Европейският парламент,

–  като взе предвид член 173 от дял XVII от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 157 от Договора за създаване на Европейската общност), който обхваща индустриалната политика на ЕС и се отнася, наред с други неща, до конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2009 г., озаглавено „С поглед към бъдещето ни: разработване на обща стратегия за главните базови технологии в ЕС“ (COM(2009)0512)

–  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно средносрочния преглед на индустриалната политика – принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС(3),

–  като взе предвид неофициалната среща на Съвета относно конкурентоспособността от 14 и 15 юли 2010 г.,

–  като взе предвид заключенията на 2999-то заседание на Съвета относно конкурентоспособността от 1 и 2 март 2010 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г., озаглавено „Инициатива за суровините - посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ (COM(2008)0699),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г. относно Европа 2020 – водеща инициатива „Съюз за иновации“: „Съюз за иновации“: (COM(2010)0546),

–  като взе предвид документа от 26 април 2010 г. на ГД „Предприятия и промишленост“ на Комисията относно преработвателната промишленост на ЕС: предизвикателства и възможности през следващите години?,

–  като взе предвид работния документ на Комисията, озаглавен „Доклад за прилагането на SBA“ (COM(2009)0680),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г. относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика (COM(2008)0397),

–  като взе предвид доклада, озаглавен „Насърчаване на иновационните бизнес модели с ползи за околната среда“ от ноември 2008 г., изготвен от името на Комисията,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 юли 2007 г., озаглавено „Средносрочен преглед на индустриална политика – Принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2007)0374),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по регионално развитие (A7-0022/2011),

А.  като има предвид, че световната икономическа криза оказа сериозно въздействие върху европейската промишленост, като направи по-трудно адаптирането спрямо предизвикателства като глобализацията, изменението на климата, изчерпването на ресурсите, демографските промени и преминаването към основана на знанието и ефикасността промишленост, които засягат дълбоко промишленото развитие, пазара на труда и перспективите за бъдещето,

Б.  като има предвид, че за да може да преодолее въздействието на кризата и да посрещне тези предизвикателства, на ЕС е необходим подход към промишлената политика, който да съчетава конкурентоспособност, устойчивост и солидна работа и същевременно да може да стимулира икономиката, да увеличи заетостта, да намали влошаването на околната среда и да подобри качеството на живот,

В.  като има предвид, че успешната промишлена политика в Европа е възможна само ако се основава както върху една нова архитектура на финансовия сектор, която насърчава иновациите и възпрепятства спекулациите, така и върху макроикономическа политика, която насочва данъчната, икономическата и бюджетната политика на ЕС към устойчив растеж и заетост,

Г.  като има предвид, че някои европейски индустрии са в постоянна криза в резултат на нелоялна конкуренция от трети страни, особено в областта на трудовите отношения, околната среда и защитата на интелектуалната и индустриалната собственост,

Д.  като има предвид, че европейската промишленост е изправена пред нарастващата конкуренция в световен мащаб от индустриализирани страни и от страни с бързо развиващи се икономики като Китай, Индия, Бразилия по отношение на достъп до ресурси, технологични иновации и квалифицирана работна сила, както и целенасочена и амбициозна промишлена и иновационна политика,

Е.  като има предвид, че стратегията на ЕС да насърчава:

Ж.  като има предвид, че водещата роля на европейската промишленост в световен мащаб среща все по-големи предизвикателства от страна на разширяващата се промишлена база в държавите с бързо развиваща се икономика и че основните конкуренти като САЩ, Япония и Китай следват силна и активна промишлена политика, подкрепена от широки инвестиции във водещи новаторски продукти и услуги, и като има предвид, че поради тази причина е от изключително значение да се поддържа и развива конкурентоспособността на европейската промишленост, за да запази тя ролята си на двигател за устойчив растеж и заетост в Европа,

З.  като има предвид, че е възможно да се постигне промишлен напредък чрез съчетание на подходящи рамкови условия, интелигентно, ориентирано към бъдещето и целенасочено регулиране и стимулиране на пазара въз основа на точни очаквания за развитието на пазара и в подкрепа на глобалните тенденции към чисти, устойчиви и иновативни форми на производство, разпространение и потребление,

И.  като има предвид, че общата политика на подпомагане на инвестициите в промишлеността и услугите трябва да бъдат макро-икономически приоритет на ЕС, особено в период на криза, като сега, когато инвестициите (по-специално в качество в сравнение с производителност) са първият вид разход, който се ограничава; има предвид, че държавите-членки, ЕС и регионалните и местните органи следва да си поставят публични инвестиционни цели (т.е. какъв дял от общите публични разходи трябва да бъдат предназначени за инвестиции), включително в плановете за икономии,

Й.  като има предвид, че една амбициозна индустриална политика на ЕС трябва да се основава на силен вътрешен пазар, както в границите на ЕС така и във външното му измерение; в тази връзка като има предвид, че всички инструменти на индустриалната политика (като политиката за научноизследователските и развойни дейности, регионалната политика, политиката в областта на конкуренцията, регулаторното сближаване и търговската политика) трябва да се мобилизират в борбата с възможностите и предизвикателствата на глобализацията,

К.  като има предвид, че деиндустриализацията в Европа е установен факт, който излага на риск нашата технологична и икономическа позиция, като се имат предвид нарастващата глобализация и силната конкуренция от страна на страните с бързо развиващи се икономики,

Л.  като има предвид, че бюрокрацията, с която се сблъскват предприятията трябва да бъде драстично намалена, а засягащата ги законодателна и регулаторна рамка трябва да бъде опростена в съответствие с принципите на по-доброто законотворчество,

М.  като има предвид, че търсенето на суровини и ресурси се увеличава непрекъснато в световен мащаб, което води до загриженост относно възможни нарушения в доставките,

Н.  като има предвид, че според германската статистическа служба до 45% от разходите на една производствена единица се състоят от разходи за материали, и като има предвид, че поради това интелигентното използване на суровините и ефективното използване на енергията са от съществено значение за европейската промишленост,

О.  като има предвид, че въпреки постиженията на някои държави-членки, ЕС е загубил дял от пазара; като има предвид, че присъствието на ЕС в сектора на високите технологии не е такова, каквото би трябвало да бъде, по-специално по отношение на новите ИКТ (13% от добавената стойност в Съединените щати в сравнение с 5% в ЕС); като има предвид, че производителността в преработвателната промишленост на ЕС намалява,

П.  като има предвид, че преработвателната промишленост е основният източник на ръст на производителността, както в рамките на самата промишленост, както и в други сектори на икономиката, и като има предвид, че промишлените нововъведения са един от основните катализатори за развитие на нови услуги и по този начин, за дългосрочен растеж, особено с оглед на демографските тенденции в ЕС,

Р.  като има предвид, че промишлеността е съществена част от икономиката на ЕС, с дял от 37% от БВП на ЕС (когато се разглежда заедно със свързаните с нея услуги), 80% от разходите за научноизследователска и развойна дейност и 75% от износа,

С.  като има предвид, че традиционните сектори на ЕС са важни, и че техният експертен опит трябва да бъде използван добре,

Т.  като има предвид, че международните ни конкуренти, като Съединените щати и Азия, са възприели активна индустриална политика на базата на мащабни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в ключовите сектори,

Нов подход към устойчивата промишлена политика

1.  Приветства факта, че със Стратегията „Европа 2020“ и със съобщението относно интегрирана промишлена политика на ЕС Комисията най-после признава значението на една процъфтяваща промишлена и по-специално производствена база за устойчив растеж и заетост в Европа и се ангажира с една интегрирана промишлена политика въз основа на принципите на социалната пазарна икономика;

2.  Приветства предложението за интегрирана промишлена политика, представено от Комисията, и отбелязва неговата насоченост към възстановяването на конкурентоспособността на промишлеността в ЕС; във връзка с това подчертава, че с оглед на глобалните предизвикателства е от съществено значение енергийната и ресурсната ефективност да са в основата на европейското промишлено обновяване, ако европейската промишленост иска да запази конкурентоспособността си в бъдеще;

3.  Подчертава факта, че е необходимо различните мерки, предложени от Комисията, да бъдат финансово достъпни за потребителите, особено във време, когато европейската икономика, по-специално в новите държави-членки, все още се възстановява от най-тежката криза за последните десетилетия;

4.  Подчертава факта, че устойчивото развитие съгласно определението от Конференцията в Йоханесбург през 2002 г. следва да се основава на три стълба: икономически, социален и свързан с околната среда, и че за да се постигне възможно най-конкурентна икономика, е необходимо промишлената политика да бъде подкрепена от балансирано съчетание на тези фактори;

5.  Призовава Комисията и държавите-членки да разработят амбициозна, екологично ефективна и „зелена“ промишлена стратегия за възстановяване на производствения капацитет на територията на ЕС и за генериране на висококвалифицирани и добре платени работни места в ЕС;

6.  Подчертава необходимостта от дългосрочна регулаторна предвидимост и стабилност, които са от съществено значение за промишлеността от гледна точка на инвестиционното планиране; поради това призовава Комисията, съвместно с Европейския парламент и Съвета, да разработи цялостна визия за европейската промишленост през 2020 г., която да е насочена към конкурентоспособност и устойчиво развитие на промишлеността и да очертава насоки, например за енергийната и ресурсната ефективност с оглед развитие на растежа, заетостта, а оттам и на просперитета в Европа; във връзка с това изразява съжаление поради липсата на реални предложения в съобщението на Комисията;

7.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че във връзка с промените в учредителните договори на ЕС, които в момента се разглеждат, заетостта се поставя на равна нога с борбата с инфлацията сред целите на Европейската централна банка;

8.  Подчертава, че не може да има развитие без солидна и силна индустриална база; признава, че развитието може да допринесе създаване на повече работни места и за запазване на жизнения стандарт на гражданите;

9.  Призовава държавните органи към намаляване на бюрокрацията, предотвратяване на дублирането на формалностите и увеличаване на прозрачността по отношение на сроковете за приключването на процедурите;

10.  Подчертава, че това ще бъде възможно само при една основаваща се на знанието промишленост със силна индустриална база;

11.  Подчертава, че една нова устойчива промишлена политика може да постигне успех единствено чрез интегриран, междусекторен подход, основаващ се на практически секторни и хоризонтални инициативи, основаващи се на обективна икономическа аргументация, съсредоточени върху общи въпроси със значителни последици за редица сектори и носещи реални резултати както за бизнеса, така и за потребителите на европейско, национално, регионално и местно равнище;

12.  Подчертава колко са важни сектори като енергетиката и транспорта в рамките на структурата на разходите на европейската промишленост; счита, че конкурентоспособността на тези сектори трябва да се подобри допълнително посредством приватизация; имайки предвид това, изразява убеждение, че е необходимо ограничаване на публичното финансиране в дружества, които осъществяват дейност на свободните пазари и да се предприемат стъпки с оглед на свободното предоставяне на услуги във всички видове транспорт;

13.  Счита, че трябва да бъдат установени макроикономически рамкови условия, в които европейската промишленост може да процъфтява, като се отчита в достатъчна степен реалността на недостига и изчерпването на ресурсите; в този контекст счита, че Европа трябва да си постави за цел не само насърчаването на конкурентоспособността в настоящия момент, но преди всичко осигуряването на бъдещата конкурентоспособност;

14.  Счита, че промишлената стратегия на ЕС следва да установи стратегическите области, в които да инвестира, и призовава Комисията и държавите-членки да отразят тези приоритети в бъдещата финансова перспектива, годишните бюджети и политиките на ЕС;

15.  Счита, че е важно да се приеме интегрирана промишлена политика, в рамките на която европейските инициативи във всички области да се допълват, а не да са в противоречие с общата цел за развитие;

16.  Настоятелно призовава Комисията да ускори доизграждането на единния пазар на ЕС, тъй като това е предпоставка за една конкурентна промишленост и за иновации;

17.  Подчертава факта, че лоялната конкуренция и отвореният пазар са от съществено значение за възникването на нови и динамични индустрии;

18.  Изразява убеждението си, че не само публичният, но и частният сектор ще имат съществена роля за инвестирането в преструктуриране и развитие на нови промишлени сектори, което ще гарантира както създаването на работни места, така и прехода към ресурсно ефективно и нисковъглеродна икономика; счита, че следователно е от съществено значение да се създаде подходяща рамка за стимулиране на тези частни инвестиции;

19.  Подчертава, че за новия интегриран подход е необходимо едно изключително ефективно сътрудничество в рамките на Комисията и съгласуваност между различните политики на Комисията; за целта призовава Комисията да създаде постоянна работна група по промишлената политика, която да носи отговорност за координирането и приспособяването на насоките и мерките в рамките на настоящата нова и интегрирана европейска стратегия за промишлената политика и за наблюдение на тяхното изпълнение;

20.  Призовава Комисията да се съсредоточи повече върху аспектите на конкурентоспособността в процеса на оценка на въздействието („изпитване на конкурентоспособността“) и предварителната/последващата оценка („проверки за целесъобразност“) и да изпълни тази съществена част от интелигентното регулиране във всички служби на Комисията възможно най-бързо; подчертава факта, че устойчивостта е от съществено значение за непрекъснатата конкурентоспособност и за една ресурсно ефективна и нисковъглеродна икономика;

21.  Подчертава, че Европейският съюз може да създаде най-конкурентната индустрия в света посредством, наред с другото:

22.  Подкрепя инициативата на Комисията по точка 3 от нейното съобщение за последователен анализ на въздействието на бъдещото законодателство върху промишлената политика и за оценка на изпълнението на това законодателство и подчертава, че трябва да се гарантира участието на социалните партньори и възможно най-голяма прозрачност;

23.  Подчертава, че една нова устойчива промишлена политика може да бъде ефективна само ако бъде осъществявана в тясна координация с промишлените политики на държавите-членки, и във връзка с това призовава Комисията през 2011 г. да предприеме инициативите, предвидени в член 173, параграф 2 от Договора от Лисабон, под формата на насоки, показатели, обмен и разпространение на най-добри налични практики и технологии, процедури за мониторинг и оценка;

24.  Призовава Комисията, съвместно с Европейския парламент и Съвета, да разработи нова рамка, която ще позволи и насърчава дружества от различни държави-членки да работят заедно по-ефективно при определяне и постигане на техните промишлени приоритети; счита, че това ще подобри конкурентоспособността на европейските изделия и ще подобри реакциите спрямо променящите се глобални пазарни условия;

25.  Изразява убеждението си, че успехът на новата устойчива промишлена политика зависи от участието на всички заинтересовани страни, включително на социалните партньори, регионалните и местните органи, представители на МСП и гражданското общество; във връзка с това призовава Комисията да заложи ясни принципи на партньорство във всички области и мерки; това включва съвместно текущо прогнозиране и оценка на очакваното развитие и съответно проверка на стратегиите / мерките / програмите;

26.  Счита, че „Промишлена политика на ЕС в ерата на глобализацията“ може да постигне своите цели, само ако се занимае със степента, в която политиките на Общността са адаптирани към бъдещите предизвикателства, пред които са изправени или ще се изправят в идните години европейските региони и тяхната местна промишленост, и само ако съответните европейски политики доведат до увеличаване на ефикасността и конкурентоспособността на МСП, които са главните участници в европейската промишленост; във връзка с това подчертава, че въздействието на икономическите, демографските, климатичните и енергийните промени трябва да бъде допълнително анализирано по отношение на тяхното регионално измерение, като се отчитат и потенциалните регионални неравенства, които тези предизвикателства ще породят, като по този начин ще засегнат равномерния растеж на промишлеността в ЕС; подчертава първостепенната роля на регионите за даването на тласък на едно истинско екологично сближаване на промишлеността и за подкрепа за развитието на възобновяеми енергийни източници;

27.  Отбелязва, че промишлената политика зависи до голяма степен от защитата на промишлеността на Съюза от нелоялната конкуренция от трети страни;

28.  Призовава Комисията спешно да разработи конкретен график за мониторинг на изпълнението на тази стратегия и да представя ежегоден доклад за напредъка; счита също така, че Комисията следва да прави ежегодно преоценка на ефективността на тези насоки и инициативи, за да се идентифицират всички проблеми, които са възникнали по време на изпълнението, и да се установят допълнителни цели с цел да се гарантира, че промишлената политика на ЕС винаги е начело на напредъка;

29.  Посочва, че интернационализацията е ключов фактор за конкурентоспособността на бизнеса, и във връзка с това призовава Комисията да увеличи усилията си за възможно най-голямо насърчаване на знанията, придобити в рамките на бизнес мрежите за подкрепа, така че дружества, които са в процес на интернационализация, да могат да се възползват от тях;

30.  Подчертава, че паневропейските структури и инфраструктури, които имат за цел обединяването на източници и ресурси, могат да поставят началото на паневропейска промишлен модел, способен да се конкурира на световния пазар;

Финансиране

31.  Призовава за амбициозно финансиране за промишлената политика и за инфраструктурни обекти (по-специално за изследвания и енергетика, телекомуникации и транспорт (мрежата TEN)) – тоест за „обществените услуги“, които изграждат корпоративната среда; счита, че за тази цел от съществено значение е да се издават облигации на ЕС (еврооблигации или облигации по проект), с цел да се даде възможност на Съюза за финансиране на иновациите, инфраструктурата и повторната индустриализация;

Иновации

32.  Подчертава, че иновациите са основната двигателна сила на промишлената политика и растежа и че всички инициативи в подкрепа на иновациите трябва:

33.  Подчертава необходимостта от по-ясно разграничение между научноизследователска дейност и иновации като дейности, които макар и тясно свързани, имат различни цели, средства, инструменти за намеса и работни методи: научно-изследователската дейност, извършвана от предприятията в интерес на тяхното собствено развитие, следва да създава нови знания и следва по своето естество да бъде изследователска, независима и поемаща риск; за разлика от това иновациите имат за цел създаването на нови продукти, нови услуги и нови процеси, които имат пряко въздействие върху пазара, обществото, както и върху живота на предприятията като такива;

34.  Счита, че по-специално създаването на критерии и стандарти се е доказало като мощен двигател за насърчаване на иновациите и устойчивата конкурентоспособност в няколко промишлени сектора; призовава към укрепване на европейската система за стандартизация чрез мерки, които насърчават опростяването, прозрачността, намаляването на разходите и участието на заинтересованите страни;

35.  Обръща внимание на необходимостта от по-добра координация между държавите-членки и по-тясно сътрудничество между бизнеса чрез бизнес клъстери, мрежи и центрове за върхови постижения;

36.  Подчертава, че конкурентоспособността на ЕС зависи в голяма степен от възможностите за новаторство, от структурите за научноизследователска и развойна дейност и от свързването на новаторството с производствения процес;

37.  Призовава за значително увеличаване на разходите за изследвания за следващия период на финансиране след 2013 г. (8-ма РП) (цел на ЕС: 3% от БВП за научно-изследователска и развойна дейност, 1% от БВП за публични финанси) като приоритет, така че да се запази водещата роля на европейската промишленост в технологично отношение и нейната конкурентоспособност в световен мащаб, като по този начин се гарантира ефективното използване на частните инвестиции; посочва, че освен силен фокус върху изследванията в иновационния процес, управлението, организацията и включването на работниците и служителите в иновациите, са необходими и изследвания в областта на базовите технологии с широко приложение; освен това подчертава необходимостта от опростяване на административните процедури и процедурите за получаване на достъп до финансиране;

38.  Изтъква, че увеличаването на регионалните различия по отношение на възможностите за развитие на научноизследователска и развойна дейност е предизвикателство, на което трябва да се отговори не само в рамките на политиката за сближаване, но и посредством самата политика за научноизследователска дейност и иновации; по отношение на това призовава, в допълнение към финансирането за изследователската дейност, за преразпределяне на средствата в рамките на една и съща оперативна програма, за да се подкрепи новаторството и разгръщането на изследователската дейност в търговски решения за обществото;

39.  Отбелязва, че едно значително увеличаване на инвестициите в научноизследователски и развойни дейности, както на частните, така и от публичния сектор, е от съществено значение за да може промишлеността на ЕС да остане лидер в технологиите и да запази своята конкурентоспособност в глобален план, в области като възобновяемата енергия и ефективността на транспорта; отбелязва, че с цел подкрепа на повече частни инвестиции в научноизследователски и развойни дейности, са необходими функциониращи пазари за новаторски продукти и стабилна среда за инвестиции; счита, че е необходимо увеличаване на публичното финансиране в научноизследователски и развойни дейности, за да се даде тласък на частните инвестиции и да се насърчава сътрудничеството, и че опростяването на процедурите за получаване на публично финансиране, особено в рамковите програми на ЕС, е предпоставка за увеличаване на участието на от страна на промишлеността;

40.  Признава обаче, че за да може Европа да достигне равнището на инвестиции, необходимо за да могат иновациите да бъдат движещата сила на икономическия растеж, частният сектор трябва да увеличи своето финансиране на научноизследователски и развойни дейности; поради това призовава Комисията да проучи пречките, които възпрепятстват бизнеса в Европа да инвестира равностойно на своите международни партньори, например САЩ, и да предприеме подходящите законодателни и незаконодателни мерки, които сметне за необходими;

41.  Счита, че съвместните технологични инициативи (като например „Чисто небе“) са изключително полезни средства за мобилизиране на финансиране от държавите, ЕС и частния сектор за иновативни проекти със силен страничен ефект; призовава финансирането да продължи да бъде отпускано за съществуващите проекти, така че те могат да бъдат завършени и счита, че за новите проекти е от съществено значение да бъдат разработени в перспективни сектори (като биотехнологиите, нанотехнологиите, космическите технологии, енергията от възобновяеми източници, новите средства за транспорт и новите материали);

42.  Призовава за последователно използване и засилване на съществуващите научни и технологични познания в държавите-членки, по-специално в областта на главните базови технологии (KET);

43.  Приветства назначаването на експертна група на високо равнище за изготвяне на обща дългосрочна стратегия и план за действие за главните базови технологии, така че техният потенциал да може да бъде използван изцяло;

44.  Подчертава успеха на Инструмента за финансиране с поделяне на риска (ИФПР) като важна форма на финансиране на изследванията, развитието и иновациите за МСП чрез ЕИБ; насърчава настоятелно Комисията да предостави значително по-големи средства, включително чрез револвиращи иновационни фондове от средствата на ЕФРР, и да насърчава преките частни инвестиции и иновационните механизми за финансиране на високорискови иновационни проекти и такива, в които участват подходящи МСП; подчертава също така колко е важно програмите за иновации да станат по-достъпни за МСП чрез намаляване на бюрократичните тежести;

45.  Изразява безпокойство относно слабото усвояване на структурните фондове от предприятията за финансиране на техните новаторски проекти; счита, че управляващите органи следва да се постараят да направят оперативните програми по-известни сред предприятията и да им окажат цялата необходима помощ за осъществяване на техните проекти;

46.  Призовава Комисията да изготви списък на най-добрите практики на съществуващите и планирани механизми за финансиране, данъчни мерки и финансови стимули за насърчаване на иновациите и призовава за ежегодно актуализиране и преглед на ефективността на мерките;

47.  Призовава да се помисли за въвеждане на нови, алтернативни механизми за справяне с недостига на финансови средства за бизнеса в ЕС, по-специално за малките и средните предприятия; счита, че подобни механизми трябва:

48.  Признава, че проблемът на ЕС е че има по-малко млади водещи новатори в секторите с висока интензивност на научноизследователски и развойни дейности, по-конкретно в биотехнологиите и интернет; във връзка с това подчертава необходимостта от насърчаване на развитието им през премахване на специфичните пречки, пред които са изправени в новите сектори, и чрез внимателно наблюдение на нововъзникващите пазари на новаторски услуги и адаптиране на набора от политически инструменти към техните специфични нужди;

49.  Призовава Комисията да създаде среда, благоприятна за предприятия в начална фаза на развитие и във фаза на отделяне чрез услуги със специално предназначение, даващи възможност на млади предприемачи да преодолеят традиционни бариери пред започването на нови производствени дейности (инфраструктурни бариери, достъп до информация, разходи за услуги, управление на интелектуалната собственост);

50.  Призовава, на последно място, ЕС да намери отговор за разпокъсаността на европейския пазар на рисков капитал, като определи схема на ЕС за създаване на паневропейски фондове;

51.  Подчертава факта, че инвестирането в научноизследователски и развойни дейности и иновации може да се направи чрез национални данъчни стимули и достъп до специализирано финансиране, като например рисков капитал;

52.  Призовава за по-нататъшно стимулиране на технологиите за устойчиво развитие, начало на което бе дадено с Плана за действие в областта на екологичните технологии (ETAP) чрез свързване на изследователските, екологичните и икономическите стратегии, призовава за разработване на амбициозен последващ план ETAP, в който изследванията, образованието, обучението и промишлеността да обединят своите усилия, и призовава за отделяне на подходящи финансови ресурси за неговото изпълнение; подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането за Европейския стратегически план за енергийните технологии (План SET);

53.  Призовава промишлеността да бъде ангажирана в екологични иновации, за да се увеличи потенциалът й да предлага трудова заетост; във връзка с това отбелязва, че информирането на предприемачите чрез запознаване с нови бизнес възможности ще бъде важно за успеха на стратегията, насочена към развитието на ефективни по отношение на използването на ресурсите икономики и устойчиви промишлени отрасли;

54.  Предлага да се обмислят също и други форми на финансиране за подпомагане на развитието на новаторски технологии, като се обединят различните заинтересовани страни на различни равнища (европейско, национално и местно), както и да се използва набор от инструменти, включително публично-частни партньорства и рисков капитал;

55.  Призовава да се обърне специално внимание на подкрепата за иновациите за ефективно и устойчиво използване на суровините;

56.  Припомня, че обществените поръчки, които представляват 17% от БВП годишно в ЕС, играят важна роля за единния европейски пазар и за стимулирането на иновациите; посочва, че конкурентите, като например Китай и САЩ, са си поставили амбициозни цели за създаване на иновационни и екологични продукти; призовава държавите-членки и Комисията да опростят и подобрят правилата за възлагане на обществени поръчки на национално равнище и равнище ЕС, където е необходимо и в съответствие с правилата за прозрачност, безпристрастност и недискриминация; призовава Комисията да предостави информация за съществуващите възможности за включване на свързани с иновациите и устойчивото развитие критерии в търговете съгласно съществуващите правила на ЕС за възлагане на обществени поръчки, в съответствие със Стратегията „Европа 2020“ и да насърчават използването на тези възможности; подчертава, че е от съществено значение да се осигури реципрочност на достъпа до външни пазари за обществени поръчки, така че да се даде възможност на предприятията от ЕС да се конкурират при равни условия в международен план;

57.  Отбелязва, че възлагането на обществени поръчки преди пускането на пазара може да даде решаващ начален тласък на новите пазари за новаторски и „зелени“ технологии, като същевременно подобри качеството и ефективността на публичните услуги; призовава Комисията и държавите-членки да подобрят комуникацията с публичните органи във връзка със съществуващи възможности за възлагане на обществени поръчки преди пускането на пазара;

58.  Счита, че значението на обществените поръчки за стимулирането на новаторска промишлена база следва да не се подценява; във връзка с това призовава държавите-членки на ЕС да използват целия потенциал на възлагането на обществени поръчки преди пускането на пазара като движеща сила за внедряване на нововъведения и като инструмент за подобряване участието на МСП във възлагането на обществени поръчки чрез определяне и ефективно стимулиране на водещите пазари за европейския бизнес;

59.  Призовава Комисията към засилени мерки срещу трансфера на знания от ЕС по целия свят, по-специално към Китай, който често е едностранен;

Ресурси

60.  Счита, че икономическият растеж може и трябва да бъде отделен от увеличеното използване на ресурсите;

61.  Изразява убеждението си, че значителното повишаване на ресурсната ефективност при суровините, помощните и производствените средства и материали засилва конкурентната позиция на европейската промишленост, и поради това призовава Комисията да предложи като приоритет и въз основа на своето съобщение относно стратегията за ресурсите (COM(2005)0670) амбициозна политика на ЕС за ресурсна ефективност под формата на план за действие и ако е необходимо, в директива относно ресурсната ефективност; счита, че това означава:

62.  Подчертава, че достъпът до суровини, по-специално до стратегически ресурси и редкоземни елементи е от ключово значение за възможностите за развитие на европейската промишленост, и поради това призовава Комисията да представи амбициозна и цялостна суровинна стратегия още през първата половина на 2011 г., която да не се ограничава само до „суровини от изключително важно значение“, така, както са определени от Комисията, и да включва:

63.  Счита, че една промишлена политика има нужда най-вече от възстановяване на баланса на енергийните действия в полза на политика, обусловена от търсенето, която дава права на потребителите и отделя икономическия растеж от потреблението на енергия; по-специално счита, че транспортната и строителната промишленост трябва да се стремят към политика на активно енергоспестяване и към разнообразяване, насочено към устойчиви, незамърсяващи и сигурни енергийни източници, и че промишлената политика следва да спомага за създаването на пазарни условия, които стимулират по-голямо пестене на енергия и инвестиции в енергийната ефективност, експлоатиране на широк набор възобновяеми енергии, както и ключови технологии за мобилност на съхранението на енергия (най-вече в обществения транспорт);

64.  Изразява убеждението си, че за да се гарантира сигурността на инвестициите за промишлеността, е необходима амбициозна, но реалистична дългосрочна енергийна политика, която: гарантира конкурентоспособни цени на енергията и сигурност на доставките в ЕС, намалява зависимостта от изкопаеми горива, насърчава енергийната ефективност и енергоспестяване при производството и потреблението, дава възможност за производство с отделяне на възможно най-малко вредни емисии и възпрепятства „изместването на въглеродните емисии“; посочва, че правната сигурност, стабилните рамкови условия, подходящите инвестиции и допълнителното хармонизиране на вътрешния енергиен пазар са от ключово значение за прехода към нисковъглеродно производство и доставки и намаляването на промишлените разходи; подчертава, че инфраструктурата за трансевропейска енергийна мрежа, която включва отоплението и се възползва също от цифровата инфраструктура и инфраструктурата на транспортната мрежа, трябва да бъде обновена и разширена бързо и разходно ефективно, а „интелигентните мрежи“ („smart grids“) и интелигентното отчитане да бъдат насърчавани, по-специално с помощта на финансиране от Европейската инвестиционна банка;

65.  Настоява върху важността на това, европейският автомобилен сектор да заеме водеща позиция при последващото разработване и производство на електрически автомобили; призовава в тази връзка Европейската комисия да гарантира, не по-късно от втората половина на 2011 г., рамкови условия за разработването на електрически превозни средства, по-специално във връзка със стандартизацията на инфраструктурите и технологиите за презареждане, които ще гарантират оперативната съвместимост и безопасността на инфраструктурите; призовава освен това Комисията да изготви хармонизирани изисквания за одобряването на електрическите превозни средства, като се обърне особено внимание на здравето и безопасността както на работниците, така и на крайните потребители;

66.  Припомня огромния потенциал за създаване на работни места и ползите по отношение намаляването на цените, които се очаква да бъдат постигнати посредством подобренията в енергийната ефективност; счита, че във връзка с това приемането на мерки, в това число цели, стандарти и механизми за сравнение, които гарантират подобряването на енергийната ефективност, трябва да подкрепя инициативи във всички промишлени сектори;

67.  Призовава за иновации в сектора на здравните грижи и социалния сектор, така че промишлеността да не бъде изправена пред недостиг на работна ръка и пред по-високи разходи за труд през следващите десетилетия;

68.  Обръща внимание на потенциала на интелигентните технологии по отношение на пестенето на енергия;

69.  Счита, че е нужна политика на засилване на устойчивостта на транспортните системи и инфраструктура чрез мерки като по-ефикасни технологии, оперативна съвместимост, новаторски решения за мобилност, а също и местни политики за ресурсно осигуряване, с цел гарантиране на това веригите за доставка да могат да функционират с по-устойчиви логистични системи и с намалени оперативни разходи;

70.  Счита, че модерните ИКТ предоставят голям потенциал за нововъведения в подкрепа на устойчивостта и екологичната ефективност, например интегриране на технологии чрез добавяне на слоеве от интелигентни системи към физическите слоеве с цел постигане на по-ефикасно управление на системите (например при водоснабдяването, транспортните системи); подчертава нуждата от наличие на отворени стандарти за ИКТ за подобни решения; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да изисква отворени стандарти, а заинтересованите страни да дадат тласък на разработването на подходящи отворени стандарти за подпомагане на ефективното използване на ресурсите;

71.  Привлича вниманието към потребността от достатъчен технически и квалифициран персонал; следователно счита, че са нужни повече инвестиции в областта на образованието и обучението; призовава да бъдат положени всички възможни усилия за преодоляване на недостига на квалификация на всички равнища, с цел да се насърчи квалифицирането на работната сила и за да се засили интереса на младите абсолвенти към промишлеността, като в това се включва:

72.  Подчертава необходимостта да се насърчава достъпът на младежта до пазара на труда чрез справедливо заплащани стажове и качествено професионално обучение;

73.  Счита, че за икономическото, социално и екологично бъдеще на Съюза е от изключително значение младите хора да осъзнаят високото равнище на специализирано и общо образование, което е необходимо за тяхното последващо наемане на работа в промишлеността;

74.  Подчертава, че относителното нежелание за започване на стопанска дейност в качеството на самостоятелно заети лица може да бъде превъзмогнато чрез създаването на по-привлекателна среда за лицата, започващи стопанска дейност, чрез по-интегрирани схеми за подпомагане като ENTRE:DI и чрез конкретни програми като „Еразъм за млади предприемачи“;

75.  Приветства предложението на Комисията за проучване на нови източници на финансиране за мащабни европейски инфраструктурни проекти и подкрепя създаването на проект за облигации на ЕС в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка;

Лоялна конкуренция

76.  Изразява своето убеждение, че е необходимо инструментите на вътрешния пазар да се поставят в служба на европейската промишлена политика, така че да се насърчи появата на мащабни „европейски първенци“, които определят критерии за сравнение на глобално равнище в своите сектори на дейност, като например „Галилео“ или „SESAR“; призовава ЕС да не налага крайно асиметрични ограничения за своите стопански субекти в сравнение със съществуващите в другите държави;

77.  Подчертава необходимостта, ЕС да гарантира за своите стопански субекти реципрочен достъп до обществени поръчки при договарянето на двустранни и многостранни споразумения с трети държави, като същевременно подобрява ефективността на използването от МСП на инструментите за защита на търговията с цел борба с практиките на дъмпинг в паричната, социалната и екологичната сфера и с пиратството, подправянето и незаконното копиране;

78.  Призовава ЕС, подобно на Канада, САЩ, Китай или Япония, да изисква обозначаването на страната на произход на някои продукти, внасяни от трети държави, така че изискванията за качество и безопасност по отношение на възможността за проследяване да се прилагат за тях, както това се прави за изготвените в ЕС продукти;

79.  Счита, че, за да се укрепи европейската промишленост и в частност да се подобри конкурентоспособността на дружествата в рамките на световната икономика, е необходимо да се въведат европейски разпоредби относно обозначаването на произхода („произведено в“); счита, че това би дало възможност на обществеността и потребителите да направят информиран избор и би насърчило производството в рамките на Европейския съюз, което в много случаи се предшества от репутация за качество и високи производствени стандарти;

80.  Счита, че едно многостранно споразумение относно климата би било най-добрият инструмент, за да се намали вредното въздействие на CO2 върху околната среда, но че съществува риск такова споразумение да не бъде постигнато в близко бъдеще; във връзка с това счита, че ЕС следва да продължи да разглежда възможността за въвеждане на подходящи инструменти за околната среда за онези отрасли, които са реално изложени на „изместване на въглеродните емисии“, в допълнение към търгуването с квоти за СО2 в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии, по-специално на „механизъм за включване на въглерод“, който да съответства на правилата на СТО, тъй като подобен механизъм би позволил борба с риска, емисиите на CO2 да бъдат прехвърлени на трети страни;

81.  Настоятелно призовава ЕС да проучва икономическите практики на трети държави, преди да изготвя своите собствени политики, и по-специално призовава Комисията да прави оценка на международната позиция на европейските предприятия в качеството на критерий за тяхната конкурентоспособност, когато извършва мониторинг на държавните помощи;

Устойчива промишлена култура

82.  Подчертава важността на създаването на правилна рамка, така че промишлеността да остане в Европа и допълнително да увеличи своята конкурентоспособност в световен план; счита следователно, че политиките на ЕС следва да се основават на солидни оценки на въздействието, които анализират всички аспекти на икономическите, обществените и екологичните ползи от политиките на ЕС;

83.  Призовава за инициативи на ЕС, които да определят факторите на растежа, иновациите и конкурентоспособността в различни сектори, последвани от представянето на по-силни, съгласувани, технологично неутрални и пазарно ориентирани политически решения и инструменти за тези сектори, които да се използват напълно; счита, че за тази цел следва да бъде доразвито по разходно ефективен начин законодателството относно конкретните продукти, като напр. директивата за екологичното проектиране, директивата за посочване на консумацията на енергия върху етикетите следва да бъде напълно приложена и да бъдат предприети инициативи за насърчаване на промишлеността, като напр. инициативата за „зелени“ автомобили; във връзка с това призовава за дългосрочна кампания за устойчиво потребление с цел повишаване на информираността и промяна на поведението, като по този начин се предостави подкрепа за нови иновационни продукти и дизайн;

84.  Изразява увереност в необходимостта да се поддържат и засилват позициите на Европа на световната промишлена карта, особено като се има предвид, че се появяват нови възможности в сферата на промишлеността вследствие на инвестиционните ангажименти на ЕС, например в области като изменението на климата и енергетиката, което ще даде възможности за създаване на трудова заетост в области, изискващи висока квалификация;

85.  Призовава Комисията да включи недвусмислено тази промишлена политика в разработването на Пътната карта за икономика с ниски въглеродни емисии до 2050 г., Европейския стратегически план за енергийните технологии и концепцията за 2050 г. в Пътната карта за Европа за ефективно използване на ресурсите;

86.  Призовава за запазване и увеличаване на едно финансиране на иновациите, което е близо до пазара, като например действащата Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (CIP);

87.  Подчертава необходимостта от системни проверки на качеството на новото законодателство съобразно следните критерии:

88.  Припомня, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) се превърна в изключително важен инструмент за подпомагане на общностите да превърнат неконкурентните сектори в устойчиви сектори; подчертава, че ЕФПГ следва да продължи да се прилага и ако е необходимо, да се разшири;

89.  Призовава за увеличени усилия за преодоляване на текущите затруднения и за възможно най-бързо създаване на единен патент на Общността, който да осигури ефективна, висококачествена правна защита на ниска цена, както и на хармонизирана европейска система за решаване на спорове, свързани с патентите, с цел подобряване на рамковите условия за правата на индустриална собственост, за повишаване на правната сигурност и борба с подправянето, като в същото време свързаните с бюрокрация разходи се подържат на минимално равнище, особено за МСП; приветства широката подкрепа в Съвета за решението на Комисията през 2011 г. да започне процедура на засилено сътрудничество относно общ патент на ЕС; също така призовава за реформа на процедурите по стандартизация (по-конкретно в сектора на ИКТ), като стандартите следва да са отворени, прозрачни, основани на принципа за оперативна съвместимост и гарантиращи конкурентоспособността на европейската промишленост; счита, че насърчаването на международна стандартизация ще запази водещата роля на Европа в технологиите;

90.  Отбелязва, че доизграждането на вътрешния пазар е от съществено значение за конкурентоспособността и растежа на европейската промишленост; подчертава, че европейската промишленост се нуждае от подходяща рамка за създаването и разработването на стоки и услуги на европейско равнище и в този контекст приветства предложенията, съдържащи се в Акта за единния пазар; призовава Комисията да определи обхвата на хармонизацията, която да води до повишаване на ефективността и до по-добро управление в рамките на Акта за единния пазар, по-специално по отношение на ДДС, правата на интелектуална собственост и патента на ЕС, международната стандартизация, етикетирането и специфичните секторни стандарти;

91.  Насърчава държавите-членки да поемат по-голяма инициатива при управлението на единния пазар чрез подобряване на сътрудничеството между националните органи и подобряване на транспонирането, прилагането и изпълнението на правилата на единния пазар на място; изисква от държавите-членки да намалят разходите по сделките чрез допълнителни мерки, като например по-ефективно електронно управление;

92.  Изтъква необходимостта от това, публичните органи да подкрепят развитието на технологии с ключово значение и подчертава, че разработването на стандарти трябва да се ускори, тъй като това е много важно за запазването на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и стимулирането на нов растеж, както и че това важи по-специално за разработването на стандарти, стимулиращи нововъведенията, като средство за справяне с възникващи екологични и обществени предизвикателства;

93.  Подчертава необходимостта от отчитане на специфичните особености на МСП и занаятчийските предприятия в рамките на европейската система за стандартизация, по-специално във връзка с намаляването на разходите за достъп до стандарти, разпространяването на стандарти (чрез публикуване на резюмета) и получаването на финансова подкрепа; подчертава ключовата роля на националните органи по стандартизация за насърчаване и увеличаване на участието на МСП и занаятчийските предприятия в процеса на стандартизация, при спазване на принципа за „делегиране на правомощия на национално равнище“;

94.  Подчертава, че е важно да се вземат под внимание аспектите, които понастоящем не са обхванати от европейското патентно право, като „търговските тайни“, така че европейската промишленост да може да се възползва от преимуществата на една действителна защита на правата върху интелектуалната собственост, свързани с продукти и процедури, по примера на САЩ и Япония;

95.  Припомня, че с цел повишаване на конкурентоспособността и технологичното лидерство на европейската промишленост е желателно:

96.  Подчертава, че европейската промишленост все още има голям потенциал за пълното изграждане на вътрешния пазар и призовава Комисията и държавите-членки бързо да премахнат пречките и бариерите, които все още съществуват на вътрешния пазар;

97.  Призовава държавите-членки – като отбелязва, че преструктурирането е основна отговорност на дружествата и социалните партньори, да създадат работни групи за операциите по преструктуриране, които да наблюдават процесите на преструктуриране и да гарантират плавен икономически преход, например посредством подобряване на мобилността на пазара на труда, повторно обучение и други мерки, които биха могли да предоставят новаторски и устойчиви алтернативи както за работниците, така и за дружествата; призовава за засилване на ролята на европейските структурни фондове и на научните изследванията и разработки в помощ на процесите на преустройство;

98.  Призовава за подновяване на инвестициите в работната сила от сферата на промишлеността, като се поставя силен акцент върху секторния социален диалог, като начин за справяне със структурните промени, предизвикани от глобализацията, и върху насърчаването на енергийно и ресурсно ефективна икономика; насърчава социалните партньори в сектори, в които трудовата заетост намалява, да се изправят рано пред предизвикателствата и да подкрепят както отделните работници, така и сектора по време на преходния период; подчертава значението на сигурността по време на прехода посредством работещи системи за социално осигуряване, тъй като това може да помогне на хората да се преместят в сектори, където се създава трудова заетост;

99.  Призовава Комисията да поеме инициативата да предложи подкрепа за професионален преход, да намали социалните неравенства, да насърчи програмата за достоен труд на МОТ и да използва насоките на ЕС за заетостта, за да определи гаранциите, които следва да бъдат осигурени през целия период на всеки вид професионален преход;

100.  Призовава за по-активна роля на Европейската комисия в преструктурирането на дружества чрез европейски работнически съвет; счита, че когато се извършва подобно преструктуриране, цялата съответна информация следва да се предоставя на Европейската комисия във възможно най-кратки срокове, така че тя да може пълноценно да изпълнява ролята си на европейски партньор и координатор за държавите-членки; счита, че това ще постави също така Комисията в по-добра позиция за наблюдение и оценка на всички случаи на ползване на държавна помощ за подпомагане на преструктурирането;

101.  Призовава Европейският фонд за приспособяване към глобализацията да бъде внимателно оценен и реформиран, за да се ускори достъпът до него, както и за увеличаване на неговия бюджет в следващата финансова перспектива; освен това предлага създаването на Европейски фонд за екологично приспособяване;

102.  Подчертава, че световната икономическа криза засяга равнищата на заетост в цяла Европа, като по този начин влошава социално-икономическите перспективи на ЕС и увеличава регионалните неравенства; във връзка с това изтъква, че наличието на конкурентоспособен, диверсифициран, обещаващ и устойчив промишлен сектор, който се опира именно на динамичните и конкурентоспособни МСП, е от съществено значение за бъдещето на работниците в цяла Европа; препоръчва използване на опита и уменията на по-възрастните работници при подготовката на младите поколения;

103.  Признава регионалните различия в индустриалното развитие, преди всичко по отношение на процесите на деиндустриализация в новите държави-членки, и призовава те да бъдат взети предвид и в новата устойчива промишлена политика и при разпределянето на средства от структурните фондове, така че да бъде укрепено териториалното сближаване;

104.  Подчертава голямото значение на МСП в промишлеността, по-специално що се отнася до осигуряване на дългосрочни работни места на регионално равнище, запазване на икономическата и творческата динамика и на високо равнище на растеж и призовава Комисията:

105.  Счита, че европейската директива относно предложенията за поглъщане трябва да бъде преразгледана, за да предостави на ЕС средства за противопоставяне на проекти, които могат да се окажат вредни от промишлена, икономическа и социална гледна точка за социалното сближаване и стабилността на вътрешния пазар; счита, че Съюзът трябва да е в състояние да се противопостави на предложения за поглъщане от дружества, които не са социално отговорни и/или не изпълняват изискванията за добро управление, както и на предвидени предложения за поглъщане в сектори, считани от държавите-членки за стратегически, в съответствие с международните ангажименти на Европейския съюз;

106.  Призовава за подобряване на развитието на публично-частните партньорства;

107.  Счита, че за да бъдат постигнати целите на „Европа 2020“ и целите за климата и енергетиката до 2020 г., политиката на предоставяне на секторни помощи не следва да бъде разглеждана единствено в контекста на конкурентното право, а трябва да бъде използвана активно в интерес на Европа за укрепване на иновациите, конкурентоспособността и въвеждането на устойчиви продукти на пазара или при преструктурирането на промишлеността, по прозрачен начин и при ясни правила; противопоставя се на специфични национални схеми за държавни помощи, които не отговарят на правилата и вследствие на това създават неравностойни условия на конкуренция;

108.  Счита, че политиката на конкуренция трябва да отговаря на нуждите на една амбициозна промишлена политика, при спазване на правилата на вътрешния пазар;

109.  Подчертава, че устойчиво и лоялно развитие в промишления сектор може да бъде по-добре постигнато от държавите-членки на принципа на взаимността на търговските политики; отбелязва, че регионалните мрежови структури и конкурентни клъстери не бива да бъдат засягани отрицателно от нееднообразни търговски правила и разпоредби, които засягат в особена степен МСП;

110.  Подчертава, че както беше посочено в много проведени наскоро изследвания, предоставянето на помощи стимулира растежа, когато е в съответствие със запазването на конкуренцията в съответните сектори и е свързано с механизми за гарантиране, че проектите, оказали се неефективни, няма да получават по-нататъшно финансиране; настоятелно призовава в случай на научноизследователски и развойни дейности предоставянето на такива помощи систематично да бъде обуславяно от изискването, подкрепяните дейности да се извършват в ЕС в продължение на най-малко 10 години;

111.  Отбелязва във връзка с това, че европейските предприятия трябва да бъдат конкурентоспособни в международен мащаб, особено в областта на главните базови технологии;

112.  Счита, че свободната търговия остава крайъгълен камък на икономическия растеж в Европа и поради това призовава бъдещите многостранни и двустранни търговски споразумения да се изготвят така, че да формират част от промишлено-политическата стратегия, основана на лоялна световна конкуренция и взаимност от страна на европейските търговски партньори; счита, че с цел да се вземе предвид принципът на устойчивото развитие, в търговските споразумения следва да се отчита загрижеността относно въпроси на околната среда и социални въпроси и да се включат съответни стандарти; счита, че следва да се предприемат мерки, за да не бъде застрашена европейската промишленост от нелоялни практики, както е случаят понастоящем в сектора на слънчевата енергия; припомня, че трябва да бъдат засилени диалозите за регулиране с ключовите търговски партньори, за да се предотвратяват и премахват бариерите пред търговията; призовава Комисията строго да наблюдава законодателството, свързано с околната среда, политиките за обменния курс, правилата за предоставяне на държавни помощи и други програми за подпомагане, приети от трети страни, конкуриращи се с ЕС; призовава за обмисляне на стратегия на ЕС за преките чужди инвестиции на пазарите на държави с бързо развиваща се икономика, за да се създаде възможност за по-добър достъп до новите пазари и развитието на местното производство;

113.  Счита, че търговската политика на ЕС в многостранната рамка на СТО и в условията на един прозрачен и ефективно регулиран пазар се нуждае от ефективна производствена база, подкрепена от подходящи секторни политики и насочена към растеж и устойчиво развитие;

114.  Счита, че икономическото възстановяване, стимулирано чрез решенията на ЕС и осъществявано съвместно с държавите-членки, ще осигури нови възможности за европейските предприятия, на които все повече се налага да се конкурират в условията на открити и прозрачни световни пазари;

115.  Счита също така, че в насоките за търговската политика на ЕС следва да се обърне специално внимание на прилагането на по-съгласуван митнически контрол като важно средство за борба срещу подправянето на продукти и за защита на европейските потребители; счита, че промишлената политика следва също така да гарантира хармонизацията на митническите системи на страните, граничещи с ЕС, за да се избегне евентуално неравностойно третиране и накърняване на интересите на вносителите и развитието на структурата на европейската промишленост;

116.  Подчертава ключовото значение на свободната търговия за развитието на европейската промишленост;

117.  Призовава Комисията да заложи насоките за европейската промишлена политика в основата на планирането на конкретни законодателни инструменти за насърчаване на търговията в ЕС;

118.  Призовава Комисията не само да подобри екологичните показатели на промишлеността на ЕС в своите законодателни предложения, но и същевременно да гарантира, че за продуктите, внасяни в единния пазар на ЕС, се прилагат същите екологични стандарти, както за произведените в Европейския съюз продукти, като се съсредоточи не само върху определянето на тези правила, но и върху тяхното поддържане;

119.  Призовава Комисията да изпълни целите, заложени в съобщението относно глобална Европа и предстоящото съобщение относно търговската политика, по-специално чрез нов и амбициозен достъп до пазара в кръга от преговори в Доха, включително секторни споразумения, например за химическата и машиностроителната промишленост;

120.  Призовава за запазването на ефективни инструменти за търговска защита, предназначени за борба с нелоялните търговски практики, като например двойното ценообразуване по отношение на доставките на суровини и субсидиите за местната промишленост;

121.  Подчертава, че идеите и уменията на работниците трябва да бъдат използвани при преструктурирането на промишлеността, и във връзка с това посочва, че следва да се осигури тяхното възможно най-голямо участие;

122.  Призовава Комисията да създаде правна рамка за трансгранично колективно договаряне, за да се допринесе за въвеждането в сила на трансгранични споразумения и за да се посрещнат предизвикателствата, свързани с организацията на работата, условията на обучение, работа и наемане;

123.  Подчертава необходимостта при формулирането и прилагането на промишлената политика в ЕС да се разгледат условията за депониране и предназначението на отпадъците от промишлени продукти и по-специално отпадъците от токсични продукти, за да се гарантира, че промишлените отпадъци няма да се превърнат в екологично, икономическо или социално бреме за общностите в рамките на ЕС и в трети държави;

124.  Твърди, че ефективното наблюдение на целия вътрешен пазар е от ключово значение за защитата на европейската промишленост от нелоялна конкуренция; насърчава Комисията да представи амбициозни предложения за реформа на съществуващата система за наблюдение на пазара, като се засили ролята на ЕС в координацията на надзора по отношение на пазарите и митническите органи на национално равнище и като се гарантира предоставяне на достатъчно ресурси за всички държави-членки;

125.  Призовава Комисията да продължи стратегията за по-добро регулиране и да подобри управлението на единния пазар, по-специално чрез създаването на схеми от типа „едно гише“ и насърчаване намирането на трансгранични решения за онлайн управление, като се отчетат специфичните потребности на МСП;

126.  Подчертава, че във време на криза разширяването на сивата икономика и недекларираните дейности е важен фактор за нарушаване на конкуренцията; изисква от компетентните администрации на държавите-членки да вземат необходимите мерки за борба с това явление;

127.  Подчертава значението на приноса на работниците за увеличаването на икономическия растеж и напредък;

Сектори

128.  Изразява убеждението си, че успоредно с хоризонталния подход трябва да се стартират секторни инициативи за насърчаването на модернизирането и повишаването на конкурентоспособността в още по-голяма степен, подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта на отделните сектори на промишлеността, техните вериги за доставки и свързаните с тях услуги, посредством споделяне на най-добри практики, определяне на стандарти, сравнителни критерии и сходни политически инструменти с незадължителен характер; призовава:

129.  Счита, че промишлената политика на ЕС следва да се основава на практически проекти, които да носят осезаеми ползи за европейските предприятия и граждани, като например проектите по Европейската програма за наблюдение на Земята (ГМОСС) и по програмите „Галилео“ и ITER;

130.  Отбелязва, че европейската промишленост зависи все повече от предоставянето на бизнес услуги и че следователно трябва да се обърне специално внимание на всички основни елементи от производствената верига; в този контекст приветства желанието на Комисията да отдаде по-голямо значение на тази взаимовръзка;

131.  Потвърждава необходимостта от постигане на бърз напредък по отношение на взаимната свързаност на Европейския търговски регистър, за да се гарантира прозрачност и надеждност на информацията за производителите и за потребителите;

132.  Подчертава значението на туристическия сектор в Европейския съюз, който е първа в света туристическа дестинация, а в някои региони представлява първи стълб на стопанската дейност; поддържа стратегията на Комисията за повишаване на конкурентоспособността на туристическия сектор с мерки за качество, устойчивост и подобряване на имиджа на Европа като туристическа дестинация;

133.  Призовава Комисията да спазва пътните карти и заключенията, изготвени в рамките на подходите за отделните сектори; счита, че тези пътни карти дават на промишлеността дългосрочна сигурност на планирането и са ценен инструмент за запазването на конкурентоспособността;

Отговорност

134.  Счита, че европейската промишленост и заинтересованите страни следва да засилят своите инвестиции, корпоративни, социални и екологични ангажименти, както и да си сътрудничат тясно с цел развитие на добри рамкови условия; счита, че промишлеността следва да поддържа инвестиции и производство в Европа, да увеличи собствените си усилия в областта на изследванията и да се стреми към устойчив растеж, новаторство и справедливо заплащане на труда; счита, че промишлеността има роля в развитието на новата култура на придобиване на квалификации, в предоставянето на добри възможности за висококачествено обучение и разработването на още по-новаторски, устойчиви продукти и процеси, както и че следва да се включва в стратегически партньорства в Европа винаги, когато има възможност за това;

135.  Призовава Комисията и държавите-членки да разработят нови подходи на посредничество за мониторинга и изграждането на нова инфраструктура и да ги прилагат с цел увеличаване на участието на гражданите, така че бързо да се осигури инфраструктурата, която е необходима за устойчивото подновяване на промишлената база (например интелигентни мрежи, вятърни паркове, нови железопътни линии);

136.  Изразява убеждението си, че световната икономическа криза ясно показа необходимостта, дружествата да действат добросъвестно в пълно съответствие с принципите на корпоративната социална отговорност както по отношение на доброто корпоративно управление, така и по отношение на опазването на околната среда и социалните постижения,

Региони

137.  Подчертава, че регионалните структури представляват важен принос за засилването на промишлеността в Европа; счита, че конкурентните клъстери и иновационните мрежи (предприятия, университети, изследователски центрове, технологични служби, институти за обучение и др.), както и изграждането на връзки между предприятията с други актьори (вериги за създаване на добавена стойност, засилено взаимодействие) са от съществено значение за инвестиционните решения; поради това счита, че:

138.  Признава приноса на промишлеността на ЕС за идеала на социално-икономическото и териториално сближаване и счита, че проспериращата промишленост е неотменно условие за икономическия растеж и социалната стабилност на регионите на ЕС;

139.  Във връзка с това приканва да се използват и обогатяват по последователен начин научните и технологични умения, съществуващи в регионите, по-конкретно в областта на ключовите технологии, както и да се насърчава още повече политиката на конкурентните клъстери;

140.  Изтъква, че разгръщането на подходящи цифрови инфраструктури и новаторски технологии е стратегически елемент от подобряването на конкурентоспособността на регионите и промишлените отрасли на Съюза; че секторът на ИКТ играе ключова роля за повишаване на производителността на други промишлени сектори; че модерните комуникационни инфраструктури с висок предавателен капацитет би трябвало да се инсталират приоритетно в недостатъчно обхванатите региони; че тази мярка би могла да допринесе за създаване на благоприятен за публичните и частните инвестиции климат и – нещо важно, да спомогне за повишаване на стандартите за цифрова грамотност на предприятията;

o
o   o

141.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0223. (2) Приети текстове, P7_TA(2010)0209. (3) OВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 65.