Резолюция на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно „по-доброто законотворчество“ – 15-ти доклад на Европейската комисия относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност съгласно член 9 от Протокола (2009/2142(INI))

P7_TA(2010)0311 A7-0215/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество(1),

–  като взе предвид междуинституционалния общ подход за оценка на въздействието от ноември 2005 г.,

–  като взе предвид резолюцията си от 9 февруари 2010 г. относно преработено Рамково споразумение между Европейския парламент и Комисията за следващия законодателен мандат(2),

–  като взе предвид резолюцията си от 21 октомври 2008 г. относно „По-добро законотворчество – 2006 г.“ съгласно член 9 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност (14-ти годишен доклад)(3),

–  като взе предвид резолюциите си от 21 октомври 2008 г. и от 24 април 2009 г. към 24-ти и 25-ти годишен доклад на Комисията относно наблюдението на прилагането на правото на Общността(4),

–  като взе предвид Доклада на Комисията относно субсидиарността и пропорционалността (15-ти доклад относно „по-доброто законотворчество“, 2007 г.) (COM(2008)0586),

–  като взе предвид Доклада на Комисията относно субсидиарността и пропорционалността (16-ти доклад относно „по-доброто законотворчество“ за периода 2008 г.) (COM(2009)0504),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Трети стратегически преглед на програмата за по-добро регулиране в Европейския съюз“ (COM(2009)0015),

–  като взе предвид работния документ на Комисията „Намаляване на административната тежест в Европейския съюз – доклад за постигнатия напредък и за перспективите за 2009 г.“ (COM(2009)0016),

–  като взе предвид работния документ на Комисията „Трети доклад за напредъка в изпълнението на стратегията за опростяване на регулаторната среда“ (COM(2009)0017),

–  като взе предвид съобщението на Комисията „Програма за действие за намаляване на административните тежести в ЕС – Планове за намаляване по сектори и действия за 2009 г.“ (COM(2009)0544),

–  като взе предвид вътрешните Насоки на Европейската комисия относно предприемане на оценка на въздействието (SEC(2009)0092),

–  като взе предвид доклада за 2008 г. на Комитета по оценка на въздействието (SEC(2009)0055),

–  като взе предвид доклада за 2009 г. на Комитета по оценка на въздействието (SEC(2010)1728),

–  като взе предвид доклада на Групата на високо равнище от независими заинтересовани страни в областта на административните тежести от 17 септември 2009 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по конкурентоспособност от 4 декември 2009 г.,

–  като взе предвид заключителния доклад на работната група за парламентарна реформа за 2007–2009 г.,

–  като взе предвид работния документ на Съвета на председателите на комисии „Оценка на въздействието: опитът на Европейския парламент“,

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент относно гражданската инициатива (COM(2010)0119),

–  като взе предвид член 48 от Правилника,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A7-0215/2010),

А.  като има предвид, че правилното прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност е необходимо за правилното функциониране на Европейския съюз, както и за правилното адаптиране на дейността на неговите институции към очакванията на неговите граждани, на лицата, упражняващи дейност на общия пазар, както и на националните и местните администрации, и за гарантиране на това, че решенията се вземат възможно най-близо до гражданите,

Б.  като има предвид, че по-доброто законотворчество („better law-making“) се превърна в задължително условие за ефективното функциониране на Европейския съюз, което може съществено да допринесе за преодоляването на икономическата криза и за икономически растеж,

В.  като има предвид, че проблематиката на по-доброто законотворчество следва да се разглежда не само в контекста на програмата на Комисията, която има за цел подобряване на регулаторната среда („better regulation“), но и от една по-широка гледна точка, свързана с влизането в сила на Договора от Лисабон,

Г.  като има предвид, че Договорът от Лисабон поставя Парламента наравно със Съвета в процеса на законотворчество съгласно обикновената законодателна процедура,

Д.  като има предвид, че Договорът от Лисабон предвижда официално включване на парламентите на отделните държави в контрола по прилагането на принципа на субсидиарност,

Е.  като има предвид, че по-доброто законотворчество беше приоритетна задача за предходната Комисия и следва да бъде първостепенна задача и на новата Комисия,

Ж.  като има предвид, че подобряването на регулаторната среда в Съюза обхваща редица елементи, като например оценка на въздействието, намаляване на административните тежести, както и опростяване и кодифициране на съществуващото законодателство,

З.  като има предвид основополагащото значение на консултациите с всички участващи страни, особено с обществените партньори, при подготовката на правни актове (включително оценката на тяхното въздействие),

И.  като има предвид, че съгласно член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Парламентът може да поиска от Комисията да внесе подходящо предложение по въпроси, по които той намира, че за целите на прилагането на договорите е необходим акт на Съюза,

Й.  като има предвид прилаганата от 2005 г. насам програма за намаляване на административните тежести, произтичащи от законодателството на Европейския съюз, чиято цел е ограничаването им с 25 % до 2012 г.,

К.  като има предвид, че една от ключовите области на тази програма е базисното изчисляване на административните тежести на основата на т. нар. модел за стандартните разходи,

Л.  като има предвид, че техниките за преработване и консолидиране, които служат за опростяване и кодифициране на действащото законодателство, дават възможност за по-голяма яснота и съгласуваност на предприетите изменения,

М.  като има предвид важното значение, което има за директивите на Европейския съюз тяхното правилно и своевременно прилагане от страна на държавите-членки, както и все още съществуващото прекомерно регулиране (т.нар. „gold-plating“), което означава, че се въвеждат тежести, излизащи извън рамките на изискванията на европейското право,

Н.  като има предвид, че Договорът от Лисабон замени системата от мерки за прилагане (комитологията) с нова подялба на делегирани актове и актове за изпълнение,

О.  като има предвид въведената от Договора от Лисабон европейска гражданска инициатива като нов инструмент, който дава възможност за влияние на гражданите върху създаваното в Европейския съюз право,

П.  като има предвид, че в Хартата на основните права на Европейския съюз сред гражданските права се посочва правото на добра администрация, което не може да бъде осъществявано по друг начин, освен въз основа на прозрачни и разбираеми за гражданите правни разпоредби,

Принципни забележки

1.  Подчертава необходимостта от това, законотворческият процес да се отличава с простота, прозрачност и разбираемост за европейските граждани;

2.  Подчертава, че европейските институции трябва да зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност при формулирането на предложения и да спазват критериите, установени в Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, приложен към ДФЕС;

3.  Подчертава, че всички законодателни предложения трябва да съдържат основанията за заключението, че съответните цели могат да бъдат постигнати по-добре чрез действия на ЕС, и да бъдат обосновани с качествени и когато това е възможно, с количествени показатели, в съответствие с горепосочения протокол;

4.  Решително подкрепя процеса на подобряване на регулаторната среда, който има за цел по-голяма прозрачност, ефективност и съгласуваност на правото на Европейския съюз; подчертава ключовата роля на Комисията като институция със законодателна инициатива при подготовката на законодателни предложения с високо качество; задължава се да предприеме всичко необходимо за ефективното разглеждане на такива предложения по съответната законодателна процедура; подчертава освен това значението на сътрудничеството с държавите-членки за гарантиране на правилното прилагане на това право;

5.  Отбелязва ангажимента на Комисията към горепосочения процес, отразен в редица документи, особено в третия стратегическия преглед на програмата за по-доброто регулиране в Европейския съюз, както и в текущата в тази връзка дейност; отбелязва същевременно, че програмата е непозната за голям кръг потребители и призовава Комисията да я представи по-разбираемо;

6.  Изразява съгласие с формулировките в точка 3 и 15 от заключенията на Съвета от 4 декември 2009 г., които се отнасят за общата отговорност за подобряването на регулаторната среда, както и за засилване на тази отговорност у всички участващи в този процес институции и лица;

7.  Отбелязва участието на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите в дискусията за подобряването на регулаторната среда и намаляването на административните тежести и разчита на плодотворно сътрудничество в тази област;

8.  Отбелязва, че подобряването на междуинституционалното сътрудничество в тази обширна материя изисква преразглеждане на споразумението за по-добро законотворчество от 2003 г.; обръща внимание на важните за този въпрос точки в резолюцията от 9 февруари 2010 г. относно Рамково споразумение между Европейския парламент и Комисията, по-специално на съвместния ангажимент на двете институции да се споразумеят по ключови промени в подготовката за бъдещите преговори със Съвета на министрите относно адаптирането на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество към новите разпоредби на Договора от Лисабон;

9.  Настоятелно призовава Комисията, въз основа на политическото споразумение, отразено в резолюцията от 9 февруари 2010 г. относно преработено рамково споразумение между Европейския парламент и Комисията, да положи всички усилия за равно третиране на Парламента и Съвета в процеса на законотворчеството, като по този начин приложи произтичащия от Договора от Лисабон принцип за равно третиране на Парламента и Съвета, по-специално чрез едновременно и изчерпателно уведомяване на двете институции за всички събития и развития, които имат въздействие върху законодателния процес и чрез осигуряване на равен достъп до заседанията и предоставяне на предложенията или друга информация;

10.  Подчертава, че процесът на опростяване на правото не трябва да води до понижаване на стандартите, съдържащи се в сега действащото законодателство, и поради това задължителна част от този процес трябва да бъдат консултациите с всички заинтересовани страни, включително обществените партньори;

11.  Приема с удовлетворение по-тясното включване на националните парламенти в процеса на създаване на европейското право, особено в процеса на контрол на съответствието на законодателните предложения с принципа на субсидиарността; подчертава необходимостта от спазване от страна на националните парламенти на срока от осем седмици за предаване на техните становища;

12.  Отбелязва с удовлетворение дейностите на Комисията, които имат за цел да гарантират ефективен обмен на информация с националните парламенти и да осведомяват Парламента и Съвета за това; поощрява националните парламенти да направят ясно разграничение между становищата, които засягат принципа на субсидиарност, и онези, които се отнасят за същността на предложенията на Комисията;

Оценка на въздействието

13.  Подчертава основната отговорност на Комисията за оценката на въздействието; призовава за разработването на механизми за гарантиране на независимостта и достоверността на изготвяните анализи; същевременно се задължава да продължи действията по оценка на въздействието на всички значителните изменения, внасяни от него в предложенията на Комисията;

14.  За целта приканва Комисията, при представянето на законодателни предложения, заедно с пълната оценка на въздействието редовно да представя на Парламента и на Съвета резюме от две до четири страници на своята оценка на въздействието;

15.  Насърчава всички комисии на Парламента преди всяко обсъждане на законодателно предложение на Комисията да провеждат размяна на мнения с Комисията относно оценката на въздействието;

16.  Признава въз основа на досегашния опит необходимостта от преразглеждане на междуинституционалния общ подход за оценка на въздействието и насърчава всички институции да изпълняват своите ангажименти по отношение на оценките на въздействието; обръща внимание на заключенията на работния документ на Съвета на председателите на комисии по тази тема; насърчава инициативите на парламентарните комисии да канят Комисията да представя всички оценки на въздействието, така че те да могат да бъдат проучени подробно от съответните комисии в самото начало и преди първата размяна на мнения;

17.  Припомня същевременно на Комисията, че всички нови предложения следва да се оценяват, като се вземат предвид всички техни последствия в съответствие с принципа на интегрирания подход, който изисква същевременно и анализ на икономическите, обществените и свързаните с околната среда въздействия;

18.  Подчертава по-специално необходимостта от проучване на социалните последствия от законодателните предложения, включително тяхното въздействие върху европейския пазар на труда, както и върху жизненото равнище на обществото; още веднъж подчертава необходимостта от внимателно проучване на въздействието на законовите разпоредби върху предприятията;

19.  Препоръчва Комисията да извършва оценка на въздействието за всички предложения за намаляване на административните тежести, което ще даде възможност да се проучат евентуалните странични въздействия на тези предложения;

20.  Припомня, че за обективна оценка на въздействието Комисията трябва да провежда систематично консултации с всички заинтересовани страни, включително с малките и средните предприятия; отбелязва необходимостта, заинтересованите страни да бъдат информирани по-добре относно възможностите за участие в консултациите, и призовава за удължаване на 8-седмичния срок за провеждане на консултациите; призовава Комисията да изготви и публикува ясен списък на заплануваните за следващата година оценки на въздействието, за да даде възможност на заинтересованите страни да се подготвят за тях;

21.  Счита, че обективните оценки на въздействието са изключително важен инструмент за оценяване на предложенията на Комисията и поради това призовава за контрол на извършването на оценките на въздействие от външен, независим орган, който обаче следва да се отчита пред Парламента;

22.  Подчертава, че качеството на оценките на въздействието следва да подлежи на постоянен контрол; с удовлетворение отбелязва становището на Комитета по оценка на въздействието относно общото подобрение на тяхното качество; установява, че комитетът прилага по-строги критерии за оценка; отбелязва същевременно, че високият процент на оценките на въздействието (повече от 30 %), първоначално отхвърлени от комитета, е доказателство за необходимостта от подобряване на качеството им от страна на съответните служби на Комисията; призовава освен това за увеличаване на настоящия персонал на комитета;

23.  Отбелязва с удовлетворение разработването на нови насоки за оценка на въздействието от страна на Комисията и по-специално включването на комплекс въпроси, свързани с принципа на субсидиарност и пропорционалност; разчита, че новите насоки ще допринесат съществено за оптимизиране на процеса на извършване на оценките на въздействието и с това за подобряване на законодателните предложения;

24.  Приветства по-специално факта, че в новите насоки за оценка на въздействието на Комисията се предвижда да се извършва анализ на оценката на въздействието на бъдещото законодателство и административните инициативи върху МСП (МСП тест) и резултатите от този анализ да се вземат предвид при изготвянето на предложенията; подчертава, че системното прилагане на МСП теста в оценките на въздействието на Комисията е важен елемент от прилагането на „Small Business Act“, като по този начин допринася значително за една благоприятна за МСП регулаторна среда; призовава държавите-членки да прилагат МСП теста на национално равнище;

25.  Призовава Комисията да прецизира програмата за действие „smart regulation“, изложена в политическите насоки на председателя на Комисията Barroso, по-специално във връзка с увеличаването на усилията в областта на последващата оценка, както и да включи в тази програма количествени показатели, по-специално такива, свързани с предвиденото намаляване на бюрократичните тежести;

26.  Призовава Комисията да предприема систематично последващи оценки на приетите правни разпоредби, включително за да контролира доколкото е възможно прогностичната вярност на оценката на въздействието на своите предложения;

27.  Отбелязва предприетата от Сметната палата инициатива за проучване на системата на оценката на въздействието и очаква с интерес резултатите от тези дейности;

Намаляване на административните тежести

28.  Подчертава значението на намаляването на производствените разходи на предприятията в Европейския съюз, за да им се даде възможност за ефективна дейност при тежките икономически условия и за конкурентоспособност в световен мащаб; подчертава необходимостта от опростяване на публичните административни процедури; подчертава, че намаляването на административните тежести трябва да се съсредоточи върху ненужните изисквания за представяне на информация и във връзка с това напълно подкрепя принципа за „еднократност“, установен в „Small Business Act“; подчертава, че намаляването на административните тежести за предприятията не трябва да има отрицателни социални или екологични последствия;

29.  Отбелязва с удовлетворение резултатите от досегашната работа на Комисията под формата на подготовка на предложения, които след приемането им ще дадат възможност за намаляване на административните тежести с до 33% до 2012 г., което представлява подобрение на предишния ангажимент за намаляване с 25%; отбелязва, че генерираните по този начин икономии могат да възлязат на над 40 милиарда евро(5);

30.  Обръща специално внимание на напредъка в работата по предложенията на Комисията, които предлагат най-големи възможности за икономии (напр. изключване на микропредприятията от изискванията на Съюза по отношение на счетоводната отчетност, както и изменението на директивата за ДДС, което трябва да улесни електронното фактуриране); призовава държавите-членки към конструктивно сътрудничество в Съвета, както и за ефективно транспониране на приетите актове в националното право;

31.  Отбелязва, че програма за базисно изчисляване на административните тежести се оказа полезен, но скъп метод; насърчава Комисията да вземе под внимание алтернативните методи за изчисляване на административните тежести, като например консултациите със заинтересованите страни, което ще даде възможност за бързо отстраняване на тези тежести в конкретни случаи;

32.  Подчертава, че не е извършвана независима оценка на Модела на стандартните разходи за измерване на административните тежести;

33.  Същевременно отбелязва относително малкия брой предложения (148 за 2008 г.), направени онлайн през специалната интернет страница; счита, че Комисията следва да популяризира възможността, заинтересованите страни да посочват прекомерните административни разходи, които произтичат от европейското или от националното право;

34.  Споделя мнението на Комисията, че електронните средства за комуникация са отличен инструмент за намаляване на административните тежести и я насърчава да осъществи идеите на съобщението „Електронна Комисия 2006-2010 г.“, както и стратегията i2010, която има за цел модернизиране на администрацията в Европа;

35.  Насърчава Комисията за по-нататъшно реализиране на плановете за намаляване на административните тежести по сектори; поема задължението за ефективно разглеждане на съответните законодателни предложения;

36.  Отбелязва положителния принос на Групата на високо равнище от независими заинтересовани страни в областта на административните тежести към програмата за намаляване на тези тежести, която се реализира от Комисията; подчертава обаче, че Групата следва да има по-балансиран състав, като в него бъдат включени повече експерти, представляващи гражданското общество, и експерти от други държави-членки; призовава мандатът на разширената по този начин група да бъде удължен до 2013 г.;

37.  Обръща внимание, че гражданите не са в състояние да разграничат административните тежести, които произтичат от европейското право, от налаганите от националното право, както и че националните административни тежести водят до отрицателен имидж на Европейския съюз;

38.  Обръща внимание, че за успешно осъществяване на програмата за намаляване на административните тежести е необходимо активно сътрудничество на Комисията с държавите-членки, за да се избегнат различия в тълкуването на законодателството и прекомерно регулиране (т.нар. „gold-plating“);

39.  Призовава държавите-членки към последователно осъществяване на поставените от тях национални цели в областта на намаляването на административните тежести и освен това разчита на плодотворното сътрудничество с националните парламенти в тази област;

40.  Насърчава Комисията да разшири Програмата за действие за намаляване на административните тежести в ЕС, като включи в нея нови приоритетни области и други законодателни актове въз основа на консултации с всички заинтересовани лица, както и последваща оценка на съществуващото законодателство; призовава Комисията да продължи тази програма за действие и след 2012 г.;

Институционални и процедурни забележки

41.  Приветства досегашните усилия на Комисията за идентифициране и подготовка на предложения за опростяване и кодифициране на европейското право; припомня същевременно необходимостта от добро междуинституционално сътрудничество в тази област, по-специално в случаите на оттегляне от страна на Комисията на законодателни предложения, преценени като ненужни;

42.  Призовава Комисията да продължава да използва техниката на кодификация на правните актове, както и да представи предвидения за 2009 г. доклад с описание на постиженията на цялостната програма за кодифициране на законодателството(6);

43.  Подчертава, че изменението на действащото право следва да става само чрез преработване; същевременно признава и зачита правата на Комисията в законодателния процес;

44.  Припомня, че останалите инициативи за опростяване на правото подлежат на обичайната законодателна процедура и на действащите за нея срокове; уверява при това, че полага усилия, за да разглежда предложенията на Комисията във възможно най-кратък срок;

45.  Обръща внимание на изричната разпоредба в ДФЕС(7), която изключва приемане от страна на Парламента и на Съвета на правни актове, които не са предвидени в договорните разпоредби, регулиращи съответната област;

46.  Предупреждава да се избягва отказът от приемане на необходимо законодателство и заместването му със саморегулиране, съвместно регулиране или други мерки от незаконодателен характер; счита, че във всички случаи следва да се анализират внимателно последствията от едно такова решение, като се зачитат разпоредбите на Договорите и съответните роли на отделните институции;

47.  Припомня същевременно, че актовете с незадължителна юридическа сила следва да се прилагат с най-голямо внимание и на надлежно обоснована база, без да накърняват правната сигурност и яснотата на действащото право и след консултация с Парламента, както се подчертава в неговата резолюция относно преработеното Рамково споразумение;

48.  Отбелязва с удовлетворение подобрения обмен на информация и документи във връзка с мерките за прилагане (комитологията), особено функционирането на новата процедура по регулиране с контрол; изразява същевременно надежда, че преходът към новата система, въведена от Договора от Лисабон, ще се осъществи ефективно и без ненужни забавяния;

49.  Отбелязва освен това редица други институционални изменения, въведени с Договора от Лисабон, които ще повлияят на законотворчеството в Европейския съюз; подчертава по-специално значението на европейската гражданска инициатива, която има потенциала да се превърне в съществен елемент от европейския публичен дебат, и приветства предложението на Комисията за разпоредба относно тази инициатива; подчертава необходимостта от близко сътрудничество между Парламента и Комисията за създаване на ефективен и разбираем инструмент с ясни критерии за допустимост, който да е в съответствие с добрите практики на законодателния процес в ЕС;

50.  Подкрепя предложението на Комисията за проучване на допустимостта на предложена гражданска инициатива ex-ante още при събирането на една трета от изискваните декларации за подкрепа, което ще даде възможност да се избегне разочарованието на гражданите в случай, че инициативата бъде обявена за недопустима;

51.  Призовава Комисията да определи не само сроковете за проучване на официално внесена инициатива, но също така и сроковете за представяне на законодателно предложение, в случай че инициативата бъде обявена за допустима;

52.  Настоятелно призовава Комисията да поеме ангажимент по отношение на сроковете, в които ще удовлетвори изискванията на Парламента съгласно член 225 от ДФЕС, със специално позоваване на поетия в рамковото споразумение ангажимент за изготвяне на доклад относно последващите мерки, предприети във връзка с всяко искане за законодателна инициатива, в срок от три месеца след приемането на доклад за законодателна инициатива и за представяне на законодателно предложение най-късно в рамките на една година;

53.  Призовава Комисията, в контекста на досегашните резолюции на Парламента относно контрола на прилагането на правото на ЕС, да се възползва в пълен обхват от правата си съгласно членове 258 и 260 от Договора от Лисабон, по-специално при липса на нотификация за средствата за транспониране на директивите от страна на държавите-членки;

54.  Посочва, че въпросът за по-доброто законотворчество е непосредствено свързан с въпроса за контрола върху прилагането на правото на ЕС;

55.  Следи отблизо изпълнението на пилотния проект на ЕС за такъв контрол; изразява загриженост, че предложеният в проекта метод за проучване на жалбите може да доведе до прекомерна зависимост на Комисията от държавите-членки;

o
o   o

56.  Възлага на своя президент да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1. (2) Приети текстове, P7_TA(2010)0009. (3) ОВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 16. (4) ОВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 21 и ОВ C 184 E, 8.7.2010 г., стр. 114. (5) вж. стр. 6 от Програмата за действие за намаляване на административните тежести в ЕС – Планове за намаляване по сектори и действия за 2009 г. (COM(2009)0544). (6) Вж. точка 5 от третия доклад за напредъка в изпълнението на стратегията за опростяване на регулаторната среда (СОМ(2009)0017). (7) Член 296, параграф 3 от ДФЕС.

Резолюция на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно положението на ромите и свободата на движение в Европейския съюз

P7_TA(2010)0312 RC-B7-0493/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Хартата на основните права на ЕС и по-специално членове 1, 8, 20, 21, 19, 24, 25, 35 и 45 от нея,

–  като взе предвид международното право в областта на правата на човека, и по-конкретно Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН относно правата на детето,

–  като взе предвид европейските конвенции за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и свързаната с нея съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, Европейската социална харта и свързаните с нея препоръки на Европейския комитет за социални права, както и Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства,

–  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз, който определя основните права и принципи на Европейския съюз, включително принципите на недискриминация и свободно движение,

–  като взе предвид членове 8, 9, 10, 16, 18, 19, 20, 21, 151, 153 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид своите резолюции от 28 април 2005 г. относно положението на ромите в Европейския съюз(1), от 1 юни 2006 г. относно положението на ромските жени в Европейския съюз(2), от 15 ноември 2007 г. относно приложението на Директива 2004/38/ЕО относно правото на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки(3), от 31 януари 2008 г. за Европейска стратегия за ромите(4), от 10 юли 2008 г. относно преброяването на ромите в Италия на етническа основа(5), от 11 март 2009 г. относно социалното положение на ромите и подобряването на техния достъп до пазара на труда в ЕС(6), както и резолюцията от 25 март 2010 г. относно Втората среща на високо равнище, посветена на въпросите на ромите(7),

–  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(8), Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно създаването на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(9), Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(10), Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на гражданите на Съюза и членовете на техните семейства да се придвижват и пребивават свободно на територията на държавите-членки(11), както и Директива 95/46/ЕО на Европейския парламен и на Съвета от 24 октомври 1995 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(12),

–  като взе предвид докладите относно ромите, расизма и ксенофобията в държавите-членки на ЕС през 2009 г., публикувани от Агенцията за основните права(13), както и докладите на Томас Хамарберг, комисар по правата на човека в Съвета на Европа,

–  като взе предвид заключенията от заседанията на Европейския съвет, проведени през декември 2007 г. и юни 2008 г., заключенията на Съвета по общи въпроси, проведен през декември 2008 г., и заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси относно приобщаването на ромите, приети в Люксембург на 8 юни 2009 г.,

–  като взе предвид провъзгласяването през 2005 г. на Десетилетието на приобщаването на ромите и създаването на Фонда за образование на ромите от редица държави-членки на ЕС, страни кандидатки и други държави, в които институциите на Съюза имат значително присъствие,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2006 г. относно имиграцията на жените: ролята и мястото на жените имигранти в Европейския съюз(14),

–  като взе предвид заключенията на Първата европейска среща на високо равнище, посветена на ромите (Брюксел, 16 септември 2008 г.), както и на Втората европейска среща на високо равнище, посветена на ромите (Кордоба, 8 април 2010 г.),

–  като взе предвид доклада относно „Стратегия на ЕС за приобщаване на ромите“ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, който се очаква към края на 2010 г.,

–  като взе предвид препоръките от 77-то заседание на Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация (2-27 август 2010 г.),

–  като взе предвид доклада на Съвета на Европа, озаглавен „Четвърти доклад на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта (ЕКРН) относно Франция“, публикуван на 15 юни 2010 г.,

–  като взе предвид десетте общи основни принципа за приобщаване на ромите,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Европейският съюз се основава върху принципите, залегнали в Хартата на основните права на ЕС и в Договорите за ЕС, които включват принципите на недискриминация, конкретните права, неразривно свързани с гражданството на ЕС, както и правото на защита на личните данни,

Б.  като има предвид, че тези принципи се прилагат с помощта на горепосочените директиви 2000/43/EО, 2000/78/EО, 2004/38/EО и 95/46/EО,

В.  като има предвид, че между десет и дванадесет милиона роми в Европа са подложени на сериозна систематична дискриминация в сферата на образованието (в частност сегрегацията), осигуряването на жилища (в частност случаите на принудително напускане на жилището и условията на живот под нормалните стандарти, често в гета), трудовата заетост (особено ниския процент на работещите сред тях) и равния достъп до системите на здравеопазването и други обществени услуги, както и изключително ниското равнище на тяхното участие в политическия живот,

Г.  като има предвид, че мнозинството от европейските роми станаха граждани на ЕС след разширяванията през 2004 г. и 2007 г. и че поради тази причина те и техните семейства се ползват от правото да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки,

Д.  като има предвид, че множество роми и ромски общности, решили да се установят в държава-членка на ЕС, различна от тази, на която те са граждани, се намират в особено уязвимо положение,

Е.  като има предвид, че в редица държави-членки на ЕС бяха извършени репатрирания и връщания на роми, а неотдавна и във Франция, където между март и август 2010 г. правителството или е експулсирало, или е върнало „доброволно“ стотици граждани на ЕС от ромски произход,

Ж.  като има предвид, че френските органи поканиха министрите на вътрешните работи на Италия, Германия, Обединеното кралство, Испания, Гърция, Канада и САЩ, и впоследствие белгийския министър на вътрешните работи и представители на Комисията, за да вземат участие в среща за обсъждане на въпроси на „имиграцията“ и свободното движение от компетентността на ЕС в Париж през септември, като на тази среща не бяха поканени други държави-членки, и като има предвид, че министърът на вътрешните работи на Италия обяви намерението си да настоява за по-стриктни правила на ЕС относно имиграцията и свободното движение, по-специално за роми,

З.  като има предвид, че това поведение бива съпровождано от стигматизиране на ромите и от общи антиромски настроения в политическата реторика,

И.  като има предвид, че административният трибунал в Лил потвърди предишно съдебно решение от 27 август 2010 г. срещу заповедите за депортиране на седем роми на основание на това, че органите на властта не са доказали, че тези роми са „заплаха за обществения ред“,

Й.  като има предвид, че Европейският парламент е призовавал нееднократно Европейската комисия да разработи стратегия на ЕС за ромите и за насърчаване на принципите за равни възможности и социално приобщаване в цяла Европа,

К.  като има предвид, че ЕС разполага с редица инструменти, които могат да служат в борбата срещу изолацията на ромите, като например новата възможност, предоставена в рамките на структурните фондове, за заделяне до 2% от съвкупните средства на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за разходи за жилищно настаняване в полза на маргинализираните общности, което ще започне да се прилага през 2010 г., както и съществуващите възможности в рамките на Европейския социален фонд,

Л.  като има предвид, че напредъкът в борбата срещу дискриминацията спрямо ромите, чрез гарантиране на правата им на образование, заетост, здравеопазване, жилищно настаняване и свобода на движение, е бавен и се осъществява с неравни темпове, и като има предвид, че представителството на ромите в правителствените структури и публичната администрация в държавите-членки следва да бъде повишено,

1.  Припомня, че Европейският съюз е преди всичко общност, основана върху ценности и принципи, с цел запазване и поощряване на отворено и приобщаващо общество, както и гражданство на ЕС, особено чрез забраната на всички форми на дискриминация;

2.  Подчертава правото на всички граждани на ЕС и техните семейства да се движат и да пребивават свободно в целия ЕС, представляващо основен аспект на гражданството на ЕС съгласно определението в Договорите и въведено с Директива 2004/38/ЕО, която трябва да се прилага и спазва от всички държави-членки;

3.  Изразява дълбоката си загриженост относно мерките, предприети от френските органи и от органите на други държави-членки, насочени към роми и „пътуващи хора“ (Travellers) и предвиждащи тяхното връщане в страните на произход, и настоятелно призовава тези органи да прекратят незабавно всякакво експулсиране на роми, като същевременно призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да се намесят със същото искане;

4.  Подчертава, че Хартата на основните права и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи забраняват масовото експулсиране и че тези мерки са в нарушение на Договорите и правото на ЕС, тъй като са равнозначни на дискриминация, основаваща се на раса и етническа принадлежност, и в нарушение на Директива 2004/38/ЕО относно свободното движение на граждани и техните семейства в ЕС;

5.  Изразява дълбока загриженост по-специално относно подстрекателската и откровено дискриминационна реторика, отличаваща политическия дискурс в хода на репатрирането на ромите, която дава основания за расистки изявления и действия на десни екстремистки групировки; поради това припомня на политиците техните отговорности и отхвърля всякакви изявления, които свързват малцинствата и имиграцията с престъпността и създават дискриминационни стереотипи;

6.  Във връзка с това припомня, че в Директива 2004/38/ЕО ограниченията на свободата на движение и експулсирането на граждани на ЕС се разглеждат само като изключение и за тях се определят конкретни и ясни граници; по-специално, оценяването и вземането на решения за експулсиране трябва да става на индивидуална основа, като се отчитат личните обстоятелства и се предоставят процедурни гаранции и право на обжалване (членове 28, 30, 31);

7.  Подчертава също така, че съгласно Директива 2004/38/ЕО липсата на финансови средства в никакъв случай не може да представлява основание за автоматично експулсиране на граждани на ЕС (съображение 16, член 14) и че ограниченията на свободата на движение и пребиваване, налагани във връзка с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, могат да се основават единствено на личното поведение, а не на общи съображения за превенция или пък на етнически или национален произход;

8.  Освен това подчертава, че снемането на пръстови отпечатъци на експулсираните роми е незаконно и противоречи на Хартата на основните права на ЕС (член 21.1 и 21.2), Договорите и законодателството на ЕС, особено на директиви 2004/38/EО и 2000/43/EО, и е равносилно на дискриминация, основана на етнически или национален произход;

9.  Настоятелно призовава държавите-членки да спазват изцяло задълженията си съгласно законодателството на ЕС и да премахнат непоследователността при прилагането на изискванията на Директивата за свободното движение; повтаря предишните си призиви към държавите-членки да преразгледат и отменят закони и политики, които дискриминират ромите въз основа на раса и етническа принадлежност – пряко или косвено, и призивите си към Съвета и Комисията да контролират прилагането от страна на държавите-членки на Договорите и директивите, определящи мерките за борба срещу дискриминацията и относно свободата на движение, по-специално по отношение на ромите, като в случай на неспазване да предприемат необходимите мерки, а именно посредством даване на ход на процедури за нарушение;

10.  Счита, че положението на ромите в Европа не може по никакъв начин да окаже влияние върху предстоящото присъединяване на Румъния и България към шенгенската зона или върху правата на техните граждани;

11.  Отбелязва с дълбоко съжаление закъснялата и ограничена реакция на Европейската комисия, в качеството й на пазител на Договорите, за проверка на съответствието на действията на държава-членка с първичното право и законодателството на ЕС, най-вече с горепосочените директиви за недискриминация, свобода на движението и право на защита на личните данни; подчертава още веднъж своята загриженост по отношение на последствията от настоящото разпределение на отговорността за политиките, свързани с ромите, между държавите-членки и Комисията и призовава за силна хоризонтална координация, с която да се гарантира навременен и ефективен отговор в бъдеще;

12.  Призовава Комисията да застане твърдо зад ценностите и принципите, залегнали в Хартата на основните права на ЕС и в Договорите, и да реагира незабавно с пълен анализ на ситуацията във Франция и във всички държави-членки по отношение на съответствието на политиките, свързани с ромите, със законодателството на ЕС, включително въз основа на информация, предоставена от неправителствени организации и от представители на ромите;

13.  Изразява дълбока загриженост относно факта, че въпреки неотложността на въпроса Комисията досега не е отговорила на исканията му от януари 2008 г. и март 2010 г. да изготви Европейска стратегия за ромите в сътрудничество с държавите-членки; отново призовава Комисията да разработи цялостна Европейска стратегия за приобщаването на ромите;

14.  Счита, че ЕС и всички държави-членки споделят отговорността за насърчаване приобщаването на ромите, което налага цялостен подход на равнище ЕС, под формата на Стратегия на ЕС за ромите, която да се основава на ангажиментите, поети на проведената в Кордоба Втора европейска среща на високо равнище, посветена на ромите:

15.  Изразява дълбоко съжаление относно липсата на политическа воля, демонстрирана от държавите-членки по време на Втората европейска среща на високо равнище за ромите, в която взеха участие само трима министри, и призовава държавите-членки да подкрепят конкретни мерки, които да придадат реално изражение на ангажиментите, поети в съвместната декларация на тройното председателство от срещата на високо равнище за ромите;

16.  Счита за изключително важно създаването на комплексна програма за развитие, насочена едновременно към всички свързани области на политиката и позволяваща пряка намеса в районите на гетата, които се борят със сериозни структурни недостатъци; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че разпоредбите за равни възможности се спазват стриктно при изпълнението на оперативните програми, така че проектите да не засилват пряко или непряко сегрегацията и изолацията на ромите; подчертава, че в приетия от него на 10 февруари 2010 г. доклад относно допустимите интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на маргинализирани общности се предвиждат разпоредби за интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на уязвими групи, в рамките на ЕФРР, и призовава за бързо прилагане на преразгледания регламент, така че държавите-членки да използват активно тази възможност;

17.  Призовава за ефективното прилагане на политиките, насочени към жените от ромски произход, които са жертви на двойна дискриминация: като роми и като жени; поради това призовава Комисията и държавите-членки, в сътрудничество с НПО, да провеждат кампании за повишаване на общественото внимание, насочени към жените от ромски произход и към широката общественост, и да гарантират пълното прилагане на съответните разпоредби, за да се води борба срещу дискриминационните културни навици и патриархални ролеви модели, да се предотврати поляризирането и да се води борба срещу властващите сексистски стереотипи и социално заклеймяване, които подкрепят насилието срещу жени, и да гарантират, че няма оправдание за насилие, основаващо се на обичаи, традиции или религиозни съображения;

18.  Изразява загриженост по отношение на насилственото репатриране на роми в страните от Западните Балкани, където те могат да се окажат бездомни и да бъдат подложени на дискриминация; призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да гарантират зачитането на основните права на ромите, например чрез предоставянето на подходяща помощ и мониторинг;

19.  Настоятелно призовава Съвета да приеме обща позиция относно финансирането от структурните и предприсъединителните фондове, отразяваща европейския политически ангажимент за насърчаване на приобщаването на ромите, и да гарантира, че общите основни принципи за приобщаване на ромите се вземат предвид при всяко преразглеждане на съответните оперативни програми, включително при подготовката за следващия програмен период; настоятелно призовава Комисията да анализира и извърши оценка на настъпилите към момента социални последствия от инвестиции, насочени към уязвими групи, при които са използвани предприсъединителните и структурните фондове, да направи заключения и да разработи нови стратегии и правила, ако това се счита за необходимо в тази област;

20.  Призовава да бъде осигурено подходящо финансиране от страна на ЕС и държавите-членки за проекти за интеграцията на ромите, като се осъществява мониторинг върху разпределянето на тези средства между държавите-членки и върху тяхното оползотворяване, както и върху правилното осъществяване на проектите, и като се извършва оценка на тяхната ефективност; също така призовава Комисията и Съвета да изготвят доклад по този въпрос, заедно с необходимите предложения;

21.  Насърчава институциите на ЕС да включат ромските общности, като се започне от равнището на обикновените хора и се стигне до това на международните НПО, в процеса на разработване на всеобхватна политика на ЕС по отношение на ромите, във всички аспекти на планирането, прилагането и надзора, както и да използват натрупания опит от Десетилетието на приобщаването на ромите – 2005-2015 г., Плана за действие на ОССЕ и препоръките на Съвета на Европа, Организацията на обединените нации и самия Парламент;

22.  Възлага на компетентната си комисия, след консултации с Агенцията за основните права, която следва да изготви доклад, както и НПО и организации, занимаващи се с правата на човека и проблемите на ромите, да следи този въпрос и да изготви доклад относно положението на ромите в Европа, въз основа на предишни резолюции и доклади на Парламента; на равнище ЕС следва да бъде създаден механизъм за партньорска оценка, съвместно с Европейския парламент и националните парламенти, за да се гарантира и следи спазването от страна на държавите-членки;

23.  Настоятелно призовава държавите-членки да спазват стриктно своите задължения по силата на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, като незабавно подкрепят препоръките от 77-то заседание на Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и страните кандидатки, Европейския надзорен орган по защита на данните, Съвета на Европа и ОССЕ.

(1) ОВ C 45 E, 23.2.2006 г., стр. 129. (2) ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 283. (3) ОВ С 282 Е, 6.11.2008 г., стр. 428. (4) ОВ С 68 Е, 21.3.2009 г., стр. 31. (5) ОВ С 294 Е, 3.12.2009 г., стр. 54. (6) ОВ С 87 Е, 1.4.2010 г., стр. 60. (7) Приети текстове, P7_TA(2010)0085. (8) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (9) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (10) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55. (11) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77. (12) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. (13) Доклад относно расизма и ксенофобията в държавите-членки на ЕС през 2009 г.; Проучване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз, доклад от поредицата „Данни на фокус“: Ромите през 2009 г.; Положението на гражданите на ЕС от ромски произход, живеещи в други държави-членки; както и Жилищни условия на ромите и на „пътуващите хора“ (Travellers ) в Европейския съюз: сравнителен доклад. (14) OВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 118.

Резолюция на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно дългосрочните грижи за възрастни хора

P7_TA(2010)0313 B7-0491/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид предложената директива относно равното третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

–  като взе предвид въпроса от 30 юни 2010 г. до Комисията относно дългосрочните грижи за възрастни хора (O-0102/2010 – B7-0457/2010),

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

1.  Призовава държавите-членки да вземат под внимание демографските промени през последните години, особено застаряването на населението, които са свързани с увеличена тежест за бюджета и сериозна необходимост от по-добра инфраструктура в областта на здравните и социалните грижи; насърчава държавите-членки да водят борба срещу социалното изключване на възрастните хора и срещу всеки вид дискриминация, основаваща се на възраст;

2.  Припомня на държавите-членки, че гарантирането на достъп до подходящи услуги в областта на здравеопазването и грижите е основен принцип на европейския модел на солидарност;

3.  Отчита значението както на качеството, така и на непрекъснатостта на грижите и призовава държавите-членки да подобрят, улеснят и насърчат специализираното обучение, мерките в областта на образованието и връщането на пазара на труда за всички лица, носещи отговорност за полагането на грижи за възрастни хора в дългосрочен план, включително за тези, които полагат неформални грижи, и тези, които изискват професионална квалификация; счита, че такива обучения могат да допринесат и за повишаване на статута на тази важна дейност. Настоятелно приканва държавите-членки да се заемат с въпроси като ниското заплащане на трудовата дейност, свързана с полагането на грижи, недостига на персонал и липсата на обучение или неподходящото обучение, всички които представляват тежест за предоставянето на грижи. Отбелязва значимия принос на гражданското обществото, църковни и благотворителни организации в областта на предоставянето на грижи;

4.  Отбелязва значението на по-нататъшното развитие на „електронното здравеопазване“ с цел повишаване на производителността и ефективността на предоставянето на грижи, както и оказване на подкрепа за лицата, полагащи неформални грижи, и на самите възрастни хора;

5.  Призовава Комисията и държавите-членки да вземат под внимание потребностите на лицата, полагащи неформални грижи, които предоставят значителен дял от грижите, полагани за възрастни хора, и да предприемат конкретни мерки за подкрепа и запазване на този ресурс чрез обучения, отдих и мерки за балансиране на работата и семейния живот;

6.  Застъпва становището, че във всички държави-членки следва да съществуват гаранции, които да защитават основните права на лицата, получаващи грижи в дългосрочен план, и във връзка с това призовава държавите-членки да обърнат по-голямо внимание от досега на изпълнението и спазването на критериите за качество на предоставянето на услуги;

7.  Призовава държавите-членки да подкрепят възрастните хора по всякакъв начин, което е необходимо, за да се гарантира, че те могат да се справят сами в домовете си, и да предложат форми на подпомагане, които да им дадат възможност да се справят по-добре в тази среда, като се има предвид, че това е най-добрата алтернатива на институционалните грижи;

8.  Призовава държавите-членки да регулират съгласно своето национално законодателство изискванията за квалификация за работниците, полагащи грижи за възрастни хора, и да създадат и прилагат системи за задълбочено обучение, с които да се подпомогне повишаването на степента на образование на лицата, работещи в системата за грижи за възрастните хора, и по този начин да се подобри качеството на предлаганите услуги;

9.  Отбелязва със съжаление, че в редица държави-членки финансирането и предоставянето на специализирани медицински грижи в областта на гериатрията е намаляло в хода на времето и че не е осигурено достатъчно обучение на другите специалисти по въпроси, свързани с възрастните хора; отбелязва, че в редица случаи това е довело да понижаване на качеството на грижите, предоставяни на възрастните хора, което понякога представлява несправедлива дискриминация по отношение на тях. Призовава държавите-членки да продължават да следят положението с оглед увеличаване на средствата за тази област при необходимост;

10.  Призовава държавите-членки приоритетно да осигурят подкрепа за създаването на структури за предоставяне на палиативни грижи в домашна среда;

11.  Иска от Комисията да събере данни за и да изготви общ преглед на институционалните, общностните инфраструктури и на инфраструктурите за предоставяне на грижи по домовете за възрастните лица за всяка отделна държава-членка;

12.  Призовава за определянето на минимални стандарти за всички договори в сектора на грижите, в това число на минимално заплащане;

13.  Призовава за провеждането на допълнителни проучвания от страна на Комисията с цел установяване на броя на смъртните случаи при възрастните лица, за които се полагат дългосрочни грижи, дължащи се на недохранване или обезводняване;

14.  Призовава държавите-членки да провеждат политика за предоставяне на информация и за превенция, насочена към възрастните лица, която да акцентира по-специално върху избора на диета и превенцията на обезводняването;

15.  Отбелязва, че политиката на ЕС относно възрастните лица се основава на принципа на „общество за всички“, който изисква от държавите-членки да гарантират, че лицата от различните възрастови групи разполагат напълно с възможността да участват активно в обществения живот независимо от тяхната възраст;

16.  Застъпва се за въвеждането на програми за предоставяне на помощ и здравни грижи по домовете, предназначени за възрастните лица, или продължаване на функционирането им, там където подобни разпоредби съществуват, това да бъде ръководено от общинските и местни органи в рамките на съответните правомощия;

17.  Призовава за съставянето на зелена книга на Комисията относно злоупотребите с възрастни лица и закрилата на възрастните лица в общината и във всички институции за грижи за възрастни лица, включително със специално внимание върху мобилността на пациентите и подробности за вече съществуващите най-добри практики в 27-те държави-членки;

18.  Призовава Комисията да изготви проучване, което ще даде ясна представа за нарастващите изисквания по отношение на грижите за възрастните лица, както и прогноза за предвижданото осигуряване на специалисти за периода до 2020 г.;

19.  Призовава, посредством отворения метод на координация, за обмен на информация, идеи в областта на политиките и най-добри практики между държавите-членки относно предоставянето на дългосрочни грижи за възрастните лица и, по специално, мерки и минимални професионални стандарти за защита на възрастните лица, насочени към:

20.  Настоятелно приканва Комисията да положи всички усилия, за да гарантира приемливи стандарти за здравни грижи за всички европейски граждани, независимо от тяхното материално положение;

21.  Имайки предвид, че населението н ЕС застарява мащабно призовава държавите-членки и Комисията да си сътрудничат по всички възможни начини с цел създаването на устойчиви финансови системи за предоставянето на грижи в дългосрочен план, така че да се гарантира, че в бъдеще ще бъде налице устойчива система за финансиране предоставянето на грижи за възрастните лица и че необходимите услуги за предоставянето на грижи ще бъдат налице;

22.  Призовава за обмен на най-добри практики с оглед намиране на най-ефективния начин за развиване на междурегионалните отношения с оглед увеличаване ангажираността от страна на членовете на семейството в договореностите по дългосрочното предоставяне на грижи, което да доведе до редица ползи, и да позволи по-успешното отговаряне на нуждите от грижи на отделните получатели;

23.  Призовава за разработването на интегрирана активна стратегия за застаряващото население, която да е насочена към ангажирането на възрастните лица в социални и културни дейности;

24.  Призовава за предприемането на мерки в отговор на значителното увеличаване на броя на възрастни лица, за да може да се гарантира, че те имат равен достъп до социални услуги;

25.  Призовава държавите-членки да намалят тежестта на тези, които полагат грижи за възрастните лица или за лицата с увреждания и за да се позволи на лицата, предоставящи грижи, да започнат работа - да се създадат интегрирани системи за предоставяне на грижи;

26.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

Резолюция на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно положението с река Йордан и по-специално на региона на долното течение на река Йордан

P7_TA(2010)0314 RC-B7-0484/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Близкия изток,

–  като взе предвид Договора за мир от 1994 г. между Държавата Израел и Хашемитското кралство Йордания,

–  като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище в Париж, посветена на Средиземноморието, проведена на 13 юли 2008 г.,

–  като взе предвид израелско-палестинското временно споразумение относно Западния бряг и ивицата Газа от 1995 г. (споразумение Осло II), и по-специално членове 12 и 40 от неговото Приложение III,

–  като взе предвид Четвъртата Женевска конвенция от 1949 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство от 16 ноември1972 г.,

–  като взе предвид Препоръката относно положението в долината на река Йордан на специалната комисия по енергетика, околна среда и води на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (ЕСПА), приета на Шестото пленарно заседание на ЕСПА, проведено в Аман от 12 до 14 март 2010 г.,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че река Йордан, и по-специално долното течение на река Йордан, е културен ландшафт от световна значимост, от огромно историческо, символично, екологично, селскостопанско и икономическо значение в Близкия Изток и извън неговите предели;

Б.  като има предвид унищожителните последствия от свръхексплоатацията и замърсяването на река Йордан и липсата на регионално сътрудничество; като има предвид, че според оценките 98 % от сладководните ресурси на реката се отклоняват от Израел, Йордания и Сирия, което доведе до загуба на 50 % на биологичното разнообразие;

В.  като има предвид, че новите пречиствателни станции за отпадни води, които трябва да решат проблема със замърсените отпадни води, които понастоящем текат по долното течение на река Йордан, ще започнат да функционират в края на 2011 г.; като има предвид, че ако не бъдат въведени стабилни и устойчиви практики на управление и не бъде осигурен приток на незамърсена вода по долното течение на река Йордан, което да съвпадне с функционирането на тези станции, големи участъци от реката вероятно ще пресъхнат до края на 2011 г.;

Г.  като има предвид, че възстановяването на река Йордан и региона по долното течение на реката е от огромно значение за местните израелски, йордански и палестински общности, които са изправени пред сходни предизвикателства по отношение на водата, и е в състояние да допринесе значително за развитието на икономиката и изграждането на доверие; като има предвид, че активното сътрудничество между съответните правителства, организации на гражданското общество и местни общности може да допринесе значително за регионалните усилия за укрепване на мира;

Д.  като има предвид, че палестинското население по Западния бряг е изправено пред сериозен недостиг на вода; като има предвид, че палестинските селскостопански производители са сериозно засегнати от липсата на вода за напояване, която се дължи на използването на въпросната вода предимно от Израел и израелските заселници на Западния бряг; като има предвид, че наличието на достатъчни водни ресурси е едно от главните предварителни условия за жизнеспособността на една бъдеща палестинска държава;

Е.  като има предвид, че финансирането от ЕС допринася за опитите за облекчаване на екологичните предизвикателства, пред които е изправен регионът по долното течение на река Йордан;

1.  Насочва вниманието към и изразява загрижеността си относно унищожаването на река Йордан, и по-специално на долното течение на река Йордан;

2.  Призовава органите на всички държави, през чиято територия минава реката да си сътрудничат и да възстановят река Йордан, като разработят и прилагат политики, насочени към постигането на конкретни резултати при управлението на потребностите от вода на домакинствата и селското стопанство, съхраняването на водите и управлението на замърсените води от канализацията, селското стопанство и промишлеността, както и да гарантират, че достатъчни количества незамърсена вода се вливат в долното течение на река Йордан;

3.  Приветства сътрудничеството между израелските, йорданските и палестинските местни общности, които са изправени пред сходни предизвикателства по отношение на водата в региона на долното течение на река Йордан; призовава Израел и Йордания да зачитат напълно ангажиментите, поети в мирното споразумение между тях по отношение на възстановяването на река Йордан;

4.  Приветства инициативата на израелското министерство на околната среда за изработване на генерален план за развитие на ландшафта в региона на долното течение на река Йордан; настоятелно призовава йорданското правителство и палестинската власт да предприемат подобни инициативи с цел приемане на генерални планове за възстановяването на участъците от реката, които текат през съответните им територии; подчертава значението на достъпа до реката за всички засегнати страни и отбелязва, че такива генерални планове биха могли да послужат за основа за цялостен регионален план за възстановяване и опазване на долното течение на река Йордан;

5.  Приветства прилагането на съвременни методи и технологии за управление на водите в Израел и настоятелно призовава за справедливо използване на тези методи и прехвърлянето на тези технологии към всички държави в региона; призовава международната общност, включително Европейския съюз, да полагат повече усилия за осигуряване на още финансова и техническа помощ за основаващи си на сътрудничество проекти в тази област;

6.  Призовава правителствата на Израел и Йордания, както и палестинската власт да работят в дух на сътрудничество, за да спасят долното течение на река Йордан, и настоятелно ги призовава да създадат, с подкрепата на Европейския съюз, комисия за басейна на река Йордан, която да бъде отворена за други държави, през чиито територии преминава реката;

7.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки на ЕС да насърчат и подкрепят един цялостен план за справяне с пораженията, нанесени на река Йордан и да продължат да предоставят финансова и техническа помощ с цел възстановяване на река Йордан, и по-специално долното течение на река Йордан, включително в рамките на инициативата Съюз за Средиземноморието;

8.  Отново подчертава, че въпросът за управлението на водите, и особено за справедливото разпределяне на водата, което зачита потребностите на всички хора, живеещи в региона, е от първостепенно значение за трайния мир и стабилността в Близкия Изток;

9.  Същевременно счита, че Плановете за действие в областта на политиката за добросъседство на Европейския съюз, сключени с Израел, Йордания и Палестинската автономна власт трябва ясно и конкретно да споменават и включват процеса на възстановяване на този регион; настоятелно приканва Комисията да инициира съвместно проучване на река Йордан;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, специалния пратеник на Четворката в Близкия изток, Кнесета и израелското правителство, парламента и правителството на Йордания, парламента и правителството на Ливан, президента на Палестинската национална власт, Палестинския законодателен съвет и парламента и правителството на Сирия.

Резолюция на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно Кения: неуспех в арестуването на президента Омар ал-Башир

P7_TA(2010)0315 RC-B7-0505/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно кризата в Дарфур в Судан,

–  като взе предвид заповедите за арест, издадени от Международния наказателен съд (МНС) срещу суданския президент Омар ал-Башир за престъпления срещу човечеството и геноцид,

–  като взе предвид Резолюция 1593/2005 на Съвета за сигурност на ООН,

–  като взе предвид изявленията на Върховния представител на ЕС Катрин Аштън от 22 юли 2010 г. и 20 август 2010 г., с които тя настоятелно призовава съответно Чад и Кения да сътрудничат на МНС,

–  като взе предвид Решение № ICC-02/05-01/09 на съдебния състав за предварително производство на МНС от 27 август 2010 г., което информира Съвета за сигурност на ООН и Асамблеята на държавите страни по Римския статут за присъствието на Омар ал-Башир на територията на Република Кения,

–  като взе предвид Римския статут,

–  като взе предвид различните споразумения за партньорство, като например Споразумението от Котону между държавите от ЕС и Африка, съобразно което търговията и помощите са обвързани с условия, присъщи на принципа на правовата държава,

–  като взе предвид член 4 от Учредителния акт на Африканския съюз, който отхвърля безнаказаността,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че кенийското правителство покани и приветства президента на Судан Омар ал-Башир, който участва в церемонията от 27 август 2010 г., на която беше обнародвана конституцията на Кения, знаейки, че той е привлечен под отговорност от МНС;

Б.  като има предвид, че на 4 март 2009 г. Международният наказателен съд (МНС) издаде заповед за ареста на президента ал-Башир за престъпления срещу човечеството (убийство, физическо унищожение, депортиране, изтезания и изнасилване) и военни престъпления (умишлено извършване на нападения срещу гражданското население и ограбване), както и че президентът ал-Башир е предмет на постановление от 12 юли 2010 г., което го обвинява в „геноцид чрез убиване на членове на групата, геноцид чрез причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата и геноцид чрез умишлено налагане на групата условия на живот, целящи нейното физическо унищожаване“,

В.  като има предвид, че Кения, както и още 31 други африкански държави, са страни по Римския статут, което ги задължава да арестуват всяко лице, преследвано от МНС, и да го предадат на Съда или да му забранят достъп до своята територия,

Г.  като има предвид, че държавите, ратифицирали Конвенцията на ООН от 1948 г. срещу геноцида, са длъжни да сътрудничат на МНС, дори да не са подписали статута на МНС,

Д.  като има предвид, че Судан, държава-членка на ООН, упорито отказва да сътрудничи на МНС, като по този начин лишава от истина и справедливост милиони жертви на военни жестокости в Судан, особено в региона на Дарфур,

Е.  като има предвид, че министър-председателят на Кения призна, че поканата на президента ал-Башир е била грешка и че фактът, че кенийските органи не са го арестували, представлява сериозно нарушение на международните ангажименти на Кения не само съобразно Римския статут, но и съобразно нейното национално законодателство, включително новата й конституция, която признава прякото прилагане на международното право,

Ж.  като има предвид, че Кофи Анан, бивш генерален секретар на ООН и настоящ посредник в кенийската криза, изиска от Кения да разясни своята позиция относно МНС и да потвърди ангажимента си към него,

З.  като има предвид, че Кения е поела ясен ангажимент да сътрудничи на МНС по отношение на изпълнението на такива заповеди за арест, който произтича както от Резолюция 1593 на Съвета за сигурност на ООН, в която Съветът за сигурност на ООН настоятелно приканва всички държави и съответните регионални и други международни организации да сътрудничат в пълна степен на МНС, така и от член 87 от Статута на Съда, по който Република Кения е страна,

И.  като има предвид, че президентът ал-Башир посети Чад, който също е страна по статута за учредяване на МНС, но държавата не изпълни задълженията си,

Й.  като има предвид, че откакто е подведен под отговорност суданският президент посети също така Египет, Либия, Саудитска Арабия, Еритрея, Катар, Зимбабве и Етиопия,

К.  като има предвид, че през юли 2009 г. Африканският съюз всъщност заяви, че неговите държави-членки отказват да сътрудничат, съгласно член 98 от статута, и отново изрази тази позиция след повдигането на обвинение в геноцид срещу Омар ал-Башир, а след това с резолюция, приета с единодушие на 27 юли 2010 г. по време на срещата на високо равнище в Кампала, призова Съвета за сигурност на ООН да преустанови преследването срещу суданския президент в съответствие с член 16 от статута,

Л.  като изразява съжаление относно отказа на Африканския съюз да разреши създаването на служба на МНС в АС и неговата заплаха да санкционира африканските държави, които не зачитат решението на АС,

М.  като има предвид, че геноцидът, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления не трябва да остават ненаказани и че работата по делото на президента ал-Башир е важен прецедент в борбата срещу безнаказаността на управляващите държавни ръководители,

1.  Изразява съжаление относно решението на Кения да покани президента Омар ал-Башир да присъства на подписването на новата конституция, с която започва нова ера на демократично управление за страната;

2.  Призовава държавите от международната общност, включително всички африкански страни, да гарантират пълна отчетност за престъпленията, извършени в нарушение на международното право, в частност в Судан;

3.  Призовава африканските държавни и правителствени ръководители, подписали Римския статут, да спазят своите ангажименти и да сътрудничат на МНС в неговите разследвания на военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид;

4.  Подчертава, че МНС е длъжен да упражнява юрисдикцията си безпристрастно и спрямо всички, включително в западните държави, както и че зачитането на неговите решения е жизненоважно за доверието в МНС и неговите бъдещи действия;

5.  Изразява съжаление, че някои членове на Съвета за сигурност на ООН не са подписали Римския статут, учредил МНС;

6.  Изразява съжаление предвид позициите на Африканския съюз и Арабската лига за отказ да сътрудничат с МНС и призовава Върховния представител на Европейския съюз да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира включването на този въпрос в дневния ред на следващата среща на високо равнище между АС и ЕС;

7.  Призовава Африканския съюз да преразгледа своята позиция и да се изправи срещу безнаказаността, несправедливостта, военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида;

8.  Призовава да се сложи край на безнаказаността за всички престъпления, извършени по време на войната в Судан, и се надява, че президентът ал-Башир скоро ще бъде изправен пред МНС в Хага, където ще се възползва от права, предоставени от международното право, като част от необходимото възстановяване на справедливостта, принципа на правовата държава и уважение към жертвите на такива престъпления;

9.  Отправя искане към президента и правителството на Кения да потвърдят отново своя ангажимент и сътрудничеството си с МНС, включително по отношение на проявите на насилие след изборите през 2007 и 2008 г.;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, институциите на Африканския съюз, правителствата и парламентите на държавите-членки, Съвета за сигурност на ООН, Международния наказателен съд, правителството на Кения и всички парламенти и правителства на Междуправителствения орган за развитие (IGAD).

Резолюция на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно правата на човека в Сирия, и по-конкретно случая Хайтам ал-Малех

P7_TA(2010)0316 RC-B7-0511/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия и по-специално резолюцията от 8 септември 2005 г относно политическите затворници в Сирия(1), от 15 юни 2006 г. относно правата на човека в Сирия(2), от 24 май 2007 г. относно правата на човека в Сирия(3) и резолюцията от 17 септември 2009 г. относно Сирия: случаят Muhannad al-Hassani(4),

–  като взе предвид своя доклад, съдържащ препоръките на Парламента до Съвета относно сключването на Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Сирийската арабска република, от друга, приет на 10 октомври 2006 г.,

–  като взе предвид своя доклад относно политиките на ЕС в полза на защитниците на правата на човека, приет на 17 юни 2010 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) от 1966 г.,по който Сирия е страна,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1975 г., ратифицирана от Сирия на 18 септември 2004 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правозащитниците от 1998 г.,

–  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правозащитниците,

–  като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище в Париж, посветена на Средиземноморието, проведена на 13 юли 2008 г.,

–  като взе предвид декларацията на върховния представител Катрин Аштън във връзка със случаите с правата на човека от 27 юли 2010 г.,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като осъзнава значението на политическите, икономическите и културните връзки, които съществуват между Европейския съюз и Сирия,

Б.  като има предвид, че г-н Хайтам ал-Малех, 80-годишен сирийски адвокат по правата на човека, беше арестуван от офицери на Централното разузнавателно управление на 14 октомври 2009 г., беше държан в изолация до разпита от военния прокурор на 20 октомври 2009 г. и беше осъден от Втори военен съд на Дамаск на 4 юли 2010 г. на три години затвор по обвинение в „разпространяване на фалшиви и преувеличени новини, отслабващи националните чувства“ по силата на членове 285 и 286 от сирийския наказателен кодекс, въпреки обстоятелството, че военни съдилища не би трябвало да имат правомощията да съдят цивилни лица,

В.  като има предвид, че според доклади на мисиите за наблюдаване на процеса, организирани от международни организации на гражданското общество, процесът на г-н ал-Малех не е отговарял на международните норми за справедливост, включително правото да бъде считан за невинен и правото на защита,

Г.  като има предвид, че г-н ал-Малех , който страда от артрит, диабет и проблеми с щитовидната жлеза, е лишен от редовен достъп до лечение; като има предвид, че през лятото на 2010 г. здравословното му състояние сериозно се е влошило;

Д.  като има предвид, че други видни сирийски защитници на правата на човека, в т.ч. г-н Моханад ал-Хасани и г-н Али ал-Абдуллах, продължават да са затворници в страната,

Е.  като има предвид, че преследването и осъждането на г-н ал-Малех по обвинения, свързани с направени от него публични изказвания за съдебната и политическата система в Сирия, и на г-н Моханад ал-Хасани по обвинения, свързани с професионалната му дейност на адвокат, включително неговото наблюдаване на публични изслушвания и докладването му за тях пред Държавния съд по сигурността, са равностойни на наказание за упражняването на тяхното законно право на свобода на изразяване съгласно МПГПП, по който Сирия е страна,

Ж.  като има предвид, че практиката на тормоз, ограничаването на свободата на движение и произволните арести редовно се използват от сирийските органи против защитниците на правата на човека в страната; като има предвид, че тези практики не съответстват на важната роля на Сирия в региона,

З.  като има предвид, че продължаващото прилагане на извънредното положение на практика ограничава гражданите в упражняването на тяхното право на изразяване, сдружаване и събрания,

И.  като има предвид, че споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Сирийската арабска република, от друга, все още предстои да бъде подписано; като има предвид, че подписването на това споразумение е отлагано по искане на Сирия от октомври 2009 г. насам; като има предвид, че зачитането на правата на човека представлява съществен елемент от това споразумение,

Й.  като има предвид, че партньорството между страните-участнички в Съюза за Средиземноморието се основава на ангажимента към пълното зачитане на принципите на демокрацията, правата на човека и основните свободи, както е залегнало в международното право в областта на правата на човека,

1.  Изразява дълбоката си загриженост за положението на г-н Хайтам ал-Малех и призовава сирийските органи незабавно и безусловно да го освободят, а също и да гарантират неговата физическа и психологическа неприкосновеност при всички обстоятелства;

2.  Призовава сирийското правителство да преразгледа всички случаи на лица, лишени от свобода заради убежденията си, в съответствие с националната конституция и международните ангажименти на страната, както и незабавно да освободи всички лица, лишени от свобода заради убежденията си, включително г-н Моханад ал-Хасани, г-н Али ал-Абдуллах , г-н Ануар ал-Буни и г-н Kamal Labwani;

3.  Призовава сирийските органи да прекратят преследването и тормоза срещу защитниците на правата на човека и техните семейства, както и да гарантират, че защитниците на правата на човека могат свободно да извършват своите дейности без възпрепятстване или сплашване;

4.  Призовава сирийските органи да спазват международните стандарти за правата на човека и международните ангажименти, които страната доброволно е поела и които гарантират свобода на мнение и свобода на изразяване и правото на справедлив процес, както и да гарантират, че задържаните се третират добре и не се подлагат на изтезания или друго лошо отношение, и че им се разрешава бърз, редовен и неограничаван достъп до техните семейства, адвокати и лекари;

5.  Призовава сирийските органи да гарантират прозрачното функциониране на съдебната система, по-конкретно по отношение на Върховния държавен съд по сигурността;

6.  Повтаря призива си за отмяна на извънредното положение в Сирия, въведено преди повече от 40 години;

7.  Разглежда перспективата за подписване на споразумение за асоцииране като значителна възможност за справяне с продължаващите нарушения на правата на човека и укрепване на процеса на реформи в Сирия; призовава Съвета и Комисията да използват пълноценно този важен лост, като приемат двустранен план за действие за права на човека и демокрация, в който ясно се предвиждат конкретни подобрения в областта на правата на човека, които се очакват от сирийските органи;

8.  Подчертава факта, че съгласно член 218 от ДФЕС Парламентът следва да получава изчерпателна информация на всички етапи от преговорите по международни споразумения; поради тази причина призовава Комисията да докладва пред Парламента за състоянието на разговорите със сирийските органи във връзка с подписването на споразумение за асоцииране;

9.  Приветства продължаващия диалог между Европейския съюз и Сирия и изразява надежда, че продължаващите усилия ще доведат до подобрение не само в икономическото и социалното положение в Сирия, което вече настъпва, но също така и в политическо отношение и в областта на правата на човека;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителството и парламента на Сирийската арабска република.

(1) ОВ С 193 Е, 17.8.2006 г., стр. 349. (2) ОВ С 300 Е, 9.12.2006 г., стр. 519. (3) ОВ С 102 Е, 24.4.2008 г., стр. 485. (4) ОВ С 224 Е, 19.8.2010 г., стр. 32.

Декларация на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно липсата на прозрачен процес за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) и потенциалната оспоримост на съдържанието му

P7_TA(2010)0317 P7_DCL(2010)0012

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 123 своя правилник,

А.  като има предвид, че понастоящем се провеждат преговори по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA),

Б.  като има предвид ролята на Парламента като орган за съвместно вземане на решения по търговски въпроси и достъпа му до документи, свързани с преговорите, гарантиран от Договора от Лисабон,

1.  Счита, че предложеното споразумение не следва да налага непряко хармонизация на законодателството на ЕС относно авторското право, патентите и търговските марки и че следва да бъде зачитан принципът на субсидиарност;

2.  Заявява, че Комисията следва незабавно да осигури публичен достъп до всички документи, свързани с текущите преговори;

3.  Счита, че предложеното споразумение не следва да налага ограничения върху справедливото съдопроизводство, нито да застрашава основните права, като например свободата на изразяване и правото на защита на личния живот;

4.  Подчертава, че икономическите и иновационните рискове следва да бъдат оценявани преди въвеждането на наказателни санкции, когато вече са въведени граждански мерки;

5.  Счита, че доставчиците на интернет услуги не следва да носят отговорност за данните, услуги по преноса и хостинга на които те предоставят, до степен, която би наложила предварително наблюдение или филтриране на тези данни;

6.  Посочва, че всички мерки, целящи засилването на правомощията за трансграничен контрол и конфискуване на стоки, не следва да нарушават глобалния достъп до законни, достъпни и безопасни лекарства;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Комисията, Съвета и парламентите на държавите-членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 1 към протокола от заседанието на 9 септември 2010 г. (P7_PV(2010)09-09(ANN1)).

Декларация на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно създаването на Европейска година за борба с насилието срещу жените

P7_TA(2010)0318 P7_DCL(2010)0020

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

A.  като име предвид, че терминът „насилие срещу жените“ трябва да се разбира като всеки акт на насилие въз основа на пола, който води до нанасяне на физическа, сексуална или психологическа вреда или причиняване на страдание на жени, включително и заплахи за подобен акт, принуждаване или своеволно лишаване от свобода, независимо дали се проявява в обществения или в личния живот;

Б.  като има предвид, че насилието срещу жените е основна пречка за равенството между жените и мъжете и е едно от най-широко разпространените нарушения на правата на човека, което не се ограничава от географски, икономически или социални граници;

В.  като има предвид, че то представлява сериозен проблем за Общността, където 20 до 25 % от жените страдат от физическо насилие в зряла възраст, а повече от 10% са жертви на сексуално насилие,

Г.  като има предвид, че Парламентът е настоявал няколкократно за създаването на европейска година за борба с насилието срещу жените, и по-специално при приемането на своята резолюция относно равенство между жените и мъжете през 2009 г.,

1.  Подчертава значението на борбата срещу насилието, упражнявано над жените, за постигане на равенство между жените и мъжете;

2.  Призовава Комисията да създаде, в рамките на следващите пет години, Европейска година за борба с насилието срещу жените;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Комисията.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 2 към протокола от заседанието на 9 септември 2010 г. (P7_PV(2010)09-09(ANN2)).