Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно проекторешението на Съвета относно сключването на Споразумение между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество (10297/2010 – C7-0190/2010 – 2010/0119(NLE))

P7_TA(2011)0043 A7-0018/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета (10297/2010),

–  като взе предвид проекта на споразумение между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество (07437/2008),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 217 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0190/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по развитие и становището на Комисията по международна търговия (A7-0018/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Република Южна Африка.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на споразумение между Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2009‐2014 г., на споразумение между Европейския съюз и Норвегия за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009‐2014 г., на допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Исландия във връзка със специалните разпоредби, приложими за вноса в Европейския съюз на някои видове риба и продукти на рибарството за периода 2009‐2014 г. и на допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Норвегия във връзка със специалните разпоредби, приложими за вноса в Европейския съюз на някои видове риба и продукти на рибарството за периода 2009‐2014 г. (09902/2010) – C7-0225/2010 – 2010/0129(NLE))

P7_TA(2011)0044 A7-0372/2010

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта за решение на Съвета (09902/2010),

–  като взе предвид проектоспоразумението между Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2009‐2014 г., проектоспоразумението между Европейския съюз и Норвегия за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009‐2014 г., проекта на допълнителнен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Исландия във връзка със специалните разпоредби, приложими за вноса в Европейския съюз на някои видове риба и продукти на рибарството за периода 2009‐2014 г. и проекта на допълнителнен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Норвегия във връзка със специалните разпоредби, приложими за вноса в Европейския съюз на някои видове риба и продукти на рибарството за периода 2009‐2014 г. (09899/2010),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217 и член 218, параграф 6, алинея 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0225/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по международна търговия и становището на Комисията по рибно стопанство (A7-0372/2010),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразуменията и на допълнителните протоколи;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно проекторешението на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и правителството на Федеративна република Бразилия относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (13988/2010 – C7-0335/2010 – 2009/0115(NLE))

P7_TA(2011)0045 A7-0004/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета (13988/2010),

–  като взе предвид проекта на споразумение между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (12922/2009),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, член 218, параграф 8, първа алинея, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0335/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по транспорт и туризъм (A7-0004/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Федеративна Република Бразилия.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно проекторешението на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на Споразумение между Европейската общност и Република Исландия, Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно допълнителни правила във връзка с Фонда за външните граници за периода от 2007 до 2013 г. (07853/2010 – C7-0101/2010 – 2009/0148(NLE))

P7_TA(2011)0046 A7-0007/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета (07853/2010),

–  като взе предвид проектоспоразумението между Европейската общност и Република Исландия, Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно допълнителни правила във връзка с Фонда за външните граници за периода от 2007 до 2013 г. (15954/2009),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 77, параграф 2, буква г), както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка (v) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0101/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0007/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Република Исландия, Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно проекторешенията на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (06077/2010 – C7-0141/2010 – 2006/0251(NLE))

P7_TA(2011)0047 A7-0008/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешенията на Съвета (06077/2010),

–  като взе предвид проектопротокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (16462/2006),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 16, член 74, член 77, параграф 2, член 79, параграф 2, букви а) и в), член 82, параграф 1, букви б) и г), член 87, параграфи 2 и 3, член 89, член 114, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС(C7-0141/2010),

–  като взе предвид своята позиция от 8 юли 2008 г.(1) относно предложението на Комисията (COM(2006)0752),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0008/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн.

(1) ОВ C 294 E, 3.12.2009 г., стр. 99.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно проекторешението на Съвета относно сключването на протокол между Европейския съюз, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна да разгледа молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцария (06242/2010 – C7-0140/2010 – 2006/0252(NLE))

P7_TA(2011)0048 A7-0013/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета (06242/2010),

–  като взе предвид проекта за протокол между Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна да разгледа молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцария (16470/2006),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 78, параграф 2, буква д), както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0140/2010),

–  като взе предвид своята позиция от 8 юли 2008 г.(1) относно предложението на Комисията (COM(2006)0754),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя Правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0013/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки, Швейцария и Княжество Лихтенщайн.

(1) ОВ C 294 E, 3.12.2009 г., стр. 100.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно проекторешението на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на обикновени паспорти (16364/2010 – C7-0400/2010 – 2010/0228(NLE))

P7_TA(2011)0049 A7-0011/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета (16364/2010),

–  като взе предвид проектоспоразумението между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на обикновени паспорти (13712/2010),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 77, параграф 2, буква а), както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0400/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0011/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Федеративна република Бразилия.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно проекторешението на Съвета за сключването на Споразумението между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на дипломатически, служебни или официални паспорти (16362/2010 – C7-0399/2010 – 2010/0222(NLE))

P7_TA(2011)0050 A7-0010/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекторешението на Съвета (16362/2010),

–  като взе предвид проектоспоразумението между Европейския съюз и Федеративна република Бразилия относно премахването на визите за краткосрочно пребиваване за притежателите на дипломатически, служебни или официални паспорти (13708/2010),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 77, параграф 2, буква а), както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0399/2010),

–  като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А7-0010/2011),

1.  Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Федеративна република Бразилия.

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно прилагане на Директивата за услугите 2006/123/EО (2010/2053(INI))

P7_TA(2011)0051 A7-0012/2011

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 9, 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите във вътрешния пазар(1),

–  като взе предвид информационната бележка на Комисията за Съвета (Конкурентоспособност) от 18 май 2010 г., в която се прави обзор на прилагането на Директивата за услугите,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар“ (COM(2010)0608),

–  като взе предвид доклада до председателя на Европейската комисия, озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите(2),

–  като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по регионално развитие (A7-0012/2011),

А.  като има предвид, че Директивата за услугите е насочена към пълното изграждане на вътрешния пазар на услугите, като същевременно се гарантира високо качество и социално сближаване,

Б.  като има предвид, че Директивата за услугите съставлява инструмент за растеж в Европейския съюз и че нейното прилагане следва да се интегрира в рамките на стратегията „ЕС 2020“и в Акта за единния пазар,

В.  като има предвид, че свободата на предоставяне на услуги е предвидена в Договорите,

Г.  като има предвид, че транспонирането на Директивата за услугите е сериозно предизвикателство за държавите-членки, публичните администрации и местните органи с оглед разпоредбите на тази директива по отношение правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, както и поради въвеждането на обслужване на едно гише за подпомагане на доставчиците на услуги, по-специално на малките и средните предприятия,

Д.  като има предвид, че отражението на директивата върху икономиката, предприятията и гражданите ще може да бъде оценено едва след като тя бъде цялостно и правилно транспонирана във всички държави-членки на ЕС,

Е.  като има предвид, че качеството на прилагане на директивата от държавите-членки е също толкова важно, колкото и спазването на определените за нея срокове,

Ж.  като има предвид, че Директивата за услугите предвижда значителни улеснения в частност за самостоятелно заетите лица и за малките и средните предприятия по отношение на упражняването на тяхната дейност, разработването на нови сфери на стопанска дейност и също така набирането на нов персонал в други държави-членки,

З.  като има предвид, че дейностите, попадащи в обхвата на Директивата за услугите, съответстват на 40 % от БВП и работните места на ЕС и поради това съставляват сектор от ключово значение за икономическия растеж и борбата срещу безработицата; като има предвид, че целта на Директивата за услугите е да освободи огромния икономически потенциал и потенциал за създаване на работни места на европейския вътрешен пазар на услугите, който според оценките съответства на 0,6‐1,5 % от БВП на ЕС; като има предвид освен това, че Директивата за услугите се стреми да постигне цели, които са посочени в член 3 от Договора за функционирането на ЕС,

И.  като има предвид, че един по-динамичен сектор на услугите, изискващ по-многобройна работна ръка, би могъл да способства за поддържане на растежа,

1.  Припомня безпрецедентният публичен и политически диалог, който съпътстваше Директивата за услугите, както и ключовата роля на Европейския парламент в преговорите; счита следователно, че Европейският парламент следва да гарантира ефикасно проследяване на процеса на прилагане на директивата от държавите-членки; приканва Комисията да информира редовно Парламента за състоянието на транспонирането;

2.  Подчертава, че Директивата за услугите е съществена стъпка напред с оглед на изграждането на действителен единен пазар на услугите, който следва да предостави възможност на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия, да предлагат на гражданите по-добри услуги на конкурентни цени в рамките на целия вътрешен пазар; при все това счита, че след цялостното транспониране е от решаващо значение да се извърши подробна оценка на въздействието на Директивата за услугите;

3.  Изразява задоволството си от факта, че прилагането на Директивата за услугите поражда безпрецедентна динамика за модернизиране във всички държави-членки, изразяваща се в нови методи на работа и на оценка; подчертава ключовата роля на социалните партньори и на професионалните организации в процеса на транспониране; приканва Комисията да включи пълноценно последните във фазата на взаимно оценяване;

4.  Отбелязва, че повечето от държавите-членки са отдали предпочитание на транспонирането чрез хоризонтално законодателство; отбелязва все пак,че начинът на транспониране зависи от спецификата на вътрешната организация на държавите-членки; приканва в тази връзка съответните държави-членки да осигурят по-голяма прозрачност, по-специално чрез по-засилено участие на националните парламенти при изготвянето на таблици на съответствията;

5.  Припомня, че прилагането на Директивата за услугите не би трябвало да се предвижда от повечето държави-членки като обикновена процедура за изпълнение, състояща се от механично премахване в хоризонтален план на нормативните актове и специалните разпоредби, а напротив – като възможност за осъвременяване и опростяване на законодателството и за основно преструктуриране на икономиката в областта на услугите, като се вземат предвид целите за запазване на обществения интерес, както впрочем се посочва и в самата директива;

6.  Счита, че за да може доставчиците на услуги да извлекат пълните ползи от Директивата за услугите, цялостното и навременното й прилагане, както в правен, така и в оперативен аспект, следва да бъде гарантирано във всички държави-членки;

7.  Приканва Комисията да наблюдава внимателно прилагането на директивата във всички държави-членки и да изготвя периодично доклади относно прилагането; счита, че тези доклади следва да вземат предвид реалното средносрочно и дългосрочно въздействие на директивата върху заетостта в ЕС;

8.  Изразява надежда, че Директивата за услугите действително ще окаже положително въздействие чрез създаването на достойни, устойчиви, качествени работни места и чрез повишаване на качеството и безопасността на предлаганите услуги;

9.  Признава потенциала на Директивата за услугите за по-нататъшната интеграция на икономиката на ЕС и за повторното активизиране на единния пазар чрез засилване на икономическия просперитет и конкурентоспособността, и чрез допринасяне за заетостта и създаването на работни места, като се има предвид, че услугите съставляват значителен дял от БВП и заетостта в ЕС; счита, че правилното и бързо прилагане на директивата във всички държави-членки е важно условие за постигането на целите за сближаване и регионална политика, и че то може да засили взаимодействието между вътрешния пазар и политиката на сближаване, което ги укрепва, и да допринесе за постигане на целите на стратегията ЕС 2020, като същевременно служи за премахване на застоя в единния пазар в областта на услугите;

10.  Изразява надежда, че в близко бъдеще ще може да започне постигането на целите на директивата и че целият ЕС и неговите региони ще могат да се възползват от това, като по този начин допринесат за реално икономическо, социално и териториално сближаване;

11.  Призовава Комисията ефективно да наблюдава и оценява от самото начало въздействието на директивата в регионите и да гарантира ефективната координация на всички политики, свързани с прилагането на настоящата директива; призовава Комисията да подкрепя провеждането на информационни кампании за местните и регионалните органи относно прилагането на директивата, така че да улесни постигането на нейните цели;

12.  Очаква директивата да успее действително да постигне намаляване на административните тежести и на случаите на правна несигурност, най-вече по отношение на МСП, които преобладават в областта на услугите; счита, че намаляването на административните тежести ще помогне също за развитието на допълнителни услуги в селските, отдалечените и най-отдалечените райони;

13.  Подкрепя прилагането на национални стратегии за подкрепа на МСП в областта на иновациите, които са засегнати в най-голяма степен от последиците от икономическата и финансова криза;

Процес на оценяване

14.  Счита, че процесът на анализ на националните законодателства, уреждащи свободата на установяване и на свободно предоставяне на услуги, е един от стълбовете на директивата; отбелязва, че този процес трябва да позволи модернизацията на разрешителните режими и изискванията в областта на свободата на установяване и на предоставяне на услуги, така че да се улесни трансграничното предоставяне на услуги;

15.  Изразява своята увереност, че взаимната оценка допринася съществено за качеството и ефикасността на правилата на вътрешния пазар, доколкото систематичната оценка на транспонирането и съответният контрол в тази връзка изискват националните органи да обърнат внимание на изискванията на Съюза и на тяхното прилагане на национално равнище;

16.  Призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с цел да продължат да насърчават развитието на единния пазар на услугите на основата на процедурата на взаимна оценка, която е предвидена в Директивата за услугите и е в процес на транспониране от държавите-членки;

17.  Припомня, че държавите-членки могат да запазят своите разрешителни режими и определени изисквания единствено в случаите, когато има ясна необходимост от тези режими и те са пропорционални и недискриминационни; подчертава в тази връзка, че държавите-членки са запазили известен брой разрешителни режими, като са ги направили по-достъпни и по-прозрачни за доставчиците на услуги; изразява съжаление, че някои държави-членки не са показали по-голяма амбиция и не са използвали пълноценно потенциала на Директивата за услугите по отношение на административното и нормативното опростяване;

18.  Подчертава срещнатите трудности по отношение признаването на професионалните квалификации, по-специално в медицинския сектор; припомня, че Директивата за услугите не може да се прилага спрямо разпоредби, които вече са обхванати от секторни директиви; приканва Комисията да разясни положението в рамките на преразглеждането на Директивата за професионалните квалификации;

19.  Припомня спецификата на разпоредбите относно правото на установяване и на разпоредбите относно временното предоставяне на услуги в друга държава-членка; приканва Комисията да отчете в пълна степен тази специфичност при извършването на оценката;

20.  Призовава Комисията и държавите-членки да сложат край на неоправданата дискриминация срещу потребителите въз основа на националност или местопребиваване, като гарантират ефективното прилагане на член 20, параграф 2 от Директивата за услугите, както и правилното прилагане от страна на националните органи и съдилища на националните разпоредби за прилагане на това недискриминационно правило в правните системи на държавите-членки; припомня, че член 20, параграф 2 не е предназначен да предотвратява, при общите условия, различията в третирането, основани на обективни съображения, като например изминаваното разстояние или по-високите разходи, породени от предоставянето на услугата на получатели в други държави-членки;

21.  Подчертава, че започналият в рамките на директивата процес на анализ е трудоемка дейност за националните администрации и че тази натовареност трябва да се вземе предвид при оценката на транспонирането;

22.  Отбелязва усилията на държавите-членки да приложат процеса на взаимна оценка; счита, че процедурата на оценка съставлява важен инструмент за преценяване на напредъка при прилагането на директивата в държавите-членки; счита, че степента на напредък на процеса все още не позволява оценка на неговата ефикасност; подчертава, че въпросната процедура би трябвало да подпомогне проверката на това дали действащите правила в държавите-членки отговарят на изискванията на вътрешния пазар и дали не допринасят за образуването на нови пречки; би желал Комисията да пристъпи към задълбочена оценка на вероятните последици от този нов метод в рамките на Акта за единния пазар;

23.  Изразява съжалението си във връзка с факта, че Европейският парламент и националните парламенти не са в по-голяма степен включени в процеса на взаимна оценка;

24.  Призовава Комисията да посочи проблематичните професии и сектори по отношение трансграничното предоставяне на услуги и да извърши задълбочена оценка на приложимото законодателство и на причините за проблемите;

Обслужване на едно гише

25.  Счита, че въвеждането на обслужване на едно гише е изключително важен елемент за ефикасното прилагане на директивата; признава, че последната изисква значителни усилия от държавите-членки във финансов, технически и организационен план; подчертава необходимостта от участието на социалните партньори и предприемаческите асоциации;

26.  Призовава държавите-членки да развият обслужването на едно гише във всеобхватни портали за електронно управление за доставчиците на услуги, които желаят да учредят стопанско дружество или да предоставят трансгранични услуги; призовава държавите-членки да продължат да подобряват достъпа до обслужване на едно гише, включително възможността за осъществяване на процедурите и формалностите за обслужване на едно гише дистанционно и по електронен път, както и качеството и уместността на информацията, включително информацията и протичането на процедурите, свързани с трудовото и данъчното законодателство в сила в държавата-членка, което е от значение за доставчиците на услуги, например свързаните с ДДС процедури и регистрацията за социално осигуряване; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че цялата предоставяна при обслужването на едно гише информация е налична и на други езици освен на националния, като се вземат под внимание по-специално езиците на съседните държави;

27.  Призовава държавите-членки да увеличат броя на наличните електронни процедури, включително превод на всички необходими формуляри; призовава държавите-членки да предложат на ползвателите на обслужването на едно гише възможности за проследяване на развитието на текущите процедури;

28.  Признава проблемите, възникнали в процеса на функциониране на обслужването на едно гише във връзка с доказването на самоличността, използването на електронни подписи и представянето на оригинални документи или заверени копия, по-специално в трансграничен контекст; изисква от Комисията да предложи мерки за разрешаването на тези въпроси, за да се позволи на МСП да се възползват от единния пазар и да се избегне всякаква правна и техническа несигурност;

29.  Подчертава, че с оглед на по-лесното използване от страна на потребителите е изключително важно да се изясни кои изисквания се прилагат по отношение на мястото на стопанска дейност на дадено предприятие за разлика от временното трансгранично предоставяне на услуги;

30.  Изразява съжаление, че съветите, предлагани при обслужването на едно гише, все още не достигат до евентуалните доставчици на услуги и че информацията относно начините за свързване с центровете за обслужване на едно гише не е известна на широката публика; приканва Комисията, да предвиди в проектобюджета за 2012 г. достатъчни бюджетни кредити за лансиране на мащабна кампания на европейско равнище за популяризиране на обслужването на едно гише, така че да станат известни възможностите, които то трябва да предостави на доставчиците на услуги; приканва Комисията и държавите-членки, в сътрудничество с всички заинтересовани страни, да стартират възможно най-скоро добре насочени кампании за популяризиране, информиране и обучение; призовава Комисията и държавите-членки да подобрят видимостта и разпознаваемостта на домейна „eu-go“ и да представят конкретни примери за предприятия, ползващи обслужването на едно гише, и ползите, които са извлекли от това;

31.  Счита, че диалогът и обменът на най-добри практики между държавите-членки съставляват много важни елементи за подобряването и развитието на обслужването на едно гише; подчертава, че се налагат спешни мерки в държавите-членки, в които обслужването на едно гише или още не съществува, или не е задоволително; приканва всички държави-членки да удвоят своите усилия, така че всички необходими постъпки и процедури да могат да извършвани чрез обслужването на едно гише;

32.  Призовава държавите-членки да гарантират, че на националните уебсайтове за обслужване на едно гише са налични новите информационни изисквания, които се поставят на доставчиците на услуги в интерес на потребителите;

33.  Призовава държавите-членки да предоставят редовно на Комисията необходимите съпоставими статистически данни за оценката на дейността при обслужването на едно гише и неговото въздействие на европейско равнище, по-специално по отношение на разпоредбата относно трансграничните услуги; призовава Комисията да установи ясни критерии за оценка на обслужването на едно гише; счита, че тези критерии би трябвало да се основават на количествени и качествени показатели;

34.  Отбелязва, че е необходимо някои държави-членки да разрешат редица правни и технически въпроси, за да се позволи трансграничното използване на обслужването на едно гише; призовава тези държави-членки да предприемат необходимите мерки, като обърнат специално внимание на признаването на електронните подписи; призовава Комисията да продължи да полага усилия за повишаване на оперативната съвместимост и взаимното признаване на електронните процедури, както и да предприеме необходимите мерки за улесняване на трансграничното използване на обслужването на едно гише; препоръчва Комисията да предостави на доставчиците на услуги, на всички официални езици на Съюза, пряка електронна връзка към обслужването на едно гише в държавите-членки;

35.  Призовава държавите-членки и Комисията да увеличат усилията за осигуряване на пълна електронна оперативна съвместимост на центровете за обслужване на едно гише; подчертава връзката с предложение 22 от Акта за единния пазар относно електронните подписи, електронното установяване на истинността и електронното разпознаване;

36.  Припомня, че държавите-членки имат задължението да извършват оценка на риска, за да гарантират, че предприятията не се сблъскват с прекомерни тежести, когато желаят да извършват електронно своите дейности; приканва Комисията да оцени възможностите предприятията да използват своите собствени национални средства за електронно идентифициране/разпознаване, ако използват обслужване на едно гише в други държави-членки;

37.  Счита, че с оглед на сложността на законодателството всеки гражданин трябва да може да се консултира със съответните органи, за да получи точен отговор на своите въпроси; следователно счита, че понятието „предварителни съдебни решения“ следва да бъде развито в областта на трудовото право и в областта на социалното осигуряване с цел борба с правната несигурност; освен това счита, че за да се осигури прозрачност, взетите решения следва да се публикуват;

Административно сътрудничество

38.  Припомня важността на разпоредбите относно административното сътрудничество и взаимното подпомагане; счита, че прилагането на тези разпоредби е условието за осигуряването на ефективен контрол на доставчиците на услуги и високо равнище на качество и на сигурност на услугите в рамките на Европейския съюз;

39.  Изразява задоволството си от нарастващия брой вписвания от страна на компетентните национални органи във връзка с контрола на слугите към информационната система за вътрешния пазар, което позволява пряк, бърз и ефикасен обмен на информация; счита, че информационната система за вътрешния пазар (IMI) може да бъде използвана за други релевантни директиви;

40.  Счита, че информационната система за вътрешния пазар и пунктовете за обслужване на едно гише могат да проправят път за по-нататъшна оперативна съвместимост и свързване в мрежа на национално, регионално и местно равнище в рамките на ЕС, тъй като изискват полагането на повече усилия за постигане на административно сътрудничество между всички участващи органи; счита, че установяването на правила и процедури за функционирането им трябва да позволи степен на гъвкавост, съответстваща на регионалното многообразие на равнище ЕС и че за тази цел всяка мярка следва да се приема в партньорство и след действителен дебат на местно и регионално равнище;

41.  Счита за полезно да се установи сътрудничество в рамките на европейска мрежа на публичните органи на държавите от ЕС и да се въведе взаимен обмен на информация относно надеждността на доставчиците на услуги с оглед премахване на допълнителните проверки за трансграничните дейности;

42.  Подчертава необходимостта да се разработят дейности за професионално обучение на длъжностните лица в националните и регионалните администрации, натоварени с контрола на услугите; признава вече положените от Комисията усилия в тази връзка и призовава държавите-членки допълнително да консолидират националните мрежи на информационната система за вътрешния пазар чрез постоянен контрол върху тяхната практическа дейност и чрез гарантиране на подходящо обучение; припомня, че устойчивият успех на информационната система за вътрешния пазар зависи от адекватното й финансиране на равнището на Общността; поради това призовава Комисията да създаде многогодишна програма за целта и да мобилизира всички средства, необходими за нейното добро протичане;

43.  Счита, че административните процедури трябва да станат по-ефикасни; във връзка с това счита за целесъобразно установяването на тясно сътрудничество между пунктовете за обслужване на едно гише, така че те да могат да осъществяват обмен на опит в областта на трансграничните услуги в различните региони на Европа;

Приложно поле

44.  Припомня, че редица области са изключени от приложното поле на директивата, включително нестопанските услуги от общ интерес, здравните услуги и по-голямата част от социалните услуги; отбелязва, че директивата не се прилага по отношение на трудовото право и не засяга законодателствата на държавите-членки в областта на социалната сигурност;

45.  Отбелязва дискусиите в някои държави-членки относно услугите, попадащи извън обхвата на директивата; отбелязва, че мнозинството държави-членки не са срещнали значителни проблеми по време на прилагането на директивата за услугите по отношение на нейния обхват; припомня, че тези услуги бяха изключени поради тяхната специфика, както и че в някои случаи за тях може да е необходима секторна общностна законодателна рамка; отбелязва, че в съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар“, се поема ангажимент за предлагането през 2011 г. на поредица от действия във връзка с услугите от общ интерес;

46.  Призовава за подходящо и детайлно наблюдение на прилагането на предвидените в директивата ограничения по отношение на услугите от общ икономически интерес, при спазване на разделението на правомощията с държавите-членки; посочва, че директивата не засяга свободата на държавите-членки да определят, в съответствие с правото на ЕС, какво за тях са услуги от общ икономически интерес, как се организират и финансират такива услуги, в съответствие с правилата за държавните помощи и какви специални задължения следва да важат за тях;

47.  Призовава при прилагането на директивата да се обръща по-голямо внимание на основния принцип на местно самоуправление, както и да се избягват, доколкото е възможно, бюрократичните административни тежести и ограниченията върху правомощията за вземане на решения на местно равнище по отношение на услугите от общ интерес;

48.  Счита, че необходимите допълнителни мерки за пълното изграждане на вътрешния пазар на услуги трябва изцяло да се интегрират в рамките на подетата дискусия относно Акта за единния пазар;

o
o   o

49.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) OВ L 376, 27.12.2006 г., стp. 36. (2) Приети текстове, P7_TA(2010)0186.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно одобрен от Помирителния комитет общ проект на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (PE-CONS 00063/2010 – C7-0015/2011 – 2008/0237(COD))

P7_TA(2011)0052 A7-0020/2011

(Обикновена законодателна процедура: трето четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид общия проект, одобрен от Помирителния комитет (PE-CONS 00063/2010 – C7-0015/2011),

–  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 16 юли 2009 г.(1),

–  като взе предвид позицията си на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2008)0817),

–  като взе предвид позицията си на второ четене(3) относно позицията на Съвета на първо четене(4),

–  като взе предвид становището на Комисията относно внесените от Европейския парламент изменения в позицията на Съвета от първо четене (COM(2010)0469),

–  като взе предвид позицията на Съвета на второ четене,

–  като взе предвид член 294, параграф 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 69 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на своята делегация в Помирителния комитет (A7-0020/2011),

1.  Одобрява общия проект;

2.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта след проверка на надлежното изпълнение на всички процедури и да пристъпи заедно с генералния секретар на Съвета към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата законодателна резолюция на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ С 317, 23.12.2009 г., стр. 99. (2) ОВ С 184 Е, 8.7.2010 г., стр. 312. (3) Приети текстове, 6.7.2010 г., P7_TA(2010)0256. (4) ОВ С 122 Е, 11.5.2010 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (COM(2009)0593 – C7-0271/2009 – 2009/0173(COD))

P7_TA(2011)0053 A7-0287/2010

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2009)0593),

–  като взе предвид член 251, параграф 2 и член 175, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C7-0271/2009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2010 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по транспорт и туризъм (A7-0287/2010),

1.  Приема на първо четене позицията, изложена по-долу;

2.  Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 15 февруари 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламет (ЕС) № 510/2011.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно проекта на решение на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита (05538/2011 – C7-0044/2011– 2010/0384(NLE))

P7_TA(2011)0054 A7-0021/2011

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита (05538/2011),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 329, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0044/2011),

–  като взе предвид член 74ж и член 81, параграф 1 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на Комисията по правни въпроси (А7-0021/2011),

A.  като има предвид, че през 2000 г. Комисията прие предложение за регламент на Съвета относно патент на Общността (COM(2000)0412); като има предвид, че предложението съдържаше шест глави: i) гглава І: Общи разпоредби, ii) глава ІІ: Патентно право, iii) глава ІІІ: Подновяване, изтичане и невалидност на патент на Общността, iv) глава ІV: Компетентност и процедура относно исковете, свързани с патента на Общността, v) глава V: Въздействие върху националното право и vi) Глава ІV „Заключителни разпоредби“,

Б.  като има предвид, че предложението беше внесено на основание член 308 от Договора за ЕО, съгласно който се изисква консултация с Парламента и единодушие в рамките на Съвета,

В.  като има предвид, че на 10 април 2002 г.(1) Парламентът, действащ съгласно процедурата на консултация, одобри предложението на Комисията, във вида, в който беше изменено,

Г.  като има предвид, че много скоро стана ясно, че в някои държави-членки съществуват специфични проблеми, които не им позволяват да приемат предложения регламент; като има предвид, че по-специално някои държави-членки не бяха в състояние да приемат разпоредбите за превод за патента на Общността, което доведе Съвета до заключението, че с оглед на въпроса за режима на превод Съветът не е в състояние да постигне политическо споразумение по предложението на Комисията поради липсата на единодушно решение,

Д.  като има предвид, че на 9 януари 2006 г. Комисията откри процес на консултация относно бъдещата патентна политика в Европа, в отговор на което Парламентът прие резолюция на 12 октомври 2006 г.(2),

Е.  като има предвид, че обсъжданията в Съвета бяха възобновени след приемането на 3 април 2007 г. на съобщението на Комисията относно усъвършенстването на патентната система в Европа (COM(2007)0165),

Ж.  като има предвид, че на 4 декември 2009 г. Съветът прие заключения относно основните елементи на бъдещата патентна система, основаваща се на два стълба: i) създаване на единна система за решаване на патентни спорове и ii) създаване на патент на ЕС ‐ правен инструмент за предоставяне на патенти, валидни в ЕС като цяло; като има предвид, че Съветът счете, че тези заключения следва да бъдат част от цялостното окончателно споразумение за пакет от мерки за усъвършенстване на патентната система в Европа, обхващащо създаването на Съд за европейски патенти и патенти на ЕС, патент на ЕС, включително отделен регламент относно разпоредбите за превод, засилено партньорство между Европейското патентно ведомство и централните служби за индустриална собственост на държавите-членки и доколкото това е необходимо ‐ изменения на Европейската патентна конвенция,

З.  като има предвид, че влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. доведе до промяна на правното основание за създаването на патент на ЕС чрез въвеждането на член 118 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), който гласи следното: „В рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват мерки за създаване на европейски права на интелектуална собственост с цел гарантиране на единна защита на правата върху интелектуалната собственост в Съюза, и за въвеждане на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза“,

И.  като има предвид, че в съответствие с член 118, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз патентът на ЕС, като европейско право на интелектуална собственост, може да бъде създаден в рамките на обикновената законодателна процедура; като има предвид все пак, че в съответствие с член 118, параграф 2 от ДФЕС трябва да се следва специална законодателна процедура, изискваща единодушие в рамките на Съвета, за установяването на езикови режими за тези права,

Й.  като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Комисията потвърди предложението си от 2000 г.(3); като има предвид, че за да ускори процедурата и да позволи на Съвета официално да преобразува политическите си заключения от 4 декември 2009 г. в позиция на Съвета, което би било следващата стъпка в рамките на обикновената законодателна процедура, в резолюция от 5 май 2010 г.относно последствията от влизането в сила на Договора от Лисабон за текущите междуинституционални процедури за вземане на решения (COM(2009)0665) ‐ „Омнибус“(4) Парламентът отново потвърди своята позиция от 2002 г. като своя позиция на първо четене; като има предвид, че Съветът не е преобразувал заключенията си в позиция и че следователно не може да се извърши допълнителна работа по патента на ЕС въз основа на предложението на Комисията от 2000 г.,

К.  като има предвид, че на 30 юни 2010 г. Комисията прие предложение за регламент на Съвета относно разпоредбите за превод за патента на Европейския съюз (COM(2010)0350), който се основава на действащия езиков режим на Европейското патентно ведомство,

Л.  като има предвид, че въпреки предприетите от Съвета няколко кръга преговори през 2010 г., на заседанието на Съвета по конкуренция на 10 декември 2010 г. беше потвърдено, че са налице непреодолими трудности по отношение на вземането на решение за разпоредбите за превода, чието одобрение се нуждае от единодушие, което в момента и в предвидимо бъдеще не може да бъде постигнато, и че целите на предложените регламенти за установяване на единна патентна защита в целия Европейски съюз не могат да бъдат постигнати в разумен срок чрез прилагане на съответните разпоредби на Договорите,

М.  като има предвид, че няколко държави-членки изразиха готовност да разгледат възможността за създаване на единна патентна защита в рамките на засилено сътрудничество,

Н.  като има предвид, че над девет държави-членки изразиха своето намерение да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на създаването на единна патентна защита, като отправят искане до Комисията в съответствие с член 329, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и че впоследствие Комисията представи предложение за решение на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита,

О.  като има предвид, че Парламентът провери съответствието с член 20 от Договора за Европейския съюз и членове 326 – 334 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

П.  като има предвид, че съгласно член 20 от Договора за Европейския съюз най-малко девет държави-членки могат да установят помежду си засилено сътрудничество в области, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза, като използват неговите институции и упражняват тези компетенции чрез прилагане на съответните разпоредби на Договорите по законен и последователен начин, в границите и по реда и условията, предвидени в този член, както и в членове 326‐334 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

Р.  като има предвид, че създаването на единна патентна защита не е посочено в списъка на областите на изключителна компетентност, включен в член 3, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; като има предвид, че правното основание за създаването на европейски права върху интелектуална собственост е член 118 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който съдържа изрично позоваване на установяването и функционирането на вътрешния пазар ‐ една от областите на споделена компетентност на Съюза съгласно член 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз; като има предвид, че следователно създаването на единна патентна защита, включително приложими разпоредби за превода, попада в области, които не са от изключителната компетентност на Съюза,

С.  като има предвид, по-специално, че това засилено сътрудничество може да се разглежда като благоприятстващо осъществяването на целите на Съюза, защитаващо неговите интереси и засилващо процеса на интеграция, по смисъла на член 20 от Договора за Европейския съюз, в светлината на оценката на Комисията на въздействието във връзка с горепосоченото предложение за регламент от 2010 г. относно разпоредбите за превод за патента на Европейския съюз, в което се изтъкна липсата на единен патент, предоставящ защита в целия ЕС, което води до фрагментирана патентна система; като има предвид, че фрагментацията се дължи на високите цени и сложността на удостоверяването на европейските патенти в отделните държави-членки, които могат да достигнат 40% от общите разходи за изготвянето на патенти в Европа; като има предвид, че създаването на единна патентна защита за група държави-членки би подобрило равнището на патентна защита, като предостави възможност за получаване на единна патентна защита на териториите на участващите държави-членки и премахне разходите и усложненията за тези територии, като по този начин насърчи научния и технологичен напредък и функционирането на вътрешния пазар,

Т.  като има предвид, че от практиката, предшествала тази инициатива, става видно, че предложеното решение е внесено като крайна мярка и че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза,

У.  като има предвид, че изискванията на членове 326‐334 от Договора за функционирането на Европейския съюз също са спазени; като има предвид, че засиленото сътрудничество ще улесни правилното функциониране на вътрешния пазар, като премахне пречките пред свободното движение на стоки, като помогне за елиминиране на патентните нарушения, като евентуално увеличи броя на изобретателите, които се нуждаят от патентна защита в рамките на Съюза, като предостави равен достъп до единна патентна защита на всички изобретатели, новаторски дружества и притежатели на патент, независимо дали идват от участващите или от неучастващите държави-членки, като предостави допълнителен инструмент, достъпен за всички притежатели на патенти в Съюза, като подобри рамковите условия за новаторските предприятия в Съюза и премахне между участващите държави-членки настоящата фрагментация по отношение на съществуващите „граници“ на патентните права между държавите-членки,

Ф.  като има предвид по-конкретно, че засиленото сътрудничество в тази област е в съответствие с Договорите и правото на Съюза, тъй като няма да засегне достиженията на правото на ЕС, като се има предвид, че до момента са били приети само ограничен брой правни актове на Съюза по смисъла на член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, никой от които не включва в обхвата си създаването на европейски права върху интелектуална собственост, които да осигуряват единна защита в целия Съюз; като има предвид, че с изключение на Директива 98/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 1998 година относно правната закрила на биотехнологичните изобретения(5), на равнището на Съюза липса сближаване на материалното патентно право, и като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита(6) и Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти(7) се отнасят до удължаване на срока на патентите за конкретни продукти; като има предвид, че засиленото сътрудничество в областта на патентите няма да предизвика дискриминация, тъй като ползвателите на патентната система от целия Съюз ще имат достъп до единния патент,

Х.  като има предвид, че засиленото сътрудничество ще зачита правата, правомощията и задълженията на неучастващите държави-членки, още повече че възможността за получаване на единна патентна защита на териториите на участващите държави-членки не засяга достъпа, нито условията на патентна защита на територията на неучастващите държави-членки,

Ц.  като има предвид, че член 328, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че засиленото сътрудничество е отворено във всеки един момент за всички държави-членки, желаещи да участват; като има предвид, че Комисията и държавите-членки, участващи в засиленото сътрудничество, следва да насърчават от самото начало и да продължават да насърчават и поощряват участието на възможно най-голям брой държави-членки,

Ч.  като има предвид, че одобрението на Парламента се отнася до засиленото сътрудничество и не предвижда кои държави-членки ще участват в него,

Ш.  като има предвид, че член 333, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз дава възможност на Съвета (или, по-точно, на тези членове на Съвета, които представляват държавите-членки, участващи в засилено сътрудничество) да приеме решение, в което се посочва, че той ще действа в съответствие с обикновената законодателна процедура, а не със специалната законодателна процедура, предвидена в член 118, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, която предвижда само консултация Парламента,

1.  Дава своето одобрение за проекта на решение на Съвета, без да предвижда кои са участващите държави-членки;

2.  Призовава Съвета да приеме решение в съответствие с член 333, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което да предвижда, че когато става дума за предложение за регламент на Съвета за прилагане на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита по отношение на разпоредбите за превода за европейските права върху интелектуална собственост съгласно член 118, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюза, той ще действа в съответствие с обикновената законодателна процедура;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 127 E, 29.5.2003 г., стр. 519. (2) OВ C 308 E, 16.12.2006 г., стр. 169. (3) COM(2009)0665. (4) Приети текстове, P7_TA(2010)0126. (5) ОВ L 213, 30.7.1998 г., стp. 13. (6) ОВ L 198, 8.8.1996 г., стр. 30. (7) ОВ L 152, 16.6.2009 г., стр. 1.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. относно предложението за регламент на Съвета (Евратом) относно установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване (преработка) (COM(2010)0184 – C7-0137/2010 – 2010/0098(COD))

P7_TA(2011)0055 A7-0001/2011

(Обикновена законодателна процедура – първо четене – преработка)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2010)0184),

–  като взе предвид консултацията на Парламента със Съвета (C7-0137/2010),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 168, параграф 4, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 септември 2010 г.(1),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),

–  като взе предвид писмото от 29 юни 2010 г. на комисията по правни въпроси до комисията по промишленост, изследвания и енергетика съгласно член 87, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

–  като взе предвид членове 87, 55 и 37 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0001/2011),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество,

1.  Приема позицията си на първо четене, изложена по-долу, като взе под внимание препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  Приканва Комисията отново да се обърне до Парламента, ако възнамерява да внесе съществени промени в предложението си или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 15 февруари 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване (преработка)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 168, параграф 4, буква б) от него,

[Изменение 32]

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Регламент (Евратом) № 3954/87 на Съвета от 22 декември 1987 г. относно установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване(6) е бил неколкократно и съществено изменян(7). Тъй като трябва да се направят допълнителни изменения, посоченият регламент следва да бъде преработен в интерес на постигането на по-голяма яснота, заедно с Регламент (Евратом) № 944/89 на Комисията от 12 април 1989 г. относно установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храни с второстепенно значение след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване(8) и Регламент (Евратом) № 770/90 на Комисията от 29 март 1990 г. за определяне на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на фуражите вследствие на ядрен инцидент или друг вид радиационна авария(9).

▌

[Изменение 2]

(2)  Съгласно член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) следва да се осигури високо равнище на закрила на човешкото здраве при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза.

[Изменение 3]

(3)  На 2 февруари 1959 г. Съветът прие директиви(10) относно установяване на основните стандарти за безопасност, текстът на които беше заменен с този на Директива 96/29/Евратом от 13 май 1996 година на Съвета относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение(11). Член 50, параграф 2 от цитираната директива изисква държавите-членки да предвидят интервенционни нива в случай на аварии.

(4)  След аварията в Чернобилската атомна централа на 26 април 1986 г. значителни количества радиоактивни материали бяха изпуснати в атмосферата, замърсявайки храните и фуражите в няколко европейски страни до значителни от здравна гледна точка нива. Почвата също беше замърсена от отложени радиоактивни вещества, което увеличи радиоактивността на горските и селскостопанските храни, добивани в засегнатите области.

[Изменение 4]

(5)  Бяха приети мерки(12), за да се гарантира вносът на някои селскостопански продукти в Съюза да се извършва само в съответствие с общите договорености, гарантиращи здравето на населението при спазване на единния характер на пазара и избягване на търговските нарушения.

(6)  Една от целите, които Съюзът трябва да постигне при определянето и прилагането на своите политики, e висока степен на защита на човешкото здраве. Член 164, параграф 4, буква б) от ДФЕС предвижда приемането на общи мерки във ветеринарната област, които имат за пряка цел защитата на човешкото здраве. Държавите-членки отговарят за мониторинга на спазването на нивата, определени в настоящия регламент, а именно чрез наблюдение на стандартите за безопасност на храните и фуражите.

[Изменение 5]

(7)  Възниква необходимост от изграждане на система, която да даде възможност на Съюза след ядрен или друг вид радиационен инцидент, който може да доведе или е довел до значително радиоактивно замърсяване на храните и фуражите, да фиксира максимално допустими нива на радиоактивно замърсяване с цел гарантиране на висока степен на защита на общественото здраве.

[Изменение 6]

(8)  Комисията трябва да бъде информирана за ядрен инцидент с необичайно високи нива на радиоактивност съгласно Решение 87/600/Евратом на Съвета от 14 декември 1987 г. относно договорености на Общността за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност(13) или по IAEA Конвенцията от 26 септември 1986 г. за оперативно уведомяване при ядрена авария.

(9)  ▌ Комисията следва незабавно да  прилага предварително установените максимално допустими нива на замърсяване при конкретна ситуация след ядрен инцидент или радиологично замърсяване.

[Изменение 7]

(10)  Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на адаптирането към техническия прогрес на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите и на списъка на храни с второстепенно значение. От особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище.

[Изменение 8]

▌

[Изменение 9]

(11)  Максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване следва да бъдат преразглеждани редовно, за да бъдат съобразени с последните научни постижения и становища в международен мащаб, да отразяват необходимостта от създаване на усещане за сигурност сред обществеността и да й осигурят висока степен на защита и да не допускат различия в международната законодателна практика.

[Изменение 10]

(12)  Нивата на радиоактивност, причинени от замърсяване вследствие на ядрена авария или от всеки друг случай на радиологично замърсяване, следва да бъдат взети предвид във връзка с естествените нива на радиоактивност, които вече присъстват и биха моглида надвишават установените нива на безопасност.

[Изменение 11]

(13)  Приложения І, ІІ и ІІІ следва да отчетат въздействието на частичното разлагане на радиоактивните изотопи по време на срока на годност на консервираните храни; в зависимост от вида замърсяване, например замърсяване с изотопи на йода, следва да се осъществява наблюдение върху радиоактивността на консервираните храни.

[Изменение 12]

▌

[Изменения 13, 14 и 15]
▌

(14)  Разглежданите храни са от по-малка важност за хранителния режим и са периферни по отношение на консумацията на храни от населението.
▌

[Изменение 16]

(15)  Прилагат се общите принципи на законодателството в областта на храните, заложени в членове 5 до 21 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните(14). Спазването на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване следва да бъде предмет на подходящи проверки и официален контрол от страна на държавите-членки, както е предвидено в член 17 от посочения Регламент,

[Изменение 17]

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.  Настоящият регламент установява процедурата за определяне на максимално допустими нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите, които могат да бъдат пуснати на пазара след ядрен или друг радиационен инцидент, който може да доведе или е довел до значително радиоактивно замърсяване на храни и фуражи.

2.  За целите на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции:

Член 2

1.  В случай че Комисията получи, по-специално или съгласно договореностите в Европейската общност за атомна енергия за ранен обмен на информация при радиационна опасност, или в съответствие с Конвенцията на IAEA от 26 септември 1986 г. за ранно оповестяване при ядрен инцидент, официална информация за ядрени инциденти или друга радиационна опасност, която посочва че максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване за храни, посочени в приложение I или максималните допустими нива за фуражи, посочени в приложение III, вероятно ще бъдат достигнати или вече са били отчетени, тя незабавно следва да приеме решение, с което се обявява възникването на ядрена авария или радиологично замърсяване и да приложи тези максимално допустими нива.

[Изменение 18]

2.  Периодът на валидност на на решението, посочено в параграф 1 ▌ не превишава три месеца ▌.

[Изменение 19]

3.  За целите на настоящия регламент Комисията се подпомага от комисия, съставена от независими научни експерти по въпросите на общественото здраве и безопасността на храните. Членовете на комисията се подбират съгласно научни критерии. Комисията оповестява публично състава на експертната комисия и декларациите за интереси на членовете.

[Изменение 20]

▌

[Изменения 21 и 22]

Член 3

За да се отчетат новите научни данни или при необходимост след ядрена авария или всеки друг случай на радиологично замърсяване, Комисията адаптира в приложения І, ІІ и III посредством делегирани актове в съответствие с разпоредбите на член 4 и при условията, установени в членове 5 и 6.

▌

[Изменение 23]

Член 4

Упражняване на делегирането

1.  Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 3, се предоставят на Комисията за срок от пет години, считано от ...(15). Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от шест месеца преди края на четиригодишния период. Делегирането на правомощия се удължава автоматично за периоди със същото времетраене, освен ако Европейският парламент или Съветът не го отмени в съответствие с член 5.

2.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.  Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, установени в членове 5 и 6.

[Изменение 24]

Член 5

Оттегляне на делегирането

1.  Делегирането на правомощия, посочено в член 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или Съвета.

2.  Институцията, започнала вътрешна процедура, за да вземе решение дали да оттегли делегирането на правомощие, полага усилия да уведоми другата институция и Комисията в рамките на разумен срок, преди да вземе окончателно решение, като указва делегираното правомощие, което може да бъде оттеглено, и за евентуалните причини за това.

3.  Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощията, посочени в него. Решението поражда действие незабавно или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила. Решението си публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

[Изменение 25]

Член 6

Възражения срещу делегираните актове

1.  Европейският парламент или Съветът могат да представят възражения срещу делегиран акт в срок от два месеца от датата на уведомяването.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с два месеца.

2.  Ако при изтичането на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът не са възразили срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на датата, посочена в него.

Делегираният акт може да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на този период, ако и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не повдигат възражения.

3.  Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегирания акт в срока, посочен в параграф 1, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

[Изменение 26]

Член 7

1.  Храните или фуражите, които не съответстват на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване, установени в приложения І и ІІІ, не се пускат на пазара.

Настоящият регламент се прилага също така за храните и фуражите, внесени от трети държави, транзитно преминаващи през митница или предназначени за износ.

[Изменение 27]

2.  Всяка държава-членка представя на Комисията цялата информация, която се отнася до прилагането на настоящия регламент, по-специално случаите на неспазване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване. Комисията предоставя тази информация на останалите държави-членки.

3.  Държавите-членки наблюдават спазването на максимално допустимите нива на своите територии. За тази цел държавите-членки поддържат система за официален контрол върху храните и фуражите и извършват други дейности по целесъобразност според обстоятелствата, включително публична комуникация относно безопасността и рисковете при храните и фуражите в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

[Изменение 28]

4.  До март 2012 г. Комисията представя доклад до Европейския парламент и до Съвета относно уместността на механизма за компенсиране на земеделските производители, чиито храни са били замърсени над установените максимално допустими нива на радиоактивно замърсяване и поради това не могат да бъдат пуснати на пазара. Този механизъм следва да се основава на принципа „замърсителят плаща“. Ако е целесъобразно, докладът се придружава със законодателно предложение, предвиждащо такъв механизъм.

[Изменение 33]

Член 8

Списък с храни с второстепенно значение се съдържа в приложение II.

▌

[Изменение 29]

Член 9

1.  До март 2012 г. Комисията представя доклад до Европейския парламент и до Съвета относно уместността на максимално допустимите нива, посочени в приложения І и ІІІ, и относно уместността на поддържането на списък на храни с второстепенно значение, посочен в приложение ІІ.

2.  Този доклад по-конкретно преценява съответствието на максимално допустимите нива с ограничението за ефективна доза за населението от 1 мСв на година съгласно условията на Директива 96/29/Евратом и разглежда възможността за включване на допълнителни съответни радионуклиди в приложения І и ІІІ. При оценката на тези максимално допустими нива докладът се съсредоточава върху защитата на най-уязвимите групи от населението, по-специално децата, и разглежда въпроса дали би било уместно да се установят максимално допустими нива за всички категории от населението на тази основа.

[Изменение 30]

Член 10

Регламент (Евратом) № 3954/87 на Съвета и Регламенти (Евратом) № 944/89 и № 770/90 на Комисията се отменят.

Позоваванията на отменените регламенти се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

Член 11

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета:

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ І

МАКСИМАЛНИ ДОПУСТИМИ НИВА НА РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ ЗА ХРАНИ (Bq/kg)

ПРИЛОЖЕНИЕ ІI

СПИСЪК НА ХРАНИ С ВТОРОСТЕПЕННО ЗНАЧЕНИЕ

За храни с второстепенно значение, посочени в настоящото приложение, максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване, които следва да се прилагат, са 10-кратни на тези, които са валидни за „останалите храни, с изключение на тези с второстепенно значение“, определени в приложение I.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІII

Максимално допустими нива на радиационно замърсяване (цезий-134 и цезий-137) за фуражи

ПРИЛОЖЕНИЕ ІV

Отменените регламенти

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Таблица на съответствието

(1) ОВ С 48, 15.2.2011 г., стр. 160. (2) OВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1. (3) ОВ С 48, 15.2.2011 г., стр. 160. (4) OВ […], […], стр. […]. (5) Позиция на Европейския парламент от 15 февруари 2011 г. (6) ОВ L 371, 30.12.1987, стр. 11. (7) Вж. приложение IV. (8) OВ L 101, 13.4.1989 г., стр. 17. (9) OВ L 83, 30.3.1990 г., стр. 78. (10) ОВ 11, 20.2.1959 г., стр. 221/59. (11) OВ L 159, 29.6.1996, стр. 1. (12) Регламенти (ЕИО) № 1707/86 (ОВ L 146, 31.5.1986 г., стр. 88), (ЕИО) № 3020/86 (ОВ L 280, 1.10.1986 г., стр. 79), (ЕИО) № 624/87 (ОВ L 58, 28.2.1987 г., стр. 101) и (ЕИО) № 3955/87 на Съвета ( ОВ L 371, 30.12.1987 г., стр. 14). (13) ОВ L 371, 30.12.1987 г., стр. 76. (14) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1. (15) * OВ: Моля посочете датата на влизане в сила на настоящия регламент. (16) Максимално допустимото ниво, приложимо за концентрирани или изсушени продукти, се изчислява на базата на възстановения продукт, готов за консумация. Държавите-членки могат да правят препоръки относно условията на разреждане, за да се осигури спазването на максимално разрешените нива, установени в настоящия регламент. (17) Храните за кърмачета  се определят като продукти за кърмачета (бебешка формула), включително мляко за кърмачета (млечна формула), последващи продукти и равностойни храни, предназначени за ▌ бебета на възраст под дванадесет месеца ▌ които отговарят сами по себе си на хранителните изисквания на тази категория лица и са пуснати в продажба на дребно в опаковки, които са ясно идентифицирани и с обозначение на етикета „храна за кърмачета“. [Изменение 31] (18) Млечните продукти се дефинират като продуктите, включени в следните тарифни позиции по КН, включително, когато е подходящо, всякакви корекции, които могат да бъдат направени по-късно: 0401, 0402 (с изключение на 0402 29 11). (19) Храните с второстепенно значение и съответните максимално допустими нива, които се прилагат за тях, са посочени в приложение ІІ. (20) Течните храни, както са определени в позиция 2009 и в глава 22 на Комбинираната номенклатура. Стойностите са изчислени, като се взема предвид консумацията на вода от водопроводната мрежа и същите стойности следва да се прилагат за доставките на питейна вода по усмотрение на компетентните органи в държавите-членки. (21) Въглерод 14, тритий и калий 40 не са включени в тази група. (22) С тези максимално допустими нива се цели да се допринесе за спазването на максимално допустимите нива за храни за животни; те не само гарантират това спазване във всички случаи и не намаляват изискването за мониторинг на нивата на замърсяване в продуктите от животински произход, предназначени за консумация от хора. (23) Тези максимално допустими нива се прилагат за храни за животни във вид готов за консумация.