Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно проекта за решение на Съвета относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати относно обработката и изпращането на данни за финансови съобщения от Европейския съюз до Съединените щати за целите на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (11222/1/2010/REV1 и COR1-C7-0158/2010– 2010/0178(NLE))

P7_TA(2010)0279 A7-0224/2010

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта за решение на Съвета (11222/1/2010/REV 1 и COR 1),

–  като взе предвид текста на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати относно обработката и изпращането на данни за финансови съобщения от Европейския съюз до Съединените щати за целите на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма, който е приложен към горепосочения проект за решение на Съвета,

–  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно препоръката на Комисията към Съвета да разреши започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати за предоставяне на достъп на Министерството на финансите на САЩ до данни за финансови съобщения с цел предотвратяване и борба с тероризма и неговото финансиране(1),

–  като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните от 22 юни 2010 г.(2),

–  като взе предвид становището, изразено от работната група по защитата на личните данни по член 29 и работната група по полицейските и съдебни въпроси от 25 юни 2010 г.,

–  като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета съгласно член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) във връзка с член 87, параграф 2, буква а) и член 88, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0158/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0224/2010),

1.  Одобрява сключване на споразумението;

2.  Приканва Комисията, в съответствие с член 8 от Хартата за основните права на Европейския съюз, който изисква личните данни да подлежат на контрола на „независим орган“, да представи пред Европейския парламент и Съвета във възможно най-кратък срок избор на трима кандидати за ролята на независимо личност на ЕС, посочена в член 12, параграф 1 от споразумението; изтъква, че процедурата трябва да бъде, mutatis mutandis, същата като процедурата, следвана от Европейския парламент и Съвета за назначаването на Европейски надзорен орган по защита на данните съобразно предвиденото в Регламент (ЕО) № 45/2001(3) за изпълнение на член 286 от Договора за ЕО;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Европейския парламент съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на правителството на Съединените американски щати; наред с това, възлага на своя председател да започне междупарламентарен диалог с председателя на Камарата на представителите на САЩ и с временния председател на Сената на САЩ относно бъдещото рамково споразумение относно защитата на данните между Европейския съюз и Съединените американски щати.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0143. (2) Все още непубликувано в Официален вестник. (3) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001, стр. 1).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно предложението за решение на Съвета за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (08029/2010 – C7-0090/2010 – 2010/0816(NLE))

P7_TA(2010)0280 A7-0228/2010

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (08029/2010),

–  като взе предвид изявлението, което Върховният представител направи по време на пленарното заседание на Парламента на 8 юли 2010 г., относно основната организация на централното управление на ЕСВД,

–  като взе предвид изявлението на върховния представител относно политическата отчетност,

–  като взе предвид член 27, параграф 3 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0090/2010),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становищата на Комисията по конституционни въпроси, Комисията по развитие, Комисията по международна търговия, Комисията по бюджети, Комисията по бюджетен контрол и Комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0228/2010),

1.  Одобрява предложението на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност във вида, в който е изменено;

2.  Изразява решимост да задълбочи сътрудничеството си с националните парламенти на държавите-членки в съответствие с разпоредбите на Договора в областта на външната дейност на Съюза и особено по отношение на ОВППС и ОПСО;

3.  Счита, че измененията към Финансовия регламент следва, в допълнение към настоящото решение на Съвета, допълнително да уточнят ролята на Комисията по отношение на вторичното оправомощаване на ръководителите на делегации за усвояване на оперативните бюджетни кредити, по-конкретно чрез въвеждането във Финансовия регламент на разпоредби, съгласно които Комисията ще предприема всички необходими мерки, за да гарантира, че вторичното оправомощаване не влияе на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

4.  Приканва Комисията да включи в своя изчерпателен работен документ относно разходите, свързани с външната дейност на ЕС, който трябва да бъде изготвен заедно с проектобюджета на ЕС, информация относно, наред с другото, щатните разписания на делегациите на Съюза, както и разходите за външна дейност по държави и мисии; посочва, че възнамерява да внесе съответните изменения във Финансовия регламент;

5.  Отново заявява, че в случай на спорове във връзка с указанията на Комисията, предоставени на ръководителите на делегации на ЕС, които, в съответствие с член 221, параграф 2 от ДФЕС, са под ръководството на Върховния представител, и в случай на несъгласие между върховния представител и членове на Комисията, отговарящи за планирането на съответните инструменти за външна помощ, окончателно решение се взема от колегията на членовете на Европейската комисия;

6.  Настоятелно призовава Върховния представител да се увери, че разпоредбите, предвидени в член 6 от решението на Съвета, съгласно които най-малко 60 % от всички служители ЕСВД на ниво администратори (AD) трябва да бъдат постоянни длъжностни лица на ЕС, са отразени във всички степени в йерархичната структура на ЕСВД;

7.  Счита, че допълнителните конкретни мерки, предвидени в член 6, параграф 6 от решението на Съвета за укрепване на балансираното представителство от географска гледна точка и балансираното представителство на жените и мъжете, трябва да включват, по отношение на балансираното представителство от географска гледна точка, мерки, аналогични на предвидените в Регламент (ЕО, Евратом) № 401/2004 на Съвета(1);

8.  Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

9.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе изменения в предложението на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност;

10.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 8 юли 2010 г. с оглед приемането на Решение на Съвета за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 27, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност („върховния представител“)(2),

като взе предвид становището на Европейския парламент(3),

като взе предвид одобрението от Комисията(4),

като има предвид, че:

(1)  Целта на настоящото решение е да се определи организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност („ЕСВД“), която е функционално независим орган на Съюза под ръководството на върховния представител, създаден съгласно член 27, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Лисабон. Настоящото решение, и по-специално позоваването на „върховния представител“, ще се тълкува в съответствие с различните му функции съгласно член 18 от Договора за ЕС.

(2)  В съответствие с член 21, параграф 3, втора алинея от Договора за ЕС, Съюзът ще следи за съгласуваността между различните области на външната си дейност, както и между тези области и другите си политики. Съветът и Комисията, подпомагани от върховния представител, ще осигуряват тази съгласуваност и ще си сътрудничат за тази цел.

(3)  ЕСВД ще подпомага върховния представител, който е и заместник-председател на Комисията и председател на Съвета по външни работи, при изпълнението на неговите функции за провеждане на общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз (ОВППС) и осигуряване на съгласуваност на външната дейност на Съюза, както е посочено по-конкретно в членове 18 и 27 от Договора за ЕС. ЕСВД ще подкрепя върховния представител в неговото качество на председател на Съвета по външни работи, без да се засягат обичайните задачи на генералния секретариат на Съвета. ЕСВД ще подкрепя върховния представител и в неговото качество на заместник-председател на Комисията за изпълнение на задълженията му в рамките на Комисията, свързани с отговорностите, които са предоставени на последната в областта на външните отношения, и с координирането на другите аспекти на външната дейност на Съюза, без да се засягат обичайните задачи на службите на Комисията.

(4)  В своя принос към програмите на ЕС за външно сътрудничество, ЕСВД следва да се стреми да осигури, че тези програми отговарят на целите на външната дейност, съгласно посоченото в член 21 от Договора за ЕС, по-специално параграф 2, буква г) от него, и че зачитат целите на политиката на ЕС за развитие в съответствие с член 208 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Във връзка с това ЕСВД следва също да насърчава изпълнението на целите на Европейския консенсус за развитие и на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ.

(5)  В съответствие с Договора от Лисабон за изпълнението на неговите разпоредби е необходимо ЕСВД да започне да функционира възможно най-бързо след влизането в сила на този договор.

(6)  Европейският парламент ще участва пълноценно във външната дейност на Съюза, включително като осъществява функции по политически контрол, както е предвидено в член 14, параграф 1 от Договора за ЕС, и по законодателни и бюджетни въпроси съгласно Договорите. Освен това, в съответствие с член 36 от Договора за ЕС върховният представител ще се консултира редовно с Европейския парламент по главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС и ще гарантира, че възгледите на Европейския парламент надлежно са взети предвид. ЕСВД ще подпомага върховния представител по тези въпроси. Следва да се предвиди специален режим за достъпа на членове на Европейския парламент до класифицирани документи и информация от областта на ОВППС. До приемането му ще се прилага действащият режим съгласно Междуинституционалното споразумение от 2002 г. относно класифицираните документи и информация в областта на ЕПСО.

(7)  Върховният представител или негов представител следва да упражнява по отношение на Европейската агенция по отбрана, Сателитния център на Европейския съюз, Европейския институт за изследване на сигурността и Европейския колеж по сигурност и отбрана правомощията, предвидени в съответните актове за тяхното създаване. ЕСВД следва да предоставя на тези образувания подкрепата, която понастоящем им предоставя генералният секретариат на Съвета.

(8)  Следва да се приемат разпоредби относно персонала на ЕСВД и неговото набиране, когато тези разпоредби са необходими за определянето на организацията и функционирането на ЕСВД. Успоредно с това, в съответствие с член 336 от Договора за функционирането на ЕС, следва да се направят необходимите изменения на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности („Правилник за длъжностните лица“) и на Условията за работа на другите служители на Общностите, без да се засяга член 298 от Договора за функционирането на ЕС. По отношение на своя персонал ЕСВД следва да се третира като институция по смисъла на Правилника за длъжностните лица. ▌Върховният представител ще бъде органът по назначаване ▌както на длъжностните лица, за които се прилага Правилникът за длъжностните лица ▌, така и на служителите, които са обхванати от Условията за работа на другите служители. ▌ Броят на длъжностните лица и на другите служители на ЕСВД ще се определя всяка година като част от бюджетната процедура и ще се отразява в щатното разписание.

(9)  При изпълнение на служебните си задължения и в поведението си служителите на ЕСВД ще се ръководят единствено от интересите на Съюза.

(10)  Наемането ще се основава на заслуги и ще осигурява адекватно равновесие по географски и полов признак. Персоналът на ЕСВД следва да включва значимо присъствие на граждани от всички държави-членки. Предвиденият за 2013 г. преглед следва да обхваща и този въпрос, включително, по целесъобразност, предложения за допълнителни конкретни мерки за коригиране на евентуалните неравновесия.

(11)  В съответствие с член 27, параграф 3 от Договора за ЕС ЕСВД ще включва длъжностни лица от генералния секретариат на Съвета и от Комисията, както и персонал, идващ от дипломатическите служби на държавите-членки. За тази цел съответните отдели и функции в генералния секретариат на Съвета и в Комисията се прехвърлят към ЕСВД заедно с длъжностните лица и срочно наетите служители, заемащи длъжност в тези отдели или изпълняващи такива функции. До 1 юли 2013 г. ЕСВД ще назначава предимно длъжностни лица от генералния секретариат на Съвета и от Комисията, както и персонал, идващ от дипломатическите служби на държавите-членки. След тази дата всички длъжностни лица и други служители на Европейския съюз следва да могат да се кандидатират за свободните позиции в ЕСВД.

(12)  В отделни случаи ЕСВД може да прибягва до използването на специализирани командировани национални експерти, които ще бъдат под ръководството на върховния представител. Командированите национални експерти, които заемат длъжност в ЕСВД, няма да бъдат част от квотата от една трета, която персоналът от държавите-членки следва да представлява при достигане на пълния капацитет на ЕСВД. Прехвърлянето им в хода на създаване на ЕСВД няма да става автоматично и ще зависи от съгласието на органите на държавите-членки на произход. С изтичането на договора на командирован национален експерт, прехвърлен в ЕСВД съгласно разпоредбите на член 7, длъжността се изменя в длъжност на срочно нает служител, когато изпълняваната от командирования национален експерт длъжност отговаря на такава, изпълнявана по принцип от персонал на ниво администратори (AD), при положение че необходимата длъжност е налична съгласно щатното разпределение.

(13)  Комисията и ЕСВД ще договорят реда и условията, свързани с даването на указания от Комисията на делегациите. Те следва по-специално да предвиждат, че когато Комисията дава указания на делегациите, тя едновременно с това представя копие от тях на ръководителя на делегацията и на централната администрация на ЕСВД.

(14)  ▌ Финансовият регламент следва да бъде изменен с оглед включването на ЕСВД в член 1 от него, с отделен раздел в бюджета на Съюза. Както и при другите институции, в съответствие с приложимите правила част от годишния доклад на Сметната палата ще бъде посветен също и на ЕСВД, а ЕСВД ще предоставя отговор на тези доклади. ЕСВД подлежи на процедурите относно освобождаването от отговорност, както е предвидено в член 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в членове 145‐147 от Финансовия регламент. ЕСВД ще осигурява на Европейския парламент цялата необходима подкрепа за упражняване на правомощията на Европейския парламент като орган, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Изпълнението на оперативния бюджет ще бъде отговорност на Комисията в съответствие с член 317 от Договора за функционирането на ЕС. Решенията, които имат финансови последици, ще отчитат по-специално отговорностите, установени в дял IV от Финансовия регламент, особено член 75 от него по отношение на разходните операции и членове 64‐68 по отношение на отговорността на финансовите участници.

(15)  Създаването на ЕСВД следва да се ръководи от принципа на ефективност на разходите и да се стреми към бюджетен неутралитет. За тази цел ще трябва да се използват преходни разпоредби и постепенно изграждане на капацитет. Следва да се избягва излишното дублиране на задачи, функции и ресурси с други структури. Следва да се използват всички възможности за оптимизиране. <BR>Освен това, ще бъдат необходими редица допълнителни длъжности за временно наети служители от държавите-членки, които следва да се финансират в рамките на действащата многогодишна рамка.

(16)  Следва да се определят правила, обхващащи дейностите на ЕСВД и нейния персонал по отношение на сигурността, защитата на класифицираната информация и прозрачността.

(17)  Напомня се, че Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз се прилага към ЕСВД, нейните длъжностни лица и служители, които ще са обхванати или от Правилника за длъжностните лица, или от Условията за работа на другите служители.

(18)  Европейският съюз и Европейската общност за атомна енергия продължават да използват единна институционална рамка. Ето защо е от съществено значение да се осигури съгласуваност във външните отношения на двете организации и да се позволи на делегациите на Съюза да представляват Европейската общност за атомна енергия пред трети държави и международни организации.

(19)  До средата на 2013 г. върховният представител следва на направи преглед на функционирането и организацията на ЕСВД, при необходимост придружен от предложения за преразглеждане на настоящото решение. Подобно преразглеждане следва да бъде прието не по-късно от началото на 2014 г.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Естество и обхват

1.  С настоящото решение се определят организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност („ЕСВД“).

2.  ЕСВД, чиято централа е в Брюксел, е функционално независим орган на Европейския съюз, отделен от Комисията и от генералния секретариат на Съвета, с необходимата правоспособност, за да изпълнява задачите си и да постига целите си.

3.  ЕСВД се намира под ръководството на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност („върховния представител“).

4.  ЕСВД се състои от централна администрация и от делегациите на Съюза в трети държави и международни организации.

Член 2

Задачи

1.  ЕСВД подпомага върховния представител при изпълнението на неговите функции, както е посочено по-конкретно в членове 18 и 27 от Договора за ЕС:

2.  ЕСВД подпомага председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията и Комисията при упражняването на съответните им функции в областта на външните отношения.

Член 3

Сътрудничество

1.  ЕСВД подпомага и сътрудничи с ▌дипломатическите служби на държавите-членки, както и с генералния секретариат на Съвета и службите на Комисията, за да осигури съгласуваност както между различните области на външната дейност на Съюза, така и между тези области и другите политики на Съюза.

2.  При упражняване на съответните им функции ЕСВД и службите на Комисията провеждат взаимни консултации по всички въпроси на външната дейност на Съюза, с изключение на въпросите, обхванати от ОПСО. ЕСВД участва в подготвителната работа и в процедурите, свързани с подготвянето от Комисията на актове в тази област. Настоящият параграф се прилага в съответствие с глава І, раздел V от Договора за ЕС и с член 205 от Договора за функционирането на ЕС.

3.  ЕСВД може да сключва договорености, на равнище служби, с компетентните служби на Комисията, генералния секретариат на Съвета или други служби или междуинституционални органи на Европейския съюз.

4.  ЕСВД оказва необходимата подкрепа и сътрудничество на другите институции и органи на Съюза, по-специално на Европейския парламент. ЕСВД може също да получава подкрепа и сътрудничество от тези институции и органи, включително агенции, когато е целесъобразно. Вътрешният одитор на ЕСВД ще сътрудничи с вътрешния одитор на Комисията с цел да се осигури съгласуваност в политиката на одит, по-специално по отношение на отговорността на Комисията за оперативните разходи. Освен това ЕСВД си сътрудничи с Европейската служба за борба с измамите (OLAF) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1073/1999. По-конкретно, ЕСВД приема възможно най-бързо изискваното съгласно посочения регламент решение относно реда и условията за вътрешни разследвания. Както е предвидено във въпросния регламент държавите-членки, в съответствие с националните си разпоредби, и институциите оказват необходимата помощ на служителите на OLAF за улесняване изпълнението на техните задачи.

Член 4

Централна администрация

1.  ЕСВД се управлява от изпълнителен генерален секретар, който изпълнява длъжността си под ръководството на върховния представител. Изпълнителният генерален секретар предприема всички необходими мерки, за да се осигури безпрепятственото функциониране на ЕСВД, включително неговото административно и бюджетно управление. Генералният секретар осигурява ефективна координация между всички отдели в централната администрация, както и с делегациите на Съюза ▌.

2.  Изпълнителният генерален секретар се подпомага от двама заместник генерални секретари.

3.  Централната администрация на ЕСВД е организирана в генерални дирекции. По-специално, те включват:

Зачитат се спецификите на тези структури, както и особеностите на техните функции, наемането и статута на персонала.

Осигурява се пълна координация между всички структури на ЕСВД.

4.  Върховният представител определя ▌председателите на подготвителните органи на Съвета, които се председателстват от представител на върховния представител, включително председателя на Комитета по политика и сигурност, в съответствие с условията, изложени в приложение ІІ към Решение2009/908/ЕС на Съвета от 1 декември 2009 г. за установяване на мерките за прилагане на Решението на Европейския съвет относно председателството на Съвета, и относно председателството на подготвителните органи на Съвета (5).

5.  Върховният представител и ЕСВД се подпомагат, когато е необходимо, от генералния секретариат на Съвета и съответните отдели на Комисията. С тази цел ЕСВД, генералният секретариат на Съвета и съответните отдели на Комисията могат да сключват договорености на равнище служби.

Член 5

Делегации на Съюза

1.  ▌ Решението за откриване или закриване на делегация се приема от върховния представител в съгласие със Съвета и Комисията.

2.  Всяка делегация на Съюза се намира под ръководството на ръководителя на делегацията.

Всички членове на персонала на делегацията, независимо от техния статут, и всички дейности на делегацията са под контрола на ръководителя на делегацията. Той отговаря пред върховния представител за цялостното управление на дейността на делегацията и за осигуряването на координация на всички дейности на Съюза.

Персоналът на делегациите включва служители на ЕСВД и, когато това е целесъобразно във връзка с изпълнението на бюджета на Съюза и на тези от политиките на Съюза, които не попадат в обхвата на компетентност на ЕСВД, служители на Комисията.

3.  Ръководителят на делегацията получава указания от върховния представител и ЕСВД и носи отговорност за тяхното изпълнение.

В областите, в които Комисията упражнява правомощията, предоставени ѝ по силата на Договорите, тя може, в съответствие с член 221, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, също да дава указания на делегациите, които се изпълняват под цялостната отговорност на ръководителя на делегацията.

4.  Ръководителят на делегацията усвоява оперативните бюджетни кредити във връзка с проекти на ЕС в съответната трета държава, в която са вторично делегирани от Комисията, в съответствие с Финансовия регламент.

5.  Функционирането на всяка делегация се оценява периодично от генералния секретар на ЕСВД; оценката включва финансов и административен одит. Генералният секретар на ЕСВД може да поиска да бъде подпомогнат за тази цел от съответните отдели на Комисията. В допълнение към вътрешните мерки на ЕСВД OLAF упражнява правомощията си, по-специално като прилага мерки за борба с измамите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1073/1999.

6.  Върховният представител постига необходимите договорености със съответната приемаща страна, международна организация или трета държава. По-специално, върховният представител предприема необходимите мерки, за да се гарантира, че приемащите държави предоставят на делегациите на Съюза, техните служители и тяхната собственост привилегии и имунитети, съответстващи на посочените във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г.

7.  В контактите си с международните организации или третите държави, към които са акредитирани, делегациите на Съюза могат да обслужват интересите на други институции на ЕС, по-специално Европейския ▌ парламент.

8.  Ръководителят на делегацията е оправомощен да представлява ЕС в страната, в която е акредитирана делегацията, по-специално при сключване на договори или като страна в съдебно производство.

9.  Делегациите на Съюза работят в тясно сътрудничество и обменят информация с дипломатическите служби на държавите-членки. ▌

10.  По искане на държавите-членки, и в съответствие с член 35, трета алинея от Договора за ЕС, делегациите на Съюза ▌подпомагат държавите-членки в дипломатическите им отношения и в ролята им за предоставяне на консулска защита на гражданите на Съюза в трети държави.

Член 6

Персонал

1.  Разпоредбите на настоящия член, с изключение на параграф 2, се прилагат без да се засягат Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности („Правилник за длъжностните лица“) и Условията за работа на другите служители на Общностите, включително измененията на тези правила, в съответствие с член 336 от Договора за функционирането на ЕС, с оглед на тяхното адаптиране към потребностите на ЕСВД.

2.  ЕСВД се състои от длъжностни лица и други служители на Европейския съюз, включително служители от дипломатическите служби на държавите-членки, назначени като срочно наети служители(6);

Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители се прилагат към този персонал.

3.  Ако е необходимо, в конкретни случаи ЕСВД може да използва ограничен брой специализирани командировани национални експерти.

Върховният представител приема правилата, съответстващи на предвидените в Решение 2003/479/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2007/829/ЕО на Съвета от 5 декември 2007 г.(7), съгласно които командированите национални експерти са на разположение на ЕСВД с цел предоставяне на специализиран експертен опит.

4.  При изпълнение на служебните си задължения и в поведението си служителите на ЕСВД се ръководят единствено от интересите на Съюза. Без да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 1, трето тире, член 2, параграф 2 и член 5, параграф 3, те не търсят и не приемат указания от никое правителство, орган, организация или лице извън рамките на ЕСВД и от никоя служба или лице, с изключение на върховния представител. В съответствие с член 11, втора алинея от Правилника за длъжностните лица персоналът на ЕСВД не може да приема заплащане от какъвто и да било вид от други източници, различни от ЕСВД.

▌

5.  Правомощията, предоставени на назначаващия орган съгласно Правилника за длъжностните лица и на органа, оправомощен да сключва договори съгласно Условията за работа на другите служители, се поверяват на върховния представител, който може да ги делегира ▌в рамките на ЕСВД.

6.  Наемането на персонала на ЕСВД се основава на заслуги, като същевременно осигурява адекватно равновесие по географски и полов признак. Персоналът на ЕСВД включва значимо присъствие на граждани от всички държави-членки. Предвиденият за 2013 г. преглед следва да обхваща и този въпрос, включително, по целесъобразност, предложения за допълнителни конкретни мерки за коригиране на евентуалните неравновесия.

7.  Длъжностните лица на Европейския съюз и срочно наетите служители, идващи от дипломатическите служби на държавите-членки имат еднакви права и задължения и се третират еднакво, по-специално по отношение на допустимостта им да заемат всички длъжности при равностойни условия. Не се прави разграничение между срочно наетите служители, идващи от националните дипломатически служби и длъжностните лица на Европейския съюз по отношение на разпределянето на задълженията във всички области на дейностите и политиките на ЕСВД. В съответствие с разпоредбите на Финансовия регламент държавите-членки подпомагат Съюза в изпълнението на финансовите задължения, произтичащи от отговорностите по член 66 от Финансовия регламент на срочно наети служители на ЕСВД, идващи от националните дипломатически служби.

8.  Върховният представител установява процедури за подбор на служители на ЕСВД, които се организират при прозрачност въз основа на качествата, с цел да се осигурят услугите на персонал с най-високо ниво на компетентност, ефикасност и почтеност, като същевременно се осигури адекватно географско равновесие, въз основа на потребността от значимо присъствие на граждани на всички държави-членки на ЕС в ЕСВД, и при зачитане на балансираното представителство на жените и мъжете. Представители на държавите-членки, генералният секретариат на Съвета и Комисията участват в процедурата за набиране на персонал за свободни длъжности в ЕСВД.

9.  Когато ЕСВД достигне пълния си капацитет, персоналът от държавите-членки, посочен в параграф 1, първа алинея, следва да представлява най-малко една трета от целия персонал на ЕСВД на ниво администратори (AD). По същия начин безсрочно наетите длъжностни лица на ЕС следва да представляват най-малко 60 % от целия персонал на ЕСВД на ниво AD, в т.ч. служителите, идващи от дипломатическите служби на държавите-членки, които са станали безсрочно наети длъжностни лица на ЕС, в съответствие с разпоредбите на Правилника за длъжностните лица. Всяка година върховният представител представя на Европейския парламенти и на Съвета доклад относно заемането на длъжности в ЕСВД.

10.  Върховният представител определя правилата относно мобилността, за да се гарантира, че служителите на ЕСВД могат да се възползват от висока степен на мобилност. По отношение на персонала, посочен в член 4, параграф 3, трето тире, се прилагат специфични условия. По принцип всички служители на ЕСВД периодично заемат длъжности в делегациите на Съюза. Върховният представител създава правила за тази цел.

11.  В съответствие с приложимите разпоредби на националното си законодателство всяка държава-членка предоставя на своите длъжностни лица, които са станали срочно наети служители в ЕСВД, гаранция за незабавно възстановяване на предишната им длъжност в края на прослуженото от тях време в ЕСВД. В съответствие с разпоредбите на член 50б от Условията за работа на другите служители, прослуженото време не надхвърля осем години, освен ако не е удължено за максималния срок от две години при извънредни обстоятелства и в интерес на службата.

Длъжностните лица на ЕС на служба в ЕСВД имат право да кандидатстват за длъжности в институцията, която първоначално ги е наела, при същите условия, както и вътрешните кандидати.

12.  Предприемат се мерки за предоставяне на персонала на ЕСВД на необходимото общо обучение, което се основава по-специално на съществуващите национални и европейски практики и структури. Върховният представител предприема подходящи мерки с тази цел в срок от една година след влизането в сила на настоящото решение.

Член 7

Преходни разпоредби относно персонала

1.  Съответните отдели и функции в генералния секретариат на Съвета и в Комисията, посочени в приложението, се прехвърлят към ЕСВД. Длъжностните лица и срочно наетите служители, заемащи длъжност в отделите или изпълняващи функциите, които са посочени в приложението, се прехвърлят към ЕСВД. Това се отнася mutatis mutandis за договорно наетите и местни служители, определени за тези отдели и функции. Командированите национални експерти в тези отдели или на тези функции също се прехвърлят към ЕСВД със съгласието на властите на държавата-членка на произход.

Тези прехвърляния пораждат действие от 1 януари 2011 г.

В съответствие с Правилника за длъжностните лица при прехвърлянето към ЕСВД върховният представител назначава всяко длъжностно лице на длъжност в неговата функционална група, която отговаря на степента му.

2.  Процедурите за набиране на персонал за длъжности, прехвърлени към ЕСВД, които са в ход към датата на влизане в сила на настоящото решение, остават в сила: те продължават и приключват под ръководството на върховния представител в съответствие със съответните обявления за свободни длъжности и приложимите разпоредби на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители.

Член 8

Бюджет

1.  ▌Функцията на разпоредител с бюджетни кредити за раздела относно ЕСВД от общия бюджет на Европейския съюз се делегира в съответствие с член 59 от Финансовия регламент. Върховният представител приема вътрешните правила за управлението на административните бюджетни редове. Оперативните разходи остават в раздела на бюджета относно Комисията.

2.  ЕСВД упражнява своите правомощия в съответствие с Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза, в рамките на отпуснатите ѝ бюджетни кредити.

3.  При съставянето на предварителен разчет на административните разходи на ЕСВД върховният представител провежда консултации съответно с комисаря по политиката на развитие и комисаря по политиката за съседство относно техните отговорности.

4.  В съответствие с член 314, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС ЕСВД съставя предварителен разчет на разходите си за следващата бюджетна година. Комисията обединява тези разчети в проектобюджет, който може да съдържа различаващи се прогнози. Комисията може да внася изменения в проектобюджета съгласно предвиденото в член 314, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС.

5.  С оглед да осигури бюджетна прозрачност в областта на външната дейност на Съюза, Комисията предава на бюджетния орган, заедно с проектобюджета на ЕС, работен документ, който изчерпателно представя всички разходи, свързани с външната дейност на Съюза.

6.  ЕСВД се подчинява на процедурите относно освобождаването от отговорност, предвидено в член 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в членове 145‐147 от Финансовия регламент. В този контекст ЕСВД сътрудничи пълноценно с институциите, които участват в процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, и осигурява, по целесъобразност, необходимата допълнителна информация, включително като присъства на заседанията на съответните органи.

Член 9

Инструменти и изготвяне на програми в областта на външната дейност

1.  Комисията отговаря за управлението на програмите на ЕС за външно сътрудничество, без да се засяга ролята на Комисията и на ЕСВД в изготвянето на програми, както е посочено в следващите параграфи.

2.  Върховният представител осигурява цялостната политическа координация на външната дейност на ЕС, като гарантира единството, последователността и ефективността на външната дейност на ЕС, по-специално чрез инструментите за външна помощ:

3.  По-конкретно, ЕСВД допринася за програмния и управленческия цикъл за посочените инструменти въз основа на целите на политиката, изложени в тях. ЕСВД носи отговорност за изготвянето на следните решения на Комисията във връзка със стратегическите многогодишни мерки в рамките на програмния цикъл:

В съответствие с член 3, през целия цикъл на изготвяне на програми, планиране и изпълнение на тези инструменти върховният представител и ЕСВД работят съвместно със съответните членове и служби на Комисията, без това да засяга член 1, параграф 3. Всички предложения за решение ще бъдат изготвяни посредством процедурите на Комисията и ще бъдат представяни на Комисията с оглед вземане на решение.

4.  По отношение на Европейския фонд за развитие и Инструмента за сътрудничество за развитие всички предложения, включително предложенията за промени в основните законодателни актове и програмни документи, посочени в параграф 3 по-горе, се изготвят съвместно от съответните служби в ЕСВД и в Комисията под отговорността на комисаря, отговарящ за политиката на развитие, след което се представят съвместно с върховния представител за решение от страна на Комисията.

Тематичните програми, с изключение на Европейския инструмент за демокрация и права на човека и на Инструмента за сътрудничество в областта на ядрената безопасност и частта от Инструмента за стабилност, посочена в параграф 2, седмо тире, се изготвят от съответната служба на Комисията под ръководството на комисаря, отговарящ за развитието, и се представят на Колегиума със съгласието на върховния представител и други компетентни членове на Комисията.

5.  По отношение на Европейския инструмент за съседство и партньорство всички предложения, включително предложенията за промени в основните законодателни актове и програмните документи, посочени в параграф 3 по-горе, се изготвят съвместно от съответните служби в ЕСВД и в Комисията под отговорността на комисаря, отговарящ за политиката за съседство, след което се представят съвместно с върховния представител за решение от страна на Комисията.

6.  Дейностите, предприемани в рамките на бюджета на ОВППС, Инструмента за стабилност, с изключение на частта, посочена в параграф 2, седмо тире, Инструмента за сътрудничество с индустриализираните страни, комуникацията и публичната дипломация, както и мисиите за наблюдение на избори, попадат под отговорността на върховния представител/ЕСВД. Комисията носи отговорност за тяхното финансово изпълнение под ръководството на върховния представител в качеството му на заместник-председател на Комисията(8). Отделът на Комисията, отговарящ за това изпълнение, се помещава в сградата на ЕСВД.

Член 10

Сигурност

1.  Върховният представител, след като се консултира с комитета, посочен в Решение 2001/264/ЕО на Съвета, взема решения относно правилата за сигурност за ЕСВД и предприема всички подходящи мерки, за да се гарантира, че ЕСВД управлява ефективно рисковете по отношение на своите служители, материални активи и информация и изпълнява своите задължения, свързани с отговорностите за полагане на грижи. Тези правила се прилагат за всички служители на ЕСВД и за всички служители в делегациите на Съюза, независимо от техния административен статут или произход.

2.  До приемане на решението, посочено в параграф 1:

3.  ЕСВД разполага с отдел, отговарящ за въпросите, свързани със сигурността, който се подпомага от компетентните служби на държавите-членки.

4.  Върховният представител предприема всички необходими мерки за изпълнение на правилата за сигурност в ЕСВД, по-специално по отношение на защитата на класифицираната информация и мерките, които се предприемат при неспазване на правилата за сигурност от страна на персонала на ЕСВД. За тази цел ЕСВД се консултира със службата за сигурност на генералния секретариат на Съвета, със съответните служби на Комисията и със съответните служби на държавите-членки.

Член 11

Достъп до документи, архиви и защита на данни

1.  ЕСВД прилага правилата, определени в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Върховният представител определя правилата за прилагане по отношение на ЕСВД.

2.  Генералният секретар на ЕСВД организира архивите на службата. Съответните архиви на отделите от генералния секретариат на Съвета и от Комисията се прехвърлят към ЕСВД.

3.  ЕСВД защитава лицата по отношение на обработката на лични данни в съответствие с правилата, определени в Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни. Върховният представител определя правилата за прилагане по отношение на ЕСВД.

Член 12

Недвижима собственост

1.  Генералният секретариат на Съвета и съответните служби на Комисията предприемат всички необходими мерки с цел прехвърлянията, посочени в член 7, да могат да бъдат придружени от прехвърляния на сградите на Съвета и Комисията, необходими за функционирането на ЕСВД.

2.  Решенията за условията, съгласно които недвижимата собственост се предоставя на централната администрация на ЕСВД и на делегациите на Съюза, се вземат съвместно от върховния представител и генералния секретариат на Съвета и Комисията, по целесъобразност.

Член 13

Заключителни разпоредби

1.  Върховният представител, Съветът, Комисията и държавите-членки носят отговорност за изпълнението на настоящото решение и предприемат всички необходими мерки за това.

2.  Върховният представител представя на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията доклад относно функционирането на ЕСВД най-късно до края на 2011 г. Докладът по-специално обхваща прилагането на разпоредбите na член 5, параграфи 3 и параграфи 10, и на член 9.

3.  До средата на 2013 г. върховният представител прави преглед на функционирането и организацията на ЕСВД, който обхваща inter alia изпълнението на разпоредбите на член 6, параграфи 8 и 11. При необходимост този доклад се придружава от подходящи предложения за преразглеждане на настоящото решение. В този случай, и в съответствие с член 27, параграф 3 от Договора за ЕС, Съветът преразглежда настоящото решение в светлината на направения преглед не по-късно от началото на 2014 г. ▌

4.  Настоящото решение влиза в сила от датата на приемането му. Неговите разпоредби относно финансовото управление и набирането на персонал пораждат действие след приемане на необходимите изменения на Правилника за длъжностните лица и Финансовия регламент, както и коригиращия бюджет. ▌Върховният представител, генералният секретариат на Съвета и Комисията постигат договорености и започват консултации с държавите-членки с оглед да се осигури безпрепятствен преход.

5.  Най-късно един месец след влизането в сила на настоящото решение върховният представител представя на Комисията предварителна оценка на приходите и разходите на ЕСВД, включително щатно разписание, с цел тя да представи проект за коригиращ бюджет.

6.  Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОТДЕЛИ И ДЛЪЖНОСТИ, КОИТО СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ КЪМ ЕСВД(9)

Следва списък на всички административни единици, които се прехвърлят изцяло към ЕСВД. Това не предрешава допълнителните нужди и отпускането на ресурси, които да бъдат определени в хода на цялостните преговори по бюджета за създаване на ЕСВД, нито решенията за осигуряване на подходящ персонал с поддържащи функции и свързаната с това необходимост от договорености на равнище служби между генералния секретариат на Съвета и Комисията и ЕСВД.

1.  ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАРИАТ НА СЪВЕТА

Всички служители в отделите и функциите, изброени по-долу, се прехвърлят изцяло към ЕСВД, с изключение на много ограничен брой служители, които да изпълняват обичайните задачи на генералния секретариат на Съвета в съответствие с член 2, параграф 1, второ тире, и на някои специфични функции, които са посочени по-долу:

Политически отдел

Структури на ЕПСО и за управление на кризи

·  Дирекция „Управление и планиране при кризи“ (CMPD)

·  Способности за планиране и провеждане на граждански операции (СРСС)

·  Военен секретариат на Европейския съюз (ВСЕС)

o Отделите под прякото ръководство на генералния директор на ВСЕС

o Дирекция „Концепции и способности“

o Дирекция „Разузнаване“

o Дирекция „Операции“

o Дирекция „Логистика“

o Дирекция „Комуникационни и информационни системи“

·  Ситуационен център на ЕС (SITCEN)

Изключение:

·  Служителите в SITCEN, които подпомагат Органа по акредитация на сигурността

Генерална дирекция Е

·  Звената, намиращи се под прякото ръководство на генералния директор

·  Дирекция „Америка и ООН“

·  Дирекция „Западни Балкани, Източна Европа и Централна Азия“

·  Дирекция „Неразпространение на оръжия за масово унищожение“

·  Дирекция „Парламентарни въпроси в областта на ОВППС“

·  Бюро за връзка в Ню Йорк

·  Бюро за връзка в Женева

Служителите на генералния секретариат на Съвета, командировани към специалните представители на Европейския съюз, и в мисии на ОПСО.

2.  КОМИСИЯТА (ВКЛЮЧИТЕЛНО ДЕЛЕГАЦИИТЕ)

Всички служители в отделите и функциите, изброени по-долу, се прехвърлят изцяло към ЕСВД, с изключение на ограничен брой служители, посочени по-долу като изключения.

Генерална дирекция „Външни отношения“

·  Всички ръководни длъжности и пряко зачисления към тях помощен персонал

·  Дирекция А (Кризисна платформа и координиране на политиките в областта на ОВППС)

·  Дирекция B (Многостранни отношения и права на човека)

·  Дирекция С (Северна Америка, Източна Азия, Австралия, Нова Зеландия, ЕИП, ЕАСТ, Сан Марино, Андора, Монако)

·  Дирекция D (Координиране на европейската политика за съседство)

·  Дирекция Е (Източна Европа, Южен Кавказ, републиките от Централна Азия)

·  Дирекция F (Близкият изток, Южното Средиземноморие)

·  Дирекция G (Латинска Америка)

·  Дирекция H (Азия, без Япония и Корея)

·  Дирекция І (Ресурси на централната администрация, информация, отношения между институциите)

·  Дирекция К (Външна служба)

·  Дирекция L (Стратегия, координация и анализ)

·  Специална група за Източното партньорство

·  Отдел „Relex-01“ (одит)

Изключения:

·  Служителите, отговарящи за управлението на финансовите инструменти

·  Служителите, отговарящи за изплащането на възнаграждения и надбавки на персонала в делегациите

Външна служба

·  Всички ръководители и заместник-ръководители на делегации и пряко зачисления към тях помощен персонал

·  Всички политически структури или подразделения и техните служители

·  Всички служби за информация и публична дипломация и техните служители

·  Всички административни служби

Изключения:

·  Служителите, отговарящи за изпълнението на финансовите инструменти

Генерална дирекция „Развитие“

·  Дирекция D (АКТБ ІІ ‐ Западна и Централна Африка, Карибският басейн и отвъдморските страни и територии), с изключение на специалната група за отвъдморските страни и територии

·  Дирекция Е (Африканският рог, Източна и Южна Африка, Индийският океан и Тихоокеанският район)

·  Отдел СІ (АКТБ І: програмиране и управление на помощта): служителите, отговарящи за програмирането

·  Отдел С2 (Панафрикански въпроси и институции, управление и миграция): служителите, отговарящи за панафриканските отношения

·  Приложимите ръководни длъжности и пряко зачисления към тях помощен персонал

ПРИЛОЖЕНИЕ

Декларация на върховния представител(10) относно политическата отговорност

Върховният представител ще изгради своите отношения с Европейския парламент въз основа на консултация, информация и ангажимент за отговорност, поет при предишния парламентарен мандат от бившия член на Европейската комисия, отговарящ за външните отношения, бившия върховен представител за общата външна политика и политиката на сигурност, както и от ротационното председателство на Съвета. При необходимост посочените ангажименти ще бъдат коригирани в съответствие с ролята на Парламента за политически контрол и предефиниране на ролята на върховния представител, определена в съответствие с Договорите и в съответствие с член 36 от Договора за ЕС.

В това отношение:

1.  Относно ОВППС, върховният представител ще се консултира с Европейския парламент по главните аспекти и основните решения в тази политика в съответствие с член 36 от Договора за ЕС. Всяка размяна на мнения преди приемането на мандата и стратегиите в областта на ОВППС ще се осъществява в подходящ формат, съответстващ на чувствителността и поверителния характер на обсъжданите теми. В този контекст ще бъде засилена и практиката на съвместни консултативни заседания със службите на AFET и COBU. Предоставяната на посочените заседания информация ще се отнася по-конкретно до мисиите на ОВППС, финансирани чрез бюджета на ЕС, което се отнася както за осъществените мисии, така и за тези в процес на подготовка. При необходимост могат да бъдат организирани допълнителни съвместни консултативни заседания в допълнение към редовните заседания. Присъствието на ЕСВД (на всички заседания) ще включва освен постоянния председател на Комитета по политика и сигурност и висши представители, отговарящи за политиката.

2.  Резултатите от продължаващите преговори по рамковото споразумение между Европейския парламент и Комисията относно преговорите по международни споразумения ще се прилага от върховния представител mutatis mutandis за споразумения, попадащи в сферата на неговата отговорност, когато се изисква одобрението на Парламента. В съответствие с член 218, параграф 10 от Договора за функционирането на ЕС Европейският парламент следва да бъде незабавно и изцяло информиран на всички етапи от процедурата, включително за споразумения, сключени в областта на ОВППС.

3.  Върховният представител ще продължи практиката на провеждане на задълбочен диалог и оповестяване на всички документи за фазите на стратегическото планиране на финансовите инструменти (с изключение на Европейския фонд за развитие). Същият подход ще се прилага и спрямо всички консултативни документи, представени на държавите-членки по време на подготвителната фаза. Тази практика не засяга резултата от преговорите относно обхвата и прилагането на член 290 от Договора за функционирането на ЕС относно делегираните актове.

4.  Настоящата система за предоставяне на информация с поверителен характер относно мисиите и операциите в областта на ОВППС (чрез IIA 2002 на специалната комисия на ЕП за ОВППС) ще продължи. Върховният представител може също да предостави достъп до други документи в областта на ОВППС на други членове на ЕП въз основа на нуждите от информация, които ‐ в случай на класифицирани документи ‐ получават надлежно разрешение за достъп до информация в съответствие с приложимите правила, когато този достъп се изисква за изпълняване на институционалната им функция по искане на председателя на AFET и, ако е необходимо, на председателя на ЕП. В този контекст върховният представител ще преразгледа и, при необходимост, ще предлага изменения на действащите разпоредби относно достъпа на членовете на Европейския парламент до поверителни документи и информация в областта на сигурността и политиката на отбрана (2002 IIA ОВППС). До приемане на посоченото изменение върховният представител ще взема решения относно преходни мерки, които счете за необходими с цел предоставянето на по-лесен достъп до горепосочената информация на надлежно определени и уведомени членове на ЕП, упражняващи институционална функция.

5.  Върховният представител ще отговори положително на искането от Европейския парламент новоназначените ръководители на делегации в държави и организации, които Парламентът счита за стратегически важни да се явят пред AFET за размяна на мнения (различаваща се от изслушванията) преди да поемат своите длъжности. Същата процедура ще се прилага спрямо СПЕС. Посочената размяна на мнения ще се осъществява във формат, одобрен от ВП, съответстващ на чувствителността и поверителността на обсъжданите въпроси.

6.  В случаите, при които върховният представител не може да участва в дебата в пленарната зала на Европейския парламент, той взема решение да бъде заместен от член на институция на ЕС, който е или член на Комисията, отговарящ за въпроси, попадащи изключително или приоритетно в правомощията на Комисията или от член на Съвета по външни работи, отговарящ за въпроси, които попадат изключително или приоритетно в областта на ОВППС. Във втория случай, заместникът ще дойде или от ротационното председателство или от тройката председателства, в съответствие с член 26 от Процедурния правилник на Съвета. Европейският парламент ще бъде информиран за решението за заместване на върховния представител.

7.  ВП ще улесни явяването на ръководителите на делегации, СПЕС, ръководителите на мисии в областта на ОВППС и висши представители на ЕСВД пред съответните парламентарни комисии и подкомисии, за да представят редовна информация.

8.  За военни операции в рамките на ОВППС, финансирани от държавите-членки, информацията ще продължи да се предоставя чрез специалния комитет на ЕП IIA 2002 ОВППС, подлежащ на преразглеждане на IIA, в съответствие с горната точка 4.

9.  Европейският парламент ще бъде консултиран относно определянето и планирането на мисии за наблюдение на избори и тяхното проследяване ‐ в съответствие с правото на Парламента на бюджетен контрол относно съответните финансови инструменти, т.е. ЕИДЧП. Назначаването на ръководители на наблюдателски мисии на ЕС ще се осъществява в консултация с Групата за координация на избори, достатъчно време преди началото на мисията за наблюдение на избори.

10.  ВП ще играе активна роля при бъдещите обсъждания на актуализиране на съществуващи договорености относно финансирането на ОВППС, съдържащи се в 2006 IIA относно бюджетната дисциплина и стабилното финансово управление, основаващи се на ангажимента по отношение на въпросите, посочени в точка 1. Новата бюджетна процедура, въведена чрез Договора от Лисабон, ще се прилага изцяло спрямо бюджета за ОВППС. Върховният представител ще работи също за повишаване на прозрачността относно бюджета на ОВППС, включително наред с другото, възможността за определяне на по-голям бюджет за мисиите в областта на ОВППС (като настоящите мисии в Афганистан, Косово и Грузия), като се запази гъвкавостта при бюджета и необходимостта да се гарантира последователност на дейността по вече започнатите мисии.

Елементи от изявлението, направено от върховния представител по време на пленарното заседание на Европейския парламент, във връзка с основната организация на централното управление на ЕСВД

ВП ще определи службите и функциите в ЕСВД, необходими за изпълнението на целите на ЕСВД и за укрепването на капацитета на ЕС за провеждане на последователна външна дейност, като същевременно се избягва дублирането. Където това е необходимо, върховният представител ще гарантира, че на бюджетния орган се представят подходящи предложения.

С течение на времето службите и функциите ще бъдат адаптирани с оглед на новите приоритети и събития.

Управление на кризисни ситуации и укрепване на мира: структурите на ОПСО ще бъдат част от ЕСВД, както беше договорено на заседанието на Европейския съвет през октомври 2009 г. и предвидено в Решението за ЕСВД. Подходящата структура ще бъде постигната, като бъдат интегрирани съответните отдели на Комисията, които отговарят за реагирането при кризи и укрепването на мира.

Върховният представител ще гарантира, че съответните отдели от Комисията, прехвърлени към ЕСВД, които отговарят за планирането и програмирането на реакцията при кризи, за предотвратяването на конфликти и за укрепването на мира, и структурите на ОПСО, работят в тясно сътрудничество и единодействие под прякото ръководство и отговорност на ВП в рамките на подходяща структура. Това естествено не засяга специфичния характер, междуправителствен и общностен, на политиките.

Под прякото ръководство и отговорност на върховния представител ще се осигурява пълна координация между всички служби на ЕСВД, по-специално между структурите на ОПСО и други засегнати служби на ЕСВД, като се зачитат спецификите на тези структури.

Върховният представител ще осигури установяването на необходимата координация между специалните представители на ЕС и съответните отдели на ЕСВД.

Върховният представител ще отдаде първостепенен приоритет на утвърждаването на правата на човека и доброто управление в целия свят и ще насърчава тяхното включване във външните политики в рамките на ЕСВД. В централното управление ще съществува структура по въпросите на правата на човека и демокрацията, а във всички съответни делегации на Съюза ‐ координационни звена, които ще имат задача да следят положението във връзка с правата на човека и да насърчават ефективното осъществяване на целите на политиката на ЕС в областта на правата на човека.

(1) Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 401/2004 на Съвета от 23 февруари 2004 г. относно въвеждането по повод на присъединяването на Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения на специални временни мерки за набиране на длъжностни лица на Европейските общности (OB L 67, 5.3.2004 г., стр. 1). (2) ОВ (3) ОВ (4) ОВ (5) ОВ L 322, 9.12.2009 г., стр. 28. (6) Член 98, параграф 1, втора алинея ще гласи, както следва: „Считано от 1 юли 2013 г. органът по назначаването също така разглежда заявленията на длъжностни лица от други институции, без да дава приоритет на някоя от тези категории“.„ (7) ОВ L 327, 13.12.2007 г., стр. 10. (8) Комисията ще направи изявление, според което върховният представител ще разполага с необходимите правомощия в тази област, при пълно зачитане на Финансовия регламент. (9) Човешките ресурси, които се прехвърлят, се финансират изцяло от функция 5 (Администрация) от разходната част на многогодишната финансова рамка. (10) Понятието „върховен представител“ в настоящата декларация обхваща всички функции, изпълнявани от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който е и заместник-председател на Европейската комисия и председател на Съвета по външни работи, без да се засягат конкретните отговорности, произтичащи от съответните му функции.

Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно процеса на европейска интеграция на Косово

P7_TA(2010)0281 B7-0409/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на председателството, представени след Европейския съвет в Солун от 19 и 20 юни 2003 г., където на всички държави от Западните Балкани беше обещано, че ще се присъединят към Европейския съюз,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от заседанието му, проведено на 7 декември 2009 г., в които се подчертава, че на Косово, без да засяга позицията на държавите-членки относно неговия статут, също следва да се даде перспектива за евентуална либерализация на визовия режим, след като бъдат изпълнени всички условия, и се приканва Комисията да възприеме структуриран подход за приближаване на народа на Косово до ЕС,

–  като взе предвид Съвместно действие 2008/124/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2008 г. относно мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово, EULEX KOSOVO, изменено със Съвместно действие 2009/445/ОВППС на Съвета от 9 юни 2009 г.,

–  като взе предвид Съвместно действие 2008/123/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2008 г. за назначаване на специален представител на Европейския съюз в Косово и Решение 2010/118/ОВППС на Съвета от 25 февруари 2010 г. за удължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз в Косово,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2009 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през 2009‐2010 г.“ (COM(2009)0533), както и придружаващия го доклад на Комисията за напредъка на Косово за 2009 г. и проучването, озаглавено „Косово(1) ‐ към осъществяване на своята европейска перспектива' (COM(2009)0534),

–  като взе предвид препоръките от второто междупарламентарно заседание ЕП–Косово от 7 април 2009 г. и от третото междупарламентарно заседание ЕП–Косово от 23 юни 2010 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на Косово и ролята на ЕС(2) и своята резолюция от 5 февруари 2009 г. относно Косово и ролята на ЕС(3),

–  като взе предвид Резолюция № 1244(1999) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1244/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани сa освободени от това изискване(4), и по-специално приложение I към него, в което се упоменават лицата, пребиваващи в Косово (Резолюция № 1244(1999) на Съвета за сигурност към ООН), с оглед на правната яснота и сигурност,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 8 октомври 2008 г. (A/RES/63/3), в която се отправя искане до Международния съд за консултативно становище относно съответствието с международното право на едностранното обявяване на независимост от страна на временните институции на самоуправление на Косово,

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно стратегическия документ на Комисията относно разширяването от 2009 г., отнасящ се до страните от Западните Балкани, Исландия и Турция(5),

–  като взе предвид окончателния доклад на специалния пратеник на ООН относно бъдещия статут на Косово и подробното предложение за статута на Косово от 26 март 2007 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че регионалната стабилност на Западните Балкани и интегрирането на страните от тях в ЕС представляват приоритети за Европейския съюз; като има предвид, че тези приоритети могат да бъдат запазени само ако членството в ЕС представлява осезаема перспектива за всички страни в региона,

Б.  като има предвид, че международната общност винаги е защитавала устойчивостта на многоетническите и обединяващи различни религии държави на Западните Балкани, основани на ценностите, свързани с демокрацията, толерантността и културното многообразие,

В.  като има предвид, че от 19 декември 2009 г. насам гражданите на Сърбия, Бивша югославска република Македония и Черна гора могат да пътуват до ЕС без визи и че се очаква, че скоро гражданите на Албания и Босна и Херцеговина ще получат същата възможност, като има предвид, че не може гражданите на Косово да бъдат изоставени и изолирани от гражданите на другите страни в региона и че следователно процесът на либерализиране на визовия режим с Косово следва да започне незабавно, при условие че се съблюдават всички необходими критерии,

Г.  като има предвид, че към Международния съд беше отправено искане да изготви консултативно становище относно съответствието с международното право на едностранното обявяване на независимост от страна на временните институции на самоуправление на Косово и че предстои да бъдат представени неговите заключения,

Д.  като има предвид, че решението да не се включи Косово в либерализирането на визовия режим свидетелства за дълбоката противоречивост на стратегията на ЕС по отношение на Косово, която се корени в несъответствието между огромните по мащаб усилия за предоставяне на помощ под формата на ресурси и персонал, от една страна, и поддържането на затворени граници за лицата, чиято трудова дейност би допринесла за развитието, от друга страна,

1.  Отбелязва обявяването на независимост от страна на Косово от 17 февруари 2008 г., призната от 69 страни; отбелязва, че 22 държави-членки са признали Косово за независима страна, а 5 държави-членки не са сторили това; насърчава държавите-членки да укрепят общия си подход към Косово, за да бъдат политиките на ЕС по-ефективни за всички хора в Косово, с оглед на целта Косово да се присъедини към ЕС; приветства конструктивното отношение към Косово, върху което испанското председателство акцентира, въпреки че не признава независимостта на тази страна; би посрещнал със задоволство признаването на независимостта на Косово от страна на всички държави-членки;

2.  Подчертава изключителното значение на интеграцията в ЕС на всички страни в региона за стабилизирането на региона; подчертава, че перспективата за присъединяване към ЕС е силен стимул за провеждане на необходимите реформи в Косово и призовава да се предприемат практически мерки, за да бъде тази перспектива по-осезаема както за правителството, така и за гражданите; с тази цел призовава Комисията да включи Косово в процеса на проверки, който ще започне в началото на 2011 г., с цел да се подготви страната за откриването на преговорите по Споразумението за стабилизиране и асоцииране, и да съобщи на органите на властта в Косово какви стъпки трябва да се предприемат преди подготвянето от Комисията на пътна карта за либерализиране на визовия режим и да изготви пътната карта веднага след като тези стъпки бъдат предприети;

3.  Отбелязва признаването на независимостта на Косово от повечето съседни страни и добросъседските отношения с тях; отбелязва факта, че Косово е прието за член на Световната банка, Международния валутен фонд и други международни организации;

4.  Отново изтъква становището си, изразено в резолюциите от 29 март 2007 г. и 5 февруари 2009 г., с което отхвърля възможността за разделяне на Косово;

5.  Изразява загриженост относно състоянието на отношенията със Сърбия и подчертава, че добросъседските отношения са съществен критерий за стремежа на Сърбия, както и на Косово и на всички други страни в региона, за присъединяване към ЕС; разбира емоционалните последствия от войната от 1999 г. и разбира, че официалното признаване на Косово не е осъществим политически вариант за ръководството в Белград в този момент, но въпреки това призовава Сърбия да бъде прагматична по отношение на въпроса за статута; поради това приветства подписването на протокола за полицейско сътрудничество с EULEX и призовава за по-активно сътрудничество с мисията; освен това призовава Сърбия да се въздържа от блокиране на членството на Косово в международни организации и по-специално да не блокира неговото неотдавнашно заявление за присъединяване към Световната здравна организация; подчертава, че конфликтът засяга също регионалната търговия и сътрудничеството в рамките на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), като вреди на икономиките на държавите от региона; призовава всички страни да възприемат прагматичен подход, който да позволи регионалната интеграция на Косово; подчертава във връзка с това, че очакваното консултативно становище на Международния съд относно „съответствието с международното право на едностранната декларация за независимост на временните институции на самоуправлението на Косово“ не следва да възпрепятства поемането от всички заинтересовани страни на ясен ангажимент за ефективно трансгранично, регионално и местно сътрудничество с оглед на интересите на населението в и около Косово;

6.  Припомня, че всяка страна, която желае да се присъедини към ЕС, трябва да отговаря на критериите за присъединяване и че в случая на Западните Балкани процесът на стабилизиране и асоцииране е рамката за преговорите за членство в ЕС; подчертава, че една от трите важни цели на процеса на стабилизиране и асоцииране е регионалното сътрудничество;

7.  Подчертава, че регионалната интеграция и сътрудничество са от решаващо значение за европейската сигурност и стабилност, както и за създаването на благоприятна среда за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово; застъпва становището, че е желателно да се постигне всеобхватно споразумение по отношение на сигурността и сътрудничеството на Западните Балкани;

8.  Призовава за укрепване на трансграничното сътрудничество между Сърбия и Косово, особено на местно равнище, по въпроси, които са важни за гражданите, като околната среда, инфраструктурата и търговията;

9.  Отбелязва, че някои държави-членки едностранно прилагат мерки за облекчаване на визовия режим, а осем държави-членки продължават да изискват пълните такси за визи; призовава държавите-членки на ЕС и Комисията да положат всички усилия за бързо приемане на уеднаквени временни процедури за улесняване на издаването на визи, така че да се улесни пътуването за гражданите на Косово, особено с оглед на възможностите, предлагани от новия визов кодекс;

10.  Приветства проведените на 15 ноември 2009 г. местни избори – първите избори, организирани под политическата отговорност на правителството на Косово; приветства факта, че като цяло те преминаха спокойно и в добра атмосфера; въпреки това подчертава, че има информация за редица нередности; призовава органите на властта бързо да изпълнят препоръките на международната общност, включително необходимите промени в закона за изборите, така че да се изяснят равнищата на компетентност при обработването на жалби и ясно да се разграничи компетентността на Централната избирателна комисия от тази на Комисията за оплаквания и обжалвания, да се актуализират списъците с гласоподаватели и да се осигури последователно образоване на гласоподавателите; подчертава изключително голямото значение на политическата воля за напредъка на тези реформи и за търсенето на отговорност от виновните за изборни измами с оглед на наближаващите общи избори;

11.  Изразява съжаление, че Белград все още поддържа паралелни структури в сръбските анклави, като оспорва и подкопава правомощията на новосъздадените общински органи; призовава Сърбия да приеме по-градивен подход и да разформира тези структури;

12.  Отново посочва значението на ефективното изпълнение на процеса на децентрализация и горещо приветства широкото участие на косовските сърби на юг от река Ибър в последните избори като стъпка към изграждането на устойчиво бъдеще за тях в тази страна; настоятелно призовава правителството изцяло да подкрепя новоизбраното ръководство в тези общини, като му предоставя достатъчно финансово и политическо съдействие, така че те бързо да могат да създадат необходимите структури, за да започнат да предоставят важните услуги, със съдействието на Комисията; счита, че ефективното функциониране на общинските структури е от съществено значение за участието на косовските сърби в политическите процеси и административните структури в Косово; насърчава международната общност да подкрепя проектите за строителство и инфраструктура, предлагани от новосъздадените общини; за да се избегне сблъсък с паралелните структури, особено в сферата на образованието и здравеопазването, насърчава правителството с помощта на специалния представител на ЕС/международния граждански представител да изготви стратегия за подход към подобни структури;

13.  Приветства създаването на представителство на ЕС в северната част на Косово, но изразява загриженост във връзка със ситуацията в тази част на Косово, където продължават да се наблюдават сериозни пропуски при прилагането на принципа на правовата държава, все по-осезаемо присъствие на радикални групи, които оказват натиск и сплашват гражданското общество, и организирана престъпност; поради това подчертава необходимостта Съветът да обезпечи функционирането на мисията в областта на върховенството на закона (EULEX) в рамките на цялата територия на Косово и призовава Комисията да популяризира дейността, която извършва в полза на сръбската общност в северната част, като същевременно подчертае пред заинтересованите страни в региона, че местното, регионалното и трансграничното сътрудничество облагодетелства населението като цяло; поради това приветства регистрирането на търговски стоки на пунктове 1 и 31, което допринесе за намаляване на контрабандата в региона, и призовава за допълнителни стъпки за възобновяване на събирането на мита; изразява загриженост по отношение на проблемите, свързани с настоящото функциониране на съдебната система в района на Митровица, и призовава Сърбия и Косово да постигнат окончателно споразумение относно назначаването на персонал в съда в северната част на Митровица, включително на косовски сърби в качеството на съдии и прокурор; подкрепя плана за повторно интегриране на северната част в политическите и административните структури на Косово и призовава той да се изпълнява с дължимото внимание към чувствителните за сръбското малцинство въпроси, с цел да се подобрят и разширят правителствените услуги за региона и да се подобрят условията на живот на гражданите по начин, позволяващ широко самоуправление; призовава мисията на ЕС в областта на върховенството на закона в Косово (EULEX) да положи усилия за активизиране на своята дейност в северната част на Косово, по-специално с цел да се насърчават добрите междуетнически отношения, като същевременно се информира местното население относно действията на ЕС и текущата дейност на мисията;

14.  Изразява дълбоката си загриженост относно смъртоносния взрив, който уби един човек и рани десет души, в Северна Митровица на 2 юли 2010 г. по време на демонстрациите срещу откриването на центъра за граждански услуги и относно нападението на 5 юли 2010 г. срещу депутат в Събранието на Косово етнически сърбин; осъжда остро всички актове на насилие и призовава страните да действат отговорно; настоява EULEX да положи всички усилия за успокояване на напрежението и за предотвратяване на по-нататъшно насилие и призовава полицията на Косово, да започне незабавно, със съдействието на EULEX, пълни и безпристрастни разследвания на събитията с цел привличане към отговорност на извършителите;

15.  Подчертава значението на успеха на мисията на ЕС в областта на върховенството на закона (EULEX) както за устойчивото развитие, консолидирането на институциите и стабилността на Косово, така и за амбициите на ЕС като глобален фактор при изграждането на мира; подчертава отговорността на EULEX по отношение на неговите изпълнителни правомощия, както и неговия мандат да наблюдава, попечителства и съветва; в тази връзка насърчава EULEX да предприеме конкретни мерки, за да постигне напредък по отношение на случаите на корупция по високите етажи на властта; отчита големия напредък, постигнат в някои сфери като полицията и митниците, но подчертава, че следва работата да се ускори, така че мисията най-накрая да започне да дава осезаеми резултати в други сфери, особено по отношение на случаите на корупция по високите етажи на властта, организираната престъпност и военните престъпления; поради това приветства неотдавна възприетия от EULEX подход да предприема действия по отношение на предполагаеми случаи на корупция, включително на най-високо правителствено и административно равнище, и подчертава необходимостта да се продължи работата в тази посока, с цел да са обезпечи популярността и доверието към дейността на EULEX; подчертава, че в тази връзка от голямо значение е да се отдели особено внимание на областта на обществените поръчки и че в областта на организираната престъпност EULEX трябва да продължи да постига на място конкретни резултати; в това отношение изразява загриженост относно дългия списък с чакащи решение дела, причинен от неочаквано големия брой производства, прехвърлени на EULEX от Мисията на ООН за временно управление в Косово; подчертава, че на разположение на EULEX са предоставени недостатъчен брой съдии и прокурори и призовава държавите-членки да командироват необходимия брой специалисти или да предвидят те да бъдат наети по договор; подчертава значението на рационализирането на бюрокрацията в рамките на EULEX; във връзка с това подчертава необходимостта от компетентно вътрешно управление, координация и сътрудничество, с оглед на ефикасното функциониране на мисията; подчертава необходимостта от прозрачност и отчетност в работата на EULEX, както и от чувствителност към политическия контекст на дейността, за да се увеличи легитимността на мисията в очите на гражданите; освен това подчертава значението на поддържането на интензивна комуникация с правителството и с гражданите и средствата за масово осведомяване в Косово; насърчава EULEX да осведомява гражданите на Косово за постиженията на мисията и освен това да полага усилия за повишаване на доверието към мисията и да следи какви са очакванията на гражданите; приветства неотдавнашното създаване на експертна група по правата на човека, която ще отговаря за разглеждането на жалби на лица, които твърдят, че са жертви на нарушения на правата на човека, извършени от EULEX при изпълнението на неговия изпълнителен мандат;

16.  Призовава своите компетентни органи, по-конкретно подкомисията по сигурност и отбрана, да засилят контрола и надзора върху EULEX, евентуално в сътрудничество с гражданското общество в Косово; за тази цел призовава Съвета да предава на Парламента всички редовни и извънредни доклади за оценка и проверка във връзка с EULEX;

17.  Отбелязва усилията както на Сърбия, така и на Косово да открият лица, които са в неизвестност от времето на конфликта от 1998-1999 г., чрез „Работната група за лицата, изчезнали във връзка със събитията в Косово“; подчертава значението на резолюцията по този въпрос за преодоляване на последиците от конфликта от 1998-1999 г.; също така отбелязва приблизително 1 862-та случая с все още неоткрити лица и призовава както Косово, така и Сърбия да се включат във възможно най-широко сътрудничество помежду си и с Международния комитет на Червения кръст, EULEX и други организации за издирване на тези лица;

18.  Подчертава, че 2010 година е от решаващо значение както за правителството на Косово, така и за всички равнища на администрацията, с оглед постигането на напредък относно ключови реформи, например борбата с корупцията, децентрализацията и реформата на публичната администрация; подчертава, че за да бъде успешен, процесът на реформи трябва да се основава на задълбочени разисквания относно законодателните проекти, като се извършват консултации с всички заинтересовани страни, включително и всички части на гражданското общество; припомня освен това на правителството, че следва да се обърне специално внимание на бързото и ефективно прилагане на законите, без което приемането на законодателна рамка няма да има никакво реално въздействие върху положението в Косово;

19.  Изразява изключителна загриженост по повод на широко разпространената корупция, която, наред с организираната престъпност, остава един от най-големите проблеми в Косово, и призовава за спешни действия за борба с това явление посредством подобряване на правната рамка за борба с корупцията, приемане на стратегия и план за действие, насочени срещу корупцията, както и повишаване на сътрудничеството между полицейските и съдебните органи на всички държави в региона; изразява дълбока загриженост поради неотдавнашното кръвопролитие в резултат на насилствен инцидент в близост до границите на Косово и призовава за предприемането на незабавни мерки за предотвратяване на подобни инциденти в бъдеще и за прекратяване на незаконната търговия с оръжие, която допринася за дестабилизацията на региона на Западните Балкани; приветства създаването на специален отдел за борба с корупцията в рамките на Специалната прокуратура на Косово, но подчертава, че е необходим ангажимент от страна на всички ресорни министерства, с оглед на това отделът да е ефективен, и че при всички случаи служителите трябва да са безупречни; призовава за бързо приемане на закон, регулиращ финансирането на политическите партии, който ефективно и по прозрачен начин да регулира финансите на партиите и да гарантира пълната публичност на техните финансови отчети;

20.  Подчертава първостепенното значение на реформата на правосъдието и прокуратурата, която все още е в ранен стадий, с цел да се гарантира независимостта и професионализмът на съдиите и прокурорите и да се даде възможност на гражданите да възвърнат доверието си в принципите на правовата държава; във връзка с това приветства назначаването на омбудсмана, на съдиите от Върховния съд, на прокурорите от държавната прокуратура и прокурорите от специалната прокуратура на Косово; изразява загриженост, че недостатъците на защитата на свидетелите продължават да възпрепятстват правосъдието за най-сериозните престъпления; призовава за приемането и бързото прилагане на закона относно съдилищата и за установяването на ефективна система за защита на свидетелите и съдиите; в този смисъл настоятелно призовава представителите на EULEX да продължат да докладват публично за оставащите в Косово предизвикателства в областта на правовата държава;

21.  Призовава за повече усилия за ускоряване на реформата на публичната администрация, с оглед създаване на професионална и независима държавна администрация, която зачита баланса между половете и отразява в пълна степен многообразния етнически състав на населението на Косово; подчертава необходимостта да се приеме и приложи законодателна рамка за тази цел, както и да се обръща необходимото внимание и да се предоставят финансови средства за изграждане на човешки ресурси; изразява загриженост по повод политическата намеса при назначаването на служители на ключови държавни постове и призовава за прекратяване на тази практика, която сериозно застрашава функционирането на администрацията;

22.  Настойчиво призовава правителството да гарантира плурализма на медиите и тяхната финансова и редакционна независимост, без политически натиск, както и прозрачността на тяхното финансиране и собственици; призовава за действащи права на журналистите, както и за ефективни процедури за защита на разследващи журналисти от заплахи; подчертава, че е важно обществените радио и телевизия да предоставят на цялото население независима информация с високо качество, и изразява загриженост от липсата на устойчива система на финансиране, която да гарантира това; приветства инвестициите, които правителството направи с цел осигуряване на достъп до интернет; настоятелно призовава правителството да предостави дори още по-широк достъп до интернет на своите граждани; подчертава важната роля на достъпа без цензура до интернет в рамките на стопанската дейност и политиката, особено с цел увеличаване на участието на младежите по време на избори;

23.  Призовава за подкрепа с цел укрепване на парламента на Косово, така че той да може ефективно да изпълнява законодателната си роля и да осъществява демократичен контрол върху действията на правителството в политическата и бюджетната сфера; във връзка с това призовава за създаването на специална „програма за побратимяване“, с цел да се даде възможност на административните служители на парламента на Косово за стажове в Европейския парламент, и призовава парламентите на държавите-членки да създадат „програми за побратимяване“ с оглед предоставяне на членовете и административния персонал на парламента на Косово, и по-специално на парламентарното малцинство и опозиционните групи, на възможност за обмен и изграждане на капацитет във връзка с парламентарните законодателни процедури и процедури по контрол;

24.  Поздравява правителството относно напредъка в приемането на законодателството за защита на правата на човека и го насърчава в кратки срокове да приеме останалите закони; отбелязва, обаче, че прилагането на законодателната рамка остава незадоволително, а цялостният напредък е бавен; призовава за по-активни политики за борба с всички видове дискриминация (основани на етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация, увреждания и др.) и за гарантиране на балансираното представителство на половете и на активното участие на малцинствата в политическия живот и административните структури, както на национално, така и на местно равнище; подчертава значението на образованието в този процес; призовава правителството да осигури за малцинствата образование на техния роден език, включително учебни програми и учебни помагала, които да им дадат възможност да съхранят своята култура и идентичност, както и да им окаже съдействие за изграждането на човешки капацитет;

25.  Изразява загриженост относно високите равнища на домашно насилие, дискриминацията срещу жените и явлението трафик на хора, по-специално на момичета и жени, с цел сексуална експлоатация; призовава за активни мерки за гарантиране на равенство между половете и за ефективна защита на правата на жените и децата;

26.  Подчертава огромните трудности, наследени от въоръжения конфликт, който подкопа доверието на обществеността във възможността за мирно разрешаване на конфликтите, както между социалните групи, така и в личния живот;

27.  Подчертава, че променливата политическа ситуация, съществуването на междуетнически инциденти в някои области и лошите икономически условия затрудниха трайното завръщане на бежанците и изискват да се положат повече усилия за подобряване на тяхното положение;

28.  Подчертава трудното положение и дискриминацията, с която се сблъскват малцинствата, и по-специално ромите, по отношение на достъпа до образование, жилищно настаняване, социални услуги и заетост; приветства инициативата на Комисията за затваряне на замърсените с олово лагери в северната част на Митровица и настаняването на друго място на семействата, живеещи в тях, и призовава за бързото изпълнение на тази инициатива; споделя загрижеността, изразена от комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, че Косово все още не е в състояние да предостави необходимите условия за повторната интеграция на насилствено репатрираните роми, и настоятелно призовава държавите-членки да прекратят тази практика; отбелязва във връзка с това споразумението, постигнато между органите на властта на Германия и Косово, за постепенно репатриране в Косово на 14 000 бежанци, 10 000 от които са роми, и настоятелно приканва Комисията да активизира прилагането на ad hoc програми за предоставяне на помощ; призовава държавите, участващи в Десетилетието на ромското включване, да улеснят участието на Косово в програмите;

29.  Подчертава жизненоважното значение на образованието, както за предоставянето на младите хора на необходимите на пазара на труда умения, така и за оказването на принос за помирението между отделните етнически групи; за тази цел насърчава постепенно да се въведат общи занятия, изучаване на езиците на малцинствата, по-специално сръбски, за учениците от албанската етническа група, и на албански език за всички малцинства; приветства създаването неотдавна на Международния бизнес колеж в Митровица, който представлява значителна инвестиция в местната икономика и привлича студенти от всички общности, като в същото време цели да предостави перспективи на младите хора, като насърчава предприемачеството и ги запознава с европейските професионални стандарти за стопанско, екологосъобразно и публично управление;

30.  Подчертава, че зачитането на културното многообразие се намира в сърцевината на европейския проект и че религиозното и културно наследство е необходимо условие за мир и сигурност в региона; подчертава, че подходящото опазване на културното наследство е важно за всички общности в Косово; призовава правителството да продължи планираната институционална реформа на сектора на културното наследство; подчертава, че приемането на списък на културното наследство е важно предварително условие за прилагане на законодателството в тази област; приветства дейността на посредника за защита на религиозното и културното наследство или на сръбската православна църква и насърчава всички заинтересовани участници да си сътрудничат с него;

31.  Подчертава, че академичният обмен трябва да се подкрепя и да се насърчава посредством програми като Erasmus Mundus, с цел да се даде възможност на жителите на Косово да получат квалификация и опит в рамките на ЕС и да се подобри тяхното взаимодействие с жителите на ЕС;

32.  Призовава органите да оказват активна подкрепа на гражданското общество и неговото участие в определянето на социалната и икономическата политика при пълно спазване на свободата на изразяване на мнение и сдружаване; подчертава важната роля, която играят гражданското общество и международните неправителствени организации за помирението между отделните етнически групи, и призовава Комисията да увеличи финансовата си подкрепа за тяхната дейност; във връзка с това подчертава необходимостта от ефективно обхващане на тези въпроси в рамките на годишните програми за Косово от инструмента за предприсъединителна помощ; отбелязва, че съществува добро междуличностно и по-конкретно делово сътрудничество между лица от различни етнически общности и че органите на Косово, гражданското общество и международната общност следва да положат повече усилия за подкрепа на местни проекти, които укрепват този вид сътрудничество;

33.  Изразява сериозна загриженост относно факта, че Косово продължава да бъде една от най-бедните страни в Европа, с ниво на безработица, превишаващо 40%; подчертава, че това положение е нестабилно и че трудните условия на живот са се изразили в растящо недоволство сред обществото; призовава за спешни действия за подобряване на ефективността на социалните системи с цел предоставяне на „защитна мрежа“ за уязвимата част от населението и следване на активна политика в областта на заетостта, насочена към намаляване на безработицата; призовава, във връзка с това, Комисията да използва пълноценно инструмента за предприсъединителна помощ за насърчаване на социалното и икономическото развитие на Косово, по-специално за младите хора; призовава ЕС и държавите-членки да приемат възможно най-много жители на Косово като сезонни работници и в сектори с недостатъчна работна ръка;

34.  Счита, че икономическото развитие е ключът за разрешаване на сериозните проблеми на страната и включително има жизненоважен принос за подобряване на положението на жените и на малцинствата и за улесняване на междуетническите отношения; подчертава значението на селскостопанския сектор за тази цел; приветства редицата закони, които се подготвят в тази област, и призовава за бързото им приемане; подчертава обаче, че ефективното прилагане на вече приетата правна рамка е предварително условие, за да се подобрят условията на местно равнище;

35.  Подчертава, че Косово следва да избере адекватни икономически политики, които ще гарантират устойчив икономически растеж, защита на околната среда, създаване на работни места и намаляване на социалното изключване; призовава органите на Косово да подобрят икономическия климат за чуждестранни инвестиции и прозрачността в търговските отношения;

36.  Призовава за предприемането на активни мерки в областта на енергетиката с цел обезпечаване на енергийна сигурност, необходима за развитието на Косово; подчертава, че огромната нужда от инфраструктура в тази област представлява възможност за промяна по отношение на доставката на енергия в посока към по-екологични източници, за модернизиране и повишаване на енергийната ефективност на електрическата мрежа и за прилагане на най-добрите налични технологии, включително в планираните електроцентрали, използващи въглища; призовава за незабавно затваряне на електроцентралата „Косово А“ и затваряне на „Косово Б“ във възможно най-кратки срокове, без това да застрашава нуждите от електроенергия на страната;

37.  Препоръчва на органите на Косово да продължат да инвестират във възобновяеми енергийни източници и да се стремят към регионално сътрудничество в тази област;

38.  Изтъква, че транспортната политика на Косово досега е била съсредоточена върху изграждането на пътища; изразява съжаление по повод лошото състояние на обществения транспорт и по-конкретно на железопътния транспорт; призовава правителството на Косово да се възползва изцяло от фондовете на ИПП, за да развива, актуализира и модернизира железопътната мрежа и да подобри връзките със съседните държави, както за хора, така и за товари, с оглед на екологичната целесъобразност на мобилността;

39.  Изразява безпокойство по отношение на широко разпространените екологични проблеми, засягащи земите, въздуха и водите, и призовава правителството да измени и приложи законодателната рамка, с цел привеждането й в съответствие със стандартите на ЕС, и да превърне обучението по опазването на околната среда в ключов елемент от образованието;

40.  Подчертава необходимостта от подобряване на организацията по отношение на присъствието на ЕС в Косово в съответствие с изграждането на Европейската служба за външна дейност, създаването на делегации на ЕС по целия свят и превръщането на бюрото за връзка на Европейската комисия в Косово в делегация на ЕС, така че да се подобри ефективността и координирането на действията на ЕС в Косово; отбелязва откриването на ново бюро на ЕС в Белград, в рамките на мандата на висшия представител на ЕС в Косово, което работи отделно от съществуващата делегация на ЕС в Сърбия;

41.  Изразява съжаление поради липсата на прозрачност по отношение на последното удължаване на мандата на висшия представител на ЕС в Косово, включително значителното повишаване на бюджетните кредити; припомня, че при приемането на новото междуинституционално споразумение относно бюджетните въпроси ще трябва надлежно да се вземат предвид изискванията на ЕП за информация, с оглед на разпоредбите на Договора от Лисабон;

42.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС/международен граждански представител за Косово, правителството и парламента на Косово, правителството на Сърбия, членовете на Международната ръководна група за Косово и Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

(1) Съгласно Резолюция № 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН. (2) ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 207. (3) ОВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 126. (4) ОВ L 336, 18.12.2009 г., стр. 1. (5) Приети тесктове, P7_TA(2009)0097.

Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно Албания

P7_TA(2010)0282 B7-0408/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на председателството, представени след Европейския съвет, състоял се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Европейския съюз на страните от Западните Балкани,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през 2009-2010 г.“ (COM(2009)0533) и придружаващия го Доклад за напредъка на Албания (SEC(2009)1337) от 14 октомври 2009 г.,

–  като взе предвид Решение 2008/210/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията, които се съдържат в Европейското партньорство с Албания и за отмяна на решение 2006/54/EО(1),

–  като взе предвид първото заседание на Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС-Албания, което се проведе на 3 и 4 май 2010 г.,

–  като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета за стабилизиране и асоцииране между Албания и ЕС от 18 май 2009 г.,

–  като взе предвид Решение 2007/821/EО на Съвета от 8 ноември 2007 г. относно сключването на Споразумение между Европейската общност и Република Албания за улесняване на издаването на визи(2),

–  като взе предвид препоръките от 16-тото междупарламентарно заседание между Европейския парламент и Албания от 19 и 20 март 2009 г.,

–  като взе предвид своето решение за увеличаване честотата на политическия диалог с Албания на парламентарно равнище предвид влизането в сила на Споразумението за стабилизиране и асоцииране,

–  като взе предвид Резолюция 1709(2010) на Съвета на Европа относно функционирането на демократичните институции в Албания,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид възобновения консенсус относно разширяването, така както е изразен в заключенията на Европейския съвет от 14 и 15 декември 2006 г., заявява отново, че бъдещето на Западните Балкани е свързано с Европейския съюз,

Б.  като има предвид, че перспективата за интегриране към ЕС придава импулс на редица реформи в региона на Западните Балкани и следва да играе конструктивна роля за увеличаване на капацитета за мир, стабилност и предотвратяване на конфликти в региона, за подобряване на добросъседските отношения и за удовлетворяване на икономическите и социалните потребности посредством устойчиво развитие; като има предвид, че една реална перспектива за членство включва повече от просто приключването на административна или техническа процедура, а се нуждае и от действителен политически ангажимент от страна на съответните лица, които вземат решенията в държавите-членки,

В.  като има предвид, че споразумението за стабилизиране и асоцииране с Албания влезе в сила на 1 април 2009 г.; като има предвид, че тази страна подаде кандидатура за членство в Европейския съюз на 28 април 2009 г. и предаде отговорите на предприсъединителния въпросник на Комисията на 14 април 2010 г.; като има предвид, че Комисията подготвя своето становище по този въпрос,

Г.  като има предвид, че напредъкът на всяка страна към членство в Европейския съюз зависи от нейните усилия да изпълнява критериите от Копенхаген и условията, наложени от процеса на стабилизиране и асоцииране,

1.  Потвърждава, в съответствие със заключенията от Европейския съвет в Солун от 19 и 20 юни 2003 г., декларацията от Залцбург от 11 март 2006 г. и последващите заключения на Съвета, пълната си подкрепа за кандидатурата на Албания за членство в ЕС (и за бъдещо членство на всички останали страни от Западните Балкани в ЕС), след като страната достигне до известно равнище на политическа стабилност и надеждност и изцяло изпълнява критериите от Копенхаген;

2.  Признава напредъка, осъществен от Албания в контекста на процеса на реформи, но подчертава необходимостта от допълнителни съществени усилия, необходими както за консолидиране на демокрацията и правовата държава, така и за гарантиране на устойчивото развитие на страната;

3.  Отбелязва със задоволство, че Албания отговори на 14 април 2010 г. на въпросника на Комисията за подготовката на нейното становище относно кандидатурата на страната за членство в ЕС и в същото време подчертава, че напредъкът на дадена страна-кандидатка по пътя към членство в Европейския съюз зависи от нейната способност да изпълнява критериите от Копенхаген, включително наличието на стабилни институции, които гарантират демокрацията;

4.  Изразява надежда, че албанското правителство и албанската опозиция ясно осъзнават, че преодоляването на настоящите политически противоречия е от решаващо значение за напредъка на страната към интеграция в ЕС и за насърчаване на европейските стремежи на Албания; отново подчертава заключението от заседанието на Съвета по външни работи от 14 юни 2010 г., че е крайно време да се намери решение на настоящата политическа криза, чиято основа ще издържи изпитанието на времето, както и че правителството и опозицията в Албания носят отговорност за намиране - бързо, по прозрачен начин и при пълно зачитане на албанската конституция, на решения и начини за напредък, които ще са необходими на страната по пътя й към ЕС;

5.  Отбелязва със съжаление политическата криза, последвала след парламентарните избори през юни 2009 г. в Албания, и подчертава, че напълно функциониращи представителни институции, по-специално парламентът, са гръбнакът на една консолидирана демократична система и, в качеството си на ключов приоритет за Европейското партньорство, важен политически критерий за интегрирането към ЕС; приветства решението на опозицията да участва активно в работата на албанския парламент, но изразява съжаление от факта, че въпреки състоялите се наскоро разговори със съдействието на ЕС, все още не е постигнат консенсус относно изборите, проведени през 2009 г.; най-настоятелно призовава всички политически лагери да поемат своите отговорности и да започнат конструктивен политически диалог, включително дискусии относно нов избирателен закон, който би гарантирал пълна прозрачност на изборния процес при бъдещи избори; подчертава, че решение на безизходното положение може да бъде намерено единствено при пълно зачитане на конституцията и принципите на прозрачност;

6.  Счита, че в най-кратък срок следва да бъде приложено основното споразумение за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да разследва провеждането на парламентарните избори през 2009 г., като председателят и мнозинството от членовете на тази комисия бъдат избрани от опозицията и тази комисия има мандат да разследва изборни материали; подчертава, че тази анкетна комисия следва да представи заключенията си своевременно, за да даде възможност на парламента да приеме ново законодателство достатъчно време преди следващите местни и регионални избори въз основа на заключенията на комисията и на предложенията на ОССЕ/СДИЧП;

7.  Призовава правителството и опозицията, ако не може да бъде намерено решение без външна помощ, да се споразумеят за медиаторство, като например поканят съвместно представители на Съвета на Европа и/или на Европейския парламент;

8.  Настоятелно призовава албанските органи да подготвят и приложат в най-кратък срок реформа на правилника за организацията на дейността на парламента, основана на консенсус, която ще гарантира прозрачност на административните и финансовите средства, високо качество законодателството, основано на широко използване на експертни мнения, усъвършенстван капацитет за парламентарен надзор и адекватни права и представителство на опозицията в парламентарните комисии и парламентарните дейности; призовава и двете страни – мнозинството и опозицията – да проведат конструктивен диалог, за да гарантират открит и прозрачен законодателен процес, при консултации със съответните заинтересовани лица и представители на гражданското общество, с цел приемане и одобряване без повече забавяния на законодателство, което е от решаващо значение, включително закони, за които е необходимо мнозинство от 3/5 от гласовете;

9.  Приветства подобренията, направени в правната и административната рамка на изборния процес, и отбелязва цялостната положителна оценка на Венецианската комисия в нейното съвместно становище относно избирателния закон на Република Албания; отбелязва освен това, че съгласно оценката на ОССЕ/СДИЧП, парламентарните избори през юни 2009 г. са отговаряли на повечето международни стандарти, но не са успели да укрепят доверието в изборния процес; привлича внимание към необходимостта от пълно прилагане на препоръките, направени в окончателния доклад за парламентарните избори през 2009 г. на ОССЕ/СДИЧП, и призовава мнозинството и опозицията в албанския парламент да започнат незабавно да работят за тяхното цялостно прилагане;

10.  Изразява разочарование, че на заседанията на парламентарната комисия по правни въпроси преди пленарната сесия на албанския парламент от 18 март 2010 г., мнозинството и опозицията не постигнаха споразумение относно предложенията във връзка с анкетната комисия за изборите през 2009 г.;

11.  Подчертава неотложната необходимост от установяване на консенсус между партиите относно икономическите, политическите и социалните реформи с оглед подобряване на благосъстоянието на албанските граждани и способстване за напредъка на страната по пътя към членство в Европейския съюз;

12.  Приветства приемането на 27 май 2010 г. на законодателното предложение на Комисията относно либерализирането на визовия режим и призовава Комисията да провери дали останалите критерии са изпълнени през следващите месеци, с цел да се даде възможност на Съвета и Парламента да одобрят премахването на визите за албанските граждани до края на 2010 г.;

13.  Приветства политическата подкрепа от страна на различни партии за либерализирането на визовия режим, изразена в приетата от албанския парламент на 11 март 2010 г. резолюция;

14.  Подчертава значението на зачитането на правата на човека и на правата на малцинствата и тяхната защита като най-важен приоритет;

15.  Припомня, че защитата на личните данни следва винаги да бъде гарантирана и да не се пренебрегва произволно и призовава всички органи да законодателстват и действат съгласно това правило;

16.  Приветства напредъка, постигнат по отношение на съдебната система, но подчертава, че прилагането на реформите все още е на ранен етап; счита, че съдебната реформа, включително изпълнението на съдебните решения, е ключова предпоставка за процеса на кандидатстване на Албания за членство в ЕС и подчертава значимостта на разделението на властите в едно демократично общество; подчертава, че прозрачна, безпристрастна и ефективна съдебна система, която е независима от политически или друг вид натиск или контрол, е от съществено значение за правовата държава и призовава спешно да бъде приета цялостна дългосрочна стратегия в тази област, включително пътна карта за приемането на необходимото законодателство и мерки за неговото прилагане; призовава опозицията да участва в процеса на изготвяне и да окаже пълна подкрепа на съдебната реформа; освен това изтъква, че е необходимо да бъде осигурено достатъчно финансиране за съдебната система, така че тя да може да работи ефективно в цялата страна; затова очаква с нетърпение нови инициативи за съдействие от страна на Комисията и приветства в тази връзка неотдавнашното откриване на Съд за тежки престъпления в Тирана;

17.  Приветства факта, че прилагането на закона за лустрацията беше отложено от Конституционния съд и че законът понастоящем се преразглежда; призовава за по-широка консултация и консенсус, по-специално с Венецианската комисия, в случай че се изготви нов проектозакон, и подчертава, че е важно да се запази независимостта на институциите, предвидени от конституцията;

18.  Приветства предприетите мерки за борба с корупцията в малък мащаб и по-специално приемането на интегрирания план за действие за 2010 г. за борба с корупцията; отбелязва, че борбата с корупцията продължава да бъде голямо политическо предизвикателство, че законоприлагащите органи и прокуратурата са все така слаби и че е необходимо да бъдат предприети допълнителни решителни мерки, за да се преодолее ситуацията, при която корумпираните лица се радват на безнаказаност; подчертава необходимостта от водене на документация за разследвания и присъди, включително в случаи на корупция на високо равнище, както и необходимостта от продължаване на прилагането на последните препоръки на Групата държави срещу корупцията (GRECO), по-специално препоръката за съкращаване на списъка на официални лица, които се ползват с имунитет; приветства публичното оповестяване на стратегически документи с цел да се позволи наблюдението на напредъка при тяхното прилагане; освен това, призовава за приемането на нормативна уредба, имаща за цел пълна прозрачност на финансирането на политическите партии;

19.  Приветства плановете за основаване на Институт по публична администрация и призовава за по-нататъшни стъпки при прилагането на стратегията за реформа на публичната администрация и за гарантиране на цялостно прилагане на закона за държавните служители, включително подходяща система за управление на човешките ресурси; привлича вниманието към рисковете от политизиране на публичната администрация чрез използването на непрозрачни процедури за наемане на работа, както и към практиката за наемане на персонал на срочни договори извън рамките на закона и призовава органите да прекратят тези практики и да създадат деполитизирана, основаваща се на заслугите държавна служба, което ще допринесе също така за повишаване на доверието на гражданите в публичната администрация;

20.  Подчертава изключителната значимост на професионалните, независими и плуралистични обществени и частни средства за масова информация като крайъгълен камък на демокрацията; изразява загриженост във връзка с незначителния напредък по отношение на изготвянето на нормативната уредба за средствата за масова информация, призовава органите да положат всички възможни усилия за приемане и прилагане на нормативна уредба, която съответства на стандартите на ЕС, и да гарантират независимостта на средствата за масова информация от политическа и всякакъв друг вид намеса, включително от страна на изпълнителната власт; изразява загриженост във връзка с политическия натиск, упражняван върху Националния съвет за радио и телевизия, и призовава съответните органи да осигурят независимостта му; призовава за предприемане на стъпки за гарантиране на прозрачността на собствеността и финансирането на средствата за масова информация; отбелязва със съжаление липсата на установени права за работата на журналистите, което подкопава способността им за обективна и независима дейност, и настоятелно призовава органите да предприемат подходящи стъпки за справяне с тази ситуация; по-специално призовава за приемане на законодателство, отнасящо се до електронните медии, и за приспособяване на гражданските кодекси с цел декриминализиране на обидата и клеветата; приветства липсата на ограничения от страна на правителството по отношение на достъпа до интернет и настоятелно призовава правителството да предостави на всички граждани по-широк достъп до интернет;

21.  Приветства установяването на нормативна уредба, предназначена за борба с различните форми на организирана престъпност и нейното предотвратяване, включително прането на пари, трафика на наркотици и хора; отбелязва усилията, положени в борбата с организираната престъпност, но отбелязва, че са необходими по-нататъшни действия за прилагане и че трябва да се предоставят всички необходими човешки и финансови ресурси с цел постигане на конкретни резултати; подчертава значимостта на ефективното разследване, съдебно преследване и наказание на правонарушителите; приветства решението за създаване на междуинституционална комисия за мерки за борба с организираната престъпност и трафика, председателствана от министър-председателя; подчертава, че поради регионалното разрастване на организираната престъпност са необходими по-големи усилия за засилване на полицейското и съдебното сътрудничество със съседните страни, което включва съвместни гранични патрули;

22.  Подчертава значението, което отдава на организациите на гражданското общество, и признава постепенните усилия на правителството да се консултира с тях относно проектозаконите и предприетите реформи; призовава за предприемането на допълнителни стъпки с цел формализиране и увеличаване на участието на гражданското общество при определяне на политиката и при надзора върху нейното прилагане и ефективност на всички равнища, в това число прозрачността на организациите на гражданското общество и тяхното финансиране;

23.  Изтъква значението на програмите за мобилност, по-специално тези, насочени към младежите, учителите и научните работници, и счита, че броят на участниците в подобни програми следва да бъде увеличен; във връзка с това приветства инициативите, създадени с цел предоставяне на възможности за обучение на албански студенти в държавите от ЕС;

24.  Отбелязва, че макар основните синдикални права да са признати от конституцията, дейността на синдикатите често се възпрепятства, а ограниченията относно правото на стачка в областта на държавната служба и обществените услуги са прекалено широки съгласно международните стандарти; изразява съжаление по повод неотдавнашното придобиване от албанското правителство на активите на синдикатите; приветства решението на Конституционния съд от 22 април 2010 г. да обяви този закон за противоконституционен и призовава правителството незабавно да възстанови активите; призовава правителството да зачита изцяло правата на профсъюзите и да предприеме всички необходими правни стъпки, за да гарантира, че всички работещи, както в публичния, така и в частния сектор, имат право да членуват в синдикати;

25.  Приветства предприетите мерки за увеличаване на участието на жените в политическия живот; счита при все това, че държавната комисия по равните възможности продължава да бъде слаба, а Законът за равенство между половете остава до голяма степен неприложен; поради тази причина счита, че са необходими допълнителни действия, които да способстват за приобщаването на жените към пазара на труда и тяхното участие в процеса на вземане на решения;

26.  Приветства правните реформи през последните години относно защитата на жертвите на домашно насилие и трафик; независимо от това признава, че те не са адекватни и че следва да бъдат предприети допълнителни стъпки, като също така продължава да бъде сериозно загрижен за широко разпространеното домашно насилие и трафик на жени и деца с цел сексуална експлоатация и принудителен труд; изразява загриженост във връзка с обстоятелството, че значителното увеличаване на съобщенията за инциденти в тази област не винаги е последвано от подходящо полицейско разследване или от съдебни заповеди за защита; призовава за цялостно прилагане на съществуващото законодателство за защита на жените и децата срещу всички форми на насилие и за приемането и прилагането на цялостна система за тяхната защита и рехабилитация, включително задължителна и ефикасна регистрация на всички деца и новородени, пълно предоставяне на безплатна правна, социална и психологическа помощ на жертвите, кампании за повишаване на общественото внимание, подходящо обучение на агенциите по правоприлагане и създаване на мрежа от центрове за подслон (чиито брой и качество следва да бъдат на достатъчно равнище и да са в състояние да задоволяват различните нужди на жертвите на домашно насилие и трафик); призовава Комисията да засили подкрепата си към албанските органи в това отношение;

27.  Признава напредъка, постигнат по отношение на защитата на малцинствата и обстоятелството, че като цяло е налична подходяща институционална и законодателна рамка за защита на малцинствата; независимо от това отбелязва, че дискриминацията продължава да представлява проблем в Албания, по-специално по отношение на лицата, уязвими по отношение на дискриминацията и зачитането на половата принадлежност и сексуалната ориентация, и счита също така, че за борбата срещу дискриминацията е необходимо полагането на повече усилия, в това число повишаване на осведомеността; в тази връзка отбелязва със загриженост неотдавна проведеното в Албания шествие, насочено срещу хомосексуалистите; изтъква, че е необходимо полагането на повече усилия с оглед осъществяване на приоритетите на Европейското партньорство, свързани с малцинствата, и по-специално използването на езиците на малцинствата, разпоредбите относно провеждането на обучение на езика на малцинствата и недискриминиращо отношение към членовете на всички малцинства;

28.  Приветства промените в Наказателния кодекс, отнасящи се до престъпленията, извършени на расистка основа; приветства неотдавнашното приемане на закона против дискриминацията, подготвен в сътрудничество с организациите на гражданското общество, и призовава за бързото и ефективното му прилагане; приветства по-специално създаването на независим комисар за защита против дискриминацията, отговарящ за наблюдението на прилагането на закона и разследването на жалбите; освен това подчертава неотложната нужда от точни и надежди статистически данни, които са от основно значение за ефективното прилагане на мерките срещу дискриминацията и в тази връзка привлича вниманието към значимостта на преброяването на населението, предвидено за 2011 г. съобразно международно признатите стандарти, които гарантират пълно спазване на принципа на свободно удостоверяване на самоличността;

29.  Призовава за по-нататъшни усилия за подобряване на положението на ромите, които продължават да живеят при трудни условия и са обект на дискриминация при достъпа им до образование, социална защита, здравеопазване, работа и подобаващо жилище; в тази връзка приветства плана за действие на правителството в рамките на десетилетието на ромското включване, но отбелязва, че местните органи и общините следва да играят ключова роля при прилагането му и за тази цел следва да им бъде предоставен подходящ бюджет; насърчава съответните органи да прилагат плана за действие и да публикуват редовни доклади за напредъка;

30.  Признава значителното намаляване на бедността през последните години в резултат на висок реален ръст на БВП; посочва обаче, че въпреки реализирания икономически напредък една значителна част от населението продължава да живее в бедност и че поради това са необходими непрестанни усилия за по-нататъшното намаляване на бедността, по-конкретно в селските и планински райони;

31.  Приветства напредъка, постигнат по отношение на предотвратяването на изтезанията и малтретирането, включително в системата на затворите; призовава за подобряване на условията на живот в затворите, за да бъдат те приведени в съответствие с нормите за човешко достойнство и за борба срещу високата степен на корупция в затворническата администрация; подчертава необходимостта от напредък във връзка с подобряване на условията в местата за задържане след направените през 2008 г. препоръки в тази насока от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително третиране или наказание (CPT) и припомня заключенията на омбудсмана, че условията не изпълняват националните и международни стандарти за правата на човека по отношение на задържането на затворници и усилията за борба срещу високата степен на корупция в затворническата администрация;

32.  Подчертава, че повечето съдилища не извършват ex officio съдебен контрол за пациенти, подложени на психиатрично лечение, като по този начин те не дават възможност на тези пациенти, които са хоспитализирани против волята им, да бъдат посетени от съдия; припомня решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Dybeku срещу Албания“ и изисква уверения, че затворниците с психични увреждания не биват задържани в същите места като затворниците без такива заболявания;

33.  Изразява загриженост относно ненужното настаняване на деца в сиропиталища поради бедност и относно дълготрайните последствия за възрастните сираци и неравностойното им третиране по отношение на достъпа до социални заведения, като например жилищно настаняване;

34.  Отбелязва добрите отношения на Албания с нейните съседи като жизненоважен принос за регионалната стабилност и приветства новите положителни тенденции в развитието на отношенията между Албания и Сърбия, наред с активното участие на страната в регионални инициативи като Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, Съвета за регионално сътрудничество, Енергийната общност и Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), Транспортната обсерватория за Югоизточна Европа (ТОЮЕ) и преговорите за създаване на Договор за транспортна общност; изтъква, че регионалното трансгранично сътрудничество е от съществено значение за разрешаването на проблеми като например трафика на хора;

35.  Със задоволство отбелязва инициативите на Албания за премахване на изискванията за виза за съседните страни, които представляват положителна крачка, която улеснява междуличностните контакти и засилва регионалното помирение; счита, че такива инициативи следва да се осъществяват успоредно с процеса на либерализиране на визовия режим, включващ държавите от Шенгенското пространство и държавите от Западните Балкани;

36.  Приветства Албания за постигнатия икономически растеж, дори в период на световна икономическа рецесия; независимо от това изтъква големия размер на неформална икономика в страната, високите нива на безработица и нерегулирания пазар на труда, които насърчават несигурността на работните места и значително подкопават правата на работниците; отбелязва нейния нарастващ фискален и държавен дълг;

37.  Очаква Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП) да спомогне за подобряване на икономическото положение в Албания; независимо от това посочва, че програмите за финансиране по ИПП трябва да бъдат придружавани от ефективна система за извършване на оценка;

38.  Счита, че Албания трябва да продължи да работи за прилагането на необходимите икономически политики за гарантиране на устойчив икономически растеж, защита на околната среда и създаване на работни места; изтъква значението на макроикономическата стабилност в дългосрочен план;

39.  Отбелязва незначителния напредък в консолидирането на правата на собственост, което подкопава развитието на функциониращ пазар на земя; изтъква, че процесът на регистрация на собственост, инвентаризацията на държавната земя и възможността за обезщетение все още не се ползва с прозрачност и остава да бъде довършен по справедлив начин, без дискриминация по отношение на лицата, принадлежащи към малцинствата; призовава за полагането на допълнителни усилия по отношението на регистрацията на недвижима собственост, реституирането на собственост, узаконяването на незаконното строителство и обезщетенията;

40.  Приветства усилията на албанските компетентни органи за подобряване на бизнес климата чрез опростяване на процедурите за регистрация на дружества и за получаване на лицензи и разрешителни; подчертава обаче, че е необходимо допълнително подобрение, тъй като се счита, че бизнес климатът в Албания продължава да бъде един от най-суровите на територията на Западните Балкани; призовава органите да разгледат многобройните недостатъци, например по отношение на процедурите за получаване на актове за собственост върху земята, прилагането на договори, слабата публична администрация и високото равнище на корупция;

41.  Като има предвид, че значителна част от икономиката на Албания се основава на парични преводи от емигранти, живеещи в съседни страни, подчертава необходимостта от постоянна работа по отношение на публичните политики и инвестициите с оглед обновяване на инфраструктурата в области, които са от ключово значение за устойчивото икономическо развитие и социалното сближаване, сред които образованието, здравеопазването, правосъдието, транспорта и селското стопанство;

42.  Изтъква, че следва да се обърне особено внимание на гарантиране сигурността на енергийните доставки и диверсификацията на енергийните източници, като същевременно се подобри енергийната ефективност, и отново изтъква необходимостта от по-добро прилагане на Закона за енергийна ефективност от 2005 г.; обръща специално внимание на значителния потенциал на Албания във връзка с възобновяемите енергийни източници и призовава за повече усилия за допълнителното им развитие, като не се забравя, че по-голямата част от рамката за енергийни доставки на страната се намира в процес на разработване; в тази връзка приветства новите проекти във водноелектрическия отрасъл и призовава за повече усилия във връзка с разработването на проекти за производство на слънчева и вятърна енергия; изтъква, че инвестирането в производството на енергия от възобновяеми източници създава възможности за растеж и заетост на местно и регионално равнище;

43.  Подчертава, във връзка с обявения през 2007 г. проект за строителство на атомна електроцентрала в Албания, изключителното значение на ядрената безопасност и радиационната защита; във връзка с това отбелязва, че Албания все още не е подписала Конвенцията за ядрена безопасност и Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци;

44.  Настоятелно призовава албанското правителство да разработва възобновяемите енергийни източници, да подобри прилагането на политиката за управление на отпадъците и да продължи да развива екологично устойчивите форми на туризъм, с цел опазване на красивото природно и архитектурно наследство на страната;

45.  Изразява съжаление относно незадоволителното състояние на обществения транспорт и по-конкретно на железопътния транспорт; призовава албанското правителство да се възползва изцяло от фондовете на ИПП, за да развива, актуализира и модернизира железопътната мрежа и да подобри връзките със съседните държави, както за хора, така и за товари;

46.  Призовава за осъществяване на допълнителен напредък по отношение на опазването на околната среда както в градските, така и в селските райони, за пълно прилагане на законодателството в областта на околната среда и за засилване на регионалното сътрудничество в тази област с оглед насърчаването на опазването на околната среда; в тази връзка приветства споразумението за защита и устойчиво развитие на парка „Преспа“, подписано от Албания, бивша югославска република Македония, Гърция и Комисията;

47.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на правителството и парламента на Албания.

(1) ОВ L 80, 19.3.2008 г., стр. 1. (2) ОВ L 334, 19.12.2007 г., стр. 84.

Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно положението в Киргизстан

P7_TA(2010)0283 RC-B7-0419/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Киргизстан и Централна Азия, по-конкретно резолюциите от 12 май 2005 г. и 6 май 2010 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 февруари 2008 г. относно Стратегия на ЕС за Централна Азия(1),

–  като взе предвид програмата на ЕС за предотвратяване на сериозните конфликти, приета от Европейския съвет в Гьотеборг през 2001 г.,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя/върховен представител Катрин Аштън от 11 юни 2010 г. относно новите сблъсъци в Киргизстан и от 28 юни 2010 г. относно конституционния референдум,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 14 юни 2010 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление на специалния пратеник на председателя на ОССЕ, специалния представител на ООН и специалния представител на ЕС в Киргизстан от 16 юни 2010 г. относно положението в Киргизстан,

–  като взе предвид Стратегията на ЕС за ново партньорство с Централна Азия, приета на заседанието на Европейския съвет на 21–22 юни 2007 г.,

–  като взе предвид съвместния доклад от Съвета и Европейската комисия до Европейския съвет от 14 юни 2010 г. относно напредъка, постигнат при прилагането на Стратегията на ЕС за Централна Азия,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между ЕС и Киргизстан, което влезе в сила през 1999 г.,

–  като взе предвид документа за регионална стратегия на Европейската общност за подпомагане на Централна Азия за периода 2007–2013 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 11 юни 2010 г. в градовете Ош и Джалалабад в южен Киргизстан избухнаха ожесточени сблъсъци, които продължиха да ескалират до 14 юни 2010 г., като според информациите стотици въоръжени мъже са превзели улиците на тези градове, като са стреляли по граждани и са палили магазини, избирайки целите си въз основа на етнически признак,

Б.  като има предвид, че според органите на Киргизстан в сблъсъците са загинали около 300 души, въпреки че бяха изразени опасения, включително от страна на ръководителя на временното правителство Роза Отунбаева, че е възможно действителният брой на загиналите да е значително по-голям; като има предвид, че над 2 000 души бяха ранени или приети в болница, и че много хора все още се водят за изчезнали,

В.  като има предвид, че се счита, че вследствие на насилието 300 000 души са били вътрешно разселени, а 100 000 са потърсили убежище в съседен Узбекистан; като има предвид, че правителството в Ташкент предостави хуманитарна подкрепа на бежанците с помощта на международните организации, но затвори границата си с Киргизстан на 14 юни 2010 г., като се позова на липса на възможност да приеме повече хора,

Г.  като има предвид, че временното правителство обяви извънредно положение в района и че силите за сигурност не бяха в състояние да поемат контрола над ситуацията; като има предвид, че апелите, отправени от временния президент Роза Отунбаева към руския президент Медведев и към Организацията на Договора за колективна сигурност, за военна подкрепа за възстановяване на реда бяха отхвърлени; като има предвид, че беше изпратено искане за изпращане на международна полицейска сила и понастоящем то се разглежда от ОССЕ,

Д.  като има предвид, че ЕС несъмнено има интерес от мирен, демократичен и проспериращ в икономическо отношение Киргизстан; като има предвид, че ЕС пое ангажимент, по-специално чрез своята Стратегия за Централна Азия, да действа като партньор на страните в региона; като има предвид, че сега съществува неотложна необходимост от значително по-голям международен ангажимент, и че реакцията на ЕС ще се отрази на неговата репутация като партньор,

Е.  като има предвид, че Комисията отпусна 5 милиона евро с цел предоставяне на спешна медицинска и хуманитарна помощ, нехранителни продукти, защита и психологическа подкрепа за лицата, засегнати от кризата, като има предвид, че следва да бъде направено сравнение между тази сума и спешния призив на ООН за неотложна помощ в размер на 71 милиона щатски долара,

Ж.  като има предвид, че чрез приетата през 2001 г. програма от Гьотеборг и последващи документи ЕС признава значението на предотвратяването на конфликти, и като има предвид, че настоящото положение в Киргизстан изисква теоретичните идеи да се превърнат в конкретни действия,

З.  като има предвид, че на 27 юни 2010 г. се проведе референдум в доста спокойна обстановка, който се отличаваше с висока активност и доведе до одобрението, с подкрепата на над 90% от гласувалите, на нова конституция, уравновесяваща президентските и парламентарните правомощия, до утвърждаването на Роза Отунбаева като временен президент с мандат до 31 декември 2011 г. и до разпускането на конституционния съд; като има предвид, че се планира на 10 октомври 2010 г. да бъдат проведени парламентарни избори,

И.  като има предвид, че страните от Централна Азия са изправени пред редица общи предизвикателства, като например бедност и сериозни заплахи за човешката сигурност, както и необходимостта от укрепване на демокрацията, доброто управление и принципите на правовата държава; като има предвид, че е необходимо регионалното сътрудничество да бъде съживено и засилено с цел разработването на общ подход към проблемите и предизвикателствата, пред които е изправен регионът; като има предвид, че регионалните и международните участници трябва да се стремят към по-общ подход към проблемите и предизвикателствата в региона,

Й.  като има предвид, че ЕС трябва винаги да спазва ангажимента си за включване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава във всички споразумения с трети държави и да насърчава демократичните реформи чрез съгласувани политики, които засилват неговата надеждност като фактор в региона,

1.  Изразява сериозна загриженост относно трагичните и ожесточени сблъсъци, които избухнаха в южен Киргизстан, и поднася съболезнованията си на семействата на всички жертви;

2.  Осъжда неотдавнашното насилие в южен Киргизстан; изразява съжаление за загубата на човешки животи и изразява надежда, че може да бъде намерено мирно решение на конфликта в Киргизстан, основано на демократичните принципи, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека;

3.  Призовава временното правителство да проведе достоверно, безпристрастно и независимо разследване на свързаните с насилието събития, евентуално с подкрепата на международните фактори, за да изправи извършителите пред правосъдието;

4.  Призовава временните органи да положат всички възможни усилия да гарантират връщане към нормален живот и да осигурят всички необходими условия, така че бежанците и вътрешно разселените лица да могат да се върнат доброволно, в безопасност и с достойнство по своите домове; настоятелно призовава местните органи да предприемат ефективни мерки за изграждане на доверието и да започнат истински диалог с всички етнически общности, населяващи южен Киргизстан, с цел развитието на надежден процес на помирение;

5.  Във връзка с това призовава Комисията да засили хуманитарната помощ в сътрудничество с международните организации и да започне кратко- и средносрочни програми за възстановяване на разрушените домове и на загубените активи, както и да осъществи проекти за възстановяване в сътрудничество с органите на Киргизстан и други донори, така че да се създадат благоприятни условия за връщането на бежанците и вътрешно разселените лица; във връзка с това, обръща внимание на значението на местните проекти за развитие;

6.  Обръща внимание на необходимостта от значително международно усилие за подпомагане на процеса на възстановяване, стабилизация и помирение в южен Киргизстан и на възможността основата за такова усилие да бъде положена по време на планираната среща на донорите в Бишкек на 27 юли 2010 г.;

7.  Подчертава, че хуманитарната реакция трябва да се съпровожда от усилия за стабилизиране на положението и предотвратяване на значителния риск от възобновяване на насилието, което би могло да застраши също така мира и сигурността в други райони от долината Фергана, простираща се на територията на Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан;

8.  Призовава за съществено увеличение на хуманитарната помощ от ЕС за хората, засегнати от неотдавнашното насилие в южен Киргизстан, както и за пълно използване на Инструмента за стабилност;

9.  Счита, че в дългосрочен аспект също е необходимо ново равнище на ангажираност на ЕС по отношение на южен Киргизстан; отново отправя искане към Комисията да изготви предложения за преразпределение на финансови средства по Инструмента за сътрудничество за развитие, с цел да се гарантира, че ЕС ще бъде в по-добра позиция да реагира по адекватен начин на новото положение в Киргизстан; застъпва становището, че е важно политиката на ЕС относно Централна Азия да акцентира върху сигурността на хората;

10.  Призовава заместник-председателя/върховен представител и държавите-членки да подкрепят и да допринесат активно за бързото разполагане на полицейска мисия на ОССЕ с цел да бъде предотвратено избухването на ново насилие, да бъде стабилизирано положението в засегнатите от сблъсъците градове, да бъдат защитени жертвите и най-уязвимите лица и да бъде улеснено връщането на бежанците и на вътрешно разселените лица;

11.  Отбелязва сравнително мирния начин, по който беше проведен конституционният референдум в Киргизстан на 27 юни 2010 г.; подчертава, че възстановяването на конституционния ред и на принципите на правовата държава е ключово с оглед на дългосрочното стабилизиране на положението в страната; подчертава, че следващите парламентарни избори (временно предвидени за октомври 2010 г.) следва да осигурят конституционното основание за правителство, което да притежава както силна легитимност, така и широка обществена подкрепа; ето защо призовава органите да предприемат незабавни и категорични мерки за преодоляване на значителните недостатъци, установени от ОССЕ/СДИПЧ, в адекватен срок преди предстоящите парламентарни избори; очаква да установи силни междупарламентарни връзки с бъдещия парламент на Киргизстан;

12.  Изразява загриженост относно сведенията за арести на някои защитници на правата на човека в Киргизстан и призовава за незабавното им пускане на свобода; призовава органите на Киргизстан да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че защитниците на правата на човека могат да вършат своята дейност за насърчаването и защитата на правата на човека без никакви пречки;

13.  Подчертава общия интерес и общата отговорност на Киргизстан, съседните държави, Русия, Китай, ЕС, САЩ, ОССЕ и останалата част от международната общност за предотвратяване на дестабилизацията; призовава всички участници да установят начини на взаимодействие;

14.  Изразява загрижеността си относно трудностите, с които се сблъсква процесът на демократизация в Киргизстан и които очевидно произтичат от слабата позиция на временното правителство на Киргизстан и от силата на престъпните мрежи в страната, включително контрабандистите на наркотици в южен Киргизстан;

15.  Счита, че създаването на плуралистична политическа система, която позволява представителство на различни интереси и арбитраж, е изключително важно за намаляването на напрежението и предотвратяване на нови изблици на насилие, и че ЕС и държавите-членки на ЕС трябва активно да подкрепят демократизацията и да се стремят да намалят разликите между позициите на международните фактори, така че да подобрят перспективите за процеса на реформи в Киргизстан;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите-членки, на временното правителство на Киргизстан, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на генералния секретар на ОССЕ и на генералния секретар на Съвета на Европа.

(1) ОВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 49.

Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно основаващ се на права подход към противодействието на ХИВ/СПИН от страна на ЕС

P7_TA(2010)0284 RC-B7-0412/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предстоящата XVIII международна конференция по въпросите на СПИН: „Именно тук, именно сега“, която ще се състои във Виена на 18–23 юли 2010 г.,

–  като взе предвид декларацията на ООН за ангажимент по въпросите на ХИВ/СПИН „Глобална криза – глобално действие“, приета на 27 юни 2001 г. на 26-та извънредна сесия на Общото събрание на ООН,

–  като взе предвид срещата на високо равнище на извънредната сесия на Общото събрание на ООН по въпросите на ХИВ/СПИН, състояла се на 2 юни 2006 г. и политическата декларация, приета на тази среща,

–  като взе предвид международните ръководни принципи от 2006 г. относно ХИВ/СПИН и правата на човека на Общата програма на ООН срещу ХИВ/СПИН (UNAIDS), основаващи се на Втората международна консултация относно ХИВ/СПИН и правата на човека, състояла се в Женева на 23-25 септември 1996 г. и Третата международна консултация относно ХИВ/СПИН и правата на човека, състояла се в Женева на 25-26 юли 2002 г.,

–  като взе предвид доклада на СЗО „Към всеобщ достъп: увеличаване на приоритетните намеси във връзка с ХИВ/СПИН в здравния сектор“,

–  като взе предвид Декларацията от Абуджа от 27 април 2001 г. за ХИВ/СПИН, туберкулоза и други свързани инфекциозни заболявания, общата позиция на Африка на срещата на високо равнище на специалната сесия на Общото събрание на ООН, състояла се през 2006 г., и призива за предприемане на засилени мерки за осигуряване на всеобщ достъп до услуги във връзка с ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария в Африка, подписан в Абуджа на 4 май 2006 г. от Африканския съюз,

–  като взе предвид своите резолюции от 6 юли 2006 г. относно ХИВ/СПИН: време за действие; от 24 април 2007 г. относно борбата с ХИВ/СПИН в рамките на ЕС и в съседните страни, 2006–2009 г.; и от 20 ноември 2008 г. относно ХИВ/СПИН: ранна диагностика и ранно лечение,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от ноември 2009 г. относно напредъка по отношение на изпълнението на Европейската програма за действие за борба с ХИВ/СПИН, маларията и туберкулозата чрез външни дейности (2007–2011 г.),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно борбата срещу ХИВ/СПИН в рамките на Европейския съюз и съседните страни и стратегията за борба срещу ХИВ/СПИН в ЕС и съседните страни 2009-2013 г.,

–  като взе предвид доклада за 2009 г. на Общата програма на ООН за борба срещу ХИВ/СПИН (UNAIDS) относно глобалната епидемия от СПИН,

–  като взе предвид рамката на UNAIDS за резултатите (2009-2011 г.),

–  като взе предвид доклада на ООН за 2010 г. относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно осъществения напредък в посока постигане на Целите на хилядолетието за развитие: средносрочен преглед за подготовка на срещата на високо равнище на ООН през септември 2010 г.,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че броят на хората, заразени с ХИВ/СПИН, продължава да нараства, като се счита, че те са около 33,4 млн. души в целия свят, и особено тревожно е, че през 2008 г. са били заразени нови 2,7 млн. души, което означава, че ХИВ/СПИН е неотложен проблем в световен мащаб, който изисква извънреден и всеобхватен глобален отговор,

Б.  като има предвид, че ХИВ/СПИН все още е една от главните причини за смърт в световен мащаб, довела до 2 млн. смъртни случая през 2008 г., която се предвижда да продължи да бъде съществена причина за преждевременна смъртност по цял свят и в близките десетилетия,

В.  като има предвид, че към края на 2009 г. около 5 млн. души от държави с ниски и средни доходи са получавали антиретровирално лечение, което представлява десетократно увеличение за пет години и е безпрецедентно в историята на общественото здравеопазване,

Г.  като има предвид, че броят на новите случаи на заразяване продължава да надхвърля възможностите на лечението и че две трети от нуждаещите се през 2009 г. все още не са получавали лечение, което означава, че 10 млн. нуждаещи се не са имали достъп до необходимото ефективно лечение,

Д.  като има предвид, че Африка на юг от Сахара продължава да бъде най-силно засегнатият регион с 22,4 млн. души заразени от ХИВ/СПИН, което съставлява 71 % от всички нови случаи на заразяване през 2008 г.,

Е.  като има предвид, че съществуват сериозни доказателства, че превенцията на ХИВ/СПИН е ефективно средство за намаляване на нови случаи на заразяване,

Ж.  като има предвид, че е налице значителен пропуск в програмите по отношение ангажирането на заразени с ХИВ/СПИН лица в усилията за превенция – особено на тези, насочени към лица, заразени с ХИВ/СПИН – и в опитите за намаляване на заклеймяването и дискриминацията,

З.  като има предвид, че жените и момичетата продължават да бъдат непропорционално повече засегнати от ХИВ/СПИН, като на жените се падат приблизително 60 % от ХИВ/СПИН заразяванията в Африка на юг от Сахара, а ХИВ/СПИН все още е водещата причина за смърт и заболявания сред жените в репродуктивна възраст,

И.  като има предвид, че настоящите възможности за превенция на ХИВ не са достатъчно ефикасни за предпазване на жените и че методите за превенция като презервативи и въздържание не са реалистични за множество жени, особено за омъжените, желаещите да имат деца или изложените на опасност от сексуално насилие, както и че безопасна и ефикасна ваксина или микробицид биха могли да предоставят на жените силни нови инструменти за защита срещу ХИВ без да се ограничава техният репродуктивен избор,

Й.  като има предвид, че съществуват все повече доказателства за повишена степен на заразяване и риск сред ключови групи от населението, включително лицата, предлагащи секс услуги, мъжете, имащи полови контакти с други мъже, транссексуалните лица, затворниците, наркоманите, приемащи наркотик интравенозно, бежанците и пътуващите работници в почти всички региони и също така в страните с разпространени епидемии, и че също така програмите за профилактика на ХИВ/СПИН за тези групи от населението като цяло не се ползват с приоритет и подобаващо финансиране,

К.  като има предвид, че поради заклеймяването, свързано с ХИВ/СПИН, около 30 % от заразените лица в ЕС не знаят, че са ХИВ/СПИН позитивни, и че според проучванията недиагностицираните инфекции улесняват предаването на ХИВ/СПИН и увеличават податливостта на преждевременна смърт сред заразените с ХИВ/СПИН лица,

Л.  като има предвид, че според доклада на СЗО от 2009 г. „Към всеобщ достъп: увеличаване на приоритетните намеси във връзка с ХИВ/СПИН в здравния сектор“ степента на покритие на антиретровирално лечение е едва 23 % за Европа и Централна Азия, което се счита за недостатъчно, предвид положението в Русия и Украйна,

М.  като има предвид, че половите контакти между лица от един и същи пол все още са обект на силно заклеймяване, особено в Африка на юг от Сахара, където в 31 страни доброволните полови контакти между пълнолетни от един и същи пол се считат за престъпление, като четири от тях наказват такава дейност със смъртно наказание, а други предвиждат наказателни санкции, надвишаващи 10 години затвор, като подобно заклеймяване възпрепятства работата по превенцията на ХИВ/СПИН,

Н.  като има предвид, че търсенето на наказателна отговорност за незаконния прием на наркотици в много страни възпрепятства достъпа на наркотично зависимите до превенция и лечение на ХИВ/СПИН и грижи и подкрепа, и води до увеличение на случаите на заразяване с ХИВ/СПИН, свързани с интравенозен прием на наркотици,

О.  като има предвид, че 106 страни все още отчитат, че имат закони и политики, които чувствително възпрепятстват ефективното противодействие на ХИВ/СПИН,

П.  като има предвид, че според преценките през 2008 г. около 17,5 млн. деца са загубили единия или двамата си родители вследствие на ХИВ/СПИН – като мнозинството от тези деца живеят в Африка на юг от Сахара – и че те често пъти тези деца са обект на заклеймяване и дискриминация и може да им се откаже достъп до основни услуги като образование и подслон, като същевременно те са по-уязвими по отношение на заразяването с ХИВ/СПИН,

Р.  като има предвид, че връзката между ХИВ/СПИН и уврежданията още не е получила полагащото ѝ се внимание, въпреки че сред всички ключови групи от населението, изложени на по-висок риск от ХИВ/СПИН, се срещат лица с увреждания, които са изправени пред неудобства при достъпа до услуги за превенция, лечение и грижи,

С.  като има предвид, че един основаващ се на права подход към противодействието на ХИВ/СПИН е от решаващо значение за усилията за спиране на епидемията,

1.  Потвърждава, че достъпът до здравеопазване е част от всеобщата декларация за правата на човека и че правителствата имат задължение да изпълняват отговорностите си, като осигуряват здравеопазване за всички;

2.  Счита същевременно, че ЕС трябва да разглежда като приоритет закрилата и стимулирането на защитниците на правата на човека в ЕС и извън него, включително онези, които насочват дейността си главно към образоване на общностите по въпросите на ХИВ/СПИН; призовава в тази връзка заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да гарантира, че всички предвидени в Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека конкретни действия и мерки се прилагат надлежно по отношение на представителите на гражданското общество, работещи в сферата на ХИВ/СПИН;

3.  Изисква Комисията и Съвета да изпълнят ангажиментите си и да увеличат усилията за противодействие на ХИВ/СПИН като глобален приоритет за общественото здраве, като в основата на превенцията, лечението, грижите и подкрепата, включително в сътрудничеството на ЕС за развитие, се поставят правата на човека;

4.  Призовава Комисията и Съвета да насърчават усилията за премахване на наказателната отговорност за неволното предаването и излагането на ХИВ/СПИН(1), включително чрез насърчаване на признаването на ХИВ/СПИН за увреждане за целите на настоящото и бъдещото законодателство за недопускане на дискриминация;

5.  Призовава балтийските републики, Русия и Украйна да въведат политики за сериозна борба с ХИВ/СПИН;

6.  Призовава Комисията и Съвета, както в глобално, така и на национално равнище, да насърчават най-добрите политики и практики в политическия диалог по отношение на основаващото се на правата противодействие на ХИВ/СПИН:

7.  Призовава Комисията и държавите-членки да обърнат внимание на потребностите на жените от превенция на ХИВ/СПИН, от лечение и от грижи като основно средство за ограничаване на епидемията, по-специално чрез разширяване достъпа до програми за сексуално и репродуктивно здраве, като в тях изцяло се включат изследвания за ХИВ/СПИН, консултации и услуги за превенция, и чрез промяна на лежащите в основата социално-икономически фактори, които допринасят за риска от ХИВ/СПИН за жените, като неравенството между половете, бедността, липсата на икономически и образователни възможности, липсата на правна защита и защита на правата на човека;

8.  Призовава ЕС и държавите-членки да предоставят справедливо и гъвкаво финансиране за изследвания в областта на новите превантивни технологии, включително ваксини и микробициди;

9.  Изразява сериозната си загриженост, че половината от всички нови случаи на заразяване с ХИВ засягат децата и младите хора; призовава в тази връзка Комисията и държавите-членки да решат въпроса за нуждите на децата и младите хора от превенция, лечение, грижи и подпомагане във връзка с ХИВ/СПИН и да гарантират техния достъп до услуги във връзка с ХИВ/СПИН, и по-специално ранна диагностика в детска възраст, подходящи и достъпни антиретровирални формули, социална и психологическа помощ, социална и правна закрила;

10.  Изисква от Комисията и държавите-членки да подкрепят участието на хора с увреждания в противодействието на ХИВ/СПИН и включването на техните права в националните стратегически планове и политики, свързани с ХИВ/СПИН, както и да гарантират, че те имат достъп до услуги, свързани с ХИВ/СПИН, които са едновременно пригодени към потребностите им и са равностойни на услугите, предоставяни на другите общности;

11.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят програмите за намаляване на вредите за затворници и наркомани, приемащи наркотици интравенозно;

12.  Призовава Комисията и Съвета да изискат от най-засегнатите от ХИВ и СПИН страни да създадат координирани, прозрачни и отговорни национални рамки за политиката в областта на ХИВ, които да гарантират достъпността и ефективността на свързаните с ХИВ мерки за превенция и полагане на грижи; в тази връзка изисква от Комисията да подкрепя националните правителства и да ангажира участието на гражданското общество за подобряване на положението с недостатъчния обхват на програмите за намаляване на заклеймяването и дискриминацията и за разширяване на достъпа до правосъдие в противодействието на ХИВ/СПИН в национален мащаб;

13.  Призовава Комисията и Съвета да работят съвместно с UNAIDS и други партньори за подобряване на показателите за измерване на напредъка и споделяне на познанията на световно и национално равнище и на ниво програми в областта на намаляването на свързаните с ХИВ/СПИН заклеймяване и дискриминация, включително показателите, специфични за ключови групи от населението и свързаните с ХИВ въпроси в областта на правата на човека и механизмите за защита на международно равнище;

14.  Изисква от Комисията и Съвета да подкрепят дейността на наскоро създадения Глобален комитет по въпросите на ХИВ и правото, за да гарантират, че законодателството работи по посока ефективното противодействие на ХИВ;

15.  Призовава Комисията и Съвета да включат Агенцията на Европейския съюз за основните права в събирането на допълнителни доказателства за положението с правата на човека на заразените от ХИВ/СПИН и други ключови групи от населението в Европа, при специално отчитане на тяхната уязвимост на множествена и разностранна дискриминация;

16.  Призовава всички държави-членки и Комисията да отделят поне 20 % от всички разходи за развитие за основно здравеопазване и образование, да увеличат вноските си за Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, както и тяхното финансиране за други програми, насочени към укрепване на системите на здравеопазване и общностите; призовава също така развиващите се страни да дадат приоритет на разходите за здравеопазване като цяло и в частност на борбата срещу ХИВ/СПИН; призовава също Комисията да стимулира страните-партньори, за да се насърчи отдаването на приоритет на здравеопазването като ключов сектор в стратегическите документи по страни;

17.  Призовава всички държави-членки и Комисията да преобърнат тревожния спад във финансирането за насърчаване на сексуалното и репродуктивно здраве и права в развиващите се страни и да подкрепят политики за лечение на предавани по полов път заболявания и осигуряването на доставки за репродуктивното здраве, които се състоят от животоспасяващи лекарства и противозачатъчни средства, включително презервативи;

18.  Призовава ЕС да продължи да работи чрез комбинация от финансови инструменти на световно и национално равнище в допълнение към бюджетната подкрепа, както и чрез съответните, доказали своята ефективност механизми и организации за разглеждане на измерението на ХИВ/СПИН, свързано с правата на човека, по-специално чрез организациите на гражданското общество и местните организации;

19.  Призовава Комисията, държавите-членки и международната общност да въведат законодателство за предоставяне на достъпни и ефикасни срещу ХИВ лекарствени продукти, включително антиретровирални и други сигурни и ефикасни лекарствени продукти, на диагностика и свързаните с нея технологии за превантивни, лечебни и палиативни грижи за болните от ХИВ и свързаните опортюнистични инфекции и състояния;

20.  Отправя критика по отношение на двустранните и регионални търговски споразумения, чиито разпоредби надхвърлят споразуменията ТРИПС на СТО (ТРИПС-плюс), възпрепятствайки и направо ограничавайки гаранциите, установени от Декларацията от Доха от 2001 г. относно ТРИПС, в която се потвърждава приоритет на здравеопазването пред търговските интереси; подчертава отговорността на държавите, които упражняват натиск върху развиващите се страни да подпишат такива споразумения за свободна търговия;

21.  Подчертава, че задължителното лицензиране и диференцираните цени не е разрешило изцяло проблема, и призовава Комисията да предложи нови решения, за да се осигури истински достъп до лечението на ХИВ/СПИН при достъпни цени;

22.  Настойчиво препоръчва приемането на изготвения от работната група по правата на човека към Съвета „Наръчник за насърчаване и защита на всички права на човека на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица“ и призовава Съвета и Комисията да прилагат съдържащите се в него препоръки;

23.  Призовава институциите на ЕС, които разработват като част от своята компетентност годишни доклади относно състоянието на правата на човека, да включат в тези доклади свързаните с правата на човека въпроси относно ХИВ, така че да се даде глас на хората, живеещи с ХИВ, и на лицата, уязвими спрямо заразата;

24.  Призовава Комисията и държавите-членки повторно да заявят своята подкрепа за параграф 16 от заключенията на Съвета относно програмата за действие от ноември 2009 г.: започване на процес на широки консултации с държавите-членки и други заинтересовани лица с оглед подготовката на Европейската програма за действие за борба с ХИВ/СПИН, маларията и туберкулозата чрез външни дейности за 2012 г. и след това; призовава също така те да застанат зад създаването на екипи за действие на ЕС, които да позволят на Комисията и държавите-членки да провеждат съвместни действия в установените приоритетни области;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, на съвместната програма на ООН за ХИВ/СПИН, Световната здравна организация и организаторите на XVIII международна конференция по въпросите на СПИН.

(1) Според доклада в областта на политиката на UNAIDS относно наказателната отговорност за предаването на ХИВ, правителствата следва да сведат търсенето на наказателна отговорност до случаите на умишлено предаване, т.е. когато едно лице знае, че е ХИВ-позитивно, действа с намерение да предаде ХИВ и действително го предава. (2) Насърчаването на сексуалното и репродуктивно здраве и на правата на заразените с ХИВ/СПИН, както и решаването на свързаните с това проблеми, е ключов елемент за основаващия се на правата на човека подход спрямо ХИВ. Такъв подход следва да отразява правото на заразените с ХИВ/СПИН на пълноправен и задоволителен сексуален живот и да съблюдава избора и желанията на серопозитивните по отношение на фертилитета.

Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно влизането в сила на Конвенцията за забраната на касетъчните боеприпаси (КЗКБ) и ролята на ЕС

P7_TA(2010)0285 RC-B7-0413/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Конвенцията за забраната на касетъчните боеприпаси (КЗКБ), приета от 107 държави по време на дипломатическата конференция в Дъблин от 19 до 30 май 2008 г.,

–  като взе предвид посланието на генералния секретар на ООН от 30 май 2008 г., в което той заявява, че насърчава „държавите да подпишат и ратифицират това важно споразумение без отлагане“ и че очаква „бързото му влизане в сила“,

–  като взе предвид резолюцията си от 20 ноември 2008 г. относно Конвенцията за забраната на касетъчните боеприпаси(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност и на Общата политика за сигурност и отбрана(2),

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че КЗКБ е отворена за подпис от 3 декември 2008 г., първо в Осло, а след това и в квартирата на ООН в Ню Йорк, и ще влезе в сила на първия ден от шестия месец след извършването на тридесетата ратификация, а именно 1 август 2010 г.,

Б.  като има предвид, че КЗКБ определя касетъчните боеприпаси като боеприпаси, предназначени да се разпръскват или да пускат суббоеприпаси с взривно действие, теглото на всеки от които е под 20 килограма, като включва тези суббоеприпаси с взривно действие,

В.  като има предвид, че КЗКБ ще забрани използването, производството, складирането и преноса на касетъчни боеприпаси като категория оръжия,

Г.  като има предвид, че КЗКБ ще изисква всички държави, страни по нея, да унищожат запасите си от такива боеприпаси,

Д.  като има предвид, че КЗКБ ще създаде нов хуманитарен стандарт за подпомагане на жертвите и ще изисква от съответните държави да разчистят невзривените касетъчни боеприпаси, останали след края на конфликти,

Е.  като има предвид, че касетъчните боеприпаси представляват сериозна заплаха за цивилното население, когато се използват около населени места, поради типичната за тях висока степен на смъртоносно действие, а в райони с приключили конфликти използването на такива боеприпаси е причинило многобройни трагични наранявания и смърт на цивилни граждани, тъй като останалите неексплодирали суббоеприпаси често са намирани от деца и други, нищо неподозиращи невинни лица,

Ж.  като има предвид, че към днешна дата двадесет държави-членки на ЕС са подписали КЗКБ, единадесет са я ратифицирали, а седем нито са я подписали, нито са я ратифицирали,

З.  като има предвид, че след влизането в сила на КЗКБ на 1 август 2010 г. процесът на присъединяване към конвенцията ще стане по-ангажиращ, защото държавите ще трябва да се присъединяват към конвенцията чрез еднократно действие,

И.  като има предвид, че подкрепата от страна на повечето държави-членки на ЕС, междупарламентарните инициативи и огромен брой организации на гражданското общество изигра решаваща роля за успешното приключване на „Процеса от Осло“, довел до КЗКБ,

Й.  като има предвид, че подписването и ратифицирането на КЗКБ от страна на всичките 27 държави-членки на ЕС преди нейното влизане в сила на 1 август 2010 г. би било силен политически сигнал в подкрепа на свят без касетъчни боеприпаси, както и за целите на ЕС по отношение на борбата срещу разпространението на оръжия, които убиват безразборно,

1.  Приветства предстоящото влизане в сила на Конвенцията за забраната на касетъчните боеприпаси (КЗКБ) на 1 август 2010 г.;

2.  Призовава всички държави-членки на ЕС и страните, кандидатки за членство в ЕС, спешно да подпишат и ратифицират КЗКБ, преди края на 2010 г., включително Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Полша, Румъния, Словакия и Турция, които не са страни по конвенцията, както и държавите, които са я подписали, но все още не са я ратифицирали, а именно България, Кипър, Чешката република, Унгария, Италия, Литва, Нидерландия, Португалия и Швеция;

3.  Приветства всички държави, които са подписали и ратифицирали КЗКБ, като също така са приели мораториуми над използването, производството и преноса на касетъчни боеприпаси и са приключили с унищожаването на своите запаси от такива боеприпаси;

4.  Настоятелно призовава всички държави-членки на ЕС, подписали КЗКБ, да се възползват от всяка възможност за насърчаване на държави, които не са страни по КЗКБ, да я подпишат и ратифицират или да се присъединят към нея възможно най-скоро, включително чрез двустранни срещи, диалог между военните, както и на многостранните форуми, и да положат максимални усилия, в съответствие със задълженията си съгласно член 21 от КЗКБ, за да убедят държавите, които не са страна по конвенцията, да не използват касетъчни боеприпаси;

5.  Призовава държавите-членки на ЕС да не предприемат действия, които биха могли да заобиколят или да изложат на риск КЗКБ и нейните разпоредби; по-специално призовава всички държави-членки на ЕС да не приемат, да не одобряват и да не ратифицират впоследствие протокол към Конвенцията за конвенционалните оръжия (ККО), разрешаващ използването на касетъчни боеприпаси, което не би било съвместимо със забраната на такива боеприпаси съгласно членове 1 и 2 от КЗБК; призовава Съвета и държавите-членки на ЕС да действат съобразно с това на следващата среща, посветена на КЗКБ, която ще се проведе в Женева в периода между 30 август и 3 септември 2010 г.;

6.  Настоятелно призовава държавите-членки на ЕС, които все още не са страна по КЗБК, да предприемат временни мерки до присъединяването си към нея, включително да приемат мораториум над използването, производството и преноса на касетъчни боеприпаси и да започнат да унищожават запасите от тях, като въпрос с неотложен характер;

7.  Настоятелно призовава всички държави да вземат участие в предстоящата първа среща на държавите, страни по конвенцията, която ще се проведе в периода 8-12 ноември 2010 г. във Виентян, Лаос, най-замърсената от касетъчни боеприпаси държава в света;

8.  Настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да предприемат мерки, за да започнат да прилагат конвенцията, включително чрез унищожаване на запасите, извършване на разчистване и предоставяне на помощ за жертвите, и да допринесат за осигуряването на финансиране или на различни форми на помощ за други държави, желаещи да прилагат конвенцията;

9.  Настоятелно призовава държавите-членки на ЕС, които са подписали конвенцията, да приемат законодателство за нейното прилагане на национално равнище;

10.  Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да положи максимални усилия, за да се гарантира присъединяването на Съюза към КЗКБ, което е възможно след влизането в сила на Договора от Лисабон, като, в допълнение, се изготви стратегия за първата конференция за преразглеждане на конвенцията под формата на решение на Съвета относно обща позиция;

11.  Призовава Съвета и Комисията да включат забраната на касетъчните боеприпаси като стандартна клауза в споразуменията с трети страни, успоредно със стандартната клауза относно неразпространението на оръжия за масово унищожение;

12.  Призовава Съвета и Комисията да превърнат борбата срещу касетъчните боеприпаси в неразделна част от програмите на Общността за външна помощ, за да се подпомагат трети държави по отношение на унищожаването на запасите и осигуряването на хуманитарна помощ;

13.  Призовава държавите-членки на ЕС, Съвета и Комисията да предприемат мерки, за да се попречи на трети страни да предоставят касетъчни боеприпаси на действащи лица, които не представляват държави;

14.  Настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да се стремят към прозрачност по отношение на полаганите от тях усилия в отговор на настоящата резолюция и да се отчитат публично за своите действия в съответствие с конвенцията;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС и страните, кандидатки за членство в ЕС, както и на генералния секретар на ООН и на Коалицията срещу касетъчните боеприпаси.

(1) ОВ С 16 E, 22.1.2010 г., стр. 61. (2) Приети текстове, P7_TA(2010)0061.

Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на ОСП след 2013 г. (2009/2236(INI))

P7_TA(2010)0286 A7-0204/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид част трета, дял ІІІ от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид прегледа на състоянието на Общата селскостопанска политика,

–  като взе предвид документа на Комисията „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид своето проучване „Схемата за единно плащане след 2013 г.: нов подход, нова цел“,

–  като взе предвид доклада на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии (IAASTD), изготвен от Организацията на ООН за прехрана и земеделие и Световната банка и подписан от 58 държави,

–  като взе предвид публикацията на Комисията относно „Перспективи за земеделските пазари и приходи в Европейския съюз 2008―2015 г.“,

–  като взе предвид документа на Комисията „ОСП в перспектива: от пазарната интервенция до новаторска политика“,

–  като взе предвид изследването на Институт за европейска политика в областта на околната среда „Предоставяне на публични стоки чрез селското стопанство в Европейския съюз“,

–  като взе предвид бялата книга на Комисията „Адаптиране спрямо изменението на климата към европейска рамка за действие“ (COM(2009)0147), както и работните документи но службите на Комисията, озаглавени „Адаптиране спрямо изменението на климата: предизвикателство за европейското селско стопанство и селски райони“ (SEC(2009)0417) и „Ролята на европейското селско стопанство по отношение на смекчаването на изменението на климата“ (SEC(2009)1093),

–  като взе предвид изследването „Реформа на ОСП след 2013 г.: идея за дългосрочна перспектива“, извършено от Нашата Европа,

–  като взе предвид работния документ относно бъдещото на Общата селскостопанска политика след 2013 г.(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. за интеграцията на новите държави-членки към ОСП(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно селското стопанство в ЕС и изменението на климата(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2010 г. относно политиката за качество на селскостопанските продукти: каква стратегия да се следва?(4),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на Комисията по бюджети (A7-0204/2010),

A.  като има предвид, че ЕС трябва да продължи да гарантира продоволствена сигурност за своите граждани и да участва в световното снабдяване с храни като си сътрудничи по-добре и по-последователно с останалия свят, особено с развиващите се страни, за да спомогне за дългосрочното развитие на техните селскостопански сектори по устойчив начин, който да използва максимално местното ноу-хау; като има предвид, че понастоящем броят на гладуващите в света надхвърля 1 милиард, а в Европейския съюз има над 40 милиона бедни хора, които страдат от недостиг на храна, научното развитие следва да бъде използвано, ако може да предостави подходящи решения за облекчаване на световния глад, по-конкретно чрез по-добра ефективност на използването на ресурсите,

Б.  като има предвид, че световното търсене на храни се очаква да се удвои, а прогнозите са, че населението на света ще нарасне от 7 милиарда днес на 9 милиарда човека до 2050 г. според Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие, а световното производство на храни ще трябва съответно да се увеличи на фона на намаляващите природни ресурси, което означава, че светът ще трябва да произвежда повече храна, като същевременно използва по-малко вода, по-малко земя, по-малко енергия, по-малко торове и по-малко пестициди,

В.  като има предвид, че целта на ОСП, както е посочена в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), е увеличаването на производителността, гарантиране на по-добър жизнен стандарт на селскостопанската общност, стабилизиране на пазарите, гарантирането на наличност на доставките и осигуряване на това доставките да достигат до потребителите на разумни цени; като има предвид, че досега ОСП е постигнала целите си в голяма степен и е участвала в усилията да се тласне напред интеграцията в ЕС, териториалното сближаване в Европа и функционирането на единния пазар; тя обаче е допринесла само частично за един по-добър стандарт на живот за селскостопанската общност и все още не е постигнала стабилизирането на селскостопанските пазари, тъй като пазарите станаха крайно нестабилни и излагат на риск продоволствената сигурност; като има предвид, че са необходими още усилия, за да може ОСП да изпълни целите си като същевременно опази околната среда и заетостта в селските райони,

Г.  като има предвид, че селското и горското стопанство остава важен отрасъл за икономиката и същевременно осигурява важни публични стоки, като поддържа естествените ресурси и традиционни ландшафти, което е условие за всякаква човешка дейност в селските райони, като има предвид, че селското и горското стопанство вече имат най-големия принос в ЕС по отношение на постигането на европейските цели в областта на климата и енергетиката и по-конкретно в областта на целите за енергия от възобновяеми източници от селскостопанска и горска биомаса, и като има предвид, че тези биологични източници на енергия спомагат също и за намаляването на енергийната зависимост на ЕС и, в контекста на нарастващите цени на енергията, за създаване на нови работни места и подобряване на приходите в сектора,

Д.  като има предвид, че за гражданите на ЕС съществуват съществени ползи от ОСП по отношение на наличността и избора на безопасна храна с високо качество на разумни цени, продоволствената сигурност, опазването на околната среда, създаването на работни места и мерките за борба с изменението на климата,

Е.  като има предвид, че понастоящем 13,6 милиона човека са пряко заети в отраслите на селското стопанство, горите и рибарството, като още 5 милиона работят в хранително-вкусовата промишленост и ЕС е най-големият производител на храни и напитки в света; като има предвид, че това представлява 8,6 % от общата заетост в ЕС и създава 4 % от БВП на ЕС,

Ж.  като има предвид, че в резултата на последното разширяване на ЕС (през 2004 и 2007 г.) още 7 милиона земеделски стопани се присъединиха към общата работна сила, заета в селското стопанство, а селскостопанската площ се увеличи с 40 %; като има предвид, че за последните 10 години реалният селскостопански доход на глава от населението се понижи с 12,2% в ЕС с 27 държави-членки, като постепенно е спаднал до равнищата от 1995 г., като има предвид, че средният селскостопански доход в ЕС на 27 с държави-членки е с 50 % по-нисък от средния доход в другите икономически отрасли, а производствените разходи като торове, електроенергия и горива достигат най-високите си равнища за последните 15 години, като затрудняват значително продължаването на селскостопанското производство в ЕС,

З.  като има предвид, че 7% от земеделските стопани в Европа са на възраст под 35 години и, че в същото време до 2020 г. четири милиона и половина земеделски стопани на възраст над 65 години ще прекратят дейността си, бъдещето на селскостопанския сектор може да се окаже в рискова ситуация, ако броят на земеделските стопани продължава да намалява,

И.  като има предвид, че селското стопанство обхваща основна част от земите в ЕС, като заема 47 % от цялата територия на Европейския съюз; като има предвид, че в целия ЕС има 13,7 милиона земеделски стопанства, произвеждащи продукция на стойност над 337 милиарда евро, като има предвид, че 15% от селскостопанската площ в ЕС (около 26 милиона хектара) се намира в планински райони, и като има предвид, че природните недостатъци в тези райони затрудняват земеделските дейности,

Й.  като има предвид, че средния физически размер на земеделските стопанства нарасна в резултат на преструктурирането на отрасъла, но малките стопанства продължават да преобладават в ЕС, със среден размер от 12,6 хектара; като има предвид, че личните стопанства остават сложно предизвикателство, особено в новите държави-членки, в които личните стопанства предоставят заетост на половината от общата работна ръка, и като има предвид, че малките селски стопанства и земеделските стопани, които ги ръководят, са от изключително значение за предоставянето на непроизводствени обществени блага,

K.  като има предвид, че икономическата криза оказа сериозно отрицателно въздействие върху селското стопанство, като дохода на стопанствата намаля средно с 12,2 % между 2008 и 2009 г., а през последната година безработицата в селските райони се увеличи; като има предвид, че като пряк ефект от икономическата криза, потреблението в Европа се сви средно с 10,55 % между 2008 и 2009 г., а в някои държави-членки с над 20 %; като има предвид, че други резултати от икономическата криза са липсата на достъп до кредитиране за стопаните и натиск върху публичните финанси на държавите-членки, което намалява възможността им да предоставят съфинансиране,

Л.  като има предвид, че ценовата нестабилност на пазарите на селскостопанска продукция е една от постоянните им особености, но нарасна значително поради комбинация от фактори – включително екстремни метеорологични условия, цените на енергията, спекулации и промени в търсенето - и се очаква да още да нарасне, както се предвижда от ОИСР и ФАО, което доведе до резки покачвания и сривове в цените на селскостопанските стоки на европейските пазари, като се има предвид, че в периода 2006-2008 г. цените на редица стоки се повиши съществено – като например при някои с 180 %, както в случая със зърното; като има предвид, че цените на млечните продукти се сринаха през 2009 г., като намаляха средно с 40 % и като има предвид, че бяха засегнати и други продукти като зърнените храни, плодовете и зеленчуците, както и зехтинът, че тези драстични промени в цените имат неблагоприятни последици за производителите и не винаги са били в полза на потребителите,

M.  като има предвид, че агроекологичните показатели отразяват важен потенциал за селскостопанския сектор в усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата, по-специално по отношение на улавянето на въглерод, директното намаляване на нетните стойности на емисиите на парникови газове и производството на възобновяема енергия, което гарантира действително спестяване на емисии; като има предвид, че практикуването на устойчива селскостопанската дейност е от изключително значение за съхраняване биоразнообразието, управлението на водите и борбата с ерозията на почвите и може да изиграе ключова роля за справяне с последиците от изменението на климата,

Н.  като има предвид, че емисиите на парникови газове, причинени от селскостопанската дейност (включително животновъдството) намаляха с 20 % в периода 1990‐2007 г. в 27-те държави-членки; като има предвид, че делът на тези емисии, произведени от селското стопанство, намаля от 11 % през 1990 г. на 9,3 % през 2007 г., наред с другото и в резултат на по-ефективното използване на изкуствени и течни торове, на последната структурна реформа на ОСП и на постепенното прилагане на селскостопански и екологични инициативи,

O.  като има предвид, че ЕС се превърна в нетен вносител на селскостопански стоки на стойност от около 87,6 млрд. евро годишно (около 20 % от световния внос на селскостопански продукти); като има предвид, че в някои случаи търговското салдо твърдо се измести в полза на трети страни (ЕС внася от страните от Меркосур селскостопански стоки на стойност 19 млрд. евро, а изнася за този регион стоки на стойност под 1 милиард евро); като има предвид, че ЕС продължава да е изправен пред нарастващ търговски дефицит от търговия със селскостопански продукти,

П.  като има предвид, че ЕС остава водещ световен износител на селскостопански стоки (около 17 % от общата световна търговия); като има предвид, че през последните 10 години ЕС изгуби значителен пазарен дял (през 2000 г. делът на ЕС в световната търговия възлизаше на около 19 %); като има предвид, че ЕС изнася главно стоки с висока добавена стойност и обработени продукти (67 % от целия износ на селскостопански стоки),

Р.  като има предвид, че висококачествените продуктите представляват същината на производството и потенциала на износа на Европейския съюз и много голям дял от неговата международната търговия, като има предвид, че ЕС изнася наложили се на пазара продукти със съществена икономическа стойност, и в случая с продукти със защитени географски наименования и указание за произход, нетната стойност на тези продукти и храни е 14 милиарда евро годишно (без вината и алкохолните напитки, които също представляват съществен дял от износа на ЕС), като има предвид, че за да се продължи разработването на висококачествена продукция, следва да се отчитат специфичните потребности на секторите, за да се гарантира тяхната конкурентоспособност, включително необходимостта от по-ефективна защита на географските указания и етикети за защитен произход от страна на партньорите в трети държави,

С.  като има предвид, че прогнозите за подпомагане на производителите показват, че общото подпомагане за стопанствата в ЕС постепенно намалява от 2000 г. насам и сега на глава от населението е на нивото на подкрепата, предоставяна от основни търговски партньори на ЕС, докато други търговски партньори са запазили и увеличили субсидиите, водещи до нарушаване на търговията, през последните няколко години,

Т.  като има предвид, че настоящото разпределение и равнище на подкрепа за държавите-членки и земеделските стопани е резултат от разпределението и равнището на тази помощ в миналото, когато е било свързано с вида и мащаба на производството и е представлявало компенсация за намаляването на доходите на земеделските стопани в резултат на съществения спад на гарантираните цени; като има предвид, че този метод на разпределение предизвиква разбираемо чувство за несправедливост сред част от земеделските стопани в ЕС и че освен това неговото запазване не съответства на бъдещите цели на ОСП,

У.  като има предвид, че от 2007 г. насам механизмите за доброволна модулация позволиха преразпределянето на финансовите помощи между преките плащания и развитието на селските райони, без обаче да подобрят прозрачността, яснотата и опростяването на финансовите ресурси, отпускани за селското стопанство,

Ф.  като има предвид, че делът на разходите за ОСП в бюджета на ЕС постоянно намалява от почти 75 % през 1985 г. до прогнозираните 39,3 % през 2013 г.; като има предвид, че това представлява под 0,45 % от БВП на ЕС; като има предвид, че намаляването на бюджетните разходи, свързани с пазарни мерки, е дори по-значително ‐ от 74 % от общите разходи за ОСП през 1992 г. до по-малко от 10 % към момента; като има предвид, че предназначението на разходите за ОСП постепенно се премести от оказване на пазарна подкрепа и предоставяне на субсидии за износ към плащания, които не са обвързани с производството, и към развитие на селските райони,

Х.  като има предвид, че тези реформи доведоха до дълбока промяна на инструментите за подкрепа на селското стопанство, като същевременно запазиха трите основополагащи принципа на ОСП, а именно:

Ц.  като има предвид, че след 2013 г. ОСП ще трябва да се изправи пред многобройни предизвикателства и, че обхватът на целите й ще се разшири, се налага определеният за ОСП бюджет на ЕС да бъде запазен поне до настоящите равнища,

Ч.  като има предвид, че Договорът за функционирането на Европейския съюз прави многогодишната финансова рамка (МФР) правно обвързващ акт, с който годишният бюджет трябва да бъде съобразен,

Ш.  като има предвид, че разходите под формата на преки помощи представляват 0,38% от БВП на ЕС (данни за 2008 г.), и като има предвид, че разходите, свързани с политиката за развитие на селските райони, представляват 0,11% от БВП на ЕС,

Щ.  като има предвид, че съществуващите малки резерви във Функция 2, считано от финансовата 2011 година, затрудняват изключително Съюза в това да реагира по подходящ начин на пазарни кризи и неочаквани събития в световен мащаб и може да лишат годишната бюджетна процедура от съдържание,

AA.  като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, Европейският парламент придоби правомощия за оформяне на селскостопанската политика на Съюза, не само по отношение на многогодишните селскостопански програми, но също и чрез изменяне на годишния бюджет за селско стопанство, като по този начин Европейският парламент беше натоварен с отговорността да гарантира справедлива и устойчива обща селскостопанска политика,

АБ.  като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, Общата селскостопанска политика става предмет на обикновена законодателна процедура и Европейският парламент има важната отговорност да помогне за приемането на добро и ефективно законодателство в тази област,

АВ.  като има предвид, че според последното проучване на Евробарометър, 90 % от гражданите на ЕС, участвали в допитването, смятат, че земеделието и селските райони играят важна роля за бъдещето на Европа, 83 % от участниците се обявяват в полза на оказване на финансова подкрепа на земеделските стопани и средно смятат, че решенията относно селскостопанската политика трябва да продължат да се вземат на европейско равнище,

АГ.  като има предвид, че целите и същността на бъдещата Обща селскостопанска политика трябва да бъдат подложени на широко обществено обсъждане, с цел повишаване на обществената осведоменост относно ОСП, и като има предвид, че поради тази причина инициативата на Комисията за публични дебати относно бъдещето на ОСП след 2013 г. трябва да бъде приветствана,

АД.  като има предвид, че ОСП трябва да бъде ориентирана към опазването и развитието на едно мултифункционално, обхватно и устойчиво селско стопанство в Европа,

Еволюция на ОСП: от изкривяване на пазара към пазарна ориентация

1.  Припомня, че през последните 25 години ОСП беше подложена на радикални реформи, вследствие на които стана основното преминаване от подкрепа за производството към подкрепа за производителите(5), намали се редовното интервенционно изкупуване и заливането на световните пазари(6) с излишъци от европейска селскостопанска продукция и се даде една пазарна ориентация на ОСП и на дейността на земеделските стопани в ЕС;

2.  Припомня, че ОСП изигра роля от основно значение за увеличаването на производството и изхранването на населението в Европа след Втората световна война; припомня освен това, че ОСП беше първата обща политика на ЕИО, като по този начин се проправи пътят за европейското сътрудничество и интеграция в други политически области;

3.  Изтъква, че пазарните инструменти на ОСП, специфични за всеки сектор, имат основополагаща роля и сега се използват като предпазни мерки, за да се подпомогне намаляването на пазарната нестабилност, за да се осигури известна степен на стабилност на земеделските стопани; (подчертава, че променената пазарна политика не е довела до намаляване на зависимостта на земеделските стопани от изкупуващите организации; отбелязва освен това, че особено след приемането на схемата за необвързани единни плащания за земеделските производители има решително оттегляне от мерките, водещи до изкривяване на пазара, в съответствие с изискванията на СТО;

4.  Отбелязва, че реформите на ОСП, започнати през 1992 г. и 1999 г. и още повече реформата от 2003 г., преразгледана чрез прегледа на състоянието на ОСП, която въведе принципа на отделянето от производството, както и други реформи в сектора, всички те бяха замислени, за да позволят на земеделските стопани в ЕС по-добре да отговорят и да реагират на пазарните сигнали и условия; би желал тази тенденция да продължи с още реформи, докато някои пазарни мерки са все още необходимо с оглед специфичните характеристики на селскостопанското производство;

5.  Изтъква, че развитието на селските райони е неразделна част от структурата на ОСП и следва да остане важен елемент на бъдещата ОСП чрез добре разработена стратегия за развитие, в основата на която стоят селските райони, подобряването на околната среда, модернизирането и преструктурирането на селското стопанство, укрепване на сближаването между селските райони в ЕС като се съживят районите в неблагоприятно положение и тези, застрашени от изоставяне, подобряване на пазарното предлагане на продуктите и конкурентоспособността, запазването на работните места и създаването на нови в селските райони, както и всички нови предизвикателства, посочени в прегледа на състоянието, като например изменението на климата, енергията от възобновяеми източници, управлението на водата и биологичното разнообразие;

6.  Припомня, че селското стопанство винаги е произвеждало обществени блага, които в сегашния контекст наричаме обществени блага от „първо поколение“; настоява за това, че продоволствената сигурност и безопасността на храните, както и високата хранителна стойност на селскостопанските продукти трябва да продължат да бъдат основната причина за съществуването на общата селскостопанска политика, тъй като съответстват на същността й и представляват основната грижа на европейските граждани; упоменатите по-нови обществени блага – тези „от второ поколение“, като например околна среда, териториално устройство, хуманно отношение към животните – освен че са цели на ОСП, са допълващи спрямо благата от първо поколение и следователно не трябва да ги заместват;

7.  Приветства признаването на многофункционалната роля на земеделските стопани при осигуряването на обществени блага, като опазване на околната среда, производството на храни с високо качество, добри практики в областта на животновъдството, оформяне и подобряване на разнообразието и качеството на ценни ландшафти в ЕС, и преминаването към по–устойчиви селскостопански практики, не само като се изпълнят изискванията за поддържане на земята, които са част от изискванията за добро селскостопанско и екологично състояние, но като се постигнат дори още по-високи стандарти посредством прилагането на агроекологични програми, прецизно земеделие, биологично производство и всички други форми на устойчиви селскостопански практики;

8.  Напомня, че ОСП е най-широко застъпената от всички политики на ЕС и следователно закономерно представлява най-големия дял в бюджета на ЕС. Признава, че нейният дял в бюджета постепенно намалява от 75% от общия бюджет на ЕС през 1985 на 39,3 % през 2013 г. (7), което представлява под 0,45 % от БВП на ЕС(8), докато същевременно след приемането в ЕС на 12 нови държави-членки, размерът на подкрепата за всеки стопанин по отделно е по-малък;

9.  Изразява съответно становището, че ОСП е станала „по-зелена“ и пазарно ориентирана и съществено е намалила въздействието си върху развиващите се държави, като в същото време подкрепя земеделските стопани да произвеждат висококачествени храни за европейските потребители;

Предизвикателствата, на които трябва да отговори ОСП след 2013 г.

10.  Изтъква, че продоволствената сигурност остава основно предизвикателство за селското стопанство не само в ЕС, но и в световен мащаб, особено в развиващите се страни, тъй като се предвижда нарастване на световното население от 7 до 9 милиарда до 2050 г. и според Организацията на ООН за прехрана и земеделие търсенето на храни ще се удвои до 2050 г. (особено в държавите с бързоразвиващи се икономики като например Китай и Индия);

11.  Заявява, че Европа трябва да продължи да дава своя принос за световното снабдяване с храни, за да допринесе за посрещането на тези нужди на фона на все по-честото изоставяне на селскостопанската дейност, по-малко вода и на намаленото използване на енергия, поради въздействието на изменението на климата, което ще бъде сериозна пречка пред възможностите на Европа да увеличи предлагането;

12.  Отбелязва, че световната енергийна криза и растящите цени на енергията ще вдигнат производствените разходи за селскостопанска продукция, което ще доведе до нарастване на цените на храните и до растяща нестабилност на пазарните цени, както за земеделските стопани, така и за потребителите, като това ще окаже отрицателно влияние върху стабилността на доставките на храни и сериозно ще ограничи възможностите за поддържане и повишаване на сегашните производствени равнища; счита обаче, че самостоятелното задоволяване с енергия в селскостопанския и горския сектор може да увеличи тяхната устойчивост;

13.  Изразява увереност, че селското стопанство разполага с добри позиции за значителен принос в борбата с изменението на климата като продължи да намалява своите емисии на газове, предизвикващи парников ефект, и увеличава поглъщането на въглерод;

14.  Признава, че в селското стопанство вече беше постигнат значителен напредък за намаляването на емисиите на парникови газове и по-общо за справянето с проблемите на околната среда (управлението на водата, почвите, биоразнообразието, биомасата и т.н.), но тези усилия следва да продължат с цел по-добро пригаждане на производствените методи към едно по-устойчиво развитие, което е по-ефективно в икономическо, екологично и социално отношение;

15.  Напомня, че трябва да се изпълнят очакванията на потребителите за гарантиране на продоволствената сигурност, както и техните искания за по-високи стандарти за качество, по-хуманно отношение към животните и добро съотношение между цена и качество;

16.  Счита, че ОСП трябва да продължава да предоставя решения и конкретна подкрепа на заплахата от изоставяне на земята, обезлюдяване на селските райони и застаряване на селското население в ЕС, като създаде насочени за целта финансиране и подкрепа, за да гарантира в дългосрочен план устойчивостта на селските райони в ЕС; вярва, че поради това е необходимо да се продължи целевото развитие на селските райони в рамките на ОСП;

17.  Счита, че ОСП трябва да даде незабавен отговор по отношение на въздействието на икономическата криза върху дейността на земеделските стопани като например липсата на достъп до кредитиране за земеделските стопани, ограничаването на доходите на земеделските стопанства(9) и растящата безработица в селските райони;

18.  Ето защо посочва, че различията в капацитета на държавите-членки да се справят с икономическата криза могат да доведат до увеличаване на разликите между селските райони в ЕС;

19.  признава, че ОСП трябва да отчита разликите в структурата и необходимостта от модернизиране на селското стопанство в разширения ЕС, с оглед постигане на еднакви равнища на развитие и сближаване;

20.  Счита, че в светлината на тези предизвикателства, приоритетите на ОСП след 2013 г. следва да се впишат в една силна, устойчива, добре подпомагана и надеждна многофункционална политика в областта на продоволствието и селското стопанство, която изпраща силни сигнали за ефикасна и целенасочена подкрепа на земеделските производители и предоставя решения на въпросите, които пораждат загриженост у селскостопанската общност, като същевременно е от полза за цялото обществото;

Необходимостта от стабилна ОСП след 2013 г.
Задоволяване на социално-икономическите потребности

21.  Изразява становище, че в светлината на стратегия „Европа 2020“ е необходима силна обща европейска селскостопанска политика, която да обслужва интересите на всички земеделски стопани и да предоставя по-големи ползи за обществото; счита, че тази политика следва да даде възможност на селското стопанство да изпълнява своята роля в европейската икономика и да гарантира, че то разполага със средствата да се конкурира на световните пазари; счита, че ЕС поради стратегически причини не може да си позволи да разчита на други части на света за гарантиране на продоволствената сигурност в Европа в контекста на изменението на климата, политическата нестабилност в определени региони на света и възможна поява на огнища на болести или други събития, които потенциално биха ограничили производствените възможности;

22.  Припомня, че селското стопанство на ЕС остава централен сектор от неговата икономика, със значим принос по отношение на БВП и заетостта в ЕС както пряко, така и непряко, чрез мултиплициращото въздействие както в началните, така и в крайните етапи на пазара на хранително-вкусовата промишленост; счита, следователно, че силното селско стопанство и силната хранително-вкусова промишленост са неразривно свързани, като всеки един от двата сектора допринася за успеха на другия, по-специално на износните пазари;

23.  Припомня, че една от основните причини, поради които ЕС се нуждае от силна ОСП, е приносът й към поддържането и развитието на жизнеспособни и динамични селскостопански общности, които стоят в основата на европейското културно разнообразие и са ключът за устойчиво и балансирано социално-икономическо развитие на цялата европейска територия; изразява становище, че това налага намаляването на социално-икономическите различия между селскостопанските и градските общности, за да се предотврати нарастващото изоставяне на земите и обезлюдяването, което още повече изолира селските райони;

24.  Подчертава, че съществува неотложна необходимост от привличането, чрез дългосрочни политики, на по-младите поколения и жените в селските райони и от осигуряването на нови и алтернативни икономически възможности за тях, за да се гарантира устойчивост на населението в селските райони; счита, че следва да бъдат търсени нови начини за привличане на млади хора, като например предлагането на благоприятни условия за заеми и кредитиране за инвестиции и признаването на техните професионални умения, за да им се гарантира сравнително лесен достъп до селскостопанския икономически живот; признава пречките, пред които се изправят младите земеделски стопани, които искат да навлязат в сектора, като например високите начални разходи, възпиращата понякога цена на земята и трудностите за достъп до възможности за кредитиране, особено в трудни периоди;

25.  Счита, че на нарастването на безработицата в селските райони следва да се противодейства чрез запазване на съществуващите работни места, насърчаване на създаването на висококачествени работни места и поощряването на допълнителни възможности за диверсификация и нови източници на доход;

26.  Припомня, както член 39 от Договора от Лисабон с основание посочва, че селското стопанство е специфичен отрасъл, който се характеризира с дълъг производствен цикъл и страда от различни видове пазарни недостатъци, като например голяма пазарна нестабилност, голяма уязвимост по отношение на природните бедствия, високо равнище на риск, липса на еластичност на търсенето и факта, че земеделските стопани по-скоро приемат, вместо да определят, цените във веригата на предлагане на храни;

27.  Счита, че за някои земеделски сектори, които изискват значителни капиталови инвестиции в рамките на многогодишни производителни цикли (за производството на мляко, цитрусови плодове, вино, маслини и плодове в най-общия случай), е необходимо да се установят нови методи за управление на предлагането;

28.  Изтъква най-вече, че бъдещата европейска селскостопанска политика трябва да остане обща политика и че само една балансирана и справедлива система на помощи в ЕС с общ набор от цели и правила – макар и отчитаща специфичните характеристики на определени сектори и региони – може да осигури подходящи условия за земеделските стопани и добре функциониращ единен пазар със справедливи условия на конкуренция за селскостопанските продукти и земеделските производители в ЕС, като по този начин постигне по-добро съотношение между цена и качество в сравнение с управлявани отново на национално равнище и може би противоречащи си селскостопански политики в отделните държави-членки;

29.  Счита, че ОСП трябва да спомага за съвместното съществуване на:

Предоставяне на ползи под формата на обществени блага

30.  Подчертава, че хранителните продукти са най-важното обществено благо, произвеждано от селскостопанския сектор; признава, че земеделските стопани предоставят редица обществени блага, за които не са възнаградени от пазара; следователно настоява за предоставянето на справедливо възнаграждение и допълнителни стимули, за да продължи създаването на безопасни и висококачествени продукти, на по-добри условия за хуманно отношение към животните и на допълнителни екологични ползи, както и създаването на повече работни места, с цел запазване на селските райони в цяла Европа;

31.  Следователно напомня, че ако в ЕС не продължи извършването на устойчива (икономически, социално и екологично жизнеспособна в дългосрочен план) селскостопанска дейност, предоставянето на обществени блага ще бъде изложено на риск;

32.  Признава, че поколения от земеделски стопани са оформяли ценените ландшафти на ЕС и следователно те трябва да бъдат поощрени да продължат да правят това по един устойчив начин, особено в планинските региони и в зоните с природно обусловени трудности; счита, че те активно допринасят за високата културна стойност и привлекателност на Европа, като предоставят контекста за успешен селски туризъм; посочва, че това обаче следва да бъде допълвано от европейската регионална политика и национални инструменти, за да се гарантира, чрез подходящо синергично въздействие, създаването на стабилни регионални условия, които са важна предпоставка за правилното функциониране на селското стопанство;

33.  Посочва, че земеделските стопани разполагат с потенциал за предоставяне на допълнителни ползи, свързани с околната среда, които съответстват на изискванията на обществото, по-конкретно по отношение на съхраняването и възстановяването на почвата, правилното управление на водите и подобряването на тяхното качество, както и опазването на биологичното разнообразие по обработваемите земи, и че те трябва да бъдат насърчавани да извършват тези дейности, както и че за целта трябва да се предостави инвестиционна подкрепа;

34.  Изтъква, че системата за кръстосано спазване поставя предоставянето на пряка помощ в зависимост от спазването на нормативни изисквания и поддържането на земеделската земя в добро земеделско и екологично състояниеи продължава да бъде едно от подходящите средства за оптимизиране на предоставянето на екосистемни услуги страна на земеделските стопани и за справяне с новите предизвикателства, свързани с околната среда, като гарантира предоставянето на основни обществени блага; отбелязва обаче, че въвеждането на кръстосаното спазване доведе до редица проблеми, свързани с административни въпроси и проблеми с приемането от страна на земеделските стопани, които имаха впечатлението, че губят известна степен на свобода при своята работа; поради това призовава за намаляване на административната тежест за земеделските стопани чрез опростена система за прилагане на изискванията за кръстосано спазване;

35.  Счита, че въздействие на селското стопанство върху изменението на климата може да бъде смекчено в значителна степен чрез по-добро образование и обучение на хората, работещи в селското стопанство, по-добро използване на иновациите в резултат от научноизследователска и развойна дейност и чрез подобряване на ефективността на селскостопанското производство;

36.  Счита, в съответствие с най-новите изследвания, че при отсъствието на обща селскостопанска политика и добри селскостопански практики на територията на ЕС биха се развили неустойчиви начини на производство (крайна интензификация на най-добрите обработваеми земи и широко разпространено изоставяне на земите в по-малко облагодетелстваните райони), причиняващи сериозни вреди на околната среда; подчертава, че разходите за подпомагане в рамките на една силна ОСП са нищожни в сравнение с разходите, причинени от бездействието и неговите непредвидени отрицателни последствия;

Новите приоритети на ОСП за 21-ви век

37.  Вярва, че селското стопанство е в добра позиция, за да допринесе в значителна степен за осъществяването на приоритетите на новата стратегия „ЕС 2020“ за справяне с проблемите на изменението на климата и за създаване на нови работни места чрез т.нар. „зелен“ растеж и използване на енергия от възобновяеми източници, като същевременно продължава да гарантира продоволствената сигурност чрез производството на безопасни и висококачествени хранителни продукти;

Справедлива ОСП

38.  Настоява, че селското стопанство в ЕС трябва да продължи да бъде конкурентоспособно в условията на ожесточена конкуренция и нарушаващи търговския обмен мерки от страна на търговски партньори и/или държави, в които производителите не са задължени да спазват толкова високи стандарти, както в ЕС, по-конкретно по отношение на качеството на продуктите, безопасността на храните, околната среда, социалното законодателство и хуманното отношение към животните; поради това счита, че подобряването на конкурентоспособността на различни равнища (местно, регионално, вътрешен пазар и световни пазари) следва да продължава да бъде основна цел на ОСП в периода след 2013 г., с цел да се гарантира, че ЕС разполага с широк набор от разнообразни и висококачествени хранителни и други селскостопански продукти, които продължават да завоюват все по-голям дял на световния пазар, както и да се гарантират условия на лоялна търговия и печеливши цени за земеделските стопани;

39.  Припомня, че земеделските стопани в ЕС произвеждат хранителни продукти, които отговарят на най-високите стандарти за безопасност, качество и хуманно отношение към животните и следва да бъдат възнаградени за това; счита, че внесените от трети държави продукти, при зачитане на правата и задълженията на СТО, следва да отговарят на същите изисквания с цел осигуряване на лоялна конкуренция и гарантиране, че потребителите могат да направят осведомен избор по отношение на продуктите, които купуват, основаващ се наред с другото на надеждни начини за проследяване; призовава Комисията да подкрепя интересите на европейските земеделски стопани в контекста на многостранните и двустранните търговски споразумения, договаряни от името на ЕС;

40.  Настоява, че поддържането на селскостопанска дейност в цяла Европа е от основно значение за поддържането на производството на разнообразни храни на местно равнище, за сигурни работни места и социално-икономически динамизъм в селските райони, особено в контекста на настоящата икономическа криза, и за предотвратяване на изоставянето на обработваеми земи на територията на селските райони в ЕС, чрез постоянно опазване на околната среда и управление на ландшафта; следователно счита, че необлагодетелстваните райони следва да получат възможност за преодоляване на допълнителните пречки, породени от тяхното специфично положение, и да предприемат необходимите мерки за адаптиране; счита, че трябва да бъде разгледан въпросът относно особеното предизвикателство, каквото представлява земеделието за собствени нужди;

41.  Подчертава, че земеделските стопани се нуждаят от дългосрочни перспективи за инвестиране и от достатъчни доходи за изпълнението на своите задачи; следователно призовава гарантирането на справедливи и стабилни доходи за селскостопанската общност да остане първостепенна цел на новата ОСП, като същевременно се гарантира добро съотношение цена-качество и справедливо отношение към потребителите, не на последно място чрез увеличаване на конкурентоспособността в селскостопанския сектор и като се позволи на земеделските производители да покриват реалните си разходи и да реагират на пазарните сигнали;

42.  Призовава да се предприемат мерки за повишаване на капацитета за управление и на правомощията за преговаряне на първичните производители и на организациите на производителите спрямо другите икономически субекти в хранителната верига, както и да се насърчи възникването на организации, укрепващи връзките между различните заинтересовани страни в рамките на отраслите, предвид факта, че те могат да подобрят обмена на информация и да спомогнат за привеждането в съответствие на предлагането спрямо потребителското търсене; счита, че подобни развития биха могли да подобрят функционирането на хранителната верига за доставки с увеличаване на прозрачността на цените на храните и с предприемане на действия за справяне с нелоялните търговски практики, като дадат възможност на земеделските стопани да получат добавената стойност, която заслужават; счита, че е възможно тези цели да изискват коригиране или изясняване на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, така че да се вземат предвид специфичните особености на селскостопанските пазари, при условие че не възпрепятстват правилното функциониране на единния пазар;

43.  Вярва, че са необходими гъвкави и ефикасни пазарни мерки, за да се гарантира, че бъдещата рамка на ОСП разполага с подходяща „предпазна мрежа“ с цел да се избегнат прекалено големи колебания на цените на пазара, да се осигури по-висока степен на стабилност и да се реагира бързо и ефективно в отговор на икономически кризи в отрасъла; изразява становище, че това следва да бъде допълнено със система за управление на риска, допринасяща за свеждането до минимум на последиците от природни и санитарни бедствия;

44.  Счита също така, че за да се даде възможност за по-ефективно управление на пазара и за избягване на кризи на свръхпроизводство, специфичните инструменти за управление на потенциала за производство, които са на разположение в дадени сектори, следва да бъдат запазени въз основа на принципите за справедливост и недискриминация;

45.  Призовава за справедливо разпределение на плащанията по ОСП и настоява, че разпределението трябва да бъде справедливо по отношение на земеделските стопани както от новите, така и от старите държави-членки;

46.  Счита, че намаляването на преките плащания в рамките на първия стълб би имало разрушителни последици не само за земеделските стопани, но в същата степен и за селските райони, за свързаните със селското стопанство обществени услуги, за потребителите и за обществото, като се има предвид, че обществото като цяло е бенефициент; поради това преките плащания са от съществено значение и трябва да бъдат запазени; обръща внимание на отрицателното въздействие, което евентуалното намаляване на средствата, предвидени за ОСП, може да окаже върху стойността на земеделските стопанства, със сериозни последици най-вече за земеделските стопани, сключили банкови заеми, и по-специално в контекста на икономическата криза, която засегна сериозно европейското селско стопанство;

47.  Счита, че жизнеспособните селскостопански предприятия са от основно значение за запазването на процъфтяващите селски общности, тъй като те представляват източник на работни места и услуги на местно равнище; следователно счита, че ОСП следва да включва местните общности с цел осигуряването на необходимите условия за тяхната социално-икономическа жизнеспособност, включително посредством запазването на семейните земеделски стопанства, както и постоянното реструктуриране и модернизиране на земеделските стопанства, когато това е необходимо; напомня, че мерките за насърчаване на диверсификацията и развитието на селскостопанската инфраструктура също са важни в това отношение;

Устойчива ОСП

48.  Счита, че селското стопанство следва да играе водеща роля в борбата срещу изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове, увеличаване на капацитета за улавяне на въглерод и разработване и използване на повече възобновяеми енергийни източници и биоматериали; счита, че свързаните с климата съображения следва да бъдат включени в мерките по ОСП, когато това е целесъобразно;

49.  Счита, че ефективността на производството е от основно значение за по-устойчивото управление на оскъдните ресурси и че земеделските стопани следва да обновяват своите технически производствени методи и да използват най-ефикасните финансови, научни и технически средства за управление, за да допринесат за задоволяване на нарастващото търсене на хранителни продукти и на възобновяеми селскостопански материали по начин, който е по-устойчив в икономически, социален и екологичен план;

50.  Изтъква, в контекста на стратегията „ЕС 2020“, че научноизследователската и развойна дейност, употребата на нови технологии и добри селскостопански практики са от значение за подобряването на конкурентоспособността и повишаването на производството, като същевременно се намалява употребата на пестициди, торове и недостатъчни ресурси, като например вода и енергия; счита, че инвестициите в селскостопанските иновации следва допълнително да бъдат насърчавани, наред с другото посредством ОСП и рамковите програми на ЕС за научноизследователска и развойна дейност, за да се отговори на новите предизвикателства;

51.  За тази цел препоръчва активното присъствие на селскостопански консултанти в отделните региони, които да дават насоки на земеделските стопани в опитите им да осигурят екологични обществени блага;

52.  Счита, че е необходимо да бъдат въведени защитни мерки, за да се гарантира, че биотехнологиите може да се използват и занапред в селското стопанство, без това да се отрази на съществуващите производствени методи;

'Зелена' ОСП

53.  Отбелязва, че до настоящия момент пазарът не е успял да възнагради подобаващо земеделските стопани за опазването от тях на околната среда и други обществени блага; поради тази причина счита, че ОСП трябва да обърне по-голямо внимание на устойчивостта посредством предоставянето на подходящи икономически стимули за земеделските стопани с цел оптимизиране на доставката на екосистемни услуги и по-нататъшно подобряване на правилното управление на екологичните ресурси на обработваемата земя в ЕС; подчертава, че това следва да бъде постигнато без създаването на допълнителна финансова или бюрократична тежест за земеделските стопани;

54.  Счита, че благодарение на подобряването на производствените фактори, свързаното с напредъка в познанието, земеделските стопани са в състояние да допринесат значително за екологосъобразния растеж и да отговорят на енергийната криза чрез развитието на „зелена“ енергия, като например във вид на биомаса, биологични отпадъци, биогаз, биогорива от второ поколение и производство на вятърна, слънчева и хидроенергия в малък мащаб, което също ще спомогне за създаването на нови възможности за „зелени“ работни места;

Обща и разбираема политика

55.  Подчертава, че в настоящия момент именно общата селскостопанска политика е в най-добра позиция да гарантира трансграничното измерение на доставките на храни, изменението на климата, високите общи стандарти за опазване на околната среда, безопасността и качеството на продуктите и хуманното отношение към животните в условията на един правилно функциониращ единен пазар;

56.  Счита, че новата ОСП, посредством опростена система за предоставяне на помощ, трябва да бъде лесна за управление, прозрачна и да спомага за намаляването на бюрократичните формалности и административната тежест за земеделските стопани, особено за по-дребните производители, за да се позволи на земеделските стопани да се съсредоточат върху основната си задача - осигуряване на висококачествени селскостопански продукти; счита, че това може да бъде постигнато, наред с другото, чрез преминаване към използването на инструменти за предоставяне на помощ, които да определят целите и да предоставят на земеделските стопани правото да избират собствените си производствени системи за постигане на тези цели, като например споразумения за постигане на резултати, обикновени договори и многогодишни плащания;

57.  Призовава за предприемането на необходимите мерки за обясняване на съставните елементи на ОСП не само на земеделските стопани, но също така и на всички европейски граждани, като по прозрачен начин се предостави ясна информация относно набелязаните цели, наличните средства и очакваните ползи от прилагането на ОСП;

58.  Счита, че е необходимо Комисията да има по-пропорционален и основан на риска подход към прилагането на регулаторен контрол, провеждането на проверки на спазването и налагането на финансови корекции;

59.  Призовава в кратки срокове на Европейския парламент да бъде предоставена актуална информация за настоящото положение на бюджета за селското стопанство;

Осъществяване на справедлива, екологосъобразна и устойчива ОСП

60.  Очаква реформирането на ОСП в съответствие заключенията на пролетния Европейски съвет относно „Европа 2020“, с оглед на предоставяне на инструменти, които осигуряват интелигентен, приобщаващ и „зелен“ растеж;

61.  Отчита широкия набор от вече съществуващи и нови приоритети за ОСП и отбелязва, че новите държави-членки в момента на присъединяването си към ЕС основателно са очаквали помощта в рамките на ОСП с течение на времето да стане съпоставима с предоставяната на старите държави-членки; с оглед на реагиране по пълноценен начин в отговор на новите предизвикателства и изпълнението на приоритетите на реформираната ОСП, призовава определените за ОСП суми в бюджета за 2013 г. да останат най-малкото същите за следващия финансов програмен период;

62.  Призовава бюджетът на ОСП да разполага с механизъм за гъвкавост в края на годината, за да бъде възможно прехвърлянето и преразпределянето на неизразходваните суми през следващата година;

63.  Настоява, че ОСП не следва да бъде отново национализирана, и поради това счита, че пряката помощ следва да продължи да бъде финансирана изцяло от бюджета на ЕС, и отхвърля всички опити за допълнително съфинансиране, което би могло да накърни лоялната конкуренция в рамките на единния пазар на ЕС;

64.  Призовава за справедливо разпределение на средствата по ОСП за всички земеделски стопани на територията на ЕС; припомня, че е необходимо разработването на обективни критерии с цел зачитане на разнообразието на селскостопанската дейност в ЕС и определяне на справедлива система за разпределение; посочва, че преките плащания допринасят за предоставянето на обществени блага, спомагат за стабилизиране на приходите на земеделските стопани и представляват защита срещу рисковете, като компенсират отчасти социално желаните високи стандарти в ЕС и продължаващото намаляване на тарифната защита, а също така предоставят възнаграждение за социалните селскостопански дейности, за които няма пазарна компенсация;

65.  Счита, че пряката помощ следва да премине към база единица площ във всички държави-членки в рамките на следващия финансов програмен период; това би представлявало достатъчен преходен период, който да даде възможност на земеделските стопани и селскостопанските структури, които продължават да използват историческата система на плащания, да се приспособят към промените и да се предотврати твърде радикалното преразпределяне на помощите, но няма да попречи на бързото осъществяване на балансирано разпределяне на помощите между държавите-членки; отбелязва, че изоставянето на историческата база може да създаде особени предизвикателства за държавите-членки или регионите със сравнително голямо количество на „пустеещи земи“ (непотърсена земя с право на помощи); призовава конкретните потребности на тези региони да бъдат взети изцяло предвид при определянето на бъдещата помощ; също така счита, че държавите-членки и регионите трябва да продължат да разполагат с гъвкавост и да регионализират своите системи на плащания на база единица площ по начин, който отразява техните конкретни приоритети и същевременно зачита принципа на лоялна конкуренция на вътрешния пазар;

66.  Счита, че не следва да има връщане към обвързаните с производството плащания като ръководен принцип на ОСП; счита обаче, предвид преминаването от исторически модел на помощ към модел на помощ на база единица площ и с оглед на решенията, взети след проверката на състоянието, че на държавите-членки следва да бъде дадена адекватна възможност за гъвкавост; счита, че тази гъвкавост ще позволи на държавите-членки да откликнат на конкретните нужди на своята територия и да предотвратят пълното спиране на производството или намаляването на разнообразието от селскостопански дейности; счита, че тази свобода на действие би могла да приеме формата на обвързани с производството плащания с горна граница за уязвимите селскостопански сектори и територии и чувствителните в екологично отношение зони в съответствие с изискванията на СТО и при гарантиране на справедливи пазарни условия за земеделските стопани в целия ЕС;

67.  Установява необходимостта от основни структурни елементи – продоволствена сигурност и лоялна търговия, устойчивост, земеделие на територията на Европа, качество на хранителните продукти, биологично разнообразие и защита на околната среда, както и екологосъобразен („зелен“) растеж – за постигане на справедлива и по-устойчива ОСП; счита, че двустълбовата структура следва да бъде запазена, но че тя следва да избягва дублирането на цели и инструменти на политики, както и да отразява съдържанието на посочените тук структурни елементи;

68.  Счита, че в интерес на опростяването, яснотата и общия подход финансирането за всеки един от приоритетите на ОСП следва да бъде договорено от самото начало на реформата;

Продоволствена сигурност и лоялна търговия

69.  Поддържа становището, че жизнеспособността на стопанствата и качеството на живот на земеделските стопани са задължителна предпоставка за продължаването на селскостопанската дейност; поради това счита, че следва да съществува основно, финансирано от ЕС пряко плащане на база единица площ за всички земеделски стопани в ЕС с цел осигуряването на социална и икономическа устойчивост на европейския селскостопански производствен модел, който следва да гарантира продоволствена сигурност за европейските потребители, да дава възможност на земеделските стопани да произвеждат висококачествени храни на конкурентни цени, да гарантира, че селскостопанската дейност и заетостта в селските райони се насърчават на територията на ЕС и да предоставя основни обществени блага посредством изисквания за кръстосано спазване по отношение на добрите селскостопански и екологосъобразни условия, както и на стандарти за високо качество и за гарантиране на хуманното отношение към животните;

70.  Призовава за абсолютно изискване да се възнаграждава единствено активното селскостопанско производство, като по този начин в правилата за кръстосано спазване бъдат включени изисквания за извършване на дейност в рамките на определен минимум като предварително условие за плащания, а при прилагането на правилата пропорционалността да бъде основен принцип;

Устойчивост

71.  Счита, че на земеделските стопани следва да бъде предоставено финансирано от ЕС допълващо плащане на база единица площ посредством обикновени многогодишни договори, така че те да бъдат възнаградени за нивото на въглеродни емисии за единица продукция и за повишеното улавяне на въглерод в почвата посредством устойчиви производствени методи и посредством производството на биомаса, която може да се използва за производство на дълготрайни агроматериали;

72.  Отбелязва, че това би донесло двойна полза, като направи селското стопанство в ЕС по-екологосъобразно и икономически устойчиво чрез по-ниски въглеродни емисии и/или подобряване на ефективността, и също така би гарантирало, че земеделските стопани са в състояние да се възползват финансово от повишеното улавяне на въглерод в техните обработваеми земи и ще им предостави равни условия с другите промишлени сектори, които участват в схемата на ЕС за търговия с емисии; призовава за съответното определяне на ясни и измерими критерии и цели, така че прилагането на тези плащания да бъде започнато в най-кратък срок във всички държави-членки;

Земеделието на територията на Европа

73.  Призовава за продължаването на конкретните мерки за обезщетяване на земеделските стопани в необлагодетелстваните райони, в това числонапример зоните с природно обусловени трудности, включително планинските области, чувствителните в екологично отношение зони и/или районите, които са най-силно повлияни от изменението на климата, както и най-отдалечените региони, за да се гарантира извършването на селскостопанска дейност, така че да продължи управлението на земеделските площи и производството на местни храни навсякъде в ЕС, за да се гарантира намаляването на изоставянето на земите и балансираното териториално управление в целия ЕС и рационалното развитие на селскостопанското производство;

74.  Счита, че при реформирането на схемата за по-малко облагодетелстваните райони, по-специално по отношение на начините за тяхното определяне и класифициране, следва да се вземат предвид затрудненията, които срещат земеделските стопани във всички части на ЕС, тъй като те варират значително предвид различните биофизични и климатични условия; счита, че за районите, които съгласно новите разпоредби могат да се окажат извън обхвата на тази схема, следва да се предвиди подходящ преходен период;

75.  Привлича вниманието към специфичната роля, изпълнявана от земеделските стопани в крайградските райони, където е възможно да съществува силен натиск върху селските и селскостопанските ресурси; подчертава, че това производство на храни и обществени блага в близост до градското население следва да се запази;

Качество на хранителните продукти

76.  Подчертава, че разработването на политика за качество на хранителните продукти, включително по отношение на географските указания (ЗНП/ЗГУ/ХТСХ), трябва да представлява приоритетен аспект на ОСП и да се задълбочи и укрепи, така че ЕС да може да запази своята лидерска позиция в тази област; счита, че в случая с тези продукти с високо качество следва да бъде разрешено използването на оригинални инструменти за управление, защита и популяризиране, които да им дават възможност да се развиват хармонично и да продължават да внасят своя значителен принос към устойчивия растеж на европейското селско стопанство;

Биологично разнообразие и защита на околната среда

77.  Счита, че земеделските стопани могат да допринесат за биологичното разнообразие и защитата на околната среда, както и за приспособяването към изменението на климата и за неговото смекчаване по целесъобразен от икономическа гледна точка начин и че поради това са необходими допълнителни стимули; призовава ОСП да предоставя възможност за обхващането на голямата част от земеделските земи от агроекологични програми за възнаграждаване на земеделските стопани за предоставяните от тях допълнителни екосистемни услуги и като насърчава по-устойчиви и по-икономични на суровини модели за производство, като например екологично чистото земеделско производство, интегрираното селско стопанство, разработването на земеделско производство с висока природна стойност и устойчиви интензивни селскостопански практики; счита, че всички тези мерки за развитие на селските райони следва да продължат да бъдат съфинансирани, при необходимост с увеличен бюджет;

Съобразен с околната среда растеж

78.  Счита, че т.нар. „зелен растеж“ следва да залегне в основата на една нова стратегия за развитието на селските райони с акцент върху създаването на нови „зелени“ работни места чрез:

79.  Счита, че за укрепването на основните структурни елементи на ОСП продължава да бъде необходима подходяща предпазна мрежа; счита, че тази предпазна мрежа следва да бъде достатъчно гъвкава, за да отчита развитията на пазара и да включва инструменти като публично или частно складиране, намеса и освобождаване на пазара, които следва да бъдат задействани при необходимост, за да се противодейства на прекомерната променливост на цените и като бърза реакция в случай на кризи; счита, че за тази цел е необходимо предоставянето на специален бюджетен ред в бюджета на ЕС, който да бъде бързо задействан в отговор на зараждащи се кризи;

80.  Призовава тези мерки да бъдат подкрепени от инструменти, разработени с цел намаляване на пазарната променливост и предоставяне на стабилни условия за селскостопанската дейност и планиране; в този контекст счита, че следва да бъдат обмислени също така нови и новаторски икономически и финансови инструменти, като например обща застраховка на реколтата срещу рискове, фючърсни пазари и взаимоспомагателни фондове като начин за преодоляване на извънредни пазарни или климатични условия, без да се засягат частните схеми, които се разработват;

81.  Счита, че регулирането на разширяването на производствения капацитет може да играе изключително важна роля за осигуряване на устойчиво развитие в редица селскостопански сектори;

82.  Счита, че за допълване на пазарните мерки е необходимо засилването на позицията на първичните производители във веригата на предлагане на храни чрез набор от действия по отношение на прозрачността, договорните отношения и нелоялните търговски практики; счита, че следва да бъде проучена възможността за евентуални корекции на правилата на конкуренцията, така че организациите на първичните производители да станат по-ефективни и да се разрастват, когато това е необходимо, като им се дадат подобрени възможности за преговори, така че да отстояват своите интереси при контактите с важни представители на търговския и преработвателния отрасъл; в този контекст счита, че следва да бъде разгледана възможността за назначаване на национален и/или европейски омбудсман с оглед разрешаването на спорове в рамките на веригата на предлагане на храни;

83.  Припомня, че в рамките на действащия набор от пазарни инструменти и в контекста на поетите в рамките на СТО ангажименти следва да продължи постепенното преустановяване на възстановяването при износ в ЕС, успоредно с подобни мерки, прилагани от партньорите в СТО;

84.  Счита, че е необходимо да се насърчава конкурентоспособността на европейското селско стопанство във и извън границите на Общността, за да се открият начини за преодоляване на основните бъдещи предизвикателства, включително продоволствената сигурност в ЕС, продоволственото снабдяване за нарастващото световно население, прилагането на съобразен с околната среда подход, биологичното разнообразие и борбата срещу изменението на климата;

85.  Припомня, че ЕС може да финансира мерки в страните в Европа и в трети страни, които насърчават или предоставят информация относно предимствата на европейските селскостопански и хранителни продукти в Европа и по света; счита, че бюджетът за тези фондове следва да се преразгледа, с цел да се популяризират селскостопанските и хранителните продукти на ЕС на пазарите в ЕС и в трети страни; счита, че тези схеми за популяризиране следва да се прилагат по-широко и да се прилагат в по-голяма степен и по-ефективно в рамките на новата ОСП;

86.  Счита, че общата селскостопанска политика трябва да позволява предоставянето на по-здравословна диета, основана на по-разнообразен набор от продукти на достъпни цени, на всички потребители, особено на най-бедните сред тях; с цел борба с бедността и подобряване на здравословното състояние програмите за подпомагане на най-бедните в обществото следва да продължат, а програмите за насърчаване на потреблението на плодове и зеленчуци в училищата следва да се разширят;

87.  Счита, че най-важните елементи при разработването и прилагането на новата ОСП следва да бъдат опростеността, пропорционалността и намаляването на бюрокрацията и административните разходи;

ОСП в многогодишната финансова рамка и годишната бюджетна процедура

88.  Подчертава необходимостта, с оглед на новите цели на общата селскостопанска политика от осигуряване на достатъчно финансиране в новата многогодишна финансова рамка (МФР), с цел оказване на по-добра подкрепа за политиката в съответствие с големите предизвикателства, пред които този ключов сектор за продоволствената сигурност на ЕС ще трябва да се изправи в следващите години;

89.  Припомня, че през последните четири години от текущата МФР постигането на споразумение относно годишните бюджети беше възможно или чрез използване на съществуващите резерви в различните функции на МФР, или чрез прибягване до преразглеждането, предвидено в член 23 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г., с цел използване на наличните резерви под горните граници на функция 2 за финансиране на други приоритети на ЕС; припомня, че от финансовата 2011 година до края на настоящата МФР (2013 г.) резервите под горните граници на функция 2 ще бъдат изключително ограничени;

90.  Подчертава, че правно обвързващият характер на МФР налага въвеждането на по-гъвкави разпоредби за изпълнението, така че Съюзът да може да реагира достатъчно гъвкаво и ефективно по отношение на непредвидени събития;

91.  Привлича внимание към факта, че съгласно член 314, параграф 3 от ДФЕС Комисията вече не може да изменя своя проектобюджет, след като помирителният комитет е бил свикан; припомня, че Комисията трябва да представи писмо за внасяне на корекции, за да се актуализират прогнозите за селското стопанство през есента; настоява писмото за внасяне на корекции да бъде предоставено преди гласуването в ЕП; приканва своите компетентни комисии да установят вътрешна процедура за определяне на позицията на Парламента с оглед на заседанието на помирителния комитет;

92.  Припомня, че пилотните проекти и подготвителните действия, въведени от Европейския парламент, се превърнаха във важни инструменти за формулирането на политически приоритети и въвеждането на нови инициативи, които често се превръщаха в дейности и програми на ЕС, включително в областта на селското стопанство и развитието на селските райони; счита, че пилотните проекти и подготвителните действия биха могли и в бъдеще да бъдат платформа за изпитването на нови идеи за реформи;

93.  Призовава Комисията при изготвянето на своите съобщения и разработването на законодателните предложения да разгледа задълбочено и внимателно препоръките на Европейския парламент;

o
o   o

94.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) AGRI_DT (2010)439305. (2) Приети текстове, P6_TA(2007)0101. (3) Приети текстове, P7_TA(2010)0131. (4) Приети текстове, P7_TA(2010)0088. (5) Вж. графика 1, част от Приложението на Доклад A7-0204/2010. (6) Вж. графика 2, част от Приложението на Доклад A7-0204/2010. (7) Вж. приложената графика 3 от Доклад A7-0204/2010. (8) Вж. приложената графика 4 от Доклад A7-0204/2010. (9) Вж. приложената графика 5 към Доклад A7-0204/2010.

Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно режима за внос в ЕС на рибни продукти и продукти от аквакултури с оглед на бъдещата реформа на общата политика в областта на рибарството (2009/2238(INI))

P7_TA(2010)0287 A7-0207/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.,

–  като взе предвид споразумението за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси („Споразумението от Ню Йорк“), подписано на 4 август 1995 г.,

–  като взе предвид Кодекса на ФAO за поведение за отговорно рибарство, приет на 31 октомври 1995 г.,

–  като взе предвид окончателната декларация, направена по време на световната среща на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие, проведена от 26 август до 4 септември 2002 г. в Йоханесбург,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2007 г. относно общата организация на пазара в отрасъла на рибните продукти и продуктите от аквакултури(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС(5),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Реформа на общата политика в областта на рибарството“ (COM(2009)0163),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2010 г. относно Зелената книга относно реформа на общата политика в областта на рибарството(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Изграждане на устойчиво бъдеще за аквакултурата – нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура“ (COM(2009)0162),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура(7),

–  като взе предвид Споразумението от Маракеш за учредяване на Световната търговска организация, подписано на 15 април 1994 г.,

–  като взе предвид министерската декларация на СТО, приета в Доха на 14 ноември 2001 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобална Европа конкурентоспособна в световен мащаб“ (COM(2006)0567),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 май 2009 г. относно новата роля и отговорности на Европейския парламент съгласно Договора от Лисабон(8),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство и становището на Комисията по международна търговия (A7-0207/2010),

A.  като има предвид стратегическото значение на сектора на рибарството и аквакултурата за доставките за населението и за хранителното равновесие в държавите-членки и ЕС като цяло, както и приноса на тези сектори за социалното и икономическо благосъстояние на крайбрежните общности, местното развитие, заетостта и съхранението на културните традиции,

Б.  като има предвид, че рибата е природен ресурс, който при добро управление може да бъде възобновяем и да осигурява както храна, така и работни места в Европейския съюз и в световен мащаб, както и че той трябва да се поддържа, за да се избегне изчерпване на запасите и причиняване на затруднения сред крайбрежните общности в Европейския съюз и извън него; като има предвид във връзка с това необходимостта от засилване на ефективното управление на рибното стопанство, включително във връзка с размера и въздействието на международната търговия върху рибните запаси в световен мащаб,

В.  като има предвид амбициозната реформа на общата политика в областта на рибарството, предприета от Европейската комисия с приемането на Зелената книга от 22 април 2009 г. с цел да се преразгледат по-голямата част от аспектите на тази политика,

Г.  като има предвид също така новата стратегия за устойчиво развитие на европейската аквакултура, определена от Европейската комисия в нейното съобщение от 8 април 2009 г. (COM (2009)0162),

Д.  като има предвид конкретните цели, определени за управлението на рибарството на световната среща на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие, състояла се през 2002 г. в Йоханесбург, сред които е и целта до 2015 г. да се намали експлоатацията на рибните запаси до равнище, което да е съвместимо с максималния устойчив улов,

Е.  като има предвид, че производството в ЕС на рибни продукти и продукти от аквакултури (РППА) намаля с около 30 % през последните десет години,

Ж.  като има предвид, че това намаление се дължи едновременно на намаляващите рибни запаси в европейски води и на мерките, основателно прилагани с цел ограничаване на улова и осигуряване на устойчивото управление на рибните запаси в рамките на общата политика в областта на рибарството, както в европейски води, така и извън тях, и по-специално там, където ЕС упражнява рибарска дейност по силата на споразумения за партньорство в областта на рибарството,

З.  като има предвид, че европейският риболов съставлява по-малко от 6 % от световния улов,

И.  като има предвид, че дори Зелената книга относно реформата на общата политика в областта на рибарството да представя дългосрочна визия за евентуално обръщане на тази тенденция на намаляване на уловите, замислените радикални мерки за позволяване на възстановяването на природните ресурси (намаляване на капацитета на флотите, по-строги управленски мерки, засилен контрол и т.н.) напротив само ще я засилят в краткосрочен и средносрочен план,

Й.  като има предвид освен това, че независимо от новата стратегия, определена за тази област, множеството ограничения, тегнещи върху развитието на аквакултурата в ЕС са такива, че е малко вероятно то да може да компенсира осезаемо в краткосрочен или средносрочен план общата тенденция на намаляване на производството в добивния сектор,

K.  като има предвид, че в тази връзка е от изключителна важност да се фаворизира увеличаването на европейското производство, по-специално в новите държави-членки на ЕС, които очевидно имат потенциал в областта на аквакултурата,

Л.  като има предвид, че като цяло търсенето на РППА в Европейския съюз, напротив, нараства, с особено голям подем на пазарите на новите държави-членки от Централна и Източна Европа, както и че се очаква, под въздействието на различни фактори, устойчиво увеличение на потреблението през следващите двадесет години,

М.  като има предвид, че Европейският съюз (12 милиона тона и 55 милиарда евро през 2007 г.) понастоящем е най-големият пазар в света за рибни продукти и продукти от аквакултури, като изпреварва Япония и Съединените щати, както и че е силно зависим от вноса от трети държави, който удовлетворява над 60 % от неговите потребности, като тази зависимост ще продължи да се задълбочава,

Н.  като има предвид, че поради това въпросът за вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури в ЕС и условията, при които този внос се осъществява, е от първостепенно значение за всеки анализ на политиките, водени от ЕС в областта на рибарството и аквакултурата, и че той трябва да бъде обект на наистина особено внимание в рамките на текущите реформи,

O.  като има предвид, че този въпрос трябва да бъде разгледан във всичките му аспекти: търговски, екологични, социални, здравни и свързани с качеството,

П.  като има предвид, че поради неселективните риболовни практики и високия процент на изхвърляне на риба в някои рибни стопанства, които изнасят за пазарите на ЕС, се губи голямо количество риба, която би могло да е годна за човешка консумация,

Р.  като има предвид, че особено внимателно трябва да бъде обмислена общата организация на пазарите в сектора на рибните продукти и продукти от аквакултури, тъй като действащата уредба е неактуална в много отношения и трябва спешно да бъде преразгледана,

С.  като има предвид това мнение призовава също така за критичен преглед на общата търговска политика във вида, в който се прилага по-конкретно по отношение на този сектор, както и на съвместимостта на решенията, вземани в тези рамки, като се запазва жизнеспособен и отговорен европейския сектор на рибарството,

Т.  като има предвид, че въпреки че рибните продукти и продукти от аквакултури продължават на теория да бъдат обект на определена степен на митническа защита съгласно Общата митническа тарифа (ОМТ), която е малко по-висока от средната за неселскостопанските продукти, на практика тази защита е значително занижена поради различни изключения и намаления, прилагани независимо или въз основа на споразумения, в резултат на което вносът, който действително се облага с мито за НОН (задължително приложимо), е в размер на 5 % от общия внос,

У.  като има предвид, че тази политика на отваряне към вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури на пазарите в ЕС ще продължи да се прилага, едновременно на многостранна основа, в рамките на преговорите в СТО, и по-специално на преговорите от кръга в Доха относно достъпа до пазара на неселскостопански продукти, както и в рамките на поредица от текущи преференциални преговори с най-различни търговски партньори от Азия, Латинска Америка, Северна Америка, средиземноморския басейн и с различни групи държави от АКТБ,

Ф.  като има предвид, че приключването на преговорите от кръга в Доха относно достъпа до пазара на неселскостопански продукти въз основа на „швейцарската формула“, както се предвижда засега (с коефициент 8), би довело до свеждане на максималната стойност на митото, приложимо за рибните продукти и продукти от аквакултури в ЕС, от 26 % на приблизително 6 %, а средната стойност по тарифа от 12 % на приблизително 5 %,

Х.  като има предвид, че това решение, освен факта, че ще премахне почти напълно защитата, осигурявана от действащите тарифи, ще лиши от смисъл, като сериозно ги подкопае, вече предоставените преференции и преференциите в процес на договаряне в полза на развиващите се страни, и като има предвид, че ще застраши самата основа на механизмите на общата организация на пазарите, като позволи промени в достъпа до пазара на ЕС в зависимост от потребностите на европейската промишленост за преработка на рибните продукти и продукти от аквакултури (суспендиране на тарифи и тарифни квоти),

Ц.  като има предвид, че тъй като ЕС е длъжен да осигури известна последователност между целите на своята политика за развитие (премахване на бедността, развиване на устойчиво местно рибарство) и на търговската си политика, развиващите се страни би трябвало да се насърчават да изнасят рибарски продукти с по-голяма добавена стойност, при условие че рибата произхожда от добре управлявани и устойчиви запаси и отговаря на изискваните санитарни стандарти,

Ч.  като има предвид също така, че през последните години търговските посредници от ЕС са склони по-лесно да предоставят дерогации от правилата относно преференциалния произход, които традиционно се прилагат по отношение на рибните продукти и продукти от аквакултури, в това число за необработените продукти (критерии за определяне на принадлежността на корабите) и преработените продукти (възможност за запазване на преференциалния произход въпреки използването на суровини с чужд произход),

Ш.  като има предвид, че проучването на ФАО показа, че дори и международната търговия с рибни продукти да може да доведе до повишена продоволствена сигурност в развиващите се страни, тя е довела също така до увеличен риболов с оглед снабдяване на експортния пазар, което може да влоши положението във връзка с изчерпването на запасите, като насочва вниманието към необходимостта да се гарантира риболовните райони да се управляват и контролират правилно, за да се избегне изчерпването на запасите,

Щ.  като има предвид отчасти разминаващите се интереси на европейските риболовци и производители на продукти от аквакултури, предприятията от преработвателната промишленост, дистрибуторите, вносителите и потребителите, които политиките, провеждани на европейско равнище, би следвало да целят да съгласуват по ефикасен и балансиран начин,

AA.  като има предвид необходимостта да се гарантира приемлива реализация на продукцията за производителите от ЕС (риболовни предприятия и предприятия за аквакултура) въз основа на цени, които осигуряват достатъчен доход, като се вземат предвид разходите, ограниченията и неизвестните, свързани с тяхната дейност,

AБ.  като има предвид необходимостта да се гарантира, че преработвателната промишленост в ЕС може да разполага със суровини с еднородно качество, в достатъчно количество и на устойчиви цени през цялата година,

AВ.  като има предвид необходимостта да се удовлетвори търсенето на потребители от ЕС на висококачествени продукти на конкурентни цени и да се вземе предвид растящата им потребност от информация за характеристиките и произхода на тези продукти, както и за условията на улов или производство,

AГ.  като има предвид разнородното въздействие на вноса върху пазара на ЕС в зависимост от съответните видове, степента на преработка и използваните дистрибуторски мрежи,

AД.  като има предвид например, че намаляването на цените на мястото на първоначална продажба, породено от конкуренцията на вноса, би се оказало по-чувствителен проблем за „промишлените“ видове (видовете, предназначени за преработвателната промишленост), отколкото за „непромишлените“ видове,

Общи съображения

1.  Изразява съжаление, че в Зелената книга за реформата на общата политика в областта на рибарството са посветени само няколко реда на въпроса за вноса и очевидно е подценено значението на адекватния подход към този въпрос за доверието в реформата и нейния успех;

2.  Отбелязва, че либерализацията на достъпа до пазара на ЕС за вносните рибни продукти и продукти от аквакултури е вече в напреднал стадий в резултат на търговската политика, провеждана от ЕС през последните двадесет години;

3.  Отбелязва, че производството в ЕС на рибни продукти и продукти от аквакултури е определено недостатъчно за задоволяване на потребностите на преработвателната промишленост и растящото потребителско търсене и че това положение ще се запази; във връзка с това потвърждава необходимостта от насърчаване на отговорно потребление, основано по-скоро на качество и устойчивост, а не на количество, необходимостта от засилване на управлението на рибарството с цел насърчаване на възстановяването на запасите и фактът, че вносът ще продължава да има голямо значение за доставките за пазара на ЕС;

4.  Признава, че съществува горна граница за количеството риба, която може да бъде уловена въз основа на устойчивостта, както за консумация от човека, така и за промишлени цели, което означава, че доставките на риба за пазара на ЕС не могат да се увеличават до безкрай;

5.  Подчертава въпреки това жизненоважната необходимост да се гарантира запазването в ЕС на устойчиви в екологично отношение и икономически жизнеспособни сектори на рибарството и аквакултурата, включително на дребномащабния елемент, хармонично разпределени по неговото крайбрежие и допринасящи за съхранението на културната идентичност на съответните региони, източник на заетост във всички етапи от производството и доставчик на сигурни и висококачествени хранителни продукти, което предполага рибарите да получават справедлива цена за продукцията си; подчертава също така, че работещите в рибарската промишленост следва да се трудят в разумни условия и в съответствие с конвенциите на МОТ за здраве и безопасност на работното място;

6.  Отбелязва, че либерализирането на пазарите и либерализирането на пазарите и сегашният улеснен износ на продукти от рибарство и аквакултура към пазара на ЕС може, при определени обстоятелства, да има отрицателновъздействие върху местната икономика в някои райони, по-специално най-отдалечените райони, във връзка с продажбата на техните местни продукти;

Конкретни съображения
Търговска и митническа политика

7.  Счита, че ЕС, в качеството си на най-големия вносител на рибни продукти в света, носи обща политическа отговорност, съвместно с други държави – големи вносители на рибни продукти, за гарантиране, че търговските правила на СТО зачитат най-високите възможни международни стандарти за управление и съхранение на рибното стопанство; за тази цел призовава Комисията да гарантира укрепването на справедливата, прозрачна и устойчива търговия с рибни продукти в двустранните и многостранните търговски споразумения на ЕС;

8.  Счита, че тарифната защита е и би следвало да продължи да бъде важен и законен инструмент, чрез който съответните органи да регулират вноса; припомня, че тарифната защита спрямо всички държави осмисля преференциите, предоставяни от ЕС на определени страни, по-конкретно на развиващите се страни; припомня, че премахването на тази защита би лишило от всички предимства страните, които понастоящем се ползват с преференции; също така припомня полезния модулен характер на тази тарифна защита, чието прилагане е възможно да бъде спряно от ЕС, в случай че производството на суровини на Съюза е недостатъчно, за да се гарантира необходимото снабдяване на преработвателната промишленост;

9.  Отхвърля следователно схващането, разпространявано чрез провежданата понастоящем търговска политика, за неизбежно премахване на всякаква тарифна защита за сектора на рибните продукти и продуктите от аквакултури, с което производителите от ЕС – рибари, лица, работещи в областта на аквакултурата и преработвателната промишленост – не биха имали друг избор, освен да се примирят;

10.  Счита, че подобно на селскостопанския сектор, рибарството и аквакултурата са стратегически, многофункционални сектори, зависещи от опазването и устойчивата експлоатация на природните ресурси и силно уязвими по отношение на някои от своите елементи, които трудно се поддават на чисто пазарно-либерализационен подход, основан на свободната проява на сравнителните преимущества;

11.  Изразява съжаление, че противно на търговските преговори относно селскостопанските продукти, които се водят от члена на Комисията, отговарящ за селското стопанство, преговорите относно рибните продукти и продуктите от аквакултури, се считат за „неселскостопански“ преговори и попадат в обхвата на правомощията на члена на Комисията, отговарящ за търговията, за когото те често представляват само променлива, която се уточнява в рамките на една по-мащабна проблематика;

12.  Отправя искане за прехвърляне на правомощията за водене на търговските преговори относно рибните продукти и продуктите от аквакултури от члена на Комисията, отговарящ за търговията, на члена на Комисията, отговарящ за рибарството и морското дело;

13.  Призовава за разработването, чрез поредица от проучвания и консултации, на ясна и пълна представа за пазара на рибни продукти и продукти от аквакултури на ЕС, за всеки отделен вид, както и за вероятните тенденции по отношение на търсенето и производството в ЕС, а също и за възможностите за реализация на продукцията, които се очаква да бъдат запазени при производство в условията на лоялна конкуренция;

14.  Също така настоятелно призовава Комисията да положи усилия за по-надеждна и по-точна оценка на влиянието на вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури на пазара на ЕС, по-конкретно по отношение на цените, и да работи за създаване на система за събиране и обмен на данни с цел улесняване на тази оценка;

15.  Изисква рибните продукти и продукти от аквакултури да се третират като чувствителни продукти при прилагането на „швейцарската формула“ в рамките на кръга от преговори на СТО в Доха относно достъпа до пазара на неселскостопански продукти, с цел да се избегне намаляването на тарифната защита, с която все още се ползват някои продукти съгласно Общата митническа тарифа, и по този начин да се запази стойността на преференциите, предоставяни на определени партньори и ефективността на механизмите на общата организация на пазарите;

16.  Припомня, че съгласно член 47 от министерската декларация от Доха от 14 ноември 2001 г. преговорите от настоящия кръг се провеждат въз основа на принципа на единния ангажимент и че, докато този кръг не бъде напълно приключен, Европейският съюз има правото да преразгледа позицията си по някои глави от него;

17.  Насърчава също така преговарящите от името на ЕС в СТО да продължат категорично да отказват да ангажират Европейския съюз във всякакви инициативи за многостранна либерализация на сектора на рибните продукти и продуктите от аквакултури;

18.  Призовава Комисията да гарантира, че евентуалното сключване на споразумението, което понастоящем е в процес на договаряне в СТО, относно безвъзмездните средства за сектора на рибарството, по-конкретно по отношение на мерките за регулиране на пазара, не поставя производителите от ЕС в неизгодно конкурентно положение спрямо доставчиците от трети държави; принципно се противопоставя на възможното преждевременно и изолирано влизане в действие („ранната реколта“) на такова споразумение, което следва да остане неделима част от другите елементи на кръга от преговори в Доха;

19.  Приканва преговарящите от името на ЕС в двустранните и регионалните преговори да изискват по-системно действителни компенсации в отговор на търговските отстъпки, предоставяни на трети държави в областта на вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури, като решително защитават настъпателните интереси на Европейския съюз в този сектор, когато такива интереси съществуват;

20.  Подчертава необходимостта Европейският съюз да запази контрола върху търговските преференции, които е предоставил на определени партньори, като изисква прилагането на строги правила за произхода, основани на схващането за „изцяло добити“ продукти; отправя призив за предпазливост при предоставянето на възможност за евентуално смекчено прилагане на традиционните критерии за определяне на принадлежността на корабите за необработените продукти и изисква отхвърлянето на всяко ново искане за дерогация по отношение на преработените продукти; счита, че правилото за забрана за възстановяване на мито по вноса („non drawback“) следва да бъде системно прилагано и да се ограничават възможностите за натрупване;

21.  Настоятелно призовава Комисията да подобри в количествено и качествено отношение оценката на въздействието на предоставените на някои страни тарифни преференции в областта на рибарството и аквакултурите, особено по отношение на рентабилността на предприятията и заетостта, както в ЕС така и в страните – получатели, по-специално страните от АКТБ; подчертава също така, че оценките следва да предоставят резултати, изразени надлежно в цифри, и да отделят особено внимание на уязвимите рибни видове;

22.  Обръща внимание на възможността промишлеността на ЕС да прилага инструментите на Съюза за търговска защита в случаи на дъмпинг, субсидиране или широкомащабно и непредизвестено увеличение на вноса на някои категории рибни продукти и продукти от аквакултури;

Екологични, социални и санитарни аспекти и аспекти, свързани с качеството

23.  Счита, че една от основните цели на политиката в областта на вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури трябва да бъде гарантирането, че внесените продукти отговарят на същите изисквания, на които са задължени да отговарят продуктите от Съюза; счита, че тази цел съответства на основната загриженост за справедливост, последователност и ефикасност на мерките, които се прилагат понастоящем в сектора или се предвиждат в рамките на реформата; отбелязва също така, че спазването от страна на трети държави на изискванията на ЕС ще спомогне за създаването на по-справедлива конкуренция между произведеното в ЕС и произведеното в трети държави в резултат на по-високите разходи за третите държави при производството на риба в съответствие със стандартите на ЕС;

24.  Изразява загриженост от това, че масираният наплив на рибни продукти и продукти от аквакултури на пазара на ЕС от трети държави би могъл да повлияе на покупателните навици на потребителите;

25.  Счита, че увеличаването на усилията на ЕС за опазване на рибните запаси и устойчивост на риболова, полагани в рамките на ОПОР, са несъвместими с вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури от страни, които увеличават риболовното натоварване без загриженост за устойчивостта и се интересуват единствено от печалба в краткосрочен план;

26.  Подчертава, че политиката на ЕС за опазването на ресурсите, по-специално чрез планове за възстановяване и управление, допринася за улесняване на вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури от трети страни и им предоставя възможност да заменят, често необратимо, производството на ЕС; изисква от Комисията да отчете подобаващо този риск при разработването на тези планове;

27.  Изразява загриженост, че при липса на конкретна политика в тази област, значителната привлекателност на пазара за рибни продукти и продукти от аквакултури на Съюза, който се характеризира с твърде свободен достъп и с бързо нарастващо търсене, би могла да представлява постоянен стимул към прекомерен риболов за тези страни;

28.  Приветства неотдавна влезлия в сила регламент относно борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН), който налага задължение за сертифициране на всички продукти, предлагани на пазара на ЕС; насърчава стриктното и ефективно прилагане на този регламент, като същевременно признава необходимостта от помощ за много от развиващите се страни да го прилагат правилно и да се борят срещу незаконния риболов; припомня, че все пак става въпрос за едно минимално изискване, което не е достатъчно, за се да гарантира устойчивостта на рибните стопанства, от които произхождат въпросните продукти;

29.  Вярва, че в допълнение към прилагането на правилата на ЕС към незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, е необходимо да се упражнява по-стриктен контрол по веригата при пускането на пазара на подобен улов, най-вече чрез по-строг одит на държавите-членки и предприятията, за които се предполага, че доставят продукти от незаконен риболов;

30.  Приканва Комисията да приложи всички налични инструменти за гарантиране на спазването на ангажиментите от Йоханесбург от страна на всички държави – главни износители на рибни продукти и продукти от аквакултури към ЕС, и за прилагането в тези страни на строги политики в областта на опазването на рибните запаси; насърчава Комисията да си сътрудничи с тези страни на всички съответни форуми и, по-конкретно, в рамките на регионалните организации за управление на рибарството (РОУР);

31.  Счита, също така, че Европейският съюз трябва да укрепи своите ангажименти с цел гарантиране, че всички изнасяни към Европейския съюз продукти без изключение, произхождат от държави, които са ратифицирали основните международни споразумения в областта на морското право, и по-специално Конвенцията на ООН по морско право и Конвенцията за опазване и управление на далекомигриращите рибни запаси, а в случаите, когато износът е от води, управлявани от РОУР, че са страни по съответното споразумение за РОУР;

32.  Подчертава сериозното неизгодно положение, в което са поставени рибарите, заетите в аквакултурата и преработвателите от ЕС, които са изправени пред конкуренция от някои трети държави, поради факта, че в тях разходите за работна ръка и прилаганите социални стандарти са много по-ниски;

33.  Счита, че проблемът на „социален дъмпинг“, който съществува също така и в редица други сектори на икономиката, в областта на рибните продукти и продуктите от аквакултури е особено изострен, по-конкретно, в преработвателните дейности, които използват голямо количество работна ръка;

34.  Приканва Комисията да приложи всички налични инструменти за гарантиране поне на спазването от страна на всички страни – главни износители на рибни продукти и продукти от аквакултури към ЕС, на осемте конвенции на МОТ относно основните трудови права;

35.  Изисква всички преференциални условия, които ЕС предоставя за рибните продукти и продуктите от аквакултури, да бъдат строго обвързани с изпълнението на задължителни екологични и социални изисквания; изисква също така разпоредбите, включени за тази цел в сключените споразумения, да обхващат и надеждни механизми за надзор на спазването на поетите ангажименти и за прекъсване или просто отнемане на преференциите в случай на нарушение; призовава, спрямо развиващите се страни, за изпълнението на програми, специално предназначени за предоставяне на техническа подкрепа, и ако е необходимо – на финансова подкрепа, с цел подпомагане на съответните държави да спазват своите екологични и социални ангажименти;

36.  Подчертава значението на стриктното прилагане спрямо внесените рибни продукти и продукти от аквакултури, включително фуражните продукти и суровините за производство на фуражи, на законодателството на ЕС в областта на санитарните стандарти и проверки във всичките му аспекти (хранителна безопасност, възможност за проследяване и профилактика), които са основни аспекти на защитата на потребителите; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да усъвършенства програмата си за инспекции в третите държави чрез подобряване на мисиите на Хранителната и ветеринарна служба, на първо място чрез увеличаване на броя на инспектираните обекти в рамките на една мисия с цел получаване на резултати, които отразяват по-добре действителното състояние в третата държава;

37.  Призовава към най-голяма предпазливост при признаването на прилаганите в някои трети държави изисквания за равностойни на тези в Европейския съюз за целите на прилагането на настоящото законодателство и при одобряването на списъците на трети държави и организации, упълномощени да изнасят рибни продукти и продукти от аквакултури към ЕС; счита, че ГД „Здравеопазване и потребители“ следва да има възможност да изключи отделни плавателни съдове или преработвателни съоръжения от подобни одобрени списъци, когато те не отговарят на минималните стандарти;

38.  Приканва към много голяма бдителност по отношение на продуктите, получени от нови форми на особено интензивна аквакултура, които се прилагат в някои региони по света, и към критично разглеждане на използваните за увеличаване на производителността на тези стопанства техники и процеси и на техните евентуални последици за здравето, както и на тяхното социално и екологично въздействие;

39.  Изисква проверките, които се извършват на всички равнища, и по-конкретно като част от ефективно хармонизиран и прозрачен граничен контрол, да бъдат щателни и чести, пропорционални на рисковете, свързани с въпросните продукти, особено в зависимост от тяхното естество и произход; изисква от държавите-членки да отделят за това всички необходими финансови и човешки ресурси;

Реформа на общата организация на пазарите

40.  Припомня своите резолюции, приети по време на 6-тия мандат, в които се приканва Комисията да пристъпи незабавно към амбициозна реформа на общата организация на пазарите на рибни продукти, която да допринесе в по-голяма степен за гарантирането на приходите в сектора, за стабилността на пазарите, за по-добро предлагане на пазара на рибните продукти и увеличаване на добавената им стойност; изразява съжаление поради забавянето в тази област; припомня посочените резолюции като основа за определяне на основните цели на една такава реформа;

41.  Подчертава, че е жизненоважно въведените в тази връзка нови механизми да отчитат действителността на ожесточена конкуренция от евтин внос в резултат на практики, увреждащи околната среда или равносилни на известна форма на социален дъмпинг, и въпреки всичко да се стремят да гарантират нормалната търговска реализация на производството в ЕС на достатъчно изгодни цени

Информация за потребителите

42.  Изразява своето убеждение, че европейските потребители често биха направили различен избор, ако са информирани по-добре относно реалното естество, географския произход, условията на добив или улов на предложените за продажба продукти и качеството им;

43.  Подчертава спешната необходимост от въвеждане на строги и прозрачни критерии за сертифициране и етикетиране по отношение на качеството и възможността за проследяване на продуктите от европейското рибарство и аквакултура и от насърчаване на въвеждането възможно най-скоро на специален екологичен етикет на ЕС за тези продукти с цел прекратяване на безконтролното разпространение на частни схеми за сертифициране;

44.  Вярва, че екологичното сертифициране и етикетиране на продукти от рибарство и аквакултура следва да бъде прозрачен и лесно разбираем за потребителя процес и следва да бъде на разположение на целия сектор без изключение, при стриктно спазване на критериите, които служат за основа за предоставянето му;

Аквакултура

45.  Подчертава нарастващия дял на вносните рибни продукти и продукти от аквакултури в ЕС;

46.  Счита, че това явление се дължи на значителното разрастване на аквакултурата в някои региони на света през последните десет години, докато в същото време аквакултурата в ЕС, която представлява само 2 % от световната продукция в сектора, претърпя период на застой;

47.  Отбелязва наличието на значимо заместване по отношение на потребителските навици и търсенето от страна на дистрибуторите в ЕС между свежи продукти с произход от ЕС и някои видове вносни продукти от аквакултури;

48.  Счита, че една решителна политика за подпомагане и развитие на устойчива аквакултура в ЕС, с намалено въздействие върху околната среда, има ключово значение за една политика, насочена към намаляване на зависимостта от вноса на рибни продукти и продукти от аквакултури, насърчаване на икономическата дейност в ЕС и задоволяване на бързо нарастващото търсене посредством по-богато и по-разнообразно предлагане; подчертава в тази връзка необходимостта от значително наблягане върху научните изследвания и развойната дейност във връзка с европейските продукти от аквакултури;

49.  Припомня във връзка с това своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно „Нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура“;

50.  Призовава Комисията и държавите-членки надлежно да отчитат основните препоръки, които се съдържат в настоящия доклад, в своите предложения и решения, свързани с реформата на общата политика в областта на рибарството;

o
o   o

51.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59. (2) ОВ L 17, 21.1.2000 г., стр. 22. (3) ОВ С 323 E, 18.12.2008 г., стр. 271. (4) ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1. (5) ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1. (6) Приети текстове, P7_TA(2010)0039. (7) Приети текстове, P7_TA(2010)0243. (8) Приети текстове, P6_TA(2009)0373.

Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно Зимбабве, по-специално случая на Farai Maguwu

P7_TA(2010)0288 RC-B7-0415/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите многобройни предишни резолюции относно Зимбабве, последната от които от 17 декември 2008 г.(1),

–  като взе предвид Решение 2010/92/ОВППС на Съвета от 15 февруари 2010 г.(2) за подновяване до 20 февруари 2011 г. на ограничителните мерки срещу Зимбабве, наложени съгласно Обща позиция 2004/161/ОВППС(3), и като взе предвид Регламент (ЕО) № 1226/2008 на Комисията от 8 декември 2008 година(4), с който се изменя Общата позиция,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 22 февруари 2010 г. относно Зимбабве, както и заключенията от Десетия политически диалог на министерско равнище ЕС-Южна Африка от 11 май 2010 г. относно Зимбабве,

–  като взе предвид предишните резолюции на ООН относно „кървавите диаманти“ и по-специално Резолюция 1459 (2003) на Съвета за сигурност на ООН относно Схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес,

–  като взе предвид Схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес, чиито членове трябва да сертифицират, че суровите диаманти не се използват за финансиране на въоръжени конфликти,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, която е ратифицирана от Зимбабве,

–  като взе предвид комюникето от Седмата пленарна сесия на Схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес, състояла се в Swakopmund, Намибия, на 5 ноември 2009 г., и по-специално параграфи 13, 14 и 22 от него,

–  като взе предвид Междусесийната среща на Кимбърлийския процес, състояла се в Тел Авив, Израел, през периода 21-24 юни 2010 г.,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство ЕС-АКТБ, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Зимбабве участва доброволно в Схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес, която дава възможност на членовете да продават сурови диаманти на законния международен пазар, при условие, че тяхната търговия не финансира въоръжени конфликти,

Б.  като има предвид, че Кимбърлийският процес понастоящем не се занимава с нарушенията на правата на човека,

В.  като има предвид, че според някои оценки Зимбабве би могло да се превърне в един от най-големите производители на диаманти в света през следващите няколко години, ако диамантеното поле Marange (Chiadzwa) в провинция Manicaland бъде разработено напълно, като потенциалният размер на приходите от него възлиза на милиарди евро,

Г.  като има предвид, че през ноември 2009 г. в Swakopmund (Namibia) Зимбабве пое ангажимент да предприеме редица мерки, за да приведе добива на диаманти в Marange в съответствие със Схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес,

Д.  като има предвид, че Междусесийната среща на Кимбърлийския процес, състояла се в Тел Авив от 21 до 23 юни 2010 г., не успя да постигне консенсус относно евентуалното включване на въпросите за правата на човека в Кимбърлийския процес,

Е.  като има предвид, че множество международни НПО (вкл. „Хюман Райтс Уоч“, „Глобал уитнес“ и „Партньорство за Африка-Канада“) изразиха сериозни притеснения относно състоянието на правата на човека в Chiadzwa, по-специално във връзка с нарушенията на правата на човека от членове на силите за сигурност на Зимбабве,

Ж.  като има предвид, че Farai Maguwu, зимбабвийски гражданин и основател/директор на Центъра за научни изследвания и развитие (Centre for Research and Development, CRD), неправителствена организация със седалище в Manicaland, работеща в областта на правата на човека, установи сериозни нарушения на правата на човека от страна на държавните сили за сигурност на Зимбабве на територията на няколко диамантени полета в Зимбабве, най-вече в Chiadzwa,

З.  като има предвид, че Farai Maguwu беше арестуван от органите в Зимбабве на 3 юни 2010 г. по обвинения за публикуване на информация, която вреди на зимбабвийската държава, и оттогава е държан при мизерни условия и му се отказват основни медицински грижи, правото на разглеждане на делото му от съдия в рамките на 48 часа след ареста и правото на освобождаване под гаранция,

1.  Настоява за незабавно и безусловно освобождаване на Farai Maguwu и осъжда условията на неговия арест и задържане;

2.  Настоява органите в Зимбабве да спазват ангажиментите си към Кимбърлийския процес, поети на срещата в Swakopmund, да демилитаризира напълно диамантените полета в Marange и да въведе подходящи мерки за поддържане на ред и законност по начин, който зачита правата на местното население;

3.  Призовава за преразглеждане на Кимбърлийския процес, за да бъдат взети предвид по подходящ начин принципите на правата на човека;

4.  Настоява правителството на Зимбабве да използва значителните приходи, които добивът на диаманти в Chiadzwa вероятно ще генерира, като основа за възстановяване на икономиката на Зимбабве като цяло и като средство за предоставяне на финансиране в областта на здравеопазването, образованието и социалните грижи, което понастоящем се осигурява от международни донори, и за тази цел настоятелно призовава правителството да създаде държавен Диамантен доверителен фонд, който ще бъде на разположение на народа на Зимбабве;

5.  Призовава правителството на Зимбабве да гарантира и защитава неограниченото право на свобода на словото в Зимбабве, така че НПО (като Центъра за научни изследвания и развитие на Farai Maguwu) да могат свободно да изразяват мнение, без страх от преследване или лишаване от свобода;

6.  Призовава Кимбърлийския процес да гарантира, че наблюдателят за Зимбабве осъществява дейност при пълна независимост, коректност и зачитане на правата на човека;

7.  Призовава Южна Африка и Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР), като действат в свой собствен интерес, както и в интерес на Зимбабве и южноафриканския регион в по-широк смисъл, да предприемат активни стъпки за насърчаване на завръщането към пълна демокрация в Зимбабве и зачитане на принципите на правовата държава и правата на човека на народа на Зимбабве; признава, че Мугабе и близките му поддръжници остават сериозно препятствие пред процеса на политическо и икономическо възстановяване и помирение в Зимбабве, като ограбват икономическите ресурси в своя собствена полза;

8.  Приветства неотдавнашното подновяване (през февруари 2010 г.) на списъка на ЕС от лица и организации, които имат връзка с режима на Мугабе и по отношение на които е наложена забрана; подчертава, че тези рестриктивни мерки са насочени единствено към елементи от режима в Зимбабве и по никакъв начин няма да окажат въздействие върху народа на Зимбабве като цяло;

9.  Подчертава значението на диалога между Европейския съюз и Зимбабве и приветства напредъка, постигнат в тази насока;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки и страните-кандидатки, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност / заместник- председател на Европейската комисия, правителствата и парламентите на Зимбабве и Южна Африка, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС, институциите на Африканския съюз, включително Панафриканския парламент, генералния секретар на ООН, генералния секретар на ЮАОР, ротационния председател на Кимбърлийския процес (Израел) и генералния секретар на Общността на нациите.

(1) Приети текстове, P6_TA(2008)0640. (2) ОВ L 41, 16.2.2010 г., стр. 6. (3) ОВ L 50, 20.2.2004 г., стр. 66. (4) ОВ L 331, 10.12.2008 г., стр. 11.

Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно Венецуела и конкретно случая на Maria Lourdes Afiuni

P7_TA(2010)0289 RC-B7-0414/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно положението във Венецуела, и по-конкретно тези от 11 февруари 2010 г., 7 май 2009, 23 октомври 2008 г. и 24 май 2007 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

А.  като има предвид, че разделението и независимостта на властите са в основата на всяка демократична и правова държава,

Б.  като има предвид, че на 10-ти декември 2009 г. Maria Lourdes Afiuni, надзорен съдия на Каракас, като действаше в съответствие с венецуелското законодателство и след получаване на становището на работната група по произволното задържане на ООН, постанови условно освобождаване (при тежки ограничения, включително отнемане на паспорта) на Eligio Cedeño, пребиваващ в следствения арест от февруари 2007 г.,

В.  като има предвид, че периодът за следствено задържане преди съдебен процес е ограничен до две години според законодателството на Венецуела и че съдия Afiuni, с постановяването на това решение, подкрепи основните права, защитени по силата на правото на Венецуела и на международното право,

Г.  като има предвид, че веднага след решението съдия Afiuni беше задържана в съда без повдигнато обвинение от длъжностни лица на DISIP (Дирекция по разузнаване и предотвратяване), а на 12 декември 2009 беше преместена в INOF (Instituto Nacional de Orientación Femenina) – затвор с максимална сигурност , където – повече от шест месеца по-късно, тя все още е задържана при условия, които продължават да застрашават нейното физическо и морално благосъстояние, тъй като 24 от пребиваващите там затворници са осъдени от нея за престъпления като убийство, трафик на наркотици и отвличане; като има предвид, че по време на задържането тя е била подложена на обиди, заплахи, словесни и физически нападения и опити за посягане на живота ѝ,

Д.  като има предвид, че на 11-ти декември 2009, президентът Уго Чавес в излъчена по телевизията реч я нарече „бандит“, като поиска от Главния прокурор да приложи в нейния случай максимално наказание и дори призова Националната асамблея да приеме нов закон за утежняване на присъдите при подобно поведение, който да влезе в сила със задна дата,

Е.  като има предвид, че чл. 26 от Конституцията на Венецуела посочва, че съдебната система трябва да бъде самостоятелна и независима и че президентът на Република Венецуела носи отговорност за гарантиране на независимостта на съдебната власт,

Ж.  като има предвид, че след изявленията на президента срещу съдия Afiuni, срещу нея бяха повдигнати обвинения в злоупотреба с власт, корупция, конспирация и в съучастничество в бягство, и като има предвид, че въпреки констатациите на прокурора, че тя не е получила пари и следователно не съществува доказателство за корупция, тя все още пребивава в затвора,

З.  като има предвид, че случаят на съдия Afiuni беше повод за поредица от доклади, резолюции и декларации в знак на солидарност с нея и осъждащи венецуелските органи, и че адвокати и съдии от цял свят, неправителствени организации като Amnesty International и Human Rights Watch, както и Върховният комисар на ООН за правата на човека изразиха своята загриженост относно нейното положението, като посочват, че тя е в затвора заради своята последователност и борбата си за независимост на съдебната власт, и че Междуамериканската комисия за правата на човека изиска предпазни мерки за гарантиране на нейната лична безопасност,

И.  като има предвид, че случаят на съдия Afiuni не представлява изолирана атака от страна на политическите органи към съдебната власт, като някои съдии са били уволнени, а други са избрали да отидат в изгнание,

Й.  като има предвид, че влошаването на състоянието на демокрацията във Венецуела се проявява също така и в други области, по-специално по отношение на свободата на печата, включително и по интернет, който е обект на постоянни нападки от страна на правителството и срещу който се предприема широк кръг от мерки, включително спиране на вестници, радиостанции, уебсайтове и телевизионни канали,

К.  като има предвид, че свободата на средствата за масово осведомяване е от жизнено важно значение за демокрацията и зачитането на основните свободи, тъй като основната роля на медиите е гарантиране на свободата на изразяване на мнения и идеи, като надлежно се зачитат правата на малцинствата, включително на опозиционните политически групи, както и допринасяне за ефективно ангажиране на гражданите в демократичните процеси, като по този начин се дава възможност за провеждане на свободни и честни избори,

Л.  като има предвид, че с оглед на парламентарните избори, предвидени за 26 септември 2010, Националната избирателна комисия, по искане на правителството, промени границите на избирателните райони за избора на 167 членове на Националната асамблея – промени, които засягат до 80% от щатите, в които управлява опозицията,

М.  като има предвид, че мерки като произволна конфискация и отчуждаване, засягащи повече от 760 предприятия от 2005 г. насам, някои от които засягат интересите на ЕС, подкопават основните социални и икономически права на гражданите,

Н.  като има предвид напрегната политическа ситуация във Венецуела, отразена в тормоз, заплахи, сплашване и политическо и наказателно преследване, насочени към демократичната опозиция, нейните представители, нейните демократично избрани кметове и областни управители, към студентското движение, към членове на армията и съдебната система, към противници на официалната политика на Чавес, журналисти и медии, които доведоха до лишаването от свобода на много от тях по политически причини,

1.  Изразява съжаление поради атаките срещу независимостта на съдебната система; изразява своята загриженост относно ареста на съдия Afiuni и смята това за нарушение на нейните основни права и за много сериозна заплаха за независимостта на съдебната власт, която е основен стълб на правовата държава;

2.  Призовава за нейното освобождаване и призовава венецуелското правителство да се ангажира с ценностите на върховенството на закона, като улеснява справедлив и бърз процес, с всички необходими правни гаранции;

3.  Изразява загриженост относно условията на задържане на съдия Afiuni, които представляват заплаха за нейната физическа и психическа неприкосновеност, и призовава органите на затвора да приложат стриктно и незабавно мерките и препоръките, поискани от Междуамериканската комисия за правата на човека на 11 януари 2010 г. във връзка с условията на задържане на съдия Afiuni;

4.  Осъжда публичните изявления, направени от президента на Република Венецуела, които обиждат и очернят съдията и изискват максимална присъда и промяна на закона, с цел възможност за налагане на по-тежко наказание; счита, че тези изявления утежняват обстоятелствата на нейното задържане и представляват атака срещу независимостта на съдебната система от страна на президента на нацията, който би трябвало да бъде първият гарант на тази независимост;

5.  Припомня на правителството на Боливарска република Венецуела задължението му да спазва свободата на изразяване и мнение, свободата на печата и независимостта на съдебната система, съгласно собствената му конституция и съгласно различните международни и регионални конвенции и харти, които Венецуела е подписала; изразява убеждение, че венецуелските медии следва да гарантират плуралистично представяне на политическия и социалния живот във Венецуела;

6.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да направи постъпки пред венецуелските органи с оглед на изразяване на загрижеността на ЕС по отношение на зачитането на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона в тази страна от Южна Америка, и изразяване на твърдата защита на интересите и собствеността на гражданите и предприятията от държавите-членки на ЕС;

7.  Посочва, че според Междуамериканската демократична харта на Организацията на американските държави в една демокрация, освен ясната и необходима легитимност на идването на власт, основаваща се и получена чрез избори, трябва да се спазва и легитимност на управлението, и тя трябва да се основава на зачитане на плурализма, установените правила, действащата конституция, законите и принципите на правовата държава като гаранция за напълно действаща демокрация, и това задължително трябва да включва зачитане на мирната и демократична политическа опозиция, особено когато тази опозиция е резултат от избори и се ползва от мандат на народа;

8.  Призовава правителството на Венецуела, предвид парламентарните избори на 26 септември 2010, да спазва правилата на демокрацията и принципите на свобода на изразяване, събрания, сдружаване и избори, както и да отправи покана към Европейския съюз и други международни организации за наблюдение на изборите;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, правителството и Националната асамблея на Боливарска република Венецуела, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и Генералния секретар на Организацията на американските държави.

Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2010 г. относно Северна Корея

P7_TA(2010)0290 RC-B7-0416/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Корейския полуостров,

–  като взе предвид Хартата на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международните пактове за правата на човека и други инструменти за правата на човека,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека относно „Положението с правата на човека в Корейската народно-демократична република“, приета на 25 март 2010 г. и подкрепена от държавите-членки на ЕС, които осъдиха „системните, ширещи се тежки нарушения на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права“ и „широко разпространеното и систематично нарушаване на правата на човека“ от страна на Корейската народно-демократична република (КНДР),

–  като взе предвид Резолюции № 1718(2006) и № 1874(2009) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид резолюцията на Третия комитет на Общото събрание на ООН относно „Положението с правата на човека в Корейската народно-демократична република“, приета на 64-та сесия на Общото събрание на ООН от 19 ноември 2009 г.,

–  като взе предвид Решение 2009/1002/ОВППС на Съвета от 22 декември 2009 г.,

–  като взе предвид Всеобщия доклад за КНДР от 7 ноември 2009 г. и съгласието от страна на КНДР да разгледа съдържащите се в доклада 117 препоръки на работната група за общия периодичен преглед в рамките на Съвета по правата на човека, приет на 18 март 2010 г.,

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик относно положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република, Vitit Muntarbhorn, от 17 февруари 2010 г.,

–  като взе предвид 29-ия кръг на диалога между ЕС и Китай за правата на човека, проведен на 29 юни 2010 г. в Мадрид, на който беше обсъдена темата за бежанците от Северна Корея,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че положението с правата на човека в КНДР продължава да предизвиква дълбока загриженост и че хуманитарното положение дава сериозно основание за безпокойство,

Б.  като има предвид, че в резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 25 март 2010 г. относно „Положението с правата на човека в Корейската народно-демократична република“ беше изразена дълбока загриженост във връзка с продължаващите съобщения за системни, широко разпространени и тежки нарушения на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права в КНДР,

В.  като има предвид, че в годишния си доклад до Съвета на ООН по правата на човека специалният докладчик на Обединените нации за положението с правата на човека в КНДР описа в ситуацията на правата на човека като „катастрофална“,

Г.  като има предвид, че правителството на КНДР отхвърля мандата на специалния докладчик относно положението с правата на човека в Северна Корея, отказа му достъп до страната и отказва да сътрудничи с механизмите на ООН, отнасящи се до правата на човека,

Д.  като има предвид, че в доклад на специалния докладчик на ООН се посочва, че възобновяването на шестстранните преговори по въпросите на премахване на ядреното оръжие би било също така удобен случай да се даде възможност за подобряване на положението по отношение на правата на човека,

Е.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН предложи Съветът за сигурност да разгледа нарушенията на правата на човека в КНДР и че следва да бъде създадена анкетна комисия, която да разследва предполагаеми престъпления срещу човечеството,

Ж.  като има предвид, че редица неправителствени организации за правата на човека призоваха Европейския съюз да се заеме по-усилено с въпросите, свързани с правата на човека в Северна Корея,

З.  като има предвид, че в резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека се изразява съжаление във връзка със сериозните, широко разпространени и систематични нарушения на правата на човека в КНДР, преди всичко във връзка с прилагането на изтезания и трудови лагери за политически затворници и репатрирани граждани на КНДР,

И.  като има предвид, че държавните органи на КНДНР систематично извършват извънсъдебни убийства, произволни арести и изчезвания,

Й.  като има предвид, че съдебната система е подчинена на държавата и смъртното наказание се прилага за широк спектър от престъпления срещу държавата и случаите, в които се прилага, периодично се увеличават в Наказателния кодекс, като гражданите, включително и деца, биват принудени да присъстват на обществените екзекуции,

К.  като има предвид, че правителството на КНДР не разрешава организираната политическа опозиция, свободните и честни избори, свободата на медиите, свободата на вероизповеданието, свободата на сдружаване, както и воденето на колективни преговори,

Л.  като има предвид, че проблемът с похищенията и отвличането на граждани на трети страни като Япония, Република Корея и други страни, включително, както се твърди, на граждани на ЕС, остава нерешен и изисква решителни действия от страна на международната общественост,

M.  като има предвид, че значителен брой от населението на Северна Корея бяга в Китайската народна република, като има сведения, че много жени са обект на трафик с хора и насилствени бракове, като има предвид, че има сведения, че Китайската народна република връща насилствено бежанците от Северна Корея в КНДР, като по този начин нарушава международните стандарти относно забраната за връщане и се твърди, че също така забранява на гражданите на КНДР достъпа до процедури за предоставяне на убежище на Върховния комисар на ООН за бежанците, като по този начин нарушава Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола от 1967 г., към които КНР се е присъединила, и като има предвид съществуващите обезпокоителни доклади относно съдбата на върнатите насилствено граждани,

Н.  като има предвид, че държавната практика на вменяването на вина по асоциация доведе до лишаване от свобода на цели семейства, включително на деца, баби и дядовци; като има предвид, че тези затворници са изложени на най-тежките нарушения на правата на човека, изтезания, глад, тежък труд и според сведенията около 100 000 вероятно вече са загинали, често от изтощение или поради нелекувани заболявания,

О.  като има предвид, че сателитни снимки и различни сведения на бежанци от Северна Корея потвърждават твърдението, че в КНДР съществуват поне шест концентрационни лагера с над 150 000 политически затворници, и че ако се добави броят на всички други категории затворници, като например насилствено репатрираните от КНР, приблизително 200 000 човека са затворени в центрове за задържане,

П.  като има предвид, че голяма част от населението страда от недохранване и до голяма степен зависи от международната продоволствена помощ, и като има предвид, че Световната програма за изхранване съобщи през септември 2009 г., че една трета от жените и децата в Северна Корея са недохранени,

Р.  като има предвид, че обществото се управлява от политика, даваща предимство на военните дела и следва принципите на идеологията чучхе, която изисква почит пред ръководителя на страната,

С.  като има предвид, че съгласно достоверни сведения от бежанци, населението е подложено на кампании за принудителна трудова мобилизация , докато достъпът на хората до образование и заетост се основава на техния сонгун (статут на социална класа), който се определя в зависимост от лоялността към режима,

Т.  като има предвид, че в резултат на „валутната реформа“ от 30 ноември 2009 г. доведе до сериозни щети за така или иначе слабата икономика и до по-нататъшно обедняване на непривилегированите слоеве на обществото, което от своя страна предизвика сериозно социално негодувание,

У.  като има предвид, че нито един чуждестранен журналист няма право на неограничен достъп до КНДР и като има предвид, че Корейската централна информационна агенция е единственият източник на информация за всички медии в Северна Корея, а радиото и телевизията могат да приемат сигнали само от правителствени станции и приемането на чуждестранни радио- и телевизионни предавания е строго забранено и се прилагат строги наказания; като има предвид, че основното население на страната няма достъп до интернет,

1.  Призовава КНДР незабавно да сложи край на тежкото, повсеместно и систематично потъпкване на правата на човека, извършвано в момента спрямо собствения й народ, което може да бъде определено като престъпление срещу човечеството и следователно да стане предмет на международното наказателно право;

2.  Призовава КНДР незабавно и окончателно да прекрати публичните екзекуции и да премахне смъртното наказание в КНДР;

3.  Призовава КНДР да сложи край на извънсъдебните убийства и на насилствените изчезвания, да прекрати употребата на мъчения и принудителен труд, да освободи политическите затворници и да предостави на своите граждани свободата да пътуват;

4.  Призовава органите на КНДР да осигурят достъп до храна и хуманитарна помощ за всички граждани в съответствие с техните нужди;

5.  Призовава КНДР предостави на своите граждани свобода на изразяване и свобода на печата, както и нецензуриран достъп до интернет;

6.  Призовава ЕС да подкрепи създаването на анкетна комисия към ООН, която да направи оценка на минали и настоящи нарушения на правата на човека в КНДР, за да определи до каква степен нарушенията и своеволията, свързани със злоупотребите, могат да съставляват престъпления срещу човечеството и призовава държавите-членки на ЕС да подкрепят изготвянето за тази цел на резолюция на ООН на Генералната асамблея;

7.  предвид сериозността на положението призовава ЕС да назначи свой специален представител за КНДР, за да осигури постоянно внимание и координация както в рамките на Европейския съюз, така и с ключови партньори като Съединените щати и Република Корея;

8.  Призовава органите на КНДР да следват препоръките от доклада на работната група по общия периодичен преглед на Съвета по правата на човека и като първа стъпка, да допуснат инспекции от страна на Международния комитет на Червения кръст и други независими международни експерти на всички видове центрове за задържане и да позволят на специалния докладчик на ООН да посети страната;

9.  Призовава правителството на КНДР да гарантира осъществяването на цялостно разследване с прозрачен и задоволителен резултат, да предаде окончателно и изцяло цялата информация относно граждани на ЕС и на трети страни, за които се подозира, че са били отвлечени от севернокорейски държавни агенти в течение на последните десетилетия, както и незабавно да освободи тези отвлечени лица, които все още са задържани в страната;

10.  Призовава държавите-членки на ЕС да продължат да предоставят убежище на бежанците от Северна Корея и да възприемат по-систематичен подход при организирането на европейска и международна закрила за граждани на Северна Корея, избягали от безнадеждното положение, в което се намира родината им, и призовава Комисията да продължи да подкрепя организациите на гражданското общество, оказващи помощ на бежанци от Северна Корея;

11.  Призовава КНР да престане да арестува и да връща севернокорейските бежанци обратно в КНДР, да изпълнява своите задължения по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и по свързания с нея Протокол от 1967 г., да позволи достъпа на Върховния комисар на ООН до севернокорейските бежанци, за да определи техния статут и да помогне за безопасното им повторно установяване, както и да даде на севернокорейските жени, омъжени за граждани на КНР, статут на законно пребиваващи;

12.  Призовава КНР да използва близките си отношения с КНДР за насърчаване на икономическата и социална реформа в страната, с цел подобряване на условията на живот и на социалните права на населението на Северна Корея;

13.  Призовава Комисията да повдигне въпроса за положението в КНДР във връзка с правата на човека, както и проблема със севернокорейските бежанци в КНР, при всички разговори на високо равнище между ЕС и Китай и в рамките на диалога между ЕС и Китай за правата на човека;

14.  Призовава Комисията да запази съществуващите програми за хуманитарна помощ и каналите за комуникация с КНДР, както и да осъществява строг надзор върху разпределянето на храни и хуманитарна помощ в Северна Корея, с оглед зачитането на международните стандарти за прозрачност и отчетност;

15.  Призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да поддържат активния диалог и подкрепата спрямо неправителствените организации и представителите на гражданското общество, работещи за установяването на контакти в КНДР, с оглед насърчаването на промени, водещи към по-добри условия за зачитане на правата на човека;

16.  Призовава Комисията да включи в Споразумението за свободна търговия между ЕС и Република Корея клауза за наблюдение на правата на работниците в промишления комплекс Kaesong в КНДР;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на държавите-членки и на страните кандидатки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата на Република Корея и Корейската народнодемократична република, на правителството на Китайската народна република и на генералния секретар на ООН.