Европейският парламент,

–  като взе предвид своята позиция от 8 септември 2010 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки: част II на Интегрирани насоки Европа 2020(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 януари 2011 г., относно Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата (COM(2011)0011) и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 12 януари 2011 г. за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки (COM(2011)0006),

–  като взе предвид Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 година относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки(2),

–  като взе предвид член 148 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че след приемането на Годишния обзор на растежа Комисията предложи насоките за политиките за заетост, приети през 2010 г., да се запазят през 2011 г.,

Б.  като има предвид, че настоящата икономическа криза продължава да поставя предизвикателства под формата на растяща безработица и социално изключване,

В.  като има предвид, че съществува силна взаимовръзка между икономическото възстановяване и растеж, заетостта, борбата срещу бедността и социалното приобщаване,

Г.  като има предвид, че Европейската стратегия по заетостта и насоките за политиките за заетост на държавите-членки са едни от основните инструменти, предназначени да насочват действията на ЕС и държавите-членки към усилия за постигане на целите на „Европа 2020“,

Д.  като има предвид, че е неотложно необходимо да се увеличат усилията на всички равнища с включване на социалните партньори и другите заинтересовани страни, за да се гарантира подходящо изпълнение на насоките за заетост, с оглед да се увеличи участието в пазара на труда, уменията на работниците се развият, а качеството и резултатите на системата на образование и обучение се повишат,

Укрепване на управлението и повишаване на амбициите при преследване на целите на „Европа 2020“

1.  Счита, че в светлината на предложението на Комисията за запазване и през 2011 г. на насоките за политиките за заетост, приети през 2010 г., препоръките относно националните програми за реформа се превръщат в основен инструмент за макроикономически надзор и ориентация; изразява съжаление относно невключването на Европейския парламент в този процес и липсата на дебат във връзка с него;

2.  Счита, че основните предизвикателства, пред които се изправят ЕС и държавите-членки по отношение на заетостта и безработицата, следва също така да бъдат отразени надлежно в бъдещия процес относно макроикономическите дисбаланси в политическите рамки на европейските насоки по заетостта;

3.  Счита, че Годишният обзор на растежа и рамката, предоставена от европейския семестър, са инструменти от ключово значение за постигането на засилена координация между икономическите политики и следователно са важна част от отговора на Съюза спрямо кризата; отбелязва обаче, че тези инструменти следва да бъдат използвани по начин, който отговаря на необходимостта от демократични процеси и да подкрепят, а не да заменят или да отслабват значението на съществуващите инструменти, предвидени съгласно Договора, по-специално общите насоки на икономическите политики и насоките за политиките за заетост на държавите-членки, по отношение на които Парламентът трябва да има непосредствено участие и да бъде законно консултиран относно последните; призовава да се интегрират тези инструменти в рамката на европейския семестър и да се обръща особено внимание за гарантиране на това, че не се намалява тяхното значение, с оглед на постигането на заявената от Комисията и Съвета цел за увеличаване на ангажираността и демократичната отчетност;

4.  Призовава Съвета и Комисията, когато предоставят съвети относно политиките на държавите-членки, да зачитат принципите на субсидиарност и социален диалог в областта на заплатите и пенсиите, както и съгласно член 153, параграф 5 от ДФЕС да зачитат компетентността на държавите-членки и на социалните партньори в тези области съгласно националните практики;

5.  Настоятелно призовава Европейския съвет, Съвета и Комисията да гарантират ефективността и демократичната легитимност на стратегията „Европа 2020“ и на засиленото европейско икономическо управление; подчертава, че това означава, че е съществено реалното и навременно включване на Парламента във всички етапи на процедурите по надзор и координиране на политиките; изразява съжаление относно липсата на споменаване на ролята на Парламента при този процес в графика, предложен в Годишния обзор на растежа;

6.  Призовава държавите-членки по-непосредствено да включват и редовно да се консултират с националните парламенти, социалните партньори, регионалните и местните органи и гражданското общество; счита, че въпросът с настоящата липса на информация в националните програми за реформа относно процедурите на консултация следва да се решава;

7.  Отбелязва предварителното посочване на националните цели за заетост на държавите-членки; изразява сериозна загриженост относно липсата на амбициозност в това отношение, по-специално относно факта, че предвиденият колективен резултат в най-добрия случай би бил недостатъчен с над 2 процентни пункта за постигане на водещата цел на ЕС и ангажимента за постигане на заетост от 75 % до 2020 г.;

8.  Призовава държавите-членки да преразгледат националните си цели за заетост с оглед на постигане на водещата цел на ЕС и да приемат тези цели също толкова сериозно, колкото и целите си за фискално консолидиране;

9.  Призовава освен това държавите-членки да обръщат специално внимание на националните цели за специфични подгрупи като младежи, жени, хора с увреждания и по-възрастни работници и да поставят подобни цели;

10.  Призовава държавите-членки, които още не са определили свои национални цели за социално приобщаване и борба с бедността, да извършат това и да решават растящия проблем с работещите бедни; приканва държавите-членки, когато извършват това, да осигурят постигането на амбициозната цел, договорена от Европейския съвет, и надлежното вземане предвид на взаимодействието между целите, особено тези, засягащи заетостта, образованието, обучението, социалното приобщаване и бедността;

Гарантиране постигането на насоките за заетост

11.  Отбелязва, че слабите перспективи за икономически растеж ограничават възможностите за създаване на работни места и заетост;

12.  Призовава Европейския съвет да не отдава второстепенно значение на въпросите на заетостта, когато разглежда препоръката на Комисията в Годишния обзор на растежа стриктното фискално консолидиране да бъде пръв приоритет за периода 2011‐2012 г.;

13.  Подчертава спешната необходимост от по-интензивни усилия от държавите-членки за постигане на резултати във всички приоритетни области, включително увеличаване на равнищата на заетост и намаляване на безработицата, като се експлоатира потенциалът за работни места на една нова нисковъглеродна икономика и се развива квалифицирана работна сила, насърчава се качеството на работните места и ученето през целия живот и се улеснява балансът между професионален и личен живот; счита, че тези усилия следва да се отразят в окончателните национални програми за реформа;

14.  Подчертава във връзка с това значението на структурните фондове и особено на Европейския социален фонд за противодействие на последиците от кризата върху заетостта; счита, че използването на тези фондове следва да бъде насочено към подкрепа за групите с най-сериозни затруднения при влизане или оставане на пазара на труда;

15.  Счита също, че освен прилагане на по-добри и по-ефективни мерки на пазара на труда, от съществено значение за постигане на целите на „Европа 2020“ е по-тясното взаимодействие между заетостта, социалната политика и другите области на политики, по-специално политиките в макроикономическата област, научноизследователската и развойна дейност, образованието и обучението;

По-интензивни действия за постигане на повече и по-добри работни места

16.  Призовава държавите-членки да отдадат в своите национални програми за реформа най-висш приоритет на увеличаването на участието в пазара на труда, мерките срещу безработицата и предотвратяването на дългосрочното изключване от пазара на труда;

17.  Счита, че много повече трябва да се наблегне на качеството на работните места и достойната работа и на ориентираните към предлагането икономически политики, така че да се увеличи търсенето на пазара на труда;

18.  Счита в това отношение, че са необходими усилия за по-добро използване на потенциала на по-младите хора, включително преждевременно напусналите училище, на жените, възрастните, хората в неравностойно положение и хората с увреждания, мигрантите и членовете на етническите малцинства, включително ромите; призовава държавите-членки да адаптират своя пазар на труда към потребностите и уменията на тези групи на всеки етап от техния живот;

19.  Подчертава значението на политиките, улесняващи прехода на младите хора от училището към работното място; подчертава, че рискът преждевременно напусналите училище да изпаднат в бедност е предсказуемо висок; подчертава, че всички гъвкави или временни форми на заетост, използвани в тази връзка, следва да включват правото на обучение и достъп до социална сигурност и следва да помагат на хората да извършат прехода към по-сигурна работа;

20.  Призовава държавите-членки да продължават да разработват необходимите политики за привличане и задържане на повече жени на пазара на труда, включително като осигуряват по-добро предлагане на достъпни и качествени грижи и гъвкави условия на работа за задоволяване потребностите на тези, които се грижат за семейства;

21.  Подчертава значението на целенасочените политики за активиране и за придобиване на умения за подкрепа на нискоквалифицираните или неквалифицираните лица, които са най-засегнати от кризата и са изправени пред най-висок риск от дългосрочна безработица;

22.  Настоятелно призовава държавите-членки да отдадат дължимото значение на предлагането на висококачествено образование и обучение, както и на ученето през целия живот и признаването на квалификациите;

23.  Призовава държавите-членки да инвестират повече в улесняването на професионалната и географската мобилност, укрепването на инструментите, необходими за анализ на потребностите на пазара на труда, и реформирането на системите за обучение и образование, които могат да подпомогнат да се преодолеят несъответствията в уменията;

24.  Подчертава значението на приноса към създаването на работни места на политиките за заетост, като например подкрепата за МСП и самостоятелната заетост и насърчаването на предприемачеството;

Решително действие за резултати в борбата с бедността и социалното изключване

25.  Счита за съществено държавите-членки да предприемат действия понастоящем, за да реализират поетите ангажименти за увеличаване на заетостта, повишаване на уменията на хората, създаване на възможности за работа, намаляване на бедността и увеличаване на социалното приобщаване;

26.  Подчертава, че системите за социална защита са изиграли призната роля за стабилизиране на икономиката и смекчаване на социалното въздействие на кризата; призовава поради това държавите-членки, по-специално където има нужда от фискално консолидиране, да гарантират, че системите за социална защита продължават да предоставят адекватна подкрепа и изпълняват своята роля в запазването и подобряването на уменията и пригодността за заетост, за да може да се запази и увеличи човешкият капитал и да се използват пълноценно възможностите, създадени от възстановяването;

27.  Подчертава, че по-ефективният обмен на най-добри практики и опит между държавите-членки в сферата на борбата срещу социалното изключване и за намаляване на бедността е жизненоважен и би помогнал за улесняване на постигането на целите на „Европа 2020“ за намаляване на бедността;

o
o   o

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0309. (2) ОВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46.