Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2010 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предприемане на действие от страна на Европейския съюз за Знака за европейско наследство (COM(2010)0076 – C7-0071/2010 – 2010/0044(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0076),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0071/2010),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид мотивираното становище, предоставено в рамките на Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност от френския Сенат, в което се твърди,че проектът за законодателния акт не е съобразен с принципа на субсидиарност,
– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 юни 2010(1),
– като взе предвид член 55 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по култура и образование (A7-0311/2010),
1. Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;
2. Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 16 декември 2010 г. с оглед приемането на Решение № …/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно предприемане на действие от страна на Европейския съюз за Знака за европейско наследство
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 167 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
като взеха предвид становището на Комитета на регионите(2),
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура(3),
като имат предвид, че:
(1) Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) има за цел постигането на един все по-тесен съюз между народите на Европа, а член 167 от ДФЕС поставя на Европейския съюз задачата да допринесе за разцвета на културите на държавите-членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно извежда на преден план общото културно наследство. Освен това в член 167, параграф 2 от ДФЕС се посочва, че в съответствие с принципа на пропорционалност Съюзът трябва да допринася за подобряване на знанията и разпространяване на културата и историята на европейските народи.
(2) По-доброто разбиране и оценяване, по-специално сред младите хора, на тяхното общо, но многообразно наследство ще допринесе за засилване на чувството за принадлежност към Европейския съюз и ще подкрепи междукултурния диалог. Ето защо е важно да се насърчава по-големия достъп до културното наследство и да се засилва европейското измерение.
(3) ДФЕС създава също гражданство на Съюза, което допълва националното гражданство на съответните държави-членки и което е важен елемент за опазване и укрепване на процеса на европейска интеграция. За да могат гражданите да се включат възможно най-пълноценно в процеса на европейската интеграция, по-голям акцент следва да бъде поставен върху техните общи ценности, история и култура като ключови елементи на тяхната принадлежност към общество, изградено върху принципите за свобода, демокрация и зачитане на правата на човека, културно и езиково многообразие, толерантност и солидарност.
(4) Началото на междуправителствения проект за „Знак за европейско наследство“ беше дадено в Гранада през април 2006 г. от няколко държави-членки и Швейцария.
(5) На 20 ноември 2008 г.(4) Съветът на Европейския съюз прие заключения, насочени към превръщане на междуправителствения Знак за европейско наследство в действие на Европейския съюз, като прикани Комисията да му представи подходящо предложение за създаване от Европейския съюз на Знак за европейско наследство и да определи практическите процедури за изпълнение на този проект.
(6) Общественото допитване и оценката на въздействието, осъществени от Комисията, потвърдиха, че междуправителственият Знак за европейско наследство е ценна инициатива, но че е необходимо проектът да се доразвие, за да разгърне пълния си потенциал и че участието на Европейския съюз може да доведе до ясна добавена стойност на Знака за европейско наследство и да помогне на инициативата да направи качествена крачка напред.
(7)Знакът за европейско наследство следва да ползва досега натрупания опит в рамките на междуправителствената инициатива.
(8) Знакът за европейско наследство трябва да се стреми към допълване, а не дублиране на инициативи, като например Списъка на световното наследство на Юнеско, Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на Юнеско и „Европейските културни маршрути“. Добавената стойност на Знака за европейско наследство следва да се основава на приноса на подбраните обекти за европейската история и култура, включително за създаването на Съюза, на ясното образователно измерение, стигащо до гражданите, и по-специално до младите хора, и на работата в мрежа между обектите за обмен на опит и най-добри практики. Основното ударение на инициативата следва да бъде поставено по-скоро върху популяризирането и достъпа до обектите, като по този начин се допринася за едно общо историческо и културно наследство в рамките на Съюза, както и върху качеството на даваните обяснения и предлаганите дейности, отколкото върху запазването на обектите, което следва да бъде гарантирано от съществуващите режими за опазване.
(9) Наред със засилване чувството на гражданите на ЕС за принадлежност към Съюз и насърчаване на междукултурния диалог, действието на Съюза за Знака за европейско наследство може да допринесе и за повишаване на ценността и популярността на културното наследство, укрепване на ролята на наследството за икономическото и устойчивото развитие на регионите, по-специално чрез културен туризъм, засилване на полезните взаимодействия между културното наследство и съвременното творчество и творческия дух, улесняване на обмена на опит и най-добри практики в цяла Европа и, по-общо казано, насърчаване на демократичните ценности и правата на човека, на които се основава процесът на европейската интеграция.
(10) Тези цели съответстват изцяло на целите на Европейската програма за култура, които включват поощряване на културното многообразие и междукултурния диалог и насърчаване на културата като творчески двигател(5).
(11) От решаващо значение е новият Знак за европейско наследство да бъде присъждан въз основа на общи, ясни и прозрачни критерии и процедури.
(12)Държавите-членки следва да могат да направят предварителен подбор на обекти, на които вече е присъден Знакът за европейско наследство по междуправителствения проект за „Знак за европейско наследство“. Тези обекти следва да бъдат оценени въз основа на новите критерии и процедури.
(13)При бъдещите оценки на Знака за европейско наследство може да се разгледа възможността за разширяване на инициативата по отношение на трети държави, участващи в програмата „Култура“.
(14) Административните договорености за Знака за европейско наследство следва да бъдат леки и гъвкави в съответствие с принципа на субсидиарност.
(15) Тъй като целите на настоящото решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и затова поради необходимостта, по-специално, от нови общи, ясни и прозрачни критерии и процедури за Знака за европейско наследство, както и от по-добра координация между държавите-членки, могат да се постигнат по-добре на равнището на ЕС, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,
ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Предмет
С настоящото решение се урежда предприемане на действие от страна на Европейския съюз под надслов „Знак за европейско наследство“.
Член 2
Определение
За целите на настоящото решение „обекти“ означава паметници, природни, подводни, археологически, промишлени или градски обекти, културни пейзажи и възпоменателни места, културни ценности и предмети, нематериално наследство, свързано с определено място, в т.ч. съвременното наследство.
Член 3
Цели
1. Общите цели на действието са насочени към:
–
засилване на чувството на гражданите на ЕС за принадлежност към Съюза и по-специално на младите хора, на основата на споделени ценности и елементи от европейската история и културно наследство;
–
укрепване на междукултурния и междутериториалния диалог, както и оценяване на многообразието.
2. За тази цел действието е насочено, като негови междинни цели, към:
– подчертаване на символната стойност и повишаване на популярността на обектите, които са играли значителна роля в историята и културата на Европа и/или изграждането на Съюза;
–
подобряване разбирането на гражданите на ЕС за историята на Европа и изграждането на Съюза и на тяхното общо, но многообразно материално и нематериално културно наследство, свързано по-специално с демократичните ценности и правата на човека, на които се основава процесът на европейската интеграция.
3. Самите обекти са насочени, като специфични цели, към:
–
разработване на европейското значение на обектите;
–
повишаване осведомеността на младите хора, и в частност на гражданите на ЕС като цяло, за общото им културно наследство и засилване на чувството им за европейска идентичност;
–
улесняване обмена на опит и най-добри практики в цяла Европа;
–
повишаване и/или подобряване на достъпа до обектите на наследството за всички ▌, и по-специално за младите хора;
–
укрепване на междукултурния диалог, по-специално сред младите хора, чрез възпитание в областта на изкуствата, културата и историята и чрез интерактивно онлайн обучение;
–
засилване на полезните взаимодействия между културното наследство и съвременното творчество и подкрепа за творческия дух;
–при пълно зачитане на целостта на културното наследство, задълбочаване на взаимодействието между това наследство и свързаните с него икономически дейности които се развиват около него, и които допринасят за неговата устойчивост и устойчивостта на заобикалящата го среда;
–
допринасяне за насърчаването, привлекателността, културното влияние, развитието на туризма и ▌устойчивото развитие на регионите;
–
насърчаване изграждането на европейски мрежи с цел повишаване стойността на общото европейско наследство.
Член 4
Участие в действието
Действието е отворено за участието на държавите-членки на Съюза. Това участие е на доброволна основа.
Член 5
Взаимно допълване с други инициативи
Комисията и държавите-членки гарантират, че Знакът за европейско наследство допълва, но не дублира други инициативи в сферата на културното наследство, като Списъка на световното наследство на Юнеско, Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на Юнеско и „Европейските културни маршрути“ на Съвета на Европа.
Член 6
Достъп до действието
Знакът за европейско наследство може да бъде присъждан на обектите, определени в член 2.
Член 7
Критерии
Присъждането на Знака за европейско наследство се основава на следните критерии:
1. Обектите-кандидати за Знака за европейско наследство трябва да имат символична европейска стойност и да са играли ключова роля в историята и културата на Европа и/или изграждането на Съюза. Трябва следователно да бъде доказан:
–
техния трансграничен или паневропейски характер: миналата и настоящата значимост и привлекателност на обекта-кандидат трябва да надхвърлят националните граници на държава-членка; и/или
–
мястото и ролята на обекта в европейската история и европейската интеграция, и неговите връзки с ключови европейски събития или личности, както и с културните, художествените, религиозните, политическите, социалните, научните, технологичните, екологичните или индустриалните движения; и/или
–
мястото и ролята на обекта в развитието и популяризирането на общите ценности, на които се основава европейската интеграция, като свобода, демокрация, зачитане на правата на човека, културно многообразие, толерантност и солидарност.
2. Обектите-кандидати за Знака за европейско наследство представят проект, чието осъществяване трябва да започне най-късно до края на годината на определяне на обектите и което включва извършването на следните дейности:
–
повишаване на осведомеността относно европейското значение на обекта, по-специално чрез подходящи информационни дейности, указателни обозначения и обучение на персонала;
–
организиране на образователни дейности, по-специално за младите хора, които помагат да се разбере по-добре общата история на Европа и нейното общо, но многообразно културно наследство и които засилват чувството за принадлежност към едно общо пространство;
–
насърчаване на езиковото и регионалното многообразие чрез използване на няколко езика на Съюза като ключ към междукултурния диалог;
–
сътрудничество с обектите, на които е вече присъден Знакът за европейско наследство;
–
повишаване на популярността и привлекателността на обекта в европейски мащаб, наред с другото, чрез използване на новите информационни и комуникационни технологии;
–
гарантиране, че за граждани на ЕС е осигурен достъп до обекта, без да се нарушава неговата цялост.
Организирането на художествени и културни дейности (като събития, фестивали, творчески престои и др.), които увеличават мобилността на европейските дейци на културата и изкуството и на колекциите, насърчават междукултурния диалог и поощряват връзката между наследството и съвременното творчество и творческия дух, се приветства, когато специфичният характер на обекта допуска това.
3. Обектите-кандидати за знака представят план за управление, който ги обвързва с извършването на следните дейности:
–
осигуряване доброто управление на обекта;
–
осигуряване опазването на обекта и предаването му на бъдещите поколения съгласно съответните режими за опазване;
–
осигуряване качеството на услугите при посрещане на посетители, като историческа презентация, информация за посетителите, указателни обозначения и пр.;
–
осигуряване достъп за възможно най-широката общественост, например чрез приспособяване на обекта или обучение на персонала и чрез използване на интернет, включително за възрастни хора и лица с увреждания;
–
отделяне на специално внимание на младите хора, по-специално като им предоставят достъп до обекта при привилегировани условия;
–
популяризиране на обектите като туристически дестинации, като се ограничават евентуалните отрицателни последици за обектите или за заобикалящата ги среда;
–
разработване на последователна и цялостна комуникационна стратегия, изтъкваща европейското значение на обекта;
–
осигуряване на максимално възможната екологосъобразност на плана за управление ▌.
Член 8
Европейска група от независими експерти
1. Създава се Европейска група от независими експерти (наричана по-долу „Европейската група“) за осъществяване на процедурите по подбор и мониторинг на европейско равнище. Тя осигурява еднородното прилагане на критериите в участващите държави-членки.
2. Европейската група се състои от 13 членове. Четирима от членовете се назначават от Европейския парламент, четирима от Съвета, четирима от Комисията и един от Комитета на регионите, съгласно съответните им процедури. Европейската група определя свой председател.
3. Членовете на Европейската група са независими експерти. Те имат значителен опит и специализирани познания в ▌области, свързани с целите на Знака за европейско наследство. Институциите, назначаващи експертите, се стремят да осигурят, доколкото е възможно, допълване на съответните им области на компетентност и балансирано географско представителство.
4. Членовете на Европейската група се назначават за срок от три години. Чрез дерогация през първата година от влизането в сила на настоящото решение четирима експерти се назначават от Комисията за една година, четирима от Европейския парламент и един от Комитета на регионите за две години и четирима от Съвета за три години.
5. Членовете на Европейската група трябва да декларират всякакъв конфликт на интереси или потенциален конфликт на интереси по отношение на определен обект. В случай на такава декларация или при наличие на такъв конфликт на интереси, този член на групата не участва в оценката на същия обект или на всякакви други обекти от същата държава-членка.
6. Всички доклади, препоръки и уведомления на Европейската група се правят публично достояние.
Член 9
Формуляр за кандидатстване
▌ Комисията изготвя общ формуляр за кандидатстване, въз основа на посочените в член 7 критерии за подбор, който се използва от всички кандидати. При подбора се вземат предвид само заявленията, подадени чрез официалния формуляр за кандидатстване.
Член 10
Предварителен подбор на национално равнище
1. За предварителния подбор на обектите за присъждане на Знака за европейско наследство отговарят държавите-членки, в тясно сътрудничество с местните и регионалните органи.
2. Всяка държава-членка има възможност да подбере предварително не повече от два обекта веднъж на всеки две години в съответствие с графика в приложението. ▌
3. Всяка държава-членка изготвя свои собствени процедури и свой собствен график за предварителния подбор на обектите в съответствие с принципа на субсидиарност, като осигурява максимално възможната лекота и гъвкавост на административните договорености. Тя обаче уведомява Комисията за резултатите от предварителния подбор не по-късно от 1 март от годината на процедурата по предварителен подбор.
4. Предварителният подбор се извършва съобразно критериите, определени в член 7, и на базата на формуляра за кандидатстване, посочен в член 9.
5.Комисията публикува пълния списък на предварително подбраните обекти и уведомява за това Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите.
Член 11
Окончателен подбор на равнище ЕС
1. За окончателния подбор на обектите за присъждане на Знака за европейско наследство отговаря Комисията, като той се извършва от Европейската група.
2. Европейската група оценява кандидатурите на предварително подбраните обекти и избира не повече от един обект от държава-членка. При необходимост може да се изиска допълнителна информация и да се организират посещения на обектите.
3. Окончателният подбор се извършва съобразно на критериите, определени в член 7, и на базата на формуляра за кандидатстване, посочен в член 9.
4. Европейската група изготвя доклад за предварително подбраните обекти не по-късно от 15 декември от годината на процедурата по предварителен подбор. Този доклад включва препоръка за присъждане на Знака за европейско наследство и мотиви за обектите, които са отпаднали от окончателния списък.
5. Кандидатите, които не са били включени в окончателния списък, могат да кандидатстват отново за предварителен подбор на национално равнище през следващите години.
Член 12
Транснационални обекти
1. За целите на настоящото решение за „транснационални обекти“ се считат следните обекти:
–
няколко обекта, разположени в различни държави-членки, които се групират около една конкретна тема, за да излязат с единна кандидатура;
–
един конкретен обект, който е разположен географски на територията на най-малко две различни държави-членки.
2. Кандидатурите за транснационални обекти следват същата процедура, както и кандидатурите за другите обекти. Те са предварително подбрани от всички засегнати държави-членки, в рамките на не повече от два обекта, както е посочено в член 10.При транснационалните обекти един от участващите обекти се определя за координатор на останалите и той ще представлява единна точка за контакт с Комисията. Координаторът предоставя своевременно на всички държави-членки информация относно транснационалната кандидатура, за да се гарантира участието на съответните обекти на територията на Съюза. Всички обекти, участващи в транснационалния обект трябва да отговарят на критериите, определени в член 7 и попълват посочения в член 9 формуляр за кандидатстване.
Отделя се специално внимание на транснационални обекти, които подкрепят същността на трансграничното европейско наследство чрез представлявания от тях материален и нематериален символизъм.
3. Ако един транснационален обект отговаря на критериите, посочени в член 7, този обект се ползва с приоритет при окончателния подбор.
4.Ако някой от обектите, включени в рамките на транснационален обект, престане да отговаря на критериите за присъждане на Знака за европейско наследство, посочени в член 7, или не изпълнява поетите в заявлението за кандидатстване ангажименти, се прилага процедурата по член 15.
Член 13
Посочване
1. Комисията официално посочва обектите, на които да се присъди Знакът за европейско наследство, през годината, последвала процедурата по подбор, като взема надлежно предвид препоръката на Европейската група. Комисията уведомява Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите за взетите решения.
2. ▌ Знакът за европейско наследство се присъжда на обектите за постоянно при условията, изложени в членове 14 и 15, и при условие че действието продължава.
3.Присъждането на Знака за европейско наследство не води до никакво задължение в областта на градоустройството, правото, ландшафта, мобилността или архитектурата. Единственото приложимо право е местното право.
Член 14
Мониторинг
1. Всеки обект, на който е присъден Знакът за европейско наследство, подлежи на редовен мониторинг, за да се гарантира, че той продължава да отговаря на критериите, посочени в член 7, и че изпълнява всички ангажименти, поети при кандидатстването.
2. За мониторинга на всички обекти, разположени на територията на една държава-членка, отговаря съответната държава-членка. Тази държава-членка събира цялата необходима информация и подготвя подробен доклад на всеки четири години в съответствие с графика от приложението.
3. Докладът се изпраща на Комисията и се представя на Европейската група за проучване не по-късно от 1 март от годината на процедурата на мониторинг.
4. Европейската група изготвя доклад относно състоянието на обектите, на които е присъден знакът в съответната държава-членка не по-късно от 15 декември от годината на процедурата на мониторинг, включващ, при необходимост, препоръки, които да се вземат предвид през следващия период на мониторинг.
5. Комисията, след като се консултира с Европейската група, определя общи показатели за държавите-членки, с цел да се гарантира единен подход при процедурата на мониторинг.
Член 15
Отнемане на знака
1. Ако Европейската група забележи, че даден обект не отговаря вече на критериите, посочени в член 7, на Знака за европейско наследство или че не изпълнява вече всички ангажименти, поети при кандидатстване, тя започва диалог със съответната държава-членка чрез Комисията, за да се подпомогне внасянето на необходимите корекции в обекта.
2. Ако в срок от 18 месеца след началото на диалога необходимите корекции на обекта не са били направени, Европейската група уведомява Комисията. Това уведомление трябва да бъде придружено от обосновка и препоръки за подобряване на положението.
3. Ако в срок от 18 месеца препоръките не са изпълнени, Европейската група издава препоръка за отнемане на Знака за европейско наследство от съответния обект.
4. Комисията взема окончателното решение за отнемането на Знака за европейско наследство, като взема надлежно предвид препоръката на Европейската група. Комисията уведомява за това Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите.
5. Уведомленията и препоръките на Европейската група се правят публично достояние.
6.Обектите могат във всеки един момент да решат да се откажат от Знака за европейско наследство. В такъв случай те уведомяват съответната държава-членка, която от своя страна информира Комисията. Комисията взема решение за оттегляне на Знака за европейско наследство и информира Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите за него.
Член 16
Практически договорености
1. Комисията осъществява действието на Съюза за Знака за европейско наследство. Тя по-специално:
–
осигурява общата съгласуваност и качеството на действието;
–
осигурява координацията между държавите-членки и Европейската група;
–
с оглед на целите, посочени в член 3, и в съответствие с критериите по член 7 изготвя указания, подпомагащи процедурите по подбор и мониторинг, както и формуляра за кандидатстване;
–
оказва помощ на Европейската група.
2. Комисията отговаря за комуникацията и обществената информираност за Знака за европейско наследство на равнище ЕС, по-специално чрез създаването и поддържането на специален уебсайт и ново лого, като повишава популярността и привлекателността на обекта в европейски мащаб, например чрез използването на възможностите на новите технологии и цифровите и интерактивните средства и чрез полезни взаимодействия с други европейски инициативи. Всички уведомления и препоръки на Европейската група, посочени в член 8, параграф 6, член 10, параграф 5 и член 15, параграф 5, се публикуват на този уебсайт.
3. Комисията насърчава работата в мрежа между обектите, на които е присъден знакът.
4. Действията съгласно параграфи 2 и 3, както и разходите за Европейската група, се финансират чрез финансовата рамка, предвидена в член 18.
Член 17
Оценка
1. Комисията осигурява външната и независима оценка на действието за Знака за европейско наследство. Тази оценка се прави на всеки шест години в съответствие с графика, посочен в приложението, като се оценяват всички аспекти, в това число ефикасността на процедурите за управление на действието, броят на обектите, географският обхват и последиците от действието, начинът, по-който то може да бъде подобрено, и това дали Знакът за европейско наследство следва да бъде продължен.
2. Комисията представя доклад за тези оценки на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от шест месеца от окончателното им завършване, придружен, по целесъобразност, от съответни предложения.
▌
Член 18
Финансови разпоредби
1. Финансовата рамка за изпълнението на действието за периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2013 г. се определя на 1 350 000 EUR.
2. Годишните бюджетни кредити се одобряват от бюджетния орган в границите на многогодишната финансова рамка.
Член 19
Влизане в сила
Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Участието на Швейцария в програмата „Младежта в действие“ и в програмата за действие в областта на обучението през целия живот ***
263k
32k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2010 г. относно проекторешението на Съвета за сключването на Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за определяне на реда и условията за участието на Конфедерация Швейцария в програмата „Младежта в действие“ и в Програмата за действие за обучение през целия живот (2007‐2013 г.) (12818/2010 – C7-0277/2010 – 2010/0231(NLE))
– като взе предвид проекторешението на Съвета (12818/2010),
– като взе предвид проекторешението за споразумение между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за определяне на реда и условията за участие на Конфедерация Швейцария в Програмата „Младежта в действие“ и в Програмата за действие за обучение през целия живот (2007‐2013 г.) (13104/2009),
– като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 165, параграф 4, член 166, параграф 4, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0277/2010),
– като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката на комисията по култура и образование (A7-0334/2010),
1. Дава своето одобрение за сключване на споразумението;
2. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и Конфедерация Швейцария.
Контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правилата и общите принципи относно механизмите за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2010)0083 – C7-0073/2010 – 2010/0051(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0083),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 291, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението пред Парламента (C7-0073/2010),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 1 декември 2010 г., позицията на Европейския парламент да бъде приета в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 55 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становищата на Комисията по външни работи, Комисията по развитие, Комисията по международна търговия, Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, Комисията по транспорт и туризъм, Комисията по регионално развитие, Комисията по земеделие и развитие на селските райони, Комисията по рибно стопанство, Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и Комисията по конституционни въпроси (A7-0355/2010),
1. Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;
2. Одобрява съвместните изявления на Парламента, Съвета и Комисията, приложени към настоящата резолюция;
3. Отбелязва изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;
4. Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;
5. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 декември 2010 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 182/2011.)
ПРИЛОЖЕНИЕ
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И КОМИСИЯТА
Член 5, параграф 2 от регламента изисква от Комисията да приеме проект за акт за изпълнение, ако комитетът даде положително становище. Тази разпоредба не изключва възможността Комисията, каквато е и практиката ѝ понастоящем, в много изключителни случаи да вземе под внимание нови обстоятелства, възникнали след гласуването, и да реши да не приеме проект за акт за изпълнение, след като надлежно е уведомила комитета и законодателя.
ИЗЯВЛЕНИЯ НА КОМИСИЯТА
Комисията ще направи преглед на всички законодателни актове в сила, които преди влизането в сила на Договора от Лисабон не са били адаптирани в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, за да прецени дали съществува нужда от адаптиране на тези инструменти към режима на делегираните актове, въведен с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Комисията ще направи целесъобразни предложения възможно най-бързо и не по-късно от датите, посочени в индикативния график, приложен към настоящото изявление.
Докато се извършва това, Комисията ще информира редовно Европейския парламент относно проектомерките за изпълнение, свързани с тези инструменти, които в бъдеще следва да станат делегирани актове.
Що се отнася до действащите законодателни актове, които понастоящем съдържат позовавания на процедурата по регулиране с контрол, за всеки инструмент, който има намерение да измени, Комисията ще извърши преглед на разпоредбите, свързани с процедурата, за да може своевременно да ги адаптира в съответствие с критериите, заложени в Договора. В допълнение Европейският парламент и Съветът ще имат право да сигнализират за основни актове, които смятат за важни и които ще се адаптират приоритетно.
Комисията ще направи оценка на резултатите от процеса до края на 2012 г., за да прецени колко законодателни акта, съдържащи позовавания на процедурата по регулиране с контрол, са все още в сила. След това Комисията ще изготви съответните законодателни инициативи, с които да завърши процеса на адаптиране. Крайната цел на Комисията е да отстрани до края на 7-ия мандат на Парламента всички разпоредби, в които се съдържат позовавания на процедурата по регулиране с контрол, от всички видове законодателни инструменти.
Комисията отбелязва, че наскоро е започнала проучване, с което ще предостави цялостен и обективен преглед на всички аспекти на политиката и практиката на ЕС за търговска защита. Прегледът ще съдържа оценка на резултатите, методите, използването и ефикасността на настоящата схема, свързана с инструментите за търговска защита, при постигането на нейните търговско-политически цели, оценка на ефективността на съществуващите и потенциалните стратегически решения на Европейския съюз (напр. теста за интереса на Съюза, правилото за най-ниското мито, системата за събиране на мита) в сравнение с политическите решения, направени от определени търговски партньори, и изследване на основните антидъмпингови и антисубсидийни инструменти в контекста на административната практика на институциите на ЕС, решенията на Съда на ЕС и препоръките и решенията на Органа за разрешаване на спорове на СТО.
В зависимост от резултатите от проучването и от развитието на преговорите по Програмата за развитие от Доха Комисията смята да прецени доколко е удачно да осъвремени и актуализира инструментите на ЕС за търговска защита и по какъв начин да направи това.
Комисията също припомня неотдавнашните си инициативи за подобряване на прозрачността на начина на действие на инструментите за търговска защита (като назначаването на служител по изслушването) и на работата си с държавите-членки за изясняване на ключови елементи от практиката, свързана с търговската защита. Комисията отдава особено значение на тази дейност и ще има за цел, консултирайки се с държавите- членки, да набележи други инициативи, които биха могли да бъдат предприети в това отношение.
Според правилата за комитология, основаващи се на Решение 1999/468/ЕО на Съвета, когато управителен комитет в областта на общата селскостопанска политика издаде отрицателно становище, Комисията трябва да представи проектомярката на Съвета, който може да вземе различно решение в срок от един месец. Комисията обаче не е възпрепятствана да действа и може да въведе мярката или да забави изпълнението ѝ. Следователно Комисията може да предприеме мярката в случаите, когато смята, че съществува значителен риск спирането на изпълнението ѝ да предизвика например необратимо отрицателно въздействие върху пазара. Разбира се, ако впоследствие Съветът вземе решение против въведената от Комисията мярка, последната става излишна. Следователно настоящите правила дават на Комисията инструмент, който позволява да се защитят общите интереси на целия Съюз, като приеме поне временна мярка.
С член 7 от този регламент се цели да се запази този подход в рамките на новите правила за комитология, но само за изключителни ситуации и въз основа на ясно определени и ограничителни критерии. В него се позволява на Комисията да приеме проектомерки въпреки отрицателното становище на комитета, който ги разглежда, „когато неприемането на тези мерки в задължителен срок би породило значително смущение на пазарите (…) или за финансовите интереси на Съюза.“ Разпоредбата се отнася до случаи, в които не е възможно да се изчака комитетът да гласува отново по същата или по друга проектомярка, тъй като междувременно пазарът би претърпял значителни смущения, например поради спекулативното поведение на операторите. За да може Съюзът да действа, регламентът ще предостави на държавите-членки и на Комисията възможност за още една задълбочена дискусия по проектомярката, без да оставя въпроса нерешен и отворен за спекулации, което води до отрицателни последици за пазарите и бюджета.
Такива ситуации могат да възникнат например в контекста на ежедневното управление на общата селскостопанска политика (напр. при фиксиране на възстановяването на суми при износ, управлението на лицензи, специалната предпазна клауза), където често е необходимо решенията да се вземат бързо и могат да имат значителни икономически последствия за пазарите и съответно за селскостопанските производители и оператори, както и за бюджета на Съюза.
Когато Европейският парламент или Съветът информират Комисията, че според тях даден проектоакт за изпълнение надхвърля изпълнителните правомощия, предвидени в основния акт, Комисията незабавно преразглежда въпросния проектоакт за изпълнение, като взема предвид позициите, изразени от Европейския парламент и от Съвета.
Комисията действа по начин, при който надлежно се взема предвид спешността на въпроса.
Преди да реши дали да приеме, измени или оттегли проектоакта за изпълнение, Комисията информира Европейския парламент или Съвета за действието, което възнамерява да предприеме, и за причините за него.
Допълнение
Приложение към изявление на Комисията
Примерна таблица на основните актове, които не са приети съгласно процедурата на съвместно вземане на решение преди Договора от Лисабон и се нуждаят от адаптиране с цел вземане предвид на разпоредбите на член 290 от ДФЕС
Област на политиката
Актове за преразглеждане
Примерен график
Само привеждане в съответствие
Включване в по-широкообхватно предложение
Л
1.
Регламент (ЕО) № 1365/2006 на Европейския парламент и на Съвета година относно статистиката за превоза на товари по вътрешни водни пътища и за отмяна на Директива 80/1119/ЕИО на Съвета*(1)
2011 г., 4-то тримесечие
X
ГД „Здраве и потребители“ (SANCO)
2.
Директива 64/432/ЕИО на Съвета относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине*(2)
март 2012 г.
X
3.
Директива 90/426/EИО на Съвета относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни*2
март 2012 г.
X
4.
Директива 91/68/EИО на Съвета относно ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността*2
март 2012 г.
X
5.
Директива 2004/68/ЕО на Съвета относно определяне на ветеринарно-санитарните правила за внос и транзит в Общността на някои живи копитни животни, за изменение на Директиви 90/426/ЕИО и 92/65/ЕИО и за отмяна на Директива 72/462/ЕИО*2
март 2012 г.
X
6.
Директива 2009/158/EО на Съвета относно ветеринарно-санитарните изисквания за вътреобщностната търговия и вноса от трети държави на домашни птици и яйца за люпене*2
март 2012 г.
X
7.
Директива 92/65/ЕИО на Съвета за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО*2
март 2012 г.
X
8.
Директива 88/407/ЕИО на Съвета относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността с дълбоко замразена сперма от животни от рода на едрия рогат добитък*2
март 2012 г.
X
9.
Директива 89/556/EИО на Съвета относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък*2
март 2012 г.
X
10.
Директива 90/429/ЕИО на Съвета за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността със сперма от животни от рода на свинете*2
март 2012 г.
X
11.
Директива 2002/99/ЕО на Съвета за установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека*2
март 2012 г.
X
12.
Директива 92/118/ЕИО на Съвета за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специфиалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/ЕИО*2
март 2012 г.
X
13.
Директива 2006/88/ЕО на Съвета относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни*2
март 2012 г.
X
14.
Директива 92/35/ЕИО на Съвета за определяне на правила за контрол и мерките за борба с болестта Африканска чума по конете*2
март 2012 г.
X
15.
Директива 77/391/EИО на Съвета за въвеждане на мерки на Общността за ликвидиране на бруцелозата, туберкулозата и левкозата по говедата*2
март 2012 г.
X
16.
Директива 82/400/EИО на Съвета за изменение на Директива 77/391/ЕИО и за въвеждане на допълнителна мярка на Общността за ликвидиране на бруцелоза, туберкулоза и левкоза по говедата*2
март 2012 г.
X
17.
Решение 90/242/EИО на Съвета за въвеждане на финансова мярка на Общността за ликвидирането на бруцелозата по овцете и козите*2
март 2012 г.
X
18.
Директива 90/423/EИО на Съвета за изменение на Директива 85/511/ЕИО относно въвеждане на мерки на Общността за борба с болестта шап, Директива 64/432/ЕИО относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине, и Директива 72/462/ЕИО относно санитарните и ветеринарно-медицинските проблеми при внос на животни от рода на едрия рогат добитък и свине, както и на прясно месо или месни продукти от трети страни*2
март 2012 г.
X
19.
Директива 2003/85/ЕО на Съвета относно мерки на Общността за борба с болестта шап и за отмяна на Директива 85/511/ЕИО и Решения 89/531/ЕИО и 91/665/ЕИО, и за изменение на Директива 92/46/ЕИО*2
март 2012 г.
X
20.
Директива 2005/94/EО на Съвета относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО*2
март 2012 г.
X
21.
Директива 92/66/ЕИО на Съвета за въвеждането на мерки на Общността за борба с нюкасълската болест*2
март 2012 г.
X
22.
Директива 80/1095/EИО на Съвета за определяне на условията за превръщането на територията на Общността в територия, свободна от класическа чума по свинете, и запазването й като такава*2
март 2012 г.
X
23.
Решение 80/1096/EИО на Съвета за въвеждане на финансови мерки на Общността за ликвидирането на класическата чума по свинете*2
март 2012 г.
X
24.
Директива 92/119/ЕИО на Съвета за въвеждане на общи мерки на Общността за борба с някои болести по животните и на специфични мерки относно везикулозната болест по свинете*2
март 2012 г.
X
25.
Директива 2001/89/EO на Съвета относно мерки на Общността за борба с класическата чума по свинете*2
март 2012 г.
X
26.
Решение 79/511/ЕИО на Съвета относно финансово участие на Общността в кампанията срещу болестта шап в Югоизточна Европа*2
2011/2012
X
27.
Решение 89/455/EИО на Съвета за въвеждане на мерки на Общността за създаване на пилотни проекти за контрол на болестта бяс с оглед нейното ликвидиране или предотвратяване*2
март 2012 г.
X
28.
Решение 2009/470/EО на Съвета относно разходите във ветеринарната област
2012, второ полугодие
X
29.
Директива 82/894/EИО на Съвета относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността*2
март 2012 г.
X
30.
Директива 89/662/EИО на Съвета относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар*2
март 2012 г.
X
31.
Директива 90/425/EИО на Съвета относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар*2
март 2012 г.
X
32.
Решение 92/438/EИО на Съвета относно компютризация на ветеринарните процедури при внос (проект „Shift“), за изменение на Директиви 90/675/ЕИО, 91/496/ЕИО, 91/628/ЕИО и Решение 90/424/ЕИО и за отмяна на Решение 88/192/ЕИО*2
март 2012 г.
X
33.
Директива 96/93/ЕО на Съвета относно сертифицирането на животни и животински продукти*2
март 2012 г.
X
34.
Директива 2008/71/ЕО на Съвета относно идентификацията и регистрацията на прасета*2
март 2012 г.
X
35.
Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета(3)
2011 г., първо тримесечие
X
36.
Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите*2
март 2012 г.
X
37.
Директива 2009/157/ЕО на Съвета относно чистопородните разплодни животни от рода на едрия рогат добитък
2011 г., първо тримесечие
X
38.
Директива 88/661/EEC на Съвета относно приложимите зоотехнически стандарти за разплодните свине
2011 г., първо тримесечие
X
39.
Директива 89/361/EИО на Съвета относно чистопородните разплодни овце и кози
2011 г., първо тримесечие
X
40.
Директива 90/427/EИО на Съвета относно зоотехническите и генеалогичните условия за търговия с еднокопитни животни в Общността
2011 г., първо тримесечие
X
41.
Директива 90/428/EИО на Съвета относно търговията с еднокопитни животни, предназначени за състезания, и определянето на условията за участие в тези състезания
2011 г., първо тримесечие
X
42.
Директива 91/174/EИО на Съвета за определяне на зоотехническите и генеалогичните изисквания за търговията с чистопородни животни
2011 г., първо тримесечие
X
43.
Директива 94/28/ЕО на Съвета относно определяне на принципите, отнасящи се до зоотехническите и генеалогичните условия, приложими към вноса от трети страни на животни, на техните сперма, яйцеклетки и ембриони, и за изменение на Директива 77/504/ЕИО относно чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък
2011 г., първо тримесечие
X
44.
Директива 97/78/ЕО на Съвета за определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, въведени в Общността от трети страни*2
март 2012 г.
X
45.
Директива 91/496/ЕИО на Съвета относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО*2
март 2012 г.
X
46.
Директива 98/58/ЕО на Съвета относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели*(4)
2013-2014 г.
X
47.
Директива 2008/119/ЕО на Съвета за определяне на минимални стандарти за защита на телетата (кодифицирана версия)*4
2013-2014 г.
X
48.
Директива 2008/120/ЕО на Съвета относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете (кодифицирана версия)*4
2013-2014 г.
X
49.
Директива 1999/74/ЕО на Съвета за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки*4
2013-2014 г.
X
50.
Директива 2007/43/ЕО на Съвета за определяне на минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо*4
2013-2014 г.
X
51.
Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета относно защитата на животните по време на умъртвяване*4
2013-2014 г.
X
52.
Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97*4
2013-2014 г.
X
53.
Директива 2000/29/ЕО на Съвета относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността*(5)
2012 г., второ полугодие
X
54.
Директива 2007/33/ЕО на Съвета относно контрола на картофените цистообразуващи нематоди и за отмяна на Директива 69/465/ЕИО*5
2012 г., второ полугодие
X
55.
Директива 93/85/ЕИО на Съвета относно борбата с пръстеновидното гниене по картофите*5
2012 г., второ полугодие
X
56.
Директива 98/57/ЕО на Съвета за контрол на Ralstonia solanacearum (Smith) Yabuuchi et.al.*5
2012 г., второ полугодие
X
57.
Директива на Съвета относно търговията със семена от фуражни култури
2011 г., второ полугодие
X
58.
Директива на Съвета за борбата срещу рака по картофите
2013 г., второ полугодие
X
59.
Директива на Съвета относно търговията със семена от зърнени култури
2011 г., второ полугодие
X
60.
Директива на Съвета относно търговията с материал за вегетативно размножаване на лози
2011 г., второ полугодие
X
61.
Директива 98/56/ЕО на Съвета относно търговията с посадъчeн материал на декоративни растения
2011 г., второ полугодие
X
62.
Директива 1999/105/ЕО на Съвета относно търговията с горски репродуктивен материал
2011 г., второ полугодие
X
63.
Директива 2002/53/ЕО на Съвета относно общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове
2011 г., второ полугодие
X
64.
Директива 2002/54/ЕО на Съвета относно търговията със семена от цвекло
2011 г., второ полугодие
X
65.
Директива 2002/55/ЕО на Съвета относно търговията със семена от зеленчукови култури
2011 г., второ полугодие
X
66.
Директива 2002/56/ЕО на Съвета относно търговията с посадъчен материал от картофи
2011 г., второ полугодие
X
67.
Директива 2002/57/ЕО на Съвета относно търговията със семена от маслодайни и влакнодайни култури
2011 г., второ полугодие
X
68.
Директива 2008/72/ЕО на Съвета относно търговията със зеленчуков размножителен и посадъчен материал, различен от семена
2011 г., второ полугодие
X
69.
Директива 2008/90/ЕО на Съвета относно предлагането на пазара на посадъчен материал от овощни растения и на овощни растения, предназначени за производство на плодове
2011 г., второ полугодие
X
70.
Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета относно правната закрила на Общността на сортовете растения(6)
2012-2013 г.
вж. забележка (бел. под линия на предната страница)
71.
Директива на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с продукти, чийто външен вид се различава от съдържанието им и които застрашават здравето или безопасността на потребителите
2011 г., второ полугодие
X
MARKT
72.
Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността
Регламент (ЕИО) № 3030/93 на Съвета относно общите правила за внос на някои текстилни продукти с произход от трети страни
в края на 2010 г. / началото на 2011 г.
X
74.
Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета относно общите правила за внос на текстилни продукти от някои трети страни, които не са обхванати от двустранни споразумения, протоколи или други договорености или от други специфични правила на Общността за вноса
в края на 2010 г. / началото на 2011 г.
X
75.
Регламент (ЕО) № 2248/2001 на Съвета относно някои процедури за прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Хърватска, от друга страна, и за прилагане на Временното споразумение между Европейската общност и Република Хърватска, във вида, във който е изменен
в края на 2010 г.. / началото на 2011 г.
X
76.
Регламент (ЕО) № 953/2003 на Съвета за предотвратяване на търговското отклоняване към Европейския съюз на някои основни лекарства
в края на 2010 г.. / началото на 2011 г.
X
[Регламент (EО) № 868/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно защита срещу субсидиране и практики на несправедливо ценообразуване, причиняващи щети на въздушните превозвачи на Общността при осигуряване на въздушно обслужване от държави, които не са членки на Европейската общност](8)
77.
Регламент (ЕО) № 673/2005 на Съвета за установяване на допълнителни мита върху вноса на някои продукти с произход от Съединените американски щати
в края на 2010 г.. / началото на 2011 г.
X
78.
Регламент (ЕО) № 1616/2006 на Съвета относно някои процедури за прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Албания, от друга страна, и за прилагане на Временното споразумение между Европейската общност и Република Албания
в края на 2010 г.. / началото на 2011 г.
X
79.
Регламент (EО) № 1528/2007 на Съвета за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство
в края на 2010 г.. / началото на 2011 г.
X
80.
Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова и за изменение на Регламент (ЕО) № 980/2005 и Решение 2005/924/ЕО на Комисията
в края на 2010 г.. / началото на 2011 г.
X
81.
Регламент (ЕО) № 140/2008 на Съвета от 19 ноември 2007 година относно определени процедури за прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна, и за прилагане на Временното споразумение между Европейските общности, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна
в края на 2010 г.. / началото на 2011 г.
X
82.
Регламент (ЕО) № 594/2008 на Съвета относно някои процедури за прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, и за прилагане на Временното споразумение относно търговията и свързаните с търговията въпроси между Европейската общност, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна
в края на 2010 г.. / началото на 2011 г.
X
83.
Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета за прилагане на схема от общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2011 г.
в края на 2010 г.. / началото на 2011 г.
X
84.
Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета за въвеждане на изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз
в края на 2010 г.. / началото на 2011 г.
X
85.
Регламент (ЕО) № 1342/2007 на Съвета относно администрирането на определени ограничения върху вноса на определени стоманени продукти от Руската федерация
в началото на 2011 г.
X
86.
Регламент (ЕО) № 1340/2008 на Съвета относно търговията с определени стоманени продукти между Европейската общност и Република Казахстан
в началото на 2011 г.
X
MARE
87.
Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета за Европейския фонд за рибарство
ноември 2011 г.
X
88.
Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури
май 2011 г.
X
89.
Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки
ноември 2011 г.
X
90.
Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в района на Балтийско море
ноември 2011 г.
X
91.
Регламент (ЕО) № 1100/2007 на Съвета относно установяване на мерки за възстановяване на запасите от европейска змиорка
ноември 2011 г.
X
92.
Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол
ноември 2011 г.
X
93.
Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов
ноември 2011 г.
X
94.
Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета относно разрешения за риболовни дейности
ноември 2011 г.
X
95.
Регламент (ЕО) № 812/2004 на Съвета за определяне на мерки относно приуловите на представители на разред китообразни
ноември 2011 г.
X
96.
Регламент (ЕО) № 1966/2006 на Съвета относно електронното записване и отчитане(9)
вж. забележка
97.
Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море
ноември 2011 г.
X
ENV
98.
Директива 87/217/EИО на Съвета относно предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда с азбест
първото полугодие на 2011 г.
X
99.
Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета за установяването на схема на разрешителни FLEGT за вноса на дървесина в Европейската общност
второто полугодие на 2011 г.
X
ENER
100.
Регламент (ЕО) № 733/2008 на Съвета относно условията за внос на селскостопански продукти с произход от трети държави след аварията в атомната електроцентрала в Чернобил (кодифицирана версия)
Регламент (ЕО) № 1048/2009 на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 733/2008 относно условията за внос на селскостопански продукти с произход от трети държави след аварията в атомната електроцентрала в Чернобил(10)
Решение 2002/358/EО на Съвета за одобрение от името на Европейската общност на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промените на климата и съвместното изпълнение на ангажиментите, произтичащи от нея
Проект на решение на Комисията за изменение на Решение 2006/944/EО на Комисията („Решение за предписаното количество“)
в края на 2010 г.
X
ENTR
103.
Регламент (ЕО) № 1216/2009 на Съвета за определяне на търговския режим, приложим за някои стоки, получени от преработката на селскостопански продукти (кодифицирана версия на Регламент 3448/93)
2010 г., четвърто тримесечие
X
AGRI
104.
Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза
23/09/2010 г.
X
105.
Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)
30/09/2010 г.
X
106.
Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти […]
30/09/2010 г.
X
107.
Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти
първо тримесечие на 2011 г.
X
108.
Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета относно финансирането на Общата селскостопанска политика
4-то тримесечие на 2010 г.
X
109.
Регламент (ЕО) № 378/2007 на Съвета за утвърждаване на правила за доброволна модулация на преки плащания, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, и за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005
4-то тримесечие на 2010 г.
X
110.
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91
4-то тримесечие на 2010 г.
X
111.
Регламент (ЕО) № 165/94 на Съвета относно съфинансиране от страна на Общността на дистанционни проверки и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3508/92 относно установяване на интегрирана система за администриране и контрол за някои схеми на Общността за предоставяне на помощ
Ще бъде отменен с адаптирането на Регламент 1290/2005
X
112.
Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер
4-то тримесечие на 2010 г.
X
113.
Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни
4-то тримесечие на 2010 г.
X
114.
Регламент (ЕО) № 1405/2006 на Съвета относно приемането на специфични мерки в областта на земеделието по отношение на малките острови в Егейско море и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003
4-то тримесечие на 2010 г.
X
115.
Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП)
4-то тримесечие на 2010 г.
X
116.
Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета
4-то тримесечие на 2011 г. (предишна процедура по регулиране с контрол)
X
117.
Регламент (ЕО) № 485/2008 на Съвета относно проверките от страна на държавите-членки на транзакции, съставляващи част от системата за финансиране на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (кодифицирана версия)
4-то тримесечие на 2010 г.
X
118.
Регламент (ЕИО) № 922/72 на Съвета за определяне на общите правила за предоставяне на помощ за копринени буби за 1972‐1973 година на отглеждане
Ще бъде отменен с „Нов общ регламент за ООП“
X
119.
Регламент (ЕИО) № 352/78 на Съвета относно предоставянето на обезпечения, депозити и гаранции, дадени в рамките на Общата селскостопанска политика и впоследствие невъзстановени
средата на 2011 г. - ОСП след 2013 г.
X
120.
Регламент (ЕО) № 814/2000 на Съвета относно информационните мерки в областта на Общата селскостопанска политика
средата на 2011 г.
X
121.
Регламент (ЕО) № 320/2006 на Съвета за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността и за изменение на Регламент (EО) № 1290/2005 относно финансиране на Общата селскостопанска политика
средата на 2011 г. - ОСП след 2013 г.
X
122.
Регламент (ЕО) № 1667/2006 на Съвета относно глюкозата и лактозата (кодифицирана версия)
средата на 2011 г.
X
123.
Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 година относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни
средата на 2011 г.
X
124.
Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и за установяване на национални програми за преструктуриране на сектора на памука
средата на 2011 г. - ОСП след 2013 г.
X
125.
Регламент (ЕО) № 614/2009 на Съвета относно общата система за търговия с яйчен албумин и млечен албумин (кодифицирана версия)
средата на 2011 г.
X
126.
Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека
септември 2010 г.
X
127.
Регламент (ЕО) № 78/2008 на Съвета относно действията, които следва да се предприемат от Комисията в периода 2008‐2013 г. чрез използване на дистанционното наблюдение, въведено в рамките на Общата селскостопанска политика
Ще бъде отменен с адаптирането на Регламент 1290/2005
X
128.
Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета относно създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейската общност
4-то тримесечие на 2011 г.
X
129.
Регламент (ЕИО) № 706/73 на Съвета относно нормативната уредба на Общността, приложима за Англо-нормандските острови и остров Ман в областта на търговията със земеделски продукти
4-то тримесечие на 2011 г.
X
130.
Регламент (ЕО) № 2799/98 на Съвета за определяне на агромонетарния режим на еврото
4-то тримесечие на 2011 г. - ОСП след 2013 г.
X
131.
Директива 1999/4/EO на Европейския парламент и на Съвета относно екстрактите от кафе и екстрактите от цикория
4-то тримесечие на 2011 г. (предишна процедура по регулиране с контрол)
X
132.
Директива 2000/36/EO на Европейския парламент и на Съвета относно какаовите и шоколадовите продукти, предназначени за консумация от човека
4-то тримесечие на 2011 г. (предишна процедура по регулиране с контрол)
X
133.
Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда
4-то тримесечие на 2011 г.
X
134.
Директива 2001/113/ЕО на Съвета относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека
4-то тримесечие на 2011 г.
X
135.
Директива 2001/114/EО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека
4-то тримесечие на 2011 г.
X
136.
Директива 2001/111/ЕО на Съвета относно някои захари, предназначени за консумация от човека
4-то тримесечие на 2011 г.
X
137.
Регламент (ЕИО) № 451/89 на Съвета относно процедурата, която трябва да се прилага за някои селскостопански продукти с произход от различни средиземноморски трети страни
4-то тримесечие на 2011 г.
X
138.
Регламент (ЕИО) № 3491/90 на Съвета относно вноса на ориз с произход от Бангладеш
4-то тримесечие на 2011 г.
X
139.
Регламент (ЕИО) № 478/92 на Съвета относно откриване на годишната тарифна квота на Общността за кучешка или котешка храна, пригодена за търговия на дребно и попадаща под код по КН 23091011, и годишна тарифна квота на Общността за кучешка или котешка храна, попадаща под код по КН ex23099041, която е с произход и идва от Фарьорските острови
4-то тримесечие на 2011 г. - може би е неактуален - подлежи на потвърждение
X
140.
Регламент (ЕИО) № 3125/92 на Съвета относно режима, приложим спрямо вноса в Общността на продукти от овче и козе месо с произход от Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Черна гора, Сърбия и Бившата югославска република Македония
4-то тримесечие на 2011 г. - може би е неактуален - подлежи на потвърждение
X
141.
Регламент (ЕИО) 1108/93 на Съвета за определяне на някои разпоредби за прилагането на двустранните споразумения за селското стопанство между Общността, от една страна, и Австрия, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция, от друга страна
4-то тримесечие на 2011 г.
X
142.
Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета относно откриване и предвиждане управлението на определени тарифни квоти на Общността за висококачествено говеждо месо и за свинско месо, птиче месо, пшеница и лимец, и трици, отпадъци и други остатъци
4-то тримесечие на 2011 г.
X
143.
Регламент (ЕО) № 2184/96 на Съвета относно внос в Общността на ориз с произход от и идващ от Египет
4-то тримесечие на 2011 г. - може би е неактуален - подлежи на потвърждение
X
144.
Регламент (ЕО) № 2398/96 на Съвета относно отваряне на тарифна квота за пуешкото месо с произход и внесено от Израел, предвидена в Споразумението за асоцииране и Временното споразумение между Европейската общност и Държавата Израел
4-то тримесечие на 2011 г. - може би е неактуален - подлежи на потвърждение
X
145.
Рeгламент (ЕО) № 2005/97 на Съвета относно установяване на определени правила за прилагане на специален режим при вноса на маслиново масло с произход от Алжир
4-то тримесечие на 2011 г.
X
146.
Регламент (ЕО) № 2007/97 на Съвета относно установяване на определени правила за прилагане на специален режим при вноса на маслиново масло с произход от Ливан
4-то тримесечие на 2011 г.
X
147.
Регламент (ЕО) № 779/98 на Съвета относно вноса в Общността на селскостопански продукти с произход от Турция, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 4115/86 и за изменение на Регламент (ЕО) № 3010/95
4-то тримесечие на 2011 г.
X
148.
Регламент (ЕО) № 1506/98 на Съвета за установяване на отстъпка под формата на тарифна квота на Общността за Турция през 1998 година по отношение на лешниците и за суспендиране на определени отстъпки
4-то тримесечие на 2011 г. - може би е неактуален - подлежи на потвърждение
X
149.
Регламент (ЕО) № 1722/1999 на съвета относно вноса на трици, брашно с трици и други отпадъци от пресяването, смилането или друга обработка на някои зърнени култури с произход от Алжир, Мароко и Египет, и вноса на твърда пшеница с произход от Мароко
4-то тримесечие на 2011 г. - може би е неактуален - подлежи на потвърждение
X
150.
Регламент (ЕО) № 1149/2002 на Съвета относно откриване на самостоятелна квота за внос на висококачествено говеждо и телешко месо
4-то тримесечие на 2011 г.
X
151.
Регламент (ЕО) № 1532/2006 на Съвета относно условията за някои квоти за внос на висококачествено говеждо месо
4-то тримесечие на 2011 г.
X
152.
Регламент (ЕО) № 617/2009 на Съвета за откриване на автономна тарифна квота за внос на висококачествено говеждо месо
4-то тримесечие на 2011 г.
X
HOME
153.
Директива 2003/110/ЕО на Съвета относно помощ в случаите на транзит за целите на извеждане от територията по въздух
Степента на измененията зависи от резултата от заседанието с представителите на държавите членки, планирано за декември 2010 г. Моля, отбележете, че този регламент е приет по процедурата на съвместно вземане на решение.
Като част от пакета, съдържащ, наред с другото, предложение за право на ЕС в областта на здравето на животните и предложение за преразглеждане на Регламент (EО) № 882/2004 относно официалния контрол.
Преразглеждане на законодателството на ЕС за хуманното отношение към животните (точният график все още не е изготвен) - във връзка с Резолюцията на ЕП от 5 май 2010 г. относно оценката на плана за действие за защита и хуманно отношение към животните за периода 2006-2010 г. (2009/2202(INI)), в която Комисията се призовава да извърши преструктуриране на всички тези актове в общ хоризонтален инструмент.
Свързан с продължаващия преглед на фитосанитарното законодателство на ЕС - не е решено дали преразглеждането ще бъде сведено само до привеждане в съответствие.
Този регламент беше включен погрешно в първоначалния списък, тъй като е бил приет чрез процедурата за съвместно вземане на решение преди Договора от Лисабон и беше включен в привеждането в съответствие с процедурата по регулиране с контрол.
Решението на Съвета за сключване на Протокола от Киото от името на Общността няма да бъде преразглеждано или изменяно по друг начин. Беше необходимо да се приеме единствено една мярка по прилагане, а именно Решение 2006/944/EC, както се посочва в следващия ред.
Правата на човека по света през 2009 г. и политиката на Европейския съюз в тази област
614k
335k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2010/2202(INI))
– като взе предвид единадесетия доклад на Европейския съюз относно правата на човека и демокрацията по света, обхващащ периода от юли 2008 г. до декември 2009 г.,
– като взе предвид членове 6 и 21 от Договора от Лисабон,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и всички международни инструменти в тази област,
– като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации (ООН),
– като взе предвид всички конвенции на ООН относно правата на човека и факултативните протоколи към тях(1),
– като взе предвид регионалните инструменти в областта на правата на човека, в това число по-специално Африканската харта за правата на човека и народите, Факултативния протокол относно правата на жените в Африка, Американската конвенция за правата на човека, Арабската харта за правата на човека и междуправителствената комисия по правата на човека към Асоциацията на народите от Югоизточна Азия,
– като взе предвид влезлия в сила на 1 юли 2002 г. Римски статут на Международния наказателен съд (МНС) и свързаните с МНС резолюции на Парламента(2),
– като взе предвид Обща позиция 2003/444/ОВППС на Съвета от 16 юни 2003 г. относно Международния наказателен съд, както и плана за действие на Съвета по същата обща позиция; като припомня съществената роля на МНС за предотвратяването на тежки престъпления, попадащи под негова юрисдикция,
– като взе предвид ангажимента на Европейския съюз да оказва подкрепа за ефективното функциониране на МНС,
– като взе предвид това, че всяка държава е длъжна да подведе под наказателна отговорност лицата, отговорни за международни престъпления,
– като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и текущите преговори относно присъединяването на ЕС към нея,
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Споразумението за партньорство между страните от АКТБ и ЕС и неговото преразглеждане(3),
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света(4) (Европейски инструмент за демокрация и права на човека – ЕИДПЧ),
– като взе предвид предходните си резолюции относно правата на човека по света,
– като взе предвид резолюцията си от 14 януари 2009 г.(5) относно развитието на Съвета на ООН по правата на човека, включително ролята на ЕС, и резолюцията си от 25 февруари 2010 г.(6) относно 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека,
– като взе предвид своите резолюции от 1 февруари 2007 г.(7) и 26 април 2007 г.(8) относно инициативата в подкрепа на всеобщ мораториум върху смъртното наказание и Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г. за налагане на мораториум върху прилагането на смъртното наказание, както и своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно Световен ден срещу смъртното наказание,
– като взе предвид Протокол № 13 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание при всички обстоятелства,
– като взе предвид декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека, дейността на специалните представители на Генералния секретар на ООН във връзка с положението на защитниците на правата на човека, както и насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и резолюцията на Парламента от 17 юни 2010 г. относно политиките на ЕС в полза на защитниците на правата на човека(9),
– като взе предвид Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или вярвания,
– като взе предвид насоките на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право(10), по отношение на смъртното наказание, по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне и относно защитниците на правата на човека, както и относно диалозите за правата на човека с държави извън ЕС, за утвърждаването и защитата на правата на детето и относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация на жените,
– като взе предвид приетия от Съвета на Европейския съюз инструментариум за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ)(11),
– като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2009 г. относно изграждане на демокрацията във външните отношения на ЕС(12),
– като взе предвид всички резолюции, приети от ЕП по неотложни случаи, свързани с нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,
– като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2010 г. относно нарушаването на правата на човека в Китай и по-специално случая на Liu Xiaobo(13),
– като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0339/2010),
А. като има предвид, че Всеобщата декларация за правата на човека продължава да бъде референтният документ в световен мащаб, поставящ всички човешки същества в центъра на действията,
Б. като има предвид, че единадесетият годишен доклад на Европейския съюз относно правата на човека (2008–2009 г.) предлага общ преглед на действията на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията в света,
В. като има предвид, че настоящата резолюция има за цел да разгледа и оцени действията на ЕС, свързани с правата на човека и демокрацията, и в конкретни случаи да ги подложи на конструктивна критика,
Г. като има предвид, че постигнатото във вътрешен план от ЕС в областта на правата на човека има пряко отражение върху доверието към него и неговата способност да провежда ефективна външна политика в областта на правата на човека,
Д. като има предвид, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава, както и на спазването на правата на човека, включително свободата на религията и вярванията и правата на лицата от малцинствата,
Е. като има предвид, че правосъдието, демокрацията и принципите на правовата държава са стълбовете на устойчивия мир, тъй като гарантират основните свободи и правата на човека, и като има предвид, че устойчив мир не може да се постигне, като се защитават онези, които са отговорни за систематични нарушения на правата на човека и нарушения на международното наказателно право,
Ж. като има предвид, че Договорът от Лисабон разшири правомощията на ЕС в областта на външната политика, чрез което неговите ценности и цели ще придобият по-голяма сила; като има предвид, че основните нововъведения, свързани с външната дейност на ЕС, като например създаването на длъжността върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), допълнително следва да консолидират външната дейност на ЕС в областта на правата на човека и следва да осигурят по-добри възможности във връзка с интегрирането на правата на човека във всички съответни области на политики,
З. като има предвид, че Договорът предоставя на ЕС единна правосубектност, което му позволява да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека и предоставя възможност на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург да проверява съответствието на актовете на ЕС с конвенцията,
И. като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права на ЕС придоби задължителна правна сила, като по този начин се укрепи защитата на правата на човека в Европа,
Й. като има предвид, че ЕС категорично подкрепя МНС и насърчава универсалността на Римския статут, а също така защитава целостта му с оглед на защитата и засилването на независимостта на МНС,
К. като има предвид, че общата позиция на Съвета от 16 юни 2003 г. и планът за действие от 2004 г. се нуждаят от преразглеждане в светлината на развитието на международното наказателно право от 2004 г. насам; като има предвид, че действителната помощ и сътрудничество от страна на ЕС трябва да се увеличат и подобрят, тъй като броят на заповедите за арест и на съдебните процеси в МНС се увеличава,
Л. като има предвид, че усилията за борба срещу тероризма по света породиха необходимост от съвместяване на сигурността и спазването на правата на човека,
М. като има предвид, че глобалната икономическа и финансова криза имаше отрицателно въздействие върху икономическите, социалните и културните права; като има предвид, че правата на най-бедните бяха засегнати в най-висока степен; като има предвид, че поради нарастващите и нестабилни цени и спекулациите със стоки милиони хора се борят, за да удовлетворят основните си потребности в редица страни в Африка, Азия и Латинска Америка; като има предвид, че милиони хора са изправени пред несигурност и унижения, а в някои страни протестите са посрещани с репресия и насилие,
Н. като има предвид, че трябва да се обръща еднакво внимание на икономическите, социалните и културните права и че те трябва да се разглеждат като също толкова значими, колкото гражданските и политическите права; като има предвид, че клаузите за правата на човека в споразуменията, подписани от ЕС и от държави извън ЕС, трябва да бъдат спазвани и изпълнявани,
О. като има предвид, че изменението на климата има продължително и дългосрочно въздействие върху правата на човека; като има предвид, че отрицателните последици ще засегнат най-вероятно уязвимите групи, например местното население, както в развиващите се страни, така и в Далечния Север, но че те биха могли да имат и по-широко отражение,
П. като има предвид, че борбата срещу безнаказаността е изключително важна, тъй като е насочена към предотвратяване и наказване на най-тежките престъпления и техните извършители; като има предвид, че безнаказаността обхваща много области и засяга широк кръг от въпроси, свързани с правата на човека, като например изтезанията, смъртното наказание, насилието срещу жените, преследването на защитниците на правата на човека и борбата срещу тероризма,
Р. като има предвид, че според ООН старият проблем с правата на човека в бившите колонии все още не е разрешен напълно в страни в непосредствена близост до ЕС, като например такъв е случаят със Западна Сахара,
С. като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно положението в Западна Сахара(14),
Т. като има предвид, че изпълнението и прилагането на основополагащите принципи, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека, са от първостепенно значение за живота на европейските институции,
У. като има предвид, че се появяват нови форми на нарушения на правата на човека по света, а именно в областта на новите информационни технологии, като например злоупотребата с интернет и цензурата над него, както и нарушаването на неприкосновеността на личния живот чрез използване на личните данни,
Ф. като има предвид, че свободата на религията и вярванията е все по-застрашена, по-конкретно от авторитарни правителства, взели на прицел религиозните малцинства, или от правителства, които не успяват да предотвратят нападенията, тормоза или други насилствени действия срещу определени лица или религиозни групи,
Х. като има предвид, че правата на човека се нарушават в страни, които са признали юрисдикцията, произтичаща от международните инструменти в областта на правата на човека, и в страни, които не зачитат тези исторически придобити права,
1. Отново заявява твърдата решимост на Европейския парламент и припомня дългосрочните усилия от негова страна за защита на правата на човека и демокрацията по света чрез разработването на силна и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека, гарантираща по-голяма съгласуваност и последователност на всички сфери на политиката, и чрез поддържането на двустранни отношения с държави извън ЕС и активното участие на международни форуми, както и чрез подкрепата за международни и местни организации на гражданското общество;
2. Счита, че влизането в сила на Договора от Лисабон представлява историческа възможност да се преодолеят оставащите празноти в политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията; във връзка с това призовава за пълно спазване от страна на ЕСВД на целта и духа на Договора от Лисабон, който се стреми да гарантира, че спазването и насърчаването на правата на човека са в основата на различните области от външната политика на Съюза, както е посочено в членове 2, 3 и 21 от Договора за ЕС;
3. Посочва, че съгласно дял V, глава 1 от Договора за ЕС дейността на международната сцена трябва да се ръководи от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността, неотменимостта и неделимостта на правата на човека и на основните свободи; подчертава, че тези принципи представляват общата принципна основа за отношенията с държави извън ЕС;
4. Поради това счита, че решението за мястото, на което да се поставят правата на човека в структурата на ЕСВД, е от голямо значение; съответно изисква да се създаде дирекция по въпросите на правата на човека и демокрацията, която да има задачата да разработи стабилна стратегия на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията и да извършва цялостното координиране в рамките на всички многостранни форуми; твърдо е убеден, като същевременно подчертава необходимостта да се има предвид, че експертният опит в областта на правата на човека и демокрацията трябва да залегне като ключова отговорност за всеки географски или тематичен отдел в ЕСВД, че този подход не позволява правата на човека да бъдат изолирани и че е единственият начин да се гарантира пълно спазване на разпоредбите на Договора от Лисабон;
5. Отчита ангажимента, поет от върховния представител/заместник-председател на Комисията, за изграждане на активна роля на ЕС на световната сцена с цел подобряване на състоянието на правата на човека и демокрацията в световен мащаб; в този контекст настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да предприеме необходимите действия за създаването на работна група „Права на човека“ (COHOM) със седалище в Брюксел с цел ефективно включване и гарантиране на своевременен принос в други области на институциите и политиката на ЕС; в същия дух призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да обмисли значението на задължителното обучение по въпросите на правата на човека за персонала на ЕС, включително на ръководителите на делегациите и на директорите на ЕСВД;
6. Призовава за създаване на длъжността специален представител за правата на човека; подчертава, че назначаването на специални представители на ЕС за правата на човека, и по-конкретно за защитниците на правата на човека, за международното хуманитарно право и за международното правосъдие, както и за правата на жените и на децата, би помогнало за придаване на по-голяма съгласуваност и популяризиране на външната дейност на ЕС в тази област; подчертава, че тези специални представители на ЕС следва да бъдат назначени на експертно равнище и да имат доказан опит в областта на правата на човека;
7. Счита, че съществува изключителна необходимост от по-съгласувана рамка, с цел повишаване на ефективността на подкрепата от страна на ЕС за изграждането на демокрацията в световен мащаб; счита, че в рамките на една последователна външна политика на ЕС трябва да се отдава абсолютен приоритет на насърчаването на демокрацията и правата на човека предвид факта, че демократичното общество, принципите на правовата държава и гаранциите за основните свободи представляват основата за утвърждаването на правата на човека и трябва да бъдат включени във всички споразумения за сътрудничество и стратегически партньорства между ЕС и държави извън ЕС; счита, че новата институционална структура на ЕС, и по-специално Европейската служба за външна дейност, предлага възможност за повишаване на последователността и ефективността на ЕС в тази област;
8. Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да изпълни своите ангажименти, поети във връзка с интегрирането на правата на човека във всички външни действия на ЕС, така че те да бъдат отразени в структурата на ЕСВД и да й се предостави ресурс, като по този начин се даде възможност на новата служба да гарантира, че въпросите, свързани с правата на човека, се отразяват във всички области на външната дейност, включително общата политика за сигурност и отбрана, развитието и търговията;
9. Счита, че функциите на специалните представители на ЕС следва да се развиват допълнително, вместо постепенно да затихват, за да се обхванат по-специално страни и региони, където ЕС няма дипломатически мисии; счита, че е от съществено значение, като се има предвид значението на въпросите, свързани с правата на човека, в ситуации на конфликт и в постконфликтни ситуации, всички специални представители на ЕС да разполагат с мандат, който обхваща гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, както и правата на жените и децата, международното хуманитарно право и международното правосъдие, а също така изрично посочва насърчаването и гарантирането на спазването на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; подчертава, че специалните представители на ЕС са координационните звена за вътрешни насоки, експертен опит и застъпничество, и са логичните представители, които да водят диалог с трети държави и други действащи лица извън ЕС; приветства определянето на най-малко едно лице от всяка делегация на ЕС за лице за контакт, което осъществява координирането, интегрирането и мониторинга на политиката в областта на правата на човека;
10. Приветства готовността на върховния представител/заместник-председател на Комисията да предприеме извършването на основен преглед на ефективността на всички инструменти на ЕС в тази област – от диалозите относно правата на човека до насоките на ЕС, от Европейския инструмент за демокрация и права на човека до двустранната помощ и действията на международните форуми, и да започне процес на консултации относно разработването на стратегии за правата на човека по страни, които да обхващат всички права на човека, кодифицирани в международните пактове и конвенциите на ООН, в това число икономическите, социалните и културните права; подчертава решимостта да осигури пълното участие на ЕП в тази консултация, както и значението на това участие; подчертава необходимостта от включване на организациите на гражданското общество в консултацията;
11. Споделя становището, че такива стратегии за правата на човека по страни, многократно изисквани от Парламента, могат да засилят значително съгласуваността и ефективността на външната дейност на ЕС, когато тези стратегии по страни станат референтен документ, определящ специфични за всяка страна приоритети и цели, които да бъдат включвани във всички съответни външни политики и инструменти на ЕС;
12. Настоява в частност, в контекста на прегледа, на значението на провеждането на задълбочена оценка на свързаните с правата на човека аспекти на европейската политика за съседство, която по-конкретно следва да обърне внимание на съгласуваността и ефикасността на съществуващите механизми, като например планове за действие, доклади за напредъка, диалози относно правата на човека и процеса на вземане на решения за задълбочаване на отношенията с държави извън ЕС;
13. Счита преразгледаното рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията за пробив в сътрудничеството между Парламента и Комисията, но изразява съжаление във връзка с това, че Съветът не е страна по споразумението; настоява, че е необходимо да се увеличи прозрачността и да се осигури неограничен достъп до документи между всички институции на ЕС с оглед развиването на по-ефективно междуинституционално сътрудничество и съгласуваност;
14. Припомня, че разработването на последователна външна политика на ЕС е от съществено значение, ако Съюзът иска да играе значима, конструктивна роля в насърчаването на правата на човека по света; призовава държавите-членки да проявят непоколебима ангажираност и политическа воля при следването на тази цел;
15. Подчертава, че е необходимо да се отдаде по-голям приоритет на подобряването способността на ЕС да предприема бързо ответни действия във връзка с нарушения на правата на човека от страна на държави извън ЕС, особено когато става въпрос за предоставянето на подкрепа за защитници на правата на човека, които са в опасност, както и във връзка с нарушения на правата на човека от страна на дружества, базирани в ЕС, в държави извън ЕС чрез разработването на стратегически програми за действия;
16. Признава, че неправителствените организации са от съществено значение за развитието и успеха на демократичните общества, насърчаването на взаимно разбирателство и толерантност, както и за инициирането и поддържането на осъществими политически приоритети и споделени решения на предизвикателствата пред демократичното развитие;
Годишен доклад на ЕС относно правата на човека по света
17. Подчертава значението на годишния доклад на ЕС относно правата на човека за анализа и оценката на политиката на ЕС в областта на правата на човека, по-специално с цел извеждането на преден план на въпросите за правата на човека като цяло; подчертава правото на Европейския парламент да извършва контрол над действията в областта на правата на човека, осъществявани от Комисията и Съвета; призовава за пълното участие на Европейския парламент в съставянето на части от бъдещи годишни доклади, които са свързани със собствените действия на Парламента в областта на правата на човека, което отразява практиката на няколко предишни председателства;
18. Приветства представянето на годишния доклад на ЕС пред ЕП от върховния представител/заместник-председател на Комисията, както и новото определение на периода, обхванат от доклада, въз основа на календарната година, което дава на Парламента възможност да посвети пленарното заседание през декември на правата на човека, заедно с присъждането на ежегодната награда „Сахаров“ за свобода на мисълта и обсъждането на годишния доклад на ЕП относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази връзка;
19. Призовава Европейския парламент, Съвета и Комисията да положат повече усилия за разпространяването на годишните доклади на ЕС относно правата на човека и демокрацията и да гарантират, че те достигат до възможно най-широк кръг читатели, особено до онези, които участват в насърчаването на правата на човека и демокрацията по цял свят; също така призовава за провеждане на публични информационни кампании, чиято цел е да популяризират ролята на ЕС в тази област; признава, че в настоящото издание има подобрение, що се отнася до по-ясното представяне;
20. Отново отправя искане за предоставяне – от страна на Съвета, Комисията и делегациите и посолствата на ЕС на място – на повече и по-добра информация за извършването на оценка на политиките и за определянето и предлагането на конкретни насоки за подобряване на общия подход, свеждане до минимум на всякакви противоречия и коригиране на приоритетите в рамките на тези политики за всяка страна поотделно, с цел да се приемат стратегии за правата на човека по страни, както е определено в програмата на ЕСВД; счита, че въпросът за прозрачността трябва да бъде поставен на преден план в действията на ЕС и че трябва да има по-голям достъп до програми и документи, в които правата на човека изрично се обсъждат с държави извън ЕС;
21. Отново отправя призив за провеждане на редовни оценки на използването и резултатите, постигнати от политиките на ЕС, неговите инструменти, инициативи и диалози относно правата на човека в държавите извън ЕС, както и за пълно споделяне на резултатите с Парламента; призовава Съвета и Комисията да разработят конкретни, измерими показатели и критерии с цел измерване на ефективността на тези политики;
Дейности на ЕС в областта на правата на човека на международните форуми
22. Подчертава бъдещото присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека като възможност за доказване на неговия ангажимент за защита на правата на човека в и извън неговите граници; призовава държавите-членки на ЕС да го подкрепят и да ангажират гражданите на ЕС с него;
23. Настоятелно призовава Комисията и Съвета да насърчават широко в рамките на Съюза и извън него Европейската конвенция за правата на човека, с цел, наред с другото, да се осведоми обществеността за съществуването на юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека, която може да бъде упражнена за разглеждане на нарушения срещу държава-членка на Съвета на Европа или нейните граждани и постановяване на обезщетения за тях;
24. Настоятелно призовава върховния представител да гарантира, че между ЕСВД и другите международни органи, регионалните организации и тяхната дейност за насърчаване на правата на човека има добра интеграция и координация; призовава върховния представител да гарантира, че препоръките, загрижеността и приоритетите, изразени в рамките на системата на ООН и от самата нея, от Съвета на Европа, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и от други международни институции, са напълно и системно интегрирани във всички области на политики на ЕС, и по-специално в областта на правата на човека;
25. Отбелязва със съжаление бавния процес на разглеждане на делата в Европейския съд по правата на човека, чиято продължителност достига до седем години; отбелязва, че в Съда има около 100 000 висящи дела; подчертава, че Съдът трябва да бъде институция, която да дава пример по отношение на защитата на правото на достъп до правосъдие и на справедлив съдебен процес; настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите-членки на ЕС да положат всички възможни усилия, за да окажат съдействие на Съда; приветства факта, че Русия, която беше последната от 47-те държави в Съвета на Европа отказала да ратифицира протокол № 14, ратифицира упоменатия протокол № 14 към Европейската конвенция за правата на човека относно ефективността на Съда, който предвижда опростяване на процедурите на Съда и има за цел да подпомогне разглеждането на изостаналите дела и който може да влезе в сила единствено след като бъде ратифициран от всички членки на Съвета на Европа;
26. Призовава за задълбочаване на сътрудничеството между Съвета на Европа и Европейския съюз в областта на утвърждаването на правата на човека и гарантирането на тяхното спазване, в това число на икономическите и социалните права и на правата на лицата от малцинствата, насърчаването на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица и на защитниците на техните права, както и гарантирането, че жертвите на дискриминация са осведомени и имат достъп до ефективни средства за правна защита пред националните органи за борба срещу дискриминацията, а също и защитата на регионалните и малцинствените езици, като се използват правните инструменти за борба с дискриминацията и съществуващите организации за социални права с цел насърчаване на многообразието и толерантността;
27. Призовава държавите-членки на ЕС да се присъединят и да ратифицират всички основни конвенции на ООН и на Съвета на Европа относно правата на човека и факултативните протоколи към тях, по-специално Международната конвенция от 1990 г. за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, Международната конвенция за защита на лицата от насилствено изчезване, Декларацията на ООН от 13 септември 2007 г. за правата на коренното население, Декларацията на МОТ от 1998 г. за основните принципи и права в областта на труда, Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, Факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, факултативните протоколи към Конвенцията за правата на детето и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; настоява, че факултативният протокол към тази конвенция следва да се разглежда като неделима част от нея, и призовава за едновременното присъединяване към конвенцията и протокола(15);
28. Подчертава факта, че определенията за правата на човека, приети от международната общност след края на Втората световна война, са се доказали като достатъчно гъвкави, за да включат новите постижения в областта на човешкия напредък, но изтъква необходимостта тези права да се кодифицират, за да се отговори на новите заплахи за свободата като тези, свързани със свободата на научната дейност, съвестта и знанията, половата идентичност или сексуалната ориентация, както и всички права, свързани с областта на цифровите технологии, като се започне с универсалния достъп до интернет;
29. Подчертава, че е важно да се укрепи рационализацията и по възможност координацията между международните органи, които имат юрисдикция в областта на правата на човека, и техните процедури, с цел винаги да се осигурява по-ефективно утвърждаване и защита на основните права, предвидени в съответните международни инструменти;
30. Подчертава необходимостта да се обърне по-сериозно внимание на различните механизми на Съвета на Европа и на ООН за упражняване на надзор, както и от по-тясно сътрудничество с различните органи по договорите, за да се канализират по-добре техните констатации и да се използва експертният им опит в областта;
31. Приветства усилията на ЕС в рамките на третия комитет на Общото събрание на ООН (по социални, хуманитарни и културни въпроси) по отношение на голям брой резолюции, по-специално относно налагането на мораториум върху прилагането на смъртното наказание (резолюция, която получи подкрепата на допълнителен брой страни), относно правата на детето, относно религиозната нетърпимост и относно състоянието на правата на човека в Бирма/Мианмар и Корейската народнодемократична република;
32. Приветства откриването на първия Европейски регионален офис на Върховния комисар на ООН по правата на човека през октомври 2009 г. в Брюксел; предлага да бъде установено ефективно сътрудничество с Върховния комисар за по-доброто насърчаване и предприемането на последващи действия във връзка с изготвянето и прилагането на стандартите и политиките в областта на правата на човека в ЕС и в останалата част от Европа;
33. Призовава Съвета и Комисията да изработят стратегия по отношение на държавите, които отказват да сътрудничат напълно в рамките на механизмите на ООН и отказват достъп на независимите експерти и специалните докладчици на ООН, чрез която те да им осигурят пълен достъп до своята територия и да се въздържат от възпрепятстване на тяхната дейност;
34. Изразява съжаление във връзка с отслабването на политиката и поведението на ЕС по отношение на хунтата в Бирма и подчертава, че настоящото отношение не помага за борбата срещу трагичното политическо, социално и хуманитарно положение, в което населението на Бирма е принудено да живее от началото на военния режим, и че има опасност това отношение да се изтълкува като своеобразно помирение с диктатурата;
35. Приветства подкрепата на Европейския съюз за инициативите в рамките на ООН и в други международни форуми за насърчаване на декриминализирането на хомосексуалността; призовава за непрестанна подкрепа от страна на ЕС за инициативите, осъждащи нарушенията на правата на човека, свързани със сексуалната ориентация и половата идентичност, на всички международни форуми, при координация с държавите, които имат сходна позиция; подчертава, че политиката на повечето страни по света, включително в ЕС, по отношение на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и лица с трансполова идентичност е дискриминационна и съставлява нарушение на правата на човека; във връзка с това призовава държавите-членки и Съюзът да действат за подобряването на положението и да гарантират равнопоставен достъп до здравеопазване и лечение, включително хирургично лечение, за тези лица; призовава Съюзът и държавите-членки да отделят специално внимание, чрез своята политика за приемане на имигранти, на гражданите на трети държави, които са станали жертва на дискриминация поради тяхната сексуална ориентация и пол;
36. Призовава Комисията и Съвета да насърчат официалното, съдебно узаконяване на термина „климатичен бежанец“ (който има за цел да опише лица, които са принудени да напуснат своите домове и да потърсят убежище в чужбина вследствие изменението на климата), който все още не е признат в международното право или в което и да е друго международно споразумение със задължителна правна сила;
37. Призовава за засилено сътрудничество между ООН, постоянния му форум относно коренното население и Европейския съюз в областта на защитата на правата на коренното население, тъй като коренните жители принадлежат към най-уязвимите групи по света;
Съвет на ООН по правата на човека
38. Подчертава ролята на Съвета на ООН по правата на човека в рамките на цялостната структура на ООН, както и неговия потенциал за разработване на ценна рамка за многостранните действия на Европейския съюз в областта на правата на човека; отбелязва, че този нов орган трябва да продължи да се стреми да работи съгласно най-високите стандарти и по възможно най-ефективен начин, за да получи по-голямо доверие;
39. Подчертава, че активното участие на организациите на гражданското общество е от съществено значение за ефективността на Съвета на ООН по правата на човека;
40. Горещо приветства факта, че настоящата администрация на САЩ се стреми към по-активно участие в ООН и че страната е член на Съвета на ООН по правата на човека през периода 2009–2012 г.; отчита, че членството на САЩ води до повишаване на доверието към Съвета на ООН по правата на човека и до увеличаване на неговия капацитет; призовава ЕС да задълбочи сътрудничеството си със САЩ, по-специално по отношение на обмена на опит в областта на диалозите относно правата на човека;
41. Припомня, че през 2011 г. ще се извърши цялостен преглед на процедурите на Съвета на ООН по правата на човека, и поради това призовава ЕС да се подготви и да участва активно в този преглед;
42. Подчертава важната роля на общите периодични прегледи и призовава Съвета, Комисията, и по-специално новата ЕСВД, да наблюдават и следят отблизо изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на общия периодичен преглед, и в контекста на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека да повишат ефективността на общите периодични прегледи и тежестта, която се придава на независимите експертни становища;
43. Решително подкрепя усилията на ЕС за предотвратяване на всяка проява на пристрастие и манипулиране на общите периодични прегледи; в този контекст изразява дълбоко съжаление във връзка с резултатите от сесията през февруари 2009 г., която беше белязана със значителни процедурни пречки и с усилия за манипулиране на работата по време на прегледа;
44. Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията редовно да посещава Съвета на ООН по правата на човека и да се погрижи лично за поддържането на възможно най-тесни връзки между Съвета на ООН по правата на човека и ЕСВД на всички равнища; насърчава бъдещото подразделение на ЕСВД, което ще отговаря за правата на човека, да установи тесни работни контакти със Съвета на ООН по правата на човека; призовава за провеждането на координиран диалог с държави извън ЕС относно позициите, заемани по време на Съвета на ООН по правата на човека, не само в Женева и по време на конкретни диалози за правата на човека, но като неделима част от всички двустранни обсъждания между ЕС и тези държави в областта политиката, търговията и сътрудничеството за развитие;
45. Отчита, че държавите-членки на ЕС представляват малцинство в Съвета на ООН по правата на човека; призовава институциите на ЕС и държавите-членки да предприемат съгласувани действия, като по целесъобразност се обединят с държави и с недържавни субекти, които продължават да се застъпват за всеобщия и неделим характер на правата на човека;
46. Призовава върховния представител и министрите на външните работи на държавите-членки на ЕС да приемат заключения на Съвета по външните работи преди всяко заседание на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание на ООН, като в тях посочат приоритетите и стратегиите на ЕС;
47. Призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да потвърдят своя ангажимент за сътрудничество с демократичните правителства или правителствата, поели по пътя на демокрацията, от други регионални групи в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, с цел да подобрят шансовете за успех на инициативите, целящи спазването на принципите, заложени във Всеобщата декларация за правата на човека; за тази цел призовава Комисията и държавите-членки да координират своите действия по-ефективно и призовава Комисията да изготви годишен доклад относно тенденциите при гласуване в ООН по въпроси във връзка с правата на човека, в който да се анализира по какъв начин те са били повлияни от политиките на ЕС и неговите държави-членки, както и от политиките на други обединения; отново подчертава, че в Женева делегацията на ЕС и държавите-членки на ЕС следва да отдават по-голям приоритет на диалога с държави извън ЕС на по-ранен етап от дискусиите и да избягват прекаления акцент върху вътрешните дискусии за постигане на единство с риск от прилагане на подхода за „най-малък общ знаменател“;
48. Потвърждава изключително голямото значение на специалните процедури и на мандатите за отделните държави в рамките на Съвета на ООН по правата на човека; приветства новосъздадения тематичен мандат в областта на културните права, както и удължаването на тематичните мандати за правото на храна, свободата на религията и вярванията и вътрешно разселените лица; освен това приветства удължаването на мандатите за държавите Бурунди, Хаити, Камбоджа, Сомалия, Корейска народнодемократична република, Мианмар и Судан; изразява съжаление във връзка с факта, че мандатите за Либерия и Демократична република Конго не бяха удължени;
49. Горещо приветства решението на Съвета на ООН по правата на човека от 2008 г. да удължи мандата на специалния представител на Генералния секретар на ООН за търговската дейност и правата на човека, както и заключенията на Съвета от декември 2009 г., приети по време на шведското председателство, в които се приветства дейността на специалния представител; призовава държавите-членки на ЕС да продължат да работят за привеждане в действие на заключителните препоръки на мандата и на рамката „защита, спазване, намиране на решения“, която предстои да бъде представена на Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г.;
50. Приветства специалните сесии на Съвета на ООН по правата на човека относно състоянието на правата на човека в източната част на Демократична република Конго, относно въздействието на световната икономическа и финансова криза върху всеобщото прилагане и ефективното упражняване на правата на човека, относно състоянието на правата на човека в Шри Ланка и относно състоянието на правата на човека в окупираните палестински територии и Източен Ерусалим; изразява съжаление във връзка с това, че по време на дванадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека на 16 октомври 2009 г. държавите-членки на ЕС не успяха да постигнат обща позиция при гласуването по доклада на Голдстоун, като четири държави-членки гласуваха „против“, две се въздържаха и две не бяха представени при гласуването; призовава държавите-членки и всички компетентни институции на ЕС за по-близко съгласуване на политиката в Съвета по правата на човека и в другите органи на ООН; подчертава, че спазването от всички страни и при всички обстоятелства на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право е основна предпоставка за постигането на справедлив и траен мир в Близкия изток; поради това настоятелно призовава всички страни да спазват резолюциите на Общото събрание на ООН, приети на 5 ноември 2009 г. и 26 февруари 2010 г., като проведат разследвания, които да отговарят на международните стандарти; призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да гарантира, в съответствие със задълженията на ЕС, произтичащи от Женевската конвенция и приоритета на ЕС да се бори срещу безнаказаността, подвеждането под отговорност на нарушителите на международното право;
51. Подкрепя независимостта на Службата на Върховния комисар по правата на човека; изразява съжаление във връзка с това, че по време на десетата редовна сесия през март 2009 г. беше приета резолюция, целяща ограничаването на независимостта на Службата на Върховния комисар по правата на човека, въпреки възраженията на ЕС; призовава институциите на ЕС да предоставят допълнителна финансова подкрепа за системата за специални процедури на Службата на Върховния комисар по правата на човека като цяло, за да се гарантира, че всички носители на мандат за специални процедури имат достатъчно средства за адекватно изпълнение на своите функции;
Сътрудничество на ЕС с Международния наказателен съд
52. Отново заявява решителната си подкрепа за Международния наказателен съд и неговата основна цел за провеждане на борба срещу безнаказаността за извършване на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството; приветства факта, че с ратифицирането на Римския статут от страна на Бангладеш, Сейшелските острови, Сейнт Лусия и Молдова през март, август и октомври 2010 г. общият брой на ратифициралите го страни достигна 114; подчертава, че Римският статут на МНС беше ратифициран от всички държави-членки на ЕС като важен компонент на демократичните принципи и ценности на Съюза, и поради това призовава държавите-членки да спазват изцяло Статута като част от достиженията на правото на ЕС; подчертава значението на принципа на универсалност и призовава ЕСВД, държавите-членки на ЕС и Комисията да продължат да полагат сериозни усилия за постигане на всеобщо ратифициране на Римския статут и Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд, и националното законодателство за прилагането му, както и да преразгледат Обща позиция 2003/444/ОВППС на Съвета от 16 юни 2003 година относно Международния наказателен съд и плана за действие от 2004 г. за проследяване на действията във връзка с тази обща позиция; изисква тези усилия да бъдат разширени и да обхванат Споразумението за привилегиите и имунитетите на МНС, което представлява важен оперативен инструмент на Съда; освен това призовава държавите-членки на ЕС да преразгледат и да актуализират общата позиция и плана за действие относно МНС, за да укрепят действителната помощ от страна на ЕС на МНС с оглед на настоящото развитие, предизвикателствата и потребностите на Съда, тъй като броят на заповедите за арест и на съдебните процеси в МНС продължава да се увеличава, както и да започнат обсъждането на възможното приемане на насоки на ЕС относно международното правосъдие/МНС;
53. Решително насърчава ЕСВД, Комисията и държавите-членки да подкрепят прилагането на решенията на МНС и сътрудничеството със Съда по време на преговорите за разширяване и в хода на присъединяването, както и на всички срещи на високо равнище на ЕС и в рамките на всички диалози с държави извън ЕС, в това число САЩ, Китай, Русия, Африканския съюз и Израел; настоятелно призовава по-специално Съвета и Комисията да гарантират, че правосъдието е неделима част от всички преговори за мир; призовава ЕСВД да продължи системно да включва клауза за МНС в съответните споразумения с държави извън ЕС; призовава върховния представител да гарантира, че МНС е включен в приоритетите на външната политика на ЕС и че е включен по целесъобразност в правомощията на специалните представители на ЕС, и освен това да гарантира, че на служителите на ЕСВД редовно се осигурява обучение относно МНС, както в седалището, така и в делегациите на ЕС; призовава върховния представител на Европейския съюз да назначи специален пратеник по въпросите на международното правосъдие с мандат за насърчаване, интегриране и представляване на ангажимента на ЕС във връзка с провеждането на борба срещу безнаказаността, както и във връзка с МНС във външната политика на ЕС;
54. Приветства изпълнението от страна на Белгия на заповедта за арест на Jean Pierre Bemba, издадена на 3 юли 2008 г. от ІІІ-ти съдебен състав за предварително производство на МНС; независимо от това отбелязва с дълбока загриженост, че осем заповеди за арест, издадени от МНС, в това число тези срещу четирима висши ръководители на Божията армия на съпротивата на Уганда, Bosco Ntaganda в Демократична република Конго, Ahmad Harun, Ali Kushayb и суданския президент Omar Hassan Ahmad Al-Bashir, все още не са изпълнени; изразява съжаление във връзка с постоянния неуспех и отказа от страна на Судан да арестува и предаде заподозрените на МНС, като по този начин системно не спазва своите задължения по Резолюция 1593 (2005 г.) на Съвета за сигурност на ООН; отбелязва, че на 26 май 2010 г. І-ви съдебен състав за предварително производство уведоми Съвета за сигурност на ООН за липсата на сътрудничество от страна на Република Судан по делото срещу Harun и Kushayb; изразява сериозна загриженост във връзка с факта, че две държави, които са страни по Статута на МНС – Чад и Кения, неотдавна поканиха и посрещнаха президента Omar al-Bashir на тяхна територия независимо от задължението по Римския статут да го арестуват и така не изпълниха съответната заповед за арест; призовава за продължаващото издирване на отдавна укриващи се лица и подчертава ролята, която ЕС и МНС биха могли да имат при гарантирането, че се провеждат разследвания на евентуални военни престъпления в Шри Ланка и в Демократична република Конго;
55. Приветства ангажираността на САЩ и подновения му ангажимент по отношение на МНС, засвидетелстван не на последно място с участието като наблюдател по време на осмата сесия на Събранието на държавите – страни по Статута, в Хага през ноември 2009 г., както и по време на първата конференция за преразглеждане на Римския статут през юни 2010 г.; отбелязва със задоволство първите обещаващи изявления относно МНС от страна на администрацията на САЩ и обещанията за сътрудничество със Съда, дадени по време на конференцията за преразглеждането на Римския статут; призовава САЩ да подновят подписването и да се ангажират в още по-голяма степен с МНС, по-специално като сътрудничат изцяло в ситуации, които са предмет на разследване или предварителен анализ от страна на МНС, и чрез провеждане на последователна политика по отношение на МНС;
56. Насърчава, по време на следващата Съвместна парламентарна асамблея АКТБ–ЕС, да се обсъди борбата срещу безнаказаността в международното сътрудничество за развитие и провеждането на съответния политически диалог, както се пледира в редица резолюции и в член 11, параграф 6 от преразгледаното споразумение от Котону, с оглед включването на борбата срещу безнаказаността и укрепването на принципите на правовата държава в рамките на съществуващите програми и действия за сътрудничество; призовава ЕС и неговите държави-членки да продължат диалога с Африканския съюз по тези въпроси и да подкрепят африканските държави, които са страни по Статута, да продължават да спазват своите задължения по Римския статут; изразява подкрепа за искането от страна на Съда за откриването на бюро за връзка с Африканския съюз в Адис Абеба;
57. Отбелязва, че съгласно член 86 от Римския статут сътрудничеството между държавите, които са страни по него, държавите, които са го подписали, и Съда е от съществено значение за ефективността и успешното функциониране на международната наказателноправна система, по-специално по отношение на капацитета за правоприлагане, както и ефективността и независимостта на съдебната дейност на Съда; освен това признава споразумението между МНС и ЕС за сътрудничество и помощ и като има предвид това споразумение, призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да осигурят на Съда цялата необходима помощ, в това число подкрепа в областта за висящите дела и по-специално за изпълнението на висящите заповеди за арест; настоятелно призовава всички държави-членки на ЕС да приемат национално законодателство относно сътрудничеството, съгласно част ІХ от Римския статут, ако още не са го направили, и да сключат ad hoc споразумения със Съда за изпълнението на присъдите на Съда и защитата и преместването на жертвите и свидетелите; призовава държавите-членки на ЕС да включат сътрудничеството като постоянна точка в дневния ред на Събранието на държавите – страни по Статута на МНС, за да се гарантира, че се обменят най-добри практики и че случаите, при които няма сътрудничество, ще бъдат разисквани, както и че ще бъдат предприети подходящите мерки от страна на Събранието на държавите – страни по Статута;
58. Подчертава необходимостта от укрепване на международната наказателноправна система като цяло и в тази връзка отбелязва със загриженост, че Ratko Mladić и Goran Hadžić продължават да бъдат на свобода и още не са изправени пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ); в този контекст призовава сръбските органи да осигурят пълно съдействие на МНТБЮ, което следва да доведе до задържането и предаването на всички останали лица, срещу които са повдигнати обвинения, с цел да се проправи пътят за ратифицирането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране; отбелязва необходимостта от непрекъсната подкрепа, в това число финансова подкрепа, за да се даде възможност на Специалния съд за Сиера Леоне да приключи висящите съдебни процеси, в това число всички производства за обжалване; отбелязва също така напредъка в многостранното сътрудничество за осигуряване на експертни съвети и помощ, при което установяването, събирането и съхраняването на информация би подпомогнало широк кръг от международни и преходни съдебни опции, по-специално чрез механизма за бързи ответни действия за правосъдие (JRR), в който участват повече от половината от държавите-членки на ЕС, и насърчава непрекъсната и увеличена подкрепа за механизма за бързи ответни действия за правосъдие;
Насоки на ЕС относно правата на човека Смъртно наказание
59. Напомня за Резолюция 63/168, приета на 18 декември 2008 г. от Общото събрание на ООН, в която се призовава за налагане на всеобщ мораториум върху прилагането на смъртното наказание; подчертава, че към момента 106 държави са подкрепили резолюцията, което потвърждава, че в световен план постепенно се заздравява позицията срещу смъртното наказание;
60. Приветства решенията, взети през 2009 г. от Бурунди, Того и щата Ню Мексико (САЩ), за премахване на смъртното наказание; настоятелно призовава САЩ да премахнат смъртното наказание и изразява съжаление във връзка с това, че в 35 от 50-те щата на САЩ все още се изпълнява смъртно наказание;
61. Призовава Съвета и Комисията да насърчават страните, които все още не са подписали, ратифицирали или приложили втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права или подобен регионален инструмент, да направят това;
62. Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че производството и продажбата на тиопентал натрий от базирани в ЕС компании е позволено единствено за медицински цели, както и че всяко разрешително за производство на този препарат трябва да налага изисквания за етикетирането, така че на опаковката да бъде посочено, че препаратът не може да бъде използван за инжектиране на смъртоносни дози, в съотвтвие с националните и европейските закони, забраняващи смъртното наказание, изтезанията, както и всяко друго жестоко и нечовешко или унизително отношение или наказание;
63. Отново подчертава, че ЕС се противопоставя на смъртното наказание при всички обстоятелства, включително на екзекуциите без присъда; припомня, че ЕС е водещият донор на организациите на гражданското общество, които се борят срещу смъртното наказание; призовава Комисията да продължава да отдава приоритетно значение на борбата срещу това жестоко и нечовешко наказание и да я запази като тематичен приоритет в рамките на ЕИДПЧ и географските инструменти; не счита, че доживотният затвор без право на замяна е приемлива алтернатива на смъртното наказание;
64. Настоятелно приканва страните, които все още прибягват до убиване с камъни, да отменят законодателството, предвиждащо това нечовешко наказание; настоятелно приканва иранските ръководители да приемат закон, който недвусмислено забранява като законно наказание убиването с камъни, което представлява най-варварската форма на смъртно наказание; осъжда факта, че много страни все още осъждат на смърт и екзекутират непълнолетни лица, извършили престъпления; осъжда прилагането на смъртното наказание от режима в Иран, което поставя страната на второ място след Китай в списъка на държавите с най-голям брой екзекуции; решително осъжда увеличения брой екзекуции, последвали мирните демонстрации след проведените през юни 2009 г. избори за президент в Иран, изразява загриженост във връзка с това, че в световен мащаб Китай продължава да изпълнява най-много екзекуции и призовава Китай да публикува броя на изпълнените екзекуции в национален мащаб, с цел провеждане на прозрачен анализ и дебат относно смъртното наказание; приветства положителните действия на беларуските органи, свързани с учредяването на работна група за изготвяне на предложения за налагане на мораториум върху смъртното наказание; продължава да изразява загриженост във връзка с факта, че в Беларус все още се извършват екзекуции, като тя е единствената държава в Европа, която продължава да прилага смъртното наказание и не предоставя на семействата на екзекутираните информация относно датата на екзекуцията или мястото, където са погребани телата;
65. Отбелязва, че в света има 32 юрисдикции, чието законодателство допуска прилагането на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици; отбелязва, че Службата на ООН по наркотиците и престъпността, Европейската комисия и отделните европейски правителства участват активно във финансирането и/или предоставянето на техническа, правна и финансова помощ с цел активизиране на дейностите, свързани с борбата срещу наркотиците, в държавите, в които все още се прилага смъртно наказание за престъпления, свързани с наркотици; изразява загриженост относно това, че подобна помощ би могла до доведе до по-голям брой смъртни присъди и екзекуции; призовава Комисията да разработи насоки относно международното финансиране на дейности за борба с наркотиците на национално и регионално равнище, с цел да се гарантира, че подобни програми не водят до нарушения на правата на човека, включително прилагане на смъртното наказание; подчертава, че премахването на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотиците, следва да бъде предварително условие за предоставянето на финансова помощ, техническо съдействие, помощ за изграждането на капацитет и други видове помощ с цел борба срещу наркотиците;
66. Изразява загриженост във връзка с факта, че в Беларус все още се извършват екзекуции, като тя е единствената държава в Европа, която продължава да прилага смъртното наказание; подкрепя органите за учредяването на работна група за изготвяне на предложения за налагане на мораториум върху смъртното наказание;
67. Изразява дълбока загриженост относно настоящото обсъждане в парламента на Уганда на законопроекта срещу хомосексуалността от 2009 г., в който се предвиждат санкции за подкрепа на лесбийки, гейове и бисексуални лица под формата на глоби и затвор, а хомосексуалните актове по взаимно съгласие се наказват с глоби, затвор и смъртно наказание; призовава парламента на Уганда да отхвърли този и други подобни законопроекти; осъжда криминализирането на хомосексуалността по света;
Правата на ЛГБТ
68. В светлината на многобройните нарушения на правата на човека, понесени от лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица по света през 2009 г., приветства приемането от Работната група на „Права на човека“ на Съвета на Европейския съюз на инструментариум за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ); призовава делегациите на ЕС и Европейската служба за външна дейност да прилагат в пълна степен насоките, включени в инструментариума;
Насилие срещу жени
69. Отбелязва, че в програмата на председателската тройка Франция, Чешката република и Швеция (юли 2008 г. – декември 2009 г.) се отдаде приоритетно значение на въпроса за насилието срещу жени и момичета, и призовава за последователност при прилагането на принципите и политиките в и извън ЕС, включително по отношение на подкрепата на забраната на гениталното осакатяване на жени като нарушение на правата на човека; отбелязва неотдавнашното приемане на нов набор от насоки по този въпрос и очаква, че Комисията ще представи на Парламента резултатите от тяхното прилагане;
70. Отчита новата стратегия на Европейската комисията за равенство между половете, в която се обръща специално внимание на гениталното осакатяване на жени; отново подчертава необходимостта от последователност във външните и вътрешните политики на ЕС по този въпрос; настоятелно призовава Европейската комисия и държавите-членки на ЕС да включат въпроса за гениталното осакатяване на жени в рамките на разискванията на политики и политическия диалог със страни партньори и заинтересовани страни, които имат отношение към този чувствителен въпрос в национален контекст, използвайки подход, основан на широко участие и включване на засегнатите общности; призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да активират всички политически и институционални средства в подкрепа на инициативи за приемането възможно най-скоро на резолюция на Общото събрание на ООН, в която да се призовава за световен мораториум върху гениталното осакатяване на жени;
71. Счита, че насилието срещу жени намира и психологически израз; отбелязва, че в областта на труда жените остават по-ниско платени в сравнение с мъжете и че повечето от тях се назначават на несигурни работни места или на непълно работно време; поради това подчертава, че ролята на Комисията и на държавите-членки в тази област, както в Европейския съюз, така и извън него, не може да се ограничи само с борбата срещу насилието в тесния смисъл на понятието, като се има предвид необходимостта от борба срещу насилието срещу жени във всичките му форми – физическо, психологическо, социално и икономическо – и че като приоритет следва да се определи образованието за момчета и момичета от най-ранна възраст без пристрастност по отношение на пола и борбата със стереотипите, свързани с пола;
72. Подчертава значението на цялостното прилагане на резолюции 1325, 1820, 888 и 1889 на Съвета за сигурност на ООН, в които се призовава за участие на жените на всички етапи и на всички нива при решаването на конфликти и за защита на жените и момичетата от сексуално насилие и дискриминация; призовава държавите-членки, които все още нямат национален план за действие за изпълнение на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, спешно да приемат такъв; категорично осъжда изнасилването като средство за водене на война и повтарящите се масови изнасилвания в Демократична република Конго; отправя искане за пълно разкриване на неспособността на мисията на ООН за стабилизиране в Демократична република Конго (MONUSCO) да сложи край на масовите изнасилвания; настоятелно приканва върховния представител/заместник-председател на Комисията да проведе проучване, чрез мисията на ЕС за реформа на сектора за сигурност (EUSEC) и полицейската мисия (EUPOL) в Демократична република Конго, и да докладва на ЕП за всички конгоански и международни дружества или субекти, свързани с добивните промишлености в Демократична република Конго, които плащат на въоръжени групи или представители на силите за сигурност, замесени в такива масови изнасилвания и други системни престъпления срещу цивилни лица;
73. Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да увеличи броя на служителите, които работят по въпроси, свързани с равенството между половете, в рамките на външната дейност, и да създаде специални структури за тази цел; отчита напредъка, постигнат в рамките на общата политика за сигурност и отбрана по отношение както на мисиите, така и на обучението на служителите;
74. Изразява дълбоката си загриженост относно вкоренените в редица страни дискриминация на полова основа и домашно насилие и посочва, че жените от селските райони са особено уязвима група; силно загрижен е също така за случаите на сексуално насилие и високия процент на изнасилванията на жени и момичета в Южна Африка, тъй като често разследванията са недостатъчни и възпрепятствани от полови предразсъдъци, жертвите срещат множество пречки пред достъпа до здравни грижи и осигуряването на лечение е забавено; осъжда решително насилието срещу жени и момичета като хроничен проблем в Гватемала и Мексико;
75. Изразява дълбока загриженост във връзка с положението на жените и момичетата в Иран, Демократична република Конго и Афганистан; осъжда бруталните нарушения на правата на жените в Демократична република Конго, настоятелно приканва международната общност значително да увеличи средствата в подкрепа на усилията за защита на жените от изнасилване и подчертава неотложната необходимост от привличане във висока степен на международното внимание към положението на жените и момичетата в Демократична република Конго; осъжда шиитския закон за гражданското състояние от март 2009 г., който представлява грубо нарушение на правата на афганистанските жени и е в разрез с конституцията на Афганистан и с международните норми в областта на правата на човека; приветства измененията на закона за личните дела на последователите на шиитското право, но продължава да бъде дълбоко загрижен по повод на някои членове от закона, които са в разрез със задълженията на Афганистан съгласно Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията за правата на детето; настоятелно призовава афганистанските органи да предприемат незабавно действия за подобряване на състоянието на правата на жените в страната;
76. Настоява в диалозите по правата на човека да се обърне изрично внимание на правата на жените, и по-специално на борбата и отстраняването на всички форми на дискриминация и насилие срещу жени и момичета, като главно се включат селективните аборти въз основа на пола, всички форми на вредни традиционни практики и обичаи, като например гениталното осакатяване на жените и ранните или принудителни бракове, всички форми на трафик на хора, домашно насилие и убийство на жени, експлоатация на работното място и икономическа експлоатация, настоява също така да бъде отхвърлено всяко позоваване на каквито и да било обичаи, традиции или религиозни съображения от страна на държавите с цел избягване на изпълнението на задължението им за премахване на подобна жестокост; подчертава, че усилията за премахването на всички форми на генитално осакатяване на жени следва да бъдат засилени както на местно равнище, така и в рамките на процеса на определяне на политиките, така че да се подчертае фактът, че подобни осакатявания са както въпрос, свързан с равнопоставеността на половете, така и нарушение на правата на човека, свързано с физическата неприкосновеност; обръща внимание на положението на млади жени имигрантки, които поради принципите на определени общности, религиозни съображения или разбирания за семейна чест са подложени на малтретиране, убийства за защита на честта или генитално осакатяване и са лишени от свободата си;
77. Припомня Целите на хилядолетието за развитие и подчертава, че достъпът до образование и здравеопазване са основни права на човека; счита, че програмите в областта на здравеопазването, включително в областта на сексуалното и репродуктивно здраве, насърчаването на равенството между половете, увеличаването на правата на жените и правата на детето, следва да имат водеща роля в политиката на ЕС за развитие и права на човека, по-специално в местата, където са широко разпространени насилието въз основа на пола, както и излагането на риск от ХИВ/СПИН на жени и деца или лишаването им от достъп до информация, профилактика и/или лечение; призовава Комисията да включи основни трудови права, както и програмата за достоен труд в своята политика за развитие, по-специално в програмите за подкрепа на търговията;
78. Приветства резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 16 юни 2009 г. относно предотвратимата майчина смъртност и заболеваемост и права на човека, която призовава за незабавни действия в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие, с цел предотвратяване на смъртните случаи сред бременните жени и родилките; отбелязва, че тази резолюция бе подкрепена от държавите-членки на ЕС и ги призовава да насърчават по ефективен начин защитата на правата на жените и момичетата, по-специално правото им на живот, на равенство по достойнство, на образование, на свобода да търсят, получават и предават информация, да се ползват от научния прогрес, да не бъдат подлагани на дискриминация и да се радват на най-високото постижимо равнище на физическо и психично здраве, включително сексуално и репродуктивно здраве;
79. Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да насърчават по-специално ратификацията и прилагането от страна на държавите – членки на Африканския съюз, на Протокола на Африканския съюз за правата на жените в Африка;
Изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне
80. Призовава случаите на свързано със здравето малтретиране на пациенти и физически лица, по-специално на лица, които не са способни да се защитят, да бъдат признати за проява на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, като същевременно се признае и трудността да се докажат някои деяния, и във връзка с това призовава за възможно най-висока степен на бдителност;
81. Призовава за признаване, че малцинства, като например групи от коренно население и лица, дискриминирани по кастов признак, са диспропорционално уязвими и подложени на изтезания;
82. Призовава всички държави, които все още не са страни по Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по факултативния протокол към нея, да се присъединят към тях; настоятелно призовава държавите да оттеглят всички резерви, които са изразили по отношение на тези актове; насърчава държавите, които са подписали Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, към по-добро и по-бързо прилагане на националния механизъм за предотвратяване;
83. Насърчава държавите по света да приемат и ефективно да прилагат принципите за ефективно разследване и документиране на изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Истанбулски протокол); счита Истанбулския протокол за важен инструмент за събиране на доказателства и предотвратяване на безнаказаността; изразява убеденост, че безнаказаността на извършителите на изтезания остава съществена пречка пред ефективното предотвратяване на изтезанията, тъй като имплицитно насърчава извършителите да продължат ужасяващите си практики;
84. Подчертава значението на ефективното прилагане на насоките на ЕС по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; призовава Съвета и Комисия да представят резултатите от прилагането на тези насоки, като обърнат особено внимание на резултатите на Европейския инструмент за демокрация и права на човека по отношение на реабилитацията на жертвите на изтезания;
85. Призовава държавите-членки да предприемат мерки във връзка с исканията, отправени в резолюцията на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание(16); призовава Комисията да предложи възможно най-скоро преразглеждане на редица разпоредби на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г.;
86. Изразява особена загриженост във връзка с високото равнище на корупция, престъпност, политически преследвания, безнаказаност, изтезания и лишаване от свобода на членове на опозицията във Венецуела, дължащо се на „политизиране“ на полицията, липсата на политики и неспособността на правителството да се справи с тези сериозни заплахи за правата на човека;
87. Изразява дълбока загриженост във връзка с възобновяването в световен мащаб на нарушенията на човешките права на лица поради сексуалната им ориентация и осъжда всякакви актове на насилие срещу тези лица; отбелязва растящия брой убийства на транссексуални лица по света; изразява дълбокото си съжаление за това, че в много страни хомосексуалността все още се счита на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, а в много случаи и със смърт; приветства в тази връзка решението на Върховния съд в Делхи от 2 юли 2009 г. за декриминализиране на хомосексуалността в Индия и призовава други страни да последват този пример;
Права на децата
88. Изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че броят на децата жертви на детски труд се оценява на около 215 милиона, като три четвърти от тях извършват най-тежките форми на детски труд (данни на МОТ, 2009 г.); приветства заключенията на Съвета на ЕС от 14 юни 2010 г. относно детския труд и свързания с тях работен документ на Комисията (SEC(2010)0037), в който се призовава за цялостен политически подход, фокусиран върху развитието и премахването на бедността; призовава Комисията да осигури ефективно наблюдение на напредъка в тази област и да насърчава, заедно с държавите-членки на ЕС, изпълнението в рамките на диалога с държави извън ЕС;
89. Припомня успешния 11-и форум ЕС–НПО по правата на човека, посветен на борбата с насилието срещу деца, организиран съвместно с шведското председателство (Стокхолм, юли 2009 г.), както и неговия призив да се продължи законодателната работа с цел забрана на всички форми на телесно наказание при всякакви обстоятелства, включително у дома, идентифициране на най-добрите практики и изводите в областта на борбата с насилието срещу деца в ситуации на конфликт и в постконфликтни ситуации, както и увеличаване на последователността между външните действия на ЕС и вътрешните политики на ЕС и държавите-членки в областта на правата на детето;
90. Изразява дълбока загриженост относно факта, че милиони деца са все още жертви на изнасилване, домашно насилие, физическа, емоционална и сексуална злоупотреба, включително сексуална и икономическа експлоатация; подчертава, че всички права, признати от Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея, са еднакви по своето значение, и призовава за пълното ратифициране и изпълнение на задълженията, както и за особено внимание по отношение на новите форми на търговска сексуална експлоатация на деца;
91. Изразява дълбока загриженост, че Източна Европа и Централна Азия продължават да са изправени пред рязко увеличение на заразените с вируса на СПИН сред мъжете,, жените и децата; отбелязва със загриженост, че достъпът до антиретровирусно лечение все още е сред най-ниските в света; отбелязва със загриженост, че заклеймяването и дискриминацията, които накърняват основните права и достойнството на децата, засегнати от вируса на СПИН, затрудняват по-нататъшния напредък в профилактиката, грижите и подкрепата; призовава Комисията да разисква реформи в политиката, промени в програмите и преразпределяне на ресурсите, за да защити правата и достойнството на децата и младите хора, които са уязвими, застрашени и живеят с вируса на СПИН или са засегнати от него;
92. Призовава за спешно приемане на допълнителни мерки на ЕС срещу детския труд и призовава ЕС да прилага по-ефективно инструментите, с които разполага, чрез включването им в диалога и консултациите по въпросите на правата на човека; призовава ЕС да прилага ефективно насоките на ЕС за правата на детето, както и да проучи възможността за приемане на насоки за борба срещу детския труд; припомня, че дори търговската политика на ЕС може да има полезна роля в борбата срещу детския труд, по-специално чрез използването на стимули в рамките на Общата система за преференции (GSP+); изразява надежда, че в бъдеще този инструмент ще бъде оценяван по-добре и ще бъде предмет на ежегодна оценка, която да се представя на Европейския парламент във връзка с ежегодното обсъждане на правата на човека;
93. Отбелязва, че през 2009 г. беше отбелязана 20-ата годишнина на Конвенцията за правата на детето; отбелязва със задоволство, че понастоящем почти всички страни са се присъединили към конвенцията, и настоятелно призовава тези, които не са, да се присъединят към нея в най-кратък срок; изразява дълбока загриженост във връзка с това, че случаите на нарушения на упражняването на пълния обем произтичащи права все още са широко разпространени; призовава за по-голямо внимание към потребностите на детето от специална закрила и грижи – включително подходяща правна защита – както преди, така и след раждане, както се предвижда в Конвенцията за правата на детето и Декларацията за правата на детето; приветства назначаването на специален представител на Генералния секретар по въпросите на насилието срещу деца и подчертава важността на неговия мандат;
94. Изразява дълбока загриженост за децата, участващи или засегнати по друг начин от въоръжени конфликти, или дори принудени да участват активно в тях; настоятелно призовава Комисията и Съвета да засилят прилагането на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти; приветства новата резолюция 1882 (2009 г.) на Съвета за сигурност на ООН, която укрепва допълнително закрилата на децата, участващи и засегнати от въоръжен конфликт;
95. Изразява дълбока загриженост относно използването на деца за войници; призовава за предприемането на незабавни стъпки от ЕС и ООН за тяхното обезоръжаване, реабилитиране и реинтегриране;
Защитници на правата на човека
96. Приветства действията, предприети за прилагане на преразгледания и актуализиран през 2008 г. текст на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; отбелязва изготвянето на повече от 60 местни стратегии за прилагане и определянето на съответните лица за връзка; въпреки това продължава да бъде особено загрижен във връзка с неуспешното прилагане на тези насоки от делегациите на ЕС, призовава ЕСВД да разработи план за изпълнение с ясни показатели и срокове с цел продължаване на напредъка към ефективно прилагане на насоките и изисква списък с наличните местни стратегии; призовава ЕСВД, Съвета, Комисията и държавите-членки да предприемат необходимите мерки за увеличаване на информираността относно насоките сред защитниците на правата на човека и дипломатите на ЕС, работещи в държави извън ЕС; призовава мисиите на ЕС да поддържат редовни контакти със защитници на правата на човека, преди да предприемат действия от тяхно име и да им осигуряват обратна връзка; подчертава, че в процеса на разработване на местни стратегии за изпълнение следва да се провеждат консултации с широк кръг защитници на правата на човека, работещи в градска и извънградска среда в областта на икономическите, социалните и културните права, както и на гражданските и политическите права; отбелязва, че местните стратегии за изпълнение следва да включват конкретна програма от мерки за подобряване на закрилата на защитниците на правата на човека и че въздействието на тези програми следва да бъде оценявано след разумен период от време; призовава в тази връзка за оценка на изпълнението на помощта и мерките, предприети от организации на гражданското общество в подкрепа на защитниците на правата на човека в рамките на ЕИДПЧ;
97. Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да определи като приоритет по-ефективното прилагане на съществуващите инструменти и механизми с оглед на последователната и систематична закрила на защитниците на правата на човека, призовава върховния представител на Европейския съюз и всички членове на Комисията с отговорности в сферата на външните работи по време на официалните си пътувания в държави извън ЕС систематично да провеждат срещи със защитници на правата на човека и подчертава, че подкрепата за защитниците на правата на човека следва също така да бъде включена задължително в мандата на специалните представители на ЕС; подчертава, че Европейския парламент ще търси отговорност както от върховния представител, така и от специалните представители за действията им в тази насока;
98. Настоятелно призовава Съвета, Комисията и държавите-членки на ЕС да прилагат мерките, предложени от Парламента в неговата резолюция относно политиките на ЕС в полза на защитниците на правата на човека, приета през юни 2010 г., като се поставя акцент върху мерките за предоставяне на бърза подкрепа на защитници на правата на човека в риск, като спешно издаване на визи и закрила, и върху мерките, показващи публична подкрепа и явно признание на дейността на защитниците на правата на човека, като се прилага свързан с половете подход в изпълнението на насоките в полза на жените защитници на правата на човека и на други особено уязвими групи, като например защитници, работещи за насърчаване на икономическите, социалните и културните права, и защитници, работещи за правата на малцинствата и коренното население; призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да предприеме решителни действия за изпълнение на програмата за градове убежища, която предоставя убежище за защитници на правата на човека в европейски градове;
99. Призовава институциите на ЕС, в контекста на прилагането на Договора от Лисабон и създаването на ЕСВД, да установят механизъм за междуинституционално сътрудничество по въпроси, свързани със защитниците на правата на човека; съзнава факта, че създаването на такъв механизъм би могло да бъде улеснено от откриването на координационни звена и от ясни насоки за защитниците на правата на човека във всички институции на ЕС и за развитие на по-тясно сътрудничество с координационните звена, отговарящи по въпросите на правата на човека, и лицата, отговарящи за правата на човека и демокрацията в мисиите и делегациите на ЕС; призовава ЕСВД да създаде статистическа база данни за случаите на предоставяне на помощ за защитници на правата на човека от делегации на ЕС с цел оценка на ефективността на насоките и докладване на ЕП относно резултатите от тези оценки;
100. Отчита заключенията, съдържащи се в много доклади относно правата на човека, относно това, че въпреки че дават безценен принос за защитата и насърчаването на правата на човека с риск за собствената си безопасност, защитниците на правата на човека са подложени на все по-тежки нападения под различни форми, като например нападки срещу свободата на съвестта, на религията, на изразяване или сдружаване, нападения и убийства на съответните лица, произволни задържания, несправедливи съдебни процеси и закриване на офиси на организации на гражданското общество; призовава делегациите на ЕС да играят по-активна роля за предотвратяването на такива нападения в сътрудничество с организации на гражданското общество от съответните държави, като същевременно полагат усилия да не излагат на опасност служителите и поддръжниците на тези организации;
101. Продължава бдително да наблюдава правителствата на държави извън ЕС, които използват приемането на спорни закони относно НПО като опит за заглушаване на гласа на движенията за защита на правата на човека, като например т.нар. закон за оповестяването на благотворителните организации и сдруженията, приет от парламента на Етиопия през януари 2009 г., който буквално забранява всички дейности в защита на правата на човека;
102. Осъжда факта, че в редица държави нападенията и анонимните заплахи срещу защитници на правата на човека са често срещано явление, като журналистите, в частност тези, които отразяват корупцията и трафика на наркотици, са обект на заплахи и нападения поради естеството на своята работа;
103. Изразява дълбоко съжаление във връзка с убийствата на, наред с други, Станислав Маркелов, Анастасия Бабурова и Наталия Естемирова в Русия, на André Rwisereka и Jean Leonard Rugambage в Руанда, неправомерното задържане на Roxana Saberi и Abdolfattah Soltani в Иран, продължаващото задържане и липсата на достъп до подходящи медицински грижи, на които беше подложен в Китай Hu Jia, носител на наградата „Сахаров“ за 2008 г., като всички тези събития са се случили през обхванатия от доклада период; настоятелно призовава органите на Китай незабавно да изяснят положението на известния адвокат в областта на правата на човека г-н Gao Zhisheng, който изчезна на 4 февруари 2009 г., и да образуват напълно независимо и прозрачно разследване на неговото изчезване;
104. Осъжда задържането и тормоза на защитниците на правата на човека на народа сахрави в контролираната от Мароко територия на Западна Сахара и призовава ООН да предвиди наблюдение на състоянието на правата на човека в мандата на мисията си за Западна Сахара (MINURSO);
105. Отбелязва освобождаването на местни защитници на правата на човека в Куба; изразява дълбоко съжаление относно факта, че кубинското правителство отказва да признае упражняването на надзор над спазването на правата на човека като законна дейност, като отказва да даде правен статут на местните групи по правата на човека; отбелязва със загриженост, че задържането защитници на правата на човека в страната също представлява тежко нарушение на правата на човека; призовава кубинското правителство да не изпраща в изгнание политическите затворници, а да им дава свободата да напускат и да се завръщат в Куба, без да бъдат арестувани;
106. Приветства решението на Нобеловия комитет за присъждане на Нобеловата награда за мир за 2010 г. на Liu Xiaobo за неговата дълга и мирна борба за основни права на човека и свободи в Китай; призовава правителството в Пекин незабавно и безусловно да освободи от задържане Liu Xiaobo и да отмени ограниченията, наложени на неговата съпруга Liu Xia;
107. Изразява дълбоко безпокойство във връзка с това, че през 2008 и 2009 г. Иран е продължил да потиска независимите защитници на правата на човека и членове на гражданското общество, като тежките нарушения на правата на човека дори са се увеличили; осъжда неправомерното задържане, изтезанията и лишаването от свобода на защитници на правата на човека заради тяхната дейност, по обвинение в „действия срещу националната сигурност“; изразява съжаление във връзка с настоящата политика на правителството, насочена срещу преподавателите и академичната общност, която ограничава достъпа на учащите до висше образование, и осъжда преследването и лишаването от свобода на студенти активисти; изразява съжаление във връзка с вълненията след президентските избори на 12 юни 2009 г. и използваното от иранските органи насилие, което доведе до неправомерно задържане на най-малко 400 души, докладвано убийство на най-малко 40 души и масови съдебни процеси срещу лица, обвинени в престъпления срещу националната сигурност, малтретиране и изтезания, както и издаване на смъртни присъди;
Клаузи за правата на човека
108. Подчертава значението и задължителността на клаузите за правата на човека и демокрацията, както и на ефективните механизми за уреждане на спорове в търговските споразумения, включително споразуменията в областта на рибарството, между ЕС и държави извън ЕС; въпреки това отново отправя искане тези клаузи да бъдат придружени от механизъм за прилагане, за да се гарантира прилагането им на практика; подчертава значението на това, да се наблюдава отблизо състоянието на правата на човека в държавите извън ЕС, които имат търговски отношения с него; подчертава, че това наблюдение и оценка следва да включват официални консултации с гражданското общество относно въздействието на тези споразумения; призовава за включване на ясен набор от критерии в областта на правата на човека в отделните търговски споразумения, за да се гарантира ясен стандарт и разбиране и от двете страни за това, кои ситуации и действия могат да доведат до задействането на такива клаузи за правата на човека;
109. Потвърждава принципа на неделимостта на правата на човека и осъжда опитите за представяне на едно право или основание за дискриминация като по-маловажно от друго; призовава Комисията и Съвета да зачитат принципа на неделимостта при договарянето на клаузите за правата на човека с държави извън ЕС;
110. Подчертава, че с оглед на изпълнението на своите международни ангажименти по отношение на правата на човека ЕС следва да включи системни клаузи, свързани с демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, както и със социалните и екологичните стандарти, като отчита естеството на споразуменията и специфичната ситуация във всяка партньорска страна; счита, че тези клаузи следва да позволяват на Комисията поне да суспендира търговските предимства, включително произтичащите от споразумения за свободна търговия, ако са установени достатъчни доказателства за нарушаване на правата на човека – включително на трудовите права – по собствена инициатива или по искане, отправено от държава-членка или от Европейския парламент; счита, че при всички положения ЕС следва ясно да посочи подходящите санкции, които биха могли да бъдат наложени на държави извън ЕС, допускащи сериозни нарушения на правата на човека, и да ги прилага; още веднъж отправя призив към Комисията, Съвета, и по-специално към върховния представител/заместник-председател на Комисията, да приведат в изпълнение клаузите за правата на човека в действащите международни споразумения и да установят процедура за ефективно изпълнение на тези клаузи в духа на членове 8, 9 и 96 от Споразумението от Котону;
111. Приветства използването на оценки на въздействието върху устойчивото развитие, но счита, че те следва да бъдат извършвани не само предварително, но и след като споразумението е влязло в сила, за да се гарантира непрекъсната оценка;
112. Отбелязва функционирането на режима на Общата система за преференции (GSP+); счита обаче, че тази система, която предоставя на страните значителни търговски предимства за спазване на международните конвенции и стандарти в областта на правата на човека и трудовите права, трябва да се следи по-отблизо и прозрачно, включително чрез използване на подробни оценки на въздействието върху правата на човека, последователна и справедлива система от критерии и открити консултации при предоставяне на преференция и че търговски преференции трябва да се предоставят само на страни, които са ратифицирали и действително приложили ключови международни конвенции относно устойчивото развитие, правата на човека – по-специално детския труд – и доброто управление; призовава за засилено наблюдение на изпълнението съвместно с гражданското общество, професионалните съюзи и общностите, като се вземат под внимание както постиженията, така и неуспехите в развитието на правата на човека, включително социалните, икономическите, културните и свързаните с околната среда права; подчертава значението на непосредственото наблюдение на прилагането на Международния пакт за граждански и политически права от страна на Пакистан, който е поканен да участва в GSP+;
113. Настоятелно призовава Комисията да внесе предложение за регламент за забрана на вноса в ЕС на стоки, произведени при използване на принудителен труд, и по-специално детски труд, и в нарушение на основните стандарти в областта на правата на човека; подчертава, че подобен регламент би позволил на ЕС да разглежда конкретни жалби;
114. Приветства включването на клауза за правата на човека в споразумението за партньорство, подписано между ЕС и Индонезия, и в споразумението за стабилизиране и асоцииране с Албания, които влязоха в сила през обхванатия от доклада период и с които броят на страните, приели включването на тази клауза в споразумения с ЕС, надминава 120;
115. Изразява съжаление относно незадоволителните последващи действия по отношение на клаузите за правата на човека, добавени към Споразумението от Котону, и настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията, Комисията, Съвета и държавите-членки да прилагат пълноценно тези клаузи, за да включват пространно проблеми в областта на правата на човека и насърчаването на правата на човека в двустранните и регионални диалози с държавите партньори от АКТБ;
Насърчаване на демокрацията и принципите на правовата държава във външните отношения
116. Приветства заключенията на Съвета относно подкрепата на демокрацията във външните отношения на ЕС(17) и приемането на програма за действие на ЕС относно подкрепата на демокрацията във външните отношения на ЕС като средство за подобряване на нейната съгласуваност и ефективност;
117. Настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавно действия, посредством необходимите инициативи и финансови ангажименти, по отношение на доклада за правата на човека за 2007 г., в който Парламентът разглежда „ненасилието като най-подходящото средство за гарантиране ползването, утвърждаването, насърчаването и зачитането на основните човешки права“, като вярва, че „неговото насърчаване следва да представлява приоритетна цел за политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията“;
118. Призовава Комисията да включи програмата за действие относно подкрепата на демокрацията в по-голяма степен в годишните програми за действие относно външните инструменти, по-специално относно Европейския инструмент за демокрация и права на човека както и в документите за регионалните стратегии и стратегиите за държавите, като по този начин винаги взема предвид специфичната за всяка страна ситуация и регионалната стратегия на ЕС;
119. Отбелязва доклада на Амнести Интернешънъл за 2010 г., в който се посочва висящия втори съдебен процес срещу бившия шеф на петролното дружество YUKOS Михаил Ходорковски и неговия съдружник Платон Лебедев като представителен за несправедливите съдебни процеси в Русия; призовава Руската федерация да гарантира, че в съдебната система на страната се спазват основните норми за провеждане на справедлив съдебен процес и зачитане на правата на човека по време на съдебното производство срещу тези и всички други обвиняеми;
120. Призовава руските съдебни органи да ускорят разследването на смъртта на руския адвокат Сергей Магнитски на 16 ноември 2009 г.; изразява съжаление, че този случай е отличен пример за сериозните слабости в съдебната система на страната; изразява безпокойство от положението, при което защитниците на правата на човека често са подложени на грубо отношение и съдебен процес, който не зачита Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация (като член 72 в делото срещу Олег Орлов от „Мемориал“ за клевета), а виновните за нападения срещу защитници на правата на човека, независими журналисти и адвокати и убийства на такива твърде често остават безнаказани; призовава Съвета, в отсъствието на стъпки в положителна посока от страна на руските органи, да сътрудничи и да разследва случая на Сергей Магнитски, да настоява руските органи да подведат извършителите под съдебна отговорност и да обмисли ЕС да наложи забрана за влизане на руски длъжностни лица, участвали в този случай, и да насърчава правоприлагащите агенции в ЕС да си сътрудничат с цел замразяването на банкови сметки и други активи на тези руски длъжностни лица във всички държави-членки на ЕС;
121. Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да осигури действително превръщане на правата на човека и изграждането на демокрацията в „пътеводна нишка“ за всички области на външната политика; междувременно отбелязва със загриженост, че Съветът официално не е приел за сведение никакъв последващ доклад във връзка със заключенията на Съвета от ноември 2009 г. относно подкрепата на демокрацията във външните отношения на ЕС и програмата за действие относно подкрепата на демокрацията, което противоречи на предвиденото в споменатите заключения на Съвета;
Международно хуманитарно право
122. Приветства заключенията на Съвета относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право, приети през декември 2009 г. – годината, в която се отбелязва 60-ата годишнина на Женевските конвенции;
123. Отбелязва приемането през 2009 г. на актуализиран текст на насоките на ЕС относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право; призовава Съвета да интегрира по-ефективно спазването на насоките в областта на международното хуманитарно право с другите насоки на ЕС в областта на правата на човека и да подобри интегрирането на международното хуманитарно право в рамките на външните действия на ЕС;
124. Приветства доклада на мисията за независимо международно разследване по конфликта в Грузия (IIFFMCG – CEIIG) (доклад „Tagliavini“), представен на 30 септември 2009 г., и подкрепя основните забележки и заключения в него съгласно международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека, по-специално необходимостта да се гарантира подвеждането под отговорност и обезщетението във връзка с всички извършени нарушения през август 2008 г., и очаква, че обстойната предварителна информация, предоставена от доклада, може да бъде използвана за съдебни производства на национално и международно равнище, за да може най-накрая да се гарантира подвеждането под отговорност за престъпленията, извършени по време на конфликта между Русия и Грузия през август 2008 г.;
125. Изразява дълбоко съжаление във връзка с това, че по време на въоръжения конфликт между Русия и Грузия във връзка с Южна Осетия и Абхазия през август 2008 г. нарушенията на международното хуманитарно право доведоха до стотици жертви и десетки хиляди разселени лица; припомня, че до настоящия момент Русия е изпълнила само първата от шестте точки от споразумението с Грузия за прекратяване на огъня; изразява съжаление във връзка с умишленото разрушаване на етнически грузински села в Южна Осетия и Абхазия по време на конфликта и след него; подчертава, че до момента тези нарушения са останали безнаказани;
Свобода на религията и вярванията
126. Подчертава, че свободата на религията и вярванията представлява, измежду всички права на човека, съществено и основно право, което трябва да бъде зачитано, и че условията, свързани със спазването на правата на човека, които се срещат в двустранните споразумения с държави извън ЕС, трябва да бъдат прилагани по-решително и ефективно;
127. Приветства заключенията на Съвета относно свободата на религията и вярванията, приети през ноември 2009 г.; признава значението на свободата на религията и вярванията за самоличността както на вярващите, така и на нерелигиозните лица, като има предвид, че вярванията, независимо в каква форма, са изключително важна съставна част на личната и социална принадлежност; призовава Съвета и Комисията да приемат и прилагат практически мерки за борба срещу религиозната нетърпимост и дискриминация и да насърчават свободата на религията и вярванията по света в съответствие с гореспоменатите заключения; призовава Съвета и Комисията да включат в процеса ЕП, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни;
128. Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да интегрира свободата на религията и вярванията в политиката на ЕС в областта на правата на човека и да извърши задълбочена оценка на състоянието на свободата на религията и вярванията в годишния доклад на ЕС относно правата на човека;
129. Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да увеличи броя на служителите, които работят по въпроси, свързани със зачитането на свободата на религията и вярванията във външната дейност, и да създаде специални структури, особено в контекста на създаването на Европейската служба за външна дейност; подкрепя определянето на въпросите относно зачитането на свободата на религията и вярванията по света като един от приоритетите на ЕСВД, като се вземат предвид тежките нарушения на тази свобода по света и явната необходимост от предоставяне на помощ за преследваните религиозни малцинства в много части на земното кълбо;
130. Призовава Съвета и Комисията да вземат предвид религията и диалога с религиозните органи и организации, участващи в междуверски диалог, при предотвратяването и разрешаването на конфликти и помирението;
131. Изразява дълбока загриженост във връзка с това, че във всички региони на света все още се дискриминират хора на религиозна и верска основа и че в много страни, като например Северна Корея, Иран, Саудитска Арабия, Сомалия, Малдивските острови, Афганистан, Йемен, Мавритания, Лаос, Узбекистан, Еритрея, Иран, Пакистан и Египет, продължават да се отричат човешките права на лицата, принадлежащи към обособени религиозни общности, включително религиозни малцинства; осъжда преследванията от страна на китайските органи на физически лица, които упражняват своята религия извън официално одобрените канали, включително християни, мюсюлмани, будисти и практикуващи Фалун Гонг; настоятелно призовава Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права, както е обещал; настоятелно призовава китайските органи да се въздържат от политика на потисничество в Тибет, която би могла да доведе накрая до унищожаването на тибетската религия и култура; осъжда иранските органи за преследването на лица, принадлежащи към религиозни малцинства, включително християни, бахаисти и мюсюлмани, които са приели друга религия или са се отказали от своята; настоятелно призовава иранските органи да закрилят религиозните малцинства в съответствие със своите задължения по Международния пакт за граждански и политически права; настоятелно призовава органите на Руската федерация да наложат мораториум върху прилагането на Закона за борба срещу екстремистка дейност от 2002 г., с които се злоупотребява широко с цел преследване на мирни групи на религиозни малцинства; изразява своята загриженост във връзка с положението на планинците – християнско малцинство, населяващо възвишенията в Централен Виетнам; припомня на виетнамските органи, че правата на малцинствата включват свободата да изповядват своята религия без всякакви ограничения, свободата на сдружаване и изразяване, правото на мирни събирания, равни права за притежаване и използване на земята и правото на пълноценно и ефективно участие в процеса на вземане на решения по въпроси, които ги засягат, в това число във връзка с проекти за икономическо развитие и повторно заселване;
132. Настоятелно призовава ЕС да разработи инструментариум за придаване на приоритетно значение на правото на свобода на религията и вярванията в своята външна политика, да счита свободата на религията и вярванията за фундаментална, да включи контролен списък за необходимите свободи, свързани с правото на свобода на религията и вярванията, за да се оцени дали те се спазват, и да включи механизми за установяване на нарушения на свободата на религията и вярванията, за да се повиши нейното насърчаване в дейността на длъжностните лица, по-специално в Европейската служба за външна дейност, както и да включи организации на гражданското общество в изготвянето на инструментариума;
133. Приветства трайната принципна позиция на ЕС във връзка с резолюциите на Общото събрание на ООН и Съвета на ООН по правата на човека относно борбата с оклеветяването на религии; приветства резолюцията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или вярвания, внесена от ЕС; насърчава ЕС да продължи своя стремеж към балансиран подход между свободата на изразяване и забраната на подбуждането към религиозна омраза; насърчава ЕС да започне конструктивен диалог с Организацията Ислямска конференция и други поддръжници на принципа на оклеветяване на религиите;
134. Подчертава, че международното право в областта на правата на човека признава свободата на религията и вярванията независимо от статута на регистрация, така че регистрацията не следва да бъде задължително условие за изповядването на религия от страна на дадено лице; освен това посочва със загриженост, че в Азербайджан, Виетнам, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан религиозните групи са задължени да се регистрират пред правителството и да извършват дейност под ръководството на контролирани от правителството управителни съвети, които се намесват в тяхната религиозна автономия и ограничават тяхната дейност;
135. Призовава Русия да наложи мораториум върху прилагането на Закона за борба срещу екстремистка дейност от 2002 г., тъй като той се използва и прилага неправомерно за ограничаване на религиозната свобода, за потискане и опити за забрана на религиозни групи, които не изповядват или извършват насилие; освен това отбелязва с дълбока загриженост, че 265 религиозни и верски организации се намират в черен списък на т. нар. екстремистки организации;
136. В допълнение към това призовава настоятелно следните държави да преустановят ограниченията върху свободата на сдружаване и събиране на религиозни групи и да зачитат свободата на религията и вярванията: Саудитска Арабия, Египет, Еритрея, Иран, Сомалия, Йемен, Беларус, Северна Корея и Лаос;
137. Подчертава пречките, които все още съществуват в някои части на света като Саудитска Арабия, Индонезия, Пакистан, Ирак, Сомалия и Судан, пред безпрепятственото изповядване на религиозни вярвания както на индивидуално, така и на колективно равнище, а също така и нарастващата нетърпимост срещу религиозни малцинства в държави с установени демократични традиции като Индия, и призовава Комисията да подчертава тези въпроси в контекста на съответните политически диалози;
138. Решително осъжда всяко криминализиране или наказание за „отстъпничество“ във връзка със случаи на отстъпване от една и приемане на друга религия или от една религиозна деноминация (подгрупа) към друга, които все още се извършват в повечето държави в Близкия изток и Северна Африка; призовава институциите на ЕС да упражняват натиск върху тези държави, за да отхвърлят подобни практики, особено когато установеното наказание е смъртното наказание; изразява дълбока загриженост относно практиките на насилствено приемане на религия, все още съществуващи в държави като Саудитска Арабия и Египет, и изисква поемането на ясен ангажимент от страна на институциите на ЕС по отношение на борбата срещу подобни нарушения на правата на човека;
139. Припомня, че в редица държави по света забраната, конфискацията и унищожаването както на местата за богослужение, така и на религиозните публикации, а също така и забраната за обучение на духовенството са все още нормални практики; настоятелно призовава институциите на ЕС, в своите контакти със съответните правителства, да се противопоставят на подобни нарушения и да насърчават тези държави, в които се прилагат закони за богохулство с цел преследване на членове на религиозни малцинства, да изменят или отменят тези разпоредби;
140. Подчертава, че свободата на съвестта е основна ценност за ЕС, която включва свободата да се вярва или не и свободата да се практикува избраната религия;
Свобода на изразяване на мнение
141. Изразява загриженост във връзка с това, че свободата на изразяване е подложена на нападки под различни нови форми, по-специално чрез използване на модерни технологии като интернет; отново заявява, че свободата на изразяване включва правото да се търсят, получават и съобщават идеи и информация чрез всяко едно средство;
142. Признава, че новите технологии предоставят безпрецедентни възможности за участие в обществения живот, за изразяване на мнение, за получаване на достъп до информация относно правата на човека и за разпространяване на информация относно нарушения на правата на човека в останалата част на света; изразява загриженост във връзка с това, че държавите използват все по-сложни техники, като например технологии с двойна употреба, за цензуриране на информацията и за наблюдение на дейностите в интернет и че в редица страни има случаи на тормоз, преследване и дори задържане и лишаване от свобода на лица, използващи интернет, за да упражняват правото си на свобода на убеждение и на изразяване;
143. Насърчава върховния представител/заместник-председател на Комисията да поеме водеща роля за приемане на позиция и разработване на конкретни политики за действия на ЕС като фактор от световно значение, когато става въпрос за свободата на интернет, като разглежда не само начини за преодоляване на заплахите за правата на човека чрез използването на нови технологии, но и като ги използва като средство за увеличаването на възможностите за защита и подпомагане на правата на човека;
144. Настоятелно призовава страните, които ограничават достъпа до интернет, да вдигнат ограниченията върху свободния информационен поток; отбелязва, че според „Репортери без граници“ „списъкът с враговете на интернет“ включва следните държави, които широко прилагат цензура на интернет: Беларус, Виетнам, Египет, Иран, Китай, Куба, Мианмар/Бирма, Саудитска Арабия, Северна Корея, Сирия, Тунис, Туркменистан и Узбекистан;
145. Настоятелно призовава Комисията да изготви списък на лицата,отговорни за сериозното нарушаване на правата на човека, например за случаи на изтезания, цензура, изнасилване и извънсъдебни екзекуции в Иран, особено след изборите през 2009 г., и да обмисли налагането на санкции под формата на замразяване на имуществото и забрана за пътуване;
146. Подкрепя правото на изразяване и мирни събрания в Русия, гарантирано формално, но не и в действителност от член 31 на Конституцията на Русия; изразява солидарност с организаторите и участниците в Стратегия-31 – поредица от граждански протести в подкрепа на това право, започнали на 31 юли 2009 г. и провеждащи се на площад „Триумфальная“ в Москва на 31-во число на всеки месец с 31 дни; изразява съжаление, че, с изключение на последната демонстрация, която се проведе на 31 октомври 2010 г., досега органите са отказвали разрешение на всички демонстрации от страна на Стратегия-31 на основание запланувани за същото време други събития на площад „Триумфальная“; дълбоко е обезпокоен от факта, че на 31 декември 2009 г. руската полиция задържа, наред с множество други мирно протестиращи, председателя на Московската хелзинкска група Людмила Алексеева, получила наградата „Сахаров“ на Парламента едва няколко седмици по-рано; подкрепя призива на комисаря на Русия по правата на човека Владимир Лукин за започване на разследване относно грубите действия на полицията във връзка с протестите на 31 май 2010 г.;
147. Изразява дълбока загриженост относно отсъствието на свобода на изразяване в Куба и Венецуела, строгия контрол върху новинарските медии, ограниченото и контролирано ползване на интернет и опитите за задушаване на инакомислието;
Правата на човека и борбата срещу тероризма
148. Осъжда тероризма във всички негови форми; припомня, че в световен мащаб тероризмът е отговорен за смъртта на хиляди невинни цивилни лица и е разрушил живота на много семейства; счита, че когато става въпрос за терористични покушения, е абсолютно наложително да се говори преди всичко за правата на жертвите, а не за правата на извършителите; подчертава необходимостта терористите да бъдат подведени под съдебна отговорност;
149. Отбелязва, че мерките за борба срещу тероризма са довели до нарушаване на основни права на човека в редица страни по света, като тук се включват прилагане на непропорционални мерки за наблюдение, незаконни задържания и използване на изтезания като средство за получаване на информация от заподозрени терористи; изразява загриженост, че някои държави използват борбата срещу тероризма като претекст за настъпление срещу етнически малцинства и местни защитници на правата на човека, и настоятелно призовава борбата срещу тероризма да не се използва като аргумент за ограничаването или забраната на законни и легитимни действия от страна на защитници на правата на човека; осъжда тези нарушения на правата на човека, подчертава позицията на ЕС, че борбата срещу тероризма трябва да се води при цялостно зачитане на основните права и на принципите на правовата държава, и е убеден, че в борбата срещу тероризма не следва да се прави компромис с гражданските свободи;
150. Призовава Комисията и Съвета да се възползват от възможността, предоставена от двустранните политически диалози и от диалозите по правата на човека с държави извън ЕС, да припомнят, че правата на човека трябва да бъдат зачитани при борбата срещу тероризма и че е абсолютно недопустимо антитерористичната политика да бъде използвана като инструмент срещу защитници на правата на човека или политически противници; призовава по-конкретно върховния представител/заместник-председател на Комисията да осъди публично нарушенията на правата на човека в антитерористичните политики и операции;
151. Призовава за по-голяма координация между работна група „Тероризъм“ (Международни аспекти) (COTER) и работна група „Права на човека“ (COHOM) по този въпрос, за да бъдат осъдени случаи на неправомерно използване на политиката за борба с тероризма срещу защитници на правата на човека чрез систематично предприемане на политически действия в съответствие с насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и чрез прилагане на същия подход в случаи на изтезания и малтретиране, свързани с борбата срещу тероризма, в съответствие с насоките на ЕС по отношение на изтезанията;
152. Припомня решението на президента на САЩ Барак Обама за закриване на центъра за задържане в залива Гуантанамо през януари 2009 г.; изразява съжаление, че това решение все още не е осъществено докрай; припомня своята резолюция от 13 юни 2006 г. относно положението на затворниците в Гуантанамо, в която се настоява всеки затворник да бъде третиран в съответствие с международното хуманитарно право, и ако му бъде предявено обвинение, да бъде изправен пред съд в условията на справедлив и публичен процес; припомня съвместната декларация на ЕС и САЩ от 15 юни 2009 г. относно закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо и бъдещото сътрудничество в борбата с тероризма, която приветства решимостта на САЩ за премахване на тайните места за задържане; изисква от правителството на САЩ да изпълни изцяло ангажиментите си; призовава държавите-членки на ЕС да постигнат споразумение относно план за действие за оказване на помощ на САЩ за закриването на центъра за задържане в Гуантанамо, като бъде даден бежански статут на бившите задържани, срещу които не са били предявени обвинения за извършени престъпления и които не могат да бъдат репатрирани или преселени в САЩ; приветства конструктивната ангажираност на някои държави-членки на ЕС с усилия за подпомагане чрез приемане на определени бивши задържани от Гуантанамо и чрез настаняване на някои от хората, определени за освобождаване от центъра; при все това отбелязва, че до настоящия момент единствено следните държави-членки на ЕС – Германия, Ирландия, Словакия, Дания, Обединеното кралство, Испания, Португалия, Белгия, Франция, Унгария и Италия – са се съгласили да приемат задържани лица; изразява загриженост относно задържането от страна на САЩ на лица без съдебен процес, например във военновъздушната база Баграм в Афганистан;
153. Отбелязва свикването по време на френското председателство на 16 септември 2008 г. на учредителната европейска среща на високо равнище, посветена на ромите, както и на втората такава среща, проведена по време на испанското председателство на 9 и 10 април 2010 г.; отбелязва с дълбока загриженост насилственото експулсиране на ромски общности в Европа и увеличаването на ксенофобската и изпълнена с омраза реторика по отношение на малцинствата и мигрантските общности; отново потвърждава призива на Европейския парламент държавите-членки да спазват изцяло своите задължения съгласно правото на ЕС; а в случай на неспазване от страна на държавите-членки призовава Европейската комисия да действа официално и решително във връзка с производствата за установяване на нарушение;
154. Отбелязва, че след влизането в сила на Договора от Лисабон процедурата на съвместно вземане на решения се прилага за директиви и други законодателни актове, отнасящи се до борбата срещу тероризма и организираната престъпност, а международните споразумения по тези въпроси трябва да получават одобрението на Парламента; отбелязва, че тези промени ще представляват за Парламента допълнителен лост за постигане на подходящия баланс между сигурността и правата на човека; във връзка с това се ангажира да действа в съответствие с новите прерогативи, като последователно призовава за зачитане и насърчаване на правата на човека, гражданските и политическите свободи и демокрацията във всички отношения на ЕС с държави извън ЕС и регионални организации;
155. Отново подчертава, че всяка държава-членка е задължена да оказва закрила на установими потенциални жертви, изложени на реален и непосредствен риск от терористични действия, и добавя, че всички държави-членки трябва да предприемат всички разумни мерки за задействане на процедури за предотвратяване на терористична дейност и за свеждане до минимум на страничното въздействие на дейностите, свързани с борбата срещу тероризма;
156. Припомня рамковото решение на Съвета на ЕС от март 2001 г. относно жертвите на тероризма: неотложна помощ, постоянна помощ, разследване и наказателно преследване, ефективен достъп до законност и правосъдие, правораздаване, обезщетяване, закрила на частния и семейния живот на жертвите, защита на достойнството и сигурността на жертвите, информация за жертвите и конкретно обучение за лицата, оказващи помощ на жертви;
Диалози и консултации с държави извън ЕС по въпросите на правата на човека
157. Изразява разочарование от липсата на напредък в редица диалози и консултации по въпросите на правата на човека; отбелязва факта, че участието на гражданското общество в тези диалози и консултации не се гарантира систематично и понякога подлежи на ограничения, наложени от страните извън ЕС; изразява загриженост, че дори когато случаите се оповестяват, правителствата не изпълняват своите задължения да докладват на ЕС относно отделни и структурни въпроси, повдигнати в рамките на диалога;
158. Призовава за истинско участие от страна на ЕП в непрекъснатото оценяване на диалозите и консултациите по въпросите на правата на човека; изисква пълен достъп до документите за резултатите и до други съответни източници; очаква в резултат от оценяването да бъдат изработени ясни показатели, които да измерват въздействието на диалозите, и изрично определени препоръки, основани върху индивидуалния подход за всяка отделна държава, относно това, как да се подобрят тези резултати и да се избегнат повторни неуспехи на консултациите на ЕС по правата на човека;
159. Призовава институциите на ЕС да гарантират прозрачност и съгласуваност помежду си по отношение на целите, ценностите и нагласите в тази област;
160. Посочва, че е необходимо заключенията относно диалозите и консултациите по въпросите на правата на човека да се разглеждат на срещите на високо равнище на ЕС с неговите партньори;
161. Счита, че по принцип диалозите и консултациите по въпросите на правата на човека трябва да се планират и провеждат прозрачно и че целите, поставени преди диалога, трябва да се оценяват непосредствено след това; призовава Съвета и Комисията да окажат натиск върху органите на държавите извън ЕС за широко участие на високо равнище от страна на министерствата в диалозите и консултациите;
162. Призовава страните в процес на присъединяване към ЕС да повишат равнището на защита на правата на човека на своите територии в светлината на предвиденото в Хартата на основните права и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;
163. Призовава Комисията и Съвета, по време на консултациите и диалозите по правата на човека с държави извън ЕС, да следят внимателно положението на етническите и религиозните малцинства и на честите нарушения на техните права;
164. Приветства по-тясната координация и сътрудничество между Съединените американски щати и Европейския съюз по въпроси на правата на човека;
165. Приветства започването на диалози по въпросите на правата на човека с всяка от държавите в Централна Азия – Таджикистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан – и провеждането на втори диалог с всяка от тях до ноември 2009 г.; освен това приветства първия семинар на гражданското общество по въпросите на правата на човека ЕС–Узбекистан през октомври 2008 г.; изразява съжаление във връзка с това, че диалозите по въпросите на правата на човека ЕС–Китай продължават да не водят до подобрения, що се отнася до конкретни нарушения на правата на човека в Китай; посочва, че въпреки някои поети от китайските органи стъпки в правилната посока (трудова реформа, преразглеждане от страна на Върховния народен съд на смъртните присъди) състоянието на правата на човека продължава да се влошава и се отличава с разширяване на социалното недоволство и затягане на контрола и репресиите срещу защитници на правата на човека, адвокати, блогъри и обществени активисти, както и с целенасочени политически действия за маргинализиране на жителите на Тибет и тяхната културна самоличност; изразява дълбока загриженост от липсата на напредък в диалога между Китай и Тибет; изразява дълбока загриженост от влошаването на състоянието на правата на човека на уйгурското малцинство в Китай, осъжда продължаващото дълго време потискане на уйгурското население в Източен Туркестан и изразява съжаление от факта, че китайските органи не зачитат гаранциите за свобода, включително свобода на изразяване, демонстрации, събиране, религия и личностна свобода, които се съдържат в конституцията на Китайската народна република; също така изразява съжаление във връзка с политиката на Китайската народна република на прехвърляне на населението, която има за цел асимилиране на културата на уйгурското население и раздробяване на неговото единство; изразява разочарование, че консултациите по въпросите на правата на човека ЕС–Русия не са довели до никакви съществени резултати; приветства започването през 2009 г. на диалози по въпросите на правата на човека с Индонезия и провеждането на първите срещи в рамките на диалога с Грузия и Армения; счита, че въпреки че тези диалози по правата на човека водят до благотворно съсредоточаване върху въпроси на правата на човека във външните отношения на ЕС, те не могат да се превърнат в самоцел и трябва да бъдат насочени към гарантиране на това, че се предприемат последващи действия по въпроси, повдигнати и разисквани по време на тези диалози; изразява съжаление във връзка с липсата на резултати от диалога с Индия по правата на човека и изразява разочарование, че въпросът за дискриминацията въз основа на кастова принадлежност не беше разискван по време на последния диалог по въпросите на правата на човека;
166. Призовава за тясно съгласуване между държавите-членки на ЕС, Европейската комисия и Агенцията за основните права преди всяко провеждане на диалог по правата на човека между ЕС и държави извън ЕС; подчертава необходимостта ЕС да бъде в състояние да се справя с нарушения на правата на човека в самия Съюз, за да може да бъде считан за ориентир за правата на човека на световната сцена;
167. Приветства първия диалог по въпросите на правата на човека ЕС–Беларус, проведен през юни 2009 г., но едновременно с това изразява съжаление, че състоянието на правата на човека в страната продължава да бъде катастрофално, с продължаващи ограничения на свободата на сдружаване, събиране и изразяване и с репресии срещу защитници на правата на човека и журналисти;
168. Приветства усилията на мексиканското правителство в борбата срещу трафика на наркотици и организираната престъпност, както и внасянето в Конгреса на закон с цел реформиране на кодекса за военно правосъдие; подчертава, че стратегическото партньорство между ЕС и Мексико следва да бъде разглеждано като възможност за утвърждаване на правата на човека и демокрацията;
169. Отбелязва, че през април 2009 г. парламентът на Корейската народнодемократична република (Северна Корея) преразгледа конституцията на страната и включи, наред с останалото, разпоредба за „спазването и защитата на правата на човека“ в Северна Корея; настоятелно призовава севернокорейските органи да предприемат конкретни и осезателни стъпки за подобряване на състоянието на правата на човека; във връзка с това призовава органите да допуснат инспекции от страна на независими международни експерти във всички видове центрове за задържане и да позволят на специални докладчици на ООН да посетят страната; подчертава, че при оценяването на състоянието на правата на човека в страната следва да се отчитат не само конституционните разпоредби, но преди всичко прилагането на конкретни мерки; призовава севернокорейските органи да отменят ограниченията по отношение на способността на международните служители да наблюдават разпределението на помощта и да гарантират, че международната помощ достига до нуждаещите се; настоятелно призовава ръководството на Северна Корея да са ангажира конструктивно с диалози по въпросите на правата на човека с ЕС;
170. Продължава да бъде загрижен от факта, че диалогът с Иран по правата на човека е прекъснат от 2004 г. насам поради липса на сътрудничество от страна на Иран, и счита, че е настъпило време международната общественост да предприеме действия в подкрепа на иранското гражданско общество на този жизнено важен етап в историята на демократичното движение в страната; призовава иранските органи да възобновят този диалог с цел оказване на подкрепа за всички заинтересовани участници в гражданското общество, които са ангажирани с демокрацията, и за засилване – чрез мирни и ненасилствени средства – на съществуващите процеси, които могат да подхранват демократични, институционални и конституционни реформи, да гарантират устойчивия характер на тези реформи и да консолидират участието на всички ирански защитници на правата на човека и представители на гражданското общество в процесите на определяне на политики, като по този начин се засили тяхната роля в общия политически дискурс; призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да подкрепят и засилват тези процеси; изразява дълбока загриженост, че през 2008 и 2009 г. състоянието на правата на човека в Иран се е влошило и че са продължили ограниченията върху свободата на изразяване и събиране; в този контекст изразява дълбоко съжаление от потискането на журналисти, писатели, учени и активисти за правата на жените и за правата на човека; продължава да бъде загрижен относно потискането на етнически и религиозни малцинства в Иран;
171. Отбелязва плашещите авторитарни тенденции в Камбоджа, характеризиращи се с продължаваща безнаказаност за нарушения на правата на човека и със стесняване на политическото пространство и свободата на изразяване за лица от опозиционните партии и други политически активисти; призовава Комисията да предприеме действия за повторно задействане на Парижкото споразумение за Камбоджа от 1991 г.;
Икономически, социални и културни права
172. Признава, че на икономическите, социалните и културните права следва да се придава същото значение, както на гражданските и политическите права, като се има предвид всеобщият характер, неделимостта, взаимозависимостта и взаимосвързаността на всички права на човека, което беше потвърдено на състоялата се във Виена през 1993 г. световна конференция по правата на човека; настоятелно призовава страните по света да подпишат Факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, открит за подписване на 24 септември 2009 г.;
173. Подчертава, че правата на човека включват, наред с другото, правото на прехрана, на вода и санитарно-хигиенни условия, на образование, на подходящи жилищни условия, на земя, на достойна работа и на социална сигурност; тези права следва да бъдат предоставени като справедлив достъп до природни ресурси на устойчива основа, включително и за бъдещите поколения; признава, че в повечето случаи именно бедността и липсата на добро управление са основни фактори за неспазването на тези права; призовава ЕС да инвестира по-големи усилия в постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), тъй като са налице доказателства, че целите за 2015 г. далеч няма да бъдат изпълнени; в този контекст подчертава, че за осъществяването на ЦХР е от значение прилагането на политики, основани върху правата на човека;
174. Признава значението на надзорната система на Международната организация на труда за защитата на правата в областите на търговията и заетостта, статистическите системи, политиките в сферата на социалната закрила и заетостта, както и здравословните и безопасни условия на труд;
175. Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че дружествата, които се уреждат от националното или европейското право, зачитат правата на човека и здравните и екологичните стандарти, приложими за тях, когато се установяват или извършват дейност в държави извън ЕС, по-специално в развиващите се страни;
176. Изисква от Комисията и от държавите-членки да изпълнят своите ангажименти за официална помощ за развитие (ОПР) към развиващите се страни с цел борба с глобалната икономическа и финансова криза и намаляване по такъв начин на нейните отрицателни последици върху състоянието на правата на човека по света; приветства 10-ата специална сесия на Съвета по правата на човека, озаглавена „Въздействието на световната икономическа и финансова криза върху всеобщото упражняване и ефективното ползване на правата на човека“, проведена на 20 февруари 2009 г.; призовава държавите-членки на ЕС да продължат да си сътрудничат с държави извън ЕС по въпроси на правата на човека в условията на криза и настоява, че липсата на средства не може да бъде оправдание за нарушения на правата на човека;
Програмите на Комисията за предоставяне на външна помощ и Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)
177. Приветства факта, че приоритетите на Парламента са били взети предвид в програмните документи на ЕИДПЧ за 2008 и 2009 г.;
178. Подкрепя приноса на ЕИДПЧ, осъществяван главно чрез проекти на местни и международни организации на гражданското общество (90 % от приноса), както и от регионални и международни организации, работещи в тази област, като например Съвета на Европа, ОССЕ и Службата на Върховния комисар по правата на човека (10 % от приноса);
179. Отбелязва , че през 2008–2009 г. средствата за проекти, свързани с правата на човека и демокрацията, възлязоха на повече от 235 млн. евро, което позволи да бъдат финансирани 900 проекта в над 100 държави, че бяха финансирани особено голям брой проекти в държави, попадащи в обхвата на европейската политика за съседство, докато държавите от АКТБ получиха най-голяма сума като цяло; отбелязва със загриженост дисбаланс в ущърб на проектите за подкрепа на демокрацията, различни от наблюдение на избори; счита, че финансирането по ЕИДПЧ следва да нарасне значително, така че да включва подходящо финансиране за Европейски фонд за демокрация за подпомагане на изграждането на капацитет в областта на правата на човека и насърчаване на демокрацията в обществата, които се нуждаят от това в най-висока степен;
180. Подчертава като главна сила на ЕИДПЧ обстоятелството, че той не зависи от съгласието на правителството на приемащата страна и затова може да се насочва към политически чувствителни теми и новаторски подходи и да сътрудничи пряко с местни организации на гражданското общество, за които е необходимо да запазят независимостта си от публичните органи;
181. Подчертава колко е важно ЕИДПЧ да се използва като начин за реагиране срещу заплахи за правата на човека и за предоставяне на по-голяма подкрепа на защитниците на правата на човека и на лица, чиито права на човека са били нарушени; подкрепя създаването на мрежа от 11 финансирани от ЕИДПЧ организации, която да се занимава конкретно със закрилата на защитниците на правата на човека и със своевременното реагиране при извънредни ситуации; насърчава разработването на конкретни стратегии за посрещане на потребностите на различни категории защитници на правата на човека, включително тези, защитаващи правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица, и тези, занимаващи се с разследване на нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право;
182. Призовава Комисията да гарантира, че има съгласуваност между политическите приоритети на Съюза, сключените от него споразумения за партньорство и сътрудничество и подкрепяните от него проекти и програми, по-специално във връзка с планирането на двустранни договорености с държави извън ЕС;
183. Припомня все още плашещото положение с правата на човека в Африка и изразява убеждението, че африканските държави са предприели значителни действия за насърчаване на принципите на правовата държава на континентално равнище с приемането на Африканската харта за правата на човека и народите (също позната като Хартата от Банджул), и поради това разглежда възможността за създаване на ad hoc бюджетен ред за подпомагане на дейността на Африканския съд по правата на човека и народите;
184. Призовава служителите на Комисията да осъществяват редовни срещи в Брюксел с представители на гражданското общество, за да насърчат диалог с онези партньори, които наистина осъществяват проекти на място;
185. Приветства разпределянето на средства за правата на човека чрез програми на географски принцип: прилагането на политиката на национално и регионално равнище се подкрепя от Европейския фонд за развитие (в страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн), Инструмента за сътрудничество за развитие (в Латинска Америка, Азия и Южна Африка) и Европейския инструмент за съседство и партньорство (в съседните на ЕС региони), както и от тематични инструменти като ЕИДПЧ, Инструмента за стабилност, Инструмента за сътрудничество за развитие и Финансовия инструмент за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход (ИИС +);
Съдействие при провеждане на избори и наблюдение на избори
186. Отбелязва със задоволство, че ЕС все по-често използва оказването на съдействие при провеждане на избори и наблюдението на избори за утвърждаване на демокрацията в държави извън ЕС, като по този начин укрепва зачитането на правата на човека, основните свободи и принципите на правовата държава, както и че качеството и независимостта на тези мисии са общопризнати;
187. Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да наблюдава изпълнението на препоръките, съдържащи се в окончателните доклади на мисиите за наблюдение на избори на ЕС, и да гарантира последваща помощ, ако е необходимо, и редовно докладване на ЕП;
188. Отново призовава за включването на избирателния процес, включително етапите преди и след изборите, в различните равнища на политически диалог със заинтересовани държави извън ЕС и за това, той да бъде придружен, където е подходящо, от специфични мерки с оглед гарантиране на съгласуваността на политиките на ЕС и утвърждаване на жизненоважната роля на правата на човека и демокрацията;
189. Призовава за повишена бдителност по отношение на критериите за подбор на държавите, в които ще се оказва помощ при избори или ще се извършва наблюдение на избори, и за спазване на установените на международно равнище методи и правила, особено относно независимостта и ефективността на мисията;
190. Приветства обема на финансирането, което достигна 50 млн. евро за 18-месечния период, разглеждан в настоящия доклад;
Използване на действията на Европейския парламент в областта на правата на човека
191. Призовава Съвета и Комисията да използват пълноценно резолюциите и другите съобщения на Парламента и да предприемат съществени мерки в съответствие с желанията и загрижеността, изразени в тях, особено с оглед на спешните резолюции;
192. Отново подчертава, че е необходимо да се даде по-голяма видимост на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта, присъждана ежегодно от ЕП; изразява съжаление от отсъствието на подходящи последващи действия за проверка на благосъстоянието на кандидатите и наградените, нито относно положението в техните страни; също така призовава Съвета и Комисията да дадат видимост на тази награда, като я включат, наред с другото, в годишния доклад относно правата на човека; призовава освен това Съвета и Комисията да поддържат връзка с кандидатите и носителите на наградата „Сахаров“, за да се гарантира непрекъснат диалог и наблюдение на състоянието на правата на човека в съответните държави и да се предоставя закрила на тези, които са преследвани жестоко;
193. Припомня на делегациите на Парламента да включват систематично в дневния ред на междупарламентарните заседания дебати по въпросите на правата на човека, по време на делегации да организират посещения на проекти и институции за подобряване зачитането на правата на човека, както и срещи със защитници на правата на човека, за да им предоставят, по целесъобразност, възможност за международна изява и защита;
194. Приветства създаването на мрежа на носителите на наградата „Сахаров“; настоятелно призовава да бъдат своевременно намерени необходимите средства за изпълнението на целите й и да се улесни комуникацията между Парламента и носителите на наградата „Сахаров“, като последните получат специален статут, който да им позволява да влизат в сградите на Парламента при облекчен режим;
o o o
195. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на страните кандидатки, на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на правителствата на държавите и териториите, споменати в настоящата резолюция.
Конвенцията на ООН против изтезанията; Конвенцията на ООН за правата на детето; Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; Международната конвенция на ООН за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване.
ОВ С 379, 7.12.1998 г., стр. 265; ОВ С 262, 18.9.2001 г., стр. 262; ОВ C 293 E, 28.11.2002 г., стр. 88; ОВ C 271 E, 12.11.2003 г., стр. 576; ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 109; ОВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 33; ОВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 86; ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 183; ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 198; ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 60; ОВ C 265 E, 30.9.2010 г., стр. 15; ОВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 25.
От декември 2009 г. Австрия, Белгия, Германия, Испания, Италия, Обединеното кралство, Португалия, Словения, Унгария и Швеция са ратифицирали конвенцията и факултативния протокол; всички държави-членки са подписали конвенцията, но 15 държави-членки все още не са я ратифицирали (България, Гърция, Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Финландия, Франция); 19 държави-членки са подписали също така протокола, но 10 все още не са го ратифицирали (България, Кипър, Литва, Люксембург, Малта, Румъния, Словакия, Финландия, Франция, Чешката република).
– като взе предвид предишните си резолюции относно Афганистан, и по-специално своите резолюции от 8 юли 2008 г. относно стабилизацията на Афганистан(1), от 15 януари 2009 г. относно бюджетния контрол на средствата на ЕС в Афганистан(2) и от 24 април 2009 г. относно правата на жените в Афганистан(3),
– като взе предвид съвместната политическа декларация ЕС‐Афганистан, подписана на 16 ноември 2005 г., която се основава на споделени приоритети за Афганистан като създаването на силни и подлежащи на отчетност институции, реформа на сферата на сигурността и правосъдието, борба срещу наркотиците, развитие и възстановяване,
– като взе предвид Споразумението за Афганистан от 2006 г., което очертава трите основни области на дейност на афганистанското правителство за следващите пет години: сигурност; управление, правова държава, права на човека; както и икономическо и социално развитие и ангажимент за премахване на индустрията за наркотици,
– като взе предвид Лондонската конференция за Афганистан, проведена през януари 2010 г., на която международната общност поднови ангажимента си към Афганистан и която положи основите за международен консенсус относно стратегия, включваща „невоенно“ решение на афганистанската криза, а също така реши прехвърлянето на отговорностите по сигурността на афганистанските сили да започне през 2011 г. и да бъде завършено до голяма степен до 2014 г.,
– като взе предвид Резолюция № 1890 (2009 г.) на Съвета за сигурност на ООН, с която се удължава срокът на разрешението за Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Афганистан съгласно глава VII от Устава на ООН, определено в Резолюции № 1386 (2001 г.) и № 1510 (2003 г.), за срок от 12 месеца, считано от 13 октомври 2009 г., и в която държавите-членки на ООН, участващи в Международните сили за поддържане на сигурността, се призовават „да предприемат всички необходими мерки с оглед на изпълнението на техния мандат“,
– като взе предвид предложения „Доверителен фонд за мир и реинтеграция“, за който участниците в Лондонската конференция обещаха първоначално 140 милиона щатски долара, с цел да бъдат интегрирани талибаните и други бунтовници,
– като взе предвид проведения в Кабул в началото на юни 2010 г. афганистански национален консултативен съвет на старейшините (Джирга) за мир, който си постави за цел да намери национален консенсус по въпроса за помирение с враговете,
– като взе предвид конференцията в Кабул, проведена на 20 юли 2010 г., която оцени напредъка при прилагането на решенията, взети на Лондонската конференция, и предостави нова възможност на афганистанското правителство, със сътрудничеството на международната общност, да поеме ръководната роля и отговорността за процеса на засилването на сигурността, укрепването на възможностите на афганистанските сили за сигурност, на доброто управление и на принципите на правовата държава, и да очертае пътя напред, включително по отношение на борбата с производството на наркотици, трафика и корупцията, и относно мира и сигурността, икономическото и социалното развитие, правата на човека и равенството между половете; като взе предвид заключенията от конференцията в Кабул, съгласно които контролът върху военните операции във всички провинции следва да се поеме от афганистанските сили в срок до края на 2014 г.,
– като взе предвид президентския указ от 17 август 2010 г., с който се определи четиримесечен срок за разформироването на частните дружества, извършващи дейност в Афганистан в областта на сигурността, с изключение на частните дружества в областта на сигурността, охраняващи сградните комплекси, използвани от чуждестранни посолства, дружества и неправителствени организации,
– като взе предвид президентските избори, проведени в Афганистан през август 2009 г., изключително важния окончателен доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите, публикуван през декември 2009 г., и парламентарните избори, проведени на 18 септември 2010 г.,
– като взе предвид всички свързани с темата заключения на Съвета и по-специално на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 27 октомври 2009 г. и плана за действие на Съвета за засилен ангажимент на ЕС в Афганистан и Пакистан, както и заключенията от Съвета по външни работи от 22 март 2010 г.,
– като взе предвид назначаването от 1 април 2010 г. на изпълняващия две функции специален представител на ЕС/ръководител на делегацията на ЕС в Афганистан и като взе предвид решението на Съвета от 11 август 2010 г. за удължаване на мандата на специалния представител, г-н Vygaudas Usackas, до 31 август 2011 г.,
– като взе предвид декларацията на Съвета от 18 май 2010 г. за удължаване на полицейската мисия на Европейския съюз в Афганистан („EUPOL Афганистан“) с три години, от 31 май 2010 г. до 31 май 2013 г.,
– като взе предвид стратегическия документ за тази страна за 2007‐2013 г., който посочва ангажимента на Комисията по отношение на Афганистан до 2013 г.,
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2010 г.,
– като взе предвид доклада на ООН за човешкото развитие за 2009 г., който поставя Афганистан на 181-о място от 182 държави,
– като взе предвид Националната оценка на риска и уязвимостта за 2007‐2008 г. на Афганистан и съдържащата се в нея преценка, че цената на премахването на бедността в Афганистан, като се подпомогнат лицата, живеещи под прага на бедността, да се издигнат до този праг, би била 570 милиона щатски долара,
– като взе предвид доклада от 2008 г. на агенцията за съгласуване на помощта за Афганистан (ACBAR), „Недостатъчни резултати ‐ ефективност на помощта в Афганистан“, който подчертава, че огромни суми от помощта се превръщат в корпоративни печалби за изпълнителите (и могат да достигнат до 50 % на договор), че има минимална прозрачност в процесите на поръчки и търгове и че е висока цената на заплатите и надбавките на чуждестранните служители,
– като взе предвид доклада на мисията на Организацията на обединените нации за подпомагане на Афганистан (UNAMA) от август 2010 г., озаглавен „Защита на цивилното население при въоръжени конфликти“,
– като взе предвид препоръките на Peace Dividend Trust, който препоръчва политика на „предимство за афганистанското“ с цел насърчаване на възлагането на поръчки за стоки и услуги на местно равнище вместо чрез внос, с цел преди всичко афганистанците да бъдат облагодетелствани,
– като взе предвид стратегията на НАТО/ISAF за борба срещу бунтовниците в Афганистан и нейното изпълнение под командването на ген. Дейвид Петреъс, и като взе предвид прегледа на стратегията, обявен от президента Обама за декември 2010 г.,
– като взе предвид доклада на службите на мнозинството в Конгреса на САЩ, озаглавен „War Lords Inc: Extortion and Corruption Along the US Supply Chain in Afghanistan“ (Корпорация „Местни военни лидери“: Изнудване и корупция по снабдителната верига на САЩ в Афганистан) (Комисия по надзор и реформа на управлението, Камара на представителите на САЩ, юни 2010 г.),
– като взе предвид работата на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) и по-специално нейния доклад от октомври 2009 г., озаглавен „Наркомания, престъпност и бунтовници ‐ транснационалната заплаха от афганистанския опиум“, както и нейния световен доклад относно наркотиците за 2010 г.,
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (A7-0333/2010),
A. като има предвид, че международната общност многократно заяви своята подкрепа за съответните резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, застъпващи се за сигурността, благоденствието и правата на човека за всички афганистански граждани; като има предвид обаче, че международната общност негласно признава, че девет години война и международна намеса не са успели да елиминират бунта на талибаните и да донесат мир и стабилност на страната, и като има предвид, че от 2009 г. се прилага нова политика за борба срещу бунтовниците и че бяха изпратени войскови части от около 45 000 души като подкрепления,
Б. като има предвид, че няма изгледи за развръзка в Афганистан, при присъствието на коалиция от международни сили, която обаче не е в състояние да победи талибаните и другите бунтовници, и същевременно на бунтовническо и талибанско движение, което не може да надделее над тези военни сили,
В. като има предвид, че през 2009 г. генерал Стенли Маккристъл заяви, че няма признаци за масово присъствие на Ал Кайда в Афганистан, и че високопоставени служители на САЩ потвърждават, че Ал Кайда понастоящем почти не присъства в Афганистан,
Г. като има предвид, че сигурността и условията на живот се влошиха, подкопавайки положителния прием, с който се ползваше присъствието на коалицията на един определен етап, и като има предвид, че населението все повече възприема коалицията като окупационна сила; като има предвид, че е необходимо ново, по-широко партньорство с афганистанския народ, с участието на непредставени до момента групи и на гражданското общество в усилията за изграждане на мир и за помиряване,
Д. като има предвид, че ЕС е сред основните донори, предоставящи помощ за развитието и хуманитарна помощ за Афганистан; като има предвид, че ЕС е ангажиран партньор в усилията за възстановяване и стабилизиране на страната,
Е. като има предвид, че в Споразумението за Афганистан от 2006 г. и на конференцията в Кабул донорите се съгласиха да насочват все по-голям дял от своята помощ – до 50 %, през основния бюджет на афганистанското правителство, пряко или чрез механизми на доверителни фондове, когато е възможно, но че понастоящем само 20% от помощта за развитие се предоставя посредством правителствения бюджет,
Ж. като има предвид, че липсата на достатъчна координация подкопава ефективността на отпусканата от ЕС помощ за Афганистан,
З. като има предвид, че между 2002 и 2009 г. към Афганистан е насочена международна помощ в размер над 40 милиарда щатски долара; като има предвид, че броят на децата, посещаващи училище, се увеличи през този период, но че по оценка на УНИЦЕФ 59 % от децата в Афганистан под петгодишна възраст все още не получават достатъчно храна, а пет милиона деца не могат да посещават училище,
И. като има предвид, че положението на жените в страната продължава да буди дълбоко безпокойство; като има предвид, че според доклади на ООН Афганистан се подрежда на второ място в света по брой на случаи на майчина смъртност, с почти 25 000 смъртни случая всяка година; като има предвид, че само 12,6 % от жените на възраст над 15 години могат да четат и пишат, а 57 % от момичетата са омъжвани, преди да навършат предвидената в закона минимална възраст от 16 години; като има предвид, че насилието срещу жени продължава да бъде често срещано явление; като има предвид все още действащия дискриминационен шиитски закон за гражданското състояние, който, наред с другото, квалифицира като наказуемо деяние отказа на жените да осъществят полов акт със съпруга си и забранява на жените да излизат от дома си без разрешение от страна на техния съпруг,
Й. като има предвид, че Афганистан е страна по редица международни конвенции за защита на правата на жените и децата, по-специално Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г. и Международната конвенция на ООН за правата на детето от 1989 г., и като има предвид, че афганистанската конституция и по-специално член 22 от нея определя, че „гражданите и гражданките на Афганистан имат еднакви права и задължения пред закона“; като има предвид, че афганистанският Семеен кодекс понастоящем се преразглежда, за да се приведе в съответствие с конституцията,
K. като има предвид, че през юли 2010 г. Конгресът на САЩ призова за одит на милиардите долари, изразходвани за финансиране за Афганистан досега, и гласува за условно съкращаване на почти 4 милиарда щатски долара помощи за правителството на Афганистан,
Л. като има предвид, че финансовият министър на Афганистан Omar Zakhilwal изрази, на първо място, критичното си отношение спрямо практиките на НАТО/ISAF в областта на сключването на договори, които не допринасят за афганистанската икономика, и второ, спрямо едностранното тълкуване от страна на ISAF на правилата за освобождаване от данъци, предвидени в споразумението между ISAF и афганистанското правителство, и като има предвид, че министърът обвини чуждестранните изпълнители, че са получили по-голямата част от финансираните от ISAF договори, чиято стойност достига до 4 милиарда щатски долара, като се твърди, че това е причина за постоянното изтичане на пари от страната; като има предвид, че афганистанското правителство призовава за международно разследване,
M. като има предвид, че стана очевидно, че не е възможно да се намери военно решение на положението в Афганистан, и като има предвид, че САЩ заявиха, че ще започнат да оттеглят войските си от Афганистан през лятото на 2011 г., че други страни или вече са се изтеглили, или планират да извършат това, а други все още не са показали намерение за изтегляне; като има предвид обаче, че изтеглянето на военните части трябва да представлява постепенен и координиран процес в рамките на политически проект, който гарантира гладкото прехвърляне на отговорността на афганистанските сили за сигурност,
Н. като има предвид, че на конференцията в Кабул беше предвидено до октомври 2011 г. афганистанската национална армия да наброява 171 600 военнослужещи, а афганистанската национална полиция ‐ 134 000 души, при наличието на необходимата финансова и техническа помощ от страна на международната общност,
O. като има предвид, че основната цел на мисията „EUPOL Афганистан“ е да допринесе за създаването на афганистанска полицейска система по международни стандарти,
П. като има предвид, че Афганистан е не само водещият световен източник на производство на опиум и основен доставчик за пазарите на хероин в ЕС и Руската федерация, но и един от водещите производители на коноп (канабис) в света, според неотдавнашен доклад на Службата на ООН по наркотиците и престъпността; като има предвид, че производството на опиум в Афганистан е намаляло с 23% през последните две години и с една трета в сравнение с 2007 г., когато то беше достигнало връхна точка; като има предвид, че Службата на ООН по наркотиците и престъпността установи, че съществува ясна връзка между отглеждането на опиев мак и териториите, които се контролират от бунтовниците, и че в районите в Афганистан, в които правителството може в по-голяма степен да извършва правоприлагаща дейност, близо две трети от земеделските производители са заявили, че не отглеждат макови насаждения, тъй като те са забранени, а в същото време в югоизточните райони, до които органите на управление имат по-ограничен достъп, само по-малко от 40% от земеделските производители са посочили забраната като причина за неотглеждането на макови насаждения,
Р. като има предвид, че според неотдавнашен доклад на Службата на ООН по наркотиците и престъпността броят на пристрастените към наркотици афганистански граждани рязко се е увеличил през последните години, тенденция, която ще има значително социално отражение върху бъдещето на страната,
С. като има предвид, че ЕС играе активна роля в подкрепа на борбата срещу наркотиците от самото начало на процеса на възстановяване, но засега не постига значителни резултати за ограничаването на проникването на влиянието на сектора на наркотиците в икономиката, политическата система, държавните институции и обществото,
Т. като има предвид, че е извършено известно унищожаване на макови насаждения в Афганистан чрез химически хербициди и че тази практика води до сериозни вреди за хората и околната среда, като замърсява почвите и водите; като има предвид обаче, че понастоящем съществува консенсус относно необходимостта силовите мерки да се насочат към търговията с наркотици и към лабораториите, произвеждащи хероин, а не към земеделските производители; като има предвид, че основните усилия понастоящем са насочени към осигуряването на алтернативни начини на прехрана за земеделските производители,
У. като има предвид, че Афганистан притежава забележителни природни ресурси, включително богати запаси от полезни изкопаеми като газ и нефт, чиято стойност се оценява на три трилиона щатски долара, и като има предвид, че афганистанското правителство разчита на тези ресурси, за да стимулира икономическото развитие, след като мирът и сигурността бъдат установени в страната,
Нова стратегия на ЕС
1. Съзнава съвкупността от фактори, които пречат на напредъка в Афганистан, но предпочете в настоящия доклад да се съсредоточи върху четири основни елемента, за които счита, че положените усилия биха могли да доведат до подобрения: международна помощ и координация; последици от мирния процес; въздействие от обучението на полицейски сили; слагане на край на отглеждането на опиев мак чрез алтернативно развитие;
2. Изразява подкрепа за новата идея за стратегия за борба срещу бунтовниците, насочена към защитата на местното население и възстановяването на областите, в които е гарантирана сигурността, както и подкрепа за плана на ЕС за действие за Афганистан и Пакистан;
3. Следователно счита, че стратегията на ЕС за Афганистан ще трябва да вземе като отправна точка две предпоставки: признаване на факта, че сигурността и социално-икономическите показатели в Афганистан продължават да се влошават въпреки продължаващите почти десетилетие международни ангажименти и инвестиции, както и необходимостта допълнително да се насърчи промяна в мисленето на международната общност, която в миналото, по-специално преди стратегията за борба срещу бунтовниците, твърде често формираше планове и решения, без особено да се интересува от афганистанското участие, така че в бъдеще нейните планове и решения да се определят в тясно сътрудничество с афганистанската страна; отбелязва, че конференциите в Лондон и Кабул бяха важна стъпка в тази насока;
4. Приветства и подкрепя заключенията на Съвета относно „Активизирането на действията на ЕС в Афганистан и Пакистан“ от октомври 2009 г., които очертават по-последователен и координиран подход на ЕС към региона и подчертават значението на регионалното сътрудничество и по-голямата насоченост към гражданската сфера в рамките на политиката за Афганистан;
5. Подчертава, че всяко дългосрочно решение на афганистанската криза трябва да ползва като отправна точка интереса на афганистанските граждани по отношение на тяхната вътрешна сигурност, гражданска защита и икономическо и социално развитие и следва да включва конкретни мерки за изкореняване на бедността, изоставането и дискриминацията срещу жените, за по-голямо зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава, засилване на помирителните механизми, слагане край на производството на опиум, за сериозно ангажиране в дейностите за изграждането на държавността и пълно интегриране на Афганистан в международната общност, както и за прогонването на Ал Кайда от страната;
6. Приветства заключенията на международната конференция за Афганистан, проведена в Кабул; подчертава, че е необходимо да се зачитат ангажиментите на афганистанското правителство за подобряване на сигурността, управлението и икономическите възможности за афганистанските граждани, както и ангажиментите на международната общност за оказване на подкрепа за процеса на преход и общите цели;
7. Отново заявява, че ЕС и неговите държави-членки следва да подкрепят Афганистан във възстановяването на държавата, която да притежава по-силни демократични институции, способни да гарантират национален суверенитет, сигурност, основана на подлежащи на демократична отчетност армия и полиция, компетентна и независима съдебна власт, единство на държавата, териториална цялост, равенство между мъжете и жените, свобода на медиите, акцентиране върху образованието и здравеопазването, устойчиво икономическо развитие и благоденствие на народа на Афганистан, и зачитане на историческите, религиозни, духовни и културни традиции и права на всички етнически и религиозни общности на афганистанска територия, като същевременно се признава необходимостта от коренна промяна в отношението към жените; призовава за предоставяне на повече подкрепа за проектите на местните органи на управление за развитие в провинциите, в които съществуват доказателства за добро управление;
8. Отбелязва, че 80 % от населението обитава селските райони и че площта на обработваемите земи на глава от населението е намаляла от 0,55 хектара през 1980 г. на 0,25 хектара през 2007 г.; подчертава факта, че Афганистан продължава да бъде много уязвим пред неблагоприятните климатични условия и повишаващите се цени на хранителните продукти на световните пазари, като същевременно широко разпространеното и безразборно използване на мини представлява сериозна заплаха за успешното развитие на селските райони; във връзка с това счита, че от първостепенно значение е да се продължи и увеличи финансирането, насочено към развитието на селските райони и местното производство на храни, така че да се постигне продоволствена сигурност;
9. Отбелязва ангажимента на афганистанското правителство през следващите 12 месеца да приложи поетапно и по устойчив за бюджета начин политиката за управление на поднационално равнище, като укрепи местните органи и техния институционален капацитет и като разработи поднационална регулаторна, финансова и бюджетна рамка;
10. Отбелязва, че ограниченият капацитет на държавната администрация и държавните служители може да възпрепятства по-същественото участие от афганистанска страна в процеса на възстановяване; затова е убеден, че следва да се отдели повече внимание на тези важни области; приветства идеята Комисията и държавите-членки да разработят специални дългосрочни водещи програми, които да се занимаят с укрепването на държавната администрация, като изработят програма, помогнат да се построят нови или да се използват съществуващи сгради, осъществят връзка с мрежата на институтите по публична администрация в ЕС, както и да изпълняват наставническа роля по отношение на институтите по държавна администрация в редица големи градове в Афганистан, като например Кабул, Херат, Мазар-и-Шариф;
11. Посочва, че усилията за развитие трябва да се съсредоточат върху засилването на капацитета на афганистанските правителствени структури, както и че афганистанците трябва да участват дейно при определянето на приоритетите и в процеса на тяхното прилагане, така че да се засилят процесът на установяване на чувство за съпричастност и поемането на отговорност на национално и общностно равнище; поради тази причина насочва вниманието към съществената роля на организациите на гражданското общество за гарантиране на включването на афганистанските граждани в процеса на демократизация и възстановяване и за предпазване от опасността от корупция;
12. Въпреки някои подобрения в живота на жените след края на управлението на талибаните през 2001 г., продължава да бъде дълбоко загрижен относно общото положение във връзка с правата на човека в Афганистан, и по-специално относно влошаването на положението с основните, политическите, гражданските и социалните права на жените през последните няколко години, и изразява безпокойство относно отрицателните тенденции, като например факта, че мнозинството от затворниците в Афганистан са жени, бягащи от роднини потисници, както и относно неотдавнашните промени в избирателния закон, които намаляват квотите за места в парламента за жени;
13. Счита, че правата на жените са част от решението на въпроса за сигурността и че не е възможно в Афганистан да се постигне стабилност, без жените да се ползват от пълните си права в политическия, социалния и икономическия живот; затова призовава афганистанските органи и представителите на международната общност да включват жени на всеки етап от мирните преговори и усилията за помирение/реинтегриране в съответствие с Резолюция № 1325 на Съвета за сигурност на ООН; призовава за осигуряването на специална защита за жени, които са дейни в обществената или политическата сфера и следователно са застрашени от фундаменталистите; изтъква, че напредъкът в рамките на мирните преговори не може при никакви обстоятелства да предполага загубата на права, придобити от жените през последните години; призовава афганистанското правителство да подобри защитата на правата на жените, като измени действащото законодателство, например Наказателния кодекс, за да се избегнат дискриминационните практики;
14. Призовава Комисията, Съвета и държавите-членки на ЕС да продължават да повдигат въпросите относно дискриминацията срещу жени и деца, както и за правата на човека като цяло, в двустранните отношения с Афганистан в съответствие с дългосрочния ангажимент на ЕС да подкрепя Афганистан в усилията за постигане на мир и възстановяване;
15. Призовава ЕС и международната общност да увеличат нивото на финансиране и политическа и техническа подкрепа за политиките за подобряване на положението на афганистанските жени и за неправителствените женски организации, включително за защитниците на правата на жените;
16. Отбелязва, че въпреки подобренията след края на режима на талибаните, през последните години положението по отношение на свободата на изразяване на мнение и на печата се влоши; отбелязва, че въоръжени групировки и талибаните нападат и заплашват журналисти, за да им попречат да отразяват събитията в райони под техния контрол; призовава да се предприемат действия в тази област, за да могат журналистите да упражняват професията си при наличието на определени гаранции за тяхната безопасност;
17. Отбелязва със загриженост, че парламентарните избори, които се състояха на 18 септември 2010 г. в Афганистан, с избирателна активност от около 40 % въпреки условията на сигурност в страната, още веднъж бяха помрачени от измами и насилие, при което според НАТО са загинали 25 души; изразява съжаление, че на много афганистанци им е било попречено да упражнят основното си право на глас;
18. Отбелязва наличието на нередности в рамките на съдебните процеси в страната, които не са в съответствие с международните стандарти в областта на правосъдието; изразява съжаление във връзка с екзекуцията през 2008 г. на 16 души, осъдени на смърт; призовава ЕС да се стреми към одобрение на налагането на мораториум върху смъртното наказание, съгласно Резолюция 62/149 на Организацията на обединените нации от 2007 г., с оглед на последващото премахване на този вид наказание;
Международна помощ ‐ използване и злоупотреби
19. Припомня, че съвкупният бюджет за помощ от ЕС за Афганистан (Европейска общност и държави-членки) за периода 2002‐2010 г. е на обща стойност около 8 милиарда евро;
20. Подчертава значението на укрепването на свободата на медиите и гражданското общество в Афганистан за ускоряване на демократизацията на страната; приветства също така заключенията на мисията на ЕС за наблюдение на изборите през 2009 г.;
21. Отбелязва, че въпреки огромния обем предоставена чуждестранна помощ, положението в Афганистан продължава да е обезкуражаващо, като на хуманитарната и медицинска помощ се пречи да достигне най-уязвимите групи в обществото, че повече афганистанци умират от бедност, отколкото като пряко последствие от въоръжения конфликт, и че е шокиращ фактът, че от 2002 г. детската смъртност се е повишила, а очакваната продължителност на живота при раждането и равнищата на грамотност са се понижили отчетливо, и че от 2004 г. броят на населението, живеещо под прага на бедността, се е увеличил със 130 %;
22. Подчертава, че е важно Целите на хилядолетието за развитие да бъдат постигнати, и осъжда факта, че въпреки постигнатия напредък в някои области, Афганистан е слязъл от 173-о място през 2003 г. на 181-о място (от 182 държави) в Индекса за човешко развитие на ПРООН; като има предвид също така, че смъртността при децата под 5-годишна възраст и майчината смъртност в Афганистан са сред най-високите в света; счита, че специфичните цели в тези области не следва да бъдат пренебрегвани, нито достъпът до здравни услуги и образование, по-специално за жените, но призовава особено внимание да се обърне на подобреното генериране на доходи и на изграждането на работеща съдебна система;
23. Подчертава, че в свое проучване от януари 2010 г. Службата на ООН по наркотиците и престъпността разкрива, че корупцията буди най-много тревоги у населението и че приходите от подкупи съставляват почти една четвърт (23%) от БВП на Афганистан;
24. Призовава Комисията да гарантира прозрачността и отчетността на финансовата подкрепа, предоставена на афганистанското правителство, на международните организации и местните неправителствени организации, за да се осигури последователността на помощите и успехът на процеса на възстановяване и развитие на Афганистан;
25. Призовава за по-хомогенно от географска гледна точка разпространение на хуманитарната помощ, което да се основава на анализ на нуждите и да съответства на изискването за спешност;
26. Отбелязва обаче ограничения напредък, постигнат по отношение на инфраструктурата, телекомуникациите и основното образование, обикновено изтъкван като постижение от донорите и от афганистанското правителство;
27. Обръща внимание върху огромните разходи за водената в Афганистан война между 2001 и 2009 г., оценявани на над 300 милиарда щатски долара ‐ сума, над 20 пъти по-висока от БВП на Афганистан, които разходи, като се има предвид предвиденото допълнително увеличение на военните сили, вероятно ще нараснат до над 50 милиарда щатски долара годишно;
28. Отчита широко разпространеното схващане, че корупцията в афганистанското правителство е единствената причина за липсата на предоставяне на основни услуги за афганистанските граждани, но също така отбелязва, че мнозинството ресурси за социално и икономическо развитие се отпускат чрез международни организации, банки за регионално развитие, НПО, международни изпълнители, дружества за консултантски услуги и други, а не чрез централното правителство; настоятелно призовава афганистанското правителство и международната общност да упражняват по-голям контрол, за да се сложи край на корупцията и да се гарантира, че помощта достига целта си;
29. Счита, че борбата с корупцията следва да бъде в основата на миротворческия процес в Афганистан, тъй като подкупите водят до неправилно разпределение на средствата, съставляват пречка за достъпа до основни обществени услуги като здравеопазване и образование и значително възпрепятстват социалното и икономическо развитие на страната; подчертава също така, че корупцията подкопава доверието в публичния сектор и в правителството и следователно съставлява основна заплаха за стабилността на държавата; поради тази причина, призовава ЕС да обърне специално внимание на борбата срещу корупцията, когато предоставя помощ на Афганистан;
30. Отбелязва, че според афганистанския министър на финансите, подкрепен от други, независими източници, само 6 милиарда щатски долара (15 %) от 40-те милиарда щатски долара помощ реално са достигнали до афганистанското правителство между 2002 и 2009 г., и че между 70 и 80 % от останалите 34 милиарда щатски долара, насочени чрез международни организации, банки за регионално развитие, НПО, международни изпълнители и други, никога не са достигнали до предвидените получатели ‐ народа на Афганистан; отбелязва решението, взето на конференцията в Кабул, до 2012 г. 50 % от международната помощ да се насочва чрез афганистанския национален бюджет, в съответствие с искането от страна на Афганистан;
31. Изтъква спешната необходимост от създаване на механизми за координация между страните донори и от осигуряване на подробни оценки на европейската и международната помощ за преодоляване на липсата на прозрачност и ограничените механизми за отчетност на донорите;
32. Осъжда факта, че значителна част от европейските и други международни парични средства за помощ се губят по разпределителната верига, което беше ясно разкрито в неотдавнашния скандал около Кабул Банк, и обръща внимание върху четирите основни начина, по които се случва това: разхищение, прекомерни разходи за посредничество и за сигурност, завишаване на цените и корупция;
33. Въпреки това отбелязва, че загубите на ЕС са смекчени от факта, че 50 % от помощта на Съюза се отпуска чрез многостранни доверителни фондове (за разлика от 10 % в случая на САЩ), чиято ефективност е много висока (около 80 %);
34. Призовава ЕС да създаде централизирана база данни и да анализира разходите и въздействието на цялата помощ на ЕС за Афганистан, тъй като липсата на всеобхватни, актуални и прозрачни данни подкопава ефикасността на помощта;
35. Призовава също така всички основни организации, развиващи дейност в областта на хуманитарната помощ и развитието в Афганистан, включително ЕС и неговите държави-членки, САЩ, UNAMA, агенциите на ООН, основните НПО и Световната банка, драстично да съкратят оперативните си разходи, като отпускат средствата за конкретни проекти, които се реализират посредством действително и балансирано партньорство с афганистанските институции, и да гарантират, че помощта наистина достига крайната си цел; във връзка с това подчертава, че афганистанските институции имат правото да решават как да изразходват средствата, като гарантират необходимата прозрачност и отчетност;
36. Подчертава, че е важно да се координират усилията за възстановяване и развитие на регионално равнище, така че да се насърчи трансграничното развитие в регион, където етническите и племенни връзки често излизат извън рамките на националните граници;
37. Отбелязва, че следва да се насърчава засилване на участието от страна на местните и регионалните органи на управление в Афганистан, и подчертава, че на това равнище лоялността, принципите на правовата държава и демокрацията са задължителни условия за правилното използване на средствата; посочва, че отпускането на финансови средства на местно и регионално равнище изисква одобрението на централното правителство, като по този начин се укрепват неговата роля и отговорност;
38. Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета и Комисията да създадат съвместен екип от изследователи за ежегодно оценяване на всички мерки и мисии на ЕС и държавите-членки в Афганистан, като се използват подробни качествени и количествени показатели, по-специално по отношение на помощта за развитие (включително обществено здравеопазване и селско стопанство), доброто управление (включително съдебния сектор и зачитането на правата на човека) и сигурността (най-вече обучението на афганистанските полицейски сили); във връзка с това призовава също за оценка на относителното въздействие на мерките на ЕС върху цялостната обстановка в страната и на степента на координация и сътрудничество между органите на ЕС и други международни мисии и мерки, както и за публикуване на заключенията и препоръките от подобна оценка;
39. Подчертава, че обстановката по сигурността и географското разпределение на помощта са взаимозависими и затова призовава помощта да бъде изпращана директно на непосредствено засегнатото население в Афганистан;
40. Подчертава, че борбата с корупцията в Афганистан трябва да бъде приоритет; признава, че на местно равнище съществува корупция , но се надява, че това ще бъде неутрализирано чрез засилване на легитимността на афганистанските държавни институции, като те поемат отговорността за одобряване на разпределението на финансовите средства и гарантиране на ефективността на помощта;
41. Подкрепя политика по-скоро на увеличаване на възлагането на поръчки вътре в Афганистан винаги, когато това е възможно, отколкото на внос на стоки или услуги;
42. Счита, че за разпределението на помощта в страната следва да отговарят безпристрастни хуманитарни организации и че военният персонал следва да участва в тази дейност единствено в абсолютно извънредни ситуации, като се признава неутралният, безпристрастен и независим характер на дейността на хуманитарните организации и при пълно спазване на съответните международни стандарти, както са определени в насоките относно използването на военни и граждански сили и средства при хуманитарни извънредни ситуации и както са препоръчани в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ;
43. Посочва, че всяко действие, схващано като нарушаване на принципите на неутралност, безпристрастност и независимост от подобни организации в тяхната дейност, ги прави по-уязвими на мястото на събитията, особено предвид факта, че те продължават да са на място дълго след оттеглянето на военните части;
44. Отбелязва, че според многобройните информации в пресата и доклада на Камарата на представителите на САЩ „Warlord, Inc.“, американските военни сили в Афганистан са възложили по-голямата част от своето логистично осигуряване на частни изпълнители, които на свой ред възлагат охраняването на военни конвои на местни афганистански подизпълнители ‐ доставчици на услуги в областта на сигурността, като това води до катастрофални последици;
45. Отбелязва, че решението за това, американската верига за военно снабдяване да бъде поверена на частни изпълнители без никакви надеждни критерии за осигуряването на отчетност, прозрачност и законност, води до грабителство и корупция, като местните военни лидери, босовете на местната мафия и в крайна сметка командирите на талибаните получават значителен дял от бизнеса с военно логистично осигуряване в Афганистан, чийто размер възлиза на 2,2‐3 милиарда щатски долара;
46. Е ужасен относно факта, че сумите, плащани за осигуряване на защита, и грабителството на всяко едно равнище на веригата за военно снабдяване представляват най-значителният източник на финансиране за бунтовниците, както призна държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън в показанията й пред комисията по международни отношения на Сената през декември 2009 г.;
47. Е също така ужасен относно факта, че тъй като военното логистично осигуряване на САЩ и на НАТО/ISAF се извършва по сходни начини, възможността за пълно проследяване на финансовия принос на ЕС може да не е изцяло гарантирана във всички случаи;
48. Изцяло приветства новите насоки, оповестени през септември 2010 г. от военното ръководство на НАТО в Афганистан, относно сключването на договори ‐ според оценките понастоящем на стойност около 14 млрд. щатски долара годишно ‐ насоки, които имат за цел намаляване на корупцията и на финансовите средства, които непряко изтичат към бунтовниците и талибаните; надява се, че тази промяна в насоката на политиката на договаряне ще бъде реализирана бързо;
49. Приветства в този контекст неотдавнашния указ на президента Карзай, който определи четиримесечен срок за всички местни и чуждестранни частни дружества, действащи в областта на сигурността в Афганистан, да прекратят дейността си;
Мирният процес
50. Подчертава, че доброто управление, принципът на правовата държава и правата на човека са основата за една стабилна и благоденстваща афганистанска държава; поради това подчертава, че надеждният съдебен процес представлява основен аспект на мирния процес и че зачитането на правата на човека и предотвратяването на ширеща се безнаказаност следва да бъдат неподлежащи на договаряне аспекти на всички етапи от мирния процес; във връзка с това призовава афганистанското правителство да приложи стратегия за съдебна реформа като приоритетна задача;
51. Счита, че голяма част от вината за настоящата безизходица в Афганистан се дължи на неправилните предвиждания в ранен етап преди новата стратегия за противодействие на бунтовниците от страна на коалиционните сили, които предвиждаха бърза военна победа над талибаните и лесен преход към стабилна държава, управлявана от легитимно правителство със силна подкрепа от Запада;
52. Ето защо счита, че беше подценено присъствието на талибаните и беше надценена способността на правителството на Карзай да осигури управление и че в резултат на това не беше обърнато достатъчно внимание на задачата за възстановяване и развитие на страната;
53. Изразява опасението си, че тези грешки са дали тласък за повторното активизиране на талибаните в по-голямата част от страната, като са изострили влошаването на положението по отношение на сигурността в целия регион и по отношение на правата на човека, по-специално на жените;
54. Посочва, че военната насоченост на подхода в миналото не постигна желаните резултати и поради това решително подкрепя подход с по-голяма гражданска насоченост;
55. Отчита, че политическото решение е единственото възможно решение и че то следва да включва воденето на преговори ‐ което в крайна сметка следва да се осъществи на фона на прекратяване на огъня ‐ с талибаните и с други политически фактори в страната, които са готови да участват в правителство на националното единство, способно да сложи край на гражданската война, която бушува в страната от почти три десетилетия насам, и да гарантира цялостно зачитане на принципа на правовата държава и зачитането на основните права на човека; счита, че за да бъде постигнато политическото решение, трябва да бъде дадено време на новата стратегия за борба с бунтовниците да постигне резултати, съгласно графика, оповестен от президента Обама;
56. Твърдо вярва, че трите главни предпоставки на ЕС за подобен мирен процес и за включване на групировки на талибаните следва да бъдат: ангажимент на всички участващи в преговорите страни за прогонването от страната на Ал Кайда с нейната поддръжка за международния тероризъм, както и на всяка друга терористична групировка; предприемане на действия за слагане край на отглеждането на опиев мак и утвърждаване на политика на насърчаване и зачитане на основните права на човека и на афганистанската конституция;
57. Също така счита, че решаването на всички други въпроси следва да бъдат оставено на волята и способностите на самия афганистански народ;
58. Отчита, че талибаните не са едно единно формирование и че съществуват най-малко 33 висши ръководители, 820 ръководители на средно равнище/младши ръководители и 25 000‐36 000 „редови бойци“, разпределени сред 220 общности, някои от които водят борба по идеологически, а други ‐ по финансови причини; поради това счита, че отсега нататък следва да се насърчават преговорите на местно равнище между демократично избраните органи на местно управление и членовете на въоръжената опозиция, „които осъждат насилието, не са свързани с международни терористични организации, зачитат конституцията и имат желание да се включат в процеса на изграждане на мирна афганистанска държава“, съгласно параграфи 13 и 14 от комюникето от Кабул от 20 юли 2010 г.;
59. Приветства програмата на афганистанското правителство за мир и реинтеграция, открита за всички афганистански членове на въоръжената опозиция и техните общности на основата на горепосочените параграфи 13 и 14 от комюникето от Кабул;
60. Отбелязва, че всяка стратегия за разоръжаване и реинтеграция трябва да се занимае отблизо с проблема на завръщането на бившите бойци и бежанците в родните им села;
61. Подчертава, че е важно да се увеличи отговорността и компетентността на афганистанското правителство и администрация и доверието в него с цел подобряване на репутацията му сред афганистанските граждани;
62. Подчертава ключовата роля на Пакистан, тъй като за талибаните не съществува никакъв стимул да пристъпят към сериозни преговори, докато пакистанската граница остава отворена за тях; препоръчва по-широка международна координация и участие в този процес, което да включва и други съседни страни и водещи регионални участници ‐ и по-специално Иран, Турция, Китай, Индия и Руската федерация;
63. Призовава Комисията да извърши оценка на стратегическите и политическите последствия от неотдавнашните катастрофални наводнения в Пакистан за Афганистан и региона в по-широк план, както и да предприеме всички необходими действия за оказване на помощ на засегнатото население на страната и на афганистанските бежанци, чиито лагери бяха наводнени;
64. Подчертава значението на доброто управление на водите в Афганистан и в околността на тази страна и изтъква ползите от регионалното и трансграничното сътрудничество в тази област, наред с другото по отношение на изграждането на доверие между съседните държави в Югозападна Азия;
65. Отбелязва ангажираността с бунтовниците от страна на пакистанската разузнавателна служба (ISI), чиято цел е да гарантира, че Пакистан също ще получи задоволителен резултат от всички ползи, произтичащи от мира;
66. Същевременно подчертава, че установяването на мир в Афганистан ще изисква политически споразумения между ключовите регионални сили, включително Индия, Пакистан, Иран и централноазиатските държави, Русия, Китай и Турция, както и обща позиция за ненамеса и подкрепа за независим Афганистан; призовава също така за нормализиране на отношенията между Афганистан и Пакистан, а именно посредством окончателно разрешаване на въпроса относно международната граница между двете страни;
67. Призовава ЕС да продължи да подкрепя мирния и помирителния процес в Афганистан, както и усилията на Афганистан за реинтеграция на лицата, готови да се отрекат от насилието, като осигури на правителството на Карзай достатъчна гъвкавост при избора на партньори за диалог, но настоява конституцията на Афганистан и зачитането на основните права на човека да формират цялостната правна и политическа рамка за мирния процес;
68. Приветства националните програми от приоритетно значение, изготвени от правителството на Афганистан в съответствие с националната стратегия за развитие на Афганистан и подкрепени от конференцията в Кабул, и призовава за цялостното им и ефективно изпълнение;
69. Подчертава най-енергично необходимостта от много по-активна роля на ЕС в процеса на възстановяване и развитие на Афганистан, тъй като без значително намаляване на бедността и без устойчиво развитие не е възможен траен мир в самата страна и в целия регион; признава, че без сигурност няма развитие, така както без развитие няма сигурност;
70. Настоятелно призовава ЕС и неговите държави-членки да полагат усилия съвместно със САЩ с цел по-голяма част от международната помощ да се разпределя чрез националните органи и правителството в Кабул и да гарантира, че безпилотни самолети, специални части и местни милиции ще бъдат използвани срещу лидери на талибаните в съответствие със заповедите на генерал Петреъс за нулева толерантност към загуби за гражданското население;
71. 71.а Отдава почит на всички служещи в съюзническите сили, които са загубили живота си в защита на свободата, и изразява съболезнованията си на техните семейства, както и на семействата на всички невинни афганистански жертви;
72. Посочва, че военното присъствие на някои държави-членки на ЕС и техните съюзници в Афганистан е част от операцията на НАТО/ISAF и целите й за борба със заплахата от международен тероризъм и борба с производството и трафика на наркотици;
73. Подчертава, че това присъствие може да спомогне за установяването на условия на сигурност, които да позволят последните планове на правителството на Афганистан за разработване на потенциално мащабния сектор на минното дело и добива на минерали да бъдат реализирани на практика, като по този начин му осигурят остро необходимите собствени средства в националния бюджет;
74. Подчертава, че потенциално огромните минни и минерални ресурси на афганистанска територия принадлежат изключително на народа на Афганистан и че „опазването“ на тези активи не може никога да служи като извинение за постоянното присъствие на чуждестранни военни сили на афганистанска земя;
Полиция и правова държава
75. Отбелязва, че в Афганистан е невъзможно да има стабилност или мир, без държавата първо да гарантира сигурността на гражданите в страната на своя отговорност;
76. Приветства целта на президента Карзай, съгласно която до края на 2014 г. единствено афганистанските национални сили за сигурност следва да ръководят и провеждат военни операции във всички провинции, както и ангажимента на афганистанското правителство за постепенно поемане на пълен контрол върху собствената му сигурност;
77. Подчертава, че на Афганистан трябва да бъдат осигурени ефикасни полицейски сили и независима армия, способни да гарантират сигурността, така че да дадат възможност впоследствие за изтегляне на чуждестранното военно присъствие от страната;
78. Оценява идеята на ген. Петреъс, че е възможно на местните, демократично избрани органи да се предостави местна жандармерия с цел поддържане на законността и реда и защита на местното население;
79. Признава обаче, че наличието на самостоятелни сили за сигурност е по-скоро дългосрочна цел и поради това обръща специално внимание на необходимостта от по-координиран и интегриран подход при обучението на полицията, както и отделно при обучението на военнослужещите и привлича вниманието върху финансовите средства, които се инвестират в обучението на полицейските сили и които дават ограничени резултати; призовава всички участници към тясна координация на дейността им, така че да се избегне ненужно дублиране и да се изпълняват допълващи се задачи на стратегическо и оперативно равнище;
80. Припомня необходимостта от всеобхватна реформа на министерството на вътрешните работи, без която усилията за реформиране и изграждане на нови полицейски сили могат да се провалят, и в тази връзка посочва значението на контрола, подкрепата, консултациите и обучението на равнището на афганистанското министерство на вътрешните работи и на регионите и провинциите, в съответствие с една допълнителна цел на EUPOL;
81. Счита, че безспорно съществуващата неяснота около мандата на EUPOL и ограничените постижения от нейната дейност до настоящия момент пречат на EUPOL да придобие водещата роля по отношение на ЕС, която заслужава; изразява съжаление от факта, че три години след разполагането на EUPOL, мисията все още не е достигнала три четвърти от своя одобрен размер; повтаря също така призива си към Съвета и държавите-членки на ЕС да спазват изцяло своите ангажименти по отношение на тази мисия;
82. Приветства създаването от страна на „EUPOL Афганистан“ на прокурорска служба за борба с корупцията с цел разследване на случаи срещу високопоставени служители на публичната администрация и на други служители, срещу които има подозрения за корупция;
83. Изразява тревога във връзка с данните, предоставени от ISAF, съгласно които от 94 000 души на служба в афганистанската национална полиция 90% са неграмотни, 20% употребяват наркотици, а над 30% изчезват след около година, като това е отделно от близо хилядата души, които загиват ежегодно при изпълнение на служебните си задължения;
84. Счита, че основните фактори, на които се дължи неефективността на цялостното обучение, са липса на съгласуваност на разнообразните аспекти на обучение на полицията и практиката да се прехвърлят задължения на частни дружества, извършващи дейност в сферата на сигурността и военното дело;
85. Отбелязва, че ангажиментът на ЕС и неговите държави-членки за създаването на професионални афганистански полицейски сили рискува да бъде компрометиран от широко разпространените практики като „ускорения“ подход (некачествено проучване за надеждност на новобранците, шестседмично обучение без учебници поради неграмотността на обучаващите се, минимално обучение на място, след което тези лица получават отличителен знак, униформа и оръжие и се изпращат да патрулират), прилаган от няколко големи американски дружества, извършващи дейност в сферата на сигурността; подчертава необходимостта от по-съгласувано и устойчиво обучение на полицейските служители, което да предоставя възможност на различните полицейски части в Афганистан да работят съвместно; подчертава, че мисиите за обучение на полицейски служители следва не само да се съсредоточават върху техническите аспекти, но и да гарантират грамотността на новите кадри и да им предоставят базисни познания относно националното и международното право;
86. Изразява тревога във връзка със сведенията относно слабия финансов контрол, прилаган спрямо тези частни дружества, като се позовава на съвместен доклад на Департамента по отбраната и Държавния департамент на САЩ от 2006 г., чиито заключения са валидни и до днес; съгласно тези заключения полицейските сили в Афганистан не са в състояние да изпълняват рутинни правоприлагащи дейности и не съществува ефективна програма за обучение на място; признава усилията, полагани от общото командване и в рамките на политиката за борба с бунтовниците, да се упражнява някаква степен на контрол върху частните чуждестранни милиции, действащи безнаказано в Афганистан;
87. Препоръчва обучението на полицейските служители да престане възможно най-скоро да се извършва от частни изпълнители;
88. Призовава за подобрено сътрудничество и координация с цел значително увеличаване на капацитета за обучение на полицейски служители и по-нататъшно повишаване на ефективността на програмите за обучение; предлага създаването на широкомащабна програма за обучение на полицейски служители от EUPOL и НАТО/ISAF, в която да бъдат включени отделите на националната полиция, както е договорено с афганистанското правителство, като по този начин се изключат дублирания, загуби и разпокъсаност;
89. Настоятелно призовава върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите-членки на ЕС да ускорят обучението на полицейски служители в Афганистан и значително да увеличат броя на обучаващия полицията персонал на място, така че целта на Лондонската конференция за осигуряване на наличието на 134 000 обучени афганистански полицейски служители до края на 2011 г. да се превърне в реалистична възможност; настоятелно призовава върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да измени мисията „EUPOL Афганистан“, като осигури също така мандат за обучение за служители с по-нисък ранг във всички провинции, като увеличи броя на седмиците за основно обучение и като осигури съвместно провеждане на патрулиране и други полицейски дейности на място; настоятелно призовава държавите-членки на ЕС не само да слеят своите двустранни мисии за обучение на полицейски служители с тази на EUPOL, но също така да се въздържат от налагане на уговорки по отношение на служители на националната полиция, командировани в EUPOL;
90. Препоръчва увеличаване на възнагражденията на членовете на афганистанската полиция и преразглеждане на целия процес по набиране на кадри, като се отдава предпочитание на служители, които покриват основни критерии за грамотност, не употребяват наркотици и са по-приспособени в психологическо и физическо отношение от настоящия персонал;
91. Подчертава, че обучението на полицейски служители не може да донесе резултати без подходящо функционираща съдебна система; поради това призовава международната общност да предостави по-голяма финансова и техническа помощ за укрепването на съдебната система, включително като се увеличат възнагражденията на съдиите на всички равнища; в допълнение към това изисква от Съвета, в координация с ООН, да се създаде специализирана мисия за обучение на съдии, както и на служители на публичната администрация в министерството на правосъдието и наказателноправната система в Афганистан;
92. Приветства факта, че по време на конференцията в Кабул афганистанското правителство обеща да подобри, с подкрепата на международните партньори, достъпа до правосъдие в страната, като изпълни конкретни мерки през следващите 12 месеца, както и да подобри капацитета на съдебните институции, включително посредством изготвянето и прилагането на цялостна стратегия в областта на човешките ресурси;
Наркотици
93. Посочва, че Афганистан е източникът на 90% от незаконно произведения опиум в света, докато по времето, когато коалиционните сили влязоха в Кабул през 2001 г., в Афганистан не се отглеждаше опиев мак, благодарение на успеха на ООН да постигне забрана върху отглеждането му;
94. Счита, че за една многобройна, добре осигурена с ресурси военна сила впоследствие би следвало да е лесно да поддържа това положение без отглеждане на опиев мак с помощта на проекти за развитие на селското стопанство на местно равнище, като нейните членове осигуряват защита на тези проекти срещу талибаните и местните военни лидери;
95. Същевременно отбелязва, че производството на опиум все още представлява ключов социален и икономически въпрос и въпрос на сигурността, и призовава ЕС да разгледа този проблем като стратегически приоритет в своите политики относно Афганистан;
96. Посочва, че повече от 90% от хероинът в Европа идва от Афганистан и че цената за общественото здраве в европейските страни възлиза на милиарди долари; подчертава, че предизвикателствата, създадени от наркоикономиката в Афганистан, трябва да бъдат решавани не само на национално, но и на международно равнище, като се обърне внимание на всички връзки по нарковеригата, което по-специално изисква подпомагане за земеделските стопани, така че да се намали предлагането, както и превенция на употребата на наркотици и лечение, така че да се намали търсенето, както и прилагане на закона спрямо посредниците; по-специално предлага да се извършат крупни инвестиции за установяването на всеобхватна селскостопанска политика и политика за селските райони, която да може да предостави надеждна и трайна алтернатива за производителите на опиум; настоява също за необходимостта от включване на околната среда в стратегията за земеделието и за селските райони, тъй като влошаването на състоянието на околната среда, причинено например от недоброто управление на водните ресурси или унищожаването на естествените гори, е една от основните пречки за развитието на икономиката на земеделието;
97. Отбелязва, че в резултат на безнаказаността, предоставена на производителите и трафикантите, в рамките на две години производството достигна равнищата отпреди 2001 г., при което малък брой мощни местни военни лидери управляват огромен по размери картел;
98. Изразява дълбока загриженост от установеното в неотдавнашния доклад на Службата на ООН по наркотиците и престъпността рязко нарастване на броя на пристрастените към наркотици афганистанци; призовава за незабавно вземане на целенасочени мерки, които да намалят броя на зависимите от наркотици и да им осигурят медицински грижи; с оглед на това подчертава необходимостта да бъдат финансирани проекти за изграждане на центрове за рехабилитация в страната, по-специално в областите, които нямат достъп до медицинско лечение;
99. Посочва, че въпреки по-ранното понижаване на цените поради прекомерно производство, през 2009 г. търговията с наркотици възлизаше на 3,4 милиарда щатски долара, а потенциалната брутна стойност на износа на опиум беше 26% от БВП на Афганистан, като се счита, че приблизително 3,4 милиона афганистанци (12% от населението) участват в незаконното производство на наркотици;
100. В същото време обръща внимание на заключенията от неотдавнашния доклад на Службата на ООН по наркотиците и престъпността, който установява, че талибаните получават само 4 % от годишните печалби от търговията с наркотици, местните земеделски стопани ‐ 21 %, а 75 % отиват у служители на правителството, полицията, местните и регионалните посредници и трафикантите; накратко, отбелязва, че афганистанските съюзници на НАТО в действителност вземат лъвския дял от печалбите от търговията с наркотици;
101. Отбелязва, че между 2001 г. и 2009 г. САЩ и международната общност изразходваха 1,61 милиарда щатски долара за мерки за борба с наркотиците, без това да окаже някакво съществено въздействие върху производството и трафика; припомня описанието, дадено от Ричард Холбрук, специален представител на САЩ за Афганистан и Пакистан, на досегашните усилия на САЩ за борба с наркотиците в Афганистан като „най-разточителната и неефективна програма, която съм виждал във и извън рамките на правителството“;
102. Посочва, че ако не се прекрати зависимостта на афганистанската икономика от наркотици веднъж завинаги и не се намери жизнеспособен алтернативен модел за икономически растеж, целите за възстановяване на сигурността и стабилността в региона няма да бъдат постигнати;
103. Подчертава значението на усилията за постепенното премахване на отглеждането на опиев мак в Афганистан, които досега имаха скромен успех, и призовава в тази връзка за предоставяне на жизнеспособен алтернативен поминък за тези 3,4 милиона афганистанци, които се изхранват от опиума, и за подобряване на положението на останалата част от афганистанското население в селските райони;
104. Отбелязва успешните опити в Пакистан, Лаос и Тайланд за постепенно премахване на отглеждането на опиев мак чрез заместването му с алтернативни култури; отбелязва също така появата в Афганистан на обещаващи нови култури, като например шафран, които могат да донесат много по-висок доход, отколкото опиевия мак;
105. Отбелязва, че за Афганистан би могъл да бъде предвиден подобен процес на постепенно премахване на отглеждането на опиев мак на стойност от 100 милиона евро годишно, като 10% от годишната помощ на ЕС за държавата се отпуска специално за тази цел в продължение на период от пет години;
106. Отбелязва, че неотдавна подписаното споразумение между Афганистан и Пакистан за търговия и транзит ще отвори пътя за производителите на нар, най-известната законно отглеждана култура в региона, и че това беше посочвано многократно от чуждестранните работници в областта на развитието като ключ към създаването на достойни алтернативни доходи за населението, занимаващо се с отглеждане на опиев мак в южен Афганистан;
107. Поздравява Службата на ООН по наркотиците и престъпността за активната й дейност в подкрепа на правителството на Афганистан в борбата му с незаконната търговия с наркотици, и призовава за укрепването на Службата и нейните програми в Афганистан;
108. Призовава за петгодишен национален план за премахването на незаконните насаждения на опиев мак, с включени конкретни срокове и критерии, за чието изпълнение да отговаря специална служба със собствен бюджет и персонал;
109. Подчертава, че този план следва да се насърчава чрез сътрудничество между ЕС и Руската федерация, като се има предвид, че Руската федерация е основната жертва на афганистанския хероин и вторият по големина пазар на опиоиди в света след ЕС;
110. Призовава правителството и парламента на Афганистан да приемат конкретно законодателство за забрана на всякакви практики на изкореняване, които могат да включват неръчни или немеханични способи;
111. Призовава Съвета и Комисията изцяло да включат предложената стратегия в своите съществуващи стратегии и настоятелно призовава държавите-членки на ЕС изцяло да вземат предвид предложението в рамките на своите национални планове;
112. Настоятелно призовава Съвета и Комисията изцяло да вземат предвид всички бюджетни последици на предложенията, съдържащи се в настоящия доклад;
o o o
113. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, генералния секретар на Организацията на обединените нации, генералния секретар на НАТО и правителствата и парламентите на държавите-членки и на Ислямска република Афганистан.
Създаване на постоянен механизъм за действия при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната
291k
66k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2010 г. относно създаването на постоянен механизъм за действие при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната
– като взе предвид членове 121, 122, 126, 136 и 148 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“),
– като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2010 г., съдържаща препоръки към Комисията относно трансграничното управление на кризи в банковия сектор(1) („Докладът Ferreira“),
– като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2010 г. относно Европейския механизъм за финансова стабилност и Европейския механизъм за финансово стабилизиране – бъдещи действия(2),
– като взе предвид въпроса от 24 юни 2010 г. до Комисията относно Европейския механизъм за финансова стабилност и Европейския механизъм за финансово стабилизиране – бъдещи действия(3),
– като взе предвид своята позиция от 6 юли 2010 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 479/2009 по отношение на качеството на статистическите данни в условията на процедурата при прекомерен дефицит(4),
– като взе предвид своята позиция от 22 септември 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган(5) („Докладът Garcia-Margallo“),
– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в еврозоната(6) („Докладът Feio“),
– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад)(7) („Докладът Berès“),
– като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители от еврозоната от 25 март 2010 г.,
– като взе предвид заключенията от извънредното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси от 9-10 май 2010 г.,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране(8),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 12 май 2010 г., озаглавено „Засилване на координацията на икономическите политики“ (COM(2010)0250),
– като взе предвид документа на Европейската централна банка (наричана по-нататък „ЕЦБ“) от 10 юни 2010 г., озаглавен „Засилване на икономическото управление в еврозоната“,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“ (COM(2010)0367),
– като взе предвид Решение 2010/624/ЕС на Европейската централна банка от 14 октомври 2010 г. относно администрирането на операциите по вземане и отпускане на кредити, извършени от Съюза в рамките на европейския механизъм за финансово стабилизиране(9),
– като взе предвид доклада на специалната група за икономическото управление до Европейския съвет от 21 октомври 2010 г. относно укрепването на икономическото управление в ЕС,
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28-29 октомври 2010 г.,
– като взе предвид изявлението на Еврогрупата от 28 ноември 2010 г.,
– като взе предвид въпрос B7-0199/2010 до Комисията относно създаването на постоянен механизъм за действие при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната,
– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че е необходимо всеобхватно и интегрирано решение за кризата с дълга в еврозоната, тъй като фрагментираният подход не даде резултати до момента,
Б. като има предвид, че на извънредното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси от 9-10 май 2010 г. Съветът и държавите-членки се споразумяха относно временен механизъм за запазване на финансовата стабилност в размер на общо 750 милиарда евро, включително стабилизационен фонд за бързо реагиране (Европейски механизъм за финансово стабилизиране, наричан по-нататък „ЕМФС“) с общ обем до 60 милиарда евро и Европейски инструмент за финансова стабилност (наричан по-нататък „ЕИФС“) с общ обем до 440 милиарда евро, които трябва да бъдат допълнени със средства от МВФ до 250 милиарда евро,
В. като има предвид, че ЕМФС се основава на член 122, параграф 2 от ДФЕС и на междуправителствено споразумение между държавите-членки; като има предвид, че неговото активиране зависи от строги условия, в контекста на съвместна помощ от ЕС/МВФ при придържане към реда и условията на МВФ, адаптирани към социалните и икономическите особености на страните, в които той се прилага, както и в съответствие с тяхната програма за развитие,
Г. като има предвид, че ЕИФС е създаден като инструмент със специално предназначение, гарантиран на пропорционален принцип и по координиран начин от участващите държави-членки съобразно дела им във внесения капитал на ЕЦБ и съгласно националните им конституционни изисквания, който ще изтече след три години,
Д. като има предвид, че в своето съобщение от 12 май 2010 г. Комисията посочи, че кризата е разкрила, че една стабилна рамка за управление на кризи представлява необходимо допълнение към прилагането на засиления Пакт за стабилност и растеж, както и към новия механизъм за макроикономически надзор, целящ да предотврати неблагоприятни процеси в бюджетната политика и конкурентоспособността,
Е. като има предвид, че в своя документ от 10 юни 2010 г. ЕЦБ включи предложения за рамка за управление на кризи с дълга, предоставяща финансова подкрепа за държави-членки на еврозоната, чийто достъп до частно кредитиране е затруднен,
Ж. като има предвид, че на срещата на Европейския съвет от 28-29 октомври 2010 г. държавните и правителствените ръководители се споразумяха относно необходимостта държавите-членки да създадат механизъм за действие с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната като цяло (Европейски механизъм за стабилност, наричан по-нататък „ЕМС“),
З. като има предвид, че ЕМС е създаден с цел да допълва новата рамка за засилено икономическо управление, чиято цел е ефективно и стриктно икономическо наблюдение и координация, които ще се съсредоточат върху предотвратяването и съществено ще намалят вероятността от възникване на кризи в бъдеще,
И. като има предвид, че Парламентът е убеден в необходимостта от постоянен механизъм за действие при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврото и призова за създаване на Европейски валутен фонд (наричан по-нататък „ЕВФ“) в доклада Feio,
Й. като има предвид, че Парламентът също така посочи необходимостта от механизъм за преодоляване на кризи за банковия сектор в докладите Ferreira и Garcia-Margallo като необходимо допълнение към правомощията за надзор, предоставени на новите органи (ЕНО) с цел да се гарантира надзорът над финансовата система на Съюза,
К. като има предвид, че на заседанието на Еврогрупата от 6 декември 2010 г. нейният председател предложи създаването на паневропейски облигации с цел подкрепа на страните, които изпитват финансови затруднения, но предложението не беше подложено на обсъждане, тъй като някои страни изразиха възражения срещу тази идея,
Л. като има предвид, че от 29 септември 2010 г., когато Комисията представи на Парламента и на Съвета законодателните предложения относно икономическото управление, пазарите претърпяха няколко кризи, наред с другото, ирландската криза с дълга, който факт трябва да бъде отчетен от Парламента и Съвета,
М. като има предвид, че е изключително важно да се рационализират настоящите процеси на координация на икономическата политика и да се отстранят припокриванията, за да се гарантира, че стратегията на ЕС е разбираема за пазарните оператори и гражданите, както и да се пристъпи към по-интегрирани подходи и да се осъществи промяна в процеса на вземане на решения,
Н. като има предвид, че Европейският съвет за системен риск (наричан по-долу „ЕССР“) е отговорен за пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система, за да допринесе за предотвратяването на системни рискове за финансовата стабилност в ЕС, с цел да се избегнат периоди на мащабни финансови сътресения и да се допринесе за гладкото функциониране на вътрешния пазар, и по този начин да се гарантира устойчив принос на финансовия сектор към икономическия растеж,
1. Призовава Европейския съвет да уточни възможно най-бързо промените в Договора, необходими за създаването на постоянен Европейски механизъм за стабилност;
2. Подчертава, че от рационална, практическа и демократична гледна точка, разглеждането на законодателния пакет за икономическото управление не може да бъде разделено от решението, взето от Европейския съвет за създаване на постоянен механизъм за действие;
3. В ролята си на съзаконодател, желае да подчертае необходимостта от създаване на един постоянен механизъм за действие при кризи, който е надежден, стриктен, траен и обоснован по отношение на съществените технически факти и който следва да бъде приет съгласно обикновената законодателна процедура и да се ръководи от общностния метод с цел, от една страна, засилване на участието на Парламента и подобряване на демократичната отчетност и, от друга страна, разчитане на техническия опит, независимостта и обективността на Комисията; следователно настоятелно призовава за целта Европейския съвет да гарантира достатъчно правно основание в рамките на преразглеждането на ДФЕС;
4. Отбелязва, че при всички случаи ЕМС/ЕВФ следва да се основава на солидарност, като се подчинява на строги правила за условност, и да се финансира, наред с другото, от новаторски средства за финансиране и/или от глобите, налагани на държавите-членки в резултат на процедура при прекомерен дефицит или на мерки във връзка с прекомерна задлъжнялост или прекомерни дисбаланси, ако съответната разпоредба е включена в законодателния пакет относно икономическото управление, по който в момента се водят преговори, и във формата, изисквана съгласно тази разпоредба;
5. Призовава Комисията да представи съобщение, обединяващо общите насоки на икономическите политики (член 121, параграф 2 от ДФЕС), както и насоките за заетостта (член 148, параграф 2 от ДФЕС), за разглеждане по време на разискването относно „европейския семестър“, с цел ограничаване на безсмислени и безкрайни дискусии; настоятелно призовава Комисията да гарантира по-голямо участие на Европейския парламент на всеки етап от това разискване, с цел укрепване на демократичната отчетност и повишаване на обществената осведоменост;
6. Счита, че политическият отговор на специфичните препоръки, отправени към държавите-членки в рамките на „европейския семестър“, следва конкретно да се вземат предвид при прилагането на законодателните предложения относно икономическото управление, които понастоящем се обсъждат от Парламента и Съвета;
7. Отбелязва, че ЕССР следва да си сътрудничи тясно с Комисията, Съвета и Парламента при идентифицирането на системния риск и гарантирането на правилното функциониране на Европейския механизъм за стабилност, по-специално що се отнася до оценката на платежоспособността на съответната страна;
8. Призовава Комисията да представи, след консултации с ЕЦБ, съобщение, съдържащо подробно описание на Европейския механизъм за стабилност, което изяснява позицията на инвеститорите, вложителите и участниците на пазара и заявява категорично, че механизмът ще бъде изцяло съгласуван с политиката и практиките на МВФ, що се отнася до участието на частния сектор, с цел разсейване тревогите на пазара;
9. Отбелязва, че постоянният механизъм за действие при кризи следва да бъде приложен възможно най-скоро, за да гарантира стабилност на пазарите и да засили сигурността по отношение на облигациите, издадени преди създаването на постоянния механизъм за действие при кризи;
10. Признава, че докато създаването на един приложим механизъм за действие при кризи е в интерес на всички държави-членки, не всички от тях ще бъдат членове или кандидат членове на еврозоната по времето, когато подобен механизъм бъде учреден; отбелязва, че всеки индивидуален случай следва да бъде изяснен, по-специално положението на държавите-членки, които са близо до членство в еврозоната и имат държавен дълг в евро; припомня, че държавите, които не принадлежат към еврозоната, ползват механизма за подкрепа на платежния баланс съгласно член 143 от ДФЕС;
11. Следователно отбелязва, че държавите-членки извън еврозоната следва да бъдат включени в създаването на подобен механизъм и че такава възможност следва да бъде предоставена на държавите-членки, които желаят да участват в механизма;
12. Призовава Европейския съвет да даде необходимия политически сигнал за проучване от Комисията на бъдеща система на еврооблигации с ясно определяне на условията, при които такава система би била от полза за всички участващи държави-членки и за еврозоната като цяло;
13. Подчертава, че тази строга и увеличаваща се постепенно условност следва да послужи за възстановяване на устойчивия растеж и не следва да бъде постигната за сметка на най-уязвимите, и следователно не следва да означава намаляване на минималните доходи и изостряне на бедността и неравенствата;
14. Настоятелно призовава Комисията да ускори изготвянето на законодателно предложение, определящо обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО);
15. Настоява, че правилата следва да бъдат адаптирани с цел да осигуряват участието, според конкретния случай, на кредитори от частния сектор, в пълно съответствие с политиките на МВФ;
16. Подчертава необходимостта от висока степен на прозрачност в информацията, свързана с националните сметки, включително всякакви извънбалансови дейности; отбелязва, че това трябва да бъде подкрепено с външни одити, надеждни статистически данни и отчетност; приветства засилените правомощия на Евростат и припомня, че в миналото Парламентът изиска Евростат да може да прави необявени проверки на сметките на дадена държава-членка като мярка за укрепване на фискалния надзор;
17. Призовава Комисията да представи съобщение, съдържащо описание на клаузите и условията, приложени към Европейския механизъм за финансово стабилизиране, както и други инструменти и пакети за финансова помощ на ЕС, предоставени в отговор на кризата;
18. Отправя искане към Комисията да информира Европейския парламент относно прогнозираното въздействие върху кредитния рейтинг на ЕС: а) от създаването на механизма за финансово стабилизиране и б) от използването на цялата кредитна линия;
19. Отправя искане към Комисията да подреди по приоритетност разходите в бюджета на ЕС за всяка година от съществуването на Европейския механизъм за финансово стабилизиране, с цел да бъде установен редът, по който бюджетът ще трябва да бъде отменен, в случай че е необходимо връщане на сума до 60 милиарда евро;
20. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, Съвета, председателя на Еврогрупата, Комисията, ЕЦБ и парламентите и правителствата на държавите-членки.
– като взе предвид предходните си резолюции относно Кот д'Ивоар,
– като взе предвид разпоредбите на избирателния кодекс на Кот д'Ивоар, както и Закон 2001-303 и Наредба 2008-133, и по-конкретно член 64 от нея,
– като взе предвид временния доклад на мисията на Европейския съюз за наблюдение на изборите,
– като взе предвид комюникето на председателя на Африканския съюз, изявлението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз, както и заключителното комюнике от извънредното заседание от 7 декември 2010 г. на конференцията на държавните и правителствени ръководители на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), проведена в Абуджа, Нигерия,
– като взе предвид декларацията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, приета на 3 декември 2010 г. в Киншаса,
– като взе предвид изявленията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник - председател на Европейската комисия Catherine Ashton относно изборния процес и по-конкретно тези от 3 декември 2010 г. относно изборните резултати в Кот д'Ивоар и от 1 декември 2010 г. относно втория кръг на президентските избори в Кот д'Ивоар,
– като взе предвид изявлението от 3 декември 2010 г., направено от г-н Young Jin Choi, специален представител на генералния секретар на ООН в Кот д'Ивоар, относно удостоверяването на резултатите от втория кръг на президентските избори, проведени на 28 ноември 2010 г.,
– като взе предвид Декларацията на Съвета за сигурност на ООН от 8 декември 2010 г.,
– като взе предвид заключенията относно Кот д'Ивоар, приети на заседанието на Съвета по външни работи на ЕС на 13 декември 2010 г.,
– като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид протичането на президентските избори в Кот д'Ивоар и сериозната политическа и институционална криза, в която страната изпадна след втория кръг на изборите на 28 ноември 2010 г.; като има предвид, че изборната кампания за втория кръг на изборите е била белязана от климат на напрежение и прояви на насилие, станали причина за телесни повреди и смъртни случаи,
Б. като има предвид, че според докладите на независимите наблюдатели, по-конкретно на ООН и Европейския съюз, изборите, чиято организация струва 400 милиона долара, като цяло са се провели по задоволителен начин,
В. като има предвид, че Независимата избирателна комисия на Кот д'Ивоар беше обявила, че изборите е спечелил Ouattara, докато Конституционният съвет на Кот д'Ивоар отхвърли резултата с твърдение за изборни измами в определени региони и обяви Gbagbo за победител,
Г. като има предвид, че Конституционният съвет има задължение спрямо народа на Кот д'Ивоар да прилага безпристрастно закона и че Конституцията, Законът 2001-303 и член 64 от Наредбата от 2008 г. му дават правомощие само да отмени изборите за президент, но не и да обяви резултати, различни от тези на Независимата избирателна комисия,
Д. като има предвид, че двете резолюции на ООН, приети след мирното споразумение от 2005 г., дават на Обединените нации мандат за удостоверяване на резултатите, и че това в Африка се случва за първи път,
Е. като има предвид, че специалният представител на генералния секретар на ООН удостовери качеството на изборния процес в Кот д'Ивоар и че изборните резултати, оповестени от Независимата избирателна комисия, са представителни за волята на гражданите на Кот д'Ивоар, и обяви г-н Ouattara за победител в изборите,
Ж. като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН приветства обявяването на междинните резултати от Независимата избирателна комисия на Кот д'Ивоар и отново потвърди своята готовност да предприеме съответни мерки срещу онези, които възпрепятстват мирния процес, по-конкретно работата на Независимата избирателна комисия, както това беше подчертано в параграф 6 от Резолюция 1946 (2010 г.),
З. като има предвид, че единственият източник на демократична легитимност са всеобщите преки избори, резултатът от които беше удостоверен от ООН,
И. като припомня, че на извънредната среща на върха на 7 декември 2010 г., Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) призова г-н Gbagbo „да предаде властта без отлагане“ и временно изключи Кот д'Ивоар „от всичките си дейности до второ нареждане“,
Й. като припомня, че председателят на Африканския съюз – г-н Bingu Wa Mutharika, в официалното си изявление от 8 декември 2010 г., заяви че „г-н Gbagbo трябва да зачита волята на народа, изразена чрез избирателната урна, и да предаде властта мирно, за да се избегне друга кървава баня в Африка“ и че Африканският съюз „е на страната на ECOWAS и международните наблюдатели, които удостовериха, че г-н Ouattara е спечелил изборите“,
К. като има предвид, че сред икономическите среди съществуват опасения, че настоящото положение би могло да доведе до обедняване на страната и във връзка с това на населението, както и на Западна Африка като цяло, тъй като Кот д'Ивоар отговаря за 40% от БВП на Западноафриканския икономически и валутен съюз (ЗАИВС),
Л. като има предвид, че досегашният президент има отговорност да даде възможност за мирен преход с поддържане на гражданския мир, който е от съществено значение за бъдещето на Кот д'Ивоар, като се оттегли и по този начин се избегнат нови страдания за неговия народ и за региона,
1. счита, че единственият източник на демократична легитимност са всеобщите преки избори, резултатът от които беше потвърден от ООН, и поради тази причина призовава г-н Gbagbo да подаде оставка и предаде властта на Alassane Ouattara;
2. Настоятелно призовава всички политически и въоръжени сили в Кот д'Ивоар да зачитат волята на народа, която беше изразена свободно в резултатите от президентските избори от 28 ноември 2010 г., оповестени от Независимата избирателна комисия и потвърдени от специалния представител на генералния секретар на ООН;
3. Изразява дълбоко съжаление поради жестоките сблъсъци, предшестващи оповестяването на резултатите от втория кръг на президентските избори в Кот д'Ивоар, и изразява своята най-дълбока солидарност с жертвите и техните семейства; изразява също така съжаление поради възпрепятстването на политическия процес и поради опитите за сплашване на членове на Независимата избирателна комисия, които в крайна сметка забавиха обявяването на междинните резултати и по този начин попречиха на правилното протичане на демократичния избирателен процес;
4. Изразява дълбоко съжаление поради решението на Конституционния съвет на Кот д'Ивоар, чиито членове са назначени от отиващия си президент, за промяна на обявените от избирателната комисия резултати, в нарушение на закона, с чието прилагане съветът е натоварен, и счита, че това решение противоречи на желанието, изразено от народа на Кот д'Ивоар чрез изборните урни;
5. Подчертава важността на решението на Африканския съюз да преустанови участието на Кот д'Ивоар в дейностите на организацията, докато демократично избраният президент, Alassane Ouattara, действително не започне да упражнява своите правомощия;
6. Приветства изявленията на редица участници на международната общност в подкрепа на изборния процес в Кот д'Ивоар и за признаване на г-н Ouattara за законен победител в тези избори;
7. Твърдо подкрепя усилията на Африканския съюз и ECOWAS за предотвратяване на насилието и гарантиране на признаването на законното правителство;
8. Потвърждава своето пълно доверие към специалния представител на генералния секретар на ООН, отговарящ за потвърждаването на резултатите;
9. Изразява дълбока загриженост относно преобладаващото в страната положение на политическа безизходица след изборите, както и във връзка със съобщенията за прояви на насилие, които в някои случаи включват силите за сигурност на Кот д'Ивоар; подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на преобладаващата в страната ситуация, както и на съобщенията за прояви на насилие;
10. Изразява съжаление поради извършените актове на насилие и счита, че защитата на цивилното население е приоритет; призовава всички заинтересовани страни в Кот д'Ивоар да избягват каквито и да било рискове, които биха могли да доведат до изостряне на напрежението, както и да предотвратяват всяка конфронтация; поради тази причина призовава за предприемане на действия за възстановяване на демократичното функциониране на институциите в интерес единствено на народа на Кот д'Ивоар и на запазването на мира;
11. Приветства всички усилия за посредничество и призовава всички политически сили в Кот д'Ивоар да подкрепят активно мирния преход и по този начин да избегнат разделянето на страната;
12. Решително осъжда всички прояви на сплашване, насочени срещу наблюдателите от страна на Европейския съюз в Кот д'Ивоар, които прояви на сплашване принудиха мисията да се оттегли поради съображения за сигурност;
13. Изразява съжаление поради преустановяването на дейността на неправителствените медии в Кот д'Ивоар; припомня, че е от основно значение народът на Кот д'Ивоар да разполага с пълен достъп до плуралистична и разнообразна информация в медиите и призовава органите на Кот д'Ивоар да възстановят незабавно справедливия достъп до държавните медии;
14. Подкрепя решението на ЕС за налагане на санкции срещу Laurent Gbagbo и приветства решението на Съвета на ЕС за предприемане на мерки, насочени срещу тези, които възпрепятстват мирния процес и националното помирение и по-конкретно онези, които застрашават резултата от изборния процес; призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията Catherine Ashton да представи в най-кратък срок инициативи за подпомагане на демократично избраните органи в Кот д'Ивоар;
15. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност / заместник-председател на Европейската комисия Catherine Ashton, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на операцията на Обединените нации в Кот д'Ивоар, на институциите на Африканския съюз, на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), на Парламентарната асамблея АКТБ-ЕС и на държавите-членки на ЕС.
Хуманно отношение към кокошките носачки
281k
56k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2010 г. относно сектора на кокошките носачки в ЕС: забраната за използване на батерийни клетки от 2012 г.
– като взе предвид Директива 1999/74/ЕО на Съвета за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки(1), която влезе в сила на 3 август 1999 г. и въведе забрана на използването на батерийни клетки за отглеждането на кокошки носачки, като предостави на производителите преходен период от над 12 години, за да заменят системите си за отглеждане,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно стандартите за търговия с яйца(2),
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“)(3),
– като взе предвид Съобщение COM(2007)0865 на Комисията от 8 януари 2008 г. относно различните системи за отглеждане на кокошки носачки, и по-специално онези, които са предмет на Директива 1999/74/ЕО (SEC(2007)1750),
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 798/2008 на Комисията, изменен с Регламенти (ЕО) № 1291/2008, (ЕО) № 411/2009, (ЕC) № 215/2010, (ЕC) № 241/2010, (ЕC) № 254/2010, (ЕC) № 332/2010, (ЕC) № 925/2010 и (ЕC) № 955/2010 за установяване на списък от трети страни, територии, зони или подразделения, от които са разрешени вносът и транзитът през Общността на домашни птици и продукти от домашни птици, и относно изискванията за ветеринарно сертифициране (заменящ от 1 януари 2009 г. Решение № 2006/696/EО на Комисията)(4),
– като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно кризата в животновъдния сектор на ЕС(5),
– като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че на заседанията на комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент на 30 август и 29 септември 2010 г. Комисията предостави информация по този въпрос, но не можа да даде задоволителни отговори на членовете на комисията, например поради това, че не е изготвен план за действие,
Б. като има предвид, че от 1 януари 2012 г. Директива № 1999/74/EО за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки забранява отглеждането на кокошки носачки в системи с неуголемени клетки и като има предвид, че дотогава държавите-членки и производителите в ЕС-15 ще са имали повече от 12 години, за да могат да спазят разпоредбите на закона, а производителите в ЕС-10 и ЕС-2 ще са имали съответно 8 и 5 години след присъединяването си, за да осигурят това спазване,
В. като има предвид, че през последните години секторът преживя сериозни случаи на епизоотия, както и тежка криза на пазара, дължаща се отчасти на огромните производствени разходи, причинени от повишаването на цените на фуражите – на които са падат до 50% от общите разходи на производителите – в резултат на спекулации на пазара на зърнени култури,
Г. като има предвид, че много производители в Съюза са започнали да сменят производствените си системи, за да спазят Директива № 1999/74/EО на Съвета, но няма да се приключили този процес до крайния срок 1 януари 2012 г.,
Д. като има предвид, че през 2008 г. Комисията прие съобщение относно различните системи за отглеждане на кокошки носачки, и по-специално онези, които са предмет на Директива 1999/74/ЕО, в което се потвърждава, че решението за поетапно спиране на използването на батерийни клетки до 1 януари 2012 г. е оправдано и че не е необходимо изменение на Директивата; като има предвид, че Комисията потвърди становището си на заседанието на Съвета по въпросите на селското стопанство от 22 февруари 2010 г.,
Е. като има предвид, че яйца, които не са произведени в съответствие с Директива 1999/74/EО, не могат законно да се пускат на пазара в ЕС,
Ж. като има предвид, че държавите-членки са отговорни за установяването на пропорционални, ефективни и възпиращи системи за санкциониране, за да обезпечат прилагането на Директивата, а Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, има задължението да контролира напредъка в прилагането й в целия ЕС и при необходимост да взема мерки,
З. като има предвид, че докладите на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ относно текущото състояние, както и собствените оценки на сектора за идващите години показват, че се очаква значителен брой държави-членки и 30% от производството на яйца да не спазят забраната за използване на батерийни клетки от 1 януари 2012 г.,
И. като има предвид, че Директива 1999/74/EО не предвижда конкретен механизъм, позволяващ на дадена държава-членка да предотврати пускането на пазара на нейната територия на яйца или яйчни продукти от друга държава-членка, която не предприема необходимите мерки да спре пускането на пазара на яйца от предприятия, които не спазват Директива 1999/74/EО,
Й. като има предвид, че секторът, произвеждащ птиче месо и яйца, не получава субсидии от ЕС по първия стълб на ОСП и през последните години преживява сериозна криза на пазара, в т.ч. неотдавнашното значително нарастване на цените на фуражите, като същевременно трябва да съблюдава стандартите на ЕС за здраве на животните и хуманно отношение към тях, които са измежду най-строгите в света;
К. като има предвид, че производствените разходи на производителите на яйца, които използват уголемени клетки, са с 8 до13% по-високи от тези на производителите, които използват конвенционални клетки, а разликата в доходите се оценява на 3 до 4%,
1. Призовава Комисията да запази изискването за забрана на батерийните клетки от 1 януари 2012 г., както е предвидено в Директива № 1999/74/EО за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки, и да се противопоставя енергично на всички опити от страна на държавите-членки да постигнат удължаване на този краен срок;
2. Подчертава, че по принципни съображения отлагането на забраната или дерогациите от нея биха навредили сериозно на хуманното отношение към кокошките носачки, биха нарушили пазара и биха санкционирали тези производители, които вече са инвестирали в системи без клетки или с уголемени клетки; въпреки това счита, че следва да се намери решение, при ясно определени условия, за онези производители, които са започнали да сменят системите на отглеждане чрез въвеждане на нови клетки или алтернативни методи на отглеждане, но които няма да са приключили този процес до 1 януари 2012 г.;
3. Изразява дълбоката си загриженост за значителния брой държави-членки и производители на яйца, които изоставят със спазването на срока 2012 година;
4. Приветства намерението на Комисията да се срещне с основните заинтересовани лица и компетентни органи през януари 2011 г., за да оцени състоянието във връзка с прилагането на Директивата, но подчертава, че тези усилия са много закъснели;
5. Призовава Комисията спешно да предостави яснота по отношение на текущото състояние в държавите-членки и да съобщи най-късно до 1 март 2011 г. какви мерки предвижда да предприеме, за да обезпечи спазване на Директивата;
6. Подчертава, че подобни мерки следва преди всичко да поддържат равнопоставеност и да защитават производителите, които до 1 януари 2012 г. са осигурили спазване, срещу нелоялна конкуренция от страна на производители във и извън ЕС, които продължават незаконно да използват батерийни клетки след тази дата;
7. Призовава Комисията да осъществява редовен и чест мониторинг на напредъка и да предприеме спешни мерки спрямо държавите-членки, за да гарантира, че от 1 януари 2012 г. техните производители на яйца ще спазват забраната, и да ги призове настоятелно да разработят национални планове за действие, включващи възпиращи санкции, за да гарантират, че използването на батерийни клетки на техните територии ще бъде преустановено от 1 януари 2012 г.;
8. Счита, че производителите на яйца и държавите-членки, които са положили усилия да спазят Директива 1999/74/EО, не следва да бъдат наказвани чрез нелоялна и незаконна конкуренция, в частност под формата на яйца и яйчни продукти, внесени от трети държави; подчертава, че яйца, които не са произведени при спазване на Директива 1999/74/ЕО, не могат законно да бъдат пускани на пазара или да участват във вътрешната търговия в ЕС; затова настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки, за да се избегне изкривяване на търговията и за да не могат производителите, които не спазват изискванията, да осъществяват износ извън територията на тяхната страна;
9. Настоява Комисията да не предприема действия срещу дадена държава-членка, която предотвратява пускането на пазара и вноса на яйца, които не са произведени в съответствие със законодателството на ЕС;
10. Отбелязва, че някои държави-членки, но не всички, са се възползвали от възможността да предоставят финансиране на производителите, за да подкрепят преминаването към уголемени клетки; при все това подчертава, че настоящите ограничения върху финансите на някои държави-членки и трудностите при получаване на банкови кредити за финансиране на инвестиции в селското стопанство, които изпитват селскостопанските производители в ЕС, могат да затруднят още повече процеса на преминаване към уголемени клетки преди 1 януари 2012 г.;
11. Призовава настоятелно всички държави-членки да включат в своите програми за развитие на селските райони мерки, които да помогнат на сектора на птицевъдството да спази Директивата;
12. Подчертава необходимостта да се повишава осведомеността на потребителите по този въпрос, както и относно отражението, което неспазването на Директивата ще има върху хуманното отношение към кокошките носачки и върху нелоялната конкуренция между селскостопанските производители;
13. Отбелязва, че яйцата следва да се считат за основен хранителен продукт, и посочва, че неспазването на Директива 1999/74/ЕО може да доведе до риск от недостиг на яйца и значително увеличаване на цените за потребителите; освен това подчертава, че подобен недостиг и увеличаване на цените биха могли да доведат до засилен внос на яйца или яйчни продукти от трети държави, които не спазват стандартите на ЕС за хуманно отношение;
14. Приканва Комисията да увеличи наблюдението върху прилагането на Директивата чрез по-чести инспекции от страна на Хранителната и ветеринарна служба;
15. Изисква от Комисията най-късно до 31 декември 2011 г. да представи списък на производителите, преработвателите и търговците на дребно на яйца и яйчни продукти, които не спазват разпоредбите на Директива 1999/74/ЕО;
16. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
– като взе предвид пълната забрана на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание ‐ забрана, която се прилага при всякакви обстоятелства, както и за всички държави, като задължителна норма на международното право,
– като взе предвид практическото изражение, дадено на тази забрана в редица международни и регионални инструменти и документи за правата на човека, включително Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Конвенция против изтезанията),
– като взе предвид Минималните стандартни правила на ООН за отношението към лишени от свобода лица,
– като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците,
– като взе предвид Хартата на АСЕАН във връзка с утвърждаването и защитата на правата на човека и основните свободи, която влезе в сила на 15 декември 2008 г., и създаването на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека на 23 октомври 2009 г.,
– като взе предвид Декларацията на АСЕАН относно утвърждаването и защитата на правата на работниците мигранти от 13 януари 2007 г.,
– като взе предвид насоките за политиката на ЕС по отношение на трети държави по въпросите на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приети през 2001 г. и преразгледани през 2008 г.,
– като взе предвид стратегическия документ за отношенията ЕС‐Малайзия за периода 2007‐2013 г.,
– като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че предвид телесните наказания във всички техни форми са забранени при всякакви обстоятелства съгласно международното право,
Б. като има предвид, че правото на Малайзия предвижда наказание чрез бой с пръчка (известно като „бичуване“ („whipping“)) за поне 66 правонарушения, и като има предвид, че според преценки на Амнести Интернешънъл 10 000 малайзийски граждани и растящ брой бежанци и мигранти са подлагани на бой с пръчки в затворите на Малайзия всяка година,
В. като има предвид, че в последните години малайзийските органи разшириха списъка на правонарушенията, подлежащи на наказание чрез бой с пръчка, като включиха сред тях незаконно влизане в страната и злоупотреба с наркотици,
Г. като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека, чийто член е Малайзия, прие Резолюция 8/8, в която се посочва, че телесното наказание може да бъде практически равно на изтезание, и като има предвид, че практиката на бой с пръчка причинява остра болка и страдание и дългосрочни физически и психически травми,
Д. като има предвид, че макар боят с пръчки ‐ остатък от колониалното управление ‐ все още да се практикува в малък брой държави, Малайзия е единствената държава със значително по размер население и високо равнище на човешко развитие, която запазва тази форма на наказание,
Е. като има предвид, че чуждестранните жертви на бой с пръчки често не са информирани за обвиненията, повдигнати срещу тях, и им се отказва правото на устен превод и защита от адвокат в нарушение на тяхното право на обективен и безпристрастен процес,
Ж. като има предвид, че лекарите, участващи в процеса ‐ чиято роля е не по-голяма от това, да удостоверят, че затворниците са в състояние да бъдат бити с пръчка, и да ги върнат в съзнание, ако припаднат ‐ нарушават правилата на медицинската етика,
З. като има предвид, че Малайзийската адвокатска асоциация, представляваща 8 000 адвокати, призова за премахването на тази форма на наказание, като заяви, че тя противоречи на всички международни норми в областта на правата на човека и различните конвенции относно изтезанията,
1. Остро осъжда боя с пръчки и всички форми на телесно наказание и малтретиране на затворници; изразява твърда убеденост, че Малайзия не може да се позовава на своето национално законодателство, за да оправдае практика, която е равносилна на изтезание и е очевидно незаконна съгласно международното право;
2. Настоятелно призовава Малайзия да въведе мораториум върху боя с пръчки и върху всички форми на телесно наказание във всички случаи, с оглед на премахването им в закона и в практиката;
3. Призовава малайзийските органи незабавно да прекратят настоящата практика да се оказва натиск върху служителите в затворите и медицинските служители, за да бъдат съучастници в малтретирането на затворници при прилагането на бой с пръчки;
4. Призовава парламента на Малайзия да ратифицира Конвенцията на ООН против изтезанията и факултативния протокол към нея, както и МПГПП и протоколите към него, и да измени малайзийското законодателство, така че свързаните с имиграцията нарушения да се разглеждат като административни нарушения, а не като престъпления, наказуеми с лишаване от свобода или телесни наказания, и престъпленията, свързани с наркотици, вече да не се наказват с бой с пръчки;
5. Призовава комисията по правата на човека на Малайзия (SUHAKAM) и комитета за правна реформа на Малайзия да отправят подходящи препоръки към правителството за премахването на телесното наказание в закона;
6. Призовава малайзийските органи да прилагат международните стандарти за защита на мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, включително в рамките на наказателните производства срещу тях, за да се гарантира тяхната ефективна защита срещу изтезания и малтретиране;
7. Призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Комисията и Съвета системно да повдигат въпроса за положението с правата на човека в Малайзия и в частност твърденията за различни форми на тормоз и малтретиране на мигранти и лица, търсещи убежище, при политическите си контакти със страната;
8. Настоятелно призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета и Комисията да продължат да се обръщат към всички международни партньори на Европейския съюз, като ги призовават настоятелно да ратифицират и прилагат международните конвенции за забрана на използването на изтезания и малтретиране; призовава Европейския съюз да отдаде най-висш приоритет на борбата срещу изтезанията и малтретирането в своята политика в областта на правата на човека, по-специално чрез засилено прилагане на насоките на Европейския съюз и всички други инструменти на Европейския съюз, като например Европейския инструмент за демокрация и права на човека;
9. Счита, че създаването на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека е положителна стъпка към по-цялостен подход и по-ефективно прилагане на нормите в областта на правата на човека в целия регион; смята, че въпросът за боя с пръчки в Малайзия, който често касае мигрантите и лицата, търсещи убежище, идващи от други държави-членки на АСЕАН, би могъл да бъде разгледан от този орган;
10. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството и парламента на Малайзия, правителствата на държавите-членки на АСЕАН, специалния докладчик на ООН за изтезанията и генералния секретар на ООН.
Уганда: законът Bahati и дискриминацията срещу представители на хомосексуалното, бисексуалното и транссексуалното общество
280k
42k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2010 г. относно Уганда: т.нар. законопроект „Бахати“ и дискриминацията срещу лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТ)
– като взе предвид международните задължения и инструменти по отношение на правата на човека, включително онези, съдържащи се в конвенциите на ООН относно правата на човека и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, които гарантират правата на човека и основните свободи и забраняват дискриминацията,
– като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумението от Котону) и съдържащите се в него клаузи относно правата на човека, и по-специално член 9,
– като взе предвид членове 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с които Европейският съюз и неговите държави-членки се ангажират да закрилят правата на човека и основните свободи и да осигуряват средства за борба с дискриминацията и нарушенията на правата на човека на равнище ЕС,
– като взе предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 21 от нея, забранява дискриминацията, основана на сексуална ориентация,
– като взе предвид всички дейности на ЕС, насочени към борба с хомофобията и дискриминацията, основана на сексуална ориентация,
– като взе предвид предишните си резолюции относно хомофобията, защитата на малцинствата и антидискриминационните политики,
– като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2009 г. относно Уганда: проектозакон за борба с хомосексуализма(1),
– като взе предвид декларацията на върховния представител Катрин Аштън по повод Международния ден за борба с хомофобията, 17 май 2010 г.,
– като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС от 3 декември 2009 г. относно социалната и културната интеграция и участието на младите хора,
– като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,
А. като има предвид, че законопроектът за борба с хомосексуализма, внесен в парламента на Уганда по инициатива на народния представители Дейвид Бахати на 25 септември 2009 г., предвижда хомосексуални действия да се наказват с лишаване от свобода от седем години до доживотен затвор, както и със смъртно наказание; като има предвид, че законопроектът предвижда наказание до три години лишаване от свобода при необявяване на хомосексуалността на дете или пациент; като има предвид, че законопроектът все още не е приет,
Б. като има предвид, че като цяло международната общност остро осъди законопроекта, като някои държави-членки на ЕС заплашиха да оттеглят помощта за развитие за Уганда, ако проектозаконът бъде приет,
В. като има предвид, че на 9 октомври и 15 ноември 2010 г. местният вестник „Rolling Stone“ публикува списък с имената и личните данни на лица, за които се предполага, че са хомосексуалисти, подстрекавайки читателите да ги наранят или да ги обесят; като има предвид, че Върховният съд на Уганда спря временно издаването на вестника,
Г. като има предвид, че в Африка хомосексуалните действия са законни само в 13 страни, а в 38 страни са престъпление; като има предвид, че в Мавритания, в Судан и в северната част на Нигерия хомосексуалните действия се наказват със смърт,
1. Отново подчертава факта, че сексуалната ориентация е въпрос, който попада в областта на индивидуалното право на неприкосновеност на личния живот, както е гарантирано от международното право в областта на правата на човека, съгласно което равенството и недискриминацията следва да бъдат защитени, а свободата на изразяване – гарантирана;
2. Припомня на правителството на Уганда неговите задължения съгласно международното право и Споразумението от Котону, което призовава за зачитане на универсалните права на човека;
3. Отново потвърждава своя ангажимент по отношение на универсалните права на човека, отбелязва в това отношение, че не може да се счита, че защитата на основните права на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ) налага европейски ценности, а по-скоро че тя представлява защита и утвърждаване на споделени и универсални права на човека, което е една от целите на ЕС във всички негови външни дейности;
4. Осъжда всеки опит за подбуждане на омраза и проповядване на насилие спрямо която и да е малцинствена група, в това число въз основа на пол или сексуална ориентация; в този контекст осъжда внасянето на проектозакона за борба с хомосексуализма в парламента и настоятелно призовава органите на Уганда да не го одобряват, а да преразгледат своите закони с цел декриминализиране на хомосексуалните действия, както и да декриминализират маргинализираните групи, включително активистите на ЛГБТ; подчертава, че един закон за борба с хомосексуализма би накърнил изключително силно борбата срещу ХИВ/СПИН;
5. Отново твърдо отхвърля всеки опит за въвеждане на смъртното наказание при каквито и да било обстоятелства, както и процедурите за екстрадиция на граждани на Уганда, извършващи хомосексуални действия в чужбина;
6. Приветства факта, че Върховният съд на Уганда спря издаването на вестник „Rolling Stone“; въпреки това изразява загриженост във връзка с факта, че като пряк резултат от статията много граждани на Уганда са били подложени на нападение, а мнозина продължават да се боят от нападения, и призовава органите да осигурят тяхната защита;
7. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, президента на Република Уганда, председателя на парламента на Уганда, Източноафриканската законодателна асамблея и Комисията на Африканския съюз и нейните институции.
– като взе предвид Декларацията от Барселона от ноември 1995 г.,
– като взе предвид първата конференция на Евросредиземноморската мрежа за правата на човека в Кайро на 26 и 27 януари 2006 г.,
A. като има предвид, че египетските сили за сигурност издирват стотици еритрейски бежанци, които според ВКБООН са държани за заложници от бедуините, контрабандисти в Синай, тъй като не са заплатили таксата, поискана от контрабандистите, за да им помогнат да влязат в Израел,
Б. като има предвид, че миналия вторник, на 7 декември 2010 г., службата на върховния комисар на ООН за бежанците изрази своята загриженост за около 250 еритрейски мигранти, които се предполага, че са държани в плен в Синайската пустиня,
В. като има предвид, че се твърди, че трафикантите искат по 8000 щатски долара откуп за освобождаването на всеки заложник и че хората са държани в контейнери и малтретирани,
Г. като има предвид, че в съвместен призив, отправен на 1 декември 2010 г. от неправителствени организации, се посочва, че стотици незаконни бежанци от Африканския рог са държани с месеци в покрайнините на град в Синай,
Д. като има предвид, че според НПО заложниците вече са платили по 2000 щатски долара, за да им се помогне да влязат в Израел, и че неправителствените организации съобщават, че бежанците са третирани от контрабандистите по изключително унизителен и нечовешки начин,
Е. като има предвид, че местни служители от северен Синай казват, че силите за сигурност активно издирват еритрейците, за които се твърди, че са държани в плен в разпръснати групи,
1. Настоятелно призовава египетските органи да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят освобождаването на еритрейците, държани като заложници; да избягват използването на смъртоносна сила срещу нелегалните мигранти, които пресичат границите на страната, да защитават тяхното достойнство и тяхната физическа и психическа неприкосновеност и да гарантират, че задържаните мигранти имат възможност за връзка с ВКБООН и да допускат ВКБООН до всички лица, търсещи убежище, и бежанци, които са задържани от държавата;
2. Оценява положително продължаващите усилия на египетските органи да проверят информацията, посочена в докладите, публикувани от ВКБООН, за група от 250 еритрейци, които трафиканти държат за заложници в Синай в нарушение на националното законодателство и правата на човека;
3. Подчертава, че границата в Синайската пустиня се е превърнала в маршрут за трафик, ползван от африкански мигранти, които търсят работа; хиляди еритрейци всяка година напускат страната като много се насочват към Израел;
4. Припомня, че през месец август седем души бяха убити при сблъсъци с контрабандисти близо до границата с Израел, след като африкански мигранти, държани в плен от трафиканти, отнеха оръжията на своите похитители в опит да избягат;
5. Отбелязва, че през ноември Израел започна работа по двеста и петдесет километрова ограда по границата, чиято цел е да спре притока на нелегални мигранти;
6. Приветства усилията на Египет в борбата с трафика на хора и по-специално създаването на „Национален координационен комитет за борба и превенция на трафика на хора“ през 2007 г. и призовава всички страни да подновят усилията си в преодоляването на предизвикателствата, които поставя трафика на хора в световен мащаб, и да спазват съответното национално законодателство;
7. Оценява положително трайния ангажимент на Египет да изпълнява задълженията си по международните договори и по-специално съгласно Конвенцията за бежанците от 1951 г.;
8. Признава, че всяко лице, търсещо убежище, което участва в действия, които заплашват пряко или косвено безопасността и независимостта на приемащата държава, следва да се счита за заплаха за нейната национална сигурност съгласно условията на ВКБООН;
9. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител/заместник-председателя на Комисията, на Съвета и Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на правителството на Египет, на генералния секретар на ООН и Съвета по правата на човека на ООН.
Подкрепа за засилване на забраната на Европейския съюз за премахване на перките на акулите
70k
34k
Декларация на Европейския парламент от 16 декември 2010 г. относно подкрепата за засилване на забраната на Европейския съюз за премахване на перките на акулите
A. като има предвид, че „премахването на перките на акулите“ е разточителна практика на отрязване на перките на акулата и връщане на тялото в морето, която се подхранва от голямото търсене на деликатеса „супа от перки на акула“;
Б. като има предвид, че отстраняването на перките на акулите допринася за значителното намаляване на бавно нарастващите популации от акули;
В. като има предвид, че една трета от европейските видове акули са застрашени от изчезване;
Г. като има предвид, че забраната на ЕС за отстраняване на перките на акулите е най-слабата в света, като е предвидена дерогация за разтоварване на сушата отделно на перките и телата и прекомерно високо съотношение между теглото на перките и телата;
Д. като има предвид, че Комисията обмисля различни варианти за изменение на забраната за премахване на перките (Регламент (ЕО) 1185/2003);
Е. като има предвид, че Европейският парламент поиска от Комисията да запълни празнините в забраната за премахване на перките през 2006 г.;
Ж. като има предвид, че повечето учени и Международният съюз за опазване на природата (IUCN) препоръчват акулите да бъдат разтоварвани на сушата с перки, естествено свързани с тялото;
З. като има предвид, че Коста Рика защищава пред ООН метода на естествено свързаните перки, използван в риболова на много държави от Централна и Северна Америка,
1. Призовава Комисията да представи предложение за забрана на отстраняването на перките на акулите на борда на плавателните съдове в срок до втората годишнина на Общностния план за действие по отношение на акулите (февруари 2011);
2. Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Комисията.
A. като има предвид, че спортът се превърна в нова област на компетентност на ЕС;
Б. като има предвид, че спортът е важен фактор за социалното сближаване и допринася за много политически цели, като например насърчаване на здравословен начин на живот, за възпитание, социална интеграция, за борба срещу дискриминацията, култура, както и за намаляване на престъпността или за борба със зависимостта от наркотици;
В. като има предвид, че по-голямата част от европейците, които упражняват спорт и други физически дейности с цел отмора и възстановяване, се насочват към масовия спорт;
Г. като има предвид, че икономическата криза и натискът върху разходите на правителството биха могли да имат сериозни последствия за финансирането на масовия спорт;
1. Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават спорта за всички, като укрепват неговата възпитателна и интегративна роля и обръщат специално внимание на слабо представените групи като жени, възрастни хора и хора с увреждания;
2. Призовава държавите-членки да осигурят масовият спорт да не страда от големи съкращения на бюджета в кризисни времена;
3. Призовава Комисията в предстоящото си съобщение относно спорта да отдели необходимото внимание на масовия сорт и да гарантира достатъчно финансови средства за програмата на ЕС за спорта от 2012 г. нататък;
4. Призовава Комисията да вземе надлежно предвид резултатите от проучването относно финансирането на масовия спорт с оглед на евентуална инициатива на ЕС по въпросите на хазарта;
5. Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(1), на Комисията и на парламентите на държавите-членки.
– като взе предвид своята декларация от 22 април 2008 г. относно премахването на уличната бездомност(1),
– като взе предвид член 123 от своя правилник,
A. като има предвид, че бездомността продължава да засяга хора във всички държави-членки и представлява неприемливо нарушение на основните права на човека,
Б. като има предвид, че 2010 г. е европейската година за борба с бедността и социалното изключване,
1. Призовава отново Съвета до края на 2010 г. да се ангажира с премахването на уличната бездомност до 2015 г.;
2. Призовава Европейската комисия да начертае една смела стратегия на ЕС относно бездомността и да окаже подкрепа на държавите-членки да създадат действащи национални стратегии, като следват насоките на Съвместния доклад за социална закрила и социално приобщаване, приет през март 2010 г., и като част от стратегията „ЕС 2020“;
3. Призовава Евростат да събере данни относно бездомността в ЕС;
4. Подкрепя следните приоритети за действие: никой да не пренощува на улицата; никой да не живее при „извънредни обстоятелства“ по-дълго, отколкото продължава една „извънредна ситуация“; никой да не живее в преходни условия на настаняване по-дълго от необходимото за успешното придвижване напред; никой да не напуска дадено заведение за настаняване, без да има възможност за настаняване на друго място; никой млад човек да не става бездомен в резултат на прехода към независим начин на живот;
5. Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена от списък с имената на подписалите я лица(2), на Съвета, Комисията и парламентите на държавите-членки.