като има предвид, че в предложението на Комисията от 2005 г. вече беше отправен призив за повече правомощия от типа на тези за извършване на одит от страна на Комисията (Евростат) и за всеобщо приет минимум от стандарти за статистическите данни,

Д.  като има предвид, че през 2005 г. няколко държави-членки бяха против засилването на правомощията на Евростат, въпреки че вече бяха налице безспорни доказателства, че правилата и тяхното прилагане не отговарят на нуждите,

Е.  като има предвид, че е налице всеобщо разбиране за това, че настоящото положение трябва да се подобри и че на Комисията (Евростат) трябва да бъдат предоставени повече правомощия за провеждане на разследвания; като има предвид, че се създава впечатление за липса на политическа воля, особено в Съвета, за предприемането на необходимите стъпки за прилагане на правомощията на Комисията (Евростат),

Ж.  като има предвид, че човешките ресурси, необходими за осигуряването на изчерпателен и подробен преглед на националните статистики, очевидно липсват - проблем, по отношение на който трябва да се предприемат мерки както на равнище ЕС, така и на национално равнище,

З.  като има предвид, че досега беше показано, че наличието на надеждни данни относно фондовете за социално осигуряване, просрочените плащания на болниците и сделките между правителствата и публичните предприятия е изключително важно,

1.  Призовава Съвета да гарантира, че политическите начинания в областта на статистиката се спазват и да приеме изцяло предложението на Комисията (COM(2010)0053) и съответните изменения, внесени от ЕЦБ и Парламента;

2.  Призовава Съвета да засили ролята и независимостта на Комисията (Евростат);

3.  Призовава Съвета и държавите-членки до приемат, че на Комисията (Евростат) следва да бъде поверена отговорността за извършването на необявени инспекции в държавите-членки с цел проверка на статистическите данни;

4.  Счита предложението на Комисията за необходимия минимум с оглед на случая с Гърция; подчертава, че задълженията за докладване трябва да бъдат приложени във всички държави-членки и че докладването следва да включва подробности за всички предишни задбалансови дейности;

5.  Призовава държавите-членки да прекратят използването на задбалансови дългови структури от всякакъв вид; призовава Комисията да предложи обвързващи правни мерки, за да се задължат държавите-членки да прекратят практиката на използване на задбалансови дългови структури от всякакъв вид;

6.  Призовава Комисията да заяви от какви правомощия и персонал се нуждае, за да извършва ефективен и действителен мониторинг на националните статистики в средносрочен и дългосрочен план;

7.  Обръща внимание на тенденцията сред държавите-членки да не включват някои задължения в своите счетоводни баланси, по-специално по отношение на бъдещи плащания във връзка с пенсиите в публичния сектор или с дългосрочни договори с частния сектор за наемане или предоставяне на обществени съоръжения; призовава за решение, което осигурява последователно и открито оповестяване на подобни задължения в националните статистики;

8.  Призовава ЕЦБ да работи в тясно сътрудничество с Комисията (Евростат), за да се гарантира съгласуваността на статистиките на държавите-членки;

9.  Призовава Комисията (Евростат) да положи всички усилия, за да предотврати възможността методологични недостатъци и неразрешени административни проблеми, като например в случая с Гърция, да се появят отново в други държави-членки;

10.  Призовава Съвета и държавите-членки да предоставят на Комисията (Евростат) данни за публичните финанси въз основа на стандартизиран и международно приет счетоводен метод;

11.  Призовава държавите-членки да предоставят на Комисията (Евростат) и на националните статистически институти необходимия достъп и ресурси, с цел да се позволи извършването на действителни проверки на свързаните данни;

12.  Призовава държавите-членки, които участват в еврозоната или които кандидатстват за членство в нея, да позволят на ЕЦБ да участва във внезапни инспекции и да предоставят на нейния персонал правомощия за достъп до всички техни статистически данни;

13.  Призовава държавите-членки да определят ясно отговорностите по отношение на изготвянето и съставянето на статистически данни; ясните национални отговорности, в това число отговорностите на отделните лица, са необходимо условие за работата на Комисията (Евростат);

14.  Призовава Комисията да прилага по-строго Европейския кодекс с практически правила в областта на статистиката, който засилва независимостта, интегритета и отчетността на националните статистически институти и на Комисията (Евростат), с цел насърчаване на прилагането на най-добрите международни статистически принципи, методи и практики от всички органи, които изготвят европейски статистически данни, за да се повиши тяхното качество;

15.  Призовава Съвета и държавите-членки да приемат безрезервно необходимостта от редовен диалог и посещения за задълбочен мониторинг от страна на Комисията (Евростат), като по този начин се засили мониторингът на отчитаните данни и се осигури постоянна гаранция за качеството на данните;

16.  Призовава Съвета да засили подкрепата за работата на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и счита, че тя е необходима за защитата на финансовите интереси на Европейския съюз, и следователно – на гражданите на ЕС, като същевременно е важна за защита на репутацията на европейските институции; поради това счита, че е необходимо да бъде съставена стратегия за човешките ресурси, която предвижда по-висок брой на персонала и поддържа настоящите високи стандарти за качеството по отношение на персонала;

17.  Призовава Комисията и Съвета да осигурят по-тясното участие на Европейския консултативен съвет за статистическо управление като независим консултативен орган; той може да оказва помощ на Комисията (Евростат) по време на нейните посещения в държавите-членки;

18.  Подчертава, че точната статистика и подобрената проверка на надеждността на агрегираните данни, предоставяни на Евростат, са основни предпоставки за ефективността на един подобрен надзор;

19.  Подчертава, че следва да се увеличат правомощията на Евростат;

20.  Счита, че откритата и прозрачна статистическа информация следва да представлява предварително условие за получаване на помощ по структурните фондове;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейския съвет, председателя на Еврогрупата и Европейската централна банка.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно аспекти, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза (2009/2204(INI))

P7_TA(2010)0231 A7-0155/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2008 г., озаглавено „По-голямо равновесие между професионалния и личния живот: оказване на по-голямо съдействие за съвместяването на професионалния, личния и семейния живот“ (COM(2008)0635),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2008 г., озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“ (COM(2008)0800),

–  като взе предвид съобщението на Комисията за пролетното заседание на Европейския съвет, озаглавено „Движеща сила за възстановяването на Европа“, от 4 март 2009 г. (COM(2009)0114),

–  като взе предвид работния документ на Комисията относно консултацията относно бъдещата стратегия „ЕС 2020“ от 24 ноември 2009 г. (COM(2009)0647),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 3 октомври 2008 г., озаглавен „Осъществяване на целите от Барселона относно детските заведения за деца в предучилищна възраст“ (COM(2008)0638),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 27 февруари 2009 г. относно равенството между жените и мъжете ‐ 2009 г. (COM(2009)0077),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 18 декември 2009 г. относно равенството между жените и мъжете ‐ 2010 г. (COM(2009)0694),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2000 г., озаглавено „Към рамкова стратегия на Общността за равенство между половете (2001‐2005 г.)“ (COM(2000)0335), и годишните доклади на Комисията относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз за 2000 г., 2001 г., 2002 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. (съответно COM(2001)0179, COM(2002)0258, COM(2003)0098, COM(2004)0115, COM(2005)0044, COM(2006)0071, COM(2007)0049 и COM(2008)0010),

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)(1),

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО (COM(2008)0636), представено от Комисията на 3 октомври 2008 г.,

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (COM(2008)0637), представено от Комисията на 3 октомври 2008 г.,

–  като взе предвид етапа, на който се намира ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (CETS № 197),

–  като взе предвид рамката за действие по отношение на равенството между половете, приета от европейските социални партньори на 22 март 2005 г.,

–  като взе предвид предложението за препоръка на Съвета на Европа относно въздействието на икономическата и финансова криза върху жените, Документ 11891, 4 май 2009 г.,

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете, приет от Европейския съвет на 23 и 24 март 2006 г.,

–  като взе предвид становището на Консултативния комитет за равни възможности за жените и мъжете относно разликата в заплащането между половете, прието на 22 март 2007 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2006 г. относно имиграцията при жените: ролята и мястото на жените имигранти в Европейския съюз(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно пътна карта за равенство между мъжете и жените 2006-2010 г.(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 септември 2008 г. относно равенството между жените и мъжете - 2008 г.(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно прилагането на принципа на еднакво заплащане за мъже и жени(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2009 г. относно въздействието на глобалната финансова и икономическа криза върху развиващите се страни и върху сътрудничеството за развитие(7),

–  като взе предвид изданието на Евростат „Statistics in Focus“ , бр. 53, 2009 г., „Рязко повишаване на безработицата в ЕС“,

–  като взе предвид изданието на Евростат „Statistics in Focus“, бр. 97, 2009 г., „Рецесията в ЕС-27: продължителността и степента на спада варира в различните сектори и държави“,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0155/2010),

А.  като има предвид, че световната икономика е изправена пред най-тежката рецесия от Голямата депресия насам, със социални последици във и отвъд ЕС; като има предвид, че икономическата и финансова криза в Европа има особено вредно въздействие върху жените – които страдат в по-голяма степен от несигурност на работното място, изложени са на по-голям риск от уволнение и са в по-малка степен защитени от системите за социална защита, като досега на това положение не е било отдадено дължимото внимание от Съвета, Комисията и държавите-членки,

Б.  като има предвид, че първата вълна на кризата засегна най-вече финансовия сектор, както и строителната и автомобилната промишленост, в които са заети предимно мъже, като по този начин привлече повече внимание, но че втората вълна на кризата оказа също толкова негативно въздействие върху сектори, в които са заети предимно жени, като търговията на дребно, услугите и туризма; поради това е необходимо да се обърне внимание на въздействието върху равенството между половете на икономическата и социална криза и на нейното разрешаване в националните и европейските планове за възстановяване,

В.  като има предвид, че водещи икономисти посочват, че кредитната криза, с която започна рецесията, съвсем буквално е причинена от човека; като има предвид, че реакциите на държавно и международно равнище, които не отчитат в достатъчна степен равенството между половете, също се определят предимно от мъже; като има предвид, че е от значение жените, които обичайно имат по-висока образователно-квалификационна степен от мъжете, да бъдат напълно включени в процеса по вземане на решения в областта на политиката, икономиката и финансите, както и при споразуменията със социалните партньори,

Г.  като има предвид, че при неотдавнашни проучвания е установено, че само 5% от лицата с правомощия за вземане на решения във финансовите институции в ЕС са жени и че управителите на централните банки в 27-те държави-членки са без изключение мъже, и като има предвид, че социалните изследвания на пола показват, че жените се справят по различен начин, като избягват рискове и насочват вниманието си към по-дългосрочни перспективи,

Д.  като има предвид, че участието на жените при вземането на решения е важен показател за наличието на равенство между жените и мъжете; като има предвид, че броят на жените на ръководни длъжности в дружества и университети е все още нисък и че броят на жените политици и жените научни изследователи се повишава много бавно,

Е.  като има предвид, че през 2006 г. 59% от завършилите висше образование с отличие са жени, но че делът на жените с докторска степен е едва 43% и е най-нисък на ниво професори, като едва 15% от ръководителите на катедра са жени,

Ж.  като има предвид, че жените надвишават по брой мъжете в стопанските и юридическите факултети и факултетите по управление, но че жените, заемащи отговорни длъжности в предприятията и политическите органи, представляват малцинство; като има предвид, че малко жени имат завършена степен по информационни технологии, инженерни специалности или физика и че жените следователно не са представени в достатъчна степен в частния сектор, който е от първостепенно значение за икономическото възстановяване,

З.  като има предвид, че забавянето на икономическия растеж вероятно ще повлияе повече на жените, отколкото на мъжете; като има предвид, че съществува риск настоящата рецесия да забави напредъка или дори да заличи част от постигнатото, с дългосрочни последствия за системите за социална защита, социалното приобщаване и демографските тенденции,

И.  като има предвид, че мерките за равенство между мъжете и жените са били отменени или забавени и че едно възможно бъдещо намаляване на държавните бюджети ще има отрицателни последствия върху трудовата заетост на жените и върху насърчаването на равенството между половете; като има предвид, че надлежното прилагане на гореспоменатата Директива 2006/54/ЕО става все по-важно,

Й.  като има предвид, че равенството между половете оказва благоприятно въздействие върху производителността и икономическия растеж и че участието на жените в пазара на труда носи многобройни ползи от социален и икономически характер,

К.  като има предвид, че през изминалите 35 години след прилагането на Директива 75/117/ЕИО(8) разликата в заплащането между жените и мъжете в ЕС-27 продължава да бъде много голяма, като през 2010 г. тя достига, като средностатистическа стойност, 18%, а в някои държави-членки ‐ дори 30%; като има предвид, че тази разлика е по-голяма в частния сектор, отколкото в държавния, като отражение на все още съществуващото неравенство на пазара на труда, което на практика засяга предимно жените,

Л.  като има предвид, че икономическата рецесия не следва да се използва като причина за забавяне на напредъка в политиките за съвместяване на професионалния и семейния живот и за съкращения в бюджетите, отпуснати за услуги за полагане на грижи и за прилагане на схемите относно отпуските, което особено засяга достъпа на жените до пазара на труда; като има предвид, че би следвало да се обърне особено внимание на необходимостта от съвместяването на семейните и професионалните задължения в семействата с един родител и в многодетните семейства,

М.  като има предвид, че според Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд жените посвещават тройно повече време от мъжете за грижи за децата, изпълнение на домакински задължения или полагане на грижи за роднини в зависимо положение; като има предвид, че споделянето на семейните и домашни отговорности между мъжете и жените, не на последно място посредством придаването на по-голямо значение на използването на родителския отпуск и отпуска по бащинство, е необходимо условие за насърчаването и постигането на равенство между жените и мъжете; като има предвид също така, че невключването на отпуска по майчинство и отпуска за отглеждане на дете при изчисляването на трудовия стаж е израз на дискриминация и поставя жените в по-неизгодно положение на пазара на труда,

Н.  като има предвид, че в заключенията на Съвета от 30 ноември 2009 г.(9) в рамките на шведското председателство се отправя призив към държавите-членки и Комисията към укрепване на измерението, свързано с равенството на половете, в стратегията „ЕС 2020 г.“; като има предвид, че консултативният документ на Комисията относно стратегията „ЕС 2020 г.“ не взема това предвид, тъй като нито веднъж не споменава интегрирането на принципа за равенство между половете; като има предвид обаче, че е от съществено значение да се интегрира проблематиката, свързана с равенството между половете, в една нова финансова и икономическа структура и политика, както и да се гарантира, че плановете за възстановяване и програмите за структурно приспособяване се подлагат на оценка на въздействието им върху двата пола и включват проблематиката, свързана с равенството между половете,

О.  като има предвид, че е необходимо да се активизират усилията, насочени към интегриране на принципа за равенство между половете в обществената политика,

П.  като има предвид, че най-вече в период на рецесия хората, които вече са изложени на риск от изпадане в бедност, в по-голямата част ‐ жени, стават още по-уязвими, по-специално работничките мигранти и жените от малцинствените групи; като има предвид, че усилията и цялостните решения за изкореняване на бедността, приети на Европейския съвет от Лисабон още през 2000 г., са се превърнали в неотложен въпрос; като има предвид, че следва да се отделя особено внимание на закрилата на групите, които се намират в неравностойно положение в много отношения, по-специално ромите, и да се гарантира приобщаването им в обществото,

Р.  като има предвид, че заетостта на пълно работно време, при наличието на права, представлява предпазна мярка срещу бедността и социалното изключване, както и възможност за придобиване на финансова и психологическа независимост; като се има предвид, че при разглеждането на всеобщия достъп до качествени обществени услуги е от изключително значение да се изготвят и прилагат политики, които да отговарят на съответните нужди на жените и мъжете, включително достъп до изгодни, качествени и достъпни услуги за полагане на грижи за деца и за възрастни хора и други зависими лица,

С.  като има предвид, че освен за гарантиране на зачитането на различията и културното многообразие, разработването на политики, улесняващи достъпа до пазара на труда за жени, принадлежащи към конкретни културни и малцинствени групи, намалява социалната изолация в полза на социалното сближаване, което на свой ред насърчава икономическия растеж,

Т.  като има предвид, че домашното насилие, чиито основни жертви са жените, е явление, което се среща във всички държави и сред всички социални прослойки; като има предвид, че изследванията показват, че насилието срещу жените се засилва, когато мъжете страдат от загуба на работното място или собственост като последица от икономическата криза, като има предвид, че икономическият стрес нерядко води до по-честа, по-насилствена, по-опасна злоупотреба; като има предвид също така, че домашното насилие струва на ЕС близо16 милиарда евро на година,

У.  като има предвид, че заетостта е ключов фактор за социално приобщаване; като има предвид, че на фона на все по-голямо неравенство по отношение на доходите, бедност и икономическа и финансова криза, е необходимо да се положат целенасочени усилия с широк обхват, за да се изкорени бедността,

1.  Посочва, че равното третиране на жените и мъжете е една от целите на ЕС и следователно е един от основните принципи при политическите действия в отговор на икономическата и финансова криза и прехода към следкризисния период;

2.  Подчертава изводите на Комисията, че настоящата икономическа криза доведе до опасения, че постиженията в областта на равенството между половете са изложени на риск и че съществува опасност последствията от рецесията да засегнат по-специално жените;

3.  Счита, че следва да се избегне ситуацията, при която настоящата финансова и икономическа криза и бъдещите финансови предложения застрашават постигнатия напредък по отношение на равенството между половете, а рецесията се използва, както вече се наблюдава в някои държави-членки, като аргумент за ограничаване на мерките в областта на равенството между половете;

4.  Подчертава, че политиките в областта на равенството следва да се разглеждат като част от решението за преодоляване на кризата, с оглед на използването и извличането на полза от таланта и възможностите на цялото население и на създаването на по-конкурентна икономика в бъдеще;

5.  Посочва, че приобщаването на жените на работното място през последните десетилетия означава не само по-голямо пряко въздействие на кризата върху самите жени, но също така и върху домакинствата, в които доходът е силно повлиян от загубата на работното място на жената; призовава институциите на ЕС и държавите-членки да вземат предвид скритата цена на кризата, включително различните и нерядко непризнати последствия, свързани с пола;

6.  Посочва, че опитът от предишни кризи показва, че нивото на заетост сред мъжете, като цяло, се възстановява по-бързо, отколкото нивото на заетост сред жените;

7.  Посочва, че макроикономическите политики се свързват предимно с увеличаване на разделението на пазара на труда, в зависимост от половата принадлежност, дестабилизиране на заетостта при жените чрез подизпълнение, увеличаване на разликата в заплащането на жените и мъжете, ограничаване на достъпа на жените до здравеопазване и образование, увеличена дискриминация при достъпа до кредити, земя и собственост и задълбочаване на феминизирането на бедността;

8.  Припомня, че различията в заплащането между жените и мъжете продължават да съществуват и има опасност от тяхното изостряне поради икономическата и финансовата криза; приканва европейските институции и държавите-членки да си поставят ясни цели и да предложат обвързващи мерки за провеждане на борба срещу различията в заплащането;

9.  Призовава Комисията да представи законодателно предложение относно преразглеждането на действащото законодателство, свързано с прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените (Директива 75/117/ЕИО, посочена по-горе), за което Парламентът вече отправи искане през 2008 г.; приветства неотдавнашната инициатива на Комисията да усъвършенства разпоредбите относно санкциите при нарушаване на правото на равно заплащане, с цел да се гарантира, че те са пропорционални и с възпиращ ефект (например по-тежки санкции при повторно нарушение);

10.  Посочва, че публичните разходи в областта на здравеопазването са отговорност на отделните държави-членки и техните национални парламенти и/или местни органи на управление;

11.  Изразява съжаление, че много жени вече са загубили или очакват да загубят работните си места, особено работещите в сферата на търговията на дребно, услугите и туризма, както и жените на непълно работно време и на несигурни работни места; подчертава факта, че същевременно спадът в предоставянето на микрокредити се очаква да доведе до намаляване на доходите на самостоятелно заетите жени, по-специално в селскостопанския сектор и селските райони; подчертава, че може да се очаква непропорционално нарастване на безработицата сред жените, тъй като е обявено намаляване на бюджета за държавния сектор, а жените са голяма част от заетите в образованието, здравеопазването и социалните услуги;

12.  Подчертава положителното въздействие на равенството между мъжете и жените върху икономическия растеж; посочва във връзка с това, че според някои изследвания, ако нивата на заетост, на заетост при непълно работно време и на производителност сред жените се доближаваха до тези сред мъжете, БВП би се увеличил с 30%;

13.  Отчита, че много жени са били стимулирани от неотдавнашната си загуба на работното място да създадат свое собствено предприятие; призовава Комисията да предложи законодателство, което да е специално насочено към малките и средните предприятия, с цел да изпълни своята цел до 2012 г. административната тежест за предприятията да се намали с 25%, за да се спомогне за насърчаване на този предприемачески дух;

14.  Приветства обособените по пол статистически данни на Евростат; счита обаче, че следва да се обърне повече внимание на частичната безработица (нерядко изключвана област от статистиката за безработицата); посочва, че продължителната безработица, по-ниското заплащане и по-ограниченото средно работно време вероятно ще имат значими последствия особено за доходите на жените, за предоставяните им в рамките на социалната сигурност помощи и в дългосрочен план ‐ за пенсиите им;

15.  Призовава Комисията да направи проучване на равнището на Съюза относно връзката между броя на жените в управителните съвети и финансовото развитие на предприятията, като се вземе предвид проучването, извършено през 2007 г. от Catalyst Inc, според чиито заключения в предприятията, в които три или повече жени са членове на управителния съвет, доходите на акция са по-високи с 83%, а рентабилността на продажбите – с 73%, в сравнение с другите предприятия;

16.  Подчертава, че кризата ще засегне по-силно уязвимите групи жени: жените с увреждания, жените имигранти, жените от малцинствени групи, жените с ниски квалификации, жените, които са безработни от дълго време, самотните жени без приходи, жените, полагащи грижи за зависими лица, и други;

17.  Посочва, че работниците мигранти също са засегнати от кризата, както и семействата им в родните им страни; посочва факта, че мащабът на миграцията сред жените, а оттам и въздействието й върху семействата, чието оцеляване зависи от техните доходи, често се подценяват, в резултат на което тези жени могат да се окажат в още по-уязвимо положение, когато се завърнат по домовете си и са отхвърлени от общността и семействата си;

18.  Подчертава и приветства факта, че намесата и решенията изискват разбиране на контекста на кризата и осъзнаване, че няма универсално решение; подчертава, че в същото време рецесията може да бъде използвана като уникална възможност равенството между половете да бъде включено в по-голяма степен в икономическата и социалната политика и да се направи ход към общество с по-голямо равенство на половете;

19.  Счита, че е необходимо да се води борба срещу всички стереотипи във всички сфери и на всички етапи от живота, тъй като стереотипите са една от най-трайните причини за неравенство между мъжете и жените, като се има предвид, че оказват влияние върху техния избор в сферата на образованието, обучението и заетостта, разпределянето на домашни и семейни отговорности, участието в обществения живот, участието и представителството по отношение на длъжностите, свързани с вземането на решения, както и върху техните решения по отношение на пазара на труда;

20.  Отбелязва със съжаление, че политическите действия в отговор на кризата, включително пакетите за възстановяване, не успяха да отчетат, анализират и коригират въздействието на кризата върху половете; изразява съжаление във връзка с факта, че интегрирането на принципа за равенство между мъжете и жените в стратегията след Лисабон на практика не съществува; призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да включат равенството между половете, с конкретни цели в рамките на макроикономическите насоки и насоките за заетостта, както и в стратегията „ЕС 2020 г.“, и да въведат бюджетирането, съобразено с фактора пол („gender budgeting“), във всички политики,

21.  Счита, че въпреки че заетостта сред жените в ЕС се доближава до целта от 60% за 2010 г., е необходимо да се определи по-амбициозна цел от 75% за 2020 г.; също така подчертава необходимостта от намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

22.  Призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да приемат необходимите мерки, за да интегрират принципа за равенство между половете във всички политики на ЕС и да преразгледат действащото законодателство с оглед на правилното прилагане на равенството между половете и на предоставянето на възможност за приемане на мерки за положителна дискриминация, ако те са целесъобразни;

23.  Призовава Съвета, Комисията, държавите-членки и най-вече специалната парламентарна комисия по финансовата, икономическа и социална криза да гарантират, че въздействието на плановете за възстановяване и на програмите за структурно приспособяване върху половете се подлагат на оценка (последваща оценка в случаите, в които не е била направена предварителна оценка) и че те интегрират проблематиката, свързана с равенството между половете, включително обособени по пол данни и статистика;

24.  Призовата Съвета, Комисията и държавите-членки да гарантират, че регресията и намаляването на средствата не засягат политиките и структурите, насочени към постигане на равенство между жените и мъжете на всички равнища в държавния и недържавния сектор; изразява съжаление, че в някои държави вече се наблюдава такова намаляване на средствата;

25.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да анализират и противодействат на негативните последици от намаляването на държавните разходи и социалните помощи, особено в контекста на намаляване на държавните разходи на местно равнище, за да гарантират, че жените не са принудени да поемат непропорционално голяма част от тежестта по отношение на грижите (за деца, възрастни хора и зависими лица);

26.  Посочва, че липсата на политика за полагане на грижи и на съответната инфраструктура са довели до увеличаване на жените мигранти, наети като домашни помощници, които запълват тези празноти в частните домове и нямат достъп до социални и свързани с труда им защита и помощи; призовава държавите-членки неотложно да предприемат действия за борба с незаконната заетост и да интегрират законно работещите мигранти в схемите за социална защита и здравеопазване;

27.  Призовава държавите-членки да предоставят икономически изгодни, достъпни и качествени услуги за полагане на грижи за деца и други зависими лица в съответствие с европейските цели, като се гарантира, че предлагането на тези услуги е съвместимо с работното време при пълен работен ден на мъжете и жените; призовава Комисията и държавите-членки да се възползват в пълна степен от потенциала на структурните фондове и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и да улеснят достъпа до финансиране на качествени услуги; призовава Комисията да предложи директива относно отпуските по бащинство, за осиновяване и за гледане на родители;

28.  Посочва, че насилието срещу жените и мъжете се засилва по време на икономически катаклизми; затова насърчава държавите-членки да използват националното законодателство за борба срещу всички форми на насилие, основаващо се на пола, и приветства инициативата на испанското председателство на Съвета за учредяване на обсерватория за насилието срещу жени; също така приветства инициативата на група държави-членки по отношение на общия инструмент за защита на жертвите (европейска заповед за осигуряване на защита);

29.  Приканва държавите-членки, по-специално посредством провеждането на информационни кампании, да създадат благоприятни условия за колективното осъзнаване на насилието, упражнявано над жените; припомня, че образованието и информираността на младите са от съществено значение за воденето на борба срещу подобни явления;

30.  Изисква от институциите на ЕС, държавите-членки и органите на управление на местно и регионално равнище да вземат действителни мерки, по-специално по законодателен път, за насърчаване на балансирано представителство на жените и мъжете на отговорни постове и в ръководни органи в предприятия, в това число в управителни съвети и в публични институции, администрации и организации на местно, регионално, национално и европейско равнище, които следва да дадат пример; затова призовава за определянето на обвързващи цели, за да се осигури равно представителство на жените и мъжете;

31.  Подчертава, че жените са слабо представени при вземането на решения в областта на финансите ‐ всъщност жените са една от групите, за които финансовият риск има неблагоприятно въздействие и които понастоящем не са включени във вземането на решения в областта на финансите; призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да улеснят участието на жените на всички равнища на вземане на решения, особено в областта на бюджетирането и механизмите за управление на европейските финансови системи, включително на Европейската централна банка; в този контекст подчертава необходимостта от насърчаване на финансовите познания сред момичетата и жените;

32.  Приветства решението на норвежкото правителство да увеличи броя на жените в управителните съвети на акционерните дружества до минимум 40%, което предостави възможност делът на жените в управителните съвети да се увеличи към момента до 41%; призовава Комисията и държавите-членки да приемат инициативата на Норвегия като положителен пример и да започнат действия в същата посока по отношение на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар;

33.  Приветства необходимостта от увеличаване на броя на жените в управителните съвети на акционерните дружества, но подчертава, че националните правителства следва да предприемат действия, съобразени със собствените им потребности;

34.  Посочва, че инвестициите в социалната инфраструктура са възможност за модернизиране на Европа и за насърчаване на равенството и могат да бъде разглеждани като успоредна стратегия за инвестиране в зелени технологии, модернизиращи физическата инфраструктура; затова счита, че равенството между половете следва да бъде приоритет в политиката и инструмент от първостепенно значение;

35.  Отбелязва, в светлината на стратегията „ЕС 2020 г.“, че т. нар. „екологична“ икономика е от съществено значение; изтъква факта, че т. нар. „екологични“ работни места притежават потенциала да се превърнат в ключов фактор за растежа на бъдещия европейски пазар на труда, че към настоящия момент над 20 милиона работни места в Европейския съюз могат да се считат за екологични, а последните данни сочат, че сами по себе си работните места в сектора на производството на енергия от възобновяеми източници имат потенциала да се удвоят и да достигнат 2,8 милиона до 2020 г.;

36.  Посочва, че екологичното преобразуване на икономиката и преходът към нисковъглеродна икономика ще доведе до огромна нужда от квалифицирани работници; изтъква факта, че работниците жени имат изключително малък брой представители в сектора на възобновяемите енергийни източници и по-специално при работните места, свързани с науката и високите технологии; приканва Съвета, Комисията и държавите-членки да осигурят по-голяма степен на интеграция на работници жени в проекти за обучение и програми в областта на екологичното преобразуване, т.е. в сектора на възобновяемите енергийни източници, сферата на науката и работните места в областта на високите технологии; призовава държавите-членки да насърчават участието на жените в предприемачески инициативи на местно равнище в тези области, като улесняват достъпа, чрез разпространяване на данни и организиране на семинари за обучение, до наличните европейски структурни фондове;

37.  Насърчава работодателите в държавите-членки да създават повече възможности за работничките в областта на новите технологии, за да се укрепи секторът на високите технологии в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020 г.“;

38.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да насърчават пълното прилагане на национално равнище на европейските структурни фондове в отговор на последиците от рецесията посредством инициативи за преквалификация и повишаване на квалификацията на основа на член 16 от Регламента за определяне на общи разпоредби(10) и член 6 от двата регламента относно Европейския социален фонд(11) и Европейския фонд за регионално развитие(12);

39.  Отправя искане да се измени Регламентът относно Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за да бъде възможно да се реализират изпреварващи събитията действия в полза на жените през следващия програмен период 2014‐2020 г., какъвто беше случаят при предишни периоди, но през текущия няма такава възможност, като се има предвид, че подобна мярка би имала много положително въздействие върху заетостта сред жените в селските райони;

40.  Призовава държавите-членки да разработят механизми за управление, които отчитат равенството между половете, за да осигурят наличието на експертен опит в областта на равенството между половете в държавните отдели и други агенции, които прилагат мерки в рамките на структурните фондове и Кохезионния фонд и насърчават организации и мрежи на жени;

41.  Насърчава Европейския институт за равенство между половете да направи анализ на въздействието на икономическата и финансова криза върху равенството между половете; счита, че този анализ на въздействието следва да бъде извършен с помощта на точни показатели, отчитащи конкретния контекст на кризата; призовава другите европейски институции като Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд да предложат отговори на въпросите, свързани с равенството между половете, в рамките на своята дейност;

42.  Подчертава необходимостта да се разработят програми и финансови инициативи за насърчаване и стимулиране на участието на жените в малките и средните предприятия;

43.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да признаят и осигурят подкрепа за приноса, който гражданското общество може да окаже за преодоляване на финансовата и икономическа криза, особено в контекста на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване;

44.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки, социалните партньори и съответните неправителствени организации.

(1) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23. (2) ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 118. (3) ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 56. (4) ОВ C 295 E, 4.12.2009 г., стр. 35. (5) ОВ C 16 E, 22.1.2010 г., стр. 21. (6) Приети текстове, P6_TA(2009)0371. (7) Приети текстове, P7_TA(2009)0029. (8) Директива 75/117/EИО на Съвета от 10 февруари 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените (OВ L 45, 19.2.1975 г., стр.19). (9) Заключения на Съвета относно „Равенство между половете: укрепване на растежа и заетостта ‐ принос към Лисабонската стратегия за периода след 2010 г.“, заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси , Брюксел, 30 ноември 2009 г. (10) Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25). (11) Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейския социален фонд (OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 12). (12) Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейския фонд за регионално развитие (OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно оценка на резултатите от Пътната карта за равенство между жените и мъжете 2006–2010 г. и препоръки за бъдещето (2009/2242(INI))

P7_TA(2010)0232 A7-0156/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейски съюз (ДЕС) и член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за равенство между жените и мъжете 2006–2010 г.“ (COM (2006)0092),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2008 г., озаглавено „Междинен доклад за напредъка, отбелязан във връзка с пътната карта за равенство между жените и мъжете (2006–2010 г.)“ (COM(2008)0760),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 18 декември 2009 г., озаглавен „Равенство между жените и мъжете – 2010 г.“ (COM(2009)0694),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2000 г., озаглавено „Към рамкова стратегия на Общността за равенство между мъжете и жените (2001–2005 г.)“ (COM(2000)0335), и годишните доклади на Комисията относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз за 2000, 2001, 2002, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г. (съответно COM(2001)0179, COM(2002)0258, COM(2003)0098, COM(2004)0115, COM(2005)0044, COM(2006)0071, COM(2007)0049, COM(2008)0010) и COM(2009)0077),

–  като взе предвид правните инструменти на Организацията на обединените нации (ООН) в областта на правата на човека и особено правата на жените, и по-специално Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и останалите инструменти на ООН по въпросите на насилието срещу жени, като Виенската декларация и програма за действие, приети по време на Световната конференция по правата на човека, резолюциите на Общото събрание на ООН − Резолюция 48/104 от 20 декември 1993 г. за премахване на насилието срещу жени, Резолюция 58/147 от 19 февруари 2004 г. за премахване на домашното насилие срещу жени, Резолюция 57/179 от 30 януари 2003 г. за мерките, които трябва да се предприемат с цел премахване на престъпленията, извършени срещу жени в защита на честта, и Резолюция 52/86 от 2 февруари 1998 г. за мерките в областта на предотвратяването на престъпления и наказателното право за премахване на насилието срещу жени,

–  като взе предвид Платформата за действие, приета по време на проведената на 4–15 септември 1995 г. в Пекин Четвърта световна конференция за жените, както и свързаните с нея резолюции от 18 май 2000 г. относно последващи действия във връзка с Платформата за действие от Пекин(1) и от 10 март 2005 г. относно последващи действия във връзка с Платформата за действие от Четвъртата световна конференция за жените (Пекин+10)(2),

–  като взе предвид доклада на Генералния секретар на ООН от 9 октомври 2006 г. относно всички форми на насилие срещу жени,

–  като взе предвид окончателния доклад на 49-ата сесия на Комисията за положението на жените на Общото събрание на ООН, публикуван през март 2005 г.,

–  като взе предвид протокола относно правата на жените в Африка, известен още като „Протокол от Мапуту“, който влезе в сила на 26 октомври 2005 г. и с който се забраняват изрично всички форми на генитално осакатяване,

–  като взе предвид Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените, мира и сигурността, която предвижда по-широко участие на жените в предотвратяването на въоръжени конфликти и в установяването на мира,

–  като взе предвид работата на Съвета на Европа в тази област, и по-специално преразгледаната Европейска социална харта,

–  като взе предвид резолюцията, приета на организираната от Съвета на Европа конференция на министрите, отговарящи за равенството между половете, на тема „Преодоляване на разликата между юридическото и фактическото равенство с оглед на постигането на действително равенство между половете“ (2010 г.),

–  като взе предвид тематичния документ на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа относно „Половата идентичност и правата на човека“ (2009 г.), Препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно мерките за борба срещу дискриминацията, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност, както и Резолюция 1728 (2010) и Препоръка 1915 (2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно дискриминацията, основана на сексуалната ориентация и половата идентичност,

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)(3),

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО (COM(2008)0636), представено от Комисията на 3 октомври 2008 г.,

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (COM(2008)0637), представено от Комисията на 3 октомври 2008 г.,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 3 октомври 2008 г., озаглавен „Осъществяване на целите от Барселона относно детските заведения за деца в предучилищна възраст“ (COM(2008)0638),

–  като взе предвид доклада от май 2003 г. на Консултативния комитет на Европейската комисия за равни възможности на жените и мъжете относно интегрирането на принципа за равенството между половете в националните бюджети,

–  като взе предвид становището на Консултативния комитет за равни възможности на жените и мъжете относно разликите в заплащането между половете, прието на 22 март 2007 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2006 г. относно стратегиите за предотвратяване на трафика на жени и деца, уязвими за сексуална експлоатация(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2006 г. относно имиграцията при жените: ролята и мястото на жените мигранти в Европейския съюз(5),

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между мъжете и жените, приет от Европейския съвет на 23 и 24 март 2006 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно Пътна карта за равенство между мъжете и жените 2006–2010 г.(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2008 г. относно ролята на жените в промишлеността(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2008 г. относно равенството между половете и участие на жените в сътрудничеството за развитие(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 септември 2008 г. относно равенството между жените и мъжете – 2008 г.(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно прилагането на принципа на еднакво заплащане за мъже и жени(10),

–  като взе предвид своите резолюции от 24 февруари 1994 г.(11) и от 13 октомври 2005 г.(12) относно жените и бедността в Европа, както и своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно преодоляването на дискриминацията на основание пол и солидарност между поколенията(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно борбата с трафика на хора(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно равенство между жените и мъжете в Европейския съюз – 2009 г.(17),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0156/2010),

А.  като има предвид, че макар равенството между жените и мъжете да представлява необходимо изискване за упражняване в пълна степен на основните права на човека и основен принцип на ЕС, отдавна признат в Договорите, все още продължават да съществуват важни неравенства в политическата действителност и в живота на жените,

Б.  като има предвид, че политиките за равенството между половете представляват инструмент за икономическо развитие и социално сближаване,

В.  като има предвид, че равенството между половете трябва да бъде отличителна черта на европейската културна и политическа идентичност,

Г.  като има предвид, че насилието срещу жени е основна пречка пред равенството между половете и е едно от най-широко разпространените нарушения на правата на човека, което не познава географски, финансови или социални бариери; като има предвид, че броят на жените, които са жертва на насилие, буди тревога,

Д.  като има предвид, че не можем да продължаваме да бъдем обвързани с отживели, неустойчиви от екологична гледна точка икономически модели, които се основават на остаряло разделение на труда по отношение на половете, което беше заместено от приобщаването на жените към пазара на труда; като има предвид, че ни е необходим нов и социално устойчив модел, който се основава на знания и иновации и който интегрира пълния набор умения на жените в икономиката и възстановява равновесието на отговорностите между мъжете и жените в обществения и в личния живот, и предоставя добро равновесие между професионалния и личния живот,

Е.  като има предвид, че макар Пътната карта за равенство 2006–2010 г. да подчерта пропуските при постигане на равенството между половете в пълна степен и в някои случаи осигури по-важно място на програмата за равенство между половете, цялостният напредък беше недостатъчен,

Ж.  като има предвид, че трябва да бъдат положени по-големи усилия за интегриране на принципа за равенство между половете в публичната политика,

З.  като има предвид, че въпреки че все още е трудно да се оцени цялостното въздействие на финансовата криза, ясно е, че последствията от настоящата икономическа и социална криза са изключително тежки за жените и за дългосрочния напредък на политиките, които имат за цел да постигнат равенство между жените и мъжете, и засилват неравенството и дискриминацията,

И.  като има предвид, че равенството между половете има положително въздействие върху икономическата производителност и растеж, а участието на жените на пазара на труда носи редица социални и икономически ползи,

Й.  като има предвид, че в нашето застаряващо общество жените са абсолютно необходими на пазара на труда, докато същевременно търсенето по отношение на грижите за възрастни ще нараства, което най-вероятно ще доведе до риск от двойна тежест за жените,

К.  като има предвид, че по-голямата част от над 85 милиона души, живеещи в бедност в Европейския съюз, са жени − положение, за което допринасят безработицата, несигурната работа, ниските заплати, размерът на пенсиите, по-нисък от минималния доход, както и затрудненията по отношение на достъпа до качествени обществени услуги в много различни области; като има предвид освен това, че през изминалите десет години броят на жените, живеещи в бедност, нарасна несъразмерно в сравнение с броя на мъжете,

Л.  като има предвид, че разликите в средното заплащане между жените и мъжете надминават 17%, като това води до разлика в пенсиите на двата пола и феминизиране на бедността в напреднала възраст, както и че съществува тенденция случаите на непряка дискриминация да се увеличават, а същевременно безработицата нараства, като засяга жените и момичетата,

М.  като има предвид, че съществуват постоянни разлики между половете във връзка с полагането на грижи, като жените полагат от два до повече от три пъти брой часове на грижи, които не се заплащат, за децата и други зависими лица в сравнение с мъжете,

Н.  като има предвид, че жените често са изложени на множествена дискриминация, основана на техния пол, възраст (особено в случая на възрастните жени), увреждания, етнически/расов произход, религия, национален произход, мигрантски статус, социо-икономически статус, включително жените в едночленни домакинства, сексуална ориентация и/или полова идентичност; като има предвид, че комплексната дискриминация поражда многобройни бариери пред оправомощаването на жените и техния социален напредък;

О.  като има предвид, че е от основно значение да се гарантира равенството по отношение на достъпа до ресурси, права и правомощия, за което са необходими структурни и културни промени, премахване на стереотипите и насърчаване на равенството,

П.  като има предвид, че стереотипите, които все още съществуват във връзка с образователните и професионалните възможности, достъпни за жените, допринасят за запазване на неравенството,

Р.  като има предвид, че секторната и професионалната сегрегация по пол не намалява, а всъщност се увеличава в някои държави,

С.  като има предвид, че семейното право (по-специално правото в областта на браковете и разводите) често поставя жените в по-слаба позиция от юридическа и финансова гледна точка, и като има предвид, че понякога съдилищата засилват неравенството между мъжете и жените чрез прилагане на семейното право въз основа на традиционните ролеви модели вместо въз основа на равни права,

Т.  като има предвид, че често (религиозни) групи злоупотребяват с правото на възражение по съвест, за да се намалят правата на жените в области като здравеопазване и семейно право,

У.  като има предвид, че участието на жените в процеса на вземане на решения е решаващ показател за равенството между половете; като има предвид, че все още няма много жени на ръководни длъжности в предприятията и университетите и че броят на жените политици и изследователи нараства много бавно,

Ф.  като има предвид, че съществуващите предизвикателства и придобитият опит сочат, че липсата на съгласуваност на политиките между различните области попречи на постигането на равенство между жените и мъжете в миналото и че съществува необходимост от адекватно предоставяне на ресурси, още по-голяма координация, по-широко разпространение и насърчаване на правата на жените, като се вземат предвид различните обстоятелства,

Х.  като има предвид, че утвърждаващите действия в подкрепа на жените се оказаха от съществено значение за тяхното цялостно интегриране на пазара на труда и в обществото като цяло,

Ц.  като има предвид, че въпреки решенията по повод на отбелязването на 15-ата годишнина от Платформата за действие от Пекин, все още предстои много работа за нейното изпълнение,

Ч.  като има предвид, че данните, разделени по пол, са важен инструмент за постигане на действителен напредък и ефективна оценка на резултатите,

Ш.  като има предвид, че 2010 г. е Европейска година за борба с бедността, което предполага конкретни политики и съвместни действия, които действително спомагат за подобряване на настоящото положение,

Щ.  като има предвид, че са минали 100 години от обявяването на 8 март за Международен ден на жените и че тази годишнина беше отбелязана; като има предвид, че е важно жените и организациите, които ги представляват, да участват в насърчаването на равенството и борбата с дискриминацията и неравенството,

АА.  като има предвид, че съчетаването на професионалния, семейния и личния живот остава неразрешен въпрос както за жените, така и за мъжете,

АБ.  като има предвид, че достъпността на услугите, свързани с отглеждане на деца и с грижи за възрастни и други зависими лица, е от съществено значение, ако целта е възможност за равнопоставено участие на мъжете и жените на пазара на труда, в образованието и обучението,

АВ.  като има предвид, че в повечето държави-членки системите за социална сигурност не отчитат в достатъчна степен специфичните обстоятелства на жените, живеещи в бедност; като има предвид, че жените са изправени пред много по-голяма опасност от изпадане в бедност; като има предвид, че поделянето на семейните и домакинските задължения между мъжете и жените, особено чрез разширяване използването на родителски отпуск еднакво и от двамата родители, успоредно с отпуска по бащинство, е предпоставка за насърчаване и постигане на равенство между половете; както и като има предвид, че невключването на периодите на майчинство и родителски отпуск в общото прослужено време има дискриминационен характер и поставя жените в по-неблагоприятно положение на пазара на труда,

Оценка на Пътната карта 2006–2010 г.

1.  Отбелязва, че по отношение на еднаквата икономическа независимост на мъжете и жените, заетостта на жените е достигнала почти 60%, както е определено в целите от Лисабон по отношение на заетостта; въпреки това изразява съжаление относно липсата на задължителни мерки във връзка с продължаващата разлика в заплащането на мъжете и жените и посочва необходимостта от спешни мерки за подобряване на ситуацията на жените, които работят в несигурни работни условия, по-конкретно жените мигранти и от етнически малцинства, които стават все по-уязвими в контекста на икономическата и социална криза; освен това призовава за намаляване на неравенствата между половете в системите за обществено здравеопазване, до които трябва да се осигури равен достъп;

2.  Приветства законодателните предложения на Комисията, които целят да обхванат съвместяването на професионалния, личния и семейния живот; въпреки това отбелязва, че отпускът по бащинство, за осиновяване и „синовен“ отпуск не са били разгледани, и изразява съжаление, че само малък брой държави-членки са постигнали целите от Барселона за предоставяне на достъп до достъпни и качествени грижи за деца; поради това призовава държавите-членки за подновяване на ангажимента към тази цел;

3.  Изразява съжаление, че жените все още не са представени в достатъчна степен във вземането на решения в политическата и икономическа област в повечето държави-членки; призовава Комисията да продължи с допълнителни конкретни мерки за насърчаване на равното участие на жените и мъжете в процеса на вземане на решения;

4.  Отбелязва дейностите по програма „Дафне III“ за предотвратяване и борба срещу насилието над жени; въпреки това отново изразява необходимостта от законодателни мерки на европейско равнище за изкореняване на насилието, основаващо се на пола;

5.  Приветства интеграцията на равенството между половете като приоритет в образователните и обучителни програми на Общността, целящи намаляване на стереотипите в обществото; въпреки това изразява съжаление, че устойчивите стереотипи по отношение на пола все още са основа за много неравенства; поради това призовава Комисията и държавите-членки да предприемат кампании за повишаване на осведомеността с цел премахване на стереотипите и на традиционните роли на половете, по-специално насочени към мъжете кампании, които подчертават необходимостта от разпределяне на семейните отговорности между жените и мъжете;

6.  Приветства ангажимента на Комисията към принципите на Декларацията на хилядолетието за развитие и на Платформата за действие от Пекин по отношение на насърчаване на равенството между половете извън рамките на ЕС; призовава за продължаване на засилването на интегрирания подход за равенство между половете в политиката за развитие, във външната и външнотърговска политика на ЕС;

На институционално равнище

7.  Предлага новата стратегия за равенство между жените и мъжете в Европейския съюз да представлява програма за действия и политически ангажимент, основан на Платформата за действие от Пекин и нейните достижения, при отчитане на факта, че човешките права на жените и момичетата съставляват неотменима, неделима и неразделна част от всеобщите права на човека;

8.  Посочва, че все още е от съществено значение извършването на дейност в шестте приоритетни области на действие в настоящата пътна карта; призовава Комисията да въведе допълнителни конкретни мерки за гарантиране на възможността за по-нататъшно развитие на силните страни на съществуващата пътна карта и по този начин видимо да се повлияе на инструментите за постигане на равенство и за оправомощаване на жените на национално и регионално равнище;

9.  Предлага да се отпусне европейско финансиране за новата стратегия за равенство между жените и мъжете с цел улесняване на нейното прилагане на европейско равнище;

10.  Подчертава, че е важно Съветът, след като се консултира с Европейския парламент, да приеме предложението на Европейската комисия относно нова стратегия за равенство между половете, с цел да му се предостави повече политическа тежест и да се даде нов тласък на политиката за равенство;

11.  Изразява съжаление относно неудовлетворителния начин, по който принципът за равенство между половете е намерил израз в предложението на Комисията за стратегията „ЕС 2020“, и поради това призовава Съвета и Комисията да гарантират, че принципът за равенството между половете последователно присъства в тази стратегия, като включат специална глава, посветена на равенството между половете, механизми за интегриране на принципа за равенството между половете и цели за трудова заетост сред жените, както и показатели за отразяване на икономическата независимост, и като отчитат последиците от настоящата социална и икономическа криза за жените и ролята на жените в едно застаряващо общество;

12.  Предлага всяка година да се провежда тристранна среща между Съвета, Комисията и Европейския парламент за преглед на напредъка по стратегията на ЕС за равенство между половете;

13.  Подчертава значението на провеждането на годишна конференция по въпросите на равенството между половете, в която да участват организации на жените, други организации, извършващи дейност в областта на равенството между половете, като организации на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица, и профсъюзни организации от различни държави-членки, членове на Европейския парламент, членове на Европейската комисия, Съветът и националните парламенти, като всяка година се обръща специално внимание на предварително определена тема;

14.  Подчертава необходимостта от структурен диалог с гражданското общество за гарантиране на принципа на равенството между жените и мъжете;

15.  Предлага институционалното сътрудничество в тази област да не се ограничава до асоциации на жените, а активно да се търси сътрудничество с асоциации, представляващи мъжете и жените и извършващи дейност, насочена към постигане на равенство между половете;

16.  Настоятелно призовава Европейският институт за равенство на половете да започне да функционира незабавно и пълноценно, както и да се изготвят всички показатели, позволяващи проследяването на въпросите относно равенството между мъжете и жените във всички области; настоява тези показатели да бъдат редовно актуализирани, за да позволят привеждането на зададените цели в съответствие с реално постигнатите резултати;

17.  Счита, че когато се оценява социалното въздействие на предложенията за политики на Комисията и Съвета, оценката следва да обхваща равенството между половете;

18.  Настоява Комисията да започне да прилага метода на интегриране на принципа за равенството между половете при изготвянето на всички предложения;

19.  Призовава Комисията да подобри и редовно да актуализира своята уебстраница относно равенството между половете, а групата за равни възможности ежегодно да посвещава поне едно от заседанията си изцяло на равенството между половете и да създаде информационна служба за жените;

20.  Подчертава, че е необходимо генералните дирекции на Комисията да въведат във вътрешната си организация механизми за засилена координация, с цел да се проследяват без прекъсване политиките за равенство на правата и на възможностите на мъжете и жените в много различни области; призовава годишният доклад относно равенството да включва една глава за всяка генерална дирекция, в която тя докладва относно равенството в своите области на компетентност;

21.  Призовава върховния представител да гарантира балансирано представителство на мъжете и жените при създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и да изготви план за действие за постигане на балансирано представителство на мъжете и жените в делегациите на ЕС, включително на най-високо равнище; призовава Съвета и Комисията да открият пост за европейски посланик на жените съгласно искането на Парламента, отправено още през март 2008 г., с цел да се отдели специално внимание на положението на жените в контекста на външните политики на ЕС, и призовава принципът за равенство между половете да се интегрира структурно в ЕСВД; призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да насърчават активно и да подкрепят предоставянето на възможности на жените за участие в техните двустранни и многостранни отношения с държави и организации извън Съюза;

22.  Призовава върховния представител да гарантира включването на принципа за равенство между половете във всички политики, програми и проекти в областта на сътрудничеството за развитие и подчертава значението на прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН в контекста на външната дейност на ЕС;

23.  Подчертава, че политиките за равенство между половете в различните области, а именно в икономическата, финансовата, търговската и социалната област, следва да се основават на интегриран подход, а бюджетният анализ следва да бъде съобразен с равенството между жените и мъжете; приканва Комисията и държавите-членки да насърчават разпространението и обмена на добри практики, за да поощряват тяхното вземане под внимание при разработването на политиките;

24.  Счита, че Комисията и държавите-членки трябва да разработят инструменти за обучение и прилагане, за да позволят възприемането от страна на всички заинтересовани страни – в съответните им области на компетентност – на принцип, основан на равните възможности за мъжете и жените, включително оценки на специфичното въздействие на политиките върху мъжете и жените;

25.  Подчертава значението, в контекста на стратегиите и плановете за икономическо възстановяване, на приемането на секторни мерки за установяване на тенденции с цел подкрепа на програмите за образование и обучение, насочени към интеграцията на жените, включително на млади жени, на пазара на труда в стратегически за развитието сектори и въз основа на позиции и умения, свързани с високите технологии и науките;

26.  Подчертава значението на разработването на количествени и качествени показатели и разбити по пол статистически данни, които са надеждни, съпоставими и достъпни при необходимост и които да се използват при наблюдението на прилагането на принципа за равенството между половете във всички политики;

27.  Отправя искане към Евростат да разработи показатели за измерване на участието на жените и мъжете в доброволчески дейности с цел демонстриране на степента, в която мъжете и жените дават своя принос за социалното сближаване;

28.  Подчертава, че по-добрата координация е от съществено значение за разработване на цели в политиката за равенство между половете във всички институции на ЕС и на държавите-членки и че са необходими единни осезаеми методи на интеграция, като например бюджетиране, съобразено с фактора пол, или включване на анализа за равенство между половете във формирането, планирането, прилагането и наблюдението на публичната политика;

29.  Посочва на Комисията и държавите-членки необходимостта от прилагане на двойна стратегия, която да обхваща интегриран подход към равенството между половете и да следва конкретни действия, включително законодателни мерки, по отношение на бюджетните кредити и наблюдението и контрола, с цел да се гарантира тяхното практическо осъществяване; посочва, че една програма за действие следва да включва краткосрочни и дългосрочни качествени и количествени цели както на европейско, така и на национално равнище;

30.  Призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да предприемат необходимите мерки за интегрирането на принципа за равенството между половете във всички общностни политики и да преразгледат действащото законодателство, така че да гарантират, че принципът за равенство между половете се прилага правилно и че мерки за положителна дискриминация могат да се прилагат, когато това е необходимо;

31.  Приветства ангажимента на Комисията към принципите на Платформата за действие от Пекин по отношение на насърчаването на бюджетиране, съобразено с фактора пол; призовава ЕС и държавите-членки да положат усилия за систематичен преглед на начините, по които жените се ползват от разходите в публичния сектор, както и да коригират бюджетите с цел гарантиране на равенство на достъпа до разходи в публичния сектор, както за увеличаване на производствения капацитет, така и за посрещане на социални потребности; също така призовава за отпускането на достатъчно ресурси, включително на ресурси за провеждане на анализ за въздействието върху равенството между половете;

32.  Призовава Комисията да наблюдава спазването на директивите за недискриминация от страна на държавите-членки, както и на мерките в областта на равенството между половете, и да предприема активни действия, включително процедури за нарушение, в случай на неспазване;

33.  Призовава за внасянето на изменения в регламента за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за да се даде възможност, какъвто е случаят с Европейския социален фонд (ЕСФ), да се предприемат проактивни мерки в подкрепа на жените през програмния период 2014–2020 г., което беше възможно през предишни периоди, но не и през текущия, и което ще окаже много благоприятно въздействие върху трудовата заетост при жените в селските райони;

34.  Подчертава необходимостта да се обърне особено внимание на въпросите на равенството, включително в различните комисии и парламентарни делегации на Европейския парламент, както и да се гарантира, че жените са подходящо представени на отговорни длъжности в рамките на тези комисии и делегации, и обръща внимание на важната дейност, извършвана от парламентарната група на високо равнище по въпросите на равенството;

35.  Приветства в това отношение текущите дейности на членовете на Европейския парламент, отговарящи за интегриране на принципа за равенството между половете, които работят в посока гарантиране на това, принципът за равенство между половете да се отчита при формулирането и разработването на всички политики в рамките на техните отделни комисии;

36.  Призовава Бюрото на Европейския парламент и Комисията да положат по-големи усилия, за да повишат броя на жените на по-високи длъжности в рамките на своя персонал; призовава Комисията да създаде механизъм, който да гарантира балансираното представителство на половете сред нейните членове през следващия мандат;

37.  Подчертава, че е необходимо да се предотврати възможността настоящата финансова и икономическа криза, както и бъдещи икономически въпроси да поставят под заплаха постигнатото до момента в областта на равенството между половете, както и да се избегне възможността рецесията да се използва, както вече това се случи в някои държави-членки, като аргумент за ограничаване на мерките, свързани с равенството между половете, тъй като в дългосрочен план това би възпрепятствало растежа на заетостта, икономическия растеж в ЕС, по-високите данъчни постъпления, нарастващия прираст на населението и насърчаването на равенството между половете;

38.  Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки и социалните партньори, да предприеме преглед на политиките относно равновесието между професионалния и личния живот с оглед на това, да се гарантира, че разходите за майчинството или бащинството да не се поемат от работодателя, а от общността, така че да се премахне дискриминационното поведение на предприятията и да се допринесе за нашето демографско бъдеще;

39.  Припомня на Комисията и на държавите-членки, че е необходимо да приемат утвърждаващи мерки в полза на жените и мъжете, за да се улесни тяхното завръщане към трудова заетост след период на изпълняване на семейните им задължения (отглеждане на деца и/или полагане на грижи за болни родители или родители с увреждания) чрез насърчаване на политики за (повторна) интеграция на пазара на труда, с цел да им се предостави възможност да си възвърнат финансовата независимост;

40.  Призовава Комисията да продължи с инициативи, насочени към признаване на сивата икономика и количествено определяне на „икономиката на ежедневието“, като използва подходи в зависимост от пола в съответствие със започнатия от нея проект „Отвъд БВП“;

41.  Призовава държавите-членки да гарантират подходящо социално осигуряване за жените и мъжете, които се грижат за възрастни или болни роднини или роднини с увреждания, както и за възрастни жени, които получават изключително ниски пенсии;

Тематични области – цели

42.  Подчертава значението на това, да се продължи анализът на Платформата от Пекин (Пекин+15), проведен от шведското председателство, за да може на тази основа не само да се изработят подходящи показатели, но и да се установят целите и да се приемат политиките, необходими в обхванатите дванадесет области;

43.  Приканва Комисията да публикува анализ на последиците, включително бюджетните, от въвеждането на процеса на „интегриране на принципа за равенството между половете във всички политики“ с оглед оценката на неговата уместност, ефективност, дълготрайност и полезност от гледна точна на съотношението ефективност на разходите–добавена стойност, както е установената практика за всички останали европейски политики;

44.  Посочва необходимостта от подобряване на условията, при които организациите на жените и гражданското общество като цяло сътрудничат и участват в процеса на интегриране на принципа за равенството между половете;

45.  Счита, че следва да се даде предимство на борбата с бедността, като се преразгледат макроикономическите, паричните и социалните политики и политиките в областта на заетостта, които са в нейната основа, за да се гарантира икономическата и социална справедливост по отношение на жените, като се преразгледат методите, използвани за определяне на степента на бедност, и се изготвят стратегии, които насърчават справедливо разпределение на доходите, гарантират минимални доходи, достойни заплати и пенсии, създават повече висококачествени работни места с права за жени, осигуряват достъп до качествени публични услуги за всички жени и момичета, подобряват социалната закрила и услугите в помощ на домакинствата, а именно ясли, детски градини, детски заведения, дневни центрове, обществени центрове за отдих и услуги в помощ на семействата и центрове от типа „мост между поколенията“, като ги направят достъпни за всички жени, мъже, деца и възрастни хора, с особено внимание към подпомагането на самотни възрастни жени;

46.  Подчертава, че най-бедните жени следва да бъдат водещи партньори при определянето, прилагането и оценяването на политиките за равни възможности; поради това приканва Съюза да обърне особено внимание на планирането и изпълнението на Европейската година за борба с бедността, Европейска година на доброволческата дейност, както и като цяло стратегията „Европа 2020“ от тази перспектива;

47.  Подчертава положителното въздействие на равенството между половете върху икономическия растеж; посочва, че в това отношение изчисленията на някои проучвания сочат, че ако процентът на заетост, заетост на непълно работно време и производителност на труда на жените бяха сходни с тези на мъжете, БВП би нараснал с 30%;

48.  Призовава държавите-членки да анализират последиците от мерките за борба с кризата и бъдещите стратегии за излизане от кризата от гледна точка на равенството между половете;

49.  Призовава Комисията да премахне пропуските в обхванатите области, с цел да се гарантира същото ниво на правна защита срещу дискриминацията въз основа на пола като тази срещу дискриминацията въз основа на расова принадлежност, както и да се подобри правната защита и достъпът до средства за правна защита на жертвите на множествена дискриминация;

50.  Подчертава необходимостта от спешни мерки за борба с дискриминацията по отношение на заплатите чрез преразглеждане на съществуващата директива, изготвяне на секторни планове по етапи с точни цели – като например намаляване до 2020 г. на разликата във възнагражденията до 0-5 % – с цел да се премахне пряката и непряката дискриминация, или чрез насърчаване на колективни преговори, обучение на съветници по въпросите на равенството, обръщане на внимание на нееднаквия дял на неплатен труд на жените и мъжете и изготвяне на планове за равенство в предприятията и другите работни места; счита, че прозрачността при определянето на възнагражденията следва да бъде стандартна практика с цел укрепване на преговорната позиция на работещите жени;

51.  Приветства факта, че заетостта при жените в ЕС е близка до целта от 60% до 2010 г., но изразява твърдо убеждение, че сега е необходимо да се определи по-амбициозна цел от 75% до 2020 г.;

52.  Изисква Съветът, Комисията и държавите-членки на ЕС да предприемат конкретни мерки за подобряване на положението на особено уязвими групи, като независим статут на жените мигранти, изправени пред домашно насилие, индивидуално право на пенсия и други обезщетения за жени, които нямат или имат малък трудов стаж, и кампания за повишаване на осведомеността относно дискриминацията на транссексуални лица и подобряване на техния достъп до средства за правна защита;

53.  Подчертава значението на преговорите и на колективните трудови договори при борбата с дискриминацията на жените, особено по отношение на достъпа до трудова заетост, възнагражденията, условията на труд, професионалното развитие и обучението;

54.  Призовава публичните органи и частните организации да включат тези планове за равенство в своите вътрешни правилници, като ги придружат с конкретни цели в кратко-, средно- и дългосрочен план, както и да извършат годишна оценка на действителното изпълнение на тези цели;

55.  Изразява съжаление относно факта, че жените са по-слабо представени при вземането на решения както в рамките на бизнеса, така и на демократичния процес, и настоява за това, че са необходими по-амбициозни мерки за увеличаване на броя на жените в управителните съвети на предприятията и в местните, регионалните, националните и европейските публични институции;

56.  Призовава да се предприемат повече действия, повишаване на осведомеността и наблюдение на работните места, с оглед да се гарантират по-добри условия на труд за жените, като се обърне внимание на часовата натовареност, зачитането на правата, произтичащи от майчинството и бащинството, съвместяването на работата със семейния и личния живот, и призовава за увеличаване на отпуска по майчинство, за създаване на родителски отпуск, на платен отпуск по бащинство и на платен отпуск по семейни причини, наред с другото, с цел грижи за роднини в зависимо положение, мерки за борба със свързани с пола стереотипи при разпределянето на труда и грижите и за коригиращи действия, ако тези права бъдат поставени под въпрос;

57.  Подчертава в това отношение необходимостта да се измерва, сертифицира и награждава практиката за корпоративна социална отговорност, чиито изисквания трябва задължително да включват равенството между половете; счита, че това следва да се постигне чрез приемането на гъвкави модели на организация, които са основани на ориентиран спрямо целите труд, не са свързани с присъствието и дават възможност на всички работници, независимо от техния пол, да напредват по отношение на професионалното развитие и заплащането в съответствие със своите способности и умения и като се вземат предвид социалните потребности, произтичащи от грижите за деца и роднини, в контекста на насочени към семейството услуги и организация на труда;

58.  Настоява на необходимостта от съчетаване на личния и семейния живот с професионалния чрез въвеждането на мерки, насочени в еднаква степен към мъжете и жените, които насърчават споделянето на задачите на равна основа и вземат предвид факта, че до момента мъжете са били по-малко склонни да се възползват от разрешения или стимули за родителски отпуск;

59.  Подчертава, че е необходимо да се поощряват инициативи за развитие и изпълнение в предприятията на положителни програми за действие и политики в областта на човешките ресурси, които насърчават равенството между половете, придават по-голяма стойност на повишаването на осведомеността и обученията за насърчаване, прехвърляне и усвояване на успешни практики в организациите и предприятията;

60.  Счита, че е важно да се разгледа задълбочено въпросът относно разработването на методология за анализ на функциите, които могат да гарантират правото на жените на равно заплащане, да развият пълния потенциал на отделните лица и професии и същевременно да утвърдят достойнството на труда като градивен елемент, с цел да се повиши производителността, конкурентноспособността и качеството на предприятията и да се подобрят условията на живот на работниците, мъже и жени;

61.  Настоява на необходимостта от подобряване на наличието, качеството и достъпността на услугите, свързани с отглеждане на децата и грижи за зависими лица, като се гарантира, че тяхното наличие съответства на пълното работно време на мъжете и жените;

62.  Посочва, че услугите, свързани с отглеждане на децата и грижи за зависими лица, могат да бъдат значителен източник на заетост за възрастните жени, процентът на заетост на които понастоящем е един от най-ниските;

63.  Счита, че е необходимо да се гарантира наличието на достъпна цена на качествени услуги, свързани с отглеждане на деца, за поне 50% от децата под 3-годишна възраст, както и достъпът до образование за всички деца между 3-годишна възраст и задължителната възраст за започване на училище;

64.  Застъпва се за политики и действия, които изкореняват насилието срещу жените във всички области, като се насърчават човешките права на жените и се води борба със свързаните с пола стереотипи и всички форми на дискриминация в рамките на обществото и семейството, включително в образованието, обучението, медиите и политическия живот; подчертава, че следва да се разработят конкретни политики, които насърчават равенството между половете предоставят възможности на жените и образоват по-добре лицата – по-специално чрез кампании за повишаване на осведомеността – и насърчават стратегиите за учене през целия живот и специални мерки за жените;

65.  Подкрепя заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси относно „Премахването на насилието срещу жените“ и подчертава значението на текущия ангажимент на Комисията за водене на по-активна политика в борбата за предотвратяване на насилието срещу жени; призовава Комисията да започне консултации по директива за борба с насилието срещу жени, която да очертае, наред с другото, усилията, които държавите-членки са длъжни да положат в борбата с насилието срещу жени;

66.  Подчертава необходимостта от провеждане на широкообхватно проучване, което включва всички държави в ЕС и използва обща методология, за да се установи действителният обхват на проблема; посочва важната работа, която ще бъде извършена в тази област от Европейския център за мониторинг на насилието, основано на пола, който ще предостави висококачествени статистически данни в подкрепа на политическите мерки за борба срещу този порок в обществото;

67.  Подчертава, че е необходимо да се обърне възможно най-голямо внимание на положението на жените, които работят със своя съпруг в секторите на селското стопанство, занаятчийството, търговията и рибното стопанство, както и в малките семейни предприятия, в които положението на жените е по-уязвимо в сравнение с това на мъжете, с оглед да се предприемат нови мерки, които закрилят майчинството, премахват непряката дискриминация, гарантират закрилата и социалната сигурност, както и другите права на жените, включително на жените, които имат статут на самостоятелно заети лица; посочва в това отношение, че е важно да се развие правната концепция за съсобствеността, с цел да се гарантира пълното признаване на правата на жените в селскостопанския сектор, подходящата закрила в рамките на социалното осигуряване и признанието на техния труд;

68.  Подчертава, че е от значение да се води борба срещу стереотипите във всички сфери и на всички етапи от живота, тъй като стереотипите са една от най-трайните причини за неравенство между мъжете и жените, тъй като оказват влияние върху избора им в сферата на образованието, обучението и заетостта, разпределянето на домашни и семейни отговорности, участието в обществения живот, участието и представителството по отношение на ръководните длъжности, както и върху техните решения на пазара на труда;

69.  Призовава европейските институции и държавите-членки да поставят по-силен акцент върху борбата с множествената дискриминация, бедността, социалната изолация и неравнопоставеността в здравеопазването;

70.  Счита, че е необходимо системите за данъчно облагане и за социална закрила да бъдат преразгледани, за да се индивидуализират правата, да се гарантират равни пенсионни права и да се премахнат стимулите, които оказват отрицателно въздействие върху участието на жените на пазара на труда и в обществото, като например общата данъчна декларация за доходите, и че следва да се избегне свързването на помощите за полагане на грижи за зависими лица със състоянието на икономическа неактивност на жените;

71.  Припомня своята резолюция от 10 февруари 2010 г. и подчертава, че е важно жените да разполагат с контрол върху сексуалните и репродуктивните си права;

72.  Подчертава, че превантивните мерки са важни, за да се гарантира сексуалното и репродуктивното здраве на жените;

73.  Подчертава необходимостта от осигуряване на достъп до процедури за смяна на пола за транссексуалните лица и от гарантиране на това, че свързаните с тях разходи се възстановяват от публичните здравноосигурителни системи;

74.  Подчертава, че е необходимо да се обърне особено внимание на положението на жените от етническите малцинства, включително жените мигранти, и да се предвидят подходящи мерки за тяхната подкрепа в контекста на равенството между половете;

75.  Настоява, че Комисията следва да се консултира с Парламента, включително с неговата комисия по правата на жените и равенството между половете, относно изготвянето на бъдещата европейска харта на правата на жените;

76.  Счита, че следва да се обърне специално внимание на развитието, мира и солидарността с жените по целия свят, и по-специално с жените, които са жертва на несправедливост, дискриминация, глад, бедност, трафик на хора, както и на всякакъв вид насилие; счита, че текущите консултации с организации на жените и с гражданското общество по-общо, както и сътрудничеството с неправителствени организации по въпроси, свързани с политиките, оказващи пряко или косвено въздействие върху равенството между половете, са гаранции за по-широк социален консенсус;

77.  Настоява, че принципът за равенство между половете и борбата срещу насилието, основано на пола, трябва да бъдат интегрирани в политиката на ЕС в областта на външните отношения и сътрудничеството за развитие;

78.  Подчертава, че новата стратегия на ЕС за равенство между половете и съпътстващите я институционални механизми трябва да бъдат тясно свързани с глобалния дневен ред за права на жената; отбелязва, че това включва обвързване и предоставяне на подкрепа на новия орган на ООН за равенство между половете, който следва да комбинира политически и оперативни дейности, и призовава ЕС да гарантира, че на този нов орган се предоставят значителни финансови и човешки ресурси за постигане на резултати на място и че той се ръководи от помощник генерален секретар на ООН, отговорен за равенството между половете;

79.  Добавя, че новата стратегия на ЕС за равенство между жените и мъжете и придружаващите я институционални механизми следва изрично да обхващат въпроса за половата идентичност и борбата срещу дискриминацията, произтичаща от смяната на пола;

80.  Призовава за спазване на неотдавнашните резолюции на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г. относно борбата с трафика на хора и относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз;

o
o   o

81.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите-членки.

(1) ОВ C 59, 23.2.2001 г., стр. 258. (2) ОВ C 320 Е, 15.12.2005 г., стр. 247. (3) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23. (4) ОВ C 287 Е, 24.11.2006 г., стр. 75. (5) ОВ C 313 Е, 20.12.2006 г., стр. 118. (6) ОВ C 301 Е, 13.12.2007 г., стр. 56. (7) ОВ C 41 Е, 19.2.2009 г., стр. 73. (8) ОВ C 66 Е, 20.3.2009 г., стр. 57. (9) ОВ C 295 Е, 4.12.2009 г., стр. 35. (10) ОВ C 16 Е, 22.1.2010 г., стр. 21. (11) ОВ C 77, 14.3.1994 г., стр. 43. (12) ОВ C 233 Е, 28.9.2006 г., стр. 130. (13) ОВ C 67 Е, 18.3.2010 г., стр. 31. (14) ОВ C 76 Е, 25.3.2010 г., стр. 16. (15) Приети текстове, P7_TA(2009)0098. (16) Приети текстове, P7_TA(2010)0018. (17) Приети текстове, P7_TA(2010)0021.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно агентите на играчи в спорта

P7_TA(2010)0233 B7-0343/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на професионалния футбол в Европа(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 май 2008 г. относно Бяла книга за спорта на Европейската комисия(2),

–  като взе предвид Бялата книга за спорта (COM(2007)0391),

–  като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид решението от 26 януари 2005 г. на Първоинстанционния съд на Европейските общности(3),

–  като взе предвид въпроса от 10 март 2010 г. до Комисията относно спорта, по-специално по отношение на агентите на играчите (O-0032/2010 – B7-0308/2010),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

1.  Припомня, че Парламентът в своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на професионалния футбол в Европа призовава Комисията да подкрепя усилията на футболните ръководни органи за регулиране на агентите на играчите, при необходимост чрез представяне на предложение за директива относно тези агенти;

2.  Приветства поръчаното от Европейската комисия „Проучване относно спортните агенти в Европейския съюз“, резултатите от което вече са налични;

3.  Изразява особена загриженост относно заключенията от проучването по отношение на престъпните дейности, извършвани във връзка със спорта, като са цитирани случаи, при които спортът е повлиян от организираната престъпност, свързана с дейността на агенти на играчи; счита, че това ново явление е вредно за имиджа на спорта, за почтеността в него и в крайна сметка за ролята му в обществото;

4.  Отбелязва заключението на проучването, че спортните агенти са в центъра на финансовите потоци, които често са непрозрачни и които ги предразполагат към незаконни дейности; приветства инициативите на някои отбори и управителни органи за по-голяма прозрачност на финансовите операции;

5.  Отбелязва, че проучването посочва присъщата непрозрачност на системата на трансфери особено в отборните спортове, улесняваща незаконните дейности, в които се включват както агенти, така и клубове и играчи;

6.  Подчертава специфичната уязвимост на младите играчи и риска те да станат жертва на трафик на хора;

7.  Подчертава специалната отговорност на агентите на играчи и на клубовете, особено по отношение на младите играчи, и следователно призовава и двете страни да изпълняват тази отговорност, особено по отношение на образованието и професионалното обучение на младите играчи;

8.  Подчертава заключението от проучването, че нормите по отношение на агентите, установени от спортните федерации, основно целят да контролират достъпа до професията и да регулират нейното практикуване, но че тези органи имат само ограничени надзорни права и права за санкциониране, тъй като нямат никакви средства за контрол или предприемане на преки действия спрямо спортните агенти, които не са регистрирани към тях; те нямат и право да налагат граждански или наказателни санкции;

9.  Изразява съгласие със спортните ръководни органи и заинтересованите страни в спорта, че трябва да се вземат мерки за решаване на проблемите, свързани с почтеността и доверието в спорта и в участниците в сферата на спорта;

10.  Счита, че премахването на съществуващата система на ФИФА за лицензиране на агенти на играчи без създаване на солидна алтернативна система не би било подходящ начин за решаване на проблемите около агентите на играчи във футбола;

11.  Приветства усилията на спортните ръководни органи да въведат повече прозрачност и надзор над финансовите потоци;

12.  Отправя искане до Съвета да увеличи усилията си за координиране в борбата срещу престъпните дейности, свързани с дейността на агентите, включително пране на пари, уговаряне на мачове и трафик на хора;

13.  Позовава се на гореспоменатото решение по Дело T-193/02, където Съдът постановява, че по принцип регулирането на дейността на агентите на играчи, което представлява контрол върху една икономическа дейност и засяга основните свободи, е от компетентността на обществените органи;

14.  Припомня, че в същото решение Съдът признава, че федерации като ФИФА имат право да регулират професията на агента, доколкото целта на регулирането е да се повишат професионалните и етичните стандарти в дейността на агентите с оглед на защитата на играчите и че регулацията не е против конкуренцията; припомня, че колективно агентите не са организирани на професионално равнище и че професията подлежи на много ограничено регулиране на равнище държави-членки;

15.  Изразява убеждение, че в контекста на трансграничните дейности и разнообразните национални регулаторни норми, приложими към спорта, може да се работи върху ефективността на контрола и прилагането на санкциите само чрез съвместни усилия на спортните ръководни органи и обществените органи;

16.  Отбелязва, че докато дейностите на агентите са регулирани в значителна степен на международно и национално равнище от спортните органи в някои дисциплини, много малко държави-членки са приели специфични закони, насочени към спортните агенти;

17.  Счита, че като се има предвид стъписващото разнообразие от регулаторни норми, приложими към дейността на спортните агенти, има нужда от подход на равнище ЕС за избягване на вратичките, оставени поради неясна регулация, и за гарантиране на подходящ мониторинг и контрол на дейността на агентите;

18.  Повтаря своя призив за инициатива на ЕС относно дейността на агентите на играчи, която следва да има за цел:

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейската комисия.

(1) ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 232. (2) ОВ C 271 E, 12.11.2009 г., стр. 51. (3) Решение по дело T-193/02, Laurent Piau/Комисията (Recueil 2005, стр. I-00209).

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно заключенията от срещата на високо равнище между ЕС и Русия (31 май – 1 юни 2010 г.)

P7_TA(2010)0234 RC-B7-0296/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид съществуващото Споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга(1), както и започналите през 2008 г. преговори за ново споразумение между ЕС и Русия,

–  като взе предвид споделяната от ЕС и Русия цел, изложена в общата декларация, представена след 11-та среща на най-високо равнище между ЕС и Русия в Санкт Петербург на 31 май 2003 г., за създаване на общо икономическо пространство, общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, общо пространство на сътрудничество в областта на външната сигурност и общо пространство за научни изследвания и образование, включително културни аспекти („четирите общи пространства“),

–  като взе предвид предишните си доклади и резолюции относно Русия и отношенията между ЕС и Русия, по-специално резолюцията си от 12 ноември 2009 г. относно подготовката за срещата на високо равнище между ЕС и Русия в Стокхолм на 18 ноември 2009 г.(2), резолюцията си от 17 септември 2009 г. относно убийствата на активисти за правата на човека в Русия(3) и резолюцията си от 17 септември 2009 г. относно външните аспекти на енергийната сигурност(4),

–  като взе предвид консултациите между ЕС и Русия в областта на правата на човека,

–  като взе предвид подписаните споразумения и представените общи декларации по време на срещата на най-високо равнище между ЕС и Русия в Ростов на Дон, проведена в периода от 31 май до 1 юни 2010 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ЕС остава ангажиран с по-нататъшното задълбочаване и развитие на отношенията между ЕС и Русия, което личи от подемането от негова страна на сериозни усилия за преговори относно ново рамково споразумение за по-нататъшното развитие на отношенията между ЕС и Русия,

Б.  като има предвид, че ЕС и Русия, която е член на Съвета за сигурност на ООН, носят споделена отговорност за поддържането на световна стабилност, и като има предвид, че задълбоченото сътрудничество и добросъседските отношения между ЕС и Русия са от особено значение за стабилността, сигурността и просперитета на Европа,

В.  като има предвид, че сключването на Споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Руската федерация продължава да бъде от изключителна важност за по-нататъшното развитие и подобряване на сътрудничеството между двамата партньори,

Г.  като има предвид, че е важно ЕС да изрази единна позиция, да прояви солидарност и да покаже единство в отношенията си с Руската федерация, както и тези отношения да се основават на взаимния интерес и общите ценности,

Д.  като има предвид, че икономическите и търговските отношения между ЕС и Русия показват растяща взаимна зависимост между тях, която изисква общи усилия и ангажираност за гарантиране на устойчив растеж,

Е.  като има предвид, че като член на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) Русия се ангажира да спазва и насърчава правата на човека, основните свободи и принципите на правовата държава, както и да зачита суверенитета на своите европейски съседи; като има предвид, че през последните няколко години отношенията между ЕС и Русия бяха изправени пред редица сериозни предизвикателства, по-конкретно по отношение на опасенията, свързани с демокрацията и правата на човека в Русия,

Ж.  като има предвид, че присъединяването на Русия към Световната търговска организация (СТО) би допринесло значително за по-нататъшното подобряване на икономическите отношения между ЕС и Русия, при условие че от страна на Русия е налице правно обвързващ ангажимент за цялостно спазване и изпълнение на начинанията и задълженията в рамките на СТО, и че присъединяването би отворило пътя за споразумение за широкообхватна и всестранна икономическа интеграция между двамата партньори, основана на действителна реципрочност, и като има предвид, че на 1 януари 2010 г. Русия установи митнически съюз с Казахстан и Беларус,

З.  като има предвид, че подписването на новия Договор за съкращаване на стратегическите въоръжения (СТАРТ) между Руската федерация и САЩ на 8 април 2010 г. и сближаването относно неразпространението на ядрено оръжие и проблема с Иран, мирния процес в Близкия Изток, Афганистан и Пакистан, показват по-добрия климат на диалог с Русия в областта на различните аспекти на външните отношения и сигурността,

И.  като има предвид, че съществуват ясни и обективни критерии за въвеждането на безвизов режим; като има предвид, че европейските и руските граждани имат законен интерес да им се предостави право на свободно движение в рамките на техните държави и при пресичане на границите,

1.  Отново изразява убеждението си, че Русия остава един от най-важните партньори за ЕС в изграждането на дългосрочно партньорство и ангажимент да работи съвместно за справяне с общите предизвикателства посредством балансиран и ориентиран към постигането на резултати подход, основан на демокрацията и принципите на правовата държава, като споделя не само икономически и търговски интереси, но и целта да се предприемат действия въз основа на международното право в тясно сътрудничество както на глобално равнище, така и с общите съседни страни;

2.  Призовава ЕС и Русия да ускорят преговорите си по сключването на ново споразумение за партньорство и сътрудничество и потвърждава силната си подкрепа за обширно, широкоспектърно и правно обвързващо споразумение, което да излиза извън рамките на чисто икономическото сътрудничество и да включва като неделими елементи областите на демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека и на основните права; отбелязва споразумението за Партньорство за модернизация, което трябва да обхване едновременно икономиката и обществото. Подкрепя диверсификацията на руската икономика и на търговските отношения между ЕС и Русия; призовава Комисията и руското правителство да разработят Партньорството за модернизация по-подробно; подчертава необходимостта от бързо изработване на конкретен работен план, който да съответства на постигнатите досега резултати в контекста на четирите общи за ЕС и Русия пространства; подчертава значението на гарантирането на ефективно функциониране на съдебната система и ускоряването на борбата срещу корупцията;

3.  Приветства подписването на протокол относно защитата на класифицирана информация и общата декларация относно Газа на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност – Катрин Аштън и на министъра на външните работи на Русия – Сергей Лавров;

4.  Изразява задоволство относно това, че първата среща на най-високо равнище между ЕС и Русия, проведена след влизането в сила на Договора от Лисабон, протече конструктивно, като бе отбелязан частичен напредък;

5.  Отново изразява своята подкрепа за членството на Русия в СТО, което ще й помогне да привлече повече чуждестранни инвестиции и да диверсифицира своята икономика; счита, че създаденият от Русия митнически съюз с Беларус и Казахстан може да създаде допълнителни пречки по пътя на Руската федерация към членство в СТО; подчертава, че отказът от всякакви протекционистки мерки е предварително условие за членство в СТО;

6.  Приветства факта, че неотдавна Русия ратифицира Протокол № 14 към Европейската конвенция за правата на човека, както и законодателните изменения, предназначени за въвеждане на национално равнище на съдебни производства с участието на съдебни заседатели, но предлага този формат да бъде прилаган и при делата по обвинения в тероризъм; приветства също така потвърждаването на мораториума върху смъртното наказание като по-нататъшно положително развитие и изразява надежда, че това е първата стъпка към осъществяването на обявеното намерение за подобряване на спазването на правата на човека в Русия; отново призовава руските органи да се съобразят с всички решения на Европейския съд за правата на човека;

7.  Приветства факта, че споразумението относно защитата на класифицирана информация ще улесни сътрудничеството при управлението на кризисни ситуации, но призовава Европейският парламент да получи пълна информация за съдържанието и приложното поле на това споразумение, както и за незабавното извършване на оценка на степента на реципрочност на прилагането му; призовава Съвета да се възползва пълноценно за целта от Специалната комисия по ЕПСО, създадена в съответствие с МИС от 2002 г.;

8.  Призовава Съвета и Комисията да удвоят усилията си за решаване на проблемите в контролно-пропускателните пунктове по границите между ЕС и Русия, да участват в конкретни проекти, да използват пълноценно Инструмента за съседство и партньорство и средствата по програмата INTERREG за трансгранично сътрудничество и да прилагат в пълна степен подписаното преди това споразумение за полети над Сибир;

9.  Приветства подписването на споразумение за установяването на механизъм за ранно предупреждение относно енергийната сигурност между ЕС и Русия, който да включва уведомяване, консултиране и изпълнение, и призовава Съвета и Комисията да продължат да работят с руските органи и енергийните дружества, с цел избягване на ново прекъсване на доставките, както вече се случи няколко пъти през последните няколко години;

10.  Отново подчертава, че енергийното сътрудничеството между ЕС и Русия трябва да се основава на принципите на Енергийната харта и Транзитния протокол, които трябва да бъдат включени в новото рамково споразумение между ЕС и Русия, с цел да се гарантират прозрачни и справедливи условия за взаимни инвестиции, равен достъп и основан на правила пазар; изключва използването на енергията като средство на външната политика;

11.  Отбелязва с интерес разискванията относно изменението на климата, начините за конкретно сътрудничество във връзка с мерките за намаляване на парниковите газове, енергийната ефективност и развитието на устойчива енергетика; подчертава необходимостта от консенсус по отношение на начините за постигане на напредък в процеса на международни преговори за изменението на климата, в контекста на подготовката за конференцията в Канкун през декември 2010 г.;

12.  Подчертава значението на Мисията за наблюдение на Европейския съюз (EUMM), която показа, че ЕС има готовност и способност да действа решително за насърчаване на мира и стабилността, и помогна за създаване на необходимите условия за прилагане на споразуменията от 12 август и 8 септември 2008 г.; потвърждава своя ангажимент по отношение на териториалната цялост на Грузия в рамките на международно признатите й граници и призовава всички страни да изпълняват изцяло своите ангажименти; посочва, че мандатът на EUMM се прилага за територията на цялата страна и призовава незабавно да й бъде осигурен безпрепятствен достъп до Абхазия и Южна Осетия, който досега й беше отказван; отново потвърждава твърдия си ангажимент по отношение на преговорите в Женева и продължаването на съвместното председателство на този форум, осъществявано от ЕС, ООН и ОССЕ; изразява съжаление относно решението, обявено от Граничната дирекция на ФСБ, за построяване на модерна гранична инфраструктура от бариери между Южна Осетия и Грузия;

13.  Подчертава, че е необходимо Русия да бъде включена в „Стратегията за Балтийско море“ на ЕС, като незабавно се поеме ангажимент, съвместно с Русия, за подобряване на морската безопасност и за високо ниво на опазване на околната среда в чувствителното Балтийско море;

14.  Приветства подписването на новия Договор за съкращаване на стратегическите въоръжения (СТАРТ) между Руската федерация и САЩ на 8 април 2010 г.; отбелязва с удовлетворение постигнатия напредък в текущия диалог между Руската федерация и САЩ относно въпросите на сигурността, включително свързаните с противоракетния щит въпроси;

15.  Повтаря призива си за засилване на диалога между ЕС и Русия относно правата на човека и за предоставяне на възможност Европейският парламент и руската Държавна дума да дадат своя ефективен принос за този процес, с участието на съответните генерални дирекции и министерствата на правосъдието, на вътрешните работи и на външните работи в Брюксел и Москва; призовава за по-голямо участие на гражданското общество, НПО и организациите, защищаващи правата на човека, в срещите на най-високо равнище между ЕС и Русия, провеждани веднъж на всеки две години;

16.  15b. Призовава руските органи да сложат край на продължаващата и широкоразпространена безнаказаност на насилието срещу защитниците на правата на човека и, по-конкретно, да си поставят за първостепенна цел премахването на климата на терор и беззаконие в Северен Кавказ и да защитават и гарантират физическата неприкосновеност на защитниците на правата на човека съгласно съответните международни и регионални инструменти за права на човека;

17.  Подкрепя ангажимента за дългосрочната цел за установяване на безвизов режим между ЕС и Русия, основан на постепенен подход, насочен към същността на нещата и постигането на практически напредък; подчертава, че посоченият диалог следва да се води в синхрон с процеса на въвеждане на визови облекчения за страните от Източното партньорство;

18.  Призовава Съвета и Комисията да разработят съвместни инициативи с руското правителство, с оглед укрепване на сигурността и стабилността в света, и по-специално в общото съседско пространство, както и да постигнат мирно уреждане на конфликтите в Молдова и Южен Кавказ в съответствие с международното право;

19.  Отбелязва проекта за Европейски договор за сигурност, предложен от Русия на 29 ноември 2009 г., но подчертава, че това ново предложение не може да пречи на настоящите задължения на държавите-членки на ЕС в областта на сигурността и призовава Европейския съвет да изготви обща позиция по посоченото предложение;

20.  Отбелязва със задоволство, преди срещата на високо равнище на Г-20 в Торонто, постигнатия между ЕС и Русия консенсус относно реформата на финансовата система и очаква на тази среща да бъдат обсъдени средствата за намаляване на системните рискове и да бъде постигнато споразумение относно принципа за участие на финансовите институции в поемането на разходите при всяка една евентуална бъдеща финансова криза;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и правителството и парламента на Руската федерация.

(1) ОВ L 327, 28.11.1997 г., стр. 1. (2) Приети текстове, P7_TA(2009)0064. (3) Приети текстове, P7_TA(2009)0022. (4) Приети текстове, P7_TA(2009)0021.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно израелската военна операция срещу хуманитарната флотилия и блокадата на Газа

P7_TA(2010)0235 RC-B7-0360/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Газа и по-специално тези от 15 януари 2009 г. относно положението в ивицата Газа(1) и от 18 февруари 2009 г. относно хуманитарната помощ за ивицата Газа(2),

–  като взе предвид декларацията от Венеция от 1980 г.,

–  като взе предвид предходните декларации на Четворката за Близкия изток, и по-специално декларацията от 19 март 2010 г., утвърждаваща фундаменталните принципи, установени в Триест на 26 юни 2009 г. и декларацията от 11 май 2010 г. относно възобновяването на преговорите за сближаване между Израел и палестинците,

–  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН № 1860 от 8 януари 2009 г. (S/RES/1860(2009) и № 1850 от 16 декември 2008 г. (S/RES/1850(2008),

–  като взе предвид изявлението на върховния представител/заместник-председател на Комисията Катрин Аштън от името на ЕС относно израелската военна операция срещу флотилията, публикувано на 31 май 2010 г.,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 31 май 2010 г. (S/9940),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 декември 2009 г. относно мирния процес в Близкия изток,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Европейския парламент Jerzy Buzek от 31 май 2010 г.,

–  като взе предвид резолюцията относно тежките нападения от страна на израелските въоръжени сили срещу хуманитарния конвой от кораби, приета на 2 юни 2010 г. от Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на СЗО на 18 май 2010 г.,

–  като взе предвид доклада на Световната продоволствена програма и на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), публикуван през ноември 2009 г. относно положението в Газа,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че във военната операция, проведена от Израел в международни води на 31 май 2010 г. срещу флотилията с хуманитарна помощ за Газа, бяха убити девет цивилни лица, а 38 цивилни лица и седем израелски войника бяха ранени,

Б.  като има предвид, че граничните пропускателни пунктове за влизане и излизане от Газа са затворени от юни 2007 г., след като Хамас взе властта с военни средства, а блокадата на движението на хора и стоки увеличи бедността, парализира възстановяването и разруши икономиката в ивицата Газа, като създаде, наред с другото, силен черен пазар, контролиран от Хамас; като има предвид, че тази блокада не доведе до освобождаването на Гилад Шалит, както се очакваше от израелските органи, за което Европейският парламент многократно е призовавал; като има предвид, че тази блокада не постигна целта си за подкопаване на екстремистката дейност и като засегна по-конкретно най-уязвимите части от населението, доведе до увеличаване на радикализирането,

В.  като има предвид, че съгласно предишни изявления на органи на ООН блокадата на ивицата Газа представлява колективно наказание в нарушение на международното хуманитарно право,

Г.  като има предвид, че 80 % от населението на Газа зависи от хранителни помощи, повече от 60 % са засегнати от продоволствена несигурност, безработицата достига около 50%, а санитарните и екологичните условия са сериозно влошени,

Д.  като има предвид, че само 3 600 товара хранителна помощ са влезли в Газа през първото тримесечие на настоящата година, докато през първото тримесечие на 2007 г. товарите са 36 000 и като има предвид, че е разрешено само 81 продукта да влизат в Газа, а по преценка на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) продуктите, необходими, за да се отговори на основни хуманитарни нужди, са 6 000,

Е.  като има предвид, че палестинските територии са най големият получател – трета страна – на средства на ЕС и че тази подкрепа е играла важна роля в усилията да се смекчи хуманитарната катастрофа в ивицата Газа; като има предвид, че ЕС продължава да предоставя основна хуманитарна помощ в ивицата Газа, включително чрез UNRWA,

Ж.  като има предвид, че решението за съществуване на две държави остава основата за постигане на дълготраен мир между израелците и палестинците и поради тази причина следва да се избягва всяка едностранна стъпка, която може да застраши тази перспектива; като има предвид, че текущите преговори за сближаване могат да доведат до възобновяване на преките мирни преговори с цел създаване на жизнеспособна палестинска държава, която да съжителства в атмосфера на мир и сигурност с държавата Израел,

З.  като има предвид, че към момента Хамас продължава да блокира влизането в Газа на хуманитарния товар от флотилията,

1.  Поднася своите съболезнования на семействата на жертвите;

2.  Осъжда нападението срещу флотилията в международни води, което е нарушение на международното право;

3.  Призовава за незабавно международно и независимо разследване на нападението, настоява за придържане към принципите за отчетност и отговорност и настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател и държавите-членки на ЕС да предприемат действия, с които да се гарантира, че са взети всички необходими мерки, за да стане ефективно това искане;

4.  Настоятелно призовава Израел за незабавно прекратяване на блокадата на Газа, която доведе до хуманитарна катастрофа и засили радикализирането, което се превръща в източник на несигурност за Израел и целия регион;

5.  Изисква незабавно да бъдат прекратени всички нападения срещу Израел и предупреждава, че техните извършители трябва да носят пълна отговорност;

6.  Настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател и държавите-членки на ЕС да предприемат мерки за гарантиране на дългосрочното отваряне на всички пропускателни пунктове към и от Газа, включително на пристанището на Газа, с подходящо международно наблюдение на крайното предназначение, за да се позволи непрекъснат поток на хуманитарни и търговски стоки, необходими за възстановяването и за една самостоятелна икономика, както и парични потоци и свободното движение на хора;

7.  Настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател незабавно да поеме инициативата, като представи на Четворката план на ЕС, целящ прекратяване на блокадата на Газа и разглеждане на въпроса за безпокойството на Израел по отношение на сигурността посредством осигуряване на международно наблюдение на пропускателните пунктове, включително нова оценка на мандата на Мисията на ЕС за гранична помощ (ЕU-BAM), евентуално с морски аспект, както и нейното възобновяване, и разгръщането на международни военноморски сили, които да наблюдават крайбрежието на Газа;

8.  Припомня, че макар и ЕС да е готов да разшири пакета от помощи за палестинците, този ангажимент не е безсрочен, и настоява, че ЕС трябва да играе политическа роля, която води до осезаеми резултати по отношение на създаването на жизнеспособна палестинска държава, съответстващи на неговата значителна финансова помощ и икономическа тежест в региона, като същевременно хуманитарната помощ остава безусловна;

9.  Изразява подкрепата си за преговорите за сближаване между Израел и Палестинската автономна власт и подчертава необходимостта от тяхното продължаване с цел възобновяване на директните преговори;

10.  Изразява убеденост, че съществува неотложна необходимост от цялостна промяна на политиката на ЕС относно Близкия изток, с цел упражняване на решителна и последователна политическа роля, придружена от ефективни дипломатически инструменти за мир и сигурност в този съседен регион с жизненоважно стратегическо значение за ЕС; счита, че това следва да обхване всички политики на ЕС, включително, наред с другото, търговската политика и политиката на развитие;

11.  Поздравява UNRWA за извършената от нея работа и като си дава сметка за финансовия дефицит, пред който ще се изправи агенцията преди края на настоящата година, призовава международната донорска общност да спази съществуващите ангажименти и допълнително да увеличи своя принос;

12.  Отбелязва, че последните събития в значителна степен влошиха отношенията между Турция и Израел; насърчава турското правителство да съсредоточи дипломатическите си и политически усилия върху улесняването на положението на палестинския народ и да допринесе за мирния процес в Близкия изток;

13.  Приветства отварянето наскоро на пропускателния пункт в Рафа от страна на египетските органи;

14.  Призовава за незабавното освобождаване на израелския сержант Гилад Шалит, който беше отвлечен от Хамас на израелска територия на 25 юни 2006 г. и оттогава е държан в изолация в Газа;

15.  Настоятелно призовава Съвета да предприеме постъпки за незабавно свикване на Съвета за асоцииране ЕС-Израел с цел обсъждане на настоящото положение;

16.  Настоятелно призовава Съвета също така да предприеме постъпки за свикване на съвместния комитет между ЕС и Палестинската автономна власт;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, специалния пратеник на Четворката за Близкия изток, генералния секретар на Лигата на арабските държави, израелското правителство, Кнесета, председателя на Палестинската автономна власт, Палестинския законодателен съвет, правителството и парламента на Турция и правителството и парламента на Египет.

(1) ОВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 100. (2) ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание

P7_TA(2010)0236 B7-0358/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид пълната забрана на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание ‐ забрана, която се прилага при всякакви обстоятелства, както и за всички държави, като задължителна норма на международното право,

–  като взе предвид формулирането на тази забрана в редица международни и регионални актове и документи за правата на човека, включително Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Конвенция против изтезанията), Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 3 октомври 2001 г.(1), в която Комисията се призовава да предложи своевременно подходящ инструмент на Общността за забрана на разпространението, търговията и износа на полицейско и друго охранително оборудване, употребата на което по своята същност е жестока, нечовешка или унизителна,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание(2), който влезе в сила на 30 юли 2006 г.,

–  като взе предвид насоките за политиката на ЕС по отношение на трети държави по въпросите на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приети през 2001 г. и преразгледани през 2008 г.,

–  като взе предвид доклада на генералния секретариат на Съвета за 2008 г. за изпълнението на насоките на ЕС относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид дейността в други държави вследствие на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета и в частност измененията на закона за контрол на износа на САЩ, предложени от отдела по промишленост и сигурност към министерството на търговията на САЩ през август 2009 г., които отразяват, а в някои случаи и надминават, разпоредбите, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета,

–  като взе предвид Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз, в който Комитетът за предотвратяване на изтезанията (КПИ) към Съвета на Европа се приканва да задълбочи сътрудничеството си със съответните институции на Съюза, както и 17-ия общ доклад за дейността на Комитета за предотвратяване на изтезанията, в който Съветът на Европа се призовава да обмисли ролята, която КПИ би могъл да играе по отношение на прилагането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета,

–  като взе предвид докладите, публикувани от „Amnesty International“ и фондацията за изследвания „Omega“ през 2007 г. и 2010 г., в които бяха подчертани конкретни слабости в Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета и беше изразена загриженост във връзка с недостатъчното прилагане на регламента от някои държави-членки на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Конвенцията против изтезанията налага специфични задължения на държавите за предотвратяване на изтезанията и други форми на малтретиране, за разследване на такива прояви, за подвеждане под отговорност на извършителите и за предоставяне на обезщетения на жертвите,

Б.  като има предвид, че въпреки тези задължения, все още се извършват изтезания и други форми на малтретиране по цял свят, като при тези практики се използва широк набор от полицейско и охранително оборудване,

В.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН за изтезанията изтъква, че контролирането на търговията с такова оборудване е част от задълженията на всяка държава съгласно Конвенцията на ООН против изтезанията,

Г.  като има предвид, че в насоките за политиката на ЕС по отношение на трети държави по въпросите на изтезанията и жестокото, нечовешко и унизително отнасяне или наказание се посочва, че ЕС ще приканва третите държави да предотвратяват употребата, производството и търговията с оборудване, което е предназначено за изтезания или други форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание, и да предотвратяват злоупотребата с каквото и да е друго оборудване за такива цели,

Д.  като има предвид, че в доклада на генералния секретариат на Съвета за 2008 г. относно действията на ЕС в подкрепа на ангажиментите за борба срещу изтезанията и други форми на малтретиране в трети държави, се посочва, че „приемането на регламента относно средствата за изтезания е първият пример за регламент на ЕС, приет в съответствие с насоките в областта на правата на човека. Специалният докладчик на ООН приветства тази стъпка и изрази становището, че тя може да служи като образец за акт с всеобщо приложение по този въпрос. Това поражда необходимост ЕС да оцени изпълнението на регламента“,

Е.  като има предвид, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета някои държави-членки на Европейския съюз са дали разрешение за износ на стоки, които подлежат на контрол в съответствие с настоящия регламент, включително окови, химически дразнители и зашеметяващи електрошокови устройства, за държави, в които не се зачитат правата на човека,

Ж.  като има предвид, че само дванадесет държави-членки въведоха законодателство за налагане на санкции до 29 август 2006 г., както се изисква съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета,

З.  като има предвид, че само седем държави-членки са изготвили един или повече публични годишни доклади за дейността, които предоставят подробности за техните решения за разрешение, както се изисква съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета,

И.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета разрешава вноса в държавите-членки на Европейския съюз на носени върху тялото електрошокови зашеметяващи устройства, търговията с които не е забранена, въпреки че тяхното действие по същество е подобно на това на електрошокови зашеметяващи колани, чийто внос в Европейския съюз е забранен от Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета, и като има предвид, че според доклади на „Амнести Интернешънъл“, фондацията за изследвания „Омега“ и службата „Интерпрес“ регистрирани в ЕС дружества са внасяли такива устройства в някои държави-членки,

Й.  като има предвид, че списъкът на стоки и оборудване, чиято търговия е забранена от Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета, не включва някои видове полицейско и охранително оборудване, с които в момента се търгува на международно равнище, които нямат друго практическо предназначение освен изтезание или други форми на малтретиране, като палки с шипове, някои устройства за задържане, фиксирани за пода или за стената, някои окови, вериги за палците и пръстите и винтове за стягане на палците и носени върху тялото електрошокови зашеметяващи устройства, различни от зашеметяващи колани,

К.  като има предвид, че списъкът със стоки и оборудване, търговията с които се контролира от Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета, не включва някои видове полицейско и охранително оборудване, с които понастоящем се извършва международна търговия и които могат законно да бъдат използвани при правоприлагане или наказания, когато употребата им е регламентирана в съответствие със задълженията в областта на правата на човека на международно равнище и стандартите за правоприлагане от най-добрите практики; с тях обаче широко се злоупотребява за изтезания или други форми на малтретиране - палки и други ръчни ударни устройства, зашеметяващи оръжия с електрошок с високо напрежение, действащи с под 10 000 V, както и специално предназначени части и принадлежности за контролирано или забранено оборудване,

Л.  като има предвид, че Комитетът по общите правила за износа на продукти следва да заседава отново на 29 юни 2010 г.,

1.  Призовава държавите-членки незабавно да информират Комисията за съответните санкции, които са предвидили при нарушения на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета, както са задължени да направят съгласно член 17 от регламента;

2.  Призовава Комисията и Комитета по общите правила за износа на продукти да дават насоки и оказват помощ на държавите-членки за увеличаване на тези наказания, когато те са недостатъчно строги или не са били въведени;

3.  Припомня задължението на всички държави-членки съгласно член 13, параграф 3 от Регламент (EО) № 1236/2005 на Съвета за своевременно изготвяне на публични годишни доклади за дейността и настоятелно призовава Комисията писмено да се обърне към държавите-членки, които не са предоставили на Комисията такива доклади, и да ги призове да изпълнят задълженията си;

4.  Настоятелно призовава държавите-членки, за да може техните годишни доклади за дейността да предоставят достатъчно информация за упражняване на сериозен обществен контрол, тези доклади да включват най-малкото: броя на получените заявления, включените стоки и държавите на местоназначение за всяко заявление, както и решенията, взети по всяко едно от тези заявления, и докладите за „нулева дейност“, ако е приложимо;

5.  Настоятелно призовава Комисията да разработи модел на формуляр за годишните доклади за дейността на държавите-членки, за да се улесни изготвянето на тези доклади от страна на всички държави-членки и да се гарантира тяхната последователност;

6.  Настоятелно призовава Комисията, с помощта на Комитета по общите правила за износа на продукти (упълномощен съгласно членове 15 и 16 от регламента), да започне официален преглед на дейността на държавите-членки по прилагането на регламента и издаването на разрешения съгласно регламента, включително разглеждане на годишните доклади за дейността на всички държави-членки, както и да публикува посочения преглед, заедно с годишните доклади за дейността, получени от всяка държава-членка за всяка година от влизането в сила на регламента;

7.  настоятелно призовава държавите-членки да гарантират правилното прилагане на процедурите, подчертани в член 13 от Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета за обмен на информация между държавите-членки и Комисията относно решения за предоставяне на разрешение и мерките по прилагането или чрез механизма за уведомяване за издадените откази, който вече е установен при отказ за износ на стоки с военно предназначение от работната група „Износ на конвенционално оръжие“, или чрез други резултатни процедури;

8.  Настоятелно призовава Комисията да информира Парламента относно предприетите до момента дейности за улесняване на изпълнението на член 13 от държавите-членки;

9.  Изисква Комисията да предостави на Парламента и да публикува информацията, която е получила от всяка държава-членка за всяка година от влизането в сила на регламента: по-специално уведомления за отказ на искания за издаване на разрешение съгласно член 11 от регламента, подробности за съответните санкции, които всяка държава-членка е въвела за нарушения на регламента, както и пълното съдържание на годишните доклади за дейността на държавите-членки;

10.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че Комитетът по общите правила за износа на продукти заседава редовно, изготвя ясен график за официално преразглеждане на регламента и установява процедура за своевременно разследване на евентуални нарушения на регламента;

11.  Призовава всички държави-членки да установят наблюдение над техническата помощ за трети държави, с цел да допринесат за превенция на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание и за да се избегне злоупотребата с тази техническа помощ за производство на стоки с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание;

12.  Енергично осъжда всеки опит от страна на държави-членки или дружества в рамките на Европейския съюз за внос на електрошокови зашеметяващи колани, чийто внос е забранен от Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета или други носени върху тялото електрошокови задържащи устройства, които макар и легални в същността си имат подобно действие, и призовава Комисията да проведе неотложно разследване с цел да установи дали и кога електрошоковите зашеметяващи колани или свързаните с тях части, други носени върху тялото електрошокови задържащи устройства, техническа подкрепа или обучение са били предоставени на някои държава-членка преди или след приемането на регламента, за да се определи дали подобни устройства са били въведени в употреба от правоприлагащи органи или от управата на затвори в тези държави, и да докладва получените данни на Парламента;

13.  Призовава Комисията да преработи и актуализира списъка на забранените стоки в съответствие с Приложение ІІ от Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета, за да включи палки с шипове, устройства за разтягане, които се фиксират на стената и пода, окови за крака, вериги и белезници, назъбени вериги, вериги и винтове за стягане на палците, зашеметяващи устройства и други електрошокови зашеметяващи устройства за задържане, носени върху тялото;

14.  Призовава Комисията да преразгледа и осъвремени списъка на изделията, контролирани съгласно приложение III към Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета, за да се включат в него белезници, палки и други ръчни ударни устройства и преносими електрошокови устройства под 10 000 волта;

15.  Освен това призовава Комисията да установи специална процедура за редовен преглед на списъците със стоки в приложение II и приложение III, както се изисква в член 23 от Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета;

16.  Настоятелно призовава Комисията да излезе с предложение за възможно най-скорошно въвеждане в регламента на клауза за „крайно предназначение за изтезания“, която ще позволи държавите-членки да издават разрешения въз основа на предварителна информация и по този начин да отказват износа на някои продукти, които създават значителен риск във връзка с използването им за изпълнение на смъртно наказание, изтезания или други форми на малтретиране от евентуалните им крайни потребители;

17.  Призовава Комисията да представи предложение за въвеждане в регламента във възможно най-кратък срок на забрана за посредничество при операции, извършвани от което и да е физическо или юридическо лице от което и да е място в Европейския съюз, които включват международни трансфери, чиято цел е финансиране на търговия със средства за изтезание, включително продажби и износ, на стоки, които нямат друго практическо приложение освен прилагането на смъртно наказание, изтезания или други форми на малтретиране, както е посочено в приложение ІІ на регламента и изискващо от държавите-членки да въведат ефективни механизми за контрол на посредничеството при операции, включващи трансфери на някоя от стоките, изброени в приложение ІІІ от регламента;

18.  Призовава Комисията да представи предложение за въвеждане в регламента, във възможно най-кратък срок, на изискване вносителите да получат разрешение за внос в Европейския съюз на стоките, изброени в приложение ІІІ на регламента, и държавите-членки да отказват да издават посоченото разрешение за внос, когато са налице основателни причини да се счита, че подобно съоръжение може да бъде използвано с цел изтезания или други форми на малтретиране в рамките на Европейския съюз или след като бъде продадено извън Европейския съюз;

19.  Призовава Комисията да обмисли начини за премахване на освобождаването от изискването за разрешение за внос или износ за стоки от приложение III, които преминават транзитно през Европейския съюз;

20.  Припомня актуализацията от 2008 г. на насоките за политиката на ЕС към трети държави относно изтезанията и друго жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание и призовава Съвета и Комисията в съответствие с настоящите насоки да популяризират Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета като пример за най-добра практика на срещи с трети държави, както и да насърчават трети държави, които изнасят съоръжения, чийто внос е забранен от Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета, да запознаят търговците от тези държави със забраните в регламента;

21.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават проверките на търгуваните на международно равнище съоръжения, които могат да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на малтретиране, и по-специално да работят за разширяване на призива от годишното Общо събрание на Организацията на обединените нации „за предотвратяване и забрана на производството, търговията, износа и употребата на съоръжения, които са специално предназначени за причиняване на изтезания“, така че да бъдат призовани всички държави да регулират производството, търговията, износа и употребата на съоръжения, които не са специално предназначени за това, но с тях широко се злоупотребява с цел причиняване на изтезания или други форми на малтретиране;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите-членки.

(1) ОВ C 87 E, 11.4.2002 г., стр. 136. (2) ОВ L 200, 30.7.2005 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно положението на Корейския полуостров

P7_TA(2010)0237 RC-B7-0358/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно въпроси, свързани с Корейския полуостров,

–  като взе предвид Решение 2009/1002/ОВППС на Съвета от 22 декември 2009 г.,

–  като взе предвид изявлението от 20 май 2010 г. на върховния представител/заместник-председател Катрин Аштън по повод публикуването на доклада за потъването на кораба „Cheonan“ на Република Корея,

–  като взе предвид доклада, озаглавен „Резултати от разследването на потъването на кораба на Република Корея “Cheonan„,

–  като взе предвид Резолюции № 1718(2006) и № 1874(2009) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че напрежението на Корейския полуостров рязко се увеличи след потъването на кораба „Cheonan“ на 26 март 2010 г., причинило трагичната смърт на 46 души,

Б.  като има предвид, че на 15 май 2010 г. от морското дъно бяха извадени части от торпедо CHT-02D,

В.  като има предвид, че върховният представител/заместник-председател, Катрин Аштън, осъди потопяването на „Cheonan“ като аморално и крайно безотговорно действие,

Г.  като има предвид, че при разследването, проведено от международна гражданско-военна група за съвместно разследване и извършено посредством процес на разследване и проверка въз основа на научен и обективен подход, се откриха ясни, неоспорими доказателства за това, че корабът „Cheonan“ е бил потопен в резултат на външна подводна експлозия, причинена от произведено в Корейската народнодемократична република торпедо, като това съвпадна с резултатите от независимата оценка на Надзорния комитет на неутралните нации,

Д.  като има предвид, че по време на инцидента всички подводници на други съседни държави са се намирали или в базите си, или в близост до тях,

Е.  като има предвид, че генералният секретар на ООН, Бан Ки Мун, окачестви заключенията в доклада като „будещи дълбока тревога“,

Ж.  като има предвид, че правителството на Република Корея поиска публично извинение и ангажимент от органите на управление на Корейската народнодемократична република, че няма да има повече провокации,

З.  като има предвид, че правителството на Корейската народнодемократична република отрече, че е участвало по какъвто и да е начин в потопяването на „Cheonan“, като обвини Република Корея във фалшифицирането на доказателства и заплаши, че ще предприеме открити военни действия, ако Република Корея наложи допълнителни санкции,

И.  като има предвид, че въоръжените сили на Корейската народнодемократична република продължават да предприемат провокационни и безразсъдни военни действия, като убийството на трима китайски граждани на границата между Китайската народна република и Корейската народнодемократична република от 4 юни 2010 г.,

Й.  като има предвид, че вследствие на инцидента Република Корея обяви преустановяване на всякакви отношения с Корейската народнодемократична република, с изключение на предоставянето на хуманитарна помощ и операциите, свързани с промишления комплекс в Kaesong,

К.  като има предвид, че правителството на Република Корея заяви, че няма да участва в шестстранните преговори, докато не се предприемат подходящи мерки по отношение на Корейската народнодемократична република,

Л.  като има предвид, че ЕС твърдо подкрепя превръщането на Корейския полуостров в безядрена зона, счита, че възобновяването на шестстранните преговори е от съществено значение за мира и стабилността в региона,

М.  като има предвид, че правителствата на Китайската народна република и Руската федерация още не са заели ясна позиция по окончателния доклад и заключенията на групата за съвместно разследване,

Н.  като има предвид, че Република Корея официално отнесе въпроса до Съвета за сигурност на ООН за разискване, а Корейската народнодемократична република се обърна писмено към председателя на Съвета за сигурност на ООН, като отрече, че носи каквато и да е отговорност за нападението, и помоли Съвета за сигурност за съдействие при провеждането на собствено разследване,

1.  Изразява дълбоко съжаление във връзка с трагичната загуба на човешки живот на борда на южнокорейската корвета „Cheonan“ и в дух на солидарност и приятелство изразява своето съчувствие към правителството на Република Корея, семействата на загиналите и корейския народ;

2.  Подкрепя осъждането от страна на върховния представител/заместник-председател на нападението и приветства сдържаността, проявена от Република Корея;

3.  Отбелязва заключенията на окончателния доклад на групата за съвместно разследване, съгласно които потъването на кораба е било причинено от севернокорейско торпедо, и строго осъжда потопяването като провокационен акт, насочен срещу мира и стабилността на Корейския полуостров;

4.  Изразява разочарование във връзка с това, че правителствата на Китайската народна република и Руската федерация все още не са заели ясна позиция по заключенията на окончателния доклад на групата за съвместно разследване;

5.  Призовава и двете страни да проявяват сдържаност и да използват всички възможни средства за подобряване на отношенията между тях, както и да активизират усилията си за насърчаване на траен мир и сигурност на Корейския полуостров;

6.  Призовава правителствата на Китайската народна република и Руската федерация, в качеството им на постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, да разгледат подробно окончателния доклад и заключенията на групата за съвместно разследване;

7.  Призовава Китайската народна република, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и основен търговски партньор на Корейската народнодемократична република, да окаже целесъобразно положително влияние върху Корейската народнодемократична република и да се опита да предотврати задълбочаването на конфликта;

8.  Изразява подкрепата си за това, че правителството на Република Корея е отнесло въпроса до Съвета за сигурност на ООН;

9.  Призовава държавите, участващи в шестстранните преговори да продължат съвместната си работа, с цел да се осигури възобновяване на преговорите за прекратяване на ядрената програма на Корейската народнодемократична република;

10.  Призовава Комисията да продължи да прилага програмите за предоставяне на хуманитарна помощ и да поддържа каналите за комуникация с Корейската народнодемократична република, тъй като тези програми за оказване на помощ оказват пряко въздействие върху условията на живот на населението в Корейската народнодемократична република;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, председателя на Съвета, правителствата и парламентите на държавите-членки и страните кандидатки, генералния секретар на ООН и правителствата на Република Корея и Корейската народнодемократична република.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно положението в Босна и Херцеговина

P7_TA(2010)0238 B7-0342/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, подписано на 16 юни 2008 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1244/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за либерализиране на визовия режим(1),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2003 г. относно Западните Балкани, както и заключенията му от 30 ноември 2009 г. относно Босна и Херцеговина,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 16 юни 2003 г. относно Западните Балкани и приложението към тях, озаглавено „Дневният ред от Солун за Западните Балкани: по пътя към европейска интеграция“, което беше подкрепено от Европейския съвет в Солун от 19 и 20 юни 2003 г.,

–  като взе предвид решението на Върховния съд на Европейския съд за правата на човека по делото Sejdić и Finci срещу Босна и Херцеговина (искове № 27996/06 и № 34836/06) от 22 декември 2009 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 април 2009 г. относно положението в Босна и Херцеговина(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2009 г.(3) за Сребреница,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ЕС многократно е потвърждавала ангажимента си за членството в ЕС на държавите от Западните Балкани, включително Босна и Херцеговина; като има предвид обаче, че основната отговорност за присъединяване зависи от тези държави и от тяхната способност и решимост да изпълнят критериите от Копенхаген,

Б.  като има предвид, че Босна и Херцеговина изживява дълъг период на политическа, икономическа и социална стагнация с широко разпространена и устойчива политическа парализа, влошаване на междуетническите отношения, причинено от политическа риторика и нежеланието и неспособността на политическия й елит да се постигне компромис и споделена обща визия относно острите политически, икономически и социални проблеми на държавата,

В.  като има предвид, че все по-острата националистическа и сепаратистка реторика е в рязък контраст с основните европейски ценности, социалното и икономическото развитие и политическата стабилност, в ущърб е на общия интерес на държавата, затруднява междуетническото помирение и възпрепятства амбициите на държавата за членство в ЕС; като има предвид, че Босна и Херцеговина е изправена пред риска да изостане от другите държави от Западните Балкани, като изпусне възможностите за европейска интеграция,

Г.  като има предвид, че Дейтънските споразумения бяха необходими, за да спрат кръвопролитията, но те не успяха да изградят Босна и Херцеговина като самостоятелна, устойчива и функционираща държава; има предвид, че фрагментирането на процеса на определяне на политиките между държавата и автономните области, които бяха създадени от тях, както и припокриващите се компетенции и липсата на хармонизация на законотворчеството между различните равнища на управление остават главна пречка пред ефективната работа на правителството, като възпрепятстват също способността на държавата за постигане на бърз напредък в реформите към членство в ЕС,

Д.  като има предвид, че конституционната реформа продължава да бъде ключова за преобразуването на Босна и Херцеговина в ефективна и пълноценно функционираща държава; като има предвид, че сложната структура на съдебната система, липсата на единен бюджет, отсъствието на върховен съд в Босна и Херцеговина, който би могъл да насърчи хармонизацията между четирите вътрешни юрисдикции, политическата намеса в съдебната система и непрекъснатите предизвикателства към юрисдикцията и правомощията на съдебните агенции на държавно равнище от страна на правителството на Република Сръбска подкопават функционирането на съдебната система и спъват усилията за реформа; като има предвид, че структурите на автономните области, които са резултат от международни решения, следва да бъдат променени, за да станат по-ефективни и да съответстват на държавната институционална рамка,

Е.  като има предвид, че европейското бъдеще на всички граждани на държавата е в Европейския съюз; като има предвид, че перспективата за членство в ЕС е един от факторите с най-силно обединяващо действие сред населението на Босна и Херцеговина; като има предвид, че Босна и Херцеговина има перспектива за членство в ЕС само като единна държава и че всеки опит устоите на държавните институции да бъдат подкопани и отслабени, а обществото да бъде превърнато в заложник на безотговорна националистическа и сепаратистка политика ще лиши всички граждани от предимствата на европейската интеграция; като има предвид, че Босна и Херцеговина постигна ограничен напредък по отношение на реформите, свързани с процесите на интеграция в ЕС; като има предвид, че преобладаващите етнически програми и програми на автономните области могат да попречат на изпълнението на изискванията за членство в ЕС и НАТО,

Ж.  като има предвид, че Съветът и Комисията трябва да покажат по-силна лидерска позиция и способност да бъдат движеща сила за предприемането и изпълнението на по-нататъшни реформи,

З.  като има предвид, че преждевременното прекратяване на дейността на Службата на върховния представител, основаващо се на правомерното желание да се засили ролята на местните структури в политическия процес, може да окаже въздействие върху стабилността на държавата и върху темповете и резултата от изключително необходимите реформи; като има предвид, че преходът от Службата на върховния представител към специален представител на ЕС със засилени функции остава задължителна стъпка преди получаването на статут на страна кандидатка за членство в ЕС,

И.  като има предвид, че Босна и Херцеговина трябва да бъде приветствана за това, че стана непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2010–2011 г., което показва, че държавата е в състояние да участва пълноправно и отговорно в международните отношения,

Й.  като има предвид, че лицата, заемащи длъжности с политическа отговорност в Босна и Херцеговина, не осигуриха по адекватен начин правосъдие и обезщетение за хилядите жени и момичета, които са били изнасилени по време на войната през 1992–95 г., тъй като броят на случаите на военни престъпления, свързани със сексуално насилие, които са довели до преследване, остава изключително нисък; като има предвид, че жертвите често не са били третирани с достойнство и уважение, нито им е била осигурена достатъчно защита, психологическа и материална подкрепа, за да изградят отново живота си,

К.  като има предвид, че на 11 юли 2010 г. се навършват петнадесет години от геноцида в Сребреница–Потокари,

Л.  като има предвид, че приложение VII от Дейтънското споразумение все още не се прилага напълно; като има предвид, че остава необходимост от справедливи, цялостни и трайни решения за част от 115 000-те вътрешно разселени лица, за бежанците и други лица, засегнати от конфликти, както и за постигане на напредък в подобряването на социално-икономическата интеграция на онези, които са се завърнали; има предвид, че според Международния комитет на Червения кръст след края на войната все още 10 000 души се водят изчезнали и съдбата им остава неизвестна,

М.  като има предвид, че Комисията внесе законодателно предложение за либерализиране на визовия режим за Босна и Херцеговина на 27 май 2010 г. (COM (2010)0256), което официално дава възможност за евентуално либерализиране през 2010 г.,

Н.  като има предвид, че Франция, Италия и Люксембург все още не са ратифицирали Споразумението за стабилизиране и асоцииране и по този начин забавят процеса на европейска интеграция на държавата,

О.  като има предвид, че продължаващото силно етническо разделение следва да бъде преодоляно чрез една по-интегрирана, несегрегационна, модерна образователна система в страната,

П.  като има предвид, че липсата на реално усилие от страна на органите на Босна и Херцеговина за ефикасно справяне с корупцията в държавата сериозно засяга икономическото, социалното и политическото развитие на държавата,

Р.  като има предвид, че трафикът на хора представлява тежко престъпление и грубо нарушение на правата на човека; като има предвид, че Босна и Херцеговина е страна на произход, както и в по-малка степен страна на транзит и крайна дестинация за трафика на хора, особено жени и момичета,

С.  има предвид, че държавната конституция и конституциите на автономните области гарантират равно третиране на всички хора; като има предвид, че ромите продължават да са изправени пред много тежки условия на живот и пред дискриминация; като има предвид, че дискриминацията и социалното изключване въз основа на полова идентичност и сексуална ориентация са широко разпространени; като има предвид, че физическите нападения, малтретирането и актовете на сплашване срещу тези групи продължават,

Т.  като има предвид, че безработицата продължава да бъде много висока и се увеличи в резултат от икономическата криза; като има предвид, че липсата на перспективи за работа, особено сред младите хора, възпрепятства напредъка на страната, с което допринася за политическото напрежение; като има предвид, че икономическият просперитет е от решаващо значение за по-нататъшното развитие на държавата и за помирението в Босна и Херцеговина,

Европейската перспектива

1.  Изразява недоволство предвид ограничения напредък, постигнат от Босна и Херцеговина като потенциална страна кандидатка по пътя й към стабилизиране и развитие, както и като потенциална страна кандидатка за членство в ЕС; отбелязва с нарастващо безпокойство нестабилния политически климат и липсата на обща визия, която да се споделя от всички политически сили, и твърдо осъжда употребата на подстрекателски език, който подкопава процеса на междуетническо помирение и функционирането на държавните структури; счита твърдението на ръководството на Република Сръбска относно референдум за „мирна раздяла“ като провокация и заплаха за стабилността, суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина;

2.  Настоятелно призовава за прекратяване на националистическата и сепаратистка риторика, която води до разделение, поляризира обществото и подкопава същността на Дейтънското мирно споразумение, за сериозен ангажимент и постигане на трайни споразумения, които ще създадат добре функционираща държава, ще подготвят институциите на Босна и Херцеговина за интеграция в ЕС и ще подобрят ситуацията в държавата като цяло;

3.  Припомня, че присъединяването към Европейския съюз означава приемане на ценностите и правилата, на които се основава ЕС, а именно зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към националните малцинства, солидарност, толерантност, демокрация и правова държава, включително зачитане на независимостта на съдебната власт;

4.  Приканва заместник-председателя на Комисията/върховен представител (ЗП/ВП) и члена на ЕК, отговарящ за разширяването и европейската политика на съседство, да използват пълноценно средствата на ЕС, за да въздействат на политиците от Босна и Херцеговина, с цел те да полагат по-съгласувани усилия за покриване на изискванията на Европейското партньорство, както и всички задължения, произтичащи от Споразумението за стабилизиране и асоцииране; припомня на всички участници в политическия процес, че тези два документа са пътната карта за интеграция в ЕС, и че тяхна отговорност пред гражданите е да постигнат споразумение относно реформите; насърчава ЗП/ВП и Комисията за по-последователно и целенасочено използване на условията на ЕС, за да се отговори на реалните потребности на народите на Босна и Херцеговина;

5.  Изразява силна подкрепа за Службата на върховния представител и подчертава, че преходът може да бъде приключен само след като властите на Босна и Херцеговина изпълнят изцяло петте цели и двете условия; настоятелно призовава органите на Република Сръбска да изпълнят оставащите задължения (Закон за електроенергията на Република Сръбска), за да позволят на надзорния орган на Бръчко да препоръча прекратяването на режима на контрол в Бръчко;

6.  Настоятелно призовава правителството на Република Сръбска да продължава да участва активно в преговорите за разпределението на държавната собственост, включена в списъка на Службата на върховния представител, и ги призовава да не приема законодателство относно публичната собственост в Република Сръбска, тъй като това би представлявало сериозно нарушение на решението на Върховния представител за забрана на продажбата на публична собственост и съответно би забавило закриването на Службата на върховния представител;

7.  Приветства приемането на изменението на конституцията, което определя областта Бръчко като местна самоуправляваща се единица, като по този начин се изпълнява друга от целите, поставена от Съвета за прилагане на мирното споразумение, за бъдещо прекратяване на дейността на Службата на върховния представител;

8.  Призовава двете автономни области и всички политически сили, и по-конкретно правителството на Република Сръбска, да спазват Дейтънското мирно споразумение в неговата цялост и да не оспорват действия, предприети въз основа на Споразумението и на резолюции на Съвета за сигурност на ООН; счита, че върховният представител има право на окончателно тълкуване по въпросите на гражданското прилагане на мирното споразумение; призовава всички политически участници да третират с нужното уважение върховния представител и целия международен екип в страната и да се въздържат от всякакви лични нападки;

9.  Отбелязва със задоволство значителния принос на полицейската мисия на Европейския съюз и EUFOR Althea за стабилността и сигурността на Босна и Херцеговина; приветства решението на Съвета да предостави подкрепа от неизпълнителен характер за изграждане на капацитет и за обучение; приветства удължаването на мандата на EUFOR съгласно резолюция №1895 на Съвета за сигурност на ООН; приветства факта, че Босна и Херцеговина беше поканена от НАТО да се включи в плана за действие за членство;

10.  Подчертава постиженията на полицейската мисия на Европейския съюз в приноса й към водената от правоприлагащите агенции и съдебната система на Босна и Херцеговина борба срещу организираната престъпност и корупцията; приветства продължаването на мисията за още две години с промяна на мандата й, както и работата на Комисията за подготовка на проект, продължаващ полицейската мисия на Европейския съюз съгласно Инструмента за предприсъединителна помощ 2010;

11.  Призовава ЕС и държавите-членки да противодействат на равнодушието на голяма част от политическата класа, като установят привилегировано партньорство с гражданското общество и предоставят подкрепа на гражданското общество, независимите медии и деловите среди, както и да разработят проекти за стимулиране на активно политическо участие, особено за младите босненци;

12.  Подчертава, че свободата и независимостта на медиите, както обществени, така и частни, са основни демократични изисквания; приканва органите на властта в Босна и Херцеговина да укрепят независимите и разнообразни медии, свободни от политическа намеса, и да им позволят да докладват свободно от всички части на страната, като им осигурят достъп до информация; строго осъжда нападенията над журналисти и призовава компетентните органи да вземат подходящи мерки, за да се избегнат подобни нападения в бъдеще; призовава медиите, включително обществените радио- и телевизионни услуги, за нулева толерантност към изказванията, внушаващи омраза; подчертава необходимостта от политическа независимост на регулаторните органи в областта на комуникациите; настоятелно призовава Министерския съвет да назначи постоянен директор на органа, отговарящ за комуникациите;

Конституционна реформа и реформа на съдебната система

13.  Отново заявява своята позиция относно изискванията, които следва да бъдат постигнати чрез конституционната реформа:

14.  Припомня, че укрепването на централното равнище на управление не означава отслабване на автономните общности, а създаване на основани на принципа на субсидиарността условия за ефективна администрация, която да е в състояние да изпълнява националните усилия за реформа, да осъществява ефективни международни връзки, а по този начин и да подготви страната за присъединяване към ЕС;

15.  Приканва органите на властта в Босна и Херцеговина възможно най-скоро да изменят, в рамките на всеобхватна конституционна реформа, съответните конституционни разпоредби и разпоредби на избирателния закон, за да изпълнят решението на Европейския съд за правата на човека по случая Sejdić-Finci, който ясно показва, че настоящата конституция на Босна и Херцеговина е дискриминационна спрямо лица, посочени като „други“; отбелязва, че приемането на тези реформи е съществена стъпка към функциониращо мултиетническо общество;

16.  Насърчава гражданите на Босна и Херцеговина да гласуват на предстоящите общи избори през октомври 2010 г.; счита, че тези избори показват също така скоростта, с която Босна и Херцеговина се придвижва към ЕС, и че всеки, който избира да не гласува, на практика разрешава на останалите да решават неговото бъдеще; посочва, че трябва да се положат всички усилия, за да се позволи предстоящите избори да се осъществят при пълно спазване на европейските норми и при една мирна и демократична кампания;

17.  Припомня необходимостта от създаване на върховен съд на държавно равнище, който да бъде включен в конституционната рамка, така че да действа като обединяващ фактор за юриспруденцията в страната, като се предвиди постепенното хармонизиране на четирите различни правни системи в Босна и Херцеговина;

18.  Призовава всички действащи лица в политическата област да въведат в действие 69-те дейности, предвидени в подпомагащия план за действие към Стратегията за реформи в сектора на правосъдието;

Борба с военните престъпления, организираната престъпност и корупцията

19.  Приветства факта, че сътрудничеството с Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) продължава да бъде на задоволително ниво, като сътрудничеството между Трибунала и държавните органи и органите на автономните общности в страната е на адекватно равнище; подчертава, че е необходимо да продължи изпълняването на задълженията и улесняването на арестите на всички обвиняеми от МТБЮ, както и разбиването на подкрепящите ги мрежи; призовава за по-ефективно сътрудничество между полицейските органи в Сърбия и Босна и Херцеговина, за да бъдат открити и арестувани Ратко Младич и Горан Хаджич; настоятелно призовава органите на Босна и Херцеговина да ускорят прилагането на Националната стратегия относно военните престъпления и да започнат да разглеждат висящите съдебни дела по приблизително десет хиляди военни престъпления в цялата страна, както и да посочат конкретно материалните и технически ресурси, необходими за завеждането на дела срещу всички извършители на престъпления, включително отговорните за изнасилване и сексуално насилие;

20.  Припомня, че 11 юли е признат за ден за отбелязване в ЕС на геноцида в Сребреница, и призовава всички държави от региона също да го отбележат; приветства приемането на различни резолюции относно Сребреница от парламентите на четири западнобалкански държави, в частност от Народното събрание на Република Сърбия, и призовава парламентите на Босненската държава и автономните области да приемат подобни резолюции в близко бъдеще; счита тези декларации за важни стъпки за справяне с трагичното минало на региона и се надява те да проправят път към разбиране на общата история с цел насърчаване на действително помирение в целия регион; подчертава, че подвеждането под отговорност на отговорните за геноцида във и около Сребреница е важна крачка към регионална стабилност и мир;

21.  Призовава органите на Босна и Херцеговина да включат определение за сексуално насилие в Наказателния кодекс в съответствие с международните норми, да предоставят пряко на жертвите подходящи обезщетения, икономическа, социална и психологическа помощ, включително услуги на възможно най-високото постижимо равнище, отнасящи се до оказването на помощ, свързана с опазването на умственото и физическото здраве, да разработят програми и да заделят адекватни средства за дългосрочна защита на свидетелите; в тази връзка подчертава необходимостта от подобряване на координацията между различните съдебни органи и от ускоряване на прокурорските производства в случаи на военни престъпления от сексуален характер, извършени по време на войната; призовава Комисията и другите международни донори да подкрепят органите на Босна и Херцеговина в тези усилия с финансови средства и експертен опит, набелязвайки като цел на подпомагането жертвите на военни престъпления, свързани със сексуално насилие; призовава органите на Босна и Херцеговина да приемат и приложат като висш приоритет стратегия, насочена към жертвите на военни престъпления, свързани със сексуално насилие;

22.  Призовава ЕС и държавите-членки да започнат наказателно разследване срещу извършители на сексуални престъпления по време на войната, които са имигрирали в държави-членки и са получили постоянно пребиваване, включително гражданство в тях, и да признаят, че тези престъпления всъщност са военни престъпления, не следва да бъдат разглеждани като общи сексуални престъпления и за тях не следва да се прилага давностен срок;

23.  Призовава органите на Босна и Херцеговина да насърчават и доведат до край устойчивото завръщане на бежанци и вътрешно разселени лица (ВРЛ), както и да приемат съответна стратегия съгласно изискванията на приложение VІІ от Дейтънското мирно споразумение; насърчава ги от една страна да търсят начини за разрешаване на проблемите, свързани с потребностите на лицата, които все още живеят в колективни центрове, и да предприемат мерки за тяхната социална интеграция, и от друга страна да насърчават завръщането на онези, които не могат да се върнат в родните си земи, например в опустошената област около Посавина; призовава Комисията и други международни донори да подкрепят органите на Босна и Херцеговина в тези усилия чрез предоставянето на финансова помощ и експертни знания;

24.  Припомня за спешната нужда от изграждане на държавни затвори с висока степен на сигурност и от реконструкция на съществуващите съоръжения, също така с цел задържане в условия на безопасност на всички лица, подведени под съдебна отговорност и осъдени за военни престъпления;

25.  Изразява съжаление относно ограничения напредък в борбата с корупцията поради слабата координация на държавно равнище на усилията, насочени срещу корупцията, и липсата на ефективно разследване и подвеждане под съдебна отговорност на лица, заподозрени във връзка със случаи на корупция на високо ниво, преобладаващи в правителствените и други държавни структури и структури на автономните области, процедурите за възлагане на обществени поръчки, издаването на разрешителни за търговска дейност, както и в сектора на здравеопазването, енергетиката, транспорта и строителството; призовава, в това отношение, за незабавно създаване на безпристрастен и подотчетен орган за борба с корупцията, за да се възстанови доверието на гражданите на Босна и Херцеговина в нейните институции, както и за съгласувано прилагане на новата стратегия за борбата с корупцията (2009-2014 г.) и придружаващия я план за действие;

26.  Призовава органите на Босна и Херцеговина да водят ефективна борба с трафика на хора, ефективно да преследват извършителите в сътрудничество с международната общност, да предоставят защита и компенсации на жертвите и да повишават равнището на осведоменост, за да се предотврати повторното им превръщане в жертва на органите на властта и на обществото;

Либерализиране на визовия режим

27.  Отбелязва със задоволство, че органите на Босна и Херцеговина са ускорили своите реформи и са постигнали значителен напредък в покриването на основните критерии, съдържащи се в пътната карта за безвизовия режим, което доказва, че с необходимата воля може да бъде постигнат значителен напредък в реформите; настоятелно призовава органите на Босна и Херцеговина да приемат останалите актове от съответното законодателство;

28.  Приветства приемането на гореспоменатото законодателно предложение на Комисията от 27 май 2010 относно либерализирането на визовия режим и призовава Комисията да провери дали останалите критерии са изпълнени през следващите месеци, с цел да се даде възможност на Съвета и Парламента да одобрят премахването на визите за босненските граждани до края на 2010 г.;

29.  Признава значението на либерализирането на визовия режим за това всички граждани на Босна и Херцеговина да имат възможността да пътуват в ЕС, гледа на него като на важен фактор за по-нататъшната интеграция в ЕС и за междуетническото помирение, който предотвратява изолацията и предоставя на гражданите възможност да разширят своите хоризонти, като обмислят перспективата за членство в ЕС и дадат израз на волята си пред политическите лидери, с цел ускоряване на интеграцията в ЕС;

Положението с образователната система

30.  Макар и да признава постигнатия на институционално равнище напредък, настоятелно призовава органите на Босна и Херцеговина да приемат закона за висшето образование на държавно равнище и да се съсредоточат върху пълното прилагане на рамковите закони в областта на образованието, като по този начин намалят фрагментацията на образователната система; като вземат мерки, оползотворявайки в пълна степен Европейското партньорство, за подобряване на цялостното качество на образованието, така че то да отговаря на нуждите на пазара на труда и на стандартите от Болонския процес, както и да установи схеми, с помощта на ЕС, за обучение и преквалифициране на хората, засегнати от дългосрочна безработица; насърчава прилагането на международни програми за студентски обмен между всички университети на Босна и Херцеговина и тези на държавите-членки на ЕС посредством оползотворяване на съществуващите програми и мрежи на ЕС; изтъква необходимостта от значително увеличаване на броя на студентите, преподавателите и изследователите, участващи в програмите на ЕС за мобилност;

31.  Отбелязва, че образованието е най-същественото средство за постигането на истинско междуетническо помирение; счита, че в контекста на подпомагането от ЕС следва да се обърне завишено внимание на насърчаването на образователна система без дискриминация, която да обхваща всички и да се основава на търпимост и зачитане на многообразието, както и на усилия за постигане на разбиране на общата история, като се премахне сегрегацията на различни етнически групи (две училища под един покрив), създавайки общи образователни програми и интегрирани класове и в двете автономни общности; приветства в това отношение въвеждането на всеобщ за Босна и Херцеговина ученически съвет ;

32.  Призовава органите на Босна и Херцеговина да преразгледат настоящите прекалено строги и скъпоструващи методи за сертифициране на дипломи и да създадат агенция за признаване на дипломите на държавно равнище; напомня на органи на Босна и Херцеговина, че квалифицираната работна ръка следва да бъде насърчавана да търси работа в страната, а не обратното;

Икономическо положение, социална политика

33.  Приветства последния кръг от оценката на MONEYVAL(4); призовава всички участващи страни да полагат постоянни усилия за икономически реформи, да предприемат съгласувани правни действия, що се отнася до различните юрисдикции, и да улесняват стопанските дейности, включително посредством премахването на бюрократичните пречки, да създадат дългосрочна стратегия за устойчиво развитие, като наред с другото бъдат разгледани въпросите на образованието, научноизследователската и развойната дейност, инфраструктурата, селското стопанство, околната среда и енергетиката; с цел привличане на чуждестранни инвеститори, насърчава държавата и стопанските ръководители да положат всички усилия за възстановяване на доверието на инвеститорите и създаване на благоприятни условия за стопанска дейност, така че Босна и Херцеговина да не изостава допълнително от региона;

34.  Припомня, че Споразумението за стабилизиране и асоцииране изисква засилване на съгласуването на стопанската политика между правителствата на автономните общности и създаването, като съществен елемент от икономическата реформа, на единно икономическо пространство, насочено към по-нататъшна вътрешна интеграция и към постигането на по-добър пазар на поземлената собственост и по-добър пазар на труда; в това отношение изразява съжаление, че фрагментираното вътрешно трудово законодателство и социалноосигурителни системи продължават да бъдат главната пречка пред свободното движение на хората на територията на страната; изтъква, че икономическият прогрес, перспективата за работа, особено за младите хора на Босна и Херцеговина, са от съществено значение за по-нататъшното развитие на страната и могат да окажат благотворно влияние на процеса на междуетническо помирение;

35.  Поощрява засилването на координацията във фискалната сфера, като се гарантира правилното функциониране на Органа за непряко данъчно облагане и Националния фискален съвет; настоятелно призовава Министерския съвет да назначи, след голямо забавяне, постоянен директор на Органа за непряко данъчно облагане;

36.  Настоятелно призовава Народното събрание на Босна и Херцеговина да приеме незабавно, за да бъде възможно провеждането на национално преброяване на населението през 2011 г., Закона за преброяването на населението, който представлява ясно предварително условие за възможността за присъединяване към ЕС и е от съществено значение за икономическото и социално развитие на страната, както и за трайното подпомагане от страна на ЕС; подчертава, че поради чувствителността на въпроса, не следва да бъде задължително да се дава отговор на всички въпроси, свързани с етническата принадлежност;

37.  Приканва органите на Босна и Херцеговина да въведат мерки, целящи намаляване на бедността и развиване на мрежа за социална сигурност, която да бъде насочена по по-добър начин към бедните членове на обществото, към социално изолираните и уязвимите групи и по-специално към ромите, както и да създадат ефикасна и устойчива система за социална закрила и интеграция; призовава органите на Босна и Херцеговина да се ангажират в по-голяма степен с политиките на заетост, социално сближаване и равенство между мъжете и жените;

38.  Приветства инициативите на Босна и Херцеговина за подобряване на положението на ромите и отново потвърждава значението на приемането на стратегия, насочена към осигуряването на жилища, здравни грижи, заетост и образование за ромите; призовава органите, в сътрудничество с гражданското общество, включително с общността на ромите, да предоставят подходящи средства за прилагането на тази стратегия за борба с дискриминацията и за засилване на представителството на ромите при заемането на публични длъжности;

39.  Приветства последните законодателни изменения, внесени от Парламента на Федерацията, с които се въвежда принципът на основаващите се на потребностите парични социални помощи и на бюджетните ограничения, които се прилагат спрямо всички потребители на бюджета, включително ветераните; приветства факта, че средствата от заема от Световната банка за политиката за развитие и от втория и третия транш от стенд-бай споразумението с МВФ са вече изплатени; поощрява Парламента на Федерацията да приеме допълнителни мерки, насочени към постигането на по-голяма фискална дисциплина;

40.  Настоятелно призовава органите на Босна и Херцеговина да създадат национална енергийна стратегия, която да разчита на възобновяемите енергийни източници, на пестенето на енергия и ефикасността, както и на модернизирането на електроразпределителната мрежа; напомня както на Босна и Херцеговина, така и на Комисията да гарантират, че проектите за ВЕЦ се планират и изпълняват в съответствие с критериите на ЕС за оценка на въздействието върху околната среда и общите стандарти за устойчивост;

41.  Изразява съжаление от факта, че административният капацитет в сектора на околната среда остава слаб и ограничен; призовава във връзка с това за приемането на държавно равнище на всеобхватен закон за околната среда, осигуряващ хармонизирано опазване на околната среда, и за създаването на държавна агенция по околната среда;

42.  Призовава органите на Босна и Херцеговина да приемат Закона за здравното осигуряване, който да хармонизира и подобри качеството на общественото здравеопазване и да даде възможност на хората да търсят подходящи здравни услуги на цялата територия на Босна и Херцеговина, независимо от местожителство или месторабота;

Регионално сътрудничество

43.  Подчертава важното значение на регионалното сътрудничество и на добрите междусъседски отношения и ги счита за жизненоважен елемент от процеса на помирение, засилващ контактите между хората; подчертава решаващата роля на приноса на действащите лица от гражданското общество за насърчаване на регионалното сътрудничество в социален и политически аспект; призовава босненските органи да намерят решение, гарантиращо регионална мобилност на граждани на Косово и възможност за пътуване в Босна и Херцеговина;

44.  Приветства неотдавнашните изявления на хърватския президент, който се извини за политиката на Хърватия в Босна и Херцеговина през 90-те години на 20 век и отдаде почит на жертвите от всяка общност; счита този жест за важна крачка в насърчаването на етническо помирение между балканските нации; призовава другите съседни на Босна и Херцеговина страни да последват този пример;

45.  Призовава Хърватия и Босна и Херцеговина да се споразумеят за решение във връзка с плановете за строителството на моста Pelješac, на което Босна и Херцеговина се противопоставя; загрижен е поради неотдавнашното съобщение на хърватския министър-председател за евентуално кандидатстване на Хърватия за европейско финансиране за ускоряване на пораждащото противоречия строителство на моста; посочва, че проектът би могъл да навреди на бъдещото развитие на босненското пристанище Неум и че поражда и в двете страни тревоги за околната среда;

46.  Отбелязва, че не може да се говори за трайна стабилност и сътрудничество в района на Западните балкани и в целия ЕС, докато в Босна и Херцеговина продължава да съществува положение на политическа безизходица;

47.  Изразява похвала за активното участие на Босна и Херцеговина в регионалното сътрудничество, в частност във връзка с подписването със Сърбия и Хърватия на споразуменията за международна правна помощ в областта на наказателното и гражданското право, чиято цел е изпълнението на наказателни санкции срещу лица, осъдени в една от държавите, страни по споразумението, които след това са избягали в друга;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя/върховен представител, Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на Босна и Херцеговина и нейните автономни общности.

(1) ОВ L 336, 18.12.2009 г., стр. 1. (2) Приети текстове, P6_TA(2009)0332. (3) ОВ С 46 E, 24.2.2010 г., стр. 111. (4) Експертен комитет за оценка на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (Съвет на Европа).

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и Съединените американски щати

P7_TA(2010)0239 RC-B7-0370/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид текста на протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, парафиран на 25 март 2010 г. („споразумение за втори етап“),

–  като взе предвид своята резолюцията от 5 май 2010 г. относно започване на преговори за споразумения със Съединените американски щати, Австралия и Канада относно резервационните данни на пътниците (PNR)(1),

–  като взе предвид своята резолюцията от 13 януари 2009 г. относно сътрудничеството в областта на безопасността на гражданското въздухоплаване(2),

–  като взе предвид резолюциите си от 14 март и 11 октомври 2007 г. относно Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна(3) („споразумение за първи етап“),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2006 г. за разработване на програмата за външна политика на Общността в авиационната област(4),

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че споразумението за първи етап, което започна временно да се прилага на 30 март 2008 г., съдържаше клауза за временно прекратяване, която можеше да влезе в сила, ако няма споразумение за втори етап, сключено преди ноември 2010 г.,

Б.  като има предвид, че споразумението за първи етап беше само първа стъпка по посока на отварянето на авиационните пазари на ЕС и САЩ, ангажиращо категорично и двете страни да водят по-нататъшни преговори относно продължаването на предоставянето на открит достъп до пазари и увеличаването в максимална степен на ползите за потребители, авиолинии, работна сила и общности, както и да разглеждат въпроси, свързани с улесняването на инвестирането, за да се отразят по-удачно реалностите на световната авиационна промишленост, укрепването на трансатлантическата система на въздухоплаване и създаването на рамка, която да стимулира други страни да отворят собствените си пазари на въздухоплавателни услуги,

В.  като има предвид, че преговорите, започнали през май 2008 г., доведоха до предварително споразумение на 25 март 2010 г.,

Г.  като има предвид, че отварянето на авиационните пазари на ЕС и САЩ, които, взети заедно, съставляват около 60% от световното въздушно движение, би било от полза за потребителите от двете страни на Атлантическия океан, би осигурило значителни икономически ползи и би спомогнало за създаване на работни места,

Общи принципи

1.  Отбелязва предварителното споразумение от 25 март 2010 г., което би могло едновременно да укрепи напредъка по отношение на достъпа до пазари, включен в споразумението за първи етап, и да предостави засилено регулаторно сътрудничество;

2.  Припомня, че различните аспекти на нормативна уредба в сферата на авиацията, в това число шумовите ограничения и ограниченията по отношение на нощните полети, следва да бъдат определени на местно равнище при пълно спазване на принципа на субсидиарност; изисква от Комисията да координира тези въпроси на европейско равнище, като взема предвид националното законодателство на държавите-членки, за да могат да бъдат продължени преговорите със САЩ и също така да бъдат решени други въпроси, свързани с тези проблеми, като например каботаж;

Отваряне на пазари

3.  Отбелязва със съжаление липсата на значителен напредък по отношение на премахването на остарели нормативни ограничения в областта на чуждестранните инвестиции и счита, че това ще запази настоящите непропорционални ограничения по отношение на придобиване на собственост от чуждестранни лица и контрол в САЩ;

4.  Припомня, че крайната цел на споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ е цялостното отваряне на пазара без каквито и да било ограничения от двете страни;

5.  Отбелязва ограничения достъп, който превозвачите от ЕС ще получат до финансирания от правителството на САЩ транспорт (програмата „Флай Америка“), припомня, че националните правителства в ЕС не поставят подобни условия;

Сближаване на правните уредби, безопасност и сигурност

6.  Насърчава смесената комисия да разработи допълнителни предложения за взаимно признаване на нормативни решения в съответствие с принципите за по-добро регулиране;

7.  Отдава голямо значение на сътрудничеството при разработването на европейската и американската система за управление на въздушното движение („SESAR“ и „Next Gen“) с оглед постигане на оперативна съвместимост и съгласуваност, както и като принос за намаляване на въздействието върху околната среда;

8.  Приветства сътрудничеството между компетентните органи в ЕС и САЩ в областта на авиационната безопасност на всички равнища;

9.  Изказва съжаление, че не са предприети по-нататъшни мерки във връзка с чуждестранните ремонтни бази;

10.  Отбелязва значението на европейския черен списък на превозвачите, които не отговарят на стандартите, и на американската система за контрол на стандартите за превоз, и призовава двете страни да си обменят информация в тази област;

11.  Подчертава, че правото на личен живот на гражданите на Европа и САЩ следва да се зачита при обмяна на лични данни на пътниците между ЕС и САЩ, в съответствие с критериите, за които призовава Европейският парламент в своята резолюция от 5 май 2010 г.; в тази връзка подчертава неотложната необходимост от установяване на световни стандарти относно защитата на лични данни и правото на личен живот;

12.  Подчертава, че Европейският съюз се основава на принципа на правовата държава и че всяко предаване на лични данни от ЕС и неговите държави-членки за целите на сигурността следва да се основава на международни споразумения със статут на законодателни актове, с цел да се осигурят необходимите предпазни мерки за гражданите на ЕС, да се спазят процесуалните гаранции и правата на защита и да се осигури съответствие със законодателството за защита на данните на национално и европейско равнище;

13.  Подчертава важността на правната сигурност за гражданите и авиокомпаниите на ЕС и САЩ, както и необходимостта от хармонизирани стандарти за последните;

14.  Отбелязва значението на консултациите и сътрудничеството по отношение на мерките за сигурност, но отправя предупреждение срещу прилагането на прекомерни или несъгласувани мерки, които не се основават на правилна оценка на риска;

15.  Отново призовава Комисията и САЩ да преразгледат ефикасността на допълнителните мерки за сигурност, приети от 2001 г. насам, с цел да се премахнат припокриването и слабите звена във веригата на сигурността;

16.  Застъпва идеята за „еднократна проверка за сигурност“, вместо за проверка на пътниците и багажите при всяко прекачване;

Околна среда

17.  Признава, че авиационният сектор има няколко отрицателни последици за околната среда, по-конкретно като източник на шум и като сектор, допринасящ за изменението на климата, и че тези последици ще се увеличават с разрастването на авиацията;

18.  Отбелязва, че общата декларация за сътрудничество в областта на околната среда е от изключително значение за преодоляването на въздействието на международното въздухоплаване върху околната среда, но изразява съжаление, че регламентът за схемата за търговия с емисии (СТЕ) не е част от предварителното споразумение; изтъква, че ще трябва да се проведат допълнителни преговори със САЩ с оглед влизането в сила на СТЕ до 2012 г.;

19.  Приветства постигнатата договореност за съвместна работа в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване за намаляване на шума и емисиите от самолетите, както и намерението за засилване на техническото сътрудничество между ЕС и САЩ в областта на климатологията, научните изследвания и технологичното развитие, ефективността на горивата, намалението на емисиите от въздушния транспорт и обмена на най-добри практики в областта на понижаването на нивото на шума, като същевременно признава различията в местните условия;

Социална политика

20.  Приветства факта, че споразумението признава значението на социалното измерение и отговорността, възложена на съвместния комитет, за наблюдение на социалните последици от споразумението и за предприемане на подходящи действия при необходимост;

21.  Призовава Комисията да използва споразумението за насърчаване на спазването на съответното международно законодателство в областта на социалните права, по-конкретно трудовите стандарти, които са застъпени в основните конвенции на Международната организация на труда (МОТ 1930–1999 г.), насоките на ОИСР за многонационални предприятия (1976 г., преразгледани през 2000 г.) и Римската конвенция относно приложимото право при договорни задължения от 1980 г.;

22.  Настоява спрямо служителите, които са наети и/или работят в държавите-членки, да се прилага законодателството на ЕС в социалната област, по-конкретно директивите относно допитването до и предоставянето на информация на служителите (2002/14/EО, 98/59/EО и 80/987/EИО), директивата относно организацията на работното време на мобилния персонал в гражданската авиация (2000/79/EО) и директивата относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (96/71/EО);

Действие на споразумението

23.  Призовава Комисията да гарантира, че Европейският парламент е напълно информиран и консултиран относно работата на съвместния комитет както всички съответни заинтересовани страни;

24.  Припомня, че след влизането в сила на Договора от Лисабон се изисква одобрението на Европейския парламент преди сключването на международно споразумение в области, за които се прилага обикновената законодателна процедура (член 218, параграф 6);

25.  Приветства идеята за организиране на редовни срещи между членовете на Европейския парламент и на Конгреса на САЩ с цел обсъждане на всички важни въпроси, касаещи политиката на ЕС и САЩ в областта на авиацията;

26.  Призовава Европейската комисия да започне процес на преговори на трети етап с оглед включването на следните елементи до 31 декември 2013 г.:

o
o   o

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Конгреса на САЩ.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0144. (2) Приети текстове, P6_TA(2009)0001. (3) Приети текстове, P6_TA(2007)0071 и P6_TA(2007)0428. (4) ОВ C 287 E, 24.11.2006 г., стр. 84.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно прилагането на директивите от първия железопътен пакет (№ 2001/12/ЕО, 2001/13/ЕО и 2001/14/ЕО)

P7_TA(2010)0240 B7-0344/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид втория доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно наблюдението на развитието на железопътния пазар (COM(2009)0676) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2009)1687),

–  като взе предвид Директива 2001/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността(1),

–  като взе предвид Директива 2001/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензиране на железопътните предприятия(2),

–  като взе предвид Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно прилагането на първия железопътен пакет(4),

–  като взе предвид въпроса от 9 март 2010 г. до Комисията относно прилагането на директивите от първия железопътен пакет (ЕО № 2001/12/ЕО, 2001/13/ЕО и 2001/14/ЕО) (O-0030/2010 – B7-0204/2010),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че първият железопътен пакет, който беше приет през 2001 г. и съдържа три директиви относно развитието на железниците в Общността, лицензирането на железопътните предприятия и разпределянето капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност, имаше за цел да даде нов тласък на железопътната промишленост, поставяйки основата за създаването на интегрирано европейско железопътно пространство, и да предостави стабилна финансова структура за постигане на това,

Б.  като има предвид, че директивите от първия железопътен пакет трябваше да бъдат транспонирани в националното законодателство на 15 март 2003 г., но Комисията изчака до юни 2008 г. преди да започне процедури за нарушение по отношение на държавите-членки за неправилно или непълно прилагане на първия железопътен пакет,

В.  като има предвид, въз основа на втория доклад на Комисията относно наблюдението на развитието на железопътния пазар, че делът на железопътния транспорт не е нараснал, а се е стабилизирал на ниското равнище от приблизително 10% за железопътните товарни превози и по-малко от 7% за пътническия транспорт през 2002 г.,

1.  Изразява съжаление, че цели 22 държави-членки не са успели да приложат подобаващо трите директиви от първия железопътен пакет; счита, че този неуспех е попречил на развитието на дяла на железопътния превоз в транспорта като цяло;

2.  Припомня, че Парламентът вече е подчертал в своята резолюция от 12 юли 2007 г., че пълното прилагане на първия железопътен пакет е абсолютен приоритет; поради тази причина е изключително неудовлетворен от факта, че този приоритет не е спазен от мнозинството от държавите-членки, включително Австрия, Белгия, България, Чешката република, Германия, Дания, Естония, Гърция, Испания, Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Швеция, Словения и Словакия;

3.  Изразява съжаление, че Комисията загуби пет години преди да предприеме действия по отношение на неприлагането на въпросните директиви и изчака до юни 2008 г., за да изпрати официално съобщение и до октомври 2009 г., за да изпрати мотивирани становища относно неправилно или непълно прилагане на първия железопътен пакет; изразява съжаление, че Европейската комисия не беше насочила в достатъчна степен наблюдението си към финансовите основи на железопътната система; поради тази причина настоятелно призовава Комисията да възбуди незабавно съдебно производство срещу 22-те държави-членки, които не са приложили първия железопътен пакет;

4.  Призовава тези 22 държави-членки да спазят европейското законодателство без допълнително отлагане; изразява своето убеждение, че тези държави-членки все още възпрепятстват справедливата конкуренция на железопътния пазар като не прилагат директивите от първия железопътен пакет;

5.  Изисква от Комисията да направи обществено достояние конкретни данни за всяка държава-членка относно елементите, които не са изцяло приложени, по-специално във връзка с незадоволителното изграждане на независим регулаторен орган и неприлагането на разпоредбите относно таксуването на релсовия достъп; освен това изисква Комисията да информира Парламента относно различните правни тълкувания между Комисията и държавите-членки във връзка с независимостта на управителите на инфраструктура (член 4, параграф 2 и член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО);

Независимост на управителите на инфраструктурата

6.  Подчертава, че следва да се гарантира достатъчна независимост на управителите на инфраструктура, тъй като съгласно Директива 2001/14/ЕО последните имат основна роля при предоставянето на справедлив достъп до инфраструктурния капацитет за всички участници посредством разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност;

7.  Счита, че независимостта на управителите на инфраструктури е предпоставка за справедливото, прозрачно и недискриминационно отношение към всички оператори; подчертава като изключително тревожен факт, че са предоставени недостатъчни практически и правни гаранции за обезпечаване независимостта на управителите на инфраструктура, по-специално в случаите, когато последните са част от железопътно предприятие, развиващо също дейности в областта на железопътния транспорт;

8.  Изисква от държавите-членки, които не спазват тази разпоредба, ясно да разграничат основната задача за разпределяне на капацитета на националната железопътна мрежа от всеки исторически железопътен оператор чрез всички необходими правни и функционални мерки, тъй като тази липса на независимост би могла да предотврати същинското определяне на използването на инфраструктурата от управителя на инфраструктурата;

Липса на правомощия на регулаторните органи

9.  Изразява загриженост във връзка с факта, че са възложени недостатъчни правомощия и ресурси на регулаторните органи и че този недостатък води до липса на контрол върху проблемите в областта на конкуренцията за всеки национален пазар;

10.  Изисква от Комисията да информира Парламента относно правомощията на регулаторните органи, които трябва да бъдат засилени от държавите-членки, така че да им се гарантира същинско право на мониторинг върху съответните им железопътни пазари;

11.  Счита, че неизграждането на истински независими регулаторни органи в държавите-членки спъва подходящото прилагане на първия железопътен пакет;

Рамка за финансиране и таксуване на инфраструктурата

12.  Отбелязва, че специфични разпоредби, свързани с финансирането на инфраструктурата и вземането на мерки за задлъжнялостта в железопътния сектор, бяха включени в първия железопътен пакет (член 9 от Директива 2001/12/EО);

13.  Изразява съжаление, че равнището на инвестициите в развитието и поддръжката на железопътната инфраструктура остава до голяма степен недостатъчно в много държави-членки, като в няколко случая качеството на съществуващата инфраструктура се влошава; настоятелно призовава държавите-членки да мобилизират необходимите ресурси, за да гарантират, че се разработват нови железопътни транспортни проекти и съществуващата инфраструктура се поддържа адекватно;

Таксуване на релсовия достъп

14.  Отбелязва, че независимостта на управителите на инфраструктура и гарантираните правомощия и ресурси за регулаторните органи са предварително условие за задоволителното таксуване на релсовия достъп; припомня, че тези такси за инфраструктурата следва да се изчисляват по справедлив, прозрачен и последователен начин и да предостави достатъчна видимост за железопътните предприятия;

15.  Изразява своята загриженост относно недостатъчното прилагане на разпоредбите относно таксуването на инфраструктурата, особено липсата на схема за отчитане на ефективността, така че да се подобри ефективността на железопътната мрежа, и на тарифна система, основаваща се на пряката цена на железопътните услуги, както и относно липсата на независимо определяне на инфраструктурните такси от управителя на инфраструктура;

16.  Изразява съжаление, че поради това неприлагане на разпоредбите инфраструктурните такси изглежда не са пряко свързани с цената на железопътните услуги и че железопътният пазар може и да не е в състояние да понесе тези високи такси; отбелязва, че високото равнище на инфраструктурните такси може да попречи на влизането на пазара на оператори, различни от историческия, и че Комисията е получила няколко оплаквания от оператори във връзка с достъпа до терминалите и до железопътните услуги;

17.  Счита, че принципите за таксуване на достъпа до мрежата, приложими за железопътния и за пътния транспорт, следва да се сближават, за да се създаде основа за истинска равнопоставеност между видовете транспорт; подчертава, че подобна равнопоставеност би позволила транспортната система на ЕС да стане по-устойчива и по-ефикасна и би увеличила в максимална степен конкурентоспособността на железопътния транспорт в екологично отношение;

Преразглеждането на първия железопътен пакет

18.  Подчертава, че доброто и цялостно прилагане на този първи железопътен пакет е основно условие за създаването на европейска железопътна мрежа и че за Европейската комисия следва да бъде абсолютен приоритет неговото прилагане да бъде постигнато посредством всички налични правни процедури;

19.  Настоятелно призовава Комисията да предложи преразглеждане на първия железопътен пакет до септември 2010 г.; изисква от Комисията в това преразглеждане да разгледа с предимство проблемите във връзка с независимостта на управителите на инфраструктура и липсата на ресурси и правомощия на регулаторните органи, както и да предложи подходящи принципи за таксуване на достъпа до инфраструктура, които стимулират публичните и частните инвестиции в железопътния сектор;

20.  Счита, че успешното отваряне на пазарите в сектора на железопътния транспорт зависи от пълното прилагане на разпоредбите от първия железопътен пакет; по-нататъшното либерализиране на железопътния пазар не следва да намалява качеството на железопътната транспортна услуга и следва да запазва задълженията за предоставяне на обществена услуга; следва да се прилага принципът на реципрочност до цялостното отваряне на пазарите;

21.  Отправя искане до Комисията да реагира или да даде информация относно исканията в параграфи 3, 5, 10 и 16 в рамките на преработката на първия железопътен пакет или най-късно до края на 2010 г.;

o
o   o

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 1. (2) ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 26. (3) ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 29. (4) ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 551.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно наводненията в държавите от Централна Европа и по-специално Полша, Чешката република, Словакия, Унгария и Румъния, както и във Франция

P7_TA(2010)0241 RC-B7-0346/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 3 от Договора за ЕС и членове 191 и 349 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (COM(2005)0108) и позицията на Парламента от 18 май 2006 г.,

–  като взе предвид своите резолюции от 5 септември 2002 г. относно наводненията в Европа(1), от 8 септември 2005 г. относно природните бедствия (пожари и наводнения) в Европа(2), от 18 май 2006 г. относно природните бедствия (горски пожари, засушавания и наводнения) - аспекти на селското стопанство, регионалното развитие и околната среда(3), и от 7 септември 2006 г. относно горските пожари и наводненията(4),

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска рамка за действие“ (COM(2009)0147), и съобщението на Комисията, озаглавено „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“ (COM(2009)0082),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Региони 2020 – оценка на бъдещите предизвикателства за регионите в ЕС“ (SEC(2008)2868),

–  като взе предвид изявлението на Комисията относно голямото природно бедствие в автономна област Мадейра от 24 февруари 2010 г. и резолюцията на ЕП от 11 март 2010 г. относно голямото природно бедствие в автономната област Мадейра и въздействието на бурята „Синтия“ в Европа(5),

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид възникването на големи природни бедствия, каквито бяха наводненията в няколко държави-членки на Европейския съюз, и по-специално в Полша, Чешката република, Словакия, Унгария и Румъния, а също така и Германия и Австрия, както и във Франция наскоро, и последвалите човешки жертви и необходимостта да се евакуират хиляди хора,

Б.  като има предвид, че тези бедствия предизвикаха сериозни щети, включително по отношение на инфраструктурата, предприятията и обработваемата земя, че те доведоха също така до унищожаване на елементи от природното и културното наследство и създадоха потенциална опасност за общественото здраве,

В.  като има предвид необходимостта да се пристъпи към възстановяването на пострадалите в по-голяма или по-малка степен от бедствията области с оглед възстановяване от икономическите и социалните поражения,

Г.  като има предвид че честотата, сериозността, сложността и отражението на природните и причинените от човека бедствия на територията на Европа нараснаха бързо през последните години,

1.  Изразява своята съпричастност и солидарност с жителите на регионите, засегнати от бедствията; отчита надлежно възможните сериозни икономически ефекти и изразява почитта и съболезнованията си на семействата на жертвите;

2.  Признава непрекъснатите усилия, положени от екипите за търсене и спасяване с цел спасяването на човешки живот и ограничаване на щетите в засегнатите области;

3.  Приветства действията на държавите-членки, оказали помощ на засегнатите области, тъй като взаимопомощта при трудни обстоятелства е нагледен пример за европейска солидарност;

4.  Призовава Комисията и държавите-членки да преразгледат планирането, политиките в областта на устойчивото земеползване, способността за усвояване на екосистемите и най-добрите практики в светлината на засилените рискове от наводнения, произтичащи от начина, по който се управляват земята, местообитанията и системите за отводняване, и да засилят капацитета за контрол на наводненията и инфраструктурата за отводняване, така че да се ограничат щетите от изключително обилните валежи;

5.  Призовава държавите-членки и регионите, засегнати от бедствията, да обърнат особено внимание на устойчивостта на съответните планове за възстановяване, както и да разгледат възможността за реализиране на дългосрочни инвестиции в политиките на държавите-членки за превенция и противодействие на бедствията;

6.  Призовава държавите-членки да изпълнят изискванията на директивата на ЕС относно наводненията и да я приложат; настоятелно призовава при управлението на териториалното устройство да се вземат под внимание картите на районите с риск от наводнения; подчертава, че ефективната превенция на наводненията трябва да се основава на трансгранични стратегии; насърчава съседните държави-членки да засилят сътрудничеството в областта на превенцията на природни бедствия, като по този начин гарантират най-доброто възможно използване на средствата от ЕС, отпуснати за тази цел;

7.  Призовава Комисията и държавите-членки по възможно най-бърз начин да предоставят помощ за засегнатите от икономическите и социалните ефекти от бедствията области;

8.  Отново посочва, че е абсолютно наложителен нов регламент относно фонд „Солидарност“ на ЕС, на основата на предложението на Комисията COM(2005)0108), с цел разрешаване на проблемите, причинени от природните бедствия, като се действа по един по-гъвкав и ефективен начин; отправя критики по повод на факта, че Съветът блокира предложението, въпреки че Парламентът прие позицията си с широко мнозинство на първо четене през май 2006 г.; настоятелно призовава белгийското председателство и Комисията да търсят неотложно решение, така че да се поднови преразглеждането на регламента с оглед създаване на по-силен и по-гъвкав инструмент, който ще е в състояние да отговори ефективно на новите предизвикателства на изменението на климата;

9.  Призовава Комисията, след представянето на съответните планове за възстановяване от страна на националните и регионалните органи, незабавно да предприеме мерки, за да гарантира, че отпускането на изисканите финансови средства от фонд „Солидарност“ на ЕС става по възможно най-бърз, ефективен и гъвкав начин;

10.  Настоятелно призовава Комисията, освен мобилизирането на фонд „Солидарност“ на ЕС, да прояви готовност и гъвкавост по отношение на воденето на преговори с националните и регионалните органи относно преразглеждането на регионалните оперативни програми за 2007–2013 г., финансирани от ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд; призовава Комисията да пристъпи възможно най-скоро към това преразглеждане;

11.  Призовава Комисията да вземе предвид различията между засегнатите региони, които включват например планински и крайречни области, така че на пострадалите да се помогне по най-добрия възможен начин;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите-членки и на регионалните и местните органи в засегнатите области.

(1) ОВ C 272 E, 13.11.2003 г., стр. 471. (2) Приети текстове, P6_TA(2005)0334. (3) Приети текстове, P6_TA(2006)0222, 0223 и 0224. (4) Приети текстове, P6_TA(2006)0349. (5) Приети текстове, P7_TA(2010)0065.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно съдебното обучение – Програмата от Стокхолм

P7_TA(2010)0242 B7-0294/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 81 и 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно ролята на националния съдия в европейската съдебна система(2),

–  като взе предвид резолюцията на Парламента от 25 ноември 2009 г. относно Програмата от Стокхолм(3),

–  като взе предвид въпроса от 10 май 2010 г. до Комисията относно съдебното обучение – План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм (O-0063/2010 – B7-0306/2010),

–  като взе предвид член 115, параграф 5, и член 110, параграф 2, от своя правилник,

A.  като има предвид, че членове 81 и 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвиждат приемането, съгласно обикновената законодателна процедура, на мерки, целящи да гарантират „подкрепа за обучението на магистрати и съдебни служители“,

Б.  като има предвид, че в своя План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм Комисията оповести, че през 2011 г. ще представи съобщение относно план за действие за европейско обучение за всички професии в сферата на правото, а през 2010-2012 г. ще стартира пилотни проекти за програми за обмен, подобни на програмата „Еразъм“, за съдебните органи и юристите,

В.  като има предвид, че трябва да се вземат под внимание специфичните нужди на съдебната система по отношение на обучението под формата на опознавателни курсове в областта на националното, сравнителното и европейското право, както и деликатността, която е необходимо да се демонстрира при организирането на такива курсове,

Г.  като има предвид, че е особено трудно да се организира обучение за представителите на съдебната власт, с оглед на ограниченото време, с което те разполагат, независимостта им и нуждата курсовете да бъдат съобразени с техните конкретни потребности от гледна точка на текущите правни проблеми,

Д.  като има предвид, че цел на тези курсове трябва да бъде и създаването на канали за общуване между участниците, чрез което се благоприятства развиването на европейска съдебна култура на основата на взаимното разбирателство, засилвайки по този начин взаимното доверие, върху което е изградена системата за взаимно признаване на съдебни решения,

Е.  като има предвид, че въпреки натиска върху държавните бюджети държавите-членки все още носят основната отговорност за съдебното обучение и трябва да приемат тази отговорност,

Ж.  като има предвид, че въпреки всичко финансирането от ЕС е от съществено значение за подобни курсове за съдебно обучение, замислени с цел насърчаване на развиването на европейска съдебна култура,

З.  като има предвид, че подходящото съдебно обучение и създаването на европейска съдебна култура могат да ускорят съдебните производства по презгранични дела и следователно да окажат значителен принос за подобряването на функционирането на вътрешния пазар както по отношение на предприятията, така и по отношение на физическите лица, улеснявайки гражданите, упражнили правото на свободно движение, да получат достъп до правосъдие,

И.  като има предвид, че Комисията следва да провежда преглед на постигнатото в рамките на националните програми за обучение и школите за представители на съдебната власт и с оглед на откриването на най-добрите практики в този сектор,

Й.  като има предвид, че е нужно да се извлекат дивиденти от съществуващите структури и мрежи, по-специално Европейската мрежа за съдебно обучение и Академията по европейско право, като в създаването на пилотните проекти за съдебно обучение се включат Мрежата на председателите на върховните съдилища, Европейската мрежа на висшите съдебни съвети, Асоциацията на държавните съвети и върховните административни юрисдикции и Мрежата от европейски главни прокурори „Европравосъдие“,

1.  Приветства бързата реакция на Комисията по предложенията, представени в резолюцията на Парламента от 25 ноември 2009 г.;

2.  Призовава Комисията и Съвета да гарантират пълноправното участие на Парламента в изготвянето и одобряването на споразумения за съдебно обучение, в частност пилотните проекти, предвидени в плана за действие на Комисията, съгласно членове 81 и 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  Счита, че предложените пилотни проекти следва да не се ограничават, доколкото това касае представители на съдебната власт, до програми за обмен, подобни на програмата „Еразъм“;

4.  Призовава Комисията да започне своите консултации, като по-специално се допита до Парламента, с цел възможно най-бързо изготвяне и подготовка на бъдещите пилотни проекти;

5.  Настоятелно призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложения, в сътрудничество с държавите-членки в Съвета, относно създаването на мрежа от органи за правно обучение на цялата територия на Съюза, акредитирани да провеждат постоянно и без прекъсване опознавателни курсове в областта на националното, сравнителното и европейското право за представители на съдебната власт;

6.  Призовава Комисията да се консултира с Парламента по отделните планове за създаването на институция, изградена на основата на съществуващи структури и мрежи, по-специално Европейската мрежа за съдебно обучение и Академията по европейско право;

7.  Настоява Комисията да представи конкретни предложения относно финансирането на бъдещия План за действие за съдебно обучение;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) COM(2010)0171. (2) Приети текстове, P6_TA(2008)0352. (3) Приети текстове, P7_TA(2009)0090.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура (2009/2107(INI))

P7_TA(2010)0243 A7-0150/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Изграждане на устойчиво бъдеще за аквакултурата – Нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура“ (COM(2009)0162),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 710/2009 на Комисията от 5 август 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка с определянето на подробни правила относно биологичното производство на аквакултурни животни и морски водорасли(1),

–  като взе предвид предложението за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 708/2007 относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове (COM(2009)0541),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 257/2009 на Комисията от 24 март 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 по отношение на формуляра за допълнителна информация за уведомление за държавна помощ за рибарство и аквакултури(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 248/2009 на Комисията от 19 март 2009 година за установяването на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета по отношение на уведомяването относно официалното признаване на организации на производители, както и определянето на цени и на интервенция в рамките на общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (преработен)(3),

–  като взе предвид Директива 2006/88/EО на Съвета от 24 октомври 2006 година относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни(4) и Решение 2008/946/ЕО на Комисията от 12 декември 2008 г. за прилагане на Директива 2006/88/ЕО на Съвета по отношение на изискванията за карантина на аквакултури(5),

–  като взе предвид Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно екомаркировката на ЕС(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 271/2010 на Комисията от 24 март 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка със знака за биологично производство на Европейския съюз(9),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1251/2008 на Комисията от 12 декември 2008 година за прилагане на Директива 2006/88/ЕО на Съвета по отношение на условията и изискванията за сертифициране при пускането на пазара и вноса в Общността на аквакултури и продукти от тях и за установяване на списък с векторни видове(10),

–  като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Насоки за интегриран подход към въпросите на морската политика: към най-добра практика при интегрираното управление на морското дело и консултация със заинтересованите страни“ (COM(2008)0395), „Пътна карта за морско пространствено планиране: за постигане на общи принципи в ЕС“ (COM(2008)0791) и „Развиване на международното измерение на интегрираната морска политика на Европейския съюз“ (COM(2009)0536), както и неотдавнашния доклад за напредъка на интегрираната морска политика на ЕС (COM(2009)0540),

–  като взе предвид научните доклади и становища, изготвени от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) през 2008 г. относно хуманното отношение към шест от основните видове риби, развъждани в ЕС, и научните становища, изготвени от ЕОБХ през 2009 г. относно хуманното отношение при умъртвяване на осем развъждани вида риби,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2010 г.(11) относно Зелената книга на Комисията, озаглавена „Реформа на общата политика в областта на рибарството“ (COM(2009)0163),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 декември 2008 г.(12) относно приемането на Европейски план за управление на популацията от корморани,

–  като взе предвид своята резолюция от 2 септември 2008 г.(13) относно рибарството и аквакултурите в рамките на интегрираното управление на крайбрежните зони в Европа,

–  като взе предвид своята позиция от 31 януари 2008 г.(14) относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предоставянето от държавите-членки на статистически данни за аквакултури,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2007 г.(15) относно общата организация на пазара в отрасъла на рибните продукти и продуктите от аквакултури,

–  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2006 г.(16) относно започването на дебат за общностен подход в областта на програмите за екологично етикетиране на рибните продукти,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2003 г.(17) относно аквакултурата в Европейския съюз: настояще и бъдеще,

–  като взе предвид насоките за преглед на държавната помощ за рибарство и аквакултура(18) и приемането на насоките от държавите-членки(19),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и своята резолюция от 7 май 2009 г. относно новата роля и отговорности на Европейския парламент съгласно Договора от Лисабон(20),

–  като взе предвид доклада от четвъртата сесия на подкомисията по аквакултура на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО)(21),

–  като взе предвид Кодекса за поведение за отговорен риболов на ФАО(22),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство и становището на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0150/2010),

A.  като има предвид, че понастоящем няма конкретна, хармонизирана законодателна рамка на ЕС за сектора на аквакултурата; като има предвид, че вместо това този сектор е обхванат от различни законодателни текстове на ЕС в различни области (околна среда, обществено здраве, и т.н.) и от националното законодателство, което може да се различава в значителна степен в отделните държави-членки, като по този начин създава объркване сред операторите в сектора, освен че причинява дискриминация и нарушения на функционирането на пазара,

Б.  като смята, че най-адекватна стъпка в този контекст е Комисията да направи предложение за Регламент, който да урежда сектора на аквакултурата и по този начин да внесе необходимата законодателна прегледност,

В.  като има предвид, че секторът на аквакултурата е новаторски, с потенциал за високотехнологичен икономически сектор, изискващ интензивни структурни инвестиции и инвестиции за научноизследователска дейност, дългосрочно оперативно и финансово планиране и следователно правна сигурност и ясни и стабилни законодателни рамки,

Г.  като има предвид, че секторът на аквакултурата се намира в пряко взаимодействие с области на политики, които са от първостепенно значение за нашето общество, като например околната среда, туризма, градоустройството, регионалното развитие, общественото здраве и защитата на потребителите; като има предвид, че следователно е от особена важност да бъде обърнато дължимото внимание на интересите на този сектор и да бъде третиран справедливо,

Д.  като има предвид, че всички форми на аквакултура трябва да са устойчиви и социално справедливи и следователно не трябва да се накърняват екосистемите чрез увеличаване на концентрацията на естествени вещества и на концентрацията на вещества, произведени от човека, като неразграждащи се химикали и въглероден диоксид, и чрез физическо нарушаване,

Е.  като има предвид, че съобщението на Комисията от 19 септември 2002 г. (СОМ(2002)0511) се доказа като очевидно недостатъчно за насърчаването на държавите-членки да дадат значителен тласък на развитието на сектора на аквакултурата в ЕС, докато през последното десетилетие този сектор отбеляза съществен растеж в световен мащаб, заедно с нарастването на търсенето на рибни продукти както от рибовъдни стопанства, така и от риболов и при рязко покачване на вноса на тези продукти от страни извън ЕС,

Ж.  като има предвид, че ЕС е нетен вносител на продукти на рибарството и аквакултурата, а търсенето на тези продукти нараства както в световен мащаб, поради нарастването на световното население, така и на общностно равнище, поради изминалото и бъдещото присъединяване към ЕС на държави, в които тази тенденция в търсенето е още по-подчертана, а също и защото потребителските модели се променят в посока към храни, съставени от по-здравословни продукти,

З.  като има предвид също така, че е необходима надеждна система за сертифициране на продуктите на аквакултурата,

И.  като има предвид, че общностният устойчив сектор на аквакултурата може да допринесе много за осигуряването на висококачествени хранителни доставки що се отнася до рибните продукти и така да намали оказвания върху дивите видове натиск, разнообразявайки доставките на продукти на рибарството и аквакултурата, както и да играе важна роля по отношение на продоволствената сигурност, икономическите дейности и заетостта, особено в селските и крайбрежните райони,

Й.  като има предвид, че ЕС следва да отдаде по-голямо стратегическо значение на устойчивия сектор на аквакултурата и на неговото развитие на равнище ЕС, предоставяйки му необходимата финансова подкрепа, като не забравя, че високите технологии, необходими за дейностите в сектора на аквакултурата, често са свързани със значителни инвестиции от страна на предприятията, независимо от размера на последните,

К.  като има предвид, че поради важността на развитието на сектора на аквакултурата към Комисията беше отправен настоятелен призив да отдели специално място за неговото финансиране в Европейския фонд за рибарство; като има предвид, че съответните инструменти трябва да бъдат достатъчно гъвкави и ефективни, за да осигурят развитието на сектора, включително и на научните изследвания,

Л.  като има предвид, че значителните научни изследвания и технологични иновации, необходими за гарантиране на конкурентоспособността и устойчивостта на аквакултурата и за предоставяне на възможността за успех на операторите в сектора, са отвъд възможностите на много предприятия, независимо дали става дума за МСП или големи предприятия,

М.  като има предвид, че за да бъде ефективна, една устойчива политика в областта на аквакултурата трябва да бъде структурирана по такъв начин, че да благоприятства и насърчава мултидисциплинарното и координирано участие на всички свързани с дейността сектори,

Н.  като има предвид, че ЕС вече прилага политика за подкрепа на продуктите на биологичното земеделско стопанство и аквакултура, посредством прилагането на Регламенти (ЕО) № 834/2007, 889/2008 и 710/2009, като път за изграждането на европейски устойчив сектор на аквакултурата, тясно свързан с оптимизирането на собствената продукция с оглед по-голямата й конкурентоспособност и по-добрата защита на потребителите, както и по-добрата информираност и свобода на избора от тяхна страна,

О.  като има предвид, че всяка устойчива политика в областта на аквакултурата, било на общностно или национално равнище, трябва да отчита различията между различните видове производства на аквакултура (морска риба, сладководна риба, мекотели, ракообразни, морски водорасли и бодлокожи), с мерки адаптирани към специфичните за техните пазари и конкуренция структури и проблеми,

П.  като има предвид, че мерките за насърчаване на устойчивото развитие на аквакултурата би следвало, в някои случаи, да вземат под внимание необходимостта от свеждане до минимум на равнищата на стрес, произтичащо от гъстотата на отглеждане и от транспортирането, както и търсене на по-малко жестоки методи на умъртвяване, и хуманното отношение към рибите като цяло,

Р.  като има предвид, че член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз признава рибите като чувствителни същества и предвижда, при формулирането и прилагането на политиките си в областта на рибарството, Съюзът и държавите-членки да обръщат сериозно внимание на изискванията за хуманно отношение към животните,

С.  като има предвид, че в много страни операторите в сектора биват обременявани от бюрократични пречки и административна тежест, произтичащи от съществуващата законодателна рамка, които ограничават производителността и конкурентоспособността на техните предприятия, което в немалка степен има възпиращ ефект по отношение на инвеститорите,

Т.  като има предвид, че рибата е естествената храна на много развъждани видове риба и повечето рибни стопанства разчитат на храни, които съдържат рибно брашно и рибно масло,

У.  като има предвид, че в същото време в много държави-членки на ЕС липсват специални национални или регионални планове за развитие, в които да се урежда дейността на съоръженията в континенталните, крайбрежните и морските зони и да се определят по прозрачен начин районите, в които могат да се разполагат съоръжения за аквакултури, с което да се избегнат лесно предвидимите конфликти на интереси с политиките за опазване на околната среда и с други икономически сектори като туризма, селското стопанство и крайбрежния риболов,

Ф.  като има предвид, че една устойчива политика в областта на аквакултурата е съвместима с областите на Натура 2000 и дори би могла да допринесе по положителен начин за тяхното управление в случаите, когато целите по отношение на опазването на конкретния район позволяват това, както и за благосъстоянието на засегнатите населения, когато се отнася до традиционни дейности, свързани с добива на черупчести организми, или създава условия за изграждането на съоръжения за аквакултури с подходящи размери, за които няма алтернативни местонахождения, съобразени с правилата на Общността по отношение на оценките на въздействието върху околната среда и съвместими с разпоредбите за опазване на местообитанията,

Х.  като има предвид, че понастоящем продуктите на ЕС са изложени на ожесточената конкуренция на вноса от страни извън ЕС (предимно от Турция, Чили, Виетнам и Китай), където предприятията могат да функционират с много по-ниски производствени разходи, тъй като не подлежат на същите правни ограничения, нито на същите строги екологични и фитосанитарни стандарти, и могат да изплащат ниски възнаграждения (социален дъмпинг), като вследствие на това оказват допълнителен натиск върху сектора на аквакултурата на ЕС, което се отразява на качеството на храната и излага на опасност здравето на потребителите,

Ц.  като има предвид, че дейностите на аквакултурата имат по-слабо въздействие върху околната среда от други първични сектори и следователно продуктите на аквакултурата са по-устойчиви; като има предвид, че сред част от европейското гражданско общество се наблюдава незнание по отношение на този факт, което може даде повод за неоснователни предразсъдъци спрямо тези продукти,

Ч.  като има предвид, че в много райони набезите на кормораните представляват заплаха за експлоатирането на традиционни и по-естествени басейни за развъждане на риба,

Общи съображения

1.  Приветства инициативата на Комисията за внасяне на гореспоменатото съобщение COM(2009)0162 като знак за това, че се обръща по-голямо внимание на устойчивия сектор на аквакултурата, и се надява, че това ще доведе до преразглеждане на правната рамка, която да бъде по-добре пригодена към нуждите и предизвикателствата, пред които е изправен секторът с оглед укрепване на неговото положение на глобално равнище;

2.  Изтъква, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент вече не е консултативен орган в отрасла на рибарството, а съзаконодател също и в сектора на аквакултурата;

3.  Счита, че всички реформи в сектора на аквакултурата следва да се вписват по един хармоничен и взаимосвързан начин в текущия процес на реформа на общата политика в областта на рибарството;

4.  Изтъква, че в миналото Парламентът вече е обръщал внимание на необходимостта от по-сбито, последователно и прозрачно законодателство в областта на аквакултурата;

5.  Изразява мнението, че един силен и устойчив сектор на аквакултурата би могъл да подейства като катализатор за развитието на много отдалечени, крайбрежни и селски райони в държавите-члeнки и да допринесе за развитието на местно производство, със значителни ползи също и за потребителите под формата на висококачествени, здравословни и произведени по устойчив начин хранителни продукти;

6.  Счита, че конкурентоспособността на аквакултурата на Общността следва да бъде подсилена чрез силна, активна, целева и стабилна подкрепа на изследвания и технологично разработване, което представлява съществено предварително условие за развитието на един устойчив, модерен, ефективен и икономически жизнеспособен сектор на аквакултурата; изтъква също така, че мрежите за научни изследвания, мултидисциплинарните изследователски групи, трансферът на технологии и координацията между сектора и научните специалисти посредством платформи за технологии са от съществено значение за гарантирането на добра възвръщаемост на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност;

7.  Приветства създаването на Платформата за технологии и иновации относно европейската аквакултура, като се отчита необходимостта от това, секторът на аквакултурата да бъде подпомаган в най-голяма степен от изследвания и иновации, за да отговори на възникващите предизвикателства;

8.  Счита, че успехът на европейския устойчив сектор на аквакултурата ще зависи в голяма степен от създаването, на национално и местно равнище, на по-благоприятна за предприятията среда, и призовава държавите-членки да ускорят незабавно работата си в тази посока и да насърчават обмена на опит и най-добри практики на равнище ЕС;

9.  Подчертава, че намаляването на бюрокрацията ще насърчи инвестициите в сектора и счита, че е от особена важност държавите-членки, в тясно сътрудничество с местните органи, да приложат колкото се може по-скоро процедури за административно опростяване, като въведат прозрачни и стандартизирани процедури за предоставяне на концесии по отношение на заявленията за разполагане на нови съоръжения за аквакултури;

10.  Счита, че устойчивата и биологична аквакултура следва да може да предоставя на потребителите висококачествена храна, гарантираща здравословно и балансирано хранене;

11.  Счита, че системите за аквакултури, които намаляват запасите от свободно обитаващи риби или замърсяват крайбрежните води, трябва да се считат за неустойчиви и че европейската аквакултура следва да отдава предимство на тревопасни и хищни видове, които могат да виреят при намалена консумация на рибно брашно и рибно масло;

12.  Подчертава, че с оглед разширяване на сектора на аквакултурата в Европа трябва да се правят постоянни подобрения, за да се намали хранителният коефициент на уловени протеини в естествен вид по отношение на производството; отбелязва, че запасите от свободно обитаващи риби, които могат да бъдат използвани за животинска храна, са ограничени и че в редица случаи са предмет на прекомерен риболов и следователно развитието на аквакултурата следва да бъде насочено в по-голяма степен към тревопасни и рибоядни видове, които могат да осигурят значително намаляване на хранителния коефициент;

13.  Счита, че е неотложно и крайно необходимо въвеждането и засилването на строгите и прозрачни критерии по отношение на качеството и възможността за проследяване на продуктите на аквакултурата на Общността, подобряването на храненето и въвеждането и засилването на критерии за етикетиране на висококачествени продукти от аквакултури и биологични аквакултури;

14.  Счита, че като приоритетна цел сертифицирането за екологично качество на продуктите на аквакултурата следва да насърчава щадящо околната среда използване на живите водни ресурси в контекста на устойчиво развитие, което надлежно отчита екологичните, икономически и социални фактори и спазва принципите на Кодекса за поведение за отговорен риболов(23) и бъдещите насоки на ФАО;

15.  Призовава Комисията да въведе европейска програма за екологично етикетиране на продукти на рибарството и аквакултурата, която да бъде съобразена с насоките на Общността по отношение на екологичното етикетиране; подчертава, че екологичното етикетиране не само прави европейските продукти на аквакултурата по-конкурентоспособни, но също така допринася за прозрачността на един пазар, в който големият брой частни сертификати могат да доведат до объркване сред потребителите;

16.  Призовава Комисията да предприеме действия за гарантиране на това, че гъстотата на стопанствата за аквакултури не засяга естественото състояние или жизнеспособността на дивите популации, морските екосистеми и биологичното разнообразие най-общо;

17.  Счита, че финансовата подкрепа за компенсиране на вредите, причинени от защитени от закона животни, представлява важно предварително условие за развитието на един устойчив, съвременен и ефективен сектор на аквакултурата;

18.  Счита, че въпреки че всяко предложение за законодателен акт на ЕС следва да разглежда общи аспекти като оценката на въздействието върху околната среда, използването и защитата на водите и възможността за проследяване на продуктите, в тези законодателни актове не трябва да се приема общ или недиференциран подход;

19.  Подчертава необходимостта от по-силен ангажимент от страна на ЕС по отношение на инвестициите в устойчива аквакултура, под формата на допълнително финансиране по Европейския фонд за рибарство, като се отдава предпочитание на най-добрата екологична практика; посочва обаче, че бъдещото финансиране на дейности, свързани с аквакултурата, следва да бъде възможно единствено при ефективно прилагане на Директивата за оценката на въздействието върху околната среда(24), за да се гарантира, че финансираните проекти не нанасят вреди на околната среда или на запасите от дива риба и ракообразни;

20.  Подчертава, че зачитането на биологичното разнообразие следва да се установи като основополагащ принцип за европейската политика за аквакултурата както по отношение на водите в рамките на ЕС, така и по отношение на външното измерение на стратегията за аквакултурата, като подкрепа за отглеждането на риба се оказва единствено когато въпросните видове са местни или вече трайно установени; призовава за извършване на научна оценка на риска за всички внесени отвън видове, както и за мерки за задържане и контрол на вредните за околната среда видове;

21.  Отново изтъква необходимостта от включване на традиционните дейности, свързани с добива на черупчести организми, заедно с останалите дейности от сектора на аквакултурата, в рамките на общата политика в областта на рибарството, за да бъде осигурена икономическа, социална и екологична устойчивост и да им се гарантира недискриминативен достъп до европейско финансиране;

22.  Счита, че е от съществено значение да се предприемат всички подходящи стъпки, за да се гарантира, че всички продукти на аквакултурата, внасяни в ЕС от трети страни – за консумация или за преработване – изцяло отговарят на същите стандарти за защита на общественото здраве и безопасност на храните като еквивалентните продукти от Общността, и че щателни проверки на подходящите места допринасят ефективно за тази цел, без да се създават нови пречки за търговията, а като се насърчава обменът на най-добри практики с развиващите се страни;

23.  Подчертава, че аквакултурата следва да бъде разглеждана като допълнителна за сектора на улова, по-специално по отношение на снабдяването на пазара и възможността за осигуряване на работни места;

Конкретни съображения
Законодателна, административна и финансова рамка

24.  Призовава Комисията бързо да представи предложение за регламент за консолидиране в единен текст на цялото законодателство на ЕС, което урежда сектора на аквакултурата, както и да насърчава координацията между различните генерални дирекции, носещи отговорности в тази област;

25.  Призовава Комисията в този регламент да определи конкретни критерии за европейско сертифициране и общи основни правила за различните категории продукти, които трябва да се спазват от всяко стопанство за аквакултури в Общността, както и разпоредби за максимално хармонизиране на критериите за влияние върху околната среда на равнище Общност, с цел да се избегне нарушаване на правилата на конкуренция между държавите-членки, но да делегира отговорността за фазата на прилагане и за проверките на функционирането на стопанствата на компетентните териториални органи на държавите-членки, в пълно съответствие с принципа на субсидиарност (например параметрите на въздействието върху околната среда, използването на водните ресурси, храненето на развъжданите риби, мекотели и ракообразни в производствените единици, възможността за проследяване и етикетирането на продуктите, както и здравословното състояние на рибите хуманното отношение към тях, и др.);

26.  Вярва, че секторът на аквакултурата следва да бъде надлежно наблюдаван и да обхваща по-широк кръг от морски дейности, като например морски транспорт, мореплавателен туризъм, разположени в морето вятърни паркове, риболов и др.;

27.  Призовава Комисията да направи всичко възможно, за да гарантира, че държавите-членки са поели официално задължение да документират и да прилагат своето съществуващо законодателство в областта на околната среда и защитата на туризма, както и да приемат по отношение на тези области, които не подлежат на ограничения, планове за развитие, необходими за управлението на морските, крайбрежните и вътрешнотериториалните водни зони, с цел създаване на секторни планове за аквакултура, при ясно определяне на зоните, в които могат да се създадат предприятия от сектора;

28.  Призовава държавите-членки да работят за „план за морско развитие“ и интегрирано управление на крайбрежните зони, както се предвижда в рамките на новата морска политика на ЕС и в съответствие с оценките на въздействието върху околната среда, което да включва всички различни категории продукти в сектора, като например добива на черупчести, крайбрежните, изнесените в морето и сладководните аквакултури, и да предприемат действия за намаляване на съществуващите понастоящем бюрократични пречки за получаване на лицензи и концесии, необходими за започване на дейност в областта на устойчивата аквакултура, евентуално чрез въвеждането на „обслужване на едно гише“, което да централизира на едно място всички административни задължения, на които подлежат операторите; също така призовава държавите-членки да изготвят дългосрочни стратегически планове, благоприятстващи устойчивото развитие на тази дейност, както и Комисията да предложи всички необходими мерки за насърчаване на конкурентноспособността в сектора, като вземе предвид особеностите във всяка държава-членка;

29.  Изразява надежда, че в подкрепа на реформираната обща политика в областта на рибарството бъдещият Европейски фонд за рибарство ще предостави специални бюджетни редове за устойчиво развитие на аквакултурата и ще подпомогне инвестициите в този сектор, следващ най-добрата екологична практика, и ще насърчава стопанската дейност и заетостта със специално внимание към новаторски в технологично отношение съоръжения с по-слабо въздействие върху околната среда (например системи за пречистване на водата, които позволяват да се премахнат утайките и замърсителите), рибовъдни стопанства, в които се зачита здравето на рибите и хуманното отношение към тях, и устойчиви форми на аквакултура;

30.  Изразява надежда, че този фонд ще вземе надлежно предвид необходимостта от предоставяне на финансова подкрепа на предприятията в сектора, по-специално МСП и семейните предприятия, на основание приноса им към социалното и икономическото развитие на крайбрежната зона и с особено внимание към отдалечените и пограничните райони;

31.  Подкрепя държавите-членки за опростяването на процедурите за лицензиране, което би насърчило достъпа до нови места и би улеснило дългосрочния достъп до съществуващи места, по-специално на местата, където функционират МСП и семейни предприятия;

32.  Подчертава също така необходимостта от осигуряване на по-голям финансов принос за научноизследователска дейност, иновации и трансфер на технологии в областта на устойчивите, биологичните, изнесените в морето и сладководните аквакултури, както и за предприятията, които ще пристъпят към частично или цялостно преминаване от конвенционалното производство към биологично, чрез секторни политики, които обхващат всички ключови аспекти, от веригата на доставки до повишаването на стойността и популяризирането на продуктите на пазара, с по-добро управление на тези аспекти в рамките на тематичните оси, предвидени в структурните фондове и програмите на Общността;

33.  Настоятелно призовава Комисията да предостави на сектора на аквакултурата истински икономически инструмент за кризисни ситуации и да определи системи за подкрепа в случай на биологически природни бедствия (като например пролиферацията на токсичен фитопланктон), предизвикани от човека бедствия (като потъването на „Ерика“ или „Престиж“) или крайни климатични явления (циклони, наводнения и др.);

34.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят експерименталното развъждане на местни видове, както и технологиите за производство на риба в добро здравословно състояние и усилията за борба с болестите по аквакултурите, с цел диверсифициране на производството на аквакултури в Общността, за да може то да предлага висококачествени продукти с висока добавена стойност, като насърчат научноизследователската дейност и обмена на най-добри практики по отношение на тези видове и съответните производствени методи, така че продуктите на аквакултурата да се конкурират по-добре с други иновативни хранителни продукти;

35.  Подчертава, че е необходимо да се предприемат мерки, за да се осигурят запасите за попълване на видове, които намаляват в реките, по-специално традиционно мигриращи видове със значително икономическо въздействие върху местното население (есетра, карагьоз, сьомга и др.), както и някои видове в морето, и насочва вниманието на Комисията и държавите-членки към необходимостта да се гарантира необходимото финансиране за прилагане на подобни инициативи;

36.  Призовава Комисията да вземе предвид тенденцията за изграждането на изнесени в морето съоръжения за аквакултури като потенциално разрешение на проблема с наличието на пространство по европейското крайбрежие, както и да вземе предвид неблагоприятната околна среда и трудните климатични условия, при които се осъществява този тип аквакултура;

37.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират подходящо професионално обучение в областта на аквакултурата, да подпомагат конкурентоспособността на сектора и да насърчават възможното преквалифициране на операторите в сектора на професионалния риболов по отношение на алтернативните методи за управление на водната среда, като по този начин допринасят за създаването на сигурни работни места за младите хора в селските, крайбрежните и най-отдалечените райони, и особено в райони, които в голяма степен зависят от рибарството и дейностите, свързани с аквакултура;

38.  Призовава държавите-членки да разгледат възможността за създаване на специализирани организации за насърчаване на продуктите на аквакултурата; призовава също така Комисията да разшири обхвата на правилата относно общите организации на пазара, като включи сектора на устойчивата аквакултура, както и да окаже подкрепа и да предвиди инициативи за промоционални кампании на равнище ЕС и на външните пазари;

Политика за качество и защита на потребителите

39.  Счита, че устойчивото развитие на аквакултурата не може да има предимство пред една строга политика за качество, производствени методи, които зачитат околната среда и хуманното отношение към животните по отношение на превоза на зарибителен материал, начините на умъртвяване и продажбата на жива риба, както и строги здравни стандарти и високо равнище на защита на потребителя;

40.  Поради това призовава Комисията да изготви специален етикет за качество на ЕС за продуктите на аквакултурата, както и специален етикет за биологична аквакултура, като установи строги правила в съответствие с принципите на ЕС за висококачествено биологично производство, които да гарантират за потребителите надеждността на системата за производство и контрол, както и пълната проследяемост на продуктите на аквакултурата; насърчава Комисията да обмисли използването на вече съществуващи структури за етикетиране на висококачествена биологични продукти на аквакултурата;

41.  Счита, че отговорното производство на съставки за храни за риби, включително морски съставки, е предварително условие за устойчивостта на аквакултурата;

42.  Призовава Комисията да организира и насърчи, в тясно сътрудничество с държавите-членки, институционални информационни кампании за популяризиране на продуктите на аквакултурата, включително биологичните продукти на аквакултурата;

43.  Отново потвърждава становището, което вече изрази в своята резолюция от 4 декември 2008 г. относно приемането на Европейски план за управление на популациите от корморани(25), и посочва, че ограничаването на вредите, причинявани от корморани и други грабливи птици на предприятията за аквакултури, е основен фактор за производствените разходи и следователно за тяхното оцеляване и конкурентоспособност; насочва вниманието към необходимостта от оценка на загубите, причинени от кормораните и от други грабливи птици в сектора на аквакултурата, както и от изготвянето на планове за коригиращи действия в сектора;

44.  Призовава Комисията да предприеме действията, към които беше приканена в горепосочената резолюция от 4 декември 2008 г. , по-специално що се отнася до прилагането на стъпаловидната програма за управление на популацията от корморани, координирана на европейско равнище, и събирането на научни данни относно размерите на популациите от корморани; призовава Комисията да представи предложения за цялостно законодателство в тази област;

45.  Призовава Комисията да предложи – в тясно сътрудничество с държавите-членки и след като вземе предвид различните географски и климатични условия, производствените технологии и природните особености на отглежданите видове – конкретни устойчиви критерии по отношение на хуманното отношение към развъжданата риба (като максимални равнища на гъстота на отглеждане, количеството на растителните и животинските протеини, които могат да бъдат използвани в храните в различните видове рибовъдни стопанства), които отчитат специфичните фактори, свързани с развъждането на отделните видове, хранителните потребности на развъжданите видове риба, фазите от жизнения им цикъл и условията на околната среда и насърчават практики за транспортиране и умъртвяване, които ограничават източниците на стрес, както и сменянето на водата в басейните по начин, който да гарантира хуманното отношение към развъжданата в тях риба; съгласен е, че дългосрочната цел трябва да бъде заместването на животинските протеини с растителни за всички видове, за които това е възможно, като се имат предвид техните потребности от храни, и че стратегическите изследвания за разработване на заместители на основните съставки следва да бъдат разглеждани като основен приоритет предвид това, че научните изследвания в областта на основните хранителни вещества и тяхното производство от алтернативни източници, каквито са например микроводораслите и дрождите, биха намалили нуждите от рибно брашно в дългосрочен план;

46.  Призовава Комисията да разшири приложното поле на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета относно защитата на животните по време на транспортиране(26), така че да се ограничи транспортът на риба на дълги разстояния, като по този начин биват насърчавани местните дейности за развъждане, както и умъртвяването в близост до рибното стопанство;

47.  Призовава Комисията да гарантира, че получаването на суровини, използвани за храна на риба, следва приемлива от екологична гледна точка практика и няма отрицателно въздействие върху екосистемите, от които тези съставки са получени;

48.  Призовава Комисията да гарантира, че не се допускат процедури преди умъртвяването, които са класифицирани от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) като вредни за доброто състояние на рибата; следва да бъдат забранени методите на умъртвяване от типа на задушаването в ледена каша, при което, по мнението на ЕОБХ, рибата продължава да има усещания дълго време преди настъпването на смъртта;

49.  Настоятелно призовава Комисията да състави специфични технически насоки относно сертифицирането на устойчиви храни за риби;

Външни отношения

50.  Призовава Комисията и държавите-членки да направят всичко възможно, за да гарантират, че законодателството на Общността се прилага строго по цялата верига на производство на продукти на аквакултурата, включително храни и суровини за храните, внасяни от трети държави;

51.  Призовава Комисията да проучи отблизо производствените методи на рибните стопанства извън Европейския съюз и да докладва относно рискове за здравето;

52.  Изтъква необходимостта да се гарантира, че хранителните продукти от водни организми, произведени или внесени в ЕС, отговарят на високи стандарти за опазване на околната среда и защита на здравето и безопасността на потребителя;

53.  Призовава Комисията да направи всичко възможно, за да гарантира прилагането на принципа за взаимно признаване и свободно движение на стоки по отношение на фармацевтичните продукти – лечебни и за профилактика, използвани в аквакултурата, да насърчава реципрочни споразумения с трети държави с обширно ноу-хау в сектора и да насърчава въвеждането на най-добри практики от други държави и международни организации;

54.  Отново посочва значението на системното провеждане на проверки по местата, които предоставят достъп до вътрешния пазар, и основните пунктове за внос, за да се гарантира напълно на потребителите, че продуктите на аквакултурата, внасяни от трети страни, системно се подлагат на строг контрол на качеството и следователно отговарят изцяло на нормите на ЕС в областта на хигиената и общественото здраве;

55.  Призовава Комисията и държавите-членки да защитават тези принципи както в рамките на СТО, така и на всички подходящи институционални форуми;

56.  Призовава Комисията да насърчава, като част от политиката на ЕС за сътрудничество с развиващите се страни, мерки за подкрепа и обучение, които имат за цел насърчат устойчивата аквакултура и да повишат осведомеността на производителите на аквакултури в тези държави по отношение на една политика за качество и по-високи производствени стандарти, особено що се отнася до околната среда, хигиената и социалните стандарти в индустрията;

57.  Призовава Комисията да представи доклад относно екологичните и социалните стандарти в сектора на аквакултурата извън ЕС и да потърси начини за подобряване на предоставянето на информация на потребителите;

58.  Призовава Комисията да предприеме проучвания относно оценката на въздействието във връзка с възможните ефекти, които търговските споразумения на Общността могат да имат върху сектора на аквакултурата;

o
o   o

59.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 204, 6.8.2009 г., стр. 15. (2) ОВ L 81, 27.3.2009 г., стр. 15. (3) ОВ L 79, 25.3.2009 г., стр. 7. (4) ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14. (5) ОВ L 337, 16.12.2008 г., стр. 94. (6) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. (7) ОВ L 27, 31.1.2010 г., стр. 1. (8) ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1. (9) ОВ L 84, 31.3.2010 г., стр. 19. (10) ОВ L 337, 16.12.2008 г., стр. 41. (11) Приети текстове, P7_TA(2010)0039. (12) ОВ C 21 E, 28.1.2010 г., стр. 11. (13) ОВ C 295 E, 4.12.2009 г., стр. 1. (14) ОВ C 68 E, 21.3.2009 г., стр. 39. (15) ОВ C 323 E , 18.12.2008 г., стр. 271. (16) ОВ C 305 E, 14.12.2006, стр. 233. (17) ОВ C 38 E, 12.2.2004 г., стр. 318. (18) ОВ C 84 , 3.4.2008 г., стр. 10. (19) ОВ C 115 , 20.05.2009 г., стр. 15. (20) Приети текстове, P6_TA(2009)0373. (21) Среща в Puerto Varas (Чили) на 6-10 октомври 2008 г., http://www.fao.org/fishery/nems/36393/en (22) Кодекс за поведение на ФАО, приет на 31 октомври 1995 г. (23) Приет от ФАО на 31 октомври 1995 г. (24) Директива 85/337/ЕИО (ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40), изменена с Директива 97/11/ЕО и Директива 2003/35/ЕО (Директивата за ОВОС). (25) Резолюция на Европейския парламент от 4 декември 2008 г. относно приемането на Европейски план за управление на популациите от корморани с оглед на свеждането до минимум на нарастващото въздействие на кормораните върху запасите от риба, риболова и аквакултурите, (Приети текстове, P6_TA(2008)0583). (26) ОВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно Демократична република Конго: случаят „Floribert Chebeya Bahizire“

P7_TA(2010)0244 RC-B7-0376/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Демократична република Конго,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство, подписано в Котону през юни 2000 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ-ЕС от 22 ноември 2007 г. относно положението в Демократична република Конго, и по-специално в източната й част, и неговото отражение върху региона,

–  като взе предвид Резолюция 60/1 на Общото събрание на ООН от 24 октомври 2005 г. относно резултатите от Световната среща на високо равнище през 2005 г., и по-специално параграфи 138–140 от нея относно отговорността за защита на населението,

–  като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 3 юни 2010 г. относно насилствената смърт на Floribert Chebeya Bahizire,

–  като взе предвид насоките за закрила на защитниците на правата на човека на ЕС от 2004 г. и местната стратегия за прилагане на тези насоки в Демократична република Конго, приета от ръководителите на мисии на 20 март 2010 г.,

–  като взе предвид Резолюция 1856(2008) на Съвета за сигурност на ООН относно мандата на Мисията на ООН в Демократична република Конго (MONUC),

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Floribert Chebeya Bahizire, изпълнителният директор по правата на човека в организацията „La Voix des Sans Voix“ (VSV), е открит мъртъв в автомобила си в Киншаса в сряда, 2 юни 2010 г., след като е бил призован за разпит в полицията,

Б.  като има предвид, че според публикации в пресата във вторник следобед, на 1 юни 2010 г., г-н Chebeya Bahizire е получил телефонно обаждане от централното полицейско управление и е бил извикан за среща с началника на полицията главен инспектор John Numbi Banza Tambo; като има предвид, че след пристигането си в полицейското управление г-н Chebeya Bahizire не е успял да се свърже главния инспектор и е уведомил семейството си чрез текстово съобщение (SMS), че се връща в града,

В.  като има предвид, че работата на г-н Chebeya Bahizire в защита на демокрацията и правата на човека в Демократична република Конго от 90-те години на миналия век до днес по въпроси, сред които корупцията в армията, връзките между милициите и чуждестранни политически сили, спазването на конституцията, незаконните арести, произволното задържане и подобряването на условията в затворите, са му спечелили уважението и възхищението на неговите сънародници и на международната общност,

Г.  като има предвид, че Fidèle Bazana Edadi, шофьор на г-н Chebeya Bahizire, е все още в неизвестност,

Д.  като има предвид, че на семейството на г-н Chebeya Bahizire не е бил разрешен пълен достъп до неговите останки и че са налице противоречиви изявления относно състоянието на тялото при намирането му,

Е.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН за извънсъдебните и произволните екзекуции и екзекуциите по бърза процедура, Philip Alston, заяви, че обстоятелствата около убийството „до голяма степен сочат, че отговорност носят официалните органи“,

Ж.  като има предвид, че главен инспектор Numbi Banza Tambo, беше отстранен до второ нареждане, и че други трима полицаи също са били арестувани във връзка с убийството; като има предвид твърденията, че заместник-началникът на полицията полковник Daniel Mukalayi е признал за убийството на г-н Floribert Chebeya по нареждане на своя висшестоящ, генерал John Numbi Tambo,

З.  като има предвид, че г-н Chebeya Bahizire е заявявал няколкократно пред „Амнести Интернешънъл“, че се чувства следен и че е под наблюдение от страна на службите за сигурност,

И.  има предвид, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, Върховният комисар на ООН по правата на човека Navi Pillay, специалният докладчик на ООН по извънсъдебните и произволните екзекуции и екзекуциите по бърза процедура, Philip Alston и Alan Dos и главнокомандващият мироопазващите сили на ООН в Демократична република Конго направиха изявления, в които осъдиха убийството на г-н Chebeya Bahizire и призоваха за независимо разследване,

Й.  като има предвид, че убийството е част от засилващата се тенденция на сплашване и тормоз на защитници на правата на човека, журналисти, политически опоненти, жертви и свидетели в Демократична република Конго; има предвид, че много журналисти и активисти за правата на човека загинаха при подозрителни обстоятелства в Демократична република Конго през последните пет години,

К.  като има предвид, че много НПО са свидетели на увеличаване на потисничеството спрямо защитниците на правата на човека в Демократична република Конго през последната година, включително чрез незаконни задържания, преследване, заплахи по телефона и многократно призоваване в офисите на разузнавателните служби,

Л.  като има предвид, че разследването на убийствата на защитника на правата на човека Pascal Kabungulu Kibembi през 2005 г. и на журналисти, включително Franck Ngyke и неговата съпруга, Hélène Mpaka, през юни 2007 г., Serge Maheshe през юни 2007 г. и Didace Namujimbo през ноември 2008 г., беше осъществено от конгоанските военни органи и се характеризираше със сериозни нередности,

М.  като има предвид, че – по отношение на заповедта за задържане, издадена от Международния наказателен съд през април 2008 г. срещу Bosco Ntaganda за военни престъпления като например набирането на деца-войници – Демократична република Конго, като страна по Римския статут, е в нарушение на своите правни задължения за сътрудничество с Международния наказателен съд, наред с другото за залавянето на лица, срещу които е издадена заповед за задържане; като има предвид, че Демократична република Конго назначи Bosco Ntaganda на висша длъжност в конгоанската армия, като по този начин засили впечатлението, че нарушенията на правата на човека остават безнаказани, с което се допринася за увеличаването на броя на тези престъпления,

Н.  като има предвид, че някои части от Демократична република Конго са в състояние на гражданска война от години, като това води до кланета, масови изнасилвания и широко разпространеното набиране на деца-войници,

О.  като има предвид, че убийствата, особено извършените от Божията армия на съпротивата (LRA), създадена в Уганда паравоенна група, понастоящем засягат всички граничещи с Демократична република Конго държави,

П.  като има предвид, че служителите на НПО също са засегнати от тези форми на преследване на цивилното население и това доведе до намаляване на хуманитарната помощ в Демократична република Конго,

Р.  като има предвид, че скоро ще бъде чествана 50-та годишнина от независимостта на Демократична република Конго и като има предвид, че правата на човека и демокрацията са жизненоважни за развитието на страната,

1.  Категорично осъжда убийството на Floribert Chebeya Bahizire и факта, че Fidèle Bazana Edadi, шофьорът на г-н Chebeya Bahizire, е безследно изчезнал; изразява своята пълна подкрепа за семействата им;

2.  Призовава за създаването на независима, достоверна, цялостна и прозрачна анкетна комисия за разследване на смъртта на г-н Chebeya Bahizire и на местонахождението на г-н Bazana Edadi, и за предприемане на първи стъпки за осигуряване на закрила на семействата на двамата мъже;

3.  Изисква установяване на самоличността на отговорните лица, изправянето им пред съда и налагането на наказания в съответствие с правото на Демократична република Конго и с международните разпоредби за защита на правата на човека;

4.  Приветства факта, че органите на властта откликнаха на отправено от семейството на г-н Chebeya Bahizire искане за независима аутопсия, като поканиха нидерландска експертна група по криминалистика под ръководството на д-р Franklin Van de Groot за установяване на причината за смъртта;

5.  Изразява дълбока загриженост относно общото влошаване на положението на защитниците на правата на човека в Демократична република Конго; призовава органите на Демократична република Конго изцяло да съблюдават Декларацията относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1998 г., и да прилагат препоръките на общия периодичен преглед на ООН от 2009 г. като мерки за закрила на правата на защитниците на правата на човека; подчертава, че налагането на наказания на отговорните лица за убийствата на защитници на правата на човека и на журналисти през последните години е съществен елемент за демократизацията на страната;

6.  Осъжда продължаващото потискане на активисти за правата на човека, журналисти, политически опоненти, жертви и свидетели в Демократична република Конго; призовава държавите-членки да гарантират, че последните са защитени, и да предоставят логистична и техническа подкрепа за тази цел в съответствие с насоките за закрилата на защитници на правата на човека;

7.  Осъжда жестокостите на Божията армия на съпротивата и други въоръжени групи в Демократична република Конго;

8.  Изтъква необходимостта от предприемането на мерки за справяне с корупцията и изправяне пред съда на извършителите на злоупотреби с правата на човека в рамките на въоръжените и полицейските сили на Демократична република Конго, като подчертава изключително важната роля на MONUC за осъществяването на това, посредством съвместно планиране и изпълнение на операции и подходящи механизми на отчетност във връзка със злоупотреби; в частност настоятелно призовава Демократична република Конго да спазва международните си правни задължения и да арестува Bosco Ntaganda и да го предаде на Международния наказателен съд;

9.  Призовава всички страни да засилят борбата срещу безнаказаността и да поддържат принципите на правовата държава; призовава правителството на Демократична република Конго да гарантира, че от отговорните за нарушаването на правата на човека и на международното хуманитарно право ще се търси отговорност и че то сътрудничи в пълна степен с Международния наказателен съд;

10.  Подчертава факта, че ЕС и Демократична република Конго са страни по Споразумението от Котону, в което изрично са посочени задълженията на всички страни по отношение на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; призовава да се отдели особено внимание на тези въпроси в рамките на оценката на споразумението;

11.  Призовава правителството на Демократична република Конго, по повод 50-годишнината от независимостта на страната, решително да се ангажира с насърчаване на политическа практика, която поддържа правата на човека и укрепва принципите на правовата държава;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на институциите на Африканския съюз, на генералния секретар на ООН, на Съвета за сигурност на ООН, на Съвета по правата на човека на ООН, както и на правителствата и парламентите от региона на Големите езера.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно Непал

P7_TA(2010)0245 RC-B7-0383/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за гражданските и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид основните принципи на ООН за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи от 1990 г.,

–  като взе предвид изявлението на Генералния секретар на ООН Бан Ки-мун от 29 май 2010 г. относно политическото положение в Непал,

–  като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 30 април 2010 г. относно политическото положение в Непал,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 21 ноември 2006 г. беше сключено Всестранно мирно споразумение (ВМС) между Алианса „7 партии“ и Обединената комунистическа партия на Непал (маоисти) (ОКПН(м)), които контролираха големи части от страната, което сложи край на 10 години въоръжен конфликт с 13 000 жертви,

Б.  като има предвид, че това историческо споразумение показа, какво може да бъде постигнато, когато политическите сили преговарят добросъвестно, проправяйки път за избори за конституционно събрание, създаването на временно правителство, включващо маоистката партия, разоръжаването на маоистките бойци и техните лагери, както и прибирането на непалската армия в казармите,

В.  като има предвид, че много от условията в мирното споразумение, сключено през 2006 г. след десетгодишната въоръжен конфликт между маоистите и правителството, останаха неизпълнени,

Г.  като има предвид, че след изборите за конституционно събрание на 10 април 2008 г., оценени от мисиите на ЕС за наблюдение на изборите като изпълняващи, макар и не всички, международни стандарти, и на които ОКПН(м) спечелиха близо 40% от гласовете, конституционното събрание реши да сложи край на 240-годишната монархия и да превърне Непал във федеративна демократична република,

Д.  като има предвид, че Непал не е станала по-мирна страна през последните години, особено през 2009 и 2010 г., според Глобалния индекс на мира (GPI),

Е.  като има предвид, че през май 2009 г. министър-председателят Пушпа Камал Дахал („Прачанда“) подаде оставка, а неговата партия ОКПН(м) се оттегли от правителството в спор с президента (от Непалски конгрес) във връзка с освобождаването от длъжност на главнокомандващият на армията, който имал разногласия с маоистите относно реинтегрирането на бившите бойци на народната освободителна партия в непалската армия,

Ж.  като има предвид, че в последвалата политическа нестабилност, засилена от кампаниите на маоистите да нарушат гражданския и парламентарния живот, крехкият антимаоистки алианс от 22 партии под водачеството на министър-председателя Мадхав Кумар Непал (CPN-UML) не успя да откликне на двете основни очаквания: широко приемлива нова конституция за федеративната република преди крайния срок от две години на 28 май 2010 г. и споразумение за реинтегрирането/реабилитацията на приблизително 20 000 бивши бойци от народната освободителна армия,

З.  като има предвид, че формалните разговори между лидерите на партиите от партийното обединение CPN-UML за съставяне на ново правителство бяха възобновени след като в последния момент бе постигнато споразумение от три точки, в което се предвижда продължаването на мандата на конституционното събрание с една година, съставяне на правителство на националния консенсус и оставката на министър-председателя Мадхав Кумар Непал ' във възможно най-кратък срок„, както и “напредък по отношение на мирното споразумение„,

И.  като има предвид, че видеоматериалът от Shaktikhor, което дава основания за обвинения в измама по отношение на броя на бойците и плановете за използването на „демократизацията“ за политизиране на националната армия, повдига основателни въпроси, на които ОКПН(м) все още не е изяснила,

Й.  като има предвид, че продължаващата политическа нестабилност има съществено въздействие върху социалното, икономическото и туристическото развитие на Непал, който с положението си между Индия и Китай, най-бързо развиващите се икономики в света, се нуждае от политическа стабилност, за да се възползва от стратегическото си положение,

К.  като има предвид, че Непал продължава да страда от слабо икономическо и социално развитие в сериозна степен; като има предвид, че близо 30% от населението се намират под абсолютната граница на бедността, 16 % от населението страдат от остро недохранване, процентът на неграмотност остава най-високият в южна Азия, а развитието е възпрепятствано от всеобщ недостиг на основни горива, предизвикващи спиране на електроснабдяването, ограничения в транспорта и увеличение на цените на храните,

Л.  като има предвид, че положението на много бежанци в Непал, по-специално на тези от Тибет, дава основание за загриженост,

М.  като има предвид, че непалските органи трябва да бъдат похвалени за спазването на „джентълменското споразумение“ за бежанците от Тибет,

Н.  като има предвид, че досега нито един член на държавните сили за сигурност или на бившите маоистки бунтовници не са били подведени под наказателна отговорност за тежките и систематични нарушения на военновременните закони, извършени по време на конфликта,

О.  като има предвид, че делегацията на Европейския парламент за връзки с южна Азия предприе мисия до Катманду през важния период 23-29 май 2010 г.,

1.  Изразява дълбока загриженост от несъществуването на постоянно действаща конституция, основана на демократични ценности и права на човека и изразява своята солидарност с непалския народ и всички семейства, които са изгубили свои роднини в насилието на последните години;

2.  Приветства решението в последния момент на 28 май 2010 г. на политическите партии да предприемат необходимите стъпки за удължаване на мандата на конституционното събрание и изразява похвала за важното влияние на Събранието на жените;

3.  Настоятелно приканва конституционното събрание и всички участващи политически организации да преговарят без предварителни условия, да проявят гъвкавост, да избягват всякакви провокативни действия и да работят заедно за националното единство, за да намерят ясна структура за новата конституция, да установят действаща федеративна демокрация и да спазят новия краен срок, който беше удължен с една година на 28 май 2010 г.;

4.  Призовава всички страни да улеснят и насърчат дейността на конституционните комитети във връзка с бъдещата пътна карта след продължаването на мандата на конституционното събрание;

5.  Подчертава необходимостта от ясно и публично оповестяване на всички договорености и следователно приветства обещаната бяла книга, която трябва да обясни на населението постигнатия до този момент напредък в изготвянето на конституцията на федеративната република; поздравява трите от общо 11-те тематични комитета, които приключиха работа;

6.  Приветства решението на Непалския конгрес от 31 май 2010 г., с което се поема ангажимент за правителство на националното единство, отворено за всички политически партии, включително главната опозиционна партия ОКПН(м);

7.  Призовава ОКПН(м) да се ангажира с процеса на конструктивно планиране и да намери начин да интегрира бившите маоистки бунтовници в обществото, включително групите, пребиваващи в лагерите, наблюдавани от Мисията на ООН в Непал (UNMIN);

8.  Призовава ЕС и държавите-членки да подкрепят всички усилия на непалското правителство и партиите да намерят решение на проблема с интегрирането на бившите маоистки бунтовници в националната армия или други сили за сигурност, както и жизнеспособни алтернативни решения за онези, които не могат да бъдат интегрирани в такива организации;

9.  Призовава политическите партии и особено ОКПН-М да обуздаят своите милитаристични младежки организации и да престанат да набират деца войници; призовава ОКПН-М да осигури безпрепятствен достъп до реабилитационните пакети за малолетни лица, които са били разпуснати неотдавна от техните лагери;

10.  Призовава непосредствено ООН да установи, най-добре в сътрудничество с правителството, процедури за проучване на потенциалните членове на силите за сигурност, с цел изключването на лица, които имат явна вина за нарушаване на правата на човека, от всякакви позиции, свързани с мироопазващите дейности на ООН; напомня на непалската армия, че професионализмът и репутацията, с които е известна, за съжаление са вече изложени на риск от компрометиране и съвсем ясно ще продължат да бъдат под въпрос, докато неразрешените от много време насам и добре документирани случаи на безнаказаност сред нейните редици не получат обективно решение, т.е. не бъдат разрешени от правосъдието;

11.  Изразява безпокойството си относно сведенията за ново набиране на членове на националната армия; припомня, че върховният съд реши, че такова набиране е съвместимо с Всестранното мирно споразумение единствено ако се отнася до технически персонал; при все това, отбелязва, че подобно набиране може да изостри проблемите пред преходния процес;

12.  Запазва дълбокото си убеждение, че две години след прекратяването на монархията, над армията следва да се установи пълен демократичен контрол, включително по отношение на бюджетните аспекти; потвърждава солидарността си с конституционното събрание относно всички възможни стъпки, които би могло да предприеме във връзка с това;

13.  Повтаря пред държавите-членки на ЕС, че износът на смъртоносни оръжия в Непал продължава да бъде забранен съгласно Всестранното мирно споразумение и ги призовава да окажат финансова и техническа подкрепа за намирането на креативни решения за преструктурирането на непалската армия;

14.  Изразява пълната си подкрепа за важната роля на UNMIN и счита, че мандатът на мисията следва да бъде удължен поне до момента, когато мирният процес навлезе в устойчива фаза;

15.  Изразява своята загриженост относно сведенията за нарастващото разпространение на изтезания и агресивно насилие; в този контекст, приветства работата на националната комисия по правата на човека в Непал;

16.  Изразява безпокойството си, че правителството на Непал удължи мандата на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците с една година, но с преразгледан мандат, постепенно прекратявайки регионалните операции на органа, което е в разрез с надеждите за засилване на функциите му за наблюдение на положението в областта на правата на човека;

17.  Призовава за създаването на комисия по изчезванията, комисия за истина и помирение и комисия за национален мир и реабилитация, както се посочва във Всестранното мирно споразумение;

18.  Силно осъжда факта, че до този момент в гражданските съдилища не е имало нито едно съдебно дело за нито едно от сериозните престъпления, извършени и от двете страни по време на конфликта;

19.  Настоятелно призовава партиите и правителството да прекратят политическата намеса в наказателните производства, да създадат политически независима съдебна система в рамките на конституционния процес и във връзка с това да планират ратификацията на статута на Международния наказателен съд;

20.  Приветства съобщението от страна на Непал през 2009 г., че ще подкрепи проекта на ООН относно принципите и насоките за премахване на дискриминацията, основана на кастов признак, но изразява загрижеността си относно продължаващата практика на принудителен труд, особено в Kamaiya, Haruwa и Charuwa, както и обезпокоителното положение на милиони безимотни хора, което заплашва да се влошава допълнително под въздействието на изменението на климата; призовава правителството и страните да насърчават дейността на Комисията за поземлена реформа;

21.  Призовава непалското правителство да разреши проблема с 800 000-те непалци без гражданство, като опрости бюрократичните процедури и намали разходите, свързани с кандидатстването за удостоверения за гражданство; счита, че е жизненоважно това да бъде взето под внимание по време на преговорите за мирния процес;

22.  Настоятелно призовава непалското правителство да осигури стандарти на защита за всички бежанци и да продължи усилията за предотвратяване и ограничаване на проблема с липсата на гражданство, по-специално на лица от Бутан, в съответствие с международните стандарти, да подпише конвенцията относно бежанците от 1951 г. или протоколът към нея от 1967 г. и да следва стандартите, установени от Службата на върховния комисар на ООН за бежанците;

23.  Счита, че е важно непалските органи да продължат с пълното прилагане на „джентълменското споразумение“ за бежанците от Тибет с оглед запазване на контактите между Службата на върховния комисар на ООН за бежанците и тибетските общности; в това отношение приветства възможностите за позволяване на достъпа до територията в рамките на „джентълменското споразумение“ със Службата на върховния комисар на ООН за бежанците и осигуряване на по-дълготрайни решения;

24.  Призовава върховния представител на ЕС чрез делегацията в Катманду да наблюдава отблизо политическото положение в Непал и да използва своето влияние да отправи апел към съседните сили в региона, по-специално Китай и Индия, да подкрепят преговорите за създаване на правителство на националното единство;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите-членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на правителството на Непал, на правителствата и парламентите на Индия и на Китайската народна република, и на генералния секретар на ООН.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно екзекуциите в Либия

P7_TA(2010)0246 RC-B7-0391/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно премахването на смъртното наказание и относно годишните доклади за правата на човека по света, и по-специално доклада за 2008 г., и необходимостта от незабавен мораториум върху смъртното наказание в страните, в които то все още се прилага,

–  като взе предвид резолюции 62/149 от 18 декември 2007 г. и 63/168 от 18 декември 2008 г. на Общото събрание на ООН, които призовават за мораториум върху прилагането на смъртното наказание (по доклад на Третия комитет (A/62/439/Add.2),

–  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание от 16 юни 1998 г. и техния преразгледан и осъвременен текст от 2008 г.,

–  като взе предвид заключителната декларация, приета от Четвъртия световен конгрес срещу смъртното наказание, проведен в Женева на 24–26 февруари 2010 г., която призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание,

–  като взе предвид международните конвенции за защита на правата на човека и основните свободи,

–  като взе предвид политиката на ЕС в областта на убежището и имиграцията и Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците,

–  като взе предвид неофициалния диалог, който се води между ЕС и Либия с оглед укрепване на отношенията, както и текущото сътрудничество между ЕС и Либия по въпросите на имиграцията (два проекта по програма AENEAS и по инструмента в областта на имиграцията и убежището) и ХИВ/СПИН (План за действие „Бенгази“),

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

А.  като има предвид, че премахването на смъртното наказание е неразделна част от основните ценности на Европейския съюз; като има предвид силната ангажираност на Европейския парламент към премахването на смъртното наказание и неговия стремеж за всеобщо приемане на този принцип,

Б.  като има предвид, че правителството на Либия се противопоставя на действия за премахване на смътното наказание; през декември 2007 и 2008 г. Либия беше сред малцинството от държави, гласували срещу успешните резолюции на Общото събрание на ООН, в които се призовава за световен мораториум върху екзекуциите,

В.  като има предвид, че неотдавна Либия беше избрана за член на Съвета на ООН по правата на човека, което предполага по-голяма отговорност в областта на правата на човека,

Г.  като има предвид, че „Cerene“ – вестник, тясно свързан със Сейф ал Ислам Кадафи, син на либийския лидер Муамар Кадафи – съобщи, че на 30 май 18 лица, сред които граждани на Чад, Египет и Нигерия, са били екзекутирани в Триполи и Бенгази, след като са били осъдени за предумишлено убийство; като има предвид, че тяхната идентичност не е оповестена от органите на Либия,

Д.  като има предвид, че има опасения, че смътните присъди са били произнесени в края на производство, което не отговаря на международните стандарти за справедлив процес,

Е.  като има предвид, че Международният пакт за граждански и политически права, по който Либия е страна, и по-специално член 6, параграф 2 от него, изисква в държавите, които са страни по пакта и в които смъртното наказание не е премахнато, смъртна присъда да се налага „само за най-тежките престъпления“,

Ж.  като има предвид, че съдилищата в Либия продължават да издават смъртни присъди, основно за убийства и престъпления, свързани с наркотици, като смъртно наказание може да бъде наложено и за много други престъпления, в това число за мирно упражняването на правото на свобода на изразяване и сдружаване,

З.  като има предвид, че липсва официална статистика на броя на лицата, осъдени на смърт и екзекутирани всяка година в Либия; като има предвид, че според различни източници понастоящем в Либия повече от 200 души, в това число граждани на други държави, очакват смъртно наказание,

И.  подчертава, че гражданите на други държави често не получават достъп до своите собствени консулски представителства, нито устен или писмен превод по време на съдебното производство,

Й.  като има предвид, че член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз забранява всяко принудително отвеждане, експулсиране или екстрадиране към държава, в която съществува сериозен риск съответното лице да бъде осъдено на смърт, да бъде подложено на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание,

К.  като има предвид, че след отмяната на международните санкции срещу Либия през 2003 г. Европейският съюз води политика на постепенно ангажиране с Либия и в края на 2007 г. започна преговори за рамково споразумение,

Л.  като има предвид, че ЕС води неофициален диалог, както и редица консултации с Либия с оглед подписване на рамково споразумение, включващо въпроси в областта на имиграцията; като има предвид, че до момента текущите преговори бяха белязани от най-малко седем преговорни кръга между двете страни, които не доведоха до никакъв значителен напредък, нито до ясен ангажимент от страна на Либия за спазване на международните конвенции по правата на човека,

М.  като има предвид, че основната пречка пред отношенията между ЕС и Либия е липсата на напредък в рамките на диалога относно правата на човека, основните свободи и демокрацията, по-специално нератифицирането на Женевската конвенция, както и агресивната външна политика на Либия, не на последно място по отношение на европейските държави; като има предвид, че в Либия няма национална система за предоставяне на убежище, която да обхваща регистрирането и събирането на първоначална информация за бежанците, предоставянето на статут на бежанци, посещенията в центровете за задържане и предоставянето на медицинска и хуманитарна помощ ‐ дейност, която се е извършвала от Комисията за правата на човека към ООН,

Н.  като има предвид, че според данни на Комисията за правата на човека към ООН, 9000 бежанци ‐ предимно палестинци, иракчани, суданци и сомалийци ‐ са били регистрирани в Либия, от които 3700 са лица, търсещи убежище, предимно от Еритрея, като има предвид, че бежанците са изложени на постоянен риск да бъдат депортирани в страните си на произход или в транзитните страни, без да се зачитат критериите на Женевската конвенция, което ги излага на риск от преследване и смърт; като има предвид, че има сведения за случаи на малтретиране, изтезания и убийства в центрове за задържане на бежанци, както и за изоставяне на бежанци на границите между Либия и други африкански държави в пустинята,

О.  като има предвид, че на 8 юни 2010 г. либийските органи на управление наредиха да се закрие 26-членната служба на Комисията за правата на човека към ООН, която е извършвала дейност в Триполи от 1991 г. досега, поради твърдения, че нейни представители „извършват незаконна дейността“,

П.  като има предвид, че подобно на страните, подписали споразумения за асоцииране, Либия е бенефициер по национална индикативна програма с бюджет от 60 млн. евро за периода 2011‐2013 г., с оглед на предоставянето на допълнителна медицинска помощ и на борбата срещу незаконната имиграция,

1.  Отново подчертава, че отдавна се противопоставя срещу смъртното наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства; припомня силната ангажираност на ЕС да работи в насока на повсеместното премахване на смъртното наказание и подчертава отново, че премахването на смъртното наказание допринася за по-голямото човешко достойнство и за прогресивното развитие на правата на човека;

2.  Строго осъжда екзекутирането на 18 души на 30 май 2010 г. и изразява своите съболезнования и своята съпричастност към семействата на загиналите;

3.  Призовава Либия да разкрие имената на 18-те екзекутирани лица, включително имената на чуждестранните граждани;

4.  Призовава либийските органи да гарантират, че на задържаните във връзка с горепосочените събития е осигурено хуманно отношение по време на задържането им под стража и че се спазват международните стандарти за справедлив съдебен процес, включително достъп до адвокат по техен избор и зачитане на принципа на презумпцията за невиновност;

5.  Приканва либийските органи на управление да осъществят напредък по отношение на налагането на мораториум върху екзекуциите;

6.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка със закриването на службата на Комисията за правата на човека към ООН в Либия;

7.  Приканва либийските органи на управление своевременно да ратифицират Женевската конвенция за бежанците и да разрешат и улеснят извършването на дейност от Комисията за правата на човека към ООН в Либия, включително създаването на национална система за бежанците;

8.  Призовава държавите-членки, които депортират мигранти в Либия, в сътрудничество с Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, да преустановят незабавно тази практика по отношение на лица, които са изложени на сериозен риск от смъртно наказание, изтезания или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

9.  Призовава Комисията и Съвета да предприемат действия съгласно разпоредбите на член 265 и член 218, параграф 10, от Договора за функционирането на ЕС, които предвиждат, че ЕП „получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата“ по отношение на преговорите с Либия; отново призовава да бъде изцяло осведомяван относно мандата на Комисията за водене на преговори в тази област;

10.  Заявява, че всяка форма на сътрудничество и всяко споразумение между ЕС и Либия трябва да бъде обвързано с условия, свързани с ратифицирането и прилагането от Либия на Женевската конвенция за бежанците и на други важни конвенции и протоколи относно правата на човека;

11.  Приветства факта, че комисия под председателството на бившия председател на Върховния съд, Abdulraham Abu Tuta, е започнала работа по реформирането на наказателния кодекс, и изразява надежда, че в скоро време тя ще бъде в състояние да представи доклад; призовава либийските органи на управление да поставят началото на свободен и демократичен национален дебат относно смъртното наказание, с оглед на това, страната да се присъедини към наблюдаваната в цял свят тенденция за премахване на смъртното наказание;

12.  Приветства освобождаването на швейцарския гражданин Max Goeldi;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите-членки, Комисията за правата на човека към ООН, Общото събрание на ООН, върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и либийските органи на управление.