Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2011 г. относно Йемен: преследване на малолетни и непълнолетни правонарушители, по-специално във връзка със случая на Muhammed Taher Thabet Samoum
Европейският парламент,
– като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно положението в Йемен(1),
– като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и Международния пакт за граждански и политически права, по които Йемен е страна,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно премахването на смъртното наказание и по-специално своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно Световен ден срещу смъртното наказание(2),
– като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област(3),
– като взе предвид стратегическия документ на Европейската общност за Йемен за периода 2007–2013 г.,
– като взе предвид резолюция 65/206 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г., в която се призовава за мораториум върху прилагането на смъртното наказание, Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г. за мораториум върху прилагането на смъртното наказание, както и Резолюция 63/168 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2008 г., в която се призовава за изпълнение на Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН,
– като взе предвид декларацията от Александрия от 2008 г., с която се призовават правителствата на държавите от Близкия изток и Северна Африка да постановят мораториум върху екзекуциите като първа стъпка към премахването на смъртното наказание,
– като взе предвид преразгледания и осъвременен текст на Насоките на ЕС по отношение на смъртното наказание, приет от Съвета на 16 юни 2008 г.,
– като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че в Йемен, както и в други арабски страни, в частност Тунис и Египет, демонстрантите са непрекъснато по улиците през последните седмици и настояват за повече демокрация и реформи на държавата; като има предвид, че много от протестиращите са били нападнати и задържани от силите за сигурност,
Б. като има предвид, че Muhammed Taher Thabet Samoum беше осъден на смърт през септември 2001 г. от наказателния съд в Ibb, след като му беше постановена присъда за убийство, за което се твърди, че е извършил през юни 1999 г., когато вероятно е бил на възраст под осемнадесет години; като има предвид, че поради липса на акт за раждане неговата смъртна присъда е потвърдена от апелативен съд през май 2005 г., както и от Върховния съд през април 2010 г. и вече е ратифицирана от президента на Йемен; като има предвид, че първоначално беше предвидено смъртната присъда на Muhammed Taher Thabet Samoum да бъде изпълнена на 12 януари 2011 г., но той получи временно помилване от йеменския главен прокурор,
В. като има предвид, че Fuad Ahmed Ali Abdulla беше осъден на смърт, след като му беше постановена присъда за убийство, за което се твърди, че е извършил когато е бил на възраст под осемнадесет години, въпреки че това предположение беше отхвърлено от съда; като има предвид, че неговата екзекуция беше насрочена за 19 декември 2010 г., но беше отложена вследствие на постъпки на международната общност, и по-специално ЕС, и на неговия адвокат,
Г. като има предвид, че смъртното наказание е най-жестокото, нечовешко и унизително наказание, което нарушава правото на живот, заложено във Всеобщата декларация за правата на човека,
Д. като има предвид, че Йемен е държава, която е страна по Конвенцията на ООН за правата на детето и Международния пакт за граждански и политически права, като и в двете изрично се забранява екзекуцията на лицата, осъдени за престъпления, които са извършени, когато са били на възраст под осемнадесет години, и като има предвид, че налагането на смъртно наказание на малолетни и непълнолетни правонарушители е също така изрично забранено съгласно член 31 от Наказателния кодекс на Йемен,
Е. като има предвид, че десетки лица са екзекутирани в Йемен през 2010 г.; като има предвид, че според докладите на правозащитни организации стотици затворници очакват смъртно наказание в Йемен,
Ж. като има предвид, че в Йемен няма подходящи средства за определяне на възрастта на обвиняемите, които не притежават акт за раждане, и че също така липсват необходимите условия и персонал за съдебна експертиза,
З. като има предвид, че съществува сериозна загриженост за развитието в Йемен по отношение на демокрацията, човешките права и независимостта на съдебната система; като има предвид, че е имало случаи на преследване на журналисти и защитници на правата на човека; като има предвид, че положението на жените е особено трудно, като се характеризира с все по-лош достъп до образование и липсата на активно участие в политическия живот,
И. като има предвид силния ангажимент на Европейския съюз към усилията за повсеместно премахване на смъртното наказание и неговия стремеж за всеобщо приемане на този принцип,
Й. като има предвид, че през 2010 г. се съобщава само за една държава, в която е бил екзекутиран непълнолетен правонарушител, докато през 2009 г. е имало случаи в три държави; като има предвид, че Йемен постигна значителен напредък по отношение на забраната на постановяването на смъртно наказание на малолетни и непълнолетни правонарушители; като има предвид, че това поражда големи надежди, че екзекуцията на деца правонарушители скоро ще бъде повсеместно забранена както от закона, така и на практика,
1. Изразява дълбоката си загриженост във връзка с дългогодишните политически и социално-икономически проблеми в Йемен и призовава за значителни усилия от страна на международната общност за предотвратяване на ескалация на текущата криза;
2. Изразява солидарността си с демонстрантите, които искат демократични реформи и подобряване на условията на живот; приветства във връзка с това съобщението на президента Салех, че ще се оттегли през 2013 г., и призовава органите да спрат всякакво насилие срещу мирните протестанти и да освободят всички демонстранти, дали мирен израз на своето несъгласие;
3. Осъжда всички екзекуции, където и да се прилагат те, и подчертава още веднъж, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство и за прогресивното развитие на правата на човека;
4. Призовава президента на Йемен и йеменските органи да спрат екзекуцията на Muhammed Taher Thabet Samoum и призовава йеменските органи да заменят смъртните присъди, постановени на Muhammed Taher Thabet Samoum и Fuad Ahmed Ali Abdulla;
5. Призовава правителството на Йемен да спре екзекуциите за престъпления, за които се твърди, че са извършени, когато съответните лица са били на възраст под осемнадесет години, тъй като това е наказание в нарушение както на правото на Йемен, така и на задълженията на Йемен съгласно международните споразумения относно правата на човека;
6. Призовава йеменските органи да спазват член 31 от Наказателния кодекс на Йемен, който постановява, че не могат да се постановяват смъртни присъди за престъпления, извършени от лица на възраст под осемнадесет години;
7. Настоятелно призовава йеменските органи да спазват международно признатите правни гаранции по отношение на непълнолетните и малолетните лица като Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН за правата на детето;
8. Призовава йеменските органи да въведат всеобщо регистриране на ражданията и да подобрят процедурите за определяне на възрастта на обвиняемите, които не притежават акт за раждане;
9. Подчертава необходимостта от реформи в Йемен, за което призовават толкова много демонстранти по улиците, с цел да се подобрят условията на живот на населението и да се гарантират свободни и честни избори, зачитането на правата на човека, и по-специално свободата на медиите и правото на справедлив съдебен процес, както и равното третиране на мъжете и жените;
10. Призовава Съвета и Комисията, по-специално след създаването на Европейската служба за външна дейност, бързо да възприемат съгласуван и всеобхватен подход на ЕС към Йемен;
11. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, на правителствата на държавите членки на ООН, както и на правителството и президента на Йемен.