Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Иран, и по-конкретно относно правата на човека, и по-специално резолюциите от 10 февруари 2010 г.(1) и от 8 септември 2010 г.(2),

–  като взе предвид декларацията, направена от върховния комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай на 23 ноември 2010 г., в която се изразява загриженост относно случая с Насрин Сотуде, като се заявява, че това е част от много по-всеобхватни мерки и че положението на защитниците на правата на човека в Иран става все по-тежко,

–  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека, приета с консенсус от Общото събрание на ООН през 1998 г., която гласи, че всички държави „гарантират, с помощта на компетентните органи, закрилата на защитниците на правата на човека срещу всяка форма на насилие, заплахи, възмездие, негативна дискриминация де факто или де юре, натиск или каквито и да е други произволни действия“ вследствие на техните законни усилия да насърчават правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Конвенцията на ООН за правата на детето, по които Иран е страна,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Насрин Сотуде, виден адвокат, защитаващ правата на човека, беше осъдена на 11 години затвор по обвинения в „дейност срещу националната сигурност“, „членство в Центъра за защитници на правата на човека“, неносене на хеджаб (ислямска дреха) по време на съобщение на видеозапис и „пропаганда срещу режима“; като има предвид, че също така й беше забранено да упражнява професията си и да пътува в рамките на 20 години след изтичане на присъдата й,

Б.  като има предвид, че Сотуде, майка на две деца, беше арестувана на 4 септември 2010 г. и държана дълго време в единична килия, че има сведения за това, че е била изтезавана и й е била отказана връзка със семейството и адвоката й, както и като има предвид, че тя едва не почина вследствие на гладна стачка, с която протестираше срещу условията, при които беше поставена в затвора, и нарушаването на справедливия съдебен процес,

В.  като има предвид, че Реза Хандан, съпругът на Сотуде, беше призован в полицията на 15 януари 2011 г. и задържан през нощта, че беше освободен под гаранция от трето лице и е преследван заради кампанията от името на съпругата си,

Г.  като има предвид, че Насрин Сотуде беше адвокат на нидерландската гражданка Захра Бахрами, която беше арестувана след протестите в Ашура на 27 декември 2009 г. и неотдавна беше осъдена на смърт,

Д.  като има предвид, че присъдата на Сотуде е част от систематичните атаки срещу адвокати, защитаващи правата на човека, както и срещу защитници на правата на човека в Иран, в това число осъждането на 7 януари 2011 г. на Шива Назарахари, съосновател на Комитета на репортерите по въпросите на правата на човека и виден защитник на правата на човека, на четири години затвор и 74 удара с камшик и осъждането на 30 октомври 2010 г. на видния адвокат Мохамед Сеифзаде на девет години затвор и десетгодишна забрана да упражнява професията си; като има предвид, че адвокатът, защитаващ правата на човека, Мохамед Олияфар излежава едногодишна присъда за застъпничество от името на клиентите си; като има предвид, че други защитници на правата на човека, изправени пред опасността от непосредствено преследване, са Мохамед Али Дадха, Абдолфата Солтани и Хутан Киан,

Е.  като има предвид, че една година след демонстрациите в Ашура през декември 2009 г. стотици ирански граждани, които бяха арестувани, все още са по затворите, а органите продължиха задържанията през годината, по-специално по повод честването на Деня на студентите - 7 декември 2010 г., и като има предвид, че според доклади на Амнести Интернешънъл над 70 студенти все още са задържани,

Ж.  като има предвид, че журналисти и блогъри също продължават да бъдат преследвани, като е известно, че в момента над 30 журналисти са зад решетките, и дори признати представители на иранската култура като филмовия режисьор Джафар Панахи, на когото през декември 2010 г. му беше забранено да снима за период от 20 години и беше осъден на шест години затвор, са лишени от свобода на словото,

З.  като има предвид, че в Иран все още продължават да са широко разпространени изтръгнати със сила признания, изтезания и малтретиране на затворници, строг тъмничен затвор, незаконно задържане, жестоки, нечовешки и унизителни наказания, употребата на физическо насилие, включително и сексуално насилие, както и безнаказаност на държавните служители, което дава повод за сериозни съмнения по отношение на справедливостта и прозрачността на съдебните дела в тази страна,

И.  като има предвид, че вместо да се разследват убийства без съд и присъда, скърбящите роднини на убитите рискуват да бъдат арестувани, както стана в случая на Махди Рамазани, който беше задържан на гроба на сина си през декември 2010 г., като му бяха поставени непосилни условия за освобождаване под парична гаранция, която той не е в състояние да плати,

Й.  като има предвид, че Иран пое пред международната общност ангажимент да спазва Международния пакт за граждански и политически права,

1.  Призовава правителството на Ислямска република Иран незабавно и безусловно да освободи Насрин Сотуде и всички други лица, лишени от свобода заради техните убеждения, и счита, че присъдата на Насрин Сотуде е от политически характер и цели да попречи на дейността на един от водещите защитници на правата на човека в Иран;

2.  Остро осъжда изключително суровата присъда срещу Насрин Сотуде и сплашването на нейния съпруг и я поздравява за нейната смелост и ангажираност;

3.  Призовава Ислямска република Иран да се придържа към стандартите, заложени в основния принцип на ООН за ролята на адвокатите, който гласи, че адвокатите трябва да имат възможност да вършат работата си „без сплашване, създаване на пречки, тормоз или неправилна намеса“ и признава, че адвокатите имат правото на свобода на словото, включително „правото да участват в обществено обсъждане на въпроси, свързани с правото, правораздаването и насърчаването и защитата на правата на човека“;

4.  Изразява дълбоко съжаление за липсата на справедливост и прозрачност при провеждането на съдебни процеси в Иран и призовава иранските органи да прилагат принципа за справедлив съдебен процес по закон и на практика; призовава ръководителя на иранската съдебна система Аятолла Садек Амоли Лариджани да създаде независима комисия, която да разгледа преследването на адвокати, защитаващи правата на човека, и да потърси отговорност от всички служители, които са участвали в незаконни съдебни процеси;

5.  Призовава органите да се борят срещу безнаказаността спрямо нарушителите на човешките права в рамките на силите за сигурност; отново призовава за независимо разследване на твърденията за извънсъдебни екзекуции след оспорваните президентски избори през юни и за изправяне пред съда на нарушителите, срещу които има повдигнати обвинения;

6.  Призовава правителството на Иран да оказва пълно сътрудничество по всички международни механизми за защита на човешките права, да продължава да проучва възможностите за сътрудничество с ООН в областта на правата на човека и реформата на правосъдието и да прилага напълно препоръките от общия периодичен преглед;

7.  Призовава за възстановяване на мандата на ООН за специален докладчик за разследване на нарушения на правата на човека и насърчава търсенето на отговорност от лица, извършили нарушения срещу правата на човека в Иран;

8.  Призовава иранските органи да осигурят на Червения полумесец достъп до всички затворници и да позволят на международните правозащитни организации да следят ситуацията в страната;

9.  Настоятелно призовава иранските органи да преразгледат присъдата, наложена на Захра Бахрами, както и да й бъде осигурено право на справедлив съдебен процес и достъп до нидерландските органи, предвид нейното нидерландско гражданство, в съответствие с международните стандарти;

10.  Призовава Комисията и Съвета да разработят допълнителни мерки в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, с цел активна защита на иранските защитници на човешките права, и насърчава държавите-членки и местните органи да подкрепят инициативи като европейската програма за градове-убежища и международните градове на бежанците;

11.  Призовава съществуващият списък на лицата и организациите, за които е обявена забрана за пътуване в ЕС, както и замразяването на активи да бъдат разширени, така че да включат и ирански служители, които са отговорни за нарушения на човешките права, репресии и ограничаване на свободата в Иран;

12.  Призовава представителите на ЕС и заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика да възобновят преговорите за правата на човека с Ислямска република Иран;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, Генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, председателя на Върховния съд на Иран и правителството и парламента на Ислямска република Иран.

(1) ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 9. (2) Приети текстове, P7_TA(2010)0310.