Показалец 
Приети текстове
Вторник, 21 септември 2010 г. - Страсбург
Проект на коригиращ бюджет № 5/2010: Европейска служба за борба с измамите и преглед на собствените ресурси
 Доизграждане на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия
 Разследване и предотвратяване на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване ***I
 Сигурност на доставките на природен газ ***I
 Споразумение за реадмисия между Европейската общност и Пакистан ***
 Търговски и икономически отношения с Турция
 Законодателство на ЕС за опазване на биологичното разнообразие
 Превенция на природни и причинени от човека бедствия
 Ограничаване на бедността и разкриване на работни места в развиващите се страни

Проект на коригиращ бюджет № 5/2010: Европейска служба за борба с измамите и преглед на собствените ресурси
PDF 273kWORD 36k
Резолюция на Европейския парламент от 21 септември 2010 г. относно проект на коригиращ бюджет № 5/2010 на Европейския съюз за финансовата 2010 година, раздел III – Комисия (13473/2010 – C7-0260/2010 – 2010/2091(BUD))
P7_TA(2010)0319A7-0249/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 314 от него, и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО, Eвратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(1), и по-специално членове 37 и 38 от него,

–  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2010 година, приет окончателно на 17 декември 2009 г.(2),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление(3),

–  като взе предвид проект на коригиращ бюджет №  5/2010 на Европейския съюз за финансовата 2010 година, внесен от Комисията на 15 юни 2010 г. (COM(2010)0320),

–  като взе предвид позицията на Съвета по проект на коригиращ бюджет №  5/2010, съставена от Съвета на 13 септември 2010 г. (13473/2010 – C7-0260/2010),

–  като взе предвид член 75б и член 75д от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по бюджети (A7-0249/2010),

A.  като има предвид, че позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 5/2010 г. включва промени в щатното разписание на OLAF, без допълнителни финансови разпоредби, както и преразглеждане на прогнозата за традиционните собствени ресурси (ТСР, т.е. мита и налози в сектора на захарта), базите на ДДС и БНД, бюджетирането на съответните корекции за Обединеното кралство, както и тяхното финансиране, и преразглеждането на финансирането на намаленията в плащанията по БНД в полза на Нидерландия и Швеция през 2009 г., което води до промяна в разпределението на вноските по собствените ресурси на държавите-членки в бюджета на ЕС,

Б.  като има предвид, че целта на проекта на коригиращ бюджет № 5/2010 е официално внасяне на тази бюджетна корекция в бюджета за 2010 г.,

В.  като има предвид, че Съветът прие своята позиция на 13 септември 2010 г.,

1.  Приема за сведение проекта на коригиращ бюджет № 5/2010;

2.  Одобрява позицията на Съвета по проекта на коригиращ бюджет № 5/2010 без изменения и възлага на своя председател да обяви коригиращ бюджет № 4/2010 за окончателно приет и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.
(2) ОВ L 64, 12.3.2010 г.
(3) ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.


Доизграждане на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия
PDF 547kWORD 177k
Резолюция на Европейския парламент от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия (2010/2012(INI))
P7_TA(2010)0320A7-0226/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид решенията на Съда на ЕО относно Google (Обединени дела от C-236/08 до C-238/08, решение от 23 март 2010 г.) и BergSpechte (Дело C-278/08, решение от 25 март 2010 г.), в които се определя понятието „нормално информиран и достатъчно внимателен потребител на интернет“ като стандартен потребител на интернет,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно защитата на потребителите(1),

–  като взе предвид годишния доклад на SOLVIT за 2008 г. относно развитието и резултатите на мрежата SOLVIT (SEC(2009)0142), работния документ на службите на Комисията от 8 май 2008 г. относно план за действие относно интегриран подход към предоставяне на услуги за подпомагане на граждани и предприятия във връзка с единния пазар (SEC(2008)1882) и резолюцията на Парламента от 9 март 2010 г. относно SOLVIT(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2009 г., озаглавен „Насоки относно въвеждането и прилагането на Директива 2005/29/EО относно нелоялните търговски практики“ (SEC(2009)1666),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 октомври 2009 г. относно трансграничната електронна търговия между търговци и потребители в ЕС (COM(2009)0557),

–  като взе предвид проучването на YouGovPsychonomics: „Оценка на привидното пазаруване при трансграничната електронна търговия в рамките на ЕС“, извършено от името на ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“, Европейска комисия, и публикувано на 20 октомври 2009 г.,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 22 септември 2009 г. относно последващите мерки в сектора на финансовите услуги на дребно във връзка с индекса за развитие на пазарите на дребно (SEC(2009)1251),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юли 2009 г. относно хармонизирана методология за класифициране и докладване на жалби на потребители и запитвания (COM(2009)0346) и придружаващата го проектопрепоръка на Комисията (SEC(2009)0949),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2009 г. относно прилагането на законодателството на Общността за защита на потребителите (COM(2009)0330),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 2 юли 2009 г. относно прилагането на Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в областта на защитата на потребителите) (COM(2009)0336),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 5 март 2009 г., озаглавен „Доклад относно трансграничната електронна търговия в ЕС“ SEC(2009)0283,

–  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. относно международната търговия и интернет,(3)

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 януари 2009 г., озаглавено „Проследяване на резултатите за потребителите в единния пазар: Второ издание на индекса за развитие на пазарите на дребно“ (COM(2009)0025) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Втори индекс за развитие на пазарите на дребно“ (SEC(2009)0076),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 юни 2007 г. относно доверието на потребителите в цифровата среда(4),

–  като взе предвид член 20, параграф 2 от Директива 2006/123/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 относно услугите на вътрешния пазар(5),

–  като взе предвид Директива 2006/114/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама (кодифицирана версия)(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно европейското договорно право и преразглеждането на достиженията на правото на Общността: пътят напред(7) и своята резолюция от 7 септември 2006 г. относно европейското договорно право(8),

–  като взе предвид действащото законодателство на Общността в областта на защитата на потребителите, електронната търговия и развитието на информационното общество,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно прегледа на регулаторната рамка на ЕС за електронните съобщителни мрежи и услуги (COM(2006)0334),

–  като взе предвид първия доклад за прилагането на Директивата за електронната търговия от 21 ноември 2003 г. (COM(2003)0702,

–  като взе предвид Директива 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива на Съвета 90/619/ЕИО и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО(9),

–  като взе предвид Закона образец на Комисията на ООН по международно търговско право (UNCITRAL) относно електронната търговия от 1996 г., Закона образец на UNCITRAL относно електронните подписи от 2001 г. и Конвенцията на UNCITRAL относно използването на електронните съобщения в международните договори от 2005 г.(10),

–  като взе предвид член 11 от ДФЕС, който постановява, че „изискванията за защита на околната среда трябва да бъдат включени в определянето и изпълнението на политиките и действията на Съюза, в частност, за да се насърчи устойчивото развитие“,

–  като взе предвид член 12 от ДФЕС, който постановява, че „изискванията за защита на потребителите се вземат под внимание при определянето и осъществяването на другите политики и действия на Съюза“,

–  като взе предвид член 14 от ДФЕС и Протокол 26 относно услугите от общ (икономически) интерес, приложен към него,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по правни въпроси(A7-0226/2010),

А.  като има предвид, че Европа следва не само да търси начини за продължаване на развитието на вътрешния пазар за електронна търговия, но също така и да разгледа въпроса как чрез електронната търговия може да се постигне устойчивото рестартиране на вътрешния пазар чрез по-нататъшното развитие на електронната търговия,

Б.  като има предвид, че в доклада на Mario Monti от 9 май 2010 г., озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“, се подчертава, че единният пазар е по-непопулярен от всякога, докато същевременно е по-необходим от всякога; като има предвид, че в доклада също така се отбелязва, че електронната търговия, съвместно с новаторските услуги и екологичните индустрии, притежава най-големите дивиденти за растеж и заетост за бъдещето и следователно представлява нова граница за единния пазар,

В.  като има предвид, че електронната търговия играе голяма роля в интернет и представлява важен катализатор за постигане целите на стратегията на ЕС за 2020 г. за вътрешния пазар; като има предвид, че е важно всички заинтересовани страни да си сътрудничат за преодоляване на оставащите пречки,

Г.  като има предвид, че електронната търговия улеснява и насърчава разработването на нови пазарни ниши за малките и средни предприятия (МСП), които в противен случай не биха съществували,

Д.  като има предвид, че свързаните с електронната търговия търговци, за да разгърнат цялостния потенциал на единния пазар на ЕС, следва да бъдат поощрявани да популяризират своите продукти във всички държави-членки на ЕС, като използват директен маркетинг или други средства за комуникация,

Е.  като има предвид, че електронната търговия представлява ключов пазар в Европейския съюз през 21-ия век, като потенциално може да преобрази европейския вътрешен пазар, да допринесе за икономиката, основана на знанието, да предостави добавена стойност и възможности на европейските потребители и предприятия във времена на финансови изпитания, както и да окаже значително положително въздействие върху работните места и растежа; като има предвид, че развитието на електронната търговия може да подобри конкурентоспособността на икономиката на ЕС в рамките на стратегията на Комисията „ЕС 2020“, включително развитието и насърчаването на нови форми на предприемачество за малките и средните предприятия,

Ж.  като има предвид, че е от жизнено важно значение осъществяването на вътрешния пазар с цел изпълнение на целите на програмата от Лисабон за увеличаване на растежа, конкуренцията и създаването на приобщаващи и конкурентни работни места в служба на 500-те милиона потребители в ЕС и на тяхното благоденствие; като има предвид, че трансграничната електронна търговия носи значителни социално-икономически ползи за европейските потребители, като по-голямо удобство и правомощия, укрепване на правата на потребителите, повече прозрачност и конкуренция, достъп до по-широк набор от продукти и услуги за сравнение и избор, както и значителен потенциал за спестявания,

З.  като има предвид, че по време на неотдавнашната икономическа криза развитието на цифровото общество и доизграждането на вътрешния пазар за информационни и комуникационни технологии позволи на отрасъла на електронната търговия да продължи да расте и да създава работни места и така помогна на онлайн предприятията да продължат да бъдат развиват икономическа дейност, а на потребителите даде възможност да се възползват от по-големия избор и по-изгодните цени; като има предвид, че трансграничната електронна търговия носи значителни ползи за предприятията в ЕС ‐ по-специално за малките и средните предприятия ‐ които могат да предоставят новаторски, висококачествени и достъпни за потребителите услуги и продукти в рамките на целия европейски вътрешен електронен пазар, да заздравят своите позиции и да запазят своята конкурентоспособност в рамките на световната икономика,

И.  като има предвид, че електронната търговия предлага по-голям избор на потребителите, особено на онези от тях, които живеят в по-трудно достъпни, отдалечени или периферни региони, както и на хората с намалена подвижност, които в противен случай не биха имали на разположение голям избор от стоки; като има предвид, че електронната търговия е особено изгодна за живеещите в селски, отдалечени и периферни райони, които иначе не биха имали толкова удобен достъп до широк избор от стоки на такава стойност,

Й.  като има предвид, че вторият доклад за прилагането на Директивата за електронната търговия се забавя вече 5 години, т.е. от 2005 г. (член 21 от Директива 2000/31/EО),

К.  като има предвид, че Програмата в областта на цифровите технологии за Европа определя разумни цели за високоскоростно и свръхвисокоскоростно широколентово покритие и за въвеждане на електронна търговия,

Л.  като има предвид, че доверието на европейските потребители и предприятия в цифровата среда е ниско поради наличието на излишни бариери пред електронната търговия, като например разпокъсаността на пазара на ЕС, неувереността на потребителите относно поверителността на данните, сигурността на операциите и правата на потребителите при възникване на трудности и като има предвид, че за някои аспекти на електронната търговия Европа изостава от САЩ и Азия; като има предвид, че създаването на „единен цифров пазар“, улесняващ транзакциите в онлайн среда през националните граници за всички потребители в Европейския съюз, е важна стъпка, за да се вдъхне нов живот на единния пазар, тъй като той предоставя на гражданите по-широк избор от продукти и услуги, като има предвид, че преодоляването на пречките пред трансграничната електронна търговия и повишаването на доверието на потребителите са от основно значение за постигането на привлекателен, интегриран цифров единен пазар в Европа и за стимулирането на потребителските пазари и икономиката като цяло,

М.  като взе предвид съобщението на Комисията относно програмата за цифрови технологии, в което се признава, че потребителите в ЕС много често решават да сключат сделки с фирми, чието седалище е извън ЕС, например в САЩ - фактор, който насочва към необходимостта от разработването на политика за насърчаване на глобалните форми на електронната търговия, съвместно с необходимостта от популяризирането на значението на интернационализирането на управлението на интернет в съответствие с Програмата от Тунис; като има предвид, че нито потребителите, нито предприятията могат да се възползват от предимствата на единния цифров пазар, тъй като много малко на брой онлайн търговци на дребно продават стоки или предлагат услуги в други държави-членки на ЕС и повечето от тях извършват продажби в ограничен брой държави-членки; като има предвид, че е необходимо да се разгледа въпросът във връзка с дискриминацията на потребителите, включително в момента на плащане, като се гарантира, че съществуват разпоредби относно извършването и получаването на плащания и доставки; като има предвид, че електронната търговия вече е важна част от основните сектори на икономиката и че предприятията и потребителите все по-често използват както онлайн, така и офлайн търговски практики, според това, кое им е по-изгодно,

Н.  като има предвид, че електронната търговия е с международен характер и че не може да бъде ограничена на територията на ЕС,

О.  като има предвид, че Програмата в областта на цифровите технологии за Европа определя разумни цели за високоскоростно и свръхвисокоскоростно широколентово покритие и за въвеждане на електронна търговия,

П.  като има предвид, че фрагментирането на част от електронния пазар в рамките на ЕС застрашава правата, предвидени в достиженията на правото на ЕС,

Р.  като има предвид, че европейските потребители и предприятия разполагат с ограничена правна сигурност при трансгранична електронна търговия и една отделна електронна сделка се урежда в множество правни разпоредби, съдържащи разминаващи се изисквания, което не осигурява нито на стопанските субекти, нито на потребителите ясни и лесно приложими правила,

С.  като има предвид, че същото е приложимо и за извъневропейската електронна търговия, тъй като при извършването на покупки и продажби онлайн европейските потребители често не правят разграничение между европейски държави и трети държави; като има предвид, че поради тази причина е необходимо включването на трети държави в усилията за повишаване на прозрачността, надеждността и отчетността на електронната търговия,

Т.  като има предвид, че все по-широкото трансгранично измерение на потребителските пазари създава нови предизвикателства за органите по прилагането, които разполагат с по-малко възможности за действие поради границите на юрисдикцията и фрагментацията на нормативната рамка,

У.  като има предвид, че съществуването на незаконни услуги в интернет възпрепятства сериозно развитието на законни пазари за определени цифрови услуги, предимно за музика и филми и все повече за книги и списания; като има предвид, че интелектуалната собственост играе решаваща роля в цифровия свят и поради това нейната защита, особено в интернет, е от изключително значение,

Ф.  като има предвид, че потребителите на електронната търговия имат право на обезщетение в случай, че станат жертви на нелегални практики, но на практика те се сблъскват със значителни пречки, когато решат да заведат съдебно дело поради липсата на информация относно законодателството, действащо в различните държави-членки, дългите и сложни процедури и рисковете, свързани с възможността за обжалване, по-специално в случаи на трансгранични операции, и високите разходи,

Х.  като има предвид, че правоприлагането на неприкосновеността на личния живот и на личните данни са важно условие за електронната търговия,

Ц.  като има предвид, че въпреки потенциала за алтернативно разрешаване на спорoве, подобни системи се използват редовно само от 5 % от търговците на дребно, а 40 % от тях не са информирани за възможностите да използват тези механизми,

Ч.  като има предвид, че уеднаквяването на най-основните права на потребителите, както и на пощенските и банковите разходи, таксите за авторски права, процедурите по възстановяване на ДДС и практиките за защита на данните, ще допринесе много за създаването на истински единен пазар за предприятията и потребителите; подчертава, че държавите-членки трябва да съхранят своите правомощия по отношение на процедурите по възстановяване на ДДС,

Ш.  като има предвид, че е необходимо различните системи за налагане на такси за авторски права в държавите-членки да се опростят и изяснят, така че да бъде по-лесно онлайн доставчиците на стоки и услуги да предоставят своите стоки и услуги на потребителите в различни държави-членки; като има предвид, че преразглеждането на системите за налагане на такси за авторски права би предоставило на онлайн доставчиците на стоки и услуги по-висока правна сигурност при предлагането на стоките и услугите на потребителите; като има предвид, че е изключително важно да се осигури висока степен на защита на потребителите с цел насърчаване на доверието в предлаганите онлайн стоки и услуги, като се гарантира, че онлайн пазарът спазва търговските практики; като има предвид, че все още съществуват редица сериозни структурни и регулаторни пречки пред оптималното функциониране на европейския вътрешен електронен пазар, като разпокъсаност между отделните държави на разпоредбите относно защитата на потребителите, ДДС, таксите за рециклиране и налозите, и злоупотреба с правилата, управляващи договорите за изключителна или селективна дистрибуция,

Щ.  като има предвид, че достъпът до изгодни, надеждни и висококачествени пощенски услуги на територията на Европейския съюз е приоритет за осъществяването на ефективен вътрешен пазар за електронни услуги; като има предвид, че съществуващите вертикални споразумения за дистрибуция често се използват за избягване или ограничаване на продажбите онлайн, с което на търговците на дребно се отказва достъп до по-широки пазари, като се отслабват правата на потребителите на по-широк избор и по-добри цени и така се създават пречки за разширяването на търговията; като има предвид, че трансграничната електронна търговия между предприятия може да увеличи конкурентоспособността на европейските дружества, като им позволи лесно да си доставят части, услуги и ноу-хау от всяка част от вътрешния пазар (като същевременно позволява нови икономии от мащаба), и, в допълнение към това, дава възможност на предприятията, особено на МСП, да интернационализират своята база от клиенти, без да е необходимо да инвестират във физическо присъствие в друга държава-членка,

АА.  като има предвид, че електронната търговия насърчава развитието на единен екологичен пазар чрез използването на нисковъглеродни, екологични технологии, стандарти, етикети, продукти и услуги,

АБ.  като има предвид, че правната защита и доверие на купувачите в електронната търговия трябва да бъдат засилени, без да се забравя, че продавачите и извършващите стопанска дейност лица също се нуждаят от правна сигурност,

АВ.  като има предвид, че гъвкавостта на пазарите е най-ефективният начин за насърчаване на растежа; призовава европейските институции да гарантират, че онлайн пазарите са възможно най-гъвкави с цел даване на възможност за по-голяма предприемчивост и разширение в този сектор; като има предвид, че единният цифров пазар може да бъде завършен само ако важните законодателни актове в областта на единния пазар, включително Директивата за услугите, се прилагат правилно във всички държави-членки на ЕС; като има предвид, че е изключително важно да се осигури правна сигурност и прозрачност в процеса на уреждане на правата, когато електронен търговец на дребно качва на даден уебсайт съдържание, защитено с авторско право; като има предвид, че въпреки че интернет е най-бързо разрастващият се канал за търговия на дребно и че електронната търговия отбелязва постоянен растеж на национално равнище, несъответствията между националната и трансграничната електронна търговия в ЕС се увеличават и европейските потребители в някои държави-членки на ЕС, се сблъскват с географски, технически и организационни ограничения по отношение на своя избор,

АГ.  като има предвид, че Индексът на Комисията за развитие на пазарите на дребно е добро средство за наблюдение на състоянието на трансграничната търговия в ЕС, тъй като показва до каква степен потребителите могат да се възползват от стоките и услугите на единния пазар,

АД.  като има предвид, че въвеждането на широколентови интернет услуги във всички държави-членки на ЕС в рамките на поставените за 2013 г. цели е от жизнено важно значение за предоставянето на достъп до цифровата икономика както за потребителите, така и за бизнесите,

Въведение

1.  Приветства съобщението на Комисията от 22 октомври 2009 г. относно трансграничната електронна търговия между търговци и потребители в ЕС;

2.  Приветства съобщението на Комисията от 19 май 2010 г. относно програма в областта на цифровите технологии за Европа, която определя стратегията на Комисията, имаща за цел, наред с другото, опростяването на онлайн транзакциите и изграждането на „цифрово доверие“;

3.  Призовава Комисията да откликне на неотложната ситуация, очертана в доклада на Mario Monti, озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“, в който се стига до заключението, че като жизнено важно средство за бъдещето на вътрешния пазар ЕС следва да преодолее незабавно оставащите препятствия, за да създаде общоевропейски онлайн пазар на дребно до 2012 г.;

4.  Приветства факта, че стратегията ЕС 2020 насърчава икономиката, основана на знанието, и насърчава Комисията да предприеме бързи действия за увеличаване на скоростта на широколентовите услуги, както и опростяването и рационализирането на таксите за тези услуги в целия Съюз, така че по-лесно да се постигне единен пазар на електронната търговия;

5.  Призовава Комисията да хармонизира всички основни определения в тази област в разумен срок, като същевременно признава положените значителни усилия в областите, свързани с електронната търговия;

6.  Подчертава, че завършването на единния пазар на електронната търговия изисква хоризонтален подход от страна на Комисията, включително ефективна координация между генералните дирекции; поради това приветства неотдавнашния ангажимент на Комисията да създаде „група на членовете на Комисията“ (в техния доклад за програмата в областта на цифровите технологии за Европа) с цел да гарантира ефективна съвместна политика;

7.  Изтъква, че електронната търговия следва да се разглежда като допълнителен инструмент за МСП, който повишава конкурентоспособността им, а не като самоцел;

8.  Подчертава колко е важно изцяло да се използва потенциалът на електронната търговия като част от повишаването на конкурентоспособността на ЕС на световно равнище;

9.  Призовава Комисията спешно да се заеме с въпроса насърчаването на добре функциониращ, единен цифров пазар за стоки и услуги, за да се възползва от неговия огромен и недокоснат потенциал за растеж и работни места;

10.  Подчертава необходимостта от активна политика, за да могат гражданите и предприятията да извлекат пълна полза от вътрешния пазар, който предлага висококачествени стоки и услуги на конкурентни цени; счита, че това е още по-важно в условията на настоящата икономическа криза, като средство за борба с увеличаващите се неравенства и за защита на потребителите, които са уязвима позиция, живеят в отдалечени места или са с ограничена подвижност, групите с ниски доходи и малките и средни предприятия, които са особено заинтересовани да се присъединят към света на електронната търговия;

Борба срещу фрагментацията на вътрешния онлайн пазар

11.  Призовава за по-добро сближаване на преддоговорната информация в областта на електронната търговия с цел висока степен на защита на потребителите и тази хармонизация да може да бъде приспособена до такава степен, че да гарантира по-голяма прозрачност и доверие между потребителите и търговците, като същевременно се запази подходът за минимална хармонизация на договорите в специфични сектори;

12.  Припомня, че съществуват значителни различия между правилата и практиките по отношение на търговците от разстояние във връзка с гаранциите и поемането на отговорност, които те предлагат във и извън границите на тяхната страна, както и по отношение на ползите, които хармонизацията ще им донесе; призовава за задълбочена оценка на въздействието на последиците за електронната търговия от всякакви форми на хармонизация на правила, засягащи правната гаранция за съответствие със съществуващото национално законодателство;

13.  Призовава за въвеждане на единни правила и практики, за да могат търговците от разстояние да предлагат гаранции и да поемат отговорност дори и извън границите на тяхната страна;

14.  Обявява се в подкрепа на разработването на подходяща, ефикасна, сигурна и новаторска система за онлайн плащания, която може да предложи на потребителите свобода и избор по отношение на начина на плащане, не включва такси, които може да стеснят или ограничат избора, и осигурява защита на данните на потребителите;

15.  Подчертава значението на повишаването на доверието към трансграничните системи за плащания по интернет (напр. кредитни и дебитни карти и така наречените „електронни портмонета“) чрез насърчаване на набор от методи за плащане, подобряване на оперативната съвместимост и общите стандарти, преодоляване на техническите пречки, оказване на подкрепа на характеризиращите се с най-голяма сигурност технологии за електронни транзакции, хармонизиране и укрепване на законодателството в областта на неприкосновеността на личния живот и сигурността, борба с измамите и информиране и осведомяване на обществеността;

16.  Призовава Комисията да предложи решение за учредяване на европейски финансов инструмент за кредитни и дебитни карти за обработка на онлайн транзакции с карти;

17.  Отново подчертава значението на трансграничната електронна търговия между предприятия, като средство, което позволява на европейските предприятия, особено на МСП, да постигнат растеж и по-голяма конкурентоспособност и да създават повече новаторски продукти и услуги; призовава Комисията и държавите-членки да предоставят една сигурна и стабилна правна и регулаторна рамка, която да даде на дружествата необходимите им гаранции за уверено осъществяване на трансгранични електронни търговски транзакции между предприятията;

18.  Приветства предложението на Комисията за стимулиране на развитието на електронното фактуриране и призова Съвета да постигне споразумение с Парламента в кратък срок; също призовава Комисията и държавите-членки да предложат мерки и да постигнат споразумение за опростяването и рационализирането на отчетните задължения по отношение на ДДС за трансграничната електронна търговия, както и опростяването на процедурите за регистрация по ДДС;

19.  Приветства предложението на Комисията за опростяване на задълженията за оповестяване на данък добавена стойност (ДДС) и за въвеждане на „опростена фактура“ за продажбите от разстояние и подчертава, че в областта на данъчното законодателство, включително данък добавена стойност (ДДС), следва да се спазва принципът на субсидиарност;

20.  Призовава Комисията да осигури наличието на интегрирана схема за събиране на ДДС, с цел да се насърчат МСП да търгуват отвъд границите при по-ниски административни разходи;

21.  Подчертава необходимостта от изясняване на въздействието на пакета от мерки в областта на ДДС върху трансграничните пощенски услуги с оглед избягване на правна несигурност и покачване на цените; счита, че освобождаването от ДДС за универсалните пощенски услуги съгласно директивата на ЕС относно ДДС не трябва да бъде засегнато от ново фискално правило, основано на мястото на предлагане на услугите;

22.  Призовава Комисията да проведе оценка на въздействието на създаването или определянето на национални органи, които да разглеждат заявления за онлайн трансгранична електронна търговия от дружества или предприемачи от техните държави-членки, и на европейски орган, който да координира дейността на националните органи с цел бързо доизграждане на вътрешния пазар;

23.  Подчертава необходимостта от предприемането на мерки за опростяване и рационализиране събирането на отпадъци от електрическо или електронно оборудване, за трансгранично управление на таксите за авторски права във връзка с продажбата на празни носители и записващи устройства, валиден в целия ЕС лиценз на съдържание, както и мерки по отношение на правилата на ЕС, уреждащи трансграничното електронно фактуриране („e-invoicing“) за продажбите от разстояние;

24.  Подкрепя опростяването на съществуващите такси за авторски права поради значителните пречки за потребителите и бариери за функционирането на единния пазар, произтичащи от съществуващата система;

25.  Призовава Комисията да предложи мерки в подкрепа на инициативата за електронно фактуриране, с което да гарантира използването на електронни фактури в цяла Европа до 2020 г.;

26.  Предлага създаването на система за обслужване на едно гише на европейско равнище с оглед намирането на трансгранични решения за администриране на различните правила и разпоредби на държавите-членки, както в случая с декларирането и плащането на ДДС или други приложими данъци;

27.  Призовава Комисията да проучи възможностите за насърчаване на достъпа до страници с творческо съдържание в интернет като музикални или аудиовизуални творби, както и за откликване на търсенето от страна на потребителите на по-лесни за ползване трансгранични услуги;

28.  Призовава държавите-членки и Комисията да интегрират по по-добър начин центровете за единния пазар, като включат SOLVIT, Единичните звена за контакт (както се изисква съгласно Директивата относно услугите на вътрешния пазар), звената за контакт относно продукти (предвидени в Регламента за взаимното признаване) и допълнителната информация, включително законовите разпоредби, от които се нуждаят дружествата, за да продават своите стоки през граница или в интернет; подчертава, че функционирането на това „обслужване на едно гише“ е особено важно за завършването на единния пазар по отношение на електронната търговия;

29.  Припомня на Комисията, че продължават да съществуват пропуски в правната уредба за онлайн услугите, и я призовава да представи целеви законодателни предложения, с цел да се разшири достъпът на потребителите до стоките и да им се предложи прост подход – „обслужване на едно гише“;

30.  Изтъква значението на опростяването на трансграничните правила и на понижаването на разходите, свързани със спазването на изискванията, за търговците на дребно и предприемачите чрез предоставянето на практични решения по въпроси като декларирането и фактурирането на ДДС, отпадъците от електрическо и електронно оборудване и таксите за рециклиране, облагането на авторските права, защитата на потребителите, етикетирането и специфичните за отделните сектори правила; за тази цел, призовава за създаване на система за обслужване на „едно гише“ и за насърчаване на трансграничните решения за електронно управление като електронно фактуриране и електронна система за обществени поръчки;

31.  Изразява съжаление от факта, че Директивата за услугите все още не е изцяло въведена в националното законодателство в някои държави-членки; призовава Комисията и държавите-членки да сложат край на дискриминацията срещу потребителите въз основа на електронен адрес или местопребиваване и да гарантират ефективното прилагане на член 20, параграф 2 от Директивата за услугите, както и правилното прилагане от страна на националните органи и съдилища на националните разпоредби за прилагане на това недискриминационно правило в правните системи на държавите-членки;

32.  Подчертава значението на свободното движение на услуги за по-нататъшното развитие на електронната търговия, със специално наблягане върху принципа на недискриминация в рамките на вътрешния пазар на основание националност или местоживеене на получателя; отново заявява, че този принцип на недискриминация е несъвместим с налагането на допълнителни правни и административни изисквания спрямо граждани на други държави-членки, които желаят да се възползват от определена услуга или от по-изгодни условия или цени; поради тази причина призовава Комисията да предприеме действия срещу подобни форми на дискриминация в съответствие с член 20, параграф 2 от директивата за услугите;

33.  Подчертава, че е важно да се премахне дискриминацията на онлайн потребителите и тяхната страна на онлайн произход, като се предвидят разпоредби за онлайн плащания от всичките 27 държави-членки на ЕС, включително възможността потребителите да имат избор между различни способи за онлайн плащане;

34.  Призовава за цялостен политически подход към конкуренцията на единния пазар на транспортни услуги, като се обхванат всички видове (включително пътен каботаж, железопътни товарни превози и др.), както и по отношение на законодателството, свързано с околната среда, с оглед да се предотврати неефективност на веригата за доставки или ненужно нарастване на разходите за търговците от разстояние и клиентите на електронната търговия;

35.  Счита, че реформирането на пощенския сектор и насърчаването на оперативната съвместимост и сътрудничеството между пощенските системи и услуги могат да имат значително въздействие върху развитието на трансграничната електронна търговия, която изисква нескъпо струващо и ефективно доставяне и проследяване на продуктите; поради това подчертава необходимостта от бързо прилагане на Третата директива за пощенските услуги (2008/6/EО);

Завършване на вътрешния пазар чрез електронна търговия

36.  Призовава да се вземат мерки за увеличаване броя на потребителите на интернет и подобряване на качеството, цената и скоростта на мрежата в тези държави и региони на Съюза, където не е налице висококачествена връзка, като се гарантира, че достъпът до широколентови услуги е налице навсякъде в ЕС до 2013 г.; подчертава необходимостта от предоставяне на разположение на всеки гражданин достъп до широколентов интернет и подчертава, че в селските, отдалечени и периферни райони също следва да се предоставя възможност за бърза интернет връзка, като се обърне специално внимание на потребителите и предприятията в планинските райони или островните региони, където, в допълнение към по-ограничения достъп до интернет, пощенските такси са много високи, а сроковете за доставка са много дълги за закупени или продадени стоки;

37.  Отбелязва, че, в контекста на преразглеждането на Директивата на универсалната услуга, приоритетният характер на по-нататъшното развитие на бърз и достъпен широколентов достъп е от основно значение за развитието на електронната търговия, тъй като липсата на достъп до интернет продължава да бъде една от най-сериозните пречки пред използването от европейските граждани на електронна търговия;

38.  Подкрепя целите на Комисията за широколентов интернет достъп, а именно, до 2013 г. всички граждани на ЕС да имат достъп до базисен широколентов интернет, а до 2020 г. до широколентов интернет с минимална скорост 30Mbps, като половината от гражданите на ЕС да имат достъп със скорост 100Mbps, и призовава за конкретни мерки, които да гарантират постигането на тези цели; подчертава, че следва да се предвидят специални мерки за защита на децата и младите хора, особено чрез разработването на системи за проверка на възрастта и забраната за практики на онлайн маркетинг, които имат отрицателно въздействие върху поведението на децата;

39.  Призовава Комисията да започне разработването на европейски стандарти за улесняване на трансграничната електронна търговия, намаляване на разликите между действащите закони в отделните държави-членки и отмяна на задължението в рамките на мрежа за селективна дистрибуция за притежаване на офлайн магазин преди започване на продажба онлайн, при положение че е ясно, че подобно задължение противоречи на закона за конкуренцията и не е оправдано от характера на договора за стоките и услугите, с които се търгува, като по този начин се позволи на потребителите и на малките и средни предприятия да се възползват напълно от потенциала на вътрешния пазар в електронна среда; изразява загриженост относно решението на Комисията относно задължението за притежаване на офлайн магазин преди започване на продажба онлайн, тъй като това изискване сериозно възпрепятства онлайн продажбите;

40.  Счита, че онлайн платформите изиграха значителна роля в подема на електронната (особено на трансграничната) търговия в Европа като даде на хиляди МСП достъп до пазара и осигури по-голям избор за потребителите, като същевременно даде много примери за добри практики за повишаване на доверието, прозрачната информация относно правата и задълженията и улесни разрешаването на конфликти между страните в онлайн сделки, когато това се е оказало необходимо; призовава онлайн платформите да предлагат своите стоки и услуги на всички европейски потребители без териториална дискриминация, основана на местонахождение в определена държава-членка;

41.  Подчертава значението на един отворен формат за обмен на документи за оперативна съвместимост на електронната търговия и призовава Комисията да предприеме конкретни стъпки за неговото разработване и разпространение;

42.  Подчертава значението на подобряването на напътствията и достъпните финансови инструменти за МСП, за да им се помогне да разкрият канал за електронна търговия като допълнение на офлайн магазин;

43.  Подчертава важността на един открит и неутрален достъп до високоскоростна интернет връзка, без която електронната търговия би била невъзможна;

44.  Подчертава, че завършването на единния пазар на електронна търговия не бива да бъде ограничено до законодателни мерки и механизми за контрол, но че освен това трябва да бъде придружено от укрепването и на други сфери на интернет, а именно електронното управление и електронното обучение;

45.  Подчертава необходимостта от мониторинг на прилагането на правилата, наскоро приети в Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година, за изключителна или селективна дистрибуция, въз основа на пазарна информация от засегнатите страни и националните органи за защита на конкуренцията, и, когато е необходимо, за преразглеждане на правилата от този род, с цел намаляване на пречките пред онлайн продажбите; призовава Комисията да представи предложения за справянето с тези проблеми преди края на 2011 г.;

46.  Призовава Комисията да засили защитата на личната сфера на потребителите и да гарантира, че личните данни на потребителите, включително данните за покупките и разгледаните страници се достъпни за потребителите при поискване и се запазват от доставчиците за период от време, който е възприет в законодателството на ЕС;

47.  Призовава Комисията освен това да работи за създаването на правила и стандарти, така че несъвместимостта на софтуера по уебсайтовете за търговия и социални мрежи не пречат на потребителите да променят своите опции за купуване;

48.  Подчертава значението на електронните подписи и на Инфраструктурата с частни ключове (PKI) за Паневропейски сигурни услуги на електронното правителство и призовава Комисията да създаде Портал на европейските заверяващи органи, за да осигури трансгранична оперативна съвместимост за електронните подписи;

49.  Предвид значението на реализирането на пълния потенциал на единния пазар, призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че до 2015 г. най-малко 50º% от всички обществени поръчки ще бъдат електронни съгласно плана за действие, договорен на Министерската конференция по електронно правителство, проведена в Манчестър през 2005 г.;

50.  Счита, че търговията чрез мобилни телефони (мобилна търговия) може да бъде значителна част от електронната търговия, тъй като тя е достъпна за милионите европейски граждани, които използват мобилни телефони, но не и персонални компютри, като по този начин се съдейства за сближаването на интернет и мобилните технологии и се насърчава водещата роля на ЕС в областта на мобилните комуникации;

51.  Счита, че развитието и оказването на подкрепа на общи, отворени технически и оперативни характеристики и стандарти (за съвместимост, оперативна съвместимост, достъп, сигурност, логистика, доставки и др.) ще улеснят трансграничната електронна търговия чрез оказване на съдействие на потребителите, по-специално уязвимите и неопитните ползватели на компютри, както и чрез преодоляване на оперативните, технически, културни и езикови пречки, които съществуват между различните държави-членки;

52.  Признава особените правни предизвикателства, свързани с развитието на вътрешен пазар в областта на търговията чрез мобилни телефони (мобилна търговия), който да гарантира правата на потребителите, неприкосновеност на личния живот и защита на малолетните потребители; призовава Комисията да разгледа подробно този въпрос;

53.  Подчертава необходимостта от повече прозрачност във веригата на доставки на електронната търговия, за да може потребителят винаги да е информиран за това, кой е доставчикът, неговото търговско име, географски адрес, данни за връзка и данъчния му номер, и дали доставчикът е посредник или краен доставчик, което е особено важно в контекста на онлайн търговете;

54.  Призовава Комисията да въведе ясен набор от стандарти за осъществяване на трансгранична електронна търговия на равнище ЕС, като например задължение на търговците да предоставят на своите клиенти и на публичните органи лесен, пряк, постоянен и безплатен достъп до информация относно наименованието и регистрационния номер на търговеца или доставчика на услугата, цените на предлаганите стоки и услуги и други възможни допълнителни разходи за доставка;

55.  Призовава Комисията да определи изискване за предприемачите, които използват доброволно стандартизирани договори и стандартизирани общи условия на търговия, да посочат ясно договорните разпоредби, които се различават от стандартните разпоредби;

56.  Счита, че правилата, регламентиращи дистанционните договори, следва също да включват и договорите, сключени между потребители и търговци при онлайн търгове и призовава Комисията да продължи да проверява и оценява правилата, управляващи специфични дистанционни договори за туристически услуги (самолетни билети, настаняване в хотели, отдаване на коли под наем, услуги за свободното време и др.), поръчвани индивидуално по интернет, най-вече с цел по-голяма отговорност на онлайн търговете и за по-добра защита на потребителите;

57.  Призовава Комисията да поясни правилата за продажбите по домовете (преки или непреки), осъществявани чрез използване на интернет в други държави-членки;

Увеличаване на правната защита на потребителите в областта на трансграничната електронна търговия

58.  Призовава за въвеждане на изискването за извършване на външен одит във връзка с някои специфични видове електронни услуги, при които има по-голяма нужда от гарантиране на пълната им сигурност, за защита на личните данни и информацията (например при интернет банкирането);

59.  Подчертава, че ползвателите (потребители и търговци) изискват правна сигурност, когато извършват дейност онлайн, и приветства предложението на Комисията в нейното съобщение, озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, за актуализиране на правилата относно ограничената отговорност по отношение на услугите на информационното общество, така че да не се изостава от технологическия напредък, в контекста на директивата за електронната търговия (вж. бележка под линия номер 13 в съобщението);

60.  Настоятелно призовава Комисията да предприеме стъпки за създаване на правна сигурност и за преодоляване на значителната фрагментация, която съществува по отношение на процеса на уреждане на правата, както и по отношение на многобройните юрисдикции на държавите-членки при качването на медийно съдържание на уебсайтове;

61.  Счита, че следва да се отреди приоритетно място на преодоляването на административните и регулаторни пречки пред трансграничната електронна търговия чрез въвеждането на единен набор от правила за потребителите и предприятията в 27-те държави-членки на ЕС, което ще създаде благоприятна цифрова среда, ще осигури правна сигурност както за предприятията, така и за потребителите, ще опрости процедурите, ще намали разходите, свързани със спазването на изискванията, ще ограничи нелоялната конкуренция и ще разгърне потенциала на електронния пазар в ЕС; счита, че за тази цел, еднаквото тълкуване и прилагане на законодателни инструменти като директива за правата на потребителите, директивата за електронната търговия (2000/31/EО), член 20, параграф 2 от Директивата за услугите (2006/123/ЕО) и Директивата за нелоялните търговски практики (Директива 2005/29/ЕО) могат да бъдат от голямо значение; поради тази причина призовава Комисията да продължи оценката си на общностното законодателство, което засяга цифровия единен пазар и да предложи целеви законодателни действия за премахване на основните пречки;

62.  Счита, че засилването на проследяването на пазара, прозрачността на правилата и наличието на механизми за правоприлагане с цел насърчаване на доверието на потребителите е от решаващо значение, тъй като потребителските разходи ще бъдат важен фактор за икономическото възстановяване; счита, че на публичните органи трябва да се предоставят повече ресурси за разследване и в крайна сметка прекратяване на незаконните търговски практики; призовава Комисията да създаде европейска система за ранно известяване, включително и база данни, за борба с измамите в цифровата пазар; призовава Комисията да актуализира системата за бързо предупреждение (RAPEX) в зависимост от потребностите; подчертава, че такива инициативи трябва да зачитат правилата за защита на данните;

63.  Призовава публичните органи бързо да предприемат действия срещу подвеждащи уебсайтове, като обърнат повече внимание на правата на потребителите, включително чрез мерки с цел поставяне на етикети за безопасност и сигурност на уебсайтовете и гарантиране, че дружествата, които предоставят спонсорирани рекламни услуги, не рекламират незаконни уебсайтове;

64.  Счита, че доверието на потребителите може да бъде изградено със стандарти и кодекси за поведение, които позволяват на онлайн доставчиците на услуги да не изостават от бързо променящото се развитие на технологиите;

65.  Подчертава, че целевото търсене и профилиране на потребители онлайн следва изцяло да спазва правилата за защита на данните;

66.  Подчертава, че е необходимо да се осигури последователно тълкуване на правилата на ЕС, които уреждат поверителността на личните данни, за да се гарантира повишена защита на личните данни и да се насърчи доверието на потребителите в системите за онлайн плащане;

67.  Счита, че едно подобрение на нормативните уредби за защита на потребителите в целия ЕС може да осигури доверието на потребителите в трансграничните онлайн транзакции, включително защитата срещу измами с кредитни карти;

68.  Призовава Комисията да гарантира, че последователното прилагане на авторските права в областта на електронната търговия няма да бъде накърнено;

69.  Счита, че трансграничното търсене и рекламиране по интернет следва да предоставя по-добра информация на потребителите и търговците и да увеличава тяхната способност да извършват сравнения и да намират оферти; във връзка с това изразява загриженост относно евентуални нарушения на конкуренцията спрямо потребители и предприемачи в някои държави-членки на ЕС; призовава Комисията, в сътрудничество с отрасъла, да положи усилия за отстраняване на недостатъците на платформите за търсене и рекламиране по интернет и да поощряват тяхната трансгранична дейност, например чрез популяризиране на домейните „.eu“;

70.  Призовава Комисията да гарантира с помощта на мониторинг, че съгласуваното прилагане на закона за авторското право не се заобикаля в електронната търговия;

71.  Призовава Комисията да поеме инициативата и да извърши спешна оценка на въздействието относно най-подходящия метод за разрешаване на въпроса с таксите за авторски права, включително възможността за налагане на такса в момента и на мястото на първото пускане на продукта на пазара в Европейския съюз, тъй като заинтересованите страни не могат да постигнат съгласие;

72.  Споделя становището на Комисията, че алтернативни механизми за разрешаване на спорове като медиация и арбитраж или извънсъдебни споразумения могат да бъдат целесъобразен и привлекателен вариант за потребителите; отбелязва, че някои частни оператори, като например онлайн платформи, въведоха успешни инициативи за засилване на доверието сред потребителите, като използват вътрешни средства за решаване на спорове; настоятелно призовава държавите-членки да насърчават разработването на алтернативни механизми за разрешаване на спорове, за да се повиши равнището на защита на потребителите и да се оптимизира спазването на законодателството; припомня положителния опит от SOLVIT и от мрежата от европейски потребителски центрове; призовава за създаване на европейска информационна система за електронни потребители, която да предлага подробни насоки и информация за правата и задълженията в цифровия пазар; но подчертава, че тези механизми следва да допълват, а не да заменят съдебните или административни средства за правоприлагане;

73.  Отбелязва значението на това, да се повиши понастоящем ниското доверие на потребителите по отношение на трансграничните транзакции чрез укрепване на електронното и трансграничното прилагане на съществуващите правила, чрез предоставяне на повече правомощия на органите за защита на потребителите, насърчаване на сътрудничеството между публичните органи и създаване на ефективни механизми за целия ЕС за контрол на пазара и одит, обработване на жалби и разрешаване на спорове;

74.  Насърчава използването на алтернативни механизми за уреждане на спорове, които да могат да се използват чрез онлайн процедура, достъпна без забавяне чрез европейския портал за електронно правосъдие, когато той стане достъпен;

75.  Подчертава необходимостта от разработване и стандартизиране на правилата за осигуряване на високо равнище на правна защита за непълнолетните лица и поощрява организирането на информационни и образователни кампании за родители, учители и настойници, за да се повиши тяхната осведоменост относно носената от тях отговорност при възпитанието на децата във връзка с рисковете от използването на интернет търговия и значението на бдителността във връзка с използването на интернет от децата;

76.  Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат незабавни мерки за борба с незаконните онлайн услуги, които не зачитат правилата на защита на потребителите, защита на малолетните, авторското право, данъците и голям брой други приложими закони;

77.  Подчертава, необходимостта от предприемане на мерки за избягване на рисковете, произтичащи от незаконното предлагане на продукти по интернет, особено на фалшиви лекарствени средства, чрез повишаване на здравната култура и използване на специални уебсайтове на .eu домейните за оповестяване на подвеждащата информация;

78.  Призовава Комисията да представи предложение с цел разглеждане на подходящите действия или санкции по отношение на електронната търговия с фалшифицирани стоки и лекарствени продукти, включително етикети за безопасност и сигурност на уебсайтовете, като например системи за сертифициране на аптеки, притежаващи разрешение за дейност;

79.  Подчертава необходимостта от подходяща подготовка и обучение на държавните служители и съдебните органи по отношение на правилата на ЕС за защита на потребителите;

Стратегия за електронно доверие, целяща повишаването на доверието на ползвателите на електронна търговия

80.  Призовава за разработването на единен правен инструмент, съчетаващ различните текстове, които в момента са в сила, за да се изяснят правилата, приложими по отношение на електронната търговия; приветства предложението на Комисията за директива относно правата на потребителите и призовава, ако е уместно, за подходящо равнище на хармонизация на някои аспекти на потребителското договорно право, по-конкретно по отношение на обработването на гаранционни искове; счита, че това следва да включва други директиви, като например директивата относно дистанционната търговия на потребителски финансови услуги относно електронната търговия;

81.  Призовава Комисията да извърши оценка на това, дали създаването на портал за електронна търговия под надзора на Комисията и с участието на заинтересованите страни и държавите-членки би могло да даде по-голям принос за разпространението на добри практики и информация и следователно да насърчи доверието на потребителите и да увеличи трансграничната електронна търговия;

82.  Приканва Комисията да продължи да разследва причините, поради които потребителите отхвърлят електронната търговия, с оглед изготвянето на ефективни насоки за подходящо законодателство, и предлага създаването на „табло с резултати“, посветено изключително на електронната търговия с цел да се придобие представа за поведението на онлайн потребителите и да се посочат факторите, които влияят и са определящи за избора при такива потребители;

83.  Признава, че ако гражданите нямат достатъчно доверие в нормативната уредба на новото дигитално пространство, то те ще се въздържат от интерактивни действия, свободно изразяване на мнението си и осъществяване на операции; като има предвид, че гарантирането и прилагането на основните права, в този контекст, е главно условие за доверие от страна на гражданите; като има предвид, че гаранцията за защита на правата върху интелектуална собственост (ПИС) и другите права е съществено условие за доверието от страна на бизнеса;

84.  Призовава Комисията да премахне задължението за притежаване на офлайн магазин преди започване на продажба онлайн, тъй като това изискване сериозно възпрепятства онлайн продажбите;

85.  Подчертава значението, с оглед на бъдещото развитие на трансграничната електронна търговия, на създаването на последователна рамка в целия ЕС, в пределите на достиженията на правото на Общността, за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост, за засилване на борбата срещу нелегални и фалшиви стоки и за повишаване на осведомеността за тези въпроси сред европейските потребители;

86.  Изтъква необходимостта от приемане на законодателство, приложимо спрямо всички електронни трансакции, което е от съществено значение за защита на правата на потребителите на услугите за електронна търговия;

87.  Призовава за разработване, като част от рамковите програми за научни изследвания, на новаторски изследователски проекти, насочени към насърчаване и обединяване на пазара за електронна търговия в ЕС чрез повишаване на доверието и увеличаване на правомощията и избора на потребителите в цифровата среда;

88.  Призовава за ефективното проследяване на правните, техническите и икономическите промени по отношение на електронната търговия и изтъква необходимостта от оценка на въздействието на всички решения, които засягат единния цифров пазар и информационното общество; за тази цел би било полезно въвеждането на „табло с резултати за електронната търговия“ за оценяване на средата на европейския онлайн пазар;

89.  Счита, че доверието на потребителите може да бъде развито чрез премахване на пречките пред трансграничната електронна търговия, като се запази високо равнище на защита на потребителите, както и да се изгражда посредством европейски доверени органи или марки за доверие, които гарантират надеждността и качеството на стоките, предлагани на трансграничния електронен пазар; счита, че е необходимо създаването на устойчива европейска марка за доверие, с ясни и прозрачни правила и под надзора на Комисията; като отчита, че такава европейска марка за доверие трябва да бъде подкрепена от механизъм за контрола на стандартите или за изпълнението, както вече се практикува на национално равнище в някои държави-членки; признава, че една трансгранична схема за европейската марка за доверие може да функционира само в контекста на правото на ЕС, на което европейската марка за доверие може да се основава; вярва, че всяка схема за европейската марка за доверие трябва да подлежи на подробна оценка на въздействието и трябва да бъде прилагана в съответствие със съществуващите в държавите-членки етикети за марки на доверие;

90.  Подчертава значението на насърчаването и правоприлагането на запазени знаци, знаци за доверие и знаци за качество за целия ЕС, които ще помогнат на потребителите при разпознаването на надеждните търговци, извършващи дейност онлайн, ще възнаградят най-добрите практики и ще насърчат новаторството, което ще подкрепи предприятията в техните усилия да излязат извън рамките на националния си пазар;

91.  Подчертава, че в онлайн средата, в която купувачът и продавачът се намират на разстояние и купувачът има ограничена възможност да прецени физическото качество на стоките, достъпът до точна и ясна информация е от съществено значение за прозрачността;

92.  Изтъква усилията на Европейската комисия и на националните регулаторни органи за пощенските услуги за точното и навременно прилагане на Третата директива за пощенските услуги (2008/6/EО) в 27-те държави-членки, за да се постигне увеличаване на конкуренцията, понижаване на цените и подобряване на услугите, за подобряване на условията за доставка на стоки, закупени чрез трансгранична електронна търговия; подчертава освен това важността на това да се осигури наличността на застрахователни услуги при доставката на колети;

93.  Призовава за създаване на програма и за използване на съществуващите финансови програми за проекти, насочени към повишаване на доверието на потребителите в електронната търговия, включително образователни и информационни кампании както на европейско, така и на национално равнище, и проекти за практическа проверка на онлайн услуги (като т. нар. „привидно пазаруване“ - „mystery shopping“); подчертава необходимостта от разработване на онлайн инструменти за обучение на потребителите по въпросите на електронната търговия и новите цифрови технологии (основни права на потребителите на интернет, електронна търговия, правила за защита на данните и др.), като например проекта „Dolceta“ (разработване на предназначен за възрастни онлайн инструмент за обучение на потребители); като по този начин се позволи на гражданите да подобрят уменията си в областта на цифровите технологии и познаването на своите права и задължения, както и отговорно и независимо да се възползват от предимствата на електронната търговия в цифровото общество;

94.  Счита, че доверието на потребителите може да се повиши допълнително чрез обезпечаване на общественото доверие по отношение на електронната среда, чрез предприемане на мерки във връзка със загрижеността относно защитата на лични данни, чрез регулиране на събирането на данни, проследяването и профилирането на поведението на потребителите и целевото рекламиране и чрез повишаване на осведомеността на потребителите чрез образователни и информационни кампании; призовава Комисията да представи предложение за адаптиране на директивата за защита на данните към настоящата цифрова среда;

95.  Подчертава необходимостта от това да се опрости и осигури по-голяма прозрачност на веригата за доставки и на реда и условията за трансгранична електронна търговия чрез създаване на правила относно заблуждаващата или непълна информация относно правата на потребителите, цялостните разходи и координатите на търговците, както и чрез насърчаване на най-добрите и справедливи практики и предоставяне на препоръки и насоки за електронните магазини; признава усилията, положени в тази област от Европейския съюз за изясняване на сроковете, условията и цените при тарифите за въздушен превоз, като положителен пример, който може да бъде следван;

96.  Подчертава значението на бързото и ефикасно прилагане на европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“, влязъл в действие през юни 2010 г., който би дал нов тласък за насърчаване на онлайн предприятията, особено за наскоро загубилите работата си;

97.  Счита, че медийната и компютърната грамотност и осведоменост са от основно значение за развитието на европейската цифрова среда; поради това призовава за стартирането на план за действие за цифрова грамотност и приобщаване на равнище ЕС и държави-членки, включващ по-специално: конкретни възможности за обучение за придобиване на грамотност в областта на цифровите технологии за незаетите лица и за групите, застрашени от изключване, стимули за инициативи в частния сектор с цел обучение за придобиване на познания и умения в областта на цифровите технологии от всички служители, инициатива на европейско равнище „Бъдете интелигентни онлайн“ за запознаване на всички учащи се, включително тези, които са ангажирани с учене през целия живот и с професионално обучение, с безопасното използване на ИКТ и онлайн услугите, както и обща система за сертифициране на ИКТ на европейско равнище;

98.  Приветства ангажимента на Комисията да издаде Кодекс на ЕС за онлайн права до 2012 г., който да събира всички съществуващи права и задължения на дигиталния потребител в ЕС по ясен и достъпен начин, допълнен от годишен преглед на нарушенията на законите за защита на потребителите при онлайн сделки и подходящи мерки за изпълнение в координация с Европейската мрежа на агенциите за защита на потребителите;

99.  Счита, че разработването на кодекси, на доброволни начала, от търговските, професионалните и потребителските асоциации и изпълнението на условията, предвидени в доклада на Парламента, озаглавен „За един нов цифров план за действие за Европа: 2015. eu“, в който се призовава за създаването на европейска харта на правата на гражданите и потребителите в цифровата среда и развитието на „пета свобода“, която позволява свободно движение на съдържание и знания, биха повишили доверието на потребителите по отношение на електронната търговия, като изяснят правата и задълженията на всички участници в информационното общество;

100.  Призовава Комисията да предприеме незабавни действия и да докладва през 2012 г. за напредъка си по справянето с десетте препятствия за електронната търговия, както са описани в нейното съобщение от 22 октомври 2009 г. относно трансграничната електронна търговия между търговци и потребители в ЕС (COM(2009)0557); призовава Комисията и държавите-членки да гарантират високо ниво на защита на потребителите в електронната търговия и премахване на препятствията пред развитието на електронната търговия, посочени в нейните съобщения „Програма в областта на цифровите технологии“ от 2010 г. и Относно трансграничната електронна търговия между търговци и потребители в ЕС' от 2009 г., както чрез законодателни, така и чрез незаконодателни средства; приканва Комисията да започне диалог между заинтересованите страни и САЩ с цел проучване на възможните средства за разработване на трансатлантически електронен пазар;

o
o   o

101.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0046.
(2) Приети текстове, P7_TA(2010)0047.
(3) OВ C 67 E, 18.3.2010 г., стp. 112.
(4) OВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 370.
(5) OВ L 376, 27.12.2006 г., стp. 36.
(6) OВ L 376, 27.12.2006 г., стp. 21.
(7) ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 109.
(8) OВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 247.
(9) OВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16.
(10) http://www.un.or.at/unictral.


Разследване и предотвратяване на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване ***I
PDF 282kWORD 73k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 септември 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване (COM(2009)0611 – C7-0259/2009 – 2009/0170(COD))
P7_TA(2010)0321A7-0195/2010

(Обикновена законодателна процедура - първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2009)0611),

–  като взе предвид член 251, параграф 2 и член 80, параграф 2 от Договора за ЕО, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7-0259/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 май 2010 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните от 4 февруари 2010 г.(2),

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 30 юни 2010 г. за одобрение на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм (A7-0195/2010),

1.  Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на парламентите на държавите-членки.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 21 септември 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2010 на Европейския парламент и на Съвета относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО

P7_TC1-COD(2009)0170


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 996/2010)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.
(2) ОВ С 132, 21.5.2010 г., стр. 1.


Сигурност на доставките на природен газ ***I
PDF 295kWORD 56k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 септември 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО (COM(2009)0363 – C7-0097/2009 – 2009/0108(COD))
P7_TA(2010)0322A7-0112/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2009)0363),

–  като взе предвид член 251, параграф 2 и член 95 от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C7-0097/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 януари 2010 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 25 юни 2010 г. за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0112/2010),

1.  Приема позицията си на първо четене, приложена по-долу;

2.  Приема за сведение предложението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 21 септември 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2010 на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета

P7_TC1-COD(2009)0108


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 994/2010)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Декларация на Комисията относно мерките за дългосрочна сигурност, включващи въвеждане на разнообразие на източниците и на пътищата за снабдяване с газ, регионално сътрудничество и международно сътрудничество в областта на енергийната ефективност

Комисията подчертава, че въвеждането на разнообразие на източниците и на пътищата за снабдяване с газ на Съюза е от основно значение за увеличаване сигурността на снабдяването с газ на отделните държави-членки и на Съюза като цяло.

Признавайки необходимостта от разработване на дългосрочна стратегия за сигурността на доставките, до края на 2010 г. Комисията ще приеме широкообхватен пакет от документи за енергийната инфраструктура, който ще направи оценка на приоритетите за развитие на инфраструктурите за транспортиране на газ през идните десетилетия и на напредъка, постигнат по отношение на приоритетите, определени във Втория стратегически енергиен преглед. Пакетът за енергийната инфраструктура ще определи инструменти и мерки за осигуряване на стимули за инвестиции в инфраструктурата за природен газ като по-специално ще обхване въвеждането на разнообразие на пътищата за снабдяване, интегрирането на изолираните от газоснабдяването райони, съоръженията за втечнен природен газ (ВПГ), както и капацитета за складиране.

Комисията подкрепя също така тясното сътрудничество с всички заинтересовани страни на всички нива – държавите-членки, независимите регулатори, газовия отрасъл и потребителите – в рамките на регионалните инициативи. През 2010 г. Комисията ще публикува Съобщение относно регионалните инициативи, за да осигури насоки за постигане на напредък по най-подходящ начин и да развие допълнително съществуващите инициативи за регионално сътрудничество. Тясното регионално сътрудничество е от решаващо значение за постигането на напълно функциониращ вътрешен енергиен пазар. В Съобщението относно регионалните инициативи ще бъдат направени предложения за общи цели и най-добри практики.

В заключение Комисията признава, че енергийната ефективност играе важна роля за осигуряването на дългосрочна енергийна сигурност. Чрез Международното партньорство за сътрудничество в областта на енергийната ефективност и чрез двустранни споразумения Комисията ще продължи да развива тясно сътрудничество с трети държави, за да насърчава енергийната ефективност посредством обмена на информация относно стратегиите за енергоспестяване, изследванията за енергийноефективни технологии и споделянето на най-добрите практики.

Декларация на Комисията относно конкуренцията във връзка със съображение 45

Комисията счита, че посоченото в съображение 45 нарушаване на конкуренцията обхваща всички форми на ограничаване на конкуренцията, включително, по-специално, ограничителни клаузи на договори като например клаузи за местоназначението.

Комисията също така потвърждава, че когато е целесъобразно, прилагането на член 101 от ДФЕС за случая на условията, посочени в съображение 30а, ще се извършва от Комисията или от един или повече от компетентните в областта на конкуренцията органи на държавите-членки, в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(2).

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.
(2) OВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1.


Споразумение за реадмисия между Европейската общност и Пакистан ***
PDF 276kWORD 39k
Резолюция
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 септември 2010 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица (05942/2010 – C7-0264/2009 – 2009/0036(NLE))
P7_TA(2010)0323A7-0231/2010

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проектоспоразумението между Европейската общност и Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица (08793/2009),

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2009)0106),

–  като взе предвид член 63, параграф 1, точка 3, буква б) и член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение и член 300, параграф 3, първа алинея от Договора за ЕО, съобразно които Съветът се е консултирал с него (C7-0264/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05942/2010),

–  като взе предвид член 79, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по външни работи (A7-0231/2010),

1.  Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  Приема за сведение декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Ислямска република Пакистан.

ANNEX

ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА

Комисията припомня, че законодателството на ЕС изисква от държавите-членки да гарантират, че гражданите на трети страни на територията на държавите-членки могат да кандидатстват, ако желаят, за международна закрила и че по-конкретно Договорът, Директивата за признаване на правото на убежище и Директивата за връщането поясняват, че държавите-членки трябва да спазват принципа на неотблъскване в съответствие с поетите от тях международни задължения.

Комисията припомня също така, че държавите-членки на ЕС са по-конкретно длъжни да гарантират във всички случаи, че никое връщане не се извършва в нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека и член 19 от Хартата на основните права на ЕС, които задължават държавите да гарантират, че никое лице не може да бъде върнато, ако има вероятност тежко да пострада при връщането си в страната на произход или транзит.

Пакистан предостави убежище на многократно повече от 3 милиона бежанци от конфликта в Афганистан, като по този начин допринесе повече от много други държави-членки на ООН за приемането на бежанци. Въпреки че Комисията признава постиженията на Пакистан в тази област, тя има готовност да продължи да призовава Пакистан да ратифицира Женевската конвенция за бежанците (Конвенция на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г.).

Комисията се задължава редовно да информира Европейския парламент за всички сключени от ЕС споразумения за обратно приемане. По-конкретно, Комисията:

   ще докладва на всеки 6 месеца на ЕП относно прилагането на споразуменията за обратно приемане на ЕС, и по-специално за текущата работа на съвместните комитети за обратно приемане,
   ще установи връзка със съответните международни организации, осъществяващи дейност в Пакистан, с цел събиране, доколкото е възможно, на наличната информация относно положението на хората, които са приети обратно в Пакистан (както пакистански граждани, така и граждани на трети страни, по целесъобразност) в рамките на споразумението на ЕС.


Търговски и икономически отношения с Турция
PDF 294kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 21 септември 2010 г. относно търговските и икономически отношения с Турция (2009/2200(INI))
P7_TA(2010)0324A7-0238/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Турция през 2009 г. (SEC(2009)1334),

–  като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция от 12 септември 1963 г.,

–  като взе предвид допълнителния протокол към настоящото споразумение от 23 ноември 1970 г. и по-специално член 41, параграф 1 (клауза за запазване на съществуващото положение) от него,

–  като взе предвид Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция от 19 септември 1980 г.,

–  като взе предвид Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция от 22 декември 1995 г. за осъществяване на последната фаза на митническия съюз (96/142/EО),

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз относно четирите основни свободи на движение, по-специално по делата Demirel, Sevince, Savas, Abatay-Sahin, Tum-Dari и Soysal,

–  като взе предвид последния Преглед на търговията за Турция от СТО, публикуван през 2007 г.,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Турция,

  като взе предвид анализа, извършен от тематичния отдел, на годишната програма за Турция за 2009 г. съгласно Предприсъединителния инструмент (ППИ) в контекста на пакета за разширяване за 2009 г.,

  като взе предвид заключенията на Съвета от 11 декември 2006 г.,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0238/2010),

A.  като има предвид, че митническият съюз с Турция остава една от най-напредналите и тесни форми на търговски отношения, които ЕС има с която и да е трета държава,

Б.  като има предвид, че според статистиката на Световната банка Турция е седемнайсетата по големина икономика в света и шестата по големина икономика в Европа, като индустриалните стоки заемат над 90 % от нейния износ; като има предвид, че през 2008 г. Турция беше двадесетият най-голям получател на преки чуждестранни инвестиции в света и че притокът на преки чуждестранни инвестиции към нея възлезе на 18 милиарда,

В.  като има предвид, че Турция е станала седмият по големина търговски партньор на ЕС, а ЕС е най-големият търговски партньор на Турция,

Г.  като има предвид, че през 2009 г. износът на продукция от Турция за ЕС възлезе на 33,6 милиарда евро, а вносът на изделия от ЕС в Турция – на 40,4 милиарда евро,

Д.  като има предвид, че средното ниво на безработица в Турция през 2009 г. достигна тревожните 12,5 %, като през април 2010 г. се е понижило до 10,8 %, според данни на ОИСР, безработицата сред младежта - 25 %, а в Доклада от 2010 г. относно Целите на хилядолетието за развитие за Турция се посочва, че делът на крайната бедност е в размер на 17,1 %,

1.  Приветства факта, че търговските отношения на ЕС с Турция са в напреднал етап на развитие; призовава Турция да опрости процедурите и бюрокрацията и да премахне все още съществуващите тарифни и нетарифни ограничения; подчертава важността на конструктивния диалог между двете страни, за да бъдат подобрени търговските отношения;

2.  Припомня, че съгласно член 205 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 21 от Договора за Европейския съюз външната дейност на Съюза, включваща общата търговска политика, се стреми да насърчава „(…) демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право“, както и да изгражда партньорства с трети държави, споделящи горепосочените принципи;

3.  Призовава Комисията да продължи ангажимента си и диалога с Турция в областта на търговията, особено в рамките на съвместния консултативен комитет и съвместния комитет за митническия съюз ЕО-Турция; насърчава и двете страни да използват по-ефективно тези платформи, като бързо разрешат оставащите проблеми, като например забраната от страна на Турция за внос на телешко месо, живи говеда и производни продукти и прилагането на пътни квоти в някои от държавите-членки на ЕС, за превозни средства, регистрирани в Турция;

4.  Отбелязва потенциала за растеж на Турция в дългосрочна перспектива и нейните демографски особености; насърчава и ЕС и Турция да отделят надлежно внимание на своите взаимообвързани икономики, за да поддържат режими на свободна търговия и инвестиции и способността си да удържат вътрешния протекционистичен натиск в съответствие с поетите ангажименти по различни международни договорености и да използват търговските инструменти за защита в съответствие с правилата на СТО;

5.  Изразява загриженост за ниската степен на участие на жените на пазара на труда и за наемането им в сивата икономика; насърчава Турция да постави заетостта сред жените в центъра на своята икономическа и социална политика и политика на заетост;

6.  Подчертава, че положението с безработицата при младите хора е критично и че липсват конкретни действия за справяне с проблема; позовава се на неотдавнашно проучване на МОТ, което описва създаването на работни места като цяло и трудовата заетост на жените и младите хора в частност, като главното предизвикателство пред развитието на Турция в областта на трудовия пазар; призовава следователно за стратегия за заетост, насочена като цяло към безработицата сред младежта и по-конкретно към положението на младите жени;

7.  Приветства създаването на митническия съюз (МС) през 1996 г., който осигури повишен пазарен достъп и позволи обемът на търговията между ЕС и Турция през 2008 г. да достигне своята най-висока точка от 100 милиарда евро годишно;

8.  Изтъква факта, че МС обхваща промишлени стоки и преработени селскостопански продукти; очаква възможно най-скорошното включване в МС на селскостопански продукти; счита, че МС може да се задълбочи, като включи и други области като услугите и обществените поръчки;

9.  Изразява съжаление от факта, че според последния преглед на СТО средното равнище на митата за селскостопански продукти, прилагани от Турция е относително високо, а в някои случаи изключително високо (например митото за царевица е 130 %); призовава турското правителство значително да намали тези ограничения;

10.  Приветства привеждането на турския Митнически кодекс в съответствие с този на ЕС и, по-специално, приемането на Общата система за преференции; призовава за по-голямо съгласуване на турското законодателство с достиженията на правото на Общността по отношение на свободната търговия, борбата с фалшифицирането, последващия контрол на митнически документи и даването на разрешения за безмитни магазини;

11.  Изразява съжаление от факта, че за пета поредна година Турция нито напълно е приложила допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране, нито е премахнала всички пречки за свободното движение на стоки; призовава Турция изцяло, без отлагане и по недискриминационен начин да изпълни всички свои задължения, произтичащи от този протокол, което ще допринесе за по-нататъшното развитие на търговските й отношения с всички държави-членки на ЕС и припомня, че в противен случай това може допълнително да окаже сериозно въздействие върху процеса на преговорите;

12.  Отново потвърждава, че пълното спазване от страна на Турция на ангажиментите й по митническия съюз е от съществено значение; също така счита, че е необходимо допълнително хармонизиране с достиженията на правото на Общността в някои сектори като зоните за свободна търговия и митническите облекчения;

13.  Подчертава, че МС би имал голяма полза от преразглеждане на механизма за уреждане на спорове, което би позволило бързо и справедливо разрешаване на нерешените въпроси;

14.  Призовава за премахването на всички ненужни търговски бариери между ЕС и Турция, включително техническите бариери, като например непризнаване на сертифициране, двойно изпитване, двойни проверки, задължителни технически разпоредби и стандарти в съответствие с правилата на СТО; призовава също така Комисията да споделя добрите практики в тази област;

15.  Признава трудностите, пред които е изправена Турция при сключването на Споразумения за свободна търговия с трети страни, което има отрицателно въздействие върху турската икономика като позволява едностранен привилегирован достъп до турския пазар за партньорите, с които ЕС има сключени Споразумения за свободна търговия, и с които Турция все още не е успяла да сключи подобни споразумения; призовава Комисията и Съвета да осигурят включването на Турция в проучванията за оценка на въздействието на предстоящите за сключване ССТ между ЕС и трети страни, както и да продължават да полагат усилия за предаване на информация относно позицията на ЕС и състоянието на преговорите за ССТ; насърчава Комисията в Споразуменията за свободна търговия да взема предвид договореностите на митническия съюз между ЕС и Турция;

16 Призовава Турция да премахне изискващите се все още лицензии за внос на стоки, които са в нарушение на поетите в съответствие с митническия съюз ангажименти, и да се съгласи да актуализира Решение 2/97 на Съвета за асоцииране ЕС-Турция относно премахването на техническите бариери пред търговията;

17.  Приветства законодателството в областта на стандартизирането на външната търговия, прието от правителството на Турция през 2009 г.; отбелязва обаче въвеждането на процедури за оценка на съответствието и физически митнически проверки; насърчава и ЕС и Турция изцяло да прилагат принципите на взаимното признаване;

18.  Призовава Турция да отмени обременяващите процедури за внос и да синхронизира системата за безмитни квоти за преработени селскостопански продукти, която не е приведена в съответствие с митническия съюз;

19.  Приветства положителните заключения от последния преглед на СТО за Турция; настоятелно призовава турското правителство обаче да вземе необходимите мерки за изпълняване на препоръките в прегледа и да ускори структурните и законодателни реформи;

20 Призовава Турция да премахне новите изисквания за добрите производствени практики, тъй като те де факто налагат забрана за вноса на определени фармацевтични продукти, както и да участва и да стане част от международни инициативи за хармонизиране на процедурите и стандартите на добрите производствени практики, като например тези на СЗО и ЕС;

21.  Отбелязва динамичната стратегия на Турция за международна търговия и сключването до този момент на 16 споразумения за свободна търговия; насърчава ЕС и Турция да си сътрудничат за задълбочаване на търговските отношения с Централна Азия;

22.  Отбелязва факта, че 88 % от общия размер на преките чуждестранни инвестиции идват от ЕС; посочва обаче, че делът на преките чуждестранни инвестиции в БВП на Турция е относително нисък;

23.  Отбелязва ролята на Турция в рамките на регионални платформи, като например Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, Черноморската банка за търговия и развитие и Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа; насърчава Турция да поеме водеща роля в подкрепа на отворена и справедлива търговия, като надлежно се отчита социалното, икономическото и екологичното благополучие;

24.  Отбелязва ролята на Турция в Средиземноморието като партньор-основател на Барселонския процес и призовава Турция изцяло да зачита всички държави-партньори в процеса; подчертава, че съществуват големи възможности за подобряване на търговията на Турция в Средиземноморския басейн;

25.  Отбелязва, че докато ЕС остава най-големият търговски партньор на Турция, от 2009 г. Русия, Китай, Съединените щати и Иран са сред основните търговския партньори на Турция; подчертава, че търговският обем между ЕС и Турция намаля през 2009 г., докато през първата половина на 2010 г. се забелязва тенденция към нарастване; отбелязва, че Турция разнообразява своите търговски партньори; отправя искане към Комисията да проведе проучване за причините, които могат да включват финансовата криза, и икономическото въздействие на относителния спад на дела на ЕС във външнотърговския обем на Турция;

26.  Отбелязва, че Турция и ЕС са изправени пред сходни предизвикателства по отношение на доставките на енергия; подчертава значението на проекта „Набуко“ за сигурността на доставките на енергия за ЕС и следователно призовава Турция да поеме инициативата бързо да приложи Междуправителственото споразумение за „Набуко“; подчертава необходимостта от определяне на обща външна енергийна стратегия и от отварянето на глава „Енергетика“, което би увеличило допълнително сътрудничеството в областта на енергетиката; настоятелно призовава Турция да ратифицира поправката относно търговията от Договора за енергийната харта и насърчава Турция да инвестира в огромния си потенциал за енергия от възобновяеми източници;

27.  Отбелязва, че повтарящите се визови проблеми съгласно ГАТС-4 значително ограничават движението на турски бизнесмени и водачи на камиони в ЕС; подчертава последователните решения на Съда на Европейския съюз по този въпрос и призовава Комисията да гарантира, че държавите-членки спазват посочените решения; призовава Комисията и Съвета да преразгледат визовите процедури с оглед на премахване на пречките пред търговията;

28.  Изразява съжаление, че законодателството, което гарантира цялостно спазване на профсъюзните права в съответствие със стандартите на ЕС и съответните конвенции на Международната организация на труда, все още не е изцяло прието, най-вече по отношение на правата на организиране в профсъюзи и колективното договаряне, както и правото на стачка;

29.  Настоятелно призовава Турция да избягва дискриминационни практики по отношение на чуждестранни предприятия, като дава 15 % ценово преимущество на турските участници в търгове в областта на обществените поръчки; приканва Турция да стане страна по Споразумението относно обществените поръчки в рамките на СТО;

30.  Подчертава, че фалшифицираните продукти, включително фармацевтичните и козметични продукти, представляват проблем в търговските отношения между Турция и ЕС и намаляват привлекателността на Турция за преки чуждестранни инвестиции; насърчава Турция да приложи ефективно новото законодателство в областта на правата на интелектуална собственост, за да насърчи търговските отношения с ЕС; подчертава необходимостта да се постигне по-добър баланс между международните изисквания в законодателството за интелектуалната собственост и вътрешните й потребности в областта на икономическото развитие при разработването на режим, уреждащ интелектуалната собственост;

31.  Отбелязва, че МСП представляват 99 % от турските предприятия и осигуряват 70 % от работните места в Турция; насърчава Турция да подобри достъпа до финансиране за МСП; приветства Деветия план за развитие на Турция, който е насочен към подпомагане на научноизследователската и развойната дейност, която е от съществено значение за увеличаване на конкурентоспособността на МСП;

32.  Приветства резултата от референдума в подкрепа на конституционна реформа;

33.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителството на Турция.


Законодателство на ЕС за опазване на биологичното разнообразие
PDF 430kWORD 142k
Резолюция на Европейския парламент от 21 септември 2010 г. относно прилагането на законодателството на ЕС за опазване на биологичното разнообразие (2009/2108(INI))
P7_TA(2010)0325A7-0241/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно спирането на загубата на биологично разнообразие до 2010 г. и след това: запазване на услугите, предлагани от екосистемите, за благото на човека (COM(2006)0216),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно средносрочната оценка на прилагането на плана за действие на ЕО относно биоразнообразието (COM(2008)0864),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно възможните варианти за визия и цели на ЕС по отношение на биологичното разнообразие след 2010 г. (COM(2010)0004),

–  като взе предвид доклада на Комисията относно природозащитния статус на типовете естествени местообитания и биологичните видове съгласно изискванията на член 17 от Директивата за местообитанията (COM(2009)0358),

–  като взе предвид Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици(1) (Директива за птиците) и Резолюция на Европейския парламент от 17 януари 2001 г.(2) относно прилагането на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и дивата фауна и флора(3) (Директива за местообитанията),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по околна среда от 25 юни 2009 г. относно „Средносрочна оценка на прилагането на плана за действие на ЕС относно биоразнообразието“ и „Към стратегия на ЕС за борбата с инвазивните чужди видове“,

–  като взе предвид неформалното заседание на Съвета, проведено на 26 и 27 януари 2010 г. в Мадрид, който прие т.нар. приоритети от „Cibeles“ и заключенията на Съвета по околна среда от 15 март 2010 г. относно биологичното разнообразие след 2010 г. обща визия и цели на ЕС и режим за международен достъп и за споделяне на тежестта,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г. и по-специално параграф 14,

–  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. относно спирането на загубата на биоразнообразие до 2010 г.(4),

–  като взе предвид Европейската среща на високо равнище в Гьотеборг, където беше взето решение за спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010 г., като част от стратегията за устойчиво развитие,

–  като взе предвид проучването относно „Икономиката на екосистемите и биоразнообразието“ (ИЕБ) (http://www.teebweb.org),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към стратегия на ЕС за борба с инвазивните видове“ (COM(2008)0789),

–  като взе предвид Синята книга на ЕС относно интегрираната морска политика (COM(2007)0575 и SEC(2007)1278), както и текущата подготовка за реформата на общата политика в областта на рибарството,

–  като взе предвид мерките, целящи засилване опазването на природата и биологичното разнообразие, които са част от проверката на състоянието на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП), и възможностите, предлагани от реформата на ОСП, които се разискват понастоящем,

–  като взе предвид констатациите на независими експерти, съдържащи се в проучването, озаглавено „Изпълнение в държавите-членки на директивата на Съвета за местообитанията“ (PE 410.698, Тематичен отдел „В“, 2009 г.), относно прилагането на директивата за местообитанията, по-специално по отношение на липсата на оценка на алтернативните възможности за проектите и кумулативните им ефекти, неадекватното управление на обектите, а при вземането на решения, свързани с мерки за обезщетение – непроверяването на тези мерки и факта, че те често се предприемат твърде късно, ако изобщо бъдат предприети,

–  като взе предвид факта, че ООН обяви 2010 г. за Година на биологичното разнообразие,

–  като взе предвид резултата от 15-то заседание на Конференцията на страните (COP 15) по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), което се проведе в периода 13-25 март 2010 г. в Доха, Катар,

–  като взе предвид предстоящото пето заседание на Конференцията на страните, което изпълнява ролята на заседание на страните по Протокола от Картахена за биологичната безопасност (COP-MOP 5) и Конференцията на страните (COP 10) по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие,

–  като взе предвид доклад № 4/2009 на ЕАОС, озаглавен „Напредък към целта на Европа за 2010 г. в областта на биоразнообразието“, и по-специално приложението „Показател за биоразнообразие SEBI 2010“,

–  като взе предвид документа на Комисията, озаглавен „Основни насоки за създаване на мрежа Натура 2000 в морската среда – прилагане на директивите за местообитанията и за птиците“ (май 2007 г.),

–  като взе предвид стратегията „ЕС 2020“,

–  като взе предвид доклада на ООН, озаглавен „Трети глобален преглед на биоразнообразието“,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по рибно стопанство и комисията по петиции (A7-0241/2010),

A.  като има предвид, че законотворчеството на ЕС следва да влияе на биологичното разнообразие, както в случая с Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) и Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/ЕО),

Б.  като има предвид, че от съобщенията на Комисията стана ясно, че по отношение на биологично разнообразие ЕС не е постигнал целта си за 2010 г.,

В.  като има предвид, че прегледът на състоянието на типовете местообитания и биологичните видове, защитени съгласно Директивата за местообитанията, показва, че по-голямата част от видовете и типовете местообитания имат неблагоприятен природозащитен статус, че темпът на изчезване е тревожно висок – според някои предвиждания равнището на биологично разнообразие е намаляло с 30% през последните 40 години – и че няма доказателства за спад на факторите, предизвикващи прекомерната загуба на биологично разнообразие; като има предвид, че местообитанията и биологичните видове, които представляват интерес за ЕС, са потенциално застрашени от антропогенното изменение на климата; като има предвид, че учените предполагат, че съществуват много нерегистрирани видове, поради което е невъзможно да се определи цялостната степен на загуба на биологично разнообразие,

Г.  като има предвид, че редица фактори попречиха на ЕС да постигне целите си за 2010 г., като например неспособността за разпознаване на движещите сили зад намаляването на биологичното разнообразие и за справяне с тях, непълното прилагане на законодателството, непълната или слаба интеграция в секторните политики, недостатъчните научни познания и липсата на данни, липсата на политическа воля, недостатъчните средства, липсата на допълнителни инструменти, насочени към ефективността при решаването на конкретни проблеми като инвазивните чужди видове,

Д.  като има предвид, че биологичното разнообразие, в качеството му на световно природно богатство, е от съществено значение за живота на хората на Земята и за благосъстоянието на обществата, които са както пряко, така и непряко свързани чрез екосистемните услуги, които то предоставя; като има предвид, че биологичното разнообразие играе централна роля в световната борба срещу глада и за продоволственото осигуряване; като има предвид, че опазването и дългосрочното използване на биологичното разнообразие е една от предпоставките за ограничаване на изменението на климата и приспособяване към него,

Е.  като има предвид, че биологичното разнообразие е незаменима основа, върху която е еволюирало човечеството, и че неговата загуба и загубата на свързаното с него природно наследство създава неравновесие и води до съществени загуби от икономическо естество и загуби по отношение на благосъстоянието от същия мащаб като цената на бездействието по отношение на изменението на климата,

Ж.  като има предвид, че проучването относно „Икономиката на екосистемите и биоразнообразието“ (ИЕБ) потвърждава също, че загубата на биологично разнообразие води до съществени загуби от икономическо естество и загуби по отношение на благосъстоянието,

З.  като има предвид, че според неотдавнашно проучване на Евробарометър гражданите на ЕС са в голяма степен незапознати с понятието „биологично разнообразие“ и с последиците от загубата на биологичното разнообразие,

И.  като има предвид, че изчезването на видовете може да наруши хранителната верига, която е от ключово значение за оцеляването на други растителни и животински видове от жизненоважно значение за производството на храни, адаптирането към климатичните условия, устойчивостта на външни фактори и запазването на генетичните стойности,

Общи бележки

1.  Изразява дълбока загриженост по отношение на това, че ако скоростта, с която загубата на биологично разнообразие, причинена от човека, се запази такава, каквато беше през последните десетилетия, то в рамките до 2050 г. това ще доведе до сериозно обедняване на природата и до нейното необратимо увреждане и подчертава, че функциониращите екосистеми са предпоставка за нашето съществуване;

2.  Подчертава факта, че биологичното разнообразие е най-важният показател за доброто състояние на околната среда;

3.  Е наясно с това, че неспособността да се спре загубата на биологично разнообразие е неприемлива не само от етична гледна точка, но и също така от гледна точка на екологичните и икономическите перспективи, тъй като това лишава бъдещите поколения от екосистемни услуги и от аспектите, свързани с благосъстоянието, които едно богато природно разнообразие може да предложи; поради това призовава Комисията и държавите-членки да подобрят управлението и спазването на нормите в областта на биологичното разнообразие както във вътрешните, така и във външните отношения;

4.  Освен това съзнава, че успешното преодоляване на трите аспекта на кризата – по отношение на продоволствената сигурност, загубата на биологично разнообразие и изменението на климата – изисква съгласуван подход и бъдеща стратегия на ЕС в областта на биологичното разнообразие, напълно интегрирана в стратегиите за борба срещу бедността и глада и за ограничаване на изменението на климата и приспособяване към него;

5.  Признава, че НПО играят важна роля за защитата на биологичното разнообразие от гледна точка на приноса им към процеса на вземане на решения като участници на местно равнище, както и за повишаване на осведомеността на обществеността;

6.  Подчертава, че според текущите изследвания, като изследването, озаглавено „Икономиката на екосистемите и биоразнообразието“ (ИЕБ), прогнозите за загуби по отношение на благосъстоянието, причинени от загубата на биологично разнообразие, понастоящем възлизат на приблизително 50 милиарда евро годишно (малко под 1% от БВП), като се очаква те да се увеличат и да достигнат 14 билиона евро, или 7% от прогнозирания годишен БВП през 2050 г.;

7.  Въпреки това изразява съгласие с доклада от проучването „Икономика на екосистемите и биоразнообразието“, съгласно който съществуват методологични ограничения по отношение на измерването на икономическата стойност на биологичното разнообразие и това не бива да засенчва аспектите на опазването на биологичното разнообразие, свързани с етиката и отношенията между поколенията;

8.  Изразява дълбока загриженост относно това, че в международния политически дневен ред напълно липсва осъзнаване на спешната необходимост от спиране на загубата на биологично разнообразие;

ЕС и биологичното разнообразие

9.  Изразява дълбоко съжаление, че договорената през 2001 г. на европейската среща на високо равнище в Гьотеборг цел на ЕС за спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010 г., не беше постигната, и споделя загрижеността, изразена от множество вносители на петиции до Европейския парламент;

10.  Приветства съобщението на Комисията относно възможните варианти за визия и цели на ЕС по отношение на биологичното разнообразие след 2010 г.,

11.  Освен това приветства заключенията относно биологичното разнообразие на Съвета по околна среда, състояло се на 15 март 2010 г., в това число новата основна цел за спиране на загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г. и тяхното възстановяване, доколкото това е осъществимо, без да се нарушават естествените промени в биологичното разнообразие, както и заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г., които потвърждават, че е необходимо в спешен порядък да се спрат продължаващите тенденции на загуба на биологично разнообразие и на влошаване на екосистемите;

12.  Вярва, че спирането на загубата на биологично разнообразие представлява най-слабото равнище на амбиция по отношение целите, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г.;

13.  Посочва вече предприетите ценни инициативи, целящи възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, и вярва, че подобни дейности по възстановяването трябва също така да бъдат част от основната цел за 2020 г.;

14.  Счита, че там, където липсват данни, е необходима задълбочена оценка на екологичното, икономическото и социалното въздействие;

15.  Като се има предвид глобалният характер на биологичното разнообразие и на екосистемните услуги, както и тяхната изключително важна роля за глобалните цели за устойчиво развитие, намаляване на бедността и глада и подобряване на здравето и благосъстоянието на хората, изразява убеждението, че бъдещата стратегия на ЕС трябва също така да засили полаганите от него усилия на международно равнище с цел предотвратяване на загубата на биологично разнообразие, след като проучвания като „Икономиката на екосистемите и биоразнообразието“ предоставиха достатъчно доказателства, че това е осъществимо и ефективно от гледна точка на разходите, и по този начин да даде по-голям принос за постигането на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г.;

16.  Освен това изтъква, че за решаването на проблема с инвазивните чужди видове е необходимо следването на обща политика на ЕС като част от политиката, насочена към опазване и подобряване на биологичното разнообразие, и обръща внимание на съществуването на изключително тясна връзка между транспортните коридори и широкомащабното навлизане на чужди видове;

Натура 2000

17.  Признава, че пълното и правилно прилагане на законодателството, свързано с „Натура 2000“, играе основна роля за постигането на целите на ЕС по отношение на биологичното разнообразие, изменението на климата и устойчивото развитие; в този смисъл счита, че е изключително необходимо в бъдеще принципно да се укрепи взаимноизгодното сътрудничество между ползвателите на земя за прилагане на „Натура 2000“; подчертава, че подходът, застъпен в „Натура 2000“, вече постигна забележителни успехи;

18.  Призовава Комисията и държавите-членки да прилагат изцяло член 6 на Директивата за местообитанията;

19.  Продължава да бъде загрижен относно пълното и ефективно прилагане на законодателството, свързано с „Натура 2000“, въпреки положителните и осезаеми резултати, постигнати от някои държави-членки по отношение на природозащитния статус на редица видове; настоятелно призовава държавите-членки да отдават по-голям приоритет на прилагането на „Натура 2000“;

20.  Приветства факта, че мрежата „Натура 2000“ обхваща 18 % от територията на ЕС (сухоземна територия), както и своевременния напредък, постигнат при изготвянето на мерките за опазване или плановете за управление; изразява учудване от това, че държавите-членки не спазват крайните срокове, установени в директивите; поради това настоятелно призовава държавите-членки да предприемат бързи действия за постигането на цялостно прилагане на директивите за птиците и местообитанията;

21.  Изразява безпокойството си относно липсата на напредък в създаването на мрежата „Натура 2000“ в морската среда и отправя искане към Комисията и държавите-членки да ускорят необходимите процедури;

22.  Призовава Комисията да приеме модел на мрежа от защитени морски зони, позволяващ съвместяването на опазването на околната среда с практикуването на устойчив риболов; приканва Комисията да докладва редовно относно напредъка, постигнат от държавите-членки при прилагането на директивите за птиците и местообитанията, по-специално по отношение на създаването на мрежата „Натура 2000“ в морската среда, тъй като понастоящем по-малко от 10% от защитените зони са морски територии, а така също и относно задълженията за докладване и наблюдение на държавите-членки;

23.  Отбелязва, че законодателството на ЕС относно биологичното разнообразие предвижда по-малка степен на защита за морските видове и местообитания в сравнение със сухоземните видове и местообитания, и поради тази причина призовава Комисията да извърши оценка на слабостите в законодателството и неговото прилагане и да разработи защитени морски зони, в които икономическите дейности, в това число риболовът, са предмет на засилено екосистемно управление;

24.  Отбелязва освен това, че различните конвенции за регионалните морета в ЕС, като Конвенцията за защита на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан (OSPAR), Конвенцията за защита на морската среда в зоната на Балтийско море (HELCOM), Конвенцията от Барселона за защита на Средиземно море от замърсяване, предоставят важна рамка за защита на морските екосистеми;

25.  Счита, че държавите-членки трябва да имат възможност да предприемат инициативи извън рамките на действията, изисквани по силата на законодателството на ЕС, които да са насочени към опазване на морското биологично разнообразие;

26.  Припомня, че установяването на съгласувана мрежа „Натура 2000“ изисква запазването на тези характеристики на ландшафта, които имат основно значение за дивата флора и фауна; поради това призовава Комисията и държавите-членки да се ангажират активно при поддържането и разработването на свързаността на защитените райони, независимо дали са сухоземни или морски, както и на селскостопанските райони с висока природна стойност;

27.  Подкрепя направените от Европейската агенция по околната среда констатации, че състоянието на запазване на видове и местообитания, защитени по силата на Директивата за местообитанията на ЕС, е основание за загриженост и че ние не трябва „да съсредоточаваме всичките си усилия за запазване на острови на биологично разнообразие, докато същевременно губим природата навсякъде другаде“, и отбелязва, че това отразява възгледите, изразявани често пъти от европейските граждани в техните петиции до Европейския парламент;

28.  Припомня на Комисията и на държавите-членки, че директивата за морската стратегия не ограничава използването на защитените морски територии до „Натура 2000“; поради това изисква от държавите-членки и Комисията да вземат предвид всички защитени морски зони, включително определените за такива съгласно регионалните морски конвенции, и да създадат връзки между тях с цел създаване на съгласувана и цялостна мрежа;

29.  Отбелязва известна неизбежна степен на субсидиарност в законодателството на ЕС в областта на околната среда, но изразява загриженост, че тази степен на гъвкавост може да доведе до злоупотреби от страна на държавите-членки при прилагането му; изразява съжаление във връзка с шокиращите различия между държавите-членки по отношение например на „външния ефект“ на териториите по „Натура 2000“, груповите освобождавания на определени „съществуващи дейности“ или прилагането на принципа на предохранителните мерки; изисква при установяването на подобни шокиращи различия да се извършват проучвания, дали въпросните държави-членки не прилагат правилата по начин, възпиращ ефективното постигане на желаните цели по отношение на биологичното разнообразие;

30.  Като има предвид тези различия между държавите-членки, приканва Комисията да предостави допълнителни пояснения на директивите или указания в случаите, когато това е необходимо, като подобни пояснения или указания е най-добре да се базират на най-добри практики и/или да бъдат илюстрирани с примери за най-добри практики;

31.  Подчертава значението на прилагането на принципа на предохранителните мерки по отношение на природата в областта на биологичното разнообразие в съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз;

32.  Насърчава държавите-членки да гарантират, че оценките на въздействието върху околната среда и стратегическите оценки на околната среда са достатъчно качествени, що се отнася до биологичното разнообразие, за да се осигури доброто прилагане на законодателството относно „Натура 2000“;

33.  Призовава за укрепване на разпоредбите на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда и за много по-стриктно тълкуване на нейните цели, за да се постигне нулева нетна загуба, а където това е възможно – увеличаване на биологичното разнообразие, както и за въвеждане на специални изисквания по отношение на текущия мониторинг на въздействието на проектите върху биологичното разнообразие и ефективността на мерките за смекчаване, придружени от подходящи разпоредби за прилагане и за достъп до тази информация;

34.  Счита, че едно по-добро трансгранично сътрудничество би могло да благоприятства в значителна степен за изпълнението на целите по „Натура 2000“;

35.  Освен това изразява загрижеността си относно липсата на трансгранично сътрудничество, която може да доведе до положение, в което спрямо едни и същи области се прилага различен подход, и подчертава приложимостта на съществуващите инструменти, като например на правния инструмент „Европейско обединение за териториално сътрудничество“;

36.  Настоятелно призовава Комисията, в бъдещата си стратегия за биологичното разнообразие и в контекста на „Натура 2000“ да обърне повече внимание върху екосистемните услуги , като насърчава и засилва усилията за постигане на добър природозащитен статус на видовете и техните местообитания;

Интегриране в други области на политиката

37.  Изразява убеждението си, че сухоземната и морска мрежа „Натура 2000“ не е единственият инструмент на ЕС за опазване на биологичното разнообразие, но че за да бъде успешна политиката на ЕС за биологично разнообразие, е необходим един по-интегриран подход;

38.  Поради тази причина призовава Комисията да гарантира по-нататъшното включване на биологичното разнообразие в други области на политиката на ЕС, като например селско стопанство, горско стопанство, рибарство, регионална политика и сближаване, енергия, индустрия, транспорт, туризъм, сътрудничество за развитие, научни изследвания и иновации, по взаимно допълващ се начин, както и да засили съгласуването на секторните политики с бюджетната политика на Европейския съюз; подчертава, че преди всичко в рамките на общата селскостопанска политика, регионалната политика и общата политика в областта на рибарството съществуват големи възможности за отдаване на по-голям приоритет на биологичното разнообразие;

39.  Подчертава връзката между управлението на водите и биоразнообразието като фактор с ключово значение за поддържане на живота и устойчивото развитие;

40.  Счита, че земеделските стопани играят изключително важна роля за изпълнението на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие; посочва, че през 1992 г. беше даден начален тласък на интегрирането на защитата на биологичното разнообразие в общата селскостопанска политика (ОСП) и че впоследствие реформата от 2003 г. доведе до въвеждането на мерки, които имат благоприятно въздействие върху биологичното разнообразие, като кръстосано спазване, единно плащане на стопанство (отделяне на помощта от производството) и развитие на селските райони;

41.  Изразява обаче загриженост относно способността на земеделските стопани в ЕС да продължат да произвеждат висококачествени храни по конкурентен начин; счита, че реформата на ОСП следва да възнагради подобаващо земеделските стопани в ЕС за техните усилия за постигане на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие;

42.  Отбелязва, че дейностите в областта на селското стопанство и лесовъдството в Европа са допринесли значително за считаното днес за нуждаещо се от защита разнообразие на видове и биотопи, както и за многообразието на земеделския ландшафт; подчертава по тази причина, че само чрез селскостопански и лесовъдни дейности може да се гарантира дългосрочното опазване на земеделския ландшафт и съхранението на биологичното разнообразие в ЕС;

43.  Приветства предишните усилия за включване на съображенията, свързани с околната среда, като неразделна част на общата селскостопанска политика (ОСП), като например въвеждането на агроекологични мерки и добри селскостопански и екологосъобразни условия; призовава Комисията да използва реформата на ОСП като възможност за допълнително развитие на тази тенденция, като се стреми към постигане на напълно устойчиво селско стопанство в ЕС, при което благоприятното въздействие върху природата трябва да бъде водещ принцип, например чрез въвеждането на възнаграждение за екологичните услуги или предоставянето на конкретно определени обществени блага, в това число устойчиво земеделие в чувствителни в екологично отношение области като териториите по „Натура 2000“, така че да осигури финансирането на устойчиви селскостопански практики в бъдеще и да гарантира, че съществуващите добри практики се насърчават и възнаграждават подобаващо и че земеделските стопани не са поставени в неблагоприятно положение от икономическа или друга гледна точка, като по този начин се създават предпоставките за това, селскостопанските предприятия и в бъдеще да могат да дават своя принос за биологичното разнообразие;

44.  Призовава Комисията да отдава по-голямо внимание на спазването на всички европейски регламенти и директиви, които се отнасят специално до запазването на биологичното разнообразие;

45.  Посочва, че в рамките на селскостопанската политика на ЕС Европейският съюз е установил правила за кръстосано спазване, които служат за съхраняване на биологичното разнообразие, изказва обаче съжаление във връзка с това, че в много случаи не съществува единно прилагане и контрол на тези правила в целия ЕС;

46.  Съзнава, че политиката в областта на земеползването е още един ключов елемент за опазването на природата, и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да продължат усилията си за подобряване на интегрирането на критериите за биологично разнообразие в процеса на вземане на решения на местно и регионално равнище по въпроси, засягащи земеползването и териториалната политика, включително в рамките на регионалната политика и политиката на сближаване;

47.  Подчертава, че управлението на селскостопанските площи и съхраняването на биологичното разнообразие не са две противоположни неща и че интегрираното управление създава местообитания за многообразие от видове;

48.  Подчертава колко важно е да се постигне прекратяване и обрат в спада на многообразието на култивираните растителни видовете и разновидности, тъй като този спад води до обедняване на генетичната основа, от която зависи храненето на хората и животните; подчертава необходимостта от насърчаване на традиционните селскостопански видове, характерни за определени райони;

49.  Като взема предвид икономическата, социалната и свързаната с околната среда стойност на генетичното разнообразие в земеделието и животновъдството, настоятелно призовава Комисията да определи конкретни приоритетни цели за спиране на загубата на генетично разнообразие и на местни видове; призовава освен това за приемането на определение за „местни“ / „неместни“ породи и на мерки за опазването им;

50.  Счита, че ОСП трябва да възнаграждава земеделските производители, които предоставят допълнителни екосистемни услуги, които допринасят за опазване на биологичното разнообразие, посредством финансирано от ЕС пряко плащане въз основа на допълнителната площ; потвърждава своето искане за „премия“ за кръстосано спазване, която да награждава земеделските стопани с премиални точки за насърчаващи биоразнообразието дейности и да се прилага в допълнение към задълженията, свързани с доброто екологосъобразно и селскостопанско кръстосано спазване;

51.  Посочва, че в рамките на законодателството в областта на околната среда са постигнати много успехи, като например въвеждането на интегрирана растителна защита, както и новото законодателство на ЕС по отношение на пестицидите, което дава възможност за специална растителна защита, която действа целенасочено на вредителите и същевременно предпазва полезните насекоми;

52.  Приветства реформата на общата политика в областта на рибарството, която се подготвя в настоящия момент, и призовава Комисията да включи в бъдещите законодателни предложения критерии, свързани с биологичното разнообразие; освен това настоява, че следва да бъдат разработени модели за устойчива аквакултура като възможна алтернатива на риболова, в духа на предложенията на Комисията в нейното съобщение относно изграждане на устойчиво бъдеще за аквакултурата (COM(2009)0162) и като се има предвид позицията на Европейския парламент в резолюцията му от 17 юли 2010 г.;

53.  Заявява, че основните инструменти за постигане на целите, свързани с биологичното разнообразие на морската среда – в допълнение към директивите за местообитанията и за птиците – са Рамковата директива за водите по отношение на крайбрежните води и Рамкова директива за морска стратегия по отношение на всички морски води;

54.  Счита, че намаляването на изхвърлянето на улов трябва да бъде основна цел на ОПОР и призовава Комисията да установи причините за изхвърляне на улов и да разработи специфични решения за всяко риболовно стопанство, по-специално чрез въвеждане на квоти за няколко вида или квоти за биомаса чрез подбор на съоръженията, като например всеобща употреба на мрежи с квадратни бримки, а така също и чрез пространствено управление на запасите;

55.  Счита, че регионалните организации за управление на рибарството носят отговорност за управлението на сектора рибарство и представляват гаранти за отговорния риболов в открито море; счита, че следователно е от съществено значение да се укрепят техните правомощия, по-специално относно мерките по контрол и възпиращите санкции, и че регионалните организации за управление на рибарството са тези, които на първо място трябва да управляват запасите на някои морски видове от търговска значимост и да налагат използването на сертификати за улов;

56.  Подчертава необходимостта от допълнителни действия в областта на интегрираното управление на крайбрежните зони и морското пространствено планиране, тъй като те биха могли да бъдат важни елементи от екосистемен подход, основан на общо участие, като гарантират опазването и устойчивото управление на морските и крайбрежните ресурси и съблюдават естествените процеси и капацитета на натоварване на екосистемите;

57.  Предвид на значителното намаляване на водното биологично разнообразие и влошаването на сладководните екосистеми подчертава, че е важно да се осигури пълното прилагане на Рамковата директива за водите и изтъква необходимостта въпросите, свързани с намаляването на биологичното разнообразие, да се разглеждат при планирането на управлението на речните басейни;

58.  Настоятелно призовава държавите-членки да определят своята политика в областта на горското стопанство по такъв начин, който изцяло отчита ролята на горите като запас за биологичното разнообразие, за задържането и образуването на почвите, улавянето на въглерод и пречистването на въздуха и за целите на отдих на гражданите;

59.  Приветства съобщението на Комисията „Справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, за разрешаване на проблема с промяната в климата и загубата на биологичното разнообразие“(COM(2008)0645 окончателен), което призовава да бъде спряна загубата на глобалното горско покритие най-късно до 2030 г.;

60.  Изтъква, че нарастващото търсене на агрогорива и свързаното с него увеличаване на натиска за тяхното производство представляват заплаха за биологичното разнообразие, по-конкретно в развиващите се страни, поради увреждането и преобразуването на местообитанията и екосистемите като например блатата и горите;

61.  Подчертава необходимостта от увеличаване на бюджета за научни изследвания, посветени на околната среда и биологичното разнообразие съгласно Осмата рамкова програма, пропорционално на големите потребности и предизвикателства, свързани с разрешаването на проблемите относно загубата на биологично разнообразие и изменението на климата;

62.  Подчертава, че параграф 7 от заключенията на Съвета от 21 октомври 2009 г. призовава Комисията да извърши преразглеждане на субсидиите за всеки отделен сектор, които имат неблагоприятно въздействие върху околната среда; призовава Комисията да предприеме незабавни мерки за избягване на отпускането на субсидии за мерки, които имат отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие в Европа;

63.  Призовава Комисията и държавите-членки да използват подготвителната фаза на разработването на Седмата програма за действие в областта на околната среда с цел засилване и насърчаване на разискванията, а така също и на конкретни мерки по отношение на биологичното разнообразие в ЕС;

Биологично разнообразие и изменение на климата

64.  Подчертава жизненоважното значение на биологичното разнообразие и устойчивите екосистеми за ограничаване на изменението на климата и приспособяване към него, като се има предвид фактът, че сухоземните и морските екосистеми понастоящем поглъщат около 50% от антропогенните емисии на CO2;

65.  Приветства нарастващата подкрепа за мерките за намаляване въздействието на изменението на климата, от които може да произтекат ползи и за биологичното разнообразие, но които не следва да водят до отрицателни последици за финансирането за биологичното разнообразие;

66.  Призовава Комисията да гарантира, че мерките, взети за ограничаване на изменението на климата и за приспособяване към него, не оказват отрицателно въздействие върху биологично разнообразие в моретата и на сушата;

67.  Изтъква, че почвите имат изключително важна роля за изпълнението на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие; съзнава, че причините за деградацията на почвите, както и последствията от нея могат да бъдат установени преди всичко на местно и регионално равнище и че следователно следва да се спазва принципът на субсидиарност; призовава държавите-членки да изпълняват задължението си по отношение на гарантирането на качеството на почвата и да поддържат почвите в добро състояние и настоятелно призовава онези държави-членки, в които не съществува законодателство за защита на почвите, да поемат своите задължения;

Икономическа стойност на биологичното разнообразие

68.  Припомня, че от икономическа и социална гледна точка рибарството играе съществена роля за устройството на крайбрежието, а от екологична гледна точка – за морските екосистеми; счита, че ОПОР не трябва да възпрепятства, а да улеснява спазването на законодателството относно биологичното разнообразие от страна на държавите-членки, по-специално установяването на подходящи мерки за защита в морските територии от „Натура 2000“;

69.  Признава значителния потенциал за работни места, развитието на устойчива икономика и зелена инфраструктура, които по своя характер биха означавали работни места на местно равнище (които не могат да бъдат преместени в трети държави), като по този начин имат значителен принос към стратегията „ЕС 2020“;

70.  Освен това дълбоко вярва, че ефективността на ресурсите, устойчивото икономическо развитие и опазването на природата могат и следва да вървят ръка за ръка; насочва вниманието по-специално върху развитието на екологичния и селския туризъм, област, в която отдихът и съхранението на природата са пример за положително взаимодействие;

71.  Подчертава значението на опазването на биологичното разнообразие при изпълнението на стратегията „ЕС 2020“, не само поради потенциалната заетост, която може да предизвика, но и поради приноса му за ефективното и устойчивото използване на ресурсите; съзнава, че повишаващите се равнища на производството на суровини и материали, на търговията и потреблението са важна причина за загубата на биологично разнообразие и по тази причина призовава Комисията и държавите-членки да приемат мерки за насърчаване и развиване на политика на ефективно използване на ресурсите и на устойчиво потребление и производство;

Финансиране

72.  отбелязва прогнозите на Комисията от 2004 г., че управлението на мрежата „Натура 2000“ ще струва годишно 6,1 млрд. евро; посочва обаче, че по данни от доклада „Икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие“, ползата от инвестицията за опазване на биологичното разнообразие ще бъде стотици пъти по-голяма;

73.  Същевременно съжалява, че от страна на Европейската комисия не са предоставени никакви собствени допълнителни източници на финансиране за прилагане на директивите за „Натура 2000“, и че липсва ясна разбивка на действителните суми, които се изразходват ежегодно за опазване на биологичното разнообразие в ЕС, и настоява държавите-членки и Комисията да си сътрудничат за предоставянето на по-ясна картина на положението;

74.  Счита, че Общността трябва да поеме по-голяма отговорност за опазването на природните ценности в мрежата на „Натура 2000“, по-конкретно в контекста на финансирането;

75.  Приветства увеличаването на разходите за LIFE+(+ 8 % в проектобюджета за 2011 г.), но подчертава, че този инструмент продължава да представлява една съвсем малка част от бюджета на ЕС (0,2 %); допълнително отбелязва, че финансираните от ЕС мерки за опазване не винаги продължават да бъдат прилагани, когато се прекрати финансирането от Общността; призовава Комисията да отчете в по-голяма степен различните фактори, които са отнасят до устойчивостта на проектите и да въведе систематично наблюдение на проектите след последното плащане;

76.  Съзнава, че допълнително финансиране за опазването на биологичното разнообразие е налично чрез други инструменти, като например структурните фондове и Фонда за развитие на селските райони, но изразява съжаление относно ограниченото използване на тази възможност от страна на държавите-членки; припомня, че за финансиране на биологичното разнообразие понастоящем най-голям е приносът на ЕЗФРСР;

77.  Без да се засягат бъдещите разисквания и решения относно новата многогодишна финансова рамка (от 2014 г. нататък) и средносрочния преглед на настоящата бюджетна рамка (2007-2013 г.), очаква бюджетните ограничения да породят повече от друг път необходимост от постигане на висока добавена стойност и повишена ефективност на европейските разходи, включително на разходите за биологичното разнообразие;

78.  По тази причина подчертава нуждата да се вникне по-дълбоко в проблематиката, свързана с ефективността на разходите за опазване на биологичното разнообразие и призовава Комисията да предостави примери за добра практика по отношение на ефективността и добавената стойност;

79.  Приветства препоръката на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN), 0,3 % от БВП да се използват за национални мерки за опазване на биологичното разнообразие;

80.  Отбелязва със загриженост, че броят на финансираните по програмата LIFE+ проекти всяка година е под показателната отпусната сума в различните държави-членки; приканва Комисията да прецени какви са причините за това незадоволително изпълнение и, където това е необходимо, да предложи промени в правилата на програмата, по-конкретно по отношение на равнищата за съфинансиране;

81.  Изразява убеждение, че публичните разходи сами по себе си няма да са достатъчни за постигане на водещата цел на ЕС и подчертава, че е важно при корпоративната отговорност също да се отчита биологичното разнообразие; призовава Комисията да потърси средства за прилагане на политики, които насърчават положителните инвестиции в опазването на биологичното разнообразие и действат обезкуражаващо за инвестирането, което влияе отрицателно на биологичното разнообразие, както в публичния, така и в частния сектор; приветства във връзка с това пускането в действие от страна на Комисията на платформата „Бизнес и биологично разнообразие“, която ще привлече частния сектор в програмата за биологичното разнообразие;

82.  Препоръчва по-голяма гъвкавост на правилата за допустимост по отношение на финансирането на проекти, свързани с биологичното разнообразие с цел насърчаване на всички заинтересовани участници да кандидатстват за него;

83.  Освен това подчертава необходимостта, в крайната цена на продуктите, предлагани на пазара, да бъдат включени външните разходи, рисковете и последиците, като например опазването на земеделския ландшафт, причинените вреди на биологичното разнообразие или разходите, възникнали във връзка с подпомагането на биологичното разнообразие; отбелязва, че това в дългосрочен план е в интерес на дружествата, ако те желаят да запазят достъпа си до природните ресурси; настоятелно призовава Европейската комисия да публикува съобщението, което е обявила, относно бъдещото финансиране на „Натура 2000“ във възможно най-кратки срокове и във всеки случай през 2010 г., така че този аспект да може да бъде разгледан заедно с новата стратегия за биологичното разнообразие за периода до 2020 г.;

База данни и знания

84.  Подчертава значението на интегрираното екологично счетоводство за анализа на връзката между околната среда и икономиката на европейско, национално и регионално равнище за извършване на оценка на въздействието на производствените и потребителските модели върху природните ресурси и призовава държавите-членки да предоставят редовно необходимите данни на Евростат и на Европейската агенция за околна среда;

85.  Посочва, че научноизследователската и развойната дейност са от ключово значение за запълването на съществуващите празноти в научните познания и осигуряването на редовно наблюдение на тенденциите в биологичното разнообразие, както и за разработването на политически инструменти с цел спиране на загубата на биологично разнообразие;

86.  Приветства обобщаващия доклад на Комисията за периода 2001-2006 г., в който се извършва оценка на природозащитния статус на защитени местообитания и видове в ЕС, както и на постигнатия от държавите-членки напредък при прилагането на законодателството относно „Натура 2000“, но изразява съжаление за това, че в голям брой от случаите природозащитният статус е класифициран като „неизвестен“; призовава държавите-членки да подобрят докладите си, а ЕАОС и Комисията да осигурят по-голяма надеждност и сравнимост на данните в бъдещите си доклади;

87.  Подчертава необходимостта от разработване на ясни основни стойности, на базата на които Комисията да измерва напредъка по отношение на постигането на (под)целите; във връзка с това приветства работата на Европейската агенция за околната среда, що се отнася до Информационната система за биологичното разнообразие на Европа (BISE) и основните стойности за биологичното разнообразие, които ще предоставят полезни инструменти за подобряване и прецизно адаптиране на изготвянето на политиките относно биологичното разнообразие, по-конкретно по отношение на разработвания в момента от Комисията стратегически план; подчертава, че по-скоро следва да се използват съществуващите данни, отколкото да се настоява за събирането на нови данни;

88.  Като се има предвид настоящата липса на знания сред широката общественост относно значението на биологичното разнообразие, приветства информационната кампания на Комисията и призовава държавите-членки да увеличат значително своите усилия за повишаване на осведомеността и за обмен на най-добри практики;

Международни аспекти

89.  Изразява загрижеността си относно неуспеха да бъде осъществена или дори приближена глобалната цел за намаляване на загубата на биологично разнообразие до 2010 г., определена през 2002 г. на световната среща на върха за устойчиво развитие, както и относно последиците от непрекъснатата загуба на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на екосистемите за Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и за целта за намаляване на бедността и глада и подобряване на здравето и благосъстоянието на хората до 2015 г.и призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят включването на биологичното разнообразие в глобалните процеси, като например Целите на хилядолетието за развитие;

90.  Приветства Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, която ще се проведе в Нагоя през октомври 2010 г. и настоятелно призовава ЕС да изпрати на тази конференция добре подготвена и координирана делегация в разширен състав; подчертава необходимостта ЕС да определи една силна и последователна позиция, която да представи до най-високо равнище; въпреки това изразява безпокойство относно факта, че на конференцията ще присъстват единствено министри на околната среда, при положение че за гарантиране на напредък по отношение на световната програма за биологично разнообразие е необходим междусекторен подход;

91.  Настоятелно призовава Комисията да подкрепи създаването на междуправителствена платформа за политики в областта на биологичното разнообразие и екосистемните услуги под егидата на Програмата за околната среда на ООН и да съдейства за създаването на тази платформа;

92.  Подкрепя идеята, обсъдена по време на френското председателство на среща през юли 2008 г. за разработване на подобни на „Натура 2000“ мрежи в отвъдморските страни и територии на ЕС и в най-отдалечените райони, в които се намират някои от най-богатите на биологично разнообразие горещи точки на планетата и подчертава необходимостта от подпомагане на това развитие чрез политически инструменти на ЕС, като например посредством политиката за развитие;

93.  Изтъква, че обезлесяването е причина за повече емисии на СО2, отколкото целият транспортен сектор, и че опазването на горите е един от най-важните основни елементи за опазване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги в световен мащаб;

94.  Насърчава Комисията и държавите-членки да включат ефективно екологосъобразното устойчиво развитие в отношенията си с трети държави, наред със спазването на социалните права и гаранциите относно закрилата и участието на местните общности и местното население в процесите на вземане на решения, с особено внимание върху използването на земята и опазването на горите, а така също да продължат с „екологичната дипломация“; призовава държавите-членки и Европейската комисия да гарантират, че „планът за действие на ЕС от дванадесет точки в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие“ признава за наложително екологосъобразното устойчиво развитие да се включи в сътрудничеството за развитие и външните действия, и предвижда целенасочена финансова намеса в подкрепа на биологичното разнообразие и екосистемните услуги;

95.  Подчертава, че са необходими новаторски финансови системи за насърчаване на признаването на (икономическата) стойност на биологичното разнообразие; насърчава държавите-членки и Комисията да участват в глобалната дискусия относно необходимостта от новаторски системи за заплащане на екосистемните услуги и възможните начини за тяхното прилагане;

96.  Настоява, че устойчивостта на търгуваните продукти е ключов елемент в международните търговски споразумения; в това отношение подчертава необходимостта „нетърговските съображения“, в това число производствените методи и зачитането на биологичното разнообразие, да бъдат включени във всяко бъдещо споразумение на СТО;

97.  Изразява дълбоко съжаление относно разочароващите резултати от конференцията на страните по CITES, на която не бяха изпълнени основните елементи от мандата на ЕС, като например защитата на морските видове с голямо търговско значение;

98.  Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да подобрят скоростта и ефективността на вътрешните си процедури за вземане на решение и да отделят повече средства и време на дипломатическите си усилия, насочени към трети държави и да укрепят капацитета за ползотворно взаимодействие между конвенциите; счита, че тъй като много защитени зони от „Натура 2000“ са пряко или косвено засегнати от замърсяване и че на природата се нанасят вреди и от страни извън Европа, трябва да се подчертае необходимостта от включването на европейските стандарти за околната среда в нашите споразумения за партньорство със съседни държави;

o
o   o

99.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 368).
(2) ОВ C 262, 18.9.2001 г., стр. 132.
(3) 7 OВ L 206, 22.7.1992 г., стp. 7. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО.
(4) OВ С 102 E, 24.4.2008 г., стр. 117.


Превенция на природни и причинени от човека бедствия
PDF 337kWORD 103k
Резолюция на Европейския парламент от 21 септември 2010 г. относно Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия (2009/2151(INI))
P7_TA(2010)0326A7-0227/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Съобщението на Комисията от 23 февруари 2009 г., озаглавено: „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“(1) и съответната оценка на въздействието(2) и работния документ на Комисията от 14 декември 2007 г. относно укрепването на европейските системи за ранно предупреждение(3),

–  като взе предвид своите резолюции от 16 септември 2009 г. относно горските пожари през лятото на 2009 г.(4); от 4 септември 2007 г. относно природните бедствия(5); от 7 септември 2006 г. относно горските пожари и наводненията(6); от 5 септември 2002 г. относно наводненията в Европа(7); от 14 април 2005 г. относно сушата в Португалия(8); от 12 май 2005 г. относно сушата в Испания(9); от 8 септември 2005 г. относно природните бедствия (пожари и наводнения) в Европа(10), своите резолюции от 18 май 2006 г. относно природните бедствия (горски пожари, суши и наводнения) – селскостопански аспекти(11), аспекти, свързани с регионалното развитие(12) и аспекти, свързани с околната среда(13), своята резолюция от 11 март 2010 г. относно голямото природно бедствие в автономната област Мадейра и въздействието на бурята „Синтия“ в Европа(14) и своите законодателни резолюции от18 май 2006 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(15),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2008 г. относно укрепване на капацитета на Съюза за реагиране при бедствия(16) и точки 12 до 15 от заключенията на Председателството на Европейския съвет в Брюксел на 15 - 16 юни 2006 г. относно способността на Европейския съюз да реагира при извънредни положения, кризи и бедствия(17),

–  като взе предвид Решение 2007/162/ЕО, Евратом от 5 март 2007 година за създаване на финансов инструмент в областта на гражданската защита(18),

–  като взе предвид Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества(19) (Директива Seveso II),

–  като взе предвид Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения(20) (Директива за наводненията),

–  като взе предвид Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда(21) (Директива за ОВОС),

–  като взе предвид Рамката за действие за 2005-2015 г.: изграждане на устойчивостта към бедствия на нациите и общностите, приета на 22 януари 2005 г. в Кобе, Хиого(22),

–  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие, приета на 5 юни 1992 г. в Рио де Жанейро,

–  като взе предвид член 196 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0227/2010),

А.  като има предвид, че превенцията следва да представлява все по-важна фаза от цикъла на управление на бедствията и да придобие нарастващо социално значение,

Б.  като има предвид, че природните бедствия застрашават екосистемите и биологичното разнообразие, засягат устойчивото развитие и излагат на риск социалното сближаване,

В.  като има предвид, че фактори като, наред с другото, активното земеползване, безразборното разрастване на промишлеността и градовете, напускането на селските райони, опустиняването и зачестяването на екстремните метеорологични явления засилват уязвимостта на държавите-членки, и по-конкретно на регионите по цел „Сближаване“, от природни бедствия, било то природни, или причинени от човека,

Г.  като има предвид, че изменението на климата е причина за все по-чести природни бедствия (наводнения, екстремни суши и пожари), които водят до загуба на човешки живот и сериозни екологични, икономически и социални щети,

Д.  като има предвид, че бедствията като цяло се причиняват от множество фактори, те не винаги се дължат единствено на екстремни природни явления, а често се благоприятстват от нарушаването на връзка между човека и заобикалящата го околна среда,

Е.  като има предвид, че бедствията могат да бъдат причинени от технологични и промишлени аварии, които могат да предизвикат освобождаването на опасни химически, биологически, радиологични или ядрени вещества със сериозни последствия за здравето, посевите, инфраструктурата или добитъка,

Ж.  като има предвид, че често до голяма степен щетите, нанесени от природните и причинените от човека бедствия, е можело да бъдат предотвратени, като има предвид освен това, че политиките на ЕС трябва да осигурят последователни стимули за националните, регионалните и местните органи за разработване, финансиране и прилагане на по-ефективни политики за превенция и опазване,

З.  като има предвид, че един всеобхватен, проактивен, основаващ се на оценка и управление на риска и ефективен подход за превенция на бедствията следва да включва различни нива на сътрудничество между местните, регионалните и националните органи и следва да включва също така и други участници, свързани със и следователно имащи познания за земята,

И.  като има предвид, че стана ясно, че действащите мерки за предотвратяване на бедствия са недостатъчни и като има предвид, че предходните предложения на Европейския парламент все още не са изцяло приведени в действие, като по този начин се възпрепятства изпълнението на консолидирана стратегия за предотвратяване на природни и причинени от човека бедствия на равнище ЕС,

Й.  като има предвид, че повтарящите се суши и пожари ускоряват също така и процеса на опустиняване, особено в южна Европа, като засягат предимно средиземноморските горски райони и обширни гористи местности, състоящи се от един-единствен вид с чуждоземен произход, който е силно уязвим за пожари, застрашават живота на гражданите и качеството на живот на засегнатото население,

К.  като има предвид, че балансираното обитаване/ползване на земите, икономическото и социалното развитие в хармония с природата, зачитането на енергията, природните ресурси и околната среда, задълбочаването на сближаването в рамките на ЕС, борбата срещу обезлюдяването на селските райони, опустиняването и ерозията на почвата и поддържането на селскостопанска дейност, която е екологично устойчива, са едни от основните фактори за превенция на бедствията,

Л.  като има предвид, че горите имат ключова роля при опазването на околната среда, чрез баланса, който създават както във въглеродния, така и във водния цикъл,

1.  Отбелязва, че природните и причинените от човека бедствия могат да имат много сериозни последствия за икономическото и социалното развитие на регионите и държавите-членки, изтъква, че главната цел на превенцията на бедствия е да се опази човешкия живот, сигурността и физическата неприкосновеност на хората, основните права на човека, околната среда, икономическата и социалната инфраструктура, включително основни комунални услуги, жилищно настаняване, комуникации, транспорт и културното наследство;

2.  Подчертава, че проактивният подход е по-ефективен и по-евтин от подхода, основан единствено на ответни действия при бедствените ситуации, счита, че познаването на местния географски, икономически и социален контекст е от основно значение за превенцията на природни и причинени от човека бедствия;

3.  Приветства поетия от Комисията ангажимент да гарантира, че въпросите, свързани с превенцията на бедствията, се включват по-последователно в политиките и програмите на ЕС и подчертава необходимостта от всеобхватен подход по отношение на предотвратяването на бедствия; припомня, че всички видове природни и причинени от човека бедствия трябва да се вземат предвид и че те могат да включват, наред с други опасности(23), наводнения, бури, засушавания, цунами, земетресения, горски пожари, случаи на крайни температурни явления, вулканични изригвания, лавини, свлачища, технологични и промишлени аварии, ерозия на почвата, заразяване на подпочвения слой и подпочвените води и замърсяване на моретата, езерата и реките;

4.  Приканва Комисията да насърчава обмена на добри практики за превенция на бедствия, причинени от човека, между държавите-членки и ги призовава да осигурят обучение по управление на бедствия за регионалните органи;

5.  Счита, че, предвид мащаба и/или трансграничния характер, който бедствията могат да придобият, е уместно и необходимо да се задълбочи сътрудничеството, както на регионално равнище, така и на равнище ЕС, основано на допълнителни действия, разпространение на най-добри практики и принципа на солидарност между държавите-членки;

6.  Отбелязва предложението за изграждане на мрежа, съставена от представители на различните компетентни национални служби на всички държави-членки; подчертава, че тази мрежа трябва да функционира в рамките на сътрудничеството между националните, регионалните и местните органи, които имат отговорности, свързани с цикъла на управление на бедствията, териториалното планиране, както и картографирането и управлението на рисковете; подчертава ролята на тази мрежа за обмена на опит и на мерки за превенция, както и за изграждането на обща методология и минимални изисквания за картографиране на опасностите и рисковете на равнище ЕС; призовава за включването в тази мрежа на представители от сектора на селското стопанство и за обсъждане на възможността за изслушване на представители на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), на социалните и неправителствените организации, работещи в тази област и на други участници, свързани с и следователно, притежаващи познания за земята;

7.  Счита за жизненоважно сътрудничеството при разпространението на информация и опит, на технически и научни приложения, както и координацията на стратегии за развитие на способностите за намеса;

8.  Призовава регионите да надграждат върху вече съществуващите мрежи за териториално и трансгранично координиране, за да развият сътрудничество, съсредоточено по-специално върху превенция на бедствия; счита, че трансграничните структури за сътрудничество като макрорегионите с функционално насоченото си сътрудничество, могат да станат ефективни платформи за сътрудничество в областта на превенцията на бедствия; призовава за използването на ценния опит, придобит в тази област, чрез проекти, осъществени в миналото, по инициативата на Общността INTERREG;

9.  Счита, че координирани действия и стратегии между държавите-членки, различните сектори и различните участници, които са ангажирани в цикъла на управление на бедствията, могат да доведат до реален напредък в областта на превенцията на бедствия; подчертава ролята, която доброволческата дейност може да играе в тези стратегии и призовава държавите-членки да насърчават сътрудничеството в тази посока на национално, регионално и местно равнище; предлага, в контекста на Европейската година на доброволчеството – 2011, да бъде обмислена възможността за организиране на равнище държави-членки на сътрудничество в областта на доброволческата дейност с оглед превенция на бедствия;

10.  Призовава настоятелно за сътрудничество между държавите-членки, съседните на ЕС държави, както и развиващите се страни при трансгранични проекти за обмен на най-добри практики и за разпространение на практически знания с помощта на програмите на европейската политика за съседство и програмите за развитие;

11.  Подчертава, че принципът на недискриминация трябва да бъде включен при предоставянето на помощ; отбелязва, че помощта следва да се предоставя въз основа на нуждите, без дискриминация, основана на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, произход или други признаци на получателите;

12.  Подчертава, че екологичните проблеми, причинени и изострени от изменението на климата, понастоящем са причина за увеличаване на принудителната миграция и следователно желае да изтъкне все по-силната връзка между лицата, търсещи убежище и районите в екологичен упадък; призовава към по-добра закрила и презаселване на „бежанци вследствие на изменението на климата“;

13.  Подчертава, че основната тежест от природните бедствия се понася от регионите и местните общности и че като цяло те не разполагат нито с достатъчно материални и човешки ресурси, нито с достатъчно ноу-хау или финансови средства за справяне с тези бедствия само на национално и/или регионално равнище, и че тези бедствия изискват ефективни ответни действия на европейско равнище съгласно принципа на солидарност;

14.  Подчертава важността на намаляването на неравенствата между регионите и държавите-членки по отношение на способността за защита на тяхното население и имущество, включително културното наследство, като подкрепя техните усилия за подобряване на превенцията, особено в регионите и държавите-членки, които са изложени на повишен риск от бедствия; настоятелно призовава да се отдели специално внимание на най-изолираните и най-слабо населени региони, на планинските и граничните региони в Европа, както и на най-силно ощетените в икономическо отношение европейски региони;

15.  Подчертава, че е необходимо да бъдат признати и надлежно взети под внимание природните характеристики и ограничения на изолираните региони, планинските региони, регионите с ниска гъстота на населението и засегнатите от обезлюдяване, както и на периферните и най-отдалечените региони, островите, регионите, ощетени от природна гледна точка, както и на регионите, изправени пред комбинация от рискове; обръща внимание на допълнителните трудности, с които се сблъскват тези региони при справянето с бедствия; настоява за специално внимание към тези региони с помощта на различни налични финансови инструменти и призовава за по-голяма гъвкавост на условията за мобилизиране на фонд „Солидарност“ в полза на тези области;

16.  Подчертава необходимостта от преразглеждане на регламента за фонд „Солидарност“, за да могат да се приспособят критериите за допустимост към характеристиките на всеки регион и всяко бедствие, включително бавно настъпващи бедствия като сушата например, като се обърне специално внимание на производствените сектори, на най-уязвимите райони и на засегнатото население и като се даде възможност за по-гъвкава и по-навременна мобилизация на фонда; счита, че посочените в член 4 от регламента за фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) допустими операции са прекалено ограничаващи; счита, че при поставянето на праг за правото на получаване на финансова помощ, от жизненоважно значение е да се вземе предвид регионалното измерение, тъй като в противен случай райони, изправени пред много сериозни бедствия, може да се окажат изключени, тъй като не е достигнат прагът, предвиден за цялата държава-членка;

17.  Подчертава необходимостта от създаване на подходяща финансова рамка за превенция на бедствията с адекватни финансови ресурси за превенция и борба с бедствията, която да укрепи и свърже съществуващите инструменти като политиката на сближаване, политиката за развитие на селските райони, регионалната политика, фонд „Солидарност“, Седмата рамкова програма и програмата Life+; с оглед на това изисква превенцията да бъде взета предвид във финансовата перспектива за периода 2014 – 2020 г.; призовава Европейската комисия да направи оценка на възможността да се предложи по систематично обединяване на наличните ресурси, за да се повиши ефективността на механизмите за превенция в рамките на ЕС;

18.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че сегашният бюджетен натиск, предизвикан от кризата, няма да доведе до намаляване на средствата, предназначени за съществуващите политики за превенция на бедствия и, в рамките на настоящия преглед на бюджета, внимателно да оцени евентуалните пропуски в областта на превенцията и да провери дали наличните инструменти обхващат всички видове бедствия;

19.  Посочва, че политиката за сближаване е съществен инструмент в превенцията на рисковете от природни бедствия; счита, че различните фондове и инструменти трябва да могат да оперират гъвкаво и по координиран начин с цел подобряване функционирането и ефективността на тази политика; подчертава, че предотвратяването на риска трябва да бъде съчетано и с други политики в областта на превенцията, за да се избегне фрагментирането на мерките и за да се увеличи тяхната ефективност и добавена стойност;

20.  Отново потвърждава необходимостта да се удостоверява адекватното използване на средствата от ЕС и да се възстановяват неправилно използваните средства;

21.  Подчертава, че отговорността за превенцията на бедствия е главно на държавите-членки и че в тази област следва да продължи да се прилага принципът на субсидиарност;

22.  Призовава държавите-членки, които са компетентни за управлението на земята, да въведат критерии и законодателство за превенция на бедствия в райони, изложени на риск от наводнения и свлачища, както и на други геоложки рискове, като вземат под внимание проблемите, породени от безразборното обезлесяване, и освен това да предотвратят строителството в тези райони;

23.  Приканва държавите-членки да разгледат възможността за подобряване на интегрирането на превенцията на бедствия в оперативното национално планиране на финансирането от ЕС, както и в националните, регионалните и местните оперативни програми; счита, че всички обществени участници, които са ангажирани със защитата на околната среда следва да бъдат включени и да участват ефективно в този процес; настоятелно призовава Комисията да подкрепи необходимостта от преработване на оперативните програми на държавите-членки в тази област; с оглед обмена на опит, призовава Комисията да прикани държавите-членки да предоставят подробна информация относно своите действащи оперативни програми за справяне с природни и причинени от човека бедствия;

24.  Счита, че ЕС трябва да окаже специална подкрепа на държавите-членки относно, наред с другото, следните мерките за превенция:

   а) изготвяне и преглед на законодателство относно безопасността на строителството и земеползването;
   б) коригиране на ситуации, благоприятстващи бъдещи рискове: ренатурализиране на речните корита; възстановяване и защита на речните басейни, влажните зони и прилежащите им екосистеми; наблюдаването на ерозията и седиментацията при течащи води; повишаване на пропускателния капацитет на мостове и водопроводи; почистване и преустрояване на горите; залесяване; и мерки за защита и опазване на крайбрежната ивица;
   в) защита и почистване на населените места, в частност градските зони, които са изложени на повишен риск от определен вид бедствия, с участието на техните жители;
   г) поддържане и контрол на безопасността на съществуващите големи инфраструктурни обекти, като се обръща специално внимание на язовири, преносни проводи за горива, пътни и железопътни мостове, енергийни, водоснабдителни, санитарни, съобщителни и далекосъобщителни съоръжения;
   д) поддържане на селскостопанската дейност в райони, засегнати от обезлюдяване и изложени на риск от природни бедствия, и подпомагане на реинтеграцията на човешката дейност чрез създаването на инфраструктури, които да позволят на живеещите в тези райони да останат там;

25.  Призовава Комисията да подпомага държавите-членки в организирането на кампании за повишаване на обществената осведоменост по отношение на превенцията и във възприемането на най-добрите практики, в предоставянето на подходяща и актуализирана информация и обучение на широката общественост чрез средства, лесно достъпни за всички граждани, относно установени рискове и действията, които следва да се предприемат в случай на природно или предизвикано от човека бедствие; настоятелно призовава в схемите за обучение на населението да се обърне особено внимание на младите хора, които са в училищна възраст и по-големи, както и на селските райони; в контекста на повишаването на обществената осведоменост, подчертава също така ролята на единния европейски номер за спешни повиквания – 112 и необходимостта от неговото по-добро популяризиране;

26.  припомня, че водата често е елемент на природни бедствия, не само при наводнения, които често пъти са резултат от неправилно планиране, при слана, градушка и замърсяване на речните басейни, но и поради нейния недостиг, който може да доведе до значителни промени, като например опустиняване на големи райони в южна и югоизточна Европа;

27.  Подчертава факта, че продължилите дълго засушавания през последните години допринасят за увеличаването на горските пожари в Европа и в същото време влошават опустиняването в много региони;

28.  С оглед на взаимовръзките между сушата, горските пожари и опустиняването призовава Комисията да представи предложение за директива, подобна на Директивата за наводненията, за да насърчи приемането на политика на ЕС относно недостига на вода, сушата и приспособяването към изменението на климата;

29.  Отново заявява призива си към Комисията да насърчава започването на дейността на Европейската обсерватория за сушите и опустиняването, която ще отговаря за изучаването, смекчаването и наблюдението на последиците от сушите и опустиняването с цел да подпомогне стратегическото, добре обосновано вземане на решения и по-добрата координация между държавите-членки; счита, че взаимовръзките между засушаванията, горските пожари, опустиняването и приспособяването към изменението на климата следва да се вземат предвид и че сериозни и базирани на солидарността цели следва да се определят в контекста на превенцията и управлението на риска от засушаване;

30.  Тъй като горите са важни за производството на дървен материал, за поддържането на биологичното разнообразие, предотвратяването на наводнения, лавини и ерозия, за управлението на подпочвените води и улавянето на въглерод, фактът, че те са застрашени от пожари следва да бъде въпрос, пораждащ загриженост, в държавите-членки; следователно призовава Комисията да представи и да подготви, заедно с държавите-членки, законодателни предложения и инициативи в областта на защитата на горите и предотвратяването на пожари; счита, че следва да се окаже подкрепа на проекти за залесяване/възобновяване на гори, като се дава предимство на местните видове и смесените гори с цел насърчаване на биоразнообразието и постигане на по-голяма устойчивост на пожари, бури и болести, както и устойчивото събиране и използване на остатъчна горска биомаса - възобновяем източник на енергия; счита, че в рамките на истинското сътрудничество в тази област, следва да се извършва редовно събиране на данни, картографиране на риска, изготвяне на планове за управление на риска от пожари, идентифициране на необходимите и наличните в 27-те държави-членки ресурси и координиране на различни равнища;

31.  Предвид факта, че подпалването на пожари и тяхното зачестяване по своя характер са престъпления срещу околната среда, призовава Комисията да проучи и предложи на Съвета и Европейския парламент начини за прилагане на принудителни мерки, които да възпрат небрежността и умишлените действия при подпалването на пожари;

32.  Подчертава, че е важно превенцията да се разглежда комплексно, като се включва в съответните секторни политики с цел насърчаване на балансирано влизане във владение на земята и съгласувано икономическо и социално развитие в хармония с природата;

33.  Признава, че в резултат на някои секторни политики определени региони вече са изложени на по-голям риск, тъй като тези политики насърчават изоставянето на селските райони и прекомерното струпване на население в градските райони;

34.  Счита, че земеделското и лесовъдно производство са уязвими от климатични явления като суша, слана, лед, градушка, горски пожари, бури, наводнения, поройни валежи и бури, към рискове за здравето като масово нахлуване на вредители, заболявания на животните, епидемии и епизоотии, към унищожаване, причинено от диви животни и към последици от човешки дейности като изменението на климата, замърсяване, киселинен дъжд, неумишлено и преднамерено генетично замърсяване, към свлачища, причинени от проблеми, свързани с градоустройственото и регионалното планиране, към рискове, свързани с технологиите и транспорта, към опустиняване на планински райони и към горски пожари в резултат предимно на липса на поддръжка на горите и престъпни действия, както и към замърсяване на реките с химични вещества от промишлени предприятия, изтичане на хранителни вещества и нехайството на посетителите в горите;

35.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават прилагането на правилни селскостопански практики, които в някои държави-членки вече доведоха до намаляване наполовина на инфилтрацията на торове, съдържащи азот, без от това да се понижат селскостопанските добиви;

36.  Застъпва, като ключов елемент при ефективната превенция на природните бедствия, екологично и социално балансирана селскостопанска политика, която да отчита необходимостта от подпомагане и стимулиране на устойчиво селскостопанско производство и развитие на селските райони в различните страни и региони; препоръчва ефективно укрепване на стимулите за агроекологични работни места и агро-работни места в селските райони, насърчаване на заселването в селски райони като ключов фактор за опазване на екосистемите, справяне със сегашната тенденция към обезлюдяване и обедняване на тези райони и отслабване на натиска върху градските райони; освен това подчертава ролята на земеделските производители като пазители на селските райони и изразява съжаление от факта, че в съобщението на Комисията има недостиг на ключови елементи, засягащи селскостопанския сектор;

37.  Препоръчва създаването на Европейска публична селскостопанска застрахователна схема; настоятелно призовава Комисията да представи предложение за Европейска публична селскостопанска застрахователна система с цел по-ефективно справяне с рисковете и нестабилността на доходите на земеделските производители, свързани с природни и причинени от човека бедствия; подчертава, че тази система трябва да си поставя по-амбициозни цели от настоящия модел, за да се избегне многообразието от различни застрахователни схеми в ЕС, което създава значителни диспропорции между доходите на земеделските производители; счита, че е неотложно минимална схема за компенсация при природни и причинени от човека бедствия също така да бъде достъпна за земеделските производители във всички държави-членки;

38.  Призовава Комисията и държавите-членки да включат при изчисляването на агроекологичните премии допълнителните разходи, които възникват за земеделските производители вследствие въвеждането на превантивни мерки срещу пожари (като например поддържане на противопожарните просеки в горите, отстраняване на мъртви дървовидни растения, обработване на почвата покрай границите на парцелите и т.н.), както и вследствие на мерките за отводняване (почистване на отводнителни канавки и канали);

39.  Изтъква важността на проучването на мерки за приспособяване, както в градските, така и в селските райони, като се има предвид зачестяването и увеличаването на мащаба на екстремните метеорологични явления в различни географски области; счита, че предвидимите отрицателни въздействия от изменението на климата ще бъдат допълнително ограничаващо условие за селскостопанската дейност и продоволствената сигурност и независимост, и подчертава необходимостта да се отговори на това и на други предизвикателства в контекста на приспособяването към изменението на климата и намаляването на неговите отрицателни въздействия;

40.  Подчертава значението на публичната научноизследователска и развойна дейност за превенцията и управлението на бедствия, и апелира за по-тясна координация и сътрудничество между институциите за научноизследователска и развойна дейност в различните държави-членки, и особено в тези, които са изложени на сходен вид рискове; призовава за укрепване на системите за ранно предупреждение в държавите-членки и установяване на връзки, както и задълбочаване на съществуващите връзки между различните системи за ранно предупреждение; препоръчва на Комисията да вземе надлежно предвид необходимостта от тези мерки и съответното им финансиране;

41.  Подчертава необходимостта системите на здравеопазване в държавите-членки да бъдат подготвени от гледна точка на структурата на човешките ресурси, добрите практики и осведомеността за рисковете, така че да могат да се справят с бедствени ситуации;

42.  Подчертава, че е важно да има всеобхватно събиране на данни и информация относно рисковете и разходите при бедствия и те да се споделят на равнище ЕС с оглед провеждане на сравнителни изследвания и определяне на вероятното трансгранично въздействие на бедствията, като по този начин се дава възможност на държавите-членки да централизират информацията относно националните граждански способности и медицински ресурси и че следва да използваме и разработваме вече съществуващи структури като например Центъра за наблюдение и информация (MIC), вместо да израждаме нови;

43.  Изразява съжаление, че Комисията все още не е извършила проучване на практиките за картографиране на опасностите и рисковете в държавите-членки, както е предвидено в нейното съобщение от 23 февруари 2009 г. относно подхода на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия; настоятелно призовава Комисията да изпълни ефективно ангажимента си през първата половина на 2010 г.;

44.  Счита, че на равнище ЕС е необходимо да се установи обща методология и минимални изисквания за картографиране на опасностите и рисковете;

45.  Подчертава важността на изготвянето на стандарти за анализиране и формулиране на социално-икономическото въздействие на бедствията върху общностите;

46.  Препоръчва въпросите, свързани с превенцията на бедствия, да бъдат включени по-цялостно в прегледа на Директивата за ОВОС, по-конкретно що се отнася до оценката, информирането и разпространението на информация относно рисковете;

47.  Възлага на председателя на Парламента да препрати настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата на държавите-членки.

(1) COM(2009)0082.
(2) SEC(2009)0202.
(3) SEC(2007)1721.
(4) ОВ C 224 E, 19.8.2010 г., стр. 1.
(5) ОВ C 187 E, 24.7.2008 г., стр. 55.
(6) ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 240.
(7) ОВ C 272 Е, 13.11.2003 г., стр. 471.
(8) ОВ C 33 E, 9.2.2006 г., стр. 599.
(9) ОВ C 92 E, 20.4.2006 г., стр. 414.
(10) ОВ C 193 E, 17.8.2006 г., стр. 322.
(11) ОВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 363.
(12) ОВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 369.
(13) ОВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 375.
(14) Приети текстове, P7_TA(2010)0065.
(15) ОВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 331.
(16) 10128/08.
(17) 10633/1/06.
(18) ОВ L 71, 10.3.2007 г., стр. 9.
(19) ОВ L 10, 14.01.1997 г., стр. 13.
(20) ОВ L 288, 06.11.2007 г., стр. 27.
(21) ОВ L 175, 05.07.1985 г., стр. 40.
(22) A/CONF.206/6.
(23) Това е неизчерпателен списък на природни и причинени от човека бедствия; следователно други видове природни и причинени от човека бедствия, които не са посочени в настоящия доклад, могат да бъдат включени в списъка.


Ограничаване на бедността и разкриване на работни места в развиващите се страни
PDF 424kWORD 116k
Резолюция на Европейския парламент от 21 септември 2010 г. относно ограничаване на бедността и разкриване на работни места в развиващите се страни: пътят напред (2009/2171(INI))
P7_TA(2010)0327A7-0192/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 8 септември 2000 г., която поставя Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като критерии, съвместно определени от международната общност за премахване на бедността,

–  като взе предвид ангажиментите, поети от Г-8 на срещата на високо равнище в Гленийгълс през 2005 г., относно обема на помощта, помощта за Африка на юг от Сахара, както и относно качеството на помощта,

–  като взе предвид Парижката декларация за ефективността на помощите, приета на 2 март 2005 г., и заключенията на Форума на високо равнище в Акра, състоял се в периода от 2 до 4 септември 2008 г., относно последващите действия във връзка с тази декларация,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Помощта на Европейския съюз: повече, по-ефективни и по-бързи резултати“ (COM(2006)0087),

–  като взе предвид доклада на ООН „Преосмисляне на бедността – доклад относно социалното положение в света през 2010 г.“,

–  като взе предвид годишните доклади на Генералния секретар на ООН относно изпълнението на Декларацията на хилядолетието,

–  като взе предвид съвместното изявление на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката за развитие на Европейския съюз: „Европейският консенсус“(1), подписано на 20 декември 2005 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие(2) („Инструмент за сътрудничество за развитие“ (ИСР)),

–  като взе предвид декларацията от Абуджа на африканските държавни и правителствени глави относно ХИВ/СПИН, туберкулозата и други сродни инфекциозни заболявания от 27 април 2001 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света(3),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 юни 2007 г. „Насърчаване на заетостта чрез европейското сътрудничеството за развитие“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Ролята на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека и процеса на демократизация в трети страни“ (COM(2001)0252),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Образованието и обучението в контекста на намаляване на бедността в развиващите се страни“ (COM(2002)0116),

–  като взе предвид резолюцията от 3 декември 2009 г. на съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС относно глобалното управление и реформата на международните институции,

–  като взе предвид Дневния ред за достойни условия на труд на МОТ и Глобалния пакт за заетостта на МОТ, приети с глобален консенсус на 19 юни 2009 г. на Международната конференция по труда,

–  като взе предвид доклада на МОТ, озаглавен „Доклад за света на труда за 2009 г.: Глобалната криза на заетостта и отвъд нея“, публикуван през декември 2009 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно договорите във връзка с ЦХР(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 април 2006 г. относно ефективността на помощите и корупцията в развиващите се страни(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2009 г. относно подхода към „Помощта за развитие, предоставяна от ЕО за здравните услуги в държавите от Африка на юг от Сахара“(7),

–  като взе предвид настоящите реформи в Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0192/2010),

А.  като има предвид, че силният и устойчив икономически растеж в рамките на стабилна, благоприятна стопанска среда спомага за създаване на благосъстояние и работни места и следователно представлява най-сигурният и най-устойчив курс за излизане от бедността,

Б.  като има предвид, че сигурната, необременена с корупция правна среда е от съществено значение за процъфтяването на стопанската дейност,

В.  като има предвид, че държавите от ЕС-15 са поели ангажимент да изразходват 0,7 % от своя БНД за ОПР до 2015 г.; като има предвид, че текущите нива на ОПР са в рамките на 0,4 %,

Г.  като има предвид, че намаляването на бедността и последователността на политиките за развитие сега са задължения по Договора за ЕС,

Д.  като има предвид, че развиващите се страни следва да бъдат подкрепени в желанието си за постигане на максимална добавена стойност в техните собствени страни, което предполага стратегия за промишлено развитие, която в същото време трябва да продължи да съответства на изискванията за устойчиво развитие и по-специално за опазване на околната среда,

Е.  като има предвид, че както донорите от ЕС, така и правителствата на развиващите се страни не успяват да изпълнят своите заложени разходи за здравеопазване и образование,

Ж.  като има предвид, че развиващият се свят е изправен пред неотложен недостиг от квалифициран персонал в областта на здравеопазването; като има предвид, че липсата на квалифициран персонал в областта на здравеопазването в развитите страни представлява един от факторите, които влошават крехката здравна система в развиващите се страни и като има предвид, че много квалифицирани работници, в сектора на здравеопазването и в други сектори, не се завръщат в своите страни, така че да принесат полза на собствените си общности, поради многобройни съображения,

З.  като има предвид, че неотдавнашната криза на цените на храните засили вече съществуващата значимост на земеделието и продоволствената сигурност за бедните страни,

И.  като има предвид, че 90% от гражданите на ЕС подкрепят сътрудничеството за развитие, въпреки факта, че икономическият спад заплашва да отслаби тази подкрепа,

Й.  като има предвид, че страните от Г-20 са поели обещанието да се преборят с данъчните убежища,

К.  като има предвид, че отклонението от данъчно облагане и незаконното изтичане на капитали от развиващите се страни представлява сума няколкократно по-голяма от стойността на помощта за развитие,

Л.  като има предвид, че паричните преводи представляват по-големи входящи капиталови потоци за развиващите се страни от ОПР,

М.  като има предвид, че в момента 2,7 милиарда души нямат никакъв достъп до кредитиране,

Н.  като има предвид, че, за да се намали бедността, е необходимо не само да се създаде заетост, но също и да се открият качествени работни места,

О.  като има предвид, че най-бедните страни са изключително слабо представени в международните институции и глобалните форуми,

П.  като има предвид, че системите за социална защита са се доказали като мощни инструменти за намаляване на бедността и за социалното сближаване, и че по-голямата част от световното население не разполага с адекватна социална защита,

Предизвикателства за развиващите се страни
По въпросите, свързани с икономиката

1.  Настоятелно призовава правителствата в развиващите се страни да разнообразяват своята икономика чрез развитие на своя производствен сектор и да избягват да обременяват предприятията – особено МСП, които представляват двигателите за осигуряване на работни места и растеж – с прекомерна бюрокрация;

2.  Призовава всички развиващи се страни да подпишат Дневния ред за достойни условия на труд на МОТ и инициативата на ООН „Минимален стандарт на социална защита“, за да гарантират задоволителни стандарти на труд, високи стандарти на всеобхватна социална защита, която достига до най-бедните и маргинализирани лица и истински социален диалог, и по-конкретно възползване от проекта за високо потребление на работна ръка;

3.  Подчертава важността да бъдат подписани и приложени различните конвенции на МОТ относно международните стандарти за труд и препоръчва възприемането на разпоредбите на резолюцията на МОТ „Възстановяване от кризата: Глобален пакт за заетостта“;

4.  Призовава за прилагане на правото да не се извършва принудителен труд и най-вече детски труд без изключение, тъй като без образование децата са обречени на живот в бедност;

5.  Призовава да се обърне особено внимание на борбата с детския труд, като в замяна се създават работни места за възрастните, а на децата се дава възможност да получат подходящо образование;

6.  Настоятелно призовава правителствата да подредят по приоритет действията си, за да подпомогнат задоволяването на основните социални потребности и да насърчат защитата на децата и уязвимите жени, сериозно засегнати от кризата, както и на изложените на опасност млади хора, неквалифицираните и нископлатените работници, мигрантите, работниците в селските райони и хората с увреждания;

7.  Припомня, че малките предприятия и микропредприятията, особено в селскостопанския сектор, се нуждаят от адекватно финансиране, за да запазят съществуващите работни места и да създадат нови; насърчава развиващите се страни да поощряват спестяванията и достъпа до кредитиране, чрез микрокредитиране, микрозастраховане и новаторски кредитни посредници, като например пощенските станции в провинциалните райони или мобилно банкиране;

8.  Призовава ЕС да признае приноса на социалната икономика (напр. кооперациите) за създаването на работни места и насърчаването на достоен труд в развиващите се страни и да включи социалната икономика в програмите за развитие и стратегиите за сътрудничество на ЕС;

9.  Приканва развиващите се страни да разширяват обхвата на собствеността върху земя сред бедните и лишените от собственост, например чрез предоставяне на незаконно настанилите се в бедните квартали на право на собственост върху земята, върху която живеят;

10.  Насърчава развиващите се страни да разнообразяват своите икономики в максимална степен, така че вече да не зависят изключително от твърде ограничен брой продукти, по-специално селскостопанските продукти за износ;

11.  Припомня на развиващите се страни да спазват местните традиции за общо използване на земята за селско стопанство, за да улеснят и защитят съществуващото дребно селско стопанство;

12.  Призовава развиващите се страни да третират като приоритет развитието на селскостопанския сектор и безопасността на храните, когато изготвят национални стратегически документи и национални индикативни програми;

13.  Припомня, че управлението се съдържа в понятието за „справедлива държава“, държава, която гарантира демокрацията и правата на гражданите; справедливата държава осигурява своите функции на управление като например достъп до правосъдие, здравеопазване, образование и администрация и същевременно насърчава и закриля правата на човека и основните права;

По въпросите, свързани с гражданството и управлението

14.  Призовава всички развиващи се страни да подпишат незабавно Конвенцията на ООН срещу корупцията и ефективно да приложат нейните разпоредби; също така настоятелно призовава държавите-членки на ЕС и дружествата от ЕС да зачитат Конвенцията на ООН;

15.  Счита, че държавите-членки на ЕС следва да действат в ролята на модели за развиващите се страни от гледна точка на бюджетната дисциплина, събирането на данъци и доброто управление;

16.  Счита, че действията срещу корупцията следва да бъдат насочени и към частния сектор, както и към подобряване на международното сътрудничество, например чрез обмен на информация и програми за възстановяване на активи;

17.  Настоятелно призовава всички развиващи се страни да подпомагат независимите парламенти, които могат ефективно да допринесат за укрепването на демокрацията чрез свободно упражняване на техните законодателни, бюджетни и контролни функции; същевременно обръща внимание на огромното значение на съдебната система, която действа независимо и е правилно развита;

18.  Насърчава правителствата в развиващите се страни да увеличат в максимална степен участието на организации на гражданското общество във формулирането и наблюдението на обществената политика;

19.  Подчертава, че социалните партньори играят важна роля за икономическото развитие и могат да подобрят социалното сближаване, като по тази причина следва да бъде насърчено създаването и укрепването на съответните представителни организации;

20.  Призовава за прилагане на свободата на сдружаване за професионалните съюзи и правото на колективно договаряне без изключение, за да се наложат, подобрят и защитят достойните условия на труд;

21.  Призовава всички държави, които са въвели закони, ограничаващи свободата на организациите на гражданското общество, да отменят подобно законодателство;

22.  Призовава за прилагане на правото на хората да не бъдат дискриминирани, т. е. правото им да работят и да бъдат третирани еднакво, независимо от техния пол, етнически произход, възраст, увреждания или сексуална ориентация, като основен принцип в борбата срещу бедността;

23.  Призовава правното и социалното положение на жените да бъде значително укрепено, така че да се предотврати дискриминацията и да се използва потенциалният принос на жените към икономическото и социалното развитие;

24.  Подкрепя развиващите се страни в техните усилия за укрепване и задълбочаване на регионалната интеграция, чрез зони за свободна търговия, регионални икономически общности, регионални банки за развитие и т.н.;

Споделени предизвикателства

25.  Отново призовава националните бюджети на развиващите се страни и помощта за развитие, предоставяна от ЕС, да разпределят най-малко 20% от изразходваните средства за здравеопазване и основно образование;

26.  Призовава за преосмисляне на политиките за приватизация, особено що се отнася до комунални услуги като водоснабдяване, канализация и услуги от общ интерес, както и за преразглеждане на социалната роля на държавите в управлението на развитието, включително ролята на държавните предприятия като работодатели и доставчици на социални услуги;

27.  Обръща внимание на важната роля на системите за социална закрила, посочени в Глобалния пакт за заетостта на МОТ и инициативата на ООН за минимален стандарт на социална защита; във връзка с това призовава да се обърне по-голямо внимание на системите за социална закрила с цел предотвратяване на увеличаването на бедността и преодоляване на социалните трудности, като същевременно се допринася за стабилизиране на икономиката и поддържане и насърчаване на конкурентоспособността на пазара на труда;

28.  Изисква свободен и пълен достъп за всички до образователни системи, т. е. за основно и висше, както и за професионално образование, така че местните жители да могат да се превърнат в квалифицирани работници;

29.  Настоява, че и страните-донори и развиващите се страни трябва да изпълняват своите ангажименти за постигане на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г.;

30.  Подкрепя мерки, като например субсидии за заплати, възможности за работа и обучение, които насърчават местните учени, както и други квалифицирани работници, да остават и да практикуват в рамките на своите общности, и такива мерки, които укрепват достъпни за всички здравни системи;

31.  Подкрепя създаването на нови работни места в рамките на развиващите се страни;

32.  Подкрепя мерки, които принципно инвестират в публични служби и ги изграждат, за да бъдат създадени работни места и за да се подобрят държавните възможности, условията и социалното сближаване, както е посочено в Доклада на ООН „Преосмисляне на бедността“;

33.  Призовава да бъде поставен по-силен акцент върху практическото здравеопазване и повишаването на осведомеността на населението относно ползите от медицинското лечение, например посредством разпределяне на апарати за кръвен анализ и обучаване на местни хора за използването им;

34.  Подчертава, че развитието на човешките ресурси е задължително за всички стратегии за развитие и е от решаващо значение за създаването на работни места; призовава ЕС и развиващите се страни да анализират нуждите на заетостта и пазара на труда, да изготвят прогнози и да са подготвени за основните предизвикателства, свързани с адаптирането на професионалното обучение към заетостта;

35.  Счита, че всички стратегии за развитие следва да обръщат специално внимание върху най-уязвимите и най-маргинализираните, по-конкретно жените, децата, по-възрастните хора и хората с увреждания;

36.  Счита за задължително удовлетворяването на основните нужди, и поради това отделя особено висок приоритет на мерките за насърчаване на осигуряването на прехрана и достъпа до питейна вода;

37.  Подчертава проблема на детския труд и признава, че той е една от основните пречки за постигането на завършване на начално образование за всички и намаляване на бедността, и че възпрепятства здравословното израстване и необходимото образование на тези деца; във връзка с това призовава за насърчаване на междуведомствената координация и съгласуването на действията в областта на помощта за образование и политиката за детския труд чрез укрепване на съществуващите механизми, включително Глобалната работна група по детския труд и образование; поради това, призовава международната общност, всички засегнати страни и ЕС да се ангажират да направят всичко възможно за изкореняването на детския труд като неотложен въпрос и целенасочено действие;

38.  Изтъква значимостта на равенството между половете за икономическия успех на държавите и в тази връзка призовава за по-големи усилия за осигуряване на равенство между половете и в икономиката;

39.  Настоява донорите и страните-партньори да гарантират, че селското стопанство, особено дребното селско стопанство и дребната и средна екологосъобразна аграрна промишленост ще получат по-предна позиция в дневния ред за развитие;

40.  Подчертава, че дребното селско стопанство, основано на децентрализирани, екологични и устойчиви средства за производство, улеснява създаването на работни места и устойчивото развитие, тъй като на хектар в него са заети повече хора в сравнение с големите стопанства, като земеделските производители и работниците изразходват пропорционално повече за неземеделски продукти в селски райони с интензивна заетост;

41.  Призовава към по-ефективна подкрепа за създаването на работни места и заетост чрез координиране на политиките за заетост и макроикономическите политики, като се има предвид, че последните не следва да бъдат ограничавани до контролиране на инфлацията и на търговския и финансовия дефицити, а да се съсредоточават и върху стабилността на реалните резултати, доходите и заетостта;

42.  Подкрепя инвестирането в екологосъобразни работни места и в „зелена“ индустрия, например чрез развитие на системи за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност в бедните страни, включително за оползотворяване на слънчевата енергия в полза на местните общности, като начин за осигуряване на устойчиви източници на енергия и, в същото време, за създаване на работни места като се опазва околната среда;

43.  Призовава за подобряване на равния достъп и възможностите за развитие на уменията, качествено обучение и образование; призовава за подобряване на достъпа до кредитиране (включително микрофинансиране), за да се насърчи създаването на работни места;

44.  С интерес очаква засилване на сътрудничеството между Парламента и регионалните институции със съответстваща роля в развиващите се страни;

45.  Подчертава значението на насърчаването на алтернативни на БВП показатели за измерване на социалния напредък в развиващите се страни, по-конкретно в контекста на предложенията, направени от Комисията за измерване на икономическите резултати и социалния напредък, председателствана от Joseph Stiglitz;

46.  Призовава към това, отговорите на световната икономическа криза да са съобразени с държавите и регионите и да включват мерките, споменати в приетия от Международната организация на труда (МОТ) инструмент на политика „Глобален пакт за заетостта“ с цел да се улеснят инвестициите в сектори с голям брой на заети лица и благоприятно влияние върху околната среда и системите за социална закрила;

Предизвикателства за донорите
По въпросите, свързани с помощите

47.  Настоятелно призовава всички богати страни, особено държавите от ЕС, да спазват своите обещания за средствата, изразходвани за помощи, т.е. най-малко 0,7 % от БНД до 2015 г.;

48.  Призовава за общо определение на бедността сред държавите-членки, за да се установят съответните работни области и допустимите за помощ на ЕС за развитие бенефициенти;

49.  Счита, че последователността на политиката може да донесе плодотворни резултати по отношение на създаването на работни места в развиващите се страни; във връзка с това призовава за промяна във външните политики на ЕС, тъй като те оказват пряко въздействие върху икономиките на развиващите се страни, като те следва да бъдат планирани така, че да подкрепят устойчивите нужди на развиващите се страни, с цел борба с бедността, гарантиране на приличен доход и препитание, както и спазване на основните права на човека, включително социалните и икономическите права и опазването на околната среда;

50.  Призовава за значително допълнително финансиране за борба срещу последиците от изменението на климата и световната икономическа криза в развиващите се страни;

51.  Призовава основното образование и общественото здравеопазване да формират основата на политиките за развитие и настоява, че настоящото положение не може да оправдае намаляването на националните разходи и международната помощ за тези сектори;

52.  Призовава ЕС да зачита своите ангажименти за помощ за търговията;

53.  Подчертава, че ЕС трябва да преразгледа своите политики на субсидиране, особено в сектора на селското стопанство и съобразно потребностите на малките и средните земеделски производители, за да се улесни създаването на условия за лоялна търговия по отношение на развиващите се страни;

54.  Призовава всички донори, още веднъж, да спазват по-добросъвестно дневния ред за ефективност на помощите, особено по отношение на координацията между донорите и тяхната отчетност;

55.  Настоява Комисията да се увери, че външното измерение на настоящата реформа на общите политики в областта на рибарството ще бъде интегрирано в политиката на ЕС за развитие, тъй като тези политики са пряко свързани с прехраната на населението в развиващите се страни;

56.  Подчертава, че в много страни секторът на рибарството е от решаващо значение за заетостта и безопасността на храните и поради това всички развиващи се страни трябва да бъдат допустими за подкрепата на ЕС за сектора с цел развитие на техен собствен устойчив сектор на рибарството, научните изследвания, контрола и правоприлагането с цел борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, независимо от всяко споразумение с Европейския съюз за достъп до риболов;

57.  Подчертава, че секторната подкрепа на ЕС за сектора на рибарството в трети страни има за цел оборудване на пристанищата на тези държави с подходящата инфраструктура за улесняване на местното излизане на суша и обработването на риба, с цел създаване на нови работни места; призовава Комисията да наблюдава и да проверява постигането на тези цели, както и да предоставя финансово и техническо съдействие за подобряване на способността на третата страна да наблюдава риболовните дейности в свои води и да задържа съдове, които са забелязани да извършват нарушения;

58.Настоява ЕС да опрости структурата на помощите и свързаните с това процедури;

59.  Призовава за подобрена координация на политиката за развитие между Комисията и държавите-членки на ЕС, за да се избегне неблагоприятното въздействие на различните политически действия върху постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

60.  Очаква, като се има предвид, че последователността на политиките за развитие вече представлява изискване на Договора, политиките на ЕС в области като земеделие, търговия, миграция и рибарство по никакъв начин да не подкопават усилията за развитието; възнамерява внимателно да следи как ЕС изпълнява това свое задължение;

61.  Приканва донорите да инвестират по интелигентен начин в образование за развитие за своите граждани;

62.  Насърчава държавите-донори да използват настоящата криза, за да проучат задълбочено съществуващите възможности по отношение на допълнителните и новаторските източници на финансиране за развитие, както и да определят нови, за да се даде възможност на развиващите се страни да разнообразят източниците си на приходи и да изпълняват ефективни, конкретни и оперативни разходни програми;

63.  Призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да насърчават устойчивите предприятия с достойни условия на труд като специфичен сектор на сътрудничеството за развитие в съответствие с Европейския консенсус за развитие от 2005 г., както и да насърчават неговото включване в по-традиционни сектори на сътрудничеството за развитие като инфраструктура, развитие на селските райони, управление и помощ, свързана с търговията;

По въпросите, свързани с нови източници на финансиране

64.  Настоятелно призовава държавите от Г-20 да изпълнят докрай своите официални обещания да премахнат данъчните убежища, да засилят надзора на финансовите пазари и да въведат обмен на данъчна информация; освен това държавите от Г-20 следва да възложат на Съвета за международни счетоводни стандарти да приеме нов стандарт, който включва докладване за всяка отделна страна;

65.  Призовава държавите от Г-20 и ЕС да предприемат стъпки да направят паричните преводи по-евтини и по-лесни;

66.  Призовава Комисията и държавите-членки да увеличат публичната финансова подкрепа за малките предприятия и микропредприятията и земеделските производители в развиващите се страни, включително неформалния сектор, както се призовава в Глобалния пакт за заетостта на МОТ, с цел борба с бедността и безработицата;

По въпросите, свързани с изграждането на капацитет и с глобалното управление

67.  Настоятелно призовава ЕС да насочва своята помощ към поощряване на изграждането на капацитет в области, които оказват пряко положително въздействие върху икономическата структура на страните-партньори и създават работни места, т. е. развитие на тяхната продуктивна способност, изграждане на ефикасни системи за данъчно облагане, борба с корупцията, укрепване на институциите и гражданското общество, улесняване на достъпа до микрокредитиране и други източници на финансиране и др.;

68.  Призовава към това всички политики за развитие на ЕС с въздействие върху създаването на работни места и изкореняването на бедността да бъдат съсредоточени върху мерки, които изискват правителствата, гражданското общество, дружествата, фондациите и местните общности да постигнат Целите на хилядолетието за развитие на ООН (ЦХР) до 2015 г.;

69.  Призовава ЕС да насочи своята помощ и към изграждането на системи за социална защита в развиващите се страни като важно и ефективно средство за намаляване на бедността;

70.  Призовава да се даде приоритет на образованието, последващата помощ за напускащите училище, професионалното обучение, образованието в областта на технологиите, усвояването на умения, ученето през целия живот, достъпа до финансиране, здравеопазване и сигурност, създаването на висококачествени курсове за обучение, които подобряват перспективите пред участниците в тях, и насърчаване на схемите за предприемачески инициативи предимно за малки предприятия и микропредприятия да създават устойчива работна сила, като се насочват по-специално към младежите, възрастните хора, хората с уреждания, разселените лица, жените и всяка друга маргинализирана група;

71.  Счита, че ЕС следва да взема под внимание критериите във връзка с правата на човека и управлението при изготвянето на споразумения за търговия с развиващи се страни и следва да не се колебае да прилага санкции, когато държавите не зачитат своите задължения по отношение на начина на управление; припомня, че критериите за кръстосано спазване се прилагат еднакво спрямо Европейския фонд за развитие (ЕФР), както и спрямо инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР);

72.  Призовава ЕС да извършва стриктен мониторинг на кръстосаното спазване, както е предвидено в Споразумението от Котону;

73.  Подчертава, че както Европейският фонд за развитие (ЕФР), така и Инструментът за сътрудничество за развитие (ИСР) трябва да отговарят на едни и същи критерии за прилагане на кръстосаното спазване;

74.  Призовава Комисията да насърчава подходящите методи и график за наблюдението на производствените вериги на европейските предприятия, които извършват дейност в чужбина, за да се провери премахването на експлоатацията на детски труд и спазването на трудовите стандарти, насърчавани от конвенциите на МОТ, както и да се насърчи достъпа до образование, което е фактор от решаващо значение в борбата с бедността;

75.  Настоятелно призовава за установяване на надеждна мрежа за тесни връзки между основните правителствени и неправителствени институции и организации, които се занимават с намаляването на бедността във всички развиващи се страни, за да се споделят възгледи и опит с помощта на ЕС за формулиране, прилагане и мониторинг;

76.  Подкрепя създаването на бази данни на национално и европейско равнище, за да се събират и сравняват основни данни, свързани с бедността в развиващите се страни като начин за улесняване и увеличаване на усилията за намаляване на бедността;

77.  Подчертава необходимостта от задълбочаване на съществуващата координация между международните и регионалните организации като допълнително усилие за предоставяне на техническо подпомагане за прилагането и мониторинга на Плана за действие на ЕС за намаляване на бедността;

78.  Отбелязва необходимостта от създаване на „Консултативни групи“ по специфични въпроси като конкретна стъпка и надежден начин за предоставяне на техническо подпомагане с цел изпълнение на целите, заложени в Плана за действие на ЕС за намаляване на бедността в развиващите се страни;

79.  Приема използването на бюджетно подпомагане само в случаите, при които са налице непоклатими гаранции, че фондовете ще достигнат до своето предназначение и ще изпълнят първоначалната си цел, и при които получателите отговарят на критериите във връзка с правата на човека и демократичното управление; с интерес очаква по-ефективно извършване на оценка и одит на бюджетното подпомагане, за да се анализира дали заложената цел е постигната и дали правителствата на държавите-получатели отговарят на гореспоменатите критерии; призовава Комисията да създаде базирана върху информационни технологии платформа за представяне на състоянието под строгия контрол на Европейския парламент, за да се прецени ефективността на помощта на Общността в областта на намаляването на бедността, образованието и създаването на работни места, като тази платформа за представяне на състоянието се основава на степента на изпълнение на очакваните финансови коефициенти и цели;

80.  Призовава Комисията да представи пред Европейския парламент последователно и достоверно предложение за следизборна политика на ЕС, която зачита свободния избор на гражданите в дадена държава, и изразява опасение, че липсата на последователна следизборна политика, каквото е положението в момента, подкопава доверието в мисиите на ЕС за наблюдение на изборите;

81.  Подкрепя по-демократично представителство на развиващите се страни в глобалните институции;

82.  Приканва международните финансови институции да преразгледат своите кредитни политики, за да подпомогнат избора на демократично и устойчиво икономическо развитие на развиващите се страни;

83.  Призовава ЕС и Г-20 да предприеме конкретно действие за изкореняване на злоупотребите с данъчни убежища, отклонението от данъчно облагане и незаконното изтичане на финанси от развиващите се страни и да насърчава инвестирането на тези ресурси в развиващите се страни;

84.  Призовава за ново, задължително глобално финансово споразумение за автоматично разкриване на печалбите на международните корпорации и платените от тях данъци за всяка отделна държава;

85.  Призовава ЕС да подкрепи инициативата на ООН „Минимален стандарт на социална защита“, за да се разширят или приложат устойчиви системи за социална закрила в развиващите се страни чрез осигуряване на по-голяма последователност в политиките в областта на външните отношения и посредством разработване на съобщение относно социалната защита в сътрудничеството за развитие, както се предлага в заключенията на Съвета относно насърчаване на заетостта чрез сътрудничеството за развитие на ЕС;

Свързани с образованието въпроси

86.  Изразява съгласие с Комисията, че наличието на работно място е най-добрият начин за избягване на бедността и социалното изключване; счита, че справянето с празнотите в образованието в развиващите се страни е една от най-ефективните стратегии за разчупване на цикъла на бедността и безработицата;

87.  Приветства ускорената инициатива „Образование за всички“ и принципната подкрепа за нея от Комисията; настоятелно призовава Комисията да изясни какви финансови средства са предоставени понастоящем на разположение на държавите и за кои конкретни цели, обхванати от тази инициатива, по-специално в областта на:

   грижите и обучението в ранно детство,
   безплатното и задължителното начално образование за всички,
   ученето и важните умения за младите и възрастните,
   грамотността на възрастните,
   равенството между половете,
   качеството на образованието;

88.  Настоятелно призовава ЕС да въведе програми за подпомагане на родителите в различни области, където бедността води до липса на познания по отношение на отглеждането на деца, за да се гарантира, че децата в развиващите се страни разполагат с действителни възможности;

89.  Отбелязва, че качеството на умственото и физическото здраве не е просто въпрос на образование, обучение и нови информационни технологии, но също така и въпрос на достъп до вода, храна и лекарства, като ЕС следва да отдаде по-голямо внимание на съчетаването на безплатните учебни материали, безплатната храна, безплатните училищни автобуси и безплатните изпити в проектите за помощ; счита за задължително да се изисква ясна взаимовръзка между финансираните от ЕС свързани с училищата проекти и програмите, свързани с храните и здравето в развиващите се страни;

90.  Призовава ЕС да концентрира своите усилия върху определянето на отрасли, в които развиващите се страни имат конкурентно предимство, като провеждането на трудови стажове в тези отрасли ще бъде един от основните приоритети на помощта за развитие на ЕС;

91.  Призовава ЕС да осигурява повече образователни възможности за студенти от развиващия се свят, но и да насърчава тяхното завръщане у дома след завършване на следването, за да принесат полза на собствените си общности;

Достъп до пазара

92.  Изтъква, че развиващите се страни са уведомени, че техните продукти трябва да се конкурират на открития пазар, докато същият принцип често не се прилага по отношение на развития свят;

93.  Призовава Комисията и държавите-членки да разработят последователен подход, който зачита основите на свободния пазар и който гарантира реципрочност в областта на търговията;

94.  Подчертава, че много развиващи се страни, по-специално по отношение на сектора на селското стопанство, се характеризират с икономики за прехрана, и че тези икономики често са единственият източник на доход и средства за препитание;

o
o   o

95.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки и МОТ.

(1) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
(2) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41.
(3) ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1.
(4) ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 15.
(5) ОВ C 293 E, 02.12.2006 г., стр. 316.
(6) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321.
(7) ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 162.

Правна информация - Политика за поверителност