Показалец 
Приети текстове
Вторник, 7 септември 2010 г. - Страсбург
Свободно движение на работници в Съюза ***I
 Установяване на истинността на евро монетите и обработка на негодни за употреба евро монети ***I
 Mакрофинансова помощ на Република Молдова ***I
 Временно суспендиране на автономни мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в автономните области Мадейра и Азорските острови *
 Проект на коригиращ бюджет № 2/2010: ОЕРЕС (Орган на европейските регулатори на електронните съобщения)
 Искане за снемане на парламентарния имунитет на г-н Viktor Uspaskich
 Споразумение между Европейския съюз и Япония за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси ***
 Взаимно свързване на търговските регистри
 Развиване на потенциала за работни места на една нова устойчива икономика
 ЕИП-Швейцария: Пречки пред пълното прилагане на вътрешния пазар
 Двустранна защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея ***I
 Справедливи доходи за земеделските производители: По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа
 Финансиране и функциониране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията
 Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела
 Социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства
 Ролята на жените в едно застаряващо общество
 Журналистиката и новите медии – създаване на публична сфера в Европа

Свободно движение на работници в Съюза ***I
PDF 276kWORD 36k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно свободното движение на работници в Съюза (кодифицирана версия) (COM (2010)0204 – C7-0112/2010 – 2010/0110(COD))
P7_TA(2010)0291A7-0222/2010

(Обикновена законодателна процедура – кодификация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0204),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 46 от ДФЕС, съгласно които Комисията внесе предложението в Парламента (C7-0112/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от ДФЕС,

–  като взе предвид мотивираните становища, изпратено до неговия председател от националните парламенти относно съответствието на проекта на акт с принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2010 г.,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(1),

–  като взе предвид членове 86 и 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A7-0222/2010),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество,

1.  Приема своята позиция на първо четене, изложена по-долу;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 7 септември 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно свободното движение на работници в Съюза (кодифицирана версия)

P7_TC1-COD(2010)0110


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № …/2011.)

(1) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.


Установяване на истинността на евро монетите и обработка на негодни за употреба евро монети ***I
PDF 278kWORD 72k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно установяване на истинността на евро монетите и обработката на негодни за употреба евро монети (COM(2009)0459 – C7-0207/2009 – 2009/0128(COD))
P7_TA(2010)0292A7-0212/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2009)0459),

–  като взе предвид член 123, параграф 4 от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е допитал до Парламента (C7-0207/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Парламента и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665), и допълнението към него (COM(2010)0147),

–  като взе предвид член 294, параграф 3, и член 133 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 16 ноември 2009 г.(1),

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A7-0212/2010),

1.  Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;

2.  Призовава Комисията отново да се отнесе до Парламента, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 7 септември 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № .../2010 на Европейския парламент и на Съвета относно установяване на истинността на евро монетите и обработката на негодни за употреба евро монети

P7_TC1-COD(2009)0128


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт,Регламент (ЕС) № 1210/2010.)

(1) OВ C 284, 25.11.2009 г., стр. 6.


Mакрофинансова помощ на Република Молдова ***I
PDF 275kWORD 34k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова (COM(2010)0302 – C7-0144/2010 – 2010/0162(COD))
P7_TA(2010)0293A7-0242/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0302),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 212 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C7-0144/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския Съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия (A7-0242/2010),

1.  Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент прета на първо четене на 7 септември 2010 г. с оглед приемането на Решение .../2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова

P7_TC1-COD(2010)0162


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение 938/2010/ЕС.)


Временно суспендиране на автономни мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в автономните области Мадейра и Азорските острови *
PDF 347kWORD 45k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно предложението за регламент на Съвета за временно суспендиране на автономни мита от Общата митническа тарифа при внос на някои промишлени продукти в автономните области Мадейра и Азорските острови (09109/2010 – C7-0106/2010 – 2009/0125(CNS))
P7_TA(2010)0294A7-0232/2010

(Специална законодателна процедура – подновена консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на Съвета (09109/2010),

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2009)0370),

–  като взе предвид позицията си от 20 януари 2010 г.(1),

–  като взе предвид член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът отново се е консултирал с Парламента (C7-0106/2010),

–  като взе предвид член 55 и член 59, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по регионално развитие (A7-0232/2010),

1.  Одобрява проекта на Съвета във вида, в който е изменен;

2.  Отправя покана към Комисията да внесе съответните изменения в предложението си съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в проекта или да го замени с друг текст;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията и на националните парламенти.

Проект на Съвета   Изменения, внесени от Парламента
Изменение 1
Проект на регламент
Член 6а - параграф 2
2.  Веднага след като приеме делегиран акт Комисията нотифицира Съвета за него.
2.  Веднага след като приеме делегиран акт Комисията нотифицира Европейския парламент и Съвета за него.
Изменение 2
Проект на регламент
Член 6б - параграф 2
2.  Когато Съветът започне вътрешна процедура за вземане на решение дали да отмени делегирането на правомощия, той полага усилия да информира Комисията в разумен срок, преди да вземе окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат отменени, както и евентуалните причини за отмяната.
2.  Когато Съветът започне вътрешна процедура за вземане на решение дали да отмени делегирането на правомощия, той полага усилия да информира Европейския парламент и Комисията в разумен срок, преди да вземе окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат отменени, както и евентуалните причини за отмяната.
Изменение 3
Проект на регламент
Член 6в – параграф 1
1.  Съветът може да възрази срещу делегираните актове в срок от три месеца от датата на нотификацията.
1.  Съветът може да възрази срещу делегираните актове в срок от три месеца от датата на нотификацията. В случай че възнамерява да направи възражение, Съветът полага усилия да информира Европейския парламент в разумен срок преди да вземе окончателно решение, като посочва делегирания акт, срещу който възнамерява да възрази, както и евентуалните причини за възражението.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0002.


Проект на коригиращ бюджет № 2/2010: ОЕРЕС (Орган на европейските регулатори на електронните съобщения)
PDF 279kWORD 35k
Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 2/2010 на Европейския съюз за финансовата 2010 година, раздел ІІІ - Комисия (12583/2010 – C7-0194/2010 – 2010/2046(BUD))
P7_TA(2010)0295A7-0240/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 314 от него, и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(1), и по-специално членове 37 и 38 от него,

–  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2010 година, окончателно приет на 17 декември 2009 г.(2),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(3),

–  като взе предвид проекта на коригиращ бюджет № 2/2010 на Европейския съюз за финансовата 2010 г., внесен от Комисията на 19 март 2010 г. (COM(2010)0108),

–  като взе предвид писмото на члена на Комисията Janusz Lewandowski до председателя Buzek от 9 юли 2010 г.,

–  като взе предвид позицията на Съвета по проекта на коригиращ бюджет № 2/2010, утвърден от Съвета на 26 юли 2010 г. (12583/2010 – C7-0194/2010),

–  като взе предвид членове 75б и 75д от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по бюджети (A7-0240/2010),

A.  като има предвид, че позицията на Съвета по проекта на коригиращ бюджет № 2/2010 обхваща щатното разписание на службата ОЕРЕС (Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения),

Б.  като има предвид, че целта на проекта на коригиращ бюджет № 2/2010 е официално внасяне на тази бюджетна корекция в бюджета за 2010 г.,

В.  като има предвид, че Съветът прие своята позиция на 26 юли 2010 г.,

1.  Приема за сведение проекта на коригиращ бюджет № 2/2010;

2.  Одобрява позицията на Съвета по проекта на коригиращ бюджет № 2/2010 без изменения и възлага на своя председател да обяви коригиращ бюджет № 3/2010 за окончателно приет и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.
(2) ОВ L 64, 12.3.2010 г.
(3) ОВ C 139, 14.6.2006 г., стp. 1.


Искане за снемане на парламентарния имунитет на г-н Viktor Uspaskich
PDF 284kWORD 37k
Решение на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно искане за снемане на имунитета на Viktor Uspaskich (2009/2147(IMM))
P7_TA(2010)0296A7-0244/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Viktor Uspaskich, предадено от литовските съдебни органи на 14 юли 2009 г. и обявено в пленарно заседание на 7 октомври 2009 г.,

–  като изслуша Viktor Uspaskich съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид членове 8 и 9 от приложения към договорите Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз,

–  като взе предвид решенията от 12 май 1964 г. и от 10 юли 1986 г.(1) на Съда на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 62 от Конституцията на Република Литва,

–  като взе предвид член 6, параграф 2 и член 7 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A7-0244/2010),

А.  като има предвид, че срещу Viktor Uspaskich, член на Европейския парламент, са образувани наказателни производства, като той е обвинен по дело пред Окръжния съд във Вилнюс в престъпления по член 24, параграф 4 във връзка с член 222, параграф 1, член 220, параграф 1, член 24, параграф 4, във връзка с член 220, параграф 1, член 205, параграф 1 и член 24, параграф 4, във връзка с член 205, параграф 1 от Наказателния кодекс на Република Литва,

Б.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, по време на сесиите на Европейския парламент, неговите членове се ползват на територията на тяхната собствена държава с имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти, като има предвид, че не може да има позоваване на имунитета, когато член на Парламента бъде заловен на местопрестъплението, и че имунитетът не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за отнемане на имунитета на някой от неговите членове,

В.  като има предвид, че повдигнатите срещу г-н Uspaskich обвинения не са свързани с изразени от него мнения или подадени гласове при изпълнението на задълженията му като член на Европейския парламент,

Г.  като има предвид, че съгласно член 62 от Конституцията на Република Литва, член на националния парламент (Сейма) не може да носи наказателна отговорност, да бъде арестуван, нито свободата му да бъде ограничена без съгласието на Сейма,

Д.  има предвид, че в член 62 от Конституцията също се предвижда, че член на Сейма, не може да бъде преследван за неговия глас или за изказванията му в Сейма, въпреки че той може да бъде подведен под отговорност по общия ред за лична обида или клевета,

Е.  като има предвид, г-н Uspaskich е обвинен главно в престъпления, свързани с невярно счетоводство във връзка с финансирането на определена политическа партия по време на периода преди избирането му в Европейския парламент,

Ж.  като има предвид, че не са били представени убедителни доказателства по отношение на съществуването на fumus persecutionis, и че престъпленията, в които е обвинен г-н Uspaskich, нямат нищо общо с дейността му като член на Европейския парламент,

З.  като има предвид, че във връзка с това е целесъобразно имунитетът му да бъде снет,

1.  Решава да снеме имунитета на Viktor Uspaskich;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящето решение и доклада на водещата комисия на компетентния орган на Република Литва.

(1) Дело 101/63, Wagner с/у Fohrmann и Krier, ССП 1964 г. и Дело 149/85, Wybot с/у Faure и други, ССП 1986 г., стр. 2 391.


Споразумение между Европейския съюз и Япония за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси ***
PDF 260kWORD 32k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Япония за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси (05308/2010 – C7-0029/2010 – 2009/0188(NLE))
P7_TA(2010)0297A7-0209/2010

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта за решение на Съвета (05308/2010),

–  като взе предвид проект за Споразумение между Европейския съюз и Япония за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси (15915/2009),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 82, параграф 1, втора алинея, буква г) и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0029/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0209/2010),

1.  Одобрява сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Япония.


Взаимно свързване на търговските регистри
PDF 290kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно взаимното свързване на търговските регистри (2010/2055(INI))
P7_TA(2010)0298A7-0218/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 4 ноември 2009 г. относно взаимното свързване на търговските регистри (COM (2009)0614) и доклада за напредъка, който я придружава,

–  като взе предвид Първата директива на Съвета 68/151/ЕИО от 9 март 1968 г. за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността(1), и изменена с Директива 2003/58/EО на Европейския парламенти и на Съвета от 15 юли 2003 г.(2),

–  като взе предвид Единадесета директива 89/666/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава-членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава(3),

–  като взе предвид Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО(4),

–  като взе предвид Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE)(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество (SСE)(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г., съдържаща препоръки до Комисията относно електронното правосъдие(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 април 2009 г. относно ефективното изпълнение на решенията в Европейския съюз: прозрачна информация за имущественото състояние на длъжниците(9),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0218/2010),

А.  като има предвид, че търговските регистри проверяват, регистрират и съхраняват информация за дружествата по такива въпроси като правната форма на дружеството, седалището и капитала, назначаването, прекратяването на заемана длъжност, правомощия и подробности относно законовото представителство, счетоводните документи за всяка финансова година и, по целесъобразност, закриването на дружеството, и правят тази информация достъпна за обществеността,

Б.  като има предвид, че търговските регистри в ЕС действат на национално и регионално равнище и съхраняват информация само за дружествата, които са регистрирани в района, за който те отговарят,

В.  като има предвид, че търсенето на достъп до информация за дружествата в презграничен контекст нараства ‐ за търговски цели или за улесняване на достъпа до правосъдие; като има предвид, че е от съществено значение за кредиторите и правоприлагащите органи да разполагат с надеждна и актуална информация за длъжниците и техните активи, като има предвид, че за да се гарантира спазването на правата на работниците, произтичащи от европейското дружествено право, е необходимо разкриването на определени детайли,

Г.  като има предвид, че фактът, че търговските регистри все още не са свързани помежду си причинява икономически загуби и проблеми за всички заинтересовани лица, не само за дружествата, но и за техните служители, потребители и обществеността, особено по отношение на прозрачността, ефикасността и правната сигурност, като има предвид, че улесненият трансграничен достъп до надеждна и актуална информация относно дружествата от всички държави-членки увеличава прозрачността и правната сигурност на вътрешния пазар и може да възстанови доверието в пазарите след финансовата и икономическа криза,

Д.  като има предвид, че от 1 януари 2007 г. информацията, съдържаща се в търговските регистри се съхранява в електронен вид и е достъпна онлайн във всички държави-членки; като има предвид, че макар съответната търговска информация да е достъпна онлайн, стандартите за регистрите се различават и заинтересованите лица се сблъскват с различни езици, условия за търсене и структури,

Е.  като има предвид, че съдържанието, смисъла и правното значение на отделните регистри могат да бъдат различни и като има предвид, че това може да доведе до правни последици, които за различните държави-членки могат да бъдат различни,

Ж.  като има предвид, че единствен пункт за достъп до търговска информация, отнасяща се до всички дружества в Европа, би спестил време и средства; като има предвид, че за постигането на посочената цел следва да се обмисли задължителното участие на всички държави-членки,

З.  като има предвид, че посоченият единен пункт за достъп следва да предоставя висококачествена информация от всички държави-членки; като има предвид, че посочената информация следва да бъде надеждна, актуализирана, да се предоставя в стандартен формат и на всички езици на ЕС; като има предвид, че Комисията следва активно да следи посочения единен пункт за достъп,

И.  като има предвид, че в своята водеща инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, съдържаща се в съобщението, озаглавено „Европа 2020: европейска стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, Комисията се ангажира „за подобряване на бизнес средата, по-специално за МСП, включително чрез намаляване на разходите по трансакции за развиване на стопанска дейност в Европа“,

Й.  като има предвид, че на 25 и 26 май 2010 г. Съветът прие заключения, които с основание подчертават важността на качеството на данните и необходимостта от опростяване на достъпа до информация, с цел да се засили доверието на заинтересованите лица и успехът на дейностите в рамките на вътрешния пазар, както и необходимостта всички държави-членки да бъдат включени в осигуряването на централизиран достъп до информация,

К.  като има предвид, че сътрудничеството между търговските регистри е от съществено значение в случаите на презгранично сливане, преместване на седалище или презгранични производства по несъстоятелност; като има предвид, че сътрудничеството изрично се изисква съгласно няколко правни инструмента на дружественото право като Директива 2005/56/EО, Регламент (ЕО) № 2157/2001 и Регламент (ЕО) № 1435/2003,

Л.  като има предвид, че изискванията за оповестяване на информация за чуждестранните клонове, предвидени в Единадесета директива в областта на дружественото право 89/666/ЕИО означават на практика, че сътрудничеството между органите, водещи регистрите, е от първостепенно значение; като има предвид, че сътрудничеството следва да не бъде ограничено до времето, в което се открива даден клон, но следва да се продължи с цел да се гарантира, че съответната информация е точна и актуална, за да се избегнат различия между съдържанието на регистрите, съдържащи данните за даден клон и тези, съдържащи данни за дружеството майка,

М.  като има предвид, че след приемането на Устава на Европейското частно дружество (COM(2008)0396) броят на случаите, при които се изисква презгранично сътрудничество, може да нарасне значително,

Н.  като има предвид, че вече съществуват няколко механизма за сътрудничество между търговските регистри, като например Европейският бизнес регистър (EBR), проектът „Оперативна съвместимост на търговските регистри в цяла Европа“ (BRITE) и Информационната система за вътрешния пазар (IMI); като има предвид, че EBR и BRITE са на доброволни начала и поради това не всички държави-членки участват в тях; и като има предвид, че BRITE е само изследователски проект,

О.  като има предвид, че в своята резолюция от 18 декември 2008 г. Парламентът приветства идеята за създаването на портал за електронно правосъдие; като има предвид, че европейският план за действие за електронно правосъдие за 2009-2013 г. предвижда интеграцията на EBR в един европейски портал за електронно правосъдие,

1.  Счита, че ползата от проекта за по-нататъшната интеграция на европейското икономическо пространство ще може да бъде постиганата само, ако участват всички държави-членки и посочва, че с тази цел следва да бъде обмислено задължителното участие на всички държави-членки;

2.  Призовава като начало да бъдат активно продължени инициативите EBR и проектът BRITE и счита, че участието в тях следва да бъде задължително; подчертава значението на Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП) за засиленото прилагане на законодателството в областта на вътрешния пазар, тъй като системата вече се доказа като успешен инструмент по отношение на прилагането на Директивата за професионалните квалификации(10) и Директивата за услугите(11); припомня, че всички държави-членки вече използват ИСВП и че системата може да бъде разширена до по-голям кръг процедури, без да се налагат значителни инвестиции от страна на държавите-членки;

3.  Посочва, че данните в регистрите не са съпоставими с информацията от чисто икономическо естество; по тази причина счита, че публичният достъп до надеждна, актуална информация следва да бъде осигурен чрез официален единен пункт за достъп; изтъква, че по този начин ще се подобри прозрачността, ефикасността и правната сигурност в полза на дружествата и техните служители, потребители, както и на цялата система;

4.  Призовава Комисията да работи за интегрирането на всички държави-членки в посочения бъдещ единен пункт за достъп до информация чрез предоставянето на експертни познания и допълнителни средства; изисква от Комисията да проучи предимствата и недостатъците на задължително за всички държави-членки членство в посочения нов единен пункт за достъп до информация;

5.  Подчертава, че данните, съдържащи се в различните търговски регистри могат да имат различно значение и, че то от своя страна може да се окаже свързано с правни последици, не само за дружествата, но и за техните служители и потребители, които да се различават в отделните държави-членки;

6.  Счита, че информацията относно регистрацията на дружества е важна и за служителите, особено за дружества, където се прилага европейското дружествено право, напр. Регламент (EО) № 2157/2001, Регламент (EО) № 1435/2003 и Директива 2005/56/EО; счита, че посочената информация е важна и от гледна точка на разпоредбите на Директива 2003/72/EО(12) и на Директива 2001/86/ЕО(13), които предвиждат служителите да запазват притежаваните от тях права за участие в новите дружества;

7.  Следователно подчертава необходимостта потребителите да бъдат информирани, че при ползването на данни от регистъра правната стойност и задълженията, свързани с тези данни могат се различават в отделните държави-членки;

8.  Изтъква, че във връзка с отношенията между основното седалище и клоновете, че допълнително автоматизиране на взаимното свързването ще улесни обмена на въведените данни;

9.  Съзнава, че съдържанието на въведените данни не винаги има необходимата последователност;

10.  Счита, че за правилното функциониране на вътрешния пазар е от съществено значение официална и надеждна информация за дружествата, търгуващи в рамките на ЕС, да бъде достъпна за обществеността; приветства в този контекст Зелената книга на Комисията относно взаимното свързване на търговските регистри;

11.  Отбелязва, че по-голяма степен на прозрачност на вътрешния пазар би могла да доведе до повишаване на трансграничните инвестиции;

12.  Изразява убеденост, че е необходим по-добър и по-лесен лесен достъп до информация, за да се подпомагат малките и средни предприятия, които са ключов елемент от гръбнака на европейската икономика и основната движеща сила за създаването на работни места, икономически растеж и социално сближаване в Европа, тъй като той допринася за намаляването на административната тежест за посочените предприятия;

13.  Подчертава, че лесният достъп до надеждни данни относно сливания, премествания на седалище или други трансгранични процедури е крайно необходим за европейските дружества и допълнително ще повиши конкурентоспособността и гладкото функциониране на вътрешния пазар като укрепи основните му свободи за движение на средства, услуги и хора;

14.  Счита, че всяка стратегия за изход от кризата и подобряване на функционирането на единния пазар трябва да включва повече прозрачност и сътрудничество в трансгранични механизми, което ще повиши доверието на 500-те милиона европейски потребители;

15.  Признава усилията, положени в рамките на различните механизми и инициативи за сътрудничество;

16.  Подчертава все пак, че трябва да се предприемат по-нататъшни стъпки и че прозрачността на пазара изисква, от една страна, данните в търговските регистри на 27-те държави-членки да бъдат лесно достъпни чрез единен пункт за достъп, който се разработва активно и, от друга страна, те следва да бъдат надеждни, актуализирани и предоставени в стандартен формат на всички официални езици на ЕС; счита, че на първо място следва да се направи оценка в каква степен това ще породи допълнителни разходи за превод и че, с тази цел следва да се обмисли задължителното участие на държавите-членки;

17.  Призовава за осигуряване на ефективни начини, които да гарантират популяризирането на съществуването на единния пункт за достъп, така че всички заинтересовани лица да могат да го използват, за да получат ясна и надеждна информация относно европейските дружества;

18.  Посочва, че независимата група на високо равнище по въпросите на административната тежест (група „Стойбер“) показа, че улесняването на трансграничния електронен достъп до бизнес информация би могло да доведе до годишни икономии в размер на повече от 160 млн. евро;

19.  Подчертава важността на достъпа до информация относно европейските дружества, особено с оглед на Директивата за услугите и очаквания устав на Европейското частно дружество;

20.  Подчертава обаче, че предприеманите стъпки не бива да налагат допълнителна административна тежест на дружествата, особено на МСП;

21.  Очаква стартирането на портала за електронно правосъдие, който трябва да бъде достъпен за физически лица, дружества, практикуващи юристи и за съдебната система, както и да бъде удобен за ползване; подкрепя идеята за интегриране на EBR в този портал;

22.  Подчертава важността на по-нататъшното сливане данните и системите на BRITE, ИСВП и ЕТР с цел въвеждане на единен пункт за достъп до информация за заинтересованите лица и потребителите на вътрешния пазар, като се намаляват разходите по трансакции както за производителите, така и за потребителите, чрез концентриране на информацията на едно място и укрепване по този начин на трансграничната търговия, особено на трансграничната електронна търговия, и на икономическия растеж в Съюза;

23.  Подкрепя междувременното създаване на задължителни механизми за сътрудничество между регистрите, по-конкретно във връзка с редовното актуализиране на изискваните данни, които трябва да се публикуват по отношение на клонове в чужбина; препоръчва практическите въпроси, включващи сътрудничество, да бъдат изяснени в административно споразумение между държавите-членки и/или техните търговски регистри;

24.  Счита, че свързването на мрежата от търговски регистри с електронната мрежа, създадена съгласно директивата за прозрачността, ще предостави лесен достъп до правната и финансовата информация за котираните дружества, както и ще добави стойност за инвеститорите;

25.  Подчертава, че всяка европейско решение трябва да гарантира на гражданите и на предприятията достатъчна защита на личните и търговските данни, за да бъде предотвратена злоупотребата с тези данни и да бъде гарантирана правната сигурност на чувствителни данни;

26.  Подчертава, че всяко интегрирано европейско решение трябва да отчита по-специално до каква степен биха могли да бъдат закрити, приведени в съответствие или обединени националните регистри, както и съществуващите към момента в отделни сектори европейски регистри, за да бъде избегната двойната работа с оглед на намаляването на бюрокрацията и гарантирането на яснота и опростеност;

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 65, 14.03.1968 г., стр. 8.
(2) OВ L 221, 04.9.2003 г., стр. 13.
(3) OВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 36.
(4) OВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38.
(5) OВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1.
(6) OВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1.
(7) OВ L 207, 18.08.2003 г., стр. 1.
(8) Приети текстове, P6_TA(2008)0637.
(9) Приети текстове, P6_TA(2009)0238.
(10) Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22).
(11) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (OВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).
(12) Директива 2003/72/EО на Съвета от 22 юли 2003 г. за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите (ОВ L 207, 18.8.2003 г., стp. 25).
(13) Директива 2001/86/EО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите (ОВ L 294, 10.11.2001 г., стp. 22).


Развиване на потенциала за работни места на една нова устойчива икономика
PDF 436kWORD 157k
Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика (2010/2010(INI))
P7_TA(2010)0299A7-0234/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Включване на устойчивото развитие в политиките на ЕС: Преглед на стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие за 2009 г.“ (COM(2009)0400),

–  като взе предвид предложението на Комисията за Решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки, част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (COM(2010)0193),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 106/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно програмата на Общността за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване(1),

–  като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите(2),

–  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(3),

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска рамка за действие“ (COM(2009)0147) и своята резолюция по този въпрос от 6 май 2010 г.(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Постигане на по-екологосъобразен транспорт“ (COM(2008)0433),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи“ (COM(2008)0435),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергийна политика за Европа“ (COM(2007)0001),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 10-11 декември 2009 г., и по-специално точки 21-24,

–  като взе предвид доклада на председателството на Съвета относно прегледа на стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие за 2009 г.(5),

–  като взе предвид Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към РКООНИК,

–  като взе предвид документа за 2007 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Изменение на климата за 2007 г.: Обобщен доклад, принос на Работни групи І, ІІ и ІІІ за Четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата“,

–  като взе предвид доклада Stern от 2006 г. относно икономиката на изменението на климата,

–  като взе предвид инициативата за „зелени“ работни места от 2008 г. на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Международната организация на труда (МОТ), Международната организация на работодателите (IOE) и Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC), озаглавена „Екологични работни места: Към достойни условия на труд в устойчив, нисковъглероден свят“,

–  като взе предвид информационния документ на МОТ, озаглавен „Глобални предизвикателства към устойчивото развитие: Стратегии за зелени работни места“, представен на Конференцията на министрите на труда и заетостта на страните от Г8, проведена в Ниигата, Япония, в периода от 11 до 13 май 2008 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ОИСР относно „зеления“ растеж, приета на заседанието на Съвета на министерско равнище, проведено на 25 юни 2009 г., и действащата Стратегия за „зелено“ развитие,

–  като взе предвид доклада от 2009 г. на „Грийнпийс“ и Европейския съвет за възобновяема енергия (EREC), озаглавен „Да работим за климата: възобновяеми енергии и революция на зелените работни места“,

–  като взе предвид доклада от 2007 г. на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и Агенцията за социално развитие (SDA) относно „Изменението на климата и заетостта: Въздействие на изменението на климата върху заетостта в ЕС-25 и мерки за ограничаване на емисиите на CO2 до 2030 г.“,

–  като взе предвид Рурския икономически доклад 156 „Икономически ефект от насърчаването на технологиите за възобновяема енергия, германският опит“,

–  като взе предвид публикацията на Датския център за политически изследвания (CEPOS)„Вятърната енергия, случаят с Дания“,

–  като взе предвид публикацията на университета „Крал Хуан Карлос“: „Проучване на ефекта върху заетостта от предоставянето на държавни помощи за източници на възобновяема енергия“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2007 г. относно доставките на развойни продукти (COM(2007)0799),

–  като взе предвид доклада на Комисията „Заетост в Европа през 2009 г.“, и по-конкретно глава 3: Изменение на климата и състояние на пазара на труда,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“ (COM(2008)0800), и своята резолюция от 11 март 2009 г. във връзка с него(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Движеща сила за възстановяването на Европа“ (COM(2009)0114),

–  като взе предвид съвместния анализ на европейските социални партньори, озаглавен „Главни предизвикателства пред европейския пазар на труда“ от 18 октомври 2007 г.,

–  като взе предвид Рамката на европейските социални партньори от 2002 г. за действия относно развитието на компетенциите и квалификациите през целия живот,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нови умения за нови работни места - Изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения“ (COM(2008)0868), и доклада на експертната група относно „Нови умения за нови работни места: действие сега“ от февруари 2010 г.,

–  като взе предвид изследването от 2009 г. на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP), озаглавено „Бъдещи умения, необходими за зелената икономика“,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0234/2010),

A.  като има предвид, че през 2009 г. Европейският съвет утвърди устойчивото развитие като основна цел на Договора от Лисабон; като има предвид, че към водещите принципи на стратегията на ЕС за устойчиво развитие принадлежат интегрираното разглеждане на икономически, социални и екологични въпроси, засилването на социалния диалог, увеличаването на корпоративната социална отговорност, както и предохранителният принцип и принципът „замърсителят плаща“,

Б.  като има предвид, че един от ключовите моменти в стратегията „Европа 2020“ е насърчаването на социална, пестяща ресурсите, щадяща околната среда и конкурентоспособна икономика,

В.  като има предвид, че според Споразумението от Копенхаген индустриализираните страни трябва да ограничат емисиите си на CO2 с 80–90 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г.,

Г.  като има предвид, че въздействието на изменението на климата в Европа е различно в отделните региони; като има предвид, че съгласно проучване на Комисията(7) регионите в Южна и Източна Европа, където живее над една трета от населението на Европейския съюз, са изложени в особено голяма степен на натиска на изменението на климата, че най-уязвимите групи от населението са и най-силно засегнатите, както и че в резултат на това може да възникнат по-големи регионални и социални дисбаланси,

Д.  като има предвид, че промяната към устойчива икономика има различно положително въздействие, по-специално върху отделните сектори; като има предвид, че всички работни места ще трябва да бъдат приспособени към прилагането на устойчив, пестящ ресурсите метод на производство и експлоатация, и следователно най-голямата необходимост от приспособяване произтича от съществуващите трудови правоотношения, като е желателно да са налице гъвкави трудови правоотношения,

Е.  като има предвид, че според съдържащите се в Зелената книга относно демографските промени (COM(2005)0094) цифри в периода между 2005 г. и 2030 г. трудоспособното население в ЕС ще намалее с 20,8 милиона (6,8 %), както и че броят на хората на възраст над 60 години в момента нараства двойно по-бързо в сравнение с положението преди 2007 г. - с около два милиона годишно, за разлика от един милион преди това,

Ж.  като има предвид, че тази промяна може да стабилизира заетостта и значително да увеличи броя на работните места, като доведе до съществено разширяване; като има предвид, че там, където са били въведени надеждни рамкови условия, може да се отчете устойчиво повишаване на възможностите за заетост и на сигурността на работните места, което се подкрепя чрез увеличаване на износа,

З.  като има предвид, че необходимият икономически растеж и произтичащите ползи за заетостта в условията на икономика, основана на иновации, не могат да бъдат постигнати, освен ако европейските изследователи и предприятия не успеят да превърнат резултатите от изследователската си дейност в търговски продукти; като има предвид, че сравнителният анализ на иновациите, изготвен от Комисията, показва разлика в областта на иновациите от 30 % в сравнение със САЩ и от 40 % в сравнение с Япония,

И.  като има предвид, че в някои нови отрасли все още не съществуват структури за социален диалог; като има предвид, че в някои нови сектори не съществуват колективни споразумения или тези, които съществуват, не се прилагат и че също така не съществуват отраслови кодекси; като има предвид, че новите отрасли са изложени на силен натиск с оглед повишаване на конкурентоспособността, както и че в райони с висока безработица натискът за приемане на лоши условия на труд е голям,

Й.  като има предвид, че на пазара на труда в ЕС през последните две десетилетия се разви несигурност на работните места в дългосрочен план, като младите хора по-специално все по-често работят на краткосрочни договори, при по-лоши условия на труд; като има предвид, че новите работни места, създадени при тези обстоятелства, не могат да бъдат приемани за устойчиви; като има предвид, че тези структурни слабости трябва да бъдат преодолени във връзка с преследването на целите за развитие на потенциала за работни места на една нова устойчива икономика,

К.  като има предвид, че преходът към нова устойчива икономика не следва да се използва като претекст за изключване на най-уязвимите и най-слабо квалифицирани работници от пазара на труда; като има предвид следователно необходимостта от избягване на ефекта „обиране на каймака“, чиито първи жертви ще бъдат най-слабо квалифицираните работници,

Л.  като има предвид, че равнопоставеността на половете е утвърдена като цел в Договора от Лисабон и като една от Целите за развитие на хилядолетието; като има предвид, че жените са слабо представени в множество сектори и следователно не могат да се възползват в същата степен от растежа на заетостта в областта на новата устойчива икономика,

М.  като има предвид, че новата икономика ще се оформи в рамките на едно застаряващо население, с все по-ограничена работна сила, поради което ще е необходимо да се привлекат повече жени за упражняването на платен труд чрез адаптиране на организацията на работата и подготвяне на работодателите във всички сектори за по-голямо многообразие на работната сила,

Н.  като има предвид, че според неотдавнашни проучвания заемането от жени на отговорни длъжности на всички равнища представлява добавена стойност за предприятията, по-специално по отношение на икономическите им резултати,

О.  като има предвид, че в ЕС броят на жените със завършено висше образование е по-голям от този на мъжете и че техният брой преобладава в изучаването на търговски дисциплини, мениджмънт и право, но че все още малко жени заемат отговорни длъжности в предприятията и административните структури,

П.  като има предвид, че именно поради наличието на сексистки стереотипи в образованието и обществото жените са недостатъчно представени в области, погрешно считани за „запазени за мъже“, като информатика, инженерство, физика и технически професии, като например механика и зидарство,

Р.  като има предвид, че безработицата расте сред по-възрастните работници, които се сблъскват с особено острия проблем на социалната изолация след навършване на 55 години и въпреки постигнатия през миналото десетилетие напредък, едва малко повече от една трета от жените на възраст между 55 и 64 години са имали работа през 2008 г., докато 55 % от мъжете на тази възраст са работели,

Стратегия за разкриване на работни места за нова устойчива икономика

1.  Счита, че устойчивото развитие се базира на дългосрочна концепция, според която икономическият растеж, социалното сближаване и защитата на околната среда вървят ръка за ръка и се подкрепят взаимно; изтъква потенциала на създаването на „зелени работни места“ в рамките на една устойчива икономика;

2.  Счита, че следкризисната икономика представлява голяма възможност за постигането на устойчив растеж на базата на социална справедливост и екологична ефективност; отбелязва, че превръщането на европейските замърсяващи икономики в екологично ефективни ще доведе до дълбоки промени в производството, дистрибуцията и потреблението, което следва да се използва като шанс за придвижване към реална устойчивост, без да се застрашават работните места или благосъстоянието; счита, че е необходимо преходът към основаваща се на незамърсяващи енергийни източници икономика да бъде разглеждан като възможност за инвестиране в устойчиво развитие, а не просто като бреме за държавните и частните бюджети;

3.  Подчертава важността на мерките за насърчаване на растежа и заетостта в селските райони, за да се спре обезлюдяването на тези райони;

4.  Отбелязва, че е необходимо производството на стоки и услуги да стане по-устойчиво; отбелязва, че инвестициите в нова устойчива икономика представляват потенциал за растеж на пазара на труда и нови възможности за доходи; отбелязва, че зад положителните резултати се крият загуби в някои сектори и че следователно трябва да се насърчава придобиването на нови умения и преквалификацията;

5.  Счита, че настоящата световна икономическа и социална криза, която забави промените в областта на енергийното потребление и намаляването на въглеродните емисии, не следва да възпрепятства държавите-членки да осъществят преход към конкурентоспособна, по-устойчива, нисковъглеродна и ефективна по отношение на използването на ресурсите икономика, тъй като това ще ги направи по-устойчиви на сътресения, по-малко зависими от постоянно поскъпващия внос и по-конкурентоспособни;

6.  Счита, че следва да бъдат положени повече усилия за интернализация на външните разходи; призовава Комисията да използва съществуващите инструменти на политиките или ако е необходимо, да разработи нови инструменти с цел разпределяне на разходите и гарантиране, че бъдещите предложения за политики отразяват нейните заключения;

7.  Изразява увереност, че една нова устойчива икономика за ЕС трябва да гарантира балансирано икономическо и социално развитие; призовава за амбициозна устойчива индустриална политика, като се набляга на ефективността на ресурсите; изтъква, че „зелената“ икономика трябва да предлага възможности за достойни и добре заплатени работни места, като вниманието следва да бъде насочено към защитата на околната среда;

8.  Твърдо е убеден, че политиката в областта на околната среда, базирана на пазарната икономика, може да се превърне в двигател за растеж и заетост във всички отрасли на икономиката и подчертава, че предвидимите, улесняващи инвестициите рамкови условия са предпоставка за иновативните предприятия да се възползват максимално от тези възможности в полза на околната среда и работниците;

9.  Призовава за участие на промишлеността в екологичните иновации, тъй като предприемачите играят много важна роля в по-широкото разпространение на екологичните иновации; във връзка с това отбелязва, че информирането на предприемачите чрез запознаване с нови бизнес възможности ще бъде важно за успеха на стратегията, насочена към развитието на ефективни по отношение на използването на ресурсите икономики и устойчиви промишлени отрасли;

10.  Подкрепя водещата инициатива на Комисията в стратегията „Европа 2020“ за извършване на преход към устойчива икономика, за намаляване зависимостта на икономическия растеж от използването на ресурси и енергия, за ограничаване на парниковите емисии и съответно противодействие на глобалното затопляне; приветства инициативата за привеждане в съответствие с тази цел на нормативните уредби, инструментите за насърчаване на пазарната икономика, субсидиите и възлагането на обществени поръчки; при все това изразява съжаление от факта, че със стратегията „ЕС 2020“ Комисията изпуска възможността да се заеме с въпроса за потенциала на пазара на труда в една устойчива икономика;

11.  Отбелязва, че за да се постигнат целите на стратегията „ЕС 2020“ в сферата на заетостта, за да бъде оползотворен потенциалът на една нова устойчива икономика и за да бъде подобрена устойчивостта на производството на стоки и услуги, трябва да се повиши енергийната ефективност на жилищата и строителството, да се увеличи делът на възобновяемите енергии и на технологиите за околната среда, да се подобри устойчивостта на транспорта и мобилността, на селското, горско и рибно стопанство, както и на експертната помощ чрез услуги в областта на околната среда, а също така и рециклирането, нересурсоемките производствени процеси и затворените процеси за производство на материали; отбелязва, че секторът на услугите и секторът на социалната икономика също имат голям „зелен“ потенциал за заетост;

12.  Подчертава значимостта на публичния сектор, който изпълнява водеща роля със своя пример, като приема прогресивни стандарти по отношение на обществените поръчки и предоставя стимули и информация, особено в областта на енергетиката, изграждането на инфраструктура и оборудване, транспорт и комуникации, с цел създаване на работни места с осигурени права; призовава Комисията и държавите членки да насърчават, по-специално при доставките на развойни продукти, включването на екологични и социални стандарти, както и клаузите с „местно“ съдържание и предприятията, функциониращи в условията на устойчива и приобщаваща икономика, по-специално МСП;

13.  Настоятелно призовава държавите-членки, когато разглеждат икономическото, социалното и екологичното въздействие на изменението на климата, да обменят опит и най-добри практики в сферата на заетостта;

14.  Изразява убеждението си, че „зелените“ устойчиви работни места не трябва да бъдат просто едно допълнение, а предприятията и обществото като цяло трябва да бъдат организирани по устойчив начин; осъзнава, че не съществува отделен отрасъл на икономиката, който може да бъде наречен „опазване на околната среда“ или „екологична промишленост“, тъй като дейността по опазването на околната среда е свързана с много традиционни отрасли, като например промишленото производство, строителството и секторът на услугите; следователно призовава за приемане като работна дефиниция на определението, дадено от МОТ, в съответствие с което всички работни места, насърчаващи устойчивото развитие, са „зелени“ работни места; посочва, че определението включва, от една страна, работни места, които директно ограничават използването на енергия и суровини, защитават екосистемите и биологичното разнообразие и свеждат до минимум производството на отпадъци и замърсяването на въздуха, и от друга страна, всички работни места, които намаляват екологичния отпечатък; признава, че поради относителния характер на определението потенциалът за работни места не може окончателно да се определи;

15.  Счита, че са необходими значително повече изследвания за измерване на въздействието на политиките в областта на околната среда и изменението на климата върху нетното създаване на работни места; призовава Комисията да превърне тази сфера в приоритет за Осмата рамкова програма;

16.  Изтъква, че всички работни места са обвързани с целта за насърчаване на устойчивото развитие и че методите на производство и работа трябва да са във възможно най-голяма степен ориентирани към ефективност по отношение на ресурсите, материалите и енергийната ефективност; изтъква, че този подход трябва да важи за цялата верига на доставки и че няма смисъл промишлените предприятия да се делят на добри и лоши, а всички индустрии трябва да станат по-устойчиви;

17.  Счита, че е много важно една нова рамка на Общността да бъде обезпечена с достатъчно средства за подкрепа на публични изследвания и да се осигури лесен и небюрократичен достъп до резултатите от проучванията, за да могат всички дружества, включително микропредприятията и МСП, да осъществят промени с цел постигане на енергийна ефективност, използване на нови енергийни източници, нови производствени процеси и рециклиране, да използват ресурсите по възможно най-добрия начин и да създадат работни места с гарантирани права;

Оптимизиране на потенциала за заетост

18.  Призовава за разработване на европейска стратегия за заетост за устойчива икономика като част от стратегията „ЕС 2020“, която цели оптимизиране на работния потенциал, като същевременно обръща специално внимание на достойния труд, здравето и безопасността на работниците, нужните умения и социално справедливия преход; подчертава, че устойчивата икономика трябва да съчетава социалната, технологична, икономическа и екологична устойчивост; подчертава, че една устойчива стратегия за заетост като тази следва да бъде един от основните елементи от насоките на политиката за заетост;

19.  Препоръчва регионалните органи да приемат стратегии за развитие в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“, с цел създаване на нови работни места в условията на устойчива икономика;

20.  Призовава Комисията до 2011 г. да предложи стратегия, включваща законодателни и незаконодателни мерки, за насърчаването на „зелените“ работни места, източник на растеж и благоденствие за всички;

21.  Подчертава, че иновативната мощ на европейските предприятия ги е превърнала в световни лидери в областта на опазването на околната среда; все пак изразява загриженост за това, че производствените дейности все още продължават да се преместват масово от ЕС към трети държави, които имат много по-ниски екологични стандарти; призовава Комисията и държавите-членки да започнат незабавна и решителна борба с това явление, като разработят международен многостранен подход, който да гарантира, че конкуренцията в световен мащаб се базира на сравними изисквания;

22.  Подчертава, че стабилната, дългосрочна и амбициозна регулаторна рамка е предпоставка за реализиране на пълния потенциал на „зелените“ работни места; призовава Комисията и държавите-членки да определят екологични стандарти и финансови стимули, чрез които да се създадат надеждни рамкови условия за най-малко 10 години, и по този начин се гарантира правна сигурност и сигурност при планирането; призовава наличните финансови инструменти да се използват за насърчаване на устойчивостта и повишаването на устойчивостта на икономическите дейности да се включи във финансовата перспектива на различните фондове, включително структурните фондове и Кохезионния фонд, като една от насърчаваните цели;

23.  Във връзка с това подчертава важността на концепцията за интегрирано развитие на градските райони, както и това, че устойчивото преструктуриране на необлагодетелстваните градски райони може да изиграе ролята на пилотна програма; счита, че предпоставка за това е наличието на ясна политическа рамка, включително продължаване на насърчаването на градското измерение в структурните фондове;

24.  Отбелязва необходимостта в рамките на съществуващите програми да се отпусне финансиране за провеждане на целенасочени проучвания в регионите на ЕС в най-неравностойно положение, с оглед набелязване на стратегически цели и определяне на вида на мерките, необходими за създаване на благоприятни условия за развитие на устойчиви местни икономики, с конкретните цели за създаване на „зелени“ работни места и интегрирани мерки за привличане на нови и подпомагане на вече съществуващите „зелени“ дружества;

25.  Подчертава, че целенасочените инвестиции за екологично преструктуриране на регионите на ЕС в най-неравностойно положение са един от най-полезните инструменти за постигане на стратегическите цели за регионално и териториално сближаване;

26.  Подчертава важността на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за обединяването на регионите чрез свързване на научноизследователската дейност, иновациите и инфраструктурата на местно равнище в контекста на новите технологии, като например възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност; освен това подчертава, че особено в градските райони регионалните и местните органи са в най-добра позиция и с най-големи възможности за създаване на необходимите условия за развитие на групи от иновативни предприятия; посочва, че подобно групиране може да даде решаващ импулс за икономическото развитие на местно равнище и да създаде нови работни места в регионите;

27.  Ясно осъзнава факта, че схемите за финансиране на ЕС, както и националните и регионални схеми за финансиране продължават да се характеризират с висока степен на несъгласуваност, поради което подчертава необходимостта от планиране на по-добро многостепенно съгласуване на програмите и подпомагане, насочено към по-голямо взаимодействие между различните общи политики, като се използват структурните фондове, фондовете за земеделие и развитие на селските райони, рамковата програма за научноизследователска дейност и рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), за да бъде постигната устойчива и ресурсно-ефективна икономика; смята, че по отношение на Общата селскостопанска политика следва да се разгледа допълнително въпросът за извършване на по-решителен преход от изплащането на преки помощи към развитие на селските райони и развитие на екологично устойчиво селско стопанство;

28.  Отново призовава Комисията и държавите-членки да се възползват от успеха на Фонда за възстановяване и да създадат нова общностна инициатива, включително и пилотни проекти, за възстановяване по пътя към една нова устойчива икономика;

29.  Подчертава, че в параграф 8 от заключенията на Съвета от 21 октомври 2009 г. Комисията се призовава да започне преразглеждане за всеки отделен сектор на субсидиите, които оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда и са несъвместими с устойчивото развитие; призовава Комисията незабавно да предприеме действия във връзка с тези заключения, като разгледа начините за преразпределяне на тези субсидии в рамките на бюджета, в подкрепа на нови дейности, свързани с устойчивата икономика;

30.  Призовава за създаването на ефективни системи за финансиране и данъчни стимули, за да се помогне на МСП да се насочат към екологосъобразни стратегии за заетост и да гарантират екологосъобразни иновации и производство;

31.  Счита, че съществуващото и предложеното законодателство на ЕС притежава значителен потенциал за създаване на нови работни места в области като управлението на въздуха, почвите, водите, енергията, обществените услуги, селското стопанство, транспорта, горското стопанство и околната среда; призовава държавите-членки да прилагат законодателството на ЕС, което би могло да доведе до нови инвестиции в екологосъобразни технологии и работни места;

32.  Припомня, че обществените поръчки представляват голям дял от пазара и биха могли да осигуряват значителни стимули за развитието на по-екологосъобразна икономика; ето защо призовава за всички обществени поръчки да има изисквания за високи екологични стандарти;

33.  Призовава ЕС и държавите-членки да предвидят промяна, т. е. да преодолеят недостига на информация и несигурността и да насърчат информираността, процесите на социално обучение и промените в моделите на потребление; счита, че са необходими стимули за дружествата, за да инвестират те в чисти технологии и че работниците изразяват по-голямо желание да посрещнат промените, ако те водят до повече възможности за заетост и за работещите е гарантирана сигурност;

34.  Подчертава, че необходимостта от разгръщане на потенциала за висококачествени работни места, предлагани от новата устойчива икономика, означава, че новаторството трябва да бъде насочено към намиране на решения на основните предизвикателства, пред които е изправено обществото, включително безработицата и бедността, изменението на климата, застаряването на населението и недостига на ресурси; обръща внимание на значението на провеждането на индустриална и научноизследователска политика, основана върху отворения достъп до иновациите и клъстерите, с цел насърчаване обединяването на знания между различните обществени и частни стопански оператори и стимулиране на иновациите; за тази цел призовава Комисията да създаде Европейска технологична платформа за нересурсоемките отрасли;

35.  Препоръчва, ако някоя държава-членка реши да субсидира, например, увеличаването на производството на вятърна, био- или слънчева енергия, размерът на субсидията да се основава на научна оценка на емпирични данни и субсидията да осигурява разумни перспективи за инвестиции и сигурност за потенциалните инвеститори; също така призовава към внимателно разглеждане на някои фактори като увеличаването на нетната заетост чрез субсидии, цената на енергията, нетното въздействие върху емисиите на парникови газове и други замърсители, като по този начин се търсят начини за оптимизиране повишаването на устойчивостта;

36.  Отбелязва, че не е налице еднакво разбиране за това кои технологични решения са по-устойчиви в екологично, икономическо или социално отношение в рамките на световната конкуренция; отбелязва, че трябва да се вземат предвид много променливи, когато се сравнява, например, устойчивостта на производството на енергия чрез използването на вятърни генератори, слънчеви PV панели, изгарянето на въглища с улавяне и съхраняване на въглерод, ядрените реактори или някои други технологии; следователно призовава да се извършат повече научни изследвания по този въпрос, като се сравни целият жизнен цикъл на производство на отделните методи и призовава към по-голяма ефективност на всички процеси на производство по отношение на използването на ресурсите;

Потенциал за работни места за жените и мъжете в новата устойчива икономика

37.  Подчертава, че единствено чрез увеличаване на участието на жените в европейския пазар на труда можем да се възползваме пълноценно от потенциала за растеж и за разкриване на нови работни места на новата икономика, тъй като намаляването на разликата между заетостта сред мъжете и тази сред жените съответства на половината от увеличението на броя на заетите лица в Европа като цяло и на четвърт от годишния икономически растеж от 1995 г. насам и тъй като това е предпоставка за гарантиране на устойчив растеж и изпълнение на изискванията, свързани с екологичните промени в условията на едно застаряващо общество;

38.  Призовава за реализиране на инициатива на ЕС за повишаване на информираността сред работодателите, по-специално в секторите, в които традиционно преобладават мъжете, във връзка с необходимостта и ползите от по-голямо разнообразие на работната сила в рамките на едно застаряващо общество, както и за предоставяне на работодателите на инструменти, чрез които те да се подготвят за по-голяма диверсификация;

39.  Призовава ЕС, държавите-членки и социалните партньори да се борят срещу дискриминацията и да насърчават равенството между половете в рамките на една устойчива икономика, да създадат работна среда, която привлича и задържа жените в тези сектори, да насърчават баланса между работа и личен живот чрез подходящи условия на труд, съобразени със семейството и позволяващи висококачествени грижи за децата, да създадат възможности и условия за мъжете и жените да се включат в пазара на труда на равноправна основа, да насърчават участието на жените в доминираните от мъже представителни органи, да ограничат основаващата се на пола сегментация на пазара на труда и неравнопоставеността в заплащането;

40.  Изтъква, че инвестициите в социалната инфраструктура предоставят възможност за модернизиране на Европа и за насърчаване на равенството и че те могат да се разглеждат като стратегия, прилагана успоредно с модернизирането на физическата инфраструктура чрез инвестиции в „зелени“ технологии; счита, че поради това равенството между половете следва да бъде политически приоритет и инструмент от първостепенно значение;

41.  Подчертава, че целенасочените усилия за гарантиране на достъпа на жените до образование на всички нива, чрез борба срещу стереотипите, свързани с пола, и за осигуряване на обучение през целия живот са от основно значение за премахване на сегрегацията по полов признак на пазара на труда; призовава за осигуряване на подходящо обучение, за да се предотврати недостатъчното представителство на работниците от женски пол в рамките на „зелените“ работни места, като се има предвид, че масовото избягване от страна на жените на научния и технологичния сектор ще възпрепятства растежа и устойчивостта на Европа и ще лиши много талантливи и квалифицирани млади жени от възможности за работа и икономическа сигурност;

42.  Призовава за създаване на специална инициатива на ЕС за привличане на момичета към професиите в областта на математиката, информатиката, естествените науки и технологиите и за борба срещу стереотипите, които все още преобладават по отношение на тези професии; подчертава ключовата роля на средствата за масово осведомяване и образованието за преодоляването на тези стереотипи;

43.  Подчертава възможността в момента на преход между образование и работа младите жени да бъдат ориентирани към стажове в области, където те са недостатъчно представени, като това се насърчава чрез съвместно планиране от страна на училища, университети и обучителни агенции и/или фирми, с цел те да придобият конкретни умения и способности, включително на високо и специализирано ниво, чрез професионален опит и чрез осигуряване на постоянна, а не временна трудова заетост, с възможности за реализация;

44.  Призовава ЕС и държавите-членки да отдадат по-висок приоритет на „зелените“ работни места за жените в контекста на програмите по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ), като вземат предвид факта, че ЕСФ финансира проекти за обучение в области като възобновяемите източници на енергия и екотуризма; подчертава, че са необходими повече усилия за повишаване на участието на жените в проекти, подкрепяни от ЕСФ, което към момента е под 10 %; призовава за въвеждане на бюджетиране, съобразено с равенството между половете, в рамките на ЕСФ, на плановете за възстановяване и програмите за преструктуриране, за да се гарантира, че тези програми привличат и интегрират също и жените;

45.  Подчертава, че преходът към нова икономика следва да не бъде използван като претекст за ограничаване на различни мерки за осигуряване на равни възможности, а вместо това следва да бъде разглеждан като уникална възможност за увеличаване на участието на жените на пазара на труда в ЕС, тъй като това е предпоставка за гарантиране на устойчив растеж, оптимално развитие на потенциала на работни места и засилване на конкурентоспособността;

Достоен труд

46.  Призовава Комисията, наред с трудовия потенциал за висококвалифицираните работници, да обърне специално внимание на многото работни места със средно и слабо равнище на квалификация в рамките на устойчивата икономика, както и на неквалифицираните, но специализирани работници; призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на този факт в насоките на политиката за заетост; призовава държавите-членки да повишат стойността на работните места за средно и слабо образовани работници и да им осигурят достойни условия на труд;

47.  Подчертава необходимостта от това, да се обърне специално внимание на достойния труд, нуждите от умения и социално справедливия преход; призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да гарантират, че една стратегия за заетост за устойчива икономика ще бъде от полза за всички хора в ЕС; изтъква необходимостта от включване на всички форми на заетост в тази стратегия, както на висококвалифицираните работни места, така и на средно или нискоквалифицираните такива; призовава за увеличаване на възможностите за образование, научни изследвания и развойна дейност; призовава също така към това, в насоките на политиката за заетост и програмата на Комисията „Нови умения за нови работни места“ вниманието да се насочи предимно към лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда, най-уязвимите лица, и по-специално хората с увреждания и ниско квалифицираните работници, както и към закрилата на тези хора;

48.  Счита, че политиката в областта на заетостта играе централна роля в борбата срещу бедността и социалното изключване и поради това призовава, в съответствие с програмата на МОТ „Достоен труд“, за осигуряване на добри условия на труд и възнаграждения, които не само обезпечават средства за достойно съществуване, но и гарантират подходящ дял от БВП;

49.  Установява, че поради често пъти по-ниската степен на организация на работниците и работодателите в някои от новите отрасли, съществува риск от несигурни трудови правоотношения и лоши условия на труд; призовава ЕС и държавите-членки да осигурят рамкови условия за създаване на представителни органи в новите отрасли; призовава социалните партньори да се организират и приканва Комисията да насърчава обмена на примери за най-добри практики в целия ЕС, по-специално по отношение на подобряването на механизмите за информация и консултация на работниците и създаването на европейски работнически съвети;

50.  Отбелязва, че трябва да се положат допълнителни усилия с цел гарантиране на ефективната хармонизация в ЕС на минималните изисквания за организация на работното време, свързани със здравето и безопасността на работниците;

51.  Призовава държавите-членки да изготвят в сътрудничество със социалните партньори интегрирани планове за оценка на действията за екологични промени както на местно, така и на национално равнище; призовава социалните партньори да наблюдават участието на служителите в стратегията за устойчиво развитие, като предлагат и след това приемат политики за засилване на ефективното участие, свързано с устойчивата мобилност на работниците и „зеления“ растеж;

52.  Призовава социалните партньори да включат и новите отрасли и да разработят стратегии за включване на отрасловите сдружения в социалното партньорство;

53.  Призовава ЕС и държавите-членки да обвържат по-тясно публичните субсидии, както и обществените поръчки, с минималните социални стандарти на равнище държави-членки и да ускорят създаването на представителни органи на социалните партньори;

54.  Изтъква, че за служители, засегнати от промени в производствените процеси на дадено дружество или в даден сектор, обучението и ученето през целия живот създава също нови работни места; призовава ЕС да разработи рамка за предвиждане на промяната и преструктурирането, предимно в рамките на производството, като предоставя правото на всички засегнати работници да участват в схеми за обучение и учене през целия живот; призовава държавите-членки, работодателите и служителите да признаят управлението на уменията, допълнителното обучение и обучението през целия живот за обща отговорност, както е утвърдено в рамковото споразумение на социалните партньори от 2002 г. относно ученето през целия живот; призовава Комисията да включи в рамката за обучение през целия живот девето ключово умение, свързано с околната среда, изменението на климата и устойчивото развитие, тъй като това умение е от съществено значение в едно общество на знанието; призовава държавите-членки да включат концепцията за устойчивост в първоначалното обучение, образованието и ученето през целия живот;

55.  Призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да увеличат усилията си за ефективно справяне с неблагоприятните последствия от преструктурирането както за местната икономика, така и за заетостта; подчертава необходимостта от разпространяване на насоки за управление на промяната и социалните последствия от нея;

Посрещане на нуждите от умения

56.  Изтъква, че държавите-членки трябва да адаптират своите системи за обучение и образование и да разработят и приложат съвместно целенасочени планове за действие за преквалифициране на работещите в области, които ще бъдат засегнати от преобразуването на местните икономики в посока към нова устойчива икономика, да гарантират достъпа им до нови,„зелени“ устойчиви работни места, да гарантират, че работната сила ще може да приспособи своите умения към нуждите на пазара на труда на една по-устойчива икономика, която се основава на концепции за обучение въз основа на умения; във връзка с това приветства инициативата на Комисията „Нови умения за нови работни места“ и признава сътрудничеството с държавите-членки на ЕС за стъпка в правилната посока; изтъква обаче, че тази инициатива трябва да бъде по-тясно свързана с целите на решението на Съвета за устойчиво развитие и да бъде продължена с конкретни действия както на равнището на ЕС, така и в държавите-членки на ЕС;

57.  Подчертава необходимостта от подобряване на отворения метод на сътрудничество и обмен на най-добри практики във връзка с устойчивото развитие, „зелените“ работни места и ученето през целия живот, за да се гарантира успешно и ефективно управление на реформата на икономиката, както и на новите потребности от обучение и неблагоприятните социални последици, произтичащи от този вид преход;

58.  Призовава държавите-членки да се борят с дискриминацията въз основа на възрастта и да приспособят възможностите за обучение и стратегиите за учене през целия живот към нуждите на по-възрастните работници, за да осигурят по-висока степен на участие и сред работниците на възраст над 55 години, включително на жените над 55 г.;

59.  Призовава ЕС и държавите-членки да приемат подробни политики за иновации и креативност, особено по отношение на образованието и обучението, в това число професионалното образование и обучение, като основа за изграждането на „зелена“ икономика, конкурентоспособност и благоденствие;

60.  Счита, че във време на криза е важно да се привличат млади хора за новия вид „зелени“ работни места и да се гарантира, че програмите за придобиване на умения насърчават достъпа на младите хора до пазара на труда, за да могат те да се възползват от потенциала на работните места, да се води борба с високата безработица сред гражданите под 25-годишна възраст и да се използват уменията на младото поколение за работа с новите технологии; изразява съжаление за това, че водещата инициатива „Младеж в движение“ на стратегията „ЕС 2020“ изключва младите хора, които не участват в процеса на висшето образование; подчертава, че за да се извърши реална промяна, е необходимо вниманието да се насочи към младите хора, които понастоящем имат най-малко възможности и са застрашени от бедност;

61.  Призовава държавите-членки, в сътрудничество със социалните партньори, да разработят и приложат програми за професионално ориентиране на младите хора в областта на науката и технологиите, с цел насърчаване развитието на жизнеспособна и устойчива икономика, както и мерки за повишаване на информираността и насочване на вниманието към въпроси, свързани с екологията и околната среда, посредством официалната образователна система и чрез мерки на местите и регионалните органи на управление;

62.  Призовава Комисията да работи в по-тясно сътрудничество с държавите-членки, с цел изготвяне на средносрочни и дългосрочни прогнози относно търсените на пазара на труда умения и да поощрява партньорството между университетите и бизнеса, за да се подпомогне преходът на младите хора при навлизането им на пазара на труда, като същевременно се спомогне за създаването на общество, основано на знанието, за развитието на приложните изследвания и за по-добри перспективи на пазара на труда за лицата, които току-що са завършили своето образование;

63.  Призовава държавите-членки, както и социалните партньори да определят цели за постигане на еднакво участие на жените и мъжете, за предоставяне на равни възможности за образование, обучение, целеви схеми за набиране на персонал, специализирани стажове и инициативи за обучение на жени, мигранти, трайно безработни лица и други групи, които са дискриминирани на пазара на труда;

64.  Насърчава държавите-членки да използват Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за прилагане на европейските цели и за насърчаване на нови умения, включително за създаването на нови, качествени, устойчиви „зелени“ работни места;

65.  Призовава отговорните заинтересовани страни да наблюдават заетостта, с оглед подобряване на основното професионално обучение и ученето през целия живот; в тази връзка призовава държавите-членки да направят оценка на изпълнимостта на идеята за създаване на преходни фондове за управление на нуждите от умения;

66.  Призовава ЕС и държавите-членки да насърчат приспособимостта към устойчива икономика като една от целите на Европейския социален фонд, за да допринесат за увеличаване на устойчивостта на икономическите дейности и развитието на инфраструктурата;

67.  Напомня, че устойчивостта като измерение не следва да се ограничава до обучението за професиите, свързани с околната среда, а трябва да се включи във всички програми за образование и обучение, за да се насърчи културата на устойчиво развитие и съзнанието за опазване на околната среда;

68.  Подчертава добавената стойност на ученето през целия живот и призовава държавите-членки да съставят подробни планове за потенциала на местно равнище с цел да организират съобразени с търсенето обучения, съчетаващи наличните ресурси с реалните нужди, както и да възвърнат престижа на средното професионално образование чрез предоставянето на образование, отговарящо на високи стандарти, по-специално в региони, в които потенциалът на местно равнище и традиционните сфери на дейност изискват оптимално развитие на специални умения и знания; призовава Комисията да предостави на държавите-членки достатъчно техническа помощ за изготвянето на планове за нуждите на местно равнище и отбелязва, че средните професионални училища с високи стандарти биха могли да допринесат за намаляване на безработицата сред завършилите средно образование и да доведат до устойчива заетост;

69.  Подчертава важността на това, държавите-членки да използват Европейския социален фонд, за да инвестират в умения, заетост, дейности по обучение и преквалификация, с цел създаване на повече и по-добри работни места чрез национални, регионални и местни проекти; счита, че професионалният опит на по-възрастните хора може също така да допринесе за тези инициативи, като се има предвид нарастващия дял на по-възрастните хора от населението на ЕС; препоръчва регионалните и местните органи да поддържат подходящи постоянни контакти с бизнес средите, организациите на работодателите, профсъюзите и НПО с цел да се даде обективен израз на нуждите на пазара на труда в средносрочен и дългосрочен план;

70.  Признава важната роля на местните и регионалните органи в сферата на образованието, което формира основата за придобиване на нови умения, ориентирани към бъдещето, включително чрез учене през целия живот и преквалификация; посочва, че в много държави общите условия за образование и по-нататъшно обучение на младите хора, включително на лицата, напускащи училище без придобита квалификация, са отговорност на регионалните и местните органи; следователно насърчава регионите да използват структурните фондове за финансиране на образователната инфраструктура, по-специално в необлагодетелстваните градски райони и региони, и да създадат възможност за всеобхватно и приобщаващо училищно образование, като използват тази подкрепа; посочва значителния потенциал (за образование и обучение), който предлага свързването в мрежа на местните и регионалните органи, предприятията и сдруженията във връзка със създаването на устойчиви работни места в областта на местния транспорт, градската мобилност, образованието и научно-изследователската и развойна дейност, както и на акцентирането върху равните възможности;

71.  Отбелязва необходимостта от сътрудничество между държавите-членки, социалните партньори и висшите учебни заведения, с оглед разработване на университетски и следдипломни курсове на обучение и създаване на тематични области, ориентирани към екологична промяна в икономиките;

72.  Смята, че демографските предизвикателства изискват по-всеобхватна стратегия, която да съчетава създаването на работни места с посрещането на новите и нововъзникващите потребности на европейския пазар на труда; счита, че в това отношение трябва да се осъществи допълнителен напредък при подобряването на мобилността на работниците в ЕС, включително на изследователите и други специалисти, с оглед постигане на Европа без граници в рамките на вътрешния пазар на ЕС;

Социално справедлива промяна

73.  Отбелязва, че за увеличаване на устойчивостта на икономическите дейности може да се наложи извършването на някои промени в цели промишлени сектори; призовава ЕС и държавите-членки да се стремят да избягват социални жертви по пътя към устойчива икономика и да работят за създаване на рамкови условия за социално справедлива промяна, която да сведе до минимум рисковете от промяната и да оптимизира ползите за всички работници; подчертава, че социално справедливата промяна представлява основен елемент от устойчивото развитие и е важна предпоставка за подкрепа на прехода от страна на хората в Европа;

74.  Подчертава, че разходите, предизвикани от липсата на управление на промяната, могат да бъдат многократно по-високи от предварителните инвестиции; призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да поемат заедно отговорността за превантивно управление на промяната;

75.  Подчертава необходимостта от интегриране на устойчивата икономика в рамките на корпоративната и социална екологична отговорност, както и възможността за насърчаване на културата на устойчиво развитие и устойчива икономика посредством програми за обучение в контекста на корпоративната социална отговорност;

76.  Напомня, че създаването на необходимите условия за работниците да повишат квалификацията си и да се приспособят към новите „зелени“ технологии с оглед предотвратяване загубата на работни места, както и насърчаването и подкрепата за колективни споразумения с цел предвиждане на промяната и предотвратяване на безработицата, заедно с увеличаването на социалната сигурност, системите за подкрепа на доходите и проактивните секторни инициативи за обучение, представляват превантивни мерки от съществено значение;

77.  Призовава Комисията да подкрепи на равнището на ЕС проучвания относно професиите на бъдещето, с оглед предотвратяване на съкращения и запазване на работните места в Европейския съюз;

78.  Подчертава необходимостта от тясно и ефективно сътрудничество и взаимно допълване на дейностите на международните организации и призовава Световната търговска организация да предприеме мерки във връзка със социалните и екологичните аспекти на инвестициите и търговията;

79.  Признава, че неправителствените организации и профсъюзите играят важна роля за развитието на потенциала за „зелени“ работни места посредством приноса си към процеса на вземане на решения, в качеството си на работодатели и по отношение на повишаването на обществената осведоменост;

80.  Изтъква, че организациите, инвестиращи в екологично ефективни практики, ще спомогнат за създаването на по-добри условия за работа на персонала и служителите и в резултат на това могат да постигнат по-голяма производителност; призовава държавите-членки да подкрепят Схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО) и да насърчават всички икономически сектори да се стремят към регистриране в СОУОСО; призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да включат в социалния диалог съществени въпроси, свързани с околната среда, на всички равнища на консултация, като се отделя особено внимание на секторните преговори; подчертава, че за да бъде една промяна социално справедлива, работниците следва да играят ролята на участници и партньори в процеса; призовава за участието на представители на служителите, отговарящи за „екологизирането“ на работните места, определени от МОТ, в съответствие с националните практики за постигане на по-голяма устойчивост на работните места, фирмите и промишлените предприятия; призовава държавите-членки и социалните партньори да си сътрудничат конструктивно с екологичните организации и експерти и да използват техните съвети при управлението на прехода;

81.  Призовава ЕС, с помощта на социалните партньори, да започне системен диалог в областта на външните си отношения, с оглед прилагането на подобен подход към устойчивото развитие и в други части на света, за да се осигурят еднакви условия за развитие и да се гарантира, че промишлената конкурентоспособност не е изложена на риск; счита, че осигуряването на лоялна конкуренция в секторите на устойчиво производство ще се отрази благоприятно върху подобряването на защитата и условията на труд на работниците;

82.  Призовава Комисията и държавите-членки да започнат информационни кампании и кампании за повишаване на обществената осведоменост относно създаването на „зелени“ работни места в условията на устойчива икономика;

o
o   o

83.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 1.
(2). ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13.
(3) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.
(4) Приети текстове, P7_TA(2010)0154.
(5) Документ на Съвета 16818/09, 1.12.2009 г.
(6) Приети текстове, P6_TA(2009)0123.
(7) Работен документ на Комисията, озаглавен „Регионите през 2020 г. – оценка на бъдещите предизвикателства за регионите на ЕС“, ноември 2008 г., достъпен на следния адрес: http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docoffic/working/regions2020/pdf/regions2020_en.pdf.


ЕИП-Швейцария: Пречки пред пълното прилагане на вътрешния пазар
PDF 368kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно ЕИП-Швейцария: пречки пред пълното прилагане на вътрешния пазар (2009/2176(INI))
P7_TA(2010)0300A7-0216/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за свободна търговия от 22 юли 1972 г. между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария,

–  като взе предвид Споразумението от 21 юни 1999 г. между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, и по-специално приложение І към него относно свободното движение на хора и приложение ІІІ относно признаването на професионални квалификации,

–  като взе предвид Споразумението от 25 юни 2009 г. между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за опростяване на проверките и формалностите при превоза на стоки и за митнически мерки за сигурност,

–  като взе предвид Споразумението от 21 юни 1999 г. между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за взаимно признаване по отношение на оценка за съответствие,

–  като взе предвид Споразумението от 21 юни 1999 г. между Европейската общност и Швейцарската конфедерация по някои аспекти на държавните поръчки,

–  като взе предвид Протокола от 27 май 2008 г. към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Република България и Румъния като договарящи страни след присъединяването им към Европейския съюз,

–  като взе предвид Протокола от 26 октомври 2004 г. към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, за свободното движение на хора по отношение на участието, като договорни страни, на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република след присъединяването им към Европейския съюз,

–  като взе предвид Споразумението относно Европейското икономическо пространство,

–  като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (Директива за услугите)(1),

–  като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации(2),

–  като взе предвид резолюцията на Съвместния парламентарен комитет на Европейското икономическо пространство (ЕИП), приета на 33-тото заседание на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП,

–  като взе предвид доклада на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП относно годишния доклад относно действието на Споразумението за ЕИП през 2008 г.,

–  като взе предвид доклада относно швейцарската външната политика от 2 септември 2009 г.,

–  като взе предвид 25-ия индекс за развитие на вътрешния пазар за държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), членки на ЕИП,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 217 от него, който предоставя на Съюза правото да сключва международни споразумения,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0216/2010),

A.  като има предвид, че четирите държави-членки на ЕАСТ (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) са основни търговски партньори на Европейския съюз (ЕС), като Швейцария и Норвегия заемат съответно четвърто и пето място сред най-важните търговски партньори на ЕС по отношение на обема на търговия,

Б.  като има предвид, че отношенията между ЕС и три от държавите-членки на ЕАСТ (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) се основават на Споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП), което осигурява пълноценно участие във вътрешния пазар, като управлението и мониторингът на Споразумението за ЕИП се извършват в силно институционализирана рамка,

В.  като има предвид, че участието на Швейцария в Споразумението за ЕИП беше отхвърлено на проведения през 1992 г. референдум, поради което отношенията между Швейцария и ЕС в момента се основават на повече от 120 двустранни и секторни споразумения, които осигуряват голяма степен на интеграция, но не и пълноценно участие във вътрешния пазар,

Въведение

1.  Счита Споразумението за ЕИП за основен двигател за икономически растеж; приветства като цяло добрите резултати на държавите от ЕАСТ, които членуват в ЕИП, при прилагането на законодателството на вътрешния пазар, което се вижда от индекса за развитие на вътрешния пазар за държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП; отбелязва, че отношенията между ЕС и Швейцария са свързани с много повече предизвикателства по отношение на прилагането на Споразумението за свободно движение на хора;

2.  Отбелязва, че двустранните споразумения не установяват автоматичен механизъм за адаптиране на тяхното съдържание към последващото развитие на съответните достижения на правото на ЕС; признава, че автономното адаптиране на националното право към правото на ЕС в областите, обхванати от двустранни споразумения, е следствие от суверенното решение на народа на Швейцария да не се присъедини към ЕИП, което следва изцяло да се зачита;

Прилагане на правилата на вътрешния пазар: държави от ЕАСТ, членки на ЕИП

3.  Приветства включването на по-добра информация относно държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, в годишния индекс за развитие на пазарите на дребно; насърчава Надзорния орган на ЕАСТ с помощта на Комисията и в сътрудничество с нея да продължава да развива системния мониторинг на прилагането на законодателството в областта на вътрешния пазар;

4.  Отбелязва, че с влизането в сила на Договора от Лисабон се създава несигурност по въпроса кое законодателство на ЕС е от значение за ЕИП; счита, че това може да доведе до по-бавно прилагане на законодателството в областта на вътрешния пазар в държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП; настоятелно призовава Комисията да предостави оценка на положението;

5.  Отбелязва, че Договорът от Лисабон засилва ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения в ЕС; счита, че по подобен начин парламентите на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, следва да бъдат по-тясно приобщени към законодателния процес в ЕС по отношение на предложенията, свързани с ЕИП; призовава Комисията да предоставя на националните парламенти на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, законодателните предложения, изпратени за консултация до националните парламенти на държавите-членки на ЕС;

6.  Призовава Комисията да формализира процеса на уведомяване за нови правила и законодателство на ЕС, които попадат в приложното поле на Споразумението за ЕИП, за да се намалят несъответствията между приемането на новото законодателство и потенциалното му възприемане от държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП;

7.  Насърчава държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, да предоставят необходимите ресурси за прилагането на законодателството в областта на вътрешния пазар; счита, че прилагането на Директивата за услугите, и по-специално установяването на единични звена за контакт, има изключително значение в тази връзка;

8.  Признава, че поради институционално обусловени причини в държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, прилагането на законодателството в областта на вътрешния пазар по необходимост се осъществява по-бавно отколкото в ЕС; отбелязва, че въпреки тези различаващи се условия и като цяло добрите резултати, в държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, продължават да съществуват още възможности за допълнително намаляване на дефицита при прилагането;

9.  Отбелязва, че в момента се обсъждат други важни законодателни предложения в областта на вътрешния пазар, в това число предложението на Комисията за директива относно правата на потребителите; призовава Комисията да осигури по-голямо участие на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, в тези обсъждания;

Прилагане на правилата на вътрешния пазар: Швейцария

10.  Приветства постигнатия напредък по либерализирането на трансграничното предоставяне на услуги между ЕС и Швейцария, и по-специално положителния ефект от Споразумението за свободно движение на хора, за което свидетелства постоянно нарастващият брой на командировани работници и самостоятелно заети доставчици на услуги от ЕС, извършвали дейност в Швейцария между 2005 и 2009 г.; отбелязва, че тази тенденция е от взаимна изгода;

11.  Отбелязва, че Швейцария е приела редица подкрепящи мерки, които съпътстват Споразумението за свободно движение на хора и имат за цел защита на работниците от дъмпинг на възнагражденията и социален дъмпинг, осигуряване на равно третиране на доставчиците на услуги от Швейцария и ЕС и гарантиране на обществената подкрепа за споразумението; отбелязва, че тези мерки могат да възпрепятстват предоставянето на услуги от предприятия в ЕС, особено от малки и средни предприятия, на територията на Швейцария; отбелязва, че съгласно съдебната практика на Съда на Европейския Съюз редица от тези подкрепящи мерки биха били приемливи само ако защитават пропорционално даден общ интерес, който още не е защитен в държавата на произход на доставчиците на услуги;

12.  Посочва, че по-специално следните подкрепящи мерки са непропорционални по отношение на Споразумението за свободно движение и затрудняват предоставянето на услуги от страна на МСП в Швейцария: действащото в Швейцария задължение за предварително уведомяване с осемдневен срок на изчакване, задължението за поемане на част от разходите по правоприлагане на тристранните комисии, както и прекалено строгото правоприлагане; във връзка с това настоятелно призовава швейцарските органи да отменят нормативните актове, които задължават чуждестранните предприятия, предоставящи трансгранични услуги, да внасят гаранция за финансова почтеност;

13.  Изразява загриженост във връзка с последните събития на летище Zürich-Kloten, където швейцарските органи отказаха да позволят на германски и австрийски таксиметрови превозвачи да взимат пътници, и изразява дълбоки съмнения, че тази мярка е в съответствие със Споразумението за свободно движение на хора; настоятелно призовава Комисията да проучи задълбочено този въпрос;

14.  Призовава Комисията да проучи мерките, възпрепятстващи функционирането на вътрешния пазар в рамките на ЕС, които създават трудности и за швейцарските доставчици на услуги, и ако е необходимо, да предприеме мерки;

15.  Насърчава швейцарското правителство и кантоните да се възползват от опита на ЕС и ЕИП за отваряне на пазара на услуги чрез прилагането на Директивата за услугите; подчертава, че в икономически аспект Директивата за услугите показва либерализиращ ефект не само в отношенията между държавите-членки, а също така и вътре в тях посредством процеса на преглед на националното законодателство, който има за цел премахване на излишните бариери при установяване, и партньорска проверка, в рамките на която държавите-членки трябва да обосноват налагането на по-нататъшни ограничения в интерес на обществото; поради това счита, че подобна процедура би могла да се окаже полезна при подготвянето на необходимите условия за увеличаване на предоставянето на трансгранични услуги между ЕС и Швейцария;

16.  Приветства усилията на швейцарското правителство за подобряване на наличността на информация за предприятията от ЕС;

17.  Приветства решението на парламента на Швейцария за транспониране на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и призовава Швейцария и Комисията да постигнат съгласие относно прилагането на директивата в най-кратки срокове;

18.  Отбелязва, че като цяло Споразумението за свободно движение на хора не включва всеобхватно споразумение относно свободното движение на услуги, като последното е обхванато по много избирателен начин от конкретни двустранни споразумения; подчертава, че едно всеобхватно споразумение относно свободното движение на услуги би донесло значителни икономически ползи и за двете страни; поради това призовава Комисията и Швейцария да проучат възможността за започване на преговори с цел сключване на всеобхватно споразумение относно свободното движение на услуги;

19.  Като зачита напълно причините за специфичния характер на отношенията между Швейцария и ЕС, счита, че следва да бъдат положени всички усилия, така че еднакви или сходни правила, наред с другото в областта на свободното движение на услуги, да бъдат тълкувани и прилагани по един и същ начин в ЕС и в Швейцария, за да се осигури равностойното участие на Швейцария във вътрешния пазар;

20.  Подчертава общия интерес на ЕС и на Швейцария от по-единно прилагане на Споразумението за свободно движение на хора и от по-своевременно сближаване на законодателствата в областта на вътрешния пазар на Швейцария и ЕС, което би осигурило на стопанските субекти и от двете страни по-прозрачна и по-предвидима среда;

21.  Приветства независимата тенденция от страна на швейцарските органи да вземат под внимание съдебната практика на Съда на ЕС от периода след подписването на Споразумението за свободно движение на хора; приветства наскоро приетия швейцарски законодателен акт, с който се взема предвид принципа на дело „Cassis de Dijon“;

22.  Насърчава Комисията и Швейцария да постигнат бързо съгласие в рамките на текущите преговори относно двустранни споразумения, включително споразумението в областта на безопасността на продуктите; призовава Комисията и Швейцария да формулират настоящото и бъдещи споразумения възможно най-еднозначно и далновидно, с цел възможностите за различно прилагане да бъдат строго ограничени от самото начало;

23.  Призовава Комисията и Швейцария да търсят възможности за създаването на механизъм за по-бързо приемане на Споразумението за свободно движение на хора с цел развитие на съответните достижения на правото на ЕС в областите, които попадат в обхвата на неговото действие;

24.  Призовава Комисията и Швейцария в краткосрочен план да разгледат възможностите за намиране на хоризонтални решения на определени проблеми от институционален характер, да намалят фрагментирането и да повишат прозрачността в системата за вземане на решения, да подобрят комуникацията между съвместните комитети и да проучат възможността за въвеждане на ефективен механизъм за уреждане на спорове;

25.  Призовава за засилване на комуникацията между Европейския парламент и Швейцария и за по-голямо участие на швейцарски представители в работата на Европейския парламент и на съответните му органи;

26.  Отбелязва, че в светлината на новите предизвикателства в настоящите и планираните преговори относно няколко области на политики, наред с другото защитата на потребителите, съществува необходимост от обсъждане на възможността да се излезе от съществуващата институционална рамка и евентуално да се сключи всеобхватно двустранно споразумение, което е от полза както за Швейцария, така и за ЕС;

o
o   o

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.
(2) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.


Двустранна защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея ***I
PDF 561kWORD 242k
Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на двустранната защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея (COM(2010)0049 – C7-0025/2010 – 2010/0032(COD))
P7_TA(2010)0301A7-0210/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Предложението беше изменено на 7 септември 2010 г. , както следва(1):

Текст предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение 3 а (ново)
(3а)  Пречките пред търговията на вътрешния пазар на търговския партньор подпомагат износа от съответния пазар и ако износът е към Европейския съюз, по този начин те биха могли да създадат условия за прилагане на защитната клауза.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 5
(5)  Възможността за налагане на защитни мерки може да бъде разгледана единствено ако съответният продукт се внася в Съюза в такива увеличени количества и при такива условия, които причиняват или създават опасност от причиняване на сериозна вреда на производителите от Съюза на сходни или пряко конкурентни продукти, както е определено в трета глава, член 3,1 от Споразумението.
(5)  Възможността за налагане на защитни мерки може да бъде разгледана единствено ако съответният продукт се внася в Съюза в такива увеличени количества или въпросната икономическа дейност е нараснала до такава степен и при такива условия, които причиняват или създават опасност от причиняване на сериозна вреда на производителите от Съюза на сходни или пряко конкурентни продукти или икономически дейности, както е определено в трета глава, член 3.1 от Споразумението.
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 5 а (ново)
(5а)  Сериозна вреда или опасност от сериозна вреда за производителите от Съюза може също да бъде причинена от неизпълнението на специфични задължения съгласно глава 13 от Споразумението, по-специално по отношение на социалните и екологични стандарти, заложени в него, което поражда необходимостта от налагане на защитни мерки.
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 5 б (ново)
(5б)  Дали е налице сериозна вреда или опасност от сериозна вреда за производители или конкретни сектори от икономиката на Съюза зависи също така от това дали се спазват правилата на Споразумението относно нетарифните бариери пред търговията. Това съображение би могло да породи необходимост от налагане на защитни мерки.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 6 а (ново)
(6а)  Задачите по проследяване и преразглеждане на Споразумението и при необходимост налагане на защитни мерки следва да бъдат извършвани по възможно най-прозрачен начин и с участието на гражданското общество. За тази цел е необходимо вътрешната консултативна група и форумът на гражданското общество да бъдат включени на всеки етап от процеса.
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 6 б (ново)
(6б)  Комисията следва да представя веднъж годишно доклад относно прилагането и осъществяването на Споразумението и прилагането на защитните мерки. Ако се окаже, че защитните мерки са недостатъчни, Комисията следва да представи цялостно предложение за повече важни защитни мерки, като например ограничения относно количества, квоти, договорености относно разрешенията за внос или други коригиращи мерки.
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 7 а (ново)
(7а)  Надеждността на статистическите данни относно целия внос от Република Корея в ЕС е следователно от ключово значение при определяне наличието на опасност от сериозна вреда за промишлеността на Съюза като цяло или на нейните отделни сектори, считано от деня на влизане в сила на Споразумението.
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 13 а (ново)
(13а)  Непосредственият мониторинг и редовните оценки ще улеснят и съкратят процеса на откриване на процедурите и фазата на разследване. Поради това Комисията следва да осъществява редовен мониторинг на статистическите данни за вноса и износа и да прави оценка на влиянието на Споразумението върху различни сектори от деня на влизането му в сила.
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 13 б (ново)
(13б)  Комисията, държавите-членки и производителите от Съюза следва постоянно да наблюдават и извършват оценка на статистическите данни относно вноса и износа на чувствителните продукти, обхванати от Споразумението, от деня на неговото влизане в сила, така че всяка сериозна вреда или опасност от сериозна вреда за производителите от Съюза да може да бъде идентифицирана своевременно.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 13 в (ново)
(13в)  Необходимо е да бъдат установени определени процедури във връзка с прилагането на член 14 (Възстановяване на мита или освобождаване от мита) от Протокола относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество към Споразумението (наричан по-нататък „Протокол относно правилата за произход“), с цел гарантиране на ефективно действие на механизмите, предвидени в него, и осигуряване на всеобхватен обмен на информация със заинтересованите лица.
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображения 13 г и 13 д (нови)
(13г)  Тъй като няма да бъде възможно да се ограничи възстановяването на митата до пет години след влизането в сила на Споразумението, може да бъде необходимо, въз основа на настоящия регламент, да се наложат защитни мерки в отговор на сериозна вреда или опасност от сериозна вреда за производителите от Съюза, която е причинена от възстановяване на мита или освобождаване от мита. Ето защо, считано от деня на влизане в сила на Споразумението, Комисията следва да наблюдава особено отблизо, и по-специално за чувствителните сектори, степента на включване на компоненти или материали от трети държави в продукти, внесени от Република Корея, всяка промяна в тази степен и въздействието на такива промени върху пазарната ситуация.
(13д)  Поради това Комисията следва да наблюдава статистическите данни на Република Корея и трети страни и да направи списък на тези продукти, които евентуално ще бъдат засегнати от възстановяването на мита от деня на влизане в сила на Споразумението.
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 13 е
(13е)  Ако разследване на Комисията заключи, че в резултат от Споразумението е нанесена вреда на промишлеността на Съюза, тогава единствено за целите на Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията1 (Регламент за ЕФПГ), се приема, че:
а) „големите структурни промени в моделите на световната търговия вследствие глобализацията“, посочени в член 1, параграф 1 от Регламента за ЕФПГ, включват увеличаване на вноса от Корея в Европа или липса на увеличаване на изнасяните стоки от ЕС за Корея;
б) уволнения в автомобилната промишленост:
- „имат значително неблагоприятно въздействие върху регионалната или местната икономика“ и „влияят сериозно на заетостта и местната икономика“, както се посочва съответно в член 1, параграф 1 и член 2, буква в) от Регламента за ЕФПГ; както и
- представляват „извънредни случаи“, както се определя в член 2, буква в) от Регламента за ЕФПГ.
______
1 ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр.1.
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 13 ж (ново)
(13ж)  С оглед предотвратяване на сериозна вреда или опасност от сериозна вреда за производителите или секторите от икономиката на Съюза, Комисията следва да наблюдава отблизо производствения капацитет в третите държави, в които са произведени компонентите или материалите, включени в продуктите, които са обхванати от Споразумението, както и съблюдаването в тези държави на стандартите на МОТ и ООН по отношение на социалните и трудовите условия и екологичните стандарти.
Изменение 14
Предложение за регламент
Съображения 13 з-й (нови)
(13з)  В член 11.1, параграф 2 от единадесета глава на Споразумението се установява изискването страните да поддържат на своя територия всеобхватни закони относно конкуренцията, които по ефикасен начин да третират ограничителните споразумения, съгласуваните практики и злоупотребата с господстваща позиция от едно или повече предприятия.
(13и)  В член 11.6, параграф 2 от единадесета глава на Споразумението се установява задължението за страните да си сътрудничат по отношение на своите политики по прилагане и при прилагането на съответните закони за конкуренцията, в това число чрез сътрудничество в областта на прилагането, чрез уведомяване, консултации и обмен на неповерителна информация въз основа на Споразумението между Европейската общност и правителството на Република Корея относно сътрудничеството при антиконкурентни действия, подписано на 23 май 2009 г. („Споразумение за сътрудничество“).
(13й)  Целта на Споразумението за сътрудничество е да допринесе за ефективно прилагане на законите относно конкуренцията на всяка страна чрез насърчаване на сътрудничеството и координацията между органите по конкуренцията на страните.
Изменение 15
Предложение за регламент
Съображение 14
(14)  Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията,
(14)  Прилагането на двустранната защитна клауза от Споразумението изисква Комисията да приеме единни условия за приемането на временни и окончателни защитни мерки, за налагането на мерки за наблюдение, както и за прекратяване на разследване и процедура без налагане на мерки. Съгласно член 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз правилата и общите принципи относно механизмите за контрол от страна на държавите-членки над упражняваните от Комисията изпълнителни правомощия се определят предварително чрез регламент, приет в съответствие с обикновената законодателна процедура. До приемането на този нов регламент продължава да се прилага Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, с изключение на процедурата по регулиране с контрол, която не е приложима.
Изменение 16
Предложение за регламент
Съображение 14 а (ново)
(14а)  Настоящият регламент следва да обхваща единствено стоки, произведени в Европейския съюз и Република Корея. Регламентът следва да не обхваща продукти, части или компоненти, чието производство е предмет на договор с предприятия в производствени зони като Kaesong. Преди приложното поле на регламента да бъде разширено с цел включване на продукти, които са предмет на договор с външни производствени зони, регламентът следва да бъде изменен съгласно обикновената законодателна процедура. При всяко разширяване на приложното поле на регламента следва да се гарантира, че задълженията съгласно глава 13 от Споразумението са изпълнени също така във външните производствени зони.
Изменение 17
Предложение за регламент
Член 1 – буква а)
а) „промишленост на Съюза“ означава производителите от Съюза като цяло на сходните или пряко конкурентни продукти, които осъществяват дейност на територията на Съюза, или тези производители от Съюза, чието съвкупно производство на сходните или пряко конкурентни продукти представлява основна част от общото производство на Съюза на тези продукти;
а) „промишленост на Съюза“ означава производителите от Съюза като цяло на сходните или пряко конкурентни продукти, които осъществяват дейност на територията на Съюза, или тези производители от Съюза, чието съвкупно производство на сходните или пряко конкурентни продукти представлява основна част от общото производство на Съюза на тези продукти. В случай че сходен или пряко конкурентен продукт е един сред няколко продукта, които са произведени от производители, които са част от промишлен сектор на Съюза, промишленият сектор се определя като конкретните операции, включени в производството на сходния или пряко конкурентния продукт;
Изменение 18
Предложение за регламент
Член 1 – буква в
в) „опасност от сериозна вреда“ означава явно и непосредствено предстоящо настъпване на сериозна вреда; решението за съществуване на опасност от сериозна вреда се основава на факти, а не само на твърдение, предположение или далечна възможност;
в) „опасност от сериозна вреда“ означава явно и непосредствено предстоящо настъпване на сериозна вреда; решението за съществуване на опасност от сериозна вреда се основава на проверими факти, а не само на твърдение, предположение или далечна възможност; прогнози, оценки и анализи, изготвени въз основа на факторите, посочени в член 4, параграф 5, следва, наред с другото, да се вземат предвид за определяне на съществуването на опасност от сериозна вреда;
Изменение 19
Предложение за регламент
Член 1 – буква д а (нова)
да) „заинтересовани страни“ означава страни, които са засегнати от вноса на съответния продукт;
Изменение 20
Предложение за регламент
Член 1 – буква д б (нова)
дб) „продукти“ означава стоки, произведени в Европейския съюз и Република Корея. Не се включват стоките или компонентите, чието производство е предмет на договор с външни производствени зони. Преди приложното поле на регламента да бъде разширено с цел включване на продукти, които са предмет на договор с външни производствени зони, регламентът се изменя съгласно обикновената законодателна процедура;
Изменение 21
Предложение за регламент
Член 1 – буква д в (нова)
дв) „такива условия, които причиняват или има опасност да причинят“ включва такива фактори като производствения капацитет, коефициента на използваемост, валутните практики и условията на труд в третата държава по отношение на производството на компоненти и материали, включени в съответния продукт;.
Изменение 22
Предложение за регламент
Член 1 – буква д г (нова)
дг) „регион/региони“ означава една или повече държави-членки на Съюза.
Изменение 23
Предложение за регламент
Член 2 - параграф 1
1.  В съответствие с разпоредбите в настоящия регламент защитна мярка може да бъде наложена, когато в резултат на намаляването или премахването на митата върху даден продукт с произход от Корея вносът на този продукт в Съюза се осъществява в такива увеличени количества в абсолютно изражение или относително спрямо производството на вътрешния пазар и по такъв начин, че причинява или съществува опасност да причини сериозна вреда на промишлеността на Съюза, която произвежда сходен или пряко конкурентен продукт.
1.  В съответствие с разпоредбите в настоящия регламент защитна мярка може да бъде наложена, когато в резултат на намаляването или премахването на митата върху даден продукт или икономическа дейност с произход от Корея вносът на този продукт или дейност в Съюза се осъществява в такива увеличени количества в абсолютно изражение или относително спрямо производството на вътрешния пазар и по такъв начин, че причинява или съществува опасност да причини сериозна вреда на промишлеността на Съюза, която произвежда сходен или пряко конкурентен продукт или дейност.
Изменение 24
Предложение за регламент
Член 2 - параграф 1 а (нов)
1а.  Когато стане ясно, главно въз основа на факторите, посочени в член 4, параграф 5, че условията, определени за приемане на мерки съгласно член 2, параграф 1, са изпълнени в един или няколко региона на Съюза, Комисията, след като е проучила алтернативните решения, може да разреши по изключение прилагането на мерки за наблюдение или защитни мерки, ограничени до засегнатия регион или региони, ако сметне, че подобни мерки, приложени на такова равнище, са по-подходящи от мерките, приложими в целия Съюз.
Тези мерки трябва да бъдат временни и да възпрепятстват възможно най-малко функционирането на вътрешния пазар. Тези мерки се приемат съгласно разпоредбите, установени в член 2, параграф 2.
Изменение 25
Предложение за регламент
Член 2 - параграфи 2а и 2б (нови)
2а.  За да могат защитните мерки да дадат резултат, Комисията (Евростат) представя годишен мониторингов доклад пред Европейския парламент и Съвета относно актуализираните статистически данни за вноса от Корея, който засяга чувствителни сектори в ЕС, в резултат на Споразумението.
2б.  В случай на доказана опасност от вреда, докладвана на Комисията от промишлеността на Съюза, Комисията може да разгледа възможността за разширяване на обхвата на мониторинга върху други засегнати сектори (заинтересовани страни);
Изменение 26
Предложение за регламент
Член 2 а (нов)
Член 2а
Мониторинг
Комисията наблюдава промените в статистическите данни за вноса и износа на корейски продукти и осъществява сътрудничество и редовен обмен на данни с държавите-членки и промишлеността в Съюза. Комисията гарантира, че държавите-членки надлежно предоставят съответни статистически данни с добро качество.
Комисията наблюдава внимателно статистическите данни и прогнозите на Република Корея и трети страни за тези продукти, които евентуално ще бъдат засегнати от възстановяването на мита от деня на влизане в сила на Споразумението.
Изменение 27
Предложение за регламент
Член 3 - параграф 1
1.  Разследване се започва по искане на държава-членка или по собствена инициатива на Комисията, ако според последната е видно, че са налице достатъчно данни, които оправдават започването на такова разследване.
1.  Разследване се започва по искане на държава-членка, на Европейския парламент, на вътрешната консултативна група, на всяко юридическо лице или сдружение, което няма правосубектност, действащо от името на промишлеността в Съюза и представляващо най-малко 25% от нея, или по собствена инициатива на Комисията, ако според последната е видно, че са налице достатъчно очевидни данни, получени въз основа на посочените в член 4, параграф 5 фактори, които оправдават започването на такова разследване.
Изменение 28
Предложение за регламент
Член 3 - параграф 1 а (нов)
1а.  Искането за започване на разследване съдържа доказателства за изпълнение на условията за налагане на защитна мярка по смисъла на член 2, параграф 1. Искането по принцип съдържа следната информация: темпото и количеството на нарастване на вноса на разглеждания продукт в абсолютно и относително изражение, отнетия от увеличения внос дял от вътрешния пазар, промените в равнището на продажбите, производството, производителността, използването на капацитета, печалбите и загубите, както и заетостта.
Изменение 29
Предложение за регламент
Член 3 - параграф 1 б (нов)
1б.  При прилагане на параграф 1 от настоящия член и за период от пет години след влизането в сила на Споразумението Комисията обръща специално внимание на готови продукти от Република Корея, които се внасят в Европейския съюз с по-високо темпо, когато подобно увеличение може да се отдаде на увеличена употреба в готовите продукти на части или компоненти, внесени в Република Корея от трети държави, които не са сключили споразумение за свободна търговия с Европейския съюз и които са обхванати от разпоредбите за възстановяване на мита или освобождаване от мита.
Изменение 30
Предложение за регламент
Член 3 - параграф 2
2.  Държавите-членки информират Комисията, когато изглежда, че се налага да бъдат приложени защитни мерки поради тенденции по отношение на вноса от Република Корея. Представената информация трябва да съдържа наличните данни, получени въз основа на посочените в член 4 фактори. Комисията предава тази информация на всички държави-членки в срок от три работни дни.
2.  Държавите-членки или промишлеността в Съюза информират Комисията, когато изглежда, че се налага да бъдат приложени защитни мерки поради тенденции по отношение на вноса от Република Корея. Представената информация трябва да съдържа наличните данни, получени въз основа на посочените в член 4, параграф 5 фактори. В срок от три работни дни Комисията зарежда тази информация на онлайн платформата, посочена в член 9 („онлайн платформа“), и изпраща уведомление за това на всички държави-членки, на промишлеността в Съюза и на Европейския парламент.
Изменение 31
Предложение за регламент
Член 3 - параграф 3
3.  В срок от осем работни дни от момента, в който Комисията изпрати информацията на държавите-членки, както е предвидено в параграф 2, с тях се провеждат консултации в рамките на посочения в член 10 комитет въз основа на процедурата по член 11, параграф 1. Когато след консултациите е видно, че съществуват достатъчно данни, които оправдават откриването на процедура, Комисията публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Процедурата трябва да бъде открита в срок от един месец от получаването на информацията от държава-членка.
3.  В срок от осем работни дни от момента, в който Комисията изпрати информацията, както е предвидено в параграф 2, с тях се провеждат консултации в рамките на посочения в член 10 комитет въз основа на процедурата по член 11, параграф 1. Когато след консултациите е видно, че съществуват достатъчно данни, получени въз основа на посочените в член 4, параграф 5 фактори, които оправдават откриването на процедура, Комисията публикува известие на онлайн платформата и в Официален вестник на Европейския съюз. Процедурата трябва да бъде открита в срок от един месец от отправянето на искане от държава-членка, от Европейския парламент или от промишлеността в Съюза.
Изменение 32
Предложение за регламент
Член 3 - параграф 4 а (нов)
4а.  Доказателства, събрани с цел започване на процедури в съответствие с член 14, параграф 2 от Протокола относно правилата за произход, приложен към Споразумението (Възстановяване на мита или освобождаване от мита), могат също така да бъдат използвани при разследвания с оглед налагане на защитни мерки, когато са изпълнени условията, посочени в настоящия член.
Изменение 33
Предложение за регламент
Член 4 - параграф 1
1.  След откриване на процедурата Комисията започва разследване.
1.  След откриване на процедурата Комисията започва разследване. Срокът на разследване, посочен в член 4, параграф 3, започва да тече от деня на публикуване на решението за започване на разследването в Официален вестник.
Изменение 34
Предложение за регламент
Член 4 - параграф 2
2.  Комисията може да поиска от държавите-членки да предоставят информация, а държавите-членки предприемат всички необходими стъпки, за да изпълнят всяко такова искане. Когато тази информация представлява общ интерес или предаването й е поискано от държава-членка, Комисията я препраща на всички държави-членки, при условие че не е поверителна. Ако информацията е поверителна, Комисията изпраща неповерително резюме.
2.  Комисията може да поиска от държавите-членки да предоставят информация, а държавите-членки предприемат всички необходими стъпки, за да изпълнят всяко такова искане. Когато тази информация представлява общ интерес или предаването й е поискано от държава-членка, от Европейския парламент или от промишлеността в Съюза, Комисията зарежда информацията на онлайн платформата, при условие че не е поверителна. Ако информацията е поверителна, Комисията зарежда неповерително резюме.
Изменение 35
Предложение за регламент
Член 4 - параграф 3
3.  Винаги когато е възможно, разследването се приключва в срок от шест месеца от започването му. При изключителни обстоятелства и надлежно обосноваване от страна на Комисията този срок може да бъде удължен с три месеца.
3.  Разследването се приключва в срок от 200 дни от започването му.
Изменение 36
Предложение за регламент
Член 4 - параграф 5
5.  При разследването Комисията оценява всички свързани и подлежащи на количествено определяне фактори от обективно естество, които влияят на положението на промишлеността на Съюза, и по-специално темпото и количеството на нарастване на вноса на разглеждания продукт в абсолютно и относително изражение, отнетият от увеличения внос дял от вътрешния пазар, промените в нивото на продажбите, производството, производителността, използването на капацитета, печалбите и загубите, както и заетостта.
5.  При разследването Комисията оценява всички свързани и подлежащи на количествено определяне фактори от обективно естество, които влияят на положението на промишлеността на Съюза, и по-специално темпото и количеството на нарастване на вноса на разглеждания продукт в абсолютно и относително изражение, отнетият от увеличения внос дял от вътрешния пазар, промените в нивото на продажбите, производството, производителността, използването на капацитета, печалбите и загубите, както и заетостта. Този списък не е изчерпателен и за определяне на вредите Комисията може да вземе предвид и други съответни фактори като запасите, цените, възвращаемостта на оборотния капитал, паричните потоци и други фактори, които причиняват или може да са причинили сериозна вреда, или за които съществува опасност да причинят сериозна вреда. В случай че съдържанието от трети държави възлиза на значителна част от производствените разходи за съответния продукт, Комисията също така следва да оцени производствения капацитет, коефициента на използваемост, валутните практики и условията на труд в съответните трети държави, предвид въздействието им върху промишлеността на Съюза.
Изменение 37
Предложение за регламент
Член 4 - параграф 5 а (нов)
5а.  Освен това в разследването Комисията оценява съблюдаването от Република Корея на социалните и екологичните стандарти, установени в глава 13 на Споразумението, и всякакви последици за ценообразуването или нелоялни конкурентни предимства, които биха могли да доведат до сериозна вреда или опасност от сериозна вреда за производителите или конкретни сектори на икономиката на Европейския съюз.
Изменение 38
Предложение за регламент
Член 4 - параграф 5 б (нов)
5б.  При разследването Комисията оценява също така съблюдаването на разпоредбите на Споразумението, отнасящи се до нетарифни бариери пред търговията, и евентуалните сериозни вреди за производители или отделни сектори на икономиката на Европейския съюз, до които те биха могли да доведат.
Изменение 39
Предложение за регламент
Член 4 - параграф 6
6.  Заинтересованите страни, които са представили своите становища в съответствие с член 3, параграф 4, буква б), както и представителите на Република Корея могат при отправяне на писмено искане да проверят цялата информация, предоставена на Комисията във връзка с разследването, освен вътрешните документи, изготвени от органите на Съюза или неговите държави-членки, при условие че тази информация е важна за представянето на техния случай, не е поверителна по смисъла на член 9 и се използва от Комисията при разследването. Заинтересованите страни могат да изложат пред Комисията своите становища относно въпросната информация. Тези становища могат да бъдат взети под внимание, когато са подкрепени от достатъчно данни.
6.  Заинтересованите страни, които са представили своите становища в съответствие с член 3, параграф 4, буква б), както и представителите на Република Корея могат при отправяне на писмено искане да проверят цялата информация, предоставена на Комисията във връзка с разследването, освен вътрешните документи, изготвени от органите на Съюза или неговите държави-членки, при условие че тази информация е важна за представянето на техния случай, не е поверителна по смисъла на член 9 и се използва от Комисията при разследването. Заинтересованите страни могат да изложат пред Комисията своите становища относно въпросната информация. Тези становища се вземат под внимание, когато са подкрепени от достатъчно данни.
Изменение 40
Предложение за регламент
Член 4 - параграф 7
7.  Комисията може да изслуша заинтересованите страни. На тези страни се дава възможност да бъдат изслушани, когато са отправили писмено заявление в срока, определен в известието, публикувано в Официален вестник на Европейския Съюз, и са показали, че действително е вероятно да бъдат засегнати от резултата от разследването и че съществуват особени причини да бъдат изслушани.
7.  Комисията изслушва заинтересовани страни. На тези страни се дава възможност да бъдат изслушани, когато са отправили писмено заявление в срока, определен в известието, публикувано в Официален вестник на Европейския Съюз, и са показали, че действително е вероятно да бъдат засегнати от резултата от разследването и че съществуват причини да бъдат изслушани.
Комисията изслушва тези страни в други случаи, когато съществуват особени причини те да бъдат изслушани отново.
Изменение 41
Предложение за регламент
Член 4 а (нов)
Член 4а
Мерки за наблюдение
1.  Когато тенденциите на вноса на продукт, произхождащ от Република Корея, са такива, че биха могли да доведат до една от ситуации, посочени в член 2, вносът на този продукт може да бъде обект на предварително наблюдение от страна на Европейския съюз.
2.  Решението за поставяне под наблюдение се взема от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 1.
3.  Мерките за наблюдение имат ограничен срок на действие. Освен ако не е предвидено друго, действието им се прекратява в края на второто шестмесечие, следващо шестмесечието след тяхното въвеждане.
4.  При необходимост мерките за наблюдение могат да бъдат ограничени до територията на един или няколко региона на Съюза.
Изменение 42
Предложение за регламент
Член 5 - параграф 1
1.  Временни защитни мерки се прилагат при наличието на критични обстоятелства, когато евентуалното забавяне би причинило вреда, която трудно може да се отстрани, след предварително решение, че са налице явни данни за това, че вносът на стока с произход от Република Корея се е увеличил в резултат на намаляването или премахването на мито в съответствие със Споразумението и че този внос причинява сериозна вреда или съществува опасност да причини сериозна вреда на местната промишленост. Временни мерки се предприемат въз основа на процедурата по член 11, параграф 1.
1.  Временни защитни мерки се прилагат при наличието на критични обстоятелства, когато евентуалното забавяне би причинило вреда, която трудно може да се отстрани, след предварително решение въз основа на посочените в член 4, параграф 5 фактори, че са налице достатъчно данни за това, че вносът на стока с произход от Република Корея се е увеличил в резултат на намаляването или премахването на мито в съответствие със Споразумението и че този внос причинява сериозна вреда или съществува опасност да причини сериозна вреда на местната промишленост. Временни мерки се предприемат въз основа на процедурата по член 11, параграф 1.
Изменение 43
Предложение за регламент
Член 5 - параграф 2
2.  Когато държава-членка поиска незабавна намеса от Комисията и когато са спазени условията в параграф 1, Комисията взема решение в срок от пет работни дни от получаване на искането.
2.  Когато държава-членка, Европейският парламент или промишлеността в Съюза поискат незабавна намеса от Комисията и когато са спазени условията в параграф 1, Комисията взема решение в срок от пет работни дни от получаване на искането. Срокът на разследване, посочен в член 4, параграф 3, започва да тече от деня на вземане на решението за прилагане на временни защитни мерки.
Изменение 44
Предложение за регламент
Член 5 - параграф 4 а (нов)
4а.  Мерките, посочени в настоящия член, се прилагат за всеки продукт, пуснат в свободно обращение, след тяхното влизане в сила. Все пак тези мерки не пречат на допускането до свободно обращение на продукти, които вече са на път към Съюза, при условие че местоназначението на последните не може да бъде променено.
Изменение 45
Предложение за регламент
Член 6
Когато се сметне, че двустранни защитни мерки не са необходими, разследването и процедурата се прекратяват въз основа на процедурата по член 11, параграф 2.
1.  Когато двустранните защитни мерки не отговарят на изискванията на настоящия регламент, разследването и процедурата се прекратяват въз основа на процедурата по член 11, параграф 1.
2.  Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, ако Европейският парламент повдигне възражение срещу проекта на решение за неналагане на двустранни защитни мерки, тъй като счита, че това решение би било в разрез с целта на законодателя, Комисията преразглежда проекта на решение. Като взема предвид основанията за възражението и в рамките на сроковете на текущата процедура, Комисията може да представи на комитета нов проект на решение или да представи предложение на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с Договора. Комисията информира Европейския парламент, Съвета и комитета за действието, което възнамерява да предприеме, както и за основанията за това.
3.  Комисията публикува доклад за своите констатации и обосновани заключения по всички съответни фактически и правни въпроси при надлежно съблюдаване на защитата на поверителната информация по смисъла на член 9.
Изменение 46
Предложение за регламент
Член 7
Когато окончателно установените факти покажат, че изложените в член 2, параграф 1 обстоятелства не са налице, решение за налагане на окончателни двустранни защитни мерки се взема в съответствие с процедурата по член 11, параграф 2.
Когато окончателно установените факти покажат, че изложените в член 2, параграф 1 обстоятелства не са налице, решение за налагане на окончателни двустранни защитни мерки се взема в съответствие с процедурата по член 11, параграф 1.
Комисията публикува, при надлежно съблюдаване на защитата на поверителната информация по смисъла на член 9, доклад с резюме на съществените факти и съображения във връзка с решението.
Изменение 47
Предложение за регламент
Член 8 - параграф 1 а (нов)
1а.  Защитните мерки остават в сила, в очакване на резултатите от преразглеждането, в рамките на удължения период.
Изменение 48
Предложение за регламент
Член 9 - параграф 1 а (нов)
1а.  Комисията гарантира че всички данни и статистическа информация, необходими за разследването, са налични, разбираеми, прозрачни и могат да бъдат проверени. Комисията се ангажира, веднага след като необходимата техническа рамка е налице, да създаде защитен с парола интернет портал, който тя управлява и чрез който се разпространява цялата съответна неповерителна информация по смисъла на настоящия член. На държавите-членки, регистрираните в Съюза отрасли на промишлеността, вътрешната консултативна група и Европейския парламент трябва да се предоставя достъп до тази интернет платформа при поискване от тяхна страна. Информацията включва съответната статистическа информация за определяне дали данните отговарят на изискванията, посочени в член 2, параграф 1, както и цялата допълнителна информация, която има значение във връзка с дадено разследване.
Получената чрез тази интернет платформа информация се използва само за целта, за която е била поискана. Никоя информация от поверително естество или никоя получена в съответствие с настоящия регламент информация, предоставена на поверителна основа, не може да бъде разгласявана без изричното разрешение на лицето, което я е предоставило.
Изменение 49
Предложение за регламент
Член 10
Комисията се подпомага от комитета, предвиден в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 260/2009 на Съвета относно общите правила за внос. Член 4 от Регламент (ЕО) № 260/2009 на Съвета се прилагат mutatis mutandis.
Комисията се подпомага от комитета, предвиден в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 260/2009 на Съвета относно общите правила за внос.
Изменение 50
Предложение за регламент
Член 10 а (нов)
Член 10а
Доклад
1.  Комисията оповестява годишен доклад относно прилагането и изпълнението на Споразумението. Докладът включва информация относно дейността на различните органи, отговарящи за проследяването на прилагането на Споразумението и изпълнението на задълженията, произтичащи от него, включително задълженията, свързани с пречките пред търговията.
2.  В специални раздели от доклада се разглежда изпълнението на задълженията по глава 13 от Споразумението, както и дейността на вътрешната консултативна група и форума на гражданското общество.
3.  Докладът представя също така резюме на статистическите данни и на промените в търговията с Корея. Специално се упоменават резултатите от мониторинга на възстановяването на мита.
4.  В срок от един месец Европейският парламент и Съветът могат да поканят Комисията да участва в специално заседание на компетентната комисия на Парламента или на Съвета, за да представи и поясни всякакви въпроси, свързани с прилагането на Споразумението.
Изменение 51
Предложение за регламент
Член 11 - параграф 2
2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.
заличава се
Изменение 52
Предложение за регламент
Член 11 - параграф 3
3.  Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец.
заличава се
Изменение 53
Предложение за регламент
Член 11 а (нов)
Член 11а
Докладване
1.  Комисията публикува годишен доклад относно прилагането и функционирането на защитната клауза. Докладът включва резюме на исканията за откриване на процедура, разследванията и резултатите от тях, прекратяването на разследвания и процедури без налагане на мерки, налагането на временни защитни мерки или на окончателни мерки и обосновката за всяко решение по тези въпроси, придружена от резюме на съществената информация и факти.
2.  Докладът представя също така резюме на статистическите данни и на промените в търговията с Корея. Специално се упоменават резултатите от мониторинга на възстановяването на мита.
3.  Европейският парламент или Съветът могат да поканят Комисията в срок от един месец на извънредно заседание на компетентната комисия на Европейския парламент или на Съвета, с цел тя да представи и обясни всички въпроси, свързани с прилагането на защитната клауза, възстановяването на мита или Споразумението като цяло.
Изменение 54
Предложение за регламент
Член 11 б (нов)
Член 11б
Процедура за прилагане на член 14 от Протокола относно правилата за произход
1.  За целите на прилагането на член 14 Протокола относно правилата за произход„, Комисията осъществява непосредствен мониторинг на промените в съответните статистически данни за вноса и износа както по отношение на стойността, така и в зависимост от случая на количествата, и редовно споделя тези данни с Европейския парламент, Съвета и засегнатите промишлени сектори в Съюза и им докладва относно заключенията си. Мониторингът започва от момента на временното прилагане и данните се споделят на всеки два месеца.
В допълнение към тарифните линии, включени в член 14. 1 от Протокола относно правилата за произход, Комисията изготвя, в сътрудничество с промишлеността в Съюза, списък с ключови тарифни линии, които не са специфични за автомобилния сектор, но са важни за производството на автомобили и други свързани сектори. Извършва се специален мониторинг съгласно член 14. 1 от относно правилата за произход.
2.  По искане на държава-членка или по своя собствена инициатива Комисията незабавно проучва дали условията за позоваване на член 14 от Протокола относно правилата за произход са изпълнени и докладва относно своите заключения в срок от 10 работни дни от съответното искане. След консултации в рамките на специалния комитет, посочен в член 207, параграф 3, алинея 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Комисията отправя искане за консултации с Корея, ако условията по член 14 от Протокола относно правилата за произход са изпълнени. Комисията счита, че тези условия са изпълнени, когато, наред с другото, са достигнати праговете, посочени в параграф 3.
3.  Разлика от 10 процентни пункта се счита за „значителна“ за целите на прилагането на параграф 2.1, буква а) от член 14 от Протокола относно правилата за произход, когато се прави оценка на увеличения темп на внос на части или компоненти към/в Корея, в сравнение с увеличения темп на износ на готови продукти от Корея към ЕС. Увеличение от 10% се счита за „значително“ за целите на прилагането на параграф 2.1, буква б) от член 14 от Протокола относно правилата за произход, когато се прави оценка на увеличението на износа на готови продукти от Корея за ЕС в абсолютни стойности или спрямо местното производство. Увеличения под тези прагове могат също да бъдат считани за „значителни“, като решението се взема за всеки случай поотделно.

(1) Въпросът след това бе върнат на компетентната комисия за доразглеждане съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (A7-0210/2010).


Справедливи доходи за земеделските производители: По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа
PDF 405kWORD 112k
Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (2009/2237(INI))
P7_TA(2010)0302A7-0225/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ (COM(2009)0591), и различните работни документи, приложени към съобщението,

–  като взе предвид окончателните препоръки на Групата на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост от 17 март 2009 г.(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 март 2009 г. относно цените на хранителните стоки в Европа(2),

–  като взе предвид своята декларация от 19 февруари 2008 г. за разследване и премахване на злоупотребата с покупателна способност от страна на големите супермаркети, осъществяващи дейността си в Европейския съюз(3),

–  като взе предвид заключенията, приети от Съвета на 29 март 2010 г., относно по-доброто функциониране на веригата на предлагането на храни в Европа(4),

–  като взе предвид доклада „Селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост и правото на храна“, изготвен от специалния докладчик на ООН относно правото на храна,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0225/2010),

А.  като има предвид, че неотдавнашната нестабилност на цените на храните и основните продукти породи дълбока загриженост относно функционирането на веригата на предлагането на храни в европейски и световен мащаб,

Б.  като има предвид, че въпреки че цените на храните са се повишавали с 3,6 % на година от 1996 г. насам, цените, на които земеделските производители продават своята продукция, са се повишавали само с 2,1 %, като същевременно оперативните разходи са нараствали с 3,1 %, което доказва, че веригата на предлагане на храни не функционира правилно,

В.  като има предвид, че в съобщението на Комисията се отчита, че „тези промени създадоха големи трудности за земеделските производители“ и че те „означават, че потребителите са ощетени“(5),

Г.  като има предвид, че крайните потребителски цени като цяло останаха на същото равнище или дори се увеличиха, въпреки рязкото понижаване през 2008 г. на цените на селскостопанските основни продукти,

Д.  като има предвид, че балансираните търговски отношения не само ще подобрят функционирането на веригата на предлагане на храни, но биха били от полза и за земеделските производители,

Е.  като има предвид, че разпространението на нелоялни търговски практики в момента подкопава възможностите на земеделските производители да правят инвестиции и нововъведения (особено в областта на „зелените“ технологии, възобновяемите източници на енергия и смекчаването на последиците от изменението на климата, като в същото време от тях се изисква да отговарят на високите екологични стандарти и тези изисквания ще бъдат допълнително повишени в рамките на общата селскостопанска политика след 2013 г.),

Ж.  като има предвид, че делът на селскостопанската добавена стойност от веригата на предлагане на храни е спаднал от 31 % през 1995 г. на 24 % през 2005 г. в ЕС-25 и че предварителните стойности за следващите години указват допълнително намаляване на приходите на земеделските производители, докато печалбите на преработвателите, търговците на едро и/или на дребно и икономическите оператори извън веригата на предлагане на храни непрекъснато се увеличават,

З.  като има предвид, че през 2009 г. средните доходи на земеделските производители в ЕС-27 намаляха с над 12 %, което означава, че земеделските производители не могат вече да получават справедливи доходи от своя труд, и като има предвид, че въпреки това земеделските производители и селскостопанският и хранително-вкусов сектор трябва да произвеждат хранителни продукти, които отговарят на извънредно взискателни изисквания за качество и се продават на цени, достъпни за потребителите, в съответствие с целите, определени в рамките на общата селскостопанска политика,

И.  като има предвид, че веригата на предлагане на храни включва земеделски производители, земеделски кооперации и организации на производителите, предприятия за преработка на храни, търговци на едро и на дребно, вериги супермаркети, заведения за обществено хранене, ресторанти, пряко предлагане от производството за задоволяване на собствените нужди, частно производство и потребители, но също и икономически оператори извън веригата на предлагане на храни, като например предприятия за комуникации и насърчаване на продажбите, доставчици на транспорт и логистика, на енергия и други комунални услуги, опаковки, технически ресурси, добавки, технологии и доставчици на консултантски услуги; като има предвид, че за да се повиши устойчивостта на цялата верига, трябва да се вземе предвид нейният сложен характер и многообразие,

Й.  като има предвид, че в съобщението на Комисията се посочват сериозни проблеми като злоупотреби с господстващо положение от страна на изкупвачи, нелоялни практики при договарянето (включително забава на плащания), едностранни промени по договорите, предварителни плащания за достъп до преговори, ограничен достъп до пазара, липса на информация относно ценообразуването и разпределението на маржовете на печалба в рамките на хранителната верига, които са тясно свързани с увеличаващата се концентрация на използваните в производството продукти и в секторите на търговията на едро и търговията на дребно,

К.  като има предвид, че в съобщението на Комисията от 28 октомври 2009 г. се препоръчва да се поощри и улесни преструктурирането и консолидацията на селскостопанския сектор чрез насърчаване на създаването на доброволни организации на земеделските производители,

Л.  като има предвид, че глобализацията и процесът на концентрация, особено на равнище търговия на дребно, са създали дисбаланс между различните участници в хранителната верига, като понастоящем много малко на брой мощни търговци на дребно преговарят пряко или непряко с 13,4 милиона земеделски производители и 310 000 предприятия от селскостопанския и хранително-вкусов сектор в рамките на Съюза,

М.  като има предвид, че прекомерната концентрация води до ограничаване на разнообразието на продуктите и до загуба на културно наследство, на магазини за търговия на дребно, на работни места и поминък,

Н.  като има предвид, че според Комисията дисбалансът при сключването на договори, свързан с различната сила на позициите при договарянето, се отразява отрицателно на конкурентоспособността на веригата на предлагане на храни, тъй като по-малките, но ефективни икономически оператори могат да бъдат задължени да работят при по-нисък размер на печалба, което ограничава възможностите и стимулите им да инвестират за подобряване на качеството на продуктите и внедряване на иновации в производствения процес,

О.  като има предвид, че хранителните продукти се търгуват свободно на вътрешния пазар и че често резултатът от преговорите между производители (организации), преработватели, търговци и търговци на дребно се диктува от промените в цените на световния пазар,

П.  като има предвид, че огромната разлика между земеделските производители и търговците на дребно по отношение на числеността и икономическата мощ е ясен показател за наличието на дисбаланс във веригата на предлагане на храни, и че с оглед на по-голямото равновесие е необходимо да се насърчи развитието на икономически организации на земеделските производители; като има предвид, че кооперациите изпълняват централна роля, като увеличават своето влияние и заемат все по-силни позиции при воденето на преговори,

Р.  като има предвид, че Европейският съюз е интегриран в световната търговия и е договорно обвързан с нея,

С.  като има предвид, че Европейският съюз е най-големият вносител и износител на селскостопанска продукция в света, като неговият внос през 2008 г. се увеличи с около 10 % на 98 000 милиона евро, а износът му се увеличи с почти 11 % на 75 200 милиона евро,

Т.  като има предвид, че Европейският съюз вече прави много отстъпки в рамките на своята политика за предоставяне на помощи за развитие, и като има предвид, че двустранните споразумения не трябва да се сключват едностранно в ущърб на европейското селско стопанство,

1.  Приветства съобщението на Комисията от 28 октомври 2009 г., озаглавено „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ (COM(2009)0591), тъй като в него се признава наличието на голямо неравновесие на силите между различните икономически оператори, но счита, че предложените в горепосоченото съобщение мерки не са достатъчни за справяне с този проблем;

2.  Призовава Комисията и държавите-членки незабавно да предприемат действия по отношение на проблема, свързан с несправедливото разпределение на печалби в рамките на хранителната верига, по-специално по отношение на осигуряването на достатъчни доходи за земеделските производители; отчита, че за да се стимулират устойчиви и етични производствени системи, земеделските производители трябва да получат компенсации за своите инвестиции и ангажименти в тези области; подчертава, че борбата за надмощие трябва да отстъпи място на отношения на сътрудничество;

3.Отбелязва, че всички цели, свързани със селското стопанство, посочени в Договорите от Рим (увеличена производителност, достатъчно продоволствено снабдяване, разумни потребителски цени, стабилизиране на пазара) са били постигнати, с изключение на целта да се осигурят справедливи доходи в рамките на селското стопанство; следователно призовава Комисията надлежно да отчете това във всички бюджетни предложения;

4.  Отчита необходимостта от стабилен, сигурен и печеливш производствен отрасъл като решаващ фактор в хранителната верига; отбелязва също така обаче, че хранителната верига е съставена от няколко вида участници – земеделски производители, преработватели, производители, доставчици и търговци на дребно – които създават добавена стойност и които в еднаква степен се нуждаят от определено равнище на сигурност;

Прозрачност на цените

5.  Призовава Комисията да подобри европейския механизъм за наблюдение на цените на храните, с цел по-голяма степен на удобство на ползване, като включи многоезичен интерфейс, обхващащ по-голям брой хранителни продукти и предоставящ по-добра възможност за сравняване на цените на всеки етап от веригата на предлагане на храни в рамките на определена държава-членка и между различните държави-членки, с цел да се отговори на потребността на потребителите и земеделските производители от по-голяма степен на прозрачност при ценообразуването при храните;

6.  Изразява съжаление във връзка с нежеланието на Европейската комисия да извърши проучване относно разпределението на маржа на печалбите по веригите на предлагане, както беше договорено по отношение на бюджетната процедура за 2009 г.;

7.  Изтъква, че липсата на равновесие по отношение на прозрачността в стопанската дейност между селскостопанските предприятия и участниците в началните и крайните звена на хранителната верига може да има отрицателни последици за преговорните позиции на земеделските производители и организациите на производителите;

8.  Призовава Комисията своевременно да изпълни пилотния проект за създаване на Европейска обсерватория на цените и маржовете на земеделските продукти (като допълни този инструмент с данни относно цените, маржовете и обемите), за който Парламентът и Съветът приеха бюджетен кредит в размер на 1,5 млн. евро в рамките на бюджета за 2010 г.;

9.  Настоятелно призовава Комисията да запази групата на високо равнище по въпросите на веригата за дистрибуция на храни като постоянен форум за разисквания, тъй като тя се оказа важен инструмент за идентифициране на проблеми, изготвяне на препоръки и приемане на стратегии с оглед на преодоляването на настоящия дисбаланс;

10.  Призовава Комисията да предложи да се въведе задължително ежегодно докладване от страна на водещите европейски търговци, преработватели и търговци на едро и на дребно относно техния пазарен дял (с данни относно собствените марки) по отношение на основните хранителни продукти и относно обема на месечните им продажби, за да могат всички пазарни партньори да извършат оценка на тенденциите в търсенето, предлагането и цените в рамките на хранителната верига;

11.  Отбелязва, че в някои държави хранително-преработвателният сектор притежава най-голям дял в хранителната верига, както също бе потвърдено от Комисията; поради това призовава по-конкретно преработвателният сектор да бъде подложен на наблюдение и проверки, с цел да се гарантира прозрачността на цените;

12.  Счита за необходимо да се увеличи прозрачността на пазара и да се предоставя повече информация на потребителите, като предпоставка за подчертаване на произхода на продуктите и за гарантиране на разнообразието на храните и на селскостопанските и хранителните продукти, които са израз на историята и културите на много държави и региони и които отразяват специфичния характер на селското стопанство във всяка държава-членка;

13.  Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на ползите от подобряването на правната рамка, обхващаща отделните етикети за качество и етикети на разпространителите, с цел да се предотврати увеличаването на техния брой, с оглед на гарантирането на по-голяма степен на прозрачност за потребителите и улеснен достъп до пазара за производителите;

14.  Подчертава необходимостта от насърчаване на повишаването на добавената стойност на европейското производство на храни и осъществяването на информационни кампании сред потребителите относно усилията, полагани от земеделските производители във връзка с опазването на околната среда, безопасността на храните и хуманното отношение към животните;

Конкуренция

15.  Призовава националните и европейските органи за защита на конкуренцията, както и други органи, регулиращи производството и търговията, да предприемат категорични действия срещу господстващото положение и значителния пазарен дял на търговците, снабдителните дружества, преработвателите и търговците на дребно в селскостопанския и хранително-вкусов сектор, извършващи дейност в рамките на веригата на предлагане на храни; приканва тези органи за предприемат действия срещу злоупотребите в изкупните практики от страна на всякакъв вид участници, които поставят земеделските производители в твърде неравностойно положение при воденето на преговори;

16.  Призовава Комисията да установи ново взаимодействие между правилата в сферата на конкуренцията и общата селскостопанска политика, с цел земеделските производители и техните междубраншови организации да разполагат с инструменти, които да им дадат възможност да заемат по-силна позиция при воденето на преговори;

17.  Настоятелно призовава Комисията да проучи последствията от значителното навлизане на пазара на дадена държава-членка на отделен търговец на дребно или на малък брой търговци на дребно; настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на коригиращи мерки – в полза на производителите и потребителите – в случаите, в които е установено, че практиките в рамките на търговията на дребно или пазарният дял имат нарушаващо конкуренцията въздействие;

18.  Призовава Комисията до края на 2010 г. да представи доклад пред Парламента, в който да предостави данни относно злоупотребите с пазарна мощ от страна на изкупвачите в ЕС и наличието на нарушаващо конкуренцията поведение и на нелоялни практики на договаряне в рамките на цялата хранителна верига ‐ от сектора на снабдяване на земеделието до потребителите ‐ и да предложи целесъобразни мерки;

19.  Призовава държавите-членки, по целесъобразност, да предоставят на своите национални органи за защита на конкуренцията по-големи възможности за действие чрез установяване на опростени механизми за събиране на доказателства във връзка с нарушаването на конкуренцията чрез използване на нелоялни практики на договаряне;

20.  Счита, че е необходимо да се забрани на равнище на Съюза продажбата на селскостопанската продукция на цена под покупната;

21.  Настоятелно призовава Комисията да започне пълно проучване на сектора по веригата на предлагане на храни, за да се установи равнището на злоупотреби с пазарна мощ в сектора; посочва успешните резултати от проучването на конкуренцията във фармацевтичния сектор през 2009 г.;

22.  Настоятелно призовава Комисията да преразгледа критериите, които се използват понастоящем за оценка на нарушаващото конкуренцията поведение (индекс на Херфиндал); този индекс, който се използва за оценка на риска от възникване на монопол, не е в състояние да отрази действителния размер на нарушаващите конкуренцията практики, характеризиращи се с тайни споразумения или господстващо положение на малък брой дружества, каквито изглежда се прилагат, поне отчасти, при търговията на дребно от голям мащаб;

23.  Призовава Комисията да осигури по-целенасоченото прилагане на правилата в областта на конкуренцията в рамките на хранителната верига и да разгледа възможността за представяне на законодателни предложения на Парламента и Съвета във връзка с това, за да се ограничи по ефективен начин появата на господстващо положение на пазара в рамките на сектора на снабдяване на земеделието, преработвателния сектор и търговията на дребно и за да се заздравят позициите на земеделските производители при воденето на преговори, като им се предостави възможност да предприемат координирани действия срещу стопанските субекти в господстващо положение посредством ефикасни организации на производителите, браншови организации и малки и средни предприятия;

24.  Заема становището, че Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари (ООП) трябва своевременно да се преразгледа, с цел да се укрепят подобни организации, както и че обхватът на този регламент следва да се разшири, така че да включва упражняването на устойчиви производствени практики като условие за неприлагане на член 101 от Договора за функционирането на ЕС;

25.  Счита, че на равнището на ЕС ще е необходимо да се осигури определена степен на координация и хармонизация на националните мерки срещу нелоялните търговски практики;

26.  Настоятелно призовава Комисията да предвиди разграничаване в законодателството на правилата относно продуктите със силно подчертана териториална база, които се отличават със своя специфичен, различен, местен или регионален характер, от правилата относно стандартизираните продукти;

27.  Призовава Комисията да представи мерки за обезпечаване на защитата на различните хранителни, екологични и здравни характеристики, както и да гарантира, че това разнообразие е придружено от подходящи цени; по същество конкуренцията следва да се развива и въз основа на различните качествени характеристики, които следва да бъдат надлежно измерими;

Злоупотреба с пазарна мощ от страна на изкупвачите и договаряне

28.  Призовава Комисията да следи за това, законодателството на ЕС в областта на конкуренцията да не се заобикаля чрез злоупотреби с пазарна мощ от страна на изкупвачите (липса на явни нарушения на конкуренцията) в рамките на хранителната верига, което често се наблюдава под формата на забава на плащанията, дължими на земеделски производители или дребни преработватели, последващи промени на договорните условия, принудителни отстъпки, продажба на стоки на цени под тяхната себестойност, изисквания за прекомерно големи количества и неоправдани такси за предлагане на хранителните продукти на пазара на дребно, както и при необходимост да изготви съответни законодателни предложения;

29.  Призовава по-специално сроковете за плащане в рамките на цялата верига на предлагане на храни да се съкратят на максимално 30 дена за всички храни и да се приемат още по-къси срокове за крайно нетрайните земеделски продукти, като част от текущото преразглеждане на Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (следва да се разгледа възможността за изключения по отношение на организациите на производителите и кооперациите);

30.  Настоятелно призовава Комисията да предложи разширяване на обхвата на европейското право в областта на конкуренцията извън настоящия му тесен фокус върху благосъстоянието на потребителите и загрижеността за осигуряване на ниски цени на храните;

31.  Призовава Комисията да проучи дали има вероятност наложените от отделните търговски вериги изисквания относно практиките за отглеждане на плодове и зеленчуци и остатъците от пестициди, надхвърлящи законово установените правила, да възпрепятстват свободната търговия и да осигуряват необосновано по-силна позиция за дистрибуторите във веригата на предлагане на храни;

32.  Призовава да се изготви списък на нелоялните пазарни практики, като например продажби на загуба или комисионни за продажба, и тяхната изрична забрана от страна на ЕС; призовава за изготвяне на публично достъпен списък на предприятията, които не спазват разпоредбите, и за въвеждане на режим за санкции;

33.  Призовава Комисията да разгледа дали и до каква степен злоупотребата със собствени търговски марки и практиката на веригите супермаркети, свързана със споразуменията за съвместни покупки, водят до нелоялна конкуренция и натиск върху земеделските производители, както и до систематично понижаване на цените на производителите; подчертава, че злоупотребата със собствени марки има неблагоприятно отражение върху способността на производителите да извършват новаторска дейност (особено дребните производители); приканва Комисията да предприеме действия във връзка с това, с цел земеделските производители и групите производители да бъдат третирани справедливо в рамките на процеса на ценообразуване;

34.  Застъпва становището, че препоръките на Комисията за увеличаване на вертикалната интеграция на хранителната промишленост не винаги отразяват необходимостта да се намери нов баланс между позициите на земеделските производители, дистрибуторите и хранителната промишленост при воденето на преговори и че поради това тези стратегии следва да бъдат придружени от мерки за предотвратяване на нелоялните практики;

35.  Предупреждава, че земеделското производство при предварително сключени договори с изкупвачи, вертикалната интеграция и фючърсите, които играят все по-важна роля, биха могли да подкопаят конкуренцията и позициите на земеделските производители при воденето на преговори; поради това призовава Комисията да разгледа последиците от този вид договорености и при необходимост да предприеме съответни действия;

36.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават лоялното договаряне между всички участници във веригата на предлагане на храни, основаващо се на условия, договорени с организациите на земеделските стопани и на производителите, включително браншови и междубраншови организации, с оглед на усъвършенстването на устойчивите земеделски практики, осигуряването на най-високо качество на продуктите, намаляването на покупните цени на суровините и материалите и гарантирането на справедливи цени, и да предвидят лесно достъпна система за защита срещу нарушения на договорите от страна на изкупвачите; заема становището, че стандартните договори биха могли да бъдат полезни инструменти, чието прилагане следва да бъде задължително в някои сектори; подкрепя обмена на най-добри практики в областта на уведомяването относно договорните практики между държавите-членки, включително предоставянето на информация на Комисията;

37.  Приветства и насърчава назначаването на омбудсмани за търговията на дребно с хранителни продукти и други механизми за арбитраж, които имат за цел да гарантират спазването на сключените споразумения; призовава Комисията да проучи натрупания опит в тази област, с оглед на назначаването на омбудсман на равнището на ЕС за търговията на дребно с хранителни продукти, чийто мандат би включвал гарантиране на прилагането на етични кодекси, на най-добри практики и на договорите при транзакции между оператори от различни държави-членки;

38.  Призовава Комисията да разкрие нелоялните практики по отношение на таксите за предлагане на хранителните продукти на пазара и да ги проучи съгласно правото в областта на конкуренцията; призовава Комисията да предложи единни правила за използването на таксите за предлагане на хранителни продукти на пазара и таксите за навлизане на пазара и по-специално да предприеме действия срещу прекомерните такси, изисквани от дистрибуторите;

39.  Счита, че Комисията трябва да поощри провеждането на масова информационна кампания на европейско равнище с цел повишаване на осведомеността на земеделските производители относно техните права, нелоялните практики, които могат да бъдат в техен ущърб, и относно средствата, които са на тяхно разположение, за изобличаване на злоупотребите;

Спекулация

40.  Призовава Европейския съюз да настоява за създаването на независима регулаторна агенция на световно равнище, която да определя правилата за търговията с фючърси и опции върху стоки, и да прилага строги регулаторни мерки срещу спекулацията с хранителни стоки в световен мащаб;

41.  Отправя искане, с оглед на непрекъснато увеличаващата се пазарна ориентация, да се предприемат мерки за противодействие срещу крайната нестабилност на цените, тъй като някои от участниците във веригата на предлагане на храни се възползват от това явление, а други понасят осезаеми вреди от него; поради това призовава Комисията да предложи законодателни инструменти за ограничаване на нестабилността на цените, с цел да се намали уязвимостта на производителите;

42.  Призовава Комисията да увеличи правомощията на органите на европейските стокови борси, с цел да се предотврати спекулацията с хранителни стоки и да се положат усилия за прилагането на целесъобразни мерки от страна на ЕС за предотвратяване на спекулацията с неселскостопански стоки за оказване на влияние върху селскостопанските фючърси;

43.  Призовава Комисията да подобри надзора и цялостната прозрачност на пазарите на деривати, свързани с основните селскостопански продукти, а също и да увеличи прозрачността на извънборсовата търговия в контекста на предстоящия преглед на директивата за пазарите на финансови инструменти и други законодателни актове в тази област;

Саморегулиране

44.  Настоятелно приканва Съвета допълнително да насърчи инициативите за саморегулиране и възможността за създаването на съвместни фондове за справяне с икономическия риск, с цел земеделските производители да бъдат в по-силни позиции при воденето на преговори, по-специално чрез оказването на подкрепа на икономическите организации, организациите на производителите, браншовите организации и земеделските кооперации;

45.  Насърчава държавите-членки да изготвят кодекси за добра търговска практика за хранителната верига, включително механизми за подаване на жалби и санкции за нелоялни практики; призовава Комисията да предложи общ кодекс, който да се прилага в целия Европейски съюз, с цел да се промени равновесието във взаимоотношенията в рамките на веригата на предлагане на храни; приканва също Комисията да изготви предложение за прилагане на равнището на ЕС на механизъм за проследяване на взаимоотношенията между търговците на дребно в господстващо положение и техните доставчици чрез специализирани органи в държавите-членки;

46.  Счита за необходимо да се насърчи по-добрата интеграция, посредством междубраншови организации, на различните звена на веригата и да се изготвят доброволни стандартни договори, с възможност държавите-членки да изискат тяхното задължително спазване в определени случаи, преди всичко за нетрайните продукти;

Устойчиви хранителни системи, качество на храните

47.  Изразява съжаление във връзка с факта, че в своето съобщение Комисията не поставя по-силен акцент върху значението на селското стопанство в рамките на веригата на предлагане на храни и на веригата на създаване на добавена стойност в хранителната промишленост; подчертава връзката между ниските изкупни цени и структурния излишък в производството и нейните последици за устойчивостта, качеството на храните, хуманното отношение към животните, иновациите в селското стопанство и заетостта в по-малко облагодетелстваните региони;

48.  Призовава Комисията да предложи да се приемат инструменти за подкрепа и насърчаване на вериги на предлагане на храни, управлявани от земеделски производители, къси вериги на предлагане и пазари на земеделските производители, за да се установи пряка връзка с потребителите и да се даде възможност на земеделските производители да получават по-справедлив дял от крайната продажна цена, като се намали броят на посредниците и етапите в процеса;

49.  Настоятелно приканва Комисията в своите дейности да обръща специално внимание на положението в развиващите се страни и да не застрашава самоснабдяването с храни в тези трети държави;

50.  Призовава Комисията да преразгледа хигиенните стандарти на ЕС във връзка с продажбите на местни или отдалечени пазари и със срока на годност на продуктите, да децентрализира и опрости системите за сертифициране и контрол и да насърчи директната връзка между производителите и потребителите и късите вериги на предлагане на храни;

51.  Потвърждава значението на наличието на надеждна нормативна уредба за качеството на селскостопанските продукти и необходимостта от нея; припомня в тази връзка резолюцията на Европейския парламент от 25 март 2010 г. относно политиката за качество на селскостопанските продукти и потвърждава още веднъж крайната необходимост вносните продукти да съответстват на всички стандарти за качество и производствени норми, така че да се предотврати нелоялната конкуренция по отношение на европейските продукти;

52.  Припомня, че стабилността на доходите на земеделските производители определя тяхната способност да инвестират в „зелени“ технологии, мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата, възобновяеми енергийни източници и мерки за опазване на околната среда с оглед на устойчивото селско стопанство, както и че от земеделските производители се очаква да отговарят на високи екологични стандарти;

53.  Счита за съществено организацията на веригата на предлагане на храни да се подобри и допълнително да се рационализира, с цел да се ограничи въздействието на транспорта на храни (хранителни мили) върху околната среда и да се насърчи пускането на пазара на местни хранителни продукти;

54.  Подчертава, че инвестирането в оборудване за консервиране и пакетиране на селскостопански продукти може да има значителен принос за осигуряването на справедливи цени за тези продукти;

55.  Подчертава необходимостта от това, да се гарантира устойчиво развитие на икономиката в селските райони чрез насърчаване на преработката на селскостопански продукти в самите стопанства, както и чрез неселскостопански дейности, с цел да се увеличи броят на работните места и да се генерират допълнителни приходи;

56.  Призовава Комисията да подкрепи местните и регионални инициативи за продажба на храни и да не ги обременява ненужно с нормативни ограничения и бюрокрация, тъй като те допринасят значително за генерирането на добавена стойност от страна на селскостопанските предприятия;

Самоснабдяване, обществено хранене, хранителни отпадъци

57.  Призовава Комисията, при преразглеждането на стандартите на ЕС, да обърне необходимото внимание и на местните производители на храни като тези, произвеждащи за задоволяване на собствените нужди;

58.  Призовава Комисията да извърши оценка на възможностите за изменение на правилата по отношение на практиките в областта на обществените поръчки за услуги за обществено хранене, с цел да се насърчат устойчивите земеделски практики и хуманното отношение към животните и да се развият сезонните и местните хранителни продукти;

59.  Счита, че при обществените поръчки, например в рамките на специални програми за млечни продукти, плодове и зеленчуци за училищата, следва да се гарантира достъпът на дребните местни производители и местните групи производители;

60.  Счита, че следва да бъдат взети мерки за насърчаване на селскостопанските пазари, пряко управлявани от земеделски производители, за създаването на магазини на производителите, в които те да предлагат продуктите си пряко на потребителите, и за въвеждането на програми за насърчаване на продажбите на продукти на местни пазари;

61.  Призовава Комисията да анализира, в доклад до Европейския парламент и Съвета, огромното прахосване на храни в рамките на хранителната верига, което в по-голямата част от държавите-членки съответства на до 30  % от произведените храни, и да предприеме действия чрез кампания за повишаване на осведомеността относно същественото значение на храната;

62.  Потвърждава необходимостта от разработване на програми за храните за онези граждани на ЕС, които се нуждаят от тях, като хората в неблагоприятно положение, възрастните и младите хора;

o
o   o

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/food/files/high_level_group_2008/documents_hlg/final_recommendations_hlg_17_03_09_en.pdf
(2) Приети текстове от тази дата, P6_TA(2009)0191.
(3) Приети текстове на тази дата, P6_TA(2008)0054.
(4) Документ на Съвета 8099/10.
(5) Въведение в COM(2009)0591.


Финансиране и функциониране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията
PDF 297kWORD 80k
Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно финансирането и функционирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2010/2072(INI))
P7_TA(2010)0303A7-0236/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(1) (МИС от 17 май 2006 г.), и по-специално точка 28 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията(2) (Регламент за ЕФПГ),

–  като взе предвид Регламент (EО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) №1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията(3),

–  като взе предвид своите резолюции, приети от 23 октомври 2007 г. досега(4), относно предложенията за решения на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, съгласно точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление,

–  като взе предвид съобщенията на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 2 юли 2008 г. (COM(2008)0421) и от 28 юли 2009 г. (COM(2009)0394) относно дейностите на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията през 2007 г. и 2008 г.,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по бюджети и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по икономически и парични въпроси (А7-0236/2010),

A.  като има предвид, че за да се смекчат отрицателните последици от глобализацията за работниците, засегнати от колективни съкращения, и за да се засвидетелства солидарност с тези работници, в допълнение към увеличаването на възможностите им за повторно наемане на работа, Европейският съюз създаде Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (наричан по-долу „ЕФПГ“), за да се подпомогнат финансово отделни програми за реинтеграция на съкратени работници на пазара на труда; като има предвид също така, че ЕФПГ е обезпечен с максимална сума от 500 млн. евро годишно, произхождащи или от съществуващия резерв в рамките на горната граница на общите разходи за предходната година, или от анулирани бюджетни кредити за поети задължения през последните две финансови години, с изключение на свързаните с функция 1б от Финансовата рамка; като има предвид, че ЕФПГ беше създаден като гъвкав инструмент за специфично подпомагане, предназначен да реагира по-бързо и по-ефективно на реинтегрирането на работниците, засегнати от съкращения вследствие на промените в структурата на световната търговия,

Б.  като има предвид, че в отговор на увеличаването на безработицата, в резултат на икономическата и финансовата криза, както и на поуките от придобития през 2007 г. и 2008 г. опит, през юни 2009 г. Европейският съюз промени правилата, уреждащи използването на ЕФПГ; като има предвид, че тази промяна засегна всички заявления, които предстои да бъдат внесени преди 31 декември 2011 г., и се състоеше от разширяване на приложното поле на ЕФПГ, с прилагане на по-гъвкави и по-прецизни критерии за намеса, а също така и от увеличение на процента на съфинансирането и удължаване на периода на използване от страна на държавите-членки на осигуреното финансово участие,

В.  като има предвид, че анализ на мобилизираните в рамките на ЕФПГ средства между 2007 г. и края на първото полугодие на 2009 г. посочва скромно използване на отпуснатите ресурси – за 18 заявления, подадени от името на 24431 работници от 8 държави-членки, са мобилизирани едва 80 млн. евро от наличните общо 1,5 млрд. евро, при това за силно ограничен брой отрасли (предимно текстилната и автомобилната промишленост); като има предвид, че тези недостатъци намират своето отражение и в разликите между първоначално отпуснатите суми и сумите, използвани в крайна сметка, като 24,8 милиона евро (39,4 % от мобилизираните бюджетни кредити) впоследствие са върнати – в случая с първите 11 заявления,

Г.  като има предвид, че макар все още да не е възможно да се оцени функционирането на ЕФПГ в светлината на преразгледания регламент, тъй като по внесените от май 2009 г. насам заявления все още се очаква решение или по тях още се работи, вече може да се твърди, че се наблюдава явно увеличение на броя на заявленията за подпомагане от ЕФПГ, което потвърждава уместността на внесените промени; като има предвид, че между май 2009 г. и април 2010 г. броят на внесените заявления е нараснал от 18 на 46, на поисканите общо суми – от 80 на 197 млн. евро, а държавите-членки, подаващи заявления, са вече 18, вместо 8, като същевременно броят на работниците, за които се търси помощ, почти се е удвоил (още 36 712 работници в сравнение с преди), а заявленията засягат много по-широк спектър икономически сектори,

Д.  като има предвид обаче, че девет държави-членки все още не са прибягнали до ЕФПГ, че мобилизираните средства остават много под наличните максимални годишни средства, в размер на 500 млн. евро, както и че повечето от заявленията касаят региони, където БВП на глава от населението е по-висок от средния за Европейския съюз, а процентът на безработицата е сравнително нисък; като има предвид, че с оглед на това може да се заключи, че макар и внесените в първоначалния регламент подобрения да са съществени, те остават ограничени в сравнение с наблюдаваното през последните години увеличение в броя на колективните съкращения,

Е.  като има предвид, че повишаването на процента на съфинансиране от 50 % на 65 % при преразглеждането през 2009 г. изглежда е един от факторите, които обясняват увеличения брой заявления,

Ж.  като има предвид, че ограниченото използване на ЕФПГ за най-бедните региони на ЕС произтича от различаващите се национални стратегии и от трудностите, свързани с установяването на точния статус на потенциалните бенефициенти, преди да се вземе решение на европейско равнище,

З.  като има предвид, че въпреки общата декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 17 юли 2008 г., в която се призовава за оказване на възможно най-бърза и ефикасна финансова подкрепа от страна на ЕФПГ, продължителността на процедурата от момента на колективното съкращение до датата, на която ЕФПГ се намесва в подкрепа на потърсилата помощ държава-членка, все още е приблизително от 12 до 17 месеца; като има предвид, че това е една от причините за разликата между броя на работниците, за които е потърсено финансиране от ЕФПГ, и броя на реално подпомогнатите от фонда работници,

И.  като има предвид, че проектът на междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси(5) не променя съществено процедурата за мобилизиране на ЕФПГ, като прави процедурата на триалога факултативна, в съответствие със стандартната практика; като има предвид, че е малко вероятно тази промяна да ускори и облекчи процедурата,

Й.  като има предвид, че съгласно междинния доклад на Комисията за оценка на функционирането на МИС(6) необходимостта от вземане на конкретно решение от двата клона на бюджетния орган за мобилизирането на ЕФПГ е един от факторите за мудността на процедурата; като има предвид, че това не следва да възпрепятства ускоряването и опростяването на решенията относно мобилизирането на ЕФПГ,

К.  като има предвид, че все още не са налице надеждни и последователни данни относно прилагането на ЕФПГ от неговата промяна след 2009 г., и като заема твърдо позицията, че трябва да се определят задължения за прозрачност и редовна отчетност,

Л.  като има предвид, че всичките 27 решения, взети между 2007 г. и април 2010 г., бяха положителни, а разрешените суми – еднакви с предложените от Комисията,

М.  като има предвид, че явлението „глобализация“ и последиците от икономическата криза за трудовата заетост ще продължат да съществуват и след 2013 г., като в резултат на това има вероятност през следващите години да се засили тенденцията за увеличаване на броя на заявленията; като има предвид обаче, че предназначението на фонда не е да служи като заместител за липсата на иновативност,

1.  Счита, че добавената стойност на ЕФПГ, в качеството му на инструмент на социалната политика на Европейския съюз, се състои във видимостта, конкретността, целевата насоченост и временния характер на финансовата помощ, която той оказва за индивидуални програми за преквалификация и професионална реинтеграция на работници, засегнати от колективни съкращения в сектори или региони, които претърпяват сериозни икономически и социални затруднения;

2.  Счита, че увеличението на броя на заявленията за получаване на финансиране от ЕФПГ и трудностите при прилагането на неговата процедура за мобилизиране и изпълнение изискват въвеждането, при първа възможност, на подобрения в процедурните му и бюджетни разпоредби; подчертава, че Комисията следва да подобри информацията относно ЕФПГ, както и видимостта му сред държавите-членки и неговите потенциални бенефициенти; съобразно с това призовава Комисията да изтегли напред представянето на своята междинна оценка за 30 юни 2011 г. и да добави към нея предложение за преразглеждане на регламента за ЕФПГ, за да се коригират най-явните недостатъци на фонда преди приключването на настоящата Многогодишна финансова рамка (МФР);

3.  Призовава Комисията да оцени в своя междинен преглед осигуреното финансово участие, по-специално по отношение на следните качествени аспекти:

   a) процента на успеваемост при реинтегрирането и оценката на повишаването на уменията на бенефициентите;
   б) сравнителен анализ на мерките, финансирани в отговор на всяко едно заявление за получаване на средства от ЕФПГ, и резултатите въз основа на реинтеграцията;
   в) спазването на критерия за недискриминация по отношение на договорните условия на съкратените работници и на работниците, които се възползват от своето право на свободно движение в рамките на ЕС;
   г) процедурите за консултиране със социалните партньори, които са използвани или не са използвани при подготвянето на заявленията, както и извършените проверки на тяхното изпълнение;
   д) въздействието на ЕФПГ върху мрежата на неговите бенефициенти, както и върху потенциално засегнатите от плана за съкращения малки и средни предприятия, чиито служители биха могли да се възползват от фонда;
   е) анализ на последиците от различните кандидатури за получаване на средства от ЕФПГ, що се отнася до националната институция, отговаряща за тяхното управление;
   ж) въздействието на помощта от ЕФПГ, по възрастова група, при подпомагането на държавите-членки и отраслите;

4.  Призовава Комисията да оцени в своя междинен преглед предоставената помощ от гледна точка на бюджета и да отрази своите констатации, като обърне особено внимание на:

   a) причините за голямото несъответствие между поисканите от ЕФПГ средства и възстановените суми от държавите-членки, бенефициенти на помощта, когато подпомагането вече е приключило;
   б) това, кои са били финансираните, но неизпълнени програми и мерки, в случаите, в които държави-членки са възстановили отпуснати средства;
   в) причините за големите разлики между държавите-членки по отношение на предоставеното финансиране на работник в различните заявления за получаване на средства от ЕФПГ;
   г) анализ на съгласуването на различните програми, финансирани с европейски средства (включително подпомагането от ЕСФ), отпуснати за същия регион, в който се разглеждат заявления за получаване на средства от ЕФПГ и/или тяхното разглеждане е приключило;
   д) анализ на дела на общото финансиране, което Комисията е обявила, във връзка с други национални мерки за подпомагане и мерки за подпомагане на конкретни предприятия;

5.  Счита, че при преразглеждането на регламента следва надлежно да се вземат предвид констатациите от оценката на функционирането на ЕФПГ, както и от натрупания опит, като се въведат мерки, които ще намалят значително продължителността на процедурата за мобилизиране на ЕФПГ;

6.  Призовава Комисията да предложи добавянето в регламента за ЕФПГ на задължение държавите-членки да подкрепят участието на работнически сдружения на етапа на изпълнението; призовава Комисията да организира обмен на опит и добри практики, свързани с участието на работници в прилагането на ЕФПГ, така че настоящи и бъдещи съкратени работници да могат да се възползват от опита, придобит при предишни случаи;

7.  Подчертава, че времето, необходимо за мобилизирането на ЕФПГ, може да се намали с 50 %, ако се формулират и приемат следните мерки:

   a) заявленията за мобилизиране на средства от ЕФПГ следва да се изготвят от държавите-членки още след обявяването на намерение за извършване на колективно съкращение, а не след неговото осъществяване;
   б) Комисията следва да уведоми държавите-членки, че заявление би могло да се подаде още на първия ден след изпълнението на критериите за намеса;
   в) следва да се осигурят всички възможни средства за гарантиране на бърза и подобрена комуникация със съответната държава-членка в този процес;
   г) заявленията, подадени от държавите-членки на собствения им език и на един от работните езици на европейските институции, биха могли да помогнат на службата на Комисията, натоварена с тяхната проверка, да стори това без забавяне;
   д) Комисията следва да разполага с необходимия човешки и технически капацитет, като се зачитат принципите на бюджетната неутралност, за да обработва бързо и ефективно подадените от държавите-членки заявления;
   е) Комисията следва да вземе решение относно мобилизирането на ЕФПГ в срок до 3-4 месеца от получаването на подаденото от държавата-членка заявление, включително цялата необходима информация; в случаите, в които оценката на дадено заявление би могла да отнеме повече от 4 месеца, Комисията следва да уведоми ЕП възможно най-скоро и да изложи причините за това забавяне;

8.  Призовава Комисията да предостави на държавите-членки набор от насоки за формата и изпълнението на заявленията за финансиране от ЕФПГ, насочени към постигането на бърза процедура за кандидатстване и широк консенсус между заинтересованите страни за стратегията, която да бъде приложена, и мерките, които да бъдат предприети за ефективното реинтегриране на работниците на пазара на труда; призовава държавите-членки да ускорят процедурата, като финансират предварително мерките, които следва да започнат от деня на подаването на заявлението, с цел възможно най-пълноценно използване на периода на прилагане на ЕФПГ в полза на засегнатите работници;

9.  Напомня на държавите-членки за задължението им, от една страна, да включат социалните партньори от самото начало в изпълнението на задачата, свързана с изготвянето на заявленията, в съответствие с член 5 от регламента за ЕФПГ, и, от друга, да спазват член 9 от този регламент, който изисква държавите-членки да предоставят информация и да направят публично достояние финансираните действия, като тази информация трябва да бъде адресирана и до засегнатите работници, местните и регионални органи и социалните партньори, а също така и да стандартизират процедурите; призовава държавите-членки да подсигурят участието на работническите съвети преди започването на всяка програма, за да се гарантира предоставянето на истинска помощ от страна на социалните партньори при формулирането на планове за преструктуриране, които да отговарят на нуждите на работниците и служителите, а не на предприятията;

10.  Изисква от държавите-членки да създадат комуникационна и административна структура за ЕФПГ на национално равнище, с консултиране на всички заинтересовани страни, по-специално социалните партньори, и да обменят най-добри практики на европейско равнище, което ще създаде възможност за бърза и ефективна намеса от страна на ЕФПГ в случай на мащабни съкращения;

11.  Отбелязва, че Регламент (ЕО) № 1927/2006 позволява няколко държави да внесат съвместно заявления за подпомагане от ЕФПГ, когато засегнати работници в даден географски район или определен сектор не са съсредоточени в една и съща държава-членка;

12.  Счита, че за да се ускорят и опростят процедурите, трябва да се гарантира по-ефективна координация между Комисията и Европейския парламент, така че да може да се намали срокът за вземане на решение, без да се накърнява оценката на заявленията, внесени от съответните комисии на ЕП, като следователно:

   a) Комисията трябва да отчита надлежно графика на ЕП по отношение на заседанията на парламентарните комисии, както и месечните сесии, като представя своите предложения своевременно, за да се ускори процедурата по вземане на решения;
   б) Комисията трябва да информира своевременно ЕП относно срещнатите трудности и/или пречки при оценяването на заявленията на държавите-членки;
   в) от друга страна, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по бюджети ще полагат максимални усилия, за да се гарантира, че решенията се вземат на следващото пленарно заседание след приемането им в комисия;

13.  Счита, че тези незабавни мерки за допълнителна гъвкавост и опростяване на процедурата за мобилизиране на ЕФПГ биха могли да се въведат в регламента при преразглеждането му, ако придобитият към тази дата опит дава основания за това; поддържа становището, че никоя от тези мерки не следва по никакъв начин да ограничава или намалява правомощията на Парламента, като част от бюджетния орган, при вземането на решения за мобилизирането на фонда;

14.  Счита, че освен подобряването на процедурата следва да се удължи до края на настоящата МФР срокът на действие на въведената през 2009 г. дерогация за подпомагане на работниците, загубили своята работа поради икономическата и финансовата криза, като поради това процентът на съфинансирането следва да се запази на 65 %, тъй като фундаменталните причини за нейното одобряване съвсем не са отстранени;

15.  Отбелязва включването за първи път в проектобюджета на Комисията за 2011 г. на бюджетни кредити за плащания за ЕФПГ и счита, че това е важен елемент от общия анализ на управлението и видимостта на този фонд; счита обаче, че тези бюджетни кредити за плащания може да не са достатъчни за покриване на сумите, необходими за заявленията за получаване на средства от ЕФПГ през 2011 г.; следователно отново призовава заявленията за средства от ЕФПГ да не се финансират изключително чрез трансфери от бюджетните редове за ЕСФ и призовава Комисията незабавно да определи и използва различни бюджетни редове за тази цел;

16.  Подчертава, че бъдещето на ЕФПГ ще бъде определено в рамките на преговорите по следващата МФР; счита, че за тази цел биха могли да се разгледат няколко възможности; счита, че следва да се обърне особено внимание на разглеждането на възможността да се създаде независим фонд с негови собствени бюджетни кредити за поети задължения и плащания, и призовава Комисията да представи предложения относно финансирането на такъв фонд; смята, че при евентуална бъдеща реформа на ЕФПГ той следва да запази своята гъвкавост, която понастоящем представлява сравнително предимство, що се отнася до структурните фондове на ЕС;

17.  Подчертава, че превръщането на настоящите мерки по линия на ЕФПГ в постоянен инструмент за подпомагане на активни мерки за търсене на работа ще демонстрира политическа воля за създаване на европейски социален стълб, в допълнение към социалните политики на държавите-членки, който ще бъде в състояние да възроди европейския подход в областта на професионалното обучение; с оглед на това отбелязва, че ЕФПГ следва да продължи да се различава по отношение на своите цели от Европейския социален фонд и европейските програми за обучение през целия живот, предвид факта, че ЕФПГ е съсредоточен по-скоро върху повишаването на уменията на всеки подпомаган работник, отколкото върху отговарянето на загрижеността на предприятията или предоставянето на всеобхватни услуги на заведения за професионална подготовка;

18.  Призовава държавите-членки, които използват ЕФПГ, да постигнат взаимодействие между ЕФПГ, ЕСФ и микрофинансирането с цел определяне на най-подходящата мярка за всеки отделен случай;

19.  Настоятелно призовава държавите-членки да използват ЕФПГ за изпълнението на европейските цели, за насърчаване придобиването на нови умения, за нови, устойчиви, екологични и висококачествени работни места в определени региони и за създаването на благоприятни условия за предприемачество и учене през целия живот, така че да се позволи на работниците да се развиват в професионален план и да дават своя принос за подобряване конкурентоспособността на Съюза в контекста на глобализацията;

20.  Призовава Комисията да изготвя по-добри отчети за използването на ЕФПГ, като значително разшири своите годишни доклади и редовно предоставя на Парламента данни за прилагането на финансовото подпомагане от страна на държавите-членки;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.
(2) OВ L 406, 30.12.2006 г., стp. 1.
(3) OВ L 167, 29.6.2009 г., стp. 26.
(4) Приети текстове от 25.3.2010 г. (P7_TA(2010)0071 и P7_TA(2010)0070), 9.3.2010 г. (P7_TA(2010)0044, P7_TA(2010)0043 и P7_TA(2010)0042), 16.12.2009 г. (P7_TA(2009)0107), 25.11.2009 г. (P7_TA(2009)0087), 20.10.2009 г. (P7_TA(2009)0049), 15.09.2009 г. (OВ C 224 E, 19.8.2010 г., стр. 46), 5.5.2009 г. (OВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 165), 18.11.2008 г. (OВ C 16 E, 22.1.2010 г., стр. 84), 21.10.2008 г. (OВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 117), 10.4.2008 г. (OВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 75), 12.12.2007 г. (OВ C 323 E, 18.12.2008 г., стр. 260) и 23.10.2007 г. (OВ C 263 E, 16.10.2008 г., стр. 155).
(5) COM(2010)0073 от 3 март 2010 г.
(6) COM(2010)0185 от 27 април 2010 г.


Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела
PDF 427kWORD 101k
Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно прилагането и преразглеждането на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2009/2140(INI))
P7_TA(2010)0304A7-0219/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(1) (наричан по-нататък „Регламент Брюксел I“ или „Регламента“),

–  като взе предвид доклада на Комисията относно прилагането на този регламент (COM(2009)0174),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 21 април 2009 г. относно преразглеждането на Регламента Брюксел I (COM(2009)0175),

–  като взе предвид доклада от Хайделберг (JLS/2004/C4/03) относно прилагането на Регламента Брюксел I в държавите-членки и отговорите на Зелената книга на Комисията,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм(2), и по-специално разделите „По-голям достъп до гражданско правосъдие за гражданите и стопанските субекти“ и „Изграждане на европейска съдебна култура“,

–  като взе предвид присъединяването на Съюза към Хагската конференция по международно частно право на 3 април 2007 г.,

–  като взе предвид подписването на 1 април 2009 г., от името на Съюза, на Хагската конвенция от 30 юни 2005 г. за споразуменията относно избор на съд,

–  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и по-специално делото Gambazzi срещу Daimler Chrysler Canada(3), становището Lugano(4), West Tankers(5), Gasser срещу MISAT(6), Owusu срещу Jackson(7), Shevill(8), Owens Bank срещу Bracco(9), Denilauer(10), St Paul Dairy Industries(11) и Van Uden(12),

–  като взе предвид Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(13), Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания(14), Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане(15), Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес(16), Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка(17) и Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000(18),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II)(19),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 декември 2009 г.,

–  като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0219/2010),

A.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 44/2001, заедно с предшественика си − Брюкселската конвенция, е един от най-успешните законодателни актове на ЕС; като има предвид, че той постави основите на европейско съдебно пространство и беше полезен на гражданите и стопанските субекти чрез насърчаването на правна сигурност и предсказуемост на решенията посредством уеднаквени европейски правила – допълнени от солидна съдебна практика, и чрез избягване на паралелни производства, и се използва за целите на позоваването и като инструмент за други инструменти,

Б.  като има предвид, че независимо от това той беше подложен на критика вследствие на редица решения на Съда на Европейския съюз и се нуждае от актуализация,

В.  като има предвид, че премахването на екзекватурата − основната цел на Комисията − би ускорило свободното движение на съдебни решения и би представлявало важен етап от изграждането на европейското съдебно пространство,

Г.  като има предвид, че екзекватурата много рядко получава отказ: само 1 до 5% от молбите се обжалват, като тези жалби много рядко постигат успех; като има предвид, при все това, че периодът от време и разходите за признаването на чуждестранно съдебно решение трудно могат да бъдат обосновани в единния пазар, като това може да бъде особено неудобно, когато ищецът желае да потърси изпълнение срещу активите на длъжник по съдебно решение в няколко юрисдикции,

Д.  като има предвид, че липсва изискване за екзекватура в няколко акта на ЕС: в регламентите за европейското изпълнително основание, европейската заповед за плащане, европейската процедура за искове с малък материален интерес и относно задълженията за издръжка(20),

Е.  като има предвид, че с премахването на екзекватурата следва да се предвиди, че съдебни решения, които подлежат на признаване и прилагане съгласно настоящия регламент и които са приложими в държавата-членка, в която са постановени, са приложими в целия ЕС; като това следва да бъде придружено с извънредно производство, което да бъде на разположение на страната по отношение на която се иска изпълнение, за да се гарантира адекватно право на обжалване в съдилищата на държавата по изпълнение в случай че тази страна желае да оспори изпълнението на основания, определени в регламента; като има предвид, че ще бъде необходимо да се гарантира, че стъпките, предприети с цел изпълнение преди изтичането на срока за подаване на молба за съдебен контрол, не са необратими,

Ж.  като има предвид, че трябва да се запазят минималните предпазни мерки, предвидени в Регламент (ЕО) № 44/2001,

З.  като има предвид, че длъжностните лица и съдия-изпълнителите в приемащата държава-членка трябва да са в състояние да установят, че документът, за който се иска изпълнение, е автентично, окончателно съдебно решение на национален съд,

И.  като има предвид, че арбитражът е разгледан удовлетворително от Нюйоркската конвенция от 1958 г. и от Женевската конвенция за международен търговски арбитраж от 1961 г., по които всички държави-членки са страни, като изключването на арбитража от обхвата на Регламента трябва да се запази,

Й.  като има предвид, че правилата на Нюйоркската конвенция са минимални правила и правото на държавите, страни по тази конвенция, може да бъде по-благоприятно за арбитражна компетентност и арбитражни решения,

К.  като има предвид, също така, че правило, предвиждащо, че съдилищата на държавата-членка на седалището на арбитража следва да имат изключителната компетентност, би могло да породи значителни смущения,

Л.  като има предвид, че от сериозните разисквания, породени от предложението за създаване на изключителна компетентност на гражданските съдилища за съдебните производства в подкрепа на арбитража в държавите-членки изглежда, че държавите-членки не са постигнали обща позиция по този въпрос и че резултатът от принуждаването им да действат прибързано би бил обратен, предвид световната конкуренция в тази област,

М.  като има предвид, че различните национални процесуални механизми, разработени за защита на арбитражната компетентност (забрани за водене на съдебни производства в други съдилища, доколкото са в съответствие със свободното движение на хора и с основните права, декларация за валидност на арбитражна клауза, отпускане на обезщетение за нарушение на арбитражна клауза, отрицателното въздействие на принципа „компетентност за компетентността“ (Kompetenz-Kompetenz) и т.н.) трябва да продължат да бъдат на разположение, а резултатът от подобни процедури и произтичащите решения на съдилищата в другите държави-членки трябва да се решават от правото на тези държави-членки, каквото беше положението преди решението за West Tankers,

Н.  като има предвид, че автономията на страните е от ключово значение, като прилагането на правилото lis pendens, както е утвърдено от Съда на Европейския съюз (например в Gasser) дава възможност клаузите за избор на съд да бъдат накърнявани от злоупотреби с „торпедни“ действия,

О.  като има предвид, че трети лица могат да бъдат обвързани със споразумение относно избор на съд (например в товарителница), за което те не са дали изрично съгласие и че това може да има обратно въздействие върху достъпа им до правосъдие и да бъде явно несправедливо, и следователно като има предвид, че е необходимо въздействието от споразумението за избор на съд по отношение на трети лица да бъде уредено в специална разпоредба на регламента,

П.  като има предвид, че според Зелената книга много от срещаните с Регламента проблеми биха могли да бъдат отстранени посредством подобряване на комуникацията между съдилищата; като има предвид, че фактически би било невъзможно да се приемат законодателни актове в областта на по-добрата комуникация между съдиите в акт на международното частно право, но тя може да бъде насърчавана като част от създаването на европейска съдебна култура посредством обучение и използване на мрежи (Европейска мрежа за съдебно обучение, Европейска мрежа на съдебните съвети, Мрежа на председателите на върховните съдилища на Европейския съюз и Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела),

Р.  като има предвид, че по отношение на правата, свързани с личността, е необходимо да се ограничи възможността за търсене на най-благоприятния съд (forum shopping) като се подчертае, че по принцип, на съдилищата следва да се признава компетентност единствено когато са налице достатъчни, съществени или значими връзки с държавата, в която е внесен иска, тъй като така ще се помогне за постигане на по-добър баланс между засегнатите интереси, по-конкретно, между правото на свобода на изразяване и правото на добро име и частен живот; като има предвид, че проблемът с приложимото право ще бъде конкретно разгледан в законодателна инициатива относно Регламента Рим ІІ; като има предвид, при все това, че в изменението на регламента могат да бъдат дадени някои насоки на националните съдилища,

С.  като има предвид, че по отношение на преходните мерки съдебната практика, свързана с Denilauer, следва да бъде пояснена, като се изясни това, че ex parte мерките могат да бъдат признати и приведени в изпълнение въз основа на регламента, при условие че ответникът е имал възможността да ги оспори,

Т.  като има предвид, че не е ясно до каква степен обезпечителните постановления, имащи за цел получаване на информация и доказателства, са изключени от обхвата на член 31 от регламента,

Всеобхватна концепция за международно частно право

1.  Насърчава Комисията да преразгледа взаимовръзката между различните регламенти, които се отнасят до компетентността, изпълнението и приложимото право; счита, че основната цел следва да бъде правна рамка, която е логично структурирана и лесно достъпна; счита, че за тази цел терминологията във всички области, всички понятия и изисквания за сходни правила във всички области следва да бъдат уеднаквени и хармонизирани (напр. lis pendens (висящо производство), клаузите относно компетентността и т.н.) и крайната цел може да бъде всеобхватно кодифициране на международното частно право;

Премахване на екзекватурата

2.  Призовава да се премахне изискването за екзекватура, но счита, че това трябва да бъде балансирано чрез подходящи защитни мерки за закрила на правата на страната, срещу която се иска изпълнение; следователно посочва, че следва да се приеме разпоредба за извънредно производство, което да бъде достъпно в държавата-членка, в която е поискано изпълнение; счита, че посоченото производство следва да е достъпно за страната, срещу която се иска изпълнение в съда, посочен в списъка в приложение ІІІ към регламента; отбелязва, че мотивите за иска по извънредното производство следва да бъдат: а) че признаването очевидно противоречи на обществената уредба на държавата-членка, в която е поискано признаване; б) когато съдебното решение е постановено задочно, когато на ответника не е предоставен достатъчно рано документа, въз основа на който образувано производството или равнозначен документ по начин, който да му позволи да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да започне процедура, с която да атакува съдебното решение, когато е имал възможност да направи това; в) че съдебното решение е несъвместимо със съдебно решение, постановено по спор между същите страни в държавата-членка, в която е поискано изпълнение и г)че съдебното решение е несъвместимо с предишно съдебно решение, постановено в друга държава-членка или в трета държава, по същото дело или между същите страни, при положение че предишното съдебно решение изпълнява необходимите условия за признаването му в получаващата държава; в допълнение на това счита, че следва да бъде възможно да се отправя искане към съдия дори преди да са предприети каквито и да е стъпки чрез изпълнение и че, в случай че този съдия реши, че искането е въз основа на сериозни основания, той или тя следва да отнесе въпроса до съдилището, посочено в списъка в приложение ІІІ за разглеждане въз основа на посочените по-горе критерии; застъпва се за добавянето на съображение в преамбюла, по силата на което национален съд да може да санкционира неправилно или неразумно приложение, наред с другото и по отношение на цената;

3.  Насърчава Комисията да започне публично разискване относно въпроса, свързан с публичната политика, по отношение на актовете на международното частно право;

4.  Счита, че трябва да има хармонизиран процедурен срок за извънредното производство, посочено в параграф 2, за да се гарантира, че то се осъществява във възможно най-кратки срокове, както и че трябва да се гарантира, че стъпките, които могат да бъдат предприети чрез средствата на изпълнението до изтичане на срока за прилагане на извънредно производство или до приключване на извънредното производство, не са необратими; изразява особена загриженост, че чуждестранно съдебно решение не следва да се прилага, ако не е било правилно представено на длъжника по съдебно решение;

5.  Твърди, че трябва да се запази не само изискването за сертификат за автентичност като процесуална помощ, така че да се гарантира признаване, но също и че следва да съществува стандартен формуляр за този сертификат; за тази цел счита, че предвиденият в приложение V сертификат следва да бъде подобрен, като се избягва, доколкото е възможно, необходимостта от превод;

6.  Счита, че с цел икономия на разходи преводът на решението за прилагане би могъл да се ограничи до окончателното разпореждане (диспозитив и резюме на основанията), но че следва да се изисква цялостен превод в случай че бъде подадена молба за извънредно производство;

Автентични актове

7.  Счита, че автентичните актове не следва да бъдат пряко приложими без възможност за атакуването им пред съдебните органи в държавата, в която се иска изпълнение; следователно счита, че извънредното производство не следва да се ограничава до случаи, при които прилагането на акта очевидно е в разрез с обществената уредба на получаващата държава, тъй като е възможно възникването на обстоятелства, при които автентичният акт би могъл да бъде несъвместим с по-рано постановено съдебно решение и действителността (за разлика от автентичността) на автентичен акт може да бъде оспорвана по съдебен път в държавата по произход на основание грешка, неправилно тълкуване и др. дори по време на изпълнението;

Обхват на Регламента

8.  Счита, че задълженията за издръжка в рамките на обхвата на Регламент (ЕО) № 4/2009 следва да бъдат изключени от обхвата на Регламента, но повтаря, че крайната цел следва да бъде всеобхватна съвкупност от правни норми, обхващаща всички области;

9.  Категорично се противопоставя на премахването (дори и отчасти) на изключването на арбитража от обхвата;

10.  Счита, че член 1, параграф 2, буква г) от регламента следва да изяснява това, че не само арбитражните производства, но също така и съдебните производства относно действителността или степента на арбитражна компетентност като основен въпрос или като несъществен или предварителен въпрос, са изключени от обхвата на регламента; освен това счита, че следва да бъде добавен параграф към член 31, предвиждащ решението да не бъде признато, ако при постановяване на решението си, съдът в държавата-членка по произход, решавайки въпрос, свързан с действителността или обхвата на арбитражна клауза, не е спазил разпоредби от арбитражното право в държавата-членка, в която се иска изпълнение, освен ако решението на тази държава-членка не води до същия резултат както ако е било приложено арбитражното право на държавата-членка, в която се иска изпълнение;

11.  Счита, че това също следва да бъде изяснено в съображение;

Избор на съд

12.  Подкрепя освобождаването на съда, определен в споразумението за избор на съд от задължението да спре производство в съответствие с правилото lis pendens като решение на проблема с „торпедните“ искове; счита, че то следва да се обедини с изискването всеки спор за компетентност, възникнал в хода на производството, да се решава в спешен порядък от избрания съд и да се подкрепи със съображение, в което да се подчертава, че автономията на страните е от най-голямо значение;

13.  Счита, че регламентът следва да съдържа нова разпоредба относно излагането на възражения във връзка със споразумения относно избор на съд срещу трети лица; счита, че подобна разпоредба би могла да предвижда, че лице, което не е страна по договора ще бъде обвързано чрез извънредно споразумение относно избор на съд, сключено в съответствие с регламента единствено ако: а) споразумението се съдържа в писмен документ или електронен регистър; б) лицето е уведомено по своевременен и адекватен начин относно съда, в който е предявен искът; в) в договорите за превоз на стоки, избраният съд е (i) постоянното седалище на превозвача; (ii) мястото на получаване, договорено в договора за превоз; (iii) мястото на доставка, договорено в договора за доставка, или (iv) пристанището, където стоките са първоначално натоварени на кораб или пристанището, където стоките са окончателно разтоварени от кораб; счита, че следва също да се предвиди, че във всички останали случаи, третото лице може да предяви иск пред друг компетентен съд съгласно регламента, ако се окаже, че изправянето на тази страна пред избрания съд би било очевидно несправедливо;

Правилото „forum non conveniens“

14.  С оглед избягването на вида проблеми, възникващи по делото Owusu срещу Jackson, предлага решение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, с което ще се даде възможност на съдилищата на държава-членка, които са компетентни по съществото на делото, да спрат делото, ако счетат, че съдът на друга държава-членка или на трета държава е по-подходящ за разглеждането на делото или на отделна част от него, така че страните да могат да сезират този съд или сезираният съд да може да прехвърли делото на този съд със съгласието на страните; приветства съответното предложение в предложението за Регламент относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство(21);

Действие на регламента в международния правов ред

15.  Счита, че въпросът дали на правилата на регламента следва да се предостави рефлексивно действие не беше разгледан в достатъчна степен и, че би било преждевременно да се предприема подобна стъпка, без задълбочено проучване, обширни консултации и политически дебат, в който Парламентът следва да играе водеща роля, и насърчава Комисията да започне този процес; счита от друга страна, че с оглед съществуването на значителен брой двустранни споразумения между държавите-членки и трети страни, въпросите за реципрочността и международната комисия, проблемът е с глобален характер и решението му следва да се потърси чрез Хагската конвенция чрез възобновяване на преговорите по международна конвенция относно съдебните решения; упълномощава Комисията да положи максимални усилия за съживяването на този проект, представляващ Свещеният Граал на международното частно право; настоятелно призовава Комисията да проучи доколко Конвенцията от Лугано от 2007 г.(22) може да послужи като модел и вдъхновение за подобна международна конвенция относно съдебните решения;

16.  Същевременно счита, че общностните правила в областта на изключителната компетентност по отношение на вещните права върху недвижима собственост или наем на недвижима собственост могат да бъдат разширени, така че да включват производства, образувани в трета държава;

17.  Подкрепя изменението на регламента, така че да се даде възможност за предоставяне на рефлексивен ефект на клаузите за изключителен избор на съд в полза на съдилища на трети държави;

18.  Отбелязва, че въпросът за изменение на правилото Owens Bank срещу Bracco следва да бъде разгледан отделно;

Определение на понятието „местоживеене“ за физическите и юридическите лица

19.  Счита, че е желателно да има самостоятелно европейско определение (което като резултат да се прилага спрямо всички европейски правни инструменти) на понятието „местоживеене“ за физическите лица, по-специално за да се избегнат положения, при които лицата може да са с повече от едно местоживеене;

20.  Отхвърля единното определение на седалището на дружества по смисъла на Регламента Брюксел I, тъй като определение с подобни дълготрайни последици следва да бъде обсъдено и решено в рамките на обхвата на развиващо се европейско дружествено право;

Лихвени проценти

21.  Счита, че регламентът следва да определи правило, чрез което да се избегне възможност съдът по изпълнението да може да откаже да приложи автоматичните правила на съда на държавата по произход, като вместо това приложи своя национален лихвен процент едва от датата на издаване на разпореждането за изпълнение по силата на извънредно производство;

Индустриална собственост

22.  Счита, че с оглед преодоляване на проблема с „торпедните искове“, съдът, сезиран втори следва да бъде освободен от задължението да спре производства в съответствие с правилото lis pendens когато първият сезиран съд очевидно не е компетентен; въпреки това отхвърля идеята, че отхвърлените установителни искове следва съвкупно да бъдат изключени от първото навременно правило с мотив, че тези искове могат да имат легитимна търговска цел; при все това счита, че въпросите относно компетентността биха били разрешени по най-добрия начин в контекста на предложенията за създаване на единна система за патентно съдопроизводство;

23.  Счита, че терминологичните разминавания между Регламент (ЕО) № 593/2008 (Рим І)(23) и Регламент (ЕО) № 44/2001 следва да се премахнат чрез включването в член 15, параграф 1 от Регламента Брюксел І на определение за „професионален“, включен в член 6, параграф 1 от Регламента Рим І и чрез замяна на израза „договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване“ в член 15, параграф 3 на Регламента Брюксел І с позоваване на Директива 90/314/ЕИО относно пакетните туристически пътувания(24) както в член 6, параграф 4, буква б от Регламента Рим І;

Компетентност при индивидуални трудови договори

24.  Призовава Комисията, като има предвид практиката на Съда на Европейския съд да обмисли дали може да бъде намерено решение, което да осигури повече правна сигурност и подходяща защита за по-уязвимата страна, за служители, които не осъществяват своята дейност само в една държава (напр. водачите на товарни автомобили, които пътуват на дълги разстояния, стюарди);

Права на личността

25.  Счита, че правилото Shevill трябва да бъде прието; следователно с цел да смекчи предполагаемата тенденция на съдилищата от някои юрисдикции да приемат териториалната компетентност, когато е налице единствено слаба връзка с държавата, където е образувано производството, следва да се добави съображение, за да се изясни, че по принцип съдилищата на тази държава следва да приемат компетентността единствено в случай, че е налице достатъчна, съществена или значителна връзка с тази държава; счита, че това би било полезно за постигане на по-добър баланс между съответните интереси;

Временни мерки

26.  Счита, че за да се обезпечи по-добър достъп до правосъдие, постановленията, имащи за цел получаване на информация и доказателства или имащи за цел съхраняването на доказателства, следва да бъдат обхванати от понятието за временни и обезпечителни мерки;

27.  Счита, че регламентът следва да създаде компетентност за тези мерки в съдилищата на държавата-членка, където се намира търсената информация или доказателства освен компетентността на съдилищата, които имат компетентност по отношение на съществото на иска;

28.  Счита, че „временни, включително обезпечителни мерки“ следва да бъдат определени в съображение с понятията, използвани в делото St Paul Dairy;

29.  Счита, че направеното разграничение във Van Uden между делата, при които постановяващият мярката съд има компетентност по съществото на делото, и делата, при които няма такава, следва да бъде заменено от проверка, базирана на въпроса дали мерките се търсят в подкрепа на образуваното производство или на производство,което предстои да бъде образувано в тази държава-членка или държава, която не е членка (като в този случай изложените в член 31 ограничения не следва да се прилагат) или в подкрепа на производство в друга държава-членка (като в този случай ограниченията по член 31 следва да се прилагат);

30.  Настоятелно призовава за въвеждането на съображение за преодоляване на трудностите, възникнали от изискването, признато във Van Uden за „истинска свързваща връзка“ с териториалната компетентност на съда на държавата-членка, който постановява тази мярка, с цел да се изясни, че при вземане на решение относно това дали да се постанови, поднови, измени или отмени определена временна мярка, постановена в подкрепа на производство в друга държава-членка, съдилищата на държавата-членка следва да отчетат всички обстоятелства, включително (i) всяко изложение на съда на държавата-членка, сезиран за основния спор по отношение на въпросната мярка или мерки от същия вид, (ii) това дали има истинска свързваща връзка между търсената мярка и територията на държавата-членка, в която тя се търси, както и (iii) евентуалното въздействие на мярката върху висящото производство или производството, което предстои да бъде образувано, в друга държава-членка;

31.  Отхвърля идеята на Комисията относно това съдът, сезиран за основното производство, да може да отменя, изменя или адаптира временни мерки, постановени от съд в друга държава-членка, тъй като това не би било в духа на принципа на взаимно доверие, установен чрез регламента; освен това счита, че не е ясно на какво основание даден съд би могъл да преразгледа решение, постановено от съд в различна юрисдикция и кое право би се прилагало при тези обстоятелства, и че това би могло да породи действителни практически проблеми, например по отношение на разходите;

Колективен иск

32.  Подчертава, че може да се наложи да се предвидят специални правила за юрисдикцията при колективни действия в предстоящия документ на Комисията относно инструменти за колективна защита;

Други въпроси

33.  С оглед на специфичните трудности от областта на международното частно право, значението на колизията на закони в областта на законодателството на Съюза, отнасящо се до спорове между стопански субекти, граждани и международни субекти и необходимостта от значителен корпус съдебна практика, счита, че е време да се учреди специална инстанция в рамките на Съда на Европейския съюз, която да е компетентна по съставянето на преюдициални заключения в областта на международното частно право;

o
o   o

34.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P7_TA(2009)0090.
(3) Дело C-394/07 Gambazzi срещу DaimlerChrysler Canada [2009] Сборник I-2563.
(4) Становище 1/03 [2006] ECR I-1145.
(5) Дело C-185/07 Allianz SpA срещу West Tankers Inc. [2009] Сборник I-663.
(6) Дело C-116/02 Gasser GmbH срещу MISAT Srl [2003] Сборник I-14693.
(7) Дело C-281/02 Owusu срещу Jackson [2005] Сборник I-1383.
(8) Дело C-68/93 Shevill и други срещу Presse Alliance [1995] Сборник I-415.
(9) Дело C-129/92 Owens Bank Ltd срещу Fulvio Bracco и Bracco Industria Chimica SpA [1994] Сборник I-117.
(10) Дело 125/79 Denilauer срещу Couchet Frères [1980] Сборник 1553.
(11) Дело C-104/03 St Paul Dairy Industries срещу Unibel [2005] Сборник I-3481.
(12) Дело C-391/95 Van Uden срещу Deco-Line [1998] ССП I-7091.
(13) Консолидирана версия в ОВ, C 27, 26.1.1998 г., стр. 1.
(14) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 15.
(15) ОВ L 399, 30.12.2006 г., стр. 1.
(16) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1.
(17) ОВ L 7, 10.1.2009 г., стр. 1.
(18) ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1.
(19) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40.
(20) Вж. Съображение 9 в преамбюла.
(21) COM(2009)0154; чл. 5.
(22) ОВ L 147, 10.06.2009 г., стр. 5.
(23) Регламент (ЕО) № 593/2008 от 17 юни 2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорни задължения (Рим І) (OВ L 177, 4.7.2008 г., стp. 6).
(24) Директива на Съвета 90/314/EИО от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (OВ L 158, 23.6.1990 г., стp. 59).


Социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства
PDF 364kWORD 78k
Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства (2010/2041(INI))
P7_TA(2010)0305A7-0221/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид част втора от Договора за функционирането на Европейския съюз, в която се установява задължението на Европейския съюз за борба с дискриминацията,

–  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(1), Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(2), Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(3) и Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(4),

–  като взе предвид член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека(5), Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените(6) и Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства(7),

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

–  като взе предвид Стокхолмската програма(8),

–  като взе предвид Лисабонската стратегия и стратегията на ЕС за 2020 г., която се разработва в момента,

–  като взе предвид Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008‐2013 г.)(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно положението на жените от ромски произход в Европейския съюз(10),

–  като взе предвид резолюцията си от 27 септември 2007 г. относно равното третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2006 г. относно имиграцията при жените: ролята и мястото на жените имигранти в Европейския съюз(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2009 г. относно положението с основните права в Европейския съюз за периода 2004-2008 г.(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2009 г.(15),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0221/2010),

А.  като има предвид, че Договорът за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз установяват ценностите, на които се основава ЕС, но като има предвид, че на практика не всички хора, живеещи в ЕС, се възползват в пълна степен от Хартата на основните права, по-специално жените, принадлежащи към етническите малцинства, включително тези, които са жертва на насилие, трафик и бедност; като има предвид също така, че тези ценности са общи за обществата във всички държави-членки, в които плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете имат превес,

Б.  като има предвид, че член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз забранява всяка форма на дискриминация, основана на принадлежност към национално малцинство; като има предвид обаче, че все още многобройни етнически малцинствени общности, живеещи в ЕС, са жертви на дискриминация, социално изключване и сегрегация,

В.  като има предвид, че равното третиране е основно право, а не привилегия, на всички граждани и че толерантността следва да бъде обща позиция към живота, а не привилегировано отношение само към някои; като има предвид, че трябва да се води еднакво упорита борба с всички форми на дискриминация,

Г.  като има предвид, че жените от етническите малцинства са в необлагодетелствано положение не само в сравнение с жените, принадлежащи към мнозинството, но също така и в сравнение с мъжете от етническите малцинства,

Д.  като има предвид, че един интегриран подход на ЕС е от основно значение за последователна политика в областта на социалното приобщаване на жените от етническите малцинства, включваща мерки за борба срещу дискриминацията и за улесняване на достъпа до жилищно настаняване, заетост, образование, здравеопазване и социални услуги, както и за насърчаване на зачитането на основните права,

Е.  като има предвид, че не съществува общоприето правно определение за етнически малцинства; като има предвид, че принципите относно равните възможности и равното третиране, основаващи се на взаимно зачитане, разбиране и приемане, следва да бъдат крайъгълен камък на политиките на ЕС по отношение на всички живеещи в ЕС, независимо от техния произход,

Ж.  като има предвид , че равният достъп за всички до образование с високо качество подобрява интеграцията на пазара на труда и общото качество на живот; като има предвид обаче, че в определени държави-членки населението, принадлежащо към етнически малцинства, е изключено от пълноценно и равноправно участие в общоприетите образователни системи; като има предвид, че за да се осигури развитието на демократично и либерално общество в ЕС, образователните системи трябва да предават ценностите толерантност и равенство,

З.  като има предвид, че в полза на политиките за интеграция на гражданите от трети страни е да се засилва перспективата за равенството на половете, която е от основно значение с оглед гарантиране, че се отчитат специфичните потребности на жените, принадлежащи към етническите малцинства,

И.  като има предвид, че политиките в областта на имиграцията и предоставянето на убежище, както и законодателството в тази област, следва да насърчават приобщаването на жените, принадлежащи към етническите малцинства,

Й.  като има предвид, че е необходим целенасочен подход по отношение на социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства, за да се избегнат многостранната дискриминация, стереотипите, стигматизацията и етническата сегрегация,

K.  като има предвид, че различията в културата, традициите и/или религията не следва да представляват пречка за приобщаването на жените, принадлежащи към етническите малцинства,

Л.  като има предвид, че събирането на данни с разбивка по определени признаци е предварително условие за защитата и популяризирането на правата на човека по отношение на жените и етническите малцинства и че поради отсъствието на статистически данни остава невъзможно идентифицирането на много проблеми, което означава, че не се приема конкретна политика, насочена към тях,

M.  като има предвид, че съществува широк набор от налични целесъобразни инструменти и политики за осигуряване на приобщаването на жените, принадлежащи към етническите малцинства, но че има различия в прилагането на национално равнище и липса на координация на равнище ЕС,

Н.  като има предвид, че в по-голямата част от случаите жените, принадлежащи към етническите малцинства, се сблъскват с различни форми на дискриминация и са по-уязвими по отношение на социалното изключване и бедността, както и по отношение на драстични нарушения на правата на човека като трафик на хора и принудителна стерилизация, отколкото жените, принадлежащи към етническото мнозинство, и мъжете от малцинствените групи,

O.  като има предвид, че по-ниският социално-икономически статус на жените от много етнически малцинства на практика се изразява в ограничения на упражняването на основните им права и липса на достъп до ресурси, включително репродуктивни и сексуални здравни ресурси, и затруднява в по-голяма степен процеса на приобщаване,

П.  като има предвид, че здравният статус на жените засяга не само тяхното лично здраве, но също така и здравето на техните деца,

Р.  като има предвид, че активното участие на жените в обществото и тяхното успешно приобщаване ще имат положително въздействие върху техните деца и бъдещите поколения,

С.  като има предвид, че социалното изключване на жените, принадлежащи към етнически малцинства, може да доведе до трудности по отношение на икономическата независимост, като последиците от това могат да бъдат преки и косвени разходи за обществото и публичните бюджети,

Т.  като има предвид, че жените, принадлежащи към етническите малцинства, са по-уязвими към различните форми на насилие и експлоатация от страна на мъжете, когато не са толкова добре интегрирани, колкото жените от етническото мнозинство,

У.  като има предвид, че засилените, редовно провеждани консултации на местно, регионално и национално равнище, както и на равнище ЕС, с жени, принадлежащи към етнически малцинства, биха били от полза за социалното приобщаване,

1.  Подчертава, че не съществува общоприето правно определение на етнически малцинства и че това понятие обхваща голямо разнообразие от ситуации, пред които са изправени различни етнически групи в държавите-членки на ЕС;

2.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки, в сътрудничество с неправителствените организации и групите на гражданското общество, да следят за редовното събиране и анализиране на данни с разбивка по пол и етническа принадлежност, в съответствие с правилата на държавите-членки относно защитата на личните данни, по въпроси, свързани със социалното приобщаване, като достъп до обучение, пазар на труда, социална сигурност, здравна система и жилищно настаняване;

3.  Счита, че е от първостепенно значение да се прилага своевременно действащото законодателство и следователно директивите да се въвеждат в националното законодателство на държавите-членки; счита, че е необходима по-структурирана координация на политиките на ЕС, националните, регионалните и местните политики относно етническите малцинства, с цел устойчиво въздействие и постигане на по-добри политики на равнище ЕС, на национално, регионално и местно равнище, и насърчава политиците на всички равнища да се консултират с жените, за чиито права става въпрос, както и с техните общности и организациите, активни в тази област, относно политиките и мерките, насочени към подобряването на социалното приобщаване на жените от етническите малцинства;

4.  Подчертава значението на възпитаването на способности за приемане на различни култури и на информирането относно въздействието на дискриминацията и предразсъдъците; отбелязва, че отговорността за ефективното приобщаване е както на етническите малцинства, така и на приемащата общност, и че както едните, така и другите трябва да полагат усилия за взаимна интеграция с оглед постигане на социално единство;

5.  Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат мерки, насочени към предотвратяване на загубата на квалификация на жените, принадлежащи към етническите малцинства, посредством предоставяне на по-добър достъп до пазара на труда, включително достъп до грижи за деца на достъпни цени и с добро качество, и гарантиране на достъп до образованието, обучението и професионалното обучение, призовава за ефективно изпълнение на политиките, насочени към жените, принадлежащи към етническите малцинства, и въвеждане на ясни, бързи процедури за признаване на уменията и квалификациите;

6.  Отбелязва значението на ролевите модели в интеграцията и изразява подкрепата си за обмена на най-добрите практики на държавите-членки с по-голям опит в предотвратяването на социалното изключване; насърчава политиците на равнище ЕС и на национално, регионално и местно равнище да се консултират с организациите на жените от етнически малцинства относно политиките и мерките, насочени към социалното приобщаване на жените от етническите малцинства; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предложат мерки за насърчаване на съществуването на междукултурни и социокултурни посредници в рамките на ЕС;

7.  Счита, че с цел успешното създаване на алтернативи на бедността и социалното изключване, процесът на приобщаване трябва да започне в ранна възраст; счита следователно, че е необходимо осигуряването на институционална рамка за основаващите се на местните общности социални и образователни услуги, предназначени за деца и семейства и отговарящи на местните и лични нужди, гарантирайки равен достъп до висококачествени услуги; поради това призовава Комисията да осигури специална помощ за програмите за ранно приобщаване;

8.  Призовава Комисията, посредством Европейския социален фонд , и държавите членки, посредством националните социални фондове, да насърчават възможностите за предприемачество, конкретно насочени към жени от етническите малцинства, чрез спомагане за организирането на семинари и групови занятия, посветени на предприемачеството, и чрез публикуването на проекти в областта на развитието;

9.  Призовава Комисията и държавите-членки, в сътрудничество с неправителствените организации, да провеждат кампании за повишаване на осведомеността, насочени към жените от етническите малцинства, както и към широката общественост, да следят за цялостното изпълнение на съответните разпоредби с цел борба с дискриминационните културни навици и патриархални ролеви модели, предотвратяване на поляризацията и борба с широко разпространените сексистки стереотипи и социална стигматизация, които поддържат насилието срещу жените, както и да гарантират, че няма оправдание за насилието на основание обичаи, традиции или религиозни съображения;

10.  Подчертава, че, с оглед на получаване на информация за изготвяне на целенасочени интеграционни политики, са необходими повече междусекторни проучвания и показатели във връзка с въздействието на дискриминацията и социалното изключване върху жени, принадлежащи към общности на етнически малцинства на територията на ЕС; във връзка с това насърчава Комисията, по-специално Генерална дирекция „Изследвания“, да финансира подобни изследователски проекти;

11.  Насърчава активното политическо и социално участие на жените, принадлежащи към етническите малцинства, във всички области на обществото, включително в политическото лидерство, образованието и културата, с цел борба с настоящото недостатъчно представителство;

12.  Посочва, че икономическата независимост и овластяването на жените са основен фактор за гарантиране на тяхното пълноценно участие в обществото;

13.  Призовава държавите-членки да зачитат основните права на всички жени, включително жените, принадлежащи към етническите малцинства, особено що се отнася до достъпа им до здравни грижи, правосъдие, правна помощ, правна информация и жилищно настаняване;

14.  Насърчава Комисията, държавите-членки и регионалните и местни органи да полагат активни усилия за подобряване и улесняване на достъпа до образованието, като особено се акцентира върху изучаването на езици, по-специално официалните езици на съответната държава, и достъпа до образование през целия живот и до висше образование за жените и момичетата, принадлежащи към етническите малцинства, с цел избягване на различия между половете по отношение на равнището на образование, които могат да доведат до изключване от пазара на труда и бедност;

15.  Подчертава, че жените, принадлежащи към етническите малцинства, се нуждаят от достъп до информация на различни езици относно здравните грижи; подчертава значението на междукултурното обучение за лицата, предоставящи здравни услуги, в сътрудничество с групите на жени от етническите малцинства;

Равенство между половете

16.  Настоятелно призовава Комисията да отчита аспекта, свързан с равенството на половете, при вземането на решения относно политики и мерки, насочени към социалното приобщаване;

17.  Призовава държавите-членки да предприемат мерки за гарантиране на достъпа до услугите по оказване на помощ, насочени към превенцията на основаното на пола насилие и защитата на жените от него, независимо от тяхното правно положение, раса, възраст, сексуална ориентация, етнически произход или религия;

18.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират пълното прилагане на съществуващото законодателство относно равенството между половете и за борба с дискриминацията, като предоставят на разположение средства за специфично обучение и мерки за повишаване на осведомеността относно правата, които вече имат жените, принадлежащи към етническите малцинства, и средствата, до които могат да прибягват при евентуално нарушаване на техните права;

19.  Призовава държавите-членки да гарантират защитата за жертвите на многостранната дискриминация, сред които жените, принадлежащи към етнически малцинства, представляват голяма група, посредством добавянето в правната система на изрични клаузи и задължителни разпоредби по отношение на многостранната дискриминация;

20.  Настоява за активното участие на Европейския институт за равенство между половете при събирането на данни и провеждането на проучвания по въпроси на интеграцията относно жените, принадлежащи към етническите малцинства, като прилага последователно принципа за интегриране на равенството между половете и насърчава приоритетите в областта на социалното приобщаване;

21.  Призовава Агенцията за основните права да включи напречен подход, свързан с равенството на половете и правата на жените, във всички аспекти на многогодишната рамка и в последващите си действия, включително в областта на етническата дискриминация и основните права на ромите;

22.  Призовава Европейския институт за равенство между половете системно да събира данни с разбивка по пол и етническа група, както и според други признаци, и да представя резултатите си, разпределени по пол и етническа принадлежност; подчертава необходимостта от подходящи механизми за събиране на данните и тяхната защита, за да се гарантира предотвратяването на злоупотреби, например създаването на профили на расов принцип;

23.  Подчертава решаващата роля на националните органи, занимаващи се с проблемите на равенството, при предоставянето на подкрепа и помощ за жертвите на дискриминация и информирането им относно техните права и задължения; призовава държавите-членки да гарантират ефикасността и независимостта на националните органи, занимаващи се с проблемите на равенството, и да им осигурят достатъчно финансови и човешки ресурси във връзка с всеки признак на дискриминация, също и във връзка с многостранната дискриминация; призовава националните органи, занимаващи се с проблемите на равенството, да създадат инструменти и да развият форми на обучение относно множествената дискриминация, в това число относно специфичното положение на жените, принадлежащи към етнически малцинства;

o
o   o

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.
(2) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
(3) OВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
(4) OВ L 373, 21.12.2004, стp. 37.
(5) Приета с Резолюция 217A (III) от 10 декември 1948 г. на Общото събрание на ООН.
(6) Приета с Резолюция 34/180 от 18 декември 1979 г. на Общото събрание на ООН.
(7) Приета с Резолюция 47/135 от 18 декември 1992 г. на Общото събрание на ООН.
(8) Документ 5731/10 от 3 март 2010 г. на Съвета на Европейския съюз.
(9) OВ L 301, 20.11.2007 г., стр. 3.
(10) ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 283.
(11) ОВ C 219 E, 28.8. 2008 г., стр. 317.
(12) ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 118.
(13) ОВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 48.
(14) Приети текстове, P6_TA(2009)0371
(15) Приети текстове, P7_TA(2010)0021.


Ролята на жените в едно застаряващо общество
PDF 374kWORD 88k
Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно ролята на жените в едно застаряващо общество (2009/2205(INI))
P7_TA(2010)0306A7-0237/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2009 г., озаглавено „Справяне с последиците от застаряването на населението в ЕС (Доклад от 2009 г. за застаряването на населението)“ (COM(2009)0180),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 11 май 2007 г., озаглавено „Демографското бъдеще на Европа: факти и цифри“ (SEC(2007)0638),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2007 г., озаглавено „Укрепване на връзките между поколенията“ (COM(2007)0244),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 октомври 2006 г., озаглавено „Демографското бъдеще на Европа ‐ от предизвикателство към възможност“ (COM(2006)0571),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 март 2006 г., озаглавено „Пътна карта за равенство между жените и мъжете 2006-2010 г.“ (COM (2006)0092),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 23 и 25 от нея, относно равенството между жените и мъжете и правата на възрастните хора, както и членове 34, 35 и 36 от Хартата, в които се определят конкретно правата на социална помощ и на помощ за жилище, на висока степен на закрила на човешкото здраве и на достъп до услугите от общ икономически интерес,

–  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз, в който се подчертават общите ценности на държавите-членки, като плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете,

–  като взе предвид член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се упоменава борбата с дискриминацията, основана на пол, раса, етнически произход, религия, убеждения, възраст или сексуална ориентация,

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете, приет от Европейския съвет през март 2006 г.(1),

–  като взе предвид Препоръка R 162 на МОТ (Международна организация на труда) от 1980 г. относно възрастните работници,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

–  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г.(2) относно преодоляването на дискриминацията на основание пол и солидарност между поколенията,

–  като взе предвид резолюцията си от 15 януари 2009 г. относно транспонирането и прилагането на Директива 2002/73/EО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. за демографското бъдеще на Европа(4),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0237/2010),

A.  като има предвид, че на застаряването на обществото прекалено често се гледа като на нещо отрицателно, т.е. като на предизвикателство към възрастовата структура на работната сила и устойчивостта на социалната защита и здравеопазването, въпреки че възрастните хора също така представляват икономически ресурс и източник на опит и предоставят важна подкрепа на обществото и семейството, като полагат грижи за зависимите лица и също така като предоставят съвети по отношение на заетостта предвид дългия си трудов опит, както и като допринасят за поддържането на селските райони,

Б.  като има предвид, че в пътната карта за равенство между половете 2006-2010 г. се подчертаха пропуските по отношение на постигането на пълно равенство между половете и че в някои случаи на нея се дължи осъществяването на напредък в рамките на програмата в областта на равенството между половете, но че цялостният напредък е умерен,

В.  като има предвид, че последствията от настоящата икономическа и социална криза са изключително тежки за жените, особено за възрастните жени и услугите, които им се предлагат, като се засилват неравенството и дискриминацията, основани не само на пол, но и на възраст и здравословно състояние,

Г.  като има предвид, че възрастните хора са изправени пред по-висок риск от бедност, отколкото населението като цяло, като през 2008 г. в ЕС-27 делът на засегнатите сред лицата над 65-годишна възраст достигна около 19 %, докато през 2005 г. този дял беше 19 %, а през 2000 г. ‐ 17 %, и като има предвид, че жените над 65-годишна възраст са изложени на висок риск от бедност (22 % от тях са изложени на риск от бедност, като този дял е с 5 % по-висок, отколкото при мъжете),

Д.  като има предвид, че населението на ЕС-27 ще застарява, като делът на населението на възраст 65 и над 65 години ще се повиши от 17.1 % през 2008 г. на 30 % през 2060 г., а при лица на 80 и над 80 години от 4.4 % на 12.1 % за същия период,

Е.  като има предвид, че броят на икономически активното население се очаква да намалее, приобщаването на групи, които понастоящем не са активни на пазара на труда, придобива все по-голяма важност,

Ж.  като има предвид, че полът е важен фактор за застаряването, тъй като продължителността на живота при жените е с около шест години повече, отколкото при мъжете, като според статистическите данни за населението на ЕС-27 през 2007 г. средната продължителност на живот за мъжете е 76 години, а за жените – 82 години, и като има предвид, че за разлика от това по данни на Евростат разликата между средната продължителност на живот в добро здравословно състояние при мъжете и жените е по-малка: 61,6 години за мъжете и 62,3 години за жените,

З.  като има предвид, че жените традиционно са изложени на по-висок риск от бедност и от малки пенсии, особено жените над 65 години, чиито пенсии често пъти едва достигат жизнения минимум поради различни причини, като например голямата разлика в заплатите между мъжете и жените, която оказва пряко отражение върху пенсионните права, или временното или постоянно преустановяване на професионалната им дейност, за да се посветят на семейните си задължения, или пък поради заетост в предприятие на съпруга, по-конкретно в секторите на търговията и селското стопанство, без заплащане и без членство в социалноосигурителна схема, и като има предвид освен това, че по време на рецесия рискът от изпадане в бедност е още по-голям за такива жени,

1.  Приветства съобщението на Комисията относно справянето с последиците от застаряването на населението, но въпреки това изразява съжаление, че взетите предвид определения, статистики и ситуации не се основават достатъчно на съзнанието за неравенство между половете в по-напреднала възраст, което произтича преди всичко от натрупване през целия живот на недостатъци, основаващи се на пола;

2.  Подкрепя факта, че Комисията акцентира върху стратегията, възприета на заседанието на Европейския съвет в Стокхолм през 2001 г.(5), като дългосрочно ръководство за действие по отношение на предизвикателствата и възможностите, разкриващи се пред обществото вследствие на застаряването; подкрепя също така направеното в съобщението предложение, че е необходим цялостен и мултидисциплинарен подход по отношение на стареенето и създаването на възможности, особено в областта на пазарите за продукти и услуги, насочени към потребностите на възрастните хора, както и към потребностите на лицата, които неофициално полагат грижи за зависими лица; призовава Комисията да обърне специално внимание на защитата на правата на възрастните потребители, тъй като прекалено често те са жертва на заблуда или злоупотреба с тяхното доверие;

3.  Призовава институциите да спомогнат за създаване на по-положително отношение към стареенето, както и за повишаване на осведомеността на гражданите на ЕС относно въпросите, свързани със стареенето и реалните му последствия; настоятелно приканва Комисията да предприеме действия по отношение на възприемането на стареенето като бреме, например чрез провеждане на изследване в областта на въздействието и потенциала на т. нар. „сребърна икономика“, в рамките на която възрастните жени са активни субекти; сърдечно приветства инициативата на Комисията да обяви 2012 година за година на активното стареене и солидарността между поколенията;

4.  Счита, че възприемането на подход, който се основава на целия цикъл на живота и който взема предвид взаимовръзките между стареенето и пола, ще осигури напредък на политиките по отношение на стареенето; счита, че възприемането на подход към възрастта и половете, при който интегрирането на принципите за равенство между половете и борба срещу дискриминацията, основана на пол, се превръща в крайно необходим метод и инструмент при определянето на политиките във всички съответни области (икономика, социални въпроси, заетост, обществено здраве, безопасност на храните, права на потребителите, цифрови технологии, развитие на селските и градските райони и др.), е способът, чрез който може да се осигури по-висока степен на социално приобщаване и социално сближаване;

Борба с дискриминацията, основана на пол

5.  Призовава за приемане във възможно най-кратък срок на директивата за борба с дискриминацията;

6.  Съзнава, че борбата срещу дискриминацията, основана на пол, трябва да се води и с по-ефективни съдебни мерки и чрез по-ефективни процедури, особено по отношение на случаи на дискриминация в професионалния живот, където съществуват специални нормативни разпоредби и където от основно значение са оказването на подкрепа на отделната личност и разследването на обстоятелствата; поради това призовава държавите-членки да осигурят ефективното прилагане на необходимото законодателство за борба срещу дискриминацията, основана на възраст, и други видове дискриминация;

7.  Призовава за възприемане на подход към стареенето, основаващ се повече на права, така че възрастните хора да могат да действат като личности, разполагащи с права, а не като обекти;

8.  Призовава за предоставяне на повече ресурси, за извършване на повече научни изследвания и за развитие на съществуващите механизми за надзор, тъй като дискриминацията на основата на пола рядко се забелязва и рядко се води борба срещу нея; съзнава, че е необходима по-голяма осведоменост в държавите-членки, и би приветствал приноса от страна на Агенцията за основните права и на новия Европейски институт за равенство между половете;

9.  Изтъква необходимостта да бъде призната множествената дискриминация, на която често са изложени възрастни жени в общества, в които те са обект на дискриминация, основана на възраст, пол, здравословно състояние и увреждане;

10.  Изразява дълбока загриженост във връзка със степента, в която най-уязвимите групи жени ‐ жени мигранти, жени с увреждания, хомосексуални жени, жени от малцинствени групи, жени с ниски квалификации, възрастни жени ‐ са обект на множествена дискриминация , тъй като те търпят дискриминация, основана на възраст, пол, етнически произход, сексуална или религиозна ориентация и др., и призовава за прилагането на мерки за положителна дискриминация;

11.  Призовава държавите-членки да провеждат добре подготвени кампании за повишаване на осведомеността по отношение на основното значение на възрастните хора за обществото, както и по отношение на необходимостта от укрепване на активната роля на възрастните жени, наред с другото посредством насърчаване на занаятите;

12.  Призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид специфичното положение на възрастните лесбийки и възрастните бисексуални и транссексуални жени;

Съгласуване на труд и грижи

13.  Призовава държавите-членки да въведат нови видове отпуск, които да дават възможност за вземане на платен отпуск за полагане на грижи, различен от отпуска за отглеждане на дете, и насърчават по-равното разпределение между жените и мъжете на грижите, полагани без трудово възнаграждение, тъй като неофициалното полагане на грижи в дома ограничава възможностите на полагащото грижи лице да работи извън дома си; заема становището, че в този контекст един от начините за ограничаване на бедността сред възрастните жени е да се окаже подкрепа за условия като работа на непълно работно време или поделяне на едно работно място, които предоставят възможност за гъвкава работа; в този контекст подчертава обаче, че трудовите права на работниците, които работят при по-гъвкави условия, трябва да бъдат еднакви с тези на работниците, които работят на пълно работно време; изтъква, че трябва да се започне с усилия за справяне с безработицата сред възрастните жени, за да се постигнат целите на стратегията на ЕС за 2020 г., отнасящи се до заетостта;

14.  Призовава държавите-членки да разработят механизми, с които да се гарантира, че натрупването на пенсионни права е достатъчно, дори когато равнището на дохода на полагащото грижи лице е временно по-ниско вследствие на полагането на грижи ‐ положение, което засяга преди всичко жените; отправя искане към Комисията да проведе изследване в областта на разликите във въздействието на пенсионните системи в държавите-членки върху жените и мъжете;

15.  Призовава държавите-членки да вземат предвид измерението, свързано с равенството между половете, при извършването на реформи на пенсионните системи и приспособяването на пенсионната възраст, като се отчитат различията между жените и мъжете по отношение на моделите на трудова дейност и по-високия риск за възрастните жени от дискриминация на пазара на труда;

16.  Призовава държавите-членки да насърчават форми на взаимопомощ, които да допринесат за намаляване на дистанцията между младите и възрастните хора, използвайки ентусиазма на младите и опита на възрастните;

Здравни услуги, грижи и социални услуги

17.  Призовава за възприемане на подход, основаващ се на права, така че да се даде възможност на възрастните хора да играят активна роля при вземането на решения относно избора и вида на грижите, социалните услуги и леченията, които им се предоставят, във всички случаи, в които съществуват различни възможности; призовава също за прилагане на подход, основаващ се на търсенето, по отношение на предоставянето на всякакви видове грижи, за да могат възрастните хора да водят независим живот толкова дълго, колкото те искат това;

18.  Настоява за насърчаване на политики за подпомагане в рамките на семейното ядро, които да предоставят възможност на хората да решават дали сами да се грижат за възрастните членове на семейството или да прибягват към допълнителни социални услуги, като и в двата случая за грижите следва да се осигурява възнаграждение в еднаква степен;

19.  Подчертава, че обществените и частните услуги следва да са лесно достъпни, висококачествени и на достъпни цени за възрастните хора, и че структурата на обществените и частните услуги следва да осигурява възможно най-дълъг период на предоставяне на грижи в дома;

20.  Счита, че е необходима всеобхватна политика за подкрепа на лицата, които неофициално полагат грижи и мнозинството от които са жени, която да включва общественото им положение, престациите и правото им на социална сигурност, осигуряването на социални услуги и помощ, наличието на професионални услуги за полагане на грижи и др.;

21.  Подчертава, че доброволческата дейност или неофициалните грижи, които често се поемат от жените, не следва да компенсират пропуските в областта на социалните грижи, и отправя искане за прилагане на надеждни социални мерки, за да могат жените да участват в платени дейности по свой избор;

22.  Призовава за създаване на равнището на държавите-членки на помощни пакети, включващи програми за действие за подобряване на пригодността за заетост на хората на възраст над 50 години, за смекчаване на последиците от безработицата и за повишаване на равнището на заетост сред тях;

23.  Изтъква, че качеството на грижите следва да е гарантирано, за да се подобри качеството на живот в по-напреднала възраст, както и за да се избегнат физическите, сексуални, психологични и икономически злоупотреби, каквито възрастните хора често търпят; подчертава, че лицата, които живеят в обществени или частни заведения за полагане на грижи за възрастни хора, имат право да участват във вземането на решения от тези институции чрез управителните и административните съвети; счита, че държавите-членки следва да гарантират, че заетите в обществения и частния сектор в областта на полагането на грижи за възрастни хора получават продължаващо професионално обучение и че техният труд е предмет на редовни оценки , както и че на техния труд се отрежда по-висока икономическа стойност, включително по отношение на възнаграждението, застраховките и условията на труд;

24.  Призовава държавите-членки да предложат стимули за осигуряване на обучение в областта на предоставяне на психологическа и физическа помощ за възрастни хора, както и за осигуряване на подходящи структури за настаняването им;

25.  Насърчава преобразуването на домове за възрастни хора, които обикновено функционират като болници, в приветливи заведения, в които може да се използва семейният модел, с цел да се избегне институционалният подход;

26.  Предлага при пускането в ход на европейския план за действие по отношение на болестта на Алцхаймер да се отдаде признание на ролята на възрастните жени за полагането на грижи за лицата, страдащи от деменция, и призовава за своевременното му прилагане; счита, освен това, че са необходими национални програми, в които да се очертаят мерките за подобряване на качеството на живот на възрастните жени; предлага да се проведат консултации с асоциациите, извършващи дейност, свързана с болестта на Алцхаймер, с цел да се очертаят и приложат тези мерки;

27.  Призовава да се отчитат съображенията, свързани с пола, при поставянето на медицинска диагноза, с цел тя да бъдат точна и хората да получат подобаващо лечение и грижи; призовава да не се ограничава използването на инструментите за поставяне на диагноза, здравни услуги и грижи единствено по съображения, свързани с пола и възрастта на пациентите, така че възрастните жени да имат достъп например до профилактични изследвания за рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на белите дробове и колоректален рак, както и до профилактични изследвания за сърдечно-съдови заболявания; освен това отправя искане да се отдели по-голямо внимание на превенцията и лечението на болести, които се срещат най-вече сред възрастните жени, например остеопороза и ревматоиден артрит;

28.  Призовава препоръките относно храненето да отразяват съображенията, свързани с половата принадлежност и възрастта; призовава също така препоръките относно въпросите, свързани с безопасността на храните, например етикетирането на храни, здравните претенции, Регламента REACH и новите храни, да отразяват съображенията, свързани с пола и възрастта;

29.  Изтъква, че подобренията в областта на технологията и техниката могат да бъдат от голямо значение за приспособяването на обществото към потребностите на застаряващото население; призовава за по-широко използване на иновациите, разработени в тясно сътрудничество с възрастните хора, например опростени мобилни телефони и интернет връзки, интелигентни датчици в определени продукти за намаляване на броя на злополуките, обучаване на кучета за оказване на помощ на хора, например за лица със заболявания, засягащи паметта, и др., и отправя призив държавата да подкрепя програмите, специално разработени въз основа на обучението през целия живот за възрастните хора;

30.  Отправя призив при изпитванията на лекарствени продукти, които са в процес на разработване, да се проучва въздействието на тези продукти не само върху организма на мъжете, но и на жените;

31.  Предлага да се направят статистически проучвания във връзка с увеличаването на насилието спрямо възрастни хора, с цел да се огласи сериозният проблем ‐ който възрастните хора обикновено не са в състояние да изобличат, тъй като приемат положението си на малтретирани като присъщо на напредналата възраст и на състоянието си на зависимост ‐ както и с цел да се води по-резултатна и по-ангажирана борба от страна на цялото общество с малтретирането на възрастните хора;

32.  С оглед на предотвратяването на изключването на възрастни жени от обществото, призовава за създаването на целенасочени културни и образователни схеми и за включване на възрастните жени в инициативи на равнището на местните общности;

Пътят напред

33.  Отправя искане към Комисията преди края на 2011 г. да предложи план за действие, съдържащ:

   разглеждане на необходимостта от повече средства за научните изследвания в областта на стареенето,
   мерки за осигуряване на качеството на грижите и на качеството на условията на труд на лицата, полагащи грижи,
   промени за увеличаване на последователността в областта на социалната сигурност, включително пенсионни системи, отпуски за полагане на грижи и условия за работа на непълно работно време,
   концепция за свързаните с възрастта заболявания, която отразява съображенията, свързани с пола, и мерки за тяхното диагностициране и лечение,
   ежегодни доклади, основаващи се на Хартата на основните права на Европейския съюз и изготвяни под ръководството на Агенцията за основните права на институционално равнище и на националните агенции в държавите-членки, относно нарушаването на правата на възрастните хора и относно мерките, които следва да се предприемат на равнището на ЕС и на национално равнище за премахване на пряката и скритата дискриминация,
   незаконодателни мерки за борба срещу дискриминацията, основана на възраст, като кампании за повишаване на информираността,
   интегриране на принципа на недискриминация по отношение на възрастните мигранти и на лесбийките и хомо-, би- и транссексуалните лица,
   мерки за оказване на подкрепа за солидарността между поколенията, като планове за оказване на подкрепа на жените, които полагат грижи за внучета, докато родителите отсъстват по причини, свързани с тяхната трудова дейност;
   мерки за използване на знанията и професионалния опит на възрастните хора, напр. чрез учредяване на асоциации на възрастни хора, които да дават консултации на търсещите работа,
   обмен на най-добра практика;

34.  Призовава Комисията до края на 2012 г. да актуализира и укрепи механизмите за проследяване на въпросите, свързани с прилагането на основните права; призовава също за по-голяма информираност за тези механизми, които често се използват в недостатъчна степен, като се има предвид, че в много случаи възрастните хора и по-специално жените не са информирани за своите права;

35.  Потвърждава, че всички мъже и жени в ЕС трябва да разполагат с правото на целесъобразни и качествени социални и медицински услуги от общ интерес, на достъпни цени, в съответствие със своите специфични потребности и предпочитания; призовава Комисията да предложи директива за основните услуги, в която да се вземат предвид условията на национално равнище; подчертава, че възрастните жени са особено уязвими, и приканва Комисията да разгледа възможността за въвеждане на система, при която на всички мъже и жени в ЕС да се предоставя правото на основни доходи в зависимост от жизнения стандарт в съответната държава-членка;

36.  Призовава Комисията да се стреми да осигурява, че средства на Общността се отпускат за проекти, които включват наред другото самотни и възрастни жени в неравностойно социално положение;

o
o   o

37.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) Бюлетин ЕС 3-2006, точка I.13.
(2) OВ C 67 E, 12.3.2010 г., стр. 31.
(3) OВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 95.
(4) OВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 75.
(5) Заключения на председателството от заседанието на Европейския съвет в Стокхолм от 23 и 24 март 2001 г.


Журналистиката и новите медии – създаване на публична сфера в Европа
PDF 391kWORD 94k
Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно журналистиката и новите медии – създаване на публична сфера в Европа (2010/2015(INI))
P7_TA(2010)0307A7-0223/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид дял ІІ от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 11, 41 и 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, озаглавена „Да общуваме на тема Европа в партньорство“, подписана на 22 октомври 2008 г.(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2008 г., озаглавено „Дебат Европа - използване на натрупания опит от План Д за Демокрация, Диалог и Дебати“ (COM(2008)0158),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 април 2008 г., озаглавено „Комуникацията за Европа чрез аудиовизуалните медии“ (SEC(2008)0506),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 декември 2007 г., озаглавено „Да общуваме за Европа с помощта на Интернет – привличане на гражданите за участие“ (SEC(2007)1742),

–  като взе предвид работния документ на Комисията от 3 октомври 2007 г., озаглавен „Предложение за междуинституционално споразумение – Да общуваме на тема Европа в партньорство“ (COM(2007)0569),

–  като взе предвид Решение № 1904/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно създаване на програмата „Европа за гражданите“ за периода 2007–2013 г. за насърчаване на активното европейско гражданство(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 февруари 2006 г., озаглавено „Бяла книга за Европейската комуникационна политика“ (COM(2006)0035),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2006 г. относно Бяла книга за Европейската комуникационна политика(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2005 г., озаглавено „Приносът на Комисията към периода за размисъл и след това: План Д за Демокрация, Диалог и Дебати“ (COM(2005)0494),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2005 г. относно прилагането на информационна и комуникационна стратегия на Европейския съюз(4),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7-0223/2010),

А.  като има предвид, че достъпът на гражданите до информация и комуникацията между органите, изготвящи политиките и гласоподавателите са основни елементи на нашите представителни демократични общества, а също така са основна предпоставка за упражняване на правото на обществеността на пълно и информирано демократично участие в обществения живот както на национално равнище, така и в рамките на ЕС,

Б.  като има предвид, че обществеността има правото да бъде осведомявана за ЕС и неговите конкретни проекти, да изразява вижданията си относно ЕС и да нейното мнение да се чува; като има предвид, че предизвикателството за тези, които са ангажирани с комуникацията, се крие именно в улесняването на този диалог,

В.  като има предвид, че последните европейски избори не обърнаха тенденцията на спад в избирателната активност, подчертавайки необходимостта да продължат усилията за преодоляване на дистанцията между ЕС и неговите граждани,

Г.  като има предвид, че резултатите от различни проучвания на Евробарометър, свидетелстват ясно, че гражданите не получават достатъчно информация за европейските политики и въпроси и че същевременно желаят да бъдат по-добре информирани; като има предвид, че тези проучвания показват, че липсата на информация е една от основните причини хората да вземат решение да не гласуват и да не са склонни да има доверие в институциите на ЕС,

Д.  като има предвид, че Договорът от Лисабон даде на Парламента повече правомощия в контекста на процеса на вземане на решения в ЕС, като по този начин стана още по-важно гражданите на ЕС да са запознати с работата на избраните от тях представители,

Е.  като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда нова форма на обществено участие в оформянето на политиките на ЕС - европейската гражданска инициатива; като има предвид, че достъпът на обществеността до и критичното разбиране на информация са от основно значение за успеха на европейската гражданска инициатива,

Ж.  като има предвид, че публичната сфера може да се разбира като пространство в което обществените политики биха могли да бъдат по-добре разбрани от и обсъдени с всички европейски граждани и всички части на населението, в цялото му разнообразие, с цел очакванията им да бъдат задоволени по-ефективно и като има предвид, че това трябва да бъде не само място за предоставяне на информация, но и за провеждане на широко обхватни консултации, престъпващи националните граници и допринасящи за развитието на дух на споделен обществен интерес на територията на целия ЕС,

З.  като има предвид, че понятието „нови медии“ се използва за свързани в мрежа цифрови информационни и комуникационни технологии, като има предвид, че тези нови технологии насърчават разпространяването на информация и разнообразието на входяща информация и спомагат за изграждането на по-съвещателна демокрация, като има предвид, че електронните социални медии създават нови форми на общественост, които са физически разпръснати, но са свързани чрез споделен интерес по едни и същи теми, с потенциал за създаване на нови транснационални обществени сфери,

И.  като има предвид, че използването от Парламента на социални медийни платформи в кампанията за европейските избори през 2009 г. успешно увеличи броят на активните потребители, най-вече сред младите хора,

Й.  като има предвид, че начинът, по който младите хора възприемат, ползват и си служат с медиите, се е променил; като има предвид, че младите хора всеобхватно използват новите технологии като средство за комуникация,

К.  като има предвид, че създаването на европейска публична сфера е тясно свързано със съществуването на общоевропейски или транснационални медийни структури, като има предвид, че понастоящем няма всеобща европейска публична сфера, но като има предвид, че съществуват много жизнени национални обществени сфери, между които следва да се развива взаимодействие, по модела например на френско-германския телевизионен канал Arte,

Л.  като има предвид, че съгласно Протокола към Договора от Амстердам за системата на публичното радио- и телевизионно разпространение в държавите-членки(5), държавите-членки сами организират и определят мисията на структурите за публично радио- и телевизионно разпространение,

М.  като има предвид, че правните норми, които регулират медийния пазар, се различават съществено в различните държави-членки и следва да бъдат зачитани,

Н.  като има предвид, че националните медии, и по-специално обществените радио- и телевизионни оператори, носят специална отговорност да информират обстойно обществеността относно процеса на вземане на политически решения и управление, което следва да се разшири, за да обхване въпросите, свързани с ЕС,

О.  като има предвид, че подобряването на познанията за ЕС на хората изисква изучаването на ЕС да бъде включено в учебната програма на училищата,

П.  като има предвид, че журналистиката е важно мерило за оценка на демокрацията и следва да гарантира свободен достъп до широк спектър от възгледи, като има предвид, че журналистите и медиите играят водеща роля в процеса на европейската интеграция,

Р.  като има предвид, че в търсене на обществена легитимност в държавите-членки, ЕС следва да насърчава създаването на транснационални медии, които могат да придадат на Европа ново демократично и независимо измерение, като същевременно затяга правилата, целящи да запазят плурализма и да противодействат на концентрацията на собственост върху медиите,

С.  като има предвид, че появата на нови средства за комуникация преобрази всички сфери на журналистиката и на медийната промишленост, като предизвика преосмисляне на традиционните методи, използвани в този сектор, и даде възможност на всеки да създава и споделя информация в блогове; като има предвид, че социалните мрежи се превърнаха в централна Уеб 2.0 характеристика и промениха навици, и придадоха ново измерение на предоставянето на новини, тъй като все повече журналисти използват подобни мрежи като източник на или средство за разпространяване на информация, като има предвид, че социалните медии се използват в известна степен за извършване на проучвания и създаване на различни видове статии и се използват от журналистите за публикуване, споделяне и популяризиране на техните статии,

1.  Възприема като базисен факта, че целта на институциите на ЕС трябва да бъде да създадат заедно европейска публична сфера, която да се характеризира с възможност за участие за всички граждани на ЕС и която да се основава на свободен и безплатен достъп до цялата публична информация на Европейската комисия, Съвета и Парламента на всички езици на ЕС;

2.  Приветства съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, озаглавена „Да общуваме на тема Европа в партньорство“ и призовава настоятелно институциите на ЕС да спазват и подкрепят тази декларация;

3.  Счита, че отразяването на ЕС в новините трябва да се предоставя от всички видове медии, най-вече от средствата за масова информация и трябва да е безпристрастно, фактологично и независимо, което е основната предпоставка за създаване на паневропейски дебат и на европейска публична сфера;

4.  Отбелязва, че липсата на онлайн новини и информация за ЕС и неговите институции не е основният проблем, който всъщност се състои в наличието на широк спектър от информация без конкретна подредба по важност, което води до ситуация, в която прекаленото количество информация унищожава информацията; отбелязва, че всички институции са стартирали собствени новинарски платформи, които обаче не успяват да заинтересуват широка част от обществеността, тъй като често не са достатъчно ясни, привлекателни или разбираеми, като в много случаи това се дължи на твърде техническия език, който е много отблъскващ за хора, незапознати с европейските въпроси; счита, че следва да има въвеждащ портал към платформите, който да изяснява работата на всички институции на ЕС;

5.  Поддържа мнението, че комуникацията следва да се основава на истински диалог между широката публика и органите, изготвящи политиките, и на спокоен политически дебат между членовете на обществото; изразява желание да види повече интерактивен диалог, който се основава в по-малка степен на институционалната комуникация, която често е непривлекателна и твърде отдалечена от ежедневния живот на хората;

6.  Счита, че за да бъде ефективна, комуникацията трябва да покаже ясно, че политическите решения, взети на равнище ЕС, са от пряко значение за ежедневния живот на гражданите на ЕС, които все още гледат на ЕС като на нещо прекалено далечно, което има прекалено малко влияние от гледна точка на решаването на реалните им проблеми;

7.  Призовава Комисията да засили комуникационната си политика и да я постави на челно място сред приоритетите си при предоговарянето на многогодишната финансова рамка за периода след 2013 г.;

Държавите-членки

8.  Припомня, че по силата на новия член 12 от ДЕС националните парламенти се включват на по-ранен етап от досега в изработването на политиките на ЕС и окуражава това включване с оглед засилване на политическите дебати относно ЕС на национално равнище; подчертава важността на участието на национални членове на парламенти в изработването на политиката на ЕС и приветства инициативи като например участие на живо от страна на национални членове на парламенти в заседания на комисии на ЕП чрез предаване в реално време по интернет;

9.  Подчертава важната роля, която играят политическите партии при формирането на общественото мнение по европейските въпроси; изтъква, че те играят водеща роля за насърчаването на дебатите и допринасят за изграждането на европейската публична сфера; счита, че те следва да поставят европейските въпроси на по-преден план в програмите си;

10.  Счита, че организациите на гражданското общество играят важна роля в европейските дебати; изразява становището, че тяхната роля следва да бъде засилена посредством целенасочени проекти за сътрудничество в сферата на публичната комуникация;

11.  Подчертава необходимостта всяка държава-членка да имат специализирана служба по въпросите на ЕС, и лице, отговарящо за разясняване на влиянието на политиките на ЕС на местно, регионално и национално равнище и действаща като компетентен орган, към който хората да могат да се обръщат по въпроси, свързани с ЕС;

12.  Подчертава колко е важно служителите в пресслужбите в представителствата на Комисията и в информационните бюра на Парламента в държавите-членки да бъдат медийни специалисти, чиято задача е да играят активна и видима роля в националните дебати по европейски въпроси;

13.  Изтъква, че процесът на европейска интеграция е необходимо да се доближи до младите хора и съответно призовава държавите-членки и регионите да обсъдят – с цел запознаване на учениците с институциите на ЕС – включването на ЕС по-цялостно във всички образователни програми, с акцент върху историята, целите и начина на работа на ЕС и ги насърчава да обменят най-добрите практики в тази сфера на равнище ЕС; счита, че активното участие на училищата е от основно значение за комуникационната политика на ЕС, за да може да се достигне до и да се ангажират младите хора;

Медиите и ЕС

14.  Приветства схемите на Комисията и Парламента за обучение на журналисти по въпросите на ЕС и призовава за тяхното разширяване, за да се отговори на нарасналото търсене, изразява своята загриженост относно намаляването на бюджетните редове на Комисията за комуникация, особено на бюджета „информация за медиите“;

15.  Признава, че е важно „Euronews“ да разшири спектъра си от езици, за да обхване всички държави-членки на ЕС (и не само) и да продължи да бъде модел за независима телевизионна журналистика, което ще насърчава обективността в новините, качеството в политиката и прозрачността при рекламирането;

16.  Подчертава ключовото значение на зачитането на свободата и редакционната независимост на медиите както на равнище ЕС, така и на национално равнище, особено правото на обществените радио- и телевизионни оператори да изготвят програмите си както намират за добре, тъй като тяхната програмна автономия е основна ценност на ЕС и неговата медийна среда и е изключително важна за процъфтяването на свободно, отворено и демократично общество;

17.  Посочва, че социалните медии имат огромен потенциал за достигане до младите хора и поради това насърчава Комисията и Парламента да засилят в редакционно отношение независимото медийно отразяване, което се извършва при спазване на дистанция от държавата;

18.  Подчертава, с оглед на специалната роля на медиите като посредници в процеса на формиране на демократичната воля и обществено мнение, необходимостта от надеждна политическа информация, включително в сферата на новите медии; подчертава важността да се насърчават партньорството между публичните и частните медии, с цел да се достига до по-широк кръг от граждани;

19.  Насърчава Комисията и Парламента да засилят допълнително поетия от тях ангажимент за образоване и обучаване на персонал в комуникационни умения, което да им даде възможност да комуникират с медиите и обществеността, за да подобрят предоставянето на информация и комуникация от страна на институциите на ЕС; счита за изключително важно засиленото назначаване на специалисти в сферата на медиите за изпълнение на тези изисквания;

20.  Призовава Комисията да бъде отворена към всички средства за комуникация, да осъществява повече контакти с журналистите и медиите и да подкрепя всички проекти и инициативи, целящи по-доброто информиране на обществеността по въпросите, свързани с ЕС;

21.  Предлага Комисията да насърчава и финансира обмен между радио- и телевизионни оператори и други специалисти в сферата на медиите от различни държави-членки относно най-добрата практика при отразяване на дейността на ЕС, включително обучения за сектора на обществените и частните медии;

22.  Счита спада в броя на акредитираните журналисти в Брюксел в последно време за изключително тревожен и счита, че това ново положение не е в интерес нито на институциите на ЕС, нито на акредитираната преса в Брюксел; следователно призовава институциите на ЕС – за да подкрепят пресата, акредитирана понастоящем в Брюксел – да си сътрудничат по-тясно с представителите на пресата в Брюксел и да показват по-голяма откритост спрямо тях; в това отношение предлага да се предприемат стъпки за улесняване на процедурата за акредитирането на журналисти;

23.  Приветства факта, че много медийни оператори, и по-специално обществени радио- и телевизионни оператори, са инвестирали значително в нови, интерактивни нелинейни медийни услуги, които отразяват новини и актуални въпроси, особено в интернет, включително свързана с Европа информация, и в резултат на това преди всичко достигат до по-млада аудитория;

24.  Признава, че обществените радио- и телевизионни оператори не са единственото средство, което може да се използва, за да достигне посланието на ЕС до неговите граждани, тъй като емпиричните доказателства сочат, че частните радио- и телевизионни оператори също са ключов източник на отразяване на новини за ЕС и могат да помогнат в развиването и насърчаването на европейска публична сфера;

25.  Приветства пилотния проект за отпускане на безвъзмездна помощ за изследователска дейност за трансгранична разследваща журналистика; изразява становището, че независимостта на членовете на изборната комисия е ключова за осигуряване на редакционна независимост;

26.  Насърчава инициатива на ЕС за създаване на програми за обучение по въпроси, свързани с ЕС, особено за млади журналисти; поддържа становището, че следва да бъдат предприети стъпки за насърчаване на журналистите да изготвят редовна новинарска информация относно работата на институциите на ЕС; насърчава държавите-членки да включат в учебния план на училищата курсове по журналистика с прилагане на нови медии;

Публични медии

27.  Подчертава, че съгласно Протокола от Амстердам държавите-членки имат компетентността сами да определят, организират и финансират структурите за публично радио- и телевизионно разпространение; следователно насърчава държавите-членки да включват отразяването на ЕС, когато е целесъобразно и в съответствие с независимостта на редактирането и журналистическата етика;

28.  Подчертава, че националните и регионалните публичните радио- и телевизионни оператори имат специална отговорност за информиране на обществеността относно политиките и тяхното изработване на равнище ЕС; в тази връзка подчертава, че публичните радио- и телевизионни оператори следва да подхождат критично и с пълна редакторска независимост към своето отразяване на новините, свързани с ЕС, и да си поставят амбициозни цели;

29.  Подчертава, че държавите-членки следва да гарантират независимостта на публичните радио- и телевизионни оператори и че последните носят отговорност за отразяване на информацията, свързана с ЕС, в съответствие с функцията им на публични радио- и телевизионни оператори за осведомяване и подкрепа на гражданите и гражданското общество;

30.  Подчертава необходимостта обществените медии да използват комуникационни техники, разчитащи на новите медии, така че да повишат доверието в себе си чрез открито обществено участие; насърчава публичните радио- и телевизионни оператори да създават, например, онлайн форуми, като използват предаване в реално време по интернет, чрез което обществеността да може да следи и да обменя мнения за дебати в националните парламенти и в Европейския парламент;

ЕС/местно равнище

31.  Подчертава колко е важно да се гарантира, че институциите на ЕС работят заедно при подобряването на комуникационните дейности счита, че институциите на ЕС следва да помогнат за децентрализиране на комуникационната политика на ЕС, за да й се придаде местно и регионално измерение, така че да се доближат различните равнища на комуникация и следва да насърчават държавите-членки да предоставят на обществеността повече информация относно свързаните с ЕС въпроси;

32.  Призовава Комисията да продължи с подхода „да се работи на местно равнище“, за да направи ЕС по-видим на местно равнище;

33.  Отбелязва работата на Комисията със и финансирането на местни радио- и телевизионни мрежи; посочва, че операторите следва да разполагат с пълна редакторска независимост;

Европейски парламент

34.  Предлага работна група от Европейския парламент, която да бъде създадена временно, да извършва преглед на съществуващите нови медийни решения и да изготвя предложения за създаване на междупарламентарни връзки между националните или регионалните парламенти и Европейския парламент;

35.  Признава увеличилата се роля на националните парламенти и следователно важността на информационните бюра на Европейския парламент в държавите-членки; посочва, обаче, че за да постигнат по-голяма публичност, те следва да адаптират своята мисия, така че да включат укрепването на връзките с националните парламенти, местните и регионални органи на управление и представителите на гражданското общество;

36.  Подчертава необходимостта от информационните бюра на ЕС да изхождат от гледна точка на местното равнище и да предоставят на широката общественост целенасочена информация относно решенията и дейностите на Парламента; предлага да се обмисли възможността да се позволи по-голяма независимост на информационните бюра по отношение на начина на комуникация с широката публика;

37.  Счита, че информационните бюра на Парламента в държавите-членки следва да играят по-влиятелна роля за ангажиране на националните, местните и регионалните медии; предлага увеличаване на бюджетните редове за информационните бюра на Парламента, преди всичко с цел осигуряване на по-добра комуникация;

38.  Счита, че следва да се извърши оценка на стойността спрямо разходите, предоставяна от EuroparlTV, която да стане на базата на задълбочен анализ на рейтингите и типовете зрители; счита, че EuroparlTV следва да стане по-ефективна като се задълбочи интегрирането й в интернет стратегията на Парламента и същевременно се направят необходимите корекции в нейния статут, за да се гарантира редакционната й независимост, и като нейното съдържание стане възможно най-широко достъпно за телевизионни канали и онлайн медии, които желаят да го използват;

39.  Приветства факта, че наградата за журналистика на Европейския парламент включва категорията нови медии;

Журналистика и нови медии

40.  Настоятелно призовава журналистите и другите специалисти в сферата на медиите да обсъдят заедно и да разгледат въпроса за европейската журналистика на бъдещето;

41.  Подчертава, че държавите-членки трябва да предложат жизнени идеи за медиите на ЕС, които да надхвърлят простото предаване на информация и да им дадат възможност да допринасят цялостно за културното и лингвистично разнообразие в ЕС;

42.  Подчертава, че въпреки че социалните мрежи са относително добър начин за бързо разпространяване на информация, тяхната надеждност като източници не винаги може да бъде гарантирана в достатъчна степен и те не могат да се считат за професионални медии; подчертава, че начинът, по който се борави с данни в платформите на социалните мрежи, може в много случаи да бъде опасен и да доведе до сериозно нарушаване на журналистическата етика и че следователно се изисква предпазливост при използването на тези нови средства; подчертава значението на изготвянето на етичен кодекс, който да се прилага за новите медии;

43.  Припомня, че промените, които настъпват в начина на упражняване на журналистическата професия полагат основата за по-отворени и ангажирани медии, служещи на общностите, които стават все по-добре информирани, но трябва да се вземат мерки да се гарантира, че това е в интерес на журналистиката като цяло и не засяга статута на журналистите;

44.  Подчертава необходимостта журналистите и специалистите в сферата на медиите да продължат да следят развитието на нещата в своята динамична професия и да се възползват от възможностите, предлагани социалните мрежи, които вероятно ще им дадат възможност да разширят своите мрежи от познания и ще улеснят т.нар. „уеб мониторинг“; отбелязва с интерес факта, че въпреки необратимата поява на социални мрежи, журналистиката запази ключовата си роля в излъчването на новини, тъй като журналистите използват своите изключително разнообразни мрежи, за да извършват задълбочени проучвания и да проверяват факти, като по този начин създават нов модел на участваща журналистите и способстват за разпространяването на информация;

45.  Подчертава изключително важната роля на журналистите в едно модерно общество, изправено пред стена от информация, тъй като само те могат да придадат добавена стойност на тези информация като използват доверието, което имат, своя професионализъм, етика и умения, за да помогнат за разбирането на новините; припомня, че качеството и независимостта на медиите може да се гарантира само чрез строги професионални и социални стандарти;

o
o   o

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 13, 20.1.2009 г., стр. 3.
(2) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 32.
(3) ОВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 369.
(4) ОВ C 92 E, 20.4.2006 г., стр. 403.
(5) ОВ C 340, 10.11.1997 г., стр. 109.

Правна информация - Политика за поверителност