Европейският парламент,

–  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз;

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и доклада относно нейното изпълнение, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“, приет от Европейския съвет на 11–12 декември 2008 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи (отбрана) относно ОПСО, приети на 9 декември 2010 г. и на 31 януари 2011 г.,

–  като взе предвид резултатите от срещата на върха между Обединеното кралство и Франция относно сътрудничеството в сигурността и отбраната, проведена на 2 ноември 2010 г.,

–  като взе предвид Стратегията за вътрешна сигурност за Европейския съюз, приета от Европейския съвет на 25–26 март 2010 г.,

–  като взе предвид решението на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2010 г., озаглавена „Гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г., озаглавена „Прилагането на Европейската стратегия за сигурност и на Общата политика за сигурност и отбрана“(3),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0166/2011),

Външна политика и политика на сигурност

1.  Припомня, че международната система претърпява бърза и дълбока промяна, която е резултат от преместването на силата към развиващи се международни участници и задълбочаващата взаимозависимост и обхваща икономическите и финансови проблеми, влошаването на състоянието на околната среда и изменението на климата, недостига на енергийни ресурси и суровини и взаимосвързаните предизвикателства пред сигурността;

2.  Признава, че в бурна международна обстановка и по време на икономическа и финансова криза ЕС е длъжен да увеличи своята стратегическа автономност, за да отстоява своите ценности, да преследва своите интереси и да защитава своите граждани чрез развиването на споделена визия за основните предизвикателства и заплахи и чрез организиране на капацитета и ресурсите си така, че да намери адекватно разрешение за тях, като по този начин дава своя принос за запазване на международния мир и стабилност, включително чрез стремежа си към ефективен многостранен подход;

3.  Счита, че стратегическата автономност в областта на сигурността налага ЕС да има способността да съгласува общи политически цели и стратегически насоки, да създаде стратегически партньорства с подходящи международни организации, включително НАТО, и държави, да събере подходяща информация и да направи общи анализи и оценки, да впрегне и при необходимост да обедини финансови, граждански и военни ресурси, да планира и ръководи ефективни операции за управление на кризи за разширения кръг от мисии от вида на Петерсберг и да изработи и въведе обща политика за отбрана, като положи първите реални основи за изграждане на обща отбрана;

4.  Подчертава, че новите разпоредби относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), въведена с Договора от Лисабон, предоставят категорично политическо изявление за намерението на Съюза да действа като сила за стабилност в света и предоставят ясна правна рамка за укрепване на капацитета му за следване на неговата външна политика и политика за сигурност чрез всеобхватен подход, който включва използване на всички инструменти, които са на разположение на ЕС и на неговите държави-членки, за предотвратяване и управление на кризи и конфликти и за изграждане на траен мир;

5.  По-специално припомня, че:

6.  Подчертава, че задължението за съгласуваност, определено с Договора, новата формулировка на член 40 ДЕС (според която осъществяването на ОВППС и останалите политики на ЕС не засягат прилагането на съответните процедури) и неотдавнашната практика на Съда на ЕС (вж. случая с МОЛВ), защитава предимството на общностния метод и особеностите и прерогативите на ОВППС, като същевременно насърчава сближаването на различните политики, инструменти, ресурси и правни основания в един цялостен, всеобхватен подход, при който допринасянето за мира и сигурността на глобално равнище става пресечна цел на външната и вътрешна дейност на ЕС, и ОПСО е един от нейните инструменти; отбелязва, че военните активи могат също така да бъдат разгърнати в случай на природни и причинени от човека бедствия, както беше показано на практика от Военния секретариат на ЕС при координацията на военния капацитет в подкрепа на граждански операции за хуманитарна помощ по време на наводненията в Пакистан през 2010 г. в съответствие с приложимите насоки на ООН за ползването на средства за военна и гражданска защита при международно оказване на помощ при бедствия (Насоки от Осло) и по искане на Комисията;

7.  Следователно изразява загриженост, че повече от една година след влизането в сила на Договора от Лисабон все още няма ясни признаци за всеобхватен подход на ЕС след Лисабон, който да спомага за преодоляване на традиционните процедурни и институционални пречки, като същевременно запазва съответните правни прерогативи, когато е застрашена сигурността на европейските граждани;

8.  Изразява убеждение, че надеждната външна политика на сигурност изисква задълбочена взаимозависимост между държавите-членки и по-добра вътрешна съгласуваност и взаимно доверие и солидарност, по подобие на това, което беше постигнато в сферата на вътрешната сигурност чрез шенгенското сътрудничество (въз основа на което шенгенските държави, които защитават собствените си граници, защитават и границите на другите държави-членки, националните разпоредби имат континентален обсег и задачите, свързани със защитата на собствената сигурност, могат да се изпълняват и на територията на друга държава-членка или в съвместни екипи, които работят в съответствие с европейските разпоредби);

9.  Изразява съжаление от нежеланието на държавите-членки на ЕС за определяне на обща позиция относно кризата в Либия, Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН и начините за прилагането й; изразява дълбока загриженост относно риска от разглеждане на ad hoc коалиции или двустранно сътрудничество като реални заместители на ОПСО, тъй като нито една европейска държава няма капацитета да бъде значителен фактор по отношение на сигурността и отбраната в света през 21-ви век; припомня, че Договорът от Лисабон предвижда възможността за възлагане на изпълнението на операция за управление на кризи на група държави-членки, но само в рамките на решение на Съвета за определяне на целите, обхвата и условията на нейното прилагане и в сътрудничество със ЗП/ВП; настоява, че общата реакция спрямо събитията в Либия е от съществено значение за формулирането на нов надежден подход за нашата политика на съседство по южната граница, отново подчертава, че мандатът, предоставен с Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН за защита на гражданското население в Либия, не следва да бъде надхвърлян чрез непропорционална употреба на сила; призовава ЗП/ВП да предприеме конкретни инициативи за гарантиране на бързо прекратяване на огъня, за да бъдат спрени кръвопролитието и страданията на либийското население; настоятелно призовава ЗП/ВП да изпълнява силна и пряка роля за поощряване на политическите инициативи в тази посока; счита, че е от съществено значение да се работи в тясна връзка с Националния преходен временен съвет, Африканския съюз и Арабската лига, за да се насочи настоящият военен конфликт към политически и дипломатически решения, включително целта за оставка на режима на Кадафи; подчертава, че изработването на стратегия за региона на Сахел и Африканския рог е още една конкретна възможност за демонстриране на способността на ЕС да намери разрешение на предизвикателства както за сигурността, така и за развитието;

10.  Настоятелно призовава Европейския съвет да изпълни задачата си за определяне на стратегическите интереси и политическите цели на ЕС, като изготви европейска външнополитическа стратегия, съобразена с промените в международния контекст, която следва да се основана на ефективно сближаване на различните измерения на външната дейност на ЕС и редовно да се подлага на преразглеждане; призовава ЗП/ВП и Съвета да се основават на концепцията за сигурност на хората, да я поставят в центъра на европейската външнополитическа стратегия и да я превърнат в реална политическа насока;

11.  Призовава Европейския съвет и неговия председател да пристъпят към тази задача чрез влизане в политически диалог с Европейския парламент и да обсъдят неговите препоръки; подчертава, че този диалог е необходим в контекста на новите разпоредби на Договорите и на изискването да се определи и приложи европейска стратегия за външната политика на основата на ефективен всеобхватен подход; предлага такъв диалог да се провежда редовно, като се съсредоточава както върху постигнатия напредък, така и върху перспективите;

12.  Подчертава, че възлагането на Европейския парламент на функцията на пряко представителство на гражданите на Съюза превръща Европейския парламент в основен източник на демократична легитимност за ОВППС и ОПСО и придава съществено значение на правото му да изисква неговите становища и препоръки да се вземат надлежно под внимание;

13.  Освен това припомня, че съгласно Договора ЗП/ВП трябва да бъде одобрен чрез гласуване от Европейския парламент и че Парламентът участва в процеса на вземане на решения за бюджета за външната дейност на ЕС, включително гражданските мисии на ОВППС и ОПСО и административните разходи, породени от военното координиране на ЕС, както и че неговото съгласие е необходимо за превръщане на стратегиите на Съюза в законодателни разпоредби и за сключване на международни споразумения, включително такива, които се отнасят предимно до ОВППС, с изключение на споразуменията, които се отнасят единствено до ОВППС;

14.  Изразява желание да подобри сътрудничеството с националните парламенти на държавите-членки на ЕС при упражняването на демократичния контрол върху ОВППС и ОПСО с цел взаимно укрепване на тяхното влияние върху политическия избор, който правят останалите европейски институции и държавите-членки, при пълно съблюдаване на прерогативите на националните парламенти по отношение на политиката на отбрана; съжалява за липсата на споразумение на проведената на 4-5 април 2011 г. конференция на председателите на парламенти от ЕС относно характеристиките на една междупарламентарна конференция, посветена на ОВППС/ОПСО, и с нетърпение очаква постигането на споразумение с националните парламенти за нови форми на междупарламентарно сътрудничество в тази област; припомня, че член 9 от Протокол № 1 към Договора от Лисабон относно ролята на националните парламенти ясно посочва, че организирането и насърчаването на всяка форма на ефективно и редовно интерпарламентарно сътрудничество в рамките на Съюза се определят съвместно от Европейския парламент и националните парламенти;

15.  Подчертава възложената от Договорите роля на Комисията в осъществяването на политиките и действията, свързани с другите измерения на външната дейност на ЕС, в предлагането на законодателни инициативи, в изпълнението на бюджета и управлението на програмите на Общността и в организирането на външното представителство на ЕС с изключение на ОВППС; приканва Съвета, Комисията и Парламента да засилят своето сътрудничество, за да гарантират, без да се накърняват съответните им прерогативи, съгласуваността между различните области на външната дейност на ЕС с цел по-ефективно използване на инструментите на ОПСО;

16.  Подчертава, че правомощията на ЗП/ВП не са просто „двойна длъжност“, а представляват сливане на функции и на източници на легитимност, като го поставят в центъра на процеса на изграждане на единство между различните инструменти, участници и процедури в рамките на външната дейност на ЕС; приканва ЗП/ВП да изпълнява проактивно своята роля и да провежда конструктивен диалог с Парламента в рамките на двойните усилия активно да се насърчава постигането на политически консенсус между държавите-членки относно стратегическите насоки и политическия избор на ОВППС и на ОПСО и да се осигури последователност, ефективна координация и оползотворяване на потенциала на ОВППС и ОПСО за синергия с другите области на външната дейност на ЕС и с неговите вътрешни политики с външни проекции или последици;

17.  Счита, че ЕСВД играе основна роля за изграждане на ефективен всеобхватен подход, основан на пълна интеграция между ОВППС, ОПСО и другите измерения на външната дейност на Съюза, по-специално политиките в областта на сътрудничеството за развитие, търговията и енергийната сигурност; приветства резултата от преговорите, който доведе до създаването на ЕСВД като структура в служба на институциите на ЕС и на различните измерения на неговата външна дейност и който осигури предоставяне на широк набор от правомощия на службата, като в същото време гарантира стабилни отношения с Комисията и пълно съобразяване с нейните прерогативи, и изразява надежда, че възлагането на ЕСВД на стратегическото планиране на основните финансови инструменти, свързани с външната дейност на ЕС, ще се изрази в действително единство в прилагането им, в рамките на принципите и целите на Съюза;

18.  Потвърждава отново подкрепата за по-добра координация и по-голяма синергия между структурите и гражданския и военния капацитет за управление на кризи в рамките на цялостния подход, като в същото време се запази разликата между гражданските и военните функции и различните процедури за вземане на решения и командни вериги;

19.  Изразява съжаление, че временното планиране на ЕСВД не включва в структурите на ОПСО всички съществуващи структури, занимаващи се в съответствие със споразумението от Мадрид с планирането и програмирането на реакцията при кризи, предотвратяването на конфликти и изграждането на мир; приканва в този контекст на първо място към организирането на редовни заседания на съвет за управление на кризи, който да включва дирекцията за управление и планиране при кризи (CMPD), CPCC, ВСЕС, Обединения ситуационен център на ЕС (SITCEN), структурите за изграждане на мир, предотвратяване на конфликти, посредничество и политиката на сигурност, председателя на КПС, отделите по географски признак и другите заинтересовани тематични структури, които да бъдат ръководени от ЗП/ВП и изпълнителния генерален секретар, и според обстоятелствата с участието на структурите на Комисията за хуманитарна помощ, гражданска защита и вътрешна сигурност; тези заседания ще бъдат координирани от изпълнителен директор за реагиране при кризи; приканва ЗП/ВП и Комисията да предоставят на този съвет ефикасна система за ранно предупреждение при извънредни ситуации и голяма обща оперативна зала към ЕСВД, която да може да гарантира денонощното наблюдение през цялата седмица, като по този начин се избегнат съществуващите дублирания, които не отговарят на необходимостта да се разполага с подходяща система за наблюдение и бърза реакция при кризи; счита, че следва да се гарантира редовно координиране и обмен между тази система и Европейския център за спешно реагиране, който в момента се разработва от Комисията, с цел гарантиране на подходящи взаимодействия при взаимно съблюдаване на съответните правомощия; на второ място, призовава за постоянна работна структура, включваща гореспоменатите действащи лица, която да надхвърля управлението на остри кризи, с цел разработване на общи подходи в области като правовата държава и реформата на сектора на сигурността; на трето място, призовава за междинно преразглеждане на настоящата организация с оглед установяване на истински интегрирано стратегическо планиране и концептуално развитие в областта на управлението на кризи и изграждането на мир за службата за външна дейност;

20.  Счита, че Съветът за управление на кризи следва да предоставя на ЕСВД единно планиране на евентуални случаи във връзка с възможното възникване на кризи и различните им варианти, а от друга страна, да координира чрез платформа за кризи за конкретно управление на реагирането при кризи, която да работи както в Брюксел, така и по места, прилагането на различните финансови инструменти и възможности, с които разполага ЕС, без да се засягат специфичните процедури за вземане на решения и правните основания, свързани съответно с използването на гражданския и военния капацитет в областта на ОВППС/ОПСО или с прилагането на инструменти на Общността;

21.  Подчертава необходимостта да се укрепят, разпределят и организират по-рационално структурите, службите и гражданските и военни отдели за реагиране при кризи към ЕСВД и Комисията, и по-конкретно:

22.  Изразява съжаление от слабите резултати, постигнати от процеса „Гражданска приоритетна цел 2010“ по отношение на гражданския капацитет, и по-конкретно противоречието между броя на служителите, наети от държавите-членки „на хартия“ и действителния брой на служителите, които са на разположение за мисиите, както и от слабия напредък в областта на обучението на човешките ресурси (липса на общи стандарти, ограничен брой програми за обучение, качени в програмата за възможности за обучение в рамките на приложението „Schoolmaster“ в софтуерната среда „Goalkeeper“); приканва ЗП/ВП, Съвета и държавите-членки да предприемат координирани мерки за възобновяване на процеса на развитие на гражданския капацитет, в частност по отношение на набиране, равенство между половете, обучение и разгръщане; по-специално, подчертава важността на непрекъснатото надграждане върху наследството на двете граждански приоритетни цели, което ЕС е провеждал до момента с цел посрещане на тези изключителни предизвикателства; призовава за създаването на механизъм на Общността за засилване на гражданския капацитет, по-специално обучение и увеличаване на гражданското участие в Европейския колеж по сигурност и отбрана;

Сигурност и отбрана

23.  Отново потвърждава, че достойният за доверие, надежден и достъпен военен капацитет е неотменимо условие за една автономна ОПСО и за един цялостен подход и че държавите-членки трябва да го осигуряват; в допълнение подчертава, че този военен капацитет може да бъде приложен за различни цели, не на последно място цивилни, като се спазват принципите, на които се основава дейността на ЕС на международната сцена, и автономността на правния ред на ЕС;

24.  Изразява съжаление по отношение на ярко изразения контраст между 200 милиарда евро, които държавите-членки разходват годишно за отбрана, липсата на средства на разположение на ЕС и мъчително дългите конференции за набиране на военни части за военни операции на ЕС, като същевременно сме изправени пред излишък на капацитет и персонал; осъжда факта, че в продължение на повече от дванадесет години методът на процеса на набиране на военни части все още не е довел до фактически подобрения по отношение на количеството и качеството на военния капацитет, наличен за мисии на ОПСО; подчертава необходимостта от редовно оценяване на подобренията на военния капацитет; изтъква, че се увеличава несъответствието между нарастващото търсене от чужбина и ресурсите, които държавите-членки предоставят на Съюза;

25.  Отбелязва със загриженост, че настоящите икономически ограничения биха могли да доведат до несъгласувани съкращения на европейско равнище и до постоянни дублирания, които биха могли да поставят под въпрос самата ОПСО, докато крайната цел следва да бъде насърчаването на държавите-членки към по-интелигентни разходи за отбрана чрез обединяване и споделяне на по-голяма част от техния отбранителен капацитет, бюджет и изисквания, постигайки същевременно по-голяма сигурност за гражданите; приканва държавите-членки да постигнат по-голяма прозрачност по отношение на съответните им бюджети за отбрана;

26.  Припомня, че ОВППС и ОПСО следва също да водят до разоръжаване и неразпространение на оръжия, вариращи от малки оръжия и леки въоръжения (МОЛВ) до ядрени бойни глави и балистични ракети; настоятелно призовава ЗП/ВП да даде приоритет на тази политика чрез насърчаване на нова поредица от проактивни мерки, насочени към въпросите в областта на наземни мини, касетъчни боеприпаси, боеприпаси от обеднен уран и малки оръжия и леки въоръжения, биологични, химически и ядрени оръжия за масово унищожаване и техните средства за доставяне; настоятелно призовава ЗП/ВП да докладва ежегодно на Европейския парламент за прилагането на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие от 2010 г. и нейния план за действие за разоръжаване и неразпространение;

27.  Изразява съжаление от широко разпространеното дублиране на отбранителни програми в ЕС, като например повече от 20 програми за бронирани транспортни средства, 6 различни програми за ударни подводници, 5 програми за ракети земя-въздух и 3 програми за бойни въздухоплавателни средства, и неговите последици, а именно – не са постигнати икономии от мащаба, ограничените икономически ресурси се прахосват и цените за европейското отбранително оборудване са прекалено завишени, което освен това води до запазване на разпокъсаността на европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), затруднява конкурентоспособността на целия европейски промишлен сектор в областта на сигурността и в тази връзка директно застрашава технологичното лидерство и заетостта;

28.  Потвърждава, че всички посочени по-горе аспекти следва да се разрешат чрез силна обща политическа воля в дългосрочен план, която да използва напълно потенциала на Договора от Лисабон, и че всяка една политика за обща отбрана, която има за цел постепенното преминаване към обща отбрана, трябва да спомага за засилване на способността на ЕС да реагира на кризи и да гарантира дългосрочно изграждане на мир, но най-вече да засили стратегическата автономност на Европа и нейната способност да предприема действия; призовава за провеждане на извънредно заседание на Европейския съвет по въпросите на европейската сигурност и отбрана; възобновява своя призив за изготвяне на Бяла книга относно европейската сигурност и отбрана, която да бъде създадена в рамките на процес, включващ всички заинтересовани участници на ЕС, и да се основава на прегледи на националната отбрана и сигурност във всичките държави-членки, които се придържат към общ модел и позволяват директно сравняване на силните и слабите страни на текущите допускания за капацитет и планиране;

29.  Настоятелно призовава държавите-членки да подкрепят Европейската агенция по отбраната в качеството й на експертна агенция на ЕС, на която е възложена ролята да набелязва и развива отбранителния капацитет в областта на управлението на кризи и насърчаването и засилването на европейското сътрудничество в областта на въоръжаването;

30.  Отбелязва, че Френско-британското споразумение относно сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната от 2 ноември 2010 г. е сключено извън рамката на Договора за Европейския съюз; изразява надежда, че независимо от това този най-скорошен опит за френско-британско сътрудничество може да действа като катализатор за бъдещ напредък на европейско равнище в съответствие с институционалната рамка на Съюза и с логичните изисквания за рационализиране, оперативна съвместимост и ефективност на разходите; подчертава, че Европейската агенция по отбрана (ЕАО) следва да играе помощна роля в този контекст; счита, че настоящото френско-британско сътрудничество в областта на отбраната следва да осигури пътна карта за по-ефективно европейско сътрудничество в областта на отбраната въз основа на планиране на капацитет и взаимозависимост; настоятелно призовава правителствата на Франция и Обединеното кралство да се ангажират с бъдещи европейски многостранни споразумения за обединяване и споделяне;

31.  Подчертава, че постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), уредено в Договора, предвижда правни гаранции и задължения и също така представлява инструмент за насърчаване на по-добро използване на активите на ОПСО във време на икономически ограничения и за преодоляване на липсата на съгласие между държавите-членки; приканва Съвета и държавите-членки да определят в кратки срокове целите и съдържанието на това сътрудничество, като в него се включат всички държави-членки, които докажат, че имат политическа воля и военен капацитет;

32.  Счита, че е необходимо да се засили ролята на министрите на отбраната в Съвета по външни работи;

33.  Припомня, че клаузата относно оказване на взаимна помощ представлява правно задължение за ефективна солидарност в случай на външна атака срещу една от държавите-членки, без това да е в конфликт с ролята на НАТО в европейската система за сигурност, като същевременно се зачита неутралността на някои от държавите-членки; поради това препоръчва сериозно да се обмисли реалното въздействие на клаузата за оказване на взаимна помощ в случай на въоръжено нападение на територията на държава-членка, като се обсъдят неразрешените проблеми относно разпоредбите за прилагане, които бяха премахнати от проекта на Договора за функционирането на Европейския съюз; приканва да бъдат изготвени политически насоки, които са особено необходими в контекста на неотдавнашното прекратяване на изменения Договор от Брюксел (ЗЕС);

34.  Признава, че в процеса на разработване на ОПСО вече настъпи времето политическото и институционално постижение да се последва от конкретни постижения по отношение на военния капацитет; подчертава големия потенциал на разпоредбите, включени в Договора от Лисабон, насочени към насърчаване на развитието на този капацитет и към очертаване на прогресивната рамка на политиката за отбрана на ЕС, и отново потвърждава, че ефективното им използване е неотложно;

35.  Препоръчва на държавите-членки да се ангажират напълно в предоставянето и устойчивото развитие на военен капацитет, който да отговаря на все по-ясно изразено внимание към качествените аспекти; подкрепя исканията, отправени на неофициалната среща на министрите на отбраната в Гент, германско-шведския доклад и инициативата от Ваймар, и приканва да се премине незабавно към оперативната фаза в съответствие със заключенията на Съвета от декември 2010 г., в които министрите на отбраната се договориха, че ЕАО следва да засили работата си за улесняване определянето на области за обединяване и споделяне на военен капацитет, включително с помощта на екип от съветници; подчертава необходимостта от това този нов подход за развиване на капацитет да постигне успех; призовава държавите-членки да спазват крайния срок, определен от Съвета от декември 2010 г.; припомня, че главнокомандващите на военните сили на ЕС получиха задача да прегледат своя капацитет до май 2011 г., че на Военния секретариат на ЕС беше възложено да използва тези данни за изготвянето на преглед до средата на 2011 г. и че министрите на отбраната в ЕС ще приемат окончателни заключения до края на тази година; призовава Агенцията да придаде приоритетно значение на тази нова инициатива и да набележи потенциално нови проекти за сътрудничество (например в области като сателитните комуникации, медицинската помощ, военноморската логистика и киберсигурността), за да се избегне дублиране на разходите и за да се повиши оперативната съвместимост;

36.  Подкрепя препоръките на Съвета по външни работи от януари 2011 г., които насърчават ЗП/ВП да задълбочи темите, разгледани по време на инициативата от Ваймар, за да бъдат предприети конкретни действия въз основа на доклад, който ще бъде представен от ВП на Съвета по външни работи до средата на 2011 г., с оглед постигане, доколкото е възможно, на конкретни резултати до края на годината, включително възможността за разширяване на такива инициативи към други заинтересовани държави-членки;

37.  Отново потвърждава, че е необходимо да се преодолее сегашната асиметрия по отношение на капацитета за планиране и провеждане на граждански и военни операции, като на ЕС се предостави постоянен капацитет за планиране и провеждане на граждански и военни операции или оперативен щаб (ОЩ), който да позволи по-активно и ефективно от гледна точка на разходите реагиране на ЕС; подчертава ограниченото използване на споразуменията „Берлин Плюс“, които досега засягаха само наследяването на предишни мисии на НАТО, и обръща внимание на проблемите, свързани с принципа на рамкова нация, основан на използването на пет национални оперативни щаба, с което липсата на предварително планиране се добавя към трудностите при генерирането на сила и нарасналата сложност на координирането на гражданските и военните възможности;

38.  Счита, че настоящият оперативен център, въпреки че представлява първа положителна стъпка, не отговаря на изискванията и на равнището на амбиции на един постоянен оперативен щаб и трябва вместо това да бъде постоянен и в състояние да управлява по-големи мисии, трябва да му се предостави подходящ персонал и оперативна инфраструктура и трябва да се намери разрешение на ненадеждността на инфраструктурата на комуникационните и информационни системи на Съюза, която се дължи преди всичко на липсата на постоянна структура за командване и контрол (C2) (и съответна правна рамка) и която може да окаже отрицателно въздействие върху информираността относно ситуацията; препоръчва съвместяването на военния ОЩ с гражданския щаб, за да се даде възможност за провеждане на целия набор от военни и граждански операции, като се използват максимално възможните синергии, при същевременно зачитане на специфичните граждански и военни вериги на командване и различните процедури за вземане на решения и договорености за финансиране;

39.  Приветства факта, че в отговора си на инициативата от Ваймар ЗП/ВП призна необходимостта от капацитет на ЕС за провеждане на военни операции; счита, че при анализа на ефективността на разходите, изискан от ЗП/ВП, следва да се вземат под внимание и разходите, които произтичат от липсата на ОЩ на ЕС; заявява своето намерение да насърчи проучване относно този аспект и относно възможните разходи и механизми за финансиране на новата структура;

40.  Признава значението на бойните групи, но препоръчва сериозно да се преразгледа концепцията и структурата на тези групи, които досега не са използвани, с цел повишаване на степента на гъвкавост и ефикасност; счита, че:

41.  Подчертава, че съгласно Договора европейската политика за капацитет и въоръжаване се определя с участието на ЕАО, и призовава за сътрудничество на институциите и органите на ЕС и държавите-членки с тази цел в процеса на разработване и прилагане на такава политика;

42.  Насърчава тясно сътрудничество между Агенцията и Комисията с оглед засилване на капацитетите с двойно предназначение, за да се намери най-всеобхватният подход за изследвания в областта на сигурността и да се постигне по-добро взаимодействие при управлението на гражданските и военните ресурси, по-специално посредством темата за сигурност от Рамковата програма за научни изследвания и технологично развитие; следователно приветства перспективата на Осмата рамкова програма, която ще бъде насочена и към външната сигурност; призовава също така Комисията да признае реалността на гражданско-военното естество на управлението на кризи и да разгледа въпроса за финансирането със средства от Общността на изследвания в областта на сигурността и отбраната с гражданско приложение; отбелязва въпреки това, че това сътрудничество не следва да превишава необходимото от гледна точка на гражданско-военното сътрудничество за поддържане на мира, предотвратяването на конфликти и засилването на международната сигурност, както и дейностите по управление на кризи;

43.  Настоятелно призовава ръководителя на ЕАО (ВП/ЗП), както и Съвета, да представят своевременно ново решение на Съвета за създаване на ЕАО, основано на новата роля на ЕАО съгласно посоченото в Договора от Лисабон; поставя под въпрос настоящото правно основание на ЕАО, датиращо от 2004 г., с оглед на Договора от Лисабон и последствията от него върху ЕАО; призовава Съвета да уведоми Европейския парламент за необходимите промени по съвместното действие на Съвета за създаването на ЕАО в резултат от включването на ЕАО в Договора от Лисабон;

44.  Призовава за установяването на силно партньорство между Комисията, Парламента, ЕАО и участващите държави-членки относно подготовката на Осмата рамкова програма във връзка с инвестициите в технологични области от общ интерес на равнище ЕС, като се има предвид също така, че разходите за инвестиции в НИРД в сектора на отбраната в Европа понастоящем се равняват на приблизително 10 % от тези на САЩ;

45.  Призовава за тясно сътрудничество между ЕАО и Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR); изисква информация от ръководителя на ЕАО (ВП/ЗП) относно резултатите от преговорите за административно споразумение за сътрудничество между тях, които започнаха през април 2009 г.;

46.  Отново потвърждава, че една от предпоставките за автономност и доверие в ОПСО е създаването на по-конкурентоспособен и ефикасен европейски пазар на отбраната и сигурността, отворен за обществени поръчки със засилена европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), която взема предвид ключови промишлен възможности, сигурност на доставките между държавите, задълбочаваща се и диверсифицирана база от доставчици и по-голямо сътрудничество в областта на въоръжението;

47.  Подчертава, че за европейския пазар на отбраната е важно транспонирането на следните директиви в националните законодателства на всички държави-членки:

48.  Препоръчва спешното преразглеждане на прилагането на Oбщата позиция, определяща уеднаквени правила за контрола на износа на технологии и военни стоки, приета на 8 декември 2008 г., с цел гарантиране на стриктно и последователно изпълнение от всички съответни национални органи във всяка държава-членка;

49.  Настоятелно призовава държавите-членки да се придържат към кодекса за поведение на ЕАО относно обществените поръчки в областта на отбраната и към нейния кодекс за поведение относно компенсациите с цел предотвратяване на нарушения на правилата на вътрешния пазар и намаляване на възможностите за корупция;

50.  Подчертава, че с цел укрепване на възникващия европейски пазар на сигурност и отбрана трябва да се преодолее липсата на регламенти и стандарти, която ограничава пазарните възможности за големите дружества и МСП и пречи на оперативната съвместимост между системите за сигурност; изцяло подкрепя дейността на ЕАО в рамките на новото правно основание на Договора от Лисабон; препоръчва тясно сътрудничество между ЕАО и Комисията за създаване на европейски пазар на отбраната; призовава Комисията да започне, в сътрудничество с ЕАО, първоначално обсъждане на европейска индустриална политика в областта на сигурността и отбраната;

51.  Приканва държавите-членки да разглеждат участието в EAO като постоянен ангажимент и да предоставят на Агенцията подходящи човешки и икономически ресурси; настоятелно призовава държавите-членки да увеличат разходите, предназначени за оперативни проекти и проучвания (досега средно около 25 % от бюджета), ако за съжаление забраните за увеличаване на бюджета се проточат във времето;

52.  Призовава държавите, които участват в ЕАО, да допринасят към дейността и инициативите, които трябва да бъдат представяни от ЗП/ВП в качеството му на ръководител на агенцията, и приканва ЗП/ВП да установи работни методи, които да подобряват капацитета на участващите държави за поемане на отговорност при вземане на решения и да са в съответствие с междуправителствения характер на Агенцията и с разпоредбите на Договора с цел изграждане на политически консенсус;

53.  Счита, че е необходимо приемане на регулаторни мерки на ЕС, включващи всеобхватна нормативна уредба за установяването, регистрацията, лицензирането, наблюдаването и докладването на нарушения на приложимото законодателство от частни военни и охранителни дружества – както на вътрешно, така и на външно равнище;

54.  Следователно призовава Комисията и Съвета да започнат подходящи действия:

Външна и вътрешна сигурност

55.  Счита, че вътрешните и външните аспекти на сигурността на ЕС следва да се третират като допълващи измерения на същата стратегия, както изясни Европейският съвет след заседанието си в Тампере (1999 г.), Фейра (2000) и Стокхолм (2010 г.), когато прие европейските цели в областта на свободата, сигурността и правосъдието за периода 2010–2014 г.; подчертава, че при никакви обстоятелства такива основни ценности и норми, като права на човека, основни права и свободи и хуманитарно право, не подлежат на договаряне в контекста на борбата срещу международния тероризъм и че едно от заключенията на временната комисия на Европейския парламент за предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ за превозването и незаконното задържане на затворници е, че националните и европейските антитерористични политики и мерки се нуждаят от повече парламентарен контрол;

56.  Следователно става все по-ясно, че в съвременния контекст, и по-специално след 11 септември, много транснационални заплахи, като тероризъм, разпространение на оръжия за масово унищожаване, организирана престъпност, киберпрестъпност, наркотици и трафик на хора, не могат да бъдат решени без координирани действия, които включват „външни“ политики на сигурност и „вътрешни“ законодателни и политически мерки и инструменти, както вече беше подчертано в първия план за действие на Съюза за борба с тероризма (2001 г.) и в стратегията на Европейския съюз за борба срещу тероризма (2005 г.); припомня, че докладът на Съвета от 2008 г. за изпълнението на Европейската стратегия за сигурност изтъква, че разпадането на държавността засяга европейската сигурност, както се вижда от случая със Сомалия;

57.  Потвърждава, че връзките между вътрешните и външните политики на сигурност са все по-очевидни в държавите-членки и особено в трети държави като САЩ, където през 2003 г. беше създадено министерството на вътрешната сигурност чрез сливането на 22 федерални агенции, в което в момента работят повече от 200 000 души, като годишният му бюджет надхвърля 40 милиарда щатски долара; не е изненада, че основните мисии на това министерство са отчасти същите като тези, които Европейският съюз свързва със създаването на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (защита на външните граници, миграция, борба с тероризма);

58.  Приветства факта, че ключовите разпоредби в Договора от Лисабон отразяват привеждането в съответствие в този контекст и изтъкват необходимостта от взаимодействие между външна и вътрешна сигурност, като включват:

59.  Счита, че Европейската стратегия за сигурност (2003 г.) и Стратегията за вътрешна сигурност (2010 г.) последователно определят различни общи сектори, като тероризъм, организирана престъпност и киберсигурност – които оказват въздействие и в двете измерения на сигурността; ето защо изразява съгласие с идеята за необходимостта да подобри начина, по който обединяваме вътрешните и външните измерения, разработен от Комисията в нейното съобщение озаглавено'Стратегията на ЕС за вътрешна сигурност: пет стъпки към една по-сигурна Европа' (2010 г.) (COM(2010)0673);

60.  Счита, че взаимното допълване на целите по отношение на външната и вътрешната сигурност се отразява от факта, че:

61.  Счита, че всички гореизброени инициативи следователно биха могли да бъдат стартирани само със солидна правна основа и законодателни мерки, които могат да бъдат приети съгласно действащия в рамките на ЕС общ ред, при който правилото е квалифицирано мнозинство в Съвета, съвместно вземане на решения в Европейския парламент и не на последно място – съдебен контрол от страна на Съда на Европейския съюз;

62.  Счита, че тогава ще бъде логично, когато една и съща заплаха изисква задействането на мерки за външна и вътрешна сигурност, ЕС да следва да отдаде приоритет на по-ефективните – и правно обосновани – налични мерки, като последните са тези, възникващи от вътрешната компетентност; ролята на Европейския парламент следва също да бъде решаваща за свързаните конкретни стратегии и мерки в областта на ОВППС;

63.  Припомня на Съвета и на ЗП/ВП, че са длъжни да информират Парламента относно състоянието на външните отношения, и в частност за отношенията с трети държави и международни организации, с които се договарят или сключват международни споразумения в интерес на Европейския съюз; припомня на Съвета, че споразуменията, свързани с обмен на поверителна информация с трети държави и международни организации, когато не се отнасят изключително до ОВППС, трябва да бъдат договаряни и сключвани, като се информира и присъединява Европейският парламент, съгласно член 218 от ДФЕС; в този смисъл си запазва правото да прецени дали между държавите-членки и Европейския съюз, заседания в рамките на Съвета относно защитата на класифицираната информация, обменяна в интерес на Европейския съюз не засяга упражняването на прерогативите, които Договорът му признава;

Сигурност чрез операции

64.  Приветства факта, че от 2003 г. до днес ЕС е предприел множество операции (24) в три континента с различни видове намеса, като повечето от тях са били граждански мисии, с насоченост към полицията, реформи в сектора за сигурност (РСС) и укрепване на принципите на правовата държава; отбелязва, че от 24 мисии на ОПСО досега, 16 са били от гражданско естество;

65.  Отбелязва, че тази тенденция е потвърдена от профила на 13-те мисии, които се провеждат понастоящем, и че отвъд тази класификация, мисиите трябва да бъдат все по-„мултифункционални“, както в случая с мисия EULEX Kосово, в която са включени няколко функции (полиция, митници и съдебна система) със задачи, свързани с обучаване, наблюдение и подпомагане, както и изпълнителни задачи, или както в случая с по-скорошната мисия EUTM Сомалия, която, разположена в Уганда и насочена към военно обучение на силите за сигурност на временното федерално правителство, е пример за поставяне на по-голямо ударение върху задачите, свързани с реформата на сектора на сигурността, при управление на военни кризи;

66.  Приветства текущото преразглеждане на съществуващите граждански концепции за ОПСО: по-специално принципите на правовата държава ще се считат за централна концепция за граждански мисии, обхващаща полиция, правосъдие, гражданска администрация, митници, граничен контрол и други съответни области в полза на отговорниците за планирането и експертите на терена при създаването и провеждането на мисии със (изпълнителни) задачи за укрепване и/или заместване; подкрепя осъществяваната работа за разработване на концепция за мисии на ОПСО в областта на правосъдието, като отбелязва че следва да се избягва ненужно дублиране с евентуални програми на Общността; в тази връзка призовава да бъде предоставена спешно на Европейския парламент подробна информация от ВП/ЗП относно наемането на частни военни и охранителни дружества в мисии на ОПСО и ОВППС, като се уточнят професионални изисквания и корпоративни стандарти, изисквани от възложителите, приложими регламенти и законови отговорности и задължения, механизми за наблюдение, оценка на ефективността и включени разходи;

67.  Признава също така, че Договорът от Лисабон предвижда разширяването на мисиите от типа Петерсберг, които фактически действаха в годините преди влизането в сила на Договора, като по този начин обновява и предоставя засилена политическо-правна рамка, съответстваща на действителността;

68.  Настоятелно призовава да се използва натрупаният опит, за да се даде нов тласък на мисиите (мисията EUTM Сомалия беше единствената нова намеса през последните две години), тъй като мисиите представляват тест за мандата на ОПСО и следователно важна проверка на доверието в Съюза като международен фактор;

69.  Подчертава спешната необходимост от конкретен напредък относно редица технически, правни, оперативни, но най-вече политическо-стратегически аспекти; силно препоръчва всяка мисия да бъде включена в ясна политическа стратегия (средносрочна и дългосрочна) и подчертава, че мисиите не се предприемат като заместител на политиката; такава връзка е необходима за оперативния успех на намесата и в по-общ план за да се прекъсне порочният кръг, в който ОПСО, вместо да е инструмент на ОВППС, има тенденция да я замести с произтичащите от това противоречия;

70.  Отбелязва със загриженост, че досега в повечето случаи липсваше връзка с ясна политическа стратегия, като в много случаи тя продължава да липсва, като това влияе негативно върху ефективността и ефикасността на мисиите, като например:

71.  Приветства решението на Съвета да проведе операция EUFOR Либия в подкрепа на операциите по оказване на хуманитарна помощ, при искане от страна на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси; призовава Съвета незабавно да предостави хуманитарна подкрепа за Мисрата и други населени места, по-специално чрез кораби; изразява дълбоко безпокойство от увеличаващия се брой на жертвите от конфликта в Либия и от информацията за използване от страна на режима на Кадафи на касетъчни боеприпаси и други оръжия срещу цивилното население; изразява дълбоко съжаление от факта, че мандатът на EUFOR беше ограничен до хуманитарните аспекти, когато съществуваше ясна необходимост ЕС да заеме водеща роля при морското разузнаване (прилагане на ембаргото и оказване на съдействие за Frontex) и при оказването на хуманитарна помощ и закрила на цивилно население в Либия; във връзка с това напомня за своята резолюция от 10 март 2011 г., която призовава ВП/ЗП внимателно да проучи възможността за налагане на ембаргото чрез използване на морски и въздушни средства в рамките на ОПСО; изразява съжаление относно решението на някои държави-членки да наложат вето за един по-широк мандат за EUFOR Либия, като в същото време сами провеждат подобни операции; призовава за това да започне планиране за евентуална операция в Либия в средносрочен и дългосрочен аспект – в рамките на ОПСО – в областите на реформата на сектора на сигурността, изграждането на институции и управлението на границите;

72.  Призовава за по-тясна координация по места, за която е от съществено значение ролята на ръководителите на делегации (днес длъжностни лица на ЕСВД, а вече не на Комисията) и на СПЕС; счита, че тази координация трябва да се упражнява на различни равнища, и в частност:

73.  Препоръчва да се преразгледа механизмът Athena, което да доведе до рационализиране и увеличаване на квотата на общите разходи (понастоящем оценявани на около 10%) за по-справедливо разпределение на тежестите на военните операции, които носят по-тежка икономическа отговорност за участниците в мисията, поемащи сега тежка отговорност по отношение на рискове и разходи;

74.  Приветства постигнатия от Мадридското споразумение резултат относно създаването на ЕСВД, което доведе до въвеждане на специални бюджетни редове за основните мисии на ОПСО (EULEX Koсово, EUPOL Афганистан, EUMM Грузия) с цел да се гарантира по-голяма прозрачност и по-добър парламентарен контрол на разходите; подчертава необходимостта от разпределяне на един бюджетен ред за всяка мисия на ОПСО; изразява желание да сътрудничи с новото постоянно председателство на КПС, за да се подобрят и станат по-ефективни съвместните консултативни срещи относно ОВППС в съответствие с декларацията на ЗП/ВП относно политическа отговорност, договорена в Мадрид; заявява своя интерес да се учи от Конгреса на Съединените щати и други национални парламенти, когато става въпрос до процедури и методи за засилен контрол над политиките на сигурност и отбрана;

75.  Призовава за създаване на предвидения от Договора от Лисабон начален фонд за подготвителни дейности във връзка с военни операции с цел ускоряване на отпускането на средства, в рамките на предложеното преразглеждане на механизма Athena;

76.  Препоръчва да бъдат предприети действия за преодоляване на трудностите при набиране на професионалисти за гражданските мисии (както в случая с мисиите EULEX Koсово и EUPOL Афганистан), които се доказаха като най-често прилаганата форма на интервенция и да бъдат приети необходимите разпоредби за бързото им разгръщане и устойчивост;

77.  Препоръчва в рамките на интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в съответствие с Резолюция 1325 на СС на ООН и за по-голяма ефективност на гражданските и военните мисии да бъдат включен по подходящ начин женският личен състав на всички равнища на управлението на кризи; подчертава необходимостта от включване на жени на високи длъжности за вземане на решения, редовни консултации с гражданското общество, включително женски организации, и повишаване на капацитета за работа по въпроси, свързани с равенството между половете в рамките на мисиите; призовава за установяването на адекватни процедури за публични оплаквания в контекста на мисиите на ОПСО, които по-специално биха подпомогнали докладването на сексуално и основано на пола насилие; призовава ЗП/ВП да включи подробен доклад за жените, мира и сигурността в шестмесечната оценка на мисиите на ОПСО; подчертава значимостта на това ЕС да назначава повече жени за полицаи и войници в мисии на ОПСО, като във връзка с това контингентът на жени полицаи в рамките на силите на ООН за опазване на мира в Либерия би могъл да се използва като модел;

78.  Призовава ЗП/ВП да приеме подходящи мерки за оптимизиране на използването на потенциала на европейските ресурси и капацитет и за гражданските мисии, като отбелязва със загриженост високите разходи за мерките за сигурност на мисиите EUJUST LEX Ирак и EUPOL Афганистан, поверени на частни охранителни дружества;

79.  Подкрепя необходимостта от създаване на по-стабилни, официално установени на институционално равнище, процедури, които на редовни интервали да оценяват – въз основа на общи критерии – провеждането на мисии по места; счита, че това би позволило да се изтъкне ползата от опита от политическа, стратегическа, техническа, правна и оперативна гледна точка, и в дългосрочен план би могло да предостави база за подобряване на провежданата намеса и наличие на критерии за прилагане при възникващи кризи, балансирайки по-най-добрия начин стратегическите интереси и наличните ресурси;

Сигурност в партньорство

80.  Потвърждава, че промяната в многополюсното развитие на международната система и определянето на стратегически партньорства трябва да се вместят в рамките на активен ангажимент за насърчаване на многостранността като по-единно измерение със зачитането на всеобщите принципи на правовата държава, с особеното естество на ЕС и с растящата взаимозависимост, която характеризира процеса на глобализацията;

81.  Потвърждава отново, че ЕС напълно съблюдава клаузите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и признава, че основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност в света е на Съвета за сигурност на ООН;

82.  Отбелязва, че Договорът от Лисабон обвързва Съюза с насърчаването на многостранни решения, по-конкретно в рамките на Обединените нации, и че международните действия на Съюза трябва да почиват на принципите на неговия устав; Международно право и принципи и ценности на ЕС

83.  Потвърждава, че, от правна гледна точка, Договорът от Лисабон преодоля предишното раздвояване между политиките на Съюза и на Общността чрез предоставяне на единна правосубектност и чрез укрепване на автономията на правния ред на ЕС по отношение на международното право, дори когато става въпрос за международната сигурност, както сочи съдебната практика на Съда на ЕС по делото Kadi (според която „международното право може да взаимодейства с правния ред на ЕС само в съответствие с условията, установени от конституционните принципи на Общността“);

84.  Призовава държавите-членки, които членуват в Съвета за сигурност на ООН, да защитават общите позиции и интереси на ЕС и да работят за реформа на ООН, при която ЕС като такъв да може да получи отделно постоянно място;

85.  Подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството между ЕС и ООН в областта на управлението на кризи, особено в ранните етапи на криза и възстановяване след конфликт, в тясна връзка със съответните структури на новосъздадената ЕСВД;

86.  Призовава държавите-членки да предприемат необходимите стъпки за улесняване на ефективното участие на ЕС в заседанията на Общото събрание на ООН;

87.  Признава, че НАТО е основата на колективната защита за държавите-членки, които са част от него, и се разпростира отвъд своите държави-членки; припомня необходимостта от конструктивно сътрудничество между ЕС и НАТО, по-специално когато двете организации са активни в едни и същи театри на действие; с интерес очаква предложенията на Върховния представител съгласно възложеното от заключенията на Европейския съвет от септември 2010 г. относно сътрудничеството между ЕС и НАТО при управление на кризи;

88.  Приветства съгласието в новата стратегическа концепция на НАТО относно допълнително укрепване на партньорството между ЕС и НАТО; отново потвърждава, че повечето от набелязаните заплахи в новата стратегическа концепция също се споделят от ЕС, и подчертава значението на разширяването на сътрудничеството между ЕС и НАТО при управлението на кризи в духа на взаимно укрепване и зачитане на автономията им за взимане на решения; обръща внимание върху необходимостта от избягване на ненужно дублиране на усилия и ресурси при управлението на кризи, и приканва ЕС и НАТО да задълбочат сътрудничеството помежду си чрез средствата, с които разполагат; настоятелно призовава НАТО за строго ограничаване на развитието на граждански капацитет с цел да се избегне дублиране;

89.  Изтъква изключителното значение на африканския континент за сигурността на ЕС и за опазването на мира и предотвратяването на конфликти; подкрепя тясното сътрудничество между ЕС и Африканския съюз в рамките на партньорство за мир и сигурност във връзка със съвместната стратегия Африка–ЕС; насърчава по-активно участие и отговорност на Африканския съюз, най-вече във връзка с управлението на кризи и отново потвърждава, че е необходимо Комисията и държавите-членки да се ангажират с конкретни мерки в борбата с трафика и разпространението на леко стрелково и малокалибрено оръжие; подкрепя ангажимента на декларацията от Триполи за пълноценното функциониране на африканската архитектура за мир и сигурност;

90.  Препоръчва по-специално да се развие африканският капацитет за ранно предупреждение и предотвратяване на конфликти, да се засили способността за посредничество на „групата на мъдреците“ и проучванията да се съсредоточат върху начина за прилагане на препоръките от доклада „Проди“ относно финансиране на мироопазващите операции в Африка; насърчава развитието на отношенията на сътрудничество и укрепването на капацитета на подрегионалните организации;

91.  Припомня, че освен партньорствата с други международни организации като ООН, НАТО и АС, сътрудничеството с отделни трети държави следва да се разшири в контекста на ОПСО; опитът показва, че третите държави могат да допринесат с важни активи, човешки ресурси, опит и знания за мисиите на ОПСО, като например във връзка с EUFOR Чад/CAR, където Русия осигури така необходимите вертолети, и EUFOR Althea, където държави като Турция и Мароко допринесоха със значителни контингенти войска; освен това участието на трети държави може да увеличи легитимността на операциите на ОПСО и да помогне за установяването на диалог по въпросите на сигурността с важни партньори, запазвайки ангажираността с насърчаване на зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава;

92.  Този диалог следва да се занимава със съответна оценка на заплахите, да ангажира (според случая) участието на трети държави в учения и обучение на ЕС и да води до по-тясно взаимно ангажиране на всички; пречките от процедурен характер трябва да се премахнат, за да се улесни сътрудничеството с трети държави и да се избягват забавянията, които могат да причинят преговорите за всеки конкретен принос; възприема възгледа, че, с цел улесняване на тяхното участие с някои трети държави би могло да се сключат рамкови споразумения и да се установят стандартни процедури;

93.  Подчертава значението на сътрудничеството в рамките на ОПСО със съседите на ЕС, което следва да бъде регионално балансирано и да предоставя широк спектър от възможности и би послужило като катализатор за реформите в сектора на сигурността в държавите-партньорки и би допринесло не само за генерирането на граждански и военни възможности за участие на източните и южните партньори на ЕС в мисии в рамките на ОПСО, но също предоставя по-силна подкрепа при управлението на регионалната сигурност;

o
o   o

94.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на заместник-председателя/върховен представител, на Съвета, на Комисията, както и на парламентите на държавите-членки, на Парламентарната асамблея на НАТО и на генералните секретари на ООН и НАТО.

(1) OВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30. (2) Приети текстове, P7_TA(2010)0419. (3) OВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 63.