Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г., в които Комисията беше призована да изготви до 2011 г. Европейска стратегия за Атлантическия регион,

–  като взе предвид започнатите от Европейската комисия консултации с оглед публикуване на съобщение относно стратегия на ЕС за атлантическия регион,

–  като взе предвид стратегията на ЕС за региона на Балтийско море и стратегията на ЕС за региона на река Дунав,

–  като взе предвид заключенията от Петия доклад за сближаването,

–  като взе предвид 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че член 3 от Договора за Европейския съюз и дял XVIII от Договора за функционирането на Европейския съюз признават териториалното сближаване за цел на Европейския съюз,

Б.  като има предвид, че пет държави-членки на ЕС имат излаз на Атлантическото крайбрежие: Франция, Ирландия, Португалия, Испания и Обединеното кралство,

В.  като има предвид, че регионът на Атлантическия океан има свои специфични характеристики, и по-специално:

Г.  като има предвид, че тези специфични характеристики произтичат от насоки, които преминават отвъд националните граници и за които политическото решение следва да бъде взето на европейско равнище,

Д.  като има предвид, че през юни 2010 г. Съветът изиска от Комисията в срок до юни 2011 г. да разработи стратегия за региона на Атлантическия океан и като има предвид, че се очаква съобщението на Комисията да бъде публикувано през 2011 г.,

1.  Изисква от Комисията в най-кратък срок да оформи стратегията на ЕС за региона на Атлантическия океан като интегрирана стратегия, посветена на морски и териториални въпроси;

2.  Счита, че тази стратегия трябва да се определя в рамките на целта за териториално сътрудничество (Цел 3) на политиката на сближаване и да се основава на интегриран, обхващащ различни сектори териториален подход, като се стреми към по-добро съгласуване на политиките между различните равнища на управление на дадена територия, с акцент върху значимите въпроси; изразява убеждението, че европейското териториално сътрудничество може да допринесе в широк план за активизиране на процеса на интеграция в региона на Атлантическия океан чрез по-активно участие на гражданското общество в процеса на вземане на решения и осъществяването на конкретните действия;

3.  Подчертава, че главната добавена стойност на макрорегионалните стратегии на ЕС се наблюдава в многостепенното сътрудничество, съгласуването и подобрените стратегически инвестиции, като се използва наличното финансиране, а не посредством разпределение на допълнителни финансови средства; подчертава заключенията на шведското председателство относно това да няма нови институции, ново законодателство, нито нови бюджети;

4.  Призовава тази стратегия да бъде открита за всички региони на ЕС по Атлантическото крайбрежие, включително отдалечените региони, наречени Макаронезия;

5.  Вярва, че външното измерение на тази стратегия може да бъде засилено благодарение на геостратегическото положение на Атлантическите региони, по-конкретно в областите морска безопасност и контрол и в сферата на международните търговски отношения; счита, че международното сътрудничество и инициативите за тристранно сътрудничество също трябва да бъдат разгледани;

6.  Вярва, че тази стратегия следва да осъществява по-ефективно съгласуване на цели и средства, като бъде тясно свързана със стратегията „ЕС 2020“ и с политиките на ЕС за периода след 2013 г.; Във връзка с това припомня, че цел на тази стратегия е по-ефективното изразходване на паричните средства на ЕС, а не увеличаването на разходите;

7.  Призовава тази стратегия да бъде добре свързана с регионалната политика на ЕС и с интегрираната морска политика и счита, че тя също така следва да улеснява взаимодействието с други политики на ЕС, като например трансевропейските транспортни мрежи, общата политика в областта на рибарството, дейностите, свързани с климата и околната среда, рамковата програма за научноизследователска и развойна дейност, енергийната политика и др.;

8.  Счита, че териториалното измерение на тази стратегия е от основно значение и че тя ще допринася за териториалното сближаване в ЕС; счита, че това териториално измерение ще трябва да разглежда въпроси като отварянето, системните връзки на транспортните и енергийните мрежи, развитието на морската енергия, развитието на градските и селските райони и развитието на връзките суша-море и море-вътрешни водни пътища;

9.  Отново подчертава значението на достъпността в морските региони на Атлантическия океан и на увеличаването на движението на хора, стоки и услуги в тези региони, за да бъдат постигнати целите на вътрешния пазар и на политиката на сближаване, по-специално чрез разработването на експедирането по море на близки разстояния и на морските магистрали;

10.  Припомня, че морското измерение е приоритет на тази стратегия, по-специално с помощта на подхода, свързан с морските басейни;

11.  Сърдечно приветства насърчаването и подкрепата от страна на Европейската комисия на планирането и създаването на морски пътища в региона на Атлантическия океан, като например морската магистрала Gijon-Nantes, като новаторски начин за подобряване и диверсификация на трансевропейските транспортни мрежи, за оказване на въздействие върху международните търговски отношения, за стимулиране на икономическата дейност на пристанищата и за укрепване на туризма, както и за намаляване на емисиите на въглероден двуокис (CO2);

12.  Счита, че тази стратегия би била полезна за следните въпроси от общ интерес: морска енергия, изменение на климата и околната среда, включително предотвратяването и борбата срещу замърсяването на морето от кораби, транспорт и достъпност, безопасност, сигурност и контрол, научноизследователска дейност, новаторство, творчески индустрии, отдих и туризъм, морски услуги и обучение, рибно стопанство и отрасъл на рибни хранителни продукти;

13.  Вярва, че тази стратегия трябва да развива взаимодействия между съответните политики на ЕС и на политиките на национално, регионално и местно равнище и поради тази причина счита, че е необходимо обновено управление на много равнища, основано върху по-тясно участие на органите на ЕС и на националните, регионалните и местните власти;

14.  Желае тази стратегия да функционира в съответствие с подход „отдолу нагоре“, като започва от местните органи и включва всички заинтересовани участници; настоява върху необходимостта от привличане на регионалните и местните обществени органи, държавите-членки, частните участници и организациите на гражданското общество (включително заинтересованите междурегионални мрежи и организации) в разработването и осъществяването на тази стратегия;

15.  Настоява, че сътрудничеството в рамките на тази стратегия следва преди всичко да се основава върху потребностите на заинтересованите участници и поради тази причина счита, че решенията относно разглежданите политически приоритети следва да бъдат вземани чрез консенсус;

16.  Счита, че Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) би могла да послужи като интересен инструмент за улесняване на сътрудничеството в рамките на една стратегия на ЕС за Атлантическия регион;

17.  Счита, че осъществяването на тази стратегия следва да започне от 2014 г. и да бъде съгласувано със следващата многогодишна финансова рамка и че то следва да протича съвместно с план за действие, разработен на равнище ЕС и включващ списък от структурни проекти;

18.  Счита, че и вътрешното, и външното измерение на тази стратегия ще трябва да осъществяват предоставяне на средства на Общността за Атлантическия регион, основано върху общи приоритети;

19.  Призовава Комисията и държавите-членки да разработят опростени правила с цел улесняване на тази стратегия и намаляване на свързаните с това административни тежести;

20.  Призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с Европейския парламент за определяне на приоритетите за разработването на Стратегия на ЕС за Атлантическия регион; също така призовава Комисията редовно да информира Европейския парламент и да провежда консултации с него за състоянието на изпълнението на тази стратегия;

21.  Ще изрази своите възгледи относно очакваното съобщение на Комисията чрез доклад по собствена инициатива;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите и на другите заинтересовани институции.