Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс“ (ОПР+)(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2008 г. относно Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия(2),

–  като взе предвид пакета от мерки за климата и енергетиката, който прие на 17 декември 2008 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 1 април 2004 г. относно Прегледа на Световната банка за добивната промишленост(3),

–  като взе предвид Доклада за световното развитие за 2010 г., озаглавен „Развитие и изменение на климата“,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че достъпът до модерни енергийни услуги представлява предварително условие за изкореняването на бедността и за икономическото развитие, и като има предвид, че правото на енергия означава, че енергийните услуги трябва да бъдат надеждни, достъпни – особено за бедните – и равномерно разпределени, така че да бъдат преодолени различията между градските и селските райони,

Б.  като има предвид, че към момента около 1,5 милиарда души са без достъп до електричество, като четирима от всеки пет от тях живеят в Субсахарска Африка и Южна Азия, предимно в селски райони и като има предвид, че близо 2,4 милиарда души все още използват традиционни горива от биомаса за готвене и отопление, като това води до тежки здравословни проблеми и причинява смъртта на 1,9 милиона души годишно, вследствие на вътрешното замърсяване, както и до екологични щети, причинени от неустойчивата употреба на природните ресурси(4),

В.  като има предвид, че конвенционалните програми за електрификация на селските райони, финансирани от Световната банка, като цяло не успяха да достигнат до бедното население в тези райони и като има предвид, че независимите устойчиви технологии могат да бъдат особено подходящи за предоставянето на електроенергийни услуги в селските райони, поради децентрализираното си естество,

Г.  като има предвид, че съгласно базовия сценарий в изданието World Energy Outlook за 2008 г. на Международната агенция по енергетика, световното търсене на първични енергийни източници ще нарасне с 45 % до 2030 г., а държавите, които не са членки на ОИСР ще представляват 87 % от това увеличение, поради бързото икономическо развитие; като има предвид, че според същия сценарий това бързо нарастване на търсенето на енергия в държавите, които не са членки на ОИСР, се очаква да доведе до 97 % допълнителни емисии на CO2,

Д.  като има предвид, че в момента Световната банка подготвя нова енергийна стратегия, чието финализиране се очаква в средата на 2011 г., която се стреми към участие на множество заинтересовани страни и в която понятието за ефективни, финансово достъпни и чисти енергийни доставки за ограничаване на бедността и за икономически растеж представлява основен компонент,

Е.  като има предвид, че през 2008 г. Световната банка пое ангажимент да направи половината от своите енергийни инвестиции „нисковъглеродни“ в срок до 2011 г.(5),

Ж.  като има предвид, че предоставянето на финансиране на частния сектор от многостранни банки за развитие се е увеличило десетократно от 1990 г. насам; като има предвид, че това нарастване е особено силно изразено в занимаващото се с частния сектор подразделение на Световната банка − Международната финансова корпорация (МФК), чийто общ размер на кредитиране и инвестиции се е увеличил над два пъти между 2003 г. и 2008 г.,

1.  Приветства енергийната стратегия и припомня, че тя следва да обърне специално внимание на това как достъпът до енергийни услуги може да способства за излизане на хората от бедността, като в същото време улесни прехода към развитието на екологично устойчива енергетика; настоятелно призовава Световната банка да се стреми към такъв подход към развитието на частния сектор, който да осигурява възможно най-много ползи за бедните, като в същото време противодейства на изменението на климата; подчертава, че екологичните и социалните фактори, както на национално, така и на местно равнище, трябва да бъдат взети под внимание в изчерпателния анализ на разходите и ползите на различните възможности в енергетиката;

2.  Отбелязва, че кредитирането на изкопаемите горива продължава да играе доминираща роля в общото портфолио за енергетиката на Световната банка, въпреки скорошните увеличения при кредитирането за инициативи в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност; посочва, че инвестициите в изкопаеми горива се осъществяват също и чрез финансово посредничество и че това не се отчита от Банката в годишните й данни за енергийния сектор; също така отбелязва със загриженост, че Банката продължава да осъществява значителни инвестиции в електрическите централи на въглища, като по този начин блокира развиващи се страни в модела на основаващата се на въглища енергетика за бъдещите десетилетия;

3.  Приветства, в съответствие с поетите от лидерите на Г-20 ангажименти в Питсбърг през септември 2009 г., които бяха подновени през юни 2010 г. в Торонто, стратегическата цел на Световната банка за прекратяване на кредитирането на проекти за изкопаеми горива в срок до 2015 г.;

4.  Насърчава Световната банка да отдава предимство на дребномащабния достъп до енергия на местно равнище, по-специално в най-слабо развитите страни в Африка и Азия;

5.  Изразява своята загриженост поради факта, че Световната банка разглежда енергията от големи водноелектрически централи и енергията от биогорива като чиста енергия; подчертава по-специално предупрежденията на Организацията на ООН за прехрана и земеделие относно опасността, която крият биогоривата за хранителните доставки;

6.  Призовава Световната банка да поведе разработването и прилагането на новаторски норми и стандарти, с цел защита на правата на общностите и за да гарантира, че те имат достъп до развитието на енергийния сектор, както и ползи от него, по отношение на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

7.  Отбелязва със загриженост, че голяма част от многостранното финансиране, предоставяно на финансови посредници, не е предмет на задоволителен мониторинг; подчертава необходимостта от определяне на ясни изисквания, на които трябва да отговарят финансовите посредници, за да бъдат допускани до многостранно финансиране; счита, че критериите следва да включват наличието на ясни цели за развитие (освен финансовите резултати), както и на стабилни социални и екологични гаранции, каквито са залегнали в международните протоколи и договори;

8.  Изтъква значението на интернализирането на разходите, свързани с изменението на климата; призовава за използването на подхода за оценка на разходите на екологичния жизнен цикъл в счетоводния процес, така че да бъде извършена ефективна оценка на наличните енергийни алтернативи;

9.  Подчертава необходимостта от разнообразяване на портфолиото за енергетиката, като се вземат предвид проблемите, произлизащи от прекомерната зависимост от един енергиен източник за производство на енергия, като например вносните изкопаеми горива или водната енергия (при която продължителните засушавания означават празни резервоари, водещи до драматичен спад на капацитета за производство на енергия); настоятелно призовава Световната банка да увеличи инвестициите си във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност, но да се въздържа от инвестиции в мащабни водноелектрически проекти, чието отрицателно социално и екологично въздействие, вследствие, наред с другото, на емисии на парникови газове от резервоарите, трябва да бъде надлежно оценено преди финансирането им; подчертава, че малките водноелектрически язовири са по-устойчиви и икономически жизнеспособни от големите водноелектрически централи;

10.  Изразява съжалението си, че Световната банка насърчава основно широкомащабния и ориентиран към износа енергиен модел, вместо да подкрепя дребномащабни децентрализирани енергийни проекти, които често са по-подходящи и ефективни при посрещане на основните потребности в селските райони; настоятелно призовава Световната банка да подкрепя алтернативните, децентрализирани енергийни проекти от малък мащаб, в които се вземат предвид потребностите на местните общности и икономическите реалности в отделните държави, както и да определи конкретни цели и насоки за мониторинг, за да гарантира, че енергийното кредитиране ще бъде от полза за бедните;

11.  Счита, че най-добрият начин за постигането на евентуални компромиси е разглеждането на сигурността на доставките, въздействието върху здравето и околната среда и икономическите последици за местните общности, както и на развитието и трансфера на технологии, необходими както на национално, така и на местно равнище, с цел да бъде гарантиран достъпът до устойчиви технологии и възобновяеми енергийни източници;

12.  Подчертава необходимостта от разработване на правила за докладване и разкриване на информация, които да позволяват максимална прозрачност; настоява Световната банка да посочи ясно и публично да оповести конкретните ползи за развитието преди предоставянето на финансиране; изразява безпокойството си относно факта, че принципът на „доброволно, предварително и информирано съгласие“, залегнал в Декларацията на ООН за правата на коренното население, не е признат в рамката за стандартите за изпълнение на Международната финансова корпорация;

13.  Насърчава Световната банка да съсредоточи своята енергийна стратегия върху повишаване на търговската стойност и конкурентоспособността на проектите за устойчиви технологии посредством програми за новаторско финансиране и институционално развитие, с цел насърчаването на комбинация от енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници като жизнеустойчива и атрактивна възможност;

14.  Изтъква, че разработването на чисти технологии в бедните страни е свързано с трансфера на технологии, което изисква идентифицирането на основните пречки пред разпространението на зелените технологии в развиващите се страни, с оглед на третиране на проблема с изменението на климата, както и разглеждането на нови възможности за гъвкавост по отношение на правата на интелектуална собственост;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Световната банка, на Съвета и на Комисията.

(1) Прието текстове, P7_TA(2010)0174. (2) ОВ C 66 E, 20.3.2009 г., стр. 35. (3) ОВ C 103 E, 29.4.2004 г., стр. 819. (4) ПРООН & СТО (2008 г.): Положението с достъпа до енергия в развиващите се страни, Ню Йорк. (5) Група на Световната банка (2008 г.): Стратегическа рамка за развитието и изменението на климата.