Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 25 ноември 2010 г. - Страсбург
Бюджет за 2011 г.
 Права на човека и социални и екологични стандарти в международните търговски споразумения
 Годишен доклад за дейността на Европейския омбудсман през 2009 г.
 Специален доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент във връзка с проектопрепоръката до Европейската комисия по жалба 676/2008/RT (съгласно член 205, параграф 2,1-ва част)
 26-ти годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз (2008 г.)
 Публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии: бъдещето на двойната система
 Десета годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността
 Положението в сектора на пчеларството
 Разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011‐2020 г.)
 Подготовка за конференцията в Канкун относно изменението на климата (29 ноември ‐ 10 декември 2010)
 Положението в Западна Сахара
 Украйна
 Международна търговска политика в контекста на императивите, продиктувани от изменението на климата
 Корпоративна и социална отговорност при международните търговски споразумения
 Преразглеждане на правилата в областта на конкуренцията, приложими спрямо споразуменията за хоризонтално сътрудничество
 Ирак - по-специално смъртното наказание (включително случаят на Тарик Азиз) и нападенията срещу християнски общности
 Тибет - планове китайският език да се въведе като основен език на преподаване
 Бирма – произвеждане на избори и освобождаване на опозиционния лидер Аун Сан Су Чи
 Борбата с рака на дебелото черво и ректума в Европейския съюз
 Лагера Ашраф

Бюджет за 2011 г.
PDF 268kWORD 41k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно продължаващите преговори за бюджета за 2011 г.
P7_TA(2010)0433B7-0683/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 310–325 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година, представен от Комисията на 27 април 2010 г. (COM(2010)0300), и писма за внасяне на корекции №№ 1, 2 и 3, представени от Комисията съответно на 15 септември 2010 г., 11 октомври 2010 г. и 20 октомври 2010 г.,

–  като взе предвид позицията по проектобюджета на Европейския съюз за финансовата 2011 година, приета от Съвета на 12 август 2010 г. (12699/2010 – C7-0202/2010),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно позицията на Съвета по проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година – всички раздели(1),

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2007–2013 (COM (2010)0072) и документа на Комисията за проект на междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси (COM (2010)0073), представени на 3 март 2010 г.,

–  като взе предвид проекта на коригиращ бюджет № 3 на общия бюджет за 2010 г. (COM (2010)0149) от 8 април 2010 г. и проекта на коригиращ бюджет № 10 към общия бюджет за 2010 г. (COM(2010)0598) от 20 октомври 2010 г.,

–  като взе предвид предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизиране на инструмента за осигуряване на гъвкавост (COM (2010)0150), представено от Комисията на 8 април 2010 г.,

–  като взе предвид позицията на Съвета относно проекта за коригиращ бюджет № 3/2010, утвърдена на 13 септември 2010 г. (13472/2010 – C7-0263/2010), и своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2010 на Европейския съюз за финансовата 2010 година, раздел ІІI – Комисия(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 септември 2010 г. относно предложението за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2007–2013(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на собствените ресурси на Европейския съюз(4),

–  като взе предвид член 78 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в своята позиция относно проектобюджета Съветът ограничи бюджетните кредити за плащания в размер, който представлява увеличение с 2,91 % спрямо бюджета за 2010 г.,

Б.  като има предвид, че Парламентът се съгласи със „стратегия в седем точки“, насочена към изпълнението на разпоредбите на Договора от Лисабон, подкрепена от бюджетни изменения, като същевременно изрази готовност да потвърди равнището на плащанията в контекста на едно общо споразумение,

В.  като има предвид, че на 15 ноември 2010 г. помирителният комитет, съставен от представители на Парламента и Съвета, не успя да постигне споразумение за съвместен текст относно бюджета за 2011 г.,

1.  Изразява готовност да съдейства за постигането на споразумение относно бюджета за 2011 г. и свързаните елементи в извънредно кратък срок, при условие че Комисията и Съветът изпълнят посочените по-долу условия:

   а) споразумение относно истински механизми за гъвкавост в съответствие със съществуващите принципи за преразглеждане, както е посочено в МИС от 17 май 2006 г., за което да се вземе решение в Парламента и с квалифицирано мнозинство в Съвета и което да позволява адекватно бъдещо финансиране на политиките, за 2011 г. и след това, произлизащи от новите правомощия, предоставени на ЕС с Договора от Лисабон, и от проекта „Европа 2020“;
   б) ангажимент от страна на Комисията да представи до 1 юли 2011 г. съществени предложения въз основа на член 311 от Договора за функционирането на ЕС относно новите собствени ресурси за ЕС, както и ангажимент от страна на Съвета да се обсъдят тези предложения с Парламента в рамките на процеса на договаряне на следващата многогодишна финансова рамка (МФР), в съответствие с декларация № 3 за прегледа на финансовата рамка към МИС от 17 май 2006 г.;
   в) споразумение между трите институции за метод на съвместна работа, който да включва участие на Парламента в процеса на договаряне на следващата МФР, и участие на членове на ЕП в съответните заседания, както и редовни разисквания между председателите на Парламента, Съвета и Комисията, в съответствие с разпоредбите на член 324 и член 312, параграф 5 от Договора за функционирането на ЕС;

2.  Приветства ангажимента на Комисията във връзка с европейската добавена стойност и последиците от Договора от Лисабон за бюджета на ЕС, както и за точен срок за собствените ресурси;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0372.
(2) Приети текстове, P7_TA(2010)0371.
(3) Приети текстове, P7_TA(2010)0328.
(4) ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 214.


Права на човека и социални и екологични стандарти в международните търговски споразумения
PDF 396kWORD 107k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (2009/2219(INI))
P7_TA(2010)0434A7-0312/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 3, 6 и 21 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 153, 191, 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 12, 21, 28, 29, 31 и 32 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и другите инструменти на ООН в сферата на правата на човека, по-специално Пакта за граждански и политически права (1966 г.), Пакта за икономически, социални и културни права (1966 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация (1965 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1979 г.), Конвенцията за правата на детето (1989 г.), Декларацията на ООН за правата на коренното население (2007 г.) и заключителния документ на срещата на високо равнище на Организацията на обединените нации за хилядолетието, състояла се в Ню Йорк от 20 до 22 септември 2010 г.,

–  като взе предвид Споразумението от Маракеш за създаването на Световната търговска организация (СТО), както и декларацията, приета на четвъртата министерска конференция през ноември 2001 г. в Доха, и по-специално параграф 31 от нея,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 септември 1996 г. относно съобщението на Комисията относно включване зачитането на демократичните принципи и правата на човека в споразуменията между Общността и трети страни (COM(1995)0216)(1), както и своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2001 г. относно откритостта и демокрацията в международната търговия(3), настояваща за зачитане от СТО на основните социални стандарти на Международната организация на труда (МОТ), както и за приемане от Европейския съюз на решенията на МОТ, включително евентуални призиви за санкции, свързани със сериозни нарушения на основните социални стандарти,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 април 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно ролята на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека и процеса на демократизация в трети страни (COM(2001)0252)(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Социалното измерение на глобализацията ‐ приносът на политиката на ЕС за увеличаване на ползите за всички“ (COM(2004)0383),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2005 г. относно социалното измерение на глобализацията(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2005 г. относно експлоатацията на деца в развиващите се страни със специален акцент върху детския труд(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно детския труд(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно справедливата търговия и развитието(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. относно Глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността(9) в отговор на съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб – Принос към стратегията на ЕС за растеж и заетост“ (COM(2006)0567),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достойни условия на труд за всички ‐ приносът на ЕС за осъществяване на програмата за осигуряване на достойни условия на труд в света“ (COM(2006)0249),

–  като взе предвид Декларацията на министрите от Икономическия и социален съвет на ООН от 2006 г. относно целите за пълна трудова заетост и достойни условия на труд, която признава пълната и плодотворна трудова заетост и достойните условия на труд за всички като ключов елемент от устойчивото развитие,

–  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно осигуряването на достойни условия на труд за всички(10), съдържаща искане за включване на социални стандарти с цел насърчаване на достойни условия на труд в търговските споразумения на Европейския съюз и по-специално в двустранните споразумения,

–  като взе предвид Дневния ред за достойни условия на труд на МОТ и Глобалния пакт за заетостта на МОТ, приети с глобален консенсус на 19 юни 2009 г. на Международната конференция по труда и декларацията на МОТ от 2008 г. относно социалната справедливост за справедлива глобализация,

–  като взе предвид Брюкселската конвенция от 1968 г., консолидирана в Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването, и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(11),

–  като взе предвид общата система за преференции (ОСП) в сила от 1 януари 2006 г., която предоставя безмитен достъп или намаление на митата при по-голям брой продукти, а също така включва и нов стимул за уязвимите страни със специфични търговски, финансови и свързани с развитието потребности,

–  като взе предвид всички споразумения между Европейския съюз и трети държави,

–  като взе предвид споразумението за партньорство между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., и прегледите на това споразумение от 2005 и 2010 г.,

–  като взе предвид своите резолюции относно споразуменията за икономическо партньорство с регионите и държавите от АКТБ и по-специално резолюциите си от 26 септември 2002 г.(12), от 23 май 2007 г.(13) и от 12 декември 2007 г.(14),

–  като взе предвид международните конвенции относно околната среда като Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой (1987 г.), Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци (1989 г.), Протокола за биологичната сигурност от Картахена (2000 г.) и Протокола от Киото (1997 г.),

–  като взе предвид 13 глава от споразумението за свободна търговия, подписано през октомври 2009 г. между Европейския съюз и Южна Корея,

–  като взе предвид приключването на преговорите между ЕС, Колумбия и Перу за подписване на многостранно споразумение за търговия,

–  като взе предвид изслушването „Прилагане на социални и екологични стандарти при търговските преговори“, организирано на 14 януари 2010 г. от Европейския парламент,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи; комисията по развитие, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0312/2010),

А.  като има предвид, че връзката между търговията, правата на човека и социалните и екологичните стандарти се е превърнала в ключов елемент от икономическите и търговските отношения и е неразделна част от преговорите в рамките на споразуменията за свободна търговия,

Б.  като има предвид, че нарушенията на правилата на конкуренцията и рисковете от социален и екологичен дъмпинг стават все по-чести, по-конкретно в ущърб на предприятията и работниците, разположени в Европейския съюз, които трябва да спазват по-високи социални, екологични и данъчни стандарти,

В.  като има предвид, че ЕС в отношенията си с трети държави следва да възприеме търговска стратегия, основана на реципрочност, но че тя трябва да бъде диференцирана в зависимост от равнището на развитие на неговите партньори, както относно исканията му в социално и екологично отношение, така и относно либерализирането на търговията с цел установяване на условия за справедлива и лоялна международна конкуренция,

Г.  като има предвид, че двустранните форуми са се превърнали в основна платформа за преследване на тези политически цели ‐ дотолкова, че перспективите за установяване на многостранни правила за регулиране на отношенията между търговията, труда и околната среда в рамките на СТО не са твърде обещаващи,

Д.  като има предвид, че все пак е съществено да се работи за възстановяване на баланса между търговското право и основните права и да се укрепи диалогът между основните международни организации, по-конкретно между МОТ и СТО, с оглед на постигане на по-съгласувани международни политики и по-добро световно управление,

Е.  като има предвид, че има много причини за включване на разпоредби относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международни търговски споразумения ‐ от желанието да се установи справедлива и честна търговия и да се гарантира определено равнище на лоялност в търговията („level playing field“) до по-предписателното желание да се защитават универсалните ценности, възприети от Европейския съюз, и да се преследват съгласувани европейски политики,

Ж.  припомня, че в Декларацията на ООН за правото на развитие от 1986 г. се потвърждава, че „правото на развитие е неотменимо право на човека, по силата на което всяка отделна личност и всички народи имат правото да участват в икономическото, социалното и културното развитие, да допринасят за него и да се ползват от неговите предимства“; поради това счита, че ЕС има задължението да не отслабва това право и дори да го интегрира в международните си споразумения и да го следва като насока за европейските политики,

З.  като има предвид, че Договорът от Лисабон отново потвърждава, че външната дейност на Европейския съюз, от която търговията е неразделна част, следва да бъде ръководена от същите принципи, които са вдъхновили собственото му създаване; като има предвид, че европейският социален модел, който съчетава устойчив икономически растеж с по-добри условия на труд и на живот, може също да служи за модел на другите партньори; като има предвид, че търговските споразумения трябва освен това да са съвместими с други задължения и международни конвенции, които държавите страни по тях са се ангажирали да спазват съгласно националното си право,

И.  като има предвид значението на това, да се запази равнището на социалните и екологичните стандарти, които са в сила в Европейския съюз, и спазването им от страна на чуждестранните предприятия, извършващи дейност на единния европейски пазар,

Й.  като има предвид, че включването на правата на човека и на социалните и екологичните стандарти в търговските споразумения може да донесе добавена стойност в подобни споразумения, като даде възможност за по-голямо взаимодействие в рамките на гражданското общество и повишена подкрепа за политическата и социална стабилност и същевременно установи по-благоприятна атмосфера за търговията,

К.  като има предвид, че секторът на търговията и зачитането на стандартите в областта на правата на човека и на социалните и екологичните стандарти са важни за осигуряването на мир и благоденствие в световен мащаб, но не могат да бъдат използвани за решаване на всички проблеми, които могат да възникнат между държавите по света; като има предвид обаче, че безизходни положения в политическата ситуация могат да се преодолеят чрез укрепване на търговските отношения, като по този начин се гарантира формулирането на общи интереси, особено в областта на опазването на околната среда, като начин за разрешаване на конфликтите,

Л.  като има предвид, че други държави са дали положителен пример за включване на социални стандарти в търговски споразумения,

М.  като има предвид, че общата система за преференции е свързана със зачитането на принципите на международните конвенции в областта на правата на човека и на основните трудови стандарти от страна на държавите бенефициенти и че тя включва специална схема от допълнителни митнически преференции за насърчаване на ратифицирането и ефективното прилагане на основните международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, защитата на околната среда и доброто управление; като има предвид, че неспазването на условията може да доведе до временно прекратяване на търговския режим,

1.  Изисква във връзка с това в бъдещата търговска стратегия на Европейския съюз търговията да не бъде разглеждана като самоцел, а като инструмент, който дава възможност да бъдат насърчавани европейските ценности и европейските търговски интереси, а също и като инструмент за справедлив обмен, който е в състояние да разшири обхвата на ефективното приобщаване и прилагане на социални и екологични стандарти по отношение на всички търговски партньори на ЕС; счита, че Европейският съюз следва да възприема в преговорите позитивен, но също така юридически обвързващ подход; подчертава, че включването на разпоредби относно устойчивото развитие, по-конкретно в двустранните споразумения, ще бъде от полза за всички страни;

2.  Припомня, че търговската политика представлява инструмент, който е подчинен на общите цели на Европейския съюз, както и че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз търговската политика на Европейския съюз се провежда „съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“ и че съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз Съюзът следва да допринася по-специално за „устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“;

Права на човека и социални и екологични стандарти в многостранните търговски отношения

3.  Приканва за по-интензивно сътрудничество на многостранно равнище между СТО и основните институции на ООН в областта на правата на човека; счита, че по-тесните връзки с Върховния комисариат на ООН по правата на човека и със специалните процедури биха били особено полезни за осигуряване на многостранна търговска рамка, допринасяща за зачитането на правата на човека; счита също така, че експертният опит на Върховния комисариат би могъл да се взема предвид в работните групи на СТО и Апелативния орган в случай, че се установят сериозни нарушения на правата на човека;

4.  Счита, че общият периодичен преглед в рамките на Съвета по правата на човека би бил полезен инструмент за проследяване на спазването на разпоредбите, свързани с правата на човека, в международните търговски споразумения;

5.  Подчертава, че е от съществено значение задълбочаването на сътрудничеството с МОТ като компетентен орган при определяне и договаряне на международни трудови стандарти и при надзора за тяхното спазване в правото и в практиката, а също и пълноценното участие на МОТ в работата на СТО;

   а) във връзка с това отправя искане да се даде на МОТ официален статут на наблюдател в СТО и правото да взема думата по време на министерските конференции на СТО;
   б) предлага създаването в СТО на комитет по търговия и достойни условия на труд по подобие на комитета по търговия и околна среда; също така настоява на двата комитета да бъдат предоставени ясно определени правомощия и те да могат да оказват осезаемо влияние;
   в) предлага да се даде възможност да бъдат сезирани МОТ и Върховния комисариат на ООН по правата на човека в съответните случаи, когато става въпрос за нарушаване на международните конвенции по труда при търговски спор;
   г) предлага, когато решение на органа за решаване на спорове се счита от държава членка на СТО като поставящо под въпрос решения на МОТ относно спазването на конвенциите по труда, да съществува процедура за обжалване пред МОТ;

6.  Потвърждава, че целите за поддръжка и запазване на отворена и недискриминационна многостранна система на търговия, от една страна, и за действие за защита на околната среда и насърчаване на устойчивото развитие, от друга страна, трябва да се укрепват взаимно; подчертава, че съгласно член 20 от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) държавите-членки могат да приемат търговски мерки за защита на околната среда, при условие че тези мерки не се прилагат като средство за произволна или неоснователна дискриминация ; насърчава държавите-членки да се възползват изцяло от тази разпоредба;

7.  Приветства съществуването на комитета по търговия и околна среда на СТО, който следва да се превърне в съществен форум за работа за интеграция и задълбочаване на връзката между околна среда и търговия; надява се, че ролята и дейността на комитета ще придобият по-голям обхват, за да отговорят по положителен начин на основните търговски и екологични предизвикателства, пред които е изправена международната общност;

8.  Подчертава важността на подобряването на достъпа до „зелени“ стоки и технологии за постигане целите на устойчивото развитие и приканва всички страни в преговорния процес да удвоят усилията си за бързо приключване на преговорите по намаляването или премахването на тарифните и нетарифните бариери пред екологичните стоки и услуги, за да се насърчат нови форми на икономически политики и създаването на работни места, съответстващи на нормите на МОТ за достойни условия на труд, както и възможностите за растеж на европейските индустрии и МСП;

9.  Подчертава необходимостта от напредък в преговорите по другите точки от член 31 от декларацията от Доха относно връзката между съществуващите правила на СТО и специфичните търговските задължения, установени в многостранните споразумения в областта на околната среда (МСОС), и от насърчаване на по-тясно сътрудничество между секретариатите на МСОС и комитетите на СТО, което е съществен аспект за гарантиране на съгласуваното развитие на търговските режими и режимите на опазване на околната среда;

10.  Счита, че многостранно споразумение относно климата би било най-добрият инструмент, за да се гарантира интернализиране на отрицателните за околната среда външни разходи, свързани с CO2, но че съществува риск такова споразумение да не бъде постигнато в близко бъдеще; във връзка с това счита, че Европейският съюз следва да продължи да проучва възможностите за въвеждане в промишлените сектори, при които изместването на въглеродни емисии наистина оказва въздействие, на подходящи инструменти в областта на околната среда, в допълнение към търгуването на квоти CO2 от схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, в частност „механизъм за включване на въглеродни емисии“, който да спазва правилата на СТО, тъй като подобен механизъм би направил възможна борбата срещу опасността от това, емисиите на CO2 да се пренасят към трети държави;

11.  Предлага, след като се договори и подпише международно споразумение относно климата, да се създаде истинска международна организация за околната среда, която да следи за изпълнението на поетите ангажиментите и за спазването на стандартите в сферата на околната среда; би било например задължително да се сезира тази бъдеща организация за екологичен дъмпинг;

Права на човека и социални и екологични стандарти в двустранните търговски споразумения

12.  Твърдо подкрепя практиката на включване на правно обвързващи клаузи относно правата на човека в международните споразумения на Европейския съюз, но припомня, че продължават да съществуват големи предизвикателства относно наблюдението и прилагането на тези клаузи; заявява отново, че такива клаузи трябва също да бъдат включвани във всички търговски и секторни споразумения с ясен и прецизен механизъм за консултация по образец на член 96 от Споразумението от Котону; приветства в това отношение включването на подобна клауза в споразуменията за свободна търговия от „ново поколение“;

13.  Подчертава, че същият подход на систематично включване следва да се приложи и при главите относно устойчивото развитие в двустранните споразумения;

14.  Отбелязва, че бъдещи търговски споразумения могат да бъдат договорени на фона на настоящата финансова криза; счита, че това не бива да води до пренебрегване на социални и екологични норми, по-специално по отношение на емисиите на парникови газове и управлението на опасни отпадъци, за да бъдат постигнати други цели;

15.  Като взема предвид горепосочените цели, отправя искане към Европейската комисия да включва систематично във всички споразумения за свободна търговия, които тя договаря с трети държави, набор от социални и екологични стандарти, които да включват:

   а) списък на минималните стандарти, които трябва да бъдат съблюдавани от всички търговски партньори на ЕС; в социалната област тези стандарти трябва да съответстват на осемте основни конвенции на МОТ (Core Labour Standards), така както са изброени в Декларацията на МОТ относно основните принципи и права при работа (1998 г.); към тези осем конвенции, за индустриализираните страни се добавят четири приоритетни конвенции на МОТ (ILO Priority Conventions); в областта на околната среда и зачитането на правата на човека минималният стандарт трябва да съответства на списъка на конвенциите относно околната среда и принципите на добро управление, предвиден в европейския регламент относно схемата за общи тарифни преференции;
   б) списък на допълнителните конвенции, които трябва да бъдат приложени по постепенен и гъвкав начин, като се има предвид развитието на икономическата, социалната и екологична ситуация на съответния партньор; в социалната област крайната цел трябва да съответства на пълното и цялостно прилагане на Дневния ред за достойни условия на труд на МОТ;

16.  Подчертава, че съблюдаването на тези стандарти трябва да се разбира като включващо едновременно тяхната ратификация, транспонирането им в националното право и тяхното ефективно прилагане на цялата национална територия;

17.  Поставя искане всички бъдещи търговски споразумения да предвиждат забрана за експлоатация на детския труд, по-специално при добива и обработката на естествен камък, и да включват единна европейска система за сертифициране, която да гарантира, че по цялата верига на стойността вносният естествен камък и изделията от естествен камък са доказуемо произведени без експлоатация на детски труд по смисъла на Конвенция 182 на МОТ;

18.  Подчертава, че в рамките на споразуменията за свободна търговия биха могли да се предвидят случаи на подлежаща на условия либерализация, включително съкращаване на графика за премахване на ограниченията или достъп до допълнителен пазар в зависимост от спазването на екологичните и социалните стандарти;

19.  Подчертава важността на непрекъснатия мониторинг върху прилагането на споразумението, при отворен и интегриращ подход във всички фази:

   a) отбелязва използването на оценки на въздействието във връзка с устойчивото развитие, но счита, че те би трябвало да се извършват също така преди, по време на и след преговорите, за да се гарантира непрекъснат процес на оценяване; подчертава също така, че е от значение да се действа изцяло въз основа на резултатите от тях; счита също така, че преговарящите би трябвало да вземат по-добре предвид приоритетите и тревогите, които са изтъкнати в тези оценки на въздействието;
   б) приканва Комисията да изготви оценки на въздействието относно правата на човека, в допълнение към оценките относно устойчивото развитие, с разбираеми търговски показатели, които се основават на правата на човека и екологичните и социалните стандарти;
   в) призовава двете страни да представят редовни доклади относно общия напредък по прилагането на всички ангажименти, поети по силата на споразумението;
   г) изисква от Комисията да гарантира, че парламентите на страните партньори участват в търговските преговори с цел подобряване на управлението и демократичния надзор в развиващите се страни;
   д) подчертава значимостта на участието на гражданите на всички етапи на преговорите и по време на проследяването на споразумението и в тази връзка отправя искане за създаване на форуми за устойчивото развитие или на консултативни групи, предвиждащи консултация със социалните партньори и представителите на независимото гражданско общество;

20.  Призовава за това, търговските споразумения на ЕС ефективно да предвиждат възможно най-високите равнища на прозрачност, строги стандарти за възлагане на обществени поръчки и докладване за всяка отделна страна от страна на предприятията както в развитите, така и в развиващите се страни, с цел борба срещу незаконното изтичане на капитали;

21.  Настоява Съюзът да отстоява правото на достъп до природните ресурси при преговорите по международните споразумения и да отстоява това право и за местното и коренното население във връзка с достъпа до жизненоважни природни ресурси; изисква от Комисията да включи в преговорите и в международните търговски споразумения проблема за закупуването и притежанието на земя в трети страни, по-специално в най-слабо развитите държави и развиващите се страни;

22.  Признава, че главата относно устойчивото развитие в двустранните споразумения, които са в процес на договаряне, е обвързваща, но би могла да бъде със засилен ефект, ако предвижда:

   a) процедура за подаване на жалби, отворена за участие на социалните партньори;
   б) възможност за отнасяне на въпроса до независима инстанция с цел бързо и ефикасно разрешаване на спорове, свързани със социални и екологични проблеми, като групи експерти, подбрани от двете страни въз основа на техния опит в областта на правата на човека, трудовото право и правото в областта на околната среда, и чиито препоръки би трябвало да бъдат включени в добре определен процес, при наличието на разпоредби за тяхното прилагане;
   в) възможност за прибягване до механизъм за разрешаване на спорове при същите условия, както и за останалите части от споразумението, предвиждащ глоби с цел да се подобри положението в съответните сектори, или поне временно спиране на някои търговски предимства, предвидени в споразумението в случай на тежко нарушение на горепосочените стандарти;

23.  Подчертава важността на допълването на споразуменията със съпътстващи мерки, включително мерки по техническо съдействие и програми за сътрудничество, целящи да се подобри способността за изпълнение, по-специално на основните конвенции в областта на правата на човека и на социалните и екологичните стандарти;

Права на човека и социални и екологични стандарти в едностранните търговски отношения: ОСП и ОСП+

24.  Счита, че 27-те конвенции, чиято ратификация е поискана с оглед възползване от предимствата на ОСП +, представляват уникално съчетание от конвенции относно стандарти във връзка с правата на човека, трудовото право, околната среда и доброто управление; счита, че до този момент ОСП+ има очевиден положителен резултат що се отнася до ратификацията на тези конвенции, но в по-малка степен по отношение на тяхното прилагане, и би желал да постави допълнително ударение върху съпътстващите мерки, целящи да подобрят капацитета по прилагане; счита също така, че за да се гарантира надеждността на ОСП+, Комисията трябва да предприема проучвания и при нужда да премахва преференции, ако сходни елементи посочват, че някои страни не прилагат 27-те конвенции;

25.  Счита, че в споразуменията на Европейския съюз с трети държави би могла да бъде установена по-тясна връзка между клаузите във връзка с правата на човека и ОСП+, по-специално що се отнася до мониторинга;

26.  Приканва Комисията, в процеса на ревизиране на режима на ОСП, да способства за това той да бъде от полза на страните, които се нуждаят най-много от него, и да опрости правилата за произход, за да могат държавите бенефициенти по инициативата „Всичко освен оръжие“ и режима ОСП+ да могат да извлекат най-голяма полза от предоставените им преференции; изисква установяването на точки за сравнение, механизми и прозрачни критерии за предоставяне, както и за оттегляне на преференции в рамките на този режим; изисква също така пълното участие на Европейския парламент в течение на целия процес, по-специално що се отнася до предложението на Съвета относно списъците на държавите бенефициенти, започването на проучвания или временното суспендиране на ОСП+;

27.  Призовава настоятелно Комисията да внесе в най-кратки срокове предложение за регламент за забрана на вноса в ЕС на стоки, произведени чрез използване на съвременни форми на робство, принудителен труд, по-специално принудителен труд на особено уязвими групи, в нарушение на основни стандарти за правата на човека;

28.  Призовава Комисията, въз основа на рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията, подробно да информира Парламента по всички значими теми по време на преговори по международни търговски споразумения;

29.  Призовава Комисията, с оглед на разширените по силата на Договора от Лисабон правомощия на Парламента, да гарантира ефективен информационен поток и да признава при всякакви обстоятелства статута на наблюдател на Парламента, в лицето на изпратените от него представители, и следователно да им осигурява достъп до всички съответни заседания и документи;

o
o   o

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 320, 28.10.1996 г., стр. 261.
(2) ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 107.
(3) ОВ C 112 E, 9.5.2002 г., стр. 326.
(4) OВ C 131 E, 5.6.2003 г., стр. 147.
(5) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 65.
(6) ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 84.
(7) Заключения на Съвета от 14.6.2010 г. относно детския труд, 10937/1/10.
(8) ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 865.
(9) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 128.
(10) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321.
(11) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.
(12) ОВ C 273 E, 14.11.2003 г., стр. 305.
(13) ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 301.
(14) ОВ C 323 E, 18.12.2008 г., стр. 361.


Годишен доклад за дейността на Европейския омбудсман през 2009 г.
PDF 296kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2009 г. (2010/2059(INI))
P7_TA(2010)0435A7-0275/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид годишния доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2009 г.,

–  като взе предвид член 24, параграф 3 и член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 41 и 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана(1),

–  като взе предвид рамковото споразумение за сътрудничество, сключено между Европейския парламент и омбудсмана на 15 март 2006 г. и влязло в сила на 1 април 2006 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 октомври 2005 г., озаглавено „Оправомощаване за приемане и предаване на съобщения до Европейския омбудсман и за упълномощаване на длъжностните лица да се явяват пред Европейския омбудсман“ (SEC (2005)1227),

–  като взе предвид Решение 2008/587/ЕО на Европейския парламент от 18 юни 2008 г. за изменение на неговото Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана(2),

–  като взе предвид преразглеждането от омбудсмана на мерките за прилагане, с цел да се отразят промените в статута, влязло в сила на 1 януари 2009 г.,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,

–  като взе предвид член 205, параграф 2, второ и трето изречения от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0275/2010),

A.  като има предвид, че годишният доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2009 г. беше официално внесен до председателя на Европейския парламент на 19 април 2010 г. и че омбудсманът г-н Nikiforos Diamandouros е внесъл своя доклад в комисията по петиции на 4 май 2010 г. в Брюксел,

Б.  като има предвид, че член 24 от ДФЕС гласи, че „всеки гражданин на Съюза може да се обръща към омбудсмана, предвиден в член 228“,

В.  като има предвид, че член 41 от Хартата на основните права постановява, че „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“,

Г.  като има предвид, че член 43 от Хартата постановява, че „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава-членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции“,

Д.  като има предвид, че вследствие влизането в сила на ДФЕС общата външна политика и политиката на сигурност, както и дейността на Европейския съвет отсега нататък попадат в обхвата на правомощията на омбудсмана,

Е.  като има предвид също така, че съгласно член 228 от ДФЕС отсега нататък омбудсманът „се избира след избора на Европейския парламент за срока на мандата на парламента“, а не се „назначава“ от Парламента,

Ж.  като има предвид, че работата на омбудсмана допринася за изграждането на един Съюз, „в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“, както се посочва в член 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз,

З.  като има предвид, че през 2009 г. омбудсманът е регистрирал 3098 жалби в сравнение с 3406 през 2008 г. и че от тях 727 (23 %) са се оказали в рамките на неговите правомощия за разлика от 802 през 2008 г.,

И.  като има предвид, че през 2009 г. омбудсманът е започнал 335 проверки въз основа на жалби, а 318 проверки са били доведени до край и приключени, като 311 от тях са били вследствие жалби и 7 са били образувани по инициатива на омбудсмана,

Й.  като има предвид, че в 179 случая, приключени през 2009 г. (56 % от общия брой), засегнатата институция е приела приятелско споразумение или е разрешила въпроса, което показва силно желание от страна на институциите и органите да разглеждат подадените до омбудсмана жалби като възможност да поправят някои допуснати грешки и да си сътрудничат с омбудсмана в полза на гражданите,

К.  като има предвид, че през 2009 г. омбудсманът е установил лошо администриране в 12 % от случаите (37 проверки), като това е довело до критични забележки в 35 случая,

Л.  като има предвид, че през 2009 г. бяха изготвени 15 проектопрепоръки,

М.  като има предвид, че най-често срещаните твърдения за лошо администриране се отнасяха до липсата на прозрачност, включително отказ на информация (36 % от всички проверки), несправедливост или злоупотреба с власт (14 %), закъснения, които е можело да бъдат избегнати (13 %), процедурни грешки (13 %), небрежност (6 %), неизпълнение от страна на Комисията на ролята й на пазителка на Договорите (6 %), правни грешки (6 %) и дискриминация (5 %),

Н.  като има предвид, че средната продължителност на разглеждане на жалбите е била скъсена от 13 месеца през 2008 г. на 9 месеца през 2009 г., което свидетелства за усилията, положени от омбудсмана да съкрати средната продължителност на проверките си, както и за доброто сътрудничество между съответните институции,

О.  като има предвид, че нито един от случаите на лошо администриране не е довел до изготвянето през 2009 г. на специален доклад до Европейския парламент,

П.  като има предвид, че критичните забележки и препоръките на омбудсмана не са правно обвързващи, а имат за цел да насърчат саморегулирането от страна на институциите и органите на Европейския съюз и позволяват предотвратяването на повторни грешки и лошо функциониране в бъдеще,

Р.  като има предвид, че от създаването на омбудсмана неговата роля претърпя развитие благодарение на неговата независимост и на демократичния контрол върху дейностите му, упражняван от Парламента и от комисията по петиции,

С.  като има предвид, че е от първостепенно значение европейските институции и органи да използват максимално необходимите им ресурси, за да изпълняват задължението си да гарантират, че гражданите получават бързи и съдържателни отговори на своите запитвания, жалби и петиции;

Т.  като има предвид, че Парламентът прие Кодекса за добро поведение на администрацията, изготвен от омбудсмана, със своята резолюция от 6 септември 2001 г.(3),

У.  като има предвид, че Европейската мрежа на омбудсманите позволява пренасочването на жалбоподателите към омбудсманите или към сходни органи, които би следвало да предоставят най-удачната помощ на съответното равнище, както и обмена на информация и на добри практики,

Ф.  като има предвид, че дейностите на омбудсмана и на комисията по петиции се допълват взаимно и благоприятстват повишената ефикасност на работата им,

1.  Одобрява представения от Европейския омбудсман годишен доклад за 2009 г.;

2.  Посочва, че влизането в сила на Договора от Лисабон укрепва демократичната легитимност на омбудсмана благодарение на избирането му от Парламента и разширява мандата му, така че да обхваща общата външна политика и политиката на сигурност, както и дейността на Европейския съвет;

3.  Приветства факта, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права, която отсега нататък е правно обвързваща, определя правото на добра администрация като едно от основните права на гражданите на Съюза; поради това приканва омбудсмана, при всекидневното разглеждане на жалбите, да следи за зачитането на Хартата на основните права;

4.  Счита, че прозрачността, достъпът до информация и зачитането на правото на добра администрация представляват предварителни и необходими условия за доверието на гражданите в способността на институциите да отстояват права им;

5.  Поради това счита, че терминът „лошо администриране“ следва да продължава да се тълкува в широк смисъл, така че да включва не само нарушения на правни норми или общи принципи на европейското административно право, като например обективност, пропорционалност и равнопоставеност, недискриминация и спазване на правата на човека и основните свободи, но също случаи, когато дадена институция не действа последователно и добросъвестно, или да отчита основателните очаквания на гражданите, включително в случаите, когато дадена институция сама е поела задължението да зачита определени норми и стандарти, без да има такова задължение съгласно Договорите или вторичното законодателство;

6.  Приветства омбудсмана за ясното и изчерпателно представяне на извършваните от него дейности; при все това препоръчва при бъдещи доклади резюмето на дейностите и тематичният анализ да бъдат фокусирани в по-голяма степен върху структурните проблеми и общите тенденции;

7.  Счита, че през обхванатия от доклада период омбудсманът е упражнявал своите правомощия по активен и балансиран начин, както по отношение на разглеждането и обработването на жалби, извършването и приключването на проверки, така и по отношение на поддържането на градивни взаимоотношения с институциите и органите на Европейския съюз и на насърчаването на гражданите да упражняват своите права във връзка с тези институции и органи;

8.  Приветства отличните взаимоотношения между омбудсмана и комисията по петиции в институционалните рамки, по-специално взаимното зачитане на съответните им правомощия; насърчава вече въведената от омбудсмана практика да осигурява присъствието на представител на всички заседания на комисията по петиции;

9.  Приветства същностния принос на Европейската мрежа на омбудсманите, която е представена в 32 държави от 94 служби и чийто член е комисията по петиции, при зачитане на принципа на субсидиарност; приветства сътрудничеството между Европейския омбудсман и омбудсманите и сходните органи на национално, регионално и местно равнище в държавите-членки;

10.  Приема за сведение факта, че през 2009 г. омбудсманът е получил 3098 жалби, като за този период са били извършени и приключени 318 проверки;

11.  Приветства факта, че значителен брой процедури са завършили с постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора или са били приключени от съответната институция (56 %), което свидетелства за градивното сътрудничество между омбудсмана и институциите и органите на Съюза; насърчава омбудсмана, институциите и органите на Съюза да продължат усилията си в тази посока;

12.  Приветства също така положените от омбудсмана усилия за съкращаване на средната продължителност на проверките до девет месеца; изисква на всички институции и органи на ЕС да бъдат предоставени необходимите бюджетни и човешки ресурси, с цел да се гарантира предприемането на бързи действия по отношение на подадените жалби и петиции;

13.  Отбелязва факта, че повече от една трета от започнатите през 2009 г. проверки от омбудсмана се отнасят до липсата на прозрачност; ето защо призовава настоящото преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 да не ограничава съществуващото право на достъп до информация и документи, а да възприеме един по-активен подход;

14.  Приветства постигнатия през 2009 г. напредък по отношение на улесняването на достъпа на омбудсмана до поверителни документи на Съвета;

15.  Отбелязва стратегията за комуникация и развитие на интернет сайта, допринесла за намаляването, по мнението на омбудсмана, на броя на жалбите, обявявани за недопустими, и насърчава омбудсмана да продължава да полага усилия, с цел да информира европейските граждани относно своите функции и границите на своите правомощия, както и относно техните права;

16.  Присъединява се към мнението на омбудсмана, съгласно което отвъд зачитането на задължителните за администрацията правила развитието на една истинска култура на обслужване на гражданите е от съществено значение за доброто администриране; поради това призовава омбудсмана да предприема повече инициативи за популяризирането на тази култура на обслужване сред европейските институции и граждани;

17.  Изразява съжаление във връзка с броя на жалбите, породени от неоправдани закъснения при регистрирането на молбите, обработката на досиетата и вземането на решения; предлага при преразглеждането на Финансовия регламент да бъдат предвидени финансови обезщетения в случаите на явни и продължителни закъснения;

18.  Отбелязва факта, че омбудсманът е довел до успешен край проверка по собствена инициатива относно прилаганите от Комисията правила спрямо молбите на граждани за достъп до документи, свързани с процедури за установяване на нарушения; насърчава засилването на сътрудничеството с комисията по петиции и предлага на омбудсмана да я осведомява редовно относно извършваните проверки по собствена инициатива и техните резултати; приканва Комисията да възприеме едно по-отворено и активно поведение по отношение на информацията за процедурите за установяване на нарушения;

19.  Счита, че Кодексът за добро поведение на администрацията, предложен от омбудсмана и одобрен от Парламента в неговата резолюция от 6 септември 2001 г., изпълнява ролята на ръководство и помощно средство за служителите на всички институции и органи на Общността; приветства одобрението на кодекса за добро поведение от страна на Европейския икономически и социален комитет; приветства също така сключването на меморандум за разбирателство с Европейската инвестиционна банка относно обработката на жалбите; призовава омбудсмана да предвиди възможността да преразглеждане на кодекса за добро поведение, базирано на опита от последното десетилетие, и на тази основа да се стреми към насърчаване на обмена на добри практики;

20.  Изразява съжаление, че жалбите относно неправилното прилагане на общностното право от страна на дадена държава-членка, получавани от националните омбудсмани, не се регистрират от европейския омбудсман; предлага на омбудсмана да обмисли възможността за обединяването им с оглед на по-доброто разбиране на проблема;

21.  Призовава омбудсмана да насърчава националните омбудсмани да пристъпят към редовни контакти с националните им парламенти, като следват модела, установен между европейския омбудсман и Европейския парламент;

22.  Приканва Комисията да изготви европейски закон за администрацията, който да бъде общ за всички органи, институции и агенции на Съюза;

23.  Привлича вниманието на омбудсмана към новата процедура за подбор на персонал на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) и препоръчва да се проследи нейното прилагане и да се анализират констатираните развития;

24.  Подкрепя идеята за създаване на общ интранет портал за всички членове на Европейската мрежа на омбудсманите с оглед гарантирането на редовно разпространение на резултатите;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на техните омбудсмани или сходни компетентни органи.

(1) ОВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15.
(2) ОВ L 189, 17.7.2008 г., стр. 25.
(3) ОВ C 72 E, 21.3.2002 г., стр. 331.


Специален доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент във връзка с проектопрепоръката до Европейската комисия по жалба 676/2008/RT (съгласно член 205, параграф 2,1-ва част)
PDF 285kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно специалния доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент във връзка с проектопрепоръката до Европейската комисия по жалба 676/2008/RT (2010/2086(INI))
P7_TA(2010)0436A7-0293/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид специалния доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент, представен на 24 февруари 2010 г.,

–  като взе предвид член 228, параграф 1, втора алинея, от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 195 от ДЕО),

–  като взе предвид член 41, параграф 1, член 42 и член 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана(1), последно изменено с Решение 2008/587/EО, Евратом на Европейския парламент от 18 юни 2008 г.(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя при нарушения на правото на Общността(3),

–  като взе предвид член 205, параграф 2, първа фраза от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0293/2010),

А.  като има предвид, че член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз оправомощава Европейския омбудсман да получава жалби от всеки гражданин на Съюза относно случаи на лошо администриране в действията на институциите или органите на Съюза,

Б.  като има предвид, че жалбите, подадени от граждани на ЕС, представляват важен източник на информация относно евентуални нарушения на правото на ЕС,

В.  като има предвид, че в съответствие с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“,

Г.  като има предвид, че на 1 март 2007 г. неправителствена организация, действаща в областта на опазването на околната среда, изиска от Комисията достъп до информация и документи на Генерална дирекция „Промишленост и предприятия“ и бившия заместник-председател на Комисията, отговорен за промишлеността и предприятията, във връзка със срещи между Комисията и представители на сектора на автомобилостроенето, при които е разглеждан въпросът за подхода на Комисията по отношение на емисиите на въглероден диоксид от автомобили,

Д.  като има предвид, че Комисията предостави достъп до 15 от общо 18 писма, изпратени до тогавашния член на Комисията г-н Гюнтер Ферхойген, но отказа достъп до три писма, изпратени от германския автомобилостроител „Порше“, поради факта, че тяхното оповестяване би накърнило защитата на търговските интереси на дружеството,

Е.  като има предвид, че член 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(4) предвижда, че целта на регламента е да гарантира възможно най-широк достъп до документите на Съвета, Европейския парламент и Комисията, и като има предвид, че в съответствие с установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз, всякакви изключения от този принцип трябва да се тълкуват стриктно,

Ж.  като има предвид, че Комисията отказа да предостави на жалбоподателя достъп до съответните писма от „Порше“ АД въз основа на първо тире от член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, съобразно което „институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост...“,

З.  като има предвид, че въпросните писма са изпратени от „Порше“ АД в рамките на консултациите на Комисията с основните заинтересовани страни относно преразглеждането на стратегията на Общността за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от леките автомобили и че във връзка с това е имало вероятност трите писма да съдържат информация за бизнес отношенията на „Порше“ АД и че съответно Комисията е можела да ги разгледа като попадащи в обхвата на изключението, установено в член 4, параграф 2, първо тире, от Регламент (ЕО) № 1049/2001,

И.  като има предвид, че службите на омбудсмана направиха проверка на трите писма от „Порше“ АД, както и на разменени електронни съобщения между Комисията и „Порше“, в които Комисията информира „Порше“, че възнамерява да не оповестява трите писма, и като има предвид, че омбудсманът, въз основа на проверката, стигна до заключението, че Комисията е отказала неоснователно пълен достъп до писмата от „Порше“ АД съобразно член 41, параграф 2, първо тире, и частичен достъп съобразно член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1049/2001(5), и че това е пример за лошо администриране,

Й.  като има предвид, че на 27 октомври 2008 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка към Комисията, в която излага подробностите от своя фактически и правен анализ и заявява, че Комисията следва да предостави достъп до трите писма, изпратени от „Порше“ АД до бившия заместник-председател г-н Гюнтер Ферхойген, в тяхната цялост, или да обмисли частичното им оповестяване,

К.  като има предвид, че омбудсманът, въз основа на член 195 от ДЕО (понастоящем член 228 от ДФЕС) изиска от Комисията да представи обстойно становище в рамките на три месеца, т.е. в срок до 31 януари 2009 г.,

Л.  като има предвид, че Комисията не представи своето становище в рамките на тримесечния срок, предвиден в член 228 от ДФЕС, а вместо това изиска шест удължавания на срока за представяне на обстойно становище по отношение на проектопрепоръката на омбудсмана, и че през юли и след това отново през септември 2009 г. омбудсманът информира секретариата на Комисията за намерението си да представи специален доклад до Парламента, ако не получи отговор на проектопрепоръката си,

М.  като има предвид, че новата Комисия, след като встъпи в длъжност, действително предостави достъп до писмата, но че това се случи повече от 15 месеца след издаването на проектопрепоръката, вместо трите месеца, установени в статута на омбудсмана и в член 228 от ДФЕС,

Н.  като има предвид, че Комисията, като забави отговора си на проектопрепоръката в продължение на 15 месеца, наруши задължението си да сътрудничи на омбудсмана лоялно и добросъвестно в хода на проверката на случай 676/2008/RT и че това е в ущърб не само на междуинституционалния диалог, но и на обществения имидж на ЕС,

О.  като има предвид, че омбудсманът е забелязал забавяния от страна на Комисията в друг случай, свързан с достъп до документи (355/2007(TN)FOR), в който Комисията е трябвало да представи подробно становище относно проектопрепоръката на омбудсмана в срок до 31 октомври 2009 г., но все още не е сторила това,

П.  като има предвид, че Комисията спази първоначалните срокове за отговор на жалби в само четири от 22 случая, включващи достъп до документи, разглеждани от омбудсмана през 2009 г.; като има предвид, че в 14 от тези 22 случая тя представи отговора си с повече от 30 дни закъснение, и в шест случая представи отговора си с най-малко 80 дни закъснение,

Р.  като има предвид, че отговорност на Парламента като единствения избран орган на ЕС е да пази и защитава независимостта на Европейския омбудсман при изпълнението на задълженията му към гражданите на ЕС и да следи за изпълнението на неговите препоръки,

1.  Подкрепя критичните забележки на Европейския омбудсман и неговата препоръка до Комисията във връзка с жалба 676/2008/RT;

2.  Признава, че прекомерното забавяне на отговора до омбудсмана в този случай представлява нарушение на задължението на Комисията за лоялно сътрудничество, предвиден в Договора;

3.  Изразява сериозна загриженост от общата практика на забавяне и възпрепятстване, прилагана от Комисията по отношение на разследванията на омбудсмана в случаи, свързани с достъпа до документи;

4.  Припомня, че в контекста на консултациите, предвидени в член 4, параграф 4 на Регламент (ЕО) № 1049/2001, Комисията трябва да определи срок за отговор на третата страна, автор на документа, и подчертава, че Комисията следва да прилага тези правомощия по начин, който й дава възможност да спазва собствените си срокове(6);

5.  Припомня свързаната със случая съдебна практика, засягаща принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 от ДЕС), според който институциите на Съюза имат задължението да си сътрудничат добросъвестно в отношенията помежду си, и отбелязва, че това задължение е ясно регламентирано в новия член 13, параграф 2 от ДЕС;

6.  Счита, че нежеланието за сътрудничество от страна на Комисията в този и други случаи рискува да подкопае доверието на гражданите в Комисията и да отслаби способността на Европейския омбудсман и на Европейския парламент да осъществяват адекватен и ефективен надзор върху Комисията, и че това нежелание като такова е в противоречие със самия принцип на правовата държава, на който е основан ЕС;

7.  Изисква Комисията да даде гаранции на Европейския парламент, че занапред ще изпълнява задължението си за лоялно сътрудничество с Европейския омбудсман;

8.  Счита, че ако Комисията не даде такива гаранции и/или продължава с тактиката си да не сътрудничи на омбудсмана, Парламентът може да санкционира Комисията и тези санкции може да включват, наред с другото, прехвърляне на част от бюджета за административни разходи на Комисията в резерва;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейския омбудсман.

(1) ОВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15.
(2) OВ L 189, 17.7.2008 г., стp. 25.
(3) OВ С 244, 10.10.2002 г., стр. 5.
(4) OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.
(5) Член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) 1049/2001 гласи: „Ако само част от искания документ е обект на едно или няколко от горепосочените изключения, останалите части на документа се разпространяват.“
(6) Член 5, параграф 5 от Подробните правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001, приложени към Решение 2001/937/ЕО на Комисията, предвижда, че: „Третата страна, автор на документа, с която са проведени консултации, разполага с определен срок за отговор, който не може да е по-кратък от пет работни дни, но трябва да даде възможност на Комисията да спази собствените си срокове за отговор..“


26-ти годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз (2008 г.)
PDF 295kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно 26-ия годишен доклад на Комисията относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз (2008 г.) (2010/2076(INI))
P7_TA(2010)0437A7-0291/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта “EU Pilot' (СОМ(2010)0070),

–  като взе предвид 25-ия годишен доклад на Комисията относно мониторинга на прилагането на правото на Общността (2007 г.) (COM(2008)0777),

–  като взе предвид работните документи на службите на Комисията (SEC(2009)1683, SEC(2009)1684, SEC(2009)1685 и SEC(2010)0182),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 септември 2007 г., озаглавено „Европа на резултатите – прилагане на правото на Общността“ (COM(2007)0502),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателя при нарушения на правото на Общността (COM(2002)0141),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. относно Двадесет и третия годишен доклад на Комисията относно упражняването на контрол на прилагането на правото на Общността (2005 г.)(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно ролята на националния съдия в европейската съдебна система(2),

–  като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и на комисията по петиции (A7-0291/2010),

1.  Изразява съжаление, че Комисията не отговори на въпросите, повдигнати от Парламента в неговите предходни резолюции, и по-специално в горепосочената резолюция от 21 февруари 2008 г.; отбелязва липсата на подобрение по отношение на прозрачността, по-специално с оглед на проекта „EU Pilot“ и въпроса във връзка с човешките ресурси;

2.  Отбелязва, че посредством проекта „EU Pilot“ Комисията цели „повишената ангажираност, сътрудничество и партньорство между Комисията и държавите-членки“(3) и в тясно сътрудничество с националните администрации разглежда начините, по които може да се подходи към прилагането на правото на Европейския съюз; счита, че настоящата инициатива отговоря на новата потребност от сътрудничество между всички институции на Европейския съюз в интерес на един Съюз, който в резултат на приемането на Договора от Лисабон функционира добре и е ориентиран към гражданите; подчертава задължението на Комисията, предвидено в член 17 от Договора за ЕС, да „следи за прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите по силата на тези Договори“;

3.  Отбелязва, че от една страна, се представя един образ на гражданите като имащи основна роля за гарантиране на спазването на правото на ЕС по места(4), докато от друга страна – в проекта „EU Pilot“ – те са изключени дори в още по-голяма степен от последващите процедури; счита, че това не съответства на официалните декларации в Договорите, които гласят че „решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“ (член 1 от Договора за ЕС), че „институциите… на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост“ (член 15 от Договора за функционирането на ЕС) и че „[в]ъв всички свои дейности Съюзът зачита принципа на равенство между гражданите, които се ползват от еднакво внимание от страна на институциите… на Съюза“ (член 9 от Договора за ЕС);

4.  Отбелязва, че за да функционира проектът „EU Pilot“ Комисията е създала „поверителна онлайн база данни“(5) за обмен на съобщения между службите на Комисията и органите на държавите-членки; призовава Комисията да предостави на Парламента съществен достъп до посочената база данни, за да му даде възможност да изпълнява задълженията си за упражняване на контрол върху изпълнението от нейна страна на задълженията й на пазителка на Договорите;

5.  Подчертава, че активната роля на гражданите на Европейския съюз е ясно посочена в Договора за Европейския съюз, по-специално във връзка с Европейската гражданска инициатива; счита, че възможността гражданите да определят законодателната програма е също така пряко свързана с тяхната настояща основна роля за осигуряването на правилното прилагане и спазването на правото на Европейския съюз и прозрачността и надеждността на свързаните процедури;

6.  Отбелязва, че в обобщението на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на Общността се акцентира повече върху транспонирането, отколкото върху действителното прилагане; призовава Комисията надлежно да отчете ролята на петициите за мониторинга върху действителното прилагане на правото на Общността; петициите много често първи указват това, че след транспонирането държавите-членки изостават в прилагането на правните мерки;

7.  Счита, че годишните доклади на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на Европейския съюз в своята настояща форма не предоставят на гражданите и на другите институции достатъчно информация относно действителното състояние на прилагането на правото на ЕС, тъй като Комисията се позовава само на започнати официални производства срещу държави-членки, които не са транспонирали правото на ЕС в своите национални правни системи; счита обаче, че за гражданите и за Парламента би било също така от значителна полза да бъдат информирани, когато Комисията започва производство за нарушение във връзка с неправилно или недобро транспониране на правото на ЕС, и да им бъдат предоставяни подробности за тези нарушения;

8.  Желае да се гарантира, че Комисията продължава да изготвя подробни данни относно всички видове нарушения и че на Парламента се предоставя свободен достъп до всички такива данни, за да му се даде възможност да изпълнява задълженията си за упражняване на контрол върху изпълнението от страна на Комисията на задълженията й на пазителка на Договорите; посочва, че съпоставянето и категоризирането на тези данни следва да бъде съобразено с предходните годишни доклади, за да се улесни Парламентът при изготвянето на съдържателни оценки на постигнатия от Комисията напредък, независимо дали нарушението е било обработено чрез проекта „EU Pilot“ или в рамките на първоначалното производство за установяване на неизпълнение на задължения;

9.  Отбелязва, че забавянията при правилното прилагане, транспонирането и използването на правото на Европейския съюз засягат пряко всекидневния живот на гражданите и предприятията и упражняването на техните права, като водят до правна несигурност и не им позволяват да извличат максимални ползи от вътрешния пазар; подчертава високите разходи от неспазването и неприлагането на правото на ЕС и произтичащата липса на доверие в европейските институции;

10.  Изразява съжаление, че някои държави-членки подценяват значението на правилното и навременно прилагане на правото на ЕС; настоятелно призовава тези държави-членки да отдадат дължимото внимание на транспонирането и прилагането, за да се избегнат закъсненията;

11.  Призовава Комисията да предложи „процедурен кодекс“ под формата на регламент въз основа на новото правно основание – член 298 от Договора за функционирането на ЕС, като определи различните аспекти на производството за установяване на неизпълнение на задължения, в това число уведомления, срокове, право на изслушване, задължение за посочване на основанията и др., с цел укрепване на правата на гражданите и повишаване на прозрачността; припомня на Комисията, че нейното съобщение от 2002 г. представлява важна отправна точка за изготвянето на такъв „процедурен кодекс“;

12.  Припомня, че неговата комисия по правни въпроси неотдавна създаде работна група по въпросите на административното право на ЕС, с цел да проучи дали кодификацията на административното право на ЕС е възможна и какво би означавал един подобен проект на практика; счита, че заключенията на тази работна група следва да бъдат взети предвид при обсъждането на Европейския административен кодекс;

13.  Припомня, че неговата комисия по правни въпроси прие неотдавна с единодушие писмо в подкрепа на вижданията на вносител на петиция, призоваващ за стандартна административна процедура за надзор и прилагане на правото на ЕС, която запазва свободата на действие на Комисията за определяне на това кога и срещу кого да се започва производство, но и ограничава тази й свобода в рамките на практиката на добро управление(6);

14.  Припомня, че като пазител на Договорите Комисията изпълнява основна роля за осигуряването на правилното и своевременно прилагане на правото на Европейския съюз от страна на държавите-членки; насърчава Комисията да упражнява всички правомощия, които са й предоставени от Договорите, по-специално от новите разпоредби на член 260 от Договора за функционирането на ЕС относно неизпълнението от страна на държавите-членки на задължението им да съобщават за мерките за транспониране на директиви;

15.  Припомня резолюцията на Парламента от 9 февруари 2010 г. относно ревизирано Рамково споразумение между Европейския парламент и Комисията(7), в която той призовава Комисията да „предоставя на Парламента обобщена информация относно всички процедури за нарушение от официалното уведомително писмо, включително при поискване от Парламента… относно въпросите, до които се отнасят процедурите за нарушение“(8);

16.  Счита, че гражданите на ЕС следва да очакват еднаква степен на прозрачност от Комисията независимо от това, дали подават официална жалба или упражняват правото си да подават петиции съгласно Договора; поради това изисква на комисията по петиции да се предоставя ясна информация относно достигнатите етапи при производствата за установяване на неизпълнение на задължения във връзка с въпроси, по които има петиции в процес на разглеждане; освен това призовава Комисията да изясни пред комисията по петиции и пред широката общественост каналите за разглеждане на запитвания и жалби;

17.  Подкрепя мерките, предвидени от Комисията за 2009 г. и за периода след това с цел да се гарантира спазването на европейското законодателство от държавите-членки, и изразява желание да участва в производствата за установяване на неизпълнение на задължения в случаи, по които има петиции в процес на разглеждане, както в случая с Кампания във връзка със законодателството в областта на отпадъците и в случая с Испания във връзка със законодателството в областта на управлението на водите;

18.  Призовава Комисията да предостави на Парламента съответните данни, за да се осъществи анализ на добавената стойност, която предлага проектът „EU Pilot“ по отношение на съществуващия процес на управление на досиетата за неизпълнение на задължения, което би било основание за неговото продължаване; счита, че данните следва например да позволят на Парламента да провери дали десетте седмици, предоставени на съответната държава-членка за намиране на решение по конкретен случай, не са довели до допълнително забавяне на откриването на производство за установяване на неизпълнение на задължения, което и без това трае изключително дълго и няма фиксиран срок;

19.  С особен интерес отбелязва ангажимента на Комисията за изготвяне на системни оценки на предоставените от държавите-членки отговори на жалби; призовава Комисията да отделя на тези оценки най-задълбочено внимание след извършването на своевременен анализ на досиетата; призовава за изясняване на ролята на жалбоподателя в процеса на извършване на оценката;

20.  Отправя искане към Комисията да предостави достатъчно ресурси, за да може да следи отблизо прилагането на правото на ЕС, да започва свои собствени разследвания и да определя приоритетите с оглед на предприемането на по-решителни и по-системни действия; призовава Комисията да предоставя на Парламента, както вече многократно е отправяно искане за това, ясни и изчерпателни данни относно ресурсите, разпределени за обработка на случаите на неизпълнение на задължения в различните генерални дирекции и относно ресурсите, разпределени за проекта „EU Pilot“; припомня на Комисията, че Парламентът се е ангажирал да подкрепя Комисията посредством по-голям размер на бюджетните кредити с оглед на увеличаването на ресурсите;

21.  Отправя искане към Комисията да разгледа възможността за въвеждане на новаторски механизми, като например процедурата за взаимна оценка, предвидена в Директивата за услугите, с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на правото на ЕС;

22.  Приветства въвеждането на обслужване на едно гише за граждани, които търсят съвет или защита или които подават жалба чрез „Вашата Европа“(9); чрез добавянето на широко оповестената гражданска инициатива (член 11, параграф 4 от Договора за ЕС) към списъка с инструменти за участие на гражданите значително нарасна необходимостта от предоставяне на обяснения и насоки; Европейският парламент желае да участва в разработването на този уебсайт, с цел да осигури съгласуваност със собствените си планове за предоставяне на по-добри насоки на гражданите;

23.  Напомня за ангажимента на Съвета да насърчава държавите-членки да изготвят и публикуват таблици, които да онагледяват връзката между директивите и националните мерки за транспониране; подчертава, че тези таблици са от основно значение за Комисията, за да може тя ефективно да проследява мерките по прилагане във всички държави-членки;

24.  Настоятелно призовава да се предостави по-важна роля на Парламента в областта на прилагането, изпълнението и проследяването на правилата в областта на единния пазар; подкрепя идеята за създаване на ежегоден форум по въпросите на единния пазар;

25.  Подчертава ключовата роля на информационното табло за вътрешния пазар и на индекса за развитие на пазарите на дребно в контекста на по-ефективното използване на инструментите за мониторинг и за изготвяне на сравнителни критерии, които представляват важен непряк дисциплинарен механизъм; призовава Комисията и държавите-членки да осигурят адекватно финансиране и персонал, за да се гарантира допълнителното разработване на индекса за развитие на пазарите на дребно;

26.  Отбелязва, че националните съдилища са от жизненоважно значение за прилагането на правото на Европейския съюз и напълно подкрепя усилията на ЕС за укрепване и координиране на професионалното обучение на националните съдии, правните специалисти, длъжностните лица и държавните служители в националните администрации;

27.  Счита, че когато Комисията образува производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава-членка, тя следва също така да публикува съобщение, в което се посочва, че актът, който нарушава законодателството на ЕС, може да бъде оспорен от засегнатите граждани във въпросната държава-членка пред националните съдилища;

28.  Припомня своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно съдебното обучение по гражданскоправни и търговски въпроси; счита, че е от първостепенно значение да се подобри съдебното обучение, наред с другото с оглед на плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм;

29.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда, Европейския омбудсман и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 63.
(2) ОВ C 294 E, 3.12.2009 г., стр. 27.
(3) Доклад за оценка на проекта „EU Pilot“, стр. 2.
(4) Съобщение на Комисията от 2002 г., стр. 5:„Комисията е признавала нееднократно особено важната роля, която има жалбоподателят за установяването на нарушения на правото на Общността“.
(5) Доклад на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта “EU Pilot' COM (2010) 0070, стр. 2.
(6) „Свободата на действие може да се окаже необходимо зло в съвременното управление; при все това пълната свобода на действие, съчетана с пълна липса на прозрачност, е във фундаментално противоречие с върховенството на закона“ – доклад Frassoni (2005/2150(INI)) относно 21-ия и 22-ия годишен доклад на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на Общността (2003 и 2004 г.), стр. 17 от обяснителния меморандум.
(7) Приети текстове, P7_TA(2010)0009.
(8) Пак там, параграф 3, буква д), пето тире.
(9) http://ec.europa.eu/youreurope/


Публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии: бъдещето на двойната система
PDF 302kWORD 82k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии: бъдещето на двойната система (2010/2028(INI))
P7_TA(2010)0438A7-0286/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 14 и 106, параграф 2, от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид Протокол № 29 към ДЕС за системата на публичното радиоразпръскване в държавите-членки,

–  като взе предвид член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 септември 1996 г. относно ролята на обществената телевизия в едно мултимедийно общество(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 септември 2008 г. относно медийна концентрация и медиен плурализъм в Европейския съюз(3),

–  като взе предвид резолюцията си от 16 декември 2008 г. относно медийната грамотност в дигиталния свят(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2009 г. относно прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение(5),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно плурализма на медиите в държавите-членки на Европейския съюз (SEC(2007)0032),

–  като взе предвид Препоръка № R (96) 10 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки от 11 септември 1996 г. относно гаранцията за независимостта на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение,

–  като има предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета на 25 януари 1999 г., относно публичната услуга разпространение на радио- и телевизионни програми(6),

–  като взе предвид Препоръка № CM/Rec(2007)2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки от 31 януари 2007 г. относно медийния плурализъм и многообразието в медийното съдържание,

–  като взе предвид Препоръка № CM/Rec(2007)3 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки от 31 януари 2007 г. относно мисията на обществените медии в информационното общество,

–  като взе предвид Препоръка № 1878 (2009) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 25 юни 2009 г. относно финансирането на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение,

–  като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 27 септември 2006 г. относно гаранцията за независимостта на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение в държавите-членки,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7-0286/2010),

А.  като има предвид, че в едно демократично европейско общество участието на гражданите в обществения дебат и достъпът до информация в света на цифровите технологии зависят от един енергичен и конкурентен сектор на аудио-визуалните и печатните медии;

Б.  като има предвид, че радио- и телевизионното разпространение, наред с други видове медии, е сред най-важните източници на информация, достъпни за гражданите на държавите-членки на ЕС, и в това си качество е важен фактор при формирането на ценностната система и мнението на хората,

В.  като има предвид, че както обществените, така и частните услуги за радио- и телевизионно разпространение играят изключително важна роля за европейската аудио-визуална продукция, културното многообразие и идентичност, информацията, плурализма, социалното сближаване, насърчаването на основните свободи и функционирането на демокрацията,

Г.  като има предвид, че обществените радио- и телевизионни оператори имат новаторската роля да стимулират и оползотворяват технологичните развития, така че да предлагат своето съдържание на обществеността посредством иновативни медийни и разпространителски техники,

Д.  като има предвид, че аудио-визуалното пространство на ЕС е уникално и се характеризира с това, което се описва като „двойна система“, основана на истински баланс между обществени и търговски радио- и телевизионни оператори,

Е.  като има предвид, че съществуването на ефективна двойна система с действителен баланс между обществените и частните радио- и телевизионни оператори е от общ интерес,

Ж.  като има предвид, че едновременното съществуване на обществени и търговски радио- и телевизионни оператори осигури многообразен набор от свободно достъпни програми, от които се ползват всички граждани на ЕС, и допринася за медийния плурализъм, културното и езиково многообразие, за конкуренцията между редакциите (по отношение на качеството и многообразието на съдържанието), както и за свободата на словото,

З.  като има предвид, че ЕС отдава особено значение на ролята на двойната система за създаването и разпространението на европейско съдържание,

И.  като има предвид, че промените в аудио-визуалното пространство през последните години, с развитието на цифровите технологии, частните платформи със заплащане и новите онлайн медийни участници, оказаха въздействие върху традиционната двойна система за радио- и телевизионно разпространение и върху конкуренцията между редакциите (по отношение на качеството и многообразието на съдържанието), като създадоха необходимостта държавните и частни радио- и телевизионни оператори да внесат многообразие в дейностите си и да обмислят нови платформи за разпространение,

Й.  като има предвид, че разпространението на новите технологии промени начина за достъп на европейските граждани до медиите и до информацията,

K.  като има предвид, че в онлайн средата традиционните граници в медийния сектор вече не могат да бъдат запазени, тъй като традиционните медии не могат да оцелеят, без да разширят обхвата си с нови платформи (напр. услуги за кратки текстови съобщения, уеб страници и приложения за смартфони), в съответствие с целите на програмата на ЕС за цифровите технологии,

Л.  като има предвид, че вестниците и списанията са и следва да продължат да бъдат основни съставни части на плуралистичното и многообразно европейско медийно пространство,

M.  като има предвид, че доставчиците на телекомуникационни, интернет услуги и интернет търсачките играят все по-голяма роля в новата медийна среда,

Н.  като има предвид, че в епохата на цифровите технологии – която се характеризира с повишен потребителски избор, но също така с опасност от фрагментация на аудиторията, увеличаваща се медийна концентрация, нарастване на броя на вертикално интегрираните медийни дружества, насочване към платени услуги и кодиране, радио- и телевизионното разпространение, предоставящо обществени услуги, помага и следва да помага за запазването на обществената сфера, като предоставя висококачествени програми от обществена значимост и обективна информация,

O.  като има предвид, че в някои държави-членки радио- и телевизионното разпространение, предоставящо обществени услуги, все още няма достатъчна обществена подкрепа и не разполага с достатъчно средства,

П.  като има предвид, че обществените радио- и телевизионни оператори в някои държави-членки са изправени пред сериозни проблеми, застрашаващи политическата им независимост, жизнеспособността им и финансовите им основи, което поражда непосредствена заплаха за самото съществуване на двойната система,

Р.  като има предвид, че неотдавна комерсиалната телевизия бе изправена пред икономически затруднения, в резултат от рецесията в рекламния бизнес,

С.  като има предвид, че е от изключителната сфера на компетентност на държавите-членки да определят мисията на обществените услуги и да осигуряват финансирането на своите радио- и телевизионни оператори, предоставящи обществени услуги, в съответствие с принципите на Амстердамския протокол,

Т.  като има предвид, че медиите, предоставящи обществени услуги, се нуждаят от публично финансиране в достатъчен размер, от участие в подходящи нови технологии и платформи и от стабилна и предсказуема регулаторна среда, така че да могат да изпълняват своята мисия по отношение на предлагането на висок стандарт на културно и новинарско съдържание и по този начин да работят ясно за развитието на медийната грамотност в полза на обществото,

У.  като има предвид, че е възможно обществените средства за радио- и телевизионно разпространение да се подобрят чрез обмен на опит и най-добри практики между държавите-членки,

Ф.  като има предвид, че зачитането на европейските стандарти, свързани със свободата на словото, медийния плурализъм и независимостта, мисията и финансирането на медиите, предоставящи обществени услуги, следва да бъде приоритет за всички държави-членки,

Х.  като има предвид, че в момента ЕС не разполага с подходящи инструменти за осъществяване на мониторинг или за реагиране на заплахи за медиите, предоставящи обществени услуги, или за двойната система в държави-членки или конкретни региони на ЕС,

1.  Отново потвърждава ангажимента си относно двойната система за радио- и телевизионно разпространение, в която обществените и частните медии изпълняват съответните си роли, независимо от политическия или икономическия натиск, и призовава достъпът до радио- и телевизионно разпространение на най-високо равнище да бъде осигурен независимо от финансовите възможности на потребителите и ползвателите;

2.  Подчертава по-специално основната роля на една действително балансирана европейска двойна система за насърчаването на демокрацията, социалното сближаване, интеграцията и свободата на словото, като се акцентира върху запазването и насърчаването на медийния плурализъм, медийната грамотност и културното и езиковото многообразие и спазването на европейските стандарти, свързани със свободата на пресата;

3.  Отбелязва, че съвместното съществуване на държавни и частни медии до голяма степен е допринесло за иновациите и диверсификацията при предлагането на съдържание и е оказало положително въздействие върху качеството;

4.  Отново потвърждава необходимостта от поддържане на силни и жизнени независими обществени услуги за радио- и телевизионно разпространение, адаптирани към изискванията на епохата на цифровите технологии, и настоява за предприемане на конкретни мерки за постигането на тази цел;

5.  Подчертава в този контекст факта, че в епохата на цифровите технологии обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение имат специфичната задача да поддържат обществена сфера посредством създаване на всеобщ достъп до висококачествено медийно съдържание от обществен интерес от всички съответни платформи;

6.  Призовава държавите-членки да гарантират достатъчни ресурси, за да могат обществените радио и телевизия да се възползват от новите цифрови технологии и така да осигурят на широката общественост предимствата на модерните аудио-визуални услуги;

7.  Във връзка с това приканва обществените радио- и телевизионни оператори да се организират така, че да предложат привлекателно и качествено онлайн съдържание, за да могат да достигнат до младите хора, които ползват медиите почти изцяло чрез интернет;

8.  Призовава държавите-членки да предприемат мерки срещу цифровата изолация – например между градовете и селските райони, и да гарантират, че с цифровизацията за всеки и във всички райони е възможен равнопоставен достъп до обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение;

9.  Настоятелно призовава държавите-членки да разгледат възможността да улеснят потребителите при преминаването от аналогова към цифрова телевизия;

10.  Настоятелно призовава държавите-членки да определят мисията на радио- и телевизионните оператори, предоставящи обществени услуги, така че те да запазят своя отличителен характер чрез ангажимент за оригинална аудио-визуална продукция и висококачествени програми и журналистика, независимо от търговските съображения или политическото влияние, и именно това да служи като техен отличителен белег; отбелязва, че тази мисия следва да бъде определена възможно най-ясно, като същевременно надлежно се отчита независимостта на операторите по отношение на програмите;

11.  Припомня, че съгласно принципа на технологична неутралност в рамките на възложената им мисия радио- и телевизионните оператори, предоставящи обществени услуги, трябва да имат възможност да предлагат своите услуги, в това число нови услуги, на всички платформи;

12.  Подчертава факта, че в някои държави-членки липсата на правни разпоредби относно дейностите, свързани с обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение в интернет, може да повлияе на способността на този сектор за разширяване към нови платформи;

13.  Припомня, че платформите за наземно радио- и телевизионно разпространение въз основата на отворени и оперативно съвместими стандарти играят централна роля в двойната система за радио- и телевизионно разпространение и са идеалният начин за предоставяне на безплатни и леснодостъпни аудио-визуални медийни услуги на потребителите, които могат да се справят по по-добър начин с фрагментацията на местните пазари и следователно да отговорят на местните културни и социални очаквания;

14.  Отбелязва съобщението на Комисията от юли 2009 г. относно радио- и телевизионното разпространение, което признава правото на радио- и телевизионните оператори, предоставящи обществени услуги, да присъстват на всички съответни платформи за разпространение, и потвърждава, че е от сферата на компетентност на държавите-членки да определят мисията, финансирането и организацията на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение, като същевременно отбелязва отговорността на Комисията за проверка по отношение на явните грешки, и призовава държавите-членки да поддържат баланс между предлаганите цифрови медийни услуги, да гарантират лоялна конкуренция между обществените и частните медии и по този начин да се запази едно жизнено медийно пространство в онлайн средата;

15.  Приветства признаването на принципа на технологичната неутралност и на необходимостта да бъде зачитана редакционната независимост на радио- и телевизионните оператори, предоставящи обществени услуги, като надлежно се отчита тяхната потребност от стабилно и сигурно финансиране;

16.  Същевременно посочва огромните разходи, свързани с (настоящите) предварителни оценки, и подчертава подкрепата си за съразмерни оценки;

17.  Припомня значението на препоръките и декларациите на Съвета на Европа, по които се споразумяха всички държави-членки на ЕС и които установяват европейски норми в областта на свободата на словото, свободата на пресата и медийния плурализъм, както и по отношение на независимостта, организацията, мисията и финансирането на медиите, предоставящи обществени услуги, по-специално в информационното общество, като по този начин се защитава надеждността на публичното радиоразпръскване;

18.  Напомня на държавите-членки, че са поели ангажименти по отношение на тези европейски норми, и настоятелно ги призовава да осигурят подходящо, съразмерно и стабилно финансиране на медиите, предоставящи обществени услуги, за да им позволят да изпълнят мисията си, да се гарантира тяхната политическа и икономическа независимост, да се допринесе за интегриращо информационно общество, основано на знанията, при наличието на представителни, висококачествени и общодостъпни медии;

19.  Призовава Комисията да насърчи обмена на най-добри практики между държавите-членки на различни равнища (национални медийни органи, заинтересовани страни, ръководители на обществени радио- и телевизионни оператори, независими регулатори, представители на зрителите и гражданите);

20.  Призовава държавите-членки да засилят сътрудничеството между националните регулаторни органи в рамките на Европейската платформа на регулаторните органи (ЕПРА), както и да увеличат обмена на опит и най-добри практики във връзка със съответните национални системи за радио- и телевизионно разпространение;

21.  Припомня на държавите-членки, че членовете на управителните съвети на обществените радио- и телевизионни оператори следва да се назначават въз основа на тяхната компетентност и познания в областта на медийния сектор;

22.  Призовава Комисията и държавите-членки да предоставят на Европейската аудио-визуална обсерватория мандат, включително необходимите ресурси, за събиране на данни и осъществяване на проучвания относно начините, по които всяка държава-членка е изпълнила тези норми, с цел да се провери дали те са постигнали желания резултат, и настоятелно призовава държавите-членки да носят отговорност в случай на неспазване на тези ангажименти;

23.  Призовава Комисията в рамките на преговорите за присъединяване да отдава по-висок приоритет на двойната система като част от достиженията на правото на ЕС и настоятелно призовава да се наблюдава напредъкът, постигнат от страните кандидатки в това отношение;

24.  Призовава освен това държавите-членки да предприемат необходимите мерки по отношение на въпроса за недостатъчното финансиране на радио- и телевизионните оператори, предоставящи обществени услуги, особено като се има предвид специфичната мисия на публичната медия да е достъпна за възможно най-широк зрителски/слушателски кръг, по всички нови медийни платформи;

25.  Отбелязва, че във всички държави-членки трябва да се гарантира прозрачност на собствеността върху частните радио- и телевизионни оператори, и призовава Комисията да наблюдава и подкрепя напредъка в тази посока;

26.  Призовава държавите-членки да прекратят политическата намеса по отношение на съдържанието на услугите, предлагани от обществените радио- и телевизионни оператори;

27.  Приветства заключенията от независимото проучване, проведено по искане на Комисията за определяне на показатели за измерване на медийния плурализъм в ЕС;

28.  Насърчава прилагането на мониторинг на медийния плурализъм, който е ефективен инструмент за диагностициране на заплахи за медийния плурализъм;

29.  Припомня финансовите инструменти, предлагани от ЕИБ, и насърчава обществените радио- и телевизионни оператори, изправени пред финансови затруднения, да се обърнат към ЕИБ с искане за заем при преференциални условия за обновяване на тяхната инфраструктура, по-специално във връзка с цифровизацията и иновациите;

30.  Насърчава различните заинтересовани страни да засилят сътрудничеството си с оглед на гарантирането на двойната система и насърчава по-специално обществените и частните радио- и телевизионни оператори да си сътрудничат помежду си, както и с издателите, за обмен на съдържание, иновативни проекти и да намерят начини за съвместна работа;

31.  Призовава Комисията да започне инициатива за сближаване на различните медийни участници с цел определяне на възможни области на сътрудничество, улесняване на обмена на най-добри практики и решаване на свързани с това въпроси;

32.  Във връзка с това изтъква, че общинското радио- и телевизионно разпространение, особено в по-малките общности, е изправено пред трудности по отношение на дългосрочното финансиране (напр. чрез реклама); в това отношение могат да се използват новите възможности на цифровизацията, с цел постигане на регионално общинско радио- и телевизионно разпространение с широк обхват;

33.  Насърчава Комисията да адаптира авторските права спрямо новата ера на цифровите технологии, като позволи на радио- и телевизионните оператори да продължат да осигуряват широк спектър от качествено европейско съдържание, и да обмисли специфични начини за улесняване на повторното използване на архивирано съдържание, както и да въведе разширени колективни системи за лицензиране и лесни за ползване системи от типа „обслужване на едно гише“ за уреждане на права;

34.  Очаква да получи доклада относно прилагането на разпоредбите на Директивата за аудиовизуални медийни услуги относно запазеното за европейски програми време за излъчване, като се има предвид фактът, че някои държави-членки не са предприели мерки в тази насока;

35.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че съставителите на съдържание спазват съществуващата правна рамка и я приканва да обмисли начини, по които интернет търсачките и доставчиците на интернет услуги биха могли да допринасят за финансирането на създаването на съдържание;

36.  Подчертава значението на медийното образование за отговорно ползване на услугите, предоставяни от съставители на съдържание;

37.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.
(2) ОВ C 320, 28.10.1996 г., стр. 180.
(3) OВ C 8 E, 14.1.2010 г., стp. 85.
(4) OВ C 45 E, 23.2.2010 г., стp. 9.
(5) ОВ C 257, 27.10.2009 г., стр. 1.
(6) OВ C 30, 5.2.1999 г., стp. 1.


Десета годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността
PDF 292kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността
P7_TA(2010)0439RC-B7-0624/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Резолюция № 1325 (2000) и Резолюция № 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, и Резолюция № 1888 (2009) на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие срещу жени и деца при въоръжени конфликти, която подчертава отговорността на всички държави за преустановяване на безнаказаността и преследване на виновните за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, включително свързаните със сексуално и друго насилие спрямо жени и момичета,

–  като взе предвид Резолюция 54/134 на Общото събрание на ООН от 7 февруари 2000 г., която обявява 25 ноември за Международен ден за борба срещу насилието спрямо жените,

–  като взе предвид Плана за действие на Съвета на ЕС относно равенството между половете и предоставянето на правомощия на жените при сътрудничеството за развитие, с който следва да се гарантира интегрирането на равенството на половете в работата на ЕС със страните партньори на всички равнища,

–  като взе предвид назначаването през март 2010 г. на специален представител към Генералния секретар на ООН по проблема със сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти,

–   като взе предвид документа на Съвета „Цялостен подход към изпълнението от ЕС на Резолюции № 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН“ и оперативния документ „Изпълнение на Резолюция 1325, подкрепена от Резолюция 1820 на Съвета за сигурност на ООН в контекста на ЕПСО“, и двата приети през декември 2008 г., и документа на Съвета „Включване на въпросите относно правата на човека в Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО)“ от септември 2006 г.,

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно насилието и дискриминацията спрямо жени и момичета и Насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти,

–  като взе предвид своята резолюция от 7 май 2009 г. относно интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в рамките на външните отношения на ЕС и на укрепването на мира/изграждането на нация(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно жените във въоръжени конфликти и тяхната роля във възстановяването след конфликти(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2006 г. относно жените в политиката(3),

–  като взе предвид Плана за действие по отношение на интегрирания подход на равенството между жените и мъжете, изготвен от своята подкомисия по сигурност и отбрана през 2007 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно неуспехите в защитата на правата на човека и правосъдието в Демократична република Конго(4),

–  като взе предвид новото образувание на ООН по въпросите, свързани с пола („ООН Жени“),

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че насилието спрямо жените в зоните на конфликт често е проекция на дискриминацията по полов признак, която е налице още от мирно време; като има предвид, че тази година Международният ден за борба срещу насилието спрямо жените съвпада с десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 на Съвета за сигурност на ООН, която е първата резолюция, която засяга несъразмерно големите и единствени по рода си последици на въоръжените конфликти върху жените и свързва преживяванията на жените по време на конфликти с опазването на световния мир и сигурността, като включва взаимосвързаните тематични области на участието, закрилата, предотвратяването, помощта и възстановяването,

Б.  като има предвид Международния ден за борба срещу насилието спрямо жените, 25 ноември,

В.  като има предвид, че резолюциите на Съвета за сигурност на ООН № 1820, 1888 и 1889 укрепват и допълват резолюция 1325, и четирите заедно трябва да се считат за набор от ангажименти на Съвета за сигурност към жените, мира и сигурността,

Г.  като има предвид, че изпълнението на тези ангажименти е обща грижа и отговорност на всички държави-членки на ООН, независимо дали са засегнати от конфликти, дали са донори или други; като има предвид приемането през декември 2008 г. на Насоки на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета и Насоки на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и борбата с всички форми на дискриминация по отношение на тях, което представлява силен политически сигнал, че тези приоритети са приоритети за Съюза,

Д.  като има предвид, че изпълнението на резолюции 1820 и 1325 следва да се определи за приоритет при използването на външните финансови инструменти на ЕС и да предоставя съответстваща подкрепа на организациите на гражданското общество, работещи в страни и региони на въоръжени конфликти или засегнати от такива конфликти,

Е.  като има предвид, че Европейският парламент следва да наблюдава приетия широк подход и прилагането на бъдещия план за действие относно равенството между половете и предоставянето на правомощия на жените във външната дейност на ЕС, както и изпълнението на насоките относно насилието спрямо жени и деца,

Ж.  като има предвид, че една перспектива, свързана с пола, в гражданска или военна мисия увеличава значително оперативната ефективност, за което ЕС би могъл да допринесе със значителна добавена стойност, като полага активна грижа за жените, попаднали във военен конфликт,

З.  като има предвид, че ЕС следва да предоставя на жените възможност за участие в предотвратяването на конфликти, в управлението на кризи, в мирните преговори и на етапите след конфликти като например планирането на следвоенното възстановяване,

И.  като има предвид, че когато са част от широко разпространени и системни практики, изнасилването и сексуалното робство са признати от Женевската конвенция за престъпления срещу човечеството и военни престъпления; като има предвид, че сега изнасилването също е признато за елемент от престъплението геноцид, когато се извършва с намерението за унищожаване, пълно или частично, на определена целева група; като има предвид, че ЕС следва да подкрепя усилията, насочени към преустановяване на безнаказаността на извършителите на престъпления на сексуално насилие спрямо жени и деца,

Й.  като има предвид, че създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да допринася значително за по-нататъшното изпълнение на резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН по отношение както на вътрешната ѝ структура, така и на външните ѝ дейности и политики,

К.  като има предвид, че ЕС е приел редица важни документи за това как да се прилагат резолюции 1820 и 1325 на Съвета за сигурност на ООН,

Л.  като има предвид, че 2010 г. е също годината на прегледа на ЦХР плюс 10;

М.  като има предвид, че държавите-членки на ЕС, които имат изготвени национални планове за действие за изпълнение на резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, са малцинство; като има предвид, че Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство са приели национални планове за действие,

1.  Подчертава, че десетата годишнина на резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН следва да отбележи началото на засилен дневен ред за изпълнение на тази резолюция, за което не може да се отбележи напредък без политическо ръководство на най-високи равнища и без увеличени ресурси; силно препоръчва този въпрос да се разгледа надлежно при текущия преглед на политиката на ЕС за права на човека, когато става въпрос за изработване на всеобхватна стратегия за правата на човека за отделните държави и за оценка на Насоките на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета и Насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и борбата с всички форми на дискриминация по отношение на тях;

2.  Призовава за отпускане на специфични и значителни финансови, човешки и организационни ресурси за участието на жените и интегрирането на въпросите, свързани с пола, в областта на външната политика и политиката на сигурност; призовава за изпращане на повече жени в полицейските и военните мисии, в мисиите в областта на правосъдието и правовата държава, както и при мироопазващи операции; призовава държавите-членки на ЕС активно да насърчават жените да участват в техните двустранни и многостранни отношения с държави и организации извън ЕС;

3.  Настоятелно призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията – Аштън, да направи наблюдение на изпълнението на поетите ангажименти в междинен преглед след пет години, и да улеснява обмена на добри практики;

4.  Насърчава решително Върховния представител/заместник-председател на Комисията също така да укрепи оперативната група на ЕС относно жените, мира и сигурността, и изразява надежда, че тази група ще прави партньорски проверки на приемането и прилагането на национални планове за действие по резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН, и ще извършва систематичен анализ, свързан с половете, на мисиите на общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО), ще извършва наблюдение и ще съветва делегациите на ЕС в засегнатите от конфликти държави и региони;

5.  Счита създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за уникална възможност за укрепване на ролята на ЕС по отношение на прилагането на резолюции 1820 и 1325 на Съвета за сигурност на ООН;

6.  Настоятелно призовава във връзка с това Върховния представител/заместник-председател на Комисията да подобрява и укрепва включването на практики за равенството между половете и да поеме значителен и много ясен ангажимент по отношение на набирането на персонал, финансовите ресурси и организационната йерархия; призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията да създаде организационна единица в рамките на ЕСВД по въпросите на жените, мира и сигурността в рамките на съответния тематичен отдел и да се увери, че във всеки географски отдел и делегация на ЕС поне една позиция на пълен работен ден е посветена на жените, мира и сигурността, и че тези лица са част от работната група на ЕС или са тясно свързани с нея;

7.  Приветства поредицата от публични събития като дните на отворени врати, организирани от поне три мисии на ОПСО – EUPM, EULEX и EUMM, за отбелязване на десетата годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН; приветства приноса на структурата „Способности за планиране и провеждане на граждански операции“ в това отношение; припомня, че мисиите на ОПСО са едни от най-важните инструменти на ЕС за демонстриране на неговия ангажимент за постигане на целите на резолюции 1820 и 1325 на Съвета за сигурност на ООН в засегнатите от кризи страни и региони;

8.  Настоятелно призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията и държавите-членки на ЕС да включат препратки към резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН във всяко решение на Съвета в областта на общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) и всеки мандат на мисия и да се уверяват, че във всички мисии на ОПСО участва поне един съветник по въпросите на половете и че те имат план за действие относно изпълнението на целите на резолюции 1325 и 1820; настоятелно призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията, държавите-членки на ЕС и ръководителите на мисии да включат като стандартна част от всяка мисия сътрудничеството и консултациите с местните организации на жените;

9.  Призовава за създаването в контекста на мисиите на ОПСО на подходящи публични процедури за внасяне на жалби, които биха спомогнали по-конкретно за докладване по-конкретно на сексуалното и свързаното с пола насилие; призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията да включва подробен доклад относно жените, мира и сигурността в оценката на мисиите на ОПСО на всеки шест месеца;

10.  Припомня масовото групово изнасилване, състояло се между 30 юли и 4 август 2010 г., в минна област в източната част на Конго, и че през миналата година са докладвани най-малко 8 300 изнасилвания в източната част на Конго, и че най-малко 1 244 жени съобщават за изнасилване през първото тримесечие на 2010 г., което се равнява средно на 14 изнасилвания на ден; настоятелно призовава двете мисии на ЕС в ДР Конго – EUPOL ДР Конго и EUSEC ДР Конго, да превърнат борбата срещу сексуалното насилие и участието на жените в основен приоритет в контекста на усилията за реформа на конгоанския сектор за сигурност;

11.  Подчертава, че е важно ЕС да назначи повече жени – полицейски служители и войници в мисиите на ОПСО, като контингентът на жените – полицейски служители в рамките на мироопазващите сили на ООН в Либерия може да се използва като модел;

12.  Посочва необходимостта от създаване на кодекс за поведение на персонала на ЕС, служещ във военните и гражданските мисии, който да подчертава, че сексуалната експлоатация е неоправдано и престъпно поведение;

13.  Призовава за прилагането на резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН в националните стратегически документите на ЕС и за мобилизиране на по-голяма финансова подкрепа за участието на жените от засегнатите от конфликти страни в европейските процеси; призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията и членовете на Комисията, отговарящи за развитието, разширяването и хуманитарната помощ да включат аспектите, свързани с жените, мира и сигурността като неделима част от планирането и програмирането на външните финансови инструменти като ЕИДЧП, ИИС, ИПП, но най-вече на ИСР и Инструмента за стабилност;

14.  Подчертава, че Комисията следва да улесни достъпа на малките НПО до субсидии от Европейския инструмент за демокрация и човешки права (ЕИДЧП); припомня, че понастоящем голям брой малки организации на жените не са в състояние да преодолеят бюрократичните пречки на кандидатстването за субсидии;

15.  Призовава члена на Комисията, отговарящ за развитието, да възприеме като приоритетно подпомагането на работата на организациите на жените в засегнатите от конфликти райони; настоятелно призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията да използва дългосрочния компонент на Инструмента за стабилност (ИС) за отпускане на финансиране в подкрепа на участието на жените в процесите, свързани с мира, сигурността и помирението и да заделя систематично средства за жените, мира и сигурността във всички краткосрочни мерки, финансирани по член 3 от Инструмента за стабилност;

16.  Счита, че делегациите на ЕС следва да информират организациите на гражданското общество, като например местните организации на жените, относно своето участие в конфликтните региони и да се консултират с организациите на гражданското общество в процеса на разработване на политики;

17.  Изисква значително увеличение на участието на жените във всяка една област на действия, включително в работата по помирението, договарянето и изграждането на мира, прилагането и опазването на мира и предотвратяването на конфликти;

18.  Призовава за незабавно увеличаване на участието на жените във всички инициативи, насочени към намирането на решения на конфликти, включително като посредници и преговарящи и при прилагането на мерки за разрешаване на конфликтите;

19.  Призовава Върховния представител/заместник-председател на Комисията да даде старт на провеждана веднъж годишно седмица, през която да се провеждат консултации с жени-лидери, и която може да допълва Глобалния ден на отворените врати за жени и мир на ООН, последвана от доклади на делегацията на ЕС и последващи действия;

20.  Подчертава необходимостта от национални планове за действие, които следва да предоставят информация за времевата рамка на националната стратегия, да определят реалистични цели, да разработват механизми за наблюдение и да стимулират по-активно участие на жените в мониторинга, оценката и надзорните механизми;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, специалния представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие при въоръжени конфликти и новоназначения ръководител на службата на ООН по въпросите на равенството между половете (ООН Жени).

(1) ОВ С 212 Е, 5.8.2010 г., стр. 32.
(2) ОВ С 298 Е, 8.12.2006 г., стр. 287.
(3) ОВ С 314 Е, 21.12.2006 г., стр. 347.
(4) Приети текстове, P7_TA(2010)0350.


Положението в сектора на пчеларството
PDF 300kWORD 72k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно положението в сектора на пчеларството
P7_TA(2010)0440B7-0622/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2003 г. относно трудностите, пред които е изправен европейският сектор на пчеларството(1),

–  като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 април 2004 г. относно предложението за регламент на Съвета относно мерки в областта на пчеларството(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП)(4), с който се определят специални разпоредби за сектора на пчеларството в Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2008 г. относно състоянието на пчеларството(5),

–  като взе предвид Директива 2010/21/ЕС на Комисията от 12 март 2010 година за изменение на приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета по отношение на специалните разпоредби относно клотианидин, тиаметоксам, фипронил и имидаклоприд(6),

–  като взе предвид 2010/270/ЕС: Решение на Комисията от 6 май 2010 година за изменение на части 1 и 2 от приложение Д към Директива 92/65/ЕИО на Съвета по отношение на образците на здравни сертификати за животни с произход от стопанства и за пчели и земни пчели(7),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 28 май 2010 г. относно прилагането на членове 105 и следващите членове от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на мерките за подобряване на условията за производство и предлагане на пазара на пчелни продукти (COM(2010)0267),

–  като взе предвид научния доклад на ЕОБХ от 11 август 2008 г.(8), както и научния доклад, възложен и приет от ЕОБХ на 3 декември 2009 г.(9), които са посветени на смъртността и наблюдението на пчелите в Европа,

–  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор (O-0119/2010 - B7-0564/2010) от 1 септември 2010 г. относно положението в сектора на пчеларството,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че националните програми, насочени към европейския сектор на пчеларството, изготвени от държавите-членки за период от три години, бяха използвани от всичките 27 държави-членки на ЕС при средно равнище на използване от 90%; като има предвид, че Комисията заяви, в гореспоменатия доклад от 28 май 2010 г., че националните програми, насочени към пчеларството, носят полза през последните години,

Б.  като има предвид, че тъкмо през 2010 г. – Европейската година на биологичното разнообразие, секторът на пчеларството в световен мащаб е силно застрашен, тъй като се регистрират загуби, които настъпват между 100 и 1 000 пъти по-бързо от обикновено; като има предвид, че секторът играе стратегическа роля в обществото, като предоставя обществена услуга с екологична стойност, и като има предвид, че пчеларството е ценен пример за природосъобразна трудова заетост (подобряване и опазване на биологичното разнообразие, екологично равновесие и опазване на растителния свят) и модел за устойчиво производство в селските райони,

В.  като има предвид, че действащите програми ще приключат в края на 2013 г.; като има предвид, че настоящата подкрепа на ЕС за пчеларството зависи от съществуващите условности на ОСП; като има предвид, че е необходимо операторите да изготвят планове за периода след 2013 г., като има предвид, че Комисията възнамерява да публикува своето съобщение относно бъдещето на ОСП до ноември 2010 г.,

Г.  като има предвид, че земеделието е силно заинтересовано да запази пчелите като опрашители; като има предвид, че Организацията за прехрана и земеделие предупреди международната общност за тревожното намаляване на броя на опрашващите насекоми, включително медоносните пчели; като има предвид, че 84% от растителните видове и 76% от производството на храни в Европа са зависими от пчелното опрашване, чието икономическо значение е много по-голямо от стойността на произведения мед,

Д.  като има предвид, че смъртността при пчелите е задълбочаващ се проблем в много региони поради взаимодействието на фактори, включително болестите по пчелите, отслабване на имунитета на пчелите към патогени и паразити, климата и в някаква степен, промяната в земеползването в съчетание с периоди, характеризиращи се с липса на храна и фуражи за пчелите, дължащи се също така на постепенното унищожаване на нектарни растения, както и използването на продукти за растителна защита и неустойчиви земеделски техники,

Е.  като има предвид, че намаляващият брой на колониите в някои държави-членки не може със сигурност да бъде свързан с използването на генетично модифицирани организми (ГМО), тъй като към момента тяхното отглеждане е незначително, и като има предвид, че увеличаването на броя на монокултурите води до изчезването на медоносната флора,

Ж.  като има предвид, че в световен мащаб непрестанно се увеличават многобройните болести по пчелите до такава степен, че Apis mellifera рискува да се превърне в застрашен вид, най-вече поради все по-разрушителното присъствие на акара Вароа, който отслабва имунната система на пчелите, предизвиква всички свързани с това възможни заболявания и следователно представлява основният здравен проблем, засягащ европейските пчелни колонии,

З.  като има предвид, че са необходими повече научни изследвания за обръщане на тенденцията към намаляване на видовете опрашители, за да се избегнат ситуации, подобни на тези в други части на света, където ниският брой на природни опрашители означава, че плодовете, зеленчуците и част от обработваемите култури изискват опрашване с намесата на човека, което води до значителни допълнителни разходи за земеделските производители,

И.  като има предвид, че 40% от европейския пазар на пчелен мед зависи от вноса; като има предвид, че липсата на независимост на ЕС по отношение на снабдяването с мед води до значителна нестабилност на цените, предизвикана също от фалшификатите на световния пазар, тъй като отварянето на пазара на ЕС за мед от трети страни в миналото постави пчеларите на територията на ЕС в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията,

Й.  като има предвид, че както държавите-членки, така и операторите от сектора съобщиха за наличието на конкретни нужди, що се отнася до подобряването на правилата за прилагане и продължаването на подкрепата в тази област в дългосрочен план,

K.  като има предвид, че е необходимо по-задълбочено сътрудничество между държавите-членки и сдруженията на пчеларите при изготвянето на програмите, така че всяка държава-членка да бъде в състояние да изисква информация и, ако това е уместно, да я разпространява в контекста на европейските организации, в които членува,

Л.  като има предвид, че гореспоменатият научен доклад на ЕОБХ от 11 август 2008 г. подчертава недостига и променливостта на системите за мониторинг в държавите-членки и липсата на хармонизация или на общи показатели за производителност,

М.  като има предвид, че в съответствие с Директива 2010/21/ЕС, от държавите-членки се изисква да гарантират, че от 1 ноември 2010 г. ще се въведат определени изисквания към етикетирането по отношение на продуктите за растителна защита, че в разрешителното за продукта са включени и мерки за смекчаване на риска и че се провеждат програми за мониторинг, за да се удостовери прякото и непрякото излагане на медоносните пчели на определени активни вещества,

1.  Приветства гореспоменатия доклад на Комисията от 28 май 2010 г.; същевременно отбелязва, че действащите програми ще приключат в края на 2013 г. и изразява загриженост относно многобройните предизвикателства и проблеми, пред които все още е изправен европейският сектор на пчеларството, сред които и въпроси, свързани с пускането на пазара, нестабилност на цените, набор на млади пчелари в сектора, застаряване на пчеларите в Европейския съюз, намаляване на броя на пчелните колонии, както и общите трудности, свързани със смъртността на пчелите, предизвикана от множество фактори;

2.  Призовава Комисията да отговори положително на исканията на държавите-членки и на операторите, например за подобряване на статистическите данни във връзка с производствените прогнози, включително прилагане на еднакви изисквания за качество на меда, и подобряване и хармонизация на програмите за мониторинг и научни изследвания за сектора на пчеларството;

3.  Призовава Комисията да разгледа, в рамките на законодателното предложение относно политиката на качество в земеделието, възможност за промяна на правилата във връзка с етикетирането относно произхода на меда, така че да се предотврати заблуждаващата информация за потребителите, по-специално в случаи на смесване на мед от страни от ЕС и от страни извън ЕС;

4.  Счита, че в названието на всеки преработен продукт, който включва мед като съставка,или във всяка графика или друг визуален елемент върху етикета или опаковката на преработения продукт следва да може да се посочва мед в названието на продукта само ако поне 50 процента от съдържанието на захар се дължи на мед;

5.  Призовава Комисията да счита за задължително провеждането на консултации между пчеларите и европейските и националните органи при разработването на програми за пчеларството и на свързано с тях законодателство, така че да се гарантира ефективността на тези програми и тяхното навременно прилагане;

6.  Призовава Комисията да поиска от държавите-членки да създадат най-късно до 2012 г. надеждна система за ежегодна регистрация на отглежданите пчели, вместо да разработват програми в сектора на пчеларството въз основа на приблизителни оценки;

7.  Признава, че е от голямо значение разработването на новаторски и ефективни препарати срещу акара Вароа, който причинява значителни ежегодни загуби в определени региони; счита, че съществува необходимост от осигуряване на по-широк достъп в цяла Европа до по-ефективни ветеринарни препарати срещу акара Вароа и всички видове заболявания, свързани с него; изисква от Комисията да представи общи насоки по отношение на ветеринарното лечение в сектора, за което сътрудничеството с организации на пчеларите е от решаващо значение;

8.  Призовава Комисията да приспособи обсега и финансирането на европейската ветеринарна политика, за да отчете особеностите на пчелите и пчеларството с цел осигуряване на по-ефективен контрол на заболяванията по пчелите и достъп до ефективна и стандартизирана ветеринарна медицина в целия Съюз в сътрудничество с организации на пчеларите;

9.  Призовава Комисията да подобри координацията на различните програми за научни изследвания, провеждани в държавите-членки, с цел създаване на план за действие за решаване на проблемите, свързани със смъртността при пчелите; посочва, че той следва да включва обединяване на устойчиви, благоприятни за опрашителите селскостопански практики чрез избягване на отглеждането на монокултури без ротация;

10.  Призовава Комисията да прилага препоръките, съдържащи се в горепосочения научен доклад, приет от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 3 декември 2009 г., и по-конкретно финансирането на „конкретни изследвания, които надграждат върху вече започната работа за подобряване на знанията и разбирането на факторите, оказващи влияние върху здравето на пчелите“;

11.  Призовава за извършването на независими и своевременни научни изследвания във връзка със смъртността при пчелите, както и Комисията да гарантира, че до данните относно въздействието на продуктите за растителна защита (например дражирани семена), генетично модифицираните култури и разпространението на токсини чрез цветния прашец върху околната среда и върху конкретни видове се предоставя обществен достъп и че всички нови инициативи се основават на убедителни научни и статистически доказателства; призовава Комисията да започне проучване по тези въпроси и да представи неговите резултати в разумен срок;

12.  Призовава Комисията да гарантира запазването и увеличаването на наличната подкрепа за сектора на пчеларството и за бъдещето на тази политика в ОСП след 2013 г., като се гарантира продължаването и подобряването на дейностите в този сектор; приветства решението на Комисията от юли 2010 г. да увеличи бюджета за програми в областта на пчеларството; признава, че това е метод за подкрепа на бъдещото развитие на европейското пчеларство, който допринася за запазване на биологичното разнообразие; отчита освен това значението на пчелите за запазване на производствените равнища в секторите на земеделието и градинарството и счита за важно предоставянето на заплащане за предоставянето на това обществено благо в областта на околната среда;

13.  Призовава Комисията да осигури предоставянето на финансова подкрепа за образование, информационни кампании и обучение на нови и професионални пчелари, най-вече с оглед насърчаване на навлизането на нови пчелари в сектора, включително предоставянето на възможност за обмяна на опит с пчеларите в други страни;

14.  Призовава Комисията до проучи, по споразумение с държавите-членки и при координиране на различните ветеринарни служби и организации на пчеларите, както вече се прави в някои държави-членки, възможностите за създаване на план с ветеринарни насоки на ЕС относно здравето на пчелите с цел осигуряване на достъп до ветеринарна медицина, когато е необходимо, който ще бъде финансиран в рамките на европейската ветеринарна политика;

15.  Изисква от Комисията да подобри координирането на и трансфера на знания между приложните научни изследвания, пчеларството и селското стопанство;

16.  Счита, че поради възможното въздействие на продуктите за растителна защита върху образуването на пчелни колонии, отделно от въздействието върху възрастните пчели, следва да се разгледа също и въздействието на продуктите за растителна защита върху целите кошери; припомня във връзка с това, че Комисията заяви в пленарна зала по време на приемането на Регламент (ЕО) №1107/2009, че когато преразглежда изискванията за данни за активните вещества и продуктите за растителна защита, както е посочено в член 8, параграф 1, букви б) и в) от този регламент, ще обърне особено внимание на последващите изследвания и протоколите от изследвания, което дава възможност за оценка на риска, отчитаща прякото и непрякото излагане на пчелите на тези продукти, по-конкретно чрез нектара, цветния прашец и водата, които може да съдържат следи от пестициди от водата, събирана от пчелите;

17.  Призовава Комисията да следва цялостен и устойчив подход при бъдещата си работа по прилагане на схемите на Общността за подпомагане в областта на пчеларството, и по-специално развитието на селските райони, изменението на климата и биологичното разнообразие, особено чрез подпомагане на мерки за запазване и разширяване на площите с пчелна паша;

18.  Призовава Комисията да подкрепя сектора на пчеларството в Европа по още по-широкообхватен и съгласуван начин, като използва допълнителни инструменти в рамките на бъдещата ОСП, включително мерки за насърчаване на биологичното разнообразие, смекчаване на отражението на изменението на климата, съхраняване на наследството на националните традиции и култури, които осигуряват заетост за много семейства в Европа, и да гарантира и подобрява качеството и ефективното функциониране на пазара на продукти на пчеларството;

19.  Призовава Комисията да координира националните програми за мониторинг на изискванията за етикетиране и мерките за смекчаване на риска, които следва да бъдат включени в разрешението за продукт за растителна защита, както и програмите за мониторинг на излагането на продукти за растителна защита;

20.  Призовава Комисията да насърчава пряката продажба на продуктите на пчеларството на потребителите на местния пазар;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 81 E , 31.3.2004 г., стр. 107.
(2) OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.
(3) ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 941.
(4) OВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.
(5) ОВ C 16 E , 22.1.2010 г., стр. 65.
(6) OВ L 65, 13.3.2010 г., стр. 27.
(7) OВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 56.
(8) http://www.efsa.europa.eu/en/scdocs/doc/154r.pdf
(9) http://www.efsa.europa.eu/en/scdocs/scdoc/27e.htm


Разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011‐2020 г.)
PDF 509kWORD 170k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011–2020 г.) (2010/2108(INI))
P7_TA(2010)0441A7-0313/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид документа на Комисията от 7 май 2010 г., озаглавен „Към нова енергийна стратегия за Европа 2011‐2020 г.“, в който тя прави преглед на положението,

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския съвет и Европейския парламент от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа“ (COM(2007)0001), последвано от съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Втори стратегически енергиен преглед – План за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност“ и придружаващите го документи (COM(2008)0781),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно втория стратегически преглед на енергийната политика(1),

–  като взе предвид третия енергиен пакет, включващ Регламент (ЕО) №º713/2009 от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия, Регламент (ЕО) №º714/2009 от13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) №º1228/2003, Регламент (ЕО) №º715/2009 от 13 юли 2009ºг. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) №º1775/2005, Директива 2009/72/EО от 13 юли 2009ºг. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (Директива за електроенергията или ДЕ), както и Директива 2009/73/ЕО от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (Директива за природния газ)(2),

–  като взе предвид Пакета на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата, включващ Регламент (ЕО) №º443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009ºг. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства, Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2009ºг. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009ºг. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009ºг. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО, Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009ºг. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, Директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета, както и Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009ºг. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020ºг.(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2007 г., озаглавена „Към обща европейска външна политика в областта на енергетиката“(4),

–  като взе предвид Договора за енергийна харта от 17 декември 1994ºг., който определя правната рамка за международно сътрудничество в областта на енергетиката и неговия проект за Транзитен протокол,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009ºг. за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката (Европейската енергийна програма за възстановяване)(5),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 май 2010ºг. за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката (изменение на Регламент (ЕО) № 663/2009) (COM(2010)0283),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 октомври 2009 г. на тема „Инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии (във връзка със Стратегическия план за енергийни технологии ‐ SET-Plan)“ (COM (2009)0519) и като взе предвид своята резолюция от 11 март 2010 г. относно инвестирането в нисковъглеродни технологии (SET-plan)(6),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 4 май 2010 г. относно изпълнението на програмата за трансевропейски енергийни мрежи в периода 2007‐2009 г. (COM(2010)0203),

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/EО (COM(2009)0363) (Доклад на Vidal-Quadras),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала (COM(2006)0545),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 25 юни 2010 г. относно напредъка в областта на мерките за гарантиране на сигурност на доставките на електроенергия и за инфраструктурни инвестиции (COM(2010)0330),

–  като взе предвид проекта за заключения на Съвета от 21 май 2010 г. относно „Към нова енергийна стратегия за Европа 2011‐2020 г.“(7),

–  като взе предвид Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета (Директива за енергийните услуги)(8),

–  като взе предвид Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар и за изменение на Директива 92/62/ЕИО („Директива за КПТЕ“)(9),

–  като взе предвид член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по международна търговия (A7-0313/2010),

A.  като има предвид, че с Договора от Лисабон Съюзът навлиза в нов период, който изисква приспособяване на нашите цели и стратегии, както и на бюджета на ЕС, с цел пълно прилагане на Договора,

Б.  като има предвид, че включването на специална глава относно енергията в Договора от Лисабон понастоящем представлява солидно правно основание за разработване на енергийни инициативи, основани на устойчивото развитие, сигурността на доставките, взаимовръзката на мрежите и солидарността,

В.  като има предвид, че Съюзът е изправен пред проблема с незадоволителното изпълнение на законодателството в областта на енергетиката и липса на координирани енергийни стратегии, чието преодоляване изисква силна водеща роля от страна на Комисията, наред с видимото и убедително демонстриране на волята и подкрепата на държавите-членки,

Г.  като има предвид, че Европа продължава да става все по-зависима от вноса на енергийни източници от трети страни, особено на изкопаеми горива, и като има предвид, че зависимостта от нефт е особено голяма и в бъдеще ще нараства, и като има предвид, че следователно енергийната политика на ЕС трябва да има международно измерение,

Д.  като има предвид, че стандартът на живот и икономическата конкурентоспособност зависят от цената и наличността на енергия,

Е.  като има предвид, че енергийната политика на ЕС следва да спомогне за осъществяването на ангажимента на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове,

Ж.  като има предвид необходимостта от значителни инвестиции в областта на енергетиката, и по-специално в нови електроцентрали, междусистемни връзки и мрежи през следващото десетилетие, и като има предвид, че тъй като тези инвестиции ще определят енергийния микс за още по-дълъг период от време, следва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че те ще позволят преминаването към устойчива икономика; като има предвид, че това ще изисква допълнителна диверсификация на финансовите инструменти или може да изисква нови пазарни условия, по-специално в регионите, които са най-изолирани в енергийно отношение,

З.  като има предвид, че в ЕС-27 съществуват съществени ресурси от биомаса за производство на значителни количества биогорива от второ поколение,

И.  като има предвид, че въглищата ще продължат да бъдат важен основен източник за доставяне на енергия на обществеността и икономиката,

Й.  като има предвид, че инвестициите в енергийния сектор са много капиталоемки и че има нужда от изграждане на стабилна дългосрочна регулаторна рамка, която да даде възможност на дружествата да вземат екологични и икономически обосновани решения за инвестиране, и като има предвид, че това в никакъв случай не бива да води до нарушаване на конкуренцията,

K.  като има предвид, че амбициозната дългосрочна цел на ЕС за намаляване на емисиите следва да бъде поставена в контекста на едно глобално споразумение относно изменението на климата, с цел максимално увеличаване на положителния принос на ЕС към международните преговори и свеждане до минимум на рисковете от изместване на въглеродни емисии и загуба на конкурентоспособност на европейската промишленост,

Л.  като има предвид необходимостта от това, енергийната мрежова инфраструктура да се финансира преди всичко и предимно от енергийни тарифи, като има предвид, същевременно, че може също така да са необходими финансиране и подкрепа от ЕС в случаите, когато пазарите не могат сами да финансират подобни инвестиции, за да се създадат правилно функциониращи мрежи и да се отворят европейските енергийни пазари, особено в най-слабо развитите региони,

M.  като има предвид, че икономическият спад след финансовата криза забави инвестициите в енергийния сектор; като има предвид обаче, че кризата също така би могла да създаде възможност за реформа в Европа,

Н.  като има предвид, че една устойчива и динамична икономика следва да се стреми да скъса връзката между икономическия растеж и потреблението на енергия, най-вече чрез повишаване на енергийната ефективност на производството,

O.  като има предвид, че Комисията също изрази своето намерение да оцени през 2009 г. глобалното положение с втечнения природен газ и да открие пропуските с цел да предложи план за действие за втечнен природен газ,

Въведение: стратегия за гарантиране на пълното прилагане на Договора от Лисабон

1.  Приветства аналитичния документ на Комисията, озаглавен „Към нова енергийна стратегия за Европа 2011‐2020 г.“ като първа стъпка към една всеобхватна енергийна политика на ЕС в контекста на стратегията „ЕС 2020“;

2.  Счита, че всяка бъдеща стратегия следва да се стреми към изпълнение на същинските цели на Договора от Лисабон за единен енергиен пазар, сигурност на доставките, енергийна ефективност и спестяване на енергия, и за разработване на нови и възобновяеми форми на енергия и за насърчаване на енергийните мрежи; освен това тя следва да допринася за достъпни цени на енергията в полза на всички потребители, увеличаване на енергията от възобновяеми източници в рамките на устойчивото енергийно производство и за развитието на взаимосвързани, интегрирани, оперативно съвместими и интелигентни енергийни мрежи, и да води до намаляване на зависимостта от вноса и увеличаване на вътрешното производство на енергия, като в същото време се поддържат конкурентоспособност и растеж на отрасъла и намаляване на емисиите на парникови газове;

3.  Подчертава, че предложената стратегия следва да бъде прилагана преди всичко в дух на солидарност и отговорност, въз основа на това, че нито една държава-членка не може да бъде изоставена или изолирана и всички държави-членки предприемат мерки за гарантиране на общата сигурност на Съюза; подчертава важното значение на включването в Договора на специален дял за енергетиката (член 194 от ДФЕС), което гарантира солидна правна база за действията на Съюза, основаващи се на метода на Общността;

4.  Подчертава, че Съюзът се нуждае от дългосрочна визия относно една ефективна и устойчива енергийна политика до 2050 г., ръководена от амбициозните дългосрочни цели на ЕС за намаляване на емисиите и допълнена от точни и подробни краткосрочни и средносрочни планове за действие, които да подпомагат работата му за постигането на тези цели;

5.  Призовава за изготвянето на планове за Европейска енергийна общност, включващи сериозно сътрудничество по отношение на енергийните мрежи и европейско финансиране за новите енергийни технологии; приема становището, че Европейската енергийна общност следва, без да се променя в началния етап Договорът от Лисабон, да преодолее разпокъсаността на европейската енергийна политика и да осигури на Съюза силен глас в международните енергийни отношения;

Осигуряване на функционирането на енергийния пазар

6.  Подчертава, че окончателното изграждане на европейския вътрешен енергиен пазар е наложително за постигането на целите на политиката на ЕС; счита, че това следва да се основава на ясна правна рамка, в която законодателството се прилага стриктно и Комисията проявява повече готовност да започва производства за установяване на нарушение срещу държавите-членки, ако това е необходимо;

7.  Силно подчертава необходимостта от пълно прилагане на настоящото законодателство на ЕС в областта на енергетиката и от изпълнение на енергийните цели на ЕС; подчертава необходимостта от бързо и правилно прилагане на правилата от третия енергиен пакет и от пакета за енергийна ефективност във всички държави-членки;

8.  Призовава Комисията да гарантира, че настоящите директиви за вътрешния пазар се прилагат и транспонират изцяло и правилно от държавите-членки и че, в случай че държавите-членки не реагират, да разгледа като крайна мярка възможността да внесе отново ключовите разпоредби на настоящите директиви за вътрешния пазар във вид на регламенти, за да гарантира пълното им пряко прилагане на единния пазар;

9.  Подчертава необходимостта да се гарантира сигурността на доставките за европейския енергиен парк, по-конкретно чрез разработване на промишлена политика, която насърчава дългосрочното инвестиране в средства за производство на електричество в ЕС;

10.  Счита, че ролята на органите, регулиращи енергийния пазар, и сътрудничеството между националните регулаторни органи, органите за конкуренцията и Комисията следва да бъдат засилени, по-специално по отношение на пазарите на дребно и едро; във връзка с това, призовава Комисията да вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия и Европейската мрежа на операторите на преносни системи (ЕМОПС) могат да изпълняват ефективно своите задачи; отбелязва, че ако се докаже, че правомощията на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия и Европейската мрежа на операторите на преносни системи (ЕМОПС) не са достатъчни за създаване на по-интегриран европейски енергиен пазар, може да се появи необходимост техните мандати да бъдат изменени; призовава Комисията и Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия да разработят предложения относно това по какъв начин би могло да се подобри участието на заинтересованите страни;

11.  Подчертава необходимостта от увеличаване на прозрачността и подобряване на функционирането на пазарите на енергия на едро в полза на потребителите, по-специално що се отнася до финансовите продукти, търгувани на енергийния пазар, и установяването на ефективни дневни пазарни търгувания в Европа; в този контекст, приветства съобщението на Комисията за представяне на предложение относно прозрачността и интегритета на пазарите на търговия на енергия; призовава за разработването на съгласувана регулаторна рамка в тази област;

12.  Счита, че потребителите могат да извлекат ползи от увеличаването на конкуренцията на енергийния пазар; подчертава необходимостта от насърчаване на конкуренцията чрез разнообразяването на маршрутите за транспорт, на източниците на енергия и операторите на европейските пазари, както и че е важно да се насърчава развитието на нови стопански модели;

13.  Припомня секторното проучване на Комисията през 2005 г.; призовава за даване на ход на второ секторно проучване за енергийния сектор през 2013 г.;

14.  Отправя искане към Комисията да организира годишна среща на върха с представители на националните парламентарни комисии, чиято дейност е свързана с енергетиката, и членовете на Европейския парламент и участниците в политиките и законодателството на ЕС в областта на енергетиката, и в други свързани въпроси, за да гарантира по-добро взаимно разбиране; освен това подкрепя идеята за специално заседание на Европейския съвет, съсредоточено върху съответните въпроси на енергийната политика, при което следва да се вземат предвид докладите на Парламента относно енергийната стратегия за 2011 – 2010 г. и плана за действие за енергийна ефективност;

Подкрепа за съвременни интегрирани мрежи

15.  Силно подчертава, че всяко забавяне в развитието на модерна и интелигентна мрежа на ЕС за електрическа енергия и газ отслабва амбицията на ЕС да постигне до 2020 г. своите цели в областта на енергетиката и климата 20-20-20, както и да реализира целите на ЕС за 2050 г., договорени от държавните и правителствените ръководители, които увеличават сигурността на енергийните доставки на ЕС; ето защо приветства факта, че енергийната стратегия акцентира върху интелигентната и съвременната инфраструктура с цел развитие на съвременни интегрирани мрежи на територията на ЕС;

16.  Подчертава, че само една паневропейска енергийна мрежа, която не се основава на границите на държавите-членки, ще позволи окончателното изграждане на вътрешния енергиен пазар; намира, че е необходимо спешно да се разработят и приложат напълно законодателните и финансовите механизми, предвидени в Договора и вторичното законодателство, с цел незабавно да се разрешат случаите на бездействие по отношение на пропуски или липса на връзки в трансевропейските енергийни мрежи; посочва, че необходимостта от внос ще намалее, ако се гарантира, че цялото европейско производство на енергия се използва в оптимална степен;

17.  Настоятелно призовава държавите-членки да предоставят своевременно на Комисията цялата информация, необходима по силата на Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010 на Съвета относно уведомяване за инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура, за да бъдат установени евентуални пропуски в търсенето и предлагането, както и пречките пред инвестициите, в очакване на решението на Съда на Европейския съюз относно законността на регламента, който е следвало да бъде приет съгласно процедурата на съвместно вземане на решение, необходима по силата на член 194 от Договора;

18.  Счита, че предстоящата „схема за изграждане на морска електропреносна мрежа в Северно море“ на Комисията, заедно със Средиземноморския пръстен (Mediterannean Ring) и проекта за балтийски преносни връзки, следва да се превърне в един от основните градивни елементи за развитието на европейска супермрежа; призовава държавите-членки и Комисията да заделят средствата, които се изискват за развитието на този проект;

19.  Подчертава, че десетгодишният план за развитие на мрежата (за интегриране на електропреносните и газопреносните мрежи на ЕС) следва да се приведе в по-голямо съответствие с целите за 2020 г. и едва тогава да се прилага като методологическо и технологично основание за ново законодателство в областта на енергийната структура; отбелязва ролята на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия за надзор върху изпълнението на плана; подчертава неотложната необходимост от интегриране на енергийните острови в европейската енергийна мрежа, включително чрез установяването на по-добра свързаност между газопреносните мрежи и терминалите за втечнен природен газ, което следва да сложи край на пазарната изолация на някои държави-членки и да увеличи сигурността на доставките за тези държави от ЕС, които понастоящем зависят в сериозна степен от малко на брой държави извън ЕС;

20.  Подчертава необходимостта от по-цялостен обмен на информация от страна на операторите относно управлението на инфраструктурните мрежи с цел предотвратяване на нарушаването на пазарните правила, предизвикано от асиметрия на информацията;

21.  Отново заявява, че за да има стимул за инвестиране в изследванията и разработването на нови енергийни технологии, пазарът се нуждае от регулаторна рамка; във връзка с това подчертава непрестанната необходимост от общ патент за ЕС;

22.  В допълнение към това, посочва, че съществува спешна нужда от развитие и модернизиране на разпределителните мрежи, за да бъдат интегрирани нарастващите количества разпределено производство;

23.  Счита, че съществуващата програма на трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) не беше ефикасна, не допринесе в достатъчна степен за създаването на междусистемни връзки между държавите-членки и е необходимо да бъде приспособена с оглед на осъществяването на целите, определени в законодателния пакет относно климата и енергетиката и в третия законодателен пакет относно вътрешния пазар; освен това счита, че поради тази причина предложеният пакет за енергийната инфраструктура и замяната на TEN-E следва:

   a) да съдържа оценка на проблема с разрешенията за енергийна инфраструктура между държавите-членки и да съпоставя различните подходи с цел премахване на бюрокрацията, съкратяване на процедурите за одобрение и отчитане на тревогите на обществеността;
   б) да установява приоритетни проекти и критерии за определяне на ключовите инфраструктурни инвестиции за развитието на вътрешния енергиен пазар, като взема предвид приноса на проектите за сигурността на доставките и необходимостта от засилване на конкуренцията, постигане на дългосрочните цели за устойчива енергия и подобряване на социалното и териториалното сближаване;
   в) да предоставя ясни критерии и насоки на държавите-членки относно публичното финансиране и финансирането от ЕС за енергийна инфраструктура;
   г) да предоставя финансова помощ, също от страна на Европейската инвестиционна банка и други финансови посредници, за етапа на изпълнение на проектите с цел преодоляването на пазарни сривове;
   д) да създаде трансграничен модел за поделяне на разходите, особено по отношение на координираното развитие на инфраструктурата и възобновяемите източници на енергия, като за образец бъдат взети успешните налични модели;
   е) да установи дали въвеждането на тръжни процедури за инфраструктурни проекти от значение за ЕС би могло да ускори инвестирането в инфраструктура;

Финансиране на енергийната политика

24.  Счита, че новата многогодишна финансова рамка следва да отразява политическите приоритети на ЕС, както е посочено в стратегията за 2020 г., отчитайки констатациите и приоритетите на втория стратегически енергиен преглед, което предполага значително по-голям дял от бюджетните средства да се разпределя за енергийната политика, включително за съвременна и интелигентна енергийна инфраструктура, енергийна ефективност, проекти и изследвания относно енергия от възобновяеми източници, разработване и внедряване на нови енергийни технологии;

25.  Счита, че една съвременна електропреносна мрежа, обхващаща целия ЕС, ще играе ключова роля за постигането на целта за развитие от 20% за енергия от възобновяеми източници; във връзка с това призовава Комисията да развие подходяща система от стимули за инвестиране в електрически централи в определени райони, за да се постигне оптимален икономически ефект и да се избегнат неефективните инвестиции в мрежите; в този контекст изтъква, че една обща стратегия трябва да се отнася до енергийната система в нейната цялост – от производителите до потребителите;

26.  Изисква от Комисията да предложи стратегия за повишаване на ефикасността на пазара на топлинна енергия с цел подпомагане на ефикасните местни инфраструктури, като например градски инфраструктури за отопление и охлаждане, които насърчават разработването на интегрирани решения за топлинната, охладителната и електрическата енергия въз основа на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, и ефикасното използване на възобновяемите източници на енергия;

27.  Счита, че новаторските финансови инструменти (като например механизмите за поделяне на риска и кредитните схеми на банките от публичния сектор) биха могли да представляват важен инструмент за подкрепа на инвестициите в енергийна инфраструктура, енергийна ефективност, проекти за енергия от възобновяеми източници и научноизследователска и развойна дейност във връзка с нови енергийни технологии с цел подкрепа на прехода към устойчива икономика; поради тази причина призовава Комисията във все по-голяма степен да допълва или замества традиционната безвъзмездна помощ с тези схеми и да насърчава държавите-членки да използват подобни новаторски средства за финансиране; във връзка с това обръща внимание на придобития положителен опит с други подобни инструменти; твърдо одобрява предложението за използване на финансиране от бюджета на ЕС като гаранции по заеми с цел насърчаване на частни и публични инвестиции;

28.  Изразява увереност, както беше подчертано от Комисията в стратегията „ЕС 2020“, че ЕС следва да прехвърли данъчната тежест към дейностите, вредни за околната среда; насърчава Комисията да преразгледа съответно директивата за енергийното данъчно облагане;

29.  Счита, че е от съществено значение бъдещото финансиране на инвестициите в областта на енергетиката да се съсредоточи върху проекти, чието изпълнение води до създаване на най-голям брой работни места;

30.  Подчертава, че може би е необходима известна подкрепа от страна на Съюза за основни инфраструктурни инвестиции в някои държави-членки , включително електропреносни мрежи и снабдителни мрежи, по-специално с цел гарантиране на енергийна сигурност и постигане на целите във връзка с климата и околната среда, в случай че пазарите не могат да предоставят сами такава подкрепа;

31.  Подчертава, че пазарната интеграция изисква по-добро оползотворяване на съществуващите функционални мрежи въз основа на трансграничната хармонизация на условията на пазара и разработването на общи европейски схеми за управление на междусистемните връзки;

32.  Отбелязва отговорността на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия да гарантира, че националното планиране на развитието на електропреносните мрежи съответства на десетгодишния план за развитие на мрежата;

33.  Подчертава, че много от новите държави-членки са особено уязвими по отношение на прекъсванията на енергийните доставки отвън и се нуждаят от специална подкрепа от страна на Съюза за гарантиране на стабилна енергийна сигурност;

34.  Приветства създаването на работна група на Комисията за интелигентните мрежи и препоръчва групата надлежно да вземе предвид становищата на всички заинтересовани страни; изисква Комисията редовно да информира Парламента относно напредъка на работата на групата; подчертава, че въз основа на заключенията на работната група, Комисията следва да гарантира благоприятна регулаторна рамка на равнището на ЕС за интелигентните мрежи, която осигурява подходящи стимули за операторите на мрежи, за да инвестират в оперативната ефективност, и която установява общи стандарти на ЕС за развитието на интелигентни мрежи, като по този начин подпомага прехода към устойчива икономика; освен това подкрепя пилотните проекти за иновативните технологии за комуникация, автоматизация и мрежови контрол; припомня разпоредбите относно интелигентните измервателни уреди в Директиви 2009/72/EО и 2009/73/EО;

35.  Подкрепя пилотните проекти за инсталирането на интелигентни измервателни уреди, например в рамките на инициативата на Плана SET „Интелигентни градове“, при положение че потребителите и ползвателите с ниски доходи са защитени и се гарантира неприкосновеността на личния живот;

36.  Отправя искане към Комисията да представи до края на 2011 г. анализ относно бъдещето на пазара на газ на световно равнище и на равнище ЕС, включително въздействието на вече планираните проекти в областта на газовата инфраструктура (като например проектите, разработвани в контекста на Южния коридор), нови терминали за втечнен природен газ, въздействието на газа от шистови скали върху пазара на газ на САЩ (по-специално върху потребностите от внос на втечнен природен газ) и въздействието на възможното развитие по отношение на газа от шистови скали в ЕС върху бъдещата сигурност на доставките и цените на газа; счита, че анализът следва да отразява и да използва като изходна точка текущото състояние на инфраструктурното развитие и целите на ЕС по отношение на CO2 за 2020 г.; подчертава, че следва да се извърши консултация с всички съответни заинтересовани страни;

По-добро използване на потенциала на ЕС в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници

37.  Приема становището, че енергийната ефективност и енергоспестяването следва да бъдат ключов приоритет на всяка бъдеща стратегия, тъй като те представляват най-ефективното по отношение на разходите решение за намаляване на енергийната зависимост на ЕС и за борба с изменението на климата, допринасяйки за създаването на работни места, икономическа конкурентоспособност и противодействайки на увеличаването на цените и сметките за електроенергия, като намаляват по този начин енергийната бедност; призовава Комисията и държавите-членки да отдадат приоритетно значение на енергийната ефективност в дневния ред на ЕС; призовава за засилено прилагане на съществуващото законодателство и за навременното приемане от страна на Комисията на амбициозен план за действие за енергийна ефективност; поради тази причина счита, че това следва да се постигне по начин, който отчита вече положените в някои държави-членки усилия;

38.  Приветства преразглеждането на плана за действие за енергийна ефективност; призовава Комисията да вземе предвид становището на Парламента;

39.  Подчертава, че информационните и комуникационни технологии (ИКТ) могат и следва да играят основна роля при насърчаването на отговорно потребление на енергия в домакинствата, транспорта, производството на енергия и производствените процеси; счита, че уредите за интелигентно измерване на потреблението на енергия, ефективното осветление, „изчислителните облаци“ (cloud computing) и разпределеният софтуер ще преобразят схемите на използване на енергийните източници;

40.  Счита, че енергийната ефективност и енергоспестяването следва също така да се съсредоточат върху цялата верига на предлагане и търсене, в това число преобразуване, пренос, разпределение и доставка, заедно с промишленото потребление и консумацията за битови и транспортни нужди;

41.  Подкрепя създаването на правилно функциониращ пазар на енергийни услуги и въвеждането на допълнителни пазарни механизми за подобряване на енергийната ефективност, като начин за стимулиране на конкурентоспособността на икономиката на ЕС;

42.  Освен това счита, че следва да се отдели по-голямо внимание на енергийните характеристики на консумиращите енергия продукти; насърчава Комисията изцяло да прилага директивата за екодизайн, например като обхване повече продукти и приложи динамичен модел за установяване на стандарти, с цел да осигури установяването на високи стандарти и тяхното актуализиране;

43.  Призовава Комисията да представи оценка на прилагането на действащото законодателство; счита, че ако оценката покаже незадоволително изпълнение на общата енергийна стратегия и поради тази причина ЕС не може да изпълни своите цели за енергийна ефективност за 2020 г., планът за действие относно енергийната ефективност следва да включи ангажимент от страна на Комисията да предложи от страна на ЕС допълнителни мерки за държавите членки, като например индивидуални цели за енергийна ефективност, които съответстват на енергоспестяване от поне 20% на равнището на ЕС, в съответствие с основните цели на „Европа 2020“ и които отчитат относителните изходни точки и национални особености и предварителното одобрение на националния план за действие относно енергийната ефективност за всяка държава членка; счита, че подобни допълнителни мерки следва да бъдат възприети като необходими, справедливи и измерими и да имат ефективно и пряко въздействие върху прилагането на националните планове за енергийна ефективност; призовава Комисията и държавите членки да постигнат съгласие относно една обща методология за измерване на националните цели за енергийна ефективност и за контрол на напредъка за постигането на тези цели;

44.  Подкрепя управление на различни равнища и децентрализиран подход към енергийната политика и енергийната ефективност, включително Конвента на кметовете и по нататъшното развитие на инициативата „Интелигентни градове“; подчертава необходимостта от сигурно финансиране, включително за инициативи „отдолу-нагоре“ и за включването на градове и региони; подчертава, че провеждането на бъдещата кохезионна политика и използването на средства по нея в съответствие със стратегията „Европа 2020“, би представлявало ключов механизъм за осъществяване на интелигентен и устойчив растеж в държавите членки и регионите;

45.  Счита, че Европа изостава от своите международни партньори в развиването на пълния потенциал на биоенергийните технологии; насърчава Комисията и държавите членки да изготвят проект за обхващаща няколко сектора политика за енергията от биомаса, която да създаде устойчив пазар на биомаса от селското и горското стопанство и селскостопански отпадъчни продукти, като по този начин предотврати увеличаването на отделяните емисии и загубата на биологично разнообразие; признава, че сега съществува устойчива технология от второ поколение; призовава Комисията да предложи рамка за политика и подкрепя по нататъшното насърчаване на утвърждаването на устойчивите биогорива от второ поколение в Европа;

46.  Призовава Комисията да анализира съответните национални планове за действие във връзка с възобновяемите източници на енергия, представени от държавите-членки; отправя искане към Комисията да предприеме действия, ако това е необходимо, с цел да помогне на определени държави-членки да подобрят своите планове и да използва всичките си правомощия, за да гарантира, че държавите-членки ще изпълнят правното си задължение да постигнат своята национална цел; подчертава механизмите за сътрудничество, предвидени в директивата, които подпомагат държавите-членки да постигнат своите цели; призовава Комисията освен това да създаде платформа за сътрудничество между оправомощените национални органи, с цел да се улесни обменът на информация и намирането на най-добри практики относно възобновяемите източници на енергия;

47.  Признава важната роля на помпено-акумулиращите електроцентрали като ефективен, надежден и екологосъобразен източник на енергия за допълнителни и изравнителни услуги;

48.  Счита, че за да се осигури ефективното развитие на енергията от възобновяеми източници, следва да се използват механизмите за гъвкавост, предвидени в Директивата относно възобновяемите енергийни източници, а условията за свързване с мрежата следва да бъдат хармонизирани с оглед осигуряване на еднакви условия за доходност от енергията от възобновяеми източници (например заплащане на свързването към мрежата чрез мрежовата тарифа); счита, че в средносрочен план биха могли да се създадат регионални групи за възобновяеми енергийни източници;

49.  За да стане по-ефективно утвърждаването на възобновяемите енергийни източници в рамките на ЕС, призовава в дългосрочен план за стремеж към система от инициативи на територията на целия Съюз, която би направила възможно разполагането на специфични видове възобновяеми енергийни източници в тези части на ЕС, където те са най-ефективни, като по този начин се намалят разходите за подпомагането им и се гарантира ефективното разпределение на средствата;; счита, че в дългосрочен план енергията от възобновяеми източници следва да стане част от един добре функциониращ и интегриран вътрешен енергиен пазар на ЕС;

50.  Счита, че следва да бъде създадена средносрочна стратегия с оглед намирането на решение по ключови въпроси, свързани с пълната пазарна интеграция на енергията от възобновяеми източници; подчертава, че във връзка с това всяка форма на хармонизация трябва да бъде внимателно подготвена, за да се избегне нарушаване на функционирането на съществуващите национални пазари; счита, че предварително условие за една хармонизирана система за помощи е наличието на добре функциониращ, неизкривен вътрешен енергиен пазар и равни условия на конкуренция; счита, че всяка бъдеща политика следва да се основава на механизмите за подпомагане, които са доказали своята ефективност при изпълнението на цели и същевременно са гарантирали голямо географско и технологично разнообразие и са оправдали доверието на инвеститорите;

51.  Призовава комисията и държавите членки в своите планове за действие относно енергийната ефективност да включат финансови и фискални инструменти за енергийна ефективност (особено по отношение на подобряването на сгради) и да разглеждат енергийната ефективност и енергийната инфраструктура като приоритет за бъдещата многогодишна финансова рамка; счита, че интелигентният начин за ползване на средства – като например банки за „зелена“ инфраструктура за финансиране на частния капитал и за лесен и целенасочен достъп до фондовете на ЕС – е от съществено значение за увеличаване на финансирането на енергийната ефективност от фондовете на ЕС;

Обезпечаване на сигурността на енергийните доставки

52.  Счита, че Комисията, в сътрудничество с Европейската служба за външна дейност, следва да гарантира, че Съюзът говори с един глас по отношение на външната енергийна политика; счита освен това, че ЕС следва да използва своите нови правомощия активно да определя обхвата и да укрепва сътрудничеството с трети страни в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата и защита на околната среда;

53.  Счита, че ЕС трябва да гарантира, че неговата енергийна политика има силно и последователно международно измерение, и трябва да интегрира енергийните въпроси в своята външна политика и своите външни действия; счита, че Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност следва да окаже силна дипломатическа подкрепа за енергийната политика на ЕС с цел да се подпомогне енергийната сигурност;

54.  Счита, че в близък до средносрочен план следва да се даде приоритет на развитието на стратегическата инфраструктура и на разширяването на отношенията с централните доставчици и държавите на транзит; защитава виждането обаче, че най-ефективното и устойчиво дългосрочно решение може да се постигне чрез прилагането на мерки за енергийна ефективност и енергоспестяване и използването на местните устойчиви енергийни източници;

55.  Счита, че всички външни тръбопроводи и други енергийни мрежи, входящи на територията на Европейския съюз, следва да бъдат управлявани по силата на прозрачни споразумения и да се подчиняват на правилата на вътрешния пазар, включително правилата относно достъпа на трети страни, клаузите за местоназначение, надзора на разпределението, управлението при струпване на заявки, продължителността на договорите и клаузите „взимай или плащай“; призовава Комисията да гарантира, че настоящите и бъдещите тръбопроводи и търговските споразумения зачитат достиженията на европейското право в областта на енергетиката, и да предприема мерки при необходимост;

56.  Счита, че ЕС следва да се придържа към буквата на закона и да налага неговото спазване в духа на енергийната солидарност и зачитането на конкуренцията и правилата на общия пазар, без да се поддава на индивидуалните интереси на отделните европейски държави, по-конкретно на износителите на газ към европейския пазар;

57.  Призовава за допълнително разширяване на страните по Договора за енергийната общност с повече съседни на ЕС държави, най-вече държави от Източното партньорство; подчертава, че Комисията следва да гарантира и да налага своевременното и стриктно прилагане на правилата на ЕС в областта на енергетиката от страна на държавите членки на Договора за енергийна общност, по-конкретно като обвързва достъпа до средства на ЕС с прилагането на задълженията, произтичащи от Договора;

58.  Счита, че енергийната харта, която обхваща политическото и технологичното сътрудничество, включено във всяко споразумение със съседни държави, следва да се укрепи, по-специално чрез засилване на програмите за енергийна ефективност и на правилата на вътрешния пазар; счита, че Съветът трябва да даде мандат на Комисията да започне преговори за преобразуването на настоящите меморандуми за разбирателство относно енергийните въпроси в правно обвързващи текстове; изтъква, че спазването на правата на човека и социалното измерение следва да бъдат част от енергийния диалог;

59.  Призовава Комисията чрез търговски споразумения да ускори процеса на приемане на съвместими с ЕС правила за безопасност и енергийна ефективност за производство, пренос, транзит, съхранение и преработка/рафиниране на енергийния внос и износ и да предложи на равнище СТО глобални стандарти, които да дадат силен тласък на откритата и лоялна търговия с безопасни и възобновяеми източници на енергия и нови иновативни енергийни технологии;

60.  Приветства участието на Русия в срещите на Конференцията за Енергийната харта призовава Комисията да работи за разширяване на обхвата на договора с включването на повече страни и, в рамките на Конференцията за Енергийната харта, да работи за постигането на договореност, която да доведе до приемане на принципите на енергийната харта и на нейните протоколи от Русия; подчертава обаче, че всяко споразумение следва изцяло да съответства на правилата на вътрешния пазар на ЕС за енергия; изтъква, освен това, че енергетиката следва да заема централно място в споразумението за последващо партньорство и сътрудничество с Русия и че това споразумение следва да послужи като насока и основа за последователност в отношенията на отделните държави-членки с Русия;

61.  Изисква от Комисията да работи в близко сътрудничество с НАТО, за да се гарантира съответствие между стратегиите за енергийна сигурност на Съюза и на НАТО;

62.  Изисква от Комисията да гарантира, че регламентът за сигурността на доставките на газ се прилага в пълна степен след неговото влизане в сила;

63.  Призовава Комисията и заинтересованите държави-членки да продължат с изграждането на южния газов коридор на ЕС, особено на проекта „Набуко“, който в значителна степен би повишил сигурността на доставките на газ за Европейския съюз; изисква от Комисията да докладва пред Парламента и пред Европейския съвет относно предприетите в този процес стъпки;

64.  Призовава за специален диалог в областта на енергетиката със страните от района на Каспийско море, приветства работата върху сътрудничеството за развитие на Каспийския регион; одобрява в този контекст диалога по въпросите на стратегията на ЕС за региона на Черно море и подчертава значението на всички въпроси на енергетиката в диалога между ЕС и държавите от този регион;

65.  Призовава Комисията и държавите членки в контекста на инициативите за средиземноморски план за слънчева енергия да насърчават проектите „DESERTEC“ и „TRANSGREEN“, с цел да се повиши сигурността на доставките и да се насърчи развитието на съответните държави чрез подпомагане изграждането на слънчеви електроцентрали и на други устойчиви технологии за възобновяеми енергийни източници в региона на Северна Африка и неговото свързване към европейската мрежа, ако това се окаже икономически изгодно и не излага на риск системата на ЕС за търговия с емисии; счита, че инструментът за сътрудничество, предвиден в Директивата относно вноса на възобновяеми енергийни източници от трети страни, следва да бъде изцяло използван;

66.  Отново напомня, че от държавите членки зависи да вземат решение относно техния специфичен енергиен микс, като целта е да се намалят въглеродните емисии и зависимостта от горива, уязвими от измененията на цените; изтъква, че държавите членки и Комисията следва да гарантират прилагането на най-високите стандарти за безопасност за нови и съществуващи атомни електроцентрали, както в рамките на Съюза, така и извън него;

67.  Счита, че изследователската дейност в областта на ядрения синтез като източник на енергия за бъдещето следва да продължи, като се прилагат бюджетните принципи;

68.  Счита, че по отношение на държавите-членки, избрали ядрената енергия като част от своя енергиен микс, определянето на минимални стандарти на ЕС за лицензиране и сертифициране на проекти за нови атомни електроцентрали ще бъде полезно с оглед на това да се гарантира възможно най-високо равнище на безопасност на технологията; счита също така, че при проектите за изграждане на нови атомни електроцентрали трябва винаги да се използва най-добрата налична технология; призовава ЕС да предприеме допълнителни мерки за насърчаване на въвеждането на стандарти за устойчиво управление на радиоактивните отпадъци;

69.  Насърчава и подкрепя изграждането на терминали и междусистемни връзки за втечнен природен газ, по-специално в страните, които са най-уязвими по отношение на прекъсването на газови доставки, след извършването на анализ за разходите и ползите и при условие че това няма да доведе до нарушаване на конкуренцията и до неравнопоставеност; подчертава значението на допълнително разширяване на европейската флота за превоз на втечнен природен газ, с което ще се повиши енергийната сигурност на Съюза; приветства на този фон предложението на Комисията за засилване на сътрудничеството в областта на енергийните въпроси със страните от Близкия изток и Персийския залив;

70.  Счита, че някои селски райони на Европа изпитват особена нужда от енергийни доставки и приканва във връзка с това държавите-членки да имат предвид тези нужди, като например премахнат пречките, включително фискалните бариери пред местното производство на енергия посредством микро централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

71.  Счита, че стратегията за ограничаване на изчерпването на каменните въглища в държавите-членки на ЕС не може да укрепва монопола на вноса на газ; ограничаването на потреблението на каменните въглища в енергийната промишленост трябва да се обуславя от ефективното разнообразяване на доставките на газ в държавите-членки, така че да не води до укрепване на суровинния монопол;

Насърчаване на научноизследователската и развойна дейност и нововъведенията в областта на енергетиката

72.  Призовава за строго наблюдение и прилагане на Стратегическия план за енергийни технологии (плана СЕТ) и за установяването на пречките пред привличането на публични и частни инвестиции; приветства неотдавнашния напредък във връзка със стартирането на първите четири европейски индустриални инициативи (ЕИИ) и съвместните изследователски инициативи; призовава за стартирането в най-кратки срокове на други инициативи и приканва Съвета да отпусне необходимите за това средства; изисква от Комисията да предостави за заинтересованите страни прозрачна информация относно финансовите варианти за инициативи по плана СЕТ;

73.  Приветства напредъка, постигнат от създадените съвместни технологични инициативи; призовава Комисията да предложи нови, допълващи Европейски индустриални инициативи (ЕИИ) като част от плана СЕТ, за да се използва огромният потенциал от разработването на други възобновяеми технологии, и да включи съществуващата платформа за използването на възобновяеми енергийни източници за отопление и охлаждане; подчертава необходимостта да се осигурят средства от бюджета на ЕС за финансирането на тези инициативи;

74.  Подкрепя развитието на рентабилни нови технологии за прогнозиране на измененията в енергийното производство, управлението на търсенето, преноса и съхраняването на електроенергия (включително използването на водородни и други горивни клетки), което ще позволи да се увеличи общото основно търсене и да се подобри гъвкавостта на система, която използва във висока степен превозни средства, задвижвани от възобновяеми източници и електроенергия;

75.  Подчертава значението на наличието на работници с подходящи умения и квалификации в сектора на природния газ и електроенергията; следователно призовава Комисията да разгледа, в консултация със съответните социални партньори, начините за организиране и насърчаване на професионалното образование и обучение;

76.  Подчертава, че Европа следва да бъде на най-високо равнище в областта на развитието на интернет технологиите и нисковъглеродните приложения за ИКТ, свързани с енергетиката; счита, че по-доброто подпомагане на иновациите трябва винаги да се съпътства от намаляване на бюрократичните пречки пред кандидатите; призовава Комисията да премахне бюрократичните пречки, като преструктурира процедурите на рамковата програма;

77.  Призовава Комисията да насърчава и подпомага пилотни проекти в ЕС, които са съобразени с околната среда, насочени към използване на неконвенционални местни енергийни източници; отправя искане към Комисията да окаже помощ на държавите-членки при извършването на геоложки проучвания за определяне на нивото на наличните залежи на шистов газ в ЕС и за анализ и оценка на икономическото и екологична надеждност на шистовия газ от собствени залежи; изисква тази информация да бъде включена в бъдещата дългосрочна стратегия на Съюза;

78.  Счита, че някои страни, като например Китай, придават стратегическа роля на развитието на националния сектор за производство на енергия от възобновяеми източници, с цел износ, и следователно подкрепят местните фирми, като им предоставят лесен достъп до евтин капитал и инфраструктура; призовава Комисията да приеме политическа рамка, която да повиши конкурентоспособността и привлекателността на европейската инвестиционна среда за сектора на възобновяемите източници на енергия;

79.  Счита, че в условията на преходната фаза, която ще доведе до изграждането на устойчива икономика до 2050 г., конвенционалните и неконвенционалните източници на природен газ са необходим източник на енергия, който предлага бърз и рентабилен начин за намаляване на емисиите; средствата за изследователска и развойна дейност трябва да бъдат насочени към това тези видове газ да станат по-чисти;

80.  Подкрепя задълбочаване на сътрудничеството между държавите-членки и Комисията за осигуряване на необходимите инициативи за развитие на устойчив пазар на биомаса, като същевременно се вземат предвид въпросите, свързани с биологичното разнообразие и производството на храни;

81.  Счита, че изследователската и развойна дейност в областта на енергийните технологични иновации, насочени по-конкретно към нови, чисти, устойчиви и ефективни енергийни технологии, трябва да залегнат като основен приоритет в новата Осма рамкова програма за научни изследвания и развитие; настойчиво приканва държавите-членки и Комисията да включат тази политика като приоритет в следващата бюджетна и многогодишна финансова рамка; подчертава, че методите за разпределяне на средствата следва да отразяват различните способности на държавите-членки в областта на научноизследователската и развойната дейност;

82.  Призовава Комисията да включи устойчивия транспорт в енергийната стратегия по начин, който позволява да се използва пълният потенциал на всички различни технологии, включително посредством изработването на подходяща регулаторна рамка и план за действие в областта на зелените автомобили, да подкрепи технологичната изследователска и развойна дейност, премахването на препятствията пред внедряването на нови (горивни) технологии; определянето на общи стандарти (например за железопътен транспорт и електрически автомобили), високи стандарти за двигатели, задвижвани от изкопаеми горива, изграждането на „зелени транспортни коридори“ в Европа и интегрирането на видовете транспорт; специално внимание следва да се отдели на електрическите автомобили, за да се създадат условия те да бъдат лесно управлявани и зареждани в цяла Европа и тяхното използване да се съчетае с развитието на „интелигентни“ електрически мрежи и системи за съхраняване на електроенергия, високо равнище на производство на енергия от възобновяеми източници и използването на източници за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

83.  Изтъква, че научноизследователската дейност в областта на енергетиката следва да допринася не само за намаляването на емисиите на парникови газове и за гарантиране на сигурността на доставките, но и за подобряване на конкурентоспособността на европейската промишленост; счита във връзка с това, че усилията, включващи стратегическите партньори на ЕС (като Китай, Япония, Индия, Русия и САЩ), за постигане на стандартизация по отношение на нови енергийни технологии с нисковъглеродни емисии, включително електрически автомобили, са жизненоважни с цел да се гарантира, че европейските иновации са изцяло търгуеми на международния пазар; с оглед да се осигури ефективен и справедлив обмен на технологии, насърчава ЕС и неговите международни търговски партньори да работят за отваряне на търговията на устойчиви технологии, като дългосрочната цел е нулеви тарифни бариери за зелените технологии;

84.  Счита, че един добър начин за намаляване на енергийното потребление е провеждането на изследвания за прилагането на такива заместители на традиционните суровини и строителни материали, за чието производство се изисква значително по-малко енергия;

Поставяне на ползите за потребителите и гражданите в центъра на енергийната политика на ЕС

85.  Подчертава значението на интелигентните уреди за измерване на разхода на енергия като средство за подпомагане на потребителите да осъществяват по-ефективно наблюдение над своето пиково потребление и да подобрят енергийната ефективност в своите домове; счита, че проектите за интелигентни уреди за измерване на разхода на енергия и енергийните проекти като цяло пораждат необходимост от кампании за повишаване на осведомеността и за образователни програми относно енергийната ефективност, за да бъдат обяснени на обществото ползите от тях; подчертава, че информираността на обществото относно използването на уредите за интелигентно измерване на разхода на енергия е от решаващо значение за техния успех; изтъква, че Парламентът определи като цел на политиката си до 2015 г. 50% от домовете в Европа да бъдат оборудвани с интелигентни уреди за измерване на разхода на енергия и като задължение от страна на държавите членки да гарантират, че до 2020 г. поне 80% от потребителите ще бъдат оборудвани с интелигентни измервателни системи(10);

86.  Счита, че информираните клиенти и граждани могат да оказват влияние върху пазара чрез вземането на съзнателни решения; поради тази причина приветства инициативи като например Европейския форум за ядрена енергия (ENEF), в рамките на който водят разискване широк спектър заинтересовани участници;

87.  Счита, че термичната модернизация на сградите, както и материалното и енергийно рециклиране на домашните и промишлените отпадъци могат да се превърнат в източник на осезаеми ползи за потребителите;

88.  Подкрепя инициативи за подпомагане на приспособяването на нуждите от човешки ресурси при преминаването към ниско-емисионен енергиен микс;

89.  Изисква от Комисията да извършва наблюдение и да докладва на Парламента относно прилагането на третия пакет по вътрешния пазар по отношение на националните мерки за предотвратяване на енергийна бедност и обръща внимание на държавите членки относно техните задължения по силата на съществуващи правни разпоредби;

90.  Насърчава приемането на възможно най-високи стандарти за безопасност за всички енергийни отрасли, наред с другото, чрез приемането на програми за сътрудничество между държавите-членки, с цел да се преодолеят съмненията на широката общественост и да се допринесе за по-добър обществен прием; същевременно призовава за повишаване на обществената осведоменост за значението на достатъчно доставки на електричество и необходимостта от нова инфраструктура за производство и пренос на електроенергия; подкрепя кампаниите за повишаване на осведомеността на потребителите относно възможностите за енергоспестяване в ежедневието, както и относно съществуващите механизми, като например услугите за енергийно консултиране, с цел постигане на промяна в поведението;

91.  Отбелязва, че годишният процент на смяна на доставчика от потребителите варира за отделните държави-членки между 0 и 20%; подчертава, че трудностите при сравняването на офертите на пазара и недостигът на информация представляват бариери за извършване на смяната и пред една действителна конкуренция на пазара на дребно; припомня, че съгласно третия енергиен пакет националните регулаторни органи имат задължението да гарантират ефективността и прилагането на мерките за защита на потребителите, заложени в директивите;

92.  Напомня на енергийната индустрия за нейните задължения съобразно третия енергиен пакет за въвеждане на ясни и понятни фактури за консумирана енергия; счита, че образците за фактури на Гражданския енергиен форум на Комисията съдържат минималното равнище стандартна информация, необходима за всяка фактура за енергия, и следва да се използват като основа за прозрачни фактури за консумирана енергия в целия Съюз;

93.  С цел улесняване на разходно-ефективното изпълнение на дългосрочните цели, насърчава Комисията и държавите членки да обмислят сериозно преминаването към целта за намаляване на CO2 с 30% до 2020 г., с оглед гарантиране функционирането на схемата за търговия с емисии като катализатор за инвестициите в по-чисти производствени процеси и по-чисти енергийни източници;

94.  Отново напомня, че новата енергийна политика трябва да подкрепя дългосрочната цел за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с 80–95% до 2050 г.;

95.  Настоятелно приканва Комисията във връзка с това да събира анализи за дейностите в дългосрочен план, включително в областта на предлагането и търсенето, както и за реалните рискове и разходи при спиране на доставките в сравнение с капацитета за съхранение, разнообразяване на доставките и разходите за това; анализите следва да обхващат дългосрочното развитие на стратегията и на енергийната политика в ЕС, и не на последно място, как ЕС може да избегне прекратяване на доставките;

96.  Счита, в очакване на срещата на високо равнище в Канкун, че ЕС следва да има водеща роля в усилията за постигане на всеобхватно, правно-обвързващо и амбициозно споразумение, като демонстрира, че в състояние да говори с един глас и да утвърждава водещата си роля; насърчава на този фон Комисията и държавите членки да преосмислят предишното си предложение като част от едно международно споразумение относно целите за намаляване на емисиите на CO2, с цел да се улесни постигането на дългосрочните цели и да се намалят свързаните с това разходи;

o
o   o

97.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата на държавите-членки.

(1) ОВ С 67 Е , 18.3.2010 г., стр. 16.
(2) ОВ L 211 , 14.8.2009 г.
(3) ОВ L 140, 5.6.2009 г.
(4) ОВ C 219 E, 28.8.2008 г., стр. 206.
(5) OВ L 200, 31.7.2009 г., стр. 31.
(6) Приети текстове, P7_TA(2010)0064.
(7) 9744/10.
(8) ОВ L 114 , 27.4.2006 г., стр. 64.
(9) ОВ L 52 , 21.2.2004 г., стр. 50.
(10) Доклад по собствена инициатива от 25 март 2010 г. относно Програмата в областта на цифровите технологии за Европа: 2015.eu (2009/2225(INI)) и доклад по собствена инициатива от 14 април 2010 г. относно Прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност (2009/2228(INI)).


Подготовка за конференцията в Канкун относно изменението на климата (29 ноември ‐ 10 декември 2010)
PDF 428kWORD 131k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно конференцията за изменението на климата в Канкун (СОР-16)
P7_TA(2010)0442B7-0616/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото към нея,

–  като взе предвид петнадесетата Конференция на страните (COP-15) по РКОНИК и петата Конференция на страните, която представлява среща на страните по Протокола от Киото (COP/MOP5), проведена в Копенхаген, Дания, от 7 до 18 декември 2009 г., както и Споразумението от Копенхаген,

–  като взе предвид шестнадесетата Конференция на страните (COP-16) по РКОНИК и шестата Конференция на страните, която представлява среща на страните по Протокола от Киото (COP/MOP6) и предстои да бъде проведена в Канкун, Мексико, от 29 ноември до 10 декември 2010 г.,

–  като взе предвид пакета на ЕС за енергетиката и изменението на климата, приет през декември 2008 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията COM(2010)0265, което представя анализ на възможностите за намаляване с повече от 20 % на емисиите на парникови газове и оценка на опасността от изместване на въглеродните емисии, и съобщението на Комисията COM(2010)0086 относно международната политика в областта на климата след конференцията от Копенхаген: „Да предприемем мерки сега, за да дадем нов тласък на глобалната дейност за противодействие на изменението на климата“,

–  като взе предвид Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността(1),

–  като взе предвид съвместното изявление от 20 декември 2005 г. на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, които заседават в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейският консенсус“, и по-специално точки 22, 38, 75, 76 и 105 от него(2),

–  като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС от 17 ноември 2009 г. и резолюцията на Европейския парламент от 18 май 2010 г. относно съгласуваността на политиките за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс“ (ОПР+)(3),

–  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г., която поставя Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като съвместно определени от международната общност цели за премахване на бедността,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно изменението на климата, и по-специално резолюцията от 4 февруари 2009 г. относно „2050: бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“(4) и резолюцията от 10 февруари 2010 г. относно резултата от Конференцията за изменението на климата в Копенхаген (COP-15)(5),

–  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор ... на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, внесен съгласно член 115 от правилника, както и изявленията на Съвета и Комисията,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че научните доказателства за изменението на климата и неговото въздействие са недвусмислени, предприемането на бързи, съгласувани и амбициозни мерки на международно равнище е наложително с оглед посрещането на това световно предизвикателство,

Б.  като има предвид, че развиващите се страни са допринесли най-малко за изменението на климата, но са изправени пред най-тежките му последици, както и че изменението на климата излага на риск международните инвестиции за намаляване на бедността, като по този начин поставя под въпрос постигането на ЦХР,

В.  като има предвид, че е необходимо да се възвърне доверието в международните преговори по въпросите, свързани с изменението на климата, след разочароващия резултат от конференцията за изменението на климата в Копенхаген,

Г.  като има предвид, че развитите, бързоразвиващите се и развиващите се страни, които заедно представляват източник на над 80 % от световните емисии на парникови газове, поеха ангажименти/обещания за намаляване на емисиите в съответствие със Споразумението от Копенхаген,

Д.  като има предвид, че тези ангажименти/обещания няма да бъдат достатъчни, за да се постигне всеобщата цел за ограничаване до 2ºC („целта от 2ºC“) на общото световно средно годишно покачване на температурата на земната повърхност,

Е.  като има предвид, че тези обещания не са дадени в рамките на система, която да включва правни мерки за налагане на спазването им или на „измерване, докладване или удостоверяване“ в достатъчна степен,

Ж.  като има предвид, че неизпълнението на целта от 2ºC ще има огромна цена по отношение на околната среда и икономиката; като има предвид, че, наред с другото, до 40 % от видовете ще бъдат заплашени от изчезване, милиони хора ще бъдат разселени поради покачващото се морско равнище и по-честите екстремни метеорологични явления, реколтата ще намалее, цените на храните ще се покачват и глобалното икономическо производство ще намалее с поне 3 %,

З.  като има предвид, че според официален доклад(6) Международната експертна група по изменението на климата (IPCC) не е допуснала грешки, които биха подкопали основните заключения в доклада от 2007 г. относно възможните бъдещи въздействия на изменението на климата на регионално равнище,

И.  като има предвид, че по оценка на Междуправителствената експертна група по изменението на климата 20 % от емисиите на парникови газове са причинени от обезлесяване и други форми на промяна в земеползването,

Й.  като има предвид, че една от основните цели на ЕС следва да бъде да се изясни, че е необходима глобална трансформация в технологиите и технологичното сътрудничество, за да се ускори темпът на иновации и да се увеличи степента на демонстриране и внедряване, така че всички страни да имат достъп до устойчиви технологии на поносими цени, което също така ще гарантира по-висок жизнен стандарт за по-голяма част от световното население,

K.  Като има предвид поставяния от международните партньори на ЕС по въпросите на климата акцент върху енергийната ефективност и трудностите при установяване на цели за емисиите в международен план и икономическите предимства, свързани с целите за енергийна ефективност,

Общата цел на COP-16 и позицията на ЕС

1.  Призовава държавните и правителствени ръководители по целия свят да демонстрират истинско политическо лидерство и воля по време на преговорите и да отдадат най-висок приоритет на този въпрос; изразява съжаление относно факта, че до момента не е отбелязан по-голям напредък в подготовката за Канкун;

2.  Подчертава, че в Канкун е необходимо да се постигне съгласие за съществени стъпки, за да се подготви сключването през 2011 г. в Южна Африка на изчерпателно международно споразумение относно периода след 2012 г., което следва да бъде в съответствие с последните научни достижения и в съгласие целта от 2ºC;

3.  Призовава Европейския съюз отново да поеме водеща роля в преговорите, свързани с климата, и да окаже активен принос за една по-конструктивна и прозрачна конференция за климата в Канкун; съобразно с това настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да намерят решения за различните си виждания относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) и правата на емисии (ПЕЕ) в излишък, да бъдат единни и много амбициозни в преговорите в рамките на Конференцията на страните (COP-16) и да подобрят процедурата си за вътрешно вземане на решения, така че да могат да реагират по-бързо в хода на развитието на преговорите, да действат по-стратегически и да бъдат по-отзивчиви по отношение на трети държави;

4.  Подчертава важността на прозрачния процес на вземане на решения и на информирането относно актуалното състояние на преговорите, особено в заключителните часове от тази част на COP-16, която се провежда на високо равнище, и настоятелно призовава Европейския съюз да предостави на главния си преговарящ известна гъвкавост, за да може да реагира в хода на събитията;

5.  Настоятелно призовава Европейския съюз да потвърди публично и недвусмислено категоричния си ангажимент към Протокола от Киото и да приветства и насърчава активно и конструктивно продължаването на работата и по двете линии на преговорите – както в рамките на ad hoc работната група по допълнителните ангажименти за страните по приложение І към Протокола от Киото (AWG-KP), така и в ad hoc работната група по дългосрочните съвместни действия по конвенцията за изменение на климата (AWG-LCA), като се включат политическите насоки от Споразумението от Копенхаген; следователно призовава Европейския съюз да декларира открито преди Канкун, че е готов да продължи с втория период на ангажиментите по Протокола от Киото (2013-2020 г.) въз основа на съответната за този период цел, като същевременно признае, че е необходим съпоставим напредък и по двете преговорни линии, за да се разчисти пътят пред сключването на международно споразумение за периода след 2012 г., което да съответства на целта от 2ºC;

6.  Призовава ЕС и неговите държави-членки да определят и приложат принцип за „справедливост в областта на климата“; във връзка с това препоръчва „клауза за справедливост“ в бъдещите международни преговори в областта на климата; подчертава, че ще бъде най-несправедливо, ако светът не е в състояние да ограничи изменението на климата, защото биха пострадали по-специално бедните хора в бедните страни;

7.  Тъй като изменението на климата се отразява по различен начин в различните развиващи се държави, предлага действията и финансирането във връзка с климата да бъдат насочени преди всичко към най-уязвимите по отношение на изменението на климата държави, които не разполагат с капацитет за справяне с него;

8.  Като подчертава сериозната степен на неотложност на преговорите в областта на изменението на климата, изтъква колко е важно да се вземат съществени решения в Канкун по отношение на финансирането (размер, източници и управление), и особено степента на допълняемост при финансирането за приспособяването, горското стопанство, ресурсната ефективност, обмена на технологии (при спазване на съществуващите принципи, свързани с правата на интелектуална собственост), наблюдението, докладването и удостоверяването, както и значението на гарантирането на пълна прозрачност при прилагането на ускореното финансиране и на твърд политически ангажимент във връзка с него;

9.  Що се отнася до развоя на събитията около Протокола от Киото, подчертава важността на постигането на споразумение относно правилата за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, гъвкавия механизъм и включването на нови сектори и газове;

10.  Имайки предвид, че счетоводните правила относно правата на емисии (ПЕЕ) в излишък и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) биха могли да се отразят върху екологосъобразността на Протокола от Киото, ако тези въпроси не бъдат третирани по подходящ начин, призовава другите страни по конвенцията да проучат евентуални възможности;

11.  Призовава за постигането на споразумение в Канкун относно устойчиви правила за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), които засилват степента на амбиция на страните по приложение I, разработени са с цел да осигурят намаляване на емисиите от горското стопанство и земеползването, изискват страните по приложение I да бъдат отговорни за всяко повишаване на емисиите от ЗПЗГС и следват настоящите ангажименти на страните за защита и увеличаване на поглътителите и резервоарите на парникови газове;

12.  Счита, че бъдещите дипломатически дейности на ЕС в областта на климата следва да се съсредоточат върху силното политическо ангажиране с трети държави, политики за изграждане на ефективни механизми за международно сътрудничество по въпросите, свързани с изменението на климата, както в рамките на РКОНИК, така и извън нея, и за сътрудничество в областта на климата с трети държави с цел предоставяне на практическа подкрепа за нисковъглеродно, устойчиво на климатичните явления развитие в световен мащаб;

13.  Подчертава, че запазването на биоразнообразието и прилагането на екосистемния подход представляват най-ефикасните и най-ефективни от гледна точка на разходите стратегии за смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него; потвърждава позицията си, че ответните действия, насочени към смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него, не могат да бъдат от чисто технологичен характер;

Ангажименти за намаляване

14.  Отново заявява, че според научните доказателства, представени от Международната експертна група по изменението на климата, целта от 2ºC изисква световните емисии на парникови газове да достигнат своите най-високи стойности най-късно до 2015 г. и до 2050 г. да бъдат понижени поне с 50 % спрямо равнището им от 1990 г., като след това продължат да намаляват;

15.  Настоятелно призовава всички международни партньори, включително САЩ и Китай, да представят по-амбициозни ангажименти за намаляване на емисиите на принципа на „обща, но диференцирана отговорност“, за да гарантират съвместимост с целта от 2ºC ;

16.  Отново заявява необходимостта от приемането на вътрешна цел на Европейския съюз за 2020 г. за намаляване на парниковите газове с 30 %, в сравнение с нивото от 1990 г., в интерес на бъдещия икономически растеж на Европейския съюз;

17.  Приветства съобщението на Комисията и нейните анализи относно това, какво е необходимо за постигането на намаляване с 30 %; подкрепя изразената в съобщението идея, че независимо от резултата от международните преговори е в интерес на ЕС той да се стреми към цел за намаляване на емисиите с над 20 %, защото това ще насърчи „зелени“ работни места, растеж и същевременно сигурност;

18.  Припомня, че поради спада на емисиите в резултат на рецесията годишните разходи, свързани с постигането на намаление с 20 % до 2020 г., се понижиха с една трета – от 70 милиарда евро на 48 милиарда евро, като в момента разходите за намаление с 30 % се оценяват на 11 милиарда евро повече, отколкото разходите за първоначалното намаление с 20 %, тоест допълнителните разходи са под 0,1 % от стойността на икономиката на ЕС;

19.  Признава, че постигането на целта от 2ºC ще бъде възможно само ако и развиващите се страни като цяло, по-специално по-напредналите от тях, постигнат до 2020 г. значително, количествено измеримо намаляване на емисиите под предвидените понастоящем темпове за тяхното повишаване, от порядъка на 15 до 30 % под обичайните нива, както и че за постигането на това ще е необходима финансова, техническа и технологична помощ от развитите страни за изграждане на капацитет; признава, че за да бъдат постижими целите, свързани с по-ниска температура, ще са нужни по-високи равнища на подпомагането;

20.  Подчертава, че най-тежко засегнати от последиците от изменението на климата ще бъдат развиващите се нации, така че допринасянето за успешното сключване на международно споразумение е от жизненоважен интерес за тях; приветства много амбициозните ангажименти, поети от някои развиващи се страни, като Коста Рика и Малдивските острови, и от някои страни с бързо развиващи се пазари, като Мексико и Бразилия, и изразява съжаление относно това, че някои други страни с бързо развиващи се пазари все още не са последвали този пример;

21.  Посочва, че тъй като градските зони произвеждат 75 % от въглеродните емисии, градовете се намират в челните редици на борбата срещу изменението на климата; поради тази причина изразява похвала относно задължението, поето от европейските градове, подписали спогодбата за Конвента на кметовете; приветства ангажимента на градовете за водене на борба с изменението на климата; признава полаганите в много европейски градове усилия, що се отнася до транспорта и мобилността; подчертава необходимостта от продължаване на действията в същата насока при търсенето на по-екологосъобразни алтернативи, които ще подобрят качеството на живот на обикновените хора, при едновременно гарантиране на необходимото съгласуване на усилията между местните, регионални, национални и европейски равнища на управление;

Финансиране

22.  Припомня, че развитите страни са поели ангажимент със Споразумението от Копенхаген да предоставят нови и допълнителни ресурси, в размер на поне 30 милиарда щатски долара в периода 2010-2012 г. и 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г., като се отделя особено внимание на уязвимите и най-слабо развитите страни; поощрява Европейския съюз да улесни създаването на „Зелен фонд за климата“, който да предоставя 100 милиарда щатски долара годишно от 2020 г.;

23.  Припомня, че колективният принос на ЕС в усилията на развиващите се страни за смекчаване на последиците, както и за потребностите им за приспособяване към тях, следва да бъде допълнителен и не по-малко от 30 милиарда евро годишно до 2020 г. – сума, която може да нарасне, тъй като се получават нови данни относно тежкия характер на изменението на климата и размера на свързаните с него разходи;

24.  Счита, че навременното прилагане на ускореното финансиране е ключов фактор за изграждането на атмосфера на доверие преди и по време на конференцията в Канкун; подчертава необходимостта от 7,2 милиарда евро, обещани от ЕС и неговите държави-членки, като ново допълнение към бюджетите на ОПР, с балансирано разпределение между мерките за приспособяване и мерките за смекчаване, и настоятелно призовава Европейския съюз да гарантира, чрез координация, осигурена от ГД „Действия по климата“ на Комисията, пълна прозрачност, когато представя в Канкун съгласувани доклади относно изпълнението, както и след това на ежегоден принцип;

25.  Подчертава, че наблюдението, докладването и удостоверяването на финансирането трябва да включват справедлив, общ базов показател, спрямо който вноските да могат да се изчисляват като нови и допълнителни; препоръчва базовият показател да бъде дългогодишният ангажимент за предоставяне на 0,7 % от брутния национален доход (БНД) като официална помощ за развитие (ОПР) или други съответни национални цели, когато те са по-високи;

26.  Допълнително подчертава необходимостта да се мобилизират както вътрешни, така и международни ресурси от всички възможни източници, за да се допринесе за постигането на тази цел;

27.  Подчертава, че в областта на финансирането за смекчаване и приспособяване чрез нови механизми следва да се спазват и изпълняват установените принципи на политиката за развитие, като например доброто управление и демократичното участие в процеса на вземане на решения; освен това настоява страните бенефициенти да доказват, че парите се изразходват по заявените и одобрени проекти;

28.  Припомня, че за да се повиши предоставянето на финансови средства и инвестиции, преговарящите от СОР-16 следва да вземат предвид принципа за ангажираност на страната, ефективното използване на ресурсите и максимализирането на въздействието, като същевременно се гарантира и предоставянето на финансиране на най-уязвимите страни и общности;

Наблюдение, докладване и удостоверяване

29.  Приветства клаузите в Споразумението от Копенхаген относно наблюдението, докладването и удостоверяването, както и за международните консултации и анализ, и настоятелно призовава Европейския съюз да работи с всички страни по насоки за прилагането на тези разпоредби, които да бъдат приети в Канкун;

30.  Признава, че измерването на несъмнения успех, постигнат от ЕС досега във връзка с намаляването на емисиите на CO2, не отчита по подобаващ начин прехвърлянето на промишлено производство извън неговите граници, и отбелязва, че действителното намаляване на емисиите на CO2 в резултат от потреблението му може да е значително по-малко от цифрата, която се споменава в момента, като смята, че това несъответствие трябва да се отчита както при изготвянето на бъдещата политика на ЕС, така и в международните преговори;

Сътрудничество с развиващите се страни и приспособяване

31.  Подчертава историческата отговорност на развитите страни за необратимото изменение на климата и припомня задължението да подпомагат развиващите се страни и най-слабо развитите страни при приспособяването им към това изменение, включително чрез предоставяне на финансова подкрепа за националните адаптационни програми за действие (НАПД), като важни инструменти за приспособяването към изменението на климата, насърчаващи ангажираност от страна на съответната държава;

32.  Признава важното значение на иновативното приспособяване към неизбежните последици от изменението на климата, по-специално в световните региони, които са засегнати в най-голяма степен от променливия климат, и особено за защитата на най-уязвимите групи в обществото, поради което призовава за постигането на споразумение в Канкун, включващо сериозни политически и финансови ангажименти за оказване на съдействие на тези развиващи се страни при изграждането на капацитет;

33.  Приветства взетото в Копенхаген решение за създаване на „Технологичен механизъм“; призовава ЕС и неговите държави-членки да засилят съществуващото между тях и развиващите се страни партньорство в областта на климата и да създават нови партньорства, ако понастоящем такива не съществуват, като предоставят увеличена финансова подкрепа за разработването и трансфера на технологии, споразумения относно правата върху интелектуалната собственост и изграждането на институционален капацитет;

34.  Подчертава, че перспективата за развитие е от жизненоважно значение за много развиващи се страни и страни с бързо развиващи се пазари; признава, че тази цел следва да играе по-забележима роля в преговорите, като отново заявява ангажимента на ЕС за подпомагане на по-слабо развитите страни по пътя им към по-висок стандарт на живот; подчертава, че е възможно да се осигури по-висок стандарт на живот чрез избиране на по-устойчиви решения;

35.  Подчертава, че страните, които не са включени в приложение I, не могат да бъдат третирани като блок, тъй като техният капацитет да инвестират в мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него, както и тяхната способност за приспособяване към изменението на климата не са еднакви; освен това подчертава, че някои от тези държави вече са се превърнали в големи източници на емисии на CO2, които се отличават с висок темп на растеж на емисии на CO2;

36.  Подчертава, че гарантирането на съгласуваността на политиката и включването на околната среда в проектите за развитие трябва да представляват същината на стратегията на ЕС за ефективно смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях; в частност, набляга на необходимостта да се стимулират пътищата на развитие, които насърчават по-диверсифицирани и децентрализирани икономики; същевременно изразява обаче дълбокото си съжаление поради това, че ЕС е постигнал слаб напредък при включването на околната среда в своето сътрудничество за развитие, както и в рамките на другите области на европейските секторни политики;

37.  Припомня, че както промяната в земеползването, така и земеделието носят отговорност за значителна част от емисиите на парникови газове в развиващите се страни; призовава ЕС да насърчава устойчивото земеделие, особено в най-слабо развитите страни, тъй като то допринася за смекчаването на изменението на климата и за намаляването на бедността, като се създава възможност за диверсифициране на приходите на местните общности;

38.  Призовава ЕС да се застъпи за това, Международният форум на коренното население да се превърне в страна по преговорите в рамките на COP-16, тъй като това население е засегнато в особено голяма степен от изменението на климата и механизмите за смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него;

39.  Подчертава, че колективните действия по отношение на изменението на климата трябва да включват силни управленски структури и процедури, които ще дадат по-голяма роля на развиващите се страни, и следователно призовава ЕС да допринесе за институционална структура, която да е всеобхватна, прозрачна, справедлива и с балансирано представителство на развитите и развиващите се страни в съответните ръководни органи;

Намаляване на емисиите от обезлесяването и деградацията на горите (REDD) и опустиняването

40.  Подчертава, че естествените поглътители на парникови газове, като горите, са ефикасно средство за смекчаване на изменението на климата поради капацитета им за поглъщане на CO2, и настоятелно призовава страните да признаят необходимостта от опазване на горите и разработване на политика за залесяване, която да се включи в международно споразумение относно изменението на климата;

41.  Счита, че за да се спре сериозното обезлесяване на тропическите гори най-късно до 2020 г., трябва да се предостави значителна финансова подкрепа, както и техническа и административна помощ, и заявява отново, че общественото финансиране е най-реалистичното средство от гледна точка на тази времева рамка; настоятелно призовава Европейския съюз да работи в посока постигането на конкретни решения в Канкун за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация, включително точни и ясни цели;

42.  Призовава ЕС активно да подкрепи механизма „REDD +“, за да може по-добре да се определят механизмите, предизвикващи обезлесяването, и за да се гарантира ефективното ангажиране на местните хора и местните общности при наблюдението и докладването; освен това призовава ЕС да се погрижи REDD да съдържа защитни механизми или етичен кодекс, гарантиращ, че не се нарушават правата на хората, живеещи в горите, както и ефикасното прекратяване на загубата на гори;

43.  Подкрепя създаването на механизъм за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите и увеличаването на естественото отстраняване на емисии на парникови газове, което съдейства за запазването на биологичното разнообразие; също така подкрепя ролята, свързана с опазването, устойчивото управление на горите и увеличаването на абсорбирания от горите въглерод в развиващите се страни (REDD+);

44.  Изразява съжаление поради факта, че финансирането на REDD се основава на такова общо определение за горите, което може да включва насаждения от един-единствен неместен вид; счита, че това определение може да предостави погрешен стимул да се отклони финансиране от така необходимата защита на старите и древни гори, насочвайки го към нови насаждения, създадени с търговска цел;

45.  Следователно призовава Комисията и държавите-членки да работят в рамките на Спомагателния орган за научно-технически консултации, както и други международни форуми, за установяването на ново определение на ООН за горите въз основа на биомите с отразяване на широките разлики по отношение на биологичното разнообразие, както и стойностите на въглерод в различните биоми, като същевременно се прави ясно разграничение между естествените гори и горите, в които преобладават дървесни монокултури и неместни видове;

46.  Счита, че следва да се засили взаимодействието между трите конвенции от Рио – за биологичното разнообразие, изменението на климата и опустиняването; призовава Комисията и държавите-членки активно да подкрепят идеята за провеждане на среща на високо равнище на страните по трите конвенции от Рио като част от срещата на върха Рио + 20 през 2012 г.;

47.  Подчертава, че в резолюцията на Общото събрание на ООН от 28 юли 2010 г. достъпът до питейна вода се признава за право на човека и се призовава за специална защита на водата като елемент, особено уязвим от въздействието на изменението на климата, което би могло да доведе до спад в количествено и качествено отношение на наличната вода, по-специално на питейната вода;

Промяна, насочена към постигането на устойчива икономика и промишленост
48.Подчертава, че много държави се движат с бърз темп по пътя към нова устойчива икономика, включваща, по различни причини, опазването на климата, оскъдността и ефективното използване на ресурсите, енергийната сигурност, иновациите и конкурентоспособността; отбелязва мащаба на плановете за стимулиране на икономиката, посветени на прехода към нови енергийни източници, в страни като САЩ и Китай;

49.  Призовава за споразумение, чрез което да се гарантират равнопоставени условия в международен план за отраслите, отделящи високи въглеродни емисии; подчертава значението на едно обвързващо международно споразумение за конкурентоспособността на промишлеността на държавите-членки на ЕС; поради тази причина подчертава значението на плана за действие от Бали;

Устойчива икономика и сътрудничество в областта на технологиите

50.  Счита, че независимо от напредъка на международните преговори Европейският съюз следва незабавно да приеме политики и инструменти, необходими за насърчаване на развитието на по-устойчива, нисковъглеродна и ефективна от гледна точка на ресурсите икономика, като по този начин смекчи въздействието на изменението на климата, подобри качеството на въздуха, създаде енергийна сигурност и гарантира, че Европейският съюз се превръща в най-конкурентоспособната икономика в свят, където инвестициите са насочени във все по-голяма степен към по-чисти технологии;

51.  Отбелязва, че изменението на климата е глобално предизвикателство, за което няма универсално политическо и технологическо решение, но че съчетанието на наличните възможности и рязкото увеличаване на ефективността във всички области на икономиката и обществения живот в развитите и развиващите се страни би допринесло за решаването на проблемите, свързани с ресурсите и разпределението, и би открило пътя към трета индустриална революция;

52.  Подчертава, че едно споразумение би могло да предостави необходимия стимул за „устойчив нов курс“, който да засили устойчивия растеж, да насърчи екологично устойчивите технологии, да спомогне за повишаването на енергийната ефективност в строителството и транспорта, да намали енергийната зависимост и да осигури заетост и социално и икономическо сближаване както в развитите, така и в развиващите се страни; във връзка с това припомня вече поетите от ЕС ангажименти;

53.  Припомня споразумението в рамките на Г-20 относно политиката в областта на климата за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и призовава Комисията да изготви предложения за европейска стратегия за неговото прилагане, с времеви график и механизми за социални обезщетения, ако е уместно;

Научни изследвания и технологии

54.  Изразява убеждението, че е необходима трансформация в световен мащаб по отношение на технологиите и сътрудничеството в сферата на технологиите, което да гарантира,че всички държави имат достъп до изгодни за тях и устойчиви технологии; отбелязва, че всяко бъдещо споразумение следва да предвижда осъществими механизми, уреждащи достъпа до чисти технологии;

55.  Счита, че е от решаващо значение въвеждането на нов подход към технологичното сътрудничество, за да се ускорят нововъведенията и тяхното прилагане, като по този начин се дава възможност на всяка държава да разполага с достъп до изгодни екологични технологии,

56.  Отбелязва, че тъй като борбата срещу изменението на климата изисква намаляването не само на емисиите, но и на нашия екологичен отпечатък в общ план, новаторството стои начело на този необходим процес на промяна; следователно новаторството трябва да бъде устойчиво, екологосъобразно, социално, справедливо и достъпно;

57.  Отбелязва, че евентуална мрежа от новаторски центрове по въпросите на климата, като част от този механизъм, би служила за улесняване на технологичното развитие, сътрудничество, разпространение и новаторство;

58.  Подчертава, че разработването и внедряването на революционни технологии е от ключово значение в борбата срещу изменението на климата и същевременно е от ключово значение за убеждаване на нашите партньори по целия свят, че намаляването на емисиите е осъществимо и не води до загуба на конкурентоспособност и закриване на работни места; изисква от Комисията да извърши оценка на различни начини за предоставяне на стимули за щадящи климата новаторски решения, като например чрез награждаване на дружествата-първенци; призовава за поемане на международен ангажимент за увеличаване на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност по отношение на революционните технологии в съответните отрасли;

59.  Отбелязва, че неотдавнашните научни прегледи поддържат фундаменталния възглед, че причиненото от човека глобално затопляне трябва да бъде преодоляно чрез съкращаване на емисиите на CO2 и на други парникови газове; отбелязва, че са необходими допълнителни усилия по отношение на научните изследвания в такива области като обхват и времеви график на увеличаването на температурата, установяване на последствията от изменението на климата на регионално и местно равнище, а също така и въздействието на земеползването, саждите и фините частици върху съответните мерки за приспособяване;

60.  Счита, че изменението на климата е изключително сложен въпрос, който обхваща множество научни дисциплини, и че политическите решения, взети в тази сфера, трябва да бъдат неопровержимо обосновани с помощта на научни доводи; поради тази причина призовава Комисията да осведомява непрестанно Европейския парламент относно всички нови важни научни нововъведения или разработки;

61.  Подчертава, че бюджетът на ЕС следва да постави своя акцент върху научните изследвания, новаторството и внедряването на технологии, за да бъдат отразени по подобаващ начин въжделенията на ЕС за борба срещу изменението на климата и за преход към устойчива икономика;

Енергетика, енергийна ефективност и ресурсна ефективност

62.  Посочва, че приблизително два милиарда души по света все още не разполагат с достъп до устойчива и достъпна енергия; подчертава необходимостта от решаване на въпроса с енергийната бедност по начин, съобразен с целите на политиката в областта на климата; подчертава, че съществуват енергийни технологии, които са насочени както към защитата на околната среда в световен мащаб, така и към задоволяването на местните потребности от развитие;

63.  Изразява съжаление, че потенциалът за енергоспестяване не се разглежда по правилен начин на международно равнище и в частност в ЕС; отбелязва, че енергоспестяването и подобряването на енергийната ефективност ще спомогнат за спестяването на ресурси, за намаляването на емисиите, за повишаването на енергийната сигурност, за създаването на нови работни места и за повишаването на конкурентоспособността на икономиките; призовава ЕС да поставя по-осезаем акцент върху енергоспестяването по време на международни преговори;

64.  Призовава ЕС да поставя по-осезаем акцент върху енергоспестяването по време на международни преговори; в този контекст отбелязва и изразява дълбоко съжаление, че не се очаква ЕС да постигне целта за енергоспестяване с 20 % до 2020 г., определена от държавните глави, поради незадължителното естество на възприетия подход; поради тази причина призовава ЕС да поеме водеща роля чрез личен пример и призовава Комисията да представи предложения за нови мерки, които да гарантират постигането на тази цел, както и че Европа няма да изостава по отношение на свързаните с ефективността нововъведения в световен мащаб;

65.  Подчертава колко е важно да се съчетаят борбата с изменението на климата и ангажиментът за намаляване на екологичния ни отпечатък като цяло чрез полагане на усилия за опазване на природните ресурси, тъй като новаторските технологии в областта на околната среда и алтернативните възможности за добив на енергия с отделяне на ниски въглеродни емисии зависят от ограничените ресурси;

Международна търговия

66.  Като се позовава на преамбюла на Споразумението за СТО и член XX, букви б), г) и ж) от GАТТ, подчертава, че международната търговия не трябва да води до свръхексплоатация на природните ресурси; настоява, във връзка с преговорите в рамките на СТО и двустранните търговски споразумения, че либерализирането на търговията, в частност на търговията с естествени суровини, не трябва да застрашава устойчивото управление на ресурсите;

67.  Отбелязва, че ЕС е в състояние да дава добър пример, чрез премахването на пречки като митнически тарифи и такси, по отношение на търговията със „зелени“ технологии и екологични и щадящи климата продукти и да насърчава т.нар. „екологични стоки и услуги“ и във връзка с това насочва вниманието към плана за действие от Бали и Зеления фонд за климата от Копенхаген;

Световен пазар на въглеродни емисии

68.  Призовава ЕС и неговите партньори да намерят в близко бъдеще най-ефективния начин за насърчаване на връзките между схемата за търговия с емисии на ЕС и други схеми за търговия, с цел разработване на световен пазар на въглеродни емисии, като по-този начин се гарантира по-голямо разнообразие от възможности за намаления, по-добър размер и ликвидност на пазара, прозрачност и, накрая, по-ефективно разпределяне на ресурсите;

69.  Все пак подчертава, че всяко подобно усилие трябва да бъде в съответствие с уроците от неотдавнашната финансова криза, както и от недостатъците на схемата на ЕС за търговия с емисии, за да се постигне прозрачност, да се предотврати спекулирането и да се гарантира, че намаляването на емисиите се осъществява в действителност;

70.  Призовава ЕС и неговите партньори да предложат в най-близко бъдеще мерки за ограничаване на злоупотребите с международни кредити от промишлени проекти за газ, включително унищожаването на HFC-23 в емисията за търговия с емисии след -2012 г. и по-конкретно в проектите в рамките на Механизма за чисто развитие, както и в бъдещите отраслови пазарни механизми; поради тази причина призовава ЕС и неговите партньори да поощряват напредналите развити държави подпомагат усилията за намаляване в глобален план чрез подходящи собствени действия, като се започне с възможностите за намаляване на емисии, свързани с най-ниски разходи;

71.  Подчертава, че в глобалния контекст на конкурентните пазари рискът от изместване на въглеродни емисии води до сериозни притеснения в определени отрасли, които са важен елемент от общата верига за производство на стоки – включително продукти за борба срещу изменението на климата; изисква от Комисията да извърши допълнителен анализ на този риск и да предложи подходящи и ефективни мерки, за да се запази конкурентоспособността на икономиката на ЕС в международен план и същевременно да се гарантира, че въглеродният отпечатък на ЕС не се увеличава;

72.  Призовава за реформа на механизмите, базирани на проекти, като например Механизмите за чисто развитие (CDM) и за съвместно изпълнение (JI), чрез въвеждането на строги изисквания за качество на проектите, гарантиращи зачитането на правата на човека и високия стандарт на подобни проекти, с надеждни, удостоверими и реални допълнителни намаления на емисиите, които също така подкрепят устойчивото развитие в развиващите се страни; подкрепя, освен това, виждането на Комисията, че секторните механизми за икономически по-напредналите развиващи се страни следва да се договорят за периода след 2012 г., като същевременно Механизмите за чисто развитие (CDM) следва да останат на разположение на най-слабо развитите държави;

73.  Настоява, че ЕС и неговите държави-членки е необходимо да изпълнят ангажиментите си за смекчаване на въздействието на изменението на климата на първо място в рамките на ЕС и напомня на всички страни, че използването на гъвкави механизми следва да бъде минимално;

Международно въздухоплаване и морски транспорт

74.  Припомня, че в световен мащаб транспортът е най-интензивният отрасъл по отношение на емисиите на парникови газове и че той отговаря за 30 % от емисиите на парникови газове в развитите страни и за 23 % от емисиите на парникови газове в целия свят; изразява съжаление поради липсата на напредък в справянето с въпросите, свързани със световния въздухоплавателен и морски транспорт, и подчертава необходимостта международният въздухоплавателен и морски транспорт да бъдат включени в споразумение в рамките на РКОНИК;

75.  С оглед предотвратяване на нарастването на предизвиканите от транспорта емисии на парникови газове до 2050 г., призовава Европейския съюз да гарантира, че цялостното въздействие на въздухоплавателния и морския транспорт се взима под внимание в международното споразумение и че целите за намаляване на емисиите за секторите на въздухоплавателния и морския транспорт са същите като при другите отрасли на промишлеността;

76.  Приветства поетия от въздухоплавателните дружества в световен мащаб ангажимент да поддържат подобрение на горивната ефективност от 1,5 % годишно до 2020 г., да постигнат въглеродно неутрален растеж след 2020 г. и до 2050 г. да реализират намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 50 % в сравнение с нивата от 2005 г.;

77.  Отбелязва, че половината от емисиите на автомобилния транспорт са причинени от частни превозни средства и че значителен дял от приписваните на промишлеността емисии произхожда от рафинирането на горива; счита, че в контекста на постоянното нарастване на емисиите от автомобилния транспорт следва да се продължи с предприемането на мерки, които да изискват от производителите да подобряват екологичните и енергийните характеристики на превозните средства;

Делегация на Европейския парламент

78.  Счита, че делегацията на ЕС има важна роля в преговорите, свързани с изменението на климата, и следователно счита за неприемливо това, че членовете на Европейския парламент, които участват в тази делегация, не са могли да присъстват на координационните заседания на ЕС на предишната Конференция на страните по РКОНИК; в съответствие с рамковото споразумение, сключено между Комисията и Европейския парламент през май 2005 г., предоговорено през 2009 г., когато Комисията представлява Европейската общност, по искане на Парламента тя трябва да улеснява включването на членове на Парламента като наблюдатели в делегации на Общността, които водят преговори по многостранни споразумения; припомня факта, че въз основа на Договора от Лисабон (член 218 от ДФЕС), Европейският парламент трябва да даде своето съгласие за споразумения между Съюза и трети държави или международни организации; очаква, че поне на председателите на делегацията на Европейския парламент ще бъде позволено да участват в координационните заседания на ЕС в Канкун;

o
o   o

79.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, с молба да бъде разпространена до всички държави, които не са членки на ЕС и които са страни по конвенцията.

(1) ОВ L 8, 13.1.2009 г., стр. 3.
(2) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P7_TA(2010)0174.
(4) Приети текстове, P6_TA(2009)0042.
(5) Приети текстове, P7_TA(2010)0019.
(6) Изготвен от „Нидерландската агенция за екологична оценка“.


Положението в Западна Сахара
PDF 284kWORD 48k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно положението в Западна Сахара
P7_TA(2010)0443RC-B7-0675/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно Западна Сахара,

–  като взе предвид Резолюция 1920 (2010) на Съвета за сигурност на ООН, която удължава съществуващия мандат на Мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (MINURSO),

–  като взе предвид последните доклади на генералния секретар на ООН пред Съвета за сигурност относно положението във връзка със Западна Сахара от 14 април 2008 г., 13 април 2009 г. и 6 април 2010 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран от Мароко на 3 май 1979 г.,

–  като взе предвид Евросредиземноморското споразумение за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга, и по-специално член 2 от него,

–  като взе предвид декларацията на ЕС относно VІІІ-та сесия на Съвета за асоцииране ЕС-Мароко от 7 декември 2009 г. и общата декларация от първата среща на високо равнище между ЕС и Мароко от 7 март 2010 г.,

–  като взе предвид по-специално заключенията от посещенията на своята ad hoc делегация за Западна Сахара през септември 2006 г. и през януари 2009 г., с които се отправя призив мандатът на мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (MINURSO) да бъде разширен, при условие че всички засегнати страни са съгласни, така че да й се даде компетентност за наблюдаване на спазването на правата на човека в Западна Сахара, и с които се отправя призив към Комисията да следи, паралелно или по целесъобразност, посредством своята делегация в Рабат, положението, свързано с правата на човека в Западна Сахара, и да изпраща редовно мисии на място,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Западна Сахара и по-специално тази от 27 октомври 2005 г.(1),

–  като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС Катрин Аштън относно Западна Сахара от 10 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид изявленията на Съвета и на Комисията от 24 ноември 2010 г. относно положението в Западна Сахара,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че няколко хиляди сахрави напуснаха градовете си и разтвориха палатки в предградията на Ел Аюн, като издигнаха лагера Gdaim Izyk в знак на мирен протест срещу социалното, политическото и икономическото си положение и условията си на живот,

Б.  като има предвид, че няколко седмици по-късно те бяха около 15 000 според наблюдателите на ООН и че беше установен диалог с органите,

В.  като има предвид, че на 24 октомври 2010 г., неделя, Nayem El-Garhi, 14-годишен юноша сахрави, е бил убит, а петима други са били ранени от мароканските въоръжени сили, докато са се опитвали да достигнат лагера в предградията на Ел Аюн,

Г.  като има предвид, че на 8 ноември 2010 г. все още неизвестен брой хора, включително полицаи и служители по сигурността, са били убити по време на акция на мароканските сили за сигурност, целяща да премахне протестния лагер Gdaim Izyk; като има предвид, че се съобщава и за значителен брой ранени цивилни, тъй като силите за сигурност са използвали сълзотворен газ и палки за премахване на лагера,

Д.  като има предвид, че тези инциденти настъпиха в самия ден на започване на третия кръг неофициални преговори относно статута на Западна Сахара в Ню Йорк, в който участват Мароко, Фронтът Полисарио и държавите наблюдателки Алжир и Мавритания,

Е.  като има предвид, че журналисти, парламентаристи от национални и регионални парламенти в страни-членки на ЕС и членове на Европейския парламент не бяха допуснати да влязат в Ел Аюн и лагера Gdaim Izyk, а някои дори бяха изгонени от Ел Аюн,

Ж.  като има предвид насилствената смърт на испанския гражданин Babi Hamday Buyema при обстоятелства, които все още не са изяснени,

З.  като има предвид, че след повече от 30 години процесът на деколонизация на Западна Сахара остава незавършен,

И.  като има предвид, че ЕС остава загрижен за конфликта в Западна Сахара и неговите последствия и отражение в региона, включително положението с правата на човека в Западна Сахара, и подкрепя изцяло усилията на генералния секретар на ООН и неговия личен пратеник за намиране на справедливо, трайно и взаимно приемливо политическо решение, което ще позволи самоопределението на населението на Западна Сахара, както се посочва в резолюциите на ООН,

Й.  като има предвид, че няколко доклада показват, че природните ресурси на Западна Сахара се експлоатират, без от това да има полза за местното население,

1.  Изразява най-сериозна загриженост относно значителното влошаване на положението в Западна Сахара и решително осъжда инцидентите на насилие, настъпили при премахването на лагера Gdaim Izyk и в град Ел Аюн;

2.  Призовава всички страни да запазят спокойствие и да се въздържат от всякакво по-нататъшно насилие;

3.  Осъжда загубата на човешки животи и изразява солидарност със семействата на загиналите, ранените и изчезналите;

4.  Отбелязва създаването на парламентарна анкетна комисия от страна на мароканския парламент за разследване на протичането на събитията, довели до намесата на мароканските органи, но счита, че ООН е най-подходящата инстанция за провеждане на независима международна анкета за изясняване на събитията, смъртните случаи и случаите на изчезнали хора;

5.  Изказва съжаление за атаките срещу свободата на пресата и информацията, от които са пострадали много европейски журналисти, и отправя искане към Кралство Мароко да разреши свободен достъп и свободно движение в Западна Сахара за пресата, независимите наблюдатели и хуманитарните организации; осъжда забраната за влизане на парламентаристи, журналисти, медии и независими наблюдатели в Западна Сахара, наложена от мароканските органи;

6.  Настоява, че е необходимо да бъдат призовани органите на ООН да предложат създаване на механизъм за наблюдение на правата на човека в Западна Сахара;

7.  Приветства възобновяването на неформалните срещи между Мароко и Фронта Полисарио под егидата на личния пратеник на генералния секретар на ООН дори при такива напрегнати обстоятелства, и призовава регионалните фактори да играят конструктивна роля;

8.  Припомня подкрепата си за възстановяване на неофициалните преговори между страните в конфликта с оглед постигане на справедливо, трайно и взаимно приемливо политическо решение съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН;

9.  Призовава Комисията да гарантира, че необходимата хуманитарна помощ при увеличено финансиране се отпуска на бежанците сахрави, чийто брой се оценява на между 90 000 и 150 000 души, живеещи в района на Tindouf, за да им се помогне да задоволят основните си нужди от храна, вода, подслон и медицинско обслужване и да се подобрят условията им на живот;

10.  Изразява загриженост относно задържането и твърденията за тормоз на сахрави ‐ защитници на правата на човека на територията на Западна Сахара; призовава защитниците на правата на човека, задържани в затвори на тази територия или в Мароко, да бъдат третирани съгласно международните стандарти и да им бъде осигурен бърз и справедлив процес;

11.  Призовава ЕС да изиска от Кралство Мароко да спазва международното право във връзка с експлоатирането на природните ресурси на Западна Сахара;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН, на генералния секретар на Африканския съюз, на делегацията на ЕП за връзки с държавите от Магреба, на Бюрото на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, на парламента и правителството на Мароко, на Фронта Полисарио, и на парламентите и правителствата на Алжир и Мавритания.

(1) ОВ C 272 E, 9.11.2006 г., стр. 582.


Украйна
PDF 327kWORD 69k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно Украйна
P7_TA(2010)0444RC-B7-0650/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Украйна,

–  като взе предвид съвместната декларация, приета на срещата на високо равнище ЕС-Украйна, проведена в Брюксел на 22 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид окончателното изявление и препоръките, представени след петнадесетото заседание на Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Украйна, което се състоя на 4 и 5 ноември 2010 г. в Киев и Одеса,

–  като взе предвид делегацията на Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Украйна, която беше наблюдател на местните и регионалните избори, проведени в Украйна на 31 октомври 2010 г.,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и Украйна, влязло в сила на 1 март 1998 г., и продължаващите преговори по споразумението за асоцииране, което трябва да замести СПС,

–  като взе предвид четиринадесетото заседание на Съвета за сътрудничество между ЕС и Украйна, което се състоя в Люксембург на 15 юни 2010 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация относно Източното партньорство, чието начало беше поставено в Прага на 7 май 2009 г.,

–  като взе предвид заключенията, приети от Съвета по общи въпроси на 25 октомври 2010 г.,относно Източното партньорство,

–  като взе предвид Резолюция 1755 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно функционирането на демократичните институции в Украйна, приета на 5 октомври 2010 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно Украйна от 16 септември 2010 г.,

–  като взе предвид Програмата за асоцииране ЕС–Украйна, която замества плана за действие и беше одобрена от Съвета за сътрудничество между ЕС и Украйна през юни 2009 г.,

–  като взе предвид споразумението между Европейската общност и Украйна за облекчаване на визовия режим, което беше подписано на 18 юни 2007 г. и влезе в сила на 1 януари 2008 г., и визовия диалог между ЕС и Украйна, чието начало беше поставено през октомври 2008 г.,

–  като взе предвид съвместния доклад на работната група по въпросите на визовата политика между ЕС и Украйна към Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Украйна от 4 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид направените в последната минута промени в украинския избирателен закон, приети от украинския парламент (Върховната рада) през юни 2010 г., малко преди произвеждането на местните избори,

–  като взе предвид Националната индикативна програма за периода 2011-2013 г. за Украйна,

–  като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Украйна е европейска страна със стратегическо значение за ЕС; като има предвид, че големината, ресурсите, населението и географското разположение придават на Украйна особено положение в Европа и я превръщат в ключов фактор в региона,

Б.  като има предвид, че новоизбраният президент на Украйна Виктор Янукович, както и Върховната рада потвърдиха решимостта на Украйна да се присъедини към Европейския съюз,

В.  като има предвид твърденията, че демократичните свободи, като свободата на събранията, свободата на изразяване и свободата на медиите, са били подложени на натиск през последните месеци,

Г.  като има предвид, че решението на Конституционния съд на Украйна на 1 октомври 2010 г. възстановява президентската система на управление; като има предвид, че установяването на демократична, ефективна и трайна система на контрол и противодействие следва да остане приоритет и процесът за постигането на тази цел следва да бъде открит, приобщаващ и достъпен за всички политически партии и участници в Украйна,

Д.  като има предвид, че местните и регионалните избори се проведоха в Украйна на 31 октомври 2010 г. в спокойна обстановка и без инциденти; като има предвид, че бяха отправени критики относно някои аспекти на организацията на тези избори, по-специално във връзка с избирателния закон, процедурите за неговото приемане и някои специфични аспекти, свързани с неговото съдържание,

Е.  като има предвид, че след президентските избори, проведени през януари 2010 г., има все по-тревожни сигнали за спад в зачитането на демокрацията и плурализма, както е видно, по-конкретно, от отношението към някои НПО и отделните жалби от журналисти за натиск от страна на техните редактори или собствениците на медии да отразяват или не определени събития, както и от засилената и политически мотивирана дейност на Украинската служба за сигурност и злоупотребата с административни и съдебни ресурси за политически цели,

Ж.  като има предвид, че на 13 октомври 2010 г. представителят на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по въпросите на свободата на медиите заяви, че Украйна е постигнала висока степен на медийна свобода, но трябва да предприеме спешни мерки за нейното запазване, и призова украинското правителство да се въздържа от всякакви опити за влияние или цензура на медийното съдържание и да се съобразява с международните стандарти за свобода на медиите и своите ангажименти пред ОССЕ по отношение на свободата на медиите,

З.  като има предвид, че Източното партньорство може да предостави на Украйна допълнителни средства за интеграция в Европейския съюз, но че то може да бъде успешно единствено, ако се основава на практични и надеждни проекти и разполага с достатъчно финансиране,

1.  Подчертава, че съгласно член 49 от Договора за Европейския Съюз Украйна може да кандидатства за членство в ЕС като всяка европейска държава, която спазва принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и на принципите на правовата държава;

2.  Подчертава, че Украйна има европейска перспектива със силни исторически, културни и икономически връзки с Европейския съюз и е един от основните партньори на ЕС измежду източните съседи на Съюза, като оказва значително влияние върху сигурността, стабилността и благополучието на целия континент;

3.  Приветства консенсусните изявления на украинското правителство и политическата опозиция относно стремежа на страната по пътя на европейската интеграция и нейната дългосрочна амбиция да стане държава-членка на Европейския съюз; отбелязва, че тази цел продължава да се подкрепя от консенсус между всички участници на украинската политическа сцена; призовава украинските органи да създадат общ форум, който да съгласува политическата позиция на Украйна спрямо Европейския съюз, като този форум се състои от политици както от управляващата коалиция, така и от опозицията;

4.  Посочва, че проведените на 31 октомври 2010 г. местни и регионални избори, макар и проведени по принцип редовно, не определиха нов, положителен стандарт; изразява съжаление, че Украйна измени своя изборен закон няколко месеца преди произвеждането на местни и регионални избори, като по този начин беше оставено прекалено малко време за подобряването на закона и за подготовката на подобаващо и демократично произвеждане на изборите;

5.  Изразява съжаление, че поради факта, че исканията за регистрация от страна на опозиционните партии не са били приемани от избирателните комисии преди внасянето на листата на Партия на регионите, управляващата партия на практика е спечелила първото място в листите в приблизително 85 % от избирателните райони; отбелязва, че поради аномалиите в избирателния закон, който не предостави достатъчни гаранции за защита на установеното право на политическите партии на надпревара, някои партии, като например „Родина“, не успяха да регистрират кандидатите си в някои райони и да участват в изборите;

6.  Изразява съжаление относно факта, че избирателните правила продължават да бъдат предмет на дискусии; подкрепя необходимостта от подобряване на избирателната рамка и изразява задоволство от дейността, извършвана в сътрудничество с експертите от ЕС и ОССЕ, за разработване на проект на нов избирателен закон; отбелязва, че вече е внесен проект за Единен избирателен закон за одобрение във Върховната рада; подчертава, че прозрачността на изборния процес изисква яснота на правната рамка; призовава украинските власти да гарантират своевременно приключване на работата по законодателството достатъчно време преди парламентарните избори през 2012 г.;

7.  Изразява загриженост във връзка със скорошните процеси, които биха могли да подкопаят свободата и плурализма на медиите; призовава държавните органи да предприемат всички необходими мерки за опазването на тези основни аспекти на демократичното общество и да се въздържат от всякакви опити за контролиране, пряко или косвено, на съдържанието на репортажите в националните медии; подчертава неотложната нужда от реформа на законодателството, регулиращо медийния сектор, и приветства в тази връзка скорошното предложение за въвеждане на обществено радио- и телевизионно разпространение в Украйна; също така приветства дадените от украинските държавни органи пред обществото гаранции, че правната рамка, необходима за създаването на обществен радио- и телевизионен разпространител, ще бъде изготвена до края на годината; изразява съжаление относно факта, че на два независими телевизионни канала - TVi и TV5, са били отнети някои от честотите на излъчване; призовава държавните органи за гарантират, че съдебните производства не водят до избирателно отнемане на честоти за радио- и телевизионно разпространение и да преразгледат всяко решение или назначение, което би могло да доведе до конфликт на интереси;

8.  Призовава украинското правителство да приведе законодателството за свободата на медиите в съответствие със стандартите на ОССЕ; решителните действия в тази насока ще засилят надежността на кандидатурата на Украйна за действащо председателство на ОССЕ през 2013 г.;

9.  Призовава украинските държавни органи да проведат щателно разследване във връзка с изчезването на Васил Климентиев, главен редактор на вестник, занимаващ се основно с разследване на корупцията в Харковския регион;

10.  Подчертава нуждата от засилване на доверието в институциите и на тяхната стабилност, независимост и ефективност, като по този начин се гарантират демокрацията и върховенството на закона и се насърчава постигането на консенсус в рамките на процеса на конституционна реформа, основаващ се на ясно разделение на властите и ефективна система на контрол и противодействие между държавните институции; подчертава, че сътрудничеството с Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) е изключително важно за гарантиране на това пакетите от мерки за законодателни реформи, които се разработват в момента, да са в пълно съответствие с европейските стандарти и ценности; призовава всички съответни политически заинтересовани лица, включително правителството и опозицията, да вземат участие в този процес; призовава украинските държавни органи да се допитат до Венецианската комисия за становище относно окончателните текстове на проектозаконите;

11.  Призовава всички партии във Върховната рада да подкрепят и насърчават система от ефективни механизми за контрол и противодействие във връзка със законното функциониране на правителството;

12.  Призовава държавните органи да разследват изцяло всички твърдения за нарушения на права и свободи, да отстранят всички констатирани нарушения и да разследват ролята на Украинската служба за сигурност във връзка с възпрепятстване на демократичния процес;

13.  Подчертава жизненоважната роля на Украйна за енергийната сигурност на Европейския съюз; подчертава колко е важно да се засили сътрудничеството между Украйна и ЕС в областта на енергетиката; призовава Украйна да изпълнява задълженията, произтичащи от съвместната декларация от Международната инвестиционна конференция за модернизацията на газопреносната система на Украйна, организирана съвместно от ЕС и Украйна; призовава за сключването на допълнителни споразумения между ЕС и Украйна, насочени към обезпечаване на енергийните доставки за двете страни, включително надеждна и диверсифицирана система за пренос на петрол и газ; подчертава, че за да разполага Украйна с модерна система за транзит на газ, са нужни прозрачни, ефикасни и качествени услуги за транзит посредством модернизирана газопреносна мрежа; призовава Комисията да предостави необходимата техническа помощ с цел радикално подобряване на енергийната ефективност на електропреносната мрежа на Украйна, както и да засили сътрудничеството по отношение на реформата на газовия сектор с оглед привеждането му в съответствие със стандартите на ЕС;

14.  Подкрепя призива на държавните ръководители от ЕС и Украйна по случай отбелязването на 25-годишнината от Чернобилската трагедия в Киев да мобилизират цялата подкрепа, необходима за завършване на саркофага на четвърти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил (обект „Укритие“) и по-нататъшното отстраняване на другите три реактора; подчертава, че прозрачността е от решаващо значение по отношение на проекта за изграждане на саркофаг, по-специално във връзка със следващите стъпки и настоящата фаза, която е достигнала работата по проекта;

15.  Изразява задоволство от напредък в процеса на преговори за споразумението за асоцииране ЕС-Украйна и по-конкретно във връзка с установяването на широка и всеобхватна зона за свободна търговия; отбелязва, че приключването на преговорите по споразумението зависят от способността и готовността на украинската страна да осъществи регулаторно сближаване с Европейския съюз; призовава Европейската комисия да договори всеобхватно и задълбочено споразумение за свободна търговия с Украйна по такъв начин, че неговите разпоредби не само да открият пазарите на ЕС и Украйна за взаимноизгодна търговия, но и да подпомагат модернизирането на украинската икономика; подчертава, че споразумението за широка и всеобхватна зона на свободна търговия следва да гарантира постепенното интегриране на Украйна във вътрешния пазар на ЕС, включително разширяването на действието на четирите свободи по отношение на тази страна; настоятелно призовава Комисията и Украйна да постигнат бърз напредък в тази област въз основа на постиженията на Украйна като член на СТО; настоятелно призовава двете страни да направят всичко необходимо за постигане на окончателно споразумение в първата половина на следващата година;

16.  Призовава украинските държавни органи да засилят усилията си за борба срещу корупцията; в този контекст очаква политическите изявления да бъдат подкрепени от решителни действия за борба срещу корупцията на всички равнища с политическа безпристрастност; призовава за създаването на равни условия за извършване на търговска дейност и за прилагане на същите правила спрямо местните и чуждестранните инвеститори; в тази връзка изразява съжаление относно прекомерното участие на бизнеса в политическия живот;

17.  Е обезсърчен от факта, че Върховната рада е приела изменения в новия закон за обществените поръчки, по силата на които стоки, работи и услуги, доставени за целите на провеждането на европейския шампионат по футбол в Украйна, се изключват от обхвата на този закон;

18.  Настоятелно призовава украинския парламент да приеме проектозакона за „достъп до публична информация“ като част от спазването на европейските и международните стандарти;

19.  Приветства плана за действие за либерализиране на визовия режим за Украйна, приет на четиринадесетата среща на високо равнище ЕС-Украйна на 22 ноември 2010 г.; счита плана за действие за практически инструмент за стимулиране на съществени реформи в съответните области; по-конкретно укрепването на принципите на правовата държава и зачитането на основните свободи; призовава Европейската комисия да оказва помощ на украинските органи при техните усилия за напредък във връзка с либерализирането на визовия режим;

20.  Настоятелно призовава държавите-членки да премахнат таксите за обработка на заявления за издаване на национални визи и визи за Шенгенското пространство на украински граждани като непосредствена цел;

21.  Изисква от Комисията да си сътрудничи с държавите-членки и Украйна за изготвянето на специални мерки, които да се въведат във връзка с Европейското първенство по футбол през 2012 г., с цел да се улесни пътуването за притежателите на билети, и да се използва този специален повод като пробен период за окончателен безвизов режим;

22.  Приветства активната подкрепа на Украйна за източното партньорство и Парламентарната асамблея Евронест; настоятелно призовава Съвета и Комисията да засилят сътрудничеството с Украйна в контекста на промените в зоната на съседство и по-специално по отношение на развитието на политиките за Черноморския регион;

23.  Подчертава значението на засилване на сътрудничеството в областта на младежкия и студентски обмен и разработването на стипендиантски програми, което ще даде възможност на украинците да се запознаят с Европейския съюз и с неговите държави-членки; счита, че програмата за обмен в областта на висшето образование „Еразмус“ следва да се разшири и да включва студенти от шестте страни от Източното партньорство;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите-членки, на президента, правителството и парламента на Украйна, както и на парламентарните асамблеи на Съвета на Европа и ОССЕ.


Международна търговска политика в контекста на императивите, продиктувани от изменението на климата
PDF 438kWORD 113k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата (2010/2103(INI))
P7_TA(2010)0445A7-0310/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид докладите на трите работни групи на Междуправителствената експертна група за изменение на климата (МЕГИК), публикувани през 2007 г.(1),

–  като взе предвид пакета относно изменението на климата, приет от Европейския съвет на 17 декември 2008 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 29 и 30 октомври 2009 г. относно преговорите във връзка с климата,

–  като взе предвид срещата на високо равнище на ООН, която се състоя в Копенхаген, Дания, от 7 до 18 декември 2009 г., и споразумението от Копенхаген, постигнато в резултат от нея,

–  като взе предвид предходните резолюции относно изменението на климата на Парламента, по-специално резолюцията от 10 февруари 2010 г. относно резултата от Конференцията по изменението на климата в Копенхаген(2) и резолюцията от 29 ноември 2007 г. относно търговията и изменението на климата(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 май 2010 г. относно анализа на възможните варианти след намаляването с 20 % на емисиите на парникови газове и оценка на опасността от изместване на въглеродни емисии (COM(2010)0265),

–  като взе предвид съобщенията на Комисията от 19 юни 2010 г. относно устойчивостта на биогоривата и течните горива от биомаса(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г. относно инициативата за суровините – посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа (COM(2008)0699),

–  като взе предвид доклада на Световната търговска организация и Програмата на ООН за околна среда „Търговия и изменение на климата“, чието начало беше поставено на 26 юни 2008 г.,

–  като взе предвид заключителната декларация на държавните и правителствените ръководители от срещата на високо равнище на Г20 в Питсбърг на 24 и 25 септември 2009 г.,

–  като взе предвид „Международната оценка на научните дисциплини и технологии в селското стопанство с оглед на развитието“, публикувана през 2008 г.(5),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външна търговия и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по развитие (A7-0310/2010),

A.  като има предвид, че температурата на Земята вече се е повишила през последния век и ще продължи да се повишава и че икономическите, социалните и екологичните последици от затоплянето на климата придобиват тревожни размери и че е необходимо затоплянето да се ограничи под 2°C,

Б.  като има предвид, че споразумението, постигнато по време на срещата на високо равнище на ООН относно климата в Копенхаген през декември 2009 г., е недостатъчно; като има предвид, че Европейският съюз не успя да поеме първостепенна роля по време на тази среща,

В.  като има предвид, че споразумението, постигнато по време на срещата на високо равнище на ООН относно климата в Копенхаген през декември 2009 г., е недостатъчно и разочароващо,

Г.  като има предвид, че срещата на високо равнище в Канкун предоставя уникална възможност за диалог по същество, на нея следва да се приемат правно обвързващи инструменти и далеч по-строги процедури за проверка и това следва да бъде ключов етап към постигането на цялостно и обвързващо оперативно споразумение, което да позволява да се ограничи затоплянето на планетата далеч под границата от 2°C,

Д.  като има предвид, че борбата срещу изменението на климата е фактор на конкурентоспособност, като европейските приоритети в тази област са икономията на енергия и възобновяемите енергии, които позволяват да се подобри енергийната сигурност на ЕС и предоставят силен потенциал по отношение на промишленото развитие, иновацията, териториалното устройство и създаването на работни места,

Е.  като има предвид, че субсидираната енергия и неограничените емисии на CO2 в определени страни създават сравнително предимство,

Ж.  като има предвид следователно, че търговските правила са решаващи в борбата срещу изменението на климата и че Съюзът като първа световна търговска сила може да окаже силно влияние върху тях,

1.  Изразява задоволството си във връзка с амбицията на Европейския съвет да намали с 80 до 95 % европейските емисии на парникови газове до 2050 г. спрямо равнището им през 1990 г., което е необходима цел, за да може Европейският съюз да си възвърне водещата воля в международните инициативи в областта на климата, тъй като други страни вече поеха сериозни ангажименти да развиват екологосъобразна икономика, по-специално чрез плановете си за икономическо възстановяване; подкрепя твърдо целта за намаляване на европейските емисии с 20 % до 2020 г., които следва да стимулират останалите страни да поемат по-амбициозни ангажименти;

2.  Призовава за сключването на обвързващо в международен план споразумение за опазване на климата и категорично подкрепя целта за намаляване на емисиите от CO2 в ЕС с 30 % до 2020 г., както и дългосрочната цел на ЕС за намаляване на емисиите от CO2 и другите парникови газове с поне 85 % до 2050 г.;

3.  Подчертава, че развитите страни трябва да поемат водещата роля в намаляването на емисиите на CO2; счита, че установяването на стандарти, етикетирането и сертифицирането са инструменти с огромен потенциал за намаляването на енергопотреблението и по този начин за разрешаване на проблема с изменението на климата; счита, че Механизмът за чисто развитие (МЧР) не успя да отговори на нуждите на най-уязвимите страни;

4.  Подкрепя по-силното насърчаване на възобновяемите енергийни източници и идеята правителствата на държавите-членки да водят последователна политика и да въведат задължителна правна рамка, която позволява приемането в дългосрочен план на поетапна програма за помощи, допринасяйки за отварянето на пазара и създаването на минимална инфраструктура – елемент, който е от съществено значение в период на криза и несигурност за бизнеса;

5.  Припомня, че търговската политика е инструмент в служба на глобалните цели на Европейския съюз и че по силата на член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз търговската политика на Европейския съюз се провежда „съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“, а по силата на член 3 от Договора за Европейския съюз последният трябва да допринася по-специално за „мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на Обединените нации“;

6.  Подчертава, че търговската политика на Европейския съюз - на двустранно, плурилатерално и многостранно равнище - е средство, а не цел сама по-себе си, че тя трябва да бъде в съответствие с целите за борба с изменението на климата и предварително да отчита сключването на амбициозно споразумение относно климата;

7.  Счита също така, че правилата на СТО следва да се тълкуват и да се развиват, така че да са в подкрепа на ангажиментите, поети в многостранните споразумения в областта на околната среда (МСОС); отправя искане към Комисията да работи за постигането на консенсус в рамките на СТО, за да даде на секретариатите на МСОС статут на наблюдатели на всички заседания на СТО, свързани с тяхната област на компетентност, и роля на съветник в процедурите по разрешаване на споровете, свързани с околната среда; изтъква, че следва да се установят нови международни правила на СТО с цел премахване на сравнителното предимство, придобито въз основа на евтини емисии на CO2;

8.  Изразява съжаление поради факта, че понастоящем нито едно от споразуменията на СТО не споменава пряко изменението на климата, продоволствената сигурност и Целите на хилядолетието за развитие; изразява съжаление поради развитието на биологично пиратство за устойчиви спрямо климата семена; счита, че са необходими промени в правилата на СТО с цел осигуряване на съгласуваност и последователност със задълженията съгласно Протокола от Киото и многостранните споразумения в областта на околната среда; призовава спешно за реформа на СТО с цел различаване на продуктите въз основа на методите за производство;

9.  Като взе предвид преамбюла на споразумението за Световната търговска организация (СТО) и член XX, букви б), г) и ж) от Общото споразумение за митата и търговията (GАТТ), подчертава, че международната търговия не трябва да води до прекомерно експлоатиране на природните ресурси, и призовава Комисията и държавите-членки да положат повече усилия за прилагането на принципа на колективните преференции в рамките на СТО, по-специално с оглед на устойчиви, щадящи климата и безупречни в етично отношение продукти;

10.  Призовава Комисията и членовете на СТО да се опитат да повлияят на СТО да признае в свое становище значението на изменението на климата и последствията от него и да насърчават СТО да се стреми да гарантира, че нейните правила не накърняват глобалните усилия за борба срещу изменението на климата, за неговото намаляване и приспособяването към него, а ги насърчават;

11.  Изразява съжаление, че членовете на СТО все още не са намерили начин да интегрират този договор в системата на институциите и правилата на ООН, уреждащи опазването на околната среда, включително изменението на климата, както и социалната справедливост и спазването на всички права на човека; настоява, че задълженията и целите съгласно многостранните споразумения в областта на околната среда, като например Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, както и други институции на ООН (Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), Международната организация на труда (МОТ), Международната морска организация (ММО)), трябва да имат предимство пред тясното тълкуване на правилата на търговията;

12.  Като има предвид, че са изминали повече от 15 години от решението относно търговията и околната среда, прието от министрите на държавите от СТО в Маракеш на 15 април 1994 г., призовава Комисията най-късно до средата на 2011 г. да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на степента, в която Комитетът по търговия и околна среда на СТО е изпълнил своя мандат, както е определен в упоменатото решение, както и своите заключения относно това, което е необходимо още да се направи, по-специално в контекста на глобалния диалог относно смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него и СТО;

13.  Призовава Комисията и държавите-членки, във връзка с преговорите в СТО и при двустранни търговски споразумения, да настояват либерализирането на търговията, по-специално с естествени суровини, да не застрашава устойчивото управление на ресурсите, а целите по отношение на опазването на климата и видовете да станат неразделна част от споразуменията; за тази цел призовава Комисията да оказва натиск за свикването на обща среща на министрите на търговията и околната среда на държавите от СТО още преди конференцията на страните, подписали Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), в Йоханесбург през 2011 г.; припомня, че РКООНИК е форумът, на който трябва да се постигне международно споразумение за борба срещу изменението на климата;

14.  Счита, че е по-неотложно от всякога да се подеме обществен дебат относно създаването на Световна организация за околната среда;

Засилване на положителното взаимодействие между търговията и опазването на климата

15.  Признава положителната роля, която може да има търговският обмен за разпространяването на стоки и услуги, които способстват за опазването на климата; счита, че опазването на климата и либерализирането на търговията могат да се стимулират чрез улесняване търговията на екологични стоки и услуги, но че е необходимо предварително да бъде изготвен списък на тези стоки и услуги в съответствие със стриктни екологични критерии и в сътрудничество със страните членки на СТО;

16.  Признава, че търговията е важен инструмент за трансфер на технологии към развиващите се страни; изтъква необходимостта от намаляване на бариерите пред „зелената търговия“, например чрез премахване на тарифите за „зелени стоки“ на равнището на СТО;

17.  Изразява надежда, че ЕС ще даде добър пример, като премахне препятствията от рода на тарифи и такси по отношение на търговията със „зелени“ технологии и безупречни в екологично отношение и щадящи климата продукти и насърчава т.нар. „екологични стоки и услуги“, включително въз основа на плановете за действие от Бали и Зеления фонд за климата от Копенхаген;

18.  Подчертава значимостта на иновацията в областта на зелените технологии и признава ролята, която може да има търговският обмен за трансфера между страни на тези технологии;

19.  Призовава ЕС да поеме водеща роля в идентифицирането на очевидните пречки пред разпространяването на технологии в развиващите се страни, за да се работи по проблема с изменението на климата;

20.  Признава, че насърчаването към иновация може да се осъществява чрез различни схеми за възнаграждаване и че тези схеми не способстват по едни и същи начин за трансфера на технологии; отбелязва също така, че по отношение на системите за права върху интелектуалната собственост относно трансфера на технологии, трябва да бъде обърнато внимание на безпокойството относно тяхната защита поради наличие на слаби политически институции и липса на прилагане на принципите на правовата държава; ето защо, отправя искане към Комисията да проучи схемите за възнаграждаване на иновацията в тяхната цялост, като вземе предвид риска от изключване на някои страни и интегрира резултатите от тази работа в своята дипломатическа дейност във връзка с климата;

21.  Изразява безпокойство във връзка с изкривяващия ефект на субсидиите за енергия, получавана от изкопаеми горива, върху световния търговски обмен и тяхното въздействие върху климата, както и тяхната цена за публичните финанси; приветства ангажимента на Г20 за постепенното премахване на тези субсидии;

22.  Изразява желание Европейският съюз да поеме международно лидерство по тази тема и отправя искане към Комисията да предложи своевременно график за премахване на тези субсидии в Съюза, като се има предвид, че този процес би трябвало да включва прилагането на мерки за социално и промишлено подпомагане; припомня искането на Европейския парламент към Комисията и държавите-членки да информира Европейския парламент за предоставянето на кредити от агенциите за експортно кредитиране и Европейската инвестиционна банка в полза на проекти, които имат отрицателно въздействие върху климата;

23.  Обявява се против субсидиите за изкопаеми горива и изисква засилване на насърчаването на екологични, възобновяеми видове енергия, както и идентифицирането и разработването на децентрализирани източници на енергия, особено в развиващите се страни; в тази връзка припомня споразумението на Г-20 за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и призовава Комисията да представи предложения за европейска стратегия за неговото прилагане с ясни срокове и, по целесъобразност, компенсационни механизми;

Установяване на по-справедливи цени в международната търговия и възпрепятстване на изместването на въглеродни емисии

24.  Отбелязва, че либерализирането на търговския обмен може да има отрицателни последици за опазването на климата, ако някои страни превърнат липсата на действия в областта на климата в конкурентно предимство; предлага следователно реформа на антидъмпинговите правила на СТО, за да бъде включен в нея въпросът за справедливата екологична цена в зависимост от световните норми за опазване на климата;

25.  Изразява съжаление, че чрез субсидиране на цените на енергията и неприлагане на ограничения или квоти на емисиите на CO2 определени страни ще придобият сравнително предимство; поради неограничените и поради това относително евтини емисии на CO2 тези страни нямат стимул да се присъединят към многостранни споразумения в областта на изменението на климата;

26.  При все това отбелязва, че преговорите в областта на климата се основават върху принципа за „обща, но диференцирана отговорност“, и че слабостта на политиката по отношение на климата в развиващите се страни се обяснява по принцип с по-ниския им финансов или технологичен капацитет, а не с поставянето на „екологичния дъмпинг“ като цел;

27.  Във връзка с това, желае към европейския дебат относно „изместването на индустриални въглеродни емисии“, свързани с общностната схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (EU-ETS), и относно средствата за справяне да се пристъпва с внимание;

28.  Изтъква, че съгласно последното съобщение на Комисията от 26 май 2010 г. (COM(2010)0265) по този въпрос, малко промишлени отрасли са особено уязвими по отношение на изместването на въглеродните емисии и счита, че определянето на такива отрасли изисква обстоен секторен анализ; призовава Комисията да използва по-скоро такъв подход в близкото бъдеще, отколкото няколко количествени критерия, които са идентични за всички сектори на промишлеността;

29.  Подчертава, че няма едно единствено решение за промишлените сектори, които са уязвими по отношение на изместването на въглеродни емисии, и че естеството на продукта или структурата на пазара са съществени критерии при избора между средствата, които са на разположение (предоставяне на безплатни квоти, държавна помощ или корекции, приложими на границите);

30.  Счита, че многостранно споразумение относно климата ще бъде най-добрият инструмент за интернализирането на отрицателните външни екологични фактори, свързани с CO2, но че съществува опасност това да не бъде постигнато в близко бъдеще; във връзка с това счита, че Европейският съюз следва да продължи да проучва възможностите за въвеждане в промишлените сектори, при които изместването на въглеродни емисии наистина оказва въздействие, на подходящи инструменти в областта на околната среда, в допълнение към търгуването на квоти CO2 от схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, в частност „механизъм за включване на въглеродни емисии“, който да спазва правилата на СТО. Подобен механизъм би направил възможна борбата срещу опасността от това, емисиите на CO2 да се пренасят към трети държави;

31.  Недвусмислено заявява, че граничните данъчни корекции не следва да функционират като инструмент за протекционизъм, а по-скоро като средство за намаляване на емисиите;

Насърчаване на диференцирането на продуктите съобразно тяхното въздействие върху климата

32.  Счита, че ЕС в ролята си на най-големия търговски съюз в света може да налага стандарти по целия свят, и подкрепя развитието и по-широкото използване на схеми за сертифициране и етикетиране, които отчитат социални и екологични критерии; посочва успешната дейност на международни неправителствени организации (НПО) за разработване и насърчаване на подобни етикети и сертификати и изрично подкрепя тяхната по-широка употреба;

33.  Припомня, че рамката на СТО позволява предприемането на мерки за окачествяване на търговията, ако те са необходими, пропорционални и не дискриминират страните, в които производствените условия са еднакви; при все това отбелязва, че са спешно необходими разяснения, така че тези мерки да могат да се прилагат на базата на свързани с климата критерии по отношение на ПМП на съответните продукти;

34.  Изисква от Комисията да положи усилия за възобновяването на разискванията в рамките на СТО относно ПМП и възможността за разграничаване на сходни продукти в зависимост от техния въглероден и енергиен отпечатък или технологични норми; счита, че такава инициатива може да се приеме от членовете на СТО, ако е придружена от мерки за улесняване на трансфера на технологии;

35.  При все това желае настоящата липса на яснота относно ПМП в рамките на СТО да не води Съюза към бездействие в момент, когато противно на това той трябва да използва своята свобода на действие;

36.  Подчертава, че трябва да се положат усилия, за да се гарантира, че отрицателните последици за околната среда в следствие на търговията се отразяват в цените и че се прилага принципът „замърсителят плаща“; настоятелно призовава за синхронизиране на системите за етикетиране и информиране относно стандартите в областта на околната среда;

37.  Изразява задоволство, във връзка с това, от установяването от Европейския съюз на критерии за устойчивост на агрогоривата, които са произведени в Съюза или са внесени в него; изисква от Европейската комисия да проучи прилагането на този подход и по отношение на биомасата и селскостопанските продукти; изисква непреките промени в използването на почвите, свързани с агрогоривата, да бъдат взети под внимание, и очаква Комисията да представи предложение преди края на 2010 г. съобразно ангажимента си пред Европейския парламент;

38.  Подкрепя разработването на истински, обвързващи критерии и стандарти за устойчивост при производството на биогорива и биомаса, които отчитат изпускането на променящи климата газове и дребни частици, причинено от непряка промяна в начина на използване на земята, както и целия производствен цикъл; подчертава, че осигуряването на снабдяването с хранителни продукти трябва да има предимство пред производството на биогорива и че е необходимо спешно да се разгледа устойчивостта на политиката и практиките в областта на земеползването чрез един по-цялостен подход;

39.  Счита за жизненоважно наличието на строги стандарти за устойчивост на международната търговия с биогорива, като се има предвид, че те имат противоречиво социално въздействие и въздействие върху околната среда;

40.  Приветства европейското споразумение, постигнато в областта на незаконно добития дървен материал, и очаква с нетърпение напредък в доброволните споразумения за партньорство;

Либерализирането на търговията не бива да поставя под въпрос амбициозните политики в областта на климата

41.  Изразява безпокойство относно желанието на Комисията да даде тласък в търговските споразумения на либерализацията на търговията с дървен материал, и в частност на премахването на ограниченията върху неговия износ, въпреки засиления риск от обезлесяване и негативното въздействие върху климата, биоразнообразието, развитието и местното население;

42.  Подчертава по-специално необходимостта от последователност между целите в областта на климата и биологичното разнообразие и условията на търговия, за да се гарантира, че например усилията за борба с обезлесяването са ефективни;

43.  Счита, че новите международни споразумения за опазване на климата трябва да съдържат ясни гаранции относно намаляването на отрицателните последици за околната среда от международната търговия с дървен материал и за спиране на обезлесяването, чийто размер е повод за тревога;

Цялостно интегриране на транспорта в проблематиката „търговия-климат“

44.  Изразява съжаление, че настоящата схема на търгуване поражда глобално разделение на труда и производство, основаващо се на много високо използване на транспорт, който не поема разноските, свързани с въздействието си върху околната среда; желае разходите на международния транспорт, свързани с въздействието върху климата, да бъдат включени в неговата цена чрез въвеждане на такси или на системи за обмен на платени квоти; изразява задоволство относно предстоящото включване на авиацията в СТЕ на ЕС и очаква от Комисията подобна инициатива и за морския транспорт в срок до 2011 г., която да влезе в сила през 2013 г., ако се окаже невъзможно въвеждането на глобален механизъм дотогава; изразява съжаление, че горивото, което се употребява в отвъдморския транспорт на стоки, не е предмет на данъчно облагане; застъпва се за облагане на това гориво и тези продукти, в частност на транспортираните по въздушен път продукти; наред с това очаква Комисията да поеме инициатива за поставяне под въпрос на помощите, предназначени за най-замърсяващите видове транспорт, като например освобождаването от данък върху енергията от керосин;

45.  Отбелязва, че емисиите от CO2, предизвикани от международната търговия, могат да бъдат намалени значително; призовава възникващите транспортни и екологични разходи да бъдат калкулирани в цените на продуктите (интернализиране на външни разходи), по-специално чрез включване на морските превози, които покриват 90 % от транспорта в международната търговия, в европейската схема за търговия с емисии;

46.  Призовава Комисията и държавите-членки да направят всичко възможно, за да постигнат правно обвързващо споразумение за намаляване на емисиите от корабоплаването в рамките на Международната морска организация;

47.  Счита, че е важно международните ангажименти, свързани с намаляването на емисиите на газове с парников ефект, да се прилагат също и по отношение на международния въздушен превоз и корабоплаването;

48.  Подчертава, че нарастването на свързаните с транспорта и международната търговия емисии на CO2 намалява ефективността на стратегията на ЕС във връзка с изменението на климата; счита, че това дава сериозно основание за преминаване от насочена към износа стратегия за развитие към вътрешно развитие, основано върху разнообразно и местно потребление и производство в развиващите се страни; припомня, че подобна стратегия би се отразила положително на заетостта както в ЕС, така и в развиващите се страни;

49.  Счита, че докато свързаните с въздействието върху климата разходи не станат част от цената на транспорта, насърчаването на устойчивото местно производство следва да се насърчава, особено чрез по-добро информиране на потребителите;

Засилване на инструментите за постигане на съгласуваност между политиките в областта на търговията и на климата

50.  Изисква с цел гарантиране на съгласуваността между политиките в областта на търговията и климата на Европейския съюз, изготвянето на въглероден баланс на всяка търговска политика, евентуалната промяна на тази политика с цел подобряване на този баланс, както и задължителното вземане на компенсаторни мерки - политическо, технологично, финансово сътрудничество, в случай на отрицателен баланс за климата;

51.  Настоятелно призовава ЕС да използва всеобхватните екологични разпоредби в двустранните и регионалните търговски споразумения като средство на политиката за развитие, като подчертава необходимостта от правилно прилагане на екологичните клаузи и механизми за сътрудничество за насърчаване на трансфера на технологии, техническата помощ и изграждането на капацитет;

52.  Призовава Комисията систематично да включва екологични клаузи в търговските споразумения, сключвани с държавите извън ЕС, по-специално във връзка с намаляването на емисиите на CO2 и трансфера на технологии, характеризиращи се с ниско равнище на емисии;

53.  Приветства въвеждането на измерението на изменението на климата в оценките на въздействието върху устойчивостта по отношение на търговските споразумения ; отбелязва обаче факта, че в някои случаи, като например при Евро-средиземноморското споразумение за свободна търговия, оценката на въздействието върху устойчивостта сочи, че споразумението ще има неблагоприятни последици върху климата, на които не е било обърнато внимание преди сключването на споразумението; счита, че търговските споразумения не следва по никакъв начин да накърняват многостранните споразумения в областта на околната среда;

54.  Застъпва становището, че екологичните критерии трябва да се въведат в реформата на GSP;

55.  застъпва становището, че Комисията следва да се придържа към хармонизирана рамка в своите стратегии за преговаряне по отношение на търговската и екологичната политика, така че да не дава на партньорите си никакъв повод за безпокойство относно търговските бариери, като същевременно осигури спазване на нейните обвързващи цели за борба срещу изменението на климата;

56.  Счита, че дипломацията по въпросите на климата следва да се води с повече енергия и последователност в търговските отношения на ЕС с държави, които не са обвързани с многостранни споразумения за опазване на околната среда;

Съгласуваността на политиките в областта на търговията и климата на Европейския съюз от гледна точка на развиващите се страни

57.  Признава, че съгласуването на европейските политики в областта на търговията и на климата може да се използва или разглежда от страните партньори като скрит начин за намаляване на нашия внос и увеличаване на износа;

58.  Във връзка с това настоява върху значението на провеждането на преговори с тези страни относно всяка мярка, която Съюзът би могъл да вземе, в частност корекциите по границите, и върху необходимостта за Съюза да поддържа своите ангажименти за помощ в областта на климата за развиващите се страни;

59.  Във връзка с това изразява безпокойство, че ранното финансиране, обещано от европейските страни в рамките на срещата на високо равнище по въпросите на климата в Копенхаген, произтича в известна степен от ангажименти, поети в рамките на публичните помощи за развитие, и ще бъде предоставено под формата на заеми, противно на исканията на Парламента; изисква Комисията да изготви доклад относно това финансиране, който ще позволи преценка на съответствието между реалността, поетите ангажименти и исканията на Парламента; наред с това призовава за по-добра координация на финансирането по отношение на неговото тематично и географско използване;

60.  Припомня ангажимента на индустриализираните страни, сред които са държавите-членки на Съюза, за обмисляне на иновативно финансиране за борба срещу изменението на климата;

61.  Изразява убеждение, че мерките за борба срещу изменението на климата трябва да се основават на принципа на солидарност между индустриализираните и развиващите се страни и по възможност в тясно сътрудничество с ООН, СТО и останалите институции от Бретън Уудс; поради това призовава за разработването, заедно с развиващите се страни, нововъзникващите икономики и индустриализираните страни, на глобална концепция за търговия с емисии и облагане на енергията и емисиите на парникови газове с цел, от една страна, да се предотврати мигрирането на предприятия (изместване на въглеродни емисии) и, от друга страна, да се генерират финансови средства за мерки за борба срещу изменението на климата и ограничаване на неговите последици и приспособяване към тях;

62.  Подчертава, че увеличаващият се трансфер на технологии към развиващите се страни като начин за изместване на въглеродни емисии ще бъде изключително важен елемент на действията по отношение на климата след 2012 г.; изразява съжаление поради факта, че трансферът на технологии представлява само малка част от официалната помощ за развитие; настоятелно призовава държавите-членки да предоставят допълнителна техническа и финансова помощ за развиващите се страни за посрещане на последиците от изменението на климата, изпълнение на свързаните с климата стандарти и включване на открити оценки на въздействието на стандартите, етикетирането и сертифицирането върху развитието;

o
o   o

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на Съвета и на Комисията, на националните парламенти, както и на изпълнителния секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и 16-ата Конференция на страните (COP 16).

(1) Climate Change 2007 г.: Обобщен доклад , изготвен от Rajendra K. Pachauri и Andy Reisinger, Женева, 2007 г., , http://www.ipcc.ch/pdf/assessment-report/ar4/syr/ar4_syr.pdf; и докладите на работната група: The Physical Science Basis, Работна група I, изготвен от S. Solomon, D. Qin, M. Manning, Z. Chen, M. Marquis, K. Averyt, M. Tignor и H.L. Miller, Jr.; Impacts, Adaptation and Vulnerability, Работна група II, съставен от M. Parry, O. Canziani, J. Palutikof, P. van der Linden и C. Hanson; Mitigation of Climate Change, Работна група III, съставен от B. Metz, O. Davidson, P. Bosch, R. Dave и L. Meyer.
(2) Приети текстове, P7_TA(2010)0019.
(3) OВ C 297 E, 20.11.2008 г., стр. 193.
(4) ОВ C 160, 19.6. 2010 г., стр. 1 и стр. 8.
(5) http://www.agassessment.org/


Корпоративна и социална отговорност при международните търговски споразумения
PDF 430kWORD 140k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (2009/2201(INI))
P7_TA(2010)0446A7-0317/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 12, 21, 28, 29, 30 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 9,10, 9, 48, 138, 139 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид ръководните принципи на ОИСР по отношение на мултинационалните предприятия, тристранната принципна декларация относно мултинационалните предприятия и социалната политика на Международната организация на труда (МОТ), кодексите за поведение, договорени под егидата на международни организации като ФАО, СЗО и Световната банка, както и усилията, положени под егидата на Конференцията на ООН за търговия и развитие за регулиране на дейностите на предприятията в развиващите се страни,

–  като взе предвид инициативата „Глобален договор“, чието начало беше поставено от ООН през септември 2000 г., доклада на генералния секретар на ООН, озаглавен „Към световни партньорства – по-широко сътрудничеството между Организацията на обединените нации и всички съответни партньори, по-специално частния сектор“, от 10 август 2005 г. (05-45706 (E) 020905), обявяването на 9 октомври 2006 г. на „Глобалния договор“ и на Глобалната инициатива за отчитане на ООН, както и принципите за отговорно инвестиране, представени през януари 2006 г. от ООН и координирани в рамките на Финансовата инициатива на Програмата на ООН за околната среда и „Глобалния договор“ на ООН,

–  като взе предвид нормите за отговорността на транснационалните корпорации и другите стопански предприятия по отношение на правата на човека, приети от ООН през декември 2003 г.(1),

–  като взе предвид Глобалната инициатива за отчитане, чието начало беше поставено през 1997 г.(2), осъвременените насоки на Г3 за изготвянето на доклади относно устойчивото развитие, публикувани на 5 октомври 2006 г., и насоките на Г4, които се подготвят понастоящем от Глобалната инициатива за отчитане,

–  като взе предвид резултатите от световната среща на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие, състояла се през 2002 г. в Йоханесбург, и в частност отправения призив за предприемане на инициативи в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), както и заключенията на Съвета от 3 декември 2002 г. относно предприемането на последващи мерки след срещата на високо равнище(3),

–  като взе предвид доклада на службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека относно отговорността на транснационалните корпорации и други предприятия по отношение на правата на човека от 15 февруари 2005 г. (E/CN.4/2005/91, 2005 г.),

–  като взе предвид доклада на специалния представител на генералния секретар по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия, озаглавен „Утвърждаване и защита на всички права на човека ‐ граждански, политически, икономически, социални и културни, в това число правото на развитие“ от 7 април 2008 г. (A/HRC/8/5, 2008 г.), и текущата работа по неговия следващ доклад, предвиден за 2011 г.,

–  като взе предвид доклада на John Ruggie, специален представител на генералния секретар, по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия , озаглавен „Стопанската дейност и правата на човека: по-нататъшни стъпки за привеждане в действие на рамката “Защита, зачитане и коригиране„, от 9 април 2010 г. (A/HRC/14/27),

–  като взе предвид параметрите и механизмите за сертифициране и етикетиране, насочени към поведението на предприятията в областта на устойчивото развитие, изменението на климата или намаляването на бедността, като стандарта SA 8000, който се отнася до забраната на детския труд, и стандартите на Afnor и ISO в областта на устойчивото развитие,

–  като взе предвид процеса от Кимбърли относно контрола върху търговията с необработени диаманти,

–  като взе предвид инициативите, подети в различните държави-членки за насърчаване на корпоративната социална отговорност, и по-специално създаването в Дания на правителствения център за корпоративна социална отговорност, който координира законодателните инициативи на правителството в тази насока и изготвя практически инструменти, предназначени за предприятията(4),

–  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г., Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение жените от 1979 г., Декларацията на ООН за правата на коренното население (приета с Резолюция 61/295 на Общото събрание на 13 септември 2007 г.) и Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

–  като взе предвид международните конвенции относно околната среда като Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой (1987 г.), Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци (1999 г.), Протокола за биологичната сигурност от Картахена (2000 г.) и Протокола от Киото (1997 г.),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 14 март 2003 г. относно Зелената книга, озаглавена „Насърчаване на създаването на европейска рамка за корпоративна социална отговорност“,

–  като взе предвид окончателния доклад и препоръките на многостранния европейски форум относно корпоративната социална отговорност от 29 юни 2004 г, включително седмата препоръка в подкрепа на мерките, целящи създаването на подходяща нормативна рамка,

–  като взе предвид конвенцията от Брюксел от 1968 г. във вида, в който е консолидирана от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(5), и Зелената книга на Комисията от 21 април 2009 г. за преразглеждане на Регламент (ЕО) №44/2001,

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Насърчаване на създаването на европейска рамка за корпоративна социална отговорност“ (COM(2001)0366), включена впоследствие в Бялата книга, озаглавена „Съобщение на Комисията относно корпоративната социална отговорност: принос на предприятията за устойчивото развитие“ (COM(2002)0347),

–  като взе предвид препоръката на Комисията 2001/453/CE от 30 май 2001 г. относно отдаването на дължимото значение, оценяването и излагането на въпроси, свързани с околната среда, в годишните отчети и доклади на дружествата(6) (предмет на уведомление номер C(2001)1495),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2004 г., озаглавено „Социалното измерение на глобализацията – приносът на политиката на ЕС за осигуряването на всеобщ достъп до ползите“ (COM(2004)0383),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 март 2006 г. до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Прилагане на партньорството за растеж и работни места: Да направим Европа отличен пример по въпросите на корпоративната социална отговорност“ (COM(2006) 0136),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 май 2006 г., озаглавено „Насърчаване на достойния труд за всички ‐ приносът на ЕС за изпълнението на програмата за осигуряване на достойни условия на труд по света“ (COM(2006)0249),

–  като взе предвид Общата система за преференции (ОСП) в сила от 1 януари 2006 г., която предоставя безмитен достъп или по-ниски митнически тарифи за голям брой продукти и включва също така нов набор от стимули за подпомагане на уязвимите страни, които имат специфични потребности в търговската и финансовата сфера или в областта на развитието,

–  като взе предвид глава 13 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Южна Корея, подписано през октомври 2009 г., съгласно която страните се стремят да улесняват и насърчават търговията със стоки, които допринасят за устойчивото развитие, включително стоки, по отношение на които се прилагат схеми като справедлива и етична търговия, и такива, които са свързани с корпоративната социална отговорност и отчетност,

–  като взе предвид член 270, параграф 3 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Колумбия и Перу, подписано през март 2010 г., съгласно който страните се договорят да насърчават добри търговски практики, свързани със корпоративната социалната отговорност, и признават, че наличието на гъвкави, незадължителни и стимулиращи механизми може да допринесе за съгласуваността между търговските практики и целите на устойчивото развитие,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г. относно предприемането на последващи мерки във връзка със Зелената книга относно корпоративната социална отговорност(7),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност(8),

–  като взе предвид Решение 2005/600/ЕО на Съвета от 12 юли 2005 година относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки, в което се приканват държавите-членки да насърчават предприятията да развиват корпоративната социална отговорност(9),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно детския труд(10),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 година за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО)(11),

–  като взе предвид Директива 2003/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2003 г. относно годишните и консолидираните счетоводни отчети на някои видове дружества, банки и други финансови институции и застрахователни предприятия(12),

–  като взе предвид Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 1999 г. относно стандартите на ЕС за европейските предприятия, извършващи дейност в развиващи се страни: към Европейски кодекс на поведение(14), в която се препоръчва да се изготви образец за европейски кодекс на поведение, подкрепен от европейски механизъм за прилагане,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2001 г. относно откритостта и демокрацията в международната търговия(15), която изисква СТО да спазва основните социални стандарти на МОТ, както и приемането от СТО на решенията на МОТ, включително евентуални призиви за санкции, свързани с тежки нарушения на най-съществените социални стандарти,

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Икономическия и социален комитет, озаглавено „Насърчаване на основни трудови стандарти и подобряване на социалното управление в контекста на глобализацията“(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно съобщението на Комисията във връзка с корпоративната социална отговорност: принос на предприятията за устойчивото развитие(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2005 г. относно експлоатацията на деца в развиващите се страни със специален акцент върху детския труд(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2005 г. относно социалното измерение на глобализацията(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. за справедлива търговия и развитие(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички(22), в която се призовава в търговските споразумения на ЕС, по-специално двустранните споразумения, да се включват социални норми, с цел да се насърчат достойните условия та труд,

–  като взе предвид изслушването на тема „Корпоративната социална отговорност в международната търговия“, организирано на 23 февруари 2010 г. от Европейския парламент,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0317/2010),

A.  като има предвид, че корпорациите и техните дъщерни предприятия са едни от главните участници в икономическата глобализация и международния търговски обмен,

Б.  като има предвид ръководните принципи на ОИСР по отношение на многонационалните предприятия, приети през 2000 г. и актуализирани през 2010 г., препоръки, които правителствата отправят към предприятията и които съдържат незадължителни стандарти за отговорно поведение, при зачитане на приложимите закони, по-специално в областта на заетостта, връзките със социалните партньори, правата на човека, околната среда, интересите на потребителите, борбата срещу корупцията и избягването на данъци,

В.  като има предвид тристранната декларация относно многонационалните предприятия на МОТ, предназначена да насочва правителствата, многонационалните предприятия и работниците и служителите в области като заетостта, образованието, условията на труд, професионалните връзки – декларация, която включва ангажимента на държавите на съблюдават и насърчават четирите най-съществени трудови стандарта: свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне; премахването на всяка форма на принудителен труд; премахването на детския труд и премахването на дискриминацията в областта на заетостта,

Г.  като има предвид световния пакт на ООН („Глобален договор“), съдържащ десет принципа, който изисква от многонационалните предприятия да възприемат, подкрепят и прилагат в своята област на влияние, като основни ценности в областта на правата на човека, основните социални стандарти, околната среда и борбата срещу корупцията, с които дружествата се ангажират и които те интегрират в своята стопанска дейност на доброволни начала,

Д.  като има предвид настоящата работа по актуализиране на ръководните принципи на ОИСР, предназначени за многонационалните предприятия, и по-специално тези, които се отнасят до усъвършенстването на националните точки за контакт и до въвеждането на режим на отговорност за снабдителните вериги,

Е.  като има предвид, че международните целеви показатели, като „Глобалната инициатива за отчитане“ или механизмите за сертифициране и етикетиране като стандарта ISO 14 001 или по-специално неотдавнашния стандарт ISO 26 000, изготвен като съвкупност от ръководни насоки, които се прилагат за всеки тип организация, помагат на предприятията да оценяват икономическото, социалното и екологичното въздействие на своите дейности, като включват понятието за устойчиво развитие, но са ефикасни единствено доколкото тяхното прилагане е ефективно и предвид проверките, на които те подлежат,

Ж.  като има предвид определението за корпоративна социална отговорност, съдържащо се в стандарта ISO 26 000, съгласно което това е отговорността на дадена организация за влиянието на нейните дейности върху обществото и околната среда чрез прозрачно и етично поведение, което допринася за устойчивото развитие, включително за здравето и благоденствието на обществото, отговаря на очакванията на всички заинтересовани страни, съблюдава действащите закони и международни норми и е отразено в цялостното функциониране на организацията и в нейните връзки, като голяма част от гражданското общество и международното синдикално движение постигнаха съгласие по това определение,

З.  като има предвид целта, обявена от Комисията в нейното съобщение от 2006 г., насочена към това Европейският съюз да се превърне в „отличен пример по въпросите на корпоративната социална отговорност“, като колективната отговорност е представена като „аспект на социалния европейски модел“, и се явява „средство за защита на солидарността, сплотеността и равните възможности в контекста на засилена световна конкуренция“,

И.  като има предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно наблюдението на пазара за търговия и дистрибуция, озаглавен „Към по-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция до 2020 г.“(COM(2010)0355), и неговото приложение, в което се посочва, че „потребителите често разполагат с твърде ограничена информация относно социалната отговорност на търговеца. Ето защо те не са в състояние да направят информиран избор относно начините на пазаруване“,

Й.  като има предвид, че съгласно договорите търговската политика трябва да се провежда в съгласуваност със съвкупността от цели на Европейския съюз, включително неговите социални и екологични цели и цели, свързани с подпомагане на развитието,

К.  като има предвид, че Европейският съюз вече поставя като условие за предоставяне на някои търговски преференции ратифицирането от своите партньори на основните конвенции на МОТ и че от 2006 г. насам се е ангажирал да насърчава зачитането на достойни условия на труд, чрез съвкупността от своите външни политики, включително своята търговска политика,

Л.  като има предвид, че двустранните споразумения на Европейския съюз за свободна търговия съдържат вече глава, посветена на устойчивото развитие, която включва екологични и социални цели, както и съблюдаването на правилата в тези области,

М.  като има предвид, че неспазването на принципите на КСО се явява форма на социален и екологичен дъмпинг, за сметка на предприятията и работниците и служителите, намиращи се в Европа, които са задължени да съблюдават по-високи социални, екологични и данъчни стандарти,

Н.  като има предвид, че би било нормално европейските предприятия, които преместват своето производство в страни с ниски заплати и занижени екологични изисквания, да могат да бъдат подвеждани под отговорност пред компетентните съдилища за евентуални социални и екологични щети или други отрицателни последствия за местните общности, предизвикани от техни дъщерни предприятия в тези страни,

О.  като има предвид голямото разнообразие от връзки, които могат да съществуват между дружеството майка и неговите дъщерни предприятия, от една страна, и едно предприятие и неговите доставчици, от друга страна, както и необходимостта да се уточнят понятията за сфера на влияние и полагане на дължима грижа („due diligence“) в международен план,

П.  като има предвид, че предприятията не са пряко задължени да спазват международното право и че международните конвенции, по-специално в областта на правата на човека, трудовото право, защитата на околната среда, обвързват държавите, които са страни по тях, а не пряко предприятията, чието седалище се намира в тези държави; в замяна на това тези държави трябва да гарантират, че предприятията, чиито седалища се намират на тяхна територия, съблюдават техните правни задължения и задължението за полагане на дължима грижа, както и да предвиждат съразмерни и подходящи санкции, ако това не е така,

Р.  като има предвид основното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, потвърдено в член 47 от Хартата на основните права на ЕС и член 8 от Всеобщата декларация за правата на човека,

С.  като има предвид принципа на съдебно сътрудничество, потвърден от Брюкселската конвенция и Регламент (ЕО) № 44/2001, и като призовава Комисията да предприеме действия въз основа на напредъка в Зелената книга, която предлага възможни насоки на действие в областта на екстратериториалността, по-специално за разширяване на приложното поле на регламента относно спорове, в които участват ответници от трети държави,

Т.  като има предвид, че глава 13 от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Южна Корея и член 270, параграф 3 от Многостранното търговско споразумение между Европейския съюз и Колумбия и Перу съдържат позоваване на корпоративната социална отговорност, но че това не отразява все още напълно значението на КСО за постигане на европейската цел за защита на околната среда и социалните и човешки права, като има предвид, че дори постоянните нарушения на правата на човека и на нормите, свързани с условията на труд или опазването на околната среда, от страна на предприятия, въпреки че са в разрез с формулировката на целите, по никакъв начин не се отразяват върху продължаването на тези споразумения,

У.  като има предвид, че досега подписаните споразумения за КСО са се оказали недостатъчни, особено в добивната промишленост,

Ф.  като има предвид вече съществуващото общностно законодателство относно микропредприятията, малките и средните предприятия и по-специално препоръката 2003/361/ЕО от 6 май 2003 г. и „Small Business Act“ за Европа, приет през юни 2008 г.,

Х.  като има предвид, че корпоративната социална отговорност е концепция, според която дружествата доброволно включват в своята стопанска стратегия социални цели и цели, свързани с околната среда, за общото благо на заинтересованите страни, ангажирайки се активно с обществените политики като важен аспект от социалната промяна, породена от ценностите,

Ц.  като има предвид, че КСО е съществен елемент от европейския социален модел, подсилен от влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално на неговата хоризонтална социална клауза, и като им предвид, че необходимостта от насърчаване на КСО беше призната в съобщението на Европейската комисия относно стратегията „Европа 2020“ като важен елемент при осигуряването на доверието на работещите и потребителите в дългосрочен план,

Ч.  като има предвид, че КСО има значително въздействие върху правата на човека в развиващите се страни,

Ш.  като има предвид, че КСО не следва да замества или изключва държавата по отношение на нейната отговорност при предоставянето на основни обществени услуги,

Щ.  като има предвид, че КСО може да играе ключова роля за подобряване на жизнения стандарт в общностите в неравностойно положение,

AА.  като има предвид, че професионалните съюзи играят ключова роля за насърчаването на КСО, тъй като работниците са запознати отблизо с действителността в предприятието, в което са назначени,

AБ.  като има предвид, че КСО трябва да се разглежда успоредно и във взаимодействие с реформите в корпоративното управление,

AВ.  като има предвид ролята на малките и средните предприятия на единния европейски пазар и резултатите от финансираните от Комисията проекти за насърчаване на приемането на практики за корпоративна социална отговорност, включително от страна на МСП,

AГ.  като има предвид, че корпоративната социална отговорност, от една страна, и социалните и екологичните клаузи в търговските споразумения, от друга страна, преследват една и съща цел, а именно икономика, която зачита нуждите на хората и околната среда, и една по-справедлива, по-социална, по-хуманна глобализация, която ефективно служи на устойчивото развитие,

АД.  като има предвид, че до този момент търговските правила и корпоративната социална отговорност не бяха обвързани или бяха слабо обвързани, но че би била налице значителна полза, ако се постигне съчетаване на търговските правила и целите на КСО,

1.  Отбелязва, че световните предизвикателства бяха изострени от финансовата криза и нейните социални последици и че те предизвикаха дискусии в световен мащаб относно необходимостта от нов регулаторен подход и относно въпросите, свързани с управлението на световната икономика, включително международната търговия; счита, че новите, по-ефикасни и по-лесно приложими правила следва да допринасят за развитието на по-устойчиви политики, които действително отчитат социалните и екологичните проблеми;

2.  Отбелязва също така, че глобализацията засили конкурентния натиск върху държавите по отношение на привличането на чуждестранни инвеститори и конкуренцията между предприятията, което понякога води до сериозни посегателства по отношение на правата на човека, социалните права и околната среда с цел привличане на търговия и инвестиции;

3.  Припомня, че принципите, които определят корпоративната социална отговорност, които са напълно признати в международен план, както в рамките на ОИСР и МОТ, така и на ООН, се отнасят до отговорното поведение, което се очаква от предприятията и предполага на първо място съблюдаването на действащото законодателство в областта на заетостта, трудовоправните отношения, правата на човека, околната среда, интересите на потребителите и прозрачността по отношение на тях, борбата срещу корупцията и данъчната политика;

4.  Припомня, че насърчаването на корпоративната социална отговорност е цел, която се поддържа от Европейския съюз, и че Европейската комисия счита, че Съюзът трябва да гарантира, че външните политики, които той прилага, допринасят ефективно за устойчивото развитие и социалното развитие в съответните страни, и че поведението на европейските корпорации отговаря на европейските ценности и международно приетите норми, независимо от това къде те инвестират и извършват стопанска дейност;

5.  Припомня, че целите на общата търговска политика следва да бъдат изцяло съгласувани с общите цели на Европейския съюз, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз общата търговска политика на Европейския съюз трябва да се провежда „съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“ и че съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз Съюзът следва да допринася, наред с другото, за „устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“;

6.  Счита, че Европейската комисия би трябвало да проучи възможността за създаване на хармонизирано определение на връзките между едно предприятие, посочено като „дружество майка“, и всяко предприятие, което се намира в отношения на зависимост спрямо него, независимо дали е дъщерно предприятие, предприятие на доставчици или поддоставчици, за да се установи юридическата отговорност на всяко от тях;

7.  Като се има предвид важната роля, която изпълняват корпорациите и техните дъщерни предприятия и снабдителни вериги в рамките на международната търговия, счита, че корпоративната социална и екологична отговорност следва да се превърне в неразделна част от търговските споразумения на Европейския съюз;

8.  Счита, че социалните клаузи на търговските споразумения следва да бъдат допълнени от концепцията за корпоративна социална отговорност, която се отнася до поведението на корпорациите, а тя от своя страна ще бъде подкрепена от силата на търговските споразумения и по-специално от рамката, която те създават за проследяване на прилагането на принципите, от които се ръководят;

9.  Изисква принципите и задълженията в областта на корпоративната социална отговорност да бъдат взети под внимание и включени в бъдещото съобщение на Комисията относно „Новата търговска политика на Европа в рамките на стратегията Европа 2020 г.“, в съобщението, което тя подготвя относно корпоративната социална отговорност за 2011 г., и в прилагането на нейната търговска политика;

10.  Счита, че корпоративната социална отговорност е ефективно средство за подобряване на конкурентоспособността, уменията и възможностите за обучение, безопасността на работното място и работната среда, за защита на правата на работниците и правата на местните общности и общностите с коренно население, за насърчаване на устойчивата политика по отношение на околната среда и за оказване на подкрепа за обмена на добри практики на местно, национално, европейско и световно равнище, въпреки че корпоративната социална отговорност безспорно не може да замести трудовото законодателство или общите или секторните колективни трудови договори;

11.  Призовава дружествата да бъдат настоятелно призовани да прилагат принципите за корпоративна социална отговорност с оглед гарантиране на физическата неприкосновеност и безопасност, физическото и психическо благоденствие, трудовите права и правата на човека както на своите работници и служители, така и на работниците и служителите като цяло, чрез влиянието, което предприятията упражняват върху широкия кръг от техни сътрудници; подчертава необходимостта от подпомагане и насърчаване на разпространението на тези практики сред МСП, като се ограничават съответните разходи и бюрократични тежести;

12.  Посочва, че корпоративната социална отговорност следва да обхване нови области, като организацията на труда, равните възможности и социалната интеграция, мерките срещу дискриминацията, развитието на образованието и обучението през целия живот; подчертава, че корпоративната социална отговорност следва да включва, например, качеството на работа, равенството по отношение на заплащането и възможностите за професионално развитие и насърчаването на новаторски проекти с цел да се помогне за прехода към устойчива икономика;

13.  Настоятелно препоръчва държавите-членки и Европейският съюз да насърчават въвеждането на добри практики за корпоративна социална отговорност във всички предприятия, независимо от това, къде развиват те своята дейност, и да насърчат разпространението на добри практики, произтичащи от инициативите за корпоративна социална отговорност, по-конкретно чрез по-широкото информиране относно резултатите от тях;

14.  Отбелязва, че дневният ред на корпоративната социална отговорност трябва да се адаптира към специфичните нужди на регионите и на всяка конкретна страна, за да допринесе за подобряване на устойчивото икономическо и социално развитие;

15.  Счита, че доверието в доброволните инициативи за корпоративна социална отговорност зависи от включването в тях на международно приети стандарти и принципи, като Глобалната инициатива за отчитане ІІІ, и от подлагането им на мониторинг и прозрачна проверка, която е независима от заинтересованите от дружеството страни;

16.  Счита, че следва да се наблегне върху активното участие на всички заинтересовани от дружеството страни, обучението на ръководители и развитието на гражданско общество, по-специално с оглед на информираността на потребителите;

17.  Счита, че е важно да се формира и разпространява култура на корпоративна социална отговорност посредством обучение и повишаване на информираността както в предприятията, така и в тези клонове на сектора на висшето и университетското образование, които са насочени основно към изучаването на управлението;

18.  Счита, че социалният диалог и европейските работнически съвети са изиграли конструктивна роля за разработването на най-добри практики по отношение на корпоративната социална отговорност;

19.  Изразява твърдо убеждение, че в Европейските насоки за заетост следва да се обърне по-голямо внимание на корпоративната социална отговорност;

Включване на корпоративната социална отговорност в Общата система за преференции (ОСП и ОСП+)

20.  Призовава принципите на корпоративната социална отговорност да се включат в Регламента за Общата система за преференции (ОСП и ОСП+) при следващото му преразглеждане; призовава Комисията да следи за това, дали транснационалните корпорации (независимо от това, дали тяхното седалище се намира в Европейския съюз), чиито дъщерни предприятия и снабдителни вериги се намират в държави, участващи в Общата система за преференции (ОСП) и по-специално в системата ОСП+, спазват своите законови задължения на национално и международно равнище по отношение на правата на човека, социалните норми и нормативната уредба в областта на околната среда; изразява желание Европейският съюз и държавите, които са страни и бенефициери по Общата система за преференции, да бъдат задължени да следят дали корпорациите спазват своите задължения; призовава това задължение да бъде се превърне в неизменна част от Общата система за преференции;

21.  Счита, че в рамките на преразгледаната система ОСП+ следва също така да се забранят споразуменията с приемните страни ‐ споразумения, характеризиращи се с липса на прозрачност, които се сключват между някои многонационални предприятия и приемните страни, бенефициери по системата ОСП+, с цел да се избегнат регулаторните изисквания в тези страни, и които са очевидно в разрез с принципите на корпоративната социална отговорност;

Нови оценки на въздействието

22.  Призовава Европейската комисия да подобри своя модел за извършване на оценка на въздействието върху устойчивостта, с цел той да отразява по надежден начин икономическите, социалните и екологичните последици от търговските преговори, включително за целите за смекчаване на последиците от изменението на климата; призовава Комисията да проследява търговските споразумения със страните партньори на ЕС, като извършва оценки за въздействие върху устойчивостта преди и след подписването на търговското споразумение, вземайки предвид по-специално уязвимите сектори;

23.  Подчертава, че след влизането в сила на Договора от Лисабон, Парламентът следва да получава изчерпателна информация относно това, по какъв начин заключенията от оценките на въздействието на споразуменията върху устойчивостта се вземат предвид при преговорите преди сключването на въпросните споразумения и кои глави от тези споразумения са изменени, с цел да се избегне евентуалното отрицателно въздействие, посочено в оценките на въздействието върху устойчивостта;

24.  Призовава Европейската комисия да изготви оценки на въздействието, за да оцени последиците от търговските споразумения за европейските малки и средни предприятия (тест за МСП), по-специално в областта на корпоративната социална отговорност, в съответствие със „Small Business act“;

Включване на клаузи относно корпоративната социална отговорност във всички търговски споразумения на Европейския съюз

25.  Предлага в по-общ план бъдещите търговски споразумения, договаряни от Съюза, да съдържат глава относно устойчивото развитие, която да съдържа клауза относно корпоративната социална отговорност, основана в частност върху актуализираната версия от 2010 г. на насоките на ОИСР по отношение на многонационалните предприятия;

26.  Предлага тази клауза относно корпоративната социална отговорност да съдържа:

   а) взаимен ангажимент на двете страни за насърчаване на договорените на международно равнище инструменти в областта на корпоративната социална отговорност в рамките на споразумението и на търговския обмен между тях;
   б) стимули за насърчаване на предприятията да поемат ангажименти в областта на корпоративната социална отговорност, договаряни с всички заинтересовани страни, включително професионалните съюзи, организациите на потребителите, съответните органи на местно управление и организации на гражданското общество;
   в) създаване на „точки за контакт“ по подобие на изградените под егидата на ОИСР, с цел насърчаване на информацията относно корпоративната социална отговорност и прозрачността и получаването на жалби във връзка с нарушения на принципите на корпоративната социална отговорност, в сътрудничество с гражданското общество, и предаването им на компетентните органи;
   г) изискване – което отчита специфичното положение и възможности на МСП в рамките на Препоръка 2003/361/CE от 6 май 2003 г. и е в съответствие с принципа „мисли първо за малките“ – предприятията да публикуват отчети относно прилагането на принципите на корпоративната социална отговорност на всеки две или три години; счита, че това изискване ще увеличи прозрачността и отчетността и ще насърчи видимостта и доверието в практиките, свързани с корпоративната социална отговорност, посредством предоставяне на информация относно корпоративната социална отговорност на всички заинтересовани страни;
   д) изискване за полагане на дължима грижа от страна на предприятията и групите предприятия, а именно изискване за предприемане на превантивни мерки с цел да се определят и предотвратят нарушенията на правата на човека и на правата в областта на околната среда, корупцията или избягването на данъци, включително по отношение на техните дъщерни дружества и снабдителни вериги, т.е. в рамките на тяхната сфера на влияние;
   е) изискване дружествата да поемат ангажимент за провеждане на свободна и открита предварителна консултация с местните и независимите заинтересовани страни, при наличието на достъп до необходимата информация, преди началото на проекти, които оказват въздействие върху местна общност;
   ж) специален акцент върху въздействието на практиките, свързани с наемането на работа на деца и детския труд;

27.  Счита, че клаузата за корпоративната социална отговорност следва да се придружава от други разпоредби; заема становището, че:

   а) при доказани нарушения на ангажиментите, поети в рамките на корпоративната социална отговорност, следва да бъде възможно компетентните органи да извършат разследване и при установяване на груби нарушения на ангажиментите страните могат да ги направят публично достояние;
   б) двете страни следва да се ангажират да благоприятстват международното съдебно сътрудничество, да улесняват достъпа до правосъдие за жертвите на действия от страна на корпорации в тяхната сфера на влияние и с оглед на тази цел да подкрепят развитието на подходящи съдебни процедури и на извънсъдебни механизми за обезщетение и санкциониране на нарушения на закона от страна на корпорации;

28.  Предлага като част от двустранните споразумения на ЕС в рамките на програмите за укрепване на правосъдието да се предвиди обучението на съдии и представители на съдилища, разглеждащи дела от търговскоправен характер, по въпроси, свързани с правата на човека, и в областта на спазването на международните конвенции относно трудовите права и околната среда;

29.  Предлага да се създаде съвместен парламентарен комитет за мониторинг за всяко споразумения за свободна търговия, който да служи като форум за обмен на информация и за диалог между членовете на Европейския парламент и парламентаристите от страните партньори; освен това посочва, че тези комитети за мониторинг биха могли също да разгледат подробно прилагането на главата относно устойчивото развитие и на клаузата относно корпоративната социална отговорност, да изготвят препоръки към съвместните комитети по споразуменията за свободна търговия, по-специално с оглед на оценките на въздействието и при доказани случаи на нарушения на правата на човека, на трудовите права или на споразуменията в областта на околната среда;

30.  Предлага да се създаде редовен форум за сравнение за страните по Глобалния договор на ООН , с цел да се представят техните програми в областта на корпоративната социална отговорност на вниманието на обществеността и да се предостави средство за сравнение за потребителите, и да се създаде култура на високи стандарти и партньорска проверка; подобна прозрачност би насърчила дружествата да постигнат на доброволни начала по-високи стандарти на корпоративна социална отговорност, като в противен случай те биха били изправени пред последствията от критичния поглед на средствата за масово осведомяване и обществеността;

Насърчаване на корпоративната социална отговорност в рамките на многостранните търговски политики

31.  Призовава Комисията да насърчава интегрирането на корпоративната социална отговорност в многостранните търговски политики, в рамките на международните форуми, които са оказали подкрепа за корпоративната социална отговорност, по-специално ОИСР и МОТ, както и в рамките на СТО в контекста на проведените преговори от Доха;

32.  Приканва да се проучат възможностите в рамките на въпросните форуми, за разработване на международна конвенция, която да установява отговорностите на „страните домакини“(23) и на „страните на произход“(24) и която се вписва в борбата срещу нарушаването на правата на човека от мултинационалните корпорации, и прилагането на принципа за екстратериториалност;

33.  Призовава Комисията да подкрепи развитието на нови взаимоотношения между многостранните агенции, отговарящи за прилагането на социалните и екологичните норми, и СТО, с цел да се осигури по-голяма последователност на международно равнище между търговските политики и целите, свързани с устойчивото развитие;

34.  Застъпва се отново за създаването в рамките на СТО на комитет по търговия и достойни условия на труд, по подобие на комитета по търговия и околна среда, в рамките на който да могат да се обсъждат въпросите, свързани с трудовите стандарти, особено по отношение на наемането на работа на деца, и корпоративната социална отговорност, в контекста на международната търговия; отново предлага да се преразгледа процедурата за разрешаване на спорове, за да може в случаите, в които се касае за възможни нарушения на разпоредбите на международните споразумения в областта на околната среда или социалните норми, специални групи (експертни групи) или органът, пред който се обжалва, да се обърнат към компетентните международни организации за мнение, като това мнение впоследствие се оповестява;

o
o   o

35.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, Съвета, Комисията, както и на Европейския икономически и социален комитет, националните парламенти от Европейския съюз, Парламентарната конференция по въпросите на СТО и Международната конференция по труда.

(1) Документ на ООН E/CN.4/Sub.2/2003/12/Rev.2 (2003 г.).
(2) www.globalreporting.org
(3) http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N02/636/94/PDF/N0866694.pdf?OpenElement
(4) http://www.csrgov.dk
(5) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.
(6) ОВ L 156, 13.6.2001 г., стр. 33.
(7) OВ C 86, 10.4.2002 г., стр. 3. 3.
(8) OВ C 39, 18.2.2003 г., стр. 3.
(9) ОВ L 205, 6.8.2005 г., стр. 21.
(10) 10937/1/10.
(11) ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1.
(12) ОВ L 178, 17.7.2003 г., стр. 16.
(13) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.
(14) OВ C 104, 14.4.1999 г., стр. 180.
(15) ОВ C 112 E, 9.5.2002 г., стр. 326.
(16) ОВ C 271 E, 12.11.2003 г., стр. 598.
(17) ОВ C 67 E, 17.3.2004 г., стр. 73.
(18) ОВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 84.
(19) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 65.
(20) ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 865.
(21) ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 45.
(22) ОВ С 102 Е, 24.4.2008 г., стр.321.
(23) Държави, в които имат седалища всички предприятия, които се намират в отношения на зависимост спрямо дружествата майки.
(24) Държави, в които се намират дружествата майки.


Преразглеждане на правилата в областта на конкуренцията, приложими спрямо споразуменията за хоризонтално сътрудничество
PDF 280kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно прегледа на хоризонталните правила за сътрудничество в областта на конкуренцията
P7_TA(2010)0447B7-0623/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 101, параграфи 1 и 3, член 103, параграф 1 и член 105, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“),

–  като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2821/71 на Съвета от 20 декември 1971 година относно прилагането на член 85, параграф 3 от Договора за категории споразумения, решения и съгласувани практики(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2658/2000 на Комисията от 29 ноември 2000 година относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за категориите споразумения за специализация(2) (регламента за групово освобождаване (РГО) относно споразуменията за специализация, наричан по-нататък „РГО за специализацията“),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2659/2000 на Комисията от 29 ноември 2000 година относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за категориите споразумения за изследвания и разработки(3) (регламента за групово освобождаване (РГО) относно споразуменията за изследвания и разработки, наричан по-нататък „РГО за изследвания и разработки“),

–  като взе предвид предложението на за Регламент на Комисията относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за категориите споразумения за специализация (новия регламент за групово освобождаване (РГО) относно споразуменията за специализация, наричан по-нататък „проекта на нов РГО за специализацията“), публикуван на 4 май 2010 г. за справка на уебсайта на Комисията,

–  като взе предвид предложението за регламент на Комисията относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за категориите споразумения за изследвания и разработки (новия регламент за групово освобождаване (РГО) относно споразуменията за изследвания и разработки, наричан по-нататък „проекта на нов РГО за изследвания и разработки“), публикуван на 4 май 2010 г. за справка на уебсайта на Комисията,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки относно приложимостта на член 81 от Договора за ЕО по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество“ (наричано по-нататък „хоризонталните насоки“)(4),

–  като взе предвид проекта на съобщение на Комисията, озаглавен „Насоки относно приложимостта на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество“ (наричан по-нататък „проекта на нови хоризонтални насоки“), публикуван на 4 май 2010 г. за справка на уебсайта на Комисията,

–  като взе предвид идеите на различните заинтересовани страни, изпратени на Комисията през периодите на публични консултации и публикувани на уебсайта на Комисията,

–  като взе предвид разискването с участието на члена на Европейската комисия, г-н Almunia, и членове на комисията по икономически и парични въпроси на 6 юли 2010 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно доклада за политиката на конкуренция за 2008 г.(5),

–  като взе предвид въпроса от 28 септември 2010 г. до Комисията относно прегледа на хоризонталните правила за сътрудничество в областта на конкуренцията (O-0131/2010 – B7-0565/2010),

–  като взе предвид член 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че срокът на действие както на РГО относно специализациите, така и на РГО за изследвания и разработки ще изтече на 31 декември 2010 г.; като има предвид, че Комисията започна процеса на преразглеждане на двата регламента и придружаващите ги насоки;

Б.  като има предвид, че са осъществени значителни законодателни промени след приемането на двата регламента и на хоризонталните насоки, по-специално приемането на пакета от мерки за модернизиране през 2003 г., който въведе необходимостта от самооценка от страна на предприятията по отношение на сключените споразумения;

В.  като има предвид, че Комисията натрупа опит в прилагането на тези правила през последните години и в момента съществува нов набор от правила, произтичащи от Комисията и съдебната практика на Съда, които се нуждаят от кодифициране;

Г.  като има предвид, че извличането на поуки от опита на националните органи за защита на конкуренцията в ЕС и на органите за защита на конкуренцията по света представлява също добра практика; като има предвид, че е препоръчително, особено в контекста на настоящата икономическа криза, да се направи опит за постигане на споразумение относно съгласувани правила в областта на конкуренцията в световен мащаб, като се има предвид, че много споразумения и практики са обхванати от няколко правни режима в областта на конкуренцията;

1.  Приветства факта, че Комисията започна две отделни обществени консултации по отношение на прегледа на правилата в областта на конкуренцията, приложими към споразумения за хоризонтално сътрудничество; подчертава колко е важно да бъдат изслушани и взети предвид възможно най-много мнения на заинтересовани страни в процеса на вземане на решения с цел да се постигне реалистична и уравновесена регулаторна рамка;

2.  Призовава Комисията в края на процедурата за преразглеждане ясно да посочи как е взела предвид идеите на заинтересованите страни;

3.  Високо оценява факта, че Комисията изпрати на Парламента проекта на правила в ранна фаза; насърчава Комисията да продължава да работи активно с Парламента в дух на откритост; приветства демонстрираната от члена на Комисията, г-н Almunia, готовност за обсъждане на проекта на правила с членовете на комисията по икономически и парични въпроси;

4.  Припомня значението на правната сигурност; оценява положително факта, че за втората обществена консултация Комисията изготви често задавани въпроси с цел да очертае основните промени, които се предлагат в проектоправилата; призовава Комисията, след приемането на окончателната нова регулаторна рамка, да изготви обобщение и нов вариант на често задавани въпроси, за да обясни подробно окончателната рамка на участниците на пазара;

5.  Подчертава, че двата регламента за групово освобождаване от забрана в областта на хоризонталното сътрудничество играят важна роля за анализа на попадащите в техния обхват споразумения;

6.  Отбелязва, че макар и да не е идеален, подходът, основаващ се на определянето на „защитена област“ на базата на пазарни дялове, отразява икономически факт и е много лесен за разбиране и прилагане; изразява съгласието си, че хоризонталните споразумения обикновено пораждат повече тревоги във връзка с конкуренцията, отколкото вертикалните споразумения, и следователно разбира факта, че Комисията поддържа по-ограничаващ подход във връзка с определянето на праг на пазарния дял по отношение на хоризонталните споразумения;

7.  При все това отбелязва, че повечето споразумения за хоризонтално сътрудничество не попадат в обхвата на двата регламента за групово освобождаване от забрана; отправя искане към Комисията да анализира дали създаването на нови специфични регламенти за групово освобождаване от забрана ще донесе ползи за заинтересованите страни и за целта за поддържане на ефикасна конкуренция, обхващайки конкретни видове хоризонтални споразумения в области, различни от научноизследователската и развойната дейност и специализацията; призовава Комисията, в случай че заключенията са положителни, да потърси необходимото разрешение от Съвета за приемането на тези нови видове регламенти за групово освобождаване от забрана, след като се допита до Парламента;

8.  Приема становището, че хоризонталните насоки представляват полезен анализ и средство за самооценка за дружествата, при прилагането на усъвършенстван икономически подход, за да се оцени дали дадено хоризонтално споразумение за сътрудничество нарушава член 101, параграф 1 от ДФЕС;

9.  Следователно оценява факта, че новите хоризонтални насоки отразяват потребността от самооценка, въведена от Регламент (ЕО) 1/2003 и предоставят ясни насоки за сложни споразумения като съвместни предприятия и споразумения, обхващащи повече от един вид сътрудничество; приема становището, че подобен подход не следва обаче да води до по-сложна регулаторна рамка;

10.  В този контекст, припомня принципа на по-доброто регулиране за подобряване на качеството на изготвяните законодателни и регулаторни проекти, а именно чрез използването на ясен и точен език; ето защо подкрепя насоки, които са много ясни и лесни за разбиране от читателя, включително по-конкретни примери, когато това е уместно, както изискаха няколко заинтересовани страни;

11.  Приветства включването на новата глава относно обмена на информация в проекта на нови хоризонтални насоки; отбелязва, че това е чувствителен въпрос в отношенията между конкуриращите се страни и че е важно за предприятията да могат да определят коя информация е възможно да бъде споделяна, без да се предизвикват ограничаващи конкуренцията ефекти, по-специално в контекста на извършваната самостоятелно оценка на споразуменията;

12.  Приветства преразглеждането на главата относно стандартизацията в проекта на нови хоризонтални насоки и мястото, което се отделя на свързаните с околната среда аспекти; припомня ясните ползи от един прозрачен процес на определяне на стандарти; поради това оценява положително разпоредбите, насочени към преодоляване на присъщата несигурност, свързана в този контекст със съществуването на правата върху интелектуалната собственост, и търговските условия, които ще бъдат приети за тяхното лицензиране; счита, че е изключително важно при приемането на стандартите да се избягват спорове;

13.  Подчертава, че е важно да се зачитат правата върху интелектуалната собственост, което категорично допринася за иновациите; припомня, че иновационният капацитет е ключов елемент в изграждането на конкурентоспособна икономика и постигането на целите на „ЕС 2020“; подкрепя предотвратяването на всякакви нарушения на правата върху интелектуалната собственост, наред с другото, посредством законодателството в областта на конкуренцията;

14.  При все това счита, че този въпрос следва да се разглежда в една по-широка материалноправна регулаторна рамка, а не само в контекста на политиката в областта на конкуренцията; подчертава, че тази глава от проекта на нови хоризонтални насоки следва да се разглежда като част от интегрирана регулаторна рамка относно защитата на правата върху интелектуална собственост;

15.  Изразява съгласие с Комисията, че всички страни, влизащи в споразумение в областта на научноизследователската и развойната дейност, трябва предходно да са оповестили всички техни съществуващи и предстоящи права върху интелектуална собственост, доколкото те имат отношение към използването на резултатите от споразумението от другите страни;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 285, 29.12.1971 г., стр. 46.
(2) ОВ L 304, 5.12.2000 г., стр. 3.
(3) ОВ L 304, 5.12.2000 г., стр. 7.
(4) ОВ С 3, 6.1.2001 г., стр. 2.
(5) Приети текстове, P7_TA(2010)0050.


Ирак - по-специално смъртното наказание (включително случаят на Тарик Азиз) и нападенията срещу християнски общности
PDF 361kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно Ирак: смъртното наказание (по-специално случаят на Тарик Азиз) и нападенията срещу християнски общности
P7_TA(2010)0448RC-B7-0629/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Ирак,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно премахването на смъртното наказание, по-специално приетата от ЕП на 26 април 2007 г. относно необходимостта от незабавен мораториум върху екзекуциите в страните, в които смъртното наказание все още се прилага(1),

–  като взе предвид Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., в която се призовава за мораториум върху прилагането на смъртното наказание, и Резолюция 63/168 на Общото събрание на ООН, приета на 18 декември 2008 г. и в която се призовава за изпълнението на Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 2007 г.,

–  като взе предвид речта на върховния представител/заместник-председател на Комисията, произнесена на пленарното заседание от 16 юни 2010 г., относно политиката в областта на правата на човека, в която се припомня, че премахването на смъртното наказание в целия свят е приоритет за ЕС,

–  като взе предвид заключителната декларация, приета от Четвъртия световен конгрес срещу смъртното наказание, проведен в Женева от 24 до 26 февруари 2010 г., в която се призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание,

–  като взе предвид член 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид заключенията на Съвета, приети на 16 ноември 2009 г. относно свободата на религията или вярванията, в която се подчертава стратегическата важност на посочената свобода и на противодействието на религиозната нетърпимост,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, от 1981 г.,

–  като взе предвид изявленията на върховния представител на ЕС Катрин Аштън относно Ирак, по-специално това от 1-ви ноември 2010 г. след нападението срещу поклонниците в църквата Св. Богородица Спасителка в Багдад, Ирак,

–  като взе предвид годишните си доклади относно положението с правата на човека по света и своите предишни резолюции относно религиозните малцинства по света,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

Смъртното наказание (включително случаят на Тарик Азиз)

A.  като има предвид, че на 26 октомври 2010 г. Върховният съд на Ирак осъди на смърт бившия иракски вицепремиер Тарик Азиз, на възраст 74 години, заедно със Sadoun Shakir, бивш министър на вътрешните работи, и Abed Hamoud, бивш личен секретар на Садам Хюсеин; като има предвид, че при отхвърляне на обжалването, смъртната присъда вероятно ще бъде изпълнена в срок от 30 дни,

Б.  като има предвид, че при предишното дело Тарик Азиз бе осъден на 22 години строг тъмничен затвор, като присъдата бе на практика доживотна, поради крехкото здраве на Тарик Азиз, който прекара в затвора няколко инсулта, има здравословни проблеми с белите дробове и бе подложен на операция за отстраняване на съсирек от мозъка,

В.  като има предвид, че президентът на Ирак Джалал Талабани бе заявил, че няма да подпише заповедта за екзекуцията на Тарик Азиз; като има предвид, че според иракската конституция, президентът следва да ратифицира смъртните присъди, но съществуват механизми за изпълнение на екзекуцията посредством парламента,

Г.  като има предвид, че осъждането на смърт на Тарик Азиз няма да помогне много за подобряване на атмосферата на насилие в Ирак, както и че Ирак има огромна нужда от национално помирение,

Д.  като има предвид силната ангажираност на Европейския съюз да работи за премахване на смъртното наказание навсякъде по света и неговите усилия за всеобщо приемане на този принцип,

Е.  като има предвид, че смъртното наказание е най-жестокото, нечовешко и унизително наказание, което нарушава правото на живот, обявено във Всеобщата декларация за правата на човека, и представлява акт на изтезание, недопустим за държави, спазващи правата на човека,

Нападения срещу християнски общности

Ж.  като има предвид, че на 22 ноември 2010 г. двама иракски християни бяха убити в Мосул; като има предвид, че на 10 ноември 2010 г. серия нападения с бомби и минохвъргачки срещу християнски области убиха поне пет души в столицата на Ирак, Багдад; като има предвид, че тези нападения последваха завземането от ислямистки бойци на сирийската катедрала на 31 октомври 2010 г., когато бяха убити повече от 50 поклонници,

З.  като има предвид, че военната групировка Ислямска държава Ирак, която се счита за част от движението Ал Кайда, пое отговорността за убийствата и обеща да продължи нападенията срещу християни,

И.  като има предвид, че член 10 от Конституцията на Ирак постановява ангажимента на правителството да осигурява и съхранява неприкосновеността на светилищата и религиозните обекти; като има предвид, че член 43 постановява, че последователите на всички религиозни групи са свободни да извършват религиозните си ритуали и да управляват религиозните си институции,

Й.  като има предвид, че стотици хиляди християни напуснаха страната, изправени пред поредица от нападения на техните общности и църкви; като има предвид, че много от оставащите иракски асирийци (халдейци, сирийски християни и други християнски малцинства) са понастоящем вътрешно разселени лица, на които се е наложило да избягат от насоченото срещу тях екстремистко насилие,

К.  като има предвид, че асирийците (халдейци, сирийски християни и други християнски малцинства) представляват древна местна общност, която е много уязвима по отношение на преследвания и принудителна емиграция, и като има предвид, че съществува опасност тяхната култура да изчезне в Ирак,

Л.  като има предвид, че нарушенията на правата на човека в Ирак, особено срещу етнически и религиозни малцинства, продължават с обезпокояващо висока честота; като има предвид, че безопасността и правата на всички малцинства, включително на религиозните групи, трябва бъдат зачитани и защитавани във всички общества,

М.  като има предвид, че ЕС неведнъж е изразявал своя ангажимент към свободата на мисълта, свободата на съвестта и свободата на вероизповеданията и е подчертавал, че правителствата са длъжни да гарантират тези свободи,

Смъртното наказание (включително случаят на Тарик Азиз)

1.  Потвърждава своето трайно противопоставяне на смъртното наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства, включително за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, и изразява отново убеждението си, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство и за по-нататъшното развитие на правата на човека;

2.  Следователно изразява дълбоко съжаление относно решението на Върховния съд в Ирак да осъди на смърт Тарик Азиз, Sadoun Shakir и Abed Hamoud; подчертава обаче важността на подвеждането под отговорност на лицата, които нарушават правата на човека, включително (бивши) политици, в рамките на принципа на правовата държава и на справедлив съдебен процес;

3.  Настоятелно призовава иракските органи да преразгледат своето решение и да не изпълнят смъртната присъда, произнесена от Върховния съд; приветства заявлението на президента Талабани, че няма да подпише заповедта за екзекуция;

4.  Насърчава иракското правителство да подпише и ратифицира Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права относно премахването на смъртното наказание при всички обстоятелства и призовава за незабавен мораториум върху екзекуциите;

5.  Посочва, че пълната отмяна на смъртното наказание остава една от основните цели на политиката на ЕС в областта на правата на човека;

Нападения срещу християнски общности

6.  Изразява дълбоката си загриженост относно – и строго осъжда – неотдавнашните нападения върху християнски и други религиозни общности в Ирак и злоупотребата с религия от страна на извършителите на тези нападения;

7.  Призовава иракските органи радикално да полагат по-големи усилия за защита на християнското малцинство и на други уязвими малцинства, да засилят действията срещу междуетническото насилие и да направят всичко възможно, за да подведат под отговорност извършителите на престъпления в съответствие с принципите на правовата държава и международните стандарти;

8.  Потвърждава отново пълната си подкрепа за населението на Ирак и призовава всички иракски политически органи да работят съвместно срещу заплахата от насилие и тероризъм; Подчертава, че трябва да се защитава правото на всички религиозни групи на свободно събиране и вероизповедание; изразява съжаление относно умишленото насочване върху места, където цивилното население се събира, включително религиозни храмове; строго осъжда всички актове на насилие срещу църкви и всички религиозни храмове и настоятелно призовава ЕС и международната общност да засилят мерките за борба срещу тероризма;

9.  Изразява своята солидарност със семействата на жертвите и изразява увереност, че иракският народ няма да отстъпи от твърдата си непримиримост към усилията на екстремистите да разпалят напрежение между религиозните общности;

10.  Приветства изявлението на Министерството на външните работи на Ирак от 2 ноември 2010 г., в което се призовава специализираните органи и всички сили за сигурност да демонстрират твърда позиция срещу всякакви опити за разделяне на иракските граждани на основа на вероизповедание или раса, и да предоставят защита на иракските граждани, както и да гарантират религиозните практики;

11.  Призовава Съвета и Комисията, по-специално заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, с оглед на подготовката на първото споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак, да постави като приоритет проблема за сигурността на християните на територията на Ирак;

o
o   o

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/ върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, на правителствата на държавите-членки на ООН, както и на правителството и парламента на Ирак.

(1) ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 775.


Тибет - планове китайският език да се въведе като основен език на преподаване
PDF 277kWORD 45k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно Тибет - планове за установяването на китайския като основен език на преподаване
P7_TA(2010)0449RC-B7-0637/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Китай и Тибет, и по-специално своята резолюция от 10 април 2008 г. относно Тибет(1),

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че зачитането на правата на човека и свободата на самоопределяне, култура и религия е основополагащ принцип на Европейския съюз и приоритет за външната му политика,

Б.  като има предвид, че Китайската народна република изрази желанието си за хармонични етнически взаимоотношение между всичките 56 етнически малцинства,

В.  като има предвид, че на 19 октомври 2010 г. приблизително 1 000 етнически тибетски учащи излязоха в Tongren, известен също като Rebkong, на мирен протест срещу плана за определяне на мандаринския китайски като основен език на преподаване в училищата в региона; като има предвид, че на 23 октомври 2010 г. протестът обхвана и провинция Qingai и Пекин, където 400 тибетски студенти от университета Minsu организираха демонстрация,

Г.  като има предвид, че тибетският език, като един от четирите най-стари и най-оригинални езици на Азия, е основен катализатор за тибетската идентичност, култура и религия, но също така, заедно с тибетската култура като цяло, представлява незаменима част от световното наследство; като има предвид, че тибетският език, в качеството си на свидетелство за една исторически богата цивилизация, представлява основен и незаменим елемент от тибетската идентичност, култура и религия,

Д.  като има предвид, че езиците изразяват социалните и културните навици на дадена общност; като има предвид, че споделеният език на общността е ключов фактор за културата; и като има предвид, че езиците са носители на изключително специфични социални и културни поведения и начини на мислене,

Е.  като има предвид, че е установено, че двуезичното обучение на майчиния език е най-ефективният път към успешен модел на двуезичие за тибетците и като има предвид, че този модел на политика на двуезично образование последователно води учащите в средното образование до най-висок брой класирали се за колежите в Тибетския регион,

Ж.  като има предвид, че в училищата на началната, основната и средната степен на образование във всички райони, намиращи се под управлението на правителството на Тибетския автономен регион, тибетският език постепенно се замества от китайския, а официалните документи обикновено не се издават на тибетски,

З.  като има предвид, че промените в образователната политика ще ограничат употребата на тибетския език в училищата, след като всички учебници и учебни предмети, с изключение на часовете по тибетски и по английски език, ще бъдат на мандарински китайски,

И.  като има предвид, че Китайската народна република заедно със 142 други държави гласуваха за приемането на Декларацията на ООН за правата на коренното население на 13 септември 2007 г., член 14 от която гласи, че „коренното население има право да създаде и контролира своята образователна система и институции, които предоставят образование на техния език по начин, съобразен с техните културни методи на обучение и учене“,

Й.  като има предвид, че поради преобладаването на китайския език съществува нарастващо безпокойство сред завършващите образователна степен в тибетските области, тъй като според подписаната от учащи и учители петиция повечето тибетски учащи никога не са били в китайскоезична среда и затова не могат да общуват на китайски,

1.  Осъжда нарастващите репресии срещу упражняването на културни, езикови, религиозни и други основни свободи на тибетците и подчертава необходимостта от запазването и защитата на отличителната културна, религиозна и национална идентичност на шест милиона тибетци и изразяването на загриженост относно потискането и изтласкването на тибетския език, който е залегнал в тибетската идентичност;

2.  Отбелязва загрижеността относно опитите за обезценяване на тибетския език и подчертава факта, че за да има успешно двуезично образование, тибетският трябва да е официален език;

3.  Призовава китайските органи да прилагат член 4 от конституцията на Китайската народна република и член 10 от Закона за регионалната национална автономия, които гарантират „свободата на всички националности да използват и развиват своя собствен говорим и писмен език;

4.  Настоятелно призовава китайските органи да подкрепят истинска политика на двуезичие, при която всички предмети, включително математиката и природните науки, се допуска да бъдат преподавани на тибетски, обучението по китайски се засилва и местните органи и общности са оправомощени да вземат решения относно езика на обучение;

5.  Счита, че всяко етническо малцинство има право да запази собствения си език и писменост; счита, че една справедлива двуезична образователна система, в която тибетците изучават китайски, ще допринесе за по-добро сътрудничество и разбиране с живеещия в тибетските области народ хан, като същевременно последният бива насърчаван да учи тибетски;

6.  Подчертава, че с въвеждането на китайски като основен език на обучение качеството на образованието за голяма част от тибетските средношколци би пострадало съществено и че затова предметите в училище следва, като най-целесъобразно, да бъдат преподавани само на майчиния език на тибетците;

7.  Призовава китайските органи да направят всичко възможно за намаляване на езиковите и културните пречки, пред които са изправени работещите в градовете тибетци, но по начин, който не подкопава тибетския език и култура;

8.  Призовава Европейската комисия, върховния представител/заместник-председателя и държавите-членки настоятелно да призоват китайското правителство да гарантира, първо, зачитането на правото на студентите на мирно изразяване и че съответните органи разглеждат оплакванията им надлежно и целесъобразно, и второ, че регламентът от 2002 г. относно изучаването, използването и развитието на тибетския език се прилага правилно, в съответствие със Закона за регионална етническа независимост;

9.  Изисква Комисия да докладва относно използването на средствата, изискани за подкрепа на тибетското гражданско общество в Китай и в изгнание в рамките на бюджета за 2009 г. (един милион евро), и подчертава необходимостта от запазването на тибетската култура, особено в изгнание;

10.  Още веднъж призовава Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права и изразява съжаление относно честата дискриминация на етнически и религиозни малцинства в Китай;

11.  Изисква китайските органи да осигурят достъп на чуждестранни медии в Тибет, включително в тибетските области извън Тибетския автономен регион, и да отмени системата, изискваща специални разрешения;

12.  Призовава дипломатическите представителства на ЕС в Пекин да посетят региона и да докладват на Съвета и върховния представител/заместник-председателя относно настоящото положение във връзка с въпроса за езика и образованието;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството и парламента на Китайската народна република и Негово светейшество Далай Лама.

(1) ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 5.


Бирма – произвеждане на избори и освобождаване на опозиционния лидер Аун Сан Су Чи
PDF 287kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно Бирма – провеждането на избори и освобождаването на лидера на опозицията Аун Сан Су Чи
P7_TA(2010)0450RC-B7-0635/2010

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Бирма, последната от които приета на 20 май 2010 г.(1),

–  като взе предвид членове 18-21 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид член 25 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид изявлението на председателството на ЕС от 23 февруари 2010 г., в което се призовава за всеобхватен диалог между органите и демократичните сили в Бирма,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек от 11 март 2010 г. относно новия избирателен закон в Бирма,

–   като взе предвид изявлението на председателя на шестнадесетата среща на високо равнище на държавите от ASEAN, проведена на 9 април 2010 г. в Ханой,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Бирма, приети на 3009-ото заседание на Съвета по външни работи в Люксембург на 26 април 2010 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет, Декларация относно Бирма, от 19 юни 2010 г.,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно положението с правата на човека в Бирма от 28 август 2009 г.,

–  като взе предвид заявлението, направено от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун в Банкок на 26 октомври 2010 г.,

–  като взе предвид заявлението на председателя на осмото заседание Азия−Европа през октомври 2010 г.,

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Бирма от 15 септември 2010 г.,

–  като взе предвид декларацията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник- председател на Европейската комисия от 7 ноември 2010 г. относно изборите в Бирма,

–  като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН и на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек от 8 ноември 2010 г. относно изборите в Бирма,

–  като взе предвид заявлението на генералния секретар на ООН от 13 ноември 2010 г. относно освобождаването на Аун Сан Су Чи,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Европейския съвет и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник- председател на Европейската комисия от 13 ноември 2010 г. относно освобождаването на Аун Сан Су Чи,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 ноември 2010 г. относно Бирма,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник

A.  като има предвид, че вечерта на 13 ноември 2010 г., по-малко от седмица след като бяха произведени оспорваните национални избори, Аун Сан Су Чи беше освободена от домашен арест, в който прекара 15 от последните 21 години,

Б.  като има предвид, че на 7 ноември 2010 г. в Бирма се произведоха първите национални избори след повече от 20 години; като има предвид, че предишните избори през 1990 г. бяха спечелени от Националната лига за демокрация на Аун Сан Су Чи,

В.  като има предвид, че последните избори се произведоха въз основа на оспорваната конституция, влязла в сила през 2008 г., която гарантира една четвърт от всички места в парламента за военните сили на Бирма, и както се очакваше бяха спечелени от подкрепяната от военните партия „Съюз за солидарност и развитие“,

Г.  като има предвид, че органите на Бирма въведоха няколко нови закона в подготовката за изборите от 7 ноември, които ограничават свободата на словото и критиката към правителството, поставяйки строги ограничения върху политическите дейности и кампании на политически партии и заглушавайки призивите в рамките на страната за освобождаване на политически затворници, и като има предвид, че изборите не отговаряха на международните стандарти,

Д.  като има предвид, че подкрепящата хунтата партия „Съюз за солидарност и развитие“ успя да издигне кандидати в почти всички избирателни райони, докато поддържащи демокрацията партии като Националните демократични сили бяха ограничени да издигнат кандидати само в малък брой избирателни райони, преди всичко поради факта, че имаха малко време да наберат средства за изборите или да се организират добре,

Е.  като има предвид, че Националната лига за демокрация реши да бойкотира изборите предвид на условията за участие в тях; като има предвид, че тя беше разпусната със закон на 6 май 2010 г., след като не успя да се регистрира за участие в изборите,

Ж.  като има предвид, че изборите бяха проведени в атмосфера на страх, сплашване и примирение и като има предвид, че на стотици хиляди бирмански граждани, включително будистки монаси и политически затворници, беше забранено да гласуват или да се кандидатират на изборите,

З.  като има предвид, че имаше много жалби както относно основата, така и относно провеждането на изборите, на които не е била осигурена защита на тайната на гласуване и е прибягвано до принуда на държавни служители и военни действия за насилване на етнически карени, например, да гласуват за подкрепяните от хунтата партии,

И.  като има предвид, че оспорваната конституция от 2008 г. не допуска Аун Сан Су Чи до държавна длъжност,

Й.  като има предвид, че ако не бъде отменено, освобождаването на Аун Сан Су Чи би могло да бъде тълкувано като първа стъпка в правилната посока; като има предвид обаче, че много хора са изразили загриженост относно безопасността на Аун Сан Су Чи и отбелязват, че е държана под наблюдение от държавните служби за сигурност,

К.  като има предвид, че докато Аун Сан Су Чи е била освободена, над 2 200 други активисти, подкрепящи демокрацията, остават задържани, също както и голяма част от будистките монаси, които бяха начело на протестите против правителството през 2007 г. и журналистите, които отразяваха протестите,

Л.  като има предвид, че от 2003 г. насам правителството на Бирма е отхвърлило всяко едно предложение, отправено от Обединените нации и по-широката международна общност, как да реформира своята „пътна карта към демокрация“, състояща се от седем етапа,

М.  като има предвид, че бирманските военни продължават да извършват зверски нарушения на правата на човека спрямо граждани в районите с етнически карени на границата с Тайланд, нарушения, които включват убийства без съд и присъда, принудителен труд и сексуално насилие; като има предвид, че хиляди бирмански бежанци влязоха в Тайланд в деня след изборите поради сблъсъци на бирманската армия с етнически бунтовнически групи,

Н.   като има предвид, че Бирма продължава широко разпространено и системно принудително набиране на деца-войници,

O.  като има предвид, че Обединените нации, ЕС и неговите държави-членки, САЩ и много други правителства по света посочиха, че за намирането на дългосрочно решение на проблемите на Бирма от съществено значение са тристранни преговори между Аун Сан Су Чи и Националната лига за демокрация, представители на етническите малцинства в Бирма и бирманската хунта; и като има предвид, че правителството на Бирма все още отказва да се включи в подобни преговори,

П.  като има предвид, че ЕС е наложил ограничителни мерки на режима в Бирма от 1996 г. насам, включително замразяване на активите на около 540 физически лица и 62 предприятия, забрана за пътуване, забрана за износ на военно оборудване, както и неотдавнашна забрана за дърводобив и минно дело, както и за внос на определени видове дървесина, скъпоценни камъни и минерали, до момента, в който бъдат налице доказателства за действителна промяна в посока на демокрация, зачитане на правата на човека, свобода на изразяването и принципа на правовата държава,

1.  Приветства скорошното освобождаване на Аун Сан Су Чи, но изразява съжаление относно факта, че тя беше освободена едва след произвеждането на изборите, което направи невъзможно нейното активно участие в предизборната кампания на опозицията; настоява, че нейната неотдавна извоювана свобода трябва да бъде безусловна и неограничена;

2.  Изразява дълбоко съжаление относно това, че управляващата военна хунта в Бирма отказа произвеждането на свободни и честни избори в Бирма на 7 ноември;

3.  Изразява съжаление относно наложените от управляващата военна хунта ограничения върху основните опозиционни партии, както и ограниченията, наложени върху свободата на печата да отразява и следи изборите;

4.  Изразява съжаление относно липсата на прозрачност при организирането на гласуването и преброяването на гласовете, отказа на военните сили да приемат международни наблюдатели и забавянето на обявяването на резултатите;

5.  Изразява съжаление относно факта, че новата конституция гарантира на военните сили в Бирма минимум една четвърт от всички места в парламента, което е достатъчно за налагането на вето на всяка промяна в конституцията, и също позволява на военните сили да преустановят всички граждански свободи и да разпуснат парламента винаги, когато счетат това за необходимо;

6.  Отбелязва ограниченото участие в гласуването на опозиционните партии, които трябваше да вземат трудно решение дали да бойкотират изборите, и счита, че участието на опозиционни и етнически представители както в националния парламент, така и в регионалните парламенти, макар и в много ограничена степен, би могло да представлява начало на процеса на нормализация и може да предостави възможност за промяна;

7.  Строго осъжда продължаващото нарушаване на основните свободи и основните демократични права на народа на Бирма, управляван от военната хунта;

8.  Настоятелно призовава правителството на Бирма да освободи всички останали 2 200 политически затворници в Бирма незабавно, без никакви предварителни условия, както и напълно да възстанови всички техни политически права; същевременно настоява органите на Бирма да не извършват допълнителни задържания въз основа на политически мотиви;

9.  Категорично призовава режима на Бирма да отмени ограниченията върху свободата на събранията, свободата на движение и свободата на изразяване, и призовава да се сложи край на политически мотивираната цензура на печата, както и на политически мотивирания контрол на интернет мрежата и мрежата на мобилните телефони;

10.  Строго осъжда избухналото насилие вследствие на широко разпространени жалби във връзка със сплашвания в западна Бирма, в град Myawaddy; ожесточените престрелки между военните сили на Бирма и етническите бунтовници принудиха хиляди да прекосят границата с Тайланд;

11.  Изразява дълбоко съжаление относно отказа на органите на Бирма на всички предложения от страна на ООН за техническа помощ и услуги по наблюдение и осъжда ограниченията, наложени на чуждестранните медии, опитващи се да отразяват събитията от самата Бирма;

12.  Осъжда факта, че публикацията на най-малко девет вестника и списания са били забавени от Съвета по надзор над печата, който твърди, че правилата не са били спазени при публикуването на снимка на пускането на свобода на Аун Сан Су Чи;

13.  Настоятелно призовава режима на Бирма да започне разисквания с Аун Сан Су Чи и Националната лига за демокрация, както и с представители на малцинствата; във връзка с това приветства усилията за посредничество, полагани от генералния секретар на ООН и неговия специален докладчик за Бирма;

14.  Призовава не само международната общност, включително Китай, Индия и Русия като основни търговски партньори на Бирма, но също така и ASEAN, да прекрати подкрепата на недемократичния режим, който процъфтява за сметка на народа на Бирма, и да упражни по-силен натиск за положителна промяна в страната; освен това счита, че уставът на ASEAN възлага на държавите-членки на ASEAN специална отговорност и морално задължение за предприемане на действия в случай на системно нарушаване на правата на човека в страна членка;

15.  Отново заявява своята подкрепа за решението на Съвета от 26 април 2010 г. за удължаване на ограничителните мерки, предвидени в настоящото решение на ЕС, с още една година; настоятелно призовава органите на Бирма да предприемат необходимите стъпки, за да стане възможно преразглеждането на въпросните мерки;

16.  Изразява загриженост относно условията в затворите и другите центрове за задържане, и последователната информация, сочеща за малтретиране на лишени от свобода заради техните убеждения, включително изтезания, и относно преместването на лишените от свобода заради техните убеждения в изолирани затвори, далеч от техните семейства, където не могат да получават храна и медикаменти; също така призовава органите на Бирма незабавно да разрешат медицинското лечение на всички затворници и да разрешат на Международния комитет на Червения кръст да възобнови посещенията си на всички затворници;

17.  Изразява своята дълбока загриженост относно възобновяването на въоръжения конфликт в някои области и призовава правителство на Бирма да защити цивилното население във всички части на страната, както и всички засегнати страни да спазват действащите споразумения за прекратяване на огъня;

18.  Призовава ЕС и неговите държави-членки да използват цялото си икономическо и политическо влияние, с цел да се постигне свобода и демокрация в Бирма; настоятелно призовава държавите-членки и ЕС да продължат да предоставят финансиране за бежанците на границата между Тайланд и Бирма;

19.  Отново отправя и подкрепя поканата на своя председател за участието на Аун Сан Су Чи в церемонията по връчване на наградата „Сахаров“ в Страсбург през декември; подчертава факта, че ако има възможност да присъства, на Аун Сан Су Чи ще бъде официално връчена наградата „Сахаров“, чийто лауреат е тя през 1990 г. за цялостната й дейност за насърчаване на демокрацията и свободата в Бирма;

20.  Настоява, че режимът на Бирма и подчинените на него служби трябва да гарантират свободата на изразяване и физическата свобода на Аун Сан Су Чи, включително нейното право да пътува свободно и безопасно на територията на цяла Бирма и в чужбина;

21.  Приветства взетото от председателя на Европейския парламент решение да изпрати парламентарна делегация в Бирма, която да връчи наградата „Сахаров“ на Аун Сан Су Чи в случай че тя не може да присъства на церемонията в Страсбург;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Аун Сан Су Чи, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на специалния пратеник на ЕС в Бирма, на Държавния съвет за мир и развитие на Бирма, на правителствата на държавите-членки на ASEAN и ASEM, на секретариата на ASEM, на междупарламентарното събрание ASEAN – Мианмар, на генералния секретар на ООН, на върховния комисар на ООН по правата на човека и на специалния докладчик на ООН по правата на човека за Бирма.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0196.


Борбата с рака на дебелото черво и ректума в Европейския съюз
PDF 67kWORD 34k
Декларация на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно борбата с рака на дебелото черво и ректума в Европейския съюз
P7_TA(2010)0451P7_DCL(2010)0068

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в ЕС годишно се регистрират над 400 000 нови случаи на рак на дебелото черво и ректума и 200 000 смъртни случаи, причинени от него, като това заболяване е втората най-често срещана форма на рак с летален изход,

Б.  като има предвид, че ракът на дебелото черво и ректума е свързан с фактори от начина на живот (затлъстяване, липса на физически упражнения, употреба на алкохол и тютюнопушене) и премахването на тези фактори ще намали развитието на заболяването,

В.  като има предвид, че в някои държави-членки на ЕС профилактичните прегледи вече намалиха броя на смъртните случаи, причинени от рак на дебелото черво и ректума, докато в други държави-членки все още не се извършват такива профилактични прегледи,

Г.  като има предвид, че ранната диагностика на рака на дебелото черво и ректума не само ще доведе до намаляване на смъртността, но също така значително ще намали разходите за лечение,

Д.  като има предвид, че според Комисията борбата срещу рака на дебелото черво и ректума следва да бъде приоритет на общественото здравеопазване, тъй като с наличните медицински средства в ЕС смъртните случаи, причинени от това заболяване, могат да бъдат предотвратени,

1.  Призовава Комисията и държавите-членки:

   да подпомагат кампаниите, насочени особено към подрастващите и младите хора, за повишаване на информираността в ЕС относно факторите от начина на живот, които причиняват рак на дебелото черво и ректума;
   да насърчават въвеждането на най-добрите практики за профилактични прегледи за рак на дебелото черво и ректума във всички държави-членки на ЕС и на всеки две години да публикуват доклади за напредъка;
   да превърнат популяризирането на научни изследвания и познания, свързани с профилактичните прегледи за рак на дебелото черво и ректума, в приоритет за бъдещите работни програми по Седмата рамкова програма за научни изследвания и здравната програма на ЕС,
   в съответствие с насоките на ЕС да въведат на национално равнище профилактични прегледи за рак на дебелото черво и ректума;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Съвета, Комисията и парламентите на държавите-членки.

(1) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 1 към протокола от заседанието на 25 ноември 2010 г. (P7_PV(2010)11-25(ANN1)).


Лагера Ашраф
PDF 74kWORD 35k
Декларация на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно лагера Ашраф
P7_TA(2010)0452P7_DCL(2010)0075

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно правата на човека в Иран,

–  като взе предвид своята резолюция от 24.04.2009 г. относно лагера Ашраф(1), обитаван от 3400 ирански дисиденти в Ирак, включително 1000 жени, като всички те са „закриляни лица“ съгласно Четвъртата женевска конвенция,

–  като има предвид премахването на опозиционната организация „Народни муджахидини на Иран“ (PMOI) от „черния списък“ на ЕС през 2009 г.,

–  като взе предвид член 123 от своя правилник,

A.  като има предвид, че някои от близките на обитателите на лагера Ашраф са били осъдени на смърт от иранския режим след завръщането им от посещение при техните семейства в лагера Ашраф;

Б.  като има предвид, че иракското правителство не спазва резолюцията на ЕП и продължава безмилостната обсада на лагера;

В.  като има предвид, че външният натиск върху обитателите на лагера продължава под претекста, че PMOI все още фигурира в „черния списък“ на САЩ;

Г.  като има предвид, че през юли 2010 г. апелативният съд на САЩ във Вашингтон се произнесе в полза на PMOI и призова настоятелно Държавния департамент да преразгледа своето решение за оставянето на организацията в „черния списък“ на САЩ на терористичните организации;

Д.  като има предвид, че силите на САЩ и ООН се оттеглиха от лагера Ашраф и понастоящем обитателите му са уязвими за нападения;

1.  Призовава Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи да отправи настоятелен призив към САЩ да последват примера на ЕС и да премахнат PMOI от своя „черен списък“, както и да отправи настоятелен призив към ООН за осигуряване на спешна защита на лагера Ашраф;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(2), на Съвета, Комисията и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ C 184 E, 8.7.2010 г., стр. 62.
(2) Списъкът на подписалите се е публикуван в Приложение 2 към протокола от заседанието на 25 ноември 2010 г. (P7_PV(2010)11-25(ANN2))

Правна информация - Политика за поверителност