Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2011/2538(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B7-0114/2011

Разисквания :

PV 16/02/2011 - 11
CRE 16/02/2011 - 11

Гласувания :

PV 17/02/2011 - 6.11
CRE 17/02/2011 - 6.11

Приети текстове :

P7_TA(2011)0071

Приети текстове
PDF 377kWORD 90k
Четвъртък, 17 февруари 2011 г. - Страсбург
Покачване на цените на хранителните продукти
P7_TA(2011)0071RC-B7-0114/2011

Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2011 г. относно повишаването на цените на храните

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 39 от Договора за функциониране на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2011 г. относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на ОСП след 2013 г.(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно селското стопанство в ЕС и изменението на климата(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 март 2009 г. относно цените на хранителните стоки в Европа(5),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета за създаване на инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни (COM(2008)0450),

–  като взе предвид осемте препоръки към Г-20, публикувани на 29 януари 2011 г. от специалния докладчик на Организацията на обединените нации за правото на храна,

–  като взе предвид съобщението от Европейската комисия, озаглавено „Посрещане на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините“, от 2 февруари 2011 г. (COM(2011)0025),

–  като взе предвид Декларацията от Мапуту относно селското стопанство и продоволствената сигурност, подписана през 2003 г., в която африканските правителства поеха ангажимент да отделят най-малко 10 % от годишните си национални бюджети за селското стопанство,

–  като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че за седми пореден месец през периода 2010–2011 г. цените на храните отбелязаха ново рекордно повишение, като достигнаха най-високите си стойности, откакто през 1990 г. Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) започна да следи цените на храните; като има предвид, че резките повишения на цените на стоките се превърнаха във фактор, дестабилизиращ световната икономика, и предизвикаха бунтове и размирици в редица развиващи се страни, както и напоследък в Алжир, Тунис и Египет,

Б.  като има предвид, че според оценки на ФАО броят на хората по света, страдащи от недохранване, през 2010 г. е достигнал 925 милиона и че повишаването на цените на храните, придружено от непредвидим недостиг на предлагане, може да бъде причина за нарастването на този брой; като има предвид, че 29 страни по света изпитват затруднения по отношение на предлагането на храни и се нуждаят от хранителна помощ отвън,

В.  като има предвид, че неотдавнашната нестабилност на цените на храните и стоките породи дълбока загриженост относно функционирането на предлагането на храни в европейски и световен мащаб; като има предвид, че повишаването на цените на храните засегна най-тежко най-уязвимите групи от населението както в развитите, така и в развиващите се страни; като има предвид, че високите цени на храните тласкат милиони хора към несигурност по отношение на осигуряването на прехраната и застрашават дългосрочната продоволствена сигурност в световен мащаб; като има предвид, че според ФАО продоволствената сигурност включва и правото на храна и достъпа до здравословно хранене за всички,

Г.  като има предвид, че в Европейския съюз все още съществуват бедност и глад; като има предвид, че 79 милиона души в ЕС все още живеят под прага на бедността (60 % от средния доход в страната, в която живее лицето) и че през миналата зима 16 милиона граждани на ЕС са получавали храна посредством благотворителни организации; като има предвид, че продоволствената сигурност е основна тема за Европа и изисква съгласуваност и координация между различните секторни политики на равнище ЕС и отвъд него, а именно общата селскостопанска политика, енергийната политика, изследователската дейност, развитието и търговията,

Д.  като има предвид, че глобалният икономически спад и повишаващите се цени на храните и на горивата влошиха положението в областта на храните в развиващите се страни, преди всичко в най-слабо развитите страни, като частично предизвикаха неблагоприятен обрат по отношение на постигнатия през последното десетилетие напредък в борбата за намаляване на бедността,

Фактори, допринасящи за повишаване цените на храните

Е.  като има предвид, че световното производство на храни в достатъчен размер може да бъде често застрашавано от редица фактори, включително от явления като наводнения и суша, които във все по-голяма степен се дължат на изменението на климата; ограничено наличие на природни ресурси и все по-голямо търсене на храни от страна на нарастващото население; тесни връзки между енергийната и продоволствената сигурност на фона на много слабите наличности на световните хранителни запаси; нарастващо производство на биогорива, увеличено използване на зърнени култури за фуражи за добитъка; все по-голяма спекулация с хранителни стоки; нарастваща зависимост от вноса на храни в редица развиващи се страни вследствие на конфликти или неуспешни политики в областта на продоволствената сигурност,

Ж.  като има предвид, че последствията от изменението на климата, засягащи земеделието, най-вече ограничаването на реколтата вследствие на непрестанен недостиг на вода, засушавания или обратното, на наводнения и свлачища, тежко засяга селскостопанската дейност в ЕС и развиващите се страни, които далеч не могат да посрещнат собствените си нужди от редица селскостопански продукти,

З.  като има предвид, че предизвикателството е да се произвежда „повече от по-малко“, като се акцентира върху устойчивото производство с оглед на натиска, упражняван върху природните ресурси, като има предвид, че укрепването на селскостопанското производство в развиващите се страни ще увеличи издръжливостта и приспособимостта към сътресенията, свързани с цените на храните,

И.  като има предвид, че последните наблюдения върху нестабилността на цените на храните и стоките породиха загриженост относно функционирането на веригите за предлагането на храни в европейски и световен мащаб; като има предвид, че в съобщението на Комисията, озаглавено „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ (COM(2009)0591), се посочват сериозни проблеми в рамките на веригата на предлагане, като например злоупотреби с господстващо положение от страна на купувача, нелоялни практики при договарянето (включително забава на плащания), едностранни промени по договорите, предварителни плащания за достъп до преговори, ограничен достъп до пазара, липса на информация относно ценообразуването и разпределението на маржовете на печалба в рамките на цялата верига на предлагане на храни, което е тясно свързано с увеличаващата се концентрация в сектора на производствените ресурси, търговията на едро и търговията на дребно; като има предвид, че при анализа на цените на храните и тяхното развитие трябва да се вземе под внимание цялата верига на предлагане; като има предвид, че хранително-вкусовата промишленост е фрагментирана, а веригата на предлагане се състои от много звена и е много сложна, като в нея участват голям брой посредници,

Нестабилност на цените, доходи на земеделските стопани, помощи за развиващи се страни

Й.  като има предвид, че колебанията в цените на стоките могат да се превърнат в по-ясно изразено и редовно явление на световния пазар; като има предвид, че по-високите цени на храните не означават автоматично и по-високи доходи за земеделските стопанства, основната причина за което е скоростта, с която нарастват производствените им разходи, а също и непрекъснатото увеличаване на разликата между цените на производителите и цените, заплащани от потребителите; като има предвид, че делът на доходите на земеделските стопани от веригата на предлагане на храни намаля значително, като същевременно печалбите на преработвателните предприятия и търговците на дребно постоянно се увеличават; като има предвид, че потребителските цени се повишиха и че най-малко 30 % от всичките храни, произведени в световен мащаб, се разхищават в различни звена от хранителната верига,

К.  като има предвид, че делът от помощта за развиващите се страни, предназначен за селското стопанство и развитието на селските райони, намаля драстично през последните три десетилетия; като има предвид, че инвестициите в устойчивите хранителни системи в развиващите се страни намаляха вследствие на промяната в приоритетите в полза на ориентираното към износа производство, което допълнително ограничи възможностите на местно равнище за производство и дистрибуция на достатъчно храни на справедливи цени; като има предвид, че много развиващи се страни не осъществяват своя потенциал за производство на храни; като има предвид, че една от сериозните пречки за повишаване на селскостопанската продукция в развиващите се страни е фактът, че често дребните земеделски стопани нямат достъп до микрокредити за инвестиции, което понякога се дължи на факта, че те не са собственици на земята,

Л.  като има предвид, че големи участъци земя, по-специално в развиващия се свят, са били закупени от международни предприятия, в много случаи без съгласието на собствениците на земята; като има предвид, че тази земя не винаги се използва за производството на храна, но е възможно да се използва за производството на стоки за износ, например дървен материал; като има предвид, че подобни тенденции излагат на риск потенциала за производство на храни на развиващите се страни,

Необходимостта от подобряване на продоволствената сигурност

1.  Потвърждава, че глобалната продоволствена сигурност е крайно неотложен въпрос за Европейския съюз и за развиващия се свят, и изисква незабавни и трайни действия за осигуряване на храна за гражданите на ЕС и другите хора по света; подчертава, че потребителите следва да имат достъп до храни на разумни цени, като в същото време на селскостопанските производители се осигури задоволителен стандарт на живот;

2.  Подчертава, че правото на храна е основно право на човека и се постига, когато всички хора по всяко време разполагат с физически и икономически достъп до подходяща, безопасна (от здравна гледна точка) и питателна храна, за да задоволят своите хранителни нужди и предпочитания за активен и здравословен начин на живот;

3.  Подчертава, че наличието на силно и устойчиво селско стопанство в ЕС и на процъфтяваща и устойчива селска среда, гарантирани от силна обща селскостопанска политика, са жизненоважни фактори за посрещане на предизвикателството, свързано с продоволствената сигурност; подчертава значението на общата селскостопанска политика като средство за обезпечаване на производството на храни в ЕС;

4.  Потвърждава, че е задължение на ЕС да обезпечи продоволствена сигурност за своите жители и че продължаващата селскостопанска дейност в ЕС е от ключово значение в това отношение; обръща внимание на намаляващите доходи от земеделско стопанство в ЕС, предизвикани от нарастващите производствени разходи и нестабилност на цените, които се отразяват отрицателно върху способността на селскостопанските производители да поддържат производството; подчертава високите разходи, които европейските земеделски стопани трябва да понасят, за да постигнат най-високи стандарти на безопасност на храните, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните, както и трудови стандарти в света; подчертава, че земеделските стопани трябва да бъдат компенсирани за тези допълнителни разходи и за предоставяне на обществени блага на обществото;

Предизвикателствата на изменението на климата

5.  Съзнава голямото предизвикателство, което изменението на климата издига пред постигането на продоволствена сигурност, по-специално чрез увеличаване на честотата и мащаба на климатичните явления като суши, наводнения, пожари и бури, които ще доведат до намаляване на природните ресурси и добива на селскостопанска продукция; изразява загриженост по отношение на едностранните действия, предприети от страни или региони, които са засегнати от климатични явления, и последиците от подобни мерки за световните пазари; призовава Комисията да следи отблизо прилагането в държавите-членки на законодателството, свързано с изменението на климата, ; изтъква неотложността от предприемане на действия за смекчаване въздействието на изменението на климата и мерки за адаптиране към него, целящи увеличаване на екологичната и икономическа устойчивост; настоятелно призовава държавите-членки да въведат подходящи мерки за предотвратяване и управление на риска с цел ограничаване на отрицателните последици от природни бедствия за селскостопанското производство;

6.  Призовава за предприемането на координирани действия и по-добро сътрудничество между ЕС и развиващите се страни по отношение на изменението на климата, по-специално необходимостта от трансфер на технологии и изграждане на капацитет; подчертава, че действията за борба срещу изменението на климата трябва да бъдат включени във всички съответни политики на ЕС, в това число сътрудничеството за развитие, и че обучението следва да акцентира върху приспособяването към климата и практиките на добър стопанин на земята, като например управление на почвите и водите, с цел да се предотврати загуба на земеделски земи поради ерозия на почвите или засоляване;

Подобрена помощ за развитие

7.  Посочва, че в повечето развиващи се страни селското стопанство е ключов сектор, зависим в голяма степен от основните стоки, които са особено податливи на колебанията в цените;

8.  Призовава ЕС да подкрепя развитието на селските райони, като увеличава инвестициите в селското стопанство и продоволствената сигурност и конкретно отчита неотложните потребности, свързани с глада, малките земеделски стопанства и програмите за социална закрила; подчертава значението на развитието на селското стопанство в развиващите се страни, както и на това, целесъобразна част от международната помощ за развитие от страна на ЕС да бъде предназначена за селскостопанския сектор; изразява съжаление, че от 80-те години насам размерът на помощта за развитие, предназначена за селското стопанство, драстично намалява, и приветства признаването на необходимостта тази тенденция да се обърне;

9.  Призовава Комисията да даде приоритет на селското стопанство в целенасочена, отговорна, ефективна и прозрачно управлявана помощ за развитие, включително за подпомагане на земеделските стопани в достъпа до пазари; призовава за значително увеличаване на размера на помощта за развитие, която се насочва към селското стопанство, както и за инвестиции в обучение за по-добри услуги за консултиране и децентрализирани изследвания в селското стопанство за развиващите се страни, така че земеделските стопани да разполагат с устойчиви технологии за по-ефективно производство, като същевременно защитават околната среда, с цел гарантиране на дългосрочна продоволствена сигурност, подпомагани от достатъчно публична подкрепа, например достъп до заеми, микрокредити с нестопанска цел и семена;

10.  Призовава държавите от ЕС и развиващите се страни да насърчават собствеността върху земята като средство за намаляване на бедността и обезпечаване на продоволствената сигурност, като укрепват правата на собственост и улесняват достъпа до микрокредити с нестопанска цел за земеделските стопани, малките предприятия и местните общности; подчертава значението на новите инвестиции за увеличаване на капацитета на дребните земеделски стопани, за по-ефикасни технологии за управление на водите и за възстановяване на хранителните вещества в почвата;

11.  Посочва, че е необходимо в развиващите се страни да се въведат по-добри методи за селскостопанско производство, включително технологии с ниски разходи, да се осигурят изследвания в областта на селското стопанство и да се повиши производителността, с цел да се увеличи устойчивостта и да се смекчат отрицателните последствия от продоволствената несигурност;

12.  Посочва, че хуманитарната хранителна помощ следва да съответства на потребностите, предизвикателствата и структурните ограничения в развиващите се страни; във връзка с това подчертава, че е важно хранителната помощ да отчита възможностите на местно равнище на тези страни за производство, разпространение, транспорт и пускане на пазара, като способства по този начин за създаване на основата за тяхната продоволствена сигурност в дългосрочен план;

Доходи на производителите и достъп до производствени ресурси

13.  Отбелязва, че сред факторите, които най-много влияят на механизма за пренос на цените и на разликата между цените на производителите и потребителските цени, са следните фактори: нарастваща концентрация по веригата за предлагане на храни, степен на преработване на продуктите, покачвания на цените, свързани с други външни разходи, и спекулация със селскостопански стоки;

14.  Отбелязва, че разходите за производствени ресурси в селското стопанство се повишават с по-бързи темпове от цените на селскостопанските стоки; изразява загриженост във връзка с това, че този факт би могъл да доведе до свиване на селскостопанското производство, което ще задълбочи продоволствената криза в ЕС и по света; подчертава, че концентрацията в сектора на производствените ресурси има опустошително въздействие върху устойчивостта на земеделието, тъй като засилва зависимостта от ограничен брой корпорации при закупуването на семена и специализирани торове; призовава Комисията да гарантира, в контекста на увеличена консолидация, че в сектора на производствените ресурси е налице свободно функциониращ пазар, който подпомага предлагането на храни;

15.  Изразява тревога във връзка с ниските доходи на земеделските стопанства в ЕС; потвърждава, че намаляването на доходите, причинено от нарастването на производствените разходи, и нестабилността на цените въздействат негативно върху възможностите на земеделските стопани за поддържане на производството и че в резултат на това земеделските стопани не извличат ползи от по-високите цени на храните; изразява твърдо убеждение, че продоволствената сигурност ще бъде изложена на риск, ако не се вземат достатъчно мерки по тези въпроси;

Производство на храни и енергия

16.  Припомня, че енергийната и продоволствената сигурност са много тясно свързани помежду си; признава, че разходите за енергия са ключов фактор за определяне на степента на рентабилност на селското стопанство, което в голямата си част зависи от петрола; насърчава мерки, които стимулират земеделските стопани да прилагат по-ефективни в енергийно отношение действия и да разработват алтернативни източници за снабдяване с енергия призовава ЕС и националните правителства да провеждат кампании и да извършат структурни промени с цел свеждане до минимум на разхищаването на храна;

17.  Счита обаче, че повишеният стремеж към разработване на възобновяеми източници на енергия и постигане на целите за 2020 г. трябва да отчита влиянието върху производството и предлагането на храни; подчертава крехкото равновесие между справянето с предизвикателството на продоволствието и с това на горивата;

Изследвания

18.  Подчертава значението на финансираната с публични средства изследователска дейност, която служи за насърчаването на продоволствената сигурност; призовава за инвестиции не само за изследователската дейност в областта на новите технологии, но също и за всеобхватни и устойчиви системи за земеделие, което да служи за постигането на целта за продоволствена сигурност в дългосрочен план; във връзка с това подчертава новаторската роля, която би могла да изиграе в тази област например една европейска технологична платформа за изследователска дейност в областта на екологичното селско стопанство;

Прозрачност на стоковите пазари и действия срещу спекулациите

19.  Приветства настоящите опити за повишаване на осведомеността относно механизмите за ценообразуване на хранителните стоки на международно равнище (по-специално инициативата на френското председателство на Г-20 и 3-ата среща на върха на министрите на земеделието, проведена в Берлин); изисква Комисията да се стреми към повече яснота по отношение на всички фактори, които засягат краткосрочните и дългосрочните колебания на цените на хранителните стоки, по-специално степента на взаимодействие между всички видове спекулации и колебанията на цените на селскостопанските стоки, както и връзката между енергийните пазари и цените на храните; счита, че подобен подробен икономически анализ на действащите механизми за ценообразуване на храните ще даде по-добра възможност на лицата, отговорни за вземането на решения в ЕС, да предприемат информирани и адаптирани мерки за смекчаване на въздействието от колебанията на цените на храните;

20.  Отбелязва съобщението на Комисията относно посрещането на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините, и приветства вниманието, с което Комисията подхожда към този въпрос до момента; призовава Комисията да установи по-добър обмен на информация, като предоставя своевременни и качествени данни относно развитието на пазарите и взема под внимание въпроса относно нарушенията на стоковите пазари; подчертава обаче, че по-добрият обмен на информация сам по себе си не е решение на проблема с нестабилността на пазарите; счита, че може да е необходим един по-решителен подход за разрешаването на въпроса, по-специално с оглед на увеличаването на прозрачността на стоковите пазари; подчертава проблемите, пред които са изправени земеделските стопани в моменти на изключителна нестабилност на пазара и на цените; обръща внимание на трудностите, които земеделските стопани срещат при опитите си да планират в периоди на изключителна нестабилност; настоятелно призовава Комисията спешно да въведе ефективни и устойчиви мерки за справяне с нестабилността на селскостопанските пазари; счита, че това ще бъде ключов фактор, за да се гарантира, че в Европейския съюз се поддържа производството;

21.  Подчертава, че без адекватни равнища на интервенционни или стратегически запаси е невъзможно да се предприемат ефективни мерки срещу големите колебания на цените; поради това счита, че в рамките на бъдещата ОСП трябва да се предостави ключова роля на инструментите за пазарна интервенция;

22.  Изисква повече прозрачност, по-добро качество и повече навременност на информацията относно запасите на хранителни стоки и ценообразуването на световно равнище, както се изисква в неотдавнашното съобщение на Комисията относно посрещането на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините; изисква от Комисията да предприеме необходимите мерки за борба срещу прекомерните спекулации на стоковите пазари; подчертава, че тези мерки следва да бъдат предприети като част от усилията за регулиране на финансовите пазари на световно равнище и на равнището на ЕС;

23.  Настоятелно призовава Г-20 да координира създаването на превантивни механизми срещу прекомерните колебания на цените и да работи за регулиране, което да има конкретно за цел овладяването на продоволствени кризи и кризи в областта на селското стопанство; призовава Г-20 да гарантира сближаването на регулирането на секторите на хранителните и селскостопанските стоки, като включи страните, които не участват в Г-20; призовава решенията във връзка с прекомерната нестабилност на цените да бъдат координирани на международно равнище; изисква на международно равнище да се води борба със злоупотребите и манипулациите със селскостопанските цени, тъй като те потенциално застрашават глобалната продоволствена сигурност; осъжда неправомерните дейности на спекулантите по отношение на глобалните стоки, селскостопанските суровини и енергията, които увеличават нестабилността на цените на храните и задълбочават глобалната продоволствена криза;

24.  Призовава Комисията да включи подходящи предложения при предстоящото преразглеждане на Директивата за пазара на финансови инструменти и Директивата относно пазарната злоупотреба, за да се разгледат будещите безпокойство въпроси във връзка с пазарите на храни и селскостопански стоки;

25.  Във връзка с това подкрепя едно преразглеждане на съществуващото законодателство относно финансовите инструменти, което следва да осигури по-прозрачна търговия; припомня, че финансовите инструменти следва да служат на икономиката и да подпомагат селскостопанското производство при преодоляването на кризи и климатични явления, като в същото време следва да не се допуска спекулацията да застрашава иначе ефективни земеделски стопанства;

26.  Подчертава важната роля, която понастоящем се предвижда за Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) в надзора на стоковите пазари; приканва Комисията да обмисли възможността да даде на ЕОЦКП по-големи правомощия за предотвратяването на манипулации и злоупотреби на стоковите пазари;

27.  Подкрепя по-смели действия на европейско равнище за справяне с проблема с манипулирането на цените, включително и чрез мандат, предоставен на регулаторните и надзорните органи за ограничаване на злоупотребите чрез спекулация; счита, че стоковите деривати се различават от другите финансови деривати; призовава Комисията да гарантира, че боравенето с деривати върху хранителни стоки е ограничено, доколкото е възможно, до пряко свързани със селскостопанските пазари инвеститори;

28.  Счита, че една целева глобална система за децентрализирани регионални и местни хранителни запаси (както запаси за извънредни ситуации с цел намаляване на глада, така и регионални запаси, които да се използват за регулиране на цените на стоките и за ограничаване на глада при резки покачвания на цените) ще бъде от полза, като спомага за улесняване на световната търговия при покачване на цените, отблъсква повтарящ се протекционизъм и облекчава натиска върху световните пазари на храни; счита, че тези запаси следва да се управляват на най-подходящите равнища, включително от местните, регионалните и националните органи, както и от координационен орган под егидата на Организацията на ООН за прехрана и земеделие, като се извлича пълна полза от опита, натрупан в рамките на Организацията за прехрана и земеделие и Световната продоволствена програма на ООН;

Търговия

29.  Изисква преговарящите от ЕС да интегрират в преговорите в рамките на СТО въпроси, които не са свързани с търговията, с цел да осигурят, че вносът на земеделски стоки от трети държави предоставя на европейските потребители същите гаранции по отношение на защитата на околната среда, хуманното отношение към животните, безопасността и качеството на храните, каквито се предоставят от земеделските стопани в ЕС; отново заявява подкрепата си за постигането на балансирано и своевременно споразумение на равнище СТО като съществен елемент от осигуряването на глобална продоволствена сигурност; припомня в този контекст, че неоснователните едностранни бариери пред търговията допринасят за неефективността на глобалното предлагане на храни; изисква от Комисията да гарантира, че международните и двустранните търговски споразумения осигуряват устойчиво бъдеще за европейските земеделски стопани и предпазват от риск производството на храни в ЕС, дребното земеделие и глобалното предлагане на храни;

30.  Призовава националните правителства, в съответствие с препоръките на ФАО, да не приемат мерки за ограничаване на износа, тъй като те предизвикват по-голяма несигурност на пазарите и нарушения на световните пазари и следователно имат потенциал допълнително да повишават цените на световно равнище;

o
o   o

31.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2011)0006.
(2) Приети текстове, P7_TA(2010)0302.
(3) Приети текстове, P7_TA(2010)0286.
(4) Приети текстове, P7_TA(2010)0131.
(5) ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 180.

Правна информация - Политика за поверителност